Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Звездалин Кафеджиев и Иван Николов. Да им е честито, пожелаваме им всичко най-хубаво. (С ръкопляскания народните представители поздравяват рождениците.)
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Обръщам внимание, обаче, че освен внесения Законопроект за радиото и телевизията от Министерския съвет и оттегления законопроект, внесен от народните представители Сашо Стоянов и група народни представители, има и един Законопроект за допълнение и изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Георги Агафонов.
Преминаваме към обсъждане.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата народният представител Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че навлизайки в същината на обсъжданията на този така дълго и разностранно коментиран Закон за радио и телевизия, на нас ни предстои да свършим една много сериозна работа. Защото законът, такъв, какъвто е в проекта, е значително по-добър и съвременен, това, което има сега като нормативна база. Но има и много неща, които по този закон трябва да се работят между двете четения.
Това, което мен ме притеснява, е, че някак си, когато се коментира Законопроекта за радиото и телевизията, акцентите в медийното пространство попадат в политическия аспект на закона, а не в неговата техническа същина. И затова бих желал, давайки ... надявам се да дам тон на изказванията днес по Закона за радиото и телевизията, да призова колегите към конкретни и добронамерени забележки и критики по закона. Защото всички знаем, че много работа предстои между двете четения, много усъвършенстване на текстовете. Така че, наистина, когато приключим с второто четене и гласуваме един закон за радиото и телевизията, ние да сме горди от свършената работа, а не да останем с някакво неудовлетворение от недобре и недокрай изчистени текстове.
Имаме изключително богат материал, с много разумни предложения от професионалисти, от колеги от телевизията, от радиото, от Обединението на частните радиостанции, от европейските структури, които получихме като документация наскоро. И мисля, че при едно взаимно съгласие, при едно добронамерено отношение към текста, имаме шанса да получим след няколко седмици един добър европейски Закон за радиото и телевизията. Няма да влизам в същината на предложенията, тъй като смятам, че не пленарната зала, на първо четене, е мястото за това, а комисията.
Искам да споделя удоволствието, удовлетворението си от това, което се случи след приемането на първо четене на Закона за културата, когато колеги от всички парламентарни групи се обединиха около същността на закона. Надявам се, че тук ще стане същото.
И, пожелавайки на добър час на всички, които са пряко свързани с работата по този закон, дълбоко се надявам, че ще дочакаме времето, в което ще се поздравим с един добър закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата господин Иво Атанасов. Но докато той идва, искам да кажа, че от Парламентарната група на Демократичната левица получих два списъка, в които има различие.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кой е дал списъка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не зная, с един и същи почерк са.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Няма грешка, уважаеми колеги. Единият списък е по Законопроекта за далекосъобщенията и е от вчера. А почеркът наистина е един и същи и се досещате чий е.
Уважаеми дами и господа! Аз не разбирам изявления от типа на това, което направи уважаваният колега Людмил Бешков, да не се коментира политическия аспект на законопроекта. Е, какво да се коментира? В края на краищата ние сме политици и това е парламент, най-политическата институция в България. И ако някой не се чувства политик, просто нека не кара и другите да не се чувстват такива.
Искам да ви обърна внимание върху един знаменателен факт. Законопроектът за радиото и телевизията, при всичките разглеждания в Комисията по културата и медиите, не беше представен от вносителя. А вносител е Министерският съвет.
Както виждаме и днес, в пленарната зала на Народното събрание вносителят отсъства. И то по един проект, към който има безспорно много голям обществен и професионален интерес.
Това ли е отношението на правителството към проблематиката?
В комисията вносителите бяха представени от експерти - от доц. Нели Огнянова, но едва ли е удачно правителството да бъде представяно от своите братовчеди пред депутатите, когато трябва да се защитава един законопроект и когато трябва да се поеме политическа отговорност, каквато експертите не могат да поемат. Седем години съм в Народното събрание, такъв случай не помня.
Трябва да се каже, че законопроектът бе отхвърлен от почти всички публикации в пресата, с изключение на няколко сервилни, от всички журналистически дружества и от всички сдружения на частните радио- и телевизионни организации. По-голяма съпротива срещу законопроект досега в Народното събрание след 10 ноември не е имало. И въпреки това правителството внася - този път и без братовчедите - законопроекта за разглеждане в пленарната зала.
Според чл. 7, ал. 8 Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалните позиции на държавата по важни въпроси на обществения живот. Според чл. 53 пък БНТ и БНР трябва да предоставят при поискване и то безплатно програмно време на: президента, председателя на Народното събрание, премиера, главния прокурор, председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. Забележете, и шестимата са членове на СДС или предложени за избиране от СДС. При това не се казва колко време могат да говорят. Може би по вдъхновение! Ако е така, президентът, безспорно, е с най-големи шансове за медийна звезда.
Никъде в закона, обаче, не е уредено правото на опозиционните партии да изразяват своето мнение. Всъщност тук грижата е не за правото на гражданите да бъдат информирани по важни въпроси, а за монополното право на управляващите да налагат своето мнение по всички въпроси. Така се създава привилегия за управляващите. При това, за нейната реализация се използват БНТ и БНР, които се финансират не от СДС, а от джоба на всеки български данъкоплатец. Възражда се тоталитарната практика всички граждани да плащат, за да бъдат убеждавани и индуктринирани от една политическа сила - СДС. Тази практика е насочена срещу конституционно гарантирания демократичен политически процес в страната.
Законопроектът твърди, че не се допуска цензурирането под каквато и да е форма. Но това е формално. Цензурата не е дефинирана, тя остава абстрактно понятие, което дава приоритет на управляващите да преценяват. А каква ще бъде тяхната преценка - това е ясно на всички, дори на "Хъшове"-те.
В Комисията по културата и медиите колегите от СДС цитираха Решение N 7 на Конституционния съд от 1996 г., според което "цензура" е намесата в дейността на средствата за масова информация от страна на държавни органи както чрез официално институционализиране на средствата за въздействие, така и чрез неформални способи. И тъй като това е трудно за доказване, значи според вас цензура няма.
Несретниците, извинете, несеретниците, т.е. членовете на НСРТ - нали не сгреших ударението? - щели да изпратят решенията си на докладчиците от Съвета на Европа Аткинсън и Гелерод, за да видели, че не са цензори. И в НСРТ, и в ръководството на БНТ и БНР едва ли са толкова неадекватни, че да цензурират писмено, със заповеди и разпореждания.
Формално погледнато, у нас дори 45 години нямаше тоталитаризъм. Нито системата беше еднопартийна, нито народът беше лишен от участие в избори. (Шум в блока на мнозинството.) Имаше ли тоталитаризъм, обаче? Имаше.
По същия начин, ако се погледне формално, сега цензура няма, но в действителност има и то жестока. И новият закон не прави нищо за нейното преодоляване, напротив, развързва ръцете на управляващите.
Според чл. 15 "Не могат да се излъчват предавания, уронващи честта и достойнството на гражданите (забележете!) независимо от нейната достоверност". Но защо? Вярно, ал. 2 дава възможност такава информация да се излъчва, ако е за граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи. Но ако някой народен представител бъде заснет в интимна поза, примерно в градинката до парламента, и партньорката му не е депутатка, министърка или поне кметица, кадрите не могат да бъдат излъчени, защото партньорката не осъществява правомощия на държавни органи. (Смях в блока на ДЛ.)
Ако някой партиен лидер, бъдещ премиер, бъде заснет в ресторант "Континент ал плаза" как уточнява с известен кредитен милионер разполагането на барикадите за свалянето на предишното правителство, записът не може да бъде излъчен, защото кредитният милионер не осъществява правомощия на държавни органи.
Ако един министър бъдe заснет как получава десетте си процента от някой бизнесмен, картината не може да бъде излъчена. Познайте защо! Защото и бизнесменът не осъществявал правомощия на държавни органи.
Очевидно целта на този текст е да се хвърли завеса върху тъмните страни в дейността на управляващите.
Неслучайно една репортерка от Българското национално радио бе отстранена от микрофона само за това, че си е позволила да съобщи за така наречения компромат срещу министър Богомил Бонев, без някой да отговори дали изнесеното в компромата е достоверно. Но аз питам: ако този абсурден текст съществуваше преди 2 години, нямаше ли министърът на вътрешните работи да се казва все още Любомир Начев?
Алинея 4 на чл. 47 изисква не по-малко от 10 на сто от програмното време на БНТ и БНР да се усвоява от външни продуценти. Но като имаме предвид, че тук не се включва времето за новини, спортни програми, игрите и телевизионният пазар, процентите нарастват на около 30. Като се погледнат внимателно и игрите, които доста често са с външни продуценти, не става ясно дали БНТ и БНР са действително национални обществени оператори.
Всъщност за кои 10 процента става дума? Ако е за ония 10 процента, за тях вече знаят всички.
Член 51 изисква 50 на сто от общото годишно програмно време на БНТ и БНР да бъде за българска и европейска продукция. Но другите 50 на сто за каква продукция са? Очевидно на останалия свят. Като изключим латиноамериканските сериали, остават Азия, Африка и Австралия, които се явяват веднъж-два пъти в годината. Реално чрез този текст се осигурява присъствие на продукцията на САЩ близо 40 на сто от програмното време и то на евтината американска продукция, която дори и в Щатите не си гледат.
В законопроекта няма яснота какъв дял от продукцията, с която търгува търговският оператор, трябва да е негово собствено производство. Всъщност не е изяснено дори понятието "търговски оператор". Казва се, че това са търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между своите собственици.
Дали законът не регламентира фирми-фантоми на входа и на изхода на определен печелещ обект, които да източват държавните пари от БНТ и БНР и да ги разпределят помежду си?!
Законът дава пълна свобода за раздържавяването на вече проработили национални честоти, създава ред и условия за предоставянето им на други субекти, като контролът върху тези субекти не е възложен нито на НСРТ, нито дори на фонд "Телевизия и радио".
Не става ясно и с колко програми ще работят Българската национална телевизия и Българското национално радио, след като вие гласувате и приемете законопроекта.
Не е добре решен въпросът и с рекламното време. Тук правителството изпада в позата на боридановото магаре, което умира от глад между две купи сено, незнаейки от коя да яде. Само че ролите са разменени - правителството стиска рекламното време и като не го дава нито на държавните медии, нито на частните медии, води към гибел и едните, и другите.
Безспорно проблемът няма лесно решение, но тук е мястото да видим какви са правителствените приоритети, кое за вас като управляващи е по-важно - дали вие държите на държавните в бъдеще обществени медии и се грижите за тяхното финансиране, за създаването на механизми за набавяне на средства или вашата грижа са частните медии и правите съответните законови текстове в тяхна полза. Няма, не се чувства правителственият приоритет. Може би затова го няма и вносителят.
И в новия законопроект се запазва старият принцип за конституиране на НСРТ. Вместо независим, медийният съвет ще бъде политически орган и занапред, в сегашната и във всяка бъдеща ситуация, в която президентът и парламентарното мнозинство са политически идентични. Така правителството ще контролира БНТ и БНР, дори и когато спре финансирането им от държавния бюджет.
Политическият характер на НСРТ се признава не само от евродокладчиците господата Аткинсън и Гелерод. Неотдавна 64-ма интелектуалци, близки до СДС, организираха подписка, с която заявиха, че атаките срещу НСРТ са атаки срещу правителството. Така те на висок глас декларираха онова, което сините депутати упорито премълчават, че НСРТ е един политически орган.
В новия закон не се предвижда дори смяна на сегашния състав на НСРТ, т. е. съотношението между привържениците на правителството и на опозицията ще се запази шестима към един, с което медийният уют за управляващите ще пребъде.
Всичко това обаче е в разрез с европейската практика. И това е казано десетки пъти, само че няма кой да чуе. И в това отношение вие приличате на онзи герой на Маркес от "Сто години самота", който не може да повярва, че водата може да съществува и като лед. Вие не искате да приемете, че може да се управлява и с демократични методи. Стремите се да концентрирате всичко в ръцете си, навсякъде да курдисате свои хора и всичко да зависи от вашето благоразположение, от вашето благоволение, от вашата благословия.
И с този законопроект установявате порядки, които са обратни на практиката в целия цивилизован свят. Всъщност лесно е да се досетим откъде блика този неистов стремеж към обратното. Както пише Джек Лондон: "Дивото зове". Зове ви с такава сила, че оставате глухи за посланията на питомна Европа. За България обаче е еднакво опасна както чуждата геополитика, така и родната гейополитика. Ако продължавате така, вас наистина ви очакват сто години самота и то не като управляващи. (Шум и реплики в залата.)
Като категорично не споделя вашия копнеж към обратното Парламентарната група на Демократичната левица ще гласува против този законопроект. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
За реплика има думата господин Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми колеги, току-що станахме свидетели на онова, от което аз се страхувах, че дискусията ще се превърне в един псевдополитически спор с аромат на гнило и с интелектуални закачки с Маркес или с големите световни писатели на ниво "Хъшове". Надявам се, че от сега нататък ще работим. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
За втора реплика, заповядайте, господин Дочев.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, почитаеми колеги! Наистина разглеждаме един много важен закон и както каза колегата Бешков, едва ли е нужно да правим такива ексцентрични отклонения.
Аз няма да давам сравнения или пък данни от нашата комисия - как се държи почитаемата опозиция, но ми се струва, че за разлика от друг път, когато те по време на заседание на комисията почти никога не четат внесените законопроекти, сега разбирам, че колегата Атанасов се е постарал да ексцерпира някои по-важни членове или параграфи.
За съжаление отново виждаме неговите уклони в деформиране на обективната истина. Ако кажа, че малко послъгва, може би председателят ще ми направи забележка, но това е една негова постоянна тенденция - да изкривява обективната истина.
Доколкото си спомням, в предишното Народно събрание един наш и в момента също колега в една такава тенденция в изкривяване и деформиране на истината беше се припознал в един симпатичен герой от приказките, където той, когато послъгваше, получаваше една деформация на параметрите на някои анатомични органи, но ако сравним колегата Атанасов в тълкуването на законопроектите, може би отново ще ми направят забележка, така че аз няма да прибягвам до сравнения с Маркес или някой друг известен писател, но отново ще припомня една известна приказка с един много симпатичен герой на Джани Рудари. Става дума за Джелсомино. И Джелсомино, когато попада в страната на лъжците - там, в тази страна, колкото повече лъжеш, ставаш по-приближен на краля. Така че мисля, господин Атанасов, недейте така послъгва като Джелсомино. Не вярвам, че ще станете по-симпатичен на възрастните хора от Трекляно или пък на вашите шефове от Позитания.
За съжаление, мога да завърша с това, че ако някой се е припознал като Буратино и имаме такъв Буратино в Народното събрание, защо пък да си нямаме и един Джелсомино. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
За дуплика думата има господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Мен не ме учудва фактът, че в репликите всъщност няма реплики, но нали трябва да се демонстрира някаква активност, за да не се приеме законът механично с гилотината на пултовете с картите.
Езикът на колегата Дочев може да предизвика аплодисменти само, както се видя, от колегата Юрий Юнишев, но той странно напомня речника отпреди 10 ноември - за изкривяване на обективната истина. Нали си спомняте няколко такива случаи? Ето това е, което искате и сега да въведете и вече сте го въвели. Този, който изкривява вашата истина, напуска Националното радио и бива изгонен от Националната телевизия. И такива случаи има вече много. И вашите собствени журналисти напуснаха БНТ и БНР като вие и на тях затваряте устата.
Аз съм доволен в такъв смисъл от репликите, защото те все пак дадоха контурите на вашата политика по отношение на БНТ и БНР и на частните електронни медии. Вие искате, вие новихте и вече узаконявате своя пълен политически контрол върху тях.
Що се отнася до оценката на господин Бешков за нивото на "Хъшовете", аз го споделям, но това е вашето ниво. Вие заедно с тях митингувахте по улиците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата народният представител Димо Димов от Парламентарната група на Евролевицата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Прословутият закон най-после е в залата. Законът е очакван от миналата есен, минал е през толкова предварителни приказки, които нямаха своята база, но от момента, в който ние получихме този закон в ръцете си, обсъжданията бяха доста оживени, както в медийната комисия, така и в обществото.
Трябва да кажа, че тези обсъждания бяха във връзка и с предишния закон, който вчера мина на първо четене - този за далекосъобщенията, и всички забележки, които бяха отправени, всъщност говореха, че между тези два закона е направена една връзка, която не е съвсем коректна, че всъщност проблемите на лицензирането не би трябвало да бъдат в Закона за далекосъобщенията, а трябваше да бъдат в този закон. И ние имаме една глава за лицензиране, но видяхме, че правата за отдаване на лицензия преминаха в друг закон.
От вчера, пък и не само вчера, се опитват да ни внушат, че виждате ли, тази материя е техническа и затова не трябва да се политизира въпросът, че тази материя е всъщност суверенно право на държавата и тя именно трябва да контролира издаването на концесии и на лицензии.
Чухме тези спорове. Аз няма да ги повтарям, но ще се опитам само да говоря по същината на този закон. Каква е тя?

Законът показва отношенията между операторите - телевизионни и радиооператори, техните права и задължения, показва правата и задълженията на Националния съвет за радио и телевизия, на националните радио и телевизия, въпросите на рекламата. И всичко това съвкупно можем да го наречем с една дума - свобода на словото. Така че недейте, господа, да ни карате да говорим било по литература - както обвинихте Иво Атанасов - или да говорим конкретно само по текстовете, защото зад тези текстове има подтекст и този подтекст е много ясен - ограничаване свободата на словото.
Надали в друг закон има толкова ярко противоречие, както в чл. 11, който всички знаете, но не знам защо даже самите журналисти не си разрешават да коментират. Това за мен е много странен факт. Член 11, ал. 1 гласи: "Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания". И веднага след това ал. 2 казва, че "Правото на свободно изразяване може да бъде ограничавано - забележете - само в случаите, изрично предвидени в: 1.  Закон..." Може ли да има закон за ограничаване свободата на словото - питам? "2. Правилниците на радиотелевизионните оператори". Значи на тях ще им бъде предписано в кои коридорчета трябва да се движат, за да могат да отразяват събитията. И трето, забележете, това никъде не се е случвало, когато става дума за свобода на словото - "трудовите договори на журналистите". Ами остана ли нещо? Защо е тази думичка "само"? Не остана никакъв друг начин, по който да не можеш да запушиш устата на този, който не ти е удобен. Това, ако остане в закона - този чл. 11, е срам за българската нация. Той ще покаже на целия свят каква е нашата демокрация.
Нататък, пак повтарям, няма да говоря по литература, а ще говоря изрично по текстовете на този закон. В пресата се появиха някои статии, които почиват на мои изказвания в комисията. Те бяха използвани от един член на Националния съвет за радио и телевизия, за да ме обвини в медийна шумотевица, политически изкривявания на фактите. И той се провикна, че не може свободата на словото да бъде защитавана с лозунги.
Аз искам да ви посоча, че именно този съвет, чийто член си разреши да ме критикува, и аз не намерих за нужно да му отговоря, защото принципът тук беше "Крадецът вика: "дръжте крадеца!" Какво представлява Националният съвет за радио и телевизия? Още есента, когато ние го избирахме, много спорихме за това колко членове трябва да има той, на какъв принцип те трябва да бъдат избирани и видяхме резултата. Мнозинството се наложи за бройката от 7 души. Мнозинството се наложи за начина, по който да стават. И ние видяхме, че гласовете там бяха 6 на 1 за управляващите. Действията на този Национален съвет показаха неговата пълна некомпетентност. Ако се запази същият начин за избиране, както гласи раздел II за състава на НСРТ, начинът, по който той да се избира, и това, че той след този закон остава в същия си състав, неговата мандатност говорят, че статуквото ще се запази, съотношенията ще се запазят и най-важното - правомощията на този съвет.
В същата статия, а и в други статии се говори, че Националният съвет за радио и телевизия вече има ограничени пълномощия, че не са тези пълномощия, които той е имал по предишния закон. Това е пълен блъф. Казва се, че Националният съвет има право на надзор само относно, първо, спазването на принципите по чл. 10. Ами тези принципи са една много хубава литература, обаче няма нищо конкретно. Гарантиране на правото на свободно изразяване на мнението. Ние видяхме по чл. 11 каква гаранция получават журналистите. Гарантиране на правото на информация. Иво Атанасов преди малко коментира този въпрос - кой получава възможност за изяви по телевизията. И няма да продължавам да чета целия чл. 10. След това се казва: "Спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7". Извинявайте, господа, няма да ви чета, много е дълго, но това са всички дейности, които националните телевизия и радио имат право да изпълняват - изключително цялата им дейност и надзора върху тях, стига даже до техническите параметри на излъчване. Вече видяхме, че по другия закон надзорът стига дотам да им бъде отнет лицензът, когато става дума за частни радиостанции и частни телевизионни оператори. Тоест, тук пълномощията не са свити, а са увеличени.
По-нататък, забележете, има ли друг такъв орган в държавата, който сам да определя административно-техническите си служби, структурата, щата и средствата, с които той ще разполага. Защото по-нататък, когато се говори за фонд "Радио и телевизия", ние виждаме, че Управителният съвет се назначава от Националния съвет за радио и телевизия, че разпределението на средствата по този фонд се подчинява на Националния съвет за радио и телевизия, че неговият управител се назначава от Националния съвет за радио и телевизия. Извинявайте, аз нарекох този орган мастодонт, защото той ще набъбва непрекъснато. Той е като някои паразити, които като пият повечко, увеличават своя обем. Никой не контролира, никой не казва кой определя бюджета на този орган. Никъде не е записано. И, забележете още нещо, този орган не се отчита никъде. Кажете ми къде в този закон е записано, че този орган се отчита някому? Как е възможно? Как е възможно да създадем такъв орган, който надзирава, който контролира, който има право да отнема лицензии, който има всички права в медийното пространство, никой да не го контролира, той никъде да не се отчита? Какво създаваме ние? Не е ли това Гьобелсовото Министерство на информацията, питам? Ние знаем на кого се подчинява този орган по силата на начина, по който е избран. Няма да продължавам повече по този въпрос, защото всекиму е ясно, че това не е обществен орган.
Още месец юни миналата година ние говорихме, че националните радио и телевизия трябва да бъдат обществени. Дайте да видим как обществото ще упражнява своя контрол и как обществото ще финансира. Защото ние се убедихме, че чрез финансите държавата контролира медиите. Чрез рекламата, която отдава, тя контролира медиите. Какъв е начинът, по който тук ни се предлага националните радио и телевизия, двете единствени национални медии за този момент, защото няма друга алтернатива в държавата, как те имат своята независимост?
Първо, същият този орган избира и назначава директорите. Политическият превес в този орган е 6 към 1, пак повтарям. Финансирането по силата на новия фонд "Радио и телевизия", който се създава, финансирането от бюджета ще прекъсне едва през 2007 година. Започва от 2003 г. с намаляване на държавната субсидия и увеличаване на средствата от фонд "Радио и телевизия".

Извинявайте, господа, ама това ми прилича на светлото бъдеще, което трябва да чакаме. До 2003 г. ще има едни парламентарни избори, пък може да има и втори, и трети. И същата тази политическа сила, която в момента доминира Народното събрание, ще има всичките лостове за управление на кампаниите, за внушение и за всичко друго. Къде са гаранциите за алтернативното политическо мнение, което е гарантирано в този закон? Ще кажете: гарантираме свободата на словото, всеки има правото да изразява свободно своето слово. Ето това са лозунгите, не са лозунги моите приказки. Дайте да видим в закона тези гаранции, иначе нашата свобода на словото е застрашена.
Да се върна на националните радио и телевизия. Ние всички знаем какво означава терминът "автоцензура". Тя съществува, господа, в момента. Тя съществува по Програма "Хоризонт", твърдя го, тя съществува в новините на Националната телевизия. И даже много често тя не е автоцензура, а там има назначени лица, които контролират какво излиза в ефир и казват какво да излезе в ефир и какво да не излезе в ефир. А по силата на чл. 11 автоцензурата само ще се засилва. И по силата на това, че могат да ти впишат в трудовия договор "ти ще говориш само това, което ти наредим", само че ще бъде казано с други думи. Литературата действително ще бъде малко по-добра.
Националните радио и телевизия, се твърди, че трябва да бъдат ограничени в рекламното си време. Защо? Защото те са монополист, защото те потискат частния пазар, защото те получават бюджетни средства и правото на свободния пазар би трябвало да даде преимущество на частните оператори. Аз нямам нищо против. Но никой не се сеща, че в този момент нашите културни институти, най-големите ни фестивали, всяка културна проява, която в момента се прави и е значителна, крупна и се отразява от Националната телевизия, е подкрепяна от Националната телевизия - било просто чрез едно пано, което се показва, наричаме го скрита телевизионна реклама, било чрез отдаване на спонсорски заставки, било чрез отдаване на рекламно време. Ние, хората на културата, живеем в този момент, ние получаваме възможност за изява. Като отрежем възможностите на Националната телевизия да разполага с такова време, което да отдава за културни обекти ... И аз ще направя за второ четене едно такова предложение, което се подкрепя от много хора. Ние защитаваме нашата култура, трябва да се покаже начинът, по който те да разполагат със своето време, то да не се брои в квотата, която е показана в раздела за реклама. Защото иначе културата ще получи поредния жесток удар върху себе си. Аз не съм за това да има монополист, но първо нека да създадем алтернативните национални радио и телевизия, радиостанциите ги има, слава Богу, но националните два най-малко канала трябва да съществуват, на частните оператори.
Но пак ви връщам към вчерашния закон. Кой ще създаде тези частни национални радио и най-вече телевизионни канали? Кой? Държавният орган под директното управление на министър-председателя. Държавата ще раздава правото кой да получи лиценз, концесия, държавата ще даде правата за рекламите. Ето тук е разковничето. Ще ги отнеме от националните и ще ги даде на частните? На кои? На нашите частни оператори. Този механизъм е абсолютно ясен, няма защо да го обяснявам по друг начин. Независимо дали сте съгласни, или не сте съгласни.
Връщам се на въпроса за механизма на фонд "Радио и телевизия". Питам: защо, господа управляващи, когато толкова пъти казахте, че в момента има бюджетни излишъци, защо не се вземат 5 млн. марки или някаква друга сума, да се сложат в този фонд и да осигурим на Националната телевизия и радио веднага възможността да преминат на друг режим? Защо не се намери някакъв друг начин по-рано да се напълни този фонд, чрез който те да станат независими от държавата?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ами като ги вземеш от бюджета, нали пак си зависим от държавата?
ДИМО ДИМОВ: Господин Димитров, Вие можете да ме репликирате след това. Аз питам защо този механизъм тръгва след 2003 г. и защо се определя една ставка на електромер, която е смешна? 250 лева - едно билетче за трамвай.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ще питаш пенсионерите дали е смешна.
ДИМО ДИМОВ: Нещо сте изнервен, господин Димитров, защо? Вие бяхте този, който каза, че ще се консултираме, че ще дойдете да говорим по този закон, да чуете нашето мнение. Никой не дойде от вас. Аз ви търсих сума време есента, за да се консултираме, да направим един хубав закон. Питам ви защо запушихте устата на двама ваши народни представители, които бяха внесли закони? Защо ги изтеглихте? Защо господин Райчевски не допусна да се изказваме по тези закони? Защото те не ви обслужваха. Проектът на Свободно слово беше много добър проект. Защо не стъпихме на неговата база? Ако бяхме стъпили на тази база, в края на септември или октомври щяхме да имаме закон. И сега изведнъж изчезват другите проекти и се поднася това, което държавата диктува! Ето това е нашата свобода на словото в момента! Ние няма да гласуваме за този закон! В никакъв случай няма да гласуваме! И няма да гласува и тази мечтана от нас Европа. Защото те го казаха. Аз имам цяла купчина документи. Казвате: ама обсъжданията бяха чудесни. Цяла купчина документи имам от частните оператори, от частните радиостанции, от бъдещите телевизионни оператори, от "Хелзинки уоч", от други организации в страната, които защитават правата на словото. Те дойдоха и казаха, че този закон не отговаря на европейските изисквания. Всякакви други замъглявания за технически параметри, за правото на държавата и така нататък, това са само приказки. Ние сме задължени да защитим свободата на словото. Този закон трябва да гарантира тази свобода, но директно и ясно да го заяви пред народа: вие имате тези права и законът защитава тези права по този и този начин. Благодаря. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, от Вашето изказване аз усетих пълно неразбиране на принципите на формиране на фонда. Защо 250 лв., казвате. Не е 250 лв., господин Димов, 0,6% от минималната работна заплата. И с нарастването на минималната работна заплата тези 0,6% механично нарастват. А защо 0,6%? Може би трябва да питате, ние сме направили справка какво е настроението на хората. Имаше един проект за 2,5%, аз лично считам, че това са много пари за едно пенсионерско семейство. Принципът на фонда е от това, че многото пари идват от много хора с малка ставка. Това е принципът на фонда.
Защо от 2003 г.? Затова защото има принцип на натрупването. Трябва да има натрупване на една критична маса от средства, за да може да започне фондът да функционира. И тази критична маса от средства е някъде от порядъка на 80, може би до 100 млрд. лв. на базата на тези 22 млрд. лв. бюджет на Българската национална телевизия, които бяха по Закона за бюджета за 1998 г.
Вие говорите за свободата на словото и за автоцензура. Питам Ви, господин Димов, тези принципи в частните медии няма ли ги? Как според Вас ще решим въпроса за свободата на словото в една частна медия? Аз съм собственик, аз давам парите и кой е този, който на мен ще ми каже дали да има вътре автоцензура или някакви други механизми на цензура в моята медия или не? Тоест това е един дискусионен въпрос.
Вие говорите за лицензирането. Уважаеми, господин Димов, има един принцип на конвергенцията - схождане между далекосъобщителния пазар и медийния пазар. След пускането на нисковисочинните спътници, аз по други поводи съм го казвал, просто този 88 до 108 мегахерца честотен обхват, за който в момента се говори в радиоразпръскването, го забравяте. Минава спътникът, слагаш слушалките и слушаш. Светът, уважаеми господин Димов, става малко информационно село. Това е интернет-индустрията, това са новите информационни технологии. И ако това не се схваща, аз просто не знам на какъв език да си говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров
За втора реплика има думата господин Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин професор Димов! Оставам с впечатлението, че нас, хората на изкуството, ни ощетяват и не ни представят в Българската телевизия и в Българското радио. Много ви моля, погледнете чл. 7:
"Чл. 7. (2) Съдейства за развитието и популяризирането на българската култура и българския език.
(3) Допринасят активно чрез своите програми за достъп на гражданите до разнообразното национално и европейско културно наследство.
(4) Създават програми, необвързани с политически, икономически, регионални, етнически и други интереси.
(5) Включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват.
(6) Прилагат новите информационни технологии, особено в програми с културен, образователен и специализиран характер."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов.
За дуплика има думата господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Димитров, моят въпрос беше защо не по-рано и няма ли други механизми, по които този фонд за радио и телевизия да заработи. Няма, защото вие не желаете. Затова няма. Има за много други неща, но няма пари за култура, защото вие не желаете да дадете тези пари и това го видяхме в Закона за културата с този 1%, който трябва да го гарантирате и за който цяла Европа говори. ЮНЕСКО подготвя документ, знаете, за 5%. Пет на сто от държавния бюджет! Така че това е ваш проблем да го решите, ако искате да освободите Националното радио и телевизия от своята опека.
За свободата на словото в частните медии! Ние вече виждаме как във вестниците тази свобода е много относителна. Именно чрез принципа на това "който плаща - той поръчва музиката". И аз ви казах: НСРТ, респективно държавата е този, който плаща.
Господин Спасов, много хубави думи вътре се казват. Аз мога да ви чета още, страшно хубави думи. Даже на госпожа Огнянова, когато говорихме за този закон, аз й казах, че това е чудесен закон, че това е много добре написан закон. Ами тогава, казва, защо ни критикувате? Защото той обслужва само управляващите. Това е истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросите, свързани с медиите, със свободата на словото и правото на изразяване на мнения, винаги са били с широк обществен отзвук, а в пленарна зала - свързани с горещи дебати и безплодни политически спорове и моменти на евтин популизъм. Те бяха определяни като медийна сага, пътуване към Итака, както обича да се изразява уважаваният професор Димов, и какво ли не още.
Законът за радио и телевизия, приет през 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание, закъсня с почти пет години след срока, определен от Конституцията. След това доста от текстовете му бяха обявени за противоконституционни. Неприемливи се оказаха текстовете на този закон и за Директивата "Телевизия без граници" и това доведе до недопускане на България до участие в програмата на Съюза за аудиовизуално производство и разпространение "Медия 2".
Сега на вашето внимание е един либерален Закон за радио и телевизия, внесен от Министерския съвет, който е съобразен с решения N 7 и N 21 от 1996 г. на Конституционния съд. Конвенцията, за която вече споменах - Директивата на Европейския съюз N 89552 и препоръките на Съвета на Европа от месец септември 1997 г. относно гаранциите за независимостта на публичните електронни медии. Гарантиране на независимостта на медиите е жизненоважен фактор за всяко демократично общество. Ясните правила осигуряват развитието на истински плуралистична медийна среда. Именно тези ясни правила са заложени в този закон. Основните принципи, заложени в него, са максимално близки до тези, с които се характеризират европейските законодателства - гарантиране правото на свободно изразяване на мнения, съгласно Конституцията, гарантиране правото на информация, отделните специфични права на журналистите и общите принципи на програмната политика. Запазва се принципът в този закон на формиране на Националния съвет за радио и телевизия - квотният. С юридически текстове той има много точни определени правомощия по време на процедурата за лицензиране в областта на програмната част на радио- телевизионните оператори. Но той не издава лицензии. Те са вид административен акт, а по нашето право административните актове се издават от държавен орган, който притежава необходимата компетентност. Правомощията на независимия специализиран орган НСРТ са изброени точно и ясно и нищо извън тях не може да бъде обект на надзора им. Променени донякъде са и изискванията за членовете на медийния съвет и повишените критерии по-точно отговарят на обществените очаквания.
Основна част в проекта е главата, свързана с финансирането. Ако трябва с едно изречение да въведа общия принцип, то той е постепенно преминаване от държавния бюджет на националните медии към тяхната независимост. Става въпрос, както вече казах, за националните медии. Въвеждат се няколко неща и като начало е създаден фонд "Радио и телевизия". Също и ползвателите на радио- и телевизионни програми ще започнат да заплащат такси. Парите от фонда ще бъдат разпределяни по проекти, като до тях ще имат достъп и търговските оператори.
Няма да се спирам подробно върху всички глави в законопроекта и върху отделни текстове. Това ние ще направим и мисля, че заедно с всички колеги от Комисията по културата и медии ще прецизираме текстовете. И по-добре да не критикуваме толкова много, а наистина да седнем да работим и наистина тези текстове да станат едни добри и работещи текстове.
Постоянно обясняваме нещата с това как е в Европа. Това изречение "така е в Европа" ще кажа само, че понякога обяснява незнанието на някои колеги.
Обществено-публичните медии в Европа не изключват намесата на държавата. Например в Би Би Си уставът и нейните финанси се уреждат с кралска харта, според която тя се финансира най-вече от разрешителни за телевизори и не се издържа от реклами. Но нейната световна служба се финансира от дотации на Министерството на външните работи. Дори Би Би Си допуска частична държавна субсидия, което не я прави по-малко обществена медия.
Мисля, че и вчера се разгоряха доста дебати по въпроса за концесии, за лицензии и за това доколко правителството има достъп до медиите. Ще кажа само как е в италианския закон с две изречения. В него колегите предвиждат длъжността "гарант". Той отговаря за радио- и телевизионното разпръскване и издателската дейност. Назначава се с декрет на председателя на републиката, съобразен с предложение, направено от председателите на Сената и на Камарата на депутатите. Гарантът наблюдава медиите с помощта на специална служба, определена с декрет на председателя на Министерския съвет. Гарантът държи националния регистър за радио- и телевизионни оператори, разглежда бюджетите на частните концесионери. На него е възложена и инспекторската дейност на медиите.
Така е, колеги, в Европа. Аз мисля, че ние вървим към Европа и то с един Закон за радио и телевизия, който наистина е демократичен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Има думата господин Любомир Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поредното издание на Закона за радио и телевизия, въпреки щедрите обещания на мнозинството и правителството за хармонизация на новия проект с европейските стандарти и българската Конституция, с нищо не превъзхожда сега действащия закон. Тъкмо обратното, безочливо повтаря, дори задълбочава някои негови негативни страни.
Дали поради склонност към заблуждаващи политическия опонент трикове, или поради скорозрелата демократична свенливост на вносителите, част от механизмите за правителствен диктат над електронните медии са монтирани в злополучния законопроект за далекосъобщенията, който гледахме вчера. От това обаче Законът за радио и телевизия, който гледаме днес, не става нито по-добър, нито по-работещ, нито по-обществено приемлив. В полза на една такава констатация свидетелства и фактът, че ако не броим показните мероприятия на протежираните от мнозинството квазиграждански институти, нито една медия, нито едно професионално сдружение на радиотелевизионни оператори, нито едно обществено формирование, включително и "Свободно слово" не подкрепиха творението на Министерския съвет. Повече от 60 публикации в печата от най-различни автори, в преобладаващия случай, нямащи нищо общо с политическите сили, категорично възразиха срещу закона като цяло или срещу отделни негови членове. Това впрочем те направиха и в комисията на заседанието, което проведохме с тях.
Всичко това никак не е случайно. Законът буквално възпроизвежда формулата, по която бе конституиран сегашният Национален съвет за радио и телевизия, и която е в грубо противоречие с принципа на политическия неутралитет. За жалост в продължение на половин година вече Конституционният съд мълчи по този въпрос, въпреки че бе надлежно сезиран от Демократичната левица. Отново на президента се предоставя една неимоверно голяма квота, и то след като той веднъж вече извърши политически едностранчиви, професионално спорни, но перспективни от гледна точка на братовото му благополучие назначения. Парламентът пак ще има своята скромна квота от 4 души и пак без каквато и да било спънка мнозинството ще избира свои хранени хора в Националния съвет за радио и телевизия, може би пак само с едно изключение, най-вероятно за демократичен привкус.
Искам да подчертая, че въпросната формула е по-лоша, отколкото в първата версия на сега действащия закон. Там поне всяка парламентарна група според броя на гласовете си можеше да осигури свое пропорционално представителство в Националния съвет, и която бе отменена от Конституционния съд.
Няма да коментирам въпроса за орязаните компетенции на Националния съвет за радио и телевизия, който в много отношения е поставен в унизително положение спрямо вездесъщата правителствена Комисия по далекосъобщенията. Очевидно и занапред този "независим" орган ще заема подобаващо място върху жизнерадостния фототапет на демократизиращото се в синьо българско общество, но няма да играе съществена роля в защитата на свободното слово.
Същевременно редица текстове на проектозакона ограничават в една или друга степен както човешките права, така и свободата на словото. За това вече се говори, ще прибавя само още няколко неща.
Например още в чл. 6, ал. 3, т. 3 от радиотелевизионните оператори се изисква да защитават националните интереси и духовните ценности, без да се посочва кой точно ще дефинира тези национални интереси, как ще бъде изготвен съответният списък. Правителството, парламентът, президентът или традицията ще имат решаващата дума и как например ще се процедира, след като се знае, че според сегашната власт, да речем, влизането в НАТО е висш национален интерес, а други не споделят това становище? Какво трябва да правят в такъв случай националните оператори?
Спорни са задълженията, които вменяват някои алинеи на чл. 7, според които БНР и БНТ трябва така да отразяват различните идеи и убеждения в обществото, че да съдействат за взаимно разбирателство и толерантност. Има обаче идеи и убеждения в същото това общество, проповядвани например от някакви секти, към които не виждам защо трябва да се отнасяме с разбиране, а още повече с толерантност.
Да не говорим за скандалния и абсурден чл. 11, в който черно на бяло е записано, че правото на свободно изразяване на мнение в радио- и телевизионни предавания може да бъде ограничавано със закон, правилници и договори.
Господин Димитров излезе, но аз не разбирам защо лошата практика в някои частни медии трябва да бъде регламентирана със закон.
Проблем има и в чл. 17, регламентиращ правото на отговор. Налице е и станалата вече класическа дискриминация на щатните и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност - най-голямото зло в страната, така поне излиза, които отново няма да могат да заемат постове в НСРТ и управителните съвети на БНР и БНТ, не че са се затичали нататък.
Много може да се говори и за неравнопоставеността, в която законът поставя държавните и частните медии по отношение на възможностите за финансиране и лицензиране. В крайна сметка обаче неизбежно възниква въпросът защо СДС се опитва така безцеремонно да овладее електронните медии. Вярно е, че всяка власт се стреми да прави това, но освен традиционните, мнозинството има поне още няколко причини да търси абсолютен контрол над медиите.
Първата, и според мен най-важната, е спадащата убедителност на водената от правителството политика и усещането за несигурност, което се прокрадва и сред най-твърдите апологети на мнозинството. Обичайното за подобни случаи лечение предписва нарастващи дози автохипноза по няколко пъти дневно. В този смисъл БНТ и БНР могат да излъчват терапевтични сеанси, които да върнат оптимизма в душите на обикновените сини активисти и техните ръководители.
Напоследък обаче прави впечатление, че доброволният и самоотвержен слугинаж в националните медии се замества с принудителен и цензори с имена на нежни цветя методично вършат своята работа. Френетичното "Осанна!", с което радиото и телевизията награждават управляващите вече година, не стихва, но изобретателността, с която се прави това, се е поизпарила. Спонтанният преди възторг звучи някак служебно, а на ентусиазма, с който се коментираха делата на държавните мъже, му липсва първоначалната неподправеност. Очевидно е, че този поразстроен хор може да се подсили само чрез нови, свежи гласове от поставените под министерски контрол частни медии. Както е тръгнало, сигурно един ден ще стигнем и дотам по подобие на известния анекдот всички заедно - телевизионни и радиостанции, вместо "Добър вечер, Енвер ходжа!", да казват: "Добър вечер или Голямо Добрутро, господин Костов!". (Възгласи и изразено неодобрение в блока на СДС.) Лично аз дълбоко се надявам с това да се изчерпят приликите с албанския модел. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата народният представител Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И последното изказване е свидетелство за това, че теснопартийната, аз вече я наричам чисто злоба, води просто до премятане на едни думи, които освен да имат за цел да обидят някого, много на дребно, дали това ще е някой брат, братовчед или т.н., просто само дотук.
Аз искам да избягам от този тон и да отида там, където наистина става въпрос за политика, а не за партийни пристрастия. Защото в края на краищата политиката е онзи вид стратегия, чрез която нашето социално съжителство става по-добро или по-лошо.
И тъй, общо взето от края на ХVIII век насам съществува една определена идея, която всички хора, които се занимават с култура знаят, това е, че нашият социален свят се конструира във всеки един момент. Той не е предопределен нито биологично, не е предопределен нито от някаква висша сила. Ние го правим всеки миг. В това правене на социалния свят, т.е. в създаването на представи и тяхното легитимиране и след това възприемането на тези представи като традиция, основен инструмент за целия този процес са медиите. Значи най-мощната медия в ХVII-ХVIII век е бил театърът. Той, разбира се, е изключително близък до днешните електронни медии, до тези, които се занимават с говора, с картината и т.н.
Тоест на аудиовизията ние не можем да гледаме като на едно поле, в което ще си мерим само злобните думи. Аудиовизията е инструмент, с който нашият живот става или по-добър, или по-лош. И затова всяка една позиция тук наистина е отговорна за цялата нация, а не само за партийни пристрастия.
И онова, което е същината на предложенията, направени в този законопроект, е следната. Вече 8-9 години ние живеем в един хаос. Аз смятам, че този хаос е бил политика, той е бил програмиран, защото той води до разрушаване на ценностната система, защото той води до това, което в крайна сметка днес, като кажем свобода на словото ние вече се объркваме и някои хора си представят слободия на словото. Значи както в една стая се влиза през вратата, а не през прозореца и ако човек има свобода на влизането той би могъл да влиза и през прозореца, той би могъл да влиза и през стената, но има един ред, един прост ред, който прави нашия живот по-нормален. Та същината на този проектозакон е най-накрая да сложи основата на един ред, за да се тръгне към подреждане на едни полезни за цялата нация, за нашето социално съжителство ценности. Ето това е същината.
В тази същина има още нещо. Разбира се за пръв път някой се осмели да говори за думата "такси". Вярно, аз самият също смятам, че има неща, които биха могли да бъдат поправени. Но заплащането на онзи радио- и телевизионен продукт от потребителя, това е абсолютната дълбока същина на свободната система. Пак от ХVIII век нататък в онова общество, което днес наричаме демократично, оформянето на самостоятелни социални системи, тоест такива, които се саморегулират на икономически принципи - ето това е истината. Когато този механизъм - такса, която формира бюджет и на тази база се формират възможности за програма заработи, ние ще знаем, че наистина сме постигнали това, което е адекватно на Европа.
Пак казвам, ние днес заявяваме, че тръгваме натам. Никой до този момент не е посмял да го каже. И до този момент винаги - дали от съображения, за да вървим към хаоса, дали от съображения да поддържаме тази система на външно финансиране, тоест на несвобода на медиите или от някакви страхове, че това у нас не може да стане, които са доста неевропейски, никой не го е заявявал. И ние чрез този законопроект, чрез подкрепата му го заявяваме. Ето това са две големи същини. Всичко останало, дали примерно една алинея ще изглежда днес така, а на второ четене ще бъде променена, това са неща, които са верни за онзи, който гледа дребничко на тези работи, той ще си живее със страховете и просто ей така ще си подхвърля реплики. Но за онзи, който разбира каква е стратегията, големината на проблема, той разбира се, че вътрешно ще се стреми към тази промяна. Крайно време е да разберем, че политизирането около Закона за радио и телевизия е политизиране по посока на нашето по-добро живеене, на създаването на онази представа, която всъщност е добра за нас.
И аз искам да завърша с един пример. Наскоро говорих с една наша много известна журналистка. Тя остана изключително учудена от това, че в австрийската телевизия е забранено показването на кадри, които биха могли да предизвикат страх, да предизвикат ...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): С Маргарита Михнева ли говорихте?
МЛАДЕН ВЛАШКИ: Не, господин Мерджанов, има по-известни. Да предизвикат страх, да предизвикат ужас. И това не може да бъде показвано. А ние ме свидетели как всеки ден в едни свободни медии виждаме трупове, виждаме неща, които определено са изключително неприятни.
Онова, което в крайна сметка налага тази австрийска телевизия е едно - налагането на представата за спокойно, спокойно живеене. Който казва, че това е лошо, който казва, че налагането на този ред е срещу свободното слово, той просто застава срещу спокойствието на онзи живот, към който ние доста често поглеждаме със завист. Така че тези механизми са отдавна намерени, отдавна измислени и никой днес с такъв хъс не се бори за обратното така, както нашите опоненти тук. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
За първа реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Влашки, трябва да ви призная, че с удоволствие слушах изказването Ви от трибуната на Народното събрание. Това беше една голяма разлика между предхождащата Вас госпожа Жечева, която явно обслужва по биология, а Вие говорехте за идеи. Достави ми удоволствие, само че ме притеснихте с нещо - пълният отказ от ентропия, тоест оня ред, който и друг проповядва - железния ред, в който атомите на кислорода са само в едната част на стаята, а в другата няма нищо. И тези, които са в другата част на стаята, са подложени на угрозата да няма кислород за тях.
Ако вие със статистическа информация ми докажете, че всички имаме право на спокойния живот, да изразяваме спокойно тезите си и философските си виждания по националните медии и това сега се прави, аз ще се съглася, че в този закон не са заложени уловките на железния ред и желязната диктатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Влашки, спокойствието е много хубаво, като тема на излъчване в медиите, когато съществува в живота. Когато не съществува в живота, а вие симулирате спокойствие в националните и частни медии, просто представяте един превратен живот, който живеещите реалния живот не приемат. И вие рискувате да накарате хората да не гледат или и да гледат - да не вярват. Защото тук не става дума само какви филми се показват. Ние сме първите, които бихме ви приветствали да намалите малко от тези американски екшъни по Българската национална телевизия, в които няма нищо.
Ако се върнем към по-голямо показване на българско кино, което се прави в понеделник в 8,30 ч., бихме ви приветствали. Ако можете да пуснете малко класика от световното кино - също. Ако може да има други пропорции в програмата - също. Но Вие разбирате, че този закон се прави заради новинарските и публицистични предавания, заради възможността ви за контрол и върху частните медии. Иначе можете да си сиропирате колкото си искате, но тогава на второ четене аз лично ще ви донеса една касетка на "Хъшовете" с онази известна песен:
"Не заспивай когато вървят "Новини",
не заспивай дори в "Панорама".
Не заспивай когато с "Отзвук" си ти,
не заспивай, разчитай на Ваньо!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Очевидно репликите са в духа на основните изказвания.
Уважаеми господин Нешев. Това, за което говорите, може би в някакви разсъждения би могло да бъде опасно. Но аз Ви казвам следното. По статистика, която вчера беше изнесена, 1 млн. и 500 хил. български абоната, натискайки копчето на своите телевизори, са изправени сега реално пред един алтернативен телевизионен свят. Вярно. Вярно, той е реален, тъй като когато застанеш зад кабелната програма ти гледаш новините на много телевизии. Онова, което прави този закон, е просто не да ги забрани, не да ги затвори, а да даде общите правила, в които да продължи тази плуралистична среда, която тъй или иначе вече се е създала. Нека тя бъде... (Реплики от ДЛ.)
Уважаеми колеги, съжалявам, че трябва да го кажа: незнанието понякога поражда наистина реакции от типа "дивото зове", тъй че бих могъл да не ги коментирам.
Що се отнася до втората реплика, налагането на неверни и фалшиви представи е било приоритет на една политическа сила и доста дълго е работило. В тази посока не политическата сила днес налага тези представи. Тя чрез своето мнозинство би могла само да наложи някои правила чрез закон - ясни, публични, видими, а оттам нататък самият механизъм, който осъществяват медиите, налага и реализира определени програми. Затова самата реплика "вие направете това" е напълно неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Всъщност, както си е традицията, представител на вносителя - Министерски съвет, не присъства, така че отпада следващото обръщение. Предварително искам да помоля за извинение уважаемата парламентарна зала,че изказването ми едва ли ще се доближи до академичния стил на уважаемия господин Влашки.
Преди да премина към предложения законопроект, бих искал с няколко думи да характеризирам сегашната свобода на медиите при съществуващото законодателство. С две думи, това е свобода, която се дава. Всяка такава свобода просто не е такава. Свободата на словото е право, което един закон трябва да съблюдава, охранява, гарантира, а не да позволява.
Разбира се, че свободата е на първо място свобода спрямо другите, но най-любопитното и най-характерното за българската ни медийна конюнктура е, че в това "другите" се включва май само правителството, а напоследък май и само господин Иван Костов. След отпътуването от България на докладчиците на Съвета на Европа през декември 1996 г., българското правителство още повече засили своя контрол върху медиите. Фактите са така изобилни, че позволяват даже да бъдат типизирани. От Българската национална телевизия и Българското национално радио са снети всички предавания, критикуващи в някакъв план управляващите и тяхната политика, дори и "Хъшовете", на които до голяма степен сегашните властимащи дължат своята власт. А като се има предвид и снощното скандално предаване "Конфликти" на Маргарита Михнева, в което угоднически се направи опит за оневиняване на самия министър-председател, картината е пълна.
Уволнени са не един и двама първокачествени журналисти и ръководители, позволили си да не аплодират всяка стъпка на правителството. Не един и двама първокачествени журналисти и ръководители бяха принудени сами да напуснат телевизията или да бъдат пренасочени. Връхна точка на политическия страх бе оттеглянето на безспорно по-добрия проект в навечерието на дискусията от страна на колеги от СДС. Къде отиде, господин Стоянов, Вашата парламентарна и гражданска доблест? Или страхът от самия министър-председател е по-важен за Вас?
Премиерът и неговите колеги министри публично се изявяват като наставници на българските журналисти и гледат на тях като на свои послушници: порицават ги, мъмрят ги за неправилни въпроси и критични материали. Показателен в това отношение е примерът, когато министър от правителството сам се записва на касетофон, сам си предава информацията в Българското национално радио... Дори затова не е уведомен и кореспондентът на Българското национално радио, който е включен в официалната делегация!
На следващо място, за осъществяването на подобна политика правителството използва драстично възможностите и механизмите на изпълнителната власт, с която разполага. Поддържат се умишлено високи цени на полиграфическите услуги. Уреждат се дълговете на послушните вестници и обратно - съсипват се неудобните. Националният съвет за радио и телевизия си позволява скандални политически намеси в радиото и телевизията.
В България журналистите се осъждат на затвор за клевета вместо за глоба, както е в повечето страни. Мнозинството в парламента не се съгласи нито на мораториум върху тази присъда, нито на промени в Наказателния кодекс.
На всички е известно, че и парламентарната трибуна не е за всеки и не всички народни представители имат достъп до нея. Там също е налице цензура. Как иначе да си обясня, уважаеми господин Соколов, върнатия ми от Вас вчера въпрос към министър Емма Москова?
Явно е, че новият законопроект утвърждава и засилва тази политическа тенденция да се държат здраво юздите на българското публично слово. Изглежда управляващите наистина оценяват по достойнство и груба политическа изгода силата на журналистиката, на публицистиката, изкуството, силата на медиите. Никак не е трудно да се подкрепи тази теза с членовете на самия законопроект. Но най-напред някои общи положения:
Законопроектът не е консултиран в Съвета на Европа. Всякакви обяснения в тази посока са напълно излишни. Вместо общ рамков закон, материята, свързана с електронните медии, се урежда в два законопроекта - този за радиото и телевизията и за далекосъобщенията.
В законопроекта не е последователно проведен принципът за лицензиране като условие за осъществяване на радио- и телевизионна дейност. Този принцип следва да бъде свързан със самата дейност и да е условие за нейното извършване, а не да е обърнат към осъществяващите дейността субекти. В Конституцията, Закона за концесиите и законопроекта за далекосъобщенията, приет вече на първо четене, съответните разрешения, лицензи и концесии се издават с оглед осъществяване на определена дейност. В Закона за радиото и телевизията следва поне да се прецизира редакцията на съответните текстове с оглед постигането на единен подход в регулирането на сродни по своето естество обществени отношения.
В членове 4, 5 и 6 е странно разграничението на радио- и телевизионните оператори като обществени, от една страна, и търговски. Така наречените търговски оператори също се създават с основна цел и предмет на дейност информиране на обществеността. Разпределянето на печалбата, когато има такава, между собствениците е резултат на осъществяване на дейността им като юридически лица, създадени по смисъла на Търговския закон. Обществените радио- и телевизионни оператори също са юридически лица, които могат да бъдат създадени както по Търговския закон, така и по Закона за лицата и семейството. От това не следва, че при дейността си първите не могат да разпределят печалба. При това положение практическата разлика между двата типа оператори се губи и това деление е необосновано. То влиза и в противоречие с чл. 10, т. 2 от закона, който гласи, че всички оператори са длъжни да се ръководят от принципите на чл. 10, един от които е гарантиране на правото на информация.
Според новия законопроект - чл. 19, Националният съвет за радио и телевизия е независим орган. Но чл. 24 веднага уточнява, че четирима от неговите членове се избират от парламента, а трима се назначават от президента.
Включен е механизъм за контрол и върху частните електронни медии. Националният съвет за радио и телевизия може само да предлага на Лицензионната комисия по далекосъобщенията, назначавана от Министерския съвет, даден оператор да получи лиценз за производство на радио- или телевизионна програма, но в крайна сметка правителството, българското правителство в сегашния си вид решава дали да даде това разрешение.
Член 11 предвижда ограничаване правото на свободно изразяване в радио- и телевизионно предаване, което е в противоречие с Конституцията.
Член 53 предвижда безплатно и без предварително поискване неограничено медийно време на президента, председателя на парламента, премиера, главния прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен и Върховния касационен съд - богоизбраните люде, тоест избраните от СДС към днешна дата. За опозиционните политически сили нищо и накъде не се споменава
Никъде в закона не се регламентират и правата на журналистите за свободна изява. Разчита се на вътрешни правилници, чрез което журналистите лесно да могат да бъдат манипулирани.
Уважаеми дами и господа, новият законопроект засилва и узаконява политическия контрол, бих казал, политическия терор в случая, в медийното пространство на България. Това заключение се налага от само себе си. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
За реплика господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Уважаеми господин Мерджанов, Вие не сте напълно прав за господин Валентин Василев. Той предаваше от Виена директно като журналист, но не предаде например, когато стреля срещу ловеца в България и един месец след това разбрахме, че е стрелял срещу ловец. Така че трябва да бъдете по-точен във Вашите изказвания, когато става въпрос за правителствен човек.
И още нещо: за министър-председателя снощи, господин Мерджанов. Госпожа Маргарита Михнева успя да измъкне от него, че той подписал ад хок това, за което ставало въпрос и митничарите били виновни за това, че изпълнявали неговото разпореждане и неговия подпис, върху който дори нямало печат... И видите ли, за "Сапио" той нямал никаква вина...
Ето това, господин Мерджанов, Вие пропуснахте да кажете: колко права е Българската телевизия в тези случаи и че наистина няма цензура в Българската телевизия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата за дуплика господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Марангозов, няма как да не се съглася с Вашата реплика. Ако сте слушали внимателно вчерашното ми изказване, аз съвсем съзнателно предложих по аналогия в българската изпълнителна власт да се назначават митничари чужденци, тъй като контролът ще бъде по-обективен и по-пълен. Тогава и министър-председателят Иван Костов ще бъде напълно спокоен за своите действия в миналото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се отказвам от дългото изказване, което бях приготвил предварително. Искам да изразя накратко принципната позиция на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
Ние смятаме, че радиотелевизионната дейност е сфера и територия на гражданското общество. И огромната отговорност пред нас, народните представители, независимо от кои парламентарни групи сме, е тази: ще съумеем ли най-сетне с един закон да освободим тази сфера от лапите на една или друга изпълнителна власт? И ако успеем да отговорим на тази задача N 1 пред нас, ние вече ще сме направили един нелош закон.
В този смисъл бих искал да коментирам встъпителното изказване на господин Бешков, че разполагаме най-сетне с един може би не съвършен, но много по-добър закон от тези, които и Конституционният съд връщаше неведнъж, и т.н. Да, вероятно в този закон има много добри неща. Но оценката за законопроекта, който разглеждаме, зависи преди всичко от няколко основни критерия - гарантира ли този законопроект независимостта не само на държавните, но и на частните електронни медии от изпълнителната власт. Това е проблем N 1.
Второ, отговаря ли този законопроект на европейските стандарти за създаване на либерален пазар за радио- и телевизионна дейност, способства ли конкурентното начало?
И трети въпрос - равнопоставени ли са държавните електронни медии с частните такива?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Категорично не.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И ако отговорът на тези три въпроса е отрицателен, всички останали по-добри страни на този законопроект биха имали по-малка относителна тежест. За съжаление, според нас отговорът е по-скоро "не".
Аз много съжалявам, казах го и вчера, принуден съм да го повторя и днес, че заложеният механизъм и на концесиониране, и на лицензиране, разбира се, отнасящ се най-вече за частните радио и телевизия, фактически ги поставя, от една страна, в неравнопоставено положение с държавните, а от друга страна, създава предпоставки за пряка държавна намеса в тяхната работа. За съжаление не се получи независим обществен орган и от Националния съвет за радио и телевизия. А това е в пряко противоречие с духа и постановките на Европейската конвенция за трансгранична телевезия.
Ние смятаме, че текстовете на чл. 49 от този законопроект биха могли да се определят като дискриминационни, защото не дават възможност, напротив, ограничават възможността да се излъчват предавания на езика на малцинствата. Представителите на малцинствата са данъкоплатци като всички останали граждани на България и те имат право на свои радио- и телевизионни предавания.
Аз не бих искал да си помислите, че се опитваме по някакъв начин да етнизираме този проблем. Поставям го от гледна точка на необходимостта да върнем българските граждани от малцинствата пред българската телевизия. Защото, без да са виновни за това, една значителна част от тях поради стечение на обстоятелствата не владеят добре книжовния български език. И понеже не разбират този език, те биват принудени да задоволяват своята потребност от информация, гледайки чужди телевизии и слушайки чужди радиостанции. Това не е в съгласие с българския национален интерес.
Призовавам ви към по-голямо разбиране, разбира се, между първо и второ четене на законопроекта, за да може тези ограничителни - аз ги определям и като дискриминационни - текстове, да бъдат преодолени.
Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, струва ми се, че не е добър знак, че този законопроект е приет само със 7 гласа "за" и 6 гласа "против". Положително беше, уважаеми господин Райчевски, че дадохте възможност да чуем редица представители на неправителствените организации, чухме и Сдружението на частните радио- и телевизионни оператори. Чухме ги, но чухме само техните критични бележки. Фактически по отношение на този законопроект вие останахте сами. Аз бих искал да подкрепя този законопроект, защото именно по тези законопроекти, отнасящи се до тази сфера, би трябвало да има не реформаторско мнозинство, а може би тук вече реално би трябвало да говорим за едно пълно мнозинство. Не се получи, защото ние фактически не проведохме и диалог. Помня, че имахме три, четири, серия консултации на ниво лидери на парламентарни групи за далеч по-несъществени проблеми, като това колко членен да бъде съставът на Националния съвет за радио и телевизия, а за конкретните текстове подобни разговори нямаше. И вие останахте сами в подкрепата за този законопроект. Аз смятам, че това не е добър знак. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! По повод изказванията на колегите Димо Димов и господин Мерджанов за изтегляне на другия законопроект. Да, той беше изтеглен, но беше изтеглен не защото Сашо Стоянов се страхува от Иван Костов. Аз не се страхувам от Иван Костов, господин Мерджанов, защото той с нищо не заплашва нито живота, нито здравето ми и никога не го е заплашвал. Това, първо.
И второ, и Сашо Стоянов, и Иван Костов имат общи идеали, общи цели и общи виждания за постигане на тези идеали и тези цели. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
Да, законът "Свободно слово" беше изтеглен от чисто етични и морални съображения, защото това е един добър проект, плод на неколкомесечен труд на един екип от уважавани хора. И като член на този екип аз не бих искал този проект да бъде размахван тук като байряк от псевдозащитници на свободата на словото. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
Нормално е опозицията да критикува всеки един проект на мнозинството, нещо повече, тя е длъжна да го прави. Когато го прави, обаче, по-добре е да го прави грамотно. По-добре е наистина, когато има текстове, върху които си заслужава да се дебатира, те да бъдат изтъквани, а не да се правят общи бележки и да се говорят некомпетентни неща. Защото, наистина в чл. 11, ал. 2 е включен текст, който противоречи на Конституцията. И всички колеги от мнозинството са съгласни и ще подкрепят предложението за отпадане на този текст.
Наистина, не са точно и ясно формулирани в закона разпоредбите на директивата "Телевизия без граници", дали се отнасят и към частните електронни медии. Да, тази директива се отнася към всички електронни медии, независимо от собствеността и от начина на излъчване.
Така че, това са пунктовете, върху които трябва да се дебатира.
Що се отнася до това има ли гаранция в проекта за свободата на словото. Разбира се, че има. И всеки един, който реши да оспорва този текст, ще стане жалък и смешен.
В текстовете на закона много добре и ясно е казано, че журналистите имат право свободно да изразяват мнението си. Имат право дори да не изпълняват заповед на своите работодатели. Имат право да изнасят факти от живота на публичните личности, въпреки конституционната забрана, че никой не може да бъде заснеман, филмиран и фотографиран без негово знание и без неговото изрично несъгласие. Това, дали някой ще бъде заснет някъде с някого в градинката, господин Атанасов, няма нищо общо с понятието "информация". Когато обущарят дава мнение за нещо друго, освен за обувките си, просто става смешен. Информация и фотографиране са две различни неща. Може някой да не бъде фотографиран и за действието да бъде изнесена информацията.
Що се отнася до равнопоставеността. Вярно е, че според мен, частните и обществените медии не са равнопоставени. Но те не са равнопоставени в ущърб на Националното радио и Националната телевизия. Защото четирите минути реклама на час не може по никакъв начин да възстанови средствата на един външен продуцент. Ако аз направя едночасова продукция, тези четири минути реклама, които ще ми донесат доходи, няма да компенсират моите разходи. И аз като външен продуцент ще дам на частна електронна медия моя филм, защото там те ми осигуряват дванадесет минути на час.
И аз тук ще направя предложение рекламното време в Българската национална телевизия от 15 да бъде увеличено на 20 минути на денонощие.
Що се отнася до равнопоставеността на приходи или на получаване на средства от фонда. И обществените, и частните медии имат право да получават средства от фонда, когато тези средства са предназначени за финансиране на програми и на проекти от обществено значение. И, естествено, че всеки един радио- или телевизионен оператор, който има такъв проект, ще кандидатства и ще получи средства от този фонд.
Не е вярно, че Националният съвет за радио и телевизия е зависим или политически орган. Защото един орган е независим не от начина, по който той се конституира, а от начина, по който той функционира. И Конституционният съд се избира от Народното събрание, но по своите функции, именно защото той е несменяем, той е независим. И Националният съвет за радио и телевизия не се отчита, и това е неговата независимост. Той не подлежи на контрол от органа, който го е избрал. Именно затова той е независим орган.
Това, дали някой е член на партия или не е член на партия, не е предмет на този закон, не е предмет въобще на законодателството. Дали президентът, министър-председателят, председателят на Върховния съд или на Административния съд са членове или не са членове на която и да е партия, това не може да бъде предвидено в един закон, защото ако тази година те са членове на СДС, догодина могат да бъдат членове на БЗНС, подогодина - на Демократическата партия, могат да бъдат и безпартийни. Един закон се прави независимо от това коя политическа сила управлява.
Ето защо, наистина ако имате някакви конкретни предложения за подобряване на този закон, вярно е, съвършен закон няма, освен закона на този, който ни създава, дайте тези предложения, ние ще ги обсъдим и ще направим един добър закон.
Но аз ви призовавам, всички вие, наистина ако искате да се сложи най-после край на хаоса в ефира, на беззаконието в българския ефир, да подкрепите внесения от Министерския съвет проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За първа реплика - господин Панталеев.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ): Господин Стоянов, Вие заявихте, че оттегляте този закон, за да не бъде използван за нечисти цели от лошата опозиция. Според мен този хигиеничен акт е добър за Вашето политическо здраве, но е лош за здравето на демокрацията. Ето това е проблемът, който мислех, че трябва да разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панталеев.
Втора реплика - господин Осман Октай.
ОСМАН ОКАЙ (ОНС): Господин председател, репликата ми не е по същество, но по принцип. След като толкова сме загрижени да направим по-добър закон, отколкото ни предлагаше другото мнозинство преди две години, след като днес има един доста сериозно поставен от министър-председателя и председател на СДС актуален въпрос - загриженост и интеграция за националните малцинства в България, и след като законът в този си вид противоречи на тази идея, кога говорите истината, господин Стоянов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата господин Стефан Стоилов - трета реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямам претенция да участвам професионално в дискусията по обсъждания закон. Но съм по тресен от антилогиката Ви, господин Стоянов. Тя ни връща някъде епохи назад. Как може нещо, което е добро, да не участва състезателно при подготовката на един закон, при цялата ви претенция, че ще правим добри закони?
И второ. Всички ваши оратори гледат там, наляво и се правят на две и половина. Цялата останала зала, извън вашето мнозинство, не приема закона. Току-що господин Местан говори. Господин Димо Димов половин час ви набиваше елементарни истини. Цялата зала, извън мнозинството, не приема този закон.
Отчетете този простичък факт. Не се правете, че не забелязвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): На дупликите на господин Панталеев и господин Стоилов.
Господин Стоилов, сигурно сте били потресен, аз нищо не мога да направя, но вероятно ще продължите да останете потресен, като Ви кажа, че проектът на "Свободно слово" наистина е добър. Но той в три четвърти от текстовете и принципите се припокрива с правителствения проект.
Ето защо, когато ние обсъждаме два добри проекта, то вероятността единият да бъде използван с нечисти намерения трябва да бъде премахната, още повече, ако аз съм един от авторите на този проект, който, пак повтарям, не искам да бъде размахван като байрак от вас.
Що се отнася до репликата на господин Октай. Не е вярно, че тази теза не е залегнала в закона, тя може би не е залегнала достатъчно добре. Но вече има направено конкретно предложение за езика, за предаванията в медиите, за правото да бъдат слушани и гледани предавания от хора, за които българският език не е майчин. Така че това нещо ще влезе категорично на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Остават още двама записали се оратори от Парламентарната група на СДС - господин Благой Димитров и господин Стоян Райчевски. Разполагате с осем минути общо.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като времето е много ограничено, аз само в няколко пункта искам да изразя някои становища и то в контекста на целия дебат, който се води по Закона за радиото и телевизията.
Искам, първо, да кажа, че в закона на Министерския съвет са отчетени принципите на Конвенцията за трансгранична телевизия. Впрочем преди да влязат двата законопроекта в комисии, ако добре си спомнят народните представители, тази конвенция беше ратифицирана в пленарната зала.
Принципите на медийните законодателства в Европа и Америка също са отчетени в законопроектите на Министерския съвет, имам предвид и двата - директивите на Съвета на Европа, третиращи медийните проблеми и проблемите на телекомуникациите, както и принципите, които са отразени във Пражкия и Солунския форум по медийните проблеми.
В дебата бяха казани някои неща, волю или не волю, вероятно от недостатъчно разбиране, по отношение на принципите на финансиране. Аз искам да кажа няколко думи по отношение на финансирането, защото в края на краищата финансирането определя и независимостта на медиите. Разбира се, тук трябва първо да се каже принципът на дефиниране на медиите. Българската национална телевизия и Българското национално радио са обществени оператори, но с по-специален правен статус. Има дефинирани обществени оператори и аз мисля, че това е абсолютно задължително, тъй като, примерно, има медии, които имат претенциите да бъдат обществени - да речем, медии, които са свързани с университетски предавания, културни предавания и пр., тоест имат обществен характер на програмната си част - има, разбира се, и комерсиални медии. Тук не се третира въпросът за начина на предаване, излъчване или кабелно разпространение.
Аз искам да спомена само, когато говорим за финансирането, че трябва да се отчете фактът, че Българската национална телевизия, например, отделя от общата си субсидия 10% за родно филмово производство. Това нещо е важно във връзка с това, което господин Димов спомена - че се загърбвала по някакъв начин културата. Ето, тук става дума за родното филмово производство и заделяне. Нещо повече, на субсидията на Българското национално радио е и Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Аз мисля, че това също е нещо важно, когато говорим за финансирането и заделянето на средства за родната култура.
Принципите, само в няколко думи. Първият принцип, заложен във Фонд "Радио и телевизия" е принципът на натрупването.
Аз не мога да се съглася с това, което изрази господин Димов - че можело да се вземе от бюджета някаква сума и то, забележете, става дума за над 100 млрд., за да може да тръгне фондът, защото сме в условията на валутен съвет. Просто няма как да стане да се заделят над 10 млн. марки, за да може да тръгне фондът. Това противоречи на Закона за банките. Нещо повече, за да се натрупат тези средства от масовата публика, са необходими няколко години. Ето това определя факта, че имаме натрупване и бюджетно субсидиране до 2003 г. А затихването на субсидията от бюджета започва от 2004 г., защото започват попълнения именно от тези такси.
Не мога да се съглася, че таксите са малки - аз вече в реплика го казах - защото таксите представляват 0,6% от минималната работна заплата. Тоест ние трябва да си даваме ясна сметка и за социалния товар, чрез който натоварваме всяко българско семейство. Разбира се, трябва да се отчете фактът, че това означава независимо финансиране. Тук впрочем е заложен принципът на финансиране на Би Би Си.
И още един принцип, за да свърша, би трябвало да се отчете, защото са правени доста сметки. Аз съм представил на Комисията по културата и медиите тези разчети и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и имам намерение до Националния свет за радио и телевизия едно пространно писмо да напиша във връзка с принципите на финансиране. Важно е да се отбележи, че темпът на нарастване на субсидията - става дума за двете национални медии на Националния съвет за радио и телевизия - трябва да бъде малко по-нисък от темпа на инфлацията.
Ето това са принципите, от които трябва да се ръководи управлението на фонда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли има друг законопроект, който в това Народно събрание, пък и в предишните, толкова продължително да е бил дебатиран и обсъждан. Едва ли има друг законопроект, който да е събуждал такъв голям интерес в нашето общество и в чийто дебат да са взели участие толкова много организации, експерти и специалисти, политици и неполитици. И това е естествено, защото става въпрос за свободата на словото, за електронните медии и въобще за медийната ни политика. Като казвам "медийна политика", нямам предвид политика на едно правителство, на един парламент, а медийната политика на нашата държава, на нашата нация. Ние се нуждаем от независими, свободни медии, защото отиваме в едно общество, в което искаме да заемем достойно място.
Ще ми се да отговоря на няколко въпроса, които бяха поставени тук от колегите.
Къде са правителствените приоритети - в частните или в държавните? Аз мисля, че приоритетът на правителствения закон е в равнопоставеността на двата вида медии, защото национални медии ще имаме в най-голям обхват един или два канала, а възможностите на частната инициатива са неограничени.
Спомена се, че нашият законопроект, правителственият законопроект бил в разрез с европейските практики. Това не е така, защото европейската практика е многообразна. Ние спазваме основните принципи. Ние имаме оценките на много експерти и специалисти. Вярно е, цитират се няколко бележки, направени досега, но ние нямаме официално становище на официално искане съобразно нормативите. Нито от страна на Министерския съвет е направено такова, нито от страна на Народното събрание. Приемаме всички предложения и мнения, които идват от европейски експерти, като частни становища, с които, разбира се, се съобразяваме и ще имаме предвид в нашата дискусия.
За правомощията на Националния съвет за радио и телевизия. Да, правомощията са много по-малки от тези, които бяха в предишния закон.
Много предложения и много поправки към този законопроект са били направени. Това е една от бележките. И това е, мисля, доброто, защото само след широк дебат, само след много обсъждания, само след много предложения за поправки и усъвършенстване ние можем да имаме един добър закон. И нека не забравяме, че дебатът по този законопроект продължава и той ще продължи между първо и второ четене.
Аз искам тук да благодаря на всички, които взеха участие в този дебат, на всички, които направиха предложения било като законопроекти, било като писмени или устни становища, на всички непарламентаристи и специалисти, които решиха да дадат своя принос.
Ние ще продължим този дебат и след приемането на закона, защото един закон не е нещо константно. Всеки закон живее със своето време. Бъдещето ще ни наложи други идеи и други виждания. Така че нека не бъдем песимисти относно някаква обреченост.
Искам да отговоря и на господин Местан на няколко много сериозни въпроса, които той постави.
Гарантира ли този закон независимостта на медиите и отговаря ли на европейските стандарти? От всички нормативи, с които ние разполагаме досега, този закон в най-голяма степен гарантира независимостта на медиите.
Затова аз ви призовавам да го подкрепите на първо четене. Ще имаме възможност откровено и честно да продължим своя разговор на второ четене.
И за да завърша, нека да припомня как протече дискусията. Аз трябва да дам някои пояснения по това. В комисията се обсъдиха няколко законопроекта - два от тях бяха изтеглени - този, който внесох аз и този, който внесе колегата Сашо Стоянов. Законопроектът на господин Агафонов бе отхвърлен като становище на комисията, тъй като той само засяга отделни текстове, т.е. той е законопроект за поправка и допълнение към действащ закон, а не е нов закон. Затова аз сега предлагам в момента да не го дебатираме.
Трябва да дам и някои пояснения за това защо изтеглих законопроекта си. Върху мен не е оказван никакъв натиск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Завършвам, господин председател. Аз го изтеглих, тъй като законопроектът за БНР и БНТ беше един частен закон, който трябваше да реши определени задачи за нашето електронномедийно законодателство за миналата година. Сега вече имаме общия закон и той всъщност става излишен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
За реплика има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Райчевски, аз се учудвам как не изпитвате неудобство от току-що заявените тези от Ваша страна. Вие говорите за удовлетворен обществен интерес по Закона за радиото и телевизията. Та в момента дебатът дори не се предава пряко по радиото и телевизията! С това отговаряте ли Вие на обществения интерес? Не отговаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А защо не се предава?!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Вие съобразихте ли се с едно от мненията, изразени от гражданските среди, които претендират, че са представители на гражданското общество?
Съобразихте ли се дори и с едно от противните мнения, които се изказаха от професионалисти, от представители на частните радио- и телевизионни оператори?
И не на последно място, вие давате ли си сметка, че на второ четене, когато вече изтеглихте и Вашия представител господин Ляков, а законопроектът беше приет със 7:6 гласа, вие ще съумеете да си прокарате докрай вашата линия?
Очевидно сходството, за което претендира господин Стоянов с господин Костов няма да бъде напълно достатъчно. Как ще гарантирате изобщо този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за радиото и телевизията N 802-01-31, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 220 народни представители: за 130, против 90, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът между двете четения да се удължи с две седмици - общо три седмици. (Шум и реплики сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? (Шум и реплики в залата.)
Не, не давам думата за негативен вот. Внимавайте за какво става дума! Срещу това предложение за удължаване на срока има ли някой?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз предлагам този срок да бъде удължен с три седмици, тъй като и господин Костов обеща да изчакаме реакцията на Съвета на Европа и тогава да продължим нататък. Тя ще бъде и по двата закона.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Господин председател, не ме видяхте. Искам думата! Вдигнах ръка още преди колегата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте вдигнали, когато беше време да вдигнете ръка! (Шум и реплики в залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Но аз съм двуметров!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Двуметров сте, но не си вдигате ръката. Аз изхождам от вдигнати ръце, а не от ръста на народните представители.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): И какво? Няма да ми дадете думата за отрицателен вот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да! Имаше направено процедурно предложение, което сега ще гласуваме.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, от място): Аз оттеглям предложението си. Нека да остане предложението за срок от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте времето за предложения за второ четене да се удължи с още три седмици.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Искам думата по процедурен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По процедурен въпрос ще Ви я дам...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това не е казарма! Това не е гестаповска република! Това просто не е казарма и не можете да откажете думата на народен представител! Не можете! Не можете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, в процедура на гласуване сме. Седнете си на мястото!
Всичко, което правилникът позволява - може!
Гласували 209 народни представители: за 197, против 4, въздържали се 8.
Предложението се приема и срокът за предложения се удължава с още три седмици.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Думата има господин Жорж Ганчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, не Вие давате думата! Когато трябва, аз ще му я дам.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди Вас има процедура.
Господин Ганчев, заповядайте, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, аз съм стъписан, тъй като няма по-добронамерен човек от мен тук да се върши работа и няма човек, който да е демонстрирал като мен пълна независимост - ни вляво, ни вдясно, а просто да вършим това, за което народът ни е изпратил. Ние вече навлизаме в една много опасна сфера. Колкото повече държите някои хора в изолация, толкова повече нашият народ ще забелязва това и ще реагира. Вие нямате полза от това.
Когато 17 месеца Жорж и нашата партия е напълно изолирана от радио, телевизия и вестници, когато даже адресите ми към министър-председателя по парламентарни питания пускат музика, аз мисля, че това вече е режим, срещу който всички трябва да възстанем. И вие в СДС трябва да възстанете. Ако не излиза от вас, отнякъде произлиза този невероятен режим на цензура и на неуважение към отсрещното мнение. Няма ли отсрещно мнение, няма да има демокрация, господин председател и господа колеги. А няма ли демокрация, вие просто сте тук на някакви претенции, които са напълно невалидни. Това е опасно и за вас, и за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, чакаме процедурно предложение.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: След като ме прекъсвате, аз ще спра дотук. Само с голямо прискърбие ще ви кажа: получаваме постоянно обаждания и писма отдолу, от хората защо тази брутална цензура ние позволяваме, народните представители, да бъде стоварена върху България. Аз протестирам от трибуната на Народното събрание точно срещу това.
И след като ме прекъснахте, аз нямам желание повече да комуникирам с вас по никакви други въпроси. Казах си думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Благодаря на господин Ганчев. И беше добре да сте тук, когато бяха дебатите по законопроекта, за да се изкажете.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това е моето презрение към презрения ви законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, добре. Ако отсъствието от пленарната зала е израз на презрение, доста народни представители презират доста законопроекти.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ - първо четене.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има становище на Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията, която е водеща, на Комисията по национална сигурност и Комисията по правата на човека.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно Законопроект за българските документи за самоличност N 8020135, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 11 юни 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за българските документи за самоличност N 8020135, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от генерал Божидар Попов, главен секретар на МВР.
Народните представители поискаха разяснение по информационните данни, които ще се изискват при издаване на документите за самоличност, както и за начина на използване на тези данни. Поискаха се и пояснения за случаите, в които може да се отнема временно личната карта на гражданина. По принцип обаче всички приеха, че приемането на закона за бъдещите документи за самоличност е наложително. Констатира се също така, че представеният законопроект от Министерския съвет е в съгласие със съответните изисквания на европейската общност.
С оглед на всичко това комисията реши с 8 гласа "за" и 3 "против" да предложи на народните представители да приемат внесения от Министерския съвет законопроект за българските документи за самоличност на първо гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Становище на Комисията по национална сигурност - господин Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност относно
Законопроект за българските документи за самоличност N 8020135, внесен от Министерския съвет на 7.05.1998 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на заседанието си, проведено на 10.06.1998 г. По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Подмяната на българските документи за самоличност се обуславя както от вътрешните потребности на държавата, така и от необходимостта от нейното интегриране в структурите на Европейския съюз. На този етап материята, третираща паспортно-визовия режим, е изключително разпиляна като правна регламентация. Нормативните актове са много и са както законови, така и подзаконови и са многократно допълвани и изменяни.
Комисията по национална сигурност счита, че предлаганият проект на Закон за българските документи за самоличност е необходим и изключително навременен. С него се кодифицира цялата материя и се привежда в съответствие с европейското право.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет. Становището на комисията беше прието на 10.06.1998 г. с 9 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Становището на Комисията по права на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще прочете господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за българските документи за самоличност N 8020135, внесен от Министерския съвет

На 3 юни 1998 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди Законопроекта за българските документи за самоличност N 8020135, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха 14 народни представители, членове на комисията.
При направените разисквания народните представители изказаха мнение, че предложеният законопроект е навременен, детайлно и професионално подготвен, като същевременно отговаря на критериите за синхронизиране на българското с европейското законодателство. Беше обсъдена възможността в личните карти при съгласие да бъде отбелязана и кръвната група на съответния гражданин. Народният представител Ахмед Юсеин предложи при подаване на заявление за получаване на лична карта върху този документ да се полага пръстов отпечатък от заявителя.
С гласовете на 11 народни представители при 2 "против" и 1 "въздържал се" комисията предлага на народното представителство да подкрепи на първо четене Законопроекта за българските документи за самоличност N 8020135, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Към разисквания ще пристъпим след почивката.
Всички народни представители са поканени на откриването на изложбата на художника Димитър Ганев, изложба акварел в Клуба на народния представител.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, на днешния ден преди 75 години жълтата гостенка покоси един от най-големите поети на България - Христо Смирненски. Неговата единствена стихосбирка "Да бъде ден" му отрежда едно от първите места сред пантеона на великите български безсмъртници. Много интересно е това, че мотивите, които той разработва в тази своя стихосбирка, по настроение, по дух, твърде много кореспондират с днешното тревожно българско време и много от стиховете на Смирненски, ако човек ги чете непредубедено, ще види, че като че ли са писани сега - за бедните хора, за гаврошовците от студения град, за жълтата гостенка, която покосява бедните, за тези, които стоят пред пълните витрини, без да могат да си купят нищо от мечтаните чудеса. И не случайно един от героите на Смирненски казва на сина си: "Виж семчици бели/хем същите, дето и вчера ти взех".
Това са акценти, които не могат да не ни правят впечатление.
Има още нещо. Тази година в края на септември се навършват 100 години от рождението на Христо Смирненски. Аз предполагам, че културна България ще отбележи по достоен начин и тази дата.
Моля, господин председател, да поканите народните представители със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на барда, пролетарския певец и поет Христо Смирненски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Българският поет Христо Смирненски.
Моля, едноминутно мълчание. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
ДРАГОМИР ШОПОВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да ми представите списък от парламентарните групи за изказване.
Има думата господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който е внесен за обсъждане, за българските документи за самоличност беше обсъден в комисиите. Ние чухме становищата на председателите на комисиите. Аз с настоящото си изказване не бих казал нещо по-различно от това, което беше изразено в становищата. Искам само да подчертая, че вносителите на този закон са работили с вещина, с познаване на материята, със съобразяване на Европейската конвенция за правата на човека. Законът, както вече беше казано, е професионално подготвен.
Аз бих искал да привлека тук вашето внимание само върху две подробности, а именно, че в закона са подчертани трите документа за самоличност, а именно лична карта, паспорт и свидетелство за управление на моторно превозно средство. Струва ми се, че ние не би трябвало да пренебрегваме освен посочените в чл. 18 от закона, в който са посочени 21 точки за съдържанието на личните данни, които трябва да бъдат внесени в документа за самоличност, мисля, че от значение е и това, което е практикувано в редица европейски страни, като т. 22 съществуват данни за кръвната група на притежателя на документа за самоличност. Тъй като става дума за лична карта, аз си спомням времето, тъй като поради естествени обстоятелства бях притежател и на лична карта преди в началото на 50-те години да бъдат въведени паспортите, мисля, че или при документа за подаване за получаване на лична карта, или върху самия документ, какъвто е личната карта, би трябвало да съществува пръстов отпечатък. Мнозина от внасящите закона обосноваха, че подобна информация е в нарушение на правата на човека. Аз смятам, че в нашата страна, в която все още не е преодоляна вълната на престъпността и нашата страна нещо, с което се слави, са изключителните специалисти на фалшификациите, един пръстов отпечатък би дал дактилоскопична информация, която е особено важна при преодоляването и борбата с престъпността.
Затова обобщавам и формулирам: струва ми се, че уместно би било, а между първо и второ четене ще го внеса като предложение, към чл. 18 след т. 21 да съществува и т. 22 за информация за кръвната група. Не бих желал да се уточнявам, всички тук присъстващи знаят какво значи смисълът на такава информация за кръвната група. И да има т. 23 за включването на пръстов отпечатък, било в молбата за отдаване на документ за самоличност, или върху самия документ, както беше върху старите лични карти, които бяха в сила до началото на 50-те години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Има думата за реплика господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пиндиков! Тази част на залата най-активно реагира за тъй наречените досиета - да станат явни, да бъдат изнесени пред публика, пред хората, да се отворят досиетата. Сега вие искате да направите досие на гражданина, в което да му сложите пръстовия отпечатък. Ами сложете му и снимки в анфас, в профил, пък вземете косми от различни части на тялото, защото и те имат значение за следствието. Консервирайте ги някъде и го сложете в тази лична карта, за да има за какво следствието да се хване. Явно е накъде сме тръгнали - полицейска държава. Това е целта Ви с предложението, което правите. Това противоречи на всичко, което се опитваме да изградим в България, а още повече в края на ХХ век! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата за дуплика господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Марангозов! Допусках възражение от други части на залата, но не и от лявата страна. Какво полицейско досие ще бъде това, че когато стане дума за идентифициране на определен престъпник, тази негова идентификация ще бъде установена с пръстовия отпечатък.
Що се касае за това, че Вие говорите и за косите, недейте го досяга. Във Военноисторическия музей се намират коси на Левски и благодарение на тези коси се установява, че Левски е бил Левски.
Най-малко прилича на лявата страна да говори за демокрация и за милиционерски подходи, които са отдавна известни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Има думата господин Здравко Зафиров.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Първо започвам с това, че предложеният Законопроект за български документи за самоличност е много добър. Разбира се, аз ще си позволя тук да изложа някои мои мотиви и виждания, с които действително този закон да стане отличен. Законът е много добър и бих казал, че е закъснял с 4 - 5 години не само поради факта, че българският документ за самоличност, какъвто представлява българският паспорт, както също и задграничният не са съобразени с международните организации и стандарти, над което е ИСО 78-10 и което аз по-нататък действително ще поправя, тъй като е допусната една техническа грешка в този законопроект, тъй като те се основават на ИКАО, което е Международна агенция на авиопревозвачите. В нея са залегнали именно онези машиночетими документи, които се визират в машиночетимите характеристики ИД1, ИД2, ИД3. По-нататък действително ще покажа каква е разликата между ИД3, какъвто в момента е този например канадски паспорт (показва) и тази машиночетима магнитна карта, която е ИД1 (показва).
Започваме с това, че действително българският документ за самоличност не е онова надеждно средство за защита, каквото до този момент действително представляваше. Освен че не отговарят на международните стандарти, нашите документи до този момент действително можеха да бъдат и много лесно фалшифицирани.
Специално в закона в чл. 18 - разбира се, това е на първо четене, аз ще си позволя все пак да поправя някои технически пропуски, според мен е изпуснато и това е технически пропуск, именно в чл. 18 трябва да има една последна т. 22, в която да се добави и номерът на личната карта, ако лицето притежава такава. Защото в чл. 75 именно се визира една такава лична карта. Например при издаването на шофьорската книжка на български гражданин лицето е длъжно да притежава валидна лична карта, чийто атрибути да се окажат цветните заявления.
Също така има една техническа възможност, която позволява да направя пред вас предложението и то да бъде изпълнено - в чл. 22 да се предвиди заснемане на лицето на място с подходящи технически средства именно за предоставяне на снимката. Какво имам предвид? Заснемането на лицата може, а според мен дори е желателно, да се извършва на място, където се издават личните документи на българските граждани. За целта съществуват подходящи технически средства - компютърни камери, фотоапарати с отлични технически показатели, като конкретните преимущества от това ще бъдат няколко: именно елиминира се възможността снимката на лицето да бъде ретуширана, т.е. променяна по някакъв начин, и модифицирана по пътя от фотоателието до центъра на издаването на документите. Това е единият довод. Другият довод е, че се ускорява процесът по издаването на документи, като за получаване на цифрова снимка и поставянето й върху документа ще се съкрати срокът. Ще са необходими именно не повече от 10-15 секунди. За залепването на готовата снимка върху документа вече ще е необходимо значително повече време.
И най-вече това, което е третият довод и аргумент, който е моят, ще се спестят значителни средства на гражданите, като се предвижда това да бъде минимум 4 хил. лева, защото вече те няма да имат нужда, т.е. няма да бъдат принудени, да се снимат във фотоателие.
Не на последно място бих казал, че има съвременни технически средства за цифрова фотография, които позволяват снимките да се получават в удобен за съхранение и архивиране цифров вид, от който винаги може да се получи отпечатък върху хартия.
Това, което действително е една радикална промяна и което аз също казах в комисията, това е именно чл. 25 - откъде да става издаването на личните карти. Аз смятам, че тук би трябвало да се гласува вот и да се разширят правомощията и това да бъде например една изпълнителна агенция, която да бъде към Министерския съвет. Ще кажа, че за това има действително икономически и социални доводи. Разбира се, тази агенция няма да ощети с нито един лев държавата - тя нито ще бъде на бюджетна, нито на извънбюджетна сметка. Нейните приходи ще се формират от набирането на тези заявления и такси и парите, които са необходими за тях.
Естествено е, че тази промяна би наложила изменението на много други текстове, например на чл. 66, където вече фактически се възлагат правомощията на Министерството на вътрешните работи и където фактически според мен е необходимо в едно министерство - и кое ще бъде то вече ще реши Министерският съвет... И тази изпълнителна агенция да се грижи за изготвянето на тези документи, а Министерството на вътрешните работи фактически да бъде само контролен орган, който да следи за тяхното изпълнение.
Естествено, че досегашната практика именно показва, че издаването на документите за самоличност са били основен прерогатив на Министерството на вътрешните работи и примерите за това са много - шофьорските книжки, българските документи - имам предвид българските паспорти, както, разбира се, и задграничните паспорти се издават от органите на Министерството на вътрешните работи.
Предложените текстове променят именно това съществуващо положение, като предават тази дейност на централната и местната държавна администрация. Аз миналия път в комисията визирах някои от тях и сега също ще спра вашето внимание именно върху основните ми мотиви за това предложение.
Аз вече казах първото - че издаването на документите за самоличност не е основна дейност на Министерството на вътрешните работи. Бих казал, че основните приоритети - и те много добре досега се справят според мен, това са опазването на реда и борбата с престъпността. Освобождаването на Министерството на вътрешните работи от тази несвойствена дейност ще позволи и по-добра и по-ефективна работа в основните направления на работа на министерството. От друга страна, контролът на режима по използване на документите за самоличност ще остане в МВР - това, което преди малко споменах.
По този начин се разделят функциите по издаване на документите и техния контрол между две ведомства, което ще позволи по-обективен контрол и оценка на работата на всяко едно от тези две ведомства.
Бих искал да спомена и някои примери в световната практика. В Съединените американски щати издаването се извършва от специализирани федерални агенции и служби, а в Англия - от "Хом офис". Дори в България имаме аналог в тази практика - удостоверенията за раждане се издават от местните общински администрации.
По този начин предлаганите промени са съзвучни с европейската и евроатлантическа насоченост на България.
Това бяха някои от доводите и разбира се, не мога да не спомена и "Програма 2001", защото развитието и усъвършенстването на държавната администрация са залегнали именно в тази програма, както и в приоритетите на всички политически сили, с които ние гласувахме Декларацията за националното съгласие.
Издаването на документите за самоличност от органите на местната администрация, например на областно ниво, ще е реална стъпка по посока засилване на местната власт и повишаване престижа в очите на гражданите.
Това, което мисля, че е генералното в случая, това са проблемите по уеднаквяването на съдържанието на общото за тези информационни системи - както технически, така и информационни. Тоест, налага се създаването на едни информационни фондове, като ефективното управление на тези информационни фондове е възможно именно при изграждането на една единна система за информационно обслужване при държавната администрация, което да е интегрирано с ЕСГРАОН-ите - вие знаете, това са единните системи за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, и другите информационни системи, които се изграждат в момента. Подобна единна система за информационно обслужване може да бъде развита единствено като част от единната компютърна система, според мое мнение, на държавната администрация, която да се изгражда именно от тази агенция и под прякото ръководство на Министерския съвет и евентуално, бих казала, под егидата на министъра на държавната администрация.
За Допълнителните разпоредби! Тук действително е много важно да не повторим за съжаление горчивия опит на Румъния. Румъния похарчи над 100 млн. долара в изграждането и изготвянето именно на тези документи, за които преди малко ви говорих и за които действително ще обясня, защото за по-голямата част от колегите и българските граждани не е ясно какво представляват тези машиночетими характеристики ИД-1, ИД-2 и ИД-3.
Пак повтарям, че Румъния, за съжаление, приложи изготвянето на хартиените носители на техните паспорти. Хартиеният носител не е ефективно средство за защита. Единствено магнитната и лазерната карта, която ви казах, че ще ви покажа - това е една примерна такава, именно това е ИД-1, която се намира в ИСО 78-10. Това е международната организация на стандартите, която практически конкретизира какво представлява, с какви технически параметри трябва да бъде, с какъв магнитен носител.
За съжаление, не искам да повтаряме този горчив опит и според мен не бива само да бъде един технически документ - българският паспорт. Той трябва да бъде именно такава карта, която в момента подобна, бих казал, държи в ръката си и господин Димитров. Мисля, че тя е със същия стандарт, която освен технически, трябва да бъде един информационен носител. Искам да ви кажа, че това ще бъдат огромни икономически приходи за страната. Няма банка в света, която да не финансира един такъв подобен проект. Аз твърдя, че в Българска народна банка съществуват две от най-модерните машини в света и трябва да ви кажа, че проучих внимателно и искам да ви кажа, че тази карта, която е много добър магнитен носител, която разбира се, е примерна, в Българска народна банка има машини, които могат много добре да издават именно едни такива паспорти.
Разбира се, за някой може да прозвучи смешно и наивно, но аз смятам, че един ден - а така или иначе ние вървим към европеизация, вървим към модерните технологии, действително в много страни и в Щатите, и във Франция, и в Германия вече те не се нуждаят от паспорти и нямат такива паспорти вътрешни, а са с такива магнитни карти. В тези магнитни карти, пак повтарям, това са ИД-1, в тях е заложена информация. Вътре могат да бъдат вкарани данни и за шофьорските книжки - фактически свидетелството за правоуправление, вътре дори могат да бъдат вкарани здравните картони. Съществуват такива методи в момента, които действително могат да разчитат, включително и на визьора за бъде показана една рентгенова снимка. Трябва да ви кажа, че това са едни много добри идеи, които ще намерят, надявам се, приложение.
Аз ще направя своите предложения между първо и второ четене, но исках сега да визирам вашето внимание върху тях.

И конкретно в Допълнителните разпоредби.
Значи българските документи се изработват не както са включени в допълнителния § 2, а именно съгласно ИКАО ДОК 93-03, а съгласно ИСО 78-10. Ще ви кажа защо.
Защото ИКАО, отново повтарям, това е международна организация на авиопревозвачите и нейните препоръки и стандарти важат само за авиолиниите. Тоест, тя регламентира общите правила и конвенции за превоз на пътници.
Малко повече информация, за да ви стане ясно за какво става въпрос. В областта на стандартизацията на пътнически документи ИКАО работи от 1920 г. Нейната работа е високо оценена от Лигата на нациите и по-късно от ООН. Съответно на седмата работна група на ИКАО през 1968 г. е разгледана възможността да бъде въведен единен формат машиночитаем паспорт за международно пътуване, чиято крайна цел е да измести конвенционалните международни документи и по този начин да ускори движението на международни пътници през граничните контролно-пропускателни пунктове.
Същата година се създаде специална работна група от експерти, с участието на Интерпол и Асоциацията на товарните авиопревозвачи, като именно през 1970 г. тази работна група публикува първата версия на ДОК 93-03, която се цитира в този документ, в нашия проектозакон, които са предназначени да служат за общи препоръки за страните.
Но искам да ви кажа, че по отношение на шофьорските книжки и свидетелства за регистрация на МПС основен документ е Виенската конвенция. Именно ДОК 93-03 се съдържа в Международната организация по стандартите 78-10. Затова аз предлагам, това ще бъде на второ четене, разбира се, но е хубаво сега да се каже, че българските документи за самоличност се изработват съгласно препоръките на ИСО 78-10 за българския гражданин, съответно за изселническия паспорт и удостоверенията за пътуване, съгласно 78-10 ИД-3, фактически този паспорт, който ви показах, ето, това е ИД-3 формат (показва), и в съответствие с ИКАО ДОК 93-03.
За стикера с българската виза формат А в съответствие също с ИКАО ДОК 93-03, а всички останали български документи на формат 78-10 ИД-1. Това, за което преди малко ви говорих - надеждното средство за защита.
И не мога да подмина още един много важен момент, това е срокът за подмяна на документите. Срокът е много дълъг. Пет години са много време. Това е много дълъг срок.
Само ще ви припомня за приватизационните бонове как българинът е свикнал с нагласата в последния момент да си подава и да си купува всичко. Също за имотните декларации, за които днес сутринта разбрахте, че срокът е продължен до 31 юли, т.е. те ще важат и до 1 август.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Плащането, а не имотните декларации.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ: Смятам, че максимум 2,5-3 години е един нормален срок, в който българските граждани ще могат да извършват тази пререгистрация и да подадат тези заявления?
Пак повтарям, законът е много добър, мисля, че с тези препоръки, ако се слушат законовносителите, той ще стане още по-добър. Трябва да се приеме на всяка цена, защото ние сме тотално изостанали с едно 5 години в пререгистрацията и издаването на тези документи. Благодаря ви за вниманието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зафиров.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Една кратка реплика. Признавам, че не съм специалист в тази област, но колегата Зафиров каза, че отиваме към Европа. В Европа всички са извънредно чувствителни за това каква информация събират за тях.
Сега за мен някои Ваши твърдения прозвучаха странно - да ме снимат служебно, някои са предложили, доколкото разбрах, пръстови отпечатъци да взимат от всички. Но, извинете, служебно ги снимат престъпниците, в затвора. И от тях взимат пръстови отпечатъци. За тях нека да правят картотека. Но за какво всички хора ще ги снимат служебно? Ами, вие не знаете, вие лишавате хората от право да носят снимка такава, каквато те искат. Да имат свобода да се снимат и да си я сложат там. Ами, аз познавам хора, които по 5 пъти едно време ходеха да се снимат за паспорт, защото не се харесват. Естествено, хубаво, нека да има и лична карта, и т.н. Но примерно преди известно време аз бях в Испания и трябваше да се легитимирам по някакъв начин. И знаете ли какво извадих? Понеже ме е срам да си показвам паспорта с петолъчка, извадих си картата от Народното събрание - тази, която беше със снимка. Те я гледаха, гледаха хората, естествено нищо не разбраха, обаче останаха доволни. Така че нека да има лични карти. Но нека там да не кодират неща, които аз лично не искам да са вътре. Нека да бъде само това, което аз искам. Естествено ще има и някакви други неща - дата на раждане и т.н., от това не можем да избягаме, но откъде накъде ще ме снимат служебно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Зафиров има думата за дуплика.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Аз започвам с това, че Вие, господин Димитров, казахте, че не сте специалист в тази област и естествено, че не можете да бъдете специалист, защото дори пред Вас не е законът. Аз даже силно се съмнявам, че сте го чели. Защото, ако бяхте го чели...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не, не съм го чел.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ: А, добре, признавате, че не сте го чели. Така.
Защото, ако бяхте го чели, щяхте да видите, че в чл. 22 действително никъде няма такава задължителна мярка. Тоест, за издаването на български документи за самоличност лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на следните изисквания: размер на снимката, изобразеното върху нея лице да е фронтално, височината на изобразеното лице...
Значи никъде не пише, че фактически Вас ще ви снимат служебно. Какво означава да Ви снимат служебно?
Аз правя предложение там именно, където в чл. 25 е казано: "Личните карти да се издават"...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз правя реплика на Вашето предложение, а не на закона.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ: Така, разбрах, господин Димитров. Изслушайте ме, аз бях така възпитан да Ви изслушам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И аз съм възпитан.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ: Значи никой Вас не Ви задължава да Ви снимат служебно. Но там, където фактически гражданинът желае, където ще му спестят минимум 4000 лв., има необходими технически възможности с фотокамери, които дори ще бъдат с още по-добро изображение, това е по желание на гражданина. Никой Вас не може да Ви задължи някъде да бъдете сниман - във фотоателие или някъде другаде. Но много добре знаете, че включително и в момента има фотографски ателиета, където само и изключително техните стандарти се прилагат. Не може от всяко фотоателие действително снимката Ви да бъде добра и да не бъде ретуширана, за да Ви послужи за международен паспорт.
А колкото до пръстовия отпечатък, мисля, че имаше дуплика и реплика от господин Пиндиков. Аз специално никъде в моите предложения не казвам, че трябва да има пръстов отпечатък. Така че по никакъв начин няма да бъде застрашена Вашата сигурност и Вашата лична свобода. Именно за това нещо никъде не се споменава в закона, нито пък в мое предложение евентуално за такъв пръстов отпечатък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зафиров.
Господин Зафиров, ще си позволя една препоръка извън правилника - да говорите малко по-бавно, защото затруднихте доста народни представители и не можаха всичко да разберат. А предполагам, че най-много затруднихте стенографите.
Има думата за изказване госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Известно стана от становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че представителите на Демократичната левица в комисията в голямата си част не са подкрепили законопроекта.
Ние не оспорваме необходимостта от такъв законопроект и сме съгласни с една немалка част от неговите разпоредби. Това, което ни въздържа да го подкрепим, е разбирането, че в този закон за документите за самоличност трябва да бъдат изчерпателно и точно уредени няколко основни въпроса.
Първият е обемът информация, който ще се събира в заявленията от всеки желаещ да получи паспорт. За нас е абсолютно категорично изискването, че тази информация трябва да бъде изчерпателно лимитативно изброена в закона. И никакъв акт на Министерския съвет или осмотрение на служители от Министерството на вътрешните работи да не дава възможност от лицето, което кандидатства за паспорт, да бъде събирана информация, която законът не е предвидил.
Второто, което ни интересува.
Господин Сунгарски, надявам се, че ще ми предоставите възможност да говоря, като примерно си обсъдите въпросите в кафенето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сунгарски и господин Димитров, пречите на ораторката.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вторият въпрос, заради който сме се въздържали от подкрепа на закона - какво ще бъде внесено в информационните масиви на Министерството на вътрешните работи? Дали то ще бъде регламентирано в закона предварително или ще се даде възможност Министерството на вътрешните работи да събира и друга информация? По наше впечатление, законът не урежда добре тези неща и не дава гаранции, че държавата ще събира за българските граждани само онази информация, която е необходима.
В чл. 66 на закона, където се уреждат информационните фондове с данни, свързани с българските документи за самоличност, в точка 1 се посочва, че се пазят в информационните масиви данните от документите за самоличност и заявленията за издаването, но точка 2 прави уговорката, че там ще има и други данни, свързани с документите за самоличност. Ерго, те ще трябва да бъдат по някакъв начин събирани и заявявани. Представители на Министерството на вътрешните работи признаха в комисията, че наистина ще бъдат събирани около 100 информационни позиции, а не 21, както е посочил чл. 18. Ние смятаме, че това е една порочна и вредна практика и е твърде далеч от европейските стандарти.
Така че, ако мнозинството желае да бъде подкрепено на второ четене, би могло изчерпателно и, разбира се, с общо съгласие да изброи позициите, които ще бъдат искани от всеки от нас, за да му бъде издаден паспорт и държавата да разполага с тези данни.
В този смисъл на вратички на закона е и чл. 69, който урежда правото на Министерския съвет със свой акт да определи изискванията към създаването и съхраняването на информационните фондове.
Другото, което е притеснително, е в раздел II "Използване и защита на информационните фондове". Там се твърди, че те ще бъдат използвани изключително за административно обслужване на населението, ерго по изключение, в някои редки случаи - колко редки, ще покаже животът - те ще бъдат използвани и за други цели. Нещо, което не е европейската практика и европейската традиция. И не мисля, че ние трябва да се стремим към създаването на един режим, който ще дава достатъчна свобода на служителите от тези служби, които ще се занимават с фондовете. Притеснява чл. 70, ал. 2, който допуска използването на данни от информационните фондове, забележете за какво: при заплаха за националната сигурност - добре; за предотвратяване и пресичане на престъпления - добре, може да се мисли обаче и за разкриване; или нарушение на обществения ред. В тази последна графа може да влезе всичко, още повече, че нарушенията на обществения ред с висока степен на обществена опасност са престъпления по Наказателния кодекс. Следователно, за всяко твърдено нарушение, каквото е например неправилното паркиране, пресичането на червено и не на определени за това места от пешеходец, е нарушение на обществения ред. И може да даде възможност за активиране на такава информация, което не бива да става и не е това предназначението на закона.
Не са приемливи някои мерки за отнемане на личните карти, които могат да бъдат отнемани в други случаи, определени в закона. Добре е в този закон да бъдат изброени, още повече става дума за 7-8 случая, точно и изчерпателно възможностите, при които да може да ви бъде отнета личната карта или заместващия документ.
Критика търпи уредбата в мерките за административна принуда във връзка с длъжниците на банките и на държавата. Така, както е формулирано, ми се струва, че ние трябва малко по-високо да вдигнем летвата пред лицата, които дължат на държавата, на частните банки и на други свои съконтрагенти в търговията, още повече, че ние не сме решили проблема с длъжниците, с кредитните милионери или с някакви други, както ги наричаме. За това стана дума в Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията, че трябва да се изчисти терминът "установени по съдебен ред", защото има ред, извън съдебни изпълнителни основания, но мисля, че това подлежи на оправяне, ако се постигне съгласие за основното - какво да се заявява и как да се събира във фондове и за какво да бъдат използвани информационните фондове.
В този смисъл нуждае се от уточняване дефиницията на "нередовен документ за самоличност", защото в буква "г", например, се казва, че той трябва да има препратки, зачертавания, заличавания, добавяния и други данни. Такова "и други" дава възможност за много свободно тълкуване на един документ като нередовен, което не бива да става така.
Също от уточняване се нуждае чл. 9, който предвижда при всяка смяна на постоянния адрес смяна и на личната карта. Нещо, което мисля, че е нецелесъобразно. Този въпрос трябва да се уреди евентуално с регистрационния режим.
Така че в заключение и във връзка с предложението на колегата Зафиров да не ги издава Министерството на вътрешните работи и с предложението на колегата Пиндиков за пръстовите отпечатъци. За да не бъде България полицейска държава, държавата трябва да събира само онези данни, които са нужни на държавата, но не накърняват правата на гражданите. Тук има достатъчно възрастни хора, които са си вадили паспорти по Тодорживково време и не знам дали някой от тях ще си спомни дали са му искали пръстови отпечатъци или да са го снимали в профил и в анфас. Такава картотека се събира от лица, които са уличени в извършване на престъпление, а не от всяко лице. Между другото, ако ви е попадал докладът на господата Гелерод и Аткинсон от януари при първата им ревизия в София, те специално се занимаха с документите за самоличност и с възможността там да се събират пръстови отпечатъци. И в доклада се изразява категорично несъгласие по темата. Така че мисля, че не бива въобще да се спори.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Защо коментирате нещо, което го няма в закона?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Пак повтарям за господин Сунгарски, който си говори с господин Димитров. Наистина в чл. 18 се изброяват 21 позиции, които заявявате при попълване на заявлението. Но има два-три текста в закона, които дават възможност да се събира и друга информация и представителите на Министерството на вътрешните работи ни казаха в Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията, че тези 21 позиции не са изчерпателни, а ще се събира и друга информация. Тоест, неупомената в закона. Нещо, което ние намираме за неудачно и неточно, и недобро като решение, и далеч от европейските стандарти и европейската практика, и от правата на човека, господин Сунгарски.
Що се отнася до това трябва ли да има и друг орган, има едно правило в математиката, което се казва "необходимото и достатъчно условие за това е" еди-какво си. Ако Министерството на вътрешните работи открай време в България се е занимавало с този въпрос, някак си не върви да кажем, че това не е специфична негова дейност. Така и така, то е вършило тази дейност и ще продължи да я върши, още повече във времената на валутен борд, когато създаването на всякаква нова институция е свързано с разходи, с неустойчивост, с необходимост да се мисли дали трябва да има териториални подразделения и т.н. Още повече, че Министерството на вътрешните работи е ангажирано до момента, че те провеждат конкурс за фирмите, които ще направят технически изработката на документите. Така че смятам, че в този случай можем да се въздържим от ползването на челния американски опит и по-добре да си се хванем като козата за своя крак.
Но предвид липсата на уредба за най-важните неща - информационните фондове и събираната информация, гаранциите срещу злоупотреба с тази информация, които липсват в закона, ние няма да подкрепим този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, това, което прави впечатление все по-често напоследък, е, че основният вносител на законопроекти - Министерският съвет, не смята за необходимо да ги представя и да убеждава в тяхната целесъобразност народните представители. Изглежда това показва липсата на респект от страна на правителството спрямо поддържащото го мнозинство, но този проблем стои извън самия законопроект. Аз ще поставя съвсем накратко само три въпроса, които непосредствено засягат всеки един от българските граждани, защото всеки един от тях трябва да има документи за самоличност.
Първият въпрос е за предвиденото в законопроекта изискване нови документи за самоличност да се издават при всяка промяна на постоянния адрес. Записано е, че при промяна на името, единния граждански номер, което е естествено, гражданството и някои други данни, лицето е длъжно да се снабди с нови документи за самоличност в срок до 30 дни. Прави се наистина разграничение между постоянен и настоящ адрес, което допуска една малко по-голяма свобода, но се питам защо е необходимо във всеки един случай, когато лицето промени постоянния си адрес, то да бъде задължавано да прави постъпки за издаване на нов документ за самоличност. В това отношение сегашните паспорти дори създават един по-облекчен режим, тъй като не са толкова съвършени като носители и като технология на издаването - нещо, за което говори един от предшестващите оратори - но имат няколко страници и без да се предприемат толкова сложни процедури там могат да бъдат нанасяни промените в адресната регистрация. Ако сега ще се прави нещо, което не да облекчи, а да усложни допълнително живота на българските граждани, аз не виждам защо трябва да приемем това като някаква прогресивна стъпка.
Освен това чл. 16, ал. 1 от законопроекта в главата "Данни за българските документи за самоличност" изрично изчерпателно посочва какво трябва да съдържат тези данни. Те са: имена, дата на раждане, единен граждански номер, пол и гражданство. Следователно това, което изчерпателно се съдържа като информация в документа за самоличност, трябва да бъде единственото основание при промяна на тези данни да се издава нов документ за самоличност. Наистина целесъобразно е органите, които се занимават с тази дейност, да разполагат с информация при промяна на постоянния адрес, но в такъв случай е достатъчно да се предвидят задължения за уведомяване на компетентните органи при промяна на постоянния адрес, за да има един официален адрес за комуникация между държавните органи и съответния гражданин.
Това е първият въпрос, който трябва да бъде разгледан и по който категорично настоявам да се извършат промени, за да не усложняваме живота на гражданите и да не утежняваме разходите, които се правят във връзка с издаването на тези документи.
Вторият въпрос е във връзка с предвидените възможности за налагане на принудителни административни мерки и по-специално за отнемане на документи за самоличност. Повечето от основанията могат да бъдат приети, но има едно в чл. 76, т. 1, където се предвижда, че не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на лица, чието пътуване застрашава непосредствено сигурността на Република България...
На пръв поглед изглежда, че това е едно от множеството изисквания, които могат да предизвикат налагането на споменатата ограничителна мярка. Но това е всъщност една бланкетна разпоредба, която може да бъде запълвана с най-различни обстоятелства за разлика от другите конкретни основания, които са посочени, примерно: лица, по отношение на което е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, лица, осъждани за умишлени престъпления, но не са реабилитирани, лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер... Да не изброявам останалите основания, които са приемливи, но достатъчно конкретни, определени по формални признаци.
Иначе се оказва, каквито случаи на злоупотреба е имало, особено даже спрямо лица, заемали понякога отговорни длъжности в сферата на държавната администрация или в стопанския сектор, след тяхната смяна да се обявява, че те априори застрашават националната сигурност, ограничават се техните права, минават месеци. Оказва се, че няма достатъчно данни, за да се повдигне обвинение и да се води наказателно преследване, но тези въпроси някак остават в сферата на произвола на полицейските органи. Това че само един орган в системата на Министерството на вътрешните работи ще налага такава мярка, не е достатъчна гаранция, че няма да се злоупотребява с такова правомощие. Освен това, ако говорим наистина за създаване на опасност за сигурността на Република България, понякога действащите държавници създават по-голяма опасност за сигурността, отколкото бившите. Вярно е, че тя невинаги е непосредствена, но някои техни постъпки и изявления е много спорно дали укрепват или отслабват сигурността. И за да не навлизаме в една такава дискусия, по която никога не може да се постигне достатъчно конкретно обосноваване, това основание или трябва значително да бъде конкретизирано, или то въобще да отпадне при наличието на множество други случаи, в които може да се наложат основателно ограничения.
За последния въпрос, който се поставя и за който в България все още няма положителна практика, е освобождаването от заплащане на държавна такса за издаване на документи за самоличност или поне на личните карти. Според мен уважението на гражданина към държавата ще се увеличи, ако държавата го освободи от задължението той да плаща един налог, защото такси се заплащат в случаи, когато на гражданина се оказва някаква услуга. Издаването на лична карта не е такава услуга. Това е едно изискване на държавата, за да може тя да идентифицира гражданите, за да може да комуникира с тях. И потвърждение на това е самият чл. 2 от законопроекта, който гласи, че българските документи за самоличност са собственост на държавата, т.е. те са необходими на държавната власт, тя ги предоставя след издаването им на гражданите за тяхната самоидентификация и не би трябвало следователно да ги кара да заплащат за една дейност, която е държавна дейност, а не получаване на услуги от страна на държавните органи. Това не е някакъв нотариален акт, който лицето получава или удостоверение за пълномощно за използването му в различни случаи. И без това гражданите ще направят разходи за снимки и за други дейности, които те извършват, за да получат тези карти, но мисля, че поне разходите по самия носител и нанасянето на информацията трябва да останат за сметка на държавните органи.
Това са три въпроса, които могат да изглеждат отделни фрагменти в общата структура - иначе ясна, на законопроекта, но мисля, че точно такива въпроси много непосредствено засягат хората и те често излизат на преден план по отношение на техните интереси и тяхната ежедневна дейност, отколкото иначе многото технократични съображения, които понякога замъгляват такива житейски, но важни и от правно, и от фактическа гледна точка ситуации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Борислав Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (нс): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да поставя въпроса под един малко по-различен ъгъл. Безспорно е, че трябва да сменяме системата не само на личните документи, а на нас ни е необходима информационна система за здравно осигуряване, за пенсионно осигуряване и колко други неща. Затова си задавам въпроса не е ли възможно с един единствен разход ние да направим такива документи, в които да има възможност за информационни носители на редица неща, от които имаме нужда.
Разбира се, имам предвид именно лазерните карти, които са с различна степен на съхраняване на информацията, така че примерно информацията по отношение на здравното състояние на пациента да не бъде достъпна за останалите; полицейските данни да бъдат достъпни само за полицейски служители и т.н. Друг е въпросът и тук Народното събрание ще реши въпроса по отношение на данните, необходими за лична карта.
Преди няколко седмици, приемайки Закона за здравното осигуряване, ние говорихме, че ще са ни необходими 60-100 млн. за изграждане на системата на здравноосигурителната каса. Сега е необходимо да се правят нови документи. Няма ли възможност да направим така, че с един информационен носител да покрием всичко, така че хем да направим най-модерното, хем да е възможно най-евтиното, хем да можем да удовлетворим желанията на всички тези сфери от обществото?
На мен ми е известно и може би няма да бъда съвсем точен, но преди да сме приели закона, как може да бъде назначен конкурс и да бъде избрана фирмата, която ще направи личните карти? Значи нещата са предрешени. Защо примерно ние се отказваме от възможността на лазерната карта, която дава възможност за събиране на информация до 2000 страници? Вие пак ще кажете, че всеки дърпа чергата към себе си, но там биха могли да се съхраняват и рентгенови снимки, така че цялото здравно досие по степен на съхраняване и възможност за достъп само на здравноосигурителната система, значително ще облекчи целия процес.
Аз не мога да разбера как с лека ръка пак ще пръснем сума ти пари, за да направим няколко вида информационни носители. Затова много ви моля, колеги, да помислим дали не е възможно сега, отведнъж да направим всичко така че да осигурим всички сфери от нашето общество с информация. (Единични ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов. Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз предварително бях решил да не се изказвам по този законопроект, но си признавам, че бях провокиран от позициите, които бяха изказани от страна на представителите на лявата част, които, както се вижда от становищата, и в моята комисия, и във водещата комисия са се или въздържали, или са гласували против.
Господин Янаки Стоилов преди малко каза, че линията на закона е ясна. Госпожа Дончева или Тотева, аз не мога да преценя точно как да я именувам, защото по различен начин се използва нейното име, спомена няколко аргумента, които са хипотетични, но не са заковани в законопроекта. Мнението или намерението на представителите на Министерството на вътрешните работи да събират данни, непредвидени в закона, е едно. Аз мисля, че точно в лицето на народното представителство тяхното желание може да бъде реализирано или да не бъде реализирано. И понеже се намираме в процедура преди първо гласуване, мисля, че трябваше да се говори за принципите, залегнали в закона, и от тази гледна точка да се изказва позиция или да се изказва мнение против законопроекта. А аз такова мнение по въпроса не чух. Никой досега не отрече необходимостта да имаме нови документи за самоличност, това да стане с подходящ закон, а бяха критикувани отделни хипотези или отделни тези, които евентуално биха възникнали, или тези, които дават възможност за колебливо тълкуване.
Мисля, че имаме абсолютното основание да се смятаме за гарантирани от възникването на подобни обстоятелства, ако законът с помощта, разбира се, и на опозицията бъде достатъчно добре изпипан между двете гласувания. И мисля, че няма никакъв смисъл да се коментират неща, които не са се случили.
Тук въпросът поне на първо гласуване стои така: Е ли народният представител или съответната политическа сила за такъв закон или не е? И това е определящото. Това, че в един закон има определени слаби пунктове, специално за този закон те не са доминиращи, а са спомагателни или съпровождащи хипотези, не може да бъдат достатъчно основание един народен представител да гласува против законопроекта.
Аз искам да ви призова наистина всички със съгласие и единодушие да подкрепим този законопроект, като съм абсолютно убеден, че и във водещата комисия по въпроса, и в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите всички мнения, всички виждания, всички предложения, които биха защитили правото на индивида да съхрани тази информация, която иска да не бъде публична, ще бъдат отчетени и ще бъдат заложени в закона.
И понеже стана въпрос за конкретни предложения, касаещи пръстови отпечатъци, кръвни групи и т. н., мисля, че въпросът за пръстовите отпечатъци изобщо не бива да се обсъжда и това е коректно. И мисля, че дори и да постъпи подобно предложение от който и да било народен представител, то няма да мине. Но що се отнася до кръвната група, въпросът е малко по-различен. Наистина би било нарушение на правата на човека да задължим всеки един да отбележи в личната си карта или в който и да било документ кръвната група. Но мисля, че няма никакво правно ограничение да предвидим в съответния документ такова място, където при желание на гражданина да бъда нанесена кръвната му група, имайки предвид най-вече възможността всеки един от нас да преживее някакъв инцидент, при който се налага много спешна реакция. Дори на много места такава форма е била приета. Но мисля, че съображението, което най-много натежа в тази посока, е възникването вече на вируса на СПИН и правото на индивида да съхрани информацията, която вероятно той има, за своето собствено здравословно положение диктува такава мярка принудително да не бъде въведена. Но никаква причина, повтарям, не може да ограничи примерно едно предложение в личната карта или дори в шофьорската книжка, или и в двете да има място, където да се отбележи кръвната група. Мисля, че това е съвсем коректно и такова предложение в нашата комисия беше обсъждано.
Затова в заключение аз апелирам към всички народни представители наистина да подкрепим този закон, повтарям, с ясното съзнание, че между двете четения ние като народни представители ще направим всичко възможно за защита на информацията, която гражданинът подава, за защита на отделната личност дадена обществена институция да злоупотреби с правата си, и всичко това ще бъде коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски. Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едно съвсем кратко изказване, тъй като господин Зафиров доста подробно и изчерпателно описа предимствата на закона.
Според мен изобщо не трябва да има спор на какъв носител ще бъде записана информацията. Да се говори за хартиен носител в ХХI век е просто смешно. И в закона има едно противоречие, тъй като там е записан един стандарт ИД-1, а в Преходните и заключителни разпоредби, § 3, е записано, че Министерският съвет определя вида на носителя. Явно това противоречие трябва да бъде избегнато, разбира се, в полза на този § 3 и да бъде записано ИД-3 и тази лазерна карта с различни нива за достъп до различните масиви информация, отнасящи се както до стандартната информация. И аз тук не виждам защо трябва да се спори, че има някаква опасност от натрупването и разкриването на известни данни за самата личност, след като пакетът от информация е записан в стандарта. Има двадесет и една точки, те са ясни, отговарят на европейските изисквания и нищо повече не може да се вкара в този стандарт.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кой ти каза?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това е записано в закона, госпожо Дончева. И това е европейски стандарт, който Вие просто не сте чели. Вземете и го прочетете. А останалата информация, която е свързана вече със здравното осигуряване, със социалното осигуряване, е много добре да влезе също в тази лазерна карта, за да може с този документ да се изпълнят различни обществени функции, а не да се издават допълнително документи, да се правят допълнително разходи, след като обработката на такъв вид документи става с една и съща апаратура. Тази апаратура е унифицирана, чете се както от органите на администрацията, така и от здравните органи и т. н.
Затова аз мисля, че този спор просто е безсмислен и решението на Народното събрание ще бъде категорично в полза на лазерна карта с различни масиви и различни нива за достъп до информацията, която засяга конкретната личност. Това е европейското решение. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други изказвания?
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за българските документи за самоличност.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 139, против 12, въздържали се 34.
Законът е приет на първо гласуване.

Следваща точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с вносител Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Стоилов, моля, докладвайте становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията, относно законопроект за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 11 юни 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от генерал Божидар Попов, главен секретар на МВР. Той обясни, че с приемането на този законопроект се цели както регламентиране правата на чужденците, пребиваващи в нашата страна, съгласно международните конвенции, така и осигуряване спазването на обществения ред в страната и пресичане възможности за нелегална миграция през България.
Направено бе предложение при окончателната редакция на закона да се предвидят някои облекчения за пребиваването в страната на небългарски граждани от български произход.
Законът съответства напълно на статуса на чужденците, според изискванията на Европейската общност, поради което приемането му е необходимо и навременно.
В резултат на станалите разисквания комисията прие единодушно да предложи на народните представители да приемат внесения от Министерския съвет законопроект за чужденците в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на заместник-председателя на комисията.
Има още едно становище - това е становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Моля господин Иван Сунгарски, председател на комисията, да изнесе становището. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за чужденците в България N 802-01-34, внесен от Министерския съвет

На 10 юни 1998 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди Законопроект за чужденците в България N 802-01-34.
Присъстваха 13 народни представители. Присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, на Министерството на труда и социалната политика.
Бяха направени забележки към някои текстове от страна на представители на Министерството на труда и социалната политика.
При дискусията народните представители - членове на комисията, изразиха мнение, че законопроектът е детайлно и професионално разработен, отговарящ на критериите за синхронизиране на българското с европейското законодателство.
Законопроектът отразява приоритетното отношение на Министерския съвет към законодателство, касаещо правата на човека.
Членовете на комисията единодушно подкрепиха Законопроекта за чужденците в България N 802-01-34, внесен от Министерския съвет и предлага на народното представителство да бъде приет на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Сунгарски.
Сега следва да пристъпим към дискусии. Парламентарните групи имат по 30 минути за изказвания.
Моля да бъдат представени списъци на желаещите да се изкажат.
Има ли желаещи да вземат отношение? Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Ще подкрепя на първото четене на първото гласуване този законопроект за чужденците. Изтъквам три основания.
Първото основание - нуждата наистина от едно пълно хармонизиране на нашето право с европейското законодателство. И тук, по отношение на този закон трябва да се каже необходимостта от ясен правен статут и контрол над законно пребиваващите на територията на нашата страна чужденци, в съответствие с практиката на европейските страни. Но трябва да се има предвид и необходимостта законодателните решения, които ще възприемем, да бъдат в хармония с принципите на българската национална сигурност, националните ни интереси, обществения ред и териториалното и национално единство на страната.
Второто основание. Становището на Европейската комисия, по молбата на България за пълноправно членство в Европейския съюз, особено изтъква необходимостта от един много по-взискателен граничен контрол и един прецизен паспортно-визов режим. И може би, когато България бъде приета за член на Европейския съюз, това за нас ще придобие особено значение, защото ще се окажем във външна гранична страна за останалия свят, вече като членове на Европейския съюз.
Третото основание - Шенгенската спогодба. Тя има едно изискване - за пълно, възможно най-пълно ограничаване на нелегалната имиграция и свързаните с нея правонарушения. Този законопроект е едно усилие да се отговори на тези повели. Аз намирам, че и по съдържание, и по конкретни разрешения той отговаря на тази нужда.
Имам и аз няколко конкретни предложения, господин председател, те са детайли и ще ги направя между първото и второто четене.
Обръщам се с една по-обща молба и към народните представители, когато ще приемаме закона окончателно. Добре би било, в съответствие с чл. 25 на Конституцията ни, да се уредят възможности за чужденците, т.е. не българските граждани, но от български произход, да могат да влизат, да пребивават и да напускат страната ни при един по-облекчен режим. Това ще бъде в съответствие и с нашата нова политика спрямо българите, които живеят извън пределите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганев за изказването.
Има ли други желаещи да вземат думата по законопроекта?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Беше отразено вече в становището и на комисиите, че този законопроект дава съвременна уредба на правното положение на чужденците в Република България. Повече са практическите въпроси в тази сфера. И по-важно е по-нататък как ще действат компетентните за това органи в страната.
Затова аз искам да се огранича само до две препоръки.

Едната е за предприемане на съответни действия, особено от страна на българското Министерство на външните работи, за облекчаване на визовия режим с държави, с които разчитаме да развиваме своите отношения. Става дума и за практическите действия по подобряване на дейността на съответните дипломатически и консулски служби, за да не се създават понякога излишни пречки пред развитието на икономическите, културните и други контакти от значение за двете страни.
Другата препоръка пък е свързана с твърде завишените изисквания, които се прилагат в редица страни, както е в Европейската общност, за ограничаване на миграцията. Смятам, че българската страна правилно трябва да продължи усилията за снемане на част от тези ограничения по отношение на асоциирани страни като България в Европейския съюз.
Заедно с това ние трябва чрез своето законодателство, изпълнявайки европейските стандарти, да правим и нещо друго, в което засега българските власти до голяма степен са в дълг, а именно: да отстояват достойнството на българските граждани и на българската държава.
Затова аз предлагам да се помисли за включване на една принципна разпоредба, която ще има повече политическо, отколкото непосредствено нормативно значение, в смисъл, че българските власти могат в съответствие с принципа на реципрочността да прилагат ограничения при издаване на визи за чужденци от съответните държави. Така че нека всички, когато установяват такива ограничения по отношение на български граждани и на българската държава като цяло, това да ни дава основание и ние да предявяваме своите претенции и ако се злоупотребява с прилагането на такива разпоредби, българските власти да прилагат същия подход така, както изисква един от принципите на международните отношения и международното право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ние ще подкрепим закона. Използвам представянето му на първо четене, само за да ви заостря вниманието на две-три законодателни решения, които ми се струват лоши и би трябвало да ги избегнем за второ четене. Те са: засягащи административно-наказателните разпоредби, ограничителните мерки и възможността за тяхното обжалване.
В Преходните и заключителни разпоредби на проекта се предвижда да не подлежат на обжалване по съдебен ред временните ограничителни мерки, наложени от директора на Националната служба за сигурност въз основа на чл. 7, буква "г" от Закона за задграничните паспорти, когато те са непосредствено свързани със сигурността на страната.
Както е известно, позоваването на сигурността е едно от най-честите възможности за ограничаване на човешки права без особени доказателства, което Европа не приема. Ние сме страна по международни договори. Спомнете си делото на Луканов за оня неправилно взет паспорт на аерогара "София", когато също нашите власти се бяха позовали на заплахата за националната сигурност. В Европа, когато се позоваваш на националната сигурност, трябва да кажеш в какво конкретно това се изразява. И там не поставят под съмнение правото ти да обжалваш така наложени ограничителни мерки.
Така че ми се струва, че този текст на § 4 би трябвало да отпадне и да се спазва общият ред на Закона за задграничните паспорти.
Другото, което е смущаващо, е в чл. 48, ал. 1, т. 2. Той предвижда наказване с глоба от 500 хиляди до 5 млн.лв. на чужденец, който без съответно разрешение извършва трудова, търговска и друга дейност. Трудова и търговска - добре, но "друга дейност"... Вие се сещате, че "друга дейност" е да обядваш в ресторант. Не бива в български закон да се формулират...
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Това е друго действие, а не друга дейност.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам много, съжалявам много! Позволете на юристите да тълкуват достатъчно широко, когато има смисъл такъв текст. Той е изключително неясен. Смисълът на ограничението е, че ние трябва да контролираме чужденците, които полагат у нас някаква дейност - трудова, търговска. Вероятно "друга" просто трябва да бъде описана в тази връзка, а не просто да се сложи "друга", защото там наистина може да се вкара всичко.
И, разбира се, легалната дефиниция на § 1, т. 3 за редовен документ за задгранично пътуване, който трябва да бъде описан, според мен, като дефинициите в Наказателния кодекс в чл. 93, за да е ясно при какво състояние на документа той не е редовен и при какво е редовен. Но фразата "и други" в данните е също нещо, което позволява най-произволно тълкувание на всеки държавен чиновник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за изказване господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Радващо е, че поне по този законопроект дискусията се състоя точно така, както трябва за първо четене - че беше оценено значението на закона и съдържанието му по принцип и той беше подкрепен.
Мисля, че трябва да отправим своята препоръка и към ръководството на Народното събрание да спазва процедурите и изискванията на правилника - когато сме на първо четене, наистина да има изказвания по принципите на закона, а да не се влиза в детайли.
Радвам се за това, че и представителите на опозицията оценяват достойнствата на закона и ще го подкрепят и се присъединявам, разбира се, към тяхното мнение, че законът трябва да бъде подкрепен най-вече с аргументите, които са залегнали в становищата, които господин Ганев добре защити - че в края на краищата ние сме длъжни да модернизираме нашето законодателно отношение към проблематиката, която разглежда и този закон, и предидущият, и предстоящите два закона.
Разбира се, като председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите не мога да не отбележа, че тези закони пряко касаят правото на човека - и на българския гражданин, и на чужденеца, който битува у нас. Затова призовавам за пореден път народното представителство единодушно да подкрепи законопроекта, с което ние ще покажем нашето отношение към тази тематика - позитивно имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също благодаря на господин Иван Сунгарски.
Други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект? Няма. Не виждам вдигнати ръце.
При това положение приключваме дебатите по законопроекта и преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за чужденците в Република България.
Моля квесторите да поканят всички народни представители да влязат в залата, защото предстои гласуване.
Моля да гласуваме законопроекта за чужденците в Република България.
Гласували 189 народни представители: за 185, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът за чужденците в Република България е приет на първо четене.
Преминаваме към точка тринадесет от дневния ред за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Господин Лучников, председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: законопроект за българското гражданство N 802-01-36, внесен от Министерски съвет

На заседание, проведено на 11 юни 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за българското гражданство, внесен от Министерски съвет.
Законопроектът беше представен от госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
При разглеждането на законопроекта бяха направени някои забележки за облекчаване режима за даване българско гражданство на лица от български произход, чиито родители не са били български граждани, но са с безспорно българско самосъзнание. Изказано бе предложение да се намали срокът за възстановяване на българското гражданство, което е поискано след получаване на указ за освобождаване от българско гражданство. Изказва се пожелание да се намалят сроковете, в които министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да прави предложения за издаване на указ при постъпване искания или молби за българско гражданство.
Комисията намира, че представеният законопроект е навременен и отговаря напълно на изискванията за съгласуване с европейското законодателство, поради което предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
Решението беше взето единодушно".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Давам думата на председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Иван Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател. Има всички данни 18 юни да бъде обявен за ден на законодателството, касаещо човешките права в българския парламент, защото това е трети пореден закон, който наистина засяга човешките права.

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за българското гражданство
N 802-01-36, внесен от Министерски съвет

На 17 юни 1998 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за българското гражданство N 802-01-36, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха 12 народни представители, членове на комисията. Присъстваха и представители на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Бяха зададени много въпроси по отделните членове на законопроекта, на които беше отговорено изчерпателно. Народните представители се убедиха, че законопроектът е разработен детайлно и с вещина и е отговарящ на изискванията към съвременното европейско законодателство.
При проведеното гласуване членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроект за българското гражданство N 802-01-36, внесен от Министерски съвет и предлагат на народното представителство да го подкрепи на първо четене".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Сунгарски.
Следва да преминем към дебатите.
Чухме становищата на двете комисии.
Всяка парламентарна група има време до 30 минути за изказвания. Моля, има ли желаещи да вземат думата и да се изкажат по законопроекта за българското гражданство, първо четене.
Думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Използвах паузата, за да взема думата, въпреки че току-що бях на трибуната, и най-вече поради факта, че наистина предложеният на вниманието на народното представителство законопроект е един добър законопроект, един добър закон, надявам се, ще стане в най-скоро време, който урежда материя, която дълги години е била, меко казано, заобикаляна от вниманието на законодателя или отношението към българите и към тяхното право да бъдат граждани на своята страна е било доста превратно през изминалите десетилетия.
Аз съм убеден дълбоко, че материята, с която се занимаваме, е много важна не само за нас, живущите тук, а и за ред хора, живеещи извън границите на нашата страна, които винаги са имали стремежа да бъдат и наши граждани.
Законопроектът наистина е работен с изключителна прецизност и както стана ясно на заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, по него са взети мненията на две много ярки и водещи фигури в областта на европейското законодателство. Те са дали много висока експертна оценка на този законопроект.
Разбира се, в дискусията стана ясно, че някои от народните представители имат въпроси, които не намират отговор в материята, която беше дискутирана, но не мога да не подчертая, че в лицето на представителя на Министерството на правосъдието и европейската евроинтеграция получиха едни много пространни и много точни отговори, които мотивираха тяхната позиция да подкрепят с консенсус законопроекта.
Самият факт, че по този и по предишния закон в комисията се постигна единодушна подкрепа показва, че наистина по тези законопроекти вносителят си е свършил коректно и перфектно, бих казал, работата.
И ще приключа с това - надявам се, че с приемането на подобен закон нашите сънародници и в чужбина, и тези, които досега са изявили желание да бъдат български граждани, и тези, които все още не са проявили такова желание, наистина ще обърнат лице към България, наистина ще разберат, че България се нуждае от тях, наистина ще разберат, че българското общество има едно ново, съвременно отношение към този въпрос.
Надявам се това да бъде оценено по достойнство и от вас, народните представители, и от всички, които ще се ползват с правата и привилегиите, бих казал, защото за някои категории граждани има предвидени преференциални възможности за придобиване на българско гражданство и аз предполагам, като виждам господин Ганев пред себе си, че той детайлно ще се спре на този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Сунгарски.
Има постъпило предложение да поканим в залата заместник-министърът на правосъдието госпожица Златка Русева. Моля да гласуваме, ако няма противно становище.
Поставям на гласуване предложението да поканим госпожица Русева, заместник-министър на правосъдието, в залата.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Прието е решението.
Моля госпожица Русева да бъде поканена и да влезе в залата.
Господин Гиньо Ганев искаше думата. Заповядайте.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа! И аз се присъединявам към мисълта на господин Сунгарски, че гледаме един много важен законопроект. И както добре е казано в мотивите му, чрез гражданството се определя носителят на държавния суверенитет. А нашата Конституция отдавна вече чака този закон. Изрично е казано в чл. 25, ал. 6, че условията и редът за придобиване, загубване и т. н. на българското гражданство се урежда със закон. Не че България не е имала закони за българското гражданство - наброяват се шест или седем на брой, като се започне от Търновската конституция, - но новите условия сякаш искат тази материя да бъде видяна в нейната цялост и в хармония с изискванията на Европейския съюз.
От една правна гледна точка на законодателен строеж аз намирам, че съдържанието на проекта е пълно. Тук става дума не само за способите за придобиване на българско гражданство - по местораждане, загубването, възстановяването, важно е производството във връзка с гражданството. И на базата на това кратко изброяване аз ще подкрепя предложения законопроект.
Няколко неща трябва откровено да бъдат разисквани тук. Първият и според мен много голям въпрос, който не би трябвало да ни противопоставя, е, че нашият законопроект стои върху принципа на толерирането на двойното гражданство. Вижте, още в чл. 3 се казва "Български гражданин, който е и гражданин на друга държава". И когато после ще стане дума, при второто четене, за детайлите на отделните текстове, ние ще трябва да се спрем много внимателно на чл. 21. Той гласи сега: "Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство". С други думи, когато си придобил едно друго гражданство, ти не си длъжен автоматично да изоставиш другото си гражданство, според нашия закон. Нека това разсъждение да бъде казано така, както се опитвам да го направя, за да няма утре гласове, че ние се оказваме в противоречие с известната Конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство. Тя е от 1968 г., но е валидна и сега. И в нейния чл. 1 се казва, че "Гражданите, които придобият или възстановят едно гражданство, губят предишното си гражданство". Ние, повтарям, не възприемаме в нашия проект този автоматизъм. И аз подкрепям позицията на нашия законопроект. Защото мисля за толкова много българи, които са в днешна Украйна, Молдова и къде ли не пръснати по света.
Един въпрос, при цялото ми одобрение на закона, малко ме безпокои. Вижте, в главата и текста за придобиване на българско гражданство освен другите изисквания в чл. 13 се казва "достатъчно владеене на български език". Боже мой, има толкова българи по произход, родителите на които не са и български граждани. Те не знаят български език. Защо да поставяме това изрично изискване? Това е погрешно и аз мисля, че при второто четене с един общ разум то ще трябва да отпадне.
Има още едно изискване, господин председател, кандидатът да не е осъждан за престъпление от общ характер от българския съд. Ами ако става дума за един български политически емигрант по номенклатурата, която беше в сила доскоро и ако този човек е бил съден за противодържавно престъпление от общ характер, и ако той е реабилитиран, това ще бъде ли занапред пречка той да стане български гражданин, след като той е един от тези хора, които ние искаме да бъдат приобщени към днешна България и нейните проблеми? Този текст се повтаря и при възстановяването на гражданството и трябва да бъде може би гледан със същата оптика.
Но аз съм длъжен пред вас да се спра на едно становище, което почти официално принадлежи на Съюза на тракийските дружества в България. В чл. 8 се казва: "Български гражданин по произход е и всеки, на когото поне един от родителите е български гражданин". Но те казват: Толкова българи в Тракия, в Македония, в Западните покрайнини, по силата на различни обстоятелства нито един от родителите ни не е български гражданин. Не искам да кажа силната дума, че тук и там те бяха принуждавани да придобиват чуждо гражданство. И сега техните деца, понеже нито един от родителите не е български гражданин, както изисква чл. 8, не може да бъде български гражданин по произход. Той може да придобие българско гражданство с другите способи, но има един огромен морал спрямо тези българи, родени като българи - една историческа съдба ги е оставила извън пределите на страната ни - да имат това право да се наричат българи по произход. Нямам в момента едно ясно предложение за решение на този въпрос, но струва ми се, че заедно трябва да помислим и да намерим едно подходящо разрешение. Нямам добра дефиниция сега, но ще я предложа между първо и второ четене за българи по произход. Една много пестелива формула се съдържа в Допълнителните разпоредби на проекта. Аз смятам, че трябва - дано господин Сунгарски да ме чуе - да се обърнем към проекта, който се разработва, сборния проект, за Закона за българите в чужбина. Там, струва ми се, че с общи усилия успя да се намери една по-цялостна дефиниция. И ако тя се възприеме и от всички ни, нека да стане и част от Допълнителните разпоредби на този законопроект.
Правя тези разсъждения, господин председател, не за да имам някакво съмнение върху необходимостта от този законопроект. Нека още веднъж да бъдат поздравени вносителите, това е Министерският съвет, затова че в това отношение то отговаря на една стара вече конституционна необходимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганев.
Думата има господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! Мисля, че едно от достойнствата на предлагания проект е изискването за българско гражданство владеенето на българския език. Позволявам си да не се съглася с развитите мисли от господин Ганев, тъй като и в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, където ние обсъждахме този проект, а и тук искам да споделя: получаването на българско гражданство и владеенето на български език преди всичко не е един обикновен административен акт. Това преди всичко е един от решаващите актове на всяка една личност, която пожелае да приеме определено гражданство.

Следователно ние не би трябвало да проявяваме либерализъм и снизхождение към онези, които пожелаят да станат български граждани, без да знаят за какво става дума. Българският език е една структура, с която всеки един, който пожелае да стане гражданин на нашата страна, трябва да общува. Имам немалко примери, аз съм уверен, господин Ганев като човек, който беше няколко години председател на Агенцията за българи в чужбина, знае какво значат българи, които са в чужбина, и знае какво значат чужденци, които знаят български език.
Следователно вносителите на закона, които в раздел III, т. 5 от чл. 13 изискват достатъчно владеене на български език, би трябвало ние да го приемем.
Аз също искам тук да изразя своето отношение към чл. 21, за който стана дума - че българин, който живее постоянно в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство. Да, приемам в това отношение, че законът проявява чувство за демократизъм. В същото време аз искам да подчертая, че изключително важно е, когато приемаме един човек, който да бъде български гражданин и да се легитимира като такъв, би трябвало да спазва всички изисквания на нашия закон, на българската държава и да зачита българското достойнство.
Следователно нека да не проявяваме либерализъм, нека да не внушаваме на хората, които кандидатстват за българско гражданство, че ние едва ли не по някакво снизхождение искаме да приемем някого затова, че имаме остра жажда за български граждани. Ние имаме тази жажда, но в същото време сме задължени да зачитаме националното достойнство на България и да не забравяме това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Има думата за реплика господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин Пиндиков, с цялото ми уважение към разсъжденията, които правите, и към Вас, аз също респектирам принципите и взискателността, когато трябва да се предяви българско гражданство. Но имайте предвид, в Питсбърг живеят български фамилии, българи в чужбина. Децата им не знаят български. Защо да не станат те български граждани?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да се научат!
ГИНЬО ГАНЕВ: Да се научат и тогава да кандидатстват? Благодаря ви много, смятам, че това не е проява на либерализъм, а път към връщане към България и към българщината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Ганев.
Господин Смоленов има думата за реплика.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Деликатността на поставените въпроси е толкова голяма, че аз не бих искал тук да импровизираме, а да направим така, че между първото и второто четене да прецизираме условията, които могат да дадат на значително по-голям кръг от хора, които са генетично свързани с България, възможност да получат правото на българско гражданство. Говоря от опит, тъй като бях свързан с първите опити за даване на българско гражданство на хиляди българи от Таджикистан. И то в условията на екстрени, бих казал, трагични обстоятелства, в условията, в които те са подложени на ислямски терор. Това е проблем, който за съжаление не беше решен от предишния президент, а би следвало. Проблем, който трябва да бъде решен от нас не само за българите от Таджикистан, не само за българите от територията на бившия Съветски съюз - сега някои в ОНД, някои дори извън - проблемът трябва да бъде решен за хора, които са генетично свързани с България. Те могат да покажат естествено познания най-малкото за архаичния български език, на който са говорили техните прародители, когато са се изселили там. Но естествено към тях не могат да се поставят изисквания за владеене на съвременен литературен български език.
И още нещо, другата страна на медала. Аз поставих този въпрос, когато се обсъждаше националната сигурност на България. Колеги, има хора, които могат да претендират за българско гражданство, знаят български език, а същевременно отбиват редовната си военна служба в армията на една съседна нам държава, участват във военни действия. Забележете, като български граждани ли ще участват те в тези военни действия и какви ще бъдат международноправните последици за България от едно подобно участие? И освен всичко друго, ако те тук формират, бих казал...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Една дивизия.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Не една, а три дивизии, какъв ще бъде този корпус? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Александър Пиндиков.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта?
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми колеги, много ви моля да бъде простено това, което ще споделя с вас. Изискването за познаването на български език като условие за даване на българско гражданство, според мен е изключително важно. Убеден монархист бях...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Бях?
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Да, бях, господин Корнезов. В момента, в който трябваше да преценявам моите убеждения и когато установих, че Княз Кардам тепърва учи български език, аз бях много смутен. Разбирате какво е моето смущение. Разберете, онзи, който уважава нацията, на която иска да стане гражданин, първият израз на неговото уважение не са географските понятия, нито климатичните условия, нито благоприятните условия за бизнес. Те могат да бъдат също важни, но едно от основните условия е да знаят български език, който ние трябва да отстояваме и защитаваме. Затова смятам, че законодателят, когато е сложил това като свое изискване, не е разсъждавал случайно.
Аз подкрепям законопроекта на първо четене и ще го подкрепя не само за това изискване за българския език. Но нека ние като българи да го подкрепим, защото той защитава правото на българския език. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Поставям на гласуване законопроекта за българско гражданство.
Моля да гласуваме!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Чакайте, има изказвания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз питах има ли други изказвания, но никой не се обяви. Господин Корнезов, има правилник, съгласно който всяка парламентарна група трябва да представи списък за изказванията. Нямам. Преди малко питах има ли желаещи, никой не се обажда. (Реплики и възражения в Демократичната левица.)
Моля ви, гласуването продължава.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Законопроектът за българско гражданство е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Преди да закрия заседанието, днес е четвъртък, съобщенията за парламентарния контрол за утре, 19 юни, петък:
1. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Стефан Гайтанджиев и на питане на народните представители Йордан Бакалов, Методи Андреев и Здравко Зафиров.
2. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Михаил Миков и Стефан Нешев.
3. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов.
4. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
5. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.
6. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
7. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пинчев.
8. Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски.
9. Министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев ще отговори на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
Съобщения за заседания на комисии за следващата седмица:
Комисията по външна и интеграционна политика ще заседава в сряда от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по национална сигурност ще заседава в четвъртък от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава в четвъртък, 18 юни, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по външна и интеграционна политика няма да проведе заседание в четвъртък.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава в петък, 19 юни, в зала "Запад" около 10,30 ч.
Следващото заседание е утре, петък, от 9,00 ч. и продължаваме със следващата точка от дневния ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председатели:
   Иван Куртев
  Александър Джеров

Секретари:
         Виктория Василева
       Атанас Мерджанов