Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес също има двама рожденици - колегата Звездалин Кафеджиев и колегата Иван Николов. Да им е честито! (Ръкопляскания.) Желаем им всичко най-хубаво!

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Има думата председателят на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Доколкото си спомням вчера ние прочетохме всички предложения по чл. 76 и спряхме до дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 76 някой желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Започваме гласуването.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи под № 1.
Гласували 113 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Дора Янкова и Бойко Великов да отпадне ал. 2 на чл. 76.
Гласували 119 народни представители: за 43, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същите народни представители под № 4 за отпадане на ал. 3 на същия член.
Гласували 132 народни представители: за 54, против 77, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи под № 7 и аналогичното предложение на народния представител Валентин Симов за отпадане на ал. 4.
Гласували 127 народни представители: за 43, против 70, въздържали се 14.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи под № 10 за отпадане на ал. 5.
Гласували 142 народни представители: за 25, против 91, въздържали се 26.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народните представители Анастасия Мозер и Александър Джеров за създаване на нова ал. 6.
Гласували 113 народни представители: за 6, против 62, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 76 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 32.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател! Преди да премина към чл. 77, позволете да предложа една редакция в гласувания вече предходен чл. 75, тъй като наистина текстът е малко неясен. Става дума за ал. 5, която гласи:
 "(5) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, институт, филиал, колеж и специалност по степени".
Ето тук се получава известна неяснота, тъй като специалността не се преобразува, тя се открива. И тя не е институция, а е специалност, докато другите вече са звена. Поради което предлагам да стане:
 "(5) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, институт, филиал и колеж, както и за откриване на специалност ".
Степените са излишни.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Така е по-добре редакцията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ако няма възражения, моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако няма възражения за прегласуване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Отпада "по степени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 75, ал. 5 така, както беше предложена.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 5.
Член 75, ал. 5 с тази редакция е гласуван.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Чл. 77. По него има направено едно предложение. Предложението е оттеглено.
Независимо от това, комисията излиза със свое предложение за текста на чл. 77, тъй като в текста на вносителя липсва думата "филиали".
Предложение на комисията за чл. 77:
"Чл. 77. (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четиристепенна оценъчна скала, включваща оценките: много добра, добра, задоволителна, незадоволителна.
(2) Акредитацията е с валидност 5 години, когато получената оценка е "много добра" или "добра" и с валидност до 3 години при - "задоволителна оценка".
 (3) При незадоволителна оценка се отказва акредитация.
 (4) Проектите за откриване на висше училище, както и факултети, филиали, институти, колежи и специалности във висшите училища се оценяват с положителна или отрицателна оценка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте чл. 77 така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 100, против 12, въздържали се 8.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Чл. 78. По него има направени три предложения. Две от предложенията са оттеглени. Остава предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи. Предложението гласи: в чл. 78, ал. 4 думата "държавни" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 78:
"Чл. 78. (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по неакредитирани специалности и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, алинеи 2 и 3.
(2) Висшите училища и организациите по чл. 47 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра".
 (3) На неакредитирани висши училища или специалности не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.
 (4) Неакредитирани държавни висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
 (5) Разпоредбите на алинеи 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена или специалности до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 82, ал. 2.
 (6) Разпоредбите на ал. 1 и 4 не се прилагат и за държавни висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 81, ал. 4, т. 2."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 78 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Обръщам вашето внимание на второто от направените предложения - да отпадне поне думата "държавни", като характеристика на висшите училища, по ал. 4.
При внимателно вглеждане в този текст вероятно ще се открие неговият двоен абсурд. Първо, държавата създава едно висше училище, което не отговаря на изискванията за акредитация, но известен период от време то продължава да съществува.
На второ място, независимо че това висше училище е държавно, от което следва, че основната част от неговите разходи, от неговата издръжка се поемат от държавата, се казва, че през този период, докато не получи акредитация, то не получава субсидиране от държавата.
Ето защо, ако съществува подобна възможност за някакъв период, до който висшето училище да придобие, да покрие изискванията за акредитация, това трябва да бъде за институции, които се създават свободно и които получават възможност след като го покрият, да кандидатстват и да получат държавната субсидия. Иначе не виждам по какъв начин първо, може да бъде толерирана държавата да създаде едно висше училище, което не отговаря на изискванията, а още по-малко пък то да съществува без да получава средства от нея, след като така или иначе друга основна база за неговото финансиране не съществува.
Затова, според мен, за да има някакъв смисъл тази ал. 4, тя не трябва да се отнася за държавните висши училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То излиза, че частните могат да се субсидират.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз искам да подкрепя предложението на народния представител Янаки Стоилов, което всъщност е най-минималната приемлива, естествено приемлива корекция. Тъй като, като се премахне думата "държавните", не се изключват "държавните", защото висшите училища са частни и държавни. Така че при тази корекция се премахва това противоречие, за което стана дума и въпреки това не се изключва това, което се е имало предвид при държавните.
Така че според мен няма никакво основание да се оспорва премахването на думата "държавните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отпадането на думата "държавни" води пък до друг абсурд. Тъй като неакредитирани висши училища, ако са частни, те по принцип, и акредитираните висши училища, които са частни, също не получават държавна субсидия. Така че отпадането на думата "държавни" в никакъв случай не урежда това привидно противоречие.
Проблемът е друг - може ли да има държавно висше училище, което да не е акредитирано? Да, има такъв случай. Тези случаи са описани в закона много подробно, и в други текстове. Тази алинея като че ли обобщава всичко онова, което е казано на друго място.
Едно държавно училище може вече да е създадено и в процеса на работата си, тъй като периодично трябва да се акредитира, в даден момент може да не получи акредитация. То има възможност една година да се поправи. Специалностите, които не са акредитирани, за тях се спира държавната субсидия. Държавна субсидия се получава само за други специалности.
Тук категорично е казано, че ако всички специалности не получат акредитация, тоест и цялото държавно училище няма акредитация, то не получава държавна субсидия, тоест трябва да бъде закрито. Може би това липсва в текста, за да бъде ясно за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което каза господин Клайн, е така. И смисълът на тази алинея е доста сериозен и дълбок, той прозира в много други текстове. Тук има срокове, и то срокове от порядъка на две-три години. Висшето училище няма да остане без субсидия, освен ако не пропусне всички възможни срокове и не занемари напълно работата си. Така че развитата от господин Клайн теза е вярна.
Но изглежда, че ще е редно да възприемем предложението да отпадне определението "държавни", тъй като е възможно по принцип частните висши училища също да получават някаква субсидия.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо да не може?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: И от тази гледна точка, като отпадне определението "държавни", всички висши училища минават на еднакъв режим.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Правилно.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Така че, да подкрепим предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи - в чл. 78, ал. 4 да отпадне думата "държавни".
Гласували 125 народни представители: за 67, против 46, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 78 така, както е предложен от комисията, с направената поправка в ал. 4.
Гласували 135 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 20.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов - създава се чл. 78а.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като отделните части са включени в чл. 18, чл. 78 и чл. 81.
По чл. 79 има направено едно предложение, което се подкрепя от комисията.
Комисията прави предложение за текст на чл. 79:
"Чл. 79. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива по искане на:
1. висше училище, на организация по чл. 47 или учредители по смисъла на чл. 14;
2. министъра на образованието и науката.
(2) Искането за разкриване на процедура за оценяване на проект или за акредитация по т. 1 на предходната алинея трябва да съдържа информация по смисъла на чл. 87, ал. 4.
(3) В Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация се определят обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.
(4) Разходите по процедурите се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 79 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 79, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 15.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Чл. 80. Процедурата се открива в едномесечен срок от постъпването на искането."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че "постъпването" трябва да е без член - "... в едномесечен срок от постъпване на искането", след като "искането" е членувано.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 80, както е предложен от вносителя, с редакционната поправка в думата "постъпването" - без члена.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Член 80 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 81 има постъпили три предложения.
Предложението на народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов се оттегля.
Предложение на народните представители Дора Янкова и Бойко Великов:
В чл. 81 се създава нова ал. 4:
 "(4) Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство."
Комисията не подкрепя предложението.
И предложение от народния представител Валентин Симов:
В чл. 81 се създава нова ал. 4:
 "(4) Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния административен съд."
По същество две еднакви предложения.
Предложение на комисията за чл. 81:
"Чл. 81. (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в 6-месечен срок от откриването й.
(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по смисъла на чл. 77, ал. 1.
 (3) Решението за акредитация при задоволителна оценка съдържа и:
1. срок на валидност на акредитацията;
2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура.
 (4) Решението, с което се отказва акредитация, съдържа и:
1. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;
2. срок, след изтичането на който може да се поиска откриването на нова процедура. Този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 81 някой желае ли да се изкаже?
Господин Бойко Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С колежката Дора Янкова ние предложихме един механизъм, при който да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство, защото считаме, че няма никаква друга възможност при един по-субективен и един по-необективен подход при акредитацията на някои от висшите училища да се реагира. И ние потърсихме тази възможност. Не казваме, че тя е единствената, но се оказва, че нито министерството, нито министърът биха могли да окажат някаква санкция при една необективност на акредитацията, която се извършва от Националната агенция. Оказва се, че Националната агенция е единствената институция в този случай.
Тук бих искал да отбележа и това, че е възможна много сериозна конкуренция между отделните висши училища. Възможна е конкуренция между отделните специалности, каквато наблюдаваме и сега. И при това положение е напълно естествено да възникнат някои рецидиви в хода на самата акредитация. Ние сме наблюдавали подобни рецидиви във висшето образование с Висшата атестационна комисия, когато тя беше последната и единствена висша инстанция, при която не можеше да се правят никакви обжалвания.
Така че ние предлагаме една процедура, пак повтарям, не считам, че тя е единствената и най-добрата, но би могло да се помисли по какъв начин може да се реагира тогава, когато действително процедурата не отговаря на обективните реалности на отделните висши училища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
За реплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Великов, при обсъждането в комисията и след консултация с юристи беше решено, че този текст просто е излишен. Никъде в закона, така както е в този, как да го нарека, останал от миналото Закон за научните степени и звания, в който се казва, че решенията на Висшата атестационна комисия не подлежат на обжалване по съдебен ред, за разлика от него тук никъде не е казано това. Така че при нарушена процедура, при обстоятелства, които показват, че е взето едно не в съответствие със законите и с правилника на агенцията решение, то може да бъде обжалвано. Ето защо не е необходимо да се казва изрично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Дора Янкова и Бойко Великов. А предложението на народния представител Валентин Симов е аналогично. Там само липсват думите "по реда на Закона за административното производство", но това дори е излишно, защото Върховният административен съд разглежда делата само по реда на Закона за административното производство.
Моля, гласувайте тези две предложения.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 72, въздържали се 21.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 81, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 19.
Член 82 е приет.
За процедура - господин Велко Вълканов. Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Господин председателю, вероятно си спомняте, че вчера Ви обърнах внимание върху начина, по който се гласуват текстовете. Направи ми впечатление, че текстове, приети от комисията, Вие не поставяте на гласуване. Обяснихте, че те се гласуват накрая в обобщения текст.
Мисля си, че този начин на гласуване не е коректен, защото народните представители могат да имат различно отношение към различните предложения, приети от комисията и влезли в обобщаващия текст. Когато Вие ме карате да гласувам за обобщаващия текст, аз не мога да изразя своето специфично отношение към различните, съдържащи се в този текст предложения.
Така че, според мен, би било коректно всяко предложение да се поставя на гласуване пред Народното събрание и то да вземе своето собствено отношение към всеки отделен въпрос. Иначе се получава някакво насилие върху нас - заради едно приемливо за мен предложение, аз трябва да гласувам и за друго, което не е приемливо.
Така че бих искал да усвоите тази техника на гласуването, която смятам единствено коректната. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Ние дотук сме гласували по тази техника и не можем да я променяме по средата на закона. Това е традиция не само на Тридесет и осмото Народно събрание.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Тогава по-добре ан блок да гласуваме целия закон. Няма смисъл поотделно да гласуваме. Нека всичко да приемем наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всичко да се приеме наведнъж правилникът не позволява. Гласуването е текст по текст и глава по глава.
Стигнахме до чл. 82.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ние току-що гласувахме чл. 81 и ни предстои чл. 82.
По чл. 82 има направени две предложения - предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи, което е оттеглено и предложението от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов, което се подкрепя от комисията по принцип.
Предложение на комисията за чл. 82:
"Чл. 82. (1) Процедурата за оценка на проект приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в тримесечен срок от откриването й.
(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висшето училище, неговото основно звено или специалност.
 (3) Новооткритите висши училища, техни основни звена и специалности имат статут на акредитирани за срока, посочен съгласно предходната алинея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 82 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте чл. 82 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 17.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 83 има направени три предложения. Предложението от народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи - комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за чл. 83:
"Чл. 83. (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:
1. разработва и утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и приетите държавни изисквания;
2. разработва и утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;
3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висши училища, техни основни звена и специалности;
4. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища, въз основа на което акредитира или отказва акредитация;
5. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности;
6. не по-късно от месец май всяка година публикува в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности, заедно с получените оценки.
(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.
 (3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 83 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 83 така, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 84 има направени 24 предложения.
Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов - в чл. 84 ал.1 се изменя така:
"Чл. 84. (1) Акредитационният съвет се състои от 23 хабилитирани лица от основните научни области, от които:
1. четиринадесет представители на висшите училища, разпределени пропорционално за всяка от основните научни области;
2. пет представители на Българската академия на науките и двама на Селскостопанската академия;
3. двама представители на Министерството на образованието и науката."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Пламен Славов - ал. 1 се изменя така:
"(1) Акредитационният съвет се състои от 23 хабилитирани лица от основните научни области, от които:".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи:
1. В ал. 1 числото "14" се заменя с "16".
2. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. осем представители на държавни висши училища, разпределени по равно за всяка от основните научни области;"
3. В ал. 1 се създава нова т. 2:
"2. и двама представители на частните висши училища."
4. Досегашните т. 2 и 3 стават т. 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дора Янкова и Бойко Великов:
1. В ал. 1 числото "14" се заменя с "16".
2. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. осем представители на държавните висши училища, разпределени в равни квоти на основните научни области;"
3. В ал. 1 се създава нова т. 2:
"2. един представител на частните висши училища".
4. Досегашните т. 2 и 3 стават 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Симов:
1. В чл. 84 ал. 1 се изменя така:
 "(1) Акредитационният съвет се състои от 16 хабилитирани лица."
2. В чл. 84, ал. 1 се създава нова т. 2:
"2. двама представители на частните висши училища".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Пламен Славов - ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов - ал. 2 се изменя така:
"(2) Представителите на висшите училища се избират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютфи Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи - в ал. 2 и 3 думата "номинират" се заменя с "избират".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дора Янкова и Бойко Великов - в ал. 2 и 3 думата "номинират" се заменя с "избират".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Симов - в чл. 84, ал. 2 и 3 думата "номинират" се заменя с "избират".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов. Комисията подкрепя предложението по принцип.

Предложение от народния представител Драгомир Драганов - ал. 3 се изменя така:
"(3) Представителите на Българската академия на науките и Селскостопанската академия се избират от управителните им съвети с тайно гласуване по предложение на научните съвети."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов - ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Същото предложение е и от народните представители Дора Янкова и Бойко Великов.
Предложение от народния представител Валентин Симов - в чл. 84, ал. 4 се изменя така:
"(4) Акредитационният съвет избира с тайно гласуване председател на агенцията измежду членовете си."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Симов - в чл. 84, ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов - оттеглено.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи - ал. 5 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Акредитационният съвет избира свой председател измежду състава си чрез тайно гласуване. За председател се избира кандидатът, получил половината плюс един от гласовете на участвалите в избора. Изборът е валиден, ако на заседанието са присъствали не по-малко от две трети от общия брой на членовете на Акредитационния съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дора Янкова и Бойко Великов - ал. 5 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Акредитационният съвет избира чрез тайно гласуване председател на агенцията между своите членове."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов - ал. 5 се изменя така:
"(5) По предложение на Акредитационния съвет министър-председателят назначава един от членовете му за председател."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Пламен Славов - ал. 5 се изменя така:
"(5) Министър-председателят назначава председателя на агенцията по предложение на Акредитационния съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов - в чл. 84 се създава ал. 6:
"(6) След формиране на Акредитационния съвет, членовете му не представляват интересите на общностите и органите, които са ги представили. Тези органи и общности не могат да ги оттеглят от Акредитационния съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 84:
"Чл. 84. (1) Акредитационният съвет се състои от председател и осем члена - хабилитирани лица от основните научни области, от които:
1. четирима представители на висшите училища;
2. двама представители на Българската академия на науките и Селскостопанската академия;
3. двама представители на министъра на образованието и науката.
(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.
(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.
(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.
(5) Министър-председателят утвърждава състава на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Той назначава председателя на агенцията по предложение на министъра на образованието и науката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 84?
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Позволих си да взема със себе си и текста на досегашния Закон за висшето образование, за да мога да използвам сравнението между текстовете, които бяха в чл. 78 и текстовете, които сега се предлагат в чл. 84. Заедно с господин Янаки Стоилов ние, първо, предлагаме да се запази броят на членовете на Акредитационния съвет. Мотивите ни са свързани преди всичко с необходимостта висшите училища да бъдат представени по един възможно най-широк начин в Акредитационния съвет, а не техният брой да се намалява така, както е предложено в текста на сегашния чл. 84.
На следващо място, и в комисията ние изразихме нашето несъгласие, ако се намалява броят на членовете на Акредитационния съвет от 23 на 15, образно казано квотите на висшите училища, на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия да се намаляват, а непроменена да остава единствено квотата на представителите на Министерството на образованието и науката. Като се има предвид, че представителите на Министерството на образованието и науката ще бъдат пряко посочени от министъра на образованието и науката, като се има предвид, че и министърът на образованието и науката ще предлага председателя на агенцията за назначаване от министър-председателя, не може да се приема като нормално това изключително засилване на правомощията и правата на министъра на образованието и науката със запазването на тази квота от двама представители и при състав от 23 и при състав от 15 човека, и намаляването на броя на представителите на висшите училища, на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия.
Следващото много сериозно възражение, което за съжаление в комисията не беше осмислено и нашето предложение не беше подкрепено, е свързано с начина, по който председателят на Акредитационния съвет се утвърждава. Чета ви досегашния текст на чл. 78, ал. 4 от Закона за висшето образование: "По предложение на Акредитационния съвет министър-председателят назначава един от членовете му за председател". Ако сравните този текст с предлагания текст в ал. 5 на чл. 84, веднага ще разберете съществената разлика, свързана с назначаването на председателя на агенцията от министър-председателя, но по предложение на министъра на образованието и науката. И вчера господин Янаки Стоилов има възможност да сподели пред вас становището, че след като Народното събрание и Министерският съвет на практика са политически органи, след като мнозинството има възможност да наложи изключително свои представители, които ще вземат най-отговорните решения в рамките на Националната агенция за оценка и акредитация, няма сериозни основания и мотиви, които могат да оправдаят подобна промяна в текста. И не би трябвало да има опасения и страхове от ваша страна, че този състав на Акредитационния съвет би предложил на министър-председателя неподходяща фигура или фигура, която предварително не е минала през ситото на вашата политическа целесъобразност. Редно би било при тази ситуация поне от уважение към академичната общност, от уважение към статута на Националната агенция за оценка и акредитация като специализиран орган, който се създава към Министерския съвет, вие да подкрепите и да съхраните достойнството на членовете на Националната агенция, като им позволите те между себе си да преценят кой от тях е най-достойният, кой се ползва с най-голямо уважение и авторитет сред този състав и да го предложите на министър-председателя за утвърждаване, а не да давате изключителни правомощия в ръцете на министъра на образованието и науката, първо, с една много сериозна квота от двама човека при 15-членен състав, и с директното посочване от негова страна на председателя на Националната агенция за оценка и акредитация.
Смятам, че това са разумни предложения и че вие ще се вслушате в тях и ще подкрепите един подход, който съществуваше и в досегашния текст на Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Съдържанието на чл. 84 е от изключително значение за качеството на работата на акредитационния съвет и аз смятам, че предложението на вносителя по ал. 1 е много по-добро от предложението на комисията. Не мога да си обясня защо е направено това изменение и защо вносителят, който не е представен тук, така леко се съгласява с това изменение. За мен е необяснимо защо броят на представителите на Българската академия на науките, който според вносителя е трима, се намалява на един. Това, колкото и да не искам да се влияя, оставя у мен впечатлението за антиакадемични настроения. Комисията намалява три пъти броя на представителите от това, което е предложил вносителят. А Селскостопанската академия остава със същия брой, Министерството на науката и образованието - със същия брой.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Понеже в Селскостопанската академия се назначават!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, понеже в Селскостопанската академия ще се назначават. Но аз не отивам толкова далече в своите съмнения. Имам следния аргумент. Колкото и да е добра Селскостопанската академия, аз дълбоко я уважавам, в нея има едно основно научно направление - селскостопанска наука. Разбира се, то може да се раздели на много други направления, свързани с биологични науки и т.н., но в Българската академия на науките има изключително много научни направления - хуманитарно направление, направление по изкуствата, направление по естествените науки и т.н. И един представител от Българската академия на науките! Аз не мога да си представя от кои науки ще бъде.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Партийният секретар.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сигурно от Българската академия на науките ще бъде избран някой от направление по музика.
Аз категорично моля да бъде прието предложението на вносителя по ал. 1, което не знам как може да стане, тъй като текстовете на комисията се разглеждат като коригиращи и се гласуват преди това. Но аз предлагам да не гласуваме ал. 1 така, както е приета от комисията, за да може да остане текстът на вносителя.
Искам да обърна внимание и на процедурата по определяне на състава. Смятам, че е добро решение да бъдат номинирани два пъти повече членове, отколкото е съставът, и министър-председателят да може, понеже отделните номинирани ще бъдат хора от съвпадащи направления, Министерският съвет ще може да подбере един състав от двойно по-голям брой номинирани. Това е една техника, която е била използвана на много места и съвпада с традицията в Софийския университет, където навремето, при откриването на Софийския университет, тогава също правителството е искало да влияе достатъчно много на избора на ректор, избирани са двама или трима кандидати, а министър-председателят е назначавал един от тях. Така че тук имаме същата техника, която аз смятам, че може да бъде използвана, обаче, първо, отникъде не личи, че председателят на акредитационния съвет ще бъде избран от състава на номинираните. Затова много по-добре е, ако министър-председателят назначи този съвет, а съветът избере своя председател. А може премиерът да назначи председателя на съвета, но той трябва да бъде непременно от състава на номинираните. От ал. 5 това нещо не личи. Той назначава председателя на агенцията по предложение на министъра на образованието и науката. Значи министърът на образованието и науката най-напред ще посочи четирима, от които министър-председателят ще избере двама. И освен това може да предложи и председателя, защото никъде не е казано, че той е от състава на номинираните. И тогава Министерството на науката и образованието всъщност ще има трима представители. Според мен този текст е неясен.
Моите предложения са: да се запази предложението на вносителя по ал. 1; в края на ал. 3 да отпаднат думите "по предложение на техните научни съвети", тъй като в Българската академия на науките има много научни съвети. От кои научни съвети? Научен съвет има при отделните институти, при лабораториите и т.н. Нека съответните академии - Българската академия на науките и Селскостопанската академия на науките - да номинират с тайно гласуване от управителните им съвети. Как ще стигнат тези кандидати до управителните съвети, това нека си решат те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин заместник-председателя.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Когато разглеждахме Закона за лечебните заведения, тук възникна един въпрос, който беше поставен и от акад. Сендов, и от колегите от нашата парламентарна група, във връзка с обучението на студентите по медицина. Обучението на студентите по медицина, доказано е от Хипократово време, става край леглото на болния. Акредитация ще се извършва на лечебните заведения, където ще се обучават студентите по медицина. Защото един професор може да е гениален като преподавател, ако той няма добре акредитирано лечебно заведение, където да обучава своите студенти, неговото обучение е нищо.
Аз питам: къде ще става акредитацията за обучението на студентите? Кой съвет ще я извършва? По Закона за висшето образование ли или по Закона за лечебните заведения? Вижте какво сме приели там: чл. 82, ал. 2 казва, че лечебното заведение, подлежащо на акредитация, се оценява за отделни медицински дейности, за цялостната медицинска дейност, както и за обучението на студентите и специализантите. Кой ще оценява? Коя акредитационна комисия? Тази по Закона за висшето образование или тази по Закона за лечебните заведения? И чия акредитация ще важи? - питам аз. И двете са орган на Министерския съвет. Чия акредитация ще важи? На този въпрос не се дава отговор. Двата закона не са синхронизирани. Миналия път поставихме въпроса, той не получи разрешение, мнозинството си го гласува. Поставяме го отново, защото ще възникнат колизии по този въпрос. Аз моля вносителите да синхронизират двата закона. Все още и двата закона са в пленарната зала на второ четене. Нека да бъде оправен този въпрос навреме, за да не внасяме още преди да са започнали да действат законите закон за изменение и допълнение и на двата закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Пламен Славов вече обоснова нашите предложения по този текст, но искам да наведа допълнителни аргументи и да спра вашето внимание на засегнатия въпрос за състава на Акредитационния съвет и начина на неговото определяне.
Наистина 23 души може да изглеждат много, но предложението за отпадане, което сме направили, е целяло да гарантира някаква стабилност и затова числото от 23 не е произволно избрано. Но дори и да се отиде към намаляване, то не трябва да е така драстично и почти трикратно.
За мен изненадващото би било, ако представителите на Министерството на образованието и науката не отстояват категорично поне своя вариант. А от направените предложения все пак аз бих подкрепил поне тези, които предлагат 16-членен състав. Не знам защо четно число, като е по-добре винаги да бъде нечетно, ако предпоставяме, че този орган ще действа демократично и може да се стигне до някакво разделяне в позициите, за да може да взема решения.
Твърде странно би било да се отиде към редуцирането на този състав на 8 души. И забележете какви ще бъдат тези 8 души. Дори да приемем, че ще бъде най-демократичен и най-професионален изборът, който ще се направи в академичните среди, в крайна сметка те ще излъчат четирима свои представители. Двама души ще бъдат назначени от министъра на образованието и науката. А по законопроекта, който е внесен за преобразуване на Селскостопанската академия, тя става една квазинаучна структура, до голяма степен управлявана по административен път, тъй като в крайна сметка нейното ръководство също ще бъде определяно от изпълнителната власт. Следователно, получава се така, че без всякакви проблеми изпълнителната власт директно може да определи половината от състава и, разбира се, да разчита на подходящо мнозинство в останалата квота.
Според мен вносителите трябва да отстояват поне своя вариант, тъй като иначе ще изпаднем в абсурдната ситуация, че без да смятаме сегашното правителство за особено пристрастено към демокрацията, то се подкрепя от едно още по-недемократично мнозинство. Разбирате ли абсурда? Не може парламентът да предлага решения, които са дори по-крайни от тези на изпълнителната власт. И аз съм смутен, че депутатите в комисията са отишли на този вариант. Тази атестация не е никак добра, защото ние трябва да създадем някакво относително разграничение между политическата и професионалната власт. Нека да има представители на изпълнителната власт в този Акредитационен съвет, но забележете колко продължителен и сложен е пътят на тези номинации. Академичните среди правят предложения, правят избори, за да стигнат тези предложения до Съвета на ректорите. В Съвета на ректорите, като, предполага се най-авторитетната институция, се извършват тези номинации и това е само окончателното предложение, въз основа на което министерството ще може да редуцира тези предложения до окончателния състав и те да бъдат утвърдени, назначени от министър-председателя.
Къде е тук логиката? Аз искам да се постигне приблизителна съизмеримост между ангажиментите на държавата във финансовото осигуряване на висшето образование и в неговото администриране. В най-добрия случай държавата оттук нататък ще се ангажира със 70 на сто от финансирането и то само за държавните висши училища, защото таксите ще бъдат в размер на 30 на сто. Като извадим и големия брой на тези, които ще бъдат основно финансирани по частен път, този дял пада значително под 50 на сто. Затова нека да се даде една по-голяма степен на автономност, след като има толкова завишени изисквания при този избор, за да се гарантира наистина авторитета на научната общност и за да се спази изискването, което е прието и в окончателния текст, тези хора да бъдат от основните научни области. Защото при дадената възможност за намаляване от номинираните предложения до окончателния състав, това предложение трудно ще бъде спазено, защото се получава конкуренция между изискването за осигуряване на основните научни направления и правото, което е дадено на изпълнителната власт да редуцира този състав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Извинявам се предварително на колегите от Комисията по образованието и науката, че ще чуят отново моите аргументи, но сега се намираме в пленарната зала и това ще го направя заради колегите в пленарната зала.
Първо. Комисията възрази по отношение на числото, а именно, че 8 члена хабилитирани лица плюс председателят, т.е. Акредитационният съвет да бъде от 9 члена.
Смятам, че, първо, е по-добре да бъде старото число, т.е. Акредитационният съвет да бъде от 23 души. Когато изразих това мое становище от комисията и госпожа Тотоманова развиха тезата, че за да бъде по-ефективна работата, за да бъде по-работещ органът, е по-добре да бъдат по-малко лица в този съвет. По принцип аз не възразявам срещу един такъв аргумент и бих се съгласила, и даже направо се съгласявам с предложението на вносителя, а именно, че Акредитационният съвет ще се състои от председател и 14 члена хабилитирани лица, забележете, от основните научни области.
Защо се съгласявам? Защото, ако оставим на състава, който предлага мнозинството от комисията - безкрайно намален състав, шансът за субективизъм, шансът за евентуална корупция, шансът за шуробаджанащина и от този род всякакви изкривявания за една обективна оценка, е много по-голям, отколкото ако вземем разумното число на вносителя в лицето на 15 души.
Вторият аргумент, който искам да изтъкна, е, че отново трябва в предложението на комисията, което, пак повтарям, е предложение, гласувано само от мнозинството, да се подчертае, че тези представители на висшите училища трябва да бъдат по основни научни области. Няма повторение, независимо че е казано в горния текст в началото. Това повторение е необходимо и по този начин ще се даде възможност номинацията, която се извършва при двойно по-голямо число номинирани, да бъде именно не избор, а номинация, свързана с основните научни области. Защото, уважаеми колеги, функциите на този Акредитационен съвет по силата на функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация са изключително отговорни. Акредитацията е въпрос, който трябва да реши качеството на висшето училище и в този смисъл представителството по основните научни области е изключително важно.
Препоръчвам и в текста на комисията отново да се запише...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Има го.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Има го в шапката, господин Панев. Аз говоря, че би трябвало да го преповторим, за да стане ясно, че тези представители на висшите училища наистина ще бъдат от основните научни области, за да няма разминаване и всякакви тълкувания. Това е единият въпрос, на който ви обръщам внимание.
След това, аз недоумявам защо след като този Акредитационен съвет ще бъде онзи орган, на който и държавата, и обществото ще разчитат да осъществява, така да се каже, процеса на оценката за откриване, преобразуване и закриване на висши училища, който ще гледа въпроса за качеството на висшето училище, за това да няма девалвация на висшето образование, т.е. изключително отговорни неща, в крайна сметка ние да принизяваме тези хора и да им постулираме кой да бъде назначен в крайна сметка. И тази назначаемост от министър-председателя според мен създава такива предпоставки да се говори и за политизация, и за това, че се обиждат учените, които ще номинират, и които ще излъчват своите представители.
Погледнете как е казано в закона, който сега поправяме!
"(2) Представителите на висшите училища се избират от ректорите - има се предвид Съвета на ректорите - с тайно гласуване по предложение на академичните съвети."
И именно този избор вече става валиден. Тези хора в крайна сметка стават членове на Акредитационния съвет.
И освен това, след като стане ясно, че това е Акредитационният съвет, тези хора със своята отговорност, със своя професионализъм излъчват своя председател, своя титуляр, на който те разчитат, уважават го и го признават за ръководител. И тогава министър-председателят го назначава, а не да стане чрез спускане отгоре.
Смятам, че текстът, който сега се поправя, разваля смисъла на демократизма на изборното начало, който е заложен в текста от депутатите, гласуван в Тридесет и седмото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прекъсване на текущата точка осма от седмичната програма - законопроекта за висшето образование, и преминаване към точка девет - законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет.
И тъй като съм на трибуната, господин председателю, искам да направя още две процедурни предложения, които ще се гласуват поотделно, разбира се.
Второто ми процедурно предложение е удължаване на работното време днес с два часа, съгласно чл. 34, ал. 1.
И предлагам във вторник, 22 юни, от 15,00 ч. извънредно заседание на Народното събрание на базата на чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с дневен ред:
1. Продължаване на второто четене на законопроекта за висшето образование.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
3. Законопроект за гражданската регистрация.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не разбрах първото Ви предложение за удължаване на работното време е, за да продължим с този закон ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То ще бъде два часа до приключване на закона.
Срещу тези предложения има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за прекъсване разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и да преминем към точката - законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 103, против 27, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението за продължаване работата днес с два часа до приемане на законопроекта за висшето образование, но не повече от два часа.
Гласували 138 народни представители: за 91, против 46, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура думата има заместник-председателят Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. След консултации установихме, че във вторник бихме могли да включим още една точка в дневния ред, като точка четвърта - законопроект за енергетиката и енергийните ресурси.
Предлагам това да бъде точка четвърта на извънредното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте и третото предложение за извънредно заседание във вторник от 15,00 ч. при дневен ред, както беше предложен, и с предложената точка четвърта - законопроект за енергетиката и енергийните ресурси.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 26, въздържал се 1.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РОЯЛ БАНК - КАНАДА.
От Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има думата господин Спасов да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по проект на Закон за ратифициране на Споразумението за
заем между Република България и Роял Банк - Канада,
№ 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 22 май 1999 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 3 юни 1999 г., разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада, внесен от Министерския съвет на 22 май 1999 г.
Споразумението е подписано в отговор на исканата от наша страна финансова помощ от групата на 24-те индустриално развити страни в подкрепа на платежния баланс. Същото е гарантирано от правителството на Република Канада. С него се предвижда Роял Банк - Канада, да предостави на Република България лихвен заем в размер на 10 млн. канадски долара. Агент на заемополучателя ще бъде Българска народна банка.
Заемът се отпуска за срок от 7 години и ще се изплаща на 16 равни последователни вноски от по 625 хил. канадски долара. Лихвеният процент по главницата се равнява на сбора от 0,525 на сто годишно и годишният лихвен процент, предлаган от Роял Банк - Канада, на Лондонския междубанков евродоларов пазар за депозити в канадски долари.
Настоящото споразумение е първото подобно споразумение с Канада и е израз на подкрепата, която страните от Г-24 оказват на реформите в нашата страна. При сегашните събития в региона сключването на споразумението и усвояването на средствата по него е от съществено значение за уравновесяване на платежния баланс на страната.
На основание чл. 85 от Конституцията на Република България споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание, тъй като в него се съдържат финансови задължения за страната, съдебно разглеждане на споровете и изрично се предвижда ратифициране.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 9 "за" и 1 "въздържал се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада, подписано на 8 март 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симон Спасов.
Комисията по външна и интеграционна политика също има становище. То ще бъде докладвано от господин Иван Николаев Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за закон № 902-02-34 за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада, внесен от Министерския съвет на 22 май 1999 г.

На свое заседание от 3 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада, подписано на 8 март 1999 г.
Председател: (п) Асен Агов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада.
Гласували 115 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Процедурното ми предложение е да преминем към второ четене на разглеждания и гласуван вече на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров.
Гласували 118 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, господин Симон Спасов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада

Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада, подписано на 8 март 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Спасов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 16.
Законът за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял Банк - Канада е приет.
Половин час почивка - до 11,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания в периода от 11 до 17 юни 1999 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно изпълнение на националната стратегия за развитие на високите технологии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни.
Постъпило е питане от народния представител Емилия Масларова към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно нормативите за обслужване и числеността на персонала на Националната служба за социално подпомагане. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос на народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
От името на парламентарна група има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение да прочета следната декларация:
"Парламентарната група на Обединението за национално спасение изразява своя протест срещу действията на югославските власти спрямо господин Марко Шукарев - председател на Демократичния съюз на българите в Съюзна република Югославия.
Обединението за национално спасение възприема наказателното преследване на д-р Шукарев от страна на режима на Милошевич като акт на репресия спрямо българското национално малцинство и като опит за разправа с легитимно съществуващата организация на българите в Югославия.
Призоваваме властите от Белград да спазват задълженията си, произтичащи от международните договорености, относно правата на човека и малцинствата."
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
Питане към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков от народния представител Руси Статков относно състоянието и перспективите на развитие на "Чипровец" ЕАД - гр. Чипровци.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Преди да започна своето питане, господин председател, искам да изкажа недоумението си от това, че след като министър-председателят миналата седмица се съгласи да приеме питане за Лом, днес Вие не го четете в тези, които са поставени в дневния ред.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Няма го в България.
РУСИ СТАТКОВ: Става дума за питане, което е постъпило вчера и е за следващите две седмици. Удивен съм от това, че не четете и стенограмите и моля, господин председател, да предприемете необходимото проучване. (Шум и реплики в блока на СДС, реплика на Благой Димитров, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми колега, миналия петък господин министър-председателят даде съгласието си тук, пред вас, да отговаря за Лом. А днес... (Шум и реплики)
Трябва да отговаря след две седмици, но не е прочетено днес в това, което чете председателят на събранието. Това означава, че отново има друг режим. Или чакате него още веднъж да каже "да". Прочетете стенограмите!
Междупрочем, започвам с това, което имам днес като въпрос, господин председател, господин заместник министър-председател, колеги, и Лом, и Чипровци, и всички мои общини, от избирателния ми район, общо взето са на едно равнище - бедствено. И това е, защото проблемите основно са свързани с предприятията на държавно подчинение. Защото вече трета година, въпреки непрекъснатите обещания, въпреки ангажиментите, които поемат отделни министри, по същество продължава процесът на ликвидация. И оттам освобождаване на огромни групи хора, които са наистина в бедствено положение.
Конкретното ми питане е свързано с "Чипровец" ЕАД. Преди една година, господин заместник министър-председател, Вие се съгласихте с това, че трябва да се направи нещо спешно, за да може да се запази основният поминък на Чипровци.
Една година по-късно нещата изглеждат други. Но малко хронология.
Тогава Вие поехте ангажимент като заместник министър-председател да търсите развитие в посока на следното: като една перспектива за стабилизиране състоянието на дружеството, което осъществява рудодобив, а това е "Чипровец" ЕАД, да се реализира производство на флуорит за износ. И тогава съобщихте в тази зала, цитирам от стенограмата, "водят се интензивни преговори с потенциален инвеститор за създаване на смесено дружество за добив за флуоритова суровина. След организиране, подчертавам, на новото производство, при необходимост ще се пристъпи към поетапно ликвидиране на губещите производства, за по-безболезненото преструктуриране и запазване на печелившата рудодобивна дейност в района."
По-нататък Вие в същото заседание се смяхте много, бяхте искрено удивен от моето желание да има национална програма за отрасъла - за металургията, и разбирам, че може би тогава не сте осъзнали необходимостта, защото в края на годината сте приели такава програма, господин Божков, която в началото може би на тази, не си спомням точно, ми предоставихте. Там е записано вече друго за "Чипровец" ЕАД, или по-скоро, различно от това, което Вие обещахте.
В тази програма вие се съгласявате, че има геоложки запаси на желязна руда в "Чипровец" ЕАД, по-конкретно в находище Мартиново до 2015 г.
Освен това има и други констатации в тази програма, аз нямам достатъчно време да ги чета, но това, което казвате вече, е, че се предвижда персоналът от 597 човека постепенно да намалява и през 2015 г. да бъде 250 човека, тоест дружеството да го има и да се развива.
Освен това отново говорите за флуорита, само че като възможност. Нищо конкретно на базата на това, което преди пет месеца сте ми казали.
И изводите, и препоръките са следните вече: търговското дружество може да работи при пазарни условия по разчетените в програмата показатели до изчерпване на запасите от желязна руда. От 1999 г. се преустановява добивът на оловно-сребърна руда, а също така се предвижда от 1999 г. ликвидация на рудник "Чипровец" и консервация на обогатителната фабрика.
По-нататък, за бърза продажба да се обявят следните обособени части от дружеството: РМЦ, автобаза, административна сграда, здравен пункт, други обекти, които са част от инфраструктурата на площадка "Мартиново", културен дом в град Чипровци, общежитие за 140 човека в град Чипровци, гаражи в град Чипровци, апартаменти в град Чипровци - т.е. всичко онова, което е свързано с дружеството в момента и представлява почти 100 на сто от неговите активи.
И тук, господин заместник министър-председател, отново след срещи с хората възниква въпросът: Вие поехте ангажимент, този ангажимент го поехте с осъзнаването, че иначе има социално напрежение, и че лишавате хората от един основен поминък. В последно време не частична ликвидация, а за пълна ликвидация вървят упорито и слуховете, и това, което се предприема.
Ето това, наред с проблемите, които са породени от освобождаването от миналата година насам на една огромна група хора във връзка с бюджета на общината, а трябва да припомня тук, съжалявам, че го няма министъра на финансите, планирането и подготовката на бюджета за 1999 г. се е извършило на други разчети. И фактически общината и без това е зависима 80 на сто от субсидия, всяко едно вече насочване на хора, освобождаване на хора влияе върху този процес. А това не е отразено - освобождаването на хората, което Вие сте предприели. Давате си сметка, надявам се, какви огромни трудности поставяте пред общинската администрация, как тя може да се справи с тази ситуация, наред с основния проблем, който всъщност аз Ви поставям.
Ето затова - отново няма цветове в това, което Ви питам, както и миналата година - всички общински съветници желаят да чуят Вашия отговор и мерките, които предприемате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! "Чипровец" ЕАД е търговско дружество със 100 на сто държавно участие и основен предмет на дейност добив и обогатяване на железни, оловно-сребърни и златоносни руди, инертни материали и експлоатационно проучване. Всички знаят, че рудодобивът в Чипровския район съществува от столетие. През този продължителен период са изчерпани запасите от по-богати и ценни руди, което наложи закриване на неефективните рудодобивни мощности. През последните седем години по условията на ПМС 140 от 1992 г. за преструктуриране на рудодобива и ликвидиране на неефективните участъци и рудници, в дружеството са закрити 10 производствени обекта. В резултат на това е редуциран броят на заетия персонал, който в края на 1998 г. е 437 човека. В момента като действащи производствени мощности в дружеството са останали рудник "Чипровци" за подземен добив на оловно-сребърна руда, рудник "Мартиново" за подземен добив на желязна руда, и обогатителните фабрики към тях. Двата рудника добиват руди със съдържание на полезните им компоненти значително по-ниско от експлоатираните подобни находища в света.
До 1997 г. дружеството е работило на загуба и е получавало субсидии от държавния бюджет. За 1996 г. например всеки тон произведен железен концентрат е субсидиран с 650 лв., а всеки тон оловен концентрат е субсидиран с 3185 лв. Или общо за дружеството от държавния бюджет са осигурени средства в размер на 39 млн. и 147 хил. лева. Говорим за 1996 г.
С въвеждане на валутния борд за всички търговски дружества от рудодобива, в т.ч. и за "Чипровец" ЕАД беше преустановено държавното субсидиране. След спирането на субсидиите дружеството в края на 1998 г. приключи със загуба от основната дейност 552 млн. и 400 хил. лева, а от цялостната дейност 623,6 млн. лева. В началото на тази година поради трайно задържалите се ниски международни цени на металите и поради затруднена реализация на произвеждания железен концентрат дружеството продължи да отчита негативни финансово-икономически резултати и да натрупва нови задължения. През първото тримесечие на тази година загубите както от основна, така и от цялостна дейност са съответно в размер на 281 млн. лв. и 298 млн. лв. Краткосрочните задължения са нараснали и към 31 март 1999 г. са в размер на 1 млрд. 436 млн. лева при стойност на дълготрайните активи 549 млн. и 500 хил. лева, което показва, че дружеството е напълно декапитализирано. Основно задълженията са към доставчиците - 462 млн. лева, към бюджета - 285,9 млн. лева, към социалното осигуряване - 279,6 млн. лева, и към персонала - 384,8 млн. лева. Общо вземанията за същия период са само в размер на 175 млн. лева. В дружеството не са изплащани заплатите на персонала от септември 1998 г.
Това наложи от м. март т.г. предприятието да преустанови производствената си дейност. В момента се поддържа само водоотливът с аварийно електрозахранване. Общото електрозахранване на дружеството е изключено поради голямата задлъжнялост към НЕК. Към края на м. май т.г. в дружеството работят 165 човека. В разработената национална програма, за която Вие говорехте, за "Чипровец" е предвидено: рудник "Чипровци" от 1999 г. поради изчерпване на запасите да влезе в режим на техническа експлоатация. Обектът е включен в изготвения проект за постановление за изменение и допълнение на ПМС 140 от 1992 г. за преструктуриране на рудодобива и ликвидиране на неефективните участъци и рудници. Проектът е съгласуван със заинтересованите министерства и ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет. По експертна оценка в ликвидацията на този обект ще бъдат заети около 80 до 100 човека, средствата ще се осигуряват от държавния бюджет.
Находище "Мартиново" има запаси за около 15 години, но рудникът може да работи ефективно само след техническо и технологично обновление, за което са необходими инвестиции в размер на около 1 млн. щ.д. Тези инвестиции могат да бъдат осигурени единствено чрез приватизация на дружеството и отдаване на концесия на находище "Мартиново". За дружеството има открита процедура за приватизация от 10 юни 1998 г., за находището, съгласно Закона за концесиите има изготвени и приети от Министерство на промишлеността правен, финансово-икономически, екологичен и социален анализ.
За осъществяване на приватизацията и намиране на инвеститор Министерството на промишлеността ще осигури възможно най-благоприятните условия за отдаване на концесии на това находище. Подходяща форма за запазване на колектива и създаването на работническо-мениджърско дружество и участието му в приватизацията на дружеството като цяло или на отделни обособени части, които могат да работят ефективно. До решаването на въпроса за приватизацията и свързаната с това концесия по предложение на ръководството на дружеството рудник "Мартиново", заедно с обогатителната фабрика, са предложени за консервация. Тези обекти също са включени в изготвения проект за постановление за изменение и допълнение на Постановление № 140 от 1992 г. За консервацията на тези обекти ще са заети още около 70 човека, при което няма да се налага намаляване числеността на персонала. Напротив, след приемането от Междуведомствения експертен съвет към Министерството на промишлеността на проектите за техническа ликвидация и консервация се очаква допълнително назначаване на персонал.
В района на търговското дружество има още две находища - находище "Говежда" за златоносна руда и находище "Лукина падина" за флуоритова суровина. За тези находища Министерството на промишлеността възложи и вече са изготвени съответните концесионни анализи. При проявен инвеститорски интерес находищата ще бъдат предоставени на концесия при максимално облекчени условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса в рамките на две минути има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, господин министър и колеги! С тревога изслушах това, което информира господин Божков. Действително нещата са много по-лоши от това, което хората вече знаят. И аз отново, господин Божков, ще използвам правото си на уточняващи въпроси, за да запитам защо миналата година Вие обещахте, след това в програмата, която сте изписали, продължавате частично с тези обещания и сега отивате на такова драстично решение, след като наистина ситуацията не е кой знае колко изменена оттогава насам от гледна точка на условията, от гледна точка на находище и всичко онова, което още в икономически план го има в страната.
Припомням Ви, Вие за флуорита нищо не отговорихте сега, а в това, което сте обещали, говорите за инвестиции и инвестиции на флуоритното производството.
Също така Ви припомням, господин заместник министър-председател, че общинският съвет, включващ всички цветове, единодушно смята, че има проблеми, които може да реши, но това е проблем на държавна политика. А в случая Вие отново, след като обещахте, по същество прехвърляте отговорността върху хората там, която те не могат да реализират. И това е първият ми уточняващ въпрос - защо не изпълнявате ангажиментите си?

Втория, по същество вие правите масово уволнение от края на миналата година. Над 150 човека са уволнени, тъй като в момента са от 450 - 150. Има Закон за защита при безработица. По силата на този закон има мерки, които вие трябва да предприемете заедно с другите. Защо Вие, господин Божков, не изпълнявате Закона за защита при безработица? Защо, след като знаете много добре какво огромно напрежение се предизвиква там, не предприемете необходимите мерки? И най-сетне - ако ще правите работническо-мениджърско дружество, или ще правим, може ли хората с по 1 милион да реализират нещо? Или трябва нещо друго специално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз мисля, че когато Ви отговарям, е хубаво да чувате това, което Ви отговарям. Защото това, което говорите в момента, просто няма връзка с това, което Ви отговарям. Очевидно! Аз ви казах какво е направено. Пак ще повторя.
Изготвени са концесионните анализи за всички обекти. Ако вие мислите, че това става за един ден и без пари, явно не знаете за какво става дума.
Подготвено е дружеството за приватизация. Започнала е консервацията на това, което очевидно в момента не може да се финансира, за да не бъде загубено то. Подготвено е постановлението, което ще разреши да се ползват средства от бюджета за извършване на консервацията и там, където е необходима техническа ликвидация, за което ще бъдат назначени хора.
Вие твърдите, че ние нищо не правим и сме оставили общинския съвет в момента да се мъчи. Аз не виждам как точно се мъчи в момента общинският съвет там с тези ангажименти, които държавата е поела и си изпълнява последователно.
А по отношение на това какво е състоянието и колко са останали хората, аз искам да ви прочета един интересен и много любопитен документ. Това е една докладна записка от председателя на Съвета на директорите от 17 април 1995 г. Става въпрос за положението в "Чипровец" през 1999 г. И какво пише председателят на Съвета на директорите по времето на вашето правителство? "В дружеството цари безстопанственост и разруха, които се задълбочават с всеки изминат ден. Липсва управленска линия на поведение от страна на изпълнителния директор. Няма единни критерии за оценка за изпълнението на разчетите и отчитането на произведената продукция. Не се знае точно каква продукция и колко се произвежда в даден момент. Работи се на парче, без да се работи задълбочено и в перспектива. Не се дава възможност за кадрови подбор. Дружеството е превърнато в благотворителна организация. Дават се заплати по усмотрение, а не по оценка за извършената работа. За всяка неуредица се търси вина и се изтъкват причини, касаещи по-горни инстанции - Министерство на промишлеността, Министерство на финансите и други, без да се търсят причини в лошата организация, в бездействието, в безстопанствеността, в инерцията, не се търси отговорност за изпълнение на конкретните задачи." Това е станало през 1995 г. и по този повод господин Стойчо Пейчев Богданов си е подал оставката като председател на Съвета на директорите и е поискал отстраняването на директора по това време. Разбира се, директорът не е бил отстранен от работа. Останал си е на работа. За голямо съжаление трябва да кажа, че доста дълго време, и по времето и на нашето правителство той е останал на работа. И слава Богу, най-накрая сме извършили необходимите действия и днес предприятието си има директор, който се опитва да закърпи това, което е унищожено.
Предприятието е, както ви казах, и цифрите показаха съвсем ясно, предприятието е тотално декапитализирано, не е управлявано добре, не е извършен никакъв опит за преструктуриране или някаква работа предишните години. И сега, с това тежко наследство трябва да се оправяме, доколкото можем. Въпреки това полагаме всички усилия. Харчат се твърде много държавни средства и за концесионните анализи, и за консервацията. Ще бъдат назначени хора на издръжка на държавния бюджет.
И Вие ме питате: защо нищо не правим за това предприятие? Доколкото Вашето твърдение е, че се извършват уволнения в несъответствие с Кодекса на труда, аз с голям интерес очаквам от Вас да видя някакъв документ, някой да е обжалвал уволнението и да твърди, че не е в съответствие с Кодекса на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Руси Статков да заяви дали е доволен от отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин заместник-министър председател, колеги! Съжалявам, господин Божков, че ще си послужа с думи, които сигурно ще Ви засегнат. Но Вие не отговорихте на нищо от това, което Ви питах. А ми четохте извадки отпреди новата ера! Господин Божков, четох Ви стенограмата, в която Вие миналата година обещахте да запазите предприятието до 2015 г., да преговаряте с потенциален инвеститор и да го осигурите за флуорид, да го развиете в рамките на програмата за устойчиво развитие на рудодобива и да запазите предприятието.
Днес Вие казвате: "Не можем, ликвидираме го!"
Господин Божков, освен всичко друго, Вие не познавате и Закона за защита при безработица, не Кодекса на труда. А той регламентира, че при уволнение на повече от 150 човека, а Вие сам казахте, че са повече, защото от 400 са останали 150 човека в момента, преди малко го казахте, има специални мерки, които Вие явно или не познавате, или не искате да изпълните.
Ето затова, господин Божков, аз се убеждавам за сетен път, че няма във Вас нито воля, нито желание да служите на България, нито на националните интереси. Напротив - служите на нечии други, господин Божков, не само Вие, но и правителството. При тази липса на координация, защото има алтернативни програми за заетост, които трябва да се реализират в този случай. Защото има изисквания на много други закони, които Вие, господин Божков, не изпълнявате.
Какво може да се направи като извод? Това, което Вие, господин Божков, се опитвате да ми прочетете за 1995 г., че, господин Божков и господин Куртев, вие рушите онова, което програмите на комунистите създадоха. Рушите го целенасочено, умишлено! И искам, господин Куртев и господин Божков да ви кажа, че хората не очакват вече извинения от вас. Но не желаят да ги обиждате непрекъснато за техния честен труд, за тяхната всеотдайност, за всичко онова, което са съградили в името на България. И желаят повече да не ги тормозите, а да си подадете оставките. (Шум и ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Няма да си подам оставката, господин Статков, да Ви успокоя! (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) И ми се пише приятел Руси, а ми иска оставката!
Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев от народните представители Иван Цонев и Станимир Калчевски, относно готовността на Министерството на отбраната да бъдат предотвратени последствия от евентуалното разрушаване на язовирни стени на хидросъоръжения в близост до границата с Югославия.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, колеги! Преди да задам моя въпрос, искам да поясня, че този актуален въпрос беше внесен през месец април. Имаше връщане, имаше отсъствия, имаше хитрости, в това число беше изчерпан и целият арсенал от хитростите на Андрешко. И днес министърът доволен чака ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, сложете си картата!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Да, да, преди въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, преди въпроса, ще ви зачета времето и с картата, и без карта.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Мислех, че можете повече да отлагате, господин министър и господа управляващи! Мислех, че можете да отложите поне до пет - седем месеца, а вие се задоволихте само с три месеца!
Поставяме този въпрос не за да плашим някого, а защото сред хората действително има напрежение, има тревога. Те четат от вестниците и днес: "Самолетите на НАТО продължават полетите си, за да следят развитието на обстановката". Друго заглавие: "Клинтън готов да възобнови бомбардировките, ако Белград не си изпълнява ангажиментите" и така нататък.
А сега, по въпроса. В пленарната зала освен мен има и други народни представители, преживели наводнението във Враца. Беше 1 май 1966 г. Около обяд стената на хвостохранилището в село Згориград беше прекъсната. С огромна сила отприщената вода се стовари върху нищо неподозиращата празнична Враца. На терена на стадион "Христо Ботев" бяха положени труповете на удавените. Разрушенията бяха огромни. Последните удавени бяха намерени чак в село Охрид, което е на 40 км. от Враца. И всичко това стана от едно неголямо хвостохранилище.
Можем да си представим какво би станало, ако бъде разрушена стената на язовир "Огоста" над гр. Монтана. Капацитетът на язовира е над 500 млн. куб. м. Сега в него има 270 млн. куб. м вода. Най-голямата му дълбочина е 38 м. Надморската височина на язовира е 220 м. Реката се влива в Дунав на квота 30 м, значи денивелацията е над 200 м. Разстоянието от язовира до р. Дунав е 70 км, а до сръбската граница - по-малко от 25 км.
Не е трудно да си представим какви поражения може да нанесе тази огромна маса вода. Това, което стана във Враца преди 33 години, по нищо не може да се сравни с евентуалните поражения от язовир "Огоста".
Освен Монтана, под нивото на язовира са и градовете Бойчиновци и Мизия. Над 20 са селата от поречието на р. Огоста, за които последствията от наводнение са непредсказуеми. Вярно е, от язовира денонощно се източват по 30 куб. м вода в секунда. Но вярно е и това, че обилните дъждове вкарват в язовира огромно количество вода. Язовирът е пълен. В резултат на предприетото източване нивото му се понижава ежедневно само с 1 см.
За съжаление ракетните инциденти станаха ежедневие за пограничните райони, в това число и за община Георги Дамяново, в чието землище е язовир "Огоста". Последната ракета падна на 2 юни само на 10 км от коритото на язовира.
Не по-малка е и тревогата за язовир "Среченска бара" до гр. Вършец. От този язовир пият вода Враца, Мездра, Криводол, Монтана, Берковица, Вършец и десетки села от този район с население над 250 хил. души. Само Враца има 100 хил. души население.
Можем да си представим това една четвърт милионно население остава без питейна вода, ако пострада язовирната стена на "Среченска бара".
Нашият актуален въпрос е: какви мерки предприема и каква е готовността на Министерството на отбраната за предотвратяване на последствия от разрушение на стените на язовирите "Огоста", "Студена", "Среченска бара" и останалите язовири в западната част на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов!
Състоянието на хидротехническите съоръжения на Република България е предмет на постоянни наблюдения, контрол и конкретни предписания за поддържане и безопасна експлоатация. Ежегодно се провеждат технически прегледи от комисии, назначени със заповед на съответния стопанин на хидротехническото съоръжение. Експертни съвети следят за техническото състояние, режима на експлоатация, програмата за наблюдение и измервания и необходимите ремонтно-възстановителни работи. След утвърждаване на протоколите от решенията на тези експертни съвети екземпляр от тях се представя в областните и общинските структури на Гражданска защита и регионалните държавни инспекции по труда.
От друга страна, техническото състояние на хидротехническите съоръжения и инженерната им сигурност се следят и осигуряват непрекъснато от самия стопанин или натоварен от него компетентен орган.
През м. март т. г. са дадени указания от председателя на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, с които се разпорежда актуализация на плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при възникване на наводнения. Изпълняват се и мероприятия по осигуряване проводимостта на речните корита.
В началото на м. юни ще се извърши преглед за изпълнението на тези указания и ще се отчетат резултатите от извършената работа на заседание на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, която е към Министерския съвет.
За решаването на проблемите, възникнали при подобни ситуации, с Постановление № 18 на Министерския съвет от 1998 г. е приет Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи. Съгласно този нормативен акт за общи изисквания и задължения за осигуряване на безопасност при трудова дейност на Министерството на труда и социалната политика всяко хидротехническо съоръжение има разработен авариен план, който се актуализира ежегодно. При критична ситуация аварийният план се задейства по определена схема.
Всичко това, както и конкретните разработки на Гражданска защита, която е в системата на Министерството на отбраната, дава основание да се направи заключението, че самото Министерство на отбраната има готовност да изпълни своите функции по предотвратяване и ликвидиране на последствията при създаване на критична ситуация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз слушах внимателно Вашето изложение. Искам да добавя следното. Язовир "Студен кладенец" е над гр. Перник. Под неговите стени на опасност е подложена цялата долина по р. Струма. Ракетата, която падна преди няколко месеца в София или в предградие на София, можеше да падне някъде около язовир "Студен кладенец" или върху самата стена. Гаранция за това няма.
Аз исках от Вашите думи да получа абсолютна гаранция, че един язовир, който се намира на 40-50 км от границата на Югославия, е предпазен от такива чрезвичайни произшествия.
Вие сте човек, който е причастен към Пернишкия регион. Познавате добре региона. Страховата психоза не е достигнала размерите на паниката, но тя съществува и хората искат гаранция от министъра на отбраната. Моля за вашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
За дуплика има думата господин министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Първо, господин Калчевски, искам да Ви коригирам. В района на гр. Перник не се намира язовир "Студен кладенец", а се намира язовир "Студена". И аз не че съм съпричастен към този регион, аз живея в Перник. При това искам само да Ви кажа няколко думи. Вие изглежда си измисляте тези и развивате тези в обществото, за да всявате смут и страх сред населението.
Доколкото ми е известно, от такива обекти, за които Вие посочвате, че е възможно да се случи нещо вследствие на военните действия, не са били такива като цели и на територията на Съюзна република Югославия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев от народния представител Иван Борисов относно спазване на забраната за полети на самолети на НАТО над АЕЦ "Козлодуй".
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Според Анекс I от споразумението с НАТО, атомната централа "Козлодуй" е зона, забранена за полети на самолети на пакта. Зоната обхваща радиус от 25 км и височина 5 хил. м.
Според друго международно споразумение в цял свят има забрана в определен периметър над атомните централи да летят каквито и да е самолети. Експертите считат, че полети в радиус 25 км над централите повишават неимоверно риска от аварии, независимо дали лети гражданска или селскостопанска авиация. За натоварени с ракети изтребители и дума не може да става.
Още от началото на войната в Югославия българските граждански линии бяха изместени по две трасета - над Лом и над Оряхово. Лом е на 40 км, Оряхово е на 30 км от централата. Счита се, че и двете линии за граждански полети са достатъчно встрани от Козлодуй.
Въпреки тези забрани, над Козлодуй продължават да летят самолети, и преди, и след ратифициране на споразумението от 4 май т. г. Самолети продължават да летят над АЕЦ и след прекратяването на ударите над Югославия, в т. ч. и днес.
На 25 април т. г. в Управление "Мобилизационна подготовка" в Козлодуй се получават сигнали от граждани, че сутрин около 5 ч. над града преминават самолети. На 1 май в Козлодуй се провежда мероприятие, на което присъстват хиляди жители на града и околните села. Всички те виждат как три самолета едновременно преминават над главите им. Следващата дата, на която има групови полети, е 7 май. Най-напред преминават осем самолета, след тях прелитат още четири, после три, след това два. Полетите продължават ритмично през всички тези дни.
Има международни правила, според които групови полети от три до осем самолета правят само военни самолети и то изтребители. Гражданските самолети летят един след друг поне на 10 минути разстояние. Значи не става дума за групови полети на граждански самолети.
На въпрос към господин Касчиев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели: как реагира Вашият комитет на факта, че над АЕЦ прелитат самолети, отговорът е: изпратихме писмо до Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, в което ги информирахме, че това е нежелателно и че трябва да преместят маршрутите на полетите. Ако е невъзможно гражданските самолети да заобикалят въздушния коридор на централата, те трябва да минават достатъчно високо над него. А за военните самолети считам, че те изобщо нямат работа там. Нали споразумението с НАТО е, че над "Козлодуй" не трябва да летят самолети на пакта.

Имаме писмо и от Министерството на отбраната, в което се казва, че и при тях действат същите забрани за полети над Атомната централа, както и за гражданските самолети." Край на цитата.
Господин министър, от кореспонденцията, разменена между Вашето министерство и комитета, става ясно, че и Вие, и комитетът признавате за полети на самолети над АЕЦ. Моят актуален въпрос е: какво предприема Вашето министерство, за да се преустановят полетите на военни самолети над АЕЦ "Козлодуй"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, зоната, забранена за полети над АЕЦ "Козлодуй", е задължителна за всички въздухоплавателни средства, прелитащи над територията на Република България. Тя има следните граници, Вие всъщност ги посочихте: хоризонтална - окръжност с радиус 25 км, и вертикална - 5000 м.
Информацията за тази зона е публикувана в сборник за аеронавигационна информация. Същата зона е определена като забранена за полети, и Вие го посочихте, в Анекс № 1, Приложение С на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за директно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзническа сила". Западно, обаче, и източно от АЕЦ "Козлодуй" преминават въздушните трасета Б7 - Ломос - Враца - Байлово, и W21 - Остров - Ровам - Байлово, по които денонощно се провеждат полети на гражданската авиация. Широчината на тези трасета е по 15 км всяко от тях. Минималната определена височина, обаче, за полети на въздухоплавателните средства по тези трасета е 5050 м.
Тъй като двете трасета - Б7 и W21, не попадат в забранената за полети зона на АЕЦ "Козлодуй", не се предвижда допълнително ограничаване на въздушния трафик при тяхното използване.
Досега гражданските и военните органи за управление на въздушното движение не са констатирали нарушения на забранената за полети зона над АЕЦ "Козлоудй" от граждански или военни въздухоплавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Господин министър, друго и не очаквах да чуя от Вас. Най-малко очаквах да чуя, че ще признаете за полети на НАТО над АЕЦ "Козлодуй".
Господин министър, аз вярвам на очите си, а не на това, което Вие ми четете. Ще Ви кажа и пример. Беше 27 май 1999 г. Бяхме заедно с генерал Михов в Козлодуй. Честваше се 123 години от слизането на Ботевата чета от кораба "Радецки". За по-малко от 3 часа над главите ни минаха над 60 самолета. Бяхме заедно с 30 кмета от България, Унгария и Румъния, в това число кметът на Враца, на Видин, на Хасково. За 3 часа над главите ни преминаха повече от 60 самолета. Имаше такъв епизод: попитах генерал Михов: "Генерал Михов, над главите ни летят тройка самолети - 59-ят, 60-ят и 61-ят. Какъв е Вашият коментар?" Неговият отговор беше: "Господин Борисов, не се притеснявайте, ежедневно над България прелитат над 1000 натовски самолета". Той страшно много ни успокои.
Господин министър, на другия ден, на 28 май, петък, тук, в парламентарната зала Вие заявихте, че самолети на НАТО все още не прелитат над България. Господин министър, поне се разберете с генерал Михов да лъжете еднакво. Не че много Ви вярвам, но поне се разберете.
Господин министър, тези дни се навършват 120 години от създаването на Министерството на отбраната. Мога да Ви кажа, да, ще Ви го кажа, че за 120 години всички Ваши предшественици не направиха толкова много за разрушаването на Българската армия, колкото Вие направихте за 2 години.
Да, затова, че генерал Марин си позволи да Ви каже "Командата "Бегом към НАТО!" не е здравословна за Българската армия", Вие му отрязахте главата. Така уволнихте и генерал Радослав Пешлеевски. Ето защо Ви казвам: господин министър, помислете за Вашето 2-годишно управление и за времето, което остава нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Доста емоционално беше Вашето изказване, господин Борисов, но аз съм длъжен да взема отношение по Вашите последни думи.
Първо, господин председател, аз настоявам господин Борисов да не използва такива квалификации от трибуната на Народното събрание и да се извини по отношение на това, че генерал Михов лъже и че министърът на отбраната лъже. Защото още веднъж от тази трибуна съвсем отговорно мога да заявя, че предоставеното въздушно пространство на НАТО от Народното събрание не беше използвано, и много добре, че не беше използвано, тъй като въздушните удари бяха прекратени над Съюзна република Югославия.
Не мога да разбера, господин Борисов, изглежда, че сте наистина страхотен специалист или имате страхотно зрение, за да различите във въздуха 1000 натовски самолета.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Каза го генералът.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Дали го е казал, отправете към него писмено питане, той, предполагам, че ще Ви отговори на въпроса. Но такива лъжи от трибуната на Народното събрание аз, като министър на отбраната, не мога да търпя и наистина държа Вие да се извините тук, от трибуната на Народното събрание. Защото всичкото това, което аз казвам, е документирано и в Централния команден пункт на ВВС, и в ръководството на въздушното движение и това може да бъде доказано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Всеки народен представител може да говори, каквото иска. Добре, че господин Борисов каза само за 1000 самолета, защото можеха да бъдат и 10 000. (Шум и реплики в ДЛ.) И 100 000 можеха да бъдат - да. Какво му пречи да обяви всякакво число.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев от народния представител Христо Смоленов относно награждаването посмъртно на загиналите български летци, спасили село Драгомир.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): За протокола: Христо Смоленов, народен представител от 17.многомандатен район, Пловдив - окръг, там, където се намира село Драгомир, което, подчертавам още веднъж, беше спасено от двамата загинали български летци, които не катапултираха, за да успеят да отклонят самолета.
И така, уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър на отбраната! На 2 юни 1999 г. - Денят на Ботев и загиналите за защита на България - край град Пловдив се разби самолет МиГ-21, пилотиран от капитан Георги Русев и старши лейтенант Сашо Николов. Военните летци не са катапултирали, но са успели да предотвратят падането на самолета над населеното място.
Спасявайки село Драгомир, пилотите загиват. Според мен това е проява на героизъм, както е ежедневен героизъм да се лети на самолетите на ВВС в наши дни.
Моят въпрос, господин министър, е: представени ли са за награда посмъртно доблестните български летци, загинали при изпълнение на служебния си и човешки дълг? Какво се прави за техните семейства и за всички пострадали при и по повод защитата на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Смоленов.
Думата има министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Смоленов! Наистина, никак не ми е лесно да говоря за това какво е направено след загубата на двама достойни български офицери - летци, защото изживявам болезнено така, както предполагам и Вие, всяко съобщение за нещастен случай и то свързан със загубата на човешки живот.
Наистина, до този момент за кап. Русев и ст.л-т Николов не е изготвено все още предложение за награждаване посмъртно, тъй като разследването на причините за катастрофата продължават. Вие, като бивш служител в Министерство на отбраната, предполагам, че знаете за тези процедури.
Веднага след катастрофата беше осъществен контакт със семействата и близките на загиналите. Поднесени бяха съболезнователни писма от името на президента, на министър-председателя, от Министерство на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и Главния щаб на Военновъздушните сили.
Взето бе решение от командването на авиобазата в Граф Игнатиево имената на двамата пилоти да бъдат изписани на паметната плоча на загиналите летци от авиобазата при изпълнение на служебния им дълг.
Организирано беше погребението на двамата летци, които бяха изпратени с почетни кортежи до родните им места, като разходите бяха поети от Министерството на отбраната. При организиране на ритуалите по изпращането в авиобазата и погребенията в родните им места на командването на поделението бе оказано пълно съдействие от страна на местната власт в градовете Хасково и Дупница.
Обезщетенията, които се полагат на семействата и родителите на загиналите съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, ще им бъдат изплатени. На основание чл. 23, ал. 7 на наследниците на кап. Русев се полагат 9, а на наследниците на ст. л-т Николов 6 брутни месечни възнаграждения за прослужени години. Парите за изплащане на обезщетенията са приведени на финансовата служба на поделението, в което са служили двамата летци. Освен това, на основание чл. 249, ал. 2 на съпругата, децата и родителите на военнослужещите, загинали при или по повод изпълнение на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Наследниците са уведомени за необходимите документи, които следва да представят.
Помощ на семействата ще бъде оказана и от фондация "Български военновъздушни сили".
Освен това на основание чл. 247, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили наследниците имат право на застрахователна сума от Застрахователно дружество "Армеец". Пилотите са в четвърти рисков клас, при който размерът на застрахователната сума е най-висок. Освен това застрахователят изплаща еднократно и по 10 на сто от застрахователната сума на всеки непълнолетен наследник на загинал застрахован. Благодаря ви за вниманието.
Наистина още веднъж искам да ви кажа, че по този случай не бива да правим евтини дивиденти и популизъм. Жалко за двамата наистина изключително добри пилоти в Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Ананиев.
За реплика има думата народният представител Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Благодаря Ви, министър Ананиев, за отговора.
Аз съм най-малкото човекът, който може да бъде упрекнат в търсене на популистки дивиденти.
Обобщението, което искам да направя от този трагичен случай, има различни нива и аз не съм подготвил писмено реплика, защото очаквах Вашия отговор.
Тъжно ми е, както и на всеки от вас, уважаеми колеги народни представители, че България още не се е научила да защитава тези, които я защитават, да защитава своите защитници!
Аз използвам случая да поздравя Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи по случай 120-годишнината им, но трябва да кажа, че сред кадрите и на едното, и на другото министерство в наши дни, както и в недалечното минало, не дай Боже и в бъдеще, има жертви. Някои от тях проявяват истински героизъм. И аз питам защо българските средства за масова информация не отчитат този героизъм и не показват на българския народ, че все още има хора, готови да проявяват героизъм за собствения си народ и за собствената си държава! България - това са държава и хора, това е дух и природа!
Говорим много за екология на природата, а кой говори за екология на духа? Кой говори за това, че трябва да се възпитава този патриотизъм, да се поощрява проявата на върховния патриотизъм, наречен саможертва? Трябва ли да чакаме изясняване на техническите подробности по една самолетна катастрофа, които стават във всички ВВС? Но в нашите стават, между другото, и заради липсата на резервни части. Трябва ли да продължаваме да бавим преговорите с тези, които могат да ни доставят резервни части? Това е важен въпрос, но аз не поставям акцента върху него. Аз искам да кажа още веднъж - особено важно е да се научим да ценим този толкова дефицитен артикул, наречен героизъм в наши дни и тези хора, които са в състояние да го проявяват сега в така обърканото и подло време! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Смоленов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Уважаеми народни представители, току-що ми се обади началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов. Той е възмутен от това, че за първи път в българския парламент един началник на Генерален щаб на Българската армия беше наречен "лъжец".
Генерал Михо Михов каза, че когато са водили въпросния разговор с господин Борисов, е казал: "Ето, летят самолети!". Отговорът на ген. Михов е бил: "Да, летят. Всеки ден над България прелитат хиляда самолета". Добавката "натовски" е творение на господин Борисов.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: България няма хиляда самолета.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Аз не съм бил там сам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за тишина в залата!
Следват отговори на министъра на транспорта господин Вилхелм Краус.
Думата има народният представител Пламен Славов за задаване на актуален въпрос относно действията на Министерството на транспорта за осъществяване на следприватизационния контрол при приватизация на "Кричим автотранспорт" ЕООД.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър!
"Кричим автотранспорт" е единственото в района автотранспортно предприятие, свързващо населени места от Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска област.
Още на първото си заседание от 23 юли 1998 г. общинският съвет на община Кричим взема единодушно решение за безвъзмездно придобиване на "Кричим автотранспорт" ЕООД от община Кричим като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
В Министерството на транспорта са изпратили решението и писмо със сигнали за злоупотреби в предприятието. Независимо от това, на 21 октомври 1998 г. е подписан договор за приватизацията на "Кричим автотранспорт" ЕООД.
В продължение на месеци дружеството е натрупало задължения към други фирми в размер на около 500 млн. лева. В същото време не се изплащат заплати повече от половин година, което показва неговото лошо икономическо състояние Това поражда огромно социално напрежение сред работещите и техните семейства и предизвиква безпокойство у населението на град Кричим. Израз на тази тревога е избраният инициативен комитет
за събирането на подписка за обособяването на "Кричим автотранспорт" като общинско предприятие и за търсене на отговорност за нанесени щети от ръководството на дружеството след 1 януари 1998 г.

Събраната подписка от 1968 граждани на община Кричим красноречиво показва загрижеността на населението за съдбата и бъдещото състояние на предприятието, което дава поминък на голяма част от населението на общината. На пръв поглед договорът за покупко-продажба на "Кричим автотранспорт" ЕООД между Вас, господин министър и изпълнителният директор на акционерното дружество "Кричим транспорт" Стефан Чинчев, който е и управител на "Кричим автотранспорт" ЕООД, е перфектен. Но е абсолютно необходимо да се знае, че до настоящия момент акционерите не са провели събрание за учредяване на акционерното дружество "Кричим транспорт". Те не са приели и устав, а само на събрание им е прочетен устава на сродно предприятие от град Ловеч. До настоящия момент акционерите не притежават документи, полагащи им се като учредители и акционери на "Кричим транспорт" АД. Единственият документ, намиращ се в предприятието, е списъкът на акционерите с техните единни граждански номера.
Интерес буди фактът, че 73-ма акционери притежават 4086 акции, а 9 акционери - 10714 акции. Сред тях са управителят Стефан Чинчев - 3364 акции, счетоводителката на предприятието и дъщеря й - 2600 акции и още няколко души, приближени на ръководството.
Ето защо, господин министър, аз отправям следния актуален въпрос към Вас: считате ли, че след сключената сделка за приватизация на "Кричим автотранспорт" ЕООД се извършва в нарушение на приватизационния договор и какви действия е предприело Вашето министерство за осъществяване на следприватизационния контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
Думата има министърът на транспорта господин Вилхелм Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, въпросът Ви считам ли че след сключената сделка за приватизация на "Кричим автотранспорт" ЕООД се извършва в нарушение на приватизационния договор заявявам, че нарушения на приватизационния договор към 10.06.1999 г. не са установени. Основание за това твърдение ми дават следните факти.
В изпълнение на мои заповеди РД 12-85 от 25 януари, т.г., РД 12-172 от 22 февруари т.г., и РД 12-391 от 23 април 1999 г. органите на следприватизационния контрол на Министерството на транспорта извършиха три проверки на място в "Кричим автотранспорт" ЕООД. И при трите проверки бе установено следното: не са накърнени правата на лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Купувачът изпълнява задълженията си, произтичащи от приватизационния договор, а именно: запазване предмета на дейност, потвърждава го последната съдебна регистрация на дружеството, решение № 102 от 11.01.1999 г. по описа на пловдивския окръжен съд; изпълнение на инвестиционната програма за отчетната 1998 г. - предвидени в договора 5 млн. лв. за инвестиции, вложени 6 225 860 лв.; програмата за трудовата заетост се изпълнява с изключение на: пенсионирани - 4 човека, напуснали по взаимно съгласие - 2. Коректно е да споделя, че по този показател отчетът следва да съдържа данни в годишен разрез на следприватизационния период.
В съответствие с програмата си за следприватизационен контрол органите на Министерството на транспорта ще продължат да извършват проверки, както планирани, така и по сигнали за нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Желаете ли думата за реплика, господин Славов? Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз не мога да бъда доволен от този отговор, защото той не отговаря на действителното състояние в момента на дружеството. Какви са фактите? На практика Автостопанството в Кричим е продадено на безценица. Защото имуществото, което е оценено за 1 млрд. 300 млн. лв. на практика е подарено за 511 млн. лв. Платени са само 10 на сто, а останалата сума ще се погасява за срок от 10 години. 511 млн. лв. за Автогара в Кричим и Стамболийски! Машинен парк от 22 автобуса и 45 товарни автомобила, 2 бензиностанции, гараж и сграден фонд и почивна база в Царево с 8 бунгала върху два декара земя!
Становището на обществеността в град Кричим, а Вие не може да се отнасяте безразлично към това становище на гражданите на Кричим като един министър, вече под ръководството на съвета на директорите и изпълнителния директор на дружеството Стефан Чинчев "Кричим автотранспорт" умишлено се води към фалит. Основна роля в тази схема е възложена на фирма "Рени", която стои на входа и на изхода на предприятието. Всички основни материали, като гуми, горива и други, се доставят чрез фирма "Рени", а транспортните услуги се договарят също чрез тази фирма при неизгодни за дружеството условия. Умишлено се трупат дългове към различни фирми. Нарушават се договорните отношения с Министерството на транспорта, като се бракуват, разкомплектоват и разпродават основни средства и налична техника. Не се изплащат заплатите на работниците, за да ги принудят сами да напуснат работа. За целта се упражнява психологически и морален тормоз върху тях.
Ето защо, господин министър, не аз, а обществеността на Кричим очаква отговор от Вас, очаква отговор на писмото, което е изпратено до министър-председателя господин Иван Костов и до председателя на парламентарната Комисия за противодействие на престъпността и корупцията и председател на Народното събрание господин Йордан Соколов. Хората чакат и Вие сте длъжни да им дадете този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Славов, явно се налага да взема думата за дуплика. Бих Ви препоръчал да прочетете Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вие цитирахте някои постановки, които са дефинирани там. Твърдението ми се основава на проверките, които са извършени в Кричим. Вероятно е настъпило някакво объркване при Вас. "Кричим автотранспорт" вече е частно дружество. Вероятно Вие не очаквате министърът на транспорта да се занимава с бизнесделата на едно частно дружество. Това е положението. Всичко ще стане частно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Следващият актуален въпрос е също към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус от господин Венко Вълчев относно спора между Параходство "БМФ" - Варна и община Белослав за разходите по осъществяването на фериботна връзка в град Белослав.
Заповядайте, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, известно Ви е, че град Белослав е разделен на две части от плавателен канал, като връзката между двете части на града се осъществява от фериботен кораб. Корабът е собственост на Параходство "БМФ", град Варна. Натрупаните от години проблеми между община Белослав и "БМФ" - Варна, са Ви добре известни. През последните месеци обаче се стигна до едностранни крайни действия от страна на параходството, които едва ли са станали без Ваше знание. Разходите по осъществяване на пътната връзка за 1997 г. възлизат на 516 млн. 472 хил. лв. Въпреки липсата на договор между тези заинтересовани страни, община Белослав е превела на "БМФ" - Варна, гласуваните по нейния бюджет 150 млн. лв. Параходството обаче е завело съдебен иск и за останалите 440 млн. лв. И с решение от 22 март 1999 г. варненският Окръжен съд осъжда община Белослав да заплати исканата сумата, като от 4 юни 1999 г. са блокирани и всички сметки на общината. Ясно Ви е, че блокирането на сметките фактически изцяло парализира дейността на общината. Общината не само не може да изплаща социалните помощи, не само не може да изплаща цената на безплатните лекарства, не само не може да изплаща издръжката на детските заведения, но тя не може да плаща и своите задължения към такива държавни предприятия като БТК, като електрическата компания. Тя не може да изплаща практически и необходимите текущи разходи по поддържането на фериботната връзка.
Затова моят актуален въпрос към Вас е: Вие, като представител на принципала на "БМФ", ще предприемете ли действия за оттегляне на съдебния иск за блокиране на сметките на община Белослав, като спорните въпроси се решат с преговори и сключване на договор между страните? И какво е виждането на Министерството на транспорта за бъдещото трайно решаване на въпроса за връзката между двете части на град Белослав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
За отговор има думата министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Поставеният от Вас въпрос е много актуален. Преди да Ви отговоря конкретно бих искал да Ви запозная по-подробно с историята на проблема.
От пускане в експлоатация на плавателния канал през 1978 г. връзката се осъществяваше чрез подвижен понтонен мост. След трагичния инцидент с този мост СО "Воден транспорт" тогава решава проблема с връзката между двата бряга на канала чрез прехвърляне на ферибота "Ватев" от р. Дунав във Варна. От момента на влизане в експлоатация на ферибота до днес ръководството на БМФ, Министерството на транспорта и всички контролни органи са полагали необходимите грижи тази връзка да не бъде прекъсвана. Редовно са заделяни средства в държавния бюджет за покриване на разходите по калкулация, без начисляване на печалба. Параходство "БМФ" коректно е изпълнявало превозите. Нещо повече, един от първите въпроси, с които се запознах през 1997 г., в началото на мандата ми като министър, беше фериботната връзка в Белослав. По моя инициатива в Министерството на транспорта беше организирана среща на всички депутати от района. За съжаление общите ни усилия не доведоха до крайно положително решение на проблема.
Всяка година се сключва договор между община Белослав и БМФ съгласно действаща все още заповед на бившия Окръжен народен съвет. За 1997 г. договор не е сключен поради категоричния отказ на общината, въпреки че по смисъла на Закона за местното самоуправление и местната администрация общината е отговорна за комуналното обслужване на населението, а тази фериботна връзка безспорно е част от вътрешноградския транспорт. Дори и без договор БМФ продължава да обслужва фериботната линия, в резултат на което са натрупани насъбрани вземания за 1997 г. в размер на 424 млн. 865 хил. 421 лева. От 1 януари 1998 г. по настояване на общината се сключват месечни договори. Чрез тях се регулират техническите и финансовите взаимоотношения между страните. Договорено е, че при неплащане на задълженията БМФ има право да спре от експлоатация ферибота. Това е условие в договора. За 1999 г. община Белослав не е платила на БМФ 66,5 млн. лева, но превозите отново не са преустановени, фериботът работи.
Господин Вълчев, излагам всичко това в доказателство, че Министерството на транспорта и БМФ съвсем добронамерено подхождат към проблемите на гражданите в Белослав. В продължение на година и половина ръководството на БМФ многократно е предлагало на общината да намери подходяща форма за изплащане на задълженията си, за тяхното разсрочване, но отговорът винаги е бил отрицателен.
Параходство "БМФ" е търговско дружество и при несъбиране на своите вземания освен че понася загуби, но и търпи съответни санкции, което мотивира ръководството да потърси по съдебен път вземанията си. Съдът се е произнесъл в полза на БМФ. Следователно няма причини да се оттегля законоустановеният иск.
Считам, че за трайно решение на въпроса за връзката между двата бряга на плавателния канал следва ръководството на общината да направи постъпки за генериране на финансов ресурс за построяване на собствен ферибот. Едно такова решение ще направи ръководството на общината независимо от оператора на Параходство " БМФ".
Днес получих едно писмо, изпратено ми от председателя на Народното събрание, писмо на кмета на Белослав, адресирано до председателя на събранието, до министъра на финансите, до мен, до областния управител на Варна и генералния директор на Параходството. Господин кметът настоятелно моли председателят на събранието да спре решението на съда с оглед на съображенията, които Вие излагате и в преамбюла на Вашето питане. Разпоредих се днес сутринта и експерти на Министерството на транспорта направиха една среща в Министерството на финансите, от която среща излезе един много интересен факт. През 1997 г. в общодържавните разходи за община Белослав са били предвидени 150 млн. лева. През 1998 г. пак в общодържавните разходи - 181 млн. и 700 хил. За 1999 г. са предвидени в общодържавните разходи 195 млн. и 300 хил. лева.
Какво беше безкрайното ми учудване, когато разбрах, че за 1997 и за 1998 г. от кмета на общината, от ръководството на общината не е постъпило искане в Министерството на финансите да бъдат усвоени тези средства. Разбирате ли за какво става дума? Парите безвъзвратно са си останали като икономия на бюджетите през 1997 и 1998 г., при положение, че има неизплатени задължения към едно търговско дружество. Това за мен говори категорично за некомпетентно ръководство на общината. И дано жителите на Белослав ме гледат в момента. И понеже явно, че трябва да се помага на този кмет, който не знае как да работи, му препоръчвам да направи веднага едно искане до Министерството на финансите и да си поиска тези 195 млн. и 300 хил. лева от общодържавните разходи, за да може с тях частично да погаси размера на иска от БМФ, което ще му разблокира сметките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
За реплика има думата народният представител Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Благодаря за отговора, господин министър. Този отговор обаче не ме удовлетворява, а се опасявам, че той не може да удовлетвори и жителите на Белослав. Това, което казахте в последните думи на Вашето изказване, разбира се, ще го проверим, и, разбира се, настоятелно ще препоръчаме на кмета да направи това искане. Но от малкия опит, който имам във взаимоотношенията с финансовите институции и с централните финансови органи, съм стигнал до заключение, че много трудно се вземат пари от тях. Така че аз съм общо взето скептично настроен, че по този начин набързо ще се реши въпросът.
Вие доста подробно осветлихте народните представители с дългата история на спора и със сложността на спора. Така е. Аз не съм се и съмнявал, че Вие много добре знаете за същността на този спор. Обаче изпълнителната власт е за това, за да решава споровете, а не да ги съзерцава или да ги класифицира по някаква своя скала. От отговора, който току-що дадохте, се вижда, че централната администрация и специално Министерството на транспорта нямат идея за трайно решаване на този проблем. Аз се сещам за тази среща, която беше направена от Министерството на транспорта веднага след поемането от Вас на това министерство с всички народни представители от Варна. Даже тогава Вие говорихте за някои по-конкретни неща, свързани с решаването на проблема. Сега ги спестихте. Очевидно нещата са се влошили като виждане на Министерството на транспорта и на централната администрация. Аз нарочно казвам централната администрация, защото е ясно, че този проблем не е само на Министерството на транспорта, той е и на Министерството на финансите, а бих казал, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но аз сега питам Вас, след това ще питам, ако трябва, и министъра на финансите, и министъра на регионалното развитие.
Опасявам се обаче в друго - че конкретното проявление на тези силови действия на БМФ е свързано не с невъзможността да се решат по стопански начин, по културен начин, в преговори спорните въпроси, а с извиването на ръцете на една община, която, хайде няма да кажа, е крепост на Евролевицата, но при всички случаи не е синя община. Една община, която в навечерието на предизборната кампания се поставя в невъзможност да работи по нормален начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата министър Краус.

МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Благодаря, госпожо председателстваща.
Явно се налага отново да взема дуплика. Нека да повторим нещата. Едно търговско дружество сто на сто държавна собственост, въпреки че не му плащат, продължава да работи. И ако това не е демонстрация на един добронамерен подход на централното ръководство, както Вие се изразявате, в частност на Министерството на транспорта, аз не мога да разбера друг подход, при условие, че в договора е предвидено незабавно да бъдат преустановени превозите, ако не се плаща за тях. В края на краищата това са стопански взаимоотношения.
На мен ми се струва, че е естествено Вие да не бъдете доволен от отговора. Няма да коментирам защо така ми се струва. Но аз отново се обръщам към жителите на Белослав да потърсят отговорност от кмета, който те са избрали, за това, че не е използвал паричните ресурси, които точно централното ръководство, точно правителството е предвидило в общодържавните разходи за три години по ред, и които за съжаление 1997 и 1998 г. са отчетени като икономия. Това е пълно безхаберие. Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Краус.
Има думата за процедура господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги! За моя голяма изненада в своите изявления във Варна по повод на питането, което след малко трябва да протече, министър Краус е направил нещо, което смятам, че не му прилича и не е за него. И варненските медии - това е "24 часа", варненският подлистник, са излезли със "Скандал в парламента заради параходството".
Каква е моята процедура? Какво е казал министър Краус? - "Не ми е приятно и не е националноотговорна позицията на един българин, още повече депутат, да поставя доброто име на Българския морски флот под въпрос".
Първо, че не съм скандалджия. Второ, съм националноотговорен. Затова предлагам съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако министър Краус счете, че обсъждането на този въпрос може да застраши интересите на БМФ, да внесе предложение моето питане към него и обсъждането да минат на закрито заседание.
Съгласно правилника такова решение може да вземе или госпожа председателстващата, или пък Министерският съвет.
Предлагам на министър Краус да поеме тази отговорност върху себе си, но не бива по такъв елементарен начин да превръщаме депутатите във виновни за лошото управление на нашите търговски дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Няма инициатива за свикване на закрито заседание, така че не бих могла да коментирам този въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Има процедура. Министърът да отговори дали да има закрито заседание или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не е проявена инициатива. Разбирам коментарът на господин Димитров. Всеки народен представител може да задава въпроси и ако има ситуация, в която се счита, че този въпрос е от такова естествено, че трябва да бъде разглеждан на друг вид заседания, разбира се, може да се направи. Досега в парламентарния контрол не сме го правили, а на народните представители трябва да се отговаря на питанията и въпросите така, както са зададени.
Предоставям думата на народния представител Петър Димитров за питане относно състоянието и перспективите за съществуването на Параходство "БМФ" ЕАД - гр. Варна, към министъра на транспорта Вилхелм Краус.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Ще започна с това, че в началото на тази година Параходство "Български морски флот" прави анализ на финансовите си показатели и този анализ би трябвало по всички канони да легне върху бюрото на министър Краус. Признавам си, че получих навреме този анализ и в него има един изключително впечатляващ извод. Той е даден с черно. В анализа пише, че на фирма "БМФ" предстои фалит. Признавам си, че тази констатация... (Прожекторите в залата угасват.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Изключиха предаването.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ако обичате... на закрито заседание ли сме? (Неразбираеми реплики от залата.)
Не, ясно, че си има процедура. Парламентарният контрол не е закрит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Седнете си на мястото, господин Димитров. Ще изчакаме да видим какво става и ще започнем отново.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо изключиха предаването?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Системата не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Коя система не работи? (Суетене в залата.)
Помолих да дойдат от телевизионното студио, за да кажат какво става.
Моля представителите на телевизионното студио да дойдат и да кажат на ръководството на събранието защо спря светлината и вероятно директното предаване на телевизията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Дайте 10-15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Почивка ще дам след като ни информират. Събранието все още има ръководство.
Отговорът на студиото е бил, че има "Новини" от 12,30 до 12,40 часа.
Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. 141 души са се регистрирали, така че имаме кворум.
Има думата господин Петър Димитров да зададе своето питане към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моето питане е към министър Краус относно състоянието и перспективите за съществуване на Параходство "Български морски флот" във Варна.
Господин Краус, преди малко започнах с това, че в началото на тази година Вие сте получили този документ (показва му документ). Това е анализ на финансовото състояние на "Български морски флот" към 31.12.1998 г. В този документ, това е фирмен продукт, диагностика на фирмен банкрут - има раздел, в него черно на бяло е записано, че на фирмата предстои фалит. Това е констатацията. Аз очаквах, че след тази констатация, Вие ще вземете драконовски мерки, за да може това да не стане. За съжаление нищо такова не се случи. И в края на първото тримесечие резултатите са точно такива, каквито са предвидени в този анализ.
Само за първото тримесечие на 1999 г. приходите на дружеството са намалели с над 36 на сто. За първи път в края на тримесечието резултатът е загуба от около 6 млн. долара. Рентабилността е минус 10,33 пункта. Драстично са нараснали трудносъбираемите и несъбираемите приходи - от 16,9 млн. долара през януари 1999 г., забележете, са станали 36,6 млн. долара през май 1999 г. Срутен е платежният баланс на фирмата. За 90 дни паричната наличност от 0 става минус 10,242 млн. долара, като задълженията към доставчиците достигат сумата от 13 млн. долара.
Дори повърхностният анализ на работата на параходството категорично показва, че фирмата съзнателно или поради некомпетентност се води към фалит.
В тази връзка моето питане към Вас е:
1. В качеството Ви на принципал на “БМФ” запознат ли сте с резултатите от "управлението" на дружеството? Ако сте запознат, какви мерки сте предприели или ще предприемете, за да спрете неговото съсипване?
2. Какво задание е получил мениджърският екип по приходите и по рентабилността за първото тримесечие и как ги е изпълнил? Има ли материални санкции спрямо мениджърите за неизпълнение на заданието или те си получават пълните възнаграждения?
3. От юли 1998 г. се осъществява целенасочена депрофесионализация на параходството. Уволняват се доказани професионалисти с дългогодишен стаж и опит и на тяхно място се назначават хора без мениджърска подготовка и без опит. Това се отнася практически за всички нива на управление, но най-засегнат е висшият мениджмънт на дружеството. Какво се преследва с тези промени?
Само малък пример. Генерален директор - сменен юли 1998 г.; след него зам.-генерален директор, зам.-генерален по техническата част, началник "Снабдяване", от "Търговска експлоатация" - директор, и началници "Линейно плаване", "Двупалубни кораби, танкери, фериботи"; от "Техническа експлоатация" - директор и началници "Снабдяване", "Бункероване" и т.н.
Всички тези хора си отиват не просто като другите безработни в държавата, а те си отиват заедно с клиентите на “БМФ”, тъй като започват самостоятелен бизнес.
4. Запознат ли сте с "политиката" на новото ръководство на “БМФ” за предоставяне на избрани клиенти на гратисни периоди от 90 и над 90 дни, вместо доскорошната практика на предплащане и само за много важни клиенти предоставяне на гратисен период до 30 дни? Кои са причините за това "нововъведение"? На кои клиенти се предоставят такива преференции и какви са финансовите последици за “БМФ”?
Аз ще Ви помогна - месечните загуби са поне около 16 млрд. лв.
5. Въпреки дефицита в платежния баланс на фирмата се наблюдава задържане на нарастващи валутни средства в агенти зад граница. Към края на април 1999 г. сумата надхвърля 20 млн. долара. Тези милиони се задържат без причина в Турция, Германия, Англия, Гърция и други страни. Най-фрапиращ е случаят с ВВSS - Истанбул, където се държат около 4 млн. долара.
Кой ще носи отговорност, господин министър, ако тези агенти фалират и сумите "изчезнат"?
По тази схема преди време "Конти Уейс" фалира и завлече “БМФ” с около 3 млн. долара.
6. Защо ръководството на “БМФ” отказва атрактивни оферти за експлоатация на флота, какъвто е случаят с отхвърлената оферта на "Каргил".
7. Защо химикаловозите се чартират в ущърб на “БМФ”? От най-печеливши те съзнателно са превърнати в тежест за фирмата?
8. По силата на какви аргументи танкери на "БМФ" стоят на котва в Бургас над 3 месеца? В същото време Нефтохим ползва украински, руски и турски корабособственици?
9. Защо "губещи" кораби, които фирмата продава, се превръщат в печеливши веднага след продажбата? Това е пряко доказателство за професионалната непригодност на мениджърите или за техни действия в ущърб на фирмата.
И последният ми въпрос е: какви са стратегическите виждания на министерството за бъдещето на "БМФ" - приватизация, реституция, ликвидация чрез разделяне на парчета и т.н.?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вашето питане съдържа 10 конкретни въпроса, на които отговарям както следва.
На първия въпрос относно твърдението Ви: "В качеството Ви на принципал на "БМФ" запознат ли сте с резултатите? И ако сте запознат, какви мерки сте предприели и ще предприемете, за да спрете съсипването му?"
Да, в качеството ми на принципал на "БМФ" и понеже съм запознат както с управлението, така и с резултатите му, категорично заявявам, че компанията не се води към фалит от ръководството й. Тези материали, които Вие показахте тук от трибуната, ако ми дадете възможност да ги видя, просто ще оценя дали съм ги получавал или не.
Второ, годишното задание на Съвета на директорите, а не на мениджърския екип, както Вие се изразявате, е да достигне рентабилност преди облагане 1,17 на сто. Тримесечно задание естествено е, че няма, но оперативният отчет е минус 3 на сто, което естествено намери отражение по смисъла на Постановление на Министерския съвет № 85 от 8 април 1998 г. върху заплащането на членовете на Съвета на директорите, т.е. те бяха санкционирани.


Веднага искам да отбележа, че тази отрицателна рентабилност има своето логично обяснение с нивото на фрахтовия пазар през първото тримесечие на настоящата година. Трябва да ви уведомя, че петте месеца компанията по оперативни данни - отново, приключва с положителна рентабилност - плюс 0,48 на сто. Тоест, минусът е наваксан и компанията излиза на положителен резултат
Трето - по въпроса за целенасочената депрофесионализация. В Параходство БМФ не се осъществява такъв процес, а се наложи ръководството да освободи управленски кадри от висше и средно ниво поради допуснати редица нарушения на финансовия ред, правилата на компанията и заради уронване престижа на предприятието. На тези управленски нива бяха издигнати без изключение от състава на параходството дългогодишни служители с доказани професионални качества.
Четвърто - политиката на новото ръководство за предоставяне на избрани клиенти за гратисния период. Допускам, че Вашите информатори не познават технологията на сключване на договори за превоз между Параходството и клиентите му, поради което се налага да Ви обясня въпросната технология, за да не се обърквате.
Параходството сключва два вида договори за превоз. Първият вид договори - страни са БМФ и съответни товародатели - за товари от вида сухотоварни, насипни, течни и генерални. Обичайната практика в този случай е да се изисква предплащане или плащане при разтоварване. Следователно тук въобще не може да става дума за гратисен период. При втория вид договори страни са Параходството и букинг агентите. При този вид договори, които се отнасят само за превоз на контейнери, обичайната практика е да се договаря отложено плащане до 35 дни. Изключение от тази практика са договорите за превоз на български вина, в които е договорен гратисен период до 90 дни. Не виждам нищо лошо в това да бъде подкрепена реализацията на българското винопроизводство. Искам да отбележа, че тази практика не е "нововъведение" на сегашното ръководство. Но независимо от това намирам за целесъобразни тези изключения, поради което ги поддържам.
Петият Ви въпрос - дефицитът в платежния баланс, задържане на нарастващи валутни средства в агенти зад граница. Цифрата, спомената в т. 5 от Вашето питане, е вярна, но твърдението Ви по съдържанието е неточно. Действително към края на април 1999 г. размерът на паричните наличности зад граница е бил около 20 млн. щатски долара. Тази стойност е променлива величина. Тези средства представляват гаранции за обезпечаване на банковите кредити по закупени нови кораби в следните банки: ING Банк, LIOYDS Банк и HLandesbank. Към 31 март 1999 г. задълженията на Параходството към агентите са били 28,6 млн. щатски долара, а задълженията на агентите към БМФ - 23,5 млн. щатски долара. Или въобще не може да става дума за някакъв риск, защото вземанията на БМФ са по-малки по стойност от задълженията му. И още едно съображение, което е много важно. Вероятно Вие не отчитате, че в цитираните от вас държави агентите по същество са 100 на сто собственост на БМФ. Така че, за ситуация, за която Вие драматично говорите, не може да става дума.
Шестият въпрос - защо ръководството отказва атрактивни оферти? Не би следвало да се сравняват фрахтовият индекс с единични оферти, колкото и атрактивни да са те. Такива атрактивни оферти ежедневно пристигат в предприятието. Това е факт. За района, за който говорите във Вашия въпрос, поради общоизвестните обстоятелства се изисква допълнителни застраховки и най-вече такива, свързани с военния риск. Застраховките в зависимост от товара са толкова големи, че обезсмислят на практика сключването на сделка.
Седмият въпрос - защо химикаловозите се чартират в ущърб на БМФ? Химикаловозите действително се чартираха не най-изгодно за БМФ от предишното ръководство. Сегашното ръководство намери по-подходяща форма за експлоатацията им, като сведе непроизводителните престои почти до нула. В резултат печалбата за първото тримесечие на 1999 г. нарасна със 17,2 на сто спрямо същия период на 1998 г. Говорим за тази група от хора.
Осмият въпрос - по силата на какви аргументи танкерите на БМФ стоят на котва в Бургас над три месеца? Отново се налага да внеса известно уточнение, за да мога да Ви отговоря коректно. Параходството разполага с два типа танкери, които превозват нефт и нефтопродукти. Единият тип танкери превозва суров нефт и те въобще не престояват. Напротив, появява се нужда от нови съдове. Другият вид танкери - за нефтопродукти - действително имаше известни престои. Причината е, че продукцията на "Нефтохим" в този период от време се заготвяше в малки обеми, които не са подходящи за въпросните танкери, поради което те не намериха пазарната ниша във фрахтовия пазар. Радващо е, че и тези танкери вече са на работа.
Важно е също така да се знае и да знаете, господин Димитров, че транспортът на продукция за и от "Нефтохим" се договаря не от "Нефтохим", а съответно от доставчиците и потребителите на продуктите.
Девето - защо губещи кораби, които фирмата продава, се превръщат в печеливши веднага след продажбата?
Два са случаите, при които Параходството продава кораби. В първия случай корабите са технически непригодни за експлоатация и се продават за скраб. Във втория, макар и рядко, Параходството извършва продажба на относително годни за експлоатация кораби от техническа гледна точка, но с оглед запазване авторитета на компанията от гледна точка на безопасност и сигурност такива продажби са се налагали. В този случай рисковете са изцяло за новия корабособственик. Естествено е, че новият корабособственик може да използва принципа на "удобния флаг", което би могло да му донесе, макар и рисково, финансова изгода. Такъв подход за извличане на печалби с такива рискове, е забранен от мен. Той е неприемлив и няма да го допусна.
Освен това искам да Ви кажа, господин Димитров, че сегашното ръководство на Параходството въобще не е продавало кораби. То беше задължено да приключи сделки, започнати от предходното ръководство. Тоест, няма действия на членовете на Съвета на директорите в ущърб на Параходството.
И на последния Ви - десети въпрос - за стратегическите виждания на Министерството на транспорта, те са заложени в стратегията за развитие на водния транспорт и веднага след приемането й от Министерския съвет ще Ви връча едно копие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, съжалявам много, но мениджърският екип просто Ви заблуждава. Аз ще Ви предоставя и тази табличка след малко, в която се дава динамиката на приходите, разходите и крайния финансов резултат.
Какво показват числата?
Средният приход от основна дейност за един месец за 1998 г. е около 53 млрд. лв.; средният разход за месец е около 42 млрд. лв. Тоест разликата е плюс 11 млрд. лв. Средният приход за един месец за 1999 г. до месец март е около 33 млрд. лв.; средният разход за месец е около 41 млрд. лв. Тоест разликата е от минус 8 млрд. лв. месечно.
Какво се случва изведнъж, след като Вие се намесвате, за да проконтролирате процеса? Случва се това, че разходите през месец май стават 15 млрд. лв.. От 41 млрд. лв. средно падат на 15 млрд. лв. А печалбата е 22 млрд. лв. Значи един вложен лев носи лев и половина за месец. Такава манипулация не се решиха да направят дори варненските фараони. Те даваха 18-19 процента. Значи, ако това е вярно, тичайте варненци, да си влагате парите в БМФ.
Така че, господин министър, с Вас не се работи коректно. Тази хора пазят креслата си, пазят доходите си, а според мен пазят и свои стратегически интереси.
В тази връзка аз Ви задавам двата допълнителни въпроса:
Първо, едно от важните разходни пера на БМФ е кораборемонтът.
Господин министър, какви правила и процедури се следват при възлагането на кораборемонта и по какъв начин се защитават интересите на БМФ и на държавата? И има ли фаворити, които получават поръчки с приоритет? Това е много важно, тъй като там веригата за корупция е една от най-актуалните.
И второ, това е въпрос, по който Вие говорите отдавна, при вземането на решение за обявяване на Варненската корабостроителница в несъстоятелност, Вие заявихте, че БМФ ще закупи два от незавършените кораби. Освен това във варненските медии настойчиво бяха лансирани илюзии, че БМФ ще спасява Варненската корабостроителница в дългосрочен план. Говореше се за инвестиции в размер на 800 млн. долара и поръчки за десетки кораби. Какво стана с изпълнението на тези обещания, господин министър? (Председателят Иван Куртев звъни, че времето е изтекло.)
Имам три минути, господин председател, свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, погледнете правилника - колко минути имате, и не ме учете на правилник.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз ще се чувствам благодарен, ако Вие действително предоставите тези документи, с които разполагате, за да мога да проверя верността на твърдението Ви, че има вероятност ръководството да ме държи на тъмно, което е малко вероятно обаче, според мен. Дано не съм прекален оптимист.
Няма да коментирам конкретните цифри, които Вие цитирахте, но ми се иска да обясня една технология, която Вие вероятно добре познавате. Съвсем естествено е, че разходите, особено в първото тримесечие, не могат да бъдат покрити от приходите, защото технологичното закъснение на приходите от извършването на съответния превоз до постъпването им по сметка на БМФ е не по-малко от 30-35 дни. Следователно допускам, че на технологични причини - такива, каквито изложих пред вас току-що, се дължи и тази аномалия. Не бива да забравяме и нивото на фрахтовия пазар за първото тримесечие. Първото тримесечие по принцип не би трябвало да служи за някакви анализи.
На конкретните Ви два въпроса. Голям проблем има с кораборемонта. В течение на близо година и половина време положихме усилия да направим процедурата достатъчно прозрачна. Аз имам конкретни данни, сравнителни данни за двата периода - периода на предишното ръководство и на сегашното ръководство.
Искам да Ви уверя, и ще Ви предоставя тези данни, те са съвсем официални, и Вие, като се запознаете с тях, ще разберете, че тенденцията за раздаване на кораборемонт от предишното ръководство под масата, слава Богу, вече е прекършено, счупен е гръбнакът. Тоест новото ръководство изпълни една от много важните задачи. Конкретните цифри са вътре в информацията.
По втория Ви въпрос - деликатния въпрос с Варненската корабостроителница. Да, действително вярно е, Министерството на транспорта и лично аз поехме ангажимент към корабостроителницата, първо, да доплатим близо 90% авансово предплатения кораб "Трапезица", само и само да може Варненската корабостроителница да си изпълни договора. Поставихме обаче четири условия. Най-важното от тях е контрол върху финансите, които така или иначе трябва да постъпят във Варненската корабостроителница, за да се довърши този и другите кораби.
На една среща при вицепремиера господин Божков между ръководството на БМФ, банките и параходство "Български морски флот" отново поставихме тези условия. Огромно беше разочарованието ми, когато разбрах, че ръководството на Варненската корабостроителница не желае да има контрол върху паричните средства. Те просто си въобразяват, че практиката да постъпват целеви аванси за дострояването на кораб - първи, втори и т.н., ще продължи, тоест средствата ще продължат да потъват в пясъка и няма да има никакъв контрол.
Аз пак повтарям, ако ръководството на корабостроителницата, сега там вече има и синдици, може да гарантира, че с подпис на супервайзер от БМФ ще изразходва средствата, тази технология е работеща. Само че за това се иска желание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров има думата, за да изрази отношението си към отговора.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър. Тъй като трябва да се работи с документи, ето как е счупен гръбнакът на престъпността. Значи прави се комисия за ремонта на кораб "Родопи" - от пет човека, като започнете от заместник-генерален директор, старши суперинтендант, суперинтенданти и т.н.
Заключението на комисията: "Ремонтът на кораба да се възложи на Севастополски завод.
Забележка - вариант две от предложението на "Делфин-1" не се приема от участниците в процедурата."
Какво пише сегашният генерален директор, новият? "Ремонтът на "Родопи" да се извърши от "Делфин-1".
Фирмата Ви е позната, Вие знаете, че откривахте наскоро един плаващ док. Така че другият фаворит на кораборемонта е частната фирма "Чакъров".
Господин министър, БМФ е особена структура. Тя просперираше не затова, че имаше централно планиране или помагаше Съветският съюз. Те винаги са били на международния пазар. И ако някой има квалификация като международен оператор, това са именно хората от БМФ. Значи, какъвто беше оборотът на БМФ през 1988 г., горе-долу е такъв и през 1997 г. Това са безценни хора с квалификацията и опита си. Те биха могли да се използват на всички равнища на управление. Вместо това, тези хора се уволняват и на тяхно място се поставят сигурно добри капитани, добри хора за по-ниско равнище, но те не стават да водят БМФ напред. Ако това продължи, БМФ ще бъде съсипан.
Аз си признавам, че много ми хареса Вашата реакция, като казахте, че не е естествено да се очаква, че децата на министъра на транспорта ще бъдат обущари. Но не е естествено да очакваме, че децата на нашите моряци ще бъдат въдичари. Естествено е да бъдат моряци, и те да се занимават със същото. (Оживление в блока на ДЛ.) Но, за да бъдат моряци, господин министър, Вие трябва да си свършите работата като министър. От Вас зависи!
И аз Ви задавам джентълменски въпрос. Тъй като толкова предприятия фалираха и нито един министър не поема отговорност, за всичко е виновно миналото, ако БМФ, не дай си Боже, фалира, Вие ще си подадете ли оставката като министър, като мъж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Искате думата ли, господин министър? Имате възможност, да.
Има думата министър Краус.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да отговори ще си подаде ли оставката.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Вашите емоционални думи ме зарадваха, господин Димитров. За сведение, няма да си подам оставката, още повече, ако е поискана от Вас.
И още нещо, да, действително, практиката моряците и синовете им да бъдат моряци е добра и аз ще я подкрепям. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Кънчо Марангозов относно вноса на хранителни продукти, съдържащи диоксин.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Белгия призна за пилета, хранени с фураж, съдържащ диоксин, на 26 май. Българските граждани научиха за това от пресата на 3-4 юни, тоест с около 7 дни закъснение. А заповедта за забрана на продажба е от 10 юни. В пресата се появиха различни съобщения за внос - от 790 т до 21 970 т пилешко месо от Белгия и 545 т птичи продукти. Издадено е разрешение за 500 т яйчен прах за сладолед. Разрешение са получили 16 фирми от цялата страна. През миналата година, пак според пресата, са внесени 3 млн. т месо и 2 млн. яйца. Допуска се възможност заразените с диоксин белгийски продукти да се внесат и от други страни. Опитът с небезизвестните американски бутчета е показателен. Вносът - легален или контрабанден, смаза родното производство. Според пресата две трети от предлаганите птичи продукти в родните магазини са от нерегламентиран внос.
"Европейската комисия смята, че Белгия не изпълнява стриктно решението за спиране на продажба на всички потенциално опасни храни" - предаде Ройтерс, написано във в. "Демокрация" на 10 юни. Вие, господин министър, заявихте: "Няма място за паника. Всички мерки са взети." - в. "Демокрация" от 10 юни. Тези думи, както и интервюто Ви във в. "Стандарт" от 11 юни, нямат, според мен, характер на официално изявление дали всички мерки са взети.
Вие трябваше тук, в Народното събрание, защото имате това право по чл. 51 от правилника, да запознаете народните представители, а заедно с нас и целия български народ какъв е бил граничният ветеринарен контрол през годината, правени ли са необходимите изследвания, след като се знае, че са внесени не само месо, но и фуражи. Известно е, че диоксинът може да се появи във водата, почвата, реките, храните, че той идва от пещи за горене за смет, химически и торови заводи. Вие сте длъжен да знаете това, защото сте и зооинженер. Значи логично е да се появи, независимо че внасяме цивилизационно от цивилизовани европейски фирми.
Контролните органи, Държавният ветеринарно-санитарен контрол, за който Вие отговаряте, са длъжни да имат информация и да извършват контрол, независимо колко струва това и какво време отнема. Това е една от основните Ви функции като министър и член на правителството. Вредните действия на диоксините са страшни - от предизвикване на злокачествени заболявания и преминаване през майчината кърма до тератогенен ефект, от "тератост", което значи чудовище, урод. Политиката на правителството аз я определям с една дума като тератогенна - чудовищна.
Моят определен въпрос към Вас е: кой е разрешил вноса и извършен ли е необходимият ветеринарен контрол на хранителните продукти от животински произход при вноса им в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛЕВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Въпреки наличието на строга система за контрол върху хранителните продукти, в нито една страна от света до момента не се изискваше изследване за наличие на диоксини при извършване на търговския обмен. Вие сами разбирате, че не е възможно да се извършват анализи на хранителните продукти за наличието на всички известни химически съединения, които биха могли да бъдат вредни за здравето на хората. Изследванията се извършват за наличие на остатъчни количества вредни вещества, които практически се използват в селското стопанство и има вероятност да попаднат в хранителната верига. Бил искал, в отговор на Вашия въпрос, първо да обясня какво представляват диоксините.
Диоксините спадат към групата на полихлорираните дибензодиоксини и фурани. Носят общото име диоксини и досега са известни 75 диоксинови и 135 фуранови производни. Те са известни отдавна и се намират в почвата, водите и въздуха. Образуват се при пожари, избухване на вулкани, работа на доменни пещи и се отделят в околната среда. Лабораторните изследвания струват около 1500 евро и траят от 3 до 4 седмици.
Хигиенното значение на тези вещества се обуславя от силното им токсично действие. Някои изомери са с канцерогенно действие. Допустимата дневна доза за човек варира от 0,01 пикограма на килограм живо тегло за Съединените щати до 100 пикограма за Япония. Според Световната здравна организация тази норма е 10 пикограма за килограм живо тегло дневна доза.
Замърсяването с диоксин е станало от фуражни заводи. Заразената субсидия произхожда от белгийската фирма "Веркест" и е използвана в 10 фуражни завода в Белгия, един във Франция и един в Холандия. Вследствие на изхранване с контаминираните фуражни смески са замърсени: в Белгия - 475 птицеферми и 540 свинеферми; във Франция - 81 птицеферми и 66 кравеферми; в Холандия - 420 птицеферми и около 500 свинеферми; в Германия - две птицеферми.
Според официалната информация на Генерална дирекция 4, отговаряща за суровините и преработените продукти към Европейския съюз, за периода от 22 до 26 януари 1999 г. фирмата "Де Брабандер" в Розеларе е доставила храни за кокошки-носачки, при които е забелязано силно спадане на носливостта от 10 до 30 на сто. Впоследствие фирмата е получила рекламация относно лошата люпимост на яйцата, произхождащи от тези носачки. Петдесет на сто от излюпените пилета са показали симптоми на интоксикация.
Проследих тези събития в хронологичен порядък, за да подчертая още веднъж, че до този момент никъде не се е изисквало изследване за наличие на диоксини. В резултат именно на този инцидент са изпратени проби за изследване в референтни лаборатории на Европейския съюз, където е установено наличието на диоксини. Всичко изложено дотук е отговор и логично продължение на Вашия въпрос защо при наличието на средства, лабораторна техника, методи за анализ и изследване белгийското правителство, правителствата на Франция, Холандия и другите европейски страни допуснаха на техните пазари да се появят хранителни продукти с наличие на диоксини.
Тъй като Вие се интересувате от предприетите от наша страна мерки, искам да заявя, че още в деня на получаване на сигнала - 31 май, Националната ветеринарномедицинска служба поиска информация от Белгийската ветеринарна служба, от Генерална дирекция 24 за контрол на храните към Европейската общност, от посланика на Република България в Кралство Белгия и от ръководителя на мисията на Република България към Европейския съюз. На следващия ден - 1 юни, беше прекратено издаването на ветеринарномедицински разрешителни за внос от Белгия на птиче месо, птичи продукти, яйца и яйчни продукти и фуражи, възможни носители на диоксини. Националната ветеринарномедицинска служба разпореди незабавно ръководителите на ветеринарномедицинските служби в страната да извършат проверка в производствените предприятия, складовете и хладилниците, и на обекти от търговската мрежа за налични количества от въпросните продукти, да наложат възбрана за реализацията им и да вземат проби за лабораторни изследвания. Междувременно се изготви справка за внесените количества от тези продукти. Установихме контакт с Министерство на здравеопазването, Главно управление "Митници", Националната служба "Гранична полиция" и другите компетентни органи за съвместни действия. Пак в същия ден беше създадена работна група към Националната ветеринарномедицинска служба за анализиране на информацията и набелязване на адекватни мерки за решаване на проблема.
На 3 юни издадох заповед, с която забраних вноса на животни, суровини и продукти от животински произход и фуражи от Белгия. На 4 юни, въз основа на моя заповед, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба се разпореди регионалните ветеринарномедицински служби да продължат проверките и да възбранят всички налични количества от меса, продукти от тях, фуражи и фуражни добавки. На 5 юни беше прекратено издаването на ветеринарномедицински разрешителни, за внос на животни, животински продукти, фуражи и фуражни компоненти от Белгия, Холандия и Франция, както и на птици и на птичи продукти, яйца и яйчни продукти от Германия.
На регионалните ветеринарномедицински служби в страната беше разпоредено да извършат проверка в производствените предприятия, складовете, хладилниците и обектите от търговската мрежа за налични количества от посочените продукти и да наложат възбрана за реализацията им. Същото беше разпоредено и на ветеринарните служби към Въоръжените сили и към Министерството на транспорта.
Междувременно беше изготвена справка за внесените в страната животни, продукти от животински произход и биоконцентрати от споменатите държави, произведени в периода 1 януари - 1 юни 1999 г., както и справка за наличните количества от възбранените продукти. Уведомихме ветеринарномедицинските служби и посолствата на страните, за които се отнася забраната. Изпратени бяха писма до акредитираните за изследване на диоксини референтни лаборатории на Европейския съюз с цел получаване на съдействие. Създадена беше и междуведомствена комисия с представители на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерство на здравеопазването, Главно Управление "Митници", Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на промишлеността, Министерството на финансите и Министерството на транспорта.
По отношение на онази част от въпроса Ви кой разрешава вноса, искам да Ви обясня, че той се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба при условие, че са изпълнени ветеринарномедицинските изисквания, които са в съответствие с изискванията и нормите на Европейския съюз и Световната здравна организация. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кънчо Марангозов има думата за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Всичко това, което ми казахте, Вие трябваше да го кажете преди 15 дни от тази трибуна. Световната здравна организация през 1998 г. е провела среща по проблема на диоксините. И това би било нужно да се знае от всички служби, както в системата на здравеопазването, така и в системата на Държавния ветеринарно-санитарен контрол.
Освен това хората не трябва да четат отговори от такъв характер, че не трябва да купуват евтини стоки без етикети, както заявява шефът на Националната ветеринарномедицинска служба Илиян Бъчваров. Това, според него, било единственият начин хората да се предпазят. При 80 на сто бедност в България пак ще се случи и може да се случи така, че хората да купуват от тези продукти. Именно евтините боклуци, които внасяме понякога, могат да доведат до заболяване. Именно тези евтини боклуци доведоха до това, че Националният статистически институт и аз го заявявам отговорно, да приеме това като една от причините за дефлацията от 1 на сто. Но тази дефлация може да доведе до заболяване. И аз смятам, и ще цитирам тук един общински съветник от СДС, ветеринарен лекар - д-р Бодуров, който е от Бургас, и когото познавам като много добър специалист. Същият в изявление във в. "Сега" поиска оставката на много хора, свързани с проблема за диоксините. Той заявява още, че резултатите могат да бъдат манипулирани. И може би е прав, защото и сега Централната лаборатория е обгърната в тайнственост и журналистите не могат да получат необходимата информация.
И само за да потвърдя тази своя теза - на 16 юни във в. "Сега" заместник-директорът на лабораторията д-р Руслан Димитров признава, че не са осигурени необходимите условия и средства за изследване. Ако това е вярно, то противоречи на това, което Вие казахте, господин министър. За това вина и отговорност носи господин министърът. Аз знам, че няма да си подадете оставката. Но оставете всичко друго, господин министър, и се заемете поне с този проблем - поне волейболистите в България да ядат здрава храна! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Явно, че не сте внимавали в моя отговор, затова аз няма да повтарям вече казани неща.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Много сложен отговор!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: А по въпроса с оставките смятам, че се уточнихме.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Така ли?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да. Оставки могат да ни искат хората, които са ни дали властта.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А кой ви даде властта?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Искам да Ви кажа само, че абсолютно адекватно е поведението както на министерството, така и в частност на Националната ветеринарномедицинска служба. И не мога тук да коментирам изявления на заместник-директори на лаборатории, които говорят за недостиг на 5-6 хил. долара и че това им пречи да си вършат работата.
Смятам, че всичко, което е трябвало да се направи, е направено. И това, че ние по един достъпен начин обясняваме за всички хора какво на практика те трябва да правят и как те трябва да се предпазят от евентуално закупуване на стоки, в които е възможно да има диоксини, не значи, че ние имаме грешна медийна стратегия или грешна медийна политика. Това, че някои медии тълкуват издадените от нас факти по свой начин, си е тяхно право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Иван Борисов относно щетите, нанесени от градушка в община Оряхово на 13 юни 1999 г.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кажи как ограбихте Дирекцията за борба с градушките!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Не е това причината, колега, не е това причината!
За протокола - Иван Борисов, Парламентарна група на Демократичната левица, 6.Врачански избирателен район.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! На 13 юни т.г. селата Остров и Селановци, община Оряхово, бяха сполетени от незапомнено от години природно бедствие - градушка. Щетите се установяват все още, но отсега е ясно, че пораженията при царевицата са 50 на сто, а при пшеницата - 80 на сто. Загубите от провалената реколта за Селановци възлизат на 120 млн. лв., а за Остров - 75 млн. лв. Унищожени са 80 на сто от зеленчуците и 40 на сто от трайните насаждения на площ от 5500 дка в кметство Селановци. Сериозни поражения има по покривите, счупени са много от стъклата на къщите.
Всичко това можеше да се предотврати до голяма степен, ако беше отменена заповедта, забраняваща стрелба по градоносни облаци. И ракетната площадка, която се намира в непосредствена близост до селото, беше изпълнила своето предназначение. Всичко това буди недоумение, защото Селановци не попада във въздушния коридор, отреден за самолетите на НАТО.
Уважаеми господин министър, всички знаем, че в 32 страни от света е организирана борба с градушките. България е една от тях. Нашата страна има десет полигона, като всеки от тях разполага с по 15-20 ракетни площадки. Системата охранява над 15 млн. дка земя. Инвестирани са огромни средства. Това са пари на данъкоплатците. При нормална работа на системата за борба с градушките нейната ефективност може да достигне до 90 на сто.
Господин министър, в отговор на актуален въпрос от парламентарната трибуна Вие заявихте, че загубите от градушките от 15, 21 и 25 май т.г. са около 16 млрд. лв. загуби в селското стопанство. Това са Ваши думи отпреди две седмици. В същия ден - на 4 юни, пак от парламентарната трибуна Вие заявихте, че сте взели решение полигоните, попадащи извън предоставената на НАТО зона и коридор, да започнат активна дейност от 8,00 ч. на 7 юни 1999 г. Сред полигоните, които трябваше да започнат активна дейност, цитирахте на първо място полигона в Бърдарски геран. Той е непосредствено до Селановци. Това Ваше изявление беше направено на 4 юни от парламентарната трибуна. Бях в залата. Градушката порази оряховските села на 13 юни, тоест само няколко дни след Вашето изявление.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е кой, в какъв ред и в какъв срок ще компенсира огромните щети от градушките в община Оряхово. Има ли виновни? Кой е разпоредил бездействието на звеното за борба с градушката в община Селановци? Какви са основанията за бездействието на системата? Изяснихте ли си към днешна дата какъв е общият размер на материалните щети на земеделските производители, собствениците на автомобили и за цялата икономика на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Цонев! Земеделските площи на община Оряхово, включващи селата Остров и Селановци, наистина се намират в зоната на защитения от полигона за борба с градушките в село Бърдарски геран, област Врачанска. На 13 юни в 23,04 ч. дежурният екип на полигона е поискал разрешение да въздейства върху градови процеси от командния пункт за управление на полетите. Това е звеното от състава на Военновъздушните сили на Република България, което следи и контролира движението във въздушното пространство. Дежурният офицер в командния пункт за управление на полетите след консултация с представители на ръководство "Въздушно движение" по гражданското въздухоплаване отказва да даде разрешение за изстрелване на противоградови ракети в 23,06 часа. Отказът се мотивира с невъзможността да се изчисти конкретния сектор от интензивния въздушен трафик, както и от по-ниско ешелониране на международни полети под 10 050 м. В Наредба № 19 от 27 януари 1999 г., раздел III, глава шеста се регламентира, че Съветът за управление на въздушното пространство на Република България определя приоритетите за използването на въздушното пространство от различните потребители. Случаят касае преди всичко сигурността и безопасността на полетите, тъй като нашата противоградова система, отбелязвам, изградена по екссъветски образец, не е пригодна все още за изстрелване на ракети със занижен максимален таван до 7200 м, над която височина се ешелонират голяма част от транзитно прелитащите граждански самолети.
Вярно е, че претърпените щети от градушките в района на община Оряхово възлизат на около 1 млрд. 970 млн. лв. по текущи цени. Но рисковите опасности от евентуален въздушен инцидент не се измерват в цифрово изражение. Земеделските производители, които са застраховали продукцията си, ще получат обезщетение от застрахователите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Борисов.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кажете как ограбихте полигоните и как ние ги оставихме!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър.
Естествено, че трябва да Ви благодаря за отговора, който дадохте, защото това, което казахте, е така. Вие бяхте точен. И все пак има неща, които силно смущават и мен, убеден съм и моите избиратели.
За какво става дума? На 4 юни от тази трибуна Вие заявихте, че ракетните площадки, които са извън зоната и коридора, започват активна дейност от 8,00 ч. на 7 юни. На 9 юни беше подписано Споразумението за прекратяване на ударите в Югославия, а на 13-и, само няколко дни след това, оряховските села бяха подложени на жестока градушка.
Вие заявихте още, че над 16 млрд.лв. са загубите от градушките само от 21-ви, от 15-и и от 25-ти май. Те продължават да се увеличават.
Господин министър, ежедневно в България се спират предприятия, затварят се, ликвидират се. Днешният парламентарен контрол започна точно с такъв въпрос към министър Александър Божков. Ставаше дума за Чипровци. Вие спирате заводите, изпращате хората на село да орат земята с примитивна техника. Това са единствените доходи, които те имат.
Господин председател, мога ли да продължа? Вие си говорите, там си говорят. Аз моля, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, ако искате говорете, аз не съм длъжен да Ви слушам.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Моля Ви! Не сте длъжен да ме слушате, но въдворете ред в залата. Направете забележка, все пак. Да.
Селскостопанската продукция е единственият доход на тези хора. Киселинните дъждове унищожиха зеленчуците, унищожиха овошките, унищожиха лозята. Градушките довършиха житото и царевицата. Какво остава на тези хора?
Какво им обяснихте Вие днес? С какво ги успокоихте? В какво ги уверихте?
Ето защо аз се обръщам към Вас, господин министър. Земеделието в България се разруши. Вие имате огромно самочувствие, просто да Ви се чуди човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цонев! Имам самочувствие, защото самочувствието ми се базира на реалностите, а не на измислени обвинения, каквито Вие в момента ми отправяте. Ако внимателно проследихте моя отговор, щяхте да разберете, че тук не става въпрос нито за коридор на натовски самолети, нито за самолети във връзка с военни действия, а става въпрос за гражданския трафик.
И смятам, че не е необходимо да обяснявам защо не е стреляно втори път. Не е стреляно, защото във въздуха са прелитали граждански самолети и е имало опасност да свалим някой самолет. И Вие искате това да направим?
А ако искате да си говорим на обща тема за земеделие, следващия път си формулирайте въпроса, за да зная точно за какво да се подготвя и да мога да Ви отговоря. Всички земеделски производители, които са си застраховали продукцията, ще бъдат обезщетени от застрахователите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
До председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов пристигна писмо от началника на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Михо Михов.
"Уважаеми господин председател на Народното събрание!
Моето възпитание и офицерската ми чест не позволяват да подмина с мълчание думите на народния представител господин Борисов по повод отговор на министъра на отбраната на актуален въпрос на 18 юни 1999 г., относно прелитане на самолети над АЕЦ "Козлодуй".
Не съм и няма да вляза в употреба на вътрешнополитически интереси. Българската армия не е средство и оръдие за политическа борба, още по-малко нейните военни ръководители.
В този смисъл актуалният въпрос имаше отговор. Да, над България денонощно прелитат повече от 1000 самолета, в това число и над Козлодуй на височина над 5000 м. Никога не съм ги окачествявал какви са, но зная твърдо, че не са били на НАТО.
Моля народният представител да ми се извини писмено за обидните думи, които ми приписва.
Генерал-полковник Михо Михов." (Ръкопляскания в мнозинството. Възглас: "Браво!")
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев от народния представител Велко Вълканов относно задържането на гражданин в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бонев! На 27 април 1999 г. органи на полицията са задържали гражданина Любен Костадинов Любенов. Той е бил отведен в поделение на МВР, където е престоял 12 часа. При отвеждането му са били използвани помощни средства, белезници. Не му е била предоставена възможност да се свърже със свои близки и с адвоката си. Бил е лишен от храна и вода. Накрая му е бил съставен акт за административно нарушение.
Действията на полицията са извършени, според мен, в нарушение на редица съществени разпоредби на Закона за МВР.
Нека най-напред отбележа, че обстоятелствата съвсем не са изисквали отвеждането, задържането на господин Любенов в поделението на МВР. Задържането е допустимо само в случаите на чл. 72, ал. 1 от Закона за МВР, а случаят "Любенов" не е такъв.
Съставянето на акта за установяване на нарушението е могло да стане на самото местонарушение.
На второ място, спрямо Любенов са използвани несъответни за случая принудителни мерки - помощни средства. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за МВР полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, и то само след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
По-нататък ще отбележа, че Любенов е държан в поделението на МВР неоправдано дълго време. За съставянето на акт са необходими не повече от 15-20 минути, половин час, а Любенов е държан там цели 12 часа. Най-после на него не му е била предоставена възможността да се свърже със своя адвокат, каквито са изискванията на чл. 70, ал. 4 от Закона за МВР. Нарушен е също и чл. 71 от същия този закон.
Уважаеми господин министър, бих могъл да се съглася, че случаят с Любенов не е сам по себе си особено тежък, но той дълбоко смущава, доколкото разкрива опасната тенденция полицията да бъде използвана в политическата борба между отделните партии чрез създаването на страхова психоза у гражданите. Полицията като общодържавна структура следва да бъде държана настрана от политическото противоборство между отделните части на обществото.
С оглед на всичко изложено Ви питам, господин министър: какви мерки смятате, че бихте могли да предприемете, за да запазите надпартийния, общодържавния характер на българската полиция? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Позволете ми най-напред категорично да не се съглася за това, че има тенденция полицията да се използва в политическото противопоставяне. Няма нито един факт даже, не само тенденция. Има тенденция за нещо друго, има тенденция полицията да се превръща все повече в обект на политическа спекулация. Не казвам, че случаят сега е такъв. Но много факти показват, че вместо да се атакува самият министър, се атакуват обикновените полицаи, а те наистина са деполитизирани и си вършат работата в интерес на цялото общество.
По повод на актуалния въпрос. В Столичната дирекция на МВР беше извършена проверка, при която се установи следното.
На 27 април около 9,00 ч. в района на бившето кафе "Миско" се е оформила група от около 8 - 10 протестиращи. Мястото е в рамките на зоната за сигурност на Народното събрание, определена със Заповед № 50-05-14 от 1996 г. на тогавашния председател на Народното събрание господин Сендов и е актуализирана с утвърдено предложение от 29 януари 1997 г., отново от господин Сендов. След предупреждение групата се е разпръснала.
Едно от лицата е останало на място и се е придвижило в посока северния вход на сградата на Народното събрание, като призовало останалите да не се подчиняват на полицаите и да го последват. По този начин лицето е нарушило обществения ред и не е изпълнило полицейско разпореждане.
Отговорникът за охраната на този район е отправил устно предупреждение и разпореждане да напусне района на зоната за сигурност, тъй като с действията си нарушава разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и подлежи на санкция за неизпълнение на полицейско разпореждане. В отговор на предупреждението въпросният гражданин категорично е заявил, че няма да изпълни разпореждането.
Установено е, че лицето е Любен Костадинов Любенов, роден на 22 септември 1979 г. в гр. Полски Тръмбеш, личен паспорт и т.н., последна адресна регистрация в София, кв."Горна баня", Дом за деца и юноши, находящ се на ул. "Кирил Михов" № 2, откъдето е бил изгонен. Няма друг установен адрес в столицата. Не е криминално регистриран, не е осъждан и не се издирва от службите на МВР. Не е посочил къде работи или учи.
Проверката за установяване на самоличността е извършена съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1, точки 1 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
След неизпълнение на полицейското разпореждане по чл. 62, алинеи 1 и 4 от Закона за МВР, предупреждението по чл. 63 от Закона за МВР, явното неподчинение и оказана съпротива, на основание на чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 78, ал. 1 от Закона за МВР на лицето са поставени белезници и е задържано.
В 9,30 ч. е отведен в Пето районно полицейско управление на Столична дирекция. Започва изясняване на самоличността, където е престоял до 22,20 ч. Записан е в книгата за доведени лица и му е предявена писмена заповед за задържане до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за МВР. Разяснени са му правата при задържане.
В Пето районно полицейско управление на Любенов е съставен акт, заведен под № 204 в актовата книга на Пето РПУ, за констатирано административно нарушение на основание чл. 62 от Закона за МВР, във връзка с чл. 280, ал. 1 от Закона за МВР.
Неоснователни са твърденията, че Любенов не е допуснал нарушения на законовата уредба и на обществения ред, че не се е налагало отвеждането и задържането му в поделение на МВР. Съгласно разпоредбите на Закона за МВР, преценката за целесъобразността е предоставена на полицейските органи.
Не е основателно и твърдението, че е липсвало основание за прилагане на физическа сила и помощни средства спрямо лицето, както и това, че Любенов е задържан повече от необходимото.
Гражданинът Любенов е освободен незабавно на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за МВР след нормализиране на обществения ред в столицата.
Неоснователно е и твърдението, че на Любенов е отказана адвокатска защита, храна, вода, тоалет или телефонен разговор с близки. В докладната си записка по повод извършване на проверката главен сержант Владимир Васильовски, младши районен инспектор при Пето районно полицейско управление и дежурен по прием на граждани и работа с доведени и временно задържани лица, посочва, че задържаният Любенов не е поискал да проведе телефонен разговор или пък да му е отказан достъп до тоалетна.
Адвокатска защита Любенов не е поискал.
След освобождаването Любенов не е потърсил съдействие и не е депозирал жалби както в Столична дирекция и поделенията й, така и в съответните прокуратури. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, най-напред да Ви благодаря за подробната информация. Вие сам разбирате, че няма начин да опровергая това, което твърдите. Аз не мога да направя следствие, както Вие бихте могли. Аз се позовавам на данните, които ми е представил самият задържан. Не мисля, че има основание да не му вярвам. Допускам, от друга страна, вашите служители да проявяват някакво естествено за случая пристрастие, една защитна реакция в случая. Но все пак не това е най-същественото, смятам аз.
Аз ще спра Вашето внимание пак на този въпрос - за тенденцията. Вие смятате, че такава тенденция няма. Аз се боя, че има такава тенденция и моля да ме разберете. Не искам да правя евтина пропаганда, ние с Вас винаги сме разговаряли професионално, с взаимно уважение, но има редица случаи, които издават тази тенденция. Например по време на тези вълнения масово е било полицаите да искат имената на хора, които са протестирали. Взимат паспорта, записват името и пр., и пр. и създават едно внушение, което е крайно неблагоприятно за реакцията на хората по отношение на властта.
Много случаи има вече, когато се отнемат паспорти. Онзи ден видях мой познат от Пловдив - това е един известен журналист, Дионисиев - който се оплака, че паспортът му е взет на границата. Бил командирован от един пловдивски вестник за Югославия. На границата му взимат паспорта и му отказват тази възможност да пътува в чужбина.
Искам да Ви напомня и някои много съществени елементи от доклада на Аткинсън и Гелерод, в който доклад се говори именно за случаи на насилие по отношение на българските граждани. Изобщо, ще Ви призная, аз изпитвам едно много силно опасение, че при евентуално усложняване на обстановката, при сериозно социално напрежение вашето правителство може да прибегне до политически режим не много далеч от режим фашистки или полуфашистки. (Шумна реакция в блока на СДС.)
Не казвам "фашистки", казвам "близък до такъв режим". Изразявам своите опасения, уважаеми колеги. Позволете да имам този страх и това опасение. Аз само бих се радвал, разбира се, ако моите очаквания бъдат неоправдани, ако аз се излъжа в своите очаквания, но ... (Шум в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Вижте, то така започва. Недейте да отминавате с несериозно отношение този въпрос. Най-напред вие реабилитирахте всички осъдени фашисти. Вие реабилитирахте фашизма. Вие отричате у нас да е имало фашизъм. Това е първата стъпка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, никой в България не реабилитира фашизма, моля Ви!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекъсвам Ви, защото говорите неща, които не са верни.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това не е Ваше право да ме прекъсвате и да ми давате оценка как аз говоря. Вие ще си ръководите заседанието, без да се намесвате по същество. Нямате право на намеса по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ръководя заседанието и няма да позволя обвинения във фашизъм или комунизъм...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ако искате да ме репликирате, ще слезете долу, господине. Научете правилника! Слезте долу и ме репликирайте, не оттук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставих Ви да говорите повече от три минути, въпреки че нямате право, докато стигнахте пак до неща, които не е редно да говорите.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Загубихте излишни минути, тъкмо поради тази причина, че ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви да приключвате.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля да ме извините, господин Бонев. Разбирате, че исках просто да съобщя това, което мен ме вълнува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Вълканов, уверявам Ви, че на никой политик в България и през ум не му минава да въвежда нещо и най-малко приличащо на комунистически или на фашистки режим. Искам само да припомня, че единственото нещо, което малко прилича на фашизъм, е едно изявление на Румен Воденичаров, че България се управлява от евреи и цигани. Друго не съм чул.
Що се отнася до полицията, бъдете спокоен, ние се опитваме наистина да направим обществено отворена полиция, с авторитет в обществото, но затова е необходима помощта и на депутатите. На полицейски разпореждания не трябва да се отговаря със съпротива от гражданите. Във всички демократични държави безпрекословно се подчиняват на полицията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура - госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Тъй като времето за парламентарен контрол изтича, от 13 май имам зададено питане към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков, а от 14-и има актуален въпрос Емилия Масларова.
Практиката в тези пет седмици по организацията на парламентарния контрол беше министър Нейков да бъде или седми, или осми министър. Настоявам, господин председател на заседанието, за следващия парламентарен контрол министър Нейков да бъде поне след министър-председателя, за да може да отговори на нашите въпроси и питания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова. Обещавам Ви да съдействам, защото и министърът ме моли за същото - да бъде колкото може по-напред в програмата за следващия петък.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Моля да поканите председателя на комисията, за да докладва. (Шум и реплики в залата.)
Господин Панев и да е в залата, и да не е залата, няма никакво отношение към обсъждането. Той е докладвал този член, така че можем да започнем обсъжданията и в негово отсъствие.
Има ли изказвания по чл. 84?
Госпожа Дора Янкова виждам в залата, която е от вносителите на предложение.
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители. Нашето предложение с народния представител Бойко Великов е относно участието в Акредитационния съвет и на представители на частните висши училища.
Мотивите за това са много, тъй като в дискусия в комисията се уточни, че ще има по принцип в предложението на комисията -четирима представители на висшите училища. Аз много се надявам, че отпадайки нашето предложение, тъй като то не беше подкрепено в комисията, логиката може би на мнозинството е да го отхвърли и в залата, че в тези четирима представители на висшите училища ще има поне едва квота за частните висши училища, което ще бъде един баланс не само на интересите, а на проблемите, които ще се извеждат в тази връзка.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Много от народните представители не са разбрали, че сме започнали с работата по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували сме от 14 ч. да продължим с работата по закона. Четиринадесет часа минава. Народните представители, да не правя и аз остри изявления, но мястото им е в залата, а не в кулоарите.
Имате думата за процедура, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател.
Аз Ви предлагам с помощта на квесторите народните представители, които са в кулоарите да бъдат уведомени, че вече сме преминали към по-нататъшната работа по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Предполагам, че част от тях отсъстват от залата просто поради факта, че не са разбрали, че продължаваме нашата работа по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има ли други изказвания?
Аз искам да напомня, че преди почивката много от авторите на предложения се изказаха. Господин Велко Вълканов беше записан за изказване.
Имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз няма да правя анализ на текста по същество, а само ще си позволя да кажа, че той според мен е изцяло политически оцветен, има политически смисъл.
За да внеса яснота по този въпрос, аз си позволявам да отправя към нашите колеги от мнозинството следния въпрос - дали те биха подкрепили този текст, ако те бяха в опозиция?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Риторичен въпрос! Разбира се, ще го подкрепим!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: И питам - дали като вие загубите властта и се окажете в опозиция, което предстои в най-близко време, вие ще продължите да поддържате този текст? Силно се съмнявам! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Други изказвания?
Господин Валентин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да взема по същество думата за чл. 84, ал. 1, т. 1. Така, както е записан текстът не става ясно дали той отразява представителите на всички висши училища в Република България, в т.ч. и частните. Този текст не дава такава ясна възможност да тълкуваме, че това са представители на всички висши училища в държавата. Ако има някаква яснота и се добави тук, че той включва и представителите на частните училища, тогава аз съм склонен да оттегля своето предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Това е очевидно!
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Не е очевидно, господин Панев. Текстът казва само: "представители на висшите училища" и дава възможност за тълкувание. След това може да се окаже, че това са представители само на висшите държавни училища и в този случай ние ще опрем до една антиконституционност, защото в Конституцията пише, че представителите на частните и на държавните висши училища са равнопоставени. Затова аз искам яснота по този текст и да се изясни това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да скрия, че нямах намерение да вземам думата по разискването по този член, тъй като, истина е, че поради обемистия и твърде, бих казал, всеобхватен характер на предложените промени по Закона за висшето образование изказванията са много и се отнема много време в пленарна зала, но все пак от тази трибуна прозвучаха дълги пледоарии, които фокусирани в начина на формирането на Акредитационния съвет, както и броя на неговите членове предизвикаха едно наистина смущаващо настроение в пленарната зала, аз искам да кажа няколко думи.
Ще започна най-напред с това - защо именно комисията предлага да има деветчленен състав на Акредитационния съвет, от които един да е председател и осем членове. Четирима от тях трябва да бъдат от висшите училища. Принципът е ясен и точен и бих желал да се чуе в пленарната зала - защото съгласно определението за университет, а оттам и за висше образование в страната - висшето образование се осъществява в четири основни научни области: хуманитарни науки, обществени науки, природни науки и технически науки. Това са четирите области и трябва ясно да се разбере, че Акредитационният съвет не представлява интересите на определени висши училища, които се различават по характер - държавни или частни, а представлява интересите на цялата академична общност.
Но аз минавам към един въпрос - кажете ми вие защо искате да има 11 или 13, или 17 души състав? За да бъдат повече? Това не може да бъде аргумент, защото, ако това е аргумент, трябва да направим Акредитационния съвет с 40 члена, тъй като има 40 висши училища в страната. Иначе винаги ще има висши училища, от които няма да има представители.
Минавам към въпроса за това, че председателят на Акредитационния съвет се назначава от министър-председателя. Да, защото Националната агенция за оценяване и акредитация, господин Славов, е държавен орган. В по-голямата част от страните на Европейския съюз такива агенции са обществени, но в Република България това е държавен орган особено в тези години, когато Вие сам бихте признали, ако не оттук, то пред себе си, че системата на висшето образование трябва да бъде санирана, т.е. ние с промените трябва да отговорим на две изисквания на обществото към нас - поддържане, и второто - развиване и по-нататък на качеството на висшето образование.
Аз ще направя аналогия с един друг орган в подобна област - това е в областта на науката. Питам - дали се избира председателят на Висшата атестационна комисия? Не, нали? Назначава се от министър-председателя. Но има ли някой от вас, който да каже лоша дума срещу проф. Георги Марков? Това е един перфектен професионалист, а заедно с това един човек, чийто морални и човешки качества никой не би поставил под съмнение. Защо непременно, когато се казва, че министър-председателят на една страна назначава председателя, в случая на Националната агенция за оценяване и акредитация трябва да се счита, че това е политическо назначение? Ние създаваме закони, които трябва да отговарят на исканията на обществото за следващите 10-15-20 години и когато ние искаме министър-председателят да назначи председателя на Акредитационния съвет изхождаме от това, че държавата има отговорности пред висшето образование на страната ни. И аз се учудвам, че хора, които по друг повод, свързани отново с образованието, от тази трибуна твърдят, че държавата се дистанцира, че държавата се дезинтересира от образованието в страната днес твърдят, че държавата прекалено силно опекунства висшето образование. Моля ви се, заемете една ясна позиция и я отстоявайте, защото с това вие просто правите разногледи хората, които очакват от вас едно ясно становище!

Искам да продължа. Когато се говори, че министърът назначава и двама от членовете на Акредитационния съвет, не зная защо някои мислят, че това ще бъдат непременно чиновници. Напротив, изобщо няма да бъдат чиновници. Но министърът ще избере, и аз съм убеден в това, двама души, които действително ще бъдат всепризнати авторитети в българското висше образование. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Думата за реплика има заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! уважаеми господин Иванов, обичате да поучавате, както всички властващи, да давате акъл на "глупавите опозиционери". Но вижте, бъдете малко по-снизходителен. Може ли да твърдите, че тук защитаваме броя на участниците в Акредитационния съвет, които да бъдат много, за да има от всички висши учебни заведения?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): А защо?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото трябва да се покрият много повече научни области. Затова го казваме. Защото трябва да се покрият много неща, които не могат да се покрият от осем души. Ако това не сте разбрали, ще Ви критикувам като опозиционер! Затова, много Ви моля, когато говорите тук, да не менторствате. Защото има хора, които малко разбират от висше образование. И няма нужда да се държите като всезнаещ тогава, когато има хора, които знаят повече от Вас.
Второ, казвате, че доказателство за това, че държавата се грижи за висшето образование е, когато назначава хора, които да го контролират. Това ли е грижата на държавата към висшето образование? Вие това казвате. Това казахте тук.
Затова, много Ви моля, уважавайте себе си чрез уважението на другите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Думата за втора реплика има господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз очаквах, че Вие ще засегнете отчасти и това, което аз коментирах, но моята реплика към Вас е отправена в следната насока. Вие казвате, че държавата ще контролира качеството на образованието и твърдите, че това качество ще бъде високо. В този контекст аз Ви питам защо, след като Вие твърдите това, отричате, че в Акредитационния съвет би следвало да намерят място и представители на частните университети? Защото за мен не е важно и няма разлика къде ще бъде подготвен един специалист - дали в държавен или в частен университет, след като държавата е тази, която ще контролира качеството.
В тази връзка тогава аз искам да ми отговорите за прецизността на т. 1 в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Думата за трета реплика има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, заставам на трибуната, защото господин Иванов създаде известен смут в моята ценностна система. В пътя на демократизация ние обявихме един съществен принцип - автономия на академичността, автономия на висшето образование. Малко ми е трудно да разбера тази автономия, когато министърът ще назначава двама от членовете на Акредитационния съвет. Малко ми е трудно да разбера каква е тази автономия, когато министър-председателят ще назначава председателя на Акредитационния съвет. Вие казахте, че ние имаме добри академици, добри учени, аз искам да Ви попитам тогава защо Ректорският съвет не си избира председател на Акредитационния съвет? Те нямат ли морал, нямат ли достатъчно отговорност да подходят така, че да изберат най-достойния, който да бъде председател на Акредитационния съвет? Защото аз имам усещането, че диктатурата на Вашето отношение към управлението започва да пуска корени и в тази територия - автономност на висшето образование.
И вторият ми въпрос: как преценихте, че трябва да бъдат осем човека? Колко са онези области на фундаменталната наука, която развива висшето образование? Може би са осем, може би са седем, шест, не знам, но понеже академик Сендов каза, че всяка фундаментална област трябва да бъде представена, и аз съм съгласен с него, може ли някой да установи точно колко фундаментални области..?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Четири!
СТЕФАН НЕШЕВ: Не споря с Вас, господин Панев. Питам и като получа отговор, който да ме удовлетвори, ще се съглася. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата за дуплика има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Ще се постарая в рамките на трите минути, които са ми разрешени, да отговоря и на тримата, които отправиха към мен реплики.
Най-напред по въпроса дали ще бъдат представени частните висши училища. Всичко зависи от решението на Съвета на ректорите. В Съвета на ректорите са представени и частните висши училища. И ако Съветът на ректорите излъчи измежду своите кандидати и номинира представители на частни висши училища, те на същото основание, както и представителите на държавните висши училища, могат да бъдат членове на Акредитационния съвет.
Господин Нешев, по отношение на Вашето обвинение, свързано с автономията на висшите училища - в закона има глава втора "Автономия на висшите училища", където са разписани всички елементи, които дефинират тази автономия. По никакъв начин в закона автономията на висшите училища не е ограничена. По никакъв начин. Но заедно с това, разбира се, всеки преподавател има свободата в рамките на предмета, който преподава, да го преподава в пълна свобода. Във висшите училища е забранено и продължава да бъде забранено да влизат части на реда, на войската и т.н. - това, което може би Вие не сте прочели в главата "Автономия на висшите училища".
Но заедно с това искам да Ви кажа, че в чл. 10, т. 6 е записано, че държавата упражнява контрол върху висшите училища по спазването на закона, включително спазването на автономията - това го казвам за Вас - и на държавните изисквания. Държавните изисквания са онзи скелет на висшето образование, който определя и качеството на висшето образование в страната ни.
Що се отнася до академик Сендов, безспорно, господин Сендов, аз винаги съм уважавал хората, които в областта на науката са постигнали успехи далеч надвишаващи моите. Но аз никога не съм парадирал какво съм постигнал и смятам, че дори трибуната на Народното събрание не би трябвало да бъде място, откъдето това да се прави. Но за Вас ще отговоря, че в Акредитационния съвет наистина има девет души, но заедно с това цялото тяло на Националната агенция за оценяване и акредитация съдържа постоянни комисии и експертни групи. Именно те са по всички научни области и направления, които се развиват в страната. Защото, когато Вие защитавате това, което е записано в предложението на вносителя - да има трима представители на БАН, твърдите ли, че са три научните направления в българската наука? Не, безспорно те са много повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, ще си позволя да погледна чисто професионално на нещата, тъй като виждам, че страстите малко се нажежават. Това е напълно излишно и не е в интерес на всички ни и на закона.
За какво става дума? Най-вече за броя на членовете на Акредитационния съвет. В много изказвания, включително и от страна на опозицията, се призна, че 23-има души е наистина голям брой, че това е едно много тромаво тяло и неоперативно такова. Идеята, заложена в поправката на закона, е повишена компетентност, ако мога да кажа максимална компетентност, повишена, ако мога да кажа, и максимална оперативност, и максимална лична отговорност. Практиката отдавна е доказала, че тези три параметъра се постигат най-вече, когато се намали броят на отговорните за дадена дейност или за контрол на дадена дейност органи.

На акад. Сендов бих казал, че дори и теорията на грешките показва, че след десет повторения на измерването грешката спада рязко по една много стръмна експонента. Тоест числото 10 е число 10, което е потвърдено не само от обществената практика, а то като че ли е заложено, така да се каже, и в самата природа. Значи след десет повторения на измерването грешката спада рязко. Ето защо ние се ориентирахме към числото 9.
Вярно е, че вносителят предложи 14 души. Но в комисията след разисквания всички стигнахме до общото убеждение, включително с пълното одобрение на вносителя, че те трябва да бъдат 10 души. Защо? Четиринадесет души се предлагат от вносителя, като се има предвид, че измежду тези 14 души членове на Акредитационния съвет ще се излъчат тези постоянни комисии, които ще бъдат една трансмисия между експертните групи и Акредитационния съвет. В хода на дискусията в комисията стана ясно, че този модел няма да бъде работещ. Ето защо се реши да има отделно, вън от Акредитационния съвет не 4, а 10 на брой комисии. И вече не по области, а по професионални направления. Тези 10 професионални области са всъщност документално закрепени в документите на министерството. Това е реалността, която съществува. И ние имаме 10 експертни комисии към тези 10 професионални области.
След като този въпрос е уреден, да се върнем в началото на моето изказване - да потърсим максимална компетентност, максимална лична отговорност, максимална оперативност, като сведем числото до потвърденото както от обществената практика, така, както изглежда, и от природните закони число около 10. Нека да бъдат 9 души. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За реплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да кажа, че не приемам казаното и от господин Иванов, и намекнатото от господин Панев, че времето ни е много скъпо, много ценно и че едва ли не ние тук трябва да се съобразяваме с това, за да не можем да направим своите изказвания, да репликираме и да изкажем своите становища. Именно за това е пленарната зала, за да се чуят различните мнения, а не само в Парламентарната комисия, там, където те се обсъждат предварително.
В такъв случай, господин Панев, Вие отново не казвате истината, като заявявате, че всички са подкрепили предложението на комисията съставът на Акредитационния съвет да бъде от 9 човека. Аз лично гласувах против и бях против това да се намали досегашният брой от 23 членове. Така че, кажете по-добре, че това е било подкрепено от членовете на мнозинството в комисията като предложение и не говорете неистини!
На следващо място, и в комисията стана дума, че текстът, както е предложен в този случай, действително дава възможност да се възприеме, че председателят може да бъде предложен от министъра на образованието и науката за утвърждаване от министър-председателя и да не е от тези 8 представители хабилитирани лица от основните научни области. Вижте текста, колеги, и ще се убедите сами: четирима представители на висшите училища, двама представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, двама представители на министъра на образованието и науката - 4 плюс 2 плюс 2 прави 8. Ето тази възможност, която позволява да се тълкува по различен начин, ако, разбира се, някой тенденциозно иска да направи това. Но законът не трябва да дава възможност за двусмислие. Затова аз претендирах, че текстът трябва да бъде далеч по-прецизен и по-точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За втора реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя реплика на председателя на комисията господин Панев относно това, което той имаше желание тук да сподели като пожелателен ефект, който той може би за себе си очаква от дейността на Акредитационния съвет. Но аз бях една от тези, които подкрепяха решението на вносителя, тоест текста, внесен от Министерския съвет. Дори в диалог в комисията заместник-министърът сподели, че изразява своето лично мнение, а не мнение на Министерския съвет.
В интерес на истината за народното представителство там беше наложена тезата на малкия кръг, на големия кръг от експерти, които работиха около председателя на комисията. Така че аз продължавам да имам своите опасения относно броя и относно ефекта във времето, с който ние ще контролираме за личната отговорност, за която говорите, господин Панев, тъй като в крайна сметка това е съвет. А никъде в този закон и в законите, които ние създаваме, не сме визирали личните отговорности. Може би те ще бъдат само на една трета от тях - този, който е назначен от министър-председателя, и двамата, назначени от министъра на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За трета реплика има думата господин Благовест Сендов - заместник-председател на Народното събрание.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Обосновката за намаляване на броя беше направена въз основа на това, че ще има постоянни комисии. Беше казано, че постоянните комисии ще покрият професионалните области. Възможно е. Тогава можеше да има само един председател и да се създадат комисии. Но ако отидем малко по-напред, в чл. 87 се казва, че постоянните комисии се формират от състава на Акредитационния съвет по основни научни области и включват не по-малко от трима негови членове. Елементарна комбинаторна задача е, ако има десет постоянни комисии, в колко комисии трябва да влиза всеки от членовете на този състав.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това е текстът на вносителя. Той вече не играе.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Постоянните комисии по професионални области имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет." Господин Панев, при това положение Вие правите нов закон. Вносителят има една логика, провежда я до известно време, вие въвеждате друга логика и сега в тези комисии ще има по един от състава на съвета. Работата става съвсем другояче от основната идея на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за изменение на ал. 1 - това е второто предложение от раздадения ви материал.
Гласували 165 народни представители: за 56, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Янаки Стоилов и Пламен Славов за изменение в ал. 1.
Моля, гласувайте!
Гласували 169 народни представители: за 51, против 108, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е идентично на две групи народни представители - четвъртото и петото, е на господата Лютви Местан, Димитър Луджев, Юнал Лютфи госпожа Дора Янкова и господин Бойко Великов за изменение в ал. 1 числото "14" се заменя с "16" и съответно за преразпределение на състава на Академичния съвет.
Гласували 164 народни представители: за 60, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов, което също се отнася за изменение на ал. 1. Същественото е за 16 хабилитирани лица.
Гласували 161 народни представители: за 55, против 105, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Пламен Славов за отпадане на ал. 2.
Гласували 148 народни представители: за 38, против 104, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за изменение на ал. 2.
Гласували 155 народни представители: за 49, против 97, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев, Юнал Лютфи, Дора Янкова, Бойко Великов и Валентин Симов за заменяне на думата "номинират" с "избират" в ал. 2 и 3.
Гласували 147 народни представители: за 41, против 105, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за изменение на ал. 3.
Гласували 148 народни представители: за 41, против 106, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Драгомир Драганов, Лютви Местан, Димитър Луджев, Юнал Лютфи, Дора Янкова и Бойко Великов за отпадане на ал. 4.
Гласували 139 народни представители: за 32, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за изменение на ал. 4.
Гласували 148 народни представители: за 48, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за отпадане на ал. 5.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи за изменение на ал. 5.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Янкова и господин Великов беше гласувано преди това, защото то съвпада изцяло с това на господин Валентин Симов.
Следващото предложение, което поставям на гласуване, е на народните представители Драгомир Драганов, Янаки Стоилов и Пламен Славов за изменение на ал. 5.
Гласували 139 народни представители: за 42, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Господин Благовест Сендов подкрепи ал. 1 от предложението на вносителя, което означава, че сега ще гласуваме отделно ал. 1 от предложението на комисията, като алтернативно предложение.
Затова поставям на гласуване само ал. 1 от предложението на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 116, против 37, въздържал се 1.
Алинея 1 е приета.
В ал. 3 господин Благовест Сендов предложи отпадане на думите в края на алинеята - "по предложение на техните научни съвети". И текстът остава:
"(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети."
Отпада следващата част - "по предложение на техните научни съвети".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 48, против 92, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 84 така, както е предложен от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 111, против 33, въздържали се 17.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 85 има направени две предложения.
Предложението от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов е оттеглено.
Следващото предложение на същите народни представители е подкрепено от комисията. Става въпрос за една редакция, но твърде съществена.
При това положение имаме текст за чл. 85, като предложение на комисията:
"Чл. 85. (1) Мандатът на председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.
(2) Половината от състава на Акредитационния съвет се обновява по квоти на всеки три години.
(3) Положението на председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор и декан във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
(4) Председателят или член на Акредитационния съвет се освобождава преди изтичане на мандата:
1. по негово писмено искане;
2. при системно неизпълнение на задълженията;
3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността, продължила повече от шест месеца;
4. при несъвместимост с длъжностите по ал. 3.
(5) Решението за освобождаване на председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 4, т. 2 и 3 се взема с мнозинство от списъчния състав на съвета.
(6) Попълването на Акредитационния съвет се извършва по реда на чл. 84."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Думата има заместник-председателят на Народното събрание Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател! Прави впечатление, че комисията налага изменения, които вървят в съвършено ясна посока. Вносителят предлага мандатът за председател и членовете на Акредитационния съвет да бъде 4-годишен, а комисията предлага да бъде 6-годишен.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Има съгласие.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вземете думата, господин Панев, не ми подсказвайте.
Вносителят казва: "Те не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата", а комисията премахва това ограничение. Значи - мандат шест години и може да бъде до безкрайност, докато стане на 66 години.
Аз смятам, че тези изменения коренно противоречат на духа на това, което е дадено от вносителя. Вносителят разумно е казал, че във всички висши училища, в академиите и така нататък е възприет мандат от четири години - и за декани, и за ректори, и за ръководители на катедри, и така нататък, а тук комисията въвежда съвършеното число 6. Защо се прави това? Изглежда, че някой от тези членове на комисията си е намислил да стане член на този съвет, да стане председател (смях от мнозинството), тези, които се смеят, явно виждат, че съм разбрал техните помисли и 6 години мандат, няма никакви ограничения за втори, трети, четвърти и до безкрайност.
Аз смятам, че това е съвсем открита работа.
По-нататък. Самата формулировка на този член, даже и на вносителя, има една непълнота, която аз за съжаление не мога да поправя, тъй като тя не е чисто редакционна. Отнася се за ал. 2: "Половината от състава на съвета се обновява по квоти на всеки три години".
Добре, аз съм попаднал сега в този съвет, изтичат две години или три години по новата формулировка, половината трябва да се обновява, но сега всички са избрани на една и съща дата. Кои ще махнете? Ще махнете тези, които вие не харесвате.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: В Преходните разпоредби е дадено "по жребий".
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В Преходните разпоредби? Добре. Оттеглям тази бележка. Как ще е? По лотария?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По жребий.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Завършвам своето предложение с това: моля да бъде гласувана отделно ал. 1, като заместващ текст на ал. 1 на вносителя, защото аз поддържам категорично ал. 1 на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на акад. Сендов.
Други колеги желаят ли да вземат думата?
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожи и господа народни представители, аз ще си позволя да ви прочета досегашния текст на Закона за висшето образование, за да добиете представа, че на практика казаното от акад. Сендов е основателно, защото вносителят в много по-голяма степен се е придържал и е осъществявал така необходимата приемственост и последователност с досегашните текстове на Закона за висшето образование, отколкото това, което направи комисията по време на второто четене на своите заседания.
Член 79, ал. 1 на сега действащия Закон за висшето образование гласи следното:
"Акредитационният съвет е с 4-годишен мандат. Едно лице не може да бъде избирано за повече от два последователни мандата."
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Нали го казахте това вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, моля ви, не въвеждайте ред вместо мен. Господин Славов има пълното основание да се изкаже. Нека да не си пречим чрез реплики и ще работим по-добре, ако се изслушваме.
Продължете, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Колеги, аз дори и да нямам предложения, мога да се изказвам по текстовете на второ четене. Чета внимателно правилника, господин Димитров. В противен случай председателят на Народното събрание би трябвало да ми отнеме думата. И ако е така, нека да реализира тези свои правомощия. Щом не ми отнема думата, значи аз съм в рамките на изискванията на правилника.
В комисията е истина, че имаше много сериозен дебат по този въпрос. И аз ще се радвам, ако част от изказаните мнения и съображения бъдат чути и от останалите народни представители, които със своя глас взимат решения, които ще бъдат с изключително сериозни последици за управлението на системата на висшето образование през следващите години. Затова и преди малко казах, че не възприемам постоянните ехидни забележки, че опозицията използва правото си, за да изрази своето мнение и да потърси възможност сред една по-широка част от народните представители, много по-представителна, отколкото членовете на Комисията по образованието и науката, да търси подкрепа за тези свои, според нас и според мен, разумни предложения, които сме обсъждали и които сме правили, но комисията и мнозинството в нея не са приели. За това става дума. Защото законите се приемат в пленарна зала, а не в комисиите. В комисиите могат да се обсъждат, но в края на краищата тук ние с вас решаваме окончателно какъв да бъде текстът на един закон. И нека отговорно да се отнасяме към това свое задължение.
Затова се стигна и до тези промени, които по-скоро бяха едно следствие на изискването за обновяване по квоти на определен период от време, един принцип, с който аз не съм съгласен и против който възразих и смятам, че въвеждането му именно доведе комисията или мнозинството от комисията до необходимостта да направи тези промени, които бяха предложени в първоначалния вариант на законопроекта на вносителя.
Аз не смятам, че обновяването на състава на Акредитационния съвет по квоти на всеки три години ще подпомогне утвърждаването на професионализма в неговата работа. Истина е, че практиката, която се наложи през последните години в държавното устройство на Република България, направи модерно това изискване - да има постоянно обновяване по квоти. Но за тази специфична дейност, която ще реализира Акредитационният съвет, бихме могли да си зададем въпроса дали това е добър и удачен вариант за утвърждаване на компетентността в неговата работа. Защото постоянното въртене на членовете на този Акредитационен съвет може да направи някои от тях фигури, които тъкмо, когато са се подготвили на практика да реализират високите отговорности, които се поставят пред тях, ще трябва да излязат от състава на Акредитационния съвет, за да отстъпят на други хора, които тепърва ще започнат да се учат на специфичните изисквания на дейността на Акредитационния съвет.
Това бяха съображения, които не бяха чути и не бяха възприети от членовете на комисията - представителите на мнозинството, затова аз се чувствам задължен да ги споделя с вас и отново да разчитам на вашия разум и на вашето разбиране, когато дойде време за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Имате ли предложение за отпадане, господин Славов, не разбрах?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Имам право да предлагам отпадане на текстове. Предлагам текстът на ал. 2 във варианта, който е предложен от комисията, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Това вече е ясно.
Има думата господин Димитров за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Господин Славов трябва да прочете чл. 69. Искам да прочета ал. 2 във връзка с процедурното си предложение.
"Ал. 2. При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водеща комисия. Допустими се редакционни поправки."
И, забележете, ал. 3:
"Ал. 3. Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути за всяко предложение."
Предложението трябва да е направено по чл. 85, а вие нямате такова и нямате право да предлагате в момента друго гласуване, освен това, което сте предложили писмено на основание на чл. 65.
Затова, уважаема госпожо председател, аз Ви призовавам да се спазва правилникът и смисълът на чл. 65 в неговите алинеи 2 и 3. Защото опозицията в момента има единственото желание да разводнява дискусията, за да не може да бъде приет законът. В същото време същите народни представители твърдят, че е заплашена кандидат-студентската кампания.
Уважаеми колеги...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Глупости.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз ще ви моля, не ме репликирайте, не говоря глупости от трибуната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Но всеки от народните представители може да се изказва по направените предложения за текстове, както правим по всички закони. Освен това предложенията за отпадане са процедурни предложения. Така че да не влизаме в тази процедура.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Искам да направя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не може реплика на процедура.
Други изказвания? Няма.
Започваме гласуването.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на господин Благовест Сендов, което е свързано с основния текст.
Моля за внимание в залата.
Затова отделно ще гласуваме ал. 1 на чл. 85 така, както се предлага от комисията, като заместващ текст.
Моля, гласувайте чл. 85, ал. 1 така, както се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 96, против 26, въздържал се 1.
Текстът на ал. 1 на комисията е приет.
Сега подлагам на гласуване отделно ал. 2 с текста на комисията, за която беше направено предложение от господин Славов за отпадане.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2 от текста на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 19, против 105, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 85 така, както се предлага от комисията, тъй като и ал. 1 вече беше приета.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 18, въздържал се 1.
Член 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 86 има направено едно предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Следва предложение на комисията за чл. 86:
"Чл. 86. Акредитационният съвет:
1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация;
2. утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;
3. взема решения за откриване на процедури и за акредитация и процедури за оценяване на проекти;
4. създава постоянни комисии по професионални области и експертни групи към тях. По предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;
5. взема решения за акредитация или за оценяване на проекти въз основа на докладите на постоянните комисии;
6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища за извършените оценки и акредитации;
7. разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и го предлага на Министерския съвет за приемане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Желае ли някой думата по чл. 86? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 86 така, както се предлага от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 103, против 22, въздържали се 5.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:  По чл. 87 има направено само едно, наистина много голямо, предложение - от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов.
Предложението се подкрепя от комисията по принцип.
Предложение на комисията за чл. 87:
"Чл. 87. (1) Постоянните комисии по професионални области имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.
(2) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.
(3) Постоянните комисии подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване.


(4) В зависимост от заявената процедура докладът съдържа информация и оценка за:
1. образователните цели, поставени пред висшето училище, негово основно звено и специалност;
2. съответствието на вътрешната структура, собствената нормативна документация и решенията на ръководните органи на висшето училище или негово основно звено с този закон;
3. учебната документация;
4. академичният състав;
5. материалната осигуреност на учебния процес;
6. библиотеката, издателската база и други средства за информационно осигуряване на обучението и творческата дейност;
7. изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите;
8. системата за подбор, оценяване и атестиране на академичния състав;
9. научноизследователската (художественотворческата) дейност във висшето училище, неговите основни звена и специалности;
10. реализацията на завършилите обучението си във висшето училище или негово основно звено;
11. спазването на академичните свободи и студентските права;
12. съответствието на обучението с държавните изисквания;
13. системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Има думата за процедура акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, съжалявам, че господин Димитров е тук само, за да налага темпо и го няма, за да чуе моята процедура. Трябва да знае, че парламентаризмът означава обсъждане.
Моля, госпожо председател, да поставите отделно на гласуване ал. 1 като заместващ текст от предложенията на комисията, тъй като текстът на комисията категорично изменя смисъла на това, което е в предложенията на вносителя.
Забележете: "Постоянните комисии контролират експертните групи", "Постоянните комисии се назначават за 3-годишен срок от председателя на съвета".
В тези комисии могат да не влизат експертите, които са в съвета. Следователно председателят на съвета става абсолютен господар на всички решения.
Аз смятам, че тази тенденция - да се изтласка всичко, което идва от експертните предложения на висшите учебни заведения, на академиите и т.н., е една пагубна практика в този закон. Затова моля поне да направим един опит да спасим тези неща, като се гласува алинеята отделно. Така излиза, че председателят на съвета ще решава всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Сендов.
Други колеги желаят ли думата?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Не е така, но няма да взимам думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ,от място): Не можете, защото това е процедура. Сами си го измислихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Няма други предложения.
Гласуваме най-напред ал. 1 като заместващ текст.
Моля, гласувайте ал. 1 на чл. 87 така, както се предлага от комисията, тъй като основният текст е на вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 104, против 34, въздържал се 1.
Алинея 1 е приета.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 87, както се предлага от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 103, против 31, въздържали се 8.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 88 има направено едно предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов, което се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 88. Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:
1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;
2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни звена и специалности;
3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;
4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 88, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 20.
Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 35 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 35. В чл. 89 думите "и неговите основни звена с качество на юридически лица" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте § 35 във връзка с чл. 89, както се предлага от вносителя и подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 20.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 36 има направено едно предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов. Предложението е т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция - предложение на комисията за § 36:
"§ 36. В чл. 90 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В рамките на общия бюджет Академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето училище".
2. В ал. 3 се правят следните изменения:
а/ В т. 2 думите "местните органи на власт" се заменят с "общините".
б/ В т. 4, буква "б" се изменя така:
"б/ Постъпления от такси за кандидатстване и за обучение;" а в буква "г" пред думата "дейности" се поставя "други".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Желае ли някой от колегите думата? Не.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов т. 3 от текста на чл. 90 да отпадне.
Гласували 141 народни представители: за 38, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 36 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 102, против 10, въздържали се 26.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 37 има постъпили 6 предложения.
Предложение от народния представител Руси Статков - т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - в т. 1, ал. 1 "т. 4" се заменя с "т. 3".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Панев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Руси Статков.
Комисията подкрепя предложението.
Тези предложения са важни. Предлага се 3-те процента, които са предложени от вносителя за изследователска работа, да станат 10 процента. Съществени предложения.
Предложение на комисията за § 37:
"§ 37. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
"2. присъщата на висшето училище научна или художественотворческа дейност;".
б) създава се нова т. 3:
"3. издаване на учебници и научни трудове".
в) досегашната т. 3 става т. 4 и думите "на студенти и докторанти" се заличават.
г) досегашната т. 4 става т. 5.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Издръжката на обучението се определя въз основа на:
1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;
2. броя на студентите и докторантите;
3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението".
4. В ал. 4 думите "за студентите и докторантите" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Панев.
Желае ли някой от колегите думата?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Ние постепенно се приближаваме към един от най-оспорваните и най-дебатираните текстове в Комисията по образованието и науката, които са свързани с издръжката на обучението на един студент и с ролята, която играе Министерският съвет при определянето на тези диференцирани нормативи по професионални направления за студента. Казвам тези неща, защото след малко, когато стигнем до размера на таксите, определянето на размера на таксите е в пряка зависимост от тази издръжка.
Аз вече имах възможност да споделя с вас, че в продължение на 2 години в Комисията по образованието и науката дори когато обсъждахме проектобюджетите за 1998 и 1999 г., Министерството на образованието и науката, въпреки нашето желание като членове на тази комисия в Народното събрание да разполагаме с тези диференцирани нормативи, с участието и на Министерството на финансите не можа да ни ги представи. А сега твърдя, че ние не разполагаме с такива диференцирани нормативи след малко, когато стане дума за размера на таксите, ще стане ясно, че на практика процентите и абсолютните стойности във финансово изражение по-скоро се определят като едно пожелание от страна на министъра и на ръководството на Министерството на образованието и науката, отколкото на реални цифри и реална диференцирана издръжка, която е факт и която съществува.
Затова аз изразявам своето съображение, че тези диференцирани нормативи действително са много важни и че ние досега трябваше да разполагаме с тях, за да можем след малко, когато гласуваме въпроса за таксите, да сме наясно действително в какви абсолютни стойности ще определяме таксите за следващата или следващите учебни години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Славов.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз подкрепям казаното от Пламен Славов, за да подчертая необходимостта от дълбокото вникване на проблема що е това "диференциран норматив по професионално направление". Още повече, че наистина там, когато разглеждаме въпроса за таксите, вие ще видите една нова ситуация, която ще се създаде, а именно, че от новата учебна година, ако приемете действително, че ще има такса за първокурсниците, ще се получи троен режим. От една страна тези студенти, които ще бъдат първи курс и ще плащат такса до 30 на сто от диференцираната издръжка. Второ, тези, които са досега приети по държавна поръчка. И трето, тези, които са платено обучение. И питам тогава при този троен режим как ще се формира по-нататък субсидията на едно висше училище и как ще се определи издръжката за обучение, след като този диференциран норматив ще бъде разглеждан в три варианта - платено обучение, държавна поръчка и такси за първокурсниците?
Ето защо проблемът за диференцираните нормативи е изключително важен. И понеже вече в общественото, в публичното пространство се хвърлят различни числа от представители на министерството, от депутати и т.н., аз смятам, че ние трябва да бъдем много пестеливи към тези числа, защото всъщност ние не знаем колко ще бъде реално таксата, тъй като работим на тъмно, тъй като диференцираната издръжка все още не е ясно каква ще бъде. И тя ще бъде една за историка, втора за химика, независимо дали и двамата ще учат в Софийския университет, и трета за медика, а четвърта за стоматолога, въпреки че и стоматологът е в Медицинския университет. Ето защо проблемът за диференцираната издръжка виси до ден-днешен, тъй като откакто е приет законът, до ден-днешен тази диференцирана издръжка не е регламентирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Величкова.
Моля най-напред да гласувате за предложението на народния представител Руси Статков - т. 1 да отпадне.
Гласували 130 народни представители: за 36, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 37 така, както се предлага от комисията и беше докладван от господин Панев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 141 народни представители: за 109, против 31, въздържал се 1.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов:
Създава се § 27а:
"§ 37. Чл. 93 се изменя така:
"Чл. 93. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура, консумативи към тях, химикали и оборудване на висшите училища и акредитираните научни организации по смисъла на чл. 47 за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Госпожа Станка Великова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това предложение е продиктувано от предложение на Българската академия на науките и с оглед да се разшири възможността наистина вносът и получените дарения от чужбина - литература и апаратура, да включват към тях и консумативите и химикалите, които реално присъстват в научноизследователската работа. Същевременно става ясно, че един докторант - знаете, че "доктор" е образователно-научна степен, свързан с тия именно науки като химия, физика и биология, се нуждае от много сериозна апаратура и консумативи. Иначе те реално се затрудняват да извършват своята дейност.
В края на Тридесет и седмото Народно събрание парламентът ратифицира Флорентинското споразумение. Смисълът на това Флорентинско споразумение е именно текстът, който ви предлагаме. Комисията обаче реши, че тези предложения много се разширяват и не застана зад моето предложение - нещо, което е твърде изненадващо от гледна точка на това, че всеки друг може да не бъде съгласен да се подпомага научноизследователската работа и обучението във висшите училища, но не и депутатите от комисията. Още повече, че нашето законодателство твърде много ощетява научноизследователската работа и преподавателската работа. Всички данъчни облекчения в това отношение са безкрайно редуцирани. Затова съм направила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз моля да вникнете в предложението, което сме направили. Отново искам да се обърна към мнозинството: да не погледнете на това предложение като към предложение на опозицията, а да вникнете, че то касае вноса на получените дарения и освобождаването от мита, такси и данък върху добавената стойност. В интерес на истината, ако се ръководите от това, че комисията не подкрепя предложението, това беше една дълга дискусия, където имаше доста колебания.
Аз настоявам в пленарна зала народното представителство да се ангажира с развитието на науката и да вникнем в предложението, тъй като не са толкова много даренията, които идват от чужбина и не се инвестира чак толкова много в науката и образованието. Затова моето изказване сега е в подкрепа на предложението и с молба да го подкрепите и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дора Янкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов за създаване на нов § 37а.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 60, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 38 са направени три предложения:
От народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - § 38 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 38 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за § 38:
"§ 38. Чл. 95 се изменя така:
"Чл. 95. (1) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.
(2) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.
 (3) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.
 (4) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:
1. лица, които са кръгли сираци;
2. лица с определена първа и втора група инвалидност;
3. военноинвалиди;
4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца от системата на Министерството на образованието и науката;
5. курсантите във висшите военни училища за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба;
6. докторантите през последните две години на докторантурата.
 (5) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.
 (6) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети за обучение по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден. Средствата за обучението се предвиждат в бюджета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има ли изказвания? Господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ви моля да се замислите върху нещо. Вие искате тези, които искат да станат офицери и да пазят България, да плащат такси. Не се ли страхувате, че няма да има защо тези хора да стават офицери? Аз мисля, че патриотичността на човека - да поеме ангажимента да отдаде живота си в служба на Родината, струва много повече, отколкото една жалка такса, която искате да вземете от тях. Ще изпразним народа си от чувство за патриотичен дълг и няма да има младеж, който да иска да отиде във военните училища, да ни пази държавата, защото той трябва да си плаща, за да служи на тази държава. Намирам го като смешна позиция, помислете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! И по време на първото четене, в пленарната зала аз изразих не само моето, а и на моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица несъгласие с въвеждането на такси за обучението в държавните висши училища. Това е така поради няколко причини. На първо място това не реализира широкопрокламираната идея на мнозинството, че се премахва платеното обучение в държавните висши училища. Напротив! Въвежда се всеобщо платено обучение в държавните висши училища. И това в сегашната тежка икономическа социална обстановка в страната и затруднените във финансово отношение хиляди български семейства, ще ви изправи пред тежката и трудна ситуация, особено в случаите, когато един от родителите, а има и случаи, когато и двамата са безработни, да не могат да покрият финансовите изисквания, защото обучението на един студент не се изразява само в плащането на годишната и семестриалните такси. То се изразява и във все повече увеличаващите се разходи за квартира, независимо дали живее в общежитие или не, за храна, за облекло, за скъпи учебници и учебни пособия, за път. Това са реални разходи, които всяко българско семейство отделя от своя бюджет, за да може да реализира стародавната идея и желание, характерно за българина от Възраждането, да изучи своите деца, да им даде колкото се може по-високо образование.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Българинът винаги е плащал за обучението.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Освен това ще има случаи, в които в български семейства ще има не един, а двама студенти. Това също са реални ситуации, пред които ще бъдат изправени не ограничен брой български семейства, а много български семейства.
На следващо място, още от момента на работата в Министерството на образованието и науката по подготовката на този законопроект и от министър, и от други представители на управляващото мнозинство към българските граждани започнаха да се сипят най-различни цифри и обещания за това колко ниски ще бъдат таксите, които ще плащат българските студенти в държавните висши училища.

Разговорите, които ние имахме и многобройните срещи, които осъществихме с ректори и представители на академични ръководства в различни висши училища в страната, показаха, че на практика по техните думи, тъй като във всяко едно висше училище се стараят да имат ясна представа за действителния размер на издръжката на студент в различните специалности, в които провеждат обучение, е, че нямат по-ниска годишна издръжка за студент от 600-800 хил. лв. И че горната граница за повечето от специалностите достига до 1 млн. 200 хил. - 1 млн. 500 хил. лв. Тук изключвам специалностите, които са медицина, стоматология, както и във висшите училища по изкуствата, където са многократно по-високи. Говоря за едно общо - масово срещано ниво, което явно всяко едно висше училище отделя за студентите, които се обучават.
Ако направим една сметка, 30 на сто от една такава издръжка означава, че при 30-процентна граница на таксата реално ще се плаща от 250 хил. до 400-500 хил.лв. годишно. Или от 125 хил. до 200 или 225 хил. лв. на семестър преди деноминацията. Това са реалните цифри, с които работят ректорите и ректорските ръководства. И аз имам основание да вярвам на тях, защото те са хората, които решават всички проблеми, които практиката поставя пред тях.
Тези цифри се разминават много сериозно с това, което министър Методиев обяви през последните дни.
Има една друга истина, която не се казва. Вероятно за първата учебна година ще бъдат направени усилия таксите да бъдат по-ниски от 30 на сто. Но неминуемо реалната издръжка на висшите училища, която с течение на времето постоянно се увеличава, веднага ще постави ректорските ръководства пред необходимостта те да искат максималния, горния праг на тези такси. И те, повтарям, няма да покриват, ще покриват една трета от реалната издръжка на студентите, за която, както стана дума преди малко, ние все още нямаме конкретни цифри и конкретни данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Предполагам не само аз, но и мнозина извън тази зала се питат кога Съюзът на демократичните сили е откровен - дали когато публикува тази програма на правителството "2001", или това, което ни предлага сега с този квазизакон. Ето, на с. 101 правителството, мнозинството заявяват: трябва да има баланс в съотношението между, цитирам: "безплатното образование и платената форма на обучение", разбира се. Е, как се налага тази програма на правителството "2001", когато с чл. 95 правителството и мнозинството въвеждат всеобщо платено висше образование?
И аз питам и се обръщам към господин Панев. Господин Панев и Вашите съпартийци, Вие завършихте висшето си образование в така наречения от вас омразен социализъм. Но напълно безплатно.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кой ти каза?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Безплатно. Плащахте ли такси? И защо сега въвеждате такси?
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Плащаше целият народ!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питам също, след като в България имаме, поне по официални данни, около 700 хил. безработни, цели семейства са безработни, нямат никакви доходи, какво ще правят техните деца? Как ще се обучават? Откъде да вземат тези такси, когато те не могат да свързват двата края за храна, за отопление, за осветление и т.н.?
Следователно, с този ваш текст богатите ще си купят и образование, и здравеопазване, и всичко. А бедните, които нямат средства, нека тънат в мизерия и невежество. Затова този текст е антисоциален и предлагам изцяло да отпадне.
Това показва и вашата философия на мнозинството. Вие защитавате само реституцията, парите и богатството. Но не и морала! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Тотоманова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР  АННА-МАРИЯ ТОТО-МАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че тези няколко дни ние всички чухме доста популистки изказвания срещу въвеждането на таксите и затова как държавата се оттегляла от финансирането на висшето образование. Всъщност, ако използвам този термин "оттегляне от висшето образование", мога да кажа, че това отдавна се е състояло, защото и в момента държавната субсидия, тя се нарича субсидия и в сега действащия закон, в членове 9, 90 и 91 изрично се подчертава, че държавата дава държавна субсидия за обучение. Тя конституира 70 на сто от бюджетите на висшите училища. Останалите 30 на сто висшите училища набират сами, предимно от такси за обучение на студентите платено образование. В това няма нищо лошо. Горе-долу такова е съотношението между държавна субсидия и допълнителни приходи на университетите и в развитите страни, не само в Европа, но и извън Европа. И това е един световен процес, свързан с глобализацията на висшето образование.
Уникалността на българския опит се състои в това, че тези 30 на сто допълнителен доход, който университетите набират, за да съществуват, е разпределен само върху половината от студентите. В България всеки втори студент е студент платено обучение. Студентите платено обучение в момента плащат такси от порядъка на 600 хил. лв. на година, тоест всяко второ българско семейство, което има студент, е принудено да плаща тази такса. Заплащайки тази такса, семействата на тези студенти са двойно наказани. Първи път те, бидейки данъкоплатци, са платили веднъж за образованието на децата държавна поръчка, защото субсидията се формира от данъците на всички ни. Втори път те заплащат още веднъж образованието на своите деца. Това не е достатъчно обаче, защото децата платена поръчка са изключени от системата за социално подпомагане и не получават стипендии. До по-миналата година, допреди две години те всъщност нямаха достъп и до общежитията. От две години насам те получават места в общежития само при условие, че нуждите на студентите държавна поръчка са задоволени, тоест - на остатъчен принцип. Питам се - това справедливо ли е...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Социално справедливо ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР  АННА-МАРИЯ ТОТО-МАНОВА: Социално справедливо ли е и дали това се съгласува с един от основните принципи на Европейския съюз, към който ние се стремим и надявам се, към който скоро ще се присъединим - еднакъв достъп до висшето образование.
Мисля, че човек, който е запознат с простата аритметика, ще види, че ако този доход, който сега университетите набират от половината си студенти, се разпредели върху всички, таксите рязко ще спаднат. Така че, нека да не говорим за произволността на числото 30 на сто. Освен това нека не заковаваме таксите веднага на 30 на сто от издръжката на обучението. В правомощията на Министерския съвет е да варира от 0 до 30 на сто. Така че таксите, във връзка с това, че ще намалява броят на студентите в следващите години поради спадащата раждаемост, при запазване на равнището на сегашната субсидия, неминуемо ще спадат. Така или иначе, за едно семейство, което има кандидат-студент, предстои изборът дали да плати една такса от минимум 600 хил.лв. или цифрите, които напоследък нашето министерство спомена.
Сега може да се каже, че платеното обучение е нещо пазарно. Аз рязко бих се противопоставила на този довод, защото студентите платено обучение влизат по друг ред в сравнение със студентите държавна поръчка, на първо място. Така че приемът на студенти платено обучение донякъде опорочава честността на конкурса. Освен това висшите училища непрекъснато се стремят да запазват студентите платено обучение, така че това в повечето случаи, надявам се неволно, води и до понижаване на критериите спрямо студентите платено обучение, което се отразява отрицателно върху обучението на всички наши студенти.
Предлаганата промяна - въвеждането на една всеобща такса, е не само социално справедливо, както, вярвам, вие се убедихте, защото една тежест се разпределя между всички данъкоплатци, а не тежи само върху половината, но е и мярка, която да подобри качеството на обучението в нашите университети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има думата за процедура заместник-председателят Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С риск залата да реагира негативно към това, което ще предложа, но защото студенти от моя избирателен район ме изпратиха още миналата седмица с въпроси по този закон, си позволявам да предложа извънредно заседание на Народното събрание от 16,00 ч., с една-единствена точка от дневния ред - Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Шопова за извънредно заседание днес от 16,00 ч. с една-единствена точка - Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 109, против 21, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Споделям това, което споделиха преди мен по чл. 95 народните представители Пламен Славов и Любен Корнезов. Във вчерашното заседание аз споделих моите съображения и тук в залата не приемам изказването на заместник-министър Тотоманова за популизма, който се прави по този член, поради няколко причини.
Първо. Не е нужно да се заблуждаваме и да се самозаблуждаваме - тези, които са приети досега платено обучение, те ще си довършат образованието платено. Става въпрос, че ние залагаме и с този закон ще се заложи такса оттук нататък за всички, които ще бъдат приети във ВУЗ.
Второ. Пак ще споделя, и вчера споделих, аз продължавам да имам своите големи притеснения относно финансирането на ВУЗ. Въпреки тези такси и въпреки успокоенията, които тук се дават. Тъй като много добре помня, тези, които желаете, можете да поискате протокола от Комисията по образованието и науката, изказването на министъра - какво губим при въвеждането на таксите и какво ще осигури държавата. За мен притеснението е в рамките на около 2 млрд.лв. И тогава министърът, обаче, говореше - преди кризата в Косово, и при една желана финансова стабилизация.
Третото мое предложение, господин председател, е, и моля да намерите начин като процедура да се гласува, в предложението на Министерския съвет има едно добро предложение, върху което моля да вникнете. Министерският съвет предлага, като вносител, завършилите преходния семестър с отличен успех, да бъдат освободени от такси. Аз мисля, че ние можем да намерим воля да стимулираме тези млади хора в страната, които се стремят да получат една добра подготовка и които се стремят към една образованост, да бъдат освободени.
И още на едно място - завършилите предходния семестър с отличен успех от 5,50 до 5,99, да заплащат такса 50 на сто.
Тъй като сега народният представител Иван Иванов ми говори, че те ще получат евентуално стипендия, нека да получат и стипендия, господин Иванов! Защото ние говорихме и в комисията, един млад човек, който е амбициозен, а аз мисля, че Съюзът на демократичните сили и не само той, всички ние се стремим да подкрепим младите хора, които са амбициозни и агресивни да се развият и да доминират в обществото, аз също ги подкрепям. Нека малко да им дадем едно по-голямо рамо, те да бъдат повече и да имат повече стимули.
Така че нека не компенсираме държавното отношение със стипендията. Аз зная след малко каква реплика вие ще направите.
Затова настоявам и не споделям това предложение на комисията, което се предлага като обща редакция, за да се скрие, да намерите, господин председател, ал. 4 в частта за отличния успех и ал. 5 в частта за намалената такса, да може ние да имаме воля да ги подкрепим. Настоявам и ви моля да помислите за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева, Пламен Славов и Руси Статков за отпадане на § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 53, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Тъй като госпожа Янкова предлага запазването на ал. 4 и 5 от текста на вносителя, поставям на отделно гласуване само ал. 4 на комисията. И ако бъде отхвърлено предложението на комисията, естествено, остава в сила текстът на вносителя.
Поставям на гласуване ал. 4 така, както е предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 115, против 43, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
И второто предложение на госпожа Янкова е за запазване на ал. 5 от предложението на вносителя.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Янкова за запазване на ал. 5.
Пояснявам, тук няма заместващ текст от комисията и затова гласуваме оставането на другия текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 42, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 38 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 116, против 27, въздържали се 4.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народните представители Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов:
Създава се § 38а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нали това е подкрепено от комисията? Подкрепено е от комисията, след това ще прочетете направо предложението на комисията.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да, добре. Аз нарочно започнах да го чета, господин председателю.  Тогава тук се налага едно пояснение.
Вероятно поради техническа грешка или може би и по недоглеждане от страна на вносителите, в предложението, а именно: "2. Създава се ал. 2:" - отнася се за богословските факултети и смисълът на това предложение е ограниченията за факултет, в смисъл на бройки хабилитирани и нехабилитирани лица, да не важат за богословските факултети. По обясними причини мисля, че това не е предмет на дискусия. И тук е направен един пропуск, защото не само в ал. 1 на чл. 26 има такива ограничения, числото "40", но има и в ал. 7, където се казва, че факултетният съвет трябва да бъде от 25 до 35 души. Ето защо тук трябва да се добави и ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но това ще го направите Вие, като предложите окончателния текст на параграфа, който се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре.
Има също предложение от Иван Сунгарски, което той оттегля.
И остава предложението на комисията. Добре, тук ще направя тази поправка.
Предложение на комисията за § 38а:
"§ 38а. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 3:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 7 не се прилагат за факултетите по ал. 1."
2. Създава се § 4а:
"§ 4а. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 не се прилага за кандидат-студенти, лауреати на национални и международни олимпиади, и за кандидати за докторантура чрез самостоятелна подготовка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте § 38а, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 4, въздържали се няма.
Параграф 38а е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 39 има направени две предложения.
Предложение от народните представители Анастасия Мозер и Александър Джеров:
В § 39, т. 2 се изменя така:
"2. Параграф 12 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев, което се оттегля.
Предложение на комисията за § 39:
"§ 39. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 10, ал. 1 се отменя.
2. Параграф 12 се изменя така:
"§ 12. Обучението в образователно-квалификационните степени се въвежда от висшите училища след утвърждаване на държавните изисквания за съответната специалност или професионално направление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Мозер, държите ли на Вашето предложение?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР ((НС, от място): Аз сега много съм раздвоена. Не искам отговорът да се дава от моите колеги от тази страна, защото в края на краищата аз искам да дам отговора си самостоятелно, без давление. Но понеже това е включено в следващата разпоредба, затова оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте. Благодаря на госпожа Мозер.
Поставям на гласуване § 39, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 3, въздържал се 1.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
По § 40 има направени три предложения.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи:
В § 40, ал. 2, думите "чието обучение се е финансирало от държавата" да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев - комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петър Ненов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за § 40:
"§ 40. (1)  Разпоредбите на чл. 95, алинеи 1, 2, 3, 4 и 5 влизат в сила от учебната 1999/2000 г.
(2) Приетите до влизането на този закон в сила студенти и докторанти продължават обучението си при условията, при които са приети, за срока, предвиден за завършване на обучението им по учебния план."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Няма изказвания.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов за отпадане на § 40.
Гласували 127 народни представители: за 27, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 40, както са предложени от комисията.
Отменете гласуването.
Господин Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като съм вносител на едно предложение, което беше одобрено от пленарната зала и влезе като разпоредба в закона за въвеждане на приемен изпит за приемане на студенти във висшите училища в Република България, но заедно с това отчитам, че сравнително късното приемане на поправките в закона не позволява да се подготвят кандидатите за приемните изпити за тази учебна година, позволете ми в § 40 да предложа допълнителна ал. 3 със следния текст:
"(3) Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 относно приемането на студентите и докторантите чрез конкурсен изпит влиза в сила от учебната 2000/2001 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трябва да погледна чл. 68 и да видя какво сме гласували, защото иначе не мога да го поставя на гласуване.
Член 68, ал. 1 гласи: "Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:
1. държавните изисквания;
2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните."
Проблемът са думите "конкурсен изпит". Но ние се намираме в ситуацията на заварено положение, тъй че не намирам нищо толкова сложно. И така да си остане текстът, няма да възникнат проблеми. А иначе ние по принцип не можем в залата да приемем текстове, които преди това не са минали през комисията.
Така че поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 40, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 2.
Искате прегласуване ли, госпожо Величкова?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Искам да направя едно пояснение и да получа общото съгласие да се гласува...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така може - с общото съгласие. Заповядайте, но това означава и прегласуване, тъй че формулирайте искането за прегласуване.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, искам да вникнете в предложението на господин Иванов. Става въпрос не за друго, а за изпит. И тогава класирането няма да бъде както в някои висши училища - според техните правилници може да бъде по документи. След като вече сте гласували в чл. 68 за конкурсен изпит, въпреки че - пак процедура - не би трябвало да се внася сега така текстът, аз искам съгласието на цялото народно представителство да приемем предложението на господин Иванов в интерес на нашите кандидат-студенти. Нека да им пожелаем успех на конкурсния изпит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
При общо съгласие - няма проблем, и аз да наруша малко правилника.
Поставям на прегласуване заглавието и § 40 така, както е предложен от комисията и с ал. 3, както е предложена от господин Иван Иванов.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 40 са приети. (Ръкопляскания.)
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
Анелия Тошкова

Калчо Чукаров