Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! В цялата страна днес се чества годишнината от рождението на най-великия син на България Васил Левски. Българите по всички краища на родината, се прекланят пред живота и подвига на този човек, когото народът нарече Апостол на свободата.
Всеки народ има своите духовни водачи и големи имена. И обикновено те са били съизмерими един с друг. В своята тринадесетвековна история българският народ също има своите духовни водачи, велики българи. Те са много на брой и ние се гордеем с тях. Достатъчно е да посочим имената на революционерите в българското Възраждане, съратниците на Васил Левски - Георги Стойков Раковски, войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Панайот Хитов и Филип Тотю, апостолите и техните заместници на дванадесетте революционни окръга по време на Априлското въстание и водача на Априлското въстание Георги Бенковски, гениалния поет и революционер Христо Ботев.
И все пак има едно име, което нашият народ винаги е поставял над другите, с което никой не е могъл да се сравнява и съизмерва. Това е Васил Левски, защото се извиси до възбог и с делата си, и със смъртта си, направила го безсмъртен.
И ако днес ние тържествено честваме този ден - деня на неговото раждане, това е защото винаги трябва да помним и да не забравяме и неговите дела, и неговите слова, защото всички те са завети за нас.
Васил Левски беше този, който не само прозря, че тактиката на революционната освободителна борба са революционните комитети, но, кръстосвайки надлъж и нашир нашата родина, той създаде такива комитети на безброй места. За онова време това беше наистина един подвиг, пред който трябва да се прекланяме. Един подвиг, който народният поет Иван Вазов увековечи в своето стихотворение, казвайки: "Девет годин той скита се бездомен/ без сън, без покой/под вънкашност чужда и под име ново/със сърце порасло и за кръст готово."
Васил Левски стигна до сърцето на всеки родолюбив българин. Ние, народните избраници, не трябва да забравяме, че по-лесно е да получиш доверието на хората, по-трудно е да го запазиш. А за да го запазим, ние трябва да се стремим да направим това, което направи Левски - да стигнем до сърцето на всеки българин.
Васил Левски беше човекът, който почти без образование стигна до философското прозрение: "Ние сме във времето и времето е в нас". И помнейки тези негови думи, не трябва да забравяме, че десетилетия нас ни държаха в безвремието на тоталитарния и посттоталитарния режим.
Васил Левски каза: "Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си". И го сравним с много дребни алчни души, които изповядват точно обратния девиз: "Ако печеля, да печеля аз, ако губя, да губи България".
Васил Левски беше човекът, който водеше точни сметки за всеки похарчен грош народна пара. Той беше човекът, който каза: "Да не присвояваш за себе си нищо, а всичко да подаваш на народа". И си спомним за това как бяхме свидетели, че много хора ограбваха България с милиони и милиарди.
Васил Левски каза: "Целта ни в България и българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност". А именно в България и в българско имаше хора, които проведоха възродителния процес и сега отново се опитват да размахват етническата карта.
Васил Левски беше този, който пред целия град удари шамар на един предател и доносник. Днес ние ще решаваме да отворим досиетата на хора, много от които бяха предатели и доносници за най-близките си хора.
Васил Левски казваше, че трябва да уважаваме нашите съседи и всички страни. Едва сега България се отваря към Европа и света.
Ние започнахме работата на Народното събрание с Декларацията за съгласие. И нека си спомним думите на Апостола: "Да си кажем кривиците, па да вървим заедно напред".
Сега, когато дори се поставя въпросът за отговорността на хора, докарали България до най-тежката й икономическа катастрофа, нека да си спомним думите на Левски: "Свобода, но и всекиму своето".
Васил Левски много пъти говори за чиста и свята република, в която да са свободни и българите, и турците, и евреите, и другите. А дълго време хората, които създадоха републиката, я направиха да не бъде нито чиста, нито свята. Направиха така, че в България и българско не бяха свободни нито българите, нито турците, нито евреите - никой. Едва сега ние можем да кажем, че се борим републиката да бъде чиста и свята. Защото освен всичко друго (оживление в опозицията) чистата и свята република трябва да има и достоен президент, какъвто ние имаме.
Пътят, който ни завеща Левски, не е лек и не е кратък. Но ние тръгнахме по него и връщане назад няма.
Ето защо, прекланяйки се пред паметта на Васил Левски, ние можем да заявим: "Спи спокойно, Апостоле на свободата. България тръгна и ще върви по пътя, който ти й посочи. И ние, нейните избраници по народна воля се кълнем, че няма да свърнем от този път и ще изпълним твоите завети".
Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)

Преди да пристъпим към днешния дневен ред, искам да ви съобщя, че се получи писмо от Българска национална телевизия, с което молят парламентарния контрол евентуално да започне от 11,30 ч., тъй като е предвидено да се предава пряко и поклонението, и полагането на цветя на гроба на Гина Кунчева, което ще започне от 10,45 ч. с приблизително времетраене 45 минути.
Ще поставя на гласуване това предложение. Има ли някой против? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: 183 за, 5 против, 10 въздържали се.
Предложението е прието.

Преминаваме към единствената точка, освен парламентарния контрол, от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.
За процедура госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Парламентарната група на Демократичната левица прави искане времето за обсъждане на всяка група да бъде 45 минути. Поне на нашата да бъде 45 минути. Ако СДС иска повече, да си вземе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
От името на вносителя давам думата на министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет внася законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност на основание чл. 5 от Декларацията за национално съгласие, в която е казано, че отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори е необходимо, за да неотрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност. Това е всъщност и целта на внесения законопроект.
Законопроектът няма предвид да уязви някого, няма предвид да отстрани някого от заемани служби, в които той е в момента, а има единствената цел да освободи определен кръг лица от зависимост, в която се намират или в която биха изпаднали, с оглед принадлежността им към определени служби на бившата Държавна сигурност. И не е необходимо дълго да се обяснява, че един човек, който се намира в тези етажи на властта и който е бил свързан със службите, може да бъде нетрудно принуден да извърши или да не извърши нещо под заплахата, че ще бъде огласено неговото агентурно минало. Ако това бъде известно на обществеността, от само себе си се разбира, че такъв особен вид рекет няма да може да се упражни по отношение на него. Това е целта на закона.
Законът предвижда в своята философия всъщност разсекретяването на досиета на една структура на сигурността, която вече не съществува. Оттук известни опасения, че се посяга върху националната сигурност, върху служби, които се грижат за националната сигурност, отпада по наше мнение, след като тази служба вече не съществува, а службите, които се създават сега, имат друга организация, друга цел и други задачи.
Заедно с това се иска архивите да бъдат предадени там, където се намират всички държавни архиви. Вярно е, че архивите на съответните служби в общия закон са част от Държавния архивен фонд, но известно е също така, че достъпът до тях не е същия, както изобщо е достъпът до държавните архиви.
Целта на закона е с времето всички тези документи да бъдат предадени там, където се намират архивите на държавата, които документират нейната история.
Още в началото на чл. 2 от законопроекта се определя, че никаква документация, а документация съобразно изпълнителните текстове представлява и всяко едно средство, върху което са регистрирани определени факти, не може да има официален характер и изобщо какъвто и да е доказателствен характер, ако тя не се намира там, където съответният закон повелява, че трябва да се намира към времето, когато сега правим този закон, или че е била иззета неправомерно оттам, съхранява се на някакво друго място, различно от онова, което законът предвижда. С това се цели да не могат определени места, където се намират архивни материали, които се водят, че са били унищожени през 1990 г., да бъдат използвани.
Законът предвижда два етапа.
Единият етап е този, при който да се разкрият данните за един кръг от хора, от които обществото най-много се интересува каква е била тяхната принадлежност и тяхното минало. Те са посочени в чл. 3 от законопроекта и е казано, че в едномесечен срок ще трябва да се предадат на министър-председателя данни за народните представители, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и техните заместници, главния прокурор на републиката и неговите заместници, за министър-председателя, заместниците му, членовете на правителството и всички, които са избрани с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет, или на министър-председателя.
Това отговаря точно на разпоредбата на чл. 5, която говори за висшите магистрати, тъй като безспорно е, че върхът на магистратурата са тази категория магистрати, които са посочени в този закон в съответния чл. 4.
Разбира се, известно е, че тези материали не се намират на едно място. Намират се в отделни ведомства и институции и затова се предвижда те да бъдат предадени, информацията да бъде предадена, като данните са, забележете, съвсем ограничени: името, коя е тази структура на Държавна сигурност, към която са принадлежали, съответно каква е била позицията им в тази структура и времето, през което те са сътрудничили в това ведомство.
Министър-председателят ще докладва на Народното събрание сведенията, които има.
Уважаеми дами и господа, разбира се, може да се постави въпросът и той беше поставен в Комисията по национална сигурност: защо точно министър-председателят?
Решенията могат да бъдат различни - това може да бъде председателят на Народното събрание, може да бъде..., аз друг освен него не виждам кой може да бъде, но съображенията на Министерския съвет да предложи това да бъде министър-председателят са свързани с обстоятелството, че основната част от тези архиви се намират именно в изпълнителната власт и той като ръководител на изпълнителната власт не решава, затова той не се поставя на нито едно от звената на трите власти в България, а просто е един докладчик, който докладва сведенията, които са му дали.
Предвижда се и една друга възможност в законопроекта, която наистина създава условия за безконфликтност при решаване на въпросите. Тези, които са били свързани, това им е известно. Биха могли да го заявят предварително, за да няма основание да бъде огласявано това нещо, което е за тях. И всяко едно от лицата, които са посочени по този начин от министър-председателя, ще имат право да видят своето досие.
Кои са така наречените "длъжности", не е съвсем точен изразът, за които става дума? Това са хората, които са били преди всичко щатни сътрудници или тези, които са били извънщатни и които с декларация са заявили, че желаят да служат, или без да са подали декларация, са подавали сведения за тази служба.
В това отношение всички знаем, че досиетата са били, както се казва сега, прочистени през 1990 г. още, и логичен е въпросът какво е останало от тези досиета. Специалистите, които помагаха при съставянето на закона, обясниха, че в архивите има достатъчно сигурни доказателства за тези, чиито досиета са унищожени, ако те са сътрудничили в тези няколко звена, за които става дума, и това е било в регистри, било е в книги, било е в препращане от едни книги към други, така че практическа възможност да се появи едно име, което не е сътрудничило, специалистите казват, че не е възможно.
За тези досиета, които са унищожени, пак по сведения на специалистите, е имало картотека и в нея са посочени имената. Това са данните и тези данни ще бъдат предоставени на министър-председателя и след това огласени от Народното събрание.
Законопроектът предвижда, служи си с първото понятие, което споменах тук, второто са "засегнати лица" и последното понятие е "трети лица".
Обясненията са дадени в Преходните и заключителни разпоредби, като под "засегнати лица" се разбират тези, по отношение на които са събирани сведения от съответните служби. Това са хора, които в някаква степен са били увредени или са могли да бъдат увредени от сведенията, които има за тях. "Третите лица" не влизат нито в едната, нито в другата категория, а техните имена просто се споменават някъде в документацията.
Законопроектът предвижда възможност засегнатите лица по една наредба, която Министерският съвет трябва да издаде в шестмесечен срок, да имат право да проверят своето досие и с това се отговаря на една обществена нужда, на едно обществено желание, което сигурно всички вие, от всички политически сили, сте се сблъсквали - хората да могат да погледнат в досието си и да видят какво е говорено за тях и как е говорено.
Заедно с това, когато за тези лица се констатира, че се засягат въпроси, свързани с тяхната личност, засягат семейства, съпруги, деца, те имат право да поискат засекретяване на материалите за тях за такъв период от време, какъвто те пожелаят.
Пропуснах да кажа, че се предвижда Министерският съвет да издаде наредба в едномесечен срок от приемането на закона за начина, по който лицата, чието сътрудничество е посочено, да могат да видят досиетата, които имат.
Законопроектът си дава сметка, че някои от тези хора, има и такива, които и в момента сътрудничат на действащите служби за сигурност. За тях данните ще бъдат секретни, анонимността ще бъде запазена - за тази им дейност, която извършват сега. И това също ще бъде посочено в наредбата, която Министерският съвет ще направи.
Следва един период от една година след гласуване на законопроекта, през който всички материали ще бъдат предадени на държавния архив и всъщност те вече няма да представляват държавна тайна, ще бъдат достояние на всеки да провери онова, което става дума за него.
Дами и господа, предложеният законопроект в своите Преходни и заключителни разпоредби декриминализира издаването на сведения във връзка с прилагането на закона. Предложено е изменение на Наказателния кодекс. Мисля, че и това изменение да не стане, пак не могат да бъдат държавна тайна, след като специален закон казва, че те трябва да бъдат огласявани.
Тук бих искал да се спра съвсем накратко на няколко възражения, които се направиха в Комисията по национална сигурност, които сигурно ще се чуят и в тази зала и които не са били неизвестни за правителството при внасянето на законопроекта.
Едното от тях е няма ли да бъде засегната личната сигурност на тези, които са работили в чужбина, употреби се изразът "под прикритие", това означава да е бил на една служба, пък да е вършел друга работа, след като неговото име ще бъде обявено. Дали там няма да бъдат подложени на преследванията на наказателните закони на съответната държава?
Много внимателно, чисто професионално се занимах с този въпрос и стигнах аз, изразявам моето мнение, до извода, че тази опасност няма да я има, защото в който и да било от законите на съответните страни се изискват данни, че някой е извършил шпионаж в полза на друга държава с конкретни негови действия. Като се има предвид, че нито се огласява този човек какво е донесъл, нито се огласява периодът, за който го е донесъл, нито се огласява държавата, в която е бил, практически невъзможно е да бъде образувано наказателно преследване срещу него.
Колкото се касае до втория въпрос, който беше поставен от уважаемия господин Добрев, който има, разбира се, и професионален опит в това отношение, и аз заради това се постарах да помисля по тези въпроси, дали няма да се открие серия от процеси по Закона за отговорността на държавата за лица, които са засегнати. Тогава когато един закон повелява да бъде дадено сведение, дори при преценката, че това, което засяга, е дефамиращо по отношение на него, не може да даде основание за един иск по този закон.
Дами и господа народни представители, третото възражение, което виждаме в медиите - че хората ще се въздържат оттук нататък да сътрудничат на съответните служби. Вижте, има една коренна промяна в обществено-политическата обстановка. Аз не вярвам някой сега да трябва да се въздържа заради този закон да шпионира Североатлантическия договор или Европейския съюз, тогава когато ние се стремим да влезем в Европейския съюз и Североатлантическия договор. Други са били условията, други са били нуждите на държавата по онова време. И по тази причина тази въздържаща функция, за която става дума, просто няма място. Тъй като никой няма да иска от някого сега да върши това, което е вършил тогава.
Аз знам, че законопроектът е болезнен. Законопроектът трябваше да бъде приет още през 1990 г. от Великото Народно събрание. Поставян е многократно на разглеждане. Вярно е, че ако беше поставен тогава, резултатите щяха да обхванат сигурно по-широк кръг от хора и щяха да бъдат по-задълбочени изводите от това. Но аз ще кажа българската поговорка: "По-добре късно, отколкото никога". А това се налага от хората, гражданите, които желаят да знаят кой ни управлява и не толкова любопитството да се знае кой управлява тази страна, а наистина необходимостта тези, които управляват, да бъдат свободни от всякаква зависимост. Това са основанията, това са целите, които преследва правителството с внасянето на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Христо Бисеров да прочете становище на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Становище относно законопроект за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност, внесен от Министерския съвет и законопроект за разсекретяване на архивните документи, фактите и сведенията за дейността на правителството, държавните учреждения, политическите партии и религиозните организации в Република България, внесен от Георги Дилков, Нансен Бехар и Христо Смоленов.
Комисията по национална сигурност разгледа предложените законопроекти на свое заседание, проведено на 16 юли 1997 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията изслуша министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев и народните представители Георги Дилков, Нансен Бехар и Христо Смоленов.
Комисията споделя разбирането на вносителите на двата законопроекта, че достъпът до документите на бившата Държавна сигурност се нуждае от законодателно уреждане. В този смисъл са и обществените очаквания у нас. Израз на тези очаквания даде и гласуваната в Тридесет и осмото Народно събрание Декларация за национално съгласие. В същото време този проблем беше решен успешно и в редица централноевропейски държави.
Комисията по национална сигурност приема идеята, заложена в глава четвърта на законопроекта на Министерския съвет, в разумни срокове и по реда на Закона за Държавния архивен фонд да се реализира решението на Тридесет и шестото Народно събрание от 13 април 1994 г. за отпадане на ограниченията на държавната тайна от документите на бившата Държавна сигурност. Тези документи засягат един дълъг период от време и в тях се съдържат факти и сведения от съществено значение за познаване на най-новата ни история. В същото време комисията изразява загриженост за опазване на националната ни сигурност и в частност на структурите и дейността на съвременните служби за сигурност на Република България. Поради това комисията смята, че разпоредбата на чл. 14 от законопроекта е задължителен елемент от него.
Комисията възприема идеята на глава трета от законопроекта на Министерския съвет засегнатите лица да имат възможност първи да се запознаят с информацията, която е събирана и обособявана за тях. Това трябва да се извършва по ясен и точен нормативен регламент. Засегнатите лица трябва да имат възможност да поискат засекретяване за период от време на онова, което за тях представлява лична или семейна тайна. В същото време трябва да се осигури анонимността на действащите сътрудници и трети лица.
Комисията по национална сигурност възприема и глава първа от законопроекта на Министерския съвет, в която е заложена и идеята на Декларацията за национално съгласие на Тридесет и осмото Народно събрание, лицата, участващи активно в управлението на страната, да имат прозрачно минало и настояще и да бъдат освободени от външна зависимост, ако такава съществува. Комисията по национална сигурност счита, че кръгът от лицата, визирани в чл. 3, може да бъде допълнително уточняван. В този смисъл да се има предвид и писмото на председателя на Конституционния съд, изходящ N КС-25 от 16 юли 1997 г., в което той настоява членовете на Конституционния съд да бъдат включени в кръга на лицата, за които се прилага този закон.
Комисията счита, че законопроектът на Министерския съвет е отворен за усъвършенстващи текстове, които ще бъдат обсъдени на второ четене.
По законопроекта за разсекретяване на архивните документи, фактите и сведенията за дейността на правителството, държавните учреждения, политическите партии и религиозните организации в Република България с вносители народните представители Георги Дилков, Нансен Бехар и Христо Смоленов, Комисията по национална сигурност е на мнение, че конкретните текстове, които имат пряко отношение към проблема за документите на бившата Държавна сигурност, могат да бъдат разглеждани като предложения за второ четене на законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Останалите текстове на законопроекта на народните представители уреждат различна материя и в този смисъл те не са предмет на настоящото становище.
С оглед на гореизложеното, Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията беше прието на 16 юли 1997 г. с 15 за, 4 против, без въздържали се. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
За становище на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите има думата господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Господин председателю, на 16 юли 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, N 02.01-18, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 13 членове на комисията. Присъства и господин Атанасов, секретар на Министерството на вътрешните работи.
Бяха зададени много въпроси във връзка с обсега на лицата по чл. 3 от законопроекта и във връзка с възможността разсекретяването на досиетата да засегне човешки права или националната сигурност. Отговорите бяха изчерпателни и компетентни.
След проведено гласуване, при което 10 души подкрепиха законопроекта, а 3 се въздържаха, комисията реши да предложи на народното представителство да подкрепи законопроект N 02.01-18 - за достъп до документите на бившата Държавна сигурност на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За изказване има думата господин Алексанър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Самият факт, че започваме да разглеждаме този въпрос в една толкова спокойна, мирна, тиха, бих казал, миролюбива атмосфера, показва, че нещо се е променило през годините у нас.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Даже безразлична.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тоест, ние сме постигнали известна зрялост на нашето демократично общество, което кара и народните представители, очевидно и българската общественост, да не се вълнуват чак толкова много от този проблем. (Оживление.)
Казвам това като една констатация, защото моето мнение е по-различно от това на мирното, тихо и спокойно обществено мнение по въпроса. Искам в това изказване да дам своя отговор, а струва ми се, че и парламентът трябва да даде ясен отговор поне на четири въпроса:
Първо, защо ще се разкриват така наречените досиета, т.е. каква е целта?
Второ, кога ще се разкрият, т.е. това е въпросът за конкретното време - сега, това лято, следващата година или кога точно?
Трето, на кого ще се разкриват досиетата? От предложения законопроект става ясно, че на някои ще се разкриват, на други - не, т.е. става дума за кръга от лица и нетолкова и само за кръга от лица, а по-скоро за отношението на различните социални групи към този проблем; добре известно е, че агентурата на Държавна сигурност е работила практически във всички социални групи на българското общество без изключение.
И четвърто, на което трябва да отговори българският парламент, е как ще се разкрият досиетата, т.е. технологията на самото разкриване?
Преди да предложа моя отговор или желанието за подобен отговор от българския парламент, ще засегна съвсем накратко два проблема:
Първият е предисторията на въпроса за досиетата. Бих казал, че това е брадат проблем. Той влезе за обсъждане във Великото Народно събрание и в този смисъл може да се каже, че има парламентарна брада. Тогава всички си спомнят атмосферата на напрежение, на конфликти, на конфронтация, включително довела и до това, което се нарича преструктуриране на парламента.

Вярно е че тогава вероятно са били обвинени много хора, които под натиск, под заплаха са подписвали подобни декларации за сътрудничество и неведнъж тези случаи се изтъкват като пример едва ли не за геройство. Но вярно е също така, че след като тези хора тогава бяха включени от комисията, която правеше проверката, и представени именно като сътрудници на Държавна сигурност, голяма част от тях участваха практически във войната, бих я нарекъл, срещу Съюза на демократичните сили конкретно като опозиция тогава до такава степен, че тогавашната тръгнала доста мощно като формация по примера на страните от бившия източен блок - Полша, Чехия и Унгария, българска опозиция изведнъж загуби като че ли мощ и енергия и се създаде впечатлението за конфронтация и разпадане на опозицията. Тоест тези страдалци, някои от тях на демокрацията, изведнъж след разкриването на досиетата им застанаха открито на позиции срещу демократичните сили. И това също трябва да се припомни.
По-нататък въпросът имаше развитие и в Тридесет и шестото Народно събрание, когато имах възможност като председател и на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, а по-късно и като председател на парламента дори да се запознае поименно със списъка на тези лица, които по силата на решение на Министерския съвет от края на 1992 г. бяха подали молби за проверка на техните досиета в Министерството на вътрешните работи и бяха получили съответните документи във формата на бележки били ли са, не са ли били сътрудници и на кой отдел. Доколкото си спомням, някои могат да не знаят, такива документи се изискваха специално в рамките на Съюза на демократичните сили от всички кандидати за народни представители, от всички лидери на политически партии от ръководството на висшия орган - Националния координационен съвет. Аз нямам информация кои са подали документи и не са получили съответната бележка. Но като парламент ние имаме такава информация, документите трябва да се пазят в парламента със списъка на лицата, които са получили бележки. Този списък бе предоставен на парламента от министъра на вътрешните работи.
Толкова по предисторията. Значи, този въпрос има история и е справедливо да се занимаваме с него. Защото нещо, което е съществувало като проблем и са се занимавали два парламента, рано или късно трябва да намери своето решение.
Второ, опитът на други страни. Това е вторият проблем, на който накратко ще обърна внимание. В Чехия, в Унгария, в Полша и в Германия преди това бяха разсекретени досиетата. Технологиите са различни и не е важно каква е технологията, важно е какво показа актът на разсекретяване. Той показа какви категории лица, тоест, най-общо казано хора с какви биографии са влизали в структурите на Държавна сигурност. Така по опита на това какви социални категории са влизали в тези структури на тези държави от бившия социалистически лагер много лесно един средноинтелигентен човек може да си направи извод какви точно социални групи и категории у нас са влизали на работа в тези структури. Ето ги обобщени на базата на разсекретените вече досиета в тези братски бивши социалистически държави, а сега можем да ги наричаме вече братски натовски държави. (Оживление и шум в блока на Демократичната левица.)
На първо място, хора, които са влизали в тези служби, са били хора с достатъчно дълъг фамилен, бих го нарекъл, стаж в съответната комунистическа партия, от добри комунистически фамилии, тоест сигурни, които могат да бранят чрез тези органи народната власт.
Второ, това са били хора, ръководители на основните стопански структури на съответната държава, директорите на предприятията във всички видове производства, разбира се, най-вече във военните, специалните производства.
Трето, това са били ръководителите и говорителите в средствата за масова информация - телевизия, радио, БТА.
Четвърто, това са били представители на научни, стопански, банкови и други ръководни елити в съответната социалистическа държава, които по силата на вземаното положение са боравели с много информация и са имали широк кръг контакти.
Пето, това са били различни видове специалисти, които са имали възможности за много чести контакти със западни държави, били са в командировки и т.н., и т.н. и за всяко нещо много често са пишели доклади за съответните служби - с кого са контактували от вражеския капиталистически свят.
Шесто, това са били криминално проявени лица.
Седмо, това са били лица, заловени на така нареченото местопрестъпление в службата или другаде и, притиснати от това да излезе публично тяхното име или да бъдат вкарани в съдебен процес или в затвора, са били заставяни да сътрудничат на службите за сигурност и престъплението им е опрощавано задкулисно.
Осмо, това са изнудваните вече лица с факти от тяхното минало или с факти от тяхното настояще, включително до семейни изневери, други видове далавери и т.н., и т.н., и т.н. (Оживление в блока на Демократичната левица.)
Ето кръгът от лица, които са могли и са ставали сътрудници на Държавна сигурност.
И сега накратко моят отговор на поставените въпроси. Защо трябва да се разкрият досиетата.
Първо, заради истината и откритостта на обществото.
Второ, заради необходимостта от един по-открит, по-адекватен път на нашата страна към процеса на демокрация. Факт е, че всички държави, които разкриха досиетата, направиха едновременно и по-решителни, и ясни, видими стъпки към смяна на своите икономически системи и вече наистина са членове на европейски структури, тоест те са по-напред от нас в промените.
Вторият въпрос - кога да се разкрия? Отговор е: след като сме закъснели, сега. Затова приветствам законопроекта на Министерския съвет.
Трето - на кого? Тук вече очевидно ще се получат различия. Моето мнение е основано на опита главно по работата върху този въпрос в Република Полша, където отговорът е даден така - на всички граждани, без изключение. Всеки гражданин на съответната страна трябва да има достъп и да знае за себе си какъв е бил, кой е събирал за него информация, в какви отношения е влизал. Това е откритото общество. Този отговор, който трябва да дадем на всички граждани, се допълва и от обстоятелството, че организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в която ние сме пълноправен член, препоръчва в своята Варшавска декларация - чл. 150, именно това - да се разсекретят досиетата на всички граждани, допълвайки, за да не би да забравим, включително и на ръководителите и работещите в средствата за масова информация, смятайки, че много често пречка за развитието към демокрация е именно дезинформацията, която излиза в средствата за информация.
И последният въпрос, на който отговарям, е как да стане това, технологията. Отново казвам, че съм привърженик на един по-различен вариант от този на Министерския съвет и ще направя някои поправки към законопроекта на Министерския съвет. Те ще бъдат на основата именно на опита на Чехия, Унгария и Полша. Целта на тези поправки ще бъде да се даде възможност всички чрез съответната декларация да декларират били ли са или не са били, тази декларация да бъде проверена от съответния орган и хората, които са подали невярна декларация, фалшива декларация по този въпрос, да бъдат отстранени от заеманите длъжности в съответните структури на българското общество, ръководни структури, не просто и само затова защото са били или не са били агенти, а защото са хора, които могат да подават фалшиви декларации. А човек, който може да подава фалшива декларация, според полския закон и другите, е човек, който няма моралното право да работи обществена работа, тоест той вече с акта на подаване на фалшив документ дава знак, че може да лъже обществото, в името на което би трябвало да работи.
С това приключвам и ви призовавам към отговорно отношение по този законопроект, защото той е част и от нашия път към Европа и към откритото, отворено общество на демократичните държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Правя следното процедурно предложение преди да започне разглеждането на проектозакона за досиетата.
От 10 ноември 1989 г. до този момент министри на вътрешните работи на Република България са били: ген. Семерджиев, Любен Гоцев, Пенчо Пенев, Христо Данов, Йордан Соколов, Виктор Михайлов, Чавдар Червенков, Любомир Начев, Николай Добрев, Богомил Бонев. Понастоящем Богомил Бонев.
Предлагам на народните представители тези хора да бъдат поканени в залата и да дадат устна или писмена декларация, че през времето, когато са били министри, не са чистили, не са изнасяли, не са унищожавали досиета.
ГЛАС ОТДЯСНО: Кога ще стане тази работа?
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Предлагам също в залата да бъдат поканени бившите и настоящи шефове на разузнаването и контраразузнаването и господин Веселин Методиев.
И последно, обръщам се към уважавания Йордан Соколов и Николай Добрев, понеже са депутати, дали биха подписали или направили устно такава декларация. Благодаря. (Ръкопляскания от лявата страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За себе си мога да кажа, че веднага бих подписал и правя такава декларация, че нищо не е унищожавано и не е прочиствано по времето, през което аз бях министър на вътрешните работи. (Ръкопляскания от средната и от дясната страна на залата.)
Имате думата, господин Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ): Аз, докато бях министър, не влязох в архива. Не съм разпореждал и не съм изисквал да бъдат нарушавани архивните масиви на МВР, нито на централните и национални служби, нито на регионалните дирекции.
Не съм сигурен обаче и мога да дам много данни за моите предшественици.
Господин Соколов, Вие спестявате истината. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Добрев, никаква истина не спестявам, а Вие си позволявате да говорите неистини.
ГЛАС ОТДЯСНО: Да дойде Семерджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение да поканим определени лица.
Моля, гласувайте. (Оживление в залата)
Моля, тишина в залата!
Гласували 199 народни представители: 106 за, 61 против, 32 въздържали се. (Ръкопляскания в Демократичната левица, възгласи, шум в цялата зала.)
Моля квесторите да поканят тези лица, които могат да влязат в залата, ако искат, разбира се.
За процедура ли желаете думата, господин Сунгарски? Имате думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Явно колегите народни представители не разбраха за какво става дума. (Възгласи в Демократичната левица и ръкопляскания.) Ние сме се събрали днес (шум в залата) ... събрали сме се днес да разглеждаме законопроект, а не да правим изслушване. (Шумът в залата продължава.) Ако вие имате намерение с подобни хватки да препятствате дебата в Народното събрание, това си е за ваша сметка.
Аз гласувах против, затова защото днес имаме да приемаме законопроект. Ако искате да слушате някого, направете го по съответния ред, предвиден в правилника. А сега правя процедурното предложение за прегласуване (ръкопляскания отдясно) на вашето предложение. И ви моля в тази зала да се държите като народни представители, а не като махленки! (Продължава шумът и оживлението в залата. Татяна Дончева от място желае думата за процедура.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (излязла пред банките): Ние поискахме думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега има предложение за прегласуване. Хайде си седнете на мястото, защото няма да Ви дам думата оттука. (Към Татяна Дончева.)
Подлагам на прегласуване предложението и то само за поканване на лицата. Всичко друго, което господин Бончев каза, изобщо такава процедура, по този начин не може да бъде приета.
Така че, много моля, когато се правят процедурни предложения, народните представители първо да се справят с правилника и процедурните им предложения да бъдат в съответствие с правилника.
Моля, прегласувайте предложението да бъдат поканени бившите вътрешни министри.
Гласували 214 народни представители: 84 за, 111 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Госпожа Дончева, искате ли думата? Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Тъй като председателят на Народното събрание, председателстващ днешното заседание взе отношение по същество, той би трябвало да предаде воденето на заседанието на един от заместник-председателите, а не да подлага на прегласуване темата.
И аз не зная, може да спечелите всяко гласуване с гласовете, които имате. Но от какво се страхувате? Не е ли неудобно филолози, автомонтьори, архивари и други да решат този проблем, като в това Народно събрание има трима души, които са в час по въпроса. И вместо да слушаме тях, ако щете да се откажем от правото ние да говорим, си правим импровизации.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Я се дръжте прилично!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така не може. От какво се страхувате да дойдат тези хора?! От това, че знаят? От това че знаят системата?! И от това, че могат да задават конкретни въпроси?
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Дръж се прилично!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В крайна сметка вие също сте заинтересовани да излезе истината, а не манипулацията. И не един човек да ви държи...
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Не може да се държи така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, не съм взел никакво лично отношение. И ако проверите, ще видите, че аз и двата пъти гласувах за предложението. А на Вас не Ви позволявам да обиждате народни представители, с оглед на техните професии. (Ръкопляскания в дясната страна на залата.) Тук имат право да говорят всички народни представители, а не само бившите прокурори. (Ръкопляскания в дясната страна на залата. Оживление в цялата зала.)
Сега първо моля всички народни представители да си седнат по местата и спокойно да преминем към дебатите.
За процедура има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, предлагам нова процедура. Аз мисля, че на това не би се противопоставил никой, тъй като в нарушение на правилника комисията не прецени и не внесе за първо разглеждане, друг е въпросът дали щеше да мине на първо разглеждане, законопроекта ни, а предлага тези неща да минат като предложение за второ четене. Това е уникално, според мен. Аз предлагам да бъдат поканени поне представителите на Министерския съвет - господин Богомил Бонев, началникът на Националната разузнавателна служба и господин Веско Методиев като вицепремиер, който на практика водеше преговорите с останалите парламентарни групи по вкарването на този закон. Много ви моля, това е процедурата - тези три лица да бъдат поканени в залата като представители на Министерския съвет, в качеството им на вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Има предложение да бъдат поканени трима души, които господин Дилков посочи. ( Шум и реплики от опозицията.)
Спокойно! По всяка процедура има право на едно изказване против. Има ли някой против? Ако няма, ще гласуваме процедурата.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 223 народни представители: 99 за, 107 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители. Дискусията в пленарната зала никога не е блестяла кой знае с какви качества, но днес явно е на път да надмине всякакви критерии и граници.
Трудно е да се гадае независимо от евентуалното гласуване каква част от нас и в каква степен приема темата не толкова за разсекретяване на документите на Държавна сигурност, колкото за т.нар. досиета сериозно. Според мен, обаче, е очевидно от представения ни проект, че съставителите определено не разглеждат темата сериозно, а същевременно не възприемат и нас сериозно. В противен случай те просто не биха ни предоставили подобен проект, проект, който свежда до абсурдност стремежа към прозрачност, демократизиране и преустановяване на въздействието върху политическите лица.
Проблемът е достатъчно деликатен, изключително важен и има пряка връзка с националната ни сигурност и интереси, пряка връзка с българската държавност. От друга страна е проблем, който засяга вероятно твърде много хора, твърде много човешки съдби, и всичко това не търпи никакви импровизации. Нещо повече, освен сериозно, компетентно и отговорно отношение, проблемът с достъпа до документите на Държавна сигурност изисква и поне минимално съгласие от политическите формации и обществото по основните принципи, механизми, гаранции и защита на гражданите при възприемане на определен подход за решаването му.
Ясно е, че предлаганият законопроект е далеч от това условие. Нещо повече, ясно е, че подобно съгласие отсъства дори в средите на мнозинството, колкото и различията да се споделят под сурдинка.
Абсурдността на проекта е очевидна във всички текстове, които ни се предлагат - и по отношение на употребяваните понятия, и по отношение на обхвата на лицата, на сроковете, на органите, на които е възложена проверката или използването на документите, по отношение на неясните процедури, на определенията в Допълнителните разпоредби и прочие.
По силата на какви конституционни текстове се предоставя на изпълнителната власт правото за извършване на проверката и следва ли всичко това да се концентрира единствено и само в ръцете на представители на една партия? И ако това право се предоставя, оставям настрана отсъствието дори на намек за демократичност и плурализъм, то къде и какви са гаранциите срещу злоупотребите с информацията, срещу фалшификациите? Къде са процедурите и възможността на гражданите да се защитят и пред кого да се защитят от несправедливи обвинения? Къде са гаранциите срещу политическата или личностно мотивираната избирателност при огласяване на информацията? А и какви са гаранциите за автентичността на самата информация? И нима не е било възможно освен последващо прочистване да е имало и попълване на част от документите? Като вземем предвид и посочената от специалистите т.нар. "оперативна спекулация" или "оперативен брак" в рамките приблизително на 14 до 16 на сто, а може би и повече; като вземем предвид фиктивните вербовки, струва ми се става ясно, че истината би била трудно достижима.
Възможно е да бъдат поставени още въпроси и част от тях отдавна занимават обществото. Но за съжаление въпросите не намират своя отговор в предоставения ни законопроект. Нещо повече, те се пораждат именно от него и освен въпросите, законопроектът поражда и сериозни опасения и тревога за структурите на сигурността на България; за международните ни контакти; за евентуалните негативни последици за България в международен план.
Не могат да се пренебрегнат и последиците за хиляди български, а и чуждестранни граждани, работили за българската държава и българското общество. И тук емоционалната, но политизирана риторика е неуместна и ненужна.
Разбира се, не за първи път през последните 7 години бихме станали свидетели на идеологизирано унищожаване на част от държавната система, но горчивият ни опит явно не е оценен и за поредното потупване по рамото или дипломатическа закуска отново сме на път да сътворим нещо изумително.
Очевидно е, че липсват всякакви управленски мотиви. Очевидно е, че политическите и то със съмнителна стойност разсъждения са затъмнили здравия разум при изготвяне на проекта и от това следва, че предлаганият ни законопроект трябва да бъде върнат.
Ние можем и трябва да се противопоставим на параноята, на всепоглъщащата омраза, която би извадил на бял свят подобен закон. Можем и трябва да се противопоставим на поредната имитация на историческа обективност и справедливост; да се противопоставим на правната, професионалната и морална абсурдност на предлагания ни законопроект; да се противопоставим на внушенията, които той носи със себе си.

Законопроектът определено не кореспондира с придружаващите го мотиви и не решава въпросите, свързани с противопоставянето на въздействията, с премахването на зависимостта на лица от политическия елит, от държавната администрация и не слага никакъв край на компроматната война. Рискът за бъдещето на стотици хиляди граждани, рискът за българските служби за сигурност, а оттам и за националните ни интереси и сигурност несъмнено е по-голям от съмнителните резултати от приемането на подобен закон. И ако обществената нагласа и интерес, съответно и политическата воля на народните представители са свързани с разбирането за прозрачност, с разбирането, че освен въздействието на закона и морала, не трябва да има други въздействия, то следва да се потърси друго, далеч по-компетентно, по-професионално и по-ефективно решаване на проблемите. Не по пътя на доработване и допълване на предлагания проект, а по пътя на ново, цялостно уреждане, при нова философия, нови принципи и нови механизми със задължителните за случая гаранции за защита на гражданите и техните права, със задължителната за случая загриженост за националните ни интереси и сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Не виждам господин Димитър Луджев.
Следващият, записал се от Парламентарната група на ОНС, е господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Искам да споделя някои неща, които ме вълнуват мен лично като народен представител, като бивш директор на Националната служба за сигурност и то не като служител на бившата Държавна сигурност, а като бивш директор в демократичния преход, който е бил директор на тази служба.
Искам да ви разкажа част от ежедневието на тази служба. Смятам се отговорен пред сега действащите служители, пред тези, които са в запаса, пред сегашните сътрудници и тези, които също вече не сътрудничат на службите.
Законът, който е предложен на нашето внимание, според мен не отразява обществената необходимост в този етап, в който тя да даде яснота кой кой е и в тази зала, и в управлението на държавата. Защото голяма част от това, което ще потърсим, няма да го намерим там, къдeто го търсим. И голямата част ще се върне след това като бумеранг и ще раздели обществото, а с това ще дадем възможност двуполюсният модел да се утвърди. А той се оказа неефективен за България.
Когато поех службата на 5 юли 1992 г., я заварих с 85 на сто непопълнен ръководен състав. Нямаше на кого да се поставят задачи. Като пример ви давам Пазарджишката регионална дирекция. Там имаше 25 на сто попълнение. Кой от тези, който е довел службите до този им вид и е бил народен представител или е вземал някакви решения, е поел някаква отговорност пред българския народ за тази неефективност на службата тогава, когато аз отидох? Заварих Националната служба за сигурност след една година съществуване под това име, без собствен щат. Щатът се направи на 1 април 1993 г. Стоеше щатът на Националната служба за защита на Конституцията. Разбирате ли, че тези служби на България в този демократичен преход не работеха за нейната защита? И някой умишлено беше извадил българското контраразузнаване да не работи за интересите на България. Сега се дава възможност за втори път службата да бъде разбита, унищожена и деблокирана под формата, че ще изгоним тези, които ни манипулират.
Освен бивши сътрудници на Държавна сигурност в редовете на управлението, в редовете на политическите партии има презумпцията, че има и сътрудници на чужди разузнавателни централи. Защо никой не постави въпрос в този проектозакон да ги открием? Защо не поставихте да поискаме от тези, които... да бъдем заедно, да бъдем в НАТО или някъде, та да си кажат кои са сътрудниците между нас, та да може те да не ни манипулират? (Ръкопляскания от левицата.)
Искам да ви кажа, че след като заработи службата, 6 месеца ми бяха необходими, за да намеря хора, които да поставя на определени длъжности, и да тръгне да работи. И започна да тече информация. И трябва да ви кажа, че в сградата на едно посолство, което е европейско, което е в тези структури, където и ние сме тръгнали, получихме достоверна информация, че се уточняваше поредният командир на танкова рота от един от танковите гарнизони. Дотам бяха стигнали нещата да изтича информация от българските служби, от българските военни поделения. Службите на чуждите разузнавателни централи продължават да работят срещу нашата страна. Гърция и Турция са членки на НАТО. Мислите ли, че не работят една срещу друга? Всеки ден четем във вестниците как еврейското разузнаване в Америка е направило нещо или обратно. Коя държава си позволява да унищожава собствените си разузнавателни и контраразузнавателни централи? (Ръкопляскания от левицата.) Коя държава, ви питам? Кой морално ще застане и ще каже: аз съм съгласен България да няма собствени служби? В името на какво?
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Кой казва такова нещо?
АРЛИН АНТОНОВ: Законът го казва, господин Илиев, и няма да влизам с Вас в диалог.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Не става въпрос за такова нещо!
АРЛИН АНТОНОВ: Точно за това става въпрос. Защото аз съм бил вътре, в кухнята, а Вие сте бил отвън и сте чел вестници. А аз съм бил вътре, в кухнята. И затова ви говоря от тази трибуна, за да ме чуете добре. Нека да направим закон и аз съм за да се отвори моето досие, ако с нещо съм нарушил като български офицер отговорността си към този народ - на мен, на моето семейство, на моите родители, на жена ми и на нейните родители. И да видим тогава другите дали ще отворите досиетата на родителите си, освен вашите. За да не говорим за потомственост в предателството към тази държава! (Ръкопляскания от левицата.)
И затова ви казвам и призовавам: бъдете отговорни, защото България има нужда от свои разузнавателни органи. Дайте шанс и ако има някой, който е манипулиран, да има достатъчно достойнство и чест да дойде и да каже от тази трибуна: да, аз работих за службите и сега съм народен представител. И тогава ние да решим и партията му по съвест да реши този човек трябва ли ни или не. Защото и американските президенти бяха шефове на ЦРУ и сега работят за тези служби и се гордеят с това. И руските са така! Защо ние тук да си търсим някой черен дявол, с който да оправдаем безразличието си, престъпността - всеки ден в София се гърми и се убива, когато няма мир и спокойствие в тази държава, когато никой не може да каже кой влиза и излиза от границите ни, когато България ежедневно загива икономически? Как ще срещнем зимата? Знаете ли, че в Пазарджишки окръг 60 на сто от селяните не са си купили прасенца и за Коледа няма да има какво да заколят? Там са 106 села - в богата Тракия.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Кой е виновен?
АРЛИН АНТОНОВ: Който е виновен, трябва да го намерим. И аз съм за виновниците, които унищожиха България, да бъдат съдени. За съм за това! (Ръкопляскания от левицата.) И всички виновници трябва да бъдат съдени! Но не съм за да разтурим службите, защото те не са виновни за икономическия крах на България.
И затова, когато от нашата група беше предложено да се отворят досиетата на кредитните милионери, защо не го гласувахте? Защото те изнесоха националния капитал. Те създадоха фиктивните фирми - над 3000. А през студентските кооперации мина алкохол, цигари, захар. Знаете ли от колко политически партии има печати и са вкарвани стоки без акциз?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Знаем.
АРЛИН АНТОНОВ: Ами като знаете, защо не ги изкарате, за да ги съдим? Дайте да свършим тези неща и да съберем тези пари. И да се обединим тук действително, за да я има България. Защото след това няма да я има тази държава. И никой няма да поеме отговорност. Всяко едно правителство, всеки един парламент е идвал в името на този народ и си е отивал, но на народа не му е по-добре. Винаги е било за негова сметка, на народа. И аз досега, през последните 50 години не съм видял държавник или депутат, съден за това, че безотговорно е натискал копчетата "за", "против" или "въздържал се" и е участвал в приемането на временни закони, които са обслужвали икономически структури и групировки и след това са изнасяли национален капитал. А след това сме приемали други закони под формата на поправки.
Аз съм твърдо против в този законопроект да изчезне и да няма място Народното събрание. В Америка има Сенатска комисия по въпросите за работа със службите. Защо ние тук ще имаме Комисия на изпълнителната власт? Защо допускаме да се принизява ролята на народния представител на България? Защо няма парламентарна комисия по тези въпроси и тя да определи кой къде е бил, че ако трябва да отваряме, да знаем докъде. (Ръкопляскания от левицата.)
Аз твърдо заявявам от тази трибуна - аз и моето семейство, по моята линия на семейството ми, по линия на жена ми, за братята ми, за всички, да се отворят първи моите досиета и да видим кой кой е в тази държава. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството.)
Ето за това ви казвам. Но не да се отварят въобще, защото в следващия момент тези, които, като отворим всички, ще загубят възможност да работят в нашите служби. Ще загубят възможност да имат хора, които да ги информират. И няма да се чудя как един кабинет, един министър ще тръгне на някъде и ще бъде информиран за къде отива и какво го чака. Кой ще поеме от вас тази отговорност, когато няма нищо в службите?
Изнасян е архив от Държавна сигурност с камиони. През 1992 г. заварих купища документи, които бяха унищожени с протоколи. Аз ги намерих по коридорите на службата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): От кой? Кажи от кой?
АРЛИН АНТОНОВ: Не мога да го кажа, докторе, защото нямаше никой, за да ми каже кой е. Аз ги заварих по коридорите и се наложи да ги описвам и да ги вкарвам обратно в архива.
Намерих в Захарна фабрика, където е базата на МВР - моят бивш министър, господин Соколов, знае къде стоят други неща - в един склад, вързани с тел, досиетата на част от тази структура. Наложи се сам да я пренасям с определен кръг хора и да я вкарвам обратно в архива на нашето министерство. И още много безотговорни действия е имало, но в голямата си част службите са били отговорни и са работили за България. С цел да им дадем шанс и на тези, които са работили и които работят и сега, трябва да бъдат такива, че да могат да отстоят националния ни интерес.
Не може нашето контраразузнаване вече шест-седем месеца да е с временноизпълняващ длъжността началник. Къде го дават така? В коя държава седем месеца няма директор на такава служба? Аз не знам такава държава в света. Не знам такава държава, в която контраразузнаването да бъде в една сграда с друга служба - полицейска. Да има два различни входа и да се влиза и излиза в едната с карти, а в другата да се влиза с федербал. Така не става! И ако трябва да правим държава, ще я правим доста сериозно. Защото в противен случай бумерангът ще се върне. След една година ще бъдем други и ще разберете, че сме сбъркали.
Аз съм за направата на закон, който да затвори досиетата, да спре разцеплението между народа, да спре разделението между хората. А за определен кръг хора - хиляда души ли, петстотин, които сме на върха в момента, законодателна и изпълнителна власт, нека ги отворят. Казвам ви, че ще отиде държавният сътруднически апарат зад граница. И това национално предателство кой ще го поеме? Кой ще поеме отговорността за тези сътрудници, които са в чужбина и които са работили с нас? Защото, четейки за българския, ще стигнеш и до другия. Документите не са писани поотделно. Вътре има сведения и за единия, и за другия. Кой ще поеме ангажимента да предаде тези хора? В името на какво ги предаваме? Да изгубим лобито си по света, което не е много високо и рейтингът ни е много нисък?! Ето, това исках да споделя с вас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица, Евролевицата и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин Антонов, уважаеми колега, аз разбирам Вашето притеснение за състоянието на българските служби и за тяхното бъдеще. Вие сте прав, когато извеждате тази част от темата отпред. Ако бяхте останали до края на заседанието на Комисията по национална сигурност, вероятно нямаше да произнесете тази реч.
Вероятно Ви прави впечатление, че становището на комисията е подкрепено от представителя на Обединението за национално съгласие - господин Луджев, подкрепено е от представителя на Българския бизнесблок - господин Нансен Бехар, подкрепено е от представителя на Евролевицата - господин о.з. генерал Маринчевски. Сигурно трябва да имате отговор защо е така? Защото в Комисията по национална сигурност ние стигнахме до общото съгласие, че това притеснение не е измислено. То съществува. И че ние поемаме ангажимента да гарантираме - това го пише в становището на комисията - че структурите и бъдещата дейност на съвременните служби на Държавна сигурност в България няма да бъдат засегнати от този закон.
Между другото, в този проект за закон има текст, чиято цел е да гарантира, че никаква информация и никакви документи, и други носители на информация няма да бъдат огласявани и подлагани на опасност да бъдат огласявани, щом те се отнасят до съвременните служби за сигурност на Република България.
Моята реплика към Вас е такава. Тази загриженост, с която Вие излизате на трибуната, е загриженост на цялата комисия. И Комисията по национална сигурност успя да постигне общо разбирателство по този въпрос. В комисията има вече идеи за конкретни текстове, които да детайлизират този чл. 14, за който аз сега споменах.
Пак повтарям, репликата ми е, Вашата лична загриженост е загриженост на цялата комисия. Комисията по национална сигурност поема ангажимента въпросът за сигурността на нашите служби за сигурност да бъде гарантиран от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата за втора реплика господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, господин Антонов, репликата ми е съвсем кратка.
Вие сте ръководили една от най-важните служби за сигурност на държавата в един сложен политически преходен период. Имате информация за това. Бихте ли отговорили най-общо каква е ролята на хора, свързани с бившата Държавна сигурност, именно в съсипване на българските служби за сигурност в периода между 1990 и 1997 г.? (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата за дуплика господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Ще отговоря с няколко думи.
Комисията по национална сигурност е постигнала съгласие, но постигнала някакво съгласие. Аз казах, че съм против да се отварят въобще архивите на Държавна сигурност и продължавам да поддържам да приемем закон за затварянето. Така че в комисията няма пълно съгласие. Аз изразих собствено мнение.
Колкото до това какво е правила бившата Държавна сигурност в периода от 1990 до 1997 г. - дали е участвала в разсипването на държавата. Аз трябва да ви кажа, че старото управление, идвайки на 10 ноември, се опита с Държавна сигурност - говоря за БКП - да си изтрие ръцете от Държавната сигурност и да каже, че тя е виновна за всичко, включително и за възродителния процес.
Тогава аз служех в баретите и помня всички шествия, митинги и бдения, защото всяка вечер бях дежурен, да не се бият в София и да не се противопоставят един срещу друг българските граждани, разделени вече по политически път. Аз бях първият човек, който на "Раковски" 137 пристигна през януари 1990 г. Тогава ме срещна господин Стефан Гайтанджиев и направихме първия план за охрана, отбрана и терористичен акт на "Раковски" 134. Защото имаше опасност, някой беше казал, че ще взривяват "Раковски". (Шум и весело оживление в блока на мнозинството.)
Затова ви казвам, че бившите служби на Държавна сигурност, може би една малка част от тях - от някои лидери, които потомствено са били там, но не са били сериозни кадрови разузнавачи, съвместно с част от партийния апарат, който е обсебил икономическата система на държавата, имат своята вина. Но в основната си част хората, които са работили в нашата Държавна сигурност, са честни и почтени хора.
Ще ви дам само един пример. На един цял коридор от 70 и няколко метра отварям каса и намирам вътре в нея 1200 дойче марки. В плика има бележка, че са взети 2000 марки за лечение на задграничен наш служител - сътрудник, който е починал. Оперативният работник, след като е уволнен, е оставил 1200-та марки, написал е, че е дал парите на въпросния господин, който почива в една наша болница и си заминава. И много такива.
Намерих над 164 хил.долара в службата си и ги описах. Намерих над 1 кг злато и го описах. Намерих много марки и други неща, с които са работили службите. Те работят с пари. И в Америка плащат с долари, и в България се е плащало. И тези пари ги намерих вътре, в тази служба, и ги описах. Това ме накара да погледна сериозно и да започна да търся кой кой е в тази служба. Сериозни българи са работили вътре за България. Това искам да ви кажа.
Но аз съм "за" тези, които са виновни, да ги съдим. А виновни има от всички политически партии. Там търсят политическо лоби, за да скрият далаверите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Арлин Антонов.
Има думата господин Людмил Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Темата досиета винаги се подхваща, когато предстоят сериозни политически събития, които касаят цялото общество. В навечерието на такива събития пръкват компромати на политически мъже, включително с пикантни биографии, подробности, откъси и копия от документи. Седем години българският народ четеше и гледаше българските медии и наред с любопитството си задаваше въпроса: "Докога?". Политиците през това време правеха социологически изследвания и се подсмихваха над проблемите на своите политически опоненти. Но ето че дойде време да кажем: "Стига!" и това го казахме ние с вас. Трябва да сме горди, че имахме смелостта да го кажем и че го казахме всички заедно. Хората, които ни слушат сега, ни повярваха. Но днес те очакват от нас отговорни и разумни решения. Отговорни, защото сме отговорни пред българската нация, а разумни - за да не се срамуват идните поколения от нас. Всички в тази зала сме убедени, че веднъж завинаги трябва да приключим с проблема досиета. Ето защо и българската Евролевица гласува за реформите в България, които да правим всички заедно в национално съгласие. Ние подкрепихме т. 5 от Декларацията за национално съгласие, защото добре разбирахме, че веднъж завинаги трябва да се затвори страницата на досиетата и то по цивилизован и демократичен начин. Досиетата бяха една от предпоставките политическата конфронтация да продължи до днес. Експлоатирайки тази сложна и деликатна материя, оставаха напрежението, интригите, манипулирането, които определено пречеха даже на обикновените човешки отношения.
Ние подкрепихме декларацията, защото българите трябва да знаят кой ги управлява. Крайно време е политическият елит да бъде прозрачен в своето минало и по-нататък в своите решения и действия да оправдава или не доверието на хората.
Затова подкрепихме идеята за отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори. Тогава, на 8 май тази година, подкрепихме декларацията с условието, че трябва да съществува механизъм, който да гарантира достоверност на информацията за проверяваните лица и право на защита при несъгласие със съдържанието. И това да бъде Закон за отваряне на досиетата. Веднъж и завинаги.
Повтарям, ние сме за отваряне на досиетата на агентите на Държавна сигурност и по-точно на органите на апарата за политическа репресия, делата на тези, чрез доносите на които бяха ограничавани правата и свободите на десетки хиляди български граждани. Но това да стане по един цивилизован и демократичен начин.
Българската Евролевица намира за обосновани мотивите към законопроекта. Същевременно смятаме, че така предложеният текст не дава възможност да се решат по-голямата част от повдигнатите въпроси. Основанията за това са следните.
Първо. Вярната констатация в мотивите, че в продължение на седем години не беше решаван въпросът с тези документи остава без покритие в проекта за закон. В течение на седем години проблемът за досиетата стои на вниманието на политиците и обществото. Този срок беше достатъчен, за да се проучи аналогичният опит на други страни от Централна и Източна Европа и заимствайки най-доброто, да се адаптира към конкретната обстановка и интересите на България. Този срок беше достатъчен почти половината от досиетата да излязат от контрола на държавата и да се чувстват осезателните негативни последици от морален, политически и друг характер.
Следователно българският закон би следвало в още по-засилена форма в сравнение с другите закони от този тип - в Полша, Германия и Унгария - да се постарае да овладее тази изтекла огромна маса от информация. Вместо да решава тази важна обществена задача правителственият законопроект просто обявява тези документи за невалидни.
Не бива да забравяме, че България има важно стратегическо място и роля на Балканите и интересът към агентурния апарат на специалните й служби има дълга история. В отговорни изказвания се визира опитът на Германия през 1990 г. Но нека не забравяме, че на практика Източна Германия престана да съществува и дали действащата дотогава агентура ще бъде разкрита или не, е въпрос на научно-исторически подход на базата на политическата конюнктура. Дори и беглото сравняване на законите от този тип показва, че вместо дезинтересирането на властта към безконтролно притежаваните досиета в другите страни се практикува инкриминирането им при съхраняване след изтичането на предварителен разумен срок. Този подход би бил безалтернативен, ако властта у нас иска да изключи проблема на досиетата веднъж и завинаги.
И още нещо. За злоупотребилите със служебното положение и достъпа си до такъв род материали няма никакви правни последици. Това, че тези материали, с които те разполагат, няма да се считат за доказателство, не предпазва потърпевшите от възможността да бъдат оклеветени пред обществото и да понесат съществени морални щети.
Второ. В законопроекта не е предвидена възможност проверяваният гражданин по архивите на МВР и Националната разузнавателна служба, в случай че има информация за него, той да се запознае с нея, преди тя да бъде представена на последната инстанция. В случай, че не е съгласен, има право да направи своите възражения в законоустановения срок. Тоест всеки български гражданин, попадащ под ударите на чл. 3 от закона, трябва да има реалната възможност да се запознае с фактите от своето досие и да има право да реагира в случай на технически или преднамерени грешки преди те да бъдат огласени в Народното събрание. В тази връзка не са предвидени гаранции за запазване тайната и защитата на личните данни, както това например е предвидено в полския закон за отваряне на досиетата. Освен това в интерес на правата на гражданите до огласяване в Народното събрание не трябва да се дава никаква конкретна информация на медиите, а за всяко изтичане на информация да се предвидят строги санкции. В проверките задължително трябва да участват действащи професионалисти от специалната служба, в чиито отчет се е водило лицето. Тогава ще има гаранция, че в справката няма да попадне информация в ущърб на националната сигурност.
И още нещо. От закона напълно отсъства механизмът, по който заинтересованите лица получават информация и по който се гарантират правата на отделните граждани, на семействата, на службите и на нацията. Навсякъде, където вносителят се допира до тези проблеми, той препраща решаването им в подзаконови актове, които не придружават проекта при внасянето му в пленарната зала въпреки действащия Закон за нормативните актове. Този механизъм е толкова важен, че той може да подмени изцяло закона, който при това придобива бланкетен характер.
Ето защо този механизъм следва да намери място в закона.
Трето. Използваният повсеместно от вносителите термин "държавна сигурност" има повече литературна, отколкото правна същност. Необходимо е понятието "държавна сигурност" да се разтълкува в допълнителните разпоредби, тоест кои по смисъла на този закон са службите на Държавна сигурност, които са участвали в политическите репресии, както е в чл. 2 на полския закон. Преди 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност беше статут на служби и служители в Министерството на вътрешните работи - оперативни и неоперативни. Така че не можем да поставим под един знаменател агентите, работили за органите на политическата репресия, и тези, които честно и почтено са работили за България по линия на международния тероризъм, противодействието на чуждите специални служби, охраната на държавния глава, правителството и други, а някои от тях работят и днес.
Смятам, че единствено и само службите на политическата репресия и свързаните с нея дейности на Държавна сигурност трябва да бъдат обект на Закона за отваряне на досиетата.
Четвърто. Открит остава въпросът за отговорността при допускане на грешки или недобросъвестно свършена работа, с което се оклеветяват невинни граждани.
Пето. Ние настояваме за промяна в редакцията на чл. 13, която в проекта гласи така: "След изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност да се предадат в Главно управление на архивите по Закона за държавния архивен фонд". Естествено е на Държавния архивен фонд да бъдат предоставени всички документи, съхранявани в архивите на МВР, свързани с новата българска история. Нека историците по-бързо да възстановят правдата за развитието на страната между 1923 и 1990 г. Но преди да бъде предприета тази стъпка следва да бъде оценено съдържанието на всяка папка дали не съдържа държавна тайна по смисъла на закона или даването на широк достъп до някои данни ще засегне стратегически интереси на България и ще навреди на националната сигурност.
Крайно време е да се съобразяваме с документалната приемственост на специалните служби независимо от управляващата политическа сила.
Нашето предложение е агентурно оперативните архиви на специалните служби да останат в службите, а други по преценка на самите служби да се предадат в Държавния архивен фонд.
Никъде в Европа оперативните архиви на специалните служби, макар и за изминали периоди, не са в контакт с държавните архиви.
Всички граждани, които искат да проверят дали имат досие и да се запознаят с него, да имат право да направят това в Министерството на вътрешните работи при определени условия, които са създадени там. Такова е, доколкото знам, и предложението на МВР, което споделям напълно.
В подкрепа на нашето становище, че не трябва агентурният архив да се предава в Главно управление на архивите бих изложил следните аргументи.
В Закона за държавния архивен фонд от 1974 г. с допълненията от 1976, 1977, 1987 и 1993 г. никъде не се определя възможността за съхраняване на оперативна информация от специалните служби. Не се определя и специален режим за съхраняване и ползване на материали с определено конфиденциален характер. Тоест трябва да се направи промяна и в закона и след това да се предлага тази мярка.
Съвсем не е равнозначна дейността на поделенията в бившата Държавна сигурност, даже на отдели в едно управление, поради което подходът с еднаква мярка към тяхната информация ще има остро негативни последици за националната сигурност, особено като се има предвид чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за държавния архивен фонд.
В картотеките и регистрите има псевдоними и имена на хора невинни или даже неподозиращи, че са взети на отчет. Тези български граждани трябва да бъдат надеждно защитени. Не трябва да се забравя, че част от агентурния апарат сам предлагаше услугите си на Държавна сигурност - това, за което говориха тук, за оперативния брак, обладан от користни цели: достигане с всички средства на добро служебно положение или място в партийната номенклатура, излизане зад граница на работа, специализация и други. За постигане на тези цели подобни агенти са клеветели наред честни хора, включително и близки. Създавани са интриги и т.н. Впоследствие тези хора са били изключени от агентурния апарат. Това са истинските доносници. Те трябва да се знаят, защото навлизането им във висшата държавна администрация е опасно за страната.
Освен това подобни агенти, изключени по-рано, ще дават мило и драго, за да бъдат възстановени и бъдат прикрити като действащи.
Затова предлагаме да се определи срок в чл. 14.
Шесто. Съществуват досадни грешки и квалификации особено в Допълнителните разпоредби, които показват, че законопроектът е работен прибързано, непрецизно и в неговата подготовка не са участвали действащи професионалисти.
Смятам за свой дълг да ви уведомя, дами и господа, какви биха били негативните последици, ако всеки, който поиска, може да отиде в Държавния архивен фонд и да чете архива като кримичетиво. Биха били разконспирирани агенти - български и чужди граждани, работили на стратегически направления в разузнаването, научно-техническото разузнаване, контраразузнаването и разработките в Националната следствена служба. Ще бъдат засегнати много повече български граждани от 250 хиляди. Ще се възроди съмнението, ще създаде напрежение и всеобщо съмнение, ще има и човешки драми.
Поради това е редно всеки, за който има досие в специалните служби до 13 октомври 1992 г., да има право при определени условия да го види и да е наясно с информацията за себе си.
Ще провокира отдръпването на съществуващата агентура от сътрудничество и ще възникнат сериозни проблеми с нови вербовки, в резултат на което ще се създадат допълнителни проблеми в борбата с престъпността.
Този процес, независимо от гаранциите, зависи от човешката психология, където инстинктът за самосъхранение е по-силен. Тоест с приемането на този закон в предлаганата редакция ще възникнат непредвидими негативни последици за България във вътрешен и международен план.
Затова българската Евролевица е готова да даде своите бележки за промени и допълнения, с което Законът за отваряне на досиетата да придобие вид и съдържание, съответстващи на благородната цел, която си е поставил.
Накрая бих искал да кажа, че на България е необходим Закон за защита и ползване на информацията, съответствуващ на Европейската конвенция за защита на личните данни.
И накрая, дами и господа, във връзка със съобщението за моето гласуване "за". Аз гласувах "за" в Комисията по национална сигурност, тъй като бях уверен, че предложенията, които дадох, ще бъдат включени като констатация в становището на Комисията по национална сигурност. Тъй като те не бяха включени и ако не бъдат включени и тези предложения, които ние ще дадем между първо и второ четене, аз лично ще гласувам против. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Маринчевски.
Има думата народният представител Владимир Джаферов от Народен съюз.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изкажа становището на Парламентарната група на Народен съюз по законопроекта за разсекретяване на досиетата. И аз като господин Йорданов ще направя една малка предистория.
През 1990 г. се проведоха избори за парламент. Бяха спечелени от БСП и досиетата не се отвориха.
През 1991 г. се проведоха предсрочни парламентарни избори, които тогава спечели Съюзът на демократичните сили. Но Съюзът на демократичните сили нямаше абсолютно мнозинство и управлява 8 месеца заедно с Парламентарната група на ДПС. Тогава също досиетата не се отвориха.
Да не говорим за 1994 г. Значи де факто в лявата част на залата седи една политическа сила, която от 1990 г. насам няма политическата воля и политическото желание досиетата да бъдат отворени.
Сега, след изборите, проведени на 19 април и спечелени от Обединените демократични сили, аз съм сто на сто сигурен, че досиетата ще бъдат отворени.
Какви са притесненията на някои хора? Аз смятам, че вероятно по армейски принцип може да се получи някакво пренареждане на залата и по-големите чинове да седнат на първите редове, но в края на краищата това няма да бъде фатално.
Не виждам в залата господин Арлин Антонов. Нима Полша, Чехия, Унгария загубиха своята национална сигурност, след като досиетата бяха отворени? Защо говорим по този начин? Ами каква е тази служба, като Държавна сигурност до 1989 г., която е позволила тези архиви да бъдат изнесени? Значи тя не държи при себе си нищо, което да е секретно и съвсем нормално е тези досиета да бъдат отворени.
Ще обърна внимание на нещо, което е съвсем сериозно. Обществото, гражданите на Република България искат най-после досиетата да бъдат разсекретени. Това е обществена потребност и тя трябва да бъде изпълнена. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Аз, разбира се, използвам случая, че тук е министърът на правосъдието господин Гоцев. Ние вчера в Комисията по национална сигурност получихме писмото, но ще кажа и за залата, че не бива да има длъжности, които да бъдат изолирани от законопроекта. И Конституционният съд, и президента трябва също така да бъдат включени в списъка.
Мисля, че това между първо и второ четене на заседанията на Комисията по национална сигурност, разбира се, съвсемстно с вас, ще бъде променено.
Вие какво мислите, че примерно Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не е национално отговорен? И той не мисли за сигурността на Република България? Това не е така.
Лично аз ви казвам, че според мен въпросът с Първо главно управление е много сериозен. Ние затова в комисията вчера решихме, когато гласувахме проекторешението, от понеделник ще помолим да дойдат в комисията и министърът на вътрешните работи, и министърът на правосъдието, и началникът на Националната разузнавателна служба, и началникът на НСС и т.н., и главният прокурор, включително.

Аз, разбира се, бих ви казал и това накрая. Има си определени професии в тази държава, за които примерно всеки български гражданин като знае даден гражданин какво е работил до 1989 г., 99,99 на сто може да каже, че той е сътрудник на Държавна сигурност.
И в този смисъл смятам, че много от хората, които ще станат известни като такива сътрудници, няма да бъдат неизвестни за обществото.
И разбира се, господин министър, и с това завършвам, въпросът, който, да кажем нас, в Парламентарната група на Народен съюз, ни притеснява - кой да работи с досиетата след като бъде приет законът.
Според мен лично не може този, който притежава, той и да проверява. Ще ви дам пример с Унгария. В Унгария беше създаден Междуведомствен съд и той работи вече доста години. И това не е нито правителството, нито министърът на вътрешните работи или министър-председателят и т.н.
Аз лично смятам, че не е човекът, който в момента заема длъжността министър-председател на Република България, той да се занимава и той да оповестява. Но мисля, че това ще бъде коригирано между първо и второ четене и законът ще бъде приет. И с това завършвам. Благодаря ви за вниманието. Парламентарната група на Народен съюз ще подкрепи законопроекта. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата народният представител Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма да скрия, че много от онези неща, които мислех да използвам в моето изложение, на практика се казаха не само от колегите от опозицията, но и от така нареченото реформаторско мнозинство. Имам предвид изказванията и на Александър Йорданов, и на колегата преди мен.
Аз обаче искам да обърна внимание на няколко обстоятелства. Смятам, че в днешния ден ние бихме могли да продължим дори и времетраенето на дебатите по внесения от правителството законопроект, но още в началото искам да Ви помоля, господин председател, накрая на заседанието да гласуваме не приемането на закона, а връщането на закона към вносителя - Министерския съвет, с оглед да се съобразят измененията, които са необходими за нацията, за обществото ни, за държавата ни, те да залегнат в един нов законопроект, който пък да бъде съобразен с визираната в точка 5 на Декларацията за национално съгласие позиция, изложена и подкрепена от по-голямата част от народните представители.
Искам да прочета тази точка:
"Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност".
Очевидно всички ония, които сме подкрепили декларацията и в тази част, сме изхождали от обстоятелството, че в един законопроект, внесен от Министерския съвет, не може да се прави изключение на тези категории лица и не може те да се разширяват неуправляемо, тоест съставът на засегнатите лица, визирани в проекта на правителството, обхваща по думите на основния вносител или поне, зная, инициатор на законопроекта - вицепремиера господин Веселин Методиев, един кръг от 250 до 500 хил. български граждани. Това обаче ме смущава силно, защото тези 250-500 хил. имат свои близки - низходящи, възходящи, които се дават, и тук условно само е прието, че може да се засекретят тези материали, касаещи личния живот, семейния живот на отделния засегнат български гражданин, но по срокове, определени от Министерския съвет. След като ние предоставяме на Министерския съвет да определи в наредба и тези срокове, аз не изключвам, че те могат да бъдат много кратки. Следователно нищо не правим за близките на тези засегнати лица.
Ето защо аз повтарям, че съм за такъв законопроект - за разсекретяване на досиетата само на тези категории лица, и то некасаещи, както каза господин председателят, бъдещото функциониране на системата, водеща до стабилизиране на националната ни сигурност, а не до дестабилизиране.
В същото време, значи още от заглавието на законопроекта започвам, той не е съобразен с точка 5 и аз бих казал с точка 4 от декларацията. Защото тук вече се каза, аз се зарадвах, че министърът на вътрешните работи влезе по някое време в залата, но сега, в момента, го няма. Той сигурно ще и беше го подкрепил в отделни изказвания, сигурно ще изрази безпокойство като министър на вътрешните работи от бъдещата работа на специалните служби. Защото няма тежко престъпление, уважаеми дами и господа, не говоря за политическо престъпление, въпреки че и терористичният акт е политическо престъпление, няма военно престъпление и аз бих попитал тук и министъра на вътрешните работи, и министъра на отбраната, и председателя на Комисията по национална сигурност как ще се справят те, ако сега, в момента, се създаде организация - военна или каквато и да е друга, с оглед сваляне на действащата власт. Нали трябва да се противопоставят на тази идея дори още в нейното зараждане.
Няма такова тежко престъпление, което да се разкрива без помощта на агентурата и специални разузнавателни средства. И едно решение, условно прието само до 1990 г. да се разсекретят делата и само на действащите, тоест на бездействащите в момента агенти, не дава гаранция на сега управляващите, че в бъдеще от опасенията, че ще се разсекретят и техните досиета, примерно в 2001 г., ние ще можем да водим ефективна борба срещу престъпността.
Така че, повтарям, смисълът, съдържанието и дори формата на закона, предоставени за обсъждане в пленарна зала от Министерския съвет, противоречат както на точки 4 и 5 от Декларацията за национално съгласие, а да не говорим за становището на Комисията по национална сигурност, за което в хода на процедурата зададох въпрос към председателя. Няма такъв статут или такъв текст по-точно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е със силата на закон и в който да е посочено, че два законопроекта, макар и в малка част от втория законопроект да има резон и да бъдат на една и съща тематика, да не минат на първо четене, а направо да се препраща, че те ще се използват като предложения, забележете, на второ четене. Не може да се приеме тогава закон на второ четене, без да е разглеждан на първо четене. И от изказалите се досега видях, че никой не обсъжда или поне не приема или не отхвърля идеите, заложени в нашия законопроект - на тримата депутати от Парламентарната група на Българския бизнесблок.

На следващо място, духът и буквата на закона дори са в противоречие с изложеното по време на консултациите с нас, вероятно и с другите парламентарни групи, проведени от господин Веселин Методиев. Той декларира, че ще се вземат съответните мерки при разработването на закона, за да се гарантира рискът от оплюването или по-точно засегнатото лице, обявено като сътрудник, да може да докаже, че това не е така, че той е оклеветен.
По време на консултациите господин Веселин Методиев дори се позова на Закона за разсекретяване на досиетата само на агентурата - а не и на служителите - на бившата Германска демократична република. Този закон е при мен, на банката и ако някой иска, ще го предоставя да го види. Законът е от 40-50 страници и е в типичната германска, бих казал пословична пуктуалност и аз не виждам някакво съвпадение между единия и другия закон. Нищо общо нямат!
Нещо повече, аз не зная дали някой в залата би твърдял, че ако е имало бивша Германска демократична република, няма бивша България - нито преди 1990 г., нито преди 1997 г.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Точно така. (Единични ръкопляскания.)
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: По отношение на кръга на засегнатите лица. Аз мисля, че този закон, така както е предложен, разбира се, е закон за моралната и правна лустрация на разузнавачите и контраразузнавачите и техните сътрудници в периода, както е посочено в мотивите, от 1923 до 1990 г. Това е уникално, дами и господа! Това наистина е уникално!
Известно е какво е станало в България през 1923 г. И аз питам вносителите, питам мнозинството кой цели от 1923 г., когато, а и много преди това - от нашето Освобождение се заражда и се вербува агентура в България както от страна на антихитлеристката коалиция, така и от страна на включените в Оста държави тогава, кой е заинтересованият сега да кажем нашите разузнавачи зад граница, тяхната агентура зад граница и в страната ни, разузнавачи на чужди държави, които са помагали в тежки за България периоди и защо сега управляващите мислят, че нищо не е било преди тях, че светът и България започват от тях? Ето това е, което ме тревожи. Много ме тревожи и от възгласите, които се появяват от дясната страна на залата.
Уважаеми дами и господа, разберете, че така както е формулирано заглавието на закона - на бившата Държавна сигурност, тази Държавна сигурност - това вече беше казано от ген. Маринчевски, наред с лекарите в МВР-болница, с финансовите служби и някои тилови и други служби... Всички те бяха по Държавна сигурност. И онези, които са били в Тридeсет и седмото Народно събрание си спомнят, когато аз се мотивирах за приемането на Закона за изменение на Закона за МВР. До миналата година, дори до 1 януари 1997 г. Министерството на вътрешните работи, служителите от това едно и също министерство бяха разделени на първа и втора категория като труд, на първо и второ качество като хора.
В същото време обаче в Държавна сигурност Първо главно управление, което сега е Националната разузнавателна служба, беше в Държавна сигурност. Първо главно управление е нашето разузнаване. Второ главно управление е фактически контраразузнаването. Сега то по силата на обстоятелствата остана в състава на Министерството на вътрешните работи, въпреки че имаше предложение и то да премине към Президентството. Трето управление - това е военното контраразузнаване, което в момента не е в Министерството на вътрешните работи, а е към Генералния щаб. Четвърто управление е икономическото ни разузнаване. Пето управление са Гранични войски, мобилизации и прочие. Всички тези служби са оперативни служби на Министерството на вътрешните работи и използваха оперативни мeтоди и средства за защита на националните интереси - повтарям - на България! Няма бивша и нова България.
И когато аз гласувах за този текст, т.е. за т. 5 от Декларацията за национално съгласие, имах предвид, че наистина, както каза тук и Арлин Антонов, досиетата на всички нас, които сме в тази зала, и на всички изброени, а не избирателно - да се каже, че Конституционният съд няма да се разсекрети, Президентството няма да се разсекрети. Дори е предвиден само главният прокурор и неговите заместници. Ами окръжните прокурори? Какъв е този избирателен подход?
Още повече - тук вече влезе и министърът - аз четох негови изявления, че 47 на сто от агентурните досиета са унищожени. Е, тогава? Ние нямаме дори представителна извадка на онова, което е останало. Къде е гаранцията?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Кой ги е унищожил? Бившите или сегашните?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Подсещаш ме, приятелю. Точно това щях да предложа в отговор на този въпрос.
Защо сега при предложените изменения на Наказателния кодекс, защо уважаемите министри, които присъстват в залата не включиха една клауза за строги санкции по отношение на хората, които използват компроматериали от бившата Държавна сигурност и въобще компрометиращи материали? Да се налагат много строги санкции на тези хора. Трябва да ви кажа, че това ще бъде достатъчна угроза. Дори да притежавам такива материали, ще ги изгоря, а няма да ги подхвърля, няма нищо да правя - ще ги изгоря. Още повече, ако подчертаем, че намерени такива материали, а не представени или използвани като компроматериал, нямат никаква стойност, т.е. те могат да бъдат фалшификат. Въобще да не се назначава експертиза, тъй като съгласно нашия Наказателен кодекс и въобще нашето законодателство анонимният донос не е повод за образуване на предварително производство.
Ето това е, което ме тревожи. Защо например в този законопроект не беше дадено право наистина на засегнатите като господин Петко Илиев и много други, разбира се - аз съм сигурен, че и от центъра, и от лявата страна на залата има такива... Аз самият като полковник от милицията тогава не можех да напусна страната, не можех да отида в западна страна, а само в бившите социалистически страни. Това Цоньо Ботев каза и в Комисията по национална сигурност - че и него не са го пускали. И мен не ме пускаха, а аз бях отговорен служител, началник на Столичната криминална полиция, господин Ботев. Очевидно тук много неща не са догледани, уважаеми колеги. Разберете, говоря като професионалист.
Какво значи ние да дадем възможност на близките на осъдените на смърт, чиято присъда беше изпълнена и извършилите терористични актове през 1994 г., да дадем на техните близки кой е съобщил за тяхното престъпление? Кажете ми най-вече от дясната страна на залата какво ще донесе за националната ни сигурност това? Ние какво искаме? Те да си отмъстят ли? Считаме, че тези дечица, които бяха убити, не са българчета ли, че са комунистически отрочета ли? Какво считаме ние? А не знаете ли, че и за в бъдеще това може да става и става? Вчера например беше станало едно убийство на двама души, единият от които е служител на полицията.
Уважаеми господа, ето това ме тревожи много. Повтарям това. Нашето гласуване в подкрепа на точно този законопроект, не говоря за разсекретяване на досиетата, ще бъде национално предателство! Предателство към националните интереси, защото дори в Шесто управление - кървавото Шесто управление, както много от вас са казвали, имаше служби, които работеха точно по терора, работеха по наркотрафика.
Ние какво, ще кажем, че през 1989 или през 1988 г., преди промяната, ето кои наши, български и чужди граждани са давали за тогавашния канал Турция - Западна Германия за наркотрафика? Това ли искаме и кой го иска?
Аз още веднъж напомням, че в мотивите е посочено 1923-1990 г. Ето това е, което ме тревожи. Ние по този начин искаме да угодим не само на новите си приятели, но пред всички да се разголим, разграден двор да станем. Ето това е страшното. И пред Русия, и пред Америка да се разголим, защото тя имаше интереси от 1923 г. и преди 1923 г., и пред Германия. Да не говорим за нашите съседи и за барутния погреб на Европа, каквито са Балканите. Знаете как работи срещу нас и македонското разузнаване, как е работила и военната диктатура, въведена в Гърция преди години, и дори съвременното правителство. Няма такова правителство, няма такава държава, която да си разсекрети агентурата бе, уважаеми приятели, уважаеми колеги! Няма такава държава.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Ти чел ли си закона?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, четох го много внимателно.
И това, за което тук стана въпрос. Защо предвиждате вие изпълнителната власт да направи наредба? Посочи се тук и от Александър Йорданов, и от други хора. В Германия има генерален пълномощник, има окръжни пълномощници, има съвет, който се занимава с тези неща. В Чехия и Унгария има специален съдебен състав, при който се депозират молбите, декларацията и пр., който прецизира, който преценява.
Аз съжалявам, че не подкрепихте предложението ми да присъстват специалистите от ваша страна, избрани от вас министри и началникът на разузнавателното управление. (Реплики от СДС: Сега дойде.)
Сега дойде. Аз му благодаря. Той дойде не поради това, че вие се съгласихте да го извикаме, а може би е чул по радиото, че това е резонно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Недей говори наизуст!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз не съм Ви прекъсвал. Моля Ви.
Аз няма да скрия, че се тревожа, защото твърде много - и с това приключвам, господин председател, не зная колко трябва, 20 минути съм говорил, аз се опасявам, че с внасянето вчера или онзи ден на законопроекта за лустрацията на колегите от Народен съюз, с многото предложения за изменение на Конституцията това е едно сондиране не само на нашите намерения и виждания дали ще подкрепим такива предложения, но това е сондиране на обществото в навечерието на големите проблеми, които предстоят. Аз дори бих казал, че това не е отклоняване на вниманието. Много хора вече правят такива изложения. Това не е отклоняване на вниманието, това е една предпоставка, една система от предпоставки, която някой само, не смея да твърдя, че цялото мнозинство разсъждава така, сигурно си правят сметка, че би могло да бъде основание за искане на едни нови предсрочни парламентарни избори, дори за Велико Народно събрание, включително и на сега управляващите да абдикират от властта - това го заявявам отговорно - точно когато четем този законопроект. Иначе не мога да си обясня позицията на мнозинството и най-вече на професионалисти като Богомил Бонев, когото дълбоко уважавам, той знае това, ние сме съмишленици по професионалните проблеми. Аз не мога да оценя по друг начин това, че дори той се огъна и допусна да влезе в пленарна зала в този вид този законопроект. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Дянко Марков, няма да Ви дам думата сега, защото след малко ще дам почивка. Дори господин Дилков ни съкрати пет минути от почивката. Но тъй като в неговото изказване имаше един процедурен въпрос, просто искам да му дам едно разяснение. Господин Дилков, връщане на закон става само след като пленарна зала отхвърли предложения на първо четене законопроект. Така че няма два вида гласуване и Вашето предложение не може да бъде осъществено.
През почивката Парламентарната група на Съюза на демократичните сили кани всички народни представители в Клуба на народния представител на откриване на художествената изложба "Безсмъртие" на художника Ангел Ангелов, посветена на 160-годишнината от рождението на Васил Левски.
Почивка до 11,30 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 11 до 17 юли т.г.
Питане от народния представител Петър Владимиров Димитров към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно забавяне на процедурата по въвеждане във владение на магазини N 11, 13, 27, 52, 82 и 111 на "Хранителни стоки" ЕООД - гр. Варна.
Питане от народния представител Петър Владимиров Димитров към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно забавяне на решението по предложение N 94 -К-12 от 27 юни 1996 г. за приватизация на обект N 40, собственост на "Хранителни стоки" ЕООД - Варна.
Питане от народния представител Руси Иванов Статков към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно мерките, които предприема Министерският съвет за подобряване на финансовото състояние на "Български пощи" ЕАД.
Питане от народния представител Никола Петров Койчев към Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно необходимите разходи за издръжка на живота на българските граждани.
Питане от народния представител Петър Владимиров Димитров към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно необходимостта от инвестиции за модернизация на Българската индустрия.
Има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев.
Има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на питане от народния представител Калчо Чукаров.
(Председателят Йордан Соколов връчва писмените отговори от министрите на народните представители, които са задали въпроси към тях.)
Преминаваме към днешните отговори.
Има думата народният представител Васил Козалиев да развие актуалния си въпрос към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно уволнението на изпълнителния директор на "Детелина" ЕАД, Димка Георгиева.
Заповядайте, господин Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Божков!
Поради това, че не съм поклонник на задаването на въпроси, а на решаването на възникналите проблеми, се срещнах два пъти с Вас по повод уволнението на изпълнителната директорка на "Детелина" ЕАД, град Любимец, госпожа Димка Георгиева. В тях Вие поехте ангажимента да проучите и решите въпроса.
След като пред мен се запознахте с подписката на колектива, балансите на фирмата, факса на господин Кисингер, собственик на немската фирма "Eркоммоден", с която е в контакт фирма "Детелина", в който той Ви моли също да отмените заповедта, а след това, и, разбира се, като Ви обясних кого сте и назначили.
В отговор на тези две срещи и на писмо на кмета на града до господин министър-председателя Иван Костов, по повод на това неаргументирано уволнение, Вашият началник-кабинет ми връчи отговор, който няма нищо общо с реалностите.
Ето защо Ви припомням още веднъж, фирма "Детелина" за 1996 г. е отчела печалба в размер на 6 млн.296 хил.лв. след облагане с данък. За първото тримесечие на 1997 г. нейната печалба, след облагането с данък, е 43 млн. 045 хил.лв. Фирмата няма кредитна задлъжнялост, нито задължения към държавата. Капацитетът й изцяло е покрит от немската фирма "Eркоммоден". Средната заплата е на равнище, което не нарушава правителствените решения. Ето това са реалностите.
Колективът е в гражданско неподчинение от 23 юни т.г., когато издавате заповед N РД 18560, с която абсолютно немотивирано уволнявате госпожа Димка Георгиева Георгиева и назначавате госпожа Албена Христозова за изпълнителен директор. Госпожата от четири години е ритуалчик в общината.
На 14 юли т.г., понеделник, същата бе въведена с полиция във фирмата, след два неуспешни опита преди това, свидетели на което бяха много журналисти, фоторепортери и депутати.
Искам да Ви попитам, господин Божков: какъв е Вашият, на министерството и на държавата интерес от всичко това? Под чий натиск беше извършена тази смяна? Как ще отговорите на немския партньор? И това ли са бленуваните условия за инвестиции в България, още повече, че със заповед РД 21216 от 13 юни т.г. обявявате 80 на сто от акциите на фирмата за касова приватизация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Божков.
Използвам случая да обърна внимание на всички народни представители, че съгласно нашия правилник, актуалните въпроси се задават писмено, като народният представител има право да ги развие в рамките на три минути. Прави ми впечатление, че много народни представители задават в писмен вид съвсем накратко своите въпроси, а тук ги доразвиват устно, излагайки много факти и цифри. Просто по-полезно за парламентарния контрол е всичките данни, с които разполага народният представител, който отправя питането, да бъдат изложени писмено, да се узнаят предварително от министъра, към който е отправен актуалният въпрос, за да може наистина той да се подготви за един цялостен и пълен отговор.
Имате думата, господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Нека да не отнемаме на народните представители правото да атакуват изненадващо, все пак. Иначе ще стане много скучен парламентарният контрол.
Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Козалиев!
Аз искам да Ви благодаря за усилията, които положихте, наистина. Няколко пъти се срещахме, говорихме на тема "Детелина". За голямо съжаление, обаче, фактите, с които разполага министерството, не потвърдиха това, в което Вие се опитвате да ме убедите. Ето защо предприехме необходимите стъпки.
Аз ще изложа пред народните представители цялата фактология.
Госпожа Георгиева е директор на предприятието още от 1992 г. Както знаете, в края на 1991 г. беше издадено прочутото Постановление N 179 на Министерския съвет, с което се налагаше всички предприятия да извършат преоценка на активите си.
За всички тези години госпожа Георгиева не е намерила време да извърши преоценката на активите. И през всичките тези години предприятието е изготвило баланса си на база на непреоценени активи. Това е довело при подготовката за приватизация до една доста странна ситуация, в която пазарната оценка е неколкократно по-ниска от реалната, с което се е компрометирала откритата процедура за приватизация.
В резултат на това по предложение на управление "Финансов контрол", на дружеството с държавно участие, Министерството на промишлеността, бе спряна процедурата за касова приватизация на "Детелина" ЕАД, поради необходимост от актуализация на приватизационната оценка.
Това е по отношение на приватизацията.
Искам да ви обърна внимание, че тесните контакти на госпожа Георгиева с немския партньор очевидно са много добри, затова и приватизацията е щяла да бъде извършена на доста ниска цена.
В "Детелина", град Любимец е била извършена финансова ревизия и Вие знаете това. И тази ревизия е показала следните резултати: дружеството има непокрити загуби в размер на 9 млн.586 хил.лв.
В резултат на неизвършената преоценка на имуществото се стига до негативни последици за дружеството, като начисляване на амортизации в недостатъчен размер, което от своя страна води до отделяне на минимални средства за възпроизвеждане на дълготрайни материални активи.
Привлеченият капитал надвишава над 2 пъти краткотрайните активи, в резултат на което нетният оборотен капитал е отрицателна величина, надвишаваща 5 млн. лева, което сериозно дебалансира икономиката на предприятието. На практика дружеството е декапитализирано, тъй като собственият капитал е 8 млн. 825 хил. лева, а загубата е 10 млн. и 3 хил. лева. Тоест капиталът на дружеството е отрицателна величина - минус 1 млн. 178 хил. лева.
В доклада относно финансово-икономическото състояние на "Детелина" за 1995 г. на дипломирания експерт-счетоводител Васил Николов изрично е подчертано, че евентуалната касова приватизация би могла да се финализира едва след една нова приватизационна оценка, тъй като последната е загубила всякаква валидност.
Констатирани са били редица други нарушения, като:
- неначислени и неизплатени лихви и глоби за късно внасяне на различни данъчни задължения към Републиканския и местния бюджет;
- предоставени дарения повече от разполагаемите суми за данъчни облекчения;
- изплатени глоби и лихви за закъснения при внасяне на данък върху нарастване на средствата за работна заплата;
- дължими лихви и глоби за ненавременно внасяне на авансови вноски.
Искам да ви обърна внимание на още нещо, което вие сигурно знаете, но сте пропуснали да съобщите. Със заповед на министъра на промишлеността Любомир Дачев, не Александър Божков, а Любомир Дачев, от 28 октомври 1996 г. Димка Георгиева Георгиева е наказана с намаление на месечното възнаграждение с 50 на сто за срок от три месеца за извършени нарушения на финансовата и стопанската дисциплина по ревизионния акт. Тоест, прекрасната директорка очевидно дори и по времето на правителството на Жан Виденов не е била особено добре поставена по отношение на министерството.
Искам да обърна внимание на народните представители върху още един важен момент, който може би не всички знаят, и този момент е, че през следващата седмица в Любимец има избори за кмет. Бившият кмет на Любимец се казва Васил Козалиев и той сега е народен представител и ми задава този въпрос. Самото съвпадение на датата на задаването на въпроса с изборите в следващата седмица е може би случайно, но аз не съм склонен да смятам, че е случайно. Още повече, че в момента, в който ми зададохте въпроса си устно, Вие като че ли малко се поувлякохте и съобщихте, че въвеждането на новата директорка станало с полиция пред журналисти, фоторепортери и депутати.
Любимец не е центърът на София. В Любимец няма често депутати (в множествено число). Присъствието на депутати, журналисти и фоторепортери при въвеждането на директора, за да управлява предприятието, очевидно показва, че цялата схема не е случайна и е част от предизборната кампания. Аз много ще Ви помоля, господин Козалиев, да не използвате парламентарния контрол за предизборна кампания. В Любимец хората познават много добре кой кой е. Едва ли от трибуната на Народното събрание трябва да се прави такава некоректна предизборна кампания.
Да, госпожа Христозова - новоназначената директорка, наистина е работила в общината. Само че Вие пропускате да съобщите един факт, който също е важен - че госпожа Христозова е завършила "Икономика и управление на промишлеността". Тоест работата, която заема в момента, отговаря точно на нейната специалност.
Благодаря ви и пак ви моля, нека да говорим по същество, а да не превръщаме парламентарната трибуна в предизборна трибуна за местни избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Козалиев има думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, ако желая да превръщам парламентарната трибуна в някаква предизборна трибуна, не бих идвал няколко пъти при Вас, за да решим този въпрос делово, първо. Второ, с какво сме виновни, че с моя колега господин Найденов тогава имахме пресконференция в града, на която участваха много журналисти от централни ежедневници, от "Свободна Европа" и т.н. в същия ден, в който Вие с полиция, въпреки нежеланието на колектива, въведохте новата изпълнителна директорка. (Шум и реплики от мнозинството.)
Господин Божков, вярно е, че новата изпълнителна директорка е завършила икономика, но трябва да Ви кажа, че нито един ден не е работила по специалността си, защото аз някога така я взех. Дано има време да поработи и да покаже тези качества, които Вие очаквате от нея.
Колкото до аргументите Ви, аз искам да Ви кажа, че ги прочетох във Вашия отговор и те са същите. На тези аргументи, обаче, има едно писмо, което Ви оставих миналата седмица, в което писмо всички тези аргументи падат, те рухват. Много исках да чуя днес, че Вие сте прочели това писмо-отговор, което оставих миналата седмица, когато Вие бяхте в Залсбург.
По Постановление N 179 на Министерския съвет какво да говоря, когато, цитирам Ви, пред мен са балансите на фирмата и на експерт-счетоводителя, който казва, че "години наред ръководството води преписка на фирмата с министерството за съответно разрешаване за увеличаване на капитала". И Ви се сочат няколко писма, примерно само едно - РД-17-201 от 12.2.1997 г., последното. Това е на експерт-счетоводителя. Така че по 179-о постановление включително и Вашата заместничка в момента Гетова знае много добре случая. И ако Вие наистина се бяхте запознали с този проблем, той просто трябваше да отсъства от Вашия отговор.
Защо трябва да говорим и за финансовата ревизия за периода 1993-1995 г.? Защо? Защото затова са изконсумирани тези неща и директорката е наказана, вярно е, от предишния министър. Тези деяния, които са много дребни, са изконсумирани деяния. Вие за втори път за едно и също нещо искате да я накажете.
Благодаря Ви, благодаря Ви за всичко. Аз мисля, че хората в Любимец наистина знаят кой кой е и те ще оценят правилно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата за дуплика господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Козалиев, благодаря Ви, че изяснихте въпроса с наличието на журналисти, фоторепортери и депутати. Това беше за мен загадката. Сега вече е ясно - предизборната кампания върви с пълна сила. Но аз все пак си мисля, и се обръщам не само към Вас, а към всички депутати от левицата: благодаря много на господин Божинов и на господин Такев за това, че за конкретни предприятия ми зададоха писмени въпроси, получиха много подробни и мисля, че ясни писмени отговори. Ако наистина се интересувате, не с цел пропаганда, а наистина се интересувате за съдбата на определено предприятие в определено населено място, което е във вашия избирателен район, нека да ми дадете възможност да ви представя документи, а да не се занимаваме тук с евтин популизъм. Не става дума за господин Козалиев, който наистина два пъти идва при мен в министерството, но моля депутатите от левицата: наистина нека да си разговаряме с документи, а да не правим шоу в петък тук за целия български народ, да си задаваме въпроси, на които отговорът е ясен. Уволнен е директорът, защото предприятието има лоши показатели. И ще продължавам, казвам го отново, повтарям го от тази трибуна, че когато предприятието има лоши показатели, когато директорът не се справя с работата си, когато затъва предприятието, аз не мога като министър, като представител на държавата да продължавам да държа същия директор. Не ме интересува от коя политическа сила е, не ме интересува къде членува. Щом не си върши работата, очевидно е, че ще бъде сменен директорът. Благодаря ви. (Eдинични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Михаил Миков да развие актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев относно поведението на областен управител.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо и господа министри! Позволих си да задам по-остро въпроса, защото става въпрос за, не бих го нарекъл инцидент, а среща в град Брегово, където областният управител на Монтана, след като е излязъл от кмета е заявил, че му трябва мивка, за да си измие ръцете, защото се е ръкувал с червените. (Ръкопляскания от СДС.) Един стил, за който аз се интересувам дали е продиктуван от възпитанието и политическата отговорност на областния управител, или става въпрос за някаква политика по отношение на тяхното поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Аз не знаех, че днес ще се занимаваме с проблемите на водопровода и санитарния фаянс. (Смях и ръкопляскания от СДС.) Няколко пъти четох Вашия въпрос, после четох Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, после пак въпроса, за да се опитам да разбера точно какво искате да чуете от мен. И тъй като смятам, че проблемите на управлението на страната са по-важни от цитираната от Вас мивка, ще Ви кажа какво мисля като отговорен за дейността на областните управители и като вицепремиер, отговарящ за този ресор, за Декларацията за национално съгласие и за начина на подбор на областните управители и критериите, на които те отговарят.
Преки ангажименти по Декларацията за национално съгласие областните управители не носят. Тук става дума наистина за морал и за изпълнение на една общополитически съгласувана позиция. Декларацията за национално съгласие е акт на Народното събрание, който визира морални ангажименти, поети от парламентарно представените политически сили, в лицето на народните представители, за преодоляване на политическата, икономическа и морална криза в страната. Областните управители като органи на изпълнителната власт не могат да имат преки политически ангажименти по самата декларация. Насоката на сегашната държавна политика се определя от Обединените демократични сили, спечелили изборите за народни представители и реализирайки това управление чрез изпълнителната власт и мнозинството в парламента. Това означава, че областните управители осъществяват своите функции и правомощия в съответствие с програмата на правителството, което в момента представлявам пред вас. Това са хора, поели отговорността да се справят с тежките проблеми, породени от дългогодишното централизирано управление, прилагането на отраслови подход. Всички знаем всъщност докъде ни доведе това: регионални диспропорции, цели общини и райони, достигнали до критично ниво на бедност, безработица, обезлюдяване, екологични неблагополучия, социално напрежение, изобщо пълна разруха в страната. И в този смисъл са ангажиментите на назначените от новото правителство областни управители по Декларацията за национално съгласие като единствен изход от тежката и всеобхватна криза, за което национално съгласие толкова години само се говореше и нищо не беше направено. Това национално съгласие като обща воля на национално отговорните политически сили стана реалност на 8 май 1997 г. с приемането на декларацията в парламента. И аз ви благодаря, че отново поставяте тази тема, тъй като тя е много важна за всички политически отговорни сили в страната. Това са ангажиментите на областните управители при осъществяване на техните функции: справедливо разпределение на социалните тежести на реформата, ускорено и реално възстановяване на собствеността върху земеделските земи и създаване на условия за ефективното им използване, решителната битка с престъпността във всичките й разновидности. Това са приоритетите и на българското правителство.
И тъй като проблемите, с които ежедневно се сблъскват новите областни управители, са изключително много и изключително сериозни, те нямат време - и аз тук искам да разширя малко темата - да правят услуги на приятелски кръгове, какъвто е случаят пък с бившия областен управител в Монтана господин Кръстю Трендафилов и с неговия заместник господин Иван Цонев, впоследствие и областен управител, а сега настоящ народен представител от вашата парламентарна група. Само ще припомня, че с решение от 13 юни 1994 г. на Окръжния съд, Монтана, постановено по Гражданско дело N 464 от 1993 г., е отменен проведения на 31 март 1993 г. търг за продажба на дълготрайни материални активи на ТКЗС в ликвидация, село Георги Дамяново, спечелено, разбира се, от едноличен търговец Веска Тихомирова, чийто собственик е същата Веска Меджидиева. Сещате се: Веска и Цецка, дето сега ги търсим в ЮАР. За тях става дума. Та тогавашният областен управител господин Трендафилов е следвало да изземе имуществото на едноличния търговец Веска Тихомирова. Три години след решението на Окръжния съд с бездействието си областният управител господин Трендафилов и неговият заместник са допуснали тези имоти незаконно да се владеят от госпожа Меджидиева. Протести от Окръжна прокуратура - Монтана срещу мълчаливия отказ - абсолютно всичко без последствия. Аз не предполагам, че за тези му заслуги впоследствие господин Трендафилов стана министър в правителството на Жан Виденов, но е факт, че сега, след толкова години ние започваме отначало, за да възстановим някаква справедливост на хората, които са от бившето ТКЗС. Това е само един случай, господин Миков, а те са много в цялата страна, във всички региони. Затова и държавата ни беше докарана до това дередже.
И тъй като говорим за Декларацията за национално съгласие, която беше приета от всички вас, аз искам да споделя един въпрос, който много често напоследък си задавам: кои са тези сили, които стоят зад определени хора, позволяващи си да отправят заплахи към сегашните областни управители за физическа саморазправа, с морални заплахи за малтретиране не само на самите областни управители, а и на техните семейства и близки. Аз мисля, че просто някой се опитва да им пречи да си вършат работата.
Искам да ви уверя в едно: правителството и аз като ресорен вицепремиер просто няма да допуснем някой да пречи да бъде свършена тази огромна по обем работа, която предстои. Мисля, че съм дал поводи да ми вярвате, че когато обещая нещо, то става.
Бих искал накрая да споделя, че ние всички трябва да бъдем еднакво загрижени за това как се провежда управлението в областите, в общините и в населените места, защото това е действително в интерес на всички българи. И ако не за друго, то дори за това, че днес е особен ден, да говорим именно така, както нашият Апостол Левски говореше за това в България всички да направим една чиста и свята република. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, че отворихте случая "Меджидиева" пак по повод на същата област Монтана, защото и сегашният областен управител все още не е изпълнил това, което Вие вменявате като едно задължение на колегата Трендафилов и колегата след него. (Ръкопляскания от левицата.) Така че по отношение на скандалния случай "Георги Дамяново" това е може би друго нещо. То е свързано и с това, че много областни управители не актуват общински имоти. Може би са претоварени, може би са уморени, може би някаква друга работа като борба с престъпността вършат те.
Но от това, което вие казахте за националното съгласие, на мен ми се ще да повярвам, че все още не бива да съветвам кметовете, които се оплакват от грубо и невъздържано отношение на държавни служители, избрани от друга политическа сила, да си приготвят санитарни и хигиенни принадлежности, та те да се дезинфекцират, или да крещят по коридорите на кметствата, че са ги посетили престъпници. Нищо не може да оправдае един държавен служител, независимо от коя политическа сила, в отношенията си с органи на местното самоуправление, ако наистина се търси национално съгласие и някаква работа за България, да въздържа своите нерви и да търси заедно решаване на проблемите, а не конфронтация, която на тези равнища също няма да доведе до нищо добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Дуплика от вицепремиера Евгений Бакърджиев.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Миков, аз се радвам, че във Ваше лице виждам действително сериозна загриженост за това отношенията да бъдат именно професионални и колегиални, а не във вид на противоборство и агресия.
Признавам, че темата, която повдигате, в моето министерство се води от заместник-министър Чачев, той отговаря за "ВиК" и за всички свързани с това дейности, така че ще му предам, разбира се, Вашите думи.
Искам да споделя едно: ние работихме известен период от време с областни управители, назначени от правителството на Жан Виденов, и мога да Ви кажа, че това е било най-тежкото време, в което аз съм работил в общинска администрация или в общински съвет. Гарантирам Ви, че сега нещата стоят пъти по-добре, а ако някъде има проблеми между кметове и областни управители, мислете си, че областните управители са само 9, а кметовете от БСП са достатъчно много и достатъчно некадърни, за да създават наистина проблеми. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Евгени Кирилов да развие питане относно уволнения на специалисти с дългогодишен опит в дипломацията - към госпожа Надежда Михайлова, министър на външните работи.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър, с разбиране се отнасям към факта, че в условията на валутен борд всяко ведомство, включително и вашето, е длъжно да се съобрази с финансовите възможности на страната и да направи необходимите кадрови съкращения. Очаквахме, че особено в Министерството на външните работи, където качествените специалисти се изграждат с години, ще се утвърдят ясни и прозрачни критерии за тези кадрови промени. Вместо това в редица случаи се наблюдават безразборни уволнения и отстраняване на специалисти с голям опит, доказали своите възможности в служба на новата ни външна политика. Тази безцеремонна разправа в повереното ви министерство и в задграничните ни мисии се извършва както на личностна основа, така и по политически съображения. Тя все повече започва да се вписва в контурите на знаменитата акция на Стоян Ганев. Споменавайки този титан, не е необходимо да споменавам, че е в кавички, на българската дипломация, бих желал да отбележа, че по времето на министър Пирински бе проявена нужната толерантност спрямо назначените от него кадри. Тук, разбира се, бих желал да отворя една скоба и да кажа, уважаема госпожо Михайлова, че аз в никакъв случай не желая да сложа цялата тежест от прочетеното, което може да Ви прозвучи малко остро, върху Вашите крехки плещи, Вие дойдохте като министър на една по-късна дата. Бих желал да уточня също и следното: не става дума за действия, продиктувани от Постановление на Министерския съвет от 13 март, става дума за последвалите действия от една дата, която вероятно ще запомним, действия, които са започнали от 22 април. След изборите предполагам духът на Стоян Ганев заедно с неговите оръженосци е поработил много сериозно и от 22 април са започнали сериозните действия в тази насока. Заедно с множеството нови заповеди, защото след заповедта вследствие на постановлението на Министерския съвет въпросът е бил приключен, немалко съкращения са направени, ние нямаме по този въпрос, както отбелязах в началото, никакви възражения, изпълнено е постановлението на Министерския съвет и от 22 започват тези действия. Аз не зная, все пак Вие бяхте доста заета, след като встъпихте в длъжност, но знаете, че много коректно и колегиално обърнах внимание на този въпрос в Комисията по външна и интеграционна политика на нашата първа среща. Не направих от това сензация и след това. Аз просто желая и днешното питане да бъде част от една конструктивна дискусия в тази насока, защото все още смятам, че Вие можете да приложите един нов стандарт.
Тук бих желал да спомена и нещо, което потвърждава моите думи за духа и чистката на Стоян Ганев. Също на 22, въпреки че съкращенията се отнасят за задграничните ни мисии, немалко, 688 места, изведнъж се изпраща писмо до началниците на управления, което ги приканва да направят подбор - на каква нормативна база, не е съвсем ясно. Оттук започват безразборните действия, оттук започва и безпокойството на всички служители на това министерство. При това се дават два дни. Същата заповед, по-рано издадена и от Стоян Ганев, от март месец 1991 г., където всъщност за два дни се правят маса уволнения. Те струват след това милиони левове на държавата, спечелени са почти 90 на сто от тези дела. Затова сега аз поставям въпроса, пак казвам, в конструктивен дух, защото те биха стрували вече стотици милиони, с тази разлика, че в държавата средства няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Кирилов, Вашето питане ми дава възможност преди всичко да разясня пред вас и пред нашата общественост една заблуда, която напоследък витае не само в някои медии, но и в представите и изказванията на някои политици.
Както се отбеляза и в самото питане, ставало въпрос за безразборни уволнения и безцеремонна разправа както на личностна основа, така и по политически съображения. Смятам, че след всичко онова, което изживя България, е крайно време да изоставим силните думи и драматичните квалификации и да погледнем към фактите.
Преди да премина към конкретния отговор на питането искам да уведомя народните представители, че на 11 юли проведох политически консултации с представители на ръководствата на всички парламентарни групи, не присъстваше само групата на Българския бизнесблок, и с ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика. В резултат на тези консултации получих принципна подкрепа за предвижданата от мен структурна промяна в Министерството на външните работи. Отварям скоба, за да ви съобщя, че нейната същност е преходът от териториална към функционална структура на Министерството на външните работи. От страна на Парламентарната група на Демократичната левица в консултациите участва и господин Евгени Кирилов.
В задълбочения разговор, който проведохме, той изрази съгласие с полезността на предлаганата структура. Що се отнася до безразборните уволнения, цитирайки неговия въпрос, още тогава народният представител бе информиран, че такива всъщност няма. Питането на господин Кирилов е от 9 юли, тоест два дни преди участието му в консултациите. Съжалявам, че консултациите с политическите сили не бяха два дни по-рано, което може би щеше да направи питането излишно.
Аз благодаря на господин Кирилов също и за изразеното от него разбиране към факта, че в условията на валутен борд трябва да се направят необходимите кадрови съкращения. И това разбиране е естествено, защото именно поради двегодишното управление на правителството на БСП стигнахме до необходимостта от валутен борд. И точно правителството на БСП заложи 30-процентното съкращение на държавната администрация. За Министерството на външните работи то бе изпълнено с Постановление 95 от 13 март на служебното правителство. Така че очевидно става въпрос да допълним съществуващия между нас консенсус по основните външнополитически приоритети със съгласие и по изпълнение на решения за съкращения, взети от социалистическото правителство.
Предлагам на вашето внимание няколко показателни цифри. Така например щатът на централно управление на Министерството на външните работи, тоест на работещите в България дипломатически и технически служители на министерството, през 1989 г. е 1009 души. През март 1991 г. - 780, през март 1992 г. - 580, а след 1993 г. отново започва бързо движение нагоре. Подобна е и динамиката на щата на задграничните дипломатически представителства. През 1989 г. в тях работят 1876 души, междупрочем цифра, която почти не си позволяват и най-развитите демокрации, включително извънщатни служители; през януари 1991 г. - 1716, през март 1992 г. - 1508. И отново поемаме нагоре - през 1748 души до 1791 през септември 1996 г.
Привеждам тези цифри и ви питам с какво българската дипломация бе по-успешна през 1996 г. например, когато в Министерството на външните работи в София и в чужбина работеха общо около 360 човека повече отколкото през 1992 г.? Ако тя беше успешна, щеше ли България да бъде на практика във външнополитическа изолация в края на 1996 г.? Очевидно ключът към успешната външна политика не е в количеството, а в качеството на хората, които работят във Външно министерство.

Вие говорите в питането за професионалистите от Министерството на външните работи. Искам да Ви предпазя от политически подход при тълкуване на факти и да Ви гарантирам, че най-малко аз изхождам от такъв. Но същевременно съм категорично против за професионализма на един дипломат или служител в Министерството на външните работи да се съди само по продължителността на неговия трудов стаж във ведомството.
Средният трудов стаж на служителите в Министерството на външните работи е 11 години и 4 месеца. Тоест, далеч над онези 6 години, през които макар и формално в доста случаи, работещите в Министерството на външните работи са деполитизирани.
Искам да Ви кажа, че могат да се приведат много примери - и положителни, и отрицателни. Има хора с доказани умения да работят за България, а не да обслужват партийни и групови интереси отвън и те са добре дошли. В същото време има хора с очевидна непригодност за отговорностите на дипломатическата служба.
Господин Кирилов, в България е необходимо да се изгради Национална дипломатическа служба с националноотговорни дипломати и служители, каквато практика досега не е имало. Хора, които могат да представят достойно България. Хора, които ще бъдат оценявани по света по умението им да представят България, по таланта им да контактуват свободно, а не да носят белезите на сковаността, характерна за тоталитарното време. Хора, които няма да защитават политиката на една или друга политическа партия, а интересите на България.
Ако искаме да станем страна с ефективна дипломация, то не можем да не си даваме сметка, че в демократичния свят трудно могат да подходят с нужното доверие към хора, които след като години наред са били яростни противници на НАТО, днес искат да бъдат флагманите на евроатлантическата ни интеграция, или изявени специалисти по социалистическа интеграция да бъдат приети доброжелателно като защитници на европейската интеграция. Да не говорим за хора, които са свързани със специалните служби от миналото. Очевидно по тези въпроси трябва да бъдем много внимателни. Аз съм убедена, че Вие ще проявите разбиране и съгласие по подобен подход.
Накрая си позволявам да изразя недоумение от свързването на въпроса със съкращенията в Министерството на външните работи, за което като цяло изразявате разбиране, с въпроса за обявяването на конкурсите.
Хората, работещи в Министерството на външните работи в по-голямата си част са били назначавани без конкурси и без каквито и да било критерии. Не е ли точно това политическо назначение? Моят стремеж е министерството да престане да бъде затворена система, привилегия на една малка част от обществото и да преодолее ширещата се и до днес там семейственост.
Конкурсното начало ще ни даде възможност да подберем най-доброто от националния кадрови потенциал. Конкурсите са за млади хора. Като за дипломати - забележете - конкурсът е само до 10 места, на фона на раздутия по-рано щат.
Аз съм категорично за влизането на млади хора в дипломацията, не само по един формален подход, за да се преодолее дисбалансът между младши и старши дипломати и за да се привлекат млади специалисти, получили подходяща подготовка по въпроси, свързани с основните външнополитически приоритети на страната. Младите хора не са обременени нито с миналото си, нито с професионалната си съдба, нито с манталитета си. Именно на тях трябва да дадем пълна възможност да се развият, да се усъвършенстват, да се подготвят да ръководят утре страната ни.
В крайна сметка, господин Кирилов, те са нашите деца. Не на една или друга политическа сила, а децата на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата господин Кирилов да зададе до два допълнителни въпроса.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Да, ние говорихме и по същество аз смятам, че структурата и отговорността в министерството, естествено е на министъра, що се касае до самото структуриране. Моята тревога идва от това и това между другото се свързва даже и от току-що дадените оценки, що се касае до българската администрация по повод нашето кандидатстване в Европейския съюз - че при всяка смяна на политическата власт в България, прекалено ниско слизат промените и тази администрация се намира в несигурност.
В момента в министерството, всъщност аз нямам нищо против структурната Ви реформа, това е Ваше право и Ваша философия, но не остана нито един началник на управление. Какво значи това? (Неразбираема реплика от госпожа Михайлова.) Моля ви се!
Е, има някои, които са още на длъжност. Но примерно дългогодишният опитен, оценен даже и от нашите западни партньори началник на Консулско управление, доколкото знам току-що сте му предложили да отиде самотник в Бенгази. Една дипломатическа длъжност. По същество, вероятно и няма да остане.
Аз, разбира се, мога да дам няколко конкретни примера. Би трябвало да не го правя, но Вие призовахте за конкретност.
Господин Пировски, заминал директно за Париж през 1992 г. Специалист, завършил "Пътно строителство". Естествено, завеждащ Международния отдел на Съюза на демократичните сили. По-рано имаше и такава практика с Международния отдел на ЦК.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Те не можеха да отидат на друго място, защото не ги пускаха.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Разбира се, Вие имате право на избор на хора, на екип, с който ще работите.
В момента той изпълнява длъжността, която е посланическа - "Единен държавен протокол". Дано не са ме заблудили. (Неразбираема реплика от господин Божков.)
Не е необходимо за останалото. Затова се иска стаж, господин Божков. Аз се радвам, че Вие имате компетенции и по външните въпроси. (Весело оживление в блока на Демократичната левица.)
Аз смятам, че това не е правилно. Той ще Ви създаде грижи. Но Вие сама ще прецените. Така или иначе знам, дано не е вярно, но се носи един слух, че на първото представяне - връчване на акредитивни писма - е вървял откъм страната на почетната рота и вместо посланика е приемал почести. Но дано не е така, дано да не се излагаме. (Смях и весело оживление в блока на Демократичната левица.)
Разбира се, бих Ви обърнал внимание и за редица други назначения. Става дума за стаж на хора-филолози, които са се хвърлили в дипломатическа дейност. Естествено, че не би трябвало да имаме нещо против филолозите, въпреки че това може да увеличи наплива в университета. Но става дума за следното - че това са хора без съвършено малък стаж.
Госпожа Ралица Абрашева в момента сте й предоставили да работи в новото суперуправление - цяла Европа и Северна Америка. Госпожа Ралица Абрашева е завършила немска филология, работила е като преводач в Българското радио. Прекрасно - на мястото си в момента. Обаче е заминала същата година - 1992 г., когато е назначена - за Бон. Била е там. В момента ръководи суперминистерство. С цялото уважение към немския език и той сигурно ще се разширява, но немският език все още не е официален международен... Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Кирилов, имахте право на 2 минути. Изглежда, че и 4 минути няма да Ви стигнат.
Има думата госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Кирилов, питам се как не Ви е неудобно? Защото човек като гледа безгрижното отношение на депутатите от левицата, би казал, че България през последните няколко години е водила една изключително успешна външна политика. Дори напоследък чух, така, една тъга, че сме извън НАТО и Европейския съюз, която очевидно се дължала на последните 2 месеца, забравяйки се последните 5 години. Смятам, че все пак пред обществото и пред хората, които са ни избрали трябва да проявим и малко повече морал.
Аз мислех, че днешният ни въпрос касае да отговорим на принципни съображения при структурата и при назначенията в Министерството на външните работи, нали се говори за отделни хора. Разбирам, че Вие седите зад определени хора, които, разбира се, можете да ми ги дадете като списък и аз няма да ги махна от Министерството на външните работи. Но точно за мен това е политическо назначение. Защото конкурсът е единственото място, в което човекът може да изпъкне със своя професионализъм. Защото хората - аз съжалявам, че не съм донесла справката тук, пред Вас, за да видите, че има 30 фамилии, които в момента битуват в Министерството на външните работи, братя и сестри, които са всички на дипломатически служби.
Понеже много говорите за принципите на кадровата политика, искам да Ви кажа, че атестационната комисия по ранговете, знаете, че по правилник се провежда през май и през ноември, но на 2 февруари, по време на протестите, тя се е събрала в неделя, забележете, за да може в последния момент да даде рангове на много от вашите служители. Така че не бива да си затваряте очите за това, което се е случило. В противен случай пред обществото и пред хората няма да има какво да отговорите. Смятам, че всичките онези приказки, които се говорят за национално съгласие и за общи национални стремежи, са наистина кух звук, ако това нещо не се облече в конкретното разбиране. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата да изрази отношението си към отговора господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо Михайлова! Аз пак повтарям и завършвам с това, че ние не трябва да боравим с кухи фрази. Външната политика наистина е област, където има постигнато най-голямо национално съгласие. Ние трябва да работим заедно.
Ако правя това и ако давам примери, разберете професионалната ми загриженост. Ако Вие счетете, че може да се продължава така - разбира се, това е Ваше право.Но аз бих наблегнал и на следното. Вие също употребявате израза "цивилизационния избор". Да, той стои все още малко по-далече - цивилизационният избор. Говорим за европейските стандарти и апелираме към балканските страни да употребят тези стандарти.
Аз мисля и не искам да Ви обвинявам, но смятам, че Вие сте подложена на натиск. Аз мисля, че най-трудното всъщност е да въведем тези стандарти в нашата политическа практика. Пак казвам, лично не искам да Ви обвинявам. Аз смятам, че ние можем да намерим общ език. Аз смятам, че тази политика е достояние на цяла България, на всичките политически сили. Ние по този въпрос вчера имахме среща с президента и постигнахме висока степен на съгласие по основните въпроси. Мисля, че не е редно да даваме и най-малките поводи за политизиране, а тях ги има, някои от тях цитирах, за други, разбира се, ще Ви разкажа. Ако не сте съгласна, това е Ваше право.
Но във всички случаи молбата ми е да не възприемате въпроса ми като някакъв допълнителен опит за конфронтация. Аз смятам, че ние трябва да работим съвместно в тази насока, но не би трябвало с тези лоши примери, с отделни случаи, които са наистина пример за политизация, да оставяме националното съгласие висящо. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Госпожа Михайлова има думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за загрижеността и се надявам, че тя е наистина искрена.
Същевременно искам да ви кажа, че оттук нататък, това, което ви казах и по време на консултациите, всеки човек, който бъде съкратен в Министерство на външните работи, вие ще го обявявате за политическо уволнение.
Искам да ви кажа, че в писмото, което господин Първанов ми е написал, ще ви дам един-единствен пример.
Господин Горан Йонов, който след като 1993 г. е бил пенсиониран, забележете, е работил три години в управление "Кадри" - това е всъщност един от професионалистите, за които говорите, за един ден има три заповеди за назначение. Едната заповед всъщност е за прекратяване на трудовия договор, втората е за назначаване като главен експерт и третата - договор за пълномощен министър и представител на Република България в Организацията за забрана на химическите оръжия в Хага.
За един ден този човек се е издигнал по йерархията със скорост, за която биха му завидели всички дипломати. Не можете да говорите, че този човек е професионалист по вашите дори критерии, след като три години той е работил само в "Кадри". Оставам без коментар това, че е бил вече и пенсиониран. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да продължим със следващите въпроси искам да ви информирам за отговорите, които са отложени на основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- министър-председателят Иван Костов няма да отговори на актуален въпрос на народния представител Дора Янкова;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев няма да отговори на актуален въпрос също на народния представител Дора Янкова;
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев няма да отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев няма да отговори на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Сега има думата господин Иво Атанасов за актуален въпрос относно неритмично превеждане на субсидия от държавния бюджет за община Кюстендил, отправен към Муравей Радев - министър на финансите.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Радев, искрено се надявах, че този въпрос ще бъде зададен от някой местен депутат от управляващото мнозинство, но може би те имат някакви причини да го премълчат.
Става дума за това, че от началото на месеца на община Кюстендил са преведени 84 млн. лв. от субсидията. Да допуснем, че оставащият половин месец ще бъдат преведени още толкова, или общо 160. Общината има възможност за собствени приходи в рамките на 4 млн. на ден или 120 млн. на месец - общо 280 млн.
Абсолютно необходимите разходи са 621 млн. Това са 457 за заплати и 104 за социални помощи. Тук не влизат строителството, ремонтите, макар че тъкмо сега е сезонът за ремонти на училищни сгради, например, не влизат дори безплатните лекарства. В тези 621 млн. не влиза млякото за болницата, за детските градини и социалните заведения, което струва около 22 млн. на месец, нито хлябът, който струва малко повече. 621 млн. е санитарният минимум, под който общината се взривява.
Благодарение на това, господин министър Радев, че Вие не превеждате предвидената в Закона за държавния бюджет субсидия, за пръв път в Кюстендил няма да бъдат изплатени заплатите в здравеопазването, просветата, културата и общинската администрация.
След 1989 г. се смениха много правителства с какъв ли не цвят, но такова финансово посегателство върху заетите в бюджетната сфера, каквото Вие сега предизвиквате, не се е случвало дори по времето на Филип Димитров, не се е случвало и когато финансов министър беше господин Иван Костов. И може би пак не бих поставил този въпрос, ако картината в почти всички общини не беше сходна.
Ето защо си позволявам да Ви питам и се надявам да отговорите: кога ще се научите да спазвате Закона за държавния бюджет и да трансферирате субсидията за общините такава, каквато е гласувана в пленарната зала на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин министър Радев, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално и естествено е да получавам такива въпроси, каквито току-що зададе народния представител от БСП господин Иво Атанасов. Нормално е общините да чувстват недостиг на финансови средства. Нормално е в среда като тази, в която днес живеем, да има и такива недостатъци, да има и такива, бих казал, много сериозни липси на средства в отделните общини и не само там, бих казал, а във всички други бюджетни сфери. И аз много бих се учудил, ако това беше точно обратно. Защото не може тогава, когато имаш много повече нужди, отколкото възможностите за тяхното задоволяване, ти да удовлетвориш всички тези нужди с онези възможности, с онзи ресурс, с който разполага държавата. Това е пределно ясно и много добре известно на всички народни представители.
Аз съм много доволен, защото знам, че това е добре известно и на по-голямата част от българския народ, който приема тези дадености и е готов да направи онова усилие, което ще изведе страната от тази изключително негативна ситуация.
Вие ми задавате въпрос за субсидиите към община, но го транслирате и към останалите общини и очаквате и другите народни представители да задават такива въпроси. Аз също очаквам това. И пак казвам, това е съвсем естествено.
Сега няколко думи да изясним ситуацията в момента. На всички вас ви е добре известно, особено на онези, които и преди бяха народни представители, че предишното Народно събрание гласува един закон за изпълнение на държавния бюджет до приемането на официалния такъв за тази година. В него, така както беше традицията и от предходните години, държавният бюджет на страната до приемането на официалния такъв, се изпълняваше до размера на разходите за съответния период от предшестващата година, завишен размер на разходи с влезлите в сила нормативни актове, въз основа на които някои от разходите се завишават.
Вие много добре знаете какви бяха величините на разходите през миналата - 1996 г., първото тримесечие, а бих казал и второто. И съответните коефициенти, с които бяха завишени тази година, в резултат на влезли в сила законови актове, съвсем не бяха онези, които трябваше да осигурят по-спокоен живот на бюджетната сфера в страната.
Вие добре съзнавате, че бюджетът, който тази година изпълняваме, е бюджет, който се отнася само за второто полугодие, по-точно казано, мерките и усилията по него биха могли да се осъществяват само за шест месеца, тоест за една втора от годината.
Периодът, за който говорим, е първото шестмесечие. В това шестмесечие средствата, които се полагаха на общините, а и на всички други потребители на бюджетни средства, бяха значително занижени предвид на обстоятелството, което преди малко обясних подробно, в резултат на изпълнение на действащите в страната закони от една страна, и на възможностите на бюджета, от друга страна. Защото има още един механизъм, има още една ножица, където е казано, че разходите по държавния бюджет се осъществяват до размера на постъпилите приходи за съответния период. Тези две неща дават обяснение, бих казал, ясно и категорично обяснение за това защо на някои сфери средствата са недостатъчни, в това число и на общините, и аз го казвам съвсем открито.
Друг е въпросът, господин Атанасов, да видим дали вашата община, при тези оскъдни средства за общините въобще, е в негативно положение по отношение на останалите или в по-добро. Вие говорите за една неритмичност. Аз сега ще си позволя да цитирам няколко числа.
До 30 юни тази година по данни от сборния отчет за касовото изпълнение на общинския бюджет на община Кюстендил са постъпили общо 1 млрд. и 82 млн. лв. собствени приходи, или средномесечно по 180 млн. лв., и от държавния бюджет като субсидия - в размер на 1 млрд. и 235 млн. лв., или средномесечно по 206 млн. лв.
Считано от 1 юли до 17 юли, за тези 17 дни, тоест почти средата на месеца, за община Кюстендил са приведени общо 117 млн. лв., с което общата сума на преведената субсидия достига 1 млрд. и 352 млн. лв.
Това число, отнесено към 95 на сто от годишния размер на общинската субсидия, а вие знаете, че в Закона за държавния бюджет общинските субсидии се изпълняват до 95 на сто от годишния им размер, представлява 42,8 на сто при средно за общините от Софийска област 39,5. Тоест с около 3 на сто повече специално за община Кюстендил от съседните общини в Софийска област. И то при средно за общините на страната като цяло 38,3 на сто.
До 25 май тази година, по времето, когато действаше законът за изпълнение на бюджета до влизане в сила на държавния бюджет за тази година, по отношение на общините и задълженията им към НЕК, Министерство на финансите извърши така наречените триъгълни операции в размер на 7 млрд. и 112 млн. лв., в това число за община Кюстендил 109 млн. лв., при изплатени задължения на НЕК от държавния бюджет средно за една община от близо 30 млн.
Знаете ли какво значи това на практика? Това означава, че онези средства, които общината не е платила, не е успяла да разплати на НЕК, в целия й размер са поети всъщност чрез прихващане на задълженията на НЕК към държавния бюджет. И тази субсидия до този месец в цялата си част е включена във формулата, по която са разпределяни средствата за бюджета, и всъщност тази община е била облагодетелствана с тази сума до голяма степен, и най-вече много повече от останалите, за което преди малко говорих.
По отношение на формулировката на Вашия актуален въпрос относно неритмичното превеждане на субсидията, смятам, че това е една недостатъчно прецизна формулировка от Ваша страна. Ще Ви кажа защо е така. Ето как са постъпвали средствата в общината: на 1 юли - 15 млн. лв.; на 2 юли - 10 млн. лв.; на 4 юли - 15 млн. лв.; на 9 юли - 18 млн. лв.; на 11 юли - 21 млн. лв.; на 15 юли - 23 млн. лв.; на 17 юли - 15 млн. лв.
Кажете ми по-ритмична схема от тази?
От посочените по-горе числа за община Кюстендил и сравняването им със средните за страната може да се направи само един-единствен извод. Министерството на финансите при стриктното спазване на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и неговото действие в условията на паричен съвет, при осъществяването на бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджета на общината, се е съобразило с границите на възможното и при обстоятелството, че същата е бивш окръжен център с всичките произтичащи от това отговорни компетенции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев. Господин Атанасов, имате възможност за реплика от 2 минути.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин Радев, Вие няколко пъти казахте, че сте много доволен и аз истински съм учуден, че можете при тази ситуация да бъдете доволен. Остава да бъдат доволни и заетите в бюджетната сфера, които няма да получат заплатите си този месец, за да бъде Вашата и тяхната задоволеност в хармония. Остава и аз в същия дух да кажа, че съм доволен, защото хората вече знаят кой ще бъде виновен те да не получат заплатите си.
Такъв финансов натиск върху общините, какъвто сега се упражнява, господин Радев, никога не е имало и наистина за първи път няма да се изплатят заплати в тази сфера в много общини.
С изненада разбирам, че община Кюстендил е едва ли не облагодетелствана. Вие говорите тук за превеждане на 10 - 15 млн. лв. през три, през пет дни, а аз Ви казах, че санитарният минимум са 621 млн. Без постигане на тази цифра общината гръмва. И тя вече ще знае каква е причината да гръмне. Но на Вас Ви препоръчвам да прочетете чл. 12 от Закона за държавния бюджет, в който се казва, че субсидиите се превеждат с приоритет на общините, а след това на министерствата, на ведомствата и на другите бюджетни организации.
Но целият въпрос е в това, че през януари, когато ние искахме държавата да има бюджет и бяхме готови да работим, Вие тогава и вашата политическа сила, господин Радев, искахте власт, вие се стремяхте към властта с позволени и непозволени средства и цената сега на това ваше усилие, на това ваше желание, за съжаление, ще плаща българският народ. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. Имате възможност за дуплика от 2 минути.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Тъжно е да чуеш един народен представител, който си е намислил отговора преди да е чул обяснението от съответния министър. (Реплики от опозицията.) Защото, господин Атанасов, това, което преди малко казахте, от него личи, че Вие изобщо не сте чул какво аз Ви казах.
В тази финансова недостатъчност, за която Вие лично, като народен представител, и вашето правителство има огромната заслуга да се намира България, да ставате тук и да ми задавате така цинично този въпрос е нещо, което е недостойно за един народен представител. Това първо. (Реплики от опозицията.)
Второ, господин Атанасов, не спекулирайте от тази трибуна с онова, че някой няма да си получи заплатата, защото вашите хора в Кюстендил ще си я получат. И да развявате оттук, от тази трибуна неверни неща, пак казвам, е въпрос преди всичко на морал в ситуацията, в която се намира България. На вас ако не ви е известно, вие говорите за болници, преди няма и една седмица, около 20 млн. долара разплати Министерството на финансите за същите тези болнични заведения, за които Вие казвате, че нямат средства. И то за разходи, извършени преди месеци назад. (Реплики в залата.)
Това са възможностите на България. Разберете това и не искайте повече от онова, което българският народ е в състояние да изработи и да внесе в хазната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо подскачахте? Нали за по-добро.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така че като ви казвам това, аз ви го казвам, обръщайки се към вас, смятайки, че тук има отговорни народни представители, а не хора, дошли тук да правят евтин популизъм, развявайки това нещастие. Нещастие, за което една голяма част от присъстващите тук носят персонална вина. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Стоян Райчевски към министъра на културата госпожа Емма Москова, относно изпълнението на някои организационни условия за усвояването на средства по програма ФАР за реформирането и развитието на културния сектор в България.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Москова, уважаеми дами господа народни представители! В сложните условия на ограничение, наложени от валутния борд, българската култура трябва да се справи с някои допълнителни проблеми. От изключително голямо значение е как ние ще осигурим финансирането на всички културни дейности и на културните институти, с които разполагаме.
Един от ресурсите, които ние можем да ползваме, това са съвместните програми, които ни предлагат нашите партньори от Европа и от света, това са съвместните проекти, които идват също от тези страни и най-вече програмите за безвъзмездна помощ. Във връзка с това аз отправям към Вас и следния актуален въпрос.
Уважаема госпожо министър, известно е, че след сериозно настояване от наша страна и в резултат на конкуренция с още 9 асоциирани към Европейския съюз страни, България бе избрана за първата измежду всички източно- и централноевропейски страни, рецепиенти на безвъзмездна финансова помощ в рамките на ФАР, в която реформирането, развитието на културния сектор да бъде подпомагано от Европейския съюз чрез програмата ФАР.
За съжаление Министерството на културата е било изправено пред реалната опасност да загуби по своя вина отпуснатите в тази връзка 2 млн. екю, а в по-далечна тенденция и следващите 6 млн.
Във връзка с това бих искал да Ви попитам какви са предприетите мерки и тези, които ще бъдат предприети от Министерството на културата за изпълнението на условията, които да създадат предпоставки за реално усвояване на предвидените по програмата ФАР средства.
Уважаема госпожо министър, отправям към Вас този въпрос, тъй като към нас се отправяха доста упреци от наши вътрешни среди и от наши партньори поради това, че една от причините за неефективното използване на тази помощ се сочеха бавни и мудни действия от страна на нашата родна администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожа министър Москова има думата да отговори на актуалния въпрос на господин Райчевски.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! По повод отправения от Вас актуален въпрос бих желала да ви уведомя следното.
Поначало откриването на програма ФАР за българската култура е един сериозен механизъм за подпомагане преструктурирането на културния сектор в България. Министерство на културата е разработило първата си програма в рамките на ФАР през 1995 - 1996 г. Тя фигурира в подписания на 5 август миналата година финансов меморандум под наименованието "Програма за културно развитие "България ’96  -’06". Целта на програмата е да бъде оказана помощ на Министерство на културата и на българските културни институции за разработване на дългосрочна стратегия в културната сфера, за предприемането на специални мерки, включително обучение и субсидиране на проекти, насочени към укрепване на българската култура, към активизиране на културния обмен и взаимодействие между България и Европейския съюз в съответствие с принципите на чл. 92 и чл. 98 от Европейското споразумение за асоцииране.
Програмата за културно развитие предвижда усвояване на 2 млн. екю безвъзмездна помощ за българската култура за реализация на следните конкретни проекти.
Изграждане на евробългарски културен център, който ще включва книжарница, читалня, зали за срещи, информационен център, изложбена зала и кино-видео център. За тази цел Министерство на културата предоставя партерният етаж на сградата, в която работи. Като средище, представящо пред обществеността българо-европейското културно сътрудничество, центърът ще разпространява информация за всички съвместни културни дейности и инициативи и ще осигурява място за провеждане на конференции, работни срещи, изложби и прожекции.
Второ, учредяване на Евробългарски фонд за развитие на изкуствата, който ще отпуска субсидии за подходящи проекти и инициативи след съответната селекция и строга процедура по утвърждаването им. Особено значение ще се отдава на българското участие в културните програми на Европейския съюз "Медия 2", "Калейдоскоп", "Рафаел", "Ариана".
Трето, институционално укрепване на сектора посредством усъвършенстване на културната администрация и мениджмънт и изграждане на информационна инфраструктура в сектора, създаване на група за управление на ФАР.
Това са изискванията на европейското управление на програмата. И колкото и да са трудни те в условията, в които работи Министерство на културата, ние ще ги изпълним.
За тази необходимост от изпълнение на тези мерки са били информирани и предишните министри на културата. За съжаление в периода от август 1996 г. до януари 1997 г. Министерство на културата не е успяло да създаде необходимия комплекс от организационно-административни предпоставки, за да започне усвояването на отпуснатите средства. В резултат на това Министерство на културата е било изправено пред реалната опасност да загуби по своя вина отпуснатите 2 млн. екю. Вероятно това е тревогата, която Ви накара да зададете Вашия актуален въпрос.
Благодарение на енергичните стъпки, предприети от служебния кабинет, тази опасност е предотвратена. Ние присъединяваме усилията си към извършеното преди нас и ускорено изпълняваме изискванията на Европейския център. Подготвени и одобрени от Европейската комисия в Брюксел са основните работни документи - стратегическият план и първата работна програма. Проведен бе търг за офис оборудване, приключи оценителната процедура по втория и най-сложен търг, този за чуждестранната консултантска и техническа помощ. В преструктурирането на самото министерство проблемът за културните програми, в това число и ФАР е изведено на по-високо ниво. Един от малкото на брой, само трима заместник-министри, всъщност се занимава именно с международна дейност и европейска интеграция в областта на културата.
С удоволствие мога да съобщя, че състоялия се от 7 до 10 юли в София преглед на изпълнението на програмите ФАР в България, в който взеха участие представители на Европейската комисия и на всички български ведомства, реципиенти на финансово-техническо съдействие по линия ФАР, успешно се включи и екипът на министерството. В хода на проведените разговори работата на екипа на Министерство на културата е била положително оценена от господин Жан Трестур, началник отдел Главна дирекция 1А в Европейската комисия.
Господин Трестур е изразил и своя оптимизъм относно развитието и успешния завършек на програмата за култура, пилотната програма на ФАР, което ме кара да мисля, че усилията, които министерството полага през последните месеци за ускоряване хода на програмата за културно развитие не остават незабелязани.
Бих искала да Ви уверя от друга страна, че паралелно с изпълнението на програмата за културно развитие "България 96.06", Министерството на културата има готовност да започне разработването на проекти по "ФАР" за 1998 г. Министерството вече аргументира бъдещия достъп на културните проекти до "ФАР", което е една сериозна мотивировка на споменатата по-горе среща с представители на Европейската комисия. Използвам случая да подчертая, че парламентарната Комисия по културата и медиите би могла да окаже ценна подкрепа в тази насока - важна за присъствието на България в Европа, като начинание и мисия и безспорно полезна в усилията ни да преодолеем финансовите си трудности.
Завършвайки с думите "преодоляване на финансовите трудности", използвам случая и Вашата тревога, изразена чрез въпроса Ви за "ФАР", съжалявайки, че господин Атанасов оттегли своя въпрос, за да мога да го развия с подобаващи подробности. Искам само да съобщя, че при разчетените средства по бюджета на Министерството на културата за 1997 г. се създават нелеки условия за изпълнение на основните задачи, които има министерството. За да може обаче пълноценно да участваме в провеждането на приетата и от Народното събрание програма на правителството, както и преди всичко да не се допусне по-нататъшно забавяне на задължителните промени в културната сфера, се налага прилагане на един нов подход при финансиране на бюджетните дейности, част от които е, разбира се, и работата с международните програми като източници на финансиране.
Ще си позволя да акцентирам, привързвайки този въпрос към Вашата актуална тревога, че в основата на преодоляване на финансовите трудности стои всъщност като наше намерение и позиция една нова философия - нека да я наречем реформаторската стратегия на Министерството на културата, като основен източник и стимули се търсят не само в интелектуалната енергия, но тази стратегия, за която говоря е и източник на нови възможности за преодоляване на финансовите трудности в тази сфера.
Нямам възможност да спомена в подробности всичко, но нека само маркирам:
- Децентрализация на културната дейност с увеличаване самостоятелността на културните субекти чрез подходящи модели на автономност. Сами разбирате колко важно е това за увеличаване ресурсите в сферата на културата.
- Създаване на културен пазар с реална равнопоставеност на културните субекти за участие в него.
- Целево подпомагане на неотложни програми за опазване на културното наследство и училищата по изкуствата, които сами по себе си не могат да участват в новите пазарни условия, но могат да бъдат именно реципиенти на суми - финансови ресурси, които получаваме от другите дейности.
Позволих си да посоча само няколко основни момента - далеч не всичките, и без анализа с убедеността, че тяхното пряко и косвено отражение върху проблема за финансовия недостиг в културната сфера е значимо и ще бъде значимо, ако те се управляват добре, т.е. търсим източници и възможности за средства чрез една нова модерна стратегия на културната политика, чрез която, насочвайки усилията си към стимулиране на собствените, вътрешните ресурси на самите културни дейности, да компенсираме недостига, но и да пресечем инерцията и мисленето за това, че държавата ще бъде винаги единствено отговорен източник за средства.
С особено удоволствие искам да ви съобщя накрая и едно решение на българското правителство от вчерашния ден - една точка от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, чрез който Министерският съвет предложи и предостави 2 на сто от паричните постъпления от приватизацията на държавните предприятия към един от малкото останали извънбюджетни фондове - Творческия фонд на Министерството на културата. Това е глътка въздух и един жест на правителството към интелектуална България. Ваша е думата, господа депутати, този законопроект да се приеме бързо, за да може да поемем глътката въздух. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Райчевски, имате право на реплика от 2 минути.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата не за да направя реплика, а да изкажа своето становище, след като чух отговора.
Аз искам да благодаря на госпожа Москова - нашият министър на културата, за изчерпателния отговор. Добра новина дойде от разширяването на този отговор, че 2 на сто от средствата от приватизацията ще бъдат пренасочени именно за култура и културни дейности.
Искам да се върна към първоначално зададения си въпрос. Това че се готви вече програмата "ФАР" за 1998 г., е добре и навременно. Нашите желания са час по-скоро да бъдем уведомени за детайлите на тази програма. Ние поехме ангажимeнт към българската общественост и към културните дейци, че ще работим в пълна прозрачност - комисията и министерството - и вярвам, че това ще бъде направено.
Този ангажимент бе потвърден и на вчерашната ни среща и аз искам само да припомня на колегите, които бяха и които не бяха, че всички творци, които сме изслушали досега, са убедени в едно: убедени са в бремето, което трябва да понесем всички заедно с целия български народ, но са убедени и в усилията, които трябва да бъдат направени от нас като хора, които правим законите и отговаряме за тяхното изпълнение - и тези, които са в изпълнителната власт, за най-рационалното използване на тези средства.
Общо е мнението, че нашата култура разполага с един безценен капитал - това е интелектуалният продукт, това е културният продукт, който може да излезе на всеки пазар. И именно програмите, за които говорим, програмите, които ни предлагат Европа и светът като помощ и като съвместни проекти, са онази възможност, която ние трябва да използваме най-рационално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.

Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов към министъра на културата госпожа Емма Москова относно възможния отказ на българската държава от История славяноболгарска.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър Москова, познавам Ви отдавна и съм убеден, че сте един почтен човек, за разлика от министър Муравей Радев, който си позволи да излъже, че съм си написал бележките по неговия отговор, преди да чуя самия отговор. А истината е, че аз си скицирах част от неговия отговор и записките си му подарих, за да си спомня деня, в който министър Радев е лъгал от парламентарната трибуна. Не че не е възможно да се напише такъв отговор предварително - всеки в залата знае какво би отговорил министър Радев, но в случая аз не го направих. (Оживление сред Демократичната левица.)
Въпроса, който си позволявам да поставя на Вашето внимание, госпожо министър Москова, е свързан със съдбата на История славяноболгарска, която в момента се съхранява в Националния исторически музей. Поставям го към Вас, защото зная, че в края на краищата Вие се оказахте длъжностното лице, което трябва да вземе решението по съдбата на този ръкопис. А поставям въпроса, защото има различни мнения, включително и сред управляващите, защото съм запознат с мнението на господин президента Петър Стоянов, че книгата трябва да бъде дадeна на гърците - нещо, което мен като позиция на един президент страшно много му учудва.
Затова Ви моля да обясните каква е Вашата позиция към този символ на българската национална идентичност и ще остане ли Паисиевата история в Националния исторически музей или ще се откажем и от нея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Позволете ми да изразя искреното си учудване от формулировката на Вашия въпрос: отказ от история или възможния отказ на българската държава от История славяноболгарска...
Както всички българи, аз следях с огромно внимание и нека призная - на моменти с тревога - дискусията около тази българска реликва. Но никъде, въпреки острите полярни мненияq не чух да прозвучи в публичното пространство на страната дори идея за отказ от тази Rстория. Ако моята информация не е пълна, то аз ще ви помоля за документ.
Едновременно с това не мога да скрия също отново своето учудване от това, че нито една институция досега не направи официално искане по този въпрос за официално мнение за Паисиевата история към Министерството на културата, неизползвайки неговия експертен потенциал. Съобщавам това в името на почтеността, но се надявам тук да има корективи.
Уважаеми господин Атанасов, аз също Ви познавам не отскоро, ценя Вашата привързаност към българската култура. Но позволете ми да кажа, че аз имах възможността да отклоня Вашия въпрос по формални причини и не го направих, защото е почтено - използвам Вашия израз - да се явя в Народното събрание и, отговаряйки на Вашия въпрос, да прозвучи онова, което аз най-напред като българин и гражданин мисля за този проблем, а същевременно и да поема своята отговорност като длъжностно лице. Съзнателно не написах своя отговор, за да запазя възможността си за една спонтанна искреност, защото мисля, че само така би могло да се говори за проблемите, свързани със скрижали в българската история, без нито за миг да забравям своята отговорност на длъжностно лице.
Ето защо бих искала само с няколко изречения да припомня известната на Вас ситуация в момента около Славянобългарската история. Тя е открадната в един момент и независимо от подбудите, въпреки че допускам, че някъде в основата на това деяние е стоял един криворазбран патриотизъм, тя е открадната не от чужда държава, а от едно българско светилище, от българския Зографски манастир. Този факт прибавя към образа на България, който по различни причини в настоящия момент не е добър, още един щрих точно в посока на духовната почтеност, за съжаление в негативна посока.
Какво може да направи държавата в този момент? Единствено да се дистанцира от криминалното деяние и да поправи, доколкото това е възможно, защото има неща, които в историята не могат да се скрият, но да го поправи чрез връщане на Историята там, където тя е оставена от самия Паисий. Това не означава отказ от История славяноболгарска. Напротив, това означава един отговор и едно поддържане на онези исконни ценности, които българският народ забрави в течение на определени години, но които ние всички - искрено вярвам, и Вие, господин Атанасов - се стремим да върнем като опори на нашия народ в трудния път, който изминаваме.
Не по-малко от Вас се тревожа, че преместена в Зограф, там, където е мястото на тази История, няма да бъде леснодостъпна за целия български народ. Но си спомням онова, което вероятно и вие сте чули от екрана на Българска телевизия - краткото интервю с един светогорски монах от нашия манастир там, който казваше: Ние никога не бихме искали Историята да се върне при нас, ако тя не беше открадната. Може би сами бихме я предоставили. Цитирам по памет.
Това казват онези, които понякога сме склонни да заклеймяваме в липса на достатъчна интелигентност и във възможности да съхранят тази История. Ето къде е голямата направена грешка. Връщайки я обаче, бих искала да посоча втория момент, който вече освен като българин, но и като министър на културата съм длъжна да не оставя на едни интуитивни и приблизителни оценки. Това е въпросът с нейното опазване в условията, които манастирът предоставя.
Съгласно закона министърът на културата е този, който може да даде или да не даде разрешение един паметник на културата, в случая движим паметник на културата - История славяноболгарска, да бъде преместена там, където тя действително може да бъде опазена. Това е дълг, който законът ми вменява, и аз го съобщавам, независимо от това, че това съвпада и с моя професионален морал.
Чувам, дано да е така, по определени причини не мога лично да разбера истината, че там условията на микро- и макроклимата са добри, че състоянието и на другите безценни ценности, пазени в този манастир, е добро. Искрено се надявам това да е така и се радвам, ако това действително е така. И въпреки това нямам право да се опра само на може би добри, но не професионални оценки. Затова подготвям заповед, съгласувана, разбира се, с ефория Зограф, съгласувана с Президентството, което поредно пое този тежък кръст за решаване на въпроса с История славяноболгарска, за една комисия от експерти, които да удостоверят и да позволят след това на министъра на културата да вземе своето решение. Не е възможно точно министърът на културата да няма едно експертно, професионално становище, което прозрачно да представи на българския народ, вълнуващ се оправдано по въпроса за опазването на Историята, ако липсва такъв документ. Той ще бъде направен, аз го изисквам съгласно своите правомощия и единствено въз основа на него ще бъде върната тогава, когато условията на температурновлажностния режим, на микробиологичните нападения, всички професионални експертни становища бъдат категорични в онова, което трябва да се направи, което трябва да се преодолее, за да може да бъде върната Историята там, където самият Паисий я е оставил. Тази отговорност аз поемам с целия морал, който притежавам. Но това вие ще прецените тогава, когато видите моето решение.
Държа да посоча, че в това отношение както по първата част от онова, което си позволих да кажа - необходимостта от връщане на Историята в Зографския манастир, и също толкова голямата необходимост от категорични и ясни гаранции за нейното опазване там, Министерството на културата няма различия от изразеното от държавния глава. Казвам това, защото имаше спекулации, които държа да разсея.
Завършвайки, бих искала все пак да се обърна може би с молба към вас, а чрез вас и към онези, които са ви избрали. Тогава, когато се решава съдбата на една неоценима българска реликва, тя или въпросът, витаещ около нея, се нуждаят от една мъдра тишина, една тишина, различна от сензациите, които си позволихме да преекспонираме в публичното пространство, тишина, която ще позволи точно да бъдат направени и взети всички онези мерки - дипломатически, експертни, професионални, които ще позволят, и аз се надявам, господин Атанасов, че няма да бъде далече или много далече времето, когато и целият български народ ще има възможност да черпи своя духовен ресурс и от тази реликва.
Нека запазим тишината, мъдрата тишина около славянобългарската история. Но, тук пък е и моят дълг, за да апелирам към насочване на цялата енергия, кипнала енергия в българския народ, и слава Богу, че той кипна и не беше равнодушен към този проблем, да я насочим към спасяването на самия Зографски манастир, една частица от България, една частица от духовността на България. (Ръкопляскания в залата отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Атанасов, имате право на реплика от 2 минути.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър Москова!
Аз първо се учудих на ръкоплясканията. Но, не зная откъде имате сведения, че историята е открадната. Това вероятно би могъл да каже един друг министър.
Признавам, че съм развълнуван в момента, защото Вашият отговор дълбоко ме смущава. Аз не виждам англичаните да се срамуват от това, че една огромна част от египетските произведения на изкуството са на тяхна територия. Не виждам англичаните дотолкова да са се засрамили, че да ни върнат Четвероевангелието. Не виждам причина ние да се откажем, това е точната дума вече след Вашия отговор, мисля че това е точната дума, да се откажем от Паисиевата история. Още повече, че самата Гърция не настоява на това.
Дали тук не се крие някаква дребнава политическа комбинация срещу евентуална подкрепа за кандидатстването ни в НАТО? Ако такава е цената на отказа от историята, това е крайно недостойно.
Мисля, че от прекалено много неща се отказахме вече. Около дискусията по герба например, се отказахме от Мадарския конник. Той бил тракийски символ. На един професор му се привидя даже, че било жена, а не мъж - конник.
Ние се отказваме сега от Паисиевата история.
Странно защо не се отказваме (шум в залата)... защо не се отказваме от герба на една чужда династия? А по този повод тук, в тази зала, бяха изкъртвани микрофони, бяха бити квестори. И на едно от момчетата беше счупен пръста даже.
Ето, това ме учудва и това не мога да приема. И ако трябва да се учим от някого, нека се учим от самите гърци. Вие помните как гърците не си даваха звездата от Вергина за герб на държавата Македония. Една Гърция, която има толкова много исторически символи. И ние, които имаме толкова малко останали символи, да се откажем от тях, това е нещо, което, аз, извинете, не мога да приема. (Ръкопляскания в Демократичната левица и възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожо министър, ако искате 2-минутна дуплика? Отказвате се.
Следващият въпрос е на народния представител Методи Андреев към министъра на отбраната Георги Ананиев, относно решението към Резолюция 1096 на Съвета на Европа и практическото изпълнение на препоръките й в министерството.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Господа министри! Госпожо министър!
В условията на започналите реформи в нашата страна две министерства имат особено значение, статут и роля за демократичните процеси - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Първото е призвано да приложи новата военно-политическа доктрина на България за приобщаването ни към НАТО, а второто трябва решително да се справи с претендиращата за власт мафия. Основните препъникамъни, които обръщаха държавата през последните седем години, бяха липсата на работещи силни закони и нежеланието на част от кадрите, от споменатите ведомства и други държавни ведомства, да възприемат новите вътрешнополитически и външнополитически реалности. В резултат на това реформата се превърна в риформа, а родината ни остана ендимична зона на комунизма, страна със силна и агресивна престъпност, породена от мафиотска сенчеста икономика и изключително слаба и колеблива държавна власт.
В края на краищата търпението на всички свърши. Свърши и мълчаливото съзерцание на нашите приятели от Европа. Те решиха да ни препоръчат правилата за нашата демократизация. Така беше създадена Резолюция 1096, гласувана на 27 юни 1996 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. В тази резолюция има 16 параграфа, които визират като жалони пътя на надеждата на десетки милиони хора от посткомунистическа Европа към европейските ценности на цивилизацията.
Особено внимание бих искал да обърна на някои от тези параграфи. Това е § 15 и § 11. Тези параграфи имат препоръчителен характер. Но тъй като аз вече споменах, че държавата ни е ендемична зона на комунизма, за нас те имат задължителен характер.
И ето сега моят актуален въпрос: уважаеми господин министър, какво е отношението Ви като министър на отбраната към Резолюция 1096 на Съвета на Европа? И какви нормативни и кадрови мерки смятате да вземете, за да приложите на практика нейните препоръки в дейността на повереното Ви ведомство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Министър Ананиев, имате думата в рамките на 10 минути да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни предста-вители! Уважаеми господин Андреев!
Ако трябва да отговоря накратко на Вашия въпрос, моето отношение към Резолюция 1096 на Съвета на Европа и като министър на отбраната, и като гражданин, е изцяло положително. Смятам, че спазването на нейните изисквания и изпълнението й ще бъде мерило за характера и дълбочината на извършващите се демократични реформи не само в Министерството на отбраната и Българската армия, но и във всички управленски структури и сфери на обществото.
В началото на този мандат министър-председателят на Република България господин Иван Костов представи пред вас програмата на правителството до 2001 г. Тя е в съзвучие с Резолюция 1096 на Съвета на Европа и в нея са залегнали всички онези мероприятия и действия, които трябва да бъдат предприети, за да може страната ни да стане пълноправен член на Европейския съюз.
Затова, потвърждавайки моето положително отношение към Резолюцията на Съвета на Европа, мога да Ви уверя, че като член на правителството ще работя за реализирането на правителствената програма. И в този смисъл, включително и за изпълнение препоръките на Резолюция 1096 на Съвета на Европа.
Уважаеми дами и господа народни представители! От гледна точка на законодателната система на страната, Резолюция 1096 на Съвета на Европа има препоръчителен характер. Нейните препоръки не се свеждат до отделен министър или отделно министерство. Духът на резлюцията изисква всички ние, членовете на правителството и вие, като народни представители, да разработим и приемем, да допълним или изменим нормативната база, че тя да гарантира развитието на гражданското общество, разделението на властите, свободата на медиите, защитата на частната собственост.
Във връзка с това искам да посоча, че през следващите години Българската армия следва да извърши сложен и труден път, свързан преди всичко със структурната реформа и оптимизирането на нейния състав, с цел ефективно изпълнение на поставените й задачи от Конституцията и закона.
Реформата в армията ще бъде насочена както към привеждането на нормите и стандартите на въоръжението и техниката към тези на НАТО, така и към извършването на кадрова реформа, която няма да допусне политическа пристрастност и обвързаност и ще отчита единствено качествата на кадрите, тяхната подготовка и функционална пригодност, въз основа на демократичните принципи и законите в страната.

Основен момент в кадровата политика на Министерството на отбраната ще бъде съответствието на образованието и квалификацията с изискванията на заеманата длъжност.
Ще се провежда военнообразователна политика, осигуряваща прилагането на нов подход в длъжностното развитие на кадрите. Вярваме, че по този начин структурната и кадрова политика ще доведе до стимулиране на професионалното развитие на кадровите военнослужещи, адекватно на това на техните колеги от армиите на страните-членки на НАТО.
Резолюциите на Съвета на Европа имат голяма морално- политическа стойност за нас като демократично развиващо се общество. Нашата страна с присъединяването си към статута на Съвета на Европа и с активното си участие във всичките му органи показа привързаността си към целите и идеалите на съвета. Именно те намират отражение в приемането на актове от неговите органи. Такава е и Резолюция 9-10-96. Подкрепяйки изцяло нейния дух и съдържание, бих искал още веднъж да отбележа, че всяка страна в съответствие със своето вътрешно законодателство следва да ги прилага. Съгласно нашата Конституция актове от подобен род следва да бъдат въведени със закон. В това отношение е голяма и ролята на българския парламент.
В заключение бих искал да подчертая, че в кадровата политика ръководството на Министерството на отбраната ще се ръководи изключително от законите на страната, от правителствената програма и европейските принципи и норми. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Андреев, имате възможност за реплика от две минути.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Аз съм много доволен от отговора на министъра на отбраната и съм сигурен, че, това, което той каза, ние ще успеем като управляващо мнозинство да подпомогнем министерството с необходимите нормативни актове.
И тъй като отляво чувам най-различни подмятания, искам да кажа какво е казал по този въпрос не кой да е, а от запаса генерал Уйлям Одън, в момента директор на Института за сигурността "Хъдзън" във Вашингтон: "Новите страни от НАТО не трябва да увеличават, а да намаляват сегашните си военни разходи. Те трябва да започнат процеса на модернизация при съвсем ниски разходи и (забележете отляво!) непременно да заменят обучавания от комунистическите офицери състав с демократично подготвени нови офицери".
Ето това е пътят към нова България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Искате ли дуплика? Не.

Следващият актуален въпрос е на народния представител Кънчо Марангозов към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев относно ефикасната борба с някои заболявания.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър. Република България има компрометиращо първенство в Европа по заболеваемост и смъртност от социално значими заболявания, отрицателен естествен прираст, висока детска смъртност, по тютюнопушене, последните 5 - 6 години - по наркомании. За съжаление, появиха се заболявания, за които доскоро знаехме от учебниците по медицина или се съобщаваха като казуистика, а именно: кримска хеморагична треска, марсилска треска, трихинелоза, кучешка тения и ехинококоза. Има прогнози за опасност от местна малария. Аз ще посоча някои примери от района, в който съм народен представител.
Към 25 юни 1997 г. от хеморагична треска само в Бургас през инфекциозното отделение са преминали шест болни. Шестдесет и трима болни са били с марсилска треска. Оперирани са 19 болни само в Обединената районна болница от ехинококоза и, забележете, 10 са били до 16 години. Вие сте педиатър, господин министър, а и всички ние знаем какво значи това. Трима са оперирани трикратно. Тук не съм включил болни, оперирани в другите здравни заведения на града.
Подобна е картината в много райони на страната. С основание българските граждани от много региони и градове се страхуват и опасяват от това, което става с тези заболявания. Лечението е трудно, дълго и скъпоструващо, докато за първична профилактика са необходими по-малко средства.
Аз зная, че първичната профилактика е задължение на други ведомства. Това винаги съм го твърдял не отсега. Но определено считам, че Министерството на здравеопазването трява да бъде координатор в този процес, още повече, че в програмата на правителството на стр. 91 е записано: "Реализиране на национални програми за здравна профилактика и здравословен начин на живот". Има го и в основните насоки за здравната стратегия на Министерството на здравеопазването, предоставена ни преди два дни.
Съществува реална опасност тези заболявания да ограничат притока на чуждестранни туристи по обясними причини.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви профилактични и контролни мерки предприема Министерството на здравеопазването в борбата с хеморагичната треска, трихинелозата, марсилската треска, ехинококозата и евентуалната поява на местна малария в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин министър Бояджиев, имате думата в рамките на 10 минути да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов. В България, както и в другите страни на света, в последните години се наблюдава увеличение на случаите на марсилска треска, както и Вие споменахте. Това заболяване протича тежко, с усложнения, включително и със смъртни случаи. От 1994 г. се наблюдава тенденция на стабилно нарастване на броя на заболелите. От 157 случая през 1994 г., през 1996 г. случаите нарастват на 805, от които 3 със летален изход. До момента за 1997 г. са регистрирани 248 случая. Това са болни предимно в ендемичните райони - Бургаски, Сливенски, Хасковски, Варненски, Пловдивски и други. Там инфекцията се поддържа и циркулира като зооноза сред някои диви животни.
Министерството на здравеопазването предприема сериозни мерки за осигуряване на прецизна диагностика, лечение, профилактика и целенасочена здравна просвета. От 1996 г. функционира национален референ с лаборатория по рекециози, в която работят специалисти от Националния център по заразни и паразитни болести и Военномедицинска академия. В ендемичните райони по проблема работи широк кръг от специалисти инфекционисти, вирусолози и епидемиолози.
Нарастването на случаите от марсилска треска сред хората се дължи на увеличения брой на безстопанствените и скитащи кучета, преносители на кърлежа и резервоари на инфекцията. Проблемът с бездомните и скитащи кучета е много съществен в комплекса от мерки за ограничаване разпространението на марсилската треска, който обаче е труден за разрешаване.
С Решение N 21 от 1995 г. на Министерския съвет, а и със Закона за народното здраве, е предвидено борбата с бездомните и скитащи кучета да се поеме от общините и да се създават приюти за бездомни и скитащи кучета.
На практика обаче това решение се прилага само в 9 общини и то непълно - София, Сандански, Айтос, Варна, Велико Търново, Пловдив, Монтана, Разград и Сливен.
Кримска-Конго хеморагична треска е природно-огнищна инфекция, чийто основен преносител са кърлежи, паразитиращи върху дивите и селскостопанските животни. В ендемичните райони, отново Бургаски, Кърджалийски и други, ежегодно възникват заболявания сред хората. Броят на заболелите за периода 1991-1997 г. е, както следва: 1991 г. - 14, 1992 г. - 2, 1996 г. - 12, а през настоящата година до 16 юли случаите са 17.
Министерството на здравеопазването е предприело следните профилактични мерки:
1. На Хигиенно-епидемиологичните инспекции в ендемичните райони (Бургас, Ямбол, Хасково, Шумен и др.) през месец март тази година са предоставени 3000 дози ваксина, българско производство, за професионално застрашени лица (ветеринарни лекари, зоотехници, селскостопански и горски работници, медицински персонал и др.).
2. На лицата с данни за заразяване от Кримска-Конго хеморагична треска е осигурен специфичен имуноглобулин.
3. Недопускане на вътреболнични инфекции от Кримска-Конго хеморагична треска сред медицинския персонал в инфекциозните отделения, а и сред болните чрез безопасно обслужване на болните и спазване на строг противоепидемичен режим.
4. На проведеното национално съвещание с директорите на ХЕИ през месец април тази година са разпоредени спешни мерки за недопускане на разпространение на инфекции, чиито вектори са кърлежи и комари и провеждане на целенасочена здравна просвета.
Хигиенно-епидемиологичните инспекции в Бургас, Кърджали и други като участници в регионалните междуведомствени комисии по борба със зоонозите са препоръчали на общините да извършат полева и бариерна дезакаризация в паркове, лагери, около морските плажове. Общината в гр. Бургас е предоставила за тази дейност 5 млн.лв. Сериозна трудност в последните години е дезакаризацията на животните в частните стопанства.
През последните пет години се наблюдава нарастване на броя на епидемичните взривове и на спорадичните случаи от трихинелоза в страната, със средно тежко и тежко клинично протичане. За полугодието на 1997 г. са регистрирани 14 взрива с 67 заболели лица, с един смъртен случай. Трихинелозните взривове са възникнали в резултат на консумация на свинско и дивечово месо и месни продукти, които не са преминали през ветеринарносанитарен контрол.
Мерките спрямо трихинелозата са комплексни и се провеждат съвместно с ветеринарномедицинските органи към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Хигиенно-епидемиологичните инспекции извършват епидемиологично проучване, регистрират всички лица, консумирали съмнително месо, осигуряват серологично изследване, осигуряват санитарно-паразитологично изследване на съмнителното за трихинели месо съвместно със съответния орган, правят епидемиологичен анализ и осъществяват мерки, а лечебнопрофилактичните заведения осигуряват своевременното лечение на заболелите.
Анализът на заболеваемостта от ехинококоза (кучешка тения) при хората през последните 10 години показва тенденция за значително нарастване. През 1996 г. не са регистрирани случаи на ехинококоза единствено във Видински район, може би защото министърката беше оттам. Заболяемостта нараства от 2,48 на десет хиляди през 1992 г. до 8,47 на десет хиляди през 1996 г. Нарастването е 4 пъти. През 1991-1996 г. в пет района на страната е регистрирано значително повишаване на средната за страната заболяемост със стабилна тенденция към нарастване. Най-висока е опаразитеността в регионите: Бургаски, Пловдивски, Старозагорски, Варненски и Сливенски. Причината за това отново е безконтролното нарастване на бездомните и скитащите кучета. Не е на ниво информираността на стопаните на кучета и котки относно опасността от заразяване с ехинококоза. Не се следи за своевременната регистрация, паспортизация, дехелминтизация и режим на отглеждане на домашните, ловните и стопанските кучета.
Борбата с ехинококозата е комплексна, изисква усилията и компетентността на широк кръг от специалисти.
Министерството на здравеопазването е разпоредило на ХЕИ задължителните мероприятия по борбата с ехинококозата (Заповед N РД 09-386 от 4 юли 1996 г.). В най-засегнатите райони (Ямбол, Стара Загора и др.) по инициатива на ХЕИ в рамките на регионалните междуведомствени комисии по зоонозите са разработени и действат регионални програми за борба с ехинококозата.
През последните годин заболеваемостта от малария се увеличава в целия свят. България е призната от Световната здравна организация като страна с ликвидирана малария през 1965 г. До 1995 г. са регистрирани само единични случаи на внесена от ендемични страни малария. По-голямата част от случаите са регистрирани през месеците от април до октомври, когато е маларийният сезон за страната. Това създава определен епидемичен риск от възникване на местна трансмисия и такава беше регистирана в района на град Сандански - 11 случая през 1995 г. и 7 случая през 1996 г.
Недопускането на нови случаи на местна малария е приоритетна задача на Министерството на здравеопазването в борбата с паразитните болести в страната. Съществуващата нормативна база е съобразена с изискванията на Световната здравна организация и регламентира всички мерки срещу маларията. Министерството ежегодно разглежда мерките по борбата с маларията - това е отразено със съответни документи, изпратени в съответните служби - и периодично актуализира списъците на страните с разпространена малария и ги разпространява до всички ХЕИ-та и гранични контролно-пропускателни пунктове.
За ликвидиране на епидемичния взрив от малария в района на град Сандански от министерството бяха изготвени "Мероприятия за контрол на маларията в Благоевградски регион за периода 1996-1998 г.". Извършена е значителна работа по активното откриване на маларийно болни с фебрилитет и "контактните" им, по борбата с вектора на заболяването и други подобни. Сътрудници на Националния център по заразни и паразитни болести са оказали многократно методична помощ на ХЕИ - Благоевград. При извършената от Министерството на здравеопазването проверка през месец май 1997 г. в Благоевградски регион се установи, че всички мероприятия и препоръки на министерството и Националния център по заразни и паразитни болести стриктно се изпълняват и до момента не са регистрирани нови случаи на местна малария.
Министерството на здравеопазването извърши проверки на готовността за недопускане на внесени и местни случаи на малария и в Бургаски, Варненски, Добрички, Силистренски и други райони, както и в крайдунавските общини. Благодаря за вниманието.
Господин председател, аз Ви моля да ограничавате по някакъв начин обема на депутатските въпроси, защото тук фактически ми се задават 6-7 въпроса. Казвам това с оглед на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате свободата да си изберете един, защото депутатът има право да зададе един въпрос. Това, че е написал пет или шест, ще му отговорите само на единия въпрос и това е. Това препоръчвам не само на Вас, а съм препоръчвал и на другите министри, защото наистина в рамките на 10 минути трудно може да се отговори на 6 въпроса.
Господин Марангозов, имате думата за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, аз Ви зададох този въпрос с цел да повдигна общественото мнение по тези инфекциозни заболявания, за да не получим компрометиращо първенство и по тези проблеми в Европа. Защото по данни на Световната здравна организация е известно, че най-висока е заболеваемостта и смъртността в света от инфекциозни и паразитни болести.
Освен това, тук е и господин министърът на земеделието, и аз бих се обърнал и към него, защото в профилактичните мерки в борбата с тези заболявания Министерството на земеделието трябва да има в първичната профилактика водеща роля, особено по отношение на държавния ветеринарно санитарен контрол. Вярно е, че е предоставена на общините и те трябва да закриват редица пазари, където се продава месо, поставено на земята, което е развъдник на кучешката тения. Не са виновни тези кучета, които шетат и пред Президентството, и пред Храм паметника "Александър Невски". Просто трябва да се вземат мерки те да бъдат профилактирани, защото нищо чудно утре и в Президентството, където има доста безстопанствени кучета, оттам минавам всеки ден, да се появи марсилска треска. Все пак трябва да опазим най-висшата администрация в България.
Колкото до трихинелозата, тук ми се струва, че България е водила в Европа по профилактиката на това заболяване, след като изследването за трихинелоза в България е въведено през 1912 г., а сега, в края на ХХ век, това изследване почти не се прави.
Така че моят въпрос имаше главно тази задача.
Освен това дано не се наложи с тези заболявания да се вземат специални мерки противоепидемични, а да бъдат ограничени главно чрез първична профилактика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Благой Димитров има думата по процедурен въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удълъжаване на работното време за днешния ден до окончателното приемане на точка 7 - Законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, това означава ли, че предлагате в 14,00 часа да прекъснем парламентарния контрол и да започнем работа по точка 7?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Точно това означава - в 14,00 часа да продължим с точка 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Друго мнение по това процедурно предложение?
Поставям на гласуване процедурното предложение в 14,00 часа да преустановим парламентарния контрол и да продължим с точка 7 до нейното приемане в рамките, разбира се, на два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: 134 за, 65 против, 6 въздържали се.
Предложението се приема.
Очевидно господин министър Върбанов ще може да отговори най-много на първия актуален въпрос.
Има думата народният представител Иван Симеонов с въпроса си относно план за земеразделяне.
ИВАН СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Уважаеми господин министър, земеразделителният план на село Бегунци, община Карлово, област Пловдивска, е изработен с редица неточности. Съществуващите терени със стари реални граници са заличени и са трасирани като терени без реални граници. Оземлени са хора, които не са имали имоти в тези масиви. Неоснователно са обединени няколко местности в един масив.
В по-голямата си част парцелите могат да се поливат с естествена гравитачна вода, а останалата част - от язовир "Домлян". Болшинството от земеделските стопани, имащи в миналото имоти в близост до населеното място и в близост до естествените водоизточници, са лишени от правото си да ги ползват. Комасирането на имотите на собственици по клетвени декларации, нотариални актове и други писмени доказателства не беше направено по законосъобразен начин, като на някои собственици бяха раздадени парцели, отдалечени от водоизточници и не на поливни площи, а други бяха комасирани с по-хубава земя.
Допуснати са неточности в наименованията на местности. По този начин част от правоимащите се препращат на друго място.
Раздадена е общинска мера и земя от горски общински фонд на селото за парцели, с което бе засегнато и това право на собственост.
Преднамерено клетвените декларации не бяха оповестени пред обществеността за контрол и евентуално разобличение. Така се даде възможност за неправомерно надписване на земеделска земя.
На много от собствениците на земя им е обещавано, че ще бъдат удовлетворени исканията, а накрая им беше отговорено, че няма пари за корекции. За чия сметка би трябвало да стане това?
Доколкото ми е известно, няма отговор на подадените жалби и възражения от собственици до повереното ви министерство. Кой е виновен за това?
Поземлената реформа започна преди пет години. Докога ще продължават поземлените комисии да мотаят собствениците, които искат да обработват бащината си земя? За сметка на това те толерират други - грабители на частната, общинската и държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, в отговор на Вашето питане относно възстановяване на собствеността върху земеделските земи в село Бегунци, община Карлово, Ви уведомявам следното.
Планът за земеразделяне на землището на село Бегунци се работи въз основа на сключен договор от 12 ноември 1992 г. След получаване на съответните задания от поземлената комисия в град Карлово фирмата-изпълнител е изработила проектоплана за земеразделяне на 7 май 1993 г. и от общо 639 собственици жалби срещу плана са подали 200 собственици. От тях поземлената комисия е уважила 156 жалби, а 44 е определила като неоснователни и ги е оставила без последствие.
По това време се извършва промяна на някои землищни граници поради споразумения между кметовете. Вследствие на това се налагат прехвърляния на преписки от едно землище в друго и поставяне на нови протоколни решения.
След внасянето на необходимите изменения на 1 март 1996 г. е приет коригираният план. Срещу този план до окръжния съд в град Пловдив са изпратени общо 58 жалби, от които редовни със скица и проект са само 6.
Влезлият в сила план за земеразделяне е трасиран, извършен е въвод във владение и скиците са връчени на собствениците на 18 декември 1996 г. Твърдението, че е раздадена общинската мера, не отговаря на истината. Общинската земя в размер на 817 дка е запазена. Това че с плана е възстановена и собствеността върху необработваема земя, не значи, че тя е общинска.
Голяма част от собствениците имат претенции да получат малки парчета на поливна земя, но техните искания също са неоснователни, тъй като същите в миналото никога не са имали собственост върху това място. Допуснатите неточности в наименованията на някои местности ще бъдат отстранени от фирмата, която ще поддържа плана за земеразделяне съгласно Наредба N 33.
Отговорите на жалбите обикновено се изготвят в едномесечен срок. Ако има такива, на които все още не е даден отговор, гарантирам, че това ще стане в най-скоро време.
Общо състоянието на плана за земеразделяне смятаме, че е добро, тъй като поземлената комисия и фирмата-изпълнител максимално са се съобразили с изискванията на собствениците и на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Симеонов, искате ли думата за реплика? Отказвате се.
С това приключваме парламентарния контрол.
Благодарим на господин министър Върбанов и се извиняваме, че го държахме, без да можем да чуем отговорите на всички въпроси.
Продължаваме с точка седма от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.
Има думата народният представител Дянко Марков.

ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, законопроектът, който е предмет на нашето обсъждане днес има поставена една твърде скромна цел. И тази цел е обявена по един достоен начин - да бъдат освободени хората, които са имали ангажименти към някогашната система на Държавна сигурност, от опасността да бъдат политически рекетирани, като се каже истината и тази истина, съобразно условията на закона, бъде поднесена на съответните институции на лицата, които са засегнати.
Така поставената цел очевидно не е пълната, която ще се получи тогава, когато този закон влезе в сила. Защото дори и само публикациите в пресата, предшестващи разглеждането на законопроекта, а и днешните дебати доказват, че целта и по-скоро последиците от този законопроект, от този закон, както ще стане след гласуването му, са далеч по-широки отколкото така поставената цел.
В досегашните изказвания на колегите се изтъкна, че едва ли не системата на Държавна сигурност е представлявала националните интереси на страната. Следователно неизбежно се налага, когато се спираме на този законопроект, да си дадем сметка какво представляваше тази система. Действително ли Държавна сигурност представляваше националните интереси на страната ни? Действително ли тя служеше на националната сигурност или нещо друго? За всички, които сме запознати с тази система е съвършено ясно, че тя служеше за гарантиране сигурността на властта, сигурността на тоталитарната власт и съвсем не на националната сигурност. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
В тоя ред на мисли аз веднага ще направя една съпоставка. Ако в тоя период някой човек или група хора са си поставяли за задача час по-скоро, ден по-скоро, година по-скоро да отхвърлят тоталитарната система на комунистическата власт, то именно тези хора са служили на националните интереси на страната, а не системата, която трябваше да обезвреди тия хора и да ги прати там, където птичките не пеят. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Това е истината по ролята на Държавна сигурност и никой с никакви усуквания не може да замъгли тази истина.
Защото цялото мое поколение, уважаеми колеги, беше унищожено като отделни личности и беше превърнато в пихтии от системата на Държавна сигурност. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
И се пита - това ли е националният интерес, да превърнеш цяло едно поколение в безличия? Ето къде е смисълът на този закон. Този закон е непълен. Този закон не е доусъвършенстван. По тоя въпрос не може да има спор. Но ние ще кажем с него "А" - началото на истината и на въздаване справедливост на хората, които са засегнати от действието на тая насилническа система.
И когато ние подчертаваме неморалният, осъдителният характер на Държавната сигурност, ние веднага трябва да си дадем сметка, че с това даваме оценка и на хората, които са служили в тая система. Тези хора, по смисъла на закона, са разделени на няколко категории. Аз няма да се спирам подробно, но не мога да избегна да не се спра върху една много важна подробност. Това е подробността, която засяга нещатни сътрудници на системата на Държавната сигурност. Не може с това обобщително понятие да се обхванат всички хора, които са били сътрудници.
Едно е човек по корист и съображения, кариеризъм или по някакви други съображения, включително неморалния стремеж да си отмъсти или да напакости на свой личен враг, да отиде и да си предложи услугите и друго е един човек да бъде изваден от наводнения карцер на остров "Персин" или от свръхгризутния рудник "Богданов дол", където само за няколко месеца, когато аз бях там, загинаха 15 души при две експлозии. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Не може да бъдат поставени на еднакви начала!
Затова аз ще внеса за второ разглеждане едно детайлизиране - към чл. 4 след пункт 4, тоест, който засяга какви данни ще се дават на министър-председателя да се каже:
"5. Обстоятелствата, при които лицето е придобило качеството по § 1."
Тоест, сътрудник на ДС. Те могат да бъдат главно три вида:
"а) по своя свободна воля;"
Така разбира даден човек, така отива и служи.
"б) след въздействие, обработка на лицата от орган на ДС;
в) след натиск от страна на органи на ДС, поставящи под заплаха живота и съдбата на лицето и/или негови близки."
Това е различие. Защото това, което засяга третата, последна категория, по моето предложение, това трябва да намери място и към чл. 6, където аз предлагам да се обсъди между първо и второ четене в комисиите, които се занимават, следния текст:
"Всяко лице, което е добило качество по § 1 от Допълнителните разпоредби при условията на чл. 4, т. 5, буква "в"."
Тоест, с натиск, който застрашава живота и съдбата негова и на негови най-близки хора има право при всички случаи, когато този факт се използва или може да се използва в негова вреда, да иска публикация на обстоятелствата на насилието, упражнено над него и органа на ДС, упражнил насилието, привел лицето в категорията на § 1.
И вие разбирате, драги колеги, че това е нещо много важно, защото този вид хора, които не са устояли на един подобен натиск... Защото аз ви казвам от личен опит и от опит на мои най-близки хора, че се изискваше мобилизация на цялата интелектуална, волева и морална енергия на хората, които бяха набелязани да бъдат включени в системата на ДС, за да се противопоставят и да кажат "Не!". Изискваше се изключително душевна и духовна енергия във времето, когато аз бях млад човек, за да се каже "Не!" на опитите да бъдат превръщани хората в пихтии. И това, че това са последиците, това е също, заради което ние трябва да заклеймим тази система. И това, което е най-важният резултат от този закон, ще бъде заклеймяването на системата на Държавна сигурност като система на деформация, на унищожение на хората като личности и с това нанасяне неописуема вреда на нашата национална кауза в тая епоха. (Одобрителни възгласи и бурни ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Дянко Марков.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Марков, с всичките уважения към Вас и това, което Вие сте пострадали от тоталитарния режим, все пак искам тук да се спра на две от Вашите мисли.
В началото Вие казахте, че този закон, който ние тук разглеждаме, има за цел да каже истината. Цитирам Ви дословно. Аз обаче питам, господин Марков, откъде Вие знаете, че в архивите на Държавна сигурност се крие истината и само истината? Аз се съмнявам в това.
Второ, кой ще каже тази истина, господин Марков? В закона се предвижда, че тази истина трябва да се каже от министър-председателя на България Иван Костов, който е шеф на Съюза на демократичните сили. Нима Иван Костов е гласът на истината?
И още нещо. Вие се спряхте на ролята на Държавна сигурност. Но Държавна сигурност не е само това, което Вие говорите. Защото голяма част от служителите на Държавна сигурност с риск за живота си и с живота си защитаваха интересите на майка България. (Шум, неодобрителни реплики и възгласи от блока на СДС.) Защото през този период от време, за който Вие говорите, нито педя българска земя не беше дадена на чужденци. Защото престъпността беше 10 пъти по-малка от днешната. Защото армията на България беше 10 пъти по-силна от сегашната. Ето, това бяха органите на сигурност и те служеха като цяло на интересите на България. Благодаря ви за вниманието. (Шум и неодобрителни възгласи и реплики от блока на Съюза на демократичните сили.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Други желаещи за реплика? Не виждам.
Господин Марков, имате думата за дуплика.

ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Корнезов, това, че Вие поставихте въпроса в Народното събрание за истината в тази епоха, това аз адмирирам, тази Ваша позиция, защото наистина тази истина беше деформирана. Тя и сега е деформирана, господин Корнезов.
И когато поставяме въпроса да сложим едно начало, все пак това е по-добро, отколкото да седим и да мълчим за тази истина на епохата. И в този смисъл по-добре е да се сложи едно начало, даже с дефектите, които това начало може да крие, но да го сложим и да вървим все по-нататък към истина и справедливост. Без това няма да стигнем до никъде и няма да постигнем националното помирение, което смятам, че всеки един от хората, които присъстват в тази зала, има като своя най-малко далечна цел и мечта. Ние ще я постигнем именно чрез истината. Но тази истина нека отворим и да видим какво съхранява тази институция на държавната сигурност. Да видим как ние сме били там вмъкнати и Вие, и всички хора, които са тук, и нашите близки, и нашите деца. Аз не искам в това отношение да наливам повече масло в един огън, който в известна степен подпалвам, но без този огън ние няма да имаме пречистването, господин Корнезов. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марков.
Думата има народният представител Велко Вълканов от Парламентарната група на Демократичната левица. (Оживление в залата.) Моля за тишина в залата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, няма съмнение, че обсъждаме един труден законопроект, който поставя много съществени, сериозни проблеми по държавно, правно, морално и политическо естество.
Позволявам си да кажа, че сравнително добре познавам тази проблематика. Аз бях народен представител във Великото Народно събрание и бях член на Комисията по досиетата, която много активно разработи този проблем.
С голямо неудобство ще призная пред вас, че съм един от съавторите на проектопредложението за разкриване на досиетата тогава. От страна на СДС проектопредложението беше направено от Румен Данов, спомням си, а от лявата страна предложението беше подписано от господин Стефан Продев, от мен и от още няколко души. Но заявявам, че ние тогава сгрешихме. Искрено съжалявам, че присъединих своите усилия към едно не съвсем сполучливо усилие да решим някои политически проблеми.
Ние тогава действахме, уважаеми колеги, не като държавници, а като политици. Искахме да решим някои вътрешнополитически отношения, използвайки проблема за досиетата. Това беше грешка.
Мисля дълбоко съм убеден сега, след едно подробно изучаване на проблема, че разсекретяването на досиетата ще има много тежки последици най-напред за самата държава.
Аз съм напълно съгласен с това, което беше казано, че в апарата, използван от Държавна сигурност, е имало хора користни, нечисти, но не е проблемът сега до отделните хора, а проблемът е до принципа - нуждае ли се държавата ни от апарат, агентурен апарат, апарат за вътрешно наблюдение на чужди на обществото системи?
Аз съм напълно убеден, че такъв апарат е съвършено необходим. Държавата без подобен апарат ще бъде сляпа и глуха за опасности, които застрашават съществени нейни интереси.
Беше говорено съвършено точно, прецизно за това колко сериозна опасност застрашава нашата национална сигурност. Но искам да обърна внимание и на това, че нашата вътрешна сигурност също ще бъде много съществено застрашена. Ние искаме да водим борба с престъпността, но всички, които познават този вид проблеми, знаят, че престъпният свят не може да бъде поставен под контрол, ако ние нямаме инфилтрирани свои представители вътре в него.
Ето защо смятам, че ще направим груба грешка, ако ние сега, в резултат на свои емоции, посегнем на принципа, а той е много ясен: никой не бива да бъде разсекретяван, след като е получил обещание от държавните органи, че името му ще остане в тайна. Ако ние сега под натиска на ситуацията нарушим този принцип, бъдете уверени, че с десетилетия ние няма да можем да изградим нов агентурен апарат, без който, повтарям, никаква борба и за национална сигурност, и вътрешна сигурност не може да има успех.
Ще посоча, че този наш законопроект ще има тежки последици, ако се приеме, и за самото общество. Засегнати ще се окажат десетки, стотици, хиляди български граждани. Те ще влязат в тежък конфликт помежду си и вместо единение, ние ще получим един тежък обществен разкол, който няма да приключи в близко време.
Най-после искам да кажа, че евентуалното приемане на този закон ще има тежки последици за гражданите, които са участвали в агентурната работа.
Не бива да забравяме, уважаеми колеги, че много хора наистина са участвали с добри, чисти намерения. Освен това искам да посоча, то беше подчертано, че и много хора участваха в тази работа без желание, против своята воля и всички тези хора днес ще получат една тежка атестация за себе си. Ще се разгърнат драми, каквито вие дори и не подозирате.
Позволете ми да ви прочета част от писмото на един агентурен работник, няма да му съобщя името, да го наречем Петровски. (Смях от блока на СДС.) Да, разбира се, използвам друго име, не това, което е агентурното име, нямам право.
Писмото е отправено до министъра на вътрешните работи и има тук един такъв пасаж: "Лично аз не бих могъл да преживея това публично опозоряване и ще се самоубия. (Смях от блока на СДС.) И по такъв начин това да сложи край на кошмара на досиетата и да убие желанието за мъст и разправа - единствено условие да настъпи у нас желаният граждански мир."
Ще кажа, продължавайки в същото направление, че този законопроект много тежко засяга правата на гражданите, конституционно защитени права, защитени изрично с чл. 32: "Никой няма право да разгласява тайни от техния личен живот и да накърнява тяхното добро име".
Искам по-нататък, уважаеми колеги, да спра вашето внимание и върху един такъв изключително важен според мен проблем, че всъщност ние ще бъдем крайно несправедливи, приемайки този законопроект, защото наистина законопроектът оставя нерешени много съществени въпроси.
Преди всичко искам да отбележа това, което беше казано, че една огромна част от досиетата вече са унищожени и значи спрямо тях, може би най-лошата част от тази агентурна система, ще остане всъщност без едно порицание.
На второ място, самият закон изключва една значителна част от гражданите, които са обслужвали системата.

На трето място, искам да посоча абсолютната несигурност на данните, които се използват в този случай. Има обективна неточност, възможност за обективни грешки в информацията. Искам да посоча освен това, че има огромна опасност от субективизъм в тази материя. Аз си спомням когато се представи първият списък от Христо Данов, министър на вътрешните работи тогава. Той беше с около 26 - 27 имена. В този списък нямаше доста хора, за които знаехме по други пътища, че са били всъщност агенти. Повтарям, аз бях член на Комисията по досиетата. След това се появи второ писмо, в което имаше вече нови имена. И тук господин Йорданов си спомня каква тежка ситуация възникна тогава. Някои от тези, които бяха в писмото, реагираха бурно. И се наложи трето писмо да се пише, в което се заявява, че това и това лице всъщност не е било агент, има допусната грешка.
И най-после искам да попитам, уважаеми колеги, кажете ми по какъв начин всъщност ние ще можем да направим необходимите диференциации кой от тези агенти е бил користен, кой е служил на политическите интереси на групировката, която тогава, да кажем, е управлявала, и кой е действал от чисто сърце. Кажете ми как ще направим разграничение между лична тайна и държавна тайна? Кажете ми как ще разграничите собствения интерес от интереса на третото лице.
Това са въпроси, които не могат да получат своето решение.
Най-после ще спра вниманието ви на още един въпрос, и с това ще приключа, че всъщност този законопроект не предлага никакви сериозни гаранции срещу опасността от злоупотреба с тези възможности, които той предлага в случая. Казано е, че всичко ще става по някакъв ред, определен от Министерския съвет. Искам да отбележа, че това значи, че целият този ред, първо, ще бъде определян от един център, който е еднопартийно изграден.
На второ място, искам да използвам един сериозен държавно-правен конституционен довод. В случая става дума за конституционни права на гражданите. И щом става дума за конституционни права на гражданите, тези права могат да бъдат нарушавани само доколкото самата Конституция допуска това и само доколкото ограничението се извършва чрез закон. Не може този въпрос да бъде уреждан с наредби на Министерския съвет. Всички въпроси, които се поставят от текстовете на законопроекта, трябва да получат своето решение именно в този закон, не в друг нормативен подзаконов акт. Това ще бъде грубо нарушение на Конституцията и на цялата правна система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
Заповядайте. Имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Госпожо председател, господин министър, колеги народни представители! Бих оправдал господин Вълканов за всичко това, което много пъти говори на тази трибуна и съвсем отговорно. Но не мога да оправдая младите хора от тази част - от така наречения комсомолски набор, за озлоблението.
Аз като рефрен тук чувам много пъти: "Застрашена е сигурността на България, че ще се отворят тези досиета". От кого? Защо? Аз бих Ви попитал, господин Вълканов, с какво българският народ заплашваше сигурността? Вие ходил ли сте по границите? Вие знаете ли как беше оградена българската граница? И защо кльоновете не бяха навън към Гърция и към съседните страни бяха навън? От кого пазехте границата, Вълканов? И аз Ви питам - тук има от Пиринския край, с тези досиета, отваряйки ги, искам да Ви попитам защо вие унищожихте цвета на Пиринска Македония - учители, свещеници, индустриалци? Тук имаше плач за Паисиевата история, че ще бъде в Атонския полуостров. Знам, какво е полуостров, господине! Важното е дали Вие сте носили нещо от Паисиевото във Вашето сърце, вие, които продавахте интересите на България за половин век, господа! (Ръкопляскания от блока на СДС.) Вие, които унищожихте цвета на българския народ, аз искам да дадете сметка за хилядите избити от Пиринския край само затова, че бяха българи, че се чувстваха българи, че се противопоставяха на Сталин и вашия Георги Димитров и Червенков, че не искаха да се продадат на Сърбия. Само заради това бяха избити.
Вчера четох тук едни спомени от Белене. Знаете ли как са се хранили тези хора? Вие трябва да носите отговорност за това. Убийците, садистите на тези хора живеят и ходят по улиците на Сандански, Петрич и Благоевград и в София. И те са активни борци и получават пенсия.
Трябва да дадете сметка, господа, за това, че хората не искаха да си променят имената, не искаха да се продадат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Джолев, искам да Ви напомня...
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Вижте, господине, аз с Вас повече няма да разговарям. Вие сте сбъркали тази сграда с Бургаското пристанище. Благодаря ви. (Шум и ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата за втора реплика господин Борислав Китов.
Господин Китов, може ли само за момент.
Уважаеми колеги, моля да падне градусът. Искам да ви напомня, че репликата е 2 минути, а дупликата - 3 минути и да се придържаме към правилника.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вълканов! Вие говорите, че държавата е поемала гаранции за своите агенти. Но аз лично не се гордея да живея в една държава, която поема гаранции за запазване тайната на хора, които не са доносничели за престъпници и за чужди разузнавачи, а са доносничели именно срещу честни български граждани. Това не е за гордеене и няма нужда от такива гаранции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желаете ли думата за дуплика, господин Вълканов?
Има думата господин Вълканов за дуплика.
За трета реплика ли искате думата? Да, заповядайте.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ние говорим за досиета и аз съм учуден защо тази половина толкова се притеснява. Вие нямате досиета, господа. Аз мога да ви подпиша, вие нямате! Вие бяхте членове, извинявам се, вие всички бяхте членове на БКП. В катехизиса на вашата партия пишеше, че вие трябва да следите, да доносничите, да сте шпиони, да слухарите, където трябва. И мен тука за досиетата не ме интересуват големите работи, а ме интересуват онези ваши хора, които бяха в службата, в квартала, в блока, които донасяха за всеки виц. Така е. За всеки виц против Тодор Живков донасяха в периода от времето. Така беше. Именно тези хора бяха вашите маши. И за съжаление те не бяха партийци. Това е бедата. От тези 100 хил. души нямаше партийци. А големите - Държавна сигурност, те са работили за пари. Това са професионалисти, които, ако имат вина, те ще отговарят. Но масово народът беше манипулиран именно там долу, в низините. Всеки следеше комшията си. Така беше. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Янев.
Има думата за дуплика господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Мисля, че тези реплики изместиха въпроса. Ако искате да говорим за убийства, можем да започнем от 1923 г. с убийството на Стамболийски. Но не това е темата сега. Темата е какво ни движи при решението на този проблем. Много вярно беше казано. Аз и моите другари отляво не сме обезпокоени от това, което ще стане. Аз ви питам обаче какъв е вашият интерес да се разкрият досиетата и се лансира една съвършено погрешна теза, че вие искате да спасите от рекетьорство обществото чрез рекетьорство на тези зависими личности.

Не е вярна тази теза. За да бъде някой опасен чрез своята зависимост на съответното място, той трябва да бъде най-напред назначен. Вие имате всичките власти аз ви питам защо се опасявате, че бихте могли самите вие да сбъркате и да назначите агент на Държавна сигурност някъде при вас? (Ръкопляскания от блока на левицата.) Питам ви: от какво се опасявате?
Второ, вие достатъчно добре знаете, кои са агентите на Държавна сигурност във вашите редици. Вие ги знаете! Бяхте в Министерство на вътрешните работи и въпреки това си ги назначавате тук и там. Даже в Конституционния съд си имате представител. Ето това е истината. (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата поиска министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Извинявайте, още нещо да добавя. Позволете, понеже това бяха няколко реплики.
Ще ви кажа каква, според мен, е основната идея на този законопроект. Вие всъщност чрез него искате да разчиствате вътрешнопартийни сметки. Това е истината. (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за спокойствие в залата. Има думата министърът на вътрешните работи.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да внеса известно успокоение и, ако мога, малко здрав разум в тази дискусия, защото мисля, че нещата истеризират и се отива на крайности, които самият закон не съдържа.
В становището на Комисията по национална сигурност при първото четене на закона има едно изречение, което според мен дава възможност да се разбере, че там, където има недостатъци на закона, те ще бъдат изгладени при второ четене. Изречението е точно в този смисъл: че законопроектът е отворен за всякакви подобрения.
И в тази връзка, тъй като становището на Министерството на вътрешните работи се надявам да бъде взето предвид при второто четене на закона, бих искал да ви запозная с него сега.
Най-напред, тъй като става дума за документи на бившата Държавна сигурност, трябва да уточним, че в Държавна сигурност бяха и служба "Тил" - МВР, в Държавна сигурност бяха "Задгранични паспорти", бяха други служби. Мисля, че никой няма никаква полза да отваря тези документи. Може да ги отвори веднага, там няма нищо интересно.
Интересното е в оперативните служби на Държавна сигурност. И това е смисълът на законопроекта. Затова може би трябва да се направи в началото едно такова уточнение, когато законът се обсъжда за второ четене.
Освен това, предвидени са две наредби, в които да се каже каква е процедурата, по която да става отварянето на делата. Ние сме готови да дадем на народните представители, за да могат да ги внесат те, текстове, които да влязат в самия закон, а да не става това с наредби. И това ще стане още в понеделник. С господин Бисеров имаме уговорка, Комисията по национална сигурност няма да има само едно заседание, ще работи може би другата седмица няколко пъти, така че текстовете от закона ще бъдат прецизирани.
В проекта, който сега се обсъжда, е предвидено да се отворят така наречените досиета на депутатите и изобщо висшата администрация в момента. Няма текст, който да предвижда такова нещо за бъдещи мераклии за властта. Така че ние смятаме да ви предложим такъв текст също и процедурата за това нещо.
И най-спорното, за което се говори днес, е така наречената глава четвърта, и особено чл. 13, който предвижда документите на бившата Държавна сигурност да се прехвърлят в Главно управление на архивите. В тази връзка ние имаме сериозни възражения и аз ще изложа какви са мотивите за нашето становище.
Трябва да ви кажа най-напред какво представлява служба "Архив" - МВР, защото има доста неясноти по този въпрос, включително и у хора, които са били изглежда министри в това министерство, но не са се запознали.
Служба "Архив" - МВР, според Правилника за прилагане на Закона за държавния архивен фонд е орган за управление на държавния архивен фонд. И това й дава право да съхранява и предоставя документи за постоянно запазване. Във фондовете на службата се съхраняват документи, създадени от дейността на МВР за периода след Първата световна война до наши дни. Според Закона за МВР - чл. 45 и чл. 48, архивният фонд на МВР се управлява от министъра на вътрешните работи, който определя и реда за предоставяне на информация. В тази връзка в предложения законопроект просто няма текстове.
Документите на бившата Държавна сигурност, както и всички останали, са организирани по специфичен начин, съобразно нуждите на оперативните служби. Справочният апарат, създаден за тази цел, е организиран така, че съдържа данни и от други оперативни фондове - на полицията, на ЦСБОП, на Националната служба за сигурност сега, на БОИ - това е служба "Проследяване". Разрушаването на справочния апарат, което би могло да стане, ако се прехвърлят архивите механично след една година, както предвижда законопроектът, в гражданския архив, ще затрудни в голяма степен оперативните служби във и извън МВР. Този архив в момента се ползва и от разузнаването, и от разузнаването и контраразузнаването в армията.
Именно това, че архивът има справочни функции, той не е просто мъртъв набор от документи, а справочни функции за сегашните служби, именно това ни кара да повдигнем въпроса сега пред Народното събрание и се надяваме, че в комисията ще постигнем едно решение - такова, каквото цели в крайна сметка и законът - цивилизовано отваряне на досиетата.
По справочните картотеки, включително и тези на бившата Държавна сигурност, задължително се извършват и сега справки за лица при откриване на дела на оперативен отчет, при вербовка, при задържане, при проучване, при назначаване на работа в МВР. И в този смисъл информационният фонд на бившата Държавна сигурност е неразделна част от цялостната информационна система на МВР за обслужване на оперативния отчет, анализирането, предоставянето на информация и така нататък.
Трябва да се има предвид, че информационният фонд от документи на бившата Държавна сигурност включва и документите, съхранявани във всички регионални дирекции на вътрешните работи в страната. Ясно е, че става въпрос за голяма и сложна информационна система, чието разрушаване, ако механично прехвърлим част от документите, а камо ли всички, в гражданския архив, може да доведе само до негативни последици.
Прехвърлянето използването на голяма част от тази информационна система извън МВР създава реална опасност от разкриване на оперативните интереси на службите във и извън МВР за лица и обекти. Говоря за аргументите срещу разрешението, което има сега в закона - да се прехвърли след една година буферен период архивът на МВР, архивът на бившата Държавна сигурност, както е наречен в закона, документите на бившата Държавна сигурност в Главно управление на архивите.
Справочната дейност, която извършват оперативните работници сега при изброените случаи, това е ежедневна, голяма по обем работа, строго секретна, от особена важност дейност. Ние просто ще заличим тази функция, която сега съществува в архива. Справките, които правим, не могат да се дават на цивилни лица. Самото попълване на документа означава вече издаване на интереса на оперативните служби в каква посока се движи. И за да се избегнат всички тези слабости, ние предлагаме нещо, което са го приложили в Чехия, между другото и в ГДР. В ГДР също не са дадени, в нито една бивша източноевропейска страна архивите не са предадени на гражданския архив. В ГДР е създаден специален орган за това нещо. В Чехия изпълнението на закона е възложено на МВР.
И затова ние ви предлагаме, това, разбира се, подлежи на обсъждане, ще ви предложим и процедура, защото вече вие като депутати можете да го внесете като изменение в закона, този въпросен чл. 13, който предизвика толкова спорове тук, да бъде свързан с това законът да се възложи за изпълнение от МВР - да не се прехвърлят архивите в Главно управление на архивите.
Ще ви дам десет аргумента, макар че мога и повече, за това нещо. Ние имаме подготвеност да организираме цивилизовано достъпа до архивните материали, по-голяма готовност от всеки друг в страната в момента. Нещо повече, ние можем да направим това веднага. Няма да има нужда да се чака една година, през която ще има всевъзможни спекулации - какво прави МВР с тези фондове, какво вади, какво слага и така нататък. Това, което цели законът, което интересува много хора, историята на страната, може буквално за броени дни да стане ясно и известно на всички.
На трето място, отпада аргументът заплаха за националната сигурност, с който толкова се спекулираше в тази зала, защото именно служителите на МВР не биха допуснали това. В никакъв случай не бихме допуснали да бъде застрашена националната сигурност, защото това е и наша работа.
На четвърто място, това ще успокои агентурния апарат, включително и срещу бъдещи разсекретявания, защото МВР няма да се обезоръжи.
На пето място, запазва се един великолепно организиран архив, нещо, което не може да се гарантира при другия вариант - една година ровене из документи и частично предаване на гражданския архив.
На шесто място, запазва се досегашната възможност архивът да се ползва от оперативните служби за информационна дейност. Нещо, което при прехвърлянето в Гражданския архив отпада изобщо като функция на архива.
На седмо място, това е най-евтиният вариант. Ние имаме готовност веднага да започнем, без една стотинка да се даде за това нещо.
На осмо място, ние вече имаме подобен опит. Научни работници са получавали достъп, макар и ограничен, писатели - също, позовавали са се на материали, които са в архива. Спомнете си досиетата на репресираните. Нямаше оплаквания, че МВР по някакъв начин е изкривил информацията тогава, когато бяха подадени молби. Разбира се, при един такъв закон ние можем да направим това с много по-голяма степен на достъп. Въпросът е, че вече има някакъв опит в тази насока.
На девето място, само при този вариант може да се изпълни ефективно нормата в закона, която предвижда лична възможност на всеки гражданин да засекрети документите, които са свързани с лична и семейна тайна. В Гражданския архив, каквото и засекретяване да прави, те са публични. А такава норма в закона има - всеки да може да види документите за себе си.
На десето място, макар че бих могъл да продължа с това изброяване, аз много се надявам благодарение на тези изказвания, които чух в залата днес, че този вариант, който ви предлагаме, който ще предложим, разбира се, защото сега не може да стане това, на закона ще позволи възможния максимален политически консенсус на политическите сили по отварянето на досиетата и в същото време успокоение на обществото. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Реплика? (Реплики от мнозинството.)
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Никаква реплика. На министър не се прави реплика. Той по всяко време може да поиска и да вземе думата. Процедура е.
Уважаеми колеги, господин председателю! Бяха изнесени интересни неща.
От името на Парламентарната група на Демократичните сили... (Смях и ръкопляскания) Извинявайте, на Демократичната левица искам половин час почивка. От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам половин час почивка. (Реплики от мнозинството.)
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Преди процедурата аз вдигах ръка за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата на господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, отново обсъждаме един закон, за който се говори най-малкото, пък се е и обсъждал вече няколко пъти в Народното събрание. Още във Великото Народно събрание говорихме за този закон, в Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и сега е крайно време законът да намери щастлив изход, като под щастлив изход разбирам най-после да бъде гласуван.
Не знам защо, но според мен непрекъснато се извращава смисълът на този закон. Говори се за разузнавачи, контраразузнавачи, едва ли не за това, че сигурността на България щяла да пострада.
Този закон, ако го прочетете, има по-друг смисъл. Ако щете, има смисъл - и това е казано в мотивите - да се изясни известна историческа правда, която така или иначе седем години по една или друга причина стои скрита.
Смятам, че е смешно да се говори за сигурността на нашите разузнавачи днес, когато изрично в закона е казано, че става въпрос за Държавна сигурност от 1923 до 1990 г. Оттогава има седем години, в които е минало доста време и в които тези именно разузнавачи, които днес служат на България, убеден съм, няма да бъда засегнати.
Ще си позволя да изкажа едно гледище, което може би не е общо гледище на Народния съюз, нито на Демократическата партия. Разузнавачите, които работиха в онези години, нима някой би могъл да го отрече, бяха разузнавачи не на България, а на Съветския съюз! ("Браво!" и ръкопляскания от дясно и центъра.) Разузнавачи на Съветския съюз! Вие се клехте във вярност на Съветския съюз преди да се кълнете във вярност на България. (Единични ръкопляскания от СДС.) Аз смятам, това е толкова ясно, че няма накъде повече. Така че за мен сега тези приказки за разузнавачите, за тайната, за не знам какво си, когато щяла да пострада България, са празни приказки. Чисто празни приказки, защото онези разузнавачи, които бих казал бяха разузнавачи на Съветския съюз, те именно бяха хората, които проиграваха интересите на България. Защото интересите на България не бяха интереси на Съветския съюз.
За много от вас може да не е било така, но за много от българите е така. Така че мога да кажа от името на Народния съюз, че ние смятаме този закон за необходим. Ние знаем добре всичките недобре изпипани места в този законопроект. Ние знаем, че може би много неща ще трябва да оправим, но затова сме на първо четене, затова ще има предложения.
Не съм съгласен с министъра на вътрешните работи. Не, архивите трябва да отидат там, където им е мястото - да бъдат достъпни за всеки, включително архивите на всеки един от нас. Не Министерството на вътрешните работи, което е днес в наши ръце, а утре ще бъде в други ръце... ("а-а-а") да може да решава...
Вижте какво, аз съм по-отдавна от вас седесар. Недейте да говорите така! И съм много по-заинтересуван от вас да не дойде друго нещо, но ви казвам истината, че в края на краищата нищо не е вечно и те би трябвало да мислят по тези въпроси, тъй че недейте да "а"-кате, извинявайте! (Оживление.) Много рано сте почнали или по-скоро много по-късно - не знам как да го кажа. (Оживление.)
Но действително, когато ние говорихме за архивите, когато говорихме за всичко това, което трябва да се разкрие, имаше много хора, които не бях видял тук въобще. Но това не е упрек. Разбира се, един възрастен човек има предимството, че може повечко да е видял, тъй че нямам нищо против младите хора днес да не бъдат запознати с всичко това, което става. Но не е важното това.
Важното е, че за да секнат компроматите, важното е, че за да свършат всичките тези истории, нека излезе всичко това. Аз съм един от малкото привилегировани хора като председател на парламентарна група във Великото Народно събрание, който имах възможност да се запозная с архивите. Министър Христо Данов ми даде тази възможност, но това, разбира се, беше решение на Народното събрание. Спомням си, че само аз като председател на парламентарна група се възползвах от това решение, така че горе-долу съм запознат.
Смятам, че този закон, който е създаден от господин Методиев и господин Бисеров, е много близък до закона, който създаде пасторът Гаук. С тоя човек аз съм имал много разговори и тук, в България, и в Германия и мисля, че нито Германия, нито Полша, нито Чехия, нито Унгария, които приеха такива закони или подобни закони, както се надявам, че вие ще приемете и Закона за лустрацията, който Народният съюз внесе вчера, не са допринесли с нищо за отслабването на държавите. Защото не може една държава да отслабне от това, че има по-морална политика и една по-морална държавност. Не знам кой от ораторите каза, че и между нас имало, но нека излязат. Аз бих бил първият, който бих приветствал това. Нека излязат - за мен, за трети, за четвърти...
Но какъв ще бъде начинът, освен именно чрез този закон да може да осветим истината? Разберете, че просто няма начин да се видят нещата.
Господин Добрев, когото аз действително уважавам, писа в една статия, че историята не се пише с оперативни досиета. Вярно, е, че не се пише само с оперативни досиета. Но вярно е, че един дълъг период от време нямаше друга информация освен оперативните досиета. И на мен ми се струва, че хубаво ще бъде най-после да се види кой какво е правил, най-после да се види от нашите държавници, големи държавници кой как е бил следен. И аз ще ви кажа - един Никола Мушанов не е бил следен само от комунистите, той беше следен и преди това. И много други. Именно този закон дава тази възможност да видим защо един или друг държавник и политик са били следени от полицията или милицията, или отново от полицията.
Но аз се връщам към най-същественото. Не мога да разбера страха в БСП от разкриването на досиетата. Всички вие вече сте млади хора. Когато тук обсъждахме този закон, горе-долу същия, тогава тук бяха и Добри Джуров, и Станко Тодоров, Бог да го прости, и много други, които имаха от какво да се плашат. Или не е добре колкото се може повече истина да излезе? А не днес да слушаме мъдростите на "мъдреца" от "Секвоя", който наплю всичките ваши ръководители, нас въобще не сметна, и говори, че няма дисидентство в България. Имаше, господа, само че имаше между 1944 и 1965 г. горе-долу. Нямаше село, мога да ви го кажа, в което да нямаше конспиративна група. Нямаше село, в което да нямаше хора, които искаха с цената на живота си да се борят срещу комунизма. Такова беше дисидентството в България. А дисидентство в Чехия, в Унгария, в Полша можеше да има, защото там режимът беше значително по-мек, отколкото тук и в Югославия. Това бяха кръвожадните режими, които именно в този период от време унищожаваха хората. Извинявайте, когато баща ти, роднините ти, брат ти са били унищожени, разбира се, почваш малко повече да се замисляш, отколкото примерно казано един чешки деятел. Четете на Вацлав Хавел чудесните книги, в които той много добре обяснява какво е и как е създадено дисидентството в Чехия. Обаче вие да знаете в Чехия да е имало такива неща, както в България?
Именно заради всичко това, за да не продължавам прекалено много, аз съм за този закон. Знам, че много хора ще останат неразкрити, това е съвсем известно, знам, че много хора няма да получат заслуженото морално, бих казал, наказание. Защото в този закон няма нито дума, че някой ще бъде наказан, най-многото, че няма да може от директор отново да стане директор или от министър отново да стане министър. Но както за вас, това така се отнася и за всички нас. Защо тогава да не приемем всички заедно този закон, от който има нужда?
И отново повтарям, за да се запомни и остане записано - България не беше страна независима, България беше една по-лошо от колония на Съветския съюз. Така че разузнавачите в България не бяха български разузнавачи, това бяха разузнавачи на Съветския съюз. (Ръкопляскания от дясната и средната част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Дилков за реплика.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, искам наистина да ползвам първо правото си на реплика, а след това ще искам разрешение за процедура.
Аз дълбоко уважавам господин Савов, но той потвърди за сетен път онова, което помолих всички вие да кажете - имаме ли България от 1300 години и повече или България започва от 1990 или от 1923 година? Това е много важно.
Що се отнася до това, че Министерството на вътрешните работи сега е ваше, то беше ваше и през 1992 г. Но аз не бих използвал това сравнение, защото е известно, че по закон Министерството на вътрешните работи е деполитизирано министерство, то работи по разпоредбите на Конституцията, на законите и вътрешните разпоредби, които вече пък се утвърждават от министъра на вътрешните работи, който е истинската политическа фигура и единствената политическа фигура в това министерство. Така че вие нямате никакъв проблем всички тези неща, които ги предлагате да станат със закон, да се направят в рамките на вашата власт.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Без закон! Нелегално като БКП!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Асене, знаете, че на времето издавахте едни такива бележки, индулгенции за чисто минало. То и тогава се правеше. Ти го казваш, че е било незаконно. Аз не го казах.
Аз още веднъж повтарям, че ние сме за - обърнете внимание - разсекретяване на досиетата във формулата, която е посочена в т. 5 от Декларацията за национално съгласие. Това искам да се разбере ясно. Ние обаче се противопоставяме на клаузите, предвидени в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Савов, Вие добре знаете, че моето уважение към Вас не се основава само на многото години. Вие пледирахте, че чрез този закон ще търсим и ще имаме нов морал в обществените отношения. Вие видяхте досиетата на определен кръг хора, които пожелахте. Някои от тях са тук, в тази зала. Аз се питам: какво бихте преживели вие като драма и разочарование, ако в резултат на процедурата, която априори възлагаме на Министерския съвет да утвърди, вие не видите част от тези досиета и тези лица, които видяхте тогава? Това е единият проблем. Ще има ли нова драма на разочарования от новия морал?
И второ, ако видим нови лица с ново съдържание на досиетата и те нямат възможност... Аз говоря само въз основа на сравнението между онова, което видяхте тогава и това, което ще видим.
Трето, това си заслужава. Аз нарочно няма да гледам там, където гледам, защото и аз зная кое що.
Затова аз се питам: имаме ли достатъчно основание, уважаеми господин Савов, да се надяваме, че това мероприятие ще даде така очаквания нов морал в нашето общество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Зънзов за реплика.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах най-внимателно изказванията. Особено ме впечатли това на господин Марков и на господин Савов, тези опасения за страх, за въздействие върху тези, които са служили в Държавна сигурност.

Обаче аз като лекар искам да кажа, че има още една категория, върху които може да се въздейства. И затова предлагам законът да се разшири. Всички, които са във висшата власт, в парламента, бих казал, а партиите за себе си да преценят, да проверят регистрирани ли са в психодиспансерите, клиниките, отделенията и болниците.
Освен това, там освен психично болните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Зънзов, отклонявате се от темата...
ИВАН ЗЪНЗОВ: ... се регистрират и някои, които са със синхронни отклонения от нормата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: ... и ще Ви отнема думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Те са най-опасните. И неслучайно д-р Тренчев каза...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата (изключен е микрофонът на народния представител Иван Зънзов), не говорите по темата, която се разисква.
ИВАН ЗЪНЗОВ: (на изключен микрофон) Не се засягайте от това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се засягам и не мога от Вас да се засегна. Но тази здравна лекция я изнесете другаде, а не в Народното събрание. (Ръкопляскания в дясната страна на залата.)
ИВАН ЗЪНЗОВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин Дилков! Отговарям първо на Вас.
Вие казахте годината 1990. Аз смятам, че Вие сложихте една година и дори на герба я сложихте - 1944 г. Това е годината на голямото крушение на българския народ. Това е годината, в която България преживя една страшна катастрофа, една страшна катастрофа, която се нарича... че ние станахме сателит, най-верен на Съветския съюз. С това мисля, че достатъчно Ви отговарям.
На господин Божинов. Господин Божинов, с удоволствие бих видял досиетата на всички тези, които съм тогава видял... така. Вие сте прави. Аз предполагам, че няма да ги видя, защото зная неуморните усилия на Нанка Серкеджиева и на господин Семерджиев да унищожат много досиета.
Но аз стоя на позицията и я казах тук, че колкото са останали, толкова. Но да престане тази игра на компромати. Да престане тази игра на компромати!
Господин Зънзов, въпреки че Ви беше отнета думата, ние с Вас неведнъж сме говорили и още при първия ми избор във Великото Народно събрание, за председател, или беше в Тридесет и шестото Народно събрание, мисля, че беше във Великото Народно събрание, Вие предложихте нещо, с което аз неведнъж съм се съгласявал, по коридорите, говорейки с Вас. Да, смятам, че всички ние трябва да имаме и по едно тескере, че сме здрави, психически здрави, че за всичко това, което говорите, Вие знаете, че аз съм Ви казал, че съм съгласен.
Но какво пречи, не в този закон, а ние да го прокараме? Бъдещите народни представители, пък и тези, които сме сега. Да се види. Защото действително, от дългото ми пребиваване в Народното събрание, четвърто Народно събрание, аз съм видял, че много хора действително имат тежки заболявания или дефекти. Така че съм съгласен с Вас. И го казвам. Не само от едната страна, от всичките страни е така. Има го това нещо. Но нека направим усилия в това отношение.
Иначе, пак повтарям, благодаря, че вие, всичките оратори заявиха уважението си към мен. Благодаря ви. Но нека именно, ако действително уважавате малко от малко поне моите думи и моето становище, нека се отървем от всякакъв вид агенти, от всякакъв вид доносници, от всякакъв вид хора, които против морала и против, бих казал, съвестта народна, са вършили неща, които не бива да вършат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов. (Господин Йордан Соколов напуска мястото на председателстващ заседанието.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам думата на народния представител от СДС, председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър!
Пред нас стои наистина един важен законопроект. Аз трябва да заявя, че съм изцяло за неговото съдържание. Ние трябва да отворим архива на МВР, да се даде достъп до документите на бившата Държавна сигурност, и преди Девети септември, и след Девети септември. Да се пречистим, за да знаят хората, нашите избиратели, елитът на тази страна какво представлява. Бил ли е той сътрудник или агент на тази бивша Държавна сигурност? Има ли хора измежду този елит - политически, административен, висши магистрати, които да могат да бъдат манипулирани с това?
Наистина, става дума за едно преболедуване. Трябва да си даваме сметка за това. Но аз не мога да приема тезата, че ние не трябва да отваряме архива, затова защото щели да бъдат засегнати хората и семейства на лица, които са били сътрудници. Всеки един сътрудник и то тези сътрудници, които са били доносници, е съсипал по няколко семейства. И ние затова трябва да мислим. И на тези хора трябва да се отдаде справедливост. А не да изхождаме от интересите на хората, които съсипаха живота на няколко поколения.
Ето защо аз смятам, че още в чл. 3 трябва да се каже: "В срок до един месец след влизане в сила на закона се открива архивът и се извършва проверка за принадлежността към бившата Държавна сигурност".
Второ. Смятам, че трябва да бъде разширен кръгът на лицата. Аз получих писмо от председателя на Конституционния съд. Той иска в законопроекта да влязат съдиите от Конституционния съд.
Аз не мога да се съглася всички народни представители да бъдат обект на този закон, а само председателят на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и техните заместници и само главният прокурор на Република България и неговите заместници. Висши магистрати са съдиите във Върховния касационен съд, съдиите във Върховния административен съд и прокурорите от Главна прокуратура. Те трябва да фигурират тук.
ГЛАС ОТДЯСНО: Следствената служба също.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следствената служба - също. Тя е към съдебната власт.
Аз смятам, именно защото се открива архивът на една бивша служба, която сега всъщност е към две ведомства, откриването трябва да стане от тези ведомства. Трябва да стане от Министерството на вътрешните работи, респективно от Националната разузнавателна служба, а не от министър-председателя.
С оглед на това не мога да се съглася с текста на чл. 13. Аз смятам с оглед и на националната сигурност на България, за която ние трябва да мислим, защото сме народни представители в Народното събрание на Република България, именно за сигурността на нашата страна. Архивите трябва да останат към тези ведомства, в които се намират и досега. Още повече, че аз имам и лични впечатления. Тези архиви, противно на изказването на господин Арлин Антонов, се намират в изключително добро състояние. И архивът на Министерството на вътрешните работи, предполагам и архивът на Националната разузнавателна служба са в изключително добро архивно състояние.


С оглед на текста на чл. 14, който е много важен, който именно показва грижата на вносителите за нашата национална сигурност, че "Документите за лицата по чл. 15, които са действащи в съвременните служби за сигурност на Република България и информацията за тях не попадат под разпоредбите на чл. 13, трябва да останат като секретни архиви в съответните ведомства", не мога да се съглася тези архиви да бъдат предадени на Главно управление на архивите по реда на Закона за държавния архивен фонд, защото наистина това крие опасността ние да разконспирираме хора, които и сега служат на нашата страна.
И тук си позволявам да не изразя съгласие с господин министър Гоцев, когато той се изказа, че срещу Европейския съюз, срещу НАТО ние не може да имаме разузнаване и да имаме различни интереси. (Ръкопляскания от опозицията.) Националните интереси на България са едно. Ние винаги трябва да събираме информация, включително и тъй наречената "дипломатическа информация". За нас не е без значение да кажем различните страни от Европейския съюз какво отношение имат към нашата молба за членство. За нас не е без значение да знаем една или друга страна - членка на НАТО, какво отношение има към молбата на България за членство в НАТО. Това е именно да се служи на националния интерес на България. Ето защо аз ще си позволя да направя и конкретни предложения за второто четене на закона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Реплика ли искате, господин Савов? Имате думата за реплика.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, позволете ми да не бъда съгласен с господин председателя Соколов, както изразих известно несъгласие и с господин министър Бонев, защото за мен е нетърпимо след 50 години полицейщина отново тези важни архиви да бъдат в ръцете на едно полицейско управление, да го кажем най-общо. Аз съм против това нещо. Аз съм против! Смятам, че тези архиви трябва да отидат за обществено ползване, за да могат историците да виждат, да говорят, да правят своите догадки след това и съответно, разбира се, да изваждат своите съчинения. Защото попаднало в ръцете отново на вътрешно министерство, или с други думи на полицията, просто позволете ми като човек, който доста време е живял всред полицейщина, да не съм съгласен и не мога да вярвам.
Господин Бонев, така е, просто така е. Вие сте вече дълги години служител на полицията, може би стоите на други позиции. Позволете на един цивилен, позволете на един човек, който неведнъж е ходил в полицейските управления, но не е излизал оттам, да има друго мнение от Вашето. И аз ще поддържам и ще гласувам за това, което се предлага в законопроекта, подписан от господин министър-председателя Иван Костов. Защото, разберете, ние трябва да направим всичко възможно да излезем от лапите на полицейщината, а тя днес е една, утре - друга, но си е винаги жаверущина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Втора реплика - на господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа. Искам да взема отношение и да направя реплика към господин Соколов, че когато казах, че архивите не са в ред, одеве в моето изказване не го казах, за да не става срам за българската Държавна сигурност. Сега ще ви кажа, че имаше дела, които не бяха заведени, и хора, по които беше работено с оперативни методи, които се принудих да заведа и да останат в архива и с моето пристигане там вече да влязат в архива на Националната служба за сигурност и оттам - на МВР.
До 1993 г. ЦСБОП не си завеждаше делата по кой работи и за какво. Кой може да гарантира, че тогава тя не е използвана за политически методи и сега? Кой може да гарантира, че и сега не се работи по политици и по други хора, без да се спазват правните норми в тази държава?
И не чух по нещо, което казах в моето изказване, някой да вземе отношение. След като ще отваряме архива на Държавна сигурност, там има и хора, които са в различните сфери на обществения живот и могат да влияят, които са били сътрудници на чужди специални служби, техният архив ще го отваряме ли да го четем? Втори път поставям този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Антонов.
Трета реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри. Към изказването на господин Соколов имам три възражения, които едновременно са и въпроси. Защо се пропуска важният въпрос, а той е въпрос и към вносителите, дали може да има принципна съвместимост между осъществяването на разузнавателна и политическа дейност? Ако твърдите, че това е принципно несъвместимо, независимо при условията на демокрация или в друга обстановка, то защо тогава вие ни предлагате този закон да бъде с безсрочно действие, а се насочвате само към Държавна сигурност? Има едно възражение, което е приемливо - че част от управленията или част от служителите в рамките на Държавна сигурност са извършвали дейност, която е била подчинена на идеологически функции. Това е така. Но по-голямата част от управленията са се занимавали с дейност, доколкото те въобще могат да бъдат разграничавани изцяло. Но ако вие твърдите, че не може един политик или други висши длъжностни лица да се занимават с такава дейност, защо не предлагате този закон да важи и за бъдеще време и всеки, който става депутат, министър, магистрат, в този момент неговото досие да става открито? Но това е само за миналото. Аз говоря, че това трябва тогава да стане и за бъдещето.
Вторият проблем е, след като вие правите такава стъпка, която дава възможност да бъде открита информация, която в някои случаи може да засегне националната сигурност, защо по принципа на реципричност не изисквате и от други правителства и парламенти на демократични държави да направят аналогична стъпка и по този начин да обменят информация, която ще бъде известна по отношение на българските служби, но няма да бъде известна на България по отношение на действията на други държави на наша територия?
И накрая, защо вие не предлагате някаква форма на обществен контрол? В момента тази дейност изцяло се съсредоточава върху изпълнителната власт и по-специално в Министерството на вътрешните работи. Вие би трябвало да предложите някакъв орган, който да гарантира наистина, че тази информация ще бъде изчерпателна и че тя няма да се използва избирателно за днешните политически цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Господин Соколов, искате ли дуплика? Имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): По повод изказването на господин Янаки Стоилов - дали има несъвместимост на политическата и разузнавателната дейност. Аз считам, че има несъвместимост дотолкова, доколкото става дума не само за политическа, а за държавническа дейност. Не може един висш държавник да е обикновен разузнавач; не може един министър да е подчинен на един оперативен работник и това веднъж завинаги трябва да го разберем. И ако е необходимо и за бъдеще време да се предвиди такава забрана, аз не съм против.
Много се спекулира с това, че Първо главно управление е работило, за разлика от другите управления на Държавна сигурност, винаги само за България. Кой уби Георги Марков? Кой изпълняваше в рамките на Държавна сигурност така наречените "мокри поръчки" за хора извън България? Георги Марков не е единственият случай. Аз тука мога да ви кажа няколко случая на извършени убийства от Първо главно управление на бившата Държавна сигурност.
Защо не се обърнем към други правителства и държави? Това са несериозни предложения, извинете, когато ние откриваме наш архив, да искаме и други да си откриват архивите. Ами знаете, че президентът Елцин беше обещал да даде сътрудниците на КГБ. Вие знаете, че в момента в Турция се поставя въпросът дали една бивша министър-председателка не е била агент на ЦРУ. Аз смятам, че в България всеки, който е бил чужд агент - дали на ЦРУ, дали на КГБ, дали на друго разузнаване, трябва да си понесе отговорността. И съм убеден, че ще дойде време да си понесе тази отговорност. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Господин Велислав Величков има думата за процедура.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение Народното събрание да проведе днес, 18 юли 1997 г. извънредно заседание от 16 часа с точка единствена - разглеждане на първо четене за Законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Искам да благодаря на представителя на СДС за това предложение, но би трябвало да благодарите на този, който ви осигури тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов има предвид, че по негово предложение беше приета тази точка в правилника, за което наистина му благодарим. (Ръкопляскания от СДС.)
Поставям на гласуване процедурното предложение за провеждане на извънредно заседание от 16 часа с единствена точка Законопроект за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: 138 за, 52 против, 20 въздържали се.
Предложението е прието и от 16 часа ще има извънредно заседание.
Преди да продължим по-нататък с нашата работа искам да ви информирам за изразходваното време до момента от отделните парламентарни групи: Парламентарната група на СДС е изразходвала всичките 30 минути плюс 7 от допълнителните - всичко 37 минути, остават 3 минути; Парламентарната група на Демократичната левица е изразходвала 27 минути; на Обединението за национално спасение - 11 минути; Евролевицата - 16 минути; Народният съюз - 21 минути; Българският бизнесблок - 28 минути.
Следващият в списъка за изказване е господин Михаил Миков от Парламентарната група на Демократичната левица. След него - господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): А, не така, няма да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какъв е проблемът, господин Луджев? Когато Ви повиках за първи път, Ви нямаше в залата. Извинявайте, вторият път също Ви нямаше. Дал съм вече на господин Миков думата, да не го връщаме. (Шум и реплики в залата.) Моля за тишина в залата! Моля Парламентарната група на СДС за тишина в залата!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Страхувам се, че голяма част от споровете, които се чуват днес тук отляво и отдясно, не отчитат целта на този закон. Целта на този закон, както вносителите правилно са го наименували, не е отваряне на досиетата. Тук става въпрос за достъп до документите, които представляват определен секрет, определен държавен секрет, условно наречени документи на бившата Държавна сигурност. Извън обсега на този закон попадат документите на настоящата и бъдещата Държавна сигурност и някогашната Обществена безопасност. Какво ще постигнем с това? Днес в залата се видя, утре то ще стане и в обществото: не отваряне на досиетата, а открехване на кутията, открехване и ползване на информация от нея, конкретна информация за определени лица, кръгът на които винаги може да бъде оспорен. Защото аз ще задам и следващия въпрос: защо не и журналистите да попаднат в този кръг, когато в края на XX век медиите са четвъртата власт, знайно от всички нас? Защо и те да не попаднат или определен кръг главни редактори и лица, които формират медийните нагласи, които формират обществените нагласи? Винаги стои въпросът докъде да се стигне и защо да се стига.
В този закон се предвижда и нещо много важно, което аз не чух досега да коментираме, въпрос за декриминализирано използване на определена информация - вижте Преходните разпоредби. Ясно е, че е грешка. Тази информация не може да бъде обида. Тя може да бъде клеветническа единствено ако е невярна. Така че не е необходимо такова декриминализиране. С вярна информация на никой не може да бъде накърнена честта и достойнството - принципи на Наказателното право.
Възниква още един въпрос, въпросът свързан с държавната тайна в смисъла, в който тя е заложена в чл. 104 и държавната тайна, която преди 10 ноември - фактите и сведенията се уреждаха в списък-постановления на Министерския съвет. След демократичните промени с една от първите промени на Наказателния кодекс бе решено фактите и сведенията да се уреждат в закон. Сега ние определени факти, които са държавен секрет, и процедурите по тяхното ползване ще уредим в наредби. До какво ще доведе това? Винаги може да има опасност някой след време да извади други секрети, секретите не само на доносниците. Защото наистина е имало хора, които са крепели тоталитарния режим със своето сътрудничество и то със своето недобронамерено сътрудничество за злепоставяне на други лица. Но с разкриването на този секрет ние залагаме за в бъдеще и ще заложим, и никоя политическа сила за в бъдеще няма да може да бъде спряна по някакви свои съображения или обществени настроения да разкрива държавните секрети. И не само държавните. Ето сега това е един нон сенс. Ние внасяме промяна, предложено е изменение за анонимния свидетел. Ами че след две, три или пет години, когато се появят прекалено много анонимни свидетели, прекалено много хора - друг е въпросът, че между тях сигурно ще има и престъпници, - може в обществото да се създаде нагласа за разкриване анонимността на тези лица.
Всичко това са въпроси, на които този законопроект не дава отговор. Аз съм съгласен, че трябва да има справедливост, но, вижте, когато справедливостта се превърне във възмездие, винаги - и по-късно, и след време...
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Какво възмездие, вие избихте 30 хиляди души !
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Савов, никого не съм избивал. А дядо ми е бит и преди 9-и, и след 9-и, господин Савов. Защото е бил земеделец.
Аз искам да ви кажа, че вие днес сигурно ще приемете този законопроект и сигурно отговорността за него няма да се реализира днес, утре или вдругиден. Тази отговорност рано или късно ще се реализира - не с актове на възмездие, а с политическа воля в бъдеще да няма секрети независимо от тяхното значение за държавата, да няма тайни. В закона се казва, че информацията, която е изнесена, не може да служи. Ами тя е изнесена, тя ще служи, тя ще се ползва. С този закон няма да решим и проблема с изнесените досиета. Информацията ще се ползва винаги по някакъв повод, за да бъде злепоставен някой в обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Петко Илиев държи да направи реплика.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаеми Миков! Недейте бърка понятията и стига сме заблуждавали обществото и помежду си. Едно е страна, друго е държава. Едно е тоталитарна държава, друго е демократична държава. Ние искаме с разкриването на досиетата крайно време е остатъците, устоите на тази тоталитарна държава да рухнат. Не забравяйте, че тази Държавна сигурност крепеше властта на тази партия, наречена БКП, и вие сега се преименувахте и ако наистина искате да докажете на себе си и на обществото, че става у вас някакво преобразувание в мисленето като философия, вие трябва да помогнете, защото у вас са силите, вие създадохте тази сигурност, да помогнете тези устои на тази тоталитарна държава да се разрушат. А това е възможно, само когато я няма Държавна сигурност.
Кого ще заблуждавате вие, че сега Държавна сигурност, макар и да няма официални структури, не съществува долу в нашето общество? И вие искате да закриете всички пътеки! Какво значи това? Бившата ви партия петдесет години благодарение на тази унищожителна машина, която избиваше, затваряше, трепеше, на това се крепеше вашата власт. (Ръкопляскания в мнозинството.) И сега искате пак да продължите да управлявате и се надявате занапред пак да управлявате чрез тази машина. Не знам дали с мезета или без мезета вие сте длъжни да поемете вината си. Вие сте длъжни да помогнете за разкриване на тези ужаси, които бяха и които все още съществуват!
Друг е въпросът, че този закон трябва да се усъвършенства и трябва да има клауза за търсене на отговорност иначе той не би изиграл ролята си. Търсене на отговорност на тези, които са вербували, и на тези, вербувани, последствията от чиято дейност е било сълзи и кръв. Тук не става дума за държавни интереси (ръкопляскания в мнозинството), не става въпрос за национални интереси, защото националните интереси са интересите на нацията, а ние знаем в какво състояние беше българската нация през тези петдесет години - сълзи, кръв, безкръстие, гробове! И още има майки, които носят черни забрадки.
И ако вие смятате да прикриете всичко това, трябва да има клауза, член, където да се търси отговорност! Не за възмездие. Защото наистина това беше черно време. И тук някой иска да затворим страницата, като затворим досиетата, да бъдат унищожени. Вижте какво ще ви кажа, колеги отляво, пък и на някои от средата, едни хора са работили цял живот за пари, за богатство, за вили, да са живи и здрави да живеят там! Има хора и аз смятам, че и в тази зала има такива, цял живот са работили за едно досие чисто. Това е техният капитал, това е тяхната вила, това е тяхната къща! (Ръкопляскания.) Запалете си къщите, зазидайте си колите, ние ще се съгласим нашите досиета да бъдат затворени. Или какво, ще ги затворим и утре какво ще стане? Еди кой си Иван служил на Държавна сигурност. Ходи доказвай, че не си служил, защото досието ти го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Илиев, моля Ви да приключвате.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Срамно е поведението ви! Разберете го това нещо! И хората долу, когато ходихме в предизборната кампания, по всички въпроси реагираха болезнено, но когато се говореше за досиетата, там беше голямата болка и голямото желание. Не искам да плаша никого тук, ако този парламент не си изпълни моралното си задължение да поеме този закон за разкриване на досиетата, долу обществото в най-скоро време нов парламент ще си избере и ще приеме истински закон за разкриване на истинските досиета! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Илиев.
С това времето на Парламентарната група на СДС е изчерпано, дори му дадох една минута повече. Същата възможност ще дам и на другите групи - по една минута повече.
Господин Миков има думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз смятам, че Ви дължа това обяснение, защото тонът и стилът, с който говорите, не са за 1997 г. Той може би е за 1945, 1947, 1949, може би е за 1991, 1992, но това не е тонът, който сега ние търсим в рамките на националното съгласие. Още повече, че аз дължа обяснение на своите избиратели най-вече. Аз само искам да кажа, че това, което ще стане, то несъмнено ще стане, ще се гласува този законопроект, то ще тегне в годините и занапред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Луджев, имате думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа министри, господа депутати! В моето изказване аз бих искал да изразя принципните позиции на Обединението за национално спасение, от които то ще изхожда в своя вот по отношение на този законопроект.
Първо, искам категорично да заявя нещо, което сме заявявали много пъти, ние сме за закон за разкриване на дейността, службата, сътрудничеството в органите на Държавна сигурност в периода до 1990 г., тъй като и това не е уточнено кога приключва тази Държавна сигурност, на хора, които заемат висши номенклатурни постове в партийната и държавна администрация, държавни медии, надзорни съвети и пр., и пр. и то не само към днешна дата, а в периода между 1990 и 1997 г.
За този закон, за сведение на колегите, предполагам, че повечето от тях знаят, но тук се води някакъв диспут от друг тип, законите за лустрация в източните демокрации, новите демокрации касаят тази категория хора и още една категория хора, както беше в Чехия, хора, заемали висши щатни длъжности в партийния апарат, които имат не по-малка вина, отколкото тези, които са работили в Държавна сигурност. За тези категории хора по време на разговорите с представителите на СДС господин Методиев на два-три пъти подчерта, че въпросът за разкриване на оперативната информация, на така наречените досиета и пр. на Държавна сигурност ще бъде третиран в друг закон, а само в отделна точка ще бъде споменато как и по какъв начин. В никоя страна на източните демокрации не са отворени досиетата, делата, оперативната информация в този смисъл, в който е заложено в този закон. И аз благодаря тук от трибуната на министър Бонев за неговото изказване и за предложенията, които той внесе. Общо взето, те се покриват с нашите основни позиции, които ще изброя тук.
След първия принципен въпрос - закон за лустрация, за прочистване на нашата висша политическа класа, ако въобще е висша и въобще е политическа, и ако въобще е класа, от такива лица, а не закон за достъп до архивите на Държавна сигурност. Какво означава това? Ако искаме да разкрием тези престъпления, за които се говори тук, много моля да бъде възобновена анкетната комисия за разследване дейността на Държавна сигурност до 1990 г., която работеше в периода 1990-1991 г. Нека тя да бъде анкетна комисия на парламента и на правителството и тази комисия да разследва тези проблеми. Но не всичко това, което тук се предлага, специално в чл. 13 и в някои други пунктове.

В този смисъл предлагам, първо, да се изяснят точно и ясно източниците за набиране на информация за лицата, които споменах. Някои ще питат защо е необходимо това? Необходимо е, за да се знае точно кои държавни институции трябва да следват изпълнението на закона.
Второ, да се разширят категориите на лицата, които ще бъдат засегнати от този закон. По този въпрос тук се говори и няма да говоря. Ще направим конкретно предложение.
Трето, не можем да приемем, че с подзаконови актове ще се уреждат изключително важни процедурни въпроси, които решават проблема как, по какъв начин ще бъде получавана информацията и оттам нататък да решават - ако въобще са предвидени - тук не са предвидени такива клаузи - проблемът за защита на гражданските права, правото на обжалване и т.н., както и защита срещу използване по незаконен път на подобни документи. Това беше практика на тоталитарната държава - с подзаконови актове да решава основни проблеми, да дава в ръцете на изпълнителната власт извънредни правомощия.
Ще подкрепим предложението, което министър Бонев направи - процедурата да влезе в закон.
Четвърто, не можем да приемем този механизъм, който се предлага в закона - министърът на вътрешните работи докладва на министър-председателя, а той докладва на Народното събрание.
Господа, в нито един закон в източните демокрации няма такъв механизъм. Има различен тип органи, било то съдилища, нали, както е в социално съдилище, в съд в Полша, било то в обществен комитет и т.н. И тези институции са създадени не за друго, а именно, за да защитят и гражданите, и сигурността на страната от, така, свободно посегателство върху определени документи и да осъществят определен контрол при извършването на тази проверка.
Не е проблемът дали вярваме или не на министър-председателя или на който и да е министър. Проблемът е, че в една демократична правова държава не може да действа подобен механизъм. Трябва да има институция, орган, който да защити обществото от всякаква форма за манипулация, злоупотреба и т.н. Мисля, че нещо такова беше загатнато и в изложението на господин Бонев. Тоест, ние ще предложим текст и по този въпрос.
Следващият пункт касае нещо, с което започнах частично. Нека да уредим въпроса за достъпа до оперативната информация, въобще до архива, на различните служби и институции, занимаващи се с национална сигурност сега и които са били в рамките на Държавна сигурност, с отделен закон. Такова прехвърляне на архиви в гражданското архивно управление просто никъде не се е случвало и никъде не може да стане, и никой не го е правил. И тук напълно подкрепяме това, което каза господин Бонев и това, което той изброи. Просто всичко отговаря на същината на въпроса.
Аз мисля, че в този дух говорихме и в Комисията по национална сигурност. Мисля, че се договорихме и в тоя дух за пасажа, малкото изречение, че между първо и второ четене ние ще направим необходимите промени. Виждам, че има промяна в тази позиция от тази, която е реализирана в проекта, което е добре.
В този смисъл от името на Обединението за национална спасение заявявам, че ние няма да приемем проектозакон, който се основава на този текст и който не включва тези предложения, които бяха изложени от тази трибуна от министъра на вътрешните работи и наши предложения.
Затова, като подчертаваме още веднъж, че сме за закон за разкриване дейността, сътрудничеството и пр. на лицата, които са работили в Държавна сигурност до 1990 г. и то на всички лица, които са били във висшата власт, най-общо казано, която трябва да уточним - като номенклатура, като категории, в периода 1990 - 1997 г. За такъв закон ние казваме, че сега се въздържаме. Ще работим заедно между първо и второ четене за един добър закон. Закон, който отговаря на нормите на една правова държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев. (От блока на СДС искат думата за реплики.) СДС няма повече време, така че нямате думата за реплика.
Закривам редовното заседание.
Моля, пуснете режим на регистрация за извънредното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 16,06 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петя Шопова

СЕКРЕТАРИ:

Илия Петров

Атанас Мерджанов