Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание на парламента с единствена точка
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.
Вносител е Министерският съвет на 9 юли 1997 г.
Има думата народният представител Александър Томов от Евролевицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, Парламентарната група на Евролевицата подкрепи единодушно декларацията, която в първите дни на работата на този парламент ние приехме и в частност текста за досиетата. Защо подкрепихте тогава този текст и защо смятаме, че той не е загубил своята актуалност и днес?
Първо, защото е нормална практика в цивилизования свят да се знае всичко за политиците. Да се знае, че политиците трябва да имат открито минало и открито настояще. Да се знае, че не може да има задкулисна манипулация с политици.
Второ, защото беше и остава да бъде необходимо да се спрат спекулациите около този въпрос, който отнема за съжаление много повече време отколкото значими въпроси на структурната политика и на реформите в икономиката. Защото чрез подобен акт и закон сегашният парламент трябва да създаде доверие в обществото, а не обратно - да го разделя. Защото, най-накрая, необходимо е да има справедливост и тази справедливост се отнася по отношение на жертвите на терора през изминалите години и десетилетия, на жертвите на принуда, които са били принуждавани в тоталитарния режим да бъдат сътрудници на службите за сигурност въпреки своята воля. На жертвите на фалшификации, защото трябва да ви кажа, че в много случаи е имало фалшификации и използване на този инструмент за принуда на едни или други лица. В крайна сметка, справедливост за всички.
Ако такава справедливост не се установи с този закон, той няма да изпълни своята воля. Ако такава справедливост не се възстанови, ние няма да създадем необходимото обществено доверие в това, което правим.

Аз трябва да ви кажа, че преди внасянето на закона вчера до обяд ние бяхме убедени, че този закон трябва да се подкрепи максимално широко и не само защото той е подкрепен в цяла Източна Европа, а защото той вече е един модел като идея, като идеология за стандарт на поведение на едно съвременно политическо общество.
За съжаление трябва да кажа, че законът в този си вид, в който е внесен, съдържа много пропуски. Ние днес фактически имаме две части на заседанието на парламента: преди изказването на министър Бонев и господин Соколов - председателят на парламента, и след техните изказвания. Защото между това, което е внесено, и това, което чувстваме, че има воля в мнозинството и вносителите да променят в закона, има принципиална разлика.
И трябва да кажа съвсем откровено, че искрено съжалявам, че нашите предложения по време на консултациите за съвместна работа и предварителна дискусия, съжалявам, че го няма министър Методиев тук, не се възприеха или най-малко възприеха се политически, но не станаха практика.
Какви според мен и нашата парламентарна група са основните проблеми на закона. Защо законът не е достатъчен. Ще ви кажа, че има един формален признак. Сравнете: ето ние имаме законите в Чехия, в Полша, във Федерална република Германия. Това, което днес чух от председателя на парламента и господин Бонев - министър на вътрешните работи, се доближава до това, което е практиката на тези закони. Това обаче, което е в текста, който трябва да гласуваме, е различно от тази практика. И аз сега се опитвам да очертая тези общи неща и тези различия, тъй като стремейки се към Европа, влизайки в Европа, ние не можем да не се съобразяваме с практиката на тези, които са минали преди нас - и добрата, и лошата практика.
Първо, аз мисля, че не случайно днес най-малко 10 оратори се изказаха върху съдбата на този прословут чл. 13. Ако този текст го нямаше, или беше в редакцията, която предложиха господин Соколов и господин Бонев, вероятно много от нещата щяха да отпаднат, защото тук става дума за нещо съвършено различно.
Първо, моралът на тази норма не е издържан. Но да оставим моралът временно настрана. Тази норма не е издържана затова, защото ние сме подписвали през последните седем години редица споразумения по линия на Министерство на вътрешните работи, на правителството за сътрудничество с цивилизовани европейски и други държави в борбата с тероризма. Този закон поставя тези съглашения и международноправни актове под въпрос, защото хубаво е да кажем, че минава всичко в архивите и от утре става отворено. Но нима такава е практиката в западните страни, в Европа, в Америка? Много по-правилно е решението архивът да си остане в Министерството на вътрешните работи и ние да приемем специални законови разпоредби, които тук ги няма. Има правен вакуум за давност на тези документи, за това кой преценява, в какъв случай и при какви условия да се отварят или не.
Има сътрудници на Държавна сигурност в сегашното Министерство на вътрешните работи, които са назначавани 1985 г. на работа, но днес се занимават със задачи точно свързани с тези международни правни актове, които нашата страна е подписала. Ние сме ангажирани в серии от операции, за които парламентът е информиран и точно този чл. 13 блокира всичко това.
Нима един парламент трябва да мисли само за миналото? Да, трябва да отворим, да изчистим нещата. Трябва справедливост за жертвите и за хората, но трябва и днешни решения, които са адекватни на ситуацията. Това го няма в този чл. 13.
Второ нещо, не можем в един такъв закон, в който ние поставяме досиетата ... Какво е досие, уважаеми дами и господа? Освен всичко друго, то е един документ, автор на който е отделен човек в много случаи, отделен вербовчик. Добре, сигурно 90 на сто от тези вербовчици са писали истината. Но нима не може в този закон да дадем право на тези, чиито имена ще бъдат изнесени в тази зала, справедливо, като принцип, като идея, да се защитят. Няма нито дума за това нещо. А това произтича от Конституцията, от самите правови норми, от самата идеология на правовата държава. Няма нито дума по този въпрос.
Това трябва да е един раздел. Това в другите закони в другите държави го има.
Беше казано, че се създава специализиран орган. Възможно е и да не бъде специализиран орган. Аз предлагам да се помисли. Тази тактика, която част от кабинета, в частност и ръководители на Съюза на демократичните сили, прилагат, да има представители на този парламент и на различни политически сили тогава, когато тези въпроси се гледат преди да се обнародват и да се обявяват публично, ще създаде доверие.
Нима правителството и мнозинството нямат нужда от това доверие? Държавата има. Всички имаме нужда от това доверие. Нека всички да могат да погледнат това нещо и ми се струва, че това е справедливо.
Накрая аз искам да поставя и още един въпрос. Много е важно и аз подкрепям между другото това, което беше казано от председателя на парламента по отношение на чл. 3. Особено това важи за всички, които раздават правосъдие и които продават държавно имущество, които се разпореждат с държавно имущество. Тук е тънката материя.
Нима може да бъдат изключвани тук цели представители на нашето правораздаване? Естествено, че материята на чл. 3 не е уредена прецизно. И тук има подобрения в текста...
И накрая бих завършил с всичко останало. Нямам този мандат от нашата парламентарна група. Решението до вчера след обяд именно поради чл. 13, чл. 3 и още два текста в глава трета беше да се въздържим от гласуване.
Заявявам обаче, че ако министър-председателят или лице, което е съотговорно за вносителите, поеме гаранции за промяната в тези текстове, много ви моля, ние можем да търсим консенсус по въпроса. Ако обаче ние гласуваме за този текст, което е правната страна на въпроса, аз мисля, че ние не можем да приемем този текст и не защото сме против това да се разкрият досиетата и да се създаде справедливост, а точно обратното. Защото смятаме, че този текст и тези текстове, които са тук, не доизграждат докрай и не решават докрай този въпрос, а точно обратното.
Вие си спомняте през 1992 г., уважаеми дами и господа, че се прие един закон за възстановяването на земята и собствеността върху земята и аз от тази трибуна го критикувах от същите позиции. Днес още връщаме земя и вероятно ще я връщаме и в XXI век. Аз не искам моите деца да бъдат свидетели на този въпрос след още 10 години. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Давам думата на господин Христо Иванов от Бизнесблока.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър Гоцев, уважаеми дами и господа народни представители! Отварянето на документите на бившата Държавна сигурност е акт на обща политическа воля, доколкото ние я изразихме в приетата от Тридесет и осмото Народно събрание Декларация за национално съгласие. Разглежданият закон е политическо действие с определени морални цели, а те според мен са:
1. Откликване на обществената потребност за прозрачност на политическата класа и нейния морал.
2. Елиминиране на възможността да се манипулират и изнудват бивши сътрудници на тайните служби и се дирижира тяхното управленско поведение.
3.  Да се закрие черният пазар за компромати и се сложи край на политическите разправи чрез компроматни войни.
4. Разграничаване на онези сътрудници на службите, които са работили в интерес на нацията от помагачите на репресивната политическа полиция, които заслужават обществения укор.
5. Морално възмездие за жертвите на тоталитарния режим, като им се даде достъп до касаещата ги документация, макар че тук според мен ги чакат нови травми и нравствени удари.
6. Да се хвърли светлина върху новата ни история до 10 ноември и еднопартийното управление на страната.
7. С днешна дата да разберем защо на точно определени хора беше поверено управлението на огромни капитали. Защо те, а не други, бяха буквално назначени за шефове на новоизлюпени частни банки? Вероятно ще се изясни и кой се спотайва в сенчестата икономика и кои са хората, които ограбиха от гладуваните спестявания на българските семейства и ги вложиха в луксозни имоти извън страната.
Чуват се и днес аргументи, че отварянето на досиетата е удар срещу сигурността на държавата, защото сигурността е немислима без сътрудници на полицията, на разузнаването, на контраразузнаването. Тези аргументи ще бъдат верни, ако допуснем чрез публично изваждане на агентурата да направим подарък на чуждите разузнавания в ущърб на собствените ни интереси. Това обаче няма да стане, ако се отварят делата на онези, които обективно търпят морален упрек, ако се гарантира сигурността на оперативните работници и техните сътрудници. Те трябва да са сигурни, че политиците не могат фриволно да бъркат в действащите дела и архивите, че е налице строг законов ред. Иначе полицията ще остане без сетива, а разузнавателните служби ще бъдат безпомощни.
Процедурата по разсекретяване трябва да е много прецизна и конституционносъобразна. Достъпът до документи и сведения с оперативна стойност трябва да бъде строго контролиран. За да бъде конституционносъобразна, процедурата по разсекретяване трябва да отговаря според мен на две условия. Първо, да се отворят досиетата на онези сътрудници, чиято дейност е морално укорима, тоест, свързана с нарушаване на човешки права, политически репресии и насилие. Второ, да се разкрият само онези дела, за които има достатъчно доказателства за това. Това ще гарантира конституционното право на всеки гражданин да се защити неговата чест и име. Това е лакмусът на зрялото гражданско общество и демократична политическа система.
Аз съм за разсекретяване на досиетата, но при спазване на строго конституционносъобразен подход. Още в Тридесет и шестото Народно събрание, когато гласувахме решение за отваряне на досиетата, предложих да се създаде компетентна комисия с участие на МВР, парламента, съда и Президентството. Една такава широка държавна формула ще разсее съмненията за политическа злоупотреба с обработваната тайна информация. При включване на документацията в държавния архив трябва да се отсеят онези данни, които представляват държавна тайна за един по-дълъг период от време. Трябва ясно да се каже, че и при стриктно спазване на критериите по разсекретяването голяма част от истината ще остане завинаги скрита. Тук място за оптимизъм няма. Сам министърът на вътрешните работи призна, че имало планирано и селективно унищожаване на досиета и най-вероятно най-опасните и най-ценни за тогавашните служби агенти ще останат завинаги неизвестни. Да не говорим за това, че топагентурата е била подчинена и е работила за КГБ.
През 1990 г. са изнесени и унищожени голямо количество документи. На 9 януари 1990 г. със заповед на министъра на вътрешните работи генерал Семерджиев Шесто управление се закрива. В докладна записка на заместник-министъра на МВР генерал Савов от 29 януари 1990 г. е разпоредено - цитирам дословно: "С оглед на усложнената политическа и оперативна обстановка започна унищожаване на действащи и архивни оперативни дела и агентура". Архивни регистри и протоколи за унищожаване на делата се микрофилмират и унищожават. Допълнителното указание е: "Особено ценни сътрудници на Държавна сигурност не се регистрират". Очевидно някой се е сетил да изпревари събитията. Някой се е сетил, че на дневен ред ще дойде въпросът за репресивната същност на политическата полиция. Затова архивът на шести отдел на Шесто управление е преровен веднага след 10 ноември и компрометиращи материали за висшата номенклатура са унищожени. С премахването на архива на политическата полиция се заличават сериозни престъпления на тоталитарната върхушка. Унищожени са не само дела на агенти, но и така наречени обекти на репресирани граждани. Някои от топагентите са били законспирирани, като за тях вместо агентурни, са били образувани дела на обекти, тоест те са маскирани като жертви.
Ето защо след разсекретяването много действителни сътрудници на репресивния апарат ще останат чисти. Това обаче не означава, че досиетата не трябва да се отварят. Напротив. Въпреки че информацията, която ще бъде извлечена, ще бъде фрагментарна и изкривена, катарзис трябва да има въпреки умело изместените акценти.
Уважаеми дами и господа! Вече имах възможност във връзка с темата "Досиета" да заявя в Тридесет и шестото Народно събрание, че познавах донякъде и двете лица на Държавна сигурност. За тези, които искат да надникнат в досиетата си, искам да кажа, че ги очаква клоака.
Когато веднъж ме свалиха от самолета, ченгето на БАН ми показа донос от колегата, с когото работехме рамо до рамо. Той ги беше информирал, че се подготвям за бягство. Когато през 1980 г. бях въдворен за два месеца, друг доброжелател ми показа сведение от човек, когото смятах за близък. Казваше се, че баща ми е фашист, а с антидържавните си настроения аз съм застрашавал бъдещето на децата си. Такива дела е по-добре да се затворят завинаги.
Частично добих поглед и върху дейността на научно-техническото разузнаване. Поводът беше наша разработка в Института по органична химия. Теоретично с колектив предсказахме съществуването на органични съединения, по-специално органични полимери, които могат да се намагнитват, подобно на желязото и никела. Появиха се спекулации, че на този принцип, подобно на компютъра, работи и човешкият мозък. Получихме покана да реализираме разработката в Германия. Тогава поех ангажимент по запазване правата на българската страна при успешен синтез на тези съединения. За съжаление синтезът беше осъществен в Япония, а не в Германия, и с това контактите ми с научно-техническото разузнаване заглъхнаха.
Какво спечелих от всичко това? Ето, тук са два документа, в които японската страна цитира нашия колектив като автор на теоретичния модел и още едно писмо до сегашния председател на Българската академия на науките, който тогава беше нейн заместник, в което се уверява, че съединението е синтезирано най-после и в Германия, след моето напускане, разбира се, и че по качества и роля то е съизмеримо с това на свръхпроводниците.
И нещо, трето, разбира се, спечелих от всичко това. Сигурно много от вас си спомнят, че през 1992 г., между двата тура на президентските избори, вестник "Дума" излезе с целенасочена провокация. Моралът ме задължава да спомена, че генерал Семерджиев ми се обади лично веднага и ми се извини. Буквалните му думи бяха: "Господин Иванов, съжалявам. Вие сте жертва на политическа кампания. Хора като Вас трябва да бъдат уважавани като национални герои". Разбира се, искам категорично да се разгранича от втората част на неговата фраза, тъй като "национални герои" като категория е напълно неуместна в моя случай. Нищо героично не съм извършил. Напротив. Ако трябва да бъда честен, трябва да призная, че отказах да надничам в секретните лаборатории, въпреки че имах достъп до тях, а бях посъветван да го сторя. Това за мен беше неморално спрямо моите немски домакини. Но познавам колеги научни работници, които наистина заслужават похвала, именно похвалата на генерала и именно заради тях аз я и споменавам. Не е вече тайна може би за много от вас, че чрез измъкната информация беше развита персоналната компютърна техника в България. Недопустимо е да поставяме тези хора до доносниците на политическата полиция.
Затова аз от тази трибуна искам да благодаря на всички онези, които не се довериха на тази провокация. Искам, разбира се, да благодаря тук и на господин Тамбуев, който много доблестно обвини вестник "Дума" в гаф и в непочтеност по отношение изнасянето на тези данни и опита за тяхното изкривяване.
Вие знаете, че агентура за икономическо разузнаване имат всички развити страни. Освен на умела лицензна политика, например икономическият бум в редица азиатски страни се дължи именно на ефективен икономически шпионаж. Виждал съм официални справки, издадени в Съединените американски щати, според които загубите на САЩ в резултат на икономическо разузнаване срещу тях са в размери от порядъка на милиарди долари. Научно-техническото разузнаване съществува и при новите политически реалности. Хората, които работят там, са високоинтелигентни и достойни. Аз съм удовлетворен от това, че делата на агентите, които и сега действат там, няма да бъдат разсекретени. Тяхната анонимност се гарантира от този закон. Затова е недопустимо и за мен е нелогично да допуснем обществен упрек към онези, които са преустановили дейността си в тези служби.
Но тук искам да отворя една скоба и да задам и на себе си въпроса дали всички бивши сътрудници на бившото национално-техническо разузнаване могат да бъдат приведени под един общ знаменател. Убеден съм, че не. Затова настоявах и в Тридесет и шестото Народно събрание да се отворят и делата на Управлението за научно-техническо разузнаване и всеки отделен случай да бъде щателно анализиран. Може да се окаже, че в научно-техническото разузнаване има маскирани и доносници на политическата полиция, така, както дела на Шесто управление са изпращани на прикритие в други управления на Държавна сигурност. Може да се окаже, че ще научим и нещо повече за причинителите на финансовата криза и банковите фалити в страната.
Уважаеми колеги, въпреки формалните мотиви за изключване на Конституционния съд от обсега на този закон, аз съм убеден, че в общественото съзнание ще се загнезди червеят на съмнението. Смятам, че трябва да се въведе процедура за отваряне на досиетата и на конституционните съдии.
Интересен е и въпросът за обществените последици от разсекретяването на досиетата.
Предложеният законопроект не предвижда всъщност такива последици за депутатите, ако се окаже, разбира се, че има такива, сътрудничили на репресивния апарат. Този факт ще скандализира обществото и ще постави под съмнение нравствената състоятелност на парламента.
Уважаеми колеги, демократизацията на обществото е немислима, без да се вдигне завесата, спусната над мистерията, наречена "досиета".
С направените предложения за прецизиране на процедурата по разсекретяването и стриктното прилагане на конституционносъобразните критерии към всеки отделен случай аз подкрепям на първо четене законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов. Той се вмести точно във времето, което оставаше на Бизнесблока. Парламентарната група на Бизнесблока изчерпи също своето време.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще започна с това, че вчера ме попитаха какво е лошото в този закон и какво е отрицателното. И аз казах, че единственото лошо е това, че днес се гледа този закон, а не преди 7 години. Но това не е единственото лошо за България - че днес се гледа този закон, както лошо и отрицателно за България беше и структурната реформа, поземлената реформа, приватизацията или всичко, което ние в началото на този парламент приехме като декларация, че ще бъде база на консенсус, на разбирателство, за да извадим държавата, да дадем сигурност и развитие на тази държава и да защитим българските граждани.
Този закон, вярно е, че ни връща в миналото. Но този закон ни обръща и към бъдещето. Тук много колеги се спряха върху въпроса за моралната страна, за сигурността, за дестабилизацията на националната сигурност, но някои от тях пропуснаха нещо - че националната сигурност в България беше дестабилизирана много по-рано. Тя беше дестабилизирана тогава, когато националната сигурност започна да създава сенчестата икономика в България. Тоест още от 80-те години Държавна сигурност беше натоварена именно с това да подготви, да създаде базата на днешната сенчеста икономика. Това е факт и всички го знаем.
Днес всички парламентарни групи заявяват своето желание за борба с престъпността, с организираната престъпност. Днес обаче тази организирана престъпност започва да използва сивото вещество на младите хора в България. И какво се получава тогава на практика? На практика без разкриване именно на досиетата, няма да е ясно тези млади хора, тези специалисти, това сиво вещество за кого работят, къде работят, дали работят в своята държава, дали това, което работят, за кого го работят.
Ние си поставихме за цел, че ще възстановим държавността, че ще се преборим с тази организирана престъпност. И ако не открием досиетата, няма да знаем отговора на следния въпрос: кой кой е днес и в икономическата област, не кой кой е само в политическата област, как и защо точно той е ползвал тези средства. А това е много важно, защото днешните безработни утре ще станат работници именно при тези хора.
От друга страна е много важно за българския бизнес да бъде ясно, че този бизнесмен, който днес работи, който днес създава блага, има базата да каже: аз съм част от българския национален капитал, чист капитал.
Виждате, че аз се спирам на въпроса в една насока малко по-различна от всичко, което досега се говореше. Но тази насока е много важна именно за бъдещото развитие на страната, и именно в областта на икономическия сектор, на частния сектор.
Вярно е, че ще има семейни драми. Вярно е! Но малко ли семейни драми имаше през тези 50 години? Малко ли семейни драми имаше сега, в тези периоди, когато досиетата не бяха открити? Че аз познавам такива хора, на които досиетата бяха съшити, и то с участието, искам тук да ви кажа, с участието на самата полиция. Съшити досиета! И това е другият важен момент - че ние вече ще разграничим политическата класа, която няма да се занимава с дейността на полицията. Защото това също е много опасно. Дейността на полицията да бъде постоянен обект на вниманието на хора, които са свързани с полицията като агенти, това означава постоянно изкривяване дейността на самата полиция.
Тук обаче аз съм съгласен с всичко, което спомена министърът на вътрешните работи, но предлагам още едно разширение - на лицата, които са обхванати в чл. 3. Това, което той спомена - този закон да действа и за в бъдеще. Да, мераклии в България винаги ще има за власт, т.е. да бъдат властимеещи или да участват в политиката.
Но ми се струва, че ще бъде голям пропуск, ако от обсега на чл. 3 изтървем и местната изпълнителна власт. Не мога да си помисля, че градоначалник на големи градове ще бъде зависим или манипулиран от бивши органи на Държавна сигурност. И мисля, че това просто е необходимо да бъде вписано в чл. 3. Съгласен съм също, че областните са вписани, защото пише, че тези, които назначава министър-председателят, а той ги назначава. Така че те влизат в обсега. Но местната власт е изпусната.
Също така искам съвсем накратко да подкрепя и това, което каза господин Соколов, за съдебната власт. Аз искам да отидем още по-нататък - не само висшите магистрати, които са тук, Главна прокуратура, Върховния съд или Върховния касационен съд. Става въпрос за хората, които са по места - окръжна прокуратура, окръжен съд. Те също носят една отговорност по места. През тях минават достатъчно дела и се произнасят по тези дела. Така че разширението в този аспект ми се струва, че ще бъде уместно.
Безпокойството, което беше изказано за това, че ще бъде нарушена националната сигурност. Аз лично не знам да е нарушена нито националната сигурност на Германия, нито пък на Унгария или Полша.
Няма да казвам това, което каза господин Савов, но искам да разграничим две неща. Служителят на Държавна сигурност първо е изпълнявал партийна поръчка, няма защо да се заблуждаваме, и едва тогава е бил представител на държавата. Дори да вземем случаите, когато знаете, че в казармата са ставали най-честите вербовки. Тогава именно под клетва лица, пак в името на партията, са били вербувани, а не толкова на държавата, въпреки че им е било казвано, че те ще работят за самата държава. Това, което преживяха хората от 1944 г. до 1989 г., ние не можем дори с този закон да ги обезщетим. Но с този закон ще им дадем възможност за една морална справедливост.
И тук поставям един въпрос към министъра на вътрешните работи: в чл. 7 пише "засегнатите лица, за които бившата Държавна сигурност е събирала и обособила информация в самостоятелни дела, имат право на достъп до тях". А тези, които нямат самостоятелни дела, господин министър? Става дума за тези, които са имали преписки към някои дела.

Мен ме интересува този въпрос, тъй като това означава, че голяма част от тези преписки няма да бъдат открити. Бих искал да чуя Вашия отговор на този въпрос, за да бъде ясно дали наистина законът ще бъде изцяло пълноценен или не.
Накрая се обръщам към всички колеги от всички парламентарни групи, а най-вече към групата на БСП, да не се притесняват. Напротив, на България е нужно едно чистилище, нужно е както на всеки български гражданин, нужно е и на политическите сили, за да можем да тръгнем напред. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във Великото Народно събрание бях от хората, които убедено гласуваха за разкриване на досиетата. След толкова години и особено след опита, който придобих тогава, сега личното мое убеждение е твърдо против разкриване на досиетата. (Весело оживление.)
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Ти си от другата страна сега. Много ясно.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Разбира се, това е моето лично мнение.
Парламентарната група на Демократичната левица няма да подкрепи този законопроект най-вече заради огромните слабости, които се съдържат вътре. Дори ако има един добър или приемлив замисъл, че трябва да има достъп до тези архивни материали и в изказванията тук се показа достатъчно ясно, че всъщност няма никакви гаранции, няма никакви процедури.
Едно от основните възражения е, че в крайна сметка не може само изпълнителната власт, министър-председателят и подчинените на него служби да изискват, да добиват и да огласяват тази информация. Тук не става дума за възможността, че, да кажем, министър-председателят, който е председател на една партия, може да поиска да си послужи с тази възможност за някакви партийни цели. Да допуснем другата възможност, че службите на Министерството на вътрешните работи не подадат точна информация. Не говоря за някакъв зъл умисъл у вътрешния министър, но просто система за ясен подбор на тази информация в момента няма. Няма и реално време в този един месец това да бъде систематизирано и преценено. И какво ще остане? Че ще се дадат случаи, ще се произнесат имена в тази зала и ще се окаже, че някои хора ще бъдат споменати несправедливо, а много други изобщо няма да бъдат споменати. А бъдете сигурни, вестниците на втория ден ще започнат да излизат с други допълнителни имена, които не са споменати в този доклад. И какво, всичко ще се струпа на главата на нещастния министър-председател. Не трябва да допуснем това. (Весело оживление, възгласи: "Е-е-е!" от мнозинството.) Не трябва да допуснем авторитета на българското правителство да бъде засегнат. И тук много от колегите правилно подчертаха, че трябва процедура, трябва обществен контрол, обществено-парламентарен орган или група, които действително да поемат тази отговорност. Мисля, че това беше една обща воля. Не може да се стовари една такава огромна отговорност единствено само върху една партия и само върху един Министерски съвет.
Много бе казано също и за другите слабости на закона - и за това, че архивният фонд на Държавна сигурност не трябва да преминава на явен достъп в Държавния архив, за това, че много от понятията не са изяснени както трябва, за това, че не можем, да кажем, с поднормативни актове, които няма как да не бъдат явни, издадените наредби ще бъдат тайни, да се изяснява и то в почти същия срок, в който трябва да бъде извършена и процедурата по разкриването на досиетата, да се установят тези обстоятелства. Това действително са сериозни проблеми вътре пред самия закон.
И аз затова мисля, че тук трябва да обобщя нещата така. Особено бих се обърнал към представители, да кажем на Обединението за национално спасение, Евролевицата, Българския бизнесблок. У тях съществува една нагласа, в повечето от главите на новите народни представители, че след като са обсъдили, видяли са и всички кимат и казват: "Ами, да, да, да, това действително може да се поправи" в техните глави вече съществува една представа за закона, съвършено различна от това, което ни е дадено. А принципът е, че ние обсъждаме сега текста на закона, който е предаден от Министерския съвет. И ако в него слабостите са повече, отколкото достойнствата, то нека си го вземе Министерският съвет, да гласуваме против и да внесе нов по-добър законопроект. Парламентът не е заведение, което да доработва лошокачествените закони на Министерския съвет. Това е моето категорично убеждение.
Има друг един проблем, който бих желал да засегна и той е не по-малко важен. Това е действително въпросът за достоверността. Опитът от Великото Народно събрание показа, че много от хората, които са работили за едни или други служби, и то за Шесто управление, на практика не влязоха в така наречения списък на хората, които са работили за Шесто управление на Държавна сигурност.
Имаше един период, в който ръководството на парламентарната група обяви: "Моля, който от вас, депутатите, чувства, че е имал някакви проблеми, нещо е подписвал, нека да се срещне с господин Гайтанджиев, да си обяснят тет а тет нещата". При мен дойдоха шест човека. На двама от тях действително след това имената им бяха публикувани в списъците. Обстоятелствата са различни, не бих осъдил и двамата, които дойдоха. Но дойдоха и други четири човека, освен тези двама, които подробно разправяха кой е бил оперативния работник, при какви обстоятелства, как и защо те са поели такъв ангажимент. И след това се оказа, че ги няма в списъка. Можем ли при това положение действително да имаме доверие, че това, което тук ще бъде прочетено от министър-председателя, или който и да е друг отговорен служител, дори и някаква комисия, ще бъде достоверно. Ами, никакво доверие не може да има.
Ето, помним всички, даже оттогава има участници и в тази зала, господин Ганев, мисля, че може да потвърди това, колко пъти се обсъждаше и се решаваше: председателите на партии, ама те трябва ли да влязат вътре, или не трябва да влязат в този списък. Помним всички господин Глушков колко пъти влиза и излиза. Ту го обявяваха за агент, ту казваха, че това е грешка. След това излезе в списъка, имаше агентурния му псевдоним, всичките истории. След това министър Данов се извини на господин Глушков. Е, на кого да вярваме тогава?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Господин председател, няма право да споменава имена.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И аз тук бих казал също, че има един огромен проблем пред закона, който изобщо не е осмислен и за който не бе казано. Това е така наречената оперативна информация.
Например в § 1, където става дума за нещатни сътрудници, се казва, че това са лицата, които са изявили писмена готовност да доставят информация, или са доставяли информация на бившата Държавна сигурност. Но знаем, че има дела за оперативна разработка, дела за оперативна проверка, в които също се засекретява под псевдоним източниците на информация, без самите тези източници на информация да са били някога подписвали, или дори да знаят, че са били сътрудничели на Държавна сигурност.
Аз бих припомнил тук известния случай с известния чешки десидент Ян Каван. През 1992 г. чехословашкият, тогава, парламент, излезе и го включи в списъка на доносниците. Случаят е такъв. Господин Каван, емигрант тогава, малко преди 1989 г., е споделял възгледите си и идеите на организираната в Англия емиграция. Човек от обкръжението на господин Каван е издавал цялата тази информация, като е кодирал господин Каван под определен псевдоним. И ето, накрая се получава така, че той излиза в този списък. Проблемът стигна до Европейската комисия за правата на човека.
Явно е, че доста съществените негодности на закона трябва да намерят израз в акта, а именно този закон да не бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Целите на един закон са заложени в мотивите, които съпровождат неговия проект. Съдейки по мотивите на разглеждания законопроект, той преследва три цели:
Първата от тях е да се освободят от зависимост да бъдат манипулирани всички, които са били в организационна връзка с бившата Държавна сигурност. Необходима ли е такава претенциозна амбиция? Кому пречат и кого застрашават тези, които днес са пенсионери или са в невъзможност да оказват влияние върху управленските решения на страната?
Не, аз съм дълбоко убеден, че тук законодателен интерес трябва да бъде селектиран само върху онези бивши служители, в това число щатни и нещатни сътрудници, както и картотекирани сътрудници, които днес имат реална възможност да влияят върху управлението на страната с инструментите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това е първата селекция, която този закон трябва да реализира.
Всеки от тях ли трябва да бъде интерес или по-скоро обект на този закон? Моят отговор е категорично "не". Политическа полиция е имало, има и ще има във всяка страна, която иска да носи отговорната позиция на нормално функционираща държава. Но има един вид политическа полиция, която е била, е и ще бъде винаги презирана от обществото. Съставът на тази политическа полиция е носил, носи и ще носи най-големите бедствия и трагедии на обществото. Това е онази част от политическата полиция, която с цената на много човешки жертви е гарантирала стабилността, непоклатимостта и просперирането на авторитарната власт или на тоталитарната политическа система - без значение дали това е Орденът на Свещената екзекуция, репресивният апарат на националсоциализма или репресивният апарат на диктатурата на пролетариата.
Никой няма право да вини тези, които под държавния пагон са разузнавали в полза на държавата си или са работили, за да не допуснат други държави да имат информация за нашата държава - информация, която може да увреди нейните интереси или нейния суверенитет.
Но аз гледам с омерзение към всички онези, които със своята дейност са унищожавали физически или морално голяма част от българския народ в името на измислени идеали като класово-партиен подход, пролетарска диктатура, световна пролетарска революция или с още по-голям цинизъм, прикривайки се зад тези псевдосоциални идеали, са давали израз на най-долен и циничен кариеризъм и са унищожавали физически или са отстранявали от възможности за развитие тези, които по друг начин не биха могли да конкурират в правото им за реализация в обществото.
Тези хора и днес, ако са съоръжени с лостовете на властта, са готови да премахват и отстраняват с целта на всичко онези, които могат да ги изпреварят. Именно тези хора трябва да бъдат обект на закона и това е втората селекция, която законът трябва да реализира.
Втората цел - да се даде справедливост за хората, пострадали от гореупоменатата част на политическата полиция, не подлежи на коментар.
Третата цел - да се трансферират факти и действия във вътрешните и външни действия на държавата ни от нейната нова история, е опасно заиграване с националната ни сигурност и следващите поколения не биха ни простили, ако с политическата си недалновидност им сервираме множество притеснения в организирането на международните отношения на България - цената, на които те трябва да плащат тогава.
Обобщавайки, аз си позволявам да кажа, че този законопроект, който ни е представен, трябва да огласи онези личности от бившата политическа полиция - щатни и нещатни, които днес се намират в президентската, законодателната, изпълнителната и съдебната власт или се намират в ръководствата на политически сили или обществени организации, които от 1944 г. до 1990 г. със своите действия са довели до физическо унищожаване на лица и обеществени групи, както и за моралното унищожаване на физически лица или обществени групи, като са ги лишавали от правото да бъдат свободни, да бъдат щастливи и правото за избор и реализация в живота.
Може ли предложеният ни законопроект да изпълни така поставената цел? Моето категорично становище е, че не. Колкото и тежка да е присъдата ми, аз заявявам, че този закон е лаически построен и положителният ефект от него ще бъде нищожен спрямо вредата, която ще нанесе на националната ни сигурност.
Този законопроект има още един голям недостатък. Не бих говорил за неговия смехотворен чл. 13. Става реч за чл. 14, който инициира всички бивши сътрудници на политическата полиция, в това число и негодниците, за които вече говорих, да се включат в съвременните служби за сигурност и под тяхното прикритие отново, слугинствайки да вършат същата уродливост в обществото.
Какъв е изходът? Правителството да възложи на елитни специалисти от Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност в къс срок да изработят на високо професионално ниво нов проект или промените в този законопроект за второ четене, така че от организма на държавата да бъде отстранена само метастазата, а не да се ампутират органи, които осигуряват сигурността й. В противен случай аз не бих подкрепил закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, очарователни дами народни представителки, уважаеми господа народни представители, уважаеми членове на Министерския съвет! (Оживление.) Все пак идва уикенд и трябва да се погрижим за нашите дами. (Смях в залата.)
Още при гласуването на Декларацията за национално съгласие, ние, депутатите от Евролевицата, категорично подкрепихме идеята за отваряне на досиетата на политици, висши магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност. Така беше записано в декларацията.
Ние продължаваме да сме категорично за отваряне на досиетата на всички, от които зависят политическите решения в България.
Ние бяхме и продължаваме да бъдем категорично за скъсване на връзките на зависимост между тези хора и бившите служби за сигурност.
Ние бяхме и продължаваме да сме категорично за разобличаването, макар и по-скоро морално за съжаление, на промъкналите се в политическия елит клеветници и доносници на бившата политическа полиция, които сега вероятно продължават да й се отплащат, притиснати от недостойното си минало.
Ние бяхме и продължаваме да сме убедени, че и това е част от пътя, който трябва да извървим, за да стигнем до демокрацията. И ние от Евролевицата сме готови да извървим нашата част от този път.
От друга страна обаче, след като се запознах със законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, у мен възникнаха доста силни съмнения относно съвпадението между заложеното в Декларацията за национално съгласие и евентуалните последици от този закон.
У мен възникнаха доста силни съмнения и относно съвпадението между онова, за което пледираше на 8 май сегашният министър-председател господин Иван Костов и скритите цели, които си поставя законопроектът. "Ние знаем - заяви тогава господин Костов, - че ако позволим политическата класа да бъде кукла на конци, в нашата държава никога няма да има успех борбата срещу престъпността, никога няма да има демокрация..."
Подкрепям изцяло тази позиция. Подкрепям и първите два от мотивите към законопроекта. Нещо повече: и изказването на господин Костов от 8 май, и мотивите са значително по-добри и по-смислени, отколкото самият законопроект като цяло.
И обратното: законопроектът не отговаря нито на Декларацията за национално съгласие за намеренията на вносителя си от 8 май, нито пък на мотивите към него. Първо, защото законопроектът подменя онези звена на Държавна сигурност, които са осъществявали функциите на политическа репресия до 1989 г. с всички структури на Държавна сигурност, и второ, защото в този си вид законопроектът фактически лишава вносителя си - Министерския съвет, от възможността да доведе до успешен край борбата с организираната престъпност, заявена като приоритетна негова задача.

Обръщам се най-вече към колегите от Обединените демократични сили, то другите май нещо оредяха. Колеги, предполагам, че каквито и аргументи да чуете относно сериозните недостатъци на законопроекта, вие ще го подкрепите. Обаче и ще сгрешите. Първо, защото и вие самите в дискусията се разминахте с него. Той визира всички структури на Държавна сигурност, а вие говорихте за и се възмущавахте с основание от доносниците на бившата политическа полиция. И второ, защото в този си вид законопроектът не само няма да спре компроматната война, каквито надежди изразява в мотивите си вносителят, а напротив, още повече ще я разпали. Повярвайте ми сега, за да не съжалявате после.
Не само поради това, но и поради това помислете, първо дали да не ограничим процедурата по отварянето на досиетата само до агенти на бившите структури за политическа репресия срещу инакомислещите по време на комунистическия режим, като, както изключително уместно според мене предложи господин Соколов, същевременно разширим кръга от висши държавни служители, подлежащи на тази процедура.
Помислете и за още нещо - дали категорично да не отхвърлим безумния чл. 13, който иска в едногодишен срок всички документи на бившата Държавна сигурност до 1990 г. да се предадат на Главно управление на архивите.
Аз съм историк и знам колко интересни неща биха излезли от тези документи и за нашата история, и не само за нашата история. Няма обаче в света държава, която да отваря всичките си тайни архиви, политически или специални, преди да са изминали няколко десетилетия. Нека не бъдем ние първите, които искаме да го сторим само след седем години. Защото ако бъдем в това първите в света, ние ще се проявим не само като първите, но и като най-големите световни глупаци. Мисля, че господин Бонев доста убедително аргументира тази теза пред вас. Нека наистина този път спазим мъдрата българска поговорка и преди да отрежем веднъж, не седем, а седем пъти по седем да мерим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Кемал Еюп от Обединението за национално спасение.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа народни представители! Пред нас е един законопроект, който кореспондира с Декларацията за национално съгласие, която беше подкрепена с консенсус в този парламент. Аз не ща да съм многословен.
Първо, искам да започна с това, че всички ние подкрепихме Декларацията за национално съгласие, включително и Обединението за национално спасение, и искам да ви уверя, че ние по принцип ще подкрепим този законопроект за разсекретяване на архивите на Държавна сигурност, но бихме желали да има определена гаранция за достоверността на тази информация. Затова сигурно ще се повторя с някои колеги и с министъра на вътрешните работи - би било добре законът да се прецизира и да включва многото рационални предложения от колегите, именно специализиран орган да се занимава с проучването и докладването на материалите. И това, което предложи също господин министър Бонев - процедурата, по която да се извършва разследването, да бъде записана в законопроекта, в закона да влезе, а не да е с акт на Министерския съвет. И предлагаме обхватът да се разшири, да обхване и държавната власт, висшия държавен апарат от 1990 г. насам, за да видим дали Държавна сигурност е дърпала конците, че през тези седем години тъпчем на едно място в реформите и в развитието на демокрацията. Би трябвало да се обхванат и други категории държавни служители, примерно надзорни съвети, банки, за да видим там дали има пръст Държавна сигурност.
Аз също си задавам въпроса дали ще дойде време да се търси отговорност от тези, които създадоха репресивния апарат, политическия отдел на Държавна сигурност. Защото именно там виждам аз най-вече доносничеството. Другите, които са били агенти на Държавна сигурност, аз съм сигурен, в болшинството са работили за България. Така че известно различие има в цялостната дейност. И тези, които създадоха и проведоха възродителния процес.
И веднага се връщам - големи са спекулациите за това че, видите ли, този законопроект ще засегне най-вече Обединението за национално спасение или по-точно Движението за права и свободи. Аз не съм наясно, не познавам дейността на Държавна сигурност. Но едно ми е ясно - че всички се страхувахме от Държавна сигурност. Ние от малцинствата нямахме офицери в Държавна сигурност, нито да работят в милицията, но винаги сме били обект на разработки, обект на натиск. Колкото повече се развиваше социализмът, толкова по-голям беше този натиск. Докато се стигне до един процес, който се стремеше да ликвидира изобщо такива малцинства или пък директно да го кажем - турското малцинство.
Да, аз съм за разкриване на досиетата, за да стане ясно кои са донасяли, така че хиляди семейства да бъдат малтретирани и изселвани или пращани по затворите. Но спомнете си много добре какви бяха атаките към нас като пета колона на една държава, която беше натовска, а ние бяхме във Варшавския договор. И не съм съгласен, че всички, които са работили в най-различни разузнавания, включително и тия малцинства, не са работили за България.
И ви питам: ако всичко това, след като се изнесе, доведе не до национално съгласие, а до национално разединение и противопоставяне и целейки някои в мътни води да ловят нещо, именно дискредитация на определени личности, дали ще постигнат тези си цели, без да се омърсят. И дали касае най-вече нашия електорат или малцинствата. Ами цитира се, че агентите са били над 400 хиляди. Ние нямаме толкова избиратели.
И последно, искам да ви уверя, че капка съмнение няма, че ние сме за тези, които със своето доносничество са работили за тези служби на Държавна сигурност, които са допринесли този репресивен апарат да работи против интересите на България, абсолютно за интересите на една определена партия. Но желаем това разкриване на стане по един цивилизован начин, по един цивилизован контрол от трите власти, една обща, независима инстанция, специализиран орган ли ще я наречем или нещо друго, да участват там и изпълнителната власт, и парламентът, и съдебната власт на квотен принцип. Не че не вярваме ако контролът бъде само на Министерство на вътрешните работи или на изпълнителната власт. Но твърде много сме патили или сме се опарвали, както каза и господин Савов, че обвинения ще има срещу тази изпълнителна власт или срещу това министерство, което се ангажира само да изпълнява тези функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други желаещи за изказване?
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
От името на Министерския съвет, като вносител на закона, аз искам да изразя удовлетворение от много задълбочената дискусия, която се проведе. Ние сме убедени, че тази дискусия по един убедителен начин показа, че Народното събрание първо е на Република България и ще се грижи за интересите на страната. (Ръкопляскания в средата и дясната страна на залата.)
Споделяме огромната загриженост, която всички тук проявиха към сигурността на службите за сигурност, за тяхната бъдеща дейност, убедеността, която трябва да имат органите на Министерството на вътрешните работи, че ние сме зад тях, а не срещу тях.
И в този смисъл, ако Народното събрание реши да даде допълнителни гаранции, така че да укрепи доверието между институциите, в частност оценявайки изключително важното значение, което органите на Министерството на вътрешните работи ще имат в борбата с престъпността и пожелае да измени чл. 13, Министерският съвет няма да възразява на такава промяна.
Второ. Министерският съвет няма да се противопоставя в никакъв случай на желанието, изразено тук многократно, изразено от представители на други власти, с голям респект, към президента на страната и към вицепрезидента, се отнасяме и към техните желания да се разшири кръгът на лицата в чл. 3. Ние сме съгласни и затова вместо да се предоставят права на Министерския съвет по някои процедури за достъп, те да бъдат явно експлицирани в закона. Ние не възразяваме и на изразеното желание, даже нещо повече, аз виждам много логика в това не министър-председателят да оповести резултатите от разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност.
От тази гледна точка аз искам още един път да ви обърна вниманието на закона. Законът не е да се състави някакъв трибунал, специален орган, който да има за цел да нарочва, да обвинява или да оневинява определени лица. Ако такова впечатление е създадено, то е само в резултат на незадълбочено прочитане на неговите текстове.
Ние желаем да се даде достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, нито повече, нито по-малко. И каквото пише там, да се оповести, за да се прекрати зависимостта на висшите администратори, висшите магистрати и политическата класа от бившите служители на бившата Държавна сигурност заради това, преследваните лица да получат в един момент възмездие или да се пречисти този процес, на който те са били жертва. Хайде, нека да не е възмездие, но просто да видят обект на какво са били през целия свой живот, много от тях в продължение на целия свой живот.
И накрая, като цивилизована страна да извървим своя път към приобщаването ни в Европейския съюз. Всички страни от Централна Европа направиха този акт. Ние трябва да извървим този процес също. Ние трябва да дадем достъп на историците до всички документи за миналото на своята страна. Аз не вярвам някой тук да смята, че е необходимо част от миналото или част от документите на това минало да останат тайна завинаги. Няма такава цивилизована страна. Срещу това нещо никой не може да възрази. Това се постига с достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.
От тази гледна точка без да смятам, че това, което се обсъжда сега е приоритет висш, номер едно в този момент или за следващия период на държавата, аз изразявам нашата убеденост, че без акта на отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, ние няма да можем да се справим с проблема за престъпността, в частност особено с организираната престъпност и корупцията.
От тази гледна точка призовавам народните представители да подкрепят законопроекта сега, в тази зала, в този момент.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): В този му вид?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И в този му вид, като изразявам нашето съгласие по всички тези пунктове, по които вече споменах, да се извърши допълнителна работа. Тя е възможно да бъде извършена. Народното събрание може да усъвършенства законите. Законотворчеството е непрекъснат процес, докато не се гласува в тази зала, а не докато се гласува в Министерския съвет. И по този начин да даде на страната един закон, от който тя се нуждае. Благодаря ви за доверието. (Ръкопляскания в средата и в дясната страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Пристъпваме към гласуване.
Господин Костадинов, за процедура ли желаете думата? Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател!
С оглед големия обществен интерес към темата и важността на въпроса, предлагам гласуването да бъде явно и поименно. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? За противно становище ли желаете думата, господин Овчаров? Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Имайки предвид важността на въпроса, предлагам гласуването да бъде тайно. (Възгласи: "Е-е-е!" в средата и в дясната страна на залата. Шум в цялата зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това са две различни процедурни предложения. Първото е на господин Костадинов. (Драгомир Драганов желае думата.)
Господин Драгомир Драганов, ако ще правите ново процедурно предложение, след това. Първо да гласуваме направените предложения.
Направено е процедурно предложение от господин Костадинов за поименно явно гласуване.
Има ли противно мнение на това предложение? Ако няма, поставям предложението на гласуване.
След това ще гласуваме други процедурни предложения.
Моля, режим на гласуване за направеното от господин Костадинов предложение за поименно явно гласуване.
Гласували 211 народни представители: 164 за, (ръкопляскания), 36 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля за два списъка на народните представители, един за мен и втори за секретаря, който ще чете от трибуната.
Има ли други процедурни предложения?
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не е необходим списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбрах, че господин Костадинов предлага гласуване с проверка по списък.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Само с изписване на електронното табло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Следователно, не са необходими списъци. Гласуването ще бъде с изписване на имената на електронната уредба.
Поставям на първо гласуване Закона за достъп по документите на бившата Държавна сигурност, внесен от Министерския съвет на 9 юли 1997 г.
Моля режим на гласуване.

Гласували 215 народни представители: 151 за, 44 против, 20 въздържали се.
Законът е приет на първо четене. (Бурни, продължителни ръкопляскания.)
Сега ще видите на таблото кой как е гласувал.
Господин Христо Бисеров има думата за процедурно предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и на основание чл. 68, ал. 1, изречение последно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме срокът за подаване на предложения между първите две четения за изменения към текстовете на закона да бъде намален с два дни и да бъде пет дни. Мотивът изцяло е свързан с това Комисията по национална сигурност да има възможност да проведе повече от 2-3 заседания и да работи детайлно по текстовете. Искаме да имаме възможност четвъртъкът и петъкът на другата седмица да бъдат натоварените дни на Комисията по национална сигурност. Вече знаете, че ние ще проведем изпреварващо едно заседание в понеделник от 16,00 ч., на което поканихме министъра на вътрешните работи, директора на Националната разузнавателна служба. Освен това поканихме министъра на отбраната. Ще поканим и вицепремиера господин Методиев. Така че мотивът да поискаме това съкращаване на срока от 7 на 5 дни е да дадем възможност на Комисията по национална сигурност да свърши тази работа, която всички ние очакваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Противно становище? Има думата господин Гайтанджиев за противно становище.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, точно в духа на дискусиите, които чухме тук, в тази зала, следва, че този закон трябва да има много, много сериозно време, за да се внесат допълнителни предложения. (Шум и викове от мнозинството) Така че даже тези 5 дни, и дори 7 дни по правилника, са малко. В никакъв случай не може да се приеме такова предложение за 5 дни. Кога ще могат народните представители да внесат своите писмени предложения? Обратно, не само съм против, но и внасям процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на писмени предложения за второ четене на 14 дни. Благодаря. (Шум, реплики и смях от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев, ако първата процедура не бъде приета, само тогава може да гласуваме Вашето второ процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Христо Бисеров - срокът между първо и второ четене за подаване на писмените предложения да бъде намален на пет дни.
Гласували 197 народни представители: 135 за, 47 против, 15 въздържали се. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Срокът е до сряда, 23 юли, 18,00 ч.
Съобщения:
В понеделник, 21 юли, от 16,00 часа Комисията по национална сигурност ще има заседание в зала N 232.
Комисията по външна и интеграционна политика ще има във вторник, 22 юли, от 8,15 ч. в зала "Изток" среща с госпожа Рита Зюсмут - председател на Бундестага на Федерална република Германия.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание в сряда, 23 юли, от 15,00 ч. в зала N 238.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 23 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала N 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 23 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 23 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала N 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 23 юли, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е на 23 юли от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

Закрито в 17,30 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Илия Петров
Атанас Мерджанов