ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 18 септември 1997 г.
Открито в 9,08 ч.
18/09/1997
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Александър Джеров, Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. От вчерашното заседание има две отложени точки, това са точка шеста и точка седма. Точка шеста - Избиране на съдия в Конституционния съд на Република България. Точка седма - Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вчера започнахме и второто четене на Законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Предлагам днешното заседание да започне с точка шеста - Избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, след което да продължим с точка осма, започната вчера, второто четене на Законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. След това ще продължим с приетата програма.
Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: 189 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка шеста:
ИЗБИРАНЕ НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Първо ми позволете да ви прочета писмото на председателя на Конституционния съд.
"ДО
г-н ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Уважаеми господин председател, съгласно чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България Конституционният съд на Република България се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на Общо събрание на съдиите от Върховния касационен и Върховния административен съд.
Съгласно чл. 147, ал. 2 съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен от закона. Съгласно § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Конституционния съд съставът на Конституционния съд през първия мандат се обновява по жребий.
На 3 октомври 1997 г. изтича 6-годишният срок на съдиите от първия мандат и съгласно § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Конституционния съд съставът на съда трябва да се обнови с един представител от квотата на Народното събрание, с двама от квотата на президента и един от квотата на съдебната власт.
В изпълнение на чл. 5, ал. 1 от Закона за Конституционния съд Ви предлагам Народното събрание да избере един нов съдия в Конституционния съд на Република България.
София, 25 юни 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД: (п) А. Манов"
В деловодството на Народното събрание има внесени два проекта за решение, които са разпространени - проект за решение за приемане на Процедурни правила за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, вносител Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на СДС и проект за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, вносител Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на СДС. Последователно ще разгледаме двата проекта за решения, естествено, първо проекта за решение за приемане на процедурни правила.
От името на вносителя думата има госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам на вашето внимание проекта за решение, отнасящ се за приемане на процедурните правила, по които трябва да изберем днес член на Конституционния съд на Република България.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Изборът на съдия от Конституционния съд става с явно гласуване.
2. Предложения за съдия в Конституционния съд се правят от парламентарните групи и народните представители.
3. Предложените кандидати се гласуват отделно по азбучен ред на имената.
4. За избран се счита кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
5. Ако никой от кандидатите не получи повече от половината от гласовете на присъстващите депутати, се извършва повторно гласуване, като могат да се предлагат и нови кандидати."
Това са процедурите, които предлага Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата заместник-председателят господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз нямам нищо против тази процедура, само че по принцип тези процедури трябва да са така формулирани, че да имат край след краен брой гласувания. Тази процедура няма това свойство. Тя може да се зацикли и да не доведе до резултат. Сигурен съм, че това сега няма да се случи поради конкретния случай, но просто ви правя една препоръка: при формулиране на такива процедури трябва да се има предвид и това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Други желаещи да се изкажат по процедурата? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Моля, гласувайте проекта за решение за приемане на Процедурни правила за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, който беше прочетен.
Гласували 206 народни представители: 176 за, няма против, 30 въздържали се.
Решението за приемане на Процедурни правила за избиране на съдия в Конституционния съд на Република е прието.
Пристъпваме към решението за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
От името на вносителя думата има госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
"Народното събрание на основание чл. 147, алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 и § 2, алинеи 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Конституционния съд реши: избира Неделчо Крумов Беронов за съдия в Конституционния съд."
Това е предложението, което прави нашата парламентарна група.
Позволете ми с няколко думи, независимо че имате биографичната справка, но за протокола да ви представя господин Неделчо Крумов Беронов.
Роден е през 1928 г. в град Нова Загора. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" и Висшия икономически институт - град София, сега Университет за национално и световно стопанство, специалност "Икономика на външната търговия".
Юридическия му стаж е над 40 години, основно като арбитър в Държавния арбитраж - Стара Загора, Сливен, Варна и за по-кратки периоди като юрисконсулт и адвокат; арбитър в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата от 1977 г.; извънреден доцент в юридическите факултети към Икономическия и към Техническия университет - град Варна, от създаването им до избирането му за народен представител в Тридeсет и осмото Народно събрание от 3.Варненски избирателен район. Семеен е, с един син и един внук. Господин Неделчо Беронов е тук.
Мисля, че трябва да спомена, че са се провели - уведомена съм от госпожица Екатерина Михайлова - консултации с политическите сили, при които е станало ясно, че кандидатурата на господин Беронов се оценява като приемлива и не е имало против неговите качества като юрист, бих могла да кажа, като блестящ юрист и като един бъдещ добър член на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Съгласно приетите процедурни правила, имате думата за нови предложения, както и ако някой желае да вземе отношение по кандидатурата на предложения кандидат.
Изказа се желание господин Беронов да стане. (Господин Неделчо Беронов става. Ръкопляскания.)
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Днес ние извършваме един много важен избор - избор на съдия в Конституционния съд. Парламентарната група на Демократичната левица желае Конституционният съд да се утвърждава като един безпристрастен орган, бих казал, като блюстител на Конституцията. И в никакъв случай не трябва да се превръща в партиен орган. Това временно може да бъде полезно за управляващите, но ще бъде пагубно за демокрацията, ако Конституционният съд се превърне в един партиен орган.
Парламентарната ни група може да е имала и явно ще има известни възражения по едно или друго действие на Конституционния съд, но никога срещу тази институция. И все пак авторитетът на Конституционния съд зависи от самите съдии. А днес избираме именно съдия.
Аз лично познавам господин Неделчо Беронов от няколко години, даже пред вас мога да кажа, че заедно сме преподаватели в един университет. Обективността изисква да кажа, че господин Беронов е изключително етичен човек. Ползва се с уважението на своите колеги от университета и бих казал с уважението и на своите студенти. Той е един уважаван правник в цялата юридическа гилдия на Варна.
Аз лично обаче и като колега, понеже е и мой познат, не възприемам господин Беронов като единствен кандидат на СДС или като кандидат на СДС. Грешката на Съюза на демократичните сили беше, че неговата кандидатура беше издигната от "Раковски" 134, вместо да се проведат предварително консултации за тази, за мен, достойна кандидатура. Защото един съдия от Конституционния съд не може да има цвят, а съвест. Дано нашият глас бъде чут и от президента, за да не се превърне Конституционният съд окончателно в един партиен орган.
Призовавам всички народни представители да подкрепим кандидатурата на господин Неделчо Беронов. Нека той бъде избран от целия парламент и нека бъде един достоен съдия на българския Конституционен съд. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да съобщя решението на Парламентарната група на ОНС и се радвам, че това се покрива с пълен консенсус и ми се струва, че ще бъде приета от Народното събрание, от народните представители кандидатурата на господин Неделчо Беронов за член на Конституционния съд. Мисля, че това говори много не само за неговите качества като юрист. Като човек, разбира се, той си ги има. Мисля, че това ще даде отражение, пък и никой не се съмнява в качествената работа на Конституционния съд, но ще даде отражение и в по-нататъшната работа на Народното събрание. Дано така, с консенсус, да подкрепим положителните предложения, всякакви, и за съдебната власт, а пък, ако стигнем и за това, да говорим, да приемаме с консенсус и закони, които подкрепят реформата. Пак започвам, защото на дневен ред е съдебната власт - и в съдебната власт, и реформи в икономиката, и реформи, касаещи цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера, на заседание на Парламентарната група на Евролевицата, ние обсъдихме кандидатурата на господин Беронов. Истината е, че от колкото места попитахме, от толкова места чухме само добри думи за него и като специалист, и като човек.
Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи кандидатурата на господин Беронов и отсега му пожелаваме на добър час на новото му поприще. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Не виждам други желаещи да вземат отношение.
Пристъпваме към гласуване проекта за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
"Народното събрание на основание чл. 147, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 и § 2, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Конституционния съд
Р Е Ш И:
Избира Неделчо Крумов Беронов за съдия в Конституционния съд."
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: 214 за, 1 против, 3 въздържали се.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Позволете ми от името на Народното събрание да честитя на нашия колега Неделчо Беронов избора на високия пост и да му пожелая от ваше име много успехи, здраве и винаги да служи на България и докато е член на Конституционния съд. (Ръкопляскания. Депутати от СДС поздравяват господин Неделчо Беронов и му поднасят букет. Господин Беронов с депутати от СДС напуска залата.)
Господин Беронов излезе от пленарната зала, но си остава народен представител докато не положи клетва в Конституционния съд.
Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред - точка осма от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА.
Продължаваме започналите от вчера разисквания.
Господин Лъчезар Тошев - председател на Комисията по околната среда и водите, има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Трябва да продължим с раздел втори на глава четвърта със заглавие "Програми". По целия този раздел няма постъпили предложения, така че ще го прочета целия и ви предлагам да гласуваме всички членове заедно.
"Чл. 27. Министерството на околната среда и водите, с участието на други заинтересовани ведомства, съставя и внася в Министерския съвет "Национална програма за управление на дейностите по отпадъците". Изпълнението на програмата се отчита ежегодно пред Министерския съвет. Програмата се актуализира при необходимост.
Чл. 28. (1) Програми за управление на дейностите по отпадъците съставят и приемат:
1. общинските съвети за тяхната територия в срок до 12 месеца от влизането на този закон в сила;
2. лицата, чиято дейност е свързана със събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъци;
3. лицата, при чиято дейност се образуват производствени отпадъци в количества над 2 кубически метра за денонощие или опасни отпадъци.
(2) Програмите по ал. 1 се съставят за продължителен период, който се определя в зависимост от очакваното развитие на производствените и други дейности, но не по-кратък от една година.
Чл. 29. (1) Кметовете на общините и лицата по чл. 28, ал. 1, т. 2 и т. 3 представят в РИОСВ проект за програма". И оттук добавяме буквата "В"."
Повтарям само, че тази корекция е техническа, поради вече приетия закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
"Чл. 29. (2) В срок до 60 дни РИОСВ утвърждава представените проекти или ги връща със задължителни предписания за привеждане в съответствие с разпоредбите на този закон.
(3) Екземпляр от програмите се предоставят на РИОСВ в едномесечен срок след приемането им.
Чл. 30. (1) Програмите предвиждат мерки за постигане на следните цели:
1. намаляване или ограничаване на образуването на отпадъци, както и на степента за тяхната опасност;
2. рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;
3. екологосъобразно обезвреждане;
4. почистване на старите замърсявания с отпадъци.
(2) Програмите за управление на дейностите по отпадъците включват:
1. анализ на състоянието и прогноза за вида, свойствата и количествата на отпадъците, образувани и подлежащи на третиране;
2. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;
3. начините и съоръженията за третиране или безопасно съхранение;
4. описание на специализираните инсталации за третиране, както и терените, подходящи за третиране на отпадъци;
5. схема за движение на отпадъците към инсталациите за третиране;
6. специфични за съответната територия или предприятие решения за управление на дейностите по отпадъците;
7. средствата за обезпечаване на програмата;
8. мерки за подпомагане и рационализиране управлението на дейностите по отпадъците;
9. координация с други програми, имащи връзка с дейността;
10. система за отчет и контрол на изпълнението;
11. система за оценка на резултатите и за актуализация на програмата.
(3) При разработването на програмите за управление на дейностите по отпадъците в общините се привличат и представители на обществени екологични движения и организации.
(4) В плановете за устройство на териториите се отразяват обектите със съоръжения и инсталации и терените по ал. 2, т. 3 и т. 4.
Чл. 31. (1) Годишната дейност по управлението на отпадъците и изпълнението на програмите се отчитат през първото тримесечие на следващата година, а екземпляр от отчета се изпраща на РИОСВ.
(2) Министерството на околната среда и водите изготвя годишен отчет за управление на дейностите по отпадъците за страната, който се включва в доклада за състоянието на околната среда по чл. 4 от Закона за опазване на околната среда."
Не са постъпили предложения по раздел втори на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя ли?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Разбира се, това е второ четене и комисията се е произнесла по поправките и по целия закон, както е поправен. Вносител е Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По прочетения раздел втори има ли някой да направи бележки? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Добавя се навсякъде буква "В" след РИОС, което означава "и водите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване целия раздел втори. Това са членове 27 до 31 включително, с направената добавка.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: 139 за, против и въздържали се няма.
Раздел втори е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Раздел трети "Подпомагане на дейностите по отпадъците".
По чл. 33 от този раздел е имало едно предложение, което е оттеглено от вносителите, така че ще прочета целия текст, вкючително и чл. 36.
"Чл. 32. Държавата подпомага управлението на отпадъците чрез създаване на условия за:
1. екологосъобразно третиране на отпадъците;
2. намаляване или ограничаване на количеството на образуваните отпадъци от производствените дейности и от бита;
3. оползотворяване на полезните компоненти или качества на отпадъците.
Чл. 33. По предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите ежегодно със Закона за държавния бюджет се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на твърди битови и масово разпространени опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци в миналото.
Чл. 34. Министерският съвет регулира условията за оползотворяване и цените на определени видове отпадъци с цел стимулиране тяхното разделно събиране, повторна употреба и рециклиране.
Чл. 35. (1) По специална целева партида на Националния фонд за опазване на околната среда постъпват:
1. сумите от таксите по чл. 55 за разрешения, издадени от Министерството на околната среда и водите и от РИОС - (добавя се буква "В", както и преди);
2. сумите от таксите по чл. 36;
3. сумите от глобите и санкциите по глава шеста, когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него лица.
(2) По специална партида на общинските фондове по опазване на околната среда постъпват:
1. сумите от таксите по чл. 55 за разрешителни, издадени от общинските органи;
2. сумите от глобите и санкциите по глава шеста, когато наказателните постановления са издадени от кметовете на общините или от упълномощени от тях лица.
(3) Средствата по ал. 1 и ал. 2 се изразходват само за проекти и обекти за третиране на отпадъци.
Чл. 36. (1) За продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци, се заплащат такси.
(2) Размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
По раздел трети на глава четвърта има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте целия раздел трети на глава четвърта от чл. 32 до чл. 36, включително.
Гласували 164 народни представители: 162 за, няма против, 2 въздържали се.
Раздел трети от глава четвърта е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава пета - "Разрешаване и контрол на дейностите по отпадъците".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава пета има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: 156 за, 1 против, няма въздържали се.
Заглавието на глава пета е прието.
Раздел първи "Разрешения".
По заглавието има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на раздел I "Разрешения".
Гласували 162 народни представители: 162 за, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел I е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Чл. 37. Ал. 1. В тази алинея, господин председател, е изпусната по технически причини думата "транспортиране", което установихме след разговор с представителите на Министерството на околната среда и водите. Така че, ако ми позволите, ще го прочета заедно с тази дума.
"Чл. 37. (1) Разрешения за извършване на дейности, включващи събиране, съхранение, транспортиране или обезвреждане на отпадъци, се издават:
1. от РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността - за производствени и опасни отпадъци;
2. от министъра на околната среда и водите - за производствени и опасни отпадъци, когато дeйностите се упражняват на територията на повече от една РИОСВ;
3. от кмета на общината, на чиято територия се извършва дейността - за строителни отпадъци.
(2) Дейности по събиране, съхранение или обезвреждане на битови отпадъци се извършват от лица, на които е предоставена концесия по реда на глава осма от Закона за общинската собственост и на лица по § 9 от същия закон.
(3) Разрешения за изграждане на съоръжения и инсталации за обезвреждане се издават:
1. от РИОСВ - за опасни отпадъци с производителност до 750 кг на час, включително за производствени, за строителни и за битови отпадъци;
2. от министъра на околната среда и водите - за опасни отпадъци с производителност над 750 кг на час."
По чл. 37, ал. 1, т. 3 е имало предложение на депутатите Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и господин Богданов, което е оттеглено.
Също така има предложение чл. 37, ал. 2 да отпадне, което също е оттеглено.
Становището на комисията по този повод е, че ал. 2 е добре да стане нов член от закона, който се записва след чл. 37, а ал. 3 да стане ал. 2.
Предложението е прието единодушно с 12 гласа "за".
Така че, моля първо да подложите на гласуване предложението на комисията ал. 2 да стане нов член от закона, който се записва след чл. 37, а ал. 3 да стане ал. 2.
Алинея 3 от така прочетения текст ще стане ал. 2, ако се приеме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване чл. 37 без ал. 2.
Има думата господин Такоров. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Мисля, че думата "транспортиране" трябва да се вмъкне след "събиране", а не след "съхранение", както го прочете господин Тошев.
На базата на вчерашното изменение на чл. 18, ал. 2, която придоби текста: "Общините могат да разрешават на притежателите на битови и строителни отпадъци сами да ги превозват до определените за обезвреждане места", което беше дадено и на комисията и разгледано - наше предложение, което си съществува в чл. 37, ал .2, т. 3 - след думите "строителни" да се добави и "битови", предлагам в ал. 3 след "строителни отпадъци" да се добави "и битови" по чл. 18, ал. 2", за да може, ако евентуално хипотезата, която е застъпена в чл. 18, ал. 2 - че общините могат да приемат отделни граждани да извозват до определените места битовите си отпадъци, именно да вменим тази функция на кмета на общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Това в т. 1 на ал. 3 ли е?
РУМЕН ТАКОРОВ: В т. 3.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това се отнася до редакционната поправка на господин Такоров. Аз съм съгласен, че думата "транспортиране" е по-добре да бъде между думата "събиране" и думата "съхранение". Също думата "транспортиране" да се добави между думите "събиране" и "съхранение" в ал. 2. Обаче не съм съгласен с неговата поправка, която всъщност беше оттеглена от вносителите и в комисията не се намери съгласие по този въпрос, нито Министерството на околната среда и водите беше съгласно да се добавят думите "и битови" към т. 3, още повече, че битовите отпадъци се уреждат с един режим на концесии, който е уреден в закона по специален начин.
Така че смятаме, че второто предложение не трябва да бъде подкрепяно. За първото съм напълно съгласен - че думата "транспортиране" трябва да бъде между думите "събиране" и "съхранение".
Ако ми позволите, да прочета тогава как би звучал чл. 37, ал. 1 в тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, чл. 37, ал. 1 и ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 37 (1) Разрешение за извършване на дейности, включващи събиране, транспортиране, съхранение или обезвреждане на отпадъци се издават..." и по нататък текстът продължава по същия начин.
В ал. 2 съответно текстът ще стане така:
"(2) Дейности по събиране, транспортиране, съхранение или обезвреждане на битови отпадъци..." и по-нататък по същия начин продължава текстът.
Но за този текст комисията предложи, тъй като касае дейности, а не разрешения, да излезе като отделен член след чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Господин Такоров, аз просто не мога да поставя на гласуване другото Ви предложение. Вие сте го били направили, оттеглено е, сега вече е извън срока по правилника.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Вчера стана промяна в текста, която сега е необходимо да се поправи. Вместо "общинските съвети" стана "общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте чл. 37, ал. 1 с направените поправки и ал. 3, която става ал. 2.
Гласували 132 народни представители, 124 за, няма против, 8 въздържали се.
Член 37 е приет.
Моля, гласувайте като следващ текст нов член, който ще промени вече след това нататък и цялата номерация, ал. 2 с добавяне на думата "транспортиране" след думата "събиране".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 133 народни представители: 133 за, няма против, няма въздържали се.
При това положение текстът се приема и той, господин Тошев, ще бъде чл. 38, нали така?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, засега продължаваме по номерацията, която после ще бъде преномерирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След това приемаме всички, мисля, че няма защо да поставям на гласуване, всички текстове да минат с един член нататък.
При това положение, господин Тошев, преминаваме към чл. 38, който ще бъде чл. 39.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 38. (1) За издаване на разрешение по чл. 37, ал. 1 се подава заявление, в което се посочват:
1. дейностите, за които се кандидатства;
2. вид, състав, свойства, количество и произход на отпадъците, които ще се третират;
3. методите и технологиите, които ще се прилагат;
4. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват;
5. списък на необходимия персонал по длъжности, задължения, квалификация и брой;
6. мерките за сигурност, които ще се предприемат;
7. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за свръзка."
Предложението по този член на Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов е оттеглено.
Така че продължавам с ал. 2 на същия член:
"(2) Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена такса;
2. списък на клиентите, които ще се обслужват;
3. проект за програма за управление на дейностите;
4. заверен препис от съдебната регистрация на заявителя;
5. декларация от заявителя за извършени предишни нарушения по този закон;
6. банкова гаранция за дейността;
7. санитарно заключение от компетентния орган на Министерството на здравеопазването."
Към ал. 2 има предложение от народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов в чл. 38, ал. 2, т. 7 преди думите "санитарно заключение" да се добави "за опасни отпадъци - ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И това предложение е прието от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Прието е единодушно от комисията с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И всъщност т. 7 ще започва с думите: "за опасни отпадъци", нали?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, "за опасни отпадъци - санитарно заключение от компетентния орган на Министерството на здравеопазването".
Така че моля да бъде поставена на гласуване първо поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, след като има оттегляне на първото предложение за нова т. 8, няма да го поставя на гласуване. Ще поставя на гласуване предложението на господата Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев, Атанас Богданов в чл. 38, ал. 2, т. 7 да започне с думите:
"7. за опасни отпадъци - ..." и продължаваме с текста, който беше докладван от господин Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: 129 за, няма против, 1 въздържал се.
Приема се предложението за допълване началото на т. 7 в ал. 2 на чл. 38.
При това положение поставям на гласуване целия чл. 38, заедно с допълнението, което току-що приехме. Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители, 135 за.
Член 38 е приет с допълнението в т. 7.
Господин Тошев, можем да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, от чл. 39 до чл. 49 включително не са постъпили предложения. Ще ги прочета заедно.
"Чл. 39 (1) За издаване на разрешение по чл. 37, ал. 3 се подава заявление, в което се посочват:
1. вид, състав, свойства, количество и произход на отпадъците, които ще се обезвреждат;
2. предполагаеми крайни продукти от обезвреждането и техните вид, състав, свойства и количества;
3. методите и технологиите, които ще се прилагат;
4. списък на необходимия персонал по длъжности, задължения, квалификация и брой;
5. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за свръзка.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена такса;
2. списък на клиентите, които се предвижда да бъдат обслужвани;
3. за опасни отпадъци - санитарно заключение от компетентния орган на Министерството на здравеопазването при производителност над 750 кг на час или от хигиенно-епидемиологичните инспекции при производителност до 750 кг на час включително;
4. заверен препис от съдебната регистрация на лицето заявител;
5. декларация от заявителя, че не е нарушавал този закон;
6. годишен счетоводен отчет за последните две години;
7. проект с технология за обезвреждане;
8. проект за крайна рекултивация и грижи за площадката след закриването на дейността;
9. авариен план;
10. окончателно решение по оценка на въздействие върху околната среда;
11. документ за отреждане на площадка;
12. разрешение за извършване на дейности по чл. 37, ал. 1.
Чл. 40. Органите по чл. 37 могат да изискват от заявителя допълнителна информация в писмена форма, необходима за вземане на решение.
Чл. 41. (1) Органите по чл. 37 преценяват съответствието на искането за разрешение с изискванията на този закон.
(2) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, компетентните органи уведомяват заявителя в срок до 60 дни от постъпване на искането.
(3) В срок до 60 дни от уведомлението по предходната алинея, заявителят отстранява непълнотите или несъответствията.
Чл. 42. (1) Органът, до който е подадено заявлението, се произнася с решение в срок до 6 месеца от получаване на искането или от отстраняване на непълнотите или несъответствията.
(2) С решението се издава разрешение или мотивирано се отказва издаване на разрешение в случай, че предложението не отговаря на нормативните изисквания, както и в случаите, когато за предвидените отпадъци съществуват разрешени и подходящи мощности за обезвреждане с достатъчен капацитет.
Чл. 43. Разрешенията се издават за срок от 1 до 5 години.
Чл. 44. (1) Най-малко 6 месеца преди изтичане срока на разрешението, лицата подават молба за продължаване срока на разрешението.
(2) Към молбата по предходната алинея лицата прилагат декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено.
(3) Компетентният орган се произнася с решение по молбата за продължаване срока на разрешението в срок от два месеца.
Чл. 45. (1) Издаденото разрешение се изменя и допълва от компетентния орган в следните случаи:
1. при промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
2. при предстоящи промени в суровините или технологичните процеси, в резултат на които ще настъпят изменения в количеството, състава и свойствата на отпадъците;
3. при очаквани промени в състава и свойствата на опасните отпадъци, постъпващи за третиране в дадена инсталация, или на технологичните процеси за третиране.
(2) В случаите на т. 2 и т. 3 на предходната алинея лицата подават молба за изменение на разрешението не по-късно от 3 месеца преди настъпването на промяната.
(3) Компетентният орган се произнася с решение по молбата за изменение на разрешението в срок от два месеца.
(4) В случай на отхвърляне на молбата по ал. 2 лицата кандидатстват за издаване на ново разрешение по реда на този закон.
Чл. 46. Издадените разрешения, както и откритата процедура по издаването им, не могат да се прехвърлят или преотстъпват на други лица.
Чл. 47. Компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато:
1. са представени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
2. в резултат на грубо или системно нарушение на този закон или на актовете по прилагането му се застрашава здравето на хората или се уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми;
3. не се изпълняват условията, определени в разрешението.
Чл. 48. Решенията на компетентните органи се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.
Чл. 49. Решенията на компетентните органи за издаване на разрешение, за изменение и допълнение на издаденото разрешение или отказ да се издаде, измени или допълни разрешение се обжалват по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
По тези текстове няма постъпили предложения. Ще ги поставя на гласуване заедно. Естествено, че когато ще бъдат преработени и пуснати за обнародване в "Държавен вестник", ще трябва да се съобразят членовете, след като направихме някои промени.
Поставям на гласуване току-що докладваните членове 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48 и 49.
Моля да гласуваме.
Гласували 135 народни представители: 135 за, няма против, няма въздържали се.
Текстовете са приети.
Господин Тошев, ако обичате по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва "Раздел втори - Внос, износ и транзитен превоз на отпадъци".
Моля да подложите на гласуване заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да гласуваме заглавието "Раздел втори - Внос, износ и транзитен превоз на отпадъци".
Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: 125 за, няма против, няма въздържали се.
Приема се заглавието на раздел втори.
Господин Тошев, моля Ви да продължите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват пет члена - от чл. 50 до чл. 55, по които няма предложения. Ще ги прочета заедно.
"Чл. 50. (1) Вносът, износът и транзитният превоз на отпадъци през територията на Република България се допускат при спазване на изискванията за безопасност и разрешение на министъра на околната среда и водите:
1. при внос и транзитен превоз - във всички случаи, ако друго не е предвидено в международен договор;
2. при износ - ако е предвидено в международен договор.
(2) Редът и условията за издаване на разрешенията по ал. 1 и случаите, в които се изисква учредяване на банкова гаранция, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Чл. 51. Вносът на отпадъци на територията на Република България се разрешава по изключение и при спазване на следните условия:
1. внасяните отпадъци да се използват само за производствени нужди при наличие на договор с крайния потребител;
2. съгласие за приемане на отпадъците на територията на общината, прието с решение на общинския съвет, на чиято територия е преработващото предприятие;
3. лицата, които ще преработват отпадъците, да притежават разрешение за тази дейност;
4. отпадъците да са с точно определен физико-химичен състав и са придружени със съответните документи, в това число спецификация, сертификат и фактура;
5. използването на отпадъците в съответното производство да предизвиква образуването на по-малки количества краен отпадък, отколкото използването на традиционните суровини, или заменят ценни или ограничени природни ресурси;
6. отпадъците да бъдат съхранявани и преработвани в срок не по-дълъг от 6 месеца и по начин, изключващ риск за човешкото здраве и околната среда;
7. вносът на отпадъците да не противоречи на държавните и регионални програми за управление на дейностите по отпадъците.
Чл. 52. (1) Не се разрешава износ на отпадъци без писмено съгласие на компетентните органи на държавата вносител и на държавите, през които ще се извърши превозът, ако това се изисква по международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) Ако изнасяните отпадъци не бъдат приети в държавата вносител или в държавите, през които ще се извърши превозът, износителят на отпадъците е длъжен за своя сметка да осигури тяхното безопасно обезвреждане.
Чл. 53. (1) Не се допуска транзитен превоз на товари с отпадъци без писмено съгласие на компетентните органи на държавата-вносител, държавата-износител и на държавите, през които ще се извърши транзитният превоз.
(2) Съгласието на държавата-износител и на държавите, през които ще се извърши транзитният превоз, включва и задължение за обратно преминаване и приемане на товара в случаи, че същият не бъде допуснат в някоя от държавите.
Чл. 54. При констатирани нарушения при внос, износ и транзитен превоз на отпадъци митническите органи и органите за граничен контрол на Комитета по стандартизация и метрология спират нарушителите и незабавно уведомяват Министерството на околната среда и водите и органите на Министерството на вътрешните работи и Гражданска защита.
Чл. 55. За издаваните разрешителни по раздели I и II от глава пета се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Това беше съдържанието на раздел II, чл. 50-55, включително, по които няма направени предложения.
Поставям на гласуване съдържанието на тези текстове, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: 141 за, против и въздържали се няма.
Член 50-55, включително са приети.
Преминаваме към раздел III.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"РАЗДЕЛ III
КОНТРОЛ ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ"
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на раздел III "Контрол по управлението на отпадъците".
Моля да гласуваме.
Гласували 127 народни представители: 127 за, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 56. Кметовете на общините или упълномощени от тях лица контролират:
1. дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, превоз и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, както и изпълнението на програмите за тяхното управление;
2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление;
3. съоръженията и инсталациите за съхранение и обезвреждане на битови и строителни отпадъци и за депониране на промишлени и опасни отпадъци;
4. спазването на други изисквания, определени с наредбите по чл. 18".
По този член няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 56 със съдържанието, което беше докладвано от господин Тошев.
Моля да гласуваме.
Гласували 134 народни представители: 134 за, против и въздържали се няма.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 57. (1) РИОС (тук се добавя накрая буквата В) упражняват контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци съгласно наредбата по чл. 23 и на условията, поставени в разрешенията за:
1. дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, движение и обезвреждане на отпадъци;
2. съоръженията и инсталациите за съхранение и обезвреждане на отпадъци;
3. движението на отпадъци на своята територия.
(2) РИОСВ контролират отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I".
Има предложение на народния представител Тодор Павлов: в чл. 57, ал. 1 да отпадне текстът "съгласно наредбата по чл. 23".
Комисията е приела предложението единодушно с 12 "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Тодор Павлов желае ли да вземе думата? Не.
Има постъпило предложение, прието от комисията: в чл. 57, ал. 1 да отпадне текстът "съгласно наредбата по чл. 23".
Моля да гласуваме.
Гласували 124 народни представители: 124 за, против и въздържали се няма.
При това положение от ал. 1 отпадат думите "съгласно наредбата по чл. 23".
Поставям на гласуване чл. 57 с неговите ал. 1 и 2 и двете промени: РИОСВ и отпадналите думи.
Моля да гласуваме.
Гласували 131 народни представители: 131 за, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва текстът на чл. 58:
"Чл. 58. Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазване условията на разрешенията за дейности по третиране на отпадъци в случаите, когато тези дейности се извършват на територията на повече от една РИОС (и тук добавяме В), както и на програмите за тяхното управление".
Предложение на народния представител Тодор Павлов: в чл. 58 след думата "разрешенията" да се добавят думите "по глава пета, раздел I и".
Комисията подкрепя предложението единодушно с 12 "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме един основен текст, имаме и предложение на народния представител Тодор Павлов за добавяне на думите "по глава пета, раздел I и" в чл. 58.
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Павлов, което е прието от комисията.
Гласували 138 народни представители: 138 за, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Тодор Павлов е прието.
Следва да гласуваме основния текст на чл. 58 с приетото предложение и с допълнението на буквата "В" към "РИОС".
Гласували 135 народни представители: 135 за, против и въздържали се няма.
Член 58 с двете промени е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 59. Хигиенно-епидемиологичните инспекции упражняват санитарен контрол на дейностите по обезвреждане на опасни отпадъци."
Ще прочета и чл. 60, тъй като по него също няма предложения.
"Чл. 60. Митническите органи и органите за граничен контрол на Комитета за стандартизация и метрология контролират съответствието на товара със съпроводителните документи и спазването на изискванията по вноса, износа и транзитния превоз на отпадъци в съответствие с компетенциите им съгласно действащото законодателство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Към чл. 59 и чл. 60 няма предложения за изменение и допълнение.
Поставям на гласуване докладваните от господин Тошев членове 59 и 60.
Гласували 133 народни представители: 133 за, против и въздържали се няма.
Членове 59 и 60 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва глава шеста - "Административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласувате заглавието на глава шеста "Административно-наказателни разпоредби".
Гласували 131 народни представители: 131 за, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва раздел първи - "Принудителни административни мерки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на раздел първи "Принудителни административни мерки".
Гласували 131 народни представители: 131 за, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел първи е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 61. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, компетентните органи или упълномощени от тях лица могат да налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 62."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 61 с докладваното съдържание.
Гласували 132 народни представители: 131 за, против няма, 1 въздържал се.
Член 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 62 (1) Министърът на околната среда и водите спира:
1. дейности по събиране, съхраняване или обезвреждане на опасни отпадъци при производителност над 750 кг/час;
2. изграждането на инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци.
(2) Директорът на РИОСВ :
1. издава предписания относно изграждането на инсталации за обезвреждане на битови отпадъци;
2. спира дейностите, свързани с производствени и опасни отпадъци с производителност до 750 кг/час, включително."
(3) Кметът на общината:
1. спира или прекратява изграждането на инсталации за обезвреждането на битови отпадъци;
2. спира депонирането на отпадъци на територията на общината;
3. спира от експлоатация транспортни средства, когато превозването на отпадъците противоречи на действащите разпоредби или на договора с общината."
По този член са постъпили няколко предложения.
Предложения на народния представител Тодор Павлов: в чл. 62, ал. 1 , т. 1 изразите "опасни" и "при производителност над 750 кг/час" да отпаднат.
Комисията приема предложението единодушно с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам вдигната ръка. Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Тодор Павлов, което е прието от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: 129 за, против и въздържали се няма.
При това положение промяната в ал. 1, т. 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение пак на народния представител Тодор Павлов:
В чл. 62, ал. 1, т. 2 след думата "изграждането" да се добави "и работата".
Комисията по принцип приема предложението и предлага думите "и работата" да станат "и експлоатацията". Тоест предложението на комисията, което трябва да се постави на гласуване, е в чл. 62, ал. 1, т. 2, след думата "изграждането", да се добави "и експлоатацията".
Предложението е прието единодушно с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 2.
Гласували 138 народни представители: 137 за, против няма, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение, пак на народния представител Тодор Павлов, е в чл. 62, ал. 2, т. 2 да добие следната редакция: "2. спира дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците".
Комисията приема предложението единодушно с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване приетото от комисията предложение на господин Тодор Павлов във връзка с чл. 62, ал. 2, т. 2.
Гласували 142 народни представители: 142 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение, пак на господин Тодор Павлов, е в чл. 62, ал. 2, да се създаде нова т. 3 със следното съдържание: "3. прекратява експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци".
Становището на комисията е, че комисията приема по принцип предложението и предлага текстът да стане "3. спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци". Предложението е гласувано и прието единодушно от комисията с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията, което току-що беше докладвано от господин Тошев.
Гласували 137 народни представители: 137 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
При това положение трябва да поставя на гласуване цялото съдържание на чл. 62, като при гласуването, естествено, имаме предвид няколко гласувания, които направихме, които доведоха до промяна, плюс в ал. 2 РИОС, към което се прибавя буквата "В".
Моля да гласуваме.
Гласували 131 народни представители: 131 за, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 63. Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук няма предложения, текстът също така е точен.
Поставям на гласуване чл. 63 в редакцията, докладвана от председателя на комисията.
Гласували 129 народни представители: 129 за, против и въздържали се няма.
Член 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва раздел II - "Административни нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на раздел II - "Административни нарушения и наказания".
Моля да гласуваме.
Гласували 133 народни представители: 133 за, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, тъй като по целия раздел има само едно предложение, което е оттеглено от вносителя, ще прочета от чл. 64 до чл. 67 включително целия текст.
"Чл. 64. (1) Наказва се с глоба от 50 000 до 500 000 лв. физическо лице, което:
1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места;
2. нарушава разпоредбите за депониране на строителни отпадъци в определените за това депа.
(2) При повторно нарушение на физическото лице се налага глоба в двоен размер.
Чл. 65. (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, едноличен търговец или юридическо лице, когато:
1. извършва нарушение по ал. 1, т. 1 и 2 на предходния член;
2. нарушава реда и условията за предаването, събирането, превозването, претоварването, обезвреждането, разделното събиране и оползотворяването на битови и строителни отпадъци съгласно изискванията на местните нормативни актове;
3. изгражда и експлоатира съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци по начин, който застрашава околната среда от замърсяване или увреждане;
4. нарушава изискванията за третиране и транспортиране на производствени отпадъци;
5. третира опасни и други отпадъци без разрешение, когато такова се изисква, или при неспазване на условията на издаденото разрешение, както и при нарушаване на разпоредбите относно разделното събиране, временно съхраняване и превозване на отпадъци;
6. нарушава разпоредбите при въвеждане в експлоатация на обекти за обезвреждане на опасни отпадъци, включително разпоредбите за изменение и допълнение на разрешението;
7. не води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на този закон;
8. осъществява внос, износ или транзитен превоз на отпадъци без разрешение, когато такова се изисква.
(2) Нарушенията по т. 1 и 7 се наказват с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 100 000 до 2 000 000 лева, а в останалите случаи - в размер от 500 000 до 5 000 000 лв.
(3) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията, по предходната алинея се налага в двоен размер.
Чл. 66. Наказва се с глоба в размер от 100 000 до 2 000 000 лева длъжностно лице, което:
1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без да са налице изискванията за приемането на обекта;
2. издаде разрешение за събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на изискванията на този закон;
3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;
4. наруши действащите разпоредби относно определяне на площадката за депониране на отпадъци;
5. не изпълни задълженията си по определяне изискванията за безопасно ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване на дейността по третиране на отпадъците;
6. разреши въвеждането в експлоатация за обезвреждане на опасни отпадъци, без да са налице изискванията по този закон.
Чл. 67. (1) Нарушенията по чл. 64 и чл. 65 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите, съответно от кмета на общината или упълномощени от тях лица.
(2) Нарушенията по чл. 66 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изменението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Това е текстът. Няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има едно предложение, което е оттеглено, и затова няма да го разглеждаме. Господин Тошев докладва съдържанието на чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67. След като по тях няма предложения за допълнения или изменения, поставям на гласуване казаните членове.
Гласували 134 народни представители: 133 за, 1 против, въздържали се няма.
При това положение членове 64 до 67 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват Допълнителните разпоредби:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "отпадък" е вещество, предмет или част от предмет, който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощено от него лице, също се определят като "отпадъци" до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл;
2. "битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им, съвместно с битовите;
3. "производствени отпадъци" са тези, образувани в резултат на промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица;
4. "опасни отпадъци" са тези отпадъци, чийто състав, количества и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда и са определени като такива според Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане;
5. "строителни отпадъци" са отпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителни площадки, както и такива от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения;
6. "причинител на отпадъци" е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъците;
7. "третиране на отпадъците" е събирането, съхранението и обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производството на енергия и материали от отпадъци;
8. "обезвреждане на отпадъците" е такова въздействие върху отпадъците (депониране, рециклиране, изгаряне, неутрализиране и други), при което опасността за здравето на хората или замърсяването на околната среда от тях не превишават установените норми;
9. "рециклиране на отпадъците" е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства;
10. "преработване на отпадъците" е дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти;
11. "депониране на отпадъци" е складирането на отпадъци по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда и не се предвижда последващо третиране на отпадъците".
Предложение на народния представител Тодор Павлов в § 1, т. 11 след израза "складирането на отпадъците" се добавят думите "повече от 6 месеца".
Комисията приема предложението единодушно с 11 гласа "за".
Всъщност аз го прочетох малко предварително, тъй като има и т. 12 и 13:
"12. "масово разпространени отпадъци" са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление;
13. "повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид".
Това е текстът на § 1.
Прочетох и предложението на Тодор Павлов, което се подкрепя единодушно от комисията с 11 гласа "за".
И следва § 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2 ще гласуваме след това.
Господин Тошев, имам един въпрос към Вас - в т. 7 "третирането на отпадъците, събирането, съхранението и обезвреждането". Ние в чл. 37 добавихме два пъти "и транспортирането" след "събирането". Налага ли се тази промяна да бъде поставена и тук?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз мисля, че тук точно не се налага да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
В такъв случай поставям на гласуване предложението на господин Тодор Павлов, прието от комисията във връзка с § 1, т. 11. Моля да гласуваме.
Гласували 151 народни представители: 151 за, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Поставям на гласуване заглавието "Допълнителни разпоредби" и цялото съдържание на § 1 с току-що приетата промяна. Моля да гласуваме.
Гласували 147 народни представители: 147 за, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 2:
"§ 2. Министерството на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна".
Няма предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване докладвания от господин Тошев § 2.
Гласували 143 народни представители: 143 за, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Господин Тошев, да преминем към Преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват Преходни и заключителни разпоредби:
"§ 3. Лицата, осъществяващи дейности, за които се изисква разрешение по реда на чл. 37 от този закон подават заявления за разрешение в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила".
Има предложение от народни представители, което е оттеглено, така че моля да подложите текста на гласуване така, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване и заглавието, и § 3. Моля да гласуваме.
Гласували 157 народни представители: 157 за, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 4, но аз ще прочета текстовете до § 8 включително, тъй като по тях няма предложения.
"§ 4. Отменя Указ N 1541 за оползотворяване на вторичните суровини (обн. ДВ, бр. 41 от 1983 г., изм. бр. 56 от 1986 г.).
§ 5. В чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 86 от 1991 г., попр. бр. 90 от 1991 г., изм. бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и бр. 63 от 1995 г. и бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите "или рециклиране" се заличават, а след думата "депониране" запетаята се заменя с "или".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Транзитното превозване на отпадъци и опасни вещества през територията и морските пространства на Република България се разрешава от министъра на околната среда и водите за всеки отделен случай, ако друго не е предвидено в международен договор, който е влязъл в сила за Република България."
§ 6. В § 2 от Преходните разпоредби на Закона за държавните такси (обн. "Известия" бр. 104 от 1991 г., изм. и доп. бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г. и бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г.) в края на изречението се добавя "и Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда".
§ 7. В Закона за данък върху печалбата (обн. ДВ, бр. 59 и 110 от 1996 г., бр. 16 и 49 от 1997 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 16:
а) в ал. 3 се създава нова т. 11 със следното съдържание:
"11. средствата и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за развитие на дейности по третиране на твърди битови и опасни отпадъци и за производство на изделия от отпадъци съгласно Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда."
б) създават се нови ал. 10 и ал. 11 със следното съдържание:
"(10) Намаленията по ал. 3, т. 11 се ползват при едновременно изпълнение на следните условия:
1. издадено положително решение по ОВОС, когато се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда;
2. третиране 100 процента на отпадъци, образувани в страната.
(11) Министърът на финансите по предложение на министъра на околната среда и водите определя реда за ползване на намаленията по ал. 3, т. 11."
2. Създава се нов чл. 60а със следното съдържание:
"Чл. 60а. (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, чиято производствена дейност се основава изцяло на безотпадъчни или малкоотпадъчни технологии и/или които произвеждат енергия изцяло от отпадъци, за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на съоръженията и при наличие на положително решение на компетентния орган по ОВОС, съгласно Закона за опазване на околната среда.
(2) Юридическите лица, ползващи преотстъпването на печалбата по предходната алинея, се определят ежегодно до 30 декември по ред, определен от Министерския съвет."
§ 8. Разпоредбите на § 6 и § 7 влизат в сила от 1 януари 1998 г."
По тези текстове не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И бихме могли да ги гласуваме общо.
Поставям на гласуване докладваните текстове от Преходните и заключителни разпоредби по параграфи 4, 5, 6, 7 и 8.
Моля да гласуваме.
Гласували 152 народни представители: 151 за, няма против, 1 въздържал се.
Текстовете са приети включително до § 8.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 9. В Закона за данъка върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. 90 от 1993 г., изм. бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се нова т. 14 в чл. 9, ал. 1:
"14. извършване на услуги по третиране на твърди битови и на опасни отпадъци, освен ако лицето, което ги извършва, заяви, че желае сделката да е облагаема."
2. Създава се нов чл. 12а:
"Чл. 12а. Услуги по третиране на твърди битови и на опасни отпадъци са: събирането, превозването, съхранението и обезвреждането им, както и производството на енергия от тях, от физически и юридически лица, притежаващи разрешение или извършващи дейност в съответствие с чл. 37 от Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда."
По този параграф има предложение на народния представител Тодор Павлов: в § 9, т. 2 след думата "третиране" да се добави "и транспортиране".
Комисията приема предложението единодушно с 11 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията, направено на база на предложението на господин Тодор Павлов.
Моля да гласуваме.
Гласували 150 народни представители: 149 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението на комисията се приема.
Следва да поставим на гласуване целия § 9 заедно с току-що приетото изменение.
Моля да гласуваме.
Гласували 139 народни представители: 138 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 10. Редът и условията за извършване на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, както и за техния износ, се определят с актове на Министерския съвет."
Няма постъпили предложения по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване § 10, докладван от господин Тошев.
Гласували 146 народни представители: 145 за, няма против, 1 въздържал се.
Текстът на § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 11. Министърът на околната среда и водите издава наредби, инструкции и заповеди по прилагането на закона, които се обнародват в "Държавен вестник"."
Предложение на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов в § 11 от Преходните и заключителни разпореди да се добави "в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила".
Комисията по принцип подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 12 с текст:
"§ 12. Министерството на околната среда и водите издава наредбите по този закон в срок до една година."
Останалите текстове, става въпрос за § 12, ще се преномерират. Следователно той ще стане § 13.
Предложението е гласувано и подкрепено единодушно от комисията с 11 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Тошев, доколкото разбирам § 11 остава със съдържанието, което е дадено в предложението на комисията?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, но предложението на комисията е да се създаде нов параграф след него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Допълни-телен § 12?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението за създаване на нов § 12 с текст:
"§ 12. Министерството на околната среда и водите издава наредбите по този закон в срок до една година."
Моля гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 150 за, няма против, 2 въздържали се.
Новият § 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Обаче следва да се гласува § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Подлагам на гласуване § 11 със съдържание:
"§ 11. Министърът на околната среда и водите издава наредби, инструкции, заповеди по прилагането на закона, които се обнародват в "Държавен вестник"."
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 150 за, няма против, 2 въздържали се.
Параграф 11 е приет.
Господин Тошев, при това положение последният параграф ще бъде § 13?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, точно така. Той ще бъде преномериран като § 13. Това е последният текст.
"§ 13. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте за § 13.
Гласували 143 народни представители: 141 за, няма против, 2 въздържали се.
Параграф 13 е приет.
С това е приет на второ четене и целият Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Позволете ми да благодаря на тези, които участваха в неговото създаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към седма точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика дадокладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика
по Законопроект N 02-01-20 от 15 юли 1997 г.
за изменение и допълнение на Закона за пътищата,
внесен от Министерския съвет, за второ четене
На своето редовно заседание на 17 септември 1997 г. с участието на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта Комисията по икономическата политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Между първо и второ четене на законопроекта няма постъпили писмени предложения от народни представители.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание за обсъждане следния закон.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (обн. ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм. бр. 37 от 1978 г. и бр. 35 от 1996 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованието на закона?
Моля, гласувайте за наименованието на закона.
Гласували 130 народни представители: 130 за, няма против, няма въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 1, ал. 1 думата "Народна" отпада, а "република" се изписва с главна буква. Думата "общонародна" се заменя с "публична"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по § 1.
Моля, гласувайте за § 1.
Гласували 132 народни представители: 132 за, няма против, няма въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството организира и провежда политиката в териториално-устройственото и комуникационното планиране и изграждане на пътната инфраструктура, като:
а/ поддържа и развива международните инициативи по изграждането на участъците от европейската пътна мрежа на територията на страната;
б/ проучва, съгласува, ръководи и координира изграждането на трансграничните пътни връзки със съседни страни;
в/ разработва проекти и осигурява изпълнението на международни двустранни и многостранни договори и споразумения."
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Министерството на транспорта организира и провежда изследвания и определя развитието на транспортните коридори, като поддържа и развива международните инициативи."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Текстът на ал. 3 да се измени както следва:
"(3) Министерството на транспорта провежда транспортната политика на Република България, организира и провежда изследвания, определя развитието, поддържа и развива международни инициативи и сключва международни договори за транспортните коридори."
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направено е едно предложение, само от комисията, за промяна на текста на новосъздадената ал. 3.
Има ли бележки по това предложение?
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за нов текст на ал. 3 така, както беше докладван от господин Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: 131 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Моля гласувайте за целия текст на § 2.
Гласували 126 народни представители: 101 за, 24 против, 1 въздържал се.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: До края на текста няма други промени. Чета наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: До Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В чл. 5, ал. 1 думите "обединения" и "обществени и кооперативни организации" се заменят с "физически и юридически лица".
§ 4. Алинея 3 на чл. 9 се изменя така:
"(3) Министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на транспорта издават наредба за поставянето на сигнализацията и маркировката по републиканските пътища."
§ 5. В чл. 10, ал. 1 думите "кооперативни и обществени организации и на граждани" се заменят с "юридически и физически лица", "Закон за собствеността, съответно на Закона за изграждане на населените места" се заменят съответно със "Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за териториално и селищно устройство".
§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "обществени и кооперативни" се заменят с "държавни и общински".
2. В ал. 2 след думите "заповед на" се добавят думите "съответния областен управител по предложение на" и след вторите думи "заповед на" се добавя "кмета на общината въз основа на решение на съответния общински съвет".
3. В ал. 4 думите "Министерство на земеделието и хранителната промишленост, съответно на Министерството на горите и горската промишленост" се заменят с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа".
§ 7. В чл. 13 думите "обществени и кооперативни" се заменят с "държавни и общински".
§ 8. В чл. 19, буква "б" думите "Указа за опазване на селското стопанство" се заменят със "Закона за опазване на земеделските земи".
§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите "до 300 лв." се заменят с "от 40 000 до 120 000 лв.";
2. в ал. 2 числото "100" се заменя с "40 000";
3. в ал. 3 думите "до 300 лв." се заменят с "в размер до 120 000 лв.".
§ 10. В чл. 23, ал. 2 числото "5" се заменя с "2000 лв.".
§ 11. В чл. 24, ал. 2 числото "20" се заменя с "20 000".
§ 12. В чл. 25, ал. 3 думите "министъра на транспорта" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството".
§ 13. Навсякъде в закона думите:
а) "окръжни и общински народни съвети" се заменят с "общински съвети";
б) "народен съвет", "народните съвети" се заменят съответно с "общински съвет", "общинските съвети";
в) "председателят на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет" се заменят с "кмета на съответната община"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дотук, господин Николов, защото другото вече са Заключителни разпоредби.
Не са направени предложения по текстовете на параграфите от 3 до 13.
Господин Койчев иска думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Искам да обърна внимание на народните представители на § 13. Мисля, че некоректно и юридически неиздържано, а и по юридическия статус на общините се заместват механично понятията "окръжни народни съвети и общински народни съвети" с "общински съвети".
Помоему по-правилно е да бъде вместо "общински съвети" - "общини". Това е практикувано досега в нашата законодателна дейност. Това е и в трите букви: "а", "б" и "в".
Общинският съвет е колективен орган - това е сесията. Мисля, че досега винаги сме говорили за общини. Ако юристите са го одобрили, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Неговото предложение е за редакционна поправка в § 13 в буква "а" думите "общински съвети" да бъдат заменени с "общини".
Други изказвания има ли?
Господин Николов има думата по предложението на господин Койчев от името на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това беше обсъждано с юристи и се счита, че безспорно органът е общинският съвет, а не е общината. Така че тук не виждам какъв е спорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Което съответства и на Закона за местното управление и местната администрация.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Койчев, държите ли да се гласува Вашата поправка?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Нека юристите да кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие не чухте становището на комисията. Те са се консултирали с юристи и смятат, че предложеният текст е верният. Но ако държите, ще го поставя на гласуване.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Койчев думите "общински съвети" да бъдат заменени с "общини".
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: 58 за, 72 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текстовете на параграфите от 3 до 13 включително така, както ни бяха докладвани от председателя на комисията господин Николов.
Моля, гласувайте!
Гласували 134 народни представители: 117 за, 1 против, 16 въздържали се.
Параграфите от 3 до 13 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Заключителни разпоредби
§ 14. В Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г.; попр., бр. 58 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г. и бр. 45 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 21а, ал. 2 и в чл. 21б думите "Министерството на транспорта" се заменят с думите "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
2. В § 3 на Преходните и заключителните разпоредби съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "министърът на транспорта" се добавя "и министърът на регионалното развитие и благоустройството".
3. В § 5 на Преходните и закючителните разпоредби съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "министъра на транспорта" се добавя "и министърът на регионалното развитие и благоустройството".
§ 15. В чл. 1, ал. 1 от Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г.) думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
§ 16. В Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (обн. ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48, 64 и 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45, 46, 57, 59 и 60 от 1995 г., бр. 79, 103 и 104 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 2 след думите "ловни стопанства" се добавя "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
2. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието и хранителната промишленост", "министърът на земеделието и хранителната промишленост", "министъра на земеделието и хранителната промишленост" се заменят съответно с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа", "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма бележки по текстовете на заключителните разпоредби - трите параграфа 14, 15 и 16. Не виждам и желаещи за изказване.
Моля, гласувайте Заключителните разпоредби - параграфи 14, 15 и 16.
Гласували 146 народни представители: 146 за, няма против и въздържали се.
Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата е приет.
Имате ли готовност да започнем със следващия закон, имаме още 7-8 минути до почивката?
Със следващата точка ще продължим след почивката.
Давам почивка до 12 ч. (Звъни)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка девета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ, приет на първо четене на 3 септември 1997 г.
Моля председателя на Икономическата комисия господин Николов да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото Народно събрание по законопроект
N 02-01-23/23.07.1997 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет за второ четене
На своето редовно заседание на 17 септември 1997 г. с участието на министър-председателя на Република България - господин Иван Костов, представители на Агенцията за приватизация и заместник-министри Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание за обсъждане следния
"ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ (обн. ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп. бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г. и бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр. бр. 86 от 1996 г.; изм. и доп. бр. 55 от 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли бележки?
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 138 народни представители: 135 за, 1 против, 2 въздържали се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 след думите "юридически лица" се добавя "с под 50 на сто държавно и/или общинско участие".
2. В ал. 3, т. 3 думите "държавни или" се заличават."
Предложение на народния представител Михаил Миков: § 1, т. 2 отпада, или текстът "държавни или" се замества с текста "държавни или общински".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков - в § 1 се правят следните изменения: в чл. 1, ал. 3, т. 3 се заличава.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 след думите "юридически лица" се добавя "с под 50 на сто държавно и/или общинско участие".
2. В ал. 3, т. 3, думите "държавни или" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. От вносителите на предложения има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оттеглям предложението си за заличаване на чл. 1, ал. 3, т. 3 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков. Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предлаганото изменение е в две насоки с добавката "с под 50 на сто държавно или общинско участие" излиза, че приватизацията в една известна част от нея ще излезе извън рамките на този закон, респективно процедурите, които са предвидени по този закон.
В същия текст неравнопоставено е отношението към двата вида собственост - общинска и държавна. С предлаганото изменение се предвижда държавните нежилищни имоти, които ние наскоро прехвърлихме за управление и разпореждане във ведомството на Министерството на строителството, извинявайте, че не цитирам пълното му име, да се продават по един ред, а аналогични обекти, които са общинска собственост, да се продават по друг ред. Във всички случаи става въпрос за ателиета, за магазини и пр.
Така че направеното от мен предложение е свързано с това или и държавните, и общинските нежилищни имоти да минават по един и същ правен ред, било то по Закона за приватизацията, било то по Закона за държавната или общинската собственост, защото в противен случай, ако приемем това предложение, ще се получи и едно голямо объркване, и една дисхармония в правния ред, по който се прехвърлят тези имоти.
Така че нека да обсъдим този въпрос и не с лека ръка да приемаме направеното предложение . Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Други изказвания?
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Михаил Миков - в § 1, т. 2 отпада или текстът "държавни или" се замества с текста "държавни или общински", което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 149 народни представители: 53 за, 81 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Желязков оттегли своето предложение. Поставям на гласуване текста на § 1 така, както ни беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 102 за, 36 против, 8 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
(1) Приватизацията се осъществява въз основа на одобрени от Министерския съвет програми, разработени по установен от него ред."
2. В ал. 2, т. 1 запетаята след думата "приватизация" се заменя със съюза "и", а текстът след думата "цели" до края се заличава.
3. В ал. 4, след думата "програма" се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. Алинея 7 се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков - чл. 2, ал. 7 да придобие следната редакция:
"(7) Министърът на промишлеността координира и контролира изпълнението на програмата за приватизация."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Пламен Радонов - § 2, т. 4 се изменя, като ал. 7 придобива нов текст:
"(7) С цел обезпечаване изпълнението на приетите минимални приватизационни цели, показатели и насоки на годишната приватизационна програма, органите по чл. 3 приемат свои годишни програми".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Петър Димитров - в § 2 се създава нова ал. 2а. В ал. 2 се създава нова т. 4 със следния текст:
"4а. Списъкът на търговските дружества, произвеждащи продукция с военно и специално предназначение, предложени за приватизация за срока на действие на програмата."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Приватизацията се осъществява въз основа на одобрени от Министерския съвет програми, разработени по установения от него ред."
2. В ал. 2, т. 1 запетаята след думата "приватизация" се заменя със съюза "и", а текстът след думата "цели" до края се заличава.
3. В ал. 4 след думата "програма" се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. Ал. 7 се изменя, както следва:
"(7) С цел обезпечаване изпълнението на приетите минимални приватизационни цели, показатели и насоки на годишната приватизационна програма, органите по чл. 3, ал. 1, т. 2-4 приемат свои годишни програми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мотивите да предложа министър, който да отговаря за контрола и координацията на приватизацията, бяха изложени от мен и на първото четене. Добре би било да има един министър, независимо дали той ще е министърът на промишлеността, дали министърът на строителството и съответно натоварен от премиера вицепремиер, който да съгласува връзките между отделните органи по чл. 3, между различните ведомства.
Когато този въпрос беше поставен в Комисията по икономическата политика, господин Божков каза, че те работят добре. Но законодателят е длъжен да помисли за евентуална липса на синхрон, за разнобой в действията на органите, които са натоварени да отговарят за касова, за масова приватизация. Така че добре е в тази насока да има министър, член на правителството, който да отговаря и да следи развитието на приватизационните процеси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с приватизацията на военнопромишления комплекс. Знаете, че започна преобразуването на търговските дружества в акционерни дружества, което означава, че ще започне приватизацията и на този комплекс. И естествено възниква въпросът кой е онзи, който може да решава въпросите на приватизацията на военнопромишления комплекс. Знаете, че сега се вдига таванът и Агенцията за приватизация ще се занимава с обекти с балансова стойност над 350 млн. Тоест голяма част от обектите на военнопромишления комплекс ще се окажат в ресора на съответния отраслов министър.
Аз си мисля, че военнопромишленият комплекс има ключова роля за националната сигурност на държавата и че това не може да бъде оставено в ръцете на отделен министър, а в много отношения и в ръцете на Агенцията за приватизация, ако щете и на правителството, че това е въпрос, който, най-малкото, трябва да се обсъжда в Консултативния съвет по национална сигурност, Комисията по национална сигурност на парламента и че парламентът трябва да има позиция по всеки от обектите, който се приватизира.
Освен това правителството лансира идеята, че готви концепция за национална сигурност. Тази концепция, преди да е обсъдена, преди да е станала воля най-малко на правителството и на парламента, аз не виждам как можем да продаваме предприятията от военнопромишления комплекс.
Има още един силен аргумент. Военнопромишленият комплекс работи с технологии и произвежда изделия, които в много случаи са държавна тайна, а в някои случаи са държавна тайна и за други държави, които са ни предоставили технологиите и ноу-хауто. Отново по тази схема ние рискуваме да влезем в противоречие с интересите на нацията, а да влезем в противоречие и с някои други държави. Освен това, всички знаете, че военнопромишленият комплекс е печеливш отрасъл. До 1989 г. годишно получавахме 920 млн. долара и 2 и половина милиарда преводни рубли. Дори през годините на спада получаваме поне 50 млн. долара приходи от този комплекс. В отчета на правителството за 100-те дни също се посочва, че продажбите на този отрасъл за 6 месеца са над 70 на сто в сравнение с 1996 г. Тоест, там имаме стабилни кадри, имаме пазари, на които имаме престиж, на които можем да продаваме и в това отношение това е едно от нещата, което би могло да послужи като основание за икономическо оживление.
Съществува и друга опасност, ако въпросът за приватизацията на военнопромишления комплекс се стесни до отделна партийна централа, можем да стигнем и до ситуация, при която външна политическа сила намира канали за оказване на политически натиск и да се вземат решения, които отново не са в интерес на нацията.
В този отрасъл са били заети над 136 хил. човека, в момента са над 30 хиляди. Отново, ако конкурентите, особено чужди, купят тези предприятия, съществува реалната опасност от бързото им закриване за премахване на конкуренцията и завладяване на съответния пазар. Тези хора най-вероятно ще останат без работа.
Затова и моето предложение е в закона да влезе един разрешителен режим. Там има текст за забранителен режим за всички предприятия. Аз предлагам да се вкара разрешителен режим за предприятията от военнопромишления комплекс. И парламентът също да каже своята воля по отношение на това кои предприятия от военнопромишления комплекс могат да се приватизират и кои не могат. Това е същността на предложението, което правя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Първото предложение, което ще поставя на гласуване, е на народния представител господин Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията. Моля да гласувате за предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 159 народни представители: 41 за, 108 против, 10 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Пламен Радонов е прието и отразено в окончателния текст, който ни предлага комисията, така че няма да го гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров за създаване на нова ал. 2а. Моля да гласувате за предложението на господин Петър Димитров.
Гласували 157 народни представители: 154 за, 2 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 2 така, както ни беше представен от председателя на Комисията по икономическата политика. Моля да гласувате.
Гласували 163 народни представители: 124 за, 21 против, 18 въздържали се.
Пагараф 2 е приет.
Моля да докладвате § 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:
В ал. 1, т. 1 думите "70 млн. лева" се заменят с "200 млн. лева" и текстът след думата "строителство" до края се заличава.
2. Ал. 5 и 6 се отменят."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски - т. 1 се изменя така:
"1. В ал. 1, т. 1 думите "70 млн. лева" се заменят с "350 млн. лева" и текстът след думата "строителство" до края се заличава."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков - в § 3, чл. 3 се изменя, като се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Органите по ал. 1 са длъжни предварително да изискват от купувачите или подлежащите на приватизация предприятия с монополно положение, или на тези, които със сделката ще се превърнат в такива, предвиденото в чл. 6 на Закона за защита на конкуренцията разрешение от Комисията за защита на конкуренцията."
Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев - създава се § 3а със следното съдържание:
"§ 3а. Чл. 4, ал. 1, т. 2 да добие вида:
"2. най-малко 20 на сто от работещите в предприятието."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите "70 млн. лева" се заменят с "350 млн. лева" и текстът след думата "строителство" до края се заличава.
2. Алинеите 5 и 6 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашите мотиви да предложим тази нова ал. 4 са следните.
Знам, че при приватизационните сделки се осъществява обединяване, поставяне в зависимост и сливане, както и придобиване на акции или дялове от монополисти в конкурентни предприятия. Затова е необходимо приватизационните органи да изискват от купувачите на подлежащи на приватизация предприятия разрешения от Комисията за защита на конкуренцията при наличието на хипотеза на чл. 6 от Закона за защита на конкуренцията. Така е например по смисъла на чл. 6 от Закона за защита на конкуренцията лицата с монополно положение, както и тези, които в резултат на сделката се превръщат в такива, са задължени писмено да уведомяват Комисията за защита на конкуренцията за придобиване на акции и дялове в конкурентно предприятие. Това е по норма на действащия закон.
Този текст на закона задължава органите по чл. 3 да изискват от кандидатите по сделката да представят разрешения от Комисията за защита на конкуренцията или уведомително писмо с 30-дневен изтекъл срок, за да се установи, че комисията не се е противопоставила на тази сделка. С приемането на горното предложение ще се създаде още една гаранция за законосъобразността на действията на приватизиращите органи и ще се премахне опасността от обявяване на сделката за недействителна в случай, че се установи нарушение на Закона за защита на конкуренцията.
При обсъждането в комисията бяха изтъкнати мотиви, че тази алинея ще предизвика допълнителна бюрократизация и административно забавяне на тези действия, но аз ви питам: ако пък след това се започне производство срещу такова предприятие-монополист, това няма ли също да затормози процеса на приватизация? Още повече, че ние имаме действащ Закон за защита на конкуренцията, а имаме и становището на Европейската комисия по интеграцията на България в Европейския съюз, в което се обръща много сериозно внимание на действието на този закон и на създаването на истински европейски пазар, при който има контрол върху конкуренцията и върху монополното положение. Затова ние смятаме, че точно в този закон е мястото на такъв текст, още повече, че процесът тепърва стартира и ще тече.
Затова ви моля да осмислите внимателно този текст, който не се прие от комисията. Моля ви да гласувате положително за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Александър Хаджийски има думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, това, което изтъкна господин Бойков, има основание, но искам да ви напомня, че монополното право само по себе си не нарушава закона. Действията на монополиста могат да нарушат закона, а ние не знаем предварително дали новият монополист ще наруши закона, така че това ще залегне в договора. Ако той наруши закона, това ще повлече санкциите, но предварително да кажем...
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): А случаят със "Соди" какъв беше?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Задайте си въпроса, за да Ви отговорят. Моето е реплика.
Със самия факт, че някой е монополист, не се нарушава законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Искате ли дуплика, господин Бойков? Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Хаджийски, има логика, но с този текст ние искаме да се предпазим от създаването на монополи - не да разграждаме монополите в сегашното им състояние, както е в България сега. Това е дадено положение и е така, но в процеса на изкупуване на акции, дялове и предприятия трябва ли да създаваме монополи, а след това да ги разглеждаме такива ли са, пречат или не пречат?
Мисля, че нашето място е в превантивната работа в този процес, а не в отстраняване на последствията, което е повече загуба на време, загуба на пари и е в ущърб на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, предлаганата от мен промяна не касае някои от важните членове на закона. Направил съм предложението за промяна изключително с цел да се опитам да подпомогна реализацията на духа, който предлагат вносителите в този закон. Предложението ми е да се синхронизират три текста от закона: преди всичко новата редакция на чл. 25, която изисква вече не 50 на сто, а 20 на сто от работниците да могат да правят работническо-мениджърска приватизация, както и чл. 35, където се казва, че ако има акционерно дружество, съставено от 20 на сто от работещите в предприятието, те имат възможност да кандидатстват за закупуване на предприятието без конкурс.
Струва ми се при това положение, че би било логично и в този член, в чийто текст досега беше 50 на сто плюс един, т.е. обикновено мнозинство от всички работници и служители в предприятието да могат да правят предложения към органа по чл. 3 да се приватизира предприятието, и тук процентът да се намали на 20 на сто, за да влезем в духа на новите изисквания по чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Александър Хаджийски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Аз съм направил предложение, което е прието от комисията, но тъй като все пак залата гласува, бих искал да го обоснова и пред вас. Става въпрос за промяна на цифрата "70 000 000 лв." с "350 000 000 лв.". Основната цел, както и всички поправки, е ускоряването на приватизацията. Затова предлагам агенцията да се занимава наистина само с големите сделки, а не с по-малките, с които да се занимават самите министерства, които имат добре отработени механизми и работят добре.
Защо предлагам замяна на 70 с 350 милиона? Простата логика показва, че когато беше приета цифрата "10 000 000 лв.", която поначало беше включена в текста вместо тези 70 000 000 лева през 1992 г., марката беше около 15-16 лв. Сега има едно 60-кратно увеличение с натрупаната инфлация и е нормално също така тази цифра да се увеличи. 60 пъти повишение сега е страшно много по други съображения, но ако пък направим сравнение с миналата година, увеличението е по-малко и затова на базата на тези разчети предлагам 350 000 000 лв., т.е. с балансова стойност над 350 млн.лв. с приватизацията да се занимава Агенцията за приватизация, а под 350 000 000 лв. - министерствата.
Още веднъж искам да благодаря на колегите от Комисията по икономическата политика, които приеха моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз настоявам да обърнете внимание на направеното от колегите Нешев и Бойков предложение. Елементаризирането на този въпрос е свързано с друго - свързано е и с нашето неприемане, и с негативното отношение на чуждите инвеститори към България.
Внимателният прочит на Бялата книга, свързана с нашето присъединяване към европейските структури, изрично поставя въпросите за създаване на конкурентен пазар и условия за лоялна конкуренция. Вие казвате: да, те ако сега са монополисти... Разбира се, голяма част от предприятията, идващи от държавната планова икономика, са монополисти. Единственото, което става сега, е, че те от държавни, регулируеми по някакъв начин монополи, се превръщат в частни и много по-трудно регулируеми монополи. Неприемането на този текст няма да бъде добър показател за това, че в България наистина има някаква политика по отношение на структурната реформа и още веднъж ще докаже, че в България структурна реформа винаги се поставя в знак за равенство с приватизация и нещата се изчерпват дотук, защото може би по-нататък са нужни някакви по-сериозни умствени усилия.
По предложението на господин Хаджийски.
Господин Хаджийски, Вие казвате, че стойността се е увеличила многократно. Но Вие много добре знаете, занимавайки се дълго време с тази дейност, че става въпрос за стойности, които са изчислени по Постановление N 179 на Министерския съвет. И аз поставям простичкия въпрос: колко в България са предприятията, които са над 350 000 000 лв., защото не е правена преоценка на активите?
В Комисията по икономическата политика имаше възражения от колегите дори към по-скромното предложение, внесено от Министерския съвет, а изведнъж вие концентрирате такива големи сделки в министерствата, които нито имат възможностите да движат тези процеси чисто като човешки фактор - в момента там се създават квалифицираните специалисти, нито е добре с еднолични решения на едноличен орган - министъра, да се решават въпроси за предприятия, които са структуроопределящи за българската икономика. Винаги обществото ще задава въпроси, когато решението се взима еднолично.
С това по същество се вадят от Агенцията за приватизация, намаляват се нейните пълномощия по отношение на сравнително големи и важни за българската икономика предприятия и те се предават във ведомството на отделните министри, които с еднолични актове, заповеди, решения да решават въпросите за приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Господин Миков, на Вашето изказване мога да отговоря следното. Ние не правим закона само до края на годината. Знаете, че се предвижда да започне оценка на всички материални активи отново.
Освен това в Преходните и заключителни разпоредби ние специално сме включили в комисията текст, че започнати сделки ще бъдат завършени. Така че няма да се прехвърли в момента всичко в министерството. Това, което е започнато от агенцията, ще бъде завършено. И се предлага след преоценката... Дори мисля, че тази цифра отново ще я завишаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Всичко е чудесно във Вашето предложение, ако няма тази частица "ще". Тя се отнасяше и за данъчните закони. Ами дайте да направим преоценката - знаете там колко много проблеми създава преоценката - и тогава да мислим за разширяване на пълномощията на отделните министри. Защото това обещание за всички започнати процедури... Има доста предприятия и то най-вече предприятията от военнопромишления комплекс, за които процедурите не са започнали. Ами какво означава това - че предприятията от военнопромишления комплекс, за които говори колегата Димитров, не само че ще бъдат сложени на тезгяха, но те ще бъдат слагани на тезгяха от съответните ресорни министри. Е, значи трудно обществото би приело едно такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Никола Николов за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Пропуснах да взема думата след изказването на господин Венко Вълчев. Действително Комисията по икономическата политика не прие предложението, но тогава го нямаше вносителят, за да защити това предложение по начина, по който тук го защити. Мисля, че то е точно в духа на закона и призовавам колегите си да гласуват за предложението на господин Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение на господин Хаджийски е прието от комисията и е отразено в окончателния текст на § 3.
Второто предложение е на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков. Моля да гласувате.
Гласували 162 народни представители: 63 за, 81 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
Другото предложение е от народния представител Венко Вълчев. Комисията не го е подкрепила. Сега обаче то получи подкрепата на председателя на комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Венко Вълчев.
Гласували 151 народни представители: 93 за, 39 против, 19 въздържали се.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: 106 за, 28 против, 21 въздържали се.
Параграф 3 е приет.
Вече приехме § 3а. Преминаваме към § 4.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В чл. 5, ал. 4 се отменя."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
§ 4 се изменя, като в чл. 5, ал. 4 след думите "държавни и общински предприятия" се поставя точка и текстът до края се заличава. Предложението се оттегля от господин Хаджийски.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 4. В чл. 5, ал. 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, искам да обясня защо това предложение беше оттеглено. В предложението на вносителите беше предвидена само възможността за държавни предприятия, като имаше една хипотеза, че ако в едно предприятие има държавна и общинска собственост, това се смята на приватизация. Затова бях направил това предложение приватизацията на държавни и общински предприятия да не се смята за приватизация. Но в комисията се разгоряха дебати и се измени предложението на комисията с това "и/или". В този смисъл аз съм удовлетворен и затова моето предложение отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 4 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 158 народни представители: 139 за, 11 против, 8 въздържали се.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя и допълва така:
а) в текста на ал. 1 думите "след внасяне на средствата във Взаимния фонд по чл. 8" се заличават;
б) в т. 1 цифрата "7" се заменя с "10" и се създава ново, трето изречение: "До 4 на сто от приходите във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 3."
в) в т. 4 числото "58" се заменя с "33";
г) създават се нови т. 5 и 6:
"5. за фондовете за обществено осигуряване и за обезщетение на бивши собственици - 20 на сто;
6. за Творческия фонд към Министерството на културата - 2 на сто."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Уговарянето на цената и на всички други задължения с парично изражение, както и плащането по приватизационни сделки, може да се извършва и в чуждестранна валута."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) 96 на сто от паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в Републиканския бюджет и се използват за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки. Останалите 4 на сто от паричните постъпления се внасят във Фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
"Предложението по § 5, т. 1, б. "а" не се приема."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
"Параграф 5 отпада."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
"Създава се нова т. 1а със следното съдържание:
"1а. В чл. 6, ал. 2 се прави следната промяна:
1. В т. 1:
а) цифрата "7" се заменя с цифрата "9";
б) след думите "дълготрайни и краткотрайни активи" се добавя текстът "и за издръжка на специализираните органи по приватизация на общинските съвети";
в) създава се ново изречение: "До 2 на сто от приходите във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 3 от този закон".
2. В т. 3 числото "88" се заменя с числото "86"."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Пламен Радонов:
"1. В § 5, в измененията на чл. 6 към ал. 2, след думите "текущи разходи" да се добавят думите "с изключение на неотложни разходи за медикаменти, горива и храни за здравни и учебни заведения, но в размер не повече от 20 на сто от общите приходи по т. 3".
2. В § 5, т. 2 - в измененията на чл. 6 новата ал. 3 да има следният текст:
"(3) Уговарянето на цената, плащането по приватизационните сделки и всички други задължения с парично изражение може да се договорят и извършват и в чуждестранна валута или в левовата равностойност на чуждестранната валута"."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков:
"В § 5, чл. 6, се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1, т. 1, последното изречение се изменя и допълва:
"а) до 4 на сто от приходите на фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на лица, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 3 от този закон, както и за целево еднократно индивидуално стимулиране на служители на органите по чл. 3 съобразно личния им принос за реализацията на приватизационната сделка по ред и условия, определени от съответните министри, а за Агенцията за приватизация - от Надзорния съвет."
Предложението се оттегля от вносителя.
"2. В ал. 3 след думата "уговарянето" да се добави и "заплащането".
Комисията по икономическата политика приема това предложение.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова:
"1. В чл. 6 се правят следните изменения на чл. 4, т. 10 от Закона за фонд "Обществено осигуряване":
"чл. 4, т. 10. средства от приватизацията, определени със закон".
2. В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се запише следният текст:
"От набраните суми във Взаимния фонд по чл. 8 до отмяната му с този закон се предоставят на фонд "Обществено осигуряване" 21 млрд.лв. за резерв за осигурителните плащания".
3. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. следва да се добави и чл. 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
4. В § 7 от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. следва да се направят съответните изменения, след като се изясни въпросът дали и по реда на чл. 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ще се предоставят средства на фонд "Обществено осигуряване"."
Комисията по икономическата политика приема предложението по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя и се допълва, както следва:
а) в текста на ал. 1 думите "след внасяне на средствата във Взаимния фонд по чл. 8" се заличават;
б) в т. 1 цифрата "7" се заменя с "10" и се създава ново трето изречение:
"До 4 на сто от приходите във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 3.";
в) в т. 4 числото "58" се заменя с "33";
г) създават се нови т. 5 и 6:
"5. за фондовете за обществено осигуряване и за обезщетение на бивши собственици по решение на Министерския съвет - 20 на сто;
6. за Творческия фонд към Министерството на културата - 2 на сто."
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
"(2) Приходите от приватизация на общинските предприятия се внасят в специална сметка към съответния общински съвет. Средствата от тази сметка се разпределят, както следва:
1. (доп., ДВ, бр. 45 от 1996 г.) за попълване Фонда за покриване на разходите за приватизиране на общинските предприятия - 9 на сто. Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи и за издръжка на специализираните органи на общинските съвети по приватизация. До 2 на сто от приходите във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 3;
2. за попълване на общинския Фонд за опазване на околната среда - 5 на сто;
3. (изм., ДВ, бр. 51 от 1994 г., бр. 109 от 1995 г.) останалата част в размер на 86 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват приоритетно за инвестиционни цели, за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения на общинските предприятия; тези средства не могат да се използват за текущи разходи.
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Уговарянето и заплащането на цената и на всички други задължения с парично изражение, както и плащането по приватизационни сделки, може да се извършва и в чуждестранна валута."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя, както следва:
"(4) 96 на сто от паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в Републиканския бюджет и се използват за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки. Останалите 4 на сто от паричните постъпления се внасят във Фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия."
Трябва да направя едно уточнение, че текстът на комисията просто включва текста на господин Хаджийски, само че разписва целите текстове от закона, за да стане ясно каква е точно промяната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че е много важен въпросът, по който съм направил предложение, и ви моля за внимание, независимо от становището на комисията.
Предложил съм да отпадне § 5, който е свързан с изменения в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, във връзка с разпределението на приходите от приватизацията на държавните предприятия.
Считам определено, че тези текстове, които са предложени с този параграф, нарушават, влошават досегашните разпоредби и по същество тяхното вкарване означава, че се търсят други развития на процеси на приватизация, които не съответстват на интереса на мнозинството от хората в страната. И по-конкретно:
Предлага се да отпадне Взаимният фонд. То не е направено директно в този параграф, по-късно в § 8 е направено, но по същество отпадането на Взаимния фонд фактически създава два проблема: първо, премахва се възможността Министерският съвет да контролира дейността на приватизацията, тъй като в тази част Взаимният фонд, който е създаден, е към Министерския съвет, и на следващо място - средствата, които досега се разпределяха от Взаимния фонд, бяха преди всичко за фонд "Обществено осигуряване". По-надолу е предложена друга схема, която схема, обаче, е много лоша като разпределение на средства за общественото осигуряване.
На следващо място. Предлага се увеличаване на средствата, които са за покриване на разходите от приватизацията, и то значително увеличаване, нещо, което по същество нарушава досегашните текстове на закона и говори за либерализация и даване повече възможности на отделни органи за сметка на контрола както на разходването на средствата от страна на Министерския съвет и Народното събрание, така и въобще за протичане на целия процес.
Едно от най-съществените неща е свързано с намаляването на ДФРР. Става дума за промяна на средствата, които се отделят, от 58 на сто на 33 на сто. Ние говорим много за инвестиционен климат в страната. Всички - и мнозинството, и опозицията - в това отношение сме единодушни, че е лош инвестиционният климат, че няма средства, а по същество сега с това предложение за намаление удряме един от основните фондове. Да, ще кажат някои, че той не е бил използван пълноценно и т.н., но неговото предназначение е именно за това - за инвестиции.
Така че, мисля, тук особено много сериозно от Комисията по икономическата политика е трябвало да погледнат, а и въобще днес колегите в залата, защото това е много съществен момент.
Разбира се, аз нямам нищо против културата, както и другите, но ми се струва, че това решение, което се предлага, засяга и други сфери и трябва да бъде премислено. Става дума за 2 на сто отделяне на средства за културата. И за фонд "Обществено осигуряване", което беше досега от Взаимния фонд, е предложен един текст, както казах по-горе, значително по-лош. Защо? Защото тук вече не е фонд "Обществено осигуряване", а са предложени фондове за обществено осигуряване в текста, който се внася.
Колежката Светлана Дянкова се опитва да коригира тази материя. Вие чухте предложението й, но за съжаление това не е успешно решение, защото то не казва нищо ново. Ние сме приели със Закона за бюджета за фонд "Обществено осигуряване" трансфера на тези средства за тази година.
И на следващо място, равнопоставеността на фондовете с обезщетението на бившите собственици също е едно лошо решение. Затова аз не съм и предлагал други решения, защото фондовете, както е записано, са много. Трябва да има схема за разпределение. Това дава вече други права, създава и затруднения в работата. И ми се струва, че досегашното решение е много по-добро.
На следващо място, уговарянето на цената и плащанията да стават в чуждестранна валута. Тук два въпроса се предизвикват - първо, има Закон за БНБ. Левът е основната парична единица. Хайде, да си затворим очите, но второто, което предизвиква тревога, е - инфлация ли се предвижда отново, след като се търси чужда валута по този начин? Аз мисля, че ние имаме валутен борд и трябва да сме категорични в това отношение, да не създаваме възможност да се паникьосват хората излишно с промени в закона.
По отношение на другите изменения - считам, че даването на възможност за повече средства от тези, които правят приватизацията, тази либерализация по същество не би била най-доброто решение. Досегашната практика показа, че контролът и на парламента, и на Министерския съвет трябва да бъде значително по-голям, по-широк и тогава ние да разчитаме действително този процес да бъде и прозрачен, и открит. Аргументът е, че с това, като се дадат повече средства, ще се прикрие и няма да има корупция, ще се мотивират по-добре служителите, не е достатъчен на фона на другото, което става, поне като досегашна практика.
Ето за това като цяло аз предлагам да отпадне целия параграф с измененията, защото смятам, че са по-добри досегашните разпоредби, действащи в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика думата има господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз смятам, че новото предложение на Министерския съвет, подкрепено от Икономическата комисия, е целесъобразното предложение, предложението, което трябва да гласуваме.
Много съм озадачен как господин Статков се противопоставя на предложението 2 процента от средствата, добити от приватизацията, да отиват за културата в България. В областта на културата предстои една много тежка реформа. Наистина, средства няма. Аз адмирирам това предложение на Министерския съвет, подкрепям го. Радвам се, че то е подкрепено и от Икономическата комисия и смятам, че това е нещо, без което нашата нация не може да просъществува, защото материалното ни положение може да се промени, но духовността, ако се унищожи, после би трябвало да се възстановява с десетилетия. Така че ви предлагам и подкрепям предложението, което комисията предлага. Надявам се, че наистина това ще бъде една изключително важна предпоставка и за развитието на духовността в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
За втора реплика...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да завършим с репликите и дупликите, и тогава.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но то е свързано с репликите и дупликите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, заповядайте за процедура, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Днес българската общественост се раздели с големия български учен - човека, който повече от двадесет години ръководеше Българската академия на науките.
Предлагам със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на академик Ангел Балевски. (Народните представители стават прави. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Господин Никола Николов има думата за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да изразя категоричното си несъгласие със становището на господин Статков що се касае до стимулирането на органите по чл. 3, тъй като в решението на Икономическата комисия са приети само онези, които са общински органи по чл. 3. Значи, само определените в предложението на господин Хаджийски. Става дума за загриженост на правителството за общинската приватизация, което е факт, че тя не върви. Има напълно съзнателни откази, за което в измененията на закона има текст, така че считам, че неговото несъгласие е съвсем тенденциозно.
С останалата част от изказването му аз, разбира се, не съм по никакъв начин съгласен. Комисията по икономическа политика затова и отхвърли неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Мисля, че бях точен, когато поставих въпроса за културата. Казах, че нямам нищо напротив, но именно въпросът за разпределение на средствата не само за културата, а и за образованието, за други сфери, изисква преценка. Затова считам, че ние не сме готови за това изменение - откъде да вземем, на кого да дадем и да го узаконим. А не че имам нещо против културата.
Що се касае до репликата на господин Никола Николов аз мисля, че не е проблемът в стимулирането на органите по чл. 3, а що се касае до общинската приватизация, в тези органи, които я извършват. Проблемите за общинската приватизация според мен се коренят другаде - в липсата на средства на местно равнище, в други проблеми, които ние наистина трябва да видим, а не само с една такава инжекция да стимулираме самите органи.
Тъй като не бяха изказани по същество възражения по другите ми предложения ми се струва, че такива не може да има и още веднъж ви приканвам да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадането на целия § 5.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: 36 за, 115 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков за отпадане на т. 1, буква "а".
Моля, гласувайте за предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 149 народни представители: 36 за, 112 против, 1 въздържал се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Хаджийски е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Радонов. Той не го защити тук. Предложението на господин Радонов не е подкрепено от Икономическата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 12 за, 89 против, 48 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Захари Желязков е оттеглил първото си предложение, а второто е прието от комисията.
Предложенията на госпожа Светлана Дянкова също са отразени. Госпожа Дянкова оттегля предложението си.
Остава да гласуваме предложението на комисията в редакцията, която ни беше предложена от господин Никола Николов и в която са включени по принцип предложенията на госпожа Дянкова и където е включено и предложението на господин Александър Хаджийски и на господин Захари Желязков.
Моля, гласувайте за предложението на комисията.
(Председателството се поема от заместник-председателя господин Благовест Сендов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 168 народни представители: 122 за, 42 против, 4 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. Създава се нов чл. 6а:
"Чл. 6а. (1) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес, като продажба на меморандуми, тръжна и конкурсна документация и др., рекламна и издателска дейност се внасят във фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия. В същия фонд се внасят и задържаните като санкция за несключване на договор депозити при участие в търг, конкурс или преговори с потенциални купувачи.
(2) Неустойките по договорени, но неизвършени инвестиции се внасят в Държавния фонд за реконструкция и развитие.
(3) Неустойките по договорени, но неосигурени работни места се внасят във Фонд "Обществено осигуряване" и за обезщетение на бивши собственици.
(4) Договорените неустойки по поети, но неизпълнени други задължения, включени в договора, се внасят в Централния републикански бюджет."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В ал. 3 на чл. 6а думите "и за обезщетение на бивши собственици" да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Параграф 6 се изменя както следва:
"§ 6. Създава се нов чл. 6а:
"Чл. 6а. (1) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия държавна собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация и други, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг, конкурс или преговори с потенциален купувач и други подобни се внасят във фонда за покриване разходите за приватизиране на държавни предприятия;
2. неустойките по договорени, но неизвършени инвестиции, се внасят в Държавния фонд за реконструкция и развитие;
3. неустойките по договорени, но неосигурени работни места, се внасят във Фонд "Обществено осигуряване" и за обезщетяване на бивши собственици;
4. договорените неустойки по поети, но неизпълнени други задължения, включени в приватизационните договори, се внасят в Централния републикански бюджет.
(2) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия общинска собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори за участие в търг, конкурс или преговори с потенциален купувач и други подобни, се внасят във фонда за покриване на разходите за приватизация на общински предприятия;
2. всички други неустойки по поети задължения по приватизационните договори, но неизпълнени, се внасят в специалния фонд за разпореждане на съответния общински съвет, създаден по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 от този закон."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложения на народния представител Пламен Радонов:
В § 6 - новият чл. 6а, в ал. 1 след думите "приватизационен процес" да се добавят думите "в държавните предприятия".
В ал. 2 на чл. 6а след думите "инвестиции" да се добавят думите "в държавните предприятия".
В ал. 3 след думите "работни места" да се добавят думите "в държавните предприятия".
В ал. 4 след думата "договора" да се добавят думите "в държавните предприятия".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков:
В § 6, чл. 6а, ал. 1 думите "приватизационния процес" да се заменят с думите "приватизация на държавни предприятия".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 6 се изменя както следва:
"§ 6. Създава се нов чл. 6а:
"Чл. 6а. (1) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия държавна собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация и други, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг, конкурс или преговори с потенциален купувач и други подобни се внасят във фонда за покриване разходите за приватизиране на държавни предприятия;
2. неустойките по договорени, но неизвършени инвестиции се внасят в Държавния фонд за реконструкция и развитие;
3. неустойките по договорени, но неосигурени работни места, се внасят във Фонд "Обществено осигуряване" и за обезщетяване на бивши собственици;
4. договорените неустойки по поети, но неизпълнени други задължения, включени в приватизационните договори, се внасят в Централния републикански бюджет.
(2) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия общинска собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори за участие в търг, конкурс или преговори с потенциален купувач и други подобни, се внасят във фонда за покриване на разходите за приватизация на общински предприятия;
2. всички други неустойки по поети задължения по приватизационните договори, но неизпълнени, се внасят в специалния фонд на разпореждане на съответния общински съвет, създаден по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 от този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към обсъждане на предложенията.
Господин Миков желае ли да защити своето предложение? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, акад. Сендов! Уважаеми колеги, позволил съм си да направя това предложение за отпадане от внесеното предложение текстът "и за обезщетение на бивши собственици". Става въпрос за средствата, които постъпват като неустойки за неосигурени в процеса на приватизацията работни места. Защото аз си задавам простичкия въпрос кои бивши собственици ще бъдат обезщетявани от тези средства. Има едни бивши собственици, които попадат в режима на реституцията, за които има действащи закони. Има други бивши собственици, които получават акции и дялове съответна част от приватизиращото се предприятие.
Питам: има ли към момент някакво правно решение и закон за даване на пари на бивши собственици? Става въпрос за парични и финансови средства. Аз поне такъв закон не знам. Ако за в бъдеще ще се прави такъв закон, то тогава, след като се направи законът и мястото е там, законодателят, след финансовата обосновка, да прецени откъде да вземе средства. Тоест тези средства по какъв начин и за кои бивши собственици в пари ще отидат. Става въпрос за неустойки, а те са в пари. Чисто логически това предложение, освен политическият му нюанс за някаква нова реституционна тенденция, в него няма. Тоест няма правно основание тези пари да се дадат на бивши собственици. Така че затова съм направил това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Народният представител Хаджийски желае ли думата?
Заповядайте, господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, искам само да поясня защо моето предложение е толкова дълго, за да няма недоразумения. Първо, още на първо четене аз казах, че една от добрите страни на този закон е прецизното разпределение на всички видове средства, които постъпват от приватизация. Но тази констатация беше направена само за приходите от държавните предприятия. За общинските предпирятия беше казано по-общо и затова си позволих в моето предложение, също така спазвайки логиката на целия закон, точно да прецизирам къде да отидат тези приходи. Основните приходи отиват във фонд, който е на подчинение на общинските съвети, а те за какво ще го използват - дали за кърпеж на улици или за нещо друго, това вече е техен проблем. Но да се знае всяка стотинка, дошла от приватизация, как е изхарчена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Радонов няма бележки.
Господин Захари Желязков, заповядайте.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми колеги, на заседанието на Комисията по икономическата политика аз подкрепих предложението на господин Хаджийски и приех, че това, което предлагам, е направено много по-точно в неговото предложение. Още там оттеглих предложението си, но то не е отразено в протокола. Затова аз сега оттеглям предложението си.
Моля да подкрепите предложението на господин Хаджийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
При това положение остана да гласуваме две предложения, които не се подкрепят от комисията.
Ще гласуваме най-напред предложението на народния представител Михаил Миков - в ал. 3 на чл. 6а думите "и за обезщетение на бивши собственици" да отпаднат.
Моля гласувайте.
Гласували 145 народни представители: 38 за, 103 против, 4 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение, което не е подкрепено от комисията, е от народния представител Пламен Радонов. Имате го в текста.
Моля гласувайте.
Гласували 135 народни представители: 3 за, 59 против, 73 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Александър Хаджийски е възприето от комисията.
Предложението на народния представител Захари Желязков беше оттеглено.
Предлагам да гласуваме съдържанието на текста на § 6, предложен от комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 119 за, 16 против, 13 въздържали се.
Параграф 6 е приет.
Параграф 7!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 7. В чл. 7, ал. 2 се създава т. 3:
"3. средствата по чл. 6а, ал. 1."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В § 7 чл. 7, ал. 1 се изменя както следва:
"Чл. 7. (1) Към органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се създават фондове за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия. Разходването на средствата по фондовете се извършва при условия и ред, определени от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
В § 7 чл. 7, ал. 1 се изменя както следва:
"Чл. 7. (1) Към органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се създават фондове за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия. Разходването на средствата по фондовете се извършва при условия и ред, определени от Министерския съвет."
В чл. 7, ал. 2 се създава т. 3 със следното съдържание:
"3. средствата по чл. 6а, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма бележки по този текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията за съдържанието на § 7.
Гласували 142 народни представители: 133 за, 1 против, 8 въздържали се.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. Чл. 8 се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 8 отпада.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков:
Създава се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това вече е друг параграф.
Най-напред ще гласуваме § 8, защото това, което започвате да четете, е вече § 8а.
Всъщност, господин Миков подкрепя предложението, защото да се отмени и да отпадне не е ли едно и също?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз предлагам да отпадне параграфът, а членът да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие сте против отпадането?
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, мотивите за това са, че фондът, за който става въпрос и който ние сега ще премахнем, от пет години не беше създаден от нито едно правителство. Нито едно правителство, откакто има Закон за приватизацията, не си направи труда да изпълни обещаното от законодателя създаване на такъв фонд, в който освен парични постъпления, както сега ще стане, да отиват и акции, и дялове до 20%. Именно тези средства да се разходват по схемите, които преди това се предлагат за най-различни нужди - културни, социални и за обезщетяване на бивши собственици най-вече.
С направеното предложение държавата казва на всички тези лица: за пет години не успях да създам този фонд. Сега ние казваме: няма да създаваме такъв фонд. Няма да си правим труда да заделяме до 20% от акциите и дяловете, които да отиват за социални нужди, включително и за собственици за обезщетяване, а само средствата, постъпващи от приватизацията. И то, забележете, средствата, с изключение на големите сделки, от които вече средствата са целево преразпределени. След 1, 2, 3, 4 години, когато българският гражданин се обърне назад ще види, че предприятията са приватизирани, а от цялата тая работа той не е получил онова, което по-голямата част от гражданите заслужават. Благодаря ви.
Затова предлагам да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля най-напред да гласувате предложението на народния представител Михаил Миков § 8 да отпадне. Смисълът на това е, че чл. 8 се запазва.
Моля гласувайте.
Гласували 136 народни представители: 34 за, 86 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте съдържанието на § 8 - "чл. 8 се отменя".
Гласували 146 народни представители: 112 за, 26 против, 8 въздържали се.
Параграф 8 е приет.
Предложение за създаване на нов § 8а.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Захари Желязков за създаване на нов § 8а със следното съдържание:
"Създава се нов чл. 9а:
"Чл. 9а. (1) При приватизация на държавни и общински предприятия, както и на преобразуваните търговски дружества, на които са възложени задачи по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации, купувачът се задължава да осигурява изпълнението им до момента на тяхното отменяне.
(2) Задълженията по ал. 1 могат да бъдат отменени само от възложилия ги упълномощен държавен или общински орган."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 8а със следното съдържание:
"§ 8а. Създава се нов чл. 9а:
Чл. 9а. (1) При приватизация на държавни и общински предприятия, както и на преобразуваните търговски дружества, на които са възложени задачи по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации, купувачът се задължава да осигурява изпълнението им до момента на тяхното отменяне.
(2) Задълженията по ал. 1 могат да бъдат отменени само от възложилият ги упълномощен държавен (общински) орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Заповядайте, господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще ви изложа мотивите, които ме накараха да направя това предложение. Всички знаем, че има редица държавни и общински предприятия, на които държавата е възложила важни задачи за работа във военно време и в кризисни ситуации. Държавата, като възложител на тези задачи, не може да си позволи, след тяхната приватизация, поне за известен период от време тези задължения да останат без субект, който да ги осъществява. Ако такива задължения се включат в приватизационния договор, те ще противоречат на закона и ще бъдат едно извиване на ръце от страна на приватизиращия орган. Освен това лицето, което купува такива предприятия, предварително трябва да е известено, че ги купува с тези задължения.
Това бяха причините, които ме накараха да направя това предложение. Няма нещо, което би трябвало да ни смущава. Просто купувачът купува едно предприятие с тежест, така както предприятието може да има редица още тежести. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков. Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 8а. Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 147 за, 4 против, 1 въздържал се.
Параграф 8а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 9. В чл. 16 се създава ал. 3:
"(3) Оценка се извършва задължително, когато избраният начин за извършване на продажбата е преговори с потенциални купувачи."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В ал. 3 на чл. 16 се допълва изразът: "конкурс, изкупуване по реда на глава седма или продажба по реда на § 10, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов: § 9 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Параграф 9 се изменя:
В чл. 16, ал. 3 се създава нова ал. 3. Към новосъздадената ал. 3 точката се заменя със запетая и добавя следният текст:
"Както и в случаите на приватизация по реда на чл. 35 от този закон".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 9. В чл. 16 се създава ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Оценка се извършва задължително, когато избраният начин за извършване на продажбата е преговори с потенциални купувачи, както и в случаите на приватизация по реда на чл. 35."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, е за отпадането на предложения параграф от вносителя и ще го мотивирам така.
Действително в Програма 2001, която беше внесена, е записано, че всичко трябва да бъде приватизирано. Като позиция, като предложение - това, което е направено с предложения параграф, следва тази програма. Но ние изразихме още при приемането на тази програма или по-точно при нейното представяне в парламента, своята ясна позиция: първо, че не всичко трябва да се приватизира и, второ, което е същественото, то не може да стане на всяка цена.
Предлага ни се с това изменение досегашната оценка, която се извършваше за приватизиращи предприятия, да отпадне и да остане единствено и задължително само за потенциални купувачи.
Впоследствие обаче комисията е преценила, че това е много крайна мярка и има едно допълнение на господин Хаджийски, което е прието.
Струва ми се, че като цяло трябва да си остане оценката и съм убеден в това, защото тя е една предварителна база, една основа, от която не може да се слиза. Друг е въпросът, че тя се променя при различните начини при извършване на приватизацията.
Затова нека действително, не толкова водени от програмните си намерения, а именно загрижени от това в края на краищата каква структура на икономиката искаме да създадем, въобще икономика искаме ли да създадем, да стъпим здраво на тези неща, които са и световна практика, господин Николов, защото действително опитът във всички страни, които аз съм проучвал, говори за това, че има един такъв подход и че всяко нещо си има цена. И стремежът е, когато се приватизира, да се гони тази цена, а не да се премахва въобще цената като ограничение и, нека не звучи като лозунг, да се отива на продажба за жълти стотинки.
Така че поддържам предложението си да отпадне този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Реплика от господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: С последното казано от господин Статков съм абсолютно съгласен - всяко нещо си има цена и ние това предлагаме: цената да бъде намерена при търг или конкурс, а не е задължително да се правят оценки, което да утежнява процеса на приватизация. Всяко нещо си има цена в пазарния механизъм, който е създаден чрез този Закон за приватизация на държавни и общински предприятия.
Аз се надявам, че вие разбирате, че ние не казваме, че няма да има оценка, което означава, че няма да има цена или ще се продава за жълти стотинки. Идеята на вносителя е да се ускори процеса, тъй като анализът, който се прави на процеса на приватизация, показва, че възлагането на оценката, приемането на оценката, е най-бавният елемент от този процес. За това става дума.
Мисля, че обществените интереси са достатъчно добре защитени в текстовете, които са предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Втора реплика господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Благодаря, господин председател! Репликата е съвсем кратка. Това, че няма първоначална цена не означава, че се продава за жълти стотинки. Много аргументи имам против това нещо. Няколко примера.
Обявява се конкурс един път, втори път, трети път, четвърти път и цената се намалява с по 10 на сто, съобразно закона, докато се намери цена. Друг път се обявява търг и цената скача четворно над първоначалната цена, която е дал оценителят. Тоест самият пазар си намира цените. Ние няма нужда да правим тези оценки и да губим време.
Но, за да не взимам думата втори път, господин председател, ще ми позволите, тъй като имам предложение по чл. 35, да кажа следното. Точно там, където пазарът няма възможност да намери цената, тъй като по чл. 35 по закон се продава без търг и конкурс, там няма пазарен механизъм, там не може да се мине без цена. И затова моето предложение конкретизираше, че в този случай трябва да има начална цена при всички случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Думата за дуплика има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Мисля, че именно защото, господин Николов, всичко си има цена, ние трябва да създадем механизма или по-скоро да гарантираме механизма тази цена действително да не бъде плод на нещо друго и в повечето случаи, както се получава, на занижаване на тази цена. Колкото и да бързаме, колкото и да гоним тази цел - всичко да се приватизира, имам предвид мнозинството, трябва да сме наясно, че тя ще бъде против нас, ако допусне да не създаде такъв механизъм. Затова и господин Хаджийски каза: пазарна цена, но ние трябва да имаме преценка, която предварително трябва да бъде направена независимо от това какво време ще отнеме. Като казвам "независимо от това какво време ще отнеме", отдавна има процедури. За съжаление обаче осъвременяването на активите не се извърши. Сега с това ще се създаде още една възможност, защото говорим за ревалоризация, обаче още една възможност ще се създаде с тази промяна в закона някои да избързат някъде и по този начин да бъдат облагодетелствани някои. Защото аз имам примери с общинска приватизация в моя регион, непрекъснато се провалят търгове и съвсем умишлено, за да могат да се вземат нещата на една крайно ниска цена.
Затова настоявам: нека действително да ускоряваме приватизацията, обаче на цена, която действително защитава обществените интереси.
Мисля, че досегашният текст именно е такъв и той гарантира тези интереси. Затова настоявам да бъде подкрепено предложението ми. Казвам го императивно от името на тези, които действително защитават обществените интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за изказване господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Изправени сме пред типичната хипотеза, когато заради бълхата, ще изгорим юргана.
Ние казваме, че оценките много бавят процеса на приватизация. Ами значи би трябвало нещо да се промени по отношение на оценките, а не по отношение на определяне на цената.
Но аз съм съгласен с идеята на вносителя, че при търговете, когато в условията на пълна състезателност се определя крайният купувач, може би е разхищение правенето на една предварителна оценка.
И ако това се отнася категорично за търговете, то съвсем другояче стои въпросът при конкурсите. На няколко основания той стои различно.
Първо, в закона няма твърдо определени критерии при конкурсите или най-малкото не съм чул досега орган по чл. 3 предварително да обявява на тези хора, които се явяват на конкурс, относителната тежест на отделните критерии, които са обявени, което дава сериозни възможности от страна на органите по чл. 3 да толерират един или друг удобен тям купувач. Нещо повече. Актовете, с които се определя спечелилият конкурса, са извън съдебния контрол. Те не подлежат на контрол пред Върховния административен съд дотолкова, доколкото става въпрос и за актове на целесъобразност, нещо, което преди няколко години е сторено в Закона за приватизацията.
Но възниква и един следващ въпрос. С премахването задължителността на оценката и оставянето й само в хипотезите на преговори с потенциален купувач възникват няколко въпроса за приложение на техниките по глава седма. Ако някой има случайно пълния текст на закона пред себе си, ще му кажа, че става въпрос за отдаване под наем за срок до 25 години с клауза за изкупуване, отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица, продажба на изплащане със запазване на собствеността, продажба при отлагателни и прекратителни условия като запазване предназначението на обекта и пр. Е, значи ли, че ние, премахвайки оценката, при всичките тези сложни методи, ще определим цената? Как ще определим цената? Как ще определим продажба на изплащане, когато няма оценка? Единствено - по волята на администрацията, нещо, което поставя сериозна опасност от обвинения в корупция и атаки на всяка приватизационна сделка, когато има някой останал недоволен от нея. Защото оценката е нож с две остриета. Една оценка все пак разтоварва тежестта от органа по чл. 3 за неговото индивидуално властническо решение.
Що се касае до предложението на господин Хаджийски, то е абсолютно уместно и целесъобразно. Член 35 - той също е в глава седма. Как ще стават сделките по чл. 35, когато изрично е записано, че там трябва да има оценка? Не говорим за негово бъдещо действие, което аз лично съм предложил. Говорим поне за тези процедури, които се точат из приватизационните органи от 2-3 години и които са стигнали доникъде. А това са все сделки, които касаят именно този малък и среден бизнес, на който всички партии, тръгващи към парламента, се клеха в предизборната борба.
Именно заради това ви моля да подкрепите направеното от мен предложение и то да касае освен случаите на преговори с потенциали купувачи, случаите на конкурс, случаите на продажба на дълготрайни материални активи. Защото има и един § 10 отзад, при който се продават такива дълготрайни материални активи. Как ще ги продават директорите на предприятията? Без оценка? Едва ли някой ще повярва в защитата на държавния интерес от законодателя с един такъв текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Давам думата за реплика на господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По никакъв начин аз не мога да се съглася с това, което каза господин Миков, че оценката представлява цена. Оценката не определя цената, а търсенето и предлагането. Защитата на пазарния механизъм е защита точно на интереса в процеса на среща на интереса на купувача и продавача. Именно този процес на срещане на интереса на купувача и продавача е този, който гарантира да няма корупция, а не оценката, която евентуално би била направена, както прозвуча и по-късно.
Но аз ще се възползвам от това, че съм взел сега думата и за да спестя време, ще кажа следното. Господин Миков, ако Вие считате, както казахте и в предишното си изказване, че българските граждани очакват от приватизацията или обезщетение като бивши собственици, или попълване на социалните фондове, това просто не е целта на приватизацията. Българските граждани очакват от приватизацията да станат собственици, да работят в собствени предприятия. Това очакват те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за втора реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Миков, има едно много просто определение за пазара. Доматът на пазара струва толкова, колкото можеш да го продадеш, а не толкова, колкото си мислиш, че може да го продадеш. Тоест казвам това във връзка с Вашите интелектуални гимнастики на тема "оценка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика ли искате думата? Преди Вас беше вдигнал ръка и дори дойде отпред господин Рафаилов, но понеже имаше две реплики от една парламентарна група, господин Рафаилов, ще дам думата за реплика на господин Руси Статков, защото от СДС вече две реплики имаше. Ще ме извините.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Правя реплика, защото това предложение, което прави господин Миков, в известна степен подкрепя моето, но не изцяло. Моята реплика е за търсенето и предлагането. Тук много се спекулира с принципите на пазарната икономика. Ние в момента в България нямаме равнопоставеност на тези принципи и действия на тези механизми. Репликата ми е и към всички, които злоупотребяват с този термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Репликата е само към господин Миков.
РУСИ СТАТКОВ: Ние в момента имаме едно голямо предлагане на предприятия, но нямаме адекватно търсене. И в Англия, и в Турция, и в други страни, в които съм изучавал процеса на приватизация, се спира процедурата, когато няма търсене, за да не се обезцени това, което се предлага.
Така че моля ви, вземете предвид тези неща. Господин Миков подкрепи и моето предложение - да отпадне изцяло предложеният текст, а да има оценка, защото все пак тя дава основа за онези разходи, за онези неща, които обществото е дало и които не трябва да ги дава на безценица.
Благодаря Ви, господин председател, още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, няма да Ви благодаря, защото Вие ме заблудихте. Това не беше реплика.
Затова давам думата за трета реплика на господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Аз Ви благодаря, господин председател, само искам да се обърна към колегата, който говори преди малко, и да поясня, че репликата представлява изказване, което е различно от онова, което е казано преди малко. Аз от Вашите думи разбрах, че подкрепяте това предложение на колегата Миков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не е така!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Моята реплика е свързана с нещо друго, с едно несъгласие с тази теза. Вероятно колегата Миков не е разбрал добре идеята на предложението.
Първо, по отношение на чл. 35. Приватизационните сделки по чл. 35 не са изключени от категорията на обекти, за които ще се правят оценки. Напротив, в предложението изрично е казано, че и по чл. 35 ще се извършват оценки.
Що се отнася до липсата на оценка в случаите, когато приватизационната сделка се извършва по метод конкурс или търг, идеята тук е друга. Оценки на предприятията или на обектите има вече направени. Целта е тук да не се правят нови оценки, а в една наредба съответният орган по чл. 3 ще актуализира досегашните оценки, което ще послужи като основание за някаква начална цена на търга или на конкурса. А оттам нататък това, което казаха преди мен колегите, тази начална оценка, която ще бъде актуализирана на база на старите оценки, ще инициира едно състезание между участниците в търг и конкурс, където ще има повече от един участник.
Така че оценка ще има и начална цена на търга ще има. Но ще се спести време да се правят нови оценки в продължение на три месеца оттук нататък при образуване на процедура. Мисля, че това е идеята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Рафаилов. Дуплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз лично, господин Рафаилов, не мога да разбера как се отнася § 9 за чл. 35. При чл. 35 имаме специфичен метод по Глава седма. А преговори с потенциални купувачи е съвсем друга Мара и се намира на друго място и в друга глава на закона.
Така че в текста на вносителя чл. 35 не се засяга от него. Господин Хаджийски, казах, правилно го предлага и неслучайно го предлага.
Що се касае за доматите. У нас реална пазарна икономика няма.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Заради вас няма!
МИХАИЛ МИКОВ: Но има нещо по-важно - че у нас има административен модел на приватизация, при който първоначалното разпределение във висша степен зависи от органите на властта, каквито са органите по чл. 3 - и на вашето правителство, и на нашето правителство, и така пет години. И в тези отношения, където има административно разпределяне на собственост, колеги, и където няма пазар, винаги има корупция и несправедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Най-напред трябва да гласуваме предложението за отпадане на целия § 9, направено от господата Руси Статков и Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте за предложението на господин Статков и господин Стефан Стоилов за отпадане на § 9.
Гласували 157 народни представители: 36 за, 117 против, 4 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Михаил Миков за допълването на ал. 3 на чл. 16.
Моля, гласувайте за предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 159 народни представители: 45 за, 95 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Александър Хаджийски е взето под внимание от комисията.
Поставям на гласуване текста на § 9 в редакцията, която ни е предложена от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: 122 за, 27 против, 5 въздържали се.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в началото се добавя "Образуването и".
2. В ал. 2 думите "70 млн. лв." се заменят с думите "200 млн. лв.".
3. Ал. 3 се изменя така:
"(3) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския съвет, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност."
Предложение на народния представител Михаил Миков: в § 10 да отпаднат точки 1 и 3.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски - в чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 отпадат думите "Образуването и".
2. В ал. 2 думите "70 млн. лв. " се заменят с думите "350 млн. лв.".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков - § 10 се изменя, като чл.17, ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 17. (1) Образуването на държавни предприятия и на еднолични търговски дружества от държавата, както и преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен от него орган."
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "70 млн.лв." се заменят с "350 млн. лв.".
2. Ал. 3 се изменя, както следва:
"(3) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския съвет, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, позволил съм си да направя предложението да отпадне точка 1, което всъщност е и същото предложение, направено от господин Хаджийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е прието, да.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, то е прието и това е радостно, защото иначе трябваше да сменяваме името на закона, да го правим от Закон за преобразуване и приватизация в Закон за образуване, преобразуване и приватизация. За съжаление, като че ли някои от експертите на вносителя са нагазили в по-дълбока вода, отколкото са им ботушите. Така че тук не може да става никаква дума за образуване.
Но другата част от моето предложение - за отпадане на т. 3, е свързана с отмяната на апортната процедура, оценка на вещи държавна собственост, когато те се внасят в търговски дружества.
И ако всички нормални търговски субекти, дружества в България, граждани - били те чужденци или българи, когато тяхното имущество се внася в тези дружества, ще бъде оценявано по определен ред, предвиден в членове 72 и 73 от Търговския закон, и навсякъде в Европа такъв е редът, независимо дали имуществото е държавно или частно, то тук държавата и общините предвиждат за себе си един привилегирован режим. Сградите, съоръженията, машините, които те ще внасят в дружества, ще се определят по някакъв си друг ред, различен от другите стопански субекти, по критерии, определени от Министерския съвет, а не по критерии, контролирани в съдебната процедура от вещи лица и приемани от съда, които дават една сравнителна достоверност за имущественото състояние на тези търговски дружества. И и то неслучайно, за да не останат излъгани неговите кредитори, когато сключват сделки с него.
Но тук възниква и един друг въпрос - въпросът за прехвърляне на такова имущество по счетоводна стойност, а в момента счетоводната стойност, пак ви казвам, е от 1991-1992 г. по Постановление N 179 на Министерския съвет - десетки, да не кажа стотици пъти подценено имущество. Забележете, то ще се прехвърля в търговски дружества, в които повече от 50 на сто е държавното участие и ще обогатява неоснователно другите акционери, макар и миноритарни, чрез увеличаване стойността на техните акции и дялове. Това ще стане, колеги. Благодаря на господин Хаджийски за направеното предложение, аз оттеглям моето предложение за т. 1, но ви моля и приканвам да подкрепите предложението ми за отпадане и на т. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Михаил Миков за отпадане на т. 3 от чл. 17, § 10.
Моля да гласувате за предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 175 народни представители: 54 за, 103 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Хаджийски е прието.
Господин Захари Желязков е оттеглил своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за текста на § 10.
Моля да гласувате.
Гласували 173 народни представители: 133 за, 39 против, 1 въздържал се.
Параграф 10 е приет.
Утре, както знаете, от 9,00 ч. ще бъде парламентарният контрол.
Първа точка от него ще бъде разисквания по питането на народния представител Екатерина Михайлова към министър-председателя на Република България Иван Костов, относно борбата с престъпността и корупцията.
Втората част на парламентарния контрол включва разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев, относно състоянието, проблемите и управлението на енергийния отрасъл.
Утре на актуални въпроси и питания ще отговарят:
- министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров и на питане от народния представител Благовест Сендов;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуални въпроси от народните представители Иво Атанасов и Елена Поптодорова;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народния представител Румен Такоров.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- заместник министър-председателят и министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуални въпроси от народните представители Свилен Димитров и Иван Костадинов Иванов;
- заместник министър-председателят и министърът на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев на актуални въпроси от народните представители Иво Атанасов и Илия Баташки;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Осман Октай.
Три съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в сряда, 24 септември, от 16,00 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта щe проведе заседание на 24 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 24 и 25 септември, сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 19 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,01 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Александър Джеров
Иван Куртев
Благовест Сендов
СЕКРЕТАРИ:
Васил Клявков
Свилен Димитров