Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение точка първа от днешния дневен ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ ПО ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" В СЪВМЕСТНОТО УЧЕНИЕ "ЧЕРНОМОРСКО ПАРТНЬОРСТВО '98".
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 113 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Становището на Комисията по национална сигурност ще докладва господин Иван Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Проект за решение за даване на разрешение за участие на български военен кораб по инициативата "Партньорство за мир" в съвместното учение "Черноморско партньорство '98" N 802-03-32, внесен от Министерския съвет на 16 септември 1998 година:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на корвет, бордови N 14 "Бодри" с 55 военнослужещи от Военноморските сили на Република България без въоръжение за участие по инициативата "Партньорство за мир" в съвместното учение "Черноморско партньорство '98", което ще се проведе в западната част на Черно море и в пролива Босфор под ръководството на Военноморските сили на Република Турция за времето от 21 до 26 септември 1998 г.
Председател на Комисията по
национална сигурност:
(Христо Бисеров)".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Няма желаещи.
Прочитам проекта.
"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за участие на български военен кораб по инициативата "Партньорство за мир" в съвместното учение "Черноморско партньорство '98"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава изпращането на корвет, бордови N 14 "Бодри" с 55 военнослужещи от Военноморските сили на Република България без въоръжение за участие по инициативата "Партньорство за мир" в съвместното учение "Черноморско партньорство '98", което ще се проведе в западната част на Черно море и в пролива Босфор под ръководството на Военноморските сили на Република Турция за времето от 21 до 26 септември 1998 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 12.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, второ четене, продължение.
Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"Глава шеста
Лицензиране на радио- и телевизионни оператори
Раздел I
Общи положения

Чл. 107. (1) Радио- и телевизионна дейност се осъществява въз основа на издадени лицензии от Държавната комисия по далекосъобщения.
      (2) За лицензия могат да кандидатстват само юридически лица по смисъла на българското законодателство.
      (3) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени от Държавната комисия по далекосъобщения."


По ал. 4 на извънредно заседание Комисията по културата и медиите направи със свое решение нова редакция. Изчитам я:
"(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:
1. юридически лица, на които е отказано или отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а от Закона за застраховането;
2. юридически лица, в които юридическите лица по т. 1 или съдружниците, или акционерите в тях притежават дялово участие;
3. юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала по чл. 6 от Закона за мерките за изпиране на пари;
4. юридически лица, в които юридическите лица по т. 3 или съдружниците, или акционерите в тях притежават дялово участие;
5. юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност, или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;
6. юридически лица, в които като съдружници или акционери участват лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация за необслужвани кредити;
7. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност;
8. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "охранителна дейност" или осъществяват охранителна дейност;
9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара.
Чл. 108. (1) Лицензията е лична.
(2) Прехвърляне на лицензия се допуска от Държавната комисия по далекосъобщенията след решение на Националния съвет за радио и телевизия.
Чл. 109. (1) В случаите, когато едно лице кандидатства едновременно за лицензия като радио- или телевизионен оператор и за лицензия като далекосъобщителен оператор, по този закон се издава самостоятелна лицензия.
(2) Лицензираните радио- и телевизионни оператори са длъжни да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията.
(3) При забава на изпълнението на задълженията по ал. 2, Държавната комисия по далекосъобщенията може да отнеме лицензията само на това основание.
Чл. 110. При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 116 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.
Чл. 111. (1) Лицензиите се издават за срок до десет години.
(2) В случаите по чл. 3, ал. 3 срокът на лицензиите по този закон се съобразява със срока на лицензиите по Закона за далекосъобщенията.
Чл. 112. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:
1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;
2. вида (обществен или търговски);
3. датата на издаване на лицензията;
4. началната дата на разпространение на програмата;
5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);
6. срока на лицензията;
7. техническите и други изисквания към програмите.
(2) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и чл. 18.

Раздел II
РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 113. Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Държавната комисия по далекосъобщения, към което прилагат:
1. учредителен акт;
2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице."
На заседание на Комисията по културата и медиите с решение е направено допълнение за нова точка 2а със следното съдържание:
"2а. удостоверение от данъчната служба за платени данъци към момента на подаването на заявлението.
3. предложение за способ на разпространение на програмите;
4. декларация по чл. 110."
Прие се нова т. 4а:
"4а. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 107, ал. 4."
Тази нова точка 4а е приета с решение на комисията на последното заседание, проведено вчера.
"5. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;
6. програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;
7. доказателства за търговски и отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.
Чл. 114. (1) Упълномощено длъжностно лице на Държавната комисия по далекосъобщения извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 113.
(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 113, на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.
Чл. 115. В 7-дневен срок от приемането на документите или от изтичането на срока по чл. 114, ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщенията ги изпраща на Националния съвет за радио и телевизия.
Чл. 116. (1) Достъп до представените документи имат само членовете на Държавната комисия по далекосъобщения и на Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщенията и на Националния съвет за радио и телевизия са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите по чл. 113.
Чл. 117. (1) В едномесечен срок от постъпване на документите Националният съвет за радио и телевизия се произнася с мотивирано решение по направеното искане за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност.
(2) В 7-дневен срок от произнасянето Националният съвет за радио и телевизия изпраща на Държавната комисия по далекосъобщенията решението по ал. 1, към което се прилагат и документите на кандидата.
(3) Ако в решението се удовлетворява искането за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, Националният съвет за радио и телевизия прилага и проект на лицензията.
(4) В едномесечен срок Държавната комисия по далекосъобщенията издава лицензията по реда на Закона за далекосъобщенията.
Чл. 118. В случаите, когато Националният съвет за радио и телевизия прецени, че за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност е необходимо провеждане на конкурс, той се провежда по ред и при условия, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.

Раздел III
Надзор, изменение и прекратяване на лицензията

Чл. 119. (1) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Националния съвет за радио и телевизия.
Чл. 120. При констатирани нарушения Националният съвет за радио и телевизия в срок от един месец е длъжен да обсъди представените документи и доказателства и да направи предложение до Държавната комисия за далекосъобщенията относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или да вземе решение относно изменение или прекратяване на лицензията.
Чл. 121. (1) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски, Националният съвет за радио и телевизия прави предложение за прекратяване на лицензията.
(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.
(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.
Чл. 122. В случаите по предходния член Националният съвет за радио и телевизия прави предложение до Държавната комисия по далекосъобщенията за изменение или прекратяване на лицензията.
Чл. 123. Лицензията се прекратява с:
1. изтичането на срока;
2. отнемането на лицензията;
3. прекратяването на юридическото лице.
Чл. 124. Лицензията се отнема при:
1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;
2. системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, чл. 10 и чл. 18."
На извънредно заседание на комисията е взето решение за нова т. 3 към становището със следния текст:
"3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 113."
"Чл. 125. Отнемане на лицензия на радио- или телевизионен оператор се извършва от Държавната комисия по далекосъобщенията въз основа на решение на Националния съвет за радио и телевизия и по реда на Закона за далекосъобщенията.
Чл. 126. С отнемането на лицензията юридическото лице е длъжно да преустанови радио- и телевизионната си дейност.
Чл. 127. (1) Най-късно 6 месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за издаване на нова лицензия за същата дейност при спазване на същите лицензионни изисквания.
(2) Националният съвет за радио и телевизия проверява наличието на условията за издаване на лицензия в случаите по ал. 1 и в срок до 3 месеца преди изтичането на срока на лицензията писмено уведомява Държавната комисия по далекосъобщенията и лицензианта за решението си.
(3) Ако в решението се удовлетворява искането за издаване на нова лицензия за радио- и телевизионна дейност, Държавната комисия по далекосъобщенията издава лицензията по реда на чл. 117."
Следва преномерация на членовете от глава седма нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. По глава шеста има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на глава шеста и членове от 107 до 127 включително, както са предложени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава шеста и глава шеста с членове от 107 до 127 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава седма - Административно-наказателни разпоредби"
Становище на комисията:
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава седма? Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на глава седма, както е предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава седма е прието.
Има предложение за заместващи текстове по цялата глава и на Драгомир Шопов, и на Иво Атанасов. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
Глава седма остава със същото заглавие.
"Чл. 49. (1) Който извърши нарушение по този закон, ако деянието не е престъпление, се наказва с глоба в размер от 5 до 35 минимални месечни работни заплати, определени от Министерския съвет към датата на извършване на нарушението.
            (2) На юридическо лице се налага санкция в размер от 2 000 000 до 15 000 000 лв.
Чл. 50. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощено от председателя на Националния съвет за радио и телевизия лице, а наказателните постановления се издават от председателя на съвета или от упълномощено от него длъжностно лице.
            (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказаня."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще гласуваме предложението на господин Шопов. Няма го в залата.
Някой друг да иска да вземе отношение по неговото предложение? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на глава седма.
Гласували 104 народни представители: за 10, против 93, въздържал се 1.
Предложението на господин Шопов не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Иво Атанасов:

"АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
Раздел I
Общи положения

Чл. 130. (1) Националният съвет за радио и телевизия създава в своя апарат специализиран контролен орган за осъществяване на правомощията по тази глава.
              (2) Националният съвет за радио и телевизия и контролният орган могат да изискват от всички оператори материали, сведения и документи, както и проверки на място, свързани само с осъществяването на контрол по спазване на този закон.
              (3) Националният съвет за радио и телевизия и членовете на контролния орган имат право на свободен достъп до съответния оператор само в случай на административен или съдебен спор.
              (4) Сведенията, получени при осъществяване на контрола или при обстоятелствата на горната алинея, не се разгласяват до приключване на административния или съдебния спор.
Чл. 131. Отговорност за нарушенията, описани в този закон, носят както операторите, така и журналистите и авторите на съответните предавания или програми.
Чл. 132. (1) При констатиране на нарушения Националният съвет за радио и телевизия отправя предупреждение и задължително предписание към ръководството на съответния оператор и ако то не даде резултат, налага глоба.
              (2) При системни и тежки нарушения Националният съвет за радио и телевизия е в правото си да предложи на компетентните съдебни органи временно спиране на предаване или на цялата програма, както и отнемането на лиценза на съответния оператор.

Раздел II
Нарушения и санкции

Чл. 133. (1) Който излъчва програми без лиценз или продължава да излъчва след изтичане срока или отнемане на лиценза, се наказва с глоба в размер на 10 000 000 лв. и принудително спиране на излъчването.
              (2) Ако продължи да излъчва и след това, следва глоба в размер и подлежи на наказание по чл. 348, т. "а" и т. "б" от Наказателния кодекс.
Чл. 134. Който предлага допълнителни услуги без разрешение в лиценза си за тях, се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 135. (1) Който грубо нарушава програмните и техническите изисквания, описани в лиценза му, получава задължителна препоръка от Националния съвет за радио и телевизия.
              (2) Наказва се с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 136. (1) Който в предаванията си нарушава общите принципи и програмните изисквания на този закон, получава задължително предписание от Националния съвет за радио и телевизия.
              (2) Наказва се с глоба в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 137. (1) Който нарушава общите принципи за рекламата в частта им за скритата и подсъзнателната реклама, за участието на действащи журналисти в реклама и в частта им за времетраенето и включването на рекламите в програма или нарушава общите принципи на телепазара, получава задължително предписание от Националния съвет за радио и телевизия.
              (2) Наказва се с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
              (3) Ако се нарушават правилата на рекламата и телепазара на специфични стоки, глобата е от 5 000 000 до 10 000 000 лв.
Чл. 138. (1) Който нарушава правилата на спонсорството, получава задължително предписание от Националния съвет за радио и телевизия.
              (2) Наказва се с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 139. Който нарушава правото на достъп на аудиторията до значими събития и застрашава правото й да получава информация, се наказва с глоба в размер на 10 000 000 лв.
Чл. 140. (1) Който откаже право на отговор на засегнато физическо или юридическо лице, получава задължително предписание от Националния съвет за радио и телевизия.
              (2) Наказва се с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 141. (1) Който нарушава правата на журналистите според този закон, получава задължително предписание от Националния съвет за радио и телевизия.
              (2) Наказва се с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 142. Който наруши правилата за отразяване на предизборна кампания, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 143. (1) Който откаже сведения, материали, документи и записи, необходими за изясняване на предполагаемо нарушение, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 5 000 000 лв.
              (2) Който даде невярна или преднамерено неточна информация във връзка с осъществявания контрол, се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
              (3) Който възпрепятства контролния орган при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 144. (1) Който не плати в срок лицензионните си такси, се наказва с глоба в размер от 5 000 000 до 10 000 000 лв.
              (2) Който откаже да плати наложената му глоба или имуществена санкция, се наказва с глоба в размер от 10 000 000 до 20 000 000 лв.
              (3) Който не плати в срок таксите за ползване на радио- и телевизионно разпръскване, дължи лихви според действащото законодателство. Ако таксите не се платят в срок от 2 години, се налага глоба в размер на минималната работна заплата.
Чл. 145. Който наруши други разпоредби на този закон извън посочените в горните членове, се наказва с глоба, размерът на който зависи от тежестта на установеното нарушение, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.     
Чл. 146. (1) За нарушенията по този закон, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размера на предвидените глоби.
       (2) При повторно извършване на нарушения глобите се удвояват.
Чл. 147. Установяването на нарушенията, издаването и изпълнението на наказателните постановления е по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Обжалването се извършва пред компетентните съдебни органи."
Комисията по културата и медиите не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли изказвания по предложенията на господин Иво Атанасов за заместващ текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за заместващ текст на глава седма.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 9, против 96, въздържали се 2.
Предложението на господин Иво Атанасов не се приема.
Моля, докладвайте текста на вносителя. Най-напред да приключим с глава седма.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 130. (1) За нарушения на разпоредбите на чл. 11-13, чл. 15-17, чл. 75, чл. 77-83, чл. 86-90, чл. 94-96 и чл. 109, ал. 3 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 млн. до 15 млн.лв.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.
(3) За нарушения по чл. 18 се прилагат административно-наказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права."
Комисията приема текста на вносителя по чл. 130.
"Чл. 131. (1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.
       (2) Наказателните постановления се издават от упълномощено от Държавната комисия по далекосъобщения длъжностно лице.
      (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Становище на комисията:
Комисията по културата и медииите приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези два члена няма направени предложения.
Моля, гласувайте за членове 130 и 131 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Членове 130 и 131 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на народния представител Иво Атанасов за нова глава десета "Кабелни мрежи":
"Раздел първи
КАБЕЛНИ ОПЕРАТОРИ
Чл. 130. Използването на кабелна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми става на регионално и местно равнище, на конкурсни начала, при равнопоставеност между формите на собственост.
Чл. 131. (1) Използването на кабелната мрежа в дадено населено място трябва да става от кабелни оператори при задължително изискване за технологична съвместимост в единни стандарти.
    (2) Задължително условие е плуралистично използване на мрежите и отделянето на програмата от преносната мрежа.
    (3) Националният съвет за радио и телевизия изисква най-малко един кабелен оператор за едно населено място, като гаранция за свободната конкуренция в разпространението на радио- и телевизионни програми.
Чл. 132. (1) Кабелните оператори спазват общите положения, програмните изисквания, както и принципите за реклама и спонсорство, описани в този закон.
     (2) Кабелните оператори осигуряват производство и разпространение на собствени програми и на програми, създадени от независими продуценти.
     (3) Кабелните оператори задължително предоставят извън програмната си дейност и допълнителни услуги, които гарантират свободен достъп и обмен на информация между потребителите.
Чл. 133. (1) Кабелните оператори гарантират прозрачност в използването на нови технологии, достъп до тях и не могат да придобиват изключителни права при тяхното използване.
    (2) Държавата подпомага финансово кабелните оператори при въвеждането и използването на нови технологии.
Чл. 134. (1) Кабелните оператори сключват договори за излъчване на програми, като задължително включват в програмния си лист българските програми с местен, регионален и национален обхват.
    (2) Кабелният оператор изисква с периодичност от три месеца списък на всички излъчени програми и документи за изплатени авторски и сродните им права.

Раздел втори
ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА КАБЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 135. (1)  Кандидатът за кабелен оператор представя на Националния съвет за радио и телевизия всички документи по процедурата за лицензиране, описани в този закон.
     (2) При лицензирането от него се изискват допълнително следните документи:
1. лист с програмите, които ще излъчва;
2. концепция за своя или интегрална програма, която ще излъчва по един от каналите;
3. списък на допълнителните услуги, които се предлагат по кабел (Интернет, включване в други информационни мрежи, мултимедия, телевизионни игри и развлечения).
Чл. 136. Полученият лиценз съдържа всички характеристики, описани в този закон.
Чл. 137. Кабелните оператори се задължават да започнат излъчване на програмите до три месеца от получаване на лиценза.
Чл. 138. (1) Кабелните оператори получават лиценз за радио за срок от седем години.
     (2) За телевизия срокът на лиценза е десет години.
Чл. 139. Оператор, който има лиценз за ефирно разпространение на радио- или телевизионна програма, може да кандидатства за кабелно разпръскване само на тази програма."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за нова глава десета.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за няма, против 104, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Иво Атанасов за създаване на нова глава единадесета "Сателит" със следния текст:
"Чл. 140. Държавата осигурява свобода на разпространение на програми чрез сателит, ако са съобразени с европейските стандарти и вътрешното законодателство.
Чл. 141. (1) Оператор, който ще излъчва чрез сателит и вече има лицензирана програма, предоставя на НСРТ пълна информация за техническите характеристики на излъчвания сигнал, обхвата на покритие и времетраенето на излъчваната програма.
(2) Кандидатстващите оператори за излъчване чрез сателит, които не са лицензирани от НСРТ, преминават процедурата за лицензиране при посочените в този закон условия."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на господин Иво Атанасов за създаването на нова глава единадесета.
Гласували 103 народни представители: за няма, против 103, въздържали се няма.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Допълнителна разпоредба".
Становище на комисията:
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба".
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.
2. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудиовизуална реализация с цел производство на предаване или програма.
3. "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът чрез сигнал на определена честота и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.
4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.
5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.
6. "Български аудиовизуални произведения" са поризведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.
7. "Европейски аудиовизуални произведения" са произведения, създадени изключително или в съдружие от продуценти, регистрирани в страни-членки на Европейския съюз, или в страни, с които Европейският съюз е сключил споразумения за аудиовизуалния сектор. Произведенията са създадени от граждани на една или няколко европейски държави. За европейски ще се смятат и тези произведения, които са създадени в рамките на двустранни договори между европейски страни и трети държави, при условие че европейските съпродуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко европейски продуценти.
8. "Значимо събитие" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.
9. "Изключителни права" е право за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.
10. "Допълнителна информация" е специализирана информация, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио- или телевизионен оператор, но не е елемент от програмата.
11. "Телевизионен текст" е буквено-цифрови данни, които имат информационна, справочна и рекламна част и са предназначени за разпространение от телевизионен оператор.
12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар.
а) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, търговската марка и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;
б) "подсъзнателни средства в рекламата" са индиректни специфични (включително и технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.;
в) "виртуална реклама" е реклама, създадена по софтуерен път или при използване на виртуални образи.
13. "Телевизионен пазар" е всяко пряко предаване към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.
14. "Нови технологии" са всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио- и телевизионни програми.
15. "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи, включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с телевизионния оператор.
16. "Цифрови технологии" са технологии за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, които разширяват възможностите за предаване, обработка и съхранение на допълнителна информация, както и възможностите за качествено приемане."
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В § 1, т. 3 думите "създава и разпространява" стават "създават и разпространяват", а думите "операторът чрез сигнал" се заменят с "БНР и БНТ".
В § 1, т. 9 след думите "само от" се добавят думите "една радио- или телевизионна организация".
В § 1, т. 10 след думите "програмата на" се добавят думите "дадена радио- или телевизионна организация, но не е елемент от програмата".
В § 1, т. 11 след думите "разпространени от" се добавя думата "телевизията".
В § 1, т. 12 думите "радио- или" стават "телевизията".
Комисията не приема предложението.
Буква "в" на т. 12 отпада.
Комисията не приема предложението.
В § 1, т. 15 след думите "аудиторията с" се добавя думата "телевизията".
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В § 1, т. 3 думите "чрез сигнал, предаван от определена честота и който" (???)
В § 1, т. 7 в третото изречение думите "след запетаята" отпадат.
В § 1, нова редакция на т. 11:
"11. "Телетекст" е система за предаване на буквено-цифрови символи и графични изображения, подредени в страници, които могат да носят информационни и справочни данни и реклами и която е предназначена за разпространение от телевизионен оператор заедно с регулярната програма в същия разпръсквателен канал/мрежа, в същото време или отделно в незаето от програмата време."
В § 1, т. 11 след "телевизионен текст" да се добави "или видеотекст", а в края да се добави "в явен вид или закодирани в синхронизиращия сигнал".
В § 1, т. 12, буква "б" в първото изречение думите след "от аудиторията" отпадат.
В § 1, т. 15 отпадат думите "включително и технически".
В § 1, т. 16 след думата "информация" се добавят думите "включително и чрез компресиране на видеосигнал".
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В Допълнителната разпоредба, т. 7 след думите "членки на Европейския съюз" се добавя изразът "в страни, които са трета страна по отношение на Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа".
В Допълнителната разпоредба се добавят следните легални дефиниции:
- "препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория;
- "радио- и телевизионен оператор" е юридическо лице, което носи редакторската отговорност за създаваните и съставяни от него радио- и телевизионни програми, и което ги разпространява само или чрез трета страна; (Тази част от текста се оттегля от вносителя.)
- "пълна програма" е радио- и телевизионна с многообразно съдържание, в която преобладават предавания с информационен, образователен, културен и развлекателен характер;
Следващото предложение се оттегля от вносителя.
- "прозорец" е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика;
- "спонсорство" е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност, или в производство на аудио- и аудиовизуални произведения към директното или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция;
- "личен живот" е живот на човек в семеен, здравен и сексуален аспект."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
Към Допълнителната разпоредба да се добавят следните легални дефиниции: цензура, препредаване, телевизионни прозорци, радио- и телевизионен пазар.
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Допълнителна разпоредба" се изменя както следва:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.
2. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудиовизуална реализация с цел производство на предаване или програма.
3. "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът чрез сигнал на определена честота и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.
4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.
5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.
6. "Български аудио- и аудиовизуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.
7. "Европейски аудио- и аудиовизуални произведения" са произведения, създадени изключително или в съдружие от продуценти, регистрирани в страни-членки на Европейския съюз, в страни, които са трета страна по отношение на Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа или в страни, с които Европейският съюз е сключил споразумения за аудиовизуалния сектор. Произведенията са създадени от граждани на една или няколко европейски държави. За европейски ще се смятат и тези произведения, които са създадени в рамките на двустранни договори между европейски страни и трети държави, при условие че европейските съпродуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко европейски продуценти.
8. "Значимо събитие" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.
9. "Изключителни права" е право за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.
10. "Допълнителна информация" е специализирана информация, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио- и телевизионен оператор, но не е елемент от програмата.
11. "Телевизионен текст" е буквено-цифрови данни, които имат информационна, справочна и рекламна част и са предназначени за разпространение от телевизионен оператор.
12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар.
а) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, търговската марка и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;
б) "подсъзнателни средства в рекламата" са индиректни специфични (включително и технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.;
13. "Радио- и телевизионен пазар" е всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.
14. "Нови технологии" са всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио- и телевизионни програми.
15. "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи, включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с радио- и телевизионния оператор.
16. "Цифрови технологии" са технологии за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, които разширяват възможностите за предаване, обработка и съхранение на допълнителна информация, както и възможностите за качествено приемане.
17. "Препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.
18. "Пълна програма" е радио- и телевизионна програма с многообразно съдържание, в която преобладават предавания с информационен, образователен, културен и развлекателен характер.
19. "Прозорец" е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика.
20. "Спонсорство" е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност или в производство на аудио- и аудиовизуални произведения, към директно или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.
21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Имате думата, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Няколко корекции ми се струва, че трябва да бъдат направени в Допълнителните разпоредби.
Първо, в тялото на закона, господин Райчевски, навсякъде е използвано понятието "телетекст". Легалната дефиниция на "телевизионен текст" трябва да бъде "телетекст". Аз съм убеден, навсякъде ползвахме "телетекст" и това е всъщност точното наименование. Аз предполагам, че е грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е в т. 11, нали?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, в т. 11.
По-нататък аз мисля, че можем да приемем предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по т. 11 в § 1, имам предвид пак за телетекст изразът "в явен вид или закодирани в синхронизиращия сигнал". Уместно е това да го приемем. Казвам това за протокола.
В т. 11 те казват в края да се добави изразът "в явен вид или закодирани в синхронизиращия сигнал".
Значи за "телетекст" това, както се казва, дефинитивно е заложено, това е технологичен проблем и аз мисля, че трябва да приемем това предложение.
И още нещо, което можем да приемем. В т. 16 тримата народни представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев предлагат уместно след думата "информация" да се добавят думите "включително и чрез компресиране на видеосигнала". Става дума за цифрови технологии.
Значи още един път, господин председателю. В т. 11 да добавим накрая "в явен вид или закодирани в синхронизиращия сигнал" и в т. 16 да се добавят думите "включително и чрез компресиране на видеосигнала".
И разбира се, понятието "телевизионен текст" да се смени, както е в тялото на закона, с "телетекст". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по време на работата върху закона по предложение в чл. 12 беше дефинирано "информационно отразяване". Тогава в комисията се каза, че дефиницията ще отиде отзад, в легалните дефиниции. В първото издание на книжката част от текста е попаднал, но във второто издание отсъства. Затова просто предлагам като т. 22 да бъде добавен текстът, който определя "информационно отразяване", а текстът е предаден на комисията, мога да го прочета. Той е следният:
"Информационно отразяване" е създаването и разпространението в рамките на актуално публицистичните предавания и новините с продължителност, необходима за да се предаде изчерпателно съдържанието на отразяваното събитие. В случай, когато друг радио- и телевизионен оператор притежава изключителните права върху събитието, правото на безплатно информационно отразяване включва: правото на директен достъп, на запис, който да бъде използван единствено за създаване на материал с продължителност не по-голяма от 90 секунди."
Това е текстът.

Второто нещо е в т. 18 след "пълна програма" е изписана буквата "и". Трябва да се изпише буквата "е", защото всъщност смисълът е: "пълна програма" е радио- и телевизионната програма... Това просто е техническа грешка.
Третото нещо, което искам да предложа. "Подсъзнателни средства в рекламата" - комисията прие една друга формулировка...
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: После ще я пренесем.
МЛАДЕН ВЛАШКИ: Добре. Мога да го предложа и по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Младен Влашки.
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Искам да предложа една редакционна поправка в т. 11. Прочитам началото с поправката, която предложи господин Димитров - "телетекст" е буквено-цифрови данни.
Смятам, че и вие се дразните от тази несъгласуваност в число на подлога и сказуемното определение. Ето защо предлагам да стане така:
"Телетекст" е буквено-цифрово съобщение, което има информационна, справочна и рекламна част и е предназначено..." и т.н.
По същата логика би трябвало и в т. 9 да не се казва "изключителни права" е правото за отразяване на събитие. Вярно, че гражданственост е добило "изключителни права", въпреки че е предоставено едно право, а да стане: "изключително право" е правото за отразяване на събития". А естествено, в други текстове ще се използва "изключителни права". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Господин Райчевски, имате думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, подкрепям да бъдат приети предложенията на Иво Атанасов, предложени всъщност от Благой Димитров, и всички редакционни поправки.
Искам да добавя само няколко съображения по т. 22. Тази точка е гледана в комисията и съзнателно не е включена тук в доклада, тъй като тя ще бъде предложена на нашето внимание може би на последното ни заседание на Комисията по културата и медиите. Лично аз бих желал да разгледаме още веднъж тази точка. Единственото нещо, по което нямахме ясна позиция не е върху това какво е "информационно отразяване", а срокът 90 секунди беше малко дискусионен. Аз бих желал с вносителя, ако той не възразява, да направим още едно обсъждане и при последното ни разглеждане в комисията да го включим. Ако приемете, може да я гласуваме и сега. Аз няма да възразя.
Също така предлагам да приемем тези разпоредби без дефиницията какво е цензура, която ние ще обсъдим на поредното си заседание в сряда, защото по нея също има да се дебатира още.
Ако господин Влашки желае да поясни или да го оставим за следващото заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли желаещи за изказвания?
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази дефиниция и точното определяне на 90-те секунди е необходима, тъй като наистина ще се промени медийната ситуация в България. И ако досега наистина легитимните оператори, които могат да притежават права и да отпращат други, са изключително ограничени - това са БНР и БНТ и някои само лицензирани оператори, то сега положението ще стане съвсем друго. Точно поради това е необходимо и това разяснение. А нормата от 90 секунди е нормалната европейска норма, която е възприета във всички европейски държави точно по тази материя. Този текст в основата си повтаря принципите на европейските закони, които определят докъде може да се разпростира безплатното информационно отразяване и всъщност е една европейска норма. Затова е предложен тук.
Аз не виждам защо трябва да се дискутира?! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Оттеглям това свое съображение и предлагам да се подложи на гласуване, като в същото време се връщам и към т. 12, където ще се наложи да я коригираме след друго наше гласуване, затова може би е добре да направим това още сега - "подсъзнателни средства" да бъде заменено с "подсъзнателни внушения", тъй като ние променихме един друг текст, към който ще отиде накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата "средства" се заменя с "внушения".
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов по § 1.
Гласували 112 народни представители: за 3, против 108, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 10, против 105, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението за замяна в т. 11 на думите "телевизионен текст" с "телетекст"; на "буквено-цифрови данни" с "буквено-цифрово съобщение" и с добавка в края, като точката става запетая и се добавя: "в явен вид или закодирани в синхронизиращия сигнал".
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
В буква "б" на т. 12 няма да гласуваме замяната на "средства" с "внушения", защото така вече е прието в предишните текстове. (Шум и реплики в залата.)
А, добре, отложили сме текста. Тогава какво ще приемем сега? Решете го как ще бъде.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ние го казахме: "подсъзнателни внушения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, като редакционно изменение: "подсъзнателни внушения". Добре. Значи, в буква "б" - "подсъзнателни средства в рекламата" се заменя със "средства за подсъзнателни внушения в рекламата". Това е терминът, който се уточнява.
В т. 16 след думите "допълнителна информация" се включва "включително и чрез компресиране на видеосигнала".
Моля, гласувайте това предложение, което е направено от господин Благой Димитров.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте за т. 22 така както беше предложена от господин Младен Влашки.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Няма да гласуваме тази редакционна поправка в т. 9. Мисля, че тя е съвсем ясна: вместо "изключителни права е правото" - "изключително право е правото", думата става в единствено число.
Поставям на гласуване Допълнителна разпоредба - § 1 така както е предложен от комисията с направените корекции и редакционни поправки.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
В периода от 11-17 септември не са постъпили питания от народни представители.
Писмен отговор от министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков; от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева също на актуален въпрос на народния представител Иван Бойков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов.

Преминаваме към:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДОНКА ДОНЧЕВА И ПЛАМЕН СЛАВОВ КЪМ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ОТНОСНО ГОТОВНОСТТА ЗА НОВАТА УЧЕБНА 1998-1999 Г. В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Съгласно правилника то трябва да се проведе в един час. Определям на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили 30 минути, на Парламентарната група на Демократичната левица 14 минути и на останалите парламентарни групи по 4 минути. Моля да ми дадете списъци на парламентарните групи за желаещите да се изкажат.
Думата има господин Георги Панев от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото, за да е ясно, заявявам, че словото ми е а
дресирано до представителите на Българската социалистическа, бивша Комунистическа, партия (възгласи от опозицията: "Браво!") и на различните й превъплъщения. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И така, не крия недоумението си от предизвикания дебат по простата причина, че липсва повод, липсва сериозен и тревожен проблем, който да бъде обект на толкова високоотговорна публична дискусия, защото питането на госпожа Дончева и господин Славов към министъра на образованието и науката господин Методиев беше: каква е готовността на министерството, на инспекторатите и на училищната мрежа за започващата учебна година? Отговор беше даден, отговор точен, конкретен, ясен, подкрепен с факти - готовност има и според възможностите на страната, повтарям, според възможностите на страната е направено необходимото за нормалното протичане на учебната година.
Вие отрекохте този отговор и предизвикахте настоящия дебат. Човек би помислил, че налице е елементарно неразбиране, но не е това. Нещата са много по-дълбоки. Вие не желаете и вътрешно не сте способни да разберете процеса на съзиданието (смях от опозицията), колкото и бавен и мъчителен да е той, да приемете плодовете на съзиданието, по простата причина, че сте носители на най-деструктивната и унищожителна идеология и практика в историята на човечеството - тази на комунизма. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Вие просто храните колективна завист към тези, които наистина правят нещо, могат да го правят и не мислят само за себе си, а и за България. Имам правото да ви го кажа, защото фактите говорят за това, докато Министерството на образованието и науката и правителството последователно и отговорно, съобразявайки се с реалностите на страната, извършват конкретни действия за стабилизирането на образователната система, вие с необуздан популизъм и демагогия най-безочливо и безсъвестно спекулирате с близката на всеки български дом, на всяко българско семейство тема за българското училище - с единствената цел да пречите и надеждата да извлечете политически дивиденти. И за да не бъда голословен, ето ви фактите.
Училищата не били осигурени с учебници. Лъжа. Учебниците са осигурени и за пръв път без задължения към издатели и разпространители.
Не са ремонтирани училищата. Лъжа. (Смях от опозицията.) До края на септември ще бъдат завършени започнатите ремонти в 267 училища на стойност 7 млрд. 300 млн.лв. в условията на валутен борд и на бедствието, което сполетя нашата страна, заради вас. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Не било осигурено гориво. Лъжа. Толкова по-безочлива на фона на кошмарната зима на 1996 г. по време на вашето правителство, дами и господа. Нали тогава се възроди военновременното понятие "дървена ваканция"? В ръцете си държа вестник "Труд" от декември 1996 г. и още един брой, и още, колкото искате. Какво пише тук: "Дървена ваканция сковава държавата". - Зловещо! Плод на вашето усърдие, господа.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Говорете за тази година.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ученически бунтове срещу студа - бяха, знаете го. (Реплики от опозицията.) Не си го спомняте?! Така ви отърва.
Конкурсите за директори - били опорочени! Имало политическа чистка. Лъжа!
Постъпили са - слушайте внимателно, около 60 жалби по същество, което прави около 2 на сто от общия брой - 2500 кандидати за конкурси. Шестдесет и три на сто от местата се заемат от старите директори, доказали себе си в конкурса. И ако това са опорочени конкурси и политическа чистка, здраве му кажи.
Измененията и допълненията в Закона за народната просвета били необмислени и вредни за образователната система. Лъжа! За пръв път в кратката история на Конституционния съд с единодушие от 12 гласа "за" и нито един глас "против" атакуваните от господин Драгомир Драганов - не го виждам, и други представители и на Евролевицата, и на БСП текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета просто този иск, тази атака не беше призната от Конституционния съд. Дванадесет на нула, дами и господа!
Спирам дотук. Останалото ще допълнят моите колеги.
В заключение обаче не мога да отмина твърденията, че политиката, която министърът на образованието води, не е българска. И това се казва от хора, принадлежали към партия, която няколко пъти се е опитвала да присъедини България към Съветския съюз (ръкопляскания от блока на СДС), която окичи българските улици и площади с червените знамена със сърпа и чука и която до затъпяване ни повтаряше приказката за слънцето и въздуха за всяко живо същество. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Не съдете за другите по себе си, госпожи и господа комунисти! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За реплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз наистина вече съм убеден след словото, което чух от господин Панев, че българската образователна система не е била добра, щом е създавала такива доценти като господин Панев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За втора реплика има думата господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Панев! Вашето слово ни убеди, че проблемът действително е значим и той заслужава да бъде поставен в Народното събрание.
Колкото до това дали нашата позиция е конструктивна или не, аз ще Ви припомня два Ваши конструктивни акта в Народното събрание - единият, свързан с прословутия закон "Панев", чиято съдба вече знаем, и вторият е предложението по Кодекса на труда. Неговата съдба също знаем. Така че Вие най-малко имате основание да говорите за конструктивизъм тук, в Народното събрание.
По някои от конкретните проблеми моите колеги ще говорят. Но не знам по какъв начин говорите тук за лъжа, след като самият Вие много добре знаете, и още по-добре знае министърът, че нито учебниците са осигурени всички, някои още не са издадени - много добре се знае това. За тези 267 училища може да се направи една проста сметка, че представляват по-малко от 10 на сто от общия брой на училищата въобще в страната - говоря за ремонтите.
Можем да говорим за горивата, ако искате, и за централизацията на горивата, защото вие с вашите фирми на политическите ви братовчеди направихте пълна централизация на горивата, за да приберете и комисионните от тези горива.
Колкото до конкурсите, тази цифра с 60 на сто от новоназначени директори я правите въз основа на една сметка на министерството, без да отчитате начина, по който проведохте тези конкурси и начина, по който унижихте българските учители.
Ще завърша с това, че политиката на правителството не била българска. Да, твърдим най-отговорно, че вие водите една антидържавна и антинационална политика в образованието и обществото скоро ще разбере, скоро ще осъзнае последиците от тази политика. Защото фактите за тази антидържавна и антинационална политика са налице. Можем да говорим и за "Отворено общество" тук, можем да говорим и за проблемите, свързани с религиозното обучение и начина, по който то започва да се прилага. Твърде много са проблемите, които господин Методиев е длъжен тук да заяви днес от тази трибуна, за да се убедим действително, че тази политика, за която говори господин Панев, била чисто българска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има ли желаещи за друга реплика?
За трета реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Чудя се как може господин Панев да омаловажи усилията, които направи господин президентът, господин министър-председателят, господин Бакърджиев да възстановят руския пазар, да вземат части за нашата бойна техника и то с големи усилия, защото точно такива като господин Панев, завършили в бившия Съветски съюз - дори и няколко години, съсипаха руския пазар и сега България страда. Благодаря. (Шум и неразбираеми реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Някак си е неудобно да взимам дуплика, толкова е елементарно.
По първата реплика - безпомощно, господине, там някакво да се каже, чуха го.
Да видим втората реплика. Хайде да ви видим. Оплаквате се и протестирате, че само 267, а впоследствие ще има и още 90, училища са ремонтирани. А вие какво искате? Всички училища да бъдат ремонтирани наведнъж? Браво на вас! Ето, господа, комунистическият начин на мислене. За вас държавата е абстракция, една дойна крава, някакъв отворен Сезам, който непрекъснато излива. Ама не е така. Държавата е на нас, на данъкоплатците, на всеки български гражданин и за всяка стотинка ще държим сметка. И правим това, което е по възможностите на държавата и го правим не само благонамерено, правим го с пълното - как да го нарека - родолюбиво чувство, че трябва да го направим. Но дотам, докъдето може. Ето, това сте вие. Държавата - дойна крава и дойна крава за комунистическия джоб.
Господин президентът! Господин Бончев, само ще Ви припомня. Аз говорех за съветското знаме със сърпа и чука, а не за руския орел. Аз говорех за Съветския съюз, аз говорех за болшевизма, аз говорех за сталинизма, аз говорех за тридесетте милиона жертви, аз говорих за милионите разбити човешки съдби, аз говорих за най-нечуваното престъпление в историята на човечеството. Просто не ви е срам, вашето безочие лъсна по най-възможния безподобен начин. Благодаря ви. (Шум и неясни реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За процедура има думата госпожа Дора Янкова.
Искам да предупредя, че и процедурите, и репликите - всичко влиза във времето. Така че после да няма недоволство.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При тази диагноза на господин Панев и това негово поведение аз вече не виждам смисъла той да бъде председател на Комисията по образование и наука.
Затова левицата ще внесе предложение. Предложете някой друг, има много свестни колеги, много учени хора във вашата група. Но просто той ви излага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше процедура. Правя Ви забележка.
Има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Исках да кажа на господин Панев, че разбирам неговото изказване като начин да си реши личните проблеми, които има в СДС, а не като принос към дебата, с който започваме. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Петдесет и трима депутати внесоха искане за дебат по средното образование сега, в началото на учебната година, водени от осъзнат дълг пред България с оглед запазването на предните позиции, които имахме досега в Европа и света. (Реплики от СДС.) Имам предвид доклада на УНИЦЕФ, с който се надявам да бъдете запознати. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ДОНКА ДОНЧЕВА: Досегашното управление на образованието, осъществявано от МОН, не отговаря на съвременните реалности и идеите за качественото му обновяване и хармонизиране. Господин Методиев нарече тази наша грижа политическа истерия. Така е когато историкът преборва политика, но всеки в гражданското общество днес знае, че оценка за резултатите прави именно опозицията, а с образованието е още по-различно - всеки днес в България разбира от образование. Още повече, господин Методиев, че децата на Вашите избиратели избраха да останат да учат в България за разлика от редица висши сановници на държавата, чиито деца са в чужбина. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Наблюденията по организацията на новата учебна година сочат, че управлението на образованието е в криза, а не че образованието ни е в криза. С чиновническото безразличие, което приехте да разпилявате учебно време поради ремонтите и поради другата несвършена работа, вие пропилявате началото на учебната година. Някъде в Пернишко децата ги карат да берат шипки, но на други места започва лоша организация, която ще се върне много сериозно. Ако имаме занижените критерии, които в момента прилагат и учителите, картината става ясна.
Аз искам да се върна и към проблема с безплатните учебници. Кого топли, господин министре, Вашият отговор, че за първи път сте осигурили пари за безплатните учебници. Нас ни вълнува факта как стана така, че на 15 септември учениците бяха без контингента безплатни учебници и с платени учебни тетрадки, нищо че има Наредба за безплатните учебници. Ние питаме защо не платихте всичко и да поставяте условия и клаузи, които да решат умело този въпрос? Опозицията ще продължава да изпълнява изискванията си и да пледира за безплатния характер на образователните услуги в българското училище. И във връзка с това още повече, че Законът за народната просвета с таксите поставя доста платени услуги и прави комерсиализирано българското образование, въвежда различната имуществена неравнопоставеност в учениците.
Впрочем, напомням Ви, господин Методиев, длъжник сте по Закона за просветата с чл. 44 за платените услуги. Учителите очакват наредбата.
Най-сериозна опасност обаче, господин Методиев, за функционирането на образователната система ще даде продължаващата криза с кадровото обезпечаване. Това, което овластената посредственост направи в образованието, тепърва ще се разгръща в разрушителни процеси. Липсват и компетентни експерти както в МОН, така и в регионалните инспекторати. Затова практически септемврийските съвещания не се състояха.
Подготвеното указание за учебната година е компилат от документи, уважаеми народни представители, от 1993 г., някои от които бяха изхвърлени в последните години с други нормативни актове. Новите чиновници вместо през лятото да готвят правилника към закона, да проучат опита на други страни - става дума за програмата, свързана с проблемите с мрежата на учебните заведения, в тези страни има опит от демографския срив в страните им и има възможности да се адаптираме към тези условия - вместо да седнат и да подготвят окончателно варианта на новите държавни изисквания, нито едно - с изключение на безопасните условия на труда - не е подготвено и върнато в училище, всички тези чиновници се занимават с кадрови чистки в по-ниските нива - при помощник-директорите, при учителите.
След травматизиращите конкурси, разрушили нормалната атмосфера в хиляди училища, сега ще бъде трудно на МОН да разчита на професионализма на новите 1070 директора. Шестдесет на сто от тях нямат шанс да научат, нито пък МОН може да ги научи да ръководят учебните заведения, а тепърва проблемът с конкурсите предстои. Не искам да мисля, че хора като Мария Златева, като колегите им в регионалните инспекторати в Стара Загора и на друго място ще направят своите изводи и ще коригират позициите си. Още повече, господин министре, че Вие не наказахте нито един чиновник, а навремето дори и след писма, като Вашето писмо в Добрич за прием на учениците над приетата наредба в осми клас, Вие не си позволявате друго, освен да накажете себе си като си подадете оставка. Навремето членове на Политбюро излизаха заради такива разрешения, които са над законите и над наредбите, които действат в системата на образованието.
Неподготвеното управление и променящата се среда даде и много лошо отражение върху ръста на безработицата при учителите. Вече 24 - 25%, а това е лош атестат за управлението на СДС, не са на работа. Ние имаме чувството, че вие трябва да избързате с тази програма, защото в противен случай губите възможността да решите окончателно това, което поехте пред нас преди една седмица, защото са се натрупали хиляди проблеми.
Не искам да поставям въпросите, свързани с чуждоезиковото обучение, за което няма средства и кадри. Не можем да търсим друг отговор и по въпроса освен това, че Вие не ни дадохте точен и ясен отговор как ще приберете и ще задържите 600 - 700 хиляди деца, подлежащи на задължително до осми клас образование. В нито едно от Вашите послания през тази седмица аз не чух загрижеността Ви. Това говори, че Вие поставяте образователната система към много конюнктурни, към много случайни изисквания, които водят до нарушаване на традиционните български условия, в които това се провежда.
Затова ние поставяме открит въпроса - или Вие ще смените политиката в Министерството на образованието, за да защитите родните традиции, или просто министерството трябва да смени екипа си във Ваше лице. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за реплика господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моля да простите вълнението ми, аз имам 10 години трудов стаж като даскал.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Учител или даскал?
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Даскал казвам, господине, и не влагам нищо обидно в това съдържание. Напротив, имам първи клас квалификация.
РЕПЛИКО ОТ ДЛ: В комунистическо време ли?
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Да, и точно понеже в комунистическо време ви предлагам да видите колко процента от носителите на втори и първи клас, бяха безпартийни, колко процента директори бяха безпартийни. Аз разбирам, че вие милеете за онова време, когато партийните директори, наричайки себе си "деректори" и говореха за училищата, с руското ударение, и попълваха дневниците си с правописни грешки, бяха перфектни тогава, когато трябваше да се опазва правилната линия за възпитание на учениците. А тази правилна линия, уважаеми дами и господа, ако си спомняте, преди 7 - 8 години излезе в един наш вестник. Това беше онова републиканско на КГБ до всички нови социалистически-комунистически държави след Втората световна война, в което в 36-37 точки се обясняваше как да се унищожат държавите - като се започне от водите и се свърши с образованието.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Ти чел ли си го?
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Да, това беше публикувано в нашите вестници и съм го чел. Прочетете го и вие. Вие изпълнявахте толкова години точно тази директива на КГБ, така че когато майка ми, завършила класическа гимназия влезеше в разговор с мен, завършил социалистическо училище, нивото беше все едно първолак с някой друг. (Реплики от ДЛ.) Разбирам, че ви е мъчно за това възпитание, защото това възпитание, което вече не съществува в нашето училище, или поне се опитваме да не съществува, ви отдалечава от времето, което всички ние смятаме за най-трагичното време на България.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И каква Ви е репликата?
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Репликата ми е следната - не плачете за хората, които нямаха достатъчно ценз в образованието и провеждаха една чужда антинационална политика. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
За втора реплика господин Господин Тонев.
ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Дончева! Тезата, която изложихте пред народните представители, отхвърля извършеното от Министерството на образованието и представя дейностите, свързани с функциониране на самата система на образование като управленска криза. Мисля, че един подобен подход е, първо, неверен, и второ, непродуктивен. Намирам за неуместна нагласата да се атакува по политически съображения точно в този момент - началото на учебната година.
Затова е и моето желание да ви припомня едно изказване на вашия министър от 1996 г. в подобна ситуация, в навечерието на учебната година. Той казва следното: "Има една заблуда, на която всички изглежда сме подвластни - колко добро беше училището някога и колко зле е днес. Четем и слушаме оценки, които натрапват една апокалиптична картина за лутания, хаос, колапс и какви ли не ужасии". И заключава: "И в кризисната днешна ситуация училището - най-сериозната национална институция, се оказва най-стабилната, най-издръжливата, най-неотклонно следваща своята линия". Напомням ви, това е септември 1996 г. Мисля, че повторението на ситуацията звучи като фарс.
Естествен е егоцентризмът на всяка една организация, но приложен към образователната система - система, в която преобладаващи са друг вид ценности, този егоцентризъм е непригоден. Затова и смятам, че нашата обща привилегия по-скоро е да търсим все пак някаква форма на съгласие по актуалните проблеми, както и по вижданията за бъдещето на нашето образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тонев.
За дуплика - госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Наистина репликата, която ми се прави от господин Бешков, е много сериозна. За първи път чувам такава квалификация към родното училище, че то изпълнявало повелите на КГБ... Това не е било никога така. ("Е-е-е!" и силно оживление сред мнозинството.)
Но днес всички знаете, че ние изпълняваме повелите на "Отворено общество" в българското образование! И аз имам желание да кажа на господин министъра, че той трябва да потърси извънучилищните дейности, цялата система на възпитателната работа не в измислените концепции, които разработи неговият приемник Румен Вълчев - с готови структури, които, ако си позволи дори и господин министър Методиев да изхвърли от образованието, ще бъдат поети от структурите на Румен Вълчев и сие, които работят за "Отворено общество". От това се притеснявам, господин Бешков - че нашите деца отиват в лапите на други интереси, на секти и на други фондации, които е известно, че не работят за България.
Що се отнася до това, че винаги е имало компетентност, аз съжалявам за това, че не сте получили солидната подготовка, както трябва. Нашите деца и досега носят радостта от успехите по олимпиади в света. Чувате за всичко това тези дни и аз нямам съмнения. Децата не са в криза. Аз посочих, че в криза са тези, които управляват образованието... Ето какво е станало с конкурсите през тази година: начална учителка в 28-о СОУ - София става директор на гимназия!? Тези неща вие ги правите сега. Те не са от времето, за което ми говорите.
На господин Тонев, когото уважавам като член на комисията, аз също казвам, че ще търсим общите теми. Ние работихме много компетентно по Закона за образованието. Сега ще търсим и със Закона за учебните планове допирните точки. Но тревогата за училището те трябва да я имат. И това, което е казал преди две години господин Илчо Димитров, не се различава твърде много от това, което сега говорим, защото неумелото ръководство и кадровата чистка допринесоха за сваляне на рейтинга на българското училище на едно от предпоследните места в Европа - напомням за доклада на УНИЦЕФ, а току-що парламентарната ни комисия направи среща с парламентаристи от Ирландия. Тяхната оценка за българското образование беше висока и повелята беше: инвестиции на първо място в страната за образованието, защото - казаха - Ирландия се оправи в резултат на грижата към средното образование. Те ни препоръчаха сериозна грижа и по отношение на системата за преквалификацията на учителите, така че насоката, която следваме в нашия дебат, е общоевропейска, общочовешка. Тя е дълбоко българска! Не се дразнете и не политизирайте въпроса, а нека да търсим все повече онова общо, което ни свързва, в името на децата, които са общи и са без цвят, за всички нас. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Лютви Местан от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Струва ми се, че този дебат би бил много по-съдържателен, много по-смислен, ако не се предаваше директно по телевизията. Ако бе възможно, бих направил процедурно предложение да не се излъчва. Ще си бъдем по-полезни, уважаеми колеги, защото независимо как е предизвикан и кога е предизвикан, един разговор за образованието е необходим, стига целите на дебатите да са да помогнем на образователната система, а не да преследваме политически цели.
Така например за мен е странно и моля да бъда разбран правилно, да се атакува министърът на образованието и науката в частта за ремонтите на държавните училища. Искам това ясно да се чуе. Далеч преди да се заговори за 190 млрд.лв. преизпълнение на приходите в държавния бюджет, бе намерен един, ако не прецизен, то много добър механизъм за разпределение на близо 8 млрд.лв. за ремонт. Ремонтите са на път да приключат тези дни и това е нещо, което трябва да се признае. Нищо няма да спечелим, ако на бялото кажем черно. Не до това се свеждат проблемите на българското образование днес.
Друг ориентир трябва да имаме, когато оценяваме работата на едно просветно министерство. Според мен този критерий, този ориентир се свежда до въпроса прави ли възможното министърът на образованието и науката за привеждане на образователната система, на мрежата от училища и специалности в съответствие с новите пазарни потребности от интелектуален продукт? Това е основният проблем. Може би е време да спрем да се гордеем, че имаме една от най-добрите образователни системи не само в Европа, а и в света, защото в тази добра образователна система вече се появиха първите пробойни. Те са липсата на солидна подготовка поне по един чужд език - бил той западен или руски.
Няма и създадени условия за обучение със съвременни средства за комуникация: компютри, Интернет, сателитни връзки. Все още не са създадени предпоставки за обучение по основните принципи на функционирането на обществото, в това число и на гражданското общество. Нямаме една променена, адекватна на новите реалности система от професионални училища.
Тези въпроси и решаването им са ориентирани към приемането на два изключително важни закона: Законът за учебния план и Законът за професионалното образование. За мен основен критерий за това каква политика водят управляващото мнозинство и министърът на образованието и науката ще бъде готовността им този път при приемането на тези закони наистина да си партнираме, наистина да приемем едни добри закони за учебния план и за професионалното образование. Струва ми се, че тогава вече, ако повторим грешките, ако мнозинството отново се самоизолира, ние няма да спестим и критиките. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Димитър Стефанов от Парламентарната група на Народния съюз.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Този дебат се провежда в самото начало на учебната година. Съвсем наскоро, преди ден-два, България изпрати децата си на училище. Плискаха им вода, закичваха ги с цветя, здравец, тук-таме просълзяваха се родители, баби с естественото умиление и надежда. Проводихме децата на училище с очакването, че там пък всичко е наред, че ги очакват добри учители, достатъчно на брой, чисти, светли стаи, може би да миришат още на прясна боя, че всичко е наред и през зимата ще бъде топло, ще има храна.
Доколко и дали това е така? Уместно, важно е, ние сме длъжни тук да проконтролираме до каква степен това е така. Защото иначе картината на умиление, която винаги изниква в съзнанието ни и в живота ни в началото на учебната година, ще се превърне в една горчива ирония.
Тук в тази зала, тук от тази трибуна трябва да прозвучат истините, измеримите факти. Не говоря за стихийни обобщения, за оценъчни съждения, които имат популистки, политически характер. Тук идват най-отговорните хора на държавата, министърът е тук, той ни дава сведения, които са организирани за него, и той лично и целият му екип.
Каква картина очертават обективните данни? Вече бяха изнесени цифри, няма да ги повтарям. Излиза, че в по-висока степен, отколкото в която и да било досега година след 10 ноември, имаме една задоволителна готовност за началото на учебната година. Даже почти всички цифри сочат по-високи абсолютни стойности от тези, които сме имали досега, за сравнение. Говоря пак за последните девет години от 10 ноември насам. Би казал човек, ако изобщо е възможно тази тема да се разглежда обективно, че имаме даже основания за един умерен, предпазлив оптимизъм.
Защо е тогава тази атмосфера на криза, на мрачност, с която се опитват да обгърнат целия този въпрос и началото на учебната година? Тук ние не си задаваме въпроси, за да научим истината за първи път. Тук въпросите са риторични, колеги. Всички ние знаем отговорите. Смятаме, че за някого те са неудобни и искаме той да си ги признае и да поеме вината.
Такъв ли е случаят обаче с образованието? Аз смятам, че определено не е. Каква е тогава целта? Явно да се вдигне шум. Моментът е наситен с висока емоционалност. Началото на годината е, казах, все някой ще повярва, че нещо от тези неща, които се подхвърлят тук е така, не че нещата не са наред.
Но има и друг политически аспект. Министър Методиев в правителството представлява Демократическата партия от Народен съюз, които заедно със СДС са член на Обединените демократични сили, които имат отговорността за управлението на страната сега. (Председателят звъни.) Много би било удобно да се вкара клин в ОДС, министъра на Демократическата партия. Не случайно видяхме атаки срещу господин Върбанов, срещу господин Бояджиев. Тази тактика е прозрачна.
И понеже има грижа за прогресивните традиции на българското образование, искам да припомня, че в началото на века министър-демократ, Мушанов, е внесъл и е автор на един от най-устойчивите закони и уважавани закони на образованието. И аз мисля, че основание за достатъчно оптимизъм е, че днес нов министър-демократ се занимава с една реформа, която ще даде основите да се формират мислещи, съзнателни хора, граждани на едно свободно общество, лишени от наслоенията на промиването на мозъците, което четири и половина десетилетия търпяхме. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има думата независимият народен представител господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Аз съм независим народен представител, колкото Вие сте марсианец. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, не се занимавайте с мен, а говорете за просветата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм председател на Българския бизнесблок и патриотичния център "БББ". Този, който някои от вас се стараят да го разбият, но не успяват. Благодаря.
Ще ви дам само един цитат, той е много кратък. Един мой приятел в Гърция от министър на отбраната стана министър на образованието, науката и вероизповеданията. И на моята дълга среща с него, на моя въпрос защо не се пребори с Коста Симитис за шеф на ПАСОК и министър-председател, той каза следното: "Другите министри имат 4 на сто, аз имам 24 на сто от бюджета на Гърция, тъй като ние желаем да запазим младите хора тук, в Гърция. Да стават менажери тук, а не да мият чинии в Канада, в САЩ и в Австралия. Аз съм длъжен да запазя религията, гръцкото семейство и най-вече високото образование на нашите деца." И ми цитира спортните зали, баскетболните зали ми цитира, цитира ми всички елементи, които са направили образованието и науката там привлекателни за младите. А ние в тази зала си говорим за червени и сини, размахват се показалци в червена и синя посока. Ами това е порнография! (Смях и възгласи в залата: "А-а-а!") Това е абсолютна порнография!
Аз ви умолявам, умолявам ви! Ето, някакъв случаен господин каза: "За какво?". Ами следи ми устните, бе, аматьор! (Смях.) За твоите деца става дума! Моите са изучени и имат фирма в Лос Анжелис. За твоите деца става дума! За нашите тук, за българските деца става дума!
Аз присъствах във Владая на откриването на учебната година, където нашият депутат Весо Бончев даде дарения. И ви казвам, няма година, която да съм пропуснал, на първия учебен ден да не съм бил в съответното училище. И ние, външните хора там, които нямаме деца, сме докарани близо до сълзи, като видим с какво доверие и деца, и родители отиват в този храм.
И не може да отречете, че България не е имала високо образование! Не може да отречете, че българският народ през този век е достигнал едно високо ниво! Всичко друго е политизиране, лъжа, порнография и измама! (Оживление в залата.) Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата народният представител Цветан Димитров, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Петнадесети септември остана в календара на есента с много цветя, усмивки, трепетни вълнения, незабравими мигове у деца, учители и родители и още нещо. Едно на пръв поглед техническо питане, на народни представители за готовността на Министерството на образованието и науката за започване на учебната година, прерасна в дебат за българското образование, политически дебат, чиито цели изглеждат прозрачни.
Но нека проследим хронологията. След като през 1997 г. Обединените демократични сили поеха управлението на страната, Министерството на образованието и науката завари в своя "заден двор" хаос, наследен заради многото ненужни експерименти, псевдонаучни подходи, липса на ясна концепция за системата на народната просвета, милиарди дългове към доставчици на учебници и учебни помагала, и разбира се, добрите традиции и качеството на българското средно образование.
Беше започната амбициозната задача, чрез законодателни и управленски инициативи, като се запази духът на Закона за народната просвета от 1991 г., нашето образование да бъде успешно интегрирано в европейската ценностна система.
С поправките в Закона за народната просвета се постигна деконцентрация на управленските структури, оптимизиране на училищната мрежа, въведе се 12-класната система на обучение, формулираха се ясно държавните образователни изисквания. Практически беше решен въпросът с майчиния език. Освободени бяха доходите на училищата от мита, такси и акцизи.
С влизането в пленарна зала на Закона за общинските училищни настоятелства, се осъществява граждански контрол върху образованието.
Предстои приемането на законите за общообразователния минимум, учебния план и професионалното образование, които са на ниво проект. Аз ви гарантирам, че до края на месец март 1999 г. тези закони ще бъдат приети.
Учениците вече с носталгия си спомнят за "дървените" ваканции и течащите покриви, защото за пръв път централно бяха осигурени над 100 млрд.лв. за горива и за ремонтни дейности.
Въпреки тежкия демографски срив нямаше масово закриване на училища и драстични съкращения сред учителите. Числата говорят, че от 159 003 лица, заети в системата на народната просвета, за догодина се предвиждат съкращения на 55 бройки. Числата говорят, че 253 души ще бъдат съкратени.
А исках да кажа за училищата - само 55 училища са закрити в страната поради тежкия демографски срив.
Учебниците, учебните помагала и училищната документация навреме пристигнаха във всяко българско училище. До момента, с ден вчера, 54 на сто от учебниците и учебните помагала са влезли в сградите на българските училища. До края на септември въпросът ще бъде решен и това е масова практика от предишните години.
За една година и няколко месеца не е възможно едно министерство да реши всички проблеми. Къщата гори за един ден, а се строи за години. Не искам да ровя назад във времето, да посочвам кой е виновен и защо това или онова не е осъществено, но това министерство и този министър показаха, че правят много, за да сложат ред в съществувалия до неотдавна хаос в българското образование, да му дадат реална стойност, да сложат край на експериментализма, който всъщност увреждаше морално и физически децата.
И точно сега, в този момент, се хвърля огън и жупел върху образователната политика от депутати, които всъщност не знаят какво правят. Докато досега нито едно правителство не обърна внимание на българския учител, на човека, чиято професия е повече от съдба, то сега мнозинството на Обединените демократични сили за първи път предвиди в закон всички служители в системата на народната просвета да получават по три допълнителни заплати - за 24 май, за 15 септември и за Коледа. (Ръкопляскания от мнозинството. Силен шум в блока на ДЛ.) Мога да твърдя предварително, че това ще бъдат поне три брутни заплати за 1999 г., а вие, дами и господа от БСП, гласувахте против това предложение. (Шум в блока на БСП.) Тук става въпрос за близо 50 млрд.лв., които ще бъдат осигурени в държавния бюджет за 1999 г.
В разискванията и в проекта за решение се говори за политически чистки и временни трудови договори на учителите. Фактите говорят друго. От проведените около 2000 конкурса за директори на училища, 63 на сто са спечелени от досега изпълняващи длъжността. А жалбите срещу процедурни и други нередности са 55. Тук за какъв процент става въпрос? И говорим за масови чистки.
Визирайки понятието "временни трудови договори", вие стигате до политически цинизъм, защото пишете: "говори се", "чува се" и т.н. Ами погледнете разпоредбите в Кодекса на труда и не говорете излишни неща! Обърнете се и към решението на Конституционния съд в поправките на Закона за народната просвета. Как не отхвърли нито един член от закона!
В трудния преход към пазарна икономика и евроинтеграция Министерството на образованието и науката и цялото общество положиха достатъчно грижи за застрашените от отпадане от училище деца. Процентът им към днешна дата е 1,98 на сто. За сравнение, в Европейския съюз това число е 9,85.
Много неща могат да се кажат още за направеното и за пропуснатото. Да, има и субективни грешки. Жалко е, че те станаха новини.
Много неща могат и да се пожелаят: заработването на Фонда за развитие на системата на народната просвета, унифицирането на зрелостните изпити чрез Националния тестови център, изработването на регионални програми за оптимални териториални структури на системата на народната просвета. Но едно трябва да бъде ясно: нека постигнем съгласие, че финансирането на образованието ще бъде един от основните приоритети на правителството и през 1999 г., че възходът на самото образование изисква съвместните усилия и на правителството, и на Министерството на образованието и науката, и на общините, и на родителите, и на обществеността, и на опозицията. Жребият е хвърлен, преминете рубикона заедно с нас. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Има ли реплики? Няма реплики.
Има думата народният представител господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Пламен Славов, народен представител от 17.Пловдивски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Решаващ въпрос за нормалното функциониране на системата на средното образование е нейното финансиране. В момента парите, които държавата отделя за тази цел, са няколко пъти по-малко от това, което осигуряват европейските държави. Анализът на средствата от държавния бюджет за образованието показва, че държавата се отказва от водещата си роля за решаването на неговите основни проблеми. Те не се залагат като приоритет, защото финансирането на средното образование не гарантира в никакъв случай неговото развитие, а осигурява само мизерното му съществуване.
Истина е, господин Димитров, че ние претендирахме за трудово възнаграждение на българския учител, съизмеримо със средната работна заплата за страната. Това е истината и нека българските учители, българските просветни дейци и българското общество знаят, че това е истината, а не това, което вие казвате.
Ниските заплати, липсата на съвременна материално-техническа база демотивират просветните дейци и ги принуждават при възможност да преминават на друга работа срещу по-добро заплащане и условия на труд.
Българският учител се нуждае от трайно решение за размера на неговото трудово възнаграждение спрямо средната работна заплата за страната. Вместо да получават достойно възнаграждение като оценка за тежкия си труд, учителите ще чакат трикратно стимулиране през годината, при възможност и със съгласието на финансовия министър.
Правителството и Министерството на образованието и науката търсят решаването на проблеми с финансирането в средното образование чрез постепенно освобождаване на държавата от бремето на издръжката му. Типичен пример са средствата, които се отпускат за неотложни и текущи ремонти на училищата. Общините, които имаха възможности, поеха почти изцяло най-необходимите ремонтни работи, за което Министерството на образованието и науката и Министерският съвет нямат никаква заслуга. Отпуснатите 7 млрд. и 300 млн.лв. от държавата за ремонти са предназначени за 358 училища, което е едва около 10 на сто от общия брой в страната. А всеки може да прецени при днешните цени на материалите и строително-ремонтните работи какво може да се направи в голяма училищна сграда за 20 млн.лв.
Правителството и министерството упорито мълчат и относно факта, че всъщност това са пари, недадени на образованието с рестриктивния бюджет за 1998 г. Когато гласуваха бюджета, управляващите безцеремонно намалиха с милиарди очакваните приходи и орязаха разходите за образованието. Бяга се и от отговора на въпроса: защо парите за ремонт бяха отпуснати на училищата в началото на септември, което отлага нормалното начало на новата учебна година до 30 септември за 267 училища и до края на октомври за 91 училища.
Всичко това е доказателство за слаба организация и управленско безсилие на Министерството на образованието и науката.
Специално внимание във връзка с подготовката на новата учебна година заслужава и въпросът за учебниците и учебните помагала и снабдяването на учениците с тях. Традиционните проблеми с издаването и цените на учебниците, учебните помагала и пособията, необходими на учениците, поставиха хиляди български семейства пред трудно разрешими проблеми. Финансовото бреме се превръща в непреодолимо за немалко родители. В тежката икономическа и социална ситуация, в която са поставени десетки хиляди български семейства, непрекъснато продължават да се увеличават и без това високите разходи за храна, учебници, учебни помагала и транспорт. Това отново поставя въпроса за обхвата на подлежащите на обучение и напусналите училище, за застрашителното увеличаване на неграмотността и ниската образованост. В страната необхванатите ученици надхвърлят огромното число 45 хиляди. По същество и по този проблем държавата се е отказала от водещата си роля и конкретни задължения.
В навечерието на обсъждането и приемането на бюджета за 1999 г. остават опасенията и тревогите, свързани с отрицателните тенденции, които се очертават в държавната политика за финансиране на образованието. След поправките в Закона за народната просвета финансирането на училищата ще е на базата на унифициран норматив за издръжка на един ученик, без да се отчитат не само специфичните демографски, а и социално-икономическите условия на общините, необходимите разходи за транспорт и пр. Не бяха чути предупрежденията, че цели райони в страната няма да могат да издържат училищата си. И отново общините и кметовете ще излязат виновни за неуредиците и напрежението сред ученици, учители и родители.
Българското образование преживява сериозна криза с последици, които на този етап не са обществено осъзнати. Основна причина за занижаване качеството на средното образование е тежката икономическа и социална обстановка в страната, която довежда до невъзможност - приключвам, господин председател - хиляди български семейства финансово да осигурят образованието на своите деца. Това води до опасно увеличаване на престъпността сред малолетните и непълнолетните, проституцията и наркоманията още в ранна възраст.
В заключение - всичко казано дотук налага извода, че политиката на правителството на Обединените демократични сили и на управляващото мнозинство в средното образование нанася тежки поражения на образователната система и ще доведе до непоправими последици за българското общество. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Заместник министър-председателят господин Александър Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Вземам думата след господин Славов съвсем целенасочено, въпреки че очевидно образованието не е моят ресор.
Господин Славов си донесе тук няколко листа и ги прочете с патос. В тези листове той беше написал много общи думи, които нормално е един народен представител да не ги чете, а да извират от сърцето му. (Шумно неодобрение от опозицията.)
Аз ще чета, защото няма да правя емоционални изказвания, а ще ви прочета цифри и затова ще си позволя да чета. Знаете, че обикновено нямам тези навици.
До края на м. ноември 1996 г. - започвам от 1996 г. очевидно, защото трябва да направим някакво сравнение - не бяха обезпечени финансови средства за покриване нуждите от течни горива за отопление на държавните училища на пряко финансиране от Министерството на образованието и науката. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божков, извинявайте, но господин Найденов и господин Глушков през цялата зала не можете да се надвиквате!
Продължете, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: През м. декември 1996 г. бяха авансово доставени течни горива за отопление на бедстващите специални училища и интернати, които бяха частично разплатени с бюджетни средства, и остана задължение за над 300 т гориво, доставено от "Мултигруп" АД, Бургас.
През този период - до края на м. януари - голямата част от останалите държавни училища ползваха принудителна ваканция в рамките на резерва от учебно време или учеха без отопление в условията на намалени учебни часове. Тоест, през 1996 г. - всички помнят - през зимата имаше "дървена ваканция", учениците се радваха, образованието страдаше, а горивото се доставяше от "Мултигруп".
В края на м. януари - говорим все още за правителството на Жан Виденов - бяха осигурени бюджетни средства и беше сключен договор за продажба на горива с "Нефтохим" ЕАД. След проведените разговори с тогавашния директор на "Нефтохим" господин Неделчев и предвид задълженията към "Мултигруп", Бургас, бе подписан договор за изпълнение с последния за 1997 г. В резултат на това се наложи правителството на Обединените демократични сили през 1997 г. да взема спешни мерки.
Искам да ви обърна внимание на две цифри: в бюджета за 1997 г. за образованието бяха предвидени около 150 млрд. лева. Поради тежкото състояние на училищата, поради нуждата от подпомагане на българското образование, с протокол от 25 ноември 1997 г. между Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката, на Министерството на образованието и науката бяха приведени целево за осигуряване на необходимите средства за горива, за електроенергия и топлоенергия за целия отоплителен сезон от м. октомври 1997 г. до април 1998 г. общо 115 млрд. 644 млн. и 100 хил. лева. Връщам ви обратно към цифрата в бюджета: 150 млрд., допълнително правителството осигури още 115 млрд., именно за нуждите на българското образование.
В противовес на това, което преди малко господин Славов твърдеше - за собствените средства на общините, искам да обърна внимание, че от тези 115 млрд. за учебни заведения в цялото министерство са отпуснати 29 млрд., а за общински учебни заведения са отпуснати 86 млрд. лв.
Парите бяха отпуснати от бюджета на страната за 1997 г. и съгласно указанията на Министерството на финансите с тях следваше да се разплатят съществуващите задължения към доставчиците на електроенергия, топлоенергия, твърди и течни горива, газ и авансово да се приведат средства за бъдещи разходи в рамките на отоплителния сезон.
До 25 декември 1997 г. Министерството на образованието и науката, както и останалите министерства, получили средства за отопление, следваше да се отчетат пред Министерство на финансите за усвояване на предоставените им средства.
В изпълнение на този протокол, Министерството на образованието е сключило договори и е подписало споразумения, както следва - с Националната електрическа компания за електроенергия в размер на 2 млрд. и 740 млн. лева за държавните училища и 10 млрд. 965 млн. лева за общинските училища; с "Топливо" АД за твърди горива в размер на 580 млн. лева за държавните училища и за 3 млрд. и 680 млн. лева за общински училища и детски заведения; с отделните дружества "Топлофикация" за топлоенергия в размер на 4 млрд. и 169 млн. лева за държавните училища и 13 млрд. 359 млн. лева за общинските училища; за електроенергия, топлоенергия и газ на други доставчици - 494 млн. лева за държавните училища.
През изминалия отоплителен сезон за държавните училища бяха усвоени всички средства, с изключение на тези за течни горива, както знаете, поради меката зима. За общинските училища и детските заведения има незначителни остатъци от средства - за електроенергия в НЕК в размер на около 480 млн. лева и около 74 млн. лева за твърди горива в "Топливо" АД.
Неусвоените средства за течни горива в размер на 6 млрд. и 873 млн. лева за държавни училища и 18 млрд. 112 млн. 445 хил. лева за общински училища, са по сметки, този път за голямо съжаление на някои в тази зала, не на "Мултигруп", Бургас, а на "Нефтохим", Бургас.
Сравнително големият остатък от средства за тези горива е в резултат на решението на министъра на образованието и науката към 5 март 1998 г. на база на съществуващите наличности и възможността от реализиране на икономия за следващия отоплителен сезон предвид сравнително топлото време да се спре изтеглянето на горива от "Нефтохим". В момента "Нефтохим" има горива отново за целия отоплителен сезон, за всички училища и в момента е в процедура на сключване на договори с дистрибутори, така че от "Нефтохим" през дистрибутори директно ще бъдат доставяни горивата в училищата без да има нужда да ползваме услугите на "Мултигруп". (Шумни реплики на неодобрение от опозицията.)
Дистрибуторите, уважаеми дами и господа, се определят с конкурс за разлика от времето, когато се определяха от господин Стефан Неделчев и неговите приятели от "Мултигруп".
Господин Стефан Неделчев беше май член на Висшия съвет на БСП, ако не се лъжа.
През настоящия отоплителен сезон реализираната икономия ще позволи осигуряването на отоплението с течни горива при нормални климатични условия до 31 декември 1998 г. Ще бъдат доставени неиздължените количества дизелово гориво по квотата на общините и ще бъдат заредени държавните училища. Зареждането с горива ще се осъществи от "Нефтохим", Бургас, на което Министерството на образованието е представило цялата необходима информация.
Разполагаме от страна на "Нефтохим" с информация от днес сутринта, че количествата са налице. Повтарям още един път - няма да има българско училище тази зима, което ще остане без осветление, без ток и да има "дървена ваканция" по тази причина. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Марангозов, понеже се интересувахте - времето свърши и мога точна сметка да Ви дам: пет минути и половина госпожа Дончева говори, пет минути и половина - господин Славов, три минути бяха двете реплики на господин Такоров и господин Великов, тридесет секунди - процедурата на госпожа Янкова - всичко четиринадесет минути и половина. (Шум и реплики в залата.)
До мен има математик и ме контролира.
Има думата народният представител господин Младен Влашки от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Реплики от опозицията.)
Господин Козалиев, четете правилника и ще разберете колко време има министърът!
Имате думата, господин Влашки.

МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От тази трибуна преди една седмица госпожа Донка Дончева очерта една апокалиптична картина на българското образование. Според нея се допуска "огромно напрежение". Според нея "тревога трябва да бие цялото общество". Според нея "това е същински ад" и т. н. Аз твърдя, че картината, която ни описа госпожата, е фарсова, а не трагична. И ще докажа това с факти, които са наследени от миналото в нейния избирателен район.
Какво твърди тя? В Пловдивско не приемат новите ръководители на училищата. Да, уважаеми дами и господа, но ето как става това. В Техникума по текстил и облекло, когато пристига новият директор, старият е в болнични. Новият директор констатира следното: "На всички мои въпроси, зададени по повод организацията на работата, госпожа Атанасова отговаряше, че не знае и не е уведомена. Оказа се, че в училището има в момента една чистачка и не се знае нито кой охранява техникума, нито как се казва, нито кога и как ще бъде на работа". В Средно общообразователно училище в гр. Съединение след почти двумесечно отлагане от страна на бившия директор за предаване на задължителната училищна документация, настоящият констатира: "Днес, 15 септември, започвам учебната година с липси в задължителната документация. Особено ме затруднява отсъствието на дневника за регистриране на трудовите договори." Първият директор е работил тази работа 10 години, вторият директор - също 10 години.
Какво твърди още госпожа Дончева? Проваленото конкурсно начало помело стотици опитни директори на училища. Да, уважаеми дами и господа, но какво значи опитни. Средно общообразователно училище "Симон Боливар", Пловдив, опитът на предишния директор го е превърнал в своего рода педагогически мъдрец. Заглавната страница на книгата за впечатления от контролната дейност на директора на училището е декорирана от него собственоръчно с мъдри мисли, като следните: "Колкото по-малко работиш, толкова по-малко грешки ще допуснеш!" и "По-добре да печелиш от нещо няколко процента, отколкото от нещо сто процента!". (Смях.) Воден вероятно от последната мъдрост е осчетоводил сумата от 299 хил. 544 лв. не с фактура или друг документ, а собственоръчно върху един лист така: "За тази сума е даден компютър "Правец 16" за ремонт". Този директор е трупал опит на това място 26 години!
Какво твърди още госпожа Дончева? Че не се извършва устройване на отстранените директори на подходящи места. Да, уважаеми дами и господа, защото в Средно професионално техническо училище в с. Куклен "опитният" бивш директор е развил следния умел сюжет: той излиза в болнични до 1 август и назначава временно за директор един от учителите. На 3 август, след като титулярът се е върнал, са издадени шест заповеди - пет подписани от него самия и една с N 57, поучителна за начина на устройване. С нея временният директор, който вече не е временен директор, назначава действащия директор за учител- агроном, считано от 1 август. На 4 август учителят-агроном, който същевременно е и директор, издава нови три заповеди и т. н. Наистина "опитен" директор със стаж и то 11 години!
Какво твърди още госпожа Дончева? Остават открити въпросите за това, че прогресивните традиции на българското образование няма гаранция, че ще бъдат възстановени. Да, уважаеми дами и господа, дано не бъдат възстановени прогресивните традиции, които са описани в следната докладна от новия директор на Основното училище в с. Крум: "Не ми бяха предадени, поради това че не съществуват, следните документи от задължителната училищна документация: инвентарна книга, отчетна форма, книги с протоколите от заседания на училищния съвет, паспорт на училището, документация и т. н. Материално-техническата база е неподдържана, в окаяно състояние. Един декар от училищния двор бе даден под наем и засят с домати, царевица, дини, пъпеши и всичко това вътре в двора на училището. Имаше специален отвор в оградата, която граничи с двора на бившия директор, откъдето прескачаха кокошките и мисирките на директора и си пасяха в училищния двор". (Смях и ръкопляскания от мнозинството.) Този "прогресивен", "опитен", "пометен от проваленото конкурсно начало" професионалист, е практикувал там 16 години!
Ех, защо е тогава този смешен плач? (Ръкопляскания от мнозинството.) Поради забрава ли, но що е забрава? Аз няма да отговоря, ще цитирам един съвременен български писател: "Какво е забравата? Прогресивна склероза, скоротечна деменция, болест на Алцхаймер, забравих точно какво беше, но се сетих, че наскоро в Атина излезе нов диск на българската соцгрупа "Алцхаймер" с атрактивното заглавие "Край на лошите спомени". На това Селиндъжър би казал прословутата фраза от "Спасителят в ръжта" - "Спете здравата, простаци!" (Бурен смях и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Кети Граматикова от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги! (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, правя Ви забележка!
КЕТИ ГРАМАТИКОВА: Тук се казаха много факти, които са неоспорими, но аз искам да кажа нещо по-друго, което забелязах, когато внимателно прочетох стенограмата от миналия петък. Оказва се, че най-добре е да се четат стенограмите, когато говори госпожа Дончева.
И така, там открих една лексика, която мен ме учуди. Тази лексика използва една толкова млада колежка по литература. Там открих и няколко ключови думи, които всъщност са смисълът на този дебат, който продължава един час. Това са "новите партийни активисти", "пометени стотици опитни директори", "освобождаване на неудобни учители", "унищожен професионализъм", "политически фарсове", "програсивни традиции". Това са ключовите думи, госпожо Дончева, във Вашето питане.
И сега и аз искам да кажа нещо именно върху това, което Вие питате. Просто искам да Ви отговоря с моя дълъг педагогически опит. Аз тук съм живата история на българското образование, колкото и нескромно да звучи това.
Благодаря на господин Влашки, че той говори за "опитните директори", но аз имам спомен от един "опитен директор", който остави срамна страница в българското образование, и горчив спомен в абитуриантите на първия випуск на Езиковата гимназия в гр. Сливен. Този "опитен директор" си разреши да прогони от тази щастлива за децата вечер учителката французойка, която беше долетяла от Франция, едва събрала пари за билет, взела от своята сестра красива рокля и купила сто бели карамфила за всеки един от своите ученици. И представете си тази тъжка гледка: сияещите лица на учениците бяха разплакани, Катрин Льо Клоарек плачеше над тези ненужни вече бели карамфили. Тя никога не написа нито един ред на своите колеги, на своите приятели. Тя сигурно с омерзение си спомня за нас. Тя беше на 26 години. А този "опитен директор" беше физкултурникът на училището, който всяка сутрин играеше тенис и мач с идеологическия секретар на окръжния комитет на партията.

Господа, това съм го преживяла и го казвам не да огорча социалистите. Аз просто не искам никога българските ученици и българските учители да са така насилвани и унизявани. Защото вие скоро гледахте филма "Вчера". Това няма да коментирам. Имаше такива "опитни" директори и ние не искаме повече да ги има. Нашите конкурси направиха много за това поне част от тези "опитни" директори вече да не бъдат в училище. За съжаление, все още имаме "опитни" директори, които поздравяват на 9 септември своите колеги с "Честит празник!". Но трябва да ви кажа, че те още стоят в Сливен. Та тази е чистката, която ние правим. Много ви моля да ме изслушате.
Колкото за тези горките, неудобни учители, които ние сме прогонили, такива просто няма, колеги. Прогонени учители по политически причини, аз категорично заявявам, че няма. Лично аз съм съдействала на колеги, независимо от туй, че познавам техните политически пристрастия, да бъдат назначени при съкращения.
Съжалявам, че го няма господин Гагаузов, за да ви каже, че една директорка, която беше една от добрите директорки в Сливен, аз не се интересувам от нейните политически пристрастия, нямаше право да се яви на конкурса, но сега тя е заместник-директор в едно училище, защото наистина беше добър директор. Аз ви моля да престанете с това.
Защото имаше неудобни учители и аз бях една от тях. Така беше. Това, което се чете по вестниците, е именно повод на това. Аз бях в същата тази френска гимназия учителка и бях преместена, а не уволнена, с мотива, че съм идеологически неуравновесена. Но не бях само аз. Това изпитание преживяха много български учители.
Такива учители няма и няма да има. Затова сме дошли в Народното събрание - да няма политически чистки, особено в училищата. (Ръкопляскания от СДС.) Но трябва да се знае още нещо, че учителят трябва да бъде добър гражданин и тогава, когато влиза в училищната сграда да оставя политическите си пристрастия пред дверите на тази сграда. Това, разбира се, е нормалното поведение на българския учител.
Искам да кажа нещо и за унищожения професионализъм. Много с лекота подхвърлени думи, колеги. Аз бях 26 години учителка по литература. Само това съм правила 26 години. На мен ми беше внушавано, че аз съм работник на идеологическия фронт. И аз веднъж го казах на господин Драганов - така беше. Пред мен винаги е стоял въпросът дали аз съм била добър професионалист, а и винаги съм изпитвала чувство за вина в отговора пред себе си. Ние просто не можехме да бъдем добри професионалисти.
Защо? Тук ще спомена само няколко факта, а те са безбройни. Защото трябваше възторжено да преподавам "Селкор" на Караславов и да се възхищавам от Димо казака с главата като кринче, а за Йордан Бадев да казвам, че той е профашистки писател, че прокарва монархо-фашистки идеи. За Владимир Василев да казвам, че той е реакционер. (Неразбираема реплика от Донка Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви изтече.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА: Искам да ви предложа да прочетете просто дневника на Борис Делчев. Оттам ще разберете много неща. Той беше партиен функционер, но преди 50 години се дистанцира от вашата интелигенция. А точно от тази интелигенция, художествена, точно тези писатели написаха учебниците на учениците, по които ние трябваше да преподаваме. (Неразбираема реплика от Донка Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Граматикова, моля прекъсвайте.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА: Съжалявам, че повече не мога да кажа това, което исках. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Граматикова.
Има думата заместник министър-председателят господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Миналия петък при отговора на питането на госпожа Дончева и на господин Славов се постарах да представя основните факти, измерващи всяка една учебна година готовността на училищната мрежа, на инспекторатите и на Министерството на образованието да посрещнат нуждите на българското средно образование. Успях да разбера в разговорите си след петък, че това, което е представено тук като информация, е дало точната картина, въпреки несъгласието на част от народните представители. Радвам се, че в днешните изказвания на колегите от Демократичната левица прозвучаха числа, които бяха споменати именно миналия петък.
Искам да направя няколко допълнения, за да очертая картината колкото се може по-пълно.
На първо място ще прочета новите учебници за учениците от I до VIII клас за учебната 1998/99 г., за да отговоря и на въпроса, който бе повдигнат и от господин Местан - в коя посока се стремим да вървим в съвремието на българското образование, съхранявайки неговите традиции? Ето и имената на учебниците:
- английски език за VII клас;
- английски език за VIII клас;
- руски език за VIII клас;
- немски език за VIII клас;
- френски език за VIII клас;
- физика за VIII клас;
- немски език за I клас на ранното чуждоезиково обучение;
- немски език за II клас на ранното чуждоезиково обучение;
- немски език за III клас на ранното чуждоезиково обучение;
- руски език за I клас на ранното чуждоезиково обучение;
- английски език за подготвителен клас на езиковите училища;
- руски език за II клас на ранното чуждоезиково обучение;
- руски език за подготвителен клас на езиковите училища.
Разбира се, към това трябва да прибавя букварът и математиката за I клас, за което говорих миналия път.
Тоест, уважаеми колеги, това, което се стремим, това което сме говорили с вас в заседанията на комисията или в разговори в Министерството на образованието е факт. Това е провежданата в средното образование промяна, за да отговорим на изискването на съвременния свят, защото аз също споделям и знам, че всички вие представителите на различните партии в Комисията по наука и образование споделяте факта, че без изучаването на чужди езици ние няма да подготвим младите хора на България добре за следващия век.
Вторият въпрос, на който бих искал днес пак да обърна внимание и отново взимам повод от думите на господин Местан - направи ли нещо Министерството на образованието и науката, за да осигури с учебна програма другото голямо предизвикателство в края на ХХ век и началото на ХХI-я - компютърният свят. Да, направи. И това са четири указания, които са изпратени до училищната мрежа и там, където имаме възможност, готовност, и това, разбира се, съпоставено е с материални измерения, да имаме истинска научна учебна програма за това голямо предизвикателство.
Големият проблем, на който се спряхме миналия път, проблем, който беше дискутиран и в медиите, проблемът за обхващането на подлежащите на обучение деца до 16-годишна възраст, проблемът с демографския срив. Този проблем възниква остро в нашата страна в последните десет години и вие го знаете. Искам да ви кажа нещо много важно, според мен. Този проблем, уважаеми колеги от Демократичната левица, е овладян от Министерството на образованието и науката и съвсем не е заслуга днес на мен или на ръководения от мен екип. Този проблем е овладян още през 1992-1993 г. и е заслуга на всички екипи на министерството от тази дата насетне, когато се е появил така остро.
Проблемът с това, че в българското училище не се позволява да бъде на пусто повече от 2-2,5% е едно европейско завоевание на българското образование и виждате, че и тази година ние успяваме да постигнем това овладяване. Само че спекулацията с числата няма да ни помогне да решим другия въпрос, за който миналия път стана дума, и това е въпросът с училищната мрежа и демографските характеристики на съответните райони.
Ето защо аз мисля, че там трябва да съсредоточим усилията си, а не да търсим сензацията там, където я няма, просто защото я няма.
Част от колегите ви запознаха с много от информацията, фактите, които бяха събирани през тази седмица, за да може да се подготви днешния дебат. Аз оставам само с едно дълбоко убеждение от всичко чуто до този момент - ние имаме само един-единствен начин да се справим с обективните проблеми, които са изправени пред нашето образование, и този начин е съгласие. Съгласие, което аз зная, че постигам много лесно с депутатите от опозицията, когато не разговарям с тях в залата. Ето, това е моят призив, който съм отправил и чрез медиите към вас. Парламентът е политическа институция. Парламентът е мястото, където се води политическа дискусия. Така е. Нямаме нужда от тази политическа дискусия тук, в залата, а имаме нужда от много съвместна работа заедно.
Защото наистина призивът, който е отправен в докладната записка на министъра на образованието, който наследих преди служебното правителство, един дълбокоуважаван от мен историк професор Илчо Димитров, е призив именно към финансовата стабилизация на системата - това, което господин Божков ви прочете като числа. Нещото, което сигурно ще убегне от очите на медиите, защото толкова много числа бяха казани, че човек трудно може да ги запомни, защото толкова много средства са отпуснати за една година и половина за българското образование, защото българското образование в бюджет 1997 г., не само това, което е гласувано в залата, в бюджет 1998 г., не само това, което е гласувано в залата, но и самото изпълнение на бюджета е имал за свой основен приоритет точно българското образование. А призивът на професор Илчо Димитров, който аз напълно споделям, е, че в края на 1996 г. българското образование се е върнало към тебеширеното си време. "Проблемът за тебешира - писа професор Димитров - е проблем на българското образование от началото на двадесети век, а не в неговия край", впечатлен от добрите умения на българските учители и ученици да боравят с компютри. Само че този призив не е бил чут от министъра на финансите, от министър-председателя, не е бил чут от политическата сила, останала е глуха.
И днешният дебат не е дебат за това дали аз успявам или не успявам, а днешният дебат в крайна сметка е, че чухте, че и Министерският съвет, и министъра на финансите, и мнозинството имат за приоритет българското образование, за което аз като министър на образованието им благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Господин Иванов, няма да мога да Ви дам думата, защото времето на независимите депутати вече е използвано от народните представители Бончев и Ганчев. То е също в рамките на четири минути.
Постъпили са два проекта за решения. Съгласно правилника проектът на вносителя се счита като основен, така че той ще бъде гласуван след другия проект.
Има проект за решение от Георги Панев и група народни представители:
"На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Дава добра оценка за работата на Министерството на образованието и науката по отношение на готовността за новата учебна 19998/1999 г.
2. Финансирането на образованието да бъде един от основните приоритети и на държавния бюджет на Република България за 1999 г.
3. Финансирането на образованието да бъде един от основните приоритети на общинските бюджети за 1999 г.
4. Министерският съвет и органите на местното самоуправление да изработят регионални програми за оптимални териториални структури на системата на народната просвета, съобразени с демографските процеси в регионите."
Поставям на гласуване проекта за решение, предложен от господин Георги Панев и група народни представители.
Гласували 217 народни представители: за 148, против 69, въздържали се няма.
Решението, предложено от господин Панев и група народни представители, е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За отрицателен вот думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Даде се добра оценка от мнозинството на Министерството на образованието, следователно на правителството, за дейността му в тази област. Не мога да гласувам "за" в един момент, когато в образованието се ликвидира училищното здравеопазване. Снощи в централната емисия на Българската национална телевизия беше обявено решението на Министерството на здравеопазването, а това значи решение на правителството, че се съкращават и ликвидират училищните лекари, а оттук и училищната здравна мрежа и то в един период, когато наркоманиите в училищата нарастват извънредно много и близо 25 на сто от децата са опитвали наркотици, а 10-11 на сто са пристрастени към тях, когато се увеличава заболеваемостта от хипертония, късогледство, когато десетки деца не могат да влязат в казармата поради заболявания, недопустимо е в такъв момент държавата да се оттегли от училищното здравеопазване и да лиши българските деца от профилактична, диагностична и лечебна помощ, оказвана им досега в училищата. След като младите хора бяха лишени от достъпно образование, сега се лишават и от достъпна медицинска помощ и тя щяла да бъде подета от общо практикуващи лекари - гениално управленско решение, а още мрежа от такива лекари няма.
Съществува проект "Здравно образование на младите хора в България" с международен координатор господин Джеймс Чембърс от Службата за здравно образование в Англия. За какво, господа управляващи, харчихте пари, издадохте и книга "Моето здраве е моето училище". Как ще прилагате това, което е написано тук, когато я няма училищната здравна мрежа? Тази книга аз ще я подаря на господин министъра да види какво са писали именно в Министерството на образованието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За втори отрицателен вот думата има госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-председатели на Министерския съвет, дами и господа, колеги! Аз гласувах отрицателно, защото очаквах, че днес в българския парламент ще има професионален дебат по проблемите на българското образование, по проблемите на нашите деца. За съжаление тук присъствахме на едно политическо шоу, на един политически театър. Казаха се много цифри, казаха се много данни, казаха се много арогантни, обидни и, меко казано, просташки неща, които не правят чест на нито един парламент. Ако трябва да бъдем откровени, днес трябваше да говорим за учебната 1998/1999 г. професионално, а не, госпожо Граматикова, да пеем стари шлагери. Защото проблемите на българското образование са и икономически, и социални, но най-вече те са в управлението на системата на образованието.
Знаете ли колко струваше издръжката на един български ученик на българското семейство преди десет, преди пет години и колко струва сега?
Аз, уважаеми колеги, не мога да бъда спокойна, когато министър Методиев в ефира на Националното радио казва, че не е чак толкова страшно, че 20 000 или 30 000 деца няма да отидат тази година на училище. Страшно е, господа и дами. Страшно е, защото ние сме в навечерието на ХХI век, когато светът върви към високо образование. България, която беше в първата тридесетица по степен на образование, на образователното си равнище допреди няколко години, сега вече отива след 50-о място. Това, уважаеми дами и господа, ние днес трябваше да дебатираме, а не да коментираме отживели, стари, обидни, грозни и неподходящи неща за нашия парламент.
Днес за мен този дебат беше срамен, непристоен и неприличен за българския парламент. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Преминаваме към следващото разискване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А нашето решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След като е прието решение...
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Благовест Сендов за процедура.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Искам съвсем безпристрастно да разгледаме въпроса за гласуване на второ решение.
За съжаление председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов допусна вече практиката по един и същи проблем да се гласуват две решения. От нашия правилник и неговата логика, която сме следвали винаги, произлиза следното. По един текст, предложен от вносителя, може да се предложи заместващ текст и по правило се гласува най-напред заместващият текст. Ако се приеме заместващият текст - свършва. Оригиналният текст е заместен с нов текст.
По логиката на този случай щом има предложено едно решение от вносителя и има друго решение, то трябва да се разглежда като заместващ текст и ако бъде приет, с това приключват нещата.
За съжаление нашият председател вече направи тази грешка и в едно предишно разглеждане той допусна да бъдат гласувани две решения.
От друга страна, естествено е, че щом мнозинството е гласувало това решение, нашето решение ще бъде отхвърлено. Но аз искам да обърна внимание - и винаги съм го правил, че трябва да се спазва правилникът и традициите на Народното събрание, за да бъдем една демократична държава. Ако не ги спазваме, нищо няма да стане.
Затова аз подкрепям сегашния председател на Народното събрание, че с това процедурата завърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Имате думата за обратно становище, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! С цялото ми уважение към акад. Сендов, не мога да бъда съгласен с това, което той изтъкна тук и с аргументите, които изтъкна. Това е вярно, акад. Сендов, но ако гласуваме закони и ако има заместващи текстове на закони. Хипотезата тук е съвсем друга. Има два проекта за решение. Първият проект е внесен от Парламентарната група на Демократичната левица, която е и инициаторът на този дебат. Парадокс е парламентът да не се произнесе по един проект за решение, което ви е раздадено преди няколко дни.
От друга страна, даже днес, без да го има срокът от 24 часа, парламентарната група на мнозинството ми представя един текст, като даже е преписала три точки от нашето буква по буква.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Не внимавате, има един съюз.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах, господин Панев, че можете да преписвате и това е добре.
Но така или иначе тук не става въпрос за заместващ текст. Тук става въпрос за два акта. Добре, първият акт го приехте.
Господин председател, Вие сте длъжен да подложите на гласуване решението на Парламентарната група на Демократичната левица. Вие не можете да ни откажете вота на Народното събрание. Ако толкова държите, отхвърлете го, но го гласувайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за още една процедура господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател! Бих помолил и Вас, и колегите народни представители да си припомним чл. 85, ал. 4 от нашия правилник. В тази алинея се казва, че вносителят на предложението за провеждане на дискусия по питането предлага проект за решение. Проекти могат да предлагат и народните представители, както става и в случая.
По-нататък. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 7. Член 55, ал. 1 гласи, че "гласуването се извършва по следния ред", а т. 7 гласи: "основното предложение...".
Така че според мен в случая няма абсолютно никакво съмнение, че първо трябва да се постави на гласуване проекторешението, внесено от вносителя на питането. И няма нужда от никакво тълкувание тук. За съжаление очевидно и председателят на Народното събрание господин Соколов в прецедента, за който спомена и господин Сендов, е извършил нарушение на нашия правилник. Но едно нарушение по никакъв начин не бива да влече поредица от нарушения.
Ето защо Ви приканвам, господин председател, господин Куртев, да приложите точно - така, както заявявате, че имате намерение, правилника - да предложите на Народното събрание сега да гласува проекторешението, внесено от колегите от Демократичната левица, и при следващото питане първо да подложите на гласуване проекторешението, внесено от нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Налагат се някои разяснения. Очевидно, че не може да бъде подложено на гласуване първо вашето предложение, защото текстът е много категоричен, че той се смята като основен. И след като е основен текст, в нито едно гласуване от 1990 г. във Великото Народно събрание до момента не е гласуван заместващ текст след основния, защото става безпредметно.
Следователно изцяло се движим по процедурата, предвидена в чл. 85. А след като тя ни препраща към чл. 55 - общия ред за приемане на решения и закони, ако досега в някои случаи е била нарушена тази процедура, то аз сега пък няма да я наруша, поради което процедурата е изчерпана, господин Пирински, и Ви моля да си седнете.

Преминаваме към следващата част от парламентарния контрол:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ РУСИ СТАТКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ МУРАВЕЙ РАДЕВ.
Дойде ли господин Радев?
Определям 30 минути на Парламентарната група на СДС, 14 минути на Парламентарната група на Демократичната левица и по 4 минути за останалите парламентарни групи.
Моля да ми дадете списък на ораторите.
Господин Драгомир Шопов, ако нарушавам правилника, има начин да бъда санкциониран. Но Ви съветвам да четете правилника. И ако ще ме санкционирате, ще трябва и господин Сендов да санкционирате, и госпожа Шопова, защото и тримата мислим по един и същи начин.
Господин Муравей Радев е тук, в залата.
Моля Съюзът на демократичните сили да предаде списък на ораторите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вие изпадате в смешно положение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие предрешавате по-нататъшните дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Бакалов.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! С ориентацията на страната ни към пазарната икономика и към плурализъм на собствеността и формите на стопанската дейност трябваше да се изменят и самите данъчни закони. На тази необходимост откликна правителството на СДС, което през месец септември 1991 г. внесе в Народното събрание проект на Закон за данък върху печалбата. Последвалите събития отредиха пълна забрана на този проект. Доминираният от БСП парламент не намери време да го обсъди. Продължаваше действието на прословутия Указ N 56. Едва през 1996 г. се появи проект на такъв закон, който беше приет и влезе в сила от 1 юли 1996 г. Това затрудни извънредно много стопанските субекти, които трябваше да се облагат с данък върху печалбата по два различни нормативни документа - с указ и закон.
Любопитно е да се забележи, че от тогавашните стенограми и записи на дебатите се вижда, че благодарение на активността на представителите на тогавашната опозиция в този закон можаха да се приемат и някои добри постановки. С голямо упорство представителите на БСП отстъпиха от искането на опозицията за изчерпателно регламентиране на данъчните норми в самия закон. Те предпочетоха всичко това да се решава не със закона, а с правилника за приложението му.
Като единствен начин за управление на икономиката те признават грубото администриране. Точно обратното правеше Съюзът на Демократичните сили. Неговите представители не само критикуваха неефективните данъчни закони, но оформиха своята постановка за данъчна политика, която е необходима на страната през този период. Съвсем естествено и логически правителството на ОДС разполага с обоснована и ясна данъчна политика, адекватна на пазарната икономика и съобразно с конкрените изисквания.
През есента на 1997 г. Тридесет и осмото Народно събрание наред с други данъчни закони прие и Закона за корпоративното подоходно облагане. В него се регламентира облагането на печалбата и доходите на местните и чуждестранните физически и юридически лица. Този закон в най-голяма степен влияе върху хода на структурната реформа в страната и развитието на частния сектор. Премахнаха се остатъците от данъчни преференции за държавните фирми, което на практика беше допълнителна пречка в хода на приватизацията.
Законът за корпоративното подоходно облагане се отличава с яснота и изчерпателност. Той не се нуждае от правилник за неговото приложение, защото всичко е написано в закона. Съвсем естествено необосновано е твърдението на колеги от опозицията, че този закон е изключително тромав и тежък. Самите фирми го приемат с разбиране и по неговото приложение почти не възникват въпроси относно правилно трансформиране на годишния финансов резултат в облагаемата печалба. Този порядък се прилага и за едноличните търговци, което като цяло води до опростяване на данъчната система в страната. Измени се системата на авансовите вноски по данъка върху печалбата на база на миналогодишната печалба. Въведоха се и други нови моменти в облагането на печалбата и доходите на юридическите лица - местни и чуждестранни, въведе се ускорена амортизация, което е важен стимул за разширяване на инвестициите. Едновременно с това бе извършена и ревалоризация на дълготрайните активи. Създадена е стабилна нормативна база за просперитет на стопанските субекти.
Освен това с този закон за пръв път се намалиха данъчните ставки за данъка върху печалбата, което също положително се оценява от фирмите. Разбира се, направеното тогава беше максимално възможното. Необходими са и следващи стъпки в тази насока, за да останат повече средства на разположение на фирмите, които те да насочат за инвестиции и разширяване на производството. В това отношение исканията са много по-големи. Добре би било да се намалят отново данъчните ставки. Не бива обаче да се забравя, че в тази насока са недопустими необоснованите увлечения. Твърде абстрактни са разсъжденията, че всяко намаляване на данъците едва ли не автоматично ще води до разширяване на инвестициите в производството. Не бива да си затваряме очите пред сегашната ни действителност. Много са предприятията, които са настроени към консумативното, а не към производителното използване на средствата, които имат на разположение. На практика разширяването на инвестициите зависи от много условия и фактори и то зависи от психологическата нагласа на бизнесмените. Ако за тези настроения и реални процеси в икономиката не се държи сметка, а се отиде към прекомерно намаляване на данъка върху печалбата, бюджетът на държавата ще се лиши от определени средства, а и стопанството няма да ги получи във вид на инвестиции.
Всичко е въпрос на оценка. Ние разглеждаме данъчната политика не като нещо неизменно, определена веднъж завинаги величина. Такава данъчна политика няма никъде по света. Всеки, който внимателно следи процесите в напредналите страни, ще види, че периодически там също се провеждат данъчни реформи. Чрез тях се решават конкретни наболели проблеми. В едни случаи се касае за ограничаване на инфлацията, а в други за борба с безработицата и разширяване на инвестициите. Не може с едни и същи данъчни закони, с еднакви данъчни размери да се решават такива противоположни задачи. Нашата страна е изправена пред специфични трудности и задачи. Трябва да се преодолеят икономическите трудности и да се активизира производството, да се извърши структурна реформа и да се създаде стопанско оживление в страната. Едновременно с това трябва да се осигури ефективен ръст на доходите на населението, чрез данъците следва да си осигурят и определена социална справедливост.
И един последен въпрос, който искам да засегна, това е въпросът за данъчните преференции. Урокът от миналото, когато нямаше реални ограничители на субективизма при даване на такива облекчения от различни органи, ни кара да се въздържаме в тази насока. Далеч съм от мисълта да смятам, че данъчните облекчения са противопоказни. Напротив, за конкретни и определени случаи такива трябва да се дават. Сега правителството разработва предложения за въвеждане на инвестиционен данъчен кредит. На практика това ще рече, че част от стойностите на инвестициите от 5 до 10% примерно, колкото ние приемем в парламента и в закона, ще се приспадат от облагаемата печалба да не се облагат с данък. Сигурен съм, че това ще изиграе важна роля за активизиране на инвестиционната дейност на фирмите. Този инвестиционен данъчен кредит ще се ползва и от български, и от чуждестранни инвеститори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Георги Пирински от Демократичната левица. Така е даден по списъка, ако желае някой друг...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Обсъждаме един изключително важен въпрос - данъчната политика на правителството. На предишния въпрос бяха двама заместник министър-председатели. Смятам, че българският парламент, който наистина трябва да бъде уважаван, трябва да изисква наличието не само на министъра на финансите, защото става дума за данъчната политика на правителството като важна част от икономическата политика. Тук най-малкото трябва да бъде министър-председателят. (Смях, оживление и реплики в блока на СДС.) И предлагам докато не дойдат други представители на правителството, ние да спрем разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, поставяте ме в неудобно положение. Знаете, че министър-председателят винаги е добре дошъл, а в момента, доколкото знам, той е при президента. (Шум и реплики в залата.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Заместник министър-председателят Божков тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако искат да дойдат, да заповядат. И оттук ги каня, ако желаят да дойдат.
Има думата господин Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение във връзка с дебата по данъчната политика на правителството да поканим в залата господин Ангел Савов - заместник-началник на Главно управление "Данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 8.

Предложението се приема. Моля да поканите началника на данъчната администрация.
Продължаваме с изказванията по реда така, както ми е даден.
Има думата народният представител Георги Пирински от Демократичната левица.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министре, уважаеми колеги! Защо е нужен днес дебатът по данъчната политика? Защото предстои след броени дни това Народно събрание да се занимае отново с цялостната регламентация на данъчното законодателство и с бюджета за 1999 г. във връзка с 3-годишното споразумение.
През изминалата година мнозинството многократно и постоянно отклоняваше и не вземаше предвид много предложения, направени от Демократичната левица и от други парламентарни групи. Днес, господин председателю, ние предлагаме да проведем неполитизиран дебат, не да търсим някакви евтини ефекти в пленарната зала, а да се подготвим сериозно за онова, което ни предстои. Във връзка с това демократичната левица изрази вече в поредица от актуални въпроси своето сериозно безпокойство, своята тревога, че правителството и Министерството на финансите, министърът на финансите далеч недостатъчно влизат в ролята си на институции, които трябва да осигурят съгласие около новото данъчно законодателство и по-специално промяна в досегашната данъчна политика.
Господин министър, данъчната политика се олицетворява от определени членове на правителството. В случая това сте Вие. Вие в тази пленарна зала отклонявахте систематично през цялото време критиките към Вас, като много често след това се оказваше, че те са били съвършено основателни.
Вие сте прав, че данъчна политика е законодателство и администрация. Но и в двете области Вашата дейност търпи много сериозна критика. По законодателството, защото именно Вие, господин министре, трябваше да бъдете инициатор на законодателни предложения, които да помогнат за реализирането на основните цели на икономическата политика на страната - осигуряването на растеж, насърчаването на износа, както и по-справедливо разпределение на данъчното бреме между различните граждани. Вие сам съзнавате, че 40 на сто ефективно облагане на печалбата на национално и общинско равнище е прекомерно висок процент. Той отблъсква и чуждите инвестиции. Вие съзнавате, че малкият и средният бизнес се нуждаят от облекчения, че размерът на патентния данък отказа много и много занаятчии със златни ръце да извършват стопанска дейност, защото просто им беше без всякакъв смисъл упражняването на такъв труд. Вие не може да не съзнавате, че стотици хиляди, милиони данъкоплатци с минимални доходи просто не виждат начин да се издължат към държавата, към общините при тези размери, които им се налагат. Вие също така прекрасно знаете, надявам се, изключително големите неясноти, превратни тълкувания на различни текстове в законодателството и несигурността при прилагането на приетите закони.
Член 20 от Закона за данък печалба, да го наречем накратко така, ви дава изключителни правомощия да тълкувате и да уточнявате размера на печалбата. И досега няма наредба по този текст и съществува пълна несигурност как бихте преценили да уточните един или друг размер. Вие знаете какви са неяснотите по отношение на основния понятия като "търговска дейност", "търговски обект", "складов обект", необходимостта от касови апарати, всички противоречия, които възникват при издаването на данъчни облагателни актове, безкрайните процедури и процеси в съдилищата. Но, господин министър, Вие по тази първа, може би най-важна Ваша задача по отношение на Народното събрание - законодателната, Вие сам от тази трибуна, абдикирахте от своите задължения. В отговор на въпроса на господин Статков Вие заявихте, че адресът е "чудовищно сгрешен" и че Вие нямате намерение да се занимавате с действащо законодателство. Вие не разбирате основна своя функция на министър - да бъдете инициатор на законодателство.
По отношение на данъчната администрация, господин министър, тук многократно ставаше дискусия, не искам да я повтарям, но поне три факта са безспорни. Първият е, че тя все още не успява да осигури надлежно издължаване на така наречените големи данъкоплатци. И звеното в министерството засега е безсилно. И на местно равнище, разбира се, това е още по-малко възможно. Вие в хода на реформата, която направихте на структурата на данъчната администрация, отдалечихте данъчните бюра от данъкоплатците. Създаде се едва ли не опасността те да трябва да пътуват през половин България, за да могат да си платят данъка. И Вие подложихте данъчната администрация на такава чистка, че я оставихте в един невероятен стрес. (Възгласи от мнозинството: "Ц-ц-ц!") И няма защо да цъкате, защото всеки, който е контактувал с хора, работещи в данъчна служба днес, ще ви потвърди това с много по-силни изрази, отколкото аз употребявам.
Но има и една трета причина, господин министър, поради която Вашата данъчна политика търпи много сериозна критика. Това е скриването, занижения съзнателно разчет на данъците, които могат да бъдат събрани. Миналата година в тази пленарна зала Вие отговорихте несериозно на Венцеслав Димитров, че новата заместник-министърка има трудности да прецени колко данък общ доход може да бъде събран. Днес Вие отчитате големи преизпълнения, Вие заявявате колко допълнително ще се даде на училища и така нататък. Но това е едно недобросъвестно отношение и към обществото, и към парламента.
Господин председател, ние сме внесли проект за решение, който е конструктивен. В него ние предлагаме промяна на данъчната политика, облекчаване на данъчното бреме, преференции за малкия и средния бизнес и облекчено лично облагане в съответствие със социалните плащания. Държим този проект да бъде подложен на гласуване пръв, защото всякакви други тълкувания на правилника са несериозни. А от господин министъра очакваме сериозно отношение по този дебат, за да не се наложи заключението, че самото му назначаване на поста министър на финансите е чудовищната грешка. (Ръкопляскания от ДЛ, възгласи от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Аз също мисля, че дебат върху данъчната политика би трябвало да предизвика много по-голям интерес сред колегите, тъй като е публична тайна, че данъчната политика е сърцевината на икономическата политика на една държава и на нейните възможности и просперитет, на нейните граждани, на нейните икономически субекти. За съжаление виждаме, че няма особен интерес нито от управляващите, нито от други колеги.
Обединението за национално спасение традиционно е отстоявало една ясна либерална позиция по въпроса за данъците, която е в коренно противоречие с тази, която лансира и провежда управляващото мнозинство. Макар и дошло на власт с обещания за данъчна реформа във всички сфери на производството, търговията, общественото и здравното осигуряване, и преференции за частния бизнес и гражданите, действията за реализация на тази политика очертават като цяло обратната тенденция и провал, независимо от общите трудности на прехода, с които често се оправдаваме и разбира се, независимо от действащия валутен борд.
В данъчното законодателство цари пълен хаос. Основният проблем е прибързаното приемане на наложени от външни фактори, респективно от Министерския съвет, законопроекти, които впоследствие се нуждаят от многократни изменения и допълнения. С това се нарушава основният принцип на данъчното законодателство: стабилност на фискалния закон и неговата разбираемост и достъпност както от данъкоплатеца, така и от администрацията.
Факт е, че всички внесени от правителството закони - нови или предложения за изменение и допълнение на действащи, са изменяни и допълвани впоследствие. Да не говорим за правилниците и други подзаконови нормативни актове. Това особено се отнася за законите, касаещи пряко населението: Законът за местните данъци и такси, Законът за облагане на доходите на физическите лица. Най-ярък пример за това е постоянното изменение на Закона за местните данъци и такси. Поради упорството на управляващото мнозинство и министъра в частност, отново бяха наложени нереалистични срокове за преференциално плащане на данък сгради и данък смет. Срокът отново е нереалистичен и дори да бъдат изчислени данъците, едва ли ще бъде възможно да се осигури връчването на облагателните актове с точните цифри на данъкоплатците. Процедурата по връчването е строго формална. Прилагат се разпоредбите на Закона за данъчното производство, който препраща към Закона за административното производство, където се предвижда актът да се връчи по реда на чл. 46 от Гражданския процесуален кодекс лично на данъкоплатеца или на пълнолетен член от неговото семейство, в краен случай на домоуправителя...
Задава се въпросът: ако и тези срокове не бъдат спазени, а практиката показва, че връчването отнема доста време, кой ще върне на гражданите петте процента отстъпка, гарантирана им в закона? Единственият изход при тази ситуация ще бъде данъкоплатците, неуспели да ползват преференциите, да съдят държавата в лицето на Министерството на финансите по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.
Не по-малко съществен е въпросът, касаещ развитието на българското производство, на стопанските и икономическите субекти. Нееднократно от нашата група сме внасяли предложения за промени на данъка върху добавената стойност, за промени в корпоративния данък. Съществени промени, които са насочени главно в няколко направления, а именно: по-ниски данъчни ставки, по-облекчен режим на облагане, преференции в няколко важни сфери и т.н. С всичко това, колеги, ще се постигнат много важни резултати и ние сме го казали: по-ниски ставки, по-голяма събираемост, по-малко сенчеста икономика, повече обороти, повече приходи за държавата, по-насърчено производство и инвестиции, а оттам и условия за растеж. Накратко казано: по-големи възможности за независима икономика, българска икономика и независима българска политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата народният представител Иван Иванов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Обект на най-ожесточена критика, в повечето случаи необоснована, е Законът за данъка върху добавената стойност, макар че той се запази в основния си вид след последните изменения. Един от най-дискутираните проблеми е прагът за регистрация. Защо бе въведен задължителен праг за регистрация?
Новите условия за регистрация са в съответствие с постигнатите споразумения с Международния валутен фонд за ограничаване на администрираните по този закон лица. Преди въвеждането на регистрираните по ДДС данъчни субекти, те бяха около 100 000. След направените промени, след този праг за регистрация те се намалиха на около 50 000. С намаляване на броя на регистрираните данъчни субекти се прави по-евтин и по-лесен механизъм за администриране на данъка.
Данъкът върху добавената стойност е основен стълб на данъчните приходи в бюджета. Чрез този данък се акумулират над 40 на сто от всички данъчни приходи в бюджета и затова беше жизненонеобходимо да се прекрати грабежът на данъчен кредит от бюджета. Тегленето на данъчен кредит се превърна в най-доходен бизнес чрез създаването на фирми-фантоми и фирми-бушони, чрез издаването на фалшиви фактури. Трябваше да се сложи край на този хаос.
Извън системата за регистрация остават наистина най-малките фирми. За някои от тях в интерес на истината възникват определени проблеми от невъзможността за доброволна регистрация. Всички знаят, че има фирми, които са свързани и регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност и за тях е невъзможно да получат данъчен кредит. Особено тревожно е положението с новите фирми, които започват работа на зелено. Те трябва да извършват определени инвестиционни и други разходи, но нямат необходимия облагаем оборот от 75 млн.лв. За отстраняването на този проблем е необходимо да се даде правото на тези фирми на данъчен кредит в близко бъдеще. Направените разходи ще се признават, но право на данъчен кредит ще добият, когато достигнат регистрационния праг.
На един по-следващ етап може отново да се оценят възможностите за допускане на доброволна регистрация на фирми по Закона за данъка върху добавената стойност преди достигането на регистрационния праг.
Относно данъчната ставка по ДДС: от 1 юли 1996 г. по предложение на правителството на БСП първоначалната ставка от 18 на сто беше завишена на 22 на сто. Съюзът на демократичните сили тогава беше против такова рязко повишаване на ставката. Сега в тази област има популистки искания, макар да е видно, че връщане към първоначалната ставка от 18 на сто не е реалистично. Съществуват различни виждания по целесъобразността от дадена ставка за всички облагаеми сделки или въвеждане на диференцирани данъчни ставки за някои видове сделки. Струва ми се, че една такава диференциация на този етап ще бъде преждевременна за данъчната администрация. Необходимо е още време, през което тя да се пригоди към новите изисквания, да се създаде подходяща информационна система за недопускане заобикалянето на закона и оскъпяване на облагането с ДДС.
По срока за възстановяване на данъчния кредит:
С последните изменения в Закона за ДДС се установи облекчен порядък за признаване на данъчен кредит чрез правото за прихващане по дължимия данък без извършване на данъчна ревизия. Създава се автоматизъм, улеснява се администрирането на данъка и се повишава събираемостта. Проблем съществува за лицата, които нямат данък за прихващане, а това обикновено са инвеститорите. Те са принудени да търсят възможност за такова прихващане в продължение на 6 месеца и едва 45 дни след изтичането на този срок добиват право за възстановяване на данъчния кредит.
Съгласно Шестата директива на Европейския съюз от миналата година за създаване на обща система за ДДС е дадено право отделните страни сами да избират срока за възстановяване на данъчния кредит съобразно конкретните особености. Целесъобразно е да се допусне възможност за прилагане на предишната практика за ускорено възстановяване на данъчния кредит след извършване на ревизия на фирмата. Това да става по желание на фирмата, ако тя прецени, че в предстоящия 6-месечен период не ще има данък за приспадане.
В заключение, като илюстрация на това, че вървим по правилен път, ще ви дам един пример. Относителният дял на данъка върху добавената стойност в брутния вътрешен продукт към 31 декември 1996 г. е 2,98 на сто. Към 31 декември 1997 г. същият показател е 6,13 на сто. Очакваното изпълнение за 1998 г. на същия показател е 7,26 на сто. Следователно, вследствие на направените изменения в Закона за данъка върху добавената стойност се забелязва тенденция за рязко повишаване на събираемостта на данъка върху добавената стойност през последните 2 години, която се е увеличила 2 пъти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Правя предложение за удължаване на работното време с 2 часа до приключване на разискванията по питането на народния представител Руси Статков и, разбира се, на взимане на решение по тези дебати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За противно становище думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Едно уточнение. Предлагам да се удължи до приключване на целия парламентарен контрол, господин председател, не само на това питане. Затова молбата ми е да подложите на гласуване това предложение в този смисъл: да се изчерпят и всички въпроси по парламентарния контрол. (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Ето случай, когато ще гласуваме и двете предложения, защото резултатът може да бъде различен.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Пирински в удължаването на времето да бъде включен и парламентарният контрол с актуалните питания и въпроси на народните представители. Ако то не бъде прието, след това ще поставя на гласуване и предложението на господин Благой Димитров.
Моля, гласувайте предложението на господин Пирински.
Гласували 152 народни представители: за 61, против 50, въздържали се 41.
Предложението на господин Пирински не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Благой Димитров за удължаване на работното време с два часа, до приключване на разискванията по питането на господин Руси Статков.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Предложението на господин Благой Димитров е прието.
Има думата народният представител господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Започвам с това, че съм възмутен от безотговорността на българското правителство днес, когато се обсъжда наистина един от най-важните въпроси и на икономическата политика, тук да бъде само един министър. Очевидно бълхата е оставена да изгори, но гори и българският народ покрай тази работа! Ако може да цитираме...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Юргана.
РУСИ СТАТКОВ: ... юргана, да - това е българският народ!, ако може да цитираме министър-председателя.
Уважаеми колеги! Аз няма да аргументирам нашето предложение за решение, Благой Димитров! Няма да аргументирам и мотивите, защото вече няколко пъти успяхме, въпреки че вие не ги чухте, да кажем това.
Бих искал да се спра съвсем накратко на вашето решение. Защото, за съжаление, вие не сте го чели. Предлага се, уважаеми дами и господа, да одобрите прилагането на данъчната политика. Много висока оценка се предлага! За съжаление. И се изпуска нещо съществено, което господин министър Радев хитро, също така, пропуска.
Вие не оценявате онези изменения, които предложихте. Вие не оценявате онези неща, които говорихте преди малко,ю като слабост. Защото трябва да се даде оценка на съдържанието на тази политика, която Министерският съвет внесе. Вие пропускате това нещо. А слабостите са огромни. Протестите на хората ги оценяват най-добре. И аз няма да цитирам тук и шивачите от Бургас, и занаятчиите от Смолян, Ботевград, Монтана и т.н. Няма, защото тези неща са при господин Радев. Няма да цитирам президента, който каза, че се убива малкият и средният бизнес.
Искам да ви кажа, че такова решение, точка 1, което предлагате, трябва да има - не приема за добра данъчната политика.
А прилагането... господин Радев, ще Ви припомня, и колеги, когато нарушаваш законите, не можеш да одобряваш нарушаването на законите от един министър, от едно правителство. Многократно съм доказвал това нещо.
И на следващо място. Не можем да приемем да продължим същата политика, казаха го многократно, колеги, защото тя убива и българския данъкоплатец, защото тя единствено служи на рентиерите, чиито имоти вие, по време на Закона за реституцията освободихте, и на онези, които в данъка за наследството не ги наложихте както трябва, с европейското законодателство.
И на следващо място. Колега, ако внимателно вникнете в нещата, не може да продължава такава политика, която е в проекта за споразумение с Международния валутен фонд. Защото това споразумение, както вие го приемате, убива България. Ето, затова помислете какво ще гласувате. Разбира се, във вашето предложение има и две-три верни неща.
Завърших и се надявам, че въпреки унижението за българския парламент, което правителството прави, вие ще проявите най-после отговорност, мнозинството, и ще четете нашите предложения и ще ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата народният представител господин Иван Бойков, от Парламентарната група на Евролевицата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз бих искал този дебат да тече по-малко политически и повече професионално. За съжаление, малко излишни, така, становища и приказки се чуват.
Бих желал също и колегите от СДС да не си четат материала, а да осъществим една полемика с тях по отношение на законите. И да говорим наистина за данъчна политика, а не за прилагане на данъчните закони и за събираемост на данъците и т.н.
Данъчната политика е нещо друго, уважаеми колеги. Данъчната политика е законите и какво предизвикват те в икономиката и реакциите от това въздействие на законите върху икономиката.
И тук има две неща. Наистина данък добавена стойност се събира, но на практика се блокира за шест месеца данъчен кредит на предприятия. Наистина има успехи в събираемостта на данъците, но има и масови фалити на малки и средни предприятия. А във вашата програма, която и аз съм подкрепил, пише, че трябва да подкрепим малкия и средния бизнес. Този тип данъчна политика в момента не подкрепя малки и средния бизнес, а го ликвидира.
Ето, такава промяна на данъчната политика трябва да обсъждаме и да водим дебати.
Самоцел не е събирането на приходите от всички данъчни субекти в страната, вкарването им в бюджета и оттам централизирано разплащане на някакви задължения. Целта на данъчната политика е стимулиран растеж. Нямаме стимулиран растеж в момента с този тип данъци, които имаме сега. И няма да имаме по този тип данъчна политика, която е в момента. Тя много отдавна изпълни своето предназначение. Стига сме говорили за отминали периоди!
Ако до 1997 г. и началото на 1998 г. тя беше оправдана, тъй като трябваше да има стабилизация и да се обърне внимание на приходната част на бюджета, 1998 г. не е тази година, в която трябва да продължи стабилизацията в този й вид, в който беше приложена в 1997 г. И за 1999 г. трябва да има драстични промени и в данъчното законодателство. И те не се спират само в намаляване просто на ставки. Не е само това данъчната политика. Наистина е много важно да станат от 22 на сто данък добавена стойност по-малко, да се намали и данъкът върху печалбата.
Но тук има много по-други механизми, които трябва да обсъждаме. Това е стимулиране на експорта. Знаете какво е положението в момента. Ако не знаете, вижте статистиката на държавата. С какво ще си плащаме дълговете? Само с взимане на данъци от хората ли? И от данъчни субекти по принцип ли? Това е стимулиране на малкия и средния бизнес. По каква схема ще стане това? Тук не става въпрос за преференции, става въпрос за политика. Става въпрос за стимулиране на работни места. Чака ни структурна безработица в страната.
Ето, това са въпросите на данъчната политика, а не кой колко данъци е събрал и колко е процентът от данъка в бюджета.
И върху тези проблеми би трябвало да дискутираме. За съжаление минутите са много малко, за да се води обстоен диалог, поне за нашата парламентарна група.

Има и един въпрос, на който се спрях и миналия път, когато господин Радев беше тук, когато обсъждахме събираемостта на данък "Сгради" - това е не само съкращаване на данъчната администрация. Изобщо, уважаеми колеги, структурната реформа не е закриване, структурната реформа е създаване на условия за развитие. Безспорно някъде трябва да се закрият някои неща. Въпросът е за ново отношение на данъчната администрация, за компютризация, за улеснение на гражданите, за партньорство между данъчната администрация и гражданите, за равнопоставеност, за търсене на искове в обратна посока. Няма го това в страната в момента, а и не чувам да има такива идеи.
Има декапитализация на промишлените предприятия в страната именно на база на изсмукване на потенциала им и влизане в бюджета на данъците. Безспорно трябва да се търси баланс на тези неща и всичко това трябва да влезе в един нов тип законодателство, в което влиза и намаляването на ставките, както е записано и в "Програма 2001".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата народният представител Васил Клявков от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам да взема думата по дебата за данъчната политика и ще се спра по-точно по отношение на политиката в данъка за облагане на доходите на физическите лица. Защото именно този данък обхваща социалната сфера, обхваща и най-пряко дребния и средния бизнес като възможност за развитие.
В тази връзка искам да направя един преглед на данъчната политика в един по-дълъг период, като започнем от 1992 г. досега. Какво можем да видим най-напред? Минималната данъчна ставка по скалата за облагане на доходите на физическите лица варира около 20 на сто през целия период и в момента. Максималната ставка е започнала от 40 на сто, стигнала е до 50 - 52 на сто при Берово време, при Жан Виденов се задържа на 50 на сто и ние я свалихме на 40. Това се прави, за да може да се уеднакви данъчната тежест и за физическите, и за юридическите лица, където там също е 40 на сто максималната ставка.
Искам обаче именно в социалната сфера, ако сравним с данъчната политика, да направя един малко по-специален анализ на необлагаемия минимум и то в долари, за да имаме една точна представа. Защото според мен това е връзката между социална сфера и данъци. Ако ние като политика дадем по-голям минимум, това означава, че по-бедните слоеве ги облагаме с по-малък данък.
Как върви този минимум в долари?
През 1992 г. минимумът е около 31 долара, през 1993 г. е около 47, след което спада на тридесет и няколко, на 40. Но нека да направим по-голям анализ през 1996 г. Тогава минимумът спада до 1,35 долара. През последните месеци и особено януари месец е толкова - 1,35 долара е необлагаемият минимум по този закон. Съответно това дава пък и отражение върху средната ефективна данъчна тежест. Тя варира в годините между 12, 13, 14 на сто. През 1996 г., в средата, стига 17, в края вече приблизително 20, а в януари месец е двадесет и едно цяло и нещо на сто. Това е благодарение на този минимум от 1,35 долара, което е смешно.
А забележете, този минимум, особено през 1996 г., изостава от минималната работна заплата. Това означава, че ние тогава, вие по-точно, по време на вашето управление, сте облагали и минималната работна заплата. А в питането на господин Статков от миналия петък се говори за "данъчен геноцид", който ние в момента правим върху най-бедното население. Кога е бил този данъчен геноцид - сега или тогава, когато се облагаше и минималната работна заплата?
Именно този геноцид се спира вече с новото Народно събрание, с това Народно събрание - Тридесет и осмото, като през първата половина на 1997 г. този необлагаем минимум достига до 32 долара, през 1998 г., в момента, се равнява на около 35 долара. Съответно данъчната тежест през 1997 г. пада на 16 на сто от 20, на 16,5 на сто средно за годината, като последните месеци е под 13 за 1997 г. Тази година се очаква средно да бъде под 16 на сто. За догодина, тъй като събираемостта тази година е много добра - вече 70 на сто от данъците са събрани, както твърди господин Радев - вероятно ще падне и под 15 на сто. Ето това е и социалната политика на нашето правителство.
Освен това в изказването на господин Статков от миналия петък се споменава, че ние се опитваме да унищожим дребния и среден бизнес с данъчната си политика. Особено в Закона за физическите лица мисля, че ние направихме най-много за този дребен и среден бизнес, защото се въведе патентният данък. Първоначално бе прието да има долна и горна ставка и общините да определят конкретния размер на този данък, но и двете ставки не бяха големи. Конституционният съд, вярно, върна това решение, но ние не сме искали да нарушаваме Конституцията, ние просто искахме да определим един по-справедлив механизъм за определяне на този данък. След като Конституционният съд върна данъка, ние определихме точни данъчни ставки за различните райони на страната, за различните видове дейности.
Какво би показал един сравнителен анализ между доходите, които се облагат примерно на юридическите лица по трудови правоотношения, и данъчните ставки за дребните и средните фирми, които са с оборот под 75 милиона? Примерно едно лице, което има заплата 100 хил. лева, ще плати за годината около 110 хил. лева; едно лице, което има заплата до 200 хил. лева - това е около средната заплата - ще дължи данък на края на годината, общ данък като се сумира, 422 хил. лева.
Нека да сравним какво е в патентния данък! Сто хиляди лева плащат производителите на хранителни стоки в София и 70 хил. лева плащат производителите на други стоки от първа функционална група за страната; 100 хил. плащат дърводелските услуги от четвърти, пети, шести функционален тип; 400 хил. плащат дърводелските услуги в София - това са едни от най-високите такси; 400 хил. лева плащат и кожухарските услуги. И ред други примери мога да дам, което показва, че реално фирмите плащат по-ниски данъци за вероятно по-големи обороти и доходи от хората, които са заети по трудови правоотношения. Това ние не го правим ей така, за да цитирам тук цифри, а се прави, за да могат тия фирми да имат по-голяма свобода, да имат повече средства и да могат да започнат да инвестират и да развиват своя бизнес. И дай Боже той да стане и по-голям! Това смятаме, че ще изведе страната от тежката икономическа криза, в която вие ни вкарахте.
И накрая искам да завърша, че това правителство не прави геноцид, както споменах по-горе, върху най-ниските слоеве на населението. Такъв геноцид го е правело правителството на господин Виденов и може би и с ваше съдействие тогава, когато са гласувани ставките.
Същото правителство не иска да унищожи дребния и средния бизнес. Напротив, то го подпомага. Същото правителство обаче има и ресурс в момента да намали допълнително данъчните ставки, да облекчи данъчната политика. И аз вярвам, че тази година на есен ние всички заедно ще направим и това и ще продължим напред в данъчната реформа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам да направя лично обяснение накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Лично обяснение.
Има думата народният представител господин Стефан Стоилов. Три минути и четиридесет секунди са останали, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мен не ме интересува, господин Клявков, какви глупости и какви грешки са правили всички правителства от 1990 г. досега. В момента мен ме вълнува - и това многократно съм го заявявал и в комисията, и тук - да не се правят грешки от правителството сега, да се прави умна политика. Защото за българския гражданин и за българската икономика може да се каже, че в момента са на остатъчен въздух.
Така че не ме връщайте към господин Виденов. Ако той беше правил политика, каквато трябваше, щеше да бъде той тук, а не вие. (Весело оживление. Ръкопляскания.)

Какво се крие зад многото приказки за данъчна реформа, за големи излишъци? Ето какво се крие. И това, което ще кажа се признава и от мисията на Международния валутен фонд.
Когато казвам тези числа мен ме боли. България в момента е с едно от най-високите равнища на данъчна бреме. С всички министри на финансите в бюджетната комисия ние сме постигали ефективна данъчна ставка за данък общ доход около 14.5-14.8. Сега е над 17.5! Това е число!
Второ. Вие говорите за данък добавена стойност - месец юли Жан Виденов изпрати меморандума си във Вашингтон, за да получи съгласие за споразумение. Фондът наложи повишаване на ставката. Добре - 1996 г. беше трудна година. Защо в двете години вече на стабилизация не отидем към едно сериозно намаляване на данъчната ставка и да се приближим до равнището, с което стартира този данък? Какви са тези еквилибристики по 1.5-2% на година намаляване на ДДС?
Трето. Миналата година събраните пари по линията на данък добавена стойност към брутния вътрешен продукт - и тук беше допусната една грешка - е 6.13%. Макар че се работи цяла година със ставка от 22%, не беше постигнато равнището на трудната 1996 г., когато тази пропорция е 7.00 по изчисление на сегашния персонал на Министерството на финансите.
По-нататък - съзнателно, умишлено приходната част на бюджета се занижава. Това в парламента звуча многократно. Икономическата общественост се съгласява. Вестници, които много, много добре се отнасят към правителството със стиснати устни - и те признават. Но това означава, дами и господа, възможност за субективно разпределяне на парите, с които разполага сега бюджетът. Субективно, затова защото е извън парламента.
Моите уважения към министерството, но това разпределение трябва да бъде прерогативно на парламента. Помните ли колко много се говореше за тази ленива характеристика на приходната част? Помните ли как от всички страни се говореше за почти два пъти завишената прогноза на Министерството на финансите по отношението на равнището на лихвите? И ето, ние сме в деветия месец на годината - лихвеното равнище, с което се обслужва вътрешния дълг е два пъти по-ниско от заложеното в бюджета. Разбира се, така се осигуряват изкуствени тлъстини, когато още в началото на годината вие залагате за основните социални системи и за общините намален ресурс. Вие ги притискате и след това започвате да раздавате за моста в град еди-кой си и на община еди-коя си за транспортни средства, оставяйки 230-240 общини, разбира се на този полугладен пай. А не бива!
Бюджет в Европа няма, който да се преизпълнява с 25-30 на сто! Няма такова чудо! Когато правим бюджета по линията на приходите трябва да се изстиска, господин министър, без разбира се да се залагат празни балони, но втора година имам опасенията, че отивайки към 1999 г. ще се прилага тази технология - на залагане съзнателно, умишлено, на големи излишъци. Това не е правилна, нормална бюджетна политика.
И въпреки всичко, ще употребя едно число и вероятно минутите ми изтичат, но има един критерий, който е железен и който го оспори значи е глупак. Този критерий е следният - аз две години ви го съобщавах. Той е известен на фискалистите. Въпреки всички тези неща данъчните приходи в бюджета спрямо брутния вътрешен продукт не могат да достигнат равнището на всички останали години преди 1997, когато са били правителствата на Филип Димитров, Беров, Жан Виденов. Не могат да бъдат достигнати! С 4-5-процентни пункта по-ниско беше заложена тази пропорция при правене на бюджета. Свършвам. Сега с това преизпълнение малко ще се приближим към трудната 1996 г. Това показва, че няма никакво настъпление реално спрямо сенчестата икономика. Допълнително стопански обороти не се облагат. Това число е железно. Променим ли го, тръгне ли нагоре - с един процентен пункт, два, три, четири - ще сваля шапка.
И така, нашите претенции, господин министър, са за намаляване на данъчното бреме по линията на данък общ доход поне до равнището, с което живяхме шест години;
намаляване на ставката на ДДС до равнището, с което стартира този данък;
премахване на тези режими в системата на данък добавена стойност, които са дискриминационни.
Сега Световната банка ви притиска за неща, които ние искахме. Благодарни сме, че Световната банка в съзвучие с нашите искания ви натискат за решения, които да работят за България. Ако искате да има растеж, който го няма девет месеца в България, данъчната политика трябва сериозно да се промени. Ние ще ви подкрепим в това отношение! Безрезервно! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата народният представител господин Найден Зеленегорски от Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, колеги!
Безспорно данъчната политика и администрирането на данъчните закони са изключително важни и за управляващото мнозинство, и за правителството. Изключително важни са и за България, защото данъчната политика и администрирането на данъците са тези, които могат да тласнат икономиката в една посока или в друга посока.
Администрирането на данъците е изключително важно за държавния бюджет, който е основният закон на една държава и точно в този смисъл аз приемам днешния дебат, но ми е крайно неприятно, когато точно хората, които създадоха хаос в данъчното законодателство и в администрирането на данъците, сега говорят за хаос. Говори се за Жан Виденов - той и ние, сякаш вие не бяхте край него и сякаш вие не бяхте хората, които направиха това данъчно законодателство, начело с един велик вицепремиер, преподавател в средния царевичен пояс в Съединените щати, който постоянно се биеше в гърдите със своите титли и в края на краищата ни докара дотам.
Така или иначе аз бих искал да кажа нещо за Закона за местните данъци и такси - да, в Закона за местните данъци и такси, който вие толкова упорито критикувате - с него на практика се създаде нова съвременна нормативна уредба на имуществените данъци, базирана на европейските математически модели и тенденции и в съответствие с реалните пазарни отношения, отчитайки съществуващото социално-икономическо положение в страната.
Въведе се нова методика за оценка на имуществата, чрез която данъчната основа се обвързва в голяма степен с пазарната стойност на имотите.
Постигна се по-голяма диференциация на данъчните оценки, в която намират отражение различията от действителните стойности на недвижимите имоти, като се отчита местонахождението на имотите, функционалния тип на населеното място, строителната зона и т.н., и т.н.
Предвиди се еднократно всеобщо деклариране на имотите на територията на страната и техните характеристики, имащи значение за оценяването им.
Вие много добре знаете, че 9-10 години на практика не е правено нищо по поддържането на кадастъра и по поддържането на регистрите и точно в този смисъл хората вече знаят, че данъчните декларации, които бяха попълвани, вероятно години напред вече няма да се попълват, защото се постигна необходимата база-данни, с която гражданите спечелиха справедливо облагане. Има защита на продавачите и на купувачите на имота, тъй като при продажба на имота удостоверението за данъчна оценка се издава само на собственика на имота. Лъжесобствениците не могат да получат удостоверение за данъчна оценка.
Важно е, че в случая спечели и държавата - и от справедливото облагане, и от точния анализ на приходите, от възможността за контрол върху икономическото използване на държавните и общинските имоти, по отношение на изграждане на правилна жилищна политика от държавата и общината, по отношение амортизациите на сградния фонд, както и незаконното строителство.
И продължавам нататък - разбира се, един от основните принципи, това е пълното прилагане на принципа на справедливост, тоест обвързване на данъчната оценка с пазарните стойности; съобразяване на данъчните ставки с икономическата и социалната атмосфера в страната, като се отчитат възможностите за плащане на данъците и таксите, както и ясни и обективни критерии както за оценка, така и в случаите на освобождаване от местни данъци и ползване на данъчните облекчения; пълно прилагане на принципа на неутралност.
На практика се премахна неравнопоставеността между оценката на движимо и недвижимо имущество. Специалистите в тази област знаят, че ако в миналото наследяваш един влог от 10 хиляди долара и една къща, която струва 10 хиляди долара, обикновено за влога данъка върху наследството е огромен, докато за къщата се плащаше съвсем по-малко.
Въвеждане на единни данъчни ставки, които не правят разлика между видовете имущество и собственост. В миналото имаше различни ставки между фирми и граждани, както и между вилни и други недвижими имоти.
От своя страна, би трябвало да се каже нещо и за запазване на социалната политика - максимално леко облагане при данъка върху наследствата. Българите на практика могат да придобиват имущество по наследство като в масовия случай данъкът клони към нула. Това беше една истерия, която беше съвсем умишлено раздухвана от вас, за големите имуществени данъци, за големия данък наследство. И аз мога да ви дам пример колко биха платили наследници - съпруг или съпруга с две деца, за един апартамент в София, един апартамент в Перник или друг окръжен град, 20 декара земеделска земя, един лек автомобил "Лада" и влог. Биха платили 4 хиляди лева. И тъй като тази истерия не се състоя около това, че хората няма да могат да си плащат имуществените данъци и ще се вдигнат на бунт срещу правителството и мнозинството, вие вече търсите други възможности, за да атакувате правителството. Вие сте опозиция и това е ваше право.
Също така се осигури по-голяма финансово-икономическа самостоятелност на местното самоуправление, като се увеличиха приходите от местни данъци и такси, и се актуализираха размерите на таксите, в границите на които общините определят конкретната сума.
Бих искал да кажа няколко думи и за относителния дял на имуществените данъци към брутния вътрешен продукт по години, за да разберем тяхната тежест. През 1994 г. това е 0,60 на сто, 1995 г. - 0,42 на сто; 1996 г. - 0,34 на сто; 1998 г. - 0,29 на сто. Мисля, че числата са показателни. Показателно е и това, че за един недвижим имот от 70 кв. м, апартамент в София в първа зона, се плаща данък 15 700 лв., а за същия имот в шесто или осмо функционално ниво - селата, се плаща 590 лв.
И когато вие плащате за тази 5-процентна отстъпка, защо не кажете на хората за колко пари става дума? В масовия случай става въпрос за 700 - 800 лева. Може би хората ще тръгнат да съдят държавата за 700 - 800 лева?
И сега ще кажа нещо принципно. Когато говорим за данъчна политика, за администриране на данъци, обикновено гледаме числата. И тъй като вие не искате да видите числата, ще се наложи много често да ви ги повтаряме. И аз сега ще ви повторя за какво става въпрос.
До края на месец юли приходната задача за 1998 г. е изпълнена 70 на сто. Във вашата любима 1996 г. беше изпълнена 39 на сто. До края на месец юли тази година съотношението към брутния вътрешен продукт е 12,2 на сто, а през вашата любима година - 7,7. Разбира се, когато фактите говорят, и боговете мълчат, но не и вие, великите комунисти от Българската социалистическа партия!
Ще приключа дотук, защото наистина времето напредва. Моля ви, не говорете за хаос, защото хаоса създадохте вие. И разберете, че хората плащат данъците си, защото имат доверие в правителството и в мнозинството. Защото в една разградена държава, в една ограбена и разбита държава, каквато беше тя през 1996 г., никой не искаше да си плаща данъците. И защото хората сега имат доверие в управлението на мнозинството. Това е още един критерий за доверието. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Йордан Цонев от Парламентарната група на СДС.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Колко време му остава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Остават му 4 минути, с малка бонификация, каквато дадох и на господин Стефан Стоилов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю, за уточнението.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз се радвам, че все пак дискусията върви в един добър професионален тон, със съвсем малко политизация. Аз също няма да изляза от този тон. Ще говоря с езика на цифрите, както и досега говориха моите колеги, и ще започна с това, което многоуважаваният от мен проф. Стоилов неведнъж вече каза - един железен, както той се изразява, критерий. Аз ще използвам точно неговите думи, за да навлезем в темата.
Железният критерий - данъчните приходи и съотношението им, тежестта им в брутния вътрешен продукт. Започваме да гледаме цифрите. Цифрите са към 31 август за всяка от годините, които ще цитирам, включително и за тази. Взел съм 31 август, защото най-актуалните данни, които имаме, са към тази дата за тази година.
Към 31 август 1994 г. - 13,10; 1995 г. - 13,4; 1996 - 9,13; 1997 г. - 10,11; 1998 г. - 14,18 на сто, господин професоре! Не само че се доближихме, ами и минахме тази цифра за годините, за които Вие говорите. При това в какви условия е постигнат този процент на тази събираемост? В условия на намаляване на данъчната тежест, което ние направихме през миналата есен с Вас заедно и което не всички искат да признаят, по някои закони.
Например, 250 млрд. лв. по-малко е събрал бюджета вследствие на ревалоризацията, която ние направихме през тази година, която не беше правена дълги години и Вие знаете това добре. Около 150 млрд. лв. е по-малко събраният данък печалба, което прави общо около 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Това е общата загуба от данък печалба, която не бихме реализирали, ако не бяхме намалили ефективно данъчните ставки. Знаете, че в данък печалба ги намалихме: за средните фирми - 20, за другите - 30 плюс 10 за общините, което правеше ефективно 37. С тези 2 на сто щяхме да имаме събираемост 16,18 на сто. Това са цифри, които сами по себе си говорят за няколко неща.
Първо, че дори в условията на намаляване на данъчната тежест, ефективността на работа на данъчната администрация е много по-висока, отколкото предните години, че има оживление, че има доверие в работата на мнозинството и правителството. И това са факти, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Господин Пирински постави един много интересен въпрос, на който аз искам да се спра, това е данъчната политика и привличането на чуждестранни инвестиции. Аз мисля, че не данъчната политика е определяща при привличането на чуждестранни инвестиции. И ще се спра на доклада на ФИАС, който е пред мен, където има едно изследване, направено през 1992 г. за страните България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, и където през тази 1992 г., когато са били ниски данъците, както вие казвате, изводът е следният: че във всички тези страни режимите на корпоративното данъчно облагане са били привлекателни в сравнение с другите страни, конкуриращи се за привличането на преки чуждестранни инвестиции. След това обаче привличането на инвестиции се оказва съвсем различно за отделните страни, защото чуждестранните инвестиции ги привлича преди всичко политическата, финансовата стабилност и доверието в съответното управление. Така че аз не мисля, че тази данъчна политика, която ние водим, отблъсква чуждестранните инвеститори, още повече че изводът на ФИАС е, крайният извод относно ролята на данъчните системи е такъв: "Те не са играли основна роля - нито положителна, нито отрицателна". Това е само един от аспектите на данъчната политика, по-скоро на нейното влияние, на който аз исках да се спра, тъй като и Вие засегнахте този въпрос.
Тъй като времето напредва, да не злоупотребявам с минутите, които имам. Искам да кажа в заключение няколко думи. Данъчната политика наистина е най-сложното и най-отговорно нещо, което едно правителство върши. Аз мисля, че нашето правителство, излъченото от нас правителство, е предложило на българския народ една много ясна данъчна политика, с много ясни приоритети, с много ясни етапи - една данъчна политика, която фиксира нивото, от което тръгнахме, фиксира и посоката. Посоката е надолу - към намаляване на данъчната тежест, може би не с темповете, с които на всички ни се иска, може би не с темповете, които българският бизнес би желал да бъдат реализирани, но все пак ние сме фиксирали нивото и оттам вървим надолу - към намаляване на данъчната тежест, към опростяване на данъчните процедури, към едни нормални взаимоотношения между държава и данъкоплатци.

В заключение искам да кажа, тъй като се изтъкнаха много неща като грешки на финансовия министър, искам да споделя, че според мен, той направи една-единствена основна грешка. И тази грешка, господин министър, аз съм сигурен, че Вие ще имате време и възможност да я поправите. Това е грешката, че той не продължи през март, когато всички стари кадри и онези профсъюзи, и онези политически дейци, които стояха зад тях, не му позволиха да продължи реформата в данъчната администрация. Този процес трябваше да бъде доведен докрай, защото данъчната администрация все още е пълна с корумпирани и некомпетентни хора, които останаха като наследство на този министър и на тази данъчна администрация.
Аз мисля, че той трябваше да го доведе докрай и съм сигурен, че ще го доведе докрай, защото там трябват професионални и компетентни хора, които да прилагат тези закони. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. (Руси Статков иска думата за реплика.)
Нямате време за реплики. Времето е просрочено и от Демократичната левица, и от СДС. (Руси Статков иска думата за процедура.)
Каква процедура, господин Статков? (Неразбираема реплика от Руси Статков. Седнете си на мястото! Нямате право нито на реплика, нито на процедура.
Господа министри, иска ли някой думата?
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, за по-малко от 15 дни в българския парламент тази тема влиза за трети път и се надявам днешната кулминация да бъде поучителна за част от народните представители. Защото аз също като господин Пирински бих казал, че много добре би било на тази толкова важна тема да не се подхожда с популизъм и с партизанщина, а да се остави професионализмът, числата и доводите да вземат превес.
Ако някой си направи труда днес внимателно да пречете стенограмите от това заседание и да прочете кой отляво и кой отдясно какво е казал със сигурност ще направи един много неприятен за опозицията извод. Пълен популизъм, господа социалисти, на една много отдаваща се наистина на популизъм тема, каквато е данъчната политика. Ами няма нищо по-лесно от това да критикуваш данъчната политика. Златна тема за всяка опозиция, господин Статков. Но, ако вие си направите труда, господа социалисти, и внимателно прочетете тези данни, тези величини, тези процеси, които народните представители на Обединените демократични сили днес изнесоха пред вас, със сигурност няма да поискате втори път подобен дебат.
С проф. Стоилов много можем да спорим за железния аргумент, който даде. Той единствен се опита, от изказалите се отляво, а отчасти и от средата, да си послужи с аргументи. Чухте отговора преди малко. Мога да продължа много в тази посока, включително не само за 7 или 8-месечието, а и за годишните резултати, проф. Стоилов. Аз сега от трибуната ще издам още нещо.
От миналата година, от май насам, твърде много хора направиха твърде много прогнози в публичното пространство на България, при това не малка част от тях са хабилитирани, не малка част от тях са титулувани професори и научни работници.
Господин професор, аз Ви обещавам, че следващата седмица ще бъда инициатор на една поредица от публикации, в която ще посочи кой какво каза по много въпроси на политиката и икономиката най-вече на България, и на финансите и какво се случи след това. Надявам се това да бъде много интересно и любопитно четиво.
В крайна сметка данъчната политика и най-вече резултатите от нея са една даденост. Едно нещо, което съществува. То е точно такова, каквото е. Едва ли някой от вас би могъл да оспори, че основния принос за финансовата стабилизация, която е безспорна, надявам се и за вас самите, като най-голяма предварителна, бих казал, даденост, като едно нещо, което е основен фактор за тази стабилизация, е точно данъчната и фискалната политика на нашето правителство. Ами тази макроикономическа стабилизация, която накара толкова много страни в света да се учудят, че толкова бързо бе постигната и все още е толкова стабилна независимо от вашите прогнози? Аз ви казах, че следващата седмица ще излязат резултатите от тези две съпоставки. Това са неща, които са резултати, а те не падат от небето. Това са неща, за които днешното българско правителство всеки божи ден се бори с нокти и със зъби. Разберете го това! Това са процеси, които са много тежки. Това е ежедневие, това е управление на една огромна система. И тук отляво има бивши министри и те знаят за какво става дума, и знаят, че това, което казвам, е така. Тук няма място за популизъм.
Дами и господа, не само това. Ние наистина реално постигнахме значително по-високи приходи от вашите, дори на част и от нашите очаквания. Но тези по-високи приходи са предпоставка за по-високи разходи. Ами отидете и попитайте вашите избиратели и ръководствата на общините за какво става дума. Идете и ги вижте какво означава финансова стабилност на бюджетните дотации тази година. Те знаят, че на това число ще получат еди каква си сума. Знаят го 100 на сто. Получават и по-големи на онези, които по една или друга обективна причина обаче имат нужда от тези приходи. Ами това са повече разходи за социални нужди, за училища, за ремонти. Това е резултат точно от тази фискална данъчна политика, която вие не се уморявате да критикувате от ъгъла на популизма, за съжаление. Не само това обаче.
Ние, господа и дами народни представители, затваряме кранчетата. Все по-успешно и по-успешно затваряме кранчетата, от които се източваше години наред държавния ресурс, приходите в държавния бюджет и това естествено съвсем не се харесва на много хора не само в тази зала, а и извън нея, и затова атаките ви стават все по-жестоки. Защото чрез вас говорят и онези, които вече не могат да се докоснат до съответното кранче. Надявам се знаете за какво говоря, за да не слизам още по-надолу в детайли. Това, дами и господа, са резултатите от тази политика.
Аз бих казал, това е един слон, разбирате ли, един слон и вашите опити да превърнете слона в муха са много нелепи, изкуствени, безсмислени са, защото слонът никога не може да стане муха, и то е видимо от абсолютно всички.
Какво казва опозицията днес? На моменти наистина е смешно. Значи вие казвате така - "убийствена данъчна тежест" и се държите сякаш току-що падате тази сутрин от луната. Сякаш не точно вашето правителство, предишно, а и по-предишно, защото Беровото си е пак ваше, точно вие не направихте убийствена тази данъчна тежест, която днес просто ви е толкова неприятна, защото не ви отърва, тъй като сте опозиция.
Аз пак казвам - как можеш нещо, което ти си сътворил, изведнъж да се дистанцираш от него, да забравиш, че от 18 на сто ДДС направихте на 22, дори се засилихте по едно време да го направите на 26 на сто, надявам се помните това, и днес да дойдете да кажете, че данъчната политика е била убийствена, когато първото правителство на България от 8 години насам, което съществува, това е нашето правителство, което наистина сваля данъчните ставки. Започнала е от миналата година и в най-скоро време ще внесе съответни данъчни закони за следващата година отново с намаляване на данъчните ставки. Нещо, което беше непознато за вас. Та вие си спомняте, че тук на 4-5 пъти в годината ни карахте да актуализираме бюджета на предишното управление. Как? Защо? А забравяте, че днес има излишък, а няма дефицит в бюджета. На какво се дължи това, ако не точно пак на тази политика, за която говорим. Ами вие сте се разплакали сега тук за дребния и средния бизнес. За това, че той бил убит от нашата непосилна данъчна политика и визирате патентния данък. Аз бих ви помолил тук да бъдете малко по-скромни точно по този въпрос.
Първо, патентният данък биде въведен не случайно, а по искане от голямата, преобладаващата част на занаятчиите в България, за тяхно облекчение. И тук искам да ви напомня един факт - да излезете малко от дълбоката амнезия, която ви е удобно да прилагате тогава, когато имате нужда. Та нима забравихте, че точно Министерството на финансите и аз, като министър на финансите, предложих този патентен данък да бъде на най-малката възможна долна граница. Спомняте си това. И общините не се съгласиха, кметовете, Асоциацията на кметовете отхвърлиха това мое предложение. А, че повече от две трети от кметовете са членове на Българската социалистическа партия. При това този данък не е републикански, а той е точно на общините. И недейте да спекулирате с тези елементарни неща. Така че в края на краищата аз бих заключил по следния начин. (Неразбираема реплика от Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, мълчете, за да имате възможност после за обяснението.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Няма да мина пак през това, че данъчните декларации били много сложни, че те били създали не без вашата активна подкрепа и помощ неприятности и трудности на българското население.
Дами и господа, аз ви казах преди малко нещо за слона. Когато той ходи стъпва сериозно, стабилно по земята. Върви в една права посока. Със сигурност тук-таме някоя тревичка ще може да настъпи. Само, че тази тревичка, това е муха. А вие искате точно тази муха да я направите едва ли не на слон. Запомнете едно нещо - нито слонът може да стане някога муха, нито мухата, която вие размахвате, може някой да повярва един ден, че е слон. Запомнете това! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има два проекта за решение.
Има думата за изказване господин Христо Иванов - независим депутат.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Аз искам преди всичко да приветствам опитите за един конструктивен диалог по въпросите на данъчната политика, защото всички сме наясно, че това е онзи инструментариум, който най-пряко влияе върху всеобщия социално-икономически климат в страната.
Много уважавам и аргументираните дискусии, които предлага проф. Стоилов, но във връзка с неговите критики по отношение на бюджета, т.е., предварително заложените резерви или тлъстини, както той ги нарече, смятам, че никое правителство в България след финансовия срив, след икономическия срив през 1996 г. не можеше да прояви тази безотговорност и да не заложи определени гаранции за успеха на настоящия бюджет, защото именно това щеше да бъде една национално безотговорна позиция.
Аз обаче искам да се обърна към уважаемите господа министри във връзка с очакваната еволюция в данъчната политика и да използвам и присъствието на социалния министър днес тук, защото според мен, освен пряката си фискална задача - попълването и балансирането на бюджета, данъчната политика има и своите социални аспекти. И сигурно по отношение на данък общ доход има какво да се помисли във връзка с това да се предвиди в данъчното облагане конкретния социален статус на всяко едно българско домакинство - наличието на безработни, наличието на малолетни деца, които се отглеждат в семейство. В това отношение аз очаквам конструктивни и реални крачки в предстоящото законодателство. Тази отговорност е наша обща, заедно с това на правителството.
По отношение на данък добавена стойност, който неминуемо касае развитието на икономиката в България и в т.ч. на частния бизнес, на малкия и средния бизнес, не може да си затваряме очите пред очакваното понижение на ДДС, което неминуемо е една стъпка, която не може да не поздравим.
Смятам, че когато говорим обаче за българската икономика в частност за малкия и средния бизнес, който в основата си е частен бизнес и отчитаме днес трудностите, при които той е изправен, не можем да не отчетем обективната реалност, че не толкова данъчната политика е в основата на затрудненията, колкото наличието на настоящата кредитна ленност. До голяма степен тя е обяснима след финансовия и банковия срив през 1996 г., с трудностите, които има сега банковата система, за да проходи отново. Но тук мисля, че е наша обща отговорност отново с правителството да предприемем всички мерки за създаване на нужната кредитна активност, нужната кредитна динамика, защото няма икономика и няма бизнес, които да съществуват без нея.
Още веднъж, завършвайки, искам да поздравя всички ония колеги отляво и отдясно, които заеха една позиция на поемане на обща отговорност за това, което става в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Проектът за решение на вносителя Георги Първанов и група народни представители е:
"Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
Счита за необходима промяна на данъчната политика с цел:
- намаляване на данъчното бреме за гражданите и бизнеса;
- данъчни стимули и облекчения за малкия и среден бизнес;
- поддържане социално обоснован баланс между данъчните плащания и социално-осигурителните вноски;
- укрепване на данъчната администрация и повишаване събираемостта на данъците, с оглед данъчните постъпления в бюджета спрямо брутния вътрешен продукт да се увеличат с 3-4-процентни пункта.
Министерският съвет на тази основа да внесе пакет от законопроекти за изменение и допълнение на данъчните закони преди обсъждането на Закона за държавния бюджет за 1999 г."
Внесен е и проект за решение от народния представител Йордан Цонев.
"Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
1. Одобрява провежданата данъчна политика на правителството по прилагането на данъчните закони, насоките за евроинтеграция чрез хармонизирането им с европейското законодателство и преструктурирането на данъчната администрация.
2. Смята за необходимо правителството:
- да продължава да следва принципите за хармонизация на данъчното законодателство в съответствие с изискванията за евроинтегриране и 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд;
- да осигури необходимите технически и финансови условия в т.ч. изграждане на информационна и сателитна система за контрол;
- да продължи и завърши структурната административна реформа в данъчната администрация като се повишат професионалните изисквания към служителите;
- за се внесат промени в устройствения закон за данъчната администрация и законодателството с цел постигане на по-голяма независимост и ефективност в нейната дейност, съответстваща на принципите за организацията на дейността на тази администрация в Европейския съюз.
Министерският съвет на тази основа да внесе пакет от законопроекти за изменение и допълнение на данъчните закони преди обсъждането на Закона за държавния бюджет за 1999 г."
Поставям на гласуване предложението за решение на народния представител Йордан Цонев. (Неразбираеми реплики от Демократичната левица.)
Отменете гласуването!
Има думата за процедура господин Пирински.


ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, и от текстовете на проекторешенията, които Вие току-що прочетохте, личи, че има една значителна степен на съгласие относно това каква трябва да бъде политиката оттук нататък и какво трябва да е заключението от този дебат, независимо от разменените квалификации и обвинения в популизъм и т. н.
В проекта, който е внесен от нашата парламентарна група, се фиксира очакването на всички декларираното намерение даже от представители на правителството да бъде извършена промяна в данъчната политика в съответствие с очакванията на обществото, с препоръките на Международния валутен фонд и т. н.
С нарушението на правилника, към което Вие пристъпвате, Вие фактически сега лишавате Народното събрание от възможността да завърши този дебат със съгласие. Абсолютно несъстоятелно е тълкуването, което Вие давате, на чл. 55 във връзка с чл. 85, че проектът за решение на народния представител Йордан Цонев представлява заместващ текст или предложение за отпадане на текст и т. н. Това просто е несериозно като тълкувание и не бива да го изговаряте, защото е смехотворно. Както Вие сам казахте, това е проект за решение. Погледнете правилника пред Вас и не може да не видите, че чл. 85 предвижда ясно първо да се гласува проекта за решение по реда на внасянето му на вносителя на предложението за дебат по питането. Нашето предложение е от 11 септември, а на господин Цонев е от 18 септември. Нямате абсолютно никакво основание да подложите неговото проекторешение за гласуване преди нашето. Можете да натискате копчето, може да звъни звънецът, може да свети червената лампа, не можете да скриете от онези, които ни гледат, че Вие зачерквате едно конструктивно предложение на опозицията по, както се каза, най-важния въпрос - данъчната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. Стриктно спазвам правилника и дори се консултирах още при предишното разискване с другите двама заместник-председатели, които са напълно съгласни с начина, по който прилагам правилника, поради което... (Реплики от опозицията.) Процедурите приключиха. Каква процедура искате, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Според мен Вие въобще нямате право да поставяте на гласуване проекта за решение, внесен от уважавания народен представител господин Йордан Цонев. Ето го това решение - то е внесено на 18 септември, писан е часът: "9 часа и 13 минути" - поне това разчитам.
Следователно, даже това решение е внесено, когато днешното пленарно заседание е започнало.
Принципът, духът на правилника и на закона е поне 24 часа да има, нормата, която е за раздаване на народните представители, да се запознаят с нея, да я обсъдят, за да могат да знаят какво гласуват. Вие ни раздавате сега без да са минали тези 24 часа и ни принуждавате да гласуваме за нещо, което почти не се познава. И освен това правото е и логика, правото е и мисъл, а не е абсурд. Ние имаме право да внесем и сме задължени да внесем проект за решение и сме го направили преди една седмица, а вие ни отказвате сега да гласувате нашия проект. Добре, отхвърлете го, защо бягате от отхвърлянето? Следователно вие се страхувате ясно да изразите вашата воля. Да, страхувате се, господа.
И затова, господин председателю, не можете да поставите въобще на гласуване това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. И не толкова за него, защото той знае, че не е прав, но наистина за тези, които ни слушат - чл. 85 ни препраща за начина на гласуване към глава пета, а не към глава шеста, където е процедурата, за която Вие говорите. Там е предвиден онзи ред в чл. 85, внесен в правилника на Народното събрание за първи път в това Народно събрание, за да се даде възможност за обсъждане на такива проблеми, а не както беше в предишни народни събрания, когато изобщо липсваше тази възможност. Не е предвиден съвсем преднамерено и като един от авторите на правилника ви го казвам този 24-часов срок, за да може да даде възможност в пленарна зала дори да бъдат направени предложения и това сме го правили, поради което поставям на гласуване проекта за решение, предложен от народния представител господин Йордан Цонев.
Гласували 141 народни представители: за 124, против 14, въздържали се 3.
Решението, предложено от господин Йордан Цонев, е прието.
С това парламентарният контрол свърши. За отрицателен вот думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Човек не може да не гласува против предложеното решение на колегата Йордан Цонев, тъй като, първо, аз бях удивен и бъдете сигурни, че голяма част от пресата ще сподели това удивление. Ние говорим, че данъчното бреме е едно от най-високите в България, което се признава и от нашите партньори отвън. Господин министърът говори, че данъчното бреме в предишните години било по-високо и по този начин измества въпроса.
Второ, ние искаме и намаляване на това данъчно бреме, с което са съгласни и нашите партньори отвън.
Трето, ние ви обръщаме внимание и тук господин Цонев си послужи с някаква справка от Министерството на финансите, която няма доказателствена сила. Аз ви обърнах внимание върху това, че шест години преди 1997 г. са цели години, пропорцията: данъчни приходи - брутен вътрешен продукт е еди-колко си. Сега чиновниците на министерството са ви снабдили с някаква справка до август месец на всички години. Ами вие си правете сметка до м. август. Шест години, обаче. В края на годината ще се видим отново в тази зала и ще си приказваме. Дано достигнете равнището, което сме имали седем години при различни правителства.

С други думи, вие ни предлагате едно решение, което бяга от въпросите - чудно е защо, след като е всеобщо убеждението, че трябва да се гони решаването на въпросите, които са заложени в проекта за решение на Парламентарната група на Демократичната левица. Грешите, господа! Грешите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, нямате право на отрицателен вот, въпреки че сте с правилника в ръка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): На господин Корнезов дадохте думата, а на мен - не. Не е прилично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сбърках един път, втори път няма да сбъркам и няма да Ви дам думата за отрицателен вот.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Регистрирате още веднъж безпринципното си поведение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съгласен съм.
Господин Руси Статков, ще Ви дам думата след съобщенията.
Съобщения:
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание на 23 септември, сряда, от 15,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 23 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 23 септември, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 23 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Накрая на заседанието, съгласно правилника, господин Руси Статков иска думата за лично обяснение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Аз мисля, че днес процедурата ви помогна в едно - да говорите много. Но същевременно помогна и на народа да разбере за какво става дума. Вие изнесохте цифри, с които искахте да го убедите колко добре живее. Хората, които са ми поръчали да направя предложения, питания и въпроси към господин министъра и други министри, наистина живеят, обаче недобре. И тук този колега, който му укори в това, че съм бил неточен - с "геноцид", абсолютно не беше прав. Защото не може да се говори за това, че 60 хиляди лева стигат, за да оцелее човек физически. Не може да се говори за това, че онези 5 на сто, които учителите и лекарите получават, са нещо - тук беше господин Нейков, добро. Защото данъчната система, която вие въведохте, им го взима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, за момент.
Моля депутатите, които са около господин министъра, да го напуснат, за да може да чуе той господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Аз разбирам, че тях не ги интересува това нещо и това е най-голямата ми болка като народен представител. Защото когато ние наистина обсъждаме въпроси, които касаят всеки българин, има колеги, които буквално не са в темата, други се смеят, трети безгрижно говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ще си довършите изказването. За момент.
Господа депутати около министъра, господин Петър Георгиев, моля Ви се, почакайте две минутки Вие и останалите депутати. След това ще говорите с министъра.
РУСИ СТАТКОВ: Проблемът според мен не е в това кой е започнал реформата. Тя не е започната нито от правителството на СДС, нито от правителството на Жан Виденов. В данъчното законодателство тя започна много преди това.
Проблемът е в другото - че това правителство не иска да види по-далеч от носа си. Това правителство няма стратегическо икономическо мислене. Това правителство не подготви до този момент нито стратегия за развитието на страната в икономически план, нито социална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е лично обяснение, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Да, това е личното ми обяснение, защото бях укорен в липса на виждане по въпроса. Напротив. Това правителство се опита днес отново да ни убеди в късогледството си, да убеди по-скоро една част от хората, които четоха написани текстове, господин Радев.
Вие, господин Радев, говорехте за слона. Слонът няма да бъде търпян, аз го казах и пред в. "Труд". Вие бяхте бълха, а днес станахте слон. Хубаво се възвеличавате, но народът няма да търпи да го газите. Ние се опитваме като народни представители да предотвратим онова, което Вие очевидно не искате да виждате.
Уважаеми колеги, мисля, че и хората, и бизнесът не спечелиха досега от Вашите обещания, всички загубихме. Днес Вие отново казахте "ще". Днес отново бяха прочетени сладки обещания за какво ли не. Една година и половина след като сте на власт, Вие отново обещавате. Днес трябваше да кажете какво е изпълнено, а за съжаление Вие не си дадохте труд да прочетете в обосновката за онова подписано от 50 колеги народни представители - не само от левицата, като мотиви, което беше внесено. Това е жалко, това е срамно за българския парламент.
Днешният дебат беше унижение за всички депутати, защото не може, повтарям, всичко, всичко, което се каза в момента, погледнете стенограмите, да бъде идеално, да бъде добро. Няма такава дейност. Във Вашето изказване нямаше нито момент самокритика. Имаше самодоволство, имаше безотговорност. Не мога да мълча и няма да мълча. Прочетете стенограмите - тези, които се съмняват до ден днешен, дали има популизъм или няма аргументирани предложения. И ако някой намери в един ред, че с популизъм съм предложил нещо, аз съм готов да се извиня. Но няма такова нещо. Напротив, много рано забрави министърът, че се извиняваше на едно от заседанията за това, че обидил народа. Но тук няма място за извинение. Тук има място за отговорност. Когато се нарушават законите, трябва да има отговорни. Ако Вие продължавате така, както сте тръгнали, не само няма да стигнете доникъде, а ще принизите безкрайно българския парламент, господин председател. Ще го унижите не до придатък, а до нещо, заради което Европа ще ни гледа жално. Защото Вие непрекъснато декларирате европейски ценности, но там парламентарните републики действително имат - не се хващайте за главата, колега! - парламенти, които са уважавани, парламенти, които уважават себе си.
Срам ме е днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, благодаря Ви.
Наказвам Ви с порицание за нарушаване на правилника. Най-напред - времетраенето, и след това Вашето изказване нямаше нищо общо с лично обяснение, а си беше част от приключилия вече дебат.
Следващото заседание на Народното събрание е на 23 септември, сряда, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов


Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов