Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЕДИНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 18 ноември 1997 г.
Открито в 14,14 ч.
18/11/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов

    Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание. Дневният ред е предварително оповестен и приет:
    1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
    2. Второ четене на законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
    Има думата за процедура господин Димов.
    ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! На последното заседание в петък аз отправих апел към парламентарните групи предвид важността на Закона за радиото и телевизията да се проведат консултации, които да доведат до уеднаквяване на мненията на парламентарните групи. Сега законопроектът се внася в дневния ред, без да са проведени такива консултации. Аз все пак се обръщам към разума, защото да гласуваме против, а мнозинството - за, това няма да бъде никакъв консенсус. По-удачното е да се проведат тези разговори и след това с уеднаквени мнения, аз съм сигурен, че такива могат да бъдат намерени, да решим въпроса.
    Предлагам все пак тази точка да отпадне или поне да не бъде първа точка, да се проведат консултации следобед и да разгледаме по-късно законопроекта, предложен от ОДС. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
    Срещу това предложение? Има думата госпожица Михайлова.
    Междувременно мога да ви информирам, че този въпрос беше разгледан на Председателския съвет.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм срещу предложението да се отложи точката за разглеждане. На практика по време на Председателския съвет, който се проведе преди започване на пленарното заседание, беше поставено едно начало на консултации, което може да продължи между първото и второто четене на законопроектите.
    Аз съм против да се отлага и да не се започне разглеждането на законопроектите на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Димов за отлагане на разглеждането на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
    От общо гласували 211 народни представители: за 71, против 127, въздържали се 13.
    Предложението за отлагане на разискванията не се приема.
    Има думата за процедура господин Гайтанджиев.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид важността на въпроса, който ще дискутираме, въпреки липсата на предварително съгласие, жалко, хубава тема можеше да се получи, но предвид важността и интереса особено сред медиите и сред обществеността предлагам заседанието на първо четене по обсъжданите законопроекти да се предава директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
    Срещу това предложение има ли някой? Няма.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 208 народни представители, за 98, против 77, въздържали се 33.
    Предложението не се приема.
    Други процедурни предложения имате ли?
    Господин Корнезов има думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля да прегласувате предложението за директно предаване от залата по Българското национално радио и Българската национална телевизия на заседанието. Явно в бързината не можахме точно да разберем за какво трябва да гласуваме и вероятно има грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:
    Подлагам на прегласуване предложението за директно предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на дебатите по първа точка от дневния ред.
    От общо гласували 210 народни представители, за 90, против 87, въздържали се 33.
    Предложението не се приема.
    Пристъпваме към работа по първа точка от дневния ред.
    Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
    Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Стоян Райчевски да изнесе становището на комисията.
    Междувременно моля парламентарните групи да представят списък на народните представители, които желаят да се изкажат.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная със становището на Комисията по културата и медиите във връзка с внесените законопроекти.

    "СТАНОВИЩЕ
    ОТНОСНО:  законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-44, внесен от Любен Корнезов и група народни представители на 8 юли 1997 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-91, внесен от Георги Агафонов на 21 октомври 1997 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-101, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 11 ноември 1997 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-102, внесен от Любен Корнезов на 12 ноември 1997 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-104, внесен от Иво Атанасов на 12 ноември 1997 г.
    Уважаеми колеги, на свое заседание от 13 ноември 1997 г. Комисията по културата и медиите обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, свързани с промяната на чл. 9 от действащия закон. По време на дискусията вносителите представиха своите проекти.
    При гласуването се получиха следните резултати: за законопроект N 54-01-44, внесен от Любен Корнезов и група народни представители, за няма, против 9, въздържали се 4 - комисията не го подкрепя; за законопроект N 54-01-91, внесен от Георги Агафонов на 21 октомври 1997 г., се получиха следните резултати: за 4, против 6, въздържали се 4 - комисията не го подкрепя; за законопроект N 54-01-101, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 11 ноември 1997 г., за 9, против 4, въздържал се 1; за законопроект N 54-01-102, внесен от Любен Корнезов на 12.11.1997 г., за 4, против 9, въздържал се 1 - комисията не го подкрепя; за законопроект N 54-01-104, внесен от Иво Атанасов на 12.ХI.1997 г. получихме следните резултати: за 4, против 8, въздържал се 1 - комисията не го подкрепя.

    Въз основа на получените резултати становището на комисията е:
    "Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-101, внесен от Екатерина Михайловаи група народни представители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Най-напред имат думата вносителите на отделните законопроекти, ако желаят това.
    Вносители са народните представители Любен Корнезов, Георги Агафонов, Екатерина Михайлова и Иво Атанасов, като някои от тях имат по два законопроекта.
    Има думата господин Любен Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! На вашето внимание са представени пет законопроекта, уреждащи една и съща материя. Аз не отричам достойнставата на всеки един от представените законопроекти, но мисля, че трябва, първо, да си отговорим на въпроса защо стигнахме дотук? Защо са толкова много емоциите? Защо са толкова много и страстите? Мисля, че отговорът е, защото на 10 юли в тази зала, когато буквално бяха изхвърлени бившите шефове на радиото и телевизията и назначени противоконституционно новите, в тази зала не се чуваше гласът на разума, гласът на правото, а по-скоро гласът на силата на мнозинството. Всички трябва да си направим извод от грешката, за да не бъде тя отново повторена.
    Кое е първото, на което трябва да стъпим? Това е решение N 21 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България. С това решение Конституционният съд обяви 15 текста от закона за противоконституционни.
    Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд решенията на този орган са задължителни за всички, включително и за народното представителство.
    Освен това, въз основа на чл. 22, ал. 4 от същия закон - за Конституционния съд, органът, който е издал акта, а това е парламентът, би следвало да приеме други текстове, съобразени с мотивите на Конституционния съд. Тоест, текстове, които да не противоречат на основния закон. От това съм се ръководил и в законопроекта, който е представен на вашето внимание. Кои са направленията?
    Първо, решенията на Националния съвет за радио и телевизия да подлежат на съдебен контрол. Това са параграфи 1, 2 и 4 от предложени ви проекти. Това е съобразено и с основния ни закон с правото на защита. И още нещо съм посочил в своя проект.
    Явно е, че този Национален съвет за радио и телевизия ще издаде правилник или наредба, но така или иначе един подзаконов нормативен акт. Този подзаконов нормативен акт трябва да бъде публикуван в "Държавен вестник" и по силата на общите правила, този подзаконов нормативен акт да има право да бъде атакуван от заинтересуваните лица или организации пред Върховния административен съд. Какво лошо има в това, което съм предложил, че комисията го отхвърля?
    Второто направление, в което правя своите предложения. Това е всъщност чл. 67 от закона, който Конституционният съд в ал. 2 и ал. 3 е обявил за противоконституционен. Предложението е президентът, министър-председателят, председателят на Народното събрание, висшите магистрати - главен прокурор, председател на Върховен касационен административен съд, включително и председателят на Конституционния съд, да имат право на телевизионно време. Това изрично е записано в мотивите на Конституционния съд в решение N 21 от 1996 г.
    И още нещо, което също е записано в мотивите на решението. Парламентарните групи, представени в този парламент, два пъти месечно да имат по три минути - едно съвсем ограничено време - за изявление по националните радио и телевизия. Мисля, че тези предложения са в унисон, в хармония с решението на Конституционния съд.
    Но, разбира се, ако мога така, образно да се изразя, котето е заровено в чл. 9, който Конституционният съд обяви за противоконституционен. Тоест, как да се сформира този орган - Национален съвет за радио и телевизия? Тук явно е битката. Тук, защото в края на краищата компетенциите на този Национален съвет за радио и телевизия са дадени в чл. 15 и те са много съществени. Не само избират шефовете на тези медии, но в края на краищата те разполагат с ефирното време, включително и с продажбата на честотите.
    Какво е казал Конституционният съд? Цитирам го дословно:
    "Националният съвет не трябва да бъде политически орган. Той трябва да бъде политически неутрален орган. Парламентарното мнозинство не може да има предимство при сформирането на този орган".
    Това е решението на Конституционния съд и от него трябва да се ръководим.
    Какво предлагам, макар и да не е било подкрепено с нито един глас в комисията?
    Народното събрание да избере своите представители от всяка една парламентарна група - тоест, в момента пет. Също така, Министерският съвет да назначи свой представител в този орган; президентът и съдебната власт. Тоест, Висшият съдебен съвет да избере от себе си или друг член извън него, представител в Националния съвет за радио и телевизия.
    Според мен, всичко друго останало, което се предлага - различни квоти между президента и парламента, независимо кой по-голяма или по-малка квота ще има, ще бъде противоконституционно, ще бъде несъобразено с решението на Конституционния съд. Защото в края на краищата ние тук можем да правим някакви пазарлъци, но свободата на словото, свободата на журналистическия труд не търпят пазарлъци, защото свободата на словото не може да бъде оковавана.
    В заключение. Много страсти, но и аз, като стар съдия, ще ви кажа, че не участвам в пазарлъци, независимо откъде идват те. Нека да приемем един закон и да създадем реална свобода на словото, а не да искаме да го сложим отново под похлупак. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Има думата господин Иво Атанасов, също вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, аз сега ще прочета мотивите си към законопроекта, като след това, господин председателю, си запазвам правото на изказване в рамките на времето на моята парламентарна група.
    Колеги, основната трудност в конституирането на Националния съвет за радио и телевизия произтича от конституционното изискване за спазване на принципа на политическия неутралитет при създаването на независим орган. Този принцип е вътрешно присъщ на функционирането на политическия плурализъм. Според него никоя политическа партия или коалиция не трябва да институционализира своето предимство в Националния съвет за радио и телевизия, а чрез него и в ръководството на Българската национална телевизия и Българското национално радио. С решение N 7 на Конституционния съд от 4 юни 1996 г. изрично е записано, че - цитирам:
    "Създаването на националните електронни медии като самостоятелни и независими институции изисква образуването на съответните управителни и/или надзорни тела по начин, който обезпечава прегради срещу въздействието на държавни органи, политически фактори или друг частен интерес". Край на цитата.
    С Решение N 21 от 14 ноември 1996 г. Конституционният съд отмени чл. 9 от Закона за радиото и телевизията, защото е несъвместим с обезпечаването на прегради срещу политическото влияние както върху самия Национален съвет за радио и телевизия, така и опосредено върху избираните и освобождаваните от него управителни програмни съвети и генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Съображението тогава беше, че начинът на сформиране на Националния съвет за радио и телевизия, цитирам: "го поставя под пълно и пряко подчинение на парламентарното мнозинство и на правителството, които са поначало идентични политически. Това поначало премахва независимостта на органи, а оттам и независимостта на националните медии", край на цитата.
    По този начин Националният съвет за радио и телевизия се поставя в пряка зависимост от политическата партия, която има парламентарно мнозинство към момента на формирането му. Тази зависимост ще се възпроизведе и в органите на управление на Българската национална телевизия и Българското национално радио, които се избират и утвърждават от Националния съвет.
    Колеги, действително правителството и парламентарното мнозинството са политически идентични поначало. Но политически идентични могат да бъдат и парламентарното мнозинство и президентът, макар и не поначало, а де факто. За да се спази принципът на политическия неутралитет при формирането на независим орган, какъвто е Националният съвет за радио и телевизия, законът трябва да изключи възможността парламентарното мнозинството и президентът, ако или когато са политически идентични, да получат превес в Националния съвет за радио и телевизия. И тъй като закон се прави не с оглед на политическата сила, която доминира в момента в парламента, нито с оглед на личността, която в момента е президент, а се създава с оглед квотите на парламента и президента, като институции, то всеки текст, който предвижда общата квота на парламента и президента да формира повече от половината от състава на Националния съвет за радио и телевизия, прави невъзможно съблюдаването на принципа на политическия неутралитет при конституирането на независим орган.
    Предложеният в законопроекта принцип, който съм предоставил на вашето внимание, дава превес на общественото пред държавното начало при създаване на Националния съвет за радио и телевизия. Това е в синхрон с предвиденото от Закона за радиото и телевизията функциониране на Българската национална телевизия и Българското национално радио не като държавни, а като обществени медии. Освен това законово се гарантира спазването на принципа на политическия неутралитет.
    Друго предимство на проекта е предвидената квота за частните електронни медии, което се налага с оглед на факта, че според Закона за радиото и телевизията Националният съвет осъществява контрол върху дейността и на частните радио и телевизионни организации. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Други от вносителите желаят ли да се изкажат? - Заповядайте, господин Райчевски.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще представя мотивите на законопроекта, който бе подкрепен от Комисията по културата и медиите, а след това ще се изкажа и ще направя свои предложения за допълнения.
    С влизането в сила на Решение N 21 на Конституционния съд от 1996 г., с което бяха обявени за противоконституционни редица разпореди на Закона за радиото и телевизията, стана невъзможно прилагането на Закона за радиото и телевизията във вида, в който бе приет от Народното събрание. Това налага спешно да се направят изменения в закона, за да може, макар и временно, до приемането на нов закон, който цялостно в съответствие с Конституцията на Република България да уреди съответните обществени отношения, да бъдат осигурени условия за нормално функциониране на националните електронни медии и да не допусне накърняване на конституционните права и свободи на гражданите.
    Основните положения в предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията са съобразени с мотивите в Решение N 21 на Конституционния съд от 1996 г. и осигуряват: статут на Националния съвет за радио и телевизия като специализиран орган, създаван при спазването на квотния принцип; правомощия на Националния съвет за радио и телевизия изключително в областта на контрола за спазване на Закона за радиото и телевизията и свързаните с това административно-наказателни функции без ръководни правомощия на този орган спрямо радио и телевизионните организации.
    Законопроектът предвижда Националният съвет за радио и телевизия да се състои от 7 члена, разпределени както следва: 3 избрани от Народното събрание, 4 назначени от президента на републиката.
    Този състав на Националния съвет по радио и телевизия дава възможност при сформирането му да участват държавните органи, избрани при най-широка представителност. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Има думата народният представител Георги Агафонов, вносител на законопроекта.
    ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че ние неправилно формулираме днешната дискусия, тъй като през цялото време се казва: отхвърлян, гласуван с толкова гласа, с толкова приет, а аз мисля, че ние гледахме само частта, касаеща Националния съвет за радио и телевизия и би следвало това да се подчертава. Ние не сме разглеждали в комисията целите законопроекти. Така че считам, че по-коректно е да се подчертава, че е гласувана тази част.
    Предлагам Националният съвет за радио и телевизия да се състои от 9 души и това мое предложение съм внесъл.
    Чета дословно чл. 11 с моето изменение, което съм внесъл: "Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е шест години, като всеки две години се подновяват по трима души, от които двама са от квотата на Народното събрание, един от квотата на президента. Повторно избиране и назначаване не се допуска, освен на лице, което е било избирано допълнително като заместник".
    Считам, че това е най-демократичното предложение, стоящо между двете предложения - между 7 и 11, не заради самата цифра, а заради правата на Народното събрание.
    Считам, че ние имаме правото да имаме по-голяма квота от президентството, въпреки че президентът е обединител на нацията, той е личността, която е независима, но аз считам, че Народното събрание има по-големи правомощия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агафонов.
    Пристъпваме към дебатите, съобразно представените ми списъци от парламентарните групи.
    Има думата народният представител Стоян Райчевски от Парламентарната група на СДС.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Прав е господин Агафонов, че ние в комисията разгледахме преди всичко законопроектите с оглед тяхното отношение към създаването и функциите на националния програмен съвет. Бяха разгледани само онези законопроекти, които предвиждат промени и допълнения на Закона за радиото и телевизията. Самият брой на тези законопроекти показва, че ние сме изправени пред една абсурдна ситуация, предизвикана от един закон, приет от предишното парламентарно мнозинство, закон, който създаде хаосът, в който се намираме.
    Затова ние направихме и своите предложения за по-скорошното решаване на този проблем.
    Преди малко аз изложих мотивите за внасянето на този законопроект. Към тях искам да направя няколко предложения и затова сега взимам думата, като ще ви запозная подробно с всяко едно.
    Първо, предлагам към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-101, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители, да се добави нов параграф със следното съдържание:
    "Отменят се чл. 12, точки 2 и 3 от чл. 15, чл. 18 от глава втора и цялата глава пета".
    Ще ви помоля да си припомним заедно членовете, които предлагам да се отменят, а за глава пета обобщаващо ще кажа само мотивите.
    Какво предвижда чл. 12?
    "За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство, съобразно данните на Националния статистически институт; възнаграждението на секретаря е с 20 на сто по-високо, а на председателя с 30 на сто..." и продължават допълнителни уточнения.
    Смятаме, че един национален програмен съвет трябва да работи на обществени начала. Естествено правилникът и нормативите, които ще приемем, ще осигурят средства за неговото функциониране, но превръщайки го в орган, така както тук е предложен, той добива функциите на цяло министерство, с целия му подробен щат, с всичките му надзорни и други функции и се превръща едва ли не в орган за осъществяване на цензура.
    Предлагам да отпаднат и точки 2 и 3 от чл. 15.
    Точка 2 гласи:
    "2. дава становища по кандидатурите за получаване на концесии, разпространение на радио- и телевизионни програми в Република България;".
    И също така да отпадне текстът на т.3:
    "3. следи за изпълнението на сключените концесионни и лицензионни договори по т. 2 и ако констатира неизпълнение, сезира съответния орган;".
    По-нататък в глава пета ще обясня защо и ще се мотивирам.
    Предлагам да отпадне и чл. 18, който гласи следното:
    "Чл. 18. Дейността на Националния съвет за радио и телевизия се финансира от държавния бюджет."
    Защо правя това предложение? Защото ако този орган се финансира наистина от държавния бюджет, той във всички случаи се обвързва с властта, законодателната в случая. Така или иначе големият спор по създаването и функциите на този съвет беше той да бъде независим орган. Ако ние го обвържем с бюджета, който се гласува в Народното събрание и се утвърждава преди всичко от парламентарното мнозинство, той във всички случаи може да изпадне под негово въздействие и влияние. Мисля, че по този начин ние ще се защитим от всякакви упреци в това отношение.
    И ще ми позволите, дами и господа, да дам някои пояснения към предложението ми да отпадне глава пета изцяло. Конституционният съд е отменил седем члена от тази глава изцяло или частично. Националният съвет, който тя създава, с правомощията влиза в противоречие със Закона за концесиите и със Закона за далекосъобщенията, който съвсем скоро ще бъде представен на вниманието на Народното събрание. Проблемът с даване на концесии и честоти, с разпределение на честоти, трябва във всички случаи да бъде в синхрон с тези два закона и със закона, естествено, за националните, или по-общо казано, електронните медии.
    Глава пета дава някои тоталитарни правомощия, създава един тоталитарен орган, който започва да действа преди да се прецизират функциите му от споменатите закони. Освен за лицензиране на частни медии в глава пета става дума и за контрол над частните медии, превръща Националния съвет за радио и телевизия в цензур на частните медии, което противоречи на всички международни и европейски норми, противоречи и на нашата програма за създаване на плурализъм в медийното пространство и гарантирането на свободата на словото.
    Националният съвет за радио и телевизия има правомощия по тази глава да одобрява програмните схеми. Това не е атакувано от Конституционния съд и е останало. Това може сега да създаде огромни проблеми. Той дава право да се издаде одобрение на неограничен брой кандидати, без да е ясно дали има свободни честоти и колко са те, тъй като още не е приет Законът за далекосъобщенията, който регулира тази материя.
    Искам да кажа няколко думи по неотменените от Конституционния съд членове, съхранени в тази глава.
    По чл. 82. Липсва синхрон със Закона за далекосъобщенията.
    Член 83 противоречи на Закона за концесиите.
    Член 84 предвижда Националният съвет за радио и телевизия да води пълен регистър на всички радио- и телевизионни организации, да съхранява по един екземпляр от всички документи и аз се питам: защо трябва да води този регистър? За да бъде своеобразна цензура ли?
    В чл. 86 са предвидени такси за одобрение. И аз се питам: това официален рушвет ли е?
    Завършвайки своето изложение, уважаеми дами и господа, аз ще ви помоля да подкрепите тези мои предложения за допълнение във внесения законопроект, тъй като те отговарят на общата ни воля да бъде поставен ред в досегашното състояние, да се съхранят интересите на обществото към националното богатство, каквото е националният ефир и националните медии, и да гарантират наистина възможността и условията за създаване на обществени медии.
    Завършвайки, искам да ви обърна внимание на още нещо: само след няколко дни ние ще имаме възможност да разгледаме и да приемем внесената вече от Министерския съвет ратификация за трансгранична телевизия. С този документ, след като бъде ратифициран, само след седмица най-много или десетина дни, ние получаваме основните норми, с които трябва да се съобразява нашето вътрешно законодателство във връзка със свободата на словото, свободата на информацията, обмена на информация. Тоест с този документ се регламентират всички онези условия, отпадат всички онези съмнения, които битуваха в нашето общество, относно волята на Народното събрание да гарантира свободата на словото и свободния обмен на информация. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    Внасям ви и писмено предложенията, господин Соколов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    За реплика, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, много е хубаво, че господин Райчевски внася писмено предложения, но това, което той току-що изложи, е практически един нов законопроект, с който ние не сме запознати и ще бъде изключително трудно да участваме пълноценно в тази дискусия, поради което аз подновявам нашето предложение да направим първо консултации и да отложим това заседание, докато постигнем съгласие по разглежданите въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това предложение вече беше направено и беше гласувано.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Има нов момент. Той внася нови цели десет текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нов момент... Не може след всяко изказване да се прави старото предложение.
    Има думата господин Атанас Мерджанов.

    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес очевидно ще бъдем свидетели на поредния абсурд от страна на управляващите, или по-точно казано на управляващото реформаторско мнозинство. Толкова последователно беше омаскаряван и от сини депутати, и от свободни словожурналисти, а на изпроводяк преди отлитането си за Япония самият президент изрече: "Лош, лош е приетият от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за радиото и телевизията". В момента обаче пак мнозинството неистово напира да се приеме поправка към същия този закон, като единствено възможната алтернатива на срамната и обидна за всички ни ситуация. Ала обидата е най-вече за работещите в радиото и телевизията журналисти и, разбира се, за горкия консуматор на информация - обикновения български гражданин.
    Хубаво е, справедливо е, че Конституционният съд натри носовете на самозабравилите се отдясно, но същата отговорност за конфузното положение носят и представителите на Обединението за национално спасение и особено на Евролевицата, които, уж под условие за нов закон през септември, подкрепиха незаконните промени в ръководствата на двете национални медии. Неслучайно на 10 юли Парламентарната група на Демократичната левица реагира остро, напускайки залата, съзнавайки, че се върши произвол с една-единствена цел - контрол, тотален контрол на управляващите над националните медии. Само че този контрол е на път да удави и най-правоверните изпълнители на поръчката, било тя политическа, или както се оказва напоследък тесноикономическа. Крайно време е управляващите да се стреснат и осъзнаят, че модерното медийно пространство не търпи политически рамки, камо ли политически окови. И е съвсем закономерен фактът, че при всичките нескопосани опити - и гениалният проект на Райчевски, и претенциите на министър-председателя Костов, че правителството ще внесе най-добрия законопроект за медиите, и организирането на какви ли не медийни семинари уж да покрият непрекъснатите гафове в тази област - изискванията на всички, без изключение, медийни експерти от Европа са категорични: България е длъжна да спазва в своето законодателство изискванията към общ рамков закон и за държавните, и за частните медии, както и необходимостта от институционална независимост и редакционна автономност.
    Всъщност за всички стана ясно, че управляващите, независимо от мегаломанските си претенции, не разполагат с ясна философия, с конкретна законодателна стратегия за регламентиране на медийното пространство, съгласно изискванията на модерна информационнна Европа. Как иначе да си обясним цялостното неадекватно поведение, в това число и творението на господин Райчевски, станало печално известно, под вещото импулсиращо въздействие на част от висшите сини среди и нееднозначното отношение към проекта на "Свободно слово". Явно е, че в средите на управляващите има непримирима вражда по медийните проблеми, а, за съжаление, и с днешната поправка се прави опит тези различия да бъдат пренесени и на институционална основа върху контролираните от сините президентска институция и парламент.
    Уважаеми колеги отдясно, все пак основният проблем е, че казусът "медии" от юридически се превърна изцяло в политически, но той изглежда никога няма да престане да бъде такъв. Твърде късна е промяната, която предлагате, господа отдясно. Досега трябваше да сте внесли закон, който комплексно да урежда въпросите на електронните медии. Обещахте, че това ще стане още през септември. Днес вие предлагате палиативно решение, за да гасите пожара, който сами подпалихте и най-вече, за да избягате от срамната отговорност да съхраните поне професионализма на собствените си политически назначения. В случая обаче самият Стефан Димитров ви санкционира достатъчно морално с оставката си. Повече от ясно е, че след днешната поправка едва ли скоро у вас ще се забележи стръв към ново законодателство. Тази работа вие просто не я умеете. С цената на всичко вие ще се стараете да съхраните политическия контрол над националните медии и всички приказки за независимост на Българската национална телевизия и Българското национално радио, които се ръсеха на семинарите с евроекспертите, ще си останат поредния пропаганден блъф.
    В новото предложение вие налагате схема за избиране на Националния съвет за радио и телевизия, която изцяло гарантира политическия монопол на мнозинството в този независим надзорен орган. Чиста демагогия е да се вярва, че в него няма да влязат политически ангажирани личности. Как да стане това, когато само президентът държи обикновено мнозинство с четирима на трима души. А представител на СДС от парламента няма ли да има? Единствено в България Националният съвет за радио и телевизия има такова съотношение. Навсякъде, където се приема подобна законодателна философия - Франция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Македония, Турция и прочие - парламентът притежава водещата квота от 6 души, а президентът - 3. Единствено в Унгария всички членове на Националния съвет се избират от парламента, но само там няма президент, пряко избран от народа.
    Колкото и уникална да е личността на президента, България все пак е парламентарна република, а не президентска. Какво искаме да подскажем? Че разширяваме президентските правомощия ли? За да може тъкмо от тази институция да се командват медиите в страната. Аргументът, че в парламента доминира една политическа сила, а президентът е обединител на нацията, е смехотворен. Под прикритието на това, че в Националния съвет не вкарваме политически лица, се прави явен опит да се изолира опозицията от участие. Неколцина деполитизирани интелектуалци от квотата на президента и Народното събрание ще свършат може би чудесна работа.
    Загадъчна е бройката от 7 души. В повечето текстове от действащия закон Националният съвет взема решения с две трети от състава си. Въпрос - колко е две трети от 7? Нито е четири, нито е пет. Изключено е в един закон да не бъде ясно фиксирана бройката, с която най-малко, например, се гласува за директори на Националното радио и Националната телевизия. С четири и половина ли ще става изборът? Никъде в Европа съставът на Националния съвет не пада под 9 души. Не е защото това е по принцип, но защо и в това отношение да не бъдем уникални?
    Мандатът от 3 години. Определен е на толкова, за да не съвпадне с мандата на Народното събрание. Но точно с него той съвпада. След 3 години и нещо Народното събрание всъщност приключва своята работа. Следователно и аргументът отпада. Срокът е прекалено кратък. Експертите от Съвета на Европа препоръчаха 6-годишен мандат, но без право на втори. При сегашното състояние, разбира се, трите години са малко и трябва да се даде възможност за повтаряне. Но това поставя членовете на Националния съвет в зависимост от тези, които са ги избрали. Президентът, например. При 6-годишен мандат, без право на втори, всеки член на Националния съвет ще може да не се съобразява с издигналия го орган и да действа независимо. Така поне е според препоръките на Съвета на Европа за независимост на надзорния орган, а е препоръчително да им се вярва.
    Националният съвет не бива да избира председател и секретар, а председател и заместник-председател, тъй като всички членове са равни и не е редно който и да е от тях да се натоварва с несвойствени функции. Това е най-малкото зло, разбира се. След конституирането на Националния съвет сега действащия закон започва да действа с пълна сила. Предвидените в него функции на Националния съвет са изключително отговорни. Резонни са въпросите: с какъв апарат ще работи този съвет, с какъв бюджет, с какви срокове. Ако се приеме, че СДС все пак ще внесе нов закон до месец март, тогава ще разпуснем ли този Национален съвет? С какво морално право? А новоизбраните директори на Националното радио и Националната телевизия ще ги сменяме ли пак? И в никакъв случай отговор на тези въпроси не могат да дадат току-що направените предложения от господин Райчевски.
    Въпросите от подобен порядък могат да продължат. Без да е съвършен, Законът за радиото и телевизията се оказа полезен, нужен. Просто времето го доказа. И нека дясностоящите най-после се вразумят. Всички сме длъжници на журналистите в радиото и телевизията заради собственото си политическо високомерие и не на последно място заради професионалното ни безхаберие. Там хаосът продължава. А единствената пречка срещу него е уреждането на медийната законодателна материя и в това отношение сме длъжни да търсим разумното и полезното. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
    Има думата народният представител господин Лютви Ахмед Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих искал да започна с това, че възприемам решението на Конституционния съд, с което изборът на генерални директори на Националната телевизия и Националното радио бяха обявени за противоконституционни, като своевременен акт, с който би трябвало да секнат мераците, независимо дали идват отляво, отдясно или от центъра, за узурпиране на националните медии. Бързам да отбележа, че тази оценка няма отношение към личността на настоящите директори, единият в оставка, на Националната телевизия и на Националното радио.
    Смятам също така, че наследената ситуация в радиото и телевизията - и това заявявам отговорно - изискваше да бъдат избрани нови генерални директори. Мисля обаче, че тази необходимост трябваше да се реализира с достатъчно адекватен правен механизъм. За съжаление и нашето Тридесет и осмо Народно събрание не можа да намери този правен механизъм и повторихме грешката на Тридесет и седмото. Изпаднахме в конфузна ситуация, от която трябва да излезем.
    Конституционният съд е категоричен, че нито изборът на генерални директори, нито изборът на национален съвет могат да бъдат приоритет на изпълнителната власт. Те не могат да бъдат приоритет даже на парламентарното мнозинство, защото така се накърнява основният принцип за политически неутралитет на Националния съвет за радио и телевизия. Въпросът днес е как и при каква процедура на избора бихме могли да гарантираме този политически неутралитет.
    Явно във внесените законопроекти основният спор е кой да има по-голяма квота - Народното събрание или президентът. Разбира се, има предложение и гилдиите също да имат свои представители. Чу се мнение и за съдебната власт.
    Би трябвало и Народното събрание, и президентът да гарантират политическия неутралитет на националния съвет. Но изхождайки от практиката, ние смятаме, че една преобладаваща квота на президента в случая е по-удачната форма за решаване на въпроса. Това не е някаква автоматична подкрепа на внесения от СДС законопроект. Ние изхождаме от Конституционната роля на президента като обединител на цялата нация. Освен това самият факт, че посочените именно от президента нови членове на Конституционния съд единодушно гласуваха за акта за отмяна на решението на Тридесет и осмото Народно събрание, е доказателство в тази посока. Ние сме открити за дебати дали съотношението да бъде 4 към 3 или 5 към 4, но при всички случаи се застъпваме за една преобладаваща квота на президента.
    Разбира се, при това положение стои въпросът дали преобладаващата квота на който и да е от органите води автоматично до институционализиране на националния съвет. Струва ми се, че тази оценка, както и изразените мнения, че това води автоматично до разширяване на президентските правомощия в условия на парламентарна република, са достатъчно прибързани и недостатъчно обосновани.
    В заключение аз застъпвам още една теза: ако евентуално внесеният законопроект N 54-01-101, който ние ще подкрепим, получи мнозинство на първо четене и на второ четене стане факт, според нас не би трябвало това да ни успокоява, защото до цялостното решаване на въпросите в Националната телевизия и Националното радио ще се стигне с приемането на нови закони, за които за съжаление все още нямаме готовност.
    И ако ми позволите да перифразирам мисълта на един герой на Андре Мороа, който казва: "Веднъж да свърши тази война, та да си направим истински маневри!...", бих желал Тридесет и осмото Народно събрание веднъж завинаги да приеме един добър закон, за да се подобри наистина качеството на работата на националните медии. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
    Има думата народният представител господин Димо Димов.
    ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Иска ми се да поставя един въпрос, на който вътре в себе си всеки ще отговори по различен начин. От началото на този парламент се говори за реформаторско мнозинство. Всеки сам разбира какво значи то. Евролевицата се обяви от първия ден в подкрепа на реформите, които ще обслужват обществото. Евролевицата подкрепи на 10 юли предложението на СДС за смяна на медийните ръководители при изричното обещание, че в началото на септември ние ще имаме нов медиен закон. Това обещание, получено по време на преговорите, не беше спазено. Смятам, че е крайно време в политическите отношения, както и в търговските отношения, етиката да бъде на първо място. Народът е казал: "Казана дума, хвърлен камък".
    По същество:
    Още през септември аз подканях медийната комисия многократно на извънредни заседания, за да разгледаме проектите, които бяха внесени. Смятам, че тяхната бройка е достатъчно внушителна, за да можем да кажем с лека ръка: това не струва, дайте да постъпят нови законопроекти и тогава ще ги разглеждаме... В последна сметка се чакаше предложението на Министерския съвет, което да бъде на управляващите и което ние да разгледаме. До този момент не се стигна.
    Много парадоксално онзи ден, в четвъртък, в медийната комисия ни се предложи да разглеждаме проектите, но само в частта, която засяга конституирането на Националния съвет за радио и телевизия. Много странна практика, в която не участваха внесените вече законопроекти - този на господин Райчевски и този на господин Сашо Стоянов. Защо? Те също имат своите текстове, които третират конституирането на Националния съвет за радио и телевизия.
    След дебати, които винаги имаха някаква условност, сега, в момента господин Райчевски ни предлага още новости, които не са били разглеждани в комисията. Аз считам, че това може да продължи до безкрай. Именно заради това ние предлагахме консултации, предварително уточняване и след това да седнем действително с точни предложения да разсъждаваме кой за какво е оттук нататък.
    Аз категорично заявявам - мое лично мнение и убеждение е, че сегашното гласуване на какъвто и да е начин на избиране на Националния съвет за радио и телевизия, независимо каква бройка, няма да доведе до решения, които обслужват обществото, и най-важното, които да решат сегашната медийна криза, които да успокоят хората, които работят в нашите национални медии. И смятам да се обоснова:
    Първо, няма да говоря много дълго за квотите на президента и на парламента. Считам, че тук има място за съмнения как те ще бъдат избрани и чии интереси ще обслужват. Единственият начин, за да бъдем спокойни, това е всеки от тези кандидати да бъде гласуван поименно тук, както и да бъде гласуван с квалифицирано мнозинство. Само това ще бъде гаранцията, че ние единодушно не, но с квалифицирано мнозинство сме ги избрали. Все пак това е един консенсус тук, в Народното събрание и това ще гарантира на обществото, че тези хора ще обслужват обществото, а не политически интерес.
    Разбира се, Евролевицата е за четирима представители на Народното събрание и трима от квотата на президента. Ние сме за по-голяма бройка членове, но извинете, призивите да изберем достойни хора, доказали своето служене на обществото и т. н., според мене опират до това вътре да има специалисти - специалисти, които да са работили в радиото, в телевизията; специалисти, които са дали своя живот в служба на обществото; специалисти, които разбират от естеството на работата. Иначе ние ще слушаме само общи мнения, които никога няма да ни гарантират, че решенията, които взема този съвет, са достатъчно компетентни и ясни.
    И така, ние сме за 9 души: 6 от квотата на Народното събрание, но тези хора да бъдат предложени от творчески съюзи, обществени организации, фондации и други културни институции, да видим техните биографии, да чуем техните намерения. Следователно, трябва ни време, господа депутати! В никакъв случай не може да се бърза. Нека да изберем нашия Конституционен съд за медиите, който действително да бъде достатъчно компетентен и знаещ.

    И освен това ако трябва да приличаме малко поне на този Конституционен съд, нека да има вътре ротация. Затова ние предлагаме по-голям мандат - това, което господин Агафонов направи в своя проект - шест години, като на две години се сменят двама души от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента. Ротацията ще осигури вливане на млади сили и едно ново мнение, което животът ще ни наложи.
    Оттам нататък. Какво остана от "закона на Клара". Да ме извини Клара, аз я уважавам, но той доби гражданственост по този начин. Една трета беше санкционирана от Конституционния съд. Сега в момента допълнително ни се предлага да отпаднат членове, алинеи, точки. В края на краищата това е един закон - недоносче, един закон, който по философия е абсолютно обречен, той е отречен и от европейските институции. Аз не мога до ден-днешен да си обясня защо колегите от ОНС се връщат непрекъснато на този закон през последната седмица. Разбирам колегите от БСП, все пак това е техен закон. Макар и недоносче, но той ще работи, защото е изработен от тях. Но защо СДС приема това, честна дума, не мога да го разбера.
    Оттук нататък. Избрали сме този Национален съвет. На него са му вменени правомощия. Преди малко чухме, че точки втора и трета от чл. 15 се предлага да отпаднат. Извинете, но има още т. 4 и т. 6. Точки 4 и 6 са най-страшни, защото те избират управителните съвети на националните медии, те избират програмните съвети на националните медии. Ами кога ще имаме нов закон? По-рано от четири или пет месеца? Съмнявам се. Извинете, но докато умните се наумуват, народът го е казал какво ще стане - лудите ще се налудуват.
    Е, питам аз: какво ръководство ще бъде на националните медии това, което ще получи една шапка от пет души, хора избрани, знаещи или незнаещи или просто имащи връзки и от тях ще треперят генералните директори, главният мениджър, шефът на рекламата, директорите на Канал 1 и на Ефир 2, двете програми на радиото, всичко това? Те са хора с вързани ръце, те са хора, които трябва да убеждават програмните си съвети, управителните си съвети и накрая Националния съвет за радио и телевизия за това, че трябва да променят в програмната схема еди-какво си или да разрешат на еди-кой си да направи външна продукция. Извинете, но това е прекалено сложно и прекалено съмнително.
    Защо не се предлага този чл. 12 да отпадне - да не получават заплати членовете на Националния съвет за радио и телевизия? Извинете, но още като излязат навън, ще ги купи първият циганин от тези със златните... Те ще изпълняват волята на тези, които ще платят, независимо какви решения се вземат. Не може една държава да си разреши нейният Конституционен съд за медиите да бъде подкупен. Нали затова толкова много спорим, за да осигурим истината за това общество, което да знае, че там стоят хора, които никой не може да ги купи.
    Оттам нататък. Има чл. 40, който дефинира времето на рекламите в националните медии и в частните медии. Извинете, но това не е възможно. Частните медии в момента стъпват на краката си. Ние не можем да ги ограничим. Те живеят само от реклама. Не можем да им кажем: не, ще работите както Националната телевизия. Но Националната телевизия е на бюджет.
    Аз разбирам трудностите на сегашния момент, разбирам, че този Национален съвет за радио и телевизия ще струва много средства на държавата. Но извинете, тук ще си разреша да кажа и нещо друго. Ние все още сме нация, която не е осигурила своите президенти с жилище, с прилична заплата, автомобил и охрана. Не можем да си разрешим по този начин. Това е друг въпрос, който ще третираме. Но днес, когато разсъждаваме за истинското лице на този национален орган, не можем да оставим толкова съмнителни неща. Никой не говори как ще бъдат избрани директорите на националните медии, никой не казва на какъв принцип, кой ги предлага, въз основа на какво. Конкурс ли ще бъде? Те ще защитят ли някаква своя теза за това как трябва да бъде? Мълчание. Защо? Защото е удобно. Защото е удобно - утре конституираме този Национален съвет и се казва, че еди-кой си ще стане. И открито се пише в медиите: ние сме доволни от Стефан Димитров и от госпожа Попова, значи ще ги изберем. Ясно и толкоз. И всички го приемаме - те са добри, толкоз.
    Вижте, правим закони. Най-малкото аз съм човекът, който може да учи Народното събрание как се правят те. Но чувството за справедливост и чувството за политически резон трябва да ни води в този момент. И аз смятам, че това Народно събрание, което тръгна с друго чувство, с други пожелания, е крайно време да дойде на себе си.
    За трети път повтарям - преговори, преговори и след това консенсус. Решихме герба по най-добрия възможен начин според мен за този момент. Смятам, че имаме един добър герб. И ако ние искаме да имаме много добър закон, нека сега да дадем ограничени пълномощия на този Национален съвет за радио и телевизия, на всяка цена да отпаднат тези точки освен 15-а - 2, 3, 4, 6 , чл. 40, в никакъв случай не съм съгласен за чл. 12 и освен това нека да посочим начин за избор на тези генерални директори, които ще ръководят през време на годините.
    И последното, което ще кажа. Кой ни гарантира, че тези хора след четири месеца в Националния съвет по новия закон ще останат? Ами ние тогава можем да вменим в новия закон - и аз съм сигурен, че така ще бъде - съвършено други права на тези хора. Ние ги избираме сега и утре какво ще им кажем? Достатъчно, довиждане! Ами генералните директори! Ами техните подчинени, екипите им? Какво ще правят тези хора? Ето, видяхме какво се случи само четири месеца след 10 юли. Извините, но бих казал даже с риск да обидя някого - това е детинщина.
    Затова аз, Евролевицата сме против тези поправки на закона. Или ще приемем само поправки, които действително гарантират едно обществено мнение, един консенсус в Народното събрание за начина, по който ги избираме, тоест квалифицирано мнозинство, оттам нататък много ограничени правомощия във времето и след това нов закон, господа, нов закон! Ние почти сме се съгласили върху всички основни принципи, по които той трябва да бъде изграден, остава да ги съгласуваме с медийното законодателство в Европа - слава Богу, имаме го, знаем го - и да се чувстваме горди, че сме избрали най-после тези, които са факел на свободното слово в страната, по един достоен начин да осигурим тяхното спокойствие, за да могат те да бъдат водещите на тази нация по пътя за демокрация. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
    Има думата народният представител господин Владимир Джаферов.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че преждеговорившите направиха добри изказвания, но малко отидоха в доста детайли. Мисля, че днес разглеждаме внесените законопроекти по принцип и ние трябва да ги гласуваме по принцип, защото това е първо четене на внесените законопроекти за изменение на Закона за радио и телевизия.
    Аз съм упълномощен от името на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, да декларирам, че ние по принцип ще подкрепим законопроекта, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители, и ще гласуваме против останалите внесени законопроекти.
    Разбира се, позволявам си да кажа, че в почти всички изказвания преди мен беше засегнато решението на Конституционния съд, с което той отмени назначаването на генералните директори на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Ние от Парламентарната група на Народен съюз очаквахме това решение и смятаме, че Конституционният съд взе правилно решение, защото неговото решение беше съобразено с Конституцията на Република България.

    Това защо сме гласували за избор на генерални директори във времето много скоро назад, е въпрос на политическо решение.
    ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Бързо узрявате, бързо. (Шум в Демократичната левица.)
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Разбира се, днес беше отправена покана от името на Парламентарната група на Евролевицата да бъдат започнати консултации. Ние сме съгласни да бъдат започнати консултации по въпроса за законопроекта, внесен в момента и който разглеждаме днес. Разбира се, съгласни сме, че такива консултации ще текат усилено между двете четения, които ще бъдат направени така, както съобразява правилникът.
    По отношение на бройката 4 към 3 или 5 към 4, в парламентарната група обсъждахме въпроса. Ние нямаме точно решение и вероятно точното решение ще бъде изяснено между първото и второто четене. Разбира се, така както бяха направени някои изказвания, мисля, че въпросът не се разглеждаше по принцип. Според мен тук не става въпрос в ръководството на Република България кой има приоритет - дали президентът или парламентът на републиката.
    И аз ще ви кажа, че в Конституцията са фиксирани точно нещата. България е парламентарна република. БЗНС и Демократическата партия ...
    ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място.): Няма БЗНС при вас.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: ... като традиционни партии с дълга история в политическия живот на нашата страна винаги са стояли на принципа на парламентаризма. И стоейки на този принцип като традиционни класически политически партии, ние ще гласуваме и ще бъдем за това българският парламент да има или четири или пет бройки, да избира тук пряко, или три и четири да бъдат назначавани от президента на Република България с указ. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
    Има думата господин Жорж Ганчев, когото не виждам в залата. (Кратка пауза.)
    Има думата народният представител господин Младен Влашки.
    МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Дискусията по този въпрос отново набра изключителен патос. Този въпрос с патос няма да бъде решен.
    Тук се казаха някои неща, срещу които би могло веднага да се възрази. Това, че мнозинството няма своя ясна политика относно уреждането на медийното законодателство,...
    ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нямате, разбира се.
    МЛАДЕН ВЛАШКИ: ... това не е вярно.
    Първата крачка в тази посока е напълно ясна вече. Ратифицирането на Европейската конвенция за трансгранична телевизия е първата крачка, а втората крачка е взетото вече окончателно решение за създаване на устройствен Закон за БНР и БНТ. И оттам остава последната крачка, която е свързана със Закона за далекосъобщенията и за регламентирането на получаване на разрешение от частните електронни медии. Тоест крачките са абсолютно точни и ясни. Ако това означава нямате стратегия и политика, здраве да е. Това първо.
    Второ, в този изключително сложен въпрос всички ние сме поставени в ситуация и тази ситуация е произведена в предните години. За това трябва да си даваме изключително ясна сметка. Тази ситуация е свързана с решенията на Конституционния съд, които уважават закон, който е валиден, но не действа и не би могъл да действа. Тоест ние ако предприемаме сега някаква крачка, тя е в посока на една необходимост - необходимостта националните медии да не изпадат в хаос.
    Аз бих казал следното. Независимо от това, че ние взехме едно решение, което беше на ръба на правото, изследванията за това какво стана в следващите месеци, покачи ли се доверието в националните радио и телевизия показват - да, покачи се. Когато има човек, който ръководи медията, тези медии, които по традиция са ръководени от една, бих казал уважавана фигура, те започват да работят. И това показаха изследванията за отношението на българския народ към двете медии. Това е една покачваща се крива от месеците юни, юли, август, септември и октомври. Тоест ако ние излезем извън този чисто политически дебат и се върнем към онова, което очаква българският народ от нас, това е в настоящия момент да разрешим този проблем.
    И затова тук не би трябвало да се създават тези, бих ги нарекъл повече емоционални спорове, които отчитат единствено и само, единствено и само политически пристрастия предимно отляво, в които всяка една крачка се тълкува изключително и само като политическа.
    Вижте, аз се натъкнах на едно нещо - много хора, които трябва да решат тези проблеми, не познават европейското законодателство, те познават единствено и само заглавията на някои документи. Тук, в ръцете ми е Резолюция от Четвъртата европейска министерска конференция върху масмедийната политика. Тук е резолюцията с препоръки и меморандумът към тази резолюция. Изключително интересно е това, което пише в тях. В тях никъде не се отрича категорично, не се отхвърля възможността Народното събрание или друг орган на властта да назначава ръководители. Отрича се едно нещо - тези органи да се намесват политически в ежедневната дейност на националните радио и телевизия.
    Така че не е зле да помислим в тази посока. И при това временно днешно решение, което ни позволява само да минем една крачка напред, да потърсим съдействие, а не това пламенно, с изключителен патос противопоставяне.
    Аз разбирам гласуването на този закон за изменение на закона, който сега е валиден, единствено и само дотук. И където е необходимо да бъдат направени ограничения за това той да не би да допусне възможността за погрешни крачки, смятам, че на второ четене трябва да бъдат направени.
    А що се отнася до това, че ние имаме ясна политика като последващи крачки, единствено остава времето, в което ние ще ги извършим. И аз мисля, че то няма да бъде толкова дълго, колкото се предполага тук, предимно и отново само поради една отрицателна политическа емоция, която идва от годините и продължава да действа отляво. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
    Имате думата за реплика, господин Мерджанов.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Господин Влашки, трогателна е Вашата загриженост за политическата емоционалност в случая. Но смятам, че Вашите действия, от гледна точка на професионализма, изобщо не бяха убедителни през последните 6 - 7 месеца. дори и в случая с Вашето изказване Вие доказахте, че отново нямате ясна концепция за това какво ще правите с медийното пространство в републиката. (Шум в мнозинството.) Казвате, че ратифицирането на Конвенцията за задгранична телевизия е стъпка напред. Напротив, това е стъпка назад. С тази стъпка вие трябваше да започнете още юли месец. Вие сте тези, които не познавате европейските документи. Ако ги познавахте, щяхте да съобразите бъдещото законодателство. Правите семинари, с които само искате да отвлечете вниманието и да замазвате вътрешнопартийните си спорове по тези въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
    Заповядайте за втора реплика.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Лично на мен отдавна ми омръзна да слушам тези от сорта на това, че за всичко е виновно миналото. Това, което преди малко господин Влашки каза - че бедите се коренят в това, че преди време е бил приет един закон - много ми напомня на тезата, че в социализма нещата не вървяха, защото той носеше родилните петна на капитализма. И тази перифраза, която тук мнозинството непрекъснато използва, мисля, че не ни тласка наникъде.
    Освен това бих искал да кажа, че от обстоятелството, че Съюзът на демократичните сили е знаел, че трябва да направи тези три крачки напред, не произтича нищо. Нито една от тези крачки през този период не е извършена.
    Така че аз не разбирам какво ще правим, след като в продължение на 6 месеца комисията не отбеляза никакъв напредък в реализацията на тази иначе стройна триада.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    За дуплика има думата господин Влашки.
    МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Аз имам един-единствен отговор. Европейската конвенция за трансгранична телевизия е подписана от правителството на Република България, от негов представител, на 20 май 1997 г. Тоест, крачката е направена максимално бързо. Оттам нататък следва процедура, която трябва да доведе до тази ратификация. Тя е извършена и ние стигаме в този момент до поредния акт. Как тогава може някой да каже, че ние сме изчаквали във времето и не сме предприемали стъпки? Просто не мога да го разбера това нещо!
    Очевидно е, че подобно твърдение е чисто голословно и не опира до никакви факти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
    Има думата господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Не мислех да започвам отдалеч макар кратко, но дискусията до този момент сякаш ме задължава.
    В § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, който се отнасяше до временния статут и начина на избирането на генералните директори на тези две медии, има една квалификация: "Радиото и телевизията са национални институти". На базата на тази конституционна квалификация ние трябва да кажем, че въпросите, свързани с тези национални медии и институции, са едни от най-важните в обществения живот.
    Ние започнахме легислатурата на нашето сегашно Народно събрание с една така наречена "Декларация за национално съгласие". Там има няколко пункта, но в никакъв случай идеята за съгласието и декларацията не се изчерпват с тези нейни няколко точки. Тук става дума за един дух и за една политическа воля. За какво друго, освен за такива проблеми като радиото и телевизията, електронните масмедии, модерно казано, трябва да се търси това национално разбирателство, с което сякаш и отляво, и отдясно, и от всички други страни на този парламент твърде много се говори и афишира.
    Аз не искам без патос да се реши този въпрос. И ще ме извините много. Ние не сме в епохата на Кондорсе, който казваше, че един-единствен свободен вестник е достатъчен да разруши една невероятна тирания. Но си мисля за нашите масмедии днес. Те не толкова съобщават новини, а те всъщност се стремят и да изразяват общественото мнение, а и в известен смисъл да го ръководят. Кой не знае, че те могат да организират и да проведат определени политически кампании? Има един израз на теоретици, но съвременници, че медиите могат да фабрикуват политически предпочитания.
    Аз искам да прибавя още нещо. Не трябва да се позволява и минимално подозрение в обществото, че Националният съвет за медиите ще бъде излъчен така, че той да крие възможност или да има някакво подозрение, да няма спокойствие в отделния гражданин, че няма тези медии утре, благодарение на този Национален съвет, да се превърнат в един модерен начин за акламация на едни или други политически сили. Кои политически сили днес могат да бъдат акламирани - мисля, че отговорът се дава всеки ден именно по тези медии.
    Ще прибавя още, че общественото мнение, което звучи чрез медиите, не управлява, разбира се, държавата, но то предопределя резултатите на управлението. И ние сме свидетели на това всеки ден.
    Ето защо аз мисля, че е добре на фона на тези разсъждения с граждански патос да видим какво представлява законопроектът, внесен от група народни представители на мнозинството.
    Вижте, президентска квота - подчертана, четири души. Трима - от Народното събрание. Аргументите се казаха. Конституционният съд се е произнесъл ясно: Националният съвет трябва да бъде един политически неутрален орган. Боже мой! Може ли някой от нас даже в тази зала - депутати със свободен мандат, неангажирани с поръчения и с избирателни райони - да твърди, че такъв начин на посочване на членовете на Националния съвет не включва и възможности за политически симпатии?
    Президентът не е арбитър на нацията. Той е просто един от трите върха в триъгълната конфигурация на българския политически живот и на българската публична власт. Разбира се, хиляда пъти се шегуваме с това, той не е декоративен храст в градината на българската демокрация, но не е неин собственик. Ако му дадете той да определи четири души, едно мнозинство, какво ще мислят хората? А нали сме уж парламентарно управление? Нали сме република с парламентарен режим? Може ли това да се забравя?
    И после, парламентът е този национален форум, в който са представени една голяма част от съсловията в обществото. Нали тук има по-големи гаранции, че пак по пътя на търсенето на този разум и на политическия компромис като най-висш негов израз може да избере хора, които да осигуряват такъв политически неутралитет?
    И аз искам да ви кажа, че тук не може да става дума за баланс на властите, за разделение на властите, а за този баланс, който наричаме "неутралитет". Това понятие иска да се даде възможност, така както е в някои от другите законопроекти, соча законопроекта например на господин Корнезов, парламентът да има една определяща дума в тази толкова чувствителна обществена материя.
    Но преди да изразя накрая мнението си, господин председател, за начина, по който ще гласувам, искам да се спра на предложенията, които направи народният представител господин Стоян Райчевски. "Господа, да се промени чл. 12 и да се внесат същностни промени в чл. 18 от досегашния закон." И както каза той, "цялата глава пета да падне".
    В никакъв случай не съм апологет на този толкова странен закон. И както казах онзи ден по едно радио, той е като онова швейцарско сирене, в което има повече дупки, отколкото сирене, но все пак е сирене, все пак е закон.
    И ако искаме, господин Димитров, да го променим, идваме пред нашия правилник. Това са промени по съществото на закона. Те не съществуват във вашия законопроект, госпожице Михайлова. Това са нови идеи и те не са преминали през изпитанието на съответните парламентарни комисии.
    Мисля, господин председателю, тук няма място за гласуване. Вие трябва да приложите вашите задължения до фис, да спрете дискусията преди първото гласуване по принцип и по същество и непременно да дадете тези нови предложения като част от цялостния законопроект вече на водещата комисия и на всички други, на които сте разпределили засега този законопроект.
    И тук господин Джаферов, не го виждам, но ми омръзна да чувам и аз, че това било първо четене, че то било само по принцип и че между първото и второто четене се ражда истината за един закон. Не е вярно! Първото четене и гласуване е по философията на законопроекта. Във философията на внесения от Вас, госпожице Михайлова, законопроект, това не съществува - нито чл. 12, нито чл. 15, нито чл. 18. Ако това е една нова идея, тя трябва да се върне в комисията.
    Аз смятам това, господин председателю, да го прецените, да изпълните дълга си. Според мен, ако се стигне до това първо четене на този законопроект, аз с убежденията, които изразих досега, рязко и определено ще гласувам против. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
    Пак давам думата на господин Жорж Ганчев. И пак него го няма. Може би той прави някъде парламентарна група...
    Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че дебатът върви единствено и само около Националния съвет за радио и телевизия и непрекъснато се връщаме около закона, който е приет от миналото Народно събрание, от старата Комисия по радио и телевизия, и който на практика по един много добър начин господин Гиньо Ганев охарактеризира като едно сирене с много дупки. Това е един неработещ закон и аз съветвам всички народни представители да прочетат мнението на господин Луимар, доктор Луимар - един перфектен медиен експерт от Съединените щати, който в един цял раздел - забележете - "Ограниченията на свободата на радио- и телевизионното разпространение" дава забележки по много текстове, които разбира се, не са попадали на вниманието на Конституционния съд от неговото Решение N 7. Разбира се, те, конституционните съдии, не са счели, че има някакво разминаване с конституционните текстове.
    Аз обаче искам, уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, да обърна вашето внимание на един друг нюанс от тази проблематика. Тук беше казано, че проблемът е не само политически и юридически. Аз бих казал, че той основно е финансово-технологически затова защото както и да изберем Национален съвет за радио и телевизия, както и да го конституираме, независимостта на двете национални медии преминава основно през тяхното финансиране. Ние непрекъснато спрягаме имена, начини и механизми на конституиране на Националния съвет за радио и телевизия, програмни съвети и начин на избор, защото всяка една електронна медия представлява функция основно на три или четири неща.
    Ако оставим бюджетно финансиране на електронните медии аз ви гарантирам, че независимо как ще изберем генералния директор и независимо кой ще бъде той, на базата на тази функция от разходната част на бюджета медията така или иначе остава зависима от бюджета. Искам само да обърна вашето внимание, че на Българска национална телевизия й са необходими около 20 млн. долара за нейната едногодишна издръжка, тоест бюджетът на Националната телевизия е в този размер.
    Който и да е генерален директор, както и да бъде избран той, медията е в пряка връзка или по-точно зависи от отношенията си с телекомуникационния оператор, който разпространява нейните информационни продукти.
    Искам само да ви кажа, че може би за трети или за четвърти път тази година и във връзка със законите за бюджета за 1995-1996 г. буквално Българската телекомуникационна компания не беше в състояние да вземе такси от Българската национална телевизия и Българското национално радио. Бяха принудени тези национални медии или се коментираше спирането на излъчването в дълговълновия обхват, ликвидиране на стария честотен обхват ОИРТ, и т.н.
    Който и да бъде генералният директор, както и да бъде избран той, при всички положения регулаторните функции на държавата остават. И аз искам тук да спомена тогава когато става дума за даване на лицензии, да припомня на народни представители, които включително са били и членове на Конституционния съд, за чл. 18, ал. 3. Той по един категоричен начин определя, че честотният ресурс, отдаден на България съгласно международни споразумения, представлява суверенно държавно право, тоест не може някакъв независим орган да лицензира по някакъв начин на базата на честотния ресурс, отдаден на България, и да го отдава на частните медии, тези честоти. Има си регулаторен държавен орган, наречен в момента Комитет по пощи и далекосъобщения. Има Закон за концесиите. Има си ред за отдаване чрез концесионни търгове и договори и това е в момента начина, по който може да бъде лицензирана някоя ефирна електронна медия. Това е!
    И ако ние приемем възможности за лицензиране от Националния съвет за радио и телевизия, аз ви уверявам, уважаеми госпожи и господа, че Конституционният съд ще реагира по съответния адекватен начин и просто няма да може да стане това нещо. Разбира се, в закона, приет от Тридесет и седмото Народно събрание става дума за някакво становище, дадено от Националния съвет за радио и телевизия до правителството на базата на действащия Закон за концесиите, който впрочем беше приет от състава на Тридесет и седмото Народно събрание.
    Когато говорим за Националния съвет за радио и телевизия - аз мисля, че основно пак опира въпросът около неговата независимост, до това как ще бъде финансиран този орган. Ето, например, тук професор Димов спомена за подкупността на членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Ами, той ако е от бюджетното финансиране, той има определен лимит. И нещо друго - аз, доколкото познавам Закона за бюджета, няма в момента отреден разпис в разходната част на Закона за бюджета за този орган. Това е от една страна.
    Ако той се финансира на обществени начала, трябва да има някакво участие вероятно също на обществени начала. Отново става дума за финансирането на този орган.
    Колко члена ще има този независим орган, това независимо тяло? Ще имали мандатност? Ние именно затова в поправката и допълнението на закона по смисъла на чл. 9 даваме три години мандат. Това е нашето становище и във връзка с този седемчленен състав - какъв ще бъде принципът на мандатността, ще има ли ротационен принцип. Това са важни въпроси, на които трябва да се отговори.

    Искам да обърна вашето внимание върху това как ще лицензира този орган. Как ще заобиколим чл. 18, ал. 3 от Конституцията? От колко човека ще бъде този орган? Ако допуснем, че трябва да има някакво широко обществено представителство от различните журналистически и други видове гилдии... Ето например в Германия има такива независими органи, независими тела, които са примерно между 30 и 50 и няколко човека. Но аз ви уверявам, че това е един неработещ орган. Така че мисля, че над числото 9 този орган започва да не работи. Тоест ние трябва да отговорим на тези основни въпроси, когато говорим за независимост.
    Аз, разбира се, се съгласявам, че въпросът е юридически. Ето ние отчитаме и уважаваме решението на Конституционния съд и в тази връзка сме принудени да правим изменение и допълнение на този закон, господин Атанасов, обаче ние се намираме в този правен тупик именно от некадърния начин, по който беше приет законът на Клара Маринова. Това е истината. И в края на краищата трябва да бъдем доблестни да си кажем истината в очите. Оттам произтичат всички проблеми.
    Когато гледахме този закон в миналото Народно събрание, ние на практика не отговорихме на тези финансово-технологични проблеми, които аз повдигам. И за съжаление като че ли не искаме да се заслушаме в тези неща. Аз продължавам да твърдя, че проблемите са финансово-технологични и това беше причината, която ни накара ние да сменим генералните директори, особено в националната телевизия. Тя беше просто в една безтегловност при изпълняващ длъжността, жестоко се декапитализираше. Аз имам справки от акт на Държавния финансов контрол и ви уверявам, че не можем да си позволим лукса на базата на един такъв бюджет от 20 млн.долара да оставаме определени частни интереси в националната телевизия да декапитализират националната медия. Това просто е някакъв абсурд.
    Отделен е въпросът, че с това палиативно решение ние не отговаряме, разбира се, на окончателно решаване на този въпрос. Именно затова аз смятам, че два отделни закона - за обществените медийни оператори и за комерсиалните оператори, ще уредят въпроса.
    Измененията в чл. 9 и глава пета - това, което аз подкрепям като предложение от господин Райчевски - на практика ще уредят палиативно въпроса. И аз смятам, че в един кратък период, може би до Коледа, можем да имаме един закон за обществените национални оператори, който да уреди тази материя, а след това да разширим приложното поле на закона с един общ закон за електронните медии, който да уреди и въпроса на тези комерсиални оператори. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Думата за реплика има господин Мерджанов.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Димитров, понеже споменахте за кадърността на предидущия закон, аз мисля, че кадърността и то вашата собствена проличава вече седем месеца и то тук, в тази зала по отношение на промените в ръководството на телевизията. Иначе Вие сте прав. Никой не оспорва, че финансово-технологичната страна на въпроса е особено важна. Тя е може би решаваща. Неслучайно в последните дни в пресата се появиха множество статии на тази тема. Очевидно много интереси имат своята цена и те трябва да бъдат задоволявани по определен начин.
    Но аз пак ви питам: защо трябваше да бъдат пропуснати цели седем месеца? Защо не започнахме да работим тъкмо по финансово-технологичната страна на въпроса още през месец юли? Защо трябваше да се занимаваме първоначално с проекта на "Свободно слово", след това с проекта на Стоян Райчевски и т.н., което да даде основание на журналистите и в радиото, и в телевизията, а и на заинтересованите кабелни и радиооператори да се чувстват спокойни и силни в следващите действия? Промяната в този закон ще им даде ли нужната сигурност?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
    Думата за дуплика има господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Мерджанов, след месец април, когато започна да работи новото Народно събрание, имахме да решаваме, ако сте забравили, редица по-важни въпроси. Имаше един пакет от законопроекти, които да уреждат проблема финансова система, заради който проблем вашето мнозинство в предишното Народно събрание докара до глад и нищета българския народ. Имаме да решаваме проблеми по отношение на пакет от данъчни закони. Имаме в момента да решаваме важния, кардинален въпрос за държавния бюджет. И единствено това правителство внася в предидущата година Закон за бюджета за следващата.
    Господин Мерджанов, Вие сте млад депутат и затова искам да Ви кажа, че аз съм участвал в работата по Закона за бюджета за 1996 г., в неговото изменение и допълнение пет пъти - актуализация на бюджета. Ето това ние не искаме да се случва. Именно затова не остана време, и вероятно всички ще се съгласят, да се занимаваме с безмислията, които Вашата колежка госпожа Клара Маринова поднесе на миналото мнозинство като един законопроект, който беше отхвърлен по един категоричен начин от медийните експерти в Европа и Америка. Но, разбира се, вие го приехте. И аз Ви уверявам, че в най-кратко време това недомислие ще бъде оправено. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, че ми давате този шанс, господин председателю. Знаете, че горе тече Комисия по външна политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не знам.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие сте споменали, че аз събирам нова парламентарна група. Уверявам Ви, че отдавна съм я събрал.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Радвам се.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Уверявам Ви.
    И второ, Вие сте сели подобни - чувство за хумор, вярно, че имате, - подобни бисерчета и в Русия по мой адрес. И Ви казвам: да, по сухи дървета никой не хвърля камъни. Затова имате право да се страхувате от мен и да язвителствате по мой адрес.
    Сега по същество. В Тридесет и седмото Народно събрание аз бях председател на комисията, когато нямаше закон, тоест тя беше управленска комисия. Какво значи управленска комисия? Когато нямаш закон, ти управляваш радиото, телевизията и БТА.
    Господин Благой Димитров, уважаван от мен колега от Варна, беше член на тази комисия и помни много добре, че някои хора тогава трябваше да влязат в затвора. Някои хора бяха крали, бяха грабили, бяха манипулирали, бяха си правили семейни фирми, бяха раздавали под масата какви ли не бисерчета и никой, по мое предложение, не си мръдна пръста да приложи закона, да защити народната пара.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Те само разхищаваха!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ето, прав си.
    Продължавам в същия ред на мисли. Още тогава говорихме за един смислен закон. Още тогава коментирахме, че Би Би Си отдавна има структура, от която трябва да се поучим. Френският национален съвет също съществува, можехме да се поучим от него. Много други държави са измислили преди нас топлата вода и колелото. И наистина ние загубихме три години.
    Колегата Агафонов Ви предложи един достоен закон, сверен с много международни специалисти, които се изказаха много ласкаво по неговия проект. Питам моя приятел Райчевски какво му пречи да подложи този закон или части от него на една сериозна дискусия? Какво ви пречи? Чудя се и се мая!
    Второ, когато говорим за медиите, ние говорим за четвъртата власт. Аз не мога да надприказвам гения на словото Гиньо Ганев, той го каза толкова изчерпателно, че аз ще бъда една бледа негова сянка (оживление, ръкопляскания в ДЛ), но ще повторя нещо, което той спомена и всички трябва да обърнат внимание, всички трябва да се замислят по този въпрос - че точно с медиите се печелят политически кампании, точно с медиите се поставят хора на власт и точно чрез медиите те се свалят! Това трябва да е ясно на всеки един от нас и съм сигурен, че е така.
    Ако приемем това като базис, въпросът става стократно по-важен, днешното обсъждане става стократно по-фатално за българската демокрация. Това, че аз съм бил елиминиран и уязвен, мен изобщо не ме касае, тъй като и господинът зад мен знае, и генерал Бонев, че аз рано или късно тази държава ще я управлявам. (Смях, викове, ръкопляскания.) Знаят го с такава гаранция, а народецът гледа през дупката и казва: Кога ще дойде оня Кумчо Вълчо с тоягата-закона? (Смях и викове.) Защото народът знае, че законът е най-голямата свобода, т. е. няма по-голяма свобода от закона.
    Давам ви пример. Вместо да се опълча срещу СДС или ОДС, аз отидох и имах разговор със Стефан Димитров два пъти. Аз от тази трибуна бях против неговото назначаване, както и на Лили Попова, само по принципа, че се нарушаваше законът. Нищо лично. Отидох и проведох два разговора и казах специално на господин Димитров: Господине, виждам, че ти е трудно, виждам, че нямаш управленски качества, защо приемаш този пост? Защо поемаш такъв непосилен пост? Питайте, цитирайте ме. Защо ви го казвам това? Защото от всяко дърво свирка не става. (Шум и викове.) Значи трябва да търсим една личност, която, едно, е компетентна, второ, е надпартийна, трето, е просветена, четвърто, е патриотична и, пето, е уважавана от целия политически спектър, за да може той наистина да функционира като председател на Българска телевизия. Ако това не го направим, ставаме за смях в очите на собствения си народ.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Такава личност е само Жорж Ганчев!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Жорж Ганчев няма да приеме такава оферта, благодаря, аз гледам по-нагоре господин Лучников! (Смях.)
    В крайна сметка аз съм само на 58 години...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Животът е пред Вас.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Чухте ли какво каза моят благодетел - че животът е пред мен. (Смях.) За разлика от някои други аз съм вегетарианец, не пия, не пуша и сутрин съм в залата за упражнения, яздя конете си и съм щастлив човек за разлика от много други. Но това е друга тема.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Вечер как си?
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А, благодаря, вечер съм в страстна форма. (Смях.)
    Сега по същество. Господин Георги Агафонов ви предложи девет души и това не е случайно...
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Кажи нещо умно.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Един закръглен субект ми казва: "Кажи нещо умно!". (Смях.) В Радио "99" в събота ме питаха защо аз съм бил трън в очите на господина. Ами, имаш пълно право - как няма да завиждаш на един красив, щастлив човек! (Викове и смях.) Господ към мен е бил щедър, към теб е бил стиснат. Това е истината! (Смях.)
    По същество. Когато Георги Агафонов предлага 9 души, той има предвид, че ние живеем в една държава, която се радва на парламентарна република. Ние сме млада демокрация, ние сме прощъпалници в тази нова ситуация. Може би няма да успеем като демокрация, кой знае! Затова ние трябва да я браним. И затова неговото предложение беше базирано на 9 души - 6 от парламента и 3-ма от Президентството. Той ясно и категорично се мотивира от тази трибуна. Знам, че моят приятел Райчевски ще поразмисли ден-два, защото Агафонов наистина си беше сверил часовника и с французите, и с германците, и най-вече с англичаните, с БиБиСи, че обществен съвет в този състав не се прави при парламентарна република с президентско мажоритарно присъствие. Просто не се прави! Просто - не! Неприемливо, ресто, не струва! Оттук вече следва логиката. Какво ни пречи на нас да постигнем споразумение, какво пречи на опозицията да направи една отстъпка, да направи един жест спрямо националното съгласие? Казвам спрямо националното съгласие, не ми сочи ляво, защото ме лъжат от три месеца за нещо и нямам желание да гледам. (Смях и викове.) Нямам желание да гледам. И момчето ми се крие, не е на първия ред, няма го в залата.
    Сериозно. Ако вие приемете 9-членен съвет с 6 души представители на българския парламент и то интегрирано сред политическите сили, които реално присъстват в управлението на България, вие ще направите жест към себе си, първо, второ, към хората, които ни гледат от целия свят и наистина искат да бъдат сигурни, че ние се стараем да бъдем демократи.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Няма да има представител на Бизнесблока там.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не, това не ме интересува мен, бъдете сигурни! Бизнесблокът в този случай ме касае, колкото войната в Руанда Урунди. (Смях.) Ще ви кажа защо. Защото който иска да обезглави Бизнесблока, той си реже лявата ръка и десния крак. Защото на България й трябва колкото се може по-широка коалиция в този политически момент и в този парламент. В това можете да бъдете сигурни. Вие рано или късно ще търсите моята и на Бизнесблока помощ. Бъдете сигурни в това. И затова ние не ви я отказваме, а, напротив, ние ви подаваме ръка многократно. Това, че вие досега не сте я приели, нас не ни е афектирало видимо, както виждате, не ни е озлобило, както виждате, затова ви казвам с чисто сърце: моля ви, направете този жест! Разберете, че ние не сме президентска република и престанете да настоявате за тази абсурдна квота.
    Второ, деветчленен състав - 6 от парламента и 3 от Президентството - е нещо резонно, с което ние ще демонстрираме пред света, че най-сетне имаме някакво разбирателство в българския парламент. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз очаквах от преждеговорившия, нямам предвид господин Ганчев, а господин Благой Димитров едно извинение за загубената половин година и за задълбочаването на хаоса в националните медии. Защото, доколкото имам впечатления, той беше вдъхновителят на решението, което впоследствие се оказа, че нарушава Конституцията. Но зная, че такова извинение сигурно няма да дочакам. Разбирам ви, колеги отдясно, защото вие сте в дефицит на време. Бързате, защото наближава часът, в който решението на Конституционния съд трябва да влезе в сила. Решение, каквото по своята категоричност - 11 на 0 - Конституционният съд скоро, а може би никога не е вземал. Решение, което звънко изплющя върху законодателната буза на мнозинството и то толкова силно, та всички видяха нейния цвят, познайте какъв!
    Изпитвайки остър недостиг на време, вие бързате. Забравяте обаче, че трябва да се бърза бавно. Забравяте, че трябва да се бърза умно. Отказвате се дори от консултации с другите политически сили. А това е поредната ваша грешка. Защото освен че сте в дефицит на време, вие се намирате и в дефицит на идеи. Вие не знаете как да направите така, че хем да запазите монопола си върху медийното пространство, хем законът ви да мине през Конституционния съд. Това е единственият случай вие да изпитвате недостиг на идеи, а ние да не можем да ви помогнем. От тази и само от тази гледна точка консултациите наистина са излишни. Защото не можете и да доминирате в бъдещия Национален съвет за радио и телевизия, и да спазите принципа на политическия неутралитет при формирането на независим орган. Така поставена, задачата няма решение. Този път вие просто трябва да се подчините на Конституцията. Трудно ви е да го направите, защото дълго време бяхте свикнали Конституционният съд да бъде зад гърба ви. Сега обаче трябва да го сторите. В противен случай ви чака шамар и по другата буза.

    Защо се озовахте в този неудобен дефицит и на време, и на идеи? Причините са две - законодателен инат и желание час по-скоро да се превземе медийното пространство.
    По отношение на медийния закон ние отляво сме гърмени зайци. Ние най-добре можехме да ви кажем как пушката на Конституционния съд да не ви улучи. И ви казахме - приемете нов текст на чл. 9 по Закона за радиото и телевизията, изберете Национален съвет за радио и телевизия и нататък като демократи карайте по правилата на демокрацията. Защо не го сторихте? Защото искахте час по-скоро медийните шефове да бъдат ваши избраници. И какво се получи в резултат? Първо, загуба на половин година. Второ, нито има медийни шефове, нито имаме нов Закон за радио и телевизия, за който толкова силно обещахте, че ще бъде факт по Коледа, та чак подведохте Евролевицата на 10 юли.
    Хаосът в Българската национална телевизия е по-силен от всякога. За първи път в тази институция застанаха сини срещу сини. Такова брожение никога не е имало в Националната телевизия. Някои се опитват да внушават, че нещата в Българското национално радио стоят по-добре. Там нещата са по-трудно видими, но не и по-добри.
    Ще ви дам един пример с водещия на предаването "12 плюс 3" в деня, в който фондация "Рилска света обител - Рилски манастир" и фондация "Ние децата" направихме благотворителен концерт за Рилския манастир. Един Сашо Кипров, който е автор на "Развод ми дай" и "Последен валс" дойде да пее на концерта на моята фондация. Първият и последният, единствения човек, който постави въпроса за партии при организиране на този концерт, беше водещият на предаването "12 плюс 3". Това ли е вашето разбиране за преодоляване на хаоса в Националното радио и Националната телевизия? Изглежда, че урокът на Конституционния съд не ви е достатъчен. Ако искате да покажете, че сте слаби ученици, ще имате възможност за още един урок май.
    Сега казвате, че на 10 юли сте постъпили правилно. Но тогава вие нарушихте Конституцията. И твърдите, че сте били прави. Какво ли пък трябва да се случи, за да признаете, че сте сгрешили или не дай си Боже, че сте нарушили Конституцията? След тази огромна загуба на време, след това връщане назад, особено с проектозакона на господин Райчевски.
    Тук господин Влашки говори за крачка напред с Конвенцията за трансгранична телевизия. Това е крачка напред, но при две крачки назад, господин Влашки. Звучи много класически, признавам, но и аз не съм предполагал, че споменът за Ленин ще бъде извикан не от някои извънпарламентарни партии, а тъкмо от парламентарното мнозинство, имащо себе си за дясно.
    И какво правите сега? Дотолкова сте объркани, че на два пъти отхвърляте предложението дебатите за телевизията да не се предават по телевизията. Това е все едно при разглеждането на Закона за държавния бюджет да не допуснете в залата финансовия министър. Не че с неговото допускане бюджетът ще стане по-добър.
    Внесли сте законопроекта, който е подписан от госпожица Екатерина Михайлова. Този проект, колеги, е уязвим и вие вероятно го разбирате. Не може в една парламентарна република, наистина, президентът да има по-голяма квота. Вярно е, че Президентството и парламентът са най-широко представителните органи, но при всички случаи парламентът е по-широко представителен орган и не може да има по-малка квота от президента. С този законопроект вие подменяте принципа на изборност с принципа на назначаемост. С този законопроект вие вероятно слагате първата крачка на пълзящото разширяване на пълномощията на президента. Знам, че това е една ваша идея. Вие пък знаете, че нямате никакви шансове да направите това чрез Конституцията и вероятно се опитвате да правите това закон по закон.
    Но най-важното. Във Вашия проект, госпожице Михайлова, не се предвижда, не се гарантира спазването на принципа на политическия неутралитет при избор на този независим орган, наречен Национален съвет за радио и телевизия. Защото президентът така или иначе има политическа идентичност и неговата политическа идентичност съвпада с тази на парламентарното мнозинство. И президентът, и парламентарното мнозинство са номинирани от една и съща политическа сила - Обединените демократични сили. Така че има опасност и затова предупреждава Конституционния съд в решението си от 16 ноември м. г. - доминацията, която една политическа сила има, в случая ОДС, да се пренесе в ръководството на независимия орган - Национален съвет за радио и телевизия, и оттам в ръководството на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
    Казвам ви го така, както ви казвах през юни и юли - този текст е уязвим пред Конституционния съд. Това е единственият текст от внесените законопроекти, който се разминава драстично и с последното решение на Конституционния съд в тази сфера. Конституционният съд има четири решения в областта на медийното законодателство.
    В края на своето изказване аз бих призовал този законопроект да бъде отхвърлен, а другите законопроекти да бъдат приети и на тази база вече между първото и второто четене да склоните да правим консултации и да се търси вариант, който е общо приемлив. Защото, предполагам, че вие не бихте желали да приемете силово Закона за радиото и телевизията в частта му за чл. 9.
    Проектът, който предлага господин Корнезов и който предлага моя милост, извинете за нескромността, в най-голяма степен се доближава до изискванията на политическия неутралитет. Такова спазване на политически неутралитет предполага и законопроекта на господин Агафонов.
    Смятам, че това е един много важен аргумент. Смятам, че вече сте получили урок. И ние сме получили в миналото Народно събрание. Вярно, тогава съображението беше друго. Тогава в чл. 9 се предвиждаше седмина да бъдат от парламента, двама - от президента, и двама - от Министерския съвет. И тогава Конституционният съд каза, че парламентарното мнозинство и правителството са идентични политически и поради това те ще реализират своя превес в независимия орган, какъвто е Националният съвет за радио и телевизия. Сега сме изправени пред подобна ситуация. Парламентарното мнозинство и президентът са идентични политически. Нещо повече, президентът има сам мнозинство в националния съвет. Нещо, което не се среща никъде в света. Това прави закона политически. Това го прави уязвим пред Конституционния съд. Не може да бъде такава неговата квота.
    Аз бих ви помолил да отхвърлим този проект и да приемем другите проекти на първо четене, и да търсим някакво средно решение на второто четене - някакво взаимно приемливо решение.

    Смятам, е тогава, когато общата квота на парламента и президента е по-малко от половината от членовете на Националния съвет за радио и телевизия, тогава политическият неутралитет се реализира и се гарантира, защото каквито и да бъдат комбинациите между политическата идентичност на президента и на парламентарното мнозинство, във всички случаи те няма да имат доминиращо влияние в Националния съвет за радио и телевизия.
    Предлагам двама от членовете на Националния съвет за радио и телевизия да бъдат избрани от общото събрание на Българската национална телевизия. Може ли някой да възрази срещу едно такова предложение? Не може.
    Предлагам двама от членовете да бъдат избрани от общото събрание на Българското национално радио.
    Има ли възражения по едно такова предложение? Няма и не може да има.
    Предлагам двама от членовете на Националния съвет за радио и телевизия да бъдат избрани от общото събрание по един представител на всички лицензирани частни телевизионни и радиооператори.
    Може ли някой да възрази срещу такова предложение? Не може да възрази.
    Ето защо, завършвайки, призовавам мнозинството към разум, даже едно доказателство за конструктивност от негова страна би било, не знам дали процедурата го позволява, мисля, че не го позволява, но можеше да се оттегли този законопроект, да се гласуват останалите четири законопроекта и чрез консултации да потърсим такова решение, което ще гарантира политическия неутралитет на Националния съвет за радио и телевизия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има думата за реплика господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
    Уважаеми господин Атанасов, Вие споменахте, че хаосът в националните медии едва ли не е бил от шест-седем месеца или се е задълбочил от шест-седем месеца. Аз мисля, че хаос има в нечии глави и то в тези глави, в които чрез миналото мнозинство, - още един път подчертавам, беше гласуван един закон-недоносче, на който в момента берем гайлето всички.
    Вие говорите за ударен шамар.
    Уважаеми господин Атанасов, аз мисля, че Вие получихте много скоро, преди няколко месеца, един голям шамар от българския народ и мисля, че трябва да се поучите от шамарите, които получавате, нищо, че сте "гърмени зайци".
    Консултации. Консултации непрекъснато се водят. Аз не мога да проумея Вие защо не бяхте на последните консултации с медийните експерти, които имахме от Европа?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Защото не сте ни поканили.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това не е истина. Единствен представител на Българската социалистическа партия беше господин Мичев. Покана получиха и Българският институт за правно развитие, не знам защо на практика вие нямахте представителство.
    Доминиращо влияние в Националния съвет за радио и телевизия. Аз още един път казвам, независимо кой ще бъде генерален директор и как ще бъде избран Националният съвет за радио и телевизия, аз Ви питам как ще бъде финансирана телевизията и финансиран Националният съвет за радио и телевизия? Ето това е алфата и омегата на въпроса. Всички други мисловни конструкции и модели са в сферата на умозренията и въпросът, още един път подчертавам, е финансово-технологичен - откъде ще вземем пари за двете национални медии и кой ще плаща и ще се плаща ли на Националния съвет за радио и телевизия? Иначе имаме профанализиране на разговора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Втора реплика - господин Александър Йорданов.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Правя реплика на господин Атанасов, защото си спомням, че само преди една година, когато се приемаше този злополучене закон от парламентарното мнозинство на БСП, господин Атанасов говореше точно обратното.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не съм се изказвал.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Говореше точно обратното, в смисъл подкрепяше приетия тогава законопроект, който се оказа впоследствие лош закон. Господин Атанасов в този смисъл е работил за един слаб закон и Конституционният съд каза, че е един слаб, недобър закон. Оттук би трябвало да прозвучи следователно елемент на някаква самокритика, дори не толкова на самия господин Атанасов, колкото една самокритика за вижданията на БСП преди една година и сега. Това - първо. Значи, когато искаме нещо, когато настояваме за нещо, добре е да бъдем малко самокритични, защото трудностите около законопроекта в момента идват от това, че той по същество е лош закон. И затова именно след известно време този закон ще бъде отменен като цяло и ще бъде приет нов законопроект. Ако господин Атанасов иска да помогне с нещо на българския парламент и на медиите, и т.н., добре е да положи усилия отсега. Ако има идеи, да даде добри идеи за новия законопроект. Но, когато един закон е целият в дупки и кърпеж, какъвто и кърпеж да предложи БСП, ще бъде само поредният кърпеж.
    В миналия парламент текстът, който бе гласуван за този национален съвет, предвиждаше, доколкото си спомням, 7 души от квотата на парламента. Защото БСП смяташе, че като има министър-председател Жан Виденов и парламентарно мнозинство трябва на тази основа да си избере повече свои хора да ръководят медиите. Сега ситуацията е точно обратната. Но, забележете, че Съюзът на демократичните сили не постъпва като вас и не казва: ние от квотата на нашето парламентарно мнозинство да си изберем повече представители от парламента, от квотата на мнозинството на министър-председателя на България, а казваме точно обратното: да дадем една друга институция да посочи своите представители.
    Ето това е моята реплика към Вас. Случаят не е идентичен със случая БСП преди една година. Тогава първо се приема лош закон и съдът казва, че е лош закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Завършвам. Второ, иска се тоталитарна квота за БСП огромна.
    И, трето, в тази подкрепа тогава участва и сегашният господин Атанасов, с което той доказа, че за една година може да си сменя мнението като ветропоказател. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
    За дуплика думата има господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Димитров, трудно е сега ние с Вас двамата субективно да преценяваме в чия от двете глави - в моята или във Вашата - има хаос и затова трябва да потърсим някакъв обективен измерител. В случая този обективен измерител е Конституционният съд, който каза, че хаосът не е в моята глава.
    Получили сме шамар от българския народ. Да, получихме шамар. Искате ли и вие да получите? Ако искате, правете като нас, повтаряйте нашето поведение от миналата година. (Смях и реплики в залата.) Повтаряйте го и ще получите шамар. Ние признаваме това нещо, но ние се коригираме.
    И затова, господин Йорданов, не самокритика трябва да си направим за вижданията преди една година и сега, а Вие трябва да ни похвалите за това, че ние сме изминали един път на еволюция, който за вас очевидно е стръмен и не можете да го изминете, а вървите по нашите дири.
    Действително проблемът е как ще бъдат финансирани Българската национална телевизия и Българското национално радио, господин Димитров. Но вие не се занимавате с този проблем. Загубихте половин година, за да докажете недоказуемото. Тук, ако погледнете стенограмата, ще видите изказването си от 10 юли, в което категорично твърдите, че Народното събрание има правомощия да избира генералните директори на националното радио и националната телевизия.
    С подобни казуси Вие затлачихте парламентарното пространство и изгубихте парламентарно време, като по този начин, вместо да бъде решен основният проблем там, който действително е финансовият, Вие си начесахте политическата краста, но проблемите ги задълбочихте. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има думата народният представител Александър Томов.

    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В целия свят в последните 25-30 години има една тенденция, която някой на научен език казва, че е тенденция на деетатизма, на преодоляване на границите на старата национална държава и на създаване на мощни граждански общества.
    Ние много добре разбираме, че това е обективна необходимост и много добре разбираме, че в цяла Европа има едни и същи процеси и закономерности. И може би тъкмо за да се откроим с нещо, което не е добро, 7 години не можем да решим този въпрос. Седем години ние, както с банката, така и сега - с телевизията и радиото, се правим, че ще ни подминат общоевропейските и световни закономерности и ние си правим телевизия, която ще услужва само на властимеющите. Седем години всеки, който има мнозинство, бяга от подобен тип закон. И нека да си кажем откровено: никой не иска да се лиши от привилегията на телевизията, която е единственият и безалтернативен медиен източник.
    Аз не знам кого да критикувам. Ще започна от нас, от себе си. Да, ние сме предоверихме през юни и сбъркахме, че се предоверихме. На нас ни бяха казани най-малко две неща:
    Първо, че до 1 октомври или до 30 септември, все едно, ще имаме закон, който гарантира, както банката, абсолютна независимост, независимост от гледна точка на политически пристрастия и внушения - независимо радио и независима телевизия, независими национални медии. Това ни беше казано в официален разговор от лидерите на управляващите.
    И втората ни грешка беше, че ние не само се предоверихме, но ние повярвахме на още едно нещо - че изкушението да се използват националните средства за политически цели, ще бъде преодоляно.
    Това не стана. Конституционният съд ни наказа и аз искам ние, нашата парламентарна група, да си направим самокритика за това предоверяване. Само че ще кажа още нещо: в момента ние можем да направим още една грешка: ние можем да приемем само временно законодателство. Каза ни се отново: първото тримесечие на следващата година ще приемем европейски по характер закон. Какви са гаранциите за това нещо? Аз не виждам никакви, абсолютно никакви гаранции, а ние много добре знаем препоръките на Съвета на Европа, много добре знаем решенията на Европейския парламент по радио- и телевизионно разпръскване, много добре знаем закономерностите, които съществуват от гледна точка на инвестициите в световен мащаб, за да имаме такъв закон. Няма да имаме инвестиции, ако такъв закон няма. Няма да имаме инвестиции, ако не спрем кабелното пиратство, ако не въведем ред в тази страна.
    Какво ни се предлага в момента? Предлага ни се междинно решение. Сигурно в създалата се отново извънредна, ще кажа нарочно думата чрезвичайна ситуация, вечно да се управлява с извънредни закони, сигурно няма как днес да се реши по-иначе. Само че това отново не е решение. И напълно прав беше проф. Димо Димов, който изрази мнението на Евролевицата. Това е някакво временно запълване на дупка, която не може да служи повече от месец-два. Не зная колко.
    Казва ни се: не смe готови със закон. Не е вярно, дами и господа. Има достатъчно текстове, които за седмица, ето хората тук, в тази зала, могат да съберат и да превърнат в нормален, порядъчен закон.
    Имаме десетки експерти, канени тук с пари на различни европейски фондации с достатъчно ясни бележки, проекти на закони, закон на обществени организации, предостатъчно закони. Защо отново се отлага това нещо?
    Тъй като има страх, страх от свободата, страх, че няма да ни служат. Ама, не е така! Не може със страх да се управлява! Това е илюзията на управлението чрез държавата - рефлекс от старата система - че трябва да си сложим нашия човек, че трябва той да ни служи. Но това няма да стане! С това само залъгваме и себе си, и този парламент. И това не може да продължава. И аз апелирам към вас: да, знам, че Преходните и заключителните разпоредби не могат сигурно да имат задължителност, и че в Конституцията имаме още Преходни и заключителни разпоредби, които не сме изпълнили, още висят на съвестта на всички ни, но и днес ние нямаме никакви гаранции.
    Вчера аз имах разговори с различни парламентарни и политически лидери по този въпрос. Никой не поема такива гаранции. Е, кога ще получим този закон?
    Ето, ние даваме права на този обществен съвет. Но аз питам: точни ли са отговорностите, които са записани в закона, който остава? И ще ви кажа: "Не, не са точни тези отговорности, няма съответствие между права и отговорности". Има опит, очевиден опит, в тази зала в момента и аз ще го назова точно с думите, да се омаловажи този обществен съвет, той да бъде превърнат в момента в един смешен орган, да се сложи послушно управително тяло и отново да запеем старата песен. Защо е това? Кому е нужно това? Има ли полза правителството, когато "По света и у нас" дава 99 на сто само министри? И накрая като "Актуална антена" едно време някакво предаване за проблеми.
    Кабинетът няма полза от това нещо. Той губи.
    Има ли кабинетът, управляващото мнозинство и целият този парламент полза от автоцензурата и надпреварването кой да услужи, защото знае, че зависи от волята на депутати? Имаме ли полза, че кулоарите са пълни тук с телевизионни и радиоработници, които се страхуват дали ще останат утре на работа и треперят за заплата?
    ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Не е вярно това нещо!
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Има го! Има го, защото тези хора се чувстват зависими, те не са виновни. Тези хора се чувстват зависими. Истината е да има независимост.
    Какво предлагам? Ние първо предлагаме да има независимост, гарантирана за този обществен или национален съвет, както и да го неречете.
    Второ, по дискутирания въпрос за квотите вътре в него. Ами, вижте, няма досега, за 7 години, при тази Конституция и парламентарна република създаден прецедент при квоти на парламента и президента, президентът да има по-голяма. Няма такъв случай! Винаги, когато сме дебатирали тук, в тази зала, тези въпроси, е имало някаква принципност и е казано: президентът допълва това, което парламентът предлага. Такава е Конституцията, такъв е духът на Конституцията. Пропорциите могат да бъдат 4:3.
    И после, защо трябва да се страхуваме от това нещо, когато в този парламент има мнозинство, което е признато от избирателите? Аз не виждам какъв е проблемът тук. Ако вие сега решите, след такъв прецедент, утре при други подобни органи, отново ще бъде поискано. Но това не отговаря на духа на Конституцията и на нашето разбиране, и на всички органи, които сме избирали по този начин.
    На следващо място, искаме достатъчно ясни гаранции, че този обществен съвет, а има днес внушения, разбра се и от лидерите на парламента, и на парламентарните групи, че има идея това, което сега направим, да продължи и при новия закон. Е, тогава, ако е така, трябва ли да приемем в момента нещо нестабилно, нещо уязвимо?
    И накрая, последното, с което завършвам. Искам да се обърна към вас с апела на Евролевицата за консултации не по форма. Ние ще убедим обществеността, че правим наистина един независим европейски орган, с ясни права и отговорности. Той няма да бъде несменяем, няма да бъде неподвластен на парламента, но той ще бъде независим за този период.
    Ако всичко това е така, ни се налага да потърсим задължителен консенсус по характера на този закон и на поправката в него, и на хората, които предлагаме. Аз сериозно ви предлагам да помислим защо така, когато всички обществени организации ни предлагат кандидатури и сме ги проучили всички, нещата се въртят около 10-15 имена. Това показва, че в обществото има някаква близост по това кой може наистина да гарантира като обществени, известни имена в литературата и изкуството тази независимост, за която става дума.
    Така че апелът и основната мисия на моето изказване е в това, че аз апелирам към нов закон, към поправки, които му отговарят, и към парламентарен консенсус - и по закона, и по кадрите, които ще управляват Националното радио и телевизия. Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
    Реплика? Да, заповядайте.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, 3 часа вече дискутираме. Мисля, че всички парламентарно представени политически сили доста ясно изразиха своите позиции. Предстоят ни още страшно много задачи, предстоят ни много извънредни заседания.
    Предлагам да прекратим дебатите по тази точка и да вървим напред. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов, не мога да подложа на гласуване прекратяване на дебатите. При първо четене всяка парламентарна група по правилник има определено време.
    Последен записал се е народният представител господин Людмил Бешков. Заповядайте.


    ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В древногръцката митология има един мит за богинята Венера, която след всяко потапяне във вълните излиза девствена от тях. Не зная защо се сетих за тази история, като слушах как девствени излизаха от водата някои наши колеги и след случая Гранитски, и след случая Токаджиев, и след случая с "Гордостта на Клара".
    Да, ние правим грешки, допускаме грешки, защото не сме венери. Признаваме си ги и вървим напред. Лутахме се, - това е нещо, което може би трябваше да го кажем от самото начало - спорихме, не се съгласявахме, имахме различни мнения. Нормално е това, според мен. Дебатирахме, ако щете доказвахме и характер помежду си, мислехме кой вариант е по-добър. Както и да е, това бяха нормални спорове и си мисля, че нищо страшно няма дори и в това, че сме, както казва господин Атанасов, получили шамар. Аз не го чувствам като шамар. Винаги, когато по време на работа се допускат грешки, там се отчитат наказателни точки. Получихме си ги. И какво от това? Вървим напред, поправяме нещата. Да, вярно е, господин Атанасов говореше за чл. 9 от дълги заседания. Значи, благодаря за това, разбрали сме, че е правилно да бъде отхвърлен. Както и глава пета.
    Едва ли е най-важно дали квотата ще бъде 4 на 3, 3 на 4, 5 на 4, дали за президента, дали за парламента. Да, парламентарна република сме. Мисля, че ще се договорим. Ние не сме казали: йок, заковахме го на това, така трябва да бъде. Имаме време между двата закона да се уточним. Обаче аз си мисля, че не толкова тези загубени шест или седем месеца с ваканцията, в които нямаме поправки по медийния закон, или нямаме нов медиен закон са страшни. Мисля, че един спомен за едни куфарчета от предишното Народно събрание, вероятно пречи някому да приеме, че така или иначе новоизбрания обществен съвет няма да раздава честотите и няма да получава насреща нищичко, а ще си върши работата като във всяка една нормална държава.
    Аз предлагам наистина да забравим тези спомени и да вървим към един, естествено, временен закон. И тук пак в скоби искам да ви кажа, че италианският медиен закон, мисля, че някъде споменавах това, е работен 10 години и половина. Е, дума да няма, ние нямаме това време. Просто нямаме това време. Но един медиен закон така да бъде направен, хайде набързичко, нали след това пак ще трябва да го поправяме в Тридесет и деветото, в Четиридесетото Народно събрание и така нататък. Сега се надявам, че това, което ще направим в началото на следващата сесия или до ранната пролет, заедно с пакета от медийни закони, ще ни върши работа по-дълго време. Просто ще бъде по-жизнен и ще оцелее по-дълго. Затова ви призовавам да подкрепим на първо четене проектозакона. Нека да не оставяме в една ...
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой закон?
    ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Този, за който сега говорим, господин Корнезов, естествено. Да не оставяме да се манипулира с това, че едва ли не телевизията и радиото ще ги закачим някъде на закачалка, бесим ги, или не зная какво ги правим. Аз си мисля, че с това, което направихме, спряхме, наистина спряхме хаоса в двете електронни медии и сега вървим към нещо по-добро. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
    Пристъпваме към гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
    Ще гласуваме петте проектозакона така, както са внесени в деловодството на Народното събрание.
    Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-44, внесен от Любен Андонов Корнезов и група народни представители. Моля, гласувайте.
    Гласували 203 народни представители: за 53, против 117, въздържали се 33.
    Законопроектът не се приема.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-91, внесен от Георги Симеонов Агафонов. Моля, гласувайте.
    Гласували 203 народни представители: за 54, против 109, въздържали се 40.
    Законопроектът не се приема.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-101, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители. Моля, гласувайте.
    Гласували 201 народни представители: за 127, против 55, въздържали се 19.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-102, внесен от народния представител Любен Андонов Корнезов. Моля, гласувайте.
    Гласували 202 народни представители: за 54, против 113, въздържали се 35.
    Законопроектът не се приема.
    И накрая Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-104, внесен от народния представител Иво Първанов Атанасов.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 197 народни представители: за 50, против 122, въздържали се 25.
    Законопроектът не се приема.
    За процедура има думата господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложенията за второ четене да се определи на три дни с оглед на важността на законопроекта. (Недоволство от ДЛ.) Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Срещу това предложение? - Господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Димитров каза, че законопроектът е много важен - цитирам го дословно. След като е толкова важен, действително е важен, трябва да се даде достатъчно време народните представители да направят своите предложения по приетия вече законопроект, да ги обсъдим и да приемем реално най-оптималния вариант. (Реплики от СДС.)
    Защо толкова бързате? Закъде бързате? Отново към Конституционния съд ли бързате? (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Моля, гласувайте направеното предложение.
    Гласували 199 народни представители: 125 за, 68 против, 6 въздържали се.
    Предложението е прието.
    Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред на извънредното заседание:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, продължение.
    Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров. Стигнали сме до глава шестнадесета - "Специализиран отряд за борба с тероризма".
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Докладвам ви продължението на второто четене.
    Глава 16. Заглавие "Специализиран отряд за борба с тероризма."
    Раздел първи. Заглавие "Задачи и дейности".
    Комисията приема двете заглавия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на глава 16 и на раздел първи.
    Гласували 165 народни представители: 148 за, 1 против, 16 въздържали се.
    Заглавията са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 156. Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е специализирана служба на МВР за борба с терористични действия, за защита на стратегически и особено важни обекти и за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления."
    Няма направени предложения за промени.
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 157. (1) За изпълнение на задачите по предходния член СОБТ:
    1. предотвратява терористични действия;
    2. задържа или обезврежда извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива;
    3. освобождава заложници;
    4. извършва действия, свързани със защитата на държавни и обществени интереси от престъпни посегателства и терористични актове.
    (2) Използването на отряда се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.
    (3) Организацията и дейността на отряда се уреждат с правилник, утвърден от министъра на вътрешните работи."
    И по този текст няма постъпили предложения за промени.
    Комисията го приема във вида, в който е подаден от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 156 и чл. 157 така, както са предложени от вносителя и от комисията.
    Гласували 170 народни представители: 139 за, 3 против, 28 въздържали се.
    Членове 156 и 157 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел втори. Заглавие "Правомощия на органите".
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори.
    Гласували 159 народни представители: 139 за, 1 против, 19 въздържали се.
    Заглавието на раздел втори е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 158. (1) Органи на СОБТ са офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници.
    (2) Правомощията на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя, като в алинеи 1 и 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 158 така, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията.
    Гласували 166 народни представители: 150 за, 1 против, 15 въздържали се.
    Член 158 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 159. (1) При изпълнение на функциите си органите на СОБТ имат следните правомощия:
    1. да използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;
    2. да установяват самоличността на лица при условията и по реда, предвидени за полицейските органи;
    3. съобразно обстановката - да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;
    4. да охраняват органи на МВР и други държавни органи при изпълнение на функциите им;
    5. да издават задължителни разпореждания до физически и юридически лица; при неизпълнение на разпорежданията органите на СОБТ съставят актове;
    6. да оказват въздействие на държавни органи и организации при изпълнение на функциите им, както и да осигуряват сигурността на физически лица;
    7. да осъществяват физическото задържане на лица и незабавното им предаване на компетентните органи;
    8. да извършват личен обиск на задържани лица и проверка на лични вещи и превозни средства при условията и по реда, предвидени за полицейските органи.
    (2) Служителите от отряда и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.
    (3) Самоличността на служителите от отряда при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна."
    Комисията приема текста на вносителя, като предлага точки 4, 5 и 6 в ал. 1 да добият следната редакция:
    "4. да охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им;
    5. да издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. При неизпълнение на разпорежданията органите на СОБТ съставят актове;
    6. Да оказват съдействие на държавни органи и организации при изпълнение на функциите им, както и да обезпечават сигурността на гражданите;"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 159 така, както е предложен от вносителя, с корекциите, направени от комисията.
    Гласували 163 народни представители: 161 за, 1 против, 1 въздържал се.
    Член 159 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава 17. Заглавие "Оперативно-издирвателна дейност".
    Раздел първи. Заглавие "Основи на оперативно-издирвателната дейност".
    Комисията приема двете заглавия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на глава 17 и раздел първи от тази глава.
    Гласували 158 народни представители: 158 за, против и въздържали се няма.
    Заглавията на глава 17 и раздел първи са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 160. (1) Оперативно-издирвателната дейност е специфичен вид дейност, осъществявана от МВР за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, здравето, живота, правата и свободите и собствеността на гражданите от престъпни посегателства.
    (2) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на МВР посредством гласни и негласни способи и средства съобразно компетентността им, при условия и по ред, определени от закона, от акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

    (3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и закона, зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, а така също с прилагането на конспирация при съчетаване на гласни и негласни методи и средства."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 3 думата "конспирация" се замени с думата "конспиративност".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 160, както е предложен от вносителя с корекцията на комисията.
    Гласували 149 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 3.
    Член 160 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 161. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
    1. разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;
    2. откриване и установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;
    3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда, отклонили се от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, а така също и издирване на безследно изчезнали лица;
    4. придобиване на информация за действия, създаващи заплаха за националните интереси, военноикономическата или екологичната безопасност;
    5. изготвяне и съхранение на веществени доказателствени средства и предоставянето им на органите на съдебната власт."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 161, както е предложен от вносителя и комисията.
    Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
    Член 161 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 162. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
    1. вземане на обяснения от граждани;
    2. извършване на справки по информационните фондове за лица, осъществяващи престъпна дейност;
    3. вземане на образци за сравнително изследване;
    4. набелязване на обекти и предмети;
    5. изследване на предмети и документи;
    6. извършване на наблюдение;
    7. идентифициране на лица и обекти;
    8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства;
    9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
    10. контрол на телефонните разговори;
    11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
    12. оперативно внедряване;
    13. оперативен експеримент;
    14. предупредително въздействие върху лица чрез устни и писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред в страната и предотвратяване прерастването им в престъпна дейност;
    15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
    16. осъществяване на контролирани доставки;
    17. извършване на насрещни проверки по документи.
    (2) Дейността по предходната алинея се осъществява посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства и на граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите му.
    (3) Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната дейност от органите на МВР, както и данните за специалните им съоръжения, представляват държавна тайна."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1, т. 4 думата "набелязване" се замени с думата "белязване".
    В ал. 2 изразът "по предходната алинея" се замени с израза "по ал. 1".
    В ал. 3 думата "методите" се замени с думата "способите" и думата "представляват" се замени с думата "съставляват".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 162, както е предложен от вносителя с корекциите на комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 135, против няма , въздържали се 2.
    Член 162 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 163. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон.
    Чл. 164. (1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.
    (2) Организацията на сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на министерството се урежда от министъра на вътрешните работи.
    (3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се извършват въз основа на:
    1.доброволност при привличането, работата и освобождаването;
    2. защита при и по повод на сътрудничеството;
    3. запазване в тайна на самоличността и дейността."
    Комисията приема и двата текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 163 и чл. 164, както са предложени от вносителя и от комисията.
    Гласували 154 народни представители: за 137, против 6, въздържали се 11.
    Член 163 и чл. 164 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 165. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
    1. получени данни за лица, подготвящи, извършващи или вече извършили противоправни деяния, които не са достатъчно основание за образуване на предварително производство;
    2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност, обществения ред или екологичната безопасност;
    3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание;
    4. издирване на безследно изчезнали лица и установяване на трупове с неустановена самоличност;
    5. искане на органите на предварителното производство и съда;
    6. искане на други държавни органи съобразно тяхната компетентност по закона;
    7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна."
    Комисията приема текста на вносителя, като предлага т. 6 да добие следната редакция: "6. искане на държавни органи и организации, съобразно тяхната компетентност по закона;".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 165 така, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията на т. 6.
    Гласували 160 народни представители: за 137, против 23, въздържали се няма.
    Член 165 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 166. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност се предоставят на органите на съдебната власт по ред, определен със закон.
    Чл. 167. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на здравето и живота на гражданите, както и замърсяването или унищожаването на околната среда."
    Комисията приема двата текста на вносителя.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 166 и 167, както са предложени от вносителя и от комисията.
    Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
    Членове 166 и 167 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел II - Правомощия на органите на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност".
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори така, както е предложено.
    Гласували 161 народни представители: за 159, против 1, въздържал се 1.
    Заглавието на раздел втори е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 168. Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в съответните служби на министерството."
    Комисията приема текста на вносителя, като думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 168, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията.
    Гласували 158 народни представители: за 156, против 1, въздържал се 1.
    Член 168 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 169. (1) Органи-те, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, имат право да издават задължителни разпореждания на държавни органи и организации, на физически и юридически лица в рамките на своята компетентност.
    (2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на оперативно-издирвателните и оперативно-техническите органи достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество."
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 2.
    Комисията предлага ал. 1 да добие следната редакция:
    "(1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания на държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 169 така, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията на ал. 1.
    Гласували 159 народни представители: за 140, против 19, въздържали се няма.
    Член 169 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава ХVIII - Профилактика на правонарушенията".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осемнадесета.
    Гласували 159 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 4.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 170. Комисията предлага чл. 170 да добие следната редакция:
    "Чл. 170. Органите на МВР осъществяват дейност по общата и индивидуалната профилактика на правонарушенията, като издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 170, както е предложен от комисията.
    Гласували 154 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 18.
    Член 170 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 171. (1) В изпълнение на функции по предходния член министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на териториалните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават националната сигурност или обществения ред."
    Има предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов в чл. 171, ал. 1, думите "директорите на териториалните служби" да се заменят с думите "директора на Националната полиция".
    Комисията не приема тяхното предложение.
    "(2) Заповедите по ал. 1 се издават:
    1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
    2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
    3. за опазване живота и имуществото на гражданите при възникнала обща опасност от бедствия или производствени аварии;
    4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.
    (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат по отношение на стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.
    (4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на населеното място. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
    (5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок от 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в 3-дневен срок от нейното постъпване.
    (6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок след отпадане на основанията за издаването или решението на съда по предходната алинея."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев, Любен Корнезов?... Да, господин Ангел Найденов. Заповядайте.







    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз разбирам логиката на предложението, което е направено в рамките на логиката на разсъждението да се предоставят повече, и то с основание, правомощия на директорите на териториалните служби или на регионалните дирекции на вътрешните работи.Това общо взето е логика, която беше подкрепена в максимална степен от всички членове на Комисията по национална сигурност. Нашето предложение не е за да противоречим на тази логика, а защото считаме, че с въвеждането на още едно ниво, което би могло да прецени по-добре основанията за предложения към министъра, защото в крайна сметка става дума за ограничение, макар и временно, на права, които са закрепени в други закони, а и по принцип в Конституцията. Смятаме, че следва да се направи промяна в текста, с оглед на което предложенията да бъдат на директорите на Националната полиция.
    Предполагам, че има и един пропуск дотолкова, доколкото става дума за национална сигурност, и по предложение на директора на Националната служба за сигурност.
    Доколкото обаче това предложение не беше подкрепено в комисията, аз имам основателното предположение, че то няма да бъде подкрепено и в залата, с оглед на което ще си позволя да направя едно предложение за редакционна промяна в ал. 1 на чл. 171. Нека да остане по предложение на директорите на териториалните служби, но да добавим и текста: "чрез директорите на Националната полиция и Националната служба за сигурност". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър Бонев има думата.
    МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Само две думи, няма да ви отвличам прекалено вниманието от същността на проблема.
    Освен Националната служба за сигурност в Националната полиция има Национална служба за борба с организираната престъпност, има Национална служба "Жандармерия". Може да се наложи всъщност на територията всяка една от тези служби да е компетентна. Всъщност обаче териториално цялата отговорност е върху директора на регионалната дирекция за сигурност, на регионалната дирекция на вътрешните работи. Всички служби са всъщност при него. Иначе трябва да изброим всички национални служби - чрез директорите на всяка една от националните служби. Става излишно бюрократизиране. (Шум и реплики в залата.)
    Така е, но наистина може да е по искане на всяка една от националните служби на местна територия и е най-добре да бъде този, който ги оглавява, а това е регионалният директор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението с корекцията, която направи един от вносителите - господин Ангел Найденов, в чл. 171, ал. 1 след думите "по предложение на директорите на териториалните служби" да се добавят думите "чрез директорите на Националната полиция и Националната служба за сигурност".
    Моля, гласувайте!
    Гласували 179 народни представители: за 61, против 116, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, имам предложение за редакционни промени в ал. 6. Предлагам изразът "предходната алинея" да бъде заменен с израза "ал. 5", за да има идентичност с другите текстове от закона. И след израза "техния срок" да има запетая, тъй като става въпрос за две различни основания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 171, както е предложен от вносителя с корекцията в ал. 6 след думата "срок", се поставя запетая и вместо думите "по предходната алинея" идват думите "по ал. 5".
    Гласували 167 народни представители: за 130, против 36, въздържал се 1.
    Член 171 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 172. (1) При установяване на причини и условия за извършването на престъпления и други правонарушения, органите на МВР вземат необходимите мерки за тяхното отстраняване.
    (2) Когато другите органи и организации са компетентни да вземат мерки, органите на МВР ги уведомяват за това писмено.
    (3) Органите по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят за взетите мерки."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 172, както е предложен от вносителя и от комисията.
    Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
    Член 172 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава 19. Заглавие: "Информационна дейност".
    Раздел първи. Заглавие: "Основи на информационната дейност".
    Комисията приема двете заглавия.
    "Чл. 173. Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава 19 и на раздел първи от тази глава, както и чл. 173, така както се предлага от вносителя и комисията.
    Гласували 149 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 6.
    Заглавието на глава 19 и на раздел първи, както и чл. 173, са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 174 да придобие следната редакция:
    "Чл. 174. Информационна дейност е събирането, обработването, систематизирането, съхраняването, анализирането, използването и предоставянето на информация на потребителите от министерството, държавни органи, организации, юридически лица и граждани, съобразно функционалната компетентност на МВР."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 174 както е предложен от комисията.
    Гласували 146 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 7.
    Член 174 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 175 (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР."
    Комисията приема текста на вносителя на ал. 1.
    Комисията предлага текста на ал. 2 да има следната редакция:
    "(2) Информационната дейност се основава на информация от информационните носители, изготвени и предоставени и от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди страни, изпълняващи функции, свързани с борбата срещу престъпността, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 175 така, както е предложен в ал. 1 от вносителя и ал. 2 от комисията.
    Гласували 155 народни представители: за 132, против 11, въздържали се 12.
    Член 175 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел втори, заглавие "Принципи, цели и функции на информационната дейност".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 176. Информационната дейност се основава на принципите на:
    1. законосъобразност;
    2. обективност, пълнота и своевременност;
    3. секретност съобразно нормативните актове;
    4. достъпност по установения в този закон ред;
    5. организационна и икономическа целесъобразност;
    6. съчетаване на централизма и децентрализма при съхраняването и ползването й;
    7. информационно взаимодействие и задължение за информиране на службите съобразно функциите им;
    8. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители;
    9. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях с отчитане спецификата на дейността на службите;
    10. защита на личните данни на гражданите при събирането, съхранението, използването и предоставянето им."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори, както и текста на чл. 176 така, както са предложени от вносителя и комисията.
    Гласували 155 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 21.
    Заглавието на раздел втори и чл. 176 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 177 да има следната редакция:
    "Чл. 177. Основните функции на информационната дейност са свързани с информационното осигуряване на:
    1. професионалните потребности на министерството и на неговите служби;
    2. парламентарния и вътрешноведомствения контрол върху информационната дейност на министерството;
    3. подпомагането на службите при изпълнение на тяхната дейност;
    4. подпомагането на управлението на органите на държавната власт и местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;
    5. информирането на външни потребители."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 177 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 149 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 10.
    Член 177 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 178 да добие следната редакция:
    "Чл. 178 (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по религиозен, расов и политически или друг признак.
    (2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 178 както е предложен от комисията.
    Гласували 145 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 15.
    Член 178 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 179. Сведенията и данните в документалните носители имат степен на секретност, установена по нормативен ред."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 179 както е предложен от вносителя и от комисията.
    Гласували 157 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 21.
    Член 179 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел трети със заглавие "Информационни фондове".
    "Чл. 180 (1) В Министерството на вътрешните работи се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
    1. ръководството на министерството;
    2. службите на министерството;
    3. външни потребители.
    (2) Информационните и аналитичните документи и продукти за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.
    Чл. 181. В Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни звена и фондове за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
    Чл. 182. (1) Информационните фондове се изграждат при съответните служби на министерството съобразно функционалната им компетентност.

       (2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
       (3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и по този закон.
       (4) Достъпът до фондовете по ал. 1 се определя от министъра на вътрешните работи.

    Раздел IV
    ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА
    ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ

    Чл. 183. (1) Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, подпомаган от служба "Координация и информационно-аналитична дейност".
          (2) Главният секретар и секретарите ръководят информационната дейност съобразно възложените им функции по управление.
          (3) Непосредствената организация и ръководство се осъществява от директорите (началниците) на служби, подпомагани от специализираните информационни звена.
    Чл. 184. Централизираното ръководство на информационната дейност на държавните структури се осъществява от Министерския съвет."
    По раздел III и IV няма направени предложения за промени.
    Комисията приема текстовете по двата раздела заедно с техните заглавия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на раздел III и раздел IV, както и членове от 180 до 184 включително.
    От общо гласували 157 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 18.
    Заглавията на раздели III и IV и членове от 180 до 184 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

    "Раздел V
    КОНТРОЛ НА ИНФОРМАЦИОННАТА
    ДЕЙНОСТ"

    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел V, както е предложено от вносителя и от комисията.
    От общо гласували 148 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 8.
    Заглавието на раздел V е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 185. (1) Надведомственият контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от парламентарна комисия.
       (2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.
       (3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона."
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 2 и 3 и предлага ал. 1 да добие следната редакция:
    "(1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 185 с предложената от комисията ал. 1 и от вносителя - ал. 2 и 3.
    От общо гласували 153 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 4.
    Член 185 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 186. Надведомствен контрол се осъществява и от Министерския съвет по ред, опредeлен с правилник."
    Комисията смята, че този член трябва да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте становището на комисията за отпадане на чл. 186.
    От общо гласували 148 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 3.
    Член 186 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 187. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от ръководството на министерството, от висшите ръководни служители и от ръководните служители съобразно правомощията им.
    Чл. 188. При осъществяване на контрола върху информационната дейност съответният контролен орган спазва правилата за опазване на данните и сведенията, съставляващи държавна тайна."
    Комисията приема текста на вносителя по чл. 187 и чл. 188.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 187 и чл. 188 така, както са предложени от вносителя и от комисията.
    От общо гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
    Членове 187 и 188 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

    "Глава двадесета
    ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В СИСТЕМАТА НА
    МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
    РАБОТИ

    Чл. 189. Организацията на взаимодействието и координацията между службите, както и в самите тях при осъществяване на законово определените им функции има за цел:
    1. по-ефективно и целесъобразно изпълнение на поставените им задачи;
    2. икономично използване на силите и средствата;
    3. недопускане дублирането или създаването на затруднения и пречки в дейността им.
    Чл. 190. Взаимодействието се осъществява при спазване на принципите на централизъм, законност, конспиративност, самостоятелност и равнопоставеност.
    Чл. 191. (1) Дейността за осъществяване на взаимодействие и координация в МВР се ръководи и контролира от главния секретар, от секретарите и от директорите (началниците) на служби.
                  (2) Главният секретар осъществява общо и непосредствено ръководство и контрол по взаимодействието и координацията между службите.
                  (3) Секретарите организират взаимодействието и координират дейността на службите, по отношение на които министърът на вътрешните работи им е възложил функции по управление.
                  (4) Директорите (началниците) на служби организират и осъществяват пряко и непосредствено ръководство и координация на взаимодействието между изградените структурни звена в поверените им служби.
    Чл. 192. Взаимодействието и координацията между службите се осъществяват в следните основни направления:
    1. обмен на информация;
    2. използване на информационните фондове на службите;
    3. оказване на оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на сигнали и по изпълнение на задачи от функционалната им компетентност."
    Комисията приема глава двадесета заедно със заглавието и текстовете на чл. 189, 190, 191 и 192.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава двадесета и текстовете от чл. 189 до чл. 192 включително.
    От общо гласували 164 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 20.
    Заглавието на глава двадесета и чл. 189 до чл. 192 са приети.
    Следващото заседание ще се проведе утре, 19 ноември, от 9,00 ч.
    Председателски съвет няма да има, тъй като програмата беше уточнена днес.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 18,47 ч.)

    Председател:
       Йордан Соколов

    Секретари:
              Васил Клявков
             Иван Бойков 
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ