Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 до 17 ноември 1998 г.:
Законопроект за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл - вносители са Атанас Богданов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Предложения по дневния ред има направени от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, от Парламентарната група на Демократичната левица - законопроект за занаятите, и предложение от народния представител Велко Вълканов - второ четене на законопроекта за ветераните.
И трите предложения са включени в проектопрограмата, която се предлага, както следва:


ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 18 - 20 ноември 1998 г.

1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители са Министерският съвет, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев, Анатолий Величков, Красимир Каракачанов и Христо Петров.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител е Министерският съвет.
4. Отчет на Българската народна банка за 1997 г. Вносител е Българската народна банка.
Тези четири законопроекта трябва да предхождат приемането на Закона за бюджета.
 5. Първо четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
 6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
 7. Второ четене на законопроекта за ветераните от войните.
 8. Първо четене на законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа.
 9. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
10. Първо четене на законопроекта за занаятите.
11. Парламентарен контрол.
По законопроекта за занаятите няма становище на водещата Комисия  по икономическата политика, но е изтекъл тримесечният срок по нашия правилник, така че може този законопроект да влезе и без становище на водещата комисия в дневния ред.
По проектопрограмата някой желае ли да се изкаже?
Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, аз правя предложение точка 5 от дневния ред да отпадне. Какви са мотивите, за да направя подобно предложение?
Когато преди четири месеца в пленарна зала ние гласувахме да отложим разглеждането на първо четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда, причина за това беше фактът, че по един такъв важен законопроект нямаше становище на Комисията по труда и социалната политика. Ние разполагахме единствено със становище на Комисията по образованието и науката. Но тъй като в случая става дума за определени социални измерения на подобен законопроект, беше крайно наложително и необходимо и Комисията по труда и социалната политика да предостави на народните представители своето становище. До този момент ние не разполагаме с подобно становище. Аз смятам, че то е действително много нужно и много необходимо, за да могат народните представители правилно да се ориентират в тази сложна материя.
От друга страна, се обсъждаше и въпросът за създаване на една анкетна комисия, която би трябвало да даде точна информация и точна справка на народните представители по какъв начин ще се отрази подобен законопроект върху състоянието на отделни факултети и висши училища в навечерието и по време на акредитацията, която се провежда. Такава справка до момента не е предоставена, с изключение на едни кратки данни, които господин Панев даде на членове на Комисията по образованието и науката, които обаче не засягат всички висши училища в България.
Ето защо, имайки предвид, че ние не разполагаме с необходимата информация, за да продължим четенето на законопроекта за изменение на Кодекса на труда, без да имаме и становище на Комисията по труда и социалната политика, аз предлагам тази точка да отпадне от програмата за тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Първо, гласуваме направеното предложение за отпадане на точка 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 85, против 87, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма, както е предложена.
Гласували 161 народни представители: за 134, против 10, въздържали се 17.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по законопроекти N 802-01-57 от 30 октомври 1998 г., внесен от Министерския съвет; N 854-01-37 от 3 април 1998 г., внесен от народните представители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев; N 854-01-52 от 6 май 1998 г., внесен от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов, и N 854-01-78 от 11 юни 1998 г., внесен от народния представител Христо Петров за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

На две заседания, проведени на 11 и 12 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. От името на правителството законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Дора Андреева.

В мотивите госпожа Андреева изтъкна, че със законопроекта се внасят нормативни уредби на основата на досегашната практика, с цел по-пълно обхващане на извършваната данъчна дейност и правно-технически корекции, внасящи по-голяма яснота в досегашните разпоредби.
Законопроектът предвижда:
1. Регулиране на лихвите по финансовия лизинг.
2. Прецизира се облагането на дивидентите и ликвидационните дялове, начислени в полза на местни и чуждестранни лица в случаите, в които не се използват пряко за стопанска дейност.
3. Регламентира се вносът за внасяне на всички данъци при източника.
4. Дължимият данък върху печалбата се намалява с 5 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружеството или за учредяване на дружествения капитал, използвани за придобиване или за подобрение, модернизация и реконструкция на материални дълготрайни активи. Намалението се използва само за инвестициите, попадащи изцяло в административните граници на общини, в които за последните пет години преди текущата има безработица 1,5 пъти по-висока от средната за страната.
5. Част от предложените изменения са свързани с фиксирането на такси и данъчни облекчения, с цел премахването на зависимостта им от минималната работна заплата, установена за страната.
6. С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в другите действащи закони, които са свързани с данъчните, с цел унифициране на терминологията, правилата, процедурите и др.
На двете заседания се проведе обширна дискусия, която обхвана следните въпроси:
1. Дали изменението на данъчните закони да стане с настоящия законопроект в Преходните и заключителни разпоредби, а не с отделен законопроект по всеки действащ закон.
2. Начинът на облагане на недекларираните приходи от източници за формиране на собствения капитал и безвъзмездното финансиране.
3. По предложената промяна на таблиците по чл. 35 и 38 от Закона за облагане доходите на физическите лица беше направено предложение да се премине към семейното облагане, което да отчита броя на членовете на семейството. Особено внимание се отдели на установяване дали с предложените таблици се намалява или увеличава данъчната тежест. Чрез предоставените справки и изчисления от Министерството на финансите се стигна до общото убеждение, че данъчната тежест не се увеличава, нито намалява. Очаква се намалението да започне от 2000 г.
4. По промяната в Закона за местните данъци и такси дискусия предизвика начинът на определяне размера на таксите за битови отпадъци, който предстои да бъде усъвършенстван на база на европейския опит, в това число и в малките населени места.
5. По Закона за данъчното производство дискусията обхвана главно предложението началникът на данъчната администрация да определя данъчнозадължените лица, които да предоставят информация за целите на статистиката.
Законопроектите, внесени от народните представители, бяха представени от господин Руси Статков и председателя на комисията.
След дискусията се проведе гласуване със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от Министерския съвет - "за" 6, "против" 1, "въздържали се" 2.
2. По законопроекта, внесен от народните представители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев - "за" 2, "против" 6, "въздържал се" 1.
3. По законопроекта, внесен от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов - "за" 1, "въздържали се" 8.
4. По законопроекта, внесен от народния представител Христо Петров - "против" 6, "въздържали се" 3.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо четене Законопроект N 802-01-57 от 30 октомври 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроектите от народните представители не бяха подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група. От името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Ще използвам предоставеното ми от правилника време, за да представя нашия законопроект. Смисълът на това представяне е, за разлика от комисията, да получите наистина не само по-ясна представа, а и сами да се убедите в необходимостта от гласуването на подобно изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предложението, което сме направили за изменението на този закон, е свързано с едно общо становище на съюзите на инвалидите, което становище вие уважихте вече веднъж във връзка с изменение на Закона за облагане на физическите лица. Уточнението, което направихме, е, че ще бъде уважено и следващото предложение, което е свързано с този закон.
Трябва да припомня, че предложенията във връзка с двата закона на базата на това, което съюзите на инвалидите депозираха до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет, ние сме внесли още през месец април тази година. От началото на месец април е нашият законопроект. Всеки един от вас може да си направи сметка колко време е минало. Разбира се, независимо от това че това време е минало, проблемът е изключително остър и актуален. Става дума за едно изменение, което е свързано с досегашния чл. 36 от Закона за корпоративното облагане. А той, тъй като разбирам, че много от колегите не носят закона, а повечето не са и длъжни, ще припомня какво гласи.
"Чл. 36. (1) Социалните разходи, които по същество представляват допълнително парични и натурални възнаграждения на персонала, включително и тези по договори за възлагане на управление, се облагат при източника с данък, който е окончателен.
(2) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат по реда на ал. 1."
Този член с тези две алинеи по същество на новия данък, който ние приехме, тъй като знаете, с корпоративното облагане се въведоха няколко нови данъци, е изключително утежнение за дейността на структурите, които са свързани с инвалидите, а именно различни фирми, кооперации към инвалидите, това са и самите организации на инвалидите, които осъществяват определена дейност.
Аз мисля, че предложението, което правим - сега ще го цитирам - в тази посока дава най-добро решение в момента. Ние предлагаме този чл. 36 да се допълни с нова алинея, която да има следното съдържание:
"Не подлежат на облагане по този член:
а) социалните разходи за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, извършвани от национално представените организации на и за инвалиди и специализираните предприятия, кооперации и производствени единици, членуващи в тях;
б) разходите за ремонт, поддържане и експлоатация на леки автомобили, заети със стопанска дейност и транспортно обслужване на инвалидите, в национално представените организации на и за инвалиди и специализираните предприятия, кооперации и производствени единици, членуващи в тях."
И в двете подточки на тази алинея ние сме спазили вече възприетите в други закони като подход и конструкция, и ангажимент за освобождаване на тези организации на и за инвалиди.

Няма да преповтарям - разбира се, някои неща трябва да се кажат - всичко, по-скоро ще продължа с това, че данъкът в момента, с който се облагат социалните разходи, е в размер на 20 на сто. Този размер е колкото и незначителен за някои, за тези организации - значителен. И като се има предвид, че всички разходи, които са свързани с рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите, включително издръжката на рехабилитационните служби, разходите за лечение, издръжката на базите за диетично и усилващо хранене, транспортното обслужване на инвалидите, включително пътните разноски до лечебните и профилактични заведения и транспортното обслужване на надомните, тежки инвалиди, които работят, което в градски условия се извършва с леки автомобили, всичко това се облага с 20 на сто. Можете да си представите каква допълнителна тежест ние създаваме с новия данък, който въведохме от тази година.
Ще припомня също така, че тази година средствата, които заделихме за фонд "Рехабилитация", бяха изключително недостатъчни. Става дума и общо за средствата, които се дадоха за инвалидите. Тази година, господин министър, за да не реагирате в неправилна посока, общо разходите са около 2 млрд. Това е една изключително нищожна сума на фона на нужди от 50-60 млрд. лева за дейност на структурите на инвалидите. И това, повтарям, не са произволни числа, това не е популизъм, това е изложението, което са отправили в началото на тази година организациите на инвалидите до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет.
За съжаление в комисията тези аргументи не знам защо не бяха взети предвид и предложението не беше подкрепено. Аз се надявам, че може би една част от колегите, които не са разбрали смисъла на това предложение от комисията, днес ще ви помогнат да се ориентирате в общата промяна, която се извършва в тези закони. Защото освен Законът за корпоративното облагане се изменят още 21 закона. И действително е изключително трудно да се ориентира и експерт, камо ли всеки един от нас в тази материя.
Моята молба към Вас е, степенувайки измененията, на първо място да поставите тези, които са свързани с инвалидите, с най-безпомощната група от нашето общество, която иска по достоен начин да носи отговорността на гражданин, на човек в днешно време със своя труд, със своите усилия, разбира се, и много малко да бъде подкрепена. Надявам се, че и присъствието на господин министъра на финансите днес, и с неговото участие най-после ще има резултат в едно добро направление. Надявам се, че и той ще подкрепи подобно предложение, защото не виждам никакви аргументи за отказ на нашия законопроект. Надявам се, че в края на краищата няма да бъде необходимо допълнително да се търсят и други доводи, защото просто такива не са необходими, всеки един от нас е наясно с това, което е в момента, и наистина ще подкрепите нашия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Анатолий Величков, вносител на втория законопроект.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който сме предложили с моя колега Красимир Каракачанов, няма за цел да ревизира или да представя по нов начин философията на сега действащия закон. Стремили сме се само и единствено да изчистим недоразуменията и да прецизираме текстовете, които касаят данъчното облагане на сдруженията с нестопанска цел.
Законът, който в момента е в сила от 1 януари 1998 г., има съществен пропуск по отношение на данъчното облагане на тези субекти в България. Текстът на чл. 4 създава двусмислие, като оставя впечатлението, че юридическите лица, които не са търговци, могат да извършват сделки по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Предложението за нов текст се опитва да прецизира могат ли или не могат тези сдружения да извършват сделки, които имат характер на сделки, извършвани по занятие. Сделките, извършвани от тези сдружения, са само такива, които могат да имат спомоществователен, спомагателен характер за идеалната цел, която си поставят подобни организации. Те не могат да бъдат извършвани по занятие.
Неравноправно е положението в облагането на тези сдружения и по отношение на останалите субекти на данъчно третиране в България, каквито са дори политическите партии. Те могат да извършват сделки, а не подлежат на данъчно облагане, докато съвсем необосновано е разширен предметът на облагане на сдруженията с идеална цел, дори е направен по-тежък от тези на търговците.
Предложението за промяна в раздел VI към глава втора цели да заложи ясни правила за определяне на облагаемата печалба на лицата по чл. 4 и то в съответствие с препоръките на Европейската комисия, които са залегнали в "План 2000". Аз само ще прецизирам, че вече в България има няколко хиляди регистрирани в съда сдружения с идеална цел, нестопанска цел. Именно поради това ние не можем да не се съобразим с препоръките, търсейки адекватно изпълнение на политическите критерии за членство в Европейския съюз. Там е записано, цитирам: "Данъчните условия за неправителствените организации следва да бъдат подобрени". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг кой желае да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съвсем принципно си позволявам да поставя два въпроса. Естествено по специалните разпоредби не бих взел отношение, тъй като са извън моите възможности и правни знания.
По т. 1 се поставя за разглеждане Законът за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане. С Преходните разпоредби на този закон се изменят 18 други закона. Не считам за правилно с един закон да се навлиза в 18 други закона.
Моето предложение е тази част да бъде разкъсана и към всеки един закон да има самостоятелни закони за изменения. Още повече че с тези изменения се навлиза и в други закони, които не са чисто в данъчната област.

Позволявам си, господин председател, и още нещо. По т. 3 ние ще разглеждаме Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Независимо, че той е внесен по-рано, той е поставен на разглеждане днес. В Преходните и заключителни разпоредби на същия закон имаме изменение в Закона за данък върху добавената стойност, а ние преди няколко дни завършихме на първо четене новия закон.
Същевременно със Закона за акцизите - т. 3 - който ще разглеждаме по-късно, имаме също така изменение в Закона за местните данъци и такси, включително и в Закона за корпоративното подоходно облагане. След като в т. 1 ние имаме специален закон и третираме изменението на един закон, как така в т. 3 с друг закон отделно се правят други промени пак в закона по т. 1?
Освен това и в т. 1, и в т. 3 се правят промени в Закона за местните данъци и такси. Не е ли редно, когато се правят изменения в един закон, те да не бъдат разположени в два отделни закона, които се гледат в едно и също заседание, а да бъдат поставени в една отделна точка, защото мен ме е страх дали няма да се наруши синхронът при изменяне така съществено на един закон с два закона?
И последното - беше установена практика кодексите да се изменят с отделни закони. В случая в § 21 от т. 3 на днешния дневен ред - поставям принципно въпроса, затова си позволявам да навляза и в т. 3 - се правят изменения в Наказателния кодекс. Според мен и тази точка трябва да бъде извадена и да се изготви отделен закон за изменение на Наказателния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искам да се присъединя към това, което каза уважаемият колега Джеров. Наистина не може и не е редно с този закон - със Закон за корпоративно подоходно облагане, да се изменя Законът за облагане доходите на физическите лица, който между другото го има отделно, внесен като законопроект. Тук е и таблицата за облагане на физическите лица. А и още 18 законопроекта... Просто е много трудно да се работи в такъв тип закон и да обхванем всичките неща.
Аз искам само по едно предложение да се изкажа по този закон и това е за процента, с който се намалява корпоративното подоходно облагане. Изтече дискусия и по медиите. В предлагания от правителството законопроект има намаление от 30 на 27 на сто облагане на печалбата на юридическите лица.
Аз бих искал да се върна върху този въпрос и да попитам и господин министъра - едно по-голямо облагане ще окаже ли някакво въздействие върху бюджета, който предстои да гледаме другата седмица? Може би и там ще дискутираме този въпрос. Според мен не е толкова тежък въпросът. Данък печалба по моите сметки обхваща около 15 на сто мисля, господин министър, от приходната част на бюджета, а и той е малко перо. Едно по-голямо намаление, например от 5 на сто, върху данък печалба на предприятията, не би оказало въздействие върху бюджета, а би спомогнало за оживление на икономиката и за генериране на икономическия растеж, но най-важното е за изваждане на голяма част от предприятия, работещи в сянката на сенчестата икономика, на светло, което е от полза за държавата. Така че между първо и второ четене аз, а и моите колеги вероятно, ще направим предложение за по-голямо намаление на данък печалба, отколкото е предвидено в този закон. Аз считам, че една цифра от 5 на сто би била добра.
Приветствам преференциите, които се дават за районите, в които има голяма безработица, но не съм убеден, че точно в този вид те ще заработят. Там е предвидено едно отстъпване и едно намаление с 5 на сто на данък печалба за определен период от време. Ние имахме такъв подход в Закона за чуждестранните инвестиции. Той не сработи - този тип, този механизъм на действие. Считам, че там трябва да бъдат много по-силни мерките, които третира този закон, за да имаме и съответния ефект. Иначе според мен тези мерки, които се предприемат в настоящия закон, ще изглеждат по-скоро като една декларация за намерения, отколкото да имат някакъв реален ефект. Три на сто намаление на печалбата е символично и няма да окаже това въздействие, което може би правителството търси за развитието на бизнеса, който се облага по този закон.
Аз бих апелирал към по-смела стъпка и към по-голямо намеление на този данък с оглед интересите на бизнеса и на страната.
Тук, в закона, се урежда и въпросът за данъчната администрация, за квалификация, ценз, урежда се въпросът с облагането на физическите лица с таблицата. Аз не знам дали е редно точно сега, в момента, да взема отношение по тази таблица, но, уважаеми господин министър, в тази таблица се получава така, че се облагат най-тежко средните доходи, както е регламентирана таблицата за облагане на физическите лица. Това е на стр. 9, таблици N 9 и 10, както са номерирани тук. Не е ли редно да помислим как вътре в тази таблица се облагат доходите, как са диференцирани заплатите? Може да се получи така, че данъчната тежест на едноличните търговци, които се облагат по тази таблица, да се получи да е по-голяма, отколкото данъчната тежест на фирмите - ООД-та и други фирми, които работят по Закона за корпоративното подоходно облагане, и да се получи една масова пререгистрация на еднолични търговци в ООД-та, което не е в интерес на икономиката. Представяте си какъв процес ще бъде това, ако пренасочим едноличните търговци и облагане на физическите лица към корпоративното подоходно облагане. А те ще се насочат, тъй като ще гледат там, където имат интерес. Може би тук трябва да се погледне по-внимателно и да се обсъди от гледна точка на интересите на икономиката този начин на разпределение на облагането.
В заключение бих искал да кажа, че аз разчитах на по-сериозна стъпка на правителството към облекчаване на облагането с оглед на стимулиране на икономическо оживление сред икономическите субекти, които се засягат от този закон. Вие сте възприели постепенния, по-предпазлив и на моменти като че ли спиращ развитието на тези субекти закон. Аз ви апелирам още един път да преосмислите поне в тази част, за която говорих, нещата и между първо и второ четене, естествено на базата на икономически разчети, да направим по-смела стъпка към намаляване на данъците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За процедура господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, виждам, че и господин Цонев вдигаше ръка, но нека да кажа, че ние в комисията се разбрахме да помолим Председателството на Народното събрание да предостави повече време за всяка една парламентарна група за обсъждане на този специфичен закон от гледна точка на това, което каза и господин Джеров. Това чисто и просто не е един закон, а са 15 или 18 закона. Има някои доста дребни, но има и 2 - 3 доста сериозни закона - данък върху общия доход също е тук. Примерно, измененията в Закона за местните данъци и такси са по-големи по обем в това, което се предлага от Министерския съвет от самия оригинален текст на законопроекта за поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане, така че, господин председател, аз предлагам да се даде - хайде да не е двойно повече време на всяка една от парламентарните групи, но поне с 50 на сто повече време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително се разбрахме в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да ви помолим да дадете повече време за изказване, ако правилникът позволява това, защото наистина в този закон има изменения на доста други закони. Аз искам сега да поясня защо прибегнахме до точно този модел на изменения и допълнения на другите закони, тъй като и проф. Джеров постави този въпрос, а и в комисията беше обсъждан.
Както знаете1 в Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд нашата страна пое ангажимента да премахне някои от данъчните преференции, както и тези, които се запазват, да ги събере само в данъчните закони и да бъдат извадени от други специални закони, в които те се съдържат. Това без всякакво съмнение е еднократен акт и не може да бъде практика нито на Народното събрание, нито на Министерския съвет. Предвид на това, че все пак споразумението с фонда и уточняването на тези данъчни режими закъсня, разбира се не по вина на българската страна, а поради това, че трябваше да бъде одобрено една в края на септември, след като дойде мисията тук през октомври. Това предполагаше, че не могат да бъдат вкарани данъчните закони по-рано в парламента, така че ако ние наистина ги разделим в отделни законопроекти, технологично няма как до Коледа да ги приемем заедно с бюджета за следващата година, затова приехме, че е възможно еднократно, както се казва, в този случай да направим всичко това в един законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Това са основанията да бъде направено така, още повече че наистина измененията касаят отнемане на преференции и вкарването им в съответните данъчни закони.

По отношение на това, което постави като проблем професор Джеров във връзка с точка 3 - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, той разбира се, има основание. Този законопроект беше внесен през месец май от Министерския съвет, беше гледан в комисията и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има становище по този законопроект. По-късно ние го спряхме от влизане в пленарна зала поради факта, че има изрична разпоредба на Устройствения закон за бюджета, че не могат да се правят през текущата година изменения на данъчните закони. Затова не го гледахме, сега обаче трябва преди бюджета да го гледаме. Действително в него има разпоредби, които после при изготвянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, бяха включени вече като разпоредби.
Ние се договорихме така: тъй като има становище на комисията и законопроектът е внесен отдавна и тъй като над 60 - 70 на сто от този законопроект касае наистина изменение на методите и начините за определяне на акзиците, да го внесем в пленарна зала, да го гледаме във вида, в който е внесен, като между първо и второ четене тези текстове, които касаят изменение на другите данъчни закони, които вече са залегнали в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, ще бъдат оттеглени или променени.
Така че аз не виждам процедурна пречка и тази точка да влезе като такава в дневния ред на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
На Председателския съвет никой не постави въпроса за увеличаване на времето.
Второ, ние сме на първо четене - четиридесет минути на парламентарна група не е малко време. По този, а очевидно и по следващите данъчни законопроекти основната работа предполагам, че ще бъде на второ четене, където ще се обсъждат отделните текстове.
Друг кой желае думата?
Господин Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да направя процедурно предложение във връзка с първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане да поканим в залата заместник-министъра на финансите и началник на Главно управление на данъчната администрация госпожа Дора Андреева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 144 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят госпожа Дора Андреева в залата.
Кой иска думата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз направих предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вие дори не го подложихте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се подлага на гласуване. Четете правилника! Времето на парламентарните групи се определя от председателя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Значи Вие искате да кажете, че Йордан Цонев ни излъга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не искам да кажа. Казвам това, което казвам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Министерският съвет не си гледа работата. Вкарали са осемнадесет закона в един. Не си гледат работата и Вие тук сега не можете да туширате нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да Ви дам време като за осемнадесет закона на първо четене?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не искам осемнадесет, искам малко повече време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, четиридесет минути са предостатъчни.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! И аз ще си позволя да изразходвам една минута по въпроса, поставен от професор Джеров и очевидно заслужаващ внимание. Технологията, която в момента се прилага, наистина е едно фалшименто на демократичния порядък на гледане на законите. Но има още един факт, който предизвиква смущение. Ние едновременно гледаме данъчните закони и върви работата по бюджета. Което означава, че и по отношение на данъчните закони това, което е предложено от Министерския съвет, ще бъде прието, и че нито едно число в бюджета не може да бъде пипнато. Тоест тези неща са във висша степен предопределени и целият този дебат се превръща във формален, той губи смисъл. Ако разголим нещата, това се оказва голата истина. Но - работим по този начин, няма как!
Уважаеми колеги, промените в този закон се очакваха с подчертан интерес от фирмите, от стопанската общественост. Всички бяхме свидетели на това, как в продължение на една година се разработваха различни варианти, защитаваха се различни тези, някои неща бяха анонсирани даже от самото Министерство на финансите в повече от това, което се предлага. Така че преобладаващата нагласа беше да се отиде към едно по-чувствително намаляване на ставката на корпоративния данък с оглед да се създаде в страната една по-благоприятна икономическа среда, благоприятстваща икономическия растеж.
В предложения проект от Министерския съвет тези очаквания не се потвърждават. Сполучливо беше използвана квалификацията, че предложеното намаление ставката по този данък е почти символично. Таква е оценкат на организациите на бизнеса, на по-голяма част от икономистите, които не изпадат в краен слугинаж пред правителството във връзка с направените предложения.
Така че големият шум във връзка с данъчната реформа си остава до голяма степен шум.
Много са основанията да се претендира и сега за едно по-чувствително намаляване на, нека го наречем, данък печалба. И в това отношение даже част от пресата прояви неразбиране, когато отразяваше дискусиите във връзка с данъка върху добавената стойност.
Първо, след две години стабилизация ние ще живеем и ще работим в 1999 г. със ставка на данък добавена стойност с 2-процентни пункта по-висока от стартовата в 1994 г., която беше променена и повишена наистина през 1996 г. Но всички, които са били в тогавашния парламент, помнят, че това беше направено по искане на Международния валутен фонд във връзка с рязко влошаващата се финансова обстановка в страната. Тези условия ги няма вече. Шлагерът на 1998 г. беше именно стабилизацията - успокояване на инфлация, на валутен курс, един овладян дефицит, финансирането по начин, който не ражда инфлация, тоест неинфлационен и т.н. Започна да тече в увеличаващи се размери и ресурс по линията на приватизацията. Тоест обстановката е такава, че има всички основания да се иска връщане към стартовата ставка на данък добавена стойност. Толкова повече, че при тази ставка - 18 на сто - тогава се събираха 7,1 - 7,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Това са числа, които са изчислявани от Министерството на финансите.

Второ, като се има предвид, пак според изчисленията в консолидираната фискална програма, че 1-процентен пункт от този данък носи със себе си на фиска 94-95 млрд. лв., то задържането на тези 2-процентни пункта, спрямо стартовата ставка от 18 на сто, представлява приблизително 190 млрд. лв.
Според мен, и не само според мен, в рамките на този ресурс, който бюджетът получава поради задържането на ДДС на равнище по-високо от стартовата ставка, можеше да се отиде към едно по-чувствително намаляване на корпоративния данък. Нека да не е с целия размер на тази сума, но спокойно можеше да се отиде към 6-7-процентно намаление, което щеше да струва някъде около 100-120 млрд. лв., които се вместват в тези 190 млрд., и остава за бюджета.
Някой ще каже - да, ама при ставка 20 на сто, тези 190 млрд. се прибират в бюджета от данък добавена стойност. Възражението - по-енергична работа за събиране на данъка, изкарване на допълнителни обороти на светло и облагането им, което ще означава реално настъпление към територията на сенчестата икономика. И още едно много важно обстоятелство, господин министър, данък добавена стойност през 1999 г. ще функционира като система при две изключително благоприятни обстоятелства.
Първо, разширява се потенциалната облагаема база с 3-процентни пункта, поради превръщането в облагаеми сделки на хляба, сиренето, млякото, дървата и т.н. И второ, ставката е по-висока. Значи при тези обстоятелства фиска би трябвало да постигне числа спрямо брутния вътрешен продукт, превишаващи това, което е постигнато през 1994-1995 г. Но това наистина иска работа, а не прилагането на сегашната технология на правене на бюджета, при която съзнателно се формират излишъци.
Ако този модел беше приложен, печелят фирмите, печели бизнесът и това щеше да се превърне във фактор, стимулиращ влизането ни в една траектория на стабилен икономически растеж. В политически план печели правителството, че изпълнява в темпо и съответно на условията, на възможностите това, което е обещало. Така че това не е популизъм. Ако това беше направено, то няма да работи за опозицията, а щеше да работи за вас. Но още по-важно, и за мен това е решаващият, определящият критерий - щеше да работи за икономиката много по-енергично с оглед на онова, което е обявено като национален приоритет. С цената на всичко, с използване на всички видове политика да осигурим такива устойчиви темпове.
И още едно съображение, което не само че не може да бъде пренебрегвано, но трябва да му се даде приоритет. След като приемаме и ние, и вие, че външните фактори, външната среда се влошават и никакъв напудрен оптимизъм в това отношение не може да има място, толкова повече се налага правителствената политика да активира допълнително вътрешните фактори, за да се получи компенсация, за да можем да се качим на този темп, който е обявен в макрорамката - 3,5-4 на сто. Така стои въпросът с корпоративния данък.
Страната и правителството изпуснаха един шанс в превръщането на този инструмент в инструмент, който да стимулира - повечето средства, повече ресурс за инвестиране. Толкова повече, че всички прогнози говорят за свиване на източника външни инвестиции. Всички признаваме мизерното равнище на доходите на по-голямата част от гражданите. Оттам и силно занижените възможности за спестяване на домакинствата и формиране на ресурс за инвестиции.
Втори един въпрос, който поставя този сборен закон за изменение и допълнение на корпоративния данък и на още двадесетина закона. Това е новата таблица по данък общ доход - данъкът за физическите лица във връзка с осигурителни плащания, които от средата на 1999 г. ще правят всички граждани.
Не е вярно това, което беше докладвано. И изпреварвайки малко това, което ще кажа във връзка с таблицата, бих препоръчал всеки един народен представител да вземе молива, дадените му материали и да си направи сам сметка. Не е вярно, че ефективната ставка за 1999 г. остава на равнище 1998 г. Аз не знам за кой път снощи отново съм правил сметки на базата на това, което ни е дадено от Министерството на финансите, имайки пред себе си таблицата, с която работим през 1998 г. и тази, която се предлага от министерството за 1999 г. Изчислявайки ефективна ставка към средната заплата за 1998 и 1999 г., отчитайки сега правените осигурителни плащания и плащанията, които ще правим от 1 юли 1999 г., тази сумарна ставка за същинския данък върху физическите лица, плюс осигурителните плащания, се увеличава с 1,6 през 1999 г. Както и да смятате, какъвто и калкулатор да използвате, това е числото, което се получава накрая.
Не би било страшно в България да се отиде към увеличаване на облагането на доходите, ако те бяха, нека не са европейски, но все пак на едно по-прилично равнище. Те са много ниски. Такова облагане на доходите води до рязко намаляване на използваемия доход и тогава афишираното увеличаване на реалните доходи, с разликата между номиналното увеличение и обявената инфлация върху цялата огромна кошница, с помощта на която Националният статистически институт изчислява инфлационния индекс, увисват във въздуха. По този начин се подяжда реално използваемия доход. Той ще търпи ударите и на един необявен данък, и господин министърът много добре знае. Отрицателните реални лихви, които отсега могат да бъдат прогнозирани със 100-процентова сигурност, които допълнително изяждат част от влоговете и то на дребните, на средните. Тоест, за тях това ще бъде чувствителен данък, а не на хората с големи влогове и с големи депозити. Тоест, по много линии се натрупват фактори, които водят до рязко отклонение на използваемия доход от домакинствата, в сравнение с това, което се получава от простата сметка - номинални доходи минус инфлация. И ако ние наистина разчитаме, по това се казаха много неща от страна на правителството, на вътрешното потребление и лично на домакинствата, и инвестиционно като на един от факторите, които да стимулират растежа през 1999-2001 г., не трябва да допускаме такова допълнително смачкване на доходите на реално оставащия за използване доход на домакинствата. Това ще работи против политиката на правителството, против политиката на растеж.
Това е очевидно за всички непредубедени икономисти и не е случайно, че и икономисти, и финансисти, които не са свързани с опозицията, нещо повече - продължават и в дните, когато ние разискваме сега този данък, да излизат със статии, с доклади, в които се защитава приблизително една такава теза, която аз си позволявам да изложа на вашето внимание.
Това са според мен два от няколкото големи въпроса, които поставя пред нас предложеният проект. В този сборен проект, разбира се, има много неща, които са основателни, които са полезни, които ще работят по-добре, отколкото старите текстове, но те според мен имат подчинено значение, което не ги подценява, разбира се.
Аз мисля, че все още има време правителството да направи стъпка назад, за да спечели две в 1999 г., когато в един малко по-друг модел двата закона наистина биха работили ефективно за осигуряване на по-благоприятна икономическа среда, а следователно и да се превърнат във фактор, който ще съдейства за постигане на стабилен растеж.
Не е тайна, че не само голяма част от икономистите в България, но и сериозните анализатори извън страната продължават да твърдят, че въпреки числата на Националния статистически институт за шестте-седемте месеца страната няма реално движение нагоре. За това говорят показателите и за продажбите в промишлеността, и салдото по външнотърговския баланс, и натоварването на мощностите. Макроикономистите са единодушни в това, че в обявения темп на брутния вътрешен продукт има много монетарни елементи, има големи фуги. Един безспорен факт - в скобки го приемете, малко извън темата е - т.нар. основна жилищна рента. Тази и идущата година участва в брутния вътрешен продукт с 14-процентни пункта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И три десети!
СТЕФАН СТОИЛОВ: И три десети - още повече значи. А в предишните години се движи между 9, 11, стигала е най-много до 13. Това е една голяма фуга. Това няма нищо общо с онова наистина, с което обществото разполага като брутен вътрешен продукт.
Тук е направена една манипулицаия в прехода между предишните и тези две години, която създава една фалшива представа за състоянието на икономиката, за динамиката на брутния вътрешен продукт. Тоест, вие обявявате една кошница, в която обаче има празни места. И когато бъркате, на моменти ще попаднете на това празно място.
Неслучайно сериозните анализатори и отвън, въпреки тези блестящи числа за 1998 г., говорят, че в най-добрия случай бихме могли да постигнем еднопроцентен растеж. В тази връзка възниква - и ние ще се сблъскаме и при анализа на бюджета - още един момент. Липсва една оценка на това какво ще бъде в края на годината отчетено като движение на брутния вътрешен продукт, събирането на парите в бюджета. Тоест, да може да се стъпи на една база, по-близка до старта на 1999 г. и на тази основа да се оценят прогнозите и плановете на Министерството на финансите по отношение на постъпления, разходи и, разбира се, се по-голяма надеждност да се направи оценка на основните параметри на макрорамката, върху която стъпва бюджетът за 1999 г.
Моето мнение е, че без промяна по тези няколко основни въпроса, трудно може да бъде подкрепен предложеният проект за изменение в корпоративния данък.
Ако министърът поеме ангажимент, че в работата на комисията между първо и второ четене ще продължим да търсим решения, които са много по-близко до това, което се защитава от обществеността в момента, по-близо да бъде до очакванията на фирмите, тогава, разбира се, може да се промени становището на нашата парламентарна група при разглеждането на закона на второ четене.
Сега обаче в този вид законът е неприемлив. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам най-напред на изразя огорчението си, че не беше прието предложението на комисията, не бих казал - моето предложение, за по-обстойно обсъждане на всички предложени данъчни закони, бих казал пакета данъчни закони под заглавието "Поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане".
Отделен е въпросът, че този закон ние го приехме миналага година, поправяхме го вече веднъж и сега пак го оправяме. И искаме да идват чужденци-инвеститори. Виждате каква е данъчната стабилност у нас.
Господин Цонев, аз мислех, че вие от мнозинството работите в екип, че когато Вие кажете нещо, Вашата дума тежи, но изглежда, че това не е така. Но ще се постараем да спазваме това, което ни налагат.
Аз също не мога да възприема тази философия на правителството - с един закон да поправя 18 други, още повече, че има един, примерно Закона за местните данъци и такси, той е по-голям по обем, отколкото самият Закон за корпоративното облагане.
Така че аз не знам, но ако някой беше направил поправки само в Закона за местните данъци и такси, а там има вапиюща необходимост от поправки, защото за мен това на практика е провалът - не бих казал на правителството, но провалът на правителството да контролира данъчната администрация или провалът на данъчната администрация да вкара един закон в действие. Цяла година минава вече, а една голяма част от хората не са си получили още данъчните декларации за данъчните задължения за сградите. И между другото, цялата данъчна администрация работи само това и не може да си върши другата работа - да събира данъците. За съжаление това е истината.
Конкретно по законите - поправката в корпоративното подоходно облагане, в данък общ доход, в местните данъци и такси, ДДС - минахме го, ще гледаме акцизи, ще гледаме и свързания с тях Закон за течните горива и бюджета.
Ще се старая да не повтарям онова, което казах миналия път, но все пак факт е наистина, че готовите закони, така, както са приети от правителството, ако станат готови, те са залегнали в Закона за държавния бюджет. Всички разчети са направени. Аз не знам какво ще стане, ако направим промени. Как ще се промени Законът за държавния бюджет? Понеже ние не можем да правим промени в Закона за държавния бюджет, може би правителството ще трябва да го изтегли и да вкарва нов. Едва ли ще отидете на това и това предопределя нашата участ - да приемаме безпрекословно, разбира се, с правото на обсъждане, това, което се дава от правителството, но без право на поправки, за съжаление.
Искам да изясня някои неща, които не станаха ясни за една голяма част от народните представители, но най-вече за господин министъра. И господин министърът вижте колко интересно миналия път, когато взе думата след мен - понеже аз нямам право на реплика, се обоснова: виждате ли, защото парламентарното мнозинство не разбира от числа, затова той говори такива глупости, никой не го разбира, за да го репликира. (Смях от блока на ДЛ.) То и за вас е същото! Недейте така. Нали и на вас ви четох лекции две години. И вие го направихте това нещо.
За съжаление това не е никакъв аргумент. Трябва да има хора, които да могат да правят - нали затова сме парламент.

Проф. Стоилов също засегна този въпрос - от брутния продукт и данъчната тежест. Данъчната тежест у нас висока ли е или е ниска? Правителството каза, че е ниска и казват: затова я увеличаваме. Факт е, че тази година общата данъчна тежест се увеличава в сравнение с миналата година, в сравнение и с предишните години, бих казал. И това е една тенденция, която започна с идването на власт на правителството на Жан Виденов. Оттогава досега тя не е обърната. Вярно, че тогава имаше сериозни проблеми с инфлацията най-вече, защото инфлацията изяжда данъчните приходи, но тя изяжда и доходите. С инфлацията се получава нещо като изкривяване, но нали затова постигнахме стабилизация - да имаме и една стабилна данъчна система, най-вече.
За съжаление периодът на стабилизацията не се използва за обръщане на тази тенденция, за намаляване на данъчната тежест. Значи данъчна тежест в период на криза, увеличаваща се данъчна тежест, означава задълбочаване на кризата или пречене на икономическия растеж. Това е една проста максима в икономическата теория, на която обаче не се обръща внимание.
И казва сега тук, господин Койчев пак не го виждам, но той е привърженик на тази теза: виждате ли, имаме още резерви да увеличаваме данъчната тежест, докато стигнем европейските стандарти. Какви са европейските стандарти? 40-42-44 на сто, разбира се, това е заедно със социалното осигуряване, някои скандинавски страни - към 50 на сто и т.н.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Шестдесет на сто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Шестдесет няма. Кажете кои са тези 60. Станете, господине, говорете тук и се аргументирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето, ще ви дам един справочник на ОICD - страните от зоната на икономическо развитие, и ще видите там коя тежест къде колко е. Шестдесет няма. Не става дума за еднократен данък, става дума за общите данъци и социални плащания, събирани като процент от брутния продукт. Ето, затова говоря в момента.
Сега у нас казват, че е 35,3 на сто - в проекта на Закона за държавния бюджет, 35,3 на сто от целия брутен вътрешен продукт. Винаги съм повдигал този въпрос, толкова години наред, за декомпозирането на брутния вътрешен продукт по негови елементи. И там намираме, и миналия път казах, такива кухи елементи, като условно чистата рента - 14 и нещо на сто, като потреблението от собствено производство, т.е. от двора - 9 и нещо, стават общо 25. Ами, някой не се е сетил да направи нещо друго - вечерно време, като се храните в къщи, да ви го смятат по ресторантски цени. Ще станат още десетина процента. А дай си Боже, естествено, след като се нахраните и си легнете и направите нещо друго, да ви го сметнат по цените на "Лъвов мост". То тогава от нас по-богати няма да има сигурно.
Но все пак такива елементи няма в страните, към които ние се стремим. Следователно, ако ще да продължим така да смятаме брутния продукт, нека винаги да го коригираме. Това е непазарна част в брутния продукт и върху нея данъци няма. Няма нито ДДС, няма данък общ доход, няма данък печалба, така че нея спокойно можем да я извадим, след като тя не фигурира в статистиките на нормалните страни, които взимаме за основа за сравнение. Значи можем спокойно да махнем 25 на сто и да направим съпоставката. Само тези 25 на сто ли трябва да махнем?
Нека да видим как се декомпозира брутният продукт по основни видове доходи. Просто нещо можем да направим. Дял на работната заплата - 20 на сто. Дял на печалбата - гледаме тук, дадена е статистика, разбира се, без амортизацията, амортизацията отделно ще я добавим, защото тя не е част от печалбата, тя е част от разходите, долу-горе 9 на сто. Стават 29 на сто. Социалните вноски - 11 и нещо на сто, мисля, че са в брутния продукт, може и държавата да додава нещо там - може 1-2-3 на сто и т.н. Станаха около 40 на сто. Къде са другите 60 на сто?
Амортизация - 5 на сто. Значи плюс тези 25 на сто, за които говорихме, и 45 на сто, които са дотук, стават около 70 на сто. Къде са другите проценти? Ами, в тях живее сенчестата икономика. Това са необлагаеми, може и да има такива доходи, може и по-малко да са, разбира се. Може би има тук инвестиции и т.н., скрити. Не знам. Ще кажете доходите на селскостопанските производители, които не се облагат, сигурно е така. Но все пак тези 30 на сто също представляват сумата на необлагаемите доходи.
И господин Радев, ако вземете една статистика, ако няма кой от Вашите специалисти, аз мога да Ви подготвя такава, да видите какъв е делът на работната заплата в брутния продукт в цивилизованите страни, към които ние се стремим. Ще видите, че не е 20 на сто, а е към 50 и над 50 на сто. В някои по-динамични страни малко под 50 на сто, обаче долу-горе се движи дотам.
И когато обложите тези 50 на сто от брутния продукт с данък общ доход, вие можете да получите едни стабилни приходи. Обаче, когато обложите само 20 на сто от брутния продукт, това беше целта на Димитър Костов, например, Вашият предшественик и любимецът на вашия министър-председател. Прати го в Америка една година да учи. Язък за парите!
И той казваше така: ние трябва да достигнем 5 на сто събираемост от брутния продукт върху данък общ доход.
Ами, добре, казвам, Митко, може би и ти помниш. (Обръща се към Муравей Радев.) Пет на сто ще ги съберем, ако хванем 50 на сто заплати и ги обложим с 10 на сто. На практика сега искате да съберете 5 на сто само от 20 на сто заплати. Ето, това е сериозният проблем. И се увеличава значително данъчното бреме. Защо? Защото се изпускат едни съществени доходи.
Нека сега да видим как звучи съпоставката с тези страни, към които ние се стремим. Колко е натоварването у нас? Значи ние бихме могли да видим облагаема част от брутния продукт 55 на сто, натоварване 35 на сто. Някъде към 63-64 на сто - непозната величина. Хайде, да кажем тези 30 на сто, нека и тях да ги сложим, в които живее сенчестата икономика, нека да махнем само 25 на сто от брутния вътрешен продукт, които представляват непазарната част, за което каза и Стефан Стоилов - условно чистата рента и продукция за собствено производство. Остават 75 на сто. Върху тези 75 на сто, господин Радев, ако сложим това, което се събира от държавния бюджет, данъчните приходи плюс малко неданъчни приходи, се получава едно число над 47 на сто. И тук никой не може да скача и да обвинява някой друг. Чисто и просто това са фактите. Аз не казвам, че Вие сте виновен, но аз казвам, че по време на вашето управление, вие сигурно ще управлявате още, трябва да се постараем да направим така: първо, да намалим данъчното бреме, и второ, да увеличим данъчната основа, но не като облагаме всякакви видове доходи, а като облагаме тези доходи, които не сме облагали досега. Има ли такива? Ами, има много такива. Мога да ви кажа резерви. И миналия път ви казах. Но при тази данъчна тежест, тя е непоносима, бих казал, за българската икономика. И това е данъчна тежест, която не води към растеж, която, напротив, пречи на растежа.
Ето например ще гледаме акцизите. Ами, вие акцизи от вносни цигари не събирате. Министър-председателят си издъни някъде и каза, че след 9 месеца ще започнем да ги събираме, защото тогава ще хванем бандитите. Ами нали сега администрацията е във вас, полицията е във вас, данъчното е във вас, митницата е във вас? Защо не отидете сега? Знаете, че минават тирове, без да се облагат. Хайде, комунистите са създали този канал, нали го пресякохте. Почвайте да ги облагате!
Аз ще Ви кажа какви са данните за купените от Министерството на финансите бандероли за вносни цигари: през 1996 г. - 2 млн. бройки, значи за 2 млн. пакета или кутии, а трябва да са купени някъде около 100 млн. годишно; през 1997 г. - 1 млн.; през 1998 г. - 600 хил.
Е, вижте сега, увеличават ли се или се намаляват, макар че това е незначително. Дали ще обложиш един процент или 2 процента - все това. Въпросът е да се обложат стоте процента. Къде отиват тези пари, не знам. И защо облагаме събирането на тези пари?
Аз бих казал, че това представлява или некомпетентно правителство, което не може да си командва администрацията, това означава, че трябва да се направят някакви промени, за да се събират парите, или нещо друго, много по-опасно - или умишлено несъбиране на данъците с цел парите да текат по други канали. Не зная, вие правете заключение къде могат да отиват, с куфарчета ли се разнасят? Не зная какво се прави, но тези пари трябва да се събират.
Или да вземем кафето. И миналия път ви казах, вземете един вестник, отворете го и ще видите каква е международната цена на кафето. То се продава по борсите. Горе-долу хубавото кафе "Арабика" е 1,8 долара за килограм. Другото, по-евтино е значително над 1 долар. Знаете ли за колко се внася в България? От 20 цента до 45 цента. Това е нормалната практика. Аз не зная да има такова кафе по света. Ако има, то е най-големият боклук и нас ни тровят. Но сигурно не е така. И забележете, това е така не от отделно взети фирми, а от всички фирми. Всички фирми са се наговорили каква цена да декларират. И това са едни грамадни резерви. Сигурно и с алкохола е така.
Значи, ако се съберат от цигари, от кафе всички тези вноски, които представляват мита, акцизи, ДДС и т.н., такси и други ще се съберат, да не казвам голямо число, но мисля, че около 300 млрд., които значително могат да допринесат за понижаване на данъците. И не само това. Имайте предвид, че щом тази икономика само по отношение на вноса си служи с такива фалшификации и така заобикаля законите, какво остава по отношение на производството и продажбите вътре. Защото се предполага, че вносът минава през митниците, има митничари и т.н. - това е най-контролираното нещо.
Така че, господин Радев, мисля, че имате, не Вие имате, а българската държава и всички ние имаме сериозни резерви за повишаване събирането на данъците от сенчестата икономика, което ще спомогне за намаляване на данъчното бреме. Това е по общата насока, мисля че ще говорим за това и по-нататък и при другите закони, и при държавния бюджет, но може би още един момент - общата насока на данъчната реформа.
Вижте, особено през тази година, след като имаме вече един период на стабилизация, след като всичко е ясно, ще оставим основните проблеми за бюджета, след като лихвените плащания рязко намаляха в сферата на държавните разходи и мисля, че спокойно може да бъде намалено и данъчното бреме. Още повече, че редица дейности, които досега са били по-сериозно субсидирани от страна на държавата, сега субсидиите за тях намаляват, макар и да остават. Кои са те? Примерно, електроенергията. Примерно, топлоенергията. Здравното осигуряване - също. Една друга такава сфера е бензинът. Бензинът се увеличава. Дайте някъде да има намаление срещу това нещо. Вярно е, ще кажете намаляваме корпоративното облагане с 3%, но за сметка на затягане на всички други кранчета. Между другото, имайте предвид, че това, с което се хвалеше господин министърът, не е негова заслуга - за ревалоризацията. Вие, вашето правителство, господин министър, отмени една ревалоризация, която беше приета от служебното правителство и Вие я отложихте във времето. Казвате: борд и т.н. Тогава на практика продължихте да конфискувате капитала на икономическите единици у нас. Хайде, на държавата го конфискувайте, но защо ще го конфискувате на частните предприятия?
По мнението на специалистите и самата ревалоризация не е достатъчна. За да не кажете, че аз си измислям неща, прочетете мнението на един уважаван специалист у нас като професор Георги Петров. Той казва, че амортизацията не е довела до възстановяване стойността на капитала поне с 1/3 от неговата стойност. Така че печалбата, която се взема и след това до известна степен е фиктивна печалба, доколкото това е конфискуване чрез данъчното облагане на част от разходите, които не се признават. Но както и да е.
Конкретно по закона. Хубаво е, че се намяляват данъците. Това е добър сигнал. Обаче предвид на тежкото положение, предвид на стабилизацията, която настъпи у нас във финансовата сфера, предвид на рязкото намаляване на лихвените плащания и на бюджета за тази година, и на бюджета за миналата година В предупреждавах, господин Радев, че Вие сте заложили твърде много разходи за лихвени плащания. Естествено не са изпълнени. И за Вас сигурно е било ясно, че няма да бъдат изпълнени. Вие казахте така: нека те да ни служат като буфер ако стане нещо, в борд сме, не можем да направим заем от Централната банка. Добре, дайте тогава за сметка ето на този буфер, който е ясно, че няма да бъде реализиран и през следващата година, да направим едно по-рязко намаляване на данъците.
Фондът ни налага една философия - премахваме данъчните преференции от корпоративното облагане за сметка на това минимално намаляване на данъците и казваме така: ето, те с тези пари ще инвестират в страната. Имайте предвид, че намалената ставка на данък "Печалба" не води автоматично до инвестиции, ако няма добър инвестиционен климат. Това е най-простото. Особено тези, които имат по-големи фирми, които имат международна дейност много лесно могат да направят така, че тази печалба да бъде трансферирана в други страна с по-благоприятен инвестиционен климат. Вижте какво направи Турция, да не прекаляваме с тези примери, но преди два месеца, през м. септември тя намали данък "Печалба" от 25 на 15 на сто. Да не говорим за други страни, които не са чак толкова далеч от нас - Кипър и т.н., които имат много по-ниски ставки. И аз винаги съм предлагал и мисля, че имаше период, когато действаше, не зная, поради данъчна администрация, поради злоупотреба ли, наложи се мнението, че преференциите са нещо съвсем лошо, въпреки че преференциите именно по отношение на инвестициите са действали в икономиката на Германия и в други страни по времето на тяхното възстановяване от дълбоката криза, в която са попаднали след Втората световна война. Въпреки това аз мисля, че преференциите са по-добри, отколкото намаляването на ставката. А ако има намаляване на ставката, то трябва да е по-рязко - примерно от 25 на 15 на сто.
Аз обаче не смятам, че трябва да има някаква дилема между ДДС и корпоративната ставка. И ДДС трябва да се намали, защото е страшно високо за България и корпоративната ставка е хубаво да се намали. Но още по-добре е да се дадат перференции за инвестициите, защото тогава няма да се плаща данък само върху това, което действително се инвестира в производството. А какъв е проблемът? Проблемът е не само тук, проблемът е и с ДДС, и с другите неща, че правителството не може да контролира данъчната администрация. И не е така само с това правителство. Да не си помисли господин Радев, че искам непременно да го съборя него или цялото правителство. Винаги е било така - не могат да контролират данъчната администраия и тя им се качва на главата, затова те правят драконовски закони те да се подписват и т.н. Ето това е сериозният проблем, който трябва да бъде решен. Това е по отношение на ставките.
Имайте предвид, че все пак натоварването чрез корпоративното подоходно облагане, примерно вие имате ООД, или имате акционерно дружество и трябва да живеете от него, т.е. вие трябва да присвоявате доходи от него, да взимате доходи от него не е 34,3, за следващата година, тази година 37, а то е по-голямо. Защо? Защото дивидентите, които вие трябва да разпределите ваши лични доходи, предполага се, че хората, които имат фирми трябва да се издържат, да имат семейства и т.н., може би трябва да си купуват и някои други неща, се облагат с 15 на сто и общото данъчно облагане става 15 на сто върху онези 65-66 но сто - става някъде около 44 на сто. Същите хора, които ни дават съвети, примерно от Световната банка и от Международния валутен фонд, ни дават и един друг елементарен съвет. Той е отдавна, че тази общо ставка - 44 на сто, или с която се облагат корпоративните доходи след облагането на дивидентите, трябва да е равна на най-високата ставка при облагането на личните доходи. За съжаление това не е така. Виждаме, че все още корпоративното облагане изпреварва по ставка облагането на общия доход. Това не означава, че трябва да вдигаме общия доход, а напротив, трябва лека-полека да намаляваме всички данъци.
Бихме могли да помислим и за нещо друго. Аз не виждам Дора Андреева, защото зная, че господин Радев е много зает и сигурно той няма да прокарва такива тези, но нека и той да помисли върху този въпрос - дивидентите да не се облагат допълнително с данък. Тоест нека те да бъдат допълнително обложени с данъка, обаче ти да отиваш с един ваучер, че си платил такъв данък и ако имаш още от друго място данъци, примерно данък "Общ доход" може и данък сгради и т.н., те да ти се смятат за данъчен кредит. И тогава наистина нещата ще си дойдат на мястото. Ще се облага там, обаче нека да кажат, че си платил повече данъци отколкото трябва. Такава система е възприета в някои от страните и аз предполагам, че ако по един цивилизован начин се опитаме да получим от тях методическа помощ, бихме могли да направим и това нещо.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ти говориш за физически лица?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, за физически лица, разбира се. За тези, които плащат общ доход.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Които натрупват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, точно така.

Започвам с някои конкретни бележки по законите.
Ние в комисията разгледахме едно ново положение - недекларирани приходи от източници на формиране на собствен капитал и безвъзмездно финансиране се облагат по реда, тоест облагат се с данъци, за да не се перат пари и т.н. Аз мисля, че това предложение не получи подкрепата на една голяма част от хората, които се изказаха в комисията. Все пак ние всички сме заинтересовани за това фирмите да се капитализират, да натрупват пари, пък те ще почнат да плащат данъци после. Няма какво да ги хващаме, когато събират парите. Някой тръгне да фалира и събере пари и вие казвате: откъде са ви тези пари, дайте да ги обложим. Това е най-простото нещо.
После, един чужденец идва тук и си увеличава капитала, но него никой не го пита откъде са му парите. Финансовото разузнаване правело. Прави вятър. Ще отиде той в Сан Франциско да види оня човек откъде има пари, нали. Някои други правят такива проверки, но хайде да не говорим за тях.
Мисля, че това нещо не трябва да влезе сега като текст. Има си други текстове в Закона за данъчното производство. Там може да ги хванете, обаче сега за всяко едно увеличаване на капитала той да доказва откъде са му парите!
Даже вчера четох във в. "Банкер", че събрали банкерите в Министерството на финансите и им казали: внимавайте каква информация ще давате за пране на пари. Някой ако не си е изплащал дълго време кредита и вземе да го изплати, веднага дайте информация какъв е този човек. И на тях им се изправя косата. Защото банкерите треперят и естествено, който не си е изплатил кредита, кога ще го върне. И изведнъж по този начин да го плашат, че веднага ще дадат информация на финансовото разузнаване откъде са му парите. Викайте "Ура!", че си е върнал парите на банката, че няма после да я спасяваме.
Значи според мен някой ни учи на неща, които не се прилагат в неговата страна. И нека да не взимаме такива чак постановки.
Аз конкретни предложения ще направя, предполагам, между първо и второ четене, но пак бих желал да се спра на следващия по-значимост закон, който е засегнат, Законът за облагане на доходите на физическите лица.
Данъчната тежест наистина е много сериозна и аз се притеснявам от някои твърдения на министър-председателя, не знам дали господин министърът на финансите каза, че, видите ли, сега правим нашата данъчна система и следващите години няма да я пипаме, няма да има съществени изменения. Напротив, трябва да има съществени изменения по посока на понижаване на данъците и то съществено понижаване на данъците, особено на данък общ доход. (Реплики от господин Йордан Цонев.) Добре де, аз се опасявам само, дано да не е така. Опровергайте ме с действия, а не с думи. Защото вие все обещавате, че ще намалявате данъците, но за съжаление това, което виждаме досега, е непрекъснато увеличаване.
Ето проф. Стоилов знае в последните 7-8 години непрекъснато с това се занимаваме - смятаме данъчната тежест върху средната работна заплата. И когато тя надвиши 15 на сто, викаме: е, какво стана, 16 е. Сега за съжаление с личните осигурителни вноски и със здравното осигуряване тя става над 20 на сто. Къде отиваме?
Даже, аз не знам, вижте някои разчети изглежда не се връзват, ама хайде да ги оставим за комисията, тук да не ви занимавам.
Но истина е и това, което каза проф. Стоилов, примерно върху 200 хил. лв. общото данъчно бреме за 1998 г., който е взел 200 хил. брутна заплата, е било 38 163 лв. или 19,8 на сто. А за 200 хил. лв. за 1999 г. плюс 4,5 на сто общите осигуровки - здравни и др., стават 19,48 на сто.
Значи върху една и съща заплата се увеличава ставката. Обаче аз пак ще кажа, че тази съпоставка чисто и просто от методическа гледна точка не е правилна. Защо? Защото би трябвало да прилагаме ставката върху средната заплата да се запазва. Има инфлация и т.н., имаме уверението на правителството, че доходите ще се увеличават. Казват номинално, казаха със 17-18 на сто. Аз вземам една по-умерена ставка на увеличение - 15 на сто и сравнявам 230 хил. лв. заплата.
При 230 хил. лв. заплата - всичките вноски плюс данък общ доход, показва, че натоварването е 47 759 лв. или 20,8 на сто. Тоест, ако сравняваме облагането върху 200 хил. заплата плюс вноските за 1998 г. е било 19,8, а за 230 хил. лв. плюс вноските за 1999 г. е 20,8 на сто. Тоест едно увеличение от 1,72 на сто. Това е за бюджетната сфера. По-малко е за материалната сфера. Но все пак фактът е факт - имаме увеличение.
Имайте предвид, че ние приехме да се увеличат ставките преди две години, че и миналата година да не се намалят, знаете тогава как спорихме, защото се притеснявахме, тъй като тогава беше инфлация, хиперинфлация, миналата година борд и не знаем какво идва. Ето сега вече нещата са стабилизирани - лихвените проценти са около 5 на сто, което значи, че лихвените плащания в Закона за държавния бюджет са рязко свити, значи, че не трябва да трупаме държавния бюджет с излишен фискализъм.
Имайте предвид обаче, въпреки че данъкът върху общия доход беше приет като нов закон - данъкът за облагане на физическите лица, той все още е твърде далеч от добрите европейски стандарти, добрите европейски примери.
Не се признават все още разходите за транспорт до работа и обратно. Не се признават разходите, които семейството прави за образование. Не се признават, хайде не всички, но част от разходите за едно нормално жилище. Аз винаги съм предлагал семейни елементи. Бих препоръчал - има ли готова група в Министерството на финансите, която да работи за семейно облагане. Ако не, поне на първо време да сложим семейни елементи, примерно когато имате неработоспособен член на семейството, да се увеличи да кажем необлагаемият минимум и ставките.
Ето вземете Германия и да видите облагането на доходите и ще видите, че ставките са различни. Различни са за семейство без деца, за семейство с едно дете, за семейство с две деца и т.н. Няма ли и ние да отидем нататък?
За таблицата ви казах. Аз ще предложа друга таблица, но се съмнявам дали ще бъде приета. Тази таблица, предвид на състоянието, в което се намираме в момента, е неприемлива, пък тя няма да бъде приемлива и никога. Трябва да бъдат по-ниски ставките.
Обаче има нещо друго, което много ме притеснява. Не знам министър Нейков ли, не знам кой го научи това нещо да го прави, става дума за доброволното пенсионно и доброволното здравно осигуряване. Не виждам тук господин Китов, но аз ще го питам, тези неща минали ли са през Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и госпожа Дянкова - минали ли са през Комисията по труда и социалната политика? Знам, че приехме Закона за доброволното пенсионно осигуряване на първо четене и след това го забравиха. Какво ще стане с доброволните вноски?
Добре, казват, от една страна, няма да ги облагаме, когато се внасят, обаче ще облагаме, казват, после, когато се взимат. Това хубаво, обаче не го облагайте като общ доход. На кой да го кажа, не знам. Защото примерно това е едно спестяване, както и здравната застраховка или допълнителното здравно осигуряване и пенсионно, това е един вид създаване капитал и после теглите доход от капитала, теглите като рента. Трябва някакъв данък във връзка с приход от капитал, нарастване на капитала и приход от лихви. По света той е 10 или 15 на сто, не е 40 на сто, какъвто е общият доход.
Вижте какъв текст има тук, господин Радев. Аз не знам дали Вие сте обърнал внимание, че доходите от доброволно социално пенсионно и здравно осигуряване, значи те не са освободени, а те се облагат, а сега Вие да ми обясните какво значи доход от здравно осигуряване? Знаете, че то се плаща допълнително и то не покрива цялото това нещо, което вие сте натрупали, а само ако се разболеете. То е на вероятностен принцип. Ако се разболеете, тогава някой ще ви плати. Не дай си Боже, не пожелавам на никого, да ви направят една операция от сърце, която струва 10 хил. долара. Знаете, че имаше такива случаи с видни държавници. И за тези 10 хил. долара ще ви кажат, че това ви е доход, нали, защото другото не може да ви го покрие - доброволното, това ви е доход, дайте да ви обложим с 40 на сто. Е, този човек откъде ще вземе 4 хил. долара да ги даде като данък?
Аз мисля, че това е едно голямо недоразумение, господин Радев, и трябва да бъде отстранено. Ако искате наистина входът да не се облага, а изходът да се облага, изходът трябва да бъде обложен с много по-малко.
Аз ви предложих едно бабешко решение - на първо време, ако искате сега да го сложите, наполовината със ставката от общия доход. Има такъв принцип например в Германия, когато получавате еднократен доход, ако напишете книга, продадете някакво откритие и т.н., еднократен доход, който е много по-голям от нормалния доход, ви го облагат в продължение на три години и то само с половината от общата ставка, която бихте платили, ако той ви беше един нормален доход. Значи тук има още моменти, които трябва да бъдат направени.
Не бих желал да се спирам много дълбоко поради липса на време върху местните данъци и такси. Говорим за провал на администрацията. Но тук нерешените проблеми са свързани преди всичко с таксата "Смет". Ще кажете, че таксата "Смет" я определят общините. Обаче ние даваме общите насоки, общите принципи, по които те събират парите. Бихме могли да я сложим иначе - не на единица площ, кой където живее, а на единица изхвърлена смет, ако може да се мери. Ако не може - по друг начин. Някой предложи на единица изразходвана вода. То ще стане като с електромерите и телевизията, но долу-горе е така - който харчи повече вода, той значи живее повече време в къщи, сигурно изхвърля и повече смет. Или би могло евентуално на един човек. Но в никакъв случай не така, както е сега в момента.
На мен ми се иска да повдигна пак въпроса за колите, защото ние ще го гледаме и по-нататък. То е уж имуществен данък, обаче не се събира като имуществен данък. Защото ако е имуществен данък, щеше да е върху имуществото, тоест върху стойността на колата. Казват: нямаме цени. Как да нямате цени, като всички застрахователи имат цени? Щом застрахователите имат цени, има един каталог, където пише коя кола колко струва, такъв може да се раздаде спокойно и на данъчната администрация или данъчната администрация да го разпространи на своите служители за най-масовите коли. Ето, това нещо може да стане. А другото аз съм го предлагал винаги - то да стане такса и таксата да отива само за поправка на пътищата.
Така че, колеги, становището на нашата парламентарна група за предложените законопроекти не е особено ласкаво. Ние не бихме ги подкрепили, именно водени от разбирането, че реформата и растежът могат да бъдат стимулирани единствено чрез намаляване на данъците, чрез даване на повече свобода на частния бизнес и чрез облекчаване на хората, които получават работни заплати. А за другото - здравно, пенсионно осигуряване, мисля, че трябва да взимаме пример от водещите страни, а не да си измисляме разни доморасли принципи, които на практика ще се окаже, че не могат да работят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров. Ако трябва да правя реплика на изказването Ви, сигурно няма да ми стигнат и двадесет минути, защото имаме различия и то съществени различия. Но аз ще се съсредоточа само върху няколко момента, тъй като в изказването си по-нататък ще дам възможност да се разбере къде се различават нашите позиции.
Искам да кажа само, тъй като и професор Стоилов постави този въпрос, че не е коректно да поставяте въпроса за априори решения въпроса с данъците, тъй като бюджетът бил сметнат върху тези равнища. Много добре знаете, че бюджетът върви и в момента, след приемането на данъците, и абсолютно нищо не пречи той да бъде променен, ако променим някои от данъчните ставки. Няма такава пречка нито по принцип, нито на практика може да има. Ако го приеме Народното събрание, естествено, че ще бъде променен бюджетът.
Вторият въпрос, по който искам да опонирам, това е въпросът за събирането на акцизите. Правя категоричното твърдение, че данъчната администрация е длъжна и прави всичко възможно всички акцизи да се събират. Но при положение, че ние като управление сме наследили една ситуация, която, казано меко, беше плачевна в тази област, съвсем нормално е първите стъпки на данъчната администрация и на правителството да бъдат насочени не към събиране и не към затягане на режима в онази част, която представлява 1 на сто от акцизите, а към онази част, която представлява големия процент. И искам да ви кажа, че 70 - 75 на сто от всички акцизи в страната се събират от акцизите върху течните горива. И искам да ви кажа, че там изтичане през тази година няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, срещу анализа, който правихте, и оценките, които давахте във връзка с разглеждания закон, аз нямам възражения. Ние сме на една позиция. Не общо взето, а почти на 99,99 на сто. Но Вие многократно в залата - и това е първата ми бележка - правите оценки на един от бившите финансови министри, които са доста емоционални, но не отговарят на истината. Вие, за разлика от много други в тази зала, знаете, че той беше и е един от квалифицираните финансисти. Това, че през 1996 г. бюджетът на два пъти изпадаше в критично положение и на два пъти беше актуализиран, не е свързано с неговите качества. Един министър, оставен сам в условията на едно засилващо се напрежение във финансовата област, без допълнителния ресурс във връзка с обслужване и на вътрешния, и на външния дълг, неработещия канал на приходи от приватизацията не можеше да направи нищо повече, даже Господ да е.
Второ, Вие прекрасно знаете, че каналите се създаваха още от самото начало на нашия злощастен преход - през 1990, 1991 и 1992 г. И те се развиваха, те се разработваха. Лошото обаче, което трябва да заслужава Вашето и на всички вас внимание, е, че през последните две години оценките на нашите външни партньори и откъм бизнеса, който заслужава особено внимание, откъм Международния валутен фонд и Световната банка за корупцията се сгъстяват. Именно под техен натиск сега се правят редица промени в законите, с които и ние се съгласяваме, за да можем малко-малко да ударим по тази разширяваща се корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на професор Стоилов.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Кратки отговори. Господин Цонев, дайте да направим тези промени. Наистина. Ама не само да се заричате, а да ги направим. Аз ще Ви ръкопляскам.
За акцизите. Аз не съм казал, че Вие сте измислил как да не се плащат акцизи върху цигарите и т.н. Но все пак втора година - би трябвало да се направи нещо. А то се прави в обратна посока, тоест намалява се събираемостта, вместо да се увеличава. Стегнете се, няма какво да го отлагаме. Щом може да се направи, веднага да се направи. Дали обаче няма някакъв политически чадър над тези хора, примерно тези, които внасят кафе на ниски цени? Според мен, някой ги е събрал и ги е наговорил какви цени всички да декларират. Това са десетина - петнадесет фирми в България.
На професор Стоилов. Господин Стоилов, ние с Вас не сме на една позиция, Вие с тях сте на една позиция, доколкото вие започнахте да увеличавате данъците, а те продължават да ги увеличават. Аз това се мъча да направя - да им обясня, че това го правеха други, то е белег на друга политика. Ние заедно се зарекохме да правим една политика, обаче вие се отклонявате сега. Аз ли бях виновен за тези неблагоприятни развития през 1996 г.? Мисля, че всецяло виновни бяха тези, които управляваха тогава.
Сега за корупцията - аз мисля, че много се пише за корупцията и сега ще ви кажа, че вчера получих един закон от Библиотеката на Конгреса на Съединените щати. Там има възможност с корупцията да се борим с икономически средства. Аз ще видя дали не може да се пригоди той за нашите условия и ще предложа нещо, но това е наистина нов подход - не само полиция, не само затягане на дисциплината, но и с икономически средства да се борим. А как - това ще ви разкажа някой друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Искам да взема думата по законопроекта за корпоративното подоходно облагане и най-вече в частта му за Преходни и заключителни разпоредби, с които, както се споменава в дискусията, се изменят доста закони. Атаките, които в тази връзка се правят, са, че не е редно по този начин това да става. Трябва да кажа, че от юридическа гледна точка това си е напълно обосновано. Във връзка с приемането на данъчните закони и бюджета до края на годината е необходимо да направим това нещо и да спестим все пак пленарно време и пари на данъкоплатците.
Важно е да се отбележи, че в тези изменения на тези толкова много закони никъде не се създават утежняващи условия за данъкоплатците и е добре да приемем тези изменения.
Поправят се редица грешки в данъчните закони. Много от измененията са насочени в посоката на това - където има данъчни текстове в неданъчни закони, те да бъдат прехвърлени в данъчното законодателство, а там да бъдат заличени. Това е една практика, която ни доближава до европейското законодателство. Ние по този елемент сме поели ангажимент към Международния валутен фонд в Меморандума, който подкрепихме и в Народното събрание.
Искам да дам някои примери, да речем, от Закона за защита на земеделските производители, текст, който освобождава тези производители от данъци, го прехвърляме в Закона за данък върху общия доход. Това е нормално. Съответно и корпоративното облагане за юридическите лица.
Същото е и по отношение за пенсиите. Тук някои колеги ме питаха за това. Значи, заличава се този текст в пенсиите, че не се облагат с данъци в Закона за пенсиите, но се създава нов текст в Закона за данък върху общия доход, който ги освобождава от самия данък.
Също така по отношение на Закона за сметта - там се създават едни облекчения на този етап - в смисъл, че се дава възможност на гражданите в населените места, където не се събира смет - в малките селища, там общината да не събира данък, такса за сметта. Това е напълно нормално. А това, което каза господин Димитров, че може би трябва да се помисли за нов принцип за събиране на тази такса и за нейното определяне, е прав. В самата комисия ние обсъждахме този проблем. От Министерството на финансите дори предложиха вариант в тази посока. Между двете четения ние ще разгледаме този вариант - можем да приемем и по-големи изменения в тази посока.
Най-големи промени в закона извън корпоративното облагане се правят в Закона за данък върху общия доход - това е самата скала, не като текст, а като основа, като данъчна ставка. Затова искам аз да взема думата по-конкретно.
Чух от предишните изказвания и на господин Стоилов, и на господин Димитров, че се увеличава данъчната тежест с тази скала, с тези ставки, със социалните плащания, с плащанията по социалните фондове. Това не е вярно. Аз искам да го докажа.
Най-напред искам да съобщя как варират приходите от данъка върху общия доход по тримесечия и да ги сравня - за 1998 и за 1999 г. и общата данъчна тежест върху всички приходи от този данък за тези две години, за да се направи все пак разликата. Нека да боравим с точни цифри.
Започвам с 1998 г. - първо тримесечие обща данъчна тежест, а не средната върху средната заплаата, а общата върху всички приходи е 15,22 на сто; за първото тримесечие на 1999 г. е 15,65 на сто - малко е по-високо, наистина.
За второто тримесечие общата данъчна тежест върху всички доходи е 15,8 на сто, за данък общ доход тук споменавам, а за 1999 г., второ тримесечие, е 15,85 - почти еднакво.
За третото тримесечие обаче - 16,12 на сто е тежестта за трето тримесечие на 1998 г. За тримесечието на 1999 г. - 16,07 на сто.
За четвърто тримесечие на 1998 г. - 22,04 на сто, а за четвърто тримесечие на 1999 г. - 16,26 на сто. Тук разликата вече е много голяма - с 3 - 4 на сто.
Средно за годината общата данъчна тежест върху всички доходи за 1998 г. е точно 17,05 на сто, а за 1999 г. - 15,96 на сто, или с 1,09 на сто по-малко. И нека да не се спекулира с цифрите и така лесно да се говори, че няма намаление на данъчната тежест.
Може би ще ме репликират, че има увеличение върху вноските за социалните фондове с 1,5 на сто. Нека да не се прави така много лесно прибавянето на тези цифри към другите, защото социалните фондове, когато те най-напред се плащат, махат се от данъчната основа за облагане по данък общ доход и тогава се смята общият доход, така че реално тези 1,5 на сто не може да се събере с тежестта върху общия доход и да се каже, че се е увеличила общата тежест.
Най-важният въпрос тук е не само общата тежест, а и въпросът за средните доходи. Аз искам да направя един анализ на това как се изменя тази тежест, да речем, за един среден доход от 200 хил. лева. Защо вземам като пример този доход? Господин Димитров го взе, но ето да видим как се изменя средната заплата за различните тримесечия на 1998 и 1999 г:
Средната заплата за първо тримесечие на 1998 г. е 163 хил. 915 лева; за второ - 172 хил. 179 лева; за трето - 178 хил. 225 лева; за четвърто - 186 хил. 298 лева очаквано. Съответно за 1999 г. - прогноза - 200 хил. 533 лева за първо тримесечие; 205 хил. 158 лева - за второ тримесечие; 211 хил. 934 лева - за трето; 216 хил. 864 лева - за четвърто тримесечие.
Това какво означава? Че средната заплата и през миналата, и през тази година варира около тази цифра - 200 хил. лева, като през миналата година е с около петнадесет - двадесет - двадесет и няколко хиляди лева по тримесечия по-малка, а към крайното вече почти с по-малко от 15 хил. лева разлика за последното тримесечие. За следващата година това, което се отклонява от средния доход от тази цифра - 200 хил. лева - е с 16 хил. общо. Значи, ако вземем тази цифра, можем според мен обективно да видим как се отразява новата ставка и новите данъци за тази и следващата година върху данъчната тежест за неселението. Това е може би най-разпространеният доход и през тази, и през следващата година.
Вземаме данните за 1998 г. - за 200 хил. лева данък се плаща с 3 на сто ставка върху осигурителната вноска и данъчната основа се получава 194 хил. лева. Общият данък, нетният, е 33 хил. 640 лева или данъчна тежест - 17,34 на сто - това е за първо и второ тримесечие на 1998 г. За трето и четвърто тримесечие на с. г. - 1998 - е 17,35 на сто, или увеличение на данъчната тежест с 0,01 на сто.
Какво става през 1999 г.? Акумулирана данъчна тежест в социални фондове и данък общ доход за дохода върху 200 хил. лева. Сега няма да чета точно как се получава. Мисля, че всеки може да си го изчисли, за да спестя време.
Първо и второ тримесечие на 1999 г. данъчната тежест върху доход от 200 хил. лева ще бъде 15,86 на сто с включени плащания по социалните осигуровки, здравната и осигурителната каса. За трето и четвърто тримесечие данъчната тежест ще бъде 15,69 на сто, като се очаква намаление върху тази сума, или общо за първото полугодие на 1998 г. спрямо 1999 г. данъчната тежест заедно с осигурителните вноски върху доход от 200 хил. лева ще падне с 1,48 на сто, а за второто полугодие на двете години сравнени - с 1,66 на сто, с което аз мисля, че наистина ние с тези промени, ако ги подкрепим в Народното събрание, наистина ще осигурим намаление на данъчната тежест върху доходите на физическите лица.
И аз смятам, че преди малко не беше коректно тук да се цитират грешни цифри, че през 1999 г. данъчната тежест върху 200 хил. лева доход ще бъде приблизително деветнадесет цяло и нещо процента, което не е вярно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
Господин Венко Вълчев има думата.

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, преди година Парламентарната група на Евролевицата подкрепи данъчните закони, които правителството внесе, не подкрепи бюджета. Ние подкрепихме данъчните закони, защото преценихме, че техният дух, насочен към задълбочаване и утвърждаване на пазарните промени в икономиката, е приемлив за нашата парламентарна група и защото уважихме мнението на едно ново правителство, което така беше преценило, че с тези средства ще постигне желаните резултати. Нямахме още едногодишната практика как ще се отразят реално на икономиката тези данъчни закони, затова и аргументите, които изложихме в критичен план, може би изглеждаха малко теоретични и книжни.
В същото време и тогава на дебатите, и през цялата година при всеки удобен случай ние винаги сме подчертавали, че начинът, по който правителството формира своята данъчна политика и изобщо отношението си към българската икономика и стопанските субекти, е неприемливо и в известен смисъл неадекватно. И по отношение на подценяване на българските стопански субекти - и частни, и държавни, разглеждането им като второстепенни, като субекти, на които не може да се разчита да изпълнят основните задачи, които стоят пред икономиката на страната, а те са генерирането на условия за растеж и поемането на ангажиментите по външния дълг.
Сега вече ние имаме една година практика зад гърба си и за съжаление се вижда, и то с цифри, че в основната част от своята критика ние сме били прави. Виждате какво показват приходите от данъците. Приходите от фирми значително намаляват, приходите от физическите лица, от гражданите се увеличават значително. Значи има някакви причини, поради които въпреки тази данъчна тежест, въпреки цялата преса, въпреки всички облекчения, които бяха създадени за данъчнте администрации и чиновници да събират тези данъци, въпреки това данъци не влизат. За нас може да изглежда много странно, противозаконно и нелогично едно такова разсъждение, но за човека, който печели всеки ден пари с труд, съвсем логично стои въпросът защо да плаща данъци. И се търсят и законни, и незаконни начини да се избягват.
Това, разбира се, не ни изпълва с някакви добри емоции, че сме предвидили това развитие на нещата. Но поне имаме основание сега, когато внасяте тези промени, насочени поне малко към стимулиране или даване лице на хората-предприемачи, да ви подскажем, че цяла година сме защитавали една подобна теза, цяла година не сме намерили начин да осъществим един сериозен диалог. Сега ние не можем да заемем една нелогична позиция. Ние приемаме тази линия на даване лице на предприемача, макар и малко, но поне демонстриране на едно желание. Разбира се, считаме, че това е едно съвсем минимално, съвсем авансово предимство, че то изобщо не е достатъчно. На второ четене обаче имаме възможност да направим конкретни предложения, ще се опитаме да убедим и вносителите, че може значително да се задълбочи тази линия, която вие самите предлагате. Няма да говоря за размера на ставката. Разбира се, че трябва да бъде по-голям. Но не е въпросът само в ставката, въпросът е в създаването на цялостен по-подходящ бизнесклимат в страната. И вие го знаете много добре.
По структурата се каза много. Не е приемлив този начин за синхронизиране на текстовете в различните закони, имащи отношение към данък печалба и изобщо към данъчната материя. Възприели са този маниер, предполагам, в стремежа да се пести време и за някаква оперативност - всичко да се събере на едно място, но този маниер има всички основания да настрои подозрително хората, които разбират как се прави една данъчна материя и от гледна точка на икономическата компетентност, и от гледна точка на юридическата компетентност.
Така че ако от нашата парламентарна група има гласове, които да не подкрепят този законопроект, може би точно тази структура, която сте възприели, да натежи при формирането на вота. Аз лично ще подкрепя този законопроект, може би в известен смисъл в аванс, но залагайки на това, че тази тенденция, това желание, което се демонстрира с този закон, да се надяваме, че ще бъде развито постепенно в една истинска промяна на бизнесклимата в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Думата има господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Безспорно промените в данъчното законодателство винаги са били във фокуса на обществото и безспорно и тазгодишните промени, които, надявам се и ние декларираме това, ще бъдат последни по отношение на структурирането на законите, по отношение на стратегията и политиката, която се влага в тях, и от идущата година насетне просто ще говорим за намаляване на данъчната тежест, поетапно намаляване, което се прави и миналата, и тази година на базата на икономическото състояние в страната.
Първо бих искал да кажа няколко детайла по отношение на Закона за корпоративно подоходното облагане, след което ще се вместя в общата дискусия по отношение на данъчната политика на мнозинството и на правителството. Факт е, че в законопроекта за корпоративното подоходно облагане в Преходните и заключителни разпоредби се коментират и Законът за чуждестранните инвестиции, и Законът за облагане на доходите на физическите лица, Законът за местните данъци и такси, Законът за данъчното производство и много други закони. Очевидно е, че времето ни притиска. Очевидно е, че ние искаме да спазим сроковете и за внасянето и приемането на държавния бюджет. А това в никакъв случай няма да стане без да се направят корекции, които евентуално ще бъдат направени в данъчните закони.
Безспорно една от основните положителни характеристики на Закона за корпоративното подоходно облагане е намаляването на дължимия данък върху печалбата с 5 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружества, или за увеличаване на дружествения капитал, които се използват за придобиване или подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни материални активи, като правото се ползва и за годината на извършване на разходите, като с разрешеното намаление се намалява годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовата вноска.

Важно е да се каже, че това намаление става само за административните граници на общини, в които за последните пет години е отчетена безработица 1,5 над средната безработица за страната. На практика тези промени ще стимулират преките инвестиции при учредяване на дружеството или за увеличаване на дружествения капитал на вече съществуващи дружества при придобиване на дълготрайни материални активи, каквито са масивни сгради, съоръжения, преносители на ел.енергия, предавателни устройства, съобщителни линии. Ново е, че облекчението се ползва и при подобрения, модернизация и реконструкция на вече изградени активи от същите видове.
Втората цел, както казах, е стимулиране на инвестициите в районите с трайно по-високо ниво на безработицата - над средното за страната. Освен тези промени, разбира се, трябва да се отчете и опитът за унифициране на терминологията или на правила, въведени и в други данъчни закони. Поправени са някои технически грешки, които са допуснати в Закона за корпоративния данък, както и в другите данъчни закони, както се прецизират и неяснотите в отделни разпоредби, с цел яснота и по-голяма точност при прилагането им.
По отношение на данъчната ставка, безспорно е, че протече една голяма дискусия и в обществото, и в самото управляващо мнозинство, и в Съюза на демократичните сили. Имаше две възможности. Едната беше ДДС да остане 22 на сто и да се направи едно по-значимо намаляване на данък печалба. Другата възможност беше да се намали ДДС от 22 на 20 на сто и данък печалба за фирмите, които имат печалба над 50 млн., да падне от 30 на 27 на сто. Възприе се това предложение и тази стратегия - идеята по целия фронт да има едно намаление на данъчната тежест, като се избягват рисковете.
Разбира се, аз лично уважавам мнението на колегите от другите парламентарни групи, които се изказват по-експертно, но разбира се, че ние като управляващо мнозинство, носим политическата отговорност за това какво би се случило с бюджета, какво би се случило с борда, ако намалението на данъчните ставки е толкова рисково. Очевидно е, че тогава управляващото мнозинство носи и цялата политическа отговорност, за разлика от колегите от опозицията и за ралика от независимите експерти, които, разбира се, имат право на мнение и ние четем, слушаме, но в края на краищата определящо е мнението на правителството и на управляващото мнозинство.
Ние възприемаме точно тази тактика на поетапно, малко, еволюционно намаляване на данъците без рискове. Не можем да възприемем варианта - ето, казва се, вие на практика не намалявате ДДС, защото го намалявате от 22 на 20 на сто. Намалете го от 22 на 18. Намалете данък печалба с 6-7 на сто. Ние слушаме всичко това. Разбира се, има логика и в тези твърдения, но има логика, че това е един голям бич за бюджета. А след няколко дни ще гледаме и законопроекта за държавния бюджет и тогава същите хора, които сега ни критикуват за това, че малко намаляваме данъците, вероятно ще ни критикуват за това, че няма възможности за повече социални плащания, за повече пари за здравеопазване, образование и т.н., и т.н. Ето, това е една политика и всички ние трябва да сме наясно. Ние сме политици, но и хора, които се смятат за сведущи по тази материя.
По отношение на съзнателно формирани излишъци в бюджета, според господин Стефан Стоилов, поне аз за тази година и половина откакто съм в парламента, съм чувал противоречиви становища, че се надуват приходите в бюджета, или че те изкуствено се намаляват. Винаги има становища, винаги има мнения, но така или иначе логиката на нещата се потвърждава от отчетите на бюджета.
Не намирам нищо лошо в това, че вследствие на подобреното законодателство и подобрената работа на Главно управление "Данъчна администрация" и на администрирането на законите, а и повишеното доверие на икономическите субекти в управлението, защото тогава се плащат данъци, разбира се, има и много икономически субекти, които бягат от данъците, които стоят в сенчестата страна на бизнеса, но така или иначе, фактът, че вследствие на тези фактори има излишъци в бюджета, то те ще отидат за инвестиции в инфраструктурата. Смятам, че едно голямо постижение на правителството е тази инвестиционна програма за идущите три години за много сериозни инвестиции и с подкрепата на бюджета в българската инфраструктура, когато виждаме каква финансова криза бушува в света и около нас, когато виждаме, че вследствие на тази финансова криза, въпреки икономическата и политическата стабилност в България, инвеститорите са стреснати. Те са стреснати и поради други фактори, свързани с нашето месторазположение и с това, че в съседни на нас държави има определено напрежение и етнически конфликти. Тогава ние трябва да възприемем другия подход, който означава инвестиции със собствени усилия, крупни инвестиции в инфраструктурата, които задвижват производството, които значат нови работни места, които значат икономически растеж.
По отношение на ефективната данъчна тежест някак си не се признава, че и през настоящата година ние намалихме данък печалба от 36 на 30, от 26 на 20 на сто, при увеличаване на данъка за общините от 6,5 на 10 на сто. Така или иначе това означава намаляване на ефективната данъчна тежест по корпоративния данък с 2,5-3 на сто. Само вследствие на това намаляване за 1998 г. в бюджета най-вероятно няма да влязат между 120 и 150 млрд. лв. А вследствие на ревалоризацията, която пак някак си не се признава, а истината е, че това беше правителството, което имаше волята, желанието и пое риска да направи ревалоризацията, вследствие на която не влизат в държавния бюджет за 1998 г. около 250 млрд. лв. Това е една сума около 400 млрд. лв., която е останала в икономическите субекти, и която в огромната си част най-вероятно ще бъде инвестирана. Всички знаем, че инвестиционният внос в България значително се е повишил.
По отношение на потреблението мога да ви кажа данните на Националния статистически институт за първото полугодие на 1998 г. А те са, че вътрешното потребление се е увеличило с 12 на сто спрямо първото полугодие на 1997 г. И когато се коментира работата на статистическия институт, смея да кажа, че това е институтът, който дава вярна и обективна информация за икономическите процеси в държавата, много ми е смешно, когато чувам, че някакви външни анализатори, на базата на някакви си техни данни и на базата на техни изведени аргументи правят впечатляващи оценки за иономическата ситуация в България.
В заключение бих изразил една благодарност към господин Венко Вълчев и към Евролевицата. Разбирам, че част от тях ще подкрепи законопроектът за корпоративно подоходно облагане. Знам, че те искат малко по-сериозно увеличаване на данъчната тежест, малко по-рисково. Смятат, че това е обосновано. Ние ги разбираме, но в края на краищата трябва да поддържаме баланса между бюджета и възможността за подобряване на икономическата ситуация в страната и за икономическите субекти.
Все пак господин Вълчев каза, че ние не се отнасяме с добри очи към частните фирми и към частните икономически субекти, и че не създаваме достатъчно добра среда, за да работят. Фактът е, че 63 на сто от буртния вътрешен продукт в момента в България се произвежда от частния бизнес. Ето, това е аргументът, ето това е точната оценка на икономическата среда дали тя е добра или не за икономическите субекти. Приключвам дотук. Смятам, че е възприето едно балансирано намаляване на данъчната тежест и в ДДС, и в Закона за корпоративното облагане.
По отношение облагането на физическите лица господин Клявков даде множество цифри. Аз също мога да го направя. Ние никога не сме казали, че то ще бъде намалено. Ние казвахме, че ще намалим данъка така, че да компенсираме увеличаването на здравната осигурителна вноска. Факт е, че по всички етажи - сега мога да дам конкретни примери - или се намалява с десети данъчната тежест, или тя остава същата, но 3-процентната осигурителна вноска няма да се отрази и няма да увеличи данъчната тежест. Има различни методики за изчисления.
Все пак ще си позволя да ви кажа няколко цифри. Ако за 1998 г. данъчната тежест при 100 000 лв. е била 8,70, през 1999 г. и с новите осигурителни вноски, тя е 5,37 на сто. За 200 000 - от 17,35 през 1998 г., на 15,69 на сто през 1999 г.; за 300 000 - от 20,23 на 19,12 на сто. Има едно намаление някъде с процент, някъде с десети, а оттук нагоре те отиват вече на едно и също ниво.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Слагай отгоре и едно 4,5 на сто.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ами ето, господин Димитров, сложени са тук. Сметнати са. Знам, че Вие предлагате някаква друга методика, но това е методиката, по която се е смятало през всичките тези години.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е вярно.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, призовавам ви да подкрепите законопроекта. Убеден съм, че през идващата година ще имаме възможност за още намаляване и на ДДС, и на корпоративния данък, което ще подобри икономическата среда и състоянието в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зеленогорски, искам да репликирам три тези от Вашето изказване.
Първата е за бюджета, баланса и излишъците. Не знам какво считате за добре балансиран бюджет, ако е вярно това, което казвате Вие. Значи бюджетът е прекрасен с 400 млрд. преизпълнение тази година и тези 400 млрд. преизпълнение ще отидат за инвестиционни проекти? Съгласно Закона за бюджета и съгласно правилата, тези неща трябва да се нулират и тези извънредни приходи в бюджета би трябвало да отидат по разходните пера в бюджета, защото като приемаме бюджета, вие казвате: искате да увеличите разходната част, пък приходната откъде ще я увеличим?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): За кой бюджет става въпрос?
ИВАН БОЙКОВ: За бюджета за тази година.
И когато ви говорим, че трябва да се увеличат нещата по приходната част, вие казвате, че няма как да стане. Тоест, големият резерв, който залагате, не е добър показател за това, че бюджетът е добър.
Втората теза, на която искам да Ви обърна внимание, е с частта в брутния вътрешен продукт на частния бизнес. Зависи на каква база го смятате, господин Зеленогорски. На база на рухването на реалната икономика, естествено е, че се получава процент от дела на частния бизнес. Само че съотношението, което се получава, не е в положителен смисъл, погледнато върху цялата икономика. Това просто е реален резултат. Онази икономика, която към момента действа - реалната, предприятията, те рухват едно след друго. Естествено, частният бизнес, който горе-долу поддържа стабилитет, ще нараства в процентно изражение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Двадесет и пет на сто са кухи.
ИВАН БОЙКОВ: Това е ясно, само че не е хубав показател за състоянието, каквото е в момента. Аз не говоря обективно, субективно и как.
Третият проблем - за статистиката, много ме учудва. Значи статистиката е прекрасна? Един ваш министър преди 15 дни каза, че тя лъже. Хайде, уточнете се истина ли е това, което показва статистиката и на тази база да водим дискусиите, или само в някоя част е истина, а в друга част, която не ви е изгодно, не е истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за втора реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. На колегата Зеленогорски ще направя реплика само от политическа гледна точка, тъй като не съм икономист. Ако се учим от американците, дайте да се научим и на добрите неща, и на добрите им постижения - оборота. Оборотът пълни хазната 10 пъти по-бързо от всичко. Високи данъци, липса на поощрение е лош бизнес. Ако ние схванем тази теза, а не профанизирането на българската култура и българския бит с най-евтиното от американската култура, което става всеки ден, ние ще бъдем успешни. На всяка цена трябва да се разбере, че сме в дефлационен процес. Съвсем ясно - хората нямат пари в джоба, няма консумация, ерго, няма търсене. Следователно, не можем да произвеждаме, няма предлагане и оттам износът ни е вече смехотворен. Разбихме най-важните си индустрии за 9-10 години. Кой каквото си шушука, кой каквото и да си говори, ние сме една страна в криза. Оттук само обединението на силите и само една правилна национална икономическа политика може да има успех. Там вече няма партии - мартии, няма червени и сини. Там има само оборота, причина за производство, нови пазари или връщане на старите пазари. Достойна дипломация, за да можем да си ги върнем и страхотно обединение на дребния, средния и семейния бизнес. Тоест, създаването на средната класа. Без нея ние ще бъдем една ориенталска република, придатък към Република Турция в разстояние на 10 години. Запомнете ми думите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за трета реплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зеленогорски, Вие правилно сте запомнили, че аз и някои други народни представители втора година говорим за лениво разработваната приходна част на бюджета. Това е така, но няма противоречие между тази истина, която се доказва от наистина големите, създавани изкуствено по този начин излишъци, и това, което и днес прозвуча - че това са изкуствени излишъци. Щом вие занижавате спрямо възможното приходната част, вие прогнозирате, вие планирате такива излишъци. Един излишък на 5 години е нещо нормално. И Америка тази година реализира в бюджета един излишък и го използва много умно. Но трета година се очертава ние да реализираме излишъци от порядъка на 2-2,5-процентни пункта от брутния вътрешен продукт. Вземете химикалката и ще видите. Това не е нормално. Това говори, че прогнозирането и планирането във фискалната област са на куц крак. Или, ако могат да прогнозират и планират както трябва, съзнателно изстискват приходната част надолу и си залагат излишъци, които създават един фискален уют, но създават обстановка, която не натиска, не стимулира към работа на администрацията, така че наистина все повече и повече обороти да излизат на светло. Не излизат! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за дуплика господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Ще започна с отговора на господин проф. Стоилов. Знам, че Вие винаги сте изразявали становище за лениво разработените бюджети на ОДС, защото този път може би за пореден път ще се говори за същото. Но уважавани специалисти като господин Александър Томов, примерно пък говорят, че ние сме надували приходите за бюджета за 1997 г. В края на краищата се оказа, че има излишъци тази година. Смятам, че те са следствие не на лошо планиране и прогнозиране, а на едно подобрено законодателство и една подобрена работа на Главно управление "Данъчна администрация". Истината е, че примерно ДДС се събира над европейското равнище за събираемост на ДДС, което е добре. Но казах и още една теза, че това означава и доверие в хората, които управляват, от страна на икономическите субекти.
По отношение на излишъците. Да, излишъците за инвестиционната инфраструктура, но и излишъците за социалната дейност. Смятам, че в Закона за държавния бюджет има текстове, които позволяват това. Просто се залага един резерв, който да отчете финансовата криза, която бушува около нас, да отчете ситуацията.
По отношение на рухналата реална икономика. Ние винаги ще се връщаме и ще тръгваме оттам, откъдето сме тръгнали ние, като управляващи. Аз не искам да се връщам към януари и февруари на 1997 г. и да ви кажа какво беше тогава, какво е сега. Да не говоря какви бяха доходите тогава и какви са сега, макар че винаги трябва да се връщаме, защото има хора, които са много късопаметни.
Господин Ганчев, аз винаги съм бил за това оборотът да пълни хазната. Да се прави голям оборот и от това да печели и държавата, и преди всичко бизнесът, и обикновените хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Някой желае ли да вземе думата?
Господин Статков, няма да Ви дам думата, ако вдигате ръка, след като започваме гласуване. Или искате думата...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз уважавам колегата Нешев, той е по-възрастен от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма какво Вие да го уважавате. Или искате думата, или не я искате. Да си играем на вдигане и на сваляне на ръце... Уважението не се изразява в даване или недаване на думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Действително темата за уважението трябва да я пренесем и тук, в днешното обсъждане и то сериозно, защото ние, господин председател, този въпрос го подминахме. А той е изключително важен.
С това бих искал да започна. Не може да бъде уважение към българското Народно събрание подходът, който се реализира от Министерския съвет и специално в данъчното законодателство. Не може, господин председател, да се внасят няколко закона, които да залежават и те да променят още двадесет други. Не може да се променя не толкова отделен член, а философията на отделни закони, които вече действат, и ние да говорим за това, че приемаме един такъв подход.
В този смисъл аз най-сериозно се обръщам към Вас като председател на Народното събрание, след като и господин Джеров, един уважаван от мен юрист, направи днес изказване, да прецизираме по-нататъшния си подход. Защото това, което правим в момента, е едно преливане, бих казал, по цялата гама от данъчни закони и други проблеми, свързани с тях, на бегом, на галоп. Това не е достойна работа на Народното събрание и е резултат от недобрата организация, от ниската взискателност спрямо вносителите, бих казал, безотговорно ниската взискателност.
Не може в рамките на едно обсъждане само - и ние в това отношение в комисията стигнахме до общото становище - двадесет и един закона да променяме и да го направим за толкова кратко време достойно, бих казал, с уважение към всички колеги.
На няколко пъти, може би и по-остро да съм се изразил, но се опитвах да сигнализирам в присъствието и на министър-председателя, и на министъра на финансите за това, че се налагат сериозни промени в данъчни закони, затова, че те трябва да бъдат своевременни, затова, че тези промени трябва да стъпят на един сериозен анализ, на една обвръзка с философията на всичко онова, което правим. Нито бях разбран, нито бях подкрепен. Нещо повече. На фона на пренебрежение се стигаше дотам и се стига да се носи като последици от хората онова, което ние не сме направили и същевременно да нараства недоволството спрямо нашата дейност. Защото общата оценка е не "СДС и БСП", а "вие там, горе", и тя звучи непрекъснато.
Днес това, което ни се предлага, според мен в голяма степен е откъснато от един истински анализ на ситуацията в страната. Или по-скоро с подхода да се предложат необходими изменения, защото има и такива, се прави опит да се прокарат много други, които наистина нито са необходими, нито са полезни, бих казал, на базата на опита, който имаме досега, и даже вредни.
Отново ние ще направим промени и вие ще ги гласувате с убеждението, че си вършим работата. Отново някои от тях въобще няма да задействат, мога да го кажа убедено. Отново нито стопанските субекти, нито гражданите, нито чуждестранните инвеститори ще останат удовлетворени затова, защото - разбира се, оправдания могат да се намерят и едно от тях е споразумението с фонда - ние безкрайно закъсняхме и сега трябва да съвместяваме процедура на обсъждане на държавния бюджет с промени в изключително много, повтарям, и различни по философия закони.
Аз знам, че мнозинството няма да промени това, което е внесено, и въпреки всичко ще използвам за пореден път възможността в краткото време да насоча вниманието на колегите към няколко въпроса, свързани с цялостната данъчна политика и с отделните данъци.
Очевидно е от всичко онова, което се предлага, че се върви към премахване на преференциите. Затова, разбира се, се изтъкват и аргументи. Един от тях е изискването на Международния валутен фонд за подобен подход. Но същевременно ние носим отговорност - това многократно съм го изтъквал - пред нашите избиратели за това, което създаваме в нашата страна. И на тази основа трябва действително да си дадем отговор на въпроса необходимо ли е всичко онова, което ни се предлага от международните финансови институции, да го направим буквално. Или има и още нещо. Нима трябва да бъдем по-католици от папата в някои неща? Защото това, което ни се предлага в законопроекта, който обсъждаме днес, е именно в тази насока - максимално орязване на преференциите.
Разбира се, ще кажете, че има и някои - и тук се говори - които частично, съвсем частично се запазват. Но това е крайно недостатъчно.
По отношение на онова, което всички обсъждаха в последно време, аз съм съгласен с министъра на финансите, че волю-неволю, ние цяла година, под различни форми се мъчим да обсъждаме нещата. Друг е въпросът доколко сме успели. Но не може да говорим за това, че ще подкрепяме малкия и средния бизнес и да не направим нищо в тази посока. Преобладаващата част от фирмите са от малкия и средния бизнес. Ние оставаме ставката същата. Аз смятам, че ако нещо правим като намаляване на ставката, то трябва да бъде именно за малкия и за средния бизнес. И аз ще направя своите предложения, разбира се.
По-нататък, по отношение на философията на други закони, които радикално променяме. Заложено беше като политика в законите за доброволното пенсионно, здравно и друго осигуряване стимулиране на спестовността, осигуряване на хората за своя сметка - една добра идея, която обаче сега се проваля, буквално, няма друг израз. Проваля се, защото, забележете, променя се в рамките на проблема за облагаемата данъчна основа в този раздел, а и преди него от необлагаемите доходи се вадят пенсиите, които за задължително пенсионно, здравно и социално осигуряване са необлагаеми, обаче останалите са облагаеми. Ще кажете: ама, една част от данъчната основа се приспада, госпожо Андреева. Да, но това е до 30 на сто от минималната работна заплата. А другите се облагат като вноски. Така е записано, проверете два закона и ще видите - Законът за облагане на физическите лица и това, което предлагате вие като промяна.
Следователно ще имаме двойно, а вероятно и тройно облагане. Ами, вижте, госпожо Андреева, чл. 20, ал. 2 от сега действащия закон.
По-нататък, говорейки в тази посока, със Закона за приватизацията ние нарушаваме една от, бих казал, базисните разпоредби, свързана с участие чрез приватизационни бонове в тези пенсионни фондове. И фактически действително тази идея, която беше добра, е на път да се провали, защото който има повече пари, ще ги вложи в банки, ще ги насочи към други инвестиционни фондове, където ще има повече изгода, но няма да ги насочи тук - нито в здравното доброволно осигуряване, нито в пенсионното доброволно осигуряване.
След това - по отношение на облагането на физическите лица, тъй като се прави промяна. Ами и миналата година стана дума, и тази, сигурно ще става много пъти дума за това - не можем да реализираме един подход, който унижава българския гражданин. Не може да облагаш почти минималната работна заплата, изключително ниски нива на доходи, и след това за същите тези 10, 15 или 20 хил. лв. да ги пратиш на опашката в "Социални грижи", да ги пратиш в една процедура, която на среща с избирателите и писмата, които получаваме, научаваме, безкрайно е унизителна за нашите близки. В края на краищата ние сме тези, които правим законите. Ние носим отговорност. И ако действително сме такива, крайно време е да реализираме друг подход, а той означава необлагаемият минимум действително да бъде много по-висок. И аз миналата година предлагах 100 хил., ще го предложа отново.
Тази идея, която днес "24 часа" почти иронично припомня - за семейното облагане, която няколко пъти вече не намира развитие, аз казах и в комисията, отново ще я предложа. Днес чух, че господин Венцеслав Димитров застава зад това нещо. Разбира се, че трябва да го направим, защото беше обещано от министър-председателя, беше обещано, уважаеми колега Цонев, от вашето мнозинство детските надбавки и семейното подпомагане да бъде решено преди бюджета за следващата година. Къде отиде законът за децата? Отиде в шеста глуха. Семейното подпомагане? И то.
Тогава трябва да не изпуснем и единствената възможност и тя е ... (Реплика на Венцеслав Димитров от място, която не се разбира.)
Господин Венцеслав Димитров, не "вие", а днес сме "ние". Какво е било, то си е било. Ние носим отговорност. И не трябва да възпроизвеждаме грешки. Аз се извинявам, че така се налага да Ви репликирам, но ...
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Как я носите отговорността?
РУСИ СТАТКОВ: Господин Петко Илиев, носим я заедно с вас и ви казах, че хората казват не вие, а там, горе. И аз бих желал вие да подкрепите едно такова подобно предложение или да кажете: ние не искаме да го подкрепим. И да обясните защо не искате да го подкрепите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Ей сега ще ти обясня защо.
РУСИ СТАТКОВ: Не знам дали сега ще обясниш на мен, на народа го обяснете, на хората го обяснете. Защото това, което става и с последните ви предложения по отношение на майките, по отношение на студентите, това е нещо, което няма друга дума, освен геноцид. (Реплики и неодобрение в блока на СДС.)
Така че в тази посока господин министърът може и да се забавлява, но ние патим, на негов гръб. Той си се забавлява цяла година. И това е унизителното за българския парламент - че някои се забавляват, а други страдаме при срещи с хората, пред хората. (Реплика на министър Муравей Радев от място, която не се разбира.)
Каква отговорност носите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте влиза в диалог! Говорете си.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, че няма да влизам в диалог, защото това не е диалог - когато на един министър многократно му се поставят проблеми, многократно е насочван и то още от началото на периода, съвсем колегиално, коректно, а не предприема нищо.
Мисля, че с облагане на физическите лица, ако не настъпи радикална промяна и в броя на стъпките, в етажите, ние с тези козметични изменения нищо няма да направим. И не бива престъпността, черната икономика да остане отново необложена, за сметка на хората, които умират, за сметка на мнозинството от българския народ.
Аз лично съм смутен от това, че господин Иван Костов тези дни призна, че вие, уважаеми колеги от мнозинството, сте безсилни пред тази престъпност. Той посъветва един от нашите колеги да си седи, така да се каже, там, където не трябва. Аз не съм за това и очаквах, и очаквам от вас решително настъпление срещу сенчестата икономика, и, повтарям, като дадете знак на тези, които ще ви подкрепят в облагане на физическите лица, с това, че сте готови и ще промените тяхното облагане за сметка на онези, които трябва да си дадат онова, което е ограбено от хората.
По другите данъци - местните данъци и такси. Нищо, абсолютно нищо в посока на това, което трябваше и трябва да променим, особено в облагането на реституираното имущество. Напротив, ние го освободихме.
В размера на наследството, на високите наследства - нищо не направихме, господин Цонев, въпреки Вашето обещание. И сега го няма. Припомням ви това нещо не за да се обясняваме, а за да знаем докъде сме и как сме. Защото с това претупване на отделните данъци се губят съществени акценти, по които многократно сме обсъждали и вие сте поемали ангажимент, че трябва да бъдат решени по друг начин, както е в Европа.
Тук, господин председател, отново стои въпросът за Вашата взискателност и за спазване на правилника. Законопроектът на господин Миков и на колегата Панталеев, във връзка с местните данъци и такси въобще го няма, вследствие на тази процедура. Стои въобще въпросът за възможността на колегите за предложения. Ние в комисията се разбрахме, че няма да си внесем законопроектите, за да може да върви работата между първо и второ четене, но вие днес както отказахте да обсъждаме повече време отделните законопроекти, така ще откажете и другото.
Мисля, че по-нататък има нещо, което изключително смущава - промените в Закона за данъчната администрация. Отново, уважаеми дами и господа, се дават права на министъра на финансите, на неговите заместници. Права, които обаче до този момент, особено за министъра на финансите показаха, че не се изпълват със съдържание. Аз нямам още отговор и се надявам, че тази седмица ще получа отговор на питането си защо година и половина не се издава една наредба, например, свързана с реализация на конфискувано имущество. Но това е най-малкото. Има много други проблеми, които говорят за това, че министърът на финансите просто не може да се справи с тази материя. И вследствие на което се губят милиарди, десетки и стотици. Това какво е, господа от мнозинството, освен груб, бих казал, провал, и не толкова и само провал, а има една дума, която беше употребена от господин министъра тук, че данъчната администрация саботирала. Не, господин министър, Вие саботирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Значи предлага се за данъчните служители хем да могат, хем да не могат да работят с разрешение на министъра или на заместника в други фирми и в други дейности. Отново, пак казвам, се дават права, които ще бъдат субективни и ще зависят от министъра.
Действително времето изтече, господин председател, благодаря Ви за напомнянето. И по другите закони има маса неща, които противоречат на нормалната логика, на разбирането ни за демократичност, за реформи. И очевидно между първо и второ четене остава да си направим предложенията, които се надявам, че някой поне от мнозинството ще ги види и ще ги чуе. Жалко е обаче това, което става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика имате две минути. Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика, господин Статков, по въпроса за семейното облагане, или както му казвам аз, защото семейното облагане не може да стане бързо - семейни елементи в подоходното облагане. Винаги съм го предлагал и наистина и вашата политическа сила, ако искаше, можехте да го приемете преди две или три години. И двата пъти съм заставал тук, когато са предлагани законите за данъка върху общия доход, но за съжаление и вие ги отхвърляхте. Каква е гаранцията, че вие утре, не дай Боже пак да дойдете на власт, ще възприемете тази идея? Имате ли подкрепата на политическата сила или само, защото сте в опозиция, казвате какво ще правите. Същото, както например господин Муравей Радев правеше. Той беше против много от нещата, които сега предлага и подкрепя. (Оживление.)
Вижте, аз ще ви кажа поне за себе си. През 1991 г. с един мой колега, който вече не е между нас, ние предложихме инвестициите да не се облагат, т. е. да са облекчени. И тогава наистина инвестициите се увеличиха и се създаде възможност частният сектор да нарасне. За съжаление, впоследствие именно от предишното парламентарно мнозинство това беше премахнато, въпреки съпротивата на опозицията тогава. И аз затова се изненадвам, че вече втора година никакви облекчения не се дават за тях. Нима ние нямаме малко собствен акъл да разсъждаваме за тези проблеми? Нима трябва някой от другия край на света да дойде да ни каже какво да правим, защото той по-добре познава България? Аз мисля, че това е повод за всички да помислят какво трябва да правим.
И, господин Радев, наистина, огледайте се назад, вижте какви тези сте защитавали. Не, защото така е прието или защото трябва да продължите да ги защитавате, или нещо такова, а защото наистина трябва да помогнем на частния сектор да съживи българската икономика, тъй като друг изход наистина няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Аз благодаря на господин Венцеслав Димитров, защото наистина в рамките на това време ние не можем да обсъдим в детайли една идея, която, ако беше обсъдена както трябва по време на предишното ни предложение, сигурно вече щеше да бъде реализирана от вас.
Отговарям на господин Венцеслав Димитров. Програмата за управление на правителството на Демократичната левица, която ние приехме с предишното мнозинство, разбира се той и други колеги я знаят, в т. ч. и господин Радев, имаше в тази си част за данъка за облагане на физическите лица идеята за нов данък. И в подробности един от основните моменти беше семейното облагане, което трябваше да бъде разработено. Длъжен съм, ползвайки тази реплика, да кажа в присъствието на министъра на финансите, че някои от нещата по отношение изпълнението на тази програма господин Радев ги изпълни. Господин Радев, като министър на финансите, по отношение на някои от данъците, както бяха заложени в програмата на Демократичната левица, действително не само преписвайки ги оттам, може би защото експертите са същите, както каза господин Венцеслав Димитров, ги изпълни, за което, разбира се, ние не можем да... (Весело оживление в мнозинството.)
Не, вие може да се смеете, но аз ще Ви покажа, господин министър, какво сте изпълнили. Но това, което Вие изпълнихте, е крайно недостатъчно. Това е другата ми част от изказването. Защото, господин министър, Вие опорочихте едни добри идеи в тази програма. Един път, Вие, господин министър, с начина си на действие като опозиция тогава и втори път вече като управляващи, опорочихте тази програма. Въпреки че някои неща, които са добри, преписахте и ползвате. Така че, господин Димитров, ще я размножа в тази част за данъчната политика, за да видите какви идеи са заложени, които ще подкрепяме и сега. И сме ги подкрепили, макар че са предложени от господин Радев. А и другите, които те опорочиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Господин министър, заставайки на тази трибуна, трябва да Ви кажа, че Вие си вършите работата. Съгласен съм с това. Като министър на финансите Вие държите да се реализира приходната част на бюджета и да бъде подсигурена със съответните редове по бюджета, както сте ги заложили.
Искам да Ви кажа, че аз искам да погледна този закон от един друг ъгъл - от ъгъла, който касае ония, които ще реализират приходите по този закон. Тоест, от гледище на дребното предприемачество, което е носител на приходи по този закин. И, за да не съм голословен, понеже уважавам технократското начало, искам да цитирам един документ, който е решение на Министерския съвет, защото преди известно време ви казах, че ако дойде време да управлява Евролевицата или комбинация от политически сили, в които ще влезе и Евролевицата, аз бих желал в кабинета на Евролевицата да има вътрешни противоречия и борба на тези вътрешни противоречия, за да има развитие. А не един кабинет от любвеобвилни министри, които не виждат никакви грешки в своята дейност или действия, които пречат на останалите министри да реализират добронамерената си програма.
Ето това е решение на Министерския съвет от 7 август 1998 г. за развитието на дребното предприемачество. И тук пише: "С националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия и с работната програма за изпълнението й правителството на Република България декларира решителните си намерения за създаване на благоприятна среда за развитието на малките и средните предприятия, за бързото и спешно провеждане на структурната реформа" и т. н.
В този аспект се качвам малко по-нагоре, господин министър, и чета: "Законодателни инициативи в краткосрочен и средносрочен план ще бъдат осъществени посредством предложения за изменения в следните закони: Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за данък върху добавената стойност"... Там Ви казах и Вие сте съгласен, че облекчения за малките и средни предприятия в ДДС не се направиха - "Закон за възлагане на държавни и общински поръчки".
Заедно с това ще ви прочета нещо от един законопроект, внесен от Обединените демократични сили - не от Евролевицата или друга парламентарна група, в който е написано следното: "Финансовият резултат при данъчното преобразуване по чл. 22, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се намалява с разходите за закупуване на дълготрайни материални активи, както с разходите за ремонти, подобрения, модернизация и реконструкция на собствените или наетите дълготрайни материални активи." Това аз не открих в закона, който сега разглеждаме и който ще трябва след малко да приемем. Не го открих и искам да ви кажа, че процентът, с който вие намалявате корпоративното подоходно облагане, едва ли ще може да компенсира други негативни условия в икономическата среда, в която се намират тези предприятия. Затова, за да не съм голословен, от един документ, който вече не може да бъде упрекнат, че е съставен от непринадлежащ на правителството ръководен екип - това е Националният статистически институт, искам да ви кажа, че ако трябва аз да съм субектът, който трябва да развива дребно предприемачество, трябва да направя някои ремонти или трябва да развия определени дълготрайни материални активи, които да превърна в производствени дейности, примерно стъклопоставяне, стъкло от 4 мм - през юни цената е била 8 хил. 352, а през октомври вече е 9 хил. 205. Вие виждате разликата и в каква степен се е повишила като процент.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Стъкло от 3 мм.
СТЕФАН НЕШЕВ: За 4 мм е написано, господин Димитров. Чета дословно. Искам да цитирам информация, а не да я тълкувам. Може и 3 мм.
Отопление и осветление - дърва за отопление. През юни - 55 хил. 274 лева за един тон, а през октомври - 61 хил. 389 лева. Вижте как се променя цената! И това са разходи, които тези хора трябва да направят, за да поддържат производството.
Брикети, кафяви въглища. През юни - 53 хил. 975 лева, през октомври - 72 хил. 282 лева.

Искам и още една цифра да ви продиктувам.
Цена на топлоенергия за една гигакалория - нещо, което компенсира, ако не се купува твърдо гориво, през юни - 29 568 лв., а през октомври - 38 438 лв.
И последната цифра, която искам да Ви посоча, господин министър, за да не кажа, че това, което е намалено в данъка, не е достатъчно, за да даде стимул и развитие на дребното предприемачество, е: телефонни градски разговори от домашни или от служебни телефони - цена за 100 обаждания през юни - 1159 лв., а през октомври - 2007 лв.
Виждате, че и без този вид дейност едно предприятие не може да съществува.
И, завършвайки, искам да ви кажа, че оттук идват нашите притеснения: защо нашата данъчна система, която може за известен период от време да ни гарантира голям излишък в приходната част, както вие заявявате, може да даде тласък на икономиката ни, давайки необходимите преференции, за да си стъпим здраво на краката. Защото, ако утре ви попитам: от началото на вашето правителство колко заеми теглихме и с колко е увеличен външният дълг, мисля, че с притеснителност ще ми отговорите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате време за реплика. Четиридесет минути точно сте използвали.
Демократичната левица и ОНС са си изчерпили времето. Друг желае ли да вземе думата?
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм много доволен от днешните дебати, особено отляво, които дойдоха, предложенията и коментарите, защото те оставят в мен едно непреходно чувство, че опозицията се променя към по-добро, дори и в този най-популистичен начин, по който би могло да бъде атакувано правителството точно с данъчната реформа, точно с промените в данъчното законодателство. Днес ние видяхме една опозиция, която просто не може съвсем ад хок да казва: всичко това е много лошо, всичко това не става, всичко това си го върнете. Това вече е успех. Успех на опозицията в България, за което аз й благодаря.
И сега няма да се спра на всички онези неща, които бяха казани в залата, защото твърде добре и твърде аргументирано получиха отговор от управляващото мнозинство, но все пак има няколко основни елемента, на които не мога да си позволя да не кажа няколко думи и то в хронологичен ред.
Имаше предложение за облекчения по отношение облагането на нестопанските организации, преференции, по-точно казано. То е в рязко противоречие с възприетия принцип на максимално възможна неутралност и твърде болезнен е споменът за точно тези нестопански организации, когато имаха огромните права да работят...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И да внасят.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не само да внасят, но и да работят с определени данъчни преференции. Знаете колко много хора от тях какво направиха и как източваха безжалостно държавния бюджет. Така че, ако има някоя нестопанска организация, която желае да развива стопанска дейност, чест и почитания, да работи по каноните и по правилата, които важат за всички стопански организации. А ако тя иска да подпомага дейността на съответната нестопанска организация, никой това не й го забранява, нека да го прави.
Това, което каза господин Джеров, а и не само той, повечето народни представители от опозицията, според мен до известна степен недостатъчно обосновано критикуват възприетия модел на промяна в много данъчни закони, не толкова данъчни, колкото закони въобще, вярно е и данъчни има, но с един основен законопроект, какъвто е този, който днес разглеждате. Значи, ако се замислите обективно, ще разберете, че това е един определен начин да се работи ефективно в Народното събрание, защото основната част от тези промени третират много малка част от тези закони, за които става дума. В повечето случаи само едно нещо се маха от онзи закон и отива там, където му е мястото, или изобщо се отхвърля.
Така че да се прави законопроект за промяна на закон, в който само една точка или един член, или една част от един член се премахва и се премества там, къдто му е мястото, е съвсем нецелесъобразно да се прилага цялостната процедура на Народното събрание с минаване през съответните комисии, с двете четения, с предложенията и т.н. Като веднага бързам да кажа, че всеки един народен представител, който би искал да каже нещо, по който и да било от засегнатите законопроекти, никой не го е лишил от това му конституционно право, той може да го направи както днес, така и по времето на двете четения и да предлага всичко онова, което смята за целесъобразно и по този начин не се ограничава с нищо правото на народния представител. Ама с нищо. Освен всичко, това пък е и законосъобразно по мнение както на юристите в Народното събрание, така и на другите достатъчно уважавани от мен самия юридически институции, до които сме се допитали.
Господин Бойков казва, че 3 на сто данък печалба е хубаво, но е малко. Той предлага 5 на сто. Хубаво е 5 на сто, но още по-хубаво е 10 на сто да бъдат. И ако тръгнем в тази посока, веднага аз бих поставил въпроса малко по-иначе: да, наистина това е хубаво, но това е едната страна на въпроса. А другата страна на въпроса вероятно следобед ще я разискваме с двете комисии - това е за размера на субсидиите, които трябва бюджетът да даде на общините, средствата за социалните плащания, заплати, пенсии и ред други неща, които, ако вземем фрагментарно да разсъждаваме само за едното или само за другото, със сигурност няма да успеем да изпълним ангажимента си отговорно да съставим един бюджет, който не само да е изпълним, но и да е балансиран.
Така че добре е тези неща да ги гледаме в една обща цялост.
И сега твърде интересни са по-нататък коментариите на професор Стоилов и една голяма част от тях подкрепяни и от уважавания от мен народен представител Венцеслав Димитров. Та аз ще се спра по-подробно на ангументите на професор Стоилов.
Аз не бих коментирал известната неприсъща на него закачка, че законовата смес била фалшименто, което каза в началото. Просто професорът много добре знае, че това съвсем не е така. Затова защото аз преди малко си направих труда да обясня, че с нищо не се променят нито правата на всеки един народен представител, нито законосъобразността на това, което сега става тук.
Господин професорът си позволява обаче нещо, което не е така, и съм длъжен много ясно да се опитам да изоблича това твърдение на професор Стоилов. Той твърди за една едностранна, еднопосочна и невъзможност за промяна връзка между държавния бюджет и данъчните закони. Това вече не е така. Това съвсем не е така, това са празни приказки. Затова защото всеки един данъчен закон, който бъде променен от Народното събрание сега между двете четения и то стане факт, непременно ще доведе до изчисления в съответната било приходна, било разходна част, а най-вероятно и в двете на държавния бюджет и тези промени също така ще бъдат приети и гласувани от това Народно събрание. И да се прави такава една връзка на една обреченост, на една предварително закована невъзможност по-нататък да се променят нещата, професор Стоилов, това Вие най-добре знаете, че не отговаря на истината.
Намаляването на данъците било символично, казва по-нататък проф. Стоилов. Господин проф. Стоилов, когато вашето правителство увеличаваше данъците, Вие също твърдяхте, че това е символично, а то не беше така. Сега, когато ги намаляваме и миналата година, и тази година, и то в реални размери, и то в абсолютни стойности, които са видими и се чувстват, Вие твърдите, че това било символично. Аз искам най-сетне да се опитате да разберете една проста истина, много проста, много елементарна истина. Три на сто били малко. А дали са само 3 от данък печалба? Вие добре казвате, че 1 на сто от данък добавена стойност струва на хазната над 90 млрд. Не е толкова, по-малко е, но е близко. Но независимо от това единият процент, проф. Стоилов, от данък добавена стойност се равнява на близо 3 на сто от данък печалба - по тежест, по финансова стойност, ако щете.
Какво означава това? Всички вие от опозицията, а и мои колеги от управляващото мнозинство казват това, и независими, неутрални специалисти твърдят, че двата процента от данък добавена стойност вероятно няма да намалят цените с тази величина, защото просто това е животът, такава е практиката на търговеца в цял свят дори, не само в България.
Какво означава това? Професор Стоилов, къде отидоха тези спестени 2 на сто, които се равняват на 6 от данък печалба, след като няма да бъдат намалени цените, след като гражданинът, потребителят ще плаща тези сегашни цени, в които има тези 2 на сто, но тези 2 на сто няма да отидат в държавата. Те ще останат в предприятието, ще останат в собственика, ще останат в полза на бизнеса, по същия начин, по който онези 3 на сто, за които Вие се окайвате, че били символични. И те не са 3. Елементарна е сметката. Ако наистина се съгласим, че няма да бъдат намалени цените с тези 2 на сто от ДДС, то тяхната реципрочна стойност на 6 на сто намалява всъщност данък печалба, щом остават в полза на предприятието.
Какво значи това - че от тези 30 на сто ние намаляваме един път 3 на сто, след това намаляваме още 6 на сто, идвайки косвено от ДДС. Това значи 9 на сто. Това значи от 30 да стане 21 на сто, погледнато като нещо, което всъщност ще се случи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Само че онези ги облагате.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може да не са, господин Димитров, 9, 7 да са, 8 да са. Вижте какво става сега с долната граница, с 20-те на сто, за която непрекъснато казвате, че тази фирма, която има печалба под 50 млн., плаща малката данъчна ставка и защо тя не се намалява. По същата логика с тези 2 на сто ДДС това е равно на 6 на сто данък печалба. Фактическото облагане на тези фирми, които работят с малка печалба, става 20 без 6 - тоест 14 на сто. И това ако не го разбирате, и това ако не го виждате, аз не знам на какъв език да Ви го кажа по-прост от това. (Реплики от блока на ДЛ.) Вие сте професор и трябва да ги смятате тези работи по-добре от мен. Един път казвате, че няма да се намали цената, втори път изпускате - и то много удобно изпускате - тази част, която остава точно в полза на бизнеса. Защо го правите това? Защото ви е удобно. И това е повече от ясно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За бензин ще отидат.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Димитров, след малко ще започна да отговарям на Вашите въпроси. Имайте търпение, ще стигна и до Вас. Успокойте се.
Професор Стоилов, идвам до един опит за манипулация от Ваша страна. Това е и отговор, тъй като уважаемия от мен, повтарям, Венцеслав Димитров се присъединява единодушно и много успешно към Вашите твърдения по отношение на данъка върху общия доход, отговарям и на него. Вие си позволявате да правите едни сравнения между две величини. Взимате средната заплата сега и средната заплата следващата година. Ами вие можете да вземете всякаква друга база, която Ви е удобна. Утре може да вземете за база средната работна заплата в България към средната работна заплата в Германия, в Съединените щати или някъде другаде, където Ви е по-удобно.
Господин професоре, господин Венцеслав Димитров, и към Вас се обръщам, това, което правителството е поело като ангажимент, е много ясно казано и разписано. Това е, че няма да се позволи увеличаване на данъчната тежест на заплатата, на тази заплата, която сега ще бъде натоварена и с отчисления за доброволното осигуряване, за доброволното здравеопазване. И не само това, а и за създаването на онзи фонд, за който има и задължителни отчисления, има и доброволни. Следователно здравното осигуряване, което ще се изпълва като средства по два канала, тук по никой начин няма да засегне тези отчисления, тези данъци върху общия доход. Това е изчислено на специални таблици, раздадени ви са, четете ги, вижте ги, разумейте ги и не спекулирайте с тези 3 на сто, защото те не са 3, а са 1,5, които са за сметка на работника лично, извън онова, което досега е ставало. И тези 1,5 на сто изцяло са компенсирани от тази таблица на данък общ доход, който сега вие имате в този законопроект. Това ви бе доказано преди малко от колегите отдясно. Така че вземете го, проверете го, прочетете го и най-после го разберете. (Възражения в блока на ДЛ.)
И най-интересното, което каза проф. Стоилов по-нататък. Той каза, че имало стабилизация сега, поради което трябвало да направим еди какво си. И в същото време много често и той, и негови колеги казват точно обратното. Ако чухте преди малко какво каза неговият колега и мой многоуважаван бивш колега и настоящ приятел, помощник Руси Статков, той например преди малко описа една такава апокалиптична картина в България, че не тази стабилизация, за която проф. Стоилов говори, е налице, а едва ли не онази катастрофа, до която, странно как забрави господин Статков, доведе точно тяхното управляващо мнозинство в края на 1996 и началото на 1997 г. Аз не мога да разбера кое от двете е вярно, дали единият или вторият от левицата казва истината. Но така или иначе финансова и икономическа стабилизация в България съществува. Това е факт. Който и да го отрича, то си остава за негова сметка.
Но, проф. Стоилов, ние няма да позволим тази финансова стабилизация да бъде рискувана, да бъде проиграна, да бъде захвърлена, да се върнем към начините и обичайните ни способи на промяна на бюджета четири пъти, три пъти, пет пъти в годината. Просто тази технология трябва да я забравите и опитите ви непрекъснато по някакъв начин да намалим тази стабилизация, да я поставим на риск, ако можем, по един начин, по друг начин да се отървем от нея, просто не се опитвайте. Няма да го допуснем, няма да позволим финансовата стабилизация да бъде ликвидирана от опити, каквито не само днес, а и друг път са били правени в тази зала. Това, което правим, ще е балансирано, то ще е точно, то ще е изпълнимо и няма по никакъв начин да застраши финансовата стабилизация на страната, поне докато това правителство управлява.
По-нататък. Господин Венцеслав Димитров, искам да кажа няколко неща за Вас. Вие тръгвате още от началото с една много интересна хипотеза. Вие казвате, че нашето правителство - това съм си го записал - казвало, че данъчната тежест в България е ниска и затова я увеличаваме. Някой някога да е чул подобно нещо, изречено от член на правителство и на управляващото мнозинство? Пълна инсинуация, господин Димитров. Никой не е казал това. Ако Вие си го мислите, това означава, че сте все по-далеч от реалните неща. Никой никога от нас не е твърдял такова нещо. Това Вие го твърдите от тази трибуна и то неслучайно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Само цитирам господин Койчев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не е случайно. Защото ще ви кажа сега по-надолу. Вие се опитахте и миналия път да хвърлите нещо, което немного хора могат да разберат в тази зала, и тогава нямаше време да обясня, че не е така. Вие дадохте примера за Германия - там данъчната тежест била 23 на сто, а видите ли, финансовият министър в България искал да събере 31 на сто.
Ето го опитът по един недостоен начин един специалист, който има за себе си самочувствието, че може да поучава народни представители, да се опитва в тази зала да събира несъбираеми неща. (Неразбираема реплика на Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, господин Димитров!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Как може да се събират несъбираеми неща?! Значи, ако вие сложите към германския и към българския приход от данъци, чисто данъци, да вложите тези приходи, които ние не сме ги прибавили - това са социалните приходи, социалните данъци, ако щете, или социалната тежест, ако сложите онези данъчни приходи, те, данъчните влизат в тази колона, но те са не данъчни по съдържание, защото са от извънбюджетни фондове и сметки. Ако всичко това го прибавите, стават 31 на сто, но тази величина е абсолютно несъпоставима с това, което казахте за Германия!
Вие по същия начин се опитахте да боравите с елементите на брутния вътрешен продукт. Вие преди малко съвсем самоволно изключвате едни части от брутния вътрешен продукт, включвате други, правите отново една такава смес, вадите някакви изводи. Но, господин Венцеслав Димитров, забравяте най-простия факт, че брутният вътрешен продукт и неговите съставки каквито са днес, такива бяха вчера, такива бяха и онзи ден и ако искате да има съпоставимост, не изваждайте резултати, вадейки за тази година нещо и невадейки същото отпреди, защото просто сравнявате кон за кокошка. Миналия път Ви го казах, сега Ви го повтарям: ако искате да бъдете наистина човек, който дори да уважава самия себе си, направете безпристрастен анализ и тогава говорете. Не омесвайте нещата за пред публиката, която не разбира, защото това нещо, пак казвам, е най-малкото недостойно, да не говоря, че не Ви отива на Вас самия!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не си чул добре! Утре ще се изкажа пак! Няма да ти простя, не бой се!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сигурно!... (Смее се.)
По-нататък. Господин Димитров, аз мисля, че това е опитът да представите, че наистина растеж няма в България, че наистина хората, които говореха, че растежът е нулев или 1 на сто тази година, са били прави, но не е така. Съпоставимост след миналата и с по-миналите години по тази методика - в настоящата година в България ще има растеж! И аз казах много пъти, пак ще повторя: той ще е повече от 4 на сто от брутния вътрешен продукт! Казах го много пъти и винаги ще го повтарям и на 31 декември вероятно ще го отчетем.
По-нататък. Вие казвате, че ние не си събираме данъците и това е друга Ваша любима тема - от цигари, алкохол и кафе. Отново изпуснахте захарта, господин Димитров! (Оживление в залата.) Но няма значение! (Венцеслав Димитров бурно репликира от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, не се обаждайте! Никой не Ви е прекъсвал Вас!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДВ: Господин Димитров, ние работим по въпроса. Господин Димитров, ние работим, но няма да бием тъпана. Така, както се случи с първата афера, сега в най-скоро време ще бъдете свидетели на разкритие на втора огромна национална контрабанда. След това на трета, на четвърта, а в скоро време всички те ще бъдат запушени, в това число и онези групи стоки, които Вие непрекъснато цитирате. Но аз Ви уверявам, че в най-скоро време ще имате много, много любопитни и интересни съобщения по този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И тогава ги вкарайте в бюджета!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз обаче не мога да разбера как се връзва другото Ви твърдение с това - един път ние не си събираме данъците поради контрабанда и тъй, тъй, каквото било станало, което казвам: не е така, защото работим много усилено по въпроса, и след това Вие казвате - добре, когато един собственик иска да увеличи капитала си, да не му търсим произхода на парите. Как, господин Димитров, се връзва борбата с корупцията, с организираната икономическа престъпност и как това се съчетава с Вашето твърдение - видите ли - нека сега, който е събрал пари, да ги покаже на светло и той да стане един честен човек, без да му се търси отговорност за това, че досега е работил с тези канали и още продължава да работи с тези канали, и тези пари са точно приход от една нечестна, една престъпна стопанска дейност? Тези две тези при Вас си ги изчистете, защото непрекъснато ги повтаряте, а те се взаимоизключват. (Реплики на Венцеслав Димитров.)
Такса "Смет". Е, тук вече сте прав. За такса "Смет" наистина дали точно сегашната база или някоя друга да бъде избрана, наистина може да се обсъди, може да се вземе и друго решение. Напротив, не само че не съм против, а бих го приветствал. Само едно нещо бих искал да помоля - когато разглеждате тази база, дали ще бъде вода или нещо друго, аз бих помолил да си представите как ще се администрира събирането на този данък. Да не се окаже така, че колкото и добра да бъде на външен вид формулата и базата за облагане с такса "Смет", да се окаже, че тя на практика е неприложима по простата причина, че не може да бъде администриран този данък.
И две думи само за господин Руси Статков. Господин Статков, аз казах, и друг път съм казвал, много пъти сте ми помагал в Народното събрание. Направихте същото и днес. Значи, тези заклинания, които ти изрече оттук, всички тези работи, които каза, че не стават, а то на практика всички виждат, че стават, говори много добре за начина, по който се осъществява тази взаимопомощ. Но има нещо друго, господин Статков, което много ясно искам да Ви кажа от тази трибуна - Вие започнахте изложението си с: не може това, не може онова, не можело другото!... Аз мога да Ви кажа само едно нещо: не може и никога няма да може, докато това управляващо мнозинство е на власт, в това Народно събрание да се върнат онези порядки, с които вие претупвахте, смачквахте, ликвидирахте и гласувахте данъчните закони след бюджета, а самият бюджет го гласувахте на среднощни заседания като не ни давахте възможност оттук дори да прочетем за какво става дума. Забравихте ли как приемахте бюджета през едно редовно заседание, удължаване на редовното заседание, веднага след него извънредно заседание, след това удължаване на извънредното заседание и на другия ден в 10,00 ч. вие в тази зала гласувахте бюджета? И точно Вие да обвинявате това правителство сега, днес, че не Ви дава време да видите данъчните закони, да видите бюджета, да видите всички тези неща, които правителството Ви е поднесло за втори път, спазвайки онова, което вие не знаехте какво означава, два месеца преди края на годината да внесеш закона за държавния бюджет, днес Вие да казвате, че Ви се отнема възможността да работите по него - аз нямам думи! Намерете си Вие сами отговора! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството, шум и реплики от място на Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Господин Статков, спокойно!
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Пристъпваме към гласуване! (Народният представител Стефан Стоилов иска думата за процедура.)
За процедура нямате право на думата. Прощавайте, времето Ви вече е изчерпано. Съгласно правилника процедурите влизат във времето на парламентарните групи. (Руси Статков репликира шумно председателят от място.)
Господин Статков, научете правилника!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Лъжете! Лъжете!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега моля за внимание, защото законите ще ги гласуваме по реда на тяхното постъпване в Народното събрание. (Руси Статков репликира прав от място.)
Господин Статков, седнете! Ще Ви изгоня накрая навън! Няма цял ден Вас да Ви слушаме! Прочетете правилника, научете най-после основните положения!
Законопроект N 854-01-37, внесен от Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев на 3 април 1998 г. Това е първият по време внесен законопроект.
Моля, гласувайте!
Гласували 205 народни представители: за 68, против 121, въздържали се 16.
Законопроектът не се приема.
Законопроект за корпоративното подоходно облагане N 854-01-52, внесен от Анатолий Величков и Красимир Каракачанов на 6 май 1998 г.
Гласувайте за този законопроект!
Гласували 192 народни представители: за 52, против 6, въздържали се 134.
Законопроектът не се приема.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане N 854-01-78, внесен от Христо Кирилов Петров на 11.6.1998 г.
Моля, гласувайте за него.
Гласували 188 народни представители: за 6, против 96, въздържали се 86.
Законопроектът не се приема.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане N 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 30.10.1998 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 125, против 55, въздържали се 31.
Законопроектът e приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТАКСИТЕ ВЪРХУ ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ЗА ФОНД "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА" И ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да изнесе доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по законопроект N 802-01-58 за изменение и допълнение на
Закона за таксите върху течните горива за фонд
"Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за
опазване на околната среда, внесен от Министерския
съвет на 30.10.1998 г.

На две заседания, проведени на 4 и 5 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за изменение и допълнение на закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Костадин Таушанов, началник на Главно управление на пътищата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В мотивите на Министерския съвет и в експозето на неговия представител беше подчертано, че пътищата са важен фактор за нормалното функциониране и развитие на икономиката на страната. Тяхното добро състояние води до намаляване на транспортно-експлоатационните разходи и пътно-транспортните произшествия. То е необходимо условие за приобщаването към европейските транспортни услуги и за привличане на транзитния поток от пътници и товари. За да изпълнява тези си функции пътната система трябва да се поддържа в добро експлоатационно състояние. Затова са приети програми за изграждане и рехабилитация на Републиканската пътна мрежа, които са обвързани с участието на международни финансови институции. Дяловото участие на Република България се осигурява от фонд "Републиканска пътна мрежа". За първото полугодие на тази година изчислените такси са едва в размер на 37 млрд. лева, което не позволява на Главно управление на пътищата да обслужва плащанията, произтичащи от договорите, които са ратифицирани със закон.
Освен това делът на незавършеното строителство на пътните обекти в периода след 1990 г. е твърде голям. Неотложните основни ремонти на основната пътна мрежа изискват огромни средства, които на този етап държавният бюджет и бюджетите на общините не могат да осигурят.
С приемането на Закона за общинските бюджети през тази година се направиха съществени изменения в организацията и финансирането на дейностите по проектирането, строителството, реконструкцията, ремонта и поддържането на участъците от републиканските пътища в очертанията на населените места. Затова са необходими също допълнителни средства.
През последните години се активизираха свлачищата в цялата страна. Това доведе до повсеместни деформации на пътната настилка, а някъде и до прекъсване на пътните платна. За авариен ремонт на тези пътни участъци се разходват значителни средства от фонд "Републиканска пътна мрежа", но те засега са крайно недостатъчни.
Със средствата от Националния фонд за опазване на околната среда се финансират инвестиционни екологични проекти, преобладаващата част от които са общински - пречиствателни станции за отпадни води и депа за битови отпадъци. Това изисква увеличаване на постъпленията в този фонд, за да се посрещнат и разходите, свързани с изискванията за синхронизация с европейското законодателство и неговото практическо прилагане.
Във връзка с гореизложеното се налага увеличаване на постъпленията в двата фонда, което ще бъде постигнато ако се увеличат размерите на таксите върху течните горива. Внесеният законопроект предвижда крайната продажна цена да се увеличи незначително - от 3,7 до 7,4 на сто за различните горива. Въпреки предлаганото увеличение на цените на горивата у нас тяхното ниво, сравнено както със западноевропейските, така и с източноевропейските страни, ще бъде значително по-ниско.
Въз основа на гласуването, при което имаше 6 гласа "за" и 3 гласа "против", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин предсадетел, уважаеми колеги! Разглеждането на този законопроект като че ли е продължение на предишния и можем да вземем повод от думите на господин министъра за намаляване на данъчната тежест, защото точно тук се предлага обратното - със 7 до 10 на сто се увеличават цените на горивата.
Аз ще се спра главно на мотивите към този законопроект, с които Министерският съвет внася за разглеждане тези промени. Основният мотив е, че много малко са били получените такси за тази година. При план 113 млрд. 829 млн. лева са получени такси в размер само на 37 млрд. лева. Аз искам да запитам уважаемите вносители кой не си е внесъл таксите във фонд "Републиканска пътна мрежа"? Основният длъжник на този фонд е "Нефтохим". "Нефтохим" е, както знаете, предприятие, което се управлява от държавата посредством Надзорния и Управителния съвет.
Сега се предлага да се увеличи цената на горивата, която ще платят около 3 млн. български граждани, които притежават автомобили в движение. Тоест, слагаме още един косвен данък върху потреблението, и това е масов данък, върху масово потребление. Смешни са аргументите, че цената на горивото в България била по-ниска, отколкото в Европа. Стига сте сравнявали само цените на стоките и услугите в България и в Европа, сравнете и средната работна заплата, уважаеми колеги! Ако сравните приходите на българското семейство, на българския гражданин, с европейските приходи ще видите, че бензинът и горивата в сравнение със страните от Централна Европа, с които заедно кандидатстваме в Европейския съюз, у нас цената е от 2 до 4 пъти по-висока. Сравнете какви са цените в Чехия, какви са в Словакия. Недейте използва този аргумент, защото това вече отива към демагогия.


Има един аргумент, че с приходите, получени по този ред, ще се финансира и част от инвестиционната програма на правителството.
Уважаеми колеги, вие казвате, че ще финансирате през бюджета на база на данъците тази инвестиционна програма, тоест част от тази инвестиционна програма. Сега искате да финансирате пряко от гражданите инвестиционната програма на правителството. Така се получава. Това е също, меко казано, несериозно.
Последното, върху което искам да ви обърна внимание, е, че с този закон вие продължавате да облагате именно гражданите, малкия и средния бизнес. Дори и в Преходните и заключителни разпоредби, където слагате такси, които никой не ги знае какви са, върху пътните връзки, свързващи крайпътните обекти за търговия, обслужване на пътници и товари с републиканската пътна мрежа. Това още един път товари този тип бизнес. Да не се получи, както се получи със Закона за туризма, че гласувахме такси и данъци и след това им сложихте по 5, до 8 млн. такси извън контрола на парламента. Тук също не са посочени какви ще бъдат тези такси. Политиката на облагане, продължила на пряко облагане, директно, на хората, защото колата не е лукс. Между другото, имах и въпрос, по който да споря с господин Цонев. Колата не е лукс. Лукс може да е в африканска държава, а не в България. В България има 5 милиона регистрирани коли, от които 3 милиона се движат. Вие облагате постоянно и с всеки изминал месец масовото потребление на хората и говорите, че им намалявате данъчните тежести. Просто не е състоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Обсъждаме поправка на един закон, по-скоро увеличаване на едни такси, които бяха въведени през 1996 г. поради тежката икономическа ситуация в България и по-скоро поради факта, че вече държавният бюджет не можеше да обслужва поправките и строителството на нови пътища. Защо не можеше да обслужва? Защото инфлацията беше голяма, защото лихвените плащания заемаха половината от държавния бюджет и т.н. Право да си кажа, тогава бях останал с впечатление, че ако някой ден стане така, че ако инфлацията бъде намалена, както сега, тези такси въобще ще отпаднат. Възприемах тези такси като нещо извънредно. Да оставим въпроса, че тук има един фонд, който е кръстен "Републиканска пътна мрежа", както е кръстен и републиканският бюджет. Това е наследството от едно време от първите години на комунизма, когато всичко, което беше свързано с държавността в България, трябваше да бъде олицетворено с републиката. Мисля, че сега нямаме нужда от такъв подход и да продължаваме да използваме понятия, които са свързани с определен период от нашата история. Би трябвало да се върнем към нормалните понятия.
Същото важи, господин Цонев, и за републиканския бюджет, и за републиканското първенство по футбол, и за маса други работи. Ние преди всичко сме държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Републикански бюджет няма, а Закон за държавния бюджет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще го видите след малко, ако искате да дойдете, господин председателю, там има за републикански бюджет и централен бюджет. Различават го. И аз исках да направят другия, но те казват: държавния и консолидирания. Той се подразделя на републикански, на общините, на централен. Мисля, че може да се измисли нещо друго. Може да се каже "национална пътна мрежа" съвсем спокойно и аз ще направя това предложение, макар че трябва да бъде синхронизирано и в другите закони. Но, както и да е.
Колеги, необходима ли е тази пътна такса, която да отива точно във фонд, както се казва "Републиканска пътна мрежа"? Сигурно е необходима, защото трябват пари за поправката на пътищата, за строителството на нови пътища. Но аз винаги съм призовавал, още от момента на неговото създаване, че парите, свързани с използването, внасянето на моторните превозни средства - всичките пари трябва да бъдат събрани в един фонд и да видим парите от този фонд, ако не стигнат за поправка на пътищата, за строителство на нови пътища, за почистване на въздуха, то тогава да се създаде отделен фонд или да се види какво да бъде финансирането. А сега какво става? На всички е ясно, че горивата са стоките в България, които са най-натоварени с най-различни държавни вземания, така да ги кажем - акцизи, такси, ДДС, мита и т.н. Отделно за автомобилите, когато ги внасяте, плащате мита, ДДС, а също така и акцизи за малко по-големите - за едни 10 процента, за други - 40 процента. Отделно от това притежателите на автомибили плащат, забележете, имуществен данък, въпреки че хората го знаят като пътен данък. Той едно време беше такса.
Аз съм привърженик, даже преди малко го казах, мисля, че ще направя предложение за второ четене, но няма кой да чуе - това да стане наистина такса, която да се събира от общините с едно предназначение - да служи за поправка на пътищата. А сега, тъй като е данък, вярно, че е местен данък, отива в общината, но те най-просто могат да го изядат под формата на работни заплати или да строят паметници, площади и т.н., а за поправки на пътищата, за запълване на дупките - най-простото нещо, да няма пари. Ето, това е простото нещо.
Такова предложение съм правил и преди, когато господин Димов беше шеф на републиканската пътна мрежа, и сега и на господин на Таушанов, обаче изглежда там нямат разбиране, че по някакъв начин целостта на проблема трябва да бъде решена, може би в един закон.
Специално за горивата. Хайде, който замърсява - да плаща. Наистина, от гориво се замърсява въздухът. Хайде, който кара по пътищата - да плаща. Но имайте предвид, че не всички горива се използват от колите, за да карат по пътищата. Затова и една част се преотстъпи на държавните железници. След време може да има и частни, но както и да е. Нека да има! Но една част от горивата, особено дизеловото гориво, се изразходва от тракторите, за да орат и сеят по нивите и след това да прибират реколтата. Защо, след като е създаден този фонд, една част от фонда не отива да кажем, примерно, във фонд "Земеделие"? И без това фонд "Земеделие" няма с какво да се пълни. А знаем, че фонд "Земеделие" не е от най-богатите фондове, след като приходите му напоследък бяха орязани.
Но думата ми е за друго. От техническа гледна точка, както щетете, данъчна или каквато и да е, не е целесъобразно да има 100 процента акциз върху течните горива и те допълнително да бъдат натоварвани с още една такса. И най-простото нещо, какво може да стане? Най-простото нещо, вместо да се въвежда такава такса, увеличете акциза. Кажете: акциз 100 процента не ни харесва, дайте да сложим повече процент на акциза. Това е от техническа гледна точка, а не че аз пледирам за това. А те сега увеличават таксата. Не е ли по-просто част от акцизите да отидат за поправка на пътища? Да стане по един нормален начин?
Има и още един проблем, който не е решен. Чуждестранните автомобили, които преминават през България, плащат нещо като пътна такса. Те плащат такса за преминаване през страната. На КПП-тата там на всеки гледат какъв е маршрутът му - примерно, от Капитан Андреево до Видин или, да кажем, от Видин до Кулата и т.н. Изчисляват им ги и им начисляват съответна такса. Но тази такса не отива за поправка на пътищата, тъй като не отива в този фонд, а се централизира в бюджета и след това бюджетът дава субсидия. И не дава субсидия на фонда, а дава на републиканска пътна мрежа. Защо, питам аз? И няма ли един човек в това министерство, който да седне - преди беше в Министерството на транспорта, сега - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предполагам, че началникът на съответната администрация трябва да бъде този, който да направи един свестен закон за финансирането на поправките, строителството по пътищата, а също така и на хората, които работят в това подразделение, за да се съберат всички пари.
Първо, акцизи върху бензина; мита върху бензина; ДДС върху бензина - няма да го събираме, нека то да си отива в централния бюджет и да служи за финансиране на социалните мероприятия и т.н. Но ето това, специфичното, да отива там. Пътните такси от чужденци, които се събират, да отиват там. Акцизите, които се събират от автомибили на границите, да отиват там. Митата от автомобилите също могат да отидат там. И другото, което да не отиде в централизирания фонд, обаче да отиде в местните, т.е. в общините, това са пътният данък да бъде оформен като такса върху превозните средства. Докато не бъде решен този въпрос, според мен проблемът няма да бъде решен никак със строителството, защото за строителство винаги има грамадни нужди. Ако речете да строите магистрала, ще кажете: имаме капацитет. Не е така. Винаги можем да наемем, както правим и в момента, или от Македония, или от Турция строителни организации, които да дойдат заедно с работниците и виждаме, че те правят по-добри пътища, отколкото правим ние. Защо става така, не знам ?! Но можем да се научим и ние.
Така че, колеги, аз не смятам, че в един период на финансова стабилизация, когато е ясно, че основната част от разходната част на бюджета - това са лихвените плащания, рязко се свиха по едно време бяха даже и 70 - 77 на сто, когато се свиват на една минимална част, на под една трета, ние спокойно можем да се лишим от тази възможност да събираме още пари и да се насочим към наличните средства, които въобще не са малко. Сто процента акциз въобще не е малко.
Имайте предвид, че това, което се предлага в този закон, не е обвързано със сега действащите закони. То предвижда, сигурно по график е било така, аз не знам защо господин Цонев го е объркал, преди това трябваше да разгледаме промените в Закона за акцизите, за да видим какво ще стане с цената на безоловния бензин. Тук се предполага, че акцизът е намален, а той въобще не е намален.
От друга страна, колеги, тези пари са предназначени да разтоварят държавния бюджет от това той директно да издържа поправката и строителството на нови пътища. Аз бих го разбрал това. Съжалявам, че господн Радев го няма, за да му обясня една елементарна истина - че когато такива дейности, като строителството на пътища, енергетиката, да кажем, топлоенергията, електроенергията, излизат извън финансирането на бюджета, то самият бюджет трябва да се свие. А на практика се получава, че и бюджетът се разширява, и тези сфери се разширяват. Тоест, хората виждат, че трябва да плащат все повече. Така ще бъде и за енергия, и за топлоенергия, и за основните храни, сега и за безниза. Освен това виждаме, че и данъците се увеличават и казваме, че ще увеличаваме доходите. За мен това не е ясно.
Колеги, апелирам към всички вас да не подкрепяте този законопроект на правителството, а да дадете възможност на компетентните хора, които работят в бранша, да решат въпроса така, както би трябвало да бъде решен, а не да се насочват по най-простия начин. Защото в момента в правителството са силни, защото знаят, че каквото правителството предложи, ще се гласува от паламента - да си увеличават административната цена на бензина. А знаете, че тя засяга всички хора и че в България бензинът въобще не е евтин, както казват някои. Идете да видите в една богата страна - Америка, колко е по-евтин бензинът оттук. И той не е по-евтин, защото международната му цена на пристанищата в България и в Америка е различна, а защото тук е пренатоварен с всякакви плащания. Най-простото нещо - защо, след като международната цена на нефта спадна доста в течение на цялата минала година, не беше променена цената, която е административна, от държавата? Най-просто защо - за да може "Нефтохим" да си плати борчовете. А борчовете са му от години. Знаете колко са много и той не може лесно да излезе от тях. И кой го плаща това? Естествено, това го плащаме всички ние.
Освен, че ще плащаме повече в държавния бюджет, сега ще плащаме и по такива начини, свързани с увеличение цените на определени стоки, както пак подчертавам - електроенергия, топлоенергия, бензин, телефони, телевизори, такси и т.н. Така че аз не ви съветвам да подкрепите подобен законопроект. Той е израз най-просто на управленска немощ. След като не знаеш какво да правиш, най-простото нещо - дай да събираме повече пари от хората. И без това те са пренатоварени с данъци. Преди малко го казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд по опазване на околната среда можем да характеризираме само с едно изречение. Това е увеличаване на таксите върху течните горива - бензин, дизелово гориво, мазут, респективно увеличаване на тяхната продажна цена. Това е същността на предлаганите ни четири параграфа за осемчленния закон досега.
Мотивите на правителството за тези увеличения на пръв поглед са сериозни, с изключителна важност за държавата и за нейните граждани. Но за сметка отново на гражданите и то заради занемарената ни държавност.
Какво се предлага? Да се увеличат таксите на бензин А-91 от 19 на 35 на сто и цената респективно от 810 на 870 лв. за литър; на бензин А-98 - от 19 на 35 на сто също и цената от 1150 на 1222 лв. за литър; на бензин безоловен - от 19 на 30 на сто, но в бъдещият законопроект за акцизите, който евентуално утре ще влезе в пленарната зала, с намаляването на акциза от 100 на 60 на сто, евентуално неговата цена би паднала от 1070 на 943 лв. за литър. На дизеловото гориво се увеличават таксите от 15 на 25 на сто и цената от 630 на 665 лв.; на мазута увеличението е 5,7 на сто.
Мотивите, както казах, са "сериозни". Първият от тях, че за тази година при планиране приходи във фонд "Републиканска пътна мрежа" от 113 млрд. 829 млн. лв. са събрани едва досега за полугодието 37 млрд. 231 млн. лв. Възниква въпросът как планираме, как събираме приходите, как ги начисляваме, кои са ни редовните платци и защо те са нередовни платци? И защо държавата не си събере планираните приходи във фонда?
Вторият мотив, това е делът на незавършеното строителство, а всички ние знаем, че той е прекалено голям в страната. Строителството, неотложните ремонти, промените в Закона за общинските бюджети също натовари Главно управление на пътищата с нови ангажименти и то основно по пътната мрежа в градовете с население над 30 хил. души. Вярно е, че досега това беше ангажимент на общините. В същото време обаче Националният фонд по опазване на околната среда като инструмент за реализиране на екологичната политика не разполага с необходимите средства. Необходимо е повишаване на таксите и отчисленията в него. Това, разбира се, е най-лесното, което може да направи правителството. И, разбира се, най-интересният от мотивите, цитирам: "Въпреки известните увеличения на цените на горивата у нас, тяхното ниво, сравнено както със западноевропейските, така и с източноевропейските страни е значително по-ниско", което се вижда от справката, приложена към законопроекта.
Интересно защо не е приложена и справката за заплатите, за равнището на заплатите към същия законопроект, за да може всеки един от нас да си направи добре извода и за да стане ясно колко плаща българинът и гражданите от другите страни. Изчисленията най-грубо показват, че при нас това съотношение на цената на горивото към средната работна заплата е поне четири пъти по-тежко, отколкото в другите източноевропейски страни. Ето, това е значително по-ниската цена според Министерския съвет.
Да, състоянието на пътната мрежа в страната не е добро. Нужни са много средства, и разбира се, обслужване на взетите кредити по транзитни пътища 1 и 2.
Но защо за тази цел не се използват пътните такси, които се плащат, както каза и господин Димитров, за всяко преминаващо моторно превозно средство през граничните контролно-пропускателни пунктове и защо тези средства не се насочват именно към фонд "Републиканска пътна мрежа"? Или данъкът върху моторните превозни средства от Закона за местните данъци и такси в общините да се използват целево за четвъртокласната пътна мрежа, с който ангажимент общините са натоварени. Сега в момента защо те трябва да влизат в общите приходни сметки и след това да се изразходват за всичко друго, но не и за това, за което гражданите плащат.
В тази връзка не съм съгласен, че само вдигането на таксите ще напълни фондовете и ще реши проблемите.
С приетия на първо четене Закон за данък добавена стойност ще се вдигнат цените на стоките от първа необходимост: хляб, мляко - прясно и кисело, сирене, дърва за огрев, вода и т.н. с около 8 до 10 на сто. С промените в Закона за акцизите, който евентуално утре вие ще приемете, ще се вдигнат и цените на цигари, на ракията, на вината. С приеманите днес такси се вдигат цените на бензина, на нафтата, на мазута - с 4 до 7,5 на сто. От 1 януари ще се вдигнат и цените на електроенергията с повече от 20 на сто. Застраховките за моторните превозни средства се вдигнаха вече с повече от 40 на сто. Различните такси за преките услуги - също.
На този фон е учудваща позицията на правителството за ръст на реалните доходи през 1999 г. чрез ръст на бюджетните заплати от 13,6 на сто и на пенсиите - около 18 на сто. Това е ръст на мизерията. Трябва ясно да се каже, че през 1999 г. вместо ръст ще продължи спадът на реалните доходи и обедняване на населението.
Ето затова не мога да гласувам за представения ни законопроект за промяна в Закона за таксите за течните горива и фонд "Републиканска пътна мрежа". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще използвам само няколко минути, за да заявя, че дълбоко съм убеден, че в един, внимателно следящ какво върши парламент, където и да е по света, няма да се отиде към решение за увеличаване на такси, които водят към повишаване на цените тогава, когато в самите мотиви към внесения законопроект се посочват следните две числа, които преди малко бяха споменати, но аз искам да ги повторя и ви моля за внимание.
Сега съществуващите такси осигуряват за попълване на тези два фонда 147 млрд. лв. За шест месеца са събрани само 37 млрд. Защо трябва да се повишават таксите? Може ли някой сериозно да формулира мотив за увеличаване на таксите, когато и при сегашното си равнище те осигуряват почти 150 млрд.
Има едно смесване на проблемите. Проблемът е в друга плоскост - тези пари да бъдат събирани, за да се финансира онова, за което са създадени тези фондове. Дума няма, че пътищата в България се нуждаят от рехабилитация, че много нови пътища трябва да бъдат изграждани. Но сумата, която трябва да бъде събрана при тези такси, е 150 млрд. Защо, уважаеми народни представители, вие ще гласувате увеличаване на таксите? Защо? Дайте да вземем мерки да се събере това, което сегашните такси осигуряват. Няма никаква логика, никаква логика. Това, което може да бъде наречено логика в случая за мотивиране на това изменение, е някъде в сферата на перверзното. Как така ще искаш още увеличение, когато сегашните такси ти позволяват да събереш три пъти повече!?
При това положение аз не мога да се съглася. Ако не беше така, пръв щях да гласувам за увеличаване на таксите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми проф. Стоилов! Вие отправихте справедливо искане някой да формулира необходимостта и аз чувствам себе си задължен да стана и да формулирам тази необходимост, за да спечелим един толкова важен глас като Вашия.
Формулирам необходимостта от увеличаване на таксите върху течните горива.
Първо, тези, които са начислени, ще бъдат събрани и внесени в Републиканския бюджет за миналия период до края на тази година. До края на тази година "Нефтохим" ще внесе всички стари задължения по този пункт. Те не са 150 млрд., малко над 100 са. И казвам: недостатъчни са за ангажиментите, които поемаме по републиканската пътна мрежа. Недостатъчни са по договорите, по които ние сме страна и по които има кофинансиране от фонд "Републиканска пътна мрежа". Недостатъчни са и по бъдещите ни планове и ангажименти за реализация на онези пътни и комуникационни проекти в страната, с които ние смятаме да направим по-привлекателен инвестиционния климат в страната.
Затова е необходимо да бъдат увеличени тези такси - да може тази сума да стане значително по-голяма, за да можем не само да изпълним тези ангажименти, но и да поемем нови и по отношение на транспортни коридори, и т.н., и т.н., където безспорно ще бъдат привлечени над 80 на сто чужди инвестиции, но където нашата страна ще трябва да участва с някакво финансиране. И това финансиране не може да стане по друга линия, освен по линия на този фонд, защото така е най-приемливо и така е най-удачно.
Затова се налага да бъдат увеличени, а не защото те са несъбираеми, не са били събирани и не могат да бъдат изплатени. Защото дори и след като бъдат събрани, дори и след като бъдат изплатени, са недостатъчни, недостатъчни за това, което сме си поставили като задача и за окаяното състояние, в което заварихме цялата пътна мрежа в страната - знаете по какви причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! По тази логика и цени, и такси могат да растат непрекъснато. Целият въпрос е кой ще издържи.
Второ, в мотивите към законопроекта се акцентира именно на това, че тези средства, които се събират, са недостатъчни. И аз приемам, че са недостатъчни. Но 150 млрд. е една прилична сума. С молива може да я утроите, може да я учетворите. Въпросът е дали е реализируема. Истината е, че ако тези пари се събират, 150 млрд. - по-точно 147 млрд., се предвижда да влязат в двата фонда, предимно във Фонд "Републиканска пътна мрежа", са средства, които, общо взето, балансират потребностите и за кооперативно участие в инвестиционни проекти, които се финансират и от външни източници, и за рехабилитация на пътната мрежа.
Не може да се върви непрекъснато към повишаване на цените с такива мотиви. Беше казано, че цените винаги трябва да се разглеждат съотносително към доходите. Не може непрекъснато да се повишават цените при смачканите доходи. Не е виновно правителството, че са смачкани, но трябва да се внимава, когато се повишават цените. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура има думата господин Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да удължим работното време до приемането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 105, против 26, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз наистина не мога да си обясня нежеланието на правителството да защити своя законопроект и неговото отсъствие тук, от залата, когато възникват такива въпроси.
И в тази връзка, господин Соколов, искам да Ви припомня, че и днес, и преди няколко дни аз се възползвах от процедурата на чл. 44, ал. 3, т. 3 от нашия правилник, а тя беше по начина на водене на заседанието. Вие ми отказахте тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
РУСИ СТАТКОВ: Ама, нямате право да ми откажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имам право, дайте да не спорим.
РУСИ СТАТКОВ: Защото, ако не ми бяхте отказали, господин Соколов, щяхте да чуете, че ние трябва да изискваме от правителството и да присъства, и да отговаря, независимо от това дали е добро или лошо, да дава информация на народните представители, които да могат и да гласуват, да извършват законодателния си процес нормално. Затова не приемам препоръки от Ваша страна - да чета правилника, а напротив, настоявам пред Вас да се държите достойно, като наш председател. Защото Вие тази седмица и миналата на два пъти излъгахте, защото ни пречите да работим нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по законопроекта, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Точно по законопроекта говоря в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, никак не говорите по законопроекта.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, не присъства представител на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Виждаме всички това.
РУСИ СТАТКОВ: Ама, ние виждаме, но имаме нужда от информация и аз ще предложа накрая какво да правим, като кажа своите въпроси и своето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Стига да е по правилника.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, че ще бъде по правилник, аз съм достатъчно коректен да го направя и Вие знаете това.
Мисля, че действително подходът към този закон отново говори за хаос. Отново говори за липса на воля в управляващото мнозинство, уважаеми колеги, да се справи с неизпълнението на законите, да се справи отново с икономиката в сянка. И ще повторя онова, което казах: аз съм много притеснен от изявлението на министър-председателя тази седмица по повод атентата срещу наш колега - че ние фактически в лицето на министър-председателя признаваме, че сме безсилни да се борим с престъпността.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Руси, не говори глупости!
РУСИ СТАТКОВ: Това е факт, който никой не може да го отрече. Ето затова аз смятам, че ние трябва да се обърнем, уважаеми колеги, господин Глушков, решително към един друг подход, а той е: не да облагаме непрекъснато хората, които и без това са изцедени вече и Вие много добре го знаете, а да се борим...
ПАНАЙОН ЛЯКОВ (СДС, от място): От вас! От вас!
РУСИ СТАТКОВ: Това е демагогия, което подхвърляш, колега Ляков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
РУСИ СТАТКОВ: Няма смисъл да провокираш по този начин - "От вас!". От нас, от вас, аз ви казах, че всички хора казват: "Вие там, горе". И ако днес говоря многократно и поставям този въпрос, така е, защото се чувствам отговорен наравно с вас. Само че не искам да споделям, след като вие отхвърляте разумни предложения, безотговорното ви поведение. Защото то е безотговорно. И затова ви говоря за този подход в момента.
Увеличава се данъчната тежест по същество, нов данък е това - който се увеличава, а вие говорите, че намалявате данъците, господин Цонев. Ами, ето тук се увеличава данъкът. Я, отречете го.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Ти ще се разплачеш сега.
РУСИ СТАТКОВ: Не, аз няма да се разплача, но хората не могат да търпят подобно нещо. И иронията най-малкото тук е неуместна, господин Цонев. Неуместна е, защото, да, министърът на финансите се забавляваше, министърът на финансите тичаше тук като в детска градина... (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, говоря по същество. Нека господин Цонев, ако има аргументи, да стане след това да говори, а не да мълчат с министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя му бележка на него.
РУСИ СТАТКОВ: Не да мълчат!
И ако има тези неща, които каза тук, да има смелост и наглост да ги каже пред хората. Да излезе публично и да каже наистина ли не се увеличава данъчната тежест и в този случай. Когато, проф. Стоилов засегна в репликата си този въпрос, цената на бензина в Щатите е малко над 500 лева при огромни доходи, в пъти повече от нашите, ние увеличаваме тежестта върху хората. Това е едно. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, мисля, че в края на краищата, ако някой има аргументи, ще ги изложи. Приканете колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама Вие изобщо не чувате, че правя три пъти бележка за тишина в залата.
РУСИ СТАТКОВ: По-решително се намесете, изгонете някой, ако трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започвам да изгонвам. Стига вече, господин Цонев. Продължавайте.
РУСИ СТАТКОВ: Така е, господин председател. Фактите, които са такива, сигурно предизвикват и емоция, обаче не е било мое желанието, нито на колегите отляво, на опозицията, да говорим подобни неща. Вие сте внесли предложение и ние го обсъждаме.
Не може, продължавам това, което искам да защитя, да се увеличават цените на електроенергията, да се увеличават други цени.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Стига с това нахалство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Петко Илиев, аз много Ви уважавам, обаче днес поведението Ви, меко казано, е осъдително - и спрямо инвалидите, за които гласувахте против, и спрямо останалите хора, които сега ще обложите с допълнителен данък.
И ако Вие, господин Илиев, имате възможност да си плащате...
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Разсипахте държавата.
РУСИ СТАТКОВ: За това кой е разсипал държавата много добре знаете и дайте да не говорим на тази тема, защото тя е тема, която е много опасна. Аз между другото работя в момента по един закон за лустрацията в синьо, така че дайте по този въпрос да не говорим.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Говори по същество!
РУСИ СТАТКОВ: Ами, защото ме прекъсвате многократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина и наистина да не го прекъсвате. Много време ще загубим.
РУСИ СТАТКОВ: Цените, уважаеми колеги, противно на обявените от вас, да, за инфлацията се говори, че ще бъде в рамките на едни граници, ами тази инфлация ще хвръкне. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.) Има, има, обаче няма да я има при това положение. И цената на електроенергията като се увеличи, и като се въведе ДДС върху десетте стоки, които са от първа необходимост, които хората в края на краищата и досега не могат да ги ползват, а камо ли вече при това положение. Ами, дайте да помислим по тези неща. Защо не искате да чуете тези аргументи?
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Кофа пепел на главата и да ви няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Илиев, моля Ви се, правя Ви бележка.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Илиев, Вие не можете да го кажете това, българският народ ще го каже - кой да го няма и кой да го има. Но аз се страхувам, че всички ще ни подгонят с вилите наистина и то ще бъде заради вас. И въпреки нас! (Оживление и реплики в блока на СДС.) Защото не може по този начин един български народен представител да се държи, както се държите Вие в момента, и днес. И аз наистина съм много разочарован от Вас днес, въпреки уважението си, което имам към Вас. (Реплики от блока на СДС.) Ами, мъча се да видя фактите в очите, господин Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, хайде говорете сега по закона.
РУСИ СТАТКОВ: Ама, то не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие само чакате някой да Ви подхвърли нещо и да тръгнете с него да се разправяте.
РУСИ СТАТКОВ: Вие не искате да видите нищо в очите. Какво означава това? Защо бягате от действителността? Кой ще ги плаща тези цени? Нали за това трябва да се замислим.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Ти ще ги спонсорираш.
РУСИ СТАТКОВ: Ще ги спонсорирам, Христо, при положение, че имам парите. А аз съм работил като всички честно в тази страна и въпреки доброто си желание имам възможност на много малко да помогна. А тук с всички усилия и със законите трябва да помогнем на хората. И това е пътят. Ако нещо ме боли, това е, че днес прехвърлихте преференции за инвалидите и госпожа Андреева не взе думата, а в частен разговор ми каза: "Стига сме им давали на тия", а господин министърът се смееше. Как няма да ме боли, господин Цонев? Вие сте го изстрадали това поне и знаете какво е да имаш инвалид.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, за закона нещо ще кажете ли?
РУСИ СТАТКОВ: За закона говоря. Защото това е част от данъчните закони, които ние сега обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега обсъждаме не част от данъчните закони...
РУСИ СТАТКОВ: И които Вие ги претупвате в едно заседание и искате за една минута да дадем 100 хил. факти. Ние не сме компютър, не сме електронна машина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никой не иска за една минута. Имате 40 минути, но говорете по конкретния закон, който обсъждаме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не се занимавай с нас.
РУСИ СТАТКОВ: С кого да се занимавам? Нали сме колеги, нали заедно работим? Нали с вас трябва да обменим аргументи? (Реплики от СДС.)
С кого да се занимавам? Значи да изключа, че вие присъствате тук като мнозинство? (Реплики от залата.)
Първият и основен въпрос, с който приключвам, е за цените. Цените и тежестта. Господин Цонев, опровергайте го както искате, тежестта нараства. Данъчната тежест реално нараства с този закон.
Второ, обявихте екологични проекти и програми. Увеличава се тежестта върху тези, които използват безоловен бензин. Какво всъщност подкрепяте? Каква политика? Когато нараства рязко таксата върху безоловните бензини? Ако някой не го е прочел, прочетете го, колеги. Не искам да ви засягам и да ви обиждам. Вярно е, че много се събра като материя, но и това се прави - нараства таксата върху безоловния бензин.
Трето, по отношение на организацията на работа за вземанията, които трябва да се реализират. Аз вярвам на господин Цонев за много неща независимо от острите реплики, които си разменяме. И въпреки това, че вие не го подкрепяте и днес не го подкрепихте - за договореност в комисията. Но, господин Цонев, така не може! Така не може! Не си министър. Ако в Бургас си народен представител, на другите места, откъдето трябва да станат тези вземания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте сега да се занимавате с господин Цонев.
РУСИ СТАТКОВ: Не, аз имам право да взема отношение. Имам право да взема отношение по проблем, по който господин Цонев ни информира. Защо да не взема отношение? Нима ще ми забраните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо нямате право. Защото разискваме законопроект, не разискваме господин Цонев.
РУСИ СТАТКОВ: Разискваме точно това - разискваме основания, разискваме вземания. Господин Цонев каза да не се безпокоим за вземанията. Аз обаче се безпокоя. (Весело оживление.) Аз се безпокоя и смятам, че начинът, по който действа господин министърът, който се скри, за да не го питам за сетен път, че саботира реформата - и тук я саботира. Той върви тенденциозно: към едни фирми - един подход, към други фирми - други подход. (Реплики от СДС: "Кажи ги подходите.")
Ето ги подходите - липсват стотици милиарди от неговото престъпно действие или бездействие. (Реплики от СДС.) Не са от нас. Става дума за сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да се обаждате.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Как ще нарича министъра престъпник?
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, имам факти и ги казвам. Защо не ми отговаря вече за четвърти път? Година и половина не издава наредба по един въпрос, по който има десетки милиарди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, накрая ще Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Няма да ми я отнемете, господин председател, защото съм народен представител и по Конституция мога да кажа всичко онова, което отговаря на моята...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, можете да кажете, когато Ви дам думата. Като Ви я отнема, нищо не можете да кажете.
РУСИ СТАТКОВ: Не сте чели Конституцията. Няма да ми отнемете думата. Конституцията ми я дава. Вие не сте прав по Конституцията да ми вземете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви я взема по силата на правилника.
РУСИ СТАТКОВ: Запазете достойнство, господин председател. Казах Ви, два пъти излъгахте. Стига толкова. Запазете достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се грижете за моето достойнстнво. Аз се грижа достатъчно.
РУСИ СТАТКОВ: Напротив, Вие сте председател на нашето Народно събрание. Аз го казах веднъж и го повтарям, в което сме народни представители ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, отнемам Ви думата. (Председателят изключва микрофоните.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо му отнемате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам му я, за да се научи. Никакво време няма. Има текст в правилника - когато някой не говори по темата, председателят му отнема думата. Прочетете правилника, разберете. Отнемам Ви думата. (Народният представител Руси Статков продължава да говори при изключени микрофони, реплики от Демократичната левица.)
Жалко и смешно, но Ви отнемам думата. Напуснете сега, ако обичате, трибуната.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да започна с добри думи, че едно от малките положителни неща, които виждам в периода, през който управлява мнозинството в днешния парламент, показаха едно положително отношение към развитието на пътната мрежа. Приятно ми е, когато отивам към Русе, примерно, и мина близо след Ботевград, да видя как моста, който от десет години никой не го пипаше, вече е пред завършек и се подготвя съединяването на аутобана. Приятно ми е да видя, че редица отсечки по магистрални пътища се подновяват. И това е хубаво. Прави чест на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че върши нещо.
Сега обаче искам да говоря за това откъде трябва да идват средства, с които ще станат тези неща. Защо, примерно, в редица страни чуждите товаропреносители плащат такси, за да ползват пътищата в тези страни, а ние проявяваме такъв либерален режим, че искаме само нашият изстрадал потребител да поеме всички разходи, които са свързани с изконно потребни дейности. Защо, примерно, магистралите си не ги направихме така, както са направени във всички нормални страни - който пътува - плаща, който не пътува - не плаща. Защо аз трябва да плащам бензин, който въртя в града, за да се поддържа магистралата? Защо моите доходи трябва да се намаляват? Защо, примерно, ние не създадем предпоставки от брутния вътрешен продукт да се заделят тези средства и да се поддържа пътната инфраструктура? Защо все товарим магарето, докато му пречупим гръбнака? А това магаре се нарича българският народ, който трябва все да прави икономии от джоба си и да плаща тези изконни нужди, аз съм напълно съгласен. Хайде да променим тази политика. Хайде да търсим друг път за решаване, защото на този народ сигурно вече ще му дойде до гуша сам да се ангажира с финансирането на онези дейности, при които една държава в управленческата си политика трябва да го разтоварва да ги да плаща от джоба си. Трябва да търси други пътища.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Защо държавата?
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин доценте, кажете? Защото имам чувството, че като физик не сте научили един основен закон - втория основен закон на термодинамиката - кой предава енергията?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Държавата не е абстракция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да се обаждате.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
В такъв аспект аз искам да ви кажа, че съм притеснен. Притеснен съм, че ние си решаваме всички проблеми - изконно важни проблеми само за сметка на потребителя, само за сметка на обикновения човек. Ние не търсим другите пътища. Къде е социалната ви политика, която обещахте? Докога този потребител ще го товарите? Ето, отново ние създаваме предпоставките, за които преди малко ви говорих - да стагнираме потребителското търсене, да стагнираме възможността за развитие на дребното предприемачество. Защото той поема основното бреме.
Затова аз ви моля: настройвате си управленската политика да не бъде такава, че само потребителят да бъде носител на всички проблеми в нашия обществен и стопански живот. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли думата? Господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък в изказването си. Просто се чувствам задължен да кажа от тази трибуна някои неща, които колегите не засегнаха. Разбира се, всичко това без емоции.
Без всякакво съмнение всички изтъкнаха, че са крайно необходими тези средства и че е много целесъобразно пътната мрежа да бъде подобрявана като част от комуникационната система на страната и като много важен елемент на инвестиционния климат в страната. Не се отрече, че това българско правителство дава значимото на този проблем и в рамките на своите финансови възможности прави всичко необходимо да се подобри тази база.
Аз искам действително да призная, че има увеличение, както изтъкнах и в доклада, между 3,4 и 7 на сто на горивата в страната. И без всякакво съмнение тази цена ще бъде платена от потребителите на тези горива. Но тук искам да отчетем някои много благоприятни фактори, които ни дадоха възможност все пак да предложим на вашето внимание този подход. А това е много добрата международна конюнктура по отношение цените на петрола и на течните горива. Просто цените на тези продукти падат на международния пазар, което позволи в България през февруари и март тази година да намалим цените с около 20 на сто. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И ако тези цени продължават да падат, най-вероятно в следващите няколко месеца ще има ново намаление.
Така че вероятно това увеличение от около 60 до 120 лв. на литър, толкова горе-долу се пада, ще бъде компенсирано, по всяка вероятност, от намаление поради добрата конюнктура. Така че, ако погледнем реално, именно добрата конюнктура на международния пазар ни позволява да поискаме това увеличение, с което, разбира се, ще бъде свършена добра работа на България и за българските фирми и автомобилисти. Защото много добре знаете, че разходите по поддръжка на един автомобил, основно по ремонта на един автомобил, се увеличават от лошата пътна мрежа. И вие като хора, които употребявате много често автомобили, знаете, че е имало моменти, в които си казвате: по-добре да платя някой друг лев повече, отколкото непрекъснато да си чупя автомобила.
Така че аз мисля, че ако погледнем трезво и без популизъм на проблема, сега е моментът да направим това, за да осигурим наистина възможности за подобряване на инфраструктурата и, дай Боже, конюнктурата да бъде същата, за да има още намаление на цените на тези горива, което със сигурност ще компенсира и това незначително увеличение.
Така че без емоции аз ви призовавам да подкрепим този законопроект със съзнанието, че вършим нещо добро за България и че за разлика от едно абстрактно повишаване на данъчната тежест общо това е нещо конкретно, за което всеки може да види къде отиват парите му. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Аз мисля, че аргументът конюнктура, господин Цонев, разбира се, има своето място, но тук става дума за закон. Тази конюнктура за съжаление е нещо много нетрайно. Ще дам пример с Кремиковци. В началото на годината и до средата на годината, според управляващия там, нещата изглеждаха идеално и изведнъж конюнктурата се смени и то към лошо. И аз не го казвам това, за да отделям внимание на тази тема, а че ние не можем да използваме този подход в закон и да товарим по този начин потребителите.
И другият ми аргумент, на който Вие не реагирате. Не можем да говорим за eкология и същевременно безоловният бензин да го налагаме с по-големи такси и то много по-големи, става дума за процент.
Мисля, че по тези неща, а още повече, че цените, които намаляваме или по-скоро се намаляват, не са така значителни. Трябва действително да направим справка.
Освен репликата, да не ставам отново, искам процедурно, господин председател, да предложа отлагане на гласуването за утре, когато министърът на финансите да отговори на тези въпроси, които бяха поставени в залата, за да може колегите от мнозинството да се ориентират в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Статков, добрата международна конюнктура не беше изтъкната от мен като аргумент. Просто счетох за необходимо, когато разглеждаме въпроса, да разгледаме всички аспекти около него - и неблагоприятните, и благоприятните, които са в момента. Естествено, че конюнктурата не може да бъде аргумент в едно законодателство или поне не може да бъде траен аргумент. Основният аргумент е, че тези пари са необходими и че няма откъде другаде да ги вземем, и че много по-добре ще се отрази добрата пътна мрежа и на бизнеса, и на тези, които ползват автомобили, отколкото да им спестиш 50-60 лева или 2-3 на сто от бензина. Защото те тези пари ще ги дадат двойно и тройно за ремонти и за гуми, и т.н., както ги и дават. Всички сме автомобилисти и знаем за какво става въпрос.
Така че нека да гледаме на нещата не само в прекия аспект, но и в косвения.
И за безоловните бензини. Тук искам да ви благодаря, че ми давате възможност да отговоря, тъй като го изпуснах в изказването си. Безоловният бензин е единственият, чиято цена ще бъде понижена, тъй като освен поправката в Закона за таксите върху течните горива, ние утре сутринта ще гледаме и Закона за акцизите, в който вие ще видите, че на всички безоловни бензини се понижава акцизът, вследствие на което и натоварени с новата такса върху течните горива цената на безоловния бензин пада с 13,4 на сто, господин Статков, с което смятам, че отговарям на въпроса Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Направено е предложение за отлагане на гласуването.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 41, против 110, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
Гласували 178 народни представители: за 124, против 42, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Няколко съобщения:
Комисията по икономическата политика ще заседава съвместно с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на 18 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. на пл. "Княз Алекскандър Батенберг" N 1.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 15,00 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе днес заседание от 16,00 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, насрочено за 19 ноември, утре, четвъртък, се отлага за 26 ноември.
Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното за днес, сряда, 18 ноември, заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 19 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,25 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Васил Клявков
Свилен Димитров