Председателствали: заместник-председателите Алексан-дър Джеров и Благовест Сендов.
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Демократичната левица, която иска на основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включено като точка в дневния ред за петък изслушване на министър-председателя за осигуряването и доставката на необходимите енергоресурси за 1998 г.
За да мога да включа в дневния ред тази точка, това, първо, трябва да бъде направено в рамките на вторник, т. е. деня, в който се съставя програмата, и, второ, според мен това предложение не е в обсега на чл. 39, ал. 5.
При това положение отказвам да включа в дневния ред тази точка.
Предложението на Парламентарната група на Демократичната левица ще бъде доведено до знанието на министър-председателя на Република България и той, ако има готовност, ще се уговорим и ако се налага, ще видим кога би могло да се направи евентуално такава дискусия.

Пристъпваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГОРИТЕ, второ четене, продължение.
Господин Костов, моля да продължите докладването по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел II - "Концесии".
Има предложение на народните представители Ангел Такев, Георги Божинов, Румен Такоров и Дора Янкова и група народни представители раздел II да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата?
Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Потвърждавам вчерашната теза на господин Кръстьо Трендафилов. И дори в разговори със Съюза на бившите собственици на гори в Смолянски регион, председателстван от господин Костадин Караиванов, се споделя, че концесиите до 1946 г., когато са се отнасяли за горите, са били най-черния период за българските гори. Аз мисля, че този, който има теза, че това е било вярно, трябва да дойде да я сподели и да посочи конкретни примери. Но бих искала ние отново да погледнем от страната на бъдещите частници, от страната на общините и от страната на държавата - че ние имаме възможности да стопанисваме горите си.
Затова предлагам да подкрепите предложението ни разделът "Концесии" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. И аз ще пледирам в същия смисъл, в който пледира колежката Янкова. Ще възпроизведа дискусията по тази тема, която се състоя в самата комисия. Когато поставих въпроса на професионалното съсловие каква е причината да се предвиди концесия на горите в законопроекта, внесен от Министерски съвет, отговорът беше, че общо взето това не е принципната позиция на професионалното съсловие на лесовъдите, а е по-скоро желание законът да бъде в съответствие с вече приети законодателни актове. Като пример се посочи Законът за концесиите. И наистина там в чл. 10 ще видим сред изброените обекти, които могат да бъдат предоставени на концесия, и гори, и национални паркове.
Аз също считам, че сега е моментът, в който можем да преоценим възможността не въобще да се отдават на концесии обекти в страната, това във всички случаи е подкрепено от мнозинството в парламента, говоря вече не като формално мнозинство, а като бройка, подкрепили концесиите, по-скоро можем да променим тази възможност само по отношение на горите.
Ще кажа какви са съображенията, които, повтарям, не са лично мои единствено, не са и само позиция на моята парламентарна група, на Евролевицата, а са съгласувани с представители на професионалното съсловие. Вече се каза, че обикновено държавата отдава на концесия обекти, за които няма ресурс сама да ги поддържа. И никога не бих пледирала срещу отдаване на концесия примерно на плажна ивица, на мини, на всякакъв друг вид обекти, които, повтарям, не могат да получат съответната подкрепа от държавния бюджет.
Искам обаче да подчертая нещо друго и това е една проверка, която извърших - в държавите, членуващи в Европейския съюз, гори не се отдават на концесия. И когато говорим за едно съответствие между практиката и законодателството в Европейския съюз, може би е добре да имаме предвид и този факт. Истината е, че по отношение на горските масиви държавата практически се свива. С около 25 на сто ще намалее обхватът над горски територии, които ще бъдат пряко в ангажимента на държавата дотолкова, доколкото по реституция ние даваме 15-ина на сто, още 10 на сто ще отидат при изпълнение на Закона за връщане на селскостопанските земи. Следователно има практическа възможност държавата да поеме своите ангажименти по отношение на горите.
Повтарям, след като това е мнението и на професионалното съсловие, мисля, че най-доброто би било ние да се съобразим с това мнение. Ако народното представителство прецени, може би няма да е излишно да чуем и това мнение.
Използвам случая, за да изразя, ако нямам възможността да го направя след това, но във всички случаи, ако мога, ще повторя, добрата оценка за работата на представителите на лесовъдното съсловие.

Искам да кажа, че те подпомогнаха изключително много комисията в нейната работа и успяха да имат едно много добросъвестно, достойно и професионално отношение към обсъжданата тема, което естествено се отрази и върху качеството на закона. Но аз още един път ще приканя техен представител за последно да обясни каква е причината, какви са плюсовете от това да предвидим в този закон отдаването на гори под концесия.
Искам също така да допълня, че съм направила предложение към Преходните и заключителните разпоредби за промяна в самия Закон за концесиите - заличаване на съответната точка, която предвижда отдаване на гори и национални паркове под концесия. Като стигнем до тази част от нашия законопроект, ще помоля отново да обмислим дали не е възможно да отменим тази глава и за да бъдем в съответствие с вече приетото законодателство, да предвидим една поправка в самия Закон за концесиите. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Други желаещи за изказване не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители господата Ангел Такев, Георги Божинов, Румен Такоров и госпожа Дора Янкова за отпадане на раздел втори - концесии. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 69, против 96, въздържали се 9.
Не се приема предложението за отпадане на раздела.
При това положение поставям на гласуване раздел втори със заглавие "Концесии". Това е предложението на комисията.
Гласували 155 народни представители: за 97, против 47, въздържали се 11.
Раздел втори със заглавие "Концесии" е приет.
Господин Костов, да започнем текстовете на раздела.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 57 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев, който вчера обяви, че оттегля по-нататъшните си предложения.
Има предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев чл. 57 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи за създаване на алинеи 1, 2, 3 и 4 на чл. 57, което комисията не подкрепи.
Постъпило е и предложение на народната представителка Дора Янкова и група народни представители, чл. 57 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Владислав Костов е чл. 57 да придобие ново съдържание, което комисията подкрепи.
Комисията предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 54:
"Чл. 54. (1) Концесия върху гори - държавна или общинска собственост, се предоставя по реда на Закона за концесиите, съответно на Закона за общинската собственост, при спазване на изискванията на устройствените проекти, като се допуска ползване на дървесина само в насаждения, в които е предвидено по устройствен проект извеждане на възобновителни сечи с последващо изкуствено или издънково възобновяване.
(2) До сключването на концесионния договор не се спира изпълнението на предвидените в устройствените проекти мероприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Предложението на господин Лъчезар Тошев е оттеглено.
Следва предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев за отпадане. Желаещи да вземат думата по този въпрос не виждам.
Същото е и предложението на госпожа Дора Янкова и група народни представители.
Госпожа Янкова, имате думата. Предложенията са идентични.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз споделих мотивите си, които бяха развити във вчерашния ден от народния представител Кръстьо Трендафилов и доразвити от Елена Поптодорова. Настоявам господин Добрев като заместник-министър да се ангажира с мнение като браншовик, като специалист с позицията си за концесиите в дърводобива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 57, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 66, против 95, въздържали се 10.
Предложението за отпадане на чл. 57 не е прието.
Постъпило е предложение на господата Валентин Симов и Айруш Хаджи.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го. То е инкорпорирано в чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Благодаря, господин Симов.
Остана да поставя на гласуване предложената от комисията редакция на чл. 54.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 107, против 40, въздържали се 18.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 58 има предложение на народните представители Христо Стоянов, Иван Колев, Дора Янкова и група народни представители чл. 58 да отпадне. Комисията не подкрепя тези предложения.
Предложението на господата Валентин Симов и Айруш Хаджи вече по принцип беше прието.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение на народния представител Владислав Костов по чл. 58. Комисията подкрепи предложението и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 55:
"Чл. 55. Страничните ползвания, които не са обхванати от предоставено концесионно право, се извършват по ред и начин, предвидени в закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Както изрази становище господин Валентин Симов, той оттегли направеното предложение от него.
На първо място идват предложенията на господата Христо Стоянов, Иван Колев и госпожа Янкова за отпадане на чл. 58. Желаещи да вземат думата не виждам.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на текста, неподкрепено от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 49, против 109, въздържали се 9.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за чл. 55 в съдържанието, което беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 114, против 37, въздържали се 3.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 59. Предложение за предоставяне на концесии върху гори се прави от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по реда на Закона за концесиите."
Има две предложения на Христо Стоянов и Иван Колев и на Дора Янкова и група народни представители чл. 59 да отпадне.
Предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи за чл. 59:
"Чл. 59. Горите, принадлежащи на физически или юридически лица, се стопанисват и ползват от техните собственици при пълна свобода относно ползването и разпореждането с материалите, като се спазват само специалните изисквания и ограничения на настоящия закон и нормативните актове, издадени за приложението му."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По постъпилото предложение за отпадане няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на Христо Стоянов, Иван Колев, Дора Янкова и група народни представители за отпадане на чл. 59.
Гласували 162 народни представители: за 64, против 93, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на текста не се приема.
Господин Валентин Симов оттегли направеното предложение.
Поставям на гласуване текста на вносителя, който ще стане чл. 56. Това е предложението на комисията.
Гласували 169 народни представители: за 129, против 38, въздържали се 6.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел III - "Дърводобив"."
Предложение на народния представител Владислав Костов за раздел III наименованието да стане "Ползване на дървесина".
Имаше две предложения на господата Симов и Хаджи и на госпожа Янкова, които бяха оттеглени.
Комисията предлага следното наименование на раздел III:
"Раздел III - "Ползване на дървесина"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване раздел III със заглавие "Ползване на дървесина". Това е предложението на комисията.
Гласували 168 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 4.
Раздел III със заглавие "Ползване на дървесина" е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 60 има направени много предложения.
Предложение на народния представител Лучников, което се оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И двете ли?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да, оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Димо Петров.
Комисията не подкрепи предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което не беше подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи за отпадане на чл. 60 беше оттеглено.
Предложението на госпожа Донка Дончева също беше оттеглено.
Предложението на госпожа Дора Янкова също беше оттеглено.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 57:
"Чл. 57.(1) Ползването на дървесина от всички гори, независимо от тяхната собственост, се извършва съгласно устройствените проекти, програми и планове.
    (2) Ползването на дървесина от горите - частна собственост, се извършва от техните собственици при пълна свобода относно ползването и разпореждането с добитите материали, като не се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на настоящия закон.
   (3) Ползването на дървесина от общинските гори става по начините, посочени в чл. 53, ал. 2 с решение на общинския съвет.
   (4) Ползването на дървесина от горите - собственост на държавата, се извършва възмездно по начините, посочени в чл. 53, ал. 2.
   (5) Ползването на дървесина от населението, живеещо постоянно в границите на дадена община, за собствени нужди се осъществява от горите, собственост на същата община, а когато това е невъзможно, от съответните държавни гори по такси на корен."
Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Повечето предложения са оттеглени. Остава предложението на господин Димо Петров.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го, благодаря Ви, господин Петров.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 57 с пет алинеи.
Гласували 163 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 3.
Член 57 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 61 има едно предложение на народния представител Владислав Костов за текстова промяна: след думата "определени" текстът да се замени с думите "с правилника за прилагане на закона". Предложението беше прието от комисията.
Има и предложение на народния представител Димо Петров, което комисията не подкрепи, но то е във връзка с оттегления вече от него чл. 60.
Комисията предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 58:
"Чл. 58. (1) Определените за сеч дървета в горите се маркират с контролни горски марки, които се утвърждават по образец и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Забранява се сеч на немаркирани дървета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
И все пак, предложението на господин Димо Петров е факт. Оттеглено ли е, или не, господин Петров?
ДИМО ПЕТРОВ (СДС, от място): Оттеглено е, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттеглено е. Благодаря Ви, господин Петров.
Поставям на гласуване чл. 58 в неговите две алинеи, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 153 народни представители: за 152, против няма, въздържал се 1.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 62. Сечта, извозването и транспортирането на дървесината от горите се извършва с писмено позволително, издадено от съответното държавно лесничейство."
Господин Димо Петров оттегли предложението си.
Господин Валентин Симов има предложение за разместване от текстовете, което комисията не подкрепи.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го? Добре.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като господин Валентин Симов оттегли предложението си, поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 59.
Гласували 162 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 63. Забранява се превишаване на ползването от горите, определено от устройствените проекти, планове и програми. При превишаване на ползването поради стихийни и природни бедствия и други непредвидени причини, включително и непозволена сеч, това превишение се компенсира в следващите пет години."
Има предложение на народния представител Валентин Симов и господин Хаджи. Комисията не подкрепи това предложение. Аз искам да изтъкна, че тъй като всичко това е посочено в приетите устройствени планове и проекти, не е необходимо тогава да се иска определяне от директора на държавното лесничейство, защото то един път вече е определено.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Симов оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията за чл. 60.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Член 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 64 има предложение на народния представител Владислав Костов. Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 61:
"Чл. 61. (1) Дървените материали, необходими за нуждите на държавните лесничейства за строителство на горски сгради, телефонни линии, заслони, водопои, за научноизследователски и други подобни цели, от гори - собственост на държавата, се отпускат без заплащане на такси на корен при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
(2) Дървените материали, необходими за направата на триангулачни и други геодезични знаци в горите, за геоложки и минни проучвания, за възстановяване на повредени или унищожени от стихийни бедствия пътни съоръжения, телефонни линии и други, когато обектите се намират в горите, се отпускат срещу заплащане на такса на корен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложеното от комисията съдържание на чл. 61, ал. 1 и 2.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Член 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 65. (1) Добиването на дървени материали от горите - собственост на общини, се извършва съгласно устройствените проекти, планове и програми от тях или от физически и юридически лица след провеждане на търг или конкурс.
(2) Местното население може да добива дървени материали за собствени нужди срещу заплащане на такси на корен при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон."
Предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттеглено е предложението на господин Симов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Направеното предложение от народните представители Дора Янкова и група народни представители беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 62.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 66 има идентични предложения от народните представители Владислав Костов, Валентин Симов и Айруш Хаджи - чл. 66 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението. Мотивите са, че това вече влезе като текст в чл. 57, ал. 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 66 и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 66, предложен от вносителя.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Член 66 от проекта на вносителя отпада.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел IV - Странични ползвания."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението за раздел IV със заглавие "Странични ползвания", подкрепено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Раздел IV - "Странични ползвания" е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 67. Има направено предложение от народния представител Румен Такоров след думите "позволителните се издават" се добавят "на търговци по смисъла на Търговския закон и кооперациите".
Комисията не подкрепя предложението.
Николай Згурев оттегля предложението си, дойде при мен и го заяви.
Предложение на Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Орфей Дуевски. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за чл. 67, който става чл. 63:
"Чл. 63. (1) Ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, кори, лико, семена, инертни материали, събиране на гъби, билки, горски плодове, други растения и животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, както и други подобни, без ползване на дървесина, са странични ползвания.
             (2) Страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, се извършват при условията и по реда, указани в писмено позволително. Позволителните за общински и държавни гори се издават след заплащане на такси. Размерът на таксите за страничните ползвания, добити от гори - общинска собственост, се определят от общинските съвети в размер не по-малък от размера, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет за ползванията от Държавния горски фонд.
              (3) Страничните ползвания от горите - частна собственост на физически и юридически лица, се извършват от техните собственици, при пълна свобода относно ползването и разпореждането с добитите продукти, като не се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на настоящия закон. Когато страничните ползвания представляват стопанска дейност, на собствениците се издава писмено позволително от държавното лесничейство без заплащане на такси.
              (4) Условията и редът за издаване на писмените позволителни за страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, се уреждат с Правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Първо, по предложението на господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Згурев е оттеглено.
По предложението на господин Орфей Дуевски.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложение на господата Христо Стоянов и Иван Николов.
Има думата проф. Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз още вчера коментирах този въпрос. Сега ставам не за да го оттегля, защото по принцип то вече няма смисъл. Когато текстът на вносителя вече сме го изменили и сме го развили в друг вид, фактически тези предложения, каквото е в случая и нашето, се отнасят за текста на вносителя. Затова, за да облекчим нещата, след като текстът на вносителя търпи сериозна промяна, нека да не коментираме тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, да не го поставям на гласуване, така ли да Ви разбирам, проф. Стоянов?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Да, то си губи смисъла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложението на госпожа Янкова.
Имате думата, госпожа Янкова. Госпожа Янкова предлага ново съдържание на чл. 67.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Аз го предлагах, господин председател, пак в същия смисъл, за който говори и проф. Стоянов. Но съдържанието на текста, който предлагам, би могъл да стане ал. 5 на чл. 63. И ще кажа мотивите си.
Ние предлагаме следния текст: "При организацията и дърводобива в рамките на лесничейството и районното управление местното население се ползва с предимство, където основният поминък е дърводобивът. При извършване на търгове или конкурси от физически и юридически лица, свързани със същата дейност, местните хора да бъдат с предимство".
Мотивирам се защо? По принцип всички ние говорим за отношението си към планинските региони, говорим каква голяма безработица има там, говорим, че имаме положително отношение към местното население и започвайки от Странджа-Сакар - колегите, които са народни представители оттам, знаят, - минавайки през Родопите и другите райони с планинско население, знаем, че там основните бригади, които добиват дървен материал, това са местното население. Пускайки ги свободно в пазарното стопанство, ние можем да видим, че там могат да се нанесат фирми, които да ударят местното население и да ударят поминъка.
Тъй като, когато сме разглеждали чл. 67, предложението ни е било визирано в предишния текст, а комисията действително предлага едно по-разумно, по-огледано от всички страни предложение, аз предлагам ал. 5 като едно реално отношение към местното население и към неговия поминък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Костов, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Мисля, че в заседанието на комисията обстойно бяха разгледани тези текстове и комисията достигна до едно предложение, което ви прочетох. Мисля, че не е необходимо, защото предложението на Дора Янкова на пръв поглед и да съдържа някаква логика, но то малко се бие с други текстове, където тази материя е уреждана, а също така и с други постановки на закона и на другите закони.
Затова поддържам решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще поставя на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова. Тя модифицира някои моменти, като предлага това да бъде допълнителна, ал. 5.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова за нова ал. 5. Само че, ако тя бъде приета, аз ще моля за редакционни промени и уточнявания, защото използваните понятия вътре не са много прецизни. Но това е въпрос на редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 70, против 88, въздържали се 14.
Предложението на госпожа Янкова за нова ал. 5 не се приема.
Поставям на гласуване чл. 63 с неговите четири алинеи, докладвани от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Член 63 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 68. Добивът на смола, борина и кори се извършва само в гори, в които предстои извеждането на възобновителни сечи."
Няма предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 64, подкрепен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Член 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 69. Има предложение на народния представител господин Лучников, но ние в предшестващия член уредихме тази материя. Господин Лучников го оттегля.
Следващото предложение е на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 65:
"Чл. 65. (1) Събирането на билки, гъби, горски плодове, други растения и животни - които не са дивеч, в горите и земите от горския фонд трябва да се извършва по начин и със средства, които не водят до увреждане или унищожаване на популациите и на местообитанията им.
(2) Не се допускат странични ползвания, когато същите се отнасят за защитени със закон растителни и животински видове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предложението на господин Лучников оттеглено ли е?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Владислав Костов, както обикновено, е прието.
Така че остава да гласуваме текста на комисията. Има ли бележки по него? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 65 така, както беше докладвано.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 70. Добивът на странични горски продукти по чл. 67 се контролира от Националното управление по горите."
Народният представител Лъчезар Тошев оттегли предложението си.
Комисията предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 66:
"Чл. 66. Страничните ползвания по чл. 63 се контролират от Националното управление по горите и неговите органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 66.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Член 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 71.
Предложение на народния представител Владислав Костов - в чл. 71 да отпаднат думите "по чл. 67, ал. 1".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 67.
"Чл. 67. Забранява се на физически и юридически лица да изкупуват предмета на страничните ползвания от лица, които нямат писмено позволително."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 67.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 72 има предложения:
- на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя;
- на народния представител Росица Тоткова - да отпадне ал. 7 и ал. 8 да стане ал. 7, което комисията не подкрепя.
Същото е и на народния представител Орфей Дуевски. Той оттегли предложението си.
Предложението на народните представители Христов и Чукаров е прието по принцип, като те от своя страна оттеглиха предложението си по чл. 72, ал. 7.
Има предложение и на народните представители Стоянов и Колев.
Комисията не подкрепи предложението.
И предложението на Валентин Симов и Айруш Хаджи, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 68:
"Чл. 68. (1) Пашата на селскостопански животни във всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост, се допуска съгласно устройствените проекти, програми или планове.
(2) Пашата в горите - частна собственост, се извършва свободно, срещу годишно позволително, издадено от държавното лесничейство, без заплащане на такса, като не се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на този закон.
(3) Пашата в държавните гори се разрешава с годишно позволително, издадено от съответното държавно лесничейство срещу заплащане на такса. Държавните лесничейства изготвят ежегодно план за пашата.
(4) Пашата в общинските гори се разрешава с годишно позволително след решение на общинския съвет съгласно разпоредбите на този закон.
(5) Паша се извършва само в местата, указани в позволителните, като животните се придружават от пастир.
(6) Пътищата за прокар на добитък до позволените за паша места и водопоите, когато за това трябва да се мине през забранени места, се определят в устройствените проекти, програми и планове.
(7) Числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в горите, се определя от състоянието им при норма най-малко 2 дка за дребните и 10 дка за едрите животни при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.
(8) Забранява се пашата на домашни животни в културите и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м, както и във възобновителните участъци във високостъблените гори и пожарищата, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване.
(9) Забранява се пашата в поройните горски земи, семепроизводствени насаждения и градини, горски разсадници, дентдрариумите, гори в защитените територии, освен ако това не е указано изрично в заповедта на обяваването им.
(10) Забранява се нощната паша в горите.
(11) Забранява се пашата на кози в горите, освен в насаждения, предвидени за гола сеч с последващото изкуствено възобновяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Сега имаме няколко предложения, които не са оттеглени.
Първо е предложението на народната представителка Росица Тоткова. Няма я. Не е оттеглила. Нейното предложение е в този член ал. 7 да отпадне, а ал. 8 да стане ал. 7.
Моля да гласувате.
Гласували 149 народни представители: за 34, против 48, въздържали се 67.
Предложението не се приема.

Второто предложение е на проф. Христо Стоянов и Иван Колев. Желаят ли те да го защитят? Те предлагат изразът "забранява се" в началото да се замени с израза "разрешава се", а след думата "реки" да се добави "и язовири за питейна вода". Никой не защитава предложението.
Моля да гласувате това изменение.
Гласували 148 народни представители: за 14, против 90, въздържали се 44.
И това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи.
Заповядайте, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за следното - да се позволи пашата на кози в гори - предлагаме ние - с височина над 5 м и до 40-годишна възраст.
Това в комисията, даже и с експертите, които присъстваха, говорихме, че е възможно.
Всички ние знаем, че и в старите закони това нещо досега е било забранявано, но и всички ние добре знаем, че то на практика не се спазва.
Нашето предложение цели именно това - да се въведе възможност хем хилядите български семейства, които на този етап се издържат предимно с млякото, което добиват от козите си, да имат възможността и да пасат козите си, а държавата да има възможността пък да ги ограничава до известна степен.
Аз пледирам да подкрепите това наше предложение, тъй като знаем колко е тежко положението в тези райони. На практика то да стане в новото предложение на комисията в ал. 11. Там да бъде инкорпорирано то. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Този въпрос е разглеждан в комисията и не получи подкрепа. Този въпрос никога не е разрешавал подкрепа в нито един закон, в нито една година през съществуването на горското законодателство.
Аз смятам, че в законопроекта или в текста, който ние разглеждаме и който го прочетох като предложение на комисията много точно е указано как се извършва пашата на кози в горите.
Аз лично като председател на комисията не мога да подкрепя предложението на господин Симов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи.
Гласували 140 народни представители: за 43, против 75, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 68, така както беше представено от председателя на комисията.
Има една печатна грешка в ал. 11 вместо "предведени", да стане "предвидени".
Моля да гласувате. Гласуваме чл. 68, така както беше представен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 141, против 3, въздържали се 8.
Член 68 е приет.
Преминаваме към глава пета, раздел I, чл. 73.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Глава пета - Опазване на горите и земите от горския фонд.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
"Раздел I - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.
"Чл. 73. Опазването на горите и земите от горския фонд включва защита, охрана и контрол".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате наименованието на главата, на раздела и чл. 69.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Заглавието на главата, на раздела и съдържанието на чл. 69 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 74 господин Лъчезар Тошев мисля, че оттегли предложението си. Да.
Има предложение на народните представители Ангел Такев и Георги Божинов. То се подкрепя по принцип от комисията, както и предложението на господин Владислав Костов.
Комисията предлага седната редакция на чл. 74, който става чл. 70:
"Чл. 70. Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата се задължават да оказват съдействие на служителите по горите при изпълнението на служебните им задължения по опазване на горите и земите от горския фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 70.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел II - Защита."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II.
Комисията предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 71:
"Чл. 71. Защитата на горите и земите от горския фонд обхваща мерките за опазването им от болести, насекоми, плевели, висши паразитни растения, мишевидни гризачи и други вредители, абитиотични въздействия и провеждане на борбата с тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате названието на раздела и съдържанието на чл. 71.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Член 71 е приет заедно с названието на раздела.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 76 има предложение на господин Лучников. Него го няма, за да го оттегли. То е подкрепено по принцип от комисията, но има и предложение по ал. 2. Предложението е за отпадане. Комисията не подкрепя това предложение. 
Комисията подкрепя предложението на народния представител Владислав Костов и по принцип на Калчо Чукаров и Моньо Христов и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 72:
"Чл. 72. (1) Защитата на горите и земите от горския фонд се организира от държавните лесничейства и от поделенията за защита на горите.
      (2) Защитата на горите, собственост на физически лица, се осъществява от държавните лесничейства и от поделенията за защита на горите.
      (3) Защитата на горите, собственост на общините и други юридически лица, се осъществява от тях или възмездно от държавните лесничейства и поделенията за защита на горите.
       (4) Защитата на горите се организира и провежда при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По предложението на господин Лучников за отпадане на ал. 2 - защитата на частните гори? Господин Лучников го няма в залата.
Моля да гласувате предложението на господин Лучников ал. 2 да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 18, против 88, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Другите предложения са приети по принцип. Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 72 така, както е предложено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 139, против 2, няма въздържали се.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 77 - предложението на Валентин Симов и Айруш Хаджи е прието по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 73:
Чл. 73. (1) Защитата на горите се извършва със средства и препарати, разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията.
     (2) Прилагането на защитните средства и препарати се осъществява при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувана с министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи е взето предвид.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 73 така, както е предложено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Раздел III - "Охрана".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Комисията предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 74:
"Чл. 74. (1) Охраната на горите и земите от горския фонд обхваща съобразените със закона действия на служителите по горите по предотвратяване на всички нарушения, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите.
    (2) Охраната обхваща и действията по опазването на горите от пожари и от незаконно строителство."
Комисията предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 75:
"Чл. 75. В горите и земите от горския фонд независимо от тяхната собственост се определят охранителни участъци с площ до 20 хил.дка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по названието на раздел III и по съдържанието на тези два члена - чл. 74 и чл. 75? Няма.
Моля да ги гласувате заедно.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Член 74 и член 75 са приети заедно с названието на раздел III.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 80 - има предложение на господин Светослав Лучников по ал. 1, което е подкрепено по принцип.
Другото предложение на господин Лучников - ал. 2 да отпадне, комисията го подкрепя.
Има предложения на народния представител Владислав Костов, които се подкрепят.
Господин Орфей Дуевски оттегли предложението си.
Предложенията на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията подкрепя предложението на госпожа Донка Дончева и група народни представители по чл. 80, алинеи 1 и 2 по принцип.
Предложението по чл. 80, ал. 3 беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 76:
"Чл. 76. (1) Охраната на горите и земите от горския фонд се осъществява от държавните лесничейства и от регионалните управления на горите.
   (2) Собствениците на гори - общини и други юридически и физически лица, могат да осигуряват за своя сметка охрана, съгласувано с директора на държавното лесничейство.
     (3) Движението на пътни превозни средства в горския фонд се допуска само по определени и означени за целта горски пътища и места."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по направените предложения, които по принцип са приети? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 76.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 81 - предложението на господин Лъчезар Тошев е прието.
Комисията предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 77:
"Чл. 77. (1) Пожароопасният сезон в горите се определя ежегодно със заповед на ръководителя на Националното управление по горите.
      (2)  Когато пожароопасният сезон за някои райони не съвпада със сроковете по ал. 1, началниците на регионалните управления по горите издават заповеди за промяна на срока, съгласувани с ръководителя на Националното управление по горите.
      (3) Забранява се паленето на огън в горите извън определените за това места.
      (4) Забранява се опожаряването на гори, храсталаци и треви в горския фонд и на гори по чл. 2, ал. 3, както и на 100 метра от техните граници.
  (5) Кметовете на общини и населени места организират групи за гасене на горски пожари.
       (6) В гасенето на горски пожари задължително участват групите по ал. 5, специализираните органи за противопожарна охрана и служители по горите.
(7) Военнослужещи от близките поделения и формирования на Гражданската защита участват при гасенето на горски пожари след съгласуване с началника на съответното поделение.
(8) Редът за спазване на противопожарните правила в горите се определя с правилника за прилагане на този закон съобразно Закона за противопожарната охрана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Искам съвсем накратко да благодаря на комисията за това, че тя е приела моето предложение. Става дума за това, че пожарът не може да се използва в България като някакво мероприятие, свързано с горите. Такива мероприятия в Америка например може би могат да се правят, тъй като там има други видове гори, които са различни от нашите. Но в България това е абсолютно неприемливо.
Така че ви благодаря и бих искал да кажа, че това предложение беше принос на една неправителствена организация, която направи бележка по този текст в Комисията по околната среда.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Тошев, това показва колко внимателно и добросъвестно комисията е свършила работата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 77 с осем алинеи, докладван от председателя на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 144, против няма, въздържали се няма.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел IV - Контрол".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV.
"Чл. 82. Контролът по възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд се осъществява от Националното управление по горите и от неговите органи и поделения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 78.
За чл. 83 комисията предлага следната редакция, който става чл. 79.
"Чл. 79. (1) Държавните лесничейства организират контролни горски пунктове.
(2) Водачите на превозни средства, които превозват дървени материали и продукти от странични ползвания са длъжни да спират за проверка на контролния горски пункт.
(3) В контролните горски пунктове се проверява законният произход на превозваните дървени материали и продукти от страничните ползвания в горите."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Владислав Костов за чл. 84 и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 80.
"Чл. 80. (1) Дърветата за сеч се маркират с контролна горска марка.
(2) Право да притежават контролна горска марка имат лесовъдите в държавните и общинските гори, както и тези на частна практика.
(3) Дървените материали преди транспортирането им се маркират с експедиционна горска марка.
(4) Право да притежават експедиционна горска марка имат собствениците на гори и държавните лесничейства.
(5) Фасонираните дървени материали се маркират с производствена марка.
(6) Всички собственици на дъскорезници са длъжни да притежават производствена марка.
(7) Образецът на марките, редът и условията за тяхното придобиване и употреба се определят с правилника за прилагането на закона.
(8) Националното управление по горите води единен регистър за горските марки, а държавното лесничейство води регистър за производствените марки на собственици на дъскорезници на територията му.
(9) Забранява се преотстъпването на горските и на производствените марки.
(10) Забранява се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, превозването и преработването на немаркирани и непридружени с редовни документи дървени материали."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Желаещи да вземат думата няма. Направени предложения няма.
Поставям на гласуване раздел IV със заглавие "Контрол" и членове 78, 79 и 80 така, както са предложени от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 142 народни представители: за 142, против няма, въздържали се няма.
Раздел IV със заглавие и членове 78, 79 и 80 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава шеста - Строителство в горите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста.
Ще прочета и чл. 85, който става чл. 81, защото няма предложения.
Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 81. (1) Строителството в горите и земите от горския фонд, свързано с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, независимо от тяхната собственост, обхваща изграждането на горски пътища и транспортни съоръжения, съобщителни линии и далекопроводи, технико-укрепителни съоръжения, сгради и други временни постройки.
(2) Строителство в горите и земите от горския фонд се разрешава при условията и по реда на Закона за териториално и селищно устройство въз основа на наредба, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на околната среда и водите.
(3) За съгласуване на строителството по ал. 1 се заплаща такса в размер, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава шеста със заглавие "Строителство в горите" и чл. 81, докладван току-що от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против няма, въздържали се няма.
Заглавието на глава шеста и чл. 81 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 86 има предложение на народния представител Владислав Костов, което е оттеглено.
Предложение на народната представителка Дора Янкова и група народни представители, което комисията не подкрепи.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: В такъв случай преминавам направо към предложението на комисията за следната редакция на чл. 86, който става чл. 82.
"Чл. 82. (1) Необходимите площадки или трасета за изграждането на строежите в горите и земите от горския фонд се определят при условия и по ред, определени с Правилника за прилагането на закона.
(2) За площадките и трасетата по ал. 1 се одобрява частично застроително решение по реда на Закона за териториално и селищно устройство по предложение на собствениците или инвеститорите и със съгласие на Националното управление по горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
След оттегляне на предложението от госпожа Янкова, поставям на гласуване безспорната редакция на чл. 82, докладван от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против няма, въздържали се няма.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 87 комисията не подкрепя предложението на господата Такев и Божинов.
На господин Такоров предложението фактически е включено в предшестващия член. То е инкорпорирано в чл. 82, който току-що приехме.
Оттегляте ли го, господин Такоров?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Аз ще се изкажа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 83.
"Чл. 83. (1) Одобряването на проектите за строителство, разрешено по реда на чл. 81, се извършва от главния архитект на общината, на чиято територия се извършва строежът.
(2) При констатация на незаконно строителство в гори и земи от горския фонд се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Такоров.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Абсолютно е прав господин Костов, като казва, че моето предложение на практика е прието в ал. 2 на чл. 81. Но аз ще искам чл. 83 изцяло да отпадне от предложения законопроект и ще ви кажа защо.
Защото именно ал. 1 е повторение на чл. 220, ал. 2 от правилника за приложение на Закона за териториалното и селищното устройство от раздел III "Общи разпоредби по съгласуване, приемане и утвърждаване на документи".
Така че аз мисля, че не трябва този закон да се влияе от текстове на един правилник, а именно от правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство.
Втората констатация, която искам да направя за отпадането и на ал. 2, е, че при констатация на законно строителство в гори и земи от горския фонд се прилагат разпоредбите на ЗТСУ. Ами именно в ЗТСУ още в чл. 1 е написано, че "територията на страната, общините и населените места се устройват съгласно този закон", а в чл. 3 пише, че "Министерството на териториалното развитие и строителство упражнява ръководството и контрола по цялостната дейност във връзка с устройството на територията на страната ни."
Така че аз мисля, че тази материя е уредена точно в Закона за териториалното и селищно устройство и няма смисъл защо да ги повтаряме тук в нашия закон.
Затова предлагам да отпадне изцяло чл. 87 така, както е предложен.
И от казаното дотук, господин Костов, вчера репликата Ви към мен мисля, че беше некоректна. Ако болшинството предложения, които бяха направени от мен и от моите колеги, бяха направени от Ваше име, биха се гласували положително в доклада на второто четене за този закон, защото докладът за второ четене на този закон ми прилича точно на докладите за второ четене на Закона за бюджета за 1997 и 1998 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. С други думи, Вашето предложение, господин Такоров, е за отпадане изцяло.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
Преди това има едно предложение на господата Ангел Такев и Георги Божинов. Поддържат ли го?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Оттеглят го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го, благодаря.
Имаме едно единствено предложение, различно от това на комисията, за отпадане на разглеждания текст.
Моля, гласувайте предложението на господин Румен Такоров за отпадане на текста, неподкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 49, против 90, въздържали се 13.
Предложението за отпадне на текста не е прието.
Поставям на гласуване чл. 83 в неговите две алинеи, докладвани от господин Костов, подкрепени от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 123, против 14, въздържали се 16.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 84:
"Чл. 84. Приходите от учреденото право на строеж и други вещни права върху гори и земи от горския фонд, собственост на държавата или собственост на общините, се внасят в националния, съответно общинските фондове "Българска гора"."
Комисията предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 85:
"Чл. 85. Нормативите за строителство в горския фонд се определят с наредба, одобрена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на околната среда и водите."
Комисията предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 86:
"Чл. 86. (1) Изграждането в горския фонд или на разстояние по-малко от 100 метра извън него на пещи за вар, жижни за въглища и други се извършва с разрешение от държавното лесничейство.
     (2) Не се допуска в горския фонд и на разстояние 100 метра извън него изхвърлянето на промишлени, битови и други отпадъци."
Комисията предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 87:
"Чл. 87. (1) Отбелязването на границите на гори и земи от горския фонд не трябва да се извършва с ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на обекти, непосредствено свързани с националната сигурност.
(2) Собствениците на гори и земи от горския фонд могат при доказване на свои специални нужди да ограждат част от своята територия само с разрешение на съответното държавно лесничейство."
Комисията предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 88:
"Чл. 88. Временни горски пътища се проектират, строят или закриват при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона."
Комисията предлага да се създаде чл. 89 със следното съдържание:
"Чл. 89. Ползването на горските пътища се извършва свободно, независимо от собствеността на горите и земите от горския фонд, без да се повреждат пътните платна и съоръжения."
Комисията предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 90:
"Чл. 90. Работите по проучването и експлоатацията на мини и кариери, както и оборудването на райони в горите и земите от горския фонд, предоставени за нуждите на въоръжените сили, се съгласуват с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за горите и земите от държавния горски фонд, а в останалите гори и земи - с техните собственици."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Това всъщност са безспорни текстове. Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване членове 84, 85, 86, 87, 88, 89 и 90 така, както са приети от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Членове от 84 до 90 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава седма - "Финансиране на горското стопанство"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
"Раздел I - "Общи положения"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам желаещи да се изкажат по двете заглавия.
Поставям на гласуване глава седма със заглавие "Финансиране на горското стопанство" и в нея раздел I - "Общи положения", предложени от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Глава седма и раздел I със заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 94 има две предложения.
Предложение на народния представител Владислав Костов чл. 94 да отпадне.
И предложение на Дора Янкова и група народни представители да се направи корекция в текста на чл. 94, което комисията не подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 94 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 94, предложен от вносителя, да отпадне.
Гласували 164 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. Текстът на чл. 94 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 91:
"Чл. 91. (1) За финансиране на дейностите по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите и земите в Държавния горски фонд, както и за издръжка на органите и поделенията му към Националното управление по горите, се създава Национален фонд "Българска гора".
             (2) Фондът се набира по открита в Българската народна банка сметка по отделни приходоизточници.
             (3) Министерският съвет приема наредба за приходите и разходите и за реда, по който се съставя, изпълнява и отчита фондът.
             (4) Министерският съвет определя размера на таксите, които се внасят в Националния фонд "Българска гора"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По този текст няма направени предложения.
Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям философията на тази глава седма - "Финансиране на горското стопанство" и правя една редакционна бележка към ал. 1 в чл. 91 така, както го предлага комисията. Предлагам от текста да се извади "в Държавния горски фонд" и да остане по принцип съдържанието, че: "за финансиране на дейностите по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите и земите, както и за издръжка на органите в поделенията му към Националното управление по горите, се създава Национален фонд "Българска гора".
Защото вижте иначе какво правим - уреждаме финансирането на горското стопанство за Държавния горски фонд, уреждаме за общините и оставяме частниците свободно да плават в пазарното стопанство. А виждаме, че във философията на самия закон те се допират и по охраната, и по контрола, и по много други неща.
Затова правя редакционно тази бележка и мисля, че философията нито на фонд "Българска гора" ще се промени, а само ще се допълнят възможностите частниците дори да внасят във фонд "Българска гора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
С други думи Вие предлагате думите "в Държавния горски фонд" да отпаднат. Да бъде генерален текст по отношение на гората въобще.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Госпожо Янкова, правя реплика към Вашето предложение.
Вие знаете много добре, че от фонд "Българска гора" се черпят редица средства, които отиват за подпомагане на частниците. И там охраната се извършва, без да плащат, защитата се извършва, без да заплащат нищо. Освен това им се раздава посадъчен материал и т.н. безплатно, за да извършат засаждането на нови площи и подмяна на други. А и никой не е ограничил възможностите да се внасят средства от каквито и да било източници и частни лица в този Национален фонд "Българска гора".
Освен това в отделния текст на чл. 96, който става чл. 92, се третира и въпросът за създаването на общински фонд "Българска гора", който има идентични функции, задачи, приходоизточници и разходи, но които отиват вече за нуждите на общинската гора. Следователно аз подкрепям текста на вносителя и не мога да приема Вашите съображения за подмяна на текста, защото това подменя и самата философия на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Една реплика.
Уважаеми господин Костов, точно това имам предвид. Така както ние създадохме философията на Национален фонд "Българска гора" той да бъде действително Национален фонд "Българска гора", а не да го свързваме с Държавния горски фонд и с общинските гори. Тук просто философията е фонд "Българска гора" и няма нищо лошо, ако редакционно приемем, земите и горите, свързано с финансирането и дейностите, без да третираме в Държавния горски фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Янкова в чл. 91, ал. 1 думите "в Държавния горски фонд" да отпаднат. Комисията не възприема това предложение.
Гласували 165 народни представители: за 47, против 101, въздържали се 17.
Предложението на госпожа Янкова не е прието.
Поставям на гласуване цялото съдържание на чл. 91, предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 6.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 96 има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от госпожа Дора Янкова, която предлага нов текст за чл. 96. Комисията не подкрепи предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 92:
"Чл. 92. (1) За финансиране на дейностите по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите и земите от общинския горски фонд се създават общински фондове "Българска гора".
              (2) Общинските съвети приемат наредби за приходите и разходите и за реда, по който се съставят, изпълняват и отчитат техните фондове.
              (3) Общинските съвети определят таксите по този закон за ползванията от горите и земите от общинския горски фонд, които не могат да бъдат в размер по-малък от таксите, определени от Министерския съвет, за Държавния горски фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има предложение на госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 92 с три алинеи.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Член 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел II - Приходи във фонд "Българска гора"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.
Комисията предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 93:
"Чл. 93. Приходите в Националния фонд "Българска гора" се набират от:
1. такси от изключени или предоставени за ползване площи от държавния горски фонд;
2. такси за всички ползвания и услуги, свързани с държавния горски фонд;
3. средствата по чл. 53, ал. 2;
4. таксите за издаване и съгласуване на лицензи, разрешителни, позволителни, удостоверения, проекти, планове, програми и други писмени документи, изискващи се по този закон;
5. експортните такси за износ на дървесина и продукти от странични ползвания от горите;
6. средствата от предоставени ловни площи от държавния горски фонд;
7. такси от трофеи, добити по линията на Международния ловен туризъм;
8. глоби и обезщетения за извършени нарушения в горския фонд;
9. суми от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по глава осма;
10. средствата от продажба на имоти и вещи - частна държавна собственост, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите и от неговите органи и поделения, както и средства от отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху тях;
11. средствата от продажби на семена и посадъчен материал, произведени от държавните лесничейства;
12. лихви и суми от финансовите операции със средства от фонда;
13. дарения, завещания, спонсорство и други;
14. средствата от държавния бюджет за издръжка, застраховка и обезщетения на горските стражари;
15. средства в размер на 5 на сто върху сумата по концесионния договор за предоставено особено право на ползване върху гори - държавна собственост;
16. средствата от български или чуждестранни правителствени институции, неправителствени организации и лица с оглед на потребителската, защитната, средообразуващата и рекреационната функция на горите и научноизследователска и приложна дейност в горите;
17. кредити за възпроизводство на горите от държавния горски фонд;
18. такси по чл. 81, ал. 3;
19. приходите по чл. 84;
20. остатъци от предходната година."
Чл. 98. Комисията предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 94:
"Чл. 94. Приходите в общинските фондове "Българска гора" се набират от концесионните възнаграждения и средствата по чл. 93, точки 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 13, 16, 17, 19 и 20 от гори и земи от горския фонд - общинска собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване раздел II със заглавие "Приходи във фонд "Българска гора" и докладваните от господин Костов текстове за чл. 93 и чл. 94.
Гласували 145 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел III - Разходи от фонд "Българска гора"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Има предложение на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Господин Христо Стоянов оттегли предложението си по този член.
Комисията предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 95.
"Чл. 95. Средствата от Националния фонд "Българска гора" се разходват за:
1. създаването на гори и борба с ерозията в държавния горски фонд;
2. подпомагане на физически лица, собственици на гори от горския фонд, в борбата им с ерозията;
3. подпомагане на физически лица при залесяване на пустеещи земи извън държавния горски фонд;
4. провеждане на отгледни, санитарни и възобновителни сечи в държавния горски фонд;
5. събиране на суха и паднала маса в държавния горски фонд;
6. защита на горите, собственост на държавата и на физически лица и доставка на необходимите за целта препарати и материали, инструменти и защитни средства;
7. охрана на горите и земите от горския фонд;
8. отглеждане на горите в държавния горски фонд;
9. строителство в горите и земите от държавния горски фонд за нуждите на Националното управление по горите и неговите органи и поделения и строителство на горски пътища, баражи и други укрепителни съоръжения;
10. мероприятия, свързани с ползването и опазването на горите в защитените територии;
11. ловни и рибно-стопански мероприятия в държавния горски фонд;
12. горски разсадници, учебни и опитни полета, сортоизпитвателни участници, семепроизводни и вегетативни градини и маточни колекции;
13. строителство, придобиване, поддръжка, ремонт и други присъщи разходи за дълготрайни материални активи, собственост на Националното управление по горите и неговите органи и поделения;
14. доставка на материали, торове, инструменти и съоръжения за дейността в държавните гори;
15. униформено работно и защитно облекло за служителите по горите;
16. издръжка на органите и поделенията на Националното управление по горите;
17. издръжка на ведомствен финансов контрол;
18. инвентаризация на държавния горски фонд;
19. изготвяне на устройствени проекти, планове и програми за държавния горски фонд;
20. научно обслужване и внедрителска дейност на горското, ловното и непромишленото рибно стопанство;
21. провеждане на международна дейност, свързана с горите;
22. издаване на печатни произведения, пропагандна и рекламна дейност, нагледни помагала и обучение;
23. погасяване на лихви по ползвани кредити;
24. застраховки и обезщетения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата госпожа Янкова за редакционно предложение.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Със средствата от Националния фонд "Българска гора" са визирани почти всички дейности, които уреждат финансовите взаимоотношения за дейностите, свързани с държавния горски фонд. По-нататък ще уредим и общинските фондове. Но правя едно редакционно предложение към т. 19. Когато разглеждаме частната собственост, ние по т. 2 сме уредили подпомагането при борба с ерозията, за залесяването сме уредили, защитата на горите сме уредили и охраната сме уредили. Но що се отнася до т. 19 - за изготвяне на устройствените проекти, планове и програми за държавния горски фонд, правя едно редакционно предложение - да се добави "и кредитиране на устройствените проекти на физическите лица".
Какво имам предвид? Имам предвид, че ние уредихме, че ще дадем по една подложка от лесоустройствените проекти и плановете като първа помощ и отношение на държавата, но да допуснем, че ще има възможност да се вземат от участниците в горовладелските кооперации кредити, които ще се върнат след това в този фонд и това ще бъде едно облекчение за бъдещите собственици.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова. Не мога да го поставя на гласуване, защото е нов текст, не е редакционна промяна.
Поставям на гласуване раздел III със заглавие "Разходи от фонд "Българска гора", заедно с чл. 95 с двадесет и четири точки, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Раздел III с заглавието и чл. 95 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 100. Има предложение на народната представителка Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегля го госпожа Янкова.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Тогава отиваме направо на предложението на комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 96:
"Чл. 96. Средствата в общинските фондове "Българска гора" се разходват по реда на чл. 95 за горите - общинска собственост, с решение на общинския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 96 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 149 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 2.
Член 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава осма -Административно-наказателни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване глава осма със заглавието "Административно-наказателни разпоредби", предложено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Глава осма със заглавието е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 101. Предложение на народния представител Лучников...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): То е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: То е прието, да.
Предложение на Христо Стоянов, което комисията не подкрепи. Той го оттегля.
Комисията предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 97:
"Чл. 97. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 15, като промени предназначението на гори и земи от горския фонд не по установения за това ред, ако от това не са настъпили вредни последици, се наказва с глоба от 100 хил. до 500 хил. лева.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който не изпълни задълженията си по чл. 72 и чл. 73."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст също мисля, че е безспорен, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, следващият текст е на чл. 102, който става чл. 98. Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 98. Който в нарушение на разпоредбите на чл. 39, ал. 1 ползва услугите на нелицензирани лица, се наказва с глоба от 100 хил. до 500 хил. лв."
Чл. 103. Комисията предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 99.
"Чл. 99. Който не изпълни задълженията си по чл. 43, чл. 44, ал. 1 и 3, чл. 47, ал. 1 във връзка с възпроизводството на горите от горския фонд, се наказва с глоба от 100 хил. до 1 млн. лева."
И чл. 104, който става чл. 100:
"Чл. 100. Който наруши разпоредбите на чл. 52 и чл. 53, ал. 5, се наказва с глоба от 100 хил. до 5 млн. лв."
Комисията предлага следната редакция и на чл. 105, който става чл. 101:
"Чл. 101. Който в нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 2, чл. 79, ал. 2 и 3 и чл. 80 добива, превозва, преработва или се разпорежда с немаркирани дървени материали, се наказва с глоба от 100 хил. до 5 млн. лева, ако деянието не представлява престъпление. Вещите, послужили за извършване на нарушението, и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се заплаща тяхната равностойност."
В този смисъл е и предложението на комисията за чл. 106, който става чл. 102:
"Чл. 102. (1) Който в нарушение на чл. 59 и чл. 80, ал. 10 сече, извозва, транспортира, извършва сделки или преработва дървени материали без писмено позволително, се наказва с глоба от 100 хил. до 5 млн. лева, ако деянието не представлява престъпление. Вещите, послужили за извършване на нарушението, и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се заплаща тяхната равностойност.
(2) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 2 и 3, чл. 67 извършва странични ползвания или изкупува предмета им без писмено позволително, се наказва с глоба от 100 хил. до 2 млн. лева, ако деянието не представлява престъпление. Вещите, послужили за извършване на нарушението, и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се заплаща тяхната равностойност."
Комисията предлага и следната редакция на чл. 107, който става чл. 103.
"Чл. 103. Който наруши разпоредбите на чл. 60, изречение първо, като превиши ползването от горите, определено от устройствените проекти, планове и програми, се наказва с глоба от 100 хил. до 5 млн. лева, ако деянието не представлява престъпление. Вещите, послужили за извършване на нарушението, и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се заплаща тяхната равностойност."
Комисията предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 104:
"Чл. 104. Който наруши изискванията на чл. 64 и 65, с което извърши действия за добиването на страничните ползвания по горните разпоредби не в указаните места, начини и средства, се наказва с глоба от 100 хил. до 2 млн. лева, ако деянието не представлява престъпление. Вещите, послужили за извършване на нарушението, и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се заплаща тяхната равностойност."
Комисията предлага следната редакция и на чл. 109, който става чл. 105.
"Чл. 105. Който в нарушение на разпоредбите на чл. 68 допусне или извърши паша на селскостопански животни извън указаните места, численост или вид животни, или време, или вид гори, се наказва с глоба от 50 хил. до 2 млн. лева."
Комисията предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 106:
"Чл. 106. Който не изпълни задълженията си по чл. 77, ал. 3, 4 и 6, като пали огън извън указаните места, опожарява гори и земи от горския фонд, без това да е предвидено в план или проект, или не участва в гасенето на горски пожари, ако съответното деяние не представлява престъпление, се наказва с глоба от 20 хил. до 500 хил. лева."
Комисията предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 107:
"Чл. 107. Който в нарушение на разпоредбите на чл. 81, ал. 2, чл. 82 и чл. 88 извършва без съответно разрешение строежи на изброените в предходните членове обекти, се наказва с глоба от 500 хил. до 10 млн. лева."
Комисията предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 108:
"Чл. 108. Който в нарушение на разпоредбите на чл. 87 извърши ограждане не по определения ред, се наказва с глоба от 100 хил. до 500 хил. лева, като оградата подлежи на премахване."
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 113 и предлага същият да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проф. Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Всичко това, което беше предложено от председателя на комисията, е приемано в нашата комисия с консенсус. Аз искам да помоля залата за следното: става дума за чл. 109, който става чл. 105. Предлагам редакцията да си остане така с горна граница на глобата 2 млн. лева, но долната граница, която е 50 хил. лева, да стане 10 хил. лева.
Какво имам предвид? Обърнете на другата страница и ще видите, че който допусне или прави пожар, се наказва с глоба от 20 хил. до 500 хил. лева. А това, че един човек просто ще пасе една крава и взима 50 хил. пенсия, няма да е коректно да го накажем с 50 хил. лева в този случай. На горските, като им дадем граница от 50 хил. лева, ги задължаваме да отминават това наказание. Много е голяма глобата, което сме предвидили и аз моля в това отношение да приемете тази корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов има думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин председателят ми направи бележка, че правите предложение по същество. Аз щях да го подкрепя, както си представяхме двамата, когато разговаряхме и беше поставен този въпрос - 20 хил. лева минимална граница, но не знам дали няма да направим процедурно нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Становището на комисията какво е?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: 50 хил. лева беше гласуваната долна граница в комисията, но ако пленарната зала реши, че е възможно да намалим тази граница на 20 хил. лева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин председател, мисля, че няма да отворим дебати по този въпрос. Напротив! Това, което предлага проф. Стоянов, според мен е резонно да бъде прието и мисля, че всички в залата са убедени в това. Доколкото разбирам, и председателят на комисията също е съгласен. Аз вярвам, че и цялата комисия щеше да го възприеме. Може би ще допуснем някакво процедурно нарушение, но по-добре ли е сега да приемем един закон, а утре да правим предложение за промени?
Затова апелирам към цялата зала с риск нещо да нарушим в процедурата, да намалим наистина тази граница, като я уеднаквим със следващия член, където долната граница е 20 хил. лева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Господин председател на комисията, последно да чуем мнението Ви по този въпрос. Колко да бъде?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предлагам да бъде 20 хил.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми народни представители, ще си позволя немного в унисон с правилника, но понеже има общ консенсус, да поставя на гласуване първо само чл. 105 с направеното предложение долната граница на глобата да не бъде 50 хил., а да бъде 20 хил. лева.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 150, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще поставя на гласуване всички текстове, които бяха докладвани: от чл. 97 до чл. 108 включително, като в чл. 105 долната граница на глобата е 20 хил. лева.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 3.
Глава осма със заглавието и членове 97-108 включително с корекцията в чл. 105 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 113 и 114 комисията предлага да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 113 и чл. 114 от предложението на вносителя да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 127, против 1, въздържал се 1.
Членове 113 и 114 от текста на вносителя отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 109:
"Чл. 109. На физически и юридически лица, които със своята дейност след наложена санкция продължават да увреждат горите и земите от горския фонд, се налагат месечни имуществени санкции в размер до 50 млн. лева до преустановяване на нарушението."
"Чл. 116. Размерът на глобите по тази глава за нарушения, извършени в гори в защитени територии, се удвоява."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, който става чл. 110.
По чл. 117 комисията предлага следната редакция, като чл. 117 става чл. 111.
"Чл. 111. Размерът на глобите за нарушения по този закон не може да бъде по-малък от размера на причинената вреда."
"Чл. 118. Редът за продажба на отнети вещи за нарушения по този закон се определя с наредба, приета от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 112.
По чл. 119 комисията предлага следната редакция, като чл. 119 става чл. 113:
"Чл. 113. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на служители по горите, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от определени от него длъжностни лица.
(2) Глобите, обезщетенията, имуществените санкции и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, се внасят във фондовете по чл. 91 и чл. 92 в зависимост от това в чия собственост е извършено нарушението.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване докладваните от председателите на комисията членове 109, 110, 111, 112 и 114 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Членове 109-113 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Допълнителни разпоредби."
По § 1 има предложение на народния представител Владислав Костов.
Комисията подкрепя предложението по § 1, алинеи 1, 5 и 6, а по останалите алинеи от предложението си господин Владислав Костов го оттегли.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. (1) Устройствените проекти за горите и земите от горския фонд съдържат проучвания и решения за териториалното устройство, инвентаризацията на горския фонд, комплекса от горско-стопански мероприятия за осигуряване на оптимален режим на ползване и възпроизводство на горите и дивеча, опазване на биологичното разнообразие и абиотичните компоненти на природния комплекс, рекреационното ползване на горите, обосновка на икономическия, екологичния и социален ефект от изпълнението на проекта.
(2) Устройственият план съдържа кратки и схематични данни за местоположението на гората, разположението му, почвена, хидрографска, петрографска и климатична характеристика. В него се включват данни за тревната и дървесна растителност, дивеча, административна и кадастрална принадлежност, задължителните лесовъдски мероприятия и обосновка за провеждането им.
(3) Устройствената програма съдържа точно изброяване и посочване по години на задължителните лесовъдски мероприятия, които следва да се провеждат във всеки участък от гора, независимо от собствеността й.
(4) Устройствените проекти, планове и програми се изготвят за различните видове собственост.
(5) Устройство представлява дейността по изготвяне на устройствени проекти, планове и програми".
По § 2 комисията предлага следната редакция:
"§ 2. По смисъла на този закон:
1. "Земи за залесяване в горския фонд" са: голини, невъзобновените сечища и пожарищата;
2.  "Недървопроизводителни земи в горския фонд" са: поляни, ливани, ниви, ерозирани почви, горски пътища и просеки, скали, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, площи, заети от сгради в горите и дворни места, места за временни складове, горски разсадници и други, както и водни течения и площи;
3.  "Географска култура" е изкуствено създадено насаждение от ценни, местни или чуждоземни дървесни или храстови видове от различни географски произходи;
4. "Ползване на дървесина" е реда и начина за добив на дървени материали в горите и разпореждането с тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване заглавието: "Допълнителни разпоредби" и § 1 с пет алинеи и § 2 с четири точки така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
"Допълнителни разпоредби" с параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Предложение на народния представител Румен Такоров в § 3 ал. 1 думите "други министерства и ведомства разполагат с актове за държавна собственост" да се заменят с "има акт за собственост".
Комисията на подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. (1) Недвижимите имоти - частна държавна собственост, намиращи се в горския фонд се стопанисват и управляват от Националното управление по горите и от неговите органи и поделения, с изключение на имотите, за които други министерства и ведомства разполагат с актове за държавна собственост.
(2) Разпореждането, отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху имоти и движими вещи, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите и от неговите органи и поделения, се извършва от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Такоров оттегля предложението си.
Поставям на гласуване заглавието: "Преходни и заключителни разпоредби", както и § 3, докладван от председателя на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде § 4 със следното съдържание:
"§ 4. Държавните лесничейства извършват предвидените по устройствените проекти дейности до въвода във владение на собствениците, на които е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд".
Комисията предлага да се създаде § 5 със следното съдържание:
"§ 5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа преструктурира съществуващите горски стопанства".
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
"§ 6. Фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища" се закрива, считано от влизането в сила на закона, и наличните средства и дължимите суми по закрития фонд постъпват в Националния фонд "Българска гора"."
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
"§ 7. Гори, предоставени от държавния горски фонд на селскостопански организации, изключени от държавния горски фонд за изкореняване, но неизкоренени и непосочени в устройствените проекти до влизането в сила на закона, преминават в държавния горски фонд, ако правото на собственост върху тях не е възстановено или не подлежи на възстановяване по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По параграфи 4 до 7 включително няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване параграфи 4, 5, 6 и 7, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 4, 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 7 от текста на вносителя:
"§ 7. Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението на господин Димо Петров за промяна в § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Димо Петров не го виждам. При положение, че той не оттегля предложенията си, поставям на гласуване предложението на господин Димо Петров за ново съдържание на § 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 28, против 38, въздържали се 82.
Предложението на господин Димо Петров не е прието.

Поставям на гласуване предложението на комисията за § 7:
"§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона".
Ако го приемем, това ще бъде § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 8.
"§ 8. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона" е приет.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: § 8 от текста на вносителя:
"§ 8. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Този текст е подкрепен от комисията и става съответно § 9.
Комисията предлага да се създаде § 10 със следното съдържание:
"§ 10. С този закон се отменя Законът за горите (Обн. "Известия", бр. 89 от 1958 г., изм. ДВ., бр. 26 от 1968, бр. 44 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 55 от 1994 г. и бр. 13 от 1997 г.)".
Това са двете предложения за § 9 и § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че § 10 просто е необходим с една лека редакционна промяна: "Този закон отменя ....".
Поставям на гласуване параграфи 9 и 10, предложени от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 9.
Параграфи 9 и 10 са приети.
По този начин е приет и целият закон.
Мисля, че всички ние съзнаваме голямото значение на този закон в областта на горите.
Има думата председателят на комисията господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, всички, които изтърпяха стоически тези два дни четенето на този нелек закон, са поканени от името на ръководството на Националното управление по горите и лично от министър Върбанов и заместник-министър Добрев в Клуба на народния представител на чашка шампанско.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че я заслужаваме.
Сега е 11,30 ч. Давам почивка до 12,15 ч. след което ще продължим с последната точка от дневния ред. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Започваме съвсем точно, защото аз дадох почивка до 12,15 ч.

Продължаваме с последната точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВО НА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ (Вносител - Министерският съвет); ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ФИНАНСИ (Вносител - Александър Томов); ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ФИНАНСИ (Вносител - Цоньо Ботев); ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ФИНАНСИ (Вносител - Стефан Нинов и група народни представители).
Заповядайте, господин Ботев, като председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание ще представя становище по законопроект N 02-01-52 за устройството на общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
"Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на свое редовно заседание обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за общинските бюджети. В заседанието участваха представители на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Асоциация "Инициатива местно самоуправление" и др.
Комисията счита, че внесеният законопроект създава необходимата правна регламентация за организационната самостоятелност на общинските бюджети, предвидена в чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България. Със законопроекта се запълва съществуващата норматвна празнота, явила се в резултат на отмяна на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет. Законопроектът урежда комплексно проблемите, свързани със съставянето, приемането, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети, както и режимът на бюджетните взаимоотношения между общините и Републиканския бюджет. В тази връзка е очертан изчерпателно каталогът на елементите от приходната и разходната част на общинския бюджет. В проекта се посочват правомощията на органите на местното самоуправление и на местната администрация в дейността по управлението на местните финанси. Дефинира се тяхната компетентност по организирането, разработването, утвърждаването и актуализирането на бюджетната прогноза за тригодишен период, организирането, разработването, утвърждаването и актуализирането на общинския бюджет в осъществяването на оперативното ръководство върху събирането на приходите и разходването на средствата по бюджета, извънбюджетните сметки и фондовете на общината.
Формирането на специализирани финансови служби на общината ще способства за ефективно оперативно управление на местните финанси. Законопроектът регламентира сполучливо взаимоотношенията на общинския с Републиканския бюджет, като посочва различните организационно-икономически проявни форми.
В проекта се предвижда създаването на Национален фонд "Регионално развитие", който ще способства за провеждането на държавната политика за развитието на изпадналите в критично състояние общини и райони, за реализирането на утвърдени национални и регионални програми и др.
Анализът на включените в законопроекта правни разпоредби показва, че той е съобразен с Европейската харта за местното самоуправление, която е ратифицирана от Народното събрание и се е превърнала в част от вътрешното ни право.
На заседанието бяха изказани и други становища. Необходимо е още веднъж да се прецени резултатността на действащата система за разпределение на републиканските и местните приходи и разграничаването на финансовите задължения на държавата и общините. Нужно е и прецизирането на различни текстове в законопроекта.
След станалите обсъждания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството единодушно - с 14 гласа "за", реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за устройството на общинските бюджети да бъде приет на първо гласуване."
"Становище по законопроект N 54-01-40 за местните финанси с вносител народният представител Александър Томов и група народни представители.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на две свои редовни заседания обсъди внесения от народния представител Александър Томов законопроект за местните финанси. На основание чл. 61, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията разгледа проекта едновременно със законопроекта на народния представител Цоньо Ботев за местните финанси, N 54-01-70, тъй като двата законопроекта уреждат една и съща материя.
На заседанията присъстваха представители на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България и Фондацията за реформа в местното самоуправление.
С предлагания законопроект се урежда съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на общинските бюджети, както и условията за формирането и използването на извънбюджетни средства на общините. Новата правна регламентация цели по-голяма децентрализация на държавните финансови средства с оглед създаването на по-силна финансова самостоятелност на общините и балансирано съотношение между правата и финансовите отговорности на местните власти. Законопроектът предвижда част от постъпленията от данъци на територията на основните административно-териториални единици да постъпват като приходи в общинските бюджети. По този начин те няма да се преразпределят чрез Републиканския бюджет. От друга страна, ще се повиши събираемостта на данъчните задължения. Предлага се и нова правна регламентация на основните принципи на набирането и разходването на извънбюджетните средства на общините. В законопроекта се систематизира и действащата юридическа уредба в разглежданата област. Понастоящем тя е разпокъсана в различни законови и подзаконови актове, което не само затруднява прилагането й, но и води в редица случаи до колизии между различните нормативни разпоредби. Ето защо предлаганият законопроект е в съответствие със Закона за нормативните актове.
Заедно с това на заседанието на комисията се изказаха и редица други мнения. Предметното съдържание на закона не отговаря напълно на заглавието. Предлаганият проект на закон е устройствен, като систематизира преди всичко процедурите, свързани с изработването, приемането и изпълнението на общинските бюджети. В този смисъл неговото приложно поле е по-ограничено. Необходимо е по-прецизно да бъдат очертани основните приходоизточници по видове - данъци, такси и други постъпления, формиращи приходната част на общинския бюджет.
С оглед обществената значимост на предлагания фонд "Регионално развитие" ще бъде правилно той да се регламентира на законово равнище. Редица от предлаганите текстове е нужно да получат по-точна юридическа редакция. Националното сдружение на общините в Република България в своето становище подкрепя инициативата за подготовката на Закон за местните финанси и отбелязва редица конкретни бележки.
Комисията счита, че законопроектът трябва да бъде обсъден в пакет с данъчните закони и с проекта на Закон за държавен бюджет на Република България за 1998 г.
След станалите разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството реши единодушно - с 12 гласа "за", да предложи на Народното събрание внесеният законопроект за местните финанси да бъде приет на първо гласуване."
"Становище по законопроект N 54-01-70 за местните финанси с вносител народният представител Цоньо Ботев.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на две свои редовни заседания обсъди внесения от народния представител Цоньо Ботев законопроект за местните финанси. На основание чл. 61, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията разгледа проекта едновременно със законопроекта на народния представител Александър Томов за местните финанси, N 54-01-40, тъй като двата проекта уреждат една и съща материя.
На заседанията присъстваха представители на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България и Фондацията за реформа в местното самоуправление.
В основата на внесения законопроект е установеното в чл. 141, ал. 1 от Конституцията право на общините да имат самостоятелен бюджет. То основателно цели да осигури необходимата финансова осигуреност на разностранната дейност на общините и да се намали тяхната зависимост от държавния бюджет. Внесеният проект създава по-добра нормативна основа за бъдещото развитие на местното самоуправление в областта на финансите и за разширяване на местната демокрация.
Понастоящем действащият Закон за местното самоуправление и местната администрация урежда само частично въпросите на общинските бюджети. Досегашната практика по приложението му разкрива някои съществени непълноти във финансовата организация и в управлението на техните бюджети.
Предлаганите разпоредби формират един устройствен закон, който определя общите правила и норми на бюджетния процес в общините. По този начин заедно със закона за устройството на държавния бюджет се формират нужните нормативни предпоставки за провеждане на единна държавна политика в разглежданата област.
В законопроекта се предвижда удачно юридическо решение за създаването и приемането на бюджети на районите и на кметствата. Предлаганите разпоредби са в унисон с Европейската харта за местно самоуправление, която е ратифицирана от Република България и се е превърнала в част от вътрешното й право. По този начин законопроектът способства и за хармонизиране на българската юридическа уредба с правото на европейския съюз.
Предложеният проект регламентира комплексно урежданата материя. Понастоящем тя се урежда в различни законови и подзаконови актове. В него основателно се предлага с цел да бъдат стимулирани да се борят срещу безработицата и да притежават по-голяма финансова осигуреност 70 на сто от данък общ доход и 10 на сто от данъка върху печалбата на стопанските структури с дейност на съответната общинска територия да постъпват в общинските бюджети. В резултат на това в държавния бюджет ще постъпват по-малко приходи, но за сметка на това в него ще намалеят предвижданите субсидии за общините. Комисията смята, че законопроектът е търсил баланс на интересите на държавата и на органите на местно самоуправление.
Обсъденото становище на Националното сдружение на общините в Република България, представляващо на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общините пред държавните органи, се изразява мнение, че законопроектът отговаря в най-голяма степен на нуждите и потребностите на общините.
Бяха направени редица предложения с цел усъвършенстване на предлаганите разпоредби. С оглед обществената значимост на предлагания законопроект и логическата му връзка с държавния бюджет Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството смята, че този законопроект трябва да бъде обсъден в пакет с данъчните закони и проекта за държавен бюджет на Република България за 1998 г.
След проведените дебати Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството реши единодушно с 12 гласа "за" да предложи на Народното събрание внесения Законопроект за местни финанси да бъде приет на първо гласуване."

"Становище
по Законопроект N 54.01-106 за местните финанси
с вносител народния представител Стефан Нинов и
група народни представители

Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на свое редовно заседание обсъди внесения от народния представител Стефан Нинов и група народни представители Законопроект за местните финанси. Предлаганият законопроект регламентира значими обществени отношения. Поради това той е актуален и навременен. Разпоредбите в проекта са съобразени с Конституцията на Република България, която изрично предвижда в чл. 141, ал. 1, че общината има финансова самостоятелност и притежава собствен Бюджет.
Законопроектът е в унисон и с чл. 9 на Европейската харта за местното самоуправление, която е ратифицирана от нашата страна и по този начин се е превърнала в част от вътрешното ни право.
Внесеният проект урежда финансовите отношения на общините, кметствата и районите при формирането и използването на техните финансови ресурси, а също така възникващите в тази връзка икономически взаимоотношения с държавата, с други публичноправни и частноправни субекти.
В законопроекта се дефинират изчерпателни каталози на собствените приходи и разходи на общините. Предлаганият юридически режим на общите и целевите субсидии ще създаде по-ефективно балансиране на упражняваните правомощия на общинските съвети и финансовото им ресурсно осигуряване.
Сполучливо правно решение се предвижда в чл. 12, ал. 4. Тази разпоредба постановява, че неусвоените до края на бюджетната година целеви субсидии за придобиване на дълготрайни материални активи остават в общината за финансиране на обекта, за който са получени през следващата бюджетна година. В закона се урежда процедурата по съставянето и управлението на бюджетите на районите и кметствата. Законопроектът доразвива и конкретизира заложената в чл. 21, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация правна възможност общинските съвети да приемат решения за емитиране на облигации. Режимът, който се предлага за управление на облигационния заем и обслужването на облигационерите, ще способства за по-ефективно набиране и използване на средствата, както и за по-голям обществен контрол.
На заседанието се изказаха и редица други мнения. Необходимо е по-точно да се установят правомощията на кмета и на другите звена на общинската администрация в процеса на съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет. Нужна е по-разгърната правна уредба на финансовите взаимоотношения на общината с други юридически и физически лица. Това особено силно се отнася до облигационните и вещните отношения във връзка с използването на публичната и частната общинска собственост.
Следва да се прецизират и редица предлагани текстове за формирането и утвърждаването на общинските бюджети, юридическият режим на извънбюджетните средства на общината и други.
Комисията смята, че законопроектът трябва да бъде обсъден в пакет в данъчните закони и с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
След станалите разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството реши единодушно с 9 гласа "за" да предложи на Народното събрание внесеният Законопроект за местните финанси да бъде приет на първо гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
Има ли доклад на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не сме го обсъждали в тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на разглеждане и четирите законопроекта, които третират една и съща материя. Всяка парламентарна група има по 30 минути време за изказване по четирите законопроекта.
Моля да бъдат представени списъците от парламентарните групи на желаещите да вземат думата.
Има думата госпожа Мария Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложените за разглеждане законопроекти за местните финанси са изградени на базата на една сложна концепция и запълват една празнота в нашето законодателство. Съгласно чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България общините имат самостоятелен бюджет, което намери и едно частично приложение в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
В хода на приложението на този закон в страната се проявиха някои непълноти във финансовата организация в бюджетите на общините и районите и тяхното управление. Съгласно настоящото законодателство местните финанси очевидно са много централизирани и зависят в една голяма степен от републиканския бюджет и същевременно са подчинение на обективността на предложената методика за определяне на бюджетното взаимоотношение на Републиканския бюджет с бюджетите на общините.
Същевременно се забелязва, че в Закона за устройството на държавния бюджет § 6 от Преходните и заключителни разпоредби гласи един много ясен текст за устройството на бюджетите на общините, който се урежда с отделен закон.
Предложените четири варианта на законопроекта са проекти на Закон за местните финанси и те имат една голяма и положителна цел - да отговорят на всички изисквания, поставени в съвременния ни живот от общините в България. Те предполагат създаването на по-добра нормативна основа за бъдещото развитие на местното самоуправление в областта на финансите и са сериозна предпоставка за финансовата самостоятелност на общините в страната.
Законът за местните финанси се явява като един устройствен закон, с който се определят общите правила и норми на бюджетния процес в общините, а същевременно се създават и много ясни нормативни условия за провеждане на единна държавна политика.
Предлаганите законопроекти уреждат взаимоотношенията на общинския бюджет с републиканския бюджет и се предвижда да се определят по обективни критерии чрез една методика, която ще се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на страната.
Смея да ви предложа да се присъединим към единодушна подкрепа на представения проект на Министерския съвет на Закон за устройство на общинските бюджети, който предполага и създаването на една по-съвършена нормативна основа за бъдещото развитие на местното самоуправление в областта на финансите и на предпоставки за една финансова самостоятелност на общините в страната.
Проектът, предложен от Министерския съвет, на мен, като един бивш общинар, ми харесва най-много, защото той е изграден най-близко и във връзка със Закона за устройството на държавния бюджет. В този проект целта е изграждането на нормативни условия за провеждане на една единна държавна бюджетна политика. И в рамките на тази единна политика в ежегодните бюджети се предвижда да се решават въпросите, свързани с размерите на общи и целеви субсидии, преотстъпени приходи и други ресурси.
По този начин ще се постигне едно по-добро съчетаване на финансовата самостоятелност на общините с развитието на процесите на преструктуриране на обществените услуги в състоянието на икономиката като цяло. Това което досега всъщност не присъстваше в нашия живот.
Предвид изложеното, предлагам да подкрепим законопроекта на Министерския съвет, който до голяма степен съвпада и с предложения законопроект от председателя на нашата комисия господин Цоньо Ботев.
Същевременно държа да отбележа, че не е без значение обстоятелството, че с предложенията се създава и една по-добра нормативна основа за бъдещето на местното самоуправление в областта на финансите и спомага за разширяване на местната демокрация, която е част от изискванията на Европейския съюз и на Съвета на Европа.
Смятам, че всички предложения на колегите от залата трябва да бъдат насочени в подкрепа към законопроектите, предложени от Министерския съвет. Благ3
одаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Думата има народният представител Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да започна с една убеденост, че и четирите предложени законопроекта имат своите достойнства, имат общи неща, които решават един изключително важен въпрос - по-нататъшното развитие на местното самоуправление.
Аз мисля, че ако използваме предимствата на всеки един отделен законопроект при подготовката на окончателния текст за второ четене, ще спечелят не толкова вносителите на законопроектите, колкото българските общини, гражданите, които работят, живеят, учат в нашите общини.
Мисля, че всеки от законопроектите носи белезите на основополагащи моменти, залегнали в Европейската харта за местното самоуправление, и дават възможност да покажем днес, когато вече имаме една писта към Европейския съюз, да подготвим един законопроект, който в много голяма степен да отговаря на критериите на Европейския съюз.
Аз съм дълбоко убеден, че един законопроект за местните финанси и общинските бюджети ще стимулира децентрализацията на властта и дори, в известен смисъл, ще се яви като преграда на опитите или на някои тенденции да се централизира властта. Подготовката на такъв законопроект ще стимулира органите на местното самоуправление и органите на местната власт да разглеждат по-нататък гражданите и гласоподавателите преди всичко като данъкоплатци, тъй като българският гражданин все повече ще се явява в ролята си на данъкоплатец и той ще търси сметка и ще иска отговорност от органите, които е избрал, как осъществяват неговите интереси и как защитават ефективно и ефикасно средствата, които той отделя за общината.
Един такъв закон ще даде възможност на органите за местно самоуправление да променят отношението си към стопанските субекти на територията на общината, като повишат грижите си за инфраструктурата, която подпомага бизнеса, независимо какъв - частен, кооперативен, държавен, български или чуждестранен. Ще стимулира в по-голяма степен разкриване на нови работни места, инфраструктурни проекти и т. н.
Аз мисля, че във философията на този законопроект, който разработваме и ще разработим заедно, трябва много по-осезателно да влезе идеята за децентрализация на местните финанси, като по този начин ще се активизира и компетентността и отговорността на общинския съвет и на органа на местната власт чрез децентрализацията и използването на съвременни финансови инструменти, като облигационни заеми, дългове, откупуване на дългове и т.н., ще може да се даде възможност на органите на местно самоуправление да проявяват по-адекватно пазарно поведение в условията на пазарна икономика. Чрез децентрализацията на общинските финанси ще могат да се гарантират по-големи права и на самите граждани да участват в стопански структури на общини, като например акционерни дружества или, ако се пуснат облигационни заеми, те да бъдат активна част в подпомагането на своята община.
Мисля, че във философията на доработването на Закона за местните финанси и общинските бюджети би трябвало да акцентираме малко повече на финансовите резултати от използването, от оперативното управление на общинската собственост. Ние имаме възможност по-ясно да разграничим правомощията на органите на местното самоуправление в управлението и разпорежданията с обекти на общинска собственост и благата, които идват в общините, в полза на населението.
Мисля, че при по-нататъшното доработване на Закона за местните финанси и общинските бюджети би трябвало да дадем възможност и на елементи на гражданското общество, на структури на гражданското общество да участват при формирането и особено при публичния контрол върху общинския бюджет. Това ще даде възможност на структури на гражданското общество да засилят своето присъствие и чрез контрол и сътрудничество с органите на местното самоуправление и на публичната администрация. Това би могло да доведе до по-голяма ефективност на общинския бюджет и биха могли да бъдат въведени включително и като норми в закона, изискванията за ефективност и ефикасност на общинския бюджет, а това ще стимулира нашите общини, техните органи на местно самоуправление да пристъпят в реалната си практика към използване не само на прогнози и стратегии, както е записано в един от законопроектите, както е залегнало и в Закона за местното самоуправление и местната администрация, а да могат да се използват и програми, и проекти, с които да се организира по-ефективно работата на общинските съвети. И на тази основа могат да се намерят много по-ефективни форми на взаимодействие с републиканския бюджет, с регионалния фонд, който справедливо се предлага да се приеме, със стопанските субекти на територията на общината и на региона.
Местното самоуправление се нуждае и от обективни критерии за разпределение на субсидиите. Нуждае се от една ясна методика, достъпна за публичен контрол. Нуждае се и от един съвременен механизъм за финансово изравняване на условията в различните общини, от една регулярност на субсидиите и от една обвързаност на субсидиите със собствените приходи.
Накрая, в процеса между първо и второ четене аз съм дълбоко убеден, че в постоянната комисия, в която има наистина дух на консенсус, ние ще намерим начини да предложим изменения и допълнения в някои други закони, които се нуждаят от такова изменение, за да може Законът за местните финанси и общинските бюджети да бъде един ефективен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тодор Костадинов.
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са предоставени четири законопроекта, които си поставят за цел да регулират една и съща материя, а именно тази, свързана с общинските бюджети. Всичко това говори за голямата обществена значимост на проблема. Това е така, на първо място, заради факта, че към настоящия момент тези проблеми намират една много оскъдна регламентация - единствено в глава седма на Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и с отделни текстове в Закона за държавния бюджет на Република България.
Характерното и за четирите законопроекта е, че в болшинството от текстовете и основните си идеи те се припокриват. По доста сходен начин са регулирани всички въпроси, свързани с приходите и разходите в общинските бюджети и с изготвянето, изразходването и контрола по отношение на общинските бюджети. Също така създаването на извънбюджетните сметки.
Това, което обаче за мен прави най-добро впечатление, е законопроектът за устройство на общинските бюджети, представен от Министерския съвет. Струва ми се, че от правна гледна точка той е изготвен най-прецизно, неговите формулировки в най-голяма степен отговарят на изискванията, които се поставят от Закона за нормативните актове. В него има и някои моменти, които са предимство пред останалите законопроекти.
На първо място, добрата регламентация, която се дава в чл. 41 относно създаването на националния фонд "Регионално развитие", който се създава с цел да се провежда държавната политика за развитието на изпадналите в критично състояние общини и райони, както и за изпълнение на национални и регионални програми и проекти. В този текст е дадена регламентация как се набират средствата по фонда и се определя, че редът за набиране, разходване и отчитане на тези средства се определя от Министерския съвет с участието на представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Това, което е много хубаво в тази идея, е и съществуването на Преходна разпоредба, според която Министерският съвет е длъжен да приеме наредба за реда на набиране, разходване и отчитане на средствата по този фонд в тримесечен срок от влизане на закона в сила.
Друго достойнство на този законопроект е и разпоредбата на § 2, според който разпоредбите на този закон могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни единствено със специален закон за изменение и допълнение на този закон или на Закона за устройство на държавния бюджет. Тази разпоредба спомага до голяма степен за една по-голяма правна стабилност на регламентацията на въпросите, свързани с общинските бюджети, която ще бъде в помощ на общинските органи, които решават тези въпроси.
Що се отнася до другите законопроекти, струва ми се, че в тях има някои формулировки, които не са съвсем изчистени от правна гледна точка. Например ще ви посоча в законопроекта на господин Стефан Нинов и група народни представители чл. 2: "В рамките на националната икономика общините имат право на достатъчно собствени средства с оглед безпрепятственото изпълнение на техните компетенции."
Един подобен текст има характера на пожелание, а не на правна норма. Защото е много трудно да се определи какво значи това "достатъчно собствени средства" по отношение на една абстрактно приета община и колко биха били тези средства с оглед безпрепятственото изпълнение на компетенциите.
Друг текст, който ме смущава, е разпоредбата на чл. 40 в същия законопроект. "Срещу дължими вземания общината може да придобива собственост във вещна форма или в ценни книжа". В правото израз "собственост във вещна форма" не може да съществува. Има "вещни права върху недвижими имоти". И ако вносителите смятат, че този текст следва да остане, той би следвало да бъде прецизиран и да получи друга редакция.
Също така малко странно ми звучи разпоредбата на чл. 57, ал. 3, който предвижда емитираните от общината облигации да могат да бъдат превърнати в акции на общината. Това е една възможност, която действително би могла да се приеме, но тъй като става въпрос за нещо съвсем сериозно, би следвало, от една страна, въпросът да бъде развит по-прецизно и по-детайлно и съответно да намери мястото си в съответния специален закон, а не в Закона за общинските финанси.
В заключение, струва ми се, че от законопроектите, предложени от Министерския съвет и от господин Цоньо Ботев, би могъл да се изготви един добър законопроект, който да бъде представен на народните представители за правене на предложения между първо и второ четене, а от останалите два законопроекта различните идеи да бъдат включени като предложение между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ще дам думата на народния представител Александър Томов, тъй като той е вносител и би трябвало да се изкаже в самото начало.
Господин Томов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Мисля, че беше редно всички вносители на законопроекти по този въпрос да могат да представят своите законопроекти, а не да се изкажат само по същество.
През м. юни т. г. Евролевицата внесе свой законопроект за местните финанси. Смятам, че този законопроект, последван от законопроектите на други парламентарни групи и на правителството, беше необходим от гледна точка на общата промяна в обществото. Седем години след промените в България ние продължаваме да имаме прекомерна централизация на местните финанси. Именно благодарение на тази централизация, тясната им обвръзка с републиканския бюджет, голяма част от задачите на нашето общество и на нашето поколение политици по формирането на една гражданска самостоятелност и гражданско общество, останаха неизпълнени. Голямата зависимост на местните финанси от изпълнителната власт, в частност от републиканския бюджет, очакванията на много местни ръководители за субсидии, дадоха власт на бюрокрацията, дадоха власт на изпълнителната власт, която в много случаи се използваше целево и без необходимата социална справедливост. Именно от тази гледна точка законите, които днес обсъждаме, трябва да решат една основна задача - да доведат до нормално самоуправление на местната власт, до отделянето на местните финанси от републиканския бюджет в необходимата степен с оглед да се получи адекватност между това, което ние даваме като права и отговорности в политически план, избирайки кметове и общински съветници, и това, което те имат като финансови възможности. Противоречието между степента на самостоятелност, която даваме по политическа линия, и която косвено се отнема по икономическа и финансова линия, фактически е едно голямо противоречие, засягащо цялата структура на властта. Нашият законопроект се стреми да преодолее именно това противоречие и да доведе до адекватност политическата и икономическата самостоятелност на местната власт.
Какви са основните моменти в законопроекта, който ви предлагаме? Преди всичко ние смятаме, че с него - това, което е и в ал. 2 на нашия чл. 3 от проекта, който го имате, е, че общинският бюджет, съгласно нашия законопроект се явява вече самостоятелна финансова сметка, самостоятелна финансова категория и няма пряка текуща обвързаност през годината от републиканския бюджет.
На следващо място, ние поддържаме гледната точка за разширени права, разширени възможности на общинската власт за придобиване на приходи. Фактически това, което предлагаме в съответните текстове, всички функции, които има местният съвет по събирането на приходи, по извършването на стопанска дейност, да отговарят съгласно законите на функциите на абсолютно самостоятелен стопански субект, който може да извършва не само приватизационни сделки, но самостоятелно да организира бизнесдейност, самостоятелно да стимулира развитието на стопански дейности и да има интерес от това на територията на съответната община. Принципът е колкото повече дейности на територията на съответната община - толкова повече приходи за общинския бюджет, при това гарантирани, неприкосновени, за да бъдат присвоявани от републиканския бюджет.

Аз не смятам, че ако днес ние не приемем подобни текстове и подобни схеми на работа, че няма да продължи отново използването и манипулирането на общински съвети и местна власт от страна на централната власт. И това продължава вече години наред, а когато молбата за повече бюджетни субсидии става на базата на познанство с чиновници, благоволението на министри и заместник-министри и в крайна сметка пак някой зависи от това какво ще каже бюрокрацията.
На следващо място, проектът, който ние предлагаме, дава възможност местните финанси и местните бюджети в по-малка степен да зависят от централния бюджет. Дава също така възможност за публичен контрол върху разходната част и при извършването на дейността по разходите на общинските бюджети.
Бюджетната година, съгласно нашия проект, съвпада с календарната година и тя е вече отделена не само от гледна точка на приходите и разходите, но и от гледна точка на времевите характеристики на този бюджет. При формирането на приходната част на бюджета бюджетният съвет определя размера на местните данъци и такси със съответен закон. Финансовите условия за управление и разпореждане с общинското имущество, размера и условията на предвижданите през бюджетната година заеми, размерът на емисиите на ценните книжа, размера на глобите за нарушение на наредбите, приети от него. Тоест дават се съвършено по-различни и по-широки права в тази насока. Бих искал, за да не повтарям изказалите се преди мен, да кажа нещо в заключение. Евролевицата досега е внесла в този парламент осем законопроекта. Държахме много поне някои от тези законопроекти, заедно със законопроектите, предложени от други парламентарни групи - от БСП, от ОНС, от Народен съюз, да бъдат приети като колективно дело в този парламент. Това е само от полза за парламента и за стабилността на законопроектите, които приемаме, доверието на обществото към тях. Мисля, че се прави грешка от страна на мнозинството, когато много от тези законопроекти просто биват дублирани, или подменяни със законопроекти, непременно на правителството или на отделни народни представители. От това никой няма полза. Напротив, трудът на всички в тази зала трябва да бъде уважен и с тази идея аз се обръщам към мнозинството с апел между първото и второто четене да бъдат отчетени добрите страни на всички законопроекти, за да се приеме един общ, колективен законопроект. Защото местната власт не принадлежи на никого. Ако ние искаме да имаме гражданско общество в тази страна, трябва непременно да имаме независима и самостоятелна местна власт, местно самоуправление. А това може да стане когато окончателно отделим общинската собственост от републиканската и когато приемем закон, който дава автономност на местните финанси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Давам думата на народния представител Асен Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно материята, с която днес се занимаваме, а именно четирите законопроекта за местните финанси, са една дългоочаквана промяна, която трябва да промени състоянието на финансите в общините в нашата страна. От това, което и колегите преди мен казаха, се вижда, че четирите законопроекта, които са предложени, в общи линии имат една добра насока към даване на по-голяма относителна самостоятелност на общините при формирането на своите финанси. С малки нюанси тази самостоятелност след това, разбира се, при приемането на текстовете за контрол върху изпълнението на бюджетите, се предлага една или друга форма на осъществяване на контрол, като започнем от традиционните органи, които контролират бюджета на общините, каквито са Сметната палата и другите финансови органи, до намесването и на областните управители. Според мен тази тенденция би трябвало между първо и второ четене да бъде изчистена и съобразена с европейските норми за самостоятелност на общините, да преценим доколко и какви допълнителни органи ще включим към регулиране и контролиране изпълнението на бюджетите на общините.
По предмета на дейност на закона мисля, че няма съществени различия между отделните законопроекти и законопроекта на Стефан Нинов, който в общи линии покрива голяма част от съвременните тенденции в развитие на местните бюджети. И останалите законопроектите, както казах, предвиждат по-голямата самостоятелност при определяне бюджетите на общините. Като се има предвид, че в последните години тенденцията е към прехвърляне на допълнителни тежести от финансов характер към бюджетите на общините - знаем, здравеопазването вече около 60 на сто се финансира от бюджетите на общините, подобно е положението и с образованието - ние трябва да помислим и с какви финансови ресурси общините биха могли да покрият тези възможности. Затова прехвърляйки тези задължения към общините, трябва да им дадем възможност чрез тяхната инициатива те да формират и по-голям приход за покриване на тези разходи. Също така трябва да дадем възможност на общините чрез формирането на приходи и от приватизация да могат да създават специфични за своите райони сметки и фондове и чрез кооптирането им с приходи от други източници те да могат да развиват и да създават материални блага не само за издръжка на посочените дейности. Имам предвид, че средствата, които сега се получават от приватизация в някои от общините са по-големи, а в други са по-малки. Но те трябва да могат да създават дълготрайни материални активи, които впоследствие общината да управлява или да приватизира. Това, разбира се, са виждания, които самите общински съвети ще могат да налагат.
Според мен този устройствен закон, който ние ще приемем за общинските финанси, трябва да бъде съобразен или с него да бъдат съобразени редица закони, които сега действат. Имам предвид Закона за общинската собственост, Закона за държавната собственост, където има редица противоречия, оттам и Закона за местното самоуправление и местната администрация, данъчните закони. Виждаме, че в предложенията на колегите има фиксирани проценти от отделните видове данъци, които трябва да бъдат отчислявани в бюджетите на общините. Това е добре, но според тенденцията, която се забелязва напоследък за намаляване дела на данък върху общия доход и данъка върху печалбата и увеличаване дела на данъците върху потреблението и на имуществените данъци, ние трябва да премислим кое ще бъде най-добрият вариант като проценти, които трябва да бъдат отчислявани и в бюджетите на общините.
Всички законопроекти, според мен, предвиждат и това, че относителният дял на субсидията, която се предоставя сега от Републиканския бюджет за общините трябва непрекъснато да намалява. Знаем, че тази тенденция се задълбочи в последните няколко години и от процент между 10 и 15 около 1990 г., сега някои от общините получават субсидия, която прехвърля 50 - 60 на сто от техните финанси. Така че в това отношение мисля, че всички законопроекти са единодушни, трябва да се пристъпи към обезпечаване на общините с приходи, които да гарантират и техните основни разходи.
Един от основните проблеми, които постави сдружението на общините и който, според мен, трябва да бъде решен тук, това е въпросът за събирането на местните данъци и такси. Предложенията са за събирането на местните такси от финансова служба, която да бъде в състава на общините, и на републиканските или данъците, които се определят с решение на Народното събрание, да бъдат събирани от друга данъчна служба. Тук трябва много внимателно да се прецизира и от гледна точка на субектите, които ще бъдат контролирани от съответните данъчни служби и които ще събират тези приходи. Има опасност в една и съща фирма, в един и същи данъчен субект да започнат да влизат твърде много контролиращи и други органи, които събират или формират по някакъв начин данъци и това да попречи на самото събиране на данъците. В този смисъл аз мисля, че общинските съвети и кмета, като изпълнител на бюджета, биха могли да постигнат съответните договорености и на съвсем колегиална основа те да могат да събират чрез органите на данъчната администрация определените данъци и такси.
В заключение мисля, че така, както се оформиха становищата в изказванията на колегите тук, вземайки положителните неща от четирите законопроекта, ние сме в състояние за кратко време да направим добър закон, който да осигури финансова самостоятелност на общините, да регламентира взаимоотношенията между общинските бюджети и Централния републикански бюджет, така че да се избегне излишно трансфериране на средства, които и без това се формират на територията на общините, но след това се прехвърлят тук, а после се връщат обратно под формата на субсидия. Надявам се да постигнем това между първото и второто четене в отделните комисии.
Накрая една бележка: мисля, че тук е игнорирано влиянието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за формирането на този проект, тъй като в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол нито един от четирите проекта не е гледан. Затова предлагам между първото и второто четене да се вземе задължително становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, тъй като има специфични неща, които би трябвало да се имат предвид, без да омаловажавам ролята на колегите от основната комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Давам думата на народния представител Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме много важен въпрос - въпроса за местните финанси. Самият факт, че се внасят четири законопроекта по един и същи проблем показва колко е наболял този въпрос.
От друга страна се радвам, че това ще бъде краят на нашата сесия, тъй като ще имаме възможност да покажем отново реформаторското мнозинство: законопроектите са предложени от различни политически сили, но целят едно и също нещо, те имат много общи неща, което, разбира се, ще облекчи съставянето на един общ консолидиран законопроект от четирите. Всичките проекти искат да развият местното самоуправление, да го укрепят, да развият пълномощията на местните органи на властта. Тази точна регламентация и разширяване на пълномощията естествено ще допринесат за подобряване на финансовата база на местното самоуправление - едно много важно нещо.
В парламента има достатъчно много "общинари", запознати добре с проблемите, които знаят, че досега се работеше много тежко, тъй като бюджетът на общините се подчиняваше на различни подзаконови актове и няколко закона, а това не допринасяше за доброто управление на бюджета. Да не забравяме, че точно общините отговарят за важни социални функции, като управлението на здравеопазването, образованието, благоустройството - все местни проблеми и сегашното състояние беше неестествено, тъй като тяхното финансиране беше строго централизирано. И в четирите законопроекта се предлага да се избегне този недостатък.
Едно мое лично мнение: струва ми се, че трите законопроекта имат по-точното наименование - Закон за местните финанси, а не за местните бюджети. Местните финанси е по-широко понятие, в което се включват и приходите от приватизация, включват се фондове, има извънбюджетни сметки и т.н. Затова ми се струва, че консолидираният проект трябва да се нарича Закон за местните финанси.
Както казах, ако разгледаме четирите законопроекта поотделно, ще видим, че се предлага една децентрализация на бюджетите, за да могат общините сами да разполагат в по-голяма степен с тях. В законопроекта на господин Томов и в законопроекта на господин Ботев това е застъпено много добре. Има, разбира се, много ценни идеи за управлението на финансите на районите и кметствата, което в други проекти не е застъпено. Искам да подчертая, че във всеки внесен законопроект има по един интересен момент, което сигурно ще бъде отчетено при създаването на общия законопроект.
Все пак ми се струва, че в законопроекта на Министерския съвет най-добре е постигнат балансът между самостоятелността на общините, тяхната финансова самостоятелност и състоянието на държавата, тъй като не може да се предполага, че общините ще имат много голяма самостоятелност, ако държавата няма добре балансиран бюджет. Затова обективните критерии, които се предлагат в проекта на Министерския съвет за бъдещото финансиране на общините са нещо много ценно, те носят този баланс.
Но пак повтарям, че във всеки от законопроектите има много ценни черти, които трябва да бъдат внесени в общия законопроект. Примерно, идеята на господин Нинов за прехвърляне на средствата, които не са изразходвани за придобиване на дълготрайни материални активи в следващата година, е нещо много полезно, което трябва да бъде отразено в общия законопроект; или пък постъпленията от стопански единици на територията на дадена община - част от тези постъпления да отива директно в общинските бюджети, без да отива първо в Републиканския бюджет, а след това да се връща в общините като субсидия, което е застъпено и в проекта на господин Цоньо Ботев, и в проекта на господин Томов. Пак подчертавам, че това са интересни идеи, които със сигурност ще бъдат включени.
Затова искам да помоля всички колеги и да ги призова да приемат законопроектите на първо четене. Зная, че основната работа ще бъде в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, но тук има много хора, запознати с общинските дела, които трябва да направят своите предложения, за да изготвим един наистина добър закон, който да ползва всички общини и който отново да ни даде възможност да покажем, че по важните въпроси при нас има национален консенсус. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основно ще се спра да посоча предимствата на Закона за местните финанси, внесен от групата народни представители от Демократичната левица.
Изходната постановка в нашия законопроект е следната: общинските приходи винаги се разглеждат през призмата на понятието "местно самоуправление". В зависимост от това какво съдържание се влага в него, могат да се формулират и изведат финансовите взаимоотношения на общините с централната власт.
Общинските пълномощия, необходими като обем и подходящи като видове, формират философията за приходите за местните бюджети. Тук безспорно има няколко основни неща, които са отчетени във всички законопроекти. Това са местните правомощия и източниците на общинските приходи, които се извеждат от няколко общи хипотези, че всяка власт действа унифицирано, че наличието на специфични местни интереси обуславя съществуването на равнища на управлението под държавното, или че има сфери, в които националните и местните интереси се припокриват. Това е обща философия във всичките проекти, които се внасят тук.
В същото време в тези закони няма спор по две неща, които ние приемаме като парламентарна група: че местната автономия има ограничения и неслучайно са тези закони, ограничени пълномощия в сравнение с тези на държавата, и че централната власт определя обхвата на пълномощията.
Стигаме до основното понятие, към което всички се стремим и мисля, че това се е получило много добре в законопроекта на Демократичната левица - до понятието "децентрализация" и определението на неговите параметри, които ние визираме в нашия закон. Тук ние отиваме до няколко изходни постановки във философията на закона ни: че държавата прехвърля на общините пълномощия по осъществяване на дейности от общ характер, които касаят местната общност; че държавата прехвърля на общините ограничени пълномощия по реализация на дейности също от взаимен интерес; и че държавата прехвърля на общините изпълнението на някои дейности от национален интерес, които са локализирани на конкретна територия. Всички ние, идвайки от отделните региони, знаем за това.
За да може ефективно общината да реализира предоставените й пълномощия, философията на законите и по-специално на нашия законопроект, който подкрепяме от Демократичната левица и мислим, че имаме общи допирни точки с другите законопроекти, но много ясно се отграничава, че ние посочваме начина, по който се получава достъп до адекватни финансови ресурси за едно по-адекватно упражняване на местните финанси в полза на една конкретна местна територия.

Тук ние безспорно отчитаме и това, че държавата трябва да се стреми паралелно с предоставянето на приблизително равни за всички общини условия за набавяне на финансови средства и паралелно с това диференциацията на ресурсната осигуреност на различните територии, така, както, предполагам, всяко правителство се стреми да развива конкретните регионални проекти, които са в полза да се изравни жизненото равнище. По този начин има и диференциация и по отношение на ресурсната осигуреност на различните територии. В чл. 46 на нашия закон ние конкретно посочваме начините за това.
Няколко нови неща, които се визират от нашия закон.
По отношение на дейностите със споделена отговорност. Това е нова философия, която се визира в нашия закон. И тук е най-голямото досега разминаване между общинските пълномощия и задължението да се финансират тези дейности.
Не на последно място, ние даваме няколко конкретни практически решения по така наречения и практикуващ се в европейския свят и във философията на местното самоуправление кеш мениджмънт, който включва контрола и директното управление на наличните средства, така че навреме да бъдат покривани всички преки задължения. Ние посочваме няколко основни стъпки - и прогнози за приходите, и мобилизация на наличните средства, и усъвършенстване на отношенията с банките, и повишаване качеството на инвестициите, и паралелно с това задължително подобряване на текущата отчетност.
По отношение на връзките с банките в тази сфера започна една дейност, разбира се, с опита на Столичната община и на някои сега прохождащи дейности от другите общини. Но мисля, че в нашия законопроект се дават много точни и ясни постановки за този кеш мениджмънт.
Не на последно място, ние в глава пета много добре даваме финансовите взаимоотношения с другите лица. Тук даваме възможност и за създаване на фондове и дружества, които да работят заедно с общината на принципите на частния предприемачески бизнес, или дейностите на общината, които да дават нейните предимства, които да са насочени към конкретни инвеститори, към общинските имоти, към конкретния гражданин на конкретната територия.
Затова, водейки се от нашите основни опорни точки в този закон, ние имаме три основни постановки - че посочваме допълнителните източници, че подобряваме ефективността и ефикасността на общинските дейности на базата на финансовия мениджмънт и че намаляваме обема на дейностите чрез по-голямото използване на частното участие в предоставянето на общински услуги и използването на недържавните ресурси.
Затова аз мисля, че, разглеждайки внимателно всички закони, една основна база за бъдещия законопроект ще бъде законопроектът на Демократичната левица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Следващият оратор е господин Иван Георгиев Иванов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганите законопроекти регламентират значими обществени отношения и заради това са актуални и навременни.
Първо, бих искал да кажа няколко думи относно формулировката на закона. Считам, че наименованието на закона, а именно "Закон за устройството на общинските бюджети" е най-правилно, защото първо, така ще се постигне единство и съответствие със законовата база в страната по отношение на устройството на бюджетния процес на различните нива на управление, като в същото време се използва и единна терминология. Има се предвид вече приетият и действащ Закон за устройството на държавния бюджет, още повече, че § 6 на Преходните и заключителни разпоредби на последния закон гласи: "Устройството на бюджетите на общините се урежда с отделен закон".
Второ, от финансово-икономическа, а също така и от теоретична и практическа гледна точка като понятия са значително по-широкообхватни от бюджета, тъй като включват и редица парични потоци, които, от своя страна, не се материализират само единствено в бюджета на страната или респективно в бюджетите на общините. Тук не става въпрос за извънбюджетните средства, материализирани в съответните извънбюджетни сметки, които в известна степен допълват бюджетите на съответните управителни органи. Следователно при приемането на закона би трябвало да се търси именно разграничението между отделните икономически категории и тяхното материализиране на различни йерархични нива, на които се проявяват
Относно структурата и възможностите за прилагане на закона. Законопроектът, с който се организира устройството на бюджетния процес, свързан с местното самоуправление, трябва да урежда съответната материя кратко, ясно и всеобхватно, без да се стига до детайли в определени моменти, тъй като последното предполага постоянна и непрекъсната корекция в зависимост от действието на различни фактори и най-вече политиката на държавата във всеки конкретен времеви отрязък. Тя по същество намира своя материален израз в Закона за държавния бюджет като икономическа програма на всяко правителство. Следователно всеки устройствен закон трябва да има характер на акт, който да се прилага в относително продължителен период, независимо от конкретната икономическа ситуация в страната. Така се дава възможност за неговото правилно прилагане и най-важното, постигане на необходимата и целенасочена финансова стабилност и дисциплина. В закона не е необходимо да с изброяват детайлно всички приходи и разходи, а те да се систематизират и класифицират на определена основа, като се спазва приетата бюджетна класификация.
Няколко думи за разпределението на данъчните приходи между държавния бюджет и бюджетите на общините.
В Закона за устройство на общинските бюджети не могат и не трябва да се конкретизират процентни съотношения за разпределение на държавните данъци между бюджетите на централната и местната изпълнителна власт. В страните с развита пазарна икономика изпълнителната власт предлага, а законодателната приема определени граници, в които част от държавните данъци могат да се преотстъпват в приход на местните бюджети. Тези общи ограничителни мерки са валидни и за държавите, в които автономността на местната администрация е реалност и не пречат да се прилагат принципите на демокрацията, а напротив, подпомагат нейното развитие. Самите граници, в които се преотстъпва даден държавен приход, например данъка върху печалбата, се конкретизира в съответния данъчен закон. Същото се отнася и за останалите държавни вземания, регламентирани в съответните закони. Конкретният размер на преотстъпените приходи може и се регламентира със Закона за държавния бюджет, приеман ежегодно от законодателната власт. Това не пречи при приемането на макрорамката на бюджета на местната администрация предварително да се конкретизират онези параметри, в които се осъществява преразпределението на отделните държавни приходи с цел да се постигне максимална яснота при съставянето на общинските бюджети.
От казаното може да се направи следният извод - конкретизирането на посочените по-горе параметри за регулиране на разпределението на държавните вземания между бюджетите на различни нива на управление не може и не трябва да са предмет на закон, какъвто е предложеният Закон за устройство на общинските бюджети, тъй като това неминуемо ще доведе първо, до неговото постоянно ремонтиране и второ, до непълното реализиране на принципите на местното самоуправление и неточност при съставяне на бюджетите на съответните нива и в крайна сметка ще рефлектира върху бюджетната дисциплина.

Относно извънбюджетните сметки на общините и начина за тяхната организация. В устройствения Закон за общинските бюджети би трябвало да се приеме ограничителен режим по отношение на извънбюджетните сметки. Необходимо е броят им да бъде сведен до минимум. Целта е: първо, да се осъществява по-пълен контрол при набирането и разходването на средствата, като не се дава възможност за преливане на средства от тях за финансиране на бюджетни дейности; второ, осигуряване на единство на общинските бюджети като необходимо условие за спазване на финансовата дисциплина; и трето, целево разходване на набираните средства и възможност за закриването им при изпълнение на програмите, за които те са открити.
Няколко думи по отношение на балансираността на общинските бюджети. Принцип, който считаме, че трябва да залегне в устройствения закон е: общинските бюджети не могат да приключват с дефицит. Временните касови разриви могат да се покриват със заеми, отпуснати от търговските банки и Държавна спестовна каса, както и заеми, отпуснати от други общини. Заемите, ползвани от финансовите институции, в случая са краткосрочни по своя характер и общината би трябвало да прибягва към подобна стъпка, когато съществува реална възможност те да бъдат погасени в рамките на съответната бюджетна година. Естествено е те да бъдат надлежно обезпечени.
Общините могат да емитират при определени условия и общински ценни книжа в български лева и такива, деноминирани във валута, различна от националната.По принцип средствата, получени в резултат на пласирането на общински облигации, трябва да се използват за покриване на капиталови разходи на общините. Така ще се регламентира изискването за погасяване на лихвите и главниците в регламентираните срокове. С други думи, ако емисията на общински ценни книжа е със срок, надхвърлящ бюджетната година, би трябвало да се осигурят възможности за погасяване на текущите задължения, лихвите и главницата от доходите, които ще погасят в резултат на направените инвестиции.
При определени условия, с цел покриване на временен недостиг на бюджетни средства, вместо банков кредит общините могат да емитират и краткосрочни облигационни заеми при следните условия:
1. падежът на заема да предхожда края на бюджетната година;
2. разходите по емисията, плюс съответната лихва, да са по-ниски от предлаганите лихви и комисионни от съответните финансови институции;
3. да съществуват реални приходоизточници за погасяване на облигационния заем.
По отношение на предложението за съществуване на общинска данъчна администрация. Считаме, че създаването на административни органи, на които основна задача е събирането на приходи от местни данъци и такси, е неприемливо и излишно, особено при наличието на вече съществуващи институти, осъществяващи дейностите по събирането на държавните и местните вземания.
Могат да се посочат редица допълнителни аргументи, като:
1. разводняване на пълномощията на данъчната администрация е реална възможност от липса на необходимите информационни връзки между тях;
2. изкуствено увеличаване на административния персонал и необходимост от допълнителни разходи и осигуряване дейността на общинската данъчна администрация;
3. дублиране на дейности, особено като се има предвид изграждането на единна държавна система на данъкоплатците;
4. съмнявам се, че особено малките общини ще могат да окомплектоват кадрово и технически тези служби.
И накрая, считам, че предложените законопроекти имат своите достойнства и могат да бъдат приети на първо четене от парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Георгиев.
Следващият оратор е господин Руси Статков. И накрая господин Цоньо Ботев, с който се изчерпва списъка на заявителите да вземат думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! На път сме за пореден, така да се каже, път да финализираме един законопроект или група законопроекти по определена материя, която е обсъждана многократно през последните години.
Разбира се, тук бих искал още в началото да започна с това, което изразиха и повечето от колегите, че в предоставените ни законопроекти, за съжаление, аз не виждам вносител от Министерския съвет и от една от парламентарните групи, но в тези законопроекти ние имаме голямо сходство - близо 80 на сто, в разпоредбите. Мисля, че именно това дава основание и на Комисията по местно самоуправление да даде такава препоръка за гласуването им по принцип.
Заедно с това стоят открити няколко големи въпроса, които трябва да бъдат решавани между първо и второ четене, за да може наистина да се направят повече крачки напред по решаването на тези проблеми и, естествено, уреждането им със съответните законови разпоредби.
За какво става дума? На първо място, тези разпоредби трябва да бъдат в пълно съответствие с Конституцията на страната и с ратифицираната и утвърдена в парламента Харта за местно самоуправление. Или по-скоро тази степен все по-пълно да бъде, така да се каже, достигана.
Ние и днес с тези законопроекти, или по-скоро с изключение на законопроекта на господин Стефан Нинов, не се доближаваме до един предмет на закон, който всички ние лансираме, а именно: предмет в съответствие с Конституцията, за местните финанси. Защото в Конституцията е записано, че освен общината като самоуправляваща се основна административна единица, има и други, които ще бъдат създавани със закон, а заедно с това там именно, в Конституцията, е въпросът и за областите.
Ние знаем, че има разговори за следващо развитие на реформата и съответно във времето даване на възможности за самоуправление и на единици над общината или вътре в нея. И тук стои въпросът какъв ще бъде предметът на нашия закон, който ще излезе на второ четене - дали този предмет ще урежда само устройството на общинските бюджети. Защото, тук се говори вече от някои от колегите, местните финанси не са само общински бюджети, те не решават въпроса въобще за потоците за финансови средства, които се използват в рамките на местното самоуправление.
Аз повтарям, в този смисъл на местни финанси най-добър е предметът, който посочва господин Нинов, защото той се стреми да уреди финансовите отношения не само на общините, кметствата и районите, а и взаимодействието им с държавата, с другите обществени структури, с физическите и юридическите лица. Докато, забележете, сравнявайки ориентацията на другите законопроекти, там има стесняване на този предмет.
Така че ние сме длъжни за времето между двете четения да дадем отговор на този въпрос, да намерим своите основни стълбове на тази философия, която ще възприемем.
И по-нататък. Струва ми се, че това трябва да стане наистина в пълно съответствие и вече наистина внимателно вглеждане във всички други закони, които приемаме. Защото тук се изтъкна като принципна бележка от основната комисия, че законопроектите трябва да бъдат съобразени с данъчните закони. Това не е достатъчно. Това е необходимо условие, но не е достатъчно, защото става дума за функции, които се делегират в други закони или законопроекти на общините. Например ние гледахме въпросите за здравното осигуряване. В проекта на Министерския съвет има делегиране на функции за заплащане на здравноосигурителната вноска на безработните, които не са на борсата, с помощи или с обезщетения. А това са много хора, това е огромен ресурс! И този ресурс, за съжаление, ще бъде постоянен, той няма да бъде само една или две години в условията на борда или в рамките на 4-5 години.
Ето защо аз мисля, че много прецизно, много прецизно трябва действително като цяло да огледаме действащото законодателство и тези закони, които имат отношение към тази материя, за да няма ремонти непрекъснато и противоречия със законодателството.
Ще дам още един пример. В закона на правителството, например, се нарушава трудовото законодателство. Може би да звучи елементарно, но когато се определя трудово възнаграждение, то този, който сключва трудовото правоотношение като страна, го и определя, има това право. И ако е уместно общинският съвет да определя възнаграждението на кмета, то не е уместно на общинската администрация, например, това да го прави общинският съвет. Трябва да го прави кметът, който подписва този договор.
Разбира се, тези неща ще бъдат изчиствани, ще кажете, че ще бъдат изчистени, но те не са само в този пример. Просто се стремя да обърна внимание на всички колеги, че нещата са действително много по-сложни в синхронизирането на тези норми.
Защото, не е достатъчно само да обобщим натрупания практически опит и да го реализираме в тази разпоредба, а ние трябва да направим закон, който да гледа и по-напред.
Що се касае до основните въпроси, за които много от колегите говориха и по които трябва да има коментар, на първо място са възможностите наистина финансово общините да решават определени функции. На мен ми се струва, че Конституцията е ясна в това отношение - чл. 41 говори специално за общините, тъй като там е посочен въпросът за общинските бюджети, а в ал. 2 казва, че постоянните финансови източници на общините се определят със закон. Следователно, ние ако можем да направим някаква крачка между двете четения, е тази - да посочим такива постоянни и да потърсим законодателно решение, както и да ги запишем. И това да бъде новото, което ще се даде като възможност за приходи.
Що се касае до новото начало, ние не трябва да преиграваме с тази фраза, а по-скоро да търсим отговор на проблемите, без да си играем с думите. Аз именно затова призовавам всички, тъй като има опит в рамките на посочените варианти в законопроектите просто да бъдат изписвани неща, които реално няма да имат покритие. Много се спекулираше, например, и ние се подадохме на това - да се запишат цифри по-високи от 50 на сто от сега разпределения данък общ доход. Създаде се настроение не само в този парламент, но и в предишния и между общините. И, разбира се, и едната, и другата страна има своите аргументи, но тези неща не могат да продължават само в сферата на словесните престрелки, трябва да намерят конкретен и реален израз, защото в края на краищата и другият проблем - да се делегират функции на общините, без да има за тях финансови средства, без да имат такова покритие, това е, меко казано, прехвърляне на топката незаконно.
И ще продължа с още нещо в тази връзка. Мисля, че ние трябва да намерим принципно решение на един проблем, който за съжаление не само тази година, а и през следващите, ще го има от гледна точка именно и на функциите - за възможностите на така наречената местна изпълнителна власт или местния Министерски съвет, в лицето на кмета като възможности да се решават оперативно възникващи проблеми със заплащането на конкретни финансови разходи.
В законопроекта, например, на правителството това не е дадено по добър начин. Просто се създава една система, която е много утежнена и не дава възможност оперативно да се реагира. Същевременно в Конституцията е записано, че кметът е, така да се каже, изрично е изведено това - изпълнителната власт и ние трябва в духа на Конституцията да потърсим такова решение, което наистина да му даде възможности, разбира се, без да стеснява правомощията на общинския съвет. За мен този въпрос е принципен и ние действително трябва да намерим решение, което, стъпвайки на Конституцията, да отговори на решаването на тези проблеми, които - повтарям - ще възникват и в следващите години в тази връзка.
И тук, разбира се, въпросите на здравеопазването, на образованието и доколко определените услуги ще се финансират централизирано, ще се контролират тези разходи централизирано, доколко в рамките на местното самоуправление ще се заплаща, ще се контролира. Защото в края на краищата знаем какви са в момента реалните проблеми в това отношение. И се получава така, че или липсва контрол за разходване на средствата поради тези неуредици, или същевременно липсват средства, а същевременно има натоварване с функции и отново несподелена или прикрита отговорност.
Ето по тези неща ние трябва ясно и конкретно да намерим отговор.
И тук се спомена за Бюджетната комисия, че не е обсъждала тези законопроекти като сериозен проблем. И аз споделям това, тъй като става дума за въпроси, които действително имат строго специфичен характер, финансов характер - например тези въпроси, които са поставени за заемите, за възможностите на общините да емитират облигации, ценни книжа. Доколко тези въпроси се вписват в проблемите, които решаваме днес, доколко те ги решават от гледна точка на перспективата?
Например въпросът за вътрешния дълг, въпросът, ако щете, и за външния дълг, тъй като, давайки правомощия на общините да правят тези заеми, ние трябва да държим сметка, че те не са държава в държавата, че те натоварват вътрешния дълг или от друга гледна точка, че решават или натоварват и външния. Ето за това на мен ми се струва, че проектът на господин Стефан Нинов в тази посока е направил сериозна крачка и дава такива отговори. Разбира се, това не е окончателното, но ми се струва, че на него може да се стъпи и в Бюджетната комисия да се намери по-добро решение и да помогнем на водещата комисия, за да може действително в тази насока, давайки такива права на общините, да не си отворим сериозни проблеми.
И в заключение - струва ми се, че, говорейки отново за данъчните закони, за реформите в данъчното законодателство, не можем да пренебрегнем факта за възможностите на кметствата и на другите структури да имат бюджети или да нямат. Ако те ще имат бюджети, това означава, че те трябва да имат структури, които да събират средства. В сега действащото законодателство средствата, които се събират - всички средства почти - 100 на сто,са на ниво община. В правителствения законопроект се говори за бюджети на отделното кметство. Ами, не може да има такъв бюджет при положение, че няма никакви средства, самостоятелно събирани, а всичко е субсидия, тоест, ако тази идея действително я има, то ние трябва в Закона за данъчната администрация и конкретно това, което в момента върви и вълнува много от колегите не само от левицата, а именно от една страна ефективност, подобряване работата на тази администрация, и от друга страна, в съответствие с другите закони, да бъде решено по най-добрия начин.
Защото не може, господин Благой Димитров, в Девня да се закрива данъчната служба и да се прави данъчно бюро, по-ниска категория, да се закрива и в моя избирателен район и да говорим за това, че ще формира ниво на самоуправление и да се търсят местни приходи и т.н.
Не можем да говорим още по-малко за тези бюджети, за които се споменава в правителствения законопроект - например, бюджети на населени места и на кметства.
Аз още веднъж съжалявам, че няма представител на Министерския съвет, защото може би ще отговори на тези въпроси и какво са имали предвид. Съжалявам също така, че колегите от една от парламентарните групи ги няма, когато предлагаме определени неща, защото тези неща очевидно тук трябва да бъдат обсъдени и между първо и второ четене да се даде възможност може би с по-широк мандат не само, повтарям, на водещата комисия, а и на Бюджетната, да бъдат отстранени, да бъдат намерени най-добрите решения.
Аз ще подкрепя всички законопроекти, надявам се, че и колегите ще направят това, по принцип на първо четене, но считам, че освен тези принципни въпроси, за които говорих, има и други и ние сме длъжни между двете четения да ги отстраним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
И последния записал се оратор е господин Цоньо Ботев.
Господин Ботев, имате думата.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам не толкова да говоря за качествата на един или друг законопроект, а да ви обърна внимание на нещо друго, много по-важно.
Преди десетина дни у нас беше делегация на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа, на които им направи много добро впечатление, че в българското Народно събрание са постъпили четири законопроекта за местните финанси, от които три от различни парламентарни групи.
За тях това е един много важен знак, че България наистина върви по пътя на демокрацията и че има такъв плурализъм, какъвто те го разбират. Още по-важно е, че тези различни законопроекти, заедно със законопроекта на Министерския съвет, в много голяма част от текстовете си застават зад едни и същи позиции, имат една и съща философия. И точно в това е може би най-голямото постижение на българското Народно събрание по отношение на Закона за местните финанси.
Аз не искам да твърдя, че това ще бъде един идеален закон, който ще приемем в края на краищата, не си правя такива илюзии, защото ние живеем в едно толкова динамично време и толкова бързо се променят нещата, че ще сме длъжни след една година, две, или три да направим необходимите поправки и в този закон, който ще приемем в бъдеще, защото знаете, че освен тези проблеми, които бяха изложени от мои колеги, ще настъпят и други, много важни промени по отношение на дейностите, които ще имат общините.
Точно затова ние сега сме длъжни да приемем един закон за местните финанси или за общинските бюджети, мисля, че няма нищо лошо да се казва за общинските бюджети, тъй като това съответства на Закона за устройството на държавния бюджет като заглавие, който да реши проблемите на общините на настоящия етап.
Аз наистина се съгласявам с някои от аргументите, че не можем в момента да запишем такива стойности за преотстъпените средства от данъци, защото с новия закон, който приехме, при който се разширява кръгът на онези юридически и физически лица, които плащат патентен данък, се получава невъзможност да направим една правилна преценка за тежестта и за относителния дял на тези данъци.
Бих могъл да кажа, че на този етап, а и в много страни, наистина събирането на данъците е централизирано и, ако трябва нещо да се подобри, това е взаимоотношението между данъчните служби и общините.
Могат да се кажат още много неща в подкрепа на онези идеи, които ни предлага Министерският съвет, като съобразени с целия пакет от закони, които приехме през есенната сесия, включително и със Закона за държавния бюджет. Но в същото време не мога да отрека, че и в четирите законопроекта наистина има ценни идеи и постановки, които ние не трябва да пренебрегваме. И затова ви моля да подкрепим и четирите законопроекта на първо гласуване, като ви убеждавам, че членовете на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството са в състояние да ви предложат един законопроект, който действително да реши проблемите на общините по отношение на техните бюджети и който да бъде част от онова законодателство, от което България се нуждае на този етап. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ботев. Приключваме разискванията. Моля квесторите да поканят народните представители, които са вън от залата, защото предстоят четири гласувания.
Ще поставя на гласуване четирите законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Моля да гласуваме за Закона за местните финанси, който е пръв в поредността на постъпването. Той е внесен от господин Александър Трифонов Томов.
Гласували 202 народни представители: за 196, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът за местните финанси, внесен от народния представител господин Александър Томов, е приет на първо четене.
Вторият законопроект това е законопроектът за местните финанси, внесен от народния представител господин Цоньо Георгиев Ботев. Поставям същия на първо гласуване.
Гласували 206 народни представители: за 205, против 1, няма въздържали се.
Законопроектът за местните финанси, внесен от народния представител господин Цоньо Ботев, е приет на първо четене.
Третият законопроект това е законопроектът за местните финанси, внесен от господин Стефан Марков Нинов и група народни представители. Моля да гласуваме за него.
Гласували 200 народни представители: за 176, против 5, въздържали се 19.
Законопроектът за местните финанси, внесен от господин Стефан Марков Нинов и група народни представители, е приет на първо четене.
Четвъртият законопроект това е законопроектът за устройството на общинските бюджети, внесен от Министерския съвет. Моля да гласуваме за него.
Гласували 203 народни представители: за 170, против 1, въздържали се 32.
Законопроектът за устройството на общинските бюджети, внесен от Министерския съвет, е приет.
С това дневният ред или по-точно казано програмата за работа на Народното събрание за тази седмица е изчерпана.
Не за да правя статистика, само ще си позволя да обявя три цифри: Народното събрание в тази си сесия, която утре ще приключи, е приело 52 законопроекта, от които 14 ратификации, 21 закона за изменение и допълнение на закони и 17 нови закона. Мисля, че това никак не е малко и можем да бъдем доволни от така свършената работа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Утре остава само парламентарният контрол. Поради това, че ще има срещи с делегацията на ПАСЕ, ще започнем нашата работа в 11 часа с парламентарен контрол.
Утрешното заседание ще започне от 11 часа.

1. Министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител господин Осман Октай.
2. Заместник министър-председателят и и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Златко Златев и на актуален въпрос от народния представител Кирил Йорданов.
3. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев ще отговори на: актуален въпрос от народния представител Петър Димитров и актуален въпрос от народния представител госпожа Елена Поптодорова.
4. Министърът на културата госпожа Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов ще отговори на: актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов; актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов; питане от народния представител Руси Статков; питане от народните представители Георги Агафонов и Арлин Антонов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: заместник министър-председателят и и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на питане от народния представител Димитър Луджев; министърът на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.
И последното съобщение - утре и в събота има срещи на парламентарните групи с делегацията на ПАСЕ. Срещите са определени така:
Утре, петък, от 9,00 ч. в зала "Запад" ще има среща с Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група "Народен съюз - БЗНС, ДП".
От 10,00 ч. утре ще има среща с Парламентарната група на Демократичната левица - също в зала "Запад".
Утре от 12,00 ч. ще има среща с Парламентарната група на ОНС - в зала "Запад".
На 20 декември сутринта от 11,30 ч. ще има среща с Парламентарната група на Евролевицата, в зала "Запад".
Утре, 19 декември от 12,00 ч. ще има среща с независимите народни представители.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
    Александър Джеров
              Благовест Сендов

Секретари:
Анелия Тошкова
Атанас Мерджанов