Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Атанас Мерджанов и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. Вносител - Министерският съвет.
Вчера беше съобщено, че другият внесен законопроект по тази материя от народния представител Веселин Бончев е оттеглен.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по енергетиката и енергийните ресурси, господин Кирил Ерменков да изнесе доклада. Има и становище на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по енергетика и енергийни ресурси

ОТНОСНО:    законопроект за енергетиката и енергийната ефективност.

На две редовни заседания, проведени на 21 и 28 октомври т.г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди проект на Закон за енергетика и енергийната ефективност № 802- 01-53, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 1998 г., и проект на Закон за електроенергетиката от народния представител Веселин Бончев, който чухте вече, че беше оттеглен.
На заседанието присъстваха председателят на Комитета по енергетика господин Иван Шиляшки, заместник-председателите и юридически съветници на комитета, председателят на Националната агенция за енергийна ефективност господин Георги Стоилов, госпожа Новкиришка от отдел "Правен" при Министерския съвет, госпожа Николова от отдел "Правен" при Народното събрание, представители на синдикатите и други обществени и професионални организации.
От името на вносителя, господин Шиляшки, господин Стоилов и госпожа Новкиришка представиха философията и структурата на внесения от Министерския съвет законопроект. Законопроектът урежда цялостно обществените отношения в енергетиката, като дефинира държавното управление и регулирането в електроенергетиката, топлоснабдяването, газоснабдяването, енергийната ефективност и възобновяемите източници. Осигурява развитието на българската икономика в контекста на общата икономическа реформа и оползотворяването в максимална степен на възможностите на страната за собствено производство на енергия и енергоносители.
Законопроектът възприема основни принципи на Директивите на Европейския съюз, Бялата книга за присъединяване на страната към Европейския съюз и ратифицирания договор към Европейската енергийна харта и в голяма степен общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и природен газ, чрез което се създават условия за развитие на национален енергиен пазар, основаващ се на конкурентност, равнопоставеност и прозрачност. Насърчава използването на възобновяеми енергийни източници и повишаването на енергийната ефективност. Въвежда вещно-правен режим на енергийните обекти и законова регламентация на сервитутните зони около обектите. Предлага създаването на Регулаторен орган, чийто основен приоритет е балансиране интересите на производители и потребители. Регламентира планирането в енергетиката, която като система влияе пряко на националната икономика и най-пряко засяга интересите на потребителите и жизнения стандарт на гражданите. Отделя специално място на енергийната ефективност като предпоставка за намаляване на енергоемкостта на брутния вътрешен продукт и за насърчаване използването на енергийните източници. Урежда участието на местните и общински власти в дейностите по снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ и дейности, свързани с повишаване на енергийната ефективност.
Участниците в дискусията оцениха предложения законопроект като твърде необходим и навременен и считат, че приемането на такъв закон ще активизира процеса на приватизация, ще способства за създаване на енергиен пазар и ще стимулира привличането на инвестиции в отрасъла.
За по-ефективното приложение на закона в практиката е необходимо да бъдат прецизирани и някои текстове, което би подобрило закона. В този смисъл бяха направени следните бележки:
1. Да се уточни наименованието на държавния орган за енергетика и енергийни ресурси в съответствие с Конституцията и приетия от Народното събрание Закон за държавната администрация, а също така и да се прецизират функциите и задачите му.
2. Да се уточнят функциите, правомощията и съставът на регулаторния орган. Да се създадат необходимите предпоставки за ефективен обществен контрол и прозрачност при ценообразуването в енергетиката, както и за равнопоставеност на производителя и потребителя.
3. Да се прецизира предлаганият лицензионен и разрешителен режим, като се създадат точни и ясни критерии за издаване, отказ, изменение, допълнение, спиране и прекратяване на разрешенията и лицензиите; уточняване съдържанието на лицензията и определяне на срок за издаване на разрешенията.
4. Да се прецизира вещно-правният режим по отношение на терените за изграждане на нови производствени мощности и хранилища за съхранение на природен газ.
5. Да се съобразят разпоредбите на законопроекта с разпоредбите на действащия Закон за използване на атомната енергия за мирни цели, отнасящи се до фондовете "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация".
6. Да се съкрати срокът за издаване на подзаконовите нормативни актове по приложението на закона, за да не се блокира действието на закона.
7. Да се уточнят тези текстове от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, които не съответстват на принципа на равнопоставеност.
8. Да бъдат отразени адекватно в закона условията и изискванията на Директивите на Европейския съюз за енергетиката.
9. Да се предвидят конкретни текстове за икономическо стимулиране за постигане на енергийна ефективност и съответно намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт.
10. В предложения законопроект липсват разпоредби относно въгледобива като неразделна част от българската енергетика.
На редовното заседание на Комисията по енергетика и енергийни ресурси на 4 ноември т. г. представители на Световната банка запознаха народните представители с доклада на мисията в частта "Енергетика" и споделиха своето становище и препоръки към проекта на Закона за енергетика и енергийна ефективност по отношение на:
- изясняване на разпределението на функциите за определяне на енергийната политика и критериите за лицензионния и разрешителен режим;
- определяне на пазарната структура и разрешаване на достъпа на трета страна за правоимащи клиенти и необходимите гаранции за недопускане на ценова дискриминация;
- гаранции за прозрачност и справедлива законова процедура;
- включване на предложенията за изменение в законопроекта.
Комисията приема принципните препоръки на Мисията на Световната банка и ще предложи да бъдат отразени в законопроекта.
Внесеният законопроект за електроенергетиката № 54-01-113 от 4 декември 1997 г. от народния представител Веселин Бончев е оттеглен официално вчера от вносителя, като се възприе становище всички подходящи текстове от него да бъдат инкорпорирани в частта по електроенергетиката на разглеждания законопроект при второто четене.
След проведената дискусия Комисията по енергетика и енергийни ресурси
Р Е Ш И:
Приема по принцип предложения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за енергетиката и енергийната ефективност, внесен от Министерския съвет.
Решението е взето с 9 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Становището на Комисията по икономическата политика ще прочете господин Благой Димитров.

ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:
"Становище
по Законопроект № 802-01-53 от 6.Х.1998 г.
за енергетиката и енергийната ефективност,
внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 28 октомври 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност.
Законопроектът урежда цялостно обществените отношения по държавното управление и регулиране на енергийния отрасъл, правата и задълженията на правните субекти при производството, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия и природен газ. Той създава условия за развитие на конкурентен пазар в енергетиката, за повишаване на енергийната ефективност, за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници, за балансирано енергийно развитие и енергийна сигурност на страната.
Законопроектът е синтез на правната уредба за трите основни подотрасъла на енергетиката - електроенергетика, топлоснабдяване и газоснабдяване, а също и на енергийната ефективност, която е свързана и с други отрасли на националната икономика.
Законопроектът е разработен в съответствие с директивите на европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ. В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за целесъобразността от въвеждане на модела на единствения купувач като средство за преструктурирането на отрасъла, за лицензионния и разрешителен режим, за прецизиране функциите и правомощията на регулаторния орган и за необходимостта от по-ефективна защита на потребителите на електро- и топлоенергия.
Комисията по икономическата политика счита, че приемането на Законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност ще доведе до успешното реализиране на структурната реформа в енергетиката и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическа политика господин Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания по законопроекта.
Думата има заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, докато другите се решат на своите фундаментални изказвания по законопроекта, за който са се готвили, искам да направя само две бележки.
Най-напред в раздел първи "Органи за управление" в чл. 3 се казва: "Енергийната политика на страната се разработва и провежда от държавен орган по енергетика и енергийни ресурси..." По-нататък, в глава трета се казва, че се създава държавна комисия за енергийно регулиране и че тази държавна комисия е държавен орган. Става ясно, че това е същият този държавен орган, за който се говори в чл. 3.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Друг е.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако е друг, или трябва да се каже в множествено число, че се създават държавни органи, или трябва да се каже: единият държавен орган е един, а другият държавен орган е друг, защото като се каже "държавният орган", се разбира този, който е дефиниран в единствено число.
Втората ми бележка е свързана с чл. 12, където се казва, че комисията е колегиален орган и се състои от седем членове, от които трима икономисти, двама юристи и двама инженери. Смятам, че тази регламентация е много стриктна и изключва една специалност, която в енергетиката е от изключително значение - това са физиците. Особено в атомните електроцентрали компетентността на физиците е от изключително значение и смятам, че тя не трябва да се изключва. Може би тази регламентация трябва да се формулира като се включват седем членове, на които да се укаже от каква област те трябва да имат висше образование: висше образование по икономика, по право, инженерни специалности или физика. При това не всеки инженер е компетентен в тази област. Има различни видове инженерство, а тук е много широко казано. А физиците са изключени, което смятам, че е съвсем неправилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Нансен Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този закон безспорно е необходим и не само, защото такива са изискванията на Европейския съюз за хармонизиране на правната уредба на енергетиката, но и защото България и нейната енергетика неминуемо ще станат част от една обща европейска система. Сега е недопустимо положението, когато нашият брутен вътрешен продукт е 4 - 5 пъти по-енергоемък, отколкото продуктът на развитите европейски страни. Това е още по-непростимо, когато става въпрос за една относително бедна страна.
Когато говорим за енергийната ефективност, не трябва да се разбира главно административната страна на този въпрос. В сега представения законопроект, който поначало е изключително полезен и необходим, като че ли се залага главно на тази страна - администрирането на процеса, а енергийната ефективност на един комплекс са поне няколко елемента. На първо място - производството. Тук безспорно е необходима една диверсификация на източниците и включването на една цялостна система от разнообразни източници, което ще намали зависимостта на страната ни от външни източници. Особено важна тук е ролята на възобновимите енергийни източници.
Второ - снабдяването. Аз мисля, че в един закон като този трябва да има текст, в който изрично да се предпазва системата от едностранна зависимост и да се осигури внос от поне няколко източника на съответно приемливи, изгодни цени и условия.
На трето място, това е управлението на производството и снабдяването. Като че ли тук законопроектът е най-обширен, най-обстоятелствен. Струва ми се, че още малко трябва да се засили един момент, който е свързан с премахването на монопола, като много пъти ние под демонополизация разбираме просто приватизацията или структурната реформа в енергетиката, а това не е така, защото редица страни и то малки европейски страни са тръгнали по линия на окрупняване на своето енергопроизводство и в същото време при нормални конкурентни условия. Именно тази демонополизация ще доведе не само до по-ниски относителни цени на електроенергията, но и до стремеж за техническо преоборудване, за техническо усъвършенстване на целия отрасъл.
И накрая в този комплекс е много важно рационализирането на потреблението - въвеждането на енергоспестяващи технологии и съответно енергоспестяващо потребление. Струва ми се, че тук би могло да се заложи един текст за особени данъчни преференции на тези, които използват или развиват възобновими източници и енергоспестяващи технологии и форми на потребление. Това е нещо, от което нашата страна изключително много страда. Има изчисление например, че само с една масирана акция за подобряване на уличното осветление с енергоспестяващи източници на осветление може да се постигнат значителни икономии в това отношение.
В закона като че ли отново има една носталгия по старото централизирано решаване на въпроса. В много от членовете на предложения закон се залагат принципи, които не са съвместими с една пазарна икономика. Например, има един текст, съгласно който средствата за търговско измерване на електроносителите стават собственост на лицензианта, без да се спомене, че има вече редица такива, които са построени или които са собственост на определени потребители. Как ще стане това нещо, на каква база? Какво значи "безвъзмездно отстъпване право на строеж" за енергомощност и т.н.?
Глава пета на закона е много обща. Тя се нарича "Задължения към обществото". Тя има декларативен характер, недействен характер.
Изобщо, понеже времето ми е ограничено, поради една така, абсолютно безсмислена, според мен, поправка в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - за независимите депутати да се дават до 5 минути, което считам че е една силна дискриминация, аз ще си позволя на второ четене да представя редица бележки.
Бих призовал господин председателят да даде повече време между първото и второто четене, тъй като законът е изключително важен, а има редица неща, които трябва да се доработят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата народният представител Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че не е нужно да се убеждаваме колко е необходим един закон, който да урежда обществените отношения в областта на енергетиката. Този закон закъсня доста, според мен. По него работиха няколко правителства, доста специалисти в Комитета по енергетика, преди това в Министерството на енергетиката и най-после достигна до пленарна зала.
Аз, както заявих в Комисията по енергетика и енергийни ресурси и в Комисията по икономическата политика, свързвам този закон с приетата програма за национална стратегия за развитие на енергийния отрасъл до 2010 г. Основните цели, които си поставя тази програма, са: първо, непрекъснато и сигурно задоволяване на енергийните потребности на страната с минимални разходи за обществото; второ, гарантиране на ядрената безопасност - тя не е предмет на този закон, разбира се, тя е предмет на друг закон - Законът за използване на атомната енергия за мирни цели; трето, повишаване енергийната независимост на страната ни; четвърто, повишаване на енергийната ефективност; пето, развитие на вътрешния конкурентен енергиен пазар и шесто, интегриране на българската енергийна система и енергиен пазар към европейските.
Тук всеки от нас, преди да гласува на първо четене този законопроект, би трябвало да си зададе няколко въпроса: първо, дали създава предпоставки и гарантира ли този закон условията за постигане на тези цели. А специалистите, които познават сегашното състояние на енергетиката, четейки този закон и знаейки стратегията на правителството за развитие на енергийния сектор, как виждат в бъдеще модела на енергийната система в една по-близка перспектива, каквато е заложена в стратегията "2001 година", в един средносрочен план - 2010 г. И, разбира се, трябва вече да се мисли, както много развити страни, така и страни от бившия социалистически лагер, за една дългосрочна перспектива за развитие на енергетиката в близките 20, 30 и 50 години.
Законопроектът, според мен, отговаря на тези изисквания.
Възникват няколко въпроса и няколко забележки, разбира се, включително и от Мисията на Световната банка. Казвам: "Те имаха забележки към отделни текстове", защото в някои от медиите четохме, че едва ли не Мисията на Световната банка не приема, а отхвърля този закон. Това не е вярно, мисията прави някакви несъществени забележки относно някои от текстовете на законопроекта.
Предложения за нови текстове, разбира се, има. Но такива предложения имам както аз, така и колегите от нашата парламентарна група, разбира се, и колегите от останалите парламентарни групи, а така също и ръководители на ведомства и изпълнителни директори на търговски дружества от областта на енергетиката.
Мисля, че за второ четене тези забележки трябва да бъдат отчетени. Те са нито много, нито малко, бих казал.
Едни от основните въпроси са: доколко държавата се оттегля от енергийния сектор. Дали и в този закон не залагаме прекалено много участие на държавата? Някои критици на законопроекта едва ли не искат държавата да се оттегли от абсолютно всички дейности в областта на енергетиката, а за себе си да остави единствено планирането и отчасти регулирането в този сектор.
Една от основните забележки, разбира се, е за отношението между Държавната комисия за енергийно регулиране, една комисия, която ще бъде независима от държавния орган, който в момента знаем е Комитетът по енергетика. Дали не се припокриват някъде техните функции?
Аз съм съгласен с тези забележки, наистина те трябва да се коригират между първо и второ четене.
Много спорове възникнаха и в двете комисии защо е избран моделът на единствен купувач на преносната мрежа в електроенергетиката. Впоследствие се оказа, че спорът едва ли не е бил излишен, тъй като се оказа, че почти няма народен представител, който да е против този модел. Разбира се, всички сме наясно, че в бъдеще ще се наложи да се лишим от този модел, тъй като знаем за директивите на Европейския съвет.
Но аз твърдя, че тези, които критикуват това, че сме избрали този модел на единствен купувач, ако не бяхме избрали него, може би щяха да ни попитат защо толкова много бързаме, докато има все още страни - членки на Европейския съюз, които използват все още този модел на единствен купувач.
От тези основни цели, които си поставя българската енергетика, както ги изброих, те са шест, според мен най-важната, и която обединява останалите, е петата, а именно - развитие на вътрешния конкурентен енергиен пазар. Тъй като, за да бъдат изпълнени тези цели, които са набелязани, са необходими големи инвестиции. А именно развитието на конкурентния енергиен пазар ще докара тези инвестиции в България, тъй като са необходими средства за изпълнение на всички други задачи, разбира се, както за ядрената безопасност, така и за енергийната независимост, за енергийната ефективност.
И най-важният проблем наистина е развитието на конкурентния пазар. Прав е професор Бехар - не само приватизацията има значение, а и как се разбиват монополите, естествените монополи в енергийния сектор. На първия етап, разбира се, е ясно - разделяне на производството, разпространението и преноса на електроенергията, говоря за електроенергията, по същия начин ще бъдат разбити монополите и в топлоснабдяването, като там се предвижда да се премине на регионални цени в топлоснабдяването.
Други критици на проектозакона говорят за това, че не се постъпи така, както се постъпи в някои централноевропейски страни - бърза приватизация, разбиване на целия сектор, което според мен е много опасно. Знаем за ситуацията в една Унгария, например. Там се премина към бърза приватизация с един доста остарял закон. Нямаше регулаторен орган и влязоха дребни и не толкова надеждни инвеститори.
Също трябва да се замислим, ако се подходи по този начин - разбира се, това би било добре за вътрешната конкуренция - как тези дребни дружества ще излязат на пазара, когато влезем в енергийната система на Европа срещу големите европейски компании в тази област.
Колеги, приключвам, като мисля, че трябва да се поработи между първо и второ четене. И двете комисии, струва ми се, предложиха срокът между първо и второ четене да бъде удължен. Аз подкрепям това предложение и ви призовавам да гласуваме закона на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чолаков.
За процедура - господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъде поканен по време на гледането на първо четене на закона господин Георги Стоилов - председател на Националната агенция за енергийна ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли?
Да, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Извинявайте, господин председател, но това не е сериозно! Откъде-накъде ще каним само господин Стоилов, при положение че не каним господин Шиляшки, не каним господин Бакърджиев? Законът е за енергетиката и енергийната ефективност. Енергийната ефективност е само един мъничък раздел от целия закон. Така че, ако ще каним някого, канете хората, които отговарят за отрасъла, а не само Георги Стоилов. Това просто е смешно!
Предлагам, ако Народното събрание взема решение по този въпрос, да покани Евгений Бакърджиев, Иван Шиляшки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Евгений Бакърджиев е болен. Не четете пресата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Е, сега - болен... След като е болен, Вие го поканете, пък той, ако иска, ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ние болни хора няма как да каним.
Правите ли предложение или?...
РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбира се, не чухте ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Значи предложението е да се поканят господин Георги Стоилов и Иван Шиляшки. Евгений Бакърджиев е болен.
Има ли срещу това предложение?
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Георги Стоилов и господин Шиляшки.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да изразя една позиция, която е коренно различна от досега изразените, включително и от позицията на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Моето мнение е, че този закон не може да бъде подкрепян под никаква форма. Той не може да бъде подкрепен по четири принципни причини и по още няколко по-малко съдържателни.
Първо, законът не може да бъде подкрепен, защото той не отговаря на принципите за преструктуриране на електроенергийния отрасъл, на принципите, които са, така да се каже, общоприети за регулиране на така наречените естествени монополи. Той не създава в енергетиката условия за пазарна икономика, не създава в енергетиката конкуренция, не защитава интересите на потребителите.
Аз ще ви прочета какви са основните задачи, които залага Англия в своя Закон за енергетиката, приет за електростопанството през 1989 г. Тогава е приватизирана енергетиката в Англия. Там е казано така: "Основна задача е да защити интересите на потребителя чрез ограничаване на цената и осигуряване на висок стандарт на обслужване и стабилност на доставките".
Къде - питам аз защитниците на закона - въобще става дума за защита на потребителя, за гарантиране на доставките и за висок стандарт на обслужване? Нищо подобно няма в този закон!
Този закон не осигурява и елементарната конкурентна среда в отрасъла. Всичко си остава тотално монополно, както е и в момента. Затова представянето на закона като някакъв елемент от преструктуриране на електроенергетиката и въобще на енергетиката е просто несъдържателно.
Не искам да влизам в подробности, но в закона на Англия са посочени основните стандарти, на които трябва да отговарят доставчиците на енергоуслуги на пазара, основните стандарти, на базата на които после Комисията за регулиране е подготвила подробните стандарти и на базата на тези стандарти се налагат санкции. Санкции се налагат обаче не на потребителите, а на доставчиците и на производителите. А в нашия закон има три страници санкции, които са до 15-20 млн.лв. и в троен размер, но няма един ред за това как ще се налагат санкции на тези, които не осигуряват доставки; на тези, които прекъсват електроснабдяването; на тези, които поддържат такова напрежение, каквото могат; на тези, които след 15-20 дни стихия и липса на електрозахранване в половината България разбраха, че там има бедствие. Когато това стане за сметка на техния личен джоб, те по-бързо ще започнат да разбират това. А в Англия е точно така.
Нашият закон не осигурява защита на потребителите. Затова той не може да бъде подкрепен на първо четене. Той не осигурява и елементарно въвеждане на принципите на пазарната икономика и на конкуренцията.
Второто, поради което не може да бъде подкрепен законът. Той е в грубо противоречие с директивите на Европейския съюз. Ще ви прочета на кои, за да знаете:
"Не осигурява достъп до мрежата (съгласно чл. 17 от Директива № 9692 на Европейския съюз за електроенергийния пазар и чл. 15 и чл. 16 на Директивата за газовия пазар); не отговаря на изискването за отваряне на пазарите (съгласно чл. 19 и чл. 18 на горните директиви); нарушава забраната за потоци от информация между преносното предприятие и производителя, когато са в една компания (чл. 15 на същите директиви)".
Съгласно чл. 79 от закона и чл. 126 от закона сключването на директни сделки между производители и потребители е забранено, което се изисква от двете директиви на Европейския съюз.
Член 74 от закона не предоставя при никакви условия правата за транзит на електроенергия през България, което е основен елемент от договора към Енергийната харта, който ние сме ратифицирали.
Аз няма да говоря тук, че законът е в грубо противоречие с приетата само преди 2 месеца стратегия, където също има много приказки за либерализация, за пазарна икономика, за конкуренция. Нищо подобно в този закон няма.
Аз разбирам, че ние може би вече сме се отказали от идеите си да влизаме в Европейския съюз, още повече след отрезвяващите новини от Виена, но не можем, при положение че сме го декларирали това като основна цел на нашата политика, така грубо да нарушаваме европейското законодателство.
Третата причина, поради която не мога да подкрепя този закон - и ви призовавам да направите същото - е, че той има един абсолютно пришит, изкуствен и измислен раздел за енергийна ефективност - и се радвам, че господин Георги Стоилов е тук - един раздел за енергийна ефективност, в който енергийната ефективност на практика я няма. Тя е сведена до елементарни административни мерки, до лепене на етикети и сертификации, до проверки, контрол, санкции, норми, лицензии и т.н., и т.н. Тоест, създадени са всички условия за чиновника и неговото благоденстване, но не е създадено нищо за реално въвеждане на истински икономически стимули за въвеждане на енергийната ефективност в отрасъла. Това го потвърди и господин Георги Стоилов. Затова този раздел в този му вид е просто излишен.
И накрая, от принципните съображения четвъртото е, че този закон легитимира и узаконява един модел, който в никакъв случай не може да бъде краен етап в преструктурирането на отрасъла. И това е моделът на единственият купувач. Този модел утвърждава монопола в страната. И това си позволявам да го говоря като човек, който е предложил този модел в България. Но този модел не може да бъде крайна фаза от преструктурирането на енергийния отрасъл. Той е монополистичен модел и ако ние се хванем за него, ще ви кажа, че ще направим една огромна грешка. Ще направим една огромна грешка, защото ще деструктурираме своята електроенергетика. Никой не прави така! И тази електроенергетика няма да бъде конкурентоспособна нито на балканския, нито на европейския енергиен пазар. А нали това е основната ни цел - да бъдем някакъв енергиен център или възел. Затова и по тази причина ви моля да не подкрепяте закона.
Сега нека да отворим самия закон и да видим за какво точно става дума.
Първо, за функциите на държавния орган. Аз няма да говоря за тоталното смесване на различните функции на държавните органи - те са общо пет, затова ще ви прочета становището на Мисията на Световната банка.
Но като отворим на глава втора, където пише "Държавно управление в енергетиката", и започнем да четем чл. 3 и чл. 4 ще видим какво прави ръководителят на държавния орган - значи внася за приемане стратегия за развитие; после приема краткосрочни, дългосрочни, краткосрочни планове; после одобрява програми; после приема отново планове...
Продължаваме малко по-нататък за държавния орган, досега беше за ръководителя, и започваме отново - разработва стратегия; разработва планове; разработва програми; подготвя предложения за субсидиране, а не за нещо друго; осигурява изпълнение на план; събира и анализира данни...
После вървим малко по-нататък до раздел втори, където има цял раздел за прогнозиране и планиране. Отново планове, прогнози, прогнози, прогнози, програма, програма, програма...
Накрая стигаме до областните управители като и те правят планове и програми...
Извинявайте, уважаеми дами и господа, ние кога живеем? В кой свят? Ами, планово-административната икономика отдавна свърши. Къде ни връщате? Разликата между онези години обаче, когато правехме много планове, и сегашните години е много малка, но е много важна - тогава, когато правехме плановете, казвахме и кой, и как ще ги изпълнява, а сега тук въобще не е казано кой какво ще изпълнява от тези планове, които ще се разработват толкова много, както и тези прогнози. За кого ги правим всичките тези щуротии?
Вторият малко по-конкретен въпрос - нека да отворим на чл. 12, където е написано така: "Комисията е колегиален орган и се състои от седем члена, от които трима икономисти, двама юристи и двама инженери". Аз ви питам, уважаеми дами и господа, докога ще продължаваме тази подигравка с техническата интелигенция и с инженерите-специалисти в България? Докога ще продължаваме така? Кого ще лицензира тази комисия? На кого ще дава лицензии тя - на финансово-брокерски къщи или на адвокатски кантори, та сме написали тук толкова много юристи и икономисти? Ами, тя ще лицензира технологични процеси. Тя ще лицензира инженерни проекти. Тя ще лицензира техника. Защо са тези юристи и тези икономисти? Престанете, уважаеми дами и господа, да се подигравате - отново повтарям - с инженерната и техническата интелигенция на България! Този текст просто трябва да отпадне. Той няма място в такъв закон.
Още повече пък чл. 49. За чл. 49 ще поговоря малко по-късно, но там е написано така, че се назначава особен управител, който трябва да бъде юрист или икономист с опит в управлението на енергийния отрасъл, с опит в енергетиката. Няма такива юристи и икономисти в енергийния отрасъл. Този отрасъл се управлява от инженери, специалисти, висококвалифицирани. Какви са тези юристи и икономисти, които ще управляват електроцентрала? Ама, вземете малко се позамислете за какво става дума - да се управлява една централа е нещо по-сложно, отколкото да се управлява финансово-брокерска къща или адвокатска кантора. Там има страшни неща - там има къси съединения, токови удари, стоповни клапани, йодни ями, прометиеви провали. Там е опасно! Не си правете шеги със сериозни неща! Така че тази подигравка просто трябва да спре веднъж и завинаги!
Третият конкретен въпрос е, че този закон отваря една огромна врата за корупция в енергетиката. И ще ви кажа за какво става дума. Аз не говоря за дребните облаги, които ще ползват чиновниците в енергетиката, раздавайки и отнемайки лицензи. Аз говоря за принципните неща, за държавната политика.
В чл. 34 и чл. 35 казвате, че новите обекти ще се дават чрез конкурс. Оставям настрана въпроса защо чрез конкурс, а не чрез търг, но нито чл. 34, нито чл. 35 казват какво ще стане с обектите, които се рехабилитират. В България нови обекти няма да се строят оттук нататък, аз това ви го гарантирам. Ние ще рехабилитираме вече съществуващи, тези обекти ще се раздават хей така, както се раздават сега, както сега се даде обектът ТЕЦ "Марица - изток 3", както се даде ТЕЦ "Марица - изток 2". Явно тази практика хареса на някои хора, затова те залагат тоталната, институционална, държавна корупция и в новия закон.
Много ви моля, уважаеми дами и господа, дайте тук да затворим тази врата. Нямаме право да официализираме корупцията в България. Това е срам за българския парламент!
И последния конкретен въпрос, за да не ви отегчавам - странни неща има в закона. Много ви моля, отворете текста на чл. 45, за да прочетем заедно с вас за какво става дума.
Член 45 казва така: "Ако някой от собствениците промени с една четвърт капитала си, той трябва да иска отново потвърждаване на лицензията си от Държавната регулираща комисия".
Ами, хайде с вас да си представим ситуацията, че примерно "Сименс", а не тази измислена фирма на Коко Димитров, прави заместваща мощност на ТЕЦ "Марица - изток 1". Казвам "измислена", защото тази фирма вече се провали тотално с дадения на вересия от Александър Божков Захарен завод в Горна Оряховица. Сега ще се провали и с "Марица - изток 1".
Но нека си представим, че търгът за този обект го спечели, да кажем, една компания като "Сименс". Е, какво ще стане сега? "Сименс" е огромна компания, чийто оборот е десетки пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на България. Та тази компания, за да си поднови, примерно, лиценза, ако реши да преструктурира капитала си - ако тя реши, нали, говоря на централно равнище - трябва да попита нашата Комисия по енергийно регулиране ли? Защо не се опомните? Това е просто смешно! Къде ги има такива изисквания?
Но нека да прочетем малко по-нататък - колкото по-нататък, толкова по-интересно! Втори параграф на същия член: "Сделки с имуществото за дейността по лицензията могат да се извършат само в неговата цялост". Какво означава това? Отдолу е сложена една малка скобичка: "Освен в случаите на подмяна или модернизация". Ами, ако не е подмяна или модернизация, ако е просто замяна на износено оборудване? За всяка топка от мелницата ли ще ходим да питаме Държавната комисия за енергийно регулиране? Що за глупости са това?
Предлагам ви да прочетете и малко по-нататък - чл. 49. Преди това преминаваме през това, че комисията може да отнема или променя условията на лицензията така, както си поиска, което като го разберат тези, които ще искат лицензия, сигурно ще им стане лошо!
Но в чл. 49 вижте какво става - значи, в чл. 3 първо комисията, ако тя откаже да продължи срока или отнеме лицензията, лицензиантът има право да прехвърли на трето лице-купувач собствеността върху имуществото си, чрез който осъществява лицензионната дейност само в неговата цялост. Като, забележете, този, на когото ще се прехвърли имуществото, също трябва да бъде лицензиран. Ако в едногодишен срок лицензиантът не прехвърли собствеността, нали разбирате - става дума за човек, който е купил и е вложил, примерно, 700 или 800 млн. долара в едно предприятие - идва един чиновник и му казва: Извинявай, но аз ти отнемам лицензията. И този собственик, който е вложил тези 700 млн. долара в рамките на пет години няма право да поднови лицензията си. И държавата го задължава той да продаде собствеността си. При това да я продаде на този, на който тя му посочи. Ако той не я продаде, държавата му отнема собствеността. Къде сме, другари? С "другари" се обръщам към вас, защото ние като че ли се връщаме в 1948 г. Какво ще правим - национализации нови ли? Кога? Къде става това? В съвременна България или 50 години преди това?
Не става така! Разберете го! Няма да дойде никой в България при тези условия, които сте му заложили, при тази национализация, която измисляте тук.
Няма да говоря повече, защото ще кажете, че съм много политически обременен и ви говоря като политическа фигура, затова сега ще ви прочета становищата на два органа, които много трудно могат да бъдат обвинени в политически пристрастия или най-малкото в червени политически пристрастия.
Тук господин Ерменков скромно намекна, пък и господин Чолаков, за становището на Световната банка. Аз ще ви прочета извадки от това становище, за да сте наясно за какво става дума.
Значи, правителството като единствен купувач поема целия пазарен риск и риска по плащането, ако търсенето не се развие според прогнозите, т. е. държавата остава отговорна за всичко, което става в енергетиката. За преходния период от 2-3 години, докато бъдат въведени подходящи нормативни стандарти за счетоводство, отчетност, одитинг и докато се приватизират разпределителните дружества, преносната компания може да бъде единственият купувач. Тоест, Световната банка допуска този модел за 2-3 години. За 2-3 години аз ви казвам, че тези 30 наредби, които ми казаха вчера, че са предвидени в този закон, просто няма да бъдат издадени. Защо се занимаваме с нещо, което така и няма да заработи?

Четем по-нататък. Мисията също така препоръчва за момента да бъде разгледан и приет само Закон за електроенергетиката, а не общ закон, какъвто е този. Четем по-нататък: "Ние препоръчваме лицензираща и пазарна структура да позволява гъвкавост за директно договаряне в средносрочен план" - нещо, което в закона тотално отсъства. Нещо, което ви казах, че е в противоречие с директивите на Съвета на Европа.
Четем по-нататък: "Държавният орган има и присъщ конфликт на интересите като собственик на държавните дялове". Казах ви, че ще прочета становището на Световната банка, за да разберете неразборията в държавните органи.
Малко по-нататък: "Проектозаконът съдържа припокриване, нееднозначно с функциите на петте държавни ведомства при определяне на политиката и регулиране на сектора, а именно: Министерски съвет, държавен орган - сегашният Комитет по енергетика, държавна комисия, държавна Агенция за енергийна ефективност, областни управители, общински власти".
По-нататък са заложени всички тези недостатъци, за които аз ви говорих - за неосигуряване принципите на пазарната икономика и на конкуренцията. Седем пункта - няма да ви ги чета, да не ви отегчавам.
По-нататък, за инвеститорите - общи забележки. "Общият тон на закона - голям превес на държавното управление, отказ за издаване на лицензия, чиято валидност е трудно оценима" - това, за което ви говорих, национализацията. И т.н., и т.н.
Така че Световната банка не подкрепя този закон, уважаеми дами и господа.
Ще ви прочета накрая и становището на Конфедерацията на труда "Подкрепа", извадки от него, която трудно може да бъде обвинявана в социалистически или червени пристрастия. Вижте какво казват вашите колеги от "Подкрепа": "Очевидно е, че моделът "единствен купувач", по който според стратегията ще се преструктурира енергийният отрасъл, е спорен" - най-малкото, много меко казано. По-нататък: "Разделянето на държавното управление и регулиране в различни ведомства не е правилно". И те забелязват тези недостатъци. Четем по-нататък: "Така повечето случаи ще поставят тези две ведомства в невъзможност да изпълняват функциите си" - това, за което ви говорих, за некоординираността и смесването на функциите. "Възможността на комисията да променя условията на издадена лицензия по предложение на лицензианта, това неминуемо ще доведе до субективизъм с непредвидими последици". Това го казват тези ваши приятели от "Подкрепа", не го казвам аз. "От разрешителния лицензионен режим неизвестно защо са изключени предприятия, извършващи строителни, монтажни и ремонтни работи." Неизвестно защо, и аз не знам. "На комисията е дадено право да определя общите условия на договорите за продажба на електро- и топлинна енергия и природен газ." Това е пряко вмешателство в договорните отношения между потребители и доставчици. "В предложения закон липсва изричен текст, който да определя въгледобива." Какво ще стане с него, въобще не става ясно.
И накрая, най-важното. Колегите от "Подкрепа" предлагат: "Проектът за Закон за енергетика и енергийна ефективност, както и вече приетата от Министерския съвет стратегия да бъдат предложени на широко обществено обсъждане в страната преди да бъдат приети". А ние какво правим?
Затова, уважаеми дами и господа, аз ви предлагам да отхвърлим този закон. Да го отхвърлим, защото той не решава принципните въпроси на енергетиката - нито с преструктурирането на отрасъла, в грубо нарушение с принципите на Съвета на Европа, залага корупцията като основен елемент от държавната политика в енергетиката. Въобще този закон е с претенции да бъде закон за всичко в енергетиката, а в крайна сметка е закон, който ще бъде нищо в енергетиката. Един закон еднодневка, един закон, който ние още от утрешния ден ще започнем да поправяме. Един закон, който не само няма да бъде полезен за енергетиката, един закон, който ще бъде вреден и опасен за отрасъла. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Думата за реплика има господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, Вие ни прочетохте становището на Мисията на Световната банка. Това е така, но това е предпоследното становище на Мисията на Световната банка, което е от 25 септември 1998 г. Това, господин Овчаров, е становището на Мисията на Световната банка, което е от 4 ноември 1998 г., когато представители на Мисията бяха в Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Има разлика в становищата, тъй като има разлика и в законопроекта между тези две дати.
Вие заявихте, че сте против прогнозирането в енергетиката, което също е несериозно и Вие много добре го знаете. Вие просто излязохте, за да бъдете против всичко. Никой не е заявил, че моделът "единствен купувач" е краен етап в развитието на енергийния отрасъл в страната.
Съгласен съм с акад. Сендов за комисията, че не трябва да се описва какви представители трябва да има, тъй като Вие се изказахте против икономистите и против юристите. Но аз се надявам, че в комисията къси съединения няма да стават. Юрист задължително трябва да има, тъй като комисията ще се занимава с издаване на лицензии.
А това за другарите беше неволна грешка, но добре че бързо излязохте от ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Господин Овчаров има думата за дуплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Що се отнася до закона, господин Чолаков, няма значение откога са забележките на Мисията. Забележките на Мисията са по същество същите. Те са малко съкратени в този вариант, който вие ни представяте, но те са по същия закон. Принципите не могат да бъдат неглижирани по този начин, по който се опитвате да го направите. Становището на Мисията е ясно и категорично.
Що се отнася до останалите другарски забележки, за тях просто няма да говорим.
А що се отнася до инженерите, това, което исках да кажа, може да бъде казано простичко така: аз никога не съм се смятал за достатъчно компетентен да пиша примерно Наказателния кодекс на Република България, никога не съм се смятал за достатъчно компетентен, за да се бъркам в професията на един лекар, какъвто и да бил той, но не мога да позволя, когато отляво и отдясно всеки се опитва да се бърка, да се прави компетентен в неща, в които той не е. Разберете, че енергетиката не е елементарно нещо. Не съм против икономистите. Не съм против юристите. Но простичко казано на елементарен български език: всяка жаба да си знае гьола! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Като член на Комисията по енергетика и енергийните ресурси е мое задължение да взема отношение при първото четене на този закон. Имам няколко забележки.
Започвам от § 17, в който е казано, че този закон отменя Закона за електростопанство от 1980 г. Вие чухте, че аз оттеглих Закон за електроенергетиката, който бях внесъл миналата година на 4 декември. Но като сравня текстовете и мнението на експертите по закона, който аз бях внесъл, почти всички текстове в толкова малък раздел в закона, който е внесен от Министерския съвет - Закона за електроенергетиката, което е най-важната част, са взети от закона, който бях предложил аз.
Второ, искам да взема отношение по чл. 62. Този чл. 62, ако добре се прочете, това е антихуманен член. Пише, че ръководител на държавен орган и т.н. може да ограничи, т.е. да спре електроподаването за 48 часа. Вие знаете, че преди десетина години имаше и смъртни случаи. Защо? Кой дава правото за такова малтретиране на потребителя, когато, първо, операционните в България във всички болници нямат собствени агрегати? Когато оперираният е на изкуствено дишане, той може да умре само за една минута, не за 2 часа. Второ, през зимния период люпилни, където се люпят малките пиленца, за 3 часа може да се похаби стока за милиони. Оранжерии, собствени хладилници на потребители, фризери. Този, който е вложил средства, за да си ги купи, за 48 часа няма да остане нищо. Този член за мен е антихуманен.
Спираме се на чл. 6, т. 2. Областните управители са длъжни да вземат необходимите мерки за осигуряване на гориво и така нататък. Вие знаете, че производството на електроенергия в България 90 на сто е от собствено гориво. Областния управител ще го задължи Министерският съвет, но той откъде ще вземе средства? Примерно областният управител на Враца откъде ще вземе средства за внос на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй"? За внос на газ? Той няма субсидии. За внос на въглища? Вие знаете, че ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Русе" работят с вносни въглища. Това е абсолютно неприемливо в този закон.
По чл. 68, т. 1 от глава 10. Никъде не е регламентиран износът на електроенергия. А нека да бъдем откровени, в този момент, а може би и в бъдеще, ако погледнем квотите на износ от селско стопанство - трагични; ако погледнем квотите от износ на промишлена продукция - трагични; на военнопромишления комплекс - трагични. Единственият сигурен износ, от който може да се закрепи бюджетът, така необходим на държавата, е електроенергията. Никъде не е регламентирано по кои системи, по какви цени, кой ще определя и кога ще бъдат направени тези електропреносни системи. Защото едно е да имаш предприятия за производство на ток, но друго е да имаш система, която примерно да го пренесе до Гърция, Турция или някоя друга държава.
Поради тези несъответствия, които ви прочетох, а има и още, които не са толкова важни, аз ще се въздържа от гласуването на първо четене на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин Кирил Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички ние сме убедени, че енергийната политика има изключително значение за възстановяване на икономическата стабилност на страната и естествено постигане на национална независимост и сигурност във всяко едно отношение. От съвременната и реалистична стратегия за развитие и модернизация на българската енергетика се нуждае не само енергийният комплекс на Република България, но така също и международните финансови институции и потенциалните чуждестранни инвеститори.
Важен е въпросът доколко един структуроопределящ законопроект съответства на политиката и стратегията за развитие на отрасъла. И това е една от задачите и на парламентарната комисия -да направи, надявам се, сполучлив опит принципите на тази стратегия, независимо, че на този етап наистина има разминаване в известна степен, да бъдат отразени в конкретни текстови записи. Оттук естествено произтича и изключителната необходимост от разработването на цялата законова база за развитие на енергетиката, хармонизирането й с европейското законодателство като една от гаранциите, вие ежедневно усещате това, за европейската ни интеграция към европейската енергийна система.
Както споделиха и моите колеги, които говориха преди мен, проекти за закони за енергетиката, електроенергетиката, енергийната ефективност се разработва не особено активно през последните две - три години. Такъв проект беше разработен още в края на миналата година, даже в края на миналата година имаше разработени вече два законопроекта - за енергетиката и отделен закон за енергийната ефективност. Но за съжаление наистина вече една година се доработва и съгласува с различни консултанти и институции.
Положителното все пак на внесения преди около два месеца проект на закон, който ние обсъждаме в момента, е, че той извървя един труден път от работни групи, кръгли маси, консултантски групи, консултанти от Европа и Съединените американски щати, премина през мисии на Европейския съюз, Европейската банка и Световната банка. За съжаление в този процес на разработването на законопроекта парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси беше изолирана и затова едва сега се активизираха голяма част от колегите - членове на парламентарната комисия и естествено критичните бележки по този проект, който обсъждаме, са значителни.
Последните срещи с експерти от Световната банка доказаха, от една страна, необходимостта от закон още сега, но не на всяка цена и от друга - за конкретизиране на заложената философия в закона, за който вече говорят колегите, по отношение конкретизация и разпределение на функциите на държавния орган за управление и разпределение на тези функции между държавния орган и независим регулаторен орган - едно задължително условие за реализация на преструктурирането на енергетиката естествено в рамките на европейските норми, стандарти и модели.
Друго задължително условие, което трябва да отразим в закона, е ясното конструиране на пазарната структура и решаване на проблема за достъпа на трети страни за правоимащи клиенти. Това беше една от основните препоръки и на мисията на Световната банка. В това отношение следва да се осигурят необходимите гаранции за точни критерии за лицензионния и разрешителния режим, за недопускане на ценова дискриминация и дискриминация по отношение на достъпа за преноса на енергията.
Какви са принципните ми бележки и предложения за подобряване на внесения за обсъждане закон? Наистина възможен е и варианта за отхвърляне на законопроекта и връщане за преработване или доработване. Аз обаче считам, че този принцип сега е неприложим и моля всички колеги народни представители и членове на комисията да приемем втория вариант - за доработване, естествено за сметка на натоварването на Комисията по енергетика, съвместно с вносителите и юристи - специалисти от Народното събрание, доработване и вкарване на внесения законопроект по енергетика и енергийната ефективност в нормални европейски рамки.
Особено внимание при конкретната доработка на текстовете по проекта трябва да се обърне на няколко основни аспекта: доколко законопроектът изяснява предвижданата пазарна структура и механизми за търговия чрез двустранни договори с единствения, както е записано, купувач на първия етап; доколко законопроектът създава условия за въвеждане на достъп до преносната мрежа на последващия етап и дерегулиране на цените при създаването на условия за конкуренция; доколко законопроектът изяснява бъдещата структура на Националната електрическа компания, разделянето на производството, преноса и разпределението - основни елементи от структурната реформа в енергетиката, които естествено трябва да намерят отражение в законопроекта; доколкото са изяснени принципите за регулиране на цените и лицензирането на дейностите, което посочихме и обсъждахме дълго в Комисията по енергетика; доколко законопроектът разграничава функциите на различните институции - държавната комисия за енергийно регулиране, държавния орган по енергетика и Националната агенция по енергийна ефективност. Неяснотата може да предизвика конфликти между институциите в бъдеще. Тя ги предизвика още сега в пленарната зала при обсъждането на основните принципи.
Във връзка с това споделям напълно тревогата и препоръките на водещи специалисти от Европейския съюз и Световната банка. Едно основно изискване, на което е било подчинено разработването на закона и което стои пред парламента при работата по обсъждането и приемането, е постигането на съответствие между българското законодателство и това на Европейския съюз.
Господин Овчаров сподели някои несъответствия с основни документи на Европейския съюз. Аз считам, че благоприятен момент в това отношение са одобрените наскоро от Европейския парламент и Съвета на Европа директиви за общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ, които трябва да се вмъкнат с конкретни законови записи.
Директивите практически развиват някои вече възприети основни принципи на законодателството в общността и без да имат претенции за цялостна хармонизация на европейския енергиен пазар представляват по-нататъшна фаза за неговата либерализация. Директивите се оценяват като законодателни мерки за минимално необходимата хармонизация, каквато ние трябва да приемем със Закона за енергетиката и енергийната ефективност, и хармонизация на местните законодателства. От тази гледна точка техните принципни изисквания трябва да бъдат отразени и в българския закон.
Необходимо е, по доработването в парламента по закона, да се обърне внимание на основните изисквания на директивите и на това доколко те съответстват на правителствената стратегия и на формулираните в закона текстове. Различия между законопроекта и стратегията, уважаеми колеги, естествено има, но считам, че имаме възможност в един кратък срок от тези дни, които предлагат и моите колеги за удължаване на срока между първо и второ четене, с голямо натоварване те да се отразят в един добър закон.
Първо, убеден съм и съм споделял неколкократно и с колеги в комисията моето убеждение, че още сега в закона трябва да се заложи държавният орган за управление на енергетиката. Поради това, че вече втора година голяма част от функциите на такъв орган се изпълняват от един мегакомитет - Комитета по енергетика, и както се оказа тези функции и задачи се оказаха непосилни за него, следва още сега в закона да определим Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за държавен орган за управление със съответните статут, функции и задачи. Много хора реагират на тази постановка. Аз считам, че има и готовност от страна на изпълнителната власт да се отрази сега в закона това изискване и на Световната банка, и на други органи, които консултираха нашите колеги от комитета.
Второ. Предвидено е в законопроекта създаването на нов орган - Държавната комисия за енергийно регулиране, който да осъществява управлението на енергетиката паралелно с друг държавен орган по енергетика и енергийни ресурси.
Считам, че тук двата паралелни органа създават изключителна трудност и е необходимо ние заедно да разграничим функциите и задачите на държавния орган за управление и е целесъобразно да обсъдим и приемем едно решение - това вероятно ще стане на второто четене и в комисията, основавайки се именно на необходимостта от разделение на функциите на държавно управление на отрасъла и на независимия орган за регулиране на енергетиката, и формулиране още сега в закона създаването - не на държавен орган, много държавни органи станаха - на Национална комисия за енергийно регулиране, повтарям, с оглед да се разделят, да се разграничат функциите на двата органа, които предвижда законът.
Наистина бих могъл да споделя с вас също и редица конкретни бележки на Европейския съюз, на консултанти от Европа и САЩ, на колегите, които преди около месец Мисията от Световната банка споделиха в Комисията по енергетика и енергийни ресурси, част от които прочете и колегата Овчаров.
Все пак моля всички документи, които са представени, в това число и препоръките на тези мисии, основавайки се на становището, което комисията изгради, внасяйки законопроекта в пленарна зала, моите колеги народни представители и колегите ми от Парламентарната група на Евролевицата да подкрепят на първо четене законопроекта за енергетика и енергийна ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Станимир Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото на своето изказване много ми се иска да направя един кратък ретроспективен анализ на проблемите на българската енергетика, тъй като в залата едва ли има десет души, на които им е ясно за какво става дума.
И така, първите данни за въглищни находища в България са от французи в началото на ХIХ век. През първите години след Руско-Турската освободителна война, започва добивът на въглища у нас, отначало в Пернишкия и Бобовдолския въглищни басейни. Особено голям апетит е проявен от български и чуждестранни концесионери към Балканския басейн, където се намират единствените у нас висококачествени коксуващи се каменни въглища. Към 1939 г. вече имаме към 40 концесии, но добивът на въглища от всички действащи в басейна мини е 155 хил. тона. До 1944 г. въглища се добиват в държавното минно предприятие "Пирин", собственост на акционерно дружество "Гранитоид", което дава 100 хил. тона годишно. В държавно минно предприятие - Перник, и "Черно море" - "Черно море" близо до Бургас, собственост на господата Буров и Губиделников, също се произвеждат до 100 хил. тона годишно. Незначително количество въглища се добиват в държавните минни предприятия "Антрацит" в района на Своге; в Чукурово, в бившия Софийски окръг. В периода 1879 - 1944 г. България е аграрна страна и има ограничена, почти незначителна потребност от горива и енергия. Докато през 1939 г. в България на човек се падат 350 кг въглища, във Великобритания това количество е 5 тона, в Белгия - 3,5 тона, в САЩ - 3 тона, в Чехословакия - около 2,5 тона. Само в държавно минно предприятие "Перник" техническото ниво на производството се повишава и могат да се видят сравнително добри за времето си технически решения. През 1930 г. в него са добити 1 млн. 345 тона въглища; през 1944 г. - 2 млн. 327 хил. тона въглища, което е над 80 процента от цялото количество добито в България.
Електрификацията в България започва рано - 13 години след освобождението ни, почти едновременно с другите европейски страни. Първите електрически крушки се запалват у нас само години след тяхното откриване. Още през 92 година на миналия век първите крушки се запалват на селскостопанското промишлено изложение в Пловдив. Това са 24 крушки от унгарската фирма "Ганц". Следващите години, с помощта на чуждестранни фирми, се появяват няколко неголеми електроцентрали, състоящи се от парни машини и генератори за постоянен ток. Първата електроцентрала с мощност от 50 квт. е построена в двореца "Евксиноград" - Варна, през 1893 г. В София първите крушки светват през 1895 г. в княжеския дворец. Те са захранени от ел.централа с мощност от 160 квт.
До 1990 г. в столицата са построени няколко големи електроцентрали - в царската конюшня - 12 квт.; в сградата на Народното събрание, тук - 10 квт. и в Телеграфно-пощенското управление - 30 квт. През 1900 г. бъдещата мощност на всички ел.централи е 296 квт. Тяхната ел.енергия се използва само за осветление. След търгове Софийският общински съвет през 1898 г. възлага на "Анонимно белгийско трамвайно дружество" задачата да построи и експлоатира трамвайната мрежа в София, а на френското дружество "Марсилски предприятия за осветление и разпределение на електродвижеща сила" - за осветлението. С тази цел започва строителството на първата хидроелектрическа централа у нас "Панчарево" на р. Искър с мощност от 1470 квт. Тази ВЕЦ е въведена на 1 октомври 1990 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калчевски, лекцията е много интересна, но сме на първо четене и аз съм принуден да Ви направя забележка. Говорете по законопроекта, защото историческата справка може да бъде много дълга.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Нищо, аз си разрешавам да продължа.
През 1944 г. имаме 174 централи, от които ВЕЦ-ове - 47 броя; ТЕЦ-ове - 25 броя; дизелови централи - 102 броя. Най-мощна е ТЕЦ "Курило" и т.н., и т.н.
Първият пълен идеен проект за обща електрификация е разработен от службата на Министерството на селското стопанство във връзка с приетата през 1920 г. от Народното събрание общодържавна програма за водите, като приложение към Закона за водните синдикати. През 1935 г. се появява Законът за електрификацията на България. С друг закон от 1940 г. е създадена Дирекция за електрификацията на Северна България. През 1941 г., въз основа на предварително проведен конкурс, е разработен общ идеен електрификационен план на България за периода до 1960 г. Това е първата утвърдена програма за развитието на потребностите и производството на ел.електроенергията и свързаното с това в стопански, технически, културни и битови проблеми.
Трябва да подчертаем, че ако през 1939 г. консумацията на електроенергията е от 0,4 на сто тона основно гориво на човек от населението, използват се предимно дърва, въглища, течни горива, 2 на сто хидроенергия, 3 на сто...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това за какво ни го разправяте. Говорете по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: За усвояването на лигнитните въглища у нас се разработват рудници 1, 2 и 3 и съответно трите централи в комплекса "Марица-Изток".
За пръв път тогава се заговаря за българската школа в света, за българския опит при усвояването на лигнитите и т.н. През 1954 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калчевски, правя Ви втора забележка да минете на темата.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Няма да се спирам на проблемите за българската хидроенергетика. Това са три-четири основни каскади. Но няколко думи за атомната енергетика, тъй като тя е актуална днес, но не това е главният проблем.
От 1974 г. до 1986 г. всички блокове бяха въведени, а сега атаката срещу атомната енергетика е съществена и силна. Ясно е, че тук се разиграват сложни политически игри, сблъсък на големи интереси. Но защо вече две години не се говори за втората атомна централа? Не се говори за АЕЦ "Белене". През 1995-1996 г. нещата се раздвижиха, но сега повече по този проблем не се говори. Десет години ние не говорим за втората атомна електрическа централа. Изтървани са десет години за бъдещето на българската енергетика.
Относно преноса, трансформацията и разпределението на енергията няма да се спирам, но е необходимо да бъде направен един кратък преглед на структурите по енергетика в България.
От 1920 г., започвайки с обща държавна програма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калчевски, отнемам ви думата, защото седем минути и половина Вие говорите по всичко друго, но не и по законопроекта. Въпреки че, уверявам Ви, много е интересно това, което слушаме, но не е по закона, поради което Ви отнемам думата.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Не може да ми отнемате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Историческа справка от седем минути и половина не мога да допусна без да сте казали нито една дума по законопроекта.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не може да му отнемате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мога да му отнема думата. Всеки друг може да се възползва. Имате времето на парламентарната група. Само седем минути и половина Ви е загубил, другото можете да си го използвате.
(Господин Калчевски продължава да говори при изключени микрофони.)
Ако не говорите по същество, ще Ви отнема думата. Не говорите за идеология и никой не Ви обвинява в това, но правите исторически преглед и сега почвате пак от 1920 г.
(Господин Калчевски продължава да говори при изключени микрофони.)
Кога ще ги строят ще питате строителите или тези, които отговарят, а не народните представители, защото те приемат закони, а не се занимават със строителство.
Отнех Ви думата, господин Калчевски, и Ви моля да напуснете трибуната.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не ни отнемайте времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате, разбира се, никой не ви отнема времето. Господин Калчевски ви го отнема, а не аз.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Нека си довърши изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Погледнете правилника. Помолих господин Калчевски да освободи трибуната. Какво има да си довършва? Той не е започнал по закона, за да си довършва. Ако има тук някой от вас, който да възрази за това, че когато се говори по същество, съм го оставил да пресрочва. Ето го, господин професор Стоилов, и Янаки Стоилов, и Вие, господин Овчаров, никога не съм ви пречил да си довършите. Но ние сега слушаме една лекция, която няма никакво отношение, колкото и да е интересна, към конкретната работа в парламента. И аз вече съм отнел думата на господин Калчевски. (Реплики от Демократичната левица.)
Половин час почивка. От 11,00 часа започва парламентарният контрол. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение за извънредно заседание на 19 декември 1998 г., събота, от 9,00 ч. сутринта с дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториално устройство на Република България.
2. Законопроект за държавния служител.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 120, против 59, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Утре, събота, от 9,00 ч. сутринта ще има извънредно заседание при предложения дневен ред.
За процедура има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На днешния ден преди 55 години в новата история на България беше вписано едно жестоко престъпление - убийството без съд и присъда на 6-те ястребинчета, децата от този район, които нямаха никаква вина и никакви провинения срещу тогавашното управление, срещу тогавашната фашистка власт в България.
Това действително е едно много тежко престъпление, което хвърля позорно петно върху управляващите тогава, които явно са се страхували дори и от децата. Всички знаете, че най-малкото ястребинче даже е неизвестно като образ, тъй като неговите родители, уважаеми господин Костов, не са успели дори да му направят снимчица.
Мисля, че ще изразя всеобщото - на това народно представителство, мнение, че подобни неща никога не бива да стават в България.
Моля, уважаеми господин председател, да поканите колегите народни представители и господа министрите със ставане на крака да почетем паметта на невинно загиналите без съд и присъда български дечица.
(Всички депутати и присъстващите в залата членове на правителството стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналите ястребинчета.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на всички.
ДРАГОМИР ШОПОВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искам да използвам случая, налага се една информация.
Преди няколко седмици на Председателски съвет беше поставен въпросът за честване паметта на загинали хора от Народното събрание. Всички участници се съгласихме да се чества паметта само на лица, които са свързани с нашия парламент.
Затова моля за в бъдеще, ако има желание от отделни депутати или парламентарни групи за отбелязване на такива събития, това да става предварително.
Оставам с впечатление, че не всички парламентарни групи са информирани за това решение на Председателския съвет.
Има за връчване писмени отговори:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на питане от народния представител Илиян Попов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
- писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Панчо Панайотов.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Използвам правото си за процедура, защото тревогата, която изразих в сряда, когато обсъждахме седмичната програма, се оправда. За пети пореден път министърът на отбраната господин Георги Ананиев не отговаря на актулния въпрос, зададен от мен преди един месец - защо не се изпълнява решението на Народното събрание, свързано с Републиканския бюджет за 1998 г., да бъдат отделени целево 400 млн.лв. за покриване сградата на Националния военноисторически музей.
Недоумявам от това поведение на министър Ананиев, тъй като се учудвам дори от факта, че в тази ситуация даже и чрез парламентарния секретар на Министерството на отбраната той не положи усилия да даде информация по отношение на неизпълнение на решение на Народното събрание за един бюджет, чието изпълнение вече приключва. Даже и при обсъждането на бюджета за 1999 г. стана ясно и от страна на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и от страна на представителите на Министерството на финансите, че няма никакви основания това решение да не бъде изпълнено.
За съжаление министър Ананиев не желае да отговори на този въпрос и аз се обръщам към Вас, господин министър-председател, Вие да направите необходимото за това член на кабинета да даде отговор пред Народното събрание и да го информира какви са причините това решение да не бъде изпълнено.
В противен случай аз ще бъда принуден да се обърна към Сметната палата, за да бъде направена проверка по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Славов, има писмо от министъра на отбраната:
"Моля, във връзка със служебни ангажименти зад граница, да бъде отложен отговорът ми на актуалния въпрос на народния представител Пламен Славов в заседанието за парламентарен контрол" - слушайте сега, недейте се обажда от място - "на 18 декември. Поради това, че се налага няколко пъти да отлагам отговора си, моля Ви да предложите на господин Славов, ако желае, да му отговоря писмено".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не, от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом не желае господин Славов, ще получи от трибуната отговора, но когато министърът е в страната. Така че, ако бърза господин Славов, може да избере другото разрешение. Много моля сега да не се обаждате повече. Приключваме този въпрос. Господин Славов го постави съвсем неуместно в сряда на редовно заседание. Сега го повтаря. Има си отговор. Чухте го.
За процедура има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Процедурният ми въпрос е отново за един мой актуален въпрос към заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев, зададен преди около три седмици. Поради служебни ангажименти - едната седмица на господин Бакърджиев, втората - мой служебен ангажимент, помолих преди повече от седем дни да ми бъде отговорено в писмена форма. Не чувам никаква информация нито за писмения отговор, нито за готовността за отговора.
Много моля, господин Костов, тъй като, използвам случая да изкажа и това становище, редица писмени въпроси или ангажименти към господин Бакърджиев и към Комисията по енергетика, често не се изпълняват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков. Господин Бакърджиев е болен, така че предполагам, че нито устно, нито писмено може да Ви отговори.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Писмено съм помолил преди 10 дни, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За писмен отговор има друг срок по нашия правилник. Той не е срокът за устен отговор. Трябва да се съобразите и с това.

Пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Жорж Ганчев относно пазарната икономика в България - трамплин за влизането ни в Европейския съюз.
Заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател, колеги! Въпросът ми е добронамерен, господин Костов, тъй като знам, че от дълго време ние се готвим да направим една крачка, което в устата на някои Ваши колеги беше голям скок, в устата на Асен Агов и госпожа Михайлова беше все едно утре ще влезем в Европейската общност, вдругиден - в НАТО, и нямаме пречки, ако се държим като добри момчета и изпълняваме техните пререквизитни задания.
Как ще обясните предложението на господин Ван ден Брук, че ние на всяка цена трябва да затворим Първи, Втори, Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", за да бъдем с някакви шансове за влизане в Европейската общност в бъдеще време, след като в някои други държави по 40 години се експлоатират реакторите им, след като в държави като Чехословакия, като Финландия не са правени абсолютно никакви ревизии даже за тяхната сигурност, ние изведнъж сме поставени в положение да бъдем изпълнители на постоянни щения от Европейската общност, без никакъв, повтарям, никакъв реален шанс да се видим даже и във втората вълна. Четох и "Ди пресе", и "Куриер" и нямаше нито една дума за България при Вашето посещение там.
Отделно страхотно ме тревожи, че те в прав текст ви казаха, всички взети заедно, че в България не съществува пазарна икономика.
Вие бяхте министър на финансите още през 1990 г., след това през 1991, сега сте министър-председател, Вие сте участвали в целия процес на промените в България. Дребният, средният и семейният бизнес нямат диференциран ДДС - 6 на сто за някои отрасли, които са задължителни, 8 - 10 на сто - за други, до 16 на сто - за трети.
Дребен, среден и семеен бизнес няма ли, няма средна класа. Няма ли средна класа, няма пазарна икономика. Държавата тръгва към дефлация. Влезе ли в дефлация при валутен борд ние нямаме реални шансове, когато и да било, в следващите 10 години да бъдем пълноправни членове на Европейската общност.
Искам да знам как при 250 на сто покритие за кредити на дребен, среден и семеен бизнес и изобщо за бизнеса в България, може в бъдеще време да има реалност за пазарна икономика? Искам да знам с 500 млрд. лв. екстри, значи екстрено събиране на вашето правителство в приходната част, защо част от тези пари не бяха предложени точно за същата средна класа, без която не може да има пазарна икономика? Защо процъфтява партийният бизнес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А, благодаря много, господин председател. Ще продължа задаването на останалите си въпроси в репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз съм поставен в неудобното положение да отговарям на един писмен въпрос и едновременно с това да оставям без отговор въпроси, зададени тук, очевидно по хрумване или по съображения, които не са ми известни.
Аз искам да Ви помоля, господин Ганчев, следващия път да изписвате въпросите, които ми задавате, за да мога да бъда подготвен достатъчно добре да Ви отговоря.
Всъщност Вие сте ми задали един въпрос. Той се отнася до това, че са заявили на България, че няма пазарна икономика. Всичко останало - за ядрени централи, за данъчно облагане и пр., бъдете така добър, задайте го по подходящия начин и аз ще Ви отговоря.
Пристъпвам към отговор на този въпрос за това има ли или няма пазарна икономика в България и как правителството гледа на това, че трябва да изпълни изисквания, за да има добре функционираща пазарна икономика в България.
В изпълнение на нашата програма "България 2001" ние имаме национална стратегия, която изпълняваме непрекъснато. Искам да ви кажа, че във връзка с изпълнението на тази национална стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз, ние сме извършили редица неща, които поради недостатъчно добро водене на диалога с Европейския съюз, и то точно в посока на показване на пазарния характер на българската икономика, за съжаление още не са отчетени в съответния насрещен документ.
Документът, който ще коментираме и по който аз искам да кажа няколко думи, е становището на комисията за кандидатстването на България в Европейския съюз. Ето какво казва той сега, в края на 1998 г.
"Българската икономика - цитирам - значително се е подобрила в сравнение със средата на 1997 г. Позитивните процеси, които се зараждаха по времето, когато комисията публикува становището си, продължиха да се развиват."
И още, продължавам цитата: "Действието на пазарната икономика е подкрепено от макроикономическата стабилност и консенсуса за икономическа политика. Един добре развит финансов сектор и отсъствието на значителни пречки за влизане и излизане от пазара подобряват ефективността на икономиката" - пише в доклада.
Подобни утвърдителни оценки за пазарната реформа в България идват и от много други външни и независими източници. Така например според индекс на "Уолстрийт джърнъл" на 1 декември България е на девето място заедно с Чехия по икономическа динамика сред 27-те държави от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. На първо място е Полша, а на последно - Русия.
В публикувания този месец доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие за европейските държави в преход се правят същите изводи.
Освен оценките обаче, които са категорични, има и факти, и конкретни действия на правителството за развитие на пазарните отношения, които са ясни и недвусмислени, и които, твърдя отговорно, не са взети предвид при окончателното формиране на становището, за което говорим.
Първо, това е делът на частния сектор. За второто тримесечие на 1998 г. делът на частния сектор в брутната добавена стойност на страната заема 62,2 на сто, а преди две години за същия отчетен период - второто тримесечие, е бил 52,3 на сто. Общо в брутния вътрешен продукт делът на брутната добавена стойност на частния сектор е 54,7, а преди две години е бил 49,3 на сто.
Дори без да отчитаме тъй наречената "условна рента" в брутната добавена стойност, делът на частния сектор в нея вече е 55,6 на сто. Но ние я отчитаме, защото се придържаме към европейската динамика.

Въпреки финансовата криза, обхванала света, през тази година активизирахме приватизацията на държавни дружества, като сме продали над 500 цели дружества спрямо 328 през 1997 г. и спрямо 158 през 1996 г. С големите сделки, които подготвя Агенцията за приватизация за 1999 г. и на основата на разчетите на отделните министерства, ние ще приключим приватизацията на българската икономика в рамките на мандата на това правителство, включително подлежащата на приватизация инфраструктура. По този начин и относителният дял на частния сектор в дълготрайните материални активи на страната ще достигне характерните за развитите европейски страни и за демократичните и стремящи се към преход източноевропейски страни дял.
Второ, основен критерий за пазарния характер на икономиката е либерализацията на търговията и цените. Напълно либерализирахме вътрешната търговия. Държавно регулиране на цените има само в отраслите с ограничена конкуренция - енергетика, електроенергетика, водоснабдяване, железопътен транспорт, пощенски услуги.
Държава рязко ограничи субсидиите за държавни предприятия. За 1997 г. преките субсидии бяха само 0,64 на сто от брутния вътрешен продукт. Същият размер ще бъде и през 1998 г. Субсидиите ще бъдат прекратени през 2002 г. за сметка на либерализирането на цените на въпросните стоки и услуги. Значително се освободи външнотърговският режим в съответствие с ангажиментите на страната към Световната търговска организация и сключените споразумения за свободна търговия с Европейския съюз, ЕАС, ЦЕФТА и Турция.
Приетото на 10 декември 1998 г. постановление на Министерския съвет за мерките на търговската политика рязко съкрати нетарифните ограничения по вноса и износа и по-специално разрешителния и регистрационен режим за голям брой стоки - тютюн, живи животни, месо, млечни продукти, пшеница, ечемик, царевица, ориз и много други. Премахна се разрешителният режим при вноса на природен газ. Отпадат експортните такси за живи животни, кожи, отпадъци от хартия, метален скраб, медни изделия. Премахват се временните тарифни квоти за безмитен внос. В резултат на насрещните ангажименти, се увеличи чувствително и достъпът на важни български стоки до европейските пазари - текстил, вино и много други.
Трето, за развитие на пазарните отношения особено важна е защитата на конкуренцията и антимонополните мерки. Както знаете, предложихме и вие гласувахте нов Закон за защита на конкуренцията, предложихме проектозакон за защита на потребителя, работим вече по подзаконовите нормативни актове на този закон. Когато тези закони напълно влязат в практиката, ще имаме и защита на конкуренцията, и антимонополни мерки в България.
Четвърто, за нормални пазарни отношения особено важно е изграждането на основни пазари - пазар на труда, пазар на банковите и застрахователни услуги, за други финансови услуги, капиталов пазар, пазар на земята. Във всички тези направления бяха предложени законодателни промени и конкретна правителствена политика.
Специални мерки се прилагат за развитието на пазарите за основни земеделски стоки. Приет бе Закон за стоковите борси и тържищата, по който вече са издадени от комисията удостоверения на 3 стокови борси и 14 стокови тържища.
Това са реалните основания за високите международни оценки, които получаваме. Ние успешно извършваме пазарните реформи и признанията за усилията ни не закъсняват. Ще закъснеят може би признанията тук в България, което е и естествено. Ние определено не смятаме, че сме извършили всичко в посочените, както и другите направления за изграждане на пазарно стопанство в България. Осъзнаваме го и имаме ясно виждане за следващите стъпки.
Първо, постепенно либерализиране, според приетите стандарти на Европа и според стратегиите на отраслите на енергетиката, водоснабдяването, телефонните и пощенските услуги.
Второ, въвеждане на пазарни принципи в здравеопазването с въвеждането на Здравноосигурителната каса.
Трето, реформа в пенсионното осигуряване и развитие на пазара на частното пенсионно осигуряване, наред с модернизацията на държавния пенсионен фонд.
Четвърто, постепенно и внимателно навлизане на пазарни принципи в образованието, науката и културата.
И на последно място, но не и на последно място по важност - създаване на пазара на земята, след даване на документи за собственост на всички наследници на земи.
За реализацията на всичко това ние ще приемем съвети и критики от всички загрижени за развитието на страната ни както в България, така и в чужбина. Това фактически го правим ежедневно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Жорж Ганчев за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Вие явно сънувате много позитивни сънища и каквото ви казват някои неща в някои държави ги вземате за чиста монета. Най-братски и по български Ви казвам - не вярвайте на приказки и кажете им да си поставят парите и обещанията, където им е устата. Никой не е видял хаир от чуждоземски обещания. Българинът си бърка в джоба, вътре няма нищо, а Вие отчетохте току-що невероятни успехи за България. Аз искам да видя по-малко държава и да видя повече оборот, и да видя икономиката да командва политиката, а не държавата да се укрепва като един хегемон с безкрайно много чиновници в тези 28 нови области, които вие създавате. И седем пъти сте увеличили бюджета на Вашето правителство, което е нечувано в тази беднотия.
В справките в Статистическия институт за 9-месечието на 1998 г. има спад 8,2 на сто. Признайте го пред нацията. И само за ноември има 19 на сто спад. Просто сложете си ръката на сърцето и кажете истината на българския народ. Това е за продажба на промишлени стоки.
В доклада във Виена казаха, че има непрозрачна приватизация и незадоволителни темпове. Кажете го на българския народ, кажете, че не Ви дадоха даже и пресконференция да направите в пресцентъра там. Толкова ни зачитат господата западняци, а ние дадохме всичко. Ние, като изтривалки, легнахме пред тях и им дадохме всичко, което е абсолютно неприемливо. Има спад на износа близо 40 на сто. Признайте го пред българския народ. Какво толкова има? Ние вярваме, че тази "Програма 2001", ако всички се хванем заедно и има национално съгласие, може би ще бъде успешна. Ние сме за успеха на Вашето правителство, а не за провала на Вашето правителство. Но истината е по-голяма от най-красивата обвита в дантели лъжа.
Вашият посланик Добрев в Лондон даже не дойде да ми каже какви са отношенията и да ми каже даже "Здрасти", знаейки много добре, че имам на суперниво срещи в Лондон и в Дъблин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак Ви изтече времето, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ето, и министър-председателят Джон Бъртън дойде да ме види и не знаеше какво да ми каже. Искам да си коригирате отношенията с хората, които данъкоплатецът издържа с български пари, а тях не ги е еня за България. Желая ви на добър час с "Програма 2001". Това е добронамерено изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Ганчев, не мога да призная това, което ме карате, защото не отговаря на истината. Внимателно прочетете и сверете данните, разберете какво се крие зад един или друг показател и тогава, след като си изясните тези неща, бъдете така добър да оформите тези неща в позиция или в медиите, или да зададете въпрос тук, наистина да бъдете компетентен по тези въпроси. Но да твърдите, че 40 на сто е спаднал вносът или, че българската делегация не е дала пресконференция във Виена - това са абсолютно неверни неща, как да бъдат признати?
А и не само това. Много други неща от тези, които казахте, не са верни.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Веско Бончев беше във Виена. Ето го тук.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не зная къде точно във Виена е бил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, тук свидетели не разпитваме. (Весело оживление.)
Има думата народният представител Георги Пирински да развие своя актуален въпрос относно изявление на министър-председателя по подготовката за присъединяване на България към Европейския съюз.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! В светлината на заседанието на Европейския съюз във Виена стана ясно, че България значително изостава от почти всички централни и източноевропейски страни в подготовката си за присъединяване към Европейския съюз. Както е известно, критериите за присъединяване, приети от Европейския съюз в Копенхаген през 1993 г., са: стабилност на демократичните институции, правова държава, спазване на човешките права, както и функционираща пазарна икономика и способност да се издържи на конкурентния натиск на европейския пазар.
В навечерието на Европейския съвет във Виена и след него Вие на няколко пъти коментирахте причините за изоставането, констатирано от Европейската комисия. От една страна, че не са известни и се подценяват реалните постижения на България в подготовката за присъединяване. И същевременно, от друга, изискването било страната-кандидат да е съгласна със залегналите в правилата на Европейския съюз изисквания, но не и да ги е изпълнила.
Господин министър-председател, означават ли думите Ви, че всъщност правителството не си поставя като непосредствена цел реализиране на изпълнението на критериите от Копенхаген, в това число и политическите?
Господин председателю, аз и при предишните си въпроси, и сега именно в съответствие с очакванията на един отговарящ, съм излагал въпросите си писмено и не съм си позволявал да се отклоня от текста, когато ги задавам в пленарната зала, така както съм ги депозирал предварително. Никъде във въпросите си не съм задавал въпрос на министър-председателя какво му е личното мнение за мене, така че го моля да се придържа към въпроса, който съм задал, а не да споделя оценките си за личността ми. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Пирински! За съжаление, трябва да Ви разочаровам и при това причината е прозаична: Вие се опирате на неверен цитат. Твърдите, че съм казал (цитирам дословно Вашия актуален въпрос): "било страната кандидатка да е съгласна със залегналите в правилата на Европейския съюз изисквания, но не и да ги е изпълнила". Така според Вас аз съм коментирал причините за изоставането, констатирано от Европейската комисия, и това Ви дава основание да считате, че има и неискреност в стремежа на правителството.
С риск да прозвучи нескромно, но ще трябва да цитирам себе си - какво съм казал на пресконференцията, дешифрирайки записа от пресконференцията:
"За да започнат преговори, трябва да се изпълнят критериите от Копенхаген. За повечето от страните, които започнаха преговори, се казва, че ще се изисква дълъг период на приспособяване по отношение на членството в Европейския стопански и валутен съюз, защото това е много тежко условие. От Копенхагенските критерии - ще напомня - се изискваше само да се споделят идеите на Европейския стопански и валутен съюз. Ако България обаче има тази финансова дисциплина, това е все пак едно доказателство, че ние отговаряме на всички критерии от Копенхаген, тъй като не може да изпълниш критериите от Маастрихт и да нямаш примерно функционираща пазарна икономика, не може няколко години да спазваш критериите от Маастрихт и да ти е под въпрос реформата. Тези неща просто не са възможни, тоест ние гледаме на покриването на критериите от Маастрихт като на едно безусловно доказателство, че сме изпълнили изцяло критериите от Копенхаген."
Разбирате в какъв контекст е казано това, което сте извадили извън въпроса. Колкото до това, че реалните постижения на България до голяма степен не са известни и не са отчетени достатъчно в доклада на Европейската комисия, моята позиция действително е такава. И въпреки че изказването на срещата във Виена бе разпространено и е широко известно, ще повторя част от думите си:
"Българското правителство вижда, че Европейският съюз отбелязва нашия напредък. Едновременно си правим извода, че не сме успели да представим постиженията си по достатъчно убедителен начин и че е кратко времето от осемнадесет месеца, за да се проявят резултатите от всички предприети реформи и да се създаде доверие в нас. Приветствам предложението в края на 1999 г.  да се изготвят нови доклади по напредъка на всички страни кандидатки. През последните месеци, в резултат на високата динамика на процесите, България има нови забележителни постижения, които технологически не можеше да бъдат отчетени в доклада, приет от този съвет. Те обаче ни дават основание за оптимизъм през следващата година."
И последното нещо, което искам да кажа не само на Вас, а и на народните представители и на всички българи:
Нашето правителство не само си поставя като непосредствена цел реалното изпълнение на критериите от Копенхаген, тоест критериите за начало на преговори за членство в Европейския съюз, както икономическите, така и политическите. Нещо повече, ние сме първото българско правителство, което изработи стратегия за присъединяване към Европейския съюз и я спазва, следва я непрекъснато. Нашето правителство прие програма, която изпълнява. Не крием, че процесът е труден, че е загубено много време и стартирахме от твърде ниска позиция, но имаме политическата смелост да поставим ясно проблемите както пред българската общественост, така и пред европейските ни партньори. Убедени сме, че до 2001 г., изпълнявайки успешно програмата си, и с подкрепата на всички българи ще бъдем готови да започнем преговори за присъединяване към Европейския съюз, ще имаме стабилни и демократични институции и правова държава, гаранции за спазване на човешките права. Ще имаме функционираща пазарна икономика и ще сме способни да издържим на конкурентния натиск на европейския пазар.
Аз мисля, че господин Жорж Ганчев ще се убеди напълно, че е имало пресконференция, като чуе цитат от тази пресконференция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Пирински за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин министър-председател, не мога да приема първия Ви упрек за неточен цитат, тъй като аз съм разчитал на вестник "Демокрация" (смях от ДЛ) от 13 декември т.г., който дословно информира за следното: "... министър-председателят уточни, че за нашата страна е важно да изпълни критериите от Копенхаген, които изискват страната кандидатка да е съгласна със залегналите в правилата на Европейския съюз изисквания, но не и да ги е изпълнила..." (Оживление.)
Позволете все пак да отклоня Вашия упрек към онези, които във вестник "Демокрация" отразяват Вашите мисли. Очевидно те не са могли да вникнат в целия смисъл, заложен в тях. Но от това, което е публикувано, извода, който правя във въпроса ми, според мен е съвсем основателен.
Второ, господин премиер, не става въпрос само за един цитат. Не само думите - дори и Вашите, не само приетите закони са достатъчни, за да убедят преди всичко българското общество, че наистина вие водите страната към Европа. Да вземем административната реформа. Не знам дали сте запознат с последното мнение на докладчиците от Съвета на Европа, специално натоварени с анализа на Закона за държавния служител. От 1 декември мнението на финландския докладчик е, че глава девета от този Закон за държавния служител, която предвижда създаването на Висш административен съвет, създава всички предпоставки за подчертано политизиране на администрацията. Препоръката на този експерт е, че нормите на глава 9 трябва сериозно да бъдат преразгледани именно, защото създават условия за политизация.
През последните дни ние сме свидетели на приложението на прословутия преходен член първи от този закон с разпространените декларации, които едва ли не всички в администрацията трябва да попълват в пряко противоречие с нееднократните уверения, че не ставало въпрос за лов на вещици и т.н., и т.н., господин премиер. Създава се впечатлението, че вие изнасяте данни и цифри за нашите успехи, цитирате едни или други закони, но вършите нещо, което е съвършено различно и мога да ви уверя, че такава политика на снишаване неминуемо завършва с провал, неминуемо завършва с банкрут...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така че може би е време да си зададете въпроса дали трябва да продължите по този път. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Пирински, за мен е много по-важно вие да разбирате точно това, което казвам като позиция на българското правителство, а не вестник "Демокрация" да ме интерпретира. Затова е и парламентарната зала - вие да зададете своите въпроси, а аз да кажа точно как стоят нещата, защото аз не съм адвокат на вестник "Демокрация" и вестник "Демокрация" не е официално източник на правителствената позиция. Там работят журналисти - както са разбрали, така са го написали. Но аз точно заради това прочетох целия цитат, за да съм сигурен, че вие напълно разбирате това, което съм казал.
Аз разбирам Вашите притеснения и споделям напълно тази реакция, която имаше по повод на образеца за декларация, който беше разпространен. Правителството формира позиция, че такова запитване за това дали е бил член някой на Комунистическата партия или не, не почива на закона и то няма основание да бъде поставено дори в доброволно попълвана декларация.
Така че, това нещо е вече свършен въпрос, това нещо няма да функционира в българската администрация. Искам да ви успокоя. А иначе ние разчитаме на вашите критични реакции по всички въпроси, включително и по осъществяване на административната реформа, която не може да не срещне много проблеми, тъй като се прави за пръв път и трябва да промени изцяло българската администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Иван Генов да развие своето питане относно конкретните основни резултати от дейността на Министерския съвет през 1998 г., макар че не е изтекла още годината.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър-председател, отговорът на моето питане задължително изисква да съпоставите правителствената политика с Конституцията и върховенството на законите, с разделението на властите, тоест с онова, което е залегнало в духа и текста на чл. 105, ал. 1 на основния закон на републиката. На този фон може да се даде по-обективна оценка за вътрешната и външната политика на ръководения от Вас кабинет през 1998 г., за постигнатите от него конкретни основни резултати.
И така, съответства ли правителствената политика на Конституцията? Да, съответства! Само че не на официалната Конституция, изработена от Великото Народно събрание. Вие подменихте тази демократична Конституция, за да може Вашата политика да се вписва в една друга паралелна Конституция, тази с ръководната и направляващата роля на синята партия.
Ще отхвърлите ли, господин министър-председател, все по-налагащото се обществено мнение, че Вашият кабинет има за ориентир т.нар. Костовски член първи, а не легитимната Конституция на държавата? С патент за евроавторитаризъм не се влиза в ХХI век, а се връща в ХIХ-я.
По-нататък. Нормално ли е отношението на Вашия кабинет към фундаменталния принцип за ефективно функциониране на властта - принципът на разделението на властите? Очевидно не, след като постоянно го погазвате. Вместо да осигурите естествен режим на работа за всяка власт, Вие, господин министър-председател, създавате йерархична система на държавни органи, подобна на йерархичната система на партийната ви структура. Би следвало да правите разлика между партия и общество, между партия и държава.
За сметка на обезличаването на законодателната и съдебната власт Вие преследвате една абсолютно безконтролна изпълнителна власт. Наистина, само един самозабравил се партиен водач, а не държавник, може да заяви: "Къде ще ходят депутатите?" "Обсъждането в Народното събрание би било след дъжд качулка!" Какъв остър дефицит на евроманталитет, уважаеми господин министър-председател! Да доведете Народното събрание до състояние на излишност, да не му позволявате да осъди агресията срещу Ирак!
Тук въобще не ми се иска да говорим за Гьобелсовото отношение на кабинета към четвъртата власт, което е пълно отрицание на свободата на словото. Очевидно, господин министър-председател, все повече Ви напуска любимата равна форма на поведение, след като гневно се нахвърляте върху медиите с думите, че "няма значение какво мислят те"!
Но все пак, уважаеми колеги, не смятате ли за най-унизителен подходът на Министерския съвет към президента? В един случай кабинетът му прехвърляше собствената си пасивност и безотговорност (Косово, Рамковата конвенция), а в други случаи го лишаваше от основното негово правомощие - от правото му на отлагателно вето. Да се превръща държавният глава в пленник на една партия не е най-умното. Утре същият този президент ще ви е нужен силен при едно ляво управление на България. Не го прегъвайте! (Оживление в мнозинството.)
Ето така, господин Костов, аз съм принуден при тези неевропейски политически реалности, при тази неконституционна и полузаконна основа на сегашното управление да търся съмнителните резултати от вътрешната и външната политика на кабинета през 1998 г.
Във вътрешен план, господин министър-председател, Вашата политика не води ли катастрофално страната към деаграризация, към деиндустриализация, към деинтелектуализация и към най-страшното - към деидентификация? Вашата партокрация не блокира ли реформите? Конкретните резултати от Вашата дейност не се ли свеждат: до нарастващ недостиг на демократична сигурност за гражданите; до нарастващо социално недоволство; до нарастващ страх и стрес с тези безчовечни три и шестмесечни договори за работа?
Пак във вътрешен план, не е ли вярно твърдението, господин министър-председател, че при това маниакално разбиране за властта, Вие сте установили най-облагодетелствания режим на братовчедите-лешояди? Братовчедите, които са се впили в снагата на народа и ограбват неговото бъдеще? Братовчедите като каста от приказно богати сини дейци, за сметка на нарастващата всеобща бедност?
В международен план, уважаеми господин министър-председател, Вашият кабинет през тази година има няколко уникални "постижения":
- С газовите доставки и транзита на газ, с невероятната схема за износ на електричество. Вашето правителство не е ли на път да стане христоматиен пример за това как чуждите национални интереси се решават за сметка на българските? Най-цененият от Вас газовик Васил Филипов открито заяви: "Бакърджиев не само предаде, но и продаде българските национални интереси". И никой не го съди за тези думи. Нали?
А пък турците още не могат да повярват на споразумението си с Вас и на редица други сделки и ангажименти на българския аркадаш.
Аз пък не Ви разбирам как сте пренебрегнали специалната информация на Националната разузнавателна служба за Джей Лан, че е свързана с хазарта, прането на пари и е посредническа.
- Годината бе белязана и с други международни "проблясъци" - взаимовръзката на отношенията България - Русия с тези на Русия с НАТО, Косовската ситуация.
Но, разрешете ми накрая, от гледна точка на суперприоритетите да Ви попитам: защо България при Вашето перфектно управление се превърна в най-бедния кандидат за Евросъюза и се бори само да не е на последното място? Защо при толкова забележителни усилия България се споменава само бегло и неангажирано сред кандидатите за членство в НАТО?
Налага се мрачното впечатление, че Вие, господин министър-председател, бяхте като че ли най-неадекватният във Виена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Една година след речта Ви тук, от Народното събрание, Вие продължавате да сте на "Вие" с европейската интеграция. Защото не можете да разберете в крайна сметка, че слабата и безрезултатна вътрешна политика е функция на също толкова слабата Ви и безрезултатна вътрешна политика. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов! Аз имам друг въпрос тук пред себе си и се чудя дали на тази пледоария да отговарям, Вашата, или да отговоря на въпроса, който сте ми поставил?
Предвид дебатът Ви за конституционността и за съотношенията между властите аз искам да напомня на всички, които гледат и слушат този дебат, всъщност кой ми го задава този въпрос и кой беше авторът на тази пледоария - човекът, който отрича, че е конституционно избрано Народното събрание, което заседава в тази зала. Вие сте човекът, който отрича, че правителството управлява страната на базата на вота на Народното събрание, съответно на базата на вота на избирателите. Вие сте човекът, който на митинги призовава за сваляне на правителството.
Така че, от Вас точно няма да взема такъв акъл за това какво е Конституция, какво е съотношението между властите и пр. Въпреки че беше интересно да Ви чуе човек как пледирате по всички теми.
Аз обаче по всички теми не мога да Ви отговоря, затова ще прочета какъв въпрос сте ми поставил. Вие ме питате: "Вие, господин Костов (тук даже личи и по отношението, че Вие не приемате, че аз съм министър-председател на България), кои конкретни основни резултати можете да посочите от дейността на Министерския съвет през тази година, резултати, които гарантират просперитета на народа и трайното приобщаване на България към европейските и евроатлантическите структури?
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ, от място): Прочетете го цялото, не четете от средата, господин Костов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Генов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не съм Ви приятел по маса, аз не съм Ви "господин Костов", но както и да е, уважаеми господин Генов!
Ето какво е направило правителството, така как ние виждаме какво е свършила изпълнителната власт.
Изведохме и извеждаме страната от състояние на деветгодишни реформи. Изминахме част от пътя. Законодателно промените във всички сфери трябва да приключат до средата на следващата година. Това ще даде на хората сигурност и спокойствие, а на бизнеса предвидима и надеждна среда. Например парламентът вече прие данъчните закони, намалихме данък добавена стойност и високата ставка на данък върху печалбата. Данъчните закони, които сега действат, са рамката, в която ще се развива бюджетът през 1999 г. Ако бъдат разглеждани и през следващата година, то ще бъде само по посока на намаляване на данъчните ставки.
Второ, престанахме да стабилизираме държавата ден за ден. Успяхме не само да свалим процента на инфлация и лихвения процент едновременно, но и да ги поддържаме на ниски равнища. 1998 г. е най-балансираната от макроикономическа гледна точка година. Това ни дава възможност да решаваме важни стратегически задачи. През ноември 1998 г. за четвърти път през тази година бе отбелязана дефлация от 0,9 на сто. Инфлацията от началото на годината досега е 1,7 на сто.
Правителството поддържа и ще продължи да поддържа адекватен баланс по фискалния резерв, гарантиращ плащането на всички държавни задължения. Това ще ни позволи в 2001 г. да занижим под 60 на сто дела на външния дълг в брутния вътрешен продукт и да държим ниска инфлация.
На следващо място - международните финансови институции имат доверие и подкрепят политиката на правителството. Световната банка изпълнява стратегия за подкрепа на реформите у нас. Имаме тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, чиято основа е детайлната програма на правителството за развитие на страната до 2001 г. За първи път то включва и средносрочна програма за инвестиции в публичния сектор. За първи път! Общото финансиране от всички донори, които очакваме в следващите три години, е около 1 млрд. и 600 млн. долара.
На следващо място - българската икономика има потенциал да бъде конкурентоспособна на международните пазари. Поддържайки финансовата стабилизация, ние се опитваме да създадем средата, която ще роди доверие и конкуренция между стопанските субекти.
На следващо място - голямото предизвикателство пред нас е ходът на структурната реформа. Започнахме най-болезнената й част - затварянето на губещите предприятия безнадеждни длъжници. Ще продължим приватизацията. Според едно от последните изследвания на Националния статистически институт делът на частния сектор в брутния вътрешен продукт е около 60 на сто, както вече отговорих на господин Жорж Ганчев. Очакваме до края на годината делът на частния сектор в брутния вътрешен продукт да бъде 65 на сто - точно толкова, колкото е бил в Полша в края на миналата година. Това означава, че ние не сме много далече от страните, които се сочат като водещи в реформите. В края на тази година може би ще надминем нивото на брутния вътрешен продукт в долари - най-високото, което страната е достигала.
На следващо място - връщаме държавата на хората, както обещахме. Мафията вече не диктува правилата в политиката и икономиката. Даваме си сметка, че борбата с контрабандните канали и с корупцията не е спечелена, но сме решени твърдо да я продължим докрай.
Ще подчиним администрацията на гражданите. Ще превърнем администрацията от властваща в администрация изцяло в услуга на хората. И това е стратегията на административната реформа.
На следващо място - целта на реформите във всички сфери е хората да живеят по-добре и да виждат перспектива за самите себе си и техните семейства. През тази година започнахме и ще продължим да изграждаме надеждна система за пенсионно и здравно осигуряване. Правим всичко възможно тежестите на прехода да бъдат разпределени справедливо и ще продължим да го правим и през следващата година.
България беше и остава център на стабилност, предвидимост и надеждност независимо от тежкото наследство и икономическите трудности. Това е особено важно, като се има предвид как се развиха събитията в изпълнения с противоречия и потенциални конфликти Балкански регион. Ние направихме много, за да се намери мирно решение за Косово. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Иван Генов има право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Вие, уважаеми господин министър-председател, надминахте Томазо Кампанела. Ще Ви приземя.
Първият въпрос няма как да не е свързан с корупцията. Най-снизходителната оценка за нея е дадена в доклада на Европейската комисия относно движението на България към Европейския съюз. Цитирам: "През 1998 г. корупцията продължава да бъде един сериозен проблем в България."
В други западни независими анализи, засягащи сегашното българско правителство, се говори по-откровено. Цитирам: "Корупцията се превръща в главно препятствие за реформите в България. При правителството на СДС корупцията превзема най-висшите ешелони на властта. Тя демотивира навлизането на външния капитал, така необходим за развитието на страната."
Но да не слушаме прехвалената чужбина, господин министър-председател. Държавният глава Петър Стоянов заяви неотдавна пред в. "Демокрация", цитирам: "Корупция има и вече трябва да е съвсем ясно - от успеха на борбата срещу нея зависи и успехът на България. Ние не можем да твърдим, че искаме тук да дойдат големи, сериозни инвеститори, когато ги изправяме пред хора, които съвсем директно искат рушвети."
Във връзка с това, уважаеми господин министър-председател, ще разсеете ли съмнението в българското общество, че Вие и Вашият кабинет не се борите с корупцията, а с някакъв криминален хъс искате да я контролирате, да я насочвате и най-вече да я централизирате и концентрирате, за да може нейният паричен еквивалент да се натрупва на "Раковски" 134 и в нейните лидери?
Вторият уточняващ въпрос. Нямам намерение да Ви питам за демографския срив, за убийствената безработица, за ненамаляващата престъпност, за другите болни проблеми. Ще продължа с първия - този за корупцията.
Много бързо хората разбраха, че Вие не се нуждаете от факти и данни за корупцията, защото те като озонови дупки рушат политическата шапка, с която СДС закриля невижданата корупция. Какво значи да симпатизирате на гражданската позиция на ревизора Емил Димитров, а да не се борите срещу самата корупция? Цинизмът в отношението на кабинета към корупцията е безпределен. Няма ли да останете в историята, господин Костов, и като "кабинет на корупцията"?
От симпатия към Вас предлагам днес за "Сапио" да не говорим.
И още нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Генов!
ИВАН ГЕНОВ: Завършвам. Отхвърлям безпринципните нападки на някои, че "Бръкниджебчиев" е икономическият псевдоним на Ваш заместник, защото съм убеден, че "Бръкниджебчиев" е нарицателното име за Вашия кабинет, за така наречения ви "политически елит". (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Във въпроса на господин Генов има едно рационално ядро, на което аз искам да отговоря. И това рационално ядро е: как правителството си поставя задачата да се справи с проблема "корупция" - един стар проблем на страната, един въпрос, който беше наследен, един въпрос, който доведе до финансовата катастрофа в България. Защото, за да се получи фалит на 14 банки, за да фалират огромни финансови пирамиди, за да се стигне до трицифрена инфлация, е трябвало да има наистина много голяма корупция в страната, трябвало е да има много незаконни грабежи.
Как правителството се справя с този въпрос?
На първо място, ние считаме, че трябва да бъдат унищожени всички източници на пари за корупция. Тоест, трябва да бъдат унищожени всички канали за незаконна търговия, всички незаконни бизнеси. Трябва да се извади сивата и черната икономика на светло. Трябва да бъде унищожена контрабандата. Трябва да бъдат затворени големите контрабандни канали, например от типа на тези за производство и търговия с компактдискове или този за внос на захар в България.
Ето, това е основната стратегическа линия на борбата с корупцията.
Дава ли резултати тази линия на борба с корупцията? - Дава и има симптоми, че това е така. Основният симптом това е ниската инфлация. Ниската инфлация означава, че големите формации не са в състояние повече да доминират и да налагат на пазара цени, които да им позволяват да извличат високи доходи. Ниската инфлация показва, че са разрушени тези основни, доминиращи силови групировки на пазара и по този начин цените започнаха да се успокояват.
Ниската инфлация означава и друго - че всички, които са взимали кредити или които са взимали по някакъв начин част от националния капитал, не могат да го обезценяват, т. е. не могат да обезценяват своите задължения към държавата.
Ниската инфлация на практика означава, че големият грабеж в България е приключен. И българският избирател, българският народ сигурно добре се ориентира в тези явления, тъй като всеки избирател си дава сметка, че когато той бива ограбван със скоковете на цените, които ежемесечно могат да достигнат до 250 на сто, както беше през февруари на 1997 г., че точно тогава това ограбване произтича от най-голямата корупция в държавата.

Постепенно тези язви в българската икономика се затварят. Те се затварят и значително по-бързо, отколкото ние очаквахме, че ще стане това. Ние виждаме основните резултати в тази посока.
Аз се ангажирах и публично с мнението, че правителството е в състояние, вече има достатъчно сила, да унищожи и оставащите контрабандни канали, по линията на които в България влизат и се създават незаконни доходи, които впоследствие се използват за корумпиране на държавната администрация. И не само на държавната администрация, а на всяка част от държавните институции. И ние вероятно ще се справим с тази задача до края на следващата година.
Следващото направление в борбата с корупцията е да реализираме всеки стигнал до нас сигнал. Какво прави правителството, когато до нас стигнат конкретни сигнали, а не така, както Вие говорите - общо, а когато до нас достигнат конкретни сигнали, че този или онзи служител иска да получи някакъв рушвет, за да осъществи определена сделка или да извърши определени действия? Тогава ние бележим парите - има специални служби, които се занимават с това, и нарушителят обикновено бива залавян.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А за заместник-министрите и министрите това важи ли?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз ще Ви помоля, господин Генов, да бъдете така добър, да дадете всички факти и информацията конкретно, която имате, за да можем да постъпим така и с "братовчедите", и с "приятелите", и да видите, че никакъв чадър не може да има върху тази дейност. Впрочем, това вече става честа практика - да се поднасят голословни, общотеоретични обвинения.
Аз искам да отделя тази част от Вашия въпрос от другата, на която отговорих подробно.
Има, разбира се, възможност наистина без доказателствен материал да се отправят такива обвинения в публичното пространство. Те обаче рано или късно се опровергават от естеството на нещата. Просто, ходът на събитията показва, че това не може да бъде вярно.
Затова аз ви моля, ако искате да бъдете силна и конкретна опозиция; ако искате да бъдете мощна и критична опозиция; ако искате да се борите за доверието на избирателите, направете така, както правеше Съюзът на демократичните сили през 1996 г. Тогава, когато ние показахме огромната ви далавера за износа на зърно; тогава, когато разкрихме огромния грабеж на страната - тогава ние го разкрихме с конкретни материали, с конкретни документи, с посочване на хората. Направете така, както ние направихме, когато атакувахме групировката "Орион". Изнесохме фактите за техните нарушения, показахме какъв е характера на техните нарушения, показахме хората, които са ги извършили, обемите на нарушенията и т.н. и това постепенно се превръща в съдебни дела. Ако искате да бъдете силна опозиция - направете същото, работете по същия начин и аз ви обещавам, че ще срещнете съдействието на българското правителство! Благодаря. (Бурни и продължителни ръкопляскания от цялата зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Иван Генов, за да изрази отношението си към отговора.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ИВАН ГЕНОВ: Нескопосано управление - нескопосани отговори! (Шумна реакция на мнозинството.)
Вие сте вече политик на миналото! Както управлявате - така и отговаряте - семпло, елементарно. 1998 година превърнахте в една загубена за България година! (Шумно недоволство от мнозинството.)
Неслучайно пет пъти чрез председателя на Народното събрание бягате от моите питания. Прочетохте питането ми не като министър-председател, а като журналист на вестник "Демокрация".
Ето го, уважаеми господин министър-председател, и Вие не ми отговорихте на първата част на моето питане.
Никога в своята хилядолетна история България не е падала така на дъното, както по времето на вашето управление. (Смях и шумни реплики в дясната част на залата.)
Посредствен и обслужващ играч на международната сцена, затихващ стопански субект! (Шум и реплики в залата.)
И сега отвън протестират хора - от Лом, от Вълчидръм, Вършец, които по вина на кабинета не са получили социалните си помощи.
Имам усещането, че когато чуете "Страсбург" на Вас Ви кънти като на "Сталинград", а вече и на "Брюксел" реагирате като на "Москва"!
Знаете, че България вече няма дипломатически представителства в чужбина, а политически служби на СДС.
Фридрих Рол, международният секретар на партията на европейските социалисти - политическата формация, която управлява почти цяла развита Европа казва следното за Вашите самохвалства и заблуди, които сеете в страната: "Това, което Костов представя в България като международен успех на правителството, не отговаря на истината, ако видите докладите на Комисията на Европейския парламент и Съвета на Европа. Левите партии в България не могат да имат друга цел освен отстраняването на Костов и неговото консервативно правителство" - край на цитата.
Както виждате - и международните прогресивни сили са срещу вашия кабинет. (Смях и весело оживление в блока на мнозинството.)
Няма достатъчно слаба оценка за Вашето управление!
В заключение, господин министър-председател, ще отбележа, че за зла участ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ИВАН ГЕНОВ: Да, свършвам.
... за зла участ, господин министър-председател, България е обречена да преживее три етапа на съжителството си с вашия кабинет - 1997 г.: СДС и България; 1998 г.: СДС срещу България; 1999 г.: или СДС, или България. Не хранете илюзии - България ще спечели! (Силен шум в залата, ръкопляскания от опозицията, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Генов, Вие искрено ни развеселихте тук, в тази зала.
Има един критерий за верност за политика и това са изборите. Ще видите какво ще направите есента на следващата година и след изборите точно ще дойда и ще произнеса една реч точно за Вас! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС, весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За процедура ли искате думата, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да, за процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин министър-председател, господа министри, колеги! Аз мисля, че е редно днес да направим нещо, което вече два месеца вие не правите и го предлагам от по-рано - да удължим заседанието с два часа, при което господин министър-председателят да остане и да чуе въпросите по парламентарния контрол, за да се убеди за корупцията, господин министър-председател, която съществува, за политическите уволнения, за неизплатените помощи, за безотговорността на вашите министри, в това число стоящи и до Вас, а не с парламентарна процедура Вие по други поводи да отлагате заседанието и да не се чуват тези неща и днес министър-председателят да казва: дайте ги тези случаи. Искаме да ги кажем от тази трибуна, да ги чуе българския народ и затова предлагам с два часа да удължим заседанието и Вие да седите тук, господин министър-председател! (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на работното време.
Господин Марангозов, правя Ви бележка да не се провиквате от място. Ще ме принудите да Ви изгоня! (Заместник-председателят Благовест Сендов репликира от място.)
Господин Сендов, аз виждам откъде викат. Вие изглежда само на едната страна гледате! То се чува, да, но се и вижда!
Гласували 198 народни представители: за 79, против 104, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Вие сигурно не разбрахте за какво става дума?! Господин министър-председателят искаше да чуе факти. Аз предложих тези факти да бъдат казани тук, в парламента, и не да ги отлагате с парламентарни процедури - като няма заседание, няма и отговори. Затова още веднъж предлагам да се гласува, за да подкрепите министър-председателя, иначе ще бъде прав колегата Генов и всички ние, които твърдим, че има всичко онова - и корупция, и политически уволнения, и беззаконие в нашата държава! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще поставя това на прегласуване, но преди това, господин Статков, не е имало случай на отлагане на парламентарен контрол! Не, никога не е отлаган през тези две години на Тридесет и осмото Народно събрание парламентарният контрол, така че бъдете точен! Абсолютно вярно е!
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Руси Статков за удължаване с два часа на работното време днес.
Гласували 202 народни представители: за 74, против 119, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев относно премахването на безплатните учебници.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин вицепремиер, съжалявам, че премиерът Костов напусна залата, тъй като той също е отговорен за това, за което ще питам вицепремиера.
Господин вицепремиер, как ще обясните предложението да бъдат премахнати безплатните учебници на българските учащи се от I до VIII клас включително и не са ли техните учебници неотменно пособие към безплатния образователен процес, осигурен им по българската Конституция?
Много българи са чели как учител Ботьо Петков миналия век в Калофер се е молел на много родители, които са предпочитали да заведат детето си при майстора да го учи занаят-канаят и бащата плаща на майстора да учи непрокопсаника, а не майсторът плаща на непрокопсаника или на бащата. Много малко хора са завели децата си при въпросния Ботьо Петков, но тези, които са ги завели, са направили най-голямата услуга и на семейството си, и на поколенията, и на България.
Ние имаме огромна демографска криза. Ние страдаме от нея и виждаме смаляването на българския ген. Има много бедни семейства, които трябва сега да крадат, за да купуват учебници. Казвам ви го с пълната сериозност, тъй като направихме една наша анкета само в шест града и резултатите бяха трагични. Хората ни счупиха телефоните с отговорите си.
Ние произведохме най-интелигентната младеж в последните 25 години, която по IQ по интелигентност е втора след Израел. Нашите компютърни спецове в същата тази млада генерация се харчат и наистина се наемат на работа и във всички чужди фирми и банки в България, и навсякъде по чужбина, в Америка специално. И господин Сорос дойде и нае 500 от тях на много по-високи заплати, тъй като той разбра, че с тези 500 души може да реши компютърния проблем за датите, като дойде 2000-та година.
С какво чувство на отговорност Вие, господин вицепремиер, предлагате да се плащат учебниците от I до VIII клас в бедняшката Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Ганчев, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри! Министерството на образованието и науката не е вземало решение за премахване на безплатните учебници за учениците от I до VIII клас. Това е идея, която се обсъжда и предстои да бъде обсъждана първо на експертно равнище в рамките на министерството, след което, съгласувано с останали министерства и, разбира се, широкопредставително обсъждане. Не се предвижда намаляване на държавната субсидия за издаване и разпространение на учебници. Предвижда се подготовка на механизъм за справедливо разпределяне на тази субсидия между учениците.
Във вчерашното обсъждане на Закона за семейно подпомагане е направена една от тези стъпки, разбира се, нуждаеща се от още дискусии. Учениците от специални училища, ученици със специфични образователни потребности, ученици от семейства под социалния минимум изобщо не могат да бъдат включени в група, която да заплаща своите учебници. Това е съвсем ясно.
В крайна сметка тази идея, за която беше проведена медийна дискусия през тази седмица, получи за мен самия удивително голяма подкрепа чрез вестниците. В крайна сметка, уважаеми господин Ганчев, в Конституцията на Република България няма изричен текст, който да задължава държавата да осигурява безплатните учебници. Има задължителен текст за безплатното образование. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Безплатно образование, в смисъл че само на учителите няма да се плаща, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Аз съм учуден, аз съм стъписан, че един смирен човек като господин Методиев не може да разбере дълбочината на моето безпокойство и на много родители в България. Учителската и лекарската професия са най-хуманните и са поставени на най-високия пиедестал по цял свят. Това се отъждествява с цивилизацията, която човечеството е постигнало. Учителската и лекарската професия са началото и краят. И вие дръзвате тук с някаква елементарна седесарска демагогия да ми говорите, че не сте взели решение. А кой е направил предложението? Вие току-що извинихте този, който е направил предложението, и почти казахте на българския народ, че тези 400 млрд. екстра, събрани от данъци от българските бизнесмени, не може част от тях да се използват за нашите деца.
Извинявайте, господин вицепремиер, имам най-доброто чувство Вие, като излезете от тази зала, да отидете и да свършите работа, за да задържим българчетата в България. Те вече мислят в чужбина. Те като се учат в момента, вече планират заминаването си в чужбина. И това е една национална трагедия. Който не го е разбрал, срам му на душата!
Четири години задържах моя доведен син, завърши ВИФ и отиде в "Пирогов". И понеже разбраха, че е мой доведен син, му казаха, че му няма нищо и сега лежи с перфорирана перитонична апандиситна криза във Военна болница. Това е политизацията в тая държава! И ви казвам, задържах го тук, за да се изучи в България и да стане треньор и учител. Тъй като учител е най-висшата професия.
Моля ви най-настоятелно като излезете от тази зала, да осмислите това, което ви казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Методиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Длъжен съм само да припомня, по време на дебата, ако желаете, можете да се запознаете с протоколите от септември, когато правихме дебат по въпросите на образованието, какво е числото от допълнителния приход в държавата, който беше отпуснат за образованието. Той е над 100 млрд.лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Има думата народната представителка Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос относно нарушения в митническо бюро "Кремиковци".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, нарушенията на митническо бюро "Кремиковци" станаха известни преди няколко месеца, но по стечение на обстоятелствата стигаме до отговора на този актуален въпрос едва днес. И понеже министър-председателят ни разви едно пространно слово как правителството има много добри намерения да се бори с корупцията, аз се надявам, че ще имате възможност да дадете и конкретни примери за тази борба.
Стана известно преди няколко месеца, че в едно от вътрешните митнически бюра - "Кремиковци", което е създадено към Металургичния комбинат с цел да обслужва по-лесно митническите необходимости там, металите и въглищата са на последно място във вноса, минал през това бюро. На първо място обаче са: цигари, дъвки, бяла техника, котешки и кучешки храни, меса, пилешки бутчета, кафета и т.н. Прави впечатление, че това бюро е доста отдалечено, много трудно се обработва и комуникира с останалата част на митниците. Голямата част от стоките са с прекалено ниски облагаеми митнически стойности, което е предизвикало и интереса на Инспектората на Главно управление "Митници" и през миналата година е извършена проверка на митническото бюро. Неизвестно защо обаче са проверени само половината от митническите декларации. Останалите са скрити или не са показани и проверчицата приключва за десетина дни, докъдето стига, без въобще да докосва толкова щекотливия временен внос.
Независимо обаче колко е малък обхватът на проверката, в Главно управление "Митници" до неговия началник и Ваш подчинен, и заместник-министър господин Минев пристига докладна записка под № 93-00-0531 от 11 август 1998 г., в която докладна се описват констатираните нарушения и се предлагат мерки.
Моят въпрос е: какво сте извършили от месец август 1998 г. досега, особено след като станаха достояние на печата разкритията в тази докладна, за преодоляване на констатираните в нея митнически нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, наистина доста отдавна зададохте този въпрос, но вината не е моя, че едва сега имам честта да Ви отговоря. На няколко пъти самата Вие отлагахте, ако си спомняте, отговора на този въпрос.
Това, което питате, формулирано с две изречения, както бе записано във Вашето писмено питане, фактически конкретизира дали са извършени проверки в това митническо бюро, колко и какви са резултатите. Точно това питате. Аз ще се постарая да Ви отговоря на него и още малко по-нататък, защото е явно, че тази тема има нужда да се дискутира. Разбира се, тя излезе твърде пространно в медиите. Вие черпите някои от мотивите на въпроса си оттам, но и от друг източник вероятно, който не е медиен и който друг източник има всичкият интерес, както и Вие, предполагам, да се интересувате за периода юли миналата година до настоящия момент, сякаш преди това има една огромна черна дупка в българските митници и тя съвсем, ама съвсем не Ви засяга.
За какво точно става дума? Ето Ви отговор на конкретния въпрос. След това ще Ви обясня и някои други неща, за които ми се ще да знаете, защото може би ще имате и други питания на тази тема.
Конкретно в митническо бюро "Кремиковци" за този период, който Ви интересува, има извършени две проверки, като те обхващат действията на митническите служители по определяне на митническата облагаема стойност, тарифирането на стоките, наличието на незакрити в срок митнически декларации. По отношение на резултатите са констатирани шест случая на нарушение поради допусната грешка в тарифирането. Това е, когато се смесва един тарифен номер с друг - нещо, което често се случва във всички митнически бюра. В резултат на тези разкрития са досъбрани около 65 млн. митни сборове и 1 млн. 200 хил.лв. лихви върху тях. Уведомено е Главно управление "Данъчна администрация" по отношение на 18 фирми за допълнителна проверка относно реализацията на точно такива стоки, за които питате, със занижена според нас митническа облагаема стойност. В момента по заповед на началника на Районна митница, София се извършва проверка по оформянето на документите за временните режими на всички митнически учреждения в състава на Районно митническо управление, София, включително и на това бюро, което Ви интересува. Освен това е разпоредено на всички митнически учреждения да бъде извършена проверка с цел установяване на случаи на обмитяване на стоки със занижена митническа облагаема стойност.
Понеже в България има много митнически учреждения, бюра и най-различни структури, за да избегнем безкрайното удоволствие за мен да отговарям на тези въпроси, добре е да знаете някои работи предварително.
Най-напред трябва да знаете, че България се е присъединила към действащите международни споразумения по този въпрос. Едното от тях е Световната стопанска организация. Съгласно нейните клаузи България е поела ангажимент, който й забранява да задължава вносителите да ползват минимални цени на внасяната продукция. Значи ние не можем да кажем: според нас еди-кое си не можете да го внесете от еди-коя си стойност. Това е едно генерално изискване на тази Световна стопанска организация.
От друга страна, ясно е регламентирана тази процедура в световен мащаб за начина, по който се определя митническата облагаема стойност. Той много ясно е регламентиран в другата международна спогодба, към която ние също сме се присъединили, така наречената ГАТТ. Издадени са съответните нормативни актове в България, които почти 1:1 копират тези разпореждания. За какво става дума? Най-разпространеното според нас митническо нарушение, което води до голяма корупция и преди, и сега, това е представянето на стоки с многократно по-малка стойност, отколкото очевидно тази стока се продава във всяка една страна. При такива случаи - пак казвам - съгласно разпоредбите на ГАТТ митницата има право да изиска допълнителни сведения както за произхода на стоката, така и за начина, по който тя е доставена, ако щете дори да поиска сведения за цената и от самия производител или доставчик на тази стока отвън. Всичко това е ясно регламентирано в тези нормативни актове.
За да не се допусне обаче един митничар да спекулира и субективно да казва на всеки един вносител: тази стока аз смятам, че не е нормално оценена, вие я внасяте многократно занижена, и да се даде възможност на различни митнически служители дори да издевателстват над вносителите, се прави така наречения индикативен списък, който индикативен списък дава някакви ориентировъчни минимални цени на реализация в България, под които, ако бъде внесена стока, и то със сериозни отклонения от този индикативен списък, това вече е ясен сигнал, че тук има нещо недостатъчно изяснено и вероятно става дума за опит за заобикаляне на митническите наредби и плащанията на данъци. Така че, когато по този списък се установи подобно наличие, тогава се стига, едва тогава се стига до тези допълнителни, изискани от митническата администрация аргументи, факти, документи и т.н.
За голямо съжаление, точно този период, който вие прескачате, се оказва неизчерпаем източник точно на такъв вид корупция. Периодът 1993 - 1994, до 1996 г., включително, се оказва един период, в който сякаш тази дейност е била правило. Просто се е действало по правило и подобни занижени цени едва ли са предизвиквали някакво съмнение и едва ли е имало достатъчно сериозни действия срещу тях.
Ще ви дам само един прост пример. Точно по времето на двата кабинета - на проф. Беров и другия кабинет - на господин Жан Виденов, в България са влезли 180 тира. Имаме неприключени 180 тиркарнети. Това значи, че през нашата граница са влезли в България 180 тира и по документи не са излезли. Разбирате ли, за този период от няколко години никой не е потърсил защо те не са излезли в периода - тази черна дупка, която Вас не Ви интересува? От въпроса Ви така личи. В този период 180 тира! Извинете, 1800 са. Много по-сериозен е въпросът, 1800 са тировете, а не 180 за тези няколко години. 1800 тира влизат в България по документи и не излизат. Едва през този период, за който вие питате - от юли насам, са се предприели всички възможни действия за установяване на това какво се е случило с тези 1800 тира. От 300 вече са събрани парите, други 300, благодарение на нашите споразумения с международните организации, онези, които са гарантирали тази доставка, са платили. За всички останали са издадени наказателни постановления за събиране на парите им. Едва тази година, госпожо Дончева, около 35 - 40 тира са регистрирани с подобно нарушение, което, твърдя това, е изцяло в нормативите и в рамките на стандартите на европейските страни. Тоест, ние се доближихме до тях по отношение на това да търсим и да не даваме възможност да се получават подобни нарушения.
Пак казвам, Вашият въпрос вероятно цели да събере и някакви други дивиденти, тъй като не е тайна в България, че митническата служба в момента изпитва много сериозни трудности. Това е истина. Има трудности и те не са свързани само с нормативната база. Те не са свързани с възможностите, които тази професия дава за корупция. Те са свързани и с многото проблеми, които има митницата. Проблеми, които са съвсем обективни. Аз мисля, че всеки един, който подходи непредубедено към този въпрос, наистина би се съгласил, че има и проблеми, и корупция, и много по-голяма е била тази корупция преди, отколкото сега. По-важното е едно нещо, че правителството много ясно и категорично е решило да изкорени тази корупция, да се бори с нея. Тези ходове, които се правят, целят точно това и аз съм много доволен, че преди малко доста по-пространно от мен министър-председателят обясни от тази трибуна точно как ще се прави това и точно какви са резултатите.
Аз мога да декларирам сега от тази трибуна пред вас едно нещо - независимо от това дали някой желае, независимо от това дали някой харесва или не, независимо от това дали някой ще се опита да попречи на този процес, не само българското правителство, Министерството на финансите, и точно днешното ръководство на Главно управление "Митници" ще прави абсолютно всичко възможно, за да изкорени този порок. Ще го правим със или без вашето съгласие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, през цялото време ми напомняхте един любим виц на моя колега Иванов. И той е следният: видели едно циганче и му казали - я си виж колко са ти мръсни ръцете. А то отговорило - ти ако ми видиш краката...
Аз имам актуални въпроси към Вас, защото Вие сте министър на финансите и хич не се сравнявайте с някакви министри преди Вас. Докато сте министър на финансите, избран от това Народно събрание и отговаряте в тази зала на парламентарен контрол, въпросите ще бъдат насочени към Вас и никой няма да се занимава с българската история. С нея се занимава Вашият колега Методиев. Той я и архивира.
По конкретните ми въпроси, на които чаках да чуя конкретни отговори и не ги дочаках. Не искам да кажете - ние сме издали за всички нарушения наказателни постановления. А искам да ми кажете по въпросната докладна № 93-00-05-31 от 11.08.1998 г. от кои фирми са събрани допълнителните мита, срещу кои лица са издадени наказателни постановления, а не да ми казвате - "за всичко е издадено". Ако сте досъбрали тези митнически сборове - добре, но аз искам да чуя от кого и защо.
Аз не съм Ви искала да определяме минимални облагаеми митически стойности. Нека да се работи с индикативен списък. Ако искате да се направи нещо друго - да се засекат в данъчните управления какви данъци печалби са платили тия фирми и за какви суми продават стоки. Измислете си, ако искате други начини, но при всички случаи България има интерес да събира митата. Какви случаи е имало през 1993 - 1996 г., който не си е вършил работата - паднал от власт. Чакам да чуя за конкретни наказани лица, също както чакам да изпратите резултатите от тъй наречената "суперревизия" независимо от мнението на министър-председателя, на главния прокурор, за да ви доокомплектова проверката и да я доизвърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Тя, госпожа Дончева, си е решила, че няма да е доволна от отговора, идва тук и въобще сякаш това, което казах за тези две проверки, за какво точно става дума, за какви фирми, за колко на брой, какво се върши с тях, сякаш всичко това съм го казал на стената, но това си е неин проблем.
Искам да напомня на госпожа Дончева, че така, както се задава въпроса писмено, по същия начин отговарям дословно на писмено зададения въпрос. Ако тя си измисля още десет опашки след това оттук и ги зададе устно, ще получи отговора, който получиха преди половин час други народни представители от БСП, които имат навика да украсяват питанията си с други допълнителни питания. Задавайте ги писмено, аз ще ви отговарям по същия начин ясно и конкретно, както и този път.
Още веднъж използвам случая да ви кажа, че ако наистина се борите срещу корупцията, ако наистина искате в България стоките, които влизат, да бъдат обмитявани с онази стойност, която те самите по всички правила и действащи в България норми на ценообразуване дори, ако щете, и пазарни цени, трябва да се заплащат подобни неща, то аз пак ви връщам към въпроса да се огледате в самата парламентарна група и да видите кои точно народни представители от вашата парламентарна група директно ни обвиняват в обратното на това, което Вие питате. Те директно лобират и то писмено с въпроси за това да се внасят в България стоки със занижени митнически облагаеми стойности. Аз ви дадох неопровержими документални сведения. Огледайте ги, вижте ги, произнесете се по тях и поискайте този човек, за който става дума, да отговори на Вас, а не на мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев от народния представител Виктория Василева относно допуснати митнически нарушения от АД "Периодика".
Имате думата, госпожо Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин министър! Преди известно време в средствата за масова информация се появиха публикации за допуснати митнически нарушения, свързани с оформяне на сделки като временен внос и неиздължени суми към държавата от страна на "Периодика" АД.
Какви сделки за внос и износ, включително временен внос, на суровини, материали и други видове стоки са осъществени от "Периодика" АД и допуснати ли са в действителност митнически нарушения при осъществяването на тези сделки? Има ли "Периодика" АД неиздължени към държавата суми от митнически сборове и лихви по тях и в какъв размер? Вярна ли е информацията, че акционери в "Периодика" АД са сегашни и бивши народни представители и други лица с обществено влияние? Кои са те и доколко това е повлияло за допускане на посочените в публикациите митнически нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Василева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос е неособено приятен за мен самия, защото съм длъжен да разкрия някои неща, които за някои народни представители едва ли би им дало правото да се гордеят по-нататък с това, което са вършили преди и още по-малко с това, с което се опитват сега да се изкарат, че правят, но, така или иначе, правилникът ме задължава.
Действително в средствата за масова информация се появиха материали за сделки, оформени на временен внос, от "Периодика" АД. От получената официална информация на Главно управление "Митници" става ясно, че на "Периодика" АД през 1993 г., пак тази черна дупка, която харесва много на някои хора да бъде винаги такава дупка, е допуснат временен внос на около 3000 броя рула или това е повече от 704 000 м хасе - внос от Русия, като митните сборове са били гарантирани с гаранционно писмо. Тоест, не са били гарантирани с депозит в пари, а с някакво писмо, нито със съответната банкова гаранция. Или с други думи, отсъства ефективно обезпечаване на дължимите митни сборове.
Срокът на временния внос, това е интересно, изтича през 1994 г. и след това не са предприети действия за законосъобразното приключване на режима на митни сборове или остават дължими, с изключение междувременно само на две платени декларации, общо 821 000 лв. тогава, за онова време. Значи тук става въпрос за временен внос и до този момент той не е бил потърсен - говоря точно и във връзка с въпроса преди малко. Изчислените към датата на изтичането на временния внос по онова време митни сборове са за повече от 3,5 млн.лв. По необясними причини са пропуснати сроковете за съставяне на акт за митническо нарушение тогава. След извършване на последваща проверка от митническата администрация случаят е разкрит и е отправена покана за доброволно плащане на разликата, която по тогавашния валутен курс е приблизително около вече 98 хил.долара, за онези години, плюс лихви за просрочие върху тях.
Това дружество не се отзовава на поканата за доброволно плащане и митническите органи издават Постановление № 117 от 1998 г. за принудително събиране, след черната дупка. Постановлението е изпратено на данъчна служба "Средец" за изпълнение по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Справката във фирмената регистрация на "Периодика" АД със седалище в сградата на Полиграфическия комбинат на бул. "Цариградско шосе" доказва имената на много известни български общественици. Някои от тях напоследък проявяват бащинска и майчинска загриженост за проблемите в българските митници, като например утвърдената журналистка Венезия Недялкова, известна под името Виза Недялкова. Сред акционерите на "Периодика" АД са и бившите народни представители Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Велислава Дърева, Вълкан Вергиев, Константин Аджаров, както и настоящият народен трибун Георги Ганчев Петрушев, известен като Жорж Ганчев.
Използвам случая от високата трибуна на Народното събрание да припомня на уважаемите акционери на "Периодика" АД, че дължат на ползу роду не само празни обещания, а и пари. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Имате право на реплика.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Благодаря и на министъра за изчерпателния отговор и особено съм благодарна, че точно от тази трибуна се чуха имената на тези, които винаги много разпалено са говорили против корупцията, против всичко онова много лошо, което става в държавата. Наистина съжалявам, че ги няма всички в залата, защото друго е все пак, когато си чуят имената в присъствието на всички народни представители.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това комсомолско поръчение ли е?
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Не, не е комсомолско поръчение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Василева.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Михаил Миков относно оздравяване на "Видахим" АД.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! В тази зала, доколкото си спомням, май месец, господин министър, ние коментирахме темата "Видахим". Тогава Вие в своето изказване поехте някои конкретни, някои по-мъгляви ангажименти, с Ваше съдействие беше отпуснат 1 млрд.лв., които по мое мнение не знам как бяха употребени, но като че ли изтекоха в пясъка. Но сега вече на 2 декември 1998 г. бе взето решение за ликвидация на предприятието. Поради тази причина аз си позволявам да задам актуален въпрос, свързан с това, и то много конкретен, както призова и министър-председателят, както и Вие призовавате: какви мерки бяха предприети по оздравяването на "Видахим" АД преди вземането на решение за неговата ликвидация?
Ще ви подсетя за какви конкретни мерки Вие сте имали право да следите, да нареждате и въобще да вземате отношение: указания за разработване, съдържание и изпълнение на програма за финансово оздравяване; одобряване, връщане със задължителни указания на такива програми; осъществяване на цялостен контрол върху дейността, както и дейност по отношение финансиране от фонда, който е създаден специално за оздравяване на предприятията. Аз всъщност не знам има ли някакви пари в този фонд? Защото, ако няма, възниква въпросът защо няма пари там, за да се пускат? Предприятията от списъка са доста, не става въпрос само за "Видахим". И аз Ви обещавам, че ще питам за всяко едно предприятие, за да видим какви конкретни мерки са предприемани за оздравяването. Защото така трайно в обществеността се наложи, че става въпрос за някакъв списък за ликвидация, за закриване и прочие. Става въпрос за един закон за оздравяване. И списъкът към този закон е за оздравяване на тези предприятия, като ликвидацията и закриването им е най-крайната мярка. Но тя е допустима само тогава, когато е направено всичко, не е дало резултат и за да не трупат те повече загуби, а вие в правилника ще видите колко точки има, десетина точки има, конкретни мерки за намаляване на загубите, за подобряване на продажбите, за събиране на старите вземания, за погасяване на задълженията - все конкретни неща.
Така че ще ми бъде много интересно да чуя кои от тези мерки, действия и програми са изпълнени преди да вземете решението за ликвидация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Миков, не само това предприятие, а доста още са в този списък, за който Вие говорите. И може би, спомняйки си някои подробности от това, което преди малко споменахте от тази трибуна, вероятно ще си спомните и как беше изготвен този списък, защо определени предприятия бяха записани в този списък и какво се случи след това.
Аз по никакъв начин не съм съгласен да се поставя така въпросът, сякаш едва ли не едно нещо се е появило изневиделица тук и, хайде да видим сега вие направихте ли, не направихте ли онова, което ме питате. Въпреки че, въпросът Ви, пак казвам, е доста по-различен от този, който тук сега в момента изредихте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз Ви прочетох закона, нищо повече.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Както и да е, това не е толкова важно. Няма да издребняваме. Само ще Ви помоля по-нататък да си записвате въпросите по-подробно, за да получавате и по-подробни отговори. Няма значение, това го казвам само между другото.
Какво конкретно е положението в това предприятие? Много конкретно ще ви отговоря.
По оздравяване на дружеството в периода от 1 януари 1997 г. до сега Министерството на финансите е предприело следните мерки.
Първо, разработена е програма за финансово оздравяване с помощта на чуждестранен консултант, която бе изпълнена относително успешно до края на 1997 г. Дружеството е реализирало печалба в размер на около 1 млрд. и 200 млн. лв.
Предвид влошената пазарна конюнктура за реализацията на гумите и полиамидните влакна, произвеждани от "Видахим", беше предприето разсрочване на задълженията на дружествата, както следва:
- ДДС, включително и лихви - за 2,5 млрд. лв.;
- данък общ доход - за почти 7 млн. лв.;
- вноски във фонд "ПКБ" - за 111 млн.лв.;
- социално осигуряване - за 12 млн. лв.;
- мита, митни сборове и лихви - за 1 млрд. и 200 млн. лв.;
- други данъци - за около 15 млн. лв.
Това е възможното нещо, което може да направи Министерството на финансите - да разсрочи тези задължения за един период, в който би могло да се очаква те да бъдат по-нормално поети от предприятието.
По-нататък. Неколкократно бяха давани разрешения за продажба на ненужни материални активи и обособени части. По предложение на Министерството на финансите Министерският съвет предостави на дружеството временна финансова помощ в размер на 1 млрд. лв. за закупуване на суровини и материали. И тук съм длъжен да поясня, че действително това бе поискано от представители на синдикатите на предприятието и от ръководствата на техните централи в един продължителен разговор, в който те се постараха да изложат всички възможни аргументи пред мен за това, че този 1 милиард наистина ще позволи предприятието да завърти колелото и да излезе от тази изключително неблагоприятна ситуация, в която беше попаднало. Цената на това излизане беше 1 милиард лева. Другото, което поисках от тях, е да кажат какво още не им стига. Не им стигаше ръководството - искаха друго ръководство, не това, което е. Поех и този ангажимент. И хората, които те посочиха - тях да назнача - и това направих, но с изричната уговорка, че ако действително резултатите не се подобрят до края на тази година, много вероятно е поради липса на всякакъв друг възможен изход това предприятие да бъде обявено в ликвидация.
Какво стана след това? "Видахим" приключва деветте месеца на тази година с краен финансов резултат от 7 млрд. и 900 млн. лв. загуба. От пряка производствена дейност за периода дружеството отчита загуба в размер на 7 млрд. и 700 млн. лв. Коефициентът на ефективност на разходите е 0,8, при разчетен в програмата за финансово оздравяване - 0,98. финансовите разходи, които формират крайния отрицателен финансов резултат за 1997 г., съставляват 8,2 на сто, сега са вече само 3,5 на сто. Нарасналите задължения, които са в размер на 24 млрд. лв., и почти пълното отсъствие на финансови средства определят невъзможността "Видахим" да изплаща текущите си задължения.
Причините, довели до тези негативни резултати през този период, са:
1. слабата реализация;
2. липсата на финансови средства;
3. намаленото натоварване на мощностите.
И накрая четвърто, но съвсем не и по важност:
4. поддържане на високи разходи и персонал за осъществяването на дейността.
Продължаването дейността на дружеството е невъзможно поради липсата на оборотни средства за суровини и материали. Налагат се чести спирания на производствения цикъл, а след всяко спиране на производството се трупат огромни загуби. Процедурата по ликвидация е наложителна, а изходът от ситуацията е в съответствие с договореностите с международните финансови институции относно предприятията в изолация.
С преминаването към тази процедура по ликвидация на "Видахим" държавата още веднъж дава облекчена правна възможност за бързото преструктуриране на дружеството и осъществяването на производствения процес и то при успоредно осъществяване на производствения процес дотолкова, доколкото той е възможен. Това е една подходяща форма на финансово управление на стопанската дейност и е приложима, когато стойността на активите значително надвишава общата задлъжнялост, която може да бъде покрита с приходите от продажбата на бързоликвидните активи, държавна собственост.
Ще се предприемат бързи мерки, включително по съдебен ред, за събиране вземанията на дружеството. Ефектът от ликвидацията е както икономически, така и социален, защото ще се запази част от дейността, която е ефективна, запазва се и оптималният брой работни места за дадено производство, а освободените работници и служители ползват еднократното обезщетение по Постановление № 100 плюс допълнението, което беше направено преди известно време - ако желаят да започнат собствена стопанска дейност, да получат по още един милион лева безвъзмездно.
Преструктурирането на търговското дружество в процедура на ликвидация ще се осъществи чрез осребряване на имущество и удовлетворяване на кредиторите или по Закона за приватизация, тоест приватизация на цялото предприятие или на отделни обособени от него части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Може би няма какво да репликирам, господин председател, защото фактите, изнесени от министъра, показват само едно - че докато е оздравявано това предприятие, то фактически е унищожено. Здраве й кажи на такава програма и на такова оздравяване, както изнесе и господин министърът. Той даже изнесе по-фрапантни разлики. Когато за 1997 г., господин министър, е 1 млрд. и 200 хил., аз мислех, че тогава е имало само загуба от половин милиард лева, но Вие казвате, че е имало печалба 1 млрд. и 200 лв., а за 1998 г. за девет месеца - 8 млрд. загуба, при условие, че два пъти сменяте бордовете и там участват ваши служители от Министерството на финансите от същия този отдел, който се грижи за другите предприятия. Тези хора са в борда. Не Ви питам, но предполагам, че редовно са си взимали възнаграждението за борда. Аз и вчера, и онзи ден по повод на бюджета Ви казах, че Вие тези хора ги освободихте от отговорност. Ей така, ликвидация, замитане на следи. Аз не казвам, че тези загуби и това състояние на "Видахим" е само резултат от вашето управление. Само че фактите са факти. Миналата година - половин милиард загуба, по моя информация, а по Ваша - милиард и 200 млн. печалба, а тази година - 8 милиарда загуба! Премиерът каза, че има благоприятни макроикономически и пр., и пр., и пр. условия. И в тази среда на благоприятни макроикономически условия тези два борда, които се сменят, правят двадесет пъти по-голяма загуба на предприятието.
Ето това са простичките неща и те са много ясни в цифри. Тук вече няма други възможности - ликвидация, ликвидиране и пр., игри на думи, обещания за бизнес с по 1 милион. Такива бизнесмени може би ще срутят монопола на външните ни конкуренти.
Но истината е тази, господин министър, и тя трябва да се каже - зле управлявано предприятие и все по-зле и в крайна сметка - резултатът е налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Миков, Вие сякаш не можете да разберете или не желаете да разберете, че чудеса в икономиката не могат да стават. Това са обективни процеси. Не може с или без доброто желание да се елиминират обективни процеси, които са видими. Вие не можете да разберете, че има закони на пазарната икономика и тук е вашият проблем. Проблемът на вашата политическа сила е този, че не може да допусне в съзнанието си, ако щете, че е възможно в резултат на пазарна конюнктура едно производство да фалира. Вие не можете да го допуснете в съзнанието си. В резултат на същата тази пазарна конюнктура друго производство, което пък преди това е било в негативен план, може да излезе напред и да стане печелившо. Това е естествено за целия свят. Започва да става естествено и в България. Разберете го, най-после - едни предприятия наистина ще фалират, но това, което ние правим сега, е да се убедим, наистина абсолютно всички възможни мерки да предприемем, щото да не се стигне дотам. Но когато това стане очевидно, когато стане очевадно, ами вие защо не разберете, че България не може да продължи на носи на гърба си предприятия, които работят на загуба, които увеличават тежестта на нашата икономика, която не може да си го позволи.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А "Кремиковци" може.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И от друга страна, пак казвам, разберете най-после: пазарни механизми - един ще фалира, друг обаче на неговото място ще построи нещо по-добро. Това, което правим сега, в момента, наистина е да даваме шанс чрез тази форма на ликвидация да се запазят онези звена, които имат възможност да продължат по-нататък да произвеждат, но много по-малки и бих казал, много по-ефективно устроени и като организация, и като пазарна възможност. Това даваме възможност на тези хора да направят. И ако вие и това не разбирате, ако вие продължавате да смятате, че не трябва в България да се прави структурна реформа, че трябва тази неефективна, много лошо балансирана структура на индустрията в България да я запазваме с цената на всичко, ами, това се опита и Виденов да направи. Видяхте ли докъде стигна преди? Това беше един от основните моменти, една от основните причини за вашия провал, на вашето управление. Не може с цената на всичко държавният ресурс непрекъснато да се насочва в губещи предприятия и да се откъсва от неговата истинска функция - създаването на нов начин на производство, на истински пазарен бизнес. Това го разберете най-после, защото ако не го разберете, по никой начин нямате никакъв шанс по-нататък.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще Ви питам за "Кремиковци" другия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Процедура - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! На основание чл. 41, ал. 2 искам да възразя срещу воденето на днешното заседание. И господин Муравей Радев, и преди него министър-председателят си позволиха да се карат на колеги, затова че си развиват въпросите, а Вие не им направихте забележка.
Господин Муравей Радев, аз Ви слушах внимателно и ми направи впечатление, че за сетен път Вие укорявате колегите, че си развиват въпроса. А това е записано в правилника. Всеки един колега може да си развие въпроса и питането в рамките на определеното време.
И като се има предвид, че това, което господин Соколов каза за процедурата, че всеки един може да получи отговор, а то не е вярно, защото по два месеца вече не се дават отговори и се променят фактите, това е още една необходимост ние да си развием в новата ситуация въпроса.
И искам Вие, господин председател, да правите бележка на министрите, когато избягват да отговорят на въпроса, както на господин Миков сега не беше отговорено, а му се разказват общи приказки, без даже и примери да се дадат. Настоявам да се правят бележки на министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Очевидно не е прочел правилника добре. Очевидно не знае правата на председателя на парламента и само поради това, че днес няма да има актуален въпрос или питане до 14,00 ч., търси начин да се появява на трибуната, защото телевизията излъчва директно предаване. Това е истината, господин Статков. (Шумно изразено неодобрение от страна на Руси Статков.)
Актуален въпрос от народния представител Петър Димитров относно 50-те най-големи данъкоплатци за 1998 г. към министъра на финансите Муравей Радев.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председателю, господин Радев, уважаеми колеги! От времето на първоначалното задаване на въпроса измина почти цял месец. Затова искам да кажа няколко думи за историята на въпроса.
На 25 ноември, пределно просто и внятно, зададох въпрос: кои са 50-те най-богати българи; какъв е размерът на богатството им; как е натрупано; как се използва и какви данъци са платили неговите притежатели за 1998 г.?
Смятам, че въпросът интересува почти всеки българин, в това число и депутатите в залата.
Две думи за мотивите да задам въпроса, макар че, според мен, до голяма степен са очевидни.
Държавата ни е в борд. Бордът, всички знаете, обсъждахме въвеждането му, води до затягане на коланите. Знаем, че има подтискаща мизерия за голяма част от населението, тя предполага самоограничаване на цялата нация. В тази ситуация виждате какви коли се търкалят по улиците на България, виждате какви дворци се строят, погледнете от Витоша да видите колко плувни басейна има в частните дворци. Тоест, като че за една част от нацията изобщо няма борд. Едните са наведени над кофите за боклук, а другите плуват в плувните си басейни. Така че, ясно е, че трябва да ги знаем кои са тези хора и евентуално да се вземат мерки за ограничаване на това разточителство.
Вторият ми аргумент: приехме бюджета. Значи единият вариант е, че бюджетът се формира главно от доходите на бедните и след това изтича в джобовете на богатите. Може би е така, а може би е обратното - богатите дават своя принос: "богатий с парите, учений с умът", но и това трябва да го знаем - така ли е или не е така. Така че държавата би трябвало да контролира този процес и да знаем в бюджет '99 благодарение на тези забогатели българи какво получаваме като нация.
Тук премиерът пак подчерта за справедливото разпределение на тежестите. Така ли е? Как разпределяме тежестите между бедните и богатите?
Третият ми мотив беше, че непрекъснато се декларира борба с престъпността. Целта на престъпността, като изключим изнасилванията, обикновено е богатството. Значи, за да се борим успешно, трябва да знаем къде е концентрирано това богатство, как е получено, как се охранява и дали евентуално не се преразпределя. Без да знаем субектите и размера на това богатство, аз не виждам как ще се борим успешно с престъпността.
И последното, заради което попитах, зная, че нашата младеж емигрира. Хубаво е да знаем как пък така някои забогатяха за 7 - 8 - 9 години и да им кажем на младите хора: "Имате шанс в България, имате българска мечта. Не бягайте! Ето в тези видове бизнес вие имате шанс да успеете, затова не напускайте държавата ни."
Така че това бяха причините, поради които зададох въпроса и тъй като ми изтича времето, аз ще прочета окончателната му редакция след многото перипетии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето изтече обаче.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, значи остана това: кои са 50-те най-богати българи според платените от тях данъци за 1998 г.; какъв е източникът и размерът на доходите им, както и размерът на данъците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, аз разбирам Вашите подбуди и ги споделям. Вашето питане се позабави малко неслучайно. То се забави, защото създаде определен проблем на ръководството на Народното събрание и проблемът е съвсем съществен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На мен беше създаден, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И въпросът, който Вие ми зададохте, бе перефразиран от ръководството на Народното събрание така: кои са 50-те най-големи данъкоплатци?
Защо бе перефразиран? По простата причина, че в България има закони и тези закони трябва да се спазват. И в един от тях - за данъчната администрация, има много ясен и категоричен текст, в който се казва, че точно данъчната администрация, данъчните служители не могат, нямат право, забранено им е да разкриват факти и сведения въз основа на данъчните декларации за имуществото на съответните лица, които те проверяват. Това е написано черно на бяло там. Това от една страна.
И от друга страна се казват и случаите, в които могат да разпространяват такава информация. И то е само ако бъде поискана от органите на МВР или от другите данъчни служби с цел установяването при насрещна проверка на едно или друго доказателство.
Имате достатъчно специалисти, сигурно ще ме подкрепят в това твърдение. Това е първото, което ми забранява по закон да дам отговор на иначе добре зададения от Вас и обществено значим, или най-малкото звучащ обществено въпрос, тъй като подтикът му е вероятно с малко по-друг оттенък.
Второ, недоумявам как Вие като икономист, при това хабилитирано лице по икономика, можете да ми зададете въпроса в този вид, в който го прочетохте. Вие казвате: съобразно платените данъци за 1998 г. Господин Димитров, аз дори и да наруша закона, дори да нямаше закон, пак нямаше да мога да Ви отговоря, защото трябва да Ви е известно, както на повечето данъкоплатци в България, че данъчните задължения за текущата 1998 г. се установяват чрез подаване на техни декларации в срок до 15 април следващата година. И няма като как при цялото ми добро желание аз да Ви дам отговор на този най-малкото нелепо зададен въпрос, въпреки че, пак казвам, като съдържание и като смисъл аз се присъединявам към Вашата обществена тревога. Но тези са двете причини, които не ми дават възможност, дори и да знаех, да Ви кажа кои са тези 50 най-богати българи в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев - министъра на финансите.
Има думата за реплика господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Радев. Изрично искам да напомня, че аз отправих актуален въпрос и към премиера, в който споменах: ако информацията има конфиденциален характер, да бъда информиран, за да я поискам чрез секретна секция. Смятам, че няма такова ограничение, което да забранява на народните представители да получат такава информация.
Господин Радев, демокрацията се базира върху прозрачност. Не само прозрачност на доходите на политиците, по-важна е прозрачността върху богатствата. Тъй като ако богатството не е прозрачно, то много лесно се преразпределя и отива в джобовете на политиците. Така че ако има прозрачност на богатствата, както в целия свят, тогава няма да има такава въпиеща нужда от прозрачност на доходите на политиците. Това е моята идея. Ако искате да се преборите с престъпността и корупцията, трябва да направите богатството прозрачно. Ако вие не направите богатството прозрачно, ще има корупция, ще има престъпност, тъй като тогава има инструмент, чрез който да бъдат корумпирани политиците. Няма друг начин да се изкарат тези доходи.
Искам да ви кажа две думи, тъй като аз като народен представител съм провеждал изследвания кой е най-печелившият бизнес. И знаете ли какво отговарят младите хора? Най-печелившият бизнес в България на първо място е престъпността, на второ място е политиката. В тези две области нормата на печалба е най-голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За някои.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да видим дали са прави, тъй като се оказа, че младите хора смятат, че политиката е превърната в личен бизнес и това е ефективно средство без никакви инвестиции само да си вътре във властта, на кормилото на властта, за да печелиш.
И последното, което искам да ви кажа, господин Радев, всичко показва, че бордът е само за бедните. Никой не ограничава новобогаташа колко коли да има, защо трябва да са най-скъпите коли? - Никакви ограничения. Ние сме в състояние на борд, в състояние на икономическа разруха, дайте да се поеме тежестта не само от бедните. Вие с госпожа Ан Макгърк обсъждате каква да бъде пенсията, каква да бъде средната заплата, а не обсъждате ограничение върху богатствата. Ами че какъв е този борд, който толерира бедните да бъдат държани в бедност, а богатите да харчат колкото искат? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министърът на финансите господин Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, това, което казвате, можете да го направите Вие самият, когато народът ви даде възможност да управлявате страната и национализирате имуществата на частните граждани.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Никой не говори за национализация.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И в същото време експроприирате и возилата им. Направете го, вие сте се научили на това.
Но тъй като Вие казахте няколко начина, по които вероятно се забогатява, аз ще Ви кажа още два, които, според мен, са на първите две места.
Вие питате кои са 50-те най-богати българи. Аз ще Ви посоча къде да ги търсите. Според мен 50-те най-богати българи са на две места. Едното място са представителите на висшата партийна номенклатура на Българската комунистическа партия и началниците на техните тайни служби от Държавна сигурност (ръкопляскания от мнозинството), които, господин Димитров, след 1985 г. изнесоха 12 млрд. долара извън България и по този начин направиха страната ни да плаща години наред задължения. И целият български народ, и още няколко поколения ще изплащат грабежа на тази висша партийна номенклатура.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Защо не ги кажете кои са? Кажете ги.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: По този въпрос аз не съм компетентен. Питайте Александър Лилов, той сигурно по-добре от мен знае кои са те. (Реплики от ДЛ.)
И още на едно място търсете. Онези хора, които фалираха 15 български банки и източиха банковия ресурс, онези приятелски кръгове на вашия премиер. Питайте тях. По тях е компетентен вашият съпартиец Красимир Премянов, а не аз. Попитайте него. Той сигурно ще ви даде много по-интересни сведения по двата въпроса. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за процедура господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
На основание чл. 41, ал. 2 пак Ви моля да озаптявате министрите да не ни викат, а да отговарят конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, не озаптявам никого и Ви моля да използвате нормален език.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще си позволя и аз този тон.
И за колегата Статков искам да Ви кажа, че има два актуални въпроса, сега разбрах това от него, защото Вие преди малко казахте, че нямал въпроси. Два въпроса има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, няма да стигнем до тях. Това е причината. Няма да стигнем до въпросите на господин Статков. (Реплики от ДЛ.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Значи потвърждавате моята теза, че ограничавате моето право...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, не се ограничава на никого правото да задава въпроси и да говори. И ако някой в България може да претендира, че му ограничават правото да говори, това най-малко сте Вие от всички българи. Телевизионните говорители говорят по-малко от Вас пред камерите, така че недейте да поставяте въпрос, какъвто не съществува. (Весело оживление, ръкопляскания от мнозинството.)
Актуален въпрос от народния представител Михаил Михайлов относно предоставяне на обект "Водоснабдяване - група Панагюрище" на община Панагюрище към министъра на финансите Муравей Радев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): И, господин председател, говоря, защото имам право по Конституция. А Вие слезте отгоре, когато правите реплика на народни представители.
Това как ще го коментирате?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър, на 29 септември 1998 г. Общинският съвет - гр. Панагюрище, е депозирал в Министерство на финансите искане за придобиване на обект "Водоснабдяване - група Панагюрище", който е собственост на "Оптикоелектрон" - гр. Панагюрище.
Първият въпрос е какви действия предприема Министерството на финансите за решаване на поставения от общинския съвет въпрос, като се има предвид голямото регионално значение на посочения обект.
И втори въпрос - как Министерство на финансите защитава интересите на Търговско дружество "Оптикоелектрон" ЕАД, което изпълнява програма за финансово оздравяване, съгласно Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Ситуацията около предприятието "Оптикоелектрон", станало известно преди година и половина или малко повече от година и половина, наистина е доста впечатляваща по отношение на това, че това предприятие и неговото ръководство някога, навремето, е правило разходи от предприятието за неща, които не са пряко свързани с неговия производствен процес и са свързани повечето с някои общински или градски нужди. Но това е едната страна на въпроса.

По-важното е, че днес, в сегашната ситуация, в която се намира това предприятие, след като бяха поети конкретни ангажименти от Министерството на финансите, които - твърдя го тук - Министерството на финансите изпълни до един и ще продължава да изпълнява и нататък своите ангажименти към това предприятие, трябва да Ви кажа, че наистина нееднократни разговори бяха водени и то на различни равнища в Министерството на финансите, най-вече с народни представители от Съюза на демократичните сили, избрани от този район. Те самите поставяха многократно и много тревожно въпроса за това, че в баланса на дружеството се намират дълготрайни материални активи, на които мястото не е там. Те наистина някога са били изградени с цел мобилизационна готовност и т.н. - най-различни причини е имало и аз не искам да се наемам да твърдя дали те са правомерни или не, но всичко това съществува.
Съществува възможност чрез предоставяне на общината, която би трябвало да бъде собственик на този източник за водоснабдяване, който всъщност ползва целият град, да се прехвърли имуществото, което се води на "Оптикоелектрон", от баланса на "Оптикоелектрон" на общината. Разбира се, това би могло да стане и безвъзмездно. Общината има право да получи подобно нещо.
Аз бях убеден след настойчивите искания на народните представители от Съюза на демократичните сили от този район, че при първата най-малка финансова възможност, която има България и правителството, чрез Министерството на финансите да се направи опит да се удовлетвори искането, а именно това съоръжение да бъде закупено от общината. Но предвид на това, че общината не разполага с достатъчно средства, да бъде увеличена субсидията на общината от Министерството на финансисте и чрез това увеличаване фактически да може да бъде извършено закупуването на тези съоръжения.
Ние наистина предприехме подобна крачка - увеличихме целево субсидията на общината и тя с тази целева допълнителна субсидия ще закупи съоръжението от предприятието "Оптикоелектрон", а това ще даде една много добра възможност на "Оптикоелектрон" да погаси по един съвсем поносим и по-лек начин отсрочените свои държавни задължения.
Следователно Министерството на финансите преведе необходимата сума на общината, тя с част от свои средства и тази сума ще заплати това съоръжение и по този начин в рамките на тази календарна година проблемът ще бъде отстранен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли думата, господин Михайлов?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев от народните представители Донка Дончева и Румен Такоров относно обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Госпожа Дончева има думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! На 23 ноември изтече срокът за приемане на молби по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Предстои оценката на имотите, за да се уточни сумата от компесаторните записи. В областните управи, в министерствата постъпват колосални преписки. Само в Софийска област разбрахме, че те са над 8000. Краят на януари, когато изтича срокът за обжалване на мълчаливите откази, също няма да се спази, защото, както казват от едно от най-натоварените министерства, това на промишлеността, претенциите нарастват лавинообразно, а всеки случай е специфичен и се изисква много време за обработка.
Такова е бързото ви и калпаво законодателство, уважаеми управляващи. Обществото иска да знае как областните шефове ще одобряват например оценките, когато допускаме, че определени стойности често могат да бъдат завишавани? Обжалването ще бъде ад, а издаването на заповедите ще се проточи неизвестно колко. А като добавим, че има и стотици висящи дела от реституцията от 1992 г., картината е апокалиптична.
Освен неработещ, този закон е дълбоко несправедлив в частта на § 1, чл. 2 за реституцията на имоти на осъдени от Наредбата-закон за Народния съд. Не реагира на тази историческа несправедливост и Конституционният съд, но ако от страх и раболепие вие, новите управници на България, дадохте реванш на фашистите, то историята няма да ви го прости. Колкото бавно и мъчително да се реализира този чл. 3, наследниците на сегашните, на някогашните убийци ще го дочакат и ще реституират имотите си, купени с парите на отрязаните човешки глави.
Аз питам като обикновена българка - майка на две деца, има ли справедливост, в името на която се обезщетяват убийците на деца?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Как не Ви е срам да говорите такова нещо?
ДОНКА ДОНЧЕВА: Днес се навършват 55 години от нечовешкото разстрелване на беззащитните деца от Ястребино. И това е не само нова българска Голгота, но това е илюстрация, уважаеми дами и господа, за българския фашизъм.
Трудно ми е като педагог и майка да си обясня как един учител е убиец. Защо провидението не е спряло ръката и той не е онемял от гласчето на недоубитото 7-годишно дете при зова му: "Чичко, не ме убивай, аз съм малък...".
Като граждани на убитите ние не дължим нищо, освен признанието да не повтаряме историята, защото избуялото цвете на ненавистта, злобата, жестокостота е с цвета на човешката кръв.
Нашият актуален въпрос е дали сред очакващите да бъдат обезщетени има наследници на осъдените по Наредбата-закон за съдени от Народния съд? Искаме да знаем наследниците на извършителите на зловещите убийства преди 55 години Йорданов, Узунов, Ковачев и редица други, ще бъдат ли с реституирани имоти? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаема госпожо Дончева, аз няма да се спра на откровения цинизъм и безсрамие, което носи този въпрос в същината си, защото най-малкото от тази трибуна по този неподходящ и циничен начин Вие можете да говорите за тази безсрамна наредба, наречена закон. За това безобразие, което изби сумати хора без съд и присъда! За така наречения парадокс на така наречения Народен съд! (Силен шум и реплики.) За това много други хора ще говорят, не аз, въпреки че твърде много неща мога да ви кажа за безобразията, които вашите предшественици и партията, на която днес вие сте приемник, извърши. И точно това е цинизмът на крадеца, който казва "Дръжте крадеца!"...
Но Вие имате конкретен въпрос като народен представител и аз ще Ви отговоря още по-конкретно:
Този закон се изпълнява от определени длъжностни лица - от министри, от шефове на ведомства и от областните управители. Тогава, когато подобни имоти, незаконно отнети - особено пък за Вашия случай, тогава, когато тези имоти са включени в обсега и в обхвата на съответното министерство или ведомство, то решението на този въпрос се взима от съответния ръководител на ведомството. Във всички останали случаи решението е на областния управител.
Като министър на финансите аз имам такива преписки при мен, госпожо Дончева, свързани с тези два закона. Единият закон прехвърля на другия и Вие вероятно знаете това. Тези преписки са разгледани и решени, но за съжаление между тях няма нито една такава, от каквато Вие се интересувате.
Казвам Ви обаче от тази трибуна, гледайки Ви право в очите, че в момента, когато постъпи една-единствена дори, тя ще бъде с предимство разгледана, решена и подписана от мен. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря за отговора и за тази откровеност, господин Радев. Аз друго и не съм очаквала.
Ние направихме нашите проучвания относно възнагражденията на преследваните антифашисти само в Търговищкия край. Нямам намерението, нямам моралните сили да разстройвам днес отново хората, защото списъкът е дълъг. Тук са и о.з. генерал Георги Ковачев - бивш командир на Четвърта Преславска дивизия - този, който е осъществил разстрела на стотици хора. Тук са всички тези командири и подчинени войници от Ястребино на списък от 15 души. Някой от тях вероятно днес имат наследници. Казах, че ще спестя това.
Но на Вас искам да Ви кажа нещо важно. Нищо по-съществено няма от това да не четем уроците на нашата история, на богатата ни българска история. Кръвта на тези невинни мъченици, полегнали на поляната на своите игри, на своите мечти (силно недоволство, свиркане и тропане от СДС) е предупреждение за непоправимите последствия от българския фашизъм. И аз с Вашия отговор днес считам, че Вие просто не можахте да прочетете урока, който тези малки мъченици ни предадоха.
Съжалявам много за този отговор, но съм изключително неудовлетворена и съжалявам за това, че Вие сте олицетворение на една партия, която просто се явява приемник на това, за което говорим - партията на легионерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин министърът.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Няма да влизам в спор с уважаемата госпожа Дончева. Но този откровен болшевизъм, който лъха от нея самата, и начинът на този пещерен комунизъм, който изложи тя в това, което чухме всички ние, означава само едно - мястото на Българската социалистическа партия, там, където днес се намира, е абсолютно заслужено! И пътят, по който е поела, е път, който ще я доведе точно до най-ниските дълбини на тая пропаст, към която се е хлъзнала, ще бъде абсолютно заслужен. (Ръкопляскания в мнозинството, обаждания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Народната представителка Анелия Тошкова е помолила да бъде отложен отговорът на нейното питане.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Любомир Божков към министъра на държавната администрация господин Марио Тагарински, относно приложението на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за администрацията.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тагарински, моят въпрос е отправен към Вас във връзка с приложението на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията.
Въз основа на какъв подзаконов нормативен акт, господин министър, е приет образец на декларация по приложението на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната администрация? Публикуван ли е същият в "Държавен вестник"? Защо в тази декларация са включени въпроси, които надхвърлят обхвата на лицата, спрямо които е наложено ограничение за заемане на определени длъжности в администрацията?
С този въпрос и от Вашия отговор очаквам категорично от тази трибуна да заявите, след изявлението Ви вчера по Българското национално радио, след опровержението, което направи Пресслужбата на Министерския съвет, с които заблудихте общественото мнение, да отговорите на следните въпроси ясно и категорично - че днес никой не трябва да попълва връчените му декларации, които са юридически несъстоятелни. Искам да отговорите какво ще стане с върнатите ви и попълнени декларации, съдържащи противозаконни изисквания, нарушаващи правата на човека. А също така да отговорите и във връзка с изявлението, което направи днес министър-председателят в Народното събрание, че е спрял процедурата по попълване на тези декларации, след като Пресслужбата на Министерския съвет заяви, че такова нещо няма и въобще Министерският съвет не се е занимавал с декларациите по приложението на § 1 от тези разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа и дами народни представители! Уважаеми господин Божков! На 15 декември 1998 г., чрез председателя на Народното събрание, Вие сте ми задал актуален въпрос относно приложението на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията.
В самия въпрос говорите за някакъв Закон за държавната администрация, какъвто според справката, която помолих да ми се изготви, се оказа, че в българския правен мир няма. Вероятно имате предвид Закона за администрацията, който Народното събрание прие на 5 ноември т. г. Ако това е така, то моля Ви да бъдете коректен към българската правна система.
Вие ме питате въз основа на какъв подзаконов акт е приет образец на декларация по прилагането на § 1 от Закона за администрацията и дали този подзаконов акт е обнародван в "Държавен вестник".
Искам да ви прочета част от текста на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията. "§ 1. (1) За срок от пет години от влизане в сила на този закон задължителни изисквания към лицата за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:
1. Да не са заемали ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия.
2. Да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност.
(2) Лицата (обърнете внимание), заемащи ръководни длъжностни в администрацията, в 30-дневен срок от влизане в сила на този закон, са длъжни да представят пред органа на държавна власт, който ги е назначил, декларация за наличието или отсъствието на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2." Тоест, задължението за подаване на декларация е на лицата, които заемат ръководни длъжности. Това е доброволна декларация, която се попълва собственоръчно.
Мисля, че този текст е достатъчно ясен и не предвижда никакъв подзаконов акт за приемане на образец за декларация.
Във втората част на Вашия въпрос Вие питате: защо в декларацията са включени въпроси, надхвърлящи обхвата на лицата, спрямо които е наложено ограничение за заемане на определени длъжности.
Господин Божков, изискване за подаване на декларация според закона има към лицата, повтарям, заемащи само ръководни длъжности в администрацията, които ясно са определени в чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 13, ал. 2. Декларират пред органа на държавна власт, който ги е назначил, а не пред мен, като министър на държавната администрация, наличието или липсата на обстоятелства по ал. 1 от § 1 на закона.
Това означава, че всеки ръководител сам определя реда, вида и т. н. за подаване на тези декларации. Но задължението остава лично на служителя.
Искам да обърна още веднъж Вашето внимание, че според ал. 3 от § 1 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията, Министерският съвет определя реда за проверка на декларираните обстоятелства и за освобождаване на лицата, които не отговарят на задължителните изисквания за заемане на ръководни длъжности в администрацията.
В заключение искам да се обърна към народните представители от Демократичната левица. Господа, не разбирам вашето вълнение по този въпрос, нали до вчера непрекъснато твърдяхте, че в администрацията била извършена тотална чистка и всички кадърни кадри на вашата предшественица БКП са уволнени? Вероятно тази теза не е толкова вярна, както виждам от вашата неадекватна реакция.
Колкото до текста на някакъв проект за декларация, който вие разпространихте в медиите, аз също считам, че не са изпълнени изискванията на закона. В декларацията, която вие разпространихте, липсват длъжностите в политическия и административния апарат на БКП, които са приравнени на ръководните. Това условие би трябвало да бъде включено в декларациите, които са длъжни да подадат... (Неразбираема реплика от Демократичната левица.)
Така че, искам да ви помоля следващия път, когато ми задавате актуален въпрос, преди това да прочетете закона, да се справите с текста и тогава да ми задавате този въпрос. Още повече, че като един народен представител Вие можехте да се обърнете най-официално към администрацията на Министерския съвет и да получите цялата документация по тази преписка и по всички процедури, които са започнали във връзка с прилагането на Закона за администрацията.
Това е засега, което имам да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Божков, за реплика.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря за лекцията, господин Тагарински, но нямаше нужда от нея, защото закона много добре го познаваме. Въпросът е как той се изпълнява. И аз се учудвам, че Вие, който сте натоварен от самия закон за изпълнението му, не сте санкционирали пък длъжностните лица, за които Вие отговаряте, да попълват и да пускат да се попълват този вид декларации. Във всички ведомства, министерства, комитети са изпратени точно такива декларации, с такива атрибути в тях.
Тази информация не Ви е нужна. И аз се чудя защо Вие, след като министър-председателят заяви днес, че е спрял процедурата, а Вие казвате, че това било работа на всяко ведомство поотделно, след като Вие сте натоварен от самия закон да изпълнявате, не сте си свършили работата. Значи Вие фактически сте против това, което е разпоредил министър-председателят на Република България Иван Костов.
Нещо повече, ние нямаме притеснение, като парламентарна група и като партия от левия спектър - Българската социалистическа партия, напротив, ние се притесняваме, че Вие упражнявате психически и политически тормоз над хората, които трябва да попълват такива декларации.
Нещо повече, тук се касае за един абсолютен административен произвол, господин министър, а не тук да идвате и да ми четете лекция как трябвало да чета аз закона, който познавам, предполагам, по-добре и от Вас.

И нещо повече, става въпрос за един политически произвол. И се чудя кой трябва да понесе тази отговорност след изявлението днес и на министър-председателя в Народното събрание. Пресслужбата на Министерския съвет заяви категорично, че не се е занимавала и никога няма да се занимава с това, а се оказа фактически, че на всички министерства са разпратени точно този тип декларации.
Тези декларации нямат никаква правна стойност и Вие не може да искате от гражданите на Република България да Ви дават информация, която не са задължени да дават по закон. Нещо повече, с тези действия, предхождащи онези критерии, по които Вие трябваше да изработите оня единен класификатор на длъжностите във всички министерства, Вие не сте го свършили и няма да го свършите в скоро време, а ще използвате именно тази незаконна процедура. По този начин Вие всявате духа на маккартизма и се вживявате наистина в ролята на един Лаврентий Берия, защото събирате политическа информация за гражданите на Република България.
Нещо повече, аз Ви казвам, че няма кой друг да понесе тази отговорност, освен Вие, като си подадете оставката, господин Тагарински. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
За реплика има думата господин министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин Божков, Вие отново демонстрирахте незнание на закона. В закона, повтарям, е записано, че задължението за подаване на декларация е на самия служител и той е длъжен в едномесечен срок, след което...
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Пише, че ще носи наказателна отговорност.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вижте, аз не знам, Вие отново по конспиративен начин се сдобивате с някакви документи. (Силен шум в блока на ДЛ.) Отново Ви казвам: в Република България, която е правова държава, и вие като народни представители би трябвало да знаете, че има съответен ред, по който може да отправите запитване и да получите цялата тази информация.
Учудвам се, по същия начин реагирахте и когато беше изготвена позицията по отношение на въпроса за Косово. Съжалявам, че вашите народни представители и председателят на вашата партия не излезе да се извини от тази трибуна, след като се запозна с документите по съответния ред. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Но искам да ви кажа едно нещо, първо, за оставката: не сте вие тези, които сте ме избрали, и не на вас ще дам своята оставка. Когато моите избиратели и тези, които са ме избрали, поискат моята оставка, и моят министър-председател ще я получи.
Но искам да ви кажа и друго: докато има вещици в тази държава, ще има и ловци. И затова този, който се чувства като вещица, да яха метлата и да ни освободи от присъствието си. (Силен шум в блока на ДЛ, ръкопляскания, викове.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на мниистъра. Парламентарният контрол завърши.
Следва декларация от името на парламентарна група.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А, не прекъсвайте предаването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предаването е за парламентарен контрол. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо и господа министри! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да направя следната декларация за произвола в държавната администрация.
През тази седмица станаха обществено достояние предприетите в нарушение на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията действия на правителството на Република България. За пореден път се нарушава конституционният принцип за равенството на гражданите пред закона, като се въвеждат ограничения за заемане на държавни длъжности по политически признак.
Парламентарната група на Демократичната левица определя действията на изпълнителната власт, свързани с искане за предоставяне на информация от служители в държавната администрация, която по закона не се изисква, като груб административен произвол и ярко доказателство за политически цинизъм. Травмират се хиляди служители в административните структури на централно и местно равнище с противозаконни изисквания и срокове за попълване на декларации, представляващи своеволна импровизация на документ с юридическа стойност.
Министърът на държавната администрация, като отговарящ за прилагането на закона, не е определил точно кръга нито на ръководните длъжности в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия, което е необходимо за прилагането на § 1 от закона. Съставената и разпространявана за попълване от държавните служители декларация не е утвърдена с никакъв юридически акт и не е обнародвана в "Държавен вестник". Съдържанието на точки 1 и 2 от декларацията изисква от държавните служители да предоставят информация дали са били членове на БКП и дали са заемали длъжности, има се предвид не само ръководни, в апарата на БКП, което е в нарушение на самия § 1.
Изпълнителната власт няма право да събира информация от граждани и длъжностни лица, която те по закон не са задължени да предоставят.
Алинея 2 на § 1 постановява лицата, заемащи ръководни длъжности в администрацията, в 30-дневен срок от влизането на закона в сила да предоставят декларация за наличието или отсъствието на определените по закона обстоятелства. Предприетите действия в държавната администрация като цяло са в нарушение на този срок.
Като посочва тези свои възражения, Парламентарната група на Демократичната левица изразява и своето възмущение от абсурдните и противоречиви опити за обяснения от страна на правителствената информационна служба и министъра на държавата администрация, и дори днес от министър-председателя.
При наличието на заповеди и нареждания от страна на Министерския съвет и централните ръководства на административните ведомства българската общественост бе излъгана, че става въпрос единствено и само за работни варианти, разпратени за становища. Ако е така, служителите, на които са връчени декларациите, не трябва да ги попълват.
Във връзка с гореизложеното Парламентарната група на Демократичната левица настоява:
1. за публично обяснение от министър-председателя на всички въпроси, свързани с този управленски гаф;
2. незабавно да се преустановят противозаконните действия на изпълнителната власт, свързани с връчване и попълване на декларациите;
3. да се предаде официалност на вариантите на декларации, пълно да се съобрази тяхното съдържание с изискванията на закона за администрацията и да се спазва срокът, в който лицата са длъжни да предоставят необходимата информация;
4. Парламентарната група на Демократичната левица настоява министър-председателят да отстрани от състава на Министерския съвет министър Марио Тагарински, поради неспособността му да ръководи и да контролира повереното му ведомство и поради явното му неразбиране на много неща. Очевидно е, че в Министерството на държавната администрация цари хаос, своеволие и управленска некомпетентност, а в държавната администрация се насажда страх от политически репресии - нещо, което е недопустимо във всяка една модерна, правова и демократична държава. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Лично обяснение за какво?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): За това, че съм обиден - обиден от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От мен обиден? Аз нямам такова впечатление. (Шум в блока на ДЛ.)
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно на 18 декември 1998 г., петък, днес, от 14,15 ч. в зала "Изток".
Следващото заседание на Народното събрание, извънредно заседание е утре, 19 декември, от 9 часа, при дневен ред:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за административното и териториално устройство.
2. Закон за държавния служител.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председател:

Иван Куртев


Секретари:
Атанас Мерджанов

Калчо Чукаров