Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Вчера Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията направихме необходимата систематика на текстовете, заради които отложихме гледането на глава втора, като отново подчертавам, че не са променяни по същество - нито един от тях. Наложи се само разместване на текстовете, за да намерим точното им систематично място в глава втора и бяха приети с консенсус от всички представители на политическите сили.
И така, чета чл. 3:
"Чл. 3. Образуването и дейността на политическите партии са публични.
Чл. 4. Политическа партия могат да образуват български граждани, които имат избирателни права.
Чл. 5. Политическа партия се образува на учредително събрание най-малко от 500 граждани. Учредителното събрание приема устав и избира ръководни органи.
Чл. 6. (1) В устава на политическата партия се определят: наименованието и символите, седалището, целите, правилата на организацията и дейността, реда за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете и реда за прекратяване на партията.
(2) Наименованието, включително и съкратеното, трябва да се различава от това на вече регистрирана партия. Не се допуска буквалното повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, като към тях се прибавят думи, цифри или знаци.
(3) Политическата партия не може да използва в своите символи герба и знамето на Република България, на чужда държава, както и религиозни знаци и изображения.
Чл. 7. (1) Политическите партии се регистрират в отделен регистър в Софийски градски съд по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява.
(2) За регистрация по този закон политическите партии са длъжни да представят в съда:
1. учредителен акт;
2. устав на партията;
3. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове-учредители на партията, български граждани с избирателни права;
4. декларация от ръководството на политическата партия, нотариално заверена за истинността на документите по т. 1, 2 и 3.
(3) В едномесечен срок след депозирането на документите по ал. 2 Софийски градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и прокурора по реда на ГПК разглежда молбата, като се произнася с решение.
(4) Ако удовлетвори молбата, Софийски градски съд в 7-дневен срок от обявяване на решението вписва политическата партия в отделен регистър.
Чл. 8. В регистъра се вписват наименованието, седалището, уставът на партията, имената на членовете на ръководния орган, както и настъпилите промени в тях и се прилагат образци на подписите на лицата, които съгласно устава я представляват. Вписванията се извършват при условията и по реда, определени в ГПК.
Чл. 9. (1) Решението или отказът за съдебна регистрация подлежат на обжалване или протест пред Върховния касационен съд по реда на ГПК в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение.
(2) В 14-дневен срок Върховният касационен съд се произнася окончателно по съдебното решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проблемът е само в това, че имаше едно виждане да няма изискване за брой на членовете, които могат да образуват политическа партия, но вече за регистрацията да има определен брой - това, за което и вчера стана дума.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ще има фантоми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Фантомните партии всъщност няма да са партии, защото няма да могат да се регистрират.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Това е безмислено. Партията възниква след като се регистрира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме с обсъждането по чл. 3, който няма алинеи.
"Чл. 3. Образуването и дейността на политическите партии са публични."
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има една турска поговорка "нощите са бременни". И аз тази нощ, като се замислих върху тези неща, които разглеждаме, ми дойде наум, че е много правилно да приемем предложението, което направи господин Корнезов, и да си впишем в ал. 2 на чл. 4, който ще стане сега, че не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Защо е необходимо да направим това? Тук се появиха известни съмнения срещу кого и как е насочен този текст и някои други текстове. Затова аз смятам, че е крайно време ние да дадем една законова дефиниция на това какво е партия, изградена на етническа, верска или друга основа, защото ние винаги ще спорим една партия е ли такава или не е такава. Като запишем този текст, който предлага господин Корнезов, с който наистина се повтаря Конституцията, ние в Допълнителните разпоредби трябва да дадем дефиниция какво е това нещо партия, създадена на етническа, верска и друга основа. По този начин ние ясно ще заковем нещата и вече няма да има никакви съмнения както за съществуващите партии, така и за тези, които евентуално ще се създадат в бъдеще, че противоречат на Конституцията. Ние ще определим точно какво означава партия, изградена на етническа основа.
Моля много да се помисли по този въпрос и да се приеме предложението на господин Корнезов, като в Допълнителните разпоредби пък се опитаме да дефинираме какво значи партия на етническа основа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз искам да допълня това, което каза господин Лучников, защото мисля, че в основния доклад има един текст, който са внесли Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов, който тук не съществува и който смятам, че трябва да намери място. Аз не съм много сигурен от формална гледна точка дали трябва да бъде ал. 2 на чл. 3. Готов съм да приема и някаква корекция от формална гледна точка, но искам да говоря и да пледирам за съдържанието на този текст. Това е текстът, в който се говори, че политическа партия не може да бъде насочена срещу суверенитета и териториалната цялост на страната и единството на нацията, правата и свободите на гражданите.
Неслучайно ви обръщам внимание на това. Един сервилен състав на Софийския градски съд поради поръчката да бъде наказано ВМРО, регистрира ОМО - Илинден. От това имахме големи неприятности в международен план. Имаше противоречие между две суверенни държави. Едната имаше претенции, тъй като в устава на тази партия беше заложено, че Пиринска Македония не е българска.
Такава грешка, ако продължаваме да допускаме - да не го уредим това със закон - ние просто ще бъдем срещу предците си, срещу идеите на предците си. Затова в този закон трябва ясно да бъде посочено, че не може една партия, регистрирана от български съд, да работи срещу суверенитета и целостта на българската държава.
Ако това не направим, ние просто сме си проспали времето в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще направя процедурно предложение, което ще повтори вчерашното - да прекратим работата по тази глава и да преминем към глава трета, защото само от тези две изказвания отново пролича, че има неща, които комисията трябва по-спокойно, не на крак да оглежда и вече след като бъде изцяло изчистено всичко, което е от чл. 3 до чл. 9, обсъдено в комисията спокойно, да ни го предложат следващата седмица и тогава отново да се върнем на глава втора. Защото сега рискуваме да пропуснем някои съществени неща. Има и друго освен това, което говори господин Нешев, което говори господин Лучников. Ние вчера спорихме дълго къде да бъде този праг от 500 души - при образуването или при регистрацията. Сега се появява и на двете места. Значи и там има по какво да се помисли.
Затова процедурното ми предложение е да прекратим разискванията и приемането на глава втора, а да преминем към глава трета там, където вчера прекъснахме преди приключване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой против това предложение?
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз съм съгласен с това разумно предложение, което направи господин Куртев. Но не знам дали можем да продължим с глава трета, след като се ражда една идея, която принципно е разумна - да се потърси една формула, една дефиниция на понятието "партия" и че тази дефиниция ще дойде веднага след глава трета в Допълнителните или Заключителните разпоредби. Трябва да се помисли първо за тази дефиниция и тогава да се върнем въобще към целия оставащ текст на законопроекта.
Аз лично зная, че много трудно се правят легални дефиниции на такива понятия в закон. Така както беше в Семейния кодекс - много трудно се намери дефиниция на понятието "семейство", вие знаете това добре. И просто не се сложи.
Ами тук понятието "партия" дали можем да го дефинираме в един закон? Има томове изписани върху тази доктрина за политическите партии.
Друго е, ако искаме по някакъв начин да уточним конституционния текст - етническа партия или партия на верска основа, но дефиниция въобще на партия или пък едното и другото, също трябва да се помисли в комисията и затова изобщо предлагам сега да се прекрати дискусията по Закона за политическите партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има две предложения.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може като по-крайно първо да гласуваме предложението на господин Гиньо Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Господин Куртев е съгласен да гласуваме прекратяване разглеждането на целия закон засега.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм против това предложение, което всъщност стана по-голямо - на господин Гиньо Ганев. Дайте да не се опитваме да откриваме отново топлата вода и да се завираме в тематика какво е това политическа партия. Има го ясно и точно дефинирано и от юридическа, и от политоложка, и от социологическа гледна точка. И няма смисъл да го слагаме в закона. Първо.
Дайте да не ровим в дефиниции като етническа партия и т.н., защото това ще измести центъра на работата ни по закона в съвсем друга посока.
Трето. Не съм съгласен да се мине и директно към глава трета, тъй като господин Юнишев изброи маса нови членове, които трябва да влязат.
Ако тръгнем сега с глава трета, после да се върнем и правим някаква преномерация, ще стане наистина тюрлюгювеч.
Големият спор тук е само и единствено дали и при образуването да остане изискването за 500 души, или само при регистрацията. Мисля, че залата ще реши този въпрос със своето гласуване. И предполагам, че всички ще бъдат убедени, че е безумие да се искат при образуването 500 души. Нека да останат при регистрацията и по този начин се запазва целият смисъл на закона. Но аз съм против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега недейте навлиза по същество.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Гиньо Ганев да прекратим разглеждането на второто четене на законопроекта за политическите партии. Моля, гласувайте!
Гласували 177 народни представители: за 91, против 52, въздържали се 34.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Но и тук също има нещо. За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред и да преминем към разглеждане на второто четене на Кодекса на труда, тъй като по точката има възникнали проблеми, които трябва да бъдат уточнени, за да не изпадаме в неприятна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз настоявам да продължим наистина със следващата точка, която се отнася до Закона за растенията, тъй като остава само около час до почивката. Това е един сравнително малък и не толкова съществен законопроект.
Смятам, че се изразява несериозно отношение към толкова обширна, юридически сложна и социално важна материя, която се урежда от Кодекса на труда. Затова нека с този законопроект и неговото второ четене да започне следващата седмица или някое от заседанията, на които тази тема ще бъде най-подробно обсъждана и гласувана.
Наистина смятам, че ще бъде твърде лековато в оставащото време до парламентарния контрол да се започне с един от най-важните закони, които засягат толкова много хора. Това е за мен нeсериозно отношение, а просто изпълнение на някаква механична програма на гласуване, която се предлага. Благодаря. (Шум и реплики в блока на СДС.)
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Защо несериозна? Петък несериозен ден ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Росица Тоткова.
Гласували 177 народни представители: за 117, против 49, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда".
Няма постъпили предложения по заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 6.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 1. В чл. 1, ал. 3 се изменя така:
"(3) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. Създава се нов чл. 2:
"Социален диалог
Чл. 2. Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 и 2 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте § 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 3. Член 3 се изменя така:
"Тристранно сътрудничество
Чл. 3. (1) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
           (2) Процедурата по ал. 1 задължително се осъществява при приемането на нормативни актове в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище."
Предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
В § 3 се правят следните изменения:
1. Заглавието на чл. 3 се изменя така: "Тристранно сътрудничество на национално ниво".
2. В началото на чл. 3, ал. 1 се добавят думите "На национално равнище".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емилия Масларова:
Алинея 2 на чл. 3 да се измени, както следва:
"(2) Държавните органи не могат да приемат актове за уреждане на трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в нарушение на изискването по предходната алинея, освен когато това се дължи на причини, лежащи в организациите, които участват в консултациите и сътрудничеството."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов:
В § 3 в чл. 3 се добавят нови ал. 3 и 4:
"(3) Колективното договаряне в предприятията и тристранното сътрудничество на другите равнища се осъществяват на основата на свободното волеизявление на работодателите и работниците или на техни представители.
 (4) Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество на браншово и национално равнище се уреждат от Министерския съвет след съгласуване с Националния съвет за тристранно сътрудничество."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 8, против 62, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 33, против 84, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, също неподкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 6, против 47, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 4. Създават се чл. 3а, 3б, 3в, 3г, 3д и 3е:
"Национален съвет за тристранно сътрудничество
Чл. 3а. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
             (2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им.
             (3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател."
Предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
В чл. 3а, ал. 1 да отпаднат думите "на национално равнище".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов:
В § 4 предложените нови членове 3б, 3в, 3г, 3д и 3е да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 за чл. 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, спираме дотук.
Някой желае ли да се изкаже по предложения чл. 3а? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, неподкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 1, против 51, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новия чл. 3а така, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Новият чл. 3а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Продължаваме с § 4. Следващият член е 3б:

"Отраслови, браншови и общински съвети за
тристранно сътрудничество

Чл. 3б. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове и общини се осъществяват от отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество.
      (2)  Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
         (3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.
      (4) Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество."
Предложение от народния представител Емилия Масларова - в чл. 3б да отпадне навсякъде думата "представителен".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
1. В чл. 3б, ал. 2 текстът след израза "общинска администрация" се променя така:
"... на отрасловите и браншови синдикални обединения към съответните конфедерации на работниците и служителите и на работодателите."
2. В чл. 3б, ал. 3 текстът след думата "община" се променя както следва:
"..., а на отрасловите и браншови синдикални обединения към съответните конфедерации на работниците и служителите и на работодателите от техните ръководства съгласно уставите им".
3. В чл. 3б, ал. 4 текстът след израза "консултации с" вместо "представителните" става: "..., отрасловите или браншовите", след което следва основният текст.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 за чл. 3б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 3б? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 3б, неподкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 5, против 56, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова, също неподкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 25, против 86, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, също неподкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 110, против 63, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новия чл. 3б така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 12.
Член 3б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 3в със заглавие "Функции на съветите за тристранно сътрудничество" има направени следните предложения.
Предложение от народния представител Емилия Масларова - в чл. 3в да отпадне ал. 4.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев - в ал. 1 на чл. 3в да отпаднат думите "по въпросите".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за чл. 3в в § 4:
"Чл. 3в се изменя така:
"Функции на съветите за тристранно сътрудничество
Чл. 3в. (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти и подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл. 3.
(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат:
1. президентът на Републиката;
2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание;
3. министър-председателят.
(3) Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш или община.
(4) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество."
Това е предложението на комисията, след като е приела предложението на народния представител Ангел Балтаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо поставям предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 3в, неподкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за няма, против 54, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 75, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Ангел Балтаджиев е прието.
Моля, гласувайте новия чл. 3в, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 5.
Член 3в е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 3г е със заглавие "Заседания на съветите за тристранно сътрудничество".
Има предложение от народния представител Емилия Масларова в чл. 3г, ал. 1 думите "председателя, който определя", да се заменят с думите "председателите им, които определят".
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на комисията за чл. 3г:
"Чл. 3г се изменя така:
"Заседания на съветите за
тристранно сътрудничество
Чл. 3г. (1) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които определят и дневния ред на заседанието.
(2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3г някой желае ли да се изкаже? Не.
Пак поставям на гласуване най-напред предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 3г, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3г, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 2.
Член 3г е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 3д е със заглавие "Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за тристранно сътрудничество".
Има предложение на народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 3д:
"Чл. 3д се изменя така:
"Организиране на дейността и
приемане на решения на съветите за тристранно сътрудничество

Чл. 3д. (1) Председателите на съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.
(2) Заседанията на съветите са редовни, ако присъстват не по-малко от две трети от техните членове, между които представители и на трите участващи в тях страни.
(3) Съветите приемат решенията си с общо съгласие.
(4) Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:
1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
3. решенията на общинския съвет за тристранно сътрудничество - на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.
(5) Държавните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3д някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 3д.
Гласували 118 народни представители: за 2, против 61, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3д, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Член 3д е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 3е е със заглавие "Финансиране и уредба на дейността на съветите за тристранно сътрудничество".
Има предложение от народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Второ предложение на народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 3е:
"Чл. 3е се изменя така:
"Уредба и финансиране дейността на
съветите за тристранно сътрудничество

Чл. 3е. (1) Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка на съответните държавни и общински органи, участващи в тях."
По-нататък следва предложение на народния представител Емилия Масларова за създаването на нов член към същия параграф, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за целия § 4 с всичките членове в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение на народните представители Асен Агов и Никола Николов за отпадане на чл. 3е, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 2, против 75, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3е, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 3е е приет, а с това и целият § 4.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 5. В чл. 5, ал. 2 думата "стопански" се заличава."
Няма предложения от народни представители.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 6 има предложение от народния представител Емилия Масларова:
"В чл. 6, ал. 2, изречение първо думата "инициатива" да се замени с думата "решение"."
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което се отнася до ал. 2.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на комисията за § 6:
"§ 6. Член 6 се изменя така:
"Общо събрание на работниците и служителите
Чл. 6. (1) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.
(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде Събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.
(3) За свикването, дейността и правата на Събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 17, против 86, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 7 има предложение от народния представител Емилия Масларова в две части. В първата точка предложението е подкрепено от комисията, а предложението в т. 2 е оттеглено.
Има предложение и на народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 7:
"§ 7. В чл. 6а се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Ред за работа на общото събрание".
2. Създава се нова ал. 1:
"(1) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа."
3. Досегашните алинеи 1 и 2 стават съответно алинеи 2 и 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго."
Следва предложение от госпожа Масларова за създаване на нов чл. 6б към същия § 7, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 8 има направено предложение от госпожа Масларова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8:
"§ 8. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 9 има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от госпожа Емилия Масларова, което е оттеглено.
Предложение на комисията за § 9:
"§ 9. В чл. 8 ал. 3 се изменя така:
"(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, неподкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 3, против 59, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, следва предложение от народния представител Стефан Нешев за създаване на нов параграф, който да се отнася до промяната на чл. 31 в неговата ал. 2.
Искам да кажа, че след сверяването със стенограмите от заседанието на комисията установихме, че комисията е подкрепила това предложение по принцип и то е отишло в чл. 3г, където вече и го приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В този случай няма да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 10. Създават се нови членове 34, 35 и 36, и чл. 36а.
По чл. 34 има предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов:
"Чл. 34. (1) За представителни организации на работодателите и синдикалните организации се признават тези, които обединяват не по-малко от 200 работодатели и 50 000 работници и служители (по трудов договор).
              (2) Министерският съвет извършва процедурите по спазване на критериите за представителност и регулира отношенията в социалното партньорство след съгласуване със заинтересованите страни."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В § 10 от законопроекта:
1. В чл. 34 да отпадне т. 3.
2. В чл. 34, т. 4 да се заличи предлогът "на".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10 за чл. 34.
Новият чл. 34, който се предлага от вносителя и е подкрепен от комисията е със следното съдържание:
"Представителни организации на работниците и
служителите
Чл. 34. За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище се признават организациите, които имат:
1. най-малко 50 000 членове;
2. най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени съгласно Националната отраслова класификация;
3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;
4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 34 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, неподкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 2, против 55, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, също неподкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 19, против 85, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 34 от § 10, заедно с началото на този параграф, така както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народния представител Емилия Масларова за създаване на нов чл. 34а и нов чл. 34б.
"Чл. 34а. (1) Съответното отраслово министерство или ведомство може да признае за представителна организация на работниците и служителите, ако тя отговаря на следните условия:
1. има най-малко 50 организации с по 5 или повече членове в съответния отрасъл;
2. е придобила качество на юридическо лице по реда на чл. 49 от Кодекса на труда;
3. има отраслов орган.
                (2) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на отраслово равнище."
Комисията не подкрепя това предложение за създаване на нов чл. 34а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов чл. 34а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 74, въздържали се 6.
Предложението на госпожа Масларова не е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на госпожа Масларова за създаване на нов чл. 34б със следното съдържание:
"Чл. 34б. (1) Съответното отраслово министерство или ведомство може да признае за представителна на браншово ниво организация на работниците и служителите, която отговаря на следните условия:
1. има изградени структури в повече от 50 процента от предприятията в съответния бранш;
2. е придобила качество на юридическо лице по реда на чл. 49 от Кодекса на труда;
3. има браншови орган.
                (2) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на браншово ниво."
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов чл. 34б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за създаване на нов чл. 34б.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 35 със заглавие "Представителни организации на работодателите".
Има предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов чл. 35 да отпадне.
Комисията не е подкрепила предложението.
Има предложение от народните представители Светлана Бончева и Иван Димов, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Ангел Балтаджиев и Николай Томов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Предложение на комисията за чл. 35:
В § 10 чл. 35 се изменя така:
"Представителни организации на работодателите
Чл. 35. За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават организациите, които имат:
1. най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители;
2. организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени съгласно Националната отраслова класификация;
3. местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;
4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 35, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за няма, против 68, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 5.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следват две предложения от народния представител Емилия Масларова за създаване на чл. 35а и чл. 35б, които са оттеглени.
Предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов: чл. 36 да отпадне.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
В ал. 1 след думата "определя" се добавят думите "с наредба".
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 36, а то е:
"Признаване на представителни организации
Чл. 36. (1) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35.
(2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават за представителни на национално равнище по тяхно искане от Министерския съвет. Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направеното искане от заинтересуваната организация.
(3) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна организация на работниците и служителите или на работодателите се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.
(4) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 36.
Гласували 112 народни представители: за няма, против 70, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 1, против 70, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 36 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 36а.
Има предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане, което комисията не е подкрепила.
Предложение от народните представители Ваньо Цонов, Моньо Христов и Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Христо Иванов и Ваньо Цонов, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 36а:
"Проверка на изискванията за представителност
Чл. 36а. (1) На всеки три години след признаването им по чл. 36, ал. 2 организациите на работниците и служителите и на работодателите установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36.
(2) Министерският съвет по своя инициатива или предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл. 34 и чл. 35.
(3) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:
1. да откаже признаването за представителни организации на работниците и служителите или на работодателите;
2. да потвърди тяхната представителност по реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2.
(4) Отказът по ал. 3, т. 1 може да бъде обжалван по реда на чл. 36."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на чл. 36а.
Гласували 110 народни представители: за няма, против 67, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 36а така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Член 36а, а с това и целият § 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 10а, което комисията е подкрепила по принцип.
Предложение от народния представител Христо Иванов също за § 10а, който се отнася до чл. 50, ал. 2, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
Създава се § 10а:
"§ 10а. В чл. 50, ал. 2 точката се заменя със запетая, а след думата "закона" се добавят думите "или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Димитров има думата.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за едно предложение, което създава норма, с която колективен трудов договор, до който се е достигнало на по-високо ниво от предприятие - става дума за колективни трудови договори по отрасли, браншови, професии, административно-териториални единици - да бъде задължителен. Тоест, в колективните трудови договори на по-ниско ниво под предприятие да няма клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от тези, които са достигнати на по-високо ниво. В комисията дискусията беше доста оживена и по принцип предложението на госпожа Масларова се подкрепи. Но по начина, по който е формулирано предложението на комисията в момента, според мен има съществена разлика от идеята и предложението на колежката Масларова. Отпаднал е терминът "на по-високо равнище". На пръв поглед това е незначителна промяна, но според мен това съществено променя смисъла на предложението и създава доста двусмисленост в окончателния текст, който е предложен.
Така че аз предлагам да бъде подкрепено предложението точно така, както е формулирано от госпожа Масларова. Според мен комисията подкрепя идеята, подкрепя предложението, което е направено, и нищо няма да загубим, ако включим един много по-точен и по-ясен текст от този, който реално комисията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Само че аз не знам дали госпожа Масларова е приела, дали е задоволена от тази редакция. И понеже я няма в залата, независимо че пише, че е подкрепено, аз ще уважа искането на господин Димитров.
Поставям на гласуване най-напред предложението на госпожа Масларова в оригиналния вид, в който е направено.
Гласували 125 народни представители: за 43, против 65, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10а така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 84, против 22, въздържали се 2.
Параграф 10а е приет.
Искам да ви уведомя, че има промяна от съобщената вчера програма за парламентарен контрол, а тя е следната:
Министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще отговори днес на 7 актуални въпроси от народните представители: Жорж Ганчев, Руси Статков, Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева и Пламен Славов, Иван Бойков, Александър Каракачанов и Петя Шопова.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков и на две питания - от народните представители Лъчезар Тошев и Руси Статков, като министър Радев ще отговаря след министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов.
Половин час почивка. (Звъни.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 12 до 18 януари 2001 г.:
- Питане от народния представител Руси Статков към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно водоснабдителните обекти от област Монтана, включени в Инвестиционната програма за 2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 януари.
- Питане от народните представители Кръстьо Трендафилов, Никола Койчев и Атанас Богданов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно допуснати сериозни нарушения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при земеразделянето в община Кремиковци на град София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 февруари 2001 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Златко Златев;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от същия нареден представител;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Петя Шопова;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Георги Карабашев.
Пристъпваме към отговори от министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, знаете, че аз съм единственият от водачите на опозицията, който не е поискал Вашата оставка и желаеше и още желае Вие да си завършите мандата на пълни обороти и някак си да спрете гладорията и разпада в нашето отечество, които с елементарно човешко око човек може да забележи. Знам, че Ви е тежка раницата и Ви съчувствам в трудната Ви мисия.
В свое интервю о.з. генерал Кирил Радев открито Ви обвинява в поръчки за събиране на компрометиращи материали за министри и политици от най-висок ранг. По цял свят това е един огромен скандал.
Господин Радев бе продължително време шеф на НСБОП - една много сериозна структура с голяма отговорност пред вас и обществото по отношение на престъпността и борбата с нея. Знаете, че ври и кипи в момента и по улиците на Варна, и навсякъде, и почти е необуздаема ситуацията. Аз съм човекът, който Ви е молил четири години вече да се стовари с цялата сила ръката на закона.
В тази връзка следва да се направи заключението, че Кирил Радев се е ползвал с изключителното Ви доверие и убеденост във възможностите да се справя с важни задачи, понякога и от доста деликатно естество.
Обвиненията на Кирил Радев са доста сериозни и Ви уличават в политически репресии и използване на възможностите на службите за събиране или фабрикуване на изобличаваща информация, която, разбира се, е фатална за някои хора в политиката. В този случай се налагат две хипотези: Вие или сте разполагали с някакви предварителни данни за вероятни случаи на злоупотреба със служебното положение на високопоставени личности - едната аз Ви я показвам, беше дълги години тук, на първия ред, познат като Бъки Бомбата, и още една доста известна политическа личност от редиците на СДС, граничещи със сериозни престъпления и основателно сте поискали разследването - това е едната хипотеза, ще Ви поздравя, ако е така.
Или сте злоупотребили с огромната си власт и сте използвали възможностите на службите за политическа репресия, саморазправа и събиране на изобличаващи информации за политици с цел тяхното евентуално дискредитиране или отстраняване от постовете, които заемат или евентуално биха заели.
И в двата случаи Вие сте длъжен да вземете отношение по тези обвинения, тъй като или имате данни за престъпления на две конкретно цитирани лица, които сте длъжен да огласите и да поискате официално разследване от страна на правомощните органи с днешна дата, или да признаете или отречете обвиненията в подобни поръчки. Това са двата варианта.
И тъй като съмненията в подобна дейност от страна на един министър-председател трябва да се разсеят, моят въпрос е следният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Три изречения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бързо!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз няма закъде да бързам. Вие трябва да бързате. Мен ме гледа българският народ и мен българският народ ще ме избере още един път и на двата поста тази година, бъдете сигурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Благодаря на господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Затуй дайте ми възможност да си задам въпросите и не ми се пречкайте в краката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не мога да Ви дам, защото...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... на един народен трибун, който с цялото си достойнство е дошъл добронамерено да пита министър-председателя. Не ми се пречкайте в краката, оставете ме да си задам въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пречкам Ви се и Ви отнемам думата повече. Имахте достатъчно време да си зададете въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Красавец! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, моят отговор е кратък. Вашите две хипотези, че вероятно са ми били предоставени данни за извършени престъпления или съм събирал изобличаваща информация за политици, са изградени на недоказани предположения. Не само Националната служба за борба с организираната престъпност, а и всички останали служби на Министерството на вътрешните работи са длъжни да работят за разкриването на престъпленията по начин, определен в закона, независимо от това каква длъжност заемат извършителите. При наличието на достатъчно данни, подчертавам тези думи, за извършено престъпление органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да предадат материалите на прокуратурата или на съда, а не на министър-председателя. Такова задължение те нямат по закон.
Що се отнася до клеветите, които едно или друго лице, започнало самодейни занимания с политическа дейност, може да разпространява, бих казал следното. Не е работа на министър-председателя на Република България, както и на който и да е друг сериозен политик да води дела срещу хора, които искат по този начин да увеличат популярността си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Жорж Ганчев за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Разбирам позицията Ви, господин министър-председател. Но Вие имате задължения. Прекалено голям Ви е постът.
И какви мерки ще предприемете във връзка с обвинението на генерал Кирил Радев? И ако считате, че това е клевета, не мислите ли, че с оглед на поста Ви и сериозността на обвинението, трябва да предявите съдебен иск за клевета и за уронване престижа на личността на Иван Костов - министър-председател на Република България, уличена в личностна злоупотреба със служебно положение, за да запази авторитета на изпълнителната власт? Елементарно! Аз Ви препоръчвам да направите това и то доста бързо. Това ще разсее всякакви съмнения.
А по отношение на третирането ми тук от главата на парламента, вторият по ранг в държавата, ще кажа следното. Никаква цензура 4 години, никакви вестници, нищо не може да спре един народен трибун добронамерено да даде своята дан за вкарването на ред, на законност и на достойнство в българския политически живот. Четири години без телевизия, без радио, без вестници, виждате. Тази година Жорж и Бизнесблокът ще си заемат достойното място в българската политика, тъй като те служат достойно на целия български народ, а не служат на партии - мартии, а най-малко - на червено-синята мъгла. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ганчев, Вие имате още един актуален въпрос. Ако обичате, задайте си го и него.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, още един добронамерен въпрос към Вас. Защо добронамерен? Защото сега Ви трябва най-много помощ, отсега до месец юли на Вашето правителство му трябва най-много помощ. И Ви питам с чисто сърце: в медиите на 12 декември 2000 г. бе тиражирано изявление на началника на Вашия кабинет Николай Вълчев, че е необходимо да се промени начинът за избор на президент на Република България.
Господин Вълчев е държавен служител. Като такъв, съгласно Конституцията на страната, няма право на законодателна инициатива. Повтарям, няма право на законодателна инициатива. Същевременно той е началник на Вашия кабинет и в това му качество е пряко подчинен на Вас, още повече, че Вие сте министър на държавната администрация, като министър-председател. Изхождайки от факта, че господин Вълчев няма право на такава законодателна инициатива, се налага изводът, че тази теза и идея са му наложени от хора, които имат това право. Съвсем ясно - на цял народ. Народни представители и Министерският съвет са му повлияли.
Разсъждавайки в тази посока, възможно ли е да се предположи, че това е лично Ваша идея?
Да спрем. Жорж Ганчев за трети път и един човек с глава на пчела да служи на чужди господари и на вашата кохорта още 5 години, е, няма да стане! Е, няма да стане! (Смях, шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, правя Ви бележка да не обиждате държавния глава. Ще Ви отстраня от заседанието.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин министър-председател, как ще реагирате на този гаф на Вашия служител и пряк подчинен? Повтарям, комизмът идва оттук - пряк подчинен. Трябва да го накажете. Аз, ако съм на Ваше място, ще го накажа. (Шум и реплики в залата.) Ще предприемете ли някакви мерки вследствие на това негово изявление и действия за законодателни промени? И ако не възнамерявате да реагирате, означава ли това, че идеята е Ваша и сте използвали свой служител за нейното представяне в публичното пространство?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не е вярно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз това не мога да го повярвам. Аз не мога да го повярвам това. И затова Ви умолявам: накажете го както трябва, за да можете да респектирате останалите хора, които имат позитивни очаквания към Вас в останката на Вашата власт за следващите 5 месеца.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, щях да последвам Вашия съвет, ако моят началник на кабинет беше направил такова публично изявление. Проблемът е, че той не е направил изявление пред медиите и изобщо не е направил публично изявление. Той е участвал в политическа дискусия в рамките на своята Демократическа партия, където е участвал в качеството си на член на Централното бюро на Демократическата партия. Дал е становище по вътрешнопартиен документ. Това становище става известно на медиите и те го публикуват. Това становище даже не е формирало обща позиция на Демократическата партия по този спорен въпрос.
Ето защо той първо не е направил изявление. След това, не е участвал в тази дискусия в качеството му на началник на моя кабинет, а в качеството му на член на Централното бюро на Демократическата партия, за какъвто е избран още през 1996 г., преди да стане началник на моя кабинет.
Необходимо е да уточня още нещо, че началниците на политическите кабинети не са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител, защото са в трудово, а не в служебно правоотношение с работодателя си. Нормално е членовете на ръководствата на всяка партия да участват във вътрешнопартийни дискусии. Както вече имах възможност да заявя, а и още един път ще го повторя, аз не бях информиран за участието на Николай Вълчев в тази работна група.
И още нещо, няма законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, създаден от членовете на Демократическата партия. Няма такъв. Законодателна инициатива по този въпрос имат една четвърт от народните представители, съгласно чл. 153 от Конституцията на Република България. Затова Вашето предположение, че съм наложил някаква своя идея чрез началника на кабинета ми, е напълно несъстоятелно. Аз не се нуждая от такива похвати и Ви благодаря, че Вие самият изразихте съмнение, че мога да си служа с тях, за да лансирам своите идеи.
В качеството си на министър-председател на Република България, както разбирате, нямам и право да предлагам промени в Конституцията в състава на Министерския съвет.
В тези 3,5 години управление на Обединените демократични сили Вие би трябвало да сте се убедили вече, че изразявам становищата си открито и отстоявам позициите си без колебания и притеснения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, аз приемам Вашето обяснение с добро чувство, че един самодеец е излязъл от рамките на приличие, след като работи като шеф на Вашия кабинет и е отишъл и се е забатачил в партийни дела и мнения.
Искам да отбележа, че Вашата партия над главата Ви, абсолютно без да Ви предупреждава, прави такива неща в полза точно на този човек, на който господин Вълчев се опитва да даде рамо още един път. Направиха го даже и личност на столетието, прескачайки Джон Атанасов, прескачайки Вазов, прескачайки човека, който направи самолета "Боинг" в Щатите, Асен Йорданов, прескачайки всички наши велики българи, изобретатели, акад. Наджаков - фотосинтезата, копирните машини в света. Това е един голям партиен скандал и аз Ви моля, посъветвайте Вашия колега да излезе публично и да опровергае поръчковата анкета на някаква си абсолютно слугинска фирма, която обслужва в момента синята кампания. И им кажете: запазете приличие, уважавайте историята на България, големите личности на България. И посъветвайте този човек да се разграничи от тази "анкета". Тя е партийна анкета. Тя не обслужва никой, освен да уронва престижа на Вас и на Вашата партия. И от това ме боли, защото аз съм един от Вашите учредители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Взимам думата съвсем за кратко, за да изкажа благодарността си към всички народни представители, към които се обърнах с молба, поради определени причини, да отложат въпросите си към мен за днес, а специално и към господин Руси Статков, с когото говорих лично. Благодаря им за това, че проявиха това желание. Съжалявам, че създавам притеснения, защото пък реших да отговарям на въпросите, които се оказаха твърде много. Аз не бях информиран, че това са седем въпроса, които не могат да бъдат оставени за следващата седмица. Така че благодаря на всички. На тези, които не могат да бъдат тук по време на този малко извънредно получил се отговор, обещавам да отговоря в следващия петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Въпросът, който съм задал преди повече от месец и половина, е за издаването на предвидените в Закона за закрила на детето подзаконови нормативни актове от компетентността на Министерския съвет. Искам да уточня, че при поставянето на въпроса вече беше изтекъл срокът за тези подзаконови нормативни актове. Също така, с изключение на Агенцията за закрила на детето, не бяха издадени подзаконови актове за другите дейности, които са регламентирани в закона.
С този въпрос аз исках да привлека за пореден път вниманието на министър-председателя не само към изрично записаното за издаване от Министерския съвет на подзаконови нормативни актове, но преди всичко да го подтикна към разработването на философия и политика, която липсва от гледна точка на закрила на детето, която философия и политика да се обсъжда в национален мащаб. Защото на няколко места в Закона за закрила на детето чрез така наречените несамоприлагащи се норми, са преписани директно от Конвенцията за правата на детето цели, които сами по себе си са добри, но без механизма за осъществяването им те са нищо.
Така например в закона се казва: да създадат условия за благосъстоянието на децата, за развитието на децата, в това число и семейна среда, подпомагането на семействата с тежко финансово състояние и т.н.
По тези въпроси има внесени законопроекти, в това число и от мнозинството. Но за съжаление нито по детските добавки и семейните помощи, нито по новия Семеен кодекс мнозинството успя да изчисти философията. И поради това остави тези закони, както се казва, на трупчета, спря ги. Няма ги и в приоритетите на мнозинството за последната сесия на Народното събрание. Същевременно, бяха отхвърлени предложения на Парламентарната група на Демократичната левица - за семейното данъчно облагане, за детските добавки, за жената-майка, които очертават една ясна философия на основата на Конституцията в Република България и критериите за членство в Европейския съюз. Аргументът, който вие изказахте за 2001 г. при гласуването на бюджета за повече средства за децата, че няма пари, не е верен. Даже вие не отчетохте инфлацията.
И най-сетне, темповете, с които се изясняват и решават проблемите, свързани със закрилата на детето от управляващите, от вас са безотговорно бавни. Въпреки твърденията на правителството, които може би и днес министър-председателят ще повтори, че последната седмица на тази година са приети най-после тези подзаконови нормативни актове, те все още не са публикувани в "Държавен вестник". Тоест пет години вие обещавате закрила на детето, а все още няма конкретно действащи разпоредби. Не могат и да се направят конкретни стъпки, защото тепърва ще се търси сграда на Агенцията за закрила на детето. А как ще работят отделите в общините, които са в рамките на "Социални грижи", един господ знае.
Във връзка с това е актуалният ми въпрос с днешна дата, господин министър-председател - осъзнавате ли с това забавяне и с тези темпове своята безотговорност за децата, които са бъдещето на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! В изпълнение на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за закрила на детето Министерският съвет прие Постановление № 226 от 2000 г. за създаване на Държавна агенция за закрила на детето, която е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол при осъществяването на държавната политика в тази област. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на труда и социалната политика. Финансирането на дейността й се осъществява от 1 януари т.г. и е осигурено от бюджета за 2001 г. Структурира се при условията и по реда на Закона за администрацията и Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 17, ал. 5 и чл. 18, ал. 2 от Закона за закрила на детето, на заседанието си на 11 януари 2001 г. Министерският съвет прие правилник за дейността, структурата, организацията на работата и състава на агенцията, както и правилник за структурата и организацията на Националния съвет за закрила на детето. Последният е консултативен орган, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на правосъдието, на образованието, на здравеопазването, на вътрешните работи, на финансите, на културата, Държавната агенция за младежта и спорта, както и юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност закрилата на децата. Предстои обнародването на така приетото постановление на Министерския съвет в "Държавен вестник".
С Решение № 824 на Министерския съвет от 8 декември 2000 г. е приета правителствена стратегия и план за действие за закрила на децата в Република България за периода 2000-2003 г. Основната цел е да се координира осъществяването на цялостната политика на държавата в областта на закрилата на децата, целяща гарантиране и повишаване грижата за българските деца. Стратегията предвижда ограничаване случаите на изоставяне на деца от родителите, връщане на вече изоставените деца в семействата след отстраняването на причините, довели до това, настаняване на децата при приемни родители, осигуряващи семейна среда, създаване на условия от държавата за сигурност и безопасност на всяко дете, включително полицейска закрила. Факт са вече първите български приемни семейства - пет на брой, в това число и едно ромско, в които са настанени шест деца.
Финансовото обезпечаване на правителствената стратегия е гарантирано с 20 млн. щатски долара, от които 8 млн. държавно гарантиран заем от Световната банка, останалите са дарения от японското, британското, швейцарското правителство и от Европейския съюз, както и средства от държавния бюджет.
Както виждате, няма причина да се притесняваме и за отговора на Вашия актуален въпрос. Нещата започват да функционират в момента, в който има ресурсна обезпеченост за това, а това е началото на 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Руси Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Напротив, оставам притеснен и след отговора Ви, господин министър-председател, защото Вие не отрекохте забавянето по тези подзаконови нормативни актове. И което е по-тревожно - Вие не казахте, че в приоритетите на мнозинството за последната сесия ще има Закон за семейните помощи, ще има Семеен кодекс...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков...
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, аз изразявам отношение към отговора на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте ме сега. Вашият актуален въпрос е за подзаконови нормативни актове. Придържайте се към него. Законите не спадат към дейността на Министерския съвет.
РУСИ СТАТКОВ: Точно така. Ако Вие сте чели Закона за закрила на детето, там освен подзаконовите актове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чел съм го и съм го гласувал.
РУСИ СТАТКОВ: ...има и закони, които трябва да се реализират, за да има действия в този закон в края на краищата.
Вие не изпълнявате и собствената си "Програма 2001", дори не изпълнявате, господин министър-председател, закони, приети от вашето мнозинство. Пета година детските добавки са за 8,50 лева, но и тяхното изплащане, заедно с помощите за майките, се забавя с месеци. И отговорността за неизпълнението е на правителството.
Говорите за членство в Европейския съюз, а същевременно не се стремите към критериите на Европа. И което е по-лошо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, втори път Ви правя бележка - придържайте се към актуалния въпрос.
РУСИ СТАТКОВ: Господин министър-председателят ме увери, че предприетите мерки са адекватни. Аз казвам, че не са адекватни и се аргументирам. Защото, господин председател, демографската криза не се разрешава. Отрицателният прираст е 40-50 хил. годишно, като от 5 хил. децата-инвалиди са станали 8 хил. само за една година.
В сравнение с 1992 г. през 2000 г. домакинствата не могат да задоволят потребностите на децата си. Тоест влошава се качеството на живот, а Вие говорите в актуализираната "Програма 2001", че го подобрявате. И мога да дам примери. Храната през 1992 г., като най-неотложна нужда, не се решава за 1 на сто, а сега за 2000 г. са 9 на сто. Тоест 10 на сто са тези деца, които въобще не се хранят. Обувки, облекло - 14,7 на сто стават тези, които не могат да си облекат децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Образованието и много други цифри, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето, господин Статков. (Председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ДЛ.)
За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Взимам тази дуплика, за да обърна внимание на един принципен въпрос.
Господин Статков е добре запознат с устройствения закон за бюджета и знае, че дори да се приеме закон, който увеличава бюджетните разходи през годината, той не влиза в сила. Това се отнася и за закона, за който той говори - за детските добавки.
Същевременно искам да обърна внимание, че от гледна точка на политическата етика е редно едно Народно събрание да не товари друго Народно събрание - следващото Народно събрание с каквито и да било допълнителни ангажименти, защото по този начин създава задължение, което със сигурност не е обезпечено с необходимите средства. Разбира се, едно безотговорно от политическа гледна точка политическо мнозинство може да остави такова задължение и такъв ангажимент. Аз обаче смятам, че този въпрос ще бъде поставен с цялата му сериозност и сложност тогава, когато се разработва законопроектът за бюджета на страната за 2002 г. Тогава ние ще разработим този проблем и ще намерим неговото решение съобразно с наличните средства. Но не желаем отсега да създаваме илюзии сред хората, които впоследствие трябва наистина да се изчислят внимателно като задължение на държавата и да бъдат удовлетворени.
Освен това искам още един път да се обърна към Народното събрание с молба за този обществен дебат, който не завърши, който не даде никакъв резултат. Общественият дебат, който целеше да създаде разбиране у обществото, че не може по еднакъв начин да се третират децата и в семействата, които се намират в остра нужда, и децата от семейства, които не се намират в остра нужда, така че да се получи фокусиране на тези детски помощи. Този дебат не даде резултат и аз се обръщам към всички народни представители с молба да продължат този дебат, защото той е необходим на обществото. Той е част от цивилизования начин за решаването на този въпрос. Ако ние бяхме успели да завършим този дебат, ако имаше разбиране от страна на обществото, този въпрос досега щеше да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е зададен от народните представители Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева и Пламен Славов.
Има думата господин Пламен Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър-председател! Актуалният въпрос към Вас, който задаваме с колегите Мутафчиев, Шопов и Дончева, е относно липсата до момента на решение на Министерския съвет по повод законното искане на гражданите на гр. Сопот за обособяването му в самостоятелна община.
Известно е, че след приемането на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и Закона за допитването до народа, населението на гр. Сопот, спазвайки стриктно изискванията, организира през 1997 г. подписка с искане за провеждане на местен референдум за създаване на нова община, съставена от гр. Сопот и с. Анево, с център гр. Сопот. В проведения на 7 февруари 1999 г. местен референдум участват 5963 гласоподаватели, или това са 62,1 на сто от всички гласоподаватели в Сопот и Анево. От тях за обособяването на Сопот и Анево в община са гласували 99,18 на сто от участвалите. След положителния вот на избирателите и спазените изисквания на Закона за административно-териториалното устройство на Република България относно реда за създаване на община, жителите на Сопот и Анево очакват решението на Министерския съвет.
В отговор на актуален въпрос, който беше зададен към вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Бакърджиев, на 10 септември 1999 г. тук, в пленарната зала, той заяви: "На практика сме на края на процедурата и аз след като получа всички мнения на отделните министри, ще внеса предложението в Министерския съвет за обособяване на новата община и ще се ангажирам с това в следващите няколко седмици общината да бъде факт".
В продължение на година и половина след този ден Министерският съвет не излезе с решение по този важен въпрос и с тези си действия провокира остро напрежение, ескалирало в гражданско неподчинение в началото на ноември 2000 г. Именно по този повод на 2 ноември с писмо до Вас ние се обърнахме за спешна среща във връзка със законното искане на гражданите от гр. Сопот за обособяването в самостоятелна община.
В отговора си до нас от 6 ноември 2000 г. Вие се ангажирахте преписката по този въпрос да бъде разгледана на предстоящо заседание на Министерския съвет с оглед приемане на решение. След близо 20 проведени заседания на правителството оттогава, то не се е произнесло по този важен въпрос.
Във връзка с това актуалният въпрос към Вас е: кога Министерският съвет ще излезе с решение в съответствие със законовата процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева, уважаеми господа Мутафчиев, Шопов и Славов! Инициативата за обособяване на самостоятелна община Сопот, включваща Сопот и с. Анево, датира от 1997 г. Инициативният комитет е действал в тази посока без да приобщи и други населени места, намиращи се на запад от община Карлово: гр. Клисура, селата Розино, Столетово, Христо Даново, Слатина и др. Опитите на областния управител да инициира включването на тези населени места в една нова самостоятелна община, също не са довели до промяна в първоначалните намерения за обособяване на самостоятелна община, състояща се само от гр. Сопот и с. Анево.
Използвайки правото си на инициатива за провеждане на местен референдум, съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за допитването до народа, Инициативният комитет е организирал подписка, която съдържа 4818 подписа. Общинският съвет е приел решение за провеждането на референдум на 7 февруари 1999 г. и съгласно протокола на общинската избирателна комисия в деня на референдума са гласували 5963 гласоподаватели от общо 9603 или 62 на сто от гласоподавателите са упражнили това си право. С "да" са гласували 5913 жители на общината. С "не" - 49, като една бюлетина е недействителна.
Преписката е внесена в Министерския съвет от областния управител на област Пловдив през март 1999 г. Поради неокомплектованост се наложи да бъдат искани допълнително документи, удостоверяващи протичането на процедурите. След провеждане на необходимите съгласувания с министерствата и с Президентството, през юли същата година е внесен за разглеждане от Министерския съвет проект за решение за създаване на нова община с административен център гр. Сопот. Искането е разгледано на заседание на Министерския съвет през септември 1999 г. Въз основа на проведените обсъждания приемането на решение е отложено, за да се потърси възможност за формирането на нова община, включваща освен Сопот и Анево, и намиращите се на запад от тях населени места, като се направи допълнителна оценка на финансовите възможности и собствените приходи на новообразуваната и оставащата община.
На 9 юни 2000 г. в отговор на актуален въпрос за обособяване на община Сопот министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев е изложил пред вас основните проблеми. Първият: нарушаване на административната цялост на община Карлово поради прекъсване на директната транспортна връзка между селата Московец, Певците Иганово, Кърнаре, Христо Даново, Столетово, Слатина, Розино и Клисура с общинския център. Второ, реална опасност новообразуваната и оставащата община да не могат да реализират собствени приходи. Предложено е инициативният комитет да разшири инициативата, както и да бъдат представени доказателства за финансовите възможности на двете бъдещи самостоятелни общини. В тази посока са водени разговори с кмета на Сопот.
На 4 декември 2000 г. в кметство Сопот бе проведена среща между инициативния комитет, кмета, представители на Общинския съвет на община Карлово, областната администрация на Пловдив, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, държавни служители от Дирекция "Регионална координация" на Министерския съвет и народни представители. На тази среща са обсъдени отново всички аргументи на страните. Участниците съобразно своите компетенции са се ангажирали да съдействат за провеждането на етапите за разширяване на инициативата за обособяване на община Сопот, която да включва и населените места на запад от Сопот. Министерският съвет, разбира се, е в правото си по целесъобразност да се съгласи или да откаже да създаде нова община. Резултатът от местния референдум не създава непременно задължение за Министерския съвет да извърши промяната, в който смисъл се е произнесъл с Определение № 6949 от 17 декември Върховният административен съд, I отделение по административно дело № 1858 от същата година.
Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за административното и териториално устройство на Република България при отказ на Министерския съвет нова процедура може да бъде проведена повторно не по-рано от две години. Разглеждането на преписката от Министерския съвет е забавено именно по тази причина - да се даде нова възможност за реализирането на постигнатата договореност в рамките на законовите изисквания, а не да се лишават хората от желанието им да бъде създадена новата община. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Славов за реплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър-председател! Истината е, че жителите на Сопот и на Анево очакват да бъде приключила вече започналата процедура. И за да не бъде тя приключила, вината е единствено в Министерския съвет. Друг е въпросът до каква степен те желаят в този момент да обсъждат нова процедура, която Вие им предлагате. По закон вие сте длъжни да излезете с решение. Какво ще бъде това решение, вече е въпрос на преценка на правителството. Но е изключително важно, когато вие вземете това решение, и Вие и другите членове на правителството да имат отговорността и доблестта да се изправят пред жителите на Сопот и Анево и да мотивират своето решение.
Защото през есента на 1999 г. членове на правителството на Обединените демократични сили и Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили щедро сипеха обещания пред жителите на Сопот и Анево, че в най-близко време ще бъде решен въпросът с обособяване на самостоятелна община Сопот. Освен това вие няма начин да не сте информирани, че върху инициативния комитет беше оказан безпрецедентен натиск от член на Националния изпълнителен съвет на СДС и народни представители от Съюза на демократичните сили, за да промени той своята позиция и своето отношение. Това доказва на практика, че обещанията, които бяха давани през есента на 1999 г., имаха политически характер и бяха популистки. И този, който ги е давал, а това бяха - повтарям - членове на правителството, на управляващото мнозинство, днес трябва да понесе тази отговорност. Тя е политическа, тя е гражданска, тя е човешка и морална, ако щете. Това е мнението на жителите на Сопот и Анево. Те очакват Министерският съвет да вземе решение, за да бъде доведена докрай вече започналата процедура и вие да мотивирате пред жителите на Сопот и Анево какво решение сте взели, независимо от какъв характер е то.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Моят актуален въпрос се отнася до приложението на Закона за вероизповеданията, който действа в момента, и до проблемите, които възникват в страната. В сега действащия Закон за вероизповеданията съществуват много празноти, а и често се нарушава от регионални пастори. Най-пресният пример е от моя избирателен район, който всъщност е и причината да задам този въпрос към Вас, където пасторът на адвентистката църква в продължение на няколко месеца укрива незаконно чужденец, а този чужденец от своя страна организира колеж и преподава на децата в близост до едно училище нерегламентирани идеи. Този човек беше разкрит по журналистическа публикация във вестник "24 часа", приложение "Тракия", в Стара Загора. Това беше един така наречен Библейски колеж към Българската божия църква. В резултат на гласността той беше принуден да се идентифицира като филиал на Висшия евангелистки библейски институт.
Същевременно Дирекция "Вероизповедания" допуска регистриране на преди това забранени пастори като Георги Бакалов и сектата му "Слово на живот". Липсват контролни функции на Министерство на образованието и регионалните учителски инспекторати върху дейността на нарастващите на брой духовни училища. Практика е те да функционират без утвърдени програми от Министерството на образованието и без да са съобразени с правилника на Висшия евангелистки библейски институт, какъвто е случаят в Стара Загора.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е следният: какви мерки смятате да предприемете Вие и ръководената от Вас Дирекция по вероизповеданията за въвеждането на строг контрол по спазване на законността и нормативното регламентиране на тези дейности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! В годишния доклад на Европейската комисия за България се дава много добра оценка за спазването на религиозните права и свободи. Тази констатация се споделя от повечето вероизповедания и неправителствени организации у нас. Действително Законът за вероизповеданията не отговаря на съвременните изисквания. Тези празноти вероятно ще бъдат преодолени чрез приемането на второ четене на консолидирания проект на нов Закон за вероизповеданията.
Що се касае до конкретните случаи, изложени във Вашия актуален въпрос, длъжен съм да Ви уведомя за следното. Пребиваването на чужденци, които се занимават с религиозна дейност в България, е строго регламентирано. Това става по ред, предвиден в Закона за чужденците в Република България. Изисква се покана от официално регистрираното вероизповедание и съгласие от Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет.
По случая, който Вие цитирате със загубилия правото си законно да пребивава чужденец, органите на Регионална дирекция "Вътрешни работи" в Стара Загора са извършили проверка и са предприели административни мерки по Закона за чужденците на Република България.
Правилникът за дейността на Висшия евангелски богословски институт е приет с Решение № 521 на Министерския съвет от 2000 г. Така нареченият в журналистическите публикации Библейски колеж в Стара Загора е факултет на Висшия евангелски библейски институт към Българската божия църква, която е официално регистрирано вероизповедание в България. Висшите училища за свещенослужители се откриват от Министерския съвет на основание чл. 14 от Закона за вероизповеданията. Така се утвърждават и правилниците им. Тези училища нямат отношение към Министерството на образованието и науката, а към Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет. Откриването на Висшия евангелски богословски институт премахва една несправедливост - закриването на Семинарията в Самоков, с което тоталитарният режим отне за дълъг период възможността свещенослужители от евангелските църкви да получат духовно образование.
Що се касае до "Слово на живот", то беше заличено от регистъра на Софийски градски съд още през 1994 г. Пасторът Георги Бакалов ревизира своите възгледи и се върна в Обединени божии църкви, които беше напуснал. Богослуженията, които той извършва, са съобразени с утвърдения устав на вероизповеданието.
Държа да подчертая, че в работата си с вероизповеданията правителството строго спазва Конституцията, международните актове по правата на човека, Закона за вероизповеданията и подзаконовите нормативни актове. Тази политика е получила широко международно признание и се оценява положително от много авторитетни правителствени и неправителствени организации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Всичко това се е случило след публикацията в "24 часа". Регистрацията на този колеж, влизането му под лоното на Библейския институт, утвърждаването на програмата е станало пост фактум. Преди това шест месеца цялото действие е било нелегално.
Мен ме притеснява въпросът със Закона за вероизповеданията, който необяснимо се бави вече много време, в който тези въпроси би трябвало да се регламентират. Съществува големият въпрос, тъй като в случая става въпрос за деца, които се обучават духовно, тези лица, които обучават децата, имат ли необходимия педагогически опит. Единствените, които могат да кажат това, са органите, които се занимават с образованието. Затова моят въпрос беше поставен в тази посока - за мястото и ролята на инспекторатите, защото това е процес на обучение, за оценяване на тези хора, тъй като те възпитават младо поколение. В този смисъл би трябвало да има връзка между Закона за вероизповеданията и Министерството на образованието и училищните инспекторати. Това е процес на обучение и трябва да се контролира и от тази гледна точка. В този смисъл е и моята тревога. Към всичко друго, което казахте, аз се при съединявам. Безспорно, всичко религии, които са регистрирани в България по законов ред, имат право на дейност, но процесът трябва строго да се регламентира, тъй като - повтарям още веднъж - се касае главно за подрастващото поколение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващият актуален въпрос е на народния представител Александър Каракачанов.
Има думата господин Каракачанов да го развие.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Александър Каракачанов, независим депутат, председател на "Зелената партия" в България. Последното го казвам за някои журналисти, които не четат решението на съда, а пък по финансови съображения имат други виждания.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Народното събрание прие декларация за присъединяването към НАТО, но все още НАТО няма взето решение за покана към България за членство в НАТО. Независимо от това правителството прие план за действие за присъединяване към НАТО, който Министерството на отбраната се стреми по всякакъв начин да изпълнява.
За достигане на оперативна съвместимост на Българската армия със Северноатлантическия блок Министерството на отбраната и Генералният щаб на Българската армия разработиха и правителството утвърди и прие "План 2004" за организационното изграждане и развитие на Българската армия. Парламентът прие численост на въоръжените сили на България 45 хил. души. В края на 2000 г. генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън е изпратил писмо до министър-председателя на България господин Иван Костов, който си позволява да изразява препоръки относно състава и окомплектоването на Българската армия и в частност на силите за бързо реагиране.
Уважаеми господин министър-председател, моят актуален въпрос е: какви са последствията от това писмо за бъдещето на Българската армия и ще претърпи ли корекции "План 2004" или ще се наложи да се разработи нов план?
Едновременно с това, господин министър-председател, за да бъде по-ясен въпросът ми, защото той безспорно си има и политически оттенък, бих искал да знам дали Вие считате за нормално ръководителят на един военен блок, макар и в случая НАТО, в който ние при това все още не членуваме, може да си позволява да определя структурата на Българската армия макар и в едно дипломатично написано писмо? Защото въпросът е: това ли е равнището, на което ще си контактува министър-председателят на България със страните от НАТО? Или, казано по друг начин, как това кореспондира с нашия суверенитет и уважението ни като държава?
Също така, не буди ли тревога у Вас фактът за искане за комплектоване на силите за бързо реагиране на 100 процента - нещо, което не се предвиждаше досега, и не означава ли това, че българската страна изцяло ще бъде поставена в услугите за изпълнение на задачи, в които НАТО не желае да се бърка, но пък желае да има някой, който да го слуша и да изпълнява? И въобще, доколко е вярна тази информация, която включително изтече и в пресата, че има очакване да се изпрати български контингент в Кипър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Факт е, че не по вина на управлението на Обединените демократични сили реформата в Българската армия е забавена. В началото на 90-те армията ни на практика остана изолирана от цялостния процес на обществено-икономическата промяна. С поемането на управлението през 1997 г. правителството наследи отбранителна система от времето на Варшавския договор - неадекватна на променената стратегическа среда, както и на ресурсните възможности на държавата. Наш дълг бе да предложим радикални мерки за бързо излизане от това положение.
Много важна стъпка в тази посока бе приетата от Тридесет и осмото Народно събрание Военна доктрина. Следващият етап бе разработеният от Министерството на отбраната и Генералния щаб "План 2004" за организационното изграждане и развитие на Българската армия, който се осъществява последователно. Тук бих искал отново да подчертая: реформата на армията се прави изключително и само в интерес на Република България, в интерес на българското общество, в интерес на самата Българска армия. За разлика от времето на Варшавския договор, военната реформа не се осъществява под диктовка отвън, а е резултат от усилията на българските политици и военни, които носят отговорност за сигурността и отбраната на страната.
Особено политическо значение има и друг факт, който споменавате във Вашия въпрос, а именно решенията на Народното събрание, с които се заявява политическата воля на България за членство в НАТО. Тази стратегически важна за страната позиция винаги е била сред основните приоритети на Обединените демократични сили. Голям успех за страната ни е, че само две години след поемането на този курс за интеграция в структурите за сигурност на демократичния свят, на срещата на високо равнище във Вашингтон през април 1999 г. България бе приета като реален кандидат за членство в НАТО. Радостно е, че този приоритет постепенно подкрепиха и други политически сили, включително и Българската социалистическа партия. Надяваме се тази позиция да се поддържа не само на думи, но и с дела.
Друг факт е приетият от правителството "План за действие за членство в НАТО", който обхваща широк спектър от дейности на почти всички държавни институции, сред които отбраната има основно място. В този аспект планът за действие има за цел да насочва реформата в Българската армия по начин тя да се приближава до изискванията на колективната отбрана на Северноатлантическия съюз, към който се стремим. Той се явява онзи инструмент, чрез който ние правим своята реформа по-ефективна.
Министерството на отбраната и Генералният щаб непрекъснато анализират хода на реформата. В този процес съвсем нормално е, бих казал задължително, да се консултираме с нашите бъдещи съюзници, с които въпросите се обсъждат на експертно и на политическо ниво. Знаете, че през изминалата година аз, министри от кабинета и висши военни многократно се срещахме с ръководството на НАТО, с генералния секретар, с Върховното главно командване. България е търсен партньор в обсъждането на въпросите на сигурността в региона. Известно е, че политиката на реформи на правителството, включително във военната област, категорично се подкрепя. Активно се разменя и кореспонденция, каквато през изминалата година имаше между мен и генералния секретар на НАТО.
И накрая по конкретния Ви въпрос. Няма такова писмо, което може да промени бъдещето на Българската армия. На този етап няма причини за изменение на макропараметрите на "План 2004". Ако такава потребност възникне, Народното събрание ще бъде подробно информирано, тъй като народните представители обсъждат и гласуват бюджета на армията. Това именно е висшата форма на граждански контрол по отношение на отбраната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Каракачанов за реплика.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, аз естествено няма да се спирам тук на един глобален въпрос, доколко възприетият курс, считан от Народното събрание и от правителството за присъединяване към НАТО е най-доброто за България. Нашата позиция категорично е, че неутралитетът е по-доброто. Но въпросът, който се поставя, безспорно не е в това.
Доколкото разбрах от Вашия отговор, няма такова писмо, което може да промени структурата на Българската армия. Но такова писмо има. Тоест, то вероятно няма да промени структурата на Българската армия. Това, за съжаление, не успокоява поне мен лично, защото остава този основен въпрос. И понеже Вие споменахте Варшавския договор, аз ще Ви напомня, че там имаше един Консултативен политически комитет, в който държавните глави, забележете, държавните глави с консенсус взимаха решения как ще се развива съответният блок. И там имаше също един маршал Куликов, който всъщност по длъжност беше равен, в случая, на сър Робъртсън и маршал Куликов никога не си е позволявал и беше немислимо да си позволи да пише такива писма на господин Живков като държавен глава. Така че тук опира наистина до нещо, което е глобално - суверенитетът и чувство за уважение към нашата държава. Аз оставам с впечатление, че ние вече се разглеждаме като полуколониална държава, която не участва във взимането на решения на политическо равнище, но изпълнява това, което някой някъде взима като решение. Ето, това е нещо, което ме тревожи. Аз се надявам, че постепенно, не дай Боже тези тревоги да бъдат разсеяни, защото това е основата на едно достойно отношение към нацията ни.
Второто, което е. Вие не разсеяхте не само моето, а и опасението на много хора, че ние наистина можем да се превърнем в един корпус, който ще върши мръсната работа на определени, в случая нека са политически военни сили в лицето на НАТО. И аз нямам никакво желание вместо корпус за бързо реагиране да имаме един корпус за мръсно реагиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова да развие своя актуален въпрос, който е и последният към министър-председателя.
Заповядайте.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Моят актуален въпрос към Вас е свързан със състоянието на насилствените престъпления, жертви на които са деца, и мерките на правителството за предотвратяването им. Той е предизвикан от жестокото изнасилване и убийство на 6-годишната Деница Петрова от Нови пазар, което потресе българското общество и предизвика остри обществени реакции и негодувания, провокира и медийни дискусии. Родителите в Нови пазар, както съобщават медиите, не смеят да пускат децата си на училище. Заговори се за педофили в други райони на страната и вълнението сред родителите и учителите е много голямо.
Същевременно започна една дискусия от медиите и от някои политически партии за възобновяване на смъртното наказание, като единствената рецепта за борбата с педофилията. Аз не Ви предлагам днес да говорим за това. Предлагам Ви днес да говорим за бързите, ефективни и практически действия, които могат да се предприемат в подобни ситуации, тъй като смятам, че ролята на изпълнителната власт, и специално на правителството, е голяма.
На пръв поглед този въпрос трябва да се зададе към министъра на вътрешните работи, но това е само на пръв поглед. Ангажиментите, които има Министерството на вътрешните работи и полицията наистина са много сериозни, но към тази тема сериозни ангажименти има Министерството на правосъдието, защото осъдените насилници са в местата за лишаване от свобода. Те трябва да се превъзпитават, да се лекуват, ако е необходимо, те са вменяеми, но имат особености в психонагласата. Освен това изтърпелите наказание "лишаване от свобода" насилници след това трябва да бъдат контролирани, тоест, все ангажименти на другите министерства. Министерството на образованието и науката, което би трябвало да се заеме, разбира се, с помощта на криминолозите, със съставянето на някакви правила за безопасност, на които да се учат децата, учителите и родителите. И Министерство на здравеопазването, пак по повод на лечението на тези, които представляват опасност.
Също така, когато, сблъсквайки се с тази тема за пореден път, аз погледах съдебната статистика и отворих сборника на Националния статистически институт, установих, че се прави анализ на престъплението "блудство", когато децата са жертви, но там не личи какво е състоянието на престъплението "изнасилване", когато децата са жертви, на хомосексуализма и несвързаните с тях телесни повреди и убийства, което всъщност вълнува изключително българското общество.
Аз зная, че това е тежък отговор на един тежък въпрос, но контролът и превенцията на престъпността са въпрос на наказателната политика на правителството. Затова се обръщам към Вас.
Освен това ми направи поразително впечатление факта, че например през 1998 г. от 25 осъдени лица по чл. 149, ал. 1 за блудство 11 души са осъдени условно. Освен това, че рецидивът е много висок. В една трета от случаите е налице рецидив - двама от осъдените за втори път са го извършили; двама - за трети път, а четирима - за три и повече пъти, което означава, че проблемът стои много остро в българското общество.
Затова, уважаеми господин министър-председателю, аз питам: какво е състоянието в структурата и динамиката на насилствените престъпления, жертви на които са деца? И какви мерки предприема правителството за предотвратяването им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Шопова! Вашият въпрос е актуален, защото всяко демократично общество е особено чувствително към жертвите на престъпления. Особено актуален е въпросът, защото ние сме чувствителни, когато деца са обект на престъпленията и затова безпокойствата Ви са напълно разбираеми.
Безпристрастните статистически данни не могат да отразят в цялост обществените отношения, когато става въпрос за насилствена престъпност спрямо малолетни и непълнолетни деца.
Член 14 от Българската конституция прогласява, че децата са под закрила на държавата и обществото. В Наказателния кодекс на Република България е предвидена засилена наказателно-правна защита на децата при посегателства срещу тяхната личност и права.
Сравнителният анализ на наказателната уредба в страните - членки на Европейския съюз показва, че размерите на наказанието "лишаване от свобода" в случаите на насилие над деца са близки до тези, предвидени по българския Наказателен кодекс. В Наказателния кодекс на Франция изнасилването на лице под 15-годишна възраст се наказва с лишаване от свобода от 1 до 20 години, по нашия Наказателен кодекс за особено тежки случаи е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 10 до 20 години.
През 1991 г. страната ни ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. Член 19 от същата задължава да бъдат предприети необходимите мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления.
В изпълнение на поетите международни ангажименти през 2000 г. бе приет Закон за закрила на детето. В чл. 4, ал. 5 полицейската закрила е предвидена като една от мерките. Въвежда се задължително за незабавно уведомяване в случаите, когато дете се нуждае от закрила по силата на чл. 7. Закрилата срещу различни форми на насилие и основанията за вземане на конкретни мерки на полицейска защита са регламентирани в чл. 11, 37 до 39 и чл. 42.
С Постановление № 226 на Министерския съвет от 2000 г. се създаде Държавна агенция за закрила на детето, която е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол на тази дейност.
С Решение № 824, както вече тук отговорих на друг въпрос, на 8 декември се приеха правителствена стратегия и план за действие за закрила на децата в Република България за периода 2000 - 2003 г.
От изложеното е видно, че към момента съществува добра нормативна уредба за превенции и наказание на насилствени посегателства срещу деца. Понастоящем работна група към Министерството на правосъдието подготвя проект на нов Наказателен кодекс. В процеса на подготовката се извършва проучване на съвременните наказателни закони и ще бъде възприета уредба, отговаряща в най-висока степен на международните стандарти в тази област.
Министерството на правосъдието е изискало данни от съдилищата и прокуратурата в страната за дела, свързани с насилие над деца. Водят се на особен отчет и по тях инспекторатът към министерството осъществява контрол в рамките на неговите правомощия по Закона за съдебната власт.
Следва да отбележа, че прилагането на законодателството е от компетентностите на независимата съдебна власт. Защитата на децата от насилие е приоритет и в дейността на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка Национална служба "Полиция" извършва превантивна дейност, на второ място - полицейска, и издирвателна работа със сигнали за издирвани деца, дейност по изготвяне на нормативни актове.
Национална служба "Полиция" е изпратила окръжно до районните дирекции на вътрешните работи, с което изисква от териториалните поделения да засилят полицейското присъствие около учебните заведения, проверка на охранителните фирми и техните служители с оглед недопускане на лица - извършители на криминални престъпления. Специалните полицейски инспектори от детските педагогически стаи организират срещи с учениците и преподавателите в учебните заведения, на които провеждат инструктаж как да се реагира в критични ситуации. Всички сигнали, подадени от полицейските органи за престъпления, извършени срещу деца, се обработват приоритетно. Поради сложността, спецификата и обема на провежданите издирвателни мероприятия малолетните и непълнолетните издирвани лица са обособени като отделна линия за работа в сектор "Издирване".
През 2000 г. Национална служба "Полиция" разработи мерки за активизиране на превантивната и профилактичната дейност на специализираните полицейски органи за работа с деца, като се акцентира на взаимодействието с други държавни органи и неправителствени организации. Нов етап в тази дейност е българо-британската програма "Работа на полицията в училищата". По достъпен начин, използвайки видеоматериали, рисунки, графики и други средства, децата биват обучавани на модели за безопасно поведение. В момента е в ход национално разпространение на програмата. В Института за компютърни технологии към Министерството на вътрешните работи е разработен програмен продукт за автоматизирани информационни фондове "Издирвани деца", с който се въвежда нов ред относно обявяването и издирването на изчезнали лица. Освен рутинните мероприятия, данните за безследно изчезналите деца се публикуват и в интернет. При необходимост и наличие на данни чрез Националното централно бюро на Интерпол те се обявяват и за международно издирване.
Понастоящем работна група от Министерството на вътрешните работи разработва наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на дете, която е подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 43 от Закона за закрила на детето.
Относно състоянието на този вид престъпност.
За периода 1997-2000 г. полицейските органи са проверили и разследвали 3 хил. 499 криминални престъпления, извършени срещу непълнолетни. Най-голям е броят им през 1998 г. - 1063, а най-малък - през изминалата година - 538.
По видове тежки престъпления, осъществени спрямо деца, те се разпределят, както следва:
- умишлени убийства - 39, от които през 2000 г. - 7;
- опити за убийства - 32, от които през 2000 г. - 3;
- умишлени тежки повреди - 83, за 2000 г. - 5;
- блудства - 680, за 2000 г. - 110;
- изнасилвания - 774, за 2000 г. - 136;
- опити за изнасилвания - 62, от които 2000 г. - 8;
- грабежи - 1829, от които през последната година - 269;
- жертви на насилствена престъпност в посочения период са били 1028 деца до 14-годишна възраст и 2471 деца на възраст от 14 до 17 години.
Независимо от високата разкриваемост при тежките престъпления срещу непълнолетни деца основателно безпокойство будят случаите, извършени с немотивирана жестокост, бруталност и агресивност. Не могат да бъдат еднозначно определени и квалифицирани убийства в резултат на девиантно поведение на извършителите - трите непълнолетни жертви във Вълчи дол, Варненско, и малката Деница от Нови Пазар.
За 1997 г. от обявените за общо издирване 5 деца е издирено едно и е предадено на родителите му. През 1998 г. са обявени за безследно изчезнали 4. От миналата година са издирени 3, като едно от децата е намерено убито. Извършителят на престъплението е осъден. През 1999 г. са обявени за издирване 14 деца и 5 отвлечени. Издирани са 12. Едно от тях е открито починало. Останалите са предадени на родителите. През миналата година са обявени за издирване 18 деца на възраст до 17 години, от които 13 се водят безследно изчезнали и 5 са отвлечени. Издирени са 12 деца, от които 8 са предадени на родителите им. От началото на 2001 г. с натрупване от миналите години за общодържавно издирване остават 49 безследно изчезнали и 3 отвлечени деца. За две от последната категория има проверена информация за местонахождението им, но тъй като не са върнати на родителите, остават за издирване. Това са Слав Незиер и Силвия Клифбари. Децата са от смесени бракове и са взети от родител, на когото не са предоставени родителски права. Местонахождението им е установено чрез Интерпол.
Освен обекти на насилие децата често биват и жертва на пътно-транспортни произшествия. През 2000 г. са станали 1257 пътно-транспортни произшествия с потърпевши деца, които са с 231 по-малко от 1999 г. Загинали са 53, а с травми са 1007 деца.
Съгласно Конвенцията за правата на детето на ООН всички действия на държавните, обществените и частни институции следва да бъдат акцентирани върху интересите на децата. Намаляването на насилствените посегателства на деца е задача не само на полицейските служби, но и на различни държавни органи, междуправителствени институции, неправителствени организации, на средствата за масово осведомяване и на гражданското общество.
Както виждате, положителната тенденция е налице. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, аз си представям какво мислят и чувстват родителите и учителите в момента, като ни гледат и слушат. Те искат да разберат концентрирано кои са действията, които заедно, всички власти трябва да предприемат. Затова ще си позволя във вид на реплика да препоръчам на правителството някои мерки, които според мен са неотложни.
Първо, моето мнение е, че съдебната статистика и статистиката на Националния статистически институт специално, а защо не и на полицията, трябва да намери непременно този разрез, когато децата са жертви на престъпления. Аз виждам от това, което са подготвили специалистите за отговора Ви, че има събрана информация, но смятам, че непременно този разрез трябва да се направи по-дълбоко.
На второ място, смятам, че отделните министерства е добре, че са предприели мерки, но непременно трябва да съчетаят усилията си Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и разбира се, новата агенция, която трябва да се занимае с проблемите на децата.
Що се отнася до законодателната основа, добре е, че се готви проект за нов Наказателен кодекс, господин министър-председател, но непременно трябва да се види каква ще бъде наказателната политика на страната и да се подготви философията на тази наказателна политика за Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, който е остарял. Те непременно трябва да се гледат в комплект. Недопустимо е, че до единадесетата година на демокрацията не сме го направили. Аз се надявам, че тази подготовка ще бъде фактически за следващото Народно събрание, но специалистите ще си свършат работата. Дотогава моето лично мнение, макар че не обичам частичните изменения на законодателството, е, че трябва да се промени чл. 149, ал. 1, където наказанието за блудство е до 5 години и затова се е дала възможност да бъде наложено условно наказание "лишаване от свобода", нещо, което, разбира се, е ужасно и аз ще проявя законодателна инициатива, която, надявам се, правителството ще подкрепи.
Също така смятам, че трябва да се промени и Законът за изпълнение на наказанията. Смятам, че могат да се създадат обществени наблюдателни комисии, в които да се съчетае дейността на неправителствените организации.
В заключение ви предлагам, ако това се възприеме от правителството, то да състави програма, да бъда инициатор на национална програма "Да предпазим децата от насилие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност беше приет през 1997 г. и допълнен през 1999 г. Според мен неговото поле на действие бе стеснено и не обхвана редица важни длъжности в държавната и съдебната власт, както и лица, формиращи общественото мнение.
Но тук аз бих искал да засегна използването на тези документи от историци, политици, изследователи, от всеки български гражданин. Отварям една скоба. За да подчертая значението на това използване, ще си послужа с много красноречив пример. Това е журналистическото изследване на господин Христо Христов от в. "Демокрация", който намери изключително важни документи за операция "Скитник", удостоверяващи, че писателят-дисидент Георги Марков е бил убит. Аз Ви благодаря пред всички, че Вие му позволихте да надникне в архива на МВР и да намери тези документи.
Според чл. 13 на закона до една година от влизането му сила документите на бившата Държавна сигурност трябваше да бъдат предадени на Централния държавен архив. Това не е направено. Не зная дали защото предаването е обвързано - според мен нелогично - с 10-годишен срок по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за Държавния архивен фонд. Но даже и да приемем, че има такава логична връзка, този 10-годишен срок е изтекъл. Споменатият член постановява, че такива документи на държавни и ведомствени учреждения трябва да се съхраняват в тях до 10 години и след това да бъдат или предадени на друг архив, или да бъдат унищожени в зависимост от естеството на документите.
Затова Ви питам, уважаеми господин министър:
Кога документите на бившата Държавна сигурност ще бъдат предадени в Централния държавен архив?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.



МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Действително една от причините да не бъде спазен този срок е обвързването предаването на документите с десетгодишния срок по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за държавния архивен фонд. Другите причини са от технически и организационен характер.
Към момента на приемане на закона не е съществувала възможност за автоматизирано търсене на информация в архива на МВР.
Изпълнението на чл. 13 и 14 от закона предполага извършването на полисна експертиза на множество документи, все оценка на тяхната историческа, научна и справочна стойност, и дали са от значение за националната сигурност.
Трудно е да се прецени какъв срок ще бъде необходим за физическото прехвърляне на документите, особено във връзка с това, че все още се работи с тях. Регулярно се извършват проверки по чл. 3, ал. 1 за кандидати за длъжностите, определени в закона.
През 1999 г. във връзка с местните избори са проверени около 160 хил. души. Месечно в комисията постъпват по около 100 молби на граждани във връзка с чл. 7 и 8 от закона. Продължават да постъпват молби от бивши служители на полицията и МВР за времето от 1923 до 1944 г. за издаване на удостоверения за трудов стаж, необходими им за пред Националния осигурителен институт.
Продължават да постъпват молби от граждани за презаверяване на удостоверения по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
И не на последно място, предстои голяма по обем работа във връзка с предстоящите парламентарни избори. Така че това са причините.
Що се отнася до достъпа до тези документи, мисля, че в тази една година, в която аз съм министър, показах съвсем ясно, че когато има добро желание, независимо от това къде се намират документите, може да бъде осигурен достъп до тях на хората, които се интересуват, били те научни работници, журналисти или общественици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Йорданов.
Има думата за реплика господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз Ви благодаря, господин министър, за отговора. Приемам неговата логика и все пак смятам, че мястото на този архив е в Централния държавен архив.
Първо, там достъпът ще бъде много по-различен, Вие знаете, и освен това по този начин архивът ще бъде на разположение на гражданското общество. Знаете какво е значението на този архив за много исторически изследвания, от което могат да се правят много важни изводи за историческото развитие на България, особено в нейния комунистически, тоталитарен период, и мисля, че ще бъдем свидетели на още по-значими и важни открития от журналисти, следователи, историци и т.н.
Аз Ви благодаря за това, че действително Вие осигурихте свободен достъп до архива на МВР, тоест по някакъв начин осъществихте този контрол на гражданското общество върху архива. И се надявам с промените в закона, аз съм предложил такива текстове, че ще ускорим предаването на архива от МВР в Централния държавен архив, където му е мястото.
Още един път Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата народният представител Лютви Местан да развие своя актуален въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е зададен преди два месеца, но за съжаление не е загубил своята актуалност.
Уважаеми господин министър, през 1989 г. като пряка последица от така наречения "възродителен процес", стотици хиляди български граждани от турски произход бяха прогонени от страната ни или принудени да я напуснат. Както Ви е известно, процедурата бе следната: органите на МВР издаваха по "бързата" процедура задграничните паспорти, с цел нежеланите от властта, само заради етническия им произход, да могат също така бързо да напуснат страната. При връчването на задграничните паспорти като правило гражданските им паспорти биваха изземвани от органите на МВР.
През 2000 г., сиреч 11 години по-късно, във връзка с изпълнение на Закона за българските документи, прогонените се завърнаха масово в Република България, за да получат новите български документи за самоличност.
За тяхно огорчение, господин министър, в родината ги чакаше нов акт на несправедливост. Органите на МВР, които оглавявате, им налагаха административни наказания "глоба" заради това, че са си изгубили зелените паспорти, които, разбира се, съвсем не са изгубени, а както вече Ви казах, са иззети от районните управления на МВР. Въпросът ми е: защо? Възможно ли е в демократична България гражданите да плащат глоби без да са виновни и да носят отговорност за действията или бездействието на държавната власт?
На множеството жалби началникът на направление "Документи за самоличност" господин Захариев, отговаря коректно: "В случаите, когато гражданският паспорт е иззет за съхранение от органите на МВР, не следва да се налагат глоби."
Глоби обаче са налагани, и за да се узакони незаконното, в районните полицейски управления принуждават гражданите в специални формуляри да пишат, че са изгубили паспортите си, макар истината да е друга. Това освен всичко друго е поощряване от страна на длъжностни лица за деклариране на неверни обстоятелства, което, разбира се, че е наказуемо по Наказателно-процесуалния кодекс.
Ние като народни представители също сме залети с хиляди жалби. Засегнатите искат да чуят от Вас какви мерки сте предприели или ще предприемете срещу неправомерно наложените глоби от минимум 20 лева, какъв е броят на глобените лица и ще бъдат ли върнати незаконно събраните средства? Макар, надявам се, да съзнавате, че не става въпрос само за пари, а за нещо много по-важно - за основни човешки права, които трябва да бъдат спазвани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Емануил Йорданов да отговори.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан!
Още когато беше публикувана статията с Вашите изявления, разпоредих да бъде извършена проверка в направление "Документи за самоличност и чужденци" в Дирекция на национална служба "Полиция".
Проверката установи, че общият брой на българските граждани, санкционирани по чл. 80, 81 и 82 от Закона за българските документи за самоличност, е 28 хил. и 7. От тях с турско-арабски имена са 7 хил. 793, като по региони се разпределят, както следва: РДВР - Кърджали - 5 хил. 786; РДВР - Шумен - 770; РДВР - Русе - 461; РДВР - Разград - 171, и РДВР - Търговище - 226.
Това обаче не означава, че във всички случаи се касае за лица, на които гражданските паспорти са били иззети при принудителното им заминаване в Турция преди 1990 г. Например за Разград от 171 санкционирани, само 21 са от тази категория. За Смолян от 117 са под 10 и т.н.
Действително по отделни случаи на изложения в статията проблем в края на 1999 г. в РДВР - Кърджали е имало налагане на санкции, за което ръководството на ДНСП е било уведомено от секретаря на община Кърджали Раиф Мустафа. В регионалния печат са били публикувани поредица от статии, касаещи издаването на документи за самоличност. В тях като основен проблем е определено налагането на санкции при непредявяване на предишния граждански паспорт. В повечето случаи на българските граждани от турски произход тези документи са били изземвани от МВР през 1989 г. при получаване на задгранични паспорти и отпътуването им за Турция. Тази процедура е била в съответствие с чл. 13, ал. 1 на Правилника за прилагане на Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България, в сила по това време, и отменена през 1991 г. - "Държавен вестник", бр. 50.
Установи се, че в РДВР - Кърджали, през 1999 г. има случаи на налагане на санкции на лица, изселили се в Република Турция преди 1990 г., които не са представили гражданските си паспорти при подаване на заявления за издаване на нови документи за самоличност. Тази практика е била възприета и поддържана от тогавашния директор на РДВР - Кърджали, Иван Коларов. По негово разпореждане в местния печат са били публикувани материали, в които е изразено следното становище: "РДВР - Кърджали, не носи отговорност, че преди 10 години са били изземвани зелени паспорти".
В докладна записка на същия директор до главния секретар на МВР е изразено несъгласие с указанията на ДНСП да не се налагат глоби в посочените случаи.
По разпореждане на главния секретар на МВР беше извършена проверка от служба "Инспекторат" по случая. Основният извод, отразен в справката за резултатите от извършената проверка, е, че указанията на направление "Документи за самоличност и чужденци" са законосъобразни. В резолюцията на главния секретар, отразена върху справката, се съдържа разпореждане да се окаже помощ на РДВР - Кърджали, да се приведе дейността по издаване на документи за самоличност, в това число и административно-наказателната дейност, в съответствие с нормативната уредба.
След установяване на нарушенията по подадения сигнал от господин Мустафа от ръководството на МВР и технологично направление "Документи за самоличност и чужденци" бе разпоредено за цялата страна при констатиране на такива случаи да не се прилагат административни мерки. Поради получени през лятото на 2000 г. сигнали за отделни такива случаи, с цел подобряване на административното обслужване на гражданите и законосъобразността на процедурата по установяване на административни нарушения, с окръжно, подписано от мен, с регистрационен № I-8403 от 13 септември м.г. до директорите на СДВР и РДВР отново е разпоредено да не се налагат глоби по чл. 81 от Закона за българските документи за самоличност на българските граждани, заминали преди 1990 г. за Република Турция, които са предали гражданските си паспорти за съхранение в РПУ или РДВР.
В тази връзка в окръжното се съдържат указания по какъв начин да се установи този факт. Нямаме данни за налагане на глоби след издаване на цитираното по-горе окръжно. При извършваната в момента подмяна на документите за самоличност всеки български гражданин с подаване на заявлението следва да представи предишните си документи за самоличност. При непредставянето им се попълва декларация относно обстоятелствата по изгубването, унищожаването, открадването и т.н. Вероятно в статията се има предвид тази декларация, определяйки я като молба за изгубен документ.
Предвид на изложеното в декларацията, органите на МВР, спазвайки Закона за административните нарушения и наказания, преценяват дали деянието съставлява административно нарушение по смисъла на Закона за българските документи за самоличност. Случаите на принудително изземване на паспортите не са предвидени като предпоставка за санкциониране на лицата според административнонаказателните разпоредби на закона. Самото действие не може да бъде квалифицирано като изгубване или унищожаване, тъй като то е с определен фактически състав, различен от този в чл. 80 и следващите от Закона за българските документи за самоличност.
Това са разпоредбите, по силата на които са определени категориите лица, деянията и размерите на глобите. Непредставянето на документ за самоличност вследствие на факта, че същият е бил иззет или предаден за съхранение на РДВР или РПУ, не е нарушение и не следва да се налага санкция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, приемам, че окръжното, което цитирахте, е една много сериозна стъпка по решаването на този въпрос. Вие практически потвърдихте, че в продължение на близо 10 месеца в районните полицейски управления спрямо немалко граждани практически се налагаха глоби абсолютно незаконосъобразно.
Ето една подобна молба за изгубен паспорт, за която Вие говорите. Гражданинът заявява, че паспортът му е иззет от органите на МВР при заминаването му за Република Турция. Длъжностно лице от МВР прави справка и потвърждава истинността на това обстоятелство. Въпреки това следва наказателно постановление от началника на РПУ и това е квитанцията за платена глоба.
Вие обаче не ми отговорихте на втората част от актуалния ми въпрос - какво ще стане с незаконно наложените глоби? Аз не споря с Вас дали тези случаи са 7900, както цитирахте. Може би не във всички случаи се касае за действително иззет от органите на МВР граждански паспорт, но така или иначе Вие признахте, че има незаконно наложени глоби.
Бих искал да чуя дали тези средства ще бъдат върнати на гражданите.
Освен това си позволявам от тази трибуна да Ви помоля за още нещо. Издаването на нови документи за самоличност, получаването на новите български паспорти за българските граждани, които по една или друга причина трайно пребивават в чужбина, в частност - в Република Турция, господин министър, е едно истинско ходене по мъките. В случаите, когато те не могат да представят зелените си паспорти, даже когато те са били иззети от органите на МВР, гражданите биват принуждавани да се обръщат към Министерството на правосъдието, за да им се издаде удостоверение, че не са лишени от българско гражданство. Смятам, че тази практика трябва да бъде прекратена. България трябва да се отнася към тези свои граждани не като мащеха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще ме извините. Да, благодаря Ви. Извинете, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Местан, аз не зная да съществува законова възможност за връщане на суми, платени като глоба по влязло в сила наказателно постановление. Това, което е можело да се направи в момента на издаването на наказателните постановления, е описано в закона. Става въпрос за обжалване пред съд.
Що се отнася до нарушенията при налагане на тези глоби, ми се струва, че не сте слушали внимателно моя отговор. Една малка част от наложените глоби са наложени по такъв повод. Всеки един от случаите би трябвало да бъде проверяван конкретно. Но, ако се обърнете към колегите си от Парламентарната група на ДПС, те могат да Ви обяснят, че винаги, когато са искали среща с мен, ние сме провеждали такива срещи, говорили сме за проблемите. И винаги след такива срещи аз съм вземал мерки, за да облекчим възможността за издаването на документи за самоличност на хората, които са принудително изселени в Турция. Така че тук едва ли бих могъл да се упреквам за нещо.
Това, което имам намерение, е и в бъдеще, когато имам възможност, да се улеснява тази процедура за всички български граждани без значение от техния произход, имена и местоживеене и т.н.
Така че знаете. Този процес тръгна трудно. Имаше проблеми в началото. Ние понесохме множество упреци. В крайна сметка за една година половината от българските граждани получиха своите нови документи. И това е резултатът, който ще остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Велислав Величков да развие своя актуален въпрос.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е с входящ номер от 30 януари 2000 г., но аз си мисля, че той все още е актуален. Касае се за една акция на Ваши служители от МВР по задържане на криминално проявено лице и то небезизвестно лице. Става въпрос за известния дупнишки "герой" Злати Златев - Златистия, чието име неколкократно е споменавано и тук от парламентарната трибуна. И по време на първия дебат, който тук се състоя за борбата срещу престъпността и за ефективните мерки, които трябва да се предприемат от всички власти в борбата срещу престъпността, той беше посочен като един от най-негативните примери на хора, които се чувстват недосегаеми от закона и от държавата.
На 28 ноември 2000 г. в Кюстендил е арестуван за бракониерски лов и съмнения за незаконно притежавано оръжие известният с криминалното си минало Златев Златев - Златистия от Дупница по информация от медиите. Аз лично като народен представител съм силно изненадан от продължаващите бракониерски подвизи на един човек, който е осъден за убийство и е освободен в момента от ареста в съда с цел лечение след представена медицинска експертиза за тежко заболяване "частична парализа". Това не е първият случай, в който тежко болният от парализа Златев си устройва гонки с полицията и то с успех, а след това продължава да се "лекува" до следващия лов.
Допреди 2 години висящите дела на това лице извън делото за убийство, бяха 12. За дупнишкия район Златев отдавна се е превърнал в символ на арогантност, анархия и страх, който спокойно гази пред законите и открито се подиграва на държавната власт, както и стресира населението в цял един регион.
Ето защо моите въпроси към Вас, господин министър, са: колко са в момента висящите дела на лицето Златев, колко пъти след неговото освобождаване за лечение е бил задържан и за какви деяния и какво установи проверката при сегашното му задържане, има ли данни за извършено престъпление и основание да се поиска промяна на мярката му за неотклонение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! За мое най-голямо съжаление действително въпросът Ви продължава да е актуален.
Лицето Злати Златев е обвиняем по следните следствени дела. Следствено дело № 44 от 1990 г., образувано на 25 януари 1990 г., за това, че на 31 декември 1989 г. в Ловен дом, град Дупница е извършил непристойни действия и е причинил средна телесна повреда на лицата Гогов, Вельов, Начев и държал взривове, престъпления по чл. 325, ал. 2, Приложение № 2, чл. 129, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс. Следствието е приключено и изпратено на Районна прокуратура, Дупница на 5 юни 1990 г. с мнение за съд.
Следствено дело № 1110 от 1990 г., обединено със следствено дело № 1074 от 1990 г., следствени дела № 786 от 1990 г. и № 653 от 1990 г. под общо № 1110 от 1990 г., образувано на 26 ноември 1990 г. за това, че са извършени множество кражби на лично имущество - престъпления по чл. 256, ал. 1, чл. 252, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, което следствие е приключено и изпратено в Районна прокуратура - Дупница, на 7 юни 1991 г. с мнение за съд. Обвиняемият Златков е в съучастие с Димитър Цветанов Иванов, Стоян Ангелов Манев, Ангел Емилов Стефанов и Олег Славчов Тодоров.
Следствено дело № 1117 от 1990 г., обединено със следствени дела № 74 от 1990 г. и № 461 от 1990 г. под общ № 1117 от 1990 г., образувано на 27 ноември 1990 г. за това, че са извършени множество кражби и други престъпления - престъпления по чл. 256, ал. 1, чл. 252, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3.
От Районна прокуратура - Дупница, са образувани следните следствени дела и полицейски производства.
Дознание № 215 от 1997 г., образувано на 3 февруари 1997 г. за това, че на 31 януари 1997 г. в село Расилово, община Дупница, управлявайки лек автомобил "Мерцедес" с № С 5812 СК е причинил средна телесна повреда на Методи Колибарски - престъпление по чл. 343, ал. 2, предложение първо, буква "а" и чл. 342, ал. 2 от Наказателния кодекс. Дознанието е на производство. На 9 февруари 2000 г. е изпратено на Районна прокуратура - Дупница. На 20 ноември 2000 г. е препратено на Районна прокуратура - София, по компетентност.
Следствено дело № 194 от 1999 г., образувано на 27 април 1999 г. за това, че на 30 май 1999 г. в град София Златев е отнел лек автомобил "Фолксваген Голф" от владението на Огнян Огнянов - престъпление по чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс. Същото е приключено на 7 февруари 2000 г. и изпратено на Районна прокуратура - Дупница, с мнение за прекратяване на други основания. На 24 февруари 2000 г. делото е върнато за доразследване. На 15 май 2000 г. е изпратено чрез Районна прокуратура - Дупница, до Окръжна прокуратура - Кюстендил, за прекратяване и преобразуване срещу неизвестен извършител. На 19 май 2000 г. е върнато на Териториален следствен отдел Дупница за доразследване.
Следствено дело № 140 от 1997 г., образувано на 23 ноември 1997 г. за това, че на 23 ноември 1997 г. в град Дупница Златков умишлено е умъртвил Любомир Манатарков с ловна пушка - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение първо и т. 10 от Наказателния кодекс. За извършено на тежко криминално престъпление на Злати Златков е издадена присъда от Кюстендилския окръжен съд в размер на 12 години лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана пред Върховен апелативен съд, който изменя размера на наложеното наказание на 4 години лишаване от свобода. Същата присъда не е влязла в сила и предстои обжалването й пред Върховен касационен съд.
След променена мярка за неотклонение "задържане под стража" през 1998 г. Златков е задържан от полицейските органи на 28 ноември м.г. във връзка с постъпил сигнал от ДНСП град София и информация от средствата за масово осведомяване за бракониерство и незаконно притежаване на оръжие. По случая в РДВР - Кюстендил, е извършена проверка. Със заповед за полицейско задържане № 33 от 28 ноември 2000 г. е задържан Злати Златков. Заповедта е издадена на основание чл. 70 от Закона за МВР. Лицето е притежавало гладкоцевно оръжие тип помпа 12-и калибър, марка "Маверик", за което има издадено разрешително за носене регистрационен № 07-30-91 от 1997 г. по описа на РПУ Дупница. Разрешителното с посочения номер е с изтекъл срок, като не е постъпила молба за продължаване на срока. На база получените сигнали за бракониерство и с цел пресичане на тази дейност оръжието е иззето, доброволно предадено от Елена Игнатова, майка на Златков. Материалите по Преписка № 1003 от 29 ноември 2000 г. са изпратени на 1 декември м.г. на Районна прокуратура - Дупница, с оглед указания за по-нататъшната работа по преписката.
Данните, които мога да ви дам за това как е освобождаван Злати Златков са следните.
Постъпил в затвора Бобов дол на 22 декември 1990 г., освободен на 22 май 1991 г. поради изменение на мярката за неотклонение в парична гаранция с постановление на Окръжна прокуратура - Кюстендил.
След това постъпва в затвора на 15 юли 1992 г. и e освободен на 6 ноември същата година. Отново мярката му за неотклонение е изменена в парична гаранция на основание протоколно определение от 6 ноември 1992 г. по наказателно от общ характер дело № 161 от 1992 г.
След това отново постъпва в затвора на 11 март 1998 г., освободен на 4 ноември 1998 г. поради изменение на мярката за неотклонение в парична гаранция в размер на 20 млн. лева с протоколно определение на Кюстендилския окръжен съд от 3 ноември 1998 г. Мотивите в определението не са посочени, но по наличната документация може да се съди, че е освободен поради влошено здравословно състояние.
За съжаление, предполагам, че моят отговор не Ви удовлетворява, но съм сигурен, че повече данни бихте могли да получите ако отправите едно запитване до Инспектората на Министерството на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин министър, аз Ви благодаря. Вие явно предоставяте тази информация, която може да съберете по линия на Министерството на вътрешните работи.
Слушайки този опис на следствени дела срещу Злати Златков - Златистия от 1990 г. насам явно това е най-задържаният и най-освобождаваният човек в Републиката за последните 10 години.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Има и други.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Може би да има и други такива примери, но след всяко негово освобождаване престъпленията не само продължават, но започват да се квалифицират по по-тежки състави от Наказателния кодекс, докато се стига до престъплението убийство. Мен малко ме учудва как един човек, макар и с намалена присъда от Върховния съд на 4 години лишаване от свобода и не е влязла в сила, може спокойно да носи ловна пушка "Маверик" и да ходи на бракониерски лов.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не е доказано.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Не, чухме че е доказано и пушката е предадена. Но още повече ме учудва, че това се случва за втори път, тъй като имаше още един такъв случай, когато той с влошеното си здравословно състояние се измъкна от органите на полицията. Този случай също беше оповестен по медиите.
Аз ще отправя своето питане към Инспектората на Министерството на правосъдието, но мисля, че точно одисеята на Злати Златев - Златистия едва ли е най-доброто доказателство за ефективността на нашата съдебна система. Аз не зная какво мога да отговоря на хората, които питат защо този човек с толкова много висящи дела и с извършено убийство в центъра на Дупница продължава да е на свобода, а хора с далеч по-леки престъпления, спрямо тях законът е много по-тежък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми дами и господа, само до преди дни календарът бе по-скучно четиво от телефонния указател. Сега тази дума върви от уста на уста.
Календарът за напредъка на правителството можеше да придобие историческо значение като календарът на прабългарите, ако не бяха някои досадни пропуски. Календарът за напредъка на държавата дава отговор на въпроса къде сме ние. В него могат да се търсят сравнения в две посоки - с други страни и с други времена. И двете съпоставки са ясни. В сравнение с всички кандидати за членство в Евросъюза ние сме на последно място по качество на живота. Не по-оптимистично е и сравнението с миналото. България ще достигне нивото на 1989 г. - най-лошата на предишната власт - едва към 2025-2030 година. Други източноевропейски страни вече доближиха това равнище, но те си нямат СДС. Сравненията и в двете посоки най-меко казано, не са комплимент за правителството.
Човек и добре да живее, наред с къде сме ние, си задава и въпроса къде съм аз. Календарът за напредъка на правителството не дава възможност за това сравнение. Ето защо е нужен и календар за личния напредък на управляващите.
Веднага след победата Александър Божков се сдоби с прозвището "Мистър 10%". И всички знаят защо. Само по една от аферите, за които го разследват, е узаконил далавера за 70 млн., а е подписал над 1000 приватизационни сделки.
Бисеров си спретна къща за няколко стотин хиляди долара, сякаш ще става министър на прогимназиите.
Бакърджиев се сдоби само с мезонет. Трудно е наистина едновременно и да се руши, и да се изгражда.

Пътният шеф се оказа с банкова сметка чак на остров Ман. Братът на Екатерина Михайлова стана шеф на ДЗИ. Бащата и братът на министър Върбанов получиха изгодни кредити от фонд "Земеделие". Съпругът на Надежда Михайлова купи за 1 млн. 200 хил. долара гаража и автосервиза на ЦК на БКП. Оттам вероятно дойдоха парите за тоалетите, благодарение и на които външен министър на друга държава качи на авиостоп госпожа Михайлова в своя самолет.
Йордан Цонев се появи с часовник за 20 хил. долара. Берберян бе проверена за укрити доходи. (Реплики от СДС.) Асен Агов положи героични усилия да бъде изваден от списъка на кредитните милионери, а Краус даде маршрутните таксита в София на сина си.
За 70 хил. долара господин Соколов се разходи чак до Канада, а Петър Стоянов едва на третия-четвъртия месец след идването си в София като заместник-министър, се уреди с апартамент на държавни, а не на пазарни цени. Тъкмо тази пробивност му помогна да стане личност на столетието, макар и на миналото.
Още през 1997 г. фондацията на Елена Костова взе 80 хил. долара от бизнесмен, обявен по-късно от българските спецслужби за мафиот. Днес бюджетът на "Бъдеще за България" вече е 2 млн. годишно.
Премиерът Костов строи къща за малката си дъщеря с пари от лекции, изнасяни в Съединените щати. Спестил е и 15 хил. долара от командировъчни. Не е ясно колко пък е похарчил, но очевидно къта зелени пари за червени дни. (Смях от ДЛ.)
През Костовия приятелски кръг "Олимп" минава всичко, което е печелившо в българската икономика. Кръгът погълна Стопанска банка - най-голямата у нас, взе "Златни пясъци", Пампорово, Боровец, няколко завода, между които и военни. Банката на "Олимп" върти парите на НЕК, на БТК, седем цигарени фабрики, митниците, тотото, ДЗИ и над 50 на сто от парите за пенсии.
Костов разглежда приватизацията като фактът на всички факти, ядрото, пирамидата на която се крепи всичко, като нещо по-важно дори от падането на Шенген. Става ясно и защо. Друг е въпросът дали и тя няма да се срути като някои други пирамиди.
С оглед на казаното може дори да се повярва, че СДС увеличи брутния вътрешен продукт с 10 на сто. Ето как: сините просто увеличиха вътрешния си продукт с познатите 10 на сто. Календарът за личния напредък убедително сочи, че управниците отдавна са в Европейския съюз.
Какво обаче да си отговорят избирателите на въпроса: къде съм аз? За тях започна обратното броене. Всяка стъпка на правителството ги връща с по някоя година назад. По проценти от бюджета, предназначени за образованието и здравеопазването, през 1986 г. бяхме съответно на първо и второ място в Европа. Сега сме извън статистиката.
Като премахна платеното обучение, правителството направи платено цялото висше образование. Управляващите закриха Славянския университет, а сега на мушката им е Бургаският свободен университет. В основата на днешния конфликт е едно необмислено и вредно решение на Министерския съвет, което породи и ескалира напрежението. Във връзка със ситуацията в Бургас ние настояваме да бъдат прекратени опитите за противопоставяне на съдебната система и нейните органи на академичната институция с близо 8 хил. студенти и стотици преподаватели и служители, да се намери подходящо решение, което да не ощетява университета.
Днес консумацията на хляб и хлебни изделия, месо и месни произведения, риба, растителни масла, захар, мляко, сирена, зеленчуци, плодове, картофи и яйца и по-малка в сравнение с 1989 г., пък и колкото и да е чудно за някои - в сравнение и с 1995 г., когато СДС беше в опозиция. За десет години потреблението на мляко намаля с 50 на сто, а на месо - с 30 на сто.
Докато за управниците България вече е Швейцария на Балканите, избирателите по силата на обратното броене се връщат назад във времето. Ето го новият обществен договор, който Костов нямало да позволи да бъде нарушен. Ясно е защо му се иска да не бъде нарушен. Както е ясно и защо хакер нахлу в сайта на президента със следните гневни думи: "Когато родителите ти мизерстват, когато не можеш да си намериш работа, когато три четвърти от приятелите ти са в чужбина да си търсят късмета, какво ти остава? Дори да си най-големият патриот, идва време, когато си казваш: стига!" Ето я тъжната изповед на един млад човек след четири години синя власт.
Дори всички да избягате в чужбина, аз оставам - отговаря в подобни случаи Костов. Това е разликата между календара за личния успех на управниците и обратното броене. Това е разликата между тези, които посрещат Нова година в НДК с менюта на цар Фердинанд и онези, чиято чиния се пълни само, когато от телевизионния екран падне отрязаната глава на някое войниче.
Днес поезията на Никола Вапцаров отново е актуална. В неговите стихове се оглежда животът и на съвременните българи. Това е доказателство, че за един мандат СДС успя да върне България в любимата си 1939 г. Ето я жестоката цена на пълния син мандат.
Днес България е изправена пред две възможности. Едната е да връчи още един управленски мандат на СДС, през който сините да върнат страната още по-назад във времето на Смирненски например, а другата е да спре обратното броене. И календарът, изготвен от следващото правителство, да бъде календар за напредъка на избирателите, а не на управниците. Разликата е толкова голяма, че ще бъде забелязана дори от апатичните, обезверените и отчаяните, което подсказва, че обратното броене най-сетне ще бъде спряно. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ, възгласи: "БКП!" и "Браво!" от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващият актуален въпрос е от народните представители Георги Пирински и Стефан Нешев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Известни празнини в правната ни уредба, които за съжаление мнозинството отказа да попълни преди седем дни, както и лабилна моралност и отказ от ясни критерии по националните ни въпроси в някои магистрати от Софийски градски съд, дадоха възможност в историята на българската държава да се получи един от най-големите куриози: българската полиция пречеше на Негово Светейшество българския патриарх да влезе в една от подопечните му църкви в Благоевград!.. Такъв куриоз действително българската история не познава.
Ние станахме за посмешище на цялата международна общност и в този аспект аз искам да Ви попитам: кой издаде заповедта българската полиция да пречи на българския патриарх да изпълни изконните си права да отслужи литургия в един от храмовете на българската църква? Вие като министър знаехте ли за тази заповед и какво беше Вашето лично отношение към нея? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за отговор министър Емануил Йорданов.

МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Пирински и Нешев! На 7 декември 2000 г. с Постановление № 3163 от 2000 г. Камен Михов, районен прокурор на Благоевград, сочи, че на 7 декември 2000 г. в Районна прокуратура, Благоевград е постъпила жалба от Неврокопския митрополит Гавраил, с която се иска съдействие относно започване на ревизия от назначения от наместник-председателя на Светия синод Софийски митрополит Инокентий ревизор Алеко Стойчев Блажев на църковните имоти на Неврокопската митрополия. С постановлението на основание чл. 119, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт се разпорежда РПУ - Благоевград да осигури съдействие на място за протичане на финансовата ревизия, като се предприемат предвидените в Закона за МВР мерки за недопускане на нарушения на обществения ред.
На 7 декември 2000 г. ревизор Блажев, съпроводен от председателя на църковното настоятелство протойерей Георги Илиев и неврокопския митрополит Гавраил, отишли в храма "Свето въведение Богородично" за започване на ревизия. От страна на иконом Петър Стефанов е отказан достъп до книжата на църквата, като последният категорично е заявил, че това е и становището на иконом Андон Шавулев. Съгласно т. 2 от писмо № 344 от 15 юни 1994 г. на Главно прокуратура МВР и Дирекцията по вероизповеданията, Определение № 6300 от 18 октомври 2000 г. по административно дело № 5748 от 2000 г. на Върховния административен съд на Република България и писмо № 0218-487 от 1 октомври 2000 г. на Дирекция по вероизповеданията органите на прокуратурата и полицията следва да предприемат незабавно мерки, тъй като икономите Петър Стефанов и Андон Шавулев са предприели действия, насочени към промяна на фактическото положение на ползване и владение на църковните имоти, отказали са достъп до книжата на църквата, възпрепятстват провеждането на назначената ревизия.
Разпорежданията към органите на РДВР, Благоевград са да се окаже съдействие за безпрепятствено протичане на ревизията с оглед недопускане на закононарушения и конфликти. При искането на ревизор Блажев икономите Шавулев и Стефанов да му предадат ключовете от заключените обекти, подлежащи на ревизия, последните отказват да го сторят, което принуждава ревизор Блажев да иска намесата на ключар да отвори заключените сгради. В тази връзка и в изпълнение на разпорежданията на цитираните постановления и писмо органите на РДВР, Благоевград на 8 декември 2000 г. оказват необходимото съдействие, като поемат охраната на обектите с цел недопускане нарушение на обществения ред или действия, целящи възпрепятстване на ревизията.
Нарушения на реда не са допуснати в дните от 8 до 11 декември 2000 г. В този период в края на всеки работен ден ревизор Блажев запечатва ревизираните обекти, а в началото на следващия лично ги отпечатва. В изпълнение на разпореждането на районния прокурор да се осигури безпрепятствено протичане на ревизията органите на РДВР не са били възпрепятствани от свещеници, поддържащи митрополит Натанаил или митрополит Гавраил, както и от други граждани. От своя страна органите на МВР не са предприемали действия, насочени към конкретни физически лица, не са осъществявали охрана на самонастанили се в храма свещеници.
На 8 декември в 10 ч., на 9, 10, 11 и 12 декември РДВР, Благоевград осигурява охраната за провеждане на църковни шествия, организирани от митрополит Натанаил. По време на шествията не са допуснати нарушения и са осигурени всички условия за безпрепятственото им протичане. За професионалното изпълнение на задълженията си органите, осъществявали дейността по охрана на църковните шествия, са получили поздравления от митрополит Натанаил и митрополит Гавраил.
На 11 декември 2000 г. след уведомяване на РДВР, Благоевград за посещението на патриарх Максим в Благоевград е създадена организация за посрещането и ескортирането му до храма в града. Достъпът на патриарха до храма, административната сграда, камбанарията и други е възпрепятстван поради факта, че посочените обекти са запечатани от ревизора, извършват ревизията, а не от полицейските органи.
На 11 декември 2000 г. с Постановление № 348 от 2000 г. на Върховната административна прокуратура се отменя постановлението на районния прокурор от Благоевград и се възстановява старото фактическо положение. На 12 декември в 10 ч. постановлението на Върховната административна прокуратура е изпратено в Районната прокуратура, Благоевград на началника на РПУ, Благоевград за изпълнение на указанията. В 10,30 ч. постановлението е изпълнено, за което са уведомени Районната и окръжна прокуратура в Благоевград. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За реплика има думата господин Георги Пирински в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми господин министър! Истината е, че на 7 декември със силата на полицията незаконно от благоевградския храм "Въведение Богородично" е отстранен митрополит Натанаил, законният митрополит, с пълното право да служи и да бъде в храма.
Вие се позовавате на разпореждане на районния прокурор, отменено само няколко дни след като е издадено, поради очевидната му недопустимост от всякаква гледна точка. Във Вашия отговор Вие постъпихте така, както и в случая с господин Величков, прочетохте един набор от съдебни решения, от номера на заповеди и т.н., заемайки ролята едва ли не на чиновник, даващ една или друга справка.
Вие трябва да сте със съзнанието, че сте български министър, че по Конституция сте длъжен да отговаряте за обществения ред. За Вас това се отнася с два пъти по-голяма сила. Вие трябва много добре да преценявате какви действия извършват вашите органи и сам трябва да си давате сметка в какво положение сте поставил полицаите от районното управление в Благоевград, които да действат против настроенията, вижданията, желанията, ако щете, на цялото население на Благоевград, на цялата общественост, която съвършено ясно се изказва против този абсурд, който съществува днес, да има две православни църкви. Вие като български министър трябва особено грижливо да се стремите спрямо църквата да не се предприемат никакви действия от държавата, които по един или друг начин да накърнят по-нататък нейната функция.
Ето защо, господин министър, Вашият отговор говори единствено, че Вие не осъзнавате Вашите отговорности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Пирински, Вие като български депутат и бивш министър би трябвало да знаете поне в общи линии какви са функциите на отделните министерства. Нека не искаме от служителите на МВР да решават църковни спорове. Те не могат да направят това. (Шум и реплики от ДЛ.)Нашите служители са изпълнили единствено това, което им е разпоредено от Районната прокуратура - Благоевград. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, правя Ви забележка!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Разбирам, че нещо не Ви харесва, но все пак...
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): На Вас трябва да не Ви харесва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, правя Ви и на Вас забележка!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Пак Ви казвам, МВР не може да решава църковни спорове, не може да решава граждански спорове. Оставете хората да си гледат работата, те го правят добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Петко Проданов да развие своя актуален въпрос.
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Между 18 и 19 ч. на 16 декември 2000 г. собственикът на в. "Тунджа" в град Ямбол - Тодор Димов, беше жестоко пребит в близост до офиса си на кооперативния пазар. В резултат на насените удари черепът му е бил разбит, а носът - счупен. Предвид тежкото състояние, в което пострадалият е бил, се наложила сложна животоспасяваща операция в Стара Загора. Операцията е преминала успешно и животът на пострадалия, за щастие, е вън от опасност. Засега той си е вкъщи жив и здрав.
Посегателството обаче върху представител на свободното слово възбуди основателно недоволство в българската общественост, защото гаранцията за свободата на словото е била и винаги ще бъде основната характеристика на демокрацията.
Затова въпросът ми е, или по-скоро беше, защото аз щях да питам: какво се прави за бързото залавяне на извършителя. Но благодарение на бързите и адекватни действия на полицията извършителят или извършителите в момента са в ареста. Това е един безспорен успех на полицията на РДВР - Ямбол, и ръководителят й полк. Димитър Ангелов, който възвръща престижа на РДВР - Ямбол, в момента.
Затова аз искам да префразирам въпроса си: какво се прави за по-бързото изясняване на мотивите за това деяние? И, второ, действително ли мотивът за това престъпление за публикациите във вестника, както говорителят на РДВР - Ямбол, лансира като една от най-вероятните версии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Проданов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Проданов! На 16 декември 2000 г. около 18,20 ч. до западния изход на Централния общински пазар в град Ямбол е нанесен побой на Тодор Димов Димов - журналист и издател на местния в. "Тунджа". Информация за произшествието е получена в Оперативната дежурна част на РПУ - Ямбол, в 18,30 ч. От първоначалния медицински преглед се установява, че Димов е с фрактура на черепа и разкъсни рани по главата и лицето, причинени най-вероятно от удар с дървен предмет, който има обли ръбове. Непосредствено след получения сигнал в Оперативната дежурна част (ОДЧ) са отпочнати процесуално-следствени и оперативно-издирвателни мероприятия за разкриване извършителя на престъплението.
В 17,30 ч. журналистът е напуснал редакцията на в. "Тунджа", посетил е свой познат - бизнесмен, който има магазин и офис в района на Общинския пазар. След проведен разговор излиза от офиса и на около 20 метра е нападнат в гръб и ударен с твърд предмет в областта на главата. Извършен е оглед на местопроизшествието и на улиците, по които се е оттеглил извършителят на нападението. В новострояща се сграда на ул. "Люлин" № 9 е намерена дървена бухалка, счупена на две части.
По някои от материалите, публикувани във в. "Тунджа", през последните 5-6 месеца на изтеклата година са извършени предварителни проверки от органите на регионални звена "Полиция" и "Борба с организираната престъпност". Образувани са и следствени дела. Срещу редакцията са заведени граждански дела от бизнесмени за публикации, уронващи престижа им. При започване на оперативно-издирвателните мерки са били набелязани за проверка няколко версии относно мотива за извършване на престъплението. Една от тези версии е престъплението да е извършено по повод публикациите във вестника.
По всички версии е работено активно и паралелно от служителите на РДВР - Ямбол, без да е давано предимство на някоя от тях. В резултат на денонощния труд само за три дни е разкрит и задържан извършителят на престъплението. Това е Даниел Владимирович Истюфеев, роден на 14 август 1977 г. в град Волгоград, живущ в град Бургас. От 1994 г. е постоянно пребиваващ в България, на основание, че е дете на постоянно пребиваващ родител. След проведените разпити са установени и подбудителите на престъплението. Това са Валери Владимирович Кушминцев, роден на 24 април 1973 г. в Русия. Получил българско гражданство през 1995 г. като състезател на Националния отбор по бокс. Живее в град Ямбол.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това извършители ли са?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Подбудители.
Генади Анатолевич Федоренков, роден на 28 септември 1958 г. в Русия. От 1995 г. е български гражданин на основание сключен брак с българска гражданка. Същите са задържани на 20 декември 2000 г. Извършителят и подбудителите са предадени на Окръжна следствена служба - Ямбол, където е образувано следствено дело № 425 от 2000 г. с обвинение за извършено престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс. Спрямо тримата е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
Извършването на процесуално-следствените действия оттук нататък е от компетенцията на съдебните органи. Едва след приключване на разследването, в мотивите на присъдата ще бъде даден отговор за действителния мотив за извършване на престъплението. Това, което служителите на МВР е трябвало да свършат, е било свършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Петко Проданов.
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Действително, с отиването Ви в МВР свърши времето на т.нар. регулирана престъпност и сега борбата срещу нея се води навсякъде, където се появи и там, където се заражда.
Но аз искам да Ви обърна внимание върху изявлението на говорителя на РДВР - Ямбол, който си позволява да лансира от четирите версии единствено версията за мотиви, възникнали от публикации във вестника. Лансирането на тази версия доведе до неоснователно засега медийно напрежение и до много неоснователни досега съмнения към хора, чиято публичност с преминаване на имената и свързването им с този случай води до социален дискомфорт. И мисля, че похвати, ползвани в недалечното минало в България, не трябва да бъдат използвани сега от говорителя на РДВР - Ямбол. Това не е в полза и в защита, а в ущърб на институцията в момента. Би следвало да обърнете внимание на тези действия на говорителя. Благодаря Ви още веднъж.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Посочете поне едно име!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Проданов.
Следващите два въпроса се отнасят до едно и също събитие. Ще ги зададете и министърът ще Ви отговори. След това, разбира се, ще направите и репликите си.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Йорданов! На 6 януари т.г. няколко души - членове на Младежкото революционно движение "Че Гевара" отиват да поднесат цветя на бюста-паметник на Христо Ботев в Борисовата градина. Убедени, че ако Ботев бе жив, той би защитавал и техните актуални идеи, те носят и транспарант: "Натовците вън!", където в буквата "О" емблемата на НАТО е стилизирано разчупена и напомня свастика. Явен е намекът, че НАТО действа като една фашистка организация. След тях пристигат и президентът Петър Стоянов, военният министър Бойко Ноев, шефът на полицията генерал Василев, други официални лица, граждани. Членовете на "Че Гевара" кротко и мирно изчакват и те да поднесат венците си, както и те са направили това преди официалните лица.
След края на церемонията обаче Стоянов и Ноев правят гневни изявления и след шушукане между Стоянов и Василев са задържани гражданите: Вилян Игнатов, Илия Златев, Илиян Обретенов, Милен Любомиров Илиев. Задържан е и 16-годишният Стефан Стоянов, но след като се констатира, че е непълнолетен, той е освободен. Официалните медии - явно това е становище на Пресцентъра на МВР - съобщават, че група лица са задържани заради издигането на фашистки символи. Държавната телевизия дори не показва надписа, уж операторът се бил възмутил. И добре, че други телевизии, да кажем "Нова телевизия", го показаха, за да може всеки зрител да види, че не става дума за пропаганда на фашизъм, а за антинатовски протест. На следващата сутрин те са освободени. Формирана е дознателна преписка.
Моят въпрос е:
Каква е точно фактическата обстановка на събитието според МВР?
Какви са основанията за заповедта на генерал Василев или друго лице, което я е подписало, за задържане?
Кои закони са нарушили задържаните и не е ли цялата тази история политическа репресия срещу противниците на влизането на България в НАТО, инспирирано от възмутените управници Стоянов и Ноев и безропотно подплатени в полицейската заповед за задържане?
Българската общественост е развълнувана както от манипулативното официално съобщаване чрез телевизията на събитието, така също и от предположението, явно основателно, че полицията изпълнява политически поръчки от привърженици на влизането на България в НАТО и действията на този агресивен военен блок, насочени срещу тези, които са против влизането на България в този пакт.
Впрочем, историята продължава, тъй като един от задържаните тогава - Илиян Обретенов, вече е уличен в престъпление по чл. 325, ал. 1 за хулиганство. Взета е парична гаранция, като мярка за неотклонение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Към това, което колегата Гайтанджиев съобщи, и към въпросите, които той постави, аз искам на свой ред да поставя някои въпроси, които изясняват правната и фактическа обстановка около случая.
Искам най-напред да Ви попитам, господин министър, кой е този, който е издал заповедта за задържането на младите хора? Кой стои зад тази заповед? По чие указание става задържането на тези млади хора? Освен това бих искал да зная след като те са били задържани дали на тях им е осигурено правото на адвокатска защита, защото съгласно чл. 70, ал. 4 от момента на задържането си лицата имат право на адвокатска защита.
Това е един много съществен момент от правния статус на българския гражданин и особено на тези, които са задържани. И затова много сериозно държа да получа точна информация по този въпрос.
Бих искал по-нататък да зная, господин министър, всъщност кога отпада основанието за задържането на тези лица? Всъщност кое е фактическото основание за задържането и кога то отпада? Защо е трябвало цяла нощ тези млади хора да стоят там задържани? И като са били задържани, вие осигурихте ли им преживяването в участъка? Имахте ли грижа тези хора да прекарат нощта що-годе прилично? Или просто ги хвърлихте там, без да се интересувате от тяхното положение? Защото, съгласно нашето право, в тези случаи никакво друго право не може да бъде ограничено, освен самото право на свобода. То е, което е засегнато от действията. Другите права остават незасегнати.
И Ви питам: какво е било положението на тези задържани млади хора през нощта на 6-и срещу 7-ми януари? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Гайтанджиев и Вълканов! Благодарение на вашите въпроси аз имах възможност да се обогатя днес. На първо място, да разбера, че ако Христо Ботев беше жив, щеше да е противник на НАТО. И второто, за пръв път в живота си виждам как един антифашист може да защитава младежи, които са ползвали нацистки символи на публично място. (Смях от господин Велко Вълканов.)
Фактическата обстановка по случая е следната.
На 6 януари 2001 г. по време на възпоменателно честване пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина група граждани, издигнали антинатовски плакат, на който емблемата на северноатлантическия съюз била представена под формата на стилизирана свастика. Действията им са предизвикали възмущението на присъстващите официални лица и граждани, тъй като са били несъвместими с характера на организираната проява и са направили опит за неуместно в случая политизиране. С оглед на създалата се ситуация и за недопускане проваляне на възпоминателното честване служители от полицейските сили за охрана на мероприятието разпоредили на лицата, издигнали плаката, да прекратят действията си. След като те не изпълнили полицейското разпореждане, се наложила повторна намеса на охраняващите служители и плакатът бил свален. За това, че проявата се явява нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, по-конкретно чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и поради неизпълнение на полицейско разпореждане, след приключване на мероприятието, лицата са отведени в I РПУ - СДВР за взимане на отношение.
След извършената проверка на документите им и справка в информационните масиви е установено, че това са: Стефан Стоянов от София, Илия Златев също от София, Илиян Борисов Обретенов, Милен Илиев, Велян Игнатиев - всички от София. Лицата не са криминално проявени и не са известни на органите на МВР. Снети са им обяснения, в които те са заявили, че не изповядват нацистки идеи, а са привърженици на неформалното младежко революционно движение "Че Гевара" и не са искали да нарушат обществения ред, а да изразят своята позиция като противници на НАТО.
Непълнолетният Стефан Стоянов е освободен още същия ден и предаден на родителите му, а останалите лица са задържани на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за МВР от дежурния офицер при оперативната дежурна част на I РПУ с полицейски заповеди за срок от 24 часа с цел извършване на необходимите процесуално-следствени действия с тях, както и за по-обстойна проверка на евентуалната им съпричастност в подобен случай, при който по време на миналогодишния концерт на пл. "Княз Александър Батенберг" бе издигнато знаме с нацистка свастика.
От Илиян Обретенов е иззет с протокол антинатовският плакат. Протоколът за изземване е одобрен с определение от 6 януари 2001 г. от състав на Софийския районен съд. Срещу Обретенов е заведено дознание № 194 от 2001 г. за извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото - чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс. Наложена му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 100 лева. Останалите лица са разпитани в качеството им на свидетели. Действията по полицейското дознание са санкционирани от Софийска районна прокуратура.
След приключване на работата на 7 януари 2001 г. лицата са освободени и са им връчени призовки за явяване в I РПУ на 9 януари за продължаване на работата по преписката. Както виждате, служителите на МВР отново са изпълнили своите задължения.
Вие преди малко обогатихте въпроса си с теми, които не сте засягали в писмения въпрос, стигнал до мен, поради това аз не мога да Ви отговоря днес дали им е осигурена адвокатска защита. Не съм се интересувал от този въпрос. Всеки обвиняем има право на адвокатска защита и е нормално такава да му бъде осигурена.
Що се отнася до субективните усещания на обвиняемите, когато са били задържани през нощта, също нямам точна информация, но не мисля, че на някой му е приятно да стои в ареста. И заради това бих посъветвал въпросните момчета друг път да не си играят с нацистки символи, защото пак ще ги задържат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
За реплика думата има господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин министър, не съм напълно доволен. Аз не обвинявам тук полицията в нищо друго, освен че е изпълнявала нареждания, които не е трябвало да изпълни, нареждания, които са и противозаконни. Тъй като по Закона за митингите е било достатъчно да бъдат отстранени от събитието, ако те смущават мирния му ход. Аз съм един от авторите на този закон още в Деветото Народно събрание, преди Седмото и Великото Народно събрание. Нищо не забранява група граждани да изразяват своето мнение на място, където не пречат на движението.
Въпросът сега е, че някои неща, които споменахте, като че ли не отговарят на истината. В официалния препис от заповедта на мястото не беше дежурният офицер, той беше някакъв старши лейтенант, а беше споменато името на директора на I районно полицейско управление, а той тогава не беше в България - беше в командировка в чужбина. След това говорих с неговия заместник, който сутринта дойде и изобщо не знаеше за случая, не беше информиран. Едва ли дежурният офицер е този, на когото трябва да прехвърляте вината. Разбира се това ще се разгледа обстоятелствено в един вече процес най-вероятно, тъй като тази заповед не само може, но и трябва да бъде обжалвана. Проблемът е принципен. Не може в крайна сметка един държавен глава, пък бил той и президентът Стоянов, това не са си го позволявали и българските царе да казват: "Арестувайте този!" А има сведения от хора, които са били, че това е било съдържанието на този разговор между президента Стоянов и генерал Василев.
Така че сега да се измислят различни такива обстоятелства, които довели до това, е просто пресилена работа. Действително нещата са изключително тревожни. Не може човек заради своите убеждения, аз също съм против НАТО, това означава, че утре и мен ще ме арестувате, а защо не и да ме застреляте направо някъде. Действително трябва да има точно и ясно спазване на законите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За още една реплика думата има господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин министър! Искам най-напред решително да възразя срещу Вашата теза, че там е издиган фашистки символ. Не е вярно. В надписа "Вън натовците!" в буквата "о" е вписан символът на НАТО, но по такъв начин, че да се разбере всъщност, че истинският символ на НАТО е свастиката. Това е направено и това е антинатовска пропаганда, а не фашистка пропаганда. Би трябвало човек с Вашето образование и интелигентност да го разбере. (Реплики и смях от ДЛ.) Разбира се, той е образован човек. Завършил е Правния факултет, моля ви! И то Софийския, а не някой друг.
На второ място, самото обстоятелство, че полицията има право да задържа, не означава, че всеки от нас може така просто да бъде задържан за 24 часа. Трябва да имате фактически и правни основания за задържането. Вие сте ги нямали. Фактическите и правни основания са посочени в чл. 152 от НПК, който в тази област е доминиращият. Там е казано, че задържането под стража може да стане само, когато има реална опасност съответното лице да се укрие или да извърши друго престъпление. В случая такава обстановка, такава ситуация няма. Не е имало дори и идея за някакво отклоняване за укриване или пък да се извърши друго престъпление.


Освен това искам да кажа, уважаеми господин министър, че това, което сте направили, е чисто беззаконие. Аз ще Ви изкажа своето съболезнование, че Вашите органи са били подложени на един брутален външен натиск. Наистина не ги упреквам. Те са извършили беззаконието, но не по своя воля. Извършено е по указание свише. Смятам, че скандалното в този случай е не толкова в полицията, а в сфера над полицията. Намирам за истинско безобразие, че един президент е в състояние да нарече своите граждани "лумпени". Това е нечувано. Това е оскърбление за българската нация.
Аз Ви моля, господин министър, уважавайки себе си, високия пост, който имате, не влизайте в капана на такива внушения. Увреждате само системата, идеята за правовата държава. Това е пагубно за всички нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата господин министър Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господа Гайтанджиев и Вълканов! Първоначално усетих в думите ви тенденцията, че едва ли не ген. Василев е издал лично заповедта. Сега пък вие развивате тезата и насочвате атаките към президента на Републиката. Мисля, че това е недопустимо. Аз мога да ви гарантирам, че за периода, в който съм бил министър, няма нито един случай, в който господин Петър Стоянов да се е опитал да се намеси в работата на МВР.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Като казва "лумпени" това не е ли указание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, господин Вълканов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Задържането е осъществено на основание чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи и всичко е абсолютно законно.
Що се отнася до това чий подпис стои под заповедта, мисля, че не е чак толкова важно. Мога да ви гарантирам, че когато се задържат хора, ползвали на публично място фашистки символи, и аз съм склонен да се подпиша под такава заповед.
Пак ви казвам, подобни прояви няма да бъдат толерирани от МВР.
Що се отнася до това дали ще арестуваме или застреляме господин Гайтанджиев, мисля, че подобно твърдение е несериозно. Никой няма намерение да Ви арестува, господин Гайтанджиев. Гарантирам Ви го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов.
Господин Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз само искам да направя едно уточнение, че господин Пламен Стоилов вече има нова длъжност, която изпълнява. За съжаление това питане е зададено точно преди три месеца - на 18 октомври 2000 г. Така че ще си позволя само аз да задам питането поради фактическата невъзможност да го направи господин Стоилов.
Уважаеми господин министър, надявам се вследствие на отговора, който ще получа, това питане вече да е загубило своята актуалност, но то се касае за предприемане на незабавни мерки за противодействие на футболното хулиганство и опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия.
На 15 октомври 2000 г. след футболната среща от професионалната футболна лига ЦСКА - "Левски" със самоделно направена бомбичка бе смъртно ранен 30-годишният софиянец Младен Младенов. Убийството на младия човек бе извършено от развилнели се и обезумели запалянковци, фанатици, сбили се в центъра на София на оживена улица. Съжалявам, че господин Вълканов напусна. Аз бих нарекъл тези хора лумпени с пълното съзнание - тези, които са убили младия човек. Така футболът взе своята първа, трагична и безмислена жертва. Случи се най-ужасното и необратимото - отиде си един млад, интелигентен и абсолютно невинен човек. Истински шанс е, че в резултат на вандалските изстъпления няма и други жертви. Тук е мястото да поздравя Министерството на вътрешните работи за бързата работа по случая и залавянето на извършителите на това жестоко престъпление.
Факт е, че в Институт "Пирогов" е настанен тогава човек с опасност за загуба на зрението, ранен също с бомбичка, че тълпи от така наречените "фенове" - аз пак повтарям, лумпени - са атакували в буквалния смисъл на думата с пиратки и бомбички автобус по линия № 204 и тролейбус по линия № 8, съвсем близко до мястото на фаталния инцидент. Факт е, че има бити от тези хора нищо неподозиращи граждани на различни места в столицата - кв. "Сухата река", ул. "Опълченска", до метростанцията и др. - и че отново има изпочупени седалки на стадион "Българска армия".
Това съвсем не е първият случай на подобни вандалски прояви преди, по време и след дербитата ЦСКА - "Левски", където радостта от футбола отстъпва много често място на тревогата от това какво ще се случи след футболната среща. За съжаление превърна се в традиция напоследък най-голямото дерби да се помни повече със съпътстващите инциденти, отколкото с достойнствата на футболната игра. В последния кръг на миналия сезон на футболната лига инциденти е имало и след мача в Перник "Миньор" - "Славия", където привържениците на гостуващия отбор е трябвало да се приберат в автобуса на прибежки и пропълзявания като по време на война, атакувани от озверели фенове на домакините пред очите на полицаите.
Искам да напомня също, че през миналата година в Перник по време на мач за купата на страната между "Миньор" и "Ботев" бе ранен с бомбичка и обгорено лицето на футболиста от "Ботев" Владимир Тилев. Известно е, че има български градове, в които трудно се играе футбол и всякакво присъствие на привърженици на гостуващия отбор се превръща в повод за насилие. Това, което обаче се случи след последната среща ЦСКА - "Левски", не може да бъде подминато с лека ръка и не може да бъде включено в трагичната футболна статистика, като просто бъде заведено едно ново дело или бъдат осъдени лицата, които са извършили това престъпление. Тази трагична и нелепа смърт изисква от всички власти и институции да реагират адекватно и навреме да се предприемат такива мерки, които да пресекат всякакви бъдещи опити футболът и спортът въобще да бъдат използвани за арена на вандализъм и разгаряне на ниски страсти и нечовешка омраза. Подобни случаи вече взеха да се случват включително и на баскетболни срещи в закрити зали.
Известно ми е, че Вие проведохте като министър на вътрешните работи много интензивна серия от срещи с представители на Българския футболен съюз, на ръководствата на футболните клубове. Бяха обсъждани редица мерки, които трябва да бъдат предприети.
Затова моето питане към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на вътрешните работи и в сътрудничество с кои институции в борбата срещу футболното хулиганство и опазването на обществения ред? Ще бъдат ли предложени включително законодателни промени и конкретни текстове в Наказателния кодекс? Как ще се подобри взаимодействието между Министерството на вътрешните работи, респективно Дирекция "Национална служба "Полиция", ръководството на Българския футболен съюз и ръководството на футболните клубове по осигуряване на реда? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Негативните прояви при провеждането на възлови футболни двубои и други значими спортни мероприятия, които създават реални опасности за здравето, а в някои случаи - и за живота на отделни граждани, са стояли винаги на вниманието на ръководството на МВР и то предприема мерки за тяхното пресичане и ограничаване. Служебните ръководства на полицейските поделения отделяха и продължават да отделят немалко сили и средства за охрана на футболни мачове. Издават се нормативни документи и се изготвят специални планове, регламентиращи провеждането на необходимите полицейски мероприятия преди, по време и след приключване на мачовете. Изготвят се специални схеми и разстановки на силите и средствата вътре и около стадионите. Разиграват се варианти за овладяване на евентуално възникнали кризисни ситуации. Провеждат се срещи с представители на футболните клубове. Осигурява се охраната на съдийската бригада и на маршрутите за придвижване на привържениците на гостуващия отбор. Организират се учебно-методически сборове за обмяна на опит с началниците на охранителните звена, които пряко отговарят за охраната на спортните прояви. На тези сборове присъстват ръководни футболни деятели, представители на съдийската колегия, президенти и изпълнителни директори на футболни клубове. Осъществяват се и други охранителни мероприятия за осигуряването на реда и сигурността при провеждането на футболни срещи.
С оглед подобряване на резултатността и ефективността на провежданите мерки със заповед на директора на Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев в началото на м. март миналата година към Дирекция "Национална служба "Полиция" се изгради специална работна група за предприемане на мерки против насилието, футболното хулиганство и правонарушенията при футболни срещи и други спортни прояви. Вследствие в края на същия месец с отделна министерска заповед съставът на групата беше разширен и в нея освен служителите на полицията са включени и представители на научни институти от системата на МВР - Института по психология и ВИПОНД, които имат отношение към проблема. Целта на групата е да създава необходимата организация за координация, оказване на методическа помощ, анализ и контрол на регионални звена "Полиция" при СДВР и РДВР в организацията на работата и предприетите мерки във връзка с борбата против футболното хулиганство и другите правонарушения при провеждането на футболни срещи и други спортни прояви. Подобни групи са изградени във всички териториални поделения на МВР. Със създаване на работните групи дейността по охраната и сигурността на реда във връзка с провеждането на футболни срещи и други значими спортни прояви стана по-планомерна, по-целенасочена и по-широкообхватна.
Инициират се предложения за актуализиране и усъвършенстване на нормативни актове, регламентиращи реда и условията за провеждането на спортни прояви, за взаимодействието на спортните организации с полицейските органи, за правата, задълженията и отговорностите на полицейските служби. Утвърди се практика преди всяка среща в полицейските подразделения да се прави анализ за възможните рискове, които могат да се появят за привържениците на отборите, съдиите, състезателите, длъжностните лица и неангажирани граждани.
За футболни срещи с висока степен на рискоопасност в помощ на РЗ "Полиция", на чиято територия се провежда мачът, се командироват допълнителни сили от съседните регионални поделения. Тази практика се приложи и за мачове в София, Пловдив, Кюстендил, Перник и други градове. За някои мачове в помощ на местното регионално звено се командироват опитни служители от ДНСП. Така се постъпи за мачове във Варна, Бургас, Стара Загора, Ловеч и др.
С формирането на работните групи полицейските служби едновременно с охранителните мерки започнаха провеждането и на специфични оперативни мероприятия по проблема на футболното хулиганство. Към настоящия момент като контингент по тази линия са установени общо 546 лица. Най-много са в столицата - 403.
Събира се информационното осигуряване на ръководството на МВР за реда, при който са преминали футболните срещи. Активизира се взаимодействието с централните и регионалните средства за масово осведомяване, с представители на местната власт и с другите правозащитни органи за засилване на профилактичната работа сред футболните фенове. Провеждат се специални мероприятия сред малолетните и непълнолетните лица.
При организацията, планирането и провеждането на полицейските мероприятия във връзка с провеждането на футболни срещи и други спортни прояви с определена степен на риск се има предвид опитът на полицаите от други страни и най-вече на страните от Европейския съюз.
С оглед подобряване на ефективността на българската полиция по охраната и сигурността на футболните срещи беше изучен и вече се прилага опитът в тази дейност на полициите от Англия, Франция, Италия, Германия, Турция и др.
В резултат на активните действия от органите на реда са реализирани конкретни мероприятия по осигуряването на сигурността във връзка с провеждането на много футболни срещи. В Петрич по време на мача между местния "Беласица" и ЦСКА е предотвратено възникването на сериозна кризисна ситуация, независимо че някои от служителите превишиха служебните си права, за което им бе потърсена дисциплинарна отговорност.
Преди срещата между отборите на "Нефтохимик" и "Левски" от пролетния дял на първенството в РПУ - Стара Загора са задържани 143 пътуващи фенове не столичния отбор, извършили груби нарушения на обществения ред. От тях 90 са малолетни и непълнолетни лица.
След срещата между отборите на "Нефтохимик" и "Славия", проведена на 4 март 2000 г. в град Сливен, бяха задържани 5-ма извършители на престъпления от град Бургас, в това число и лицето, причинило средна телесна повреда на полк. Георги Петров, служител на МВР в Бургас.
След проведени оперативно-издирвателни мероприятия е установен и задържан извършителят на побоя над съдиите, ръководили срещата между отборите на Нови Искър и "Вихрен" в Сандански.
Съществуват още много примери на резултатно проведени полицейски мероприятия по охраната на футболни срещи и противодействието на футболното хулиганство.
Що се отнася до визираното във въпроса Ви нарушение на реда в град Перник след мача на местния "Миньор" и "Славия", в получената от РДВР справка тази информация не се потвърждава.
След приключване на спортно-състезателната 1999-2000 г. в МВР беше направен подробен анализ на дейността на полицейските служби по осигуряването на реда и сигурността при провеждането на футболни срещи. На базата на реално сложилата се обстановка по стадионите, при която преминаха мачовете, и очертаните тенденции в нейното развитие, се направиха конкретни изводи, които в началото на новия шампионат се потвърдиха. Откроиха се проблемите и се посочиха нови предложения за подобряване на бъдещата работа в тази насока. В основната си част те са свързани с изменение и допълнение на съществуващата нормативна уредба, в частта засилване административнонаказателните санкции за прояви на футболното хулиганство.
Организационните мерки са насочени към реализиране на изискванията, съдържащи се в съществуващата нормативна база и активното ангажиране на обществото и особено на семейството и училището, недържавни структури и организации в противодействие на футболното хулиганство. В тази си дейност ръководството на МВР напълно споделя направената в депутатското питане констатация, че решаването на проблема футболно хулиганство, отнело невинен човешки живот, цитирам, "изисква от всички власти и институции да реагират адекватно и навреме, да се предприемат такива мерки, които трябва да пресекат всякакви бъдещи опити футболът и спортът въобще да бъдат използвани за арена на вандализъм и разгаряне на ниски страсти и нечовешка омраза".
Мога да Ви уверя, че ръководството и служителите на МВР ще направят всичко, което е по възможностите и силите им в рамките на съществуващото законодателство футболните срещи да преминават при възможно най-нормалната обстановка.
Що се отнася до втория въпрос от Вашето питане, а именно: как ще се подобри взаимодействието между МВР, ръководството на Българския футболен съюз и ръководствата на футболните клубове по осигуряване на реда, искам да споделя мнението на ръководството на МВР, че това взаимодействие и в момента е на сравнително добро ниво. Ние нямаме различия по отношение на необходимостта от осигуряване на спокойна обстановка, при която да се провеждат футболните срещи. Близки са ни вижданията и начините, с които да се осигури тази обстановка. Разбира се, в това взаимодействие има още неизползвани възможности и резерви. Те са свързани най-вече с ангажирането на националните фенклубове на футболните отбори в осигуряването на реда и спокойствието на стадионите. Резерви има и при подобряване на взаимодействието за реализирането на предстоящите засилени и строги санкции при влизането в стадионите, в използването на централните медии, активизирането на профилактичната работа и др. Именно към тези насоки ще бъдат насочени усилията на ръководството на МВР и ние се надяваме, че ще срещнем необходимото разбиране и отзивчивост от ръководствата на БФС и футболните клубове.
В заключение искам да кажа, че този сериозен проблем за съжаление ще стои на вниманието и на следващите министри на вътрешните работи и с него трябва да се занимава не само МВР, а и всички останали държавни и обществени органи, които имат отношение към проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса, ако иска, има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин министър, аз съм сигурен, че е свършена огромна работа по подобряване на взаимодействието между ръководството на Футболния съюз, футболните клубове, Министерството на вътрешните работи, регионалните поделения, но все пак аз съм любопитен да се запозная с приготвените изменения в нормативната уредба, касаеща осигуряването на обществения ред по време на спортни мероприятия, за да видим заедно дали само в подзаконовите нормативни актове или актовете на Българския футболен съюз може да бъде намерен допълнителен ресурс за противодействие на това особено опасно явление, дали не се нуждае и от някои промени в действащото законодателство, с цел създаване на истинска генерална превенция срещу подобен род прояви.
И тук искам да задам два уточняващи въпроса. В този смисъл известна е европейската практика на стадионите преди футболни срещи, на които се очаква да има повишено напрежение, ескалация, насилие да не бъдат допускани хора от така наречения контингент на регистрирани криминално проявени лица, които са регистрирани точно за футболен вандализъм.
Аз съм сигурен, че поделенията на МВР в цялата страна разполагат със списък и данни на хора, които редовно участват в подобни сбивания или изстъпления и преди и след съответните спортни мероприятия. Ще се приложи ли тази практика тук, в България?
И вторият ми въпрос е следният. Може би една от причините за ескалиращото насилие се съдържа и в една тема, която се обсъжда много активно в обществото напоследък. Аз твърдя, че, ако има място, където нацистката символика да е особено разпространена, това е именно по футболните стадиони. Ще реагират ли органите на МВР на всички видове пречупени, келтски и т.н. кръстове, които някой път се развяват върху българското знаме сред футболните агитки и в крайна сметка това е един подтик към насилие? Аз мога да Ви предоставя снимков материал за нацистки символи в агитките на български футболни отбори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Величков, в отговора си аз посочих данни за това колко лица са установени за извършени прояви на футболно хулиганство. Естествено е вниманието ни към тях да бъде завишено преди футболните мачове и по време на провеждането им.
Що се отнася до повторното ни връщане към въпроса за фашистките символи, ние имаме готовност да изземваме всякакви такива флагове, транспаранти, плакати по време на футболни мачове. Нека Ви припомня, че преди време, на един футболен мач нашите служители конфискуваха един транспарант, на който пишеше: "Не искаме турско-циганска телевизия".
След това към мен беше зададен въпрос защо нарушаваме правата на гражданите и им взимаме плакатите. Тук обаче мисля, че обществото трябва да има едно ясно изразено становище и да се противопоставим на всички тези вандалски прояви.
А що се отнася до келтските флагове, те не влизат в категорията "нацистки символи", така че поне засега ние нямаме основание за отнемането им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата да изразите отношението си към отговора, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин министър, може да сте сигурен в моята подкрепа, а аз предполагам - и в подкрепата на всички народни представители, когато органите на реда изземват нацистки символи преди, по време или след спортни мероприятия, защото това си е нарушение на действащото в страната законодателство.
Колкото до келтските символи, искам да уточня, че на европейските стадиони те отдавна са забранени за ползване. Точно знамената с келтски кръстове, като първата страна, в която това се случи, беше Италия.
Относно Вашия отговор, искам да кажа, че подетата от някои обществени организации и регионални дирекции на вътрешните работи в някои градове инициатива за срещи на фенклубовете на основните отбори и обсъждане заедно с тях на съвместни мерки срещу футболното хулиганство дава много добри резултати. В моя избирателен район в Пловдив беше направена такава среща с фенклубовете на водещите отбори "Ботев" и "Локомотив" и тя даде много добри резултати.
Аз бих Ви посъветвал и в останалите градове, в които има футболни отбори и фенклубове, подобни срещи по инициатива на регионалните дирекции на вътрешните работи да бъдат направени. И още веднъж се обръщам с молба към Вас да разгледаме заедно подготвените промени в нормативната база, касаеща противодействието срещу футболното хулиганство. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Статков, стигнахме до Вас, но като гледам времето, с което разполагаме, то ще стигне, дори няма да стигне за онези 9 минути, на които Вие имате право, а и господин министърът също ще трябва да отговори. Поради това следващия път наистина ще бъдете пръв в отговорите.
Следващото заседание на Народното събрание е на 24 януари, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Анелия Тошкова
     Свилен Димитров