Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес се навършват 126 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Отбелязвайки смъртта на този най-велик българин, ние трябва да помним неговите завети: "Да работим за Отечеството, да си казваме кривиците, да ги поправяме, за да вървим заедно, да изградим чиста и свята република, в която всички - и българи и турци, и арменци и евреи - да живеят заедно и свободно".
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем светлата му памет. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря.

Продължаваме със седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЕНОМИНАЦИЯ НА ЛЕВА И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ В МАЩАБА НА ЦЕНИТЕ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н
за деноминация на лева и за изменение в мащаба на              цените"

Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - заглавието се изменя така: "Закон за деноминация на лева".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров. (Неразбираема реплика на Венцеслав Димитров.)
Да, заповядайте. След като комисията е приела, обикновено имаме практика да не се дебатира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, категорично протестирам да подменяте правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не го подменям.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: След като правилникът дава право за дебат, преди да подложите едно предложение на гласуване, трябва да го подложите на дебат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, давам Ви думата, така че излишно е да говорим по този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е излишно, не е излишно. Аз искам да Ви предупредя за в бъдеще да не правите такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Излишно е. Точно това е излишно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако Вие искате да претупвате закони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, щом искате да говорите - заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми разрешите - да.
Уважаеми колеги, господин председателю! По принцип аз гласувах против този закон и съм против такава деноминация, обаче, тъй като законът беше приет на първо четене, както винаги аз се отнасям конструктивно към предложенията на всички, които внасят законопроекти в това Народно събрание, особено когато се касае за такъв важен законопроект. Още повече, че той произлиза от правителството и е подкрепен от парламентарното мнозинство.
Така че, господин Цонев, това, което съм направил аз, е да ви помогна да не правите лоши закони, да не кажа друга дума - глупави закони. Затова ви предлагам да бъде направено това изменение в заглавието. Изменение в мащаба на цените с този закон няма. Изменение в мащаба на цените имаше едно време при комунистическия режим, когато, след като кажеха какво става с лева - един за десет ли се заменя, един за сто - и следваше един списък с основните цени. И се казваше: сакън, някой да не промени цените.
Напротив! Вярно, че имаме някакви цени, които се определят от правителството или от други органи, обаче преобладаващата част от цените в България са свободни цени. Ние, освен задължението всеки един търговец да даде цените в стари и в нови лева, никакво друго задължение не му правим. Той може да ги увеличи два пъти, три пъти, пет пъти. Ако иска, може да ги остави и хиляда пъти увеличени.
Така че, и на първо четене ви казах, тези думи "и изменение в мащаба на цените" са показателни за хората, които са предложили този закон. Още повече, че той е преминал и през правителството, тъй като се предлага от него. Доколкото знам, инициатори са били хората в банката. Но дайте веднъж завинаги да скъсаме с това, един бивш председател така се произнасяше: "кънтене на залпа на "Аврора" в нашите глави", тоест във вашите. Научете се, България работи в условията на пазарна икономика и такова нещо като "мащаб на цените" със закон чисто и просто не може да се променя. А, дано да разбере някой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Йордан Цонев има думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз обикновено подминавам такива изявления с мълчание, но този път ще си позволя лукса да не го подмина.
Не знам дали ние творим глупави закони, а и се отнесохме достатъчно конструктивно към Вашите предложения, за да имаме нужда тук да ни обяснявате дали един закон е глупав или не. Ако Вие можете да осъзнаете колко глупости сте сътворили за последните девет години, Вие лично, ще престанете да говорите такива неща като това, че творим глупави закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, пак се обръщам към Вас. Ваше задължение е да не допускате персонални нападки в тази зала. Въпреки това Вие му благодарихте на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искате и аз да му благодаря ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И на Вас благодарих.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Е, каква нападка е, че е глупав закон?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не, каза ми, че девет години съм сътворил маса глупости. Кажи поне една от тях! (Господин Йордан Цонев се смее.)
Какво "а-ха-ха, а-ха-ха"? (Смях в залата.) Аз казвам ли, че от вашата парламентарна група няма един човек, който да мисли пазарно? Ами най-простото е, че нямате едно хабилитирано лице в областта на икономиката! Не е ли показателно това нещо? И винаги като правя разлика между Вас и останалата част от групата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Само хабилитираните лица мислят.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, господин Цонев, законът е на целия парламент. Вярно е, че го предлага правителството, парламентарното мнозинство го подкрепя, но той е на целия парламент. И когато е глупав, аз съм длъжен да взема отношение тук. Аз затова съм избран за народен представител. А пък това, че много глупави и недомислени закони има... Ами вижте какво става в данъчните служби сега! Идете сега в данъчна служба да видите какво е! Какво беше миналата година? Какъв е тоя хаос? Сбъркани. Че Вие, господин Цонев, лично Вие, понеже ме нападате, сътворихте най-голямата глупост в Закона за данъка върху общия доход, като, виждате, сега хората се чудят и викат: е, така е. Ами Вие се научете да смятате. Една проста сметка - плюс, минус, по - това не може да го правите. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ. Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И на Вас Ви благодаря, господин Димитров. Разбрахме, че само хабилитирани лица разбират от пазарна икономика, дори и тези, които преподаваха социалистическата икономика. (Оживление, смях.)
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с второто четене на Закона за деноминацията, моля в залата да бъде поканен управителят на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 142 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Гаврийски в залата.
По заглавието на законопроекта някой друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров, подкрепено и от комисията, да отпаднат думите "и за изменение в мащаба на цените".
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте заглавието "Закон за деноминация на лева".
Гласували 155 народни представители: за 122, против 17, въздържали се 16.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. Считано от 1 юли 1999 г. българският лев се деноминира като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Датата "1 юли 1999 г." (в целия законопроект) да се замени с "1 януари 2000 г.".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не подкрепя предложението.
Тук е мястото да кажа, че след консултация с банкерите датата "1 юли 1999 г." предлагаме да бъде редакционно променена и да се направи на "5-и", защото 1 юли мисля, че е четвъртък, а от понеделник, което е 5 юли, ще бъде по-удобно за цялата банкова система да се пренастрои, така че предлагаме датата 1 юли да бъде 5 юли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 има ли желаещи за изказване?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Предложил съм тази операция да се извърши на 1 януари 2000 г., не на 1 юли или, както каза сега господин Цонев, днес излезе, на 5 юли.
Аз не знам, но се оказа, че банкерите мислят едно преди два месеца, а сега из един път измислят, че трябва да стане на 5-и. А защо точно банкерите, след като вносител е правителството? Аз бих желал все пак някой от правителството да каже той съгласен ли е с това нещо. Все пак министър-председателят се е подписал, а няма представител на правителството. Както и да е, това изглежда не е най-важното.
За мен 1 юли не е добра дата за извършване на операцията. По-добре е 1 януари, тъй като търговците водят баланс. Вярно е, че има една точка по-надолу, която ги задължава да водят два баланса, но именно това ще утежни процеса на деноминация, самата операция. Тя не се състои само в разходите, които ще прави примерно, Централната банка за тази операция, но тя се състои в разходите, които ще направят всички търговци за нея. А търговците, най-малкото нещо, което трябва да направят, това е да си приведат балансите в ред. Тоест, те трябва да водят балансите в стари и в нови левове. Затова много по-удобна е датата 1 януари.
Още повече, че господин Цонев, ако си беше направил труда да види страните, в които се е правила деноминация не под някакъв краткотраен, външен натиск, ще види, че сериозните страни, особено тези, които имат въведен борд, предпочитат да правят сериозните деноминации именно на 1 януари. Така че, за мен датата 1 януари е много по-приемлива и тя е изгодна за цялата икономика. И не виждам с какво 1 юли е по-добра дата освен, разбира се, от психологическа гледна точка някой да каже: вижте ние колко сме велики, как бързо това го правим преди избори и т.н. Мисля, че това не могат да бъдат сериозни аргументи, когато се прави сериозна икономическа операция.
Колеги, аз ви призовавам да подкрепите датата 1 януари, защото аз даже не съм сигурен дори и тези, които са предложили Закона за деноминацията междувременно какво ще им дойде на акъла и дали няма да ни сервират нещо ново преди 1 юли и да го поправяме, както, между другото, стана и с някои закони миналата година, както и преди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението на господин Венцеслав Димитров ме привлича със следното - при обсъждането на този проект на първо четене, в комисията, а и в пресата, твърде много икономисти се произнесоха, че на България най-малко й е нужна сега деноминация. Ако сложим срока 1 януари 2000 г., има доста време да се помисли и да се откажем от това нещо. Щом е ненужно и щом не работи за икономиката, може и да се откажеш в един ден на по-голямо просветление.
Обърнах внимание, че тези дни даже представители на работодателите - различните камари и прочие, правят оценки, в които присъстват много силни прилагателни. Не левицата! Защото, когато се казват "силни прилагателни с отрицателен заряд" обикновено се сочи левицата. В тези изказвания имаше оценки като тази, че картината на българската икономика вече става страшна. Това не е прогноза за апокалипсис, а просто се аргументира от числа на статистиката, рязък срив в продажбите, тенденции на увеличени темпове на намаляване на износа. И България се занимава с деноминация.
Така че, Венци Димитров ви прави едно предложение, в което се съдържа възможност за да преосмислим след време това и да се откажем. Затова аз го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 178 народни представители: за 74, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин председател, моля, дайте ми думата! Има друго предложение - не 1-ви, а 5-и юли! Искам да взема отношение по това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали взехте вече? Колко пъти ще вземате думата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Но това е друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, то с едно изказване става. Вие не може пет пъти да се изказвате, ако има пет предложения.
Добре, хайде, очевидно днес Ви се говори. Заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, предложението, което направи господин Цонев, не е отразено в писмените материали, въпреки че по същество е друго предложение, макар и по един и същи текст. Неговото предложение беше за 5-и.
Защо не мога, след като вие не се съгласихте с 1 юли, защо не мога да се съглася с 5-и? Обикновено заплатите в България се плащат към 1-во число. Не казвам, че се плащат на 1-во число, но се плащат към 1-во число, не към 31-во, не към 2-ри, 3-ти или 4-ти. Така че ако залегне датата 1-ви, това значи, че заплатите ще бъдат платени в нови левове. Съгласно предложението, което направи господин Цонев, се предполага по принцип, че заплатите ще бъдат платени в стари левове. В края на краищата не става дума само за заплатите, става дума и за други плащания към 1-во число. Това са пенсиите, които се плащат. Най-важното нещо за народа, за да разбере, че има такава операция, е той да получи нови пари било под формата на заплата, било под формата на пенсии или други плащания, свързани с 1-во число. Така че от тази гледна точка пак мисля, че имаме едно недомислено предложение на банкерите, на които аз не знам защо господин Цонев не е опонирал достатъчно сериозно.
Ако напишете такова нещо, трябва да напишете, че заплатите и пенсиите се изплащат с нови левове към тази дата. Затова по-добре е да остане 1 юли, защото към 1 юли който получава заплата, който получава пенсия, ще си сложи в джоба новите пари и с новите пари ще ходи да пазарува. Така всички ще разберат, че наистина деноминацията става от 1-ви. Ако получи заплатата или пенсията си в стари пари, а това ще бъде така, ако е към 5-и, тогава няма да разбере, че деноминацията ще стане от 1-ви. Така че много по-добре е да остане 1-ви. Не е обмислено предложението за 5-и. Помислете пак какво правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-добросъвестно заставам на трибуната, слушайки спора, който се провежда. Искам да декларирам пред вас като човек, който се занимава с технократични проблеми, че всяко проявление на един продукт или на един процес изисква техническо време за подготовка. Имахме един лош пример: на два пъти отлагахме срока за въвеждането на данък сгради и данък смет. Някой трябва да поеме гаранцията, че 1 юли е достатъчният срок за техническа подготовка на този процес, при който ще може безпрепятствено той да се въведе в обществото. Ако такъв човек застане и конкретно заяви, че той поема този ангажимент, аз ще подкрепя срока. Ако не, не бива да създаваме прецеденти отново да удължаваме срокове заради това, че не сме преценили добре срока за техническа подготовка на процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Първо гласуваме заместващото предложение - в чл. 1 датата да стане "5 юли 1999 г.". Ако се приеме това предложение, навсякъде в закона след това датата 1 юли ще стане 5 юли.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Както е предложението на Венцеслав Димитров - да се замени датата 1 юли в целия законопроект. В случая предложението е за датата 5 юли, но отново в целия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 97, против 45, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен от вносителя, с направената корекция - "Чл. 1. Считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев".
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 93, против 15, въздържали се 25.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. (1) Деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 1 юли 1999 г. (В случая става 5 юли по сила на приетото предложение.)
(2) Деноминацията се отнася и за активите и пасивите на предприятията, за стойността на ценните книжа, за размера на дяловете и за вписания в Търговския регистър размер на капитала на търговските дружества.
(3) Деноминацията се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на ал. 2.
"(2) Деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете, за вписания в Търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и за всички платежни средства в лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя, с изменението на ал. 2, предложено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 17.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. (1) Българската народна банка издава и пуска в обръщение от 5 юли 1999 г. нови банкноти и монети, съобразени с деноминацията по чл. 1.
(2) Банкнотите и монетите, пуснати в обръщение от 5 юли 1998 г., остават в обръщение до 31 декември 1999 г. и се приемат без ограничения за плащания по намалената им номинална стойност."
По чл. 3 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 9.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 4. След влизането в сила на закона Българската народна банка обменя в неограничен срок старите банкноти и монети с нови банкноти и монети."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 4 накрая се добавя: "без всякакви ограничения и събиране на информация за приносителите".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция:
"Чл. 4. След влизането в сила на закона Българската народна банка обменя без всякакви ограничения старите банкноти и монети с нови банкноти и монети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Направил съм това предложение, защото в закона, който мина на първо четене, липсваше специална постановка за обмяна на неограничено количество банкноти и монети, имаше само неограничен срок. Една деноминация, за да се извърши нормално, би трябвало и количеството да е неограничено. Там е работата обаче, че има приети други закони, като например онзи закон за прането на пари или за мерките против мръсни пари, който задължава определени единици, структури, банките включително, да събират информация за пари, които са повече от 30 млн. или по новите пари - 30 хил. лева. И когато събират информация, когато това се знае, естествено е да се предположи, че лица, фирми или физически лица, които притежават пари в по-голям размер, няма да отидат да ги обменят, а ще отидат на пазара да ги обменят може би във валута, за да запазят стойността, да си запазят богатството.
Мисля, че трябваше малко по-ясно да се каже, че това ограничение - може да се цитира въпросният закон, а може и да не се цитира - не се отнася точно за тази информация. Защото иначе ще се появи, аз не знам какви са размерите на тези средства и т.н., но ще се появи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, не говорете в залата по мобифона! Излезте навън и там говорете.
Извинявайте, господин Димитров.
Господин Баташки, отстранявам Ви от заседанието! Напуснете веднага залата!
Господин Димитров, продължете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Куртев, направете едно предложение за промяна в правилника - който говори по мобифон, да се на казва с глоба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, че е недопустимо. (Реплики на народния представител Илия Баташки.)
Напуснете залата, господин Баташки! Ще Ви отстраня от три заседания, ако се повтори!
Продължете, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За да не се създаде изкуствено натиск на пазара на чужда валута например и за да не се получат изкривявания, аз направих това предложение - без всякакви ограничения и събиране на информация за приносителите. Разбира се, ако не се подкрепи това предложение, може да се отиде на подкрепа на предложението на комисията с изричната уговорка, че това "без ограничения" важи както за количеството, така и за срока. Без ограничения. Тъй като утре някой ако започне да събира информация мисля, че това ще подкопае устоите на самата държава. Някой ще си помисли, че държавата се опитва да излъже някого, но се оказва, че когато се опитва да излъже някого, тя лъже самата себе си. Защото ще се получат нарушения на пазара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Димитров, след като само част от Вашето предложение е прието, държите ли да се гласува?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Щом не се правят уговорки, аз ще оттегля моето предложение. Да се гласува другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приемате в този вид, в който предлага комисията? Благодаря.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам само да поясня: не само без уговорки, но и ние в комисията приехме, че без ограничение означава точно това. Без ограничение и във времето, и в количеството. И сега трябва да го кажем тук за протокола: без ограничение и във времето, и за количеството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. След влизането в сила на закона Българската народна банка определя всички валутни курсове в нови левове.
Чл. 6. (1) От 5 юли до 31 декември 1999 г. цените на стоките и услугите се обявяват в стари и в нови левове при условията и по реда на чл. 4, алинеи 1 и 2 от Закона за цените.
(2) Лицата, извършили или допуснали нарушение по ал. 1, се наказват съгласно чл. 25 от Закона за цените."
По чл. 5 и чл. 6 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 5 и 6 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 11.
Членове 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Допълнителни разпоредби.
§ 1. (1) Търговските дружества и организациите на бюджетна издръжка съставят счетоводните си отчети към 5 юли 1999 г. в стари и в нови левове.
(2) Годишните финансови отчети за 1999 г. се съставят в нови левове, с изключение на годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г., който се съставя в стари и в нови левове."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в § 1 след думата "дружества" се добавя "и едноличните търговци".
Предложение на комисията - подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 1, ал. 1:
"(1) Счетоводните отчети към 5 юли 1999 г. се съставят в стари и в нови левове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Димитров, задоволява ли Ви редакцията, която се предлага от комисията?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 така, както е предложен от вносителя и с редакцията на ал. 1 от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. Органите, поддържащи информационни системи и регистри, да предприемат необходимите действия за съобразяването им с произтичащите от закона последици преди влизането в сила на закона."
Няма предложения за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. В чл. 29, ал. 1 от Закона за Българската народна банка думите "1000 лева" се заменят с "1 лев"."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в § 3 думите "1 лев" да се заменят "1,25 лева".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Направил съм това предложение с цел да обере несъответствието сега между надценеността на българския лев и неговата действителна стойност.
Между другото, редица български икономисти смятат, че негъвкавостта на нашата държава, макар и в условията на борд, е причина за продължаващата дълбока икономическа криза и за невъзможността да бъдем изведени от нея. Данните сочат, че експортът намалява, производството намалява. Това ще даде глътка въздух на износителите.
Съжалявам, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не можа да се получи добра дискусия. Не искам да се обръщам пак за квалификацията на този или онзи. Някои хора са много чувствителни, обаче този, който би трябвало да коментира поне неутрално - Централната банка е неутрална спрямо политиката - той не можа да го направи. Той е тук между нас и може би най-накрая трябва да вземе отношение. Това е господин гуверньора на Българската народна банка.
Всички казаха - направим ли го това, цените изведнъж ще скочат с 25 на сто. Да, ама казват така, защото не разбират какво става, какви са процесите в икономиката. Не разбират процесите. Примерно в една Европа от 60-те и началото на 70-те години, когато използваше системата на фиксирани курсове, тя, естествено по-нататък беше променена, не се оказа достатъчно успешна, обаче това работеше - увеличаваше се конкурентоспособността на страната, която е извършвала девалвация, и която си помагаше за сметка на другите страни. В момента за сметка на другите страни ние унищожаваме родното производство, увеличаваме вноса и намаляваме износа.
Господин Гаврийски, автоматически ще има 25 на сто инфлация, само ако Централната банка не си е на мястото и ако Централната банка пусне с 25 на сто повече пари. Ако тя не извърши тази операция, ако прави подходящи операции, каквито предполагам, че са Ви известни, такава инфлация няма да има. Естествено, ще има някаква, но тя няма да бъде такава и ще бъде много по-малка, която няма да е опасна предвид на плюсовете, които ще се получат от увеличение на износа, увеличение на производството, създаване на работни места и оттук, знаете, че предприятията, които изнасят, плащат и по-високи заплати. Да не говоря и за жизнения стандарт.
Мисля, че точно сега е моментът да се направи една такава корекция на борда. Вярно е, че има хора, които не желаят да вършат това нещо. Но колко време ни трябва да разберем, че те не са прави, след като се закотвихме на мизерията и не можем да излезем от нея? Къде е господинът, който отговаря за икономиката в България - господин Александър Божков, да ни каже колко е растежа през миналата година или пък министърът на финансите да ни каже какъв е растежа? Да ни каже откъде измислиха този растеж от непазарния сектор в брутния продукт. Е, така ще е сигурно и догодина и нататък. Но това на практика, да не кажем, е лъжа, това е една голяма заблуда и тя не може да трае вечно. Но може и да забравите това.
Призовавам ви да подкрепите моето предложение, което не е толкова кардинално, колкото го правят други икономисти - примерно с 30-40 на сто девалвация. Това е едно число само от 25 на сто девалвация и мисля, че ще има позитивни ефекти върху износа, върху производството и цялостно върху българската икономика, включително и върху икономическия растеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Съвсем кратка реплика. Не искам да влизам в темата за продължителен дебат. Ние сме водили многократно и в комисията, и в залата, и в медиите този дебат по различни поводи.
С колко, господин Димитров, се увеличи износът, и какъв беше ръстът през тези 8 години, през които левът беше с плаващ курс и се девалвираше всеки ден? Хайде, да не е всеки ден, но всеки месец. Как се отрази това тогава на износа? Имате я статистиката, имам я и аз и е излишно да я казвам. Не само, че не се увеличи износът, а точно обратното. Не само, че не се увеличи производството, а точно обратното. И Вие сега ни предлагате да използваме едно средство, което сме го опитали 8 години и не е дало резултат.
Може в други страни и при други условия да е дало. В икономическата теория го има, така е. Един от лостовете е този - за снижаване себестойността на разходите и оттам за конкурентоспособност на износа. Така е, но в България при несложен пазарен сектор, при неизвършена структурна реформа, при неизвършена приватизация, очевидно, че и този лост не действа. Имаме абсолютни доказателства за последните 8 години, че не действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за дуплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Цонев, не се палете чак толкова. Нали сме въвели в момента борд? Бордът не дава големи възможности на този или онзи да шава. Че 8 години наистина инфлацията не помогна кой знае колко, това значи е отражение на квалификацията на тези, които бяха в изпълнителната власт. Ето, това е. Бога ми, аз не съм бил никога в изпълнителната власт. Вашият министър-председател беше и други са били. Хайде да не се връщаме назад. Но наистина, така се получаваше.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но този лост не действа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не действа. Не действа, защото някой не иска да го задейства, нали?
Ето, сега, ако направим това и Централната банка увеличи с 20-30 на сто паричното обращение, естествено, че ще има инфлация. Но то и без да има девалвация, тя като пусне повече пари, пак ще има инфлация. Защото търговците си действат чрез цените. Те, ако могат да ги увеличават, ще ги увеличават. Сега защо не могат да ги увеличават? Защото чисто и просто хората нямат пари. Тя, ако контролира парите така, както трябва, ако си е на мястото, естествено, ако не се преживява като продължение на правителството или не слуша какво прави правителството, или правителството, ако е достатъчно силно да тропне по масата и да каже: няма пари за това и няма пари за онова, и не й нарежда на Централната банка да го кредитира непрекъснато, чисто и просто инфлация няма да има. Значи това са други причини. И сега, ако искате аз да Ви отговоря по тях, трябва да говорим с часове. Но аз мисля, че има начин, въпреки че ще се извърши девалвация, цените да не се увеличат с толкова процента, а да се увеличат с незначителен процент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми колеги, след като Венци Димитров обяви, че само хабилитираните лица разбират от пазарна икономика, аз съм длъжен да се изкажа.
Искам да изкажа едно мнение, че фактически господин Димитров с това предложение, което не се разбира какво се крие зад него, предлага един много елегантен начин на правителството да излезе от този капан, в който е изпаднало, а именно капанът на твърдия фиксиран курс при приемане принципите на валутния борд. Аз винаги съм го заявявал, че съм твърд поддръжник на валутния борд. Той въведе финансова дисциплина в страната, озапти инфлацията, но има няколко варианта на този валутен борд.
Тук пак старата дискусия за това, ако ние фактически променим съотношението и в известна степен намалим силата на лева, това би ли имало тези катастрофални инфлационни последици, за които се говори тук? Ако сложим на баланс положителните и отрицателните последици, положителните са много повече.
Първо, не е вярно това, че едно изменение в съотношението няма да стимулира българския износ. Аз ще ви кажа нещата с един много прост пример.
Първо, ще дойде момент, когато инфлацията, официално обявена и скрита, доведе до такова положение, че ще бъде по-изгодно да се купуват марки, с тях да се купуват стоки и да се внасят в България и това ще удари силно по българското производство. Казвам го нарочно в един такъв изчистен малко лаически стил.
Второ, ще дойде момент, в който българският гражданин панически ще започне да обменя своите пари, за което ни предупреждават и западните икономисти, страхувайки се за една обезценка, ще започне да ги обменя в съответните валути, което също ще дискредитира в известна степен валутния борд.
Аз по принцип бях против обвързването на лева при деноминацията с марката, бях повече за обвързването му към еврото, тъй като ще имаме един плавен преход, и това е между другото мнение на цялата академична общност или поне на голяма част от академичната общност.
Така че нека да не се страхуваме от страхотни последици, които би имало едно изменение в съотношението. Цялата трагедия е, че България, като пазарна, като изграждаща се пазарна икономика, няма тези фини механизми на настройка.
Аз се извинявам тук пред моя приятел Йордан Цонев, че ще възразя на това, което той каза. Ами цялата западна практика показва, че с едно минимално изменение в съотношението във валутите това веднага резултира в изменение в износа на една страна. Аз скоро имам питане към министър-председателя по този въпрос и ще поставя въпроса за стимулирането на износа - какво се прави. Цялата трагедия е там, че ние не се научихме да управляваме тези процеси и не се научихме да минимизираме негативните последствия от едно евентуално изменение в съотношението на валутите. А това може да стане чрез влияние върху платежния баланс, стимулиране на износа, чрез управление на бюджетните излишъци - не да отиват за заплати на държавните служители, а да отиват за действителен технически прогрес, за търсене на нови ниши в производството и т. н., и редица други методи.
Така че не трябва да гледаме толкова апокалиптично на едно такова предложение, а трябва да помислим какво се крие зад него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
За реплика думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми проф. Бехар, за мен беше чест да чуя такава ласкава оценка от Вас и също ще потвърдя, че мога само да се уча от Вас и го правя. Далеч не това исках да кажа. Съгласен съм, а мисля, че и достатъчно ясно го изразих, че в икономическата теория и в дълголетната практика в Западна Европа и в други страни това съществува и е действало като фин механизъм. Вие много точно го казахте - механизъм за фина настройка. Точно това исках да кажа, че при нас все още не действат механизмите за фина настройка, защото самият пазарен апарат не е изграден, просто не действа.
И аз мисля, че в случая ние не спорим дали това като механизъм го има, дали е полезно и дали стимулира износа, а дали точно сега трябва да бъде направено и дали би действало сега. Аз твърдя, че сега ще допринесе повече вреда, отколкото хипотетичната полза, която всъщност я има в теорията и практиката, но при други условия.
Защо? Един прост пример ще ви дам. Защото на 18-ия месец след въвеждането на фиксирания курс, почти всички спестявания, почти всички пари се държат в лева. И то защо? Защото хората и фирмите имат твърдата убеденост, че 1000 български лева са равни на 1 марка. Ако ние сега променим това съотношение, можете да си представите какво ще стане в бъдеще с това съотношение и доверието в лева. Ами нормално всеки, а и аз ще си кажа: щом на 18-ия месец го промениха, я да започна да си държа парите пак във валута, защото на 26-ия или на 30-ия месец пак ще го променят. Значи очевидно този механизъм на настройка ще започнат да го използват.
Аз мисля, че оттам ще дойдат повече вреди, отколкото ползи в сегашния момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За втора реплика думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Бехар! Аз мисля, че няма народен представител в тази зала, който да не е заинтересован от лостови механизми, които биха подобрили външнотърговския баланс и в този смисъл наистина трябва да се проучат всички възможности, които имаме. Винаги съм отстоявал и това, че независимо от някои константни условия и рамката, която налага бордът, ние трябва да търсим и територия за собствена политика в сферата на икономиката, в частност в сферата на износа. Но аз не съм голям оптимист по отношение на това, че по този начин ние бихме могли скокообразно да стимулираме износа по следната причина: първо, не виждам налице стоките в България, които могат веднага да бъдат изнесени навън, и, второ, не виждам какви пазарни ниши, които са налице и които могат да бъдат отворени и да доведат до едно такова бързо увеличаване на българския износ.
Смятам, че тази мярка няма да даде този очакван ефект, който се предсказва тук в момента по тези причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
За дуплика има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Аз ще взема съвсем кратко отношение по това, което каза господин Цонев.
Първо, аз уважавам неговите практически знания и тук сред хабилитираните лица в парламента възникна една идея, за да може още повече да разбира господин Цонев от макроикономика, да го направим и него хабилитиран, което мисля, че ще има и национално положителен ефект.
Икономиката е нещо комплексно. Аз съм съгласен, господин Цонев, че може да се създаде известна паника между хората, които сега, разчитайки на стабилността на съотношението, държат своите спестявания в български лева. Но макроикономиката не е нещо, което е свързано само с обема на спестяванията. Това е свързано с обема на доходите, свързано е с равнището на работната заплата, на реалната работна заплата, с възможностите на социалната система да осигурява съответните средства и т. н., и т. н. Следователно, дори да предположим един такъв краткосрочен ефект, аз мисля, дори сега да не го направим, че никой няма да се разсърди на правителството, ако след известен период от време въведе известни корекции в този валутен курс, валутно съотношение.

Защото, помислете си само, четири години, две от тях минаха, още две години, дори да предположим, че този заложен темп на инфлация е много нисък, той все пак се акумулира. Значи ще дойде момент, в който германската марка ще стане с 20-30 на сто обезценена по отношение на лева, хипотетично, а може би и повече. Ще може ли България да удържи на това положение? Ще може ли една малка, слаба икономика да не рухне под напора на това, което наричаме финансиране на чужди икономически структури по този начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Гаврийски, искате ли думата?
Има думата господин Светослав Гаврийски - председател на Българска народна банка.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не съм хабилитирано лице, но ще си позволя две думи. Става въпрос, че действително в никакъв случай не може да се отрече теоретичната постановка, че валутният курс може да финансира износа, да стимулира износа. Но тъй като говорим за ситуацията в България, за ситуацията в цялата икономика, бих помолил да вземем два-три примера какво означава въвеждането на новия курс. Това означава автоматически повишение на цената на бензина, цената на парното, цената на тока. Така че това автоматически следва от повишаването на курса, тъй като всички тези суровини са вносни, те не могат да имат друга цена, освен тази, която ще се формира на базата на новия курс.
Централната банка по никакъв начин не влияе върху инфлацията, господин Димитров, тъй като цените ще се повишат автоматично. Централната банка в никакъв случай, съгласно Закона за валутния борд, не може да емитира повече пари, отколкото е валутният резерв на страната. Така че ние не можем да емитираме повече пари по никакъв начин. А правителството, ако не увеличи заплатите и не увеличи пенсиите в резултат на това повишение на горивата, на парното, на тока, означава допълнително влошаване състоянието на пенсионерите и на всички други нископлатени категории хора в България.
Аз смятам, че едно такова увеличение на курса сега, при тези условия, означава абсолютен крах за страната. И аз не виждам с каква отговорност Вие поемате и давате това предложение, тъй като това означава автоматически повишаване на всички цени в България в разстояние на два дни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това не е така.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Това е точно така, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кой ще им даде пари?
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Няма кой да даде пари, защото цената се увеличава на другия ден, поради увеличение на разходите, тъй като разходите са във валута. Това е автоматично увеличаване, господин Димитров. Не зная дали това го пише в учебниците, но това е точно така. След като аз имам разход 1 марка и сега давам 1000 лв., а трябва да дам 1250 лв., означава, че моите разходи ще се увеличат. Това означава, че разходите на всички производители в България, които не изнасят, ще се увеличат, без да им се увеличат приходите. Това означава автоматично повишение на всички цени в България. Всички хора, всички производители ползват бензин, ползват ток, ползват газ. И ако смятате, че това не е така, съжалявам, много съжалявам, господин Димитров. Как може въобще такова нещо да се говори?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ако бяхте направили такава реч преди да Ви изберат, щях да гласувам против Вас, господин Гаврийски. Как може така да говори един банкер?
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Увеличаването на курса означава автоматично увеличаване на всички цени в България, увеличаване автоматично на бензина, увеличаване на тока автоматично, увеличаване цената на газта. След като тази суровина е вносна, тя не може да не промени цената си. Съжалявам, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентът отново се връща към една голяма тема и това не е случайно, толкова повече, че често пъти тук се занимаваме с почти незначителни неща.
Истина има и в едната, и в другата теза. И неслучайно тук прозвучаха оценки, че целият въпрос е на претегляне на плюсовете и минусите. И ако по-голямата част от българските икономисти в течение на почти една година пледират за отразяване на остатъчната инфлация след въвеждане на борда в течение на 1997 г. и, разбира се, тази незначително малка инфлация, поне така, както беше отчетено от статистиката, и се подлага на съмнение и от български, и от задгранични икономисти, възниква въпросът - и в комисията, ние макар и така спорадично сме водили тези дискусии, а в икономическите среди това е една от централните теми - ако в България през тези две години и сега в една близка перспектива могат да бъдат задействани енергично така наречените фундаментални фактори на ефективността, на производителността, аз съм за запазването на този курс. Ако факторната производителност може да бъде мобилизирана с такива темпове, че ефективността на износа да расте именно за сметка на тези съдържателни фундаментални фактори, курсът не представлява такава пречка. За съжаление българската икономика, от една страна, и от друга страна, политиката на правителството втора година, не довеждат до такова енергично съживяване на тази факторна производителност. Това е безспорно.
Говори се за увеличаване на разходите на единица продукция. Говори се за срив в износа. И тук отварям една скоба. Господин Цонев, не е вярно, че през всички години на прехода имаме непрекъсната отрицателна крива на износа. Има флуктоация на този показател, но 1995 г. активното салдо на България при онзи задрямал курс и овладяна инфлация беше 440 - 450 млн. долара. В 1996 г. около два пъти и половина по-малко, но помним каква беше във финансово отношение годината. В 1997 г. тръгна износът, когато курсовете благоприятстваха. След това се смачка, за да се стигне до 1998 г., когато без малко половин милиард е отрицателното салдо на търговския баланс. И тъкмо на този факт обръщат внимание и българските икономисти, и задграничните експерти, и известни имена, като този, който изнесе основния доклад на конференцията, посетена от много от вас.
На какво обръщат внимание главно те? На това, че трябва да има мерки за развитие на реалното производство за една агресивна, активна външнотърговска политика, стимулираща износа, тъй като без тези две неща всичко отива по дяволите. Затова и аз се присъединявах и в края на 1997 г., и в продължение на цялата 1998 г., и сега към това - беше разумно, когато се въведе еврото, да се направеше една корекция. Някои от нещата, за които говори господин Гаврийски, ще имат място, но положителните ефекти преоценката на икономистите превалират като стойност. И в икономиката е винаги така. Няма чисти плюсове. Целият въпрос е да не допуснеш да се акумулират само минуси. И какво ражда сегашната стабилност? Какво ражда? Започват да се ядат пари от траншове, започват да се ядат пари от приватизацията, тъй като през 1998 г. има увеличение на вноса на потребителски стоки с 55,5 на сто. Това ли е политика, активираща производството, осигуряваща растеж? Това е смазваща политика. И за какво съживяване на фундаменталните фактори на производителността на труда можем да говорим и да разчитаме, че те ще напълнят лева, който е изкуствено надценен при този курс? Такъв пълнеж не се получава.
Ето това са мотивите, които са водили и в днешния дебат господин Димитров да предлага по повод на деноминацията изменение на курса. Това е основна тема. От нея се бяга. Излишно се бяга от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, подкрепяте или не предложението на господин Димитров, защото сме на второ четене?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Грешка, извинете ме. Да, именно воден от тези съображения, подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Никола Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ползвам повод да отправя реплика към проф. Стоилов, но практически да опонирам на тези, които твърдят, че бидейки надценен лева и чрез една преоценка на валутния курс ние ще постигнем резултат в износа и в българската икономика.
Мисля си, че господин Гаврийски отговори частично на това, което ще се получи, но според мен, искам да подчертая, няма механизъм в българската икономика, който да спре обезценката на лева на нивата, за които говори господин Венцеслав Димитров. Няма механизъм, по който ние, ако дадем сигнал, че ще обезценяваме лева, той да се спре на 1250, мисля, че предлага той. Просто няма такъв механизъм! Няма механизъм, няма да стигнат никакви резерви на Централната банка, за да спре обезценката на 1250 и Вие това добре го знаете.
В същото време аз обръщам внимание на това, което каза проф. Стоилов, защото то е много съществено. Но как по друг начин да бъде, при условие че сме в криза, предизвикана стокова криза. Значи аз смятам, че тази криза, която е в момента, е криза на конкурентност и то от страни, които девалвират своята валута, за да търсят конкурентност. Е, как да няма увеличение на вноса в България при фиксиран валутен курс? Ясно е, че ще има. Кажете ми как това да го преодолеем. Разбира се, трябва да го преодолеем с по-голяма производителност и по-голяма конкурентност на българските предприятия. А това може да стане, само ако българската икономика се преструктурира. Е, това са усилията на правителството. Нали за това говорим. Това е и реформата. Реформата по същество какво е? Това е създаване на по-добра среда за бизнес. Нищо друго не представлява усилията на правителството да направи тази реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Дуплика от господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! В икономиката, господин Николов, никога нещата не се подреждат така механично като в детска игра - едно след друго.
Аз неслучайно говорих тук за тези фактори, които именно осигуряват по-голяма конкурентоспособност, по-голяма производителност. За съжаление те не могат да бъдат мобилизирани и задействани така бързо, изведнъж, както ви се иска. И щом е така, толкова повече не могат да бъдат задвижени, защото няма съответна политика. Това го казвам не само аз, казаха го и гости от Харвард - че няма такава политика. Тези дни и вие отново говорите: нужна е активна индустриална политика. Но правителството и в доклада на Божков заяви: ние няма да правим секторна политика, за нас няма приоритети.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Това беше цитат, който не е точен.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е доклад, който беше изнесен и който беше обект на косвена критика от госта от Харвард.
Щом не могат тези фактори да задействат бързо, изведнъж, масирано, значи вие трябва да използвате всички средства да подпомогнете износа. Казвате: как, при този фиксиран курс да спреш вноса? Да, това е една напаст и вие го споделяте. И ако вие мръднете малко курса, вие наистина създавате проблеми за вноса, правите го по-малко изгоден. Правилна беше оценката, че ще скочат някои цени. Да. Казвате: докъде? Щом вие девалвирате лева с 10 или 15, това е пределната граница. И никога не се стига до нея, практиката показва.
Самият факт, че вие девалвирате с 10 или с 15, означава, че вие поставяте една граница. Следователно въпросът е, че сега, когато икономиката трябва да превърти и да влезе в траектория на реален растеж, всички инструменти и всички фактори трябва да бъдат използвани. Това не се отчита от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров в § 3 думите "един лев" се заменят с "1,25 лв.".
Гласували 156 народни представители: за 61, против 94, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 20.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. (1) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени хиляда пъти числа в нови левове.
(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.
§ 5. (1) Заварените търговски дружества са длъжни да поискат вписване в търговския регистър на промените в капитала, произтичащи от този закон, в срок до една година от влизането в сила на закона.
(2) За вписванията по ал. 1 не се дължат държавни такси и такси за обнародване в "Държавен вестник".
§ 6. Българската народна банка приема наредба за прилагането на чл. 4 от закона.
§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.".
За параграфи 4, 5, 6 и 7 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи от 4 до 7 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 9.
Параграфи 4, 5, 6 и 7 са приети, а с това и целият Закон за деноминация на лева. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
Моля, господин Лучников, да докладвате становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроекта за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република        България № 802-01-45, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 30 юли 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България № 802-01-45, внесен от Министерския съвет.
Комисията констатира, че предлаганото изменение е чисто техническо и не засяга принципите на закона, поради което предлага на народните представители да го приемат на първо и второ гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Толкова сме близо, уважаеми господин председател, до идеята за печата и знамето на държавата и толкова сме далеч от това, което се предлага. Технически проблем, някакъв условен правоъгълник с толкова и толкова милиметри от едната и от другата страна, условен геометричен център, който съвпадал с центъра на окръжността в графичното изображение. Питам се: когато толкова много време отделихме - и това не е политика - тук, в Народното събрание, да викаме експерти, да отлагаме тази тема, как изведнъж нови технически проблеми от това естество се явиха? Как законодателстваме ние тогава, когато цялата наша политическа воля на народни представители по такъв проблем лежи върху доверието на експерти? И ние трябва да се замислим повече върху това. Ами утре някой може да сметне, че и това изображение на герба графично в печата има своите тънки технически недостатъци.
Аз смятам, че ние нямаме право. Сега ще го приемем, разбира се, защото сме изправени пред една неизбежност, която даже не разбираме като лексика и като понятия. Но трябва да призовем себе си, а и тези, които го внасят. Защо правителството внесе това сега, когато издаде постановление за приложението на Закона за държавния печат и националното знаме?
Като изразявам това вътрешно негодувание, виждам как не е възможно друго да направим, освен да го приемем и да пожелаем поне държавният печат да се полага върху повече добри държавни актове и това знаме на България най-после да го оставим да се вее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
За реплика има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Провокиран съм от изказването на господин Ганев. Бих желал да го продължа и по този начин чрез една реплика да го направя по-ясно.
Преди 2-3 дни се честваше - съжалявам, че го няма председателят на парламента - 120-годишнината на Народното събрание в България. Вчера или онзи ден ни подариха едни хубави книги, кой знае колко пари струват, доста пари. И на всички покани, на всички графични изображения на сградата на Народното събрание изгледът на сградата беше фалшифициран. Излезте отвън да видите има ли герб или не. Няма герб. А на всичките покани, рисунки и т.н. има някакъв герб, предполага се да е този. Тоест, за 120-годишнината.
Аз бях първият, който подписа и внесе законопроекта за новия герб. Приехме герба и няма кой от Народното събрание, господин Куртев, да сложи един герб отпред горе. След като Народното събрание не си гледа работата, приело герб, пък не го слага, какво остава за другите институции?
Аз имах възможност и един път да обърна внимание на Председателството зад мен. Погледнете този герб - единият лъв е светъл, другият лъв е тъмен, а този в средата е най-тъмен. Има ли го това някъде в някой закон за герба? И хората идват тук, посещават сградата на парламента, гледат и се чудят какво става, какви са тези закони, дето ги приемаме, и кой изпълнява тези закони. Аз не знам, но мен лично ме е срам, че председателят ни даваше покани, на които имаше герб. А той не си е свършил работата да накара някой да закачи герба отпред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз ще бъда кратък, знам времето. Но това се отнася, господин председателю, за всички ни. Кой даде право на народните представители на визитните си картички да полагат герба на България? Кой? Вижте ги визитните картички, които се печатат. Какво е това ползване на националния символ и откъде дойде? А когато търсех справка по този закон, за да взема тази дума, видях, че Министерският съвет издава едни сини сборници на нормативните актове. Там няма да намерите тези приложения на закона. Тогава къде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Очевидно, че няма да можем да си довършим работата по този проектозакон не само за това че предстои почивка, а и поради това, че очевидно народните представители, поне двамата изказали се досега - господин Ганев и господин Димитров, не са си направили труда да погледнат за какво става дума. Ето го приложението, ето го проекта за печат. И в това приложение е оказан размерът на печата, не е оказан размерът на самия герб вътре. Не става дума нито за промяна на герба, нито за герб на сградата на Народното събрание, а наистина за нещо чисто техническо, за да се знае какъв е форматът, какъв е размерът и как ще разположен гербът върху държавния печат. Но след като никой не си е направил труда да прочете за какво става дума, а се търсят поводи за политически дебати, за изказвания отново и за упреци към председателя на парламента, към министри и т.н., очевидно не сме готови за този закон. Поради това обявявам редовната почивка. От 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 12 до 18 февруари.
Питане от народния представител Нансен Бехар към Иван Костов - министър-председател на Република България относно правителствената политика за преодоляване на някои негативни тенденции в българската макроикономика.
Питане от народния представител Панайот Ляков към Георги Ананиев, министър на отбраната, относно Обединен военно-технически клуб на остров Свобода, гр. Пазарджик.
Има за връчване писмени отговори от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев.
Писмен отговор от министъра на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
Писмен отговор от същия министър на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
Народният представител Венко Вълчев е депозирал писмо, че ще отсъства от заседанието днес, поради което моли да се отложи отговорът на министър Богомил Бонев на негов актуален въпрос.
Преди да пристъпим към отговорите, има думата министър-председателят господин Иван Костов. Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Миналия петък ми беше зададен един изключително интересен въпрос от народен представител, след което редица въпроси останаха във въздуха. И аз се ангажирах да намеря техния отговор, като направя една спешна проверка.
Предварително искам да кажа, че цигареният бизнес, изобщо вносът, търговията с цигари и състоянието на монополист на "Булгартабак" са в центъра на нашето внимание, след като успяхме да пресечем някои от големите контрабандни канали на търговия с важни стоки за бита, като например захарта и спирта. И въпреки това, обаче, още сега искам да ви информирам за някои важни елементи на тези отношения, създадени по един или друг начин в тази сфера, които е добре да бъдат известни на обществото.
Така например, увисна във въздуха въпросът по какви критерии се определят фирмите - дистрибутори на цигарите на вътрешния пазар. Очевидно по различни критерии се определят сега, в сравнение с миналото. Преди не е имало критериите, които сега ще прочета, а вие сами преценете дали тези критерии са правилни или неправилни. Те са четири.
Първи критерий - фирмите да са с изрядна съдебна регистрация, данъчно проверени и да притежават необходимия лиценз за търговия с цигари. За разлика отпреди, когато е имало фирми-фантоми, които са участвали в закупуване на цигари, не са плащали цената, а след това са изчезвали от търговския хоризонт и на практика "Булгартабак" не е можел да си събира вземанията.
Втори критерий - да нямат финансови задължения към "Булгартабак" холдинг АД и дъщерните му дружества, да не са им причинили други вреди, например чрез фиктивен износ. За разлика отпреди, когато фирмите са имали възможност да получават доставки на едро на цигари, при положение че не са си погасили стари задължения към "Булгартабак", така са натрупвали задължения или са организирали фиктивен износ и са се обогатявали.
Трети критерий - фирмите да осъществят сто на сто предварително заплащане на цигарите.
Сами разбирате защо е въведен този критерий - защото не е плащано предварително, защото са се получавали доставки на кредит, който е бил необезпечен.
И накрая - да имат опит в търговията с цигари и да са лицензирани.
И още нещо, което е много интересно и трябва да се знае. Договорите за сключване за доставка от "Булгартабак" холдинг към фирма - продавач на цигари на дребно, са типови и са на разположение на всеки, който иска да извърши закупуване на цигари и отговаря на посочените критерии. Типови. Всеки може да отиде, ако е регистриран, ако е лицензиран. (Обаждания от Демократичната левица.) На практика това означава пълна прозрачност по отношение на практиката на дейността на дружествата и тяхната търговска политика. (Оживление, смях и обаждания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз разбирам реакциите ви. Вие в момента осъзнавате каква възможност е имало за обогатяване на всички тези, които привилегировано са имали възможност да сключват договори с "Булгартабак" за закупуване, в кавички, казвам в кавички, защото не са заплащани количествата на цигарите. (Продължават обажданията от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо бяха наложени тези критерии? Защо бяха наложени тези критерии? Те се наложиха, защото беше извършен анализ на дейността за периода 1991 - 1996 г. в системата на "Булгартабак" - "който установи нанесени финансови щети за близо 16 млрд. лева несъбрани вземания от продажба на цигари на вътрешния пазар и за износ в размер 12,5 млрд. лева, поради отложено и неизвършено плащане, липса на банкови гаранции, сключване на договори с фирми-фантоми и др."
За цитирания период само данъчно облагателните актове срещу цигарените фабрики на "Булгартабак", поради допускане на фиктивен износ, възлизат на 3,5 млрд. лева. Можете да си представите какъв грабеж е било! Можете да си представите какви огромни щети са нанесени! Можете да си представите тогава колко важно е било някой да има връзка с "Булгартабак". Защото връзката, ходатайството да се осъществи доставка на фирма, директно е означавало възможност да се обогатиш.


За тия, които шумят отляво, още един път ще прочета критериите, защото очевидно не разбрахте. Ще ги прочета, за да разберете достатъчно добре какви са условията в момента. Отзад напред ще ги чета:
Първо, стопроцентово плащане в брой при доставката. Преди доставката!
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Какво означава това? (Шум и други реплики в блока на ДЛ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ами, идете и си купете вие - това означава. Отивате, лицензирате си фирма, кандидатствате, имате пари, плащате цигари и "Булгартабак" ви дава цигарите. Това е.
Второ, трябва да имате опит в търговията с цигари и да имате лиценз.
Трето, да нямате финансови задължения към "Булгартабак". Тоест, ако сте крали "Булгартабак" в миналото, не можете да получите сега доставка, не можете да сключите сделка.
И четвърто, да имате изрядна съдебна регистрация и да сте данъчно изрядни пред държавата - да не сте крали държавата.
Аз ще бъда много благодарен, ако опозицията даде възможност да уточним тези критерии още един път и направи полезни предложения. Ние сме съгласни да ги направим още по-твърди, още по-категорични.
Втори въпрос, който остана да виси във въздуха... (Реплики от блока на ДЛ.)
Аз бих се смущавал да слушам тези неща, ако стоя на вашето място.
Втори въпрос: чия собственост са фирмите, споменати в пленарната зала от господин Румен Овчаров, и кои политически фигури стоят зад тях?
По-голямата част от фирмите, които са изброени, са регистрирани и се появяват на пазара на цигари - слушайте ме внимателно, господин Стоилов! - още по времето на правителствата на господата Беров и Виденов. Търгували са през целия този период, правени са им многократни данъчни проверки, отдавна са на пазара. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако се интересувате, ще ви предоставя справка, на всеки народен представител ще извадя копие за записаните фирми кога са правени проверките. В тази насока е правена справка и е поискана от "Булгартабак" и мога да ви я представя.
Що се касае до посочените според проверката голословни твърдения за участието на, цитирам от стенограмата, цитирам така, както беше зададен въпросът, "двама министри, един ръководител на Комисията по икономическата политика и регионален председател, господата регионални ръководители на СДС в Благоевград и във Велико Търново", поради най-общия и анонимен характер проверката не можа да покаже каквато и да било връзка. (Шумна реакция в блока на ДЛ, реплики.) Покажете я, защото иначе си е клевета и доста долнопробно и неморално просто като отношение на народни представители.
Аз обаче тук имам изследване точно кой стои зад тези фирми, но то е полицейско.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): То е елемент от държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля, господин Нешев, слушайте сега!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Може да го разгърнете по определен начин. По-точно не искам да казвам имената на хората, които стоят зад фирмите, не защото си мисля, че това е някаква тайна, просто не искам аз да казвам тези неща. Всеки от вас може да направи справка. Всеки може да види кой стои в тези фирми.
Третият въпрос, много важен според мен, изключително важен въпрос, за да се прояснят нещата около тези тютюневи далавери: какво е потребеното количество цигари на вътрешния пазар за 1998 г. и каква е разликата с обема на консумацията през 1997 и 1996 г.?
Потребеното количество цигари за България е следното: 1996 г. - 17 хил. 771 тона; за 1997 г. - 17 хил. 669 тона; за 1998 г. - 22 хил. 837 тона.
Нараства количеството продадени цигари в България с 5 хил. тона. Причините за увеличеното потребление на български цигари през 1998 г. са: засилване на митническия контрол и пресичане на контрабандните канали за внос. Точно знам и мога да ви кажа какво е променено в обработката на цигари, но съвсем накратко трябва да ви кажа, че е преустановена практиката за базиране на цигари на временен внос в антрепозитни складове и по този начин е намалена възможността да се върти далаверата. И другата причина според анализа е появата и налагането на нашия пазар на единадесет нови марки български цигари.
Увеличената продажба. Сега това е много интересно да се чуе и трябва да се знае от Народното събрание, за да чуете цената на разградената държава, която сме имали.
Увеличената продажба на цигари за вътрешния пазар осигури през 1998 г. допълнителен приход в държавния бюджет в размер на 96 млрд. лева от начислен акциз и ДДС.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А в касата на СДС колко има?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Е, това е струвала разградената държава през 1996 и 1997 г. Много са, забележителни са размерите на далаверата, на грабежа, на контрабандата и това трябва просто да се чуе от народните представители, защото наистина са впечатляващи числата. Знаете ли какво са 96 милиарда? Искам да кажа на мнозинството: с 96 милиарда могат да се увеличат пет пъти детските надбавки. Пет пъти за една година!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не е вярно, не е вярно! (Шум и други реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Много е вярно, много е вярно! С 96 милиарда могат да се извадят и да се нанесат на нови места всички домове за инвалиди, всички домове за сираци; могат да се направят напълно поносими и човешки условията в затворите; могат да се преоборудват и да се достроят болници. И какво ли не може да се направи с 96 млрд. лева. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Четвърти въпрос, който остана във въздуха: произвеждали ли са цигарените фабрики в края на декември и до края на м. януари 1999 г. цигари със стария бандерол?
Отпечатването на бандероли с новите цени изисква технологично време (реплика от блока на ДЛ), поради което ... Ще ви отговоря, само че това, което ще ви отговоря, е много горчиво за вас.
Чуйте сега, слушайте внимателно. Отпечатването на бандероли с новите цени изисква технологично време, поради което цигарените фабрики в България до средата на м. януари 1999 г. са произвеждали със стария бандерол.
Независимо с какъв бандерол са били облепени цигарите, с влизането в сила от 1 януари 1999 г. на измененията в Тарифата към Закона за акцизите фабриките заплащат новия размер на акциза по новите цени, който въпрос беше предмет на питането и аз отговорих по този начин.
Чуйте сега. С Постановление № 275 на Министерския съвет, за което стана дума, е предвиден гратисен период до 15 март. За сведение на всички, аз ще опровергая твърдението на питащия тогава, че досега не е имало постановление с такъв огромен гратисен период и ще припомня на господин Овчаров, че по времето на правителството на БСП, ръководено от Жан Виденов, в което той беше министър, гратисният период за използването на стари бандероли беше година и половина - от 1 юли 1996 г. до 31 декември 1997 г. За справка, който не вярва - "Държавен вестник", бр. 56 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г. Тоест, с измененията и допълненията в Закона за акцизите срокът е удължаван два пъти за година и половина със закон.
Пети въпрос: произвела ли е "Хасково - БТ" 550 т цигари "Шипка" в дните около Коледа на 1998 г.?
След направената справка се установи, че хасковската фабрика има максимален капацитет за производството на 35 т цигари "Шипка". Следователно технологично фабриката би могла да произведе цитираните 550 т за не по-малко от 15 дни, но не и за твърдените 2-3 дена след Коледа. Вие знаете, след Коледа се работи не повече от 2-3 дни.

Ако проявявате интерес мога да ви предоставя и втора справка, съдържаща информация относно количествата цигари, закупени от цитираните в питането, всъщност по време на дебата, фирми през месец декември 1998 г. От тази справка е видно, че процентното съотношение на закупените от изброените фирми количества цигари от "Благоевград БТ" АД и "София БТ" АД през месец декември към общото продадено количество от последните две дружества за същия месец възлиза едва на 18.55 на сто. Тоест, това си им е приблизително годишната квота.
В тази връзка, специално за една фирма - "Спектър инженеринг", тя пък изобщо не е закупувала цигари от посочените дружества в този период.
Аз съм много благодарен за поставения въпрос, защото той ни накара да се обърнем с лице към една изключително важна тема и искам да ви уверя, че проучванията ще продължат, този път обаче от Икономическата полиция.
На първо време мога да прочета част от заключенията, които досега са получени от шефа на Национална служба "Полиция":
Първо. Твърдението на депутата от Парламентарната група на Демократичната левица Румен Овчаров, че има силно увеличение на производството на цигари в края на 1998 г., месец декември, които да са реализирани от толерирани фирми, не отговаря на истината и не можа да се потвърди документално.
Второ. Твърдението, че има преференции при закупуването и дистрибуцията на цигари от тютюневите комбинати в системата на "Булгартабак холдинг" АД за определени фирми и намеса на лица от изпълнителната власт за тези фирми, в полза на тези фирми, не се установиха, тоест не отговаря на истината.
Трето. В хода на проверката беше установено, че фирми от структурите на "Мултигруп" и гравитиращи към нея силови групировки в предишни периоди са извършвали финансово- търговски операции по закупуването и дистрибуция на цигари като са били толерирани от предишните правителства. По такъв начин те са се обогатявали неправомерно, използвайки класически незаконни методи за ощетяване на държавния бюджет. По посечения начин е действала фирмата "Нито груп" ООД.
Не се установиха документирани случаи на политически и друг натиск върху ръководствата на тютюневите комбинати от системата на "Булгартабак", както и опити за намеса в тяхната търговска дейност.
Както се разбира, ако се спазват критериите, то и за никаква намеса практически не може да става дума.
Икономическата полиция обобщава и систематизира информацията за над 100 случая на извършена контрабанда и фиктивен износ на цигари, както и за продажбата на безбандеролни цигари от 1994 до 1997 г. от различни силови структури като със съдействието на Министерството на търговията и Министерството на финансите след набелязването на конкретни мероприятия, съвместно с Националната служба за борба с организираната престъпност ще бъдат документирани случаите и издирени лицата с цел предаването им на органите на съдебната власт и установяване на нанесените щети на държавния бюджет.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Румен Овчаров. (Шум и реплики в залата, Жорж Ганчев се провиква от място.)
Господин Ганчев, добро утро, първо да Ви кажем! Наспали сте се! Сега пазете тишина! (Весело оживление в залата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Има една мисъл на един немски сатирик - Лихтенберг се казва, в която се казва така: "Най-мръсната лъжа е леко извратената истина!". Та, Вие сега, господин министър-председател, опитвайки се да отговорите, отговаряте на тези неща, на които на Вас Ви се иска да отговорите; отговаряте по начин, който на Вас Ви се иска да е верен.
Аз ще започна под ред на това, което Вие говорихте.
Кога е това "преди", когато не са действали никакви критерии?
Ето, там, стои до Вас министър Василев. Нека да ми каже с коя негова заповед са въвеждани тези критерии, за които той говори в момента и които той Ви е казал на Вас. Тези критерии са въведени само в благоевградската фабрика със заповед на директора още през 1996 г., така че не си приписвайте неща, които не сте правили вие. Никакви заслуги нямате за това!
Нямате никакви заслуги по отношение на изчистването на старите задължения, тъй като нито едно от тези дела, които водите до момента не е приключило и вие не сте прибрали парите на "Булгартабак".
Защо не показахте един от тези типови договори, за да ги видим тук? Аз се извинявам, че не Ви донесох една от бележките, но просто не знаех, че Вие по този начин ще се опитате да изиграете шоуто. Нито вчера ме предупредихте, че днес ще отговаряте, нито днес се обадихте. Аз трябва да пътувам за Стара Загора и съвсем случайно съм още тук. Щях да Ви донеса една от бележките, които подписват в холдинга, за да видите как се разпределят цигарите. Никакви типови договори няма в цялата тази игра! (Шум и реплики в залата.)
Аз, извинявайте, господин Костов, не съм говорил за гратисни периоди за бандероли. Говорих за гратисни периоди за продаване на цигари, купени по едни цени, гратисен период за тяхното продаване по нови, увеличени цени. Ето този е гратисният период, който Вие осигурихте на Вашите фирми.
Когато говорите за производството на "БТ", Хасково, извинявайте, но аз не съм казал, господин Костов, че в "БТ", Хасково са произведени 500 тона за три дни. 500-те тона в Хасково са 550 тона, които са произведени за целия месец декември, господин Костов. И това, което казах тук е, че месец октомври са произведени 150 тона. Защо не ми кажете тези двете цифри верни ли са или не са верни, ами правите такива елементарни инсинуации за трите дни? А четирите дни се отнасят за производство на "БТ", Благоевград, за което Вие нищо не казвате тук. Вярно ли е това, което Ви казах или не е вярно?
Вярно ли е, че фирмите, които тогава прочетох "Симеон 2" и "Зора" са взели 14 тона почти? Вярно ли е, че фирмата "Евротранс инпектъринг" са взели 14 тона също? Ето на тези въпроси отговорете. Вярно ли е също така за останалите фирми, за които говорих? За фирмите на господин Огнян Кръстев-Гунди, спонсорът на СДС в Благоевград?
Знаете ли какво означава, например, СМИТ, господин Костов? Искате ли да Ви прочета? СМИТ означава: първо, "С" - Стефан Драков, който е в момента изпълнителен директор на фирмата; "М" - Митко Боборанов - юрисконсулт на полицията доскоро; "И" означава Иван Янков - началник на Регионалната дирекция на МВР и "Т" означава Тодор Великов. Ето тези неща проверете! И не се опитвайте без да сте проверили това, което съм Ви казал, да правите някакви евтини инсинуации, така че сагата "Булгартабак" наистина тепърва започва! (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата министър Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като тук господин Овчаров спомена моето име, аз ще ви разкажа каква беше историята.
Господин Овчаров отправи питане към мен как се извършва дистрибуцията на цигари в България. Първата седмица господин Овчаров липсваше от залата. Втората седмица господин Овчаров си изтегли писмено питането. (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Господин Такоров, престанете сега! Като говорите Вие, никой не Ви прекъсва, а като започне друг оратор, цялата Ви парламентарна група се обажда!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Овчаров си изтегли писмено питането, за което може да потвърди ръководството на Народното събрание.
Аз много се учудих защо господин Овчаров си изтегли питането и като колега-политик го поканих и му показах отговора, който ще му дам.
Господин Овчаров, Вие много добре сте знаели какво ще Ви отговоря за тези щети, които са нанесени по време на Вашето управление на "Булгартабак". (Шум на неодобрение от опозицията.)
Петнадесет милиарда лева! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Също така Вие ми казахте в разговор, че няма нищо лично и че партията е решила една от темите за атака да бъде точно тази - "Булгартабак" и изкупуването на тютюна. Атакувайте си колкото си искате, ние няма да допуснем отново кражби от тези фабрики!

Второ, аз се опитах да уточня колко фирми има на пазара, но стигнах само до 250. Двеста и петдесет фирми в момента търгуват на пазара, юридически лица, по Търговския закон. Фиксирани са цените, по които всяка фабрика продава всяка кутия. Не може да продаде на друга цена. Фиксирани са крайните цени, на които хората трябва да купуват. Фиксирани са и търговските отстъпки - най-много 40 на сто за търговци на едро и най-много 60 на сто за търговци на дребно. Така че, който и да купува в тази страна цигари и който и да продава, той купува на едни и същи цени, продава на едни и същи цени и има отстъпка на едни и същи цени.
Кой е издал заповедта и кой е наредил да се спазват тези четири критерия? Разбира се, че министър не може да издаде такава заповед на акционерно дружество. Тази заповед е издадена, потвърдена и препотвърдена от Управителния съвет на "Булгартабак", след като бяха разгледани финансовите резултати. "Булгартабак" в момента се подготвя за приватизация. В тази схема на приватизация ние сме представили седем условия, на които трябва да отговори бъдещият купувач или бъдещите купувачи, включително и условия за запазване и развитие на тютюневото производство, включително условия "Булгартабак" да запази своята марка. А не да се разбие "Булгартабак", както вие, уважаеми дами и господа, го бяхте разбили на 23 дружества и вече беше ясно кой кое дружество ще купи от системата на "Булгартабак". "Булгартабак" е една от най-големите фирми.
Така че, господин Овчаров, аз се опитах да бъда съвсем коректен към Вас, за да Ви представя отговор, след като Вие оттеглихте питането си. Само че Вие сте си бил оттеглил питането, за да нападнете министър-председателя неподготвен. Само че сега министър-председателят може да се подготви и може да Ви отговори достойно, както знаете.
В заключение ще кажа: фабриките са самостоятелни дружества, имат си директори, те подписват договори. Аз мога да ви кажа, че само фабриката в "Булгартабак" е подписала договори през миналата година с над 180 фирми. И не е работа нито на министър-председателя, нито на министри, нито на когото и да било друг да се бърка в работата. Нашата работа е да следим да не изтичат пари от "Булгартабак". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Василев.
Думата за процедура има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Парламентарният контрол беше изместен от изявление на министър-председателя, за което той има право, изявление на парламентарна група и изказване на министър. Зная, че това, което ще кажа, няма да се впише изцяло в канала на процедурата, но понеже се договорихме тук, че тепърва истината за тютюневата сага ще трябва да бъде достигната, за да допринеса за тази част от процедурата, един съвсем кратък въпрос, който няма да ни отмине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, кажете процедурата. Оставете въпросите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедурата е за изясняване на част от темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такава процедура - сега да изяснявате част от темата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз питам: има ли регистрирано ръководство на търговско дружество...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кажете си процедурата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... което да се различава от решението на общото събрание и разликата да се състои от хора, представляващи партийни квоти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, трудно ми е даже да Ви благодаря за такава процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма нужда.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: След седмица отново съм тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сагата ще продължи.
За процедура думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз разбирам страховете на засегнатите и червени, и сини за ограбването на тютюневата индустрия през последните девет години, но моля, удължете времето на нас, народните представители, за да можем да си зададем питанията, тъй като нашите избиратели долу чакат отговорите на управляващите.
Предлагам да удължим днес работното време с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 185 народни представители: за 70, против 81, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Преминаваме към отговор на заместник-министър председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков относно неправомерно разкриване на паралелка по специалността "Строителство и архитектура" в Техникума по строителство - гр. Брацигово.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с една доста неприятна история, която се случи в град Брацигово и на която искам да получа ясен отговор.
Уважаеми господин министър, от учебната 1996/1997 г. държавният прием след VIII клас по специалността "Строителство и архитектура" е със задължителен успешно издържан изпит по математика. Още с въвеждането на изпита започват нарушенията в техникума, поради което бившият му директор господин Дабижев е наказан със "Забележка" по чл. 188, т. 1 от КТ.
За съжаление за учебната 1998/1999 г. Педагогическият съвет на техникума неправомерно и в нарушение на основни нормативни документи, с откритата поддръжка, а аз бих казал и с открития натиск на кмета на община Брацигово господин Илия Калинов взима решение да бъде разкрита паралелка "Строителство и архитектура" след завършен VIII клас с прием по документи. Това се извършва с брутално и безогледно нарушение на Наредба № 1 на Министерството на образованието и науката за осъществяване на приема в общообразователните и професионални училища в страната, като паралелката първоначално е сформирана от 7 ученици, от които само един има успешно издържан изпит по математика (при изискуемия минимум 18 ученици да са издържали успешно изпита). След проверката от ИО на МОН - гр. Пазарджик, 8 ученици от втори курс - това се прави от ръководството на техникума - по различни професии са върнати в първи курс специалност "Строителство и архитектура", което е грубо нарушение на Закона за народната просвета и правилника по прилагането му.
Извършеното от ръководството на техникума е престъпление спрямо учениците, които са върнати да повтарят първи курс, след като успешно са го завършили предходната година. И тъй като за паралелката не се получава разрешение, начело с кмета на общината господин Илия Калинов, който казва "Законът - това съм аз!", в Брацигово започват брутални действия. Тези действия са свързани с един митинг, на който са издигани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Обсада на училищната сграда, малтретиране на директора, проваляне на пресконференции и т.н.
В крайна сметка върху министерството бе оказан груб политически натиск, в който се включиха и депутатите Петър Башикаров и Стефан Нешев заедно с кмета Калинов, и в резултат министерството даде разрешение за незаконната паралелка.
Питам как е възможно това да се случи в правова и демократична държава и кой е виновен за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата заместник министър-председателят Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! В Техникума по строителство в град Брацигово за учебната 1998-1999 г. е утвърден държавен прием от една паралелка за обучение в техникума по специалност "Строителство и архитектура" и две паралелки за обучение в СПТУ по професия "Строител за външно и вътрешно оформяне на сградите".
За специалността "Строителство и архитектура" не е осъществен държавен прием и съгласно Наредба № 1 за приемане и преместване на ученици до 10 септември 1998 г. паралелката не е утвърдена от началника на Инспектората по образование на министерството в град Пазарджик. Независимо от това на 29 септември 1998 г. при извършване на проверка в техникума е установено, че са се записали 7 ученика в тази специалност, за което Министерството на образованието и науката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са уведомени от началника на Инспектората.
След извършването на повторна проверка е констатирано, че в паралелката са записани още 8 ученика. Със Заповед № 334 от 14 октомври 1998 г. началникът на Инспектората на министерството нарежда паралелката да бъде разформирована.
Въпреки предприетите мерки от страна на министерството в продължение на 4 месеца обучението на учениците продължава по учебния план за специалност "Строителство и архитектура". Именно загрижени за съдбата на децата в този град и за да не даваме път на социално напрежение, което беше предизвикано, съвсем основателно, господин Ляков, Вие го казвате, от кмета на град Брацигово, преди приключването на първия учебен срок с писмо от 19 януари 1999 г. е разрешено на учениците да продължат обучението си по специалност "Строителство и архитектура". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин Методиев, тази фактология ми е добре известна. И аз разбирам, че Вашето решение е било продиктувано, за да не нарушите интересите на учениците, които така или иначе са били вкарани в един капан и са били включени в едно незаконно обучение. Въпреки това моето мнение е, че такова разрешение не е трябвало да бъде дадено, защото по този начин господин Калинов, който между другото в момента е член на Евролевицата, показа действително, че законът - това е той в Брацигово, че в Брацигово не действат законите на страната и че там може да се влезе чрез самоуправство, чрез груби и брутални действия в една автономна територия, каквото е едно училище.
Аз продължавам да твърдя, че това за мен е недопустимо и нека остане на съвестта на тези, които са го направили и които ги подкрепят, които показват колко държат на законите в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
За дуплика има думата министър Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Ляков, уважаеми госпожи и господа! За мое искрено съжаление това не е първият случай, в който министърът на образованието и науката е поставен да защитава правата на децата тогава, когато те са нарушени от длъжностни лица по места. Надявам се, че тази недобра практика в нашата страна ще бъде намалена и преустановена в най-близко време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата народният представител Ивалин Йосифов да развие своя актуален въпрос към министъра на държавната администрация Марио Тагарински относно Постановление № 4 на Мнистерския съвет от 13 януари 1999 г.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господа министри! Отговорът на моя актуален въпрос, отправен към министър Марио Тагарински, закъсня с един месец. Той е свързан с определяне структурата на областната администрация. В Постановление № 4 от 13 януари 1999 г., в което се определя структурата на областната администрация, беше пропуснат отдел "Отбранителна и мобилизационна подготовка", което е в противоречие със Закона за държавната администрация. Аз съм доволен, че въпреки всичко преди отговора на министъра, въпросът вече е решен. В Постановление № 23 на Министерския съвет от 10 февруари този въпрос е решен.
Доволен съм, че от министерството и от Министерския съвет е отчетена важността на така поставения от мен въпрос и е включено управлението в структурата на новата областна администрация. Отчетена е важността наистина на този въпрос, но се питам защо трябваше първо да се допуска такава грешка и не можеше ли тази грешка да бъде поначало избягната.
Обезпокоен съм също от факта, че в самото министерство това не е първата грешка, която се допуска волю или неволю и ако се продължи да се работи в едно такова направление, не са изключени подобен род грешки в самото ведомство.
Бих помолил господин министърът да обърне внимание на своите служители да не допускат впоследствие подобен род грешки, които, ако не бъдат забелязани от народните представители или от други институции, съответно ще доведат до известно неспазване и нарушаване на законността в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Има думата министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йосифов! Забавянето на отговора се дължи преди всичко на обективни причини, свързани с претрупания дневен ред в Народното събрание. Аз присъствах на първото заседание, за да отговоря на Вашия въпрос веднага. След това по здравословни причини от характер, който касаеше Вашата персона, нямаше възможност да отговоря на този въпрос. Сега ще използвам това право да отговоря на въпроса, който зададохте, въпрос, който на 19 януари наистина сте ми задали, преди един месец.
Законът за държавната администрация определя като задължителни няколко звена в администрацията, едно от тях е "Отбранителна и мобилизационна подготовка". Според чл. 48 от Закона за държавната администрация дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Такъв устройствен правилник ще бъде приет от всяка областна администрация, чрез който тя ще бъде приведена в съответствие със законовите разпоредби.
С Постановление № 4 от 13 януари 1999 г. се изменя и допълва Постановление № 431 на Министерския съвет за определяне на основните функции, структурите и числеността на областната администрация. Това постановление има временен характер, което ще действа до структурирането на новите областни администрации и изработването на техните устройствени правилници. Вие цитирахте и последвалото постановление. Това е един процес по структуриране, в който естествено, че в окончателния вариант на правилниците, когато заработят вече пълноценно областните администрации, ще бъдат включени звената "Отбранителна и мобилизационна подготовка", доколкото това звено е определено и с Постановление № 80 на Министерския съвет от 1992 г., което не е отменено, и тяхното съществуване е безспорно и не е поставяно под съмнение. Това е един процес, разбира се, динамичен, в който се формират областните управи. Окончателно тяхната дейност ще бъде уредена в съответствие със закона при приемането на устройствения им правилник. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
За реплика има думата господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря на господин Тагарински. Доволен съм, пак казвам, доволен съм, че навременно беше отрегулиран този процес. Надявам се, че наистина, при приемането на окончателния правилник за структурирането на областната администрация, ще бъде спазен Законът за администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Има думата народният представител Михаил Миков да развие своето питане към министъра на търговията и туризма Валентин Василев, относно защита на българските производители чрез налагане на защитни мерки.
Тук ли е господин Миков? Няма го.
Преминаваме нататък.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своя актуален въпрос към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев относно намесата на ръководителите на териториалните органи на Министерството на здравеопазването в дейността на Българския Червен кръст.
Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин министър, Българският Червен кръст има 120-годишна история и е най-старата неправителствена организация в Република България. Независимо от политическите режими и превратностите на времето Българският Червен кръст е бил винаги в помощ на своя народ, спазвайки основните принципи на международните движения на Червения кръст и Червения полумесец, а именно:
- Хуманност - закриля правата и здравето на човека с уважение към човешката личност.
- Безпристрастност по отношение на националност, раса, религия, социално положение или политически убеждения.
- Неутралност - никога не влиза в спорове от политически, расов, религиозен или философски характер.
- Независимост - подчинява се на действащите закони в страната, но запазва винаги своята независимост.
- Доброволност - Червеният кръст оказва доброволна и безкористна помощ.
- Единство - във всяка страна може да съществува само едно дружество на Червения кръст.
- Универсалност - Червеният кръст е световна организация, в която всички дружества имат равни права.
Днес хиляди български граждани участват активно в дейността на Българския Червен кръст, спазвайки тези принципи. Много от присъстващите, включително и в пленарна зала, са били активни дейци на организацията. Участвал съм и участвам активно в работата на Българския Червен кръст. Бил съм и в ръководни структури на организацията. Но винаги, убеден съм, че то е така и за другите мои колеги, това е било доброволно, безкористно, с чисти помисли, без натиск от държавни или политически институции.
Останах изненадан, когато разбрах, че на редица места в страната директорите на районните центрове по здравеопазване са издали разпореждания към директорите на здравните заведения да поемат председателството на дружествените ръководства. С това грубо се нарушава уставът на организацията и Законът на Българския Червен кръст, приет през 1995 г., според които Българският Червен кръст е автономна организация.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: има ли разпореждане от Ваша страна, като министър на здравеопазването, ръководителите на териториалните органи на Министерството на здравеопазването и директорите на здравните заведения да поемат ръководството на местните структури на Българския Червен кръст? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марангозов, Министерството на здравеопазването и аз като министър не съм разпореждал на нашите териториални органи да поемат ръководството на местните структури на неправителствени организации, в това число и на Българския Червен кръст, и това е понятно.
Тъй като Вашият въпрос има вероятно контекст, бих Ви информирал, че действително от страна на директора на Районния център по здравеопазване - Варна, е направено внушение на директорите на общинските заведения да участват активно в изборната кампания на Българския Червен кръст, в това число и на неговите местни органи, и да заемат ръководни длъжности. Това е било продиктувано от желанието да се осъществи по-тесен контакт между здравните структури и Българския Червен кръст по проблемите, по които биха могли да си сътрудничат.
Така или иначе, обаче от формална гледна точка, това е неправилно. Аз не го одобрявам. И след моя намеса при един диалог между директора на Районния център по здравеопазване и председателя на Централния комитет на Българския Червен кръст проф. Саев това недоразумение, бих го казал, или грешка, ако щете, бяха изгладени и няма никакъв проблем.
Използвам случая да заявя, че Министерството на здравеопазването и Българския Червен кръст са подписали съответни документи, които регламентират тяхното взаимодействие, и мога да заявя, че действително Българският Червен кръст всячески подпомага с това, което може, дейността на министерството, за което аз оттук изказвам моята благодарност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата за реплика господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин министър, че сте отменили това, което е допуснал и направил директорът на районния център във Варна, защото то наистина е недопустимо. Той е издал една заповед, в която пише следното:
"Директорите на общинските здравни заведения в гр. Варна и Варненски регион да поемат, забележете, да поемат председателството на дружествените ръководства на предстоящите събрания на местните структури на Българския Червен кръст.
С настоящата заповед да бъдат запознати директорите на общинските здравни заведения в гр. Варна и региона.
За изпълнението на заповедта да бъда уведомен лично."
Аз приемам това и Вие като ръководител, според мен, сте постъпили правилно. Така би постъпил всеки министър. Но не е само това.
Този господин - д-р Калоянов, е заместник-председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили в гр. Варна. За мен това е политически акт и никой не може да ме убеди в противното, че Съюзът на демократичните сили на много места се опитва да навлезе и в неправителствените организации, което е грубо погазване не само на Конституцията, но и на нормалната човешка логика за гражданското общество, в което ние вървим. Още повече, че през това време са били проведени вече редица събрания в региона, където са били избрани ръководства, съгласно Устава и Закона за Българския червен кръст, но на директорите на здравните заведения, подчинени на господин директора и заместник-председател на Съюза на демократичните сили в гр. Варна, им е наредил да правят допълнителни събрания.
Да се надяваме, че този процес ще бъде избегнат, защото подобни неща е имало и в гр. Плевен, Ловешка област. Подобни неща има и в Бургас, където вече директорът на районния център е председател на регионалния съвет на Българския Червен кръст. Но по принцип, от морално-хигиенен характер за този град, не искам да говоря за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Д-р Марангозов, добросъвестно Ви обясних как стоят нещата. Нямам сигнали за други райони на страната. А такива връзки между политическа поръчка, да го наречем, ръководство на Съюза на демократичните сили, аз не приемам, защото това са инсинуации и предположения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
(Народният представител Михаил Миков от място обяснява за отсъствието си на господин Соколов.)
Добре, заповядайте. Министър Василев е тук.
Има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Благодаря и на министър Василев, че беше така любезен да изчака, поради забавяне в графика на Венецианската комисия горе, поради което бях извън залата.
Кое налага да поставя своето питане, уважаеми господин министър? Постоянно и в печата, и при срещи с избиратели при пътувания в страната се наблюдават едни процеси в нашата икономика, които са свързани с дъмпингиране на местните производители. Аз съм си направил труда да събера доста съобщения в печата по тези въпроси. Тук става въпрос и за българското месопроизводство, става въпрос и за производителите на обувки, става въпрос и за вноса на автомобилни гуми, най-вече имам предвид вноса на автомобилни гуми от Чехия, и ред други въпроси, и ред други ситуации на внос, които поставят българските производители в една особено тежка ситуация.
Аз знам, че ние в края на ХХ век, присъединени към ред международни договорености, имаме и определени правила и ограничения, произтичащи от споразумението със Световната търговска организация. Но дори и там са предвидени ред случаи, в които локалните законодателства могат да предприемат определени мерки за защита на местните производители, особено когато става въпрос за дъмпингов внос. В тази насока споразумението дава възможност да се налагат и определени мерки за защита на местните производители. Става въпрос за изравнителни мита, става въпрос за антидъмпингови мита, става въпрос за индикативни списъци или индикативни цени, които да се определят, като се вземат предвид и се правят едни разследвания от комисия, която е във вашето ведомство.
В този смисъл е и моето питане: за тези две години - 1997 и 1998 г. - колко процедури са предприети и какви са резултатите по отношение на използване на механизмите на Световната търговска организация, конкретизирани у нас с Постановление № 300 от 16 декември 1996 г., за защитни мерки по вноса на стоки в Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата министър Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Миков! Наистина България се стреми, както казахте Вие, да стане час по-скоро пълноправен член на редица интеграционни блокове, да стане част от световния и европейския пазар. Всъщност светът върви към глобална либерализация и интеграция. Има над 20 големи интеграционни блокове със зони за свободна търговия, като се започне - Европейски съюз, ЕАСТ, ЦЕФТА, Северна Америка, Латинска Америка, та дори и Африка има такива зони. Двадесет и първият век ще бъде век на интеграция между тези интеграционни блокове, тоест към глобална либерализация на търговията.
България участва в няколко такива големи интеграционни блока, член е на Световната търговска организация, асоцииран член е на Европейския съюз и по силата на това асоцииране има едно споразумение за либерализация на търговията, подобно споразумение имаме със страните от ЕАСТ, ЦЕФТА и Турция. Преговаряме в момента с Израел, Мароко, Македония и Прибалтийските републики.
Значи защитата на нашите производители, въпреки тази либерализация, ние сме се опитали да постигнем, като казвам "ние", имам предвид всички заедно, тъй като преговори със Световната търговска организация са се водили още по времето на правителството на БСП, във всяко едно от тези споразумения. Значи първата защита е в тези споразумения, където участниците в преговорите от българска страна са определили чувствителните стоки и са се борили за възможно най-високи мита. И аз мога да ви съобщя, че за такива чувствителни стоки, като електрически лампи, велосипеди, сода каустик, карбамидите, азотните торове, тъканите, килимите - всички те са на ставка 35 на сто по общите мита. Птичето месо, като най-чувствително, е 74 на сто, и т.н., и т.н.
Освен това, ние сме постигнали една защита при договора с Европейския съюз, като те ни дават преференциални отстъпки, като например българските промишлени стоки сега се изнасят без мита, а от техните стоки само част влизат в България без мита, а останалите се обмитяват с 45 на сто от основната ставка и този период ще продължи до края на 2001 г., за да имат българските производители в най-чувствителните отрасли някаква защита. Същият срок е предвиден и със споразумението с ЦЕФТА, същият срок е предвиден и със споразумението с Турция. Въпреки това при подписването на всички тези споразумения, ние сме си запазили и тази възможност, за която Вие говорите, тоест някакви допълнителни защитни мерки - временни или постоянни.
Има такава комисия, но тази комисия не е към Министерството на търговията. Министерството на търговията участва и вътре има представители на Министерството на външните работи, на Министерството на промишлеността, на Министерството на финансите, на Министерство на търговията , на Министерство на земеделието и горите, Митниците, на Комисията по защита на конкуренцията. Защото такъв въпрос трябва да се огледа от много страни. Наистина трябва да се защитават производителите, но в същото време трябва да се мисли и за вътрешния ни пазар, за потребителите, трябва да се мисли за това как ще се отрази ценово, инфлационно върху държавата и затова тези въпроси се оглеждат многостранно. Всички знаем, че при затворената икономика и с налагането на много високи мита по вноса България не постигна нищо в продължение на десетилетия. Значи тези високи мита генерираха контрабанден внос, генерираха корупция по границите, тъй като колкото по-високи мита има, толкова повече опит има за тяхното заобикаляне. Освен това се получаваха големи дефицити, вътрешни производители - монополисти започваха да диктуват определени цени... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Така че наистина всички ние стигнахме до консенсус тук, като гласувахме тези споразумения, че България трябва да върви по пътя на либерализацията. Въпреки това, пак казвам, има такава комисия, която разглежда предложения на производители за налагане на такива защитни мерки.
През миналата година са постъпили всъщност четири предложения. Значи инициативата трябва да идва от самите производители, които трябва да докажат, че това застрашава изключително много тяхното производство. Това, което ви цитирам, е по протоколите и докладите на комисията, която е работила през миналата година: електрически лампи от "Светлина" - Сливен; "Хлебна мая" - Русе, завода за цветни телевизори от "Битова електроника" - Велико Търново, и завод "Стомана" - Перник за арматура и дебелолистна стомана.
Всички тези документи в комисията са разгледани и комисията е стигнала до следното заключение: за електрически лампи е била въведена защитна мярка със срок на действие три години - от 1994 до 25 април 1997 г.
В съответствие с всички договорености, които имаме, и най-вече със Световната търговска организация, нова защитна мярка по вноса не може да бъде въведена преди да е изтекъл срок, равен на срока на действие на вече прилаганата защитна мярка, тоест защитна мярка не може да бъде приложена до месец април 2000 г.

В същото време обаче аз искам да спомена, че ставката на митата за най-облагодетелствана нация е 35 на сто, така че митото е едно от най-високите, което може да съществува в тази насока. В Европейския съюз ставката е 15,8 на сто, в ЕАСТ - 11,8 на сто.
Какво обаче се е случило по време на действието на тази защитна мярка? Значи по време на тази защитна мярка се е предполагало, че фирмата, тя е единствената подобна за такова производство, е трябвало да използва този срок да стабилизира своето производство, своята програма, своята търговска политика и вече да е напълно конкурентна на пазарите. Това обаче не се случва, случва са само това, че цените на електрическите крушки се вдигат след влизането на тази защитна мярка.
Вторият случай е с искането за защитна мярка от "Хлебна мая" - Русе. Там случаят е същият. Значи от 22 януари 1996 г. до 22 януари 1998 г. е имало наложена защитна мярка със срок две години с допълнително мито 30 цента на килограм по три позиции. И стигаме пак до същия казус, че ние не можем веднага да възобновим тази мярка преди да е изтекъл срок, равен на срока на действие на тази мярка. Тук митата също са сравнително високи и без да въвеждаме защитна мярка те са 25 на сто за страните, които третираме като най-облагодетелствана нация; Европейският съюз - 21 на сто; ЕАСТ - 21 на сто; ЦЕФТА - 25 на сто; Турция - 25 на сто.
Ние не сме дали никакви преференции и хората, които участваха в преговорите, а и най-вече представителите на Министерство на промишлеността защитаваха това производство във всички преговори, въпреки че "Хлебна мая" е, така да се каже, монополист на вътрешния пазар и единствен производител в България, доколкото знам, господин Божков. Но именно поради тази причина отново ние не можем да прибегнем до допълнителна мярка. Комисията не предвижда нарушаването на този член от Споразумението.
Третият заявител на такава защитна мярка е заводът за цветни телевизори във Велико Търново, като комисията е разглеждала на няколко пъти този въпрос и е стигнала до следното заключение: първо, за да има повод да се въведе такава защитна мярка е необходимо вносът за последните три години да се увеличава и да застрашава производството. Вносът обаче през тези три години е намалял. През 1996 г. е бил 130 хил., през 1997 г. - 102 хил., през 1998 г. - 94 хил. бр. цветни телевизори. А годишното производство за 1998 г. на завода в Търново е бил 2300. Износът пък е бил 3500. Тоест те са изнесли малко повече, тъй като са имали залежала продукция. Не е ясно къде са я изнесли.
Представителите на Комисията за конкуренцията, които с участвали в това заседание, са преценили, че при такова малко производство и такъв малък процент на фона на малкото потребление и при намаляване на вноса, не е било необходимо да се товарят всички потребители на телевизори в България с една допълнителна защитна мярка. Ставката е 23 на сто за най-облагодетелствана нация, и за Европейския съюз вносът все още е с мита 10,4 на сто, въпреки че наши телевизори например, ако могат да стигнат това качество, биха отивали в Европейския съюз с нулеви мита.
И последният случай е със "Стомана" - Перник. Комисията е разгледала въпроса със "Стомана" - Перник, и е поискала всъщност да се представи една програма за развитието на производството, за намаление на разходи и търсене на нови пазари. Най-големият проблем всъщност на "Стомана" идва от много ниските цени, които предлагат Украйна, Русия и Молдова - от порядъка на 107 щатски долара до 150 долара, в зависимост от случая.
Тази информация е поискана и мога да ви кажа, че на няколко пъти е разглеждан случая и се подготвя заповед за образуване на процедура за разследване. Тоест ще започне процедура за разследване. Но тъй като тази процедура е доста дълга, там трябва да се преговаря със Световната търговска организация, подготвя се и ще се търси една временна защитна мярка. Само че тя не бива според нас да се изразява в повишаване общо на митата, тъй като така или иначе тези дъмпингови цени, които предлагат страните от Украйна, Русия и Молдова, няма да се повлияят, те пак ще си внасят тази стомана, а да се определи една минимална цена по вноса, тоест допълнително специфично мито.
В момента обаче комисията се занимава с въпроса как това ще се отрази на всички потребители, на цените на строителството в България, ако щете и на инфлацията.
Всъщност, доколкото аз разбирам, на "Стомана" - Перник, предстои приватизация и преструктуриране на производството. Може би това забави комисията, в която участват представители на всички министерства, да се съобразят с тази оздравителна финансова и търговска програма на дружеството.
Това са четирите случая, за които са постъпили искания в комисията за разглеждане и евентуално за отваряне на процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Василев.
Има думата господин Миков за два уточняващи въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Да, на първо място искам да отправя една забележка към господин министъра.
Господин министър, не само по искане, а в чл. 4 е казано, че процедурата се образува служебно или по искане на българските производители. Тоест, добре би било да ни кажете дали служебно има някъде образувана процедура до момента, и дали от тези процедури има такива за налагане на антидъмпингови мерки? Аз разбирам добре защитните мерки и антидъмпинговите мерки.
Когато по цял свят нас ни преследват, в Мексико "Секофи" осъди нашите стоманопроизводители, "Юрофер" господин Божков добре знае какви главоболия и проблеми има, ползвайки механизмите на ГАТТ за защита на националните производства.
Ние не четем добре чл. 2, който казва, че "защитна мярка може да се въведе и приложи, когато определена стока се внася за потребление от Република България в такива увеличени количества в абсолютни или относителни размери спрямо българското производство и при такива условия, че причинява или създава опасност да се причини сериозна вреда на българското производство на подобна или пряко конкурентна стока".
Типичен пример в това отношение са обувките. Ето, аз оттук Ви питам за производителите на обувки. Миналата седмица се появи информация във вестниците и тази индикация е твърде сериозна. Ако преди е имало 25 млн. производство и 3 млн. износ, в момента има 8,1 млн. производство и 5,6 от тях отиват за износ. Мисля, че това излезе миналата седмица във вестник "Кеш".

Типичен пример в това отношение е "Видахим" и вноса на "Барум", специално на "Барум". Лично аз си направих труда през месец септември да направя някакво собствено проучване, от което е видно, че в техния завод в Острновше в Чехия, те продават автомобилните гуми по-скъпо, отколкото те са на българския пазар по цена на дребно. Това е типичен пример в хипотезите на Световната търговска организация на дъмпинг и неслучайно това се отрази и на салдото на България с Чехия, тези цифри излязоха в милиони. По тези въпроси бих искал да чуя господин министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата има министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Освен че има такива опити, разбира се, има и някои добри вести. Знаете, че Турция отмени антидъмпинговата си мярка срещу българските стругове и от началото на тази година те няма да срещат тази преграда в Турция. На въпроса Ви дали служебно сме предприемали такива процедури - не, не сме приемали служебно, тъй като, ако искате, Вие ще видите информация, че ние следим от миналата година всички чувствителни стоки. Пак Ви казвам, че ние успяхме да защитим с много високи мита тези чувствителни стоки, стига наистина да е имало производство на българския пазар и това производство да е било сравнително, поне някакво качество и някакво количество, за да задоволи вътрешния пазар. Но бъдете сигурни, че ние ще продължим да следим процесите и да защитаваме. Ние сме въвеждали такива мерки миналата година с режима по вноса и износа. Но от тази година всичко прехвърлихме в Митническата тарифа.
Пак повтарям, именно следейки за интересите на производителите обаче трябва да имаме предвид и интересите на потребителите, тъй като проучванията, които направихме, показват, че 92,4 на сто от запитаните хора в представително социологическо изследване казват, че не биха желали да имат диктат от монополист или от защитен производител на цени. Тоест, хората искат да купуват по-качествено и по-евтино. Разбира се, трябва да се даде този дълъг период на производителите, особено на някои, затова именно тези споразумения имат краен етап 2001-2002 г. Някои страни, като например Турция искаха по-бърза либерализация, ние устояхме на този по-дълъг период. Същото беше за много стоки в рамките на ЦЕФТА. И аз съм доволен, че Вие проявявате интерес и можем да следим този процес както от парламента, така и от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Василев.
Има думата господин Миков да изрази отношение към отговора.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Това, което ме прави недоволен, е като че ли незаявеното категорично желание на предприемане на строги антидъмпингови мерки тогава, когато има дъмпинг, господин министър. И потребителите няма да пострадат от антидъмпинговите мерки. Освен че това ще оздрави производството, ще създаде и една национална производствена база. Защото утре този дъмпинг, който съсипва родният производител, ще се реализира в увеличение на цените на вносните стоки в определени сфери. Господин министърът на финансите в отговор на господин Дянко Марков заяви как се е отразило отпадането на защитната мярка по отношение на вноса на хлебна мая.
Тоест, аз искам Вие тук категорично да заявите, че използвате всички механизми на ГАТТ - Световната търговска организация, и вътрешната нормативна уредба за защита на националното производство от дъмпингов внос. Това няма да навреди на пазара като цяло. Тогава, когато има субсидиране на селскостопански производства в Европа и те влизат тук - месо, сирене, колбаси и прочие, трябва много стриктно да се следи как са формирани тези цени именно по критериите на Световната търговска организация. Когато има субсидиране всяка държава в механизмите на Световната търговска организация има права и е длъжна пак в името на тази Световна търговска организация да защити местното производство и местния пазар. Така че ще очаквам най-сетне да публикувате - разбрах, че във Вашето министерство е споразумението за Световната търговска организация, дадено за превод - да се публикува в "Държавен вестник", за да знаят и българските производители, и гражданите какви права ние имаме по това споразумение, а не само да казваме: ние се либерализираме, ние се отваряме. Там има предвидени и ред механизми на защита на местното производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Пристъпваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Има думата народният представител Румен Овчаров да развие своя актуален въпрос относно отчуждени от бившата ГДИС имоти на граждани за строителството на жилища от държавни ведомства и предприятия.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги!
Аз наистина съжалявам, господин Божков, че трябва Вас да занимавам с този въпрос, тъй като, според мен, той не е от Вашата компетентност. Този въпрос не е от Вашата компетентност и съгласно Закона за териториалното и селищно устройство, в чл. 3 на който се казва, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството упражнява ръководството и контрола по цялостната дейност във връзка с устройството на територията на страната, градоустройството, строителството, архитектурата и благоустройството. Заповедите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадени въз основа на този закон в рамките на неговата компетентност са задължителни за държавните органи, юридическите лица и гражданите, за които се отнасят.
Не е необходимо, колеги, да ви припомням, че ние приехме също така и създаването на специална Дирекция за национален строителен контрол. Няма да ви чета нейните права, те са изключително големи. Няма да ви чета и чл. 238 от същия закон, определящ сроковете за завършване на строителството и т.н., и т.н. Въобще всичко това е прокламирано ясно и еднозначно в Закона за териториалното и селищно устройство. И всички тези отговорности са явно от компетенцията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Но при нас става, както в онази народна поговорка: "Царят дава, но пъдарят не дава". Тоест, в конкретния случай законът дава, но господин Соколов не дава.
Историята е следната. Аз зададох въпрос до господин Евгений Бакърджиев на 13 януари точно по същия въпрос - какво смята да прави министерството и какво смята да предприеме за решаване проблема на хората, за които става дума и въобще на всички подобни случаи в страната. Господин Соколов ми отговори, че това не е от компетенцията на министър Бакърджиев. Аз тогава си позволих да го запитам от компетенцията на кой министър са подобни случаи и той ми отговори, господин Божков, за мое голямо съжаление, че това е от Вашата компетенция. Затова аз задавам към Вас този въпрос.
Всъщност въпросът и случаят е следният. През 1979 г. са отчуждени имотите на 15 собственици от квадрат 319 по плана на гр. София, "Красно село". Те са отчуждени за изграждане на четири тела за нуждите на "Балканкар". Сега "Балканкар", тогава комитет и т.н. До момента е построено само едното тяло, без то да е завършено. На второто тяло са излети само основите. Третото и четвъртото въобще не са започвани. Хората живеят и продължават да живеят в оборотни жилища, при роднини. Много от тях са вече покойници. Въпросът е какво прави Вашето министерство, господин Божков, и въобще можете ли Вие нещо да направите, защото ми се струва, че Вие просто нищо не можете да направите. Дай Боже да не съм прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Първо, искам да обърна внимание, че наистина този въпрос в неговата по-обща част - какво става с подобни случаи на територията на други общини в страната и за това, че строителните работи на много места и в много градове са започнати и не са завършени - чета текста на въпроса, който Вие ми задавате, но Вие пропуснахте този текст: "Замразените от година обекти стоят непокътнати, постоянно се рушат и стават неизползваеми".
Аз мисля, че е нормално, понеже в случая става въпрос за отчуждение от Главна дирекция за изграждане на София имоти, да помолите някой от Вашите колеги - общински съветници в Софийския общински съвет или в други градове, да попитат кметовете, да попитат общинските съвети какво става с тези обекти, които са очевидно част от общинската инфраструктура. Но на конкретния Ви въпрос, който се отнася за "Балканкар", съм готов да Ви отговаря съвсем изчерпателно. Но искам да Ви предупредя, че за днес май ще Ви стане много, защото за втори път днес ще рикошира върху Вас въпросът, който задавате.
Имотите на собствениците от квартал 312 "Красно село - плавателен канал" са отчуждени с решение на Общинския народен съвет - "Красно село" от 1979 г. срещу задължение за обезщетяване с апартаменти. С решение за строеж от 1985 и 1991 г. Столичният народен съвет е предоставил право на строеж на общежитие и жилищен блок № 2 в полза на НПТО "Балканкар" и технологичния комбинат за електрокари и робокари "6 септември". Съгласно предоставените ми документи, с които имах възможност да се запозная, началото на обект "Автостроител" започва от далечната 1978 г. с изготвянето на проекта за общежитие. През 1985 г. започва строителството на блок № 1. Инвеститор на обекта е стопанско обединение "Балканкар". Блоковете се изграждат за ведомствени цели. Отчуждени са терени на собственици със заповед на Изпълкома на Столичния народен съвет.
Поради организационни и финансови проблеми - промяна на законовата уредба, промяна на статута на инвеститора и невъзможност за обезпечаване на средства за продължаване на строителството, жилищните блокове в "Автостроител" се намират в следното състояние - незавършен блок 1 и положени основите на блок 2. Собствениците на имотите, върху които се изграждат двата блока, с пълно право поставят въпроса за своите права. Те са жертва на безскрупулни действия на бившите ръководства на "Балканкар", които в период на 17 години, при наличието на възможности да се финансира изграждането на блока, не са го направили. И това е на фона на 50 млн. щатски долара теглени кредити от банки само в периода 1989-1995 г.
Изграждането на блока, за който поставяте въпроса, е една хибридна форма между ведомствен обект и ЖСК. "Балканкар" е в качеството си на инвеститор, но не инвестира. Събират се вноски от бивши и настоящи служители на фирмата. Парите постъпват по силата на поредица от парадоксални договори със строители и посредници, без блокът да се завърши.
Всъщност това, което категорично установяваме, е че блок "Автостроител" е една финансова пирамида. Средствата, вложени от служителите на "Балканкар", са изразходвани. Собствениците са излъгани, че ще им бъдат предоставени жилища в определения срок срещу отчуждените им имоти. В момента "Балканкар" холдинг ЕАД по силата на морални съображения превежда суми за наеми на собственици, охрана на блока и консумативни вноски, за да запази изградения до този момент обект от разграбване. Сградата реално не е ведомствена и в тази връзка Министерството на промишлеността няма никакви ангажименти по неговото изграждане. По силата на закона за холдингова структура като "Балканкар" е налице забрана за изграждане и придобиване на недвижими имоти, които не са необходими за обслужване на търговската й дейност.
Господин Овчаров, аз лично, ако представлявах опозицията, не бих задал подобен въпрос, защото, както Ви казах, отговорът се стоварва с пълна сила върху представителите на БСП, бивши ръководители на фирмата, които в продължение на 17 години не консумират предоставеното право на строеж. Вместо това се извършват редица други действия - подписват се договори със строителни организации, съдържащи редица клаузи, силно ощетяващи интересите на държавата в лицето на "Балканкар", интересите на отчуждените собственици и бъдещите такива. Срокът за изграждане на блок 1 по договора е изтекъл на 30 юли 1997 г.
Второ, подписва се договор с измислен посредник. Цитирам няколко от клаузите на договора: "Разплащането между инвеститор и изпълнител минава през банковите сметки на посредника"; "Посредникът извършва ценообразуване и продажби на жилища"; "При невъзможност инвеститорът "Балканкар" да изпълнява функциите си, същият прехвърля правата си по договора на посредника".
Бившите ръководители на "Балканкар" участват с по няколко апартамента в същия блок, за който е поставен въпросът.
Попитайте, господин Овчаров, тези хора, които са във вашите редици - единият е бивш член на Висшия партиен съвет, другият - дългогодишен заместник-министър на машиностроенето в социалистическа България, отговарящ именно за капиталното строителство: защо не са изградили блока? Къде са парите на бившите и настоящи служители на фирма "Балканкар", вложили ги добросъвестно с надежда да получат жилище? Защо средствата на "Балканкар" са превеждани на строители и посредници, без насреща фирмата да разчита да придобие собственост върху определени площи от изграждащия се блок?
За извършените груби закононарушения, сключени неперфектни и неизгодни договори във вреда на "Балканкар" и собствениците на имоти е сезирана Софийската прокуратура.
Решението на въпроса ние виждаме в две възможни посоки.
Първо, в момента ръководството на "Балканкар" холдинг ЕАД провежда активни разговори със строителни фирми, като целта е да се намери строителна организация, която да финансира доизграждането на обекта. Изчисленията показват, че ще са необходими около 500 хил. щатски долара срещу част от свободните площи. Това ще позволи да се удовлетворят интересите на собствениците и служителите на "Балканкар", вложили собствени средства.
Другият вариант е "Балканкар" холдинг ЕАД да отстъпи безвъзмездно правото си на строеж на незавършено строителство на желаещите да придобият жилище.
Разполагам с подробна справка за сключени договори за строителство в квартал 312 "Красно село - плавателен канал", договорите с посредника и платежни нареждания, довели до ощетяване на "Балканкар", но не допринесли за довършването на блока. Ако Ви интересува, съм готов да предоставя цялата посочена документация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата за реплика господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, аз задавам въпроса тук, не за да правя елементарна демагогия. Аз задавам въпроса, защото тези хора вече 20 години чакат своите жилища. Задавам този въпрос, не за да правим с Вас тук елементарни политически дебати. Въпросът е прекалено сериозен. Това не засяга само случая "Красно село". Подобни случаи има в София, има в Сливен, има в Бургас. Затова този случай наистина не е от Вашата компетентност. Необходимо е господин Евгений Бакърджиев да дойде тук и да отговори какво смята да предприеме неговото министерство.
А що се отнася до това, че, видите ли, червените направили така, а сините били много хубави. Извинявайте, но 1991 г. кмет на София е син. От 1991 г.! Съгласно закона той досега можеше три пъти да отнеме правото на строеж, ако искаше да го направи. Но той него прави, защото не го е грижа за хората. Не го е направил и господин Софиянски, който миналата година точно по това време е отговорил на хората: Ама това не е от моята компетентност, там "Балканкар" ще ви решат проблема. А господинът от "Балканкар" е обяснил, че той в момента прави ревизия, преговаря. Той преговаря вече две години. Хората не му вярват.
Затова, господин Божков, аз Ви моля - и Вас, господин Соколов: предайте на господин Бакърджиев. Този въпрос е прекалено сериозен, за да си играем на парламентарен футбол и да си прехвърляме топката. Нека господин Бакърджиев да дойде тук и да каже какво смята да предприеме неговото министерство за решаването на десетките и стотици подобни случаи в цялата страна. Той е изцяло от неговата компетентност. Тези хора от 23.многомандатен избирателен район са и негови избиратели. Те не са само мои, господин Божков, и аз не съм дошъл тук да правя червена пропаганда. Те са и ваши симпатизанти. Погрижете се за тях, защото скоро те отново ще ви трябват. Отново идват избори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров. Понеже се обръщате към мен, аз съм готов да Ви дам безплатна правна консултация, когато на един отчужден собственик не му се изплати обезщетение с какви правни възможности разполага.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Овчаров, аз изобщо не мисля, че това е евтина пропаганда. Аз мисля, че това е изключително сериозен въпрос, който изобщо не може да бъде от компетенцията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като става въпрос наистина за едно безотговорно, хищническо отношение (шум и възражения в блока на ДЛ) на една партия, която ограби държавата и случаите на толкова много блокове, започнати и незавършени в цялата страна, от което са пострадали толкова много хора, е едно от най-големите доказателства, от които вие се опитвате да се измъкнете като отговорност в момента.
Аз ще бъда съвсем конкретен и ще Ви кажа няколко неща, за да се успокоите и да видите, че става въпрос наистина не за отговорност на министерство, на министър и на власт, а за съвсем конкретни отговорности, с което би трябвало да се занимае прокуратурата. И се надявам, че най-после ще се занимае.
През 1994 г., на 5 април, между "Балканкар" холдинг и едноличен търговец Ради Радев е сключен договор за съвместна дейност. Страните са се договорили за обединяване на усилията и средствата за съвместно строителство и въвеждане в експлоатация на двата ведомствени жилищни блока. В изпълнение на задълженията си "Балканкар" холдинг е превел по банковата сметка на съдружника си значителната по размер за това време сума от 16 млн. лв. Неясен остава приносът в съвместната дейност на другия съдружник - едноличния търговец Ради Радев. Назначената по делото, тъй като беше заведено дело в Софийския градски съд, техническа експертиза не беше в състояние да изясни стойността на извършените строително-монтажни работи поради пълна липса на отчетност, несъставяне на задължителните приемателни актове и други протоколи.

Същевременно съдът прогласи нищожността на договора за съвместна дейност, поради грубо противоречие със закона - забрана за холдинговите структури да участват в дружествата, които не са юридически лица, и забрана за придобиване на недвижими имоти, които не са необходими за обслужване на търговската им дейност.
След това през 1996 г., на 16 септември, когато Вие сте министър в едно правителство, което също би трябвало да носи отговорност, както предявявате отговорност към сегашното правителство, е сключен договор между "Балканкар холдинг" ЕАД, в качеството на инвеститор, Строителни войски, поделение 64450, като строител и "Никроуд" ЕООД, като ръководител супервайзер, посредник между инвеститора и строителя.
Сключен в тази му форма, договорът предоставя явна възможност за злоупотреба и разхищения. Договорената комисионна в полза на посредника е в размер на 8 на сто върху обема на строително-монтажните работи, което силно оскъпява строителството. В строителната практика не е възприето да има посредник между инвеститор и строител и то на такава цена.
Инвеститорът "Балканкар холдинг" по договор е лишен от достъп до всякакъв документооборот. Извършват се разходи и се представят сметки, които не са подкрепени с разходооправдателни документи. Изготвени са официални документи за приемане и извършване на работа, на които като представител на "Балканкар холдинг" ЕАД фигурира името на непознато за холдинга лице. Касае се очевидно за документи с невярно съдържание.
От купувачите на жилищата по нашите справки са събрани 271 хил. 66 щатски долара, а инвестираната сума е 122 млн. лева. Липсва отчетност изобщо как са използвани сумите и дали са вложени в обекта. Считаме, че със сумата е извършена злоупотреба, констатирано е разхищение на материали и още редица други нарушения, за които налице има съответна документация.
Така че, господин Овчаров, ако наистина смятате, че правителството трябва да отговаря по тези въпроси, би трябвало преди всичко точно за този конкретен случай с "Балканкар" да отговаря вашето правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно приватизация на структуроопределящи предприятия чрез приватизационни посредници.
ИВАН БОЙКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Тъй като Вие решихте да пренесем диалога в парламента, не идвате в комисията, не зная по какви причини, макар да сте длъжен по правилник, аз в рамките на трите минути, които ми предоставя Народното събрание, ще Ви задам въпроса, който е голям и подлежи на дискусия. А след това ще имам две минути, за да си дискутирам с Вас.
Ето, сега ще Ви го прочета. Той е кратък, нарочно съм го направил така.
Повече от година изтече от широко пропагандираната от Вас идея за приватизация на приватизацията чрез привличане на световноизвестни консултантски фирми.
Една от целите, заложени в тази идея, бе да се привлекат световни компании, известни инвеститори в нашите структуроопределящи предприятия. Предполагаше се, че това ще доведе и до по-голяма прозрачност, а оттам и до ограничаване на възможността за корупция при тези сделки.
Въпреки изявените намерения към момента резултатите от този процес са доста противоречиви. Има едно забавяне на темпа на приватизация - този, който Вие заявихте още през 1997 г. Липсват и стратегическите инвеститори към момента.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви са задълженията и отговорностите на чуждестранните приватизационни посредници, съгласно договорите им с Агенцията по приватизация или може би с Министерския съвет? Какви са разходите към момента на Агенцията по приватизация, във връзка с дейността на тези посредници? Има ли договорени крайни срокове за приключване на договорите им към Агенцията по приватизация и какви са те?
Искам още да благодаря на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация за отговора, който ми предостави с факс чрез Вас по въпроса, доста обширен. Аз го имам тук цитиран, в който той ми каза, че и Агенцията по приватизация има договор само по отношение на заплащането с тези посредници, а другите договорни задължения са сигурно с Вас, като представител на Министерския съвет, или не зная с кого, Вие ще ми отговорите, може би, на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание преди всичко на наистина коректното отношение, което съществува между господин Бойков и Агенцията по приватизация, още повече, че Евролевицата има свой представител в Надзорния съвет на Агенцията и отблизо следи процеса на приватизация и работата на посредниците.
В тази работа не може да има нищо скрито и потайно, тъй като тя е пред погледа и на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация, и на правителството, и на цялото общество. Агенцията по закон е един орган, който действа в условия на пълна прозрачност.
В средата на 1997 г. като основен елемент на преструктурирането на националната икономика беше поставена целта за бърза и мащабна приватизация на държавните активи (с изключение на неподлежащите на приватизация). Бяха поставени амбициозни срокове за завършване на процеса - година, година и половина.
Беше очевидно обаче, че в тези срокове е практически невъзможно да бъдат раздържавени над 50 на сто от подлежащите на приватизация активи, някои от които неатрактивни за потенциалните купувачи.
Това наложи да се прибегне до квалифицираните услуги на международно признати консултантски фирми, които да бъдат ангажирани в процеса.
В резултат на споразумение между българското правителство и Европейския съюз беше създадена програма САРА, чрез която бяха финансирани шест проекта за подготовка до етап "сключване на приватизационен договор" на 26 структуроопределящи предприятия. Чрез други форми на международно финансиране беше възложена подготовката за приватизация на други пет дружества. В тази група влизат предприятия като: БТК, "Нефтохим", "Петрол", "Кремиковци", "Стомана", БГА "Балкан", трите български корабостроителници, ДЗУ, "Агробиохим", "Неохим", "Видахим", мините "Горубсо" и "Асарел - Медет", "Антибиотик" и др.
Освен това, през м. октомври 1997 г. с решение на Министерския съвет бе решено да се възложи на международни консултанти и посредници подготовката на приватизационните сделки на още 74 предприятия, както и на 22 обособени части от НЕК - ЕАД, групирани в осем пула по отраслов признак, включващи и предприятия като: "Булгартабак холдинг", "Инкомс - Телеком холдинг", "Балканкар холдинг", "Арсенал" и още пет дружества от Военнопромишления комплекс, Комбината за цветни метали, "Алумина", седем големи хотела и курортни селища и др.
В рамките на година и половина бе предвидено раздържавяването на около 20 на сто от държавните активи, какъвто процент бе приватизиран и през изминалите шест години.
Като консултанти и посредници бяха привлечени имена като: Дойче банк, Кредит Суис Фърст Бостън, Кредитанщалт, Артър Андерсен, Прайс Уотърхаус-Купърс, КПМГ, Барентс груп, Райфайзен инвестмънт, Ролан Бергер, ВС Аткинс и др.
Сроковете, които бяха заложени в договора на посредниците по САРА са двадесет месеца.
Въпреки забавянето на подписването на договорите по пуловете (пролетта и лятото на 1998 г.), сроковете бяха значително съкратени - в повечето от договорите са предвидени едногодишни срокове за приключване на проектите (единствено договора за приватизация на "Бултартабак холдинг" АД е със срок осемнадесет месеца, като се има предвид размерът и структурата на дружеството, както и ангажиментът на консултанта да участва в изготвянето на стратегията за бъдещото развитие на "Булгартабак холдинг").
Основна цел на включването в процеса на приватизация на посредници е изготвянето на всички необходими за приватизацията на дружеството анализи според международните стандарти и извършването на международен маркетинг с цел намиране на стратегически за българската икономика инвеститори.
В интерес на обективността трябва да се посочи, че през изтеклата година както агенцията, така също и посредниците работиха в обстановка на криза на азиатския и руския пазар, срив на цените на черни и цветни метали, намалял инвеститорски интерес към нововъзникващите пазари, срив на цените на торовете и химическите продукти, ориентиране на финансовите институции към по-безрискови пазари.
Тези обстоятелства, комбинирани с факта на обективно закъснелия процес на приватизация в България и неатрактивността на големите български държавни предприятия (главно поради голямата им задлъжнялост и необходимостта от сериозни инвестиции за технологично модернизиране, а в много случаи и за самата оперативна дейност) допринесе за разминаването между очакванията международните посредници да привлекат големи чуждестранни инвеститори и реалните резултати.
В крайна сметка, към края на 1998 г. чрез посредници са сключени три сделки ("Верила", "Меком" - Силистра, и "Рулон - Искър"), от Надзорния съвет на Агенцията са одобрени пет (Русенската корабостроителница, "Свилоза", "Витоша-47", "Промет" и "Асарел - Медет", като последните две от тях минаха и през Министерския съвет), чието подписване предстои, между другото вече с Русенска корабостроителница и "Витоша-47" са подписани, като те общо възлизат на повече от 2 на сто от всички държавни активи. Освен това в ликвидация и несъстоятелност са обявени още четири дружества.

Влючените до момента приватизационни сделки и тези, финализирането на които е в напреднал етап ("Кремиковци", Българската телекомуникационна компания, Варненската корабостроителница, "Стомана", "Дюни", "Алумина"), доказват успешно извършения от тях международен маркетинг, тъй като потенциалните купувачи за много от тях са чуждестранни инвеститори или съвместни българско-чуждестранни екипи.
Какви са правата, задълженията и отговорностите на приватизационните посредници съгласно подписаните договори?
Обемът на правата на посредниците е регламентиран ясно и подробно в Техническите условия, които представляват неразделна част от сключените договори. Предоставените по договора правомощия обхващат дейностите по целия процес на подготовка на предприятията за приватизация до етап сключване на приватизационна сделка.
От посредниците се очаква да извършат правен, оперативен и финансов анализ на предприятията, и условията, в които функционират. Въз основа на това те могат да определят и препоръчат специфични действия, необходими за улесняване и по-бързо приключване на сделката, преструктуриране или ликвидация на дружествата. Те извършват задълбочен анализ на местните и чуждестранните пазари, оценка на съществуващите активи, технология и интелектуална собственост (маркетингов анализ).
Наред с гореизложеното, посредниците извършват оценка на нанесените щети на околната среда и определят разходите по възстановяването й - това, което се нарича "екологичен анализ".
Друг аспект от дейността на посредниците е изготвянето на оценка и стратегия на продажба, съответстваща на приватизационната рамка, одобрена и приета от правителството на Република България. Оценката се изготвя чрез използване на най-малко два от следните методи: дисконтирани парични потоци, стойност на нетните активи, оценки по пазарен аналог и оценки по ликвидационна стойност.
Приватизационните посредници извършват публично представяне на процеса на приватизация и международен маркетинг с цел намиране на чуждестранни стратегически инвеститори, осъществяват медийна и публична кампания за популяризиране на приватизационния процес, изготвят информационен меморандум.
Какви са разходите на Агенцията за приватизация във връзка с дейността на посредниците?
По сключените договори, финансирани от програмата САРА, Агенцията за приватизация е страна единствено по договорите за възнаграждение в случай на успешна приватизационна сделка. В останалата част, така наречения "ритейнер", тоест твърдото заплащане, страна е Европейският съюз. По тези договори е уговорено възнаграждение в конкретно посочен размер, а не като процент от получената цена по сделката. Възнаграждението от страна на Агенцията за приватизация е дължимо само в случай, че паричните постъпления са достатъчни. Като се има предвид, че от някои от приватизационните сделки, като БТК, "Нефтохим", "Петрол", "Булгартабак" и др., се очакват значителни приходи, дължимото възнаграждение ще бъде значително по-малко от 4 на сто от цената по сделката.
В сключените договори с посредници за "пуловата приватизация" възнаграждението за успешна дейност е определено в процентно съотношение от цената по сделката, като процентите не надвишават законово определения максимум от 4 на сто. Като един от основните критерии при избора на тези посредници бе размерът на предлаганото от тях възнаграждение, като в повечето случаи то е между 1,5 и 3 процента.
Във всички договори е предвидено, че при неосъществяване на успешна приватизация за всички дружества, дължимото възнаграждение за успешна дейност се намалява с 20 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин заместник министър-председател, можехте да си спестите прочитането на този отговор, тъй като аз го имам целия изпратен. Това по повод диалога, който водим тук, който искате да го пренесете в парламента. Аз очаквах да чуя някои по-различни неща.
Спомням си в началото, първата промяна, която Вие направихте в Закона за приватизация, беше да извадите тези големи обекти от опеката на Народното събрание и да ги вкарате в Министерския съвет. Това беше голямата поправка, която направихте, като дойдохте на власт.
Второто, което направихте, е да привлечете тези посредници. От една страна - добре. Аз разбирам - европейски маркетинг, разбирам - детайлно проучване на нещата, но оттук нататък ги няма стратегическите инвеститори, тези, които казахте, че ще купели обектите към момента, които са приватизирани. Освен да считам холдинг "Света София" за стратегически инвеститор, който купи "Вита" за 47, такава сериозна част; освен да считаме работническо-мениджърския колектив на "Верила" за стратегически инвеститор. И в серия други сделки. Може би сега, в бъдеще, понеже вече изтичат голяма част от договорите, ще дойдат и тези стратегически инвеститори. Въпросът беше такъв, че с привличането им, от една страна, с хубавите неща вие скрихте приватизацията, вместо да я направите прозрачна. Ако Ви попитам в момента, на това ниво на каква степен са преговорите за конкретен обект, Вие ще ми кажете, че това е въпрос на търговска тайна на посредника. А аз посредника не мога да го питам. И оттук нататък чакаме крайния резултат. А крайните резултати са свързани със скандали. Вярно, че има различни интереси, вярно е, че има обективни причини за скандали, разни интереси има в страната, но те биха били по-малки и нямаше да стигнат до такива дискусии, например като за "Кремиковци", ако нещата се следяха и контролираха в ход, в общи линии, разбира се.
И на още нещо искам да обърна внимание само, виждам, че времето ми изтича. Като обещахте 1997-1998 г., че ще приключите с приватизацията, днес ми казвате, че имало обективни причини да не стане това. Но защо днес? Сега сме 1999 г.! А през това време приемахме програми за приватизация в парламента, правехме обществени дискусии и нищо не се получи. Защо тогава не казахте, че така стоят нещата и да вървим напред? Ето го пофазовото разминаване, ето ги проблемите на страната във връзка със структурната реформа и т.н. Явно, вече идват накрая нещата и вече се разбира къде са проблемите.
И въпреки всичко продължаваме с тая система. Аз не виждам тя да доведе до значими успехи към момента в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Има думата за дуплика господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Бойков, аз по никакъв начин не мога да се съглася с Вас, че сега научавате или сега чувате от мен за първи път за това, че нашата, бих казал, донякъде наивна надежда да свършим с приватизацията 1998 г. не се осъществи. Ние приехме програма за приватизация за 1998 г., приехме и програма за приватизация за 1999 г. с ваше участие и там много ясно беше записано какви са нашите намерения, какви са нашите анализи на неслучилата се част от приватизацията и защо стана това. Така че сега да се правите на изненадан е отново част от театъра, който трябва да се играе във времето за парламентарен контрол, разбира се.
Искам да Ви кажа още нещо - че наистина Вие сте в много изгодна позиция. Защото по всяко време в периода, в който текат договорите с посредниците, може да питате защо не са станали сделките и да изразявате своето съмнение. Аз мога да Ви отговоря тогава, когато изтекат договорите с посредниците. И тогава ще теглим чертата и тогава, разбира се, ще можем да кажем дали е било успешно или не.
Естествено е, че не можем да прекратим договорите с посредниците, когато те си изпълняват задълженията по тях и когато нещата вървят напред. Само успешното приключване на договорите или приключването във времето на договорите ще може да каже доколко възприетата системата за работа с посредници е била успешна или не. Но по никакъв начин не мога да се съглася с Вас, че участието на международни посредници е направило процеса по-малко прозрачен. Това е някакво, бих казал, доста странно тълкуване.
Помислете си само! Вие казахте, че посредникът няма да ви даде данни по средата на преговорите, защото били търговска тайна. Че тя и агенцията няма да ви даде данни по средата на преговорите, защото те са точно толкова търговска тайна за купувача и за агенцията, както е ставало по средата на всички преговори, независимо дали има посредници или не. Но самият факт, че не държавният чиновник и не един или друг човек, назначен със заповед и на трудов договор, решава съдбата на предприятието, а опитен, избран с конкурс международен посредник, който има своя авторитет в света и който във всеки момент е готов да внимава, да пази своя авторитет, тъй като му предстоят други сделки, и никога да не се хваща на евтини далавери.
Очевидно е, че много по-прозрачно и много по-ясно, най-вече в международен план, а ние говорим за тези обекти, за които търсим сериозни чуждестранни инвеститори, в международен план дали продава екип на Агенцията за приватизация или продава "Кредисуиск фърст Бостън" - има доста голяма разлика. И много по-прозрачно, и много по-ясно е за евентуалния международен инвеститор, когато негов партньор е една световноизвестна, една от най-големите в света инвестиционни банки, която гарантира със самото си присъствие прозрачността и почтеността на процеса. Иначе тези банки нямаше да ги има, ако те се занимаваха с далавери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Следват два актуални въпроса по една и съща тема - състоянието на "Варненската корабостроителница" АД - град Варна: актуален въпрос от народния представител Яшо Минков, когото не виждам в залата, и от народния представител Петър Димитров, който е тук.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, позволете ми преди да започнем работа по същество да информирам Вас и народното представителство, че вече три пъти искаме министър Божков да се яви в Комисията по икономическата политика на изслушвания. Въпреки категоричната императивност на правилника, министър Божков отказва.
Той преди малко спомена за "парламентарния театър". Аз не мисля, че тези въпроси са за парламентарен театър, но поради нежеланието на министър Божков, трябва да поставим въпросите тук.
Моят въпрос е по отношение на Варненската корабостроителница. Той беше отложен миналия път, но ми се струва, че и до днес остава да звучи особено актуално не само за варненци.
Характерното за Варненската корабостроителница е, че тя не е "ръката на Москва", както обича да казва министър Божков. Това е едно предприятие, за което има клиенти, има пазари, има суровини, има кадри, има квалификация, има всичко. Няма само едно и то е формално - това е кредитен ресурс за оборотен капитал. Съгласно чл. 22 на Закона за банките таванът е толкова нисък за кредитиране, че Варненската корабостроителница не би могла да се промъкне под него.
Всяка власт, в т.ч. и нашият кабинет, когато управляваше, държеше точно така нещата, за да може във всеки момент да обвини менаджерите, че не се справят и като иска да си ги махне. Аз мисля, че и с предложените промени в закона това не е отстранено.
Най-интересното е, че в началото на февруари беше осъществен класически погром над Варненската корабостроителница - точно както го знаем от книгите за блокадите - с обиски, с арести.
За голяма изненада на варненци областният управител започна да обсъжда задълженията на дружеството на пресконференция, възможностите за кредитиране, тежкото финансово състояние, че корабостроителницата в общи линии е в състояние на фалит. Информацията моментално беше излъчена в международните информационни канали и резултатът не закъсня. Голямата поръчка от Германия за 12 кораба за 110 млн. долара беше прехвърлена в Полша. Има откази от кораборемонт. Отложи се издаването на два кораба, като ежедневните загуби за всеки кораб е от порядъка на 6 до 8 хил. долара. Колко са резултатните загуби се надявам, че ще каже министър Божков.
Беше направен най-малкото опит да бъде изгонен стратегическият инвеститор в лицето на Европейската банка за възстановяване и развитие. И действително въпросът за фалита на банката реално заплаши завода.
Аз съм Ви задал въпроса, Вие ще отговорите, но ако е възможно, отговорете и на тези аспекти, които се появиха тук в последно време.
Първо, ако има престъпление защо виновните не бяха отстранени своевременно? Защо трябваше те да си стоят на длъжностите и полицията там да ги тараши и да ги арестува? Толкова ли беше трудно министър Бонев да измине разстоянието от неговия кабинет до Вашия кабинет и да Ви информира за това състояние, за да не се позори корабостроителницата? Коя е причината?
Второ, Вие като принципал упълномощавали ли сте областния управител той да се занимава с управлението на дружеството, той да им търси кредити, той да шуми по пресата? Ако Вие сте сваляли тези свои пълномощия, да информирате Народното събрание.
Много Ви моля да кажете как оценявате размера на щетите в резултат на тази криза, която се разигра в корабостроителницата?
И последното - има ли виновни длъжностни лица според Вас за предизвикването на кризата? Кои са те и как ще отговарят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Божков, отделно ли ще отговаряте или да се зададат всички въпроси?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Както кажете Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека и господин Яшо Минков да развие своя въпрос. Те не си губят правото и на реплики след това.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина, отговорът, предполагам, ще бъде един и същ. Аз просто бих помолил министър Божков да акцентира малко повече на чисто икономическата страна на въпроса, защото ние тук нямаме абсолютно никакво намерение да се вживяваме в ролята на адвокати на когото и да е било от ръководителите на дадено стопанско предприятие. Още по-малкото, че в случая аз не познавам лично сегашния директор господин Кондов.
Въпросът ми е свързан и зададен точно във връзка с тежкото икономическо състояние, загубата на пазари, която според част от пряко свързаните и работещи във Варненската корабостроителница е във връзка с арестуването, може би основателно, на господин Кондов.
Исках да попитам вярно ли е, че именно този ред е послужил като формален мотив за отказ на кредитиране в размер на 15 млн. щ.д., което разбира се води, както до загубата на ресурс за пряката дейност на завода, така и не позволява изплащането на трудовите възнаграждения? Вярно ли е това, че това е довело до несключване на договори с германски партньори на сделки на стойност около 100 млн. долара и откази от други потенциални купувачи, възложители и клиенти да възложат договори за ремонт на техни кораби във Варненската корабостроителница?
Какво е намерението на Вашето министерство в най-близко бъдеще по отношение на развитието на Варненската корабостроителница? Води ли се тя умишлено към фалит, именно в една много скоро следваща процедура на приватизация с оглед на по-ниската й продажна цена? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Минков!
Ако ми разрешите, господин председател, ще отговоря първо на няколкото конкретни въпроса на господин Минков и след това ще говоря по-общо по въпросите за корабостроителницата.
Искам да Ви информирам, господин Минков, че няма такъв случай за отказан кредит от 15 млн. долара от ОББ на корабостроителницата. Аз самият съм следил внимателно искането за кредит. То е от преди около 2-3 месеца. Няколко пъти то беше гледано на Управителен съвет, на Кредитен съвет на ОББ и не получи подкрепя, тъй като, както ОББ, така и другите български банки имаха ясната позиция, че могат да дадат всякакъв кредит, тъй като е очевидно, че една корабостроителница има нужда от оборотни пари и тя си ги връща като си построи корабите, но няма да дадат кредит на държавно предприятие, докато не бъде извършена приватизацията му. Само евентуалното влизане на новия собственик ще може да позволи стабилизиране на фирмата в по-дългосрочен период. Така че няма отказ по повод на арестуването на Димитър Кондов.
Също така не е отказан подписан вече договор с германски партньори. Имаше разговори с германски партньори за изграждането на 12 броя кораби, които продължават и в момента. Германският партньор, разбира се, води паралелни преговори и с други корабостроителници, каквато е Гданската, но това не значи, че е избрал вече окончателно къде ще направи своите кораби.
Сега искам да обърна внимание на няколко важни въпроса, за които господин Димитров постави въпрос и които имаха отражение във въпроса на господин Минков.
Във варненската корабостроителница наистина се завъртя един много труден за решаване и разплитане кръг. В момента, в който наближаваше вземането на решение за сключване на приватизационна сделка с работническо-мениджърско дружество и неговия партньор постприватизационния фонд на Европейската банка, беше арестуван изпълнителният директор. Аз не мога да разбера начина, по който господин Димитров си представя, че министър Бонев взема данните от следствието и ми ги носи да ги чета. В тази държава има разделение на властите и никой не може да научава следствената тайна, включително и министър. По време на вашето управление, ако сте чели следствените тайни, по време на нашето управление не четем следствени тайни. По тази причина аз не мога да знам какво е основанието за задържане на господин Кондов.
Същевременно, разбира се, аз изчаках и бях длъжен да изчакам заседанието на съдебния състав във Варна, който трябваше да реши дали ще пусне господин Кондов под гаранция или ще го остави в ареста. Съдът реши да остави господин Кондов в ареста, което означава, че очевидно има сериозни обвинения срещу него, и тогава аз просто пристъпих чрез Надзорния съвет... Не забравяйте, че корабостроителницата има двустепенна система на управление и уволнението и назначението на член на Управителния съвет става от Надзорния съвет, а не от министъра. Тя не е и еднолично дружество. Срещнах се с Надзорния съвет, разговарях с Надзорния съвет неколкократно и тогава предложих на Надзорния съвет да потърси вариант за промяна на ръководството, за да не се блокира по-нататъшната работа на корабостроителницата и за да не изпада тя в тежка ситуация точно преди приватизацията. Да потърси ресурс от хора вътре от корабостроителницата, които да поемат ръководството до вземане на решение виновен ли е господин Кондов и, естествено, стане член на Управителния съвет, ако става въпрос за престъпления, които са свързани с работата на корабостроителницата, или не.
Същевременно ние продължихме работата по по-нататъшното завършване на приватизационната сделка и аз се надявам, че още през следващите дни пред Агенцията за приватизация ще бъде потвърдена приватизационната сделка. Това ще даде възможност да се случи най-важното за момента, за което смея да кажа, че съм упражнил максимално влияние именно като министър на промишлеността, да осигурим един синдикиран заем от две или три банки в размер на 12-13 млн. долара за оперативни разходи на корабостроителницата. И в случай, че това доведе до бързата приватизация или съвпадне с бързата приватизация на корабостроителницата, за него ще бъде отпусната държавна гаранция. И това ще помогне наистина да бъдат завършени корабите, които в момента са на различна фаза на завършване в корабостроителницата.
Искам да Ви обърна внимание на следното: със стабилизиране на ръководството след смяната на Управителния съвет, а искам да Ви кажа, че новите членове на Управителния съвет са хора много високо уважавани и в корабостроителницата, и във Варна, това са новият изпълнителен директор господин Фелтманов, който досега беше производствен директор, новият изпълнителен директор господин Чаушев, който досега беше началник на Конструктивния отдел и новият председател на Управителния съвет господин Златев, който досега също беше производствен директор по корпусите. Така че това са хора, които и хората в корабостроителницата познават, и клиентите познават отлично, и те веднага започнаха с развързани ръце, за разлика от предишното ръководство, което наистина беше стъписано от действията на съдебната власт - нещо, срещу което никой не е защитен в днешно време в една демократична държава, започнаха веднага ефективни преговори. В момента се водят разговори с Българския морски флот за няколко нови поръчки. Водят се преговори за допълнително финансиране. И се надявам наистина да разсечем още през следващите дни възела с решение на агенцията за сключване на приватизационната сделка. По този начин ще отпушим и кредитирането на корабостроителницата.
Мисля, че това решение е изстрадано, трудно решение, което беше взето наистина със съдействието и на хората от корабостроителницата, и на експертите от бранша, и на областния управител господин Димитров, който, ако не Ви е известно, можете да прочетете закона, е представител на правителството във Варна. По тази причина съвсем естествено е за областния управител да се интересува от държавните предприятия, да ми дава информация, когато му я поискам, и да изказва становище от страна на регионалната власт по въпросите на държавната собственост и на държавните предприятия в областта. Така че аз не виждам никакви незаконни или нелогични действия от страна на областния управител. Точно обратното, областният управител Добрин Митев помогна изключително много за успокояване на обстановката, за намиране на бързи решения по отношение на обществеността, на синдикатите. Същото направи и кметът на Варна. Същото направи и цялата общественост на Варна, която е живо заинтересована от корабостроителницата. И това е един отличен пример как отделните звена на държавната, на местната власт и икономическите структури могат да си съдействат за намирането на едно спокойно, ясно и приемливо за всички решение.
Вие сами забелязвате, че колкото и да ви е тъжно в момента, обаче социалното напрежение в корабостроителницата спадна. На вас много ви се искаше там да има някакво напрежение, за да можете да създавате условия за някакви социални протести, политически протести, да търсите някакъв разнобой вътре в СДС - Варна, да търсите врагове там, където ги няма. Това обаче не се случи за ваше съжаление и за радост на варненци.
Все още съм притеснен за по-нататъшното развитие на нещата, но вярвам, че има воля от всички страни за успешно приключване на тази много сложна ситуация, за намирането на изход. И не виждам причини за сериозно безпокойство. Има причини за безпокойство, има всички възможности по една или друга причина да се забави приватизационната сделка, да се отложи, да се развали - това е приватизационна сделка. Тогава наистина ще следват много трудни дни за корабостроителницата. Но всички държавни органи полагат усилия тази сделка да се сключи.
Аз не мога да си представя, че държавата би могла да има интерес, това за мен е поредното абсурдно твърдение и много пъти съм обяснявал, сега, господин Димитров, мисля, че бих могъл да го обясня по-лесно на Вас като икономист, защото Вие ще ме разберете, че държавата няма абсолютно никаква сметка да вкарва в ликвидация или във фалит едно предприятие, когато то е в такова състояние, че ликвидацията и фалитът му, първо, ще доведат до несъбиране на огромни суми за бюджета, което ще затрудни работата на Министерството на финансите. А в случая с варненската корабостроителница ние имаме още един момент, който вие много често забравяте, това е, че тя е с огромна експозиция към "Експресбанк" и евентуалният фалит на варненската корабостроителница може да има много сериозно отрицателно въздействие върху приватизацията на "Експресбанк" - нещо, което е в приоритетите на правителството. Така че самата мисъл, че правителството или някой в него работи активно за фалита на корабостроителницата е толкова абсурдна, че мисля, че не си заслужава повече да я коментира.
Бих Ви обърнал внимание на още един факт, който сигурно знаете, тъй като сте депутат от Варна. Когато сменихме ръководството на корабостроителницата през лятото на 1997 г., нейната задлъжнялост към "Експресбанк" беше 110 млрд.лв. Към днешна дата задлъжнялостта на корабостроителницата към "Експресбанк" е сведена само до 38 млрд.лв. Причините за това са както успешната работа на ръководството, така и приетият нов Закон за банките, който въведе строги мерки за събиране на дълговете. По този начин "Експресбанк" успя рязко да намали своите вземания от корабостроителницата, но корабостроителницата беше оставена практически без оборотни средства. Това е вследствие не на невъзможността на ръководството на корабостроителницата да си намира договори, а на огромната наследена задлъжнялост, която остана от един много близък до вашата партия и до варненското ръководство на вашата партия бивш директор на корабостроителницата господин Дичев, който вероятно тепърва ще отговаря в съда за щетите и съсипията, която остави след себе си в корабостроителницата.
Надявам се наистина, че при това положение, в тази ситуация наистина ще можем да изведем тази тежка сделка до успешен край - да има корабостроителница, да има частна корабостроителница с международно участие и с договори, които да й осигурят бъдещето. България има нужда от тази корабостроителница и ние нямаме никакво намерение да подпомагаме нейното закриване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Думата за реплика има господин Яшо Минков.

ЯШО МИНКОВ (независим): Аз Ви благодаря за информацията, господин министър. Не оспорвам целта - скорошна и бърза приватизация на завода, но имам чувството, че разликата, която съществува между моето разбиране и Вашето, е, че Вие донякъде робувате на психиката "на всяка цена", а аз бих искал да бъде "на най-добрата цена". Именно затова си мисля, че много по-добър би бил резултатът за Вас, за Варненската корабостроителница, за държавата, за държавната хазна, ако един от най-големите заводи в България бъде продаден на цена, която би била обоснована от дългосрочни договори за работа, от една финансова стабилност. И мисля, че тогава цената, на която би се реализирала тази сделка, би била много по-добра в общополитически и икономически план, отколкото ако заводът сега се остави през кредитна, финансова обезпеченост и без сериозни дългосрочни договори.
Именно заради това не мисля, че правилната логика в случая е след приватизацията да се търсят начини вече като частно предприятие да се осигурява този кредитен ресурс на завода. Разбира се, това са различия в подходите, които имаме. Може би Вие сте прав. Времето ще покаже. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Господин Минков, Вие задавате един принципен въпрос, който обаче получи своя отговор на 1 юли 1997 г. с гласуването на поредицата от закони, които въведоха в България финансово рестриктивната система на валутния борд. И добре че я въведоха. Защото какви са двата варианта? Единият вариант е да оставим корабостроителницата държавна, докато я оправим, докато я стегнем, докато й осигурим кредити, докато й осигурим договори и чак тогава да търсим да я продаваме на по-висока цена. Това е Вашето виждане.
ЯШО МИНКОВ (независим, от място): Едното не изключва другото.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Как може да стане това? Това може да стане единствено, ако се наливат държавни субсидии в нея. Очевидно е, че не може да се наливат държавни субсидии, както мисля, единодушно Народното събрание реши държавни субсидии за производството просто да няма. Защото крайно време е да престанем да източваме държавата и държавния бюджет за предприятия, които, ако са жизнеспособни, те ще се оправят без държавни субсидии, ако не са жизнеспособни, то държавните субсидии ще потънат там, където потънаха всички държавни субсидии преди това.
ЯШО МИНКОВ (независим, от място): Това не е субсидия, а гарантиране на кредити.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: По отношение на въпроса защо кредитът може да бъде отпуснат както от частните банки, така и от държавните банки с държавна гаранция само при условие на приватизация, отговорът е също много прост. Тук не става въпрос за приватизация ей така, защото довчера е било държавно, пък сега ще стане частно и изведнъж то ще цъфне и ще върже. Ако нямаше подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие на приватизационната сделка и беше се явило едно работническо-мениджърско дружество без такава подкрепа, дали с работническо-мениджърско дружество или без работническо-мениджърско дружество, пак никой нямаше да даде никакъв кредит за тази корабостроителница. И тогава наистина нямаше да има смисъл от приватизационна сделка - само държавата да си измие ръцете и да каже: вече е частно, не ме интересува! Такъв случай вече имахме с "Плама", когато държавата се измъкна от "Плама" и остави предприятието да се съсипва без никакви ангажименти от страна на купувача. Ние не можем да действаме по този начин. В случая ние наистина имаме един сериозен финансов агент зад работническо-мениджърското дружество, който влиза в консорциума и подписва споразумение, с което гарантира не само пряката си инвестиция в корабостроителницата, а възможността чрез структурата, която стои зад него - Европейската банка за възстановяване и развитие - да гарантира дългосрочно финансирането за оборотни средства на корабостроителницата, което е най-важното всъщност за една корабостроителница, както знаете.
Така че тук въпросът не е просто дали ще има приватизация или не, а дали тази приватизация ще бъде финансово гарантирана с възможности за финансиране на предприятието по-нататък и за връщане на този кредит, който ще се вземе. Защото с корабите, които в момента се намират в корабостроителницата в различни степени на завършване, няма да могат да се върнат тези 12 или 13 млн. долара, които сега се искат. С печалбата от тяхното пускане и продажба, голяма част вече е авансирано, не могат да се изплатят. Тоест, трябва да има сигурност, че оттук нататък за новите поръчки ще има постоянно финансиране, ще се реализира печалба и с тази печалба ще се върне обратно кредитът. А това може да стане само ако има стабилна финансова институция зад корабостроителницата, каквато има в случая - Европейската банка за възстановяване и развитие.
Затова е необходима приватизацията, а не заради приватизацията, защото ние приемаме някаква такава схоластична идея, че ако е частно - ще му дадем кредит, ако е държавно - няма да му дадем кредит. И затова е необходимо спешно да стане приватизацията, за да има спешно финансов гръб корабостроителницата. Не за друго. Ако можехме да осигурим финансов гръб на държавната корабостроителница, щеше да е прекрасно. Българските закони обаче не позволяват такова нещо. И ние спазваме българските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата господин Петър Димитров за своята реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Божков, във Вас неизбежно действа дуализмът. Аз го разбирам, Вие сте не само министър, Вие сте и лидер на СДС. Това, което каза министърът, аз го споделям. Това, което каза лидерът на СДС, си е чиста проба агитация. И аз ще отговоря най-напред на това, съжалявам, не мислех да й обръщам внимание. Пак стигаме до БСП, пак до големите дългове и т.н. Вие сам прекрасно знаете, че: строят се кораби - дългът е голям; създава се корабът - дългът намалява. Така че завършените кораби определят размера на дълга.
Истината, политическата, ако трябва да я кажем, е, че и двете крила на СДС, които воюват във Варна, не са много стока. Знаете, че Иван Чолаков като представител на рекетьорското крило също е в следствието. Това е едното СДС. А другото са, съжалявам за израза, но действително са таливани или муджихидини, които организираха това, което стана с корабостроителницата. И за Ви казвам, че първото направление все пак е по-добро, защото то знае, че за да има мляко, трябва да има крава. Докато второто направление за да издои млякото, убива кравата. Това се случи с Варненската корабостроителница.
Задаваме си въпроса кой спечели от това, което се случи с Варненската корабостроителница? Спечелиха конкурентите на Варненската корабостроителница. Значи обслужиха се чужди конкуренти интереси. Единият вариант е, че тази услуга са я правили глупаци. Но и аз, и Вие знаем, че не са глупаци. Щом не са глупаци, възниква въпросът защо обслужиха тези чужди конкурентни интереси? Вие казвате, че областният управител е длъжен да подава информация, и аз Ви благодаря, на министъра, а не да свиква пресконференции и да лансира информация, която отива във всички световни агенции.
Аз не Ви говоря за това да се бъркате в работата на следствието. Аз Ви говоря за това, че ако е имало факти, трябваше да отстраните тези хора, ако те са виновни. Но полицията нахлу очевидно, за да търси факти, да събира информация. Това ли е същността на демократичните механизми?
Дано да сте прав в надеждите си, че последствията не са страшни, че германският клиент го няма, че кораборемонтът ще се върне отново във Варна. Но аз лично съм изключително притеснен. И дано да не се случи като с Партийния дом. Виждате сега господин Соколов тихомълком ремонтира резултатите от палежа. Аз си мисля, че и новото ръководство на корабостроителницата тихомълком ще се опита да поправи направеното. Дано да е възможно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много интересна е връзката между Варненската корабостроителница и ремонта на Партийния дом.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Методът е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, какво, Вие искате да не го ремонтираме?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Да го ремонтират подпалвачите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Намерете си ги подпалвачите, те са сред вас! Нали знаете! (Реплики и възражения в ДЛ.) Както се запали Партийният дом на третия и четвъртия етаж, без никой да е проникнал там, много лесно можехте да си ги откриете. Аз смятам, че сега ги знаете. Съдействайте на следствието, на прокуратурата. Ние ремонта ще си го вършим. Защото наистина трябва да ремонтираме вашите неща.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Димитров, как мога да избягам от това, което вие наричате политизация? Варненската корабостроителница не е създадена през 1997 г. Тя е ограбена до 1997 г. И всичко, което в момента се случва, е в резултат на това, казах Ви, че има 110 млрд. дълг. Вие казвате, че корабостроителницата строи кораб, оправя си дълга, после строи друг кораб. Аз не знам кой кораб струва 110 млрд., че като го построят ще си върнат 110-те милиарда.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Шест кораба.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Това е разграбена корабостроителница. Абсолютно разграбена. Има тонове документи, които показват как е била разграбена. И с огромни усилия този дълг е сведен от 100 млрд. на 38 млрд., при което, разбира се, корабостроителницата остава без пари за оборотни средства. Ако си ги имаше парите за оборотни средства, ако не беше ограбена преди това, сега нямаше да имаме тази тежка ситуация. Аз изобщо отказвам да коментирам вашите си там варненски махленски виждания за това кое крило било муджехидини, а кое крило какво било
Мисля, че гласоподавателите във Варна и хората на Варна, бих казал, че хората на Варна - аз познавам твърде много хора от Варна, самият аз съм бил депутат от Варна - отдавна са направили своя избор кой е муджехидин във Варна, кой е свестен, кой краде, тъй като вие не сте печелили избори във Варна от 1990 г. насам. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно състоянието на "Месоцентрала" ЕООД - Монтана.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Въпросът, който съм поставил е по настояване на обществеността на моя регион и е свързан с една информация, която министър Божков предостави преди месец. От тази информация, объркана отвсякъде, стана ясно едно - че една от големите фирми в региона е държавна, с държавна собственост, еднолично дружество с държавна собственост. Това става три години след като има процедура на приватизация, след като има договор за приватизация. Оттук възникват въпросите, тъй като времето е много кратко, на които, господин министър, трябва тук, в залата, и пред хората да отговорите.
Защо Вие, специалистът в приватизацията, шеф на агенция три години не ревизирате тази сделка, не давате сигнал? Напротив, Вие и днес се смеете, толерирате един от участниците в тази сделка - господин Иван Младенов, софийски бизнесмен, собственик на няколко фирми, в т.ч. и на тази, на която е един от приватизаторите на месоцентралата. Защо, господин министър, Вие му давате право с Вашия подпис да разграбва месоцентралата, да унищожи държавния резерв за 100 млн., за което се води следствие? Защо му давате възможност да се обогатява незаконно за сметка на държавна собственост? Защо, господин министър, през месец декември миналата година издавате четири различни заповеди с Вашия подпис? На 3 декември уволнявате бившия управител, на 16 декември назначавате този господин, който визирам - господин Иван Младенов, за управител, който е собственик на няколко фирми. И само Михайловградският окръжен съд, ако не е проявил необходимата отговорност, за да Ви каже на Вас и на Вашите служители, че правилникът, който е за управление на държавната собственост, не допуска назначаването на такива хора, е спрял подобно назначение. След това Вие назначавате един от охраната на този господин. Той от своя страна, тъй като не може да влезе в действие, назначава шофьора на този господин.
Как, господин Божков, може да бъде тълкувано това, освен като престъпна безотговорност, като корупция? Тук не става дума за 10 на сто, господин Божков. Тук става дума за много проценти. Кой е взел тези пари е друга тема. Но Вие днес трябва да отговорите на хората защо три години по този начин се разграбва еднолично дружество с държавна собственост? Защо, господин Божков, след като многократно се обръщам към Вас, Вие не взехте мерки?
Не знам какво ще ми отговорите днес, но аз съм убеден, че това е случай за комисията на господин Соколов - за противодействие на престъпността и корупцията. Защото всичко това в тази папка, с подписа на господин Божков на няколкото заповеди и други, ще го предоставя на господин Куртев, за да може всеки един, който е предубеден, да се запознае с това какво може да се прави в България. По какъв бандитски начин може да се разграбва едно предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, ще Ви кажа това, което мога да Ви кажа, и то е истината.
След цялата тази пледоария, която Вие изнесохте тук, искам да Ви върна към фактите. Фактите са изключително прости и изключително интересни. Този човек, който Вие тук не знам с какви имена нарекохте - бизнесмена, който, за голямо съжаление аз не познавам, тъй като не ми е работа да го познавам, е сключил сделка. Той е сключил сделка през октомври 1996 г. с Вашия колега, сега депутат от Демократичната левица господин Трендафилов. Сделката е сключена през 1996 г. и същият този бизнесмен, същата негова фирма, купува предприятието през 1996 г. Оттам-нататък започва наистина нещо невероятно, което е възможно само в днешната, надявам се във вчерашната, българска съдебна система.
Тогавашният управител Стоян Иванов отказва да свика общо събрание и по тази причина не може да се регистрира новото дружество с новия собственик. През 1997 г., по време на служебното правителство, Румен Христов като министър на земеделието освобождава този Стоян Иванов от поста му и на негово място назначава Гато Шумански. По-късно, разбира се, съдът, както може да очаквате, възстановява стария управител Стоян Иванов, но след обжалване във Върховния съд съдът възстановява Гато Шумански. И това трае в целия период от 1997 до края на 1998 г., когато непрекъснато ту един, ту друг директор се връща в предприятието, което е приватизирано, повтарям Ви, със заповед на министър Кръстьо Трендафилов. Но през цялото това време собственикът, който си е платил навремето, не може да влезе в предприятието.
Сега да ме обвинявате, че аз или някой от моето министерство в момента, сега тепърва прави някаква комбина с човек, който си е подписал приватизационната сделка през 1996 г., най-малкото е несериозно.
Това, което стана, е, че най-после, след като вече се извърши цялата тази алабалистика от промяна на управителите, се даде възможност да се регистрира дружеството. Аз няколко пъти направих опит наистина законният собственик да влезе в предприятието и най-накрая на 12 февруари 1999 г. се проведе общо събрание - на 2 февруари с моя заповед беше свикано това общо събрание, което се проведе на 12-и - събранието на съдружниците, и се подписа дружествен договор. Сега тепърва отново се даде ход на пререгистрацията.
Надявам се, че вече Монтанският, а не Михайловградският съд, както Вие казахте, градът си има име, този път вече окончателно ще регистрира новото дружество и всичко ще се успокои.
Съжалявам, това е един типичен пример на абсолютна безпомощност на администрацията, за голямо съжаление, да реши въпроси, които излизат извън нейните възможности. Много ми е интересна тая папка, която дадохте на господин Куртев и с радост съм готов да отговарям на всякакви въпроси по нея. Тя сигурно ще разкрие доста интересни неща относно действията на съдебната система в Монтанския съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател. Още не съм получил папката. Очаквам я.
Имате думата, господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Папката лесно ще я получите. Тя е тук, с подписите на господин Божков.
Но ще започна с последното - да, и съдебната система има своето място. Особено Софийският градски съд, който за една седмица е дал на същия този господин разрешение за нещо, за което се изисква много, много друго време. Но това е друга тема и за друг министър.
Вие, обаче, господин министър, не ми отговорихте защо три години след като тази сделка е била неосъществена Вие давате право на един човек, който се явява частно лице, да се разпорежда с държавна собственост? Не получих такъв отговор. След като Вие преди един месец ми казахте, че това е държавно предприятие.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Не е приватизирано.
РУСИ СТАТКОВ: Не е приватизирано. Отговорът на господин Божков от преди един месец е тук. Той ми каза, че това е еднолично дружество с държавно участие. Така че, господин Божков, аз не знам какво сте уредили сега, но три години Вие, с Вашия подпис, тук на няколко пъти давате възможност на някой да се разпорежда и да граби.

По-нататък. Господин Божков, Вие се опитахте да хвърлите петно върху господин Трендафилов. Ако Вие считате, че тази сделка е била незаконна, защо сте я подкрепили? Защо сте я одобрили сега? Защото започнахте с това, че тази сделка е сключена от нашето правителство. И аз Ви питам.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Тя е законна.
РУСИ СТАТКОВ: Ами щом е законна, защо 3 години Вие протакахте нещата? Защо 3 години Вие дадохте възможност на един от тези, които участват в това дружество? Защото освен този господин, има още няколко човека в това дружество, което приватизира. Защото освен тях, има колектив, който е дал 3 млн. през 1996 г. и не е получил до този момент дивидент. Четиридесет и шест човека и след това са станали 96, господин Божков, и тези неща Вие ги знаете.
Защо, господин Божков, действително такава некомпетентност и престъпна небрежност е проявена? И не само в този случай. Случаят в "Прециз" е същият, случаят с "Електростар" - Вършец е същият и много други, и имам питане и там ще проличи, че това е наистина политика на бандитско разграбване и Вие като министър носите отговорност за това. И не само оставката, а много по-сериозни неща. И ако съдебната система си беше на мястото, Вие нямаше да седите тук сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, разпалената Ви риторика не променя фактите.
Първи факт. Аз не съм министър от 3 години, а само от 2. Така че това, което е станало преди 3 години, аз не мога да отговарям за него.
Второ, изобщо не съм споменавал и нямам никакво намерение да споменавам нещо, което не е вярно, а това е, че тази сделка е била незаконна. Сделката очевидно е била законна.
Трети факт. Аз мисля, че много ясно Ви обясних, че в периода на тези 3 години от сключването на сделката, нейното приключване и регистрацията на дружеството е била в ръцете на съда и затова съм Ви отговорил, че чисто формално дружеството продължаваше до свикването на общото събрание да се води държавно, тъй като не е било регистрирано в съда като частно. Но след като излезе решението на съда вече, след като стана ясно, най-после цялата тази галимация беше изчистена, очевидно е, че в края на краищата собственикът, пък бил той с подписа на Кръстьо Трендафилов, в края на краищата да си влезе във владение.
Искам да Ви кажа, че Вие сте много притеснен за съдбата на работещите в дружеството и как те 3 години не били получили дивиденти, но искам само да Ви обърна внимание на разпределението на дяловете в това дружество, за да разберете, че нещо не се връзва.
Колективът, в който притежават 99 човека акции, има 5,32 на сто. Това е типична сделка от времето на правителството на Жан Виденов за работническо-мениджърска приватизация. Със своите 5 на сто кой знае какви дивиденти щеше да получи. Но "Месоцентрала" АД - София, с която в края на краищата господин Трендафилов е сключил договора, има 75 на сто участие, а държавата е останала с 19,68 на сто участие.
Това е разпределението в момента. И както виждате всъщност тук за неполучени дивиденти през тези 3 години трябва да претендира най-много фирмата "Месоцентрала" АД - София, която от 3 години си е подписала сделката, платила си е и не е могла да влезе във владение. Не ги познавам, повтарям Ви още един път, не знам добри ли са, лоши ли са. Този господин Иван Младенов за първи път му видях подписа под документацията, която разменихме, и лично никога не съм го виждал, но очевидно е, че този човек си е платил 1996 г. Колко е платил, как е станала сделката, аз не коментирам, обаче в края на краищата е имал правото да си влезе още 1996 г., само че след това по някакъв начин чак до февруари 1999 г. не са го пуснали да си влезе. И със своите 75 на сто сигурно той има много повече да се жалва, отколкото 5,32 на сто участие на работниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник-председателя на Министерския съвет и министър на промишлеността господин Александър Божков от народния представител Михаил Миков относно отпускане на средства на търговско дружество в процедура по приватизация.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз бях поразен, когато прочетох, че Министерският съвет е отпуснал на едно..., мислех си, когато задавах въпроса, че е дружество в процедура, а всъщност, като разрових назад във времето, приватизирано дружество, т.е. има решение на Надзорния съвет. Оказа се някъде през декември месец, че това дружество е приватизирано. Още по-назад обаче, ако се разрови човек по журналистическите публикации открива, че е имало доста спорове относно кой е по-добрият купувач. Всъщност посредникът, който е бил, е предложил друг, а после е подменена процедурата - хубаво, приватизирано дружество.
Какво става след това? Това става на 4 февруари. Правителството със свое решение, отразено в печата, отпуска около 4 млрд.лв. на това търговско дружество - Русенска корабостроителница. И аз почвам да се питам: русенската корабостроителница е от списъка за изолация. Ако то е държавно, не може да бъде субсидирано, защото е търговско дружество от списъка група "Б". Ако е частно, как държавни, народни пари ще се хвърлят за субсидиране?
И ползвам, че господин Божков зае вече веднъж и такава позиция по една друга корабостроителница преди малко - варненската, той изрично каза: ако можехме да субсидираме държавно предприятие, бихме го субсидирали.
Аз питам: това държавно ли е или частно? И защо и откъде са тези пари на данъкоплатците и това ли е смисълът и целта на приватизацията? Това ли е - да субсидираме, само че частното? В преходния период някак си да хвърлим 4 млрд.лв. от бюджета. Ако това е борд, ако това е финансова изолация! Понеже пишеше в печата, че сте го съгласували с фонда, аз написах едно писмо на господин Питер Стела, за да го питам вярно ли е това.
Така че въпросът ми към Вас е: защо и на какво основание са отпуснати тези средства и откъде ще се вземат те? В смисъл от държавния бюджет ли ще бъдат тези средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Аз съм изумен от Вашия въпрос. Вие сте юрист и то един от най-известните юристи на парламента, Вие сте и бивш член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и точно Вие да ми задавате такъв въпрос, на който вероятно би трябвало да знаете перфектно отговора, но Вие ми го задавате с такъв невинен вид, като че ли за първи път чувате за Закона за финансово оздравяване на предприятията, като че ли за първи път чувате как се извършват приватизационни сделки и като че ли за първи път разбирате каква е последователността на една сделка. Самата идея, че Вие казвате, че имало решение на Надзорния съвет, значи е приватизирана. Вие като дългогодишен член на Надзорния съвет знаете, че едно предприятие е приватизирано тогава, когато се подпише договорът и се предадат парите, а не когато се вземе решение на Надзорния съвет. Тоест, за предприятието е било взето решение от Надзорния съвет и е предстояло окончателното договаряне на начина на плащане и последните параметри по договора след решението на Надзорния съвет, което дава границите на тези параметри.
А по отношение на това дали са държавна субсидия тези средства или не, аз наистина не мога да разбера как може да ме питате такова нещо? Знаете много добре, че в държавния бюджет, който вие тук дебатирахте толкова усилено преди няколко месеца, са заделени специално средства за структурната реформа, за финансово оздравяване. Точно за тези цели и в съответствие точно със Закона за държавния бюджет, със Закона за финансовото оздравяване и с Правилника за финансовото оздравяване на предприятията бе да се отпуснат и тези средства, за да бъдем съвсем точни, които са:
- за преструктуриране на задълженията на дружеството към бюджета във връзка с изплащането на наказателните лихви са в размер на 1 млрд. 600 млн.лв. и лихвите, които ще се начисляват при разсрочване на главницата, което възлиза на 2 млрд. 165 млн. 518 хил.лв.
Това беше единственото препятствие пред окончателното сключване на сделката. Купувачът постави условия да бъдат преструктурирани тези задължения на дружеството към бюджета.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как така?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Така, като всеки купувач. Вие знаете, че това е... На Вас Ви е чудно, не случайно като бяхте надзорник се сключиха толкова малко сделки, защото просто не се преговаряше, а се даваше на приятели.
Когато има сериозни преговори, се правят отстъпки и от двете страни, за да може да се намери добрият купувач. А в случая, както Ви е известно, надявам се, купувачът е германската фирма "Русе Шипиарт Бетайлигунгс Гезелтшафт" - ГМБХ, която от няколко години работи с корабостроителницата и има много ясна програма за по-нататъшното й развитие.
За да бъде приключена сделката се взе решение в съответствие точно със закона и в съответствие точно с правилника и с държавния бюджет, и разбира се, със съгласието на Международния валутен фонд, тъй като точно с тази цел са заложени тези 240 млрд. лева в бюджета. По този начин беше възмездно финансирано търговското дружество в размер на 1 млрд. и 600 млн. лева. С тази сума се увеличава фонд "Резервен", с което се получава рекапитализация на търговското дружество и се дава възможност веднага да се погасят натрупаните до момента лихви по задълженията към държавния бюджет. Тоест, ако не можете да направите сметката, аз ще Ви я обясня по-просто. За да се изчистят тези дългове и задължения, това е една много проста, много хубава схема и изобщо не е на гърба на данъкоплатеца. И тук би трябвало малко да се напънете, за да го разберете, господин Миков. Става въпрос, че тези пари се дават на корабостроителницата, тя с тези пари си разплаща задълженията към бюджета, парите се връщат обратно в бюджета и по този начин нито един лев не е загубен. Всичките пари се връщат обратно в бюджета, обаче счетоводно и финансово се изчистват тези задължения и купувачът няма никакви задължения към по-нататъшното изплащане на главницата и на тази лихва. Това е една схема, която е много ясна, много проста, бих казал, че нямам никакви претенции да съм я измислил, защото не съм финансист, но я измислиха хора - умни финансисти, съгласуваха я с експерти, с Международния валутен фонд и това е една схема, която проработи и оттук нататък ще даде възможности и при други предприятия да се реши бързо и ефективно тяхната задлъжнялост, за да може да се завърши успешно приватизацията.
И аз тук не виждам никакво нарушение и точно от Вас като толкова изтъкнат юрист такива популистични възгласи като "на гърба на народа", най-малко би трябвало да очаквам. Кажете точно в нарушение на кой закон и по какъв начин е направено нещо лошо при приватизацията на Русенската корабостроителница? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви господин заместник министър-председател.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре! Първо, Вие сте имали и други мерки да изчистите данъците по Закона за оздравяване. Има там предвидени варианти. Но аз искам да кажа какъв е резултатът от тази приватизационна сделка с цялата счетоводно-финансова алхимия, която се е получила.
Ако приемем условно, че цената на сделката е 1 млн. и 600 хил. долара, и то платени в брой, защото там сигурно има и инструменти, не знам каква точно е схемата, държавата е наляла, сметнато при курс 1,6 за долар, 2,300 млн. долара.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: След което си е прибрана веднага обратно.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, защо я въртите тази алхимия? Какво става тук? От частно или от държавно предприятие - пак питам. Това не отговорихте Вие.
И основният въпрос е, ако ще правим, досега всички казват, приватизация за един долар - лошо било, ами тук приватизацията струва на държавата поради поставено условие от купувача 700 млн. долара по моите прости сметки, които вместо да ги даде в някое държавно търговско дружество, да го оздрави и да му потърси по-добра цена, е, такава приватизация, при която даваш, това напомня на онези приказки дето като ял кокошка, после му плащаш и данък, че си е хабил зъбите. Такава сделка няма, наистина за първи път вие чувате, и слава Богу, че ние в нашия Надзорен съвет не сме правили чак такова чудо. Аз лично мога да приема сделка за един долар за разлика от по-разпространеното, но сделка, по която ти плащат 700 млн. и субсидираш във фонд "Резервен"... ами, нали влиза в имуществото на дружеството? Това е пряка инжекция! Защо не му разсрочите, като имате това право по другия закон за оздравяване?
Но аз така и не разбрах на държавното търговско дружество купувачът е избран, минал е през надзорен съвет и изведнъж 4 млрд. субсидия. Това са само пари на данъкоплатеца. В бюджета пари от друго място не падат. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Миков, аз наистина не мога да превърна пленарната зала на парламента в учебна зала и да Ви обяснявам схемата тук. Вие сте достатъчно интелигентен, освен това имате свой представител в Надзорния съвет на Агенцията, питайте си го, той ще Ви обясни всичко там. Знаете пътя към Агенцията, били сте дълго време там, всичко е достатъчно открито - идете, питайте. Мисля, че точно сега българският слушател и зрител едва ли се интересува от това да спорим с Вас какво е фонд "Резервен", каква е схемата, но очевидно е, че тази схема е добра и приемлива, и работи. И не носи загуба за държавата, защото ако носи загуба за държавата министърът на финансите никога нямаше да гласува за нея или да я предложи още по-малко в Министерския съвет. Самият факт, че Министерството на финансите се съгласява с тази схема и я предлага, признайте, и изключително строгият контрол, който се упражнява върху работата на Министерство на финансите от самото министерство, от правителството и Международния валутен фонд, при това положение се предлага тази добра, работеща схема, и Вие сега да ми обяснявате, че това било загуба за държавата, аз наистина не мога да разбера за какво си говорим изобщо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Приключихме с парламентарния контрол.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Седемстотин хиляди долара е сумата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, ясно е, че не е 700 млн. долара, че допуснахте грешка. Седемстотин хиляди трябва да бъде. Ясно, това предполагам и зрителите го разбраха, защото ако беше 700 млн. долара, щяха да настъпят революции.
Съобщения за заседания на комисиите:
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 24 февруари, сряда, от 15,00 ч., в зала 232.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 24 и 25 февруари, сряда и четвъртък, от 15,00 ч., в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе редовно заседание на 24 февруари, сряда, от 15,00 ч., в зала 142 и извънредно заседание на 25 февруари, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е на 24 февруари от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Илия Петров

     Атанас Мерджанов