Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Днес рожден ден има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев. Да му е честит и всичко най-хубаво! (Продължителни ръкопляскания.)
Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма, първа за днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ, второ четене.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, господин вицепремиер! Ще ви представя становището на Комисията по икономическата политика на Тридесет и осмото Народно събрание по законопроект N 802-01-1 от 28 януари 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, второ четене, внесен от Министерския съвет.
На редовното си заседание на 4 март 1998 г. и на извънредното си заседание на 5 март 1998 г. с участието на вносителя Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание за обсъждане "Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "приватизиране" се заменя с "приватизация" и текстът след нея се заличава.
2. В ал. 3 се правят следните изменения:
а) изречение първо се изменя така:
"Приватизация е прехвърлянето на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на:";
б) в т. 2 думите "имущество от ликвидирани предприятия" се заменят с "предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация".
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "приватизиране" се заменя с "приватизация" и текстът след нея се заличава.
2. В ал. 3 се правят следните изменения:
а) в текста на алинеята думите "Приватизирането на държавни и общински предприятия" се заменят с "Приватизация";
б) в т. 2 думите "имущество от ликвидирани предприятия" се заменят с "предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1? Няма предложения.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: " § 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
"5. общият обем на акциите по номинална стойност, които ще бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове;";
б) досегашната т. 5 става т. 6.
2. Алинеи 8 и 9 се отменят."
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите "дълготрайните им активи" се добавя "към 31 декември 1997 г.".
2. В ал. 1, т. 2 след думите "дълготрайните им активи" текстът се изменя така: "към 31 декември 1997 г. надхвърля 350 млн.лв.".
3. В ал. 1, т. 5 се отменя."
Предложение на народния представител Захари Желязков: в чл. 3, ал. 3 се създава ново изречение със следното съдържание: 
"Отношенията между органа по чл. 3 и упълномощеното лице и конкретният обем на предоставената представителна власт могат да бъдат определени с договор".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В § 3 да се добави т. 4 със следното съдържание:
"4. в края на ал. 2 точката да се замени със запетая и да се прибавят думите "при спазване разпоредбите на членове 149-151, включително членове 199-203 на Търговския закон".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 3. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите "дълготрайните им активи" се добавя "към 31 декември 1997 г.".
2. В т. 2 думите "надхвърля 70 млн. лв." се заменят с израза "към 31 декември 1997 г. надхвърля 350 млн. лв.".
3. Точка 5 се отменя.
4. В чл. 3, ал. 3 се създава ново изречение със следното съдържание: "Отношенията между органа по чл. 3 и упълномощеното лице и конкретният обем на предоставената представителна власт могат да бъдат определени с договор"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Захари Желязков е прието.
По предложението на народния представител Светослав Лучников има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение има за цел да внесе една яснота. Много често се изваждат имущества от предприятия, независимо от това дали подлежат на приватизиране или не, без да се спазват изискванията на Търговския закон. С това фактически се намалява техният капитал. Намаляването на капитала на ООДружества и на акционерни дружества е подчинено на строго определени правила, създадени в интерес на техните кредитори и всяко посягане на имуществото на капитала, без да се спазват тези правила, представлява един с нищо неоправдан произвол.
Аз с това предложение исках именно да се уточни, че изваждането на имуществата и намаляване на капитала може да стане само при спазване на съответните предписания на Търговския закон. Затова моля да бъде прието това предложение.
Аз, между другото, бях получил уверение от господин Николов, че то някъде е прието и отразено, но не можах да го намеря. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз в разговор с господин Лучников обясних, че спазването на разпоредбите на чл. 149 - 151, разбира се и чл. 199 - 203 на Търговския закон е предвидено, там където става дума за намаляване на капитала на дружеството при продажба на обособени части. Този текст го има защитен в следващи разпоредби на закона.
Това, за което става дума тук, обаче, намаляването на капитала на дружеството, чрез продажба на дълготрайни материални активи, каквито права имат с възложените им договори за управление управителите до 5 на сто, това се има предвид в това предложение. Аз мисля, че то и без това става в рамките на Търговския закон.
Ето защо Икономическата комисия не го приема като запис в сегашния закон. Но смятаме, че това е практика на органите на управление на дружествата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ако ние искаме наистина да бъдем правова държава, най-напред трябва да спазваме законите, а след това да се ръководим от съображения за целесъобразност. Тези разпореждания за намаляване на капитала на търговските дружества ви уверявам, че са от публичен характер. Те имат за цел да защитават интересите на кредиторите, интереса на кредита, интересите на нормалното функциониране на народното стопанство. Моля да не ги заобикаляме по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Друг някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 79.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 3, с добавяне към него на приетото предложение на народния представител Светослав Лучников.
Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 2 след думите "по реда на Кодекса на труда" се добавя "и по реда на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България".
2. В т. 4 след думата "управители" се добавя "контрольори"."
Предложение от народния представител Стефан Нешев:
В чл. 5, ал. 2, т. 2 думите "до 8 години" да отпаднат.
В чл. 5, ал. 2 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
"5. лицата, които не са на щат в предприятието, но с договор са извършвали развой на нови изделия и технологии, финансиране или реализиране на продукцията."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 4. В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 2 след думите "по реда на Кодекса на труда" се добавя "и по реда на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България"."
2. В т. 4 след думата "управители" се добавя "контрольори"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Стефан Нешев има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, преди да изкажа своите съображения, искам да направя една уговорка. Моето предложение по чл. 5, ал. 2 е продиктувано от разбирането ми, че преференции в приватизацията се формират в чл. 5, а амбицията ми е да променя чл. 25. Ако нямат връзка двата члена, аз ще си оттегля предложението по чл. 5, но ако всички преференции, които се залагат в чл. 25, трябва да бъдат отразени в чл. 5, аз съм готов да пледирам по този казус и сега.
Господин Божков, как преценявате? Правната ми култура е по-слаба и аз съм готов...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН- ДЪР БОЖКОВ: И моята. Тук въпросът е по същество, не е важно къде.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не, в чл. 25 е по същество. Тук е пренесен, само защото, мисля, всичките преференции трябва да бъдат отразени в чл. 5, макар че сега се правят промени в чл. 25, които не се отразяват в чл. 5, и те са преференции, заложени в чл. 25.
Като правист, господин Джеров, бихте ли ми помогнали? Дали трябва всички преференции, които се регламентират чрез чл. 5, заложените в частен случай преференции при работническо-мениджърската приватизация да бъдат също показани?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Няма нужда от тъждество.
СТЕФАН НЕШЕВ: Е тогава, ако е така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте ли?
СТЕФАН НЕШЕВ: Едното.
Сега бих желал да кажа нещо във връзка с чл. 5, ал. 2 - думите "осем години" да отпаднат.
Този закон беше приет преди шест години. Тогава беше поставена забраната, че хора, които не работят в определени предприятия повече от осем години, не бива да участват в работническо-мениджърската приватизация.
Минаха шест години. Аз мога да посоча редица случаи, при които поради това, че обективно са отделени хората от предприятията си, днес ние с тази забрана от осем години не им разрешаваме да влязат в колективите на работническо-мениджърската приватизация. Това е едно ощетяване на качествения състав на подобни колективи.
Ако заместник министър-председателят господин Божков поддържа думите, които изказа пред мен, той също вижда, че годините осем вече не отговарят на реалната амбиция, заложена в тази ограничителна практика, и трябва да станат поне 14.
Аз съм готов да приема такъв коректив на забраната - от 8 да станат 14 - но 8 ми се струва, че е една погрешно заложена тенденция, с която се лишават работническо-менидържските колективи от един пълен състав, в който могат да участват и личности, които преди определени 6-7 години са излезли от състава на тези колективи по обективни причини и ги лишаваме от това право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволих си от място да репликирам господин Нешев, че няма пълно тъждество в смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 25, тъй като става дума за преференции, но за различен кръг случаи, в които се отнасят тези преференции. В чл. 5, ал. 2 става дума за случаите, в които правоимащите могат да закупят до 20 на сто от акциите на половин цена. Позовава се този кръг лица в чл. 25, но това е само в случаите, когато органът по чл. 3 е разрешил работническо-мениджърска приватизация. Не греша, господин Божков, нали? Точно така.
Аз ще подкрепя предложението на господин Стефан Нешев в чл. 5, ал. 2, т. 2 думите "до осем години" да отпаднат и това да стане един по-широк кръг лица, които са работили и в много от случаите са работили много по-дълго време в предприятията, а с този текст сме ги елиминирали от кръга на правоимащите да ползват преференции по този ред.
Аз ще му предложа това, което той предлага по чл. 5, ал. 2, т. 5 - да се прибавят лицата, които не са на щат в предприятията, но с договор са извършвали развойна дейност за нови изделия - наистина да го отнесем към чл. 25, тъй като там има и други предложения. Тези лица, които са допринасяли със своите рационализации, изобретения и патенти и претендират да станат съсобственици, и то по този преференциален ред, и ще допринесат за успеха на това предприятие, може би там им е мястото.
Резюмирам: ще подкрепя Вашето предложение по чл. 5, ал.2, т. 2 да отпаднат думите "до осем години", а другото може би е най-добре да се отнесе към чл. 25. Благодаря ви.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Господин председател, оттеглям всичките си предложения по чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Предложението на господин Нешев да отпаднат 8-те години има логика, само ако бъде заменено с друга цифра, тъй като е въведена още от 1992 г. и продължава да действа въпреки многократните промени в закона. До момента никой не е променил смисъла на чл. 5. Така че вече е възприето като мислене това, че хората, които са се пенсионирали доста отдавна, не могат да участват в ползването на привилегиите.
Аз съм склонен наистина да подкрепя, не знам доколко процедурно е възможно в момента ат хок, без направено официално предложение да се променят текстове, това Вие ще кажете, господин председателю. Но от приемането на закона минаха шест години. Така че ако към 8-те години, които са били записани 1992 г., добавим още 6, стават 14 и се запазва всъщност това, което е било смисълът на закона още при приемането му.
Така че това е възможно да се приеме, освен ако е невъзможно по процедурни причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:: Какво предлагате?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Цифрата "8" да се замени с "14", нещо, което и господин Нешев приема също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами ако всички го приемат, ще го направим.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Само едно пояснение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Колкото и да говориш, няма да излезе като инициатива на БСП. Съжалявам много! Няма да излезе като ваша инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, не е битката за инициативата. Битката е за резултата и нека дивидентът за инициативата да бъде на господин Стефан Нешев. Но само едно уточнение. Става дума за следното: за пенсионираните, за които Вие говорите, е записано 10 години.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не, не, говорим за напусналите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За напусналите - да. Само това уточнение, защото залата не следи точно текста.
А това са хората, които са преминали на друга работа. Това не е голяма категория, това не е масата, която е напускала. Това са отделни случаи в даденото предприятие. Например при мен бяха главният инженер и директорите на "Пирдоп". Тези хора са построили предприятието, напуснали са го, минали са за ръководители в проектантски и други институти и понеже са минали тези осем години, те не могат да ползват другите преференции. Дайте да го освободим! Става дума за единици. Това са малка част от работниците и ръководителите, които са напуснали и са се движили в други области или са израснали в йерархията. А масата да си остане за 10 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И господин Николов иска думата. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз също съм склонен да приема предложението, което направи господин Божков - да добавим към осемте години и шестте години, когато нищо не се случваше в приватизацията у нас, с още едно обяснение: че така даваме възможност на тези хора да изберат къде да участват в приватизацията с тези преференции - дали в предприятие, в което са били преди 14 години, или в сегашното предприятие, в което те също имат тези права.
Така че не се променя много кръгът на правоимащите. Просто той е наистина много ограничен кръг и затова аз съм склонен да приема. Но всякакви опити, например да се увеличи срокът и възможностите за тоя срок за хората, които са пенсионирани, няма да ги приема. Затова нека да не го говорим тук, но бихме могли да приемем предложението на господин Нешев, като заменим "8" с "14", което мисля, че е нормално.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Тогава ще гласуваме предложението на народния представител Стефан Нешев по начина, по който смятам, че се постигна консенсус - в чл. 5, ал. 2, т. 2 думите "до 8 години"се заменят с думите "до 14 години".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 153, против 11, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте целият § 4 както е предложен от комисията с приетото предложение на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 150 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 6.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
а/ след думите "тези по чл. 2, ал. 10" запетаята се заличава и се добавя "и ал. 5 и 6 на този член", а думата "извънбюджетна" се заменя с "набирателна";
б/ в т. 1, изречение първо, думата "фонда" се заменя с "фондовете";
в/ в т. 1, изречение трето, след думите "4 на сто" се добавя "от средствата, предвидени за фондовете".
2. В ал. 3 след думите "да се извършват и в" се добавя "конвертируема".
3. В ал. 4, изречение второ, думата "фонда" се заменя с "фондовете".
4. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия с ведомствена принадлежност към Министерството на отбраната, както и от продажбата на акции и дялове от търговски дружества, за които министърът на отбраната упражнява правата на собственост на държавата, се внасят във фонд "Отбрана" към Министерството на отбраната. Останалите 4 на сто се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизация на държавните предприятия.
(6) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия с ведомствена принадлежност към Министерството на вътрешните работи, както и от продажбата на акции и дялове от търговски дружества, за които министърът на вътрешните работи упражнява правата на собственост на държавата, се внасят във фонд "Ред и сигурност" към Министерството на вътрешните работи. Останалите 4 на сто се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизация на държавни предприятия."
Предложения на народния представител Валентин Симов:
По чл. 6, ал. 1, т. 3 текстът да придобие следното съдържание:
"За държавен фонд "Земеделие" - 28 на сто и за фонд "Тютюн" - 5 на сто".
По чл. 6, ал. 1, т. 4 цифрата "33 на сто" да се замени с "10 на сто".
По чл. 6, ал. 1, т. 5 изразът "и за обезщетение на бивши собственици по решение на Министерския съвет - 20 на сто" отпада, а след "Обществено осигуряване" се слага тире и цифрата "40 на сто".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Станка Величкова, Пламен Славов, Донка Дончева и Дора Янкова:
В чл. 6 се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия се внасят във фонд "Развитие на системата на народната просвета".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Член 6, ал. 1 да се промени както следва:
"Чл. 6, ал. 1, т. 2. за фондовете на общественото осигуряване - пенсионен и здравоохранителен - 80 на сто.
Чл. 6, ал. 1, т. 3, за обезщетение на бивши собственици съобразно действащите закони - 20 на сто".
Останалите точки без т. 1 отпадат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 6, ал. 1, т. 5 да отпаднат думите "и за обезщетение на бивши собственици по решение на Министерския съвет".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
Към § 5, т. 1, б, "а" се прави следната промяна: думите "по чл. 2, ал. 10" се заменят с "по чл. 2, ал. 2 и 10".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Иван Бойков:
В чл. 6, ал. 1, т. 4 числото "33 на сто" да се промени с "28 на сто".
В чл. 6 да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
"Чл. 6, т. 7. За фонд "Стимулиране на малък и среден бизнес - 5 на сто".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Яшо Минков:
В чл. 6, ал. 2, т. 3 след израза "инвестиционни цели" да се добави израза "включително и за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението и предлага включването му в допълнителна разпоредба.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
а) след думата "изключение" се добавя "на тези по ал. 5 и 6 и", а думата "извънбюджетна" се заменя с "набирателна";
б) в т. 1, изречение първо думата "фонда" се заменя с "фондовете", а в изречение трето след думите "4 на сто" се добавя "от средствата, предвидени за фондовете";
в) в т. 5 отпадат думите "и за обезщетение на бивши собственици по решение на Министерския съвет".
2. В ал. 3 след думите "да се извършват и в" се добавя "конвертируема".
3. В ал. 4, изречение второ думата "фонда" се заменя с "фондовете".
4. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия с ведомствена принадлежност към Министерството на отбраната, както и от продажбата на акции и дялове от търговски дружества, за които министърът на отбраната упражнява правата на собственост на държавата, се внасят във фонд "Отбрана" към Министерството на отбраната. Останалите 4 на сто се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизация на държавни предприятия.
(6) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия с ведомствена принадлежност към Министерството на вътрешните работи, както и от продажбата на акции и дялове от търговски дружества, за които министърът на вътрешните работи упражнява правата на собственост на държавата, се внасят във фонд "Ред и сигурност" към Министерството на вътрешните работи. Останалите 4 на сто се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизация на държавни предприятия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Пристъпваме към предложенията, които са предложения за използване на средствата по приватизацията по различни фондове.
Първо, предложение на народния представител Валентин Симов. По това предложение някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 150 народни представители: за 26, против 84, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Станка Величкова, Пламен Славов, Донка Дончева и Дора Янкова.
По това предложение има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моето предложение заедно с колегите е съвсем ясно. Става въпрос, че фонд "Развитие на системата на народната просвета", този фонд, който вчера беше гласуван без нито един "въздържал се", се нуждае от съответни постъпления. И това не е случайно, а е в резултат на факта, че системата на народната просвета се намира в една тежка ситуация от гледна точка на материална база, от гледна точка на осъвременяване на тази материална база с оглед на един пълноценен учебен процес. И ако ние искаме българското училище да преведе децата на България в ХХI век и да отговори на потребностите на този век, би трябвало всички да подкрепите това наше предложение. То не е максимално, то е твърде минимизирано, защото искаме само и единствено 6 на сто, въпреки че за системата трябват много, много повече пари.
Надявам се, че господин Божков ще приветства това наше предложение, още повече че във връзка с лекцията му в Атлантическия клуб чета, че той е бил и преподавател. Всички вие пък сте били и студенти, и ученици и мисля, че ще срещна разбиране. Междупрочем, това е разбиране и на Комисията по образованието и науката.
Така че, много моля, недейте отклонява предложението, а дайте шанс на българското образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин министър Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Искам да ви обърна внимание не само на това предложение, а и на другите предложения за разпределяне на средствата по различни фондове. Най-добрият вариант би бил да няма никакви разпределения на средства по фондове, парите да отиват в бюджета и оттам с решение на Народното събрание да се разпределят където трябва. Има обаче текстове в закона от 1992 г., според които средствата се разпределят, като основната част, разбира се, са за фонд ДФРР, което е нормално, приемливо, за фонд "Земеделие", което също е приемливо. И миналата година, в пристъп на благоразположение към проблемите на българската култура, бяха гласувани и 2% за фонд "Култура". Опасно е обаче да се продължава тази практика - да се заменя ежегодното разпределение на средствата по бюджета в зависимост от реалните наличности, в зависимост от реалните нужди, които именно правителството и Народното събрание могат да решат какви са точно за годината, с един закован текст от закона, който независимо от това какви са конкретните нужди принуждава разпределението на тези средства да става в предварително определени фондове.
Искам да направя много ясната разлика между двата типа предложения. Предложенията, които са за фондове "Отбрана" и "Ред и сигурност", не означават приходите от всички предприятия да се разделят, а става въпрос от огромната собственост, която българската армия притежава в момента и която поради намаляването й като размер и необходимостта тя да се оптимизира очевидно ще наложи много големи продажби там, целта е тези пари да останат вътре в армията, те са си на армията и трябва да си останат в армията. Същото важи и за полицията и за МВР. Има огромна разлика между това, което се предлага тук, и в няколко други предложения за разбиване на общите приходи в най-различни фондове, т. е. да си правим тук един малък бюджет и то бюджет не който всяка година се гласува, а който един път е гласуван и оттук нататък вече не може да се променя.
Смятам, че е неразумно и неправилно това да се прави. По-добре е да оставим на народните представители възможността всяка година да преценяват колко пари са необходими за образованието и културата, а не да го фиксираме в този закон. Благодаря ви.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Това индиректно означава да не се гласува.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Да, аз съм против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Станка Величкова, Пламен Славов, Донка Дончева и Дора Янкова.
Гласували 155 народни представители, за 66, против 69, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров. Няма го господин Димитров.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Предложението, което прави господин Димитров, заслужава внимание и мисля, че това е не само мое мнение, а и на всички колеги. То е свързано с един принцип, който, господин Божков, трябва да бъде съобразен в този закон сега, не утре, тъй като той вече е закъснял, а именно да се потърси в някакъв смисъл справедливост, обезщетяване или по-скоро създаване мотивация в онази част от българското общество, която вече не може да участва активно в процесите на промяна, в производството и пр.
Предложението на господин Димитров в сегашния му вид, разбира се, е много сложно от гледна точка на разпределението на средствата по чл. 6, т. е. тези, които идват от приватизацията, защото той предлага 80 на сто от средствата за фондовете "Социално осигуряване" и за Здравноосигурителния фонд. Но при всички случаи това предложение, повтарям, е свързано с принципа, който ние с колеги от левицата сме се опитали да защитим, а именно да се мотивират хората, които са създавали производствените фондове, да подкрепят промяната в страната и същевременно техните старини да бъдат гарантирани в известна степен. Затова ние смятаме, че не можем, господин Божков, днес да преразгледаме преразпределението на средствата, защото ще засегнем и фонд "Земеделие", защото ще засегнем и фонд "Реконструкция и развитие". Но се обръщаме към уважаемите колеги да подкрепят нашето предложение за обезщетение с бонове за всяка година трудов стаж. В този смисъл, повтарям, ако ние тук отхвърлим предложението на господин Димитров поради причини от друг характер, то за да не нарушаваме принципите, които сме заложили в този закон, ако вие искате да не се конфронтира българското общество, ако искате да няма действително хора, които са онеправдани, наистина трябва да намерим това решение. И аз смятам, че решението е там, в нашето предложение. Без да се противопоставим по принцип на предложението на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 147 народни представители: за 38, против 92, въздържали се 17.
Предложението не се приема.

Първото предложение на народния представител Иван Бойков е прието.
Има думата Светослав Лучников да обоснове своето предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз пак ви моля да ме разберете добре. Предложението ми е от чисто правно-технически характер.
Не може, когато продавате част от едно предприятие получените средства да ги разпределяте, като че ли тези средства не са на предприятието. Вие продавате част от патримониума на предприятието. Средствата влизат в неговия патримониум отделно. Не може да прескачате тая работа, защото по този начин заобикаляте правилото на юридическата личност и на правната самостоятелност на субектите на стопанския живот. Въпросът е чисто технически.
Господин Божков, моля Ви да дадете ухо, защото не можем да разпределяме по общия ред средства, които са на предприятието. Разберете, правя го от чистото желание да спазим една правна норма, която е задължителна за всички ни. Недейте погазва правните норми, защото по тоя начин правим много лоша услуга на нашето законодателство. Много ви моля да възприемете това, както възприехте и въпроса с ликвидационните правила, които са задължителни наистина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Аз бих се съгласил с господин Лучников и бих подкрепил гласуването на неговото предложение, ако не съществуваше Законът за приватизация. Той точно затова съществува, защото е специален закон по отношение на Търговския закон. Ако щяхме да продаваме акциите и обектите, и активите по реда на Търговския закон, нямаше нужда да има Закон за приватизация, а щяхме да използваме възможностите на търговския закон и да си продаваме, както си продава всяко дружество.
Ние тук сме изправени пред случая, в който се продава имущество на държавата, по един уникален начин - акции, капитал, собственост на държавата, по един уникален начин във връзка с един процес, наречен приватизация, а не със сделки по Търговския закон. Така че там, където може да се спазва Търговският закон, той просто не е засегнат. Но в случая имаме създадени специални органи, които извършват тази приватизация. Тези органи очевидно имат нужда от средства, за да извършват своята дейност. За това тези средства се разпределят като приходи от приватизацията.
Аз мисля, че това е толкова очевидно и не мога да разбера логиката на господин Лучников в случая. Тогава да отменим целия Закон за приватизация и да караме по Търговския закон - всяко предприятие да си продава активи и парите да си остават в него. Тогава какво става? Къде отиват тия пари? Остават си завинаги в предприятието?! След като то стане частно, парите си остават пак в него. Нещо не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мисля, че значителна част от депутатите споделят притесненията на господин Лучников. Но пък правата на собствениците в акционерни дружества са ясно защитени в § 9б на Закона за приватизацията. Аз ще го прочета, за да има пълна яснота, че когато се продават обособени части от акционерни дружества, в които държавата не е едноличен собственик, просто финансовият актив остава в дружествата. Ще го прочета, за да няма никакво двусмислие по този въпрос.
"§ 9б. (2)  Постъпленията от приватизация на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, остават собственост на предприятието."
Господин Лучников, това е записано в § 9б, ал. 2 и сме го приели при последните поправки в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за дуплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, много лошо е, когато баничарят прави обувки, а пък обущарят прави баници.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: На същия принцип е много лошо, когато юристът се занимава с приватизация.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Хайде, сега! Едно предприятие притежава един цех или една машина, които са включени в неговото имущество и които са обезпечение за неговите кредитори. Вие ги продавате и вземате това имущество и го разпределяте по някакъв начин извън неговото имущество. По този начин неговите кредитори, а това са именно банките в огромния брой случаи, отново едни важни стопански субекти за нашата държава, остават неудовлетворени, остават онеправдани. Това е положението, това е проблемът, за който се касае тук.
Разберете, когато продавате акции, е нещо съвсем различно, защото вие не продавате имущество, което е на предприятието, а продавате акции, които са на държавата. Тогава въпросът е друг. Тогава, разбира се, вие имате право да разпределите средствата, както си искате. Когато продавате части на предприятието, които са за обезпечение на неговите кредитори, вие просто нарушавате кредитната система, нарушавате задължителни правила, които Търговският закон не ги е издигнал самоцелно, а за да защити кредитната система на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Законът за приватизацията не е специален по отношение на този. Не е! Има обща проблематика, която може да се урежда от различни законови актове, но всички те почиват на едни общи правила, създадени от времето на римското право и до наши дни. Даже и в онези дисциплини, които са създадени преди сто години в тъй наречените днес напреднали страни. И, ако ние правим регламентация, при която създаваме колизия между различните закони, ние правим най-лошото, което можем, за една правна система. Господин Лучников е съвършено прав. Не съотнасяйте закони един спрямо друг като общ към специален. Няма такова нещо. Те трябва да бъдат синхронизирани и стиковани. Иначе вие си гледате приватизацията, редите я като Рубик кубче - нареждате си едната страна, обаче размествате останалите и няма да наредите кубчето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Светослав Лучников.
Гласували 153 народни представители: за 70, против 9, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Второ предложение на народния представител Иван Бойков.
Има думата вносителят - господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще разсъждавам, както разсъждава и господин Божков, едно към едно. И аз съм против да се разбъркват нещата с проценти в този закон, но явно е, че е имало някаква целесъобразност да има такова разпределение в един или друг момент. И това е така, защото от продажба на предприятия постъпват истински пари и те постъпват по сметка на бюджета.
Аз всъщност с моето предложение не правя никаква промяна. Това е Държавен фонд за реконструкция и развитие, който има същите функции, които съм заложил и аз тук. Но понеже напоследък и управляващите, а пък и ние в нашата програма Евролевицата е заложила изключително много на малкия и средния бизнес като основа за развитието на България в бъдеще, стратегическо развитие, аз съм имал предвид тези 5 на сто да се заложат като фонд за стимулиране, тоест по-скоро като гаранционен фонд. Знаете какво е положението с малкия и средния бизнес по отношение на банковите кредити, а без тях той не може да функционира. И тъй като тук наистина има свежи, истински пари, те биха могли в рамките на фонд "ДФРР", аз съм ги отделил, но могат и вътре, в рамките на фонд "ДФРР", но трябва изричен запис да има, да служат за такъв гаранционен фонд.
Аз знам, че в момента има предложение да се взимат заеми и да се прави такъв фонд под формата на банка или под друга форма, няма значение каква, но и държавата има своето място, а единственото точно място, посочено в закона, е точно тук. Всъщност ние от приватизацията ще получим средства, които ще използваме за развитието на икономиката. По-пряко предложение за изразходване на такъв тип средства и по-прогресивно аз не виждам и не виждам защо го отхвърли комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Бойков! Аз приемам логиката по същество на Вашето предложение, но си мисля, че е много по-добре да си бъдат в ДФРР, тъй като ние в момента подготвяме създаването на онази прочута банка, която беше гласувана още в Тридесет и седмото Народно събрание, поради което вероятно ще се наложи една малка промяна в закона, във връзка с новия Закон за банките, която ние ще внесем. С Германия вече сме пред подписване на споразумение за създаването на тази банка. От Германия ще влязат най-вероятно около 40 млн. марки и българската държава ще участва очевидно чрез ДФРР.
Така че по същество приемам смисъла на предложението Ви, но просто не е необходимо да записваме какъв процент от ДФРР ще отива за малки и средни предприятия. Ами ако са повече? А ако са по-малко тази година, защото сме намерили други средства, и е по-целесъобразно тези пари да ги използваме за нещо друго - за защита на земеделието, за гаранции по фонд "Земеделие" и т.н.? Нека да не връзваме ръцете на изпълнителната власт. Като представител на изпълнителната власт Ви моля. Дайте ни малко повече възможност да оперираме с тези фондове. Ние знаем как да оперираме с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Бойков.
Гласували 157 народни представители: за 58, против 64, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Яшо Минков е прието по принцип. Удовлетворява ли Ви, господин Минков? Имате думата.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Аз, разбира се, съм съгласен с едно такова предложение, но само при положение че наистина днес, както се разбрахме с колегите от Икономическата комисия, намерим точното място и по най-подходящия начин направим точно този запис. Тъй като мисля, че наистина по време на дебатите тогава всички колеги се съгласиха, че едно такова уточнение е повече от необходимо, защото както съм се позовал и в аргументацията си и както изразих и мнението си по време на обсъждането на това мое предложение, тук става въпрос единствено за това да дадем възможност на общините да използват по целесъобразност средствата, които те са придобили чрез така наречената общинска приватизация. И след като ние не искаме да се създават условия и възможности, и предпоставки за нарушаване на закона, което се прави де факто, защото всички знаят как се разходват средствата от общинската приватизация, мисля, че наистина е крайно време да се намери точна формулировка и един добър запис, който наистина да регламентира и да даде възможност на общините да разходват тези средства за придобиване на дълготрайни активи със социално предназначение. Тук става въпрос за болниците, за ВиК, за пътищата.
Така че съм съгласен с предложението на Икономическата комисия и мисля, че ще намерим най-точното място на един такъв запис. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Яшо Минков. Тогава сега няма да гласуваме неговото предложение.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 23.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В чл. 6а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думата "фонда" са заменя с "фондовете".
2. В т. 3 думите "и за обезщетение на бивши собственици" се заличават."
Предложение на народния представител Захари Желязков:
В чл. 6а, ал. 1, т. 1 изразът "във фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия" се заменя с израза: "в специална извънбюджетна сметка"."
Комисията по икономическа политика приема предложението.
Комисията по икономическата политика предлага следния текст:
"§ 6. В чл. 6а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 изразът "във фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия" се заменя с израза "в специална извънбюджетна сметка".
2. В т. 3 думите "и за обезщетение на бивши собственици" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
По § 6 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 27.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се изменя така:
"Разпределението и разходването на средствата по тези фондове се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
2. Алинея 2 се изменя така:
а) думата "фонда" се заменя с "фондовете";
б) точка 1 се отменя;
в) в т. 2 накрая се добавят думите "и ал. 4";
г) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "т. 1";
д) точки 2 и 3 стават съответно точки 1 и 2."
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в началото на изречение второ се добавят думите "Разпределението и".
2. Алинея 2 се изменя така:
а) в текста на алинеята думата "фонда" се заменя с "фондовете";
б) точка 1 се отменя;
в) в т. 2 накрая се добавят думите "и ал. 4";
г) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "т. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 16.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. В чл. 10, ал. 1 думите "с изключение на глава осма" се заличават.
§ 9. В чл. 15, ал. 1 думите "или при приватизация по реда на глава осма" се заменят с "или при участие в централизирани публични търгове"."
Няма предложения по параграфи 8 и 9.
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 8 и 9, както са предложени от вносителя и от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 16.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 10. В чл. 16, ал. 1 думите "с изключение на тези, които се приватизират по реда на глава осма" се заличават."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Създава се нов чл. 20а със следното съдържание:
"Чл. 20а. При всяка продажба на акции и дялове, собственост на държавата или общините, 10 на сто от акциите или дяловете се прехвърлят безвъзмездно във фонд "Обществено осигуряване", а 6 на сто в Здравоохранителния фонд по Закона за здравеопазването."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 10. В чл. 16, ал. 1 думите "с изключение на тези, които се приватизират по реда на глава осма" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, гласуваме § 10 така, както е предложен от комисията, защото той касае чл. 16. После ще гласуваме предложението на народния представител Венцеслав Димитров за нов чл. 20а.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 14.
Параграф 10 е приет.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на нов чл. 20а.
Гласували 150 народни представители: за 34, против 100, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 11. В чл. 21 ал. 3 се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков - § 11 да отпадне, което се оттегля от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Да бъде подкрепен текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 7.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 12. Чл. 23а се отменя."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
Член 23а да се измени, както следва:
"Чл. 23а. Във всички случаи на приватизация лицата по чл. 5, ал. 2 получават безвъзмездно до 10 на сто от приватизираното предприятие чрез Агенцията за приватизация, по ред, определен от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Член 23а, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 23а. (1) В случаите на приватизация лицата по чл. 5, ал. 2 получават безвъзмездно до 10 на сто от акциите или дяловете, предложени за приватизация."
Алинеи 2 и 3 на същия параграф се запазват.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 12. Чл. 23а се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Симов го няма. Господин Миков, искате ли думата? Не.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Валентин Симов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 28, против 86, въздържали се 29.
Предложението не се приема.

Второто предложение, което не е подкрепено от комисията, е на народния представител Михаил Миков. Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 38, против 92, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 144 народни представители: за 117, против 15, въздържали се 12.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 13. Член 23б се отменя."
Предложението на Комисията по икономическата политика е да бъде подкрепено предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 11.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
"5. централизирани публични търгове."
2. В ал. 3, т. 3, изречение второ думите "подписване на договора" се заменя с "изтичане на гратисния период".
3.В ал. 5 накрая се добавя ново изречение: "При учредяване на залог или ипотека те се освобождават от държавни такси."
Създават се алинеи 8 и 9:
"(8) Редът за организация и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции се определя от Министерския съвет.
(9) При продажбите по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5 не се прилагат условията по ал. 3.".
Предложение на народния представител Стефан Стоилов: в чл. 25, ал. 4 числото "20" да се замени с "50".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представил Валентин Симов: в чл. 25 да се създадат нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
"Чл. 25. (4) При образуването на юридическото лице по предходната алинея инициаторите за създаването му са длъжни да оповестят публично, поне чрез един централен или местен ежедневник, условията и сроковете, в които ще се приемат заявления за участие. Спазването на това изискване се проверява от съда при регистрацията на дружеството.
(5) Никой от съдружниците в юридическото лице по ал. 3 не може да притежава по-голям дял от 10 на сто.
(6) Дяловете в приватизираното предприятие, придобити по реда на ал. 3, не могат да се прехвърлят на други физически и юридически лица, нито самото дружество може да се преобразува в друго или слива с друго, до пълното изплащане на покупната цена.".
Алинеи 4, 5, 6 и 7 стават съответно 7, 8, 9 и 10.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски - в чл. 25, ал. 5 добавеното изречение се изменя, както следва:
"Учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождават от държавни такси".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков: в чл. 25, ал. 3 след думите "и надзорни съвети" се прибавя изразът "лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, както и лица, чиито изобретения и рационализации са внедрени в съответното дружество".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
В чл. 25, ал. 4 думите "най-малко 20 на сто" се заменят с най-малко "40 на сто".
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение на народния представител Захари Желязков - в § 14 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 3 се изменя, както следва:
"Чл. 25, ал. 5 се отменя, ал. 6 става ал. 5, ал. 8 от приетия на първо четене законопроект става ал. 6, а ал. 9 се отменя".
Предложението се оттегля от вносителя.
Създава се нов § 14а със следните текстове - чл. 31 се изменя, както следва:
"Чл. 31. (1) Когато определеният купувач по предходния член е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперации са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети на приватизиращото се предприятие, цената се заплаща при условията на чл. 25, ал. 3.
(2) Разсроченото плащане по ал. 1 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 1 към момента на учредяването му участват най-малко 30 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие.
(3) При условията на ал. 1 могат да се закупят и обособени части от предприятието, ако в юридическото лице по ал. 1 участват най-малко 30 на сто от работниците и служителите в обособената част.".
Алинеи 4 и 5 се отменят.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков - в § 14 т. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - чл. 25, ал. 3 се изменя, както следва:
"Чл. 25. (3) Когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са работници, лица, които не са на щат в предприятието, но с договор са извършвали развой на нови изделия и технологии, финансиране или реализация на продукцията, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети, както и лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, той има право да придобие акции или дялове при условията на разсрочено плащане на цената, като:".
В чл. 25, ал. 4 думите "20 на сто" да се заменят с "80 на сто".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Иван Бойков - в чл. 25, ал. 3, т. 1 да се измени, както следва:
"1. началната вноска, която трябва да се заплати при сключване на договора, е 20 на сто от цената, като до 10 на сто от нея могат да се издължат с инвестиционни бонове.".
В чл. 25, ал. 3 т. 2 да се измени, както следва:
"2. Разсрочването е до 10 години с едногодишен гратисен период.".
Комисията по икономическата политика не приема предложенията.
Следващото предложение е оттеглено.
В чл. 25, ал. 3 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
"5. До изтичане на срока на разсроченото плащане по т. 2, купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество без разрешението на продавача. Неплащането на договорните вноски за период повече от една година, е основание за прекратяване на договора с юридическото лице по ал. 3.".


В чл. 25 ал. 10 да се измени, както следва:
"Чл. 25. (10) Член на юридическо лице по чл. 25, ал. 3 не може сам или чрез свързани лица за притежава повече от 34 на сто от основния капитал на дружеството."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложенията.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 25, ал. 3, точки 1, 2 и 3 се променят, както следва:
"1. началната вноска, която трябва да се заплати при сключването на договора, е 20 на сто от цената;
2. разсрочването е за пет години с едногодишен гратисен период, като срокът може да бъде и по-къс със съгласието на купувача;
3. за времето на гратисния период стойността на неплатената част не се променя. След изтичане на гратисния период стойността на неизплатената част се увеличава с лихвен процент, надвишаващ с 15 пункта основния лихвен процент за съответния изтекъл период. Този период се определя с договора и не може да бъде по-дълъг от една година."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - да се създаде нов § 14а със следното съдържание:
"§ 14а. В чл. 35, ал. 2 след думите "приватизация по ал. 1, т. 1" да се добави "и т. 2"."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5 със следното съдържание:
"5. централизирани публични търгове.".
2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) текстът на ал. 3 се изменя, както следва:
"(3) Когато определеният купувач по алинеи 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети, лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, както и лица, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество, то има правото да придобие акциите или дяловете при разсрочено плащане на цената, като:";
б) създават се нови точки 4 и 5 със следното съдържание:
"4. до окончателното плащане на цената по т. 2 купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество без разрешението на продавача;
5. никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице.".
3. Алинея 4 се изменя, както следва:
"(4) Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие и то не е включено в списъка по чл. 2, ал. 10. Дружество по ал. 3 не може да издава акции на приносител или поименни акции без право на глас. Правото на разсрочено плащане се прекратява в момента, в който повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал. 3 бъдат прехвърлени на лица извън тези по чл. 5, ал. 2.".
4. Алинея 5 се изменя, както следва:
"(5) В случаите по ал. 3 задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената. Учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождава от държавни такси."
5. Създават се алинеи 8 и 9 със следното съдържание:
"(8)  Редът за организация и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции се определя от Министерския съвет.
(9) При продажбите по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5 не се прилагат условията по ал. 3.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, моля да спрем дотук, защото предложенията за нови параграфи ще гласуваме след като гласуваме § 14. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, в параграфи 14а и 14б са отразени значителна част от предложенията, които са направени по § 14. В такъв случай ще помоля депутатите да прочетат съдържанието и на параграфи 14а и 14б и ако са удовлетворени, да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Редно е да ги докладваме преди гласуването, защото са нови параграфи.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам веднага след прочитане на тези предложения думата, за да съобщя на депутатите, че ние в Икономическата комисия много внимателно работихме по този параграф. Постигнахме съгласие по абсолютно всички предложения и те намериха място в предложенията ни за параграфи 14, 14а и 14б с изключение на едно от предложенията, за което имаше и си остана разногласие - за това дали членовете на работническо-мениджърските колективи трябва да бъдат най-малко 20 или най-малко 50 на сто от имащите право за участие в работническо-мениджърските колективи. Така че това е първото предложение, направено от господин Стефан Стоилов. Може би да гласуваме първо него, а след това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложенията на господин Стоилов са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Част от тях сме приели, но част от тях не сме. Аз казвам за кое все още има несъгласие. За останалите предложения мисля, че поне в комисията имаме пълно съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Аз няма да влизам в темата по същество, защото може да се обърнете назад и да отворите стенограмите на Тридесет и седмото Народно събрание и на Тридесет и осмото Народно събрание само преди четири-пет месеца. Темата за 20-те и 50-те процента е изчерпателно дискутирана във всичките й аспекти, откъдето и да я погледнете. В Тридесет и седмото Народно събрание мнозинството тогава наложи 50 процента, след което фактически нямаше почти нито една сделка с работническо-мениджърски екипи. В Тридесет и осмото Народно събрание, само преди четири месеца, беше гласуван новият текст с 20 процента. От този момент съвсем ясно се вижда каква скорост набира работническо-мениджърската приватизация, колко тя се радва на обща популярност и колко хората са доволни от това решение.
Но аз казвам отново - няма да влизам по същество - просто ми се струва несериозно, извинявайте много, за едно и също Народно събрание в рамките на пет месеца да променя коренно становището си, без да има реални основания за това. Благодаря.
И формално предлагам на народните представители да запазят досегашния процент - 20 процента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предварително искам да декларирам, че мотивите, от които съм се ръководил, а те се споделят от по-голямата част от членовете на Икономическата комисия, предполагам и в залата, са свързани със следното. Свидетели сме, че процесът на приватизация е доста замърсен през всички години, казано образно. Има признаци, че той даже и повече се замърси. Общо желание е в рамките на възможното чрез волята на тези, които управляват, и особено чрез законовите положения, ние да направим така, че по възможност той да протича без такова замърсяване.
Старото число - 50 процента участващи, отговаряше на философията на текста на чл. 25, който приемахме в старото Народно събрание с подкрепата на по-голямата част от депутатите и в комисията, и в пленарната зала. Казвам, че отговаря на тази философия, тъй като тази форма на приватизация цели да заинтересува възможно по-голяма част от колектива.
Няма да се впускам във всичко онова, което е написано в дебелите книги по отношение на ЕСОП, а в България всеки ще се съгласи, че тази преференциална система има претенцията да реализира част от онова, което е съдържание на ЕСОП. Разбира се ЕСОП се прилага и когато се купуват частни предприятия.
Там, където интересите на мениджърския екип и на колектива са еднопосочни, там приватизацията протича чисто. И тази норма работеше именно в тази посока.
Господин Божков казва, че приватизацията по чл. 25 е вървяла трудновато в 1996 г. Да, поради съпротивата на чиновниците. И макар че съм от левицата, аз това съм казвал непрекъснато и в 1996 г. Ако тя се отпуши в някаква степен, разултатът не е от смяната на числото, а просто от волята да върви тази форма на приватизация.
И трето, на което обърна внимание председателят на Икономическата комисия на заседанието, а такива са и моите наблюдения и на повечето от колегите, които се интересуват от този процес в районите си: там, където този процес протича чисто или сравнително чисто, там участието на колективите и сега е 50 - 60 - 70 на сто. Това е факт, който никой не може да отрече. Има депутати от всички парламентарни групи - и аз съм от тях, които се стараят в своите райони, там където се прилага чл. 25, да бъде обезопасен този процес в рамките на възможното от различни далавери.
Сложете си ръка на сърцето и ще признаете, че там където има един среден или малък колектив от 40 - 50 - 60 човека, а това могат да бъдат добри предприятия, числото 20 позволява на директора с двете чистачки и един счетоводител да си направи колектив и да използва доста силния преференциален режим на този текст. Това не отговаря на философията на чл. 25. Затова моля господин Божков да не се противи. Най-добронамерено сме направили тези предложения. И той е заинтересован като член на кабинета, и ние сме заинтересовани като парламент процесът да протича възможно по-чисто, без далавери. Няма място за никакви конкуренции, за което се говореше, когато се промени числото 50 с 20. Това са единични случаи - на 100 - 1. Това не е типично, не е характерно, за де се използва като аргумент, господин Божков.
Уважаеми колеги, моля ви, като се водите от тези съображения, от които се водеше и по-голямата част от членовете на Икономическата комисия, да подкрепите решението на Икономическата комисия. Благодаря.
Благодаря на господин Стефан Стоилов.
За първа реплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм един от хората, които не споделят това предложение и в комисията не гласувах за него. Няма да говоря за правните аспекти на това предложение, а искам да ви обърна внимание на следното:
Гаранцията за една правова държава е стабилността на актовете, които се издават и действат в тази държава. Това са правила, които са валидни в цял свят. Парламентът е достатъчно стабилен законодателен орган, бих казал и върховният орган и не звучи сериозно един текст, който парламентът е решил с гласуване и е приел определени правила преди два месеца, сега тези правила да бъдат променяни... Просто се опитвам да ви кажа, че това в правния мир създава един хаос, една несигурност при третиране на направените норми, една несигурност от това какво ще последва в следващите два месеца. Ако парламентът уважава себе си като институция, би трябвало просто да поддържа веднъж взето решение, то да бъде решено и да действа в гражданския оборот.
Аз няма да поставям въпроса какво ще стане с тези дружества, които, действайки през този период при наличието на една правна уредба, тоест при наличието на 20 на сто, вече са регистрирани. Поради това ви призовавам, уважаеми колеги, да не подкрепяме това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За втора реплика думата има господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И на първото четене, и предишния път, когато правихме промени в закона, съм поддържал тезата 20 на сто. Тук господин Стоилов много ме облекчи с неговия пример, затова репликата ми е в този смисъл: ако директорът и двете чистачки си направят колектив, тогава портиерът с другите чистачки ще си направи друг колектив... Няма проблем.
Проблемът е друг. Наистина този член е насочен към малките и средни предприятия, където се очаква да работят 20 - 30 - 40 човека ... (Неразбираема реплика от ДЛ.) Има и такива - ЗММ - София е със 110 на сто... Нищо лошо. Това е просто една възможност. Аз искам да кажа нещо друго за проблема.
Когато ограничението е 50 на сто, това е твърде високо. И какво става? В едно предприятие работят 30 човека, но 15 не искат да участват в приватизацията, тъй като са намерили друг начин за решение. 10 са активните хора и искат да изправят предприятието на крака, но понеже не могат да съберат тези 50 на сто, предприятието не може да се приватизира по този начин. Помислете си - излишно ограничение! Това е долна граница. Ако те съберат 70 - 80 - 90 - 100 на сто, нека да го направят. Даже казах, че има случаи със 110 на сто! Но долната граница защо трява да бъде толкова висока? Затова аз също призовавам колегите да не се подкрепят предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
За дуплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с възраженията на господин Рафаилов искам да кажа, че ние всички сме участници в един процес, в който много често отиваме към решение във връзка с това, че приета норма било от нашия или от предишен състав, преди 2 или 12 месеца не работи добре, изобщо не работи или пък създава практика, която е вредна. Следователно в едни случаи ние с вас единодушно отиваме към корекция на такива норми, а сега, понеже се водите от някакви други съображения, не, та не! ...
Господин Хаджийски, ако следите този процес отблизо, а в комисията стана дума и говориха хора, които наистина заинтересовано следят този процес, там където са чисти ситуациите на прилагането на чл. 22, там наистина участва по-голямата част от колектива. Това намаление на 20 на сто обслужва случаите на прилагането на чл. 25 там, където в много висока степен е замърсена сделката. Опитът, животът го показва. Аз не пледирам за нищо друго и за нищо повече. Това са мотивите и на всички колеги, които защитават старата практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Стоилов, няма да говоря по същество, но не мога да приема точно от трибуната на Народното събрание да се изричат откровени неистини. Процесът беше замърсен и нечист при вашето управление и абсолютно прозрачен в момента. (Оживление в ДЛ.) Който до момента може да посочи един случай, в който има сключена приватизационна сделка в противоречие на закона или със заобикаляне на закона, нека да го направи. Но до момента никой не е успял да направи това. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
В единствения случай, когато имаше подобна опасност, бяха взети съответните мерки, въпреки че следствието доказа, че дори и тогава не е имало нарушение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря много, господин председател. Страшно е важно за всички нас да осъзнаем, че като направим грешка, трябва да се коригираме. Много грешки направиха господата от БСП и не ги коригираха. Ами сега е ваш ред - като направите грешка, коригирайте я. В момента има грешка и тя беше изтъкната от няколко души. Вслушайте се внимателно. На сантиметри от мен стои човек, който по време на моето изказване каза на министър-председателя: Кой е този на трибуната! Ами този на трибуната е с 24 на сто от българския вот, мили мой! Точно той е този от трибуната!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не съм казал такова нещо.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Точно това каза. Оттук вече следва, че ние нямаме уважение и възхищение към другия. Някои хора са силни в една посока, други хора са силни в друга. Аз имам уважение към хората, които са поели тежестта на властта. Затуй да забравим утопиите и когато една явно крещяща грешка е пред нас, да я коригираме. За втори път ви моля.
По отношение изказването на господин Божков преди секунди. Далавери има, далавери се правят. Като Баскервилското куче до края на живота си в приватизационния процес ще ви следя.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Кажете една.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Има в Швейцария едно момченце Юри, има насам и натам някои момченца. Рано или късно и червени, и сини, като паднете от власт, като дойде едно центристко коалиционно правителство, ние ще гоним хората, които са нарушили закона, повтарям, като Баскервилското куче. Защото ние сме тук да служим. (Шум в блока на СДС.) Повтарям: ние сме тук да служим. Каквито и да било приказки да ми говориш, повтарям за трети път: има някои хора в тази зала, които са тук да служат.
Слушайте внимателно, когато ви говори юристът господин Лучников, тъй като той е един от специалистите. Вие и него не го слушате вече. И затуй най-приятелски, уважавайки тежеста на властта, която сте поели, ви казвам: бъдете отговорни, не правете подобна грешка и я коригирайте, без да има нужда трети човек да става сега и да говори от тази трибуна, и да харчи народна пара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен трети ще има и четвърти. Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение спокойно по чл. 25, ал. 4, по предложението на народният представител Стефан Стоилов. Наистина тук е въпрос на философия и аз мисля, че трябва да излезем от малко по-острия политически тон.
Аз репликирах - защото в комисията е прието да се репликира - господин Божков миналия път с неговия мотив за това, че законът е несериозен, защото го променя много пъти. Ами вижте колко промени има в закона - над 14, мисля че са. И това е нормално.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Подобряване.
ИВАН БОЙКОВ: Да, добре, подобряване. Хайде сега да излезем от думите и да видим по същество как стоят нещата. Беше 50. Не вървеше приватизацията по други причини. Аз съм съгласен с господин Стоилов, абсолютно е прав. Нямаше желание за такъв тип приватизация. И парадоксално е, че нямаше желание от БСП.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не е парадоксално. Те са антинародна партия.
ИВАН БОЙКОВ: Сега има желание, макар че това желание аз не го виждам съвсем искрено, с всичките нюанси, защото се занимавам с този процес и го следя внимателно в цялата страна. Ние разсъждавахме цял ден в комисията по тази точка и стигнахме до някакъв консенсус. И този консенсус е изграден на база на тази цифра.
Уважаеми колеги, всичко това, което четете по-нататък, големия текст, предложението на Икономическата комисия се базира на този процент - 50. Така е, защото иначе ще отпадне вариантът с една трета от хората, които имат право, където ще се получат 3 или 4 човека, и много други неща. Много хора отстъпихме от някои неща, от някои неща отстъпихте и вие. И стигнахме до някакъв консенсус. В момента, в който тръгваме да преразглеждаме този въпрос, отиваме далеч. Може да си дискутираме днес цял ден по този параграф, не е лошо, но ще чуете и други неща.
Аз искам само да ви изтъкна следния мотив, уважаеми колеги. В този чл. 25, в основата на който е този параграф, който третира броя на участие в работническо-мениджърските колективи, стоят огромни интереси. Огромни интереси стоят, корпоративни интереси стоят. Нека да ги видим всичките и да си говорим едно към едно. Политическият смисъл на § 25 е за работническо-мениджърската приватизация - колкото се може повече хора да станат собственици. Там, където хора не искат да станат собственици, е ясно, че няма да го продадем по този параграф и няма никакъв проблем. Има много други начини, по които не може да се продаде едно предприятие. Това е възлов въпрос, въпрос на поглед, на виждане. Когато станат 20 на сто, почти изчезва работническата приватизация, става мениджърска приватизация. Не че съм против този тип приватизация, но нека да си го напишем точно и ясно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Може да е само работническа, без мениджъри.
ИВАН БОЙКОВ: Ако е само работническа, ще бъдат 50 на сто, господин Божков. Защото всички работници ще участват, защото ще имат общ интерес. Те се движат от общи интереси обикновено. Този, който ги дели, къса и противопоставя, е мениджърът, различните мениджъри. Въпрос на управление. И вие го знаете, и аз го знам. Всички сме били заедно.
В този смисъл много ви моля, колеги, да не гледаме повърхностни мотиви, а да влезем в дълбочината на процеса. Да оставим нещата така, както са предложени от господин Стоилов. В противен случай отиваме на преразглеждане на целия § 25 с всичките му последствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. За реплика има думата господин Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бойков! Просто искам да припомня, че комисията, която действително много задълбочено разгледа проблема с измененията в чл. 25, единственият въпрос, по който беше разделена, както показа и гласуването, беше именно този процент - дали да бъдат 20, дали да бъдат 50. Лично аз тогава подкрепях становището за 20 на сто, въпреки че моето категорично мнение е, че дали са 20 или 50 на сто, не е решаващо и това не е основният проблем. Основният проблем беше друг - че ние в процеса на играта сменяме нейните правила. И ще се получи едно объркване в тълкуването на тези изменения - дали да се прилага със задна дата или да не се прилага. Имам предвид примерно Агенцията по приватизация - дали да привежда вече сключени договори към изискванията на изменения закон, което по същество си е промяна на правилата на играта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Манов! Защо не вземе някой от вас да стане и да каже кой подкрепи това предложение? Ами ние не можахме да го приемем само с нашите гласове, а с вашите гласове го приехме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Малко.
ИВАН БОЙКОВ: Малко, но достатъчно, както се казва. Така че моля ви, защитавайте и вие предложението. Или може би имате някаква деликатност, че тук е заместник министър-председателят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Бойков. За процедура има думата господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, по този въпрос разисквахме и то достатъчно задълбочено при последните поправки на закона, които правихме. Също така бе разисквано и при първо четене. Безсмислено е да губим повече време. Затова процедурно предлагам да се прекратят разискванията и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че в залата не бяха чути всички аргументи по същество и изказвам противно становище - да продължи дебатът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Калчо Чукаров за прекратяване на разискванията по предложението на господин Стефан Стоилов, а не изобщо по § 14.
Гласували 173 народни представители: за 113, против 59, въздържал се 1.
Процедурното предложение на господин Чукаров е прието.
Обикновено нашата практика е предложения, които са приети от комисията, да бъдат гласувани заедно с окончателния текст, който предлага комисията. Но в случая вносителят държи на първоначалния текст, поради което поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов в чл. 25, ал. 4 числото "20" да се замени с числото "50".
Гласували 176 народни представители: за 64, против 111, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Стефан Стоилов не се приема.
За процедура има думата господин Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Моля Ви, господин председател, искам проверка на кворума, няма 176 човека в залата. Ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз имам ли право да избирам формата на проверка? Имам ли право като председател, според Вас, да избера формата на проверка, защото ще направя поименна проверка.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Разбира се, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков не е казал какъв вид проверка за кворума иска. Моля, режим на регистрация за проверка на кворума.
В залата са регистрирани 152 души.
Предложението на господин Валентин Симов е прието по принцип от Комисията по икономическата политика.
Същото се отнася и за предложението на господин Хаджийски и за предложението на господата Божинов, Миков и Статков. Всъщност първото предложение е прието, второто е оттеглено.
Първото предложение на господин Захари Желязков е оттеглено, второто е прието.
Предложението на господин Миков е прието.
Предложение има от господин Стефан Нешев, което не е прието от Комисията по икономическа политика.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. От името на вносителите Ви казвам, че тогава не оттегляме в зала предложението си, искаме дебат по него, след като ще си играем такива мръснишки номерца - комисия, зала - не оттегляме предложението си, искаме дебат по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, не оттегляте предложението, което сте направили заедно с господин Божинов и господин Статков? Него ли имате предвид?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но то е прието от комисията, както виждам. Да, второто предложение е на другата страница, моля да ме извините.
По Вашето предложение ли желаете думата, господин Божинов?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Да, да внесем яснота за приетото предложение. Благодаря. За оттегленото предложение - то е оттеглено от вносителите при положение, че е прието предложението на господин Стефан Стоилов. А при положение, че залата отклони предложението на господин Стефан Стоилов, ние предлагаме и дебат, и отделно гласуване по нашето предложение. Това е процедурната яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Никой не го е отказал. Аз Ви дадох думата, като автор на предложението, да се изкажете. Имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Няма да съм пръв, втори ще говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, втори ще говорите.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Нямахме никакво намерение днес да търсим някакъв политически контекст в дебатирания чл. 25, касаещ работническо или може да се превърне в разбойническо-мениджърската приватизация. И се започна с едно опониране на господин министъра, който на два пъти се опита да плъзне залата по една плоскост, която не е вярна. Условията се променят, господин министре, и именно за този тип приватизация, защото им се дава възможност и с боновете на хората вече да купуват, освен преференцията по чл. 25, действаща досега, с разсроченото плащане. Тоест натрупват се преференции върху преференции. И всичко това става сега, когато вече приключиха кадрилите в тези предприятия. И когато Вие толкова здраво държите да намалите състава на участващите и да го сведете до сръбския вариант на приватизация, при който самоуправните заемници сами продават на кому каквото решат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Те са ваши приятели.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, те са наши приятели. Това също е форма на приватизация. Но явно Вие копирате също от тях, още повече че вие копирате и от нашата история, включително от по-далечните й периоди.
Така че, приемането или неприемането на този процент е въпрос, който зависи от вашите гласове. Приемането или неприемането на този тип приватизация, която ще направи определени лица собственици, е въпрос на приемане не на вашите гласове, а е въпрос на приемане на обществото, въпрос на отговорностите пред това общество, макар че казвате: "А бе вие правехте далавери." Вие какво правите днес, господин министър? Защо Ви чакаме в комисията? Имаме едно слушане за Юнион миниер от сума време. Тук е господин председателят, докога да чакаме?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): За какво да чакате?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами поканили сме Ви да Ви изслушаме, но нещо се бави работата. Но това е друга тема.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Не сте ме поканили, щях да дойда веднага.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами господин председателят да Ви покани, той седи до Вас и се среща често.
Та другата причина за това е, и в комисията ние го изложихме, единствено обществото да повярва малко повече в този тип приватизация. Иначе няма да повярва, ще има други процеси, които ще се развиват, процеси и политически, процеси и икономически. В процесите на преразпределяне по този път, когато участват тесен кръг хора, няма да бъдат признати от обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Като се съгласявам с последните думи на господин Миков, че наистина обществото трябва да има доверие на процеса на работническо-мениджърската приватизация, не виждам как това става, когато той от трибуната я нарича разбойническо... и не продължи нататък.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Ментърджийска.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Нали? Нека да не правим това, защото това е ... Просто бихте ми дали възможност аз да спекулирам с това, че сте казали, че работниците са разбойници и т.н., нали? И ще отидем в една плоскост, не плоскостта на този закон, който ние приемаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
По чл. 25, ал. 4 са направени предложения от господата Божинов, Миков и Статков, които предлагат числото 40; от господин Иван Бойков, който предлага числото 60; и от господин Стефан Нешев, който предлага числото 80. Това са трите предложения, които сега обсъждаме и ще ги гласуваме едно след друго последователно, за да не се връщаме няколко пъти на един и същи проблем.
Господин Захари Желязков е оттеглил своето предложение. Неговото предложение е за числото 30, но той го е оттеглил. Ако го няма в залата, и него ще гласуваме, защото отпадна предложението на господин Стоилов.
Господин Николов, след това ще Ви дам думата. Не желаете думата.
Господин Чукаров иска думата за процедура.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, излишно си губите времето с тези разисквания. Говорим всички, че ще премахнем монополизма. Е, какво по-добре - дава се възможност на пет колектива да участват в състезание за купуването на едно предприятие? Ами въведете отново 90 или сто на сто, "С един кум кушия да правим". Най-доброто е това, което се предлага и ние държим на него - 20 на сто. Затова процедурно предлагам да прекратят разискванията по тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
За противно становище има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ще използвам и възможността да направя процедурно предложение, и като вносител с две думи да защитя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма да защитите. Само процедурата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, само процедурата.
Защо предлагам обратно становище на това, което преждеговорившият уважаем народен представител направи? Той е прав, че трябва да има конкуренция. Прави са, обаче, и останалите колеги народни представители, които имат опасението, че при число "20" се стеснява кръгът на тези, които могат да консумират преференцията.
Затова предлагам обратното на предложеното от господин Чукаров - да продължим дебата, за да се обединим около компромиса. Явно е, че той не може да бъде нито 60, нито 80. Той може да бъде 40, каквото е нашето предложение - и по-висок процент, и възможност за поне два конкуриращи се колектива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Калчо Чукаров за прекратяване на дебатите по чл. 25, ал. 4.
Гласували 176 народни представители: за 112, против 64, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Най-отдалеченото предложение е на господин Стефан Нешев - за 80 на сто.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Аз се отказвам. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие оттегляте своето предложение.
Следващото предложение - за 60 на сто - е на господин Иван Бойков. Държите да се гласува.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не оттегляте Вашето предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков за 60 на сто.
Гласували 187 народни представители: за 72, против 108, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Божинов, Миков и Статков - за 40 на сто.
Моля, гласувайте за тяхното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 69, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на народния представител Захари Желязков - за 30 на сто.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Той го е оттеглил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той го е оттеглил, но понеже оттеглянето е в резултат на нещо, което е предложила комисията, сега трябва да гласуваме всички предложения.
Гласували 168 народни представители: за 51, против 98, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Господин Нешев, сега сме на Вашето предложение по ал. 3.
Господин Стефан Нешев има думата по предложението, което е направил по ал. 3 на чл. 25.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми народни представители! Идвайки тук, на трибуната, аз знам, че и това няма да подкрепите. Но аз съм длъжен пред тоз народ да му обясня какво няма да подкрепите. И затова съм тук като депутат и като политик, независимо че господин Николов каза: "Да, бе, туй трябва да се направи така, че работническо-мениджърската приватизация да бъде един стимул не само на процеса на приватизация, а и за развитие на икономиката ни". И за да знаете за какво става дума и защо правя предложението, първо ще ви прочета нещо, което представлява ситуационния анализ на сегашната ни икономика.
"Работещите в индустрията са намалели с 660 000 души, а производството пък се е свило с 50 на сто от началото на реформата у нас. Икономиката не може да обслужва външния ни дълг, който е повече от целия брутен вътрешен продукт. Страната не може да се вдигне на крака, ако индустрията стане основен отрасъл на стопанството и веднага не се раздържави поне 50 на сто от собствеността."
Господин Божков, това не е от "Дума", а е от "Новинар". Казвам Ви го, за да не мислите, че чета лоши вестници.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Намерихте си вестника и Вие.
СТЕФАН НЕШЕВ: Така.
За какво става дума? Става дума за принципи. Първо, самият колектив на едно предприятие, изолиран от системата, не може да бъде жизнеспособен и да промени икономическото статукво, в което е попаднало предприятието. За съжаление, голямата част от нашите предприятия са в голяма регресия.
Второ, говори се за принципи, принципи, които и
Америка осъзнава - интеграция между финансов и промишлен капитал. Противопоставянето на финансовия на промишления капитал доведе до срива както на финансовите институции, така и на промишлеността в България.
Говори се за интеграция на науката в развойните звена. Ние ликвидирахме сума институти, защото няма кой да ги поддържа и държавата, аз съм съгласен тук, не е в състояние да извършва поддръжката на работата в тези институти. Те трябва да се интегрират в ония елементи, които обслужват, предприятията, които те обслужват със своя научен продукт.
Говори се и за външнотърговска дейност. Редица бивши фирми, като "Фармахимимпекс", като "Изотимпекс", да не изброявам, сега са или в състояние на някаква префасонизирана дейност под егидата на обособени фирми с интересен предмет на дейност, или са пред ликвидиране.
Ние трябва да използваме този интелектуален потенциал и опит на тези фирми. Затова аз със своето предложение давам възможност да се интегрират всички тези страни от този процес, който ви казах - едно предприятие да провежда работническо-мениджърска приватизация заедно с финансови институции, които са го подкрепяли, които са се ангажирали с неговата производствена дейност чрез договорни отношения. Те могат да се проконтролират.
Господин Божков, знам, че си най-умният, но резултатите, които ти прочетох, са в резултат и на твоята управленска дейност.
Говоря и за ония външнотърговски предприятия, които сега не изпълняват тези си функции или трудно ги изпълняват, защото не са мотивирани да ги правят. Говоря Ви и за развойните звена, господин Николов, който казахте, че добре ги познавате - тия, които създават конструкцията и технологията на предприятията и които трябва да я обновят, за да станем конкурентоспособни и на външните пазари. И тях ги изолираме, не ги мотивираме.
Господа от СДС, продължавайте така! Отхвърляйте предложения, дошли от друга парламентарна сила, защото смятате, че е под достойнството ви да приемете тези разумни предложения. Народът ще разбере на следващите избори защо ви е дал мнозинството си да го излъжете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за реплика господин Николов.
Надявам се, че поне Вие няма да говорите от името на народа.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз отправям реплика просто за уточнение, че ние не сме приели предложението на Стефан Нешев само в онази му част, която касае възможностите да се ползват от преференциите, за които говорихме от... Става дума за лица, които са финансирали или реализирали продукцията на съответните дружества. И сме приели там, където става дума, но сме приели предложението...
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, встрани от микрофоните): Прочети къде сте приели развойната дейност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, изслушайте оратора!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Приели сме предложението на вносителите начело с господин Божинов, в което ясно е записано... (Народният представител Стефан Нешев от място шумно реплекира докладващия.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: ... "както и лица, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество". Имаше дискусия по този въпрос в Комисията по икономическата политика. Ние подкрепяме точно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Дуплика на господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Николов, ако развойна дейност са изобретенията само...
Притеснявате ме, че сте работели в програма на СИВ!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. (Шум и реплики в залата.)
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги народни представители, от многото и еднопосочни предложения, част от които бяха подкрепени от господин Нешев, и за другите, за които аз ще се опитам да искам от вас подкрепа, са намерили редакционно..., реализирани са в текста, който се предлага от комисията в следния вид -предлага се да се разшири кръгът на лицата по чл. 5, ал. 2 само с лицата, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество. Това пак е нещо, но защо се страхуваме да дадем това право и на онези лица, които са извършили развой на нови изделия и технологии или са внедрили изобретения? Този текст обхваща по-пълно кръга на лицата, които са допринесли за технологичното развитие на съответното предприятие.
Аз мисля, че няма никакво място за притеснение, тъй като общото събрание на тези лица по чл. 5 ще преценява кого от кандидатите да включи според неговия реален принос или според перспективността на технологията или на неговото бъдещо участие. Без фактически работещите в момента, нито един от кандидатите не може да бъде включен в дружеството, т. е. има една естествена селекция - онзи, който е полезен, който носи авторските права, без който няма да могат да произвеждат, те ще го поканят. Затова дайте да го направим...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ (от място): Не! Не е така!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как да не е така?! Кой решава дали ще ме допуснете като носител на авторски права или не? Разбира се, че твърдото ядро - тези поне 20 на сто от работещите, те ще присъединят останалите. Това не е автоматично право, според мен. Те могат като общо събрание да решат, че Ви допуска и Вие да се опитате да изградите нов конкурентен колектив с останали 20 на сто.
Аз затова казвам, че няма нищо страшно. Законът априори не предрешава правото Ви да се включите. На конкурентна основа могат да се изградят дружества, които да преценяват кой от носителите на авторските права да включи в своя труд... Затова аз Ви предлагам да направите един компромис като включим и част от предложението на господин Нешев и текстът в предложения от комисията член вместо: "Лицата, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество," да бъде заменен с текста: лицата, извършили развой на нови изделия и технологии или внедрили изобретения в съответното дружество, работещи към момента на учредяване на дружеството. Нека да приемем и това Ваше изискване. Нищо не губим, а привличаме кадърни хора в собствеността на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Отново репликата ми ще бъде само уточняваща.
Значи, не става дума лицата да работят в дружеството, а тези, които са извън... Това - първо.
Второ, ние сме се водили от една по-прецизна формулировка, която наистина да ограничи възможността хора, които нямат принос за дружеството, да влязат в работническо-мениджърското дружество с тези преференции, които то ще ползва. Значи, само за това става дума. Решихме, че тази формулировка е пълната и точната. Това беше обсъждано и в комисията, така че това предложение, което прави господин Божинов - да бъде включено, добавено, беше обсъждано в комисията. Ние считаме, че по този начин се разширява и то неправомерно много кръгът на тези хора. Няма доказателства за това, че те наистина имат принос за търговското дружество, което ще се приватизира. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Стефан Нешев.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 100, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващите предложения - на господин Бойков и на господин Лучников, ще дебатираме след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Стигнахме до предложението на народния представител Иван Бойков по ал. 3 на чл. 25.
Имате думата, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение за 20 на сто от цената, която трябва да се плаща, е продиктувано от това, че се натрупват още едни преференции. С настоящия закон ние даваме право да се набират инвестиционни бонове от служителите, които бонове в едно предприятие от сто човека не са малка сума. Сами направете сметка: 100 човека по 250 хиляди по 2 прави 25 милиона. А предприятие от 100 човека има точно такъв или близък основен капитал. Десет процента от него да се платят с инвестиционни бонове, можете да си представите, че няма да има никакво плащане в пари. Затова с предложението, което правя, вдигам първоначалната вноска на 20 на сто, като половината от нея предлагам да се иззплаща с инвестиционни бонове. Това е разумно според мен, тъй като вие самите можете да си направите сметка, че самото плащане е ангажимент. Това, че дружеството плаща и приватизира определено предприятие, го ангажира. Когато някой не е ангажиран със средства, а е ангажиран с инвестиционни бонове, които му идват по силата на този закон, тогава и ангажиментът към това предприятие ще бъде малък.
Именно това ми е била идеята, когато съм предложил точка 1.
По точка 2 - разсрочването до 10 години. Връщам се отново към стария закон. В момента в текста е записано "за". Тази промяна направихме в стария закон през месец декември. Какво се получава сега? Всички договори по правило се подписват за десет години. Тук отнемаме правото на този, който продава, да може да преценява в договора за колко време може да се сключи тази сделка. Това ми е бил мотивът, за да предложа такова изменение.
Мислех да оттегля тези две предложения, но предвид създалата се ситуация, ще ги поддържам и ви моля да ги подкрепите при гласуването в залата.
По другите две точки, които дискутирахме и които са приети по принцип. Те са в контекста именно на този процес на работническо-мениджърска приватизация, в който се констатираха редица неточности и възможности за злоупотреби, а и фактически злоупотреби. Няма да давам примери тук. В Икономическата комисия след доста обширни дебати се помъчихме да сложим някакви спирачки на този процес на злоупотреби и затова предложенията по чл. 25, ал. 3 и за ал. 10 ме удовлетворяват. Още повече и в текста на комисията има допълнителни предложения, които са нормални в този случай.
Така че аз ви моля още един път да подкрепите предложението по ал. 3 и по т. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Иван Бойков.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 81, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
И последното предложение, което комисията не е приела, е на народния представител господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не го оттеглям, но няма смисъл да го обосновавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников за промени в текста на ал. 3, точки 1, 2 и 3.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 17, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията, с една корекция в т. 3, където с гласуване променихме числото 50 на 20.
Гласували 135 народни представители: за 107, против 7, въздържали се 21.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 14а. Член 31 се изменя, както следва:
"Чл. 31. (1) Когато определеният купувач по предходния член е юридическо лица, в което съдружници, акционери или членове на кооперации са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвета на директорите, на управителни и надзорни съвети на приватизиращото се предприятие, както и лица, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество, цената се заплаща при условията на чл. 25, ал. 3.
    (2)  Разсроченото плащане по ал. 1 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 1 участват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие.
   (3) При условията на ал. 1 могат да се закупуват и обособени части от държавни предприятия, ако в юридическото лице по ал. 1 участват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в обособената част.
    (4) Лицата по ал. 1 могат да закупуват при условията на предходните алинеи само една обособена част.
    (5) Предходните алинеи не се прилагат при разпореждане с дълготрайни активи на държавни и общински предприятия."
Тук искам специално да отбележа, че тези 50 процента поради гласуването в предходния параграф са също 20. Би следвало да са 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е в ал. 2 и в ал. 3.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко, като ви говорих за тези 50 на сто, ето ви сега приложенията, какво става нататък в закона.
По принцип приемаме пълно изменение на чл. 31, който касае обособените части на дадено предприятие. За тези, които не знаят, на миналото приемане на закона дадохме право на продажба на обособени части и 5 на сто от тях можеха да се продават по решение на управлението на фирмата. Сега какво се получава? Сега по принцип даваме право да се продава всичко на обособени части и вътре вкарваме преференциите на работническо-мениджърската приватизация - всички преференции.
Да разгледаме следната хипотеза. Аз съм директор на фирма. По логиката на икономическото развитие навремето имаше заводи и цехове, после ги направиха комбинати и заводи. Тази структура остана и в новия Търговски закон. Всичко това е свързано в технологична верига. Едно такова предприятие, една такава фирма, произвежда краен продукт и всичко е навързано едно след друго по силата на технологията.
Сега аз съм управителят на тази фирма и решавам, че мога да си купя с преференции едно звено от нея с колектива вътре. И този колектив вече става 20 на сто от работещите. Купувам си като най-добре запознат най-важното технологично звено вътре - да кажем инструменталния завод. И какво остава от това предприятие след това? Остават сгради, машини и съоръжения. Нищо не остава. И си ги купувам с преференции. Хем си оставам управител на голямата фирма, хем си купувам като частно лице вътре в това дружество тази хубава фирма, малка, от която зависи целият процес. После какво се получава? Сключвам договор сам със себе си, за да правя производство или пък ликвидирам голямото нещо. Къде остават кредиторите в този случай? Какво остава от това предприятие като технология? Какво продаваме ние по тази схема? Продаваме машини, съоръжения и сгради, а не продаваме технология. Разкъсваме технологичната верига. Какво остава след такъв тип приватизация? Нищо не остава - сгради, машини и съоръжения. Значи не продаваме фирма, а продаваме части.
В целия този чл. 31, който сега излезе и който е съвсем нов и съвсем различен за философията на Закона за приватизация, в момента ние на всичкото отгоре учредяваме и преференции върху него. Значи България става един огромен магазин за продажба на машини, съоръжения и сгради.
Ако всичкото това нещо го правим в тоя закон, само за да продаваме, защото това не е приватизация, приватизацията се прави с оглед да се получи собственост върху определени технологии, фирми, които след това да заработят, ако само прехвърляме собственост по тоя закон, е прекрасно. Това ли искаме да направим е въпросът. Искаме ли да имаме след процес на приватизацията технологии в България или искаме да имаме машини, съоръжения и сгради и множество фирми, разпокъсани фирмички, които тепърва ще се организират или пък няма да се организират по определената схема?
Това, което е заложено в чл. 31, според мен минава някакви нормални граници на мисъл върху тоя Закон за приватизация.
Проследете веригата как ще се развива и ще видите, че това, за което ви говоря, и това, което колегите ви говорят, няма да споменавам думата какъв тип приватизация е, минава всякакви граници. И като си направите извода кой в момента управлява този тип предприятия в България по принцип, защото, за съжаление, се извърши една промяна в управителните съвети на огромна част от предприятията - къде добре, къде недобре. Въпросът е при тази промяна какви хора сложихме там? Сложихме хора, за да продаваме. Тоест, управляващи. Сложихме хора, които трябва да продават. И какво се получава в цялата верига? Че няма да имаме индустрия. Това се получава. С тоя закон точно нататък ще отидат нещата. Да изключим случаите на облагодетелстване и т.н.
Аз съм категорично против чл. 31 във вида и начина, по който е конструиран в момента. Само дотам може да ни доведе. Затова казвам тук ясно и официално, че ако приемете този закон, отговорността и последствията след това ще си носите вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да репликирам господин Бойков, като му припомня, че чл. 31 и сега има, само че там се прави отстъпка от 30 на сто от цената, на която се купува дружеството. Преференциите са описани по начин, по който считаме и вносителят е решил, че не са подходящи. Вносителят е господин Захари Желязков.
В комисията дълго говорихме и обсъждахме точно тези текстове и мисля, че сме направили добри текстове, които са приемливи за повечето от депутатите в Народното събрание.
Считам, че съвсем безпочвени са онези опасения, които бяха изказани, че се прекъсвала технологична верига. Понеже господин Бойков е бил директор, аз съм сигурен, че той знае за какво става дума - че тук технологичната верига не може да се прекъсне. Може да се прекъсне верига на доставки, на кооперирано производство, обаче технологична верига с продажба на обособена част просто няма как да се прекъсне. Мисля, че това е вярното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за втора реплика господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема колега Бойков, аз също мислех да не се изказвам, с оглед на ангажиментите и на предложенията, които поехме в комисията, но след като Вие правите подобни изявления, аз ще си позволя да Ви кажа, че подобни заплахи аз като депутат не ги приемам и считам, че такива ултимативни предложения просто са неприемливи.
Що се отнася до чл. 31, ще Ви кажа, че аз преди малко, именно поради моето уважение към Вас, не коментирах предложението Ви за 34 на сто, което за мен е противоконституционно и няма никакъв смисъл в това, което се прави в момента. И аз ще направя предложение в комисията поне да не връщаме със задна дата за тези, които вече действат, защото ако вие желаете хаос в мениджърската приватизация и искате такава да няма въобще, то това е друг въпрос. Поне го заявете откровено.
Що се отнася до чл. 31 ще ви кажа, че ал. 5 на чл. 31 точно това забранява - да се продават държавни активи в рамките на тези 5 на сто, които са позволени, по тоя ред. Освен това законът дава определение и какво е обособена част.
Вие имате известно основание да изразявате опасения, но разберете, че под обособена част се разбира само такава част, която предполага своята самостоятелност и самостоятелно функциониране. Тоест, по този начин се прекъсва връзката да се купят определени машини и съоръжения, които да нарушат технологичния цикъл. В този смисъл аз съм съгласен, че това, ако е възможно, е опасно. Но мисля, че ал. 5 просто приключва тоя въпрос.
Що се отнася до другите предложения. Действително, този чл. 31 съществуваше и досега, той не е нещо ново, за разлика от другите предложения, които не са в унисон с предложението на Министерския съвет, но искам да ви кажа, че именно гаранцията е правото, което по принцип дава законът. Примерно за един магазин или за обособено предприятие работниците и служителите, работещи в тази обособена част по смисъла на закона, да имат право да го купят. В този смисъл, призовавам да приемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Иван Бойков за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Рафаилов, моето уважение към Вас е сигурно като Вашето към мен. Разлика няма.
Искам да Ви кажа обаче, че не сте прав в съждението си за чл. 31. В момента е съвсем различен от това, което беше в стария закон. Текстът е съвсем друг и Вие го знаете много добре.
За съжаление, като се прилага Законът за приватизация, не винаги се прилага прекият текст, а се търсят начини, по които могат да се заобиколят тези текстове. Това е масова практика. Аз затова Ви изказвам моите опасения, тъй като това "обособена част" е много обширно понятие и го определят някои хора. Тези хора са органите по чл. 3. Да не развивам въпроса нататък какво се получава по другата верига - приватизационната верига, а не технологичната, какво може да се получи в края на краищата. Моите опасения са за крайния продукт. Не за това, че се продават обособените части, а какво ще се получи след това и кой може да регулира тоя процес. Оставяме го на възгледите на колектива и органите по чл. 3 - на мениджърите и органите по чл. 3.Дали техните интереси са по посока на развитието на фирмата или по посока на ограбването на фирмата е втори въпрос. Но май че отиват в другата посока. И в момента, като им даваме възможността да вършат това нещо законово, какво ще се получи в края на краищата?
По отношение на репликата Ви за 34-те процента участие. Тя е болезнена за някои наистина, за някой тип работническо-мениджърски дружества, в които директорът има 80 на сто и останалите 20 на сто имат 20 работника. Сещате се какво се получава след това нататък. Пак се излиза от принципа на работническо-мениджърската приватизация, която е своего рода приватизация за повече хора, а не за определени хора. Тук е разликата. А че технологичните вериги се късат - категорично се късат. Защото, господин Николов, получава се така, че аз като си купя инструменталния цех, аз ще давам цени с печалба. Ще бъде отделно дружество. И какво ще стане с крайния продукт по веригата? Тя няма да се скъса, а просто аз ще сключа договор със себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз смятам, че мнозинството няма да загуби нищо, ако се откаже от новата редакция на чл. 31 и въвеждането й в закона чрез § 14а.
Освен съображенията и мотивите на господин Бойков, аз искам да кажа на колегите, че с подмяната на досегашния текст с новия те и ограничават права, дадени със стария текст. Така например в новия текст отсъства правото на работниците в обособената част да упълномощят лице, което да ги представлява в преговори.
Второ, отсъства преференцията да се намали цената с 30 на сто. Обаче, отсъства и ограничителната норма общият размер на отстъпката по предходната алинея да не превишава брутните работни заплати по чл. 22, ал. 3 и 4.
Тук е скрит проблемът, че ще привеждат изцяло преференциите за цяло предприятие, дадени по чл. 25, ал. 2, и за обособените части. Създава се един дублиращ, абсолютно дублиращ, текст на чл. 25, като се загубват някои специфични преференции за обособените части.
И аз смятам, че не може да се претегли на кантар дали даваме повече или по-малко. Старият текст си е имал място в логиката на закона и предлагам да се откажем от подкрепа на новия § 14а и да си остане в стария вид чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз подкрепям тезата, която разви господин Бойков, и застанах на трибуната да ви кажа, че вие за сетен път ме убеждавате, че на приватизацията не гледате като на елемент, в който личната инициатива да излезе водеща и да развие икономиката ни, а като на средство да си попълните някои оскъдици в бюджета и да си вземете комисионните за това, че ще разпродадете някои златни парчета от националната баница. Това правите в момента. Вие или се връзвате с дефицита в бюджета, или чакате комисионните.
Ей, господа, един живот не е един парламентарен цикъл! Едно име се гради по-дълго време и не го разрушавайте за четири години парламентарно време прекарване в Народното събрание.
Вие знаете в нашата история, че след Първата световна война някои държавници са били съдени през 30-те години. Хайде, да не очакваме и такива развръзки сега. Дайте да мислим за обществото, да мислим за националните интереси.
Каква е тази обособена част, ако продадете, както Бойко ви каза, инструменталния цех и той стане пречка за развитие на общия технологичен процес? Това е технологията - алгоритъмът за достигане на крайно изделие и то ефективно.
Какво значи, ако един леярен цех го продадете като обособена част, а вътре основният компонент на едно производство се прави като заготовка? Ето разрушаване на технологията на това производство, когато започнат да се срещат противоречиви интереси в един технологичен цикъл. Не търсете продажбата и комисионните! Дайте да мислим за България и за нейната икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз просто не мога да не репликирам. Господин Нешев, вероятно Вие говорите за технологичния регламент, че може да се разруши, защото той е този, който обвързва последователните действия в една технология така, че да се получи крайно изделие. Но не се нарушава технологичният регламент - този, за който Вие се притеснявате, че ще се разруши. Това е според мен Вашето притеснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Николов, аз съм притеснен, защото към професията инженер, което значи изобретявам, хранех доста високи, приятни чувства. Технология означава да сглобиш от заготовките с труда едно изделие, което да има ефективност при реализацията. Ако вие тази технология - заготовката или част от производството - направите неизгодна при предварително сключените договори на изделието, ето разкъсване на технологичния процес. Ако е договорена цената за две години в определена рамка и ако в резултат на отделянето на тази обособена част започва противоречието да се иска по-голяма цена на заготовката, която е ползвана досега, това значи противоречие и разкъсване на технологията, че изделието трябва да промени договорираната цена, а това означава да се разтури или договорът, или да фалира предприятието.
За този разкъсан технологичен процес ви говорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Стигнахме до работническо-мениджърската приватизация и след това при така наречената масова приватизация, така както и в разпределение на приходите от приватизацията, всички предложения показват почти пълно покритие между предложенията на СДС и тези безумия, които Гечев ги въведе.
Прочетете вчерашния вестник "24 часа" и вижте как ви хвали. Не, че аз съм против и затова на мен да не ми вярвате, а вижте какво казва Гечев. Гечев казва: "Да, да, много е хубаво това нещо." Не ви ли навява това на нещо, че трябва да се позасрамите, да се огледате и да видите, че един човек, който съсипа всичко в България, заедно с клакьорското мнозинство тук, ви хвали за това, което правите? Ами, осъзнайте се, разберете, че не е така.
Работническо-мениджърска приватизация. Тук Сашо Божков миналата или по-миналата седмица отговаряше за "Ривиера" и каза: "Не е Кюлев". А самият Кюлев излезе във вестниците и каза: "Аз съм." Е, кажете, на кого да вярваме - на Сашо Божков или на самия Кюлев, който ви каза, че е за този така наречен псевдоколектив? И това ограбване на държавата, което става!
Знаете ли вие по света работническо-мениджърска приватизация къде има, примерно в Съединените щати, дето и те казваха, че има. Има, обаче само за предприятия, които предстои да бъдат закрити. И работниците правят всичко възможно - съгласяват се да се намалят заплатите, за да си запазят работните места, за да има какво да правят. Тогава бих го оправдал. Обаче да продавате добри и печеливши обекти на разни мошеници, с това не бих се съгласил.
Тридесет на сто! Работникът, господин Николов и господа от мнозинството, не иска собственост по принцип. Работникът иска работна заплата, иска съхранено работно място, иска социални осигуровки. Нищо от това не се прави в Закона за приватизация. Напротив, чрез грешно интерпретиране и интерес на работника се вмъкват разни мошеници, финансови акули, които грабят държавата със съгласието на изпълнителната власт. А ние сме законодателната и поне този процес трябва да го пресечем.
За съжаление във вашите предложения такова нещо не се вижда. Напротив, тази мошеническа приватизация сигурно ще продължи. Затова аз не мога да се съглася с вашите предложения, но не казвам, че предишните предложения са по-добри. И тук попадаме в безтегловност - и тяхното не е добро, и вашето предложение не е добро. Е, какво става - че в България няма законодателна власт. Ето това става.
Затова си помислете. Това е най-важният закон в структурната реформа. За съжаление в областта на приватизацията нещата вървят по комунистически път против пазарното стопанство. И това неведнъж съм ви го казвал и сега ви го казвам. Знам, че имате малко специалисти, знам, че тези, които разбират нещо, са манипулирани от хората, които искат да си напълнят гушите, обаче мнозинството не трябва да им вярва, защото носи отговорност пред цяла България. И аз това бях длъжен да го кажа и ви го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз просто искам да отправя реплика към господин Димитров, че ние в § 14, който се прие с мнозинство в Народното събрание и абсолютно беше подкрепен в Комисията по икономическата политика, това се опитваме да направим - наистина да не могат фирми, които са скритите купувачи на реални предприятия, да се крият зад работническо-мениджърските колективи, като сме ги ограничили с отпадане на преференциите, когато се прехвърлят акциите на работническо-мениджърското предприятие. Искаме да ограничим възможността един човек да притежава по-голям процент. Точно това правим.
Така че аз мисля, че не е уместно точно тук и след приемането на § 14 да се твърдят такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за втора реплика към господин Димитров проф. Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентът - и друг път съм казвал, не е мястото, където трябва да се започват предизборни кампании. "Комунисти", "СДС" - баста. Стига вече с тези изтъркани формули.
Що се отнася до масовата приватизация, практиката в другите страни показва, че тя дава добри резултати. Много зависи от това умно ли я правиш или глупаво. Това, че Чехия има проблеми, то и Унгария има проблеми. Няма една страна, която да е без проблеми. Но Чехия през изминалите 5 години, в това число и чрез масовата приватизация, реши проблеми, пред които ние днес сме изправени.
Второ, за работническо-мениджърската приватизация. И Вие, господин Димитров, сте чели, и ние сме чели. Тя наистина взаимства една практика, широко прилагана в модерния свят, и не е вярно това, което казвате за Щатите. Имаше широки изследвания, които показват, че всякакви предприятия се изкупуват от персонала. В един случай, когато собственикът решава да скъса с бизнеса, вече е на пределна възраст, в други случаи, когато предприятието финансово не е добре - десетки и най-различни причини. Във всички случаи - и тук сме на еднакво мнение, практиката показва, и тази практика добре е описана в сериозни изследвания, че колективът заинтересовано започва да стопанисва предприятието.
По официална статистика в Съединените американски щати около 13 млн. души са съсобственици на такива предприятия. И не се поддавайте на манипулации! Големият въпрос е както при масовата, така и при тази форма ние с вас да осигурим процесът да протича чисто. Аз днес се убедих, че правим крачка назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за дуплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, влизаме в интересна полемика.
На господин Николов ще кажа, че единственият начин за тези скрити..., финансиращи тази форма на приватизация, може да не е само участието в акционерния капитал. Те могат по ред други способи... И Вие ще видите, че самият живот ще ги изкара отгоре, обаче вече ще бъде късно. Веднъж, след като сте го разрешили, забранявате им, примерно, да купуват акции за определено време, те ще намерят друг начин как да влияят върху предприятието и как да дърпат конците.
По отношение на това, което каза проф. Стоилов, аз пак подчертавам, че това са преди всичко губещи предприятия. Поискайте една статистика да видите, че там средната заплата е много по-ниска от предприятията, които се управляват и които са собственост на други собственици, а не на самите работници. Работниците отнемайкъде са принудени да поемат този риск. А при нас не е така. Работниците никога няма да намерят пари при тези ниски равнища на работните заплати да инвестират в технологичното обновление в производството. Най-просто, аз съм съгласен, ако господин Сунгарски иска да каже това, да, всичките гаражи, всичките сервизи трябва да ги дадем на работниците. Защото каква е там собствеността? Не е чак толкова голяма. Нека те наистина да станат собственици. Обаче на грамадни предприятия и особено на туристически обекти - да ги дадете на чистачките - това главата ми не го побира и също и Вашата не би трябвало да побере, ако не Ви манипулират хората, които взимат комисионни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля ви без спорове в залата. Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Средната класа се вижда как я правим от една година.
Но аз искам да взема отношение по един друг въпрос при 15-16-та поправка на закона. Този закон, хора, е правен с една логика и вътрешна конструкция. И ако някой случайно си е взел основния текст, да прочете заглавието на глава шеста "Продажба на държавни и общински предприятия и обособени техни части", ще разбере, че тук става въпрос за имущество в ония непреобразувани държавни предприятия. Това го казах и в комисията, никой не ме чу.
Сега какво може да стане? Господин Желязков каза, че сега се прилага "предприятие", но не в смисъла на старото, преди 10 ноември в Правилника за икономическия механизъм, не в смисъла на Търговския закон, а "предприятие" от Преходните разпоредби, демек акционерно дружество. И ще се продават по този ред обособени части от акционерни дружества! Е, какво ще кажат тези кредитори? Какво ще кажат те? Значи работниците и служителите ще купят обособената част на едно акционерно дружество с преференциални бонове и прочие, а кредиторите има да източват чешмите, включително и настоящите кредитори от фонда, и парите от ДФРР, и другите. Разберете го това, ако искате. Ако не можете, четете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За изказване има думата господин Петър Рафаилов.
Но преди да започне той, искам да напомня, че сме на второ четене. До момента във всичките изказвания освен гола декларативност, че ще гласува "за" или "против" закона, никакво конкретно предложение не беше направено. И просто очаквам в най-близко време господин Чукаров да ми помогне.
Имате думата, господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Ако ще се връщаме на дебат дали да има мениджърска приватизация или не, аз държа да отбележа, че този закон не е гласуван сега, а е гласуван през 1992 г., включително тогава, когато някои от изказващите се тук са участвали в правенето на този закон. Там е заложен принципът на мениджърската приватизация и принципът е много прост. Това е направено така, защото мениджърските колективи не купуват предприятията без пари. Аз това искам да се каже тук много ясно. Те също плащат цена и тази цена е действителна цена. Те не ползват облекчения за намаляване на цената, само че имат разсрочване на тази цена, за което има съответна лихва. И искате ли да ви кажа защо е така? Ами много просто. Защото вместо да отида и да бъда кредитен милионер и сега да имам пари да го купя това предприятие касово, ние нямаме друг начин за колективи, където няма касов интерес, да им дадем правна възможност да участват в закупуването и пак да платят реална цена, без значение на това дали впоследствие ще вкарат стратегически инвеститор или ще вкарват инвестиции в това предприятие. Защото целта е приватизация.
Що се отнася до чл. 31, бих искал да ви кажа следното. Благодаря на колегата Миков, който обърна внимание, че тук става въпрос само за непреобразувани предприятия. Колко са такива в България? Всички почти са преобразувани в еднолични търговски дружества. А глава шеста касае само непреобразуваните. Така че подобни спекулации аз не възприемам.
И второ, искам да знаете, че когато има предложение за приватизация на цяло дружество, не се приемат предложения за приватизация на обособени негови части, т.е. винаги се предпочита предложението и се открива процедура за цялото предприятие. И стига повече спекулации!
Използвам възможността да направя процедурно предложение да прекратим дебатите и да гласуваме. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за реплика господин Миков и след това ще гласуваме процедурното предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Рафаилов, да вярвам ли на господин Желязков, който аз всъщност не знам депутат ли е или е изпълнителен директор на агенцията още, аз не знам. Да вярвам ли, че три пъти го питах в комисията: "Господин Желязков, за непреобразувани предприятия ли става въпрос или и за акционерни дружества?" И той - моля Ви, вземете протоколите от комисията, и Вие бяхте там, каза: "Не, предприятия в смисъла на Преходните разпоредби, където пише, че дружествата са предприятия". Ха да видим кой с какво спекулира. Ако става въпрос за непреобразувани предприятия, такива обособени части, невключени в акционерните дружества, лично аз бих го подкрепил. Но аз три пъти го питах и той три пъти ми каза: "Не, предприятия не в смисъла, който беше вложен тук от 1992 г. досега, а предприятия в смисъла на Преходните разпоредби, където се казва, че са дружества. Ха, разберете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Желязков е депутат, още не сме го освободили.
Давам думата за реплика на господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз не съм специалист-икономист и няма да поучавам колегите. Венци Димитров ви говори много компетентни думи, послушайте го, той е един от вас, макар че е в друга партия! Господинът, който се усмихва там, казвам ви това, тъй като през февруари 1990 г. с шефа на KPMG - Лондон, бяхме с 12 папки, да ви дадем ръка за вашата икономическа програма и хората с якенцата и пуловерчета бяха Венци Димитров, Пушкаров и Иван Костов. Просто да имате малко информация. Това е човек от вас.
Маги Тачър направи революция във Великобритания по отношение на приватизацията. Аз бях там. Тя наистина дръзна да смаже профсъюзите, когато миньорите воюваха девет месеца - с огромни фондове, можеха да си позволят лукса. Смаза ги с единственото намерение, че приватизация във Великобритания трябваше да има, иначе ставаше петокласна нация. Това са думи на принц Чарлз.
Оттук следва логиката, че някои ваши хора са прави да настояват за тази приватизация, само че как я правим, това е въпросът - дали под масата, дали по партиен принцип. Няма да цитирам ваши банкери, които ви помагаха в много кампании, които наистина притежават хапките, за които Венци спомена, и които не ни поздравяват вече по летищата, докато са били изтривалки пред нас, политическите партии, до онзи ден. Искам да го знаете това, просто защото вие сте мои колеги и аз не съм против вас. Вие не сте подали ръка към нас - Социаллиберална партия, което е трагедия за вас.
И в заключение, ще ви кажа: да се учим от тези, които имат опит, които са направили вече това, което ние правим. Затова ви давам пример с Маги Тачър и тези мениджърски екипи, които наистина желаят да участват, да ги поощрим, но да прикоткаме истинските инвеститори или от чужбина, или от България да си турят парите, където им е устата. Всичко друго е приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев. Предполагам, че имахте предвид Маргарет Тачър, защото не сме толкова близки с нея. Поне другите, освен Вас, не сме й лични приятели.
Искате ли дуплика?
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин Миков! На първия въпрос по отношение правния статут на колегата Желязков, предполагам, че ви отговори господин Куртев.
По отношение на втория въпрос, който поставихте, да се разберем, аз мисля, че няма с кого да се разбирам, понеже като юрист аз просто чета закона. Член 30 е категоричен и той е в една глава с чл. 31. И той казва елементарно следното:
"Чл. 30. Държавни и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в търговски дружества се продават..." еди как си, еди как си, и следват другите текстове.
Освен това в Преходните и заключителните разпоредби, в комисията, ако сте следили внимателно, приехме текст, който изрично казва, че става въпрос само за непреобразуване. И ние постигнахме съгласие по този въпрос.
И аз това се опитвам да кажа и на колегите от Евролевицата - че това не трябва просто да ги притеснява.
Що се отнася до репликата на господин Жорж Ганчев, аз просто не мога да направя дуплика, защото неговата реплика касаеше общи въпроси, глобални въпроси, а не конкретното ми експертно становище по текста на закона, поради което просто няма за какво да отговарям. Аз бих дал просто един съвет: да съсредоточим дискусията конкретно върху текстовете, които разглеждаме в момента. Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имаше и процедурно предложение от господин Рафаилов за прекратяване на разискванията по § 14а. Има ли противно становище?
След това уточнението. Преди да гласуваме, ще направите уточнението. Но понеже няма и други желаещи за изказване, не е необходимо да гласуваме процедурното предложение.
Преди да гласуваме обаче, господин Николов, да направим няколко уточнения. В ал. 1 имаше един текст, преди думата "цената", отново ще трябва да го споменете, и промените в ал. 2 и ал. 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз просто ще искам да прочетем отново текста на § 14а, тъй като тук е записано "50 на сто", а волята на вносителя е "30 на сто". Аз съвсем необосновано реших, че след като сме приели да остане старият текст - не 50, а 20 на сто, би следвало и тук да бъде 20 на сто. Значи реалната цифра би следвало да е 30 на сто. Правя това уточнение и, за да поправя двама от изказващите се тук, трябва да кажа, че в комисията ние ясно сме се договорили, че в Преходните и заключителни разпоредби става дума за едноличните дружества.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Значи все пак преобразуване? Тук един говори едно, друг - друго. Вие говорите за преобразуване, Рафаилов ни убеждаваше, че става дума за непреобразуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: До тези текстове обаче ние ще стигнем, когато продължим закона. Сега сме на § 14а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съгласно процедурата, след като комисията предлага нещо, което се различава от това, което е предложил вносителят, а вносителят не го е оттеглил, най-напред ще гласуваме предложението на вносителя. Но аз ще ви помоля в края на текста на ал. 1, където добавихте текст, който не е даден тук в писмен вид, да го повторите пак.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, ще го повторя.
Повтарям само ал. 1:
"(1) Когато определеният купувач по предходния член е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперации са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на Съвета на директорите, на управителни и надзорни съвети на приватизиращото се предприятие, както и лица, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество, цената се заплаща при условията на чл. 25, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Най-напред трябва да гласуваме и моля за внимание да не се получи второ гласуване, предложението на вносителя, което е за 30 на сто. Предложението е на народния представител Захари Желязков. Това е първото предложение, а не както е дадено тук, 50, след това го променихме на 20, наистина малко произволно.
Моля, гласувайте за 30 на сто във втора и трета алинея, както е предложил вносителят Захари Желязков.
Гласували 164 народни представители: за 146, против 8, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване § 14а така, както ни беше докладван от господин Николов, с корекцията в ал. 1, която той ви прочете преди малко, и с 30 на сто в ал. 2 и ал. 3.
В ал. 5 има една техническа грешка, която също трябва да отбележите - "преходните алинеи не се прилагат...". Значи няма никаква грешка, а както текстът е предложен от комисията. Там няма корекция.
Гласували 133 народни представители, за 118, против 12, въздържали се 3.
Параграф 14а е приет.
Моля да докладвате § 14б.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Създава се § 14б със следното съдържание:
"§ 14б. В чл. 35, ал. 2, след думите "приватизация по ал. 1, т. 1" да се добави "и т. 2"."
Това е пропуск при предишните промени в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение? Няма изказвания.
Моля, гласувайте за § 14б.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Параграф 14б е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 15. В чл. 36 след думите "дълготрайните активи" се добавя "към момента на подаване на предложението".
§ 16. Заглавието на глава осма се изменя така: "Инвестиционни бонове".
§ 17. Член 43 се отменя."
Предложението на Комисията по икономическата политика е да подкрепим текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по параграфи 15, 16 и 17? Не виждам.
Моля да гласувате за § 15 така, както беше докладван от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
Моля да гласувате за § 16.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
Моля да гласувате за § 17.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 2, въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 18. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнение:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Инвестиционните бонове са безналични платежни средства, които служат само за:
1. плащания по приватизационни сделки, чиито предмет е държавна собственост;
2. вноски в дружества по чл. 25, ал. 3;
3. участие в доброволни пенсионни фондове - след законова уредба на доброволните пенсионни фондове".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато инвестиционни бонове са внасят от притежателите им за участие в дружества по чл. 25, ал. 3, 1 (един) инвестиционен бон е равен на 1 (един) лев.".
3. Създават се нови алинеи 4 и 5:
"(4) Когато с инвестиционни бонове гражданите придобиват участие в доброволни пенсионни фондове, един инвестиционен бон се равнява на един лев.
(5) Дружествата и доброволните пенсионни фондове по ал. 1 отчитат придобитите инвестиционни бонове като парични средства.".
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6."
Предложения на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 44, ал. 1 думите "безналични платежни средства" да се заменят с "безналични ценни книжа".
В чл. 44, ал. 2, във второто изречение след думите "те могат да се прехвърлят..." се добавя думата "безвъзмездно".
В чл. 44, ал. 2 се създава нова т. 7 със следното съдържание:
"7. Инвестиционните бонове могат да се продават на вторичен пазар само чрез лицензирани инвестиционни посредници, но не повече от един път.".
Комисията по икономическата политика не приема предложенията.
Предложения на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков:
В чл. 44 се правят следните допълнения:
"Инвестиционни бонове са безналични платежни средства, които служат само за:
1. плащания по приватизационни сделки, чийто предмет е държавна собственост;
2. вноски от дружества по чл. 25, ал. 3 или граждански дружества, създадени за участие в приватизацията.".
Комисията по икономическата политика не приема предложението в последната му част.
Предложения на народния представител Захари Желязков:
В чл. 44, т. 2, след "25, ал. 3" се добавя "и чл. 31, ал. 1".
Създава се нова т. 2 със следния текст:
"Чл. 44, ал. 2 се изменя, както следва: "В края точката се заменя със запетая и се добавя текстът: "с изключение на случаите, в които се прехвърлят на дружества по чл. 25, ал. 3 или чл. 31, ал. 1".
В чл. 44, ал. 3, след "25, ал. 3" се добавя "и чл. 31, ал. 1".
Точка 3 става т. 4, а т. 4 става т. 5.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
В чл. 44, ал. 1, т. 3 се отменя.
В чл. 44, ал. 4 и 5 се отменят.
Предложенията се оттеглиха от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 18. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
"(1) Инвестиционните бонове са безналични платежни средства, които служат само за:
1.плащания по приватизационни сделки, чийто предмет е държавна собственост;
2. вноски в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, учредени за придобиване на държавно участие;
3. участие в доброволни пенсионни фондове - след законова уредба на доброволните пенсионни фондове."
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
В края точката се заменя със запетая и се добавят думите: "с изключение на случаите, в които се прехвърлят на дружества по чл. 25, ал. 3, или чл. 31, ал. 1".
3. Алинея 3 се изменя, както следва:
"(3) Когато инвестиционни бонове се внасят от притежателите им за участие в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, 1 (един) инвестиционен бон е равен на 1 (един) лев."
4. Създават се нови алинеи 4 и 5 със следното съдържание:
"(4) Когато с инвестиционни бонове гражданите придобиват участие в доброволни пенсионни фондове, един инвестиционен бон се равнява на един лев.
(5) Дружествата и доброволните пенсионни фондове по ал. 1 отчитат придобитите инвестиционни бонове като парични средства."
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Първото предложение е на господин Венко Вълчев.
Заповядайте, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, чл. 44 е възлов член в глава осма, която касае раздържавяването по линията на масовата приватизация. Аз бих казал, че той е възлов член и по отношение на целия закон. В този член се дава регламентацията, определението какво е това инвестиционен бон и регламентацията как да се използват тези инвестиционни бонове.
От гледна точка на досегашния текст на закона този член беше разработен много добре и той се връзваше с цялостната логика на досегашния съществуват текст на закона. Вносителите на закона непрекъснато ни убеждават, че едно от главните достойнства на внасяните промени е възприетият нов дух, нов стил на едно по-свободно, но нерегламентирано боравене с приватизационните бонове, с даването но една по-голяма възможност за избор на притежателите им след като се легализира тяхното право да получат тези бонове. В същото време аз съм изненадан, че по отношение на този чл. 44 вносителите предлагат едни много скромни изменения на текста както по отношение на текст, така и по отношение на същност, на логика на този текст. И ние общо взето оставаме в рамките на логиката, която съществуваше в досегашния закон.

Аз имам самочувствието, че излагайки тези съображения по отношение на чл. 44, се движа в логиката на вносителите на законопроекта и задълбочавам тази логика по отношение точно на даването на тази по-голяма свобода, по-голяма изборност на притежателите на бонове. Тъй като вече сме в края на деня и сме много изморени, не се надявам всички да успеем да се концентрираме в това, което дискутираме в момента и да стигнем до гласуване въз основа на формиране на собствено мнение, затова ще помоля господин Николов за следното:
Господин Николов, аз разчитам на това поне Вие да вникнете в това, което предлагам и като човек, от когото в крайна сметка зависи крайното гласуване, да се опитаме в текста да влязат тези според мен логични предложения. "Безналични платежни средства" - това звучи много аморфно. И аз, и Вие, сме убедени, че така или иначе ще се получат различни действия с тези платежни средства, които ще излязат извън рамките на законното боравене с тях и ние няма да можем да опазим практиката от това боравене. Ако обаче вкараме тези бонове под общия знаменател на ценните книжа, на безналичните ценни книжа, те ще попаднат под една регламентация, която е доста солидно уредена в нашето законодателство чрез Закона за ценните книжа. Това е логиката на моето първо предложение: да ги наречем безналични ценни книжа, а това, че те се използват и ще обслужват само процеса на приватизационните сделки, си остава в текста - то не е разбутано.
Второто ми предложение има чисто редакционен характер. Тъй като ал. 2 регламентира възможността да се прехвърлят боновете на близки роднини, това прехвърляне би било логично да се извършва безвъзмездно, за да бъде така свободно. Обратното, ако то придобие възмезден характер, това си е чиста проба сделка и независимо дали купува бащата или синът, трябва да върви по правилата на една възмездна сделка. Точно затова предвиждам нов текст, който е основата на предложението, заради което съм станал тук да аргументирам: да дадем възможност инвестиционните бонове да се движат на вторичен пазар, макар и с една голяма условност - да се движат само веднъж и само чрез лицензираните инвестиционни посредници.
Според мен пускането на инвестиционните бонове на вторичен пазар, макар и по този ограничен начин, първо, ще даде голям тласък за развитието на този пазар, а второ, ще даде възможност на хората, които са получили тези бонове, но не желаят или не могат да участват с тях пряко (пряко могат да участват пак чрез инвестиционния посредник) в търговете, които предлага държавата, да се отърват от тях, като получат една сума, която ги удовлетворява. Тази сума не може да бъде безкрайна. Знаете, че по закон има само два субекта, които в крайна сметка са заинтересовани да акумулират такива бонове: дружества по работническо-мениджърската приватизация и пенсионните фондове. Най-вероятно е те да се окажат в крайна сметка купувачите на тези бонове, но има ли нещо лошо в това, след като има заинтересован такъв купувач? Общо взето би могло да се предвиди и какви цени биха могли да се получат. И след като ние веднъж сме дали правото на инвестиционните посредници да боравят от името на притежателите на акции в централизираните търгове, не виждам защо няма да им дадем възможност да боравят пак от тяхно име в рамките на една нормална продажба от едното лице на трето лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Венко Вълчев.
Други колеги желаят ли думата? Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Госпожо председател, само с две думи ще кажа защо сме приели безналични платежни средства, а не ценни книги. Съображението беше да се подчертае още веднъж, че става въпрос за квазипари, които да се използват само в приватизацията. Но тук аз виждам една друга работа, на която и аз съм се хванал и сме я повторили в нашето предложение:
Тук всъщност личи заложената промяна във философията на приватизацията срещу квазипари. Досега срещу тези измислени хартийки можеха да се получават само акции. А сега излиза, че срещу тях и във връзка с говореното и по чл. 31 и прочие, става въпрос за имущество - имущество срещу квазипари. И то имущество, което в определени случаи ще бъде съвсем ликвидно, за което могат да се вземат съвсем истински пари.
И какво става? В акционерните дружества, ако това, което говорим по чл. 31 стане, кредиторите има да източват чешмите, независимо дали са от фонда, от банките, отпреди 10 ноември или от след 10 ноември... Накрая ще имат едни кухи дружества, чието имущество, активи са продадени за квазипари, а в тези дружества са останали борчове и недоволстващи работници. Така че, когато говорим "предмет държавна собственост", на всички ни тук трябва да е ясно, че с гласовете си казваме: срещу бонове всичко може да се купува, дори и когато то може да се продаде за пари!...
Аз бях доста критичен, но виждам, че колегата Желязков си е оттеглил предложението, с което предлагаше да се залагат тези бонове, т.е. да ги вкараме в оборота и да направим руски модел на приватизация. Слава Богу, това е оттеглено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
Други колеги желаят ли да вземат отношение? Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Госпожо председател, колеги! Най-напред аз съм изненадан. Първо, приветствам това, че сложиха един инвестиционен фонд в доброволните пенсионни фондове да се равнява на един лев. Извинете, от такъв текст имаше смисъл, ако беше нещо различно от един лев. Щом се равнява на един лев, безсмислено е да съществува такъв текст, господин Николов. Затрудняваме нещата като описваме на колко се равнява. Имаше логика, ако беше повече или ако беше по-малко, но щом е един лев, няма смисъл.
Най-напред вие тук в ал. 1 пишете, че с тях може да се участва. Щом може да се участва и на тях пише, че са един лев, макар и да са книга, може да се участва с един лев. Но съм изненадан от ал. 5, където пише, че се отчитат като парични средства. Не може да се отчитат като парични средства, защото инвестиционните бонове не са парични средства, а са именно инвестиционни бонове. И с това, което сте написали в ал. 1 - безналични платежни средства и т.н., вие правите ограничение, че това е уж някаква форма на пари, квазипари, ама не съвсем...
И тук, из един път в пенсионните фондове се превръщат в парични средства. Извинете, но тези парични средства, ако ги разглеждате като такива, утре самите доброволни пенсионни фондове ще започнат да плащат на хората с такива бонове вместо пенсии. Вместо да им изплащат пари, ще им кажат: ние ги считаме за такива, я си ги вземете вие и какво ще ги правите... Освен за изтриване на едни определени части, за нищо друго няма да струват, затова дайте да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Нека не нарушаваме добрия тон. (Смях в залата.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз лоши думи не съм казвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Създавате асоциации.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие в подсъзнанието си мислите за такива неща. Аз под някакви части разбирам като си измиете ръцете, ако случайно нямате салфетка или пешкир, да си ги избършете с тези така наречени бончета. Ако Вие си мислите за нещо друго, то е за Ваша сметка (смее се), но хайде да не правя асоциации по Фройд. В предишния парламент имаше един доктор, който можеше да Ви направи анализ какво си мислите, докато водите заседанието... Но моля това да го разбирате като шега. (Смее се.)
Аз предлагам тези ал. 4 и 5 да отпаднат, а по-нататък, при чл. 48 не съм напълно против. Алинея 4 е безсмислена, защото един лев си е един лев, освен ако няма друга наредба. Още не сме създали доброволните пенсионни фондове със закон и определяме как ще ги отчитат. Не би следвало. Ако трябва да има такава формулировка, макар че аз съм категорично против, оставете това в Закона за доброволните пенсионни фондове, въпреки че ако бяхте приели предложението в самото начало на закона, в чл. 8, вместо масова приватизация примерно 10 или 12 на сто от всяко приватизиращо се предприятие да се прехвърлят не в доброволните пенсионни фондове, а в Държавния фонд "Обществено осигуряване" - онзи фонд, който сега изплаща пенсиите, тогава нещата щяха да ди дойдат на място и въобще нямаше да има нужда от никаква масова приватизация и даже и от доброволни пенсионни фондове.
Но забележете, аз даже съм против такива бонове да се слагат в доброволните пенсионни фондове. Защото те ще отблъснат всички онези хора, които си влагат парите в тези фондове, и ще кажат: така ли? Значи аз ще внасям пари, а някой си ще внася някакви хартийки?! Ами тогава за какво ще си внасям парите? Я да потърся някаква друга форма за мое пенсионно осигуряване. И понеже това е доброволно, хора с истински пари в тези фондове няма да отидат. Ако искате да създадете такива, аз бих ви дал една друга идея - направете доброволни пенсионни фондове с хартийки и истински доброволни пенсионни фондове, в които никой няма право да внася нищо друго, освен пари. И тогава който си иска, си внася тези хартии, бонове, който иска с пари да се застрахова, ще го прави. Обаче имайте предвид, че застрахователният пазар дотолкова ще се развие, че ще стане безсмислено, при положение, че в доброволните пенсионни фондове има хартийки и инвестиционни фондове, някой да внася истински пари там. И ще обезсмислите още в самото начало една такава прекрасна идея, каквато е доброволният пенсионен фонд, за която винаги съм се застъпвал.
Така че ви предупреждавам, че и тук в момента правите сериозни грешки, господин Николов. Формално предлагам четвърта и пета алинеи да отпаднат. А ако искате, естествено можете да предложите за отпадане и т. 3 от ал. 3. Точка 3 от ал. 3 също би следвало да отпадне. Ако искате, ги оставете, обаче ви казвам, че в едно добро начинание залагате бомба със закъснител и ще го провалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров. Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С няколко думи искам да подкрепя някои от изказаните съображения. Имаше смисъл в доброволните пенсионни фондове да се акумулират приватизационни бонове при запазване на старата пропорция. Тогава все пак им давате един инструмент, срещу който те преферентно придобиват собственост в по-голям размер. И се получава някакъв баланс между...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е така. Но тук става дума, когато лично внасяте в пенсионен фонд.
СТЕФАН СТОИЛОВ: А, запазва се вторият текст? При запазване на втория текст аз подкрепям тази практика, към която отиваме, тъй като повтарям, това омекотява малко различието, за което говореше тук колегата Венцеслав Димитров. Разбира се, квази пари и истински пари са нещо различно, но тук се придобива собственост в една по-благоприятна пропорция.
Второ, наистина трябва да се запазят тези определения за боновете като безналични платежни средства. Това са си квази пари, това е инструмент за участие в приватизацията. И в тази връзка аз моля господин Вълчев да разбере, че уважавайки неговата позиция за развитие на пазара на ценни книжа, същевременно трудно можем да направим тази стъпка сега и да се съгласим на нещо, което доста много - може да ми възразите, че не съвсем, но доста много ще ни приближи към една практика, която беше силно оспорена и критикувана и в Русия, това допускане на обръщение на инвестиционните бонове. Нека си останат един инструмент за участие в приватизацията. И нека на този етап да обезопасим процеса и по тази линия. Разбирам вашите мотиви, но от тях ще произлезе резултат, който ще замърси допълнително процеса. Имаме достатъчно красноречивите резултати от руския опит в първия му етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов. Други желаещи? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев за превръщането на безналичните платежни средства в безналични ценни книжа и пазар.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 86, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
По следващото предложение има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Тук няколко колеги вече говорят за тези пенсионни фондове. Тези пенсионни фондове, така както ги разписваме днес, ще се превърнат в ерзацприватизационни или приватизационни ерзацпенсионни фондове. Не знам дали въобще е говорено с тези хора, които наистина мислят с това да се занимават, или ред приватизационни фондове ще маскират дейността си като пенсионни, без да се притесняват, че като им се изсипят боновете на 90 на сто хора на пенсионна възраст, следващият месец ще им искат пенсия. А пенсия не може да им се даде. Най-много в един пенсионен фонд 10-15 на сто да са на пенсионна възраст. Трябва да влизат млади хора, за да може чрез техните вноски евентуално тези бонове, когато някога чрез дивиденти или от продажба на акции се превърнат в пари, да им се плащат пенсии след 10 години. Така че, имайки предвид и демографската структура на България, това чудо ще го видим след 1-2 години, въобще ако не се спре.
По въпроса защо сме предложили ние граждански дружества. Предложили сме тази най-лека форма, за да не обикалят емисари на пенсионни, приватизационни и пр. работническо-мениджърски посредници по махали, седенки и стъгди, както са се подгрели вече от два месеца, и очакват този ресурс, за да могат хора съседи, хора познати, хора, имащи си доверие, да решат заедно да участват и да се обединят те в махалата или роднини, или познати и приятели. Въпреки че особена пречка за това няма и сега, стига те да могат да се договорят, пък и да имат възможност да бъдат допуснати до някаква приватизационна сделка. Защото както сега става приватизацията, много ще зависи дали някой въобще ще ги допусне до тези публични търгове или всичко ще си минава през органа по чл. 3, а на централните търгове ще се появят акции от дружества, на които обособените части са продадени по чл. 31. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това предложение сме направили по искане на хора, които работят в сфери, в които техните предприятия никога няма да бъдат предложени за приватизация, и те да могат да направят дружества по реда на чл. 25 или по реда на чл. 31, като например служителите в МВР, учителите и други служители в подобни области. Те искат да имат възможността там, където се познават, където си имат доверие, та и техните роднини да си направят гражданско дружество, да упълномощят свой представител и той да участва от тяхно име на тези публични търгове, тъй като така разединени нито ще стигнат до инвестиционния посредник, нито ще ползват неговите услуги и няма да могат да реализират тези 250 000 инвестиционни бона. Така че това е един текст, който е само за облекчение на хора, които се познават и искат да си имат контрол и доверие помежду си и да знаят директно къде са им отишли боновете. Иначе с това опосредстване на едни нищо и никакви 250 000 инвестиционни лева просто все едно че им казваме, че няма смисъл да се занимават с тази работа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божинов. Има ли други желаещи да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков за изменение в чл. 44.
Моля да гласувате.
Гласували 168 народни представители: за 59, против 101, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Захари Желязков е прието.
Пристъпваме към предложенията за отпадане, които направи господин Венцеслав Димитров.
Първото предложение за отпадане на господин Димитров беше свързано с т. 3, в последния текст на комисията, § 18 - отпадането на ал. 3.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли да поясня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Димитров, застани зад предложението на Захари Желязков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това нали е Ваше предложение?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Захари Желязков е предложил да отпадне.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако го е предложил и господин Желязков, аз го подкрепям.
Но моето предложение е следното: ал. 1, т. 3 се отменя.
Подкрепям предложението на Захари Желязков. Мисля, че го обосновах.
И, както е дадено предложението на комисията, с по-черен шрифт, т. 3 в ал. 1 да отпадне, тоест да отпадне "участие в доброволни пенсионни фондове - след законова уредба на доброволните пенсионни фондове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Венцеслав Димитров - в последното предложение на комисията, § 18, чл. 44, ал. 1, да отпадне т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 61, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Димитров е свързано с т. 4 - да отпаднат ал. 4 и ал. 5 на чл. 44.
Моля, гласувайте за това негово предложение.
Гласували 155 народни представители: за 48, против 97, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на § 18, така както беше докладван от председателя на комисията господин Николов.
Моля, гласувайте за § 18.
Гласували 138 народни представители: за 108, против 13, въздържали се 17.
Параграф 18 е приет.
Господин Николов, имате думата по § 19.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 19. Създава се чл. 45а:
"Чл. 45а. (1) Плащанията с инвестиционни бонове, както и счетоводното им отчитане, се извършват по ред, определен от Министерския съвет.
(2) При плащане с инвестиционни бонове един бон се равнява на един лев, с изключение на случаите, посочени в този закон."
Има оттеглено предложение.
Предложението на Комисията по икономическа политика е да бъде подкрепен текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да коментират предложението по § 19?
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз като ви казах, че е глупаво да се записва в ал. 4, "когато с инвестиционни бонове гражданите придобият участие в доброволни пенсионни фондове, един инвестиционен лев се равнява на един лев", вие сега самите го потвърждавате, като го пишете наново. Ами, кажете тогава, защо не приехте онова мое предложение? Тогава дайте това нещо да го пишем във всеки един член оттук назад. Вярно е, че е по-добре тук да бъде. Но това значи предишното да отпадне. Или ще си играем на законотворчество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли други желаещи за коментар? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 19 така, както е предложен от вносителите и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 110, против 19, въздържали се 9.
Параграф 19 е приет.
Имате думата за отрицателен вот, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. С този текст ние принудихме счетоводно квазипарите да се отчитат като истински пари, вместо Министерският съвет да си развързва мозъка и да създаде специален счетоводен стандарт за някакво водене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така ще бъде.
МИХАИЛ МИКОВ: Защото, в крайна сметка, горко на тези кредитори, които тръгнат да контактуват с дружества, които в баланса си имат едни такива отчети, които и при одит, и при всичко са си пари, а всъщност са си бонове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли други отрицателни вотове? Не виждам.
Заповядайте по § 20, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 20. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Право да придобиват и да се разпореждат с инвестиционни бонове имат само български граждани. Всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да получи 250 хил. инвестиционна бона от всяка емисия."
2. В ал. 2, в края на първото изречение се поставя запетая и се добавя текстът: "както и децата, оставени за осиновяване, и децата с неизвестни родители, отглеждани в специализирани социални заведения".
3. Създава се ал. 3:
"(3) Редът за получаване на инвестиционни бонове от децата, оставени за осиновяване, и от децата с неизвестни родители, отглеждани в специализираните социални заведения, както и редът за тяхното участие в приватизацията се определят с наредба на Министерския съвет."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 47, ал. 1, второто изречение да добие вида:
"Всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да получи от всяка емисия по 250 хил. инвестиционни бона, плюс по 10 хил. инвестиционни бона за всяка година трудов стаж, но общо не повече от 500 хил. инвестиционни бона."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
Към чл. 47, ал. 2 се създава т. 1 със следното съдържание:
"1. Право да придобиват безвъзмездно и се разпореждат с инвестиционни бонове имат само бивши собственици за обезщетяване по действащи закони, ако претенциите им не могат да бъдат удовлетворени по друг, приемлив за тях начин."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Искам да отбележа, че е прието в друга форма в следващи текстове.
Предложение на народния представител Никола Николов:
Към чл. 47 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Право на допълнителни инвестиционни бонове имат работници и служители за компенсиране на заработени, но не заплатени работни заплати по ред, установен от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика приема предложението.

Предложение на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков:
Към чл. 47 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Всеки български гражданин има право да получи по 50 000 инвестиционни бона за всяка година трудов стаж.".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Димитров, Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 47, ал. 1 думите "право да получат 250 000 инвестиционни бона от всяка емисия" се заменят с думите "право да получат 1 000 000 бона от всяка емисия".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 47 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Нямат право да участват в приватизацията по реда на тази глава лицата, които са осъдени за умишлени престъпления от общ характер по глава V, глава VI, глава VII (отменена), чл. 301 - 307 от Наказателния кодекс, освен в случаите, когато са реабилитирани за извършените от тях престъпления.".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
Второто изречение на ал. 1 от чл. 47 да се измени, както следва: "Всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да получи до 250 000 инвестиционни бона от всяка емисия, срещу връщане на неизползваните бонове от предходната емисия."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 20. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
"(1) Право да придобиват и да се разпореждат с инвестиционни бонове имат само български граждани. Всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да получи 250 000 инвестиционни бона от всяка емисия.".
2. В ал. 2, в края на първото изречение се поставя запетая и се добавя текстът: "както и децата, оставени за осиновяване, и децата, с неизвестни родители, отглеждани в специализирани социални заведения.".
3. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Редът за получаване на инвестиционни бонове от децата, оставени за осиновяване, и от децата с неизвестни родители, отглеждани в специализираните социални заведения, както и редът за тяхното участие в приватизацията, се определят с наредба на Министерския съвет.".
4. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Нямат право да участват в приватизацията по реда на тази глава лицата, които са осъдени за умишлени престъпления от общ характер по глава V, глава VI, глава VII (отменена), чл. 301 - 307 от Наказателния кодекс, освен в случаите, когато са реабилитирани за извършените от тях престъпления.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Първото предложение е на господин Венко Вълчев. Желаещи да коментират?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател, но тук възниква за мен следният казус и аз искам да попитам господин председателя на Комисията по икономическата политика. Тук, в залата, се прие един законопроект, късичък. От него сега е извадена само една ал. 4.
Господин Николов, в оня законопроект, който внесох, си спомням, че беше вложена идеята български граждани, живеещи трайно и преимуществено в страната през последните еди-колко си години, като идеята беше да имат право на тия бонове само лица, които носят тежестите на прехода и са тук. Аз никъде не го виждам, нито сме го обсъждали в комисия този текст. И тук сме изправени пред един чисто процедурен, според мен, въпрос - да го обсъждаме ли или да приемем, че може би някой, който е готвел писмения доклад, го е пропуснал. Нека да го решим този въпрос. Ама освен аз да се заблуждавам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Аз ще помоля господин Николов да запознае залата с това предложение.
Господин Миков, ако може да обясните. Значи Вие сте имали проект, който в цялост влиза за второ четене, така ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Не, в комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И е направен като формално предложение за второ четене.
МИХАИЛ МИКОВ: Но го няма тук. Не е обсъждан, май. Или го обсъждахме?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нека те да се разберат, а ние да продължим с изказванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Можем да направим така, прав е господин Димитров. Слушаме.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами какво да се разберем? Аз не знам, да го чета ли, да го докладвам ли, какво да го правя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не, аз предлагам да гласуваме предложенията едно по едно, Вашето да го оставим най-накрая и ще продължим утре.
Най-напред предложението на господин Венко Вълчев. Има ли желаещи да се изкажат по неговото предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 141 народни представители: за 47, против 85, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Венцеслав Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Госпожо председателстваща, колеги! Господин Николов, моето предложение, за да го преразкажа, защото изглежда не са разбрали някои хора за какво става дума, е масовата приватизация да отпадне - да отпадне като техника в приватизацията и вече да бъде забравена като вредна за икономиката на България.
Аз съм изненадан от тоя консенсус, който се оформи между двете големи парламентарни групи. Те въведоха преди масовата приватизация, а сега се прави втора вълна.
Масовата приватизация е изключително вредна за икономиката на България и за перспективите да се измъкне от тази дълбока криза, в която е потънала.
- Масовата приватизация най-напред не подобрява положението на работещите в тези предприятия. Не им увеличава заплатите, а ги намалява.
- Масовата приватизация не подобрява инвестиционния климат, не създава стимули за инвестиции за обновяване на технологията и на структурата на самите предприятия.
- Масовата приватизация пречи на онези инвеститори, които със свежи пари и от чужбина, и от България желаят да дойдат в предприятието и наистина да оправят неговата дейност и да му осигурят печалба и високи работни заплати. По този начин масовата приватизация е и против онези инвеститори, на които ние разчитаме, че ще дойдат най-вече от чужбина и ще ни изведат от хаоса и от кризата.
Допълнително: масовата приватизация е съмнителна от гледна точка на хората, на които се раздават инвестиционни бонове. Аз не знам колко от вас са си взели инвестиционни бонове преди и колко ще си вземат в бъдеще, но мога да кажа, че аз такова нещо не съм правил, няма да го направя и никой от моето семейство не го е направил. И всеки го съветвам да не го прави.
А интересно е, че се получи такова обединение между интересите на БСП и СДС. Но забележете, че залагате една бомба със закъснител, което е много по-сериозно, отколкото проблема, който разисквахме до преди малко - за пенсионните фондове.
Масовата приватизация най-вече ще направи невъзможно реалното удовлетворяване на исканията на хората, които са защитени по новия закон за реституцията.
Масовата приватизация не оправя и проблемите на държавата, колеги.
Така че от никаква гледна точка, макар че тук професор Стоилов много я защитаваше, за Чехия, но и за Чехия се оказа, че масовата приватизация е една от основните причини за съвременната криза, в която попадна тази страна, и за падане на правителството, и т. н., тъй като не може да осигури свежи пари в предприятията.
Струва ми се, че масовата приватизация се използва за демагогия, за което показват и предлаганите предложения в ал. 1, т. 2 и 3.
Извинете, тези деца не се нуждаят от някакви хартийки, бонове, срещу които сигурно в близките години нищо няма да получат. Ако искате наистина нещо да направите за тях, дайте им по 250 хил. лева на всяко дете или по 500 хил., ама истински пари, не такива бонове. Какво ще ги правят те такива бонове?
Оказа се, че и такъв проблем, какъвто е масовата приватизация, който забатачва структурната реформа, пак се използва за целите на социалната демагогия.
И тук още нещо се предлага. Приемайте каквото искате, но там е работата, че сега сте разрешили даже на кредитните милионери да участват в масовата приватизация. Тоест не могат да влизат в Народното събрание, а могат да участват в масовата приватизация, така ли?

Те са опасни хора за тази държава! След като това правителство позволява на кредитни милионери, които са следствени, да закупуват банки - е, защо да не ги остави да дирижират процеса на масовата приватизация?!
За кого е от полза масовата приватизация, господин Благой Димитров? За кого е от полза? Единствено за навъдилите се инвестиционни посредници - разни фондове и това-онова. Масовата приватизация - искам да предупредя тези, преобладаващата част тук, в залата са такива, които нямат икономическо образование, икономическа подготовка, че масовата приватизация по начина, по който се подготвя и в първия тур, още повече втората й вълна ще доведе до ускоряване на инфлацията и то ускоряване на инфлацията в условията на борд. Тя кара различни псевдоинвеститори, които се включват чрез масовата приватизация в така наречения инвестиционен процес, да заплащат на хората, които имат такива бонове, някакви пари, естествено, някакви 250 хил. лв. Знаете как се плащаха - дали ще влязат в този или онзи фонд, дали ще си купят тази или онази акция, дали ще е - най-простото, знаете, че имаше и такива случаи - да издадат пълномощно, за да гласуват някъде си - е, тези хора отиват на пазара и с едни пари, които са предназначени за инвестиция, те отиват и натискат пазара на потребителските цени. За съжаление, това пряко води до инфлация.
Борите се за борд. Един министър се закани да арестува всички, да ги вкара в затвора тези, които се борят срещу борда. Ами, ето, най-простото нещо - това предложение, което идва от страна на правителството, то минира борда! С колко - ще покаже единствено практиката, но ускоряването на инфлацията ще доведе рано или късно до промяна на курса, а ако не доведе до промяна на курса, води до намаляване на износа, до увеличаване на вноса, до загиване на родното производство, до увеличаване на дефицита в търговския баланс, с една дума, до увеличаване на мизерията в България!
Ако искате всичко това да продължава - гласувайте за продължаване на масовата приватизация, обаче пак призовавам господата от СДС, които са парламентарно мнозинство и които решават: нека внимателно да отидат, да вземат вестник "24 часа" от вчера и да прочетат статията на Румен Гечев. Той е признат за виновник за катастрофата в средата на миналата и началото на настоящата година. Отделен е проблемът, че никой не търси отговорност от него! Прочетете я внимателно. Ако сте доволни от това, което той пише, както и от похвалите, тогава гласувайте за масовата приватизация! Ако - не, си помислете! Обаче се съмнявам, че четете вестници! ...
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров. Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 23, против 98, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, тъй като останалите предложения се нуждаят от много обосноваване и време, затова предлагам днес да спрем дотук.
Пред мен има много съобщения, първото от които е много важно - пристигнало е писмо от министър-председателя Иван Костов до господин Соколов със следния текст:
"Уважаеми господин Соколов, от 20 до 22 март в град Сандански ще се проведат разговори на тема: "Икономическата политика на България - 1998 - 2001 г.", в които ще вземат участие всички членове на правителството и представители на Световната банка и Международния валутен фонд. Предвид изключителната важност на мероприятието, Ви моля парламентарният контрол да бъде отложен за следващата седмица - 27 март." (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги, председателят на Народното събрание ме е помолил да ви съобщя, че утре парламентарен контрол няма да има, ще има законодателна дейност. Следващият парламентарен контрол ще бъде другия петък.
А сега следващите съобщения:
Заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, обявено за днес, четвъртък, 19 март, от 15,00 ч., се отменя.
Комисия по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание на 19 март, четвъртък, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1, зала 42, при дневен ред: Законопроект за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет, второ четене.
Колеги, от Правния отдел ми напомнят, че трябва да гласуваме предложението за отлагане на парламентарния контрол. Моля, нека да се съсредоточим!
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с преди малко прочетеното съобщение - писмо на премиера до Народното събрание - правя процедурно предложение за отмяна на парламентарния контрол в утрешния пленарен ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Разбира се, че ние можем да проявим от гледна точка на задачите разбиране, но парламентарният контрол не трябва да се смесва в петък - утрешния и този, който ще бъде следващия петък.
Моето процедурно предложение е да отложим парламентарния контрол от петък за сряда, за да си остане и другият парламентарен контрол в петък.
Става въпрос за сряда, 11,00 ч., разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Моля ви колеги, подлагам на гласуване двете процедурни предложения. Няма нищо страшно!
Подлагам на гласуване първото предложение на господин Благой Димитров с оглед на предложението на министър-председателя да се отложи утрешният парламентарен контрол за следващия петък - 27 март. Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 109, против 54, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Аз съм длъжна да подложа на гласуване и второто предложение, тъй като те могат да се съвместят. Моля ви, колеги, да гласуваме предложението на народния представител Руси Статков за парламентарен контрол в сряда от 11,00 ч.  Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 64, против 82, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Продължаваме със съобщенията:
Комисията по външна и интеграционна политика на 20 март, петък, от 11,45 ч. в зала "Запад" на Народното събрание ще проведе среща на комисията и делегацията на Народното събрание в Смесения парламентарен комитет "България - Европейски съюз" с бившия министър на икономиката и финансите и сега председател на Смесената комисия за Европейския съюз към Конгреса на депутатите на Кралство Испания господин Педро Солвес.
Обявеното за днес, 19 март, четвъртък, от 15,00 ч. заседание на Комисията по национална сигурност, се отменя.
Другите две съобщения са за 25 март:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 25 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при дневен ред: обсъждане на законопроект за българите в чужбина, внесен от господата Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов.
Още едно съобщение за следващата седмица.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 25 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при дневен ред:
- първо четене на законопроект за защитените територии;
-  доклад на народния представител Цветелин Кънчев за ликвидиране на последствията от уранодобива в района на село Елешница;
-  приемане на становище по проблемите на лова и риболова и приемане на становище по проблемите на ликвидирането на последствията от уранодобива в България.
С това съобщенията за днес са изчерпани.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
 Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Петя Шопова

Секретари:
         Илия Петров

        Свилен Димитров