Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следващи точки в дневния ред, след законопроекта за наркотичните вещества и прекурсорите, ако, разбира се, остане време, да бъдат:
Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите;
Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите;
Законопроект за ратифициране на протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти;
Законопроект за ратифициране на спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия.
Срещу това предложение има ли някой?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин председателю, да се каже защо се предлагат тези точки, за да се види дали някой ще има нещо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не внимавате! Казах, ако остане време, ще ги разгледаме. Какво значи защо се предлага една точка в дневния ред? Предлага се, защото трябва да бъде разгледана. Това са законопроекти, минали през комисиите и предстои да ги разгледаме.
Има ли някой против? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представител: за 114, против 14, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Има думата господин Борислав Китов - председател на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Глава осма - Изземване, конфискация и унищожаване на наркотични вещества и прекурсори".
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма така, както е предложено от вносителя.
Гласували 141 народни представители: за 140, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага чл. 91 на вносителя да стане чл. 90 със следното съдържание:
"Чл. 90. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи и митническите органи извършват изземване на растения от приложения № 1, които са незаконно засети, наркотични вещества и прекурсори от приложение № 1, 2, 3 и 4, незаконно произведени, преработени, придобити, пренасяни, превозвани, съхранявани, използвани, внесени или предназначени за износ.
(2) От всяко иззето вещество или растение над 1 кг се взема представителна проба от органите по ал. 1 при условие и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Научните институти и лаборатории към Министерството на вътрешните работи, Главното управление на митниците и Министерството на здравеопазването имат право да извършат експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет."
Няма други предложения, уважаеми господин председател.
Комисията предлага чл. 92 на вносителя да стане чл. 91 със следното съдържание:
"Чл. 91. Иззетите наркотични вещества, растения и техните представителни проби се предават за съхранение на Главно управление на митниците при Министерството на финансите след извършване на експертиза съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс."
Няма предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По членове 91 и 92 на вносителя, които стават съответно чл. 91, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля гласувайте членове 91 и 92 на вносителя, които стават членове 90 и 91, така както са предложени от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Членове 91 и 92 на вносителя са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Чл. 93 на вносителя:
"Чл. 93. (1) Наркотичните вещества и растенията се унищожават след получаване на заключение от завършената физико-химична експертиза.
(2) Представителните проби и наркотичните вещества до 1 кг се съхраняват до влизането в сила на присъдата или до изтичане на давностните срокове за погасяване на наказателното преследване, след което се унищожават."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 93 да стане чл. 92.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз предлагам да се движим по номерацията на вносителя, а после да бъде извършено общо преномериране, за да не сбъркаме някъде.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 93 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Член 93 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94 и предлага следната редакция, като съответно той стане чл. 93.
"Чл. 93. (1) На унищожаване подлежат всички незаконно засети растения от опиев мак, кокаинов храст и растения от рода канабис със съдържание на детрахидроканабинол над 0,2 тегловни процента.
(2) Растенията по ал. 1 се унищожават на място след извършване на физико-химична експертиза и вземане на представителна проба.
(3) Представителната проба се предава за съхраняване по реда на чл. 91."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 94 на вносителя така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против няма, въздържали се няма.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 95 - на вносителя:
"Чл. 95. (1) Конфискуваните лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, които са годни за употреба, могат да се използват за медицински или научни цели.
(2) Условията и реда за използване на лекарствените средства по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването по чл. 71.
(3) Неизползваните лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, се унищожават."
Комисията предлага чл. 95 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 95 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 95 на вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 96 - на вносителя:
"Чл. 96. От подлежащите на унищожаване наркотични вещества могат да се предоставят минимални количества за образователни цели и за поддържане работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества, при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 96 да стане чл. 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 96 на вносителя така, както е предложен от него.
Гласували 123 народни представители: за 123, против няма, въздържали се няма.
Член 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 97 - на вносителя:
"Чл. 97. (1) Унищожаването на растенията, наркотичните вещества, техните препарати и представителните проби се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Унищожаването се извършва от комисия след постановление на съответния окръжен прокурор.
(3) Членове на комисията по ал. 2 са представители на Националната следствена служба, Главно управление "Митници", Националната служба по наркотиците, Националната служба за борба с организираната престъпност и на Националната служба за пожарна и аварийна безопасност."
Има направени предложения от народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков:
1. в чл. 97, ал. 2 да отпадне думата "окръжен";
2. в чл. 97, ал. 3 думите "Националната следствена служба" да се заменят със "Специализирана следствена служба".
По време на дискусията предложението за ал. 2 бе оттеглено, а предложението за ал. 3 се подкрепя от комисията.
Комисията предлага чл. 97 да стане чл. 95 със следната редакция:
"Чл. 95. (1) Унищожаването на растенията, наркотичните вещества, техните препарати и представителните проби се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Унищожаването се извършва от комисия след постановление на съответния окръжен прокурор.
(3) Членове на комисията по ал 2 са представители на Специализираната следствена служба, Главно управление на митниците, Националната служба по наркотичните вещества, Националната служба за борба с организираната престъпност и на Националната служба за пожарна и аварийна безопасност."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 97 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 97 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя чл. 98 на вносителя и предлага той да стане чл. 96 със следната редакция:
"Чл. 96. Съдебните органи, издали присъди за престъпления, свързани с наркотични вещества, изпращат копие от тях на Главно управление на митниците в едномесечен срок от влизане на присъдата в сила."
Няма други предложения, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 98 на вносителя така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Член 98 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 99 - на вносителя:
"Чл. 99. Законно произведените, придобитите и съхраняваните наркотични вещества и техните препарати, станали негодни за употреба, се унищожават при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 99 да стане чл. 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 99 на вносителя така, както е предложен от него.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Член 99 на вносителя е приет.


ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя чл. 100 на вносителя и предлага той да стане чл. 98 със следната редакция:
"Чл. 98. (1) Иззетите количества прекурсори над 1 кг се предават на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при Министерството на търговията и туризма за разпореждане с тях при условия и по ред, определени от министъра на търговията и туризма.
(2) Представителните проби от иззетите количества прекурсори и иззетите количества прекурсори до 1 кг се предават за съхранение на Главно управление на митниците при Министерство на финансите след извършване на експертиза, съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Представителните проби и иззетите количества прекурсори до 1 кг се съхраняват до влизане в сила на присъдата или до изтичане на давностните срокове за погасяване на наказателното преследване, след което се унищожават."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 100 на вносителя така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 100 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава девета - Административно-наказателни разпоредби".
Комисията предлага ново наименование на глава девета: "Принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета така, както е предложено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, вчера отложихме чл. 38, който трябваше да попадне в тази глава. Комисията предлага именно отложеният чл. 38 да стане чл. 99 със следната редакция:
"Чл. 99. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, създаващи опасност за обществото и свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и на международните конвенции по наркотичните вещества, министърът на здравеопазването забранява със заповед дейности, свързани с наркотичните вещества.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и се уведомяват международните контролни органи."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложения от комисията чл. 99, който е бил чл. 38 на вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Член 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага нов чл. 100:
"Чл. 100. (1) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
(2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който ги е приложил, не разпореди друго."
Уважаеми колеги, тук може би министър Бояджиев има право в ал. 2 да заменим думата "приложил" с "наложил". Може би е по-добре така да стане ал. 2:
"(2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който ги е наложил, не разпореди друго."
Защото той ги налага, а не ги прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия чл. 100 така, както е предложен от комисията, като в ал. 2 вместо думата "приложил" да се запише думата "наложил".
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Новият член 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 101. Който засява, отглежда, внася или изнася растения или семена от рода "канабис" със съдържание под 0,2 тегловни процента тетрахидроканабинол без разрешително, се наказва с глоба от 1 млн. до 100 млн. лв."
Има направено предложение от народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков:
"В глава девета "Административно-наказателни разпоредби", чл. 101-108 включително, глобите да се определят не с конкретни цифри, а като брой минимални работни заплати за страната, като се запази предложеният размер."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя чл. 101 с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате ли предложението си, господин Величков?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 101 на вносителя така, както е предложен от него.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Член 101 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя чл. 102 на вносителя със следната редакция:
"Чл. 102. Който не спазва изискването на чл. 60, ал. 2 се наказва с глоба от 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 102 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Член 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"Чл. 103. Който не спазва изискванията за документация и отчетност, предвидени в глава пета, раздел пети, се наказва с глоба от 1 000 000 до 10 000 000 лв."
Комисията подкрепя чл. 103 с текста на вносителя.
"Чл. 104. Който не спазва изискванията за маркировка на наркотичните вещества, техните препарати и прекурсорите, се наказва с глоба от 1 000 000 до 50 000 000 лв."
Комисията подкрепя чл. 104 с текста на вносителя.
"Чл. 105. Който не осигурява достъп на контролните органи до документацията и помещенията, в които се произвеждат или съхраняват наркотични вещества и прекурсори, се наказва с глоба от 1 000 000 до 10 000 000 лв."
Комисията подкрепя чл. 105 с текста на вносителя.
И за трите текста няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 103, 104 и 105 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Членове 103, 104 и 105 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя чл. 106 на вносителя със следната редакция:
"Чл. 106. Който не спазва изискванията на чл. 25 и чл. 26, се наказва с глоба от 1 000 000 до 10 000 000 лв."
Комисията подкрепя и чл. 107 на вносителя със следната редакция:
"Чл. 107. Който не уведоми контролните органи за наличие на наркотични вещества или техни препарати, станали негодни за употреба, се наказва с глоба от 1 000 000 до 10 000 000 лв."
Няма други предложения, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 106 и 107 така, както са предложени от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Членове 106 и 107 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага нов чл. 108:
"Чл. 108. Който не спазва изискванията на чл. 70 се наказва с глоба от 1 000 000 до 50 000 000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия чл. 108 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Новият чл. 108 е приет.
Навсякъде в текста, където има препращане или позоваване на други текстове от закона, преди обнародването трябва да се проверят при тази преномерация, която се получава, за да не сбъркаме някъде.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Задължително, уважаеми господин председател.
Член 108 на вносителя:
"Чл. 108. Когато нарушенията по предходните членове са извършени от юридически лица, на тях им се налагат имуществени санкции в размер от 10 000 000 до 150 000 000 лв."
Комисията приема текста на вносителя и предлага чл. 108 да стане чл. 109.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 108 на вносителя, който става чл. 109 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Член 108 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя чл. 109 на вносителя и предлага той да стане чл. 110 със следната редакция:
"Чл. 110. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от контролните органи по глава трета.
(2) Наказателните постановления се издават от съответния министър или упълномощено от него лице, или от председателя на междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 109 на вносителя, който става чл. 110, така както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 109 на вносителя, който става чл. 110, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Допълнителна разпоредба".
Комисията подкрепя заглавието и § 1, като предлага той да придобие следното съдържание:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Конопено растение" означава всяко растение от рода на конопа cаnnabis (Канабис).
2. "Коноп" означава цветните или плодните върхове на конопеното растение (с изключение на семената и листата, които не са с върховете), чийто смолист сок не е извлечен, каквото и да е тяхното приложение.
3. "Смолист сок от коноп" означава отделен, необработен или пречистен смолист сок, получен от конопеното растение.
4. "Опиев мак" означава растението от вида Papaver somnipherum L (Папавер сомниферум Л).
5. "Опиум" означава сгъстен сок от опиев мак.
6. "Макова слама" означава всички части (с изключение на семената) на опиевия мак след окосяване.
7. "Кокаинов храст" означава всеки вид храст от рода Erythroxylon (Еритроксилон).
8. "Листа от кока" означава листата от кокаинов храст с изключение на листа, чийто екгонин, кокаин и всички други екгонинови алкалоиди са извлечени.
9. "Упойващо вещество" означава всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
10. "Психотропно вещество" означава всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в Списък I, Списък II, Списък III и Списък IV на Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.
11. "Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1,2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в приложения № 1,2 и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
12. "Препарат" означава всеки разтвор или смес в което и да е физическо състояние, съдъжащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози.
13. "Злоупотреба с наркотични вещества" означава употреба на забранени наркотични вещества или употреба без лекарско предписание на лекарствени средства, съдържащи наркотични вещества, поставени под контрол.
14. "Прекурсор" означава вещество, което е включено в Списък I и Списък II на Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Прекурсор е и всяко друго вещество, включено в приложение № 4 на този закон.
15. "Производство" означава всяка дейност, свързана с получаване на наркотични вещества и прекурсори.
16. "Незаконен трафик" означава всякакъв вид незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори.
17. "Аналог" означава всяко вещество, което не е включено в приложенията към този закон, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
18. "Представителна проба" е такова количество от иззетото растение, наркотично вещество или прекурсор, което при изследване може да даде обективна и пълна оценка на цялото количество иззето растение, наркотично вещество или прекурсор и обхваща всичките им разновидности по отношение на външния вид, физическото състояние и вида на опаковката.
19. "Безплатна проба (мостра)" представлява част от растение, наркотично вещество или прекурсор без търговска стойност, взета по определена процедура, така че да бъде представителна за по-голямо количество материал.
20. "Субституираща и поддържаща програма (терапия)" означава дълговременно лечение със законно произведени или внесени препарати (опиеви агонисти или агонист-антагонисти) с цел корекция на телесни, психични и поведенчески разстройства, както и за предотвратяване на здравните и социалните щети, настъпили вследствие на злоупотреба с наркотични вещества, при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.
21. "Пренасяне" означава дейност, извършвана на територията на страната или през границите й, с използване на превозни средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна пратка.
22. "Превозване" означава вид пренасяне, което се извършва по сухоземен, железопътен, воден или въздушен транспорт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1, както са предложени от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и параграф 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Няма предложения.
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 2. 
Уважаеми колеги, комисията се съобрази с предложенията на народните представители с този закон да не се правят промени в Наказателния кодекс и предлага тези промени да отпаднат от законопроекта, а да бъдат внесени съответни промени в Наказателния кодекс.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това вече е и практика на Народното събрание.
Срещу това предложение някой има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 3. В Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина ("Държавен вестник бр. 36 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 т. 6 се отменя;
б) създава се ал. 4:
"(4) При производство на наркотични вещества и лекарствени форми, които съдържат такива вещества, се спазват и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите".
2. В чл. 54 се създава ал. 3:
"(3) При търговия на едро с наркотични вещества, както и с лекарствени форми, съдържащи такива вещества, се спазват и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите."
3. В чл. 56 т. 7 се отменя.
4. В чл. 74 се създават нови алинеи 4 и 5:

"(4) При дейности с лекарствени средства, които съдържат наркотични вещества се спазват и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
(5) За откриване на аптека, в която ще се отпускат и продават лекарства, съдържащи наркотични вещества, се спазват и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите."
5. В чл. 83 се създава ал. 5:
"(5) Вносът и износът на наркотични вещества и на лекарствените средства, които ги съдържат, се извършват при условията и по реда, определени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите."
6. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 14 се отменя.
Комисията подкрепя предложенията на вносителя за § 3, който става § 2.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 на вносителя, който става § 2 така, както е предложен от него.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 4. В Закона за народното здраве (обн. ДВ, бр. 88 от 1973 г., попр. бр. 92 от 1973 г.; и последната поправка бр. 21 от 1998 г.) глава единадесета - "Контрол върху наркотиците" се отменя."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изредени са всички изменения и поправки, които ще бъдат отразени в закона.
Моля, гласувайте § 4 на вносителя, който ще стане § 3 така, както е предложен от него.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Параграф 4, който става § 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 5 на вносителите:
"§ 5. В Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 122 от 1997 г.) навсякъде думите "наркотици и психотропни вещества" се заменят с "наркотични вещества"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, който става § 4.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5 на вносителя, който става § 4 така, както е предложен от него.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 5.
Параграф 5 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 6, колеги, третира промени в Наказателно-процесуалния кодекс и пак поради същата причина, която изложих одеве, комисията предлага § 6 да отпадне. Те ще бъдат направени по надлежния ред според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте отпадането на § 6.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 7 на вносителя:
"§ 7. В Закона за митниците (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 229, ал. 3 думите "чл. 83 от Закона за народното здраве"..."
Точно така. Комисията предлага § 7 да стане § 5 със следната редакция:
"§ 5. В Закона за митниците (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 201, ал. 2 думите "наркотични и психотропни вещества" да се заменят с "наркотични вещества".
2. В чл. 229, ал. 3 думите "чл. 83 от Закона за народното здраве" се заменят със "Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите".
3. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова т. 21:
"21. "Контролирана доставка" означава методите, чрез които се допуска изнасяне от, преминаване през или внасяне на територията на една или няколко страни на незаконно изпратени или предизвикващи подозрение, че са незаконно изпратени наркотични вещества и прекурсори и техните аналози или вещества, които ги заменят, със знанието и под контрола на компетентните органи на тези страни с цел да бъдат разкрити лицата, участващи в извършването на незаконен трафик."
б) Досегашната т. 21 става т. 22.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7 на вносителя, който става § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7, който става § 5, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага нов § 6:
"§ 6. (1) В срок от шест месеца от обнародването на този закон, комисия от представители на Министерството на здравеопазването чрез Националната служба по наркотичните вещества, Министерството на финансите чрез Главно управление на митниците, Министерството на вътрешните работи чрез Националната служба за борба с организираната престъпност и Научния институт по криминология и криминалистика, Софийската градска прокуратура и Софийската следствена служба да вземе представителни проби от всички наркотични вещества над 1 кг, съхранявани като веществени доказателства по неприключени наказателни производства, след което останалите количества да бъдат унищожени по реда на този закон.
(2) Взетите по ал. 1 представителни проби, количествата наркотични вещества под 1 кг и документацията, свързана с тяхното съхранение, се предават от Националната служба по наркотичните вещества на Главно управление на митниците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новия § 6 има думата госпожа Мария Брайнова.

МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Аз предлагам една редакционна поправка в новия § 6, като моето предложение е в началото думите "от 6 месеца от обнародването на този закон" да бъдат заменени с "В срок 1 месец от влизането на закона в сила" и по-нататък в текста думите "да вземе" да бъдат заменени с "взема" и думите "да бъдат унищожени" - с думите "се унищожават ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Категорично комисията подкрепя това предложение, уважаеми господин председател. Тази промяна се налага от следващия параграф, който изисква законът да влезе в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник", а не може в тези шест месеца да се унищожат наркотични вещества по реда на този закон, който не е влязъл в сила. Така че абсолютно точно е това предложение на госпожа Брайнова. Комисията го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно е. Всички срокове по всеки закон трябва да текат от влизането му в сила.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Направена е техническа грешка, затова я поправя уважаемата д-р Брайнова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложения нов § 6 от комисията, като първата алинея започва така: "В срок от един месец след влизане на закона в сила", както и думите "да вземе" се заменят с "взема" и думите "да бъдат унищожени" се заменят с думите "се унищожават".
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Новият § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 8 на вносителите:
"§ 8. Този закон влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията приема § 8 и предлага той да стане § 7.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8, който става § 7, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграф 8, който става § 7, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 9 на вносителите, който става § 8, се подкрепя от комисията със следната редакция:
"§ 8. (1) В шестмесечен срок от обнародването на закона Министерският съвет приема наредбите за изпълнението му.
(2) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и министърът на финансите издават наредбите за изпълнението на закона в предвидения по ал. 1 срок."
Тук също има тази промяна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Във връзка с направената корекция в § 6, който стана § 5, аз предлагам в § 9, който става § 8, думите "шестмесечен срок от обнародването на закона" да бъдат заменени с "В срок един месец от влизането на закона в сила", със същите мотиви, които господин председателят изложи пред народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9, който става § 8, като ал. 1 става: "В срок от един месец след влизането на закона в сила Министерският съвет приема наредбите за изпълнението му".
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 9, който става § 8, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 10. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10, който става § 9, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграф 10, който става § 9, е приет, а с това и целият Закон за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, заедно с приложенията към него. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Има думата министърът на здравеопазването господин Петър Бояджиев.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Действително днес Народното събрание свърши една много добра работа и аз благодаря на всички народни представители от всички парламентарни групи, които единодушно гласуваха текстовете на този толкова важен за нашето общество закон.
Досега, както знаете, нямаше нормативна уредба на тази изключително важна и с обществено значение материя. Единствени няколко текста в Закона за народното здраве и някакви неточни текстове в Наказателния кодекс третираха тази важна материя.
Този закон се основава на всички приети досега международни конвенции за борба срещу употребата и трафика на наркотични вещества и свързаните с тях закононарушения и организирана престъпност, тоест искам да отбележа, че много отдавна към някои конвенции ние сме се присъединили - може би преди 30 години и въпреки това не сме изработили досега нормативна уредба. По този начин, с този закон, базиран на тези международни конвенции ние вече можем да се включим в усилията на цялата международна общност за борба с наркотиците, защото действително цялата международна общност, всички държави водят борба и то организирано, съвместно, координирано срещу това зло на човечеството.
Във вътрешен план този закон даде вече ясни функции, права и отговорности на всички ведомства в тази държава и осигури координацията между усилията на всички тях. С този закон се създадоха освен Национален съвет, който да координира на национално ниво действията, но и на регионално и общинско ниво, което е много важно, за да бъде той действащ закон. По този начин с този закон ние се стремим да обхванем и да включим в борбата срещу наркотиците - употребата и трафика им, общите усилия на цялото общество като се започне от държавите институции, мине се през обществени организации, общинска власт и се стигне до всяко семейство, до всеки индивид в тази страна. Само с такива общи и координирани усилия ние можем да се поздравим с някакъв ефект.
Аз съм убеден, че вие си давате сметка колко е трудна тази борба, но ние, естествено, ще трябва да я поведем и стъпка по стъпка да отвоюваме здравето на нашите деца и на нашите младежи от тази напаст за човечеството през изминалия, а вероятно и през бъдещия век!
Още веднъж ви благодаря за добрата работа и за добрия закон, който приехте.
Желая ви успех! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Едно съобщение: срещата на Комисията по външна и интеграционна политика с д-р Хайнц Фишер, председател на Австрийския парламент се отлага с 15 минути и ще започне днес в зала "Запад" в 12,25 ч.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание! Моят процедурен въпрос е относно възможността на народните представители да задават своите въпроси към министрите и към министър-председателя в съответствие с чл. 90, ал. 1 на Конституцията на Република България и да не бъде възпрепятствано чрез различни процедури и препятствия даването на отговор на тези въпроси.
Уважаеми господин председател, зададох конкретен въпрос към министъра на търговията. Получих отговор. Изясних за себе си какви са били действията на министъра и представителя на държавата. Въз основа на тази информация и на други факти се обърнах с актуален въпрос към министър председателя, за да получа категоричен отговор и да разбера каква е неговата оценка - дали действията на министъра и на държавния представител съответстват на намеренията на правителството, цитирам: "За въвеждане на ясни пазарни принципи, правила и механизми за управление на държавната собственост с цел запазването й и запазване на приватизационния интерес".
Този мой актуален въпрос не стигна до министър-председателя. Аз питам защо? Кой има правото и кой е назначен да бъде цензор за питанията на народните представители и кой - моля да получа този отговор - ме лишава от правото по чл. 90, ал. 1 да се обърна директно към министър-председателя, а се наложи да му пиша писмо по пощата и да разчитам на неговата добронамереност и дума, че ще ми отговори на този въпрос?
Възразявам и протестирам да бъдат назначавани чиновници, които да четат нашите питания и да предлагат на ръководството на Народното събрание да отклонява въпросите на народните представители до министър-председателя и членовете на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов. Аз не знам какъв е неговият въпрос, но ако не е в ресора на министър-председателя... Прочетете правилника. Не може един въпрос, който е от ресора на определен министър или вицепремиер, да се задава към министър-председателя. Правилникът ясно го казва, така че ако някой Ви възпрепятства, това е правилникът, който е правилник на Народното събрание.
Новопостъпили питания в периода 16 - 18 март 1999 г.
Питане от народните представители Станка Величкова, Кръстьо Трендафилов и Христо Стоянов към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно политиката на Министерския съвет за развитието на селскостопанската наука.
Питане от народния представител Александър Каракачанов към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно ниските изкупни цени на млякото.
Питане от народния представител Илия Масларски към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно груби нарушения при земеразделянето, възстановяването на собствеността и стопанисването на земеделските земи в община Самоков.
Има за връчване писмени отговори от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов, когото не виждам в залата.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов. Заповядайте. (Връчва писмения отговор на народния представител.)
Днес е получено писмо от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, с което той се възползва от правото си да иска отлагане на отговора на актуален въпрос от народния представител господин Христо Иванов относно издирването на безследно изчезнал курсант във Висшето военно-въздушно училище "Георги Бенковски" поради срещата му с господин Карл Шльогл, федерален министър на вътрешните работи на Република Австрия.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител господин Георги Пирински да развие своя актуален въпрос относно приватизацията на БТК.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Моят въпрос, отправен до господин Иван Костов на 17 март т.г., гласи:
"Уважаеми господин министър-председател, предстои завършващият етап в приватизацията на 51 на сто от акциите на БТК. Сделката се счита за най-голямата в Централна и Източна Европа за годината. За съжаление ходът на работата по нея показа редица от основните слабости на приватизационния процес у нас - отпадане на водещи световни фирми, прогресивно снижаване на очакваната цена, активно лобиране от отделни заинтересовани групи и лица и липса на всякаква прозрачност. В резултат се очертава вариант за сделка с партньори без достатъчен технологичен и финансов капацитет. Възникват възможности за последващи изменения при реализацията на договора, като например завишаване на дела на чуждестранния инвеститор без реални допълнителни инвестиции.
За силна позиция на българската страна по тази сделка, която е от първостепенно значение за икономиката и реформата, е наложително единно национално становище. Опитът във връзка с позицията по ядрената енергетика показа, че в парламента е напълно възможно да бъдат съгласувани отговорни решения, даващи значителни предимства на правителството в преговорите с външни партньори. Както бе съобщено, до 22 март предстои отварянето на подадените оферти.
Господин министър-председател, не считате ли за необходимо да инициирате консултации с ръководствата на парламентарните групи, с цел изработването на единно становище чрез подходящи за целта процедури и форми, с което да се реализират възможно най-благоприятни условия на сделката при пълно съблюдаване на приоритетите на националната сигурност на страната?" Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Наистина е в ход последният етап от приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Не бих искал да коментирам дали тази сделка е най-голямата в Централна и Източна Европа, но категорично мога да заявя, че продажбата на БТК е една от най-значимите сделки на България и то не само за тази година. Впрочем процедурата за приватизация на БТК бе стартирана от правителството на господин Жан Виденов още на 14 юни 1996 г. Това правителство посочи кои фирми да дадат оферти в конкурса за финансов консултант по сделката и до края на мандата си избра шест от тях. От предпочетените финансови консултанти само трима подадоха оферта, а за най-добра бе обявена тази на Дойче морген гревитал. След сливането на Дойче морген и Дойче банк консултант по приватизацията на БТК вече е Дойче банк.
Задълженията на консултанта са да направи правен анализ и оценка на БТК, което е извършено; да предложи стратегия за продажба, което също е извършено; да изготви всички документи по сделката, което също е извършено; да подготви информационен меморандум, който да предостави на потенциалните купувачи, което също беше извършено; и още, да води преговори с кандидат-купувачите, както и да представи окончателно предложение за финализиране на сделката, което очакваме да стане в следващите седмици.
Как и доколко Дойче банк е изпълнила ангажиментите си като консултант на правителството на приватизацията на БТК тепърва ще се преценява. Тук аз ще визирам само, че Дойче банк е една от най-големите инвестиционни банки в света, консултант при приватизацията на телекомуникационните компании на Русия, Аржентина, Перу. Разбира се, решенията по всеки от изброените етапи са в правомощията единствено на българската страна.
И наистина решенията за откриване на процедура за избор на консултант бяха на правителството на господин Жан Виденов. Останалите решения бяха на нашето правителство. Зад всяко от нашите решения стои и становището на работната група, в която участват представители на Агенцията за приватизация, на Министерството на промишлеността, на Комитета по пощи и далекосъобщения, на Министерството на финансите, на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи. Нейни членове са двама вицепремиери, министри, ръководители и експерти.
От особено значение тук е още един факт - за да бъде придвижена сделката по приватизацията на БТК, трябваше изцяло да се промени нормативната база в отрасъла, включително и част от законодателството. Всъщност беше приет нов закон. Телекомуникациите у нас се регламентираха в миналото със закон, приет в 1975 г., типичен за онова време, утвърждаващ чл. 1 на миналата Конституция и принципите на социалистическата планова икономика. Липсваше нормативна база, Върховният административен съд бе отменил прословутата Наредба № 10 на Любомир Коларов, с която той се провъзгласяваше за едноличен разпоредител на пазара на далекосъобщенията.
Какво направихме ние? Разработихме нов Закон за далекосъобщенията, който утвърждава принципно нова основа за развитие на този отрасъл - либерализиране на пазарните принципи в защита на интересите на обществото и на всеки гражданин. От август 1998 г. новият далекосъобщителен закон е част от правния ни мир.
Разработихме и приехме стратегия за развитие на далекосъобщенията, която гарантира либерализацията на отрасъла. Разделихме функциите на упражняване на държавната политика от тези на контрол и регулация, създадохме регулиращ орган.
Изброявам всичко свършено от нас единствено защото без новия закон, без секторната политика, без регулиращите институции и ясните принципи на отношенията в отрасъла приватизацията на БТК би била невъзможна. Или ако се опитаме да регламентираме нещата, господин Пирински, не можем да не отчетем, че едва след есента на 1998 г., т.е. след като ние създадохме условията за приватизация на БТК, сделката по продажбата й можа да бъде оттласната от мъртвата точка.
Веднага искам да се спра и на една друга ваша констатация - тази за активното лобиране, цитирам, активното лобиране на заинтересовани групировки и лица и липса на всякаква прозрачност, край на цитата. Длъжен съм да припомня, че сделката по приватизация на БТК се наблюдава от Световната банка, а нейните основни изисквания са публичност и прозрачност, ясни правила и процедури. Нещо повече, гарант за изпълнение на тези условия е Международната асоциация "Прозрачност без граници". Нима не е гаранция за прозрачност и публичност фактът, че офертите за приватизация на БТК се подадоха вчера и в Агенцията за приватизация в София, и в офиса на Дойче банк в Лондон? Единият от комплектите, този в Лондон, е работен, а комплектът в София - контролен. И в София, и в Лондон при подаването на офертата присъстваха представители на Асоциация "Прозрачност без граници". Контролният пакет носи техните подписи и ще бъде отворен в тяхно присъствие. За мен остава неясно къде вие виждате лобиране или липса на прозрачност.
А що се отнася до констатацията за някакво, пак цитирам, прогресивно снижаване на очакваната цена, край на цитата, не бих искал да се връщам на оценките на ексвицепремиера Румен Гечев, просто защото съм убеден, че всичко, свързано с приватизацията на БТК, трябва да бъде изключително сериозно.
В този контекст не мога да приема за сериозни каквито и да са опасения за някаква си възможност за, пак цитирам Вашия въпрос, за лишаване на дела на чуждестранния инвеститор без реални допълнителни инвестиции. Просто защото увеличаване на дела или придобиване на по-голям пакет от акции може да стане само по два начина - чрез придобиване на нови активи, т.е. с реални инвестиции, или чрез директната им покупка, пак със свежи пари.
И накрая, апокалиптичната прогноза, пак цитирам Вашия въпрос, за вариант за сделка с партньори без достатъчен технологичен и финансов капацитет и отпадането на водещи световни фирми, край на цитата. Интерес към приватизацията на БТК преди подаването на заявките проявиха четири фирми: немската "Дойче телеком", холандската "КPN", гръцката "ОТЕ" и испанската "Телефоника". Те направиха правен и финансов анализ на БТК, водиха преговори с консултантите от Дойче банк. От тях оферта вчера подадоха двама: "KPN" и "ОТЕ". И то като смесена оферта.
Холандската компания "KPN" отчита печалба за 1998 г. от 752 млн. долара. Нетните й приходи са нараснали с 5,1 на сто и са надхвърлили 2 млрд. холандски гулдена. "KPN" притежава половината от унгарския оператор "Пан ел", където е инвестирала 1,7 млрд. гулдена, а отчетената печалба за 1998 г. е от 69 млн. гулдена. В ирландския "Телеком" холандците държат 24 на сто, а съвсем наскоро заявиха желание делът им да нарасне до 35 на сто.
Гръцкият оператор "ОТЕ" притежава 90 на сто от Арменската телекомуникационна компания, 20 на сто дял от оператора на Сърбия и 35 на сто от "Ром телеком".
Доколко и как съвместната оферта на "KPN" и "ОТЕ" отговаря и на тръжните условия и на българския национален интерес ще може да се каже едва след обстоен анализ на подадените документи, а те са около 300 страници. Още в първите дни на следващата седмица очакваме становище на консултантите ни от Дойче банк, които в момента правят анализ на работния набор от документи. Достоверността на данните от техния доклад ще бъдат сверени с контролния пакет тук в София, който ще бъде отворен в присъствието на представители на Асоциация "Прозрачност без граници". Ще бъде направен обстоен анализ и на самата оферта, и на предложенията на финансовия консултант.
Категорично мога да заявя, че водещ при този анализ, както и при всички предстоящи действия и решения по приватизацията на БТК ще бъде българският национален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика от две минути има думата господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин министър-председател, три коментара по Вашето изложение и три извода.
Да приемем, че всичко това, което говорихте за преди 1997 г. е така и т.н., но през юни - юли 1998 г., когато беше актуализирана договорката с "Дойче банк", като реално заинтересовани за участие в приватизацията се назоваваха и холандският "Телеком", и "Телеком Денмарк", и "Ес Би Си Комюникейшън" - САЩ, и "Бритиш Телеком", и "Франс Телеком", и "Телефоника" - Испания, и "Дойче Телеком". Говорим вече при новото правителство, с новото доверие, с новото съдействие между него и всички международни фактори.
Какво имаме днес? Една-единствена оферта - възможно най-неблагоприятния за България вариант. Даже няма двама души, които да се състезават.
За какво говори това? За пълна липса на интерес от сериозни международни инвеститори за инвестиране в България. А какво означава това? Според очевидните заключения това е израз на степента на доверие към България като инвестиционен партньор. Това е първият ми коментар преди и след септември.
Второ. Вие говорите за цената и за активите. Там е работата, че именно по времето на Вашето правителство една друга голяма сделка - със "Соди", претърпя именно тази трансформация - завишаване на дела на чуждестранния инвеститор до контролните две трети чрез фиктивно увеличаване на активите. Или по един начин, който се признава за недопустим. Ето защо въобще не е гарантирано това, което Вие назовавате малко вероятно, а напротив, счита се за доста вероятно. Едни привидни приноси на чуждестранния инвеститор, които да доведат до контролиране на участието му.
И трето - за закона. Съгласете се, че дебатът по този закон мина под знака на онова, което е, за съжаление, норма в парламента - политизация на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един неприкрит стремеж на правителството да диктува еднолично режима на телекомуникациите в България и съответното минимално внимание към въпроса за това докога БТК ще е монополист, как да се защити националният интерес в телекомуникациите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моят въпрос беше, господин премиер, виждате ли в светлината на двегодишния опит на Вашето правителство смисъла и необходимостта в такива случаи, при такива въпроси да се търси наистина една национална позиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, една минута просрочихте времето вече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От отговора Ви аз разбрах, че Вие не виждате такава нужда. Ето защо трите ми извода - Вие оставате в плен... (Председателят изключва микрофоните. Георги Пирински говори на изключени микрофони. Неодобрителни възгласи от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, вече пет пъти Ви правя бележки. (Шум и реплики в залата. Георги Пирински продължава да говори на изключени микрофони.)
Има думата за дуплика министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! В предложението да се търси общо съгласие при изработването на достатъчно добра позиция за защита на българския интерес при продажбата на БТК има много положително нещо, но то е много абстрактно. По принцип ние сме съгласни. Въпросът е, че това съгласие е реализирано по определен начин, има определени механизми за реализиране на това съгласие, и специално аз го виждам в участието на народни представители в тази неправителствена организация "Прозрачност без граници". Всъщност те ще участват, те ще наблюдават процеса, те ще видят тази оферта.
Въпросът ми към вас, ако искате да бъдете конструктивна опозиция е: какво конкретно в сегашния етап на развитие на сделката, къде точно вие виждате необходимост да се формира обща позиция, за да защити кой точно момент от сделката при положение, че, както ви разказах честно и коректно, тя се намира в точно определена фаза. Фаза, която, разбира се, е обусловена както от документите, така и от процедурата за приватизация и фаза, която не може да бъде нарушавана.
Противното, примерно прекъсване на фазата на приватизацията в настоящия момент и създаване на нова процедура, включване на други елементи в осъществяването на сделката веднага ще бъде изтълкувано не само като непрозрачност, а и като опит за манипулация на сделката. Вие го знаете по-добре от мен.
Затова, ако искате да бъдете наистина в помощ на една конкретна задача, защото в момента се решава абсолютно конкретна задача - прави се анализ на 300-странични документи, който трябва да завърши и откровено казано трябва да завърши в събота вечерта, за да се изработи позицията и да се отговори. Кажете в рамките на това време и в рамките на тези процедури какво би могло да бъде полезно за България?
А иначе, що се отнася до тези голословни, наистина са голословни, аз много съжалявам, но твърдения от типа на лобиране, на увреждане на интересите, без да се назовава кой лобира, пред кого лобира, за какво лобира и увреждане на интереса точно по какъв начин, те просто не са полезни за страната. Разбира се, те по някакъв начин може да отговарят на чувствата на опозицията, но ние тук сме Народно събрание, което борави с реални факти. В това отношение аз просто не виждам и смисъл да влизам в дискусия.
Няма кой да лобира. Например, ако искате да ви върна със същата монета, знаейки много добрите отношения, които има Българската социалистическа партия с гръцката управляваща ПАСОК - ОТЕ е държавна гръцка фирма за телекомуникации на практика. Може да се предполага, че вие лобирате пред ОТЕ и вие сте ги докарали дотук. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А комисионните къде отиват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател. (Народният представител Георги Пирински иска думата за процедура.)
Господин Пирински, започнете с процедурата и след това я аргументирайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Процедурата, господин председателю, е следната - тъй като към мен бяха отправени серия от въпроси, а процедурата като че ли не ми дава възможност да им отговоря, ще се създаде впечатление, че нямам предложения по това, което казах.
Бих искал да кажа с две думи, че това, което каза господин Костов, е вярно. Сделката се намира в един много деликатен момент. Но тук целият въпрос е как ще постъпи българската страна, тъй като в печата се прокрадва възможност за преразглеждане. А от друга страна всяко забавяне наистина е твърде съществено решение.
Ето защо има достатъчно основание, първо, да се информират всички парламентарни групи реално за това какви са условията, които се предлагат, и защо се е стигнало само до една оферта и оттук нататък да се търси заедно най-важното решение. Това е, което бих могъл да предложа в момента.
А иначе позицията, че "Дойче Телеком" е направил това и толкоз, повдига въпроса ще му бъде ли платен хонорар за успешна сделка или не, каквато се предвижда също в договора? Тъй като ние не можем да продължим да се снишаваме и да се крием зад чуждия партньор, пък бил той и посредник, и да казваме: това е положението, не може повече. Вашето правителство заяви: ние можем. Ако можете толкоз, кажете, че можете толкоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Процедура нямаше, но трябваше да му дадем възможност да си каже това, което иска.
Актуален въпрос към министър-председателя на Република България Иван Костов от народния представител Руси Статков относно мерките на правителството за осигуряване на средства за социално подпомагане за доразплащане за 1998 г. и плащанията през 1999 г. по Закона за социалното подпомагане. (Шум и реплики в залата.)
Моля, не пречете на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Въпросът, който съм поставил е действително много актуален и мисля, че...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Вземи си картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не пречете на господин Статков! Знаем, че не е господин Божков. (На таблото е изписано името на Любомир Божков.) Не се формализирайте. (Руси Статков отива да си вземе картата.)
РУСИ СТАТКОВ: Извинявам се, господин председател.
Въпросът, който съм поставил, наистина е от изключителна важност и той, разбира се, подлежи на по-сериозен дебат. Ще се опитам да започна началото на този дебат.
Става дума за част от политиката на правителството и на мнозинството, която вече трета година е провалена. Става дума за това, че вече многократно от тази трибуна аз и колеги от левицата, а и не само от левицата, поставяме въпроса за това, че Законът за социалното подпомагане, Конституцията, господа министри, въпреки че си говорите в момента, се нарушава от правителството. Не се осигуряват средства, необходими за гарантирането на тези закони.
От името на правителството в средата на миналата година министър-председателят обяви, че ще се изпълнят ангажиментите, но в края на 1998 г. отново бяхме свидетели на справедлив протест на хората, който трябваше да поемат общинските администрации. И ако не беше големият професионализъм и авторитет на тези хора по места, щеше да стане нещо повече от локални бунтове, господин министър-председател. (Господата Костов, Божков и Радев разговарят помежду си.)
Господин председател, ще спра да говоря, защото това е неуважение към парламента и то от министър-председателя, според мен, и незачитане на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Министър-председателят Ви слуша много внимателно, както виждам.
РУСИ СТАТКОВ: Всички видяхме, че министър-председателят в момента говореше с другите министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, продължете си изказването.
РУСИ СТАТКОВ: Аз Ви моля, господин председател, ако Вие действително не искате да видите нещата, да ги видите. Защо трябва да се създава такова отношение в българския парламент и то лично от министър-председателя? Не става дума за това дали говори Руси Статков или някой друг депутат.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Служи си картата.
РУСИ СТАТКОВ: Ще я сложа, когато министър-председателят слуша това, което му казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ще Ви свършат 3-те минути. Не научихте ли, че дали е сложена картата или не, времето тече?
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, аз научих това, че Вие в момента обслужвате мнозинството, а не Народното събрание. Държа да Ви напомня, че в момента сте председател на Народното събрание и да си изпълнявате ангажиментите.


По-нататък, във връзка с въпроса, който съм поставил. Не може две години да се внася от правителството занижен бюджет, да се отчитат приходи за сметка на онези разходи, които са жизнено важни за хората. Две години ние в прогнозите даваме по 500 млрд., че ще има излишък и вие реализирате този излишък. Ако господин министърът на финансите не вярва, ще му покажа прогнозата си от 1997 г.
Ето, уважаеми колеги, с тази политика вие обрекохте на унищожение много хора. Вие продължавате да ги обричате. За 1999 г. е още по-катастрофално положението. Това, което направихте като маневра за целеви социални помощи, по същество поставя отново общините в позиция към месец юни - юли да не могат да плащат тези помощи.
Многократно, поставяйки този въпрос, се убедих, че няма воля и желание във вас да провеждате собствената си политика. Днес отново го поставих на министър-председателя, защото хората не само от моя регион, не само от Брусарци са застанали на железопътната линия, а застават и на много други места. И Вашият областен управител, господин министър, обеща до края на този месец да издължи тези средства.
Ето затова чакам наистина да чуя за мерките, които ще предприемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Първо, по повод уважението. Аз съм тук винаги точно в 11,00 ч. и ви чакам да дойдете в залата - огромното мнозинство от народни представители. Когато излизам да отговоря на Ваша реплика, много често Вас Ви няма в залата. Така че нека да говорим за взаимно уважение. Ако съм казал реплика на седящия до мен, това не израз на неуважение към Вас, а това е просто необходимост. Един човек не може непрекъснато да стои и да слуша тези Ваши въпроси, които, между другото, са твърде нескончаеми и твърде трудно привличат постоянно внимание, поради своята неконцентрираност.
Преминавам към отговора. При изготвяне на консолидирания държавен бюджет...
Ще прекъсна, за да направя едно напомняне. Какво Ви посъветвах навремето, господин Статков? Казах Ви, че трябва да търсите повече съдържание в по-малко думи. Тогава човек повече внимава, когато Ви слуша, и тогава думите Ви тежат повече. Вие обаче очевидно не се вслушвате в този мой призив и продължавате по същия начин, но това е друг спор и аз съм готов да го продължа.
Сега отговарям. При изготвяне на консолидирания държавен бюджет за 1998 г. за изплащане на социални помощи от общините бяха разчетени средства в размер на 84,5 млрд. лв. При приемането в Министерството на финансите съставените и приети от общинските съвети самостоятелни бюджети на общините от 1998 г. се установи, че предвидените средства за социални помощи са в размер на 69,5 млрд. лв. или с 15 млрд. лв. по-малко. Тоест общините не са поискали предложените им социални помощи, тоест кметовете са решили, заедно с общинските съвети, че нямат нужда от такава социална помощ. Това е изключително важен изходен момент, който вие трябва да съобразите.
Във връзка с това през течението на годината започна да се чувства недостиг на средства за социални помощи, поради което след първото полугодие на 1998 г. беше проведена среща с Националното сдружение на общините в Република България, на която, наред с други въпроси, беше обсъдено и неизпълнението на общинските ангажименти, пораждащо социално напрежение сред населението. Аз подчертавам тук: това са общински ангажименти, това не са ангажименти на правителството.
На проведената среща от двете страни беше възприето, че недостигът от средства за социални помощи до края на 1998 г. ще възлезе на около 6 млрд. лв. На срещата по данни на общините към 31 октомври 1998 г. недостигът достигна 12 млрд. лв. Спомнете си, че аз говорих за 15 млрд. лв. по-малко планирани. При ясно очерталите се към 31 октомври 1998 г. преизпълнения на приходната част на общинските бюджети, допълнително предоставените средства от държавния бюджет под формата на общи целеви субсидии и регулярното предоставяне по график на предвидените в Закона за държавния бюджет субсидии, като основна причина за повишаването на неизплатените социални помощи, се очерта несвоевременното актуализиране на общинските бюджети.
Извършеният анализ на текущата информация за касовото изпълнение на общинските бюджети показа, че 172 общини от 250 общини не бяха актуализирали своите бюджети, което означава, че преизпълнението на собствените приходи е било разходвано по решение на самите кметове на общини, а не по решение на общинските съвети, с което са нарушени членове 18, 25, 27 и 28 от Закона за общинските бюджети. Министерството на финансите своевременно реагира на така създалата се ситуация и с писмо в края на м. октомври даде указания до председателите на общинските съвети и кметовете на общините за спешна актуализация на общинските бюджети, като напомни законовите приоритети, включително и социалните плащания, при разпределението на допълнително реализираните собствени приходи и реализирани икономии по съответните разходи.
Независимо от изложеното дотук, отчитайки социалната значимост на възникналия проблем, Министерството на финансите в края на 1998 г. на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 36, ал. 2 от Закона за общинските бюджети, съобразно с възможностите на държавния бюджет, с писмо № 08-00-0008 от 22.12.1998 г. извърши промяна по посока на увеличение на бюджетните взаимоотношения на общините с Републиканския бюджет, с която на общините бяха предоставени допълнително средства от Републиканския бюджет за изплащане на социалните помощи в размер на 6,8 млрд. лв. При разпределението на сумата по общини бяха приложени някои ограничителни критерии, наложени от извършения анализ, на общото изпълнение на бюджетите на общините към 30.11.1998 г. и очакваното им изпълнение до края на годината.
Така например не получиха допълнително средства за социални помощи общини, които показваха трайна тенденция през последните месеци на годината за неразплащане на разходите само за социални помощи. Тоест съвсем целенасочено общинските ръководства отказаха да превеждат социални помощи и то при изпълнени собствени приходи, очевидно надявайки се да създадат основание за такъв въпрос, какъвто Вие поставяте към правителството, да упражнят натиск към самото правителство. В същото време в тези общини паричните наличности по техните сметки бяха равни или по-големи от размера на дължимите социални плащания.
Имайки предвид допуснатите слабости по разпределението, осигуряването и изплащането на помощите през 1998 г., Министерският съвет, чрез Закона за държавния бюджет за 1999 г., създаде условия за споделяне на отговорността между централната и местна изпълнителна власт. С чл. 10 и чл. 14 от закона се въведе нов механизъм за финансиране подпомагането на социално-слабите граждани чрез въвеждането на нов вид целева субсидия за социалните помощи.
С чл. 10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. е регламентирано 50 на сто от средствата за социални помощи да бъдат отпускани на общините под формата на целеви субсидии, като общините са задължени с чл. 14 от същия закон да предвидят по своите бюджети средства за социални помощи в размер не по-малко от удвоения размер на предвидените по чл. 10, ал. 1 целеви субсидии за тази цел.
В момента, съгласно одобрен от министъра на финансите график, се извършва проверка на приетите от общинските съвети бюджети за 1999 г. и един от основните елементи на тази проверка е спазване разпоредбите на чл. 10 и чл. 14 от закона за бюджета за 1999 г.
Считано от 1 януари 1999 г. целевите субсидии за социални помощи за 1999 г. в определените с чл. 10, ал. 2 от Закона за държавни бюджет размери се превеждат от републиканския бюджет по бюджетите на общините регулярно, по график, в първата седмица на всеки месец предвид тяхната значимост.
Полагащата се целева субсидия за социални помощи до края на месец март в размер на 11,7 млрд. лв. е преведена в пълен размер от Министерството на финансите. Днес е 19 март.
Предвид изложеното по-горе и това, че централната изпълнителна власт е изпълнила и преизпълнила своите финансови ангажименти към самостоятелните общински бюджети за 1998 г., общинските ръководства следва да носят пълна отговорност пред гражданите за допуснатите нерегламентирани разходи по техните бюджети към 31 декември 1998 г., включително за отказа си да изплащат социалните помощи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър-председател.
Господин Статков, имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Аз не очаквах от Вас това въведение - че ще се опитвате по този начин да защитавате своето достойнство и авторитет като министър-председател. Няма да поема предизвикателството на обидите, а ще Ви кажа, че много внимателно четох това, което сте ми отговаряли миналата година и се убедих, че четете едно и също, което Ви пишат. И затова ще Ви припомня в краткото време, с което разполагам:
Първо, бюджетът на общините и собствените приходи са нищожна част - около 10 на сто. Те имат собствени приходи 800 млрд. за миналата година, от които 400 млрд. лв. са само на десет общини. Останалите са на 250 общини.
Така че, господин министър-председател, Вие не можете да сравнявате неща, които са несравними. При положение, че се централизират 90 на сто от средствата в републиканския бюджет сега, да искате от общините да имат 50 на сто участие, колкото държавата - това също е невъзможно. Още по-малкото - да хвърляте вината върху общините - това, което направихте накрая, защото в Закона за социалното подпомагане, който вие си направихте, пише, че Министерският съвет носи отговорност за политиката, която провежда.
Така че нямате политика, опитвате се да хвърлите отговорността другиму.
Ще продължа и с това - пред мен са стенограмите, господин министър-председател. Миналата и по миналата година съм предлагал, и не само аз, но и колегите, увеличение на бюджетите на общините именно заради социалното подпомагане. И е лъжа това, че не са искали общините. Напротив, в тази зала тук е отказано от това мнозинство. И ще Ви дам стенограмите, ако искате, ще Ви ги размножа, както ги размножих на министъра на финансите миналия път.
Още по-нататък, господин министър-председател, по аргументите, които представихте. Това, което дадохте миналата година, беше задължението Ви, това, което поначало трябваше да направите. Това са трохи. Вие се явявате на бял кон в един момент, в който отдавна трябваше да сте си изпълнили задълженията. Вие не спазвате законите и това не са думи, това са факти. Вие продължавате да не ги спазвате. С постановлението си за Закона за държавния бюджет, което закъсня месец и половина, Вие поставяте общините в невъзможност да предприемат и стъпки за заеми, защото шест месеца преди края на мандата не могат да искат такива.
И още нещо, господин министър-председател, тъй като Вие говорихте десет минути, а аз трябва да говоря две минути и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И те свършиха.
РУСИ СТАТКОВ: Още едно изречение. Това, което говорите за общинските бюджети, за ревизии, за актуализация, го няма никъде в Закона за общинските бюджети. Казах Ви го веднъж: има ред, в който кметовете докладват. А що се касае до непланираните средства, те са резултат на вашата политика в ликвидация на предприятията. Миналата година се увеличиха ликвидираните, тази година още повече. Цифрите няма да се обвържат, дефицитът е огромен, колапсът на общините ще бъде страшен. И затова ще носите отговорност Вие, колкото и да се опитвате да бягате с обиди, с какво ли не.
Така че, ако желаете, ще Ви дам и стенограмите, ако не, прочетете си ги сам, но не по този начин, господин министър-председател. Поемете си отговорността!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Искате ли думата за дуплика, господин министър-председател? Имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз се надявам, че ще има диалог, тоест това, което е отговорено, ще се вземе предвид, ще се коментират числата, ще се коментират точно, конкретно думите, с които е отговорено. Например ще се коментира точно съответният член на закона, на който аз съм се позовал, цифрата, която е казана тук, и на тази основа ще продължи дискусията.
Вие излизате с абсолютно подготвена предварително популистка теза, която няма нищо общо с това, което аз Ви отговарям. Вие не вземате отношение към това, което аз Ви казвам, а излизате да си изпеете приказката. И затова Ви казвам: много думи, никакво съдържание. Попитайте който и да е от колегите си в момента какво е запомнил от това, което Вие казахте. Абсолютно нищо! Много думи и нито едно зрънце съдържание. Вие, ако искате да влезете в културен диалог, трябва да се съобразите и да уважите казаното от министър-председателя. Стъпете на това, което е отговорено, и продължете дискусията. Това не е дискусия. Вие просто не знаете как се дискутира като културен и възпитан човек. Вие си излизате и си казвате вашето. Няма никакво значение какво аз Ви отговарям. Сега аз трябва да отговоря със същото. Мога ли да вляза и аз сега в същата ситуация и да започна да Ви напомням примери? Даже аз просто не мога в този стил да общувам с Народното събрание.
Така че най-добре е да си помислите сериозно. Аз разбирам голямата Ви амбиция да се наложите като един водещ народен представител, това е хубаво, това е добър хъс. В човека е хубаво тези неща да ги има, но човек трябва да се развива, да търси пътеки, трябва да се обучава. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Използвам присъствието на вицепремиера господин Божков, за да отправя следния процедурен въпрос.
Съгласно чл. 92 на правилника Народното събрание и избраните комисии организират и провеждат изслушвания. Три пъти Икономическата комисия организира изслушвания, на които трябва да докладва господин Божков, три пъти господин Божков не се явява.
Съгласно чл. 95, ал. 1 длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
Моят въпрос, господин Божков, е: изяснете защо поставяте себе си над закона? Защо не изпълнявате закона? Или не уважавате Икономическата комисия, или не сте демократ, тъй като не може да сте демократ и да не уважавате институциите на демокрацията.
И втората ми процедура е пряко свързана с първата. Това е Народното събрание. Това е висшият орган, където без да се вдига ръката и без клетва, но се говори само истината. Преди точно един месец, на 19 февруари, господин Божков ни изнесе данни за Варненската корабостроителница. Казвам го, понеже то беше оформено като дългове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече не е процедура.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз искам господин Божков отново да отговори за достоверността и отговорността на това, което говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, това няма нищо общо с процедурата и с правилника.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви! Ако в парламента могат да се говорят безотговорно цифри и това да не е истина, то тогава къде трябва да се говорят истини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дали са отговорни или безотговорни, решава всеки един и си прави преценката за всяко изявление. Парламентът не санкционира изявленията, нито ги категоризира. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Куртев, чета какво пише в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма да ми четете какво пише. Процедурата Ви свърши, седнете си на мястото. (Председателят изключва микрофоните. Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Тогава, когато има процедура, ви оставям. Одеве господин Пирински не по процедурата, обаче говореше сериозни неща, правя уважение към опозицията, за да се чуят думите. Но това, което сега слушаме, нито е процедура, нито е адресирано сериозно към някого. После, когато има три минути господин Димитров ще може в тях да говори каквото иска. (Петър Димитров при изключени микрофони.)
Не ми обръщайте внимание, а си седнете на мястото. (Петър Димитров продължава да говори при изключени микрофони.)
Питане към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков от народния представител Стефан Нешев относно изпълнението на приложение № 2 към т. 2.2. Работна програма за изпълнение на Националната стратегия за насърчаване развитието на малки и средни предприятия. (Петър Димитров завършва изказването си при изключени микрофони. Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божков, веднъж в Народното събрание говорихме по въпроса за насърчаване на дребното предприемачество в държавата и ролята на правителството в тази насока. Истина е, че аз действително не бях запознат с цитираното решение на Министерския съвет, но след като се запознах с него, разбрах защо не е попаднало в полезрението ми. Това е документ, който е пълен аналог на имагинерните, без конкретизации, количествени измерения и срокове за изпълнение документи, които навремето приемаше Централният комитет на Българската комунистическа партия за развитието на българската икономика. Но в името на истината в цитираното Приложение № 2 към т. 2 от решението в работната програма има нещо рационално и много задължаващо. Тя е разделена на краткосрочни инициативи до края на 1998 г. и на средносрочни инициативи - между 1999 и 2001 г. В краткосрочните инициативи са заложени 12 цели. Моят анализ показва, че от тези 12 цели е изпълнена само една.
Затова питането ми е като се има предвид ролята, която отдава правителството на Обединените демократични сили на съществуването и разширяването на дребното и средно предприемачество за подема на българската икономика и създаването на гражданско общество в "Програма 2001 г." - това е отбелязано на стр. 39, каква е причината да не се изпълнят 11 цели в краткосрочните инициативи на работната програма, свързани с Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия и каква е Вашата лична вина за това като заместник министър-председател, наблюдаващ този въпрос в Министерския съвет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нешев, със свое решение от 7 август 1998 г. правителството прие Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия. Това е първият акт на политическа воля и ангажираност към сектора на малките и средни предприятия за осъществяване на необходимите нормативни и административни реформи. Стратегията е в съответствие с приоритетите на Европейския съюз за насърчаване на малките и средни предприятия, като отчита условията за развитието на сектора в нашата страна. Мерките за постигане на целите на Националната стратегия се съдържат в работната програма за изпълнението.
Сега аз ще Ви изброя краткосрочните инициативи до края на 1998 г. и какво е направило правителството по тях, а Вие и останалите народни представители ще прецените колко от програмата е изпълнено.
Първо, обсъждане и одобряване на проект за закон за насърчаване развитието на малките и средни предприятия. Проектозаконът беше изготвен след проучването на опита на страните от Централна и Източна Европа, Организацията на независимите държави, страните-членки на Европейския съюз и Съединените американски щати. Разработеният от Агенцията за малките и средни предприятия проектозакон за малките и средни предприятия е одобрен от Министерския съвет с решение от 10 декември 1998 г. Той беше публично обсъден и съгласуван с над 200 представители на министерства, ведомства, неправителствени организации в сектора, представители на малките и средни предприятия и др. Заедно с още 6 законопроекта в момента се провежда обсъждането му в Комисията по икономическата политика на Народното събрание, т.е. първата краткосрочна инициатива е изпълнена.
Второ, регламентирано е участието на предприемачите в обсъждането на законопроекти и на проекти за изменение на нормативни актове, регулиращи сектора на малките и средни предприятия. В одобрения от правителството законопроект за малките и средни предприятия се предвижда създаването на Консултативен съвет към Агенцията за малки и средни предприятия. Предвижда се той да функционира като държавнообществен съвещателен орган с участието на браншови камари, съюзи и сдружения, подпомагащи малките и средни предприятия. Една от задачите на Консултативния съвет ще бъде да дава предложения за усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с малките и средни предприятия, включително по проекти за нови актове и за изменение на действащи. Народното събрание откри своя уеб страница в ИНТЕРНЕТ с информация за законопроектите, които предстои да бъдат обсъдени в парламентарната зала. Това дава възможност за обществено обсъждане на законодателните промени, дава възможност на заинтересованите лица и организации да изказват своите становища и да правят предложения относно внесените законопроекти и проекти за изменение на нормативните актове, т.е. ние сме внесли законопроекта. В него се предвижда създаването на Консултативния съвет. Ако има други становища за други форми, продължаваме да ги обсъждаме. Изпълнена е и втората задача.
Трето, опростяване на процедурите и намаляване на разходите на административната регистрация чрез въвеждането на единен регистрационен номер за всички стопански субекти, включително и на малките и средни предприятия, който да замени идентификационния код по регистъра БУЛСТАТ, данъчния и митническия номер. С решение от 30 юли 1998 г. правителството определи идентификационния код по единния държавен регистър на стопанските субекти - БУЛСТАТ, поддържан от Националния статистически институт, като единен идентификационен код на стопанските и други субекти, осъществяващи дейност на територията на Република България. По този начин съществуващите в момента номер по БУЛСТАТ, данъчен и митнически номер ще се заменят с единен идентификационен код. В последващо свое решение от 3 септември 1998 г. правителството регламентира мерките за създаване на условия за проектиране и изграждане на единния регистър за идентифициране. На 28 януари 1999 г. Министерският съвет одобри и проект за нов Закон за статистиката, който ще позволи нормативното уреждане на регистъра. Изпълнена е и третата задача.
Четвърто, създаване на система за доброволна регистрация и база данни на малките и средни предприятия към Агенцията за малките и средни предприятия и съдействие за разширяване на мрежата от регионални структури за подпомагане на малките и средни предприятия. Разработена е информационна стратегия от Агенцията за малките и средни предприятия, която подготвя условията за създаване и поддържане на доброволен регистър на малките и средни предприятия. Предстоящата промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване, параметрите и критериите за малко, средно и микропредприятие и въвеждането на единен идентификационен код налагат регламентирането на регистъра за малките и средни предприятия да се извърши след влизането в сила на Закона за малките и средни предприятия и на новия Закон за статистиката. Информационното обслужване на сектора ще бъде подпомогнато и чрез изграждането на 10 евроинфоцентрове през 1999 г.: 1 в София и 9 в страната.
Пета задача: създаване възможност за нови финансови инструменти, улесняващи достъпа на малките и средни предприятия до кредити, разработване на схеми за микрокредитиране, създаване на условия за развитие на ипотекарния кредит, учредяване на специализирана финансова институция за стимулиране на сектора на малките и средни предприятия. На 19 октомври 1998 г. беше подписана Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество през 1998 г. Подписан и ратифициран беше и Договорът за заем, финансиране и проекти между "Кредитанщалт Фюр Видерауфбау" - Франкфурт на Майн, Република България и БНБ за получаване на кредитната линия по проекта за малки и средни предприятия в размер на 8,5 млн. германски марки и 1,5 млн. германски марки техническа помощ по реализацията на проекта. Съвместно с германската страна, предоставяща средствата, предстои уточняване на техническите и оперативни процедури за използването им.
На 15 януари 1999 г. се проведе учредителното събрание на Насърчителната банка АД, в капитала на която държавата участва с 10 млрд.лв., а ДСК - с 500 хил.лв. Създаването на банката беше инициирано с Разпореждане № 48 на Министерския съвет от 13 октомври 1998 г. Банката ще функционира съгласно Закона за банките и ще бъде приоритетно ориентирана към малките и средни предприятия.
Шеста задача: създаване на партньорска мрежа от държавни, правителствени и неправителствени институции и стопански субекти с цел постигане на енергичен ефект за подпомагане на малките и средни предприятия: бизнесцентрове, технологични паркове, инкубатори, иновационни центрове. Създаването на партньорска мрежа от държавни правителствени, неправителствени институции и стопански субекти за подпомагане на малките и средни предприятия се координира от Агенцията за малките и средни предприятия. През 1998 г. тя сключва и Споразумение за съвместна дейност с "Барда" - Българската асоциация на Агенцията за регионално развитие, която има изградени 18 регионални бизнесцентрове в страната. Агенцията си сътрудничи и с Агенцията за чуждестранни инвестиции, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и др. В момента партньорската мрежа се разширява, като предстои включването на 10 евроинфоцентрове, както и на регионални неправителствени организации, областни и общински администрации за подпомагане на малкия и средния бизнес в страната.
Седмо, Агенцията за малките и средни предприятия да анализира сектора на малките и средни предприятия, да издава периодичен информационен бюлетин и да разпространява на национално равнище данни и информация за услугите на малките и средни предприятия в страната. Със съдействието на изградената партньорска мрежа, Агенцията за малките и средни предприятия разпространява информация за наличието на конкурси, програми, проекти, обучение, семинари, възможни финансови ресурси, насърчаване на малките и средни предприятия и др. Същевременно съвместно с Националния статистически институт Агенцията за малките и средни предприятия извърши проучване и предварителна подготовка за възможностите за анализ на сектора на малките и средни предприятия. Определянето на критериите за малките и средни предприятия от Закона за малките и средни предприятия е необходимо условие за провеждането на цялостния анализ на сектора, който предстои да бъде осъществен цялостно през 1999 г.
Осмо, опростяване на тръжните процедури в обществения сектор, както и на процедурите по възлагане на държавни и общински поръчки. Министерският съвет вече одобри проект за Закон за обществените поръчки. Предвидените в него процедури са съобразени с изискванията на Европейския съюз в тази област. Предстои обсъждането на закона в пленарната зала.
Девето, участие на Република България в Третата многогодишна програма за малките и средни предприятия на Европейския съюз. С Решение № 1047 на Министерския съвет от 29 декември 1997 г., Министерският съвет даде съгласие Република България да се присъедини към Третата многогодишна програма за малките и средни предприятия на Европейския съюз. Със същото решение агенцията беше определена за координатор от българска страна на програмата. На 23 ноември 1998 г. Съветът по асоцииране към Европейския съюз одобри участието на Република България в Третата многогодишна програма за малките и средни предприятия. Предстои внасянето на първата и втората парични вноски на българската държава за участието й в програмата. Агенцията за малките и средни предприятия е разработила предложение за предвидените дейности за 1999 г. в изпълнение на програмата.
10. Засилване на ролята на Центъра за насърчаване на износа. Центърът за насърчаване на износа има за цел да предоставя информация и извършва услуги в помощ на малките и средни производители и търговци за реализиране на български стоки и услуги в чужбина. В момента със съдействието на Програма ФАР се изгражда Интернет-сървър към центъра, който ще стартира дейността си в края на месец април т.г. Той ще предоставя безплатни услуги на българските износители. През 1999 г. центърът ще издаде и серия от браншови каталози, които ще се разпространяват безплатно чрез службите по търговско-икономическите въпроси.
11. Усъвършенстване на схемата за експортно застраховане. През 1998 г. Народното събрание прие Закона за експортно застраховане. Законът е обнародван в "Държавен вестник", бр. 61 от 29 май 1998 г. Той урежда застраховането за сметка на държавата от Българската агенция за експортно застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износа на български стоки и услуги. Застраховането при условията на този закон осигурява търговците в случай на понесени от тях имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие вследствие на нетърговски риск или средносрочен или дългосрочен търговски риск. През октомври 1998 г . беше регистрирана Българската агенция за експортно застраховане с учредители Република България, представлявана от министъра на търговията и туризма, и Държавния застрахователен институт. Българската агенция за експортно застраховане предлага застраховане на плащанията по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск при условията на рамкова застрахователна полица. Застраховането срещу търговски риск защитава износителите в случай на обявяването им в несъстоятелност и ликвидация на чуждестранен длъжник, както и при забавяне на плащането за повече от шест месеца. Максималният размер на застрахователното обезщетение е 85 на сто от застрахователната сума.
В процес на подготовка е стартирането на дейност, която българската Агенция за експортно застраховане ще извършва за сметка на държавата съгласно Закона за експортно застраховане. По силата на този закон и Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определя максимален размер за изплащане на застрахователни обезщетения по договори и застраховане, сключени за сметка на държавата. За 1999 г. е определен лимит в размер на 30 млрд. лв.
12. Засилване на ролята на задграничните търговски представителства по намиране на външни пазари на малките и средни предприятия. Външноикономическата политика на Република България се провежда от Министерство на търговията и туризма и неговите служби за търговско-икономически въпроси в чужбина. По отношение на малките и средните предприятия службите за търговско-икономически въпроси оказват информационно и методическо съдействие за установяване на търговски контакти и за сключване и изпълнение на търговски сделки, съдействат за популяризирането на българските малки и средни предприятия и продуктите им в чужбина, следят и своевременно информират за промените в местното законодателство, регламентиращо търговско-икономическата дейност в приемаща държава, включително и за тарифните и нетарифните мерки, оказващи въздействие върху българския износ.
За намиране на външни пазари периодично се организират форуми, семинари, официални и неофициални посещения и панаири, на които пред чуждестранните бизнессреди се представя икономическото състояние и перспективите на страната ни. През 1998 г. са организирани срещи с деловите среди на над 20 страни. Проведени са над 100 презентации в различни държави, например в Германия, Италия, Испания, Франция, Япония, Португалия, Чехия, Полша, Унгария, Канада.
С цел увеличаване на контактите на българските малки и средни предприятия с чуждестранни партньори в държавите с най-голямо търговско-икономическо значение за страната ни се създават български бизнесцентрове. Предвижда се такива центрове да бъдат открити в Германия, Австрия, Италия, Франция, Белгия, Великобритания, Испания, Швейцария, Норвегия, Чехия, Унгария, Полша и САЩ.
Инициативите и дейностите в полза на малките и средните предприятия са детайлно посочени в отчета на Агенцията за малките и средните предприятия за дейността й през 1998 т. Отчетът е предоставен на вниманието на председателя на Комисията по икономическата политика на Народното събрание и е на разположение на господата народни представители.
Аз искам да Ви благодаря, господин Нешев, че ми дадохте възможност от трибуната на парламента да направя фактически един отчет за свършеното в областта на малките и средните предприятия и на тяхната подкрепа. Ние разчитаме изключително много за едно бързо действие от страна на парламента за приемането на закона, което ще развърже допълнително ръцете на изпълнителната власт да подпомогне развитието на малките и средните предприятия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Нешев, използвам случая, че идвате към трибуната да Ви дам един екземпляр от годишния отчет на Агенцията за малки и средни предприятия, за да се убедите в точните данни на това, което ви изложих. Имам и още няколко копия. Господин председател, не знам доколко е традиционно или правилно ... Оставям ги на Вас, за да ги предоставите на тези народните представители, които се интересуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За два уточняващи въпроса има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да задам своя уточняващ въпрос, искам да кажа, господин Божков, че "ще" е бъдеще време. Вие доста употребявахте тази представка "ще" и малко - "това направихме". Дори и това, че все още законът не е приет, показва, че Вашата лична ангажираност да внушите на Парламентарната група, която Ви е излъчила като заместник министър-председател приоритетно да бъде приет законът, не сте го свършили. И аз Ви гарантирам, че "ще" във френската философия означава посредственост, а "направих" - означава деловитост. Затова искам да Ви прочета и моите допълнителни въпроси.
Смятате ли, че Националната стратегия за насърчаване и развитие на малките и средните предприятия може да се реализира извън цялостната стратегия за развитие на българската промишленост в контекста на междуотрасловия баланс на технологичните връзки между отделните браншове с ясната детерминация къде държавата следва да запази блокираща квота, в това число преобладаващо съучастие и какво сте направили в тази насока Вие като министър на промишлеността?
Втори въпрос: ползвате ли внесения от Парламентарната група на Евролевицата проект на Закон за държавната подкрепа на дребното предприемачество в Република България? Има ли в него глави или членове, които подпомагат приетата от Министерския съвет национална стратегия и какво Вие лично ще подкрепите в този закон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! По преамбюла на Вашите допълнителни въпроси аз мисля, че ако отворите стенограмата, защото явно ще се наложи да прочетете това, което съм Ви отговорил, ще разберете, че това, което казахте, до голяма степен не съответства на това, което аз казах.
Аз изредих цяла поредица от действия и актове на Министерския съвет, на правителството и на Агенцията за малки и средни предприятия с дати и с изходящи номера и с конкретни действия през 1998 г. Само ако ги изброя още един път, ще видите, че не е необходимо да казвам "направихме", когато казвам, че е прието еди какво си и е свършено еди какво си през 1998 г. на еди коя си дата. Тоест много неща са свършени. Ако смятате, че стратегията за развитие на малки и средни предприятия започва и приключва през 1998 г. и оттук нататък ние нищо повече няма да правим, тогава наистина думата "ще" е неуместна. Но думата "ще" в случая е напълно уместна, тъй като всяко действие, започнато през 1998 г., продължава и през 1999 г. И аз съм длъжен да уведомя и Вас, като питащ, и народните представители за това какво следва от това, което вече сме свършили. Затова в моя отговор имаше твърде много бъдеще време и аз се надявам, че в края на 1999 г. Вашият въпрос, който сигурно пак ще следва, ще покаже, че това, което съм казал като "ще", ще бъде вече свършено.
По двата Ви допълнителни въпроса. Първият въпрос беше зададен в един много сложен вид. Всъщност ще се опитам да го перифразирам, за да кажете дали съм го разбрал добре. Става въпрос дали политиката ни към малките и средните предприятия съответства на общата ни индустриална и икономическа политика. Да, разбира се, че съответства. И не само в общия й контекст, а и в съвсем конкретните действия на правителството. Създаването на възможност за активна дейност и на самите предприятия при приватизацията на големите държавни предприятия и на по-малките, и на продажбата на активи, на обособени части създава пряка възможност за развитие на малките и средни предприятия. Ако сте прочели последните данни от статистиката, те показват, че над 90 на сто от регистрираните и действащите в България фирми са в състав до 10 души. Тоест, те даже не са малки и средни, а са микрофирми. Българският народ вече е направил своя избор в ползата на този вид малки и средни предприятия, в този вид развитие на българската икономика и българската индустрия. И фактът, че тези фирми съществуват, действат, развиват се, показва, че и работата на изпълнителната власт, на парламента, цялата ни икономическа дейност е ориентирана към подпомагането на този вид предприятия.
Бих искал да Ви кажа също така, че неслучайно Агенцията за малки и средни предприятия към момента е към Министерството на промишлеността и ежедневната и пряка работа на Министерството на промишлеността с Агенцията за малки и средни предприятия е гаранция за общата политика в тази област.
По отношение на втория Ви въпрос - за закона, който Евролевицата е внесла - аз прочетох този закон, в него има много смислени неща, много ценни неща. Аз смятам, надявам се, че народните представители в работата си по законопроекта ще използват много от добрите идеи. Имам, разбира се, и някои възражения и те са, бих казал, поради принципни различия за това как ние виждаме подкрепата или как вие виждате подкрепата. Затова нас са ни избрали българските граждани да управляваме, а не вас. Да се надяваме, че когато изберат вас да управлявате, тогава вие ще може да приложите този вид разбиране за подкрепа. Нашето разбиране е малко по-друго, но пак повтарям, има много неща в закона, които са ценни и полезни и аз съм сигурен, че ще ги подкрепя при участието в заседанията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Нешев, имате думата да кажете дали сте доволен от отговора на въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Божков, за да съм коректен, искам да Ви кажа, лично аз заявявам отговорно пред тази трибуна, че две неща от краткосрочната програма са изпълнени от правителството: това е усъвършенстване на системата за експортно застраховане, с това съм напълно съгласен, и сега разбрах - участието на Република България в Третата многогодишна програма за малки и средни предприятия на Европейския съюз. За съжаление, всичко останало тепърва ще се материализира, а не е във вида свършена работа. Включително и наш бизнесмен от Търговище идва в Агенцията да иска кредитиране по проект и му беше отказано, защото този въпрос не е решен още в Агенцията, чака се приемането на закона. Искам добре да разберете, че свършен факт е действащ механизъм и затова са моите упреци.
Второто, което искам да споделя с Вас. Ако Вие действително държите на това, че без ясна индустриална политика не може да има развитие на малките и средни предприятия, щяхте да дадете импулс поне в известна степен да мине на разглеждане в Комисията по икономическата политика внесеният закон чрез Съюза на българската индустрия. А се надявам, че няма да ми отречете, че там са истинските личности, които разбират индустриалната политика за насърчаване развитието на българската индустрия. Малкото предприятие не може да води самостоятелна пазарна политика. То може да има съпътстваща и да прави услуги. Ако няма едно крупно предприятие, което да му задава съответни поръчки, не може да просъществува. То не може да има собствена експортна политика.
Завършвайки аз Ви благодаря, че сте се запознали с нашия закон. Действително Вие имате сега правото да решавате какво ще бъде поведението на управлението. Не ни карайте бързо да идваме на власт, защото не знам дали ще отговорим на големите потребности, което иска обществото от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! У нас гостува делегация на австрийския парламент. В състава й са: д-р Хайнц Фишер - председател на Националния съвет на Австрия, господин Яут - председател на Втората камара на Федералния съвет, и господин Смоле. Да ги приветстваме! (Всички стават прави. Ръкопляскания.)
Има думата народният представител господин Петър Димитров да развие своето питане относно състоянието и преструктуриране на дружествата - производители на минерални торове. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми господа министри, колеги! Тъй като господин Куртев вече ми разреши да довърша това, което бях започнал, искам да помоля извинение от десетте хиляди работещи в торовите заводи, тъй като става въпрос за 5 хил. работещи във Варненската корабостроителница и това е нещото, което в момента вълнува Варна.
Само с две думи. Преди един месец господин Божков каза: дълговете от 110 млрд. лв. са станали 38. Сега се заявява: 35 млн. долара, плюс 60 млрд. Преди един месец господин Божков каза, че няма отказ на кредита, няма проблеми. Сега се казва, че кредит няма да има. Преди месец господин Божков каза, че приватизацията ще стане в близките дни, сега се казва, че приватизация най-вероятно няма да има. Преди месец господин Божков каза, че новите мениджъри са много уважавани хора и на много високо равнище. Министър Краус вчера заявява, че няма доверие към мениджърския екип.
Фалитът е крайна мярка. Миналия път господин Божков каза, че фалит не заплашва Варненската корабостроителница. Сега се каза, че най-вероятно се отива към фалит.
Господин Божков, Вие разбирате, че въпросът за доверието е главен в българския парламент. Искам да вземете отношение по този въпрос, тъй като във Варна ври и кипи.
Две думи по питането, което сте получили. Става въпрос за торовата индустрия. Там работят други 10 хил. човека. През 1996 г. тези 10 хил. човека са осигурявали приходи от около 500 млн. долара годишно, следващата година падат до около 350 млн., но има един сериозен приход. Знаете, че от две години отрасълът е в криза както поради външни пазарни условия, така и поради вътрешни причини.
Моите въпроси към Вас са:
Първо, торовата индустрия приоритет ли е на правителството или не е? Вие как мислите - ще я има ли или няма да я има? Какво е намерението на правителството, имате ли желание да я преструктурирате и да я запазите и ако имате - по какъв начин ще го направите? Кой смятате, че ще направи модернизацията на торовата индустрия?
Вторият въпрос: какъв е размерът на загубите и на задълженията на тези дружества за последните две години и как са нараствали, тъй като основната теза, с която вие дойдохте на власт, беше да спрем да наливаме в пустинята на загубите. Сега тази пустиня стана всеобща, България постепенно се превръща в бяло икономическо поле, което е равно на икономическа пустиня.
Трети въпрос: какъв е размерът на задълженията на торовите заводи към "Булгаргаз" и какви са санкциите за неизпълнението на тези задължения?
Четвърти въпрос: по какви цени закупуват газта конкурентите на нашите заводи в Русия, в Украйна и в Западна Европа, които са конкретните конкурентни области?
Пето, защо не върви приватизацията на всички торови заводи? Коя е причината за практическото прогонване на стратегическите инвеститори?
И шестият, последен въпрос: мениджърите на торовите заводи получават ли някакви задания от принципала си, тоест от Вас, господин министър, за размера на очакваната печалба, за минимизиране на разходите и на загубите ни? Изобщо по какви критерии оценявате мениджмънта в съответните заводи и защо няма търгове за мениджърски контракти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие създадохте една доста нетипична за парламента ситуация, когато с един зададен въпрос Вие използвате случая да зададете съвсем друг въпрос. Аз Ви разбирам, Вие наистина като депутат от Варна имате притеснения и всички основания да искате отговор по това какво става във Варненската корабостроителница и аз съм готов да Ви отговоря и ще Ви отговоря по начина, по който става това по правилника на Народното събрание.
Днес мога да ви кажа само, че част от нещата, които казахте тук бяха не особено етично използвани, защото ако говорим за намаляване на задлъжнялостта - това, което говорихме преди един месец тук, ставаше въпрос за експозицията към "Експресбанк". Тя наистина е намаляла, но се оказа, че са се увеличили много другите задължения. Оказа се, че корабите, които в момента се строят в корабостроителницата, нямат клиент и не е ясно дали ще може изобщо да се намери клиент за тях. Оказа се, че договорите за нови кораби, които се твърдеше че ги има, не са потвърдени, а при корабостроенето, Вие трябва да знаете това, един договор за строителство на кораб се потвърждава с авансова вноска за започване строителството на кораба. Оказа се, че част от договорите вече са пренасочени към други корабостроителници и изобщо, подробният и сериозен анализ на ситуацията показва - както в Министерството на промишлеността, така и в Министерството на финансите, че отпускането на държавна гаранция по заема е неоправдано и практически невъзможно. Финансовата ситуация в корабостроителницата не издържа на никаква аргументация за отпускане на такава гаранция по кредит.
Ако Вие мислите, че аз съм доволен и щастлив от това, че в корабостроителницата се случват тези неща, значи ... Разбира се, надявам се, че изобщо не мислите такова нещо. За мен това е изключително тежка ситуация, но ние сме длъжни да бъдем почтени, откровени и добри управници. Налагането на изкуствени схеми, които може евентуално, като че ли, ако даде Господ, да спасят корабостроителницата и да ни доведат до ситуация, в която корабостроителницата утре да бъде ликвидирана при отсъствие на възможност изобщо за въздействие върху това предприятие, какъвто беше случаят с "Плама", днес ние не можем да си позволим такова нещо. Затова ние ще инициираме процедурата по несъстоятелност, за да можем да бъдем сигурни, че оттук-нататък нещата с корабостроителницата ще се развият по добрия начин, тоест ще се мине през процедурата по несъстоятелност, ще се назначи синдик, ще се създаде възможност за изчистване на активите, за продажба на активите.
Ако се върнем пак на злополучната история с "Плама" - кога "Плама" в края на краищата излезе от кризата? Тук има плевенски депутати от всички парламентарни групи, а и цялото българско общество познава отлично историята с "Плама". Кога "Плама" в края на краищата намери своя купувач? - След като мина през несъстоятелност. Работи ли днес "Плама"? - Работи. Колко време хората от "Плама" защитаваха своите позиции по един цивилизован и добър начин, запазвайки предприятието, създавайки възможност да се запазят активите, създавайки възможност то да бъде купено след процедурата по несъстоятелност?
Ние създаваме още една възможност в момента и тя е довършването на корабите, които в момента се строят в корабостроителницата. Това ще бъде извършено от Българския морски флот, тоест хората от Корабостроителницата няма да загубят работата си. Всички, които работят в момента по тези кораби ще продължат да работят до завършването им. Междувременно ще се движат процедурите, тоест поне още няколко месеца тези хора, които сега работят по корабостроителницата, по строителството на корабите, ще имат възможност да продължат работата си под надзора на новите собственици на корабите - от Български морски флот.
Български морски флот в момента няма пряка, конкретна, бърза нужда от тези кораби, но това е една ръка, която правителството протяга, за да можем да осигурим да е по-безболезнена тази сложна промяна на собствеността и на начина на разпореждане с активите в корабостроителницата. Надяваме се, че бързото действие, както на държавната администрация, така и на съдебните органи по ускоряването на процедурата за несъстоятелност ще позволи в много кратък срок да бъдат предложени активите, изчистени от всички задължения и пасиви и да намери корабостроителницата един сериозен купувач, инвеститор, нещо, което вече стана, както ви казах, с "Плама".
Сега искам да ви говоря малко за това, което в момента очевидно никак не ви интересува - за дружествата, производители на минерални торове. Но мен ме интересува и ще отговоря по ред на всички ваши въпроси, както ги зададохте.
Преди да отговоря по точки, всъщност бих да кажа по повод и на Вашата процедура преди малко за това, че не съм идвал на заседания на Комисията по икономическата политика - аз винаги идвам на заседания на Комисията по икономическата политика, когато бъда поканен и участвам при приемането на законопроекти, изслушвания и така нататък. Три пъти сте ме канили за торовите заводи, това е вярно, но винаги, трите пъти сте ме канили в такова време и по такъв начин, че не съм успявал да дойда - или съм бил някъде другаде, или съм имал някакви други ангажименти. Много съжалявам, това е много лоша практика и аз по никакъв начин не се оправдавам. Надявам се, че в най-скоро време, в момента, в който ме поканите, отново ще дойда и ще изкупя, така да се каже, вината си. Просто съм имал някакъв ангажимент във всеки от тези случаи, който не ми е позволявал да дойда в Народното събрание. Не е хубаво това. Съгласен съм. Поканата от народните представители наистина трябва да бъде най-важното нещо, но има оперативни неща, които трябва да се свършат към определен час. Налага се да пътувам и извън София.
По първия ви въпрос трябва да подчертая, че приоритетното разработване на стратегия за преструктуриране на дружествата, производители на минерални торове и нейното приемане е израз на вижданията на правителството за необходимостта от запазване на торовата промишленост. Именно в стратегията са посочени начините за преструктуриране с цел постигане жизнеспособност и конкурентоспособност.
Основните мерки за преструктуриране и стабилизация са в следните направления: ликвидиране, консервиране и спиране на неефективни производства; промяна на продуктовата структура; пазарно преструктуриране; продажба на обекти, непряко свързани с основната производствена дейност; продажба на неизползвани дълготрайни активи, суровини и материали; оптимизиране числеността на персонала; разработване на социални програми.
Всяко дружество, всеки бъдещ инвеститор, естествено, ще има своите индивидуални планове.
Отново искам да ви запозная с общия извод на направения анализ и стратегията, че започналата в края на първото тримесечие на 1997 г. криза в световното производство на азотни торове и спад в цените ще се запази и през тази година. Това се обуславя от въвеждането в началото на 1999 г. на нови мощности за производство на амоняк и азотни торове в света, което ще поддържа предлагането на ниски цени. Това естествено предопределя, че торовите заводи ще работят и през тази година при много трудни пазарни условия.
Аз искам да обърна внимание на останалите народни представители, че говоря така пряко с господин Димитров, тъй като той и още няколко народни представители от опозицията участваха в специализирано заседание в министерството на тази тема и имат цялата тази информация, която вече им беше предоставена.
Второ, данните за финансовите резултати и размера на задълженията на торовите заводи през 1997 и 1998 г. показват следното: две от дружествата - "Химко" АД и "Неохим" АД поради висока рентабилност през първите месеци приключиха 1997 г. на печалба; "Агробиохим" АД и "Агрополихим" АД - със загуба, съответно 7,2 и 1,7 млрд. лв. По неокончателни данни през 1998 г. загубите на отделните дружества са: "Агрополихим", Девня - 42 млрд. лв., "Агробиохим" - 40 млрд. лв., "Химко" - 46 млрд. лв., "Неохим" - 20 млрд. лв. Общият размер на задълженията, в това число и към "Булгаргаз" в млрд. лв. са: "Агрополихим" - 53 млрд., "Агробиохим" - 37 млрд., "Химко" - 58 млрд., "Неохим" - 25 млрд.
От горните данни се вижда, че основната част от задълженията на дружествата - 95 на сто при "Химко", 65 на сто при "Агрополихим" и "Неохим" и 56 на сто при "Агробиохим" са към "Булгаргаз" ЕАД.
Анализът показва, че между 20 и 33 на сто от задълженията към "Булгаргаз" ЕАД са формирани от неустойки по договорите. Последните директно са свързани с новия лихвен процент. Затова е необходимо да ви припомня за дейността на предишни правителства, които доведоха страната до финансов колапс и предизвикаха ненормални нива на основния лихвен процент по това време. Това са натрупани стари задължения, които, за голямо съжаление, продължават да се натрупват и днес.
Отговорът на четвъртия ви въпрос - цените, по които закупуват природен газ конкурентите на нашите заводи в Русия, Украйна и Западна Европа са конфиденциални въпроси, поради което не мога да се ангажирам с коментар по тях.
Пето, питате защо не върви приватизацията.
Приватизацията на торовите заводи, с изключение на "Химко" АД, стартира през 1997 г. в условията на настъпилата и задълбочаваща се неблагоприятна международна конюнктура и рязко влошеното им в резултат на нея финансово-икономическо състояние. През 1996 г., когато всичките производители на минерални торове работеха с натоварване близко до капацитета на производствените мощности и висока рентабилност на продажбите, правителството тогава не предприе действия за раздържавяването им. Това забавяне на приватизацията се отрази изключително неблагоприятно на финансово-икономическото им състояние.
Предишното правителство не оцени своевременно предложението на южнокорейската фирма "ДЕУ" за закупуване на "Химко" и провали сделка с крупен производител на карбамид. При стагнацията на международния пазар на карбамид при цени повече от два пъти по-ниски от тези през 1996 г. и натрупаните задължения към "Булгаргаз" е обяснимо защо усилията на Агенцията за приватизация за намиране на стратегически инвеститор сега все още са без резултат.
Раздържавяването на торовите заводи става по-трудно и правителството поема своите ангажименти с ясното съзнание за потребностите на страната от торова индустрия. Искам да ви уверя, че ще се използват всички възможни схеми за приватизирането на торовите заводи от стратегически инвеститори.
На шестия Ви въпрос.
Съгласно правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията министърът на промишлеността в качеството си на принципал на промишлените държавни предприятия - еднолични търговски дружества, ежегодно утвърждава бизнесзадачи с конкретни показатели за резултатите от мениджмънта. Дружествата, производители на минерални торове, както знаете, са акционерни, не са еднолични и държавни и тези въпроси не се решават от Министерството на промишлеността, а от общите събрания. Държавата като основен акционен предлага чрез пълномощника си общите събрания да приемат програми за развитие, в това число и за преструктуриране. При неизпълнение на произтичащите от решенията на общите събрания задачи, водещи до влошаване на финансово-икономическото състояние, държавата инициира смяна на органите за управление на съответните дружества.
Въпреки тежката ситуация, в която се намират производителите на минерални торове, и ограничените възможности на държавата за намеса в дейността на стопанските субекти, осъществени са първите действия от мерките, предвидени в стратегията за преструктуриране на дружествата, производители на минерални торове.
- Намалена е цената на природния газ с 26 на сто спрямо първото полугодие на 1998 г.
- Отпадна вносното мито на природния газ.
- Намалени са наказателните лихви за просрочие към "Булгаргаз" от 108 на 23 на сто.
- Предприети са действия за временно спиране и консервиране на повече от десет неефективни производства.
- Извършва се продажба на дълготрайни материални активи и обекти, непряко свързани с основната производствена дейност, с цел погасяване на част от задълженията.
През 1998 г. дружествата са продали непроизводствени активи за повече от 5 млрд. лева.
- Правителството чрез фонд "Земеделие" целево кредитира земеделските производители при закупуване на карбамид. Кредитът е в размер на 9 млрд. лева.
От началото на 1999 г. дружествата увеличиха натоварването на мощностите за производство на азотни торове, като "Неохим" АД и "Агрополихим" АД работят с пълно натоварване на капацитета.
Това е отговорът ми на Вашите шест въпроса. Надявам се, че той Ви удовлетворява. Аз знам, че Вие ще кажете, че той не Ви удовлетворява, но реалностите са такива. Аз мисля, че хората, които работят в торовата индустрия, знаят тези неща отлично. Ние се срещаме ежедневно с тях - и с ръководителите на предприятията, и със синдикатите, и с работещите в предприятията. Онзи ден имах среща с представителите на всички синдикати в "Агрополихим". Мисля, че имаме много ясно разбиране в индустрията за сегашното състояние и възможностите за излизане от него. Надявам се, че няма да се опитате да създавате излишна политизация по един въпрос, който е важен за цялата ни страна и за хората, работещи там. И се надявам, че няма да използвате трибуната на Народното събрание, за да отправяте политически лозунги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Димитров за два уточняващи въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Божков. Относно липсата на интерес, в общи линии Вие протакате един месец, или организацията на даването на отговори се протака един месец, а не Петър Димитров. Така че събирането на два сходни и въпиещи проблема е заслуга на управляващите, а не на опозицията. Явно няма да се занимаваме днес с корабостроителницата. Благодаря Ви за отговора, който дадохте. Разбирам, че Бог трябва да пази корабостроителницата, тъй като правителството в общи линии не я пази.
Но да се върнем към торовата индустрия. Имам два конкретни въпроса към Вас.
Благодаря Ви за това, че казахте, че торовата индустрия е в световна криза. В цял свят, когато има криза, се приемат антикризисни мерки там, където има държави. Същото се прави и на мениджърско равнище.
Моят въпрос е: какви са антикризисните мерки и на двете равнища - равнище собственик или принципал и равнище мениджмънт? Тъй като примерно една Западна Европа е приела антидъмпингови мерки, приела е подкрепа за вътрешния пазар, разсрочване на задълженията, намаляване цените на газта, осигуряване на инвестиции за преструктуриране и модернизация. Какво прави правителството на България и мениджърите на тези заводи?
Вторият ми въпрос. Вероятно знаете, че тези предприятия се източват много интензивно, страшно интензивно. Първият канал за източване Вие го споменахте, това са цените на газта. Аз не знам доколко те са конфеденциални, след като ги има в Интернет, но ще Ви дам пример. Цената на 1 тон мазут, който е в основата на методиката за цената на газта в Средиземноморския басейн на 18 февруари 1997 г., е 107 долара. На 1.10.1998 г. цената е 64 долара. Тоест спаднала е почти два пъти. Каква е цената на газта? "Булгаргаз" я продава през първия период за 110 долара и 97 цента, през втория период - за 112 долара и 36 цента. Тоест цената малко се е качила вместо да падне два пъти. Така че държавата съзнателно, целенасочено източва тези предприятия, за да ги ликвидира. Вие ще отговорите защо става това нещо.
Вторите, които източват, са мениджърите чрез фирмите на входа и на изхода. И аз ще Ви дам примери. "Марокански фосфорит" през 1998 г. - цената се качва от 52 долара и 2 цента на 55 долара и 75 цента. "Йордански фосфорит" - от 52 долара на 55,75. Сярната киселина от приятелите от "Юнион мениер" от 18 долара скача на 21 долара. И т. н. Да не говорим за братовчедите на входа и на изхода.
Знае ли правителството, че тези предприятия се източват? И какви мерки взема, за да пресече това източване в условията на криза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, отговарям първо на втория Ви въпрос. Аз вече отговорих на него, но Вие изглежда, че не искате да чуете. Казах ви, че цената на природния газ е намалена с 26 на сто спрямо първото полугодие на 1998 г.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Кога, господин Божков?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Аз не мога да разбера Вие дали ме чувате или не ме чувате. Сега ще Ви отговоря на първия въпрос, който е съвсем конкретен - какви мерки се предприемат в тази криза. Ще Ви отговоря съвсем точно, по заводи.
"Агробиохим" - спиране на 75 на сто от производството на амоняк; спиране на цех "Концентрирана азотна киселина"; спиране на звено "Пластмаси" и звено "Блочен полиметилметакрилат". В криза, уважаеми депутати от опозицията, се намалява производството. Това ме питаше господин Димитров. Ако Вие не разбирате какво се прави по време на криза, по-добре не се обаждайте. Консервира се производството на разредена азотна киселина. Консервира се производството на амониева селитра. Временно спира цех "Бели сажди" и цех "Технически фосфати". Временно спира производството "Капролактам".
"Агрополихим", Девня - временно спиране на една линия за производство на стабилизирана амониева селитра.
"Неохим", Димитровград - временно спиране производството на "Формалин", "Карбамид формалдехидна смола"; временно спиране или консервиране производството на "Уротропин", на "Пентаеритрит", "Полиетиленов окис".
"Химко", Враца - консервиране на една инсталация за производство на карбамид; временно спиране на две инсталации за производство на карбамид и три за производство на амоняк.
Промяна на продуктовата структура.
"Агрополихим", Девня - производство на смесен азотно-фосфорен тор.
"Неохим", Димитровград - усвояване производството на метанол.
Пазарно преструктуриране.
Оптимизиране структурата на пазарната реализация на амониева селитра, произвеждана в "Неохим" и "Агрополихим" с цел повишаване рентабилността на продажбите.
Продажба на обекти, непряко свързани с основната производствена дейност, като дълготрайни материални активи или обособени части.
"Агробиохим", Стара Загора - Ремонтно-механичен завод; Строително-ремонтен цех; Автобаза; Профилакториум; почивни станции.
"Агрополихим", Девня - почивна станция "Тетевен".
"Химко" АД, Враца - инсталация за производство на криптон-ксенон; почивна станция "Ахелой"; профилакториум "Вършец".
"Неохим", Димитровград - Ремонтно-механичен завод; завод "Химик"; Институт за малотонажни химически продукти; Автобаза; почивни станции; производство на уротропин и метанол; производство на амониев бикарбонат; производство на серен двуокис; производство на сяра и тиазол.
Продажба на неизползвани дълготрайни активи, суровини и материали.
Оптимизиране числеността на персонала, като до края на периода се предвижда намаление с 3857 души, в т. ч. 1486 поради навършване на пенсионна възраст.
Разработват се социални програми на дружествата във връзка с намаляване числеността на персонала и подобряване условията на труд. Осъществяват се допълнителни действия по погасяване на задълженията с "Булгаргаз" и се редуцират старите задължения на търговските дружества към "Булгаргаз".

Както виждате, има цяла действаща програма за действия на предприятия в условията на криза. Мисля, че този път не можете да кажете, че не сме предприели действия в условията на криза. Това са действия, които се приемат в условия на криза, не се увеличава производството, а се намалява. Спират се неефективни мощности и се изчаква подобряване на конюнктурата за тяхното отваряне. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата да изкаже становище по дадения отговор господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Божков. Това, което очаквах, Вие го казахте. На първо място, има пазарна криза, правителството няма антикризисни мерки, да не говорим за програма. Ако знаете някаква антидъмпингова мярка, споменете я.
Вие твърдите, че това, което е разработено, е стратегия и това са ви мерките. На две странички и половина в този документ пише само това, което Вие прочетохте: закрива, ликвидира, разпродава на части. Посочете ми държава в Западна Европа, която прави такава стратегия за преструктуриране! Просто като пример ми я посочете.
Много е хубав примерът с газта, господин Божков. Вие казвате, че с 26 на сто е паднала цената на газта. Кога падна? През 1999 г., когато съсипахте предприятията. Щом не искате да ги кажете, аз ще Ви кажа само разликата. На 1.11.1997 г. "Булгаргаз" слага 42 долара и 60 цента отгоре над цената на газта, когато я получава в България. В Русия торовите заводи получават газта за 18 до 22 долара - не е толкова голяма тайна. А тук само печалбата на "Булгаргаз" е два пъти по-голяма от тази цена на газта. На 1.7.1998 г. "Булгаргаз" си слага отгоре 33 долара и 63 цента; на 1.10.1998 г. слага 39 долара и 30 цента.
Държавата, господин Божков, източва тази индустрия, това не пада от небето.
Казвате, че мениджърите добре работят, добре управляват. Ще ми кажете ли какво плащаме на "Юнион миниер"? Плащаме един отпадъчен продукт и през 1998 г. им качваме с 5 долара отгоре. Защо става това нещо?
Вие знаете ли, господин Божков, че "Хидро България" взема торовете на консигнация? Кой кого носи на гърба си - здравият болния или обратно? И "Норсхидро" сега купува онзи, който го кредитира чрез тази продукция. Знаете ли го това нещо? Очевидно го знаете.
Знаете ли, че нашият селянин дава за един тон минерален тор 30 долара повече, отколкото е на международния пазар? И че нашето съсипано селско стопанство субсидира външните купувачи? Знаете ли го това нещо? Това в интерес на кого е?
Искам да завърша с познатия габровски виц: габровецът дал пари, видял, че този, който взел парите, се запалил с кибрит, и казал: дай парите обратно. Българският народ ви даде кредит на доверие. Използвайте го този кредит на доверие, тъй като народът иначе трябва да направи като габровеца - да си вземе кредита обратно, тъй като се убеди, че единственото, което правите, е да разрушавате и да закривате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Божков.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо му давате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Конституцията прочетете!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Аз нямам намерение на отговарям на господин Димитров. На човек, който ми дава пример руските заводи, не виждам нужда да отговарям. Виждаме дереджето на Русия в момента. Точно от такива субсидирани цени икономиката им стигна до това положение. Освен това, доколкото съм чувал, природният газ се произвежда в Русия и по тази причина има много малки транспортни разходи освен субсидираните цени. А за да стигна дотук, минава през няколко държави.
Извинявайте, господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз вземам думата по един повод, по който чувствам необходимост да отговоря пред Народното събрание на въпроси, които ми бяха зададени и на които обещах да отговоря. За голямо съжаление миналия петък поради дискусията по енергетиката не остана време. Става въпрос за обвиненията на народния представител Иван Иванов от Русе за "Дунарит" и за нарушенията, които са правени там. Аз обещах да отговоря и отговарям публично тук, пред Народното събрание, на тези въпроси.
Господин Иванов обвини мен и ръководството на "Дунарит", че вместо амониев нитрат от България на цена 140 долара се внася амониев нитрат от Румъния на цена 235 долара. Искам да отговоря ясно и конкретно. Доставеният амониев нитрат, става въпрос за 22 тона, на цена 235 долара за тон е пориозен амониев нитрат и притежава много по-добри характеристики от българския пориозен амониев нитрат, който е на цена 180 щ.д. на тон. Цитираната от господин Иванов цена от 140 щ.д. на тон се отнася до технически амониев нитрат. Българският пориозен амониев нитрат е непригоден за производство на промишлени и взривни вещества, в който компонент е нафтата. Чрез румънския амониев нитрат се постига по-добра масопоглъщаемост, 10%, при българския тя е 5%. А това дава възможност за по-добри и стабилни взривни характеристики, сравними със западните стандарти. Освен това крайният продукт е по-устойчив на температурни промени.
Друга подробност. За доставка на амониев нитрат от Димитровград. Минималните количества са 200 тона, а тук става въпрос за закупени 22 тона. И в сравнение с всички изброени предимства разликата в стойността е от 1210 щ.д. Мисля, че това е прост неподходящо да се използва като аргументация в Народното събрание.
Второ, договорът за маркетингово проучване на пазара на промишлени взривни вещества в България и Македония. Според господин Иванов бил измислен такъв договор, въпреки че нямало нужда от такова проучване. В началото на 1998 г. дейността по производство на промишлени взривове в дружеството "Дунарит" беше пред закриване. За възстановяването на тази дейност бе необходимо разработването на съответната стратегия, в основата на която беше информацията на пазарите на промишлени взривове в региона. Това породи необходимостта от възлагане на маркетингово проучване на специализирани фирми. Информация от това проучване бе използвана за разработване на стратегия за развитие на дейността производство на промишлени взривове, където се придвижи и нейното обособяване и приватизация.
Стойността, господин Иванов, за Ваше сведение на този договор е 10 хил. и 500 щ.д., т.е. 16 млн. лева, а не изнесената от Вас сума от 40 млн. лева.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Без ДДС.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: С ДДС и без ДДС от 16 млн. не могат да станат 40 млн., не знам дали можете да смятате.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А с ДДС?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Относно договора с разработка за проектиране на зъбни предавки. Твърдението на господин Иванов, че в "Дунарит" няма зъбонарезни мощности не отговаря на истината. Не съществува машиностроително предприятие, на което даже във връзка само с ремонтната му дейност, да не му се налага да разшифрова зъбни колела, да проектира и да възстановява зъбни предавки и редуктори от различни задвижвания на съоръженията. Договорът за възлагане на разработката е сключен с Русенския университет, господин Иванов, признат за един от най-компетентните в страната за този вид дейност. Общата стойност на договора, господин Иванов, е 2240 щ.д. без ДДС и е далеч под международните цени за такъв вид специализиран продукт. Продукти от този вид се продават на цена около 10 хил. долара.
Не съществува изобщо договор, сключен с народния представител Петър Ненов.
Другото Ви обвинение, което вдигна толкова много шум, за двата мобифона. Информирам Ви, че "Дунарит" никога не е плащал разходите за мобилни телефони на Тодор Бонев в качеството му на председател на Общинския съвет на СДС в Русе, и на Цветан Стефанов като координатор на СДС. Дружеството разполага със следните мобилни телефони: 088773197, 088707591, 00922048, 088773198, 088773196, 048988373, 048986795, 048937851 и 088802821. Тоест телефоните, които Вие твърдите, не фигурират в този списък и няма такива телефони.
Господин Иванов, Вие публично обявявате, че за ремонта на покрива на "Дунарит" били дадени 35 млн. лв. на софийска фирма при наличието на русенски фирми - на тях не било дадено. Не знам дали Ви се е наложило да проверявате, или сте пожелали да проверявате, но във фирмата е проведен конкурс, в който са участвали 4 фирми. Въпросната оферта е била най-ниската и най-изгодната.
По отношение на това, че били дадени 100 хил. долара за компютри, които не се използвали. Закупени са компютри за 35 млн. лв., което изобщо не е равно на 100 хил. долара, необходими за създаване на мрежа за обслужване на производството. Ако смятате, че не трябва да се създава мрежа за обслужване на производството, явно, че имате друго разбиране за българската индустрия.
Искам да обърна внимание на общото Ви обвинение във връзка с извършената ревизия и сегашното състояние на предприятието, защото си заслужава да прочета само няколко цифри. За 1995 г. загуба от 26 млн. 666 хил. лв.; през 1996 г. - печалба от 436 хил. лв.; за 1997 г. - печалба от 464 млн. 842 хил. лв. и за деветмесечието на 1998 г. - печалба 1 млрд. 707 млн. 449 хил. лв. Очевидно е, че новото ръководство на дружеството за краткия период на управление от шест месеца е успяло да постигне значителен ръст на печалбата на дружеството. Имам целия анализ на ревизионния акт и предложението на началник отдел "Контрол на дружества с държавно участие" е да не се санкционира допълнително изпълнителният директор на дружеството. Той е санкциониран за някои дребни счетоводни нарушения. Допълнително не е необходимо да бъде санкциониран. Благодаря ви.
Бях длъжен да направя това уточнение. Много често от тази трибуна с политическа цел се правят всякакви внушения. Много лошо е, когато те не отговарят на истината. Лошо е, когато се използва трибуната изобщо за такъв вид въздействие върху хората. Но аз си мисля, че когато откровено се говорят неверни неща, просто трибуната на Народното събрание не е това място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков. (От Парламентарната група на Демократичната левица искат думата.)
Чакайте, ще прочетем правилника. Спокойно! (Шум и реплики в Демократичната левица.)
Моля за тишина! Какво искате? Знаете ли правилника, господин Овчаров? На кой текст? Хайде, кажете по кой текст.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Член 40, ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител,...".
Добре, имате думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще помоля, ако искате да поканите господин Божков да се върне, за да чуе това, което искам да му кажа от името на Парламентарната група. Вече най-малко за втори път тук се злоупотребява с правилника на Народното събрание. Министър-председателят вече на два пъти без да му е зададен допълнителен въпрос по отношение на цигарената афера взима думата, за да дава информация. От името на парламентарната група искаме да напомним, че парламентарният контрол е на конкретно поставени въпроси към министрите. В момента и аз не бях в залата, за което се извинявам, когато министър Божков е решил да отговаря на моя въпрос, на който вече беше получен отговор.
В тази връзка, ползвайки правото от името на парламентарна група, искам да съобщя следното.
По отношение на цената на доставката на амониев нитрат от чужбина поради по-добрите му качества, както каза господин Божков. В продължение на дълги години продукцията на "Дунарит" се е правила от амониев нитрат българско производство и не е имало никакви рекламации до момента, в който изпълнителният директор решава да купува на 100 долара повече на тон амониев нитрат от чужбина. Ако това министър Божков смята за оправдано и икономически целесъобразно, мисля, че и той самият подкрепя тия действия, които много от директорите на предприятия правят за лична изгода.
Второ, по отношение на неговия отговор, че няма сериозно намаление на обема на производството. Актуалният въпрос, който беше отправен към него, беше, че именно това е главният проблем. Кои са причините за намаление на обема? Тогава отговорът беше, че има минимално намаление. По съпоставими данни, в долари през 1997 г. е произведена продукция за 9 млн. долара; през 1998 г. - за 5 млн. долара. Това не е ли близо 50% намаляване обема на производство на една българска фирма? Това са данните. Фирма "Дунарит" живее от продажба на произведена по-рано продукция, преди този изпълнителен директор и постоянен спад на производството. Каква тенденция е това при необслужване на задълженията на тази фирма?
По отношение на данните за GSM-те на активистите на СДС. Искам да кажа на господин Божков, че никога, особено от трибуна на Народното събрание не говоря неща, които не съм ги проверил. Това, което той изнесе, че двата GSM-а на регионалния координатор - 70-67-81 и на лидера на СДС - 80-45-44 не са GSM-и на "Дунарит" е просто една обикновена лъжа. Ето я справката за плащането на тези GSM-и от "Дунарит" - към фирмата. (Весело оживление и ръкопляскания от ДЛ.) И ще ви кажа - на Цветан Стефанов, регионалният координатор. Той е харчил най-много, повече от изпълнителния директор. Просто е говорил повече, за да си свърши работата. Таксата за месец декември е 240 656 лв., а за месец януари - 240 524 лв. Това са разходите.
Аз не мога да разбера, когато един български министър не може да направи елементарна справка, както пое ангажимента, как управлява тази държава? Ако пък може да направи справка, защо лъже в българския парламент?
И още нещо много интересно. Сега той казва, че тези номера изобщо не са на "Дунарит". И аз ще ви кажа защо. Тези номера вече не са на "Дунарит". Ето я фактурата, по която на същата дата - 5-и, когато тук, в парламентарната зала, звучеше моята информация, "Дунарит" е платил 70 хил. лв., с ДДС още 14 хил. - 84 хил., за да смени номера 70-67-81 на регионалния координатор. Благодаря. (Весело оживление и ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата народният представител Евгени Димитров да развие своя актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев, относно състоянието на Авиокомпания "Балкан".
Заповядайте.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Действително моят актуален въпрос е от 2.03.1999 г. Към днешна дата някои неща се промениха в Авиокомпания "Балкан", но независимо от това въпросът ми към господин Радев.
Поради фактът, че Агенцията по приватизация не одобри нито една от кандидатурите за купувач на Авиокомпания "Балкан" този процес бе продължен до м. юли 1999 г. В тази връзка на ръководството на компанията бе предоставена възможността да изпълни оздравителната програма и предприеме мерки за стабилизиране на Авиокомпанията.
Моят въпрос към Вас, господин Радев, е: какво е моментното състояние на Авиокомпанията в резултат на изпълняваната от ръководството оздравителна програма? Какво е състоянието на самолетния парк и готовността му за летния сезон? Какви съвместни мерки са предприети от Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Съвета на директорите относно запазване на разработените пазари и подновяване на парка? Как и кой ще обясни състоянието в момента на Авиокомпания "Балкан", имайки предвид напрежението на пътниците и създалата се обстановка на целия апарат от летци до изпълнителни директори и цялата администрация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! На почти същия въпрос преди няколко дни имах честта да отговоря на друг народен представител от Вашата парламентарна група. Днес ще се опитам да отговоря на този въпрос, но бих Ви предложил от тези 3 части на Вашия въпрос всъщност на първия: финансовото състояние към момента на Авиокомпания "Балкан" и на втория въпрос: състоянието на летателния парк, на които аз много подробно отговорих във вторник, само преди 3 дни, ако искате да не губим времето на народните представители, да си ги прочетете от стенограмата на заседанието от вторник, същата тази седмица и да се опитам да отговоря на третия въпрос. Предполагам, че той е по-важен за Вас.
Не бива да съществува илюзията, че държавата, в лицето на изпълнителната власт, ще си позволява да управлява ръчно икономиката и отделни нейни структурни единици, колкото и големи да бъдат те, като Авиокомпания "Балкан". Министерството на финансите няма амбицията, като принципал на това предприятие, да управлява процесите и да измества мениджмънта от неговите задължения и отговорности. Мина много отдавна времето на окръжните комитети на Българската комунистическа партия, които някога диктуваха какво точно да се произвежда, на каква цена да се произвежда и на кого точно да се продава. Предполагам, че доста хора си спомнят това време. Ние нямаме тези намерения и няма да правим такива неща, поради което пълната отговорност за действията, съобразно компетенциите на всяко едно ръководство на държавно предприятие в България, се носи изцяло от него.
Колкото до това какво трябва да стане там, аз мога да Ви кажа само моето впечатление, но не и управленско решение, тъй като, подчертавам втори път дебело това, а и миналия път го казах, аз не ръководя Авиокомпания "Балкан" и никой друг министър не ръководи предприятията, които са му в патримониума по отношение на това, че държавата осъществява функцията на собственик.
И така, пазарът на българската авиокомпания, онзи пазар, който към момента съществува, добре е да бъде запазен, правилно е да бъде запазен. Няма нещо, с което правителството може да помогне, и то да откаже да го направи в тази посока - да се съхрани и запази сегашният пазар. Това обаче минава през обновление на самолетния парк, който за жалост е доста износен, стар и много често дефектира. Подобна е причината за този известен хаос, който настана преди няколко дни на софийската аерогара от едновременното дефектиране на няколко самолета. Но това е нещо, което може да се случи и на най-добрата авиокомпания. Нашата няма резервни самолети в хангарите, които веднага да извади и да пусне за голямо съжаление.
А по отношение на това, че два големи самолета бяха върнати на техните собственици и това създава една много трудна по-нататък възможност за обслужването на дългите авиолинии както до Съединените щати, така и до Далечния Изток, ръководството на авиокомпанията е решило да наеме други два големи самолета. Въпросът, който към мен бе отправен, не е дали аз ще разреша или забраня подобно нещо, това е една много голяма сделка и тя е до голяма степен националноотговорна, поради което ръководството на авиокомпанията се обърна за съвет към министъра на финансите, като пряк представител на собственика - българската държава. Моето мнение и становище аз изразих още миналия път и сега мога да го повторя. То е следното.
Аз не забранявам и не разрешавам. Аз мога да дам съгласие, като предупредя обаче ръководството на авиокомпанията, и това точно направих, за две много сериозни неща, които би трябвало да бъдат на вниманието на всеки един отговорен мениджмънт особено на такава компания, каквато е "Балкан". Едното е тези два големи самолета да бъдат в достатъчно добро техническо състояние, което да даде възможност без много други допълнителни разходи за текущ ремонт, а може би не само текущ, да бъдат изразходвани от авиокомпанията, за да бъдат пуснати в експлоатация. Значи, исках мениджмънтът да се увери още веднъж съвсем категорично, че предлаганите самолети са с такова качество, каквото те в своите разговори и преговори са приели, че притежават тези два самолета. Това беше извършено наистина и има технически протокол от съответна компетентна комисия, която доказва, че те са в такова състояние.
Вторият въпрос, по който ги посъветвах да обърнат особено внимание, това е кой стои насреща на тази сделка? Кой е лизингодателят? И това го направих не за това, че искам да се меся в техните работи, а по-скоро от онази тревога, която в мен лично съществува, че това не е обикновен лизинг, някакъв експлоатационен, оперативен лизинг и след като изтече срокът, самолетите да се върнат. Този лизинг е финансов, което означава, че на практика тези самолети се закупуват от авиокомпанията и фактически се изплащат в един продължителен период от време с месечни вноски, да го кажем на разсрочено плащане. В този случай авиокомпанията става собственик на тези самолети. Съвсем не е без значение коя е страната, която лизингова двата самолета, отсрещната страна на този договор, на тази сделка. И моят съвет беше да се уверят: първо, в юридическата същност на този лизингодател и, второ, в неговата финансова стойност. Да не се окаже, че се получават два самолета от един източник, който не е собственик и който няма тези права. Това помолих да проверят и то не е случайно. Защото по смисъла на договора, който предстои да бъде подписан, има една клауза, че веднага след подписването му, 10 на сто от стойността на тези самолети се превежда на лизингодателя. Това прави около 7 млн.долара. (Реплики от блока на Демократичната левица.) Такава информация имам за 7 млн.долара.
При това положение изключително важно е преди този превод да се получат всички гаранции, че лизингодателят има право да извършва такава дейност, т.е. да лизингова, при това финансов лизинг, тези два самолета да предостави на българската авиокомпания. И когато и това бъде проверено, аз съм сигурен, че ръководството на БГА "Балкан" и на Авиокомпания "Балкан" съвсем спокойно ще може с чиста съвест да подпише такъв договор.
Ако тези неща не са така, много по-сериозно би се поставил въпросът: да се взема ли нещо от някой, който няма право да ти дава това, което купуваш? Такъв въпрос за всяка една сделка, в случая тази е националноотговорна, трябва да си зададе всеки един мениджмънт, защото носи съответната отговорност. Но това, което извърших, е просто да предупредя. Нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата за реплика господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Аз Ви благодаря, господин Радев, за казаното. Нямам основание да се съмнявам във Вашата коректност и да имам съмнения като министър на финансите, но връщайки нещата в хронология, в мен има съмнение, че самият екип в Министерството на финансите не Ви е запознал с нещата и, реално погледнато, Ви е подвел, или поне не Ви е давал своевременно тази информация, за да се стигне до този прецедент, който беше на 15 март, когато последният "Боинг" трябваше да бъде върнат.
Това са съответно анализите на работната група, запознаването с техните резултати Министерството на финансите, експертите и т.н., така че в един последващ момент Вас, като министър, Ви поставиха при свършен факт да решавате действително този тежък казус. Прав сте действително, но в повечето случаи лизингодателят или Лизинговата къща не е собственик на тези самолети. Тя просто е трансферираща и тук е малко по-друга схемата.
Но аз не мога да приема този аргумент като достатъчен, защото още на 9.11.1998 г. с назначената комисия да направи пълен анализ за необходимостта на самолетния парк и какво трябва да стане от 15.03.1999 г., докладът е даден в министерството на 11.02.1999 г., не се взимат съответните мерки. А напротив, отива се на един друг вариант, който в последния момент при вас се дава възможност да се чудят дали да бъдат еъръбъсите или боингите.
Другото, което е, има заключение и на Министерството на транспорта, знаете го много добре.
Мен ме интересува и един друг момент. Значи, първо, за отговорността, не ми споменахте кой ще поеме тази отговорност за хаоса, който е в момента в Балкан, и този дискомфорт на целия екип.
Но, другото, има ли при вас информация, направена от "Еърбъс индустри" за една дългосрочна програма и подпомагане на авиокомпания "Балкан", с оглед да бъде елиминирано съмнението защо трябва да бъдат еъръбъси, а не боинги, както някои хора се опитват да налагат като становище?
Миналия сте отговорили на господин Йосифов с "да". Днес отговаряте на мен. Мисля, че следващия път ще отговорите и на народния представител господин Ерменков. Това е съвсем редно и нормално, защото един такъв въпрос нас ни смущава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, от това, което ме питате, става ясно, за мен поне, че не сте разбрали основното послание, което отправих към Вас. (Шум и възгласи в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това основно послание е, че аз не управлявам нито едно предприятие в България, а още по-малко авиокомпания "Балкан". Запомнете го най-после това, за да не ме питате кой щял да носи отговорност за това, че два самолета дефектирали, че създали хаос на летището. Не го носи правителството, носи го мениджмънта и онзи, който отговаря за процесите във всяко едно предприятие в България.
Вие непрекъснато се връщате към една тема, за която като че ли не искате да разберете, че нещата не се управляват ръчно от което и да било министерство. Това е стопански механизъм. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този стопански механизъм и това стопанско предприятие, което в момента интересува Евролевицата, с два въпроса по един и същи повод, може и колко човека сте - 12, дванадесет въпроса да зададете...
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ, от място): Тринадесет сме.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тринадесет сте, а, извинете. Та може непрекъснато всяка седмица да задавате този въпрос, но аз Ви казвам: това не е в компетенциите на който и да било министър и ние няма да изземем правомощията на тези ръководства, които за това са назначени - за да си вършат работата и да си носят отговорностите. Това е отговорът ми. И колкото пъти да ми задавате такъв въпрос, ще ви отговарям по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Имат думата народните представители Петър Мутафчиев и Свилен Димитров да развият своя актуален въпрос към министъра на търговията и туризма Валентин Василев относно състоянието и перспективите за развитие на "Булгартабак - Пловдив" АД.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Преди да задам нашия актуален въпрос аз искам да направя едно малко уточнение.
На 18 февруари и 1 март Пресцентърът на Министерския съвет чрез факс и българските медии разпространиха информация, че народните представители Румен Овчаров, Петър Мутафчиев и Свилен Димитров са подали погрешна информация, че Пловдивският тютюнев комбинат е работил на датите 22 до 28 декември, като е произвел цигари от порядъка на 50 т твърда опаковка.
Категорично искам да отговоря, че това е цялата истина. Тоест тютюневият комбинат е работил на тези дати. Това показват и справките от данъчната служба, това показват и изявленията на директора на комбината господин Татаров.
Надявам се, че подобен случай няма да се повтори и разбирам, че това е основно от некомпетентността - както на областния управител, така на представителя на Министерството на търговията, а също и на Пресцентъра на Министерския съвет.
Но да преминем към въпроса. Вие знаете, че той касае Пловдивския тютюнев комбинат. Вероятно знаете също, че този комбинат е един от най-големите в България за производство на цигари и обработка на тютюн.
За съжаление, господин министър, през последните години данните сочат, че пред комбината не се очертава светло бъдеще. Забелязва се сериозен спад на продажбите на цигари за периода от 1996 до 1998 г. и аз ще посоча тези данни:
- през 1996 г. - 7313 т;
- през 1997 г. - 3484 т, почти два пъти по-малко;
- през 1998 г. - приблизително 1900 т.
Реализацията на тютюните през 1997 и 1998 г. се запазва от порядъка на 3000 т.
През последните години "БТ - Пловдив" АД е натрупал и сериозни задължения - над 10 млрд. лв. От тях 4 млрд. лв. задължения към работниците и служителите, говоря заплати и осигуровки, 2 млрд. лв. акционерното дружество дължи на завод "Юрий Гагарин", 1 млрд. и половина кредити от ДСК, чува се, че в момента кредитите се погасяват, не знам докъде е стигнало изплащането им, около 2 млрд. лв. са задължения към доставчици и наеми и 2 млрд. лв. за неизплатени тютюни.
Говори се, че комбинатът ще тегли кредит и търси банка от порядъка на 2 млн. и половина, за да може да изкупи нови тютюни.
Ясно е обаче, господин министър, че липсата на пазар и тежкото финансово състояние на дружеството доведоха и до други сериозни последици. Това са социалните последици. Работниците от цех "Мека опаковка" са в принудителен отпуск. Не са изплащани заплатите им, а също така и техните осигуровки.
През изминалия месец бяхме свидетели и на протестни действия от тяхна страна, вкючително и на гладна стачка на част от работниците, членуващи в синдиката "Промяна".
Обществена тайна е, че ръководството на акционерното дружество е с вързани ръце, господин министър. Търговската политика през 1997 и 1998 г. се извършваше....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам, господин председателю. ... се извършваше изцяло под диктовката на "Бултартабак холдинг". Това се отнася обаче и за всички останали акционерни дружества в холдинга в страната. Сега се говори, че от юни месец 1998 г. е дадена свобода по този въпрос, но за съжаление данните от м. декември показват едно - че отново тази политика се ръководи изцяло от холдинга.
И задавам нашия актуален въпрос: какви мерки бяха предприети през 1997 и 1998 г. от страна от на министерството и правителството за стабилизиране на "Булгартабак" АД гр. - Пловдив и какви са намеренията Ви за бъдещото му развитие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! По предварителни данни от ръководството на "Булгартабак холдинг" се очакват около 70 млрд. лв. печалба на холдинга като цяло, но окончателният резултат ще бъде ясен, когато бъде заверен одитът.
Въпросът ви обаче е основателен. Когато имате право, казвам, имате право. На фона на състоянието на "Булгартабак" като цяло, фабриката в Пловдив има сериозни финансови затруднения. Тези финансови затруднения не са нито от вчера, нито от миналата година. Като погледнете от 1993 г. насам винаги има задължения, които нарастват.
Причините са много. Най-важната причина Вие вече я споменахте. Поначало "Булгартабак" е бил създаден 80% от продукцията му да обслужва пазарите на страните от Съвета за икономическа взаимопомощ. След разпадането на СИВ "Булгартабак" губи голяма част от тези пазари. Това е най-сериозната причина, поради която намалява производството в тази фабрика и в някои други.
Другата причина е лошото управление през дълъг период от години, тъй като са натрупвани различни задължения. Една част от тях са били вследствие на продажби с отложени плащания - за половин година, за една година и повече и след това левът се е обезценявал и са се получавали много малки суми или изобщо не са се получавали суми. Имало е данъчнооблагателни актове и т.н.
Третата голяма причина са големите разходи за труд, тоест големите разходи за заплати, които се включват в общите разходи. Тези разходи през отделните години са били някъде около 25 на сто, което е много голям разход за труд. Тоест намалено производство с много работни места.
За други фабрики и други производства, включително и в системата на "Бугартабак", едни такива разходи са от порядъка на 6-8-10 на сто.
Какви мерки всъщност са предприети в тази насока? Първо, започвам с най-важното - намиране на пазари на тези цигари. Мога да ви кажа, че вече има сключен договор между "Булгартабак - Пловдив" за едно смесено предприятие в Русия, в което българската страна ще има 77 на сто дялово участие. Подготвен е уставът на това дружество и се очаква неговата регистрация в Русия, за да започне работа. Това означава, че годишно там могат да се произвеждат 4-5 хил. т цигари, които да бъдат продавани на руския пазар. Знаете, че руският пазар пази с много високи мита и много високи акцизи пазарите на цигари.
Там ще се произвежда с български тютюни. Ако се развие докрай производството, ще участват някъде между 400 и 500 души работници от фабриката и това наистина ще бъде едно излизане на руския пазар при тази ситуация с митата и акцизите. Надявам се до няколко седмици тази регистрация вече да е факт и един-два месеца след регистрацията да започне производството на такива цигари.
Второто, което се предприема от ръководството на "Булгартабак холдинг", е тютюните, които са обработени в тази фабрика, да служат за производство в други фабрики. По този начин вътре в системата да бъдат уредени и някои дългове. Вече има такива операции на стойност около 3 млрд. лв., което по някакъв начин също ще облекчи състоянието на фабриката в Пловдив.
Има внедрени и нови марки цигари в Пловдив. Сега се изпитват и проверяват възможностите за производство и на други марки цигари и намирането на пазари, което е най-важното - не само на вътрешния, а и на външните пазари. По данни от ръководството на фабриката през последните месеци тези дългове започват да намаляват. Специално ще ви информирам по този въпрос, след като излезе одитът за 1998 г., който ще бъде приет на общо събрание. Фабриката ще съществува, ще работи - въпросът е по-бързо да се намерят и външните пазари, от които България се беше лишила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:: Благодаря на министър Василев.
Има думата народният представител Петър Мутафчиев за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин министър, не мога да бъда доволен от отговора, който ми дадохте. Не разбрах през тези две години вие като принципал на това предприятие и на холдинга какво сте направили. Не разбрах какви действия е предприел и холдингът. Разбирам, че във времето, когато Ви зададохме въпроса преди две седмици досега имахте възможност, за да уредите сделката по отношение смесеното предприятие със Сочи.
Да, аз съм съгласен, че по този начин трябва да се работи, тоест да се изнася българско производство на цигари навън, за да може да осигуряваме тютюнопроизводството в България. Но този подход не дава възможност за развитието на цигареното производство в България. Какво ще правим след като си изнасяме производството навън? Аз виждам, че Вие също нямате виждане: ще останем само на вътрешния пазар или отново ще търсим износ, включително и с новите марки цигари.
Но за мен е ясно защо е така. Първо, защото "Булгартабак холдинг" е една паразитна структура. Аз ви казах. Какво прави тя в момента? Виждаме 10 млрд. задължения в Пловдив и изведнъж информацията ми беше, че печалбата е 50 млрд. лв. на холдинг "Булгартабак", а сега Вие ми казвате 80 млрд.! Тоест, задлъжняват акционерните дружества, а холдингът печели. Цялостната политика по дистрибуцията на цигарите се определя от самия холдинг. Нито едно акционерно дружество няма правото да разширява пазара си, ако холдингът не му разреши.
Задлъжнялост по отношение на заплатите на всяко едно акционерно дружество. Виждате, че 3 млрд. лв. дължат на работниците в Пловдив. А какво става в холдинга? Говорите ми, че там е 6 на сто заплатата от общото производство... Тоест, в холдинга е 6 на сто, а в Пловдив делът на работната заплата е 25 на сто. Средната заплата в холдинга е 1 млн. и 300 хил. лв. Изпълнителният директор получава 4,5 млн. лв. Два милиона и 700 хил. лв. е заплатата на шефа на Института по тютюните. Това е девет пъти повече от средната заплата в самия институт! По каква методика е определено, на мен не ми е ясно.
Господин министър, виновно е обаче и правителството затова, че с постановлението си от декември създаде възможност голяма част от парите - милиарди български левове, да бъдат източени от акционерните дружества и да не бъдат в държавния бюджет, а да влязат в джобовете на определени кръгове, близки до това правителство.
Но според мен най-голяма вина носите Вие, тъй като Вие сте ресорният министър, който отговаря за този отрасъл. Ако продължавате с тази политика, господин министър, Вие ще бъдете ликвидаторът на българското тютюнево и цигарено производство. И аз Ви предлагам: ако не можете, освободете поста на някой друг. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата за реплика министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Мутафчиев, данните, които Ви казах, са точни. Казах не 80, а 70 млрд., и имайте предвид, че там са 22 дружества, които са публични дружества и след като си публикуват одитите, ще видите, че те са печеливши дружества. Аз говорех общо за цялата система на "Булгартабак холдинг".
Второ, знаете, че предстои приватизация. Има посредник - Агенцията за приватизация е тази, която следи предприватизационния ход и цялата тази система в процеса на приватизация ще бъде преструктурирана.
Трето, не виждам нищо лошо в това да изнасяме производства в страни, до които нямаме достъп, тъй като тези страни не са членове на Световната търговска организация и поддържат много високи мита, променят тези мита в рамките на годината с постановления, а ние се опитваме да правим там тези производства. Разговорите за такива производства не са станали в последните една или две седмици. Разговорите се водят още отпреди година - година и половина, господин Мутафчиев...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Отпреди четири години.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Отпреди четири години - още по-лошо. Тук имаме вече финал на едни такива разговори и изнасяне на едно производство. И аз мисля, че това е пътят да се влиза в страни, в които ние имаме бариери за стокообмена.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: А за Пловдив?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Пловдив ще съществува и ще работи и след като се реализира този проект. Има намерение за реализиране и на други проекти и Пловдив ще си погаси задълженията.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Тогава какво ще произвежда това предприятие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Василев.
Пристъпваме към отговори от министъра на транспорта господин Вилхелм Краус.
Има думата народният представител Кирил Ерменков да развие своя актуален въпрос относно подписани двустранни документи между Република България и Република Македония в областта на транспорта.
Заповядайте, господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! При посещението на македонския премиер господин Любчо Георгиевски в България в края на миналия месец и няколко дни след това бяха подписани важни политически и икономически документи, свързани с нормализацията и развитието на отношенията между Република България и Република Македония. Беше постигнат положителен прелом във взаимоотношенията ни, от което, убеден съм, всички ние сме доволни. Беше съобщено освен това, че са подготвени, съгласувани и подписани и съответните двустранни спогодби и меморандуми в областта на транспорта. Развитието на двустранните отношения с Македония, изграждането на транспортната инфраструктура, преминаваща през територията на двете страни, и финансовото осигуряване на проектите са от особена важност не само за развитието на транспортната инфраструктура и за транспортната система, но и за развитието на икономическите, търговските и културните взаимоотношения и за интеграцията в крайна сметка с европейската транспортна система. Ето защо моят актуален въпрос към Вас е:
Какви двустранни документи, свързани с транспортните взаимоотношения, бяха подписани по време на посещението на господин Любчо Георгиевски и няколко дни по-късно?
Какви са основните договорености, включени в тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков!
При посещението на македонския премиер господин Любчо Георгиевски в България в края на м. февруари 1999 г. в областта на транспорта бяха подписани следните две двустранни спогодби между правителствата, а именно - за международни автомобилни превози и за въздушни съобщения.
Във връзка с политическите и икономическите промени в двете страни и с оглед хармонизацията на българското и македонското законодателство с това на страните-членки на Европейския съюз, българската страна предложи и се подписа Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари, изработена на основата на типовата спогодба на Европейската конференция на министрите на транспорта. Тази нова спогодба с Македония чрез въвеждането на принципа на либерализация допринася за развитието на двустранните отношения и осигурява по-добри условия за превозвачите, като опростява процедурите по извършване на превозите. Съгласно спогодбата товарните превози между двете договарящи се страни и транзитът през техните територии се извършват без разрешителни. Изключение правят превозите на стоки за и от трети страни, които се извършват чрез система разрешителни, договорена на базата на реципрочност. Случайните пътнически превози между двете страни също са включени в либералния режим, докато превозите по редовни автобусни линии, както и пътническият транзит ще се извършват въз основа на издадени разрешения.
С подписаната Спогодба за въздушни съобщения се създава необходимата нормативно-правна база за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии. Спогодбата урежда обичайните за този вид двустранни договори, въпроси, свързани с регулиране на отношенията на правителствено ниво. Разработена на основата на положенията в Чикагската конвенция, международно приетите стандарти и препоръчителната практика на Международната организация за гражданско въздухоплаване за използване на еднообразни типови разпоредби в международния въздушен транспорт, спогодбата отговаря напълно на съвременните изисквания и се явява един по-висш етап на развитие и задълбочаване на сътрудничеството в областта на въздушния транспорт. С нея в достатъчно добра форма и при спазване на принципа на реципрочност се уреждат въпросите относно реда за назначаване на превозвачите, техните права и задължения, взаимното освобождаване от митни сборове и данъци, правата за продажби на транспортни документи и услуги и превода на печалбата, принципите за разпределение на капацитета и процедурите за съгласуване на тарифите, задълженията за авиационна безопасност, начините за уреждане на спорове и т.н. Уговорено е и правото на въздухоплавателните предприятия да откриват и поддържат представителства за обслужване на договорените линии.
Спогодбата е подписана на 22 февруари 1999 г., а съгласно Меморандума от 1995 г., когато текстът е бил парафиран, са назначени авиокомпаниите "Хемус еър" от българска страна и авиокомпания "Авиоимпекс" от македонска страна. Спогодбата предвижда множественост на назначаването, както и замяна при необходимост. Авиокомпания "Хемус еър" поддържа редовна линия до Скопие, а "Балкан" поддържа свое представителство в Скопие и осъществява полети до Охрид.
Спогодбата е елемент на системата на двустранните икономически отношение и е от интерес за страната, тъй като предоставя не само права, но и възможности за разширяване и допълване на мрежата от международни въздушни линии.
Междувременно след подготовката на отговора ми по Вашето питане, господин Ерменков, външният министър на нашата страна - госпожа Надежда Михайлова - при официалното си посещение в Република Македония подписа и трета спогодба, която е Спогодба за свързването на железопътните мрежи на Република България и Република Македония. Кои са важните акценти в тази спогодба? Изграждане на новите и реконструкция на железопътните участъци между Куманово - Беляковци и границата, а от българска страна - от Кюстендил до границата с нормално междурелсие и съгласувани технически параметри, съгласуване на графиците за изграждане на железопътната връзка. Ръководството за свързване на железопътните мрежи ще се извършва от ръководен комитет, назначен от министрите на транспорта от двете страни.
И на последно място, но не и по важност, разбира се, двете страни се договориха да бъде изградена обща гранична гара на нашата територия, в Гюешево, за административно обслужване на товарооборота и пътникооборота между двете страни. И понеже във Вашето питане отправяте молба да Ви бъдат предоставени копия от спогодбите, копията от първите две спогодби Ви ги давам сега, а третата, като получа официално от Министерство на външните работи подписаната спогодба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Краус.
Има думата, ако желае, господин Ерменков за реплика.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Благодаря и на господин Краус за отговора, който даде по отношение на подписаните документи. Аз наистина очаквах информация за документите, подписани по-късно, след посещението на македонския премиер. Аз зная, естествено, част от причините защо се забави подписването на Спогодбата за свързването на железопътните мрежи на двете страни.
Все пак за мен е малко интересно защо три или четири спогодби се подписват от премиера, от външния министър, от транспортния министър. Поне такава практика, когато се подписват двустранни спогодби в областта на един отрасъл, на транспорта, досега не е имало. Предполагам, че господин Краус знае, колегите може би не са информирани... През м. октомври 1993 г. беше подписана спогодба между правителствата на двете страни за международните автомобилни превози и тогава още - на български и на македонски език. Тя така или иначе действаше, независимо че не е ратифицирана. Аз се радвам, че тя сега е актуализирана, съобразена е с европейските изисквания за превози, с някои техники, с някои понятия, свързани с международните автомобилни превози.
Проблемите за свързването на двете железопътни мрежи не стоят отсега. И подписването на такава спогодба за свързването на македонската и българската железопътни мрежи е много важно. Важно е обаче и това как ще се финансират тези участъци, тъй като финансирането е може би основният проблем. По-голям е вероятно проблемът за македонската страна, тъй като участъците са по-големи. И трябва да се има предвид, че графиците трябва да се следят, уважаеми господин министър, и от двете страни, и от парламентите, естествено - в рамките на парламентарния контрол. Необходимо е да се разчетат и да се докажат икономическите резултати, или разчетите за ефективността от тези връзки. А всички ние сме убедени, че те трябва да се строят по-бързо.
Искам да уведомя освен това господин Краус, исках да чуя поне за меморандумите, които се подписаха в тази връзка за коридор № 8 с Албания, с Македония, макар че не съм задавал такъв въпрос, но съществуват такива меморандуми не само между трите страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Да, благодаря Ви. Съществува меморандум и между пет страни за изграждането на трансевропейския коридор № 8 от 1994 г. Освен тези три страни са включени Италия и Турция. И аз смятам, че това е едно продължение на подготвяните документи.
Извинявайте, господин председател, още един момент, който искам... и приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много Ви моля, днес всеки...
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Имаше едно съгласие, едно решение за създаване на координационен център по изграждането на трансевропейския коридор № 8. Аз считам, че той и сега е актуален. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следват актуален въпрос от народния представител Ивалин Йосифов и актуален въпрос от народния представител Михаил Миков с еднакъв предмет - съдбата на летищен комплекс "Видин". Не го виждам господин Миков. Нашата практика е двамата питащи да развият въпросите си, отговорът да е един.
Сега има думата народният представител Ивалин Йосифов, след което министър Краус ще отговори. А съгласно нашия правилник следващия път на господин Миков няма да има отговор.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да уточня: ние с господин Миков се разбрахме, че аз ще задам въпроса и следващия път няма да има нужда от отговор.
Нашият актуален въпрос наистина е един и същи и се отнася до съдбата на летищен комплекс - Видин. Самата актуалност на въпроса показва, че той наистина се задава от двама народни представители от две различни парламентарни групи.
Аз няма да се спирам подробно на ситуацията в целия регион Видин, какво представлява регион Видин за България и съответно икономическото и инфраструктурно развитие на регион Видин. Конкретният мой въпрос е свързан със съдбата на летищен комплекс - Видин. За съжаление, когато зададох въпроса, а това беше може би месец назад, тогава просто се говореше, че предстои да бъде закрит летищният комплекс, но онзи ден, във вторник, вече се получи информация, че летищният комплекс - Видин наистина е закрит. Това налага до известна степен въпросът да се видоизмени, актуалният въпрос да бъде трансформиран и видоизменен. Но логиката на въпроса не се нарушава с тези изменения и затова предполагам, че министър Краус ще има възможността да отговори на въпроса.
Първо, вярна ли е информацията, че летищният комплекс вече е закрит и какво наложи неговото закриване, ако е вярно това, което е изнесено в информацията?
Каква процедура ще предложите за обезпечаване на собствениците на земя, включена в границите на комплекса? Една от информациите беше, че той се закрива поради технологична грешка и има собственици, които трябва да бъдат обезщетени на територията на летищен комплекс - Видин.
Другата страна на въпроса е: ликвидирането на летищен комплекс - Видин съобразено ли е с гаранциите за национална сигурност и инфраструктурата на регион Видин?
Тук акцентирам на въпроса "Летищен комплекс", защото Вие много добре знаете какво включва един летищен комплекс и летищен комплекс не трябва да се отъждествява с полоса за излитане и кацане.
Благодаря. Надявам се, че ще получа удовлетворителен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин Йосифов, едно уточнение: Вашият въпрос не е отпреди месец, а от 10 март.
Има думата министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, благодаря Ви за това уточнение, защото действително актуалният въпрос на господин Йосифов е от 10 март т. г., а не отпреди месец. Това е много важно като уточнение.
Уважаеми господин Йосифов, в отговор на поставените от Вас и Вашия колега въпроси за съдбата на летище - Видин - подчертавам - летище - Видин, а не летищен комплекс, защото има разлика между двете понятия, летище - Видин, е клон на летище - София - Ви отговарям следното.
От 1989 г. са прекратени полетите на авиокомпания "Балкан" до гр. Видин, както и всякакви други полети, поради липса на пътникопоток и каргопревози. С прекратяване на полетите до гр. Видин спират и основните приходи за летището. Единственият източник на приходи е от продажба на самолетни билети в градското агентство. Постъпленията от тези продажби са в размер на около 6 млн. лева за миналата година, за 1998 г. - за цялата 1998 г. 6 млн. лева - които са крайно недостатъчни за покриване на разходите по поддръжката. Недостигът на финансови средства през последните десет години е причина за влошаване състоянието на летателното поле, пистата, пътеките за рулиране и перона. Самолетообслужващата техника вследствие на престоя и времето е изцяло амортизирана. Липсва периметровата ограда с дължина около 6 км. Много меко са го написали моите експерти тук. Окрадена е оградата, няма я 6 км ограда.
Всичко това създава реални условия за нарушаване безопасността на полетите.
Средствата, които са потребни за привеждане на летище - Видин, в съответствие с нормативните документи за експлоатационна годност и безопасност на полетите по предварителна експертна оценка възлизат на сума, която ще надхвърли 2 млрд. лева. Проучванията показват, че влагането на средства не гарантира тяхната възвръщаемост в обозримото бъдеще.
Липсата на пътнически карготрафик за и от региона не ни дава основание да се надяваме на интерес от страна на авиационни превозвачи за ползване на летището.
След обстоен анализ и оценка от експертна група, назначена с моя заповед РД 08-215 от 9 март 1999 г. летище - Видин, е закрито за полети, като се създава необходимата организация за съхраняване на имуществото.
По втория Ви подвъпрос - за процедурата по обезщетяване на собствениците на земя в границите на летището, мога да кажа, че Комисията по земеразделянето си е свършила работата. Районът е парцелиран, изготвен е план за земеразделяне и след демонтиране на техниката от наша страна няма да има пречки за връщане на земята.
По третия въпрос - относно проблема за националната сигурност, считам, че закриването на летище - Видин, не е от съществено значение за отбраната на страната ни, още повече че в близост е разположено и военно летище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Краус.
За реплика има думата господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря.
Господин министър, не мога да бъда доволен от отговора на въпроса от гледна точка на технологичната, на процедурната страна на въпроса, както и от фактологическата страна на въпроса. От Вашия отговор не стана ясно дали летище - Видин, временно е закрито за извършване на основния предмет на дейност или се тръгва на процедура, както беше описана във вестниците - за съжаление, казах, че е описано във вестниците и на това очаквах, че ще получа отговор - че наистина се унищожава летището, връща се земята на собственици в границите на летището и подобна такава процедура. Аз не можах да разбера, надявам се, че и колегите не са останали наясно с точно тази процедура. Дали е закрито и след това ще се пристъпи към някаква друга процедура на приватизация или съгласно приетите в нашето законодателство, в Търговския закон мерки - не ми стана ясно.
Другото, от което също не съм доволен. Аз смятам, че трябва да се прави изключително голяма разлика между "летище", "летищен комплекс", "полоса за излитане и кацане" и въобще не мога да се съглася, че след като то влиза в икономическата структура на летище - София, ние не трябва да разглеждаме летище - Видин, като летищен комплекс. Едно летище наистина не включва само полоса за излитане и кацане, на която "може да се сушат семена", както е записано във вестника, че това е перспективата - да се сушат семена, а смятам, че там има цяла инфраструктура. Да не обяснявам на хората, които не познават инфраструктурата на едно летище какво включва тя.
Смятам, че ако отговорите на въпроса, че временно е закрито летището и ще се пристъпи към процедура на раздържавяване, начин на обезпечаването с акции или акционерно дружество на самото летище и на собствениците на земя, ще бъда доволен, защото все пак това е законовата процедура. Но ако ми отговорите, че наистина то е закрито тотално и започва раздаването и въвод във владение на собствениците на земя, въобще не мога да се съглася. Това означава, че ние отиваме да приватизираме, за което толкова много прокламираме и държим да има приватизация, ние отиваме на варианта унищожаване, след като даже не е опитана и процедурата на приватизация.
Ето това, ако може да ми отговорите допълнително, ще бъда много доволен. Предварително Ви брагодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
За дуплика има думата министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Явно, че се налага да доуточня отговора си.
Закриването за полети на летище - Видин, означава, че се закрива съществуването на летище - Видин. Тоест, във Видин няма да има летище, за да бъдем съвсем точни. Аргументите ги изразих преди малко.
Второ, бих искал да уточня, че Вие бяхте активен в процеса на приемането на Закона за гражданско движение, по-скоро за изменение и допълнение, и би трябвало да си спомняте, че летищата и всичко, което попада в генералния план на летище "Х" е обявено за публична държавна собственост, тоест не подлежи на приватизация. Следователно един такъв подход, който според Вас е възможен, не е допустим по закона, приет в нашето Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Краус.
Няма време за следващи отговори. А виждам, че и господин Руси Статков отсъства.
Едно съобщение:
Комисията по икономическата политика ще заседава на 24 март 1999 г., сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е на 24 март, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова

Свилен Димитров