Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Петя Шопова и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Христо Стоянов, който навършва 70 години. Да му е честито! (Ръкопляскания.) Колегата Нансен Бехар навършва 60 години. И на него да му е честито! (Ръкопляскания.) И двамата канят по време на почивката в Клуба на народния представител на чаша шампанско.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 април 2000 г.:
Законопроект за посевния и посадъчния материал. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Съвета по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители - народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители - Стефан Стоилов и Иван Иванов. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносители - народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносител - Велко Вълканов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Съвета по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители - народните представители Любен Корнезов и Руси Статков. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Вносители - народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносители - народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман. Водеща е Комисията по правните въпроси и законодателството срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители - народните представители Любен Корнезов и Ремзи Осман. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение на Закона за защитените територии. Вносител - народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за гарантиране на експортен кредит съгласно екологичната програма за Източна Европа между Република България и Датския фонд за експортно кредитиране. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за налагане на мораториум върху отглеждането и разпространението на генетично манипулирани организми, използвани за производство на хранителни продукти и суровини за хранително-вкусовата промишленост. Вносител - народният представител Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по опазване на околната среда и водите и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител - народният представител Стоян Райчевски. Водеща е Комисията по културата и медиите.
По седмичната програма са направени следните предложения:
- от народния представител Ангел Такев точка в дневния ред да бъде проект за решение на Народното събрание за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- от народната представителка Станка Величкова точка в дневния ред да бъде проект за решение на Народното събрание за избиране на Временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси;
- от заместник-председателя на Парламентарната група на Евролевицата точка от седмичната програма да бъде проект за решение за създаване на Временна комисия за изясняване на процедурата по продажбата на 51 на сто от акциите на БТК.
Предложение от председателя на Парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова за седмична програма:
1. Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на формирования от Българската армия за участие в учението на НАТО "Свързани морета - 2000".
2. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на гаранционно споразумение.
3. Първо четене на законопроекта за управление на кризи.
4. Първо четене на законопроекта за животновъдството.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения - продължение.
6. Първо четене на законопроекта за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
8. Второ четене на законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
9. Второ четене на законопроекта за публичния регистър за деклариране на имуществото и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България.
10. Отчет за изпълнение на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г.
11. Отчет за изпълнение на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
12. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред имат думата вносителите, а също така имате думата за предложения за отпадане или разместване.
Има думата господин Ангел Такев.

АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание през седмицата от 19 до 21 април 2000 г. да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение на Народното събрание за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях № 954-02-44 от 17 ноември 1999 г. с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Уважаеми колеги, в своята Програма за управление правителството на СДС определи приватизацията като основен приоритет за провеждане на структурната реформа. За три години собствеността бе приватизирана около 70 на сто при начални 15-16 на сто. Собствеността бе сменена, но постигнати ли бяха декларираните цели - при публичност, прозрачност на приватизационните сделки в крайна сметка да се постигне по-висока производителност, по-висока заетост, по-високи доходи, технологично и продуктово обновление на производството?
Аз ви призовавам да гласувате за нашето предложение. Ние не сме против приватизацията, но сме против начина и средствата, с които тя бе осъществена. Затова ви призовавам: подкрепете това предложение, то е за доброто на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такев.
Има думата народният представител Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също ви призовавам да подкрепите нашето предложение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с продажбата на 51% от акциите на БТК. Предполагам, убедени сте, че с това си решение ние ще подпомогнем самите нас, тъй като, ако всичко върви по план, в скоро време ние трябва да гледаме изменения и допълнения в три важни закона. Смятам, че нашето предложение цели само и единствено да подпомогне и да ориентира цялото народно представителство в една толкова сложна и толкова отговорна задача, която трябва да решим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка от дневния ред да стане проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси. Предлагаме, знаете много добре, комисията да се състои от 13 народни представители по квоти от всяка парламентарна група в срок от 6 месеца.
Проектът за решение е внесен още на 15 март и оттогава всяка сряда Парламентарната група на Демократичната левица го включва в дневния ред, но мнозинството го отхвърля. Аз се надявам, че днес вие няма да отхвърлите това предложение, защото отлично знаете, колеги, че сме свидетели как проблемите на корупцията вълнуват цялото общество. От сутрин до вечер в емисиите на телевизията, на радиото непрекъснато се говори за това, включително и за здравноосигурителните каси. Вчера във вестниците пише за Пазарджик, че започва разследване как са изразходвани средствата, тъй като има съмнение, че са дадени за коктейли и за семинари. Затова аз много държа днес това предложение да бъде гласувано, още повече, че снощи бе обявено, че и Сметната палата започва също ревизия на изразходването на средствата на Здравноосигурителната каса.
Смятам, че парламентът е в дълг да отхвърли всякакви съмнения, че ние тук всички сме едва ли не тези, които благославяме корупцията. И днес това мое предложение е тест за факта дали ще легализираме корупцията или ще разглеждаме нещата в онзи порядък, който е необходим и обществото чака от нас.
Накрая искам да ви припомня, че в целия свят е създадена така наречената система на националната почтеност. Тя е институционализирана. В случая ние като парламент също трябва да вземем своето отношение. Чрез тази комисия, която предлага Парламентарната група на Демократичната левица, ние трябва да разберем в крайна сметка Здравноосигурителната каса ще работи за пациента или за благосъстоянието на чиновници. Защото пациентът се лекува, а здравната реформа няма да се осъществява чрез разни фаянси, бидета и всякакви други разкоши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. (Изключва микрофоните.)
Пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението точка от дневния ред да стане проект за решение на Народното събрание за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Моля, гласувайте!
Гласували 192 народни представители: за 78, против 98, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Правя процедурно предложение за прегласуване на направеното предложение с оглед на засилената му актуалност. Всички корупционни скандали в последните дни се въртят около прословутата приватизация. Това наше предложение е внесено преди няколко месеца именно защото още тогава имаше индикации в обществото за нещо, което сега започва да изтича във вестниците. Тук влизат и злоупотреби с издаване на компенсаторни записи, и отделни приватизационни сделки, така че още веднъж моля чрез вота си народните представители да уважат това наше искане и да демонстрират крайно негативното отношение към това, което днес притеснява цялото общество. Виждате, от няколко дни по първите страници на вестниците се вихрят само приватизационни и корупционни скандали.
Моля ви още веднъж да прегласуваме това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Моля, гласувайте!
Гласували 204 народни представители: за 89, против 105, въздържали се 10.
Предложението не се приема.


Поставям на гласуване предложението на народния представител Станка Величкова точка от дневния ред да бъде проект за решение на Народното събрание за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Гласували 192 народни представители: за 83, против 103, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От началото на мандата ние говорим, че трябва да има прозрачност в нашата дейност. Виждате, че има доста съмнения за нарушение в изпълнението на Закона за здравноосигурителната система - за касите. И аз смятам, че няма нищо лошо в това да има една комисия, която да огласи пред българския народ, че няма такива нарушения, тъй като явно вие смятате, че няма.
Затова моля, господин председател, да се прегласува предложението на госпожа Величкова за създаване на такава временна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Гласували 193 народни представители: за 80, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов за създаване на временна комисия за изясняване на процедурата по продажбата на 51 процента от акциите на БТК.
Гласували 193 народни представители: за 181, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Това ще стане евентуално първа точка.
Моля, гласувайте, като следващи точки от седмичната програма, предложението на Парламентарната група на СДС.
Гласували 192 народни представители: за 140, против 33, въздържали се 19.
Предложението е прието, а с това и седмичната програма.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРОДАЖБАТА НА 51 ПРОЦЕНТА ОТ АКЦИИТЕ НА БТК.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителите някой желае ли думата?
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност, аз нямам кой знае какво да добавя. Благодаря, че приехте да се създаде такава комисия. Разбрах, че всички схващате, че тя ще бъде изцяло в наша помощ, за да уточним процедурата по евентуалната продажба на 51 процента от акциите на БТК. Така че предлагам просто да се опитаме да подберем наистина хора, които ще свършат работа, която, пак повтарям, ще улесни самите нас във взимането на това толкова важно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Кой желае да се изкаже?
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, ще направя съвършено кратко изказване, само за да регистрирам своята позиция по този въпрос.
Аз съм по принцип срещу приемането на това решение на едно много просто основание, че всъщност ние нямаме никакво отношение към НАТО. Не сме членове на тази организация, поради което смятам за съвършено нецелесъобразно, неподходящо наши части да участват в учение на НАТО. Благодаря ви.
РЕПЛИКИ: Ние в момента обсъждаме БТК. (Шум и весело оживление в залата.)
Колеги, моля да ме извините. Аз мислех, че обсъждаме точка първа. Прощавайте! Но приемете, че се изказвам по този въпрос, който стои като първа точка. Благодаря ви. Извинете ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Процедурата по продажба на 51 процента от акциите на Българската телекомуникационна компания очевидно представлява голям обществен интерес, затова ще се опитам, в рамките на своето изказване, да разкажа всичко, което е станало, което е общо взето и ясно на обществото от многократните питания, които бяха отправени към министър-председателя и към заместник министър-председателя господин Жотев. В същото време тази процедура беше и многократно описвана в средствата за масово осведомяване. Ние направихме извънредни заседания на трите основни комисии, които имат отношение по тоя въпрос. Там също разглеждахме писмото, отправено от министър-председателя до Народното събрание, и се очертаха основните параметри на тая сделка.
Най-важният документ, който ние разглеждахме, беше докладът на министър-председателя до Народното събрание и в синтезиран вид проблемите, които поставяше това писмо, и искането към нас, бяха свързани с обвързване на схемата за осъществяване на сделката с приемане на промени в Закона за далекосъобщенията, Закона за приватизация и преобразуване на общински държавни предприятия и Закона за обществените поръчки.



Промените в Закона за далекосъобщенията са свързани със стабилизиране на правата и задълженията на лицензираните оператори, определени в техните лицензии и по-прецизна регламентация на правата за ползване на ограничения ресурс. Става дума за номерационния и радиочестотния спектър.
С тези промени се създават ясни правила при определяне цените на услугите, които се предоставят, конкретни срокове и задължения по отношение на монополните права. Само с това са свързани промените в Закона за далекосъобщенията.
Промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се налагат във връзка с искането на купувачите лицензията на GSM-2 оператора да се издаде не на купувача на 51 на сто от акциите на БТК, а на свързано с него лице, нещо, което беше подкрепено от всички народни представители в комисията и е текст, който смятаме, че е необходим.
Промените в Закона за обществените поръчки се налагат с оглед осигуряване на такава законова възможност, при която без търг или конкурс да се възлага договор за управление от БТК на свързано с купувача лице. Също се смята, че тези промени са нещо, от което страдаше преди това Законът за обществените поръчки и дебатите в Комисията по икономическата политика бяха в посока да бъде подкрепено и това предложение.
С какво са свързани промените, за които стана дума? Приемането на промените в Закона за далекосъобщенията е обвързано с наличието на доверителна сметка в размер на 120 млн. щатски долара и продажбата, която, ако бъде осъществена не по-късно от 1 юли 2000 г. и бъдат приети тези промени, тези пари са освободени. Ако обаче не бъдат променени, сиреч не бъде стабилизиран точно обектът на покупката на БТК, то тогава в тримесечен срок тези лицензии, които са издадени на БТК и за GSM-2 оператора, очевидно не отговарят на това, което са желали да купят купувачите, и следва санкция, като тези пари не могат да бъдат ползвани.
Подписването на договор за обезщетение и гаранции, с който държавата се ангажира да обезщети купувача за вреди, претърпени от БТК и GSM-оператора вследствие на промени в условията, при които е сключена сделката, е вторият момент, който беше обсъждан в комисиите. Тези условия са свързани, първо, със стабилността на регулаторната рамка. Това са законовите и подзаконовите нормативни актове, лицензионните условия, обхватът и срокът на монопола. Обсъждани са и резки увеличения на такси за ползване на ограничения ресурс или намеса в оперативната дейност на компанията. Неизпълнението на този ангажимент, който се поема с договора, води до финансови задължения за Република България и това обстоятелство би могло съгласно Конституцията на Република България да бъде само ратифицирано със закон. Заради това и ние смятаме, че тази сделка след сключването й поради тази причина ще трябва да се ратифицира и от Народното събрание.
Предвидената максимална обща сума за обезщетенията по този ред е около 250 млн. щатски долара. Загубите, ако такива бъдат доказани, то това става пред арбитражен съд извън страната. Обезщетенията са разпределени и се получават от купувача в размер на процентното съотношение, което съответства на притежаваните от купувача акции или дялове, като срокът на договора е до 10 години, като за монополните условия тези изисквания са до 2002 г., а за всички останали условия те отпадат 2005 г.
Ето това бяха проблемите, които бяха представени на вниманието на Народното събрание, по които взеха отношение и трите комисии. Тези проблеми доведоха до предложението на трите комисии, а именно тази сделка да се ратифицира от Народното събрание след подписването й и предложението по-скоро да бъдат внесени в Народното събрание промените в трите закони, като Комисията по икономическата политика, която е водеща и по трите закона, се ангажира с по-бързото разглеждане в упоменатите вече от мене срокове на законопроектите.
В заключение на тази описана процедура и на така поставените проблеми аз смятам, че предоставяйки своите становища, трите постоянни комисии към Народното събрание в рамките на своите пълномощия, разглеждайки проблемите, които касаят точно тях, така поставени, и предложението, направено от двете комисии - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - че можем да ратифицираме този договор за приватизация след подписването му, според мен прави излишно създаването на такава временна комисия.
Същевременно аз смятам, че приемането на проекта на нашите колеги за създаване на такава временна комисия е нецелесъобразно поради следните причини.
Първо, на БТК остават по-малко от три години, и то частичен монопол, за предоставяне на телефонна услуга и наетите линии. За тези три години БТК трябва да постигне, първо, над 50 на сто цифровизация на инфраструктурата. След това - преструктуриране и съкращаване на част от заетия персонал с цел превръщане на компанията в конкурентоспособен оператор и създаване на условия за запазване на този дял от пазара. И независимо от това дали БТК е държавна или частна, особен проблем за осигуряването на тези минимални условия за обслужване на населението с телефонна услуга с определено качество и на достъпни цени ще бъде само при условие, че са налице възможностите за инвестиции и разумна възвръщаемост на капитала, който ще бъде внесен.
Също така не трябва да забравяме, че нашата страна има малък шанс за присъединяване към Европейския съюз с телефонна плътност, която е под 45 на сто, каквато е в момента. Ето тези две условия очевидно не могат да бъдат изпълнени без БТК да бъде приватизиран.
Също така БТК не може да стане комуникационен център на Балканите единствено и само поради географското положение на страната. Това е очевидно. Според мен и спорен специалистите, разбира се, новите технологии ликвидираха отдавна тази възможност - само поради географско положение, тоест сравнителното предимство на географското положение.
Затова според мен ние наистина трябва - а и при преструктурирането на Европейския пазар в момента - ускорено да приватизираме Българската телекомуникационна компания, като намерим този стратегически инвеститор, който ние виждаме в лицето на консорциума.
Много се спори, разбира се, и върху цената на БТК. Аз искам да дам своя поглед върху това каква цена ние получаваме за телекомуникационната си компания.
Първо, при наличието на един-единствен участник в конкурса цената в течение на преговорите беше повишена от 415 млн. на 600 млн. долара и то за 51 на сто от акциите на Българската телекомуникационна компания. Също така трябва до оценяваме, че тази цена е при защита на националната сигурност, отбраната - при поети такива ангажименти - и също така са поети ангажименти за възпроизводство, включително квалификацията на работната сила, свързаните с това данъци и такси, които се получават. Това също би следвало да отчетем. Също така се генерира вторичен производствен пазар на съконтракторните дейности на БТК. Плащанията по ДДС също си струва да бъдат отчетени и се надявам, че това ще направят след мен говорещите. Също така трябва да се има предвид и разпределението на печалбата. Това са все фактори, които показват, че това повишение на цената на тези 51 на сто, които ние продаваме, са именно в посока на защита на нашия интерес и правителството и работната група, която е водила приватизацията, са постигнали точно този ефект.
Също така аз искам да отбележа как е направена оценката на Българската телекомуникационна компания. Защото вие знаете, че финансов съветник на Агенцията по приватизацията по тази сделка беше Дойче банк.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не е Дойче банк!
НИКОЛА НИКОЛОВ: Оценката е направена по два метода. И двата метода дават следните точни цифри.
Първо, според двата метода и според Дойче банк цената се движи между 650 млн. и 1 млрд. долара. Предложената цена за 51 на сто попада по-скоро в горната граница на тази оценка.
Чух подхвърлянето "много малко", но недейте забравя кога започнахме тези преговори. Ние ги започнахме точно, когато започнаха бомбардировките над съседна Югославия. Ето това ако не отчитаме, просто не сме наясно за какво става дума.
Също така беше публикувано и доказателството за това, което аз твърдя - че цената е по-скоро в горната граница на оценките за нашата телекомуникационна компания. Тези оценки бяха повторени и по другия метод и се получава една цена и оценка в рамките на 850 млн. до 1 млрд. 350 млн. долара. Даже и при сега решена кризата на нашите граници, оценката и цената, която ние получаваме, отново се движат в горната граница на оценките, които дават експертите в тази област.
Струва ми се, че с тези доводи, които се позовават само на факти, които са ви известни, но подредени по начин, който да стане разбираем за народното представителство, ние би следвало да приемем следната процедура.
Първо, в комисиите ние внимателно обсъдихме доклада, който беше изпратен от министър-председателя. Всяка една от комисиите излезе със своето становище и след това ние смятаме, че трябва да бъде ратифицирана тази сделка.
Ето тази процедура за нас е по-приемливата процедура за подход към сделката и затова аз предлагам да приемем тази процедура, а не извънредната процедура, предлагана от нашите колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не само опозиционните парламентарни групи, но бих казал, че обществеността силно се надяваше, че по една такава сделка, като продажбата на БТК, мнозинството ще се съгласи на едно по-активно участие на парламента в оглеждане на условията, при които се предлага продажбата на компанията.
Твърде много се дискутираше и продължава да се дискутираше тази сделка. Вие няма да намерите във вестниците, в изказванията на сериозни експерти оценки, разминаващи се с тази, която дават и специализираните икономически издания буквално в последните дни. Това, от една страна.
От друга страна, засилват се твърденията, че около БТК прозрачността е в, така да се каже, долното ниво, което може да се приеме.
Второ, продължават сравнения, които не са от полза и на това, което каза сега господин Николов - че цената е в горната граница на възможната. И на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг става раздържавяване на телекомите и няма един-единствен случай, който да бъде сравним с българския от гледна точка на получаваната цена.
И най-накрая, и трите комисии се занимаваха с този проблем и ни беше представен доклад, в който има написано черно на бяло, че договорът има едностранен характер и поставя държавата в неравностойно положение.
Господин председател, ако има случай, в който наистина си струва една анкетна комисия да се опита да хвърли допълнителна светлина и да излезе със своите оценки, мисля, че няма по-подходящ случай от продажбата на БТК.
Затова от името на Парламентарната група на Демократичната левица аз предлагам да бъде прието предложението за създаване на такава комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател! Противно на мнението на мнозинството, изразено от господин Николов, ние смятаме, че е не само необходимо, а е наложително да бъде създадена такава комисия. Мотивите ни са следните. Те датират, ако щете, и отпреди повече от година, датират и от последните няколко дни.
Както каза проф. Стоилов, ние винаги сме били на мнение, че по сделки от такава национална важност, които определят перспективите на цялата икономика и то за дълъг период, не може да има друго, освен националноотговорна, националносъгласувана позиция. И преди година - през март миналата година - аз отправих един актуален въпрос към министър-председателя именно в момента, господин Николов, когато предстоеше да се открият офертите или офертата за покупка на БТК. Във въпроса си отправих и това предложение - че ние сме готови да работим като парламентарна група за изработването на единна позиция по този въпрос. Отговорът на министър-председателя за съжаление беше в неговия обичаен, доста безпардонен и пренебрежителен стил. Отговори приблизително следното - че, разбира се, народните представители би трябвало да имат представа за какво става дума, че за това е създадена, видите ли, система или механизъм, Гражданска асоциация "Прозрачност без граници". В тази гражданска асоциация били включени и народни представители, така че те щели да могат да се запознаят с това за какво става дума, да имат едно виждане. Но за нещо повече едва ли е имало място, тъй като, ако сега се създаде процедура за работа в парламента - сега, преди една година - това едва ли не щяло да се изтълкува като опит за манипулации и т.н.
Днес и през последните няколко седмици и правителството, и мнозинството се обръщат към парламента с искане той да се ангажира да подкрепи вече на практика оформена сделка. Намирам това предложение за напълно некоректно, неуместно и абсурдно, след като в продължение на година и повече правителството демонстративно пренебрегва парламента.
Никакъв доклад, господин Николов, не е представян в трите комисии. И в трите комисии бяха представени по няколко странички от онова, което е гледано в Министерския съвет. Самият министър Жотев не беше наясно какво е пратено тук и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - както и господин Цонев може да потвърди тук - той за първи път видя какво всъщност е внесено от негово име в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. И ние с колегите отказахме да участваме в работата на комисията на тази основа и я напуснахме.
Ето защо сега единственото, което може да направи парламентът, е да създаде именно анкетна комисия, която, както е записано в проекта за решение, да изясни спазени ли са законоустановените процедури по продажбата на 51 на сто от акциите и защитени ли са интересите на държавата? Това е остро актуален въпрос, който получава, ако щете, допълнителна острота от това, което следим през последните няколко дни - че по възможно най-отговорни сделки за приватизация на национални обекти се е практикувала една невероятно безотговорна, очевидно корумпирана и безкрайно вредна за националните интереси практика, система, наложена и внедрена от СДС и от правителството!
За каква подкрепа вие можете да говорите днес на парламента за решения, които очевидно са вземани в разрез с всякакви интереси и всякакви процедури?
Ето защо аз смятам, че единственото решение, което може да се вземе днес, е да се създаде такава анкетна комисия. Ние ще предложим нашите участници. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мисля, че днес пред нас стои да вземем едно важно решение. Притеснявам се, че колегата Никола Николов като че ли го предреши с едно изказано становище.
Вие всички знаете, че светът излиза от ерата на индустриализма и отива в ерата на информацията.
Това е една стратегическа технология и стратегическа система за разпространение на информация. И който ще държи информацията, ще управлява света. Затова всеки прибързан подход към решаването на този въпрос може да ни отнесе в историческото бъдеще към ония, които са предали интересите на поколенията, които следват след нас.
Какво имам предвид? Опитът, който животът ми предложи, искам да споделя с вас. Аз бях на една конференция в Берлин, на която президентът на "Сименс" стана и каза, че фирмата влага 12 на сто от брутния вътрешен продукт на Германия относително за развитие на информационните технологии на Германия. Германия да бъде конкурентоспособна страна в сферата на информатиката.
Другото, което искам да споделя с вас - днес радиото съобщи, че датски кораб поставя по дъното на Черноморието оптичен кабел, който дава възможност връзките на телекомуникационните съобщения да бъдат пренесени с едно високо качество в голям район на света.
Вие знаете, че в Европейския съюз има Генерална дирекция по въпросите на комуникациите. И аз съм присъствал, когато те са се занимавали с въпросите за разпределение пазара на телекомуникационните услуги. И ние влизаме сега в противоречие с това, че една фирма, на която искаме да дадем и нашата телекомуникационна кампания, държи и румънската, и македонската, държи българската, държи и гръцката. Тоест, създава се един регионален монопол, което е в конфликт с ценностите, утвърдени в Европейския съюз.
Искам да кажа накрая няколко думи и за материалните интереси. 100 млн. долара, господин министър, ако съм погрешно информиран, готов съм да бъда поправен от Вас, е печалбата на БТК за една година. Ние искаме да я продадем за 600 млн. долара. Шест години се изплаща, преди да бъде технически доразвита, за шест години! Може ли да си го позволим това? И защо настояваме за комисия? Тези, които ще подпишат и ще влязат в комисията, трябва да имат право да събират допълнителна информация защо немската фирма се отказа да участва в търга? Защо на една по-малка страна от нас, с по-малки възможности, каквато е Словения, беше платена по-голяма сума за тяхната телекомуникационна система? Кой печели от това? И какво губи България? Влизаме ли в конфликт с норми, установени в Европейския съюз? И имаме ли възможност в бъдеще да бъдем страна, която в тази перспективна технология да има своето място и своя авторитет?
Затова искам най-официално да заявя, че Парламентарната група на Евролевицата смята, че ако се подмине този въпрос, тя няма да участва в поправките на закони, които ще бъдат едно петно за българския парламент. Ще напусне тогава парламента. Отказваме се от надниците си, но няма да бъдем съпричастни на сделката, която за личен интерес се опитва да се разиграе в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
Има думата господин Иван Бойков.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз не разбрах защо прехвърляте отговорността от правителството към парламента?
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Разбира се, има няколко подхода към изказванията към тази анкетна комисия. Разбира се, можем да разсъждаваме и върху параметри и върху цена тук, но мисля, че не ни е това работата в момента.
Има едно събрано, искаме или не искаме, недоверие в обществото. То се изразява главно в медиите, но тече и в интервюта, коментари и в разговори между нас. Защо не си го кажем направо тук всичките? И в тези разговори няма цвят. В тези разговори аз установих и от страната на колегите от СДС, с някои колеги, с които съм говорил, и от средата на колегите от ДПС, и от средата на колегите от БСП една липса на информация, една огромна липса на информация. Не искам да коментирам процедурата, по която в Народното събрание са внесени материалите. Тя наистина е странна и няма аналог поне досега по такъв начин да се вкарват материалите.
Но, уважаеми колеги, не може Народното събрание при липса на информация да вземе такова важно решение или да изрази отношение. Разберете, това е неуважение към всички нас! Ние сме пратени тук, в това Народно събрание, да защитаваме интересите на страната - също. Но това можем да го направим, след като имаме пълната информация и всеки от нас изрази своето становище по тази информация. Това не е полезно за вас, уважаеми колеги от СДС, и поради това, което тече вчера, днес и онзи ден в страната като скандал.
Разберете, колкото повече неща минат през нас, минат през Народното събрание, колкото повече неща ние тук осмислим, колкото повече неща ние преценим тук, толкова по-добре ще бъде за страната като цяло. И за тази сделка, която не е търговска сделка. Тя затова повдига толкова много въпроси! Тази сделка не е търговска сделка. Тази сделка е стратегическа и от политическа гледна точка. Във всичките сфери я погледнете. Тази сделка е изключително важна за бюджета на страната. Тази сделка е изключително важна за бъдещето на комуникациите, а това е бъдещето на развитието на човечеството, и на България, в частност. Тя е много важна за всички аспекти на обществения живот в страната. Хайде да се уважаваме, себе си да уважаваме! Да можем да осмислим определен обем информация, която вярвам, че ще бъде официална, естествено. И на тази база да вземем някакво решение. Все пак ние сме Народно събрание и точно в нашите прерогативи е да има анкетна комисия по общественозначим въпрос. Иначе, уважаеми колеги, ще остане недоверието, сблъсъкът на интереси, който ще бъде може би и конюнктурен. И едно огромно, недоизказано съмнение кой има интерес от тази работа? Вие ли като правителство, господин Славински? Вие ли, колеги от управляващата партия, като мнозинство?
Аз не виждам вашия интерес в този случай, освен ако няма някаква конюнктура - пряка, ясна конюнктура. Но ако е така, виждате какъв е животът, всичко излиза наяве. Всичко излиза наяве - ще излезе след една година, ще излезе след три месеца наяве, ако е така. По-хубаво е тук, в парламента да стане ясно за какво става въпрос, да изчистим тези неща и да вървим напред.
Има няколко постановки, с които мисля, че всички сме съгласни. Има решение на Европейския съюз, че телекомуникациите трябва да се раздържавяват. Има го това решение. Ние не можем да излезем извън това решение. Има решение на Европейския съюз обаче, че телекомуникациите трябва да се демонополизират. И тук изпадаме в противоречие. Нека обсъдим и този въпрос.
Аз не чух по време на заседанието на Комисията по икономическата политика кое е водещото в техните мотиви - демонополизацията, раздържавяването или икономическата продажба. Напротив, в доклада, който беше внесен от уважавания господин заместник министър-председател Жотев той изказа съмнение, то беше написано вътре, че сделката може да се окаже неизгодна за страната. Как да вземем решение въз основа на този доклад, уважаеми колеги, в няколко комисии? Макар че се взе решение, политическо решение. От колегите на СДС се взе това решение, въпреки че имаше изказани съмнения. Призовавам ви да излезете от политическата си същност и от една реакция на самосъхранение и да влезете в общодържавните интереси. Недейте поставяйте точно тази сделка на съмнение. Защото вижте какво предлагаме ние в нашите мотиви. Ние предлагаме да разберем как е протекла процедурата. Естествено, че няма да влезем в техническите и в търговските тайни, чак дотам на нещата, че да защитим някакви търговски интереси. Нас ни съмнява процедурата за продажбата. Нас ни съмнява това, че може би в хода на преговорите са надделели нечии недържавни интереси, нека така да го кажем, а частни интереси.
Нас ни интересува политическата страна на сделката, какво ще стане след това. Какви са гаранциите? Няма ги тези неща в материалите, които ни дадохте, господин Славински. Просто ги няма. Има изказани съображения.
И освен това, уважаеми колеги, няма държава в света, в която парламентът да дава картбланш. Ние се задължаваме днес да приемем нещо за три месеца, като промени в закони. "Ама ако не ги приемете" - а ние можем да не ги приемем - "тогава вие ще бъдете виновни пред българския народ, защото 120 млн. долара нямало да се постъпят в касата." Това е несериозна теза, която между другото министър-председателят я изказа пред една комисия и която обижда Народното събрание. Недейте така, колеги, в началото на края на вашия мандат да влизате в такива неща, защото за разлика от другите места, в Народното събрание всичко се пише. Историците тук знаят - всичко се пише. Всяко изказване и всяко гласуване се пише. То е поименно и затова се казва в Конституцията, макар че много пъти ние излизаме от това, че гласуването е по съвест и поименно на всеки народен представител, независимо от коя партия е.
Аз ви призовавам да излезете от партийното гласуване и да влезете в рамките на нормалното гласуване на народен представител, който е отговорен за страната си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители!
Уважаеми господин председател, позволете ми да цитирам няколко извадки от материал, който ми беше предаден от специалисти от БТК, работили дълги години там, и Съюза на българската индустрия за този важен за България въпрос.
Българската телекомуникационна компания е единствената с национално значение система за България. В края на 1989 г. в мрежата функционираха 2 млн. и половина телефонни абонати. През тези десет години бяха разкрити още 400 хил. телефонни абонати. По проекта "Дон" се модернизираха междуселишните преносни системи. Пусна се в експлоатация цифрова международна централа в София, поемаща трафика по направлението Изток-Запад. Изградени са инфраструктури на цифрови международни централи до гр. Русе.
Всички български абонати на БТК имат достъп до Интернет. Българските телекомуникационни специалисти, които са изградили и експлоатират тази компания, са 45 хил. души на брой. Телекомпанията на България осигурява финансови ресурси за по-нататъшно развитие и внася в бюджета ежегодно десетки милиони лв. данъци.
От гореизказаното относно кандидат-купувача ОТЕ - Гърция, може да се направят следните изводи: цената на продажбата е много ниска, което ще повлияе за вноските на бюджета. Ще бъдат назначени на ръководни длъжности чужди специалисти, които ще провеждат политика против интересите на България. Чуждото ръководство на телекомпанията ще направи очаквани съкращения между 20 и 30 на сто на персонала, български персонал. Тоест безработица. Чуждото ръководство на телекомуникационната система ще лиши страната ни да се провежда политика за развитие на системата в интерес на България. Ще се създадат предпоставки за намаление и спиране на поддоставки и съоръжения от български производители. Допълнителна безработица. Ще бъдат силно намалени и ликвидирани съществуващи проектантски и развойни звена в България. Ще се забави умишлено внедряване на високи технологии в областта на телекомуникациите. И ще бъде пренасочен целият трафик не в полза на България. Многократно ще се увеличат тарифите и таксите на телекомуникационните услуги, които ще предизвикат рязко намаление на броя на абонатите и приходите.
И последно, съществува опасност от продажбата на нашата телекомуникационна система на друг външен оператор, което ще доведе до непредсказуеми последствия.
Затова, уважаеми господин председател, аз моля да бъде създадена тази комисия по този важен въпрос, за да бъдат избегнати злоупотреби с националните интереси на Република България. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм един от цитираните от "Прозрачност без граници", но тук декларирам, че нито знам нещо във връзка с тази сделка, нито пък някой някога ме е канил и е искал да ме осведомява. Ако някой от народните представители от същата прозрачна организация знае, моля да сподели това, което е научил повече от участието в тази неправителствена организация.
Защо, уважаеми дами и господа, аз пледирам за създаването на такава комисия, включително и с подписа си съм се ангажирал с предложението, което беше внесено от група народни представители? Ние наистина сме изправени пред една уникална сделка. Не обикновена приватизационна сделка, а сделка, по която има, казвам, поне десетина отделни договора. Поне десетина отделни договора, за които чувам тук от господин Николов и усещам намерението на правителството да внесе в Народното събрание само един от тях - онзи ангажимент за поемане във вреда на България на клауза за неустойка. Ето един въпрос, на който аз лично нямам отговор и не мога да имам отговор преди да се запозная с останалите споразумения, договори, които изграждат целия стълб на тази сделка.
Вторият въпрос, който не може да намери отговор за народните представители, поне тези, които желаят да излязат от олимпийското си спокойствие, е свързан с това: кое наложи такъв метод на продажба, който е изключително непрозрачен? Кое наложи офертите да се приемат в Лондон? Нима това не е унижение за българската държава?
Кое наложи да се приватизира пакет от 51%? Защо не 35%? Защо не повече? Защо не по-малко?



Кое наложи сделката да се върши извън предвидените наши, български, законови процедури от органите, които отговарят и по закон за извършването на приватизационни сделки, от някаква фамозна работна група, чиито отговорности са по-скоро политически, свързани с кабинета, отколкото със законоустановените органи - Агенцията за приватизация и съответни ведомства. Тук може да се намери аргумент, че тя е била съгласувана със Световната банка, но в края на краищата тези въпроси в България се решават от нашия парламент, от нашето правителство и преди всичко в рамките на българската Конституция и законите. Кое налага всичките тези крайни отклонения от действащото законодателство и Конституцията?
Следващият въпрос, който стои в общественото внимание и за който и аз нямам отговор, е по отношение на това кой е ясният субект на тази сделка или на тези много сделки? Кой точно ще купи акциите? Кой точно ще получи лиценза? Кое налага тези изменения за дъщерните фирми и за предоставяне на ексклузивитети, които са естествен монопол - единствени и невъзвратими, в българското законодателство? Ето въпрос, на който аз нямам отговор. Дано пак, моля някой, излизайки от олимпийското си спокойствие, да ми обясни... (Оживление в ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Тези, които излизат от "Олимп"...
МИХАИЛ МИКОВ: Кое наложи тази лека спекула по отношение на цената? Вдига се цената, но неустойката, включително и тази, свързана със счетоводния дефицит... Тоест, нашето правителство и ние като страна по сделката сме приели, че сме били некоректни при определянето на цената, влязла в основата на преговорите и залагаме клауза за евентуален счетоводен дефицит. Е, компанията горе-долу от три години печели и се развива добре. И няма друг купувач на акции - не в България, а в света, който, закупувайки акции, получавайки изключително право на концесия - изключително право, да залага и счетоводен дефицит. Всеки, който играе на борсата - дали във Франкфурт, дали в Ню Йорк, дали в Токио - купува акции, отваря си очите, прави си одит на ню дивиджънса и никакви счетоводни дефицити няма. Аз се учудих, когато във вашия доклад говорехте и за сметка за счетоводен дефицит.
Ами този велик консорциум, за който също така чувам, че не бил консорциум - били в устен порядък договорите между двете?! Ето това са все неясноти, които по никой начин не могат да дадат възможност на народните представители да се ориентират в тази сделка. Затова е нужна комисия.
По отношение на финансовото състояние на БТК. Ако то е добро и наистина всичко това, което се говори и преждеговоривши народни представители подчертаха за цената, пак питам защо се предвижда евентуална неустойка за счетоводен дефицит? Откъде да дойде този дефицит? Значи някой краде вътре в БТК - вярно ли е това? И се дават едни цифри, пък всъщност те са други цифри. И това поражда съмнение в бъдещия купувач.
Има един същностен въпрос, който за мен също няма отговор. Кое наложи освен доста нахалното, бих казал, искане на купувача, правилата на играта, промените в законодателството да се включват, след като вече е ясно, че има един купувач? Уважаеми дами и господа, най-нормалното беше законът да се промени преди да стартира сделката и тогава да дойдат всички купувачи и да кажат: да, ето това е законодателството и при тези правила на играта сега и в перспектива ние ще участваме да купуваме...
Сега какво става? Работата вече спазарена, дайте сега да промените законодателството. Сигурно, ако такова законодателство беше предвидено, може би някои от народните представители или някой друг щеше да участва или щеше да търси варианти или някоя друга голяма компания. Тоест, тук въобще се допуска идеята за законодателство екс персоне - за някого, без да е ясно кой е той. Пак казвам: субектът е много мътен.
Мога още много такива въпроси да си задам, на които аз нямам отговор. Не искам да смятам, че всички в тази зала са неинформирани, но определено смятам и за трети път повтарям: уважаеми дами и господа от мнозинството най-вече, ако вие не излезете от олимпийското си спокойствие и не поискате да знаете повече за това, за което гласувате, то ние, другите народни представители, смятаме, че чрез гласуването поемаме една изключително тежка отговорност пред българските граждани и искаме да я поемем при ясни условия. В противен случай, без създаването на комисия, без отговорите на многото въпроси, които поставих тук и каквито още има, но нека да ви спестя все пак част от времето, то ние няма да подкрепим тази сделка и ще смятаме, че нежеланието за сериозно запознаване на народното представителство със сделката, с условията по нея крие нещо тъмно, нещо мътно, нещо, което се нарича корупция и предателство на българските интереси. В крайна сметка мандатът за нас произтича единствено и само от народа - не от нашите партии, не от тези, които сме тук. Мандатът произтича единствено от българските граждани и те утре ще търсят отговорност за това от нас. Благодаря ви. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Венко Вълчев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо няма някой, който да се изкаже от мнозинството?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз искам да започна с това, че нито аз, нито колегите, които са подписали това предложение за решение, е против продажбата на БТК. Ние не сме даже против тази сделка, така, както тя вече е оформена. Не е това причината.
Ние предлагаме да се създаде тази анкетна комисия, защото самите страни по сделката, българското правителство и купувачът, поставят изисквания, които въвличат Народното събрание в тази сделка с действия. Те въвличат Народното събрание да предприеме конкретни действия, да промени законодателството на България, за да стане сделката по начин, по който двете страни смятат, че тя трябва да стане.
Затова ние предлагаме тази анкетна комисия. След като Народното събрание се въвлича в тази сделка с действия и то решаващи действия, за да стане сделката точно така, както тя е подготвена, нормално е Народното събрание да се запознае не в някои аспекти, не отгоре-отгоре, а в същността с особеностите на тази сделка. Първо, защото тя е много сложна. Второ, защото тя е изключително отговорна. И трето, защото тя е с много сериозни последствия не само за това правителство, не само за страната като цяло, но и изобщо за авторитета на Народното събрание, пък и на следващите български правителства.
За особеностите на тази сделка колегите говориха много. Аз няма да се спирам. Ясно е, че поначало заслужава да се помисли дали трябва да бъде точно този купувачът - един монополист с друг, който освен това вече владее целия Балкански полуостров със своята дейност. Тук се пропусна нещо друго: в тази сделка в движение някак си в пакета влиза и правото на втори GSM- оператор. Забележете! Без конкурс. Без конкурс и аз не виждам къде това право е вкарано в цената. Не го виждам, когато специалистите твърдят, че ако се обяви един конкурс, победителят в конкурса ще трябва да плати поне 200-300 милиона.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ ((СДС, от място): За GSM- оператор?

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): И аз не виждам действително къде е вкарана тази цена. Нека да видим как са изчислени благата, правата и къде е вкарана цената на втория GSM-оператор.
Оставам с впечатление, че това, което правителството търси е компанията да се продаде непременно и да се продаде непременно сега и то при тези условия.
В същото време са направени някои сериозни компромиси по отношение на цена и условия, но пак повтарям, не мога с цялата си твърдост нито аз, нито някой от колегите да защитава своите тези, докато не се влезе в подробностите, в детайлите на тази сделка. Затова искаме ние тази комисия. Но това, което е безспорно, е наистина неприемливо - изискването от Народното събрание ад хок да се съгласи да приеме поправките в нашето законодателство само и само да се легализира тази сделка по начина, по който тя вече е договорена между двете страни.
Вие разбирате, че с тези поправки Народното събрание обвързва следващи Народни събрания, Народното събрание обвързва следващи български правителства, които то ще излъчи и понеже аз съм убеден, а предполагам, че и вие сте убедени, че следващите български Народни събрания и следващи български правителства няма да спазят тези изисквания по сделката, които те преценят, че са неблагоприятни за България, няма да ги спазят, ще се наложи да ги променят, ако уважават себе си и те ще го направят, най-вероятно, и тогава от цената ще бъде отбита една голяма сума. И тогава ще се окаже, че БТК е продадена за цена под 400 млн. долара. И вие много добре го знаете това нещо!
И независимо от внушенията, които господин Костов направи в едно интервю: "Хайде да видим сега кой народен представител ще поеме отговорността да не приеме тези поправки и да лиши българският бюджет от 120 млн. долара?" - вижте, цената на България и на българския интерес е повече от 120 млн. долара. И ще се намерят такива народни представители, които да поемат тази отговорност.
Ако проблемът на правителството, пък и на България са тези 400 млн. долара, ами, дайте да видим няма ли друг начин да ги получим. Дайте да видим тук, в самата България няма ли начин да съберем тези 400 млн. долара?
Ето тук специалистите по селско стопанство ще ви кажат - в България в момента има 17 млн. дка незасята земя. Ами, ако всички тези усилия на правителството се насочат там - да се засее тази земя, да се прибере тази реколта и да се продаде продуктът, ами то прави точно 400 млн. долара! Ако трябва тези усилия да се насочат и с малко по-, бих го казал, ако щете, административни средства, ако трябва държавните учреждения, включително и Народното събрание, да отидем там по един месец на бригада, но ако това е проблемът на правителството - 400 млн. долара! И да помислим малко повече за една такава сделка, която лишава България от нейното най-перспективно и печелившо предприятие.
Завършвам с това, с което започнах - уважаеми колеги, не ни обвинявайте в черногледство, не ни смятайте за някакъв прът в колелата. Ние сме за продажбата на БТК. Ние сме за тази сделка, но пак повтарям, след като Народното събрание се въвлича с действия, за да гарантира изпълнението на сделката точно при тези условия, при които вие искате да стане, дайте възможност да вникнем във всичките особености на тази сделка чрез тази анкетна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости!
Преждеговорившият каза, че ние сме за тази сделка. Аз веднага бързам да кажа: не, аз съм против тази сделка. И моля да не говорим от името на всички.
Уважавам аргументите му, но те не бяха достатъчно последователни. Наистина, когато става дума за продажбата на БТК, става дума за нещо, което лично на мен и на голяма част от колегите ми не ни е ясно в дълбочина - защо трябва да има продажба заради самата продажба, защо трябва да има "приватизация", която дава един български монопол на ненарушена монополна основа на една чужда държава при това на държавна компания? Що за приватизация е това, при която една българска държавна собственост престава да бъде българска, но не престава да бъде държавна собственост?
Още веднъж искам да подчертая, че много от сделките в приватизационното усилие стават заради самата приватизация, което невинаги носи печалба, бих казал много пъти със сигурност носи загуба. Такава ще бъде и предстоящата сделка.
Когато като секретар на Министерството на отбраната преди години обсъждахме този въпрос, искахме още тогава, забележете, 25 на сто от акциите на БТК да бъдат дадени на Българската армия, за да може да се осигури някакъв източник за финансиране технологичното обновление на Българската армия, включително и в тази специфична сфера. Затова като че ли се забрави.
В момента се обсъжда една сделка, която, според мен, застрашава пряко или косвено националната ни сигурност и това може да бъде обосновано от наши специалисти. Ние сме в положението едва ли не на изнасилени да направим нещо, което много добре разбираме, че не носи предимства. Носи в перспектива само контри, които ще останат у нас и на нашата съвест, уважаеми колеги народни представители.
Когато стана дума за това, че 400-те млн. долара очаквани от нея могат да бъдат получени и по друг начин, колегата имаше основание да обърне вниманието ви върху селското стопанство, а аз ще добавя още нещо - и в момента се спират изгодни сделки на българската военна промишленост. Аз говоря тук като председател на Комитета за защита на военната промишленост от основаването му през 1992 г. за сделки, които могат да компенсират до голяма степен липсата на свежи пари в нашата страна.
В момента освен всичко друго, се провежда политика, която в крайна сметка резюмирано може да се нарече дебългаризация на българската икономика. Аз лично съм против това! И в този смисъл заявявам, че няма да подкрепя една подобна сделка. Говоря от името и на моите колеги - независимите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Думата има господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Безспорно, дебатът, който днес се води, трябва да ни даде един ясен отговор на въпроса - по какъв начин протича, както и по каква процедура се извършва най-голямата приватизационна сделка, както до момента, така може би и до завършването на процеса на приватизация в България?
От изказалите се вносители на предложението, а те са 28 на брой, за създаване на временна комисия, както и от другите представители на опозицията, се създава впечатлението, че някои открито, а други завоалирано са против сделката като имаше, разбира се, и изказвания, в които съвсем открито се заявява, че Българската телекомуникационна компания изобщо не трябва да бъде приватизирана.
За да дам ясен отговор на този въпрос, аз ще си позволя да прочета първия от трите мотива на вносителите и да го коментирам. Няма да се спирам на другите два, защото те бяха развити от господин Николов и той даде отговор на тях, а именно за мястото на БТК на Балканите и за реалната стойност на Българската телекомуникационна компания, но позволете ми да отбележа първия мотив и той неслучайно е поставен като първи, защото явно вносителите го считат за най-важен, в който мотив се твърди, че едва ли приватизацията на БТК е наложително действие на изпълнителната власт.
По този повод искам да подчертая, че многократно в декларации всички народни представители и политически сили в българския парламент твърдят, че те за присъединяването на България към Европейския съюз и за спазването на тенденциите на развитие на Европейския съюз, след като ние с тях ще бъдем едно общо семейство. Тогава трябва да се има предвид следното - една ясна тенденция в Европейския съюз и не само в него, е либерализацията на съобщителния и в частност на телекомуникационния пазар, либерализация, която заедно с това е свързана и с дерегулация.
При това положение България отговаря ясно на тази тенденция и на тези изисквания, като фиксира краен срок на монопола върху БТК до 31 декември 2002 г. Оттук идва и въпросът: възможно ли е при тази тенденция ние да отложим приватизацията на БТК? Искане, което беше ясно формулирано от опозицията. Дори и в момента, ако към 1 юли 2000 г. сделката бъде сключена, на купувача на БТК остават две години и половина до крайния срок на либерализация на пазара. През тези две години и половина трябва да бъде преструктурирана и технологично обновена Българската телекомуникационна компания.
Хората, които по определен начин са свързани с технологиите и развитието на индустрията, много добре знаят, че един такъв период от малко повече от две години е твърде малък.
Искането за създаване на комисия, отлагане на сделката означава БТК да получи още по-ниска оценка, което не е в българския национален интерес. Защото в крайна сметка изобщо интересът към покупката на БТК ще се изчерпи съвсем.
Вторият важен момент, който изисква продажбата на БТК, е, че в последните няколко години, бих казал десетилетие, в последното десетилетие мобилните мрежи и системи се развиват изключително бързо, в резултат на което те се явяват не само конкурент, но и средство, което постепенно измества традиционната мрежа, каквато е Българската телекомуникационна компания.
При това положение, с всеки изминал месец и година, цената на традиционните оператори, в това число и на БТК, непрекъснато намалява.
И тук ще засегна и следващия въпрос - с продажбата на БТК, а оттам и на лиценза на втория GSM-оператор, се създава онази предпоставка за по-реално определени пазарни цени на мобилните телефонни услуги, което ще бъде неизбежно при въвеждането на конкурентно начало. Забавянето на този процес продължава да държи България в позиция с изключително високи цени на мобилните телефонни услуги.
Следващата причина, която налага спешната продажба на БТК, е - и това не трябва да се забравя, бързото развитие на Интернет-услугите, които също така изместват традиционните оператори от тяхното място, което заемат при извършването на комуникационни и съобщителни услуги.
Освен това, в последно време в тази сфера навлизат широколентовите технологии, които отнемат също така част от пазара и то на най-атрактивните ползватели.
И не на последно място, искам да отбележа, че поради тенденцията за либерализация на пазара на съобщителните услуги, в момента в света, преди всичко в Европа и в Латинска Америка, има много оператори, преди всичко традиционни оператори, каквито са БТК, които се предлагат за продан, особено в страните от Централна и Източна Европа, което също така обяснява невъзможността Българската телекомуникационна компания да бъде продадена на по-висока цена. За това говорят всъщност и оценките, които бяха направени както от Дойчебанк, така и от Денет-консултинг, които всъщност отразяват и реалната цена на БТК.
И на мен ми се иска БТК да струва 4 млрд. Имаше други, които преди това казваха, че струва и 10 млрд. Но това не отговаря на истината. А в крайна сметка, дори и да ни боли, ние трябва да приемем истината, защото това е, което е действителното. Това е всъщност реалността.
И господин Венко Вълчев в своето изказване говореше за цена на GSM-оператор 200-300 млн. Господин Вълчев, който Ви е дал тези данни, е сгрешил с една цифра. GSM-операторите в Европа са на цена между 20 и 30 млн. долара. В Чехия съвсем наскоро беше продаден лиценз за трети GSM-оператор. И знаете ли за колко? За 25 млн. долара. И това е Чехия, която е една от страните на Вишеградската тройка, една от страните, които претендират да бъдат в първата вълна на разширяването на Европейския съюз.
Аз няма да се спирам върху въпросите, които засегна господин Смоленов в своето изказване - дали е защитена националната сигурност на България чрез продажбата на БТК. Да, защитена е и е защитена чрез няколко основни механизма - чрез промените в Закона за далекосъобщенията, за които говори господин Николов; чрез договорите, които придружават самата продажба; също така чрез лицензията и чрез подзаконовите нормативни актове. Подзаконовите нормативни актове, имам предвид преди всичко постановление на Министерския съвет от 8 февруари 1999 г., в което се фиксира съвсем ясно приоритетът на осигуряване на връзки между Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи както при мирновременни, така и при военновременни условия. Също така се ограничава достъпът на купувачите на БТК до всички технически показатели на тези връзки, като на тях единствено ще им се дава обобщен финансов отчет.
Но заедно с това аз искам да подчертая и два момента, които защитават както националната ни сигурност, така и националните ни интереси в договорите, свързани с продажбата на БТК.
Първият от тях е, че по въпросите за националната ни сигурност и по въпросите от национален интерес българските представители в БТК, независимо от 49-те процента, които ще имат, имат право на вето при решаването на проблемите и вземането на съответни решения.
И на второ място, без съгласието на българските представители, купувачът няма право да продава сумарно повече от 5 на сто от акциите на отделно физическо или юридическо лице, с което също така се защитава българският национален интерес.
В заключение, уважаеми колеги, отчитайки, че въпросът, който ние разглеждаме - това, което беше изтъкнато, е преди всичко политически, тъй като Народното събрание е най-важният политически орган в страната, аз бих добавил само, че освен политическо решение, ние трябва да вземем и отговорно политическо решение. Българският национален интерес налага Българската телекомуникациона компания да бъде продадена. При това условията по никакъв начин не могат да бъдат поставяни под съмнение, защото докладите, които бяха представени в трите комисии, съдържат всичките изчерпателни данни и бяха представени по един напълно прозрачен начин.
Ето защо не само че няма да гласувам за създаване на специална анкетна комисия, но апелирам към вас да не подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз искам да се върна отново към доклада, с който беше представен въпросът за тази сделка в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Вашата пледоария, издържана до голяма степен на професионален език, когато говорите за пазара на услуги, за промените за либерализация, звучи формално блестящо и убедително. Но това важи за всички продажби на телекоми, в това число и в района на Балканите.
Вие не може да не знаете, щом сте се интересували, какво е съотношението между цените за съответните дялове в страни, които са два пъти, три пъти по-малки от нас. И, което е особено важно - какви инвеститори са отишли на гишето за покупка на тези телекоми.
Но искам да ви върна отново към доклада. Вашите пледоарии са ми понятни. В тях има, извинете, но доста силно изразен елемент на пренатягане. А заместник-министър председателят, най-новият, така да се каже, в управляващия екип на СДС, в комисията черно на бяло заяви, без да бъде провокиран от каквото и да е: "Да, в момента има и други, по-солидни купувачи. Малко е вероятно да се получи голямо отклонение от тази цена, но по отношение на други важни условия това, което предлагат те, е далече по-изгодно".
Така че Вие, каквото и да приказвате... Запитайте господин Жотев, който вероятно още не се е напъхал в тези кръгове, които от продажбите на такива части от българската държавна собственост осигуряват потоци и към собствените си джобове.
Така че аз не мога да приема тук Вашите пледоарии, когато вторият човек в правителството прави такива оценки публично пред Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, господин министър! Уважаеми господин Иванов, толкова много противоречия имаше във Вашето изказване, че аз ще ги изброя, но бих отдал това най-вече на олимпийския принцип на участие, а не на сериозната Ви вяра в изнесените аргументи.
1. Изискванията на Европейския съюз, които Вие поставихте пред нас, са отразени доста пространно от господин Верю в нещо, което попадна и в медиите. Смятам, че сте го прочели и сте запознати. И как Вие убеждавате народните представители, че Европейският съюз е против държавния монопол, а е за един частен монопол?
2. Вие подменяте темата. Ние искаме комисия, за да бъде тази сделка максимално прозрачна. Никой не иска отлагане на сделката и многократно опозицията и по-специално народните представители от ПГДЛ са настоявали за една по-голяма бързина при сключване на сделката. Но бързината в никакъв случай не означава една вредна за България сделка.
3. Е, как ще намалява цената на БТК, като тя след всяка изминала година дава по-добри резултати видно и от печалбите, които има държавата?! Няма такава компания в света, чиято печалба да се увеличава, да върви инвестиционната програма за обновяване на Д'ОНТ-системите, на оптичните кабели и прочие, и в същото време да й пада цената. Няма такъв филм!
4. Вие говорите за въвеждане на конкурентно начало. Ами, точно с тази сделка и с промените, които са като идея - аз не казвам законопроекти, защото с господин министъра се разбрахме, че още няма законопроекти, ще видим, като внесете законопроекти - те въвеждат именно монопол, а не конкурентна среда, и затова господин Верю има съответното становище.
5. Оценката - защо оценката е правена доста отдавна във времето и дали тази оценка... Но това са все теми, които... Разбирате ли, самият факт, че Вие ги засягате, означава, че трябва да се влезе в тези теми. И само една комисия може да влезе в тях.
И накрая това за ветото на 49-те процента. Ами, дайте тогава ветото да го дадем на чужденците, а ние да си запазим 51%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трета реплика - господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Славински, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие, както винаги, говорите хубаво и красиво, бих казал. В действителност обаче в дадения случай има някои неща, които ме смущават. Например либерализация и монополизация - това са две съвършено противоположни неща. Не може да правим либерализация и заедно с това да се засилва изключително много монопола на фирмата, която либерализираме. Аз например бих казал дори очевидни противоречия при беглото ми запознаване с тези предварителни документи, които имахме, които бяха свързани с всеобщо предлаганата услуга. Вижте какво е записано в правителствения документ за всеобщо предлаганата услуга, който е приет 1999 г. и засяга секторната политика в Република България. Тук е казано: "Всеобщо предлаганата услуга в далекосъобщенията е едно динамично и развиващо се понятие, което понастоящем обхваща един минимален предварително определен пакет от най-масови, жизнено важни за обществото далекосъобщителни услуги с дефинирано качество, които могат да се разширяват в хода на развитието на технологията и икономиката на една страна."
Точно обратното обаче ни предлагат предварителните документи. И ако се опитаме да следваме развитието на икономиката и нуждите на нашата страна, ние се оказваме в клещи и не можем да променим изискванията към тази всеобщо предлагана услуга, защото ще бъдем санкционирани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз се радвам, че в правото си на дуплика бих могъл да развия някои тези, които трябва да хвърлят светлина върху проблема.
Основното е: съвместима ли е либерализацията на пазара с въвеждането на монополното право до 2002 г.?
Първо, монополът до 31 декември 2001 г. е заложен в Закона за далекосъобщенията. Това е български закон.
Второ, ако този монопол е въведен, той е въведен в неговия най-съкратен срок с цел да може да се даде възможност на купувача на БТК да разполага с физическото време за преструктуриране на отрасъла и неговото технологично обновление. Защото за никого не е тайна, че БТК в този си вид е твърде изостанал технологично. По такъв начин, ако ние не въведем този период за обновление, това означава, че в момента, в който се либерализира пазарът, БТК е абсолютно неконкурентноспособна и ще стане, бих казал, лесна плячка на всички ония, които в момента влязат в конкуренция с нея. Ние повече или по-малко трябва да защитим тази мрежа дотолкова, доколкото тя, освен големите градове, обслужва и всички неатрактивни зони на страната.
По отношение на твърдението на господин Миков - как се вписва конкурентното начало с именно това монополно право до края на 2002 г. Съвсем добре се вписва, защото ние всъщност ограничаваме монополното право, което, ако не тръгнем към приватизация, ще продължава да съществува по този начин. И второ, в самия договор за приватизация се въвежда конкурентното начало чрез втория GSM-оператор. А в момента такъв монопол в страната съществува. Реално договорът премахва монопола върху GSM-операторите в България.
Трето, това, което каза господин Стоилов. Господин Стоилов, разбира се, аз имам данните за продажбата на подобни компании в Чехия, естествено в Словения, в Сърбия, в Португалия. Но когато говорим за едни подобни сравнения, ние трябва категорично да знаем, че сравненията се правят по няколко показателя: първо, трябва да се види годината, в която е извършена продажбата; второ, трябва да се знае какъв е приходът по главна линия на всяка една от тези компании; на трето място, трябва да се знае каква е тяхната печалба, какъв е брутният им вътрешен продукт и също така какъв е срокът, който се дава за монополно право.
И тук на господин Миков допълнително ще отговоря, че когато беше продаден чешкият Телеком, който тук господин Стоилов го дава като пример, вместо за две и половина години, както е при нас, монополното право беше дадено за осем години. Това също формира цената. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Дянко Марков, заповядайте.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз взимам думата по чл. 44 от правилника, който ми дава правото да мотивирам несъгласието си с начина, по който е построено решението на групата, към която принадлежа.
Ще припомня нещо от дейността на предишния парламент и на предишното правителство на господин Жан Виденов. В преговорите с енергийните, петролни и всякакви други руски монополи това правителство стоеше на български позиции и понесе негативите.

Но когато стана дума за водите на Места, правителството на Жан Виденов пое един ангажимент за 30 години, като в замяна на това в защита на нашите интереси смяташе, че това ще се компенсира с възможността на населението, особено от южната част на България, да добие достъп до Беломорието, за контакти на хората, контакти на търговски предприятия, промишлени и т.н. Какво направиха данайците от юг. Измислиха три или четири мечки, за да осуетят изпълнението на тази част от споразумението, която беше тяхно задължение. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
В този смисъл аз съм уверен, макар да не съм никакъв специалист по проблема, който се разисква, че данайците, които купуват нашата телекомуникационна система, ще намерят начин да изкористят в своя полза сделката. Аз вярвам на Омир и не вярвам на данайците. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
Затова аз ще обърна внимание само върху две неща. Първо, какво продаваме ние? Ние не продаваме само телекомуникационната система. Ние продаваме държавен суверенитет на частна фирма. Такова нещо няма в световната практика. Аз дойдох на тази трибуна след една мъчителна нощ, защото въпросът за левицата е прост, левицата е против правителството, против предложението му. Твърде елементарно и твърде стабилно. За мен е мъчително, защото аз не съм против правителството, но съм против това и съм против тази тенденция да се свърже доверието в правителството непременно с тази сделка. Това според мен не е правилно и не е нужно.
Заради това, стоейки пред дилемата да бъда изменник на своята парламентарна група, аз се изправих пред необходимостта, ако не приема това, да се почувствам сам аз изменник на България. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да взема отношение само по два въпроса от досегашния дебат, който слушах внимателно, тъй като не се чувствам изобщо компетентен в спецификата на техническите проблеми, за които се говори.
Първият въпрос е този, който е поставен от колегите от Евролевицата - за анкетна комисия, дали има нужда от анкетна комисия. Дотук дебатът и неговите параметри, включително последното изказване на господин Дянко Марков, показва, че ние започваме да говорим изцяло за политика, за вътрешна политика, за международна политика и проблемът с БТК става част от българските международни отношения. Това е съвсем уместно, подходящо, пленарната зала на Народното събрание е точно заради това. Разбира се, в част от дебата обаче имаше изказвания, примерно на господин Миков, който задаваше въпроси, свързани повече с техническата страна, на господин Иван Иванов от Парламентарната група на СДС, който разгледа доста детайлно такива елементи, явно неговата професия му позволява да влезе в детайлите на тези неща и да може да ги защитава. За мен той ги защити убедително.
Ето защо смятам, че този въпрос, който се разглежда в три комисии на Народното събрание - в Комисията по икономическата политика, в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, този въпрос ще продължава да се разглежда и то, доколкото разбирам, по инициатива именно на правителството. Тази дискусия се провежда в тези специализирани комисии, където част от нас участват, чувствайки себе си подготвени по икономически, бюджетни или правни въпроси. И същинският дебат може да бъде проведен именно там. Всички ние от опит знаем, аз го знам и като депутат в опозиция, и като представител на мнозинството, че в комисиите консенсусни решения се намират много по-лесно, отколкото в пленарната зала. Защо е така, много пъти е коментирано. Въпросът е изключително важен, много чувствителен и затова силата на тези три комисии е да ни помогнат след това в пленарната зала. Иначе рискуваме да влезем в един много широк наистина политически дебат и наистина дебат, в който трябва да бъдем много внимателни, защото става дума за името и образа на България. Тъй като много лесно можем да се хлъзнем към една много неразумна според мен конфронтация и то като страна, не вътрешна, наша, вътрешнопартийна, което е ежедневие за демокрацията.
Така че работата на тези три комисии просто обезпредметява работата на анкетна комисия. Тази анкетна комисия ще знае повече от колегите ни от Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ли? Не, тя ще бъде от същите наши колеги.
И нещо за отговорността. Мисля, че това го каза и господин Миков. Всички ние сме отговорни, след като сме се съгласили да бъдем в листите за избиране на народни представители. Всеки един от нас е тръгнал с тази отговорност, смятайки, че може да бъде полезен в определен сектор на управлението на обществото, бидейки в опозиция или бидейки мнозинство. След това е направил своя избор вътре в парламента за съответните комисии. И сега да се постави въпросът с всичките му технически детайли, явно много важни, поне аз така се убедих от досегашните дискусии, но без специализираните комисии на парламента да са взели решение, според мен може да се получи изкривяване и то изкривяване, от което няма да пострадаме ние от мнозинството, нито ще пострада опозицията, а ще пострада името и образа на нашата страна.
И това е вторият въпрос, по който ще взема отношение. Няколко пъти, включително господин Дянко Марков, чието изказване аз помня от предишния парламент, то тогава пак беше посветено на темата за данайците, съм говорил за това как се защитава в края на ХХ и начало на ХХl в. българският национален интерес. Той не се защитава, когато се строят крепостни стени по българските граници. Той не се защитава със стила и методите на късното, на ранното Средновековие, ако щете на ХlХ в. Той се защитава, когато се общува с другите държави, включително и със съседните държави. И тази конфронтация, особено със съседните държави, изобщо не е модерен начин на политика. Това е политика, която наистина е в миналото. На всичкото отгоре мисля, че ние тук, без да пазим добре името и образа на собствената си страна, забравихме да кажем, че в цялата тази сделка има още една националност и това е холандска националност, тъй като участват и такива стопански субекти. Аз не се наемам да казвам проценти, както и техническото състояние, дали те са най-добрите или по-малко добри, съвсем не бих могъл да бъде компетентен. Но мисля, че българският национален интерес се защитава, когато се общува, а не когато се строят стени по българските граници и ние гледаме само в собствената си страна, страхливо поглеждайки навън и казвайки, че всеки поглед навън е разрушаване на българския национален суверенитет. Мисля, че това не е политиката на модерна България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Думата за първа реплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Методиев! Аз съм член на две комисии и макар че заседанията им бяха в един час, аз тичах от едната до другата комисия. Въобще по един фамозен начин бяха назначени заседания на три комисии и тези, които сме членове на две, трябваше да тичаме, така ме посъветва господин Куртев и аз така направих. Но при обсъжданията там нямаше основа за обсъждане. Защото това, което беше внесено, не включваше голяма част от тези въпроси, които аз днес поставих тук пред вас. Това е сложен въпрос, включващ най-различни аспекти, като се тръгне от конституционосъобразност, мине се през суверенитет, мине се през радиочестотен спектър. Ние не можем да се произнесем по него, без да бъде обсъден в една комисия, подбрана, разбира се, от хора, които разбират от тези неща, и специално да се занимае с тази, бих казал, уникална сделка. Няма никакво противоречие. Ако вие априорно смятате, че леката закачка с проблема, отъркването о проблема, което стана в трите комисии, може да отмени истинското обсъждане и създаване на сериозни основания на народните представители да изразят своя вот по този въпрос, то аз съм дълбоко несъгласен. Защо ще носим ние отговорност оттук нататък за тази сделка, а не се развият нещата в рамките на правителството? Ето, има някакви занимания на три комисии, разбира се, там не са били всички единни, там също има различни гласове.
Това е основният проблем. Искането и идеята на правителството да вкара тази сделка тук или част от нея що се касае най-вече за неустойките, ни кара да искаме още по-настойчиво тази комисия и да се съмняваме, ако създаването на комисия не стане, в някакви други користни интереси или интереси от липса на публичност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Методиев, пак съм принуден да напомня, че Вие сте били мой студент. Не знам доколко съм Ви научил да пишете, но мисля, че много съм се старал да Ви науча да четете. (Реплики в мнозинството.)
Вие там не се обаждайте, вие сте още в основното училище.
Ако погледнете внимателно предложението за решение, което аз съм написал лично, ще видите, че пише, че се избира временна комисия. Временна комисия, не анкетна комисия, разбирате ли? Има голяма разлика, отворете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и ще видите. Тази комисия е временна, тя не е анкетна, тя не трябва да анкетира, а трябва да изясни дали са спазени законоустановените процедури и дали са защитени интересите на държавата. Аз се аргументирах, че това е само и единствено в полза на колегите от Народното събрание. А вие може би без да искате изплюхте камъчето, казахте, че всъщност вие сте решили, че няма да има такава комисия. Прекрасно! В такъв случай вие, всеки един от вас, който гласува, тук няма колективна отговорност, всеки един индивидуално ще носи отговорността за предателството на националните интереси, което се готвите да извършите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Господин Методиев, проф. Драганов като че ли изчерпа репликата ми с това, че не става дума за традиционните комисии, а за една специализирана комисия, която трябва в дълбочина да се запознае с проблематиката и да изиска допълнителни документи, а не доклада на правителството по приватизационната сделка. И тук искам да ви напомня нещо. Бюджетната комисия, е комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. На нейния председател бях казал, че Едит Гетова извършва финансови нарушения, ощетявайки държавата като председател на Борда на директорите на "Нефтохим". Той ми каза да отида да питам министъра. Сега тези неща излязоха наяве. Той не си изпълнява функциите. И сега няма да ги изпълни, затова нямаме доверие на традиционните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин Миков, Вие поставихте въпроса как се информира народният представител и дали сте имали възможност да се информирате. Даже в своето изказване, доколкото си спомням, Вие казахте: никой не ме е повикал, за да получа тази информация. Мисля, че коректното е, когато Вие кажете: аз поисках информация от структурите на изпълнителната власт и ми бе отказано. Тогава много по-силен ще Ви е аргументът, който Вие развивате тук пред нас. И мисля, че всеки член на тези три комисии, за които споменах, може да потърси тази информация. Но виждам, че нямате желание за спокоен разговор. Вие имате желание за конфронтация. Това личи и от подвикванията в залата, особено от репликата на проф. Драганов. Аз съм го казвал, да го кажа пак: господин Драганов в качеството си на главен асистент ми е бил асистент по еврокомунизъм. Той ме е учил на еврокомунизъм. (Шум и реплики в залата.) Всякакви такива непрекъснато негови злоупотреби, приказки... А това, че не съм добър познавач на еврокомунизма, не е голям проблем, господин Драганов. В крайна сметка и самият еврокомунизъм не успя толкова много. (Ръкопляскания в мнозинството.) Сега с евросоциализма гледам вашите опити, може и да са сполучливи, дай Боже, добро е за България.
За това, че всеки от нас носи отговорност - да. Аз лично смятам, че гласувайки и подкрепяйки решенията в мнозинството в този парламент, нося своята отговорност лично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Причината да се изкажа беше моето подвикване и Вашата забележка. Нека да го кажа публично пред целия парламент.
Трудно би ни разбрал човек, който ни слуша в момента отвън. Предлага се едно решение, с което се иска да се избере една специална комисия, която не да възпрепятства приватизацията на телекомпанията, а да проучи дали това, което правителството, изпълнителната власт е извършила, отговаря като основание за вземане на едно решение от един парламент. Според мен това е проблем, повече от ясен. И тук стигнахме едва ли не до обиди, до политически дискусии, до нещо, което е нередно - винаги, когато стигаме до нещо важно, ние трябва да го решим, като се плюем един друг, викаме един срещу друг и болшинството се налага над малцинството, а хората, които мислят различно, трябва да отстъпят пред тези, които вървят и маршируват.
Аз ви поставям въпроса по друг начин. Аз уважавам изключително изпълнителната власт, задължен съм да го правя, конституционна власт е. Защо изпълнителната власт внася в парламента този проблем, когато той е в нейна изключителна компетентност тя да го реши и да го направи? Следователно в самата изпълнителна власт има нещо, което я тика към парламента, да има подкрепа на най-репрезентативния орган в страната. И сега ние задаваме простичко и естествено въпроса - това, което и проф. Буров говори, това, което говори колегата Марков, и другите - със загриженост: от нас искат решение по един специален въпрос, за който ние нямаме нито знания, нито компетентност. Палиативното предложение, което се лансира тук - че било разгледано в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че било разгледано в Комисията по икономическата политика и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - не е достатъчно. И те не разполагат със знания по телекомпании! Следователно техните решения могат да служат само като защитни решения, но не като решения, даващи основание за вземане на решение от пленарната зала. И какво се предлага? Простичко и ясно: да бъде избрана една временна комисия със задача да провери сделката. Като провери тази сделка с данните, които са вътре, да каже на парламента: гласувайте решението, което се иска от нас! Гласуваме. Или в еди-кой си параметър ние считаме, че изпълнителната власт не е доогледала нещо, трябва да го доогледа и да ни го предложи в такъв вид, в който ние й го предлагаме.
Ние няма да гласуваме решение, с което ще забраним приватизацията на Телекомпанията, а искаме да вземем отговорно решение от името на парламента, приличащо на решение на парламент, което дава основни и поема ангажименти, доста необичайни за един парламент, с оглед бъдещото законодателство. Но и срещу това не се противопоставяме.
Противопоставяме се обаче да бъдем принудени като парламент да вземем решение единствено с гласовете на болшинството, с убеждението, което то има от това, че се предлага от неговата изпълнителна власт.
Аз мисля, че не казвам кой знае какво страшно, нито откриваме Америка, нито се различаваме от всичко. В края на краищата ние имаме право, когато се иска нещо от нас, да си зададем елементарния въпрос: а, бе, вие, приятели, които сте длъжни да го решите, защо искате и от нас? Щом искате и от нас, ние имаме право да проверим това, което искате от нас, дали отговаря пък на онова, което ние решаваме като изпълнителна власт. И не виждам нищо страшно.
Може да се говори за съкращаване на срока, може да се говори за всичко останало, но да се говори срещу идеята за една комисия на парламента, която да докладва и обследва тази сделка, а тя има правото да я обследва, ползвайки специалисти вън от парламента. Специалисти, които познават и знаят добре това дело, да ползват тези специалисти всичко онова, което тук и един член на парламента ни уверяваше, на което аз нямам вяра. Искам да го чуя от комисията и да гласувам и аз за тази сделка така, както е предложена. Това е цялата философия. За какво беше тая политика и толкова нападение един срещу друг?
Аз апелирам да се обединим към създаването на една комисия. Нека този въпрос да се реши по един човешки начин. Иска се едно отговорно решение от парламента, което аз мисля, че ние можем да дадем само на основанието на едно заключение на наша комисия, а не на комисия на изпълнителната власт, защото ако изпълнителната власт беше годна да си вземе сама решението, да си го беше взела, а да не идва в парламента. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
За реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър!
Уважаеми господин Школагерски, с най-добри чувства искам да Ви попитам нещо, защото съм малко смутен. Ако държавната българска фирма БТК продава собствеността си на държавната гръцка фирма ОТЕ, това приватизационен процес ли е или не? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Школагерски, репликата ми е по-скоро желание да изразя съгласие, първо, с тона, по който поставяте проблема, и, второ, начинът, по който го поставяте.
Точно за това става въпрос и аз така разбирам днешния дебат - народните представители да се запознаят с подробностите по един проблем, по който ще се произнесат. И този проблем не е само дали сделката е изгодна, дали трябва да бъдат променени определени закони, как да бъдат променени, да бъде ли ратифициран или не определен финансов ангажимент на държавата. Това е цял комплекс от проблеми. Ние сме "за", господин Школагерски. Ние сме "за" народното представителство да има поглед преди да се произнесе. Въпросът е: кое ни разделя? Вие предлагате това осведомяване да стане в една временна комисия, а ние предлагаме това осведомяване да стане в постоянните комисии при обсъждане на ратификацията на договора и при обсъждане на другите законови промени в трите договора. Тоест, ние не казваме, че вече сте осведомени или сме осведомени, а че ще се осведомим по правилника и реда, който сме приели и който смятаме, че е много добре действащ, защото до този момент в комисиите се работи професионално и на високо равнище. Ето, само в това се различаваме.
И аз затова ставам да Ви подкрепя във Вашето искане, но нашето виждане е, че трябва да стане по другия начин, но трябва да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Народният представител Жорж Ганчев иска думата за изказване.)
Господин Ганчев, Вие като дойдете и веднага искате думата. Сега първо господин Школагерски има думата за дуплика. Ще Ви я дам.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Радвайте се, че съм тук и дишате въздуха покрай мен. Радвайте се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви се радвам, ама чак да дишам въздуха около Вас, едва ли е много добре.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): На моя приятел Стефан Нешев. Той знае отговорът, който ще му дам и който е отговор, който няма да давам аз, а го е дал законът в чл. 1, ал. 3, че когато купувачът е държавна организация с над 51 на сто, това не е приватизационна сделка. Това искахте да чуете? Написано е в закона.
Благодаря на господин Цонев за неговия доброжелателен тон. Ние с него никога не сме имали друг начин на общуване.
Но, господин Цонев, ха да преценим! Аз приемам Вашите думи. Приемам, че във Вашата комисия ще бъде задълбочено преценен въпросът. Аз приемам, че и в Комисията по икономическата политика ще бъде разгледан съвсем задълбочено и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, разбира се, с известни резерви към последната комисия, с оглед качеството на актовете, които тя ни предлага.
Но що се касае до другото. Да помислим сега заедно с Вас. По-лесно ли ще бъде на Вашата комисия да разгледа задълбочено този въпрос, когато той й се поднесе професионално разработен от една извънредна комисия, която е съставена от различни специалисти, а не само от икономисти - където са инженерите, където е всичко друго, включително и международноправни, ако искате, ако искате и юрист, специално по въпроса на приватизацията, каквито отношения има вече към втори в Европа по отношение на тези неща. Следователно, няма противоречия между мен и Вас. Има само едно противоречие - Вие искате да стъпите на собствената си отговорност, а пък аз, като по-стар човек, Ви казвам: а, направете комисията и въз основа на тази комисия извършете тази ваша задълбочена дейност, защото иначе, ако не я извършите, няма да приемем вашето решение. Това е всичко, разберете. Но ние имаме право да се информираме от тази специална комисия. Вижте, това парламентът го дължи сам на себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг?
Искате ли думата? (Обръща се към народния представител Жорж Ганчев.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз затова съм тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Че сте тук, Ви виждам, но искане на думата става с вдигане на ръка, а не че сте тук.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Не приемам попечителския Ви тон, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има много народни представители.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Много сте малък, в сравнение с моя опит, да ме попечителствате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм малък, по- възрастен от Вас.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ние сме равни в тази зала. Никога не може да ме попечителствате - нито във финансово, нито в интелектуално, нито в политическо отношение. Аз съм водач на политическа партия, която е осквернена от вас в два парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тя сама се оскверни.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И не съм длъжен да бъда тук през цялото време. За разлика от всички други водачи на партии, аз съм тук повече. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.)
И въпросната Тоткова да не ме апострофира, тъй като не желая хунвейбини да ме апострофират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Дръжте приличен тон! Говорете по темата, ако има какво да кажете.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ти какъв си? Бандит.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз говорих с господин министър-председателя от тази трибуна най-добронамерено, че, ако трябва да си закърпи фиска, БТК не е фирмата, която трябва да направи това. На чужда държава, на държавна фирма - гръцка, да се дава най-прекрасният пай на бъдещите телекомуникации, на нашата мила Татковина тук и да се дава в ръцете на съседи и на лицето Бакърджиев да предлага държавния кадастър на гърците, да предлага всичко под слънцето, казах го на господин министър-председателя - лоша идея. Не я правете! Народен съд ще ви съди за това един ден, тъй като са инвестиране 150 млн. марки в тази БТК. Ще го праща милиардерът Кокалис лицето Бакърджиев в Харвард на негови пари, докато е вицепремиер. На прокурора да бъде даден!
И затуй, господин Славински, не желая да Ви обременявам, тъй като Вие не сте виновен за нищо, моля Ви, не правете тази сделка! Моля Ви, спрете тази престъпна сделка! Моля Ви, дайте възможност на нашите хора, които работят в БТК, да имат самочувствието, че България разполага с един наистина технологически арсенал, който се подобрява с всяка година.
Знаете, господин Славински, че 25 до 30 на сто е печалбата годишно на БТК. От кой зор продаваме БТК? На какво прилича това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, ние разискваме...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Никакъв "господин Ганчев"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние разискваме дали да има комисия, а не дали...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Никакъв "господин Ганчев", тук е Народно събрание и народът ме е пратил тук да чуете моята дума. Вие говорите на бъдещия президент на тази страна и ще отговаряте. Те вече го знаят това. Знаят го вече това. Няма да има тук аванти на национални предатели. Запишете това в протокола! (Смях и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В протокола сигурно ще пише: "Смях в залата".
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие, когато трябва да ми се смеете на мен, ще бъдете в такава позиция, че ще можете да се смеете само от един гардероб в къщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте оригинален.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Дотогава слушайте какво ви говори един народен представител, който в два парламента е пратен независимо тук. Той ви казва: тази сделка е лоша за България. Милея за фиска. Знам, че правителството има тежести, съчувствам. Казвам, съчувствам, но когато стигнете до такива компромиси и когато не наказвате вашите корумпирани типове, които са взели пари и сега сделката трябва да стане, иначе трябва да ги връщат, пък друга страна няма да ги приеме и ще стане международен скандал, тогава става дебело.
И ви казвам: не натоварвайте господин Славински с нещо, за което той не е длъжен да отговаря. Тази сделка е лош бизнес.
Вчера господин Жотев направи наистина една прекрасна стъпка, наистина помогна да ратифицира нещо, което беше почти разбито от лицето Александър Божков. Ето, аз му се покланям от тази трибуна. Има правда и кривда, има професионалисти, има и аматьори, а има и национални предатели.
Затова ви казвам: господин Славински, моля Ви, кажете на министър-председателя да се откаже и си намери друг ресурс да попълни фиска. БТК е абсолютно лош бизнес - от българска страна да бъде даван на държавна фирма и то на съседна държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Друг желае ли думата?
Има думата министър Антони Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушах с изключителен интерес дебатите и бих искал да споделя с вас, че над 90 на сто от времето чух много доводи против приватизацията на БТК. Според мен присъствах на тази симбиоза между личните интереси на определени експерти, които могат да намерят във всяка сделка определени недостатъци, и партийните пристрастия, които са може би нормални против всяко действие.
Първо, бих искал да се спра съвсем накратко на някои въпроси, които бяха отправени към мен, след което ще обобщя и моето виждане по този въпрос.
Първо, по отношение на печалбата на БТК. Говореше се за 100 млн. долара, а истината е 160-170 млн. лева. Някога в края на миналата година това бяха 100 млн. долара, а сега са малко по-малко. След плащане на данъците, главницата и лихвите по заемите са около 100 млн. лева.
Стана дума за Словения за колко бил продаден Телекомът. Обърнете внимание, че приходите от главна линия на Словения са над 400 долара, а нашите са 100. И когато се изчислява така нареченият метод на дисконтираните парични потоци се взимат предвид точно тези приходи, взимат се предвид точно печалбите, за които говорих, и точно тези оценки дават между 600 млн. и 1 млрд., или малко по-добро - между 800 и милиард и 200 млн.
По отношение на монопола и либерализацията. Разберете, че употребата на тези думи не е произволна. Двете неща вървят заедно. Няма държава в Европа или в света, която се събужда една сутрин, прочита някъде, че има процес на либерализация и следобеда либерализира пазара си. Навсякъде това е добре обмислена политика във времето, когато се обявява кога ще бъде демонополизиран, дава се този преходен период. Нормалните европейски държави дадоха период 7-8 години. При нас това беше 4, стана близо вече 2,5.
Тук искам да се спра на въпроса и за цената. Ако правителството през 1993-1994 г. беше приело новия Закона за далекосъобщенията и беше създало държавна комисия по далекосъобщения, то нищо чудно 1995 г., когато пред БТК щяха да стоят 6-7 години монопол, да беше продадена на по-хубава цена. Това е истината. Цената днес е тази, която се договаря - 600 млн. Не забравяйте, че вътре стоят, тъй като стана дума и какво е инвестирано, предстои да се върнат инвестициите, това са над 100 млн. още, които се поемат от купувачите.
Говори се за дебългаризация. Дайте да се разберем, в Европа останаха Албания, Македония, Босна и Херцеговина. Това са страните, които не са си приватизирали телекомите. (Реплики от залата: "И България!".) И България, която е на път да го направи.
Не искам да се правя на пророк, но опитайте се да си представите края на 2003 г. - една година, след като е изтекъл монополът на БТК. Като държава имаме две стратегически цели - да имаме поне един втори оператор и БТК да е листвана на борсите, да е публична компания. Не искам да предизвиквам дебати в тази област, но лично аз съм убеден, че краят на 2003 г. КPM ще бъде част от някакъв международен конгломерат и един от офисите ще бъде в Хага. Същото важи за ОТТЕ - гръцката компания ще бъде част от някакъв, може би същия, може би друг конгломерат и също някои от офисите ще бъдат в Атина.
Въпросът е дали БТК ще бъде част от тези конгломерати и дали ние ще сме се вписали в световната далекосъобщителна мрежа и в целия този пазар? Защото, ако направим обратното и попречим на приватизацията сега, нищо чудно след няколко години в същата зала да се коментира, че през 1995 г. сме можели да вземаме 2 млрд. лева, 2000 г. сме можели да вземем 600 млн. долара или милиард и 200, а тогава дебатите да се водят за 50 или 60 млн. лева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Друг желае ли да се изкаже? Ако няма желаещи, пристъпваме към гласуване.
Чета проекторешението:

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за изясняване на
процедурата по продажбата на 51 на сто от акциите на БТК

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Избира Временна комисия със задача да проучи дали са спазени законоустановените процедури по продажбата на 51 на сто от акциите на БТК, дали са защитени интересите на държавата, във връзка с доклада на председателя на Комисия по приватизация на БТК, заместник министър-председателя Петър Жотев и министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински.
2. Комисията се избира за срок от един месец.
3. Комисията се състои от 12 народни представители, както следва: 6 - от Парламентарната група на СДС; 3 - от Парламентарната група на Демократичната левица; 1 - от Парламентарната група на Обединението за национално спасение; 1 - от Парламентарната група на Народен съюз и 1 - от Парламентарната група на Евролевицата.
4. Избира за членове на комисията:"
Моля, гласувайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Бизнесблокът още веднъж е елиминиран. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма Парламентарната група на Бизнесблока. Вие и това не сте разбрали още, господин Ганчев.
Гласували 195 народни представители: за 89, против 103, въздържали се 3.
Решението не се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА ФОРМИРОВАНИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО "СВЪРЗАНИ МОРЕТА - 2000".
Има становище на Комисията по национална сигурност.
Има думата господин Нансен Бехар.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за даване на разрешение за
изпращането на формирование от Българската армия за
участие в учението на НАТО "Свързани морета - 2000",
№ 002-03-8, внесен от Министерския съвет на 10.4.2000 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 12.4.2000 г. Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на формирование от Българската армия в състав 61 военнослужещи с щатното си въоръжение за участие в учението на НАТО "Свързани морета - 2000", което ще се проведе от 28 април до 17 май 2000 г. на територията на Португалия.
Становището на комисията е прието на 12.4.2000 г. със 7 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се".
Христо Бисеров, председател на
Комисията по национална сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При нормални обстоятелства подкрепям това, че български войници ще понатрупат малко опит в сътрудничеството, а и командването в този случай на учение на НАТО. Ще се поразходят до Португалия, при добър късмет ще посетят и остров Мадейра.
Всичко това дотук е добре. Но това, което е смущаващо и на което аз искам да обърна внимание, това са официално заявените цели на това учение. А те са: отрепетиране или проиграване на ситуация, при която войските на НАТО се намесват в държава, която не е член на НАТО, за да въдворят там новия световен ред, мира, безопасността на гражданите. Вярно е, че тук има една скобичка, че при тази въображаема ситуация това би станало и с решение на Съвета за сигурност. Но мисля, че това допълнение е повече за оправдание. Истината е, че де факто този агресивен военен блок - НАТО - вече доста усилено тренира намеса във вътрешните работи на други страни, практически нарушавайки собствения си договор, според който военните действия се ограничават само до отбрана на съответните държави, които са членове на Пакта.
Ето защо смятам, че не е редно да се поощрява учение на български войници - на 60 човека - при така декларирани цели на самото военно учение.
Смятам, че и Министерството на отбраната, и правителството трябва да прецизират. Не съм против това, че може да се провеждат учения и в рамките само на едно натовско учение и там да участват българи не само в "Партньорство за мир", но тук не става дума за "Партньорство за мир". Явно е, че тези цели противоречат на основната оценка на международното положение, която се дава от партията, към която принадлежа - Политически клуб "Екогласност".
Ето защо апелирам към всички народни представители по съвест да гласуват този път или "против", или да не подкрепят. Да се въздържат от участието на български войски в това учение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че безпокойството на господин Гайтанджиев във връзка с целите на това учение е абсолютно неоснователно. Той може би не е прочел добре документа и становището на Комисията по национална сигурност. Става въпрос за едно учение за подготовка на съответните военни подразделения за провеждане на мироопазващи, хуманитарни операции. Това, първо.
Второ, става въпрос за мироопазващи операции, които ще бъдат извършвани със санкцията, с решението на Организацията на обединените нации.
Но аз искам да внеса една допълнителна яснота по проблема, който обсъждаме в момента. Действително това учение е обявено като учение на НАТО. Но забележете, че в това учение участват европейски страни, членки на НАТО, участват две страни, които са кандидати за членки на НАТО и на Европейския съюз - България и Румъния, и участва една страна, която не е член на НАТО, която не е подавала заявка за членство в НАТО и която е само член на Европейския съюз. Става въпрос за Австрия.

Защо е това положение? Защото на практика колегите, които следят тези проблеми, знаят, че на последните две заседания, съвещания на Европейския съвет в Кьолн и в Хелзинки беше взето решение за изграждане за първи път на обща външна политика и обща политика за сигурност и отбраната на Европейския съюз. След икономическата интеграция, след изграждането на валутния съюз, сега вече се пристъпва към изграждане на една обща външна политика и на обща политика по проблемите на сигурността и отбраната.
И това учение всъщност на европейски страни - членки на НАТО, е крачка към изграждането на въпросната европейска идентичност по въпросите на сигурността и отбраната с главна задача - бъдещите европейски евросили да участват в подобни мироопазващи и хуманитарни операции.
Неслучайно в това учение участва и Австрия, както посочих - страна, която е с неутралистични тенденции, но като член на Европейския съюз тя счита, че е абсолютно необходимо да участва в едно учение, военно учение, което ще бъде крачка към изграждане на тази европейска идентичност за сигурността и отбраната и на общата външна политика и на политиката по сигурността и отбраната.
Ето защо България, която е кандидат за членство в Европейския съюз, следователно трябва да участва в изграждането на тази обща външна политика и политика по сигурност и отбраната на Европейския съюз, е поканена в това учение. И аз считам, че бъде изключително полезно от всяка гледна точка - от военна гледна точка, защото това учение ще даде възможност за координиране на действията на българските военни с военните от страните от НАТО и от страните на Европейския съюз, които не са членове на НАТО, за оперативната съвместимост на нашата армия със съответните армии на страните - членки на НАТО и страните - членки на Европейския съюз. Да не говорим за политическото значение на участието на България, която е твърд кандидат за членство в НАТО и вече води официални разговори за присъединяването ни към Европейския съюз.
Така че аз много се учудвам, че има депутати в българския парламент, които заявяват, че са "за" присъединяването на България към Европейския съюз, и в същото време те са "против" стъпки, които водят към изграждане на тази европейска идентичност в областта на отбраната и сигурността.
Мисля, че в тези случаи именно се вижда дали има покритие между думите и делата на отделни депутати и на отделни парламентарни групи.
Аз считам, че участието на българско военно формирование в учението "Свързани морета - 2000" ще бъде от изключителна полза и за Българската армия, и за България като страна - кандидатка за членство в НАТО и в Европейския съюз.
Аз ще гласувам "за" това решение. И призовавам всички народни представители да го подкрепят. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Глушков.
Желае ли някой друг от колегите да се изкаже? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И този път при определяне на седмичната програма се подхожда така, че онези, които не са членове на специализираните комисии, в случая ние, много от народните представители, не сме, сме поставени пред дилемата да подкрепим или да не подкрепим определени решения, които са изключително важни. И в този смисъл, разбира се, няколко са нещата, които ни ръководят в подкрепата или в неподкрепата.
На първо място, конституционосъобразност и законосъобразност, и разбира се - онова, за което господин Глушков говори - политически и други, и трети, и т.н. аргументи и основания. Какво мен лично ме смущава? И бих искал от трибуната да го поставя този въпрос. Съжалявам, че го няма вносителят, за да бъдем тези, повтарям, които не сме в рамките на специализираните комисии, информирани и съответно да определим своето решение. Едно е ясно, че в момента ние сме членове на Организацията на Обединените нации. И когато търсим конституционосъобразните си основания за едно или друго действие, тук не можем да не поставим този въпрос. Госпожо председател, Вие сте юрист. След като ние сме членове на Организацията на Обединените нации, уставът е станал част от нашето вътрешно законодателство. Това е Конституцията, чл. 5, ал. 4: "Международните документи, които са ратифицирани, и т.н., са част от вътрешното законодателство на страната". Следователно, за да определим своята позиция по този въпрос, ние трябва да отчетем този факт. И аз не мога да не го отчета като народен представител.
По-нататък, онова, което ме смущава, е, че разглеждайки устава, намирам глава седма, която урежда въпросите за действие в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия. И тук има определена процедура, която извежда на преден план Съвета на сигурност, съответно създаване на структури, които се наричат Военно-щабен комитет. В него влизат шефовете на генералните щабове на страните - членки на този съвет и т.н.
В мотивите, които внася вносителят, има няколко изречения, които споменават, че участието на страната в това учение е водено именно от тази позиция - да бъдем като страна готови да участваме при операции на Съвета за сигурност. Но, кое ме смущава? Смущава ме това, господин Глушков и уважаеми колеги, редът, който създава Уставът на ООН, на който трябва да стъпим, ако говорим за конституционосъобразност и законосъобразност, не се спазва. Защото в случая ние нямаме учение, в което под егидата на този орган, който се създава към ООН, да се извършва такава подготовка.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Това е учение.
РУСИ СТАТКОВ: Ами учение, да. То е част. Господин Панев, извинявам се, обаче репликирайки, Вие трябва да сте прочели Устава на ООН, за да не Ви го чета аз. Там е записано в чл. 45: "За да се даде възможност на Организацията на Обединените нации да предприема спешни военни мерки, членовете на Организацията ще поддържат в състояние на незабавна готовност национални контингенти от Военновъздушни сили за съвместни международни принудителни действия. Числеността и степента на готовност на тези контингенти и плановете за техните съвместни действия се определят от Съвета за сигурност с помощта на Военно-щабен комитет в рамките ..." и т.н. Следователно, говорейки, повтарям, за конституционосъобразност и законосъобразност, ние трябва да се опрем на този документ. Или да кажем, че не го зачитаме. Или да кажем нещо друго.
Казвам го като народен представител, който в края на краищата се е клел в Конституцията и преди всичко в Конституцията и трябва да определя своите позиции и гласувания. Иначе другото са позиции на партии, на парламентарни групи и т.н. Всичко това е хубаво. Но като народни представители ние не можем да не отчетем този факт.
Ето за това е и моят въпрос към вносителите - доколко този механизъм съответства на механизъм, който е заложен в Устава на Организацията на Обединените нации? И оттам вече - доколко този документ е конституционосъобразен или не? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата за реплика господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, колега Статков! Нека да изплюете камъчето за НАТО. Ако това решение беше за участие в учение на Варшавския договор "Свързани морета", може би твоята позиция нямаше да бъде такава, каквато я прочете от Устава на Организацията на Обединените нации! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юсеин.
Желаете ли дуплика, господин Статков? Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Юсеин, колеги! Това е закачка, която според мен няма никакво основание в онова, което аз давам като аргументи. И тук не е нужно да правя изповед за моята позиция за или против НАТО. Това няма нищо общо в момента с този въпрос.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Има, има.
РУСИ СТАТКОВ: Въпросът, който ние обсъждаме и на който подлагаме всеки един законопроект, е дали е конституционосъобразен. И аз задавам именно такъв въпрос. Аз не съм казал как ще гласувам. Аз искам да чуя отговор от онези, които са вносители на този документ, от гледна точка именно на този механизъм, който е в устава на Организацията на обединените нации и това, което ни се предлага. А след този отговор вече ще определя как ще гласувам. Така че моля без елементарни закачки и неща, които са несериозни.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Извинявай, колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има господин Георги Пирински. Заповядайте!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги, ние в парламентарната група доста сериозно се постарахме да оформим становището си по този проект за решение. Къде за нас беше същината на въпроса? В това, което е отразено в мотивите на вносителя, където се заявява, че сценарият на конкретното учение пресъздава обстановка на едновременно възникнали кризи в два различни района извън зоната на отговорност на НАТО, но за разрешаването на които Съветът за сигурност на ООН възлага мандат на многонационални оперативни сили под командването на НАТО.
Госпожо председател, първо, този момент е фиксиран само в мотивите. Техническото споразумение, което е приложено към този проект за решение, не третира целите и същината на самото учение, а говори за техническите аспекти на пребиваването на частите на територията на Португалия.
Много от колегите, включително и в пленарната зала, както и Вие чухте, виждат в този вид учения повторение да речем на интервенцията на НАТО в Косово. Аз смятам, че те не са точни, тъй като при операцията на НАТО в Косово липсваше именно мандат на Съвета за сигурност. Така че нещата са съвършено различни.
Ако ставаше дума за предложение за участие в учение, което по презумпция би прераснало един ден в операция без мандата на Съвета за сигурност, аз бих бил категорично против такова решение и бих призовал всеки да гласува против. Но тука става дума за нещо друго - за операция с мандат на Съвета за сигурност по процедурите на глава седма от Устава на Организацията на обединените нации, за които говори господин Руси Статков. Само че, госпожо председател, ние нямаме самия документ за това учение.
И аз бих задал въпрос към колегите от Комисията по външна и интеграционна политика и от Комисията по национална сигурност, а и от гледна точка на процедурата дали е правомерно ние да гласуваме сега по това решение без да имаме и ясно, фиксирана целта на обучението в самия документ, с която то се организира, и без да има в пленарната зала представител на вносителя, тоест на Министерския съвет, на Министерството на отбраната, на Министерството на външните работи, които да ни обяснят за какво става дума?
Моето процедурно предложение е да върнем този проект за решение в Комисията по външна и интеграционна политика и в Комисията по национална сигурност, които да ни докладват след като се запознаят и след като бъдем уважени с внасянето на текста на самото споразумение за учението, дали действително това, което пише в мотивите на Министерския съвет, е фиксирано ясно и еднозначно в самия документ за учението?
Защото, госпожо председател, откровено казано, пак във връзка със събитията от последните дни, по принцип човек би трябвало да има достатъчно доверие в правителството и в министър-председателя, когато се заявява такова отговорно нещо в мотивите, но през последните дни моето лично доверие в това правителство е силно разклатено. (Оживление в СДС.)
Предлагам да не се гласува, а да се върне за повторна обработка в комисиите този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Пирински, но няма такава процедура на връщане. Ако желаете друга процедура, моля да я направите като предложение на основание на правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Предлагате отлагане на гласуването.
Благодаря на господин Пирински.
Има ли някой противоположно становище по процедурното предложение на господин Георги Пирински? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Георги Пирински за отлагане на гласуването по проекта за решение.
Гласували 156 народни представители: за 54, против 99, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Желае ли още някой от колегите да вземе отношение по проекта за решение? Господин Евгени Кирилов, заповядайте.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Аз гласувах за това предложение на господин Пирински от чисто формална страна, тъй като би трябвало цялото Народното събрание, всички колеги достатъчно отговорно да подхождаме, когато гласуваме за някакъв документ. Разбира се, присъединявам се и към мнението, че доверието в това правителство значително е спаднало и ние трябва да бъдем вече доста по-внимателни, но искам да кажа, че аз ще подкрепя, аз смятам, че и голяма част от колегите ще подкрепят предложението не заради доверието към правителството, а от доверие към партньорите, с които работим.
Искам да кажа, че наистина войната в Югославия, конфликтът в Косово допринесоха и с последствията една година след това за възбуждане на много въпроси и за оценки на много действия. Аз съм удовлетворен обаче, че Европейският съюз, а все повече и в Съединените американски щати по този въпрос възниква сериозен дебат - оценка на дейността на изпълнителната власт и там, но и в Европейския съюз беше направена една много трезва оценка. За това не се говори много, но документите ясно го сочат.
Например, на срещата на високо равнище в Хелзинки - нас тогава по разбираеми причини ни вълнуваше много повече въпросът ще получим ли покана или не, но там беше гласуван един изключително важен документ за европейската отбранителна инициатива, в който на няколко пъти изрично се споменава, че всичко ще става с решенията на Съвета за сигурност, с активното участие на Организацията на обединените нации. Това е - може да се изтълкува спокойно, един политически документ, който така или иначе по линия на Европейския съюз тегли една черта след кризата, която стана и след конфликта, който се получи в Косово.
Ние имаме доверие на партньорите от Европейския съюз. Ние сме в тази изключително важна фаза на преговори и аз смятам, че с това можем да заключим. По-скоро доверието в партньорите от Европейския съюз е по-силно, поради това ние във всички случаи смятаме, че няма сериозни причини да не подкрепим една такава инициатива, но сътрудничество, което ще допринесе за развитието на нашето сътрудничество както със страните - членки от Европейския съюз, които участват в това партньорство, така също и с една Австрия, която не е член на НАТО, но участва в тези учения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Евгени Кирилов.
За реплика - господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Искам да заявя, че господин Евгени Кирилов няма право да казва "ние". Той говори очевидно само от свое име, защото като казва "ние" той включва и мен. Аз обаче не изпитвам доверие към така наречените "наши партньори от НАТО". Не мога да изпитвам доверие към една организация, която предприе престъпно нападение срещу една суверена независима държава - членка на Организацията на обединените нации.
По тези причини, изхождайки от своето дълбоко недоверие към НАТО, аз няма да подкрепя една инициатива на съвместни действия с тази организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Кирилов! ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Кирилов, репликата е към Вас.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Когато ние пристъпваме към гласуване на такова решение единственото, което трябва да ни ръководи е дали достатъчно добре преценяваме ангажимента, който поемаме. И не става въпрос просто за доверие, ако щете и към правителството или пък към външните партньори. Ние като хора, които гласуват трябва да сме наясно имаме ли достатъчно основание с отворени очи да гласуваме "за". Независимо от това към кого какво доверие или недоверие изпитваме, защото ние трябва преди всичко в собствената си преценка да имаме доверие.
И аз ви уверявам, че ще уважават България като страна тогава, когато тя започне да взема решения не от гледна точка на това как в момента изглежда едно или друго решение, погледнато отвън, а когато започват да виждат, че ние мислим със собствените си глави, изминаваме целия път - и законов, и по принцип необходим, за да си изясним позицията и гласуваме така, както сме решили. Ето защо този подход, че доверявайки се на някой друг ние гласуваме "за", за мен е неприемлив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика?
За дуплика има думата господин Евгени Кирилов. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, моля за спокойствие!
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Смятам, че колегите направиха изключително важни реплики и смятам, че така и трябва да бъде - ние наистина трябва да бъдем пропити от нашата национална отговорност по всеки един въпрос, свързан със сигурността, който решаваме. И във всички случаи не би трябвало тук да има, така да се каже, партийно ориентирано гласуване. Редно е във всички случаи тези въпроси да се изчистват.
Аз мисля, че конкретният въпрос не е, така да се каже, някаква отправна точка, но редно е да възкресим този род обсъждане с цялото чувство за отговорност, което носим към страната като депутати, като народни представители, а не да ги ориентираме чисто партийно. От тази гледна точка съм съгласен и с колегите - и с професор Вълканов не би трябвало да имаме никакви настроения против този род принос в дискусията, който поставя въпроси, по които ние е редно да помислим.
Това, което смятам, че върви в положителна насока е новият процес, свързан с преговорите, поканата за членство и преговорите, които вървят. Ние получаваме една допълнителна сигурност от тези преговори - първо.
Второ, има едно сериозно движение на Европейския съюз по посока на отбранителната способност на Европа. Това е съществен факт, тъй като във всички случаи това ще допринесе за една по-съществена, по-отговорна роля на страните - членки на Европейския съюз, естествено и страните, преговарящи за членство, за отбранителната способност на Европа, включително и в рамките на Европейската организация за сигурност, става дума и за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и като членство в НАТО и т.н. И смятам, че въпросите, които се поставят не би трябвало да бъдат третирани по друг начин или да бъдат манипулирани по някакъв начин на чисто политическа основа. Те трябва да бъдат сериозни.
Аз уважавам моите колеги, които повдигнаха въпроси. Уважавам мнението, разбира се, и за това, че във всички случаи е редно правителството да предостави необходимата документация, а не ние просто да гласуваме така - чисто и просто поради това, че някой го е предложил, а тези, които са против, видите ли, ама тук има вече антиевропейски партии и т.н. ... Това смятам, че колеги, вие го разбрахте вече - антиевропейски партии в този парламент няма. Мисля, че го знаете много добре. Въпросът е обаче не да третираме дребнаво дискусията по тези въпроси, а с чувство за национална отговорност да ги разглеждаме и то в дълбочина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Евгени Кирилов.
Желае ли някой от колегите още да вземе думата? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Чета проекта за решение:

"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за изпращането на формирование
от Българската армия за участие в учението на НАТО
"Свързани морета - 2000"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

РЕШИ:

Разрешава изпращането на формирование от Българската армия в състав 61 военнослужещи с щатното си въоръжение за участие в учението на НАТО "Свързани морета - 2000", което ще се проведе от 28 април до 17 май 2000 г. на територията на Португалия."
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 141, против 10, въздържали се 2.
Решението е прието.

По този начин приключихме с точка втора от седмичната програма и пристъпваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ.
Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля квесторите да поканят господин Йордан Цонев в залата. Ако него го няма, моля член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да прочете становището на комисията.
Заповядайте, господин Клявков, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по
проект за решение № 902-03-25 от 2 септември 1999 г. за
даване на съгласие за водене на преговори за сключване
на гаранционно споразумение, внесен от Министерски съвет

Заемът е предназначен за частично финансиране на проект в рамките на дългосрочна програма на Столична община за подобряване условията на живот на ромското население в столицата. Предвижда се изграждането на 75 двуетажни и триетажни къщи едновременно с доизграждането на инженерната инфраструктура на квартала и ремонт на социалната инфраструктура.
Съгласно предвидените изчисления изпълнението ще струва приблизително 6 млн. щатски долара, като 50 на сто от средствата ще бъдат получени под формата на кредит от фонда за социално развитие към Съвета на Европа и 50 на сто от средствата ще бъдат осигурени от Столичната община.

Като получател на кредитите, Столичната община ще поеме задължението за подготвяне на заема, включително лихвите от собствени източници.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа по представянето на държавна гаранция във връзка със сключването на договор за заем между Столична община и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа в размер на 3 млн. щат. долара за финансиране на проект за изграждане на жилища за ромските семейства в квартал "Христо Ботев", район "Слатина" на Столична община." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Клявков.
Колеги, става дума за споразумение с Фонда за социално развитие към Съвета на Европа по държавна гаранция за сключване на договор за заем между Столичната община и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа в размер на 3 млн. щат. долара за финансиране на проект за изграждане на жилища за ромските семейства в квартал "Христо Ботев", район "Слатина".
Кой желае да се изкаже по проекта за решение?
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Ставам не за да се изказвам многостранно, а за да кажа, че ние подкрепяме категорично това предложение. Нещо повече, бихме подкрепили и за в бъдеще подобни решения, които да приведат в изпълнение регулацията не само на този квартал, а и уреждането на тези въпроси в страната. Защото става дума за много сериозни проблеми, които наистина искат средства. Така че ще подкрепим предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Чета текста на решението:

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за водене на преговори за
сключване на Гаранционно споразумение

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 40, ал. 5 от Закона за общинските бюджети

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа по предоставянето на държавна гаранция във връзка със сключването на договор за заем между Столичната община и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа в размер 3 млн. щат. долара за финансиране на проект за изграждане на жилища за ромските семейства в квартал "Христо Ботев", район "Слатина" на Столичната община."
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
За процедура има думата господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по време на разискването на тази точка от дневния ред да бъде поканен в залата да присъства заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Борис Милчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря за това процедурно предложение.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте да бъде допуснат в залата заместник-министърът Борис Милчев.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин заместник-министър.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Най-напред ще чуем нейното становище, а след това становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Найденов, бихте ли прочел становището на Комисията по национална сигурност? Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за управление на кризи, № 002-01-8,
внесен от Министерския съвет на 6 март 2000 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своите заседания на 5 април 2000 г. и на 12 април 2000 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанията на комисията участваха министър Праматарски, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът предвижда създаване на единен постоянно действащ орган за управление на кризи. Този специализиран държавен орган следва да поеме функциите на сегашните служби Гражданска защита, Пожарна и аварийна безопасност, Отбранителна и мобилизационна подготовка и Държавен резерв и военновременни запаси.
Законопроектът регламентира компетенциите по управление на кризи на Народното събрание, на президента на Република България, на Министерския съвет, на министерства и ведомства и на органите на местната власт. Предлага се и създаването на доброволни формирования, които да бъдат ангажирани и обучавани от специализирания държавен орган за управление на кризи.
Комисията счита, че законопроектът може да бъде приет на първо гласуване, но същият се нуждае от доработване между двете гласувания. На първо място следва да се изясни съотношението между конституционните текстове, регламентиращи "военно или друго извънредно положение" и текстовете в законопроекта относно понятията "криза", "кризисна обстановка" и "кризисно положение". Не е ясно съдържанието на понятието "гражданска мобилизация" и съотнасянето му към текстовете в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България за понятието "мобилизация". Следва да се реши по-ясно и въпросът с възможността за временното ограничаване на упражняването на отделни права на граждани.
Законопроектът поставя и редица въпроси от чисто правен характер особено в текстовете на допълнителната разпоредба, която дава дефиниция на 19 понятия, използвани в законопроекта.
С оглед на това, Комисията по национална сигурност предлага в работата по законопроекта активно да бъде включена и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за управление на кризи, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 12 април 2000 г. с 5 гласа "за", 3 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ангел Найденов.
За поднасяне на становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има думата господин Александър Джеров, заместник-председател на Народното събрание и на комисията. Благодаря.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Изнасям становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за управление на кризи, внесен от Министерския съвет.
"На редовното си заседание, проведено на 13 април т.г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за управление на кризи под  № 002-018, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: министър Александър Праматарски, господин Борис Милчев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и ген. Никола Николов - началник на"Гражданска защита". Министър Праматарски изнесе обширен доклад, с който запозна членовете на комисията относно преследваните от законопроекта цели, както и от необходимостта за създаване на нов закон в тази област. Господин Милчев поясни правните проблеми, стоящи пред законодателя.
След поставените от народните представители въпроси към представителите на изпълнителната власт и дадените от тях пояснения, членовете на комисията направиха редица възражения по разглеждания законопроект. Беше акцентирано върху въпроса, че е необходимо създаването на закон, който да регламентира обществените отношения, свързани с кризите. Липсата на координация и единно управление на службите по "Гражданска защита", "Пожарна и аварийна безопасност", "Отбранителна и мобилизационна подготовка" и Държавен резерв и военновременни запаси показаха своите дефекти при тежките положения по време на последната година.
Народните представители направиха възражения по отношение на Допълнителната разпоредба, § 1. В нея е дадена дефиницията на 19 понятия, използвани в закона. Налага се да бъдат допълнително уточнени и понятията, и определенията. Ако няма точни пояснителни норми, ще се създадат трудности в правоприложението. Според това как ще бъде квалифициран един факт от гледище на закона ще зависи кои институции ще влязат в действие. И когато има преливане между съдържанието на отделните понятия, като "криза", "кризисна обстановка", "бедствия", "аварии", "катастрофи", "инциденти" и други, в конкретен кризисен момент няма да може да се получи търсеният положителен ефект от закона.
Членовете на комисията също така считат, че законопроектът създава повече от необходимите нива. По този начин се изгражда една много сложна връзка между отделните влизащи в действие звена. А за да се овладее спешно една криза, трябва да има по-малко стъпала от предвидените в законопроекта.
Понятието "крайна необходимост" е строго определено понятие в правото, поради което не би трябвало да се използва в този закон с нестандартното му съдържание.
Комисията счита, че законопроектът може да бъде приет на първо гласуване, но след това ще се наложи някои от текстовете да бъдат преработени съобразно направените възражения и бележки от двете комисии.
Независимо от това, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не е водеща по законопроекта, предлагаме при подготовката на законопроекта за второ четене водещата комисия да бъде подпомогната от излъчена от нас работна група.
Становището на комисията законопроектът да бъде предложен за приемане от Народното събрание бе прието с 9 гласа "за", 4 - "против" и 1 - "въздържал се"."
Това е становището на комисията, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
За процедура има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 50, ал. 2, от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам прекъсване на заседанието от 30 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Найденов, има един час до приключване на заседанието. (Шум и реплики.) Две минути повече?
Добре, 10 минути прекъсване. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля да поканите министър Праматарски и заместник-министър Милчев.
Започваме обсъждането на законопроекта за управление на кризи. Чухме становищата на двете комисии: водещата - по националната сигурност, и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Заповядайте за изказвания по законопроекта за първо гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Като не можем държавата, поне кризите да управляваме.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: И от това има нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желае ли някой да се изкаже по законопроекта за управление на кризи?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Мнозинството да вземе отношение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Няма ли кой да го защити от мнозинството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има министър Александър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухте становищата на двете комисии - на Комисията по национална сигурност и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Аз искам съвсем накратко да изложа мотивите за този законопроект - от какво е продиктуван той, от какви необходимости.
Мисля, че всички, които присъстват в тази зала и са се запознали с мотивите и със самия законопроект, си дават ясна сметка преди всичко за едно обстоятелство, а то е, че този законопроект урежда обществени отношения, които се пораждат често пъти от събития, които не зависят от човешката воля, трудно могат да бъдат предвидени и предвидими, поради което се налага този законопроект час по-скоро да бъде приет от българския парламент.
Казвам всичко това, защото всеки един от нас трябва да си дава сметка, че отстраняването на последиците, възникнали от такива събития - аварии, катастрофи, земетресения са обстоятелства, които наистина сериозно могат да увредят обществените интереси, а в същото време досега действащата нормативна уредба на тези отношения е на много ниско ниво. една част от тези нормативни актове са много остарели - има актове, които уреждат въпроси, свързани с отстраняването на тези последици, дори от 1975 г. - нещо, което е абсолютно недопустимо с оглед на важността на тези отношения.
Една голяма част от проблемите, свързани с отстраняването на тези последици, се решава с подзаконови актове от много ниска степен, включително заповеди на съответните органи, на ръководствата на тези органи. Затова основната идея беше наистина тези отношения да се изведат на едно сериозно ниво - това да бъде един закон, приет от българския парламент, който трайно да урежда тази материя. Това е от гледна точка на юридическата необходимост от уреждането на тези отношения.
На второ място, бих искал в мотивите да изтъкна - това е свързано, разбира се, и с досегашната нормативна уредба - организационното състояние на нещата. Факт е, че доста органи, които имат отношение по този въпрос, досега са и продължават да бъдат в различни министерства и ведомства, което много сериозно усложнява взаимодействието между тях, а усилията, които трябва да бъдат полагани при отразяването на една криза, на едно бедствие, на една авария, предполагат много добро сътрудничество между всичките тези структури. Досегашната практика показва, че това не е направено и се създават много сериозни затруднения. Само за пример искам да посоча, че досега Противопожарната охрана е към Министерството на вътрешните работи, "Гражданска защита" - в структурата на Министерството на отбраната, Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" е управление към Министерския съвет. И, разбира се, тук има един въпрос, който е уреден в някои европейски страни, и който може би тук ще бъде тема на дискусия - това е спешната медицинска помощ.
Всичко това показва, че при реагирането в определени ситуации необходимостта от много тясно взаимодействие на всички тези структури налага те да имат единно ръководство. Затова и голяма част от текстовете в закона, който предлагаме, са свързани с устройствени правила и са свързани именно с това да бъде изградена една-единна структура, като разбира се това, което беше подчертано тук и в становищата на двете комисии, ще бъдат определени правомощията на президента, на парламента, на Министерския съвет, и, разбира се, на бъдещата агенция, която оперативно ще управлява процесите в тази област.
Практиката, която е следвана при изработването на този проект - между другото, той е работен доста продължително време, тъй като наистина има специфични неща, които досега или не са уреждани от нашето българско законодателство, не е имало практика при уреждането на тези неща, или от друга страна, що се отнася до понятийния апарат, който се използва в закона, и някои термини, които се въвеждат, има необходимост те да бъдат изчистени и прецизирани между двете четения.
Законът изцяло възприема практиката и уреждането на тези взаимоотношения, които има в повечето европейски страни. В повечето от тях точно такава е уредбата, която и ние предлагаме в този проект, така че от гледна точка на съвместимост с европейското законодателство, това е един закон, който в много висока степен, за да не кажа почти изцяло, е съобразен с практиката в развитите европейски страни.
Спецификата идва все пак от действащите в България правила, от необходимостта от преструктурирането на всички тези органи. Това е само специфичното, което също е намерило отражение в този проект. Разбира се, съобразено е с Конституцията, която определя правомощията на различните органи на управление в страната.
Що се отнася до тази част от критиката, която е по отношение на понятийния апарат, който се използва в проекта, аз до голяма степен я споделям и смятам, че необходимостта да бъдат прецизирани някои от тези понятия между двете четения, е налице, стига да може и с усилията на Народното събрание и на специализираните комисии, и на тази работна група, която излъчи Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, те да бъдат доуточнени, защото се оказа, че в някои от тези страни, от които ние реципираме техни правни норми, няма много ясни и точно фиксирани определения на тези понятия, които се използват и този проект.
Що се отнася до втората бележка, която беше направена по отношение на нивата на управление на бъдещата агенция, искам да обърна внимание на народните представители, че взаимоотношенията между различните нива са ясно определени, но необходимостта да съществуват тези повече нива е породена от досегашната практика, която съществува в страната. Имам предвид наличието преди всичко на създаването на такива съвети по места и практиката и в момента е, че кметовете досега изпълняваха функции към комисията, която в момента е към Министерския съвет - именно като такъв орган, който може да взема решения при възникване на една бедствена ситуация в определения регион, който е под управлението на този кмет. Затова не мисля, че това ще създаде сериозни затруднения върху работата на бъдещата агенция и на всички органи, които ще бъдат ангажирани.
Що се отнася до този елемент, който е пропуснат в законопроекта умишлено - искам да подчертая това от името на вносителите, става въпрос за спешната медицинска помощ, която в някои страни - има такава европейска практика - е и административно ангажирана към съответната институция, която управлява, която е аналог на тази Агенция за управление на кризите. В България, пак подчертавам, поради спецификата на нещата, предложението, което е в проекта и което може би ще получи широка подкрепа, е да има функционална връзка на спешната медицинска помощ с бъдещата държавна агенция предвид и на обстоятелството, че в България в момента се провежда здравна реформа.
Това са някои от основните акценти и мотиви, които исках да споделя с българския парламент и се надявам наистина на едно разбиране на този проект, който внасяме, макар че имаше струва ми се опити зад него да се търсят едва ли не и политически аргументи.
Аз искам съвсем отговорно от тази трибуна да ви уверя, че такива аргументи няма. Желанието ни като вносители е било наистина да се въведе закон, който трайно да урежда тези отношения, да се въведе една яснота по структурата на управлението на тези процеси, една яснота във функциите на съответните органи, които са ангажирани с проблема и което е още по-важно - резултатът от това като закон, ако той бъде гласуван от българския парламент, да създаде възможност на всички тези структури, които са ангажирани, за едно ефективно управление на процесите, които - пак подчертавам - в голяма степен, да не кажа почти винаги, не зависят от волята дори на тези, които сега ще гласуват закона, или въобще от човешката воля.
Благодаря за вниманието. Надявам се на подкрепа на този законопроект. Необходимостта от бързото приемане на законопроекта за управление на кризи е изключително голяма в страната и с оглед - подчертавам - на необходимостта от преструктурирането на органите, които до момента са ангажирани с тази проблематика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Праматарски.
Думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да кажа, че засега надеждата на министър Праматарски по отношение на Парламентарната група на Демократичната левица няма да се реализира. В началото на изказването си, изразявайки позицията на парламентарната група, заявявам, че ние няма да подкрепим внесения законопроект за управление на кризи. И няма да го подкрепим не защото нашата парламентарна група не вижда необходимостта от подобен законопроект или защото не разбира потребността на държавата и обществото от регламентиране на подобни дейности, а защото внесеният законопроект, този, който ни се предлага днес да гласуваме, казано на елегантен парламентарен език, просто не става. Този законопроект вместо да разрешава съществуващите проблеми, добавя нови. Прибавя и нови въпроси с опита на вносителите да регламентират структурата, дейността, целите и отговорностите на този единен орган, наречен Държавна агенция за управление на кризи в национален и в териториален аспект.
За да бъда ясен, искам да подчертая, че ние добре разбираме необходимостта от единен, ясно структуриран ефективен и постоянно действащ специализиран държавен орган, функциониращ с оглед на възникващи бедствия, аварии и катастрофи. Разбираме и приемаме, че е необходимо да се осъществява дейност по планиране, прогнозиране, оценка на рисковете и на заплахите, по превантивния контрол, по провеждане на координирани спасителни и аварийно-възстановителни дейности и т. н. Следователно ние не сме против идеята да има такъв закон, който да постига по-голяма координация, субординация, по-голяма ефективност на различните нива на държавното управление. Ние обаче не приемаме, и това го заявихме достатъчно ясно и категорично и на двете обсъждания в Комисията по национална сигурност, че в предложения законопроект се намират решенията на потребностите, които в момента имат обществото и държавата. Аз не разбирам упорството и на мнозинството, и на вносителите, които въпреки видимите недостатъци на законопроекта ни карат да го разглеждаме в пленарна зала и вероятно мнозинството ще си го приеме на първо гласуване. Това едва ли ще изненада някого, но не искайте от нас да споделяме отговорността за поредното законодателно недоразумение, появяващо се в резултат на странно безкритично отношение, видимо и от неловкостта, с която членовете от мнозинството в парламентарната Комисия по национална сигурност при второто гледане в комисията приеха с крехко мнозинство положително становище.
Необходимостта от подобен законопроект и регламентиране на тази дейност не може да бъде обяснение за очевидното несъвършенство на опита да се създаде подобен закон и следователно нищо не налага приемането му в този момент и в този вид.
Какви са част от конкретните ни аргументи? Очевидно е, че заглавието на предложения законопроект не кореспондира със съдържанието на проекта. От дефинирането на понятието "криза" става ясно, че тя е едно екстремално събитие или поредица от събития, или ситуация, за която трябва да има готовност, но на които очевидно не може да бъде подчинена цялостната философия на закона. Сигурно има хора, на които им харесва гръмкото наименование "Управление на кризи" или внушаващата респект табелка. Но не това е същността на предложения законопроект. Всъщност, използвайки присъствието на министър Праматарски, се налага и да попитам колко и какви са примерно кризите според дефиницията, дадена в проекта, от 1997 г. насам?
Второ. В проекта личи една трудно обяснима терминологична недостатъчност. Не зная дали е бедност на езика или специфична оскъдица на специализирани понятия, но в резултат на това неяснотите, двусмислието и появата на сфери на конфликт между различни институции и действащи в момента закони са налице. Например в чл. 34, ал. 2 текст, определящ гражданската мобилизация като крайна мярка за овладяване на инциденти и кризи и за преодоляване на последствията. Има изрично подчертано "от Народното събрание", което безспорно е достойнство, но по-нататък се говори: съгласно закона, съгласно изискванията на Конституцията за овладяване на инциденти и на кризи. Към кое се отнася определението "съгласно изискванията на Конституцията"? Към гражданската мобилизация, към изискването да има закон или към овладяването на инцидентите и на кризите? Или по-скоро това е една успокояваща добавка в текста на конкретния чл. 34.
В ал. 4 на чл. 1 се посочва, че криза, която не може да бъде управлявана по този закон, предполага въвеждане на военно положение. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили обаче има още един особен правен режим и той е правният режим на извънредно положение. Как се съотнася текстът на посочената от мен алинея с този особен правен режим? Или го прескачаме и въвеждаме военно положение?
Очевидно, че тук се търси дефинирането на разликата за поредица от събития или такава промяна на обстановката, дължаща се на причини от невоенен характер. Но то изрично трябва да бъде посочено, след като правим опит за дефиниране на 19 понятия в Допълнителните разпоредби на законопроекта.
Отново в § 1 дефинирането на понятията освен "криза", "кризисна обстановка" и "кризисно положение" налага се да попитам къде се дефинира кризисното положение като вид извънредно положение, което е легалното понятие, използвано и в Конституцията, и което очевидно има своето пояснение в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Но нека да се върна отново към определението за кризисна обстановка, за да ви посоча какво се получава от липсата на достатъчно яснота и използвани понятия. Казано е, че кризисната обстановка възниква в резултат на заплаха или проява на инцидент. Нека да видим какво е заплаха. Заплахата е основателно предположение за възникване на инцидент или на кризисна обстановка. Следователно кризисната обстановка възниква в резултат на основателно предположение за възникване на кризисна обстановка. Това е тълкуванието!
Трето. В чл. 33, ал. 1, и в § 1 от Допълнителните разпоредби, точки 2 и 4 са използвани различни понятия или определения за прилаганите мерки - в единия случай е използвано понятието "извънредни мерки", в другите текстове - "специални мерки". Не толкова поради излишен перфекционизъм считам, че те трябва да се уеднаквят и естествено да бъдат дефинирани, след като става дума за извънредни и за специални мерки.

Четвърто. Беше посочено и в становищата на двете комисии и въпреки всичко аз не намирам отговор, така както и не получихме отговор в Комисията по национална сигурност на следния проблем - има истински наплив от съвети, щабове, органи, звена, ведомствени или териториални формирования, щатни или доброволчески, просто бликат от различните раздели на предложения законопроект. Вие говорите за оптимизиране, ефективност, координиране. Как при тази мрежа може да бъде постигнато изразеното намерение да се търси противовес на колективните форми, което е посочено в мотивите към предложения законопроект?
Напротив, не като противовес, а се стига до утвърждаване на колективните форми и до увеличаване на различните, нека да ги наречем, функционални звена в системата за управление на кризи.
Не е за пренебрегване и факта, че това едва ли допринася за повишаване на оперативността и ефективността на цялата система, което междупрочем също е изведено като основно намерение при предлагането на законопроекта. Междупрочем от тази мрежа отсъстват структурите не само на спешната медицинска помощ. Обърнете внимание - на ХЕИ, на ДВСК, на водноспасителни служби, на планински планински служби, които в досегашната практика имат своe, и в много случаи, централно място. Ситуации, попадащи в обхвата на законопроекта.
Едва ли е необходимо да припомням конкретни случаи на епидемии - примерно шапните епидемии в южните общини и райони, заболяванията от антракс, в които имаха свое конкретно място именно тези органи, които в момента отсъстват. Да не говоря за липсата на текстове, регламентиращи взаимоотношенията с полиция и пр.
Аз мисля, че независимо от начина, по който възприемате това, което казвам, това е един съществен пропуск и предполагам, че хората, които са се занимавали с подобна материя, разбират аргументите ми за подобно твърдение.
Пето. Аз не намирам обяснение на желанието да се девоенизират структурите, ангажирани в дейностите, регламентирани от законопроекта. Аз не казвам, че съм против, но искам да чуя някакви аргументи или обяснения, някакви негативни констатации, базиращи се на досегашната практика. За да не гадаем, нека вносителите да ни ги представят, разсъждавайки върху законопроекта.
Какво налага или изисква създаването на цивилен специализиран орган и какви са предимствата при функциониране в тези толкова необичайни и определено, в много случаи, рискови условия?
Шесто. Крайно недостатъчно и непълно е регламентирането на задълженията и обема на помощта в глава четвърта, раздел Vl на предложения законопроект - "Подпомагане на пострадалите при криза".
Тук очевидно има необходимост от по-пълно и при по-ясни условия и критерии записване на ангажиментите на държавните институции и на органите на местно самоуправление.
Съществува една видима необвързаност между текстовете на чл. 42 и чл. 43, за да не кажа, че прозира и желание за дезангажиране на държавата в тези случаи, които са визирани в този раздел.
В заключение, въпреки определени достойнства и на места професионален почерк, предложеният законопроект за управление на кризи не може да бъде подкрепен във вида, в който ни се предлага. Считам, че нищо не налага приемането му в този крайно несъвършен вид, в който той постъпва в пленарна зала за първо гласуване и евентуално корекции до второто гласуване, което междупрочем продължава една порочна практика, демонстрирана от Министерския съвет по множество закони досега, гласувани от настоящото Народно събрание.
Ами примерно само Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" е депозирала 5 стр. бележки и предложения по начина на регламентиране на дейността на тази служба в Закона за управление и кризи и то преди първо четене, тоест преди гласуването в Комисията по национална сигурност, които бяха игнорирани. И на практика функциите на службата са записани в едно изречение - по отношение дейността на Държавната агенция за управление на кризи.
Аз недоумявам какво пречеше на вносителите при изразените добри намерения и добра воля на членовете на специализираните комисии, очевидно и в рамките на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да преработят, да усъвършенстват предложения законопроект, вземайки предвид и бележките от предварителното обсъждане, и да ни ги предложат в един достатъчно удовлетворителен вид за приемане от Народното събрание на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Има думата господин Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди краткото си изказване по същество искам да направя процедурно предложение да удължим работното време до приемането на закона. Предполагам, че това няма да е много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за удължаване времето на пленарното заседание до приключване на гласуването по този законопроект, но не повече от два часа.
Има ли други предложения? (Шум и реплики.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Мина времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Удължаване може да се иска по всяко време.
Има ли други предложения?
Има думата д-р Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам защо да се бърза след като виждам, че и програмата не е особено наситена със задължения, които трябва да изпълняваме. Още повече едно удължаване на работното време значи разстройване работата на комисиите. И накрая, помислете... (Неразбираема реплика.)
Те ни критикуват достатъчно много, обаче независимо от големите възможности, въпреки критиките към депутатите и ние сме в ограничение по отношение на своето натоварване. Нека да помислим и за себе си. Да продължим с комисиите, защото след това продължаване в комисиите натоварването е вече много голямо и няма да има пълноценна дейност.
Предлагам да не се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Христов за удължаване на работното време на Народното събрание до приключване на законопроекта, който разглеждаме, но не повече от два часа.
Гласували 168 народни представители: за 64, против 89, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов, за своето изказване.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно един законопроект дори с такава тематика, към която всички трябва да сме загрижени, не може да мине спокойно. Аз продължавам да не съм наясно за себе си откъде идва обструкцията от страна на БСП по този закон. Аз казвам, че още сега ще направим предложение утре за дневния ред законът да бъде т. 1 и да бъде продължен, което смятам, че е най-естественото нещо. (Реплика от Георги Божинов.)
Подозирам, че става дума за девоенизирането, господин Божинов, но какво да се прави - не може да се спре този процес. Но аз ще говоря съвсем спокойно, или поне ще се опитам.
Сложен е законът, сложна е обстановката, сложни са междуинституционалните връзки, които той трябва да уреди. По това никой няма да спори. Той ще възбуди отново междуинституционална ревност, ще бъдат пренасочени доста хора във връзка с този закон, включително девоенизирането също е човешки проблем. По това никой не спори. Но нека се опитаме да подходим към този сложен законопроект, както сме подхождали и към други законопроекти, уреждащи нови по същество отношения. Имам предвид един Закон за приватизацията, който не само в България, а и във всички бивши социалистически страни се променяше много пъти, защото процесът беше нов. Работехме по една система: проба - грешка.
Така или иначе, нашето становище - моето лично и на Парламентарната група на Народния съюз, е, че въпреки сложността на разглежданата материя, законопроектът е успял максимално да уреди съществуващите и очаквани отношения в кризисни ситуации. Именно затова ние ще подкрепим този законопроект.
Аз искам сега по време на първото четене на законопроекта да направя едно принципно предложение, което ще конкретизираме в срока между първо и второ четене. Става дума за споменатото вече от министър Праматарски функционално интегриране на националната система за спешна медицина с националната система за сигурност в България. Това е нещо, което чух и в изказването на господин Найденов, че е необходимо да стане - не административно, но функционално интегриране.
Спешната медицина е един национален приоритет, изразяващ се в това, че държавата с цялата си отговорност застава зад нея, осигурявайки я финансово, кадрово, квалификационно. Напълно съм съгласен, че спешната медицина съвместно с Противопожарната служба, Националната полиция и Гражданската отбрана представляват едно функционално цяло, осигуряващо сигурността на гражданите. Спешната медицина, и това трябва да бъде заложено в закона, трябва да бъде функционално интегрирана в системата за национална сигурност на България. Спецификата на нашите условия не позволяват тя да бъде административно интегрирана в тази система, тъй като е изключително тясно свързана административно, медицински, кадрово, ако щете като сграден фонд, с Министерството на здравеопазването. Изкуственото и административно интегриране в системата за национална сигурност ще породи, меко казано, недоразумения.
Освен това, спешната медицина има едно особено място, поне доколкото съм запознат, в здравноосигурителната система и тя има да играе една сериозна буферна роля в предстоящото навлизане на тази здравноосигурителна система в доболничната помощ.
По тези причини моето предложение е тя да бъде функционално интегрирана в системата за сигурност. В закона това са текстовете в раздел V и по-специално чл. 36, като на първо място в чл. 36, ал. 2 пред "лечебните и здравни заведения" се постави "националната система за спешна помощ и Центъра за спешна медицинска помощ".
Трябва да бъдат установени съществено нови взаимоотношения между съставните части на националната система за сигурност и националната система за спешна медицинска помощ. Тези нови отношения могат да се конкретизират в създаването на функционално интегрирани екипи от всички съставни части, които разполагат с единно ръководство и комуникационно осигуряване, еднаква квалификация на персонала, навлизане на характерни за едната част дейности в другата. Пример в това отношение е създаването на спешно звено със съвременно оборудвана линейка към Софийската пожарна. Ние го имаме това нещо, преди приемането на закона, като своеобразен експеримент - задължително участие на централно и регионално ниво на ръководители на спешната медицина в ръководните органи на системата за сигурност.
Ето това ние разбираме под функционалното интегриране на системата за спешната медицина в системата за сигурност и конкретните предложения към законовите текстове ще предоставя в срока между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат има ли?
За реплика думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Вземам повод от направеното изказване.
Уважаеми господин Христов, Вие посочихте, че обстановката е сложна. Коя обстановка имате предвид? Законът е за уреждане на кризи, но презумпцията е, че става дума за природни бедствия, аварии и противопожарна безопасност. Аз Ви моля да изясните. Защото Вие неволно след това може би смесихте системата за национална сигурност със системата за защита от природни бедствия, аварии и пожари. Това е един принципен въпрос. Защото непрецизно редактирания чл. 1, ал. 4 и в Преходните и заключителни разпоредби пояснението "криза, стигащо до ценности, интереси, цели и имущество", вече дава основание за сериозна тревога. Затова Ви моля да изясните позицията си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не желаете.
Други желаещи да се изкажат има ли? Няма.
Ще продължим следващия път.

Съобщения:
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 20 април 2000 г., четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
Заседанието на Съвета по европейски въпроси ще се проведе на 19 април, сряда, от 15,00 ч. в зала "Изток" при следния дневен ред: Изслушване на министъра на външните работи Надежда Михайлова относно преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз по глава Двадесет и седма "Обща външна политика и политика на сигурност".
Комисията по икономическата политика ще заседава на 19 април 2000 г. от 14,30 ч. в зала "Запад" с дневен ред: Обсъждане на второ четене законопроекта за ж.п.транспорта, внесен от Министерския съвет.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)



Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Петя Шопова

Благовест Сендов

Секретари:
                  Виктория Василева

       Калчо Чукаров