Председателствал: председателят Йордан Соколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Откривам последното тържествено заседание на Тридесет и осмото Народно събрание. (Звъни.)
(В залата звучи химнът на Република България. Всички стават прави.)
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа конституционни съдии, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес е последният ден на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България, в който изтича неговият мандат. Зад нас остават 4 години на напрегната парламентарна дейност.
С какво ще се запомни Тридесет и осмото Народно събрание? Според някои може би това трябва да бъде гласуването с чужди карти или любимата тема на някои медии за депутатските кюфтета. Ние смятаме, че справедливостта изисква Тридесет и осмото Народно събрание да остане в българската история с много по-важни неща - с това, че то е първото Народно събрание след промяната от 1989 г., което завършва своя пълен мандат, (ръкопляскания) и второто Народно събрание след създаването на българския парламент през 1879 г., което изкарва пълен 4-годишен мандат. Това е резултат на съществуващото в този парламент мнозинство, което създаде политическата стабилност на парламента, на страната, довело от своя страна до икономическа и финансова стабилност и растеж. Това се дължи и на голямата дейност на опозицията, която никога не надхвърли рамките на коректния парламентаризъм и заедно с мнозинството спомогна за утвърждаване на парламентаризма у нас.
На второ място, това е огромната законодателна дейност - над 631 приети закона, 444 решения, 8 декларации, с което не само беше наваксано изоставането на българското законодателство в хармонизацията с европейското право, но България излезе на второ място сред страните-кандидатки за членство в Европейския съюз по този показател. Това до голяма степен позволи Европейският съюз да вземе решение за започване на преговори с България за членство в съюза, за успешното им провеждане, за историческото решение на срещата в Ница, за премахване на визовите ограничения за български граждани, наложени от Шенген.
Ние не можем да отминем и успешния парламентарен контрол. В 153 заседания беше отговаряно на 2328 актуални въпроса и 460 питания. Бяха проведени 13 разисквания, завършили с приемане на съответни решения.
Справедливостта изисква Тридесет и осмото Народно събрание да се запомни с приемането на всички необходими законови актове за извършване на закъснелите демократични промени във всички области на живота. Може да се каже, че в нито една област и в областта на икономиката, на администрацията, на здравеопазването, на общественото осигуряване, на данъчната сфера, на съдебната власт реформите не са били забавени или осуетени поради неприети закони.
И все пак, ако трябва да откроим особено значимите актове, приети от Тридесет и осмото Народно събрание, това според мен са: Декларацията за национално съгласие, с която беше постигнато съгласие между всички политически сили по основните въпроси на нашето развитие в трудните дни на 1997 г., което позволи България да излезе от кризата. Това е Законът за държавния герб. Това е Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е отмяната на смъртното наказание. Това е трудното и непопулярно за времето си решение по време на кризата в Косово, открило ни пътя към Европа и НАТО. И гласуваното вече накрая Споразумение с НАТО, прието с огромно мнозинство. Това са Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина.
Тридесет и осмото Народно събрание заслужава да се запомни с това, че при приемането на горните и всички други важни нормативни актове се постигаше широк консенсус и парламентарно представените политически сили съумяваха да поставят националните интереси над своите партийни интереси. Цялата тази успешна дейност не остана незабелязана. За първи път нашият парламент подписа Споразумение за сътрудничество с двете камари на белгийския парламент, което вече се осъществява успешно, със Сената на Италианската република, с Националното събрание на Френската република, с правителството на Съединените щати за съвместната програма "Студенти на стаж в парламента".
Тридесет и осмото Народно събрание разви голяма международна дейност. Наши делегации участваха в сесиите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на черноморското икономическо сътрудничество, на НАТО, на Централноевропейската инициатива, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Западноевропейския съюз, в сесиите на Интерпарламентарния съюз, Парламентарната асамблея на франкофонията и Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз". Участие в срещите на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните, участващи в процеса на разширяване на Европейския съюз, една от които се проведе в София. Искам да изкажа специална благодарност на всички депутати, участвали в тези международни парламентарни форуми и представили достойно там България и българското Народно събрание.
В резултат на излизане на България от международната изолация, в която беше изпаднала, и на нарасналия международен авторитет на нашия парламент бяха и разменените гостувания на парламентарни делегации. Осемдесет и една чужди парламентарни делегации посетиха България и 55 наши парламентарни делегации гостуваха в чужбина.
Тридесет и осмото Народно събрание трябва да се запомни с политиката на отвореност и прозрачност към обществото. Сградата беше отворена за посещения на граждани, желаещи да разгледат Народното събрание, да се запознаят с работата му. Беше отворен достъпът на граждани, желаещи да присъстват на заседания в пленарната зала. Беше отворена страница на Народното събрание в Интернет. Със съдействие на американската Агенция за международно развитие беше създаден Парламентарен информационен център, който получи статут на Европейски документационен център. Беше разширен достъпът на граждани до библиотеката.
За първи път от създаването на българския парламент беше издаден юбилеен албум, посветен на неговата 120-годишнина. По този повод бяха проведени съвместни прояви с неправителствени организации, беше издаден и почетен юбилеен медал.
Клубът на народния представител се превърна в средище на културен живот с открити в него над 160 изложби с повече от 400 участници.
Беше поставено външно осветление на парламента, което позволи да изпъкне красотата на сградата на Народното събрание. (Оживление сред ДЛ.)
На централния вход беше монтиран и новият герб на Република България.
За всичко това аз искам да изкажа благодарност към хората, които допринесоха за успешната дейност на Тридесет и осмото Народно събрание. Благодарност към президента на Република България за следенето на нашата парламентарна дейност, включително за върнатите закони, с което в много случаи позволи те да бъдат подобрени.
Благодарност към министър-председателя и към Министерския съвет, които са основен наш работодател, както и за доброто качество на внасяните законопроекти.
Благодарност към заместник-председателите на Народното събрание, които бяха винаги до мен при ръководенето на пленарните заседания. (Реплики от ДЛ.)
Благодарност към председателите на парламентарните групи за техните изявления по всички важни въпроси и заради участието им на председателските съвети, на които решенията обикновено бяха взимани единодушно.
Благодарност към председателите на постоянните комисии за трудната им дейност при разглеждане на законопроектите в тях, с което улесняваха работата в пленарната зала.
Благодарност към всички народни представители за това, че те усвоиха едно парламентарно поведение, което никога не надхвърли рамките на допустимите парламентарни реакции и за дейността им, с което допринесоха за утвърждаване на парламентаризма у нас.
Благодарност накрая към всички служители от администрацията на Народното събрание, без които то не можеше да провежда своята дейност. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания.)
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа министри, скъпи народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание! Позволете ми най-напред да ви поздравя в този последен ден от вашия успешен пълен парламентарен мандат. Фактът, че това Народно събрание имаше един пълен парламентарен мандат, е забележителен не само за новата ни история - имам предвид последните 11 години на демократични промени, но изобщо за историята на България след Освобождението ни от османско владичество.
Разбира се, и политици, и историци, и журналисти ще се нуждаят от дистанцията на времето, за да дадат пълната и цялостна оценка за работата на Тридесет и осмото Народно събрание. Признавам, че за мен самия не е лесно да направя такава оценка, защото моята връзка с Тридесет и осмото Народно събрание, с вас - неговите народни представители, беше не само институционална. Тя беше и емоционална връзка, защото историята направи тъй, че целият мандат на Тридесет и осмото Народно събрание да съвпадне на практика с моя президентски мандат. Всъщност като президент на Република България аз подписах двата указа, с които маркирах вашия живот - живота на Тридесет и осмото Народно събрание: Указа за насрочване на изборите за това Народно събрание и Указа за насрочването на избори за следващото Тридесет и девето Народно събрание, чиито народни представители ще заемат вашите места само след няколко месеца.
Бих искал най-напред, разбира се, да ви поздравя за тази огромна дейност, с която вие се справихте по време на 4-годишния си мандат. Не искам да изброявам всички актове, които са от голямо значение не само за развиващата се българска демокрация, но които маркират по един забележителен начин перспективата на България оттук насетне.
Според мен е показателно, че в началото на вашия живот на Тридесет и осмото Народно събрание и в неговия край вие приехте с пълен консенсус или със забележително единодушие два акта, които според мен са много важни за България. Първият акт беше една декларация по отношение препоръка на Европейската комисия, а на практика декларация, която очертаваше параметрите на асоциираното членство на България в Европейския съюз. И малко преди края на това Народно събрание - Закона за ратификация на Споразумението с НАТО за преминаване на войскови части през България.
На мен ми се струва, че с тези два акта бе маркирана и ценностната система на Тридесет и осмото Народно събрание. Нещо повече, бе маркирана ценностната система на България оттук-насетне - стратегическото желание за членство на страната ни в Европейския съюз и НАТО.
Разбира се, между това с консенсус или с единодушие, почти близко до пълното, бяха приети и други много важни закони. Аз не искам да пропусна Декларацията за национално съгласие, с която започна това Народно събрание. Не искам да пропусна Декларацията за равноправни взаимноизгодни отношения с Руската Федерация, нито пък Декларацията за ситуацията в Югославия; нито пък Декларацията за инцидентите на границата между Македония и Югославия. Всичко това бяха извънредно важни политически документи, зад които по моему в по-голямата си част стоеше и българското обществено мнение.
Разбира се, по време на работата на Тридесет и осмото Народно събрание на вас не ви бяха спестени и много критики. Част от тях сигурно са били основателни. Друга част вероятно нямат своите дълбоки основания. Но аз не мисля, че това е най-важното и че разборът на критиките, отправени към Тридесет и осмото Народно събрание, е най-важното нещо в момента.
Според мен по-важното е друго - че независимо от отправените критики, независимо от ожесточените понякога дебати, които течаха в Народното събрание, независимо от поведението в отделни случаи на отделни народни представители, което сигурно не е било оценявано като блестящо от техните собствени избиратели, независимо от всичко това никой в България не може да поставя под съмнение значението, а не дай Боже, необходимостта от Народно събрание в този процес на демократизация и изобщо в българската Република. (Ръкопляскания.) Затова, защото да се поставя под съмнение ролята и мястото на Народното събрание изобщо, означава да се поставя под съмнение ролята и значението на демокрацията за България като държава и за българското общество като общество.
Затова, защото, уважаеми госпожи и господа, демокрацията не е просто народовластие. Демокрацията означава и съществуване на институции, насочени против диктатурата, против всякаква диктатура - на една личност, на една партия, на една идеология. ("Браво!", ръкопляскания.)
И струва ми се, че точно това представлява духа на българската Конституция. Ако господин председателят ми услужи със своя екземпляр от Конституцията, аз ще цитирам дословно, за да не бъда голословен. Но това е Конституцията, върху която се гради днешната българска демокрация. Това е Конституцията, върху която се гради днешната българска държавност. (Ръкопляскания.)
И тази Конституция казва: "България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет." (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз мисля, че огромната заслуга на това Народно събрание беше спазването на духа на Конституцията, спазването на духа на демокрацията по начина, по който българското общество иска тази демокрация да се реализира.
Разбира се, аз съм съпричастен в немалка степен към работата на Народното събрание, за това, защото нашите два мандата просто съвпаднаха. Затова, защото се изправях много пъти на тази трибуна - не само, когато трябваше да прочета мотивите за своето отлагателно вето. И в този смисъл се чувствам съпричастен и към законодателния процес, затова, защото всичките тези повече от 630 закона, които вие приехте, на практика са закони, в които и аз имам някакво участие, независимо от това, че в огромното мнозинство от случаи не налагах отлагателно вето, защото те бяха безукорни закони, които нямаха нужда от такова вето.
Но аз си спомням и много драматични моменти, когато бях заедно с вас тук, на тази трибуна: когато се откриваше Народното събрание; драматичния момент, когато трябваше да се вземе решение за българската позиция по отношение на кризата в Косово; в много други драматични моменти.

И затова искам да припомня още нещо - Народното събрание, без съмнение, е основната институция, стълбът на българската демокрация, но никога не трябва да забравяме, че демокрацията се прави заедно от всички институции. И аз искам да ви благодаря за това институционално съгласие, което демонстрирахме по време на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание, за това, че беше сложен край на войната между институциите, за това, че ние всички схванахме още нещо - демокрацията се реализира не само чрез своите избраници, чрез своите институции. Тя се реализира и чрез прякото участие на своите граждани, на гражданското общество, чрез свободата и достъпа до информация, чрез свободата на словото и печата. Убеден съм, че свободата предпазва от злоупотреби властта, но от друга страна пък силната държавност предпазва от злоупотреби с демокрация. И това е нещо, което е изключително важно за една начеваща демокрация. И това е нещо, което не се създава само със закони, затова защото законите са важни за основата на една демокрация, но по-важен от тях е духът на законност, който трябва да шества в едно гражданско общество. По-важно от духа на законност е чувството, че всички ние, живеещи в тази държава, отговаряме за нея, отговаряме за нейните успехи и за нейните неуспехи.
Уважаеми госпожи и господа, позволете ми в края още веднъж да благодаря за вашата работа като народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание, да ви пожелая много успех в личен план, в предстоящата предизборна кампания и нека да си пожелаем това, което вие посадихте, оттук насетне да дава още по-хубави плодове в следващите години на българската демокрация!
Благодаря ви още веднъж! (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. (Ръкопляскания от мнозинството.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, дами и господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми колеги, ваши превъзходителства!
От името на излъчения от Тридесет и осмото Народно събрание Министерски съвет на Република България поднасям приветствие към вас, депутатите, заради вашата успешна реформаторска и градивна работа за добруването на нашата страна.
Това Народно събрание ще остане в историята на България с това, че осъществи успешни стопанска, бюджетна, банкова и парична реформа, промени радикално структурата на собствеността, въведе строга бюджетна и парична дисциплина и постигна трайна и устойчива икономическа стабилизация на нашата страна.
Това Народно събрание ще остане в историята с реформата на администрацията, с поставянето началото на Здравноосигурителната каса, със смела реформа в сферата на пенсионното дело и социалното осигуряване.
Това бе направено с много силна политическа воля, с поемане на отговорност от страна на мнозинството.
Много важно е да се подчертае, че почти винаги това мнозинство бе подкрепяно и от други парламентарни групи по най-важните направления на реформата.
Тридесет и осмото Народно събрание започна с различна степен на политически консенсус около Декларацията за националното съгласие, но завърши с почти пълно единодушие по най-важните направления на националната политика. Изключително ценно сега и за в бъдеще е политическото единство по най-важните въпроси на националната сигурност и членството ни в НАТО.
Това Народно събрание прие единна национална политика по отношение на Русия с нарочна своя декларация и по този начин постави основата на равноправни и взаимноизгодни отношения между двете страни. Също така важно и изключително ценно е политическото единство за икономическата и финансова стабилност, по-основно защитени с подкрепата за валутния борд и разбирането, че това е единственият ни път за членство в Европейския съюз.
Народното събрание подкрепи с пълно единодушие позициите на България за преговори с Европейския съюз по общата външна политика и политиката на сигурност и с категоричната си подкрепа за членството в Европейския съюз допринесе в решаваща степен България да получи покана за започване на преговори в Хелзинки, за обнадеждаващото ни решение от Ница за мястото на нашата страна в европейските институции и за свалянето на шенгенските визи.
Тридесет и осмото Народно събрание подкрепи с почти пълно единодушие подкрепата на България за мултиетническото правителство на съседна Македония и по този начин, а и с много други свои актове участва в изработването на много важната стабилизираща роля на нашата страна в нестабилния регион на Югоизточна Европа.
Казано само с няколко думи - това Народно събрание успя да осъществи успешна европейска и евроатлантическа историческа ориентация на България, постави страната ни на верния път на добруването и икономическото развитие.
Разбира се, имаше и много остри, дори ожесточени политически дебати, но това грандиозно дело, което бе извършено, не може да е безболезнено, не може да бъде подкрепяно винаги и от всички. Най-важното е, че Тридесет и осмото Народно събрание бе много отговорно и остави зад гърба си всички най-трудни решения. То остави отлично наследство и оптимистични перспективи за следващото Тридесет и девето Народно събрание, а това се случва за първи път в последните единадесет години и е основа за нови надежди и очаквания за добро бъдеще, благосъстояние и сигурност на България.
На добър час, колеги! (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, господа от Конституционния съд, ваши превъзходителства!
Днес приключва работата си Тридесет и осмото Народно събрание и на мен като председател на най-голямата парламентарна група в този парламент ми се ще да не давам оценка, защото оценката ще я дадат други.
Сигурно ние ще се опитаме в целия този период, който е зад нас и който е пред нас, непрекъснато да говорим за това какво сме направили и какво ще направим. Трудно е обаче точно ние да дадем вярната оценка, защото сме прекалено вътре в това, което се случи в тези четири години, и всяка една от оценките, която ще дадем, ще бъде много емоционална, защото всичките ние 240 народни представители се вълнувахме, спорехме, понякога и много ожесточено, но през цялото време се стремяхме да изпълняваме нашата отговорност и нашите задължения така, както сме се клели пред Конституцията на Република България, така както поемахме обещания пред своите избиратели.
Аз си спомням първото пленарно заседание на Тридесет и осмото Народно събрание и това, което каза тогава президентът Петър Стоянов на нас, народните представители, а то беше: "Бъдете реформатори, а не имитатори!".
Струва ми се, че ние успяхме да изпълним тази препоръка, но тя е много актуална и днес.
Без да давам оценка не мога да не кажа този път вече емоционално, защото се вълнувам в края на този мандат, че ние извършихме реформа. Извършихме реформи и то в много сфери - и в политическата, и в икономическата, и в социалната, и в геополитическата. Стремяхме се да не бъдем имитатори и аз съм убедена, че ще платим цената за това, че не бяхме имитатори, а бяхме реформатори!

Но сега на края на Тридесет и осмото Народно събрание освен да правим отчет на дейността си, защото този отчет всеки един от нас ще го направи пред българските избиратели, ние трябва да изпратим и послание за това, което сме направили за следващия парламент, за тези, които ще заемат нашите места само след няколко месеца.
И това, с което аз искам днес да се обърна и към народните представители, и към институциите, и към българските граждани е, че България все още се нуждае от много воля, много смелост по пътя на реформите, а не от имитации, не от приказки, не от заблуди и не от лъжи. Има нужда от смелост, има нужда от кураж, има нужда от това да се застане да се говори истината и да се отстоява позицията, каквото и да коства това.
Аз искам да благодаря на моите колеги от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, искам да благодаря и на парламентарното мнозинство за това, че издържа, издържа четири години на предизвикателствата (ръкопляскания в мнозинството), на атаките, на хулите. Искам да благодаря и на българската опозиция, затова защото без опозиция няма парламент, няма парламентаризъм, няма спор, няма демокрация. И ние всички, и управляващи, и опозиция, имаме ангажимента във всеки един момент, независимо от това къде се намираме в пространството, дали сме управляващи или опозиция, да носим отговорността да съхраним демокрацията, да съхраним принципите, зад които сме застанали и за които са ни изпратили хората в българския парламент.
Накрая искам да кажа и още нещо - с какво ще бъде запомнен този парламент. Господин председателят започна с това - дали с лошото, дали с доброто, сигурно с всичко. С всичко ще бъдем запомнени - и с кюфтетата, и с кавгите, и с крамолите, и с предателствата, и със страха, с всичко. (Ръкопляскания в мнозинството.) С всичко ще бъдем запомнени.
Но правейки равносметка, аз се надявам, че ще бъдем запомнени за това, че сложихме началото на нормална демокрация в България, сложихме началото на това България да стане наистина европейска, евроатлантическа държава, сложихме началото на верния път за България. (Ръкопляскания в мнозинството.) Бог да пази България! (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица има думата Георги Първанов. (Ръкопляскания в опозицията.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин президент, господин министър-председател, господа министри! Ваши превъзходителства! Ние виждаме смисъла на това заключително заседание на парламента в усилията да се даде една политическа оценка за свършеното и несвършеното от нас, народните представители. Не в дребнотемното изреждане на детайлите, с което се започна, но не и в тронните слова, на които се наслушахме в последните няколко седмици.
Големият въпрос е за цената, която всеки един от нас плати за тези четири години на пълния мандат управление на СДС, цената, която беше платена от парламента, от институциите, от общините, от гражданите, от всички.
От тази гледна точка ние не можем да бъдем удовлетворени от работата на Тридесет и осмото Народно събрание, в това число и от нашата собствена дейност. Трябва да кажем, че за четирите години на мандата СДС не изневери нито за миг на своя стил на работа. Много бяха слабите и некачествените закони и решения, които мнозинството гласува, без да прозвучи нито една дума като аргументация отдясно. Много бяха случаите, в това число и в последните няколко дни по повод на исканата оставка на председателя Соколов, когато вие тръгнахте срещу собствения си правилник, господа отдясно, и отменихте, забранихте на практика дебатите. А парламентаризмът, според класическото му разбиране, тръгва от дебата. Когато все пак допускахте дискусии, вие също не хабяхте излишна енергия в търсенето на аргументи, просто дърпахте шалтера на радиото и телевизията и решавахте въпросите с гилотината на гласуването.
Причините за масовия обществен нихилизъм по отношение на парламента не се крият обаче само тук. По вина на управляващата десница Народното събрание работеше доста неравномерно, редуваха се периоди на бездействие с денонощен стахановски труд, в това число и в заключителните дни. Причината за това е, че тръгнахте към властта законодателно неподготвени и така не успяхте до последния ден да наваксате пропуснатото.
Този състав на Народното събрание произведе много некачествена продукция, това очевидно съзнават и колегите отдясно, защото никога не сме имали по-нестабилно, по-динамично променящо се законодателство. Например Наказателният кодекс беше променян 10 пъти, НПК - 4 пъти, Законът за приватизацията - 9 пъти, Законът за земеделските земи - 12 пъти. Това, уважаеми господин председател, прави големия обем от законодателна продукция, за който Вие говорихте в самото начало.
Даваме ли си сметка как изглеждаме в очите и на българския избирател, и на чуждия инвеститор с тези непрекъснато промени в основни закони? Оценка за некачественост и, което е по-лошо, за неконституционност, са и многобройните върнати от Конституционния съд и от президента закони. В стремежа си да обслужвате някаква политическа, конюнктурна цел, вие, законотворците от правителственото мнозинство, вкарвахте откровено антиконституционни елементи в много от законите.
Така се появиха законодателните постановки за един човек - анти-Татарчев, анти-Куцкова, анти-Рашков или про-Филчев, про-Красимир Стойчев, про-Емилия Миланова. Приети бяха много взаимноотричащи се закони, текстове от едните често противоречаха на текстове от други закони.
Основният проблем обаче е в това, че законодателството, което предлагаше мнозинството, за съжаление беше много далече от дневния ред на обществото, на всеки един от отделните граждани, от изискванията на реформите и фактически направи парламента един от елементите, обслужващи силовата авторитарна политика и укрепването на един тесен слой управляващи в икономическата власт.
Парламентът четири години беше един апендикс на изпълнителната власт. СДС показа, че за тях властта не е реално управление, а консумация на привилегии. И затова парламентът приемаше закони, които улесняваха корупцията и личното обогатяване. Така бяха решени въпросите и на приватизацията, и на концесиите, и за обществените поръчки.
СДС превърна корупцията в държавна политика. Цялата ви политическа философия, законодателна и управленска практика беше подчинена на идеята за лично и тяснопартийно облагодетелстване.
Парламентарният шеф, който оглави и така наречената Комисия "Антимафия", здраво удържа фактически до последния ден политическия чадър над правителството и лично над премиера, отклонявайки десетки питания и актуални въпроси към тях. Под диктата на няколко души парламентът беше превърнат в инструмент за разправа с общините, за налагане на изпълнителната над съдебната власт.
За четири години вие, уважаеми господа и дами отдясно, лишавате последователно хората от едно от най-естествените им права - да информират и да бъдат информирани. В така наречената национална телевизия и радио се установява цензура, която е непозната за целия период на прехода.
Вие си приехте два закона - за далекосъобщенията и за радиото и телевизията, с които узаконихте пълния монопол на управляващите над информационното пространство, легитимирахте процеса на партизиране на националния ефир. Разправата с водещите журналисти... (Оживление и обаждания от мнозинството.) Разбирам, че това никак не ви е приятно. Полицейщината в Българското национално радио беше заложена, тя беше осигурена с приетите от управляващата десница закони.
Правителството въвлече парламента в политиката си на масови политически чистки и реваншизъм, на лустрация в държавната администрация. Още от самото начало беше осъществено пълно срастване на управляващата партия с държавата. И тук далеч не става дума за пренасянето на тъмносиньото Политбюро от "Раковски" № 134 на "Дондуков" № 1 (шум и реплики в блока на мнозинството), а за това, че от първия до последния ден вие отдясно налагахте философията на клиентелизма, формирахте един тежък, прекалено раздут държавен апарат, опитвайки се да го подчините изцяло на партийните, на котерийните интереси, с което практически оформихте една нова олигархия. Този парламент по вина на десницата обслужваше интересите именно на тази олигархия, а не на бедните и безработните, не на студентите и пенсионерите, не на бизнеса и интелектуалците.
Ето, това е, госпожи и господа, различната цена на мандата, която платихте вие и обикновените хора.
И Вие, господин президент, се примирихте, подкрепихте с участието си в партийни форуми утвърждаването на диктата на тази олигархия.
Затова е необходимо да се реабилитира управлението и държавата в очите на избирателите. Необходима е държава силна, не администрираща и потискаща, а регулираща и с изявени социални функции.
Силната държава е немислима със слаб парламент. Необходимо е ново управление, което да сложи край на концепцията за единството и неделимостта на властите.
На България са й необходими стабилно и реално взаимодействащи си институции, без постоянен конфликт между тях, както беше в началото на прехода, но и без единството на институциите да се разбира като подчиненост от изпълнителната власт.
Необходим е един парламент, който да не бъде безличен придатък на изпълнителната власт. Ние влязохме в Тридесет и осмото Народно събрание и тръгваме към изборите с ангажимента наистина да работим за нов тип парламент - на диалога и съгласието, за един парламент, който ще има друг тип отношения между управляващото мнозинство и опозицията, без силовите действия на управляващото мнозинство и без самоцелното противопоставяне, без обструкцията на опозицията.
Твърде късно, уважаема госпожо Михайлова, се сетихте за това, че само единството на мнозинството и опозицията прави парламента. Ние трябва да сложим край - не успяхме в този парламент, но със сигурност в следващия (шум и реплики в мнозинството) - на исторически негативно наслоените отношения между мнозинство и опозиция. Необходим е един нов парламент, който да бъде не заложник на идеологически конфликти, на остро политическо напрежение; един парламент, който да олицетворява политическата стабилност. Необходимо е едно ново управление, което да сложи край на политиката на конфронтация, която произвежда врагове непрекъснато и навсякъде.
Сигурен съм, че в следващия парламент ще се сложи край на това постоянно противоборство, на политическата мъст, която вече цяло десетилетие изчерпва силите на нацията. Нека в една толерантна кампания, уважаеми госпожи и господа, и в новия парламент да сложим край на политиката, която извежда в ранг на държавна политика враждата и омразата! Нека на тези избори да кажем: Сбогом на омразата!
И накрая, уважаеми госпожи и господа, позволявам си да благодаря на колегите от опозицията, не само от Демократичната левица, за професионализма, за морала, за отговорността в тяхната работа и в пленарните дебати, и в комисиите, и в дейността им по избирателни региони. За тези 4 години опозицията фактически печелеше дебатите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ... и само липсата на чуваемост в парламента не позволи да се реализират нейните законодателни идеи. (Шум и реплики в мнозинството.)
Искам да се извиня на избирателите за това, че невинаги... (Ръкопляскания в мнозинството, шум и реплики.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ... трябва да го направи някой от опозицията, след като вие в управляващото мнозинство нямате доблестта да го сторите, уважаеми управляващи. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече отдавна, господин Първанов!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Искам да се извиня на избирателите за това, че невинаги и докрай сме реализирали поетите от тях ангажименти - и за това не може да има никакво оправдание в създаваната от мнозинството обстановка - и да ги призова, избирателите... (Смях в мнозинството, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Първанов. Времето изтече. (Председателят господин Йордан Соколов изключва микрофоните. Господин Георги Първанов говори при изключени микрофони.)
Да, вярно и Вие на себе си не изневерихте. Тринадесет минути вече Ви слушаме. (Силен шум в залата.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Няма регламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има регламент. (Силен шум в залата. Думкане по банките в блока на ДЛ.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Имам ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте. Имате думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Мисля, че това е съвсем показателно.
Съвсем накрая, уважаеми госпожи и господа, искам да пожелая на всички колеги и от опозицията, и от управляващото в момента мнозинство, да проведем една честна, толерантна, коректна кампания, една кампания, в която да поведат по-добрите, по-професионалистите, хората с чисти ръце (шум в блока на мнозинството), за да можем да дадем на България един достоен парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение има думата господин Ахмед Доган. (Силен шум в залата. Ръкопляскания от мнозинството.)
АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Ваши Превъзходителства! Днес, със закриването на Тридесет и осмото Народно събрание, България затваря страницата на един труден етап от своето развитие и заедно с това полага основите на ново начало, което в повечето случаи ще бъде контрапункт на целия досегашен преходен период към демокрация и пазарна икономика.
Целият досегашен преходен етап е свързан със знака на противоборството и може да се изрази с въпроса: кой кого? Резултатът от това противопоставяне и партизанщина е в разочарованието от двуполюсния модел на страната, разочарованието от политическия елит изобщо, от всички партии; в липсата на перспектива за развитие на младежта и на интелектуалния потенциал на страната и търсенето им на изход в други краища на света; в отсъствието на стимули за развитие на малкия, средния и на големия бизнес, което има пряка връзка със забавените темпове на увеличаване на брутния вътрешен продукт, с унизителните заплати, пенсии и социални помощи, както и с грозното усещане на социалната дума на бедността и безработицата; в агресивното активизиране на престъпността и превръщането на корупцията в норма на държавната администрация; в ниския инвестиционен рейтинг на страната.
Накратко казано, няма друга страна от бившия Източен блок, която да е платила толкова висока цена за прехода, освен България. През последното десетилетие на ХХ век, което ще остане в историята с неудачния ни преход, имаше и неизбежни, но и избежни неща. Неизбежните са свързани предимно с цената на политическата и икономическата трансформация на системата, която трябваше да плати всяка страна с недемократичен режим. За тази цена в случая не става дума. Става въпрос за избежната цена на прехода, която можеше да се избегне и която представлява контролният пакет от причините, за които средният български гражданин плати с катастрофалното падане на жизнения си стандарт.
Избежно беше предимно това, че основните политически сили, които се изреждаха да бъдат на власт, не трябваше да го правят заради самата власт, сиреч, за да се справят с политическия си противник и да крадат от държавата, а да изпълнят една ясна програма за възхода на икономиката на държавата.
Избежни бяха и ниските цели, породени от даденостите на момента, да се заменят с високопоставени цели, които да отразят националната стратегия за развитие в контекста за евроинтеграцията и глобализацията на света, както и на стабилизиращата роля на България в региона.
Избежни бяха и крайните мерки на Международния валутен фонд за финансовата стабилизация на страната, защото що-годе такава стабилизация е налице, но страната тъпче на едно място, а икономическите субекти не виждат перспектива за развитие.
И накрая, избежни бяха и мащабността на бедността, корупцията и престъпността. Избежни бяха и дефицитът на политическия диалог, политическият консенсус и на политическото партньорство за приоритетите на страната. Избежно беше и предоставянето на съдбата на страната на волята на един или няколко души, което, междупрочем, е характерно за историята на България през последното столетие.
С други думи, цената, която плаща България за неудачния си преход, е следствие на погрешния политически и икономически подход, защото този модел, доколкото го има, е механичен и абстрактен, а преходът на всяка страна по дефиниция има уникален характер.
Уважаеми колеги, основният въпрос, който витае в тази пленарна зала и в цялото общество, е свързан с предстоящите парламентарни избори след два месеца. Нагласата и очакванията на голяма част от избирателите са свързани с разочарованието и с търсенето на алтернатива - алтернатива, която да реши проблемите на бедността и безработицата като превърне политиката на заетостта и на интензивния растеж на брутния вътрешен продукт в основен национален приоритет. Тази алтернатива е свързана с превръщането на България в атрактивна за младите хора и в поносима за пенсионерите и социално слабите. Тази алтернатива, на първо място, трябва да бъде алтернатива на двуполюсния модел. Коалиционността и консенсусният подход е пространството и инструментът за нейното материализиране в една ясна програма за интензивно развитие на страната и всичко, което е свързано с този основен национален приоритет.
Програмата за интензивно развитие, изразена в двуцифрени числа, предполага национален консенсус в същата степен, в каквато са и приоритетите за евроинтеграцията и НАТО. Тази програма за ускорен растеж трябва да си поставя достатъчно висока, но постижима цел за превръщането на България в регионален лидер, в продуцирането на политическа и икономическа стабилност в региона на Балканите.
Политическите измерения на тази програма трябва да заложи на преосмислянето и предефинирането на националния идеал, националните ценности, националните интереси и националната доктрина, която да включва националната стратегия за развитие през следващите 10-15 години в контекста на включването ни в Европейския съюз и НАТО, както и ролята на България като генератор на стабилност на Балканите главно с етническия си модел, който е ключов проблем в региона и от който по принцип зависи стабилността и сигурността на Югоизточна Европа.
Икономическите измерения на превръщането на България в регионален лидер са свързани с преобразуването на политиката на стабилизация в политика на ускорено развитие с ясно определени приоритети в тази област, които ще ни осигурят и необходимия скок в развитието. Тези приоритети във всички случаи трябва да включват превръщането на България в лидер на производството и експорта на електроенергия, превръщането на производството на биологично чисти продукти в национална индустрия, на билковите продукти и техните производни, туризма и информационните технологии, създаването на няколко свободни икономически зони и тяхното инвестиционно, банково, маркетингово обслужване.
Програмата за ускорено развитие трябва да осигури преференциално развитие на тези приоритети, включително и данъчни облекчения, данъчно-гратисни периоди при консумирането на инвестиционни кредити от външни и вътрешни икономически субекти. Необходимо е също така да има облекчен режим в потреблението на стоки и услуги, произведени и давани от национални икономически субекти.
Алтернативната програма за ускорено развитие, която има за цел да превърне страната в регионален лидер, задължително трябва да има и геополитически параметри.
Първо, България трябва да определи политическата и пазарна цена на географското си разположение като страна, определяща стабилността в региона на Балканите. Тя трябва да получи полагащия й се дял от ресурсите на Пакта за стабилност на Балканите.
Второ, крайно време е да се намери формула за преструктуриране на външния дълг и да се преосмисли механизма на неговото обслужване.
Трето, преобразуването на приоритетите от стабилизация в ускорен растеж водят до качествено изменение и на ролята на държавата - от наблюдател, надзирател и бирник държавата се превръща в мениджър на задаването и реализацията на основните икономически процеси. Трябва да ни е ясно, че последният етап на прехода е първата стъпка на развитието ни в евромакрорамка и има нужда от управленческо задаване и направляване на основните икономически процеси. Държавата трябва да запази мястото и ролята си на основен стратегически инвеститор не само на инфраструктурните проекти, но и в направленията, които осигуряват нетрадиционен растеж на страната и в създаването на икономически стабилитет в региона.
В този смисъл алтернативата се покрива с необходимостта от национално програмно управление, в което различните политически сили могат да имат място в програмното мнозинство в следващия парламент, само ако имат проектна готовност за ускорено развитие на страната.
Уважаеми колеги...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Какъв колега си ни ти!
АХМЕД ДОГАН: Ще видим в следващия парламент. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Съзнавам, че програмната идея, която изложих, е много предизвикателна към всички нас. Това направих с цел да провокирам вашите мисли и вашата енергия. Защото не виждам друг модел за развитие на страната освен модела за превръщането на България в регионален политически и икономически лидер. И най-важното е, че геополитическата ситуация работи за постигането на тази национална цел. А ние, представителите на политическите сили, нямаме друг изход, освен да реализираме този. И в случая трябва да има само един подход - всичко, което е говорено през последното десетилетие, сега трябва да го реализираме. Господ да ни е на помощ! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги през последните четири години, уважаеми господин председателю, господа министри, уважаеми конституционни съдии, ваши превъзходителства! Тридесет и осмото Народно събрание завършва своята работа. Позволете ми във връзка с това да започна с една метафора и моля да бъда извинен предварително за нея. През изминалите четири години нашият парламент много често ми приличаше на кошер, един наш типичен български кошер. В него имаше работни пчелички, имаше и търтеи. Докато пчеличките работеха и някои от тях изнемогваха от труд, търтеите се занимаваха със собствения си бизнес. Докато едните мислеха непрекъснато как да усъвършенстват законите на страната и как да помогнат, другите се занимаваха със свои собствени интереси. Докато едните мислеха как да помогнат на градове и села, другите така и не ги опознаха техните избиратели. Но както във всеки кошер, търтеите са по-малко от пчеличките. И струва ми се, че е справедливо да се каже, че Тридесет и осмото Народно събрание наред с многото си проблеми има и свои големи достойнства.
Ние в Евролевицата определяме като най-голямо достойнство на това Народно събрание, и вероятно с това достойнство то ще остане в бъдещата ни история, че то успя да изкара целия си мандат и по този начин осигури за първи път в последните години висока степен на политическа стабилност за всички граждани. Нека да кажа, дами и господа, че тази стабилност беше осигурена на фона на протичащите около нас драматични процеси. Тази стабилност и това достойнство се дължат на всички националноотговорни партии и политици, които направиха необходимото нашите общи цели да бъдат по-важни, отколкото това, което ни разединява.

Със законите, които прие Тридесет и осмото Народно събрание, то осигури и по-голяма финансова стабилност на фона на това, което имахме преди четири години, тласна напред реформите в стопанската и социалната област. Вън от съмнение е, че в пет области Тридесет и осмото Народно събрание очевидно постигна нещо, което ще остане и занапред. В областта на националната сигурност - защото то даде ясна геополитическа ориентация на страната. В областта на малцинствата - защото прие Рамковата конвенция. В областта на европейската интеграция - защото премахна нови бариери пред интеграцията ни в Европа. За членството ни в НАТО - тъй като за първи път постигна пълен парламентарен консенсус по въпросите на НАТО. И накрая, защото даде рамките на реформите. Смятам, че това не може да бъде нито отречено, нито вече отхвърлено.
От името на Парламентарната група на Българската евролевица искам да благодаря на всички колеги, които помогнаха, направиха със своя труд и своето себеотрицание това да стане възможно. Защото и ясната геополитическа ориентация, и националното съгласие по този най-важен въпрос очевидно станаха възможни благодарение на работата на всички парламентарни групи.
Нашият принос, дами и господа, през тези четири години, на нашата парламентарна група, е във внесените 47 нови законопроекта, в над 250-те допълнения и изменения към вече съществуващи закони, в над 1000-та изказвания от трибуната. Изкушавам се да кажа, че по активност на един депутат Парламентарната група на Евролевицата е била най-активната група. Изкушавам се също да кажа, че с това за първи път през тези четири години в парламента беше утвърдена самостоятелна социалдемократическа партия и самостоятелна социалдемократическа парламентарна група.
Главният положителен резултат от работата на Тридесет и осмия парламент е още в това, че сега страната е вече значително по-близка до ясния геополитически център, към който тя се стреми.
Но ние знаем, дами и господа, че наред с всичко това този парламент имаше и много слабости и за да бъдем честни пред бъдещето, трябва да ги назовем.
Мисля, че най-голямата слабост на мнозинството и тя трябва да бъде казана ясно, останаха социалните проблеми на хората, чувството, че обикновеният човек е извън реформите, че той не получава нищо пряко от тези реформи, че хората и техните проблеми не са в дневния ред на този парламент. Днес и заплатите, и пенсиите, и безработицата са едни от най-болните проблеми на това общество.
И още, че много от нещата, които се приемаха, бяха в интерес на отделни групи на българското общество, а не в интересите на целия народ. И когато днес казваме, дами и господа, че има 1 млн. безработни, 1 млн. души, които получават под унизителните 150 лева, когато казваме, че и днес ни гледат хора, които тъжат и не знаят как ще решат утрешните си проблеми, ние трябва да поискаме от тези хора прошка - естествена, нормална, християнска прошка. Защото това е не само задължение на депутати в Народното събрание, но и реалност, към която трябва да се отнесем.
Най-голямата слабост на опозицията остана това, че тя бе разединена, че остана разпокъсана през по-голямата част от това Народно събрание. Бавното приемане на новите геополитически реалности отчасти от опозицията, прескачането от една група в друга, интригите на двама-трима вечни предатели, партийният егоизъм направиха дейността на опозицията по-слабоефективна, отколкото можеше да бъде. И все пак тази опозиция не надхвърли рамките на това, което се нарича парламентарно поведение. Днес можем да говорим за това, че големи части от опозицията, отделни опозиционни партии направиха така, че да има националноотговорна българска политика. И това трябва да бъде признато.
И, позволете ми, дами и господа, да кажа за една обща най-голяма наша слабост, слабост на цялото Тридесет и осмо Народно събрание - това, че ние допуснахме институцията Народно събрание да бъде унижавана и обиждана много често не само незаслужено, но и като институция като цяло. Една стара мъдрост гласи: "Не давам един честен човек за хиляда лъжци". Ние допуснахме малцина лъжци и слаби депутати да станат синоним на цялото Народно събрание. И това не беше честно не само пред депутатите в това Народно събрание, не беше честно пред нашите избиратели и пред целия български народ. Използвайки максимата на Бай Ганьо "Всички са маскари", в обществото станаха нарицателни думите, че всички, без изключение в този парламент, са виновници за положението - депутатите, политиците. И аз се обръщам към всички, включително и към държавния глава, за това, че това по същество означава атака на институциите, а не на отделни депутати.
Стана неизбежно вследствие на тази продължаваща две години атака да се образува политически вакуум, който днес е най-голямото предизвикателство пред обществото. Ясно е, че моделът на противопоставянето няма да устои, ясно е, че старият двуполюсен, подчертавам, конфронтационен модел също няма да устои. Но ясно е също така, че не може този двуполюсен модел и този конфронтационен модел да бъде заменен с нищо, да бъде заменен с абстракции и с мълчание, че не може да бъде заменен с формации, които прекъсват реформи. Ще бъде ли прекъсната приемствеността в реформите? Ще бъде ли спряна тенденцията към стабилност и стабилизация? Ще бъде ли съхранена републиката? Това са въпроси, на които Тридесет и осмото Народно събрание в своя последен ден не може да не отговори. Защото, дами и господа, ние се нуждаем от алтернативна политика, от алтернативно управление и от преход към нова икономика и нова икономическа политика. Но заедно с това ние се нуждаем от ясност за тези реформи и това, което ще продължи.
Преди четири години през м. май в тази зала ние се заклехме в нашата Конституция. Аз апелирам към вас, уважаеми народни представители, вътре в себе си отново да се закълнем в нея. Защото тази Конституция и тази клетва ни направиха общност, четири години общност на един парламент. Днес като че ли тази общност е разединена. Днес отново трябва да повторим тази клетва и тази Конституция - че заветът на Левски за чиста и свята република е жив, че републиканската ни Конституция е не само прислужница на частни политически интереси, но и стратегически стълб за развитието на България, че няма да допуснем пълзяща реставрация на монархията, че ние сме граждани, а не поданици, че всичко това, което сме правили, в крайна сметка трябва да бъде завършено със същия апел, с който са завършвали много други народни събрания, един прост апел, една ясна и проста теза: "Да живее България!", "Да живее Република България!". (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на Народен съюз има думата господин Владимир Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател на Тридесет и осмото Народно събрание! Уважаеми господин президент! Уважаеми господин министър-председател! Дами и господа министри! Ваши превъзходителства!
Тридесет и осмото Народно събрание се роди от гнева и надеждата на българските граждани през страшната за България зима на 1997 г. Тридесет и осмото Народно събрание е вторият в историята на страната български парламент, изпълнил докрай своя мандат, и вторият с пълен мандат на министър-председателя. Това стана възможно, защото в лицето на Обединените демократични сили хората намериха ясен политически израз на своята воля за радикална политическа и икономическа промяна. Това стана възможно благодарение на законодателното осигуряване на реформата и подкрепата на правителството на Обединените демократични сили - фактори, без които всяко движение напред беше немислимо.
И тук няма да е пресилено, ако кажем, че именно поведението на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Народен съюз, Демократическа партия, позволиха нашите две партии да бъдат приети в обществото като едни от отговорните лидери за реформата. А Народен съюз - като основен партньор на Съюза на демократичните сили в Обединените демократични сили.
Всичко това нямаше да се случи, ако Обединените демократични сили не бяха поели ясно политическата и морална отговорност за промяната с всички произтичащи от това трудности. Защото и тогава, както много пъти в българската история, за кратко се появиха личности и партии, които след като предпазливо се огледаха, решиха да изчакат по-добри за себе си дни.
Изграждането и утвърждаването на многопартийната парламентарна демокрация и парламентаризмът като висш израз на народовластието е историческо и днешно задължение на партиите от коалицията "Народен съюз" - БЗНС, Народен съюз и Демократическа партия. За нас партиите със своите демократични механизми и ясни правила за поемане на политическата отговорност са основни институции на демокрацията. Наред с това те са и гарант за върховенството на парламентаризма пред каквато и да е друга форма на управление.
Това наше разбиране ни кара с тревога да наблюдаваме непрекъснатата атака, подкопаваща доверието в институциите. Намираме, че това е удар срещу многопартийната парламентарна демокрация и в крайна сметка срещу стабилитета на държавността като цяло.


Уважаеми дами и господа, ясно е, че ние тук говорим колкото за Тридесет и осмото Народно събрание, още повече за Тридесет и деветото Народно събрание и предстоящите парламентарни избори. Всички избори си приличат и същевременно се различават. Различното на предстоящите избори от всички досегашни е, че за първи път не отделна политическа сила, но България като цяло има какво да губи. България може да загуби своето достойнство, своята стабилност, външно и вътрешно доверие като гарант, за което бяха и остават Обединените демократични сили - СДС и Народен съюз, БЗНС - Народен съюз, Демократическа партия. В този смисъл Обединените демократични сили са гарант не само за необратимия външнополитически курс на страната. Обединените демократични сили са гаранция, че общата стабилност на страната, утвърдена през последните четири години, е следващият етап на нашето управление, ще се превърне в индивидуална сигурност и личен просперитет за всеки български гражданин. Това е новото предизвикателство пред нас и ние сме готови достойно да го посрещнем.
Наивно и политически безотговорно ще бъде да твърдим, че сме постигнали всичко и винаги сме били безгрешни. Не бива да си затваряме очите пред наличието на разочаровани хора. Но и не бива да забравяме, че разочарованието е вечен и естествен спътник на голямата надежда. Не бива да допускаме като народ индивидуалното разочарование да се превърне в национално самосъжаление. Защото няма нищо по-тъжно от народ, отдал се на самооплакване и забравил за жизнените си и творчески сили. И ако някой за временна политическа изгода подхранва това чувство, то той върши престъпление срещу собствения си народ.
Четири години опозицията не се умори за щяло и нещяло да повтаря: глад, страх, престъпност. Сигурно това ще бъдат и нейните предизборни лозунги. Срещу това ние можем простичко да кажем: Хелзинки, Брюксел, Ница. (Смях от опозицията.) В тези три думи се крие не само ясното международно доверие към политиката на мнозинството и правителството. Зад тях стои нещо много по-голямо, това е доверието, което българските граждани вече имат към случващото се в България. Защото достойното понасяне на трудните реформи ги превърна в европейски достойни хора. И в това според нас е големият смисъл и истинското изпълнение на Декларацията за национално съгласие, с която започна работата си Тридесет и осмото Народно събрание.
Уважаеми дами и господа, ще завърша с думите на Петко Каравелов, които покойният председател на Демократическата партия и съпредседател на Народен съюз, БЗНС - Народен съюз, Демократическа партия господин Стефан Савов често повтаряше: "Ние вярвахме в народа. Бяхме с него във всички опасности и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме съда на историята."
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
От името на Парламентарната група за диалог и партньорство има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ПГДП): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми конституционни съдии, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Наистина е трудно в днешния ден, когато все още сме народни представители, да дадем точната политическа оценка на това, което оставяме зад гърба си - работата на Тридесет и осмото Народно събрание. Трудно е, но това не означава, че нямаме мнение. Аз няма да се поколебая да изразя положителна оценка за това, което оставя в историята на България Тридесет и осмото Народно събрание. Не само обстоятелството, че то реализира един пълен мандат, но обстоятелството, че то реализира смела политика е една от оценките, която може да бъде дадена на Тридесет и осмото Народно събрание.
Разбира се, когато даваме положителната оценка, аз няма да спестя и оценката си, че това Народно събрание беше изтъкано и от много противоречия. Ние помним как то започна с Декларацията за национално съгласие. Но и помним как последните дни на Народното събрание 45 души с по три карти гласуваха за три дни 45 закона. Ние помним как правителствата в това Народно събрание получиха подкрепата на част от българската опозиция в лицето на Движението за права и свободи, но никога парламентарното мнозинство и тези правителства не се обърнаха към тази част от българската опозиция, която даде своята подкрепа. В края на краищата това Народно събрание започна с голям кредит на доверие, започна с реформаторско мнозинство, но за съжаление то не можа да превърне реформаторското мнозинство в нещо повече от това. Реформаторското мнозинство беше изчерпано. Това Народно събрание започна с 6 парламентарни групи, завършва пак с 6 парламентарни групи, не същите парламентарни групи. Това Народно събрание започна с голямо число от народни представители, които съставляват парламентарното мнозинство. Тази бройка беше намалена, но никога народните представители, които се отделиха от парламентарното мнозинство, не поставиха въпроса за властта и не поставяха под съмнение правото на мнозинството да реализира пълния си мандат както като парламентарно мнозинство, така и като изпълнителна власт.
Има много други противоречия, които бяха характерни за този парламент. И ако сега тук, от тази зала и след това те бъдат изтъквани, то е само поради една причина - това са нещата, които трябва да бъдат подобрени в следващия парламент. Защото верни са оценките, според които вече двуполюсният модел няма да възпроизвежда еднополюсно управление. Верни са оценките, че българският народ вече никога няма да даде властта на една партия. Верни са оценките, че бъдещото управление на тази държава ще зависи от възможността за толерантен диалог и толерантно партньорство, от възможността за все по-широк консенсус и от това, че съгласието ще бъде движещото в развитието на България. Защото само широкото съгласие може да гарантира успешния път. Защото България е на верния път и верният път може да бъде гарантиран и да бъде реализиран само с много по-широко съгласие.
Благодаря ви! Желая успех на всички ви! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Всички народни представители са поканени за обща снимка пред главния вход. След това всички присъстващи са поканени в Клуба на народния представител за по една чаша шампанско.
Закривам Тридесет и осмото Народно събрание. (Звъни.)
(Всички стават. Продължителни ръкопляскания.)

(Закрито в 11,25 ч.)

Председател:
Йордан Соколов