Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Регистрирани са 201 народни представители. Има кворум. Откривам извънредното заседание.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1998 Г.
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Несъмнено ние имаме предложен един бюджет, особен бюджет за одобрение. Това е бюджет, ще се осмеля да го нарека бюджет на принудата. Тази принуда е резултат от състоянието на страната ни. Това не е бюджетът, който всеки един от нас би желал да бъде. Но това е бюджет на възможното, възможното в рамките на тази принуда, няма да изброявам всички фактори на принудата, но е несъмнено, че е така и затова това е един бюджет, който в този момент би трябвало да бъде подкрепен, и се обръщам специално към колегите от левицата, не като един акт на доверие към правителството, а като един акт на възлагане на правителството да осъществи, да реализира това, което е предвидено в бюджета. Защото реализацията на този бюджет ще значи една по-голяма стабилност на нашата държава при изтичането на срока, ще значи по-голямо международно доверие, ще значи по-добър живот за нашия народ. И в този смисъл може би се надявам, че това ще бъде разбрано и от колегите от левицата, които ще гледат на този бюджет, като бюджет на национална отговорност, за да можем да преминем този период и през следващия период да бъдем в една друга, по-благоприятна позиция.
Аз съм убеден, че от всички предложения и критики и отляво, и от центъра, пък и от нашите среди, които се поднасяха, има предложения, които могат да бъдат преценени като положителни, като полезни, като градивни. Обаче в същото време ние излизаме в старт за осъществяване на този бюджет и едно удължаване във времето до приемането му ще бъде по-вредно, отколкото тези отделни корекции.
Завършвам, като привличам вниманието ви към нещо, което смятам, че този бюджет остава длъжник на българския народ, държавата ни остава длъжник на българската култура, наука и просвета.
Аз бих желал да вярвам, че това ще бъде последният бюджет, в който българската наука, култура и просвета ще бъде сирачето, което протяга ръка за хляб. И в този смисъл нека всички съзнаваме, че инвестициите в тази област са най-трайните, най-полезните и с най-голямо отражение за бъдещото развитие на културата, на науката, на престижа на нашата държава.
Пожелавам следващият бюджет да бъде културата ни, просветата и науката на първо място по приоритет, за да можем да излизаме пред света по един по-достоен начин. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В доклада на министъра и на Министерския съвет се казва, че бюджетът е фискалната основа на преструктурирането на икономиката и решаването на социалната политика на държавата. За съжаление това не се отнася за сектора "Селско стопанство". В този сектор средствата, които се заделят за аграрна реформа, са сведени до поземлена реформа, а аз държа да бъде аграрна реформа, до връщането на земята, горите и земите от горския поземлен фонд, където са осигурени достатъчно средства и това е добре. В същото време средствата, които трябва да се заделят за подкрепа на сектора "Селско стопанство", са крайно недостатъчни или в отделни случаи просто липсват.
Във фонд "Земеделие" вместо да постъпят, съгласно Закона за защита на земеделския производител, 84 млрд., са записани 30 млрд. Фонд "Мелиорации" въобще липсва. За фонд "Тютюн" вече се каза. Задължителната профилактика на и без това оределите ни стада, вместо 8 млрд., са записани 3 млрд. Противоградовата защита - вместо 10 млрд., са записани 4 млрд. Под въпрос е, даже бих казал дали въобще трябва да се записват, ако тя трябва да съществува само без да върши някаква работа и да ни бъде полезна. За научни изследвания в селското стопанство средствата са символични.
Какво е моето разбиране? Аз разбирам трудността на правителството при съставянето на бюджета и едва ли някой от нас би си позволил да смята, че това е произволно решение, но в същото време смятам, че селското стопанство е един от секторите, който не е длъжник на никому, няма задължения, а всички сектори от народното стопанство са длъжници на този отрасъл. Това е отрасълът, в който най-бързо вложените средства могат да се възстановят и да излезе от тежката криза, в която се намира нашето селско стопанство. Показателни са резултатите от 1997 г.
Следователно, аз се обръщам и към министъра, и към колегите в Народното събрание, в края на краищата наша задача е тук, в пленарната зала, да преценим кой е приоритетът, а всички сме единодушни според мен в това, че приоритет трябва да бъде селското стопанство, защото това уникално богатство, каквото имаме - земята, трябва да осигури доходи на населението, трябва да осигури възраждане на българската икономика чрез един свободен външнотърговски режим.
Подкрепата на селското стопанство има и един друг аспект. Тук се говори за средна работна заплата, за доходите в бюджетната сфера и т.н., никой не анализира доходите на онези 23 на сто от населението, които живеят в селата, на онези над 50 на сто собственици вече или бъдещи собственици на малко или повече земя, а това е едно уникално богатство, което ние трябва да използваме, като средство за производство, за да повишим доходите на населението и да решим и останалите проблеми в социалната сфера.
В същото време има и още един аспект. Две трети от нашите общини - малки и по-големи, и малки градчета, единственият доход на населението в тези градчета е от земята. Следователно средствата, които трябва да се заделят, а аз пледирам както да се увеличат средствата за държавен фонд "Земеделие", да се регламентира и да се осигурят средства за фонд "Мелиорации", защото без поливно земеделие ние не можем да разчитаме на конкурентоспособна земеделска продукция, да се осигурят достатъчно средства за профилактика и опазване на нашите стада и развитие на селскостопанската наука, защото тяхното разрушаване би довело до последствия, които след това ще ни струват твърде много, за да ги възстановим.
Обръщам се към всички колеги и смятам, че аграрната реформа вече е навлезла във фаза, в която се нуждае от подкрепата на държавата и трансферът, който се прави за реалния сектор, би трябвало в тази зала ние да преценим, че най-резултатно той би могъл да бъде предоставен на селското стопанство, ако искаме наистина в близките години то да помогне за излизането на България от кризата, в която се намира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Думата има господин Христо Иванов.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Законопроектът за бюджет за 1998 г. отразява ограничените възможности на икономическия етап и състоянието на финансовата ни система. Философията на проектобюджета в паралел с приетия пакет от данъчни закони е насочена към постъпателност и задълбочаване на процесите на стабилизация. Краткосрочната цел е създаване на предпоставки за икономически растеж през следващата година. Постигнатата начална стабилизация все още е далеч от желания активен инвестиционен климат в страната. Стабилизацията днес се свежда до повишената възможност да се прогнозират икономическите резултати в дисциплиниращите условия на валутния борд. Инвестиционното оживление разчита на ниския лихвен процент, но банковият сектор е все още скован и не отговаря с нужната кредитна активност на изпреварващото търсене. Стабилизацията е твърде крехка и това е резултат от срива в прединфарктната 1996 - 1997 г., с развихрилата се хиперинфлация и колапса на банковата система. Предварително изконсумираният бюджет за 1997 г. беше насочен към овладяване на свободното падане. Законопроектът за бюджета за 1998 г. е бюджет за стабилизирането в долната мъртва точка, от която трябва да започне изтласкването нагоре. Настъпилата стабилизация е все още анемична, за да понесе българската икономика очаквания насърчителен режим не само в бизнеса и производството, но дори в такъв драматичен за нацията ни сектор, какъвто е раждаемостта и младите семейства.
Очевидно наклоняването на везните в полза на един насърчителен режим отваря пробойни, особено в социалната сфера, и може да дестабилизира системата. Въпреки неумолимите реалности, като член на Комисията по труда и социалната политика не мога да не изразя тревогата си от факта, че и в новия бюджет ние пренасяме старата порочна практика - разходите за детските добавки и еднократните помощи за раждане отново се поемат от социалното осигуряване. Нещо повече. Детските добавки се замразяват в очакване на новото законодателство. Разбира се, трябва да се отчете и факта в интерес на истината, че детските добавки косвено се увеличават, защото социалната защита на младите семейства расте с броя на децата, които те отглеждат. Но това не е политика на насърчаване на раждаемостта. Тридесет и осмото Народно събрание трябва да се обърне с лице към демографския срив в страната. Трябва да решим ще поощряваме ли раждаемостта или ще отидем към политика на социално подпомагане.
Няма трезво мислещ българин, който да е очаквал в края на 1997 г. да осъмнем с активен инвестиционен климат, сериозни данъчни облекчения за бизнеса, скок в покупателната способност на населението. Чудеса в икономиката не стават, още повече в бедна посткомунистическа страна като България. Всички съзнаваме изоставането на бюджетните субсидии и разходи спрямо нуждите на здравеопазването, образованието, армията, полицията, социалното осигуряване и социалната защита. Но ако прогнозите на този бюджет се потвърдят, то още следващата календарна година Тридесет и осмото Народно събрание трябва да приеме нужните поправки в данъчното законодателство. Трябва да се положат основите на трайна данъчна политика, към адекватно разпределение на данъчната тежест и справедливо облагане на доходите, към насърчаване на малкия, средния и семейния бизнес, към стимулиране на националното производство като цяло.
Уважаеми колеги, предвижда се постепенно растежът на работната заплата да се обвърже не с инфлацията, а с производителността на труда. Това би било нормално, но преди да стане, е нужно да инвестираме в производителността на труда. В противен случай ще продължава свиването на покупателната способност на населението, а това обратно удря върху производството и икономическия растеж.
Спорим дали е социален или антисоциален бюджетът. Въпросът е риторичен, защото не става дума за укриване на бюджетни приходи. Той е толкова социален, колкото позволява икономиката, производителността на труда и работната заетост днес. Балансът е крехък. Пренасочването на повече средства в социалната и бюджетна сфера ще обезкръви икономиката. Несъизмерими с днешните възможности инвестиции в производството пък оголват социалната мрежа. Съзнавайки, че това е бюджет на крехкия баланс, на пътя към стабилизация, на оттласкването от дъното, аз поемам своята отговорност да подкрепя проекта за бюджет за 1998 г. на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като сме в дефицит на време, аз ще си позволя да спомена само някои неща, които според мен са изключително важни.
За пръв път проектът за Закон за държавния бюджет е внесен навреме съгласно устройствения закон. Аз смятам, че това не би трябвало да се отминава, защото това ще позволи разискванията да бъдат максимално коректни, максимално детайлни, за да можем да стигнем до един добър бюджет за 1998 г. за разлика от други години, когато той се внасяше през април и през май и търпеше по две - три актуализации.
Смятам, че е важно и това, че има синхронизация между проекта за закон за държавен бюджет, между промените в данъчното законодателство, които вървят в момента, между проекта за бюджет на НОИ - както разбирам, той днес вече е внесен, и между приватизационната програма, която вече е в Народното събрание и предстои да бъде обсъдена.
Това е един бюджет в условията на валутен борд и наистина това е един бюджет, който трябва да мине по тънката пътечка, като от едната страна стои приходната част на бюджета, стоят социалните програми, а от друга страна, на практика трябва да направим всичко възможно, за да насърчим един икономически растеж и бизнеса в страната. Този бюджет гарантира укрепването на икономическата стабилизация, която вече е факт, ускоряване на прехода и създаване на условия за икономически растеж при едно равномерно разпределение на социалната цена.
И всичко това би могло да стане при едно ефективно, бързо преструктуриране на икономиката и една бърза приватизация, при търсене, естествено, на максимално добрия ефект за икономиката ни.
Социалната цена е нещо изключително важно. Точно тук бих искал да кажа и две думи за бюджетния дефицит, който се планира да бъде в рамките на 2 на сто по консолидираната програма. Всички знаем, че идеята на Международния валутен фонд беше да имаме балансиран бюджет. И точно в този смисъл аз не смятам да пренебрегна успеха на Министерство на финансите и на правителството, което с разумни аргументи успя да убеди Международния валутен фонд, че 2-процентният бюджетен дефицит е този, който на практика може да гарантира основните държавни функции и социалните програми в страната. При бюджетен дефицит от 13,2 на сто за 1996 г., планиран бюджетен дефицит 6,4 за настоящата - ние ще постигнем вероятно около 4 на сто, ние отиваме на бюджетен дефицит от 2 на сто, което, разбира се, е ефект и на строгата финансова политиката, но който е една неизменност във валутния борд.
Както каза колегата преди мен, за съжаление, ние можем да се разпростираме само според чергата, с която разполагаме. Всички ние искаме да има по-сериозни социални програми, да има по-високо увеличаване на доходите. Но за съжаление в тази обстановка това е невъзможно.
И все пак по отношение на политиката на доходите в тази сфера не трябва да се избегне и това, че изцяло са защитени от инфлацията социалните плащания, че те на практика представляват повече от 11 на сто от брутния вътрешен продукт, че се повишават бюджетните заплати със 17 на сто в края на 1998 г. спрямо края на 1997 г., пенсиите - с 18,4 на сто. Либерализира се методиката за заплащането в реалния сектор и вече на базата на резултатите, на издължаването към бюджет, банки, доставчици и НОИ, ще могат тези печеливши предприятия да формират своите заплати без всякакви ограничения.
И накрая искам да кажа няколко думи за общините. Очевидно е, че парите не достигат. Очевидно е, че субсидиите, които сега се предлагат - те са в рамките на 138 на сто спрямо 1997 г., все още са недостатъчни. В условията на валутен борд ние не можем да си позволим друго. Но така или иначе не трябва да пренебрегваме факта, че според Закона за корпоративното подоходно облагане вече данък печалба за общините се увеличава от 6,5 на 10 на сто, което е допълнителен приход в общинския бюджет. Освен това със Закона за местните данъци и такси, който е отдавна чакан от общините, се дават съответните права на общинските съвети в определени граници да могат да фиксират своите местни данъци и такси и да се погрижат за тяхното събиране. А това е крачка в посока на увеличаване финансовата самостоятелност и ефектизиране на местното самоуправление.
В заключение, аз предлагам да приемем на първо четене Законопроекта за държавния бюджет. Уверен съм, че една плодотворна дискусия в комисиите ще даде своя позитивен резултат и ние ще разполагаме през 1998 г. с един бюджет, който ще може да гарантира основните държавни функции и който ще стъпва на една ефективна социална мрежа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найден Зеленогорски.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър, колеги! В доклада за бюджета се твърди, че през 1998 г. правителството ще следва строга фискална политика. Ако това е така, необяснимо е заложеното минимизиране в приходната част. Повтаря се същото от изтичащата година, т.е. без напрежение, бих казала, с танцова стъпка се движи приходната част, но тази леност поставя под критичния минимум образованието и науката.
Тревожно е положението за училищата, пряко финансирани от Министерството на образованието и науката и особено за децата в неравностойно социално и здравословно състояние. Най-тъжна е картината по отношение на отпуснатите разходи за храна и медикаменти.
Стана ясно, че разликата от средния дневен оклад щяла да се покрие от хуманитарната помощ на Европейския съюз. Заради този подход на държавата в осигуряването на приходите се търси и ще се чака помощ от Европейския съвет. И тъй като в момента, така и в близко време ще се освобождават сгради с учебно предназначение, предлагам приходите от тяхното стопанисване да формират отраслови фонд за образование, който да поддържа материалната база в образованието. В противен случай ще се очертаят трайни негативни последици в образователното дело.
Погрешен е според мен и подходът при определяне на субсидиите на висшите училища. Не е спазено изискването от Закона за висшето образование за фиксирани от Министерския съвет диференцирани нормативи на един студент, обучаващ се по държавна поръчка. Тази измисленост се подсилва от факта, че Министерският съвет не прие по силата на чл. 92 от същия закон правила за определяне на възнаграждението на работещите в държавното висше училище.
Като се има предвид и това, че сумите от платеното обучение остават скрити за субсидиите, не става ясно кой университет с колко е осигурен и дали това е достатъчно.
Неиздържаният подход по отношение на субсидиите във висшите училища разширява ножицата между потребности и възможности.
Що се отнася до науката, моят извод е, че тя е поставена на колене. Почти никой друг отрасъл или организация не търпи такова мизерно увеличение на бюджета си. Не е направена стъпка за преодоляване на натрупаното досега изоставане. Този дисбаланс е необясним. Само бюджетът на фонд "Научни изследвания" е изостанал спрямо всички други институции за последните години и се нуждае от още най-малко 500 млн.лв.
Следващата по ред на най-ниско стъпало е Българската академия на науките. За престижа на академията в национален и международен мащаб няма да говоря. Всички знаем това. Тогава обаче, защо академията се поставя в това мизерно положение - и заплатите тук са най-ниски, и парите за научни изследвания - също, и тези, които са необходими за поддържане на нужната апаратура. Това ще принуди институтите да пуснат кепенците. За да не стане това, се налага субсидията на БАН да се увеличи с още поне 3 млрд.лв.
Уважаеми колеги, 1998 г. е година на положителен икономически растеж. Обслужването на държавния дълг е облекчено от приходите на приватизацията и външното финансиране. Естествено е в бюджета да се заложат повече средства за наука, защото, ако направим тази инвестиция днес, тя ще е фактор за растежа утре. Длъжни сме да променим заложените в приходната част разчети, за да дадем необходимия въздух на българското образование и наука. Те са нашият ресурс и ние трябва да им създадем условия за развитие. Тази стъпка трябва да я направим в този проектобюджет, за да може през 1999 г. да не съществува остатъчният принцип за субсидиране на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Известно е, че сериозно е намалена жизнеспособността на населението в Република България. През 1989 г. по този показател ние сме на 23 място в света. Днес заемаме 69-о и 85-90 на сто от населението понастоящем е нуждаещо се и бедстващо.
Всичко това намалява защитните сили на човешкия организъм и неговата съпротива. Държавният бюджет в раздел "Здравеопазване" ще допринесе през тази година може би да прехвърлим и 100-то място, дано да не съм прав. И това е така, защото само 3,2 на сто от брутния вътрешен продукт са заделени за здравеопазване при 2,96 на сто за 1997 г. Известно е, че при спад под 4 на сто, а според някои и под 6 на сто за здравеопазване, системата се разпада. Бюджетът не гарантира, че ще спре държавният рекет чрез така наречените "дарения", с които болните заплащат за консумативи, лекарства, изследвания, оперативно лечение.
Днес, господа, едно нормално раждане в държавно здравно заведение струва 300-400 000 лв. И вие правите всичко възможно и с този бюджет българската жена отново да започне да ражда по синорите. (Шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС.)
Над 60 на сто от здравеопазването се финансира от общинските бюджети. Имайки предвид, че голяма част от общините разчитат на републиканската субсидия, която е под минималните изисквания за издръжка на социалната сфера, ясно е, че здравеопазването е в критично състояние. Това е част от политиката на правителството за дистанциране на държавата от най-важните социални проблеми и прехвърлянето отговорността върху общините с цел дискредитация на местното самоуправление.
За медикаменти средствата са увеличени с около 40 на сто, но в структурата на разходите те нарастват от 22,9 на 23,94 - съвсем незначително, и което няма да покрие покачването на цените на лекарствата, които и сега за стационарно лечение се заплащат от самите пациенти.
Трагично е състоянието на разходите за храна в болниците, които също са намалени от 5,4 на 3,89. Това означава, че за хранене въобще не може да се говори, а лечебното такова отдавна е обект само на учебниците по медицина.
Общо нарастването на разходите в здравеопазването е 146 на сто при 136 на сто за другите сфери, както съм го изчислил, според мен. Тези 10 на сто обаче няма да могат да покрият дори поскъпването на отоплителните горива и електроенергията. Не се предвиждат средства за промоция на здраве, освен задължителните средства - тестове за СПИН и хепатит, серуми и ваксини.
И така, господа, записали сте в Програма 2001 на правителството:
"Реализиране на национална програма за здравна профилактика и здравословен начин на живот, преференциални грижи за здравето на децата, подрастващите и инвалидите, преустановяване на тенденциите на влошаване на здравно-демографското състояние на населението".
С предложения бюджет обаче те се превръщат в лъжа, според мен.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): То не е само за една година.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Но няма и тенденция, господин Глушков, това да се подобрява.
Пак в тази програма е записано: "Равнопоставеност на гражданите при нужда от медицинска помощ".
Днес 80 на сто от населението е лишено от тази възможност. Бюджетът затвърдява този факт.
Аз ще напомня едно изказване на министър-председателя, който в отговор на наше питане заяви, цитирам: "Разбира се, че правителството има желание да възстанови безплатната медицинска помощ, дори в размера, в който го получават развитите страни".
Уви, бюджетът не показва такава тенденция. Така правителството нарушава Люблянската харта за право на избор на медицинска помощ от гражданите, Дъблинската декларация на Европейското бюро на Световната здравна организация за промоция на здраве, Амстердамската харта за правата на пациентите, Виенската декларация за инвестиране в здравето на жените. Казвам всичко това, защото мечтата за европейска интеграция на здравеопазването е на път да се превърне в розови сънища за вас - управляващите днес, с този бюджет. Благодаря. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Първа реплика - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! До тук в дебатите прави сериозно впечатление, че има атака отдясно в приходната част и атака отляво в разходната част. Това е нещо много сериозно и прави впечатление. Обикновено атаките идват отляво.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това си е наша работа.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Разбира се, че е ваша работа как да си провеждате атаките, но и нещо друго прави впечатление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина и колегите да не се обаждат от място.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По отношение на образованието, имаме 3,06 на сто от брутния вътрешен продукт и те нарастват на 3,19. Трябва да се правят внимателни сметки и да се говори истината от тази висока трибуна.
По отношение на здравеопазването, уважаеми господин Марангозов, от 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт нарастват на 2,96 на сто от брутния вътрешен продукт.
И по отношение на социалните осигуровки и грижи - от 9,88 на сто от брутния вътрешен продукт нарастват за 1998 г. на 10,08 от брутния вътрешен продукт.
И тъй като тези атаки, още един път подчертавам - по отношение на приходната част атаки отдясно, а по отношение на разходната част отляво, това говори, че бюджетът, който се предлага от правителството, е безалтернативен. Това е в момента едно движение по един бръснич с много малка възможност, степен и свобода за толеранс и аз мисля, че това трябва да се отчита. Не е добре, споменавам това още веднъж, от тази висока трибуна да се говорят неистини и популизъм пред българското общество, използвайки, че в момента има пряко предаване по телевизията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За дуплика господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз поставям съвсем обикновен въпрос, господин Димитров - българският гражданин да има достъп до медицинска помощ. Нищо повече.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Той има.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Няма, господин Йорданов, няма. Няма! Няма и Вие много по-добре от мен знаете, че няма. (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Когато изразявах становището на Комисията по културата и медиите, аз се солидаризирах с обръщението към вас да подкрепим този бюджет. Сега взимам думата отново да повторя този си апел.
Преди малко чухме словата на нашия колега Дянко Марков, който с горчивина установи, че по отношение на културата и науката този бюджет не е доста щедър. Напротив, той ги поставя на последно място. Аз съм солидарен и с неговия призив: дано това е за последен път, дано този ограничителен период, който преживяваме, ни даде възможност след време, още следващата година, в следващия бюджет по отношение на културата и науката той да бъде по-щедър, а, дай Боже, те да са приоритет.
Искам да направя няколко предложения, които бяха обсъдени и в комисията, бяха предложени и от Министерството на културата, и от други наши колеги. В дискусията, която ние направихме, се установиха няколко недостига. С проекта за бюджет за 1998 г. се осигурява на щатния персонал заплатите с индексацията за годината, съобразно инфлационния индекс, предвиден за страната. Разчетени са и минимални средства за осъществяване на културната дейност. Крайно недостатъчни са средствата, предвидени за издръжка на организациите, които са малко над 5 млрд.лв. Необезпечени са поради това средства в проекта за бюджет за няколко дейности. Не могат да се осигурят материали, горива и енергия за 2 млрд. и 700 хил. лв. Средствата са непредвидими предимно за отопление и осветление на училища по изкуствата и културните институти. Външните услуги - 400 хил.лв., в това число транспортни услуги, пощенски и телефонни, СОТ. Абонаментът за периодиката на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", основен ремонт и капитални вложения за 1 млрд. и 300 хил.лв. и др.
По решението на общинските съвети, взети с протоколни решения и сключени договори с Министерството на културата, общините са съгласни да поемат част от издръжката на културните институти. Затова аз правя предложение в Заключителните разпоредби на този законопроект да бъде предвидена и отбелязана тази възможност.
Естествено, исканите от Министерство на културата 5 млрд.лв., за да бъдат покрити тези разходи, които споменах по-горе, трудно могат да бъдат осигурени директно от бюджета. Но има една възможност - това е възможността, която се предоставя във връзка с приватизацията, 2 на сто от средствата да се заделят за култура. По тези постъпления се очакват около 2,8 млрд. лв., но ако този процес се ускори, е възможно тези 5 млрд.лв. да бъдат наистина компенсирани. Затова и моята препоръка към колегите и към Министерския съвет е да ускори процеса на приватизация, което от своя страна ще подкрепи и културната сфера.
Уважаеми дами и господа, това бяха бележките, които направих, и моите препоръки с предложението в Преходните и заключителни разпоредби да се предвиди тази възможност общините да поемат част от финансирането на културните институти, съобразно договорите, които са сключени с Министерството на културата. Аз ви призовавам да подкрепите този бюджет със съзнанието, че в един изключително отговорен момент ние също трябва да поемем своята отговорност и да дадем своя принос за по-скорошното излизане от кризата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоян Райчевски.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, драги колеги! Винаги, когато се изказвам по бюджет, в мене присъстват едновременно и политикът, и икономистът. И ще ви кажа, че в това си изказване правя усилия да се изкаже икономистът.
Първо, аз не мога да не поздравя министъра на финансите за срока, в който този бюджет влиза в пленарната зала. Омръзна ми през тези години да обсъждаме бюджети, когато те са изразходвани една трета или наполовина, или когато тяхното изпълнение или неизпълнение е предопределено. Самият факт, че бюджетът се внася в този срок, показва усилията на министерството на финансите да регулира финансовата система и фиска.
Заедно с това веднага искам да отправя директна критика към правителството за това, че то внесе този бюджет без да внесе програмата за приватизация. Това можеше да бъде направено и е нарушение. Заедно с това трябваше да довършим и данъчните закони. Нищо не пречи нещата да бъдат регулирани, така че да имаме днес комплексна представа и след малко от цифрите ще видите колко голямо значение има това за приходите по бюджета и за оценката на цялостната макроикономическа картина.
Дами и господа, бюджетът е продължение на бюджета от 1997 г. Ние в Евролевицата подкрепихме бюджета за 1997 г. и сега съзнавам, че сме постъпили правилно, защото това беше бюджет на финансовата стабилизация, бюджет на измъкване на страната от кризата. Заедно с това ние предупредихме за няколко големи риска и сега искам да ви ги припомня, за да разберем анализа за годината, която предстои.
Ние предупредихме например, че инфлацията няма да влезе в предвижданите от бюджета 566 на сто, защото мащабът на широките пари и през април, и през май, а и след това, особено през юни, се оказа значително по-голям. И не само, защото бяха печатани парични знаци, а защото просто не бяха предвидени някои проинфлационни фактори, които през лятото се оказаха важни. Сегашната оценка на инфлацията вероятно в края на годината ще бъде може би 600-610 на сто.
Второ, ние предупредихме, че бюджетните постъпления за 1997 г. не са толкова сигурни, колкото се каза. Те наистина ще бъдат изпълнени - вероятно 103 - 105 на сто. Може би министърът ще даде по-точни цифри. Но това е при инфлация, която е значително по-голяма. И ние много добре знаем какво означава на практика това.
Оттук преминавам към централния въпрос. Господин Благой Димитров преди малко каза, че няма алтернатива на бюджета, че това е безалтернативен бюджет. Дами и господа, никога от трибуната на този парламент не трябва да се говори така. Няма безалтернативни политики и безалтернативни бюджети. Това означава да имаме чл. 1 на Конституцията. Винаги има различни алтернативи и аз ще се опитам да очертая разликата във философията.
Първо, трябва да кажем, че този бюджет, който ни е предложен днес в залата, отговаря на критериите за валутен борд. Но главно на макроикономическо равнище - на равнище на фиска. Той е съгласуван с Международния валутен фонд и влиза в рамките, които Фондът залага и които заложи още през пролетта. Това не може да се отрича.
Цялата тази финансова стабилизация, това равновесие обаче по наша оценка се постига за сметка на реалния сектор или равновесието на фиска създава възможност за сериозно неравновесие между фиска и обществото, между националните финанси и обществото. И точно тук е големият проблем, откъдето могат да дойдат рисковете за цялото управление на страната. Четири големи риска аз съзирам в този бюджет на общофилософско равнище.
Първо, уважаеми господин министър, говоря съвършено доброжелателно. И през май, и сега отново казвам: закъснението на реформата в социалната сфера води до сериозни противоречия между това, което вие предвиждате в бюджета, и това, което тя е в състояние да понесе. Оставането на финансовата сфера по стар начин само като бюджетно предприятие, фактически води до противоречия между принципите на борда и самото съществуване на тая социална сфера. Явно е, че и в образованието, и в здравеопазването средствата няма да стигнат и ние го знаем добре. Отварянето на реформата в здравеопазването от началото на 1999 г. фактически обрича тази сфера на агония през тази година.
Преди няколко дни Евролевицата внесе предложение за закон за допълнително пенсионно осигуряване. Закъснението с този закон, тъй като имахме шест месеца, които са достатъчни за подготовка, за да стартираме още от януари, фактически ще доведе до увеличаване на пенсиите с равнище, което реално ще е намаляване на пенсиите. Защото инфлацията (ще видим след малко) няма да се побере толкова сигурно в рамките, които се предвиждат. Има рискове върху инфлацията и ние ги знаем какви са.
Вторият голям риск - това е рискът за дребния и средния бизнес. Аз твърдя и след една година ще седнем тук, тъй като спорихме с господин Йордан Цонев. Ще седнем след една година и благородният спор ще бъде обвързан с картина, с точни цифри. Какво означава това?
Ние смятаме, че при създадените данъчни закони, при този бюджет и при общата пазарна конюнктура в света и в Европа една съществена част от дребния и средния бизнес, които сега дават работни места, вземат хора и дават доходи и заплати, в крайна сметка ще се окажат в много тежко положение. Няма гаранции, че той ще може да се измъкне, особено на фона на очертаващата се сложна пазарна конюнктура в Европа, която фактически не е отчетена в бюджета.
На следващо място поставям открито въпроса за втори път в тази зала и моля много доброжелателно правителството да направи точен анализ за съдбата на тези 2 хил. и 100 предприятия, които не са в сферата на 8-те предприятия ясно печеливши в условията на борд, с ясни външни пазарни позиции и не са в групата на предприятията, които ще бъдат закривани или предстои да бъдат закривани. Зад тези предприятия стои значителна част от българското население и няма никакви гаранции за пазарното поведение на тези предприятия. Те са на ръба. Някои от тях частично плащат заплати, някои плащат смешни заплати. Без оценка на реалния сектор и на поведението на реалния сектор в условията на този бюджет за 1998 г., ние ще стоим винаги на тръни и бюджетът може да се издъни, включително в неговата приходна част.
Накрая по приходите. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на един много съществен въпрос. Той е въпрос на философията на икономическите цикли.
През 1997 г. след силен разпад ние имахме силно увеличение на приходите, особено по някои отделни данъци. Аз твърдя, че през 1998 г. такъв нов прираст няма да има. Ще има успокояване, включително от това, което се смята, че ще бъде сериозен приходоизточник, а именно населението. И не само защото населението е много бедно, а защото просто резервите за увеличаване и по линия на данъка върху общия доход, и по линия на някои други данъци са минимални, да не кажа, че такива резерви няма.
Това също така се отнася и за акцизите, където 70 на сто от акцизите идват само от едно предприятия - "Нефтохим", с крупни бюджетни задължения, разбира се - съжалявам, че ще го кажа директно - поради гигантските афери със зърното и някои други неща. Но това са сериозни проблеми.
Оттук ми позволете няколко възражения или професионални предупреждения.
Първо, по отношение на заложения 4 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. На мене ми се струва, че няколко фактора поставят под съмнение тази цифра и аз моля господин министърът да направи съответните разяснения в заключителното си слово.
Първият фактор е размерът на вътрешното потребление. За да има ръст на брутния вътрешен продукт, трябва да има разширение на вътрешното потребление, но през 9-те месеца на 1997 г. продажбата на вътрешния пазар на промишлените предприятия намаля с повече от 10 на сто. И аз не съзирам значителни промени в тенденцията, независимо от това, че отчитам колко тежки бяха първите три месеца.
Няма съживяване и разширяване на покупателната способност на населението. А бюджетът предвижда, както споменах, следващата година да се прекрати спадът на реалните доходи и леко, с десети от процента, да се увеличат дори реалните доходи.
Предвижда се също така продажбите на акцизни стоки да се запазят на равнището на 1997 г., а тези продажби възлизат на около 20 на сто, колеги. Много голямо относително тегло от продажбите на промишлена продукция.
Вторият фактор, на който обръщам особено внимание, е износът. Ако износът до известна степен нарасне, това ще бъде добре, но има съществени съмнения именно, защото няма стимули за износ. Финансовото състояние на предприятията е много тежко и тяхната конкурентоспособност е малка, за да имат съществена реализация на външните пазари. Предвижда се намаляване на стоманодобива. За 1 - 2 години производството на стомана трябва да се намали с близо 50 на сто. А стоманодобивът е свързан със сериозни валутни постъпления. Ето защо аз поставям пред министъра на финансите големия въпрос, който засяга министър-председателя и министъра на промишлеността: за връзката между бюджета и структурната реформа главно в сферата на промишлеността. Има ли такава връзка или няма такава връзка? Или бюджетът е само бюджет на фиска?
Третият фактор е свързан с инвестиционната активност на стопанските субекти и на населението като цяло. Естествено, догодина тя е на много ниско равнище и това го знаем всички.
И четвъртият фактор: аз поисках отговор от министри по повод на днешния бюджет. Какво ще правим с тези 2 хил. и 100 колебаещи се предприятия, предприятия на ръба? Отговорът е: ще ги приватизираме. Ако не можем ние - който може, да ги продава...

Уважаеми дами и господа, заявявам в тази зала - няма пряка връзка между продажбата, приватизацията и ефективността, която носи работни заплати и доход. Няма такъв автоматизъм в действие, поради което не може да се разчита, че автоматичната приватизация ще доведе до прираст на брутния вътрешен продукт.
И накрая, нещо, за което не искам да се повтарям, са сериозните проблеми в селското стопанство и рисковете, свързани с този отрасъл.
Следващите сериозни възражения са свързани с размера на инфлацията. Да, инфлацията в момента е вързана така, че да се приеме от Международния валутен фонд. И междупрочем бюджетът - отново повтарям - има достойнства като макрорамка, отделен от реалния сектор, когато го гледаш, когато видиш цифрите на национално равнище.
Веднага искам да кажа за някои рискове. Първият е свързан с ревалоризацията на дълготрайните материални активи. Нашият икономически екип предвижда, че инфлацията само от този фактор ще се увеличи с 5-7 на сто. Нека да има различия в оценките. Но е много важно да има реална ревалоризация, а не измислена и нагласена.
Второ нещо. Ако продължи спадът на производството на основни хранителни продукти, недостигът на които развихря спекулата, често води до спекулативно увеличаване на цените. Липсата на относителна вътрешна балансираност на цените, което засяга главно Министерството на търговията, ще продължи още година - година и половина и то при най-активни мерки на правителството. А такава небалансираност се прояви и това лято и ние много добре знаем, заедно с това, че анемично се води борбата с преодоляване на монополизма при изкупуването. Има жестока монополизация при изкупуването, особено в някои сфери.
И накрая нещо, на което искам да обърна внимание, особено на икономистите депутати. Много голямо количество левове, уважаеми дами и господа, които се пуснаха в обращение, са свързани, разбира се, с промените във валутните съотношения през тази година. Има 4 млрд. марки валутен резерв и емисионното отделение издава съответното количество левове. Но от догодина започват сериозни плащания по външния дълг. Ние не можем да получаваме същите размери суми за поддържане на нашия валутен баланс. Очаква се тази зима да дойдат и някои други задължения. При това положение пита се ще бъдат ли намалени левовете в обращение, което ние знаем, че няма да стане. Тогава аз задавам въпроса: няма ли масата на широките пари да бъде отново един дори минимален, но проинфлационен фактор? И нямам отговор на този въпрос за момента. Мога да кажа, че правя същото предупреждение, което направих през май. Защото валутният борд предполага много силна, много прецизна и активна политика, антиинфлационна политика, жестока антиинфлационна политика, която да се осъществява чрез контрол върху масата на широките пари.
Сериозни са проблемите и с външното търговско салдо и моля тук да бъда чут. В проектобюджета за 1997 г. беше заложен общ обем на износа от 5 млрд. 46 млн. щатски долара и внос от 4 млрд. 841 млн. щатски долара. Известни са салдата. Аз не искам да се връщам към известни цифри. Само че цифри и дълбоки проучвания в митническия сектор показват, че поради фалшиво деклариране, по-ниски цени на внос и намаляване на облагаемата митническа основа реалното външнотърговско салдо може да се окаже отрицателно. Цифрата, която дават експерти, работещи за Евролевицата, са около 150 млн. щатски долара.
Завършвам. Три неща. Единственото, което искам да кажа - има алтернативна реформаторска философия на бюджета.
Първо, смятам, че кабинетът трябва да се напрегне и да изпомпва резервите, които не са изпомпани в този бюджет. Приходите са рисковани, рискови. Малки са приходите от приватизацията. 300 млн. от приватизация - значи бавна приватизация, неотговаряща на принципите на валутния борд.
Второ, смешни са приходите от концесии - 12 млн. лв. или 12 хил. марки. Разчетено е всичко при курс 1800 лв. за долар, което означава вероятно 10 на сто резерв.
На следващо място, няма да се оправи икономиката, ако няма машабни инфраструктурни проекти, създаване на нови работни места и задвижване на икономиката. Икономиката, колеги, няма отдушник.
И последното, стимулиране на износа. Полша и Чехия се измъкнаха благодарение на силно стимулиран и мощен износ. Ако нашият износ не дръпне, няма да има увеличение нито на брутния вътрешен продукт, нито ще има увеличение на покупателната способност на населението като цяло.
В заключение, ако тези неща не бъдат отчетени, мене ми се струва, че бюджетът в този си вид ще остави рискове. И така, желая успех, но дайте си сметка и за рисковете. Иначе ще загубите. На добър час! (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Румен Овчаров.
Времето, с което разполагат парламентарните групи, е: СДС - 35 мин., Демократичната левица - 7 мин., Обединението за национално спасение - 6 мин., Евролевицата изчерпя времето си, Народен съюз - 40 мин.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! На 29 октомври министър-председателят на Република България господин Костов подписа и внесе в Народното събрание бюджета за 1998 г. Внесе го доволен и заявявайки: "Това е най-добрият бюджет от осем години насам. За първи път в тези осем години се предлага законопроекта за бюджета с цяла група нови закони. За първи път бюджетът влиза в пленарна зала в края на октомври и има двумесечен срок, в рамките на който Народното събрание може внимателно да го проучи".
Така изглеждаха нещата в края на октомври. Сега за съжаление те, както винаги досега, влязоха в своите нормални рамки. Бюджетът отново се внася, без да е приета програмата за приватизация, бюджетът отново се внася, без бюджета за фонд "Обществено осигуряване", бюджетът отново се внася, без да са приети даже на първо четене основните данъчни закони, бюджетът се внася, без да е направен анализ и представена на депутатите информация за хода на реализацията и прогнозата за изпълнението на бюджета за 1997 г. Бюджетът влезе в пленарна зала, без да са своевременно приети становищата на всички парламентарни комисии по него.
Може би господин Костов или господин Радев ще ни обяснят какво наложи промяната на неофициално съгласуваната дата за обсъждане на бюджета в началото на следващата седмица, когато тези недостатъци можеха да бъдат избегнати. Защото причината, която аз научих, за това отново да се претупа бюджетът в комисиите и в пленарна зала с ред процедурни и законови нарушения, звучи несериозно, звучи обидно и за вас като управляващи, и за нас като народни представители.
Аз съм съгласен с господин Костов, че е необходимо Народното събрание внимателно да проучи бюджета, да си създаде позиции по отделните точки. На практика се получи обратното. Отново народните представители сме лишени от основните си права. Всичките ни предварително съгласувани срещи и обсъждания с професионални, синдикални и съсловни организации станаха невъзможни заради командировката на един или двама чиновници.

Съгласете се, че това наистина е несериозно, господа управляващи.
А сега нещо за най-добрия за последните 8 години бюджет. Започвам с проблемите, на които обричате местната власт. Нямаме основание да ревизираме изхода, който направихме още през юни. Продължавате да прехвърляте основната тежест на прехода върху общините. Необходими са ви отдушници и вие ги намирате в червените кметове, които ваши министри тук, от парламентарната трибуна, наричат некадърници.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Ще ги пребоядисаме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Наричате ги некадърници, а чрез политиката си ги правите заложници на собствените си неудачи като централна изпълнителна власт.
Ненапразно ние поискахме заседание на Консултативния съвет именно по тези проблеми. Поискахме тази консултация, защото, господа управляващи, не разглеждайте местната власт като нещо чуждо, нещо външно, нещо враждебно. Тя е част от изпълнителната власт и нейната дестабилизация всъщност е дестабилизация на вашата власт.
Затова, господа управляващи и господин министър, пазете кметовете, защото те са и ваши.
А пък и изборите напоследък в общините, където се провеждат за такива кметове, не са във ваша полза - и в Дупница, и в Момчиловци, и в Гурково.
Няма да се спирам в подробности по въпросите на здравеопазването и образованието. За тях говориха колегите. Пък и няма време. Ще кажа само нещо на господин Димитров, който каза, че едва ли не те са се увеличили и нямаме проблеми. Ще кажа само, че за втора година разходите за образование, разходите за здравеопазване, разходите за култура са по-ниски от равнищата през катастрофалната според вас 1996 г. Тези бюджетни системи са обречени, ако продължаваме така, без реални мерки за преструктурирането им.
При тези условия и при тоталната рестрикция на бюджетните разходи за 1997 г. са значително по-силни, даже от предвидената в бюджета за 1997 г. е ясно, че финансовата стабилизация в страната е финансова стабилизация на мизерията.
В този случай е логично да си зададем въпроса: кой все пак понесе най-тежките удари през 1997 г., а както се вижда ще понесе тези удари и през 1998 г.?
За Вас, господин Радев, надявам се, е ясно, че ударът на високата бюджетна рестрикция се стовари преди всичко върху пенсионерите, социално слабите и безработните. Защото през 1997 г. за пръв път средната пенсия се оказа по-малка от 30 на сто от средната работна заплата. Защото приказките на министър Нейков, че няма ограничение за бюджетните заплати и пенсиите, доведоха до това, че пенсионерите в края на 1997 г. няма да получат фиксираните по споразумението с Фонда 35 долара. Те няма да ги получат и в края на 1998 г.
И моля Ви, господин Радев, не сравнявайте средногодишните величини, защото сам разбирате, че това не носи никаква информация. Сравнете пенсията в края на 1997 г. - 28 долара с тази в края на 1998 г. - 32 долара и кажете има ли реален ръст, колко е той при сегашната инфлация? И колко ще бъде, ако инфлацията е по-голяма от 16 на сто? Защо не увеличите пенсиите за декември, а раздавате коледни подаръци от 10 000 лв.? (Оживление в мнозинството.) Защото ще се окаже тогава, че през 1998 г. ръст просто няма да има.
Всъщност бюджетните рестрикции имат своята икономическа логика. Те трябва да компенсират това, което липсва в политиката на правителството в Програма 2001, което вече стана ясно, в никакъв случай не може да се характеризира с любимата на господин Божков: "Приватизация, приватизация и пак приватизация". Става дума за истинската структурна реформа, за технологичното и продуктово обновление и пазарно преориентиране.
Какви ще бъдат икономическите механизми, които ще създадат до 4 на сто ръст? Кои ще бъдат факторите, които ще доведат 4 на сто прираст на потреблението? Как ще стане това, при положение че продажбите в страната за 9-те месеца са са 50 на сто по-малко от 9-те месеца на 1996 г.? Възможен ли е ръст на инвестициите за 1998 г. с 30 на сто спрямо 1997 г.? Даже и да приемем за реални увеличенията до 12,5 на сто от брутния вътрешен продукт инвестиции, те остават на равнището на 1996 г. Въобще не става ясно как вносът ще се преструктурира така, че да се увеличи делът на внасяните капиталови стоки - машини, съоръжения, технологии, при положение че е невъзможно ползването на валутни кредити. По-бавният ръст на износа не се ли дължи на негативното влияние на подценената марка при фиксиране на курса?
Всъщност на страница 5 от доклада си господин Радев го признава. Негативното влияние на фиксирания валутен курс върху конкурентоспособността на българската продукция ще трябва да се компенсира отново чрез инвестиционна активност.
Пазарните икономики и управлението на валутния курс е един от възможните стимули на износа. В случая правителството предлага странния вариант производителите да компенсират неудачно подбрания курс.
Никой няма да инвестира в нови технологии, ако няма гаранции за инвестиционна възвращаемост. Много по-лесно е просто да се внесе готовата продукция.
Всъщност толкова ли е безобиден предвижданият търговски дефицит от 98 млн.долара? Сочи се, че постъпленията ще бъдат 552 млн., а плащанията 482 млн.
Ако прескоча това, което съм написал, в крайна сметка става ясно, че срещу валутни средства от порядъка на 600-650 млн.долара са предвидени само приходи от приватизация за 300 млн. Как ще финансираме останалите? Отново с дългове? А кой ще ги връща? Това, че сме влезли в дълговия капан вече е ясно, но не е ясно кога и как ще излезем от него.
Освен тези по-глобални, искам да кажа и два по-конкретни въпроса. Какво става в черната дупка "Булгаргаз"? Къде са предвидените в бюджета за 1997 г. 60 млрд. от Ямбург? Дружеството плаща ли "данък печалба"? Петдесет на сто от нея отиват ли във фонд "Енергийни ресурси"?
Припомням Ви, че постъпленията от Ямбург за 1997 г. са около 180 млрд. плюс 100 млрд. от транзитни такси.
Колко ще бъдат тези постъпления за 1998 г.? Само от транзитните такси те би трябвало да бъдат около 100 млрд. Къде са тези средства в бюджета?
Въобще някой наясно ли е какво става в "Булгаргаз"? Във всеки случай в Комитета по енергетика не са наясно.
Имам чувството, че и господин министърът на финансите не е съвсем наясно, след като смята, че електроенергията в България се субсидира. Нищо подобно, господин министър. С приходите и печалбите на Националната електрическа компания се субсидират повишените цени, преференциалните цени на парното отопление в София и по-големите градове.
И един въпрос, който в никакъв случай не искам да бъде приеман лично. Но все пак, господин министър: къде са 78-те млрд.лв. приходи в бюджета от помощи и дарения? Как тези 78 млрд.лв. през 1997 г. станаха 500 млн.лв. през 1998 г.? Дарителите ли се свършиха или наистина считате за нормално помощите и даренията за страната да се разпределят чрез фондации? Разбирате за кои фондации говоря.
Преди всичко поради всички тези въпроси ние не можем да подкрепим предложения ни бюджет.
Много от тях вероятно можехме да изчистим и без да ги внасяме в пленарната зала, ако не бяхме пришпорени да бързаме. За съжаление Вие ни лишихте от тази възможност заради командировките на група чиновници.
Няма да подкрепим бюджета, защото той отново не е бюджетът, който обещавахте през януари и февруари. Такъв бюджет, какъвто обещавахте, не предвиждате за 1999 и 2000-та година.
Казвам това, казах го и през юни. Но ние сме тук, за да Ви напомним, че много бързо забравяте. Но паметта на българския народ, както каза господин Костов (шум в мнозинството), се опреснява. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
За първа реплика има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров! Вие дали ще подкрепите или не бюджета, това е Ваше право, право на вашата парламентарна група. Но това не означава, че от трибуната на Народното събрание трябва да се говорят неистини. Или вероятно Вие не следите целия законодателен процес. Вие твърдите, че данъчни закони имало негледани на първо четене. Значи, направете си справка и ще се окаже, че целият пакет от данъчни закони са минали на първо четене. И нещо повече, има и такива, които са минали и на второ четене.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не е казал такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каза го, недейте се обажда сега.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава не сте внимавали.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В момента този пакет от данъчни закони се гледа съвместно със Закона за бюджета, което дава възможност в една много внимателна дискусия да се направят необходимите изменения между двете гласувания по Закона за бюджета.
Вие твърдите, че някой бил говорил, че има червени кметове некадърници. Уважаеми господин Овчаров, над 200 общини участват в Националното сдружение на общините в Република България. И там се работи конструктивно по проблемите на местното самоуправление. Такова нещо никой от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не е казал. Напротив, ние търсим контакти, както народните представители от Съюза на демократичните сили, от Обединените демократични сили с кметовете за решаването на проблеми на общините.
Вие споменахте, че програмата за приватизация не е налице. За съжаление днес, във връзка с продължаване на работното време, не можа да влезе програмата за приватизация в Комисията по икономическата политика, но тя е на бюрото на всеки народен представител и той има възможност да я огледа и евентуално... И аз се надявам, че тя другата седмица или вероятно още тази седмица ще бъде на вниманието на Комисията по икономическата политика, т.е. всички тези документи в пакет, заедно със Закона за бюджета могат да бъдат огледани и това ще бъде в полза между двете гласувания на Закона за бюджета. Тоест, вие дали ще гласувате или не, дали ще подкрепите или не Закона за бюджета е едно, но не е добре да се говорят неистини от заместник-председател на Парламентарната група на Демократичната левица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Втора реплика - господин Теодосий Симеонов.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Моята реплика ще бъде изключително кратка.
Господин Овчаров, като бивш член на правителството, което докара България дотук, имате право да правите подобно изказване в тесен приятелски кръг, и то с наведена глава, смирено и тихо. Това е моята препоръка. (Ръкопляскания от мнозинството.)
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Какво ще говорите Вие след някой и друг месец? (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симеонов.
За дуплика има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Димитров, извинявам се, ако сте успели да приемете на първо четене всички данъчни закони. Аз наистина мислех, че един от тях не е приет на първо четене. Но по закон те трябва да бъдат приети и на второ четене.
Що се отнася до приватизацията, аз казах, че не е приета Програмата за приватизация. Така че не говорете и Вие неистини от тази трибуна.
Що се отнася до приказките за "червените кметове - некадърници", не съм ги казал аз. Каза ги заместник министър-председателят на Република България господин Евгений Бакърджиев от тази трибуна тук и ние ги помним.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Аз ще ви го докажа това. (Шум и други реплики от мнозинството.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е необходимо да ми доказвате нищо.
А що се отнася до всички други неща, аз ви казах: можехме спокойно да избегнем 80 на сто от тези процедурни неуредици, ако просто бяхме направили това, което трябваше да направим - да обсъдим бюджета следващата седмица. Но ние решихме, че е много по-важна командировката на господин Муравей Радев. Извинявайте, но това за мен е просто неприемливо!
А що се отнася до господин Теодосий Симеонов с неговия универсален аргумент - че някой трябва да върви наведен, да бъде тих - просто ви казвам: омръзна ми да слушам този аргумент. Ако не можете да измислите нещо друго, просто не го повтаряйте! Някой да си вдигне ръката и да казва: "Аз имам този аргумент". Смешно е. Измислете нещо по-сериозно. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз няма да се занимавам с господин Овчаров и с други подобни изказвания на неговото. Аз разглеждам господин Овчаров като един от виновниците за националната катастрофа на България, като човек, който е работил срещу България. (Ръкопляскания от мнозинството. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И позволете ми да имам такова мнение! То е мое мнение. Аз не казвам, че това е мнение на целия парламент. Казвам, че е мое. И наистина на негово място не бих се разхождал така усмихнат, така весел в живота. (Весело оживление.) Бих бил по-скромен, по-затворен в себе си, измъчван от съмнения и угризения. (Ръкопляскания от мнозинството. Весело оживление.)
За първи път ние обсъждаме бюджет, който не просто скърпва ситуацията в държавата, финансово-икономическата ситуация, а за първи път имаме бюджет, който дава шанс за определен растеж в икономиката на страната. Досега като че ли винаги заставахме на позицията "Съществува национална разруха, национална катастрофа". Обикновено ние отдясно казвахме, че за това са виновни комунистите. Имаше период, в който те пък казваха, че ние сме виновни. Но и в двата случая, нека не ги анализираме, е факт, че винаги се е гонел бюджет, който ако може да върже нещата, колкото да оцелеем, да не загинем и тази година. Изобщо в България се въведе понятието "да оцеляваме".
Забележете, казва се "да оцелее народът", но никога не се обръща внимание на факта, че комунистите отдавна са оцелели, че вашите фирми, вашите семейства, вашите родове, вашите роднини - те са си оцелели. Петдесет години са били във властта. Петдесет години са били номенклатура на държавата - директори, началници и така до девето коляно.
Мигар вие се оплаквате сега? Мигар от тези кадри има някой, който да е зле в момента, да не му достигат парите, да има някой бивш директор беден, да не е краднал през тези години нещо за себе си, за семейството? (Реплики от ДЛ.)
Нека да говорим сериозно! Значи, когато обсъждаме бюджета на България, ние не мислим за тези, които крадоха България. И не е редно тези, които крадоха България, да излизат на тази трибуна и да плачат за бюджета на България. (Ръкопляскания от мнозинството.) Те тяхното са си го направили. Тяхното не се губи. Те си го знаят къде е.
В този бюджет значи не се мисли за тях, а се мисли как България да се развива (ръкопляскания от ДЛ, викове: "Браво!"); мисли се как страната да върви напред. И затова се създават в този бюджет, както нееднократно е казано, условия за растеж. Това е най-доброто в този бюджет. Него никой не може да отрече. Неслучайно го повтарям няколко пъти.
Всеки, който сега в момента слуша, трябва да знае, че както е живял миналата година, по-миналата или тази година, от следващата ще го чака с малко, но по-добър живот. Не по-лош, а по-добър. Всеки ще го изчислява различно. По един начин ще бъде той за пенсионера, по друг начин - за учителя, за лекаря, за работника в държавното или в частното предприятие, за инженера, за директора и т. н. Вероятно по различен. Различен, защото не е комунизъм и не може да има уравниловка. Но е факт, че животът на хората ще се подобрява. И аз искам следващият от БСП, който ще вземе думата, да излезе тук и да каже: "Така ще бъде, господин Йорданов!" (весело оживление), да потвърди. Защото силата на една лява партия като вашата е в това - да подкрепя реформите, да не им пречи, да не се връща назад. Единствено комунистическите партии са такива, които пречат, и вие това го знаете. То така е навсякъде по света.
Вие обаче вече не може да бъдете комунистическа партия. Вие трябва да бъдете социалистическа партия.
Аз благодаря на всички тези от вас, тук виждам господин Папаризов, до него господин Димитров от Варна, виждам други хора, които в комисиите, когато се обсъждаше Законът за бюджета в отделните му направления, гласуваха единодушно за този бюджет. И сега не карайте по някаква друга схема, партийна, тези хора - професионалисти, можещи хора - да си обърнат, така да се каже, душата и само защото господин Овчаров е решил, че е против и те да тръгнат подир Овчаров. (Весело оживление, ръкопляскания.) Не, по друг начин трябва да се работи вече в България!
Второ, нещо, което струва ми се, че не се каза достатъчно или може би не прозвуча отчетливо. За първи път това правителство прави и предлага бюджет до голяма степен, да не кажа в 100 процента, съобразен с европейското законодателство.
Значи, когато критикуваме този бюджет и начина, по който той е направен, да имаме едно на ум, че ако кажем нещо срещу нещо (весело оживление), може би ще сбъркаме в представите си Европа ли искаме или Азия. (Весело оживление, ръкопляскания.)
За да не сбъркаме в тези представи, гледате внимателно бюджета, гледате тенденциите в него, но умно. Гледате ги умно и вие откривате, че този бюджет е съобразен с европейското законодателство. (Весело оживление. Ръкопляскания от мнозинството.) Това е просто факт и той не може да се отрече.

И третият елемент, който искам да изтъкна, той вече се каза - благодаря тук на колегата Ботев и на други колеги - проблемът за бюджетното финансиране на общините. Досега сини или червени кметове в общи линии всички се оплакваха и искаха да им се дадат по-големи права на тях, както те казват, да им се развържат ръцете и те да правят приходи, те да правят доходи, те да намират средства и естествено, те като завъртат тези средства, да има повече за гражданите в дадения регион и за всички дейности, които са на територията на общината.
Аз мисля, може тук да ме поправи господин Радев, той е министър, може да каже обратното, но аз като четох този бюджет откривам, че за първи път той дава шанс на общините да увеличават своите приходи и то по начин така, че да формират повече собствени приходи. Това е, което те отдавна искат и мисля, че тук поне като тенденция го получават. Ако не съм прав и кажете, че съм литератор, нека той да ме опровергае. (Весело оживление в залата.)
Ето, следователно, тези три елемента.
И четвъртият, който тук се спомена, за подпомагане чрез дарения и други дейности. Господин Овчаров каза, че тук държавата като че ли се е оттеглила и тя вече не изпълнява такива функции, дава ги на фондациите. Ами, естествено, че на фондациите ще ги дава. Къде по света една държава се занимава с една такава дейност чисто дарителска, както у нас?
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Да позная ли на кои фондации? ...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Естествено, че ще го правят фондациите. И колкото повече тези фондации са отделени от държавата, толкова по-добре.
Ето тук видях господин Томов. Той има една фондация, нарича се "21 век". Интересно откъде тя се финансира, господин Томов? И на кого тя помага? Да не би да помага на Радикалдемократическата партия? Не! (Весело оживление в залата, реплики, провиквания.) Не! Помага на вашата партия, която до вчера я нямаше. Нямаше такава партия. Нямаше Евролевица. Появи се оня ден и вече има и фондация и тя й помага. И така сигурно трябва да бъде. Никой не може да възрази на това. Така е по света, така че ще бъде и за господин Томов - има политик, има фондация зад него! Това е животът. (Шумно одобрение от мнозинството, ръкопляскания.)
Завършвам с това, че наистина в България има бедни хора. Но грозна е гледката и информация за нея идва от цялата страна, когато научаваме как граждани, които имат собственост, имат имоти, имат скъпи автомобили, имат деца с частни фирми, има дори случаи на деца, които държат външнотърговски дружества. Тук таткото и майката, така да се каже, от комунистическата номенклатура, както аз казвам, и те търчат да вземат първи екютата! И на много места в страната първи членовете на БСП, които се знае, че имат и дом, и къща, и пари - първи на опашката за екютата! Включително някои от червените кметове започнаха да лъжат в България, че екютата ги давала БСП! (Шум в залата, реплики, провиквания.)
Та, как може БСП да даде екюта?! То не се връзва с историята на партията дори! (Шумно одобрение от мнозинството.)
Следователно, нека - давам пример, за да не отивате в евтина пропаганда - значи, в този бюджет ще се помогне и на бедните хора. Но понеже няма комунист беден човек, няма! Няма такъв! Нека да погледнем наистина към социално слабите и бедни хора на България и на тях всички да се опитаме да помогнем. Това го прави този бюджет.
Аз призовавам всички народни представители, включително и от Българската социалистическа партия, да гласуват за този бюджет, защото той гарантира растеж. Гласувате ли срещу него, вие практически тръгвате срещу надеждата на хората за успех в България.
Искам да ви попитам, ако гласувате срещу бюджета, вие ще се откажете ли от това, което бюджетът на вас ви дава? (Ръкопляскания от мнозинството.) Вие ще се откажете ли от заплатата? Ще призовете ли вашите кметове да се откажат от това, което той им дава? Ще призовете ли членовете ли членовете на вашата партия да не си вземат тази година заплатите, примерно? Защото вие не подкрепяте бюджета. Този, който не подкрепя бюджета, той трябва да се откаже от него! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Не можеш да не го подкрепяш, а да вземаш пари от бюджета! Така не може. (Ръкопляскания отдясно.)
Следователно ви призовавам най-колегиално, творчески, културно, всички да подкрепим бюджета на първо четене! Между двете четения - дайте някои предложения. В нашата група има финансисти, и при вас има. Сядат. Разбират се. Ако нещо още трябва да се подкрепи растежа на държавата - между двете четения! Но не тръгвайте срещу надеждата на хората, така да се каже, на първо четене! Благодаря ви за вниманието! (Бурни и продължителни ръкопляскания от мнозинството в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Александър Йорданов.
Има думата господин Йордан Цонев. (Искания за реплики от опозицията.)
Нямате време за реплики. Изтече времето!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Имате време само за размисъл!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не се притеснявайте, че ви е изтекло времето в залата. Важното е да не ви изтече другото време!
След това емоционално, хубаво и образно изказване на колегата Александър Йорданов, за което аз благодаря, тъй като имам възможност вече да се съсредоточа върху конкретни неща, ще се опитам в края на дебата да подкрепя с цифри това, което господин Александър Йорданов така образно се опита да каже на вас и на тези, които следят директното предаване.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Празни приказки! Никому ненужни!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако това ви е прозвучало като празни приказки, аз искам да ви кажа, че езика на цифрите е друг. Езикът на цифрите не е празен език. Той е изпълнен със съдържание.
И ако вие бяхте погледнали в този бюджет с един реалистичен поглед и без партийни предразсъдъци вие щяхте да направите един друг анализ и друг дебат в тази зала.
Този бюджет е първият бюджет от 1990 г. насам, в който всички бюджетни системи имат реален ръст. И ще го подкрепя с факти.
За Републиканския бюджет приходите - това, което говоря, приходите и разходите са изчистени от инфлация - това е реалният ръст; разходите са - чета - нелихвените за 1997 г. са 8,85, а за 1998 г. - 10,33 на сто.
Лихвените - 9,44 на сто за 1997 г.
Втората колонка е за 1998 г., за да не повтарям, 4,53 на сто. Това е намалението, което очакваме.
Централният републикански бюджет - същите цифри - 2,24 на сто и 3,29 на сто за следващата година.
9,44 на сто и 4,53 на сто. Намаление на лихвите.
Оттам нататък - за министерства и ведомства: 3,19 на сто - чета за миналата година разходите, и 3,46 на сто.
Отбрана и сигурност - 3,37 на сто и 3,54 на сто.
Още веднъж повтарям - това са проценти към брутния вътрешен продукт и са изчистени от инфлацията. За социалното осигуряване, където вие с толкова загриженост говорите - 7,70 на сто за тази година и 8,60 на сто за следващата.
За съдебната власт остава същото: 0,25-0,25. Висшите училища: 0,77-0,92. Общините: 4,70-5,48. Това са цифрите.
Ще ви ги кажа как са по функции.
По функции - общо държавни служби, проценти от брутния вътрешен продукт: 1,50 за тази година очаквано изпълнение, 1,77 за следващата: отбрана и сигурност - 3,66 на 3,84; образование - 2,93 на 3,19; здравеопазване - 2,78 на 2,96; социално осигуряване, подпомагане и грижи - 9,46 на 10,8; култура - 0,41 на 0,43.
Позволих си да ви отнема времето с тези сухи статистически данни, които са взети от бюджета, защото от Вашия анализ, който направихте в изказванията си, аз останах с убеждението, че или не искате, или не можете да четете езика на цифрите. И понеже не съм сигурен кое от двете е, се постарах да ви направя едни цветни картинки. Като не можете да четете езика на цифрите, утре ще ви раздам картинките, дано от тях да разберете какво се съдържа в този бюджет и кое го е нямало досега в бюджетите. Защото не може в продължение на шест часа да говорим и през цялото време да не се обръщаме към фактите в този бюджет. Не може да говорим за философията на този бюджет, че не бил обърнат към потреблението, когато цялото превишаване на приходите, което имаме, ние го насочваме именно към потреблението. Не може да се говори за ръст и затова, че не се осигурявал реален икономически растеж, когато именно този бюджет осигурява този реален икономически растеж. Не може да се говори, че ще има дългова криза, защото имало - обръщам се към господин Папаризов, защото това беше неговата теза, - защото имаме отрицателно търговско салдо и ще имаме в следващите години, без да прочетеш, че ние не увеличаваме външния дълг, за да го обслужваме, че ние използваме други механизми, за да го обслужваме. И към Вас се обръщам, господин Димитров, защото и Вие застъпихте тази теза. Защото имаме преки инвестиции, имаме още ред други показатели, които са дадени и в бюджета, и в бюджетната прогноза.
Ето защо аз още веднъж апелирам към вас, когато се анализира толкова важен и отговорен документ, какъвто е бюджетът, да бъдем малко по-малко политични, да бъдем малко повече професионалисти и да обърнем лице към хората, които очакват от нас да сторим това, което им обещавахме на изборите. А там и вие им обещавахте, че ще подкрепите реформата. Не им обещавахте друго. Аз си спомням много добре всичко това. Да погледнем. Може би има нужда от критика. Има, сигурно е. Но не и критиката да бъде голословна и да се изражда в неистини. Ето това апелирам да бъде постигнато между първо и второ четене.
С тези няколко думи аз още веднъж апелирам да подкрепите бюджета за 1998 г. на първо четене. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, аз искрено благодаря на всички вас за съдържателната дискусия по бюджета за следващата година. Тук се чуха много добри изказвания. Тук се чуха много загрижени изказвания. Пролича тревогата на много народни представители за това, което днес България изживява и за нейните съдбини утре. И аз искрено благодаря на онези, които направиха точно това. Благодаря за онази критика, загрижена критика, за онова, което те проявиха с изказванията си в тази зала. Преобладаващите изказвания бяха точно такива.
За жалост и този път някои от народните представители дадоха превес на популизма. Но това е техен проблем. Сега е едно много удобно място от тази трибуна, когато се приема бюджетът за следващата година, да се прояви партийна пристрастност. Тя обаче за онези, които имат достойнство, има определени граници. Някои от вас прескочиха тези граници и нека това остане на съвестта им.
Аз внимателно записах всички основни моменти от изказванията на повечето народни представители, които днес се изказаха по бюджета. Едва ли бих могъл за краткото време, в което искам сега да ви занимавам, на второто вече заседание, това е извънредно заседание, да ви губя времето и да анализирам всяко едно от тях. Аз синтезирах нещата в по-големи групи. Това са пет-шест проблема, върху които искам да се спра, и ви моля да ме изслушате.
Имаше въпрос за това какво става с външния дълг. Тези заеми, които вървят тази година, онези заеми, които ще има следващата година, увеличават ли външния държавен дълг на страната? Това е един въпрос, който аз класифицирам към онези, които са загрижени за страната. Ами ние го написахме. И в доклада го казахме, и най-вече към обясненията на бюджета ще видите, че външният дълг не нараства през следващата година. Това означава, че средствата, които привличаме в България, са по-малко от онези, които дължим и които ще преведем на нашите кредитори.
Отрицателното търговско салдо. Отрицателното търговско салдо е един много сериозен ангажимент на държавата като цяло. И когато ние искаме да мотивираме и да обосновем онзи растеж на брутния вътрешен продукт, който предвиждаме през следващите няколко години, просто не може да не държим сметка за това, според нас, прогнозно развитие за отрицателно търговско салдо. И аз съм абсолютно съгласен с онези, които критикуват, повтарям, добронамерено тези тенденции, твърдейки като специалисти, като макроикономисти, че именно положителното търговско салдо е основен двигател на един растеж на брутния вътрешен продукт. Действително има пряка, право пропорционална зависимост между тези две величини. Едното генерира другото. Това е така на теория. Това е така и на практика в онези държави, които са нормални, господин Папаризов, в онези държави, в които процесите са нормални. Разбира се, че е така.
Как обаче е в България? Така ли е в България днес? Така ли беше вчера и миналата и по-миналата година? Защо България имаше положително търговско салдо през последните две години и в същото време реализира един невероятен спад на брутния вътрешен продукт? Някой зададе ли си въпроса на какво се дължи това? Ето го на, положително търговско салдо и миналата година, и тази година, би трябвало да има един невероятен ръст на брутния вътрешен продукт. Така ли е? Единадесет на сто спад на брутния вътрешен продукт за миналата година. През първото тримесечие на тази година - 12 на сто спад и около 8 на сто за цялата година. И в същото време един положителен търговски баланс. Защо? Много проста е причината. Просто България е толкова силно обедняла. Просто народът е свил до такава степен своето потребление, щото е невъзможно да консумира внос, щото вносът е рязко намален, неестествено намален. И естествено на фона на този много нисък внос износът, колкото и малък да е той, да бъде повече от него и оттук да формира положителен резултат. Повече от естествено е това.
Но така ли е всъщност по отношение на брутния вътрешен продукт? Ето в такива кризисни ситуации, в каквато се намира България, посоката на тази зависимост е обратна. И това го доказват числата недвусмислено.
Какво трябва да правим оттук насетне? Трябва ли на всяка цена да гарантираме положителен търговски баланс, само и само да постигнем тази съпоставимост с растежа на брутния вътрешен продукт? Аз смятам, че не трябва. Подобно нещо се направи опит да се постигне в Румъния преди години. Чаушеску направи така, той жестоко сви вътрешното потребление, намали рязко и умишлено, бих казал, с административни мерки задържаше вноса, за да се справи с външния си дълг. Аз не препоръчвам обаче в България подобна мярка. Защото, първо, потреблението до голяма степен е повече от свито все още и, второ, имаме възможност да го преодолеем по пътя на преструктурирането. Илюзия е някой да смята, че причината е тук. Това е само следствие, не и причина. Възможно ли е онова, което днес в България съществува като икономика, като индустрия, независимо, че Венцеслав Димитров тук твърди, че кризата била само финансова, финансова ли е само кризата в България, питам аз? Как ще е само финансова? Че колко много предприятия има, които са чудесни като техника, които много добре могат да работят, и работят на загуба? Ами това не е финансова криза, това е индустриална криза, това е, бих казал обобщаващо, структурна криза. Илюзия е да смятаме, че ако ние използваме само вътрешните си ресурси, ще успеем чрез тези вътрешни ресурси, хвърляйки ги точно в индустрията, в икономиката, чрез инвестиране, да успеем да оживим онези мъртви машини, онези купища желязо в нашата индустрия. Илюзия е. Защо? Това показа историята 5 - 6 години назад. Защото в България държавният сектор и слетия мъглив към него частен сектор, мъглив, казвам, на входа и на изхода, създаде една традиция на преливане на ресурс от държавния сектор в частния сектор, неидентифициран ресурс, ресурс, който потъва там и не се връща обратно в икономиката. Не се връща обратно, защо? Защото има неяснота по отношение на собственост, неяснота по отношение на разпределителни и преразпределителни процеси.
Къде е пътят оттук нататък? Как можем да постигнем растеж? Можем ли изобщо да говорим за растеж? Разбира се, че можем. И точно на това залага този бюджет. И следващите няколко бюджета залагат на това - на преструктуриране, на ясни правила на собственост, на това онзи, който управлява, да знае, че управлява своето имущество, а не да прехвърля резултата от държавния в частния, сенчест сектор. Това може да стане само чрез външни инвестиции, чрез едно достатъчно голямо количество външни инвестиции, които да помогнат да се оживи този куп мъртво желязо, за което преди малко говорих.
Така че инвестиционно потребление задължително много по-високо, инвестиции отвън, инвестиции вътре, оживяване на този куп метал - и ето ви тогава и доходите! Вие критикувате тук и доходите, че били едва ли не постигнати в момента равнището, което залагаме за другата година. Първо, това съвсем не е така или не е дотолкова така, защото вие пропускате тук да отбележите, че една голяма част от сегашните данни в статистиката включват и онези големи държавни предприятия, които вече отдавна не са държавни. Говорейки за държавния сектор, говорейки за заплатите в него, както в стопанския, така и в бюджетния, на него е разчетен този бюджет. Една голяма част обаче от тези заплати вече са в частния сектор и то в печеливши предприятия. Затова не приемам тезата, че заплатите са изравнени вече по отчет такива, каквито ги смятаме за следващата година. Едно нарастване на средната заплата за следващата година към тази от 42 на сто съвсем не е за подценяване. Това във всички случаи е едно потребление. Едно потребление, което е насочено към възможност за увеличаване на вноса. И това увеличаване на вноса ще бъде според нас по-голямо от увеличаването на износа. Но това дава възможност за възстановяване на това безобразно, подчертавам, това безобразно разбалансирано статукво на този момент по отношение на потребление и доходи. И също така отсреща ресурс.
В този смисъл, само в този смисъл ви казвам, че ако ние успеем да направим във времето и в мащабите така планираната структурна реформа, моите критици ще бъдат прави. Тогава наистина те могат да се окажат прави. Затова казвам: насочена е цялата ни политика към едно бързо и добро решение на проблема структурна реформа - в индустрията, в икономиката, в бюджетния сектор. Тук мога да говоря също много. Вярно е, че забавихме и там нещата - в бюджетния сектор, не само в социалния, във всички тези бюджетни системи. Но и това ще стане и то скоро ще стане.
Говорите ми за дефицит 2 на сто много ли е, малко ли е. Ако може, да е по-голям дефицитът. Ами сигурно би могъл да бъде и по-голям, както в някои страни. Но тези някои страни имат ли нашия външен държавен дълг? Имат ли нашия вътрешен държавен дълг, питам аз онези, които твърдят, че дефицитът трябва да е по-голям? Нямат. Разбира се, че нямат. Какво значи по-голям дефицит? Ами това значи отново потребление, това означава отново да потребиш онова, което не си още произвел. това значи консуматизъм в условията на валутен борд, което е изключително опасно. Вие, господа отляво, които твърдите това, искам да ви кажа и да ви напомня нещо: безплатен обяд няма! Безплатен обяд и вечеря, и закуска няма. И не само че няма, никога не е имало. Никога не е имало! Вашите предшественици обаче не смятаха така. Много безплатни обеди и вечери тогава раздадоха и днес българинът, българският данъкоплатец плаща сега тези безплатни обеди с този воденичен камък на врата си - 10 млрд. долара външен дълг! (Ръкопляскания в мнозинството.)
Така че говорейки за дефицит, съобразявайте се с този дефицитен камък от онези безплатни обеди някога, които сега и нашите поколения трябва да плащат. (Възражения в ДЛ.)
Висока инфлация, казват някои. Малко или много е 16 на сто? Аз лично смятам, че съвсем не е много. Още повече, че в тези 16 на сто са и онези 5-6-7 на сто, които ние оценяваме, че се дължат на ревалоризацията. Имаше въпрос: ама много е опасно. Вярно, че е опасно. Кое е по-добре? Да оставим декапитализирана индустрията, икономиката, ако махнем ревалоризацията, или да приемем риска, който ние направихме като правителство - правим ревалоризация, възстановяваме капитализацията до голяма степен на предприятията и рискуваме с 16 на сто дефицит. Това е наша добре осъзната отговорност, но смятам, че това е добре държавнически премислено.
Ленив приходен бюджет, малък ръст на брутния вътрешен продукт, казват някои, ние почти сме го достигнали. Малък ли е брутният вътрешен продукт от ръст 4 на сто за една година след тази катастрофа? Смятам, че не е малък. А бил ленив. Приходната част била ленива. Какво значи ленива? Аз питам критиците на този бюджет, които казват, че приходната част е малка, че не се събират достатъчно данъци, това не е вярно, тъй като тази година доказахме точно обратното в последните няколко месеца, аз питам същите тези хора възможно ли е да искат в същото време да бъдат по-ниски данъците? Няколко от хората, които се изказаха днес тук, които казват, че този бюджет е ленив в приходната си част, в същото време както днес, така и в предните дни по данъчните закони, които внесохме тук, казват, че данъците са убийствено високи и те трябва да бъдат намалени. Е, как да разбирам аз ленива приходна част и в същото време данъците били високи? (Реплики и възражения в ДЛ.)
Това, уважаеми колеги отляво е абсолютно противоречие! И то антагонистично.
Тук се говори за общините. Видите ли, те отново били изоставеното, доведеното дете. Никога повече грижи за общините не е имало в този бюджет. От последните четири - пет години този бюджет е най-благоприятен за общинското самоуправление и за общинските финанси. Никога не е било както тази година и онзи, който го критикува просто трябва да си направи труда да се върне няколко години назад и да си направи анализа. 160 на сто общинските бюджети следващата година ще бъдат по-високи от тази година. 160 на сто! 160 на сто е ръстът на общинските бюджети. Ако някои от вас не разбират за какво говоря, после ще им обясня. Това е всичкият бюджет на общините. Той има две съставки - има собствени приходи, има и субсидия. Тази субсидия сега е много по-благоприятна, отколкото преди, защото дава възможност собствените приходи на общините да бъдат чувствително по-големи, 7 пункта са по-големи. Преди те бяха 59 на сто от общите 100, сега са 66 на сто.
Това означава по-голяма сигурност, по-голяма стабилност, по-голяма възможност да се управляват ресурсите на място, а не да зависят от Централния републикански бюджет. Който не го разбира, просто не са му казали добре какво точно да говори.
Накрая - няколко фонда, за които стана дума, че отново ги няма в Републиканския бюджет. Ами няма ги, да.
Единият от тях - фонд "Мелиорации". Фонд "Мелиорации" е продукт на отчисления от стария Закон за данък върху печалбата. В новия няма отчисления за него, но същата величина пристига в приходната част на Републиканския бюджет и оттам ще отиде в този фонд. Това е гарантирано, имаме го предвид. Казано е точно откъде ще се вземат. Няма го написано на един ред. Ако желаете, между двете четения, "в това число" ще бъде записано фонд "Мелиорации" - еди каква си сума.
Има претенции обаче, че няколко фонда не се събират в бюджета така, както гласи законът - онзи, отделният закон, който регламентира съответния фонд. И това е вярно. Но това е неправилно и това е несправедливо. И не може, когато този бюджет е напрегнат до последно, и не може, когато този бюджет се чуди как да намери някой лев, точно за социални нужди, да искаме ние да спазим едно поначало неправилно взето решение, та даже и в някой закон. За какво става дума?
Става дума, че някои фондове са определени като относително тегло към брутния вътрешен продукт, без да се държи сметка за промените в годините, които настъпват в цялата тая социално-икономическа обстановка както за потреблението на фонда, така и за създаването на ресурса на страната. Например има абсурдни неща. Те просто са абсурдни. Вижте сега този фонд "Рехабилитация", който трябва да е 0,1% от брутния вътрешен продукт! Ами това възлиза на 17 млрд. лв. Ей, Богу, те не могат да бъдат похарчени по никой начин целево за тази нужда. Просто не могат. Там от 1-2 млрд. в годината повече не могат да бъдат похарчени. Как да заделим 17 млрд. при тази криза?
Подобно е явлението и с фонд "Обществено осигуряване". Втори път говорим в тази зала за този фонд. Втори път аз твърдя, че неправилно законодателно е решен този въпрос. Защото източникът на тези средства, когато отидоха във фонд "Обществено осигуряване" разделихме начина, по който трябва да се финансира. Но източникът остана един. Източникът, целият, 100% отива във фонд "Обществено осигуряване" и не е нормално да се иска бюджетът, без да има източник на финансиране, да извършва такъв разход. Още повече, че преизпълнението в този фонд в момента е толкова добро и голямо, защото той може да поеме този разход. Това ни най-малко няма да се отрази на останалите му разходи и пера. Това е повече от очевидно. И който иска да провери това нещо, моля, при нас, при ръководството на фонда, да се запознае със справките, с разчетите и ще види, че това е единственото в момента отговорно държавническо решение, което сме предложили в държавния бюджет.
Още много може да се говори по това, което чухме днес в тази зала. Аз обаче ще приключа с един въпрос - какъв е този бюджет? Достатъчен ли е този бюджет за България?
Всеки един от нас знае отговора - този бюджет не е достатъчен. Аз бих ви запитал обаче, кажете ми една държава в света в която бюджетът й да е достатъчен. Има ли такава в света? Според мен, няма. Няма държава, която да каже, че нейният бюджет за еди коя си година е достатъчен, по простата причина, че нуждите винаги са повече от възможностите за тяхното удовлетворяване.
Основната задача на всяко правителство, основното достойнство на работата, която извършва всяко правителство като критерий, това е да съумее по един достатъчно балансиран и отговорен начин да съчетае нужди и възможности за тяхното удовлетворяване.
Уважаеми дами и господа народни представители, българското правителство смята, че точно такъв бюджет е предложен на вашето внимание, с претенцията, че добре и балансирано успява да съчетае възможности и нужди, поради което аз ви умолявам да приемете на първо четене предложения държавен бюджет за 1998 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: 126 за, 51 против, 31 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от СДС.)
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,03 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Калчо Чукаров
Камен Костадинов