Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Следващата точка, с която ще продължим, е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
по законопроект N 802-01-32 за изменение
и допълнение на Закона за акцизите, внесен от
Министерския съвет на
7 май 1998 г.

На заседание, проведено на 14 май 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на управление "Косвени данъци" при Министерството на финансите, които запознаха членовете на комисията със законопроекта и изтъкнаха и обосноваха целите, които се преследват с изработването на внесения законопроект, а именно:
1. Синхронизиране на нашето данъчно законодателство в областта на косвените данъци със съответното европейско законодателство, съобразно поетите ангажименти на нашата страна във връзка с кандидатурата ни за членство в Европейския съюз.
2. Съобразяване с изискванията на Световната търговска организация във връзка с желанието ни за присъединяване към тази организация.
3. Подобряване ефективността на данъчния контрол върху дейността на вносителите и производителите на акцизни стоки.
4. Избягване на противоречие между действащите данъчни закони, както и отстраняване на технически пропуски в някои от тях.
По-съществените изменения и допълнения, които се предлагат със законопроекта, обхващат облагането с акциз на вината и спиртните напитки, тютюневите изделия, течните горива и хазарта. Досегашната практика показва, че съществуват значителни възможности за занижаване както на митническата облагаема стойност, така и на цената на производителя. С намаляването на данъчната основа намалява и сумата на акциза върху тези стоки.
За преодоляване на тези недостатъци и за уеднаквяване на нашата система на акцизно облагане с действащата система в страните от Европейския съюз се предлага преминаване към облагане с акциз на вината и спиртните напитки на база на алкохолен градус, чрез което се постига укрупняване размера на акциза.
Предложените изменения не водят до съществени изменения в общия размер на дължимия акциз и в цените на дребно за акцизните стоки от съответната група, но вътре в групата за едни асортименти настъпва увеличение, а за други - намаление.
Предвижда се въвеждане на измервателни уреди, с което се подобрява контролът при производството на спирт и спиртни напитки, което ще влезе в сила 6 месеца след обнародване на закона.
Продажбата на наливни спиртни напитки затруднява контрола върху техния произход и качества и досега се избягваше плащането на акциз. Затова със законопроекта се предлага забрана на продажбата на наливни спиртни напитки, което е постоянна практика в европейското данъчно законодателство и има за цел защита на потребителите от некачествени и вредни стоки. Ще се въведат нови процедури и основания за възстановяване на платен акциз, съобразени с европейското законодателство.
Съответно на това се правят промени и в административнонаказателните санкции. Предвижда се да отпаднат от облагане с акциз някои от досега облаганите стоки и услуги. Това са: кожи и кожени облекла от дивечови кожи, кожени и кожухарски облекла от дребен и едър рогат добитък, изделия от благородни метали, включително бижутерийни, парфюми и козметика в аерозолни опаковки, еротични и порнографски произведения, входни билети за барове, вариетета, еротични и други подобни спектакли, цветни телевизори, видеомагнетофони, видеокамери и други подобни. Основанията за изключването им от облагане с акциз са различни - ниски постъпления в бюджета, затруднения при контрола, повишаване конкурентоспособността на наши стоки на европейския пазар (козметични изделия в аерозолни опаковки и други). Нови стоки, включени за облагане в тарифата за акцизите, са вносните и произвеждани у нас игрални автомати, игрални маси и съоръжения за хазартни игри.
Променя се системата за определяне на акцизите върху горивата за автомобилите, съобразени с отмяната на Българския държавен стандарт за бензин с октаново число 86, 93 и 96 от месец април 1997 г. поради преминаване към европейските стандарти. Запазват се ставките за реално съществуващите марки бензин и не се очакват промени в постъпленията от акциз.
За облагането на автомобилите освен обем на двигателя, ще се ползва и показателят мощност на двигателя в конски сили, което съответства и на Закона за местните данъци и такси.
Предлагат се изменения в отделните текстове на Закона за тютюна и тютюневите изделия, Закона за ДДС, Наказателния кодекс, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за местните данъци и такси. Една част от тези изменения и допълнения са пряко свързани със Закона за акцизите, а други - за да се отстранят явни грешки и пропуски в съответните закони, в които се предлага изменение и допълнение.
По представения законопроект се проведе обширна дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха редица въпроси относно това как ще се отразят предложените изменения в закона по отношение цените на дребно на пивото, вината, спиртните напитки и цигарите.
На база на информацията, дадена от представителите на Министерството на финансите, промени в размерите по отделните марки идват единствено от преминаването на изчисляване на акциза върху принципите на европейското данъчно законодателство, т.е. на алкохолен градус вместо като процент върху продажната цена на производител, респективно митническа облагаема стойност при внос. Намаление в размера на акцизите има за марковите вина и ракии, докато за останалите се получава известно увеличение. По същата причина при цигарите от внос акцизът се намалява, а при произведените в страната се увеличава.
Оформи се становище между първо и второ четене на законопроекта да се внесат евентуални корекции, за да не се допусне съществено увеличаване на цените на бирата, цигарите за масова употреба, вината и ракиите в резултат от изменението на акцизите.
Поставен бе въпросът дали с внесения законопроект може да се създадат равни условия за местните производители и вносителите на тютюневи изделия и как ще се отрази това на българското производство на тютюневи изделия и на отглеждането на тютюневата суровина у нас; целесъобразно ли е, след като миналата година размерите на акциза за хазартните игри бе увеличен 100 на сто и предстои приемането на Закон за хазарта, сега да се предлага ново, двойно завишаване на акциза върху услугите на тези заведения; откога следва да влязат в сила предложените изменения и допълнения в закона, като се има предвид разпоредбата на чл. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, съгласно която промени на данъците в елементите на данъчната уредба не могат да се въвеждат през годината при утвърден държавен бюджет, освен ако същият не бъде изменен.
Приеманите през годината данъчни закони и промени в тях могат да влизат в сила от 1 януари следващата година.
Представителите на Министерството на финансите взеха отношение по зададените въпроси и дадоха допълнителни разяснения. Същите поеха ангажимент да представят на комисията сравнителни таблици за влиянието на предложените изменения в законопроекта по отношение размера на акциза и на цените на дребно по отделни групи акцизни стоки, потребявани от населението.
След приключване на дискусията се проведе гласуване. Законопроектът бе приет с 5 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите."
Господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя няколко уточнения, преди да започнат дебатите по закона.
Първо, този доклад и законът са гледани още през месец май в комисията и докладът, а и самият законопроект, в някои части не са актуални към днешна дата. Например, в Преходните и заключителни разпоредби, където променяме редица други закони, ние вече с приетите на първо четене два законопроекта - за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане и новия законопроект за ДДС - правим тези изменения, така че преди второ четене този законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите ще бъде осъвременен, ще бъдат извадени тези поправки от Преходните и заключителни разпоредби, както, разбира се, и това, че той ще бъде съобразен с новите постановки в данъчните закони, които ние в момента гледаме между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по тридесет минути на парламентарна група за изказвания.
Имате думата за разисквания.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите в залата да бъде поканена заместник-министърът на финансите и началник на Главно управление на данъчната администрация госпожа Дора Андреева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 157 народни представители: за 151, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Дора Андреева в залата.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, беше ми интересно как той се оценява от една от най-големите фирми в Бълграия за производство на алкохол. Това е "Синхрон инвест". Дадох им закона. Аз ще представя пред вас тяхното виждане. Надявам се, че това ще създаде някакъв интерес, тъй като е оценка на хора, които са специалисти и чието препитание е именно производството и продажбата на алкохол.
"Измененията в чл. 12 за продажбата на наливни спиртни напитки - категорично трябва да се забрани продажбата на наливния алкохол. По този начин ще се избегне продажбата на спиртни напитки без платен акциз и данък добавена стойност и ще се увеличат приходите в хазната от тези два данъка чрез продажбата на бутилиран алкохол. Ще се стимулира и производството в бутилиращата, опаковъчната и други промишлености, които бяха почти унищожени от слабата реализация на бутилиран алкохол."
Тук обаче те предвиждат, че това не бива да се отнася до лозаро-винарските кооперации, които произвеждат суровината грозде и произвеждат сами вино и ракия.
"Относно изменения в тарифата за акцизите - при моментната ситуация се заплаща 50 на сто от продажната цена, или минимум 18 лева на алкохолен градус. Плащането на акциз-процент от продажната цена не беше правилно, защото се облагат с данък и материалите за производството, което доведе до по-слаба реализация. Най-удачната форма е в лева на алкохолен градус, което не би трябвало да надвишава 20 лв. за градус при спиртни напитки и 150 лв. за един литър вино. В противен случай продажбите и производството на високоалкохолни напитки рязко биха се намалили, а оттам и данъците у нас. С по-висока ставка се стимулира производството на ментета и фалшива продукция."
Аз искам да го чуе това и председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, на когото ще предоставя изводите, направени от тази фирма.
"При акциз за алкохол суровинната ставка в момента е най-удачна - 10 лв. на алкохолен градус. При по-висока ставка се налага необходимостта от акумулиране на много оборотни средства от страна на производителя за заплащане на акцизи. Това биха могли да постигнат само някои от по-големите производители. Високият акциз ще стимулира и контрабандния внос на спирт.
Относно чл. 18 от правилника за прилагане на Закона за акцизите - фирмите-производители на спиртни напитки, заплащат акциз веднъж при закупуване на спирта и втори път - при получаване на бандеролите. Поради недоброто си финансово състояние 95 на сто от фирмите не могат да издържат и финансират държавата в продължение на 60 дни до евентуалното реално връщане на акциза. Това води до търсене на начини за контрабанден внос на спирт и стимулиране производството на фалшива продукция. Наложителна е промяна в методиката за внасяне на акцизите, а именно да се прихваща акцизът, внесен за бандеролите от акциза, платен преди това за спирта."
Ето това е становището на професионалистите. Дано вие като управляващо мнозинство го чуете и да го имате предвид във вашата практическа дейност.
Благодаря ви. Аз ще предам това становище на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Върху този закон, както съобщи председателят на комисията, се работеше през пролетта и бързам да съобщя, че тогава ние получихме обещанията, уверенията на представителите на Министерство на финансите, че ще бъдат направени нови разчети, ще се потърси по-друго решение, за да не постигнем покрай преследваните резултати и един нежелателен - чувствително увеличение на цените на българските цигари, на масовия алкохол и същевременно чувствително понижаване цените на вносните цигари и вносния алкохол, от което следва, че ги правим значително по-конкурентноспособни. Излишно е на тази аудитория да обяснявам защо това е нежелателно - от много гледни точки. За съжаление, това обещание не беше изпълнено и не е въпросът до това, че Стефан Стоилов и депутатите от комисията не са получили тези нови разчети, а не се постигна едно решение, което според мен щеше да бъде по-удачно, по-добре защитаващо определени икономически интереси не на групировки, не на определена фирма, а икономически интереси на българското народно стопанство.
И второ, в тази обстановка на непрекъснато увеличаващи се цени, макар и не със скоковете ни, познати от 1996 и зимата на 1997 г., и почти стагниращи доходи да се увеличават цените, и то чувствително, на масови стоки. Макар че и аз като много икономисти от различни страни на света, а вероятно и като много от вас, за някои от тези стоки бих казал, че са ерзацстоки. Спокойно бих казал това за цигарите, понеже вече не пуша. Но така или иначе, цигарите са една масово използвана стока. И за съжаление в кризисни ситуации, в трудно време статистиката не само на България, но световната статистика показва, че повече се пуши и повече се пие. Просто хората избиват чрез пиенето стресовите състояния, тежкото положение, в което се намират. Това го казва статистиката и коментиращите тази статистика, не претендирам за авторство. Но така или иначе, ние сме длъжни да се съобразим с тези факти понеже се отнасят до хора, а не до някакви абстракции. И съвършено ясно е, че когато на такива масово употребявани стоки се повишават чувствително цените, бъркаш в семейния бюджет, който е тънък. Има едно подреждане в разходите, при което тези стоки са в първите редици, те са един своеобразен приоритет, защото този, който пуши, знае, че ще си купи цигари, а след това хляб.
Така че няма място за четене на морал по отношение на употребяващите алкохол и използващите тютюн и тютюневи изделия, толкова повече че в едно умерено количество употребата на вина, а понякога и на по-силни спиртни напитки се препоръчва от съвременната медицина.
Щом всичко това е така, а то е така, никой не може сериозно да го оспори, неоправдано беше да се отива към едно доста чувствително увеличаване цените на тези стоки. И повтарям, тъй като това заслужава не по-малко внимание, съпътстващ ефект, крайно нежелателен от икономическа гледна точка, е засилване на конкурентните позиции на вносния алкохол и на вносните цигари. Всички приказки за някакви протекции на националното производство в рамките на ангажиментите, които България е поела като асоциирана страна, като член на Световната търговска организация, сега като влизаща в ЦЕФТА и пр., увисват във въздуха. Остават си едни обещания.
Бързам да отбележа и друго, че ние сме задължени да уеднаквим режима по отношение на българските и на вносните стоки. Това се изисква от Европейския съюз. Но, уважаеми колеги, винаги при отиването към такова решение трябва майсторски, умно да се използват всички възможности, да бъдат изстискани максимално, за да бъдат отрицателните ефекти по-малки. И ако с такава грижа не подхождаме в подобни случаи към решенията, пет пари не струва парламентът.
Тук за разлика от много други закони през тези девет години, където съвършено очевидно са проличавали позиции, защитаващи корпоративни интереси и групови интереси, много често даже на една голяма фирма, в този случай не може да се говори за подобни неща. Подобни упреци биха били несъстоятелни.
Да влизам в подробности няма смисъл. Важно е, че на масово употребяваните вина, спиртни напитки цените се увеличават чувствително. Аз ви предлагам, малко е необичайно предложението ми, но тъй като имаше обещание от Министерството на финансите, а не беше изпълнено, да предложим на представителите на Министерството на финансите да ни запознаят с евентуално направените тогава разработки, но непредоставени на членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Ако с тях разполага председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол... (Господин Йордан Цонев му подава разработките.) Аз не съм в състояние на трибуната да се запозная с материала.
Господин председател, да приложим някаква процедура, която все пак е възможна при нашия правилник, и тогава да гледаме закона. Иначе аз отсега ви заявявам, че цялата парламентарна група на левицата, с ясното съзнание, че трябва да бъде приета поправка в закона, водеща към синхронизирането му със законодателството в рамките на Европейския съюз, не може да приеме така представения закон. Това е подписване под два нежелателни резултата.
Разбира се, в законопроекта има неща, които са приемливи - за освобождаване на някои групи стоки от акциз, дълго време обсъждани въпроси в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и сред стопанската общественост. Тези решения безспорно са приемливи и заслужават подкрепа.
Но не бидейки в състояние да се запозная в движение с това, което се предлага от Министерството на финансите, аз приключвам своето изказване и предлагам да помислите дали да не се прекъсне обсъждането на този закон, да се върне в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, днес тя има заседание, което може да бъде удължено с час-час и половина, колкото е необходимо, да погледнем новите разработки на Министерството на финансите. Това според мен при създадената обстановка е едно разумно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Ще дам почивка, за да могат тези три справки да бъдат размножени и раздадени на депутатите.
Двадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Справките са раздадени.
Някой желае ли да се изкаже по проекта?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че всички вече разполагате със справките и всеки от нас ще може съвсем аргументирано и мотивирано да изложи своите виждания и накрая да се гласува.
Преди да си изложа аргументите, господин председател, искам да кажа, че по този начин ние не можем да продължаваме. Не може по няколко месеца да молим за справки и за информация, народни представители да се унижаваме и да не си вършим работата вследствие на това, че не получаваме тези справки. Аз не очаквам, че господин Цонев ще ми се извини за вчера, че излъга в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в Комисията по икономическата политика и че се опита да ме злепостави пред хора, които нямат представа какво става в Народното събрание, но не може да се продължава по този начин. Това го казах и вчера.
Сега - конкретно по справките, които имаме, и законопроекта. И в комисията преди няколко месеца, и сега вече със справките можем да говорим за два или три проблема. Единият проблем е, че действително ние съобразно своите отговорности към Световната търговска организация, към това, което правим във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, трябва да извършим определени промени в тази материя. И това не е за подценяване, този фактор е един от влияещите и върху нашето законодателство, след като сме поели определен път.
Но тук вече стои въпросът и той според мен и, предполагам, тази позиция се споделя от всички, които биха били отговорни, надявам се, в тази зала спрямо нашите производители, ние трябва да отчетем и потребители, в каква степен именно въвеждайки ускорен темп на това законодателство, се влияе върху вътрешното производство и потреблението. В този смисъл, макар че говорим за стоки, които са акцизни, т. е., ако се следва логиката, че акцизни стоки са такива, които са свързани с лукс или са вредни за човека, въпреки че тази логика в случая не може да се отнесе сто на сто към всички стоки, но ако се следва тя, въпреки нея ще видим, че предложеното ни решение не е добро. По същество се засягат много остро интересите на българските производители. Вземете кожарската индустрия - една индустрия, която беше много силно развита в страната. Обаче с това, което ни се предлага, ще продължи нейната агония. Няма да се стимулира развитието й, напротив, тя ще бъде поставена в крайно неизгодно положение в сравнение с вносните производи. Вижте каква голяма е разликата в това, което ни се предлага, като съотношение на акциза за местното производство и акциза от внос на тези изделия.
Същото е и по отношение на някои пива, ракии, които колкото и да говорим за това, че ще водим политика за ограничаване, не можем да не отчитаме националната специфика, да не отчитаме широкото потребление на хората, а оттам и производството, което е свързано с тях. В този смисъл ние с вас трябва да търсим решение. Възможните варианти на това решение са да се приеме предложеното, за да отговорим на искането и на критериите, които са свързани с първия проблем, а именно законодателство в ускорен темп, адекватно с тази материя на европейското. Но тогава трябва да търсим някакво решение чрез митата. За съжаление обаче такова не ни се предлага. Нито пък се подсказва от страна на мнозинството, че ще се действа по този начин.
Следователно ние сме затруднени днес, господин председател, обсъждайки този въпрос и този законопроект като позиция, да вземем своето категорично решение. И аз мисля, че може би тук в това отношение всеки един ще преценява да подкрепи или да не подкрепи. Лично аз ще се въздържа, защото не намирам достатъчно основания в едната и в другата посока. Просто споделям това, което ме смущава, и считам, че ние ще намерим между първо и второ четене едно решение, което ще бъде наистина благоприятно за българските производители, за потребителите и, разбира се, без да се накърнява грубо онази политика, която сме поели във връзка с присъединяването ни към Европейската общност и Световната търговска организазия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг кой желае думата?
Господин Илиян Попов има думата.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганият проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите съобразно изискванията и практиката в Европейския съюз ни предлага един нов ред за облагане с акциз на тютюневите изделия. Това съвсем естествено поражда и някои проблеми, върху които аз бих желал да се спра. Те бяха споделени и от други колеги, но на мене ми се иска да припомня само следното. Чрез този ред за облагане с акцизи, който, пак повтарям, е съобразен и с практиката, и с изискванията на Европейския съюз, нашето родно цигарено производство се изправя пред няколко проблема.
На първо място са породените проблеми във връзка с конкурентоспособността на цигарените изделия с относителното изравняване на цените им с вносните цигари.
На второ място, съвсем естествено това довежда до евентуални бъдещи проблеми с икономическото състояние на "Булгартабак холдинг" и тютюневата промишленост като цяло. Това неминуемо довежда и до едно ново отношение и до един нов подход при формирането на цената на "Булгартабак холдинг" и предлагането му за приватизация. В тази връзка аз ще си позволя още тук на първо четене да направя няколко предложения, свързани най-вече със ставките, които се предлагат за облагането с акциз, и реда, по който се облагат с акциз тютюневите изделия. Те са насочени и допускат, от една страна, целящата стабилизация на приходите от акцизите, които естествено очакваме да се увеличат, когато намалее облагането с акцизи на вносните цигари, и, от друга страна - създава се съвсем естествена възможност за една по-голяма разлика в цените на дребно на цигарените изделия, които са внос и които са родно производство.

От друга страна, считам, че едновременно с тези предложения за промени, съвсем нормалният подход е така, както е практиката в Европейския съюз, а там защитата на местния пазар се осъществява основно чрез митническия режим, ползвайки се от тези препоръчителни мита, да се създаде възможност и за такова облагане с мита и в България.
Препоръчителните мита за внос на цигари в европейските регулации възлизат на 78 на сто за конвенционалните и 180 на сто за автономните мита. За България, естествено, също е целесъобразно да се въведе европейската практика на защита чрез митата, а не чрез акцизите, които засягат основно местните производители.
В тази връзка съвсем накратко ще си позволя да маркирам пред вас предложенията, които сме подготвили заедно с други колеги. Едновременно с това още веднъж искам да споделя, че е необходимо и в Правилника за приложение на Закона за митниците да се предвиди друг ред за облагане с мита на вносните цигари и на цигарите родно производство.
В т. 4 на § 25 - "Тютюневи изделия", предлагаме да се направят следните изменения и допълнения:
- за цигари с филтър облагането да бъде по следния ред - 2 лв. за един къс и 25 на сто от продажната цена;
- за цигари без филтър - 1 лв. за един къс и 20 на сто от продажната цена;
- тютюна за цигари, лула, дъвчене и смъркане, съответно да се облага, както следва - 1000 лв. на 100 г плюс 10 на сто от продажната цена;
- за пури - 500 лв. за един брой и 10 на сто от продажната цена;
- за пурети - 200 лв. за брой и 10 на сто от продажната цена.
Считаме, че по този начин ще постигнем ефекта, който цели, от една страна, и вносителят - стабилизиране на приходите в бюджета, и от друга страна, нещо, което е изключително важно за нас, да осигурим конкурентоспособността на родното производство на цигари. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
Госпожа Андреева, очевидно цигарите създават големи вълнения. Бихте ли обяснили защо акцизът на вносните цигари се намалява доста чувствително в сравнение с акциза на цигари местно производство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Промяната в размера на акциза по отношение на тютюневите изделия и другите групи стоки, за които виждате промяна, е в резултат на новия подход на облагане. Тоест, приемайки европейската система на облагане, премахваме процента от продажната цена. Естествено, при вносните цигари, които в някои случаи имаха неколкократно по-голяма стойност от българските цигари, в процент, когато акцизът се изчислява в процент, естествено, че акцизът на вносните цигари беше висок, а на българските - по-нисък. Но изискването за хармонизиране с Европейския съюз и въвеждането на смесената система, която е по-справедлива, т.е. в лева на къс, плюс процент от продажната цена, естествено повлиява към увеличаване цените на българските цигари и до известна степен намаляване цените на вносните.
Господин Попов е абсолютно прав. Обикновено защитата и протекцията на местното производство не става чрез данъците, а именно чрез митата. Точно това ни беше подсказано и от експерта на Европейския съюз, с който работихме заедно по изменението на Закона за акцизите.
Ето защо и становището на Министерството на финансите е, че би трябвало да се направи необходимото да се промени този ред от митническата тарифа, който се отнася до облагането на вноса на цигари и на тютюн. Точно такъв е режимът във всички европейски страни. Действително и при тях акцизът за вноса е значителен. Достига до 90, 100 и повече процента, но тази защита се реализира чрез високото мито върху вноса.
Ако има някакви други въпроси, готова съм да ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, очевидно най-спорният въпрос е как, хармонизирайки законодателството по отношение на акцизите с това на Европейския съюз, да успеем да защитим нашата тютюнева промишленост, защото общо взето по другите направления, в които се изменя законът, респективно размерът на акциза, нямаме сериозни притеснения. Поне така беше при дебата в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а виждам, че и тук, в залата, това се повтаря.
Ние предложихме и ще настояваме за това митото върху вносните цигари, за нас единствената адекватна мярка, която може да предприемем и която да не бъде в разрез с ангажиментите ни по синхронизация на законодателството, е да бъде увеличено митото върху вносните цигари.
В първата част на дебата през пролетта от Министерството на търговията и туризма ни беше отговорено, че това не може да стане, тъй като сме поели ангажименти при асоциирането ни към Европейския съюз да не увеличаваме заварените тогава равнища на митата. Но при последващите проверки и разговори, които направихме основно с Главно управление на митниците, получихме уверение, че нямаме такъв ангажимент за митата на акцизните стоки. Така че ние ще направим предложение до Главно управление на митниците, по-скоро до Министерския съвет, да бъде увеличено митото на вносните цигари, още повече, че 40-процентното мито, което съществува в момента, по наши данни е най-ниското в Европа. Ще ви кажа само за сведение, че в Германия това мито е 185 на сто. Мисля, че има основание и така ще възстановим разликата между цените на местните цигари и тези от внос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колегата Руси Статков ме провокира да взема думата по материя, в която той е безспорно по-голям специалист от мен и винаги ме е изумявал със своята старателна подготовка, когато се изказва в Народното събрание. Този път, колега Статков, за съжаление, не сте си направили труда дори да прочетете мотивите. Тогава нямаше да кажете това, което казахте. Вие тук обвинихте съставителите на закона в желание да унищожат българската кожарска индустрия. Погледнете на стр. 4 и ще разберете, че става дума за отпадане на акциза за тази промишленост. Не става дума за унищожаване, а за подпомагане. И за да чуят и останалите народни представители в залата, аз ще прочета тези два реда - че за кожените и кожарските облекла е предложено да отпаднат от облагане с акциз във връзка с ниските постъпления в бюджета от тези групи стоки и затруднения при контрол. Така че в случая изобщо не става дума за някакво утежнение на българската кожарска промишленост, а на против - за едно облекчение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите N 802-01-32, внесен от Министерския съвет на 7 май 1998 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 125, против 41, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към:
ОТЧЕТ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА ЗА 1997 ГОДИНА.
Аз предлагам да поканим в залата управителя на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски, председателя на Сметната палата Георги Николов и госпожа Надежда Сандолова, която отговаря в Сметната палата за Централната банка и банките.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят господата Гаврийски, Николов и госпожа Сандолова да влязат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
по отчета на Българска народна банка за 1997 г.
N 807-00-12, внесен от Българска народна банка на 30 април               1998 г.

В съответствие с чл. 51 от Закона за Българската народна банка, управителят на БНБ с писмо N 100-026808 от 30 април 1998 г. внесе в Народното събрание приетия от Управителния съвет годишен отчет за 1997 г., който обединява следните няколко отчета, предвидени за представяне в Народното събрание, а именно:
- годишен отчет за дейността;
- годишен счетоводен отчет и одиторски доклад;
- отчет за изпълнението на бюджета.
В така посочените отчети най-подробно са разгледани въпросите на паричната политика, развитието на световната икономика и финанси, развитието на българската икономика през 1997 г., управлението на валутния резерв и емисионната дейност, финансовите пазари и ликвидността, банковият сектор и банковият надзор, организационната структура на БНБ и финансовите отчети за изтеклата година.
Във връзка с отчета на Българска народна банка за 1997 г. Сметната палата, на основание чл. 2, ал. 1, точки 5 и 6 от Закона за Сметната палата, е извършила проверки на отчетите на бюджетните разходи на БНБ, заедно с надлежните оправдателни документи и на взаимоотношенията на банката с държавния бюджет и на основание чл. 8, т. 2 и чл. 30 от Закона за Сметната палата с писма N 01-02-018 от 20 юли 1998 г. и N 01-07-001 от 20 юли 1998 г. представи в Народното събрание доклада за извършени проверки по обслужването на вътрешния държавен дълг на Република България и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет през 1997 г. и доклада по отчета за бюджетните разходи на Българската народна банка за 1997 г.
На 28 октомври 1998 г. се проведе заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, на което бяха разгледани внесеният от Българската народна банка отчет и докладите на Сметната палата. На заседанието присъстваха: Светослав Гаврийски - управител на БНБ, Валентин Цветанов - подуправител на БНБ, Георги Николов - председател на Сметната палата, и Надежда Сандолова - член на Сметната палата.
В своето изложение по отчета на БНБ господин Гаврийски подчерта, че 1997 г. е белязана със значими за българската финансова история събития. Българската народна банка започна да функционира по правилата на паричния съвет, като претърпя една от най-дълбоките институционални промени от създаването си през 1879 г. Изтеклата година бе разделена на два различни периода, а именно от въведения на 1 юли паричен съвет.
Представеният годишен отчет показва както радикалната промяна на банката през второто полугодие, така и приемствеността във функционирането на институцията. За първа година финансовите отчети на БНБ, съставени по изискванията на международните счетоводни стандарти и заверени от международен одитор - KPMG, са приети на официален отчет на банката. Настоящият годишен отчет на БНБ акцентира върху промените в паричния и банковия сектор.
В заключение господин Гаврийски подчерта, че анализът е направен на фона на тенденциите на световната икономика, на развитието на реалния сектор, на промените във фискалната област, както и на динамиката на платежния баланс и външния дълг.
Видно от писмото на управителя на БНБ, Управителният съвет на БНБ е приел финансовите отчети и годишния отчет на банката на заседание, проведено на 28 април 1998 г. Счетоводните отчети са изготвени в съответствие с принципа на историческата стойност. През годината банката е извършвала дейността си в условията на свръхинфлация. Съгласно изискванията на Международния счетоводен стандарт (29 - Счетоводно отчитане при свръхинфлационни икономики) счетоводните отчети трябва да бъдат изготвени съгласно принципа на текущата покупателна способност. Ако резултатите са били преизчислени съгласно този стандарт, нетната загуба за годината, след прехвърлянето в специален резерв, отчетена съгласно текущата покупателна способност на българския лев, ще е в размер на 137 019 млн. лв., а нетните активи би трябвало да бъдат 1 627 748 млн. лв.
Госпожа Сандолова най-подробно запозна членовете на комисията с обхванатите от проверките на Сметната палата въпроси, с начина на изпълнението от БНБ задължение по приемането и отчитането на бюджета на банките, оценката на законосъобразността и целесъобразността при разходването на средствата по отделните шифри на бюджета на БНБ, обслужването на вътрешния държавен дълг и отражението на договора за реструктуриране на дълга и Споразумението от 29 април 1998 г. по взаимоотношенията между държавния бюджет и БНБ, законосъобразността на формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ в условията на въвеждането на Международните счетоводни стандарти, по разпределението на превишението на приходите над разходите на БНБ, съгласно изискванията на чл. 8 от Закона за БНБ и формиране на превишението за внасяне в държавния бюджет и по законосъобразността на изпълнението на дължимата вноска на БНБ към държавния бюджет за 1997 г. и споразумението между Министерството на финансите и Българската народна банка от 29 април 1998 г.
И в двата доклада са направени съответни оценки и дадени препоръки за подобряване дейността и повишаване на нейната ефективност.
В заключение госпожа Сандолова препоръча комисията да приеме отчета на Българска народна банка за 1997 г. в частта му за бюджетните разходи и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет.
По представените отчет и доклади не бяха направени изказвания и не бяха зададени въпроси от страна на членовете на комисията.
При проведеното гласуване отчетът на БНБ бе приет с 12 "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното
Р Е Ш Е Н И Е:

Приема за сведение внесения от Българска народна банка годишен отчет за 1997 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Имате думата.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, мисля, че това, което ни е предложено по тази точка, е значително като обем и като информация в сравнение с предходната. Разбира се, това, което отличава тази точка от предходната, е, че информацията е предоставена отдавна. Ние разполагаме с този отчет много преди отчета, който трябваше да внесе правителството за изпълнение на бюджета за 1997 г. Ако в предишната точка дори човек като мен, който следи информацията, може да сгреши, когато му е поднесена в последния момент, за което Вие бяхте прав, действително бях подведен от справките в последния момент за тази част, за която споменахте, то тук нещата са по-различни. Огромна е тази информация, която ни е предоставена и сигурно е много трудно за колегите да изкажат едно или друго становище и позиция.
В този смисъл искам с няколко думи да насоча вниманието на колегите преди да гласуват това, което се предлага. По същество на нас ни се предлага един изключително богат на анализи, материали и факти отчет. Спазва се една структура на отчет на банката, която е възприета от годините след 1990 г., разбира се, с аргумент, че до въвеждането на валутния борд банката имаше друга позиция - и законова, и съответно съдържателна в нашия икономически живот. Сега знаете, че с въвеждането на валутния борд вече позицията на банката е съвсем различна, особено по отношение на паричната политика. В този смисъл не е излишна информацията, но може би вече поне в годините на борда, господин Гаврийски, трябва да се прецизира. Не го казвам в посока на това да се откажете от подхода, но очевидно огромни са усилията, които сте вложили, за да поддържате онзи стандарт и подход в стария Закон за банката. Не е критика, просто като мнение и съответно за информиране на колегите за това, какво се съдържа вътре, ако някой не е обърнал внимание. По същество може да се направят редица справки за анализи, които ние ползваме в законодателството.
Това, което мен лично ме смущава, е, че ние ще приемем днес като материал отчета на банката преди да сме приели отчета за бюджета за 1997 г. Не го крия, ние разполагаме с отчета за бюджета за 1997 г., но не знам, по различни причини, уважаеми колеги, този отчет не беше гледан.
По същество искам да поставя само два въпроса. Единият е свързан с надзора на банките, а другият със самата дейност на банките, въпреки че тук тя е застъпена като раздел. Със Закона за БНБ и със Закона за банките по същество ние въведохме една силно рестриктивна, бих казал, ограничителна като разпоредби политика в тази сфера. Разбира се, изискваше го това, което се беше случило преди.
Но сега стои въпросът, и аз именно това искам да поставя по същество, да преосмислим някои от разпоредбите, свързани с банкирането и възможностите, без да се отива в другата крайност и да създаваме нови кредитни милионери, да се отвори кредитирането. Защото аз поставих преди време, преди няколко месеца въпроса за кредитирането на малкия и средния бизнес, за онази държавна банка за инвестиции и развитие, която създадохме преди две години, която междупрочем в "Програма 2001" беше записано, че до края на 1997 г. трябва да действа, но която все още не действа. Но тук въпросът не стои само до една банка и толкова. Стои въпросът за цялата банкова система.
Не знам дали господин Гаврийски ще вземе отношение, но мисля, че в тази посока, независимо че говорим за отчета на банката за 1997 г., трябва да използваме този повод, за да потърсим раздвижване. Независимо и от другото, което би могло да се изтъкне, още повече, че има сериозни трусове във финансовите пазари и трябва да помислим, разбира се, отчитайки тези трусове, как да раздвижим вътрешния финансов пазар.
Не бих искал да отнемам повече време, смятам, че ние действително можем да приемем, както се предлага, за сведение, въпреки че, повтарям, материалът е толкова обемист и има много неща, всяко едно от които като проблеми, като отделни точки биха могли да бъдат обсъждани, но не това е целта, очевидно, и подходът, който законодателят и ние сме имали предвид. Ще гласувам за приемането на отчета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания? Не виждам желаещи за изказване. Освен господин Гаврийски или господин Николов, ако искат думата.
Господин Гаврийски - управителят на Българската народна банка, има думата.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съвсем накратко ще отговоря на въпросите.
Действително моето лично мнение е, че материалът е много обемист и ние ще направим необходимото информацията да бъде по-кратка и по-добре представена в новия отчет.
По отношение на банките и това, което се прави по кредитирането, ние внесохме в Министерския съвет преди един месец промени в Закона за банките. До голяма степен сме отразили предложенията на търговските банки по отношение на облекчаването на условията и създаването на нови условия за кредитиране, така че мисля, че ако Народното събрание приеме в близките дни този закон, до края на годината ние имаме добра основа да дадем възможност на банките по-спокойно да кредитират нашата икономика. Действително има доста колебания в банките, имат лош опит, мисля, че и сегашната система ги притеснява много, но все още некомпетентността на банките, според мен, е едно от условията да увеличават кредитирането на икономиката. Но мисля, че с промените, които сме предложили и които вие, надявам се, ще приемете и ще допълните, условията за кредитиране ще се подобрят.
Това е, което имам да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Други изказвания?
Има думата госпожа Сандолова - член на Сметната палата.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като на заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол вече беше много подробно разгледан един твърде обширен материал, който представя изводите от проверките по законосъобразност и целесъобразност на Сметната палата, съгласно Закона за Сметната палата, аз ще си позволя да представя на вашето внимание само основното като аналитични изводи.
Изводите в представените ви доклади се основават на анализа на промените, настъпили във взаимоотношенията между Българската народна банка и Министерството на финансите, в резултат на приемането на новия Закон за Българската народна банка от 1997 г., подписания Договор за реструктуриране на дълга от 30.06.1997 г. и въвеждането на валутен борд в страната.
Искам да подчертая, че уникалността на финансовата 1997 г. направи методите на проверка на макроравнище изключително интересни.
Какви са изводите по взаимоотношението между държавния бюджет и Българската народна банка?
Във връзка с изменението на взаимоотношенията и въвеждането на валутен борд беше проверена законосъобразността на операциите по изпълнение на договора между Българската народна банка и Министерството на финансите от 30.06.1997 г. за реструктуриране на дълга. Тези операции бяха проверени и засечени от страна на Министерството на финансите и от страна на Българската народна банка.
При анализа на поетия дълг от Министерството на финансите като част от договора за реструктуриране на дълга, бе установено несъответствие между отчетите на Министерството на финансите и баланса на Българската народна банка в размер на 5 млн. 414 специални права на тираж. Сумата има характер на неначислени дължими лихви към 30.06.1997 г., които са реално платени от Министерството на финансите към датата на падежа им през август 1997 г. по предоставени кредити на министерството на Международния валутен фонд. Несъответствието бе отстранено за сметка на разликата между отписаните активи от портфейла на Българската народна банка и размера на поетия съгласно договора дълг от правителството с дата 26.06.1998 г.
Законосъобразност на изпълнението на дължимата вноска от Българска народна банка към държавния бюджет за 1997 г. и споразумение между Министерство на финансите и Българска народна банка от 29.04.1998 г.:
Съгласно § 19, ал. 2 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България "Българската народна банка внася авансово еднократно в приход на Републиканския бюджет превишението на приходите над разходите към 30.06.1997 г. в едномесечен срок след обнародването на закона".
Извършването на плащането на 20.12.1997 г. е нарушение по изпълнението на изискванията за законосъобразност на § 19, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Сметната палата не констатира нарушение по законосъобразност при изпълнение на операциите по споразумението между Българската народна банка и Министерството на финансите. Българската народна банка е спазила законния срок за превеждане на превишението си за 1997 г., дължимо към държавния бюджет, съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка.
В резултат на договора за реструктуриране на дълга и последващото го споразумение, правителството става субект на големи по стойност финансови активи, от една страна, и съсредоточава под свое управление значителен по размер вътрешен държавен дълг. С цел да се оптимизира управлението на прехвърлените активи, тяхното счетоводно отразяване, както и поетите пасиви с титуляр правителството на Република България, Сметната палата счита за целесъобразно да се формира субект на управление на вътрешния дълг на правителството. Подобно становище се подкрепя и от съществуващата международна практика и би било последвано от редица положителни резултати за самото управление.
По отчета на бюджетните разходи на Българската народна банка за 1997 г.:
Бюджетът на Българската народна банка за 1997 г. е приет от Управителния съвет на 28.12.1996 г. и от Пленарния съвет - на 10 януари 1997 г. С решение N 19 от 18.03.1997 г. Управителният съвет на Българската народна банка е приел актуализация на бюджета. В съответствие с разпоредбите на Закона за Българската народна банка от 1991 г., актуализираният бюджет на Българската народна банка за 1997 г. е приет с решение на Пленарния съвет на БНБ от 20 март 1997 г.
Бюджетът на БНБ е структуриран в два основни раздела: Разходи за издържка на текущата дейност на Българската народна банка и Инвестиционна дейност. Бюджетните разходи на БНБ са групирани в шифри в зависимост от характера на самите разходи.
За 1997 г. по раздел I на бюджета - Разходи за издръжка на текущата дейност на БНБ, при утвърдени средства в размер на 60 765 844 хил. лева, са разходвани 29 410 781 хил. лева, или само 48 на сто от утвърдените средства за съответния раздел. За същия период по раздел II на бюджета - Инвестиционна дейност, при утвърдени средства в размер на 88 975 620 хил. лева са разходвани 76 583 009 хил. лева, или 86 на сто от предвидените средства по раздела. Общо бюджетните разходи по отчета на банката са в размер на 105 993 880 хил. лева и представляват 71 на сто от предвидените средства в бюджета за 1997 г.
При утвърждаване размера на средствата по раздел втори от бюджета на Българската народна банка и приемане на отчета за неговото изпълнение не се отразяват като елемент на счетоводните разходи сумите за инвестиции, осчетоводени по сметки 2071 и 2072. Във връзка с този проблем Сметната палата препоръчва източникът за финансирането по раздел II - Инвестиционна дейност, да бъде обект на внимателна и задълбочена преценка от страна на ръководството на банката, защото ако не са правилно балансирани, тези разходи могат да окажат негативно въздействие по отношение размера на депозита на управление "Банково" в управление "Емисионно".
Втората част на тази проверка, дами и господа народни представители, съдържа анализ по първични документи и оценка на законосъобразност и целесъобразност на разходите по бюджета на Българската народна банка по отделни шифри. В материалите, които са ви предоставени, вие ще видите този анализ, от който изводите са следните:
Сметната палата отново визира проблема от предходни години по сключване на договори за строителство и други външни услуги, където контролът от страна на Българската народна банка е бил недостатъчен и които са сключени не изцяло в интерес на Българската народна банка. Направени са съответните препоръки и се работи по отношение на въвеждане на нова финансова дисциплина при управлението на този вид разходи, които са част от бюджета на Българската народна банка.
В заключение на проверката по бюджетните разходи може да се каже следното:
1. Източникът за финансиране на раздел II - Инвестиционна дейност, трябва да е обект на внимателна и задълбочена преценка.
2. В условията на валутен борд разходите по този раздел - Инвестиционна дейност, трябва да бъдат сведени до целесъобразен минимум, за което е необходимо Управителният съвет на Българската народна банка да изготви средносрочна инвестиционна програма. Тази програма ще позволи при необходимост от реализирането на по-големи проекти, както и на такива с обществено значение, те да бъдат обсъждани от Народното събрание при приемането на бюджета на Българската народна банка по отношение на техния размер, потребност и най-вече от гледна точка на източника на тяхното финансиране
3. За постигането на максимално изгодни цени при покупки и външни услуги е необходимо изготвянето на вътрешни правила за провеждане на търгове, които да защитят интереса на банката, тъй като самата банка, както вие знаете, не е задължена да ползва процедурите по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
4. За недопускането на нарушения при разходването на средства по бюджета, службата за вътрешен контрол на Българската народна банка трябва да активизира своята дейност. Една от основните функции на тази служба е да подпомага Управителния съвет на Българската народна банка за вземането на правилни управленски решения. От тази гледна точка активизирането на дейността на вътрешния контрол трябва да бъде свързано и с поддържането на по-тесни взаимоотношения с ръководството на самата банка.

Това са, уважаеми народни представители, основните изводи от един много голям материал, който считам, че тази година беше направен с пълното съдействие на ръководството на Централната банка и на експертите на международния одитор "КРМG", на които аз изказвам своята благодарност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Сандолова. Други изказвания? Няма.
Ще ви прочета проекта за решение по годишния отчет на Българската народна банка за 1997 г.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 51 от Закона за Българската народна банка

РЕШИ:

Приема за сведение годишния отчет на Българската народна банка за 1997 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител на законопроекта е народният представител Георги Панев.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Моля, на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим разискванията по тази точка. Аргументите ни са следните.
Вярно е, че имаме становище на Комисията по образованието и науката. Но пред мен е разпореждането на председателя на Народното събрание, че една от комисиите, която трябва да даде становище по този толкова важен и съществен въпрос, касаещ не само образованието, но и науката, развитието й, е Комисията по труда и социалната политика. Но ние нямаме становище на Комисията по труда и социалната политика. Ако комисията се събере, вземе своето становище, то се раздаде на народните представители, бихме могли да стъпим все пак на една по-солидна база в нашите разсъждения и нашите гласувания.
Добре би било, разбира се, господин председател, да имаме и материалите, становищата на Съвета на ректорите, на научните организации, тези, които в края на краищата са най-дълбоко в проблема и биха могли да помогнат Народното събрание да вземе едно разумно решение, което би помогнало на нашата наука да излезе от състоянието и тежкото положение, в което се намира.
И така, правя предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 да отложим разискванията по тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище?
Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, водеща комисия по този законопроект е Комисията по образованието и науката и тя отдавна има становище. Изминали са три месеца от внасянето на законопроекта. Освен това според правилника е достатъчно разглеждането на законопроекта при наличие на становище на основната комисия.
Предвид на тези аргументи аз не подкрепям предложението за отлагане на точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Аз ще поставя на гласуване направеното предложение. Но искам да напомня на цялата зала, че се намираме в продължение на тази точка от предишно заседание и дори подобно предложение сме гласували, само че с други аргументи.
Преди да гласуваме предложението, искам да кажа, че до момента Парламентарната група на СДС е използвала 27 минути от своето време, Парламентарната група на Демократичната левица с репликата, която сега бе направена - 25 минути...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурите влизат във времето на групите. Парламентарната група на Евролевицата е използвала 21 минути и от независимите депутати са използвали времето господин Бехар и господин Бончев.
Поставям на гласуване процедурното предложение, което направи господин Корнезов.
Гласували 188 народни представители: за 78, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има думата проф. Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм от вносителите на този закон, но ще гласувам за него. Моите мотиви за това са следните.
В началото, за да припомня, ще дам като уводни бележки как се урежда пенсионирането в групата професори, старши научни сътрудници и доктори със сегашната поправка, внесена от Георги Панев и група народни представители.
Както е известно, пенсионирането се урежда със Закона за пенсиите, като условието за добиване право на пенсия е навършена възраст и определен трудов стаж. Преподавателите и научните сътрудници се пенсионират по условията на трета категория труд, които съгласно чл. 2, ал. 1, б. "в" от Закона за пенсиите са 25 години трудов стаж и 60-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 55-годишна възраст за жените.
Кодексът на труда променя тази възраст за пенсиониране на категорията старши научни сътрудници първа степен, професори и доктори на науките с чл. 328, ал. 10, където се казва, че работодателят може да прекрати трудовия договор не по-рано от 3 години след навършване на възрастта за съответната категория труд, която за професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори на науките е не по-рано от 68-годишна възраст, независимо от пола им.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование също се дава една възможност възрастта за пенсиониране да бъде удължена с две години, като там законодателят предвижда последователно по една година, но не повече от две, академичният съвет да гласува правото на една от горепосочените вече група хора. В крайна сметка ние днес имаме едно законодателство, което разрешава пенсиониране на определена група на 70 години при средна възраст на продължителност на живота у нас на мъжете 67,2 години.
Няма законодателство днес някъде по света, в което законодателят да урежда пенсионирането по този начин. Как е все пак по света, например в Европейския съюз?
Миналия път бяха представени подробни данни и подробни справки, които показват, че средната продължителност за пенсиониране за тези хора - професори, старши научни сътрудници и доктори - е 65 години възраст. Така е в Германия, така е във Франция, така е в почти всички европейски страни. Наскоро Англия промени възрастта за пенсиониране, като дори прие 63-годишна възраст за пенсиониране.
Разбира се, поставя се въпрос - той стои и пред нас, и в Европейския съюз - тези хора, със своята висока квалификация, не се ли прекъсва с тази година - 65 години, например. Може би за някои това е разцветът на творческите им възможности. Не се ли прекъсва възможността обществото да ползва тяхната висока квалификация по най-добрия начин?
Ние зададохме подобен въпрос, например на делегацията от ирландски парламентаристи, които бяха тук, в парламента, и отговорът беше такъв: да, 65 години е възможността за заемане на щатно място, след което човек може да работи до живот, като, разбира се, набира своите средства чрез различни проекти, които осигуряват и неговото заплащане. Това е напълно логично да се очаква, че хора с такава висока квалификация, за които говорим, няма да бъде проблем да набавят, включително и заплащане, за свои лични заплати и чрез проекти. Такава е практиката в Европейския съюз.
У нас тя е същата, тоест у нас също се дава възможност на пенсионирани професори, доктори, старши научни сътрудници I степен да запазват своите кабинети, своите лаборатории и ако могат да сключат конкретни проекти, също така върху своята заплата да получават едно солидно заплащане.
Съществуват, разбира се, в момента някои проблеми, които са свързани с това, че фондовете, които могат да захранят подобна дейност, невинаги имат достатъчно много пари или пък някои от професорите не могат да подадат достатъчно значими проекти, за да получат подобен начин на финансиране.
Преди известно време тук, от тази трибуна, а това беше миналия петък, аз зададох въпрос към министър-председателя относно състоянието и възможността за включването на България в Петата рамкова програма - една програма, която дава точно на тази най-висококвалифицирана част от нашето общество, ако се представи по съответен начин, да получи достойно допълнение към своята пенсия чрез участие в проекти. За съжаление, по-голяма част от колегите - спомням си много добре - от левицата, от Евролевицата, напуснаха заседанието, без да желаят вероятно да чуят за подобни възможности. Така че, както виждате, с това предложение не се прави нищо друго, освен въвеждането на един европейски стандарт. Няма никакви причини този стандарт да не бъде въведен и у нас, в България. Това цели законопроектът, който моите колеги предлагат.
Ето затова аз ще гласувам и призовавам и моите колеги да гласуват за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За реплика думата има господин Благовест Сендов, заместник-председател на Народното събрание.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми професор Буров, много ми е жал за Вас, че се мъчите да угодите на един човек, който не заслужава това.
Първо, Вашето твърдение, че средната възраст на българите е някъде към 71 - 72 години... (Шум и реплики в залата.)
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС, от място): 67, 2 години е точно!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, 67,2. Това вие отнасяте към всички българи, а тук говорим за професорите. Може ли да ми кажете колко е средната продължителност на живота на професорите? Аз съм сигурен, че е най-малко 80 години, защото професор не става всеки, а стават хора с определени качества, които имат и качеството да живеят дълго! (Весело оживление в залата.)
Да, защото ако малко сте учили актюерство, ще знаете, че очакването за продължителността на живота е едно, когато човек е на една година, и е друго, когато е на петдесет години. Така ли е? Така е! Така че вие не можете да правите статистика за средната продължителност на живота на човек в България и средна продължителност на живота на професорите в България. Това - първо.
Второ, не си кривете душата - в Германия, в Англия, във всички добре уредени страни има професор-имиритос, който получава същата заплата, без никакви задължения, с пълно уважение и т.н. Не се подигравайте с българските професори. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има ли други реплики?
Не, не може, господин Бехар, да вземете думата за реплика. Вие сте използвали времето си.
За дуплика думата има господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин Сендов, с всичкото ми уважение към Вас, точно Вие, който знаете ролята и силата на статистиката, да твърдите подобни неща?!... Още повече, че Вие на практика разбирате, че настоявате за въвеждане на едно извънредно законодателство - извънредно законодателство за една определена категория от хора. Е, какво? Много ясно чухте, че се касае... (Шумни реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля! Без диалог.
ЮЛИЯН БУРОВ: Вие ще дойдете да говорите тук, от тази трибуна и аз тогава ще ви отговоря. Сега не мога да разбера защо то е извънредно. Елате и ми кажете.
Но аз, разбира се, не мога да разбера именно като професор, а аз също като професор например не желая да живея по извънредно законодателство. Искам да живея по такова законодателство така, както казахте, господин Сендов, че е в Германия. А това законодателство в Германия е 65 години!
Ние бяхме в Германия скоро по покана на Съвета на професорите и този въпрос също беше дискутиран. Категорично казаха: 65 години, изключително трудно, за някакви супер особени заслуги може малко да бъдат продължени годините за пенсиониране. Добре, но все пак големите учени, които очевидно ги имат? - Да, разбира се, няма никакъв проблем да работят до живот. Това казах аз в момента. Защо все пак Вие се опитвате - да се опитваме в конкурсни условия да поставим всички други членове на нашето общество, а не и професорите?... Защо, например считате, че професорите трябва да работят непременно на щатни бройки и на 70 години, и на 80 години? Аз това подозирам от Вашето изказване. Защо те да не бъдат като всички други хора и тогава, когато дойде, разбира се, времето след закона и като всички други на конкурсна основа да се борят за своите допълнителни доходи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, слушах много внимателно изложението на проф. Буров. Той използва доводи, които са ни познати в някаква степен, защото вече сме ги чували от господин Панев. Използваният метод не е недопустим, той е познат, това е сравнително-правният метод, изхождащ от една правна система, действаща в друга страна, за да се направят изводи за това каква трябва да е правната система у нас. Повтарям, това е допустим метод. Но е съвършено недопустимо една правна система да се разглежда откъснато от социално-икономическата обстановка, в която тя действа.
Моята теза е, че две еднакви на пръв поглед правни системи не са вече две еднакви правни системи, ако действат при две различни социално-икономически системи. Без съмнение това, което каза проф. Буров, е вярно. В Германия въпросът е решен така, както той посочи. Но обстановката, при която живеят професорите в Германия, е съвършено различна от обстановката, при която живеят и работят професорите у нас. В Германия, всички знаете, един професор при своето пенсиониране получава не по-малко от 6000 марки, което е достатъчно да му осигури един много стабилен бит и освен това да му позволи да работи и научно. А у нас професорите ще получават максималната за нас пенсия от 100 марки, която максимална пенсия обаче е достатъчно мизерна и която ще го принуди да мисли за своето битово и биологично оцеляване, вместо да мисли за научна работа. Ето защо използваният метод е съвършено неприемлив, той не може да ни ползва.
Остава да видим какви доводи всъщност могат да бъдат предложени срещу внесения законопроект. Най-напред мисля, че трябва да възразим срещу тезата, която свързва законопроекта с възрастта на учените у нас, а и не само у нас. Изхожда се от убеждението, че на 65 години вече ученият не е годен да произвежда научна продукция, поради което трябва да бъде изпратен в пенсия. Тезата според мен е съвършено несъстоятелна, особено що се отнася до учените в областта на социалните науки. Там с възрастта се натрупва зрелост, която е съвършено необходима за някои обобщения, някои изводи. Разбира се, да кажем в другите науки, естествените, особено в математиката положението е съвършено друго. Там би могло да се мисли - да ме прощава акад. Сендов - за пенсиониране на 35 години, казвам го малко на шега. Но общо взето в много области на науката възрастта не е пречка, а напротив, едно състояние, което може да даде твърде много на учения и на обществото.
На второ място, искам да посоча, че това решение, което предлага законопроектът на господин Панев, ще изправи научните заведения, висшите учебни заведения пред така наречения хабилитационен глад. Много скоро ще се окаже, че във висшите учебни заведения няма да има хабилитирани научни работници, което ще се отрази силно върху качеството на научната продукция, ще се отрази, предполага се, и върху акредитацията на висшите учебни заведения.
На трето място, искам да не пропусна да използвам и този довод, който вече в някаква степен използвах, но той е толкова съществен, че трябва да го посоча още веднъж. След своето пенсиониране нашите учени ще бъдат поставени наистина в крайно тежко положение. Не бива в тази обстановка, в която сега се намира цялата страна, ние тези ветерани на науката, тези хора, заслужили твърде много, дали твърде много за развитието на научната мисъл, да ги изхвърлим като непотребни. Защото не вярвам те да могат с този статус, който ще имат, да се интегрират допълнително в научната система.
Искам, уважаеми колеги, да ви кажа нещо, което според мен е много съществено. Вчера Комисията по образованието и науката проведе своето редовно заседание, на което бяха поканени членовете на Ректорския съвет. Бяха 6 или 7 души наши уважавани учени. И аз пред тях поставих този въпрос, малко инцидентно го поставих, те не бяха уведомени за това, как се отнасят към внесения законопроект. И моите колеги от комисията ще потвърдят, че тезата на колегите-ректори беше единодушна против внесения законопроект. Силно, бурно отрицателно отношение към внесения законопроект.
Искам да кажа нещо, господин Панев, което персонално ще Ви засегне, но повярвайте, ще го кажа не защото искам да Ви уязвя, а искам да знаете едно мнение. Вчера търсих едно висше учебно заведение в провинцията, няма да кажа за кой окръжен център става въпрос, търсех секретарката, а попаднах на ректора. След като се разбра кой съм аз и какъв съм, стана дума и за този законопроект. Реакцията на ректора беше крайно неблагоприятна за законопроекта. И той използва един израз, който ще съобщя, моля да ме извините, че го съобщавам, каза така: "Направете най-после Панев професор, за да миряса!" Аз не искам да мисля, че Вие се движите в случая от лични съображения, не смея да мисля такава недостойна постъпка от Ваша страна, но това е, което някои хора вече биха могли да си помислят при заетата от Вас позиция.
Така че, уважаеми колеги, аз настоятелно ви моля да отхвърлите законопроекта. Искам да разберете, че всъщност законопроектът нищо не дава. Няма да открие път за развитието на младите научни работници. Не, не това е пътят.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: А кой е пътят?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Като изгоните 100 души учени, нима по този начин ще осигурите развитието на останалите? Мисля си, че не бива да е този начинът.
Но от друга страна, вие дълбоко ще нараните ветераните на науката, ще ги поставите в едно тежко положение и без нужда ще ги накарате да изпитат некрасиви чувства към Народното събрание и към вас самите. Ето защо, повтарям, не влизайте в този грях да гласувате законопроекта, предложен от господин Панев. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Думата за реплика има господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам реплика не за да оборя по същество казаното от господин Вълканов, тъй като моите доводи вече са известни, а моите колеги ще приведат и нови доводи в подкрепа на тезата, но вземам отношение по последната част. Не е коректно да цитирате друго лице - "Направете Панев професор, за да миряса!" Използам трибуната кратко, ясно и високо да съобщя на всички, които ни слушат, на всички, които са заинтересовани, че от 1990 г. аз по собствено желание съм прекъснал с научната си кариера и съм се отдал на политическа и обществена работа, воден от съзнанието, че за да се върши тази работа отговорно в името на една свята идея, човек трябва да й се посвети. Заявявам, че имам 44 цитирания до 1990 г. От 1990 г. нямам нито една статия. Но до 1990 г., за периода 1974-1990 г. имам 44 цитирания в най-големите, топсписанията по физика: "Физикъл ревю", "Физикс летърс" и т.н.
Ако се пресметне импакт-факторът - правя това в момента, - аз съм убеден, уважаеми колеги, и казвам на тези, които слушат, че импакт-факторът ми ще бъде далеч над изискванията за това да бъда професор. Но аз не желая, защото смятам, че не е честно, първо, да използвам общественото си положение, имайки формалното право да бъда такъв, на базата на този рейтинг, който ви казах, защото нито имам възможност да водя лекции, нито имам възможност да се занимавам с изследователска работа, нито имам възможност да бъда в плътен контакт със студентите. Нямам възможност да извършвам тази реална мисия, която се предполага от един професор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика има думата господин Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин Панев! Моля да ме извините, аз наистина не допускам, не мисля, че това е Вашият довод в случая. Искам само да кажа как някои хора, като не могат да си обяснят действителните мотиви на този законопроект, започват да си обясняват нещата. Да, наистина е неприемливо това, което ни се представя като официален довод, като официални мотиви. И оттам идва това чувство, че с този закон решавате собствени проблеми. Моля ви, разберете, обществеността няма да приеме този законопроект. И вие излишно влизате в конфликт с хората, ще сбъркате твърде много, повярвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно въпросът, който днес разглежда пленарната зала, е важен както за науката, така и за системата на висшето образование. С голямо съжаление искам да подчертая, че преди четири месеца, когато започна дискусията по този въпрос, част от изказалите се, и за беда именно хората, които се намират на най-високото стъпало в градацията на научните степени и научните звания, профанизираха дискусията и я персонифицираха. Нещо, което считам, че не отговаря на нивото на българското Народно събрание. Нещо повече, днес също се отправят реплики и се цитират изказвания, които по същество нямат отношение към разглеждания въпрос.
В залата на Народното събрание спокойно и аргументирано трябва да се кажат както доводите "за", така и доводите "против" на внесения законопроект. Аз ще се спра на фактите.
Считам, че никой в залата не може да отрече, че през изминалите две години и половина, откакто действа поправката, с която пенсионната възраст за професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори на науките беше повишена на 68 години, защото някак си се забравя, че това действа само през последните две години и половина, нарасна рязко средната възраст на научно-преподавателския състав във висшите училища. За сведение искам да ви кажа, че има висши училища, в които средната възраст на този състав е 55 години, и катедри със средна възраст около 60 години. Помислете, когато другите работещи в България се пенсионират, това отговаря на средната възраст на състава в някои катедри в Република България.
До какво води това? Първо, до нарушаване на приемствеността в преподавателската дейност и научните изследвания. Защото тази приемственост предполага едно ешелониране, изследване във възрастово отношение и в научно и преподавателско израстване на хората, които се занимават с научно-преподавателска дейност, до разкъсване на връзката между поколенията и оттам до срив и спад както в научните изследвания, така и в преподавателската дейност. Когато говорим тук за професорите, ние трябва да знаем и другата страна на този въпрос - че реално системата за пенсиониране във висшето образование е прекъсната в продължение вече на трета година. И както върви, ще остане практически запушена и в следващите две години, защото когато е повишена пенсионната възраст, естествено пенсионирания няма. Но заедно с това, и ние трябва да мислим за тези хора, младите, завършващи наши кадърни младежи, които биха желали да се реализират като асистенти и научни работници, са лишени от това, защото щатни бройки за тях няма. И не може да има, когато системата за пенсиониране не работи и няма увеличаване на щатните бройки и поради това, че България се намира в стагнация, няма възможност да постъпят и млади хора.
Един важен аргумент, който опонентите многократно повториха и изтъкваха тук, беше че пенсионната възраст за тези длъжности в Западна Европа е много висока. И господин Школагерски, и господин Бехар, и проф. Драганов даваха като данни, че в Германия, Франция, а вчера един ректор каза и за Испания, че пенсионната възраст е 70 години. Това просто не е истина. И аз ще си позволя на вас, уважаеми колеги, да покажа официалния документ, а това е документ на най-старата европейска институция - Съвета на Европа - с данни за статуса на преподавателите в 25 европейски страни. Данни, които са подадени от правителствата на съответните страни. Съглано данните тук, в Европа има една държава, в която пенсионната възраст за професорите е 70 години, и това е Полша; две страни, където тази възраст е 68 години - България и Австрия; три, в които тази възраст е 67 - Норвегия, Гърция и Кипър. Почти всички други европейски страни, в това число и най-големите, тези, които за нас се ориентират към Европейския съюз, и аз ще изброя последователно тези страни: Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия, Испания, Швеция, Швейцария, Чехия, Словакия, Румъния, Унгария и др. пенсионната възраст е 65 години. Такава, каквато е общата пенсионна възраст в тези страни. Но в болшинството от тях, почти във всички се разрешава с решение на съответния оторизиран научен орган да се оставят на работа хора, които са доказали своите качества и чиято дейност е необходима за висшето училище или за академията. Тогава нека видим това, което в момента се предлага в тази поправка. Реално се предлага да се хармонизира българското законодателство с европейското в тази му част. И това, което се премълчава и аз считам, че се премълчава умишлено, за да се настройва една част от обществото - уважаваните български професори - срещу тази поправка е, като се казва, че те ще бъдат изхвърлени на улицата, като се казва, че това представлява едва ли не някакъв геноцид срещу професорите. Това просто не е вярно! Съгласно § 11 на Закона за висшето образование след навършване на пенсионната възраст в продължение на две години професорите могат да останат на трудов договор, основен трудов договор във висшите училища или в институтите на Академията на науките, а след това, без ограничения във възрастта по чл. 51 на Закона за висшето образование могат да работят като гост-преподаватели, професори гост-преподаватели, могат да работят и като хонорувани професори. Тоест възможност има. Аз няма да се спирам на другите възможности, за които говори професор Буров и които касаеха участия в международни престижни проекти, които издигат нивото на българската наука. И това се прави с едно заплащане, което отговаря на европейското.
Преди да завърша обаче аз искам да споделя едно притеснение и една болка. Първо ще започна с притеснението. Информацията, която имам, е, че в последните един-два месеца в редица висши училища, където има професори, навършили 68 години, техните молби за продължаване на трудовите им договори се разглеждат от съответните академични съвети, както това е предвидено от § 11 от Закона за висшето образование. Обикновено тези молби не се обсъждат, не се преценява дали един кандидат е доктор на науките или е станал с хабилитационен труд, дали има научни постижения в последните пет години, дали участва в международни проекти и т.н. Извършва се едно формално гласуване - едни остават, други са отстранени от висшето училище - без никакви ясни критерии. Затова считам, че § 11 в сегашния Закон за висшето образование не дава доброто решение на този въпрос. И ми се струва, че трябва да има национален научен орган, който да може да прецени по едни ясни критерии за научна и преподавателска дейност и приноса на съответните хора и необходимост за българската наука и висше образование за тяхното оставане в системата, така както е предвидено.
Сега да спомена и за болката си. От всички аргументи, които се изтъкват от хората, които са в опозиция на тази поправка, приемам един. Приемам го ясно и го заявявам точно: това е ниският социален статус на българските пенсионери, в това число и на българските професори пенсионери. Естествено аз мога да отговоря, че в години на криза всички от обществото понасят трудността. Няма да го сторя, то е ясно и то е така, но това е един твърде тривиален отговор. Напротив, аз считам, че висшите училища са в състояние изключително много да допринесат тези хора, които ще бъдат засегнати от тази поправка, да останат под определена форма в системата. По какъв начин? От висшето училище зависи за професорите пенсионери заплащането чрез хоноруваните часове да бъде по-високо, с по-висока ставка, защото те са пенсионери; да има по-облекчен режим, за да могат те да четат като гост-преподаватели, определени специализирани курсове в горните степени на обучение; да имат достъп до социалните придобивки на висшето училище при условията на работещите преподаватели, това са столове, почивни станции и т.н. Тоест обществото и най-вече съответните висши училища да покажат уважението си към тези хора.
И преди да завърша, позволете ми да кажа, че не мога да приема под никаква форма изказвания, които твърдят, че тази поправка е наказателна акция срещу българските професори. Считам, че всеки в тази зала, който е завършил висшето си образование, има много примери на свои преподаватели, които уважава. Самият аз имам хора, които са ми били преподаватели, които сега са професори и някои от тях може би ще бъдат засегнати. Но когато аз ще гласувам и ще ви призова да гласувате за тази поправка, аз все пак считам, че отговарям на това, в което те са ме възпитавали, а именно, че над личната си привързаност към тях трябва да се поставят обществените интереси на българското висше образование и това, че ако ние работим тук, то е до голяма степен за младото поколение на България, което също трябва да намери своята реализация в областта на висшето образование и науката. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Иванов, като казвам уважаеми, разберете го от най-добри чувства. Но с това, което чух от Вас, не мога да бъда съгласен. Вие казахте, че този закон не трябва да се приема като наказателна мярка. Разбира се, че не е наказателна мярка. Той е геноцид срещу българската наука и професорите. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
Второ, господин Иванов, аз разбрах, че Вие имате добри познания в областта на географията и изброихте тук десетина - дванадесет държави от Европа. Но това не е вярно, господин Иванов, защото в Испания пенсионната възраст за професорите е 68 години - направете справка, господин Иванов. В Ирландия - също, господин Иванов, е 68 години. Направете справка, а не си пишете справките.
И последно. Господин Иванов, уважаеми господин Иванов, чували ли сте поне имената на проф. Сталев, проф. Таджер, проф. Големинов, проф. Борис Спасов, проф. Живко Миланов, да не изброявам още десетки професори-юристи, които и сега са цветът на юридическата мисъл и на юридическата наука в България. Те са гръбнакът й и всички тези са над 68 години. Вие искате да ги посечете.
Преди малко в изказванията чух, включително и от господин Панев, цитирам: "Направете Панев професор, за да миряса". Не знам дали това е вярно, но аз само ще ви кажа - вържете Панев, за да миряса Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за втора реплика Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие сте интелигентен и морален човек и просто ме учудва как склонихте да изречете някои неща, които са доста далеч от истината във висшите училища.
Мога да ви кажа, че съм станал асистент на 12 февруари 1974 г. и до днешна дата си вървя с моя щат. Никога моите професори, моите по-възрастни колеги не са ми пречили с нещо да се развивам в науката, в преподавателската дейност. Така че не е вярно, че видите ли, наличието на десетина или двадесет професори над 65 години е едва ли не спирачка за достъпа на младите хора до университета. Спирачката вие я знаете много добре каква е - срамното, мизерното заплащане, което предлага нашето висше образование на младите хора.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Това е навсякъде в държавния сектор.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Възможността те да се реализират на друго място, пълната липса - не деля вина тук, пълната липса на възможности за научно развитие - няма пари за абонаменти, няма пари за химикали, няма пари за експерименти. Господин Панев, като представител на точните науки, би трябвало също да го знае. Така че недейте да измествате темата и да изкарвате тези, които наистина са наши учители, и от които сме видели само добро, да ги изкарвате едва ли не спънка или основната причина за спада в нашата наука. Това е от една страна.
От друга страна, помислете от чисто човешка гледна точка. Ще изхвърлите едни хора, които наистина са в разцвета на силите си и които са натрупали страшно много опит, и които са длъжни на тази държава, защото тя е вложила страшно много в тях. Вие искате сега да ги изхвърлите на улицата срещу една мизерна пенсия. Очертавате едни страшно весели перспективи, виждате ли, те могат да продължат след пенсионирането си. След като могат, защо тогава искате да съкратите възрастта им? Защо?
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Младите колко трябва да чакат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Първо, искам да благодаря за любезните думи, които бяха казани по мой адрес, но заедно с това ще отговоря по един ясен и точен начин и ще започна с Вас, уважаеми господин Корнезов. Документът, който Ви представям, е документ, който правителствата както на Испания, така и на Холандия, които цитирате, са дали като сведения. И тъй като...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ирландия, Ирландия.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: И за Ирландия ще Ви прочета, щом желаете. Аз съм сложил отметки директно за Испания, ще Ви дам и ксерокопие. Чета: "Университетски преподавател - гарантиране на работа до 65 години максимум". Можете да го прочетете. Ще го прочета на френски. (Господин Иванов чете цитираното в кавички на френски език.) Оттук нататък аз наистина си задавам въпроса - когато говорите от трибуната, в крайна сметка Вие можете ли да покажете един такъв официален документ? Ако не, редно ли е по този начин да бъде заблуждавано почитаемото Народно събрание?
Второ, това, за което говори проф. Драганов. Не зная, мисля, че вече и за глухите стана ясно, че никой няма право да извършва геноцид над българската наука и над българските професори. Но кажете защо се счита за нередно на 65 години, а оттам всеки, който има качества, да продължи да работи, както вече казах, 2 години на основен трудов договор, а след това дотогава, докато той може да бъде полезен на съответното висше училище или институт на Академията на науките? Всички тези възможности са регламентирани в закона и всеки един от професорите може да се възползва.
И когато тук бяха давани светилата на българската юридическа наука, аз питам - законът ще ги засегне ли тях? Не, разбира се, защото човек, който има име и който е полезен, ще остане. Но нима обществото, към което се стремим, не е именно това, когато се създава конкурентна среда в българската икономика и в българското общество и тези, които имат качества, да продължават да работят и да бъдат полезни? Защо се счита, че трябва да се въведе отново тази уравновиловка - до 68 години абсолютно всички, когато Вие знаете, че в крайна сметка не всеки в интелектуално, психическо и физическо състояние е равен на останалите? Не всички са като проф. Сталев или като другите, които изброихте. Защо Вие считате, че те трябва да бъдат с абсолютно еднакви качества? Има хора, които сме уважавали, както и Вие, но които поради естеството на тяхната биологична природа по-рано са отпаднали от активна възраст. Трябва ли те, именно, както Вие казвате, заради заплатата да останат и често пъти да бъдат в тежест, когато може, минавайки на един по-свободен режим, за който Ви казах, да се даде възможност да бъдат полезни и заедно с това да не бъдат на щат?
Последното, което искам отново да Ви кажа - целта е действително не да бъдат наказани професорите, а да се даде възможност да се освободят щатни места, за да влизат и млади хора в системата на образованието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заставам на тази трибуна като политик с ясното съзнание, че не съм материално заинтересован от тази гавра, която сега се провежда. Казвам гавра, защото имам аспекти в ощетяване по политическа причина в научното ми развитие. Някои хора под давление на една политическа система не ми разрешиха да стана повече от научен сътрудник първа степен. Но те служеха и бяха принудени да служат на една депресивна система. Вие я възстановявате. Иванов го каза - ние ще преценим кои ще останат.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Не съм го казвал, така го разбирате.
СТЕФАН НЕШЕВ: Слугините ще ги оставим, които ще служат на една политическа кауза, а ония, които имат достойнство и искат да бъдат независими личности, няма да ги оставим. Така го разбирам.
И ще продължа изказването си с една народна мъдрост. Има една народна приказка, която казва: един владетел казал да избият възрастните хора, защото трудно ги изхранвали. Само че била лоша година, нямало какво да яде народът и казали - "Ами сега, дайте съвет!". Един човек отишъл и казал: "Разровете мравуняците, там има жито." И не той е дал съветът, а опитът, познанията, мъдростта на баща му, който е спасил, е дал съвета.

Казвам ви това, защото в статистиката на Европейския съюз, която цитира господин Иванов, се говори, че професорски познания, информационна наситеност и квалификация се стига между 55 и 60 години.
И Бернард Шоу е казал: "А трябват и сто години, да бъдем оракули на следващото поколение".
Вие искате даже те да не могат да бъдат и учители. Прекланяйте се пред учителите, които са ви учили, и аз се прекланям, въпреки някои вътрешни противоречия поради политически причини, казах ви. Те имаха познанието и ми го предадоха. Те бяха достатъчно отговорни хора, за да учат всички ни. И какво искате сега вие? Не сме толкова богата страна, че когато сме създали един научен потенциал, когато сме изградили една квалифицирана личност, да я захвърлим и да търсим път за нереализирани доценти, за тези, които искат бързо да станат ръководители на катедри и на факултети? Тази бяс политическа отново ли да я възстановяваме? Че вие какво мислите? Че аз не зная разпореждането на Лев Маринчев да бъде унищожена цялата интелигенция след 9 септември? Пак ли ще го правим? Това ли ви е демокрацията?
И аз ви задавам въпроса: какво ще направят тези хора, на които унизително ще посочим вратата? Ще ги пратим с 90 хиляди лева пенсия да живуркат за това, което са отдали на обществото? Не се ли чувствате притеснени? И този ли е главният въпрос, който трябва да решава реформата - да пенсионираме професорите, които са навършили 65 години? Всичко друго ли свършихте, че този въпрос трябва сега да решавате?
Стига с тези партийни чистки! Стига с тази ненавист, която насаждате! Осъзнайте се и се спрете! Позорно е да посочиш врата, примерно на Айнщайн и да му кажеш: ти си на 65 години, отивай си; на Шопенхауер и на редица други.
И Рузвелт, ако е успял да бъде голям президент на Щатите, е бил, защото е бил подкрепен от науката и от научните звезди на Съединените щати, които са му дали мъдростта на политическото ръководство. Това не забравяйте! С кариеристи-асистенти трудно ще направите просперираща България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика думата има господин Иванов. (Реплики от залата.) Много време има. СДС има дванадесет минути, а Демократичната левица има три минути и двадесет и шест секунди.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Нешев! Аз казах всичко, което смятах като мотиви към законопроекта, и бях твърде изчерпателен. Съжалявам, че Вие не сте бил в залата или просто не сте чул или не сте ме разбрал. Специално за Вас ще повторя в отговор на Вашето обвинение, че съм казал, че ние ще решаваме кои да останат. Не, аз такова нещо нито съм казал, нито дори съм го помислял. Но Вие може би сте го мислили, защото Вие самият казахте, че ще правите политическо изказване. Напротив, не политизирайте един проблем, който засяга интересите на българското висше образование. Просто не Ви прави чест.
А затова, че аз нямам намерения наши хора да останат, а други да бъдат съкратени, ще Ви отговоря. В изказването си обратно казах, че именно академичните съвети, до известна степен, с безпринципните си решения ме карат между първо и второ четене да потърся възможност да се предложи някаква национална научна институция, може би това ще бъде Висшата атестационна комисия, която да прецени кои са направили докторски дисертации или кои са само с хабилитационен труд, кои в последните пет години имат значителни научни постижения, кои ръководят аспиранти, международни проекти, тоест, да се даде една максимална обективна оценка на хората, които да продължат да работят, за да бъдат полезни. Напротив, интересите на България изискват всички хора, които могат да бъдат полезни на страната ни, да бъдат използвани.
Моля Ви, не слагайте в устата ми думи, които никога не съм казвал. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За дуплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, колеги, господин Иванов! Просто не знаете един основен закон на механиката - на всяко действие има равно по големина и обратно по знак противодействие. На вашата политическа агресия аз отговорих с моето политическо виждане за възпиране на този нов син болшевизъм, който развявате. Ако сте етични, оттеглете го този закон. Когато обмислите всичко, което трябва да се направи във връзка с това, което трябва да даде по-голям шанс за развитието на науката и образованието, тогава го внасяйте.
И последното, което ще ви кажа. Не това е най-важният момент в развитието на България. Иначе трябва да попитаме: а трябва ли и други членове в управлението, като са навършили 65 години, да не са на постовете си? Защото и такива има и за тях мислете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За изказване думата има господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да се изказвам като политик, а като човек, който има известна представа и чувство за дълг към хората, в чиито среди, по един или друг начин, голяма част от нас са работили и са се развивали.
Аз знам един принцип, че човек трябва да уважава старостта като свое недалечно бъдеще. Освен това, аз знам, че всяка, подчертавам, всяка политическа сила трябва да уважава опозицията като свое бъдеще. В един или друг етап на развитие всяка политическа сила е обречена да бъде опозиция.
Направи ми впечатление, че идеята за увеличаване пенсионната възраст на професорите е лансирана, колеги, от ваши съпартийци по време на предишното Народно събрание. Пред мен е стенограмата от 20 март 1996 г. на Тридесет и седмото Народно събрание. Пред мен са убедителните думи на господин Иван Будимов, с които се мотивира увеличаване на възрастта за пенсиониране специално на професорите, говори се за този елит, за този национален капитал, който не бива да обиждаме с това, че се пенсионира, както..., няма да чета повече.
Аз не мога да разбера защо, когато бяхте в опозиция, заехте тази правилна теза и чест прави на цялото Народно събрание, че е възприело тази позиция, защо сега, когато сте управляващи, вие сменяте диаметрално противоположно подхода?
Аз лично смятам, че е крайно време да дадем нов тон в общата стратегия на нашия политически живот. Досега ние не успяваме да направим това съединение, което, по думите на девиза над Народното събрание, прави силата. Никой, подчертавам, никой няма принос и за това съединение. Напротив, върви се към разединение на българския народ по различни поводи, включително и чрез механизма на конфликт между поколенията. Подчертавам, конфликтът между поколенията не отмина и средите на българското офицерство, например, където се опитаха да внушат на по-младшите, че с пенсиониране на по-старшите ще дойде тяхното време. Съжалявам, това време не дойде. Пенсионират се с еднакъв хъс както старши, така и младши офицери.
Същото, подчертавам, има опасност да стане и в академичните среди, където традицията да уважаваш учителя би следвало да бъде, но за съжаление не е, равностойна на традицията в школите по източни бойни изкуства, където старият учител, макар и побелял, макар и вече немощен, но знаещ много и способен да те научи на много, бива уважаван до края на живота му.
Искам да подчертая следната проста истина... Да, аз получих от господин Нансен Бехар много интересна статистика за това, че в четири университета има над 350 незаети професорски места. А в същото време бройката на хората, които са професори над 65 години, е не повече от 300, триста и няколко примерно. Ето, забележете, не е вярно, че старите запречват пътя на младите. Нека да не вървим към този конфликт между поколенията, чрез който разцепиха България на две и на повече от две. Защото, подчертавам пак, нашата цел е да правим съединение. Нашата цел е да гарантираме демокрация без деградация, да гарантираме интеграция в европейските структури без дезинтеграция на страната ни, на отделни нейни жизненоважни сфери, една от които, подчертавам, престижна, една от които, подчертавам, такава, с каквато можем да се хвалим и сме равностойни на всяка европейска държава. Такава е българската академична общност.
Ето тук, пред мен, е и писмото на Академичния съвет на Медицинския университет. То е адресирано към председателя на Народното събрание. Убеден съм, че той се е запознал с него.
Уважаеми колеги, ние не сме изпълнили основната си длъжност като народни представители - да гарантираме на този народ съединението. Нека не правим още една стъпка по посока на настройването на едни групи от хора срещу други, на една възраст от хора, една генерация срещу друга. Защото нашата генерация също е на път да остарее.
Моля ви на основание чл. 41 от правилника да отложим това гласуване и внасям съответното процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов, но неговото предложение не може да бъде поставено на гласуване, защото когато Вие отсъствахте от залата, вече един път гласувахме такова предложение. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дълго слушах изказванията и ми направи впечатление, че един български академик в разстояние на няколко години казва две сентенции. Едната беше на последното комунистическо събрание, когато каза: "Всички съгрешиха и вкупом непотребни станаха".
А днешната сентенция е, че ако имаш научна титла и звание, ще живееш до 80 години. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Мисля, че от тази трибуна не бива да си разказваме хуморески. Толкова много популизъм, искам да ви попитам, защо е необходим и чрез него да злоупотребяваме с може би стотици хора, които в момента ни слушат и чакат нашето решение.
В човешката биология има определени норми и предел, отдавна установени, и които българското Народно събрание не може да промени, колкото и да му се иска. Казано е, че 65 години е възрастта, в която човек действително е работоспособен. По този начин той съхранява и собственото си здраве и е в помощ на обществото, каквато работа работи. Оттам нататък нещата вече са въпрос на индивидуалност.
Има много професори - големи световни учени, които са умрели още на 30 години, а има професори, които, да са живи и здрави още, може би наближават 100 години. Аз се надявам, че академиците ще ги подминат - тези 100 години.
Но толкова много популизъм ме кара да си мисля нещо друго. Имам чувството, че като че ли у някои народни представители това е генно съдържание, а то е много опасно. Много опасно нещо е! И затуй аз ще си кажа нещата просто като един лекар. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
На 65 години пенсионираме българите, дай Боже този закон час по-скоро да го гласуваме, за да се изравним наистина с Европейския съюз, защото в целия свят тази възраст е възрастта, в която човек е работоспособен. Но ние не лишаваме българските учени и професори от правото след това да работят.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде да работят, бе, човек?!
ГРИГОР ШИШКОВ: Ето къде е популизмът. Всички достойни български учени, както всички достойни учени в света са работили и продължават да работят, а тези, които са недостойни или които са станали такива, каквито навремето имаше... Да ги припомня ли на някой, че имаше академици като Олга Лепешинска и като Темирязев? Да ви припомня ли? Да ви припомня ли, че в продължение на много десетки години вие злоупотребихте с думата "наука"? (Шум и реплики от блока на ДЛ.) И че злоупотребата с тази наука днес се отразява върху народите, които управлявахте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ти къде си учил?
ГРИГОР ШИШКОВ: И ние сега трябва да догонваме онези народи, които действително имаха наука.
И затова ще кажа от тази висока трибуна: български професори, всички, които сте достойни учени, ще имате право на работа. За това има определени регламенти. (Силен шум и изразено неодобрение в блока на ДЛ.) Български професори, които сте недостойни учени, няма да ви вземат повече на работа. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков. (Силен шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
За изказване има думата господин Пламен Славов. Имате три минути и половина.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и сега продължавам да се учудвам защо след проведеното заседание на 9 юли тази година, когато отложихме разискванията по този законопроект, без да имаме становище на Комисията по труда и социалната политика, отново и в този момент, четири месеца след това, не разполагаме с него.
Аз се обръщам към госпожа Светлана Дянкова като към председател на тази комисия. Обръщам се към останалите колеги, които са членове на комисията. Нека да отговорят на въпроса защо бързаме да решаваме един частен проблем, преди общото уреждане на промените в пенсионното осигуряване в Република България? Защо е това бързане? Защо в края на краищата ние поставяме под особените удари на този законопроект единствено и само професорите и старши научните сътрудници първа степен? Защо по същия начин в този законопроект с подобен подход не се визират доцентите и старши научните сътрудници втора степен? Защо в края на краищата, ако ние се вслушаме в гласа на научната общност или поне на част от нея, не вземем под внимание казаното и вчера от членовете на Съвета на ректорите? Те не са съгласни с този законопроет. Те не са съгласни, защото последиците от него се измерват и със затруднението, което ще имат висшите училища при акредитацията на специалности, факултети и на самите висши училища.
Защо в края на краищата когато тук, по време на пленарните дебати на 9 юли, се говореше за една подробна, аналитична справка за последиците от едно подобно решение за всички висши училища, господин Панев ни предостави една силно ограничена справка, и то само за някои от висшите училища? Защо ние не разполагахме с един задълбочен анализ за всички измерения на последиците от взимането на едно решение, пред което днес сме изправени? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Евролевицата, не пречете на господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Защо ние по такъв начин сме подлагани на натиск да вземаме решение за промяна в Кодекса на труда, което да засегне кадри, в които държавата в продължение на един дълъг период от време е инвестирала много? Защо подхождаме по един такъв тенденциозен начин?

Според мен отговорът е един: защото вносителите на този законопроект по подобен безотговорен начин искат да реализират лустрация по признак "възраст" за част от научния потенциал на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За реплика - господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата за реплика, защото втори път - първият път в изказването на проф. Вълканов - в изказването на колегата Славов се говорят неверни неща. От тази трибуна много често от лявата страна са се говорили неверни неща, но в случая се засяга една уважавана институция - това е Съветът на ректорите на висшите училища в България.
Какво беше истинското положение вчера? Бяха поканени 11 представители, между тях включително тримата членове на Управителния съвет на Съвета на ректорите. По време на дискусията, след като се изказаха, половината от присъстващите напуснаха. Останаха някъде около 5 души, към които беше отправен въпросът на проф. Вълканов относно днешния законопроект.
Председателят на Съвета на ректорите подкрепи законопроекта. Това не се каза.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Не е вярно, не е вярно!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Той не се обяви против законопроекта. Той подкрепи законопроекта (оживление сред ДЛ) с уговорките - и това не са уговорки, а с тези допълнителни възможности, които се предлагат на български учени и за които тук стана дума.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде в закона има такова нещо?
ГЕОРГИ ПАНЕВ: От останалите само двама взеха думата и се обявиха против законопроекта. Ето това е истината. Така че да се говори за Съвета на ректорите, за становище на Съвета на ректорите, просто не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика - господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че на вчерашното заседание на Комисията по образованието и науката не се водеше стенографски протокол, за да може той да бъде предоставен на всички, които днес са в пленарната зала и да разберат дали в действителност участващите в заседанието членове на Съвета на ректорите са били против или не са подкрепили законопроекта, внесен от господин Панев и група народни представители и дали председателят на Съвета на ректорите категорично е подкрепил този законопроект.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Има магнетофонен запис, бъдете спокоен.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Това може да стане само, ако се прегледа стенограмата и сега е безсмислено с господин Панев да спорим по този въпрос.
Аз отново заявявам най-отговорно, че участващите в заседанието членове на Съвета на ректорите не подкрепиха законопроекта на господин Панев, защото - повтарям - тук не става дума единствено и само за възрастови ограничения и за това дали ще успеят да работят професорите след 65-годишна възраст или не. Тук става дума и за сериозни последици, свързани с акредитацията, която в момента тече във висшите училища.
Защо вчера заместник-министърът на образованието и науката госпожа Тотоманова говори, че в момента има хабилитационна криза? Нима едно подобно решение ще спомогне за преодоляването на тази криза? Или напротив, това още повече ще я задълбочи...
Нека, когато разглеждаме тези въпроси, имаме предвид и мнението на специалистите, на професионалистите. Аз се учудвам, че господин Панев като председател на Комисията по образованието и науката, толкова често срещащ се със Съвета на ректорите, не направи необходимото през този дълъг период, през който ние коментираме този законопроект, да поиска официално писмено становище от тях. Защо той като председател не положи тези усилия и днес това становище също да бъде обект на обсъждане от страна на народните представители? Защо днес се говори за промени в Закона за висшето образование, след като вече е депозиран законопроект за промяна в Кодекса на труда? Защо господин Иванов, Вие не предложихте първо промените в Закона за висшето образование, който да помогне на академичните съвети и да се освободят от определено пристрастие, което са склонни да проявяват, а най-напред предложихте промяна в Кодекса на труда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Това е личен апел към господин Панев и мисля, че мога да бъда полезен, ако наистина възприеме позитивно това, което ще му кажа.
Моят приятел и бивш министър на отбраната, а сега министър на науката, образованието и религията в Гърция, господин Арсенис, на мой въпрос защо не се пребори с господин Симитис за поста в ПАСОК и министър-председател, ми каза: Жорж, другите министри имат 4 на сто, аз имам 24 на сто от бюджета на Гърция, за да задържа мозъците на гърците тук, младите хора тук, в страната, за да задържа гръбнака на гръцкото семейство, да задържа гръцката научна и интелектуална мисъл и потенциала на държавата тук.
Вярно е, че комунистите си назначаваха с научни степени някои техни хора. В тази зала никой не е отишъл да поздрави един групов Нобелов лауреат чрез Пъгуошката конференция за миналата година - проф. д-р Нансен Бехар! Обяснявам ви на вас и вие да го знаете кой е. И когато вие произведете Нобелов лауреат, аз ще ви поздравя. Но дотогава ви казвам: и червени, и сини трябва да използваме нашия научен потенциал целесъобразно - и червен, и син, и пембен. Той е български, той според мен не е партиен.
Дайте да ги убедим да не мислят по партийна линия повече, а да дават своята контрибуция и да предават щафетата на следващите поколения. Защото, ако не ги убедим, ние наистина в момента се ориентализираме. Ние сме тласкани към една бездна. Ние се отдалечаваме от Европа всеки ден с тези маанета, с тези кючеци, с тази вещомания, с тази елементарна култура - най-лошата част на американската култура идва тук, с тези подражания. Ние просто загубихме есенцията на нашата научна, интелектуална и друга мисъл.
Споделям по братски с вас: снощи господин президентът, моя милост, господин Хайтов и Станислав Стратиев присъствахме на новата пиеса на Стефан Цанев. Бяхме през два стола. В пиесата нямаше един лъч на надежда, един лъч на любов! И ви казвам: аз съм потресен от това, което става в нацията.
Великият философ на Испания Ортега-и-Гасет неслучайно казва изречението: "Не може да се живее без любов". Ние в тази държава живеем без любов! Затова ви казвам: Вие благородно, като председател на комисията, протегнете ръка за някакво национално помирение в науката, културата и образованието в нашата държава. Говорете и на министър Методиев. Направете така, че потенциалът на България в една верига да ни прати в Европа, а не в Ориента. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За изказване думата има господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Искам да уверя колегите, че ще говоря малко. Нямах намерението да се изказвам от името на Народния съюз, нито от свое име, но в хода на дебатите ми направиха впечатление някои любопитни неща.
Най-напред две чисто технически уточнения. Вчера на заседанието на Комисията по образованието и науката, на срещата с представителите на Съвета на ректорите в дневния ред не беше включен коментар на този закон. Този закон се коментира по повод един въпрос, който зададе проф. Вълканов. Известно време се изказваха мнения по този въпрос и след това изказванията се съсредоточиха върху законопроекта за изменение на Закона за висшето образование. Нито е имало някаква готовност, нито се е изисквало от дневния ред на заседанието да има становище по този въпрос и той не беше изчерпан.
Спомена се за опасността, която евентуалното приемане на тази поправка би донесло за протичането на много чувствителния процес на акредитация. Понеже се казаха много цифри, искам да посоча, че 5209 е броят на хабилитираните преподаватели в България в момента. От тях 1009 са професори и 4200 са доценти. По предварителни изчисления (те са провизорни, разбира се) не повече от стотина души професори биха напуснали щатните си места, ако този законопроект бъде приет.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Не говорете наизуст!
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Естествено, че при тези съотношения на цифрите не може да става дума за някаква съществена разлика в обстановката, въпреки че винаги с неудоволствие виждам обстановката, която се развива при репликиране.
Господин Корнезов, обръщам се и към всички от залата. В хода на тези дебати ми направи впечатление нещо интересно. Обсъжда се възрастта за пенсиониране на хабилитиран научен потенциал. Изказаха се много медицински, статистически съображения, дори как трябва да бъде различна продължителността на живота на професорите от средната очаквана продължителност на живот на останалите категории. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.) Някак си залата е очертано разделена. В един момент се спомена за синя метла - изръкопляскаха от ляво.
Нима е известна на част от залата някаква друга категоризация на професорския състав и евентуалната негова част, която би попаднала под въздействието на този законопроект? Защо се говори за политическа чистка - и то така убедено, и вдъхновено се аплодират изказвания, които критикуват именно политическия характер на тази чистка? Не ми е известно такъв аргумент да е бил включен в обосновката на този закон от страна на вносителите. Той не е бил и обсъждан. Ако това е така, след като разбиваме на статистиката, на възрастта и на очакванията за продължителност на живота на хабилитирания състав, ако някой разполага с интересни данни за политическа принадлежност, за политическа ориентация, за политически фактори, играли роля при хабилитацията, моля да ги изнесе, за да обогатим по този начин картината и да стигнем до правилно решение за гласуване. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Стефанов, съзнателно поисках реплика, защото Вие поставихте основателно въпроса защо ние преценяваме, че е политическа чистка. Ще Ви отговоря.
Ние внесохме един законопроект за изменение в Кодекса на труда да се увеличи отпуската на майки, които имат деца, неизлечимо болни от рак. Господин Николов, който е шеф на Националния осигурителен институт, каза, че това може да притесни изключително много Националния осигурителен институт, ако трябва да се заделят средства. С пенсионирането на професорите три години по-рано няма ли да се притесни Националният осигурителен институт? А за там как ще се намерят пари, ако това не е политическа чистка?
И вторият ми въпрос е - когато искате да увеличите възрастта, защото аз започнах да работя на 16 години и не искам да работя до 65 или 67 години, а вие искате да увеличите възрастта, няма ли да имате притеснение от това? Защото ви трябват пари и нямате фонд "Обществено осигуряване", затова вдигате възрастта, а за професорите, които искате да изгоните, ще намерите пари! Ето това е притеснителното. Затова аз смятам, че е политическа чистка. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изключително ми е неудобно, когато се говори в бройка за хора. Един човек да е уволнен, той си има своята значимост. Недейте да разсъждавате върху този проблем по този начин - 100 били или 120 били. Много е пошло да се разсъждава върху този тип неща.
Тази дискусия наистина придобива някакъв много особен характер. Ако вие бяхте предвидили достойни условия за пенсионирането на тези хора, може би нямаше да стоят така нещата. Ако бяхте затворили целия процес, целия цикъл, може би нямаше да бъдат така нещата. В момента обаче те не стоят така. Затова това съмнение, тази убеденост, че се търси някакво персонално решение на тези въпроси, стои. Това е отговор на това, което Вие казахте. Затова се възприема така.
Повече няма какво да ви кажа. Просто ми е много неудобно, че участвам в това заседание по този въпрос и по този начин в тази дискусия в нашия парламент, в който досега не е имало такива дискусии, особено по такъв повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стефанов! Вярно е, че когато аз се изказах по този закон преди няколко месеца, казах, че в него е заложена и мисълта за политически чистки. Вие сега казвате, че това не е така. Аз ще ви дам един съвсем конкретен пример. Шефът на моята катедра в университета проф. Милен Семков е известен със своята крайна любов към СДС. Той беше на всички митинги от 1990 г. до януари 1997 г. За съжаление той сега става на 65 години. И вие ме заставяте аз да изхвърля моя любим шеф, който е привърженик на СДС. И знаете ли кого трябва да изберем на негово място - Искра Баева, член на Изпълнителното бюро на БСП. (Оживление в блока на ДЛ.) Това не е ли политическа чистка? Защо махате демократите по този начин от университетите? (Веселост в блока на ДЛ.) Ето, и господин Куртев познава проф. Семков, и Благой Димитров го познава, те са от една партия. Защо махате демократите? Комунистите професори са по-възрастни, те са над 68 години, тях нищо не можете да ги направите. Сега махате демократите. Недейте. Грешка правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Стефанов за дуплика.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Друго смущаващо обстоятелство на тази дискусия е честото използване на резки изрази като "премахва", "изхвърля", чу се "геноцид". Мисля, че трябва да стане още веднъж пределно ясно и да бъде подчертано, че не става въпрос за отстраняване на тези хора от присъствието им в академичната общност. Те няма да заемат щатни длъжности. Но се каза...
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Не сме наивници, бе! Ще живеем със 100 хил. лева пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, моля за толерантност.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Автономните вузове разполагат с предостатъчно възможности да ги привлекат, да ги включат в проекти или в други форми на преподавателска или научна работа.
Тук взаимствам едно разсъждение от един колега в залата - дали наистина защитаваме авторитета на тази категория учени, ако смятаме, че единствено на щат те могат да бъдат реализирани? И ако тяхната квалификация е толкова спорна, че преставайки да заемат този щат, едва ли ще бъдат привлечени във всякакво сериозно начинание, което може да им донесе доходи?
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Хайде стига, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, моля Ви! Господин Димитър Стефанов е един от малкото депутати, който не се е обадил от място с реплика на нито един. Вие сега десет души тук го репликирате. Това е просто липса на толерантност, на търпимост.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Вие нямате право да се намесвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Последен има думата господин Димитър Игнатов.

ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много интересно беше да слушам този диспут, защото особено след изказването и репликата на проф. Драганов, той се обезсмисля. И защо се обезсмисля? Защо той каза, че и от едната страна на барикадата - политическата, и от другата страна на барикадата отиват жертви. Е, тогава, питам аз, защо политизирахте вие дебата? Значи, в момента искаме да кажем, че има и наши привърженици, има и привърженици на БСП, които ги засяга този закон. Е, тогава законът какъв е? Излиза, че законът е еднакъв за всички!
Защо махаме нашите? Ама, няма - нашите, няма - вашите. Дайте да се разберем! Аз мисля, че този закон, аз го подкрепям по две единствени причини, сега ще ви ги кажа. Едната е юридическа. С този закон ние равнопоставяме хората в България. Не може непрекъснато някой да получава преференции само защото е толкова велик. А велики хора няма кой да каже кои са и колко са велики. Критерият, че някой е велик, е наш. Критерият, че е велик още не сме го измислили да бъде такъв, че да бъде независим. Той е наш.
И второто, което искам да ви кажа като лекар - дайте да се разберем - има биологична същност този човек и човешкият организъм. На 65 години да ми кажете, че един хирург е същият такъв, какъвто е бил на 55 години - къде е моят приятел Зънзов - ето го - той ще Ви каже също, че е пълна измишльотина от физическа гледна точка.
В същото време ще ви дам един пример. Ето тук болницата, която е на 20 метра от Народното събрание - "Шейново". Професор Яръков, ти си гинеколог и добре го знаеш, спря да бъде професор в университета и отиде в една обикновена софийска общинска болница и десет години прави кариера там. И никой не му пречи, но той не оперира. Но има акъл! Той създаде академичния дух на тази болница, защото тя беше на едно обикновено ниво. Че кой го спря? Че кой го спря и кой ги спира днес?
И затова искам друго да ви кажа - вие си мислите с вашия аршин, а той е ясен какъв е вашият аршин, защото така беше устроено обществото - колкото може повече да се стои на държавна работа, защото всеки един знае, че след като свърши това нещо, оттам нататък няма нищо! Сега в момента все пак нашето общество е създало алтернативи за хората. Ето, аз говоря за тези, които говорят в здравеопазването. Че какво му пречи на един велик професор-лекар на 65 години като излезе от университета, да отвори частен кабинет? Какво му пречи? Той е търсеният, можещият, знаещият! Кой му пречи?
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: И какво? Ще мери само кръвно налягане!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Кой какво ще прави, той си решава. Вие просто не можете да разберете проблема! Какво му пречи?
Второто нещо - пречи ли му да отиде в частна болница? Пречи ли му самият той да има частно здравно заведение? Не му пречи. Ама, защо вие поставяте нещата, че на 65 години без един ден трябва да драматизираме напускането на сцената. Ами, за тези неща се мисли още на 40 години.
Защо се съгласихте да правим доброволен пенсионен фонд, в който да внасяме нашите вноски от едва ли не първия работен ден, който започва човек? Защото си мислим за пенсията, нали така? Защо този човек не си мисли за бъдещето? По-рано той не мислеше, защото нямаше алтернатива. Сега той има известна алтернатива. Не казвам, че е голяма алтернативата, но има известна алтернатива!
Второто, за другите хора, които са извън сферата на медицината - преподаването е божи дар и аз не виждам защо вие сега ограничавате правата на ректорите, на деканите? Защо ограничавате те да изберат тези хора да продължат на граждански договор да четат лекции? Защо трябва да бъде непременно на държавния пост, че тогава да чете лекцията? Този ректор, новият, който утре ще заеме мястото, той без мозък ли е - ректорът, за да не знае кой е най-добрият в момента жив и да го избере? Кой му пречи на ректора? На ректора може да му пречат само неговите субективни виждания.
И третото, което искам да кажа - не може, колеги, след като средната продължителност на живота на мъжете в България е 70 години, а на жените - 74, да говорим изобщо... Вие искате до последния ден от човешкия живот някой да бъде на държавна работа. (Шумни реплики на недоволство от опозицията.) Значи, това решение, което ние вземаме, то не е самоцелно решение. То е в контекст на промяната на Кодекса на труда, който ще уеднакви в България сроковете - 65 години, но същевременно поставя огромната задача да подобрим така бита на хората, техния живот, профилактика и пр., и пр., че да качим пределната възраст над 75 години, която е в модерния свят. И да не говорим за трета възраст, а да говорим за четвърта възраст. В България четвърта възраст на практика няма - те умират на първия ден след пенсионирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Господин Иван Тодоров има думата за реплика.
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Игнатов, докато в държавата ни е така, че държавният служител е на почит и на уважение и докато не е създадено нещо друго като пълноценна алтернатива - имам предвид всичко друго, което не е държавно, така ще бъде.
Аз искам нещо друго да ви кажа, понеже съм силно смутен и притеснен от тази дискусия, която върви. Аз мисля, че тя е доста обидна дискусия особено за тези, за които дискутираме сега, и начина, по който дискутираме. Аз си мисля, че всички ние участваме в нещо, което бих нарекъл налагане на един интелектуален нихилизъм. Това е нещо, с което ние показваме неуважението си към тези хора като общество. Те не са толкова много. Аз не казвам, че всички професори са нещо съвършено, но при всички положения огромната маса, огромното болшинство от тях са именно такива.
Безпокои ме това, че ние като общество нещо губим мярката, губим ориентира за това какво трябва да уважаваме и какво трябва да ценим. Това се отнася за страшно много неща, не само за това, за което говорим в момента. Ние като че ли сме обладани от демона на разрушението, от демона на неуважението, от демона на незачитането и не можем да го прогоним от нас, така че обидно е, че водим една такава дискусия.
Колегата Стефанов преди малко даде един според мен много добър аргумент, че се отнася само за около стотина души. Е, защо толкова много дискутираме, след като става въпрос само за стотина души? Аз мисля, че това, че той спомена тази цифра прави тази дискусия абсолютно излишна и въпросът - много лесно разрешим.
Това е, което исках да споделя с вас. Чувствам се безкройно неудобно, че именно Вас трябваше да репликирам по този повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
За дуплика думата има господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Аз съм съгласен напълно с Вас! Да, защото в крайна сметка въпросът е принципен. Дали се касае за сто души или за сто и един, или за един - въпросът е принципен и затова се поставя. Ние трябва да легнем на някакъв принцип и лягаме на принципа: 65 години!
Искам друго да ви кажа - вие просто няма да отидете в операта никога да чуете Павароти, когато стане на 70 години, защото Павароти знае кога да слезе от сцената, а това, че тук никой не знае кога да слезе от сцената, това е съвсем друг въпрос.
Вижте, аз мога да ви дам хиляди примери - лошото е друго обаче - в България от 50 години насам дори и когато слиза от сцената не на 68, а може да слезе и на 70 години от сцената, си отива унизен и оскърбен. Това го направихте вие! Да, вие го направихте! Вашите кадри са същите.
Ето, аз ви давам примера веднага - партиен член, професор, диригент - 80 години, захвърлен като парцал! Къде сте вие с вашата хуманност?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Хайде, вие го оправете сега, де!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС, от място): Аз съм го оправил за разлика от вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
Други изказвания няма. Ще минем към гласуване.
За процедура думата има господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази дискусия продължи фактически два дни, ако добавим и дебатите отпреди три месеца. Както се вижда, в залата не можа да се постигне някакво единно становище, поради което на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз предлагам отлагане на гласуването, за да можем още малко да си помислим, да си освежим аргументите и т. н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Противно становище има ли? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Драганов за отлагане на гласуването по тази точка от дневния ред.
Гласували 205 народни представители: за 78, против 115, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Господин Христо Стоянов има думата.

ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Може би трябваше да свършим малко по-рано, защото с всичките минути, с които продължавахме, продължавахме да обиждаме тези хора, които не заслужават.
Аз имам едно процедурно предложение във връзка с гласуването. Уважаеми колеги, има един сатирик, когото всички уважаваме - Радой Ралин. Той казва една такава мисъл, може би неточно ще я цитирам: "И най-хуманният политик прави всеки ден по нещо лошо за човека". И понеже днес е един такъв случай, аз искам да ви предложа една процедура: на 19 ноември колкото се може по-малко хора да направят тази грешка към човека, която ние, политиците, правим ежедневно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата, господин Стоянов?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Процедурата ми е: поименно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие попречихте на господин Корнезов да поиска процедурата, която беше редна. Не може да има поименно гласуване. В процедура сме на гласуване, а това се прави предварително.
ХРИСТО СТОЯНОВ: И със ставане на крака, защото има три случая, господин председател, в които човек става прав: пред баща си, пред преподавателите си и пред попа. Днес ние сме пред тези, които са ни учили. И аз ви моля да проведем процедура на поименно гласуване със ставане на крака. И когато всеки стане прав и помисли, сигурно ще преосмисли и в логиката на Радой Ралин ще отложи грешката си от днес. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов, но това не беше процедура. Само отнехте възможността на господин Корнезов да поиска прегласуване.
Добре, заповядайте за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от правилника да прекратим заседанието. Имам предвид следното: тук е госпожа Дянкова и тя може да потвърди това, което ще кажа, но Комисията по труда и социалната политика по абсолютно същия въпрос на 3 декември 1997 г. е заседавала и има отрицателно становище точно по този въпрос - за снемане на пенсионната възраст от 68 на 65 години. На това заседание е присъствал министърът на труда и социалната политика господин Нейков. Становището на министерството е тъкмо в тази насока. Моля тези документи да бъдат предоставени на народните представители, за да се запознаят с тях и преди да гласуват, да ги имат предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за прекратяване на заседанието.
(Протести от СДС.) Има право по правилник да поиска прекратяване на заседанието, а вие с гласа си решавате какво да бъде.
Гласували 196 народни представители: за 76, против 116, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Георги Панев и група народни представители.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Имаше предложение за поименно гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, отменям гласуването. Правете си сега предложенията.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, има четири начина на гласуване. Предлагам гласуването да бъде поименно - депутат по депутат да става и да казва становището си по този законопроект, който засяга нашите учители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов прави предложение от името на парламентарна група, на което има право.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов за поименно гласуване.
Гласували 205 народни представители: за 80, против 94, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Думата за процедура има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мога да преценя, че има кворум в залата. Това е мое право. Отказвам да правя проверка на кворума.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение на Кодекса на труда, внесен от Георги Панев и група народни представители.
Гласували 203 народни представители: за 115, против 81, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Искам обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какъв вот? Ако Вие сте гласували "против", сте подкрепили СДС. А предполагам, че сте гласували обратно.
Думата за процедура има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Преди минути Вие отказахте да проверите кворума на Народното събрание. В момента електронното табло посочи 196 гласа, а в залата няма повече от 130 - 140 народни представители.
Затова правя предложение за прегласуване, но ясно и категорично, господин председателю, всеки народен представител да гласува само със собствената си карта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате право да искате прегласуване. Господин Ганчев, след това ще Ви дам думата за отрицателен вот. И аз вече се обърках, така че, извинявайте.
Поставям на прегласуване законопроекта на господин Панев.
И наистина моля да не се гласува с чужди карти. Обещавам да отстраня човек от залата.
Гласували 188 народни представители: за 110, против 71, въздържали се 7.
Законопроектът е приет. (Силен шум и реплики в залата.)
За процедура думата има господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, нека колежката да стане и да каже гласува ли с чужда карта. (Показва една народна представителка от СДС.) Гласувахте ли с чужда карта или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, това не е процедура. Аз мога да Ви кажа и от лявата страна хора, които гласуваха с повече от една карта.
Господин Жорж Ганчев, не мога да Ви дам сега думата за обяснение на отрицателен вот поради това, че сте взели участие в дебатите и правилникът не разрешава.
Но на господин Марангозов мога да дам думата за обяснение на отрицателен вот.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз съм обикновен лекар. Аз не мога да тръгна против своите учители, които винаги са ни учили, че старостта и смъртта до 80 години са незаконни. Днес тук на един господин физик, който не знам дали е в период на полуразпад или разпад, уточнете си го в групата на СДС, искам да му кажа нещо, което съм казвал и друг път от трибуната на Народното събрание: не е нужно да си психично болен, за да извършваш налудничави неща. Аринсън. "Човекът - социално животно."
И още нещо. Ще се позова на един от моите учители, от които продължавам да се уча, и той се казва акад. Сендов. Живеем в ерата на информатиката, която разполага с данни, знания, но и с още нещо - и аз Ви благодаря за това, господин Сендов, - мъдрост. Вие може да имате данни и знания, но нямате мъдрост и затова ставате опасни за българското общество и с този закон. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За обяснение на отрицателен вот - госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Гласувах против, защото дълбоко вярвам, че няма нищо по-ценно за една нация от нейния интелектуален потенциал. За съжаление някои от нашите колеги това не го разбират. Те смятат, че Европа ще плесне с ръце и ще ни прегърне болни, гладни, неуки, необразовани, мизерстващи и просещи. Само че в Европа критерият за стандарт и за потенциал на една нация е коефициентът на интелект на нацията. Днес ние режем от този интелектуален потенциал. И то не само с тази поправка на Кодекса на труда, това не е толкова страшно. Страшното е, че това е в хармония с изменението на Закона за висшето образование. Страшното е и това, уважаеми колеги, че вие непрекъснато поднасяте двойни стандарти. Веднъж казвате, че е много страшно да се правят компромати и в същото време вашият министър на вътрешните работи прави компромати, без да са доказани. Веднъж казвате, че пенсионната възраст е ниска и трябва да я вдигнем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде не за компроматите, а за закона на господин Панев.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Много моля да не ме прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз имам право, защото трябва да Ви насочвам към темата. Обяснявате отрицателен вот!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Нямате право!
Веднъж казвате, че пенсионната възраст е ниска и трябва да я увеличим, втори път казвате, че трябва да я намалим. Веднъж казвате, че е много важно да имаме образована нация, следващия път точно тези, които имат натрупан интелектуален потенциал, ги отхвърляме от активна обществена, научна и друга дейност.
Колеги, по този път скоро в Европа ние няма да влезем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Стефан Стоилов - трети отрицателен вот.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При мен няма сблъскване на интерес между закона и това, което съм аз. Жалко, че мнозинството се повлече по човек, който избива комплекси. (Ръкопляскания в ДЛ.) И без да искате, вие се държите днес като неандерталци! (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Имаме време да чуем становищата.
За процедура има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам да не продължим със следващата точка, тъй като разполагаме с по-малко от 15 минути, а законът, който трябва да приемем, е твърде важен. Смятам, че народното представителство е емоционално натоварено и не е в състояние в момента дори да възприеме добре и становищата, които сме гласували в комисията.
Моля, господин председател, заседанието да бъде прекратено 15 минути по-рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече беше предложено и гласувано, господин Марангозов. Една и съща процедура не мога да прилагам два пъти.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Аз правя предложение по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Работното време е до 14 часа. Нека да не самодейничим!
Господин Китов има думата да докладва становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги! Дори и да чуем днес само становището на комисията, мисля, че няма да е от вреда. Аз ще започна по реда на внесените законопроекти, така че ще чуете най-напред становището по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 854-01-13, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
На редовно заседание на 16 септември 1998 г. в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта бе разгледан законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 854-01-13, внесен от господин Панчо Панайотов. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването доцент Петър Бояджиев, директорът на НИЛС д-р Борисов, както и представители на Фармацевтичния факултет, Асоциацията на чуждестранните вносители, Асоциацията на дистрибуторите и представители на здравните синдикати.
В комисията се подложиха на обсъждане внесените предложения за изменение и допълнение на посочения законопроект. Възникнаха множество дебати относно собствеността и разрешителния режим на аптеките. Според предложените промени се предвижда общините и кооперациите да не могат да търгуват с лекарствени средства, както и правото на помощник-фармацевти да откриват аптеки с населени места до 5 хил. души.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по здравеопазването, младежта и спорта проведе гласуване и с 11 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, внесен от господин Панайотов.
Второто становище, уважаеми колеги, e по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 802-01-47, внесен от Министерския съвет.
На редовни заседания на 9 и 16 септември 1998 г. на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта се разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 30 юли1998 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването доцент д-р Петър Бояджиев, доцент д-р Цако Пеевски, директорът на НИЛС д-р Борисов, както и представители на Фармацевтичния факултет, Асоциацията на чуждестранните вносители, Асоциацията на дистрибуторите и представители на здравните синдикати.
През април 1995 г. бе обнародван Законът за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, който бе в духа на европейските стандарти. Приетият закон от 1995 г. регулира в голяма степен този специфичен сектор. В резултат на практическото приложение на закона и настъпилите промени в европейското законодателство се установиха редица несъответствия с реалностите и динамиката на фармацевтичния пазар. Този процес от своя страна наложи актуализация на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, съобразена с реалностите и изискванията на този сектор.
В комисията се подложиха на обсъждане внесените предложения за изменение и допълнение към посочения законопроект. Възникнаха множество дебати относно собствеността и разрешителния режим на аптеките. Според внесения законопроект само правоспособен фармацевт може да получи разрешително за аптека. Изтъкнат бе заимстваният пример на европейското законодателство в тази насока.
В посочените предложения за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина се регламентират функциите и правомощията на Националния институт по лечебните средства, като се предвижда трансформирането му в изпълнителна агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването. Наред с множество предишни функции посочената институция ще изпълнява и някои нови, като издаване на разрешения за производство и клинични изпитания.
В законопроекта съществува създаването на една нова система в този сектор - разкриването на дрогерии. В тях ще се продават безрецептурни лекарства, определени по списък от министъра на здравеопазването, като всички физически и юридически лица ще имат право да откриват дрогерии. Разрешителният им режим ще се осъществява от изпълнителна агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.

Обсъдени бяха и въпросите относно регистрацията на парафармацевтичните форми, така наречените гранични продукти, както и редица други въпроси, свързани с дистрибуцията и ценообразуването на лекарствата. Прецизирани бяха редица термини и понятия.
Предмет на задълбочена дискусия бе евентуалното създаване на "вериги от аптеки", което не е заложено в предложения на вниманието ви законопроект.
Въз основа на проведената дискусия и проведеното гласуване с 11 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 30 юли тази година.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Утре продължаваме със същата точка от дневния ред.
Съобщение за парламентарен контрол на 20 ноември 1998 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Руси Статков.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев, Татяна Дончева, Жорж Ганчев, Янаки Стоилов и Дора Янкова и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Георги Пинчев, Златко Златев, Любомир Божков, Илия Баташки, Тодор Костадинов, Станимир Калчевски и на три питания от народните представители Петър Башикаров, Донка Дончева и Панайот Ляков.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Татяна Дончева, Румен Овчаров и Иван Борисов.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лютви Местан.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Маргарита Петрова и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Дянко Марков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев и
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков.
Още едно съобщение: Комисията по труда и социалната политика отменя насроченото за днес заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 20 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Виктория Василева

        Ивалин Йосифов