Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Стигнахме до чл. 71.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Николов да докладва.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 71 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено от народния представител.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 71. (1) При осъществяването на дейността си инвестиционният посредник е длъжен да пази търговските тайни на своите клиенти, както и техният търговски престиж.
(2) Членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник, неговите служители и всички други лица, работещи за инвестиционния посредник, не могат да разгласяват, освен ако не са оправомощени за това, и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа за клиенти на инвестиционния посредник, както и всички други факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.
(3) Всички лица по ал. 2 при встъпване в длъжност или започване на дейност за инвестиционния посредник подписват декларация за спазване на тайната по ал. 2.
(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.
(5) Освен на комисията или на фондова борса, на която е член, за целите на контролната им дейност и в рамките на заповедта за проверка, инвестиционният посредник може да дава сведения по ал. 2 само:
1. със съгласие на своя клиент или
2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на ал. 6 и 7.
(6) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 5 по искане на:
1. прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление;
2. ръководителя на териториалното данъчно управление, когато:
а) с акт на данъчен орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на данъчна проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;
3. ръководителите на Главно управление "Държавен финансов контрол" и на териториалните управления "Държавен финансов контрол", когато с акт на орган на Държавния финансов контрол е установено, че:
а) ръководството на ревизирания обект осуетява извършването на финансовата ревизия или проверка;
б) в ревизирания обект не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси или престъпления;
г) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от ревизията вземания;
д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на ревизирания обект;
4. началниците на Главно управление "Митници" и на районните митнически управления, когато:
а) с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.
(7) Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 71 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 71, така както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 17.
Член 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 72 има направено предложение от народния представител Атанас Папаризов - в чл. 72, ал. 4 да се измени така:
"(4) Дневникът се води на хартиен и/или магнитен носител."
Комисията не подкрепя това предложение, а приема текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 72. (1) Инвестиционният посредник завежда в специален дневник по реда на постъпването им всички нареждания на своите клиенти, включително идентичните нареждания, и ги изпълнява, като спазва този ред.
(2) За идентични се смятат нарежданията, които са еднакви по отношение на вида и начина на изпълнение, срока на изпълнение и параметрите на цената.
(3) Инвестиционният посредник изпълнява с предимство поръчките на своите клиенти пред сделките за собствена сметка.
(4) Дневникът се води на хартиен и магнитен носител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 72 поддържате ли предложението си, господин Папаризов? То е само за "или".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 121 народни представители: за 38, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 72, така както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 17.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 73. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да регистрира в дневника по чл. 72 по реда на извършването им сключените сделки с ценни книжа не по-късно от края на работния ден.
              (2) За всяка сделка се отбелязват името или наименованието на страните по нея, времето на сключване, както и други данни, определени с наредба.
              (3) Инвестиционният посредник е длъжен да съхранява дневника 5 години след приключването му."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 73 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 18.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 74 има направено предложение от народния представител Михаил Миков - в чл. 74 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 и 2 да отпаднат.
2. В ал. 4 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Венко Вълчев, което е оттеглено.
Втората част на това предложение е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 74. (1) Инвестиционният посредник уведомява комисията за:
1. откриването или закриването на клон;
2. изменение на наименованието, вписано в издаденото разрешение, както и за изменение на седалището или адреса на управлението;
3. изменения и допълнения в устава и в другите документи, които са послужили като основание за издаване на разрешението на инвестиционния посредник;
4. промени в състава на лицата по чл. 60, ал. 1 и 5, както и на лицата, които непосредствено извършват сделките с ценни книжа;
5. други обстоятелства, определени с наредба.
    (2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от инвестиционния посредник в 7-дневен срок от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър - от вписването.
    (3) Инвестиционният посредник уведомява комисията в срок от 3 работни дни за обема, минималната цена, максималната цена и среднопретеглената цена на сключените сделки с ценни книжа през изтеклата седмица.
    (4) Само след предварителното одобрение от комисията могат да бъдат извършени следните действия:
1. преобразуване на дружеството;
2. придобиване от едно лице на повече от 10 на сто от дяловете или акциите на инвестиционния посредник или придобиване на участие, което му дава възможност да го контролира, както и последващо придобиване на дялово участие от това лице;
3. промяна на общите условия по чл. 62, ал. 2, т. 4.
    (5) Комисията издава или отказва да издаде одобрение по ал. 4 в срок от един месец от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилагат съответно.
    (6) Комисията отказва да издаде одобрение, ако действието по ал. 4 не отговаря на изискванията на закона или не са осигурени интересите на клиентите на инвестиционния посредник.
    (7) За банките - инвестиционни посредници, се прилагат ал. 1, 2, 3 и ал. 4, т. 3 и 5.
    (8) Съдът вписва в търговския регистър промените по ал. 4, т. 1 и 2, след като му бъде представено издаденото от комисията одобрение, и обнародва вписването.
    (9) Чуждестранни лица, имащи право по националното си законодателство да извършват сделки по чл. 54, ал. 1, които при условията на чл. 55, ал. 5 и 6, или като клиенти на местен инвестиционен посредник са придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, са длъжни да идентифицират клиентите си и извършените за тяхна сметка сделки пред комисията в срок от 3 работни дни от писменото искане.
    (10) С наредба се определят задълженията за периодично уведомяване на комисията от чуждестранните лица по предходната алинея, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, както и от местни инвестиционни посредници, извършващи сделки и дейности с ценни книжа в чужбина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 74 някой желае ли да се изкаже?
Има едно неприето предложение на народния представител Михаил Миков и две приети предложения по принцип на народните представители Венко Вълчев и Атанас Папаризов.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 111 народни представители: за 23, против 80, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 74 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 17.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 75 има направено предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено, и от народния представител Венко Вълчев, което е оттеглено.
Предложение на комисията за чл. 75:
"Чл. 75. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите ценни книжа и парични средства от тези на своите клиенти. Инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с ценните книжа и паричните средства на своите клиенти.
              (2) Банката, в която се съхраняват паричните средства на клиентите, може да е свързано лице с инвестиционния посредник, ако клиентите са дали писмено съгласие за това. Инвестиционният посредник редовно уведомява клиентите си за паричните средства и ценните книжа, които държи за тяхна сметка, и за условията договорите за тяхното съхранение.
              (3) Освен в случаите, определени с наредба, инвестиционният посредник няма право да използва за:
1. своя сметка паричните средства и ценните книжа на своите клиенти;
2. сметка на свой клиент парични средства или ценни книжа на други клиенти;
3. сметка на клиент свои парични средства или ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че чисто редакционно по-добре е двете точки на ал. 3 да бъдат след думата "използва". Става по-ясно - "за своя сметка", "за сметка на свой клиент" и т.н.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, истина е, че не е ясно. И аз се затрудних.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 75 така, както е предложен от комисията с редакционната корекция в ал. 3 - двете точки са след думата "използва", а предлогът "за" отива в т. 1, 2 и 3.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 76 има направено предложение от народния представител Атанас Папаризов, прието от комисията, от Михаил Миков - в чл. 76, ал. 2 думите "или не са осигурени интересите на инвеститорите" да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
И предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 76. Инвестиционните посредници уведомяват комисията в 7-дневен срок за сделките с ценни книжа по чл. 2, ал. 1, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 76 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 95, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 76 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 2.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 77. Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници, насочени към защита интересите на клиентите и стабилността на пазара за ценни книжа, включително за определена вътрешна организация и предотвратяване на конфликти на интереси, водене на отчетност, обработка и съхранение на информация, сключване и изпълнение на договори с клиенти, за тяхното съдържание, за разкриване на информация пред клиенти, се определят с наредба."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОСКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 77 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 7.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава шеста
ПЪРВИЧНО ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА
ЦЕННИ КНИЖА

Раздел I
Общи положения
Чл. 78. (1) Първично публично предлагане на ценни книжа се допуска, ако емитентът или инвестиционен посредник по чл. 5, т. 1 или 2 публикува проспект и съобщение по начина и със съдържанието, установени в този закон и актовете по прилагането му.
             (2) Проспектът и съобщението за публично предлагане могат да се публикуват, само ако комисията е издала писмено потвърждение на проспекта.
             (3) Записването или продажбата и предложението за записване или продажба на ценни книжа в нарушение на изискванията на ал. 1 и 2 са забранени.
             (4) В случаите на записване или продажба в нарушение на забраната по ал. 3, както и когато съществена информация в проспекта се окаже невярна или в проспекта е укрита съществена информация, инвеститорът може да иска в 3-месечен срок от придобиването на ценните книжа то да бъде обявено за недействително, освен ако е бил недобросъвестен."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста, на раздел I и чл. 78 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава шеста, на раздел I и чл. 78 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 79 има предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е прието по принцип.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено.
И предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на комисията:
"Чл. 79. (1) Може да не се представя проспект:
1. за ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от Българската народна банка;
2. за ценни книжа, издадени от международни организации, на които Република България е член;
3. за акции, които се предлагат в резултат на сливане, вливане или търгово предлагане;
4. за акции на публично дружество, които се предлагат за записване само на негови акционери и/или лица по трудов договор;
5. за акции, които се разпределят между акционерите при превръщане на част от печалбата в капитал без заплащане или доплащане на стойността им;
6. при превръщане на облигации в акции, ако за облигациите е бил публикуван проспект;
7. при издаване на права по чл. 112, ал. 2;
8. за ценни книжа, когато се предлагат само на институционални инвеститори;
9. за фючърси и опции, които се предлагат на фондова борса.
(2) В случая по ал. 1, т. 5 данните по чл. 82, ал. 1 за правата трябва да се съдържат в потвърдения проспект за свързаната с тях емисия от акции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 79 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, в окончателната редакция на този член виждам, че са настъпили много съществени промени в сравнение с този, който първоначално е бил предложен. По него са правени предложенията и се е обсъждало в комисията. Сега тук има една-две нови точки, които аз лично не мога да разбера. Предполагам, че "инвестиционални инвеститори" е "институционални инвеститори".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз така го прочетох.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Все пак предполагам, че това ще се приеме като редакционна поправка. Но аз се смущавам от един такъв текст защо няма да има проспект за институционалните инвеститори. Това няма да попречи, напротив, това ще издигне престижа на тази емисия. Не мога да разбера защо за фючърси и опции, които минават през фондовата борса също не трябва да има проспект. Информацията ще остане затворена във фондовата борса и тя може и да не попадне до евентуален инвеститор, който има интерес към тази емисия, а пък няма достъп на борсата. Не зная защо се правят допълнителни ограничения за една информация, която по принцип е много необходима за публичните емисии.
Аз предлагам да отпадне т. 9 и в т. 8 редакционната поправка за "институционални инвеститори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой ще обясни ли?
Има думата господин Радослав Цончев - председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По въпроса за т. 8 дали да се предлага проспект на институционалните инвеститори, тук става дума за така наречените частни емисии, когато дадено дружество иска да увеличи своя капитал и го предлага, примерно, на три или четири банки или десетина застрахователни дружества. Тези контакти, така наречената частна емисия винаги се провежда с пълно изясняване на целите на увеличението на капитала и не ангажира публиката с набиране на капитал.
По отношение на т. 9 за фючърсите и опциите на капиталовия пазар, по същество по някой път тези фючърси и опции просто предоставят на инвеститора възможност да получат по-голям доход, като съответният "проспект" представлява една формула, тъй като това са така наречените производни ценни книжа, на основата на някакъв актив се дава възможност за инвестиране и за получаване на допълнителен доход. Ето защо одобряването на такива операции, на такива сделки, както и издаването на проспект не е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цончев.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков в ал. 1 да отпаднат т. 1 и 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 20, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев за отпадане на т. 9.
Гласували 124 народни представители: за 25, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 79 така, както е предложен от комисията, като в т. 8 думата "инвестиционални" в доклада се замества с "институционални".
Гласували 113 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 13.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 80 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 80. (1) Първично публично предлагане по чл. 5 може да бъде извършено и на регулиран пазар на ценни книжа.
(2) Първично публично предлагане по чл. 5, т. 1 (подписка) в случаите по ал. 1 е възможно само ако условията на подписката предвиждат емисионната стойност на ценните книжа да е изплатена изцяло.
(3) Първично публично предлагане по чл. 5, т. 1 (подписка) на акции в случаите по ал. 1 е възможно, само ако е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване съдържанието на чл. 80, предложено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Член 80 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Проспект"
По чл. 81 няма направени предложения.
Предложения на комисията:
"Чл. 81. (1) Проспектът съдържа информация за емитента и за предложените ценни книжа, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа. Проспектът не може да съдържа неверни, заблуждаващи или непълни данни.
(2) Проспектът се подписва от емитента и от инвестиционния посредник по чл. 78, ал. 1, които декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона.
(3) Емитентът, членовете на управителните и контролните му органи, неговият прокурист, както и подписалият проспекта инвестиционен посредник отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Главният счетоводител отговаря солидарно с лицата по предходното изречение за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в счетоводните отчети на емитента, а дипломираният експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие - за вредите, причинени от заверените от тях счетоводни отчети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой да желае да вземе думата по чл. 81? Няма.
Поставям на гласуване чл. 81 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика, заедно със заглавието на раздел II.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Член 81 е приет със заглавието на раздел II.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 82. (1) Проспектът съдържа:
1. данни за емитента;
2. описание на дейността му за последните три години, предшестващи годината на издаване на проспекта и основните рискове, свързани с тази дейност, обща информация и перспективи за текущата финансова година;
3. годишните счетоводни отчети за последните три години, заверени от дипломиран експерт-счетоводител;
4. данни относно предлаганите ценни книжа;
5. данни за предишни емисии на ценни книжа, както и изплатените дивиденти, доходи или производни на тях и тяхната форма;
6. други данни, определени с наредба.
(2) Ако някои данни от необходимото съдържание на проспекта се окажат неприложими за конкретен емитент, те се заместват със съответна информация.
(3) Информацията, съдържаща се в проспекта, трябва да бъде представена по достъпен за инвеститорите начин, даващ възможност за постигане на целите на чл. 81, ал. 1."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 82, ал. 1, т. 2 и 3 думите "последните три години" да се заменят с "последните две години".
Комисията не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата? Няма желаещи. Господин Руси Статков не е тук, за да защити предложението.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за промени в ал. 1 на чл. 82.
Гласували 114 народни представители: за 14, против 97, въздържали се 3.
Предложението на господин Статков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 82 с неговите три алинеи в съдържанието на вносителя, подкрепено от комисията
Гласували 112 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 9.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 83 е прието предложение на народния представител Атанас Папаризов и то е:
"Чл. 83. Комисията дава указания за графичното оформление на проспектите с оглед защитата на инвеститорите."
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 83.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 84. (1) Ако емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 извършва подписка за публично предлагане на ценни книжа, той може да удължи еднократно срока и до 60 дни, като внесе съответните поправки в проспекта и уведоми комисията. В този случай последният ден от удължения срок се смята за краен срок на подписката.
(2) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 незабавно обявява в комисията, по местата на подписката, както и в средствата за масово осведомяване за удължаването на срока по ал. 1.
(3) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 уведомява комисията за резултата от подписката до 7 дни след крайния й срок.
(4) Не се допуска записване на ценни книжа преди началния и след крайния срок на подписката."
Комисията подкрепя текста на вносителя
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Някой да желае да вземе думата? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 84 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 85 има направено предложение от народния представител Найден Зеленогорски, прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 85. (1) В периода от подаването на заявление за потвърждаване на проспект до вземането на решение от комисията, емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни в срок от три работни дни от настъпването, съответно от узнаването на промени, които налагат поправки в проспекта, да уведомят комисията за тези промени и внесат съответните поправки в проспекта.
(2) В периода между издаване на потвърждението на проспекта и крайния срок на подписката или продажбата, емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни най-късно до изтичането на следващия работен ден след настъпването, съответно узнаването на промени, които налагат поправки в проспекта, да внесат необходимите поправки в проспекта и да уведомят за тях комисията и регулирания пазар, на който се търгуват ценни книжа на емитента. Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок да публикуват съобщение за поправките в проспекта, както и да предоставят на разположение на публиката актуализирания проспект при условията и по реда на чл. 93.
(3) В случай че поправките по ал. 2 са съществени, записалото, съответно закупилото ценни книжа лице може да се откаже от ценните книжа в едномесечен срок от публикуването на съобщението за поправките, без да отговаря, освен ако е било недобросъвестно. Отказът по предходното изречение се извършва с писмена декларация на мястото, където са били записани, съответно закупени ценните книжа.
(4) Емитентът и подписалият проспекта инвестиционен посредник по чл. 78, ал. 1 отговарят солидарно за вредите, причинени от неизпълнението на задълженията по ал. 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз имам едно редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тук под "публиката" очевидно се имат предвид инвеститорите. Господин Цончев, какво ще кажете? Това е в края на ал. 2. Да заменим "публиката" с "инвеститорите", защото само това е публиката на проспектите. Няма друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, приема се.
Господин Цончев потвърждава. В такъв случай в ал. 2 - "на разположение на инвеститорите", така ли?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
Поставям на гласуване чл. 85 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика с корекцията в ал. 2 - вместо "публиката" да се чете "инвеститорите": "и да предоставят на разположение на инвеститорите актуализирания проспект" и т.н.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Член 85 в редакцията, предложена от комисията и с корекцията в ал. 2, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 86 има предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 86 ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Найден Зеленогорски.
Комисията приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 86. (1) Проспектът може да предвижда издаването на повече от една емисия ценни книжа от същия клас за период не по-дълъг от една година.
              (2) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни да внесат незабавно необходимите поправки в проспекта, ако до крайния срок на валидност на проспекта узнаят за промени, които налагат такива поправки.
              (3) Лице, което е записало, съответно закупило ценни книжа, може да се откаже от тях в едномесечен срок от публикуването на поправките по ал. 2, ако те са съществени и се отнасят за ценните книжа, които лицето е записало, съответно закупило. За отказа си по предходното изречение лицето не отговаря, освен ако е било недобросъвестно. Член 85, ал. 4 се прилага съответно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Има едно неприето предложение. Това е предложението на господин Руси Статков за отпадане на ал. 1 в чл. 86.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 91, въздържали се 3.
Предложението на господин Статков не се приема.
Друго неприето предложение няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 86.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 87. Комисията може да разреши изключването от проспекта на някои от данните по чл. 82, след като прецени, че информацията може да причини вреди на емитента и това не води до заблуждение на инвеститорите относно обстоятелствата, които са от значение за постигане на целта по чл. 81, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 87 в редакцията на вносителя, подкрепена от Комисията по икономическата политика.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 88 има направени предложения от народните представители Пламен Стоилов и Атанас Папаризов.
Комисията приема предложенията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 88. (1) Комисията може да разреши по реда на чл. 91 частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на проспект за първично публично предлагане, когато:
1. броят на предложените нови ценни книжа е по-малък от 10 на сто от броя на вече допуснатите до търговия на регулиран пазар ценни книжа от същия клас; и
2. инвеститорите вече разполагат с информацията, отговаряща на изискванията по тази глава.
    (2) Комисията има правото по ал. 1 и:
1. ако за същия клас ценни книжа е потвърден проспект преди не повече от 1 година;
2. в други случаи, предвидени с наредба, когато инвеститорите разполагат с информацията, съответстваща на изискванията по тази глава или тя не е необходима за постигане на целта по чл. 81, ал. 1.
    (3) Комисията се произнася по заявлението за частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на проспект в срок до един месец от получаването му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата няма.
Няма неприети предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 88.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Член 88 е приет.
По чл. 89 няма предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 89. (1) Лицата, които са записали ценни книжа,внасят сумите в определена от емитента банка по специална сметка. Сумите по тази сметка не могат да се използват преди приключване на подписката и вписване на увеличението на капитала в търговския регистър на съда.
(2) Ако подписката приключи неуспешно, без да бъдат изпълнени предвидените в проспекта условия, в срок до един месец от съобщението по чл. 84, ал. 3 набраните суми се връщат на лицата, записали ценни книжа, заедно с начислените от банката по ал. 1 лихви.
(3) В случая по ал. 2 емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни в деня на съобщението по чл. 84, ал. 3 да уведомят банката за резултата от подписката, както и да публикуват покана в два централни ежедневника към лицата, записали ценни книжа, включително да обявят по местата на подписката условията и реда за връщане на набраните суми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Няма желаещи да вземат думата.
Няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 89 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Член 89 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел III
Издаване и отказ за издаване на потвърждение

Чл. 90. Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 подава в комисията заявление за потвърждение на проспект за първично публично предлагане, като прилага:
1. проспекта;
2. устава на емитента;
3. годишните счетоводни отчети на емитента за последните три финансови години, заверени от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие;
4. други документи, определени с наредба.
Чл. 91. Комисията се произнася по заявлението в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - до 14 дни от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на раздел III, чл. 90 и чл. 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване раздел III със заглавие, чл. 90 и чл. 91 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Раздел III със заглавието, чл. 90 и чл. 91 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 92 има направено предложение на народния представител Михаил Миков - ал. 1, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има прието предложение на народния представител Юрий Юнишев.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 92. (1) Комисията отказва издаване на потвърждението по чл. 78, ал. 2 с писмено мотивирано решение, ако:
1. проспектът не отговаря на изискванията на закона;
2. емисионната стойност на акциите е по-ниска от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, изчислена към момента на вземане на решение за увеличаване на капитала, и по този начин се накърняват интересите на акционерите;
3. поради особените права, които предвиждат акциите, или поради друга причина не са осигурени интересите на инвеститорите.
(2) Комисията може да откаже издаването на потвърждение, само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.
(3) Комисията не носи отговорност за верността на съдържащите се в проспекта данни.
(4) Освен в случаите на чл. 79, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 8 съдът вписва в търговския регистър увеличението на капитала, извършено при условията на чл. 5, след като му бъде представено и издаденото от комисията потвърждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има едно неприето предложение, то е на господин Михаил Миков.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане на т. 3 в ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 91, въздържали се 2.
Предложението на господин Миков не се подкрепя.
Поставям на гласуване чл. 92 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 7.
Член 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 93 има направено предложение от народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 93. (1) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 публикува съобщение за публичното предлагане, началния и крайния срок на подписката, съответно началния и крайния срок на продажбата, регистрационния номер на издаденото от комисията потвърждение, мястото, времето и начина за запознаване с проспекта, както и други данни, определени с наредба.
(2) Съобщението по ал. 1 се публикува в два централни ежедневника най-малко седем дни преди началния срок на подписката или началото на продажбата.
(3) Датата на публикуване на съобщението по ал. 1 се смята за начало на публичното предлагане.
(4) Датата, посочена в съобщението по ал. 1, на която най-рано могат да бъдат записани, съответно закупени, ценни книжа на емитента, се смята за начало на подписката, съответно на продажбата.
(5) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни да предоставят проспекта на разположение на обществеността чрез публикуването му в пресата, под формата на брошура или по друг подходящ начин.
(6) В рекламите и публикациите във връзка с публично предлагане на ценни книжа са посочва мястото, където проспектът е достъпен за обществеността. Те не могат да съдържат невярна или заблуждаваща информация, както и такава, която да противоречи на информацията, съдържаща се в проспекта.
(7) С наредба могат да бъдат определени изисквания относно предоставянето на проспекта на разположение на обществеността и относно рекламите и публикациите по предходната алинея, включително за срокове, методи и места за разпространение на проспекта, за отпечатване на минимален брой екземпляри от проспекта, за задължително публикуване в пресата на резюме от проспекта или разпространяване на информацията, съдържаща се в проспекта чрез информационна агенция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
По чл. 93 няма неприети предложения.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 93 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел IV - Разкриване на информация."
Член 94 - предложение на комисията:
"Чл. 94. (1) Емитентът е длъжен да представи на комисията годишен отчет в срок до 90 дни от завършването на финансовата година.
(2) Годишният отчет съдържа данни за емитента и неговата дейност, членовете на неговите управителни и контролни органи, лицата, които притежават повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на емитента или могат да го контролират, заверен от дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие годишен счетоводен отчет и друга информация, определена с наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване раздел IV със заглавието и чл. 94 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 5.
Раздел IV със заглавието и чл. 94 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 95. (1) Емитентът е длъжен да представи на комисията шестмесечен отчет в срок до 30 дни от края на първото финансово полугодие.
(2) Шестмесечният отчет включва счетоводен отчет със съдържанието по чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството за изтеклото финансово полугодие, както и друга информация, определена с наредба.
Чл. 96. Емитентът публикува съобщение в един централен ежедневник за представянето на годишния отчет или шестмесечния отчет, както и за мястото, времето и начина за запознаване с него, в седемдневен срок от представянето на отчета в комисията. Съобщението по предходното изречение се публикува и в официалния бюлетин на комисията."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за чл. 95 и 96.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля за становище по чл. 95 и 96. Няма.
Поставям на гласуване чл. 95 и 96 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 97 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 97. (1) Емитентът на дългови ценни книжа задължително представя на комисията тримесечни отчети до 15-о число на месеца, от който започва ново тримесечие, за изразходване на средствата от заема, освен ако комисията определи друг срок за представянето им. Член 96 се прилага съответно.
(2) С наредба могат да бъдат определени изисквания за представяне на тримесечни отчети и от емитентите на други ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме чл. 97 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
Член 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 98 има предложение на народния представител Венко Вълчев, прието по принцип от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 98. (1) Емитентът уведомява комисията за:
1. промените в устава си;
2. промените в управителните и в контролните си органи;
3. откриване на производство по несъстоятелност;
4. решение за преобразуване на дружеството;
5. всички изменения в търговската дейност, които засягат или могат да засегнат пряко или непряко цената на издадените от него ценни книжа;
6. други обстоятелствата, определени с наредба.
(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от емитента в седемдневен срок от вземане на решението или узнаване на обстоятелството, а когато то подлежи на вписване в Търговския регистър - от вписването.
(3) Комисията дава публичност на получената от нея информация по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да иска да вземе думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 98 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Член 98 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 99 има направено предложение от народния представител Найден Зеленогорски, прието от комисията, и от народния представител Атанас Папаризов, също прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 99. (1) В случай, че ценните книжа на емитента се търгуват на регулиран пазар, емитентът уведомява и представя тази информация и на регулирания пазар в сроковете по този раздел.
(2) С наредба могат да бъдат определени изисквания относно разпространяване на информацията по този раздел чрез информационна агенция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 99 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Член 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 100 има прието предложение на народния представител Найден Зеленогорски.
Предложение на комисията:
"Чл. 100. Задълженията на емитента по този раздел се прекратяват с решението на комисията за отписването му от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 при условия и по ред, определени с наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакцията на чл. 100.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Член 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има и предложение на народния представител Руси Статков за чл. 100а и 100б:
"Чл. 100а. Фирмите емитенти и публични дружества са длъжни да представят информация за дейността си на всеки три месеца.
Чл. 100б. Комисията поддържа публичния регистър за всички публични дружества."
Комисията не приема тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат отношение по предложението на господин Статков няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за създаване на нови членове 100а и 100б.
Гласували 105 народни представители: за 21, против 82, въздържали се 2.
Предложението на господин Статков за създаване на два нови члена не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава седма - Търговия с ценни книжа".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Моля да гласуваме за заглавието на глава седма "Търговия с ценни книжа".
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел I - Общи положения".
По чл. 101 има направено предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което е прието и на народния представител Михаил Миков в чл. 101 ал. 3 да отпадне. Това е неприето предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 101. (1) Търговия с ценни книжа може да се извършва само на регулираните пазари на ценни книжа, освен при обратно изкупуване на ценни книжа от техния емитент.
(2) Търговия с ценни книжа се допуска, ако:
1. комисията е взела решение за вписване на емисията от ценни книжа, съответно на емитента в регистъра по чл. 18;
2. е налице разкриване на информация съгласно глава шеста, раздел IV;
3. емисионната стойност на ценните книжа е напълно изплатена.
(3) Комисията може да откаже регистрация по ал. 2, т. 1, ако не са спазени изискванията на закона или някои от класовете ценни книжа на дружеството предвиждат особени права, поради което или поради друга причина не са осигурени интересите на инвеститорите. Член 91 се прилага съответно.
(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат спрямо ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от Българската народна банка.
(5) С наредба могат да бъдат определени по-леки изисквания за разкриване на информация за емитенти, чиито ценни книжа не са били предмет на първично публично предлагане и се търгуват на неофициален пазар на ценни книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има неприето предложение - господин Миков предлага ал. 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Поставям го на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 22, против 85, въздържали се 5.
Предложението на господин Миков не се приема.
Следва да гласуваме заглавието на раздел I и чл. 101 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на раздел I и чл. 101 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Търговия на официалния пазар на фондова борса".
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика: "Раздел II - Търговия на официалния пазар на ценни книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Предложението на господин Папаризов е прието.
Поставям на гласуване раздел II със заглавието.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 102 има предложение на народния представител Руси Статков - ал. 3 да отпадне. Комисията не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 102 ал. 3 се изменя така:
"(3) Освен в случая по чл. 79, ал. 1, т. 1 или 2, ценни книжа, за които не е издаден проспект за първично публично предлагане, се приемат за търговия на официалния пазар на фондова борса по реда на борсовия правилник."
Комисията не приема това предложение.
Има две предложения на народния представител Атанас Папаризов - едното е прието, а другото е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 102. (1) Общите изисквания към ценните книжа, приемани за търговия на официалния пазар, се определят с наредба.
(2) Фондовата борса е длъжна да приема за търговия държавни ценни книжа, които отговарят на изискванията по чл. 3.
(3) Освен в случая по чл. 79, ал. 1, т. 1, 2 и 5, ценни книжа, за които не е издаден проспект за първично публично предлагане, се приемат за търговия на официалния пазар, ако бъде представен съкратен проспект. За този проспект се прилагат съответно глава шеста, раздели I, II и III".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Има две неприети предложения. Ще ги поставя на гласуване последователно.
Първото неприето предложение е това на господин Руси Статков - ал. 3 да отпадне. Моля да гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 93, въздържали се 6.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Следва второто предложение - предложението на господин Благой Димитров, което не е прието от комисията. Моля да гласуваме неприетото предложение на господин Димитров.
Гласували 116 народни представители: за 10, против 70, въздържали се 36.
Предложението на господин Благой Димитров не се приема.
Предложенията на господин Папаризов са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 102 с неговите три алинеи.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Член 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 103. (1) Фондовата борса е длъжна да определи начина и реда за въвеждане на официалния пазар на приетите съгласно чл. 102 ценни книжа.
(2) Ако приемането на ценните книжа на официалния пазар се предшества от първично публично предлагане по чл. 5, т. 1, въвеждането може да бъде извършено само след крайния срок на подписката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Тук не са налице неприети предложения.
Моля да гласуваме за чл. 103 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 103 е приет.
Часът е 10,30.
Давам почивка от половин час, след което в 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 12 - 18 ноември 1999 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно състоянието и перспективите на търговски клон, Монтана при "Агромашинаимпекс" АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 ноември.
Една промяна в днешния парламентарен контрол: постъпило е писмо от министър Венцислав Върбанов, в което се съобщава, че поради промяна в програмата му се отлага среща с представители на делегацията на Европейския съюз и Мисията на Световната банка, което прави възможно присъствието му на пленарното заседание днес, 19 ноември.
Така че днес ще се включат и отговорите на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов след министър Евдокия Манева.
Има за връчване писмени отговори:
От министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова. Заповядайте.
Писмен отговор също от министър Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Константин Наплатаров.
Госпожо Янкова, имате още един писмен отговор, от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): А от министъра на финансите? Отлежава ли въпросът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От Министерството на финансите няма даден писмен отговор. Изтекъл ли е срокът?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Въпросът сме задали във вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мисля, че срокът за писмени отговори е по-дълъг.
Господин Кънчо Марангозов има думата за процедура.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Моят процедурен въпрос е във връзка с чл. 75 и чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Всеки уважаващ себе си юрист е длъжен да знае, че защитата на човешките права, регламентирани чрез Конституцията на Република България и законите, приети от парламента, не могат да бъдат нарушавани. Имах актуален въпрос към министър-председателя по нарушаване на човешки права във връзка със суспендиране на закони, приети от парламента. Господин Соколов, който има претенциите да бъде един от изтъкнатите юристи в България, да не говорим, че е и председател на Народното събрание, върна моя въпрос.
Когато едно управляващо мнозинство и правителство започне да се страхува от въпросите на опозицията, изводът е само един: че сами са разбрали, че управляват некадърно и си отиват от властта. Здравната защита на гражданите не е само дело на министъра на здравеопазването. За нея носят отговорност и министърът на труда и социалната политика господин Нейков, и министърът на финансите господин Радев, и министърът на околната среда и водите госпожа Манева. Посочете един член на правителството, който да няма отношение по този проблем. Суспендирането с правителствено решение на изпълнението на здравни закони и подкрепянето им от парламентарното мнозинство на правителството в парламента категорично нарушава тези закони. Връщането на моя въпрос към министър-председателя потвърждава този факт.
Господин председател, за следващия петък ще пусна отново същия въпрос, защото считам, че за здравната защита на хората отговорност носят всички министри и особено министър-председателят. Ако отново го върнете, господин председател, то значи, че страхът Ви се увеличава с геометрична прогресия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Ако го адресирате така, отсега Ви казвам, че отново ще го върна. Защото това какво Вие смятате, си е Ваше лично мнение. Аз спазвам правилника.
И на въпроса на господин Мутафчиев защо няма отговор от страна на министъра на финансите за актуален въпрос за писмен отговор, зададен във вторник, ами защото правилникът така казва. Защото чл. 76 казва: "Отговорът е писмен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Срокът за писмен отговор е 7 дни". Така че щом сте го задали във вторник, сметнете дали са минали 7 дни до петък. Щом не са минали, ще Ви отговори в срок. (Реплики от Петър Мутафчиев.) Сметнете хубаво. Ако искате да Ви се отговори в петък, трябваше да сте го задали предишния петък, за да има 7 дни до датата на отговора. Не ме карайте да Ви правя и тези изчисления.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане относно мерките на Министерството на промишлеността за защита интересите на държавата и търсене на отговорност на длъжностни лица, допуснали нарушения, констатирани от ревизия на Държавен финансов контрол, Монтана, в "Берг Монтана фитинги" ООД.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа заместник министър-председатели, колеги! Вече трети месец господин Божков имаше възможност за пореден път да се опита да намери отговор на онези проблеми, които поставях и миналата година, поставям и тази година от тази трибуна, проблеми, които не са измислени, а са резултат от протестни декларации на синдикалните организации, които са във "Фитинги" от началото, от миналата година, проблеми, по които господин Божков в своите два отговора - миналата година и месец февруари тази година, отрече да са реални.
Мисля, господин Божков, че трябва да припомня някои от фактите, за да може и вие, отговаряйки, разбира се, ако не ме залеете с поток от цифри, отговаряйки конкретно, да стане ясно за какво става дума.
След отговора, който дадохте през месец февруари, Вие изпращате ревизия във "Фитинги" тази година. Ревизията не знам дали заради будна съвест или заради нечиста съвест, обаче прави изводи, които Вие вече бяхте казали от трибуната, че всичко е наред, че няма нарушение на закона, че онова, което е казано, по същество едва ли не е неистина. Малко по-късно обаче, месец юни, има ревизия на Държавен финансов контрол, Монтана. Това е част от Министерството на финансите, тоест от държавен орган. Има и ревизионен акт от 26 юли, номера го знаете, и ще кажа някои от изводите.
Първо, 1996, 1997, 1998 г. непрекъснато има загуба в едно предприятие, което е със смесено участие и държавата има 49,9 на сто дял - три поредни години, като особено фрапираща е тази загуба за 1998 г. - 100 пъти по-голяма от 1997 г. При положение, господин Божков, че производството за тези три години, реализацията, са нараствали. И цифрите ги има. Произвеждат се фитинги и отливки от 1996 до 1998 г. и производството непрекъснато нараства. Реализацията също и то по международни цени. А предприятието губи. И аз припомням един от фактите. Губи, защото съдружникът купува фитингите по себестойност или по-ниско от себестойността и ги продава по международни цени. Вие тогава ми отговорихте, че този съдружник е лоялен, че той едва ли не дава заеми, че той гарантира с кредити, че той е дал ноу-хау и така нататък.
Какво се оказва обаче от ревизията? Че всичко това е вятър и мъгла! Това са изводите на ревизорите, а именно, че са реализирани по вина на ръководството и на тези, които са свързани с вашето министерство, загуби за милиарди деноминирани левове. Освен това се нарушава Търговският закон, нарушават се и много други закони, Кодекса на труда. И всичко това става с Вашето знание, господин Божков, и с Вашите отговори от тази трибуна: да, знам, всичко е наред, по този начин се пречи на чуждестранния инвеститор, като се говори от трибуната. Това бяха Вашите упреци.
Не, ние не искаме на никого да пречим. Народните представители искаме действително да има реформа, господин Божков, в която обаче реформа да има и прозрачност, и положителни резултати, а не непрозрачност, съмнение за корупция и то не за 10 на сто, а за много повече проценти, при положение че са реализирани такива огромни щети и загуби.
Затова направих поредното питане, за да чуя наистина предприемате ли някакви мерки, макар и със закъснение. Защото ако кажете, че и финансовият контрол е нещо несериозно, аз не знам какво повече да мисля. Очаквам Вашия отговор, господин Божков, и се надявам, че няма за пореден път да отнемете половин час на Народното събрание и да не разберем какво сте казали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
Междувременно дойдоха още два писмени отговора от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев: на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов и на актуален въпрос от народния представител Лютви Местан.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, изразявам искрено съжаление, ако Вие не разбирате това, което говоря от трибуната. Но това вероятно е Ваш проблем, не мой.
Предупредихте ме да не изливам поток от цифри, но вероятно си представяте отговора само с политически декларации. Преди малко казахте, че точно това не искате. Малко ми е трудно да нагодя отговора си към Вашите искания хем да няма цифри, хем да няма политически декларации. Ще се опитам да бъда в рамките и на двете - да ви съобщя цифрите, с които разполагаме, а също така, разбира се, да изразя своето становище.
Цитираният от Вас ревизионен акт е изпратен с писмо от Държавен финансов контрол, Монтана, до Министерството на промишлеността на 29 септември. Във времето от постъпването на ревизионния акт до Вашето питане в министерството обстойно са разгледани констатациите от ревизионния акт, по-съществени от които са:
Първо, ревизираният период е от 1 октомври 1996 г. до 31 декември 1998 г. Затова и всички цитирани факти и суми са в неденоминирани левове. Констатирани са вреди на дружеството, нанесени от сегашни и предишни мениджъри. Венелин Васев, бивш управител - на стойност 144 млн. 277 хил. лв. от продажба на материали под себестойността за 1997 г. Веселин Ангелов, бивш управител - на стойност 2 млрд. 283 млн. 414 хил. лв., част от сумата солидарна с настоящия управител Илонка Апостолова. Илонка Апостолова, управител - на обща стойност 2 млрд. 627 млн. 510 хил. лв. Отразени са и редица сериозни нарушения във финансовата и счетоводната дисциплина.
На основание на тези констатации Министерството на промишлеността прецени, че общото събрание на съдружниците на "Берг Монтана фитинги" трябва да вземе решение за предявяване на съдебни искове срещу настоящия и бившите управители на дружеството, назначаване на представител за водене на процес срещу тях. На 21 октомври 1999 г. се проведе общо събрание на съдружниците. Една от точките на дневния ред беше обсъждане на резултатите от финансовата ревизия. Официалното становище на Министерството на промишлеността беше, че подкрепя констатациите на ревизията. Затова представителят на държавата в общото събрание бе упълномощен по тази точка да гласува за прилагане на предвидените от Търговския закон и дружествения договор санкции.
Другият съдружник оспорва констатациите и твърди, че ревизионният акт е, цитирам протокола от събранието: "Незаконосъобразен, тенденциозен. Извършената финансова ревизия е направена на основа на интересите на частни лица, подали сигнала до Териториално управление на Държавен финансов контрол, Монтана".
При разпределение на гласовете в акционерното участие 50,04 на 49,96 в полза на външния партньор беше взето решение да не се завежда съдебен иск срещу управителката Илонка Апостолова.
След това имах поредица от разговори с испанските инвеститори, не само с местните представители, но и с представители на централното ръководство на фирмата "Атуса", които заявиха категоричното си желание да продължат да работят в Монтана, да продължат напред с приватизацията на предприятието, като разчитат, че при приключването на процеса на приватизация проблемите ще отпаднат, тъй като отговорността на предприятието ще бъде вече изцяло в техните ръце.
Това е, което имам да ви кажа по финансовото състояние и по отношението на държавата. В момента в Агенцията за приватизация се приближава към финал сделката. Надявам се, че ще има една нормална, ясна и прозрачна процедура, както обикновено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Руси Статков има думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа заместник-председател и колеги! За първи път аз съм удовлетворен. Удовлетворен съм от това, че най-после господин Божков намери сили да види истината (единични ръкопляскания в блока на СДС), след като година и половина непрекъснато се опитвам да му помогна и то съвсем отговорно, като народен представител от този регион.
Какво да коментирам? Цифрите са жестоки. Загубите са огромни. Ясно е, че трябва да има мерки, господин Божков. И тези мерки не може да се отнесат само до така изброените от Вас лица, защото когато Вие ми отговорихте писмено на актуален въпрос, ето го пред мен, на Вас някой Ви го е съставил. Не са само тези лица. Те са по веригата.
Когато Вие ми отговаряхте в тази зала и по други поводи, във връзка пак с "Фитинги", отново някой Ви е подготвил тези данни. Тези някои Вие не ги споменахте. Аз питам какви мерки ще предприемете и спрямо тези някои?
Не говоря за политическите мерки, уважаеми колеги отдясно, и тук виждам колегата Пламен Марков, защото Валентин Васев е съветник в момента от общинската листа на СДС в Монтана. Може би там ще си прецените. Говорим за корупция. Той е един от хората, за които в момента се съобщи, че отговаря с огромна сума.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Кои са тези хора? Кажи ги!
РУСИ СТАТКОВ: Господин министърът отговаряше от тази трибуна и той знае много добре кои са тези хора, които са му подготвяли всички тези информации и всички тези докладвания от трибуната няколко пъти по този повод.
Ето затова моят първи въпрос е: само с тези ли хора, които изброихте, ще се задоволите, господин министър, да поемат отговорността за безотговорността, за нанесените щети на държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: И второ, ... (Председателят изключва микрофоните, Руси Статков продължава да говори.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече и се вмествайте в него.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Изглежда, че не знам, много ми е трудно да се опитвам да Ви обяснявам от трибуната принципите на Търговския закон. Имаме съдружници в това предприятие, държавата има миноритарен дял, другият съдружник има мажоритарен дял. Той не е съгласен с констатациите на ревизията. Аз Ви казах какви са резултатите от тази ревизия и като всеки икономически субект в България той има право да оспорва тези резултати от ревизията.
Дали ще се окажат верни или неверни, е въпрос, който ще се реши от съответните компетентни органи в държавата. Аз не бих си позволявал от трибуната да казвам кой е крал и кой не е крал. Аз Ви цитирах цифрите, Вие ги знаете, те са резултат на действията на Държавен финансов контрол в гр. Монтана. До излизането на този финансов ревизионен акт данните, които получавахме от предприятието, бяха в две посоки. Една група данни течаха потвърждаващи тези, друга група данни течаха противоречащи на тези от легитимното ръководство на предприятието.
Оттук нататък е работа на двамата акционери на предприятието - испанската фирма "Атуса" и българската държава в лицето на Министерството на промишлеността да решат какво ще правят. Това е толкова очевидно и в този въпрос няма никаква политика.
Съжалявам много, че ще трябва да не удовлетворя Вашия политически патос, но става въпрос за едно предприятие, което си има своите проблеми, което си има нормални процеси, където си има и държавни органи, които следят тези въпроси. Аз едва ли мога да кажа нещо повече по този въпрос, а кой ще носи отговорност в предприятието, отговаря общото събрание на съдружниците и това си е проблем на съдружниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата Руси Стаков. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа заместник министър-председател и колеги! Мисля, че господин Божков се уплете сам. Официалното становище, казахте Вие в отговора си, беше на Министерството на промишлеността, че всичко това е вярно. И аз затова казах, че съм доволен от отговора. След като е вярно, искам като народен представител мерки от този, който е представлявал държавата, до Вас, който една година и половина не искахте да чуете, че държавата не е защитена, че държавата е грабена. И не само за това предприятие, господин Божков. Може да Ви е тежко в момента и това не е политическа атака, това не съответства на вашите вътрешнопартийни борби, защото ние го говорим вече трета година. Така е и с "Плам пласт" - Берковица, ревизията е при Вас и затова аз Ви казах във втория си уточняващ въпрос: нужно ли е да Ви питам тук какви мерки ще предприемете? Така е и с ЧЛК - Враца, така е и с много други предприятия в моя регион. И малка е сагата "Дунав-мост" за тези предприятия. Ще се направят хиляда Дунав-моста, господин Божков, и сценаристът ще бъдете Вие, защото поехте тази отговорност, когато Ви питахме от тази трибуна: защо, господин Божков, става така в тези предприятия? Вие тогава се биехте в гърдите и казвахте: народът ме е избрал, аз отговарям. Да, народът Ви е избрал, но трябваше поне малко да чуете и нас, които ни е избрал народът, защото ние не сме имали никакви задни мисли. Ние имахме отговорността и продължаваме да я имаме затова, че се разрушава икономиката, защото често пъти, когато излизат решения от тази зала, казват: Народното събрание реши. Аз много пъти съм държал да се знае, че не Народното събрание, а мнозинството от тази зала реши. И ще държа винаги да се знае за това кой е отговорен.
Господин Божков, искрено съжалявам, повтарям отново, разбирам, че някой в СДС ще опере пешкира и съжалявам за това, че може би това съвпада с времето. Единствено за това съжалявам, но от гледна точка на отговорността трябва да си отидат всички, в това число и министри, които през тези години закриваха и закриват престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз се опитвах да се придържам към коректния тон, да Ви отговарям по същество на въпросите, Вие го обърнахте пак тук на политическа трибуна и като че ли забравихте резултатите от изборите в Монтана. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Аз не мога да разбера с какво лице Вие тук говорите за хората от Монтана, които щели не знам каква отговорност да ни искат, след като кандидатът на Обединените демократични сили спечели в Монтана на първи тур. Благодаря ви. (Смях, оживление и ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После ще Ви дам думата за процедура. Късно вдигате ръка.
Има думата народният представител Иван Борисов Цонев да развие своя актуален въпрос относно възстановяване на моста при с. Ерден на км 8 плюс 200 от Републиканския път 3-816, свързващ Монтана и Бойчиновци. Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): За протокола, Иван Борисов, 6.и Врачански избирателен район. Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, уважаеми господин Бакърджиев! В писмен отговор на моя актуален въпрос относно намаляване на щетите в Северозападна България от проливните дъждове през месец юли Вие подробно ми обяснихте какво се прави по този въпрос. Вашият отговор се простира на цели пет машинописни страници. Това, че отговорът Ви е подробен, е добре. Във Вашия отговор Вие си служите със седемдесет и едно числа - метри, километри, суми. Общо седемдесет и едно число. Още по-добре щеше да бъде, ако посочените от Вас числа бяха верни, защото дължината на обходния път при с. Ерден не е 1050 м, както Вие сочите, а значително повече. Засичал съм многократно това разстояние на километража на моята 25-годишна "Лада". Но не в това е бедата.
Във Вашия писмен отговор Вие си служите с много числа, но за най-важното - срока, в който ще бъде завършен мостът, не казвате нито дума. От този мой актуален въпрос нямаше да има потребност, ако във Вашия писмен отговор имаше само още едно число - срока за възстановяване на моста.
Господин Бакърджиев, през последните месеци Вие направихте много посещения в нашия край. Вероятно домакините са Ви показали и разрушения мост, за който говорим и в момента. Ако действително сте стигали дотам, Вие сте се убедили с очите си, че по този временен обходен път не минава никой. Просто няма обходен път. Има насипана баластра. Там има сноп успоредни пътища направо през нивите. Собствениците на земята очакват с нетърпение мостът да бъде завършен, да се прехвърли движението по шосето и хората да изорат и засеят своите ниви. Агротехническите срокове отдавна изтекоха.
Ето това са част от съображенията ми да внеса този актуален въпрос. Първите два месеца бяха буквално пропилени, а това бяха най-сухите месеци на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Свършвам. (Председателят изкюлчва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да сте го задали. Имате две минути не да говорите за някакъв писмен отговор, а да си развиете въпроса.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Три минути имам. (Силен шум, реплики и възгласи в блока на ДЛ: "Три минути има на актуален въпрос! Научете правилника!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Три минути, добре, извинявам се.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Извинете се поне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извиних се. Друго? На него ще се извиня, няма на вас да се извинявам.
Извинявайте, продължете.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Да. Ето това са част от съображенията ми да внеса този актуален въпрос. Първите два месеца бяха буквално пропилени, а това бяха най-сухите месеци на годината.
На другия ден след наводнението - 12 юли, бях там. Ръководителят на местната строителна организация - известният деятел на СДС, се изхвърли, че ще завърши моста за месец и половина. Казах му, че ако мостът стане за месец и половина, по него ще мине влак. Тече вече пети месец, мостът не е готов, а зимата дойде.
Моят актуален въпрос е внесен на 5 октомври т.г. и гласи така: господин Бакърджиев, бихте ли се ангажирали със срок за довършване на моста при с. Ерден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! По повод на друго Ваше питане от 27 юли т.г. имах възможност действително писмено да изложа отношението на министерството към ликвидиране на последствията от природното бедствие, сполетяло общините в Северозападна България.
Както вече споделих, и там обилните валежи причиниха разрушения на пътни съоръжения по второкласни и третокласни пътища на територията на общините Монтана, Бойчиновци и Берковица. Беше затворен за движение мостът при село Ерден и прекъсната връзката на град Монтана с община Бойчиновци и направлението за град Козлодуй и град Оряхово.
Комисията от специалисти на Пътно управление - Монтана, и гражданска защита от общините Монтана, Бойчиновци и Берковица след оглед на разрушените пътни съоръжения констатира следното: по третокласния път III 816 Монтана - Ерден - Бойчиновци, при селото мостът е разрушен - подпорните стени и при устоите. Коритото на реката е разрушено, изровено е на дълбочина над метър и половина, преходните пътни панели са разместени и две от тях са отнесени в дерето. Разрушени са и асфалтова настилка, предпазната ограда, щетите са за 60 хил. нови български лева. В продължение на 800 м са разрушени три плочести водостока с отвори от 1 до 3 м, отнесени са крилата на втоците и оттоците, 150 квадратни метра настилка, на 2,5 км в посока Бойчиновци е разрушен друг плочест водосток, като са отнесени и три от пътните панели. Щетите в този участък са за 24 хил. нови български лева.
Общо щетите по този път, направление Оряхово - Козлодуй, са в размер на 84 хил. лв.
За възстановяване на движението по направлението Монтана - Бойчиновци още на 12 юли, Вие споменахте Пътно управление - Монтана, започна изграждане на временен обходен път от баластра, точно от баластра, на разрушеното мостово съоръжение при километър 8,200.
Аз не съм измервал с моята кола временния път, когато обикалях там, но действително посетих Бойчиновци, видях че е много трудно това заобикаляне и е много неудачен достъпът до самия град. На практика това е едно почти откъсване на населеното място.
Това, което беше изградено там, разбира се, беше някакво временно решение, независимо че струва над 28 хил. лв. - само и само за да се опитаме да направим тази временна връзка. Движението по тази временна настилка беше пуснато още на 14 юли.
Говорим обаче за цялостно решение, господин Борисов, на проблема и затова са необходими и проектирани изпълнения на ремонтно-възстановителни работи по целия този затворен участък. Ние сме финансирали със средства на Главно управление на пътищата такива проучвания и насоките за техническото решение на ремонтно-възстановителните работи обхващат един по-голям обем от работи. Първо, трябваше да се обследва конструкцията. След това ремонтни работи по връхната конструкция и хидроизолация, настилки, тротоарни блокове. Изнасянето на разрушените и проектиране нови крила на моста успоредно на пътя, усилване на подровените фундаменти, знаете, това е мостово строителство от особено значение, изграждане на прагове преди и след моста, гарантиращи руслото на реката, за да няма отново вкопаване и нарушаване устоите на конструкцията, ремонтни работи, разбира се, зоната зад устоите и замяна на сглобяемите преходни плочи с монолит.
Успоредно с изготвянето на проектосметната документация още от месец август започна изпълнение на подходите към устоите на моста. Съгласно подписан договор, господин Борисов, с "Мостстрой" съоръжението и целият път, възстановен така, както беше преди, с новите участъци и строително-монтажни работи, ще бъде пуснат до края на годината. Тоест до 40 дни ние ще имаме изцяло възстановен и участък от пътя, и моста, и всички съоръжения, които са по трасето. Аз бих се радвал, ако това можеше да стане и по-бързо. Разбирам притеснението на хората, които живеят там, които искат да обработват земите си. За съжаление тази година не беше от най-добрите откъм стихийни и природни бедствия в България, но аз имам и други въпроси днес, така че темата явно ще бъде актуална. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Заповядайте за реплика, ако желаете.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Господин Бакърджиев, аз Ви благодаря за отговора. Не скривам това, че съм доволен от Вашия отговор, защото в него има срок. Действително срокът е много далечен, но има срок. Много е важно това хората, моите земляци, да чуят, че лично министърът се ангажира със срок за довършване на моста при село Ерден. Крайно време беше, този мост се строи вече пет месеца. За толкова време хората правят черква. Аз неотдавна четох в пресата, че в едно село в община Червен бряг за толкова време са изградили черква. Но не това е по-важно. По-важното е, че Вие давате срок, хората ще бъдат окуражени от това. Истина е това, че моят актуален въпрос изчака месец и половина, през което време беше свършено много работа. Вярно, беше пропуснато хубавото време, сухото, но сега се работи. Тоест има смисъл от актуални въпроси и аз ще си позволя да посоча един пример за това, господин Бакърджиев. Примерът е с Козлодуй.
На 6 март аз поставих пред Вас актуален въпрос за това възможно ли е в рамките на 1999 г. да бъде завършен обходният път на Козлодуй. Казахте ми: пари няма, ще го включим в разчетите за следващата година. Настоявах отново да се актуализира този въпрос, обещахте ми и действително това беше един интелигентен разговор, за което аз благодаря.
Шест месеца, след като правилникът ми позволи, аз подготвих отново такъв въпрос. Можеше да го внеса на 6 септември. На 5 септември, тоест един ден преди това, Вие направихте първа копка на обходния път на Козлодуй, открихте си изборната кампания, тоест изпреварихте ме с един ден. Аз Ви благодаря за това, че все пак намерихте пари и решение пътят в Козлодуй да бъде завършен. Там се работи, той ще бъде завършен. Благодаря Ви за това, че намерихте възможност този път да бъде завършен. Тоест смисъл да се задават такива въпроси има, аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Борисов, Вие имате и следващия въпрос към господин Бакърджиев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков - за процедура. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Процедурното ми предложение е свързано с воденето на заседанието. Господин председател, Вие като председател на Народното събрание бяхте длъжен не да подкрепяте господин Божков, а да изисквате, Вие сте и председател на Комисия "Антимафия", след като господин Божков не предприема нищо, да се заеме Вашата комисия и освен това да го дадете на прокуратурата. Вие това не го направихте. Напротив, оставихте го да ми говори за предизборна работа.
Що се касае до изборите, аз мисля, че господин Бакърджиев знае най-добре за какво става дума, но това е друга тема.
Настоявам да считате, че сте сезиран като председател на Народното събрание и на Комисия "Антимафия", господин Соколов. Очаквам резултати във връзка с "Фитинги" и другите предприятия, за които съм поставил от тази трибуна проблеми, защото става дума действително за огромни щети, нанесени на държавата от хора на различни и особено високи постове. Мисля, че и Вие най-после трябва да си свършите работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, отново прочетете правилника за функциите на Комисия "Антимафия", за да не правите несъстоятелни процедурни предложения. Всеки народен представител има право да сигнализира. А ако Вие смятате, че въпросът е от компетентността на прокуратурата, недейте се страхува, сезирайте прокуратурата и ще си носите съответната отговорност, ако сезирате с неверни неща.
Така че недейте Вашите отговорности да ги прехвърляте другиму.
Има думата господин Иван Борисов да развие следващия актуален въпрос отново към господин Евгений Бакърджиев.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Бакърджиев, още в началото искам да Ви успокоя, че днес няма да Ви питам за скандалното Ви изказване в Лом: "Че избори се печелят с бой и с пазаруване".
Господин Бакърджиев, на 20 октомври тази година на предизборна среща в Козлодуй Вие заявихте: "След загубата на СДС във Враца, е нужен нов административен център, който да поеме функциите на областен център и това може да бъде Козлодуй", край на цитата.
Да, действително Козлодуй е много красив град. Той е столица на атомната енергетика на България. Центърът на града е внушителен. Козлодуй може да поеме функциите на административен център на област, но без изключение 11-те общини признават за естествен областен център град Враца. Иначе, и Бяла Слатина, и Мизия, и Оряхово, и Кнежа биха могли да бъдат административен център както на околия, за каквато вие ратувате в началото на вашия мандат, така и на област. А може би след като и на тези избори Козлодуй отново има червен кмет, ще направите областен център град Роман? Освен че има всички необходими условия, Роман е и единствената община от Врачанска област, където СДС спечели изборите.
Господин Бакърджиев, ние не сме забравили, че и друг един държавник преди Вас положи много усилия да ликвидира Враца като областен център. Дванадесет години по-късно тази жестока несправедливост беше отстранена - Враца отново е областен център и отново има заплахи, че няма да бъде такъв.
Господин Бакърджиев, моят актуален въпрос е: обсъждан ли е във Вашето министерство въпросът за промяна на административния център на област Враца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! Изборите приключиха преди доста време и аз мисля, че сега всички сме се ориентирали към сериозните си ангажименти и с работата, която всеки един има. Много хубаво е това, че от време на време се подсещаме кой какво е направил, за да не забравяме ангажиментите, които сме поемали в предизборната кампания, така както нашите представители, така и хората от Вашата политическа сила.
Разбира се, за втори път днес става дума за изборни резултати, но аз не мисля да влизам точно в тази тема. Аз ще отговоря конкретно и коректно на Вашия въпрос.
Да, действително преди 12 години вашият генерален секретар закри Враца...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: И твоя.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: На моя партия никога Тодор Живков не е бил генерален секретар, колеги. Той беше на вашата партия и не това е най-важното. По-лошото е, че той закри много областни центрове.
Аз се радвам, че точно като министър на регионалното развитие и благоустройството именно аз предложих законопроект за ново административно-териториално устройство на Република България, създадоха се 28 областни центъра и тези области вече функционират от началото на 1999 г. добре. Според мен това е много полезно за управлението, за администрирането на държавата и огромна помощ за местното самоуправление. Вие сега, убеден съм, ще имате възможност да се убедите в следващия 4-годишен мандат в това.
Това за Враца. За Враца аз благодаря, че подсетихте българите, че съм предложил отново да бъде областен център.
Случаят с Козлодуй. Никога не е ставало дума за това, че Козлодуй ще бъде административен областен център. Това, което разговаряхме с колегите беше, а и Вие го цитирахте в първата част, но не сте го разтълкували правилно, след загубване на изборите на първи тур във Враца, на нас политически ни беше необходим център, в който, казах, да се пребазираме и това спокойно можеше да бъде като политически център Козлодуй. Разбира се, там в първия тур още отпадна кандидатът на Българската социалистическа партия, а на втория тур спечели независим кандидат. Така че предполагам няма да си помислите, че Козлодуй ще стане независим от процесите в България. Напротив, ще бъде достатъчно полезна част специално това, което е концентрирано там, като потенциал за мен е от особено значение. Затова и ангажиментите ни към този регион не се изчерпват.
Напротив, в Закона за регионалното развитие, така както е поставено изискването да се разработи националният план, особено внимание заедно с колегите ние обърнахме към Северозападна България. Говоря и за Врачанска област, и за Монтанска област, и за Видинска област. Това безспорно е най-тежко засегнатият регион в България. Това е регионът с най-много безработица, с най-лоши условия за заетост, с липса на пълноценни действащи в мнозинство производствени мощности.
Ето защо политиката на нашето правителство и на моето министерство в частност е към стимулиране на този регион - Северозападна България. Не си мислете, че някой ще закрива градове, ще маха области, ще слага. Ние сме разумни хора, спазваме законите и най-вече законите, които именно нашето правителство предложи, благодарение на мнозинството и на подкрепата и на други депутати в парламента тези закони сега се реализират.
На конкретния въпрос: обсъждано ли е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството закриване на областен център Враца и разкриване на такъв в Козлодуй? - Не, никога. И убеден съм, че не е разумно тепърва да се разисква такъв въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Бакърджиев, аз съм убеден, че Вие имате своята убеденост, че такъв въпрос трябваше да бъде зададен и отговорът трябваше да получим и то тук от парламентарната трибуна от Вас, за да успокоим духовете. Мисля, че трябва да ми благодарите за това.
Аз имам още един въпрос. Имах удоволствието да се познавам лично с 33-та бивши кметове на Северозападна България. Имам абсолютно всички основания да твърдя, че сред тези хора нямаше нито некомпетентни, нито олигофрени, нито боклуци. Един от вестниците, който плътно отразяваше Вашите изяви в Северозападна България, на първа страница Ви цитира: "Кметовете у нас са некомпетентни" - Ваше изказване.
От парламентарната трибуна по друг повод, а струва ми се и без никакъв повод, Вие нарекохте кметовете на общините "олигофрени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Борисов, това няма нищо общо...
ИВАН БОРИСОВ: Моля Ви, имам 2 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате 2 минути, защото...
ИВАН БОРИСОВ: Аз имам 2 минути. Защо? По този въпрос е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще Ви кажа защо. Защото правилникът казва, че народен представител, който се отклонява от темата...
ИВАН БОРИСОВ: Съвсем не се отклонявам от темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как да не се отклонявате? Имате конкретен въпрос дали е обсъждано, говорете по него, а не кой вестник какво е писал, 30 кмета и други дали са компетентни, дали не са компетентни.
ИВАН БОРИСОВ: Мога ли да си задам конкретния въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете, репликата Ви...
ИВАН БОРИСОВ: Ще се извините ли, господин Бакърджиев, за незаслужените обиди, които отправихте към кметовете, като олигофрени, като боклуци и като некомпетентни? Това е моят въпрос. Благодаря. Вие сте длъжен да се извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бакърджиев, имате думата, макар че е извън зададения Ви въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Борисов, не бих искал от трибуната на парламента да коментираме в кой вестник какво пише. Така, както не е логично чрез вестници да си комуникират политици, така не може и политиците да коментират вестниците, защото всеки може да тълкува едно или друго изявление. Ето, това искам да изясня пред вас.
Дори случая, който вие цитирате тук, в парламента, беше поднесен по съвсем различен начин. И аз ще ви припомня точно за какво ставаше дума.
В един от моите отговори, в един от дебатите тук, в парламента, аз казах, че се надявам за новите местни избори Българската социалистическа партия да предложи качествени кандидати, а не като част от някои, които... и т.н., и т.н.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Петнадесет са преизбраните в Северозападна България.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Ето затова на мен ми се ще не да коментираме кой какво е написал, а кой какво работи, кой с какво е полезен и с какво допринася за нашата страна. Това е нашият политически, надявам се ще стане и обществен, естествен дебат.
Искрено разчитам и на новите, и на старите кметове, които са в този регион, да бъдат полезни на гражданите, които са им дали доверието си. Аз като министър на регионалното развитие и благоустройството съм на разположение на всички кметове за съдействие така, както междупрочем винаги досега съм бил.
За съжаление, в изминалите две години и половина - и аз съм го споделял с представители на вашата парламентарна група, само двама избрани кмета през 1995 г., кандидати на БСП, ме потърсиха за съдействие. И на двамата аз се опитах и свърших пълноценна работа. В предизборния период не можех да споделя кои са, но сега мога да ги кажа. Единият беше кметът на Берковица, с който трябваше да решим два глобални проблема - за водоснабдяването и за предприятията в общината. Вторият беше кметът на Разград, господин Узунов - именно по най-сложния проблем тогава, когато бяха ледените бури в края на миналата година. И от двамата имам искрените уверения, че са получили пълното ми съдействие. Нещо повече, кметът на Берковица ме предложи и Общинският съвет с ваше мнозинство ме направи почетен гражданин на Берковица. Тъй че нека да оставим кой какво пише и кой какво комуникира. Аз ще работя с всички качествени и добронамерени кметове в България. Нека те да бъдат точно такива. Благодаря.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): А ще се извините ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Ако някой се е почувствал засегнат - моите извинения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Има думата народният представител госпожа Емилия Масларова да развие своя актуален въпрос относно дейността на управление "Пътни такси и разрешителни".
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Добре дошъл, уважаеми господин Бакърджиев! След едно тъй дълго отсъствие сте отново при нас.
Уважаеми колеги, моят въпрос е предизвикан най-напред от една публикация и след това се опитах да направя и достатъчно задълбочена проверка, тъй като смятам, че разбирате, че като народен представител всеки един от нас има възможност до достъп до доста информация и то на високо равнище.
Господин Бакърджиев, в подведомственото Ви министерство съществува управление "Пътни такси и разрешителни". Това управление има бюра на всеки граничен пункт. Там се събират пътните такси и разрешителните за автомобилите - тежките и леките, които преминават през Република България. Напоследък има доста сигнали, които недвусмислено сочат, че има пропуски и нарушения от страна на дейността на тези бюра. А като имам предвид, че все пак те не са малко, ми се струва, че е редно да Ви запитам какъв е контролът, който се упражнява относно събираемостта на таксите, тъй като тези такси влизат в Републиканския бюджет. Още повече, че от направените репрезентативни проверки и съответна документация се оказва, че обхванатостта на автомобилите, които преминават, е само около 50%. Даже на граничния път в Бургас не са обхванати повече от 77% от автомобилите, на граничните пунктове в Русе - над 55%. Тоест, констатацията е, че само за един месец, само на един граничен пункт не са събрани такси за 154 хил. долара. Това ако не го преразпределим на 18-те пункта, а само на 10 пункта и да кажем, че не се събират толкова много средства, а малко по-малко, говори за липса в държавния бюджет на близо месечно на около 1 млн. долара.
Сам разбирате, господин Бакърджиев, че това не може да не бъде един сериозен тревожен сигнал, още повече че напоследък твърде много се коментират въпросите за корупцията. А най-малко бих искала служители във Вашето ведомство да подвеждат Вас с некоректна дейност, която би рефлектирала върху Вас и Вашата коректна дейност към институцията, която Вие ръководите, и разбира се, към нашата страна.
Надявам се, че Вие ще дадете отговор на моя въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители!
Уважаема госпожо Масларова, управление "Пътни такси и разрешителни" е създадено с постановление на Министерския съвет от ноември 1994 г. като част от структурата на Главно управление "Пътища", тогава в Министерството на транспорта, а сега в Министерството на регионалното развитие и благоустройството със следния предмет на дейност:
- събиране на пътни такси от транспортни средства с чужда регистрация, съобразно с двустранни спогодби;
- осъществяване контрол на разрешителните за международни превози за преминаване през страната на транспортни средства с чужда и българска регистрация;
- организиране преразпределянето и контрола по използване на разрешителни за извършване на международни товарни превози от български превозвачи;
- контролиране общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на всички преминаващи пътни превозни средства. Примерно, при превишаване допустимите стойности се изискват съответни разрешителни, събират се и полагащите се пътни такси.
Приходите, които се събират - това е по Тарифа № 14, приета с постановление на Министерския съвет от август 1998 г., формират бюджета на Главно управление "Пътища". Тъй че събирането на таксите е предпоставка за финансиране на повече проекти в системата на Главно управление "Пътища". В момента управление "Пътни такси и разрешителни" осъществява дейността си на 22 гранични бюра към гранично контролно-пропускателните пунктове.
От подадената информация по балансови стойности за 1998 г. от 608 480 броя чуждестранни моторни превозни средства са събрани пътни такси в размер на 19 млн. 304 хил. 206 щ.д. През изминалото деветмесечие на 1999 г. от преминали 488 577 броя чуждестранни моторни превозни средства са събрани 15 млн. 138 хил. 795 щ.д.
На основание на различни двустранни и многостранни спогодби и инициативи българските и европейските превозвачи се освобождават от заплащане на такси за влизане, автомагистрални такси и такси за ползване на 3- и 4-лентови пътища. Такива спогодби и инициативи са Спогодбата за ЦЕФТА, инициативата за развитие на Югоизточна Европа, изпълнение на условията в периода на предприсъединяване в Европейския съюз.
Освобождаването от пътни такси е на реципрочна основа и е в сила само за определен договорен брой разрешителни. В някои случаи се явява разлика в статистическата информация на Гранична полиция и данните на управление "Пътни такси и разрешителни", какъвто е случаят с граничния контролно-пропускателен пункт на Русе. Вие дадохте именно такъв пример. Част от регистрираните от Гранична полиция автомобили на излизане от страната ползват ферибот, поради което не се събира такса в съответствие с Тарифа № 14 за преминаване на самия "Дунав-мост". В други случаи след влизане в България и статистическо регистриране през Гранична полиция превозните средства не продължават пътуването си през България поради митнически нарушения и задържане; нередовни транспортни документи, придружаващи товарите; невъзможност за заплащане на дължими мита и такси и т.н.

Комисии с представители от всички служби от граничните контролно-пропускателни пунктове и Икономическа полиция правят редовни, надявам се, внезапни проверки в бюрата на Управление "Пътни такси и разрешителни". Проверки се правят и на междинни разстояния във вътрешността на страната от службите на пътните управления и на КАТ. През 1998 г. са извършени 52 проверки върху работата на граничните бюра, в резултат на които за нарушение на трудова и финансова дисциплина са освободени от работа 37 човека, на 28 е отправено предупреждение за уволнение, а 30 са наказани по друг ред. За 9-месечието на текущата 1999 г. са извършени 38 проверки, като са уволнени 20 служители в УПТР и 3-ма са предупредени за уволнение.
В Управление "Пътни такси и разрешителни" е създадена организация за двоен контрол на отчетните документи от двата отдела - "Финансово-счетоводен" и "Пътни такси и контрол". Основната задача на така създадената организация за работа и контрол е да не позволява допускане на сериозни пропуски в работата. Аз още един път искам да подчертая, че има възможности за влизане не през тези пунктове, в които има стационирани представители на "Пътни такси и разрешителни", но тези, които са влезли по друг път, задължително на излизане от страната, ако не представят квитанция, че са таксувани, се таксуват на излизане от българската граница. Може би тук се получава това разминаване с едни или други, но самият факт, че са освободени достатъчен брой, според мен показателен брой хора говори, че има още какво да се желае в тази система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата госпожа Масларова за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Бакърджиев! Аз допускам, че има разлика в статистическите данни, които дават митниците, Граничната полиция и това управление, но не мога да допусна, че тази разлика е повече от 50 на сто. И това, което споменах, го казвам като една официална информация, която аз предполагам, че е известна на Вас, и дано да Ви е известна. Защото редно би било на това място, където минават хиляди автомобили, от които се събират десетки хиляди, да не кажа стотици хиляди долари, ето, Вие самият съобщавате за милиони долари такси, самият министър Муравей Радев на това динамично финансово място да бъде малко по-взискателен и Вие с него да имате координация. Но аз цитирам официален документ, в който се казва, че на единия от граничните пунктове събираемостта е само 45 на сто, на другия не са събрани 55 на сто, на следващия - 77 на сто, автомобили, необхванати от Германия - 46 на сто, необхванати автомобили от Гърция - 49 на сто. Всичко това са тревожни факти. И аз обръщам внимание на Вас, защото в периода, в който аз зададох този въпрос и се позаинтересувах, при мен достигна и още един документ, който ми е много неприятно да Ви покажа, но аз ще Ви го предоставя, който е до началника на Управление "Пътни такси и разрешителни".
"Общинският съвет на СДС - Свиленград дава съгласието за" - изтрила съм името на човека, просто защото не искам да бъда аз фактор да го санкционирате - "да бъде назначен в Управление "Пътни такси и разрешителни" към Граничен контролно-пропускателен пункт - Капитан Андреево". Подписът и печатът е на Координационния съвет на СДС в Свиленград. Значи там отиват свои хора. Тези свои хора отклоняват, меко казано след тази информация, една определена сума. Това поставя под съмнение Вашия авторитет, господин Бакърджиев. И аз ще Ви моля да направите още веднъж много внимателно проверка и ще Ви попитам какви санкции са взети, защото не желая по вестници да изтича информация. Давам Ви точно да се запознаете с тези неща и се надявам, че ще ми отговорите в най-кратък срок. Благодаря. (Предава документа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, аз още един път, разбира се, ще възложа на колегите да направят една съпоставка на цифрите, които имаме от Гранична полиция. Но, за да не остане нещо неясно, ще повторя, че има разминаване в цифрите не само защото някой може би е направил пропуски, а защото има ферибот, който превежда автомобили и ако те са 30 на сто или 40 на сто от тези, които преминават по това трасе, е логично първоначално да не бъдат естествено таксувани. Те ще бъдат таксувани на излизане, независимо от кой пункт. Тук може да се получи разлика.
Разбира се, че цифрите, които Вие цитирате, са прекалено сериозни. И може би тук има отражение тази реципрочност, за която аз споменах. Има отделни държави, с които сме подписали споразумения да не бъдат таксувани двустранно взаимно автомобилите с една, с втора, с трета държава. И е съвсем логично при това положение да има сериозен брой нетаксувани автомобили. Аз мога да се ангажирам да Ви предоставя писмена справка с кои държави имаме такива реципрочни отношения, за да добиете по-пълна представа.
Колкото до това, което ми връчихте, хубаво е все пак някой да носи отговорност за това кой къде работи, за да се знае кой откъде е. (Смях, възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от Демократичната левица.) Но на мен ми се струва, че това не е някакво огромно изключение в последните не 10, а много повече години в България. Благодаря ви. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата, за да развие следващия актуален въпрос относно определяне на фирма "МЗ-60" ООД, Варна за изпълнител на неотложни аварийни работи, господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, господин вицепремиер, колеги! С Решение № СБ-5 от 13 септември 1999 г. на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи, която Вие оглавявате, за преодоляване на последиците от наводненията в края на лятото за засегнатите райони са заделени впечатляващи средства: за Бургаска област - 609 млн., за Варненска - 615 млн., за Търговищко - 860 млн. и т.н. Общата сума е 3 млрд. 163 млн. стари лева. Дотук всичко е ясно. Не е ясно по какъв начин и защо огромната част от тези средства се концентрират във варненската фирма "МЗ-60", която се оказва основен изпълнител на възстановителните работи в няколко от пострадалите региони - във Варненски, в Шуменски, в Търговищки и в Бургаски.
Въпросът, който Ви зададохме с колегата Такоров, беше зададен на 6 октомври, т.е. преди месец и половина. Вие един път отложихте отговора, след това влязохме в режим на избори, след това Вие влязохте в режим на размисъл. Така че виждате, времето напредна. Междувременно Ваши хора се опитаха да ми отговарят предварително в медиите и аз искам да Ви облекча.
Полковник Христов, който е секретар на Комисията по бедствията, заявява: "Фирмата "МЗ-60" първа се е явила и затова по Закона за държавните поръчки е било възложено на нея". Няма да се спирам на това, че няма вече Закон за държавните поръчки, има Закон за обществените поръчки, но квалификацията и компетентността не е любим прийом на Вашия екип. Ще се спра на другото. Ето Ви един факс, който е пуснат от факса на Министерския съвет, ще Ви кажа и номера, той е 988-03-44. Пуснат е два дни след приемането на решението. Отгоре е написано: "На вниманието на фирма "МЗ-60"!" Значи не само, че "МЗ-60" първа не е научила и не е кандидатствала, а точно обратното, пратили са й заявките и тук са отбелязани обектите, които са за фирма "МЗ-60". Нещо повече, примерно за Търговище сумата е 860 млн. Със същия почерк някой е сметнал 5 процента. Търсихме какво могат да представляват тези 5 процента и не можахме да си обясним. Вероятно Вашите хора ще изяснят това нещо.
Второто твърдение, което е на господин Христов, също е интересно: "Фирмата "МЗ-60" и друг път е работила на наши обекти и не се разследва от прокуратурата". Президентката на фирмата Зарка Кунева също заявява: "Не сме разследвани от прокуратурата и не сме пирамида. Нямаме случай някой да има закупено жилище и да не си е влязъл в апартамента".
Във връзка с това аз естествено изпратих запитването на министър Бонев. Разхождението е голямо. Ще ви го предоставя. До приключване на проверката финансовите взаимоотношения не са уредени, поради което от материалите е образувано следствено дело № 582 по описа на Окръжната следствена служба - Варна.
Тъй като времето ми изтече, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! От проливните дъждове на 3, 4 и 5 септември пострадаха основно общините Поморие, Бургас, Долни чифлик, Велики Преслав и Търговище. Трябваше да се реагира незабавно и точно това направи правителството чрез Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Областните комисии за защита на населението след извършване на оглед на щетите са представили свои искания пред Постоянната комисия за отпускане на средства. На основание на тези искания с решения № СБ-5 от 13 септември 1999 г. и СБ-6 от 15 октомври 1999 г. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи утвърди следните средства:
За област Бургас - 1 млн. и 205 хил. лева.
За област Варна - 1 млн. 381 хил. лева.
За област Добрич - 256 хил. лева.
За област Търговище - 917 хил. лева.
За област Шумен - 2 млн. 660 хил. лева.
Според чл. 16, т. 2 от Закона за обществените поръчки възложителят - в случая областният управител, взема решение за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на пряко договаряне. Това е съвсем естествено тогава, когато става дума за екстремна ситуация, за възстановяване от внезапно възникнали стихийни бедствия и нанесени щети. Именно заради това и в закона е заложена тази практика.
С оглед на краткия срок, в който трябваше да бъдат отстранени последиците, областните управители разбира се са се договорили с конкретните фирми в пряко договаряне. Разбира се, те са се допитали и един до друг помежду си и със секретаря на Постоянната комисия във връзка с практиката, която имаме дотук за работа в подобни случаи и при подобни нарушения, които са нанесени. Искам да ви припомня, че това не е първият, не вторият, не е третият случай на масови порои, наводнения и големи щети, които се понасят през последните две и половина години на страната. Аз имам факсове в Министерския съвет, които ми предоставиха от Секретариата на комисията, в които областните управители се допитват, имат проведени разговори с фирми, но фирмите отказват при разценките, по които трябва да работят, да подготвят и да сключат договори. Трябва да ви кажа, че тук не става дума за някакво конкретно договаряне по оферти, защото държавата казва най-ниските цени, по които може да се работи. Това са тарифите, по които трябва да бъдат отстранени пораженията и голяма част от фирмите разбира се не считат това за изгодно за себе си.
Според проверката, подадена ми от секретаря на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, една от тези фирми, с които е договорено и която се е явила, е MZ-60 ООД - Варна. Още на 8 септември 1999 г. тя поема част от обектите в общините Поморие, Долни Чифлик, Омуртаг и Велики Преслав. Фирмата е разчистила всички паднали мостове, извършила е корекция на реките и деретата, възстановила е мостовете и водостоците, за които е поела ангажимент пряко. Поради продължителния технологичен процес не е завършен мостът при с. Кривини, но там още на втория ден след наводнението е бил направен временен обходен път, по който миналата хората от пет села. Така всъщност те не са откъснати от общинския център.
Относно обема на строителството, което се извършва от цитираната от Вас фирма, в трите области то представлява следното процентно съотношение - колегите са ми го извадили:
за област - Бургас - 17 на сто от всички възстановителни, строителни и ремонтни работи;
за област Варна - където явно е фирмата - 39 на сто;
за област Търговище - 13 на сто от всички възстановителни, строителни и ремонтни работи.
В трите области в момента извършват възстановителни работи още 9 такива фирми. Следователно те са общо 10 само за тези три общини. Част от тях са частни, част от тях - държавни според това кой се е договорил.
Инвеститорската и контролната дейност по строително-монтажните работи се извършва от специалисти в областните администрации. Тяхна е и задачата по приемане на обектите и разплащането с изпълнителя. Отчетите за изразходваните средства и за възстановените в Републиканския бюджет остатъци от тези средства се предоставят в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет.
Ще се върна отново и на въпроса на уважаемия народен представител господин Борисов. Тази и предишната година действително не бяха благосклонни към нас. След ледените бури в края на миналата година, след свлачищата, тази година имаше смерч в Жълтуша, наводнения в област Монтана, наводнения в Източна и Североизточна България. Необичайно многото интензивни природни бедствия и пораженията, които се нанесоха, ни дадоха повод Министерският съвет да вземе решение а изработването на Закон за управление на кризи, който предвижда изграждането на нови действени структури за преодоляване на кризисни ситуации. Този закон е изготвен като проект и е даден за съгласуване между отделните министерства и ведомства. Надявам се в скоро време да имаме разглеждане и в самия Министерски съвет, след което да го предоставим тук на вашето внимание и в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате дуплика за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Бакърджиев. Няма подробно да коментирам това, което казахте. Искам да Ви информирам само, че в момента в Търговище става нещо много интересно.
В навечерието на изборите всички си спомнят как и Вие, и премиерът категорично заявихте, че не могат да бъдат компенсирани личните загуби на гражданите. Независимо от това, намерен е ресурс и областната администрация в Търговище е пратила по къщите комисия. На ромското население са раздавани къде по 100 хил, къде по 200 хил, по 300 - по 350 хил. лева и им е казвано: след изборите ще дойдете и ще ви дадем още.
Те идват след изборите в областната администрация и там получават един весел отговор. Там им казват: защо идвате тук? Избрахте червен кмет, хайде вървете в общинската администрация...
И те с молбите до областната администрация отиват в общинската администрация и се регистрира корупция. Вижте, грамотна купчина от молби на роми или на цигани:
Снежана Христова: бях включена в списъка за пострадалите от наводнението за ремонт на жилище. За съжаление получих сумата 150 лева, която е недостатъчна за ремонт. Другите улици не са пострадали и са получили суми по 200 и по 300 хил. лева...
Юлия Асенова: получих сумата 200 хил. лева. Тя не стига за никъде. Аз и Ангел... и т.н., и т.н. Случаите са изключително много.
Буквално преди половин час ми позвъниха от Търговище, за да ми кажат, че в Хебросбанк на името на областния управител Тончо Димитров е разкрита сметка за събиране на пари за подпомагане на тези хора. Проверете каква е сметката - лична ли е, не е ли. И в момента се твърди, че там има 5 млн. лева. Да не би да са същите пари, за които преди малко говорихте, че са отделени? Да не се е получило така, че купуването на гласове на местните избори да е ставало с парите на същите тези данъкоплатци, които трябваше да отидат и да изразят волята си в деня на изборите? Узаптете малко тези ваши активисти, тъй като, ако продължават да правят корупцията толкова прозрачна, някои политици ще бъдат затворени преди атомните реактори в Козлодуй. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин председател, уважаеми господин Димитров! Мисля, че ние отново се опитваме да изместим важността на темата и нейното съдържание към вариант, който според мен не звучи достатъчно сериозно от трибуната на парламента. Някой бил писал някъде, понеже бил казал някой друг нещо...
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Това са документи, господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Ние сме сериозни хора и ако аз знаех, че до такова ниво ще приведем разговора, щях да си направя труда да взема благодарствените писма, които имам точно от хората, чиито имоти бяха засегнати. Това са документирани случаи. Това са стотици и стотици случаи в отделните области на България. Аз имах възможност действително веднага след пораженията да обиколя почти всички по-големи засегнати места.
Примерно, когато отидох в Драгоево, там ми казаха: господин вицепремиер, това за 30-35 дни да ни построите къщи - монолитни, да ги оборудвате, ние не сме очаквали от правителството... Да, защото досега производството не се е ангажирало така пряко нито един път, когато е имало сериозни катаклизми или природни бедствия.

Аз не искам да ви връщам на това, че хората от Стражица все още живеят във фургони, независимо преди колко години се случиха там неприятните събития, а ние за 30 дни изградихме нови къщи за хората. Мисля, че точно по този повод не бива да се спекулира. Разбира се, че се намери възможност да бъдат компенсирани именно по този начин; да се възстановят част или изцяло сградният фонд, който е пострадал, да се опитаме да помогнем и за стопанските постройки, които бяха, разбира се, предимно паянтови и недостатъчно укрепени. И те бяха отнесени от водната стихия. Помогнахме на голяма част от хората и им съдействахме да се изкупи по-бързо тяхното производство от животновъдната им дейност, защото нямаше къде да ги гледат. И това е оценено по достойнство, повярвайте ми, като усилия от страна на правителството.
Освен това се намери възможност да се компенсират и да се подпомогнат финансово. И народните представители събраха средства. Всеки един примерно от министрите в България даде една сериозна сума. В нашето министерство всеки един от заместник-министрите също се включи. Тези пари бяха предоставени на областните управители точно за да се види кои са най-пострадалите и за да може да се помогне на тези хора.
Освен това огромна помощ беше приведена и чрез фондациите в България. Но аз не искам да навлизам в дълбочина в това каква е работата на фондациите, защо точно в такива случаи те трябва да бъдат съпричастни и т.н., и т.н.
И пак ще кажа - ако знаех, че ще си цитираме писма, щях да взема всички тези много на брой благодарности, които има, именно към правителството за това, че този път реагира както трябва - по човешки и по държавнически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, пред премиера направих процедура, умолявайки Вие да се коригирате и да не ме провокирате с хвърляне на въпросите ми вече десета седмица съответно на 15-о и на 19-о място. Вие го правите отново и това е целево взимане на думата на народния трибун Жорж Ганчев във въпросите му към министъра на земеделието, към министърката на външните работи и най-вече с днешна дата - към Муравей Радев. Не може финансовият министър да бъде поставян последен днес, когато се решава съдбата на изконния град Бургас, на който съм депутат и на изконния, прекрасен български град Варна, който е с 20 млн. марки дефицит. С това поема новият кмет управлението. Моля, коригирайте, ако това не зависи директно от Вас и не идва от Вас, действията на вашите чиновници, тези три въпроса да бъдат насрочени за следващия петък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще бъдат!
Има думата народният представител Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос относно обслужване на граждани и организации от Български пощи. Заповядайте!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин заместник министър-председател, господин министър! Въпросът ми към Вас е много кратък. Ще го повторя за народното представителство и за аудиторията, която има интерес към контрола.
Съществуват ли възможности за безвъзмездни услуги на граждани и организации от страна на Български пощи и при какви условия могат да бъдат предоставяни?
Очевидно е, че това е един принципен въпрос, който задавам. Но истината е, че както обикновено става при такива въпроси, те са продиктувани от конкретни ситуации. И аз веднага ще ви кажа, че причината да задам този актуален въпрос към Вас е едно практическо кредитиране на кампанията на ОДС в град Пазарджик чрез безвъзмездно разпращане на писма с агитационни материали в града.
Аз разполагам и с фотокопия от тези писма. Ще ви дам и допълнителна информация за отговора на директорката на Български пощи в град Пазарджик - госпожа Димитрова. Тя дава определени дати, на които според нея е направена официална поръчка за разпращане на тези писма. Те обаче носят много по-ранна дата на клеймото. Повтарям отново, ще ви предоставя фотокопията от тях. Като освен всичко друго, има реално заплатени около 450 писма, а са разпратени 6 хил.
Така че с удоволствие ще чуя отговора по принцип за регламента, по който Български пощи извършват своите услуги. Но бих се радвала да коментирате и конкретния казус - Пазарджик. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Действително Вашият въпрос, който аз имам в писмен вид, е: "Съществуват ли възможности за безвъзмездни услуги на граждани и организации от страна на Български пощи и при какви условия могат да бъдат предоставяни?". И аз възложих на колегите много сериозно да се отнесат към този въпрос. И съм подготвил действително точно толкова сериозен отговор. Във въпроса нямаше нищо за Пазарджик и не съм го проверявал.
В действащото ни законодателство има нормативна възможност за освобождаване от такси за пощенски услуги и тя е уредена в чл. 48 от Закона за съобщенията. Това става със заповед на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения по предложение на Съвета на директорите на Български пощи - ЕАД - за всеки конкретен случай, в който е постъпила молба за освобождаване от такси.
Не съществува обаче нормативна уредба на критериите за преценка на органа, оправомощен да освобождава от такси за пощенски услуги нито в текста на чл. 48, нито на подзаконово ниво. Самият Закон за съобщенията е приет още през 1975 г., тоест, преди повече от четвърт век. Както знаете, в частта, уреждаща далекосъобщенията, той беше отменен със Закона за далекосъобщенията през миналата - 1998 г. А последната редакция на чл. 48 е от 1988 г.
На практика основните критерии, които могат да бъдат изведени от очевидно социалната функция на тази норма са предметът на дейност на организация, съюз, асоциация, сдружение, фондация и предназначението на услугата, за която се иска освобождаване. Освободените от заплащане на такси организации са с хуманитарна насоченост и благотворителни цели. Със същата насоченост и цел са и услугите, за които се разрешава освобождаване от такси.
Според информацията, предоставена ми от колегите от Комитета по пощи и далекосъобщения и от Български пощи - ЕАД по този ред са освободени от такси, аз ще ви изброя това, което са ми предоставили, за да има яснота за общия случай:
- писмата до редакцията на в. "Кураж" - заповед от 1992 г.;
- писмовните пратки от домовете за сираци в страната и тези до редакцията на в. "Сирак" - заповед от 1993 г.;
- пощенските записи до 500 лв., от 30 май 1997 г. до 50 хил. - сегашни 50 лв. от дарителите на дружеството SOS - детски селища в България, фонд "Детство", фонд "Сирак", Български национален комитет за УНИЦЕФ, домове "Майка и дете", домовете за деца и юноши с психически увреждания и домовете за деца и юноши с физически увреждания;
- писмовните пратки за страната и чужбина на асоциация "Диабет" - със заповед от 1999 г. като актуализация от 1994 г. и 1996 г.;
- писмата и малките пакети от редакцията на сп. "Филателен преглед" само за вътрешността на страната;
- вестник "Здравей" от фондация "Ташко", изпращан до болните деца в страната е освободен от заплащане на фиксирани цени - заповедта е от 1996 г.;
- сдружение "Да запазим децата" е освободено от такси за пощенски записи, адресирани до деца на загинали работници при трудови злополуки, до 40 лв. ежемесечно, (говорим за нови лева) - за 1999 г. от 24 септември т.г.;
- Дом за деца и юноши "Даскал Ботьо", град Калофер е освободен от заплащане на 500 бр. стандартни писмовни пратки до 20 гр за вътрешността на страната. Заповедта е от 1999 г.;
- Съюз на глухите в България - освободен е от заплащане на 300 бр. стандартни писмовни пратки до 20 гр за вътрешността на страната до края на годината. Заповедта е от тази година;
- Частно средно общообразователно училище "Отец Матей" към фондация "Д-р Г.М.Димитров" от гр. Велико Търново е освободено от заплащане на 400 бр. стандартни писмовни пратки до 20 гр до края на годината. Заповедта е от 1999 г.

- писмовните пратки на Християнска асоциация "Нова надежда за инвалидите" до членовете й в страната - 150 броя писма до 20 г ежемесечно и 450 броя печатни произведения до 250 г за двумесечен период. Заповедта е от 1996 г.
- пощенските пратки "Печатни произведения" - по чл. 5, ал. 1 от тарифите за фиксирани цени на вътрешните и международни пощенски услуги от 1996 г. за изходящия книгообмен на Министерството на образованието и науката, БАН, Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий", към държавните начални и средни училища, регионалните градски районни и селски библиотеки и читалища в страната. Това действа и сега.
Българска народна банка е освободена от заплащане на такси и безвъзмездно транспортиране и поставяне на видни места в пощенските станции в страната на информационни материали, свързани с отделни кампании, примерно деноминацията на лева. Заповедта е от тази година.
Освен описаните по-горе разрешения за освобождаване от такси, които действат и към момента, през периода 1997 и 1998 г. са били освобождавани от заплащане на такси за различни видове пощенски услуги в конкретни случаи и за определен срок: Съюзът на хемодиализираните в България, Национално дружество на стомираните "БУЛИЛКО", Фондация за подкрепа на страдащите от паркинсонов синдром в България (фондацията се нарича "Доктор Димитров"), вестник "Диабет", сп. "Зари" (орган на Съюза на слепите), Българската асоциация за нервномускулни заболявания.
Разбира се, за посочения период има и молби за освобождаване по реда на чл. 48, които не са удовлетворени. Но справката сигурно би изглеждала доста като обем.
От казаното дотук се налага изводът, че действащата нормативна уредба е безкрайно остаряла, явно е несъвършена. От една страна създава възможност за субективизъм в преценката, затрупване на пощенската администрация с всякакъв вид искания, тъй като няма регламент кой точно трябва да бъде освобождаван и съответно недоволство, ако някой не бъде уважен.
От друга страна, тази нормативна база не е и не би могла да бъде адекватна в условията на пазарна икономика. Това е заварена система.
Основният пощенски оператор в нашата страна "Български пощи" е търговско дружество, регистрирано по Търговския закон. Повишаване на качеството и сигурността на предлаганите от него услуги изисква значителни средства, разбира се, за обновяване на техническо оборудване, сградния фонд, разширяване на автомобилен парк и т.н.
При тези условия е трудно и на практика почти невъзможно да не изработят критерии, които да съвместят и социалната функция с пазарните принципи и които да се прилагат при съществуващата, пак ще кажа, сега отворена възможност да се иска освобождаване на всеки случай.
Задължително явно е да се търси нов подход към проблема. Този нов подход, според нас, е изрично да се уредят нормативно случаите, в които организации или граждани се освобождават от заплащане на такси за пощенски услуги и то по силата на закона, без да е необходимо последващо разрешение или одобрение.
Към момента изрична нормативна уредба за освобождаване от такси и пощенски услуги се съдържа единствено в чл. 29 от Наредбата за прилагане на фиксирани цени на вътрешните и международни услуги. Това е от постановление на Министерския съвет от 3 юли 1998 г., съгласно което, цитирам: "Освобождават се от заплащане услуги за обикновените и препоръчаните секограми (това са специалните листа с изпъкнал шрифт и знаци за незрящи, така нареченото Брайлово писмо) - в текста на наредбата е фиксирано до 7 кг, съдържащи отпечатъци с изпъкнал шрифт, както и звукови записи, предназначени изключително за ползване от слепи граждани и разменяни от официално признати институции за слепи.
Другият текст е: "Освобождават се от заплащане услуги за служебните и писмовни колетни пратки и пощенски записи, изпращани от "Български пощи" ЕАД и Комитета по пощи и далекосъобщения. Тази изрична вътрешна нормативна уредба произтича от ангажиментите ни по Световната пощенска конвенция, която България е подписала.
По силата на актове на Всемирния пощенски съюз се освобождават от такси за пощенски услуги и писмовни пратки, пощенски колети и парични преводи, адресирани до военнопленници, изпращаните по всякакъв начин пратки от военнопленници, упоменати в Правилника на секограмитие, като секограми могат да бъдат изпращани релефни писма, продавани на открито или клишета с релефни знаци.
Както вече споделих, уважаема госпожо Поптодорова, явно се налага да се актуализира законовата и нормативната рамка.
Проект за нов пощенски закон в момента се работи и от Комитета по пощи и далекосъобщения, съвместно с колегите от Министерството на транспорта, в чийто ресор, с оглед на по-доброто и ефективно управление ще се премине от Комитета по пощи и далекосъобщения.
По информация на колегите, които работят по проекта по отношение на освобождаване от такси за пощенски услуги е възприет точно подходът за изрично изброяване на случаите, в които това трябва да се извършва. След одобряване на проекта от Министерския съвет, той, разбира се, ще бъде внесен на вашето внимание.
За конкретния случай за Пазарджик. Аз ще се радвам да ми предоставите информацията, която имате, за да се запозная с нея и съответно да възложа на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения да направи необходимата проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря на господин Бакърджиев за отговора. Той съвсем не е излишен или не намясто, защото ясно показва, че няма никакво законово положение, при което да се кредитират или безвъзмездно обслужват политически партии. И това стана съвършено ясно от отговора Ви, за което благодаря.
Аз наистина не съм очаквала отговор за Пазарджик, по-скоро исках да насоча вниманието Ви към този казус. И си мисля, че преди да се внесат пазарни корекции към тази наредба, без съмнение те са необходими, би следвало да имаме такива пазарни изисквания към политическите партии, когато извършват своята кампания, преди да ги предявим към инвалиди и хронично болни и т.н.
По отношение, отново казвам, на този случай, аз Ви давам тук разписки, които са с дата 7 октомври плюс фотокопие на писма, които са от вече разпратени от 1 октомври.
Ако правя това питане по този начин или по-скоро задавам този актуален въпрос по този начин към Вас, е защото това е един от начините да дисциплинираме администрацията. Администрацията трябва да свикне, че няма да обслужва мнозинства, независимо от това кои в съответния момент са такива.
И, за да не бъде облагодетелствано и следващото мнозинство от безплатно разпращане на такива агитационни материали, аз настоявам, господин заместник министър-председател, не само за проучване на случая, но и за съответни административни санкции към съответната не просто служителка, а директорка на клона в Пазарджик. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Да, аз искам да Ви благодаря, госпожо Поптодорова, за материалите и да споделя, че не е важно, че е мнозинството, важно е да има ред в държавата. А то става именно с полезно мнозинство, за което аз се радвам, че имаме възможност да въведем и ред в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма Валентин Василев от народния представител Иван Иванов относно посещението на заместник-министъра на търговията Христо Михайловски в "Дунарит" АД, Русе.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! В периода септември-октомври т.г. гр. Русе беше обект на интензивни министерски посещения - дванадесет от членовете на кабинета, министър-председателят, господата Евгений Бакърджиев, Веселин Методиев, Богомил Бонев - и по два пъти. За двете години и половина от мандата на вашето правителство не бяха идвали толкова министри в нашия град.
Обещаваха огромни инвестиции, финансиране на проекти, нови работни места, силна подкрепа от българското правителство. Поставиха само едно малко условие - русенци да изберат за кмет кандидата на Обединените демократични сили. В противен случай, както се изрази господин Бакърджиев - Русе ще бъде изолиран от държавата.
Откровено казано, вече се замислихме за създаване на Североизточна българска република, тъй като вариантът да преминем към Румъния означаваше между двете държави да няма вече нито един "Дунав-мост", с всички произтичащи от това трудно предвидими последици за двустранните отношения и присъединяването ни към Европейския съюз.

Много бяхме затруднени, когато се опитахме да разберем министрите като министри ли идваха или като политически лидери, тъй като говореха като политици, около тях неотменно беше кандидатът за кмет на ОДС, обещаваха като министри и си бяха с министерските коли, някои с хеликоптери, с охраната, а вероятно са си пускали и командировъчни. Но този проблем аз се надявам, че ще бъде разрешен, след като Народно събрание приеме законопроекта на наш колега за предпазване на министрите от раздвояване на личността.
По повод на министерските пътувания в предизборната кампания, в отговор на парламентарно питане министър-председателят на Република България Иван Костов съобщи, че самият той и министрите пътували, цитирам: "в почивните дни, петък след обяд, събота, неделя и понеделник вечерта." През другото време си вършели министерската работа.
Направих си труда чрез преглед на пресата да проверя това твърдение. Оказа се, че само една осма от посещенията са в почивните дни, всички останали - в работни. Пък и двете посещения на самия министър-председател в нашия град на 19 септември и 13 октомври се случиха все в работни дни. Но както се казва, щом го е казал министър-председателя, нямаме право да се съмняваме.
Нещо друго много важно каза тогава Иван Костов. Ще го цитирам: "Що се отнася до държавните служители и областните управители, аз считам, че трябва да се прилага законът. А законът не им позволява да участват в предизборни кампании по какъвто и да е начин. И още, трябва да разграничим случаите, когато държавни служители пътуват в страната с цел да си изпълняват задълженията. Аз считам, че те трябва да пътуват непрекъснато в страната, ако питате мен." Край на цитата.
И аз съм напълно съгласен с министър-председателя. Научих, че такава среща в една от най-големите фирми на територията на нашия град е провел Вашият заместник - господин Христо Михайловски. Затова, господин министър, моля да отговорите на следния актуален въпрос:
Каква беше целта на посещението на заместник-министъра на търговията господин Михайловски на 30 септември тази година в "Дунарит" АД - Русе, и какви са постигнатите резултати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! "Дунарит", както знаете, е фирма, която произвежда специална продукция. Господин Михайловски е заместник-министър, но той е и член на Комисията за контрол и разрешение на външнотърговски сделки с оръжие и стоки с двойна употреба. Ние сме правили не веднъж срещи както с фирми, които търгуват, така и с фирми, които произвеждат такава продукция.
"Дунарит" имаше проблеми с оборотни средства и на тази среща са присъствали и представители на търговски фирми от бранша. Срещата е била между 14,30 и 15 ч. Аз направих проучване за всичко. Ние в Министерството на търговията и туризма имаме практика, когато се пътува служебно за един ден, както министър, така и заместник-министри, така и служители не ползват командировъчни, защото няма достатъчно средства. Заместник-министърът се е върнал по-късно след обяд в министерството. Нямам данни той да е говорил такива неща, които се твърдят във Вашето писмо - че е агитирал политически. Ако Вие имате такива, моля да ги представите.
Вследствие на тези разговори и продължилите взаимни действия между фирма "Дунарит" и фирми, които търгуват с оръжие, износът започна значително да се увеличава. Това е, което можах да проуча. Просто нямам данни за това, което Вие говорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Василев! Според мен имате проблем с това, че не гледате националните радио и телевизия, тъй като посещението на Вашия заместник в "Дунарит" беше отразено в емисиите "Предизборна хроника". И той не беше там с делови цели. Вашият заместник, придружен от кандидата на ОДС за кмет, се срещна с цялото ръководство на държавна фирма в работно време. Това беше срещата, господин министър. Господин Михайловски обясни на ръководството на фирмата какво ще направи лично той, за да подпомогне набирането на поръчки, сключването на договори на фирмата, разбира се, при условие, че хората гласуват за кандидата на ОДС. Изпълнителният директор обясни на началниците на отдели, на производства, на цехове какво трябва да направят в предстоящите две седмици, за да може ОДС да спечели изборите. Това беше срещата.
Вие като министър не може да не знаете разпоредбите на чл. 50, ал. 5 от Закона за местните избори, който категорично забранява на държавен служител да участва под каквато и да е форма в предизборна кампания. Да не би случайно Вашият заместник да не е държавен служител или изпълнителният директор да не е държавен служител? Или може би не знаете, че не може да се финансира кампания от държавна фирма? Или ще ми обясните, че този пищен коктейл за няколко милиона, специално купените кристални сервизи са били платени от джобовете на Михайловски или на изпълнителния директор?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Те затова загубиха изборите.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: А истината е, че в този момент фирма "Дунарит" е един от най-големите длъжници към държавния бюджет. Истината е, че от една година за хората там не се плаща обществено осигуряване. Фирмата дължи повече от 1 млрд. 500 млн. лв. на ДОО.
Аз имам чувството, че Вие още не сте се освободили от мисълта, че законите в страната се отнасят и за управляващите. Или както наскоро си позволи все пак да каже няколко думи по този повод президентът на държавата, става дума за една политическа агресивност и още по-точно да се изразя, става дума за арогантност на шепа политици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Иванов, в отчета, който е написал господин Михайловски за тези срещи, тъй като ние сме провеждали срещи не само в предизборния период, пише същото, което Вие казахте тук. Вие казахте, че това, което е било излъчено - аз не знам кой за какво е снимал, е, че ще се помогне на завода. Разбира се, че ще се помогне, защото всички имаме интерес този завод да върви. И ако се интересувате какво се е случило нататък, Вие може да получите тази информация. Целта е била такава. Аз не чух и от Вас Михайловски да е държал някакви предизборни речи.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Напротив, точно това Ви обясних, че е държал.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Вие ми обяснихте, че това било излъчено по местна телевизия.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): По Националната телевизия!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: И по Националната телевизия било излъчено нещо, където господин Михайловски обещал, че министерството ще помогне на този завод. Ами, ще помогне, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Аз искам да напомня, че Националната телевизия излъчваше и депутати, които в работно време правеха предизборна кампания, а в същото време картите им тук гласуваха по някакъв необясним начин. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Тъй че нека да бъдем откровени докрай.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев от народния представител Иван Бойков относно изпълнение на Закона за експортното застраховане.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Повече от година мина, откакто приехме Закона за експортното застраховане. В него са записани някои задължения, които Вие имате като министър на търговията и туризма.
В чл. 1 на този закон, цитирам, "се урежда застраховането за сметка на държавата в българската Агенция за експортно застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги".
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е:
Как работи Агенцията за експортно застраховане и какви са резултатите от нейната дейност? Какъв персонал и какви разходи има тя? Какво е състоянието на извънбюджетната сметка "Държавно гарантиране на експортното застраховане"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Бойков, агенцията наистина започна своята работа. Най-напред се направи една силна рекламна кампания. Бяха разпространени документи за работата на агенцията сред 580 български фирми-износителки, които всъщност реализират около 80 на сто от българския износ. След това беше направена среща на Пловдивския панаир със 154 фирми-износителки. На няколко регионални семинара във Варна, Пловдив, Стара Загора, Монтана, "Албена" беше представена дейността на агенцията. Имаме установени връзки със Стопанската камара и Търговско-промишлена палата. Имаме и страница в "Интернет". Тоест, всички български фирми са запознати вече с дейността на агенцията, което е добре.
Досега са постъпили 19 предложения за застраховане. По три от предложенията вече са сключени договори. Това са фирми, които изнасят за Италия, Полша и Унгария. По пет от предложенията за износ в Унгария, Словения и Македония вече предстои сключване на застраховки, т.е. проучванията и разговорите са в една крайна фаза. По 4 от предложенията за износ в Турция, Полша, Мароко и Либия в момента се извършват проучвания, а по 7 от предложенията е направен отказ, тъй като е получена негативна информация за финансовото състояние и правното състояние на фирмите, които оттатък ще получат стоката.
В агенцията освен това има стремеж за едно ползотворно сътрудничество с агенции от останалите европейски страни.
Там работят само 10 души на този етап. Следим много внимателно да не се изразходват никакви излишни средства. Основният капитал е 10 млн. лева, както знаете. Разходите до този момент са 184 хил. лева само и те са за заплати, социални осигуровки, поддържане на лиценз за застраховане, а приходи от капитала, който е - имаме 262 хил. лева, т.е. имаме едно увеличение на капитала с 78 хил. лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Аз Ви зададох моя въпрос във връзка с това, че ние като народни представители следим разходите по бюджета, а част от парите, впрочем всичките пари, с които стана агенцията, са от бюджета.
Притеснява ме и друго за тази агенция, че много трудно тръгва, макар че имахме големи дебати като приехме закона. Всъщност, тя е Агенция за експортно застраховане за рискови застраховки, а от страните, които ми казахте, аз не виждам рискови страни, може би Либия евентуално би могла да се приеме като рискова държава, но Италия, Полша, Унгария и Турция, извинявайте, но не са рискови държави. Те са съвсем нормални европейски държави с уредени законодателства.
Тогава, ако си спомняте, имахме спор - тази агенция рисково застраховане ли ще прави за сметка на бюджета или ще прави общо застраховане. Надделя становището, че ще прави всички видове застраховки и ще работи като нормална застрахователна агенция, но тя има и преференции, дадени по закона. И тогава спорът беше дали трябва още една застрахователна агенция да има или застрахователният пазар може да поеме тези нормални застраховки.
Виждам, че все още сте в началния етап. Мина повече от година и половина, откакто се обнародва този закон. Нещата не са напреднали особено - вие сега започвате да работите. Това ме притеснява, защото когато приемахме Закона за експортното застраховане имаше големи надежди той да гарантира износа в рискови държави на български стоки. За съжаление, засега това не се получава. Аз сигурно след няколко месеца пак ще Ви попитам как стоят нещата в тази сфера, тъй като друга функция има тази агенция. Наистина, тя има функцията да прави рискови застраховки и да увеличи износа на страната. Затова беше моят въпрос, продиктуван към Вас.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойков.
За дуплика има думата господин министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Точно така е, господин Бойков. Аз мога само да Ви уверя, че нито една фирма не е върната от агенцията. Друг е въпросът колко са желаещите, за да се застраховат точно за политически риск. Трябва да Ви кажа, че в други агенции, които работят в други развити страни, които работят десетилетия наред, също има по няколко такива застраховки годишно, но Ви уверявам, че нито една фирма няма да бъде върната, която желае да застрахова на тези пазари. Напротив, ние ще се радваме...
Друг е въпросът, че парите, които се заделят от бюджета именно за такива рискови застраховки, за политическия риск, те изобщо си остават в бюджета. Това, което не се използва не се пипа, не се тегли дори от бюджета. И това е доброто. Няма опасност тези пари да бъдат загубени. Лошото е, че повечето фирми все още се въздържат от такива по-големи сделки в изключително рискови страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма Валентин Василев от народния представител Иван Бойков относно изпълнение на Закона за туризма.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! И този закон действа повече от една година. В него са заложени доста основни неща, изисквания. Той по същество е нов закон. Знаем, че отрасълът е приватизиран почти 100 на сто.
Моят въпрос ще Ви го задам направо, без преамбюл - каква дейност извърши Националният съвет по туризъм, който е конституиран по този закон за периода от влизане в сила на закона досега? Какви средства е отделил бюджета съгласно изискванията на чл. 15 и чл. 16 от закона и за какво? Изградени ли са местните регионални структури на туристическите организации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Бойков, Националният съвет по туризъм направи три заседания досега и предстои четвърто през м. декември. На първото заседание той беше конституиран, избрано беше ръководство и приет правилник за работата на съвета като ние допуснахме браншовите организации, които нямаха все още легитимни документи, тъй като за мен е по-важно те да присъстват и да ги чуя какво мислят, отколкото дали имат или нямат такива документи. Вече всички са изрядни, пълноправни членове.
На второто заседание беше приета Програма за изразходване на средствата точно по чл. 16, т.е. за национална реклама на туризма. Бяха обсъдени много други въпроси.
На третото заседание през м. април най-важните неща бяха свързани с подготовката и провеждането на летния сезон, с визовите режими, с туроператорите, с Авиокомпания "Балкан" и другите превозвачи.
Сега, на следващото заседание, ще има отчет за дейността на съвета през тази година, отчет за националната реклама, подготовка на проекти и програми за работа на съвета за следващата година.
Оказа се, че той е изключително полезен орган, тъй като за първи път освен държавата и министерства, вътре има както превозвачи, така и представители на туроператори, на ресторантьори, има представители на местните регионални туристически съвети.
До този момент са изградени 54 местни и 4 регионални туристически съвети, което за мен е един много голям успех.
Най-радостното обаче е, че те започнаха много бързо да работят и много бързо да защитават своите интереси. Аз бих посочил много примери. Дори наградихме един от тези съвети - в град Елена като много бързо развиващ се, но работят добре и съветите по туризъм в Пиринския край, по Черноморието. Ние сме се срещали много пъти и имаме вече много добро общо сътрудничество.

Тези съвети ние подпомагаме по няколко начина. Първо, осигуряваме им участие на туристически борси, тъй като те нямат достатъчно средства. Съдействаме за изграждането на информационните им центрове. Както министерството, така и по международни програми имахме възможност да осигурим тези центрове с компютри и вече работят 23 такива центъра. Непрекъснато сме в контакт с тях и аз се радвам много на тяхната дейност, тъй като те помагат изключително. вече издадоха свои брошури. Показват своя регион и ние им помагаме да излязат на туристическите борси навън.
Що се отнася до средствата за национална реклама, знаем, че от бюджета бяха отпуснати 1 млн. лева като по бюджет бяха предвидени допълнителни приходи от лицензии, такси на стойност 350 хил. лева, но до този момент те са повече. До този момент са изразходвани около 2 млн. лева. Изключително полезна се оказа рекламната дейност и тя даде веднага отражение. Именно поради тази рекламна дейност българският туризъм тази година няма да има спад въпреки кризата в Косово, въпреки катастрофата на руските пазари за всички страни. Тоест обедняването на руските туристи не е пътуването им в чужбина. Въпреки тези обстоятелства ние очакваме тази година да имаме 2% повече чуждестранни туристи. Това са последните данни, които имаме. До този момент тези средства бяха изразходвани точно както бяха определени по програмата, както гласува Националният съвет по туризъм. Най-голяма част от тези средства бяха за директна, пряка реклама в медиите, най-вече в телевизионни канали "CNN", "Юръбспорт", в момента вървят клипове за България, които се приемат много добре, в телевизионни канали, във списания, в най-големите пазари - Германия, Русия. Една съществена част от средствата, някъде около 16%, ние изразходваме, за да подпомагаме българските фирми, които участват на международните борси. Тоест плащаме 70% от площите. Националният съвет по туризъм реши, че ако във валута се плащат площите, за да могат фирмите да отидат и да поемат само собствените си разходи. Има и други по-малки разходи, но всички тези разходи са точно така, както е гласувана програмата от Националния съвет по туризъм.
Към края на месеца ние вече ще имаме един проект следващата година, който ще разгледаме на Националния съвет по туризъм. Но аз съм изключително доволен и искам да използвам случая да поздравя всички местни и регионални съвети, които вече поеха нещата в свои ръце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз се радвам, че този закон, който доста интензивно работихме в парламента за разлика от предишния, е оказал своето полезно действие. Всъщност изградена е една нова система на туризма и нещата се сведоха до регионално и местно ниво, което е полезно за всички. Аз бих желал като мине може би още една година да видим една рекапитулация на действието на този закон и да увеличим правомощията на браншовите организации, които вече ще заработят интензивно и ще докажат себе си в системата, може би най-вече в областта на лицензирането. Може би най-вече в областта на прякото действие по таксите и другите неща.
Не знам как работят местните среди с общинските, тъй като това също е много важен въпрос. Тук, в закона, има определени ангажименти на двата органа с изграден местен орган по туризма към общинските съвети. Но това е един пример за закон, който има своето положително действие. Знаем, че големият въпрос, който беше - за рекламата, който да финансира и как да финансира, е решен тук. Виждам, че вие работите главно в тази сфера, както пише в закона.
Не знам дали сте обсъждали в тази Комисия по туризъм това, което става в законите - финансовите и данъчните, със Закона за облагане на доходите на физическите лица, който приемаме сега за дейността на туроператорите, с вноса на туристически услуги. Неща, които сега се гледат в парламента и ще бъдат в новия бюджет. Сигурно е полезно и това да става. Аз просто нямам забележки към Вашия отговор. Исках да видя дали е изграден скелетът на този закон, дали функционира системата. Явно функционира, но пак Ви призовавам по-нататък да се мисли за увеличаване на отговорността и на правата на браншовите организации с оглед съвсем прякото им ангажиране в този процес, тъй като в Съвета по туризъм те имат съвещателен глас. Но виждам, че решенията се прилагат в действие. Затова Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Бойков, искам само да Ви коригирам. Те нямат съвещателен глас. Те си имат пълноправен глас вътре в Съвета по туризъм, въпреки че самият съвет има консултативни и съвещателни функции, аз не съм си и позволил да наруша никакво негово нарушение, тъй като всички работим заедно.
Вие ме попитахте как работят съветите с общините. Отговорът е много различен. Има някои общини - няма да назовавам кои са те, които работят добре, тъй като в самата община трябва да се създадат условия. Най-малкото трябва да осигурим някакво помещение някъде в центъра, тъй като туристическият рекламен център и информационен център на едно селище трябва да е там, където минават най-много хора. Но има и общини, където срещнаха много сериозна съпротива и незаинтересованост от кметовете. В тези общини няма изградени, дори и функциониращи, местни съвети по туризма. Според мен, ние сме някъде на половината от пътя и смятам, че следващата година ще успеем да изградим всички тези структури, които да поемат своите действия. Разбира се, че ние не само гледаме, но се опитваме да намерим най-доброто решение за данъчните закони доколкото е възможно при ситуацията на валутен борд и споразумение с Международния валутен фонд. Но аз ще се опитам да защитавам с всички средства, тъй като туризмът е най-прогресивно развиващият се отрасъл. Ние имаме 7% увеличение на чуждестранните туристи 1997 г., 1998 г. - още 2%, сега очакваме още 2%. На фона на останалите страни ние имаме невероятен прираст на туристи. Приходите от туризма, чистите валутни приходи вие ще чуете към края на годината и ще видите че са значителни. Износът на туристическа услуга е много перспективен за нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма - Валентин Василев, от народния представител Михаил Миков относно мерките за защита от субсидиран внос и нелоялна конкуренция за български производители.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Отново след 7-8 месеца поставям този въпрос към министър Василев доколкото продължавам да смятам, че актуалността му за голяма част от българските производители не е отпаднала.
Какво се случи през тези месеци, в кои сфери? Като че ли в печата бяха отразени някакви действия, които могат да бъдат квалифицирани като дъмпингов внос или нелоялна конкуренция. В тези месеци действаха такива глобални фактори като кризата в Русия. В условията на свито търсене в Русия много европейски страни предприеха мерки по субсидиране на техни производители и най-вече в селскостопанската сфера. Имам предвид примерно една Франция, която тръгна да субсидира своите износители за руския пазар с около 70% от цените на произвежданите стоки. В същото време наблюдаваме такива тенденции и по отношение на други селскостопански производства - зеленчуци, плодове. През този период продължи лошата тенденция българското селскостопанско производство примерно. Няма да коментирам промишлените предприятия. През тези месеци също така по отношение на наши предприятия трайно се задействаха определени мерки, за които предупреждавах през месец февруари, че ще станат в скоро време реалност. Става въпрос за "Стомана" - Перник, и производството на "Кремиковци".

Предния път ние с господин министъра уточнихме, че този ангажимент тежи върху Междуведомствената комисия, разбира се, по приложението на Постановление № 300 на Министерския съвет от 1996 г. за защитни мерки по вноса на стоки в Република България. Но има и още нещо, което е принципно. През декември започва следващият кръг в Сиатъл на преговорите в рамките на Международната търговска организация. Там сигурно ще има някои изменения или промени в тази насока.
И най-сетне, в оставащите 20 секунди, си позволявам да задам още веднъж точно въпроса: какви защитни мерки са предприети по вноса на стоки в Република България срещу нелоялна конкуренция, мерки срещу дъмпингов или субсидиран внос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Миков, в Сиатъл на конференцията на Световната търговска организация наистина ще се направят редица предложения за по-нататъшно либерализиране на търговията в различни сектори, но това няма да стане там. Там ще се реши в кои сектори да започнат преговорите.
Вие правилно отбелязахте, че някои страни субсидират и то субсидират някои селскостопански стоки. Промишлени стоки не се субсидират. Но някои страни продължават да субсидират някои селскостопански стоки. Нашата основна защита генерално за страната е била в митническата политика на страната. Ние поддържаме едни сравнително високи мита за тези стоки както по линия на Световната търговска организация, така и по линия на споразумението, които сме постигнали за свободна търговия с ЦЕФТА, Турция, ЕФТА и Македония, което ще влезе през следващата година. Мога да ви цитирам - ние сме стигнали до най-високите мита например за птиче месо, пак след разговорите, които имахме тук - 74%; на сирене и кашкавал - 25-30%, като сме сложили минимално 480 екю на тон; яйцата са 50%, минимум 16 екю на 10 хил. броя и т.н. За саламите са 40%, за хлебната мая - 70%, за маслото и другите млечни мазнини е 74%, като тези мита са почти същите и в споразуменията ни за свободна търговия. Тоест ние не сме отстъпили там. Ето, за Европейския съюз птичето месо е също 74%. Това е едната страна на въпроса.
Разбира се, Европейският съюз също има консервативна политика и ако питате мен аз дори бих предпочел много бързо либерализиране в този сектор, защото съм уверен, че България със своето плодородие, със своето селско стопанство има много по-големи възможности на европейските пазари. Но либерализацията е предимно в промишлените стоки и малко малко и частично в рамките на квоти в селскостопанските стоки. Затова нашата позиция като правителство и като държава е да настояваме за по-нататъшно либерализиране в рамките на търговията ни с Европейския съюз. Някои държави вече подкрепят тази идея - предимно държави, които са консуматори на селскостопанска продукция.
Другото, което сме постигнали в споразумението за свободна търговия, това са асиметричните схеми на либерализация, особено с Европейския съюз и страните от ЕФТА. Тоест България като страна с по-малки икономически възможности е получила по-дълъг срок на либерализация и по-бавно намаляване на митата. Това е изразено най-ярко в промишлените стоки. Както знаете, България вече изнася своите промишлени стоки за Европейския съюз и страните от ЕФТА без никакви мита, докато стоките, които се внасят оттам в България, е голяма част от тези стоки, най-чувствителните имат мита 40% от базовото мито.
Има и отделни случаи - ние сме говорили за тях. Всъщност случаите са два. За да се тръгне към една такава процедура трябва да има някакъв обоснован сигнал с подкрепени документи и доказателство от дадена фирма, че нашият български пазар и специално фирмата страдат от субсидиран или дъмпингов внос. Това е случаят със "Светлина" АД - Сливен и следващият случай е с "Хлебна мая" - Русе.
Направихме много сериозни проучвания по отношение на сигнала от "Светлина" - Сливен. Искахме допълнителна информация от тях. Изискахме и получихме информация от търговските представителски посолства в Русия, Украйна, Киргизстан, Узбекистан, Беларус и информация за цените и продажбите, за да видим дали наистина цените в тези страни са по-високи, а се внасят в България на по-ниски. Тоест дали има дъмпинг. Изискахме информация от Националния статистически институт за цените и потреблението на електрическите крушки на вътрешния пазар, информация от митници и проверихме цените на място там. Оказа се, че няма дъмпинг на цените. Всички доказателства сочат това. Просто има ниски цени на крушките там, защото има девалвация на рублата, разплащане на бартерна основа. С други думи цените, които са на техния пазар, са същите, при които се изнасят. Освен това се допитахме до контролните органи на Комитета по стандартизация, защото търсехме и такъв път - да видим дали те са качествени или не. Но от Комитета по стандартизация ни увериха с протоколи, че са качествени и отговарят на изискванията.
Вторият случай с "Хлебна мая" е малко по-друг. Той не е приключил. Там също изискахме допълнителна информация за проблема. Информация за потреблението на мая в страната. Дори се обърнахме към Комисията за защита на конкуренцията, която не намери основание за нарушаване на конкуренцията при този внос. Изискахме и информация от Турция дали там се субсидира. Имало е такива субсидии преди години, но в момента няма данни за субсидии в Турция. Но въпреки това в понеделник - уверявам Ви, че не сме насрочили сега срещата при Вашия въпрос, но отдавна е насрочена. В понеделник ще бъде проведена среща в Министерството на търговията и туризма с представители на Главно управление "Митници", браншовата камара на хлебопроизводителите и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Защото, господин Миков, въпросът не е едностранен. Въпросът не е да защитим един производител, тъй като в тази страна има и потребители. Има хора, които купуват тази хлебна мая. Това са хиляди фирми, които произвеждат сладкарски изделия и хляб. Разбира се, че ние ще се опитваме да защитаваме нашите производители. Ние се срещаме непрекъснато с тях. Но в края на краищата ние трябва да знаем, че като получим покана за преговори за пълноправно членство в Европейския съюз и ако преговорите вървят бързо, ние ще стигнем до един момент, в който трябва да се присъединим напълно към този пазар. Ние трябва да се адаптираме към този пазар. Именно затова сме поканили всички страни. Трябва да търсим баланс между интересите както на производителите, така и на потребителите, защото всяка защита на българския пазар означава само едно - означава диктуване, тъй като "Хлебна мая" няма друг производител в България. Това означава, че могат да бъдат диктувани цени. Разбира се, ние ще се опитаме да помогнем доколкото ни е възможно на "Хлебна мая", но с отчитане на интересите на всички други страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
За реплика има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин министре! За съжаление обаче случаите намаляват. През м. февруари Вие ми казахте, че и за "Стомана" изчаквате движението по преструктурирането и приватизацията. Там какво се прави?
Но аз искам принципно да поставя въпроса така: никой не е против либерализацията, никой не е против и защитата на потребителя, но в сравнение с миналата година тази година ние наблюдаваме едно много силно увеличение на отрицателното външнотърговско салдо. Миналата година даже не е било отрицателно. Това са едни индикации, които говорят твърде зле за състоянието именно на българските производители. Лично аз си задавам и въпроса така: как сега ще се променя политиката, като миналата година идеята за приходите в бюджета беше от инвестиционен внос - растеж. Тази година виждам, че става въпрос за експортно ориентиране. Само че през това време, докато чакахме и така широко бяхме отворили вратите си, едва ли не в името на добрите нрави и светлото ни бъдеще в Европейския съюз, и в рамките на ГАТТ по-скоро, даже аз европейците толкова не бих ги сложил в тази категория, защото те много добре знаят какво е нелоялна конкуренция и дъмпингов внос, ние нанесохме много сериозни, бих казал, необратими щети на някои от нашите производители.
И дълбоко съм несъгласен най-накрая с разбирането, че ние имаме хубав климат и земи и в това отношение селскостопанските стоки ние не бива да ги защитаваме, производството на селскостопанската продукция. Климат имаме, земя имаме по принцип, но и всички ние тук, народните представители, знаем в какво окаяно състояние е селското ни стопанство и не може да се очаква излизане от това състояние за една, две или три години, без една сериозна грижа, грижа не само към селскостопанските производители, но и грижа от държавата за защита на пазара на селскостопански стоки в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Миков, аз обаче искам да Ви прочета средноаритметичните мита, които поддържа България през тази година: за промишлените стоки - 12,5 на сто, а за селскостопанските - 25,5 на сто. И ако направите справка, това са едни от най-високите средноаритметични мита. В Европейския съюз средното мито е около 10 на сто, а нашето излиза някъде над 18-19 на сто.
А що се отнася до въпроса за "Стомана", всъщност опасността беше за България. Ние направихме всичко възможно, имаме система за двоен контрол, проведохме много разговори. Аз лично на тази тема проведох разговори с пет министри на страни - членки на Европейския съюз и засега нямаме въведена тази процедура и се надявам да не стигнем дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Следва питане от господин Руси Статков към министъра на търговията и туризма относно състоянието и перспективите на търговски клон "Монтана" при "Агромашинаимпекс" - ЕАД.
Имате думата, господин Статков, да развиете Вашето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Питането, което съм отправил, е продължение на един мой актуален въпрос от миналата година във връзка с незаконосъобразно уволнение на управителя на този клон. Тогава господин министърът аргументира това уволнение с мерки за подобряване състоянието на клона - нещо, което за мен лично беше изненада, защото клонът през м. август 1998 г., когато става това уволнение, имаше 51 млн. лв. печалба.
Какво всъщност оттогава насетне се е случило искам в питането относно състоянието на предприятието да уточня.
Тогава, господин министър, аз Ви попитах редно ли е по този начин да уреждате свои съпартийци, защото ставаше дума за смяна на един управител с 30 години стаж и с реализирани финансови резултати с човек, който няма нужното образование и който единствено защото е ваш съпартиец, трябва да оглави този пост. Тогава Вие отреагирахте навреме и вместо този човек назначихте за управител друг човек. Но същевременно оттогава досега човекът, за който Ви говоря, от вашата партия господин Георги Обретенов получава заплата. Получава заплата от този клон, който не е многочислен и е много интересно да се разбере как без да работи човек и без да се подписва получава заплата?
Освен това, през всичкото това време, близо година, няма реализиран финансов резултат печалба, въпреки че вие поехте ангажимент тук, че ще се подобрява работата.
На по-следващо място, същият този господин, говорейки за перспективите вече, Георги Обретенов, който не ходи на работа, но получава заплата, защото е Ваш съпартиец, е обявил и действа за приватизация на предприятието. В Окръжен съд - Монтана на 7 октомври т.г. е регистрирано работническо-мениджърско дружество, на което той е шеф. И още по-важното в случая, господин Василев, Вашето име широко се употребява и тези, които ми поставиха проблема, коментират, че Вие сте поели ангажимент да осигурите парите за приватизацията пред този господин Георги Обретенов. Даже се уточнява срок до 15 ноември, в който трябва да се подсигурят и парите.
Аз мисля, че Вие като министър, а още повече по този въпрос сигнализирах и министър-председателя, трябваше действително да пресечете всякакво източване на средства, всякаква злоупотреба заради партийно приятелство, а Вие това не сте го направил.
Ще изслушам с внимание Вашия отговор какво точно е направено. Но човекът, който Вие уволнихте, е възстановен от съда. Има решение на районния съд. Разбира се, има една малка подробност, че след като сте се крили или по-скоро вашето ведомство, за да не им бъде връчено решението дълго време, сега се отлага жалбата или по-скоро втората инстанция за м. февруари. Очевидно се разчита на следващата година и дотогава предприятието да е приватизирано.
Уважаеми господин министър, преди половин час тук господин Божков отговаряше. Аз не исках да се впускам в коментари на неговото цинично заключение за загубата в Монтана. Съветвам и Вас да не го правите. Защото казах, че господин Бакърджиев знае най-добре една от причините да спечелите там, а Вие още по-добре. Този пример - купуването и пазаруването на определени кадри - сигурно е един от малкото. Но по-опасното и по-лошото е ангажиментът за приватизация с пари, които се източват от други предприятия, каквото например е "Фитинги". Отиваме точно там, където трябва, защото Вие сте обещали да дадете парите и за приватизацията.
Затова ще изслушам Вашия отговор и, разбира се, ще задам своите уточняващи въпроси. Но казвам Ви тези неща, за да сте наясно, че аз знам това, което и Вие знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Валентин Василев.

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Статков, аз за изборите няма да говоря, но Ви благодаря. Вие изключително много сте ни помагали през тези години, за този резултат в Монтана. В едно съм сигурен, че никога не бих Ви назначил за счетоводител на някакво предприятие, защото Вие си боравите с числата така, както си знаете.
"Агромашинаимпекс" - Монтана и за 1998 г. е на печалба, и за 1999 г. също до този момент е на печалба. И ще завърши на печалба.
Въпросът е за приватизацията. Първо, аз никога не съм назначавал Георги Обретенов. Ако ми покажете документ, с който аз съм назначил Георги Обретенов някъде, тогава можете да говорите. Но ако не покажете такъв документ, значи Вие сам трябва да се определите какъв сте.
Второ, "Агромашинаимпекс" беше опитано да се продаде на цяло като процент от акции. Никой не го купи. Започна приватизация на обособени части. Аз не знам кой какви дружества е правил за приватизация, обаче за "Агромашинаимпекс" - Монтана имаше обява в "Държавен вестник" от 29 октомври, процедура за продажба. Беше закупена само една документация. Никой не се яви да купи този клон.
Ето защо ние сме изпратили за удължаване на срока за приватизация, тъй като ще търсим купувач. Разбира се, ние търсим винаги най-изгодната, най-високата цена. В Министерството на търговията и туризма, господин Статков, мога да Ви поканя да проверите абсолютно всички сделки. Няма една сделка, която да е сключена с фирма, която е дала по-ниската цена - по никакви съображения.
Така че, след като се удължи срокът, заповядайте да участвате в приватизацията. Ще се радвам, тъй като досега не се намери човек, който да я купи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Статков, имате право на 2 уточняващи въпроса с молба да спазите 2-те минути съгласно правилника.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Първият ми уточняващ въпрос е следният: познавате ли господин Георги Обретенов и известно ли Ви е, че той работи в тази фирма или в този клон? Ако Вие имате нахалството от тази трибуна да кажете, че не си познавате партийния секретар на вашата партия в едно от населените места, за мен ще бъде голяма изненада, но всичко се случва. Ако Вие имате нахалството да кажете, че не познавате човека, който Ви гости с агне, ще бъде много тежко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, моля Ви за по-умерен тон.
РУСИ СТАТКОВ: ... и за всички онези, които Ви познават, и мисля, че все пак всичко има граници.
Ако Вие не знаете, че той получава една година заплата, даже не се подписва и не ходи на работа, това ще бъде цинизъм. Ако Вие не знаете, че той е регистрирал дружество, а говори от Ваше име, че ще осигурите парите, това също буди недоумение. Но това не е моя приумица. Аз нямам намерение да участвам никъде в приватизация в региона. Аз искам обаче като народен представител в моя регион, който ме е избрал, да има работа за хората, да има действително приватизация, но тя да бъде такава, че не с мафиотски, не с бандитски разграбвания и пари да се заробват хората там.
Ето затова съм задал и въпрос. Ето, затова питам днес.
И второ като уточняващ въпрос: Вие ще поемете ли от тази трибуна гаранцията, че не господин Георги Обретенов, а всеки друг ще приватизира чрез работническо-мениджърско дружество това предприятие? А това означава по-конкретно: ще дадете ли възможност действително на хората, в това число и на този честен професионалист, който уволниха по Ваша поръчка, за да се намери работа на господин Обретенов и на други, да бъде допуснат, да му бъде дадена възможност, защото в момента Вие административно отлагате връщането на работа на този човек, който е възстановен от съда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Статков, ще изчакам да седнете, за да ме слушате. Разбира се, че познавам Георги Обретенов и именно затова не съм го назначил за директор - защото считам, че няма необходимата квалификация. За разлика от някои ваши ръководители в региона, които назначаваха без квалификация.
Второ, фактът, че никой не е купил, не е дал пари да участва в приватизация, говори, че няма интерес.
Следващият път, господин Статков, знаете ли какво правя аз в такива случаи? Следващия път ще Ви поканя да присъствате на отварянето на пликовете. Ще участвате и ще гледате как работи комисия в Министерството на търговията и туризма, за да спрете да говорите веднъж завинаги. Точно на този обект ще Ви поканя да присъствате на конкурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, имате право да вземете отношение към отговорите на министър Василев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри! Аз не получих отговор на своя въпрос Вие ще спрете ли административните извъртания и ще дадете ли възможност на хората, които наистина работят там, в това число на този, който уволниха по Ваша поръка, да участва, или отлагайки делото за февруари месец, както сте направили, и възстановяването на този човек, защото той е спечелил първото дело, Вие лишавате от възможност него и всички, които са професионалисти и могат да вършат работа, за да поднесете на тепсия офертата, която сигурно ще ми отворите и ще видим за Ваша, бих казал, радост господин Георги Обретенов, защото наистина Вие трябва да се замислите по това, което Ви казвам. Той упорито, и до момента Вие го потвърждавате, твърди, че нарочно се прилага тази стратегия - да няма купувач, че той е човекът, който ще купи предприятието, че пари ще му дадете.
И отново се връщам на онова, с което започнах. Да, изборите в Монтана бяха загубени, само че не знам дали се гордеете с начина, по който действате - с пазаруване на хората, с изнудване на хората, с подобни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков,...
РУСДИ СТАТКОВ: Точно затова става дума, защото господин министърът го спомена. С подобни от типа на "Фитинги", от типа на "Месоцентрала", от типа на другите предприятия, които в момента са разбити. И трябва ли да мине още една година, както днес господин Божков да признаете пред фактите вече, защото и Финансов контрол ги е видял, че става ограбване за милиарди, които милиарди се прибират в партийните каси на СДС и се купуват хора, за съжаление.
Да, имаше и други проблеми, които ние не сме решили, но голямото, бандитското разграбване и купуване беше извършено и се извършва от вас и от ваши хора. И това е ясно вече и след днешния отговор, а и след следващите отговори, които и господин Божков, и Вие, ако не предприемете мерки да накажете виновните, ще поемете и Вие отговорността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Ако желаете, имате право да изкажете становище, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Разбира се, че ще изкажа становище, господин председател, защото аз вече не знам какво да предложа на господин Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е Ваше право.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Статков, в тази държава има закони. Има срок, който ще излезе в "Държавен вестник" и до който срок могат абсолютно всички и аз се радвам, ако има не една, не две, а 10 оферти. Ако трябва, за Ваш рахатлък ще удължим и този срок. Представете фирми и елате.
Второто, което Ви казах. Ще дойдете да видите как се прави конкурс. Вие да бъдете там един контролен орган.
Аз не знам друго какво повече да Ви кажа. И ако Вие снемете този запис и видите какво говорите и как го говорите, просто ще разберете защо губите в Монтана. Аз просто не мога да разбера какво мога да Ви кажа. Всичко е в реда на закона и процедурата. Ако трябва, ще удължим още срока, за да намерите Вие Ваша фирма да участва. Ще го направим и ще Ви поканя да бъдете там. Но Вие нямате никакви други аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Следва един актуален въпрос към министъра на здравеопазването доц. Петър Бояджиев.
Имате думата, проф. Зънзов. Въпросът е относно проведен конкурс за директор на Общинска болница - град Каварна.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да чета това, което съм написал. Вие го имате, господин министър. Въпросът е такъв. Зная, че Вие държите българското здравеопазване да се ръководи от компетентни хора и всички те да бъдат на тези ръководни служби така, както е дадено в разпоредбите. Зная, че Вие следите това, но не можете в цялата страна и по места някои неща се нарушават.
Касае се за конкурс, проведен за директор на болницата в Каварна. Всичко е било по реда, както трябва да бъде - със заповед на шефа на Районния център по здравеопазване, гр. Добрич. На този конкурс се явява Хамза Велиев, който получава бележка "много добър" (4,50), и Георги Иванов - с "добър" (3,50). За съжаление обаче по непонятни причини, впрочем за мен вече причините са понятни, но за Вас не са, или сте получили информация, не се назначава този, който печели конкурса с "много добър" (4,50), а този, който е с "добър" (3,50). Това става в 1997 г. След което Хамза Велиев завежда дело, което дело той спечелва и съдът определя да му се възстанови възнаграждението досега, все едно че е бил директор на тази болница. Досега обаче Георги Иванов остава да бъде директор, а Хамза Велиев само е спечелил делото. Моля Ви за Вашето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата доц. Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Зънзов! Аз Ви благодаря за този въпрос, макар че като че ли не е много актуален, но това няма значение. Аз не бях в течение на този случай и затова Ви благодаря.
Какво показва справката, която направих по този повод? На 2 октомври 1997 г. директорът на РЦЗ гр. Добрич обявява в местните вестници конкурс за директор на общинската болница в Каварна. Със заповед от ноември 1997 г. е назначена комисия, която провежда конкурс на 28 ноември 1997 г. с двама кандидати. В процеса на провеждането му са възникнали процедурни нарушения, във връзка с което директорът на РЦЗ анулира конкурса и обявява нов. Сега е интересно да ви кажа защо са възникнали такива процедурни нарушения и защо директорът на РЦЗ е анулирал конкурса. Аз имам тук и списъка на комисията, която е участвала, но това не е най-важното. Кметът на община Каварна, или заместник-кметът, да не ви излъжа, който е член на комисията, е поставил на единия кандидат оценка 6,00, а на другия кандидат оценка 3,00. Тогава между членовете на комисията е възникнал спор за процедурата, оспорвали са оценката и процедурата, при която се изчислява общата оценка. Ето защо някои от членовете на комисията - един или двама, не са подписали протокола. Това дава основание на директора на РЦЗ да анулира този конкурс, да наложи наказание на три длъжностни лица, които са били ангажирани с организирането на конкурса, наложил им е наказание и го обявява отново.
На втория конкурс се явява обаче само единият кандидат - този, който после е назначен, той се казва доктор Иванов. Делото, което е завел доктор Велиев, след това е било спечелено на първа инстанция от него, както Вие казвате, обаче то е обжалвано от директора на РЦЗ и сега във втората инстанция делото е насрочено за 14 декември 1999 г., когато ще бъде разгледано.
Искам да Ви уверя, проф. Зънзов, че аз ще направя всичко възможно да се изпълни решението на съда, тъй като по същество вече нещата са стигнали до един трудовоправен спор. Още повече имам предвид, че не остава много време до решението на съда. Каквото и да е то, ще бъде изпълнено. Аз поемам този ангажимент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Професор Зънзов, имате право на реплика.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз ви благодаря за отговора. Този отговор мен ме удовлетворява, но искам да Ви кажа, че не зная дали процедурно е правилно, след като има дело за оспорване на назначаването на Георги Иванов, да се проведе втори конкурс. Явно, че този, който е повел делото, не би следвало да участва, иначе трябва да си оттегли документите.
Вижте сега, Вие не сте в течение на някои неща, аз в началото започнах с това, че ако бяхте в течение, сигурно щяхте да се намесите, защото държите на професионализма. По места обаче има хора, които се вживяват някой път в службите, които заемат. Имам информация, че разпореждането е от регионалния шеф на Съюза на демократичните сили в Добрич, наш колега тук, не бих желал да му споменавам името. И този, който е назначен, пък е шеф на Съюза на демократичните сили в гр. Каварна. Нещата са прозрачни.
И накрая за шега да ви кажа: "когато има политическа поръчка, слагайте хора или те да слагат хора, които знаят как да провеждат конкурсите. (Весело оживление.)Дайте ми, кажете ми да проведа един конкурс, за да докажа на другите, че не знаят. А сега те му писали висока бележка, след това го игнорират. Така нали не върви?
И накрая, господин проф. Джеров, имам една молба към Вас. Нека ръководството на Народното събрание да дава необходимото уважение на здравеопазването. Какво имам предвид? Нашият министър все последен се явява тук да отговаря на въпросите, които задаваме. Това не зависи от него. Разбира се, нещата в нашата република към здравеопазването са се развивали вечно така. Смятам, че ще се променят, защото здравето на хората е важна работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Все пак най-малко аз имам отрицателно отношение към здравеопазването. Обективно не мога да го имам. Но не ръководството определя подреждането, а Правният отдел.
Следва актуалният въпрос към госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, поставен от народния представител господин Иван Борисов, относно възможностите за изграждане на цех за бутилиране на минерална вода в с. Баница, община Враца.
Имате думата, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манева, на предизборно събрание в с. Баница, община Враца Вие се ангажирахте с изграждането на цех за бутилиране на минерална вода. Не съм присъствал на вашето събрание и не коментирам Вашите аргументи в смисъл проучвания, изследване на водата, дебит, икономическа ефективност, форма на собственост, източник на финансиране и т.н. Със сигурност обаче мога да Ви кажа, че ние приветстваме тази идея и сме готови да съдействаме за нейното реализиране.
Моят актуален въпрос към Вас е: можем ли да разчитаме, че даденото от Вас предизборно обещание ще бъде доведено докрай и в с. Баница ще бъде създадена организация за бутилиране на минерална вода? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! В отговор на Вашия въпрос искам да Ви информирам преди всичко, че минералната вода от естествения извор в село Баница е и ще бъде общинска собственост, тоест собственост на община Враца. Оттук следват няколко неща: на първо място, че общинският съвет има възможност да предостави концесия за ползването на минералната вода по реда, регламентиран в глава осма от Закона за общинската собственост. Концесионната процедура може да бъде открита по инициатива на общината или въз основа на заявено искане от кандидат-концесионера.
За доказване на пригодността на минералната вода за бутилиране, е необходимо тя да се изследва съгласно изискванията на Наредба № 6 за бутилиране на натурална минерална вода. Засега това не е направено. Ако водата е годна за бутилиране, Министерството на здравеопазването издава съответния сертификат и може да се пристъпи към изграждане на предприятие за бутилиране. Изискванията към проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на предприятие за бутилиране на минерална вода са регламентирани в посочената наредба.
В същото време е необходимо да се определят и утвърдят експлоатационните ресурси на минералната вода от посочения водоизточник, за да бъде осигурен концесионерът с гарантирано водно количество за целия срок на концесията. Това става по реда на Наредба № 5 за утвърждаване на експлоатационните ресурси на подземни води.
Въз основа на наличната информация експерти от Министерството на околната среда и водите са обръщали внимание на община Враца, кметството на село Баница и на фирми от Врачанския регион за необходимостта от проучване и изследване на извора в с. Баница. На предизборната среща аз обърнах внимание точно на това, че в селото има възможности, има природен ресурс за развитие на бизнес. Едната от възможностите е тази минерална вода да се използва за бутилиране, за балнеолечение. Възможностите са различни, но затова трябва да се осъществят няколко неща преди това, за които, още веднъж подчертавам, инициатор трябва да бъде общината.
Аз обаче се ангажирах да окажем помощ на общината и още веднъж заявявам своята готовност да съдействаме на община Враца в рамките на компетенциите на министерството, разбира се, да създаде всички необходими предпоставки да се обяви общинска концесия. Аз не мога да създам бутилиращо предприятие, но мога да съдействам за създаване на условия да се обяви тази вода на концесия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа министър
Господин Борисов, имате право на реплика.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, уважаема госпожо Манева! Не съм докрай удовлетворен от Вашия отговор. Говорихте повече по принцип и по-малко конкретно за ангажиментите и възможностите там. Като че ли трябва да направя някои елементарни уточнения.
Събранието, на което Вие бяхте оратор, се проведе на 20 януари тази година в големия салон на читалището. Едва една трета от салона беше запълнена, тоест Вие говорихте на около 150 човека предимно братя роми. Аз бях на събрание в същия салон, в същото село на следващата вечер - 21-ви. На хората им беше направило впечатление Вашето обещание - подчертавам - вашето обещание за създаване на организация за бутилиране на минералната вода. Не че бяха Ви повярвали. Напротив, те с ирония коментираха това, че с лекота се поемат такива предизборни обещания. Знаете, че вие загубихте на изборите в с. Баница през януари. Една от причините вероятно беше и неподходящо подбрания оратор - министър Манева. В резултат от Вашето участие там с отрицателен знак Вие трябва да си направите съответните изводи, но не за това говорим сега. Това е Ваш проблем.
Сега говорим за минералната вода. Моята молба е със съвместни усилия да направим максималното, така че тази идея да бъде доведена докрай и аз Ви уверявам, че както ние, народните представители, така и общинското ръководство във Враца, ще окажат пълно съдействие. Предлагам, ако нямате възражения, при Вас или при нас във Враца да направим конкретен разговор по този въпрос. Хората са останали с надеждата, че този въпрос може да намери бързо решение. Така са Ви разбрали на събранието. Аз смятам, че от това всички имат изгода, полза - да впрегнем усилия, да положим максимални усилия и да се опитаме да намерим решение на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министър Манева за дуплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мисля, че не бяхте коректен в изказването си. Най-напред твърдите, че хората не са повярвали, а след това се оказа, че хората са останали с надежда...
Това, което съм казала, е свързано с моите компетенции и аз го потвърждавам. Ако наистина общинското ръководство имаше желание да се раздвижи и да създаде някакви предпоставки в това голямо село да има малко повече възможности да се ангажира работната ръка, те щяха да реагират на нашите покани и да свършат това, което е тяхно задължение, за да може наистина да се създаде възможност да се обяви общинска концесия.
Това, което аз мога да направя и което съм заявила и тогава, е да помогнем на общината да извърши всичките тези процедури, както и да се подготви концесията съгласно изискванията на закона. Това заявявам като готовност и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа министър.
Сега следват пет въпроса към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и аз мисля, че поне първият ще може да мине. (Господин Руси Статков иска думата.)
Господин Статков, нали знаете, че който иска да каже нещо, застава на трибуната? Сега ще попречите на господин Калчевски да развие своя въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Предлагам процедурно до изчерпване на отговорите на господин Върбанов, за да го улесним и него и да не идва другия път, да удължим времето с толкова, колкото е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Мисля, сам виждате, че не можем да вземем съответното решение.
Има думата господин Станимир Калчевски да постави своя актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа относно състоянието на продоволствения баланс в страната, прибирането на слънчогледа и царевицата и хода на засяването на есенниците.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин министър, моят въпрос е от 29 септември. Доста се позабавихме и някои неща се промениха, но нека да отговорим, както се полага.
Днес земеделските производители са крайно затруднени в реализацията и съхранението на селскостопанската продукция. Предлаганите от търговците цени не покриват себестойността й, а отпуснатата от фонд "Земеделие" субсидия де факто остава само на хартия поради отсъствието на лицензирани складове, отговарящи на изискванията, независимо че вече повече от година е в сила Законът за търговията и съхранението на зърно.
Моля, уважаеми господин министър, да отговорите какви са истинските резултати от прибирането на есенниците, пораженията, нанесени от градушките, наводненията и други природни бедствия и как се отразиха върху добива и изготвянето на продоволствения баланс на страната? Във връзка с това: какви са лицензираните публични складове за зърно, които осигуряват нужните складови запаси?
Вече сме в края на месец септември - сега сме края на месец ноември, време, в което следва да е в ход есенната кампания за стопанската 1999-2000 г. в земеделието. Тук възниква острият въпрос за прибирането на слънчогледа и царевицата и във връзка с това какви са вижданията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за търговския режим спрямо слънчогледа и олиото?
И накрая, господин министър, най-остро възниква ситуацията относно засяването на есенниците - количество, качество, сортов материал и семената за това. Каква е Вашата информация и оценка за това? Имат ли земеделските производители необходимия паричен ресурс, гарантиращ навременна и качествена есенна сеитба?
Макар и малко късничко, аз ще слушам с интерес Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! От отправения до мен актуален въпрос става ясно, че Вие или не разполагате с точни данни, или правите твърдения, които не са подкрепени с факти и съответно не отговарят на истината. Затова ще Ви помоля внимателно да изслушате отговора ми.
По окончателни данни на отдел "Агростатистика" към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за реколта 1999 г. засетите площи пшеница са 9 млн. 168 хил. дка и 2 млн. 413 хил. дка с ечемик. Полученото производство след прибиране на реколтата от тези зърнени култури е съответно: пшеница - 3 млн. т, ечемик - 670 хил. т.
За да спре спекулирането по темата за евентуална зърнена криза и нарушено вътрешно потребление, Ви информирам за следното: наличните количества след прибиране на есенните култури са: 3 млн. 200 хил. т пшеница, от които начална наличност 112 хил. т и 120 хил. т зърно, освободено от държавния резерв плюс произведеното. При ечемика наличните количества са 960 хил. т, в това число 290 хил. т начална наличност и 670 хил. т производство.
По-доброто състояние на двете основни пролетни култури - царевица и слънчоглед, както и добрият темп на прибирането им - над 90 на сто при царевицата и 100 на сто при слънчогледа, както и по-високите средни добиви при тези култури потвърдиха прогнозата на нашето министерство. При царевицата по неокончателни данни очакваме производство над 2 млн. т, което с наличността от предходната година от 300 хил. т формира свободно количество от 1 млн. т.
При слънчогледа са произведени 700 хил. т, което със 160 хил. т повече от 1998 г.
Изложеното дотук дава основание да твърдим, че сме в състояние да обезпечим напълно продоволствения баланс на страната и осигурим вътрешното потребление, а именно:
- при пшеницата - 1 млн. 500 хил. т - за изхранване на населението; 500 хил. т - за животновъдството и 250 хил. т - за семена;
- при ечемика - 350 хил. т - за животновъдството, 150 хил. т - за пивоварната промишленост и около 52 хил. т - за семена;
- при слънчогледа се покриват изцяло нуждите на месопреработвателната промишленост от 500 хил. т;
- при царевицата също се покриват изцяло нуждите за животновъдството от 1 млн. т.
Градушките и другите природни бедствия също нанесоха поражения, но щетите от тях не влияят на продоволствения баланс на страната. Формираните на вътрешния пазар цени на зърното са под влияние на международния пазар. Предполагаемото изменение на цените в перспектива ще отразява тенденциите на международните цени и темповете на изкупуване. Изкупните цени на пшеницата от началото на кампанията по прибиране на реколтата до сега се движеха в границите на 120 до 160 лв. за тон, в зависимост от качеството на продукцията и на региона, от който те се изкупуват, с тенденция за нарастване.
За ечемика изкупите цени са от 100 до 140 лв. за тон, в зависимост от предназначението му.
Изкупите цени за слънчогледа се движеха в границите от 240 до 280 лв. за тон, отново с тенденция за покачване.
От втората половина на месец октомври се осъществяват сделки за закупуване на пшеница при цени 180 - 190 лв. за тон и за слънчоглед - 320 - 350 лв. за тон.
Износът на слънчоглед е либерализиран от месец октомври 1998 г. чрез отмяна на съществуващите досега транспортни такси. Премахването им е фактор за премахване на изкупните цени на слънчогледа. Не се предвижда промяна в търговския режим на слънчогледа и олиото.
Законът за съхранение и търговия със зърно създаде условия за стабилизиране на зърнения пазар в страната и за надеждно съхранение на произведеното зърно. Системата за лицензиране съгласно този закон гарантира спазване на технологичните изисквания при съхранението на зърното, стабилност и надеждност на публичните складове за зърно. До 18 ноември 1999 г. Националната служба по зърното е лицензирала 5 публични склада за зърно и 81 зърнохранилища. Общият капацитет на тези складове е за над 660 хил. т.
Съществено предимство на Закона за съхранение и търговия със зърно е осигуряването на условия за прилагането на системата със складови записи, които вече са отпечатани. Чрез тях зърнопроизводителите имат възможност да получат краткосрочни заеми срещу залог на зърно.
За реколта 2000 г. министерството прогнозира да бъдат засети около 13 - 13,5 млн. дка, в това число пшеница - над 10 млн. дка, ечемик - над 2,5 млн. дка, ръж и тритикале - над 300 хил. дка. Осигуряват се качествени семена за сеитбата, съобразени със сортовата структура и почвено-климатичните условия на отделните зърнени райони.
При пшеницата основни сортове са: "Янтра" - около 36% от посевите; "Садово" - около 28%, "Победа" - 8% и "Пряспа" - около 6%.
При ечемика се използва един основен сорт - сорт "Обзор". С него се засяват около 63 на сто от площите.
По оперативни данни към 15 ноември 1999 г. подготвените за сеитба площи надхвърлят 13 млн. дка. Засети са около 10 млн. дка с пшеница и 2,2 млн. дка ечемик. Посочените данни са резултат от целенасочената политика на правителството за подпомагане на земеделските производители. Чрез Държавен фонд "Земеделие" тази година бяха предвидени следните финансови линии: чрез преференциална кредитна линия за производство на хлебна и семепроизводство; предоставяне на стоков кредит за семена за посев на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед; предоставяне на сроков кредит за изкуствен тор, суперфосфати, амониева селитра за производство на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед; кредитна линия за субсидиране на разходите, свързани със съхранението на хлебната пшеница от реколта 1999 г. Общият размер на предвидените средства по посочените кредитни линии е за над 20 млн. нови лева. Освен посочените финансови линии към Държавния фонд "Земеделие" има и инвестиционни кредитни линии за подпомагане на земеделските производители.
Политиката на правителството към либерализация на външнотърговския режим води до по-големи възможности за реализация на земеделските продукти, включително и на пшеницата, ечемика, царевицата и слънчогледа. Ускорява се процесът на възвръщаемост на вложените средства и се осигурява паричен ресурс за производителите.
Уважаеми господин Калчевски, посочените възможности и мерки, които взема Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за повишаване на добивите и подобряване качеството на земеделските продукти са факт. И аз се надявам, че след моя отговор Вие сте съгласен с този факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Калчевски, имате думата за реплика.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Значи, господин министър, сега аз трябва да кажа дали съм доволен или не съм доволен.
Първо, не знам дали някой Ви е казал, но Вие сте първи братовчеди с Господа. Значи, природата е непрекъснато на Ваша страна. И това е хубавото. Аз разбрах, че хлебна криза не се очаква.
Но, 1996 г. след зърнената криза в България господин Димо Узунов - първи заместник-министър на земеделието зася 16 дка пшеница. Значи, доближаваме се до тази цифра, но сме много далеч от нея.
И тук съм си записал - известен е примерът и подходът на Европейския съюз, който всяка година осигурява защита на производителите на зърното си с интервенционални цени от 125 щатски долара. Искам да кажа, че 3200 кооперации, които сега ще пострадат силно, поне 60 на сто от тях ще бъдат силно атакувани от новия закон, в техни ръце е правото те да искат политика на изваждането на държавата от селското стопанство, от земеделието, а активно участие, незабавна държавна подкрепа при проблемите на решаването на селскостопанските кооперации.
И аз съм си записал: недопустимо е изтеглянето на държавата на този етап от земеделието и редица цифри, които няма нужда да ги споделям.
Но, кога ще приключи тази реформа в земеделието? Кога? След година, две, след пет? Или още 20 години ние ще се влачим? Ето резултатите от добивите: 1960 г. - 460 кг пшеница в кооперация "Добруджа" в град Добрич; царевица - 605; 273 - слънчоглед; фасул - 191 - неща, към които ние се доближаваме с много бавни темпове.
И така, аз успокоен напускам трибуната, но искам също така във Вашето тефтерче да остане въпросът - още по-активно участие на държавата при проблемите на земеделието и хранително-вкусовата промишленост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата министър Върбанов за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Калчевски! През тези години, откакто съм министър, с доста хора ме изкараха роднина. За пръв път сега ме изкарват роднина и на Всевишния. В това няма нищо лошо.
Смятам, че не е толкова важно дали природата е с нас или не, а е важно, че е осигурен зърнено-хлебния баланс на страната и просто трябва да се спрат всякакви спекулации.
А по отношение на това дали правителството се е оттеглило от подпомагането на земеделските производители смятам, че е достатъчно ясно и в моя отговор беше подчертано, че именно благодарение на помощта, която ние оказваме чрез Държавния фонд "Земеделие" беше изпълнена есенната кампания в срокове и нямаме притеснения за баланса през следващата година. Благодаря ви. Приятен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
С това приключваме парламентарния контрол.
Ще продължим предполагам с останалите въпроси към министър Върбанов следващия петък.
Преди да закрия събранието искам да направя три съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще има извънредно заседание на 23 ноември, вторник.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има заседания на 24 ноември, сряда, от 15,00 ч. в другата сграда.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 24 ноември, сряда, от 15,00 ч. и на 25 ноември, четвъртък, пак от 15,00 ч. на пл. "Батенберг".
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 24 ноември, сряда, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров
Калчо Чукаров