Председателствал: заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание с единствена точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата господин Руси Статков по процедурен въпрос, но все пак не забравяйте, че сме в парламентарен контрол.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри, господин министър-председател! Заставам за процедура във връзка с парламентарния контрол, тъй като считам, че е дълг на всеки един народен представител, а не само мой, да постави именно този въпрос, който и аз ще поставя по този начин.
Става дума за исканото отлагане от господин Евгений Бакърджиев на моя актуален въпрос. Актуален въпрос за неконституционно и незаконосъобразно уволнение, бих казал, по най-репресивен начин на изпълнителен директор на почивната база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в град Вършец.
Уважаеми колеги народни представители, всеки може да поиска отлагане, но господин Бакърджиев най-малко може да поиска такова отлагане. Защото по време на заседание - политическо, на Регионалния съвет на СДС - Монтана, в събота, с полицейска кола е извикан началникът на тази база и за назидание пред целия син актив, най-демонстративно е уволнен.
И аз питам, какво отлагане ще иска господин Бакърджиев днес, след като той лично го е уволнил, след като го е уволнил незаконосъобразно и неконституционосъобразно? Единственото решение би могло да бъде господин Бакърджиев да отмени своята заповед и да се извини на този човек, който междупрочем е и общински съветник, който е ръководител на печелившо предприятие, който е и втора група инвалидност.
Уважаеми дами и господа, аз настоявам процедурно да бъде включен в днешния парламентарен контрол и актуалният ми въпрос, тъй като не виждам смисъл докога да бъде отлаган. Ние отлагахме много въпроси така. Така беше и с газта, господин Бакърджиев и господин министър-председател, така беше и с хиляди други, за съжаление, с които вие се подиграхте и говорихте за това, че носите отговорност. Не може да продължава повече така!
Аз настоявам в парламентарния контрол да бъде включен отговорът на господин Бакърджиев. Защото, повтарям отново, не виждам никакво основание той да бъдe отложен. Защото тези хиляди, които бяха уволнени през тази година, по съдебен път, както са тръгнали, с една и повече години няма да могат да наваксат онова унижение, което хора като господин Бакърджиев им нанасят. Защото някои може да срещат Нова година с хубаво настроение, обаче тези, които са унизени, които са репресирани, нямат това основание. И ако ние сме истински парламентаристи, ако ние сме истински морални хора, трябва да подкрепим едно такова предложение и господин Бакърджиев да отговаря днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Колеги, много моля! Нека да изслушаме всеки оратор, който иска думата.
На господин Статков обаче трябва да му отговоря, че имаме правилник. Този правилник ние сме го гласували тук. След като едно лице има съответни права и ги ползва, ние не можем да му нарушим правата. Господин Бакърджиев има правото по силата на правилника и той, спазвайки Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е поискал удължаване на срока. Това е негово право.
В този случай не мога да Ви отговоря нищо друго, освен че правилникът е задължителен за всички нас. (Румен Овчаров иска думата от името на парламентарна група.)
Много процедури станаха, господин Овчаров. Заповядайте и Вие за процедура.
Много моля този, който прави искане за процедура, първо да прегледа правилника.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз, господин председател, всъщност не искам думата за процедура. Първо, искам да Ви попитам какъв беше отговорът на министър-председателя по повод на нашето искане да ни информира... (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ползвайте микрофона, за да бъдете чут.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Просто се опитвам да се обърна и към Вас, но няма как да стане.
Господин председателстващ, исках, първо, да попитам Вас, какъв беше отговорът на министър-председателя по повод на нашето искане да ни информира днес тук, в пленарна зала, за състоянието и хода на преговорите с Русия по отношение на транзита и доставките на руски газ за България. (Неодобрителни реплики от СДС.)
Както Вие вчера ни информирахте и ни обещахте, поехте ангажимента да информирате министър-председателя за това наше искане. Какъв беше неговият отговор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това ли е Вашето искане? Добре, благодаря за поставения въпрос.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, аз имам след това да Ви кажа нещо от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Казвайте, казвайте! (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Каква процедура искате?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Костов, не съм в процедура, а съм взел думата от името на Парламентарната група на Демократичната левица. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
Аз разбирам вашите емоции и вашите вълнения, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Овчаров, може ли да чуя процедурното предложение?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Отново повтарям, на трибуната съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица. Ако някой не е разбрал това, повтарям го за трети път - не става дума за никаква процедура. И разбирам вашето вълнение. Разбирам вашето вълнение, защото има една мисъл на Норберт Винер, може би сте го чували. Той казва така: "Липсата на информация е в основата на всички емоции".
Разбирам вашите вълнения, защото вие просто не знаете за какво става дума. Не можете да оцените важността и същността на въпросите. Разбирам също така и пренебрежението на господин Костов, който не си прави труда да дойде тук и да информира народните представители, защото той има само един избор, т.е. по-скоро два - или да дойде и да каже истината, която, за съжаление, не е такава, каквато му се ще на него, или да дойде и отново да ни лъже, както ни лъже вече 8 месеца. (Шум, неодобрителни реплики и свиркания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да спазваме добрия тон в парламента! Нямате право на обиди към никого. В противен случай ще Ви отнема думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявам се.
Искам да ви напомня няколко съвсем елементарни неща. На 4 юли господин Иван Костов тук, от тази трибуна, също така усмихвайки се, ни обясняваше, че ние нямаме проблеми с доставките на руски природен газ. Обясняваше ни, че цените на газта ще бъдат между 65 и 85 долара, че няма да има никакви посредници. Тогава, в средата на лятото, той се усмихваше. Усмихвахме се и ние. Аз седях ей там и също се усмихвах. Само че тогава беше лятото и господин Васил Филипов ви доставяше газ от Туркменистан, намираше ви газ в България, доставяше ви газ от Украйна и от други места. За съжаление, лятото свърши и господин Бакърджиев не си свърши обещанията така, както беше обещал. Не сключи договора през юли, не го сключи през август, не го сключи през септември. И тогава, когато ние попитахме, вие ни обявихте за национални предатели.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Такива сте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може и да сме, господин Лучников,...
Това не е ли обида, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, какво Ви обижда, моля Ви!
РУМЕН ОВЧАРОВ: И тогава вие ни отговаряхте съвсем елементарно - вече ще има посредници и това ще бъде "Топенерджи". Вече цената на газта няма да бъде 80 долара или 60, а ще бъде 90. И тогава смешно плачехте за българската промишленост. И знаете ли защо, господин Костов, плачехте смешно? Защото цената на газта на българската граница вече беше 89 долара, а Вие даже не знаехте колко е. А господин Васил Филипов си позволяваше да я продава в България, с Ваше позволение, по 115 долара. И в същото това време Вие плачехте за българската промишленост. През месец октомври цената на газта в България беше с 22 на сто от тази, която трябваше да сметнете по Вашата формула. През месец ноември и декември тя е 14 на сто по-висока. Вие, Вие ликвидирахте българската промишленост през този период. (Шум и неодобрителни реплики, ръкопляскания и възгласи от СДС.)
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Вие ликвидирахте България. Не ви ли е срам!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз, разбира се, бих приел вашите ръкопляскания като израз на уважение. За съжаление всичко би било така, ако не беше страшно. Защото отново не правите нищо. Защото отново господин Такев снощи ни информира, че той чувствал, че господин Вяхирев имал намерение да реши проблемите. Той чувствал! Представяте ли си - той чувствал! (Смях и реплики от левицата.)
Защото господин Филипов се кани да работи през коледните празници, защото господин Бакърджиев също се сети, че сега е време за работа. Защото той самият си признава, че нищо не е свършил досега. А ако към тази група, която се кани да работи по време на празниците, добавим и господин Шиляшки, трябва да ви кажа, че на България ще й стане страшно.
Без да правя, господин председателстващ, никакви намеци, искам да ви припомня една българска поговорка: "Луд умора няма". (Продължителни възгласи и смях от мнозинството.)
Затова, господин Костов, спрете тези хора, спрете ги, защото те ще доведат България до края.
Защото Вие, надявам се, поне Вие разбирате за какво говоря. Защото основният, ключовият въпрос на българския национален интерес, стратегическият, е транзитът на руски природен газ през България и ние вече го проваляме. Наистина си помислете и намерете хора, които могат да ви свършат работа. Тези ги освободете, защото те са некадърни, некомпетентни и не могат да свършат тази работа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Овчаров. Моля ви, никакви дебати не мога да разреша.
Господин Костов, процедура ли искате? Дебати няма да разреша преди парламентарния контрол.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин председател! Като народен представител искам да изкажа неудовлетворение за това, че беше дадена думата по процедура на господин Овчаров, който не направи никакво процедурно предложение. Моля съответно да бъде санкциониран съгласно правилника. Благодаря. (Бурни възгласи от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, преминаваме към дневния ред.
Има два писмени отговора, които трябва да връча.
Единият писмен отговор е от министъра на земеделието господин Венцислав Върбанов до народния представител Методи Андреев. Ако господин Андреев е тук, много моля да дойде и да получи отговора си.
Вторият писмен отговор е от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев до народния представител господин Иво Атанасов. Господин Атанасов присъства и му предоставям двата отговора.

Днес първата точка е:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпил е актуален въпрос от народния представител господин Осман Октай относно социално-икономическото състояние на ромското малцинство в Република България.
Господин Октай, имате думата, за да поставите Вашия актуален въпрос.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър-председател, политическите и икономическите промени след 1989 г. се отразиха тежко върху жизнения стандарт на огромната част от населението на Република България. Но, ако трябва да посочим малцинството, върху което това отражение е най-драматично, безспорно това е ромското малцинство.
Според данните от преброяването от 1992 г. общият брой на ромите е 313 396. Но по неофициални данни от 1989 г. техният брой е 577 000.
През годините на прехода безработицата сред ромите достигна катастрофални размери. Сега 76 на сто от ромите в градовете и 85 на сто в селата са безработни. Масово се съкращават или не се приемат на работа с оправданието, че нямат необходимата квалификация и образователен ценз. Тежките жилищни условия, непълноценното хранене, нехигиеничният начин на живот, недостиг на вода, липса на канализация в ромските квартали, тежката физическа работа, пушене от детска възраст, наркомания и алкохолизъм са основните причини за лошото здравословно състояние на ромите у нас. Петдесет и две на сто от ромите в техните гета нямат течаща вода, 74 на сто нямат тоалетни, 86 на сто нямат топла вода в жилищата си. Днес 48 на сто от децата роми, подлежащи на задължително обучение, изобщо не посещават учебни занятия. Всяка година от училище отпадат 35 хил. деца, без да броим онези, които изобщо не са се записали в първи клас. Премахнати са и надбавките към заплатите на учители и здравни работници за работата им с деца, чийто майчин език не е български. По обясними причини на много ромски семейства е характерна липсата на доходи, поради което не могат да плащат ток, вода, данъци, което ги кара да прибягват към кражби, просия, проституция и др.
Изследванията показват, че 40 на сто от разкритите криминални престъпления са извършени от цигани, докато през 1986 г. този процент е едва 10 на сто.
Благодарение и на средствата за масова информация у нас се утвърди убеждението, че крадци са само ромите. У нас най-окаяните цигански гета са в градовете Пловдив, Сливен, Лом, Бургас, Нова Загора, Пазарджик и други градове.
Вече осма година българските правителства нямат ясна концепция за решаване на тежките проблеми. Има сериозна опасност и индикации тежкото социално-икономическо положение на ромите да предизвика взрив на етническа и социална основа.
Актуалният ми въпрос е: господин министър-председателю, има ли намерение Вашето правителство да приеме програма за решаване на тежките социални и икономически проблеми на ромите в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Октай.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Октай! Аз Ви поздравявам, че точно днес, в навечерието на Коледа, поставяте по този начин такъв въпрос.
Действително натрупаните в продължение на години социално-икономически проблеми сред населението от ромската етническа група са изключително сложни и сериозни, а полаганите досега усилия за съжаление са се оказвали недостатъчни.
Приетата с Решение N 163 от предишния Министерски съвет на БСП от 30 януари 1997 г. Програма за решаване на проблемите на ромите в Република България също не създава така необходимата солидна база за решаването на тези така сложни и деликатни проблеми, а има характер по-скоро на предизборно обръщение.
Загрижеността на правителството по повдигнатите от Вас проблеми намери своя израз в Постановление N 449 на Министерския съвет от 4 декември 1997 г., с което се постави край на практически неефикасния Съвет по социални и демографски въпроси и се създаде Национален съвет по етническите и демографските въпроси. Този национален съвет е израз на политиката на правителството на Република България за разрешаване на различните проблеми чрез открит диалог и сътрудничество.

В правилника за устройството на организацията на работата на Националния съвет е посочено, че той е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между правителствените органи и неправителствените организации с цел формиране и реализиране на национална политика по отношение на етническите и демографските въпроси и миграцията. Съветът се председателства от заместник министър-председателя господин Веселин Методиев, което гарантира директна връзка с правителството на страната. Участието в него на обществените организации на различните ро-етнически групи им дава възможност за участие в управлението на държавата по въпросите, които пряко ги засягат.
В задачите на съвета влизат и задълженията за запазване на толерантността и разбирателството между българските граждани от различни етнически и религиозни групи и координирането между държавните органи и неправителствените организации на конкретни мерки в изпълнение на поети международни задължения от страна на Република България в областта на правата на българските граждани, принадлежащи към етнически групи и тяхната интеграция в обществото.
Задължение на Националния съвет е и подпомагането на значими проекти и неправителствените организации в областта на етническите групи и демографските въпроси. В рамките на Националния съвет ще функционира и специална работна група по проблемите на ромите в България с участието на държавни експерти и представители на различни ромски обществени организации. Тази работна група ще координира усилията на всички заинтересовани за създаването и реализацията на цялостна програма за комплексно интегриране на ромите в обществото при отчитането на техните етнически и културни особености.
От само себе си се разбира, че в тази програма съществената част ще бъде отделена на решаването на тежките социално-икономически проблеми на ромите.
Същевременно тежкото финансово положение на нашата страна ни кара да се обърнем към международната общност с молба за финансова и методическа подкрепа в осъществяването на този замисъл. Ние се нуждаем от такава подкрепа във всички аспекти на тази дейност - както в самата разработка, така и в реализирането на различни програми, касаещи етническите групи и демографските проблеми.
Нещо повече. Ние се надяваме на сериозна финансова и методическа подкрепа за формулиране и привеждане в изпълнение на национална програма по тези въпроси, чиято реализация да бъде неразделна част от нашия стремеж към интеграция в евроатлантическите структури и практическото осъществяване на ценностите на демократичния свят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми колеги! Колкото и да се вълнуваме, когато отваряме тежките проблеми на обществото ни, аз благодаря на господин министър-председателя за неговата загриженост по този въпрос.
Но мисля, че не само с усилията на един Министерски съвет ще се реши този толкова тежък социален и обществен въпрос. Мисля, че е дълг на целия ни парламент, на целия ни Министерски съвет и на всички обществени организации, държавни институции - да бъдат загрижени за изключително бързото решаване на този въпрос, за да не се допусне един социален взрив, който е започнал вече от Лом. Този въпрос по изкуствен и насилствен начин не може да бъде спрян. Години наред погрешно се разбираше отношението на обществото към този проблем по отношение на ромското население в България. Негативното отношение няма да им помогне да излязат от тази ситуация. Дълг на цялото ни общество, на гражданското ни общество е ние да се обърнем към този проблем. Ние не можем да ги изгоним и те не могат да изчезнат от нашата страна. Ние просто трябва да намерим формулата заедно, общо да решим този въпрос. Само така - не с пренебрежение към една етническа общност, може да се реши този проблем.
И аз затова Ви благодаря, господин министър-председател, и затова точно този въпрос съм го поставил в навечерието на хубавите празници. Защото много от това население, както и от останалата част на населението на страната, не само няма да могат да празнуват, но няма и какво да ядат днес. Затова аз се опасявам от социални и икономически взривове в страната.
И благодаря Ви още веднъж за отговора. Благодаря, ще си помагаме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Октай.
Господин министър-председател, желаете ли да вземете отношение?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: След такава гореща благодарност, какво да кажа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалните въпроси към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Първият актуален въпрос е на народния представител господин Златко Златев.
Има думата господин Златев, за да постави своя актуален въпрос.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители и министри!
Уважаеми господин Бакърджиев! Напоследък по различни причини в страната бяха предизвикани и произведени предсрочни избори за органи на местна власт. Същевременно повечето от вас, предполагам, знаят, че по силата на Закона за административно-териториалното устройство от 1 януари т.г. започна по волята на населението създаването и на нови общини.
Прави впечатление напоследък, че все по-често в предизборните кампании се включват отговорни представители на децентрализираната държавна администрация, както и кметове на общини, които не само че участват, но и демонстрират своето участие в подкрепа на един или друг кандидат за кмет или партийна листа.
Както е известно, тази дейност е в драстично противоречие със Закона за местните избори.
На 11 юни т.г. се обърнах към министър-председателя на Република България господин Иван Костов, задавайки му актуален въпрос с аналогично съдържание. Но тогава ставаше дума за масово нарушаване на Закона за местното самоуправление и местната администрация в тази му част, където беше забранено съвместяването на длъжността на държавен служител с участието му в управлението на търговски дружества и в ръководни органи на политически партии. Тогава, за времето от задаването на въпроса ми до отговора част от членовете на Националния изпълнителен съвет депозираха оставки и ми бе отговорено, че вече колизии с нормата няма.
Тук държа да отбележа, че под ръководен орган на политическа партия не се разбира само централен ръководен орган, а ръководен орган регионален и друг местен орган на политическа партия.
И днес има областни управители и заместници, които са ангажирани с регионални органи на политическа партия. Например, да речем, Хасковският областен управител.
Моят актуален въпрос накратко към Вас, господин Бакърджиев, е известна ли Ви е такава дейност и какво е отношението Ви към това обстоятелство, ако отговорът Ви е утвърдителен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Златев! Искрено съжалявам, че Вашият въпрос така, както е зададен, не третира конкретен случай или конкретна община, или конкретна област. Сега във Вашето изявление чух и някакво подобие на примери. Аз отговарях на 17 октомври относно административната реформа и децентрализираната държавна администрация - част от въпроса, който Вие отново днес задавате.
Ще се спра на Вашата писмено заявена част от въпроса. Цитирам: "Напоследък по различни причини в страната са предизвикани и проведени редица предсрочни избори за органи на местна власт.".
Първо, надявам се, уважаеми господин Златев, че Вие не сте против това да се предизвикват и провеждат такива избори. И второ, аз съм убеден, че това е един демократичен процес, към който трябва да сме съпричастни абсолютно всички. Но все пак, за да е ясно за какво става дума, за периода след 29 октомври 1995 г. до 5 декември 1997 г. са проведени частични и нови избори за местни органи на самоуправление точно в 150 общини, райони и кметства. От месец май тази година до 5 декември тази година са проведени 58 избора, в това число 47 частични и 11 нови.
Какви са тези причини, довели до тези избори, за да не остане недоразумение или съмнение?
На основание чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за местно самоуправление и местна администрация - това е при подаване на оставка пред общинския съвет - 27 такива случая.
На основание чл. 42, ал. 1, т. 2 - след решение на общинския съвет с мнозинство не по-малко от две трети - са шест случая.
На основание чл. 42, ал. 1, т. 3 - това е при влизане в сила на присъда, с която е наложено лишаване от свобода за умишлено престъпление: това е село Стойките, община Смолян, не че кметът е избран с листата на БСП, това се подразбира - един случай.
И на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 - при смърт - за съжаление 13 случая.
Проведени нови избори включват и тези в новосъздадените общини: Долна баня, Гурково и Приморско - общо 11 такива случая.
Проведени са съответно шест избора за кметове на общини. Общините са Любимец, Дупница, Долни дъбник, Долна баня, Приморско, Гурково и избора за кмет на район "Красно село" в град София.
Смятам, че всеки един от депутатите може да направи оценка след тази статистика по какъв повод са предизвикани тези предсрочни избори и с риск да ви отегча ги изброих, за да няма никакво съмнение, че тук има някакво насилствено предизвикване на изборите. Избори има и ще има и те ще си вървят добре.
Във връзка обаче с констатацията, че в предизборните кампании се включват и демонстрират своето участие и подкрепа за един или друг кандидат отговорни представители на децентрализираната държавна администрация, както и кметове на общини на населени места, аз бих искал да говорим конкретно, господин Златев, защото така общо не мога да коментирам темата. Разбира се, аз съм съгласен с това, че текстът на ал. 5, чл. 50 на Закона за местните избори категорично гласи: "Областните управители, техните заместници и работещите в областната администрация, кметовете, техните заместници и работещи в общинската администрация, както и другите държавни органи и синдикалните организации не могат да разпространяват предизборни агитационни материали за кандидатите и да участват в предизборната агитация под каквато и да било форма". Факт! Тук обаче не трябва да се допуска в никакъв случай да се смесват ангажиментите на това, че областните управители, заместниците им, областните администрации, както и кметовете в общини, техните заместници, секретари и администрация по закон са длъжни да подготвят и проведат самите избори. И затова аз смятам, че за да коментираме дали някъде би имало нарушение или не, трябва да гледаме конкретните случаи. Буквата на закона, разбира се, трябва да се спазва и аз съм за това. Все пак не бива да забравяме, че се намираме в региона на Балканите и че в България последните осем години емоцията е много по-силна отколкото резултата от работата на една или друга политическа сила. Ето защо аз съм готов да коментираме всеки отделен случай поотделно. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Златев, имате думата.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев, аз наистина, задавайки този въпрос, не бих искал да политизираме нито въпроса, нито отговора. Всъщност става дума за законосъобразно участие в предизборните кампании. Ще се опитам да Ви помогна да мотивирате своето отношение към този проблем, като оглася тук няколко факта.
Най-напред, участие на областния управител на Софийска област в предизборната кампания в Дупница. Свидетелство за това може да бъде "Царски вестник", бр. 35, който Ви нося. Свидетелство има и в дупнишката телевизия.
Участие на заместник-областния управител на Хасковска област, пълномощник на областния управител на Хасковска област за Казанлъшки регион, кмета на община Стара Загора, синдикални лидери на последната предизборна проява в град Гурково. Предоставям Ви видеоматериал от казанлъшка телевизия.
Участие на областния управител на Пловдивска област в съвета на директорите на Свободна безмитна зона - Пловдив, акционерно дружество.
Не на последно място, пловдивският областен управител господин Андон Андонов все още, господин Бакърджиев, е общински съветник. Както знаете по силата на чл. 71, ал. 3, областният управител трябва да опазва и - забележете - да защитава държавната собственост. Как би могъл той, като общински съветник, да реши този проблем в полза на държавната собственост? Аз мисля, че едва ли има нужда да говорим повече по този въпрос.
Всичко това ми дава основание да смятам, че въпросът е много сериозен и че съвсем съзнателно се търпят тези закононарушения. Веднага възниква у мен въпросът кому бе потребно в средата на юли 1991 г. да приемаме тази Конституция? Затова, разчитайки на Вашето чувство за справедливост, на технократизма Ви в положителен смисъл, аз очаквам Вашите действия във връзка с пресичане на това беззаконие. Благодаря ви.
(Народният представител Златко Златев предава папка с материали на заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Златев, това, което ми предоставихте, разбира се, ще разгледам с интерес. Ние доста разширихме темата - от участието в тези местни избори до участие в отделни фирми и в ангажиментите на областните управители спрямо общинската собственост и държавната собственост.
Нещата, разбира се, има възможност да бъдат коментирани много дълго и много загрижено. Ето защо аз се ангажирам да прегледам материалите. Но използвам Вашия въпрос и излизането ми днес пред уважаемите народни представители именно за да поздравя всички новоизбрани кметове през 1997 г. И не само тях, а и всички кметове в България, които добре си гледат работата. И да им пожелая през 1998 г. от тяхната работа да има по-добри плодове. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Следва втори актуален въпрос към него. Това е актуалният въпрос на господин Кирил Йорданов.
Господин Йорданов, имате думата да поставите актуалния си въпрос.

КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател на Република България! С Указ N 212, публикуван в "Държавен вестник", бр. 63 от 1995 г. е обнародван Законът за административно-териториалното устройство на Република България, с който се уреждат административно-териториалните промени в страната. Съгласно същия закон, от 1 януари 1997 г. едно или повече населени места от определена община могат да се обособят като самостоятелна общинска единица, ако отговарят на условията на раздел II, чл. 8.
Жителите на кметствата Старо Оряхово, Ново Оряхово, Шкорпиловци, Детелина, Рудник и Юнец на общо събрание на гласоподавателите, проведено на 25 януари 1997 г. в с. Старо Оряхово, решиха да започне процедура изброените по-горе населени места да се отделят от община Долен Чифлик, Варненска област и да образуват нова община с общински център с. Старо Оряхово, Варненска област. На общо събрание бе избран и инициативен комитет, състоящ се от кметовете на петте кметства. Инициативният комитет бе регистриран в община Долни Чифлик, Варненска област със заповед на общинския кмет. Инициативният комитет при пълното съблюдаване на доброволността и зачитане на мнението на всички граждани проведе подписка за отделяне и образуване на нова община с жителите на петте кметства, в законния срок от един месец съгласно Закона за допитването до народа, обн. "Държавен вестник", бр. 100 от 1996 г.
В подписката 60 на сто от гласоподавателите изразиха своето мнение за отделянето от община Долни Чифлик, Варненска област и образуването на нова община с общински център с. Старо Оряхово. Материалите от подписката заедно със становищата на кметовете на кметствата бяха предоставени на общинския съвет за решение по искането за отделяне на жителите на населените места.
Общинският съвет разгледа целесъобразността и законността на искането и след като се убеди, че всички условия за създаването на нова община са налице, съгласно чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се произнесе с решение, изразено чрез гласуване от общинските съветници с положителен вот за обособяване на нова община. Решението на общинския съвет в община Долни Чифлик, Варненска област, както и материалите с подписката и становището на кметовете са изпратени на 15 април 1997 г. в областната администрация в град Варна за проверка на законосъобразността на искането и дали са спазени изискванията на закона.
След двуседмичен срок трябваше да се предложи на общинския съвет да вземе решение за провеждането на референдум в населените места. До момента на депозиране на актуалния въпрос това не беше сторено. Ето затова в деня за парламентарен контрол ви питам относно действията, които възнамерявате да предприемете за приложението на цитирания закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Давам думата за отговор на господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов! Условията за създаването на община представляват съвкупност от обективни и лесно установими обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да може да се осъществи процедурата по формирането на тази административно-териториална единица и в крайна сметка да се издадат предвидените от закона актове, които пораждат съществуването на съответната община в правния мир.
Изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са своеобразен ориентир за минимума предпоставки, осигуряващи пълноценно функциониране на такава една нова административно-териториална единица. Те са и своеобразна защита на интересите на населението от съществуващата и новосъздаващата се община, а така също и на държавата като цяло. Силата и сигурността на демократично устроената държава е в пряка зависимост от жизнеспособността на всяка една от териториалните й общности и никой не би имал интерес от създаването на общини, които не биха могли да решават проблемите на своето население. В чл. 9 от закона се гарантира правото на населението и на избраните от него общински съветници и кметове на населени места да участват задължително в процедурата по създаването на община.
Населението на селата Старо Оряхово, Детелина, Ново Оряхово, Шкорпиловци, Рудник и Юнец е упражнило правото си на инициатива за започването на процедура за създаване на нова община. Кметовете на кметства в населените места са хората, които удостоверяват наличието на условията по чл. 8, ал. 1, а тези условия са точки в чл. 8, ал. 1:
1. наличие на население над 4 хил. души общо в населените места, които ще бъдат включени;
2. наличие на населено място, традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, която да осигури обслужването на населението;
3. включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаването на отделна община или които не могат да бъдат присъединени към друга такава;
4. максимална отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 20 км.
Прости и ясни изисквания. И тези на пръв поглед ясни и чисто технически като данни условия съдържат по същество информация, която отразява качествените елементи, отнасящи се до нормалното функциониране на една такава нова единица, на една такава нова община.
Както е видно от приложената към Вашето питане жалба от инициативния комитет, започнала е процедура по обособяването на нова община с административен център с. Старо Оряхово, включваща изброените по-горе населени места. С решение N 173 на общинския съвет на община Долни Чифлик от 14 април 1997 г. е дадено съгласие да бъде образувана нова община в Старо Оряхово и преписката е изпратена на областния управител на Варненска област. Той трябва да се произнесе по законосъобразността.
В съответствие с произтичащите от т. 1 на чл. 71 от Закона за местното самоуправление и местната администрация отговорности по провеждането на тази реформа, областният управител е спрял преписката с предложение да се предоставят актуализирани данни за наличието на тези условия, които преди малко изброих и на основание т. 5, ал. 1 от чл. 9 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България той е упълномощеният да внесе с писмен доклад предложение пред Министерския съвет за създаването на нова община. Разбира се, това трябва да стане чрез мен като министър на регионалното развитие и благоустройството.
Даването обаче на съгласие за провеждане на референдум изисква да има представени следните необходими данни:
- анализ за приходоизточниците и размерът на собствените приходи за новата община;
- не може да липсва изследване на сградния фонд за осъществяване на дейностите на новосъздадената община и съпътстващите я служби - става дума за районно полицейско управление, здравно обслужване, социално обслужване и други дейности;
- не може да няма пълна информация за степента на изграденост на инфраструктурата и непосредствените проекти, които предстои да бъдат реализирани;
- и не на последно място задължителна е актуална информация за нивото на безработицата и размера на социалните помощи, осигурявани за населението, което би било задължително изискване, за да бъде представено като аргумент от Министерския съвет, за да се вземе съответното положително решение.
Поради факта, че кметовете на кметства не са могли своевременно да представят този анализ, с писмо от 19 ноември 1997 г. е било възложено на кмета на Долни Чифлик да го подготви и представи в 15-дневен срок в областната администрация. За съжаление, господин Йорданов, до 9 декември т.г., когато от мен беше поискано обяснение от областния управител, тази информация все още не му беше предоставена от кмета на Долни Чифлик. При последния ми разговор с господин Митев разбрах, че при тях вече е постъпило поисканото писмо от кмета на общината и се обработват така представените данни по преписката.
С две думи, господин Йорданов, ако кметовете на тези населени места бяха подготвили предварително необходимите документи и ги бяха представили на областния управител, ние вече щяхме да влезем в реалната процедура. Не са си свършили бързо и качествено работата по места, но това не е голямо зло, след като преписката вече е при господин Митев, а той ще я предостави на мен и аз ще имам грижата да я препратя по-нататък. Но можехме да спестим и Вашия въпрос, и отговора, ако просто те си бяха свършили работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Йорданов има думата.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Длъжен бях да задам този въпрос, за да изпълня своя ангажимент към хората, които са ме посочили за свой представител в Народното събрание. Те от своя страна имаха право да чуят един автентичен и компетентен отговор по проблем, който ги вълнува. Убеден съм в ефективността на парламентарния контрол, доколкото той поставя в законови рамки и държавната администрация. Аз слушах внимателно Вашия отговор - действително фактологията в него беше коректно изнесена.
Трудно ми е да се съглася със съображенията, които не са предмет на регламент от страна на закона по отношение на анализа за допълнителни средства за изплащането на социални помощи, доколкото в § 5 на същия закон е казано, че издръжката и на общинската администрация, и на общинския съвет става в рамките на бюджета за текущата финансова година. Очевидно се касае за отделяне, при което се създава нова административно-териториална единица, обособява се самостоятелна административно-териториална единица при запазването на старата.

Що се отнася до сградния фонд, също ми е трудно да приема съображението, доколкото Старо Оряхово е стар административен център с традиции в тази насока. Лично имам впечатления, че такъв сграден фонд съществува.
Във всеки случай удовлетворението от вашия отговор идва от това, че действително процедурата е завършена и че оттук нататък се надяваме с ваша помощ тя да бъде завършена окончателно и успешно, каквото е желанието на хората от село Старо Оряхово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев не желае да вземе думата. Благодаря Ви за дадените отговори, господин Бакърджиев.
Преминаваме към актуалните въпроси към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев. Първият актуален въпрос е от народния представител господин Петър Владимиров Димитров.
Имате думата, господин Димитров, да развиете актуалния си въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Уважаеми господин Методиев, с Ваша заповед на 2 октомври 1997 г. е уволнен началникът на Регионалния инспекторат на МОН - Варна, господин Георги Маринов Танов, с необоснования с нищо мотив "липса на професионални качества за ефективно изпълнение на възложената работа". Професионалното развитие на господин Танов преминава през длъжностите учител, заместник-директор на училище, експерт, организационен експерт до началник на Регионалния инспекторат на МОН, взел мястото с конкурс през 1993 г. На негово място без конкурс за началник на Регионалния инспектора - Варна, е назначена учителката Лена Николова, която няма нито ден управленска практика.
С активното съдействие на госпожа Сиана Филипова Власева, началник управление "Образование и младежки дейности" в община Варна, развила се по същия стремителен начин - от учител направо в началник на управление, във Варна стартираха тенденциозни проверки, чиято единствена цел са уволнения на директори на елитни варненски училища с доказан авторитет и професионализъм: СПТУ по корабостроене, СПТУ по транспорт, училище "Добри Чинтулов", Математическа гимназия, училище "Любен Каравелов", училище "Никола Вапцаров", Техникум по корабостроене и корабоплаване, училище "Марин Дринов", училище "Хаджи Димитър". Проверява се не цялостната дейност на съответните училища и директори, а целенасочено се търсят само пропуските. В резултат в училищата по преценка на учители, родители и журналисти е създадена безпрецедентна обстановка на насилие, страх и заплахи.
Налице са и първите "резултати". С Ваша заповед на 2 декември 1997 г. е уволнен Диян Димитров Даскалов, директор на училище "Добри Чинтулов". (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви за тишина.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председателстващ, явно че няма друга приемна и депутатите от СДС ползват пленарната зала, за да се срещат със своите министри. Това естествено е демократичен парламент, но може ли чак до такава степен! Ами идете при тези, които ви обичат, не го правете в парламента. Все пак тук сте дошли, за да отговаряте на въпроси.
Уволнението не е случайно. Той не е просто директор, а директор-символ. В условията на всеобхватна криза в средното образование, ръководеното от него училище има завидна материално-техническа база, поддържана главно с усилията на дарители. Училището е колективен член на Детския фонд на УНИЦЕФ, включено е в Европейската мрежа от училища, утвърждаващи здраве. Учебно-възпитателният процес е на високо равнище. В началото на настоящата учебна година е констатирана цялостна отлична обезпеченост на учебно-възпитателния процес със съответен констативен протокол. Реакцията на това уволнение е мигновена. 86 учители и служители от училището Ви изпращат, господин министър, протестно писмо, на което Вие не реагирахте. Протестира Националният съюз на работодателите в училищата в България - също не реагирате. Протестира обществеността на Варна, скандализирани са и медиите.
По подобна схема, но дори без формална проверка, е уволнена директорката на СПТУ по транспорт Мариана Колева Петрова с познатата мотивировка - за липса на професионални качества за ефективно изпълнение на възложената работа и за нарушен психоклимат. Последното нарушение очевидно е констатирано от синята партийна група в училището. Завършвам, господин председателстващ.
Уважаеми господин Методиев, моят актуален въпрос към Вас е: коя е истинската причина за провежданите наказателни проверки и уволнения на ръководители на средното образование във Варна? Ще продължи ли чистката на доказани професионалисти и замяната им със сини аматьори? Ще продължи ли създаваната страхова психоза и задълбочаването на кадровата криза във варненското образование?
Такъв произвол, страхова психоза и персонални заплахи варненското образование не помни. Надявам се, че Вие няма да бъдете оръдието на този кадрови геноцид. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Много моля за спазване на разпоредбата на чл. 77 от правилника за времетраене на въпросите и питанията.
Има думата господин Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, госпожи и господа народни представители! В изпълнение на чл. 35 от Закона за народната просвета Министерството на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове и степени училища, детски градини и обслужващи звена. Регионалните инспекторати като териториални органи на министерството организират и контролират дейностите по прилагане на държавните образователни изисквания в съответствие с действащата нормативна уредба - Закона за народната просвета, Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Инструкция N 1 за контролната дейност, Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати, Закона за предложенията, сигналите, жалбите и глобите на гражданите.
Съгласно изисквания на цитираните разпоредби, както и в изпълнение на работата на Регионалния инспектора на Министерството на образованието и науката - град Варна от началото на 1997 г., а и в началото на учебната 1997/1998 г. са извършени тематични проверки на училища и детски градини по готовността им за провеждането на оптимален учебно-възпитателен процес и по изпълнение на план-приема в профилираните училища. В съответствие с чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати във Варненския регион в момента се извършват проверки на цялостната дейност в различни по вид училища - Частна професионална гимназия по туризъм, основно училище "Любен Каравелов" и гимназия "Николай Лилиев". Проверките на цитираните от Вас училища са извършени по жалби от общини, учители или родители за нарушение на трудовото законодателство, финансовата и щатната дисциплина. Началникът на Регионалния инспекторат - Варна е действал законосъобразно, като е представял в министерството необходимите документи за установените нарушения. Община Варна като финансиращ орган уведомява регионалния инспектора за нарушение на финансовата дисциплина от директора на основно училище "Добри Чинтулов" господин Даскалов. При проверката са констатирани както финансови, така и нарушения на трудовата дисциплина. С оглед на установеното и в предвидения от закона ред на господин Даскалов е наложено дисциплинарно наказание - уволнение. Трудовият договор с госпожа Мариана Петрова, бивш директор на Средното професионално училище по транспорт, е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, като в министерството са предоставени документи, които действително показват, че госпожа Петрова не изпълнява задълженията си - както произтичащи от закона, така и правилника, а и длъжностната характеристика за съответната длъжност.
В хода на проверката в Средно общообразователно училище "Любен Каравелов", извършена по докладна записка от кмета на район "Аспарухово", е констатирано грубо нарушение на държавните изисквания, регламентирани в нормативната уредба. Обучението на учениците се води по учебни планове, които не са приети, утвърдени и обявени по надлежни ред. Има неспазване на учебни планове, което рефлектира върху качеството на учебния процес, а освен това са допуснати финансови нарушения, нанасящи щета и на бюджета.
Господин Димитров, във Вашия въпрос има поредица от думи, които аз Ви моля, когато говорим за образованието, да не ги използваме. Думите като "психоза", "страхова психоза", "кадрови геноцид" са думи, с които са напълнени нашите учебници. Ние възпитаваме нашите деца с тези думи.
В края на ХХ век, когато искаме образованието да бъде моста за толерантност, през който да се премине в новия ХХI век, използването на подобни понятия, независимо от политическата чувствителност на въпроса за Вас като народен представител, изразяващ настроенията на определени групи хора от Варна и региона, не са оправдани според мен като министър на образованието и науката. Когато говорим и спорим по чисто политически въпроси, може би тези думи следва да бъдат използвани, но когато говорим за образование, много Ви моля да не се използват тези понятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, аз също споделям Вашата теза, че не бива да се използват такива думи. И те не са мои. Те са на медиите както във Варна, така и на националните медии. Ако искате, подготвил съм Ви свитък от тези отзиви на медиите и на родителите в засегнатите училища и ще Ви ги предам. Така че в никакъв случай не са мои.
Господин Методиев, аз не чух все пак защо е уволнен началникът на регионалния инспекторат. Мотивът е: липса на професионални качества. Как беше констатирана тази липса? Проверихте ли го? "Има негативни резултати." Ами че човек, който е тръгнал от най-ниското стъпало на управлението и е стигнал до шеф на регионалния инспекторат с конкурс, го махаме и на негово място слагаме една учителка. А мениджър и учител са различни професии. Тази жена няма подготовка като мениджър. Може да има талант, може да е прекрасна, но тя няма нито опит, нито квалификация като мениджър! Как я проверихте? Нея я назначавате без конкурс! Аз не чух отговора на този въпрос.
Аз съм изненадан тук от мотивацията. В уволнението на Диян Даскалов няма нито дума за финансови нарушения. Още повече че финансови нарушения един директор на може да направи. Финансите се водят от регионалния инспекторат. Там е счетоводството. Те нямат собствено счетоводство. Докато в мотивите са посочени съвсем други неща, които, простете ми, но ако не бяха трагични за конкретния човек, за учениците и за родителите, аз щях да ги таксувам като комични.
Значи той е уволнен за това, че три дни е участвал в туристически квалификационен поход. Не е бил на лов, не е бил на сватба, участвал е в квалификационен поход. Вашите чиновници не са си направили труда да проверят, че третият ден е почивен. Става въпрос за два дни. А той има отработени два дни като общински съветник, има отработени две съботи. Четири срещу две! Има 169 дни неплатен годишен отпуск, неползван до 1 януари 1997 г. Това е едно от най-добрите училища и всичко е направено със спонсори. Вместо да преклоним глава...
Да, разбирам, че трябва да свършвам.
Господин министър, аз реално просто играя ролята на проводник на тревогата на варненската общественост. Имаше такъв род културна революция, но тя не беше в условията на демокрация и не беше в европейска държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Методиев, ще ползвате ли правото си на дуплика? Не. Благодаря Ви.
Следващият въпрос, пак към заместник министър- председателя господин Веселин Методиев, е от народната представителка госпожа Елена Поптодорова.
Давам Ви думата, за да развиете Вашия актуален въпрос.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, по Националното радио неколкократно бяха излъчвани съобщения за изплащане на тринадесета заплата на учителите в страната. По този повод имаше много запитвания и от учителски колективи, и от самите общини за това как ще се извърши превеждането на средствата за тази тринадесета заплата.
Истината е, че на 10 и 12 декември в Министерството на финансите е имало съвещание с общините по повод изпълнението и предполагаемото изпълнение на бюджетите, в които са участвали финансови представители на общините, но там те не са били информирани по поставения от мен въпрос. Ето защо бих Ви помолила да обясните от тази трибуна, с което ще информираме едновременно и учителските състави, и общините, как, с какъв нормативен документ са осигурени тези средства и с какъв платежен документ са предоставени на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Веселин Методиев за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Поптодорова, госпожи и господа народни представители! Министерският съвет с Постановление N 36 от 1997 г., изменено и допълнено с Постановление N 404 от м. декември т. г., даде право за изплащане на допълнително материално стимулиране на персонала за бюджетните организации и дейности, в т. ч. и за системата на средното образование. Тази процедура е добила гражданственост като тринадесета заплата.
Средствата за това стимулиране се получават като разлика между годишния размер на средствата за работна заплата, определени с натрупване от началото на годината на основата на разчетените с бюджета и общинските бюджети численост на персонала и средна работна заплата на едно лице за съответния период, и фактически начислените през годината средства за работна заплата, както и целесъобразни икономии по другите разходи.
Максимално възможният размер не може да бъде повече от една брутна заплата за отделно лице и се изплаща, ако организацията е изпълнила всички задължения, включително по текущите 12-месечни възнаграждения, както и разплащания за доставките и услугите към външните доставчици. Това е може би едно от най-важните неща. При неизпълнени задължения на съответната институция, финансираща даденото училище, тази институция не може да пристъпи към изплащане на тринадесета заплата, ако не покрие своите задължения за 1997 г.
След анализ на финансирането на дейностите по образованието в общините, Министерството на образованието и науката направи предложение за осигуряване на допълнителни целеви средства за разплащане на задълженията на общинските просветни звена за гориво, електроенергия и топлоенергия с цел осигуряване на пълноценен учебен процес.
Министерството на финансите предостави на Министерството на образованието и науката тези целеви средства за целия отоплителен сезон в размер на 86 млрд. 268 лв. С така предоставените средства и осигурената стопроцентова субсидия за 1997 г. първостепенните разпоредители не би следвало да имат просрочие, както се изразяват финансистите, и задължения към външни доставчици. Ще кажа едно число, за да може да направим сравнение. За периода от въвеждането на валутния борд в страната до края на годината, т. е. за началото на отоплителния сезон, възможностите на бюджета бяха близо 10 пъти по-малко за финансиране на отопление, отколкото е целевата субсидия.
Целевата субсидия е в резултат на добрата финансова дисциплина и умението да се управлява в условия на валутен борд. Не го казвам като реклама, просто това е резултатът като числа. Тези умения дадоха възможност на централния бюджет да захрани Министерството на образованието и науката с тези средства. Постави се на практика един отоплителен чадър върху общините в случай, че те не могат да се справят от собствените си приходи с тези проблеми.
Така че няма извинение на кметове на общини в случай, че те не осигурят, ако не пред Коледа, в работните дни пред Коледа, то в работните дни преди Новата година възможностите да изплатят това възнаграждение на българските учители.
Дадена е възможност за реализиране на всички икономии и изплащане на това допълнително материално стимулиране.
Госпожо Поптодорова, българските училища са разпределени на две по финансиране. Едните от тях са към Министерството на образованието и науката, където разчетите за платени и извършени разплащания за цялата 1997 г. са приключени и финансово-стопанското управление е готово с разпределението на средствата по училища, които се захранват финансово централизирано от министерството във връзка с това допълнително стимулиране.
Разпоредил съм на колегите да направят всичко, което е по техните възможности, изплащанията да приключат до дата 30 декември, за да може всеки един български учител, който получава заплатата си през министерството, да я получи преди Новата година. Вярно е, че тези два пъти по 5 дни почивни създадоха известни проблеми в счетоводствата.

Що се отнася до общините, където е огромният брой българско учителство, тъй като там се финансират над 2 хил. училища, то това е в пряка зависимост от добрата дейност на кмета на общината.
Аз съм изключително доволен от информацията, която имам от столичния кмет, който онзи ден е разпоредил изплащането на 13-ата заплата - това гражданско понятие - за всички български учители или лекари, работещи на територията на столицата. Имам информация, че това се прави и такава готовност имат и други общини, но не съм я получил официално, за да мога да я твърдя.
В заключение - българските учители ще получат възможности за 13-а заплата при условие, че кметовете на дадената община са изпълнили всички свои задължения към бюджета за 1997 г. Тези, които са на централно финансиране могат спокойно да посрещнат Коледните празници.
И тъй като не вярвам, че ще се наложи да изляза за реплика след този отговор и тъй като нямам друг въпрос днес, и тъй като зная, че вие, госпожи и господа народни представители, излизате в коледна ваканция, искам да благодаря за съвместната работа по време на парламентарния контрол с вас.
Искам да използвам да поздравя тези от вас, които трайно са свързани с образованието, нищо, че в момента се намират в политиката - хора, които са работили в училищата, в университетите, и да си позволя една немного коректна постъпка - да използвам тези микрофони, за да поздравя всички хора на образованието с Рождество Христово. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Госпожа Поптодорова, имате думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не мисля, че господин Методиев бива да се самолишава от следваща реплика. Коледното пожелание е хубаво, пък било то и по средата на изказване.
Това, което ми се иска да коментирам в резултат на отговора е, че все пак общините не могат да бъдат сравнявани по възможности за изпълнение. Аз за пример ще дам една селска община - Крушари, на основата на която аз правя това питане в момента. Това е една малка селска община, която не може да изкара парите, които са необходими за покриване на тези задължения към учителите. И това е така за много други малки общини в страната.
Значи, от една страна ние вероятно имаме един горе-долу формализиран подход - разделяне на училищата на две, от друга страна обаче това води до неравностойно финансово състояние на самите преподаватели.
Сигурно няма да отречете и обстоятелството, че данъците в общините няма да постъпят през м. януари, а ще постъпят по-късно, което прави невъзможно изплащането на заплати и през м. януари - имам предвид за 13-ата заплата. Всички усилия очевидно сега са съсредоточени върху 12-ата заплата.
Вашият колега в кабинета господин Иван Нейков е постъпил по друг начин. Той е поел фактически изплащането на стари задължения, на стари плащания и така е освободил общински бюджети, по-точно средствата в общинските бюджети, за да могат да се покрият такива 13-и заплати. Може би няма да е излишно да се последва този пример - на Министерството на труда и социалните грижи, за да се освободят средства в общинските бюджети и да може наистина учителите, които полагат навсякъде еднакво - ще си позволя да кажа - неблагодарен труд в страната поне да имат тази 13-а заплата в края на годината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Имате думата, господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо Поптодорова, няма проблем в нито една община с 12-а заплата, тъй като Министерството на финансите целево задоволи 100-процентово субсидиите плюс целевите средства за осигуряване на заплатите за онези общини, за които Вие говорихте и които не са могли да реализират собствените си приходи. Но община, която в продължение на 12 месеца има ръководство, което нищо не е направило за събиране на собствените си приходи не може да получава целева субсидия заради това, че не е добре работила, според мен.
Аз Ви казах, че числото е 86 млрд. лева за задоволяване на целия отоплителен сезон като всички тези пари са взети като разход от централния бюджет и това е чадър върху всички общински училищни сгради.
Що се отнася до сравнението между мен и господин Нейков аз се радвам, че той е намерил добро решение. В системата на образованието обаче са 4 хил. училища и 180 хил. човека. В неговата сфера просто работят много по-малко и някои организационни задачи се решават много по-лесно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Преминаваме към актуалния въпрос, поставен към министъра на културата госпожа Ема Москова. Актуалният въпрос е на господин Иво Първанов Атанасов.
Моля господин Атанасов да изясните Вашия актуален въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Знаете, че специално към Вас използвам това обръщение напълно искрено.
Заставам на тази трибуна не просто и не толкова като представител на БСП, а като българин, което разбира се, е едно и също, но ако подчертавам в момента второто, то е, защото искам да отбележа, че няма да търся политически ефекти, а ще споделя своята загриженост от нерешаването на един проблем, който е важен за България с оглед на нейното интегриране в евроструктурите.
На 13 ноември т.г. Вие сте получили един факс от Брюксел, от Европейската комисия, от Генералната дирекция N 10, която се занимава с информация, комуникация, култура и аудиовизия, подписан от господин Спирос Спатос, в който се казва, че участието на всяка асоциирана страна в програмата "Медия 2" е в зависимост от достатъчната степен на изравняване на законодателството с Директивата за телевизия без граници - една материя, която е била дискутирана няколко пъти с Вашите отдели, а последно на двустранната среща на 27 октомври във Вашето министерство, ако превеждам правилно.
Казва се още във факса, че тъй като приемането на новия медиен закон ще отнеме няколко месеца и във връзка с това възможностите на България да участва в програмата "Медия 2" за догодина ще бъдат само оценявани, което означава, че за България не е предвидено участие в тази програма. Това е нещо, което е много смущаващо, защото именно чрез програмата "Медия 1", а сега "Медия 2" ние се присъединяваме или това е една от формите на приобщаване на България към Европейския съюз като една цел, към която ние се стремим и към една цел, която вие казвате, че е по силите ви и че е единствено по вашите сили, но проблема идва от това, че ние нямаме нов медиен закон и още, че ние отменихме редица членове на действуващия медиен закон. И тъй като това е условието да участваме в програмата "Медия 2", тъй като с отмяната на редица членове от действащия закон и с неприемането на нов медиен закон така, както обещахте през юли месец, че до Коледа ще имаме нов медиен закон, вие не само не удържате обещанието си пред някои парламентарни групи, но и поставяте България в едно неблагоприятно положение - да не може да се включи в европейската програма "Медия 2" за следващата година.
Моят въпрос е какъв отговор сте изпратили на факса, получен от господин Спатос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов за неговото изложение.
Давам думата на министъра на културата госпожа Ема Москова.
МИНИСТЪР ЕМА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
Програма "Медия 2" е приета от Съвета на Европейския съюз на 10 юли 1995 г. като инструмент за насърчаване на аудиовизуалното производство, разпространение и обучение в европейски мащаб. Основната цел на програмата, която има период на действие от 1996 г. до 2000 г. е да стимулира европейската аудиовизуална индустрия, да повиши нейната конкурентноспособност, като редом с това допринесе за утвърждаване на европейската културна идентичност.
Принципната възможност за участие на България в "Медия 2" е формулирана още в чл. 92 на Европейското споразумение за асоцииране на България с Европейския съюз и то не е променено. Тази възможност се превръща в реална перспектива на 12 юни 1996 г., когато Народното събрание ратифицира Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране, предвиждащ отварянето на програмите на Европейския съюз за Република България.

Включването ни в програмата "Медия 2" обаче е свързано с осъществяването на подготвителни мерки от финансов от правнонормативен характер. По-конкретно, става дума за заплащането на ежегодна нацинална вноска, гратисният период е свършил и от тази година държавата е натоварена, за да участва в програмата, и с финансови задължения, както и хармонизиране на националното ни законодателство с Директивата на Европейския съюз "Телевизия без граница".
По отношение на финансовото готовност на България за "Медия 2" следва да посоча, че годишната ни вноска възлиза на 382 хил. 507 екю. След отправено предложение от Министерството на културата Министерският съвет взе решение, отразено в протокол N 75 от 29 септември тази година, за участие на Република България в програмата през 1998 г., като необходимите за това средства бъдат осигурени както следва: 7 на сто от бюджета, 93 на сто от националната програма ФАР.
За съжаление сега действащият Закон за радиото и телевизията не следва изцяло нормите на Директивата на Европейския съюз, наречена "Телевизия без граници". Това затруднява ползването от наша страна на програма "Медия 2". Заслужава да се отбележи обаче, че българската страна е била известена за тези недостатъци на нашия закон още в процеса на неговото изготвяне. Главна дирекция 10 на Европейската комисия е изготвила обстоен анализ на законопроекта, който е бил изпратен до председателя на Комисията за радио и телевизия на Народното събрание тогава госпожа Маринова на 15 май 1996 г. За съжаление направените бележки и в частност двете, които правят достъпа до "Медия 2" реален, не са били взети под внимание и Законът за радиото и телевизията, макар и новоприет, се оказа нехармонизиран с европейските медийни норми. Той следва да бъде коригиран в съответствие с Директивата "Теливизия без граници", за да има България пълноценна възможност да ползва и програма "Медия 2".
Това именно послание се съдържа в изпратеното до мен писмо на господин Спирос Папас - генерален директор на Главна дирекция 10 на Европейската комисия.
За щастие "Медия 2" е дългогодишна програма, която продължава до 2000 г. и съгласно нейния статут допуска присъединяването на отделни страни във всяка една година от периода си на действие. Ето защо в своя отговор до господин Папас аз изтъкнах големия интерес, който България запазва към програмата, както и възможността своевременно да въведем стандартите на Директивата "Теливизия без граници" в националното ни законодателство.
В подкрепа на желанието ни да участваме в програмата е и ангажиментът, който Министерството на културата пое буквално преди няколко дни относно изграждането на информационна антена на аудиовизуална "Еврика" в София. Основното й предназначение ще бъде да подпомага контактите и обмена на информация между професионалните среди, централните и местните власти, от една страна, и Европейската комисия - от друга, по въпроси на аудиовизуалното производство и разпространение, в това число и относно програма "Медия 2".
Дължа, разбира се, да припомня, че въпросът за медиите не е в изричните правомощия на Министерството на културата. Но бидейки част от културното пространство на страната, аз внимателно го следя и това ми позволява да изразя увереността си, че опасност България да не бъде включена в програма "Медия 2" реално не съществува. За това, разбира се, са необходими усилия.
Позволявам си също да добява, че въпросът за програма "Медия 2" по същество не е изолиран, а е част от необходимостта от цялостно хармонизиране на нашето законодателство с европейското, процес, който придобива изключителна актуалност в светлината на взетото преди седмица от Европейския съвет в Люксембург решение България да бъде поканена да започне преговори за пълноправно членство в съюза. Дължа да ви информирам, че министър-председателят незабавно постави пред всички министри, в това число и пред мен, изричното си изискване за синхронизиране на законопроектите с европейското законодателство и Министерството на културата с убеденост кой извършва в рамките на своята сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Москова.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Не зная дали общувате с господин Иван Костов - министър-председателя - но той се е подписал под едно положително становище за действащия Закон за радио и телевизия, известен като "закона на Клара". В мотивите си към законопроекта за ратификация на Европейската конвенция за трансгранична телевизия господин Костов е писал, че това е един добър закон и че няма пречки България да влезе в Европейския съюз на базата на този закон. Съжалявам, че не нося конвенцията у себе си, но аз имах възможност от тази трибуна да цитирам това становище на нашия министър-председател.
Така че не бива да търсим някаква вина в действащия закон. Аз разбирам от отговора Ви, че Вие сте решили по-трудния въпрос - намирането на тези екюта. Но по-лесният въпрос, приемането на нов медиен закон, който да включва и частния сектор и за който имахме сериозно обещание от Ваша страна тук, не е решен. Това притеснява не само мен, защото за всички е ясно, че след като този факт не е налице, че след като нямаме нов медиен закон, който да е рамков и да обхваща и частния сектор, ние, макар и да сме намерили екютата, в 1998 г. няма да участваме в програмата "Медия 2". Това е лошо, защото българският избирател смята, че вие сте силата, която ще ни интегрира в Европа. Но изглежда че вие не искате да ни интегрирате в Европа. Аз не мога да намеря друго обяснение. (Оживление в СДС.) Това са фактите, господин Агов. Ето, отпадаме от програма "Медия 2", не е ли така? И това не е само моя тревога.
И тъй като поправките в медийния закон, които вие приехте, влизат в драстично противоречие с Европейската конвенция за трансгранична теливизия, 70 народни представители сме разтревожени от този факт и сме се подписали под едно искане до Конституционния съд, което ще внесем днес за обявяване за няколко текста от измененията в медийния закон, които вие приехте, за противоконституционни.
Искам да ви кажа, че между тези 70 народни представители няма само представители на Обединените демократични сили, тоест на управляващото мнозинство. Това е един факт, който трябва да ви накара да се замислите и да дадете наистина един реален срок - 1998 г. наистина вече сме изпуснали, но все пак някакъв реален срок, в който вие ще внесете медиен закон и ние да можем да го гласуваме. И този закон да бъде в унисон и с Директивата "Телевизия без граници", и с другите изисквания на Европейския съюз. Благодаря. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожо Москова, ще ползвате ли правото си на дуплика?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Не, аз казах всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към последните четири актуални въпроси и питания, отправени до господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
Давам думата на господин Иво Атанасов, за да направи своето изложение.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, малко съжалявам, че министрите са подредени така, че човек да не може да комуникира с тях, когато говори от тази трибуна, въпросът ми е свързан със смяната на шефа на Регионалната служба по земеделие в Кюстендил. Разбира се, аз не коментирам толкова поредната смяна, защото Вие уволнявате и назначавате наляво и надясно, ежедневно, ежечасно, но не стихийно, както е казал класикът, а планомерно, но в масов мащаб, както е казал класикът. Така че едно уволнение повече или по-малко вероятно не е от значение.
Няма да коментирам и качествата на новоназначената бивша ръководителка на Регионалната служба по земеделие госпожа Цветана Терзийска, тъй като тя беше председател на тази служба по време на ликвидацията на българското земеделие. Зная, че вероятно ще ми кажете, че тогавашният шеф на тази служба господин Иван Миланов внезапно е бил осенен от мисълта да си подаде една молба за назначаване като експерт в тази служба, доброволно се е отказал от това да бъде шеф на тази служба, и че Вие като министър не сте могли да устоите на тази негова гореща молба и сте подписали и назначили госпожа Терзийска за шеф на тази Регионална земеделска служба.
Въпросът ми в случая е каква е ролята в този процес на пълномощничката на СДС в Кюстендил госпожа Райка Милева и каква е ролята в това назначение на СДС-депутата от Кюстендил господин Емануил Йорданов? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата за отговор на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря ви. Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! И за в бъдеще ще продължа да уволнявам наляво и надясно всички директори, които не си изпълняват служебните задължения. (Ръкопляскания от СДС, "Браво! Браво!".) Аз просто смятам, че в момента ние губим времето на Народното събрание, за да се занимаваме с нещо, което е съвсем елементарно. Защото човекът, който Вие се опитвате да защитите, сам е подал молба да бъде преместен на друга работа. Съответно, имало молба за човек, който да бъде назначен като ръководител на регионалната земеделска служба и ръководителят на областната земеделска служба е удовлетворил и двете молби. Не виждам къде е проблемът и защо се намесват тук имената на лидери на СДС и на депутати. Това е моят отговор. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Едната страна на проблема е, че уволнявате само наляво. Но Вие не отговорихте на въпроса ми. Аз държа в ръцете си и ще Ви го дам, господин министър, един документ, в който пише:
"СДС - Кюстендил, подкрепя кандидатурата на госпожа Цветана Миланова Терзийска за длъжността "ръководител на регионална служба по земеделие" - гр. Кюстендил, познавайки нейните професионални качества за кандидатстваната длъжност.
Пълномощник на СДС в Кюстендил -
Райка Милева - подпис,
народен представител - Емануил
Йорданов - подпис."
Аз питам, по силата на какви закони, за да се назначи един човек във вашето ведомство, трябва да има подписа на пълномощника на СДС в даден регион? В края на краищата Вие сте си от "БЗНС - Народен съюз" и не може ли от вашата партия да получите подпис, а получавате подпис от СДС? Вие васални ли сте на СДС или сте в равностойни коалиционни отношения?
Освен това, доколкото зная, господин Емануил Йорданов е представител на законодателната власт и той не може да се подписва върху документи, които са в обсега на изпълнителната власт. Той си присвоява функции, които Конституцията не му предвижда.
Аз Ви питам, това масова практика ли е? Аз ще Ви дам този документ. Вие казвате, че уволнявате масово и аз вече си мисля, че Вие масово го правите по този начин, но той е незаконен. Аз съм бил две години председател на БСП в Кюстендил, когато бяхме управляваща партия, и Ви уверявам, че няма нито един документ, подписан от мен, за уволняване или назначаване на някой, както и няма нито един началник в Кюстендилски регион, сменен по мое настояване. (Шум и реплики от СДС.) А Вие сменявате по политически съображения. Ето, това е, което е незаконно. Заповядайте. (Господин Атанасов предава препечатка от вестник на господин Върбанов.)
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (встрани от микрофоните): Благодаря.
ИВО АТАНАСОВ: А въпросът не е в самата персона, а в процедурата и в технологията, и в нарушаването на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз искам, първо, да Ви благодаря за това, че Вие сте загрижен за нашите коалиционни взаимоотношения, но мисля, че си имате достатъчно други грижи. Няма да ги цитирам.
За мен една разпечатка на вестник "Труд" не е документ. Но за мен една молба от господин Иван Миланов Христов е документ. И там пише така:
"Господин началник, моля да бъда преназначен на длъжността "експерт" в Регионална служба по земеделие.
Подпис"
И отгоре пише - "Да".
И другата молба е на Цветана Миланова Терзийска, която моли да бъде назначена като ръководител на Регионалната служба по земеделие - Кюстендил.
Аз не виждам какъв е проблемът и защо трябва да губим времето на депутатите, за да се занимаваме с неща, които... Просто, той по собствено желание е поискал да бъде преместен на друга служба. Това не е уволняване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вярваш ли си? Вярвате ли си?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Той се е подписал сам. Ако някой го е подписал, има съдебни органи и нека да отнесе въпроса си там. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Асен Димитров Гагаузов.
Има думата господин Гагаузов да направи своето изложение.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, господин Върбанов! Настоящият актуален въпрос към Вас задавам, тъй като този проблем се протака вече няколко години и, за съжаление, населението на с. Злати войвода - Сливенска община, изчерпи търпението си и на свое събрание от 18 ноември реши да премине към гражданско неподчинение. Предварително искам да кажа, че за това, разбира се, не мога да обвинявам министър Върбанов.
Проблемът възниква още на 8 август 1994 г., когато в склада на летището в село Злати войвода възниква пожар и отровни вещества, събрани от 27 села на бившия Сливенски окръг, с изтекъл срок на годност, се подпалват. След пожара в клетката, в която са били тези отрови - тя е загробена, но по неподходящ начин и в нея прониква вода от дъждовете. Естествено, те увличат тези отрови в почвата, а оттам и в близкия отводнителен канал, който пък се влива в река Тунджа.
Тази местност се ползва и за пасища, където хората от селото пускат животните си, и сами разбирате какво се получава по-нататък. Складовете са неохраняеми, вследствие на което са разбити и разграбени. Създадена е обстановка на безстопанственост и незаинтересованост. Кметството в с. Злати войвода е отнасяло въпроса многократно до всички възможно инстанции, като започнем от община Сливен, Бургаска област, - областния управител, през Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и до президента на Републиката. Последното тяхно писмо е от месец декември 1997 г. Мисля, че е крайно време това огнище на зараза и смъртна опасност за хора и животни да бъде ликвидирано и затова моят актуален въпрос е:
Как оценявате състоянието на съхранението и опазването в складовете с отровни препарати за растителна защита, разположени в цялата страна, и в частност - склада в с. Злати войвода?
Възможно ли е да продължава този начин на съхранение?
Какви мерки смята да предприеме министерството за обезвреждането им, в какви срокове и какви средства сте предвидили за това? Благодаря.
Преди да вземете думата, искам да Ви кажа, че преди малко разговарях с кмета на с. Злати войвода. Предполагам, че всички телевизори в селото са пуснати и хората чакат Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гагаузов! Количествата залежали негодни и забранени препарати за растителна защита винаги са били наблюдавани и контролирани от министерството, респективно Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия. Извършени са две инвентаризации през 1993 и 1995 г. и анализите на последната показаха наличие на пестициди в размер на 2700 тона, които се съхраняват в 1454 склада. Съвместно с "Гражданска защита" към 10 декември т.г. е събрана нова информация по селища и общини за състоянието на складовата база и количествата пестициди в тях. В момента тази информация се обработва.
Общата констатация е, че състоянието на складовата база е много тревожно. Голяма част от складовете са разбити, без врати, без покриви, някои са ограбени. Проблемът е регламентиран през 1993 г. с Постановление N 153 на Министерския съвет. През 1996 г. е разработен механизъм за събиране, пакетиране, транспортиране, съхранение, охрана и унищожение на забранените и негодни за употреба пестициди. Определени са и необходимите финансови средства за неговото приложение. По принцип този механизъм е приет и с решение N 11 от 16 януари 1996 г. на Министерския съвет. Както виждате, уважаеми господин Гагаузов, решение е имало, но за съжаление, средства не са били осигурени и проблемът се е задълбочил.
По предложение на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа бе построена мобилна плазмо-химична инсталация за унищожаване на пестициди със средства от Постоянната комисия за защита на населението от природни бедствия и аварии. Независимо от малките й капацитетни възможности, тя е единствената по рода си от бившите страни-членки на СИВ. Очаква се издаването на ОВОС от Министерството на околната среда и водите за пускането й в експлоатация. За дооборудването й са необходими още 127 500 германски марки.
За решаването на този проблем има предложена оферта и по немски проект, за която ще са необходими по предварителни данни 5 млн. 890 хил. дойче марки. От страна на министерството бяха направени редица постъпки до програма ФАР и други инстанции за търсене решение за унищожаване на посочените пестициди, но досега няма получен положителен отговор.
Поставеният проблем не е тясно ведомствен. Освен Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, към него имат отношение и Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на финансите и "Гражданска защита", поради което би следвало необходимите средства, посочени като приложение към Решение N 11 от 16 януари 1996 г., да бъдат заделени по години от държавния бюджет. По този начин ще бъде решен и възникналият проблем не само в село Злати войвода, община Сливен, а и в цялата страна.

Съгласно действащото Постановление N 153 на Министерския съвет от 6 август 1993 г. § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби "Ако собственикът не е известен, задълженията му се поемат от юридическо лице, на чиято територия са опасните отпадъци или от общинския съвет".
Така че кметът на населеното място не може да бъде безучастен в търсенето на решение на проблема.
Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия за момента не разполага и не може да задели необходимите средства за унищожаването на въпросните пестициди.
Уважаеми господин Гагаузов, както Вие се уверихте в моя отговор, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е поставило съвсем отговорно въпроса и търси неговото решение. Ние се надяваме, че през следващата година ще намерим необходимите средства и ще можем да приключим трайно с решаването на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Гагаузов има думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Господин Върбанов, аз благодаря за отговора и за мерките, които в близко бъдеще смятате да предприемете, но мисля, че въпросът трябва да се разгледа, може би, във всеки конкретен случай.
Става въпрос за малко средства, сравнително малко средства, съизмерими с екологичните проблеми, които създава този склад в село Злати Войвода и в рамките на 10-15 млн.лв. той може да бъде приведен в такъв вид, че поне да не вали дъжд вътре и да се оттичат отрови в почвата, а и оттам да замърсяват цялата околност.
Затова за тези огромни суми, за които Вие казвате, във връзка със създаването на такава пещ за изгаряне на тези токсични отпадъци, това, разбира се, е проблем, който Вие ще решите в малко по-далечна перспектива, но този проблем засега би могъл да се реши и да се внесе едно успокоение в населението на село Злати Войвода.
Аз мисля, че ще се съгласите с мен, че въпросът трябва да бъде разделен на етапи и преди да решим глобално въпроса, трябва поне да приключим с това масово заразяване на околността около тези складове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Господин министърът има думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз бих искал да кажа, тъй като всички гледат телевизия, както Вие казахте, че в момента има някаква стачна готовност, но смятам, че със стачки и протестни действия проблемът няма да го решим. Поканвам кмета на селото с инициативния комитет веднага след празниците да дойдат и за конкретния случай да потърсим решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Преминаваме към последните две питания.
Първото питане е на народния представител господин Руси Иванов Статков. Давам думата на господин Статков да развие своето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! По стечение на обстоятелствата, според мен по уважителни или неуважителни причини, поради отсъствието на господин министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, един изключително важен въпрос, какъвто е ролята на държавата за изкупуване и реализация на селскостопанската продукция и повишаване доходите на населението, ще бъде обсъждан едва днес, след един месец отлагане.
Разбира се, той и утре сигурно ще има своето значение, но от гледна точка на тези проблеми, които се бяха натрупали преди месец и тяхното решаване, беше много важно именно тогава да се обсъжда.
Какви са, уважаеми дами и господа, моите аргументи, за да поставя именно с такава тревога своето питане пред министъра на земеделието, горите и аграрната реформа?
Знаете, че благодарение на работата, която беше положена от предишното правителство на Демократичната левица, за 1997 г. се създадоха условия за една много добра реколта и съответно оставаше другата част от тази работа да бъде свършена, а именно да бъде оползотворена тази реколта. И, разбира се, на базата на оползотворяването на тази реколта, съответно увеличаване доходите на хората, а оттам и стимули за развитие на земеделието и преодоляване на кризата в земеделието.
Каква обаче беше картината и според мен продължава да е за съжаление?
Десетки хиляди са само в моя район и в моята област неизкупените тонове пшеница. Също така неизкупени ръж, ечемик, въобще да не говорим за слънчогледа, който за съжаление много производители от района чакат все още да продадат, и завършвам с царевицата, за моя район специално, която една голяма част все още не е прибрана. Това са някъде около 30-40 на сто.
Бих искал тук да спомена също така проблема за картофите, господин министър-председател, проблем, по който беше занимаван президентът на републиката, който според мен не би трябвало да се занимава с тези въпроси, но и сега нерешен. Десетки хиляди са тоновете картофи, които са в Родопите, производителите в Родопите чакат, за да може да реализират и доход, а и естествено съответно да се развива този поминък по-нататък там.
Да не говорим за тютюна, господин министър-председател, тъй като ставаше дума за обещани премии, 80 на сто от ориенталския тютюн не е премиран. Премирани са 20 на сто. Разговаряйки с колегите от ДПС, разбрах, че тук е имало значение мястото, откъдето е роден министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, за да се даде премия от тези 20 на сто.
Разбира се, уважаеми дами и господа, могат да се изброят и други примери. Какви са според мен проблемите, за да бъдем в това състояние?
На първо място, липсата според мен на държавна политика, която да бъде целенасочена и, уважаеми дами и господа, да даде наистина по-други резултати. Защо? Защото основно усилията на правителството и на мнозинството са насочени за възстановяване на собствеността, а те трябваше да бъдат насочени и това изискване продължава да стои върху няколко неща. След като пазарът за зърнените храни беше затруднен, да се види защо този пазар е затруднен. От една страна, реализацията във вътрешен план да се види доколко може да бъде извършена.
Защото, уважаеми дами и господа, да вземем фуражните заводи, да вземем тези, които ползват тази продукция, има една голяма приватизация, която не се следи. Липсва държавен контрол за следприватизационния период. А има поети ангажименти от тези, които са приватизирали предприятията, да реализират определена продукция, в това число и съответно да купуват и суровина. Или там, където имаме държавно участие, каквото е в маслобойните например, по 30 на сто, специално за моя район, никакъв интерес или по-скоро има интерес само да се сменяват по 2-3 пъти екипите, които ръководят, за да се търсят някакви други цели, а те са често пъти само комерсиални, без да се държи сметка за цялостно комплексно виждане на този въпрос.
Или, бих продължил с причините, трябваше да се насочат усилията към технологичното преобразуване на отрасъла, да се дадат средства за съвместни производства, да се запазят МТС-та, които в момента се разграбват. В момента там няма никакви реални възможности за това, което би трябвало да бъде извършено.
Бих могъл да посоча и още от тези причини, които смятам, че в момента са свързани преди всичко с липсата определено на една последователна държавна политика - политика, която в края на краищата лишава хората от доходи, която спъва развитието на един отрасъл, който е приоритетен за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата на министъра господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Вие знаете, че отговор на Вашето питане беше подготвен още преди две седмици, но по стечение на обстоятелствата не можах да Ви отговоря в зала, а Вие не приехте писмения ми отговор, явно е, че сте искал да се изявите тук от трибуната. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Макар че Вие в момента не можахте да формулирате въпроса си, все пак аз виждам, че Вие сте доста компетентен в областта на земеделието и мога да Ви поканя като нещатен сътрудник в моето ведомство и по този начин можем да се сближим в общата земеделска политика.
По отношение на въпроса Ви, който в писмен вид аз съм получил, аз три пъти от тази трибуна съм отговарял на него, но ще Ви отговоря още веднъж.
Наистина тазгодишната реколта беше много добра и ние направихме всичко, което беше необходимо, за да организираме изкупуването. Общото количество хлебно зърно, което е изкупено, прибрано в складовете, прието на влог, предадено за преработка на ишлеме, е 1 654 000 тона. Освен това в ход е изкупуването на 100 хил. тона зърно, покълнало, за издължаване на житния заем към фирма "Гленкор". Трябва да се отчетат и заделените за посев и изкупени около 300 хил. тона зърно. Традиционно всяка година у населението остават значителни количества пшеница, която се използва за домашно производство на брашно, за изхранване на животните в личния двор и за съжаление немалка част от това зърно поради лошото съхранение се похабява. Естествено е три месеца след приключване на жътвата, темпът на изкупуване на зърното да спадне. Това се дължи на следните обстоятелства: в началото на изкупвателната кампания правителството обяви минимални изкупни цени, равнището на които достигна и надмина международните. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа създаде необходимата организация за навременното изкупуване на реколтата. Но редица производители, доверили се на лоши съветници, се въздържаха от продажби в очакване на още по-високи цени. Кредитният ресурс, заложен в банките за изкупуване на пшеница от реколта 1997 г., е почти изчерпан. Поради насищането на пазара с брашна затруднена е и тяхната реализация и са намалени приходите от тяхната продажба. Складовите вместимости на по-голяма част от мелничните предприятия са почти изцяло запълнени. Предлагането на пшеницата вече превишава нейното търсене, което се отразява и на цената й. Затова самите производители се въздържат да продават по тези цени.
По отношение на царевицата положението е следното: към 12 декември 1997 г. от общо рекултираните площи 4 млн. 385 хил. дка са прибрани 75,5 на сто от тях. Съгласен съм, че изкупуването на царевицата се забавя, но това е резултат на ред обективни причини. Една от тях е липсата на достатъчно средства във фуражните заводи за изкупуване на по-големи количества. Друга причина е високата влажност на продукцията, която налага използването на сушилни мощности, чийто капацитет е ограничен.
За слънчогледа. От общо рекултирани 4 538 000 т, които са прибрани сто на сто и по-голямата част от това количество слънчоглед е изкупено и платено на производителя.
Практиката в годините след демонополизацията на търговията със зърно показва, че не цялото произведено количество зърно се изкупува по време на жътвената кампания или непосредствено след нея. И така е в целия свят. Не е възможно произведеното зърно да бъде изкупено за един такъв кратък период по редица причини - необходимост от огромен кредитен ресурс, който не всички изкупвателни организации могат да осигурят, вследствие на което изкупуването на селскостопанската продукция е един процес, който продължава във времето.
Раздържавяването създаде частни и смесени изкупвателни дружества, които засега провеждат собствена, изгодна само за тях, политика в този сектор.
Тук е мястото да напомня, че към края на мандата на вашето правителство тогавашното ръководство на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е проявило доста голяма нетърпеливост и учудваща бързина, понякога и безотговорност при оценките и разпродажбата на много зърнени бази в страната, без конкурс, само на определени лица и дружества от приятелския кръг. Но това е тема за друг разговор.
Уважаеми господин Статков, знам, че новото време налага и ново пазарно поведение на производителите. Те трябва сами да проявят по-голяма инициатива за намиране на пазар и достатъчно добра цена за своята продукция, а не да разчитат единствено на държавата и на нейните структури или на станалите вече банални прекупвачи.
Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа чрез държавен фонд "Земеделие" в бъдеще ще предоставя по-голяма част от набраните си средства за инвестиционни проекти, включително и за закупуване на селскостопанска техника, с което отговарям и на втория Ви писмен въпрос.
Аз съм сигурен, че с приемането през следващата година на Закона за зърното, който в момента разработваме в нашето ведомство, ще се въведе един нов ред в търговията със зърно и по-голямата част от проблемите, които съпътстват всички зърнопроизводители, ще отпаднат.
Бих Ви препоръчал, господин Статков, да вземете информацията от стоковата борса, за да видите, че вече има раздвижване на зърнения пазар и вече борсата прави по три сесии за седмица.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Руси Статков има право на до два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри! Аз мисля, господин министър-председателю, че е крайно време министрите от вашия кабинет да разберат, че народните представители са длъжни да питат, а те - да отговарят. И няма какво да ми се пренасяте в стил "експерти" и т.н. Несериозно и неотговорно е.
Що се касае до темата, уважаеми дами и господа, темата е изключително важна. Питането е свързано с изхранването на хората, с поминъка на хората, с бъдещето на България. И аз не мога да приема тези хаотични отговори за хаотични мерки, че това е държавната политика, която трябва да има днес България.
И в тази връзка ще бъде и първият ми въпрос. Всъщност какви са приоритетите Ви, господин министър на земеделието? Господин министър-председател, в тази област имате ли приоритети? Тук се съобщи нещо, което почти символично прилича на мерки, но не е система, не е политика. Защото аз съм много разтревожен, че например се изнасят различни цифри от гледна точка на добитото, от гледна точка на възможното, от гледна точка на това, което е необходимо. Липсват баланси. Проверих информационната система - има ли я, няма ли я. Оказа се, че се разчита много на земеделските служби, които общо взето, някои от тях, гледат в тавана, когато се пише. За съжаление практиката през седемте години показа, че тези неща по друг начин трябва да бъдат погледнати.
От гледна точка на държавната политика, именно защото трябва да има такава и за поощряване на производителите, и за тези въпроси, които изброих с приватизацията - аз не чух нищо да е предприето. Да не говорим за законите. Ще ги приемем нагодина. Ами тези закони бяха приети на първо четене - и за зърното, и за селскостопанската техника - в онова правителство, което вие ругаете сега. Трябваше веднага да бъдат приети, ако вие наистина имахме приоритети, а не да поставяте въпроса, че селскостопанските производители трябва да се оправят сами. Извинявайте, такава философия е пагубна за България.
И вторият ми уточняващ въпрос, освен това какви приоритети имате наистина, е свързан със селскостопанската техника. Ако ние считаме, че България трябва да бъде магарешка република, уважаеми дами и господа, да не говорим въобще. Но техниката в момента в България е в безобразно състояние. 60-70 на сто от нея е амортизирана и загубите са 15-20 на сто. А това са стотици милиони долари.
Питам, какви мерки предприемате за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на земеделието господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, за да не отекчавам народните представители искам само с две изречения да Ви отговоря. В момента разработваме национална стратегия за земеделието и в началото на годината ще я оповестим. Така че тогава ще имате възможност да се произнесете дали имаме някакво виждане и политика в земеделието.
По въпроса за земеделската техника - искам само да ви припомня, че нашето правителство благодарение на своите решения създаде една възможност по един по-облекчен режим земеделските производители да се сдобият със зърноприбираща техника и цифрите показват най-добре резултатите. Защото през цялото ваше управление вие нищо не направихте, за да влезе нова земеделска техника в нашата страна, а сега критикувате и обяснявате, че земеделската техника е под всякаква критика. Да, наистина е така. Наистина е окаян нашият машинен парк, но ние правим всичко възможно и ще продължим и следващата година да толерираме фирмите вносителки, за да могат да се сдобият със земеделска техника нашите производители.
Нямаме никакво намерение да направим страната ни магарешка република и го доказваме със своите действия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър-председател, господа министри! Аз съм силно разтревожен от тези отговори, които получих от министъра на земеделието. Защо? Защото той ми обеща да видя стратегия някога. Ами ние трябва да работим сега и да решаваме проблемите сега!
Що се касае, уважаеми дами и господа, за техниката, има едно постановление, което е прието от правителството на Демократичната левица, което само е актуализирано. И за съжаление, вчера ми се обадиха хора от Монтана, не се изпълнява както трябва и хората плащат мита, въпреки че не трябва да плащат, уважаеми дами и господа от правителството и колеги!
Аз наистина ви казвам, че не си даваме сметка за какво става дума. За зърното няма точни разчети, няма баланси, няма информация. Погледнете сега засятото - 40 на сто от засятото е след технологичните срокове. Може да покълне, може да расте, ако има и грижи за него, ако има и политика, като има и средства. Но такава до момента няма. Мисли се някакква стратегия! Доходите на хората. Ами хората са унизени! На срещата с министър-председателя тютюнопроизводителят каза: унизени сме, работим толкова много, а получаваме ниски доходи.
По отношение на техниката още веднъж. Трябва да правим съвместни производства, да запазим МТС-та, да ги превърнем в нови звена, да поощряваме всичко онова, което в момента не правим, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че тревогата на българските селяни, тревогата на българските производители, било то индивидуални фермери и т.н., и кооперации, трябва да бъде чута. Чута от правителството не само под формата на ехидна усмивка или на отделни епизодични действия. Нужни са наистина приоритети, нужна е друга политика в областта на земеделието в България, за да можем действително да излизаме от кризата, за да можем, уважаеми дами и господа, с вас с достойни очи да гледаме хората. Иначе ще ни питат за какво сте там. И ако някой няма търпение да свърши, за да отиде да пирува, извинявайте, аз това не мога да го направя. Очаквам други действия и друга политика от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря!
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Статков, Вие отправихте доста силни обвинения към всички управляващи. Искам само да ви кажа, понеже не сте достигнали до информацията: господин Статков, четете вестници! Там пише всичко. (Реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Приключихме с питането на господин Статков. Много моля, господин Статков, по-спокойно.
Последното питане към министъра на земеделието е питането от народните представител Георги Агафонов и Арлин Антонов. Тук ли са? Не са в залата.
При това положение на основание чл. 81, ал. 4 от правилника отлагам отговора.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Днес е последният парламентарен ден в края на една драматична година. Година, която започна с небивала криза и завърши с успех.
1997 бе година на българското гражданско общество, година, в която всички ние заедно показахме своето достойнство пред света. За първи път България беше спомената с добро в световните новини.
Днес за последен ден сме заедно в края на коледните пости, когато ревностните християни преизпълват сърцата си с любов и смирение. Коледа е празник на семейното разбирателство и обич. Нека в духа на празника и ние видим това, което ни обединява, да отправим поглед към нашето разбирателство, да си дадем сила, за да продължим още по-упорито и усърдно напред.
Налице е вече ново политическо поведение. Дойде краят на конфронтацията и разделението на нацията и това е нещо, което силно споява българското общество. Политическо съгласие има по върховните цели на държавата. Има единство за националните ценности по външната политика, за националната сигурност и за солидарното разпределяне на тежестите на реформата. Имаме общо желание и надежда да преодолеем незапомнения икономически катаклизъм. Желаем да работим за възстановяването и развитието на България. Налице е и силен национален стремеж за възстановяване на властта в държавата, за изграждане на ефикасни и добре организирани и координирани държавни институции. И в резултат на всичко това ние виждаме как се връща доверието в и към България. Най-радостното е, че ние всички оправдахме надеждите от 4 февруари, не изпуснахме момента, не опровергахме очакванията на хората.
Днес, в края на преизпълнената с трудности и предизвикателства 1997 г., можем да кажем, че процесите на разпад на обществото и институциите са прекратени. Държавата е по-управляема, държавата респектира. Ситуацията в страната стана предсказуема. Хората могат да си направят сметките, могат да вдигнат поглед отвъд утрешния ден, отвъд ежедневието. Цените спряха своя бяг и започна един процес на макар и колебливо възстановяване на доходите. Макар и слабо забележимо, броят на заетите нарасна в края на настоящата година. И макар и трудно и колебливо, икономиката започна да се съвзема. България заема своето място в нова Обединена Европа. Нашите усилия през тази година не отидоха напразно, те бяха възнаградени - Европейският съюз отчете силния български старт през изминалата година и динамиката на нашите положителни промени. Разбира се, ние всички в тази зала знаем, че тепърва ни предстои да преодолеем планини от трудности, да извършим огромна работа. Но ние знаем, че сме стъпили на верния път и че сме решени да вървим по него.
Всичко това, за което говоря, са наши общи успехи. Затова благодаря на парламентарното мнозинство за неговата законодателна дейност и за усилията, които вложи за изпълнение на програмата на Обединените демократични сили.
Благодаря и на парламентарната опозиция за ролята й на коректив в политическия дебат. Демокрацията е състезателен политически процес, в който съперничеството е най-сигурният двигател.
Признателни сме на народните представители за добрите отношения, които имаха с правителството. Нашите надежди са, че вие, народните представители, ще гарантирате ефективното функциониране на съдебната власт, ще й помогнете да осъзнае огромните отговорности и очаквания на българското общество, ще й помогнете да се превърне в силна авторитетна и най-респектираща институция в България. Защото върху авторитета и върху респектиращата сила на съдебната власт се крепи авторитетът на държавата.
Покланям се на всеки български гражданин за разбирането и съпричастността му към проблемите на Родината ни, за усилията, търпенията и желанието, които проявиха хората, за да променят себе си и държавата.
В навечерието на светлия празник Рождество Христово на всички българи и на вас, народните представители, на вашите семейства пожелавам много здраве и сили да посрещнем единни стоящите пред нас изпитания.
Весела Коледа и успешна Нова година! (Продължителни ръкопляскания. Депутатите от мнозинството стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър-председателя за хубавите думи.
Имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги! Скъпи братя християни, в навечерието на Рождество Христово ми позволете от името на мюсюлманската общност в нашата обща Родина Република България да ви поднеса най-сърдечни благопожелания за здраве, благоденствие, лично щастие на вас и на вашите семейства.
Весела Коледа!
Нека Новата 1998 г. да ни донесе спокойствие и увереност в утрешния ден! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! С това завършва работата на Втората сесия на Тридесет и осмото Народно събрание. Смятам, че на тази сесия беше направено твърде много. Но нека днес се обърнем напред към предстоящите светли Христови празници.
Позволявам си да пожелая на всички народни представители и на нашите министри весело посрещане на Коледа и една хубава новогодишна нощ!
Нека си пожелаем в личен и политически план, първо, здраве за всички нас и на нашите семейства, както и успехи на нашата държава към целите, които сме си поставили.
Позволявам си авансово да поздравя и всички колеги, които ще имат именни дни през тези дни, когато ние сме във ваканция. (Весело оживление.)
Изказвам благодарност и на всички служители в Народното събрание, които със своята работа и професионалност спомогнаха да осъществим онази напрегната работа, която вече е зад нас. Желая и на тях, и на техните семейства весело посрещане на Коледа и здраве и успехи през 1998 г! (Ръкопляскания.)
Сега вече минаваме към ваканцията, която съгласно правилника, е до 10 януари 1998 г. включително.
Първото заседание на парламента ще бъде на 14 януари, сряда, в 9 часа. Преди това, разбира се, ще започнат да работят комисиите, като съответните председатели ще определят дните за заседания.
Отново весело посрещане на Коледа и дано Новата година да доведе до сбъдване на нашите мечти.
Благодаря на всички. Приятна почивка! (Ръкопляскания.)
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,11 ч.)

Заместник-председател:
 Александър Джеров

Секретари:
         Васил Клявков
        Иван Бойков