Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Дневният ред е от две точки:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
2. Законопроект за държавния служител.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое заседание Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството подготви и предлага за гласуване в пленарната зала нов текст на § 3 относно изменението на чл. 6 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, както и произтичащи от това промени в параграфи 21, 23 и 33 от доклада на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на закона.
Иска ми се в самото начало само да се опитам да споделя с няколко думи становището на комисията за това кое наложи тази промяна: основното, което наложи връщането на текста в комисията, бе текстът на основния закон - Конституцията на Република България относно териториалното деление, включително и промените на областите. Тези текстове водят до една разкъсана процедура за промени в териториалното деление на Република България: от една страна новото деление става със закон, гласуван от Народното събрание, а промените в границите и центровете - с последващ президентски указ по предложение на Министерския съвет. Поради това разкъсване, съдържащо се в самата Конституция, създаването на 28 области като факт възниква при влизането на закона в сила, който отменя стария указ от 1987 г.
Във връзка с това и вследствие на проведените консултации комисията предлага на вашето внимание следния текст за § 3:
"§ 3. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Територията на Република България се разделя на 28 области.
   (2) Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новия § 3 думата има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Искам да се противопоставя от гледище на Конституцията на това ново съдържание на § 3 и по-точно на чл. 6. Само ще напомня, че основният Закон за административно-териториалното устройство на Република България, който урежда създаването на административно-териториалните единици - области и общини, посочва и тяхното минимално съдържание. За областта е ясно казано, че тя включва територия, граници, наименование и административен център. Това е по чл. 2.
Сега областите се създават със закон. Това е един принцип, който се повтаря в ал. 1 на чл. 6 в § 3. Само че част от акта, който създава областта, включва непременно в закона и граници, и наименование, и административен център. Не може някой от тези елементи да се транспортира другиму, вън от закона, както е посочено тук в ал. 2 на чл. 6 по новото предложение.
Аз мисля, че това е недопустимо, защото, като разгърнем Конституцията, ще видим, че и там в чл. 98, т. 5 в реда на правомощията на президента се казва, че той утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет. Те вече трябва да са създадени, за да може той да внесе промени. Това е съдържанието на този текст на Конституцията и всеки опит по този начин да се създава областта с тези нейни същностни елементи, не може да се допусне. Тези елементи не са аксесоари на областта: нито са чанта, нито са чадър, нито са бижу, нито са обувки на тази дреха и на тялото на самата област. И ми се струва, че не би трябвало да позволим това да стане така.
Господин председател, искам да се върна с няколко думи само на миналото. Областите са се създали през 1987 г. с указ на Държавния съвет, но при старата Конституция, когато съществуваше така нареченото делегирано законодателство и Държавният съвет издаваше укази, а много често, както се усмихва и господин Джеров, и Министерският съвет!
Когато се гледаше новата Конституция, аз помня цялата чувствителност на тази зала. Не се позволи в никакъв случай да се допусне каквото и да било делегирано законодателство. Много пресни бяха и са спомените от наредбите-закони отпреди 9 септември 1944 г. и от указите на Държавния съвет след тази дата. Затова колкото и днес в модерното законодателство да има делегирано законодателство и правителството на много страни да може да прави това, тук, с нашата Конституция и поради тази обществена чувствителност, това просто не се допуска.
И сега ние с тази промяна в ал. 2 на чл. 6 да правим това, струва ми се, че е вън от духа на новия текст на Конституцията. Аз мисля, че това е толкова по-важно, ако се разпростре моето разсъждение и върху другата идея. Ние преминахме, господин председател, една алинея или текст, където и по въпроса за наименованието на областите се допусна, според мен, една основна грешка.
Все пак конститицуонния текст, въпреки тълкуванията, които знам, е съвършено ясен - президентът наименува обекти с национално значение и населени места. Областта нито е обект с национално значение, нито е населено място по основните си характеристики, които остават същите, на този Закон за административно-териториалното устройство. Така че вън от неговите права е това наименуване на областта. И трябва това да се запази за закона, който създава областите - 1, 5, 18 или 28 сега.
И даже аз си мисля, но се страхувам да не отида твърде далеч, че създаването на областите не може да стане с една промяна в чл. 6 на основния закон. Там се урежда само устройствено - кой какво създава и как. Това трябва да бъде с друг закон, а не с този, който се занимава с принципи, а не с конкретни разрешения. И ми се струва по тези причини, че текстът просто кънти на антиконституционност.
И ще кажа накрая, дано, макар предпразнично, да намерим вътре в себе си повече спокойствие и да разгледаме този кратък текст, въпреки консултациите, господин Попов, и от тази гледна точка. Ако някой от нас снощи е сънувал такова съдържание на този текст и днес иска да го превърнем в действително право или действащо право, това може да бъде по Фройд, но не може да бъде по Конституцията на Република България. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
За реплика има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Мене ми се иска да кажа няколко думи по това, което преди мен сподели господин Гиньо Ганев.
Първо, искам да подчертая, че не е необходимо да се сънува каквото и да е, господин Ганев. Текстът беше раздаден в Народното събрание и всеки един народен представител, ако не е имал възможност да го прочете, е друг въпрос. Още вчера. Така че сънуване не е било необходимо. Оттук нататък, оставяйки встрани всички аксесоари от модните ревюта, касаещи чанти, бижута, обувки и всичко останало, мене ми се иска да кажа няколко думи по същество. Защото наистина спорът е съществен. Първо, ние не сме в процедура по създаване на нови области, а сме в процедура по промяна на административно-териториалното деление, което вече е създадено. Това е тезата, която надделя при спора в комисията.
Искам да подчертая и още нещо. Хубаво е, когато говорим за правомощия на президента, за текстове от основния Закон за административно-териториално устройство, все пак да прочетете чл. 26, където основно е уреден редът за промяна както на границите, така и на наименованията, така и на административните центрове. Нещо повече, този ред е уреден точно от вас като мнозинство в предишното Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев. Аз изцяло вярвам на Вашите тези, които изразихте по отношение нарушаването на Конституцията с въвеждането на новия § 3, предложен от Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Но ми се струва, че Вие, господин Ганев, пропускате един основен довод на управляващото мнозинство и целта им, с която те предложиха един подобен текст, а това е, че със закона, който ни предложиха, и неразбориите, които създадоха, явно в момента управляващото мнозинство няма силите да се справи с проблема, който си създаде само. Така че е необходимо те да прехвърлят отговорността на някой друг. И целта е ясна - да се прехвърли цялата отговорност на президентската институция. Аз мислех, че във Вашето изказване ще бъдете много по-полезен, ако все пак им дадете съвет като един от бащите на Конституцията, по какъв начин най-интелигентно могат да го направят. Благодаря. (Шум и възражения в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз зная, за разлика от господин Попов и неговия наставнически тон, съдържанието на ал. 2 на чл. 26 от действащия закон. Това, че бил приет той от някакво мнозинство - аз не знам тук защо се позоваваме на това, той е действащ закон, независимо от това кой го е приел - не го прави по-малко неконституционен и този текст. Какво страшно има в това да се каже, щом Конституцията повеля друго? И няма никакво тълкувание на Конституционния съд, което да ни закара в някакви други ниви. Това - едно.
И второ, трябва сякаш да се напомни в парламентарната къща, в къщата на парламентарната държава - бел-етажът, на който се правят законите, е залата на Народното събрание. И никъде другаде. Някой може да иска това да става в по-висок етаж, например в една мансарда на тази къща, независимо от това, че тя може да се обитава от президента на Република България. Такъв парламентарен строеж по нашата Конституция няма. И нещата трябва да отидат на мястото си, като се създаде със закон това, което иска и Конституцията. Цялостното създаване на една нова област с всичките нейни елементи, които са същности, трябва да стане в рамките й като съдържание на един нов закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
За изказване има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемът, който възниква при приемането на този текст, е значително по-дълбок и датира много отдавна. Така че не е особено коректно днес да говорим за прехвърляне на отговорност от една институция в друга, защото просто такова прехвърляне на отговорност няма. Нека си припомним, че сега съществуващите области в България са създадени през 1987 г. със Закон за създаване на административно-териториални единици и области и издадения въз основа на него Указ № 2704 на Държавния съвет. Впоследствие обаче, през 1991 г., когато е приета действащата Конституция, в нейния чл. 135 се казва:
"Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на Столичната община и на другите големи градове се определят със закон.
(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон."
В цялата тази Конституция не съществува нито един текст, който да казва кой е органът, имащ право да създава области, и как става това. Именно от тази празнота в Конституцията възниква днешният проблем. И ако някой от колегите от левицата ми намери в Конституцията текст, който решава проблема, аз ще си подам молба за приемане във вашата парламентарна група. (Шум, възражения и реплики в блока на ДЛ.)
Впоследствие обаче след приемането на Конституцията, няколко месеца след това е приет Законът за местното самоуправление и местната администрация. С § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон е отменен Законът за създаване на административно-териториални единици и области. При това положение е много трудно да се определи на какво основание съществуват сегашните области в България. Единственото нормално обяснение е да приемем, че те съществуват на базата на Конституцията.
Оттук нататък при спора, който възникна, е съвсем нормално да се създаде и преобладаващото мнение, че в нашия случай ние извършваме промени на граници и центрове на съществуващи области, което по Конституция е правомощие на президента. Тоест тук няма прехвърляне на отговорност, а отговорността е съвсем строго разпределена между Народното събрание, което с този закон определя броя на областите, Министерския съвет, който ще прави предложение до президента за издаване на съответния указ, и на последно място президента, който ще издаде указ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За първа реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Йорданов, Вие аргументирахте това свое становище. Моят въпрос е: кога стигнахте до това убеждение? Кога? Шест месеца обсъждаме закона, предложения на народни представители, медийна пропаганда, хората си проведоха референдуми, дадоха волеизлияние на своето желание къде да отидат и го адресираха до органа, който заяви, че може да реши този въпрос.
Моята много кратка реплика е: кога, в кой момент стигнахте до това убеждение, което изложихте от тази трибуна, вчера или преди 6 месеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За втора реплика думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин Йорданов! Спорът по този въпрос възниква, защото ние влагаме различно съдържание в процеса на административно-териториалното деление. Според мен той включва два проблема, които се решават последователно. Първият е да се определят видовете административно-териториални единици. Самата Конституция в чл. 135, ал. 1, в първото изречение казва, че "територията на Република България се дели на общини и области". Следователно, в тази част парламентът дори няма какво да обсъжда, защото самата Конституция е определила задължителните нива както на управление, така и различните видове административно-териториални единици. Вече вторият проблем, по който спорът продължава трети ден, е за това дали законът трябва да определи не само типа на административно-териториалните единици, но и да определи тези единици.
И нашата теза е точно в това, че не може да се говори за административно-териториалното деление като един конкретен процес за управление, ако законът, такава, каквато е логиката на цялата глава, не само за местното самоуправление и някои от предшестващите принципи на Конституцията, не посочи кои са тези области, с техните атрибути, които преди това бяха посочени. Иначе ние твърде много разширяваме една компетенция, която наистина президентът притежава, но тя е да утвърждава промени.
Следователно, едно е да се създаде конкретната административно-териториална единица, а друго е да се извършат промени, които имат характер на корекции. И това степенуване е взаимствано от логиката на този процес, която и преди е била разделена между представителния орган и една друга институция, която е производна от него. Затова се получават разликите.
И мисля, че нашето тълкуване е много по-свързано с духа на Конституцията и със запазване на възможността една първична представителна институция, като парламента, да решава тези въпроси, а не някой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По репликата на господин Божинов искам да отбележа, че законодателният процес е един дълъг и труден процес. И не е важно кога точно се стига до едно конкретно и крайно решение, важното е в крайна сметка какво ще бъде качеството на закона, приет от Народното събрание, какво ще бъде качеството на този закон, който ще се обнародва в "Държавен вестник" и впоследствие ще бъде прилаган в практиката. Всичко останало са технологични подробности.
Що се отнася до това, което каза колегата Янаки Стоилов. Колега Стоилов, много подробно се спрях на нормативната база, която е съществувала в годините. И пак искам да повторя - ако тези неща, които третират най-съществените въпроси от управлението на държавата бяха регламентирани както трябва в Конституцията, днес ние нямаше да водим този спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
За изказване има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! И днешният дебат започва пак да се хлъзга по една плоскост, уж от която искахме всички да избягаме и началото постави господин Гиньо Ганев. Пак опит да бъдат политизирани нещата и какво искало да направи мнозинството, против какво било малцинството.
В предложенията за изменение на чл. 6 бяха направени, според мен, много разумни предложения от господин Тодор Костадинов, от господин Ремзи Осман, от господин Руси Статков, изобщо за отпадане на този член, който наистина нямаше... дали ще приемем сега за 28 области или изобщо да няма, в крайна сметка по този начин се признава правомощието на Министерския съвет и след това на президента да утвърди.
И щом като в началото вие бяхте направили такова предложение, не виждам сега как толкова бързо си сменихте партийната политика, та изведнъж искате да наименуваме 28-те области, да определим какво влиза в тях и т.н.
В подкрепа на това, че така сте разсъждавали само допреди 2 дни, са предложенията на господин Баташки и на господин Шопов, които пък вместо 28, предлагаха 29 и създаваха нова област.
Нека да бъдем принципни - или сме наясно с конституционната постановка, а не това, което се опитва да прави господин Ганев, баща е на Конституцията, но не и да я дописва. Тя е приета един път, тази Конституция, и оттам нататък дописване няма.
И всички тези приказки, които тук сега вървяха, някои спорове... Може би най-добре господин Янаки Стоилов каза нещата. Различен начин на виждане - точно така е. Но този начин на виждане, който имаме сега ние и който имахме, когато се приемаше законът през 1995 г., тогава имахте и Вие, господин Стоилов. Сега изведнъж - друг начин на виждане! Ами, ако беше така, както сега твърдят някои от левицата, то тогава защо в 1995 г. не бяха приети други неща?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Кои други?
ИВАН КУРТЕВ: Това, което сега предлагате. Кънтял законът от антиконституционност! Ами че за три години и половина как така никой народен представител не се сети за тази противоконституционност? Как така прокурорът не се сети? Имам предвид чл. 26, за което господин Гиньо Ганев каза, че кънти от противоконституционност. Беше си конституционен текстът 3 години и половина, сега само затова, защото се правят някои промени в закона - отново мнозинство и изведнъж откривате и противоконституционен характер, и тоталитарен, и какъв ли не. Всичко си е казано много ясно в чл. 143 на Конституцията. Защото областта не е орган, който се избира. Защото не може с референдум да се решава кой къде иска да отиде, към коя област. Това териториално-административно деление ясно е казано в Конституцията какви функции има, от кого се назначава областният управител и всичко останало. И ги няма онези аксесоари, за които говореше господин Гиньо Ганев, за наименования, за какво ли не и т.н. Всичко много добре е казано в Конституцията. И да говорим тук за право с референдум да се определя кой към коя област иска, това е все едно с референдум да определяме броя на министерствата и какви министерства да има в страната. Абсолютно същото е.
Защото, вижте чл. 143, ал. 3 на Конституцията: "Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол". Толкоз. Оттук нататък този текст ясно показва, че нито трябва да се избират областни управители, че нито е работа на когото и да е да решава какви ще са функциите на този областен управител. Член 98 посочва начина. Няма защо и да спорим за начина за определянето на областите или промените в тях. Излишен е и спорът дали в момента променяме или не променяме. Има ги в момента 9-те области, очевидно ги променяме на 28.
Може да приемем и другата теза за вярна - че не е имало изобщо досега области, сега ги създаваме. Но къде, къде в Конституцията пише, че Народното събрание трябва да създаде областите? Кажете ми! Кажете ми и аз ще се съглася тогава с Вас, че наистина ние правим нещо, с което нарушаваме Конституцията.
Ето защо по този начин направен сега законът, не противоречи на Конституцията. Той е едно продължение на закона от 1995 г., само го подобрява в някои негови части и аз подкрепям направеното предложение от комисията за новото съдържание на чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
За реплика - господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Не съм от тези народни представители, които са участвали в подробностите на дебата, и не браня алинеите на Конституцията, а духа й.
Конституцията предвиди изрично в 52 случая да се създадат закони. Някои от тях се направиха, други - не.
Ако сега един от нашите парламентаристи тук иска да намери в главата за местното самоуправление изричен текст, че областите се създават със закон, няма да намери, но ще намери три пъти спомената идеята за закон в тази глава от няколко текста. Първото се отнася до чл. 125 - "Териториалното деление и правомощията на Столичната община и другите големи градове се определят със закон" - даже на тях. След това се говори, че други административно-териториални единици се създават със закон. И накрая в чл. 146 се казва, че "организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление се определят със закон". Още ли едно понятие за закон липсва, за да бъде вярно това, което е прието в 1995 г., че областите се създават със закон? Какъв друг проблем има тук тогава? Конституцията не била казала изрично за този случай и трябвало да бъде ясен законът по друг начин, като цялата мрежа от актове, за които става дума тук, е законът.
Аз не знам, господин председателю, дали така лесно искаме да се позовем на това, което е станало от няколко години насам. Струва ми се, че ако искаме да спазим конституционната идея, това трябва да стане със закон.
Господин Куртев, не искам да влизам в личен разговор, но да казвате, че деветте области, когато стават осемнадесет, било само една промяна в цифрата или в числото! Ами, това е създаване на нови области! А кои са новите области не е толкова важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганев!
ГИНЬО ГАНЕВ: Но вижте в самия закон, за който говорим, е указано основното съдържание на областта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганев!
ГИНЬО ГАНЕВ: Да. Областта има граници, които се определят от броя на общините, наименование и център. Е, това не трябва ли да се създаде тогава със закон? Или искате да го разхвърляме - едното на президента, другото на Министерския съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, времето изтече отдавна!
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друга реплика има ли? Не виждам желаещ.
За дуплика има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гиньо Ганев! Четем тази Конституция. Някои я четат по един начин, други - по друг.
Трите случая, когато се споменава закон, дават едни тълкувания, които аз не мога направо да си ги обясня. Ами, в чл. 135 е казано: "други административно-териториални единици". За да стане ясно на тия, които не разбират, под "други" се разбира, ако тръгнем например към тристепенна форма да направим околии - тогава. Но ако беше вашата цел, когато сте правили Конституцията, и областите да ги създадем със закон, щяхте да го кажете. А в чл. 135, в първата алинея е казано много ясно, че "територията на България се дели на общини и области". И след това в другата алинея се говори за "други". "Други"! Ние сега не правим "други". Ние правим това, което първа алинея на чл. 135 е постановила, че има в България.
Позовавате се след това на чл. 146 за организацията и реда на дейността на органите на местното самоуправление, че трябва да се направи закон. Но това не е местно самоуправление - не разбрахте ли? Областта не е орган на местното самоуправление. Ако беше орган на местното самоуправление, в 143-и член на Конституцията, ал. 2 нямаше да бъде записано, че областният управител се назначава от Министерския съвет, а щеше да бъде написано, че областният управител се избира от населението на областта.
Така че, когато говорим за Конституцията, за законите, които трябва да бъдат създадени - петдесет и колко бяха, Вие ги казахте точно - и това няма нищо общо с въпроса, за който сега говорим. И точно поради това аз казвам, че няма последователност. И ще бъда доволен, ако господин Тодор Костадинов каже какво имаше предвид, когато предложи да отпадне чл. 6. Значи той е признавал правото по предложение на Министерския съвет президентът да утвърди областите - това, което говори чл. 98 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бях решил да стана, но поканата на господин Куртев ме активизира.
Искам категорично да заявя - а това ще го изясня, когато дойде моето предложение за отпадане на § 3, както има и на колегата Ремзи Осман, и на други колеги - че когато съм предлагал да отпадне § 3, най-малко съм имал предвид, че Министерският съвет, президентът и т.н. ще поемат процедури, които произтичат от закон или които трябва да се решат със закон. Аз съм имал предвид да отпадне предлаганият чл. 3, а именно 28 области. Но за това ще се аргументирам, когато дойде време да защитя моето предложение.
Сега искам да подчертая няколко неща, които имат практическо значение, разглеждайки този текст.
Комисията за втори път по време на второ четене внася допълнително изменение и допълнение на § 3. Комисията ли е виновна или вносителят? Мисля, че вината може да се разпредели, донякъде да се поеме и от мнозинството в комисията. Но според мен главната вина е на вносителя - Министерския съвет. Министерският съвет като вносител на този законопроект фактически не си е свършил работата. Експертите на Министерския съвет, които многократно бяха молени да консултират този проблем в комисията, единодушно и еднозначно твърдяха, че няма никакво противоречие между двете хипотези и че текстът, който предлага Министерският съвет, е работещ, законосъобразен и т.н.
Ето, ние сме за втори път тази седмица на извънредно заседание по повод на този законопроект и за втори път се сблъскваме с хаоса и кашата, която ни поднесе вносителят на законопроекта.
Аз не зная защо според господин Костов народните представители не разясняват на своите избиратели законите, които се приемат, но как би могъл да се разясни един такъв закон, когато той е дефектен и дефектът идва от вносителя, тоест от Министерския съвет? Съжалявам до голяма степен хората, които трябва да изпълнят тази роля.
Сега да се върнем по-конкретно към новия текст на § 3 - "Територията на Република България се разделя на 28 области". Това е текст, който не работи и ще влезе в противоречие с чл. 26, ще влезе в противоречие и с Конституцията. И това е било винаги моето мнение. Това мнение съм го изразил и това съмнение съм го повдигнал и на комисията и за това нещо има и протоколи.
Вижте сега, уважаеми господа, ако остане само "Република България се разделя на 28 области" и вие твърдите, че това е достатъчно и след това президентът трябва да издаде указ, с който да очертае границите на административните центрове и наименованията, аз ще ви дам един пример. Отговорете ми на следния въпрос: ако приемете този текст - "Територията на Република България се разпределя на 28 области", моля, посочете ми границите, центъра и наименованието на област четвърта и област двадесет и седма. Можете ли да ми кажете кои са границите на област четвърта? Коя е област четвърта - по азбучен ред, по големина, по представите на президента и на неговите секретари? Ще кажете: по предложение на Министерския съвет. Да, ама не. Министерският съвет има законодателна инициатива, но той не може да замени законодателния орган, защото в чл. 6 на действащия закон е казано, че областта се създава и закрива със закон.
Значи Министерският съвет може да внесе предложение в Народното събрание за закриване или откриване на области, но неговото становище при президента няма този характер и няма тази стойност. Така че президентът не може да определи нито граници, нито център, нито наименование.
С поправката, която направихте, след като дълго мнозина народни представители аргументираха безсмислието, че трябва да се добавят и исторически, и географски наименования, всъщност вие поставяте президента и пред невъзможността да избере наименование на административния център на областта.
Аз ще продължа, когато дойде време да защитавам моите конкретни предложения за 28-те области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не. Вие се изказвате по § 3, така че повече няма да имате думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Ние не сме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние разглеждаме § 3.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Имам право да се изкажа за всяко свое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не за всяко предложение. Вие се изказвате веднъж по всички предложения и по този текст.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Мога да се изказвам и по предложения на колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можете, но това трябваше да направите досега.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Това е текстът на комисията, това е нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нов текст е и се изказвате по него.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: След това ще се изкажа по другите мои предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, няма да се изказвате след това, няма да Ви дам думата. Излишно е да спорим.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Аз имам предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие имате предложения, но трябваше да се изкажете в 5 минути по текста, включително и по Вашите предложения.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: За всяко предложение имам право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не за всяко предложение! Няма такова нещо. Как за всяко предложение по един и същи текст един и същ депутат ще се изказва по двадесет пъти? (Шум и реплики от левицата.) Пак не знаете правилника. Защо не си направите един семинар по правилника? (Смях.) Научете го веднъж завинаги!
По всеки текст всеки народен представител има право да се изкаже в рамките на 5 минути. Ако от 20 депутати има направени 20 предложения, това не значи, че всеки народен представител има право да се изказва двадесет пъти. Излишно е да спорим.
Имате думата, господин Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вероятно ще изразя становището на по-голямата част от вас като направя предложение да преустановим на днешното заседание на Народното събрание да разглеждаме законопроекта за административно-териториалното устройство на Република България. Господа управляващи, вие не сте готови с този законопроект. В Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ние взаимно се измъчихме с този закон. Той измъчи нас, ние измъчихме него. Същото стана и в пленарната зала. С този законопроект вие доказахте, че не сте готови. Законопроектът зацикли. Вие сте вносители на закона, а още в началото на дебатите поискахте половин час почивка, която продължи час и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вносител е Министерският съвет!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Господа управляващи, вие не сте готови. Фактът, че дебатите продължават и днес, в събота, е още едно доказателство за това. (Шум и реплики от мнозинството.)
Може ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можете, разбира се. Моля за тишина! Направете си предложението, защото няма да Ви стигне времето.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Добре.
Колко редовни и извънредни заседания на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството бяха проведени по този законопроект? Вие нямате убеденост, че това е необходимият на България Закон за административно-териториално устройство.
Още един пример. Вие внесохте предложение община Кнежа да премине...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Борисов, времето Ви изтече.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Не, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма нужда да ме молите. (Силен шум и реплики от опозицията.) Да сте говорил досега. Изказване ли правите или какво?
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Изказване правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започнахте с процедурно предложение.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Моля Ви да ме оставите да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кажете за какво взехте думата? (Реплики от опозицията.) Недейте сега пък вие да се обаждате! Той не може ли да каже, да не е малолетен, та вие ще казвате, вместо него. (Смях в залата.)
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Точно за Вашето предложение искам да говоря, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Вие направихте предложение община Кнежа да премине от област Враца към област Плевен. Предложението е внесено не от кой да е, а от Йордан Соколов, председател на Народното събрание. На заседанието на комисията не бе казана нито дума по този въпрос - никаква обосновка, никакви мотивировки, никаква подкрепа на направеното предложение. При гласуването на предложението за община Кнежа в комисията колегите от СДС не подкрепиха предложението. Има проведен референдум, хората са казали своя вот. Каква е логиката, какви са целите? Трудно е да се прогнозира. На мястото на господин Йордан Соколов днес, когато този въпрос се обсъжда, аз бих си вземал отпуск или нещо от този род. Човек остава с впечатление, че не сме в Народното събрание, а в някаква тайнствена централа с кодове, с шифри.
Позивните в Народното събрание са ясни - гласува се с "да", "не" или "против". Прав беше господин Иван Куртев, когато каза от трибуната на Народното събрание, че дебатите по Закона за административно-териториалното устройство приличат на самодейност. Но, господа управляващи, със самодейност закони, добри закони, работещи закони не могат да се създават! С този закон се решава само един проблем - проблемът на скачащите братя и на братовчедите. Вярно, идват избори и много е важно кой ще ги спечели. Но, господа управляващи, за вашия комфорт за предстоящите избори бедна България трябва да плати прекалено скъпо. (Шум и реплики.)
Ето защо аз предлагам оттеглянето на този законопроект. Моите съображения са, че той с нищо няма да способства да се подобри обслужването на населението. Той с нищо няма да помогне за местното самоуправление. Той ще допринесе за огромни финансови разходи на Република България за 1999 г. и следващата година.
И нещо повече. Само след дни ние в пленарната зала ще гледаме още един закон-близнак на този закон, който е в насипно състояние. Става дума за Закона за регионалното развитие. Той също е закон, който няма да реши никакви проблеми на Република България, няма да помогне с нищо на местното самоуправление, няма да помогне с нищо на обслужването на населението, а само ще разходва огромни средства и ще помогне да се назначат оставащите скачащи братя и братовчедите.
Правя процедурно предложение да преустановим дебатирането по този законопроект и настоявам предложението ми да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Първо, думата за реплика има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Борисов, аз не знам как Вие сте знаели как ще протекат днес дебатите, че дойдохте тук с едно предварително написано изказване. Явно сънищата са във вашата парламентарна група и на "Позитано". Сънувате какво ще стане, пишете изказването, пристигате тук и го правите.
Второ, много е интересно Вашето предложение да се оттегли законопроект, чието гласуване на второ четене е започнало. Това показва, че действително трябва да проведете семинар за правилника.
Трето, явно във вашата парламентарна група този закон предизвиква голямо объркване и вие не сте готови по него, а не ние. Защото при дебатите в комисията господин Костадинов и други ваши представители говориха за това как не трябва да създаваме области със закон, защото това било промяна на граници и било идеално уредено от Конституцията - конституционно правомощие на президента, след предложение на Министерския съвет. След един юридически спор, в който ние отчетохме всички "за" и "против" едното и другото становище, ние стигнахме до конституционосъобразното решение според вас. В същото време вие днес тук ставате и започвате да ни убеждавате, че конституционосъобразно е обратното. Тоест, държите се като двуликият Янус. Аз не мога да разбера кога Вие най-после ще имате една позиция, която да защитавате и на първо четене, и на второ четене, а не да определяте своята позиция според позицията на мнозинството. Разбирам, че желаете да следвате мнозинството, но не по този начин. Разберете се най-напред във вашата група, нека вашите юристи го обсъдят, а след това излезте тук да си кажете мнението така, както Вие го мислите, а не както някой Ви го е написал според политическата ситуация.
В заключение, призовавам ви да си оправите вашите становища по законопроекта, защото нашите становища вече са абсолютно ясни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Уважаеми колега, на мен не ми е трудно да върна лентата назад и да ви напомня, че с Вашите противоречиви и непоследователни изказвания в комисията Вие многократно ни пращахте в трета глуха и трябваше отново да връщаме дебатите назад, за да влезем във верния път. Мисля, че не ви е трудно да си спомните това от многото заседания на комисията по този въпрос. Това - първо.
И, второ, ако има непоследователност в подготовката, в дебатите по този законопроект, те са точно там, а не от другата страна. Вие непрекъснато внасяте нови и нови предложения, голяма част от които са взаимно изключващи се. Мога да дам и много примери за това. Само с последната страница, която вчера ни дадохте, намесвате отново президента.
Вашата политика тук е непоследователна. Вие нямате ясно становище този закон в този му вид необходим ли е, потребен ли е. Вие сте напълно наясно, че в този си вид той няма да изпълни това, за което вие сте го предназначили. Така че ако има непоследователност, тя е при вас, във вашата парламентарна група и лично, колега, във Вашето поведение и по време на заседанията на комисията, и по време на дебатите тук, в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Срещу неговото предложение за прекратяване на разискванията по закона има ли някой?
Господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се изказвам срещу предложението на уважаеми колега господин Борисов за прекратяването. Но ще ви кажа, в комисията, когато се разглеждаше този законопроект и господин Борисов, и всички останали колеги, изказаха мнението, че такъв законопроект трябва да мине и той трябва да стане закон. Сега аз разбирам опозицията в залата, нейната цел е колкото се може повече нещата да се протакат. И ако може, законът да не бъде приет до 31 декември 1998 г., това ще бъде голям успех за тях.
Уважаеми господин председател, аз Ви умолявам да приложите правилника и като се изказвам против това, което предложи господин Борисов, бих казал, че ние в момента се намираме на второ четене на законопроекта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А какво приехме на първо? Съвсем различно беше това, което приехме на първо четене.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Приели сме това, което приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, научете се да си стоите спокойно на мястото!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но ние на практика сме на първо четене. Вие ни върнахте на първо.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: И аз казвам така: това, което тече в залата в момента и аз като се изказвам против това, което предложи господин Борисов, ви казвам, че в момента тече дебат като че ли ние сме на първо четене.
Предлагам Ви да прекратите дебатите и да подложите на гласуване § 3 така, както е гласуван и приет в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Борисов за прекратяване на разглеждането на законопроекта.
Гласували 190 народни представители: за 61, против 127, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз за пореден път се убеждавам, че за предложението, което направих за отпадане на § 3, наистина има много силни мотиви, има сериозни основания да се възприеме от ваша страна. Ако вие приемете едно такова предложение, всички процедурни пречки ще отпаднат и ще има възможност да се избистрят вижданията какво трябва да представляват областите, кой трябва да определя границите и така нататък.
Дами и господа народни представители, никой досега не отговори защо трябва да създаваме 28 области. Сегашните областни управители не си вършат работата, нови пълномощия на областните управители ли давате? Изтъкна се само като мотив, че сегашните областни управители нямали възможност да наблюдават работата на общинските съвети, работата на кметовете и така нататък. Ами, погледнете Закона за административно-териториалното устройство, и господин Куртев го каза, областта не е нивото за местно самоуправление.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Не е!
РЕМЗИ ОСМАН: Е, като не е нивото за местно самоуправление, вместо да създавате второ ниво за местно самоуправление, дали ще се нарича околия или окръг, тези пари, вместо да бъдат изхарчени за издръжка на областните управители и областните управи, което ще струва годишно около 5 млрд. лв., с половината пари ние можем да направим второто ниво на самоуправление, както е по цяла Европа. Ние сме ратифицирали Европейската харта за местно самоуправление, защо не го правите? Аз имам отговор защо не го правите. Защото те ще бъдат изборни съветници на областно равнище и вие се плашите от тези избори.
Другият ваш мотив може би е, че търсите длъжности за близки хора или задоволявате чисто политически амбиции на регионално равнище. Погледнете правомощията на областния управител, там изрично се посочва в т. 3, че отговаря за опазване и защита на държавната собственост. Ако един областен управител в бившите три окръга не може да се справи, какъв областен управител е? Осигурява спазването на законността на територията на областта. Или пък, упражнява контрол по законосъобразност на актовете на общината. Ако областният управител на три окръга, на 20 или 30 общини не може да се справи с тази работа - да следи, на месеца един път има заседание на общинския съвет, актовете на общинския съвет, е какъв областен управител е това? Като че ли, когато слезе надолу в бившия окръг, ще има някъде 7 или 10 общини, областният управител тогава ще свърши по-добре работата! Вие се лъжете! Само ще изхарчите парите на народа. Пет милиарда лева само за заплати! А с тези 5 млрд. лв. може да бъдат решени всички проблеми. Можем да направим всички пътища на един окръг. Вземете един Кюстендилски окръг, вземете един Кърджалийски окръг. Всички пътища с тези 5 млрд. лв. могат да бъдат направени за една година. За четири години вие ще направите всички пътища на четири окръга в страната. И за 10 години няма да има проблем с инфраструктурата. А вие тези пари ги давате само за издръжка.
Затова аз направих предложение за отпадане на 28-те области, които вие предлагате, да останат сегашните области и да мислим за вариант на второ ниво на самоуправление - окръг или околия. И второто ниво да бъде изборно, те да отговарят за неща, за които областта не може да отговаря. Държавата да делегира права на това ниво.
Говорите, че ще има много силно местно самоуправление, а в същия момент вие давате големи правомощия на представители на централната власт със Закона за регионалното развитие, който предстои да влезе в залата. Областният управител ще бъде дерибеят на областта! Той ще дава парите. Това ви е целта, уважаеми колеги!
Надявам се, че вие ще приемете предложението за отпадане. Надявам се, защото виждам колеги, че ме подкрепят. Надявам се, че ще икономисате парите на народа. Тези 5 млрд. лв. ги дайте на Кърджалийски окръг, където има 15 села без пътища. Преди две седмици господин Муравей Радев посети едно от селата, което е без път, но каза, че няма пари за тези пътища. А с тези 5 млрд. лв. ние ще разрешим проблемите на един цял окръг. Десет правителства досега не са обръщали внимание на този окръг. С 5 млрд. лв. веднъж завинаги ще бъде разрешен проблемът с водоснабдяването и ще се прахосат по-малко пари на народа. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОНС и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
За реплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за много кратка реплика, тъй като с тази цифра 5 млрд. се спекулира много от трибуната току-що. Ами, господинът говори за 5 млрд., но предлага да останат старите области и да се въведат окръзи. Нали за тези окръзи също ще има администрация. Значи няма да бъдат 5 млрд. икономиите, а далеч по-малко. Така че тези, които ни слушат, да имат предвид какви са тези 5 млрд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Ние разглеждаме един закон на второ четене, а тук цяла поредица от изказвания остави у нас впечатлението, че трябва да се отмени просто законът. Неща, зад които се крият абсолютно други цели.
И аз искам да помоля да спестим ценното време на Народното събрание и да говорим по същество, да гласуваме членовете по същество. Те са абсолютно вече уточнени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Панев! Тези 5 млрд.лв. са само за издръжка, за заплати, не говоря за сгради и т.н. - това са другите проблеми, там вече ще стигнем над 50 млрд.лв. Но ако има второ ниво на самоуправление с по 15 съветника на второто ниво, те няма да бъдат на заплати. Те са като общинските съветници. Ще има максимум 10 човека, които ще работят. И вместо 5 млрд.лв., ще бъдат изразходени само 1 млрд.лв. Остават 4 млрд.лв. За 10 години - 40 млрд.лв.! За 10 години вие ще направите това, което 10 правителства не са направили за Кърджалийски окръг и ще останете на власт 10 години. Благодаря ви. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
За изказване има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя много кратко изказване. Разбирам, че мнозинството желае да изглежда сериозно, професионално и компетентно. Но няма как да се получи това, уважаеми колеги. Призовава ни председателят на парламента, призовава ни заместник-председателят, господин Джаферов и последният оратор от мнозинството да се съобразяваме, че сме на второ четене. На кое четене сме всъщност? Какъв е текстът, който внесе Министерският съвет? Какъв е духът и идеята на вносителя? Какво гласувахме на първо четене? Да ви прочета ли?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Знаем го.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Щом го знаете, няма да го чета. Този лист, знаете ли го? (Показва.) Разликата драстична ли е? Принципът различен ли е? Какво дискутираме с това, което приехме на първо четене, утвърдихте волята на вносителя или новата идея? Отговорете ми точно на кое четене сме, коя идея дискутираме.
И аз предлагам тази нова идея, която е равносилна на текст за първо четене, да я оставим настрана и да преминем към гласуване на това, което е внесъл Министерският съвет; това, което комисията е утвърдила и защитила пред парламента; това, което сме гласували. А то ни навежда на мисълта, че трябва да започнем да гласуваме предложенията на народните представители, включително и Вашето предложение, господин председателю, за община Кнежа.
Моето процедурно предложение е да не се занимаваме с един текст, който ни връща на първо четене. Приемам Вашата идея, че сме на второ четене и предлагам да пристъпим към гласуване, повтарям и потретям, включително и на Вашето предложение, господин председателю, за община Кнежа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Преди всичко уточнявам, че правя изказване, за да не стане недоразумение после и да ме прекъснете пак.
Като слушам това, което се говори сега в залата, право да ви кажа, ми се струва, че в лявата й страна стоят актьори от някакъв театър на абсурда. Преди няколко дни, когато ние разглеждахме този текст, когато аз от тази трибуна казах, че не може да се решават тези въпроси от Народното събрание, че това е прерогатива на държавния глава по предложение на Министерския съвет, вие тук бурно ръкопляскахте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А къде бяхте на първо четене?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Бях тук и на първо четене. Но вие бурно ръкопляскахте и се съгласихте с мен, а сега връщате точно обратно нещата там, откъдето тръгнаха, и твърдите, че Народното събрание трябва да реши въпроса за границите и центровете на териториите. Конституцията не предвижда ред за определяне на областите и на техните граници и центрове. Защо не го прави това нещо? Защото, когато приемахме Конституцията, вече в страната имаше области. И затова Конституцията съвсем логично и последователно уреди само начина за разглеждане и утвърждаване на промени в границите и центровете на тези области. Какво по-естествено и по-логично от това? И точно това сега се предлага с последния текст на закона - ние да утвърдим само бройките, а границите и центровете да се определят от Министерския съвет.
Господин Божинов тук казва, че ние по този начин се връщаме на първо гласуване. Не се връщаме, господин Божинов, на първо гласуване, защото наистина и аз се присъединявам и много горещо твърдя, че трябва да си направите един семинар по правилника. В правилника е казано, че при разглеждането на законопроекта на второ гласуване могат да се правят предложения от членове на комисията и комисията да прави такива предложения. Точно това е станало сега - в едно допълнително заседание на комисията, след като се е установило, че първият текст мирише на противоконституционност, е предвиден един нов вариант, който е приет от нея и който ни се предлага на второ гласуване на пълно основание и при пълно спазване на всички правила.
Затова оттук нататък вече аз не виждам смисъл да губим времето на народните представители с разисквания по този въпрос. Просто трябва да приемем предложението на комисията, както е предложено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя следното процедурно предложение. Струва ми се, че ние избързахме с разглеждането на новото предложение на комисията по § 3. Аз ви предлагам да преминем по § 3 към предложенията на колегите и накрая, както е по правилник и каквато е практиката на Народното събрание, да обсъдим и предложението на комисията. В противен случай наистина дебатът ще бъде доста дълъг и в края на краищата много от предложенията на колегите вероятно няма да бъдат разгледани в пленарната зала.
Затова ви моля да спазим правилника и да тръгнем по процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За процедура - господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз мисля, че достатъчно е това, че комисията чрез мнозинството показа, че не правителството, както много често от нашата опозиция ни упрекват, че едва ли не каквото правителството каже, това става. Напротив, парламентът потвърждава своята върховна воля и ми се струва, че ще бъдат едни безкрайни, безконечни и безполезни спорове и дебати по нещо, което е съвсем нормално предложено от комисията.
Затова предлагам да бъдат прекъснати дебатите и да преминем към гласуване по този параграф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поддържам процедурата на колегата Петър Мутафчиев, защото § 3 съдържа, че територията на България се разделя на 28 области със седалища и т.н. Значи ние не сме обсъдили и не сме влезли по същество в обсъждането на § 3. И тук имаме едно предложение на комисията, което е обобщено мнение и позиция на комисията, което следва от предложението, което е направено от Министерския съвет.
Затова аз изказвам противно становище на господин Моньо Христов да не прекъсваме обсъжданията, а да си влезем по същество в обсъждането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Моньо Христов за прекратяване на разискванията по § 3.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Има много предложения по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички предложения ще бъдат гласувани.
Гласували 189 народни представители: за 125, против 64, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председателю, днес отново Вие не за първи път нарушихте правилника на Народното събрание и то с цел да подпомогнете мнозинството. Това сте го доказали неведнъж, че Вие сте председател на мнозинството, а не на българското Народно събрание.
Обяснете ми защо Вие подложихте подобна процедура на гласуване, след като тя нарушава правилника? Кажете ми на база на кой член от нашия правилник Вие можете да лишите от правото на гласуване и обсъждане предложенията на колегите и налагате веднага гласуване предложението на комисията? Кажете ми на база на кой член?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами кажете ми първо Вие на кой член и аз ще Ви кажа. Веднага мога да Ви кажа. (Шум и реплики в залата.)
И ако си направите труда най-после, след близо две години работа на Народното събрание, да отворите правилника, да го прочетете, да го понаучите, ще разберете, че има чл. 41, ал. 2, която казва кои въпроси са процедурни и т. 3 - за прекратяване на разискванията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: По § 3 са хиляди предложения и по всяко трябва да има разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На кое? На разискванията? (Шум и реплики.) Параграф 3 - това гласувахме. (Шум и реплики от ДЛ.)
За процедура думата има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че трябва да спрем с това, което правим в момента, а то е нарушение на правилника. Имаме законопроект, който е на второ четене, и там е записано изрично - ред, господин председател, за обсъждане на законопроекта - това са всички предложения, за които се дава възможност да се мотивират. Вие до този момент не сте дали такава всички предложения да бъдат мотивирани. Аз имам, също така има и колеги, които имат предложения и никой няма право да нарушава този правилник в зала. Ако искате да внесете предложение и да измените правилника, внесете го. Но сега действа този правилник. И ви моля да не правим повече такива драстични нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И какво Ви беше процедурното предложение, защото не го разбрах?
РУСИ СТАТКОВ: Да работим по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно по правилника работим. Правилникът предвижда, че може да се направи предложение за прекратяване на разискванията, гласува залата...
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, всеки един трябва да си изложи предложенията и това никой не може да го наруши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може.
РУСИ СТАТКОВ: Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, защото е по правилника.
РУСИ СТАТКОВ: Това е прецедент. И Вие днес ако сте решили наистина по този начин да обслужвате мнозинството....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не сме решили...
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, трябва да слезете тогава от трибуната. Не може един председател на Народното събрание да нарушава правилника на Народното събрание.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига бе, Руси.
РУСИ СТАТКОВ: Какво "стига бе", колеги. Вие искате правила за себе си, а те са за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, направихте си предложението, освободете сега микрофоните.
РУСИ СТАТКОВ: Смятам, че председателят нарушава и вие трябва да се намесите също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Благодаря на колегите, които така весело подхождат по този въпрос и наистина на нас ни става много весело, като слушаме тук достатъчно много предложения. Смятам, че в този съботен ден всички вие сте настроени ваканционно и затова така леко подхождате към всички тези проблеми сега в момента.
Аз съм лишен от правото си да предложа на един хубав град на България да стане област. Аз тук съм лишен за пореден път от правото си да изкажа свободно мнението си, защото вие искате и господин Моньо Христов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Процедурата е да отпадне предложението на господин Моньо Христов. (Смях от мнозинството.)
Кажи бе, доктор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС, от място): Нали го гласувахме.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Пак предлагам да отпадне. (Смях от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се, господин Баташки!
За процедура думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю! Наистина с това, че Вие подложихте на гласуване предложението на господин Моньо Христов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как няма да го подложа?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... Вие насочихте работата в пленарната зала в една наистина недопустима насока и се създаде една абсурдна атмосфера на много фриволно и несериозно отношение към проблематиката, която е от първостепенно значение и която засяга цялата страна.
Процедурното ми предложение е: нашата парламентарна група настоятелно иска половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група давам думата на заместник-председателя на Парламентарната група на Демократичната левица господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Демократичната левица заявява своя решителен протест срещу действията на председателя на Народното събрание Йордан Соколов.
В нарушение на изрични разпоредби на правилника той прекрати разискванията по твърде съществени въпроси, свързани с конституционното устройство на страната. И за да е ясно на всички кои са тези твърде съществени въпроси, дами и господа, става дума за териториалното устройство на Република България и на предложението то да се раздели на 28 области със съответни наименования, административно-териториални центрове - и на тях, и на общините, които да се включат в съответните области. Това е проблематиката, по която беше прекратено разискването преди да е започнало.
Господин Соколов постави на гласуване искането за прекратяване на гласуванията по § 3 от законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство, като по този начин бяха прекратени разискванията преди да се даде възможност да бъдат защитени всички направени по тези, възможно най-важни въпроси, предложения. Практически Народното събрание можа да обсъди единствено и само предложението на комисията. Седемнадесет, цели 17 предложения на народни представители бяха изключени от разискванията.
Господин председателю, Вие именно като юрист трябва да признаете, че чл. 41 от правилника, на който се позовавате, може да се отнася само по разискване, което е по дадено предложение. Да, след като е започнало такова разискване, след като то е било обосновано, може да се направи предложение от рода на това на господин Христов - да се прекратят разискванията. Но по тези 17 предложения въобще не бяха започнати разискванията, за да подлагате на гласуване предложението за тяхното прекратяване. По тях народните представители не можаха да вземат отношение, да изложат своите доводи в тяхна защита или да ги оспорят.
Този начин на действие не може да бъде окачествен по друг начин, освен като гилотиниране на парламентарните разисквания, без които нито един парламент не може да се смята за демократичен. С решението за прекратяване на разискванията се отне възможността народните представители да разкрият дълбоката противоконституционност на направените от комисията предложения. По този начин председателят, както и мнозинството от парламента, се опитват да скрият от обществото една твърде опасна тенденция в нашето законодателство. Направените от комисията предложения нарушават не само конституционните разпоредби, но и Европейската харта за местно самоуправление.
Господин председателю, Вие поставяте най-малко нашата парламентарна група пред едно много сериозно раздвоение - да продължим ли да участваме в разискването на този законопроект или не.
Ние все пак решихме да останем, да видим докъде ще стигне тази процедура, с обосновката на отрицателния си вот още веднъж да изясним какво всъщност се прави в тази зала. Но бъдете уверен, че този род действия не могат да останат без съответните последици. Не заплашвам никого, но обществото, което следи работата на нашия парламент, неминуемо ще направи своите изводи (ръкопляскания от блока на ДЛ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Пирински, чл. 69 от правилника казва:
"Чл. 69. Народното събрание обсъжда и приема законопроектите при второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст."
Текст по текст означава член по член, а не означава всяко изречение или всяка алинея, или всяко предложение.
От името на парламентарна група давам думата на господин Георги Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В продължение на час и половина аз не съм наясно какво правехме тогава в тази зала, ако не да дебатираме именно това, за което сме тук. Час и половина, през което време говореха преди всичко представители на Демократичната левица, които сега казват, че не са имали възможността да говорят. Кое е вярното? И кой дава гаранция, забележете, след като се иска да им се даде възможност да говорят по същество, кой дава гаранция, че след като час и половина не говореха по същество, след това още десет часа и половина пак няма да говорят по същество? За какво става дума?
Затова аз моля: нека оттук нататък да продължим делово работата по законите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Манов.
Господин Статков, спокойно. От името на парламентарна група дадох думата на господин Георги Манов. Вие или не слушате, или не внимавате, или не разбирате, дори когато чуете нещо.
За процедура има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко се съмнявам дали става въпрос за неяснота или за четене на правилника като дявол Евангелието.
Дотук може и час и половина да се е обсъждало, но се обсъждаше, господин Манов, предложението, което господин Попов е направил вчера не знам по какъв правилник - по някакъв негов.
Освен това има 17 предложения на народни представители, господин Манов, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожице Дончева, какво е процедурното Ви предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... по този текст. А това означава, че всеки един от тези вносители има право да мотивира това, което е предложил и парламентът е длъжен да гласува по всяко от тези предложения.
Вижте ал. 2. Може да се гласува, разбира се, глава по глава, раздел по раздел или текст по текст съгласно чл. 69, ал. 1, но при второ гласуване се обсъждат предложенията на народните представители, както и предложенията на водещата комисия и т.н.
Иначе, ако тълкувате така, че ще караме раздел по раздел, ние можем да обединим абсолютно несъотносими предложения в група и да не знаем какво гласуваме.
Така че това, което предлагам, е следното. Няма начин по правилник да бъдат прекратени дебатите по текста. Извън правилника могат да бъдат прекратени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво предлагате?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предлагам да пристъпим към обсъждане предложение по предложение, вносителят мотивира. Ако има изказване във връзка с предложенията, гласуване след това едно по едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожице Дончева, правя Ви бележка. Правите недопустимо процедурно предложение, след като вече е гласувано прекратяване на разискванията.
Преминаваме към гласуване, първо, на предложенията, които са направени.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Ремзи Осман, Тодор Костадинов и Руси Статков и Петър Мутафчиев за отпадане на § 3. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
За отпадане. Моля, гласувайте.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Трябва да се защитят тези предложения. Как така без да кажем защо сме ги предложили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, седнете си на мястото. Ако искате гласувайте, ако искате недейте гласува. (Силен шум и изразено неодобрение в блока на ДЛ, реплики.)
Гласували 179 народни представители: за 50, против 125, въздържали се 4.
Предложенията за отпадане не се приемат.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата господин Осман за процедура.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз мисля, че голяма част от колегите не разбраха за какво гласуваме и затова искам прегласуване.
Само си представете, с тези пари ние можем да купим двеста автомобила за полицията и за две години пари за бензин ще има. (Смях и оживление в блока на СДС.) Не се смейте! Полицията в регионите обикаля по общините за пари за бензин, защото не могат да изминат по един километър път. Не се заблуждавайте, тези пари да ги дадем на полицията. Или пък да назначим 1500 полицаи, вместо 1500 служители - бюрократи. Моля да прегласуваме. (Единични ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, накрая ще Ви изгоня. Няма процедура преди да гласуваме направено процедурно предложение. Вие пак не слушате какво става в залата.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Тодор Костадинов, Руси Статков и Петър Мутафчиев за отпадане на § 3. Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 82, против 125, въздържали се 3.
Предложението за отпадане не се приема.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Моето процедурно предложение е свързано със следното: вие гласувате за нещо, което не сте чули да го аргументирам. (Реплики от блока на СДС, които не се разбират.) Какво сте чули?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво Ви е процедурното предложение?
РУСИ СТАТКОВ: Процедурното ми предложение е да бъда допуснат, за да си аргументирам предложението, защото никъде го няма това нещо, най-малкото в един демократичен парламент - да не изслушвате народен представител за аргументите, които има, а гласувате така, просто по някакъв сигнал.
Аз мисля, господин председател, че ако Вие сте решили по този начин да правите парламент, това е унищожение на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Илия Баташки и Драгомир Шопов в чл. 6 числото "28" се заменя с числото "29". (Скандиране в блока на ДЛ: "Думата на Баташки! Думата на Баташки!")
На никого не мога да дам думата, след като са прекратени разискванията. Вие досега това не го ли разбрахте? (Силен шум и реплики в блока на ДЛ, изразено неодобрение, тропане по банките.)
Моля, гласувайте.
Моля, седнете си на мястото. В процес на гласуване сме. (Обръща се към Георги Божинов.)
Господин Божинов не бил разбрал коя е 29-ата област. Господин Баташки и господин Драгомир Шопов да му обяснят. (Смях и оживление в блока на СДС, изразено неодобрение в блока на ДЛ.)
Защото и аз не съм го разбрал. Тук така е направено предложението. Седнете си по местата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз не знам какво да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да Ви помогна, ако Вие не знаете за какво да гласувате. (Силен шум и тропане по банките в блока на ДЛ.)
Моля за тишина! Моля за тишина в залата!
При следващото гласуване освен да дойда да гласувам вместо Вас, щом Вие не знаете за какво да гласувате. (Реплики и шум в блока на ДЛ.)
Гласували 147 народни представители: за 22, против 125, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот. Аз гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, имате право на отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! За да се разбере докъде стигна абсурдът, аз гласувах против това предложение, само и само да получа процедурната възможност да попитам: уважаеми господа народни представители, вие предлагате областите да бъдат не 28, а 29, коя област вие искате да предложите и аргументирате. (Смях и възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС.)
Разбира се, че трябва да чуем. Разбрахте ли абсурдът ви докъде стигна? И аз гласувах против не защото не приемам това предложение, а защото търся процедурата, за да стигна до тази трибуна и да покажа вашия безкраен абсурд, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втори отрицателен вот - заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! И аз гласувах против това предложение, защото двамата народни представители все още не са се научили как трябва да си правят предложенията. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) Господин Баташки и господин Шопов са разделили предложението си на две части, господин Божинов, и ако бяхте прочели малко по-нататък, щяхте да видите какво предлагат.
Така че тогава, когато предлагат вместо 28 - 29, ако бяха писали и това, което са направили на 11-та страница в доклада на комисията, аз щях да ги подкрепя. Но тъй като те не са си оформили предложението, както трябва, и е едно неясно предложение, аз затова не го подкрепих.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): А след това ще ни подкрепите ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Борисов - в чл. 6 изразът "28 области" се заменя с "28 окръга".
Моля, гласувайте. (Силен шум и реплики.)
Гласували 176 народни представители: за 22, против 139, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Има думата за отрицателен вот господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз дойдох в този съботен ден с доброто намерение да работя за отечеството, заедно с вас. Партизанщината преля чашата тази сутрин. Просто преля чашата. И ви умолявам да помислите за една минута вътре в сърцето си какви пари ще се похарчат от тази изстрадала държава за администрацията на 28 или 29 нови области. Просто помислете за какво иде реч.
И второ, по цял свят хората се мъчат по-малко държава, по-малко разходи, държавата да е само регулатор и повече бизнес и оборот. Ние правим точно обратното и не желаем да помогнем на народа си. И моля Ви, господин председател, дайте възможност на някои от нас, еманацията на народния вот, да изложат становище по предложението на проекта, тъй като всичко друго е антиконституционно. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ и независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев, Вие се наспахте, дойдохте (смях от мнозинството) и понеже сте гласували отрицателно по предложението на народния представител Иван Борисов, което аз прочетох - изразът "28 области" се заменя с "28 окръга", значи Вие сте против 28 окръга и сте за 28 области.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Против двете съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз съжалявам, че днес се наложи да има извънредно заседание в българския парламент. Това, което става, дълбоко ме възмущава.
Господин председателю, Вие, според мен, изключително драстично нарушихте правилника на Народното събрание. Това е едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Шопов!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не го прекъсвай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го прекъсвам, защото се дава думата за отрицателен вот.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз сега ще обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обяснете отрицателния си вот.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Господин председател, искам да запитам нещо. Вие внасяте предложение за Кнежа. Тук има цял автобус хора, дошли от Кнежа, които чакат да видят как ще работи парламентът и как Вие ще защитите своето предложение, от което всъщност Вие се отказвате, а вероятно сте поели ангажимент пред тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова ли гласувате отрицателно за предложението на народния представител Иван Борисов? (Силен шум и реплики от Демократичната левица.)
ДРАГОМИР ШОПОВ: Трето, аз, като народен представител, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не мога да аргументирам своето предложение, което е направено сериозно. Съжалявам, искам да се извиня пред господата от Дупница, които също са тук, идват вече за трети път с надежда да видят как ще работи нашият парламент. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Шопов, правя Ви бележка. Взели сте думата за отрицателен вот. Досега говорите за всичко друго, освен за отрицателния си вот.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз очаквам Вашия отговор, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отговор - няма какво да очаквате. Аргументирайте си отрицателния вот.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Отрицателният ми вот е... (Силен шум и реплики.) Искам да обясня, че разделеното мое предложение, за което Вие казахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То мина много отдавна, заедно с друго предложение.
ДРАГОМИР ШОПОВ: То е разделено от комисията. Аз съм го дал така, както трябва да бъде. И моля, господин председател, направете нещо, за да не продължава това абсурдно заседание на парламента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Шопов, правя Ви бележка. Вземате думата под лъжлив претекст.
За трети отрицателен вот господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Директно на въпроса. Аз гласувах против това предложение по простата причина, че в нашата Конституция няма окръзи. Има области и не може Конституцията да се промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Със закон можеш да ги създаваш, колега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е по чл. 107 от нашия правилник - парламентарно поведение. Преди няколко минути Вие нарушихте грубо именно този текст от нашия правилник, който гласи: "Народните представители нямат право да прекъсват оратора и да отправят лични нападки". Вие също сте народен представител...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че има текст за председателя. Него трябва да прочетете.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пръв между равни, но все пак народен представител. Вие и в момента ме прекъсвате, и в момента илюстрирате нарушението на този текст, което процедурно, системно правите от началото на това заседание.
Искам да ви насоча и към чл. 8, ал. 1, т. 8 от правилника, който гласи: "Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията, наред с другото следи за спазването на този правилник." Вие не само не следите за спазването, Вие го нарушавате.
Ето защо аз Ви предлагам да освободите председателското място до края на дебатите по този законопроект. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Беше хубаво той да прочете и текстовете за правата на председателя, който има право да прекъсва, когато един народен представител не говори по темата. (Реплики от ДЛ.) Когато един народен представител вземе думата за отрицателен вот, той не може да говори друго, освен да мотивира отрицателния си вот. (Скандирания от ДЛ: "Куртев! Куртев!", весело оживление.)
А предложението на господин Пирински просто не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов - в § 3, чл. 6 да отпаднат точките 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 17, 19, 20, 21, 24, 25, 27 и 28.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Искам да го защитя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да го защитите, защото разискванията отдавна са прекратени.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Внимавайте и недейте да питате какво гласуваме, защото ви казах какво гласуваме и дори прочетох предложението. Гласуваме предложение на народния представител Тодор Костадинов.
Гласували 161 народни представители: за 16, против 131, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За отрицателен вот има думата Тодор Костадинов, който е гласувал срещу собственото си предложение. (Весело оживление.) Заповядайте.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Председателят на Народното събрание днес ни докара наистина до абсурд - вносителят да гласува против своето предложение. (Реплики в залата.) Но това го направих, за да мога да добия правото да застана на трибуната и да обясня неща, които би трябвало по правилник всеки един от нас да има право да внася мотивация към своето предложение. Тази абсурдна ситуация при нарушаването на правилника наистина налага, господин председателю, да освободите днес това място и да го заеме друг, който да води заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорете за отрицателния си вот.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Отрицателният ми вот опира до това, че не трябва да има повече от девет области, не трябва да има двадесет и осем области. Защо? Единственото нещо - едно от малкото неща, на които България отговаря днес на европейския стандарт НУЦ-2, това е териториалното деление. Деветте области отговарят на европейския стандарт. Вие, уважаеми господа, които твърдите, че за вас интеграционната политика и интегрирането с Европейския съюз е важна задача, практически разрушавате интеграционната политика. (Оживление.) Двадесет и осем области за икономическото състояние, в което се намира днес България, е твърде голям разкош. С това вие създавате свръхпроизводство на администрация, а свръхпроизводството на администрация води до бюрократизъм и разхищение...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: И корупция.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Задължително и корупция, разбира се.
Вие създавате с тези 28 накъсани области предпоставки да не може да се извърши регионално развитие и интегриране на България и на нейните области с регионите на Европейския съюз. Фактически вие създавате умишлено спънка да не може да се осъществи интеграцията с Европейския съюз.
И не по-малко важно, което обаче обяснява вашата стръв и готовност: вие създавате в момента за 1400 - 1500 братовчеди работни места и за около 7 - 8000 чиновници в деконцентрираните структури. Това са неколкостотин милиарда лева разходи. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Костадинов, Вие, като гласувате срещу Вашето предложение, всъщност гласувате за 28 области, а не за 9. Вашето предложение е за 9, а Вие гласувате срещу него - да останат 28... (Шум и реплики от ДЛ.)
За втори отрицателен вот има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И аз гласувах против. И гласувах против, защото, простете ме господин Костадинов, но предложението е неграмотно направено. Това е причината. (Реплики от ДЛ.) Не Ви обиждам, но прочетете какво предлагате. Вие предлагате да отпаднат всички новосъздадени области и да се запазят старите 9. Но така, както сте направили предложението за отпадането на тези точки, Вие запазвате старите области в новите граници, които са посочени в проекта на Министерския съвет, и остават 17 от днешните окръзи на страната да висят извън всякаква област!?
Освен това гласувах против, защото съм против братовчедите. Навремето от правителството, спомняте си на кого, беше създаден постът областен управител на София, за да има някой над кмета Янчулев и този пост областен управител беше даден на един братовчед... (Силно недоволство от ДЛ, смях от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Предложение на народния представител Константин Дочев - оттегля се.
Предложение на народния представител Валентин Симов:
"В § 3, чл. 6 точка 3 да придобие следния вид:
"3. Варненска област с административен център гр. Варна, в която се включват общините: Аврен, Аксаково, Балчик, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия и Суворово."
В § 3, чл. 6 точка 8 да отпадне от състава на Добричка област община Балчик."
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 162 народни представители: за 19, против 134, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Илиян Попов, Христо Димитров, Росица Тоткова, Тодор Великов, Теодосий Симеонов, Найден Зеленогорски, Орфей Дуевски, Николай Томов, Тодор Павлов, Владимир Джаферов и Александър Праматарски.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Оттегляме го. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложение на народните представители Йордан Соколов, Теодосий Симеонов, Найден Зеленогорски и Дянко Марков - също се оттегля.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обяснява защо се оттегля. (Шум и реплики от ДЛ.) Като се наспите, питайте някого и ще ви обясним защо. (Силен шум и реплики.)
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
"§ 3. В чл. 6, т. 3 след "Бяла" се добавя "Балчик". А в т. 8 "Балчик" се заличава.
В т. 26 "Тополовград" се заличава.
В т. 28 след "Тунджа" се добавя "Тополовград".
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 2, против 124, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Поисках думата преди малко, когато на два пъти чух, че двама или повече народни представители си оттеглят направените предложения между първо и второ четене. Повдигам въпроса има ли предели, след които те не могат да си оттеглят предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има. Като се гласува, вече не могат да го оттеглят.
ГИНЬО ГАНЕВ: За законопроекти чл. 17 от правилника казва, че той може да бъде оттеглен до влизането му в процедура на гласуване. Нищо от това не е казано, господин Лучников, и аз не говоря случайно, не го измислям сега, за едно предложение, което народен представител е направил. Има хипотеза, при която предложението на народния представител да речем е обсъдено от комисията и това е вече вън от неговата воля - той пак не може да го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги може.
ГИНЬО ГАНЕВ: При волята на комисията, която се е занимала с неговото предложение...

Господин председател, както казваме, че е винаги, не заставам случайно на тази трибуна и не по повод на днешния дебат. Но не съм и аз докрай отишъл. За мен обаче парламентът не е църква и с едно прекръстване да можеш да се покаеш и да си оттеглиш предложението. Тук става дума за предложение, което в един момент престава да бъде твое, защото е обсъждано. И хипотезата с приемането от страна на комисията е разисквана във френската практика. Ние сега ще вървим, ще се оттегля, защото всеки смята, че владее това, което е казал. Но то просто не е винаги така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Ганев, аз се учудвам. Бяха оттеглени 2 предложения. Първо, винаги може да се оттегли.
ГИНЬО ГАНЕВ: Докога може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Докато се гласува. След като се гласува, не може да се оттегли. Ако комисията го подкрепя, то става предложение на комисията.
Предложение на народните представители Панчо Панайотов и Ангел Малинов: в чл. 6 т. 10 да се измени и придобие следното съдържание:
"10. Кюстендилска област - с административен център град Кюстендил, в която се включват общините: Бобовдол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила и Трекляно."
В чл. 6 т. 22 да се измени и придобие следното съдържание:
"22. Софийска област - с административен център град София, в която се включват общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Дупница, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Сапарева баня, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч."
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям си името от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Панчо Панайотов, което прочетох.
Гласували 173 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
За отрицателен вот има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Гласувах против не за друго и не по същество, а за да получа възможност да протестирам от тази трибуна за процедурата, по която се води днешното заседание. Взаимоотношенията между Дупница и Кюстендил са нещо суперважно за някогашния Кюстендилски окръг и предвижданата сега Кюстендилска област. Моите избиратели, както и избирателите на колегите от този 10.многомандатен избирателен район искат да научат нашите становища по този много важен въпрос. Господин Соколов обаче така води заседанието, че не ни позволява да излезем пред своите избиратели с едни или други разсъждения, да можем да коментираме този въпрос и заедно да стигнем до най-доброто решение. Аз като народен представител съм лишен от трибуната, от която да се обърна към своите избиратели и да им кажа кое според мен е най-доброто решение.
Не може така да се гласува в едно Народно събрание. Кой е начинът, по който аз ще стигна до избирателите от Дупница, от Кюстендил, от Бобовдол и т.н., и да се опитам да им обясня, че това решение е добро, а другото решение не е добро? Кой е начинът? Защо Вие не давате възможност да се изказваме по тези суперважни решения? Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото така гласува Народното събрание, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Вие ли сте говорител на Панчо Панайотов? Вие ли сте говорител на д-р Баташки? Как ние да убедим нашите избиратели, че сме постъпили правилно? Вие бламирате петима народни представители от 10.многомандатен избирателен район по този начин. Вие бламирате самия парламент с начина, по който ръководите неговите заседания, господин председател. Затова отстъпете мястото си на господин Куртев, умолявам Ви. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Предложение на народния представител Илия Баташки - то се покрива с предложението на народния представител Драгомир Шопов: в чл. 6 се създава нова т. 10 със следното съдържание:
"10. Дупнишка област - с административен център град Дупница, в която се включват общините: Бобовдол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Рила, Сапарева баня."
В чл. 6 т. 10 става т. 11 със следното съдържание:
"11. Кюстендилска област - с административен център град Кюстендил, в която се включват общините: Кюстендил, Невестино, Трекляно."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 178 народни представители: за 48, против 96, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Личев:
В чл. 6 т. 26 - от състава на Хасковска област да отпадне община Тополовград.
В т. 28 - в състава на Ямболска област да се включи община Тополовград.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 12, против 82, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от комисията в допълнителния доклад.
Гласували 202 народни представители: за 132, против 69, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
За отрицателен вот има думата Ремзи Осман.


РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател! За милиардите говорихме... Но гласувах против, защото в предизборната кампания нямаше кандидат за народен представител, който да не е говорил, че желае силно местно самоуправление.
Аз съм убеден, че не може да се постигне силно местно самоуправление, когато, по пътя на назначаването, вие сваляте представители на държавата, колкото се може едни шапки над кметовете и над общинските съветници. Гласувах против, защото няма европейска страна, страна - членка в Европейския съюз, да върви по този път. Те имат съвсем друг подход - максимално предоставят правомощия на общинския съвет и на общините, максимално предоставят правомощия на регионалните съвети. А в България се върви точно по обратния път.
И сега зад гърба ми заместник-председателят, ми се струва, говори "Какво разбирате Вие по този въпрос?".
Господин Куртев, аз лично смятам, че разбирам малко повече от Вас за областта на местното самоуправление. Благодаря ви.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Не съм ви питал такова нещо, аз попитах кой избира валиите.
РЕМЗИ ОСМАН: Искам да се извиня. Извинявам се, господин Куртев.
Има думата за втори отрицателен вот господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, ще призная, че в началото не разбирах, например, изказването на господин Гиньо Ганев. Четях текста на предложението на комисията, слушах неговото разсъждение и не виждах връзка. След това обаче разбрах, че е внесено допълнително предложение, запознах се с него и ще ви кажа, че съм направо изумен от този текст.
В материала, внесен допълнително, се предлага да се предоставят на президента правомощия, които той няма и не може да има. Един указ, по смисъла на направеното предложение, би бил изцяло нормативен указ, а президентът няма право да издава нормативни укази.
Аз ви уверявам, че вие с един такъв текст ще поставите в крайно неудобно положение не само Народното събрание, но и президента на Република България.
Ние вече свикнахме Конституционният съд да обявява противоконституционността на редица наши закони. Но този път, убеден съм, Конституционният съд ще обяви за противоконституционен и съответния указ на президента.
Обърнете внимание, чл. 135 изрично овластява не друг, а законодателя - законът да реши въпроса за устройството на страната, не президентът. С този закон вие грубо нарушавате конституционния текст и, повтарям, поставяте в крайно неудобно положение президента. Не съм сигурен дали той няма да върне този законопроект, защото се надявам е разбрал колко, всъщност, е порочен предложеният текст.
Ето защо, уважаеми колеги, аз гласувах против. И смятам, че в случая допуснахме огромна грешка, приемайки допълнителния текст на комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
За трети отрицателен вот има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз гласувах против не по конкретния текст, а по философията и начина, по който този проблем се решава с този закон. Не може в устройството на държавата да се пипне една част от пирамидата, а нейната основа да остава същата. В момента от 9 области се правят 28 и се запазва същият състав и същата структура на общините.
Получава се така, че се взима едно политическо решение, с което се удовлетворява една конюнктурна нужда на една определена политическа партия или на една управляваща в момента... на една изпълнителна власт, но не се решава проблемът за скелета на управлението на държавата като цяло.
Ето защо смятам, че това решение е прибързано, недостатъчно добре мотивирано, и в този смисъл е недостатъчно полезно за бъдещото управление на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Моля квесторите да поканят народните представители.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: § 14. По този параграф има предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, които оттеглят предложението си; предложение на народния представител Стефан Нешев, който също оттегля предложението си; предложение на народните представители Ремзи Осман, Тодор Костадинов, Петър Мутафчиев, Иван Борисов - всичките оттеглят предложенията си.
Предложение на народния представител Руси Статков:
§ 14. В чл. 34, ал. 2 да отпадне изразът "от Министерския съвет или".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 14:
"§ 14. Създава се нов чл. 34 (досегашният чл. 34 е обявен за противоконституционен с Решение № 8 на Конституционния съд от 1996 г.):
"Чл. 34. Промяна на наименованието на населеното място се извършва с указ на президента на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Поканете и господин Руси Статков, за да може да аргументира предложението си.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но аз държа да му предоставим възможността да аргументира предложението си и ще го почакаме.
За съжаление, господин Статков не идва.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 110 народни представители: за 18, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 12, въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: § 15. По този параграф има предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, което е оттеглено; на народния представител Стефан Нешев - също оттеглено; на народните представители Тодор Костадинов и Иван Борисов, които също са оттеглили предложенията си; и предложение на народния представител Руси Статков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 15:
"§ 15. В чл. 35 се създава ал. 1 (досегашната ал. 1 е обявена за противоконституционна с Решение № 8 на Конституционния съд от 1996 г.):
"Чл. 35. (1) Промяна на наименованието на селищно образувание с национално значение се извършва с указ на президента на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Параграф 16 - по него има предложения на народните представители Илиян Попов, Методи Андреев, Ремзи Осман, Тодор Костадинов и Руси Статков, които са идентични и гласят: § 16 да отпадне.
Всичките тези предложения са подкрепени от комисията.
Комисията предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля, гласувайте предложението на комисията и на посочените народни представители за отпадане на § 16.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 4, въздържал се 1.
Параграф 16 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Параграф 17 - по този параграф има предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, което е подкрепено по принцип от комисията.
И предложение на народния представител Тодор Костадинов:
Параграф 17, новата ал. 2 на чл. 37 се изменя така:
"(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа поддържат национален регистър на населените места и територията, включително цифров модел на землищните и строителните им граници, като всяко от посочените ведомства заплаща на съответните общини ползваната информация, включително и за поддържането на този регистър информация."
Комисията не подкрепя предложението на господин Тодор Костадинов.
Комисията предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Националният статистически институт, съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, поддържа национален регистър на населените места. Всяко от посочените ведомства предоставя безвъзмездно необходимата за поддържането на този регистър информация.
(3) Съдържанието на класификатора и регистъра по предходните алинеи, както и съдържащите се в тях критерии и показатели, се утвърждават от Министерския съвет по предложение на Националния статистически институт и заинтересованите ведомства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Тодор Костадинов?
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов.
Гласували 136 народни представители: за 26, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 17, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
Господин Иво Атанасов има думата за обяснение на отрицателен вот.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! Гласувах "против" поради следните съображения. През 1987 г. тук, в тази зала се прие законът за сегашното областно деление на страната. Той беше приет в една ситуация на не особено голяма обществена дискусия и в една ситуация, в която в пленарната зала мнозина тогавашни народни представители искаха да се изкажат "против" по много от предложенията, тъй като знаете, че някои от областните центрове бяха предложени не по обективни съображения, но не смееха да направят това.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти също не посмя да го направиш!
ИВО АТАНАСОВ: Единствена Нешка Робева от тази трибуна се изказа против тогавашното административно деление и гласува "против".
Днес в условията на демокрацията имаше много народни представители, които не само смееха, не само искаха да се изкажат, но бяха направили своите предложения по този закон. И въпреки това председателят Соколов наложи такава процедура, че в условията на демокрация не им даде думата. Това е моето генерално съображение да гласувам "против" всички параграфи на този закон. Смятам, че не може един председател на Народното събрание да разжалва сам себе си до положението на говорител на доктор Баташки или на доктор Панайотов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. Но трябва да бъдем коректни , тъй като процедурата не беше наложена от председателя, а беше гласувана преди това от Народното събрание. Така че господин Соколов не е извършил никакво нарушение. Народното събрание приема решенията, а не председателят на парламента.
Моля да продължите с докладването, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 18 има направено предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Ремзи Осман, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов, което също не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев, също неподкрепено от комисията.
Комисията предлага за § 18 да се приеме следния текст:
"§ 18. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 1 се създават точки 7 и 8:
"7. Не се допуска извършването на административно-териториални промени в единиците по членове 2 и 3 от закона в случаите, когато с тези промени се нарушават условията за създаването им.
8. "Землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон."
2. В § 4 се правят следните изменения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато в общините, районите и кметствата след извършване на административно-териториални промени от съответен вид се стигне до намаляване на тяхната територия над 50 на сто или на населението им с над 30 на сто спрямо първоначалната им територия и население, в тях се произвеждат нови избори за местни органи на властта в сроковете по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направих предложение за отпадане на т. 2 от §  18, защото смятам, че не е необходимо да се провеждат избори в остатъчната община, ако има намаление на населението с 30 на сто, или пък намаление на територията с 50 на сто. Представете си, че в една сегашна община предстои териториално деление. Населените места като територия заемат повече, но като население заемат по-малко. Вие ще провеждате избори и в остатъчната община. В проекта на вносителя те изрично предлагаха, когато има намаляване на територията над 50 на сто, да има намаляване с 30 на сто на...
Предложението на Илиян Попов и на група народни представители е нещо много по-различно. Те предлагат вариант: да се провеждат избори и в остатъчната община в случаите не само при 50 на сто намаляване на територията, но и в случаите, когато има само с 30 на сто намаляване на населението. Не е нужно да се провеждат частични избори в остатъчната община. Тези хора може да са гласували само заради това, че са в центъра и надделяват като население.
Може би идеята на господин Попов, а и на вносителите е, че ако не спечелите изборите в един административен център, като голяма община, да предизвикате едно териториално деление - това е право на хората, те си преценяват дали ще се отделят в самостоятелна община или не, - но на какво основание вие ще провеждате частичен избор в остатъчната община. Мотивът ви може би е, че ако изгубите изборите, да се опитате за пореден път да провеждате частични избори в остатъчната община. А тези пари са пари от общинския съвет. Правителството не се занимава с парите за провеждане на референдуми и на избори. Общинският съвет ще плаща, населението ще плаща.
Имам молба да подкрепите това предложение за отпадане на т. 2 на § 18, защото наистина ще има една верижна реакция от частични избори. От една страна, могат да бъдат предизвикани от симпатизанти на СДС, от друга страна, от симпатизанти на БСП, от друга страна, от страна на ДПС. Постоянно ще има една верижна реакция от частични избори. Няма смисъл тези пари да бъдат изразходвани, когато общинският съвет разполага с минимални средства. Знаем в какъв преходен етап се намираме. Това ми бяха мотивите, когато предложих да отпадне тази точка от § 18. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Тодор Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да отпадне т. 7. Моите аргументи са следните. В Конституцията ясно и точно е дадено право на самоуправление на населението. И не са посочени в Конституцията никакви други ограничители. В Конституцията е посочено, че границите на общините се определят след допитване до населението. И никакви други ограничители не са посочени в нея. Не стига че в този закон бяха вкарани допълнителни ограничения, а сега се прави още един опит за нарушение на Конституцията, като се ограничава правото на населението да определи границите на своята община и правото на населението на самоуправление. Това е принципен въпрос, опира до антиконституционност.
Вторият въпрос. Кой дава доказателства, на каква научна база, на какви експерименти, на какви изследвания почива числото 50 на сто за територия на община? Уважаеми колеги, има общини в България, които имат територия, която е населена, примерно, само в рамките на 10 - 15 на сто. Вземете например община Елена. А има такива общини и в Източни Родопи, има по цялата западна граница. Е, ли това критерият?
Трето, къде, в кой основополагащ документ, или в кой закон територията се явява критерий за община? Няма такъв критерий. Има административно-териториална единица, но няма критерий територия. Административно-териториалната единица има две качества и те са посочени в Конституцията - едното качество е на самоуправление, другото качество е за провеждане на държавната политика в региона. Тоест, това са общини и области. Нищо повече.
Аз мисля, че по същия начин не може да бъде доказано и числото 30 на сто. Отделянето на 30 и повече процента население от една община в друга не означава, че те са точно носителите на мандата на кмета или на общинските съветници. Няма никаква гаранция, тъй като гласуването е тайно. Не може да се каже, че село Х, което излиза от община А и отива в община Б, че точно населението на село Х е носител на мандата на общинските съветници. На всичките, забележете! То може да е носител на един, но не се знае на кого; то може да е носител на два, но не се знае на кои. Обаче не може да се каже, че тези 30 на сто са носители на мандата на всички общински съветници и на кмета. А се предлага, ако се отдели население 30 и повече процента, да се произвежда отново избор в старата община. Тук се навързват група от противоречия: противоречие с Конституцията, противоречие с науката и практиката, противоречие с формалната и диалектическата логика. И тази група от противоречия има само едно-единствено обяснение - този текст в закона има чисто политически смисъл. И той е направен, за да може при загубите на местните избори от СДС да се извърши второ теглене, втори тираж след 6 - 7 месеца, когато се възбудят интересите чрез политически средства на определено населено място, което нарушава баланса в старата община. И второто теглене най-вероятно няма да се окаже сполучливо.
Що се отнася до другите предложения, тъй като според мен аз имам право по всяко предложение да се изказвам по правилник в рамките на пет минути, но бях ограничен в нарушение на правилника, сега искам да използвам останалите 20 секунди и да кажа за землището и за населеното място. След корекциите, които са внесли колегите Илиян Попов и Методи Андреев, по отношение на определението на землище аз нямам възражение и оттеглям предложението си, тъй като то беше свързано със старото определение.
Що се отнася до населеното място обаче, по спора за определението на населено място аз вече се изказах. Според мен това е определение. Както землището е определение, така и населеното място е определение и то би трябвало да бъде в допълнителните разпоредби, а не в чл. 1 или в чл. 2, които вече са гласувани, но това е вече въпрос на преценка на управляващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Костадинов! Това все пак не са тиражите на Тото-2, за да говорим за първо теглене и второ теглене, а административно-териториално устройство. При това изглежда вас много ви е страх по принцип от тегленията. Аз до този извод стигнах, като ви слушам. Но не мога да се съглася нито с Вас, нито с уважаемия господин Ремзи Осман, че едва ли не този текст от закона прикрива възможността за нови териториални промени в бъдеще, които да осигурят възможност за нови избори там, където примерно ОДС не ги печели.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това е истината.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Ако беше това истината, ние нямаше да правим толкова труден режима за отделяне на дадени населени места и преминаването им в друга община. На практика досега това беше един изключително либерален режим, благодарение на който се получаваха големи административно-териториални парадокси. Вие знаете, че по схемата, по която ние предлагаме, вече освен референдума в населеното място, което иска отделяне, се иска заседание на общинския съвет, включително и на приемащата община, санкциониране по въпроса. Тоест, това става един много по-труден процес, и този процес се диктува изцяло отдолу и зависи само от местното самоуправление и от хората от съответните общини, а не зависи от централната власт.
Ако този процес бъде осъществен и дадено населено място премине от една община в друга, ако стигнем до реални административно-териториални промени и до намаляване територията на остатъчната община с над 50 на сто или на населението спрямо първоначалната й територия с над 30 на сто, тогава вече се поставя въпросът въз основа на кой закон и въз основа на какво са спазени конституционните права на гражданите относно така наречената представителна демокрация. Дали тези хора, които остават да ги представляват в местните органи на властта, ако там няма избори за нова местна власт, са носители на реалния представителен мандат според нашата конституция и закона? Защото вие казвате няма как да проверим дали тези 30 на сто са онези 30 на сто, които са гласували за еди-кого си. Точно това е проблемът - че няма как да го проверим, тоест ние не знаем дали хората, които остават в общината, точно те са дали представителният мандат на тази местна власт, която управлява до разделянето на общината.
Втория момент. По-нататък в закона вие знаете, че има предложение тези общински съветници и въобще представители на местната власт, които според адресната си регистрация вече няма да живеят на територията на остатъчната община, да не бъдат повече представители на хората в местната власт, защото това пък вече е абсолютен алогизъм - човек, който не живее в дадената община, да представлява интересите на хората от тази община. И когато настане примерно прекратяване на мандата на тези хора, ние стигаме реално до намаляване на представителите на хората в местната власт, тоест стигаме до намаляване състава на общинските съветници, не дай си Боже, да се случи на някой кмет и така нататък. Тоест тук говорим изцяло за правото на хората да бъдат представлявани от техните реални представители и те да си изберат тези представители на избори, а не някой да им ги налага.
Вие питате какъв е критерият за 50 на сто. Ами над 50 на сто от територията на общината е много ясен критерий, това означава повече от половината територия, на която са проведени избори. Повече от половината територия. И ако според вас това не е основание за провеждане на частичен избор в съответната община, много интересно кое тогава е основанието. Ние търсим тези логични основания, които ще дадат правото на хората да бъдат представлявани в местната власт от тези, които те са избрали. И това е в полза на местното самоуправление и в полза и на пряката, и на представителната демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика има думата господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Величков, Вие сте прав в изложението на Вашите аргументи, но аз имам един въпрос към Вас. Съгласен съм с Вас, когато територията се намалява с над 50 на сто, да има частичен избор за остатъчната община. Но, съгласете се, че ако има намаляване на територията 50 на сто, но има намаление на населението само 10 на сто, с изменението, което направи господин Попов, Вие залагате и тогава да има частичен избор. Представете си три села в една община: остатъчната община, въпреки че е под 50 на сто като територия, но като население е 90 на сто. Нужно ли е да правим заради 10 на сто, които са се отделили от тази община, нови частични избори в остатъчната община? Защото възможностите и за територия, и за население са отделни. Изрично е посочено: или 50 на сто намаление на територията, или намаление на населението над 30 на сто. Или пък има намаление на населението примерно само 5 на сто. Но заради това, че има намаление на територията 50 на сто, вие пак ще проведете избори, въпреки че 95 на сто от избирателите остават в остатъчната община.
Мисля, че Вашите аргументи не са много сериозни и имам наистина една гореща молба да се подкрепи нашето предложение да отпадне тази точка, за да не се получи една верижна реакция от частични избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Втора реплика - господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Величков, аз се радвам на два сериозни израза, които чух от Вас. Вие казахте, че не можете да проверите вота на избирателите. И слава Богу! Свещено право на избирателя е да гласува за когото си иска. И дори управляващото мнозинство нито има право, нито трябва да има право да проверява, което и да е то.
Вие признахте от тази трибуна, за разлика от колегиалните дискусии, които водим в комисията, че създавате труден режим на общините за отделяне на населени места и за отделяне на общини. Ние зададохме този въпрос на управляващото мнозинство в комисията, не само лично на Вас, още първия ден. Вие твърдяхте, че такова нещо няма. Благодаря за това признание - че създавате труден режим за отделяне на общината и населеното място.
Благодаря Ви, че признавате, че създавате по-труден процес.
Сега искам да Ви помоля да ми кажете в кой закон територията е задължителен елемент за общината. Територията. И ще Ви дам два примера. Единият е малко хипотетичен, но в община Елена това го има. При 50 и повече на сто територия има само 1 на сто население. Просто планинска територия. В махалите са останали по 1-2 души. Това го има и в Източните Родопи, и по западната граница го има. Ще Ви дам и друг пример на базата на Овча купел. Четиридесет и шест хиляди души живеят в комплекса "Овча купел" и 17 хил. - в Горна баня, Суходол и Мало Бучино. Територията на комплекса и старата част на Овча купел е само 14 на сто от района, а в останалите 86 на сто са разположени другите населени места и квартали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
За трета реплика има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Величков! Иска ми се да повярвам, че наистина това не Ви е целта с този текст, който предлагате за промяна в Закона за административното и териториално деление, но не мога да Ви повярвам. Аз и в комисията Ви казах: ако все пак искате да правите избори чрез разделяне на общини след провеждане на местните избори, то тогава с две думи може да се реши този проблем. След като има отделяне на нова община от територията на друга община, то да се провеждат избори. И мотива Вие много добре го знаете. Не 30 на сто, а 10 на сто от населението ако излезе да се обособи в отделна община, то може да повлияе върху вота на избирателите и разположението на политическите сили в местния парламент.
Но аз се учудвам, твърдите, че се мъчите всячески да се слагат граници, за да не се стига до нови избори, а същевременно в текста, който е предложен от вносителите Илиян Попов и Методи Андреев, съюзът "и" се заменя с "или". След като това ви е намерението, защо тогава не държахте на тези две условия едновременно, които бяха поставени на първо четене, а изведнъж излиза, че едно от тези условия ако бъде изпълнено, то веднага могат да се правят избори.
Така че, струва ми се, между думи и дела в момента вашите позиции се разминават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
По репликата на господин Костадинов. Господин Костадинов, Вие много интересно тълкувате изказванията, така както на Вас Ви е удобно. Думичката не е труден режим, думичката е справедлив режим. Защото е несправедлив режимът тогава, когато примерно дадено населено място иска да излезе от една община и да се присъедини към друга, да не се взема мнението на приемащата община. Защото това пък може да наруши правата на хората в другата община.
Така че в роенето на общини няма нищо лошо, когато зад него стои здрава логика и съгласие на съответната приемаща община. Но изкуствено създадени процеси, аз така по Вашето изказване стигам до извода, че май вие провокирате тези изкуствено създадени процеси на роене на общини, а се мъчите в момента да обвините нас, това просто няма как да стане.
Така че, създаване на справедлив режим, в който се произнасят съответните местни органи на власт в двете общини и хората в общината, от която се иска отделяне.
По втория въпрос. Питате ме в кой закон. Ами, господин Костадинов, самата Конституция определя общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Значи, по Конституция говорим за административно-териториална единица, а Вие питате защо територията е белег за каквото и да било, когато разглеждаме общината.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Но това е съвсем различно качество!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: По репликата на господин Осман, с когото водим едни от най-професионалните диалози в комисията. Аз разбирам неговото притеснение, но аз тук дадох следния пример. Когато територията на общината намалее с 60 на сто, се увеличава изключително много възможността част от избраните представители в местната власт вече да не живеят в тази територия, което означава, че те няма как да представляват жителите от остатъчната община в местната власт, което в крайна сметка налага нови избори.
А по това, което каза господин Мутафчиев, аз просто не приемам този въпрос да го разглеждаме политически. Аз пак казвам, ако някого го е страх от избори тук, това не сме ние. А вие също твърдите, че не ви е страх от избори и същевременно непрекъснато размахвате плашилото на изборите. Дайте да видим как да решим въпроса професионално, а не да подменяме професионалната дискусия с някакви политически обвинения на ангро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях провокиран да взема отношение по въпроса не заради нещо друго, а заради непоследователната позиция на колегите от опозицията. И тя се прокрадва като начин на поведение и начин на участие първо в самата комисия и след това в залата.
Ще припомня няколко факта. На първо четене законопроектът за разделянето на България на нови 28 области бе подкрепен от всички в комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е вярно!
ИЛИЯН ПОПОВ: Вярно е, уважаеми господа! Ние имаме протоколи на комисията. От 10 души гласували в комисията, 10 бяха "за". Това, че някои от вас излязоха и не участваха в гласуването, е друга тема. Но измежду тези 10 души имаше 4-ма души от опозицията, така че те подкрепиха това деление. Нещо повече, двама от тях, един от тях е тук в момента, заявиха точно при тези дебати, че щяло да бъде политическо самоубийство, ако не го подкрепите. След това вие в залата започнахте да говорите обратното. Хубаво, това е ваше право, правете го.
В момента правим нещо друго. Пак като коментирахме тези критерии, нашето искрено желание беше да променим така гласувания от вас закон в предното Народно събрание, че да заработи. Защото очевидно, когато намалее населението в една община, се стига дори до противоречие със Закона за местното самоуправление, където броят на общинските съветници е пряко свързан с броя на жителите в общината. И вие го знаете много добре това нещо. От вашите среди произтече предложението вместо "и" да бъде "или" при дискусиите на първо четене. Това ще го видите в протоколите.

Но всички тези неща като маниер на поведение не са случайни. Защото вие едновременно дебатирате срещу повечето администрации в областите и едновременно с това сте за многото малки общини, където също има администрации. Значи за какво сте по-напред? Вие не сте за нещо, а вие чисто импулсивно сте против всичко, което прави управляващото мнозинство. Такова поведение си е ваш проблем. Само ще ви кажа, че няма да ви доведе много напред.
Колкото до нашите мотиви, съвсем нормални са. И колегата Величков преди малко ви каза, че неслучайно общините и областите са админстративно-териториални. Ако не бяха териториални, щяха да бъдат нещо друго. И естествено е, че територията е един съществен белег на административно-териториалните единици.
Нещо повече, самоиздръжката на една община е в пряка взаимовръзка между територията и населението й. И съвсем естествено е, когато тази територия или населението съществено намаляват, да се предизвикат избори, защото ние сме за това да има реално и силно самоуправление. Точно заради това предлагаме и тези промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За реплика думата има господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин председател, уважаеми господин Попов! Не сте много прав във Вашето изказване, че не сме последователни за това, което казваме в комисиите и в Народното събрание. Това не е вярно. Аз съм се противопоставял, за разлика от другия закон за регионалното развитие. Имаше един глас "въздържал се", един глас, който не одобрява създаването на 28 области. В моето изказване в комисията изрично съм го изтъкнал, за разлика от други колеги, които наистина имаха такива мотиви. Аз не виждам колегата в залата, че ще бъде самоубийство, ако някой се противопостави от тази трибуна. Аз казвам, че не е самоубийство.
И друго. Господин Попов, при 200-хилядна община около 6000 е границата за създаване на община. Колко процента правят, ако 6000 се отделят? 3 на сто ли са? Значи при 200-хилядна община само 3 на сто, когато има намаление на територията над 50 на сто. Тъй като има намаление на територията като граници, тези 6000 души включват няколко населени места и ще има частичен избор. 194 хил. души трябва да проведат наново избор. Тук е проблемът.
И затова може би в началото, въпреки че аз предложих изцяло отпадане на текста, господин Попов, вносителят - Министерският съвет - изрично е казал: 50 на сто и 30 на сто намаление от населението, а Вие го променихте с "или". Не може от 200-хилядна община само 3 на сто да предизвикат избори в остатъчната община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
За втора реплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Попов! Искам да изразя изцяло несъгласието си с това, което казахте. Това, че депутатите от опозицията са свободни хора и ползват правото си по закон и Конституция да изразяват определено собствено мнение, не е лошо. Вие може би сте прав, че това няма да ни води много бързо напред, имайки предвид и решенията, които взехте на вашата национална конференция. Там вашето виждане е, че всички трябва да бъдете бетон и да вървите напред. В противен случай явно възходът ви ще бъде по-бавен. Но това в никакъв случай не противоречи на определени виждания и на други представители на голямата част от опозицията.
Аз категорично заявявам, че не съм участвал в гласуването на закона на Министерския съвет именно поради несъгласието си с него. И не забравяйте, че когато разглеждахме вашия закон, който вие внесохте като вносител заедно с група народни представители от Съюза на демократичните сили, когато оформяхме крайното становище на комисията, аз ви предложих да гласуваме отделно по отделните позиции, за да стигнем до консенсус по определени въпроси в този закон. Вие тогава не го пожелахте - явно в изпълнение на вашите решения на партийната ви конференция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За дуплика думата има господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Аз ще започна отзад напред.
Погледнете добре доклада. Още една непоследователна позиция ще спомена.
Така, както говорихте, че нищо не се приемало от страна на опозицията, което е предложено от комисията, погледнете добре доклада и ще видите, че две трети от предложенията ви са приети.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Три параграфа - да, но две трети?
ИЛИЯН ПОПОВ: Погледнете ги добре. Говоря за доклада.
Другото, което така или иначе се коментира. Господин Осман, пак повтарям, територията е съществен белег от административно-териториалните единици, иначе няма да са административно-териториални. И когато повече от 50 на сто от тази територия на практика става част от друга община, това съществено ограничава и реда на издръжка на тази община, тъй като това е част, задължителна част и във взаимовръзка с населението с това какво и как ще се яви примерно един кандидат за кмет и какво ще каже пред населението, за да го подкрепи, с аргументи как ще се самоиздържа общината. Представете си, че тази половина от територията, примерно, отделя една съществена промишлена единица, която основно издържа този 200-хиляден град. Нещата стават коренно различни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Тодор Костадинов и Петър Мутафчиев за отпадане на т. 2.
Гласували 169 народни представители: за 59, против 108, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов по т. 7 и т. 9 на § 1 от Допълнителните разпоредби.
По т. 8 Вие го оттеглихте, господин Костадинов?
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 151 народни представители: за 39, против 108, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев и подкрепен от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 110, против 48, въздържали се 7.
Параграф 18 е приет.
За процедура думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 21 декември 1998 г., понеделник, от 10,00 ч. при следния проект за дневен ред:
1. Поправка на допуснати очевидни фактически грешки в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 10 декември 1998 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, вносител - Министерски съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия, вносител - Министерски съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 1998 г., вносител - Министерски съвет.
5. Проект за решение за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия, вносител - господин Стоян Райчевски.
6. Законопроект за енергетиката и енергийната ефективност - първо четене, вносител - Министерски съвет - продължение от предишното пленарно заседание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно мнение има ли?
Моля, гласувайте предложението на господин Величков за извънредно заседание на Народното събрание в понеделник, 21 декември 1998 г. от 10,00 ч. по оповестения и предложен от него дневен ред.
Гласували 173 народни представители: за 122, против 43, въздържали се 8.
Предложението е прието.
За процедурно предложение има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъде удължено днешното заседание до приключване разглеждането доклада на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, което е т. 1 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Илиян Попов за удължаване на работното време с 2 часа - до приклюване на точката от дневния ред, по която работим в момента.
Гласували 158 народни представители: за 127, против 26, въздържали се 5.
Предложението е прието.
За трета процедура има думата Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Аз предлагам днес извънредно заседание от 16,00 ч., за да обсъдим законопроекта за държавния служител на второ четене.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Миков за извънредно заседание днес от 16,00 ч. с единствена точка в дневния ред - законопроекта за държавния служител.
Гласували 172 народни представители: за 95, против 56, въздържали се 21.
Предложението е прието.
За процедура ли искате думата, господин Сунгарски?
Имате думата за процедура.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Правя поцедурно предложение за прегласуване на това предложение. Аз уважавам мотивите на господин Миков, който до такава степен се обвръзва с правителствената програма, че предложи от 16,00 ч. да я изпълним. Но все пак мисля, че някои от колегите не разбраха за какво стана дума.
Затова предлагам да се прегласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Поставям на прегласуване предложението на господин Михаил Миков за извънредно заседание.
Гласували 185 народни представители: за 75, против 79, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Покажете по парламентарни групи, за да види господин Миков кой как е гласувал. Шарено!
Господин Попов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател!
По § 19 има предложение на народните представители Илиян Попов, Методи Андреев, което е подкрепено от комисията; предложение на народния представител Тодор Костадинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 19:
"§ 19. В § 7, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата "области" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Предложенията на народните представители са приети.
Моля, гласувайте § 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 20 има предложения от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев и Тодор Костадинов, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и на народните представители аз отмяна на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на вносителя и на народните представители за отмяна на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби или по-точно, гласувайте § 20.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди това трябва да гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 21 има предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 21 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, което е прието по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 21:
"§ 21. Този закон отменя Указ № 2704 на Държавния съвет за определяне на броя и границите на областите, общините, които се включват в тях, както и техните административни центрове (ДВ, бр. 67 от 1987 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля, гласувайте...
Има ли изказване? Отменете гласуването.
Има думата господин Костадинов.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Той сега ще защитава указа на Държавния съвет.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Не, господин Илиев, не.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, господин Илиев, няма да защитавам този указ, тъй като той трябва да бъде отменен.
Искам обаче да попитам и да получа ясна информация, като се отмени този указ, с това фактически се отменят 9-те области. А в момента ние със закон имаме прието само числото 28 за областите. Нито знаем наименованието, нито границите, нито центъра. Нито знаем коя е № 4, нито коя е № 27.
Какво ще се получи? Вакуум между съществуващите вече и несъществуващи и бъдещи, но още несъздадени области? Това ли ще бъде коледният и новогодишният подарък на управляващото мнозинство - да станем за смях в Европа, че нямаме и едно нормално административно-териториално деление?
Очаквам сериозен отговор на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Отговорът го има в § 23, който всъщност съвсем скоро ще приемем.
Господин Попов има думата.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сега няма да коментирам кой, кога и по какъв начин е станал за смях в Европа. Мисля, че това стана ясно на хората, които през 1997 г. го казаха, по съществен начин. В тази връзка какво са забравили, ще разберем на изборите.
А оттук нататък ми се иска да коментирам нещо друго и да отговоря на господин Костадинов, че от 1 януари хората ще имат 28 области, тези области ще имат и административни центрове, и граници, и съответни територии. Така че той да не се притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Поставям на гласуване § 21 така, както е предложен от комисията.
ГЛАС ОТ ДЛ: Аз исках друг въпрос да задам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трябваше навреме да вдигнете ръка. Вече сме в процедура на гласуване.
Гласували 120 народни представители: за 96, против 21, въздържали се 3.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:  По § 22 има предложение на народния представител Тодор Костадинов, което не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Руси Статков, което комисията също не подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 22:
"§ 22. (1) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила определя структурата и числеността на областните администрации.
 (2) Министърът на финансите в срока по ал. 1 разпределя движимите вещи и паричните средства по извънбюджетните сметки на закритите области между новосъздадените областни администрации.
  (3) Неприключилите преписки и архивите на закритите области се преразпределят в срока по ал. 1 между новосъздадените областни администрации.
  (4) Висящите съдебни производства, по които страни са били областните управители на закритите области, продължават при участие на новите областни управители, съобразно административно-териториалната им компетентност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата искаше господин Емануил Йорданов. Ще Ви дам думата и на Вас, господин Костадинов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за редакционна поправка по текста, предложен от комисията. Поправката е във връзка с приетия вече от нас текст на § 3 от закона.
Предлагам в алинеи 2, 3 и 4 думата "закритите" да бъде заменена с "досегашните", а в алинеи 2 и 3 думата "новосъздадените" да се замени с "новите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вече прозвуча едно признание на колегата Йорданов, че хаосът, който се създава в този преходен период, е почти налице. Аз ще обърна внимание на друго нещо, което е в ал. 3. Алинея 3 предвижда от досегашните области преписките, които не са довършени, да се изпратят в бъдещите области. Като се има предвид, че Законът за общинската собственост вече е готов за второ четене и стои в залата, а единодушно бяха направени поправки, с които се дава възможност на общините да получат по право редица имоти - жилищни, ателиета, гаражи, незастроени парцели и т.н., които досега бяха по идея държавни, тоест ще се получи едно двойно движение на преписките, които са много на брой, между съществуващата община, новосъздадените области и общините. Тоест, тези преписки, които са няколко десетки хиляди, трябва да се върнат обратно. Само че вместо да се върнат от старата област директно в общините, сега трябва да извървят още едно стъпало.
Предложението ми е да проявим разум и да обмислим дали трябва по тази процедура или директно от съществуващата област - в общината. Просто това ще облекчи работата и на областите, и на кметовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Други изказвания?
Най-напред ще гласуваме предложенията за отпадане. Има предложение за отпадане на § 22, направено от народните представители Петър Мутафчиев и Руси Статков.
Поставям на гласуване това тяхно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 28, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
И следващото предложение е на народния представител Тодор Костадинов за нова ал. 1.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 83, въздържал се 1.
Предложението на господин Костадинов не се приема.

Господин Лучников, в качеството Ви на председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията един въпрос относно редакцията на ал. 1, където се казва, че: "Министерският съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила определя структурата, числеността на областните администрации" - с други думи щата, структурата им и така нататък. Но тук не е ли по-редно срокът да бъде обвързан с Указа на президента, а не със закона?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да, това не е съобразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трябва да бъде свързано с публикуването указа на президента, защото ако президентът не публикува указа за няма да има какво да...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да, текстът трябва да бъде съобразен с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще помоля господин Илиян Попов да ни предложи тогава друга редакция на ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: В тази връзка си позволявам да предложа следната редакция на ал. 1:
"(1) Министерският съвет в едномесечен срок от обнародване на указа на президента за определяне границите на новите области и техните административни центрове, определя структурата и числеността на областните администрации."
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А ние откъде ще знаем дали президентът ще издаде указ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами ако не издаде, няма. Аз точно затова поставям въпроса и мисля, че така е по-коректно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): То е и единствено възможното. Иначе е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от комисията, с редакционните поправки, предложени от господин Илиян Попов и господин Емануил Йорданов.
Гласували 124 народни представители: за 97, против 27, въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 23 има предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, което се съдържа в текста на вносителя.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев - § 23 да отпадне. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков - също § 23 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Борисов, което се съдържа в текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на § 23:
"§ 23. (1) Областните управители на досегашните области и техните администрации продължават да изпълняват функциите си до назначаването на всеки един от областните управители на новите области.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от съответните областни администрации се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Руси Статков за отпадане на § 23.
Гласували 125 народни представители: за 24, против 101, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 23 с ал. 1, както е предложена от комисията и ал. 2, както е предложена от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 106, против 22, въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев - да се създаде § 24 със следното съдържание:
"§ 24. Средствата за издръжка на новосъздадените области се осигуряват от държавния бюджет за 1999 г., включително и чрез преразпределение на средства от бюджетите на закритите с този закон области и от бюджетите на съответните държавни органи с деконцентрирани структури на областно ниво."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се приеме текста на народните представители за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Йорданов, имате думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за редакционна поправка във връзка с поправката, която направихме преди малко, като думата "новосъздадените" се замени с "новите", а думите "закритите с този закон" с думата "досегашните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, подкрепен от комисията и с редакционната поправка, предложена от господин Емануил Йорданов.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 8, въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев - да се създаде § 25 със следното съдържание:
"§ 25. Започналите до влизането на този закон в сила процедури по извършване на административно-териториални промени се довършват по реда на този закон, като се прилага разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 преди изменението й."
Комисията подкрепя предложението.
Има още едно предложение за § 25, предложение от народния представител Анелия Тошкова - създава се § 25:
"§ 25. Заварените процедури по членове 9, 17, 19 и 20 от закона се довършват по досегашния ред."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме предложението на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Не виждам госпожа Тошкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Анелия Тошкова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за няма, против 50, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, и подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Комисията предлага § 26 със следното съдържание:
"§ 26.  Промени на административните центрове и на общините, които се включват в областите, създадени с този закон, се извършват по реда на чл. 9 или чл. 26."
Аз предлагам този параграф да отпадне, тъй като при новите условия и съобразно дискусиите в комисията, онзи ден на заседанието решихме, че мястото му, от една страна, не е тук, а от друга страна - просто не е необходим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля, гласувайте предложението на господин Попов за отпадане на § 26.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието и § 26 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Комисията предлага следната редакция на § 27:
"§ 27. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона да приведе съществуващото райониране на деконцентрираните държавни структури в съответствие с утвърдените граници и териториален обхват на новите области, освен ако в специален закон е предвидено друго."
Във връзка с редакционната поправка, която вече направихме, предлагам думите "от влизането в сила на закона" да се заменят с думите "от обнародване на указа на президента за определяне границите на новите области и техните административни центрове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има неоттеглено предложение от господин Руси Статков.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Извинявайте, господин председател, има предложение от господин Руси Статков § 27 да отпадне.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има и предложение на народния представител Петър Мутафчиев по § 27, което е оттеглено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 27.
Гласували 133 народни представители: за 29, против 101, въздържали се 3.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от комисията и с редакционната поправка, която направи господин Илиян Попов.
Гласували 129 народни представители: за 110, против 19, въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 28 има предложение на народния представител Тодор Костадинов, което се подкрепя по принцип от комисията, и предложение на народния представител Руси Статков, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, подкрепено от комисията, за отпадане на § 28.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Комисията предлага да се създаде § 29 със следното съдържание:
"§ 29. Министерският съвет да обнародва в "Държавен вестник" до 30 юни 1999 г. списък на селищните образувания с национално значение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 29, както е предложен от комисията, а преномерацията ще бъде извършена след това, защото отпаднаха някои текстове.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Комисията предлага да се създаде § 30, със следното съдържание:
"§ 30. Министерският съвет утвърждава до 30 юли 1999 г. съдържанието на класификатора и регистъра на населените места по чл. 37."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за § 30.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народния представител Дора Янкова:
Създава се нов § 31 със следното съдържание:
"§ 31. Министерският съвет определя пограничните и планинските селища."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова за § 31, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 41, против 79, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 32 има предложение на народния представител Ремзи Осман, което не се подкрепя от комисията; предложение на народния представител Тодор Костадинов, което не се подкрепя от комисията, и предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което също не се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се приеме текстът на вносителя за § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 32. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 17 септември 1991 г., изм., бр. 24 от 14 март 1995 г., бр. 49 от 30 май 1995 г., бр. 49 от 30 май 1995 г., бр. 65 от 21 юли 1995 г., бр. 90 от 24 октомври 1996 г., бр. 122 от 19 декември 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 3 се създават точки 7 и 8:
"7. при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на местожителството;
8. при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на общината."
2. В чл. 30, ал. 5 думите "точки 1, 2, 3, 4 и 6" се заменят с "точки 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8".
3. В чл. 42, ал. 1 се създават точки 5 и 6:
"5. при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на местоживеенето в общината или кметството;
6. при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на общината, района или кметството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ремзи Осман има думата.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам да отпадне т. 7 на чл. 30, ал. 3. Там става въпрос за Закона за местното самоуправление и месната администрация. Член 30, ал. 3 казва: "Пълномощията на общинският съветник се прекратяват предсрочно".
Сега с проекта, който е внесен от Министерския съвет, се предлага пълномощията на един общински съветник да бъдат прекратени и тогава, когато след административно-териториалното деление регистрацията му или местожителството се озовава в новата община. Мислено си представете чисто теоретично, а е възможно и практически един независим съветник, за когото са гласували от остатъчната община. Независим съветник, който не е получил един глас от новосъздаващата се община. Един глас не е получил. Вотът е таен, но от протоколите се вижда, че кандидатът за независим съветник - нашият закон позволява тази възможност - от четирите села, които са направили нова община, не е получил нито един глас. Всички гласове за своя мандат е получил от остатъчната община. И вие сега с тази промяна предлагате неговите правомощия да бъдат прекратени. Това не е правилно. Тези, които са останали в остатъчната община, са гласували заради личността. И вие предлагате да отпадне тази възможност.
Разбира се, и след като прекратите пълномощията на общинският съветник, ще се намалят мандатите в общинския съвет. От общия брой на съветниците, които по принцип имат право в една община, примерно казвам 25, последният мандат - двадесет и петият, няма да бъде зает. Общинският съвет ще работи с 24 мандата. А изрично законът казва, че според населението трябва да има толкова съветници.
Или мислено си представете всяка политическа сила по време на местните избори, както и по време на парламентарните, търси личности, които могат да се озоват в партийната листа с регистрация в новосъздаващата се община. Изведнъж една община може да се озове вместо с 45 съветника само с 5 съветника. Възможно е това нещо. Защото политическите сили, когато са участвали в изборите, не са знаели, че ще има един такъв текст. След изборите няма никакъв спор. По време на нормалните избори, не за частични избори, няма спор, че всеки трябва да е адресно регистриран, да живее в тази община, включително и за кметовете.
И предложението да отпадне т. 5 към чл. 42. Същият проблем засяга и селския кмет. В едно село са избрали един човек за това, че има качества.
Уважаеми господин председател, аз чисто процедурно предлагам тези две точки, които съм предложил, да се гласуват поотделно. Надявам се, че най-малкото за общинските съветници споделяте това мнение. Донякъде има резон за селските кметове да им се прекратят мандатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Освен че подкрепям колегата Осман, аз ще доразвия примера, който той даде с независимия общински съветник. Ако евентуално неговото населено място, където той живее постоянно, се отдели в друга община, това още не е доказателство, че той трябва да престане да бъде общински съветник, тъй като той може да смени своето местожителство и да остане в остатъчната община или в старата. Така че като се разкриват такива практически случаи, всъщност се вижда, че нещата отиват понякога до абсурд.
Искам да защитя моето предложение, направено по надлежния ред, а именно тези промени, с които аз съм съгласен, като изключим тази промяна, която коментираме, да бъдат направени наистина в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Позоваването на промяна от един закон в друг не е най-доброто нещо, макар че е приета юридическа техника, правна техника. И без това не са чак толкова много законите, които третират местното самоуправление, административно-териториалното устройство. Нека да има такава последователност. Аз съм убеден, че и управляващите, а може би опозицията, ще направят предложения за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Пак казвам, подкрепям идеите и текстовете на промяната, но да се направи по съответния ред, на съответното място в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз няма да се спирам на мотивите, поради които съм предложил т. 7 от чл. 32, ал. 3 да отпадне и от чл. 42, ал. 2 т. 5. Уважаемите народни представители Осман и Костадинов дадоха доста доводи и съм напълно съгласен с тях. Но се надявам, че ще приемете моето предложение, тъй като там аз запазвам т. 8, която трябва да премине като т. 7, и т. 6, която трябва да стане т. 5. Тя касае най-вече структурите на общинския съвет, на общинските съветници при закриване на община. Там съм съгласен, че след като вече няма община, не е необходимо да съществуват и общински съвети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Най-напред ще поставя на гласуване това, което господин Костадинов предлага. То трябва да бъде само отпадане на този параграф, тъй като Вие предлагате в друг закон да се решава въпросът.
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на § 32.
Гласували 138 народни представители: за 37, против 97, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение, което е идентично - на господин Осман и господин Петър Мутафчиев, най-напред за отпадане на т. 7.
Гласували 155 народни представители: за 52, против 95, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение, направено от двамата народни представители господин Осман и господин Петър Мутафчиев - за отпадане на новата т. 5 към чл. 42.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 32, както е предложен от вносителя.
Гласували 159 народни представители: за 123, против 29, въздържали се 7.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Комисията предлага § 33 да отпадне. Текстът на вносителя е:
"§ 33. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Предложението на комисията е § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 33 да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 122, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието и § 33 отпада.
Ние гласувахме удължаване на работното време, но ето че успяхме да свършим, преди да е завършило редовното време.
Приет е Законът за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. (Ръкопляскания.)
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще бъде на 21 декември, понеделник, от 10,00 ч. по приетия от Народното събрание дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
        Анелия Тошкова

       Свилен Димитров