Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес няма депутати с рожден ден, но аз имах в понеделник и каня всички колеги през почивката на чаша шампанско.
Същевременно да поздравим колегите от Движението за права и свободи - днес е Байрямът им. Колегата Рамадан Халилов и депутатите от ДПС също по време на почивката ще почерпят с баклави. (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 до 19 януари 1999 година:
Законопроект за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на споразуменията за гаранция на заеми за експортен кредит между Република България и банка "ПАРИБА" - Франция, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги и на списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за организациите с нестопанска цел. Вносители са народните представители Кемал Еюп и Лютви Местан. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
План за статистическите изследвания през 1999 г. Вносител е Националният статистически институт. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители са народните представители Илиян Попов и Емануил Йорданов. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за водите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за увеличаване на квотата на Република България в Международния валутен фонд. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международния валутен фонд заедно с Първо, Второ и Трето изменение на предложеното Четвърто изменение за специално еднократно разпределение на специални права на тираж. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за фуражите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
По дневния ред има постъпили предложения от Парламентарната група на СДС за седмична програма:
1. Първо четене на законопроекта за лечебните заведения.
2. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
4. Второ четене на законопроекта за подземните природни богатства.
5. Парламентарен контрол.
Освен това има предложение от народния представител Георги Михайлов за включване в програмата на законопроект за малките и средните предприятия с вносител Георги Михайлов. Всъщност по тази материя има внесени шест законопроекта.
Предложение от народния представител Андон Данаилов за включване в програмата на законопроект за занаятите с вносител Георги Михайлов.
Предложение от народния представител Руси Статков за включване в програмата на законопроект за преодоляване на последствията от ликвидацията на уранодобива в България.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже, както и предложения за отпадане или разместване?
Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Отново се обръщам към вас с призива да включим в седмичната програма разглеждането на законопроекта за малки и средни предприятия. Аз съм сигурен, че не трябва вас да убеждавам за нуждата от редица законопроекти, свързани с реалната икономика, свързани с критичното положение на реалната българска икономика.
Правителството на Иван Костов още миналата година в своята законодателна програма отбеляза, че през месец май ще внесе Закон за малките и средни предприятия за гледане в залата. Това стана през месец декември. Трябва ли да чакаме още половин година, та съвсем да издъхне българската икономика и тогава да започнем да гледаме това, което е нужно днес и то спешно за България?
Аз наистина ви призовавам, особено колегите от Икономическата комисия, още тази седмица да се занимаят с тези шест законопроекта за малките и средни предприятия, за да можем ние още следващата седмица да започнем да гледаме този важен закон. И отново казвам, не е само този закон, който е нужен на реалната българска икономика.
Убеден съм, че в края на краищата всички ние ще започнем да гледаме това, което е нужно на нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
На Председателския съвет ние засегнахме този въпрос. Това са наистина важни законопроекти. В момента обаче отсъства председателят на Икономическата комисия, но утре вече ще бъде тук и трябва наистина Комисията по икономическата политика да ги разгледа и да имаме становище.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! И това предложение, както предходното по дневния ред, сме го направили с желанието дневният ред на Народното събрание да бъде с този на живота и с най-острите проблеми, които трябва да уредим. Един от тях е свързан с ликвидиране последствията от закриването на уранодобива.
Използвам присъствието тук на министъра на здравеопазването, за да дам пример с моя избирателен район - Смоляновци. Там имаше голямо находище и разработка на уранодобив. През 1992 г. бяха предприети мерки на базата на постановление на Министерския съвет за ликвидация, но ето, оттогава досега всичко онова, господин министър, което е свързано със здравето на хората, с поддържане на един мониторинг въобще върху последствията, с извеждане на случаи, които са свързани именно с тези последици, не се върши. Или по-скоро това, което се върши, е несистемно. То е некоординирано, защото постановленията на Министерския съвет - три досега, са насочени към частични въпроси. Те не уреждат цялостно материята. Опитът ни в няколко закона да дадем отговор на тези въпроси отново не е координиран.
Затова е и нашата настоятелност, уважаеми колеги, към вас. Господин председател, Вие казахте по предходния закон, че го няма председателят на комисията. Миналата седмица госпожица Михайлова от името на ръководството на Парламентарната група на СДС каза, че няма обществена нагласа. А вие знаете, че и по двата закона има сериозна обществена нагласа и експертни мнения.
Ето затова, госпожице Михайлова, аз настоявам - миналият път Вие просто гласувахте - днес да кажете по Закона за ликвидация на последствията от уранодобива какви са Ви аргументите. И ако наистина Вие имате някакви сериозни аргументи, да ги обсъдим, а не просто да отхвърляме предложения от дневния ред. Защото най-после, госпожице Михайлова, ние трябва действително да търсим някаква чуваемост и както казахте миналия път - не звуци, а аргументи.
Ето затова, уважаеми колеги, разчитам, че днес не просто ще гласувате, а ще чуем вашите аргументи по повод нашите предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Съгласно нашия правилник аргументи по дневния ред не могат да бъдат чути.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Михайлов за включване в седмичната програма на законопроект за малките и средни предприятия с вносител народният представител Георги Михайлов и заедно с това, съгласно нашия правилник, и останалите пет законопроекта по тази материя.
Гласували 193 народни представители: за 67, против 65, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Андон Данаилов за точка в дневния ред: законопроект за занаятите с вносител народният представител Георги Михайлов.
Гласували 174 народни представители: за 67, против 66, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за включване в седмичната програма на законопроект за преодоляване на последствията от ликвидацията на уранодобива в България.
Гласували 173 народни представители: за 66, против 76, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Гласували 173 народни представители: за 127, против 21, въздържали се 25.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта
по законопроект за лечебните заведения
№ 802-01-55,
внесен от Министерския съвет на
23 октомври 1998 г.

На две поредни заседания, проведени на 4 и 11 ноември 1998 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, съвместно с Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта за лечебните заведения, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 1998 г. В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването - доцент д-р Петър Бояджиев, заместник-министърът на труда и социалната политика - д-р Татяна Василева, ректорите на медицинските университети и висшите медицински институти, експерти от двете министерства и представители на синдикатите в здравеопазването.
Извършващите се в Република България структурна и административна реформа предлагат промени и в структурата и финансирането на системата на здравеопазването. Във връзка със стратегията за осъществяване на адекватна национална здравна политика Тридесет и осмото Народно събрание прие Закона за здравното осигуряване и Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Те са основа за осъществяване на една от двете насоки в реформата на здравеопазването - промяна в системата на финансиране.
С предлагания Законопроект за лечебните заведения ще бъде осъществена втората главна насока от реформата в здравеопазването - структурната реформа. Целта е да бъде подпомогнато нейното провеждане и да бъдат подготвени здравните заведения за работа в условията на новото финансиране чрез системата на здравното осигуряване. Законопроектът нормативно регулира нови обществени отношения с цел смяна на самостоятелните и неефективни структури от съществуващата система чрез:
1. Превръщане на лечебните заведения в юридически и финансово самостоятелни структурни звена в условията на конкурентност.
2. Създаване на нова номенклатура на здравните заведения, като за първи път се описват заведенията, които ще осъществяват първична здравна помощ и категорично се разделя болничната от доболничната помощ. В областта на доболничната помощ се разграничават първичната от специализираната помощ.
3. Въвеждане за първи път на национална здравна карта и районни здравни карти.
4. Уреждане на условията и реда за регистрация на лечебните заведения, за получаване на разрешение за започване на дейност, за преобразуване и закриване на лечебните заведения. Лечебните заведения в доболничната сфера ще подлежат само на регистрационен режим, докато тези от болничната сфера ще бъдат на разрешителен режим.
5. Създаване на възможност за децентрализация на управлението на здравната система. На ръководителите на лечебните заведения се делегират права и задължения за самостоятелно управление.

6. Определяне на източниците и реда на финансиране на лечебните заведения както от задължителния здравноосигурителен фонд, така и от допълнителните здравноосигурителни фондове, а също и от пряко заплащане на някои дейности и услуги.
7. Въвеждане на болничното настоятелство с цел ангажиране на обществеността със здравните проблеми, изграждане на връзки с обществеността и упражняване на обществен контрол върху дейността на лечебните заведения.
8. Въвеждане акредитацията на лечебните заведения за болнична помощ, като инструмент за преструктуриране на съществуващата болнична база. Тя е от особено значение в преходния период, тъй като осигурява възможност за рационализиране на съществуващия брой и обем на лечебните заведения.
Народните представители задълбочено обсъдиха регламентираното право на част от лечебните заведения за регистриране по Търговския закон и Закона за кооперациите след разрешение от министъра на здравеопазването. Така ще бъде дадена възможност за излизане от рамките на бюджетното финансиране и болничните заведения ще разполагат свободно с целия материален, финансов и човешки ресурс. Това ще бъде действително голяма крачка към децентрализиране на управлението и финансирането на лечебните заведения. С преобразуването ще може да стартира и приватизацията на лечебните заведения - както приватизацията на дейности, така и приватизацията на собственост. По този начин се цели постигането на пълна равнопоставеност на публичните и частните здравни заведения.
В хода на обсъждането бе официално поискано и разгледано становището на председателя на Комисията по икономическа политика господин Никола Николов по глава тринадесета "Преобразуване и приватизация на лечебните заведения". Прието бе мнението, че отклоненията от общите правила при приватизацията на лечебните заведения се налагат с оглед спецификата на регулираните обществени отношения и поначало следва да бъдат подкрепени, като преди второто четене на законопроекта се извърши прецизиране на някои формулировки и приложимите обществени отношения в тази глава.
Задълбочена дискусия бе проведена и относно статута на университетските болници - собствеността им, управлението и финансирането им и разделянето на учебната от лечебната дейност и във връзка с изискванията на законопроекта. Изразено бе мнението, че оптималният вариант в университетските болници е да бъдат собственост на медицинските университети и ректорът да бъде принципал на тези болници. Би следвало в тях да бъде ясно определен и статутът на преподавателите и на осъществяващите лечебна дейност.
Наложи се мнението, че предложеният законопроект ще допринесе за изграждането на по-добра здравна система, в която държавата запазва основните си функции в регулирането на процесите на здравеопазването съгласно Конституцията на Република България и гарантира равнопоставеност, достъпност и осигуряване на качество на здравното обслужване. По този начин българското здравно законодателство се доближава до европейските стандарти.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 10 "за", 3 "против" и без "въздържали се" взе следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за лечебните заведения № 802-01-55, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Има думата председателката на комисията госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроекта за лечебните заведения
№ 802-01-55 от 23. 10.1998 г., внесен от Министерския съвет

Законопроектът за лечебните заведения № 802-01-55, внесен от Министерския съвет, бе разгледан на съвместни заседания на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и Комисията по труда и социалната политика, проведени на 5.10.1998 г. и 11.11.1998 г.
Законопроектът бе представен от министъра на здравеопазването господин Бояджиев.
Предлаганият от Министерския съвет проект на Закон за лечебните заведения е в рамките на пакета от закони, които са необходими за осъществяването на реформата в здравеопазването. С него се цели подпомагането на структурната реформа като цяло и в частност на здравните заведения за финансиране в условията на здравното осигуряване след приетите от Народното събрание Закон за здравното осигуряване и Закон за съсловните организации на лекари и стоматолози.
Законопроектът нормативно създава и регулира нови обществени отношения чрез въвеждането на пазарни елементи в дейността на лечебните заведения, като се предвижда превръщането им в самостоятелни юридически и финансови субекти. Определят се видовете лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, както и лечебните заведения - центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, диспансери, домове за медико-санитарни грижи, а също и хосписи. В законопроекта се конкретизират дейностите на лечебните заведения за извънболнична помощ, правата, задълженията и тяхното кадрово осигуряване. Регламентират се понятията и структурите по "индивидуална практика за първична медицинска помощ", "групова практика за първична медицинска помощ", "медицински, стоматологичен или медико-стоматологичен център", "диагностично-консултативен център", "самостоятелно медико-диагностична или техническа лаборатория".
Планирането и разпределянето на лечебните заведения и тяхното картотекиране чрез национална здравна карта и районни здравни карти се извършва за първи път в страната и ще спомогне за ефективното провеждане на здравната политика.
Дефинира се структурата на лечебните заведения, на органите за управление и контрол, квалификационните изисквания за ръководителите и персонала. Въвежда се болничното настоятелство за осъществяване на връзка с обществеността по проблемите на здравното осигуряване и обществен контрол върху състоянието, дейността и управлението на здравното заведение. Законопроектът регламентира равнопоставеността на публичните и частните лечебни заведения. Законово се урежда редът за финансирането и възможностите за неговото договаряне със здравноосигурителните каси, както и осъществяването на платена медицинска дейност.
Системата на акредитация, която се въвежда от законопроекта, ще гарантира преструктурирането на съществуващата болнична база и ще дефинира гаранциите на лечебната дейност за добрата медицинска практика. Предвидени са редът и начините за преобразуване на публичните здравни заведения и приватизацията на лечебните заведения с държавно и общинско участие, като е отчетена специфичността на процеса.
За предотвратяване на нарушенията по извънболничната и болничната медицинска помощ са предвидени и мерки за контрол и санкции от длъжностни лица в районния център по здравеопазване и в Министерството на здравеопазването. В Преходните и заключителните разпоредби са посочени редица изменения и допълнения на съществуващата нормативна уредба, която се привежда в съответствие с разпоредбите на настоящия законопроект.
Задълбоченото и детайлизирано изграждане на системата и дейността на лечебните заведения гарантира конституционното право на българските граждани за достъпност, равнопоставеност и високо качество на здравните дейности.
След проведено гласуване с резултати 10 "за", 1 "против", 5 "въздържали се" Комисията по труда и социалната политика прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Подкрепя за първо гласуване Законопроекта за лечебните заведения № 802-01-55 от 23.10.1998 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания по проектозакона. Ако има повече желаещи от парламентарните групи, моля да ми дадете и списък.
Има думата народният представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за лечебните заведения е един от основните устройствени закони в здравеопазването и един от третия поред закони, с които всъщност приключва законодателната реформа в здравеопазването, заедно със законите за наркотиците и прекурсорите и Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, които в момента са между първо и второ четене. Това всъщност са трите закона, с които окончателно ще се оформи законодателната рамка в здравеопазването и с която ще приключи и реформата.
Законът за лечебните заведения може да се каже, че наистина е един устройствен закон в здравеопазването, защото с нещо се решават няколко основни въпроса, които 20, ако не и повече години стоят пред българското общество за решаване. Досега съществуващият Закон за народното здраве всъщност определяше старата съветски тип система на болнични заведения, в която съществуваха болници и поликлиники от първи, втори, трети, та дори селски тип. Никъде в момента реално в света не съществува такова разпределение на лечебните заведения.
В момента с така предложения законопроект се дава нов тип европейска номенклатура на болничните заведения - това, което го има по цял свят: болничните заведения се разделят на доболнични и болнични. И за първи път се говори за специализирана и за първична медицинска помощ.
Освен това в закона може би едно от най-големите достойнства е, че за първи път се въвежда понятието национална и районни здравни карти, чрез които ще се укаже необходимостта от определен брой лечебни заведения, които да сключат на районно и на национално ниво договори със Здравно-осигурителната каса. Във връзка със сключването на договорите с Националната здравно-осигурителна каса се въвежда и акредитацията на болничните заведения, което е също много важно, защото именно чрез акредитацията ще се каже кои болнични заведения всъщност могат, имат реалните възможности да дадат ефективна и качествена лекарска медицинска помощ, в кои биха могли да бъдат обучавани студенти, да бъдат обучавани специализанти след завършване на висшето си образование и тези болници да сключват вече договори с Националната здравно-осигурителна каса.
Другото сериозно достойнство в закона, което досега го нямаше в здравеопазването, това е изграждането на съвсем нов тип здравни заведения, болнични заведения, които са юридически и финансово самостоятелни. Стопанските ръководители, директорите ще имат право да взимат управленчески и финансови решения самостоятелно, което дава голяма възможност лечебните заведения да бъдат правен и стопански индивидуален субект при сключване договорите с националната и районните каси.
По време на дискусията в комисията това, което съобщи доцент Китов, беше, че независимо от политическите пристрастия в нашата комисия нямаше особени забележки по законопроекта, защото дори и отляво беше признато, Евролевицата имаше свой законопроект, който оттегли, с който се доказа, че законопроектът, който се предлага от Министерския съвет, е всъщност хванал основните празноти в досега съществуващата законодателна рамка. И аз смятам, че наистина законопроектът е добър. Естествено има някои забележки, които ще направим между първо и второ четене във връзка с акредитацията на джипитата, има някои забележки във връзка с националната здравна карта, но мога съвсем отговорно да заявя от името на Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили, че Законът за лечебните заведения е един наистина модерен, европейски закон. Закон, който наистина е част от душата на здравната реформа и аз смятам, че в залата ще бъде подкрепен както отляво, така и отдясно. И в следващите 2-3 месеца със следващите два законопроекта във връзка с наркотичните вещества и прекусорите и за лекарствените средства аз смятам, че Народното събрание за 1998-1999 г. наистина ще изпълни своите ангажименти към здравеопазването и Обединените демократични сили, като управляваща коалиция, наистина ще покажат отговорност пред избирателите и това, което обещахме през 1997 г., че здравеопазването и въобще социалната сфера е единият от приоритетите на Обединените демократични сили, наистина ще бъде изпълнено като ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Идвайки днес към залата на Народното събрание, аз прехвърлих в главата си дали в последно време сме приели друг такъв революционен закон. Защото аз мисля, че Законът за лечебните заведения е сърцевината на реформата и може би в някои отношения е по-важен, включително и от Закона за здравното осигуряване. (Реплики от ДЛ.)
Да, думата "революционен" може би не е най-точна...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Може би "реакционен"?
БОРИСЛАВ КИТОВ: ... господин Стоилов, но това е наистина един закон, който поставя лечебните заведения да работят в условията на необходимата конкуренция, а това е прогресивно и в никакъв случай не е реакционно.
Аз бих искал да ви приведа някои данни от сегашния живот и сегашното функциониране на лечебните заведения. Може би някои знаят, а някои не знаят, че 47 на сто от бюджета за здравеопазването в момента отива за доболничната помощ. С тези 47 на сто от средствата обаче, уважаеми колеги, доболничната помощ в България се справя с не повече от 20-ина процента от заболеваемостта.
Не знам дали всички знаете, че около 50-60 на сто от бюджетните средства за българското здравеопазване отиват за заплащане на работещите в него. Крайно време е самите лечебни заведения да започнат да функционират именно по Търговския закон, защото в крайна сметка няма друг стопански закон. Може би, ако имаше, щеше да бъде по-добре. Но безспорно е, че единственият начин болниците да започнат да функционират с активи и пасиви, е да преминат на този режим, който се предлага в представения законопроект.
Мнозина може би не знаят, но в крайна сметка по света за всяко легло, за всяка марля, за всяко нещо се държи сметка, нещо, което в българските болници не става. Всяка една болница в крайна сметка отчита всеки месец активите си и пасивите си, гледа всяко от своите отделения как функционира и взима нужните мерки, за да може отделението, клиниката, звеното наистина да са на печалба за цялата болница. Печалбата, уважаеми колеги, идва и при положение, че лекарят, болничното заведение са предпочитани от пациента. И обратно, лечебно заведение, което не е предпочитано заради това, че няма добри условия, заради това, че наистина не е привлякло добри специалисти, просто става икономически неизгодно за неговите собственици. Собствениците могат да бъдат държавата, общината или частни лица. Но в крайна сметка да го има или не, определя неговото икономическо състояние. А икономическото му състояние се определя от това дали е предпочитано от пациентите.
Аз не знам друга страна, уважаеми колеги, в която българските лекари да работят от 7,30 до 13,00 ч. Разбира се, те продължават своите дежурства и през нощта, но това не е толкова ефективен труд. Защото и досега пациентът се оставя за другия ден за операция, защото в 13,00 ч. свършва работният ден. (Неразбираема реплика от Георги Божинов.)
Има, има, има. Тук не става въпрос за спешни случаи, господин Божинов. Оставете в крайна сметка хората, които години наред са се занимавали с това, да знаят как е.
Безспорно е, че това е начин да се модернизира нашето здравеопазване. Защото, съгласете се, че с колективния трудов договор, лекарите, без значение дали качествено или некачествено работят, дали много или малко, получават еднакви заплати.
Безспорно е, че в новите условия, които предлага законопроектът, вече се дава възможност на собственика съвсем диферинцирано да гледа труда на лекаря, дава се наистина една възможност чрез икономически показатели да се премине към по-интензивен от екстензивен начин на работа. Защото аз спокойно мога да кажа: да, българските лекари имат потенциала. Те обаче трябва наистина да бъдат заинтересовани. А точната заинтересованост ще стане само с икономически показатели. И тук не става въпрос за техните заплати, а за икономическите показатели на всяко едно лечебно заведение.
Законът наистина отделя доболничната от болничната помощ и това е също една универсална крачка напред. Защото мога да ви дам данните как функционира примерно доболничната помощ в една Холандия. Там с 5 на сто от средствата, колеги, доболничната помощ покрива около 80 на сто от заболеваемостта. И си представете за тези 20 на сто, които остават - това са най-сложните, най-редките заболявания, 95 на сто от средствата се хвърлят там. Така се прави голяма медицина.
Безспорно е, че категорично трябва да има едно разделение на болничната от доболничната помощ. Безспорно е, че различните лечебни заведения просто не са еднакви, те не са еднакви не само по площ, не са еднакви по кадри, не са еднакви по апаратура. И в крайна сметка наистина трябва да има разделение на болниците, разделение от гледна точка не на това дали на мен ми харесва, дали на някого му харесва, а разделение на степени, разделение на функции и с възможност, когато се придобият нови такива, болницата да премине в по-горна категория.
Това, което наистина трябва да се направи и което го предлага законопроектът, това е здравната карта. Защото, съгласете се, че в крайна сметка здравната карта е необходима по две причини. Първата е да се осигури наистина българското население навсякъде, равнопоставено с възможност за получаване на лечебна здравна помощ.
От друга страна обаче, ние не можем да си позволим да пренасищаме с лечебни заведения, защото в условията на конкуренцията неминуемо - аз ви казвам, неминуемо - някои от тях ще фалират. Здравната карта ще даде възможност първо, за осигуряване на наситеност на болнични заведения за населението, а, от друга страна, трябва да попречи на излишната изкуствена конкуренция.
Аз мисля, че и главата за приватизация е изключително важна. Не че не могат да се намерят неща, които да подобрят някои текстове. И вие виждате, че и в самото становище на комисията това е отбелязано. Ние наистина поискахме персоналното становище на господин Николов, защото нямаше начин как да поискаме от цялата им комисия. Но се надявам на второ четене съвместно тези неща да ги дооформим и да ги доизчистим.
Безспорно е, че приватизацията на лечебните заведения не може абсолютно да повтаря Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Има някои особености, които безспорно ще трябва да бъдат регламентирани в този закон. На първо време мисля, че трябва да се върви към приватизацията на дейности и чак след това да се премине към приватизацията на собственост.
Разбира се, аз лично съм убеден и бих искал тази приватизация на дейности и на собственост да бъде извършена от самите лекари. Трябва наистина работещите вътре да имат онзи приоритет, за да могат дали под формата на кооперация или на акционерно дружество да участват в тази приватизация. На първо място, пак подчертавам - това е много по-добре да става на дейности.
Немалък е въпросът, който се поставя в закона, и за настоятелствата на болниците. И тук ми се струва, че това е онази крачка, която се прави, за да може наистина дейността на болниците да стане обществено достояние, да бъде прозрачна. Защото би следвало в тези болнични настоятелства, както е по света, да влязат хора, които са уважавани граждани, хора, които разбират от обществени отношения, разбират от икономика и, ако щете накрая, са хора, които също биха могли със своя авторитет да качат "звездите" на всяка една болница. По този начин болничното настоятелство ще може и да контролира, и да алармира съответния собственик, било то държавата, било то общината, за известни проблеми, които има или които ще има утре в болницата.
Накрая бих искал, уважаеми колеги, да кажа, че без този закон - пак казвам, възможно е и има неща, които ще претърпят промени - реформа в българското здравеопазване е невъзможна. Затова може би започнах с думите, че това е наистина един революционен закон, който не се харесва може би на някои, може би наистина не е най-точен. Но това е законът, който ще даде възможност средствата от здравноосигурителната каса да се използват наистина качествено и по предназначение. Това е законът, който ще постави в конкуренция българските лекари и те ще бъдат длъжни да обслужват българския народ така, както му се полага.
И аз накрая бих искал да благодаря и на колегите от Евролевицата, които бяха внесли подобен законопроект. Защото те го оттеглиха, улесниха процедурата. И, разбира се, ние очакваме на второ четене едно пълно съдействие, за да можем заедно да разработим нещата и наистина от тази зала да излезем поне веднъж с консенсус. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
За реплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Доктор Китов, с цялото ми уважение към Вас, аз действително ще кажа, че един такъв закон е абсолютно необходим за реформата на здравеопазването в страната.
Но моето дълбоко убеждение е, че не това е законът, който ще промени и ще въведе нашето здравеопазване в други релси. Не мога да си представя, че точно този закон, тъй като няма друг закон, а има единствено и само Търговския закон, трябва да бъде прикрепен към търговията. За мен здраве и търговия са различни неща. Не искам да влизам в подробности, тъй като имам само две минути.
Както казвате, че при приватизацията сигурно няма да дублирате точно, както се прави приватизацията на икономическите предприятия, така ми се струва, че и в този закон трябваше да бъде намерена някаква формула, която да не дублира Търговския закон. Защото печалбата в здравеопазването не е колко марля ще спестим, а колко хора ще излекуваме. Това е моето дълбоко убеждение. И аз мисля, че българският народ това очаква.
Също искам да ви кажа, че лично аз не бих приела, така, Вашето желание да дадем шанс лекарите да приватизират най-напред болниците. Тъй като определено считам, че за да бъдат построени тези здравни заведения, това е принос не само на хората, работещи в здравеопазването, а най-малко може би на тях, а на хора, които са били в материалното производство и са дали доста по-голям принос.
Така че, не зная дали законът, в този му вид, е готов да го гледаме в зала. Въпреки че от Комисията по труда и социалната политика казаха, че не сме имали нищо против.
Аз лично считам, че съм гласувала, че точно в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта трябваше да има много повече дебати. Може ли между търговия и здраве да се сложи равенство? В случая ние правим нещо, което никъде в Европа го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За дуплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! При приватизация на дейности други, освен лекари, не могат да участват. Просто не могат. А дори и при приватизация на собственост, тази собственост ще бъде заплатена на такава цена, каквато е. Така че, това да не Ви безпокои. Но при приватизация на дейности други, освен лекари, просто не могат да участват.
Що се отнася до Търговския закон. Ами, вижте, уважаема госпожо Масларова, в крайна сметка болниците трябва да станат самостоятелни юридически лица със стопански възможности. Да. Дали това ви се харесва или не, но така е по света - те са юридически лица с възможност за стопанска дейност. Кажете ми по кой друг закон би могло?
Значи, в крайна сметка, действащото ни законодателство е това, с което ние се съобразяваме. (Неразбираема реплика на госпожа Масларова.) Вижте сега, аз говоря за Закона за лечебните заведения. Не съм специалист по икономически и търговски закони. Но в крайна сметка това дава възможност на българските болници да функционират като юридически лица със стопанска възможност, което е целта. Така е и по света. И дали е точно по Търговския закон или по Указа за стопанската дейност, аз не бих могъл да кажа. Но в крайна сметка целта е, която ние искаме, която всички - и болниците искат, и лекарите искат, те да станат юридически лица с възможности за стопанска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата народната представителка Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам малко по-подробно да разгледам в този проект за закон разделянето на доболничната от болничната помощ. Защото наистина след приемането на Закона за здравното осигуряване и реформата във финансирането на здравеопазването, без това разделяне, здравните заведения, които са в сегашния си вид, просто не могат да съществуват.
Какво предлага Законът за здравните заведения? Той предлага една нова номенклатура на здравните заведения. За първи път се предлага със закона да се описва и да се регламентира отделянето на доболничната от болничната помощ. В закона ясно и точно е описано за кои лица и по какъв начин ще се осъществява доболничната помощ.
Ако разгледаме в момента здравните заведения, а всички ние знаем, че това са поликлиниките от първи до пети тип, това са селските здравни участъци, фелдшерските здравни участъци, и една система, която не задоволява напълно потребността на населението от здравна помощ.
Какво предвижда законът? Законът разделя първичната, или така наречената доболнична помощ, на амбулатории за първична помощ и специализирана помощ. Ако разгледаме доболничната помощ ще видим, че законът ясно очертава и дава насоките на така наречените джипита. Или дава право на колегите да преминат на индивидуална практика, или на групова практика. Груповата практика, която въвежда законът, е практика, позната в доста страни от Централна и Западна Европа.
Като пример за това аз искам да ви посоча Англия, която е страна, където е развита на доста високо ниво първичната, доболничната помощ и където груповата практика е нещо много често използвано.
Оттук нататък се дава възможност, имайки предвид спецификата на сегашното състояние на здравния сектор, се дава възможност колегите, които имат придобита и втора специалност, да осъществяват и специализирана доболнична помощ. Тази специализирана доболнична помощ може да бъде осъществявана както индивидуално, така и да бъдат създадени групови практики.
Въвежда се понятието "медицински център", където колеги с три различни специалности могат да се обединят и да направят този медицински център. Най-високото ниво, според мен, а и предполагам според повечето от вас, в закона това е създаването на диагностично-консултативния център.
Какво представлява този център? В него ще работят десет лекари с различни специалности. Но той трябва да има клинична лаборатория и рентгеново отделение.
Какво цели това? Основната тежест, която дава законът, това е да се обърне максимално внимание и основната тежест да падне в доболничната помощ. Болничната помощ да бъде изчистена от несвойствени за нея задължения. Пациентът да бъде хоспитализиран и да влиза в стационара тогава, когато са изчерпани всички възможности за домашно лечение, тогава когато в диагностичните центрове са му направени пълни изследвания - както параклинични, така и рентгенови, така и функционални. И тогава той да постъпи в стационара, за да може в стационара да бъде съкратен максимално срокът на неговото пребиваване. Защото знаем, че основната тежест в момента от финансирането отива за стационарите.
Аз считам, че с този закон и с развитието на една добра доболнична помощ, от една страна ще има конкуренция между колегите, които изпълняват доболничната помощ, от друга страна ще се облекчи натоварването на стационарите с излишни дейности и, трето, лекарите ще получат по-добра практика, а пациентите ще получат от съответните лекари едно по-добро лечение.
Какво друго се предвижда в доболничната помощ? Дава се право на лабораториите да бъдат регистрирани като самостоятелни лечебни заведения; разделят се на медикодиагностични и медикотехнични лаборатории. Това не означава, че всички лаборатории ще излязат самостоятелно. Повечето от тях ще останат към диагностичните центрове, особено тези, които са оборудвани с добра и скъпоструваща апаратура. Но ще има и лаборатории, които ще бъдат регистрирани като самостоятелни лечебни заведения. Това ще бъдат - поне аз така мисля - най-вече медикодиагностичните и може би част от медикотехничните лаборатории.
Ето защо аз подкрепям този законопроект. Смятам, че той е доста навременен и е едно продължение на приетите от нас закони за здравното осигуряване и за съсловните организации, и е един завършващ етап в реформата на здравеопазването в нашата страна. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На нашето внимание днес е поставен за обсъждане и гласуване на първо четене законопроектът за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет. Не зная дали случайно или не, през последните дни темата за здравеопазването отново стана атрактивна и се настани трайно в дневния ред на обществото. Воден от съзнанието, че здравеопазването е една от основните системи за социална сигурност и от убеждението, че реформите в тази сфера са крайно наложителни, аз съм дълбоко убеден, че предлаганият законопроект представлява сериозна крачка напред при окончателното законодателно регламентиране на процесите в тази област.
Очакваният ефект от влизането на Закона за лечебните заведения е той да стане инструмент за съгласуване на главните направления на реформата в здравеопазването. Необходимостта от подготовка на съществуваща здравна мрежа за функциониране в новите пазарни условия налага радикални промени в посока на преструктуриране с оглед адаптиране към новия режим на финансиране.
Очевидна истина е, че усилията за реализиране на принципните положения от законовата база влизат в негласно противоречие с политическите опоненти, от една страна, и от друга - с медицинските специалисти, колкото и малко да са те, които са доволни от сегашното състояние на нещата.
Основният проблем, който срина системата на здравеопазването в България, беше фактът, че на входа постъпваха лимитирано количество средства, а на изхода се искаше безкрайно количество и то безплатни услуги. На такъв дисбаланс между входа и изхода няма система, която да издържи. И ако тази система продължава да съществува в условията на декапитализирани материални активи и морални стойности, голяма заслуга за това имат именно медицинските специалисти, които са с изключителна хуманитарна настройка и които дават повече от себе си, отколкото получават.
Точно здравните заведения са основна част от контрагентите в здравеопазването и затова една нова номенклатура на базата, на първо място, на структура и организация, съответна на изискванията на вече приетия Закон за здравно осигуряване, са в основата на предложения законопроект.
За първи път този законопроект регламентира окончателно разделяне на доболничната от болничната помощ. Първичната доболнична помощ - индивидуалните и групови практики на общо практикуващите лекари - и специализираната доболнична помощ - амбулаторно и диагностично-консултативна - са структурирани с оглед да се намали болничното лечение, което, както е известно, е скъпоструващо.
Според мен големият проблем е създаването на институцията на фамилния лекар, тоест да се избистри неговият статут и да се каже ясно, че той е частнопрактикуващ лекар. Трябва задължително да се регламентира неговият статут спрямо финансиращата го система.
Съществен момент е преодоляването на психологическата бариера на преминаване от малката, но сигурна заплата в публичния сектор, към неясните финансови условия на пазара, с огромните задачи, които той трябва да изпълнява като истински фамилен лекар.
В законопроекта се предвижда предоставянето на пълна юридическа, финансова и стопанска самостоятелност на лечебните заведения. Те ще бъдат регистрирани като търговски дружества или като кооперации по Търговския закон и Закона за кооперациите.
С преобразуването на здравните заведения се цели тяхното излизане от рамките на бюджетното финансиране. Отпада досегашният параграфичен начин на разпределение на финансовите средства. В рамките на глобалния бюджет на болницата по стратегическото ръководство на мениджъра на болницата всяка клиника или отделение ще имат самостоятелна стопанска и финансова самостоятелност, както и лечебна такава, ще разполагат включително и с финансовите и стопански ресурси. Този управленски принцип създава условия за либерализиране и дивизионизиране на структурата с финансови лечебни права, характерни за условията на пазар и конкуренция.
Друг важен момент в законопроекта е създаването на една нова структура - болничното настоятелство, което има по-скоро подпомагащи и медиаторски функции. На първо място, болничното настоятелство предлага на обществена дискусия мерки за подобряване на дейността на болницата, като защитава едновременно структурата и потреблението на медицинска помощ.
В законопроекта е даден подробен регламент за устройството предмета на дейност на лечебните заведения, как се планират и откриват, кои са органите, които осъществяват тези дейности.
Характерна особеност на законопроекта е, че всички лечебни заведения за извънболнична помощ преминават само на регистрационен режим независимо от това, че са юридически лица, а лечебните заведения от болничната помощ са на разрешителен режим.
Нов момент представлява и въвеждането на здравните карти - национални и районни - които представляват сериозен инструмент за реализиране на определен тип държавна политика в областта на здравеопазването на национално и регионално ниво. Регламентирани са процедурите и предметът на акредитация.
Интересен е въпросът за лицензирането на университетските болници, защото те сами по себе си са най-доброто и най-модерното и като база, и като качество на предлаганата лечебно-диагностична помощ. Въпросът за разделянето на лечебната дейност от университетското образование трябва коректно да се разгледа в контекста на разделното финансиране, каквото е изискването на Закона за здравно осигуряване. По-труден за регламентиране, според мен, е въпросът за собствеността на университетските болници, както и за статута на специалисти преподаватели в университетските болници. Принципът на договориране в условията на пазар с оглед обективните потребности на съответния медицински университет може да послужи като основен инструмент за регламентиране на взаимоотношенията преподаватели - медицински университет.
Друг съществен момент от законопроекта за лечебните заведения е, че преобразуването и приватизацията на болничните заведения не е тъждествено с тези процеси в икономиката. Законопроектът на Министерския съвет е съобразен преди всичко с интересите на пациентите и затова съществуват механизми за регулиране и контрол на приватизацията, която се предвижда в началото да обхваща само дейности и то предимно в доболничната помощ.
И преди да завърша, без да имам претенциите, че съм изчерпал цялата предложена материя, смятам, че предлаганият законопроект е решителна стъпка към осъществяване на структурната реформа в здравния сектор. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители!
Днес разглеждаме един устройствен закон, но продължаваме със старата практика в последната вечер преди внасянето на закона като дневен ред да научаваме за това, след като този закон е внесен в Народното събрание точно преди три месеца. И това е, може би защото утре се провежда съборът на Лекарския съюз и затова се внася този законопроект, за да се каже, а може би и с основание, от управляващите, че законодателството върви. Само че аз не знам кога, доцент Китов, този закон ще мине на второ четене в нашата комисия - дали в следващите три или четири месеца ще успеем да го разгледаме на второ четене. В момента разглеждаме Закона за наркотичните вещества, след това вероятно ще гледаме Закона за лекарствените средства и аптеките, така, че ще мине един доста дълъг период между първо и второ четене, който според мен не е полезен.
Аз няма да взема отношение по всички текстове на закона, по целия закон, защото това е невъзможно, а едва ли е и нужно. Между първо и второ четене, разбира се, ще внесем своите предложения по текстовете, които ние оспорваме или с които не сме съгласни.
Най-напред аз искам да коментирам въпроса за това защо този законопроект е само за лечебните заведения. Какво ще стане с останалите здравни заведения в страната? Ще има ли отделен закон за тях? Това досега не е казано.
Какво ще стане с хигиенно-епидемиологичните инспекции, които са здравни заведения? Тогава лечебните заведения здравни заведения ли са или не са здравни заведения? Това, според мен, е много важно да се уточни. Аптеките също са здравни заведения по сега съществуващия закон. Значи, ще дойде време, когато вероятно с друго законодателство и с друг закон ние ще трябва да оправяме и дейността на хигиенно-епидемиологичните инспекции.
Тук възникна въпросът, който повдигам аз - въпросът, който изостава напоследък и в законодателството, и в цялостната, т.нар. здравна реформа. Това е въпросът с профилактиката. Ние знаем, че профилактичната дейност е основата на здравната дейност. Профилактична дейност основно се развива от хигиенно-епидемиологичните инспекции. Лечебните заведения също трябва да имат профилактична дейност. Докъде ще се простира тяхната профилактична дейност, т.е. каква ще бъде взаимовръзката между първичната здравна медицинска помощ, каква ще бъде връзката между първичната профилактика, която се провежда не само от ХЕИ и лечебните заведения като цяло? Това е изключително важен въпрос и затова аз започнах именно с него. Законопроектът това не го изяснява.
Искам да вметна тук една мисъл на Сенека, който е казал, че здравето не е всичко, но когато го нямаш, всичко друго е нищо. За съжаление, здравето на българския народ в последните години изключително се влоши.
Господин министър, прави са нашите учени, когато казват, че в България от 8 млн. има 18 млн. болни. Голяма част от българските граждани имат повече от едно заболяване и болестността в България наистина е висока. Именно затова всяка промяна в законодателството и всеки закон, който ние трябва да правим трябва да бъде насочен именно към тази главна мисъл.
Аз ще коментирам един въпрос в закона, който особено ме вълнува - това е регистрирането на лечебните заведения по Търговския закон. Този въпрос вълнува и обществеността.
Аз все още не мога да си обясня и ми се струва, че не е оправдание това, че няма друг закон, по който да бъдат регистрирани болниците, за да станат самостоятелни юридически лица. Ами, тогава именно този Закон за лечебните заведения трябваше да развие тази теза и да стане така, че да се създадат възможности на болниците да развиват стопанска дейност. С регистрирането по Търговския закон и със спазването на упоменатите клаузи, когато тези заведения ще бъдат ликвидирани по Търговския закон, става нещо много страшно. Значи, ще има селища в страната и е известно кои са тези селища и общини, които може да останат без здравни заведения. И това е напълно възможно. И сега пасивите на тези здравни заведения, дълговете, които имат към държавата и към други фирми, са изключително големи. Когато се регистрират по Търговския закон с пасивите, разбира се, се регистрират, след известно време ще се пристъпи към ликвидация на тези здравни заведения. Какво ще стане с тези селища, които ще останат и това е напълно възможно, макар че вие ще ми кажете, че това е само теоретично, но те може да останат без медицинска помощ, без лечебни заведения в тях? Ето защо на мен ми струва, че регистрирането по Търговския закон е много опасно.
И аз, за да освежа аудиторията ще ви цитирам нещо от Библията. В Евангелието от Лука... (Шум и реплики в залата.)
Да, аз съм атеист, но чета Библията за разлика от вас! (Оживление в залата.) Да, да! Трябва да четеш Библията дори когато си атеист. В това няма нищо лошо, господин министър! (Шумни реплики в залата.) Искам да ви кажа в Евангелието от Лука, Глава ХIХ какво пише: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: ... пише: и като влезе в Храма започна да пъди онези, които продаваха и купуваха в него. И им казваше: писано е домът ми да е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Ама, ти мислиш, че те са набожни?! Те са фарисеи!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да, прав сте, проф. Стоилов, че са фарисеи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, без квалификации!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Значи, много е опасна регистрацията по Търговския закон и именно болниците да се превърнат в това!
И вие пишете в една от клаузите на закона, че ще се регистрират дейности, които са свързани пряко с лечебната дейност. Кой ще ги определи тези дейности? В едно болнично заведение всяка дейност може да се свърже с лечебната дейност. И тогава? Тогава, значи всякакъв вид операции ще могат да се извършват в това болнично заведение. И няма ли да се превърнат тези търговски дружества предимно в дружества за печалба? Съвсем нормално е да се превърнат в дружества за печалба. Има ли търговско дружество в света, - питам аз без да съм специалист в тази област - което да не работи за печалба? Ако има едно такова дружество, кажете ми го и го посочете, за да отидем и да го видим, да го проучим и да направим така, че да съобразим нашия закон с него.
Вие, господин министър, казахте в заседание на комисията, че тези, видите ли, болниците като станат търговски дружества няма да работят за печалба. Ами, за какво ще работят тогава? Тогава за какво ще ги регистрираме като търговски дружества, щом няма да работят за печалба?
И, забележете, в дейността на Медицинския съвет - изключително важен орган, който си съществуваше и по-рано и се наричаше Болничен съвет, а сега е Медицински съвет - изключително важен орган в дейността на едно лечебно заведение и има текст, няма да го търся и да се ровя, който казва, че той ще обсъжда плана за дейността на болницата и ще обсъжда икономическата ефективност на болницата. Чудесно! Разбира се, че трябва да я обсъжда, но болницата има и два вида друга ефективност, но в закона за тези два вида друга ефективност няма споменат нито един ред. Това е медицинската и социалната ефективност. Може ли едно лечебно заведение да не обсъжда каква е била неговата медицинска ефективност и каква е била неговата социална ефективност? Тогава какво лечебно заведение е то? Търговско дружество! Чудесно! Само търговско дружество!
Споделяйки тези мисли аз не изхождам само от своите виждания. Аз искам да ви цитирам един уважаван от мен професор, ректор на Висшия медицински университет от 20 ноември 1998 г. Ето какво казва професор Димитър Джеров: "След като университетските болници ще се регистрират като търговски дружества ще настъпи едно текучество на болни - не ми се мисли. Сега държат пациентите за по-дълго, за да бъдат излекувани, а след реформата лекарите ще гледат колкото си може повече хора да минат през клиниките." Край на цитата на професор Джеров.
Професорът е напълно прав в своето изказване. Ние винаги сме държали в болничните заведения да има повече оборот на болни и да пада средният престой на болните в стационара. Това е основен икономически показател - средният престой да намалява, за да могат в болниците основната част от болните да се лекуват в доболнични условия. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, господа!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Това е истина и това е така!
Но професорът е прав. Стремежът на колегите ще бъде да насочат своята дейност именно в този икономически показател, без да мислят за медицинския и социален ефект от дейността си. Ето защо на мен ми се струва, че това, което е казал проф. Джеров, е напълно вярно.
Ще се облагат ли дейностите на болниците с данък добавена стойност? Ако има някаква печалба, ще се облагат ли дейностите? Аз не съм специалист и затова питам. И там ли ще има данък добавена стойност? Никъде в закона това не е казано.
И когато тази болница фалира - казва се в закона - ще се пристъпи към нейната ликвидация по Търговския закон. Но Търговският закон планира, казва се: "Ще се пристъпи по ликвидация по чл. 696 от Търговския закон". Казва се: "С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, специален ред за осребряване на имуществото или извършването на други действия и сделки". Това ще важи и за болничните заведения. И вие го цитирате, че ще става именно по този текст, или по чл. 130. Член 630, ал. 2 няма да важи. Това до известна степен е добре. "Когато е очевидно, че продължаване на действието би уредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, синдика или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност, да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност, или по-късно, преди да е изтекъл срокът, предлаган по чл. 696." Този член нямало да важи за Закона за лечебните заведения.
Ще стане така, че редица лечебни зеведения в страната ще бъдат ликвидирани. И след като се ликвидират, предстои приватизация за един пробит долар. Този текст буди съмнение в мен.
И сега ще предизвикам вероятно реакция. Аз очаквам тази реакция. По време на правителството на Филип Димитров беше ликвидирано земеделието. Правителството на Иван Костов започна да ликвидира индустрията, но изглежда е тръгнало да ликвидира и лечебните заведения, всички болници заедно с индустрията. И ще настъпи приватизация, както каза доц. Китов, след като е ликвидирано за един пробит долар.
Искам да взема отношение и по отделянето на болничната от доболничната помощ. Аз съм "за" отделянето на доболничната от болничната помощ, но в градовете, където има възможност за това. Не може към една болница да има по 3-4 и повече поликлиники. И не може действително първичната здравна помощ да бъде към големите болници. Но в малките селища, под 30 000 души население, където главно по четири основни специалности, и всички вие ги знаете, има разкрити стационари, които не могат да бъдат закрити... Аз питам: как ще се отдели например параклиниката? Къде ще отиде, в болничната или в доболничната помощ? И след това ще се уреждат на базата на договори. На много места тя ще остане в болничната помощ. И питам аз: при тези средства, които ще постъпят от здравноосигурителната каса, тя ще бъде ли в състояние, ако те останат в болничната помощ, да плати елементарните изследвания на хората, които посещават доболничните заведения? Ние знаем какви са средствата, които ще влязат в тази каса.
И още нещо. Известно е, че здравното осигуряване няма да влезе веднага в болничните заведения заедно с доболничната помощ. То ще влезе по-късно, а дали ще влезе все още твърдо не можем да кажем.
И нещо друго пак във връзка с тази история, връщам се малко назад, във връзка с регистрацията по Търговския закон. Казано е, че лечебните заведения на Министерството на отбраната, на Министерството на транспорта и на Министерството на вътрешните работи няма да се регистрират по Търговския закон. Значи те остават привилегировани в това отношение лечебни заведения и ще бъдат финансирани само от държавата. Никой не отрича техните специфични функции, в никакъв случай. Нужни ли са? Да, на една държава са нужни такива лечебни заведения. Но сега тези лечебни заведения лекуват и други граждани, не само военни или работещи в системата на транспорта и в системата на отбраната. Лекуват свободно и други граждани. И ще продължат да ги лекуват, вероятно. Какво ще стане? Защо на тях се дава тази привилегия? Никой не отрича, че действително спешната медицинска помощ, като най-важно звено и като част от националната сигурност на страната, трябва да бъде финансирана от държавата.
Искам да кажа и няколко думи за настоятелствата. Настоятелствата са една стара българска традиция от времето на Възраждането. И навремето настоятелствата са създавали училищата, създавали са болниците. Именно тези хуманитарни, обществени служби са били създавани от настоятелствата. И църквата, да, правилно. Защото болниците най-напред са възникнали в църквите. Това е известно. Оттам е започнало болничното лечение.
На мен ми се струва, че тези настоятелства, както са предвидени в закона, ще бъдат едно образование, което ще го има само на книга и което ще се събира веднъж годишно, за да се пише някакъв обществен актив на тези, които са влезли в това настоятелство. Защото те нямат регламентирани в закона никакви функции. Какви са техните цели и задачи? Могат ли да имат например имущество? Правата и задълженията им? Каква процедура за решение ще имат тези настоятелства? Органи на управление ли са тези настоятелства? И в крайна сметка ще могат ли тези настоятелства примерно да разкриват фондации към болниците? Едно настоятелство да има фондация, с която фондация да подпомага дейността на болницата. Но не е регламентирано в закона. И според мен много по-подробно трябваше да бъдат изписани тези дейности. Според мен в това отношение също има какво да се довършва в закона.
Този закон с тази регистрация по търговските дружества едва ли ще допринесе нещо за реформата, независимо че, и с това завършвам, господин министър, Вие казвате във вестник "Труд" от 24 декември: "Нашето бъдеще е осигурено. Като останем без работа, ще отидем да четем лекции в Харвард, като Че Гевара и ще изнасяме реформа в странство. А пък ако в Харвард не ни искат, ще идем в СССР". Пожелавам Ви го, господин министър, да отидете там и да изнасяте лекции по здравна реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Думата за първа реплика има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми д-р Марангозов, всичко, което казахте, го извадихте извън контекста. Например - печалбата. Печалба, да, ще има, но тя няма да е за обогатяване на хората, а ще е печалба за болницата - за нова апаратура. И това е съвсем ясно на всички.
По отношение на диагностиката. Естествено е, след като диагностичните проацедури, когато има нужда, влязат в основния пакет дейности, дали ще са частни, дали ще са на територията на болницата, те ще струват определена стойност, която е фиксирана в здравния пакет и ще бъде заплащано здравното осигуряване без значение дали се извършва от лежащо болен или се насочва от частно практикуващ лекар.
Вие много добре знаете, че специализираните болници, каквато например е Военната болница, сключи ли договор с касата, ще може да получава и оттам средства и в никакъв случай няма да бъде само и единствено на бюджета. Вие много добре го знаете това.
Продължавам по-нататък. Лечебните заведения и техния медико-социален ефект. Ами, д-р Марангозов, за да не фалира една болница, тя трябва да си върши добре работата и да има огромен поток от пациенти, които да я посещават. А те ще я посещават отново и отново, когато имат нужда, само при положение, че там са получили качествена помощ. И ако една болница, малка или голяма, в дадена община фалира, което може да се случи, ами тя ще фалира, защото хората не я търсят, прескачат я и отиват на друго място, където получават качествена помощ.
С една дума, не бива, уважаеми д-р Марангозов, да четете Евангелието като дявола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата за втора реплика господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Д-р Марангозов, какво правят в новите условия болниците? Извършват здравни услуги, за които им заплаща касата, доброволните фондове, а също и някои от услугите се заплащат допълнително от пациенти и други субекти. Естествено, че всяко здравно заведение ще иска да оптимизира дейността си и да излезе на печалба. Какво ще прави средствата от печалбата, на Вас би трябвало да е ясно. Естествено, че тя ще отиде основно за инвестиции в самата болница, за апаратура и така нататък.
Освен това недейте забравя, че собствеността на здравните заведения е различна. Ще има здравни заведения, които са създадени от частни лица. Естествено, че те ще търсят някаква възвръщаемост на това нещо, тоест ще реализират печалба.
А колкото се отнася за това как ще се раздели болничната от доболничната помощ, прочетете по-внимателно закона и ще разберете как може да стане това и в малките градове, и в още по-малките градове, където въобще няма болнични заведения, а само амбулаторни. Пределно ясно е, просто трябва да разберете как може да стане това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата за трета реплика господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Искам да се обърна към д-р Марангозов и да го попитам: на български език ли този закон е написан и той на български ли го чете или на китайски език? Аз не мога да допусна, докторе, това, което ние сме говорили в комисията, и това, което казахте, имам чувството, че две различни личности са го говорили. Може ли да направите такъв прочит, който да представи тук пред цялата зала закона едва ли не като една комбинация на търговско дружество, където болни ще се лекуват, месарница ще има, дърва ще се режат и така нататък. Е, това е вече безобразие! Не може да се представи пред народните представители един закон по такъв отвратителен начин! В края на краищата, нека да бъдем малко почтени помежду си в тази зала. Искате ли да ви изкарам изказванията в комисията и днешното изказване сам да си го сравните? Е, така не може! Ние знаем, че Вие сте против реформата, ние знаем, че искате провала в здравеопазването, за да се възползвате от това на следващите избори. Но аз искам да Ви го кажа откровено: ние няма да допуснем този провал и ще направим реформата! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
За дуплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа! Това, което казаха д-р Петров и доц. Китов, потвърждава моите тези във връзка с лечебните заведения. Печалбата ще се разпределя вътре. Вътре, само вътре! Ами хубаво, тази печалба само за здравното заведение ли се прави? Колегите какво ще получат от тази печалба?
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Всички са на договор. Следващият път заплатите им са по-големи.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: По-нататък. Не е ли обогатяване апаратурата?
Второ, стойност - цена. Ние още нямаме остойностяване, нито имаме оценяване на медицинските услуги, за да говорим по този въпрос.
И последното, което искам да кажа на д-р Шишков: аз в комисията не съм подкрепил този закон. И също зададох въпроси по тези търговски дружества. Така че, д-р Шишков, не си противореча с изказванията, които съм направил там, и изказванията, които направих тук, и тезите, които винаги съм поддържал по отношение на тези текстове в закона.
Така че няма противоречие, д-р Шишков. И какво от това, че има противоречие, че има сблъсък на мнения в тази зала? Консенсус е именно това да има сблъсък на мнения. Останалото не е консенсус. Аз така разбирам консенсуса, ако вие го разбирате по друг начин... Именно в сблъсъка на мнението се решава кой е прав и след време се вижда какви са резултатите от приемането на един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата за изказване господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Аз смятам, че няма човек в тази зала, нито извън тази зала, който да не съзнава колко важно е за България да бъде приет този закон. Вие знаете, че във всички развити страни в Европа и в света един такъв закон е показател за благоденствие на нацията. Този закон, така аз смятам, без да налагам своето мнение, не трябва да се политизира. Защото от здраве се нуждаят и деца, и старци, и хора от всички националности. Защото в целия свят по-ценно от здравето на човека аз смятам, че няма. Но тъй като, вие знаете, нашият народ е чувствителен към всеки закон, аз бих искал да направя няколко бележки.
Този закон не касае само лекари, защото лекарите в България са неколкостотин хиляди, а българите са над 9 милиона. Законът касае всички български граждани.
В глава трета, чл. 11, § 2 - по необходимост може да бъде лекуван у дома от лекар и от стоматолог. Тук е малко неразбираемо, защото нашите хора ще се държат за този параграф. Според мен един стоматолог, ако отиде в дома, освен да вземе една спринцовка и едни клещи в джоба, нищо друго не може да занесе. Защото неговите ръце са зъболекарският стол.
Второ, в чл. 13 е казано, че индивидуалната практика и първична медицинска помощ се организира съответно от лекар, стоматолог с призната специалност по обща медицина. За мен като не лекар, е неразбираемо. А ако този човек има друга призната специалност, а не обща медицина?
По-нататък, чл. 17. Тук има противоречие, защото чл. 17, § 2 гласи: диагностично-консултативният център се управлява от лекар с призната специалност, без да е указано каква е, както в първия случай искаха по обща медицина.
Другата ми забележка е в раздел трети - "Регистрация", в чл. 40, § 1.5 - документ за призната специалност на лица, които ще ръководят, съответно ще работят в лечебното заведение. Тук имам една малка забележка и го казвам от личен опит: защо трябва обезателно това заведение да се ръководи от лекар и то с призната специалност? С доста лекарски делегации съм посетил големия клинически център в Мюнхен, Каролинския хоспитал в Стокхолм, Центъра "Хюстън" в Съединените щати. Смятам, че поради това, че е търговско дружество може да бъде ръководено и от добър мениджър. Може да не е лекар и то пък със специалност.
Другата малка забележка е във "Финансиране на лечебните заведения". Дотук е ясно, когато има договор. Обаче в чл. 97, т. 2 пише: "В случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения формират цена". Правилно е, трябва да има цена, но тя трябва да бъде уточнена по-добре, защото вие знаете, че и понастоящем прегледът може да бъде от доцент, от професор, от известен специалист. Кой ще формира тази цена, когато няма договор и на каква база, за да няма корупция при формирането на тази цена, да си кажем откровено? Благодаря ви много. Това бяха забележките ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър, който те няма! Законът, който в момента се предлага, наистина е много нужен, но не е нужен във вида, в който го виждаме в момента.
Преди малко към моя колега Кънчо Марангозов се отправиха нападки и упреци, че той е говорил други неща в комисията. Неща, които най-вероятно са изразявали съгласие. Тъй като не съм бил на това заседание, мисля, че най-вероятно Кънчо е бил съгласен с някои положения в закона, но не с целия закон и цялата му структура, която виждаме тук.
Според мен няма друга комисия, която така фундаментално да си е разработила проблемите в Народното събрание, както Комисията по здравеопазването. Това е добро като един атестат, мой личен атестат, за нашата комисия. Но в мен винаги е оставало едно неудовлетворение от това, че нашата комисията се стараеше да работи с много крачки преди да стане истинската икономическа и социална реформа в нашата страна. Може би в това събрание лекарите сме много, може би, защото лекарите наистина са онеправданото, умно и честно съсловие на нашата република. В нашата комисия, мога да кажа, че се работеше добре, но доста прибързано. Не знам защо ние искахме, в това число понякога и аз, да направим така, че да изпреварим времето и преди икономическата основа да направим една социална или здравна реформа. В този смисъл аз не съм съгласен с времето, в което се поставя този закон, защото гласуваните преди него закони за здравното осигуряване, за съсловните организации, с изключение на Закона за лекарствените средства, не са влезли в действие и скоро няма да влязат. Знаете причината защо. Защото по-рано от 2000 г. не може да влезе системата за здравно осигуряване в истинския смисъл такъв, какъвто ние сме решили да го направим.
Искам да коментирам няколко от мотивите, които сте предложили в този закон и да започна още с първото противоречие в тези мотиви, когато се изтъква, че лечебните заведения ще се превърнат в юридически самостоятелни, финансово самостоятелни лица, които ще съществуват в условията на конкурентност и веднага след това, следващото изречение казва, че въвеждането на пазарните елементи ще гарантира по-пълното задоволяване на здравните потребности на нашия народ и така нататък. Значи в един момент ние казваме, че ще съществуваме в пазар, ще работим пазарно и изведнъж - въвеждането на елементи. Това е една страхотна непълнота и едно, бих казал, прибързване, за да не употребя по-тежка дума като недоглеждане или нещо друго.
Значи ние ще въведем някакви си елементи на пазарност и тези елементи във всички случаи ще настроят двата елемента на здравната система - лечител и лекуван, един срещу друг. Ето за това одеве станаха сблъсъците и споровете между нашите колеги, както вероятно ще ме апострофират и някои други след като завърша изказването си.
Преди малко Кънчо каза, че сблъсъкът на мнения ще доведе до консенсус. Все още не сме достигнали до някакъв консенсус. Казвам го официално. И по този закон дори да бях на заседанието на комисията щях да гласувам отрицателно.
Законопроектът предлага нова номенклатура. В мотивацията се повтаря навсякъде, около седем или осем пъти - "новости", "за първи път". От 1997 г. насам в България всичко става за първи път, макар че знаем, че не е така. Всичкият опит, който сме натрупали тук с вас, ни е дал възможност да стигнем до тези реалности в момента. Но тук, в тази зала, ние всичко откриваме за първи път. И новата номенклатура на здравните заведения ще си бъде старата, но с няколко различни думички, които са казани в първата част на главата, какъв тип здравни заведения съществуват и така нататък.
За първи път се описват заведения, които ще осъществяват първична здравна помощ. Разделяла се доболничната помощ на първична и специализирана. Всичко това е много добре, но ако в момента погледнем здравната система на България ще видим, че въпреки започналата здравна реформа никъде не се прилага отделянето на поликлиниките от болниците, въпреки че господин министърът изпрати регулярни писма до съответните общински съвети. Това значи, че те не са убедени в това, което иска министерството. Това значи, че те виждат реалната опасност от това разделяне. Защото, ако отидем по общините, ще видим, че в една малка болница като разделим поликлиниката от болницата, ще видим, че ще затрудним, първо, бюджетното сега, защото то в момента е бюджетно, бюджетната разстановка. Ще създадем нови щатове. Щатове, които ще бъдат директор на поликлиника, заместник-директор, счетоводител и така нататък. (Неразбираема реплика от СДС.)
Така е, д-р Петров. Не можеш да направиш някаква структура без да има управление. Като създадем тези нови щатове ще обременим допълнително системата на финансиране на работната заплата.
Одеве не напразно, аз от място исках обяснение от д-р Петров, за това как ще осигурим заплатите на тия колеги, като говорим само, че ще инвестираме, ще инвестираме, ще инвестираме, ще правим новости, ще се набутаме едва ли не в научните открития и така нататък. Ние, първо, трябва да помислим за двата субекта и след това, защото вие казвате веднъж и избързвате с това, бързате със субективната страна на въпроса. Сега изведнъж ви става неудобно като ви казвам, че трябва да прегледате двата субекта на тази здравна система, а именно лечителят и лекуваният. Ние ще ги настроим един срещу друг, ако започнем да работим в този тип, в който сега ни предлагате. А настроим ли ги един към друг, никой няма да има полза в тази държава от вашата законодателна инициатива. И тогава народът ще каже, че тези лекари, които са 26 на брой в това Народно събрание, са дошли тук да си оправят собственото положение. А това не е така, защото българският лекар наистина има хуманността и той се среща всеки ден с нещастието на тези бедни хора, които по 22-ра наредба ги накарахме да се лекуват там, където са родени. Феодализмът е бил по-прогресивен обществен строй от нашия, който сега създаваме. Защото ние накарахме този българин да се лекува само там, където може. Там, където може да си плати. Или, ако не може да си плати, ще бъде лекуван само от фелдшера на село, а няма да бъде лекуван от професора, от доцента Бояджиев, или от доктора Игнатов, или някой друг. Защото той няма да може да си плати. А, ако лекарят на село реши да го изпрати по стълбичката нагоре, ще минат най-малко 45 дни, докато стигне до този професор или доцент. В това време неоплазмата се развива и болният може да почине. Може да се отърве и да отърве и нас, да отърве и нашата осигурителна система, която велики мислители измислиха и вкараха.
Не искам да бъда краен, но в крайна сметка вие можете да ме разберете като такъв.
В мотивацията също пишете, че този закон ще гарантира достъпността на населението до здравната система и че ще преодолява съществуващите географски различия, като създадете за първи път здравните карти. Това е една, как да ви кажа, игра не на думи, а може би игра на жилката на новаторството в някои административни служби в нашето министерство. Сега ще създадем комисии да направят здравни карти в нашата и без това изстрадала система. Те си съществуват. Досега районирането какво е? Това е една здравна карта, само че тук не сме включили Здравноосигурителната каса. Добре, ние със законите, в които определихме регионите на здравноосигурителните каси, фактически осигурихме и здравните карти. И защо трябва тук сега да се пише това като особена заслуга на този закон и че кой знае какво сме открили? Преоткрили сме Америка. Тези райони досега работиха добре и ще работят добре, защото областното деление е пак въз основа на делението, което е направено в България през 1958 г., и чест прави на вас и вашия ръководител Иван Костов, който направи така, че областите да бъдат старите 28 окръга, които съществуваха и бяха създадени от неговия учител - другаря Тодор Живков.
Нека да ви разкажа още някои работи от мотивацията, които не ми харесват и не само на мен, а и на моите колеги от Демократичната левица, а вярвам, и от другата част на опозицията, които в момента са в залата.
"Подсигурявате и подобрявате" - навсякъде това казвате. Ами ако стане по-лошо? Ако стане по-лошо, с какво ще се оправдаете, господа? Кажете ми с кой ще се оправдаете, ако стане по-лошо, защото то ще стане. (Реплики от мнозинството.) Ще стане по-лошо. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИЛИЯ БАТАШКИ: Пишете, че част от лечебните заведения ще станат търговски дружества. Какво значи "част"? Ние правим реформа или правим частична реформа? Вие правите частична реформа и режете частично частичка по частичка. Това го знам.
Ето сега: част от лечебните заведения и започваме с поликлиниките. Така ли е, господин министър? Така е. Ще станат търговски дружества, за които стана дума тук, и няма да усложнявам и без това усложнения дебат, който вече се получава. Но един частник, когато прави частно здравно заведение и лечебно, защото Кънчо правилно ви каза за някои аспекти за здравното и лечебното... (Реплики от мнозинството.) Ами Кънчо е един умен човек, който иска да ви каже нещо. Ако не го разбирате, това е ваш проблем.
Не напразно един частник, който прави частно здравно заведение, го прави само с една единствена цел, колеги, той го прави с цел да печели. Аз не знам, но моят колега доктор Колчаков, ако излезе тук и си сложи ръката на сърцето, той ще ви каже: аз правя тази дейност, защото очаквам от нея да спечеля пари.
Значи държавният сектор, общинският сектор, поликлиниките, които сега ще отделим от болниците, ще направят така, че те ще печелят само, за да вкарват в нови инвестиции, в ново оборудване и всичко, и няма да остане един лев нито за заплати, нито... (Реплики от мнозинството.) Защото никъде не го пише.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Този разход за заплати не е печалба, а ние говорим за печалба.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Ама точно това е, че тя е разход, който ще даде възможност да печелиш. Защото, ако разходът е по-голям, ти не можеш да спечелиш. И когато едно тъпо търговско дружество по този закон се създаде, няма да може да печели, ако в този закон така бъдат поставени нещата.
Аз съм за това реформата да бъде или цялостна, или изобщо да не бъде. В този момент този закон ние ще го приемем, но ще видите, доктор Игнатов, че няма да влезе в действие. Вие сте убеден в това. Той ще влезе в действие чак тогава, когато влезе здравноосигурителната система. Вярно е, че ние с Вас се опитваме да бъдем първи лястовички... (Реплики от мнозинството.) Ето, за това си говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИЛИЯ БАТАШКИ: По-нататък в закона вие поставяте едни страхотни прегради пред тези, които ще създадат нови здравни заведения, независимо какви са те. Успяхме тук да достигнем до консенсус, че здравни и лечебни заведения могат да се откриват от всякакви юридически лица, дори и от частни лица, за разлика от закона, който предизвика преди месец много бурни дебати по това кой може да има аптека и кой не може да има, и тогава решихме, че само нашите колеги фармацевти имат право да откриват аптеки.
Тук, след като решим да направим едно здравно заведение, започваме да ходим по мъките. Има два вида режими, предвидени са. А ако погледнем, ще хванем още един вид режим, който е най-страшният, от който няма отърване, ако не се получи това, за което всички говорим - корупцията. Има регистрационен режим, има разрешителен режим. И ако ти си симпатичен, те пуснат, но, ако не си симпатичен, те спрат, а третият режим е министърът на здравеопазването, който е крайната точка, и той ще ти удари замгата. И ако сега аз искам да правя частна болница, много ясно е, че министърът няма да ми даде. Но аз ще я направя, без да знае той, че е моя и няма да е в Пловдив. Тогава вече няма да има този блокиращ разрешителен режим.
Разрешителният режим веднъж дава право на всички, които имат възможности, да направят болница. Процедурата е повече от осем месеца, колеги. Едно частно здравно заведение не може да се открие за по-малко от осем месеца, независимо от какъв тип. Един малък кабинет се открива за повече от четири месеца. Това е такава бюрокращина, такова грубо администриране, което никъде по света го няма. Дори и наличният Лекарски съюз, в който със зор ни вкараха, нали, всички, и ние си трошим главата, и неговият председател си строши главата в този Лекарски съюз, който създаде. Аз му го казах, много го обичам и уважавам, но за съжаление така ще му направят колегите, че той може да остане първата лястовичка на революцията, която ще загине в този демократичен, според вас, парламент. Не му го пожелавам.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти си врачка.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Врачка съм.
Този разрешителен режим вкарва в себе си и една друга, още по-страшна, бих казал, стъпка, която не може да преодолее никой, това е акредитацията. В акредитационната сфера на този закон се написани такива..., хайде да не казвам някоя по-сложна дума, за да не ми се обидите, но никъде не пише колко време ще трае тази акредитация. Никъде в този закон не е залегнало на колко години ще се прави. Веднъж създадено, това здравно заведение се акредитира.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: И това го пише.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Не го пише, господин министър. Ето, вие пишете: на пет години е възможно. Ама вие може да ме атестирате двадесет и пет пъти за пет години, защото Баташки Ви е неудобен, или някой друг, или Китов Ви е неудобен в този момент... (Реплика от министър Бояджиев.) Знам, и Вие на мен сте ми много удобен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля!
ИЛИЯ БАТАШКИ: И аз Ви чакам четири месеца да Ви задам един въпрос, ама още не съм Ви го задал. Много сте ми удобен.
Затова ви казвам, че акредитацията според мен не е създадена да повиши ролята и степента на здравното заведение в нашата здравна система, а точно обратното, да има спирачки, от които да се страхува този частник и който да си прави винаги сметка какво ще говори, къде ще го каже и как ще го направи.
В заключение искам да кажа, защото явно много бурни мисли нахлуват в главите ви, като ме слушате, нека българските лекари, които четат този закон и които ще го видят на бял свят след около 15-20 дни, и нашите пациенти, не се залъгват с тези хубави думи като равнопоставеност, достъпност, качество на здравното обслужване, защото това ще го има само при положение, че едните имат пари да плащат за собственото си здраве, а другите имат пари да си направят частните кабинети или да купят услугите, за които доц. Китов толкова хубаво каза, че в момента ще започнем с приватизация на дейностите, ще работим безплатно на хубавите скъпи апарати, ще си пълним джобчетата и картината ще бъде много хубава и всичко ще бъде наред.
Искам да кажа на тези мои колеги, които са най-умната и най-състрадателната част на нашата нация, тези, които всеки ден се срещат със страданието на българския народ, че те няма да забогатеят за един ден. Те ще останат може би пак белите роби в белите престилки. Те няма да бъдат богати, защото ако направим най-простата аритметика в момента, при 264 милиарда, както го казаха, че ще влязат тази година, се получава не повече от 27 хил. лева на един болен. Какво ще отдели касата за заплатата на този с бялата престилка и какво ще очаква той освен да му мушне оня някакъв дребен рушвет или да му заколи едно петелче? Какво ще очаква нашият колега от това нещо?
Затова, колеги, не си въобразявайте, че ние тук ще оправим точно с този закон бедственото състояние на нашата лекарска гилдия. Ние няма да предоставим и по-добри условия на нашия народ да се лекува по-добре.
Затова може да го вкараме. Нека да го вкараме, но да пишем, че ще задейства чак когато задейства здравноосигурителната система в пълната й сила. Иначе ние ще се превърнем в едни себични личности, които мислят само за себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Господин министър, пожелавам Ви да вървите с едри крачки, както сте писали, с решителна стъпка към сбъркания модел на здравната реформа, която провеждате. И не Ви пожелавам след 5-6 месеца да ни бъдете министър. Довиждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
С неговото изказване времето на Парламентарната група на Демократичната левица е изчерпано.
За първа реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Баташки! Не бива да се четат само мотивите на един закон, а да се прочете и законът. Тогава щяхте да видите и да си отговорите на една голяма част от нещата, за които Вие говорихте.
Аз знам, че си наясно иначе с нещата. Знам, че няма какво друго да кажеш, защото ти е напълно ясно, че ние не измисляме колелото. Напълно ти е ясно, че този закон може и трябва да задейства успоредно със здравното осигуряване. Тук тайни няма. Напълно си наясно, че само по този начин може болниците да бъдат наистина печеливши. Няма друг начин да стане това така. И си прав само за едно. Разбира се, ще печелят само онези лекари, само тези колеги, които са търсени, които имат достатъчно пациенти. А тези, които не са търсени, просто мястото им не е там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Баташки! Аз искам най-официално да Ви поканя да дойдете с мен във Варна и да видите, че не 1999 г., а в началото на 1995 г. - и ако бъда точна, през март 1995 г. - във Варна, в най-голямото общинско здравно заведение - Окръжна болница, бе разделена доболничната от болничната помощ. Бе създаден Диагностично-консултативен център - Варна, и той работи вече четвърта година и трябва да Ви кажа, че работи много добре. Финансово след разделянето си от болницата заработи още по-добре. Мога да Ви го кажа като лекар, който е работил в това здравно заведение, където съм завеждала клиничната лаборатория, едно от звената, което харчи най-много финансови средства. Защото аз знам как получавах финансиране, когато бях под шапката на Окръжна болница и след това как се промени финансирането, когато станахме самостоятелно здравно заведение.
Така че не чертайте апокалиптични картини, картини, че едва ли не, когато поликлиниките се отделят от стационарите, те ще умрат.
Д-р Марангозов, тогава още не бях председател на Комисията по здравеопазването в Общинския съвет, не бях общински съветник. През октомври станах общински съветник на същата 1999 г. Така че няколко месеца работих като редови завеждащ отделение.
Затова Ви казвам, че това е единственият начин, за да можем ние да наблегнем на доболничната помощ и пак повтарям, да освободим стационарите от несвойствените им задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
За трета реплика има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми д-р Баташки! Вие развихте една типична Ваша теза, че ние пак избързваме, че е трябвало да изчакаме икономическата ситуация, че щяло да стане по-лошо. Аз пък ще Ви кажа друго. Здравната реформа в България се забави и именно от липсата на реформи състоянието на здравеопазването в момента е такова. Защото тази система изразходва и продължава да изразходва неефективно средства. Вие го знаете много добре това нещо.
Второ, по отношение на Вашата теза за конфликта. Нали точно това искаме да направим. Пакетът от здравни закони какво значи? Значи здравно осигурени, които си знаят правата, които внасят вноски и които срещу тях получават съответните лекарски услуги, значи здравна каса, която контролира разходите, за да не могат изпълнителите да харчат повече пари, т. е. да оптимизираме тази дейност, и изпълнители, т. е. лекари и здравни заведения, лечебни заведения, които се стремят да си оптимизират дейността, за да могат да получават по-високи доходи, за да могат да отделят средства за инвестиции, за апаратура, за да станат по-конкурентоспособни, т. е. има три страни, всяка една от които трябва да си свърши работата, имат си съответно правата.
Естествено е, че ще начисляват печалба, както и частните здравни заведения ще търсят възвръщаемост. Само че това зависи от тяхната ефективност, от тяхната организация. Защо те, както работят на печалба, някои от тях могат да започнат да работят и на загуба. И ако работят на загуба, трябва да свършат някои неща - или да си оптимизират дейността, или да направят нещо, за да привлекат повече пациенти. Точно този закон регламентира тези неща.
И последно, Вие много добре знаете и всеки, който погледне закона, вижда много добре, че е естествено, че този закон влиза заедно със Закона за здравното осигуряване. Той влиза реално в поликлиничната помощ от 1 януари 2000 г., когато започва реформата, а в болничната - 2001 г. Те вървят успоредно и всеки го знае това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: А по отношение на бюджета на Здравната каса, Вие много добре знаете, че тази година Здравната каса няма да плаща заплати. Така че недейте да правите сметка за тези 264 млн. лева. Когато тя започне да работи, ще са повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
За дуплика има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Множеството реплики, които получавам, са свидетелство за това, че у моите колеги - от добрата страна го казвам, веднага съм предизвикал някакъв размисъл с може би много грубото си изказване. Благодаря за това, че ми направиха репликите.
Доц. Китов, всички казваме, че знаем, знаем, знаем. Едните знаете защо го правите, ние знаем защо не трябва да го правите. Но явно вие го правите и ще си продължите да го правите. Ние ще ви казваме, че не трябва да го правите.
Д-р Брайнова, на драго сърце приемам поканата Ви. Ще осигурим дата с Вас. Аз ще Ви помоля да бъде през пролетта, когато има възможности за по-добро пътуване до Варна, ще Ви моля да осигурите добри условия за пребиваване, за да можем да отидем там, да видим на място.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лятото още по-добре.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Приемам Вашата покана да отидем да видим и да се уверите и Вие, че не е трябвало да го отделяте сега, а е можело да стане малко по-късно.
А пък д-р Петров, (реплики от СДС) ... да, още по-късно, отколкото сега мислите. Доктор, аз все Петров ти казвам, извинявай, ще ти купя една ризка, ако бъркам, но трябва да ти кажа, че ти пак не отговаряш на въпроса кой ще дава заплатите. Заплатите са най-важната част сега, да знаете.
И що се отнася до това, че ще влезе здравноосигурителната система в 2001 г. и този закон също тогава, аз не ви виждам да сте на власт дотогава. Довиждане! (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
Има думата народният представител Михаил Карафезов.
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С удоволствие слушах досега провеждания дебат по внесения законопроект за лечебните заведения и с неудоволствие слушах колегите от Демократичната левица, които се опитаха наистина да представят този чудесен законопроект съвсем по неколегиален начин.
Аз оставам изненадан от отношението на двамата наши колеги, които изрично в продължение на две години обявяваха, че няма да политизират дейността в нашата комисия, а точно тук, точно на този законопроект се оказва, че те наистина направиха силно политически изказвания. Направиха тези изказвания само като отричат, но ние не видяхме нищо особено, което те да предлагат. Това е, защото те наистина са работили точно в тази система - в системата "Семашко".
Аз няма да засягам определени текстове в този законопроект, само ще се спра върху един раздел в този законопроект. Става въпрос за раздела за управление на лечебните заведения. Съвсем ясно е разписано, че се дава възможност за децентрализация на управлението на лечебните заведения. На техните ръководители се делегират права, делегират се задължения, които дават възможност за тяхната пълна изява да се покажат като такива, за да може наистина управлението, както на финансовите, така и на материалните, и на човешките ресурси във всяко едно лечебно заведение да даде възможност за едно качествено ново подбиране на тези ръководители. Ясно разписаните права и задължения както на медицинския съвет, така и на лечебно-контролната комисия, а също и на Комисията по вътреболничните инфекции, Съветът за здравните грижи и всякакви други помощни органи, които ще имат възможност да се създадат в помощ на управлението на лечебните заведения, явно че ще даде възможност наистина на тези ръководители в различна степен на звената в лечебните заведения да покажат своите възможности.
Аз съм изключително удовлетворен от текста на чл. 68, ал. 6, който постановява, че дори и завеждащ отделенията ще бъдат назначавани съответно от управителя или изпълнителния директор след проведен конкурс със срок от 3 години. Всички ние знаем как в продължение на много години ръководителите на различни звена в лечебните заведения се изявяваха като някакви местни велможи и които по абсолютно никакъв начин не заслужаваха тези ръководни длъжности, които те заемаха.
Ще завърша с това, като отново ще подчертая, че този законопроект е наистина една важна крачка в така дългоочакваната реформа в системата на здравеопазването. Реформа, която се очаква, разбира се, не само от нашите колеги лекари, а реформа, която се очаква от целия български народ. Затова призовавам всички народни представители да подкрепят законопроекта на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Карафезов.
Има думата за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да ви кажа, че много внимателно трябва да прецизирате тази точка 6 на чл. 68. Там пише "до 3 години". Може би трябва да направите "от - до", защото "до 3 години" означава и за един месец. Имаме много случаи, в които се злоупотребява с тази точка. Така че нека да е 3 години, но самата дума "до" означава, че може да бъде и до един месец. Внимавайте с тези неща между първо и второ четене. Извинявайте, че се намесвам във вашия лекарски закон, аз след малко ще се опитам да ви изкажа някои други съображения по приватизацията в този закон и да се опитам да ви насоча към някои тънки и опасни места, които могат да възникнат в този процес. Но репликата ми е само по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Оттеглянето на нашия законопроект, който беше внесен малко по-късно след внасянето на законопроекта от Министерския съвет, е красноречив пример, че ние подкрепяме законопроекта, внесен от Министерския съвет. Несъмнено този законопроект е един устройствен закон, един фундаментален закон, който ще позволи да завърши структурната реформа в областта на здравеопазването. По моя преценка това наистина е един законопроект, който има по-голяма тежест и по-голяма важност отколкото законът, който беше приет за здравното осигуряване. Но наред с това, че ние подкрепяме законопроекта и сме оттеглили съответно нашия законопроект, имаме някои притеснения и съмнения, относно икономическата и юридическа страна на внесения законопроект.
В нашия законопроект тази част от закона беше значително по-изчистена и се надявам, че предложенията между първо и второ четене, които ще внесем и както каза доц. Китов, ще допринесат за привеждането на този закон в един по-действен закон, който да спомогне за реформата в здравеопазването.
Друго, което изразявам като притеснение и неяснота в закона, това е, че той стартира едновременно със Закона за здравното осигуряване. Други дейности, описани при преструктурирането на лечебните заведения, течат преди влизането на действието на здравноосигурителния закон. Именно тук възникват тези притеснения. Не е достатъчно регламентирано, започвайки от финансирането на лечебните заведения, начина на тяхното преструктуриране и последващото действие има известна неяснота. Неяснотата е по това, че един път не съществува здравноосигурителна система, трябва да бъде извършено това финансиране на лечебните заведения и втори път другата част на закона работи успоредно с работата на здравноосигурителния закон.
Има неяснота как ще бъде извършвано това финансиране в процеса на преструктурирането на съответните лечебни заведения до началото на стартирането на здравноосигурителната система. Именно този преходен период, за който говорим, трябва да бъде прецизиран, трябва да бъдат изяснени всички механизми между първото и второто четене на законопроекта.
Законопроектът предвижда голяма част от публичните здравни заведения да се прехвърлят към общините. От гледна точка на местното самоуправление и придаването на по-голяма тежест на местното самоуправление и местната власт това е добре, но моментално възниква въпросът: след като бъдат прехвърлени точно в този преходен период, как ще се извърши финансирането на тези лечебни заведения...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Те и в момента са общински.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Не искам да се спирам конкретно на текстовете. Говоря по принцип, но в някои текстове е записано конкретно кои здравни заведения остават държавни и кои се прехвърлят - някои в момента не са общински, но със закона се прехвърлят на общините.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯЖДИЕВ: Ще уточним това.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Става дума конкретно за чл. 100 и чл. 104.
Тук наистина възниква въпросът как ще се извърши финансирането от общините, предвидени ли са средства за финансирането на тези лечебни заведения и т.н.
Друг въпрос, който възниква, четейки законопроекта, е за самата процедура на приватизация. Има голяма неяснота в самата процедура за приватизация - юридическа и финансова неяснота в процедурата за приватизация, заложена със закона. Бих казал дори, че има известно противоречие със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вярно е и някой може да каже, че това е частен закон и се допуска такова несъответствие, но в края на краищата, когато се говори за структурна реформа и приватизация, ние трябва да се съобразяваме с фундаменталния закон, а именно със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Казах също така, че има и юридическо несъответствие. То възниква именно в преструктурирането и преобразуването на публичните дружества - лечебни, здравни заведения. То може да се извършва само с решение на Министерския съвет, а не само със заповед на министъра. Може би от правна гледна точка това трябва да се прецизира между първото и второто четене.
На следващо място икономическата страна в процеса на приватизация - неясноти в законопроекта относно начина и механизмите за приватизация. Говоря конкретно за икономическата страна на въпроса и не виждам защо и доц. Китов спомена, че приватизация може да се извършва само от лекарите и работещите в колектива.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Главно от тях...
ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Защо да не се даде възможност? Има неяснота: другият закон го дава, а този не го регламентира. Това трябва да бъде изчистено до известна степен в самия законопроект.
На последно място, четейки законопроекта, и у мен, и у колегите има едно неразбиране и недоумение точно за елемента на приватизация и запазването на социалната страна в тази приватизация. Никъде в законопроекта това не се вижда - изключвам болниците, които са точно определени в законопроекта, а именно Военната болница, болницата на МВР и т.н., които изцяло ще останат държавни. Запазва ли се някакъв процент държавна собственост и законът определя ли запазването на процент държавно участие в другите здравни заведения, за да може до известна степен тази държавна собственост да послужи като гаранция за социално слабите слоеве сред българското население? Ако се тръгне на тотална приватизация - чисто икономически механизъм и конкуренция, против което нямам нищо против и смятам, че наистина така трябва да се развива икономиката - на базата на конкуренцията и запазвайки правомощията на министерството и Министерския съвет да ползва своите регулативни функции, това е добре. Но ако наистина се извърши една тотална приватизация, запазвайки само определените болници, посочени в законопроекта, ще има ли някаква гаранция за социално слабите слоеве? Аз не виждам в законопроекта такава гаранция и може би между първото и второто четене ще трябва да се прецизират текстовете, касаещи приватизацията, с цел да има по-голяма яснота и да има наистина известна социална гаранция за тези социално слаби слоеве.
Надявам се, че предложенията между първото и второто четене, ще бъдат съответно приети. Бих казал, че трябва да се направи и консултация с Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, а също така и с Комисията по икономическата политика, за да бъдат изчистени неяснотите и да приемем един добре функциониращ и работещ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йосифов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както се досещате може би, аз ще взема отношение по икономическата и може би по част от административната страна на този закон, тъй като, нека си кажем направо, този закон е колкото социален, толкова и икономически. Всъщност се променя собствеността и начинът на управление на собствеността в здравеопазването. Именно по този раздел бих искал да ви кажа някои съображения, които имам.
Първо - принципи. Не е нужно да се цитира Търговският закон в уредбата за начина на управление на търговските дружества, а трябва да се кажат само различията и по-скоро специфичните неща, които касаят този закон и управлението на болничните заведения, тъй като това е нормално, това е специален вид дейност. Тоест не е нужно да се цитира навсякъде Търговският закон. Явно, че по него ще стават нещата. Систематически това трябва да се подреди.
В този закон има един раздел "Приватизация", който трябва много внимателно да се огледа. Аз не зная какви са били съображенията да направите така, че колективите на работещите в болницата, които се обособяват и могат да закупят болнично заведение по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, имат по-ограничен срок на плащане, отколкото в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Или не е догледано, или сте имали специална цел да намалите този срок от 10 на 6 години. Аз не виждам смисъла.
Тук стои същият въпрос. Имаме Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в който са вкарани почти всички казуси, които в момента съществуват в страната, и богат опит. Няма нужда да го изписвате в закона, освен специфичната част, това, което касае особеното на материята, която третира законът.
Имам едно голямо притеснение и сега ще ви го кажа. Много неща, които пишем в закона и които изглеждат добре написани, в практиката се, да не кажа изкористяват, но стават различни. Много е важно да се намери механизмът, по който няма да се повтарят грешките. Например много е важно да се намери механизмът, по който се прехвърля собствеността, от държавна и общинска ще влезе в частни ръце. Трябва да се намерят критериите. В приватизацията като че ли все още тези критерии ги търсим вече пет години, откакто се прилага Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в живота.
Тук обаче, уважаеми колега, не трябва да забравяте, че това е социален закон, не е само чисто икономически, и касае огромен кръг хора, които не са с икономически интереси в това заведение. Така че всичките грешки и цялата болезненост на този процес - а той няма да бъде лек - ще се отразят на огромен брой хора, които нямат преки икономически интереси, докато в приватизацията като че ли малко по-леко стоят нещата.
В този смисъл, господин председател, може би трябваше този законопроект да се разпредели в Комисията по икономическата политика и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, тъй като има доста неща, които трябваше да се огледат от хора, които се занимават с този процес.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Ние сме им искали становища.
ИВАН БОЙКОВ: Аз моето становище го изказах. Има становище, но има недомислици. Аз пак ви казвам някои неща, които не са съобразени. Между първо и второ четене естествено това ще се поправи.
Например има точка, в която публичната държавна собственост със заповед на министъра се преобразува в еднолично дружество. Това не е възможно по законите, това става с решение на Министерски съвет. Мисля, че е така, господин Лучников, като такъв вид собственост. И след като стана еднолична, тогава министърът може да се разпорежда с нея, тъй като става принципал на тези заведения. Същото се отнася и за общинската, и т.н.
Това е моето притеснение, което искам да споделя. Всъщност в момента аз не знам механизъм, по който може изцяло да се изчерпи в такъв закон това превръщане на държавната собственост в частна. Целта я виждам. Аз ще подкрепя този закон. Това, което е в момента, е стара система върху някакви нови условия, една абсолютно неработеща система. Всички го виждаме, няма какво да се заблуждаваме и няма никаква политика в цялата тази работа. Има стъпване с единия крак напред. Дали ще дойде вторият крак напред до първия, е въпрос на приложение на този закон. И тук е голяма отговорността - а тя съгласно закона е огромна - на министъра на здравеопазването. На него му се дават изключителни права. Всъщност той е последният, който разрешава или наказва. Може би в един преходен период това да е правилно. Но искам да подчертая, че огромната отговорност в приложението на този закон си носи и обратната страна на медала. Механизмите, които могат да контролират този процес, са в гражданското общество, те не са изписани в закона.
Но все пак, в огромната си част, може би в 90 на сто, законът регламентира едни нови процеси, едни нови неща, които трябва да станат. Между другото и по тази причина бяхме депонирали наш законопроект, и го изтеглихме, тъй като в голяма част посоката е вярна. Огромното притеснение е в начина на прилагането на този закон, което е моето, което трябва да го имам, и по което може би ще текат дебати и в парламентарния контрол в момента, в който започне да се прилага законът, и по начина, по който се прилага.
Но, Ви съветвам, господин министър, така, да се поучите от опита в приватизацията на страната по принцип, който го имаме към момента, така че да избегнете серията апробации, които имахме в прилагането на този закон и да започнете от днешно време, а не от миналото време на прилагането на закона. Тогава може би в една голяма част от нещата ще бъдете защитим.
И ми се искаше, може би, не зная Вие как ще го вкарате, в този закон една голяма част от правата да има Световната организация - може би като консултант, може би като Ваш...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Той е заинтересована страна...
ИВАН БОЙКОВ: Нищо, че е заинтересована. Не да решава, не да решава, ами да бъде като орган, който да има право да дава мнение и да съветва. Но да я вкараме в закона.
Може би по същата схема трябва да разширите правата на настоятелствата и там да се решат нещата, тези, които са в болниците. Дори и в частните, там също трябва да има някакъв регламент, когато тръгват и започват да работят като нормални.
Пак Ви казвам, и частна да е поликлиниката, болницата или болничното заведение, то обслужва огромен брой хора и има социална значимост. Така че държавата не може да е извън тази схема. Нека да създадем условията, нека да има и някакъв контрол от гледна точка на интересите на хората, които ще бъдат там вътре.
И най-вече Ви пожелавам да защитите това, което сте написали отначало - че никое болнично заведение не може да отказва болнична помощ на хора, които са крайно нуждаещи се, независимо какво е то и как се плаща. Дано това стане практика и да влезе в реалността. Тъй като има много обратни случаи, хайде да не са много, но има обратни случаи, а те дразнят обществото и са също предмет на големи критики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Записан е и господин Димитър Игнатов, но не го виждам в залата.
Има ли други изказвания? Няма.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук се казаха много верни, много задълбочени неща и много добронамерени неща, относно този законопроект.
Аз благодаря на представителите на Евролевицата и на Обединението за национално спасение за това, че са вникнали дълбоко във философията на този закон, за това, че имат една загриженост той да стане работещ.
Аз затова няма отново да се спирам на частите, на областите, които се третират в този закон, а само на някои неща, които, според мен, или не се разбират добре, или се спекулира с тях.
Да започнем от наименованието на закона. Все още се греши, изглежда, от някои специалисти, не се отчита разликата между здравно заведение и лечебно заведение. Лечебните заведения са част от здравните заведения, но не всички здравни заведения.
И второ, това не е закон за болничните заведения, а е за лечебните заведения, като новата предложена от нас номенклатура, съобразена с европейската практика, включва в това понятие от единичната практика на един фамилен лекар или общопрактикуващ лекар, до една многофункционална, университетска, да речем, болница. Значи се обхваща целият диапазон от институции, които се занимават с лечебна дейност.
Тук се говореше много за заплати на лекари, за печалба и пр. Това не е финансов закон, това е устройствен закон, както тук многократно беше подчертано.
Аз няма да ви говоря и за абсолютно необходимата връзка и логика между предишните, приети от вас закони за здравното осигуряване и съсловните организации и този закон. Нито един от тези закони не можеше самостоятелно да действа. Те затова са пакет. И затова казваме, че те поставят нормативната база за реформата в здравеопазването.
Тук се говори доста, и може би с основание, за връзката с Търговския закон. Какво се цели, какъв е принципът и каква е философията на закона в тази му част? Ние търсим механизъм, по който да разграничим ясно и категорично собствеността и отговорностите на собственика.
Само едно отклонение. Сега мнозинството от болниците са общински, финансират се чрез общинския бюджет или от общинския бюджет. А даже ръководството на болницата не е подвластно, така да се каже, на собственика, т. е. на общинския съвет. Сега директорът на една болница се назначава от директора на районния център по здравеопазване, който пък е орган на министъра. Това е една аномалия.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: По наше време стана и не е правилно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не е правилно, това казвам.
Сега разграничаваме собствеността. Ясно е кой е принципалът. На държавните заведения принципалът е министърът. На общинските заведения принципал, става въпрос за болничните заведения, принципал е общинският съвет, не кметът, а общинският съвет.
За доболничната помощ, ето това вече е приватизация в смисъла, в който ние разбираме този термин. Няма вече лекарите да бъдат държавни чиновници, общински чиновници или някакви други чиновници. Те стават независими юридически лица. Те стават такива самоструктуриращи се звена, които се самоуправляват. И те сключват на равноправна основа, независимо от собствеността, сключват договор със здравната осигурителна каса и по този начин осигуряват своите приходи. А въобще всички лечебни заведения получават своите приходи след договори с Националната здравноосигурителна каса, с допълнителните доброволни и в някои случаи, ние не отнемаме тази възможност, и от кешови плащания - дарения, спонсорирания и пр., и пр. Това е относно приходите и относно собствеността.
На следващо място, ние целим да сменим начина на управление на здравните заведения. Тоест, както е при търговските дружества, има вече един колективен ръководен орган от двама или трима души, в зависимост от вида търговско дружество, дали ще е борд на директори, най-вероятно управителен съвет и изпълнителен директор, който се назначава с конкурс, той ще е болничният мениджър.
Но, забележете, принципалът, както е по Търговския закон, той назначава и уволнява ръководството на болницата. Това е за управлението.
На четвърто място - начинът на финансиране. Казахме, тук се подчерта много добре, ние търсим начин да избягаме от бюджетното финансиране, за да може да се стиковат лечебните заведения с новия начин на финансиране чрез здравната каса. Е, как ще стане чрез бюджета и с параграфи?
На пето или на шесто място, ние осъществяваме една страхотна децентрализация. Точно в това пък някои ни обвиняват, че ние, видите ли, сме централизирали нещата в държавни ръце. Не, става страхотна децентрализация, защото тези юридически лица могат абсолютно свободно да разполагат със своите финансови, материални и кадрови ресурси.
И още нещо, постига се пълна равнопоставеност на държавни, общински, частни, кооперативни и какви ли не други собственици на лечебни заведения. И това смятам, че е напълно демократично.

Не на последно място, по този начин ние даваме голям избор на лекарите и на другите медицински специалисти да намерят своето място в цялата система. Дали ще отидат в доболничната, дали ще отидат в първичната и специализирана, дали ще станат джипита, дали ще направят частни или общински практики или в държавната сфера ще останат - те вече могат да избират и да решават своите съдбини според собствените си възможности и разбиране.
И оттук въпросът за печалбата, за която много се говори. Много добре е разписано в закона, дами и господа народни представители - това е записано и в Закона за здравното осигуряване - че тези, които работят с договори и с Националната здравноосигурителна каса, те не работят на печалба, те не формират цена. Те работят по договор с Националната здравноосигурителна каса. Но ние с този закон създаваме възможности и за другите вероятности. А защо да не сформира цена едно болнично заведение, т.е. болнична или доболнична помощ, едно лечебно заведение да има цена, когато ще прави договори с доброволните здравноосигурителни фондове или когато ще получава пари в кеш от някои пациенти? В тези случаи ще има печалба, не в други случаи. И когато има печалба, тогава се плаща данък добавена стойност. А ако едно лечебно заведение работи само със здравноосигурителната каса, няма място нито за печалба, нито за данък добавена стойност. И това смятам, че е съвсем елементарно.
Какво ще стане обаче с тези лечебни заведения, които работят само с касата и нямат печалба? Ами в Закона за здравното осигуряване е казано много добре, не в този закон, че принципалът, т.е. собственикът се грижи за капиталните вложения в собствените им лечебни заведения - община ли ще е, държава ли ще е, кооперация или нещо друго.
Така че аз смятам, че добре е уреден този въпрос, защото се стремим да обхванем всички възможности. А когато го четем или когато разсъждаваме, ние насочваме мисълта си само към сегашните държавни или общински лечебни заведения и тогава може би виждаме нещо, което не ни харесва.
На профилактичните дейности няма да се спирам. Това вече не е обект на този закон, а е обект на пакета, който здравноосигурителната каса съвместно с министерството ще предложи на лекарите.
Често се поставя въпросът за ведомствените лечебни заведения. Искам да сме наясно. Тук и господин Марангозов каза правилно, че те не могат да стават търговски дружества, или по Търговския закон, да го наречем. Но ние ще отделим специфичната дейност на всяко едно от тези ведомствени лечебни заведения, което ще се финансира от държавния бюджет, така както е записано в Закона за здравното осигуряване. Всички други дейности обаче на тези заведения, т.е. лечебната им дейност ще бъде чрез договори със здравноосигурителната каса. Защото техният контингент е на практика осигурен контингент и няма никаква причина ние да ги лишаваме от това право. От друга страна, няма никаква причина цялата им лечебна дейност ние да я дотираме от държавния бюджет и няма никаква причина ние да ги затваряме по този начин, а напротив, те по този начин ще се отворят към обществото, ще обслужват и граждани, които не са в тяхното ведомство, защото самите лечебни заведения ще бъдат заинтересовани от това. А от това ще спечелят и гражданите, естествено.
За настоятелствата. Ние даваме възможност само за настоятелствата. Никъде не е императивно казано, че всяка болница трябва да има настоятелство. Ние не се чувстваме задължени в този закон да поставяме задачите, целите и правата на тези настоятелства. Те в никой случай обаче няма да управляват болницата.
За приватизацията - също. Това е един проблем, който доста хора притеснява. Аз вече говорих и се помъчих да обясня за доболничната помощ как стоят нещата, че там хората ще станат като свободна професия, имам предвид медицинските специалисти. Да, какво пречи да се приватизира - и то именно от медицинските специалисти - един кабинет в поликлиниката или един диагностичен център, който сега е общински и е добре структуриран и добре работи? Какво пречи и кой би могъл да го приватизира? Защо да не го приватизират от общината, ако тя реши да го приватизира, именно медицинските специалисти?
Друг е въпросът за лечебните заведения от болничен тип. Там нещата са по-сложни, там са по-други и там няма никакви ограничения кой ще ги приватизира.
Има механизми за защита при приватизацията. И затова ние не се позоваваме единствено на Закона за приватизация на общинска и държавна собственост. Онзи е общият закон, а ние тук даваме някои специфични неща, които касаят именно сферата на здравеопазването. И ако ви е направило впечатление при внимателен прочит на закона, вие ще видите, че има доста механизми, които не разрешават всеки, дори и собственик, да приватизира болнично лечебно заведение, независимо дали е държава и община. Има механизми. Един от тези механизми, но с много по-голям обхват, е така наречената национална и регионални здравни карти, за които тук се говори, и аз се учудвам защо толкова негативно.
Националната здравна карта и регионалните здравни карти са един много добър механизъм в ръцете на Министерството на здравеопазването за провеждане на държавната политика, за да не бъде тази политика стихийна, да не бъде пусната в морето на пазарните отношения, защото става въпрос за здравето на хората. И какво се цели? Ние от тази здравна карта, след абсолютно обосноваване, проучвания и анализи да установим за кой район, за коя община, за кой окръг, за коя област тази държава от какви специалисти и от какви лечебни заведения се нуждае. Защото сега ако в едно селище по една случайност има невролог, а в друго няма, а патологията и всички други показатели казват, че там трябва да има такива специалисти, това картата ще ни го покаже след анализ, не може наизуст да го кажем. Тогава ние не само че ще препоръчаме, не само че ще подпомагаме, но и ще задължим здравноосигурителната каса да сключи договори там с такива специалисти. Тоест, здравната карта за нас е един механизъм да ръководим лечебнатна мрежа, да я наблюдаваме и да насочваме процесите по един благоприятен за населението начин.
Аз няма да обяснявам повече, мисля, че това са горе-долу неразбраните или спорни въпроси. Но накрая ще си позволя да кажа, че за мен е неприемлива една такава позиция, защото е неконструктивна за здравеопазването, това не бива да се допуска - една позиция, която гласи: вие ще правите реформа, а ние ще ви критикуваме и ще ви казваме, че няма да стане. Аз не мога да уважавам една такава опозиция.
Поради всичко това, уважаеми дами и господа, аз апелирам към вас да гласувате на първо четене този законопроект. Чуха се много добри предложения, които аз даже априори приемам, и поемам отговорността между първо и второ четене да направим всички поправки, които целят този закон да стане още по-добър.
Аз мисля, че Народното събрание може да е доволно, трябва да бъде доволно от този закон, защото това е действително един не само необходим, но и един европейски закон. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Предстои да гласуваме.
Поставям на първо гласуване законопроект за лечебните заведения № 802-01-55, внесен от Министерския съвет.
Гласували 170 народни представители: за 134, против 28, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура - господин Карафезов.
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяхме свидетели на един наистина задълбочен дебат по този законопроект. Това ми дава основание да направя предложение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по чл. 68, ал. 1, да удължим срока за предложения между първо и второ четене с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карафезов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Михаил Карафезов за удължаване на срока между двете четения за писмени предложения с една седмица.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Втора точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Моля, председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников, да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, относно законопроект за държавния служител
№ 802-01-46, внесен от Министерския съвет. Проект за второ четене:
"З А К О Н
ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона, така както е предложено от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава първа - Общи положения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да гласуваме заглавието на глава първа. По нея няма направени предложения.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа, така както е предложено от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 3.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Предмет
Чл. 1. С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон."
Предложение на господин Любен Корнезов:
Към чл. 1 се създава нова ал. 1:
"(1) Служебното правоотношение е вид трудово правоотношение."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 1 думата "държавата" да се замени с "ведомството".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да говоря и по двете предложения, както и по направеното от колегата Корнезов, защото и то има принципно значение при решаването на кръга обществени отношения и въобще начина, по който ще уредим, с който ще регулираме тези обществени отношения.
Каква е била идеята ни и по-скоро на колегата Корнезов, когато е направил това предложение? То е да се ползва субсидиарно Кодексът на труда, тоест по въпросите, неуредени тук, да се прилага Кодексът на труда и да приемем, че макар и по-особено, в крайна сметка служебното правоотношение е вид трудово правоотношение, свързано с работно място, свързано с работно време, свързано с определена отпуска, въобще с всички онези същностни, съдържателни елементи на трудовото правоотношение. И колкото и на вносителите да се иска да кажат, че служебното правоотношение е нещо различно и че то е служебно правоотношение, това ще има по-скоро теоретично значение за тези, които ще пишат своите правни трудове върху закона.
В крайна сметка съществените му белези, съществените му признаци, в много висока степен припокриват трудовото правоотношение. Да, има и неща, които го отличават. Именно заради това служебното няма да е чисто трудово правоотношение, но това не означава, че ние трябва да избягаме от една уредба, която е много подробно развита в Кодекса на труда и имаща много широко практическо приложение през годините, когато е действал Кодексът на труда. Това е една практика, която ще бъде безкрайно полезна и на администрацията, и на правораздаването при разрешаването на определени спорове или каквито и да са казуси във връзка със служебното правоотношение. В този смисъл аз подкрепям направеното предложение на колегата Любен Корнезов.
Що се касае до предложението, направено от нас с колежката Дончева, ние смятаме, че определено по-прецизно ще бъде, ако в текста бъде записано, че това правоотношение - служебното - възниква между определено физическо лице и съответно ведомство. Несъмнено ведомството е мястото, където се осъществява някаква държавна функция. Несъмнено зад това ведомство стои държавата, но някак си странно звучи, че при трудовите правоотношения, - те са между работник и работодател, пък бил този работодател и самата държава или съответното ведомство - а служебните правоотношения са между лицето, което встъпва в това отношение, и държавата. Тоест, чистачката в едно държавно ведомство ще има за работодател ведомството, а не държавата, а държавният служител в същото ведомство ще има за работодател не ведомството, а държавата. Просто разберете какво ще се получи.
Сами разбирате, че по-скоро става въпрос за едно терминологично изчистване, но аз смятам, че то, ако се приеме текстът, той ще бъде по-ясен и няма да води до противоречия. Колкото и да желаем да издигнем статута на държавния служител и да кажем, че той е в отношения с държавата, има и някои формални юридически признаци, които ще създават затруднения. Пак ви казвам - помислете! Шофьорът в министерството на господин Тагарински ще бъде в трудово правоотношение с министерството, а началникът на отдел ще бъде с държавата. (Шум и реплики в залата.)
Ами, от текста така излиза. Добре, благодаря ви.
Аз очаквам и господин Тагарински да вземе отношение по този въпрос. Хубаво е, че дойде. Благодаря ви.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 116 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 110 народни представители: за 27, против 75, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! В рамките на процедурата казах господин министърът да каже защо не е така, което говорих преди малко. Аз мислех, че той ще вземе думата. Просто Ви помолих, господин министър, да обясните защо не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, това не е процедура.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, как не е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото. Преди всичко, и сигурно ще го потвърди и господин Сендов, заместник-председателят, че по време на гласуване процедури освен свързани със самото гласуване, други не може да има. А ние сме в процедура на гласуване. Гласувахме вече две от предложенията. И Вашето желание министърът да вземе думата е нещо, което... Тогава, когато той намери за необходимо, ще вземе думата и никой не може да го задължи. Той Ви чу.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 83, против 21, въздържали се 4.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Държавен служител
Чл. 2. (1) Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в централната, областната и в общинската администрация, както и това, на което специален закон предоставя статут на държавен служител."
Предложение на Тодор Костадинов:
В чл. 2, ал. 1 думата "общинската" се заличава, а след думата "централната" се добавя съюзът "и".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители:
В чл. 2, ал. 1 се изменя така:
"(1) Държавният служител е лице, което въз основа на назначение заема щатна длъжност в централната, областната и в общинската администрация и в изпълнение на нормативните актове осъществява функции на ведомството."
Комисията не приема предложението.
"(2) Министерският съвет определя наименованията на длъжностите на държавните служители и разпределението им по групи и рангове в Единен класификатор на длъжностите на държавните служители."
Предложение на Тодор Костадинов: ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Любен Корнезов: ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители:
Алинея 2 се изменя така:
"(2) Статут на държавен служител може да бъде даден със специален закон и на други лица, извън посочените звена на изпълнителната власт."
Алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е включено в предложената от нея ал. 1.
"(3) В устройствените правилници на отделните администрации се определят функционалните характеристики на административните звена."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков: ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
"(4) Щатното разписание и длъжностните характеристики на държавните служители се утвърждават от органа по назначаването на съответната администрация.
 (5) Министърът на държавната администрация и министърът на финансите приемат наредба за приравняване на нови длъжности на тези, включени в Единния класификатор на длъжностите на държавните служители."
Предложение на Любен Корнезов: ал. 5 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Има аналогично предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков.
Комисията не приема и тяхното предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 2, като предлага:
1. Алинея 1 да се измени така:
"(1) Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и това, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон."
2. В ал. 2 думите "Единен класификатор на длъжностите на държавните служители" се заменят с "Единен класификатор на длъжностите в администрацията".
3. В ал. 5 думите "Единния класификатор на длъжностите на държавните служители" се заменят с "Единния класификатор на длъжностите в администрацията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Какво е било нашето съображение? Че устройствените правилници са твърде нисък по ранг акт, за да може в тях да се определят функционалните характеристики на административните звена, още повече, че в едни случаи устройствените правилници се приемат и утвърждават от висшестоящ орган, в други случаи се възлагат на самото звено да си разработи устройствен правилник. Тоест, тук при очертаването на функциите, при очертаване на така наречените функционални характеристики може да се получи един твърде голям разнобой в уреждането, т.е. може да остане на някои ведомства и на някои административни звена сами да си определят функционалните характеристики, а държавата да има друго мнение по въпроса. Властта, държавната администрация, Министерският съвет да искат да ги наредят така, че едни да не запълват функции на други, както и да не останат сфери, непокрити в уредбата на администрацията. Това е било нашето съображение, когато сме предлагали отпадането на този текст.
Що се касае до другите предложения - за отпадане на ал. 5. Министърът на държавната администрация и министърът на финансите приемат наредба за приравняване на нови длъжности на тези, включени в Единния класификатор. Тук стои принципният въпрос кой прави Единния класификатор. Ако спазваме текста на ал. 2, Министерският съвет е този, който определя наименованията на длъжностите и разпределението им по групи и рангове. Оказва се, че министърът на държавната администрация заедно с министъра на финансите могат чрез една наредба да приравняват и по този начин да допълват този класификатор извън волята на Министерския съвет. Ако ще е така, господин Тагарински и господин Муравей Радев да си правят този класификатор. И няма нужда да записваме в чл. 2, че го прави Министерският съвет, след като Министерският съвет може да запише пет длъжности, а другите 5000 те да ги допълнят при тази форма на субсидиарност, допълване на длъжности.
Съгласете се, че ние като законодатели трябва да сме наясно кой прави този единен класификатор - единен за цялата държава, или го прави Министерският съвет по ал. 2. Или поне това нещо, което те могат да правят - да допълват за приравняване на нови длъжности, да минава през някаква санкция на Министерския съвет. Благодаря ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, имам само две редакционни бележки във връзка с ал. 1. Мисля, че текстът трябва да придобие следния вид: "Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице..." - вместо "това", да запишем "лице". Какво е това "това"?
И предлагам да спрем текста до "статут на държавен служител", тъй като думите "при спазване на изискванията на този закон" са съвършено излишни и създават впечатление, че има някаква специална процедура, която трябва да бъде изпълнена, освен изискванията на закона. Ако министърът има някакви други съображения, нека ги изложи, но аз мисля, че текстът би бил по-прецизен, ако спрем до "служител" и заменим "това" с "лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, в първия момент аз се съгласих с Вас, но сега като гледам, виждам, че пише: и лице, на което пък специален закон предоставя статут, който пък съответства на изискванията на този закон. Става дума за два закона.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: За кой закон става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Става дума за специален закон.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, но същият този закон предоставя статут на държавен служител и там вероятно ще бъдат изброени всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Презумпцията е друг закон, ако предостави статут на държавния служител, ще трябва да спазва изискванията на този закон.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: На другия друг ли става дума или на Закона за администрацията? Значи има друг закон, извън Закона за администрацията, който предоставя статут на държавен служител, чиито изисквания трябва безусловно да се спазват? Ако става дума за този друг закон. Ако става дума дори за спазване на изискванията на Закона за администрацията, нека да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Въпреки това, което аз Ви казвам, Вие държите, че трябва да има точка след "държавен служител".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз мисля, че под "този закон" не се разбира Законът за администрацията, а другият закон. Тоест това е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го поставя на гласуване.
Други изказвания?
Има предложения за отпадане. Първо ще гласуваме тях.
Първото предложение е за отпадане на ал. 2, направено от народните представители Тодор Костадинов и Любен Корнезов.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2.
Гласували 108 народни представители: за 18, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на ал. 3.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любен Корнезов, Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на ал. 5.
Гласували 106 народни представители: за 24, против 82, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Костадинов по ал. 1 е прието от комисията по принцип.
Не е подкрепено обаче от комисията предложението по ал. 1 на народните представители Валентин Симов и група народни представители.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов по ал. 1.
Гласували 99 народни представители: за 9, против 68, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Другото предложение на господин Симов и група народни представители е прието и е включено в новата ал. 1.
Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев думата "това" в ал. 1 да бъде заменена с думата "лице". Разбрах от председателя на комисията господин Лучников, че приемат тази редакционна поправка.
Моля, гласувайте редакционното предложение на господин Пантелеев.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Следващото предложение на господин Пантелеев е за отпадане - да се сложи точка след думата "служител" в ал. 1 и да отпадне текстът "при спазване на изискванията на този закон".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Или поне да се изясни кой е "този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да изяснявам кой е този закон. Поставям на гласуване Вашето предложение за отпадане на текст.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя и с поправките, предложени в ал. 1 от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 14. Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Чл. 3. Не са държавни служители по смисъла на този закон:
1. министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, областните управители и заместник-областните управители;"
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 3 ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Любен Корнезов:
В чл. 3 се създават нови точки 1а, 1б, 1в, 1г и 1д.
"1а. президентът, вицепрезидентът и служителите в Президентството;
1б. конституционните съдии и служителите в Конституционния съд;
1в. съдиите, прокурорите, следователите и служителите в системата на органите на съдебната власт;
1г. народните представители и служителите в Народното събрание;
1д. лицата от Въоръжените сили."
Комисията не приема предложението.
"2. кметовете на общини, райони или кметства;"
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 3 т. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 3 т. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на Тодор Костадинов:
В чл. 3 в т. 2 "или" сe заменя с "и" и след думата "кметства" се добавя "заместник-кметовете на общини".
Комисията не приема предложението поради това, че приема другите.
"3. лица, избирани от Народното събрание или от общинския съвет;"
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков: в чл. 3 т. 3 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 3 т. 3 думите "или от общинския съвет" да отпаднат.
"4. лицата, които изпълняват обслужващи, охранителни и спомагателни дейности в централната, областната или в общинската администрация."
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 3 т. 4 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители:
В чл. 3, т. 4 накрая се добавя "и чиито длъжности не са упоменати в единния класификатор на държавния служител".
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
Създава се нов чл. 3а със следното съдържание:
"Чл. 3а. Не са държавни служители по смисъла на този закон лицата по ал. 1, които осъществяват функции само на материално изпълнение."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 3 със следното съдържание:
"ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Чл. 3. Не са държавни служители по смисъла на този закон:
1. членовете на политическите кабинети, заместник-областните управители и заместник-кметовете на общините;
2. лицата, които изпълняват технически функции в администрацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Благодаря на господин Лучников, че най-накрая прочете становището, което е на комисията и което дава една по-голяма прецизност на закона. Защото ако тръгнем да изпълняваме, че министър-председателят не е държавен служител, че е ... и пр. - изброените в ал. 1, виждате и колегата Любен Корнезов, и той се е увлякъл пък да включи президента, конституционните съдии, съдебната власт и пр. Можем да стигнем до един списък, който сигурно ще съдържа 2-3 хил. страници кои не са държавни служители. Но по-напред в закона казахме кои са държавни служители. Господин Тагарински ще направи класификатор, който по-ясно ще ги опише и приключва темата. Ясно е, че кметовете не са държавни служители - избират ги. Ясно е, че и народният представител не е държавен служител. Ако на някой не му е ясно, да му стане ясно, но да не правим такива паразитни записи в проектите за закони, дуракоустойчиви, понеже администрацията не може да чете и да тълкува законите. Ще си вземе господин Тагарински юристи да му обяснят, и на него да му обяснят, и на неговите подчинени, а не такива неща да се внасят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Ще започнем с предложенията.
Господин Лучников по т. 1 комисията не приема предложението? Така ли е?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да. Всъщност са приети, но са перефразирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Щом не са приети, ще ги поставя на гласуване.
Господин Миков, поддържате ли предложенията си? Тогава няма да го поставям на гласуване. Благодаря Ви, господин Миков.
Второто предложение е на господин Любен Корнезов. То не е прието от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за създаване на нови точки 1а, 1б, 1в, 1г и 1д.
Моля, гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 7, против 76, въздържали се 19.
Предложението на господин Корнезов за създаване на нови точки не е прието.
Следва предложението на господин Тодор Костадинов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: То е прието в т. 1, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Прието е, добре. Благодаря Ви, господин Лучников. Няма да го поставям на гласуване, след като е прието.
По отношение предложението на госпожа Дончева и господин Миков, не е отбелязано комисията приема ли или не.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Прието е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Прието е. След като е прието, и него няма да го поставя на гласуване.
Следва предложението на господин Валентин Симов и група народни представители. То прието ли е?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, прието е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Прието е. Няма да го поставям и него на гласуване.
Следва предложението на госпожа Дончева и господата Пирински и Миков за създаване на нов чл. 3а, което не е прието от комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По принцип и то е прието в т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Съгласен съм с уважаемия господин Лучников, че е прието, ама не съвсем, защото се казва "технически функции".
Когато внасяхме това предложение, ние го формулирахме с "функции само на материално изпълнение", като се ръководехме от това, че около 100 години българското правораздаване може би в хиляди решения е тълкувало кои функции са на материално изпълнение и не изявяват същността на ведомството или на работата, или на службата, или функцията й - същинската, която държавата е възложила на това ведомство - и кои са на техническо, както се приема в окончателния текст.
Според мен техническото изпълнение е по-различно от материално изпълнение. Материалната дейност и материалното изпълнение е по-широко от техническа функция. Има техническа секретарка, примерно. Тя изпълнява техническа функция. Но има, да речем, домакин, който не изпълнява техническа функция, но не изразява същността на функцията на ведомството, министерството на държавната администрация. Домакин - той не изпълнява техническа функция, тя е по-друга функция. Докато компютърджията изпълнява техническа функция.
Това са нюансите, в които се съдържат разликите, уважаеми господин председател. Това е единственото съображение, което ни накара да вкараме този текст и да настояваме за него - "функции само на материално изпълнение", тоест, функции, различни от тези, които са функциите на ведомството. А като кажем само на "техническо", то е по-тясно от функциите на материално изпълнение.
Така че аз моля все пак да се гласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разбира се, господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на господин Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на нов чл. 3а.
Гласували 111 народни представители: за 27, против 75, въздържали се 9.
Предложението на тримата колеги не е прието.
Поставям на гласуване чл. 3 със заглавието, предложено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 23.
Член 3 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Изисквания при изпълнение на
държавната служба

Чл. 4. (1) Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:"
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 4 ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;"
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 4, ал. 1, т. 1 думите "законосъобразните актове на органите на държавната власт" да се заменят с "другите нормативни актове".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 4, ал. 1, т. 1 пред думата "закона" да се добави "Конституцията".
Комисията не приема предложението.
"2. интересите на държавата;"
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 4, ал. 1, т. 2 се изменя така:
"2. интересите на държавната служба;"
Комисията не приема предложението.
"3. необходимостта да се опазват и защитават правата, законните интереси и свободите на гражданите."
Предложение на Валентин Симов и група народни представители - в чл. 4, ал. 1 се създава т. 4:
"4. йерархичната подчиненост."
Комисията не приема предложението.
"(2) Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален."
Предложения на Татяна Дончева и Михаил Миков:
1. В чл. 4, ал. 2 да се създаде изречение второ:
"При осъществяване на службата си държавните служители не могат да извършват политическа дейност и не могат да се ръководят от политически мотиви."
2. В чл. 4 да се създаде ал. 3 като текстът на чл. 19 стане съдържание на тази нова алинея, т.е. чл. 4 и чл. 19 да се обединят в общ текст на чл. 4:
"(3) Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 4, като предлага:
1. В ал. 1 т. 3 да стане т. 2 и да се измени така:
"2. да се ръководят от спазването, защитата на правата и законните интереси и свободите на гражданите;"
2. Досегашната т. 2 да стане т. 3.
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - да се създаде нов чл. 4а със следното съдържание:
"Чл. 4а. (1) Държавните служители чрез своята дейност реализират функциите на ведомството, възложени му от нормативните актове. При осъществяване на своята служба държавните служители се ръководят от интересите на нацията и дължат лоялност само към държавата.
 (2) Държавните служители изпълняват своята служба въз основа на Конституцията и законите и на законосъобразните актове на по-горестоящите органи и държавни служители."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Пристъпваме към обсъждане на предложенията по чл. 4.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. На първо място искам да оттегля предложението, което сме направили за отпадане на текста на ал. 1 на чл. 4 - първото ни предложение да отпадне ал. 1 на чл. 4, защото ние работехме, за да не изпуснем срока. Оказа се, че има още един ден и внесохме още предложения. Тоест, това го оттегляме, защото е внесено алтернативно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ: Кое ни е накарало да включим сред законите и законосъобразните актове и Конституцията? Това, че нашата днес действаща Конституция има пряко действие. Пряко действие, което трябва да се спазва от всички в тази страна, включително и от държавните служители. И когато един противоконституционен закон преди да бъде отменен може да създаде опасности за гражданите при неговото прилагане, то държавният служител доколкото ще се ръководи от интересите на гражданите, на нацията, на държавата единствено и само, той да може пряко да се съобрази с Конституцията, а не с противоконституционния закон. Нещо, което напоследък става константна практика в административните дейности в Републиката.
Какво направи административният управител на София? Върна, реституира, господин Лучников, точно тези имоти, които бяха за неплатени данъци по Закона за спекулата и които след това Конституционният съд каза, че законът в тази му част е противоконституционен. Само че той ги върна, а после няма обратно действие. Битият бит и така.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тогава да спазваме Конституцията.
МИХАИЛ МИКОВ: Затова ясно, като че ли тук мнозинството и правителството, не искат да запишат, бягат като Дявола от Евангелието от думичката "Конституция". Какво ви пречи тук този държавен служител, този негов устройствено основополагащ закон да знае, че трябва да прочете и Конституцията? Или казвате - ние ще му спускаме указания. Конституцията, тя си е Конституция за Конституционния съд. Ако някой от народните представители нещо отвори там, за да направи политическа акция в Народното събрание. А тя не трябва да се спазва от държавния служител. Така излиза от цялото това поведение и аз искам някой от мнозинството да стане и да каже това ли му е истинското отношение към Конституцията.
Аз ще си позволя, уважаеми господин председател, да се изкажа по всичките предложения, за да не ставам да губя време пак.
По-нататък ние сме предложили от чл. 19 в глава трета - "Статут на държавния служител" и "Основни принципи при изпълнението на държавната служба". Забележете, в главата "Статут на държавния служител" вкарваме основни принципи при изпълнението на държавната служба, а в общите положения, които гледаме сега тук - в глава първа, вие не искате поради яснота в систематиката, да кажем кои са тия общи принципи на държавната служба. Защото има такива държавни служители, включително и в момента действащи, които всяко нещо четат до първата, втората страница. Затова и материалите за администрацията се подават до ракоустойчиво - не повече от страница - две, защото никой няма да ги чете. Това се шири сред людете. Те няма да прочетат този закон до 19-и член. Ами да го изведем в Общите положения. Пак ви казвам, става въпрос за основните принципи при изпълнението на държавната служба, а статутът на държавния служител да си стои там.
Кои принципи се отхвърлят тук? Отхвърлят се принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост, дадени в текста на вносителя, а от нас, формулирани като едно задължение, да се ръководят от интересите на нацията и да дължат лоялност само към държавата. Е, защо се отхвърля този текст? Какво лошо има? Моля ви един да стане от мнозинството и да каже защо не трябва държавният служител да се ръководи от интересите на нацията или на гражданите, да го кажем, хайде по редакцията може да се помисли, и да дължи лоялност единствено и само към държавата. Така ще издигнем статута на този служител, а не лоялност към политическата партизанщина. Ясно да е казано в закона, че той никому не е длъжен, че е заел това място - нито на БСП, нито на СДС, нито на други партии, котерии, а той дължи лоялност само и единствено на държавата.
Е, защо го отхвърляте? Защо не го приемате? Нека един човек, пак ви каня, да стане и да каже.
И текстът, който сме предложили, като второ изречение на чл. 4, ал. 2, който единствено има за цел да стабилизира и изчисти статутът на държавния служител в условията на балкански нрави и балкански партизанлък. Значи, при осъществяване на службата си държавните служители не могат да извършват политическа дейност и не могат да се ръководят от политически мотиви. Това е в известна степен доразвитие на принципа на политическия неутралитет. Но по-конкретно и по-ясно.
Кога извършва държавният служител политическа дейност? Преди 2 - 3 години ходих в Столичната община за някакъв документ и вътре чиновниците стачкуват. Защо стачкуваш бе, сине майчин? Данъкоплатецът на теб ти плаща като на държавен служител. Или, ако ще стачкуваш, стачкувай като хората. Той не стачкува, седи си там, не работи и се изявява политически. Имаше политическа шумотевица и те решиха, че и те стачкуват. Ако ще стачкуваш, стачкувай като хората. Той извършваше политическа дейност. За едно удостоверение ходих четири пъти, защото той стачкува.
Това трябва категорично да се пресече с този закон. Ако искат да стачкуват, което е вече друг тип дейност, да стачкуват. Ние трябва да покажем, че имаме ясна воля да им забраним да извършват политическа дейност. Затова именно са държавни служители.
И накрая ал. 3, която не е приета от комисията, е абсолютно същият текст, пак ви казвам, който е свързан по-скоро с държавната служба, отколкото със статута на държавния служител в глава трета, чл. 19. Систематичното тук отпред до 7 страница ще го прочете чиновникът, държавният служител, за да види какви са тези принципи.
Благодаря Ви. Дано да съм успял с по-дългата си приказка да ви убедя нещо да приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Аз ще говоря само по принципа.
Първо, приветствам внасянето на този закон в парламента. Крайно време беше - 9 години. Такъв закон трябваше да се появи 1990 - 1991 г. Много ми е драго, че разискваме тук този закон.
Второ, моят колега Миков, като добър юрист и баскетболист, много добре знае, че партизанлъкът, за който говори, е много по-изострен в Съединените щати между републиканци и демократи, той е навсякъде, той не е само балкански. Не приемам никакви епитети срещу народа си и срещу географското си положение, срещу тертипите, обичаите и нашата нация. На всяка цена трябва да имаме самочувствие и на всяка цена трябва да действаме със самочувствие.
Как този закон ще чекира хората, които под натиска на управляващите правят услуги на управляващите? Човешката природа в някои случаи е неуправляема и аз вече девет години се моля неговото величество Законът да дойде и от президента до ваксаджията да е един и същ и да им счупи пръстите, когато ги хване в корупция.
Аз умолявам всички вас да обърнем внимание, когато работим върху този закон, да има стиполативни точки там, където един държавен служител наистина е хванат в корупция или в обслужване на управляващата партия, или си затваря очите чрез свои действия, да бъде стиполиран, наказан и изгонен дисциплинарно от работа. Ако ние тръгнем с нула толерантност към държания служител чрез закона, аз мисля, че подобрения може да има.
Друг е въпросът, че политически партии налагат своите хора, когато дойдат на власт. Друг е този въпрос. И червените си наложиха техните, и сините си налагат техните. Моля се Богу, че ще има еволюция в България професионалистът да заеме тези места и той да остане там на работа до края на своята кариера, независимо дали е син, червен, пембен или зелен. Ако това не стане, ние наистина сме обречени като общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков има думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин Ганчев, не сте ме разбрал правилно. Не народът е партизански, котерията и политиката е партизанска и за съжаление май ние тук сме най-много партизани. Тоест, ако така сте ме разбрали, или така е прозвучало, значи взимам думите си назад, но не съм имал това предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата по този въпрос, донякъде и предизвикан от изказването на господин Миков, като искам да му задам въпрос: какви трябва да бъдат държавните служители, за да могат да преценят дали нещо или положение в даден закон противоречи или не на Конституцията? Те трябва да бъдат юристи, специалисти по конституционно право или какво? Означава ли това, че това е призив към държавните служители да не спазват законите на страната, които те считат за противоконституционни, и да вършат едва ли не произвол. Ами има Народно събрание, има Конституционен съд, ако някое положение в даден закон е определено като неконституционно, то се отменя. Държавният служител трябва стриктно да спазва законите на страната.
Вземам повод от изказването, за да предложа една редакционна поправка в предложението на комисията по нова т. 2 в ал. 1, като предлагам да отпаднат думите "да се ръководят от", тъй като тези думи са поставени в ал. 1 вече.
Тоест чл. 4, ал. 1 да стане така: "Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от" и в т. 2 "спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите".
По този начин изречението се връзва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клайн.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Клайн, аз не Ви укорявам за нищо, защото във Вашето изказване се усещат тези родилни петна на противоконституционното мислене. Именно това беше смисълът на новата Конституция - тя да има пряко действие. Това, че през годините след приемането й то беше не само от вашата политическа сила подменяно, това не означава, че Конституцията няма и ние не трябва да се стремим към прякото действие.
И още един довод в тази насока. В Наказателния кодекс има един текст, който предвижда изключване на наказателната отговорност. И то изключване тогава, когато заповедта, дадена от началника, т. е. това е принципът на йерархичността, той откаже да изпълни заповед, която не налага явно противоправно действие. Тоест служителят може да откаже, ако вижда, че има една явна противоправност. Защото принципите са конституционност, законност и йерархичност. Ако нарушава Конституцията би трябвало той да може веднага сигнално да подаде до органа, който пък има законодателна инициатива, да я отмени. Най-чистата форма, няма нужда да ходи до Конституционния съд. Това е въпросът. И затова ние искаме да прокарваме във всеки един закон върховенството на Конституцията. И по този статут на държавния служител също. Защото смятаме, че тези принципи, за които вие говорите, всичките, които изброихте преди малко, те са закрепени с тази Конституция. Защото пък ако не са, но пак трябва да има някаква йерархичност и подчиненост там, ако не са, тогава значи нямаме Конституция. Едва ли мога да приема такава теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин Клайн, имате право на дуплика.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков, разбира се, че съм съгласен с Вас, че един служител не би трябвало да изпълни заповед на прекия си началник, ако смята, че тази заповед...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ако му налага явно престъпление.
ЕДУАРД КЛАЙН: ... така, ако тази заповед противоречи на закон или на Конституцията. Но не може пък държавният служител на своя глава да преценява дали в даден закон някакъв член или алинея, или точка, противоречи на Конституцията и той да не изпълнява тази алинея, точка или член от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за изказване госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, аз мисля, че при тълкуването на текста започна да прозира взаимно подозрение. Основни принципи на всякакво правоприлагане и от страна на държавната администрация също, са, че има съотносимост на нормативните актове. И когато има колизия между разпоредби и държавният служител или който и да е орган, прилагащ правото - може да е общински, може да е съдебен - се чуди каква разпоредба да приложи, той трябва да приложи тази от по-висша степен. Така че няма никаква уловка в предложението ни да има и Конституцията, и законите, още повече, че част от уредбата на България е в Конституцията и не е законово доразвивана. И даже, примерно, парламентът не може да прави закони, които противоречат на Конституцията. Но е, мисля, безспорно и за левицата, и за десницата, и за другите парламентарни групи, че когато Конституционният съд е обявил нещо за противоконституционно, само тогава той може да не изпълни онова, което пише в закона. Щом не е отменено от Конституционен съд, той може само да го сезира. Но докато сезира, докато има произнасяне, той е длъжен да си спази разпоредбата на закона. Така че уловка няма в предложението да се съобразява с Конституцията и законите.
Другото предложение на господин Миков е много точно и аз се надявам юристите в залата да го подкрепят. Когато казваме "изисквания при изпълнение на държавната служба", част от тези изисквания, основа на тези изисквания, са принципите при изпълнение на държавната служба. И мястото на основните принципи при изпълнение на държавната служба е именно в изискванията при изпълнението на държавната служба, а не в статута на държавния служител. Просто мястото на чл. 19 не е там, където той се намира. Мястото е тук. И правно-технически е удобно да се изпише като ал. 3.
А що се отнася до предложението държавният служител да дължи лоялност към държавата, аз мисля, че това е ясно. Защото не става дума само за случаите, когато на един държавен служител началникът е дал очевидно незаконосъобразна, явно незаконосъобразна заповед. Понякога от него се изискват действия, информация и други неща, които противоречат на функциите му. Представете си един държавен служител в едно министерство, който има данни за корупция на своя шеф. На кого дължи лоялност? На държавата? Трябва ли да сигнализира за това, трябва ли да участва в операцията, понеже неговият шеф е в дъното, или трябва да не го прави? Затова именно трябва да му кажем, че той дължи лоялност към държавата, че не може да се позовава на това, че е получил заповед или че това очевидно е политиката на неговия шеф, вместо да дължи лоялност към държавата, да сигнализира съответните органи. Аз си послужих с пример, но има редица случаи, в които той наистина трябва да дължи лоялност към държавата.
Имаше един филм, мисля, че "Новините на 10-и канал", който приключи преди няколко месеца, в един от епизодите на който се говореше за това - канадски държавен служител сигнализира журналисти, че във ведомството, в което той работи, има данни за корупция и една сделка се извършва именно по такива подбуди. И тогава, защото беше държавен служител, те не можеха да го уволнят от държавната администрация въобще, но политически силните на деня направиха нужното да го преместят на друго място. Но всъщност това беше и сюжетът на филма. Той наистина трябва да дължи лоялност към държавата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тя му е работодател в крайна сметка.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, а не на началника си. Това, което той дължи на началника си, влиза в термина "йерархичност", задълженост да изпълнява заповеди. И държавата трябва да има някакъв контрапункт, някакви допълнителни възможности, за да каже на своите държавни служители по йерархията, първо, че са длъжни да изпълняват заповед. Второ, че ако тя явно противоречи на закона, те могат да не я изпълняват, защото това е в интерес на държавата.
Така че тези предложения са разумни. Някои от тях са възпроизведени по-нататък в текста на закона, където не им е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Лучников за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожице Дончева! Искам да ви обърна внимание, че този текст с лоялност само към държавата ме кара да настръхна, защото пак се изправя страшна държава Левиатан - враг на гражданите, която не признава никакви права на гражданите. Ами я си представете едно положение на колизия, когато криворазбраният интерес на лоялност към държавата се сблъска с правилно разбрания интерес към интересите на гражданите. Когато ние задължим държавния служител да бъде лоялен само към държавата, ние просто му забраняваме да бъде лоялен към гражданите - нещо, което в едно гражданско общество и в една демократична държава не може да се допусне. Затова по-хубаво да не споменаваме за никаква лоялност към никого. Следва от общите задължения на държавния служител какво да прави и към кого да бъде лоялен. Ние вече сме го казали по-горе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за дуплика госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, аз не говорех по т. 2 на предложението на комисията, която гласи: да се ръководят от спазване защита на правата и законните интереси и свободи на гражданите, защото я приемам безусловно. Това, което сме предложили в ал. 3, е да бъде следваща точка. Няма никаква колизия. За мен т. 2 е просто безусловна, но освен това, където изписваме ал. 3, която е в някаква степен възпроизвеждане на чл. 19, предлагаме да стане като т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
Приключихме с изказванията по чл. 4 и сега подред на предложенията, които не са приети от комисията.
Първото предложение е оттеглено.
Второто предложение е на господин Любен Корнезов, което не е прието от комисията. Моля да гласувате за това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 25, против 86, въздържал се 1.
Предложението на господин Корнезов не е прието.

Следва предложението на госпожица Дончева и господин Миков пред думата "законът" да се добави думата "Конституцията". Моля да гласуваме това предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 33, против 57, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следва предложението на госпожица Дончева и господин Миков за изменението на чл. 4, ал. 1, т. 2. Предложението не е прието от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 28, против 69, въздържали се 9.
Предложението на колегите Дончева и Миков не е прието.
Следва предложението на господин Валентин Симов и група народни представители за създаването на т. 4 в чл. 4, ал. 1. Комисията не е приела предложението. Моля да гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 8, против 75, въздържали се 16.
Предложението на господин Симов не е прието.
Следват две предложения на госпожица Дончева и Михаил Миков. Първото е относно чл. 4, ал. 2 и не е прието от комисията. Моля да гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 77, въздържали се 9.
Първото предложение на колегите Дончева и Миков не е прието.
Следва второто им предложение - за обединяване в общ текст на чл. 4 и чл. 19. Това предложение не е подкрепено от комисията. Моля да гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 89, въздържали се 2.
И това предложение на колегите Дончева и Миков не е прието.
Следва предложението на комисията по чл. 4 заедно със заглавието. Правилно беше направено предложение думите "да се ръководи" да отпаднат, тъй като действително те се повтарят от уводните думи.
Моля да гласуваме предложението на комисията с корекцията в т. 2.
Гласували 117 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Накрая поставям на гласуване предложението на господата Пирински, Дончева и Миков за нов чл. 4а, неприет от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 27, против 88, въздържали се 4.
Предложеният от тримата народни представители нов чл. 4а не е приет.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Видове държавни служители
Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти."
Предложение от народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков:
1. Член 5 да отпадне.
2. Алтернативно предложение: ако не се възприеме чл. 5 да отпадне, наименованието на текста да се измени така: "Основни видове държавни длъжности", а ал. 1 да се измени, както следва:
"(1) В зависимост от характера на служебните си задължения държавните служители работят на ръководни или експертни длъжности, за които се изисква различна степен на професионална подготовка".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители:
В чл. 5, ал. 1 накрая думата "експерти" да се замени с думата "специалисти".
Комисията не приема предложението.
"(2) Ръководният служител ръководи административното звено и носи отговорност за неговата работа.
(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт."
Предложение на Тодор Костадинов:
В чл. 5, ал. 3 думата "държавната" да се замени с "изпълнителната".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, ще ви прочета внимателно чл. 5, защото става въпрос за нещо, което просто е глупаво:
"В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка, държавните служители са ръководни служители и експерти". Е, питам аз, кой е по-професионално подготвен - ръководителят или експертът, ако приемем този текст за такъв?
Ще има професионално подготвени ръководители и професионално неподготвени като във всяка администрация. Ще има и професионално подготвени експерти и неподготвени такива, назначени поради една или друга причина. Разбирате, че не може това да са критериите или характерът на служебните задължения. Характерът на служебните задължения е характер сам по себе си. На него може да има един професионално подготвен ръководител и един професионално подготвен експерт, както и обратното: може да има един непрофесионално пригоден за ръководната си длъжност ръководител и един непрофесионално подготвен експерт.

Затова сме предложили текст като наша алтернатива - явно, че и комисията не е приела нашето предложение - който по-ясно очертава това, което може би - казвам, може би, ако наистина е имал такова намерение - господин министърът и въобще Министерският съвет като вносител е искал да каже: "В зависимост от характера на служебните си задължения държавните ръководители работят на ръководни или експертни длъжности, за които се изисква различна степен на професионална подготовка". Различна степен, в смисъл, единият се е търкалял, минал е през ниските нива, израснал е, станал е началник, другият няма този управленски опит зад гърба си и ще стои на по-ниското равнище.
Това може би са искали да кажат. Аз не знам иначе какво са искали да кажат. Защото ако текстът се приеме в този му вид, а вие със сигурност ще си го приемете, ще си гласувате един пореден нонсенс. Моля ви, ако някой има закона, да го прочете.
Не може ние да определяме дали едно лице е ръководен служител или експерт според характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка. Той ще бъде такъв в зависимост от мястото, на което е назначен, в зависимост от ранга, който има, в зависимост от степента, която му е присвоена. По-нататък ще видите ранговете, степените, има си изисквания и пр. Самият запис е фалшив. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз мисля, че господин Миков хвърли известна светлина върху безразборността на въпросния текст. Нещата стоят по следния начин. Дали един служител заема ръководна или експертна длъжност, зависи от неговата професионална подготовка, но не само от това. И аз искам да ви предложа един трети вариант, в който този текст би могъл да бъде изчистен, ако той не отпадне или ако не се приеме предложението на колегите Миков и Дончева. Моето предложение се състои в следното - говоря за текста, предложен от комисията и от вносителя: "В зависимост от характера на служебните си задължения държавните служители са ръководни служители или експерти". Да отпадне "на професионалната си подготовка". Ако държите на "професионалната си подготовка", това би могло да се изпише в края на изречението, че в крайна сметка това дали са държавни или не, зависи от тяхната професионална подготовка. Но както е написано, наистина е безмислица. Затова по-добре е да отпадне. Очевидно е, че има критерии, в зависимост от които те ще бъдат ръководни или експерти, или специалисти, както се предлага, което според мен също не е лошо. Но професионалната подготовка не го изчерпва. Такава е и практиката, между другото. Най-добре е този текст "степента на професионалната подготовка" да отпадне и съюзът "и", разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков чл. 5 да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това го оттегляме. Да остане алтернативата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването. Това предложение се оттегля.
Поставям на гласуване заместващия текст на заглавието и на ал. 1, съгласно предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 120 народни представители: за 43, против 74, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов и група народни представители за замяна на думата "експерти" в ал. 1 със "специалисти".
Гласували 91 народни представители: за 8, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов в ал. 3 думата "държавната" да се замени с "изпълнителната".
Гласували 94 народни представители: за 4, против 83, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев в ал. 1 да отпаднат думите "и степента на професионалната си подготовка".
Гласували 118 народни представители: за 35, против 69, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За редакционна корекция има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председател, когато предложите за гласуване предложения от вносителя текст, моля в ал. 2 след думите "ръководителят ръководи" да бъде не "административното", а "административно звено".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В думата "административното" отпада членуването. Вие при четенето допуснахте още една грешка, не членувахте "отговорността". Така че ал. 2 ще звучи така: "Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорността за неговата работа".
Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 20.
Член 5 е приет.
Съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 21 януари, четвъртък, от 15,00 часа в зала 456.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 21 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 21 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 242.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 21 януари, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:

Анелия Тошкова

Свилен Димитров