Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 13 февруари 1998 г. до 19 февруари 1998 г.:
Постъпило е питане от народния представител Георги Димитров Дилков към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно наличието на количества черна и цветна скрап на територията на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Жорж Ганчев Ганчев към Надежда Михайлова - министър на външните работи, относно позицията на България в назряващия военен конфликт между САЩ и някои техни съюзници, от една страна, и Ирак плюс множество арабски държави - от друга. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Кънчо Иванов Марангозов към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно въвеждането на здравноосигурителната система в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 1998 г.
Постъпило е питане от народната представителка Дора Илиева Янкова към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно приватизацията на "Контролно-заваръчни устройства" ЕАД - София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Илия Иванов Масларски към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно резултатите от водената борба с видео и аудиопиратството в Софийския регион. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 1998 г.
Писмени отговори:
- на народния представител Петър Мутафчиев от министъра на транспорта Вилхелм Краус;
- на народния представител Калчо Чукаров от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев;
- на народния представител Кънчо Марангозов от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев;
- на народния представител Любомир Божков от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева;
- два писмени отговора има народният представител Румен Такоров от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков и от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов;
- на народния представител Любен Корнезов от министър-председателя на Република България Иван Костов;
- на народния представител Михаил Миков от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Започваме с актуалните въпроси към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Първият актуален въпрос е от народния представител Илия Петров относно строежа на блок "ГУСВ-2" в ж.к. "Река Лева", град Враца.
Господин Петров, имате думата.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! През 1984 г. на група собственици в град Враца са разрушени къщите. Впоследствие е извършено отчуждаване на основание чл. 95 и чл. 96 и във връзка с чл. 63 от Закона за териториално и селищно устройство и чл. 263, ал. 3 от Правилника за прилагането на този закон. Те са обезщетени през 1986 г. с апартаменти в блок "ГУСВ-2", на ж.к. "Река Лева" във Враца, които и до днес не са построени. От 13 години собствениците очакват общината да изпълни задължението си и да построи блока. Тринадесет години вече 23 семейства не могат нито да ползват, нито да реализират имотите си.
На многократните запитвания за задължението на строежа врачанските общинари прехвърлят вината изцяло върху ГУСВ.
Уважаеми господин министър! Във връзка с гореизложеното, моля да отговорите на следния въпрос: какви са причините според Вас блок "ГУСВ-2" на ж.к. "Река Лева" във Враца досега да не е построен и има ли планове на ГУСВ за дострояването на въпросния блок? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Вашият въпрос е и една тъжна констатация за ситуация, която за съжаление, в България не е изключение цитираният случай във Враца. Десетилетната практика на Комунистическата партия да отнема имотите на българските граждани и да се разпорежда еднолично с тях, за съжаление остави десетки и десетки хиляди семейства българи без собствен дом, без собствен имот и без собствени корени.
На мястото на къщите върху земите на собствениците строеше държавата, според чл. 1 на Конституцията, партията. Изграждаха се и собствени жилища за велможите и управниците, а истинските собственици ги завираха в покрайнините, предимно в маломерни жилища, разбира се, оборотни, за да нямат нищо свое и никаква сигурност и да станат още по-зависими от партията-държава.
Аз няма да правя статистика колко генерали, колко членове на ЦК на БКП, колко първи секретари на Комунистическата партия живеят в такива жилища, построени върху земите, които са отнети от родолюбивите и трудолюбиви българи. Но съм убеден, че няма да сбъркам, ако кажа, че това е била върхушката на партията-държава.
Част от една такава тъжна статистика, господин Петров, е случаят и във Враца, за който Вие питате. Каква е фактологията?
През 1984 г. община Враца е започнала отчуждаването на имоти на собственици за ведомствен жилищен блок на ГУСВ. На мястото на отчуждените имоти е предвидено изграждането на 114 жилища в осем секции. От тях 65 апартамента са за общината Враца и 49 за Главно управление "Строителни войски".


Със Заповед N 676 от 25 май 1992 г. на кмета на Враца и договор от 18 септември същата година е учредено право на строеж на ГУСВ върху вече държавна земя за блок "ГУСВ-2", разделен на първи и втори етап. Срокът за построяването на блока е две години. Тези две години отдавна минаха. Минаха няколко пъти по две години. Докъде е стигнато? Първият етап от строителството - три секции с общо 45 апартамента, е приет с Акт N 16 на 20 октомври 1996 г. От завършените жилища 36 са предоставени за обезщетяване на бивши собственици, а 9 са за Строителни войски.
На 5 март 1992 г. община Враца и началникът на Строителни войски са изготвили споразумение, с което общината се задължава да поеме разликата в стойността на апартаментите за обезщетяване на собствениците. През същата 1992 г. ръководството на ГУСВ е преценило, че в близка перспектива войските нямат нужда от ведомствени жилища във Враца. Отчетена е и липса на възможност за самостоятелно финансиране на жилища с такава висока строителна стойност. Тази висока стойност се дължи на големия дял, който получава ГУСВ - 43 на сто. За пример само ще дам, че при обезщетяване на частните строителни предприемачи в София, в Лозенец този процент вървеше 30 - 35.
Наистина, направени са някакви опити за продажба на дела на ГУСВ на фирми и ведомства за съвместно инвестиране, но те, естествено, не са дали конкретен резултат. Ръководството на ГУСВ е счело, че войските нямат конкретни задължения към собствениците на отчуждените имоти. Изразено е и становище, че строителството на жилищния блок може да продължи само при условие, че община Враца осигури необходимите средства. От своя страна кметът на общината прехвърля ангажиментите на ГУСВ на базата на вече сключения преди години договор. Изобщо всеки прехвърля отговорността на другия. Това подобава на хора, които не искат да изпълнят нито законовите, нито договорните, нито административните и най-вече моралните ангажименти към засегнатите граждани на Враца. От това резултатът е, че от общо 114 жилища, не са завършени 69, тоест 61 на сто от жилищата, поети като ангажимент. По оценка на експертите за тяхното изграждане са необходими 1500 милиона лева.
Като министър на регионалното развитие и благоустройството осигурих провеждането на среща, в която участваха и кметът на Враца господин Стоманярски, и заместник-кметът, господин Филипов с експерти на нашето министерство. На тази среща присъствахте и Вие, като народен представител от СДС от избирателния район. И на тази среща, Вие добре знаете, ръководството на община Враца заяви, че няма нито възможност да финансира обекта, нито да предложи на гражданите други жилища, с които те да бъдат обезщетени. Всъщност с тази констатация омагьосаният кръг се затваря.
Какви евентуални възможности има за излизане от този кръг? Накратко, може да се предложи за разглеждане решение за отнемане на правото на ГУСВ за строеж на неизградените секции, тъй като този строеж изобщо не е реализиран. А доизграждането на блока да се предостави на Министерство на отбраната и на общината, като съинвеститори по разчетите, които дава военното ведомство. При дислокацията на подразделенията на Българската армия там ще има необходимост от задоволяване на жилищни нужди на военнослужещи. Има и предложение за предварителна продажба на предвидените в подблоковото пространство помещения за търговски и административни цели, за офиси, като средствата от предварителната продажба се вложат в изграждането на блока. За една част от отчуждените все още има възможност да получат предишните си имоти, да се извърши деактуване, но затова инициативата трябва да бъде пряко в бившите собственици, на които имотите са отчуждени.
За съжаление, господин Петров, тези възможности се коментират едва сега, през 1998 г. и много, много години от 1984 досега са пропилени.
Като принципал на Главно управление строителни войски аз се запознах с извършените проверки от Сметната палата и от Управление "Държавен и финансов контрол" към Министерство на финансите. Искам да ви съобщя, че тези проверки дават една много тежка картина. Такива неизпълнени договорни задължения на ГУСВ по отношение на срокове и цени, има в голямата част от страната. Излъгани са и гражданите от "Лазур-2" във Варна, и в "Суха река", и в "Света Троица", и в квартал "Дървеница" в София. Списъкът е много дълъг и няма нужда да го изреждаме тук обект по обект. Но аз искам да споделя, че в десетилетната история на Строителни войски такива срамни петна не е имало. ГУСВ управлява един огромен строителен ресурс и е факт, че в момента не е в състояние да извърши започнатото и да довърши неизвършеното строителство. Това се дължи и на лошото управление, и на многобройните финансови и договорни нарушения и неизпълнения, които са констатирани в двете проверки.
В конкретните ангажименти по решаване въпроса с обезщетяване на семействата във Враца, освен кмета и ръководството на ГУСВ ще се ангажираме и ние от нашето Министерство. Не искам да декларирам, че виновните за това в ръководството на Главно управление строителни войски, още следващите дни ще бъдат предложени за поемане по административен път на вината, която са донесли, за да се въведе нов ред в държавата ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата за реплика господин Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин Бакърджиев, благодаря Ви. Стана ясно на хората, които са обезщетени по такъв, бих казал, невзрачен начин, че за тях дълго време не е направено нищо, но сега вариантите, които съобщихте, вероятно ще трябва те да ги изпълнят, тъй като действително по-добре е да вземат нещо, отколкото да не вземат нищо. Но въпросът, който в момента възникна, докато ви слушах - колко задължения има ГУСВ тук и там - е: ГУСВ пирамида ли е в крайна сметка след като обещава, а не стори? Разбира се този въпрос е риторичен. Аз Ви благодаря и се надявам, че гражданите, които са останали без собственост ще съумеят по някакъв начин, след като предложените им варианти бяха известни, да си я възстановят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев относно искането на Европейския съюз за спирането на блокове от Първи до Четвърти на АЕЦ "Козлодуй".
Имате думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бакърджиев. От многобройните международните експертизи, които бяха направени на блоковете по 440 мегавата, включително и вземане на проба от метала на корпуса на Първи блок, се установи, че реакторите могат да работят минимум 10 - 15 години. От последният разговор, който се състоя с част от Комисията по енергетика и заместник-генералния директор на Агенцията по атомна енергетика при Организацията на обединените нации във Виена, господин Зигмунд Домаратцки на 3 февруари тази година, се констатира, че блоковете от Първи до Четвърти и оборудването към тях са в добро състояние.
Уважаеми господин Бакърджиев, моля да ми отговорите какво е Вашето становище относно натиска на Европейския съюз да се спрат блоковете от Първи до Четвърти на АЕЦ "Козлодуй", което може да се окаже фатално за нашата икономика.
Междупрочем, миналият петък в 14 часа по "Хоризонт" беше съобщено, че към този натиск се е присъединила и Европейската банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин заместник министър-председателят Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Бончев! Проектите на първите четири енергоблока на АЕЦ "Козлодуй" с реактори ВВР-440, модел В-230, са изработени през 60-те години в съответствие с тогавашните норми и стандарти на бившия Съветски съюз. Заложената в проектите концепция по безопасност предполага висока надеждност на компонентите и системите в първия контур през целия експлоатационен срок. Безопасността на тези блокове се основава до голяма степен и на организационни мерки, насочени към предотвратяване на евентуални аварии. Основният им недостатък се състои в това, че не са предвидени достатъчно средства за защита при големи изтичания на топлоносител от първи контур. Реактори от този тип, работещи в бившата ГДР, бяха спрени след обединението на Германия. Страните от Европейския съюз, подпомогнати от Г-7, финансираха прилагането на краткосрочни мерки за повишаване безопасността на оставащите в работа реактори. Такива реактори има в Унгария, Финландия, Словения, Русия и България.
В началото на 90-те години няколко мисии на Международната агенция по атомна енергетика и други международни екипи изследваха безопасността на тези блокове. Направената оценка показа редица други недостатъци в прилагането на съвременния подход за осигуряване на безопасността. Това и наложи мнението на Г-7, а впоследствие и на страните от Европейската общност, че експлоатацията им е допустима за ограничен период от време, т. е. около края на нашия век.
През 1991 г. специална комисия на МААЕ изследва блокове от първи до четвърти в Козлодуй. Тя показа наличието на многобройни недостатъци при експлоатацията, като някои от тях бяха класифицирани като доста сериозни. За отстраняването им Първи и Втори блок бяха спрени за един доста продължителен период. През 1993 г. между Европейската банка за възстановяване и развитие и тогавашното правителство на България бе сключено споразумение, съгласно което блокове от първи до четвърти на Козлодуй трябваше да бъдат изведени от експлоатация през 1998 г., при изпълнение на определени условия, които като констатация можем да отчетем, че не са реализирани и до днес.
В периода 1992 - 1997 г. бе разработена и реализирана специална програма за повишаване надеждността и безопасността на експлоатацията на първите четири блока. Възприет бе подходът за поетапно повишаване на безопасността, като мерките за всеки етап бяха определени съобразно техния приоритет, проектна и техническа готовност, като при това бяха отчетени и конкретните особености на всеки един от блоковете. В рамките на тази програма бяха финансирани проекти за общо 24 млн. екю.
В резултат на реализираните проекти експлоатационният порядък на първите четири блока бе цялостно възстановен, като се достигна началното ниво на безопасност. Изпълнени бяха и редица изследвания и коригиращи мерки по квалификация на оборудването, антисеизмичното укрепване на основните системи и конструкции, оценка на остатъчния ресурс на оборудването.
През 1995 г. бе предвидено изпълнението на тъй наречената програма за обезпечаване на безопасната експлоатация на корпуса на реактора на Първи блок в течение на проектния срок на работа. Програмата не бе изпълнена. Тук не искам да коментирам причините за това неизпълнение, но годината 1995 говори достатъчно сама за себе си. Не мога обаче да не припомня, че именно това неизпълнение доведе до изостряне на отношенията ни не само със страните от Централна и Западна Европа, но и с представителките в Г-7.
През 1996 г. бяха изпълнени предвидените и крайно необходими анализи и пресмятания на корпуса за най-тежките режими на работа. От вътрешната страна на метала бяха изрязани, както Вие споделихте, тук изследвани така наречените тамплети, с които се доказва какво е реалното състояние на корпуса. Резултатите, отчетени от независимите международни изследвания бяха много по-добри от очакванията. Въз основа на тях и на допълнителни изследвания през 1998 г. ще бъде окончателно определен и срокът на експлоатация на Първи и Втори блокове.
Уважаеми дами и господа, съжалявам за изпълненото ми с подробности дотук изложение, но без тях не бих могъл да обясня това, което нашето правителство направи досега и смята да предприеме в бъдеще относно безопасната и сигурна работа на Атомната централа в Козлодуй. Най-напред ние още през миналата година разработихме нова програма и набелязахме аргументите, с които обосновахме безопасната работа на АЕЦ - Козлодуй. Според тях срокът за надеждна експлоатация на блокове първи и втори беше фиксиран до 2005 - 2006 г., а на блокове трети и четвърти - съответно 2010 и 2012 г. Тези аргументи бяха изложени в меморандума на правителството, с който бяха запознати страните от Европейския съюз и Европейската банка за възстановяване и развитие. Ние сме убедени, че са налице реални и убедителни доказателства за преразглеждане на условията по споразуменията с Евробанката.
Едновременно с това съм длъжен да заявя, че правителството не счита за неестествен интереса на страните от Европейския съюз за намеренията ни да изпълним условията по това споразумение. Аз Ви уверявам, господин Бончев, че при всички наши срещи с чужди експерти и отговорни служители в областта на ядрената безопасност ние аргументирано и убедително защитаваме тази наша позиция с икономическа, техническа и международна правна аргументация в наша полза. Ще приведа няколко примера.
В началото на февруари т. г. при срещата си с господин Зигмунд Домаракцки, ръководител на Департамента по ядрена безопасност към Международната агенция във Виена, аз имах удоволствието да чуя уверенията, че усилията и аргументите на българското правителство са предизвикали полезен отзвук. На 12 и 13 февруари при посещението си в Брюксел разговарях много обстойно с господин Пабло Бенавидас, генерален директор на Главна дирекция "Енергетика" на Европейската комисия, и с господин Шутерле, генерален секретар на Енергийната харта. И при двата разговора позицията на българското правителство беше посрещната много добре.
Ще си позволя да цитирам и едно от изявленията на експертите при тези срещи: "Европейският съюз ще проявява разбиране, че не може да се поставя въпросът за спиране на АЕЦ "Козлодуй". И то не само защото Европейският съюз отчита нейното значение за енергийния баланс на България и на Балканския регион, а и защото в Европа са наясно с усилията на България за гарантиране на безопасната работа".
Тези дни чухме и мнението на експертите от Института за изследване на ядреното производство към Виенския университет, които след посещението в АЕЦ "Козлодуй" публично заявиха, че централата се е променила много и те са приятно изненадани от констатацията.
Променено в положителна посока мнение на Европа бе декларирано и само преди два дни от господин Пиер Московиси, делегиран министър на Франция по европейските въпроси. Това променено отношение бе заявено и в разговора с президента Петър Стоянов, и при срещи с премиера Иван Костов. Тук искам да припомня, че Франция и Австрия са сред държавите, от които в голяма степен зависи и бъдещето, и мерките в малките реактори на АЕЦ "Козлодуй".
Вчера прозвучаха и констатациите на посланика на делегацията на Европейския съюз у нас, който сподели, че от нашата страна се изисква единствено изпълнение на критериите по Хопенхаген и че Европейският съюз настоява българското правителство да представи алтернативна стратегия, но в никакъв случай не става дума за спиране на работата на реакторите в Атомната централа в Козлодуй.
И накрая искам да Ви информирам, господин Бончев, че правителството изрази желание да даде гаранции за кредит от 300 млн. щатски долара, необходими за модернизацията и реконструкцията на блокове пет и шест на атомната ни електроцентрала и най-вече за гарантиране надеждната и безопасна работа. Програмата за тази реконструкция и модернизация е разработена от Европейския консорциум, в който участват руският институт "Корчатов", немският производствен гигант "Сименс" и френската "Праматог". Предстои сериозна работа по подобряване на системите за контрол. Разговорите по тази тема се водят в доста напреднала фаза с представители на американската "Уестинхаус".
Уважаеми господин Бончев, аз дълбоко оценявам Вашата откровеност и загриженост към проблемите на атомната централа и ядрената ни енергетика и именно така си представям съвместната ни работа по решаване на енергийните проблеми на България.

Междупрочем такова поведение ние от правителството очакваме от всички народни представители, от всички експерти, от всички, които са пряко ангажирани и при дискусиите за стратегията и политиката в енергийната област, и при предстоящото внасяне за разглеждане на Закона за енергетиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Бончев, имате възможност за реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги! Уважаеми господин Бакърджиев, благодаря за Вашия отговор и за Вашето лично становище относно АЕЦ "Козлодуй", но бих желал да Ви обърна внимание за това разминаване, което се получава, и становища и че в Европа работят стотици реактори и много от тях са същият тип като Първи и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", като например: "Ловиза" - Финландия, която е по-рано в пуск от България (следователно срещу нея няма натиск); "Темерин" - Чехия, "Пакс" - Унгария и много други от този тип, върху които въобще няма натиск от Европейския съюз.
Господин Бакърджиев, не ми се иска да мисля, че зад този натиск, който упражнява Европейският съюз върху нашите читири блока, се крият комерсиални цели на западни фирми, а те са доста, производители на такова оборудване, които от десетина години са в дълбока рецесия.
Спирането на блоковете от Първи до Четвърти, което е 1760 мегавата, евентуално ще лиши България от експорт на електроенергия и свежи валутни приходи в държавния бюджет, а може би и да постави страната на колене, да търсим милиони долари за внос на електроенергия. А това вече ще бъде фатално за България и от държава ще станем географско понятие.
Следващите четири-пет десетилетия, уважаеми господин Бакърджиев, България няма да има средства да построи нови заместващи мощности в размер на 1760 мегавата. Следователно тогава нашият народ за столетие ще стане роб на външни заеми и кредити. Затова моята молба към Вас и към нашето правителство е да не допуска този енергиен терор срещу българската ядрена енергетика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов относно отправените критики и директни обвинения към правителството за проявяван двоен стандарт по проблемите на доставката на природен газ и противоправно налагане на монопол на "Булгаргаз" ЕАД в доставките.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Напоследък към правителството бяха отправени редица критики, а и директни обвинения в това, че проявява двоен стандарт по проблемите на доставки на природен газ и противоправно налагане на монопол на "Булгаргаз" ЕАД в доставките. Основните обвинения, които гласно или негласно се отправят към Вас и които аз се надявам да са неоснователни, са следните:
1. Определени кръгове от управляващите си поставят за цел да изтикат някои частни и смесени търговски дружества от заети вече позиции в газовия бизнес, за да поставят на тяхно място други, близки до тях.
2. Цитира се фирмата "Хардланд инвестмънт". Също така се говори за създаване на нова посредническа фирма с участието на "Шел" и турската компания "Боташ".
3. Определени кръгове от управляващите използват "Булгаргаз" ЕАД - търговско дружество със 100% държавно участие, противоправно, за да унищожи конкуренцията в доставките на природен газ, да остане почти единствен вносител в страната, след което държавното дружество да бъде приватизирано в нечий, най-вероятно в свой интерес.
Министър Божков неколкократно заяви, че "Булгаргаз" ЕАД ще се приватизира. Независимо че последваха изявления, включително и на председателя на Министерския съвет, че това ще стане в необозримо бъдеще, изявленията на членовете на правителството не дават никакви гаранции.
С подкрепата на представители на правителството, ръководството на "Булгаргаз" ЕАД, използвайки монополното си положение на единствен оператор на газопреносната мрежа, рекетира, изнудва и тероризира търговските дружества, които искат да сключат договор за доставки с други фирми.
Ръководството на "Булгаргаз" ЕАД отказа да сключи договори за транспортиране на природен газ, спира крановете на непослушни търговски дружества. Пита се: с какъв акт - законов или друг - са позволени такива имперски права на "Булгаргаз" ЕАД. Абсурдността на тази ситуация (има се предвид това, че той отказва да сключва договори) може да се онагледи с това, ако например ръководството на Софийски градски транспорт реши да определя кои граждани имат право и кои нямат да се возят в транспортните средства - не тези, примерно, които са си платили билетите, а тези, които имат партийна принадлежност към БСП или СДС, те да имат право да се возят. Това е абсурдността на тази ситуация.
Уважаеми господин министър, не считате ли, че правителството следва да се намеси категорично и да преустанови налагания монополен диктат от страна на "Булгаргаз" ЕАД в доставките на природен газ, още повече че Конституцията на Република България изрично регламентира, че държавен монопол за тази дейност не може да се налага?
Предвиждате ли в подготвения Закон за енергетиката ясно и категорично да се регламентира свободата на конкуренцията и се премахнат всякакви нормативни предпоставки за налагане на монопол в бизнеса с природен газ? Или ако не сте съгласни с тези постановки, което е напълно допустимо, ще внесете ли поправки в Конституцията?
Второ. Не считате ли, че газопреносната система за високо налягане, чийто оператор е "Булгаргаз" ЕАД, следва да се експлоатира в съответствие с принципите на енергийната харта и клаузите на договора към нея, който е ратифициран от българската страна и предвижда право на достъп на трети лица при наличие на свободен капацитет? Както ни е известно, там има достатъчно свободен такъв. Това е основа за свобода на конкуренцията в свободните общества. Ако считате да работите в съответствие с тези документи, как ще обезпечите изпълнението на техните клаузи, които сега грубо се нарушават?
И трето, какви гаранции може да дадете, че "Булгаргаз" ЕАД няма да се приватизира, бидейки пълен монополист в доставките и транспортирането на природен газ за страната? Не считате ли, че единствена гаранция за това може да бъде акт на парламента - тоест закон или решение - и ще внесете ли такъв?
Уважаеми господин министър, очевидно повече от наложително е правителството да предприеме посочените по-горе действия и законодателни инициативи, което не само ще реши възникналите проблеми в интерес на обществото, но и ще разсее съмненията около безпристрастността на правителството по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Каракачанов! Правителството многократно е декларирало своята позиция по отношение на целия комплекс от въпроси в областта не само на доставките и транзита на руски природен газ за и през България, но и по комплексните въпроси в газовата сфера. Тази позиция нееднократно бе заявявана и тук, в тази зала, и от тази трибуна. Бе заявявана и от министър-председателя Иван Костов, и от всички членове на нашето правителство, и от мен като вицепремиер, наблюдаващ енергетиката.
Винаги, когато в тази зала се говори за природен газ, всички вие, уважаеми народни представители, публично сте декларирали своята подкрепа за решимостта на българското правителство да отстоява българския национален интерес. И фактът, че тук, в тази зала, вашата подкрепа е еднозначна, е повече от обясним, защото това е залата на българския парламент, трибуната, от която вие, българските народни представители, сте призвани преди всичко да отстоявате българския национален интерес.
Доказателство за това, че въпросите от газовия комплекс са приоритетни и за вас, уважаеми народни представители, е този нестихващ интерес. През последните шест месеца почти няма ден на парламентарен контрол, в който от тази трибуна да не се говори по тази тема. И аз съм убеден, че в основата на всички ваши въпроси за природния газ, дори и когато на пръв поглед става въпрос за отделни лобирания, стои дълбоката загриженост за отстояване на българския национален интерес. Защото, пак ще повторя, тук, в тази зала, отстояването на нечии чужди интереси е просто недопустимо.
Независимо от вкараните във Вашия въпрос интонации на нападки, господин Каракачанов, аз благодаря за този въпрос, за това, че отново ми давате възможност да обясня ясната и категорична позиция на правителството по въпросите за доставките на природния газ и ролята на "Булгаргаз" в тази дейност; за това, че ми давате отново възможност да разсея всички неясноти и недоразумения около природния газ - резултат от недоизясняване на проблемите, от неразбиране, от незнание и най-вече от дезинформация и определени инсинуации.

Каква е отправната точка на газовите отношения в позицията на България? Това е фактът, че единственият доставчик на природен газ за България в момента и в краткосрочна перспектива е Русия. И причината е чисто техническа - до българската газова инфраструктура достъп има единствено за руски природен газ.
Какви са основните принципи, които отстоява правителството в българо-руските газови отношения? Това са преди всичко сигурни и ритмични доставки на руски природен газ за България при осигурен и гарантиран транзит през наша територия за трети страни. И още: съизмеримост в цените на доставките и транзита с европейските цени; адекватност на условията за доставките и транзита с обичайната световна практика; равнопоставеност и взаимно зачитане на националните интереси на двете страни - Руската федерация и Република България; равнопоставеност и взаимно зачитане на търговските интереси и на двете фирми - руската "Газпром" и българската - "Булгаргаз".
Аз ще си позволя отново да повторя това, което ние повтаряме вече месеци наред - това, което преди по-малко от месец заяви тук, пред всички вас, министър-председателят господин Иван Костов и бе категорично подкрепен и от господин Георги Божинов от ръководството на Демократичната левица - в интерес и на България, и на Русия е увеличаването на доставките на руски природен газ и гарантираното получаване както на договорните количества, така и на дължимите за тях суми. Подобни гаранции могат да дадат само двете правителства и двете национални фирми.
В интерес и на България, и на Русия е увеличаването на транзита на руски природен газ през наша територия за съседни нам страни. Гаранции за сигурността на този увеличен транзит може да даде само Република България. И разбира се, 100 на сто българската държавна фирма "Булгаргаз", която реализира волята на правителството и е собственик на националната и транзитната газопроводни мрежи.
Посредникът, какъвто и да било той, не може да даде нито една от тези необходими гаранции и не може да реализира нито една от многото социални функции, които държавата осъществява чрез държавната фирма "Булгаргаз". Именно затова ние се обявихме категорично против посредниците в газовия бизнес. Те не се вписват в българския национален интерес, не се вписват и в руския национален интерес. Те не могат да гарантират нито превоза и транзита на природния газ, нито дистрибуцията му в страната.
Такава, уважаеми дами и господа, е последователната политика и позиция на нашето правителство още от първите дни, такава е тя и днес.
Впрочем, тук е много удачен примерът със софийския градски транспорт. И аз искам само малко да го доразвия. Какво би се получило, господин Каракачанов, ако ръководството на общинската фирма позволи на някоя фирма или Ваша фирма, да речем, на "Овъргаз" да продава билети за градския транспорт? И то като единствен продавач. Тогава "Овъргаз" спокойно може да направи сегашните билети от 200 лв. на 300 лв. цена на билета. Щат не щат хората ще си купуват тези билети от по 300 лева. От тях 200 ще се получават за столична компания "Градски транспорт", а "Овъргаз" ще прибира само по 100 лв. от всеки продаден билет и то без да прави нищо - без да превозва, без да ремонтира, без да зарежда с гориво, дори без да разполага или притежава който и да е от столичните автобуси, трамваи, тролейбуси!... "Овъргаз" просто би си прибирал по 100 лв. хей така, защото столичният градски транспорт го е включил в една верига като посредник - в билетопродаването - без да върши нищо.
Що се отнася до оцветяването на газопроводите ни в синьо или в червено - аз категорично искам да заявя, че българската газопреносна мрежа, ако притежава цветове, то те трябва да бъдат белият, зеленият и червеният, т. е. българските цветове, защото българските газопроводи са национални, собственост са на българската държава и на цялата нация. Ние категорично ще отстояваме тази собственост. Противното просто би било национално предателство, господин Каракачанов!
Такъв е конкретният ми и надявам се пределно ясен отговор на Вашето общо внушение, поставено във въпрос.
Що се отнася до конкретно зададените от Вас въпроси, техният отговор се съдържа във всичко това, което изложих дотук, но аз ще се опитам да елиминирам възможността от каквото и да е тълкуване като просто или простичко и ясно ще развия отговорите на конкретните въпроси.
На първия конкретен въпрос: относно преустановяване на така наречения от Вас монополен диктат от страна на "Булгаргаз" в доставките на природен газ съм длъжен да Ви обясня следното:
Като стопроцентово държавно дружество, собственик на цялата газопреносна инфраструктура "Булгаргаз" е задължен да осъществява преноса и доставките на природен газ за нуждите на потребителите в България, при това на цени, определени от Комисията по цените, респективно от българското правителство. До настоящия момент дружеството не е отказвало да достави природен газ на нито един потребител, с когото има сключен договор, независимо че огромната част от тези потребители са некоректни платци. Не може да се очаква обаче дружеството да доставя природен газ на потребители, които отказват да сключат договори с "Булгаргаз". Този отказ е лична волеизява, според Вас, на дискриминирани потребители. Друг е въпросът за това тяхното решение дали е само необяснимо и нелогично или зад него се крие и още нещо, защото всички добре знаят, че алтернативни доставчици и други газопреносни пътища в България просто няма.
В тази връзка са повече от необясними и квалификациите, че "Булгаргаз" цитирам: рекетира, изнудва и тероризира търговските дружества, които искат да сключат договор за доставка с друга фирма. Аз се надявам, че тези квалификации са резултат от дълбоко неразбиране, господин Каракачанов, и на недооценяване на факта, че подобни квалификации се превърнаха в основен арсенал на определена икономическа групировка, бранеща личните си приходи при посредничеството за природния газ. Приходи, които се измерват в милиони долари, и то без някой да си мърда пръста. Няма да се връщам на билетчетата от градския транспорт!
Когато говорим за монополните права за внос и пренос на природен газ на територията на България, не трябва да забравяме два основни фактора: дружеството "Булгаргаз" е едноличен собственик и оператор на цялата газопреносна система и притежава изключителни права за пренос през румънска територия, така че на практика "Булгаргаз" се явява естествен оператор при вноса и доставките на газ за България.
Създалата се ситуация не е в нарушение на Конституцията, напротив! Всеки има право да осъществява тези дейности, след като получи разрешение за това, изгради собствена газопреносна мрежа или получи достъп до вече изградената. Въпросът с алтернативните посредници има и една друга страна - тази с огромните задължения на повечето от българските потребители. Тяхната задлъжнялост към "Булгаргаз" вече надхвърля сумата от 450 млрд. лева.
Без да влизам тук в подробности, аз бих искал да попитам господин Каракачанов дали при формулирането на въпроса сте си дал сметка какво би станало с топлофикационните дружества в България, ако доставките не се извършваха от "Булгаргаз", а от частна фирма. Какво би станало с топлофикациите, когато те не могат да заплатят консумирания природен газ? Би ли ги взела частната фирма като неплатежоспособни? Какво щеше да стане, ако доставчикът на природен газ се ръководеше само от рекламираните "чисти пазарни принципи"? След като топлофикациите дължат повече от 200 млрд. лв., доставчикът отдавна трябваше да ги обяви във фалит или да фалира той поради неполучените суми и неразплащане на откупен вече газ. Обяснението, че това не се е случило и няма да се случи е в социалната роля, която в случая "Булгаргаз" играе като сто процента държавна фирма.
По втория конкретен въпрос - относно експлоатацията на газопреносната система в съответствие с принципите на Енергийната харта.
Вън от всяко съмнение е, че експлоатацията на газопреносната система на България ще се осъществява от "Булгаргаз" в съответствие с принципите на Енергийната харта и договора към нея, който влиза в сила на 16 април т. г.
В съответствие с политиката на правителството бъдещата нормативна уредба в сферата на природния газ ще бъде съобразена с тази на Европейския съюз. Разбира се, в нея ще бъдат отчетени и конкретните условия в Република България, но без това да противоречи на основните постановки на Европейската харта и договора към нея.

Позволявам си да твърдя обаче: независимо, че Европейската харта все още не е влязла в сила и в момента "Булгаргаз" експлоатира газопроводите в принципите, залегнали в нея. Това, че на някого може да не му е изгодно или да не му харесва, е съвсем отделен случай. Това не трябва да изкривява и променя фактите. Нещо повече, аз искам да заявя, че правителството ще настоява към тези принципи да се придържат и нашите партньори и контрагенти, от които доставяме или към които транспортираме енергоносители. Това е наше законово право, гарантирано от Европейския съюз. И аз много бих желал и Русия да ратифицира Енергийната харта, просто защото тогава тя няма да може да спира да речем Тюркменския газ към територията на България или други европейски държави и у нас няма да се говори вече за монополни доставки на природен газ.
Ето защо твърдението Ви, че клаузите на Европейската харта и договорът към нея в момента били грубо нарушавани, просто не отговаря на истината. Аз бих препоръчал, господин Каракачанов, да помолите Вашите съветници да Ви цитират клаузите от Европейската харта и Договора към нея, или в друг случай просто ги прочетете сам.
На третия въпрос - бъдещата приватизация на "Булгаргаз". Правителството е напълно наясно с ролята и значението на "Булгаргаз" не само за българската енергетика, но за цялата икономика на страната, за голяма част от социалната дейност на държавата, на която аз вече обстойно се спрях. Или общо казано - за националната сигурност на нашата България.
Така, както ние добре съзнаваме този факт, така и вие, уважаеми народни представители, много добре знаете, че за да бъде приватизиран "Булгаргаз", той трябва да бъде включен в приватизационните програми през следващите години, програми, които вие тук, в парламента, разбира се, ще коментирате. В приватизационната програма за 1998 г. одобрено предложение за "Булгаргаз" няма и, разбира се, той няма как да бъде приватизиран.
Ето защо гаранциите дали "Булгаргаз" ще се приватизира или не, можем да дадем всички заедно - и вие, уважаемите народни представители, и ние, представителите на правителството.
Аз мога да заявя категоричната позиция на нашето правителство, че предстояща приватизация на "Булгаргаз" не е била обсъждана нито в широк кръг, нито в тесен кръг от министри или съветници. Кръгове, приятелски или лобистки, не са характерни за Обединените демократични сили.
И преди въпросът за приватизацията на "Булгаргаз" да стане актуален, трябва всички ние, уважаеми дами и господа, да сме категорично убедени, че стопанският живот у нас е нормализиран, че се ръководи не от партийни или партизански принципи, не от нечии лични интереси, а от естествения регулатор на световната икономика, националния интерес и пазарните принципи. Затова в името на българския национален интерес, нещо повече, в името на нашата национална сигурност правителството няма право и не може да е безпристрастно тогава, когато се решават газовите проблеми на България.
При отстояването на националната ни сигурност ние не сме и няма да бъдем безпристрастни, както впрочем според клетвата си и принадлежността към България сте задължени и вие, уважаеми дами и господа народни представители. Разбира се, за клетвата сте ангажиран и Вие, уважаеми господин Каракачанов. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Имате думата за реплика, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин Бакърджиев, благодаря Ви все пак, че отговорихте, без да се нахвърляте върху мен, което е много положително. Аз също се постарах да говоря по същия начин.
Не може да се спира газта от Тюркмения, която минава през Русия. Това го казва, и Вие го потвърдихте, тази Международна харта, която сме подписали ние, но не е подписала Русия. И Русия спира тази газ в нарушение на всякакви международни права, спира пренасянето по тяхната мрежа на газта на трето лице. Ние, които сме подписали обаче Международната харта и твърдим, че я спазваме, спираме обаче пренасянето по нашата вътрешна мрежа на трети лица - няма значение дали това е държава, дали това е частна фирма, знаете много добре, че няма значение, - спираме го и казваме, че това е възможно. Това е елементарно противоречие даже във Вашето изказване.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Не е само това противоречие!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Това е основното противоречие. То не е само това, но основното противоречие.
Значи основният принцип, който Вие ни казахте, е, че има една огромна разлика между този, който сключва договори за доставка на газ - веднъж ги сключва примерно с Русия и веднъж с предприятието, това са доставчиците, и този, който сключва договор за транспортиране, в случая "Булгаргаз". Това са два коренно различни договора от коренно различни лица. И това, което казва Международната харта, че нямате право да пречите на някой да минава неговата газ по този газопровод, който между другото е и национален, както Вие правилно казахте, защото това е нарушение на всякакви международни права, първо, нарушение на Закона за конкуренцията и въобще пълен абсурд в една пазарна икономика. И много странно, че един човек, който е по-скоро към центъра в политическите си възгледи и е така да се каже вляво от Вас, понеже Вие би трябвало да сте вдясно, трябва да Ви обяснява тези неща. Много странно.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А националните интереси?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Националните интереси, съгласен съм, приемаме, че националните интереси все пак се спазват със закони. Защото законите са тези, които бранят националните интереси, но все пак те трябва да се спазват. И когато Вие давате на "Булгаргаз" монополно право без никакъв закон, това е антинационален интерес. Защото, не дай Боже, ще дойде друго правителство и то ще използва този демагогски начин на решаване на проблемите, който ще удари по вас и тогава наистина и "Булгаргаз" ще бъде приватизиран.
И аз Ви питам, Вие не ми отговорихте на въпроса, аз искам да докажете, че "Булгаргаз" няма да се приватизира, като гласуваме закон в парламента, а не да ни давате обещания. Съжалявам, че ми изтече времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин вицепремиер, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Каракачанов, аз съвсем умишлено не се върнах в последните 3-4 години, за да разкажа историята на подготвяното национално предателство с предоставянето на газопреносната мрежа на България в ръцете на чужда компания.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Това е друг въпрос. Съгласен съм.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Това е нещо, за което събитията през миналата зима само и единствено попречиха да бъде реализирано. Ако се наложи, ще отворим документите, протоколите, за да се запознаете с това, което щеше да стане, ако миналата зима БСП не беше свалена от властта.
Оттук насетне Вие сте абсолютно прав, че регламент трябва да има за всички и да се спазва от всички. Но въпросът е много по-прост: "Мултигруп" или "Овергаз" не притежават никакъв природен газ и не притежават никакви тръби. Какво могат да продават те и през какво да го транспортират? Природният газ е руският "Газпром", собственик на тръбите в България е "Булгаргаз". Между тях трябва да се сключи елементарна сделка: вземаш, плащаш и приключва. Руският природен газ минава през България, да отива в Турция, Гърция и Македония, България да получава транзитни такси и всичко да е наред. Няма нищо сложно в това. Сложно е именно желанието на посредниците да вземат пари, без да участват пряко с нищо, само и само на гърба на хората, които ще плащат парно на стойността на продукцията, която се произвежда в българските предприятия, която няма да бъде конкурентоспособна на външния пазар. Ето затова се борим ние, господин Каракачанов. И аз съм убеден, че мнозинството от българите го знаят и ни подкрепят, и ще ни подкрепят. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Актуален въпрос от народния представител Михаил Миков относно включване в Борда на търговското дружество "Булгаргаз" ЕАД на Васил Филипов. Отново въпросът е към заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не ще навлизам в тези сложни отношения във връзка с газта, те са и международни, те са и политически, сигурно и лобистки. Но поводът да отправя този въпрос, твърде конкретен към Вас, беше свързан с публикации в печата. Аз се заинтересувах за така дълго коментирания "Булгаргаз" - кой го управлява и защо го управлява. Зададох си тези въпроси. Явно това дружество е от голямо значение за българските национални интереси, които, няма съмнение, Вие така декларирахте, че искаме всички тук да защитим.
И какво установих? Че това лице е назначено през месец май 1996 г. или някъде там през лятото като отговорник да осъществява бартерите с други търговски дружества от категорията на длъжниците, които Вие преди малко споменахте. И започва то да върши тази дейност, за която е назначено в "Булгаргаз". То не е член на борда през този период. Сключват се споразумения с наши търговски дружества, длъжници към "Булгаргаз" - "Стомана" и "Кремиковци" по цени, действащи към момента, юни, юли, август, септември, октомври. Обърнете внимание какво става с долара през декември и януари. Скокът на долара е ясен, събитията тогава са ясни. Хората са на улиците поради законното им недоволство, както нееднократно Вие сте декларирали тук. В същия този период, когато хората са на улицата, същият този човек продава по доларови цени метали, заприходени в левове, след като цените на същите тези производители - "Стомана" и "Кремиковци" - са скочили 3-4 пъти съответно с курса на долара, защото желязото както знаем всички тук, е борсова стока и има пазар и в странство.
От цялата тази дейност по констатации на направена проверка, която е на бюрото на главния прокурор и той може би трябва да се произнесе дали господин Филипов трябва да носи отговорност по чл. 220 от Наказателния кодекс или не, това е негово право, негово задължение, твърденията са, поне тези, които се появиха в пресата, че около половин милиард лева не са постъпили в дружеството. Тоест, всички тези железа по различни разфасовки са продавани под тяхната цена. И изведнъж през февруари той е включен като член на борда. Кой е мотивът да бъде включен и сега да е изпълнителен директор на дружеството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Миков, по същество чрез отговора на въпроса и на господин Каракачанов и в това, което Вие декларирахте, ние коментираме голяма част от проблематиката, която се фиксира и във Вашия въпрос, тъй като оценката за работата на изпълнителния директор не може да се разделя от тази за съдържанието и резултатите от дейността на "Булгаргаз".
Във Вашия въпрос, господин Миков, има три части: на какво основание господин Филипов е назначен в Съвета на директорите на "Булгаргаз" ЕАД? По какви причини същият все още е член на този съвет? И със своите действия дали той е причинил вреди на дружеството? - Това е по-скоро като констатация. Преди да отговоря на всеки един от трите подвъпроса, искам само да Ви припомня наличието на множество съществени недостатъци в управлението на дружеството през последните години. Убеден съм, че и Вие ще се съгласите, сред тях са скандално известните цесии на задълженията на "Химко" - Враца, и на "Кремиковци" към "Булгаргаз" от страна на Кредитна банка и Дисконтова къща, междупрочем и двете са структури на "Мултигруп". Тук трябва да прибавя и огромната задлъжнялост на множеството фирми към "Булгаргаз", които и Вие споменахте, както и действия на бивши ръководители, които тепърва излизат и придобиват гласност.
Уважаеми дами и господа, ние всички помним началото на 1997 г., а господин Миков също ни припомни какво беше тогава. Помним какво наследство ни остави БСП. (Възражения в Демократичната левица.) Страната наистина беше в колапс. Може би трябва да си припомните километрите, които стояха пред "Нефтохим", защото "Нефтохим" не можеше да произвежда гориво, транспортът беше почти парализиран, хората се редяха за хляб, а заплатите и пенсиите им не струваха нищо. Но в същото време природният газ според договора, който беше направен от предишното ръководство на "Булгаргаз" струваше 105 долара за 1000 куб.метра. Служебният кабинет, назначен от президента господин Стоянов, започна работа именно в тази ситуация. Предполагам, че преценявайки отделни кандидатури, спирайки се на един или друг, именно служебният кабинет е назначил Васил Филипов за член на Съвета на директорите на "Булгаргаз", имайки предвид това, което и Вие споделихте - че той е работил там от месеци преди това.
На 20 февруари 1997 г. Съветът на директорите го е избрал за изпълнителен директор. Защо той все още е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор? Причината е много елементарна, той е директор, докато няма издаване на заповед на принципала, а това е председателят на Комитета по енергетика. За да бъде освободен господин Филипов и като член на Съвета на директорите, и като изпълнителен директор, е необходима такава заповед. Такава заповед няма. Господин Шиляшки ръководи Комитета по енергетика и преценява нещата спрямо ангажиментите си.
Искам обаче да Ви уверя нещо друго. Аз съм от хората, които винаги са вярвали и вярват в така наречения задължителен коректив. Убеден съм, че нито един стопански ръководител в обществения сектор и нито един държавен служител не може и не трябва да бъде извън обществения и служебния контрол. И всички коментари в медийното пространство, визиращи дейността на изпълнителния директор на "Булгаргаз", дадоха достатъчно основание резултатите от проверките да се комплектоват и да се дадат на компетентните органи. Вие цитирахте, че в Главна прокуратура са представени тези документи. И аз искам да Ви гарантирам, господин Миков, че ако от тази институция излязат ясни констатации, всеки един, независимо дали той е директор на "Булгаргаз" или на друго дружество, дали се казва Васил Филипов или Филип Василев, той ще бъде незабавно освободен. Защото мисля, че най-вече в този сложен период, който минава нашата държава, нито един чиновник или ръководител в нашата държава тогава, когато ощетява нашето общество, не може да продължи да заема такава отговорна длъжност.
Всъщност действително нещата са в ръцете на контролните органи. На базата на техни констатации може административно да се реагира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на министър Бакърджиев. Аз виждам, че той правилно се ориентира в поставения въпрос и има грижата за това. Но аз искам да Ви обърна внимание, господин министър, че това, което ще излезе от прокуратурата, е въпрос на наказателна отговорност. Това, което е правил господин Филипов през януари 1997 г., е въпрос на имуществена отговорност. И да Ви помоля, чрез Вас по-скоро лицето, което не е принципал, а което упражнява правата на принципала, защото ако беше частната фирма на господин Бакърджиев или моята, ние нямаше да си задаваме въпроси защо едно лице управлява добре или зле или причинява вреди, то да не освобождава лицето от отговорност. Защото в крайна сметка, когато става въпрос за едно държавно дружество, независимо дали е "Булгаргаз", а още повече за "Булгаргаз", защото виждате, че няма петък тук да не стане някакъв въпрос около газта, "Булгаргаз" и прочие, този представител на принципала да носи своята отговорност в случай, че се установят наистина тези вреди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Бакърджиев искате ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приключихме с актуалните въпроси към заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев.
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов относно лицата, които не плащат дължимите от тях мита, към господин Муравей Радев, министър на финансите.
Имате думата, господин Вълканов.


ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, някои средства за масова информация съобщиха, че твърде много лица, които се занимават с внос на стоки за вътрешния пазар, не плащат изискваните от закона мита.
Моля Ви да вземете отношение към това съобщение, като в частност отговорите на следните ми въпроси.
Има ли масов характер това явление - може ли изобщо да се говори за явление в случая?
Какъв е броят на лицата, които не плащат дължимите мита, като евентуално съобщите имената на тия, които дължат особени големи суми?
На каква сума възлизат общо неплатените мита?
И накрая - какви мерки смятате да предприемете, за да осигурите събирането на дължимите мита? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Муравей Радев да отговори на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Вие казвате, че в пресата и в медиите се повдига един въпрос, който е от национално значение, много отговорен. Разбира се, че е така, но аз не Ви съветвам да вземате на 100% всичко онова, което прочетете, като вярно, защото много неща там наистина са точни, но и немалко от тях са предположения. В случая става въпрос за едно такова предположение, което аз не твърдя, че не е лишено от основание и то неслучайно. Затова, защото действащата нормативна база в България по този въпрос, особено тази, която е установена през 1991 г., създава условия и предпоставки точно за подобно действие. С Постановление N 59 на Министерския съвет от 1991 г. митните сборове, които се заплащат в резултат на пресичане на българските граници на стоки при внос или при износ, се събират 30 дни след фактическото им преминаване през границата. Това е един срок, който даваше една много голяма възможност за злоупотреби, за нарушения, за забавяне на плащанията и създаваше изключително големи трудности при администрирането на събирането на тези дължими за държавата средства.
Много пъти се е стигало дотам и вносителят в рамките на тези 30 дни да се изпари и да няма от кого да се съберат тези суми. Този сериозен недъг до голяма степен е поправен в края на 1995 г., когато с едно ново Постановление - 244, се променя митническият режим и освобождаването на стоките от границата се извършва след като бъде заплатено не само митото, но и всички дължими митни сборове, които включват данъци, такси и мита, или пък по надлежния ред бъде депозирано съответното обезпечение на тези митни сборове. Това до голяма степен повлия на по-нататъшната невъзможност за спекулации и за създаване на такива условия, които биха могли да отклоняват сериозни постъпления от приходната част на държавния бюджет.
Вие питате, има ли и на колко възлизат тези дължими, но несъбрани средства? Трябва да Ви кажа, че основната част от неплатените митни сборове има произход наистина точно от оня период - до края на 1995 г., преди промяната на митническия режим. Те възлизат общо на около 70 млрд. лв. Много сериозна и голяма сума и, пак казвам, основната причина за възникването на това огромно задължение е един път тези възможности за 30-дневния гратисен период, ако мога така да го нарека, и от друга страна - невъзможността на някои много големи фирми да заплатят в съответните срокове дължимите към държавата средства.
Мога да ви прочета един списък от десетина-петнадесет фирми, които имат големи задължения, според мен, с произход точно от това време. Това са:
- "Булгаргаз" - с 41 млрд. лв.;
- "Нефтохим" - 23 млрд. лв.;
- "Кремиковци" - 19 млрд. лв.;
- Фирмата "Санвел Лацио" ЕООД - 1 млрд. 343 млн. лв.;
- Фирмата "Арман-ТЕКС" - 1 млрд. 255 млн. лв.;
- Фирмата "ЕМ ЕФ АЙ Брос" - 863 млн. лв.;
- "Тико Стар Интернейшънъл къмпани" ЕООД - 767 млн. лв.;
- "Самот лороод" - 623 млн. лв.;
- "Сигма" ЕООД - 543 млн. лв.;
- "Галакс" ЕООД - 521 млн.лв., и т.н, и т.н.
Това е извадка от най-големите длъжници, като подчертавам, че посочените суми са по начислени митни сборове с постановление за принудително събиране. Защото редът е такъв - съответното митническо учреждение издава такова постановление, когато констатира нарушение било на срока - 30 дни отпреди действието на сегашната разпоредба, било нарушение на действащите в момента нормативни разпоредби. Това постановление се изпълнява от данъчната администрация по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Трябва да ви кажа, че една голяма част от тези суми, за които споменах, особено в първите две позиции, са събрани по силата на тези законови разпоредби. Например от "Булгаргаз" са събрани около 30 млрд. лв. до този момент, по пътя на едни, условно бих ги нарекъл, триъгълни операции. Същото се отнася и за "Нефтохим" и най-вече за него. Когато клиенти на тези предприятия дължат на бюджета пари, но в същото време имат да заплащат суми, неплатени до този момент на тези предприятия, държавата просто прихваща свои задължения към клиенти на тези предприятия.
Най-простият пример е, когато държавата дължи възстановяване на суми от данъчен кредит по ДДС. Просто си прихваща от тези клиенти онези задължения, които те имат към тези големи към бюджета длъжници - "Нефтохим", "Булгаргаз" и т.н. Това не е най-доброто, защото по този начин Министерството на финансите върши работа на неговите длъжници. Но, ако този начин е единственият, аз поне предпочитам да свърша тяхната работа, но да прибера парите в бюджета, където им е мястото, ако това е единственият начин на този етап. Разбира се, това е последната, бих казал, крайна мярка.
Има и още една - тя се нарича блокиране на паричните сметки в отделните банки на тези предприятия и ежедневно един определен процент от приходите по тези сметки се отклонява, запорирани са преди това, и се отклоняват, като погасяват задълженията към бюджета. Това е, което правим за онези големи неизправни длъжници, които предвид на тежкото състояние, продължаващо години наред, стигнали до една невъзможност изведнъж да изплатят натрупаните си задължения, да успяваме по някакъв начин да съберем онова, което е възможно да се вземе от тях, без те практически да бъдат доведени до бърз фалит.
Също така немалко са онези предприятия, на които разсрочваме тези задължения, пак казвам, само и единствено с тази цел - да избегнем един бърз принудителен фалит. Смятам, че досега това го правим достатъчно успешно.
Оттук нататък с новия Закон за митниците, който вече е гласуван и влиза в сила от средата на тази година, там още твърде много неща като мерки са предвидени, за да се стигне до една практическа невъзможност от отклоняване от данъчни задължения и от неплащане на митните сборове в целия им размер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Радев.
Има думата народният представител Велко Вълканов за реплика.
Господин Вълканов, министърът остави и писмен отговор. Заповядайте.


ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Радев! Аз си давам наистина достатъчно ясна сметка, че не всичко, което се съобщава в пресата и медиите, е вярно, точно, но от Вашия отговор, който току-що дадохте, разбирам, че в този случай съобщението е било наистина достатъчно точно.
На второ място, искам да кажа, че в моето питане не се съдържаше укор към Вас и към някой друг, а аз наистина просто питах как стоят нещата в тази област. И признавам, че съм безкрайно смутен от тази огромна сума, която не е събрана.
Вие обяснявате това състояние на нещата с някакъв правен режим, който е действал до известно време преди Вие да поемете функциите на министър, възможно е това да е така, не се съмнявам всъщност, че това е така, но бих искал да зная дали има промяна в събирането на тези мита, след като Вие въведохте новия режим. Защото като че ли тук нещата ги отминахте без необходимото внимание.
Но както и да е, аз искрено се надявам Вие да положите усилия тази порочна практика, това порочно явление да бъде прекратено и нашата държава за в бъдеще да не бъде така жестоко ощетявана от хората, които се занимават с вносна и износна търговия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин Вълканов! Аз съвсем не съм схванал Вашия въпрос като упрек към мен, а точно обратното, като една загриженост, която неведнъж сте проявявали от тази трибуна към България като цяло. Но искрено казано аз не разбирам всъщност какво точно искате да разберете с този въпрос, който не бе ясно формулиран, особено от това, което сега доформулирахте. Защото, ако Вие сте смутен от тези големи величини, аз бих Ви задал въпроса: след като тези големи величини, които цитирам, са се създали като неплатени данъци към края на 1995 г. и след това нито една стотинка не е била събирана по времето, когато Вие бяхте народен представител и представлявахте мнозинството в този парламент, когато вашето правителство, излъчено от това мнозинство, точно то беше във възможността и в задълженията си да събере тези пари и вие не събрахте нищо от тях. Сега, когато ние събираме наистина тези пари по начина, по който достатъчно добре Ви обясних, чрез тези операции, с това блокиране на средства. Вие си спомняте дори нещо повече, че имаше един ваш министър, от вашия кабинет, който от тази трибуна призоваваше предприятията да не си връщат парите в банките. И не разбирам, наистина честно Ви казвам, не разбирам смисъла на Вашия въпрос. Аз Ви показах една тенденция на събиране на тези пари, на достатъчно разумно събиране на тези пари, без предприятията да фалират.
Искрено казано още веднъж просто не разбирам смисъла на този въпрос, който зададохте.
И още нещо. Законът, който е приет, новият закон, за който Вие питате, неговият ефект можем да търсим във втората половина на тази година, тъй като той не действа от 1 януари, а ще започне да действа от 1 юли нататък. Така че, ако тогава имате такъв въпрос и вече ефектът е налице, тогава ще имам удоволствието отново да Ви отговоря.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Смисълът, задачата е да изобличим тези хора, които дължат суми на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Радев.
Има думата народната представителка Дора Янкова да зададе актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми министър Радев, с Постановление на Министерския съвет N 163 от 20 август 1992 г. бе взето решение за прекратяване дейността по добив на уран в 17-те търговски дружества правоприемници на демонополизираната държавна фирма "Редки метали". Както на всички ни е известно решението бе прибързано, без ясна представа за технологичния порядък, за екологически чистото прекратяване и отстраняване на последиците за околната среда, без наличието на проектна документация за предстоящите дейности и специална нормативна база. Липсваха радиоекологични експертизи, нямаше алтернативни програми за заетост и всичко това беше без осигурен финансов ресурс.
С Постановление N 56 на Министерския съвет от 1994 г. се направи опит да се отстранят редица от горепосочените недостатъци. Определени бяха поетите дейности за прекратяване и ликвидиране на последиците от добива и преработката на урановата суровина, определени бяха 9-те държавни дружества - изпълнители, както и взаимодействието между принципала на дружеството, Комитетът по енергетика, заинтересованите министерства и ведомства по контрола на ликвидационния процес по проектното, структурното и финансовото осигуряване. Потвърден бе начинът за реализация на наличния уранов концентрат и бе посочен редът за погасяване на задълженията на 9-те дружества.
През 1996 г. предишният управител на "Редки метали" господин Дюлгеров осъществи много изгоден според мен за държавата договор за продажбата на наличния уранов концентрат. По този начин се постигна един добър финансов резултат. Технически договорът приключи през май 1997 г. Цялостната организация и експедитивност бяха изключително високо оценени от западния контрагент, което никак не е за подценяване, като се има предвид естеството на стоката и високите международни изисквания за безопасност, които бяха изпълнени.
През месец юни договорът на този същия директор не беше подновен и използвам повода да му благодаря за висококвалифицирания труд, който положи.
Господин министър Радев, след приемане на закона "Каракачанов" беше публикуван списъка на кредитните милионери в страната, който закон и аз подкрепих. Сред тях са и дружествата, изпълняващи дейностите по ликвидиране на последиците от уранодобива.
Уважаеми министър Радев, имайки предвид тази и останалата нормативна база, свързана с всичките тези дейности, въпросът ми към Вас е: кога ще бъдат погасени задълженията на дружествата, изпълняващи дейностите по Постановление N 56 на Министерския съвет от 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Янкова.
Думата има министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожа Янкова! Вие сте задала един много ясен и добре формулиран въпрос и го разширихте многократно в изложението си, което едва ли е най-добрият начин да получите много точен отговор на онази част от този въпрос, която не се съдържаше в писменото Ви питане. Ако Вие бяхте разширили въпроса си със съдбата на този или онзи директор, аз със сигурност щях да Ви отговоря и за тях така, както днес съм готов да отговоря за съдбата на "Оптикоелектрон", но самият господин Башикаров по незнайни за мен причини го оттегли от днешното питане и вероятно той добре знае защо го оттегля.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той отсъства.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, отсъства, видимо е, всички забелязват, че го няма.
Уважаема госпожо Янкова, Постановление N 163 от 20 август 1992 г. на Министерския съвет за прекратяване дейността по добива на уран беше прието след едно продължително проучване на състоянието и перспективите на уранодобива в страната, като бяха взети под внимание бедните запаси на тази суровина, високите производствени разходи и екологичните последици, но не на последно място, от продължаването на добива на уран.
По същество с Постановление на Министерския съвет N 163 от 1992 г. бяха създадени необходимите условия за практическо преструктуриране на уранодобива в страната като първа крачка към прекратяването на неефективните производства в страната като цяло. За целта бяха утвърдени графици и разработени проекти, съгласувани с Министерството на промишлеността, Министерството на финансите, Министерството на околната среда, а по-късно - и с Комитета по енергетика.
Отчитайки липсата на опит в тази дейност, която е съвсем нова за нашата стопанска действителност, за стопанската ни практика, закъснението в изготвянето на част от проектите и обективните трудности, които възникнаха в хода на тяхната реализация, с Постановление на Министерския съвет N 56 от 1994 г. бяха променени някои от сроковете и по-цялостно бяха определени задълженията на ведомствата и стопанските организации, имащи конкретно отношение към този процес.
Съгласно посочените нормативни актове изпълнението на мероприятията по прекратяването на добива на уран се обезпечава с държавни средства. Министерството на финансите със средства от целевата извънбюджетна сметка "Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие" финансира проектите за техническа ликвидация, техническа и биологическа рекултивация, изграждането на мониторингова мрежа и очистката на замърсените руднични води. За тези дейности за периода 1992 - 1997 г. са предоставени над 3 млрд. лева. Досега на база представените отчетни документи за извършените видове работи по утвърдените проекти са предоставени своевременно средства в пълен размер, с които са разплащани и текущи задължения, свързани с ликвидационната дейност. Етапът техническа ликвидация практически е завършил. Останали са незначителни количества видове работи на някои от обектите.
За оставащите мероприятия по ликвидирането на последствията от добива и преработката на урановата суровина - техническа и биологическа рекултивация, мониторинг и очистка на замърсените води, Комитетът по енергетика е разработил проект за ново постановление, който вече е съгласуван с Министерството на финансите, който проект предстои да бъде разгледан в Министерския съвет. В проекта е предвидено управителите на деветте уранодобивни дружества да изготвят крайните ликвидационни баланси за техническата ликвидация към 31 март 1998 г. Въз основа на тези баланси ще бъдат взети решения за използването на оставащите активи и уреждането на пасивите, включително и на задълженията на търговските дружества, свързани с ликвидационната дейност. По този начин ще бъде изпълнена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Постановление на Министерския съвет N 56 от 1994 г. и с изготвянето на крайните ликвидационни баланси за техническата ликвидация на уранодобивната дейност ще се вземат решения и предприемат действия за уреждането на всички задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Янкова, имате думата за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, благодаря за отговора. Разбирам, че това е един процес, който ще бъде доста дълъг. Но аз в отговора Ви не разбрах няколко основни неща.
Защо, след като с едно писмо от 11.06.1997 г. Вие се ангажирате, че след като в едноседмичен срок се приведе в извънбюджетната сметка на Министерство на финансите сумата от продажбата на урановия концентрат, Вие в едноседмичен срок ще изплатите 120 млн. лева - задълженията на банка "Биохим" по споразумение на банката с дружествата на "Редки метали", една седмица след това с писмо и с разпоредбите на "Булбанк" по същата сметка пристигат 3 млн. долара и Вие не само че в едноседмичен срок не погасихте задълженията на тези дружества, а вече осем месеца това не става и не знам защо в списъка на кредитните милионери тези дружества в момента ги има.
Обществото тепърва и с Ваше съдействие ще води диалог по много въпроси, свързани с уранодобива. То ще иска, както и сега ние с Вас започнахме този диалог, да бъде информирано за наличния уранов концентрат, как той е продаван, тъй като липсва такава информация, как са се изразходвали и финансите от 1992 г. - Вие сега посочихте някои данни, къде са отишли получените приходи от продажбата на урана и намерението на правителството за целевото им разходване. Тепърва ще се води разговор какво е чуждестранното финансиране при прекратяване добива на уран за възстановяване на околната среда и каква е политиката на правителството за окончателното ликвидиране.
Мен ме радва, че Вие ще се ангажирате и с ново следващо постановление.
И в духа на диалога, който трябва да се води с обществото, и в духа на декларираните от Вас желания за прозрачност, настоявам то постоянно да се информира, този диалог да бъде един последователен, този диалог да води до едни реални процеси в обществото, а да не става така, че има декларирани намерения, че има записани позиции, с които впоследствие те не се ангажират. А това са в крайна сметка и конкретни отговорности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова. Госпожо Янкова, ето Ви и писмен отговор от господин министъра.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Янкова, знаете ли какво впечатление прави един народен представител, който задава въпрос на един министър и когато получи отговора, излиза на тази трибуна, изважда един лист, на който преди това дълго и задълбочено е написал какво ще каже, след като чуе отговора, без изобщо да има представа какъв ще бъде този отговор. Ами Вие сама си отговорете на моя въпрос.
Аз много ясно Ви казах. Подготвяме постановление, минало е през Министерство на финансите, влиза в Министерския съвет и абсолютно всички проблеми по активи и по пасиви на тези ликвидационни баланси на тези девет дружества ще бъдат решени преди 31 март т.г.
Вие ми задавате въпроси за някакви ангажименти на някой преди осем или преди девет, или преди не знам колко броя месеца, които, много съжалявам, са били поемани вероятно преди мен. Но това, което пак подчертавам, което питате Вие, като отговор го получихте в достатъчно висока степен и много ясно - до 31 март т. г. Ако нещо не сте разбрали, ще Ви стане ясно на 1 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият актуален въпрос към господин министър Радев се отлага, тъй като господин Петър Башикаров съобщи, че няма да може да присъства в днешното заседание и неговият актуален въпрос се отлага.
Актуален въпрос от народния представител господин Велко Вълканов относно мерки за подобряване режима на съхранение на книжното богатство в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" към госпожа Емма Москова, министър на културата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Москова! Неотдавна Народната библиотека бе сполетяна от едно истинско бедствие - една повреда във водопроводната система доведе до наводняването на един от етажите на библиотеката, в резултат на което хиляди томове ценна българска книжнина бе сериозно увредена.
Неремонтираните от години инсталации на Народната библиотека крият в себе си сериозни опасности от нови бедствия за нея.
Ето защо Ви питам, госпожо Москова, какви мерки възнамерявате да предприемете, за да се изключи възможността от подобни нещастни за този най-голям наш национален културен институт събития.
Искам да Ви уверя накрая, госпожо Москова, че въпросът ми наистина е израз на една загриженост и нямам никакво намерение да правя евтина политика в случая, поради което Ви моля и Вие да се придържате към този стил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Госпожо министър, имате думата.

МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Безспорно случаи, при които по различни причини са заплашени ценности от културното богатство на страната, следва да предизвикват безпокойство и аз споделям това безпокойство. За съжаление случаят, визиран във Вашето питане, независимо от някои обективно съществуващи обстоятелства, е могъл да бъде предотвратен.
Народна библиотека "Кирил и Методий" има статут на самостоятелно юридическо лице и административно-стопанските въпроси, свързани със стопанисването на сградата, е в преките задължения на определена част от нейната администрация и помощен персонал. Изрично следва да посоча, че в структурата на библиотеката разумно е определен заместник-директор по административно-стопанската част и специализиран отдел от съответните специалисти.
По повод аварията в един пункт от отоплителната инсталация с всички нейни последствия. Спешно назначих експертна група, която на 4 февруари тази година, съвместно с ръководители на библиотеката, направи оглед както на самото място на повредата, така и на отоплителната инфраструктура.
Експертната група на Министерство на културата констатира, цитирам част от техния доклад до мен:
"Повредата не е била, но е станала аварийна. Тя е предшествана от микротечове, а те винаги са видими, в секторите на връзки между топлопроводната мрежа и отоплителните тела, както и по самата топлопроводна мрежа, предимно вертикални щрангове."
Това означава, че наводнението все пак е могло да бъде предотвратено.
"Като се има предвид значимостта на института, както и застаряващият сграден фонд, е необходимо да се подчертае, че е задължително извършването поне веднъж годишно на профилактика на водопроводната, отоплителната, електрическата и пожароизвестителната инсталация. Всяка от тях потенциално крие техническа възможност за авария."
Ето защо първата препоръка, която е дала групата, това е засилване ежедневният превантивен контрол по поддръжката на електрическата, ВиК и отоплително-вентилационната инсталация, както и временно помещение за дислоциране на част от фонда, разположен в книгохранилището на централната сграда. Това всъщност библиотеката извършва, както и позиция, която аз с всичката отговорност заявявам, че следва да бъде изпълнена и ще бъде, продължаване на приоритетно насочване на средства за довършване на сградата в жилищния комплекс "Изгрев". Това е новото книгохранилище на библиотеката. За тази година, само за информация казвам, за тази цел са отделени 127 млн. 754 хил. лв. - сума, за възможностите на Министерство на културата, относително голяма.
Независимо от това са дадени и, разбира се, по-дългосрочни перспективи, като: подмяната на тръбното разпределение и подмяна на гладките отоплителни тръби. Съществуващата абонатна станция е оценена като технически анахронизъм и е предложено разработването на вариант за подмяна на тази станция. Предложенията продължават. Те са специализирано технически и аз ще Ви ги предоставя, ако Вие желаете това.
За щастие, това, което в случай е най-важното, и аз мисля, че то предизвиква тревогата Ви, а Вие го казахте, е състоянието на книжния фонд, който е понесъл тази авария. Съгласно информацията, която имам, няма загуба на книжен фонд. Специалистите на библиотеката компетентно са взели мерки за изсушаването на засегнатите книги и връщането им към предишното състояние. Надявам се, че макар и кратко, а подробности се съдържат в онова, което ще Ви предам, изложението показва една адекватна реакция както на Министерството на културата, така и на ръководството на библиотеката.
Разбира се, моят отговор далеч не изчерпва голямата тревога за състоянието на сградния фонд, на значителна част от културните институти в страната - технологично остарели инфраструктури, нецелесъобразни функционални решения, недостатъчно отговорно стопанисване и, разбира се, липса на достатъчно финансови средства в тази сфера.
Длъжна съм обаче да посоча и друго нещо, което е важно и трудно преодолимо. Това е едно заварено положение на диспропорция между иначе амбициозно и вероятно добронамерено, но често кампанийно създаване на скъпоструваща материална база на културата и реалните нужди на страната от нея в отделни нейни сфери - база, чието поддържане създава трудно преодолим икономически и социален проблем.
И все пак, за предотвратяването на всичко това е нужно време и грижи, надявам се, на всички нас, а Министерството на културата носи и ще носи своята приоритетна отговорност при решаването на тези проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Вълканов, имате думата за реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Москова, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Искрено се радвам, че щетите от тази авария не са толкова чувствителни, но това, което е станало, без съмнение крие заплаха за наистина изключително тежки загуби за нашата книжнина.
Ето защо аз бих искал да се надявам, че Вие ще вземете мерки, които за в бъдеще ще изключат подобни събития в Народната библиотека. Това, което ми казахте, ми вдъхва надежди. Бих искал те да бъдат оправдани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Преминаваме към актуални въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Първият актуален въпрос е от народния представител Илия Петров относно преведените средства от Републиканския бюджет за социални помощи в община Оряхово.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нейков! След Вашето посещение в град Оряхово в последните месеци на миналата година в града продължава да съществува произвол по отношение разпределението на социалните помощи. Социално слабите са получили помощите си само за май, юни и юли месец, а за останалите до края на годината ръководството на общината твърди, че не са били преведени средства от Републиканския бюджет.
В същото време за трети път срещу кмета на Оряхово Христо Иванов е образувано дело във връзка с незаконна приватизация на общински обекти.
От друга страна заместник-кметът изплаща първо заплатите на служителите в общината, а бави тези на учителите и лекарите. В общината цари пълен хаос по отношение разпределението на бюджетните средства в социалната и хуманитарната област.
Уважаеми господин министър, моля да ми бъде отговорено изпълнена ли е планираната субсидия за социалните помощи през 1997 г.? Какво се планира за новата 1998 г.? Възможно ли е като министър на социалната политика да упражните необходимия контрол върху начина на разпределение на социалните помощи във въпросната община?
Прилагам Ви жалбите, които получих от жителите на град Оряхово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петров, дами и господа! Към 31 декември 1997 г. утвърдените субсидии по чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 1997 г. бяха предоставени на всички общини, включително и на община Оряхово в пълен размер. Искам да ви съобщя няколко цифри. За цялата 1997 г. на община Оряхово беше предоставена субсидия в размер на 1 млрд. 292 млн. 591 хил. лв. Само за м. декември, изрично подчертавам това - само за м. декември бяха предоставени 253 млн. 311 хил. лв. В тази субсидия извънредно за работни заплати бяха предвидени 70 млн. лева.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет съставя самостоятелен бюджет на общината на основата на собствените си приходоизточници и субсидии от държавата. Приоритетите за разпределение на бюджетните средства са посочени в чл. 13, ал. 3 и в чл. 14 от Закона за държавния бюджет и обхващат три сфери - здравеопазване, просвета и социални грижи. Трябва да се има предвид, че Министерството на финансите субсидира общината ан блок. Тоест не целево по посочените приоритети, а решение на кмета и на общинския съвет е къде да бъдат насочени получените субсидии.
В края на 1997 г. Министерство на финансите в резултат на преизпълнение на приходната част на бюджета, отпусна целево на Министерство на труда и социалната политика 14 млрд. лева за неразплатени социални помощи по Правилника за социално подпомагане, Указа за насърчаване на раждаемостта и разходите за домашни социални патронажи. Плюс, извън тези 14 млрд., още 7 млрд. лева за горива на социалните заведения. Критериите за разпределение бяха предоставените в Министерството на финансите справки от общините за недостига на средства по бюджетите им към 31 октомври. Изрично подчертавам датата 31 октомври. Тоест всички онези общини, които към 31 октомври бяха заявили своя недостиг на средства в тези приоритети, получиха исканите средства.
По време на моята подготовка на отговора на Вашия въпрос се натъкнах на факти, които въобще не мога да си обясня. В писмата и на жители на Оряхово, които Вие ми предоставихте, се цитират становища на ръководството на общината, за които в резюме може да се каже: "Дойдоха господин Петров и господин Нейков, залъгваха ви, взеха ви акъла и си отидоха, а пари няма да има".
Господин Петров, аз искам да Ви предоставя, като част от моя отговор, копие от една справка. Справка, която е подписана от главен счетоводител и кмет на Оряхово, има подписи и печат. Справка на неразплатените разходи и задължения към 31.10.1997 г. Точно тази дата, която беше фиксирана, за да могат общините да кажат какво не им достига в приоритетните сфери, за да получат парите. Кое не мога да си обясня? Не мога да си обясня това как е възможно да бъде изпратена официална справка от името на общината, от името на ръководството на общината за неразплатени разходи и задължения към 31.10.1997 г. и в графата "Социални помощи" да пише "Нула". На 31 декември 1997 г. кметът на община Оряхово заявява в Министерство на финансите: всичко съм разплатил, не ми давайте нито един лев за социални грижи, за социални помощи, за социално подпомагане"
От казаното дотук е ясно, че всяка община трябва много внимателно и добросъвестно да анализира финансовите си потребности и коректно да подава справките си. Искам да ви дам един пример точно за случаи, когато коректно се отнасяме към задълженията си като общинско ръководство. От посочените 14 млрд. лв. област Монтана е получила 2 млрд. 725 млн. 517 хил. лв. Всички общини от област Монтана, които коректно са посочили необходимите им средства за социални помощи към тази дата, са ги получили. Това е едно от много малките изключения не само в община Монтана, а помоему в цялата страна, когато една община при толкова тежко положение заявява на правителството, заявява на Министерство на финансите: нямам нужда от никакви средства. Ето този факт аз не успях да си обясня, когато се подготвях за Вашия въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петров, имате думата за реплика.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор, тъй като стана ясно, че правителството е изпълнило своите ангажименти към община Оряхово, а ръководството на общината не е изпълнило своите ангажименти към социално слабите. И тъй като, госпожо Тотева, ми се смеете толкова очарователно, искам да ви кажа с какво се занимава ръководството на община Оряхово. И ще ви разкажа един много забавен случай, когато заместник-кметът на Оряхово, който тогава изпълняваше длъжността кмет, проведе следния разговор с един много високопоставен румънски гост. И разговорът беше следният: "Господин Х, в София вали сняг, а тук е топло, защото ние сме в Южна Румъния". Аз няма въобще да коментирам това. Но когато става дума за неща, които са съвсем ясни, когато ние бяхме на среща с хората, които казаха, че пари не им се отпускат, очевидно е, че някой някъде спира тези неща с не особено чисти намерения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ти сериозно ли смяташ, че някой не иска да вземе пари, за да ги даде на хората? Много жалък театър разигравате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Господин Божинов, парламентарният контрол е към министрите, а не към господин Петров.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Любомир Божков, относно изпълнението на функции на Министерството на труда и социалната политика, възложени му от Кодекса на труда и други подзаконови актове.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър Нейков, уважаеми колеги! Моят въпрос е отправен към Вас. Господин Нейков, във връзка с възложения Ви от Кодекса на труда и редица постановления на Министерския съвет контрол по трудовото законодателство в частност най-вече ме интересува проблемът с трудовоправните отношения - как се осъществява този контрол от вашето министерство от специализираните контролни органи, какви проверки са извършени в това направление и какви санкции са наложени за констатираните нарушения през 1997 г.
И за да Ви улесня, както устно Ви уведомих, наистина ме интересува само въпросът във връзка с трудовоправните отношения, без да възлагате на другите органи информацията, която най-вероятно сте събрали през тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Господин министър Нейков, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, дами и господа! Цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство в България съгласно чл. 399 от кодекса, е възложен на Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика. Главната инспекция ежегодно публикува за своята дейност годишен отчет, като в този отчет тя фиксира както извършената дейност, така и конкретните страни на контрола. Самата контролна дейност се осъществява посредством 28 районни инспекции по труда, разположени в бившите окръжни градове и 10 районни лаборатории по охрана на труда. Общо в тази национална система в цялата страна работят около 530 души - инженери, юристи, икономисти. Обхватът на контролната дейност на Главната инспекция по труда е изключително широк. Искам да дам само примера, че само в областта на безопасни и здравословни условия на труд са в сила над 600 нормативни акта от различен ранг, като се започне от Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, постановления, наредби, правилници, стандарти и т. н.
Основната форма на контрол е проверката на място, проверката в предприятията, на работните места, като болшинството от проверките се извършват самостоятелно от контролните органи на инспекцията, но много голям брой се осъществяват и съвместно с други компетентни органи - с МВР, с ХЕИ, с Гражданска защита, в отделни случаи участват представители на синдикални организации. Основната част от проверките се извършват по план - това са така наречените планови проверки. Извън този план се извършват проверки по сигнали, молби, жалби на различни организации, на граждани. Извършват се проверки, когато се налага разследване причините за станали тежки злополуки и производствени аварии. Искам, за да отговоря по-пълно на Вашия въпрос, да Ви дам няколко цифри за обема на тази контролна дейност.
През 1997 г. са извършени общо 12 688 проверки. От извършените проверки 11 513 са били предварително планирани, а останалите 1175 са извършени по повод на конкретни сигнали. По време на проверките са констатирани 78 хил. 831 нарушения на различни правила, на различни норми. За отстраняването на тези нарушения са дадени 77 хил. 232 задължителни предписания. В хода на проверките са спрени за различен период от време до отстраняване на констатираните нарушения 1418 машини и съоръжения, 85 участъка и технологични линии, 30 предприятия или отделни обекти, заради това че сериозно са застрашавали живота и здравето на работниците.

За допуснатите нарушения на 1034 лица са съставени актове за глоби, като общият размер на глобите е 55 млн. 402 хил. лв. Санкционирани са главно работодатели, отделни длъжностни лица, има санкционирани и работници и служители за неизпълнение на изискванията по съответните нормативни документи. Голяма част от констатираните нарушения се дължат на влошените условия на труд, подобряването на които, естествено, изисква много финансови средства, а на този етап не сички фирми разполагат с тях. Но другата голяма част от нарушенията са резултат на грубо неспазване на технологична дисциплина и нарушаване на правни норми, за което не са необходими финансови средства.
В областта на трудовото законодателство, както Вие акцентирахте Вашия въпрос, основните констатирани нарушения са неизплащане на трудовите възнаграждения в срок, неизплащане на установена за страната минимална работна заплата, неизплащане или неправилно изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, не се отчита или не се изплаща положеният извънреден и нощен труд, констатирани са случаи за работа без подписване на индивидуален трудов договор, нарушаване на законно установената продължителност на работното време и почивките, незаконосъобразно изменение и прекратяване на трудови правоотношения и, разбира се, много други нарушения.
Освен проверки в рамките на своите правомощия, контролните органи на Главната инспекция по труда през 1997 г. са регистрирали и 2112 колективни трудови договори и 1137 допълнителни споразумения към колективни трудови договори. Издадени са 2002 трудови книжки, в случаите, когато това се прави от инспекцията. Отговорено е на 2664 молби, жалби и сигнали и са дадени 2987 разрешения за работа под 18 години. Извършени са 1566 проверки по повод работа без трудов договор, свързани с обявяване съществуването на трудовото правоотношение. За настоящата 1998 г. са планирани общо 12 827 проверки по спазването на трудовото законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра. Господин Божков, имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря за обширния отговор, който дадохте Вие, господин министър. Само че във Вашия отговор не можах да чуя някои неща. Министрите също са работодатели и те също подписват заповеди за прекратяване на различни трудови правоотношения. След като бяха направени редица уволнения и съкращения както в Министерския съвет, така и в отделните министерства, през 1997 и в началото на 1998 г. започна да става масова практика налагането на срочни трудови договори, което е изключение от правилото в Кодекса на труда. Не чухме позиция на министерството през цялата тази година какво становище има то по тези срочни договори, които много често са налагани под заплаха за уволнение, ако не бъдат подписани. Също така лично във Вашето министерство са извършени съкращения през тази година, след като Министерският съвет с Постановление N 485 е утвърдил щата. А Вие правите съкращение на над 27 души и то доказали специалисти, работили много години във Вашето министерство. Не чухме също Вашето становище по това дали Вие се противопоставяте на тази форма на налагане на трудовите правоотношения, когато става въпрос за сключване на такива договори. Защото хората във Вашето министерство са отправили лично до Вас и до главния секретар въпроси, питане да бъдат приети, но те не са изслушани и директно са подписани заповедите им за съкращение с един мотив - съкращение в щата. А реално такова съкращение в щата няма, господин министър.
Ето защо аз се учудвам, че в случая Вие не посочихте такива примери в министерствата и в Министерския съвет, където има многобройни съкращения. Още повече, че може би Ви е известно, че новоназначеният началник на Главната инспекция "Охрана на труда", който е съвсем отскоро там, надали е чувал за охрана на труда или може би за това е чувал само от пресата. Аз няма да казвам, че той е назначен евентуално по списък, предаден на Вас, тъй като най-малко сигурно не сте го познавали до момента, в който сте го назначили. Но се опасявам, че в това отношение Министерството на труда и социалната политика трябва да заеме категорично становище след като сега има такива съществуващи нормативни документи, като Кодекса на труда и другите подзаконови актове, дали тази форма на налагане чрез заплаха за уволнение на срочни трудови договори - имаше стачка на данъчните служители, Вие също не заехте съответна позиция по този въпрос...
Аз Ви моля в тази връзка Вие наистина да отговорите на тези няколко въпроса, които Ви зададох допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков. Господин министър, имате право на дуплика. Само една забележка преди това. Министърът не е длъжен да отговори на никакви въпроси. При актуален въпрос има реплика и дуплика, при питане може вече да бъдат зададени допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Божков, аз се успокоих. Чудех се през цялото време наистина ли в този въпрос, който ми зададохте, има загриженост за проблемите по спазване на трудовото законодателство и безопасността на труда в страната. Сега вече всичко ми е ясно. Защо не питахте направо, за да Ви отговоря направо, ами трябваше да обикаляме през много дерета?
Срочните трудови договори - това, което Ви притеснява - е нещо, което винаги е съществувало и винаги ще съществува. Въпрос на договаряне между работника и работодателя е срокът на трудовия договор. Там, където тази форма е удачна, тя се използва, там, където има необходимост от промяна на срока на договора, той ще бъде направен. Там, където е допуснато нарушение при тази промяна на срока на договора, нарушение в разрез със закона, това нарушение ще бъде санкционирано.
Колкото до съкращенията в Министерството на труда и социалната политика, подценявате ме, господин Божков. Подценявате ме. Аз преди да стана министър и след като престана да бъда министър, ще продължавам да бъда юрист в сферата на трудовото право. Така че всички изисквания на закона във връзка със създаването на новата структура на министерството са спазени. Има нова структура, която отговаря на новите функции на министерството, и съобразно тази нова структура са създавани новите работни места. А хората, които работят на тези работни места, отговарят на изискванията за работните места.
Колкото до забележката Ви относно ръководителя на Главната инспекция по труда, тя е абсолютно некоректна. Не знам кой кого повече познава. Но господин Красимир Тотков е инженер-химик по образование, това е една от най-тежките сфери в производството, една от сферите с най-много трудни условия за работа, и едновременно с това завършва четвърти курс "Право". Такава кандидатура е изключително подходяща за заемане на длъжността ръководител на инспекцията. Дай Боже във всяка една от структурите, които ръководя, да имам такива квалифицирани специалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител госпожица Татяна Дончева относно корупцията в държавната администрация към господин Богомил Бонев, министър на вътрешните работи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, предполагам, няма да възразите да разменим двата въпроса и най-напред да задам конкретния въпрос, касаещ инцидента. Те са зададени по едно и също време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма никакъв проблем да зададете втория си въпрос относно действие на служители на Министерството на вътрешните работи.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 11-и срещу 12-и и на 12-и срещу 13 януари в Костинброд става един много неприятен инцидент. В първата нощ работниците от нощната смяна са привикани в административната част на завода, разделени са по стаи и са пребити от група от десетина лица, между които и ръководители на фирмата, под предлог, че са извършвали многобройни кражби на продукция на предприятието. Бият ги, докато не признаят, че са откраднали буркани майонеза за 200 хил., за 250 хил. лв., с бухалки, с юмруци...
Случаят веднага се разчува в града. Става необходимо на следващия ден по обяд началникът на цеха да събира новата нощна смяна, като уведомява работниците, които ще постъпят следващата нощ, че с тях това няма да се случи.
На следващата нощ, обаче, случаят се повтаря с новата нощна смяна. Около 2 - 3 часа през нощта две майки, при вида на пребитите си синове, се обаждат в районното полицейско управление да искат съдействие от дежурния по управление, след като пребитите им деца са се прибрали и търсят през нощта 200 - 300 хил. лв., за колкото са принудени да подпишат, че са откраднати.
Какви действия са предприели подчинените Ви служители от РПУ - Костинброд, от окръжното полицейско управление, което сега се нарича Регионална дирекция на вътрешните работи - София-окръг, за да разследват случая на извършен побой над работници от завод "Олинеза" в тези две нощи и какво те са предприели за проверка и за търсене на отговорност от побойниците. Моля Ви отговорът, обаче, да не бъде свързан с това какво защищавала БСП. Предварително Ви заявявам, че БСП защищава правовата държава, върховенството на закона, равенството на всички граждани пред закона, задължението на МВР да действа въз основа на закона и в неговите рамки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, въпросът Ви, развит преди малко пред Народното събрание, значително надхвърля това, което сте задали като въпрос предварително. Вероятно щях да съм в състояние да извърша още проверки по случая и да Ви отговоря още по-пълно, но така или иначе ще се постарая да отговоря и сега.
На 12 януари около 17 часа в Регионалната дирекция на вътрешните работи - София, е позвънила журналистка от вестник "Нощен труд" Ана Радева, която е поискала допълнителна информация за инцидент, възникнал на 11-и срещу 12-и на територията на завод "Олинеза" - Костинброд. До този момент ние такава информация не сме имали. Това е първият ни сигнал.
От незабавно направената проверка чрез началника на РПУ - Костинброд, полк. Йорданов и дежурния на 11-и срещу 12-и в Оперативната дежурна част, главният сержант Григоров е бил дежурен, е констатирано, че информация за подобен инцидент не е постъпвала официално до този момент в МВР.
За изясняване на случая, с устна заповед на директора на Регионалната дирекция на 13-и в Костинброд е изпратен служител на Регионалната дирекция майор Цеков - началник група "Престъпления срещу личността", който съвместно с полк. Йорданов осъществява среща в Районното полицейско управление с президента на "Олинеза". От проведения разговор представителят на "Олинеза" е потвърдил станалия на 11-и срещу 12-и инцидент. Посочва, че във връзка с непрекъснатите кражби е организирал заедно с бодигарда и свои познати нощно наблюдение на територията на завода. По негови данни, в момент на изнасяне на две палети готова продукция е била заловена група работници. При задържането им същите са оказали съпротива, поради която им е нанесен побой.
Президентът на "Олинеза" е изразил съжаление за случилото се и поел ангажимент да представи писмено обяснение и списък на пострадалите лица.
На 14 януари, в 9 часа, в Районната прокуратура при госпожа Чолева - районен прокурор, се явила група от 30 работници от "Олинеза". На срещата присъствали госпожа Кабакчиева - кмет на Костинброд, и полк. Йорданов - началник на Районното полицейско управление. В проведения разговор работниците заявили, че на 11-и срещу 12-и (никъде не се казва до този момент, че и на следващия ден е имало инцидент) около 10 неизвестни лица, в присъствието на един от директорите на завода и бодигарда, са нанесли побой на работещите от нощната смяна. Поводът бил, че няколко работника са заловени при опит за кражба на готова продукция. Заявили, че сезират официално районната прокуратура едва на 14 януари предвид отправените срещу тях заплахи с уволнение при разгласяване на случая.
Районният прокурор разпоредил написването на групова жалба, след което заедно с началника на Районното полицейско управление и кмета на града е извършил проверка в "Олинеза". Констатирал е, че са налице данни за груби нарушения на обществения ред и незабавно образувал предварително следствие N 6 от 14 януари срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.
На 14 януари, в 15,43 ч., прокурор Чолева е уведомила директора на РДВР - София, и окръжния прокурор за инцидента с факс (има номера), в който цитира, че към настоящия момент, 14 януари, в Районното полицейско управление няма подадена жалба или сигнал по случая.
На 15 януари Матев - заместник-ръководител на Окръжната следствена служба, е получил докладна записка от началника на Районното полицейско управление и обяснение от Кръстан Генов - президент на "Олинеза" ООД.
На 21 януари Сарафов - следовател в Окръжната следствена служба, е поискал съдействие от началника на полицията, криминалното звено в полицията, в Регионалната дирекция на вътрешните работи полк.Стоянов за задържането и принудителното отвеждане до Окръжната следствена служба на Христо Кръстев и Станимир Зарков.
Обръщам ви внимание, че е образувано следствено дело и жалбата не е до МВР, а е до прокуратурата, и от този момент по образуваното следствено дело ние изпълняваме само разпорежданията на съдебната власт. Първото искане за съдействие, всъщност, от следствието е на 20-и. Искането е изпълнено чрез група "Издирване" при Регионалната дирекция на вътрешните работи. Лицата са задържани и са предадени на следствието. Определена им е мярка за неотклонение и задържане под стража за 24 часа.
На 21 януари 1998 г. Христов - заместник-окръжен прокурор в Окръжната прокуратура, е определил постоянна мярка за неотклонение и задържане под стража.
На 21 януари районен прокурор Чолева е уведомила полк. Йорданов, че съвместно с Маргарита Попова - окръжният прокурор, и с Цветан Димитров - ръководител на окръжното следствие, и следователят Сарафов ще бъде извършен оглед на местопроизшествието, като е поискал подсигуряване на експерти (ново искане имаме) към групата. Искането е удовлетворено, предадени са експерти от МВР - двама души.
Цветан Димитров - началникът на Окръжната следствена служба, е поискал от началника на РПУ да бъде осигурено явяването на свидетели за следващия ден. Това е извършено.
На 26 януари следовател Сарафов е поискал от полк. Йорданов отново явяването на експерт за втори оглед, което също е направено.
На 2 февруари следовател Сарафов е потърсил съдействие от РДВР - София, за извършване на обиск, претърсване и изземване в София и Костинброд. Предадена е група "Издирване" с автомобил и същият ден са извършени следствено-процесуалните действия. Така че абсолютно всички искания на съдебната власт към този момент са изпълнени.
Какво е смущаващото по случая? Смущаващото е, че на 27 януари в писмо до президента шефът на Окръжното следствие и окръжния прокурор Маргарита Попова заявяват, че бил станал "трагичен, драстичен инцидент в "Олинеза"; че "вместо действия от страна на органите за охрана на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпление, гражданите срещнаха отказ от изпълнение на служебните си задължения", което просто не е вярно, и задават на президента въпроса: "За такъв чудовищен инцидент българската и чуждата преса до момента не са информирани. Той провокира дълбоко гражданската и професионалната ни съвест, постави за пореден път много въпроси: "Кой къде стои в обществото? Това ли е моделът на гражданското общество? Къде унижените и малтретирани млади хора ще бъдат съпричастни от сега към проблемите на страната?".
Обърнете внимание, двамата задават въпроси на президента за нещо, което те сами трябва да извършат, за това им се плаща! Интересно къде и как трябва да им отговори президентът на тях двамата! А ако има оплакване от тяхна страна за нарушения на служители на МВР, за неизпълнение на задълженията, съвсем редно и нормално е да се обърнат или към Регионалната дирекция, или директно към мен и тогава щеше да бъде изпратена веднага група от инспекторат за проверка на място. Такъв случай просто няма, не са се обръщали към мен. Те просто са решили да направят от случая, явно, едно мероприятие, в което, за съжаление, Ви употребяват Вас сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожице Дончева, имате думата за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър! След обаждането на майката на дежурния в Районното полицейско управление следва отговор от негова страна, че Районното полицейско управление знае случая и че управителят на фирмата знае какво да прави с работниците си, при което въпросът приключва.
Тези 20 - 30 души от един малък град като Костинброд биват принудени не да ходят в Районното полицейско управление, откъдето не следва ни дума, ни вопъл, ни стон, а да отидат при кметицата и при прокурора. Той, разбира се, действа незабавно като уведомява и началниците си с факс, за който Вие говорите.
Незабавно, на 14 януари окръжният прокурор разпорежда незабавна проверка по случая с нанесения побой на основание чл. 119, т. 3 от Закона за съдебната власт и докладване на материалите в Районна прокуратура - Костинброд. Става дума за побоя. Познайте какво се получава, обаче в Районната прокуратура на Костинброд - една докладна записка, че има данни работниците да са извършили кражба и едно обяснение от господин Генов, един от управителите, който наистина не е свързан със случая, пак по въпроса за кражби и за никакви побоища, след като има 15 медицински по случая, част от които в "Пирогов". Никой не се занимава нито да събира тези свидетели, нито тези медицински, нито да търси нещо по случая.
След това, на 21-и в Костинброд пристигат окръжният прокурор и шефа на Окръжната следствена служба, които искат от господин Йорданов да намери пострадалите лица, които са много добре известни в Костинброд. Познайте какъв отговор получават? Получават отговор, че почитаемият господин началник на РПУ не може да доведе пострадалите, защото сега не може да ги намери и му е свършило работното време, при което тези свидетели са издирени със секретарката на прокуратурата и с познанствата й в града, който при това е малък. Тези хора са кандърдисвали свидетелите да говорят, да си извадят медицински, защото вие знаете, че тях ги е страх и ги е страх и от уволнение.
Прави чест на служителите на магистратурата, че са действали незабавно, че дори са Ви свършили действията и по издирване на лицата, и по извършване на предварителната проверка. Това, което обаче прави впечатление е, че Вие си продължавате в добре известния Ви стил на конфронтация със съдебната власт, който естествено, че ще ви направи много проблеми оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Искате ли дуплика, господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо Дончева, бих искал да Ви отвърна в същия стил - Вие продължавате в същия си стил: драстично непознаване на процедурите в наказателното правораздаване.
На 21-и, когато е поискано съдействие, е оказано съдействие и това е документирано.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това го твърдите Вие!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Това го твърдите Вие, защото ми говорите от някакви листчета ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, от място не се обаждайте!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Тези неща стават със съответните писма и документи, много добре го знаете!
На 14-и, когато е трябвало да бъде извършена проверка според Вас от прокурорите, всъщност е образувано следственото дело. Когато има образувано следствено дело на органите на полицията може да бъде разпоредено по реда на чл. 192 да извършат определени следствени действия. Такова разпореждане не е имало, поискано е само съдействие и то е указано във всеки един момент, когато това е било необходимо за следственото дело.
Следственото дело върви. Тези, които водят следственото дело вместо да си гледат работата, тичат при Вас и Вие на юнашко доверие, от някакви листчета тук, хвърляте обвинения срещу служителите на МВР.
За Ваша сметка ще си остане това, че се конфронтирате с полицаите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Вторият актуален въпрос на госпожица Татяна Дончева е относно корупцията в държавната администрация. Въпросът е към господин Богомил Бонев.
Имате думата, госпожице Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, служителите на МВР, с които съм работила в различни населени места знаят моето истинско отношение към тях, високата оценка, която давам на тяхната работа, независимо от изключенията и от инцидентите, които винаги са съпътствали тази работа, признание за високоблагородната и обществено-полезна мисия, но и разбирането ми, че техните действия трябва да бъдат въз основа и в рамките на закона! Така че Ви моля ... (Шум и реплики в залата.)
Продължавайте да се конфронтирате със съдебната власт, това може само да клати стола Ви, не обаче и да допринесе за по-добра работа.
Следващият ми актуален въпрос е продължение на един стар актуален въпрос от 30 септември 1997 г., който касае евентуално уличаване във вземане на подкуп на висш държавен служител от Министерството на промишлеността.
В отговора си на 10 октомври Вие заявихте, че всички постъпили сигнали за извършени нарушения и престъпления в процеса на приватизация ще приемете с внимание и че се проучват много прецизно.
Донесох Ви обаче копие от вестник "Новинар" от 9 октомври 1997 г., в което министърът на промишлеността, господин Божков, за чийто заместник се касаеше и чийто заместник даваше пресконференции навремето, за да обяснява, че е невинен, без някой да го обвинява, потвърждава, че в ръководеното от него министерство се извършват проверки още от лятото на 1997 г. Тогава аз ви помолих да му съдействате и да се приключи с тази проверка, като имах предвид, че тя може да приключи с тази проверка като имах предвид, че тя може да приключи със събиране на материали за вземане на подкупи, така както негласната информация на медиите сочи и говореше за боядисани пари или ще завърши с това, че някой умишлено злепоставя високопоставения държавен служител.
Бихте ли ми казали към днешна дата приключи ли тази проверка, неприключи ли, с какви резултати, докладвана ли е тя на следствените и прокурорски органи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо Дончева, бих могъл да Ви помоля да си конкретизирате въпроса, разбира се, и да кажете за кой точно става въпрос и за кой сигнал.
Искам да Ви помоля освен това, ако имате конкретни данни за сигнала да ги предадете, ако не на мен, то по-добре на любимата Ви, или любимите Ви представители в съдебната власт. Но това Вие не го правите.
Ще ви отговоря така както Ви отговорих и тогава - проверяваме всички сигнали, които са постъпили. Тогава, когато се съберат достатъчно данни за съд, ги предаваме на съдебната власт. Когато нещата са на оперативно ниво и не са годни да минат през съд, ние просто не ги коментираме. Това ще Ви отговоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, госпожице Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Бонев, когато се развива цяла кампания, уличаваща в подкупи един заместник-министър, когато в продължение на един месец става дума в пресата са сделки на "Кремиковци", на "Камет", на фирма "Даниели" и Вие не проучвате случая, това буди подозрение.
Вижте какво е казал господин Божков във въпросното интервю, което аз съм Ви цитирала и по изданието на вестника: "Когато приключи работата по тези случаи, когато се събере достатъчно информация, когато тя бъде предадена в прокуратурата, тогава ще можем да кажем нещо.
Въпрос на журналист: Значи се прави някакво разследване по тези случаи?
Отговор: Разбира се, в министерството сме изправени пред проблема дали да сме следователи или да правим структурна реформа."
Когато един случай се смачква независимо дали се смачква подкупа или се смачква злепоставянето на висшия държавен служител, остава едно подозрение. В резултат на това подозрение един министър вече си спечели прякора "Мистър 10 процента". Ако МВР иска да няма отношение към този случай, то трябва шест месеца по-късно, което ми се струва, че е достатъчно като технологично време да каже: по този случай ние извършихме проверка и не се потвърди информацията еди коя си, или се потвърди информация, че групировките еди кои си, конкретно казано, са направили такъв и такъв опит, по такъв и такъв начин.
Когато не е дадена гласност на един случай, Вие можете, разбира се да не разгласявате оперативна информация, но когато този случай е обществено достояние и дава възможност за манипулации във всякакви посоки, разбира се, че това не е редно.
И Ви моля нищо да не казвате за БСП и за червени и други бизнесмени, защото тази плоча я слушам за някой си пореден път. Хич не ме е страх, господин Бонев, защото ми прави впечатление, че най-активни в оплюването на БСП са бившите партийни членове - най-младите синове на партията и особено правоверни и винаги верни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Бончева.
Господин Бонев, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз Ви благодаря за последната реплика, защото тя е многократното обвинение в ренегатство на някои хора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И не само, в еничарство, господин Бонев!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Извинявайте, вашата партия е трагичен пример за ренегатство. От БКП към БСП, от Демократичната левица към демократичен социализъм и Бог знае накъде, към Сибир може би някъде. Това си е ваш проблем.
Но искам да се върна към въпроса Ви. За Ваше сведение нямам партийна кариера във вашата партия. Работил съм по линия на криминалната полиция и съм се занимавал с убийци и престъпници, докато сега съм принуден да слушам какви ли не обвинения от вас. Всеки има право на 18 години да преценява или поне да бъде някъде, но на 40 години, ако остане във вашата партия, сигурно е без достатъчно мозък в главата си.
Още веднъж, лично аз протестирам и пред Председателството на Народното събрание, че се допуска след дуплика от страна на министъра да има отново право народният представител да прави нова реплика на дупликата. Мисля, че това е много грубо нарушение. Госпожа Дончева използва възможността вместо да зададе втория си въпрос, да говори по първия. И аз имам право да протестирам.
На второ място, освен черно и бяло, освен да, доказано е и не, няма такова нещо, има още едно положение: няма достатъчно доказателства, които да минат през съда. И аз Ви отговорих много ясно и категорично. Ако Вие имате такива доказателства, с удоволствие всички оперативни служби, понеже Ви уважават много...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Значи не ти е чиста работата. Има нещо!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Чиста или не, това е Ваш проблем, Вие обвинявайте когото искате. Аз Ви казвам: няма доказателства, които да минат пред съда. И Вие като юрист преценете това може ли да се използва като обвинение или не срещу който и да било. Аз ще съм първия, който, ако има такива доказателства, ще изляза и ще кажа: да, този е такъв, такъв и такъв. Това е положението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Съдът трябва да преценява, а не Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, чл. 107 и чл. 108 от правилника. Направете си справка.
И преди да излезе господин министърът да му кажа и на него няколко думи. Народните представители по определени въпроси разполагат с определено време. Това време за какво ще го използват и това, че не винаги го използват за това, за което трябва, си е техен проблем, а не на господин министъра.
Следващият въпрос е на господин Христо Стоянов относно държавната аграрна политика в сектор "Лозарство" в контекста на присъединяването ни към Европейския съюз към господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Върбанов! Моят въпрос е принципен, а той е какви квоти ще защитаваме за българското земеделие при нашето присъединяване в Европейския съюз. И като пример вземам винения отрасъл.
Виненият отрасъл е аналогичен и за млякото, за кравите и др. Той има една специфичност в това, че Европейския съюз има проблем с реализирането на произвежданото вино в тези страни. И не случайно за разлика от другите сектори на аграрния стокообмен регулирането на търговията с вина е изведено извън рамките на европейското споразумение, в отделно споразумение по вината.
Вино се прави от грозде, а гроздето се бере от лозята. Така че базата са лозята. И в тази връзка казвам: от проверката през 1996 г., правена от министерството, ние разполагаме с 657 хил. дка промишлени лозя при 950 през 1990 г. За съжаление от тези 657 около 100 хил. дка са невъзстановими, а около 300 - 330 хил. дка се нуждаят от възстановяване, за което е необходима сума от порядъка на 40 млрд. лв., които задължително трябва да се дадат през 1998 - 1999 г. В обратен случай тези 330 хил. дка винени лозя няма да ги имаме след 2000 -та година. Ако решим впоследствие да ги възстановяваме отново, това вече означава 500 млрд. лева. Нещо опасно.
Към целия този голям проблем, господин министър, съществува и нещо, за което нито Вие, нито някой друг е виновен, че има едно сериозно измръзване през настоящата, а и през 1997 г., което е предпоставка за едно фатално положение за 200 хил. дка, които да бъдат също сериозно пострадали. Сметките показват, че за тези 200 хил. дка са необходими нови 8 млрд. лева. Това означава, че ако и това не направим с тези 8 млрд. лева, то тези 200 хил. дка след това ще ни струват нови 300 млрд. лева, за които е ясно, че няма откъде да ги вземем.
В тази връзка моят актуален въпрос е какви мерки са предвидени в Националната стратегия за присъединяването на Република България към Европейския съюз, приета неотдавна от Министерския съвет, и по-конкретно за развитието на лозарството, и още по-конкретно за изходната база - площите. И какви са конкретните краткосрочни мерки, които се предвиждат за спасяването на все още съществуващите лозови насаждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Първо искам да Ви благодаря за актуалния въпрос, който Вие ми задавате, и за Вашата лична съпричастност към проблемите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, проблемите, касаещи също така присъединяването ни към Европейския съюз.
Уважаеми господин Стоянов, надявам се, че Вие знаете, че 50 на сто от общия бюджет на икономиката на общността се заделят за развитие на нейния аграрен сектор. В периода преди присъединяването ни към Европейския съюз основните цели на аграрната политика на България ще бъдат: изграждане на модерен и конкурентоспособен аграрен сектор; осигуряване на нормален жизнен стандарт на работещите в селското стопанство; защита на потребителите чрез повишаване на качеството и на стандартите за безопасност на хранителните продукти; устойчиво развитие на аграрното стопанство и на селските райони, съобразено с опазването на околната среда.
Задачите, които произтичат от тези цели, са: завършване на процеса на възстановяване на земята; по-нататъшното провеждане на структурната реформа в земеделието; ускоряване на приватизацията; хармонизация на българското законодателство със законовите норми на Европейския съюз в областта на селското стопанство, ветеринарния и фитосанитарния контрол; подготовка за прилагане на механизмите на общата селскостопанска политика по сектори и изработване на позиция по отношение изискванията на Световната търговска организация, на която България вече е член; привеждане на административните структури и процедури в съответствие с изискванията за членство в Европейския съюз; разработване на програма за приоритети при използване на структурните фондове в аграрния сектор.
По законопроекта за виното се предлага да бъде създаден и един нов фонд, фонд "Лозарство" към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа с цел неговото регулиране и подпомагане. Фондът ще бъде юридическо лице и ще финансира и подпомага, първо, възстановяването, подобряването и подновяването на сортовия състав и възрастовата структура на съществуващите лозови насаждения; закупуване на техника и материали за провеждане на агротехническите мероприятия в съществуващите и новосъздадените лозови насаждения, маточници, епинерски станции; обединяване на лозарите в кооперации; създаване и осигуряване на лозов посадъчен материал; макрорайонирането на лозарския потенциал в цялата страна; създаване на проекти за комплексно развитие на лозарските райони; стабилизиране пазара на грозде с цел защита на доходите на лозарите; провеждане на информационни консултации, както и на научноизследователски и образователни дейности в лозаро-винарския сектор; осъществяване на други дейности, произтичащи от държавната политика в областта на този отрасъл. Новоучреденият фонд ще набира средства от акцизите и митническите сборове при вноса и износа на вина; приходи от наеми или аренда на държавна земеделска земя за лозови насаждения; еднократна вноска от бюджета за 1999 г.; част от приходи, набирани от глоби и санкции при нарушаване на Закона за виното; средства от международни финансови институции, вкл. и от тези, получени за развитие на селските райони; приходи от управление на средствата на фонда; дарения, помощи и други източници, определени със закона.

По отношение на виното, това е един висококачествен експортен продукт, който се представя на западноевропейския пазар чрез преференциални квоти. За 1998 г. се предвиждат за износ следните количества вино по отделните позиции:
по позиция 220421 - 41 230 хектолитра;
по позиция 220429 - 128 000 хектолитра;
по позиция 220410 - 1600 хектолитра.
Или общо 531 000 хектолитра. (Реплика от Демократичната левица.) Който е в час с материала, знае, че има позиции, така се договарят тези неща, уважаеми господине!
Споразумението е подготвено и се очаква неговото подписване. Предвижда се увеличаване на преференциите за нови квоти за разширяване на достъпа на нашето вино до западноевропейските пазари. Тези цели, критерии и принципи в националната стратегия са основа на една бъдеща програма за нейната реализация.
Уважаеми господин Стоянов, Вие сте прав в твърдението си, че приобщаването ни към Европа се посреща с пълно съгласие от всички политически сили в нашата страна. Този факт задължава ведомството, което аз ръководя, да се отнася с необходимата компетентност и отговорност при разработването на националната стратегия в областта на лозарството.
На въпроса какво правим в момента, бих искал да Ви информирам, че в Държавен фонд "Земеделие" има разработена кредитна линия за създаване на трайни насаждения, в това число и за нови лозови масиви. Средствата, които са заделени за 1998 г., са 10 млрд.лв. и могат да покрият кредитен ресурс от 100 млрд.лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стоянов, имате право на реплика.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Господин министър Върбанов, аз Ви благодаря за отговора и Ви благодаря за тона на отговора. Нямам право на допълнителен въпрос, бих казал само следното. Ако не обезпечим тези 8 млрд.лв. сега във връзка с измръзването, тези хора нямат възможност да инвестират тези 8 млрд.лв. и ще бъдат изоставени. Ако не предоставим 20 млрд.лв. във връзка с възстановяването на тези 300-330 000 дка, това означава, че те ще бъдат изоставени. Фондът, който Вие предлагате, аз го приветствам и това е пътят, но става въпрос, че просто в момента се налага извънредно, специфично за случая решение, с което да дадем ход за спасяването на тези лозя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
И последният актуален въпрос за днес е към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Илия Баташки, относно функционирането на Наредба N 22 за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос касае, както преди малко каза и господин председателят, функционирането на Наредба N 22 за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, публикувана в "Държавен вестник" бр. 122 от 9 декември 1997 г.
Уважаеми господин министър, след дебатите в Народното събрание по вота на недоверие на Министерския съвет във връзка със здравната му политика, на мен и на всички народни представители, на целия народ стана ясно, че закъснялата здравна реформа вече стартира. В тази връзка Вие обосновахте категорично значението и перспективата за работа по Наредба N 22. Подчертахте недвусмислено, че тя ще играе съществена роля в преходния период на създаване на здравноосигурителната система и ще запълни празнотите в здравното обслужване на пациенти, желаещи да ползват квалифицирана здравна помощ.
Веднага след нейното публикуване министерската администрация предприе енергични действия по нейното усъвършенстване и поправките й, които все още поне на мен не са известни.
След структурната реформа в здравеопазването най-вероятно ще навлязат достатъчно много частни практикуващи лекари, които ще насочват пациенти към по-високите етажи на здравната система. Тъй като в Наредба N 22 и в другите три свързани с нея наредби не са уредени нормативно взаимоотношенията на частно практикуващите лекари с публичните здравни заведения, Ви моля да отговорите защо не е предвидено нищо в тази насока и какво ще предприемете за регламентирането на тези отношения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Баташки! Действително не само Наредба N 22, а и по-рано излезлите Наредба N 3 и Наредба N 16, които касаят реда и начина в доболничната и съответно болничната сфера, са пакетът от наредби на Министерството на здравеопазването, които се стремят да осигурят и да регулират начина на медицинска помощ на българските граждани.
Напълно сте прав, че се налагат някои промени, за да могат те да бъдат адаптирани след излизането и на третата необходима Наредба N 22, за която споменахте. Ето защо ние вече сме предприели съответните мерки и в Наредба N 3, която се отнася за организацията на извънболничната медицинска помощ на населението, тя е публикувана в "Държавен вестник", бр. 20 от 1996 г. и след това изменена в бр. 3 от 1997 г., ние сме предвидили текст, който ще Ви прочета дословно: "Лекарите и стоматолозите, упражняващи частна медицинска практика или работещи в частни здравни заведения, лекарите и стоматолозите от ведомствените здравни служби на МНО, МВР, Министерството на транспорта, Строителни войски и Съвета за взаимопомощ при трудовопроизводителните кооперации при необходимост насочват с медицинско направление, отчетна форма N 119а болните към лекари-специалисти по чл. 15 и чл. 15а".
Това е текстът, който е предвиден в Наредба N 3. По този начин отговарям и на Вашия въпрос, като допълвам и Ви обръщам внимание, че тук ние сме сезирали не само тази възможност на частно практикуващите лекари, а и някои други служби, които така или иначе работят в доболничната помощ и ние ги включваме в тази система.
Мисля, че по този начин не само частните лекари и споменатите други здравни служби ще намерят своето място общо в системата на здравеопазването, а от друга страна, което е също много важно, се отварят по-големи възможности пред нуждаещите се граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър.
Желаете ли реплика, господин Баташки? Имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че днес наистина мога да благодаря на уважаемия господин министър Бояджиев за това, че дава, за мен специално, задоволителен отговор на това каква ще бъде съдбата на тези болни и на тези лекари, които ще ги лекуват. Но трябва ли, господин министър, да се чака винаги появата на някакъв пореден административен гаф, за да започнем да действаме професионално да работи Вашият екип? Учудвам се наистина, след всеки един такъв документ, който излиза, започвате поправки на петия, на десетия ден. Вярно е, че бързо го правите, но аз смятам, че е добре още по-строго да започнете да проверявате документите, които Ви поднасят, или поне адекватно да изисквате обяснения от Вашите хора в екипа. Иначе ще продължим да пращаме пациентите на по-високите нива на здравната ни мрежа и пациентът, който веднъж си плати на частно практикуващ лекар, ще отиде втори път в поликлиниката и той няма да отиде при личния си лекар, защото веднъж частният лекар го насочва вече другаде и там ще плаща. И така ще създадем още по-голямо напрежение в и без това напрегнатата наша здравна система.
Още веднъж Ви казвам, доволен съм от това, което ми казвате, не съм доволен от това, че поправяте наредба, която можеше да се поправи преди да издадете Наредба N 22 или пък в Наредба N 22 да го бяхте предвидили. Вас не Ви обвинявам, защото за Вас е късно вече да получавате квалификация за началник на районен здравен център, но нека Вашите колеги в екипа да се опитат да влязат в крак и поне да се сдобият с квалификацията за такава работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Аз все се надявах, че след вот на недоверие, след работата Ви в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта най-после ще прочетете тези три наредби или най-малкото ще прочетете Наредба N 22, за която така усилено говорите. Моля Ви се, прочетете ги и тогава давайте мнение, защото изпадате в неловко положение. Тази наредба не е тясно свързана с Наредба N 22. Тази материя не се разглежда в Наредба N 22 и тази наредба е издадена през 1996 г. и ние сега се налага да я променяме.
Що се отнася до Вашите съвети, аз много Ви благодаря за тях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Парламентарният контрол приключи.
Няколко съобщения за заседания на комисиите през следващата седмица:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе извънредно заседание на 24 февруари, вторник, от 13,30 ч. в зала 356 и редовно заседание - на 25 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе извънредно заседание на 24 февруари, вторник, от 13,00 ч. в зала 142 и редовно заседание - на 25 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое заседание на 24 февруари, вторник, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе второ свое заседание на 25 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 25 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание на 25 февруари, сряда, от 16,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 26 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 132.
Следващото заседание на Народното събрание е на 25 февруари, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев

              Петя Шопова

Секретари:
                  Анелия Тошкова

         Камен Костадинов