Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам първа точка от днешния дневен ред да бъде:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД.
Това е един кратък законопроект, с единствен параграф за промяна на срока.
Срещу това предложение желае ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 178, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета становището на комисията:
"Във връзка със законопроект за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд N 854-01-22, внесен от народния представител Владислав Костов на 11 март 1998 г. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 18 март 1998 г., обсъди законопроекта за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд N 854-01-22.
Народните представители, взели участие в дискусията, подчертаха, че съгласно Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е необходимо да бъдат подготвени редица подзаконови нормативни актове, в това число и правилника за прилагане на закона, който беше обнародван в "Държавен вестник" на 13 март, петък, 1998 г. Това обстоятелство обективно скъси времето, в което лицата по чл. 7, ал. 7 от закона могат да реализират правата си за подаване на заявления пред поземлените комисии.
В ал. 4 на същия чл. 7 от закона е подчертано, че цялата процедура по прилагането на ал. 7 се определя с правилника за прилагането на закона.
При това положение е наложително срокът, предвиден в чл. 7, ал. 7 да бъде изменен, като вместо 31 март 1998 г., да стане 30 юни 1998 г.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното


"С Т А Н О В И Щ Е

Подкрепя законопроекта за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд N 854-01-22, внесен от народния представител Владислав Костов на 11 март 1998 г., и предлага на Народното събрание същият да бъде приет на първо гласуване."
Това становище беше гласувано с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване "Законопроект за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд".
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 175, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов за процедура.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За да има ефект изменението на закона, което току-що гласувахме, аз предлагам процедурно той да мине и на второ четене, за да може да бъде публикуван в срок, който ще позволи наистина хората да се възползват от това изменение.
И се обръщам към Вас, господин председател, моля да предложите на уважаемите народни представители да гласуват моето процедурно предложение за това, да се гласува и на второ четене изменението на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 173 народни представители: за 173, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Закон за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Параграф единствен. В чл. 7, ал. 7 се прави следното изменение: датата "31 март 1998 г." се заменя с "30 юни 1998 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен на закона.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има ли заместник-председател на Комисията по икономическата политика? Председателят отсъства.
Някой член на комисията да заповяда.
Стигнали сме до предложение на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков за нова ал. 3 към чл. 47. По това предложение някой желае ли думата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Правя формално предложение да отложим разглеждането на този закон и да преминем към другия, тъй като спряхме на един много деликатен текст, по който председателят на комисията имаше какво да доуточнява, и няма да е добре в негово отсъствие да гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане разглеждането на този законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 162, против 3, въздържали се няма.
Предложението за отлагане е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа - господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно Законопроект за подпомагане на земеделските производители N 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 1998 г.
"Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 5 март 1998 г., обсъди законопроекта под горния номер, внесен от Министерския съвет на 26 февруари. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Димитър Димитров, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Димитър Николов, представители на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите и експерти.
Законопроектът има нова философия в сравнение със сега действащия закон за защита на земеделските производители, приет от Народното събрание през 1995 г. Тя в значителна степен се приближава към нуждите на нашето земеделие и към изискванията на Европейския съюз за пълноправното ни членство.
Чрез Държавния фонд "Земеделие" земеделските производители ще бъдат подпомагани за инвестиции в земеделието, производство на земеделска продукция за пазара, създаване и развитие на частни земеделски стопанства, закупуване на земя, подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд и развитие на екологичното земеделие. Разширява се кръгът на приходоизточниците на фонда. Въвежда се вноска в размер на 2 на сто върху стойността на приходите от продажбата на продукцията на предприятията от хранително-вкусовата промишленост, както и 4 на сто от премийния приход по земеделските застраховки.
За изпълнението на задачите по подпомагане на земеделските производители, фондът отпуска субсидии и целеви кредити, както и покрива частично или напълно разходите за лихвите по банкови кредити, издава гаранции и поема поръчителство пред финансовите институции. С това ще се осъществи по-добър достъп на земеделските производители до кредити, което досега не можеше да бъде осъществено.
Няма да бъдат облагани с данък доходите на земеделските производители - физически лица, от реализацията на произведената от тях растителна и животинска продукция. Няма да се облагат с данък върху печалбата и земеделските производители - юридически лица, за непреработена растителна и животинска продукция.
Създава се Интегрирана информационна система и Национална система за съвети в земеделието, които ще предоставят безплатно информация на земеделските производители.
С приемането на Закона за подпомагане на земеделските производители ще се осъществи по-ефикасно въздействие на държавата за развитие на българското земеделие и по-добри условия за работа и организация на земеделските производители.
В хода на обсъждането народните представители, взели участие в дискусията, изразиха идеи и виждания за промени на някои от предложените текстове, които същите ще предложат за второто гласуване на законопроекта.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за подпомагане на земеделските производители N 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 1998 г.
Това становище бе гласувано със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Преминаваме към разискванията.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.


КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не виждам представител на министерството.
Това е един закон, който трябваше да бъде внесен в Народното събрание, защото с този закон се определя политиката на държавата към отрасъла земеделие.
Опитът, който имахме от приложението на Закона за защита на земеделските производители в последните две години, подсказа редица несъвършенства на закона и той трябваше да бъде изменен и допълнен с оглед да се гарантира подпомагането на развитието на земеделието в България.
Земеделието във всички случаи е вторият по значение отрасъл в нашето стопанство, в нашата икономика. Това е отрасълът, който гарантира тиловото осигуряване на леката и хранителна промишленост и на редица други подотрасли.
В същото време аз не мога да приема, че с предложения ни вече проект, а това го споделих вече и в комисията, ние изпълняваме тази задача, която сме си поставили.
Първо, ще започна още от заглавието на закона - Закон за подпомагане на земеделските производители. Аз държа, че той трябва да бъде Закон за защита и подпомагане на земеделските производители. Някой ще каже: защита от какво? Защита, защото тук става дума за защита на доходите на селскостопанските производители, става дума за защита при реализирането на селскостопанската продукция. Ние сме едно отворено стопанство. България винаги е реализирала част от националния си доход чрез внос и износ и то голямата, преобладаващата част - от внос и износ. Още повече че ние сме се устремили към Европейската общност и участието ни в Световната търговска организация поставя редица проблеми пред отрасъла, които се нуждаят от държавна защита, иначе отрасълът ще бъде поставен в една неадекватна конкурентна среда, при което той не би могъл да съществува. От защита се нуждаят селскостопанските производители и със структурите, които ще гарантират реализирането, за да може да се прекъсне веригата от прекупвачи, за която тук нееднократно е ставало дума.
Още нещо - когато говорим за подпомагане на земеделския производител и прочетете закона, ще видите, че става дума единствено за държавен фонд "Земеделие". Аз мисля, че когато приемаме един такъв закон с претенциозното заглавие да подпомагаме отрасъла, трябва да се създаде механизъм, който да даде възможност за използване на всички средства, които са насочени към селското стопанство, независимо че има специализиран Закон за тютюна и там е регламентирана дейността и използването на фонд "Тютюн", независимо че има фонд "Мелиорации", който за съжаление не е законово регламентиран, а е просто една набирателна сметка в Министерство на финансите. Аз мисля, че той трябва да бъде законово гарантиран, в противен случай в следващата година, както тази беше изпуснат в проектозакона за държавния бюджет, следващата година може не да бъде изпуснат, а просто да не бъде предвиден.
Следователно, този закон трябва да има една обща част, в която да се обобщят всички онези средства, които държавата по различни поводи ще осигурява за развитието на отрасъла като цяло.
Защо смятам, че трябва да се защитават доходите на земеделските производители. С възстановяването правото на собственост българският селянин трябва да произвежда, но не само за да живее. Той трябва да произвежда стокова продукция, да печели и да живее добре. За да може да се реализира това нещо и да не се връщаме в началото на века, когато произвеждахме селскостопанска продукция само за да живеем, би трябвало наистина да има защита на селскостопанските производители.
В същото време обаче в закона точно това е изпуснато. В стария закон се предвиждаха защитни цени. В дискусията, която проведохме в комисията, вносителите се опитаха да ни докажат, че това не е необходимо. Аз държа, и не че аз държа, но световната практика доказва, че без предварително фиксирани защитни други цени, по които да се реализира селскостопанската продукция не би могло да има достатъчно силна мотивация в производителите на селскостопанска продукция. Ако ние се откажем от този механизъм, това означава, че поставяме под съмнение получаването на кредити. Кой е онзи производител, който ще получи кредит, когато няма гарантирана реализация на продукцията си и оттам съответната възвръщаемост, с която да си върне кредитите. Този механизъм и прогнозните цени дават възможност на производителя да планира в един краткосрочен план, а и в по-далечна перспектива, производството и по този начин да осигурява допълнителни инвестиции в съответния подотрасъл - дали ще бъде то животновъдство, растениевъдство, трайни насаждения и т. н.
Смущава ме също и това, че в чл. 4 на стария, на сега действащия закон, беше предвидено за продукцията, която ще бъде произведена, да се гарантират кредити като 50 на сто, ако използвам чуждата дума - от фючърсните сделки, 50 на сто от сумата, от цената на съответната продукция той ще получи в началото, а следващата - при реализацията на продукцията.
Ако се премахне този механизъм, това непременно вкарва производителя задължително да отива или в банката или непременно да иска кредит от фонда и то кредит, който да бъде обвързан чрез търговските банки със съответните надценки, въпреки облекченията, които се дават със следващите решения, които се предлагат в закона.
В закона е предвидено и се казва, че е новост, а всъщност то не е новост, защото и досега се създаваха регионални структури и по стария закон такива структури се разрешаваше да съществуват - такива структури наистина има. Те не са достатъчни. Те не са достатъчно ефективни. Това показаха всички проверки, които се направиха в последно време по използване средствата на фонда. Такива структури наистина трябва да се създават. Мен ме смущава това, че има една структура, която е кръстена "кредитни съвети". Лично аз съм притеснен как хора, които нямат специална подготовка или са недостатъчно по брой и по квалификация, ще определят кой има право и кой няма право и ще препоръчат този или онзи да получава кредит от фонда.
Досегашната практика, която съществува, че средствата на фонда се обслужват чрез търговските банки, ще продължи и за в бъдеще. Тя просто не може да бъде избегната, тъй като фондът все още не е кредитна институция. Дай Бог, в следващите години, може би и по-скоро, да създадем финансово-кредитна институция, която специално да се занимава с проблемите на земеделието, но засега това го няма. Следователно, тези кредитни съвети, според мен, може да се получи да политизират един сектор, който няма нищо общо с политиката, има общо с осигуряване продоволствения баланс на страната и в крайна сметка сигурността на страната, защото когато една държава има достатъчно продоволствия и в този смисъл поне е независима, тя е и суверенна държава.

Искам да завърша моето изказване със следното предложение: аз съм за приемането на Закон за защита и подпомагане на земеделските производители, аз съм за усъвършенстване на системата, с която държавата ще гарантира финансова подкрепа за отрасъл земеделие така, както това се прави навсякъде по света, но внесеният законопроект не ме удовлетворява в този си вид. И затова в следващата дискусия, ако Народното събрание приеме, аз ще предложа да се удължи срокът между първо и второ четене, за да може комисията заедно с вносителите да работим достатъчно по усъвършенстването и подготовката за второ четене на закона във вид, в който той наистина ще бъде инструмент, нормативна база за подпомагане на земеделските производители - нещо, от което нашето земеделие се нуждае, а се нуждае и държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За изказване има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също съжалявам, че в залата няма представител на министерството, или поне не съм забелязал.
Искам да започна моето изказване с един пример, който в първия момент може да ви се стори встрани от този закон, но той е много пряко свързан с него като стил на работа в нашето селско стопанство и онагледява бардака, който цари в него, бардак, който не е по вина на хората, а е по вина на политиката, която досега е водена, за съжаление в продължение на осем години. Естествено, тя си има исторически причини, но фактът си е факт. Преди време, няма и месец може би, аз внесох един законопроект за промяна на Закона за земята, основният закон, в който предложих няколко съвсем прости неща. Първото е 25 на сто от добива върху земята да бъде минималната аренда. Всички договори, които се правят за земя, независимо дали те са по Закона за арендата или по някакъв друг закон, или просто измислени договори, както са повечето в момента на село, да се регистрират в кметствата. И третото, което беше предложено, това е, че арендатор, който е взел земя, независимо с какъв договор, и се отказва да плати на собственика, веднага да бъде санкциониран с 50 на сто от добива, който да плати на собственика на земята.
Защо ви давам този пример? Защото за съжаление в Комисията по земеделие фактически това не се прие. Аз чакам този закон да влезе в залата, за да обясня още веднъж за какво става дума. Но примерът е в следното: във връзка с този закон аз зададох въпрос на министъра на земеделието да ми каже колко договора за аренда има в България по Закона за арендата. Защото в комисията твърдяха, че всичко това, което предлагам, е прекрасно решено в Закона за арендата. Оказа се, аз се надявах, че господин министърът ще ми посочи поне някаква тъжна цифра от 10-15 договора за цяла България, но се оказа, че господин министърът не може да посочи даже един договор за аренда по Закона за арендата. Тоест аз ви давам пример как един закон в България е мъртъв закон. Прекрасен, хубав закон, хубаво написан - един красив мъртвец, който не се използва в реалните отношения на село. И в момента обикновените собственици на земя, които имат по 10, 15, 20, 50 дка, просто биват лъгани. Тях ги изнудват. Те идват при мен, а предполагам и при другите народни представители, и ми казват, че имат някакви договори, които се оказват хвърчащи листчета, като никой не им плаща нищо по тези договори и те не могат да бъдат защитени. Ето, това е реалността.
Сега минавам към реалността във връзка с този закон. Запомнете това, което казах дотук, за да можете да разберете защо го давам за пример. Примерът е следният: в този закон, който в момента разглеждаме, фактически се предлагат две неща. Първото нещо, което се предлага, е да няма политика по отношение на защитата, именно защитата на селския производител. Подчертавам този факт. Това обикновено в теорията се нарича пълна либерализация, което не знам защо тук не искат да го кажат откровено. Това е възможно. Ако приемем такава политика, да я заявим ясно: пълна либерализация и никаква защита. Възможно е. Но за това трябва да се поеме политическа отговорност и да се каже открито.
Второ, фактически фонд "Земеделие" постепенно се насочва към това да стане една банка. Също е възможно. Но нека да се разберем за следното: банка е едно, фонд "Земеделие", който прокарва държавна политика, е друго. Защото, ако има достатъчно условия в България, бъдете сигурни, че всички банки много бързо ще се преустроят и ще започнат да дават земеделски кредити. Но те нямат интерес да го правят.
Така че това, че ние всъщност превръщаме фонд "Земеделие" в една банка, което тук се предлага - и това е смисълът на целия закон, според мен, освен другото, че се отказваме от политика на реална защита, и тук правя една кратка реплика към господин Трендафилов: нормално е, хората са откровени, те казват, че няма да има повече защита. Ще има евентуално подпомагане. Така че тук поне законът е честен в това отношение и няма защо да сменяме заглавието като си остават същите текстове.
Така че тази банка, извинявайте, ако ще дава кредити, аз не виждам смисъл тогава да се нарича фонд "Земеделие", защото кредити, с които искате пълно покритие на взетите кредити в селското стопанство, без никакви гаранции отникъде другаде, аз не виждам кой селски стопанин, като изключим малкото на брой имотни селяни, ще могат да направят някакво кредитиране. Да не говорим, че да кредитираш промишлеността е едно, да кредитираш търговията е друго, а съвсем трето е да кредитираш селското стопанство, особено като нашето селско стопанство, което е в ужасно състояние, от което хората бягат, където са останали възрастните, където трябва да привлечем нови сили, които между другото нямат зад гърба си имущество. Как ще стане това? С една банка? Не виждам това да е възможно.
Но да се върнем на въпроса за държавната политика. В закона е казано, по-точно в неговите мотиви, че фактически "опитът да се въздейства върху производството чрез въвеждане на прогнозни защитни цени и свързаното с това изкупуване от фонд "Земеделие" на продукцията не дадоха никакъв положителен резултат". Да, може би е така, но защо? Къде е анализът защо това стана? Защото мисля, че на целия български народ му е ясно, че изкупуването ставаше по един начин, който е много далеч от закона. Беше пълен хаос и фактически производителите бяха пресирани. И държавата нито се намесваше навреме, нито по необходимия начин. Тя самата даже не спазваше закона.
Ами защитните и прогнозните цени? Много хубаво, това е прекрасно нещо, което трябва да се изпълнява, но то беше съсипано с абсолютно нерегулиран внос и износ, който се правеше точно обратното на това, което е в интерес на селскостопанския производител. И това го правеше и правителството на БСП, а мисля, че сега ще започне да го прави и правителството на СДС без да иска, особено ако ние не ги задължим по някакъв начин, чрез закон.
Говорим за това как ще се събират средствата в този фонд. Навремето беше казано поне 5 на сто от брутния продукт, след това някой го свали до 0,5 на сто. Сега се казва, че ще се дава нещо, но даже не се казва колко, тоест нищо няма да се дава. Или може би, ако на някой от Министерския съвет му хрумне, нещо да даде.
Извинявайте, но всъщност така ние даваме възможност да се провежда политика на чиновниците. И аз бих казал нещо и надявам се, че това е в интерес на колегите от СДС: с този законопроект вие сваляте отговорността от Министерския съвет, но натоварвате себе си като политическа сила. Защото вие не давате политика за селското стопанство и позволявате на чиновниците от Министерския съвет да правят каквото си искат. Хубаво е, че председател на фонд "Земеделие" - една бъдеща протобанка - става министърът на земеделието. Обаче както е известно, министърът е достатъчно натоварен и отдолу чиновниците, при липса на всякакви критерии, ще си правят каквото си искат.
Затова аз призовавам с най-добро желание и бих казал симпатия към желанието да се направи нещо от тези, които са внесли закона, макар че подозирам, че все пак е внесен от чиновници, а не реално от хора, които ще отговарят за тази политика, нека този закон или да се изтегли, или да се преработи основно. Защото няма смисъл да се внася закон, който всъщност е като предишния, само че се вадят най-важните неща от него. Това не е нов закон. Това просто е орязване на всичко добро, което имаше в стария закон и което не се изпълни досега.
Затова моето предложение е законопроектът да се изтегли, да се обмисли и да се внесе наново. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Думата за реплика има господин Владислав Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Каракачанов! По принцип имах намерение да не правя никому реплики, а да направя едно изказване накрая, но ми се струва, че на Вашето изказване би трябвало да се направи една реплика. И това, което аз мисля, че е редно да се каже тук, е, че Вие не сте вникнали много внимателно във философията на закона. Защото Вие първо направихте една разходка върху тактиката и стратегията на земеделието, опитахте се да вложите в този законопроект някакви идеи, които са предмет на други закони, а именно Закона за арендата, където се уреждат тези взаимоотношения. С други думи, може би Вие искате да предложите да се изтегли този законопроект и да се предложи някакъв изобщо закон за земеделието, който урежда всичко в земеделието, и да се намери мястото там. Искам да Ви кажа, че този закон е специален закон и няма амбициите да уреди всички взаимоотношения между стокопроизводители, между търговци, цени и т. н. що се касае до земеделието в страната.
От друга страна, Вие си позволявате да упреквате господин министъра, че не знае какви са сключените арендни договори. Как може да говорите така! Все едно да питате господин министъра на благоустройството какви са договорите за строителство между частните лица, между физически и юридически лица в страната. Това просто не е негов прерогатив. Договорите се регистрират на друго място и предполагам, че Вие знаете къде е това място.
Аз искам да кажа, че Вие смесвате фонд "Земеделие" с някаква банка. Господин Трендафилов не направи такава аналогия на фонд "Земеделие" с банка, защото целите на фонд "Земеделие" не са целите, отговорностите и организацията на банка, а на фонд, който има определено съдържание, посочено в законопроекта.
Има, разбира се, и някои други несъответствия, но времето вече ми изтече и свършвам. Мисля, че това е резултат от това, че Вашата първа специалност просто не е земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Няма да обръщам внимание, господин Костов, иначе Ви благодаря за добрия тон, на това каква е моята специалност, защото хора със специалност "Земеделие" съсипаха земеделието.
Така че не е въпросът в специалността, а в политиката, която ще провежда това Народно събрание чрез съответните държавни органи. За това говорим.
И още едно малко уточнение. По Закона за арендата всички договори се регистрират в съответните структури на Министерството на земеделието, както между другото и в Нотариата. Така че министърът е длъжен да знае това нещо. А това, че не го знае, по-добре да не бяхте го подчертавали.
Говорим за това ще има ли политика, която да е записана в закон. Аз не я виждам тази политика. Или ако Вие казвате, че това е нова философия, това е философията на пълната либерализация. И тогава наистина не е необходимо да се записва нищо. Казваме, че държавата няма да има никакви ангажименти и това е нашата политика. С това аз не съм съгласен, господин Костов, което Вие всъщност поддържате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че вчера гледахме един законопроект, който имаше и има фундаментално значение за структурната реформа на България. Днес гледаме един законопроект, който има аналогично значение в отрасъла земеделие. И аз бих помолил с най-доброто намерение, за да получим решение на този проблем, да се освободим от цветове. Просто да погледнем какъв е проблемът, който имаме да решаваме.
В тази връзка аз ще спра вниманието ви върху два въпроса. Единият въпрос е нашето отстъпление като депутати от правомощието, което сме получили от нашите избиратели като законодатели, и предоставяне на нашето задължение на чиновническия апарат на държавата. И вторият въпрос: желанието ни да създадем предпоставки за българското земеделие може да има само едно-единствено решение и то е безалтернативно. Това е да подготвим българското земеделие за влизането на България в Европейския съюз. И тогава да видим в каква степен този закон съответства на това наше единодушно решение за влизане на България в Европейския съюз. Защото не трябва да забравяме втория въпрос и не трябва да имаме нагласата на носталгия. Защото когато сме произвеждали 10 млн. тона зърно или сме имали 4 - 5 млн. свини, ние сме били в една система СИВ, която ни предоставяше тези възможности. Тази система я няма. Имаме нова система и трябва да подготвим държавата ни да влезе в една нова европейска система.
И така, по първия въпрос - за отстъплението. Уважаеми колеги, преди Нова година ние приехме закони в областта на земеделието и най-вече в частта за горите. И ако някой вникне, ще види, че на 10 - 12 страници закон излизат правилници до стотина страници. Моят баща беше горски, а след това и брат ми. И всяка сутрин, като излизаше, вземаше две неща: пушката, а в торбичката слагаше Закона за гората от 1925 г. И когато хванеше нарушител, разтваряше този закон и му четеше примерно член еди-кой си и му казваше: Вие сте хвърлили серкме за риба. Съгласно член еди-кой си на закона то се конфискува и Ви се налага глоба от 100 лева. И приключваше. А ние предоставяме на чиновническия апарат да прави тълкувания и не знаем как са изтълкували това, което аз съм мислил, когато съм предложил една или друга точка или алинея.
Ще ви дам един пример, за да видите какъв маниер имат. Докато в закона, който формира фонд "Земеделие", чл. 13, ал. 1, т. 1 и преди това се предвиждаше ежегодно субсидиране от държавния бюджет. И там беше написано "не по-малко от 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт". По неизвестни причини това стана до 0,5 на сто, а по обясними причини днес той ни се предлага в следния вид: "ежегодно субсидиране от държавния бюджет". Благородният чиновник ще каже утре 0,1, в следващата година ще каже 0,2 и ние, които се занимаваме със земеделие, трябва да ръкопляскаме, че той е дал вече два пъти повече. Но аз не знам кога той ще склони да даде на българското земеделие това нещо.
След това. Погледнете новите параграфи 6, 9, 19 и ще видите, че държавата, в това число фонд "Земеделие", ще обезпечава и ще плаща на чиновническия апарат, който да обслужва тези хора, които се занимава със земеделие. Тоест ние ще плащаме от този фонд и аз не виждам колко пари от него ще останат за земеделеца. И когато анализирах по-дълбоко този текст, стигнах до заключението, че този законопроект има в скоби ново заглавие, а то е Закон за материално подпомагане на обслужващите Закона за подпомагане на земеделските производители.


Вижте един пример. Той ще желае човекът да участва с производството, трябва да предложи проект. Никъде не задължаваме тези, за които ще плащаме, от народна пара, от данъците, да го обслужи, а той го препраща някой друг да го обслужи и този друг ще му смъкне кожата.
Господин Теодосий Спасов, искам да Ви кажа колко пари се искат вече за тези неща. Не може да даваме правата си на чиновниците. Има две държави в света, в които чиновническият апарат е нещо страшно. Отиваш да си плащаш данъка и ти стоиш в коридора, а чиновникът стои на удобно място. Ти му казваш: "Благодаря!", а той казва: "Нищо." Разбирате ли?
И погледнете дали не ви е направило впечатление гишетата за автобусни билети, за БДЖ-билети, за данъчното обслужване височината им е направена така, че чиновникът е на удобно работно място. Този, който той обслужва и който му плаща, трябва да има приведено положение, да се покланя на чиновника. Това е наш славянски маниер и ние го правим непрекъснато. В продължение на два парламента законодателната дейност непрекъснато отстъпва от своето задължение, което носим пред нашите избиратели.
Така че моето предложение, дами и господа, е: закон, който ще изолира присъствието на този маниер на нашия уважаван от мен чиновник, но с разширени възможности той става, така да се каже, ползвател на този закон.
Вторият въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоянов, прощавайте, но времето Ви изтече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Разбирам Ви, но помолих и други групи и те казаха, че нямат нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може никой да казва нещо срещу правилника.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Вие не ми давате възможност да довърша. Аз помолвам залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви обещах и четири минути Ви давам вече повече от времето.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Помолвам залата по този фундаментален въпрос ще отидем ли в Европа? Моля Ви, ще разберете, че няма да говоря нещо, което не е по същество по законопроекта. Ние няма да бъдем приети в Европа с такъв законопроект. Аз ще ви процитирам само онова, което комисиите дават за България.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Нека да говори от името на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никой не може да взима от чуждо време и никой не може да дава нито чуждо време, нито свое.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Добре, Вие имате това право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте вече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Така че казах, че този законопроект ни лишава от три неща, запомнете:
Едното е отмяна на изискването за стратегия на земеделието, която трябва Министерският съвет да внася в Народното събрание.
Втората е отмяна на защита.
И третата е пропускане на възможността за изпълнение на изискванията на Европейския съюз към България законово да регламентира условията и процедурите по ползването на структурните фондове на земеделието. Това е спасението на България - в структурните фондове.
И аз ще ви кажа какво казват те за България: "Аграрната политика от началото на преходния период се характеризира главно с краткосрочни мерки, като субсидиране на сезонни кредити, целящи осигуряване на производството и бъркотията на поземлената реформа и с временни външнотърговски мерки, целящи стабилизарането на вътрешния пазар".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоянов, приключвайте вече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Минавате всички граници.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Приключвам, господин председателю.
Във Вишеградските страни постепенно бяха въведени механизми за пазарна подкрепа на основните продукти, като зърнени храни, захар, млечни продукти, говеждо месо и свинско месо. В България и Румъния имат основна грижа да оправят вътрешния пазар. И по-нататък те ни казват като последно: "В последните дни, в това число...", няма да цитирам, защото не ми давате възможност, какво казва Ричард Томас: "Да се направи план за постепенно въвеждане на механизмите на общата селскостопанска политика през следващите пет години и да се обсъди с Европейската комисия".
В резултат на това ви казвам, понеже ме притесняват да свърша, ако ние не приведем този закон до изискването на Европейския съюз, няма да влезем в тази къща. Защото в тази къща не се влиза, защото тя не е наша, ние ще отидем при техните правила, а не те при нашите правила. Ние трябва да спазим техните изисквания, техните правила и след като не правим това, предлагам в резултат на всичко, което казвам, и ви съветвам да направим следното: Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа с помощта на експертите от Европейския съюз, които са си казали мнението, в кратки срокове да разработим инструментариума на бъдещата аграрна политика на България в съответствие с общата аграрна политика на Европейския съюз и на тази основа да предложим този закон, който ни синхронизира и хармонизира към тяхното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За процедура думата има господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако може да прогласувате господин заместник-министърът на земеделието Димитър Димитров да присъства в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов. Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Димитър Димитров да заповяда в залата.
За реплика думата има господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не бих искал да вземам думата за реплика, понеже съм се записал и за изказване, но ме провокира изказването на господин Стоянов, когото много уважавам, най-напред с тезата, че в закона, който предлага Министерският съвет, се урежда изцяло неподпомагането на земеделските производители, а именно начинът, по който да бъдат уредени чиновниците.
Не мога да се съглася с тази теза, защото единственото нещо, което в тази проблематика има различно с предишния закон, това е, че към фонд "Земеделие" се създават регионални структури и те се създават именно в полза на това, за да могат хората по места да имат директна връзка, да имат отговорност, да се взимат решенията долу и да не трябва да пътуват до София, да харчат излишни собствени пари от собствения си джоб, за да могат да бъдат обслужени тези граждани. И да се казва, че хората ще трябва ли да се навеждат още повече, за да могат да бъдат обслужени, не мога да се съглася. Вярно е, че има проблеми, но мисля, че точно тук се правят много стъпки, за да се решат.
Възможно е на второ четене да се добавят някои текстове, но да се говори, че философията на закона затруднява обслужването на гражданите, е според мен нелепо.
И по отношение за влизането ни в европейската общност и това, че няма политика, също не мога да се съглася. В закона много добре е записано, че министърът на земеделието внася доклад до 31 октомври в Министерския съвет и в този доклад, в неговите ангажименти влиза анализ, стратегия, средства, с които да се постигне тази политика. Приоритетите на фонда са записани и те са съобразени с европейските приоритети - екологично земеделие, развитие на неправителствени организации в този сектор. Просто не мога да разбера на каква база се правят тези заключения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
За втора реплика думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Без да взимам отношение по същността на речта на проф. Христо Стоянов, искам само да кажа, че аз съм съгласен с него, че за да бъдем приети в общия европейски дом, трябва да спазваме неговите правила и изисквания. Но аз мисля, господин Стоянов, че най-напред трябва да се научим да спазваме правилата в собствената си къща и най-вече в българския парламент. Когато имаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, той да се спазва, а не да се обвинява председателя, че изисква неговото спазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз благодаря на първата реплика, която ми дава възможност да уточним онова, което самото време не даде тази възможност. Аз не отговарям на последната точка, аз не съм от онези, които дърпат микрофоните и които не уважават хората. И ако Вие сте обърнали внимание, аз през цялото времето се обръщам с думите "господин председателю, ако обичате, моля Ви..."
Уважаеми колега, аз разбирам Вашето деликатно положение, че искате да го защитите. Аз съм селянин по душа и кръв. На осем години жъна, на девет години ора и на единадесет години сея и 40 години се занимавам само със земеделие. Аз го обичам. И когато казвам това нещо, го казвам с болка и казвам, че този закон не ни води в Европа. Това е. Аз съм възпитаник Европа и синът ми е европейски възпитаник. Разбирате ли? По философия. И ви казвам, че когато навремето в една кръчма, на масата, на която стояха попът, даскалът и кметът, дойде някой необръснат, неизмит, беден и просяк и желае да седне на тяхната маса, те му поръчваха чаша ракия, но на другата маса. За това става въпрос. Ние сме на другата маса и непрекъснато ще ни дават парченце хлебче, ракийка, но ще бъдем на друга маса. Затова пледирам към вас, аз не ви казах "не гласувайте, отхвърлете". Аз ви помолих: приемете това разумно решение от човек, който с цялата си любов иска българското земеделие да стане по-хубаво. Затова става въпрос.
А другото, което вие искате да го кажете, времето не ми дава възможност да цитирам онова, което те казват за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През лятото на 1995 г., мисля, че беше месец юни, ние приехме един Закон за защита на земеделския производител, с което сложихме края на кампанийното приемане на закони за земеделието. С приемането на този закон, който изигра малко или много положителна роля в стабилизирането и развитието на земеделието чрез постигане на предвидените в реформата рентабилност и стабилност на производството.
Вярно, този закон просъществува две години. С течение на времето обстановката се промени и се налага неговата промяна. Така че днес разглеждаме един закон, който, може да се каже, е продължение на това, което бе заложено в Закона за защита на земеделския производител.
Недостигът на банки и небанкови финанси в земеделието се компенсира чрез държавни програми за земеделски кредит, което от своя страна потиска и изостря проблема за развитието на стоков и финансов пазар. Въпреки това има основание правителството да продължи помощта за земеделието, като следи да не се ограничава появата на нови пазари.
Затова е необходимо да се изменят схемите на кредитиране и се запазят малките им обеми, като се създаде уредба за използване на движимо и недвижимо имущество, продукция и животни като обезпечение. Необходимо е да се укрепят правните механизми за изпълнение на договорите за кредити и събирането им, нещо, което до този момент в страната ни много куца.
При сега действащите закони активите в земеделието, включително и най-значимият, земята, не могат да бъдат залагани като обезпечение за кредити. Същото се отнася и за движимото имущество - животни, инвентар, засети култури, машини. Ето с това се обяснява нежеланието на банките да кредитират земеделието.
Затова е необходимо не само този закон да се пипне и промени, а и всички закони, касаещи кредитирането, и да се въведат правни механизми за налагане изпълнението на договорите и използване на обезпечение. С този закон трябва да се намерят начини за осигуряване на работещи финансови услуги за малките и средни субекти в земеделието и да се преустанови практиката на осигуряване на предимство на производителните кооперации пред отделните собственици на земя.
Философията на днес разглеждания закон за подпомагане на земеделския производител е по-различна от тази на Закона за защита на земеделския производител. Тя приближава изискванията ни към земеделието към изискванията на Европейския съюз за пълноправно членство.
Чрез фонд "Земеделие" ще се стимулира производството на земеделски продукти, създаване на частни земеделски стопанства, подобряване на плодородието, развитие на екологично земеделие, закупуването на земя. Предвижда се да не бъдат облагани с данък доходите на земеделските производители -физически лица и да не се събира данък печалба на производители-юридически лица.
Наред с изтъкнатите благоприятни отношения между държавата и земеделския производител, допринасящи за развитие на земеделието, има още, което може да бъде желано и включено в Закона за подпомагане на земеделския производител, а именно: един от основните видове подпомагане и най-ефикасният, който достига до всеки производител, това е цената на стоката, която да покрива себестойността му и да осигурява известна печалба. Тоест осигуряване на защитна изкупна цена, нещо, което в настоящия закон се изключва, то не е предвидено. Но това ние всички тук с вас трябва да предвидим и да го заложим в закона между първо и второ четене.
Затова, че трябва да има такива защитни изкупни цени говори и фактът, че в по-голямата част от страните-членки на Европейския съюз, те съществуват. Това бе потвърдено и от лектори от Холандия, които бяха на наскоро проведения Международен семинар за модерно земеделие от БЗНС - Народен съюз. Те ни подсказаха и ни казаха това, че въпреки че ние говорим и се стремим към либерализация на цените, то в никакъв случай не трябва напълно да приемаме тази идея и само на нея да разчитаме.
Може още доста неща да се оправят в този закон, като примерно да се заложи това, че при получаването на кредит обезателно земеделският производител трябва да има възможност да ипотекира, да заложи земята си. Какво друго има този, който е на село, което да е ликвидно, освен земята? Докато сега трудностите са предимно с това, че при получаването на кредити банките преди всичко искат залог на имуществото в градовете. Но този, който ще се занимава със земеделие, той е там, на село. Затова трябва да се заложи този принцип в закона ни.
Другите бележки, които имам към този закон и които ще се постарая между първо и второ четене да внеса като поправки или допълнения, са следните:
Не виждам основание и на знам защо Министерство на земеделието се е отказало от това, което беше отвоювано в Закона за защита на земеделския производител, а то е, че ежегодната субсидия от държавата трябва да бъде 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Та сега, когато това бе заложено в закона, тази година, когато трябваше съобразно този закон да бъдат отпуснати 84 млрд.лв. за земеделие, които да влязат във фонд "Земеделие", бяха отпуснати само 30 млрд. А когато го няма дори и заложено в закона, какво означава? Както говориха преждеговорившите, чиновниците в един момент може да не дадат нищо, да не субсидират и да кажат: да, земеделието вече стъпи на крака и не му е необходима такава огромна субсидия.
Другото, което трябва непременно да намери място в този закон, това е подпомагането на младите фермери, младите фермерски семейства, които желаят да се занимават със земеделие. Знаем какво е дереджето на земеделието ни, знаем кои са хората, които засега се занимават със земеделие. Това са преди всичко хора на възраст, на 60 и повече години, много рядко са младежите. Как ние ще ги привлечем, а има желание, има такива, които желаят да се занимават със земеделие, но как ще ги привлечем, когато специално на тях не обръщаме никакво внимание?
Затова моето лично мнение, а това е мнението и на цялата ни парламентарна група, че в закона трябва да бъде заложено отново, подчертавам, отново, защото това бе заложено в предишния закон, че подпомагането на земеделски производители на възраст до 35 години трябва да бъде с предимство.
В чл. 15 на закона, който третира органите на фонда, е записано, то така беше и в предишния закон, че членовете на управителния съвет са 9 души, от които 4 се посочват от министъра на земеделието, и останалите министри, да не ги изброявам тук.
Но сега е посочено, че изпълнителният директор на фонда се избира измежду тези 9 члена. Това, според мен, не е редно, тъй като кои ще бъдат тези, които влизат? Това са министрите, заместник-министрите, началник отдели. Нима не трябва да се даде по-широка възможност на управителния съвет да избира за изпълнителен директор не само между тези 9 члена, а да има възможност да избира и странични хора?
Вече говорих за необходимостта в закона да бъде заложена ипотеката на земя, залогът на машините, за които се кандидатства, залогът на продукцията.
Към Допълнителните разпоредби имам една забележка. Това е какво трябва да се разбира под термина "непреработена продукция". В "непреработена продукция" ще влезе ли примерно сеното, силажът, нещо, което се прибира от полето, и още тогава се обработва в известен вид и се прибира? Това е важно, тъй като в този закон, по-специално в текстовете, които третират на кого ще бъдат отпускани кредити, тази терминология "непреработена продукция" е заложена.
И другото, което трябва да уточним, е кой е земеделски производител. И този, който има търговска фирма и между другото се занимава със земеделие - има една леха със зеленчуци или е засял 50 дка с пшеница, и 99 процента от дейността му е търговска, но е регистриран, че произвежда, и него ли трябва да подпомага фонд "Земеделие"?
Според мен това трябва да бъде насочено към тези фирми и тези производители, на които повече от 50 процента от оборота се дължи именно на земеделието.
Има бележки, които между първо и второ четене трябва да се отстранят, но аз си запазвам правото да направя това в срока, който позволява правилникът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчо Чукаров.
Има думата народният представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заставайки на тази трибуна, може би ще повторя някои думи, които вече бяха казани от предишни оратори.
Искам да споделя с вас, че законът като цел е много добре поставен и като заглавие. Снощи се занимавах с този закон и като прочетох първо мотивите му, изпитах едно много добро и удовлетворително чувство за амбициите, които са заложени в закона.
Искам обаче да споделя с вас, че след като прочетох закона, разбрах, че е поредният недоносен закон, който Министерският съвет вкарва в парламента. Искам да кажа и защо така мисля. Това е мое мнение и ще се опитам да го защитя.
Първо, ще изходя от един дребен факт. Още в чл. 2, т. 1 се говори за земеделски потребители, а в Допълнителните разпоредби се използва съвсем друга терминология. Значи фактологически не са свързани нещата, с които ще работим в закона.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Производители, няма потребители.
СТЕФАН НЕШЕВ: Може би, ще цитирам, господин Костов. Съвсем прав сте, ще цитирам.
Ето, т. 1 от чл. 2 е "Развитие на ефективни аграрни структури". Аграрни структури, нали? А в Допълнителните разпоредби, и това ще Ви цитирам, е казано "Земеделски производител е..." и т.н. Значи не структури, а производител има. Кое е точното и къде е истината? Смятам, че в Допълнителните разпоредби е показано онова, което трябва да се съдържа и в самия закон. Но има разминаване. Това исках да ви кажа. Пак е правен на коляно.
Второто, което искам да споделя с вас: аз не смятам, че ние трябва да създаваме подпомагане на земеделието само в балканските и подбалканските райони, както е заложено в една от точките на чл. 2. България е страна с много добри климатични и почвени условия, естествено имаме и подбалкански и балкански райони, където трябва да има специални мерки за поминъка на тези райони, но земеделието трябва да бъде основен поминък за изхранването на България и в известна част, както е записано в закона, за формиране на брутния национален доход чрез износ на земеделска продукция, и преди всичко на преработена земеделска продукция.
Какво правят в света? Навсякъде в света държавите са ангажирани не с фонд, който дава кредити, а със субсидиране, господа. Ясно и точно ви го заявявам - държавите субсидират земеделското си производство. Това е в Европейския съюз. Това е в Съединените американски щати. Това е в Канада. Това е и в другите развити земеделски страни. При нас има отказ държавата да субсидира селскостопанската продукция. Доказано е, че селскостопанската продукция не дава такива ефективни резултати, както индустрията. Затова нормалните държави от печалбите, които се реализират в индустрията, заделят средства, които отиват да субсидират селскостопанското производство. (Неразбираема реплика от господин Светослав Лучников.)
В България е нулев, защото я управлява господин Божков, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): При Жан Виденов как беше?
СТЕФАН НЕШЕВ: В този закон може би трябва да бъде заложена и една нова философия за структурно организиране на земеделието. Аз мисля, че на всички от вас е ясно, че само уедреното земеделие е ефективно и може да носи положителни резултати. Въпросът е кой е пътят за създаване на такова ефективно уедрено земеделие.
Аз искам да споделя с вас, че може би Министерството на земеделието, както залага в този закон, че ще прави програма, трябва да даде и в програмата пътищата за консолидиране на капиталите на преработващата промишленост, в селскостопанското производство, на капитала от селскостопанските производители, заедно с интегриране на определени финансови институции, включително и на банките. В противен случай ние трудно можем да станем конкурентоспособни не само на вътрешния си пазар, но и на външния пазар. И ще останем в една пълна изолация, при която ние няма да можем да се самоизхранваме. А това вече е една угроза за националната ни самобитност.
Може би действително управляващото мнозинство и правителството, което формира управляващото мнозинство, трябва да се замисли дали този закон не трябва да се преработи и да откликне на потребностите, които биха направили отрасъла селско стопанство един основен отрасъл в българската икономика.
Дори и да подкрепя този проект, аз мисля, че няма да направя едно добро дело на народа си и на държавата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Вземам думата за изказване по законопроекта за подпомагане на земеделските производители, защото този проблем е много близък на избирателите от моя избирателен район. Аз съм избран от Пловдив-окръг и там огромна част от хората се вълнуват от този проблем - по какъв начин ще бъде развивано земеделието, по какъв начин ще бъде подпомагано и финансирано.
Още в началото на законопроекта, в първата глава, е даден начинът, по който ще се формира стратегията на държавата в тази област. Това е чрез доклада на министъра на земеделието пред Министерския съвет. И много точно са указани механизмите, по които ще става това. В по-нататъшните членове е показан начинът на финансиране във връзка с този доклад и че с този доклад се определят приоритетите. Тук вече е моментът да се наблегне, че има стратегия. Тя не може да се напише. Днес ще напишем, че ще развиваме тази част на земеделието, примерно, животновъдството или производството на еди какви си зеленчуци. Но утре това може да не е конюнктура на пазара. Това може ли да бъде записано в момента в един закон, както имаше изказвания преди мен, че трябва да залегне стратегията в закона. Това е невъзможно. Но трябва да има механизъм. Ако трябва този механизъм да го променим между двете четения. Да кажем да не е пред Министерския съвет, да се одобрява тук този доклад, но стратегията не може да влезе в един закон. Все пак това е един траен нормативен документ, би трябвало да действа с години.
От друга страна, смятам, че именно този закон дава по-голяма възможност за приобщаване на българското селско стопанство към европейските структури. И тук искам да ви цитирам в чл. 8: "Държавата подпомага обединяването на земеделските производители в организации по продуктов, функционален и регионален принцип. Именно по този начин в европейските държави се финансира и подпомага земеделието, когато хората са обединени, свързани в такива организации, държавата има с кого да разговаря и по какъв начин да осъществява контакта с тези структури и да намери верния начин, за да им помага. И по-нататък в целите на фонда и задачите, които са предмет на неговото финансиране, е записано, че именно тези организации могат да бъдат финансирани от фонд "Земеделие". Тук нещата са много добре уредени и в тази област.
И целите, които влизат в самия закон, като задача - да се подпомага и екологичното земеделие. Именно това, според мен, е пътят България да излезе на европейския пазар - когато има запазена марка за екологично чиста продукция и това се знае в целия свят. Това е начинът ние да успеем навън. Това нещо е залегнало в закона и аз не смятам, че той трябва да се върне да се преработва и отново да го гледаме тук. Мисля, че има много добра основа, върху която да се работи. Вярно е, че могат да се направят редица предложения и между двете четения мисля, че би се постигнал един добър консенсус по този закон.
Аз искам да се спра по-подробно на функциите и ролята на фонд "Земеделие" в тази област. До този момент аз не съм доволен от функционирането на този фонд. Имам постоянни контакти с избиратели и постоянни техни оплаквания, че няма хора, или те са единици, които са успели да изтеглят кредити било за оборотни средства, било да инвестиции в областта на земеделието. Причината е следната. В момента фондът, по закона който действа, се обслужва от търговските банки. Те работят по Закона за банките и спазват всички изисквания на този закон, дори и в повече, защото шефовете на тези банки са отговорни по този закон. И ако има някакво нарушение, те носят и наказателна отговорност. Това затруднява механизма за отпускане на кредитите, защото първо се отива при експерта в областното ниво, след това този проект отива в София и там се одобрява, след това в клона на местната банка, в централата на тази банка се одобрява. Я се одобри, я не се одобри. Една такава дълга процедура, че един селянин, който иска да тегли, примерно, един неголям кредит от порядъка на 10-15 млн., като чуе за това нещо ще се откаже и няма втори път да застане пред структурите на фонда.
Именно тук, в този закон, аз намирам промяна на тази схема. От една страна, фондът ще има право като оцени проекта, като оцени гаранциите на всеки собственик чрез своите собствени структури да прецени и ще има възможността да гарантира пред банката съответния кредит, което е в един малко по-либерален режим спрямо Закона за банките. И тук се дава възможност именно чрез това гарантиране фондът да приеме, примерно, за обезпечение и земеделска земя. Това не е забранено нито в Закона за банките, нито в сега действащия закон. Но никоя банка в практиката си в момента не поема такава отговорност за залагане на земя. И тук аз искам да подкрепя господин Чукаров, може би трябва да запишем между двете четения много точно начинът, по който ще се приема това обезпечение. И да задължим фонда да приема такива обезпечения, защото той може да го прави, но ако не е записано, може би да има и отхвърляне на такива молби. Може би и аз ще направя предложение в тази посока.
Може би още малко трябва да се помисли специално за създаването на регионалните структури към фонд "Земеделие". Мисля, че те биха могли да допринесат в разрешаването на този възел от проблеми във фонда и възел от бюрокращина, която пречи на хората реално да бъдат финансирани от фонд "Земеделие". Именно ако се дадат права на тези регионални структури до някаква граница, до някаква степен, примерно финансова в рамките на 15, над 20 млн., да имат самостоятелност, за да могат да вземат решенията долу, на място, това ще ускори много бързо процесите. Ние ще можем ефективно да помогнем именно на дребния, средния земеделец още долу, в ниската структура. Над една такава граница, разбира се, трябва да се обсъдят тези неща в централата на фонда. И на тези местни структури на фонда трябва да се дадат права и да търсят кредитите пред съда и пред съответните органи да отстояват позициите на фонда. Това да не е задължение единствено на неговия изпълнителен директор, защото е невъзможно той сам да се представлява пред хилядите хора, с които фондът контактува.
Единствените програми, които работят в момента и по които се отпускат реални средства, са фючърсните сделки за жито, царевица, слънчоглед и други култури. Това трябва да продължава, но по-важното, което според мен трябва да предприеме фондът, е реалното кредитиране на инвестициите за закупуване на техника и закупуване на средства за производство, за да може да се модернизира нашето земеделие и да стане конкурентоспособно.
Искам да подчертая тук и нещо друго, което е много важно в този законопроект, който може би революционно променя нещата в тази област - чл. 25: освобождават се от данъци земеделските производители за неопределено време. Но тук има и един нов момент - освобождават се от данъци и юридическите лица, които до този момент не бяха освободени. Това е нещо, което е голяма стъпка в положителна посока за защита и подпомагане на тези земеделски производители. Това никой от изказалите се преди мен до този момент не подчерта.
Искам също да подчертая и един текст от Преходните разпоредби, който дава още по-голяма възможност фондът да оперира по-добре със своите активи и да бъде по-близко до земеделските производители. Записаният текст в закона не говори нищо, но хората, които познават тази материя, веднага могат да разберат за какво става дума. Това е § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, който дава право на фонда да извършва дейността си чрез лицата по § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките. Тези лица са кредитните кооперации, създадени по Програмата ФАР с помощта на Европейския съюз. Тяхната дейност като анализ до този момент е много добра. В тези кооперации няма лоши кредити и ако те също могат да финансират, както този закон ще им даде право, мисля, че това ще доближи с едно стъпало по-ниско администрацията на фонда до отделния човек, защото има хиляди хора, които са членове на тези кооперации, аз съм запознат много добре с техните вътрешни правила, които са по-либерални и това ще позволи по-бързото усвояване на средствата на фонда и по-ефективното им използване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля аграрниците да не се удивляват, че днес и хора извън тяхната комисия си позволяват да вземат думата. Първо, този проект е пълен с икономика, с проблеми, които надскачат рамките на аграрния сектор.
Второ, моля мнозинството - това прозвуча и в изказвания на други колеги - да се отнесат с разбиране към бележките и критиките, които звучат днес в залата. Ще ви припомня, че през 1996 г., когато се подготвяха едновременно два проекта на закони за фонд "Зърно", аз без колебание подкрепих един появил се вариант на група депутати от СДС и заявих, че той отговаря на 90 и няколко процента на моето разбиране при онези условия за създаване на фонд "Зърно" в посоката, в която навремето е работил "Храноизнос". Тогава аз не одобрих проекта, който бяха съчинили чиновниците в правителството на левицата. Привеждам този факт, за да разберете, че ако се политизира обсъждането на такъв закон, тежко на селското стопанство. Това е второто.
Трето, вие правите отстъпление от неща, които бяха приети от предишните парламенти в опита да бъде подкрепена една политика в защита, в подкрепа на земеделския производител. Един пример: господа, защо се отказвате от това да има норма за ресурса, който ще отделяме за този фонд от бюджета? Защо се отказвате? За да бъде леко на правителството тази година две единици, догодина - три единици... Това звучи глупаво. Знаете ли защо? Защото сега и в една обозрима перспектива условията, в които се намира селското стопанство, са тежки. Не е нужно да се казва нито дума повече, тъй като вие в разшифровка по-добре от мен познавате това тежко състояние. Това от една страна.
От друга страна, много се говори за това, че селското стопанство като елемент от икономиката на България трябва в темпо да се подготви за влизане в Европейския съюз. Обърнете внимание как се работи там. Там са нормирани тези неща, господа. И ако ежегодно бюджетът на Европейския съюз разходва за своята така наречена селскостопанска политика по 67 на сто, всичко това е нормирано. Неслучайно огромният дял от парите отива там и страни като Германия и Англия 10 години реват против тази политика. Въпреки тяхната съпротива, тя продължава да работи.
Тук искам да отворя една скоба. За всеки, който се е занимавал с макроикономика, е ясно: ролята, значението и теглото на селското стопанство в икономиката на една страна са далеч по-големи от числото на неговото участие в брутния вътрешен продукт. Винаги, когато сме се опитвали в онези години чрез разработки, концепции и прогнози да даваме акъл на управляващите, сме им набивали тази проста истина: дялът му може да бъде 5 или 7 на сто, но в развитите страни заявяват, че реалното му тегло и по отношение на икономика, и по отношение на благосъстояние, и по отношение на национална и всякакви други сигурности, е някъде между 1,5-2 пъти по-голямо от това число.
За България, за която всички без изключение в тази зала ще се подпишат, че освен другото земеделието е и приоритет, един от локомотивите за изтегляне на икономиката сега и в обозрима перспектива, толкова по не на думи трябва да бъде голямо нашето внимание, но трябва да бъде заковано в законите. Вие правите голямо отстъпление като се отказвате от извоюваното число за отделянето на средства от брутния вътрешен продукт. Ако се окажат повече в дадена година, което, разбира се, е несериозно да се мисли, парите могат да останат.
Извинявайте, да се отива към създаването на някакви си съвети, които ще се произнасят Иван да получи, Драган да не получи, това знаете ли на какво прилича? На такова съчетаване на политика и икономика, което е някакъв политико-икономически хомосексуализъм. Къде под слънцето има такива системи? Нали имате претенция, че познавате практиката на модерния свят?
Едно време в България е имало земеделска банка. По-старите от вас я помнят и като сграда, и като практика. Които не я помнят, да седнат да прочетат каква огромна работа вършеше тя в реализиране и провеждане на държавната политика в селското стопанство.
Добре, сега няма земеделска банка. Така са се сложили нещата, но има други банки или в процес на превръщане на търговски банки със структури, които до вчера бяха нещо като Държавна спестовна каса. Има един закон, който ще се гледа, обявено е и това се споделя от правителството и от широките кръгове на обществеността, че това е утрешната търговска банка, която по силата на много обстоятелства ще бъде ориентирана към средни и дребни предприемачи и производители - както искате ги наречете. Защо да не се използва една такава структура, която ще отработи технологиите, ще бъде активна в провеждане на държавната политика в земеделието, използвайки финансов ресурс в едно, второ, трето, пето направление? Какви са тези съвети?
Много ви моля, помислете в комисията и съм убеден, че ако наистина се гледа перспективно, ще се отиде към един такъв модел на обслужване на държавната политика в земеделието във връзка с използването на ресурса във всичките направления, за които ще се договорите, че сега и в обозримо бъдеще трябва да бъдат основни в използването на този ресурс.
Щом подкрепяте оценките - и с това искам да завърша, - че само за животновъдството буквално в броени дни трябва да бъдат инвестирани минимум 280 млрд. и не срещнах във вестниците някой да възразява на експертните оценки, вероятно направени в Министерството на земеделието, а може и някои от вас да са участвали в тези оценки, дайте си сметка колко средства са нужни, за да може изтеглен, горе-долу на краката си да стъпи този и другите сектори на селското стопанство, за да може да решава проблемите и на вътрешния пазар, и да се превръща наистина в приоритетен отрасъл и от гледна точка на формиране на експортната кошница на България. Защото ние имаме десетина пъти по-малко експорт на непреработена и преработена селскостопанска продукция в европейския пазар от други страни, също в преход, които обаче не споделиха тази дивашка философия за разрушаване на селското стопанство в името на не знам какво.
И още едно внушение си позволявам към вас. Този закон не трябва да звучи враждебно към кооперациите. Ще сбъркате. Аз съм за кооперации, които са кооперации на утрешния ден.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Орсовки!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Те първо, не са били орсовки, защото не Орсов ги е създал, а са ги създавали такива като Стефан Стоилов, обикаляйки селата още през 1992 г., и там, където ги създадохме, спасиха част и от елитните стада и произвеждат, и дават мляко на градовете. Но това е отделна тема. Вие си останете с вашите политизирани и идеологизирани представи.
Но ако вие се отнасяте враждебно към кооперациите, вие правите голяма грешка, тъй като не е нужно друго да се каже, а само това - в Европа има общества, които неслучайно големи изследователи наричат кооперативни общества. Дебели книги са написани за тях. И наистина, ако се заровите, вие ще видите, че в тези общества днес не само селското стопанство, но главно оттам са тръгнали нещата, представлява една каскада от кооперации, работещи в пазарна среда, със силно развита реактивност към онова, което са предизвикателствата на пазарната среда. А вие в този закон се страхувате да споменете за кооперативни обединения или както искате ги наречете, кооперативни съюзи. С някакво ефимерно определение реагирате към тях. Това е за ваша сметка. Тоест към закона и работата върху него не трябва да се отнасяме политизирано, от позицията на разни идеологеми. Ще сбъркаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. За реплика има думата господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин Стоилов, аз не виждам нищо в този закон, което да е в ущърб на кооперациите. Защо? Вие къде намерихте текст, който да защити това, което казахте?
Ето, ще Ви прочета чл. 25, в който пише: "Не се облагат с данък върху печалбата земеделските производители - юридически лица". Нима кооперациите не са юридически лица? Какви са те? Или пък кого подпомага фондът - "Средствата от фонда се разходват за: инвестиции в земеделието, производство на земеделската продукция на пазара, създаване и развитие на частни земеделски стопанства и организации, развитието на земеделието в районите с влошено социално положение, подобряване на почвеното плодородие...". Къде тук някъде в тези 8 - 9 пера, които казват как се изразходва фондът, има упоменато, че на кооперациите няма да се отпускат средства? Това не отговаря на това, което току-що Вие тук съобщихте.
И другата ми забележка и несъгласие с Вас е - защо да не трябва към регионалните структури, които ще се създадат, на фонд "Земеделие" да има кредитни съвети? Какво пречи? Със създаването на тези регионални структури и със създаването на тези кредитни съвети към структурите, те може би ще бъдат вътре, те ще се състоят от двама или трима души, които ще определят и ще имат поглед, и няма да бъдат каквито и да е хора там, а напротив, ще бъдат икономисти, ще бъдат аграрници, които знаят за какво става въпрос. И по този начин ще се съкрати сегашната процедура, която траеше не по-малко от шест месеца до получаването на кредита.
Що се отнася до създаването на банка. Да, аз мисля, че няма някой в тази зала, особено който пък е заинтересован и загрижен за земеделието, да е против създаването на тази банка. Ако следихте моето изказване, аз казах, че не само този закон трябва да се преработи, има редица други закони, които трябва да се преработят. Но докато създадем тази банка нима трябва да оставим така земеделието и да чакаме само на банките, които невинаги се отнасят благосклонно към земеделския производител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров. За реплика има думата господин Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Изпитвам известно неудобство да репликирам проф. Стоилов по икономическа тематика, макар и в селското стопанство. Но ще кажа няколко истини, защото това, което професорът каза, е опит за злоупотреба с тези истини.
Кооперацията по определение е съюз на частни собственици. Кооперацията не е измислена, не е създадена и не е долюбвана сто на сто от господин Стоилов и неговите идеологически предшественици. Кооперацията в България е създавана от българските земеделци и българските социалдемократи. И опитът на БСП в последните години да злоупотребява с това понятие не е само в понятието, а в грозната практика ние да създадем кооперации без собственици. Тоест, ето къде е логиката на нещата и къде е истината. Докато ние се борехме да върнем собствеността на село и оттам нататък да дадем възможност на хората да създадат каквито искат сдружения на доброволна основа, те създадоха кооперации без собственици, без собственост, фалшиви кооперации и създадоха още едно понятие, което го доведоха до фаза на инфлация, както много други понятия в тяхната политическа практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Колчаков. За реплика има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин Стоилов, аз харесах Вашето изказване, докато не стигнахте до въпроса за кооперациите. Защото, казвайки, че не искате да правите политически въпрос, Вие със самото си споменаване вече го направихте политически. Защото господин Чукаров правилно отговори, че никой няма нищо против кооперациите в този закон, те са също така юридически лица. Аз не мога да се въздържа да не кажа нещо, понеже съм един от хората, който е внасял закон за кооперациите във Великото Народно събрание. Зелената партия заедно със социалдемократите го внесе. Вероятно и земеделците, вече не мога да си спомня. Но във всеки случай наши хора го движеха. И мога да Ви кажа, че целта беше именно кооперация от собственици. А един от проблемите, който вие създадохте, и после, включително с правителството на СДС, обаче от 1992 г., с тази омраза към кооперациите, която не беше обмислена, вие продължавате да подкрепяте това положение на кооперации без собственици. Така че наистина тогава уточнявайте, че говорите за орсовки - стоиловки, както казахте Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов. Имате думата за дуплика, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам отзад напред. Да, господин Каракачанов, законът е приет от Великото Народно събрание, когато в тази зала бяха представени много повече политически сили, в това число и голям процент хора, минали през горнилото на съпротивителните борби срещу тоталитарната система. Този закон беше направен наистина по европейски стандарт. И на основата на този закон - няма да кажа нищо повече и вие не можете да възразите - след една начална съпротива на окръжните съдилища във време, когато не управляваше не само левицата, но даже и Зелената партия, съдилищата започнаха да регистрират тези кооперации, просто защото законовите норми от този закон не им даваха право да възразяват. А колко са частни собственици, колко не са, в какъв процес се намират те - на всички присъстващи в залата е ясно и няма защо да губим време.
Второ, това, което мога да кажа на господин Колчаков за кооперациите, го казах.
Що се отнася до съветите и банката, господин Чукаров. Защо трябва да измисляте съвети, когато в България има банки? И при това не само държавни, а те са и в процес на приватизация, а преобладават частните като бройка. При това една финансово-кредитна структура като Държавна спестовна каса ще се превръща в банка. И законът е пред приемане. Вие създадете ли ги тези съвети, отиде, че се не видя.

Следователно, ако вие наистина сте за един модел, в който няма такива измишльотини, решава се коя банкова формация може да обслужва работата в действието на един такъв закон. Толкова, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм удовлетворен от дискусията дотук. Малко се притеснявам от това, че преди малко се направиха опити да бъде политизирана тази дискусия. А ние всички сме свидетели докъде се стига, когато дискусията за селското стопанство се политизира - стига се до 21 поправки в Закона за земята и дотам, че земята още не е върната. Защото българските селяни искат няколко неща: те искат да бъде приключен процесът на връщане на земята и да станат реални собственици на земята си; искат достъпен кредит; искат финансова стабилизация в страната, защото липсата на финансова стабилност, поради естеството на работата в селското стопанство, реколтата се прибира чак след една година, води до това, че техните доходи спадат рязко; искат развитие на пазара на земеделска продукция. И именно част от тези неща - достъпът до кредит и отчасти развитието на пазара, дава този закон за подпомагане на земеделските производители, с който се отменя Законът за защита на земеделските производители, приет от Тридесет и седмото Народно събрание.
Защо този закон трябва да бъде отменен? Трябва да бъде отменен, защото той не изпълни задачите и целите, които си поставяше. Грешна беше самата философия на закона за въвеждане на прогнозни и защитни цени в условията на висока инфлация и либерализирането на износа, които допълнително доведоха до хлебната криза.
От друга страна, системата на пряко субсидиране на производителите на определени култури - на пшеница, царевица, слънчоглед, за съжаление доведе само до увеличаване списъка на кредитните милионери в България. Сега фонд "Земеделие" има да прибира пари от над пет хиляди човека, като сумата засега е изчислена на 7,5 млрд.лв. Тепърва ще се уточняват дължимите лихви.
И до всичко това се стигна, защото от хората, на които се отпускаха тези средства, не се искаха имуществени гаранции, липсваше контрол при издължаването на средствата на фонда, не се проверяваше целевото изразходване на средствата, не се проверяваше дали определени култури са засети или само са обявени намерения да бъде произведена селскостопанска продукция.
Именно за да избегнем всички тези слабости, се внася новият Закон за подпомагане на земеделския производител. Тук се направиха опити да се твърди, че субсидирането изцяло е отменено като философия на новия закон. Това не е така. Субсидирането остава, но субсидиране на земеделска продукция, предадена на търговци или на преработватели, а не субсидиране на намерения за производство на земеделска продукция.
Основните, обаче, насоки на кредитирането в селското стопанство ще бъдат насочени, като бъде приет законът, защото аз не се съмнявам, че той ще бъде приет, в целевото кредитиране, в откриването на кредитни линии, в покриването на разходи за лихви по кредити, в даване на гаранции и поемане на поръчителство пред банкови институции. Това са нещата, които чрез предишния закон не ставаха и затова и много трудно бяха отпускани въобще някакви кредити.
Важни моменти са исканите обезпечения на хората, които желаят да получат кредит. Защото липсата на обезпечение води до липсата на лична отговорност при получаването на кредита и оттук нататък отговорността се размива. След това, определен е редът на вземанията на нередовните платци. Такъв ред досега не беше определен и неслучайно и затова имаме толкова длъжници към фонд "Земеделие".
Друго много важно нещо е възможността чрез земеделска земя да бъдат обезпечавани кредити. Това ще доведе и до ускоряване процеса на връщане на земята, защото хората разбират, че тази земя може да им послужи за нещо реално.
Освен това ще доведат и дотам, че кооперациите от несобственици, така да стигнем и до въпроса, който засегна проф. Стоилов, кооперациите от несобственици няма да могат да кандидатстват за кредити. Защото сега, аз твърдя, че те недобросъвестно искат кредити, а след това връщането им остава за собствениците, които ще понесат отговорностите.
В заключение искам да кажа, че законът покрива и изискванията на Европейския съюз, колкото да се твърдеше, че не ги покрива. В стария закон, с външнотърговския режим, който се третираше, именно там се нарушаваха изискванията на Европейския съюз. Защото европейският пазар трябва да бъде отворен и ние трябва да се съобразяваме с това.
Имам и някои забележки, разбира се, към закона. Във функциите на фонда не се споменава животновъдство, ферма, фермер. А животновъдството е основен отрасъл, в който ще бъдат ангажирани все повече хората. Докато в растениевъдството се залага на високите технологии и малко хора могат да обработват много земя, в животновъдството няколко крави могат да изхранват спокойно едно семейство и да дадат доходи на много хора.
Това, което се твърдеше, че животновъдството било запазено в кооперациите, не е така. Такова понятие, като "кооперативно животновъдство", е от миналото, отмряло е. И, според мен, по кооперативен начин може да се обработва земя, но да се гледат животни, не бих приел това.
И в заключение искам да кажа, че ще подкрепя закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
За реплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колега, Вие може би погрешно сте разбрал онази част, в която говорим за защита. И, за мое съжаление, общо взето се разбира погрешно. Става въпрос за една интервенция, която държавата трябва да прави, и която всяка европейска страна прави към основни продукти. Това е подобно на Българска народна банка, която има валутен резерв, и когато се наруши валутният баланс на пазара, тя излиза и не купува цялата валута, тя участва до въведеното равновесие и отново започва да влияе пазарната схема. За това става въпрос, за такава схема, за такава защита, за интервенция.
Вземете една Франция - 30 на сто от складовете на зърното са държавни. И тя е собственост на тази система. Тя закупува, когато падне цената на зърното, 20 до 30 на сто. И когато през пролетта търговците започват да повишават цената, тя излиза с тази евтина продукция и отбалансира следното: интереса на производител, на търговец или на следващия - на потребителя. За това става въпрос, а не да изкупуваме цялата продукция, да я гарантираме. И никой не купува така.
А това го няма в закона. Ето защо ви питам: как ще интервенираме утре интересни за нас селскостопански продукти? Как ще балансираме това поведение на производител, търговец и потребител, без присъствието на една такава система, отсъстваща в този закон? Това е моят въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Още една реплика - от господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Не искам да оспорвам компетенцията на колегата Каменов за животновъдството, но само една малка корекция просто се налага.
Господин Каменов, във Франция 27 на сто от млечното говедовъдство е в кооперации, а близо 30 на сто от заетите в млечното говедовъдство са работници на кооперациите.
Просто искам да кажа, че и в животновъдството кооперативното движение има място за изява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Имате думата за дуплика.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Първо, на проф. Стоянов - за интервенцията.
Господин професоре, интервенцията беше проведена точно това лято, 1997 г. Правителството обяви цена за изкупуване на зърното и изкупи достатъчно зърно за осигуряване зърнения баланс на страната. Това не беше ли интервенция? Друг въпрос е, че когато ние правехме интервенцията, други хора ходеха и казваха на селяните: "Не продавайте зърното, че то ще стане 500 лв. килото!". Значи интервенцията си е проведена.
А другото, което ми казвате - че трябва цената на зърното да бъде регулирана - е предмет на Закона за зърното, който ще влезе в пленарната зала и ще бъде решен. Това не е предмет на този закон въобще.
Господин Трендафилов, значи ние говорим за кооперации от собственици. Аз съм ветеринарен лекар. Започнал съм практиката си във Вашето родно село. Няма смисъл да разказвам какво представляваше кооперативното земеделие от 600 крави и от 3000 овце, на които търсехме гледачи и им се молехме да ги гледат. Аз за такава кооперация говоря и твърдя, че тя няма никакви шансове. Кооперацията от собственици - да, но кооперацията от размити лица няма никакво бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
И стиогнахме най-после до господин Моньо Христов. Имате думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз бих искал да започна с това, че този закон и този фонд няма да решат проблемите на българското земеделие. Който се заблуждава, че само с тази кредитна институция или гаранционна институция ще решим проблемите и се мъчи да вмъкне нови неща и да разшири, т.е. да представи нещата едва ли не, че само чрез този закон могат да се решат проблемите в земеделието, бих казал, че си надскача боя сам, а от друга страта, че не осъзнава нуждите от друго законодателство.
Аз съм съгласен с проф. Стоилов, че законът е преди всичко икономически и този закон за първи път обхваща земеделието като един вид агробизнес. Тук не става дума за самото производство, а става дума за това как да бъде подпомогнато производството в земеделието.
Мисля, че икономическите инструменти, които са засегнати вътре в самия закон, като субсидии, кредитни линии, покриване на лихви, а също така и гаранции и поръчителство пред финансови институции, са достатъчно.
Също така мисля, че приходите, а и начинът на изразходването на разходите, са в един нормален баланс. Вярно е, че я няма онази цифра 0,5 от предишния закон. Сигурно трябва да я има тази цифра. Не знам дали да е 0,5, някой може да каже "1", друг може да каже "2", аз мога да кажа "0,1", но това е проблемът на държавата във валутния борд - колко да бъде.
Мисля обаче, че наистина парламентът може да се обедини около една цифра и в края на краищата да бъде заложена, защото този закон, от друга гледна точка, е и закон, който ще се изпълнява и занапред, и винаги трябва да е ясно, че в бюджета такива разходи трябва да бъдат отделени за фонд "Земеделие". Винаги този фонд трябва да носи своята стабилност. А неговата стабилност като приходен източник е все пак бюджетът.
Казвам това, защото знаем, че 26 на сто от приходите от приватизацията влизат също във фонд "Земеделие". Това, обаче, на темпа на приватизацията, на начина на извършване на приватизацията, особено работническо-мениджърската, не допринася за влизане на достатъчно приходи в този фонд.
Така че стабилността, казвам още един път, на фонда ще зависи от бюджетната субсидия. Вярно е, ще зависи от производството и от експорта, който ще прави нашето земеделие навън; вярно е, ще зависи от самия фонд, как той извършва своята дейност - дали прибира своите средства, дали прибира и това, което е като производство и дали нормално реализира това, което е взел. Примерно сега, в момента, знам, че фондът все още не е реализирал това, което е изкупил за няколко години. Защо го прави - това е отделен въпрос. Явно е, че трябва да му се обърне внимание, т.е. това, което държи в момента като пшеница и изобщо като реколти, трябва да реализира.
Тоест, ние трябва да дадем възможност наистина да вкараме едно число, но същевременно трябва да накараме фондът сам да търси приходоизточници и сам да реализира това, което е постъпило при него.
Самият аз бих искал малко, обаче, наистина чрез този фонд да улесним хората и, по-точно да кажем, да вложим прагматизъм, да вложим по-малко бумащина в реализирането на един проект. И ми се струва, може да го няма в закона, но е нормално в правилника и в наредбите на самия фонд да излязат различни други схеми, дори, бих казал, една такава е лизинговата форма, която ще улесни наистина земеделския производител.
Тук се повдигна малко въпросът за кооперациите и за земеделските производители. Бих казал, че с този закон се слага началото на една нова политика. Не искам да противопоставям нито кооперациите, нито физическите лица или земеделските производители. Но ако искаме да имаме стабилно производство, ако искаме да имаме хора с манталитет, които ще се занимават дълго време с производство, ако искаме техните деца да усвоят занаята от своите родители, ние трябва да насочим своите усилия към създаването на земеделските стопанства. А земеделските стопанства са стопанството на фермер. И неслучайно и фондът разполага вече с разработки на програми, които поставят основата именно на едно развито частно земеделие. А от развитото частно земеделие вече ще стигнем до нормалните кооперации на пласмента, търговията и взаимопомощта.
Аз мисля, че тази нова политика, която цялостно е посочена именно тук, в този закон, е най-рационалното зърно, защото дава възможност именно на хората, които желаят да се занимават със земеделие, да започнат да се занимават.
Друг е въпросът, че би трябвало да има и опредeлени критерии. Кои могат да бъдат тези критерии? Все пак тук се говореше доста, че държавата ще подпомага. Но държавата наистина в случая и ще инвестира в даден човек, няма какво да се заблуждаваме. Чрез средствата, които се дават от фонд "Земеделие", държавата де факто инвестира в него. И в края на краищата, след като инвестира, тя ще има и някакви критерии и изисквания към хората, които ще се занимават със земеделие.
Какви могат да бъдат критериите? Аз съм изненадан, че тук, примерно, не е заложен един основен критерий, който е свързан и с безработицата и то най-вече сред младото поколение.
Значи един основен елемент в самия закон трябва да бъде наистина да се включат млади хора в земеделието, да се даде възможност на тези, които са до 35- или 40-годишна възраст.
Другият критерий трябва да бъде подготвения човек, готовия човек, специалиста човек и този, който може без много обучение да поеме риска. Някои ще кажат, че по този начин ограничаваме кръга. Може би е така, но по този начин създаваме втора стабилност чрез този закон, освен стабилност и една по-голяма продължителност, но най-важното е стабилността именно от гледна точка на възможностите и способностите на хората.
Регионалните служби и кредитните съвети. Фондът ще бъде гаранционен. Ако ние оставим да се решават нещата на равнище на чиновници на регионалните служби, които са един или двама души за кредити, които ще бъдат отпускани по места до 20 млн. това означава да дадем възможност и за корупция, и за деление, и за какви ли още не неща - и за неизпипани проекти, и за изтичане на пари от самия фонд ей така просто, с лекота.
Това е имало предвид и Министерството на земеделието, и Министерският съвет, когато залага кредитните съвети. Това е една форма на обществена отговорност. Но най-важното в тази схема е това, че се преразпределя и отговорността в самия фонд.
За съжаление тук виждам, а мисля даже, че не умишлена грешка, но има някаква грешка в законопроекта - че ще има двама заместници на изпълнителния директор. Струва ми се, че това не е уместно. Трябва да има записано в закона, че изпълнителният директор може да упълномощава, за да дадем възможност и на службите по места на определени кредити, на определено ниво те да поемат своята отговорност, те да я носят. Не могат те да одобряват кредити или да препращат документи за кредити от най-ниската служба през областната служба до самия фонд, а после обратно надолу, както каза господин Чукаров - един дълъг период, период на нерви и от страна на тези, които искат кредити; период на нерви от страна на тези, които пък в случая спомагат за осъществяването на проекта.
И в тази връзка именно отговорността, именно кредитните съвети, именно упълномощените лица на необходимото ниво, което те ще подписват, е много важна. Затова мисля, че тази корекция трябва да бъде направена.
Правилно е това, което е застъпено в Преходните и заключителни разпоредби. Спомням си, че в предишното Народно събрание, когато разглеждахме този закон се постави въпросът що е това земеделски производител. Тогава колегата Васко Михайлов каза, че земеделският производител по този закон излиза, че е и този, който е засадил и 2 марули в двора си. Считам, че това, което сега е дадено като формулировка, че това са хора, с основен доход над 50 на сто от всичките им доходи - това е вече начин и база, за да се знае кой е земеделски производител.
Тук виждам нещо, което ме безпокои. Става дума за непреработената продукция. Става дума за чл. 25 и за облагането с данък. Не ме безпокои това толкова за растениевъдството, колкото за животновъдството, защото животновъдството работи с частично преработена продукция - било силажи, било видове сено, да вземем дори сламата, която вече почти не се ползва, да не говорим за комбинираните фуражи. Те всички са преработена продукция. Не е записано какво е непреработена продукция. Мисля, че това трябва да бъде записано, но същевременно ясно записано, за да не стане така, че да освободим от данъци и големите фуражни комбинати и т.н. Така че тази формулировка - що е непреработена продукция трябва да я има.
Добре е, че в този закон се решават и неща, които може би трябваше да ги има в един общ закон, един отделен Закон за земеделието. Става дума за охраната на земеделските земи. Тук ми се струва, че извършването на охраната само чрез таксите, които са по Закона за местните данъци и такси и по този начин задълженията на общинските кметове да организират охрана за опазване на земеделските имоти, трябва да видим като идея за какво става дума в края на краищата. Ако охраната е някой дядо с тояжка, значи няма смисъл да я има. Ако правим охрана, каквато трябва за земеделските имоти, тя трябва да бъде въоръжена охрана. Като въоръжена охрана вече реда за регламентацията явно е, че трябва да го запишем, както и това, че прехвърляме някои неща по този закон, поне по структурите на общинските полиции, които се изграждат в общините. И въоръжената охрана наистина да бъде охрана, защото какво ще охраняват? Хората ще плащат, утре ще им бъдат унищожени посеви, градини или нещо друго ще се е случило - кой ще носи отговорността, кой? Записано е тук, че има охрана, значи би следвало тази охрана да носи отговорността, ако нещо се случи със земеделското производство в цялото землище. Тук мисля, че трябва да се помисли, да разгледаме нещата, свързани с други закони, за да можем да регламентираме и щом е вкарано, това поне да го завършим като цялостен процес. Ще има охрана, но тази охрана трябва да носи отговорността си и същевременно да има и възможността да изпълнява своите задължения.
И накрая искам да кажа, че законът в този си вид е добър, но трябва наистина да се включат отново защитните цени. Аз не ги разглеждам от гледна точка на това като защитна цена, който да е обявена предварително и т.н. Аз ги разглеждам от гледище на това, което в момента, примерно е на пазара, от гледище именно при явяването на излишък.
Тази защитна цена не бива да бъде даже в рамките на това, което беше записано в предишния закон - осреднена стойност по себестойност плюс приходи и т.н. и не по-малко от 85 на сто от международните борсови цени и т.н. Струва ми се, че трябва да запишем в защитните цени, че трябва да бъдат в рамките на 70-75 на сто от цените на международните стокови борси след като имаме вече една пълна либерализация на земеделското производство. Тогава беше записано "85 процента", но цените в България бяха държани изкуствено, т.е. не можеше да се провежда дори тази защитна изкупна цена. Тук е господин Трендафилов. Те работиха по Закона за цените с минималните изкупни цени, а със самия Закон за защита на земеделския производител тогава изобщо не се работеше. Но като елемент на защита това трябва да съществува.
Трябва да обясним и следното нещо, че в края на краищата не само кредитирането е прекият начин за подпомагане на земеделието. Именно тези два данъка, т.е. земеделски производители, които са освободени от всички данъци - физическите лица и другите, юридическите, е косвен начин да се подпомага земеделието. Това е косвен начин, не толкоз пряк и това довежда също до една по-голяма рентабилност и печалба на земеделския производител.

Колеги, мисля, че в рамките на това, което ни предстои до второ четене, могат да се направят достатъчно корекции, но без да се пипа духа и това, което е заложено като потенциал в самия закон. Държавна стратегия не може да бъде заложена тук, защото държавната стратегия не е база на този закон. Този закон е достатъчно да подпомага, да развива държавната стратегия в рамките на фонд "Земеделие".
Проф. Стоянов, аз като Вас също си мислех, че трябва да има държавна стратегия, но държавна стратегия на самия фонд. И това, което направи фондът с петте програми, които обаче се нуждаят от някои корекции в рамките на това, че "Земеделско начало" трябва да има 25 млрд., а не "Българска ферма" и "Развитие" да имат по 25 млрд., това показва вече, че в областта на фонда - инвестициите и кредитирането, това ще бъдат програмите за няколко години - програмата "Земеделско начало", програмата "Планинско земеделие", "Екология" и така нататък.
Самият фонд трябва да има стратегия. Нуждите на земеделието в рамките на годините ще се менят. Дали ще са необходими 20 или 30% днес за техника, дали ще са необходими 30% за животновъдство, това най-добре ще го решава наистина и равновесието и нарушението на баланса на пазара. Но самата стратегия винаги изисква известна корекция. Така че стратегия, заложена на самия фонд, трябва да има. Но самият фонд вече не е само в българското земеделие. Стратегията трябва да се приеме съвсем отделно, трябва да се приеме от Народното събрание, която да обхваща съвсем комплексни неща. Така че мисля, че поне по този въпрос не трябва да имаме спорове. А когато трябва, ще бъде приета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Думата за реплика има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колега Христов, абсолютно съм съгласен с това, че не този закон и не този фонд ще решат развитието на българското земеделие. Това би било страшно наивно. Развитието на българското земеделие ще стане с влизането на България в Европейския съюз и ползването на структурните фондове - това, което стана с Гърция, това, което става в Испания, което става в Португалия и така нататък. От това имаме нужда.
И затова, когато аз цитирах какво казва господин Ричард Томъс, съветникът на министъра на земеделието в България, какво се казва в тазгодишния доклад на Европейската комисия, а то е: "Основните инструменти на пазарната политика в сектора "Селско стопанство", прилагани в Европейския съюз, не се прилагат в България"...
И моят въпрос към Вас е: след като се правят тези и много други препоръки към нас и аз зададох въпроса в комисията на вносителите хармонизиран ли е законът с европейското законодателство, има ли писмено съгласие и изобщо някакво тяхно положително отношение, не ми се отговори. Вие казвате: законът е добър. Тогава има ли отговор на този въпрос? Това е първият ми въпрос към Вас.
Вие се съгласихте за защитните цени. И сигурно можем оттук нататък да коментираме. Но вие казвате защитни цени в абстрактно понятие. Значи трябва да има защитни цени за определени продукти. За да има защитни цени за определени продукти, значи трябва да има национална стратегия за това кои са тези продукти, които ще определят нашата фундаменталност утре - влизането в Европейския съюз. Друг е въпросът дали да бъдат тук. Това е друг въпрос. Но трябва да ги имаме, за да кажем кои да бъдат тези продукти със защитени цени. И не толкова защитни цени в смисъл да ги платим всичките, а да интервенираме и да даваме баланс. Така че това е вторият ми въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Думата за дуплика има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Проф. Стоянов, характерното за влизането на една държава в Европейския съюз е да има напълно пазарни отношения. Аз не говоря, че земеделието в случая може да бъде някакъв отделен елемент. Земеделието е част от цялата икономика. Така че изискванията, които са поставени, са изисквания за цялата страна.
Защо не работим с тези инструменти? Ами ние не можем да работим с всички инструменти, проф. Стоянов, защото все още не е възстановена цялата собственост. Къде сте видели Вие това, което виждате в Европейския съюз - нормални фермери и нормални кооперации? Вие искате да прескочим 2 - 3 години и направо да скочим вътре. Няма да стане така.
А що се отнася до това, за което пледирате - за защитните цени, вижте, защитните цени ги вкарахме в миналия парламент ние. Но не е в това въпросът. Въпросът е следният: възможностите на държавата да осъществи тази политика, първо. И второ, защо трябва да има защитна цена примерно вече на слънчогледа? Трябва ли да има според Вас? Не трябва да има. Не трябва да има и на гроздето. Ами утре като влезе в частния бизнес и голяма част от мелниците, силозите и така нататък, ще видите, че няма да има нужда и от защитна цена на зърното. Защо? Защото има едни затруднения, които са нормални за една държава, която има хаос все още в своята икономика. Но корекциите, които ще бъдат необходими, е частична регулативна намеса на държавата.
А това, което Вие разбирате под защитна цена, е едва ли не държавата да изкупи всичко. Така няма да стане! Вижте, освен всичко друго свързано с Европейския съюз, ние трябва да подходим и във връзка с промените, които стават по политиката на земеделието в Европейския съюз. Защото много добре знаете, че в някои държави от Европейския съюз фермерът е само чистач и ринач и е свързан с такава голяма зависимост, че изобщо не може да покаже нищо друго освен изискванията, които са му поставени. Вярно е, че получава и добри приходи, но няма никаква инициативност, никакво предприемачество и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Ще продължим с дебатите по този закон след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата за изказване господин Борислав Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С този законопроект се надявам, че на българското земеделие вече няма да се гледа като на доведено дете. Подкрепям думите на проф. Стоянов, това ще бъде едно модерно земеделие, с което да можем да влезем в Европейския съюз.
Какво имам предвид, като казвам доведено дете? Вие си спомняте, че всички производители - "Винпром", "Булгартабак", "Пиринплод", имах предвид преработвателни предприятия на плодове и зеленчуци - бяха печеливши предприятия. Единствено производителите на земеделски стоки бяха губещи. Надявам се, че със стъпките, които прави правителството, и със законите, които ние ще приемем, наистина нашето земеделие ще стане едно модерно земеделие.
Кое ме безпокои обаче? Разпокъсаността на това земеделие. Ние не сме от пруски тип земеделие, където земята е уедрена. Исторически при нас наследниците раздробяват тази земя. Приемете един селски стопанин, който е имал 100 дка земя, при четири души наследници при получаването на документите за тази земя по колко декара ще има земеделският производител. В България сега текат процеси, които могат да се сравнят с процесите след Освобождението в 1878 г. Протичали са успоредно два процеса: разпадането на едрото чифликчийско земеделие, от една страна, когато голяма част от турското население, най-вече тези, които са владеели тези земи, отстъпват и се преселват в Турция, като успоредно с този процес е протичал и един друг процес - на уедряване на тази земя, като много българи вече са започнали да закупуват много евтината тогава продавана земя.
Искам да цитирам една обява във в. "Марица", пловдивски вестник, който препечатва една кореспонденция във в. "Таймс". Там един английски журналист приканва англичаните да идват в България да купуват евтина земя. Мисля, че в този момент в България също протича един такъв процес. Продава се земя, но аз се надявам, че тази земя ще бъде изкупувана от българи, от българи, които ще могат наистина да се занимават професионално със земеделие. Затова т. 7 от чл. 11, ал. 1 дава именно такава възможност - кредитиране на тези земеделски стопани, които ще искат да закупуват земя. И тези земеделци наистина ще гледат като на своя тази земя и ще отглеждат необходимата продукция.
Аз подкрепям на първо четене законопроекта и се надявам, че и този законопроект с промените, които евентуално ще настъпят на второ четене, ще даде възможност нашето земеделие и всички тези, които се занимават с производство на селскостопанска продукция, вече да имат необходимата финансова и кредитна подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата за реплика проф. Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин Джолев! Вие самите разбирате, че аз ползвам формално, бих казал, правото на реплика, за да мога допълнително да направя онова, което с най-добро желание исках да направя в пледоарията си. Колеги, светът познава три варианта, три основни формули на земеделие - фермерство, арендна система и различни видове кооперации. Втори въпрос е вече какви са те. Фермерството, понеже се говори за уедрено, нека да го знаем: в Канада е 2000 - 2400 дка средно, Америка е 1800, Англия е 800 - 900, Германия и Франция - 270 - 400. Това е фермерство.
Уважаеми колеги, покажете ми един член от този закон, с който искаме да дадем подкрепа, да имаме бъдещо земеделие фермерство. Един-единствен член, за да мога да убедя търсещите да се занимават със земеделие и да им кажа: ето този, този и този член ви дава възможност да станете фермери в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. Въпреки че не е много редно, позволявам си и аз да кажа, че ако в тази зала прозвучи с каква земя разполага фермерът в Дания или в Белгия, страни, съпоставими с България, ще бъде много добре. Ще се радвам, ако го чуя, най-малкото, и аз ще го науча.
Има думата за дуплика господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Професор Стоянов, не мога да Ви репликирам, Вие сте абсолютно прав. Аз споменах за пруски тип на земеделие, когато първородният син, такъв е законът, наследява цялата земя. Ние не можем да направим нашето земеделие от тип американско фермерство по обясними причини. Аз съм от район, където има интензивно земеделие. Сравнявам с Гърция. Един гръцки фермер, който има 30 - 50 дка земя, е много богат човек. Български учители, български лекари, български инженери отиват като наемна работна ръка при този фермер, който плаща добре на тези хора. Вие знаете защо - защото тази продукция излиза на европейския пазар и има реална цена.
Аз се надявам и това го казах в изказването си, че т. 11, давайки правото да се ползват кредити, тези кредити ще отиват в нещо сериозно и трайно - за закупуване на земя. Нашите деди са давали всичко, за да купят земя, защото най-трайното на този свят е земята. И при 30 - 50 дка в интензивните райони е нормално едно земеделие при нас. Ние не можем да правим пруско земеделие или фермерство, каквото е в Съединените американски щати.
Има нещо друго, което е тежест от миналото ни. Една Македония, която беше най-изостанала в Югославия, сега има много добро земеделие. Всяка педя земя е обработвана. Защото тези хора си запазиха частното земеделие. Във всяка къща има и трактор, и необходимата техника. А при нас сега земята в тези райони се обработва с оръдия на труда, които са още от времето преди Новата ера, от Египет - с мотиките, с обикновеното рало. Но с този законопроект се надявам, че нещата бавно, но сигурно ще се оправят. И ние отново ще добием славата на най-добрите земеделци в Европа, каквито сме били по времето на Възраждането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Последен за изказване се е записал господин Владислав Костов.
Заповядайте, господин Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След така обстойния ракурс, който се направи тук, от историята и в бъдещето, и в настоящето, и чрез настоящето в бъдещето, на мен ще ми бъде трудно да прикова вниманието за не повече от 6-7 минути и ще се постарая така да го направя.
Този закон идва да подмени един закон, който се прие в тази зала, някои от тук участваха тогава, когато се прие - 1955 г., който абсолютно, въпреки че беше много подробно разработен и се направиха много предложения в него за защита на земеделския производител, така и не можа да защити земеделския производител. А 1955 и 1956 г. отбелязаха най-големия крах в земеделието на България, че се наложи да живеем в една хлебна, пшенична, фуражна криза и да внасяме зърно. Ето това докара добрият закон от 1955-1956 г. И това да не го забравяме.
Защита или подпомагане? Естествено е, че този закон е закон за подпомагане на земеделските производители, като елемент от защитата на земеделските производители. Защитата на земеделските производители се осъществява от всички закони, които се приемат в Народното събрание и които имат отношение към земеделието. Те се осъществяват и чрез практическото прилагане на тези закони и нормативните актове, които взема правителството. Това са данъчните закони, това са законите за външнотърговския режим, това са митническите закони, това са законите, осъществяващи банковото дело, това са законите, които осигуряват и социалната политика в страната и пр., и пр.
Така че защита на земеделските производители не е елемент на един закон, а то е на тенденцията, на приоритетите в цялото ни законодателство и в практическата дейност на правителството.
Какво направи правителството миналата година? Беше осигурило една интервенционна цена за земеделските производители. И тук много правилно се каза, че днес тези, които плачат за хала на българското земеделие, отидоха да карат земеделския производител да не продава, защото щяла да се повишава цената на зърното. А се получи точно обратното - тези, които ги послушаха, изгубиха възможността да се интервенира. Държавата интервенира в цените и като защита на земеделски производител и с дискретния механизъм на икономическото въздействие. Това и за в бъдеще ще го правим, но не с администриране. Пазарна икономика с административни актове не се прави, а тя се прави със способите на икономическата интервенция, с икономически способи. Това е именно основното и това и за в бъдеще ще бъде една от целите на държавната политика именно за защита на земеделието.
Затова аз подкрепям, че това е подпомагане на земеделския производител, защото той се подпомага със средствата на държавното въздействие, с набраните от различни ручейчета средства, които ще се реализират чрез фонд "Земеделие". И тук отиваме на самия фонд "Земеделие".
Вие знаете, че за първи път тук се посочиха, че 2 на сто от приходите от продажбата на произведенията на хранително-вкусовата промишленост ще отиват сега да пълнят приходната част на фонд "Земеделие", 4 на сто от застрахователните премии на земеделските застраховки, 50 на сто от дадените държавни земи под аренда и т.н., и т.н. Забележете, тук се поставя моментът, че преди бюджета, до 31 октомври, спорен е вече въпросът дали трябва да бъде до 31 октомври или до 31 септември, датата ще я уточняваме за второ четене, но министърът на земеделието прави доклад пред Министерския съвет, който обосновава нуждата от средства, целите и насоката, по които ще се изразходват тези средства, т.е. ще се определят приоритетите. В това именно определяне приоритетите и общия размер от средствата, които ще бъдат необходими, ще се посочи какви средства се очаква да дойдат по отделните пера.
И тук вече е необходимо, господин Стоилов, държавата да види какви средства вече ще трябва да се допълнят от държавния бюджет, за да може фонд "Земеделие" да изпълни тези задачи, които се поставят в приетия от правителството доклад.
Ето тук, ако ние застопорим, че 0,3 или 0,4, или 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт на предшествуващата година, ами защо да не е 0,6 или 0,7 на сто, именно в доклада това ще се аргументира. И ако средствата за целевото подпомагане на българското земеделие не са достатъчни в приходната част от онези приходоизточници, които са предвидени по закон, тогава очевидно се освобождава, а и се създава една по-голяма флексибилност, тук ние всички да защитим, че е необходима една по-голяма сума. Разбира се, в процеса на реализацията на дейността на фонд "Земеделие" ще се видят и до каква степен тя функционира и до каква степен средствата, които й се отпускат или които се набират в набирателната сметка на фонда, нормално и целенасочено са изразходвани.
Второто нещо, което трябва да имаме предвид, е за тези съвети, за които се говори. Забележете, че не се казват комитети, не се казват комисии, не се казват управления, а са съвети. Защото те сами по себе си чрез децентрализация на управлението на фонд "Земеделие" отиват най-близко до земеделския производител. И тези проекти, които се правят там, те трябва да бъдат посъветвани как да ги направят, какво да развиват, как да развиват. И освен това, те ще дадат и някаква преценка за качествата на този, защото са най-близо до кредитоискателя. И те знаят този човек, аджеба, има ли някакво намерение действително да развива или има намерение просто да получи някакви средства и както сега се оказва, че фонд "Земеделие" не може да си събере средствата. Това е целта на тези кредитни съвети, а не да прави някаква партийна или каквато и да било политика, а да се осъществи по-голяма флексибилност и оперативност в работата на фонд "Земеделие". А не да го решава един ограничен кръг горе от хора, които по силата на физическите си възможности не познават или нямат възможност по-обстойно да познават конкретната обстановка, откъдето се търсят тези кредити - кредитни съвети.
Аз искам да изтъкна и един друг момент. Най-голямата беда, че банките не даваха кредити на земеделските производители беше, че те нямаха гаранции върху тези кредити. Кредитоискателят не можеше да гарантира или да удовлетвори изискванията на банките по отношение на гаранциите. Ето тук също се дава една основна функция на фонда, а това именно са гаранциите.
И тук съвършено прави са колегите, че би трябвало в законопроекта на второ четене да се предвиди ипотекиране и на земеделска земя, за да може фондът да гарантира пред банките с по-голяма увереност тези кредити и с това ще се увеличат възможностите на самите кредитоискатели да получат кредити, защото това ще бъдат вече банкови средства.
Този закон дава много интересна и положителна насока в цялата работа по осигуряване подпомагането на земеделските производители. Аз мисля, че за да не говоря повече - обещах да бъда съвсем кратък, за да можем ние действително да изпълним една от задачите за закрилата на земеделския производител, а това е подпомагането на земеделския производител, за да можем именно тези хора, които са решили не да увеличават масата от безработни в града, а да отидат и да намерят смисъл в приложение на своите усилия и средства, да заработят на бащините си имоти или на имоти, които ще бъдат арендувани и да се ползват от преференциите и привилегиите, които им дава цялото законодателство в страната и респективно - Законът за подпомагане на земеделските производители.
Много неща сигурно има възможност да бъдат подобрени в този закон. Ние като комисия ще приемем всякакви добронамерени, добросъвестни и рационални предложения, които ви уверявам, че ще бъдат най-добросъвестно разгледани в комисията съвместно също така с вносителите.
Предлагам на уважаемата пленарна зала на Народното събрание, на уважаемите народни представители да гласуват за приемането на първо четене на този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов. Засега има две реплики.
За първа реплика давам думата на господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! С най-добри чувства заставам на трибуната и искам да направя полемика, но не и да Ви репликирам.
Вие говорехте за две неща - за ценообразуване и за интервенционни цени в земеделието. Напълно съм съгласен. Не става дума обаче за подпомагане чрез кредитиране, а за това, че в реалния свят цената трябва да се изгражда като себестойност. За съжаление, поради социалните напрежения тя не отговаря на продажната цена. Обикновено продажната цена в развития свят е по-ниска по социални причини от реалната себестойност. И там, и преди говорех, че тя се компенсира от други отрасли чрез регулативните функции на държавата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Това се отнася не само за земеделието, а и за другите отрасли!
СТЕФАН НЕШЕВ: Ние сме длъжни да го правим, ако искаме да сме държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, не пречете, господин Костов. После ще отговорите.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не, не, аз мисля, че с най-добър тон разговарям с Вас.
Второто нещо, за което говорехте, е въпросът за администрирането. Аз именно от това се притеснявам, че в този закон липсва онова, което е насърчващо, каквото е браншовият съюз на отрасъла. Онзи браншови съюз, който ще бъде обратната връзка и ще дава като сензор информация на управлението колко е добро и колко не е добро. Не може комитетът да бъде само от министри, които са в правителството и те да имат обратна информация. Липсва гражданският елемент. Това ме притеснява също. И мисля, че го правя с най-добри чувства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика давам думата на господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов! Имам две принципни възражения по изложените от Вас тези и първата е тази, че не наличието на закона, а липсата на закон създаде проблемите от 1995 г. И не само на този закон! За мен поне беше крайно изненадваща Вашата теза, че този закон, който е приет, създава тези проблеми.
Уважаеми господин Костов, ако Вие внимателно сте проучили проблемите, които са аналогични и през 1992 г., с които се занимаваше специална комисия, ще се убедите, че именно липсата, повтарям, на закон и закони създаде тези проблеми.
Вторият момент, с който също така не съм съгласен, е за създаването на пазара. Да, в България трябва да се създава пазар противно на Вашите твърдения. А за това са необходими и закони, и институции. В този смисъл, господин Костов, Вие допуснахте известно противоречие, опитвайки се да докажете някои от недостатъците на предишния закон и с него да потвърдите свои тези. Но повтарям, наистина на България, за да има стабилна пазарна икономика, в това число и записаната от вашата "Програма 2001" и социална такава - защото вие там и за тези неща говорите, трябва да има такива закони.
Така че наистина, ако ние ще трябва да ремонтираме закони, ако ние ще правим нови закони и ако ние ще вървим към Европейския съюз, тези две несъгласия с Вашите тези, които изказах, са именно в тази насока, Вие трябва да ги преодолеете и то не с отхвърляне, а с разбиране, за да може действително да вършим тази работа, за която сме избрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Давам думата за дуплика на господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги! Благодаря ви за репликите. Но изглежда, че тук въпросът не стои до това как ще се оформи цената, а да има закон за цената. Тоест, някакво законово определяне на цената. Аз пак повтарям, че цената не може да се определя със закон. Цената има други механизми, които могат да бъдат подсказани от някакъв нормативен акт, но не и определени със закон.
По отношение на браншовите съюзи Вие сте абсолютно прав, господин Нешев, и тук браншовите съюзи в законопроекта именно това целят, че държавата ще насърчава създаването на такива браншови на национално и на регионално равнище сдружения да ги наречем, или как да ги наречем, с които ще може да се кореспондира и с аналозите им в отделните страни от Европейския съюз. Защото много програми в Европейския съюз вървят именно в браншовата му част и по линията на регионалните програми.
С господин Статков аз сега няма да влизам в полемика, защото мисля, че неговата реплика е по-скоро въпрос на една, така да се каже - търся думата, която да употребя, но по-скоро на някакво боравене с фактите в търсена насока. Аз тези факти мога да ги преработя в търсената от мен насока, но аз вече го направих това. Но с господин Статков бихме могли да изпием долу едно кафе през следващата седмица и да му кажа в какво смятам, че не е прав. Но темата е доста голяма и тя ще засегне кръг от въпроси, които сега в момента не дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата заместник-министърът господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да поднеса извинения от името на господин Върбанов, министърът на земеделието, който участва в семинара със Световната банка и Международния валутен фонд в Сандански, и да изразя благодарността на ръководството на нашето министерство за изключително добронамерените изказвания, които бяха направени от всички страни на залата.
Бих искал като един от вносителите и работилите по закона да кажа няколко думи чисто професионално.
Преди всичко в закона по начина, по който е работен, всеки текст, всяка дума е съгласувана с отдела по интеграционна политика в нашето министерство, а той поддържа преки контакти с Европейския съюз.
По отношение на кооперациите и сдруженията, не само по наше желание, но и по правилата на Европейския съюз ние, за да използваме тези структурни фондове, за които се спомена, трябва да подкрепим създаването на такива сдружения, включително кооперации, дружества на фермери. Това изцяло е заложено в закона, както в чл. 8 държавата подпомага обединяването на земеделските производители в организации по продуктофункционален и регионален принцип. Това, което се спомена. Фактически браншовите са по продуктов и професионален принцип.


Що се отнася до интервенциите, за които се спомена тук, в момента е в ход проучването на създаването на интервенционна агенция, каквито съществуват, както е известно, в европейските страни.
По отношение на кредитните съвети и съветите, свързани с местните служби в земеделието, които са споменати, това са проекти на Европейския съюз, които вървят в България още отпреди две-три години, когато, мисля, че господин Трендафилов беше тук, по времето на управлението на правителството на левицата, се направиха тези проекти и досега те успешно вървят. Това е проект за местни служби за съвети в земеделието. Става въпрос за "екстеншън сървиз", които са известни в Западна Европа, и така наречените кредитни кооперации на частните земеделски стопани, пак проект, който също успешно върви с помощта на Европейския съюз. Там също има кредитни съвети.
Що се отнася до цялостната ни политика по изработването на този закон, ние изключително много сме държали точно на увеличаването на гражданското самоуправление и гражданските самоорганизации на фермерите, на производителите и те по никакъв начин в този закон не са разделени нито на кооперации на сдружения, нито на частни фермери. С дефиницията, която даваме, много внимателно сме подхождали към всеки текст, ние смятаме, че обхващаме абсолютно всички производители - и физически, и юридически лица, така че няма никаква неравнопоставеност по отношение на кооперации и индивидуални земеделски производители.
В заключение бих искал да благодаря още веднъж на уважаемите народни представители за тези много добри препоръки, които направиха, и във всички случаи ще се радваме, ако някои от тях се приемат от залата, тъй като някои от предложенията, няма да казвам точно кои, бяха предложени от нашето министерство, но по-нататък при другите разглеждания бяха отклонени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на първо гласуване проектозакона за подпомагане на земеделските производители.
Гласували 170 народни представители: за 124, против 5, въздържали се 41.
Законопроектът за подпомагане на земеделските производители е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Вносител на първия законопроект е Министерският съвет, а на втория - господин Стефан Нешев.
Има думата господин Александър Праматарски да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди това искам да направя едно процедурно предложение - да поканим в залата да присъства господин Николай Павлов, който е председател на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъде поканен в залата господин Николай Павлов.
Гласували 119 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Павлов в залата.
Господин Праматарски, имате думата за становището.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"На свое извънредно заседание на 5 март 1998 г. с участието на вносителите Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за защита на конкуренцията, внесен от народния представител господин Стефан Нешев.
Приетият от Великото Народно събрание през 1991 г. Закон за защита на конкуренцията разкри сериозни слабости, които налагат приемането на нов закон. Това се предпоставя и предвид поетите от Република България задължения за сближаване на законодателството ни в областта на конкуренцията с правото на Европейския съюз, както и във връзка със задълженията на страната при присъединяването й към Световната търговска организация.
Внесеният от Министерския съвет законопроект отговаря на посочените изисквания и възприема модерното европейско разбиране на правото на конкуренцията като основен регулатор на пазарната икономика.
Предимство на законопроекта е, че съчетава принципите, върху които се основава правото на Европейския съюз, със специфичната национална нормативна уредба в сфери, близки на правото на конкуренцията, като приватизационното право, режима за защита на потребителя, правото на ценните книжа, законодателството за държавните и общински поръчки.
Основна цел на законопроекта е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност в интерес на потребителите. Урежда се Комисия за защита на конкуренцията като един независим, специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, която се съставя въз основа на екипния принцип.
Друго достойнство на законопроекта е, че възприема съществуващото в европейското право разграничение между монополно и господстващо положение. Законопроектът въвежда и понятието "съответстващ пазар", което осигурява възможност господстващото положение да се определя не само с оглед на националния, но и на регионалния и местен пазар. Проектът определя и случаите, при които е налице концентрация, и установява система за контрол върху концентрацията на стопанската дейност, която е в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Изцяло нов е и разделът на законопроекта относно държавното въздействие, което обхваща определяне на цени, наблюдение върху държавните помощи, разпределение на вноски или износни квоти. Усъвършенстван е и режимът на административните нарушения и наказания в областта на монополното право и нелоялната конкуренция.
Към вносителите бяха отправени въпроси за необходимостта от: еднозначно определяне на монополното положение; разширяване на режима на нелоялната конкуренция; прецизиране на понятието "необосновани цени"; усъвършенстване на правилата за контрол върху концентрацията на капитала; оптимизиране на състава на Комисията за защита на конкуренцията и процедурата по нейното конституиране.
След обсъждане на внесения от народния представител Стефан Нешев законопроект за защита на конкуренцията Комисията по икономическата политика смята, че този законопроект в значителна степен се припокрива със законопроекта на Министерския съвет, поради което предлага на Народното събрание да приеме на първо четене само законопроекта на Министерския съвет". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Праматарски.
Определям на парламентарните групи по 30 минути.
От името на вносителите кой желае да се изкаже? Господин Павлов, желаете ли да вземете думата от името на вносителите?
Моля ръководителите на парламентарните групи да представят списък на желаещите да се изкажат.
Има думата господин Николай Павлов - председател на Комисията за защита на конкуренцията.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Благодаря ви за дадената ми възможност да разисквам пред вас достойнствата на внесения законопроект. Всъщност след обстойния доклад на Комисията по икономическата политика аз едва ли бих могъл да кажа нещо много повече, защото нещата като икономически модел и като подход са нещо различно от онова, което е било познато в досегашната икономическа политика на страната.
Това, което заслужава да бъде отбелязано в този законопроект е един нов подход в чисто правните разработки и един нов подход в администрирането, като се създава ефикасна възможност за въздействие върху онази част от икономическата среда, която не спазва правилата на играта. Римляните казваха: "Лош закон, но закон", но сега действуващият закон има един съществен недостатък, от който аз, като юрист, съм силно впечатлен. Той няма санкции. Мудната процедура и липсата на ефикасна санкция са една от причините за промяна на подхода. Беше изтъкнато вече обстоятелството, че настоящият законопроект силно сближава българското правно мислене с онова, което е правно мислене, господствуващо в Европа и онова, което на практика българската страна в междудържавните договори е приела като задължение. В отговор на това изискване е и настоящият законопроект, който цели да създаде ефикасна конкурентна среда. Времето на задържането на икономическите показатели мина. Бъдещите няколко години са решаващи за българската икономика и тя, ако не бъде подпомогната по един ефикасен начин от Комисията за защита на конкуренцията, боя се, че последиците в национален мащаб биха били недобри. Тъкмо и заради това законопроектът предвижда засилена, подчертавам засилена възможност за въздействие на комисията в определени среди.
Какво имам предвид? Конкуренцията, без да виня предишния закон, не успя, защото не бе създадена икономическа среда, за да може достойнството на действащия закон да се прояви. Сега акцентът е върху дейността в рамките на една стопанска единица, каквато е България, на определени групи от хора, които биха желали да заемат господствуващо положение при условие, че ние разграждаме вече съществуващи държавни монополи. В тази посока законопроектът предвижда решителни мерки за противопоставяне.
Това, което беше изтъкнато при поставянето на законопроекта, е новият подход по отношение на национален пазар и регионален пазар. Нещо, което досега пречеше в значителна степен и на предишния състав на комисията, и на настоящия състав - да могат да въздействуват ефикасно върху пазарната среда.
Това, което ще ви впечатли, е новият подход по отношение определяне на санкциите. Санкциите са засилени в значителна степен в сравнение със санкциите от сега действуващия закон. Санкцията е нараснала до 50 пъти. При наличието на една значителна инфлация, това поведение на вносителя е оправдано и обяснимо, но онова, което досега е непознато като правна практика, то е мястото на комисията в системата на определяне на санкцията. Това, което е новото е, че комисията в крайна сметка действува като първа инстанция на един наказващ орган. За да се защитят конституционните права на българите, законопроектът предвижда специална разпоредба, която приравнява производството пред комисията с което и да било правораздавателно производство. Тоест начинът, механизмът на събиране на доказателства, тяхното обсъждане и възможността за всеки участник в процеса да има квалифицирана правна помощ, е една от новите и решаващо сериозни страни.
Друг е въпросът, че членове 85 и 86 от Римския договор, които са водещи в европейската икономика, са намерили пряк израз в разпоредбите на закона. И ако сте имали търпението да погледнете приложения към законопроекта сертификат, ще се убедите, че стремежът към приобщаване към европейско законодателство, респективно стремежът за изпълнение на предписанията на Европейския съюз, е намерил съвсем конкретен израз в конкретни разпоредби на закона. Като прибавите към това и възможността актовете на комисията да бъдат атакувани единствено пред Върховния административен съд, като най-квалифициран орган в страната, занимаващ се с административно право, мисля, че не само в сферата на добрите пожелания, а става дума за съвсем реални възможности за получаване на един справедлив и точен резултат при всеки възможен спор, защото правовата държава, към която ние се стремим и която като идея е залегнала и в Конституцията, е не само силни закони, но и механизми за точно и еднакво прилагане на законите. Ако този принцип стане водещ, а аз искрено вярвам в добрата воля на нашите народни представители, ние в действителност с повече увереност бихме могли да кажем, че се стремим и принадлежим на Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Павлов.
Има думата господин Стефан Нешев като вносител, извън регламента за времето на парламентарната група.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да направя изложението по предлагания от мен проект, личният ми морал и чувство за справедливост изискват да направя една декларация. Проектът, който предлагам, е разработен от група под ръководството на професор Виталий Таджер, с участието на професор Емил Георгиев, госпожа Емилия Величкова, господин Михаил Коджабашев, господин Матей Грънчаров, Дончо Каракачанов, Димитър Станоев и Трифон Станев. Казвам това, защото аз съм само приносител, като бивш председател на Комисията за защита на конкуренцията и като настоящ депутат.
Проектът, който е внесен от мен, е разработван в продължение на две години. Той беше съгласуван с Германия, Франция, Съединените американски щати и Европейския съюз в Четвърта генерална дирекция. За резултатите от направеното, съответно и със Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, говори едно писмо, получено на 20 октомври 1997 г. Част от писмото цитирам:

"Внесената от българска страна информация за по-нататъшно усъвършенстване на разпоредбите по защита на свободната конкуренция чрез проект за нов закон беше приветствана от страна на Европейската комисия по време на третото заседание на Комитета по асоцииране на 27 октомври 1997 г. в София." Писмото е подписано от министър Надежда Михайлова.
Сега по същество.
С проекта за нов закон за защита на конкуренцията, който ви представям, се преследват няколко цели - преди всичко се цели да се изпълнят поетите международни задължения във връзка с асоциирането на Република България в Европейския съюз, за хармонизиране на конкурентното ни законодателство със законодателството на Европейския съюз. Има се предвид хармонизиране с договорите от Рим и Маастрихт, приети директиви и препоръки от специализираните органи на Европейския съюз и на практиката на съда в Люксембург.
Друга цел на проекта е да се изясни и уреди правното положение на Комисията за защита на конкуренцията като се очертаят точно и пълно и се решат нейните функции и компетентност, за да може тя да повиши ефективността на своята дейност в защита на пазара и да се избегнат конфликти с дейността на други държавни органи и по-специално със съдилищата.
С проекта се цели също така да се отстранят някои действащи разпоредби, които не съвпадат с конкурентното право, а създават противоречия в законодателството ни и прилагането му, като например чл. 15, уреждащ нелоялната конкуренция на служители.
С проекта се предлагат и систематични и редакционни подобрения.
Новите положения, предлагани със законопроекта, се състоят главно в следното:
Първо, в глава първа се извеждат общи положения. От важно значение е определянето на приложното поле. Предвижда се законът да се прилага спрямо всички предприятия, независимо от организационната им форма или вид на собственост, които извършват дейност на територията на България или извън нея, ако тази дейност засяга конкуренцията в страната.
От действието на закона се изключват отношенията, уредени от специалното законодателство за интелектуалната собственост, както и действия, последиците от които засягат конкуренцията в друга държава, освен ако в международен договор е предвидено друго.
В чл. 3 и 4 се установяват забрани за органите на държавно и местно управление да приемат решения за ограничаване на конкуренцията и същевременно ги задължават да създават конкурентни условия за стопанска дейност.
Във втората глава уреждаме българското антимонополно право. Тази глава се състои от четири раздела, като всеки раздел има за предмет отделен антимонополен институт: в първия раздел се урежда кога има монополно и господстващо положение. Изоставя се досегашното управление на монополното положение и се заменя с общоприетото в европейското право разграничение между монополно и господстващо положение. Предлага се като монополно да се определя положението на предприятие, което въз основа на закона има изключително право да извършва определен вид стопанска дейност. С това определение законът се поставя в пълно съответствие с чл. 18, ал. 4 на Конституцията на Република България.
Дали едно предприятие има господстващо положение на пазара, ще се определя конкретно според наличието на определен кръг от икономически показатели, заеман пазарен дял, финансова сила, стопански отношения с други предприятия, липса на съществена конкуренция, независимост спрямо действието на конкурентите. В ал. 2 на чл. 6 се установява предположението, че едно предприятие има господстващо положение, ако има по-голям от 35 на сто пазарен дял, освен ако не са налице съответните икономически показатели.
Съществен нов момент е, че господстващото положение на предприятието ще се определя не само на равнище на националния пазар, а и на равнище на регионален или местен пазар. При нарушаване на забраната за налагане на необосновани цени от предприятие с монополно положение или господстващо положение, в чл. 8 се предвижда по предложение на Комисията за защита на конкуренцията Министерският съвет и оправомощен от него орган да може да регулира цените за определен период от време само за предприятието-нарушител.
Вторият раздел има за предмет картелите. Установява се забрана за картелиране. С разрешение на Комисията за защита на конкуренцията не се прилага това изискване, когато чрез картелиране се създават условия за подобряване и увеличаване на производството, развитие на техническия прогрес и улесняване на малките и средни предприятия в конкуренцията им с икономически по-силните от тях.
Установени са и някои други изключения. Даваните разрешения от Комисията за защита на конкуренцията се вписват в специален регистър.
В третия раздел се урежда обединяването на предприятия, чрез което могат да се създават предприятия с господстващо положение. Запазва се разрешителният режим, когато обединяващите предприятия заемат повече от 20 на сто от съответния пазар. Комисията за защита на конкуренцията дава разрешение, ако то не води до създаването или до засилването на господстващото положение или ако се цели постигане на икономически и/или технически прогрес, или по-добро задоволяване на потребителя. Проектът създава необходимите гаранции за обективно проучване на исканията за обединение. Установяват се и основанията за отмяна на даденото вече от Комисията за защита на конкуренцията разрешение.
Изцяло новият раздел IV е посветен на държавната помощ. В съответствие с чл. 92 от Римския договор и чл. 14 на проекта се установява наблюдение върху държавната помощ. Комисията за защита на конкуренцията се произнася по допустимостта на държавната помощ. Изяснява се какво се разбира под държавна помощ.
В глава трета се урежда нелоялната конкуренция. В тази глава се възпроизвеждат поначало текстовете от действащия закон. Те са в хармония с европейското право и с Парижката конвенция за индустриалната собственост, на която България е страна. В чл. 16, ал. 2 са добавени в т. 13 и т. 14 два случая на нелоялна конкуренция. Изоставя се действащият чл. 15, който урежда нелоялна конкуренция на служители.
Глава четвърта е нова. В нея са систематизирани устройствените положения на Комисията за защита на конкуренцията. Запазена е досегашната характеристика на комисията за защита на конкуренцията като независима държавна институция на бюджетна издръжка. В чл. 20 е дадена в стегнат и системен вид компетентността на Комисията за защита на конкуренцията. Най-важните нови правомощия на Комисията за защита на конкуренцията са определени в чл. 20, ал. 1, точки 2 - 7. Занапред се предвижда Комисията за защита на конкуренцията да дава в установените от закона случаи разрешения. Комисията получава правото да налага санкции, предвидени в представения ви от мен законопроект. Това правомощие ще повиши ролята, отговорността и авторитета на Комисията за защита на конкуренцията.
Важно ново правомощие е даването на мнение по проекти за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, за да се избегнат нарушенията на забраните или ограниченията на закона.
В закона е уредено и правното положение на председателя. Това е необходимо, тъй като Комисията за защита на конкуренцията е колективен орган, но определени правомощия се упражняват еднолично от председателя и, който носи и съответната отговорност.
В отделен член се нормира производството пред Комисията за защита на конкуренцията - чл. 21. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията се открива за издаване на разрешения и за разследване на нарушения. Искания могат да се правят от държавни и местни органи, от заинтересовани лица, а и служебно може да се разглеждат дадени нарушения. Длъжностните лица в Комисията за защита на конкуренцията имат определени права при проучване на исканията или разследване на нарушенията - подобни на правата на контролните органи. Производството пред комисията осигурява запознаване на страните по преписките със събраните материали при проучването или разследването и представяне на доказателства. На заседание на Комисията за защита на конкуренцията могат да участват страните или техните представители и те да бъдат изслушани. Допуска се и адвокатска защита.
В глава пета се регламентират отговорностите и санкциите. Общият принцип е, че при нарушаване на забраните или ограниченията по закона се носи гражданска и административно-наказателна отговорност, ако деянието не е престъпление.
Въз основа на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в чл. 26 са изброени нарушенията, за които Комисията за защита на конкуренцията може да налага имуществени санкции - ново правомощие на Комисията за защита на конкуренцията. Административно-наказателна отговорност носят физически лица, нарушили закона.
В чл. 28 са предвидени принудителни административни мерки, които може да наложи Комисията за защита на конкуренцията за прекратяване на нарушението или възстановяване на първичното положение.
В чл. 29 е установен редът за поставяне на решенията на Комисията за защита на конкуренцията, включително за налагане на имуществени санкции и глоби. Това е нова компетентност в Закона за защита на конкуренцията, с която се повишава нейната роля и отговорност при защита на конкуренцията.
Според ал. 5 на чл. 29, когато съдът постанови преразглеждане на иск във връзка с гражданска отговорност, че е нарушен Законът за защита на конкуренцията, той спира делото и го изпраща в Комисията за защита на конкуренцията за налагане на имуществени санкции, предвидени в настоящия проект за закон. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията за установяване на нарушението са задължителни за гражданския съд. Целта на тази разпоредба е да се установи единство при установяването на нарушенията на закона, което се извършва въз основа на чл. 29, ал. 1. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията, с които се налага имуществена санкция, се предвижда да се изпълняват по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
В Допълнителните разпоредби се дават определения за някои използвани в закона термини.
Уважаеми народни представители, позволете ми да взема отношение и към становището на Комисията по икономическата политика. Мисля, че ръководството на комисията предложи един текст, който много ми напомня системата на Гьобелсовата пропаганда. Чета: "След обсъждане на внесения от народния представител Стефан Нешев законопроект за защита на конкуренцията, Комисията по икономическата политика счита, че този законопроект в значителна степен се припокрива със законопроекта на Министерския съвет, поради което предлага на Народното събрание да приеме на първо четене само законопроекта на Министерския съвет".
Уважаеми парламентаристи от Обединените демократични сили, това не е истина. Всички членове на Комисията по икономическата политика, които са извън Обединените демократични сили, гласуваха проекта, който ви предлагам, да бъде предложен за първо четене и по системата на конкуренция между идеи и научен продукт да се създаде един закон, по-висш, отколкото могат да бъдат двата поотделно. Спомням си, когато и господин Цоньо Ботев пледираше от тази зала, че това е задължение на Народното събрание - да усъвършенства внесените проекти. Искам да попитам председателя на Комисията по икономическата политика: по същия начин ли ще процедира и със законопроектите за защита на потребителите - ще елиминира всички останали и ще допусне само на правителството? Не е ли това отказ от конкуренция на идеи и научен продукт? Не е ли опасно за вас, уважаеми депутати от Обединените демократични сили? Потушавайки възможността да се конкурират идеи и научен продукт, вие отивате към една диктатура, която единствено може да ви изведе към забвението.
Искам оттук да ви кажа: слугинажът в политиката е довеждал до бързи, но дребни успехи. Слугинажът в политиката никога не е отпращал в историческото време и не е давал обществено признание. Аз не разчитам на вашата милостивост. Помислете обаче: ликвидирайки една възможност за конкуренция на идеи и на научен продукт, не правите ли голяма крачка в това, че вече ставате антидемократична сила?
Аз мога да ви цитирам два текста от закона по един и същи проблем, примерно за господстващото положение, и да видите, че трактовката и правното съдържание са различни. И нека да ги сравним кое е по-добро. А какво би правила комисията с четирите или петте закона за защита на детето? Пак ли ще ликвидираме всички останали в името на нашето право?
Спирам дотук, защото не искам да говоря още повече за опасната тенденция, която се заражда в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Нешев.
Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта. Засега са се записали само представители на СДС, на ОНС и на Евролевицата.
Започвам със записалите се от СДС.
Давам думата на народния представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действащият в момента Закон за защита на конкуренцията беше приет в Седмото Велико Народно събрание през 1991 г. и той носи всички белези на вижданията за развитието на пазарните субекти тогава. Този закон имаше благородната задача да създаде условия за стимулиране на стопанската дейност посредством нейната защита от нелоялни практики. Но същевременно с годините изпъкнаха и редица негови съществени недостатъци. Това бяха ограничените права на Комисията за защита на конкуренцията, празнотите в антимонополните норми и дори липсата на разграничение между господстващо и монополно положение.
Развитието на икономическите процеси в етапа на прехода в изминалите години доказа, че на страната е необходим нов Закон за защита на конкуренцията с отчитане на практиката на страните с развита пазарна икономика.
Известни са два подхода в нормотворчеството в тази област. При единия антимонополните разпоредби и защитата от нелоялна конкуренция са отделени в отделни закони, при другия те са раздели от общ нормативен акт. В предложения ни законопроект от Министерския съвет е възприет вторият подход. Едно от основните предимства на неговите постановки е фактът, че не се пренебрегва спецификата на българската икономика и строго се съблюдава съществуващата нормативна база. За разлика от други случаи, в законопроекта няма стремеж да се навлиза в материя, уредена или подлежаща на уреждане с други нормативни актове, като например Търговския закон или бъдещия Закон за защита на потребителите, за който спомена и колегата Нешев. Напротив, разпоредбите в главата "Нелоялна конкуренция" съблюдават постановките на отношенията между търговски субекти както във връзка с нелоялната реклама, така и с ценовата политика, така и с търговската тайна. Това може да бъде изтъкнато като едно от достойнствата на предложения ни от Министерския съвет материал.
Но не само това са неговите предимства. Вече става дума за разделението и дефинирането на понятията "монополно" и "господстващо положение", за текстовете, свързани със забраната за злоупотреба с тях, за постановките по отношение на концентрацията на стопанската дейност. В дял трети "Производство" е изложена стегнато и с логическа последователност дейността на комисията, свързана както с преките правомощия, така и с дейността по разследване на нарушения и издаване на разрешения.
В заключение мога да кажа, че важно предимство на този законопроект е и че той не предвижда поредица от подзаконови нормативни актове, които да поясняват същността на текстовете. А това естествено ще облекчи за в бъдеще работата с него.
Лично аз ще подкрепя законопроекта за защита на конкуренцията при първо четене, а всички ние ще имаме възможността да изгладим отделни текстове със своите предложения между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Давам думата на народния представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за защита на конкуренцията е важен и необходим закон, който по принцип, както каза преждеговорившият, ще подкрепим. Аз също ще го подкрепя, защото той е необходим закон. Но не трябва да се залъгваме, че той в момента е съвършен и че решава всички проблеми, които би трябвало да реши.
Ако бъдем откровени, ние много добре знаем, че за избързването за вкарването на този закон, причина е конфликтът, който възникна около проблемите за газа. Но, за съжаление, законът който е внесен, не решава този проблем, нещо повече, той не решава и подобни проблеми в бъдеще. Защото, всъщност проблемът, като цяло, за конкуренцията, се решава по няколко направления, в западните страни обикновено в няколко отделни закона - едните касаят антимонополното право, другото - регулирането на естествените монополи, третото е държавните помощи, които се отделят за поддръжка на предприятия, най-вече държавни, и четвъртото е борбата с нелоялната конкуренция.
В закона, който в момента е представен, проблемът за антимонополното право се слива с проблема за борбата с нелоялната конкуренция, макар че същият проблем е визиран и в Закона за потребителя, което е добре, че такъв закон, също.
Но, да кажем, това е един въпрос на допълнително развитие. Известно е, че по този път също минаха страните от Източна Европа, но впоследствие разграничиха тези две основни направления. Надявам се, че при нас, също така, ще стане това.
По въпроса за държавните помощи, обаче, сегашният закон на практика има една празнота или поне недостатъчно доработване. Защото, аз мога да ви дам един пример, как фалират предприятия, частни при това, именно благодарение на това, че държавата субсидира съответното държавно предприятия в бранша, вследствие на което обаче и двете фалират, защото държавното съответно се оказва, че е непечелившо, то е само субсидирано, обаче пуска една продукция на по-ниска цена, фалира частното предприятие, след което и държавното си отива, защото просто си е нерентабилно. Случаят, например, с държавния комбинат "Дунавия", за производство на консерви, и частното предприятие "Стик", което фалира, благодарение на ниските цени, които пускаше на продукцията на държавното предприятие. Но ниските цени бяха благодарение на помощта от държавата.
Този въпрос, за съжаление, е много сложен, но не е реално разработван в законопроекта. Не е ясно, всъщност, такова едно субсидиране как ще защитаваме чрез закона и частните предприятия, как едновременно с това по някакъв начин ще бъде запазен държавният интерес. Споменато е само за интереса на чуждите държави в тази връзка и евентуалното субсидиране на държавни предприятия, и въобще на предприятия от страна на държавата, ако това не нарушава интересите на някакви чужди, трети държави.
В крайна сметка не е ли време да се спрем на интересите на нашите предприятия, а не толкова на чуждите държави? Макар че, безспорно, това също е важно, щом ще влизаме в Европа. Но нека това да бъде един въпрос, който, надявам се, на второ четене ще бъде по-добре осветлен.
Аз искам да се спра малко по-подробно на въпроса за естествените монополи. И това, както казах, касае проблемите с газа, проблемите с държавните железници, проблемите с електроснабдяването, даже, ако щете. Всички знаем, че естествени монополи има, има и специални закони за естествения монопол, имало е такъв навремето, ако не се лъжа, и в България, преди 9 септември. И обективно тези монополи са изключително държавна политика и държавна собственост.
Какво става при нас по този въпрос? За съжаление, пълна неяснота. Примерно, железниците в Европа, до средата на миналия век, са били изцяло държавни и като изграждане, и като експлоатация. Сега е известно, че всъщност това е разделено в западните държави - държавата изгражда и поддържа съответната инфраструктура, а частните предприятия се занимават с превозването на товари. Ето едно ясно разграничение на функциите.
Нещо подобно беше предложено да стане и в БДЖ, но там скокнаха много сериозно, защото, естествено, се нарушаваше монополът. И продължаваме да имаме една железница, която е неефективна във всяко едно отношение. А можехме поне в това отношение, по отношение на превозваческите услуги, да я направим по-ефективна. В един такъв закон би могло това да се реши. Имам предвид закон за естествените монополи.
Подобно нещо е с електропреносната мрежа. Например, в Англия това става, като държавата само пренася електричеството, казвам го малко в свободен текст, а частните субекти, т. е. тези, които произвеждат ток, те могат да бъдат и държавни, т. е. производителят и потребителят сключват директно договори помежду си. Държавата само трябва да осигури този трафик, който минава по мрежата.
Същото нещо, ето тук още повече слизаме до въпроса, би трябвало да бъде и по отношение на газа. Навсякъде по света има производител, има преносвач, има търговец, има потребител. При нас в момента преносвачът и търговецът са слети. "Булгаргаз", имайки пълен монопол върху мрежата, реално, едновременно с това е търговец. Къде го има това по света?
Нещо повече, в Конституцията е ясно, има и тълкувание на Върховния съд, не може да има монопол върху търговията. Значи, ние в момента сме в противоречие с Конституцията, по реалните действия на "Булгаргаз". Аз не искам да бъдем в противоречие. Едновременно с това искам да бъде запазен държавният интерес. Но това трябва да бъде описано в отделен закон. Пак повтарям, закон за естествените монополи. Нещо повече, този закон е подготвен, аз ще го внеса другата седмица.
И по този начин, аз мисля, че ако се приеме този закон и там бъдат ясно разграничени тези функции, тогава ще бъде избегнат този конфуз, който възниква в момента, и подозрения, включително към управляващите, че чрез "Булгаргаз" те се опитват да наложат един монопол, който е, първо, естествен, но се налага чрез структура, която е отделен търговски субект, и на нея се предоставят, без закон, държавни права, да провежда държавна политика. Това мисля, че е недопустимо в една съвременна държава. Нещо повече, това е опасно, защото не е известно по-нататък как това ще се развие и в чий интерес ще бъде.
И аз мисля, че това единствено може да бъде избегнато с един такъв закон. Затова се надявам, че гледайки Закона за конкуренцията, едновременно с това ще вземем бележки по въпросите, които бяха повдигнати от мен, и ще разгледаме в най-скоро време Закона за естествените монополи, който ще бъде внесен другата седмица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли реплики? Няма. Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента разглеждаме един основен закон за развитието на икономиката в страната ни, това е Законът за защита на конкуренцията. Това е закон, който съществува, има практика във всяка развита държава с пазарна икономика. Той е основен за развитието на стопанството в една такава страна.
И аз се радвам, че имаме два закона, които в общи линии са близки, и които дават едно по-нататъшно развитие на практиката на съществуващото законодателство до този момент.
Безспорно, старият закон, когато влезе в сила, имаше една друга икономическа обстановка. Той изигра своята роля и крайно време беше да имаме вече развитие на това законодателство. Аз се радвам, че имаме два по-модерни, по-прецизни законопроекта, които в голямата си част са съгласувани с директивите на Европейския съюз.
Тъй като сме на първо четене, бих искал да отбележа два основни момента, по същество. Първият е мястото на този закон и развитието на приватизацията в страната. По силата на икономическото развитие, към момента в България съществуват изключително много монополи и монополни структури. В момента тече процес на приватизация. В този процес на приватизация се появяват много нови собственици и има тенденция, естествено нормална, на окрупняване и на създаването на нови монополи.
В този процес изключително важно е мястото на Комисията за защита на конкуренцията. Още когато се разглеждаше Законът за приватизацията през миналата година, ние с господин Нешев предложихме един текст, такъв тип сделки да минават за съгласуване през Комисията за защита на конкуренцията, което не се прие. Аз виждам, че сега в Закона за защита на конкуренцията има такъв раздел в смисъл, че такъв тип сделки, такъв тип сливания и такъв тип дейност подлежат на съгласуване и гледане от Комисията по конкуренцията. Това е много важно, тъй като в момента се създава, всъщност, новото икономическо структуриране на страната.

Второто, което искам да отбележа, е, че в новите закони, особено в закона, който се внася от Министерския съвет, има едно увеличение на правомощията и на взимане на окончателни решения. Това, което липсваше на Комисията за защита на конкуренцията към този момент, беше адекватно законодателство, за да могат решенията на комисията да носят и крайни последици. Това предопределяше и ефективността от действията на комисията. Сега, в момента, комисията се издига като един орган, който обсъжда и сам има правомощията да решава, включително до санкции, определени проблеми в конкуренцията в страната.
Аз искам да отправя едно пожелание към Комисията за защита на конкуренцията, което е адекватно с обстановката, в която живеем в момента, тъй като оттук нататък ще се създава практика, сериозна практика по отношение именно на тази част, за която ви говоря - частта на взимане на санкции - максимално да се изчисти тази практика от политически съображения. Не трябва в изказвания по отношение на определени дела, по отношение на казуси да има политически оттенъци. Това е много важно, за да може Комисията за защита на конкуренцията на своето място, което има в икономиката, да бъде една много уважавана, авторитетна институция, която да се реди на едно и също място със съдилищата в България, с Конституционния съд и с други такива уважавани от мен институции. Това ще бъде от полза за всички и за цялата икономика в страната.
Това бяха двете принципни неща, които исках да споделя с вас. Аз ще подкрепя и двата законопроекта за защита на конкуренцията по принципни съображения и съм дълбоко убеден, че ще имаме един модерен за сегашното развитие на страната Закон за защита на конкуренцията. Още повече, че той идва в най-удачния момент сега - в момент, когато ще тръгне и бурна приватизация, в която ще се продават монополите на страната и в която ще имаме нужда от ефективно действие на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Следващият оратор е господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Защитата на конкуренцията е една от основните функции на съвременната държава с нейното взаимодействие със стопанството на страната, даже не само със стопанството на страната, а с общото функциониране на социално-битовото й развитие.
Мен ми се струва, че тук трябва да направим едно изяснение. Обикновено популистки защитата на конкуренцията се спряга и се идентифицира със защитата на потребителя. Безспорно, че тя има и такава функция, но основната задача на защитата на конкуренцията е защита на доставчика, бил той производител, бил той търговец. Когато ние дадем възможност на всички лица да участват в стопанския живот като доставчици, тогава ние увеличаваме предлагането. А увеличаването на предлагането е единственият икономически лост, чрез който отиваме към благоденствие. Иначе, за да ограничим непрестанно да защитаваме потребителя, като представяме непрекъснато какви ли не ограничения към доставчика, ние обричаме народното стопанство на стагнация, обричаме страната на една продължаваща влошаваща се криза. Ето това трябва да се разбере и от тази гледна точка трябва да се преценяват предоставените ни за разглеждане законопроекти.
Законопроектът на Министерския съвет, който е всъщност законопроект на настоящето ръководство за Комисията за защита на конкуренцията, има всички предимства на един модерен закон. Даже към него е приложен сертификат, удостоверяващ съгласуваността му с европейското законодателство. Повече от това едва ли може да се желае. Освен това трябва да ви кажа, че на мен ми прави впечатление като специалист неговата стегната и добра юридическа редакция. В това отношение неговите автори не сочат такива капацитети, каквито сочи господин Нешев като съставители на неговия законопроект, но това не пречи аз да го преценявам дори като юридически по-стегнат и по-издържан от неговия законопроект.
Какво искам да направя специално като бележка? В някои отношения трябва да се доуточнят правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. В какъв смисъл?
Първо, по отношение на обхвата на закона. Законът трябва да обхване не само лицата, които пряко участват в търговския обмен, но и такива лица, които се вместват в този търговски обмен, като пречат на достатъчно доставчици да се явят като свободни конкуренти на пазара или пък като пречат на потребителите да правят свободно своя избор. Знаем, че тези лица съществуват, знаем, че част от тях са организирани в рекетьорски, мафиотски организации.
Ние трябва на всяка цена в закона да предвидим възможности за налагане на санкции и на тези, така да се каже, смутители на свободната конкуренция, доколкото, разбира се, те не подлежат на по-голямо, на наказателно преследване. Но ние във всички случаи трябва да предвидим оперативна възможност такива лица да бъдат санкционирани. В това отношение аз ще направя, разбира се, предложение при второто гласуване на закона.
Друго нещо, което ми се струва твърде важно, е да очертаем физиономията на тази комисия с известни по-широки правомощия, в смисъл по-голямо зачитане на нейните решения. Фактът дали е нарушена конкуренцията от дадено лице в даден случай, констатирано от Комисията за защита на конкуренцията по редовния път, по който тя процедира, трябва да бъде задължителен за всички други места и лица, които разглеждат този случай, включително и на съда. Тоест, лицето, което твърди, че неговите права са нарушени по еди-какъв си начин, отбелязан в закона и констатиран от комисията, могат след това въз основа на тази констатация да предявят вече конкретен иск за вреди и загуби пред редовните съдилища. Но за тези редовни съдилища фактът на нарушението на конкуренцията трябва да бъде задължителен, щом е взет от комисията по надлежния процесуален път. Това ще бъде също едно извънредно важно повдигане общественото значение на тази комисия, което тя, разбира се, заслужава и, смятам, със своята дейност още повече ще заслужи.
Накрая искам да взема становище по въпроса дали трябва да приемем двата законопроекта на първо гласуване.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ние създадохме една доста порочна практика в работата на това Народно събрание. Ние почти на всеки проблем разглеждаме по един, два, три, а понякога четири законопроекта с един предмет. Какво става сега? От желание да бъдем коректни едни към други, да не си създаваме неприятности, ние приемаме на първо гласуване всички. След това, съгласно нашия правилник, трябва да се пристъпи към изработване на общ законопроект. Ами то в повечето случаи е да съчетавате несъчетаеми неща. И тогава започва ходене по мъките, започват спорове, започват неприятности, които разтакават само проблема.
Затова на мен ми се струва, че ние трябва да се ориентираме, не само за този закон, а изобщо в нашата парламентарна практика, да приемаме на първо гласуване само един от предложените няколко варианта решения на същия законодателен проблем и след това останалите автори да правят своите предложения като предложения за изменение и допълнение на приетия вече първоначален законопроект. По този начин ние в никой случай няма да нарушим техните законодателни права, техните права на законодателна инициатива, но ще рационализираме, ще опростим, ще направим много по-ефикасен законодателния процес.
Затова аз предлагам да приемем на първо гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет, и да не приемаме законопроекта, внесен от господин Стефан Нешев. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено, аз ще направя изказване по съдържанието на проекта, внесен от правителството, защото по собствения си проект, който аз предложих, вече говорих и е неудобно.
Излизайки на трибуната ще се възползвам от случая - господин Лучников, защо едва сега се сетихте, че не трябва да се приемат два проекта. Да не се притеснявате, че лошо е преразказан вторият проект от първия и че не бива това да се разбира?
Ще бъда съвсем стегнат и по същество ще говоря.
Проектът, който е внесен от правителството, е резултат от труда на много специалисти - наши и чуждестранни. По него могат да бъдат направени следните общи бележки:
В чл. 3 се определя статутът на Комисията по защита на конкуренцията като независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, но не е ясно какво иска да каже прилагателното "независим. Независими спрямо кого и за какво? Не е ясно мястото на Комисията по защита на конкуренцията в системата на разделението на властите. Съставът на Комисията по защита на конкуренцията се избира за определен мандат от пет години от Народното събрание. Решенията му могат да се обжалват пред Висшия административен съд - дава разрешение за сключване и на картелни споразумения и за концентрации, налага санкции при злоупотреба с господстващо положение, приема правилник за устройството и дейността си, не дължи отчет никому, не е отговорен пред никого. Дали е оправдана такава независимост и предоставяне на толкова различни функции - изпълнителни, правосъдни и нормотворчески? При това няма никакви връзки с органите на изпълнителната власт.
Предлагам да отпадне квалификацията "независим" освен ако не се уточни за каква независимост става дума.
Съгласно чл. 4, ал. 5 се предвижда членовете на Комисията по защита на конкуренцията да полагат клетва пред народното представителство. Дали е оправдано това и какво е неговото правно значение.
Компетентността на Комисията по защита на конкуренцията е заложена на две места - в чл. 7 и в чл. 54.
В първия текст се изброява пряко компетентността на Комисията по защита на конкуренцията, а във втория случай се изброяват въпросите, по които Комисията по защита на конкуренцията може да вземе решение, което е едно и също. Двата текста се разглеждат главно в редакционно отношение. Необходимо е да се избегне повторението и да се внесе синхронност.
В чл. 9 и следващите е уредена забрана за картелни споразумения. Разпоредбите в тази глава трета следват смисъла на § 85 от Римския договор. Забраната за картелни споразумения не е абсолютна. Тя не намира приложение в случаите, предвидени в чл. 13 и чл. 14, но по решение на Комисията по защита на конкуренцията, дава, но при спазване на определени изисквания.
В чл. 11 на проекта се установява едно задължение, което е недопустимо - задължават се предприятията да уведомяват Комисията по защита на конкуренцията за сключените от тях забранени картелни споразумения - иска се нарушителите да обявят своето нарушение пред Комисията по защита на конкуренцията. Но кой нормален човек може да иска това?
Друго трябва да бъде съдържанието на чл. 11: предприятията, които искат да сключат картелно споразумение при условията на чл. 13, ал. 1 трябва да поискат разрешение в определен срок.
В глава четвърта се запазва разликата между монополно и господстващо положение. В западното законодателство липсва подобно разграничение изрично. Достатъчно е предприятието да е в господстващо положение, тоест да има повече от 35% от съответния пазар. Щом е монополно, предприятието има 100% от пазара. Няма различен режим за монополните и господстващите предприятия, затова тази класификация е лишена в случая от правно значение.
Глава шеста следва Наредба N 4064 на Европейския съюз и то доста буквално, но не напълно. Мисля, че трябва да се допълни като се включат хипотези от приватизацията как да се постъпи при извършване концентрация без да се иска предварително разрешение или чрез използване на подставени лица и пр. Има ли право Комисията по защита на конкуренцията да нарежда спиране на концентрацията или възстановяване на положението до концентрацията? Опасността за създаването на частни монополи е в тази глава на закона, затова заслужава тя да се допълни на основата на Наредба 4064 на Европейския съюз.
От основно значение е въпросът за реда за разглеждане и решаване на нарушенията на закона. В чл. 36, ал. 2 и чл. 54 трябва да се заключи следното - исковете за обезщетение, за вреди от нарушение на закона се предявяват пред съдилищата по общия ред. Всички други спорове по закона са подведомствени на Комисията по защита на конкуренцията независимо от това дали са във връзка с даване на разрешение по чл. 13 или 14, по чл. 28, по глава седма за нелоялна конкуренция или се свежда до налагане на имуществени санкции или глоби. Тъй като съгласно чл. 54, ал. 1 Комисията по защита на конкуренцията е овластена да установи дали е извършено нарушение на закона, дали това означава, че съдът не може да приеме за разглеждане спор за обезщетение преди Комисията по защита на конкуренцията да се е произнесла дали има нарушение на закона. Ако идеята е тази, то след като на Комисията по защита на конкуренцията се дава правото да налага санкции в размер до 50 млн. лв. - в чл. 58, то защо да не се даде право на Комисията по защита на конкуренцията да разглежда и споровете за обезщетение вместо съдът да трябва да се подчини на решението на КЗК за това дали е допуснато нарушение на закона. А решението на КЗК се обявява за индивидуален административен акт и може да се обжалва пред Висшия административен съд - чл. 42.
Няма ли опасност Комисията по защита на конкуренцията да стане многофункционален орган с изпълнително-разпоредителна и правосъдна компетентност? Няма ли да бъде обременен и Висшият административен съд твърде много, щом всички решения на Комисията по защита на конкуренцията ще подлежат на обжалване пред него?
Съгласно глави осма и девета Комисията по защита на конкуренцията е единственият орган, който е компетентен да се произнася по всички молби независимо от техния предмет, искане на разрешение, молби за установяване на съществуване или несъществуване на нарушение на закона, налагане на имуществени санкции, глоби и пр. По всички тези въпроси ще трябва да се занимава целият състав на КЗК от 11 души, а при обжалване на решение във Висшия административен съд жалбата ще се разглежда в състав от трима съдии.
Висшият касационен съд също разглежда делата в три или петчленен състав. Не виждам правни, морални или икономически съображения, които да оправдават такова разточителство на човешка умствена енергия. Щом съставът на КЗК е само от юристи и икономисти, няма ли да бъде по-целесъобразно да се систематизират въпросите, по които се взема решение от КЗК и въз основа на едно разумно разпределение да се възложи разглеждането и решението им от състав от по трима члена, а по някои много важни въпроси от петчленния състав.
Добре е да се проучи чуждестранният опит. Навсякъде отделни молби и жалби се разглеждат и решават от отделни състави, а само по някои принципни и особено значими въпроси се произнася целият състав на Комисията за защита на конкуренцията.
Изобщо, глави осма до десета трябва да се огледат много грижливо и по тях да се вземе становище от Висшия административен съвет.
Няма да се спирам на редакционни бележки, които не са съществени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
От името на парламентарна група има думата господин Башикаров.


ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Във връзка със срещата на група депутати с представители на "Оптикоелектрон", Панагюрище, проведена вчера в Народното събрание, беше направена подписка в подкрепа на исканията на колектива във вид на писмо със следния текст:

"ДО
г-н ИВАН КОСТОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господин Костов,
Ние, долуподписаните народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание, се обръщаме към Вас по повод постъпилата в Народното събрание декларация на колектива на "Оптикоелектрон" ЕАД, Панагюрище от 19 март 1998 г. В нея е изложено искане на колектива за отмяна на заповедта на министъра на финансите за освобождаване на досегашния изпълнителен директор господин Иван Петров Чолаков, под ръководството на когото "Оптикоелектрон" през последните две години и половина е постигнал положителни финансово-икономически резултати и е станал печеливш. Очевидно извършената кадрова промяна не създава добри условия за утвърждаване положителната тенденция в развитието на "Оптикоелектрон" ЕАД и не гарантира работните места на 1700 работници и служители от Панагюрище.
Обстановката в предприятието, колективът на което е в граждански протест от 6 февруари т.г., предизвиква основателни опасения за съдбата на едно от високотехнологичните предприятия във военнопромишления комплекс с голямо значение за икономическия и технологичен потенциал на страната и националната й сигурност.
Настояваме, господин министър-председател, спешно да разгледате случая и за Вашите разпореждания с оглед предотвратяване на евентуалните отрицателни последици.

20 март 1998 г. С уважение ......"
Писмото са подписали 52 народни представители от всички парламентарни групи, освен тази на Обединените демократични сили - Бизнесблока, Евролевицата, Обединението за национално спасение и Парламентарната група на Демократичната левица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Това е нещо като нова форма на парламентарен контрол.
Има думата господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като толкова много колеги подкрепиха този закон и неговата необходимост, искам да добавя само няколко неща.
Този закон е приет през месец май 1991 г., както казаха колегите, от Великото Народно събрание. Помислете си, това са само десет месеца, след като то влезе в своите пълномощия. Това показва колко е бил важен законът още оттогава. Оттогава обаче се измени много и икономическата, и политическата обстановка, и най-важното - този закон не сработи, не осигури тази свобода на пазара, което беше най-важното и за което говорихме всички. Според мен не сработи, защото точно Комисията за защита на конкуренцията нямаше необходимите пълномощия.
В новия законопроект Комисията за защита на конкуренцията придобива тези пълномощия и аз, както и господин Лучников, на второ четене бих направил всичко възможно, за да бъдат засилени пълномощията на тази комисия, тъй като тя е тази, която ще трябва да защити свободата на пазара. В този смисъл оценявам и факта, че комисията трябва да положи клетва пред парламента, тъй като нейната роля нараства неимоверно много.
И съвсем накратко по отношение на двата законопроекта.   Господа, всички отчетоха факта, че тези законопроекти се припокриват до голяма степен. Но ние не можем да подкрепим, аз лично не мога да подкрепя двата законопроекта по следната причина: законопроектите се припокриват в хубавата част, но се различават по дух. Така че не може да се подкрепят едновременно два законопроекта, които се различават по дух.
Затова призовавам своите колеги да подкрепят само единия законопроект и то този на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Поставям на първо гласуване - по реда на постъпване - законопроекта за защита на конкуренцията с вносител народният представител Стефан Нешев.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 75, въздържали се 36.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за защита на конкуренцията с вносител Министерският съвет.
Гласували 163 народни представители: за 128, против 30, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовното си заседание на 25 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 25 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 25 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 42 (на мецанина на сградата).
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 25 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовното си заседание на 26 март, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 25 март, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
 Иван Куртев

  Благовест Сендов

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Иван Бойков