Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ.
Има ли още някой, който желае да се изкаже?
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще ми се да изтъкна, поне за мен, един странен факт, че колегите от ляво заявяват, че няма да гласуват за този законопроект, обаче без глобални аргументи срещу него. Ако анализираме изложените противни становища във вчерашното заседание, те могат да се групират най-общо в три странни отрицания. Първото от тях: законът създавал множество допълнителни неефективни и следователно ненужни служби; второ, законът от една страна имал сложна дефинитивност и множество термини, а от друга - страдал от терминологична недостатъчност; и трето, защо трябва да се приема изобщо този закон сега?
Не се чуха в залата абсолютно никакви юридически аргументи, че този законопроект е толкова дефектен, че той, ако се превърне в закон, ще бъде един непотребен свитък от излишна напечатана хартия. Опонентите на законопроекта съзнателно оглушаха за аргументите, които предизвикват необходимостта от такъв закон.
Първият - че той е функция от анализа на хаоса в практиката в борбата с кризисни ситуации, както щем да ги наречем най-общо - кризи, бедствени положения, инциденти и прочие. Вторият от тях като абсолютна категория - синхрон в съдбоносната дейност на разнородните органи, които действат по овладяването или предотвратяването на кризите. И третият аргумент срещу репликата защо се бърза е може би незнанието и неможенето на знание на човека какво го очаква утре или идната седмица. Тогава защо да не побързаме? Този законопроект беше разгледан доста пространно, доста задълбочено и малко заядливо, бих казал, в Правната комисия. Там бе изяснено, че той не е плод на нашенска самодейност, а следствие от компилация на западноевропейски норми в тази област плюс национална доктрина.
Уважаеми колеги, ако анализирате стенограмите от заседанието на Правната комисия, ще констатирате, че срещу този законопроект няма адекватна логика на теза за отхвърлянето му. Изтъкнаха се дори измислени и смехотворни причини за неговото поругаване, дори една колежка направи според мен научен принос с теорията за съществуваща несъвместимост, забележете, в дейностите на службите за Гражданска защита, Противопожарна охрана и Бърза помощ. Според мен това е една тема за докторска дисертация.
Далеч съм от мисълта да заявя, че пред нас е един брилянтен и съвършен законопроект. А и кой би могъл да каже за какъвто и да било законопроект, че може да бъде такъв? Лично на мен обаче, който съм написал стотици страници с дълги изречения, подобни на тези на Маркес, ме ужасиха определенията в Допълнителните разпоредби на закона. Като всеки юрист обаче обичам бистрите дефиниции и ясните формулировки на понятията. Ако някой там в канцеларията на вносителя не може да ги направи, защото му липсва чувството за превод съобразно нашия изказ, да потърси помощ. Иначе материята е добре систематизирана.
Категорично не приемам заглавието на такъв закон, независимо от това, че го има в книжата и документите на ООН. Според мен управлява се производство, управлява се дейност и колкото по-добре се управлява, толкова, бих казал, тя може да процъфти. Тогава как можем да говорим, че може да се управлява криза? Моля Ви, господин министър, намерете съвършен преводач не на думата, а на смисъла на чуждестранната дума, която е преведена като заглавие на този закон. Защото може ли нормалното ни човешко съзнание да приеме, че може да се управлява глад, да се управлява жажда, да се управлява земетресение? Мисля, че това заглавие е, меко казано, безумно. И все пак, дори някой да не хареса определението да речем за крайна необходимост, което е вложено в този закон, поне този законопроект засега е една крайна необходимост и би трябвало ние да го подкрепим на първо четене и да го подпомогнем преди второто четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
За първа реплика има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.


БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Юнишев, въпреки това, което казахте, смятам, че трябва да оттеглите тази критика към термина "управление", тъй като едно управление не винаги е добро, ако Вие чувствате, че управлението винаги води към добро. За това имаме много примери. Но в този смисъл да се управляват кризи, значи да се минимизира лошото. Така че това не значи, че се управляват само добри неща. Управляват се и лоши неща. И понякога е много по-важно да се управляват лошите и да се минимизира лошото от тях.
Вие сте много добре информиран човек и знаете, че този термин се използва в много сериозни изследвания и е възприет в целия свят - "управление на кризи". Има цели институти за това. И не би трябвало механично да се пренасят чувствата върху термините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
За дуплика има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Сендов, аз съм съгласен с Вас, че когато се реципира една материя и още повече тя е получила практическа популярност в много страни, би трябвало да се съобразим с това в името на добрата синхронизация на законодателството ни. Да, не трябва да подхождаме емоционално, но на мен ми се струва, че когато се прави един нов термин и той трябва да получи една гражданственост, нека да бъде по-близко до възприятията на нас, които боравим с по-други понятия, тогава, когато искаме да минимизираме кризата, както казахте Вие. Тоест, да се стремим да я овладеем, да се стремим даже да я предотвратим. В крайна сметка ще си помисля дали ще правя изобщо предложение за промяна на заглавието на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също ще започна с една обща оценка за необходимостта от такъв закон. Няма да обсъждам от трибуната времето - дали сега е подходящият момент за неговото обсъждане и приемане, дали това е трябвало да стане по-рано или по-късно. Тези разсъждения вече са просто излишни. Така или иначе, такъв закон е нужен. Влязъл е в парламента. Нашата работа сега е да преценим доколко добър ще излезе този закон от залата.
Споделям в голяма част становищата, които ни бяха представени вчера от двете комисии - от водещата Комисия по национална сигурност и от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, като веднага искам да подкрепя направените вчера предложения както и от вносителите на становищата, така и от много от изказалите се колеги за необходимостта Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да участва равностойно в работата между първо и второ четене. Очевидно няма да се различа и от критиките, които бяха споделени, включително и от вносителя на законопроекта - господин Праматарски, като представляващ Министерския съвет, и те се свеждат до няколко основни проблема.
На първо място, това е неяснотата на всички дефиниции, които са дадени в Допълнителните разпоредби в § 1. Тези 19 понятия, които наистина не съдържат онази точна дефиниция и разграничение помежду им, което да позволи тяхното прилагане по ефективен начин. Очевидно е че, ако те не бъдат дефинирани по този ясен начин още в работата между първо и второ четене и ако бъдат приети по начина, по който са предложени, ще се създадат редица трудности в прилагането на закона. Не само това, а и от начина, по който ние чрез закона ще определим ситуациите, при които той ще се прилага, ще зависят и действията на заинтересованите институции.
Споделям и критиката за изобилие на административни равнища. Действително, вместо да се опрости и оптимизира работата по едни извънредни обстоятелства - най-общо определям така понятието "кризи" - тези много равнища, които предвижда законът, реално предполагат дълга бюрократична система на съгласуване и на прилагане в действие.
Ето защо, спирайки се на раздел шести, където са описани най-пълно предлаганите различни нива, аз наистина не виждам необходимостта от тяхното фактическо дублиране на областно равнище, на кметстко равнище, към това - на равнище на фирми, търговци и т.н. Най-малкото, не е показана системата, по която тези различни нива могат да координират дейностите помежду им.
Ето защо се присъединявам и към настояванията за едно свиване на бюрократичния, административния апарат, който се предполага, че ще се заеме с овладяването на кризите така, както те възникват.
Би ми се искало и в окончателния вид на закона да бъдат изяснени още по-точно правомощията на президента, на министър-председателя и на Народното събрание, както и връзката и координацията между тези три най-високи нива на власт при възникването на такива ситуации - при възникването на кризи.
Веднага искам да кажа, че в текста, който определя ангажиментите на Консултативния съвет по национална сигурност, липсва уточнение за това как точно ще бъдат ползвани анализите, становищата и предложенията, които този консултативен съвет прави. Имам предвид чл. 5 на закона. Така, както е формулиран този член, материалите, които би изготвил Консултативният съвет по национална сигурност, остават като че ли сами за себе си и малко попадат в рубриката "изкуство за самото изкуство".
Още един въпрос, по който считам, че има нужда от по-нататъшни уточнения, и той е свързан с участието на чуждестранни или на международни военизирани формирования на територията на Република България при овладяване на кризи, както и участието на български такива извън границите на страната.
Опитах се да разбера от Допълнителните разпоредби, както и от Преходните и заключителните разпоредби, дали се предвижда някаква по-нататъшна нормативна уредба или най-малкото изясняване на този дял от дейностите при овладяване на кризи, но не намерих, поради което би ми се искало тази част от дейностите по овладяването на кризи да получи своето по-точно, включително и нормативно описание.
Има редица правилници, които се предвиждат в чл. 6 от задълженията на Министерския съвет - устройствен правилник, наредба и т.н. Но, повтарям, за мен е важно да има разписание в практически, в нормативен вид, на всички ония дейности, които произтичат от този закон, и взаимоотношенията и ангажиментите на институциите, които се очаква да го прилагат.
Вярно е, че липсват също така определени постановки и нормативни разпоредби за връзките, които трябва да се осъществяват и между отделните звена, не вече институции, а имам предвид звена, функционални звена на дейност в случаите на криза. Това се отнася и до спешната медицинска помощ, и до полицията, и до армията.
Очевидно трябва по-добре да се изяснят връзките между държавен резерв, военновременни запаси, доброволни формирования и т. н. - това са дейности, които са описани, или по-скоро звена, които са описани в закона, но очевидно те ще претърпят трансформация в резултат на този закон. Народното събрание би трябвало да има много по-ясна представа какво се случва и с имущество, и с дейности, и с личен състав.
Оттук нататък ми се ще да премина към една по-сериозна част от въпросителните по този законопроект. Казаните дотук критики мисля, че ще бъдат по-леки за коригирани между първо и второ четене, но има няколко съществени проблема, които попадат в самите принципни постановки на законопроекта и които за мен също така остават без отговор.
На първо място, това е т. 4 от чл. 1, в която се презумира въвеждането на военно положение в България, което се урежда, разбира се, с отделен закон.
Бих искала да имаме много по-ясен регламент на екстремните мерки - извънредно положение, военно положение, които биха последвали описаните в Допълнителната разпоредба, § 1 ситуации. И затова ще мина направо, без да се позовавам на текстове в закона или на отсъствие на текстове в него, към един принципен въпрос, който се появява неминуемо, когато обсъждаме темата за управление на кризи. Истината е, че този закон не дава ясен отговор ще бъде ли, при какви обстоятелства и до каква степен използвана нецивилна част, нецивилна сила в ситуации на кризи. С прости думи - ще бъде ли въвеждана армия и при какви обстоятелства?
Няма да крия, че първият въпрос, който възникна и в нашата парламентарна група, беше: добре, имаме блокиране на тунела при Шипка или на пътя при Шипка - това какво е? Криза ли е, кризисна ситуация ли е? Това е граждански протест. Този граждански протест може ли да бъде интерпретиран като ситуация, която да предизвика въвеждането на нецивилни органи за овладяване на тази кризисна ситуация, ако тя е такава? Събитията около парламента през януари 1997 г., когато реално сградата на парламента беше атакувана - как ще бъде определено такова събитие? Значи ли, че такъв тип протест може да доведе до употреба на военизирани, полицейски и други части? Ето това разграничение законът не прави. Според мен той не дава достатъчно гаранции за защита на гражданските права спрямо определени и очевидни необходимости от употреба на военизирани части при действителна ситуация на криза, която граничи вече повече с природно бедствие, с външни фактори, но която във всички случаи не е елемент от гражданското поведение на гражданите на страната.
Ето на този основен въпрос аз бих искала да получим отговор чрез съответните текстове на закона и се надявам това да стане между първо и второ четене. Лично за себе си аз ще се въздържа на първо четене. Позитивно, подчертавам, позитивно се въздържам с очакване този глас "въздържал се" да прерасне в глас "за", защото, повтарям отново, необходимостта от закона е очевидна. Но във всички случаи, повтарям, това трябва да бъде закон, който ще реши тези проблеми, за които се прави, а не да отвори нови, които при евентуални хипотези, при евентуални ситуации би могъл да прекрачи границата на своето предназначение и да навлезе в територията на гражданските права на жителите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Разглеждаме един много важен, но за съжаление неподготвен закон. Във вашите мотиви, когато представяхте закона, господин министър, имаше една идея, един мотив, който не подлежи на съмнение. Вие се основавате на необходимостта ресурсът, с който разполага страната за минимизиране на последствията при възникване на кризисни ситуации, да се концентрира, да се управлява по-рационално, за да се постига желаният общественозначим резултат. Това никой не го оспорва и затова по принцип необходимостта от закона се приема от всички.
Този закон, както всички закони, не влиза в съвършен вид. Но има един друг проблем: може ли Народното събрание да си позволи да приеме, макар и на първо четене, Закон за управление на кризите, за който се признава, че не е съвършен? Аз смятам, че не може. Не може Народното събрание да приеме алгоритъма на действия на ресурса на страната за предотвратяване на кризи, когато е признал, че не е съвършен, или, както господин Юнишев каза, че е компилат. Не може да бъде нито еклектично събиране на службите, които действат, не може да бъде нито несъвършен и не трябва.
Затова, без да го приемате като негативна оценка, като някакъв политически нюанс, по този закон трябва да покажем, че парламентът налага и друг стил на работа и че може да го върне, за да се доработи и когато е готов, да го приеме на първо четене в оня вид, в който иска да го види и на второ четене. С тази работа шега не бива да става.
По въпроса, който постави тук госпожа Елена Поптодорова и по който вчера направих реплика на господин Николай Христов. Може би трябва в самото заглавие да прецизираме, че става дума за управление на кризи, възникнали при природни бедствия и за осигуряване на пожарната безопасност, за да отстраним всякакви съмнения, че от определението на криза, в което се включват понятия като "ценности" и "интереси", може на някой през ум да му мине, че ние тук с този закон, освен декларираните намерения, имаме и някакъв друг подтекст или контекст - че може кризисната ситуация да се използва за нарушаване правата на хората и въвеждането на извънредно положение, вън от оня закон, за който сме казали, че ще урежда този тип обществени отношения.
В потвърждение на тези мисли, които споделям пред вас, искам да посоча, че пред мен е таблицата за отразяване на направените забележки по законопроекта за управление на кризи. Повече от 25 страници са предложенията, които са направени от компетентните органи, отделите и звената на Министерския съвет. Много от тях са отразени, други са отклонени, трети са оставени без компетентно решение.
При мен има и много становища на различни заинтересувани лица и на компетентни специалисти и експерти. Най-много са от средите на противопожарната и аварийна безопасност. Едно цяло звено си позволява, тук няма да назовавам техните имена, защото разбрах, че след влизането им в парламента и срещата с мен на някои от тях им е потърсена наказателна отговорност от техните шефове, което в никакъв случай не бива да става в България. Някои от тях имат много сериозни проблеми и само поради тази причина няма да споменавам звената и имената на хората, но те като професионалисти пишат и не искат да запазят статуквото, а искат да се регламентира и уреди тази материя изключително професионално и ефективно. Искат да не разваляме поредица от къщички пред идеята, че ще правим проект на колиба, която не е ясно с какво ще я направим.
И така, в едно от тези становища, които са изпратени до мен, а и до много от вас, пише, че авторите на законопроекта не са запознати в дълбочина с предмета на дейност на противопожарните и аварийни служби, осигуряващи безопасност, която е регламентирана перфектно със сега действащия Закон за МВР, приет през 1997 г. С това си непознаване на предмета на тяхната дейност обричат не само службите на пожарна и аварийна безопасност, но и резултатите от тяхната дейност на ликвидация и ниска ефективност.

Не можем да не отчетем това и не можем да не приемем тяхното предложение, ако законът се върне или доработва, представители, най-ярки представители - не непременно служебно най-високопоставените техни ръководители - да участват в изготвянето на този закон. Защото, повтарям, тук грешка не може да има. Тук не можем да разпишем процедури, които утре, не дай Боже, ако стане криза, да разберем, че зле сме регламентирали взаимоотношенията между службите.
Аз ще ви запозная само с някои от много компетентните основания, които дават представителите само на това направление от звената, които искаме да обединим и концентрираме.
Първото, което те поставят, е, че основното време на действие в този закон е самият период на криза, като тук се разбират земетресения или големи природни бедствия на територията на държавата или в определен регион. Тези събития се случват статистически много рядко. Всякакви други дейности на специализираните спасителни служби, които работят в нормални условия денонощно, не са засегнати в закона. Това са пожарната и аварийната безопасност, спешната медицинска помощ, полицията и др. Абсурдно е според тях, че в раздела към Допълнителните и заключителни разпоредби се предлага всички членове, отнасящи се до пожарна и аварийна безопасност и до лекарската помощ, регламентирани в Закона на МВР, да се заличат от него. С това държавата се отказва от ангажименти за защита на населението при пожари, бедствия и аварии, като по този начин закрива структури и дейности на подразделението за пожарна и аварийна безопасност.
На второ място посочват, че в представения закон не са конкретизирани кои структури ще участват в агенцията, тяхното устройство и органите им за управление. Липсва разделът "Пожарна и аварийна безопасност" или по-точно в закона той е само един член. А иначе в досегашната материя той е регламентиран доста подробно със законови и подзаконови нормативни актове.
На следващо място се посочва, че в проекта на закона няма раздел за отговорността на държавата, респективно институции, участващи в Държавната агенция и органите им за защита и безопасност на населението.
На пето място, като аргумент да бъде доработван закона много сериозно се сочи, че в този закон държавата ще гарантира безопасността на населението, като се афишира в някои от членовете дейността на агенцията за необходимост от включване на структурите. Тоест, трябва да бъде включена и структурата на спешната медицинска помощ, за която вчера тук пледира от тази трибуна и народният представител Николай Христов, както и редица други подразделения, които са необходими за тази комплексност на управлението на ресурсите, с които държавата разполага.
На шесто място посочва, че в закона не са регламентирани взаимодействията по време на кризи - земетресения и природни бедствия - с други структури извън така регламентираната в закона Държавна агенция, а това необходимостта ще го наложи, без законът да го е регламентирал.
На седмо място, не са фиксирани правомощията на органите на агенцията във време на извънкризисна ситуация. По този начин контролните й функция не са със задължителен характер за фирмите и юридическите и физическите лица и сме свидетели само на едно пожелание, което в тази проблемна област е абсолютно недостатъчно.
Десетки са още становищата. Аз ще Ви ги представя, господин министър. Вие сигурно ги имате. Но ще се върна към основната идея, която искам да предложа.
Нека никой да не го смята като лично поражение или като минус за неговата кариера. Но този закон е такъв, че не можем да го приемем на първо четене по принцип. Нека да дадем възможност на компетентните органи и на авторите да преценят всички предложения и да внесат един закон, който да приемем единодушно в Народното събрание. Защото в такива ситуации се действа безалтернативно. Няма място за коментар, няма място за "аз мисля, аз реших, аз съм за или аз съм против".
Затова нека да покажем един нов начин на поведение и така да се отнесем - пак казвам - без някой да се смята, че е претърпял поражение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За първа реплика има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Божинов, мисля, че ще се съгласите с мен, че няма перфектен закон, няма перфектен документ. Първото основание, с което започнахте, беше, че този предложен законопроект не е перфектен и затова той не може да бъде приет на първо четене. Разбира се, Вие знаете, че всеки документ може да бъде усъвършенстван, защото перфектността е нещо безкрайно.
Вие цитирахте тук становище на някаква част от представители на пожарната и аварийна безопасност, на това ведомство, на тази институция. Аз съм учуден от всичко това, което прочетохте, защото в Комисията по национална сигурност, когато обсъждахме този законопроект, присъстваше ръководителят на пожарната и аварийна безопасност господин Войнов, присъстваше ръководителят на "Гражданска защита" господин Николов. И двамата подчертаха, че законопроектът се приема много добре в техните ведомства, че не съществува никакво социално напрежение. Защото, ако вие сте се запознали със законопроекта, ще видите, че се запазват всички права и привилегии на тези служители. И аз съм учуден от това изложение, което направихте, от някакво звено от пожарната и аварийна безопасност. Ако тръгнем по този път, всеки може да извади някакъв апокрифен документ и да доказва, че някой не е съгласен с нещо.
Аз, за разлика от вас, съм убеден, че този законопроект е добра основа за работа върху него между първо и второ четене, че той може и трябва да бъде приет на първо четене от народните представители, още повече, че никой не оспори необходимостта от този закон, никой не оспори принципното положение, че е необходимо да се създаде една нова структура, която да координира действията на всички ведомства, които ще работят в тази област.
Така че аз смятам, че ние можем да приемем на първо четене този законопроект, а след това между двете четения да го усъвършенстваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
За дуплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Първо, документът, който четох, не е апокрифен. Той е с подписи и печат. Военните на България са достойни хора. Дори, когато ги репресират за това, че излагат професионалното си мнение, те се подписват. Така че аз не четох апокрифен материал. Анонимността е при мен. Аз съхранявам достойнството им.
Но не е в това проблемът. Казах го в неявен вид в изказването си. Вярно е, че са присъствали господин Войнов и други шефове, но невинаги административният ръководител е носител на най-високата компетентност. Затова аз призовах поради характера на закона, без никой да се обижда, да се опитаме да намерим оптималното, доброто, работещото.
Затова нека моят тон да остане такъв и по време на репликата ми. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Нансен Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Първо, ясно е, че става въпрос за един необходим закон. Става въпрос за регулиране на една дейност, с която всяка държава, без изключение, се сблъсква. Въпросът е дали това, което е представено като законопроект, е адекватно на нуждите на една държава като България. Тоест, не е въпрос дали трябва или не трябва да има такъв закон. Въпросът е да се постигне един законов акт, зад който да седи малко или повече едно разбирателство, съгласие между политическите сили.
Между другото, аз си направих труда да прегледам дебатите в Комисията по национална сигурност от Тридесет и седмото Народно събрание по Закона за гражданската защита. Интересно е, че точно опозицията тогава много яростно е критикувала предложените текстове за гражданска мобилизация, за извънредни обстоятелства и т.н.
Тоест, ние трябва да се предпазим от каквото и да е политизиране на този въпрос.

Първо, по заглавието. Колеги, аз тук ще възразя и на акад. Сендов. Може да има Институт за управление на кризи, може да има научни трудове, може да има учебник за управление на кризи, но законът е част от това управление. Това е нормативната база за управлението. Тоест, навлизаме в една тавтологична спирала, така да се каже. Аз по-скоро бих предложил това да бъде като един от вариантите на закон за устойчиво държавно управление при извънредни обстоятелства. Тоест, не "за", а "при" кризисни ситуации. Тогава може би ще бъде малко по-близко до действителността, до възможностите на един такъв закон да съдейства за избягването на кризисни ситуации.
Доста несъвършенства има при дефиниране на правомощията на отговорните лица. Доста несъвършенства в този текст има при субординацията на отделните звена в държавната администрация, които ще се занимават с кризисните ситуации. Фактически имаме едно натрупване, това вече беше казано и от предишните оратори, на институции, което е абсолютно противопоказно за решаването на кризисни ситуации. Имаме Държавна агенция за управление на кризи, след това областни и общински кризисни центрове с редица подзвена и т.н. - една много тромава организация, в която, не дай си Боже, възникнат кризисни ситуации от природен, стихиен и друг характер, тогава те могат да изпреварят движението на решенията по тази вертикала. Много важно е точно и ясно да се каже, че става въпрос за кризисни ситуации, предизвикани от стихийни бедствия, природни явления, от човешка немърливост и т.н. - да се избегне всякаква възможност да се третира този закон като основа за решаване на някакви други социално-политически напрежения. Аз смятам, че всички - и управляващи, и опозиция, са заинтересовани от една такава постановка.
По въпроса за гражданската мобилизация и военното положение. Струва ми се, че има силни противоречия по този въпрос. В чл. 30, ал. 1, т. 4 при необходимост се предлага в кризисно положение въвеждане на гражданска мобилизация и всички други мерки, водещи до отстраняване на предпоставките за възникване на криза.
В същото време в чл. 34 четем: "Гражданската мобилизация е крайна мярка, която се въвежда от Народното събрание със закон..." и т.н. Но самата ал. 1 е, че при обявяване на кризисно положение, може да се обяви гражданска мобилизация. Тоест имаме една ситуация на § 22, когато тези текстове просто зациклят.
Страх ме е, че при неточно и неясно формулиране на правомощията на отделните институции може да се получи това, което се е получило през 1911 г., когато цар Фердинанд внася предложенията за изменение в Търновската конституция. И аз намерих един много интересен текст за военно положение, който казва:
"Чл. 73. Военното положение се обявява със закон, ако Народното събрание заседава, или с указ под общата отговорност на министрите, ако не заседава." И толкоз.
Нямаме точно и ясно разписване на права, правомощия, подзаконови актове, защото не може само да се препраща институцията, която ще съдейства за преодоляване на кризите, към определени несъщeствуващи или съществуващи, но недефинирани, неопределени подзаконови актове.
По някои други въпроси аз няма да взема отношение, има редица несъвършенства. Струва ми се, че действително най-добрият вариант е законът да се върне, да се доработи може би с участието на повече специалисти от други институции и след това да го разгледаме. Ако това не се приеме, смятам, че поне срокът за поправките трябва да бъде максимално дълъг между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, това беше другият закон, по който Комисията по национална сигурност доста време се труди усърдно без да реализира никакъв прогрес. В крайна сметка нечии ведомствени амбиции и честолюбие надделя и той на косъм получи път до пленарна зала.
Проблемите, които се съдържат в закона, можем да разделим условно на две групи. Никой не спори по необходимостта законодателно да бъде уредена материята. Една част е уредена с укази, което е очевиден анахронизъм десет години след падане на Берлинската стена. Проблемите са две групи. Едната е дали могат да бъдат съвместени в обща институция четири сфери, които си имат своите особености, и които трябва да съществуват, функционират и да се подготвят не само по време на криза, а предимно извън кризата.
И втората група въпроси е дали изписването на закона позволява нормалното му прилагане.
Господин Глушков, не е въпрос на перфектност. Разбира се, че няма перфектен закон. Проблемът е, че в голямата си част този закон съдържа описания, а не норми. Когато няма норми, тоест добре написани правила, тоест правила, които да дават възможност да бъдат сведени нещата до признаци, които, ако се констатират, настъпват юридически факти, има много сериозни затруднения в прилагането. Ето тук е разликата между литературно съчинение, някаква научна работа и закон, и нормативен акт. Извинете, но въпросът не е само в дефинициите, дадени в Преходните разпоредби. Целият закон е просто така написан. Той не съдържа признаци, той много трудно ще се прилага и това ние го дискутирахме на четири заседания на Комисията по национална сигурност. И не са критерии за качество на законопроекта мнението на шефа на пожарната, който е просто пожарникар и военен човек, нито пък на генерал Николов - шефа на "Гражданска защита". Те просто не са специалисти по това и не разбират от него.
Тези дефекти в чисто нормативното изписване на законопроекта са непреодолими и означават неговото пренаписване. Тъй като аз не съм забелязала досега по който и да било законопроект желаещи доброволци, които да започнат от член първи до член последен и да пренапишат закона, мисля, че това ще стане така и сега. Ако някой колега възразява, или както каза господин Глушков: "Аз съм убеден, че този закон става", нека тези, които са убедени във възможността, да вземат и да допишат закона или по точно да го пренапишат. Ще видите резултата за второ четене. Просто няма да има такова написване. Пак ще има натиск, пак ще има обидени, пак ще има хора, които са заложили нещо от професионалната си кариера, които ще започнат да натискат. Но това е едната страна на въпроса.
Другата, принципна страна е удачно ли е да се прави такъв орган. Вярно е, че дейността по управление на кризи, преодоляване на кризи, справяне с кризи, както искаме, така да го наречем, е свързана с работата на различни служби - и Противопожарната охрана, и "Гражданска защита", и "Бърза помощ", и част от местната и централна администрация, и други служби. Въпросът е кое налага, вместо досегашното координиране на такива служби, които общо взето съществуват от десетки години в България, съществували са през различни времена и режими, има някаква утвърдена практика, съществува до момента и по силата на традицията, да бъдат вместо една елементарна стиковка и съсредоточаване на правомощия в определени длъжностни лица, какъвто е бил принципът до момента, да се прибягва до това свръхкоординиране и изграждане на една система от органи и органи върху органи, които започват от президента и Народното събрание и свършват в такива органи при едноличните търговци. Как ще накараме един едноличен търговец и дори едно ООД да прави такива органи? Моля ви, те просто не си правят управленски органи, ние ще ги караме да си правят органи, за да управляват кризи! И ще дадем в ръцете на държавата правомощия да ходи да ги проверява и глобява дали има такива! Това някак ми се вижда съвсем практически неосъществимо.
Още една пречка, ще ни каже частният бизнес, пред неговата дейност. Тези хора, които отговарят за безопасността пък, ще кажат: ама, това са важни въпроси, и ще са прави за себе си. Но практически това няма да може да стане.
Чак в мотивите на закона става ясно, че тази една институция - Държавната агенция за управление на кризи, ще съвместява противопожарната безопасност, гражданска защита, отбранителна и мобилизационна подготовка, и държавен резерв и военновременни запаси. В целия нормативен акт може да се съди, че той е относим към противопожарната дейност в държавата по два пункта. Единият, който определя, че Държавната агенция ще има като функция противопожарната дейност, това е чл. 10, т. 13: "осъществява пожарогасителна дейност", и Преходните разпоредби, където е написано, че се отменят едно сериозно количество текстове от Закона за Министерството на вътрешните работи. Имам предвид § 3. Те са изписани в общо 17 пункта, като има пунктове, които отменят по 6-7 текста.
Добре, но тогава къде е уредбата за пожарогасителна дейност, ако тази агенция ще осъществява тази дейност? Първо, с този закон пожарогасителната дейност остава без нормативна уредба. И второ, тъй като досега същинската дейност е осъществявана въз основа на наредби на Министерството на вътрешните работи, които не могат да бъдат прилагани към една нова институция, какво става с тази дейност? Ние ще го оставим на добрата воля и на чувството за отговорност на тези хора? Къде тогава сме ние като законодатели?
Пита господин Глушков: "Как било възможно така да реагират пожарникарите?" Те реагират и няма нужда да се правим, че не знаем факта. До всички нас пожарникарите от цялата страна осъществиха един определен натиск. Резултатът от действията на правителството по този Закон за кризите е, че Министерството на вътрешните работи извади част от досегашния личен състав и го прибра в Министерството на вътрешните работи, защото част от хората бяха така мотивирани. Другата част се пенсионира в най-спешен порядък, защото искат да си вземат заплатите. И какво остава всъщност за реалния личен състав на противопожарната охрана, ако ще тя да е девоенизирана, невоенизирана, който и ще да я осъществява? Ние със Закона за кризите създаваме реален практически проблем за тези хора. И не е въпросът дали им обещаваме да им запазим привилегиите. Кадровият проблем е вече създаден, набира скорост от няколко месеца и ние сме изправени пред него и нямаме решение.
Разбира се, в по-голямата си част той е управленски, макар законодателните напъни да са го породили. Но аз все пак ви питам: кажете ми, след като в закона не остава нищо като уредба, освен половин ред: "осъществява пожарогасителна дейност", тогава какво правим като нормиране на тази дейност? И защо смятаме, че нещо сме направили?
Бих задала по-сериозния въпрос - кое налага съвместяване в един орган на тези четири дейности? Смятаме ли ние, че човекът, който разбира от гражданска защита и нейната организация, би разбирал и от държавните и военновременни запаси или от дейност по гасене на пожари? И защо трябва да разбира? Значи очевидно, правейки тази каскада от органи, които вижте колко са - ведомствени органи за управление на кризи в рамките на всяко министерство, постоянни съвети за управление на кризи, ведомствен кризисен щаб, местни органи за управление на кризи към областни управители и към кметове, заедно с кризисни щабове пак към областни управители и общински, областна дирекция за управление на кризи... Между другото, търговецът, даже едноличният, ще трябва да си има съвет за управление на кризи при себе си и това да го определя със заповед. И в този орган да се включва представител на съответната областна дирекция за управление на кризи. Във всеки ли едноличен търговец, който осъществява такава дейност, ще има такива човеци? Как не във всеки? - Във всеки, който осъществява такава рискова дейност. Очевидно това не са единици в рамките на една област. Колко чиновника, според вас, ще има във въпросната областна дирекция, че да може, примерно, те да са по един или по двама? Или може би това пак ще бъде някаква доходоносна дейност, защото вие ще искате да го изпратите там, вероятно и срещу някакви пари. Иначе той защо ще се води само в някакъв списък? Че вие в една област не може да имате, грубо казано, по-малко от 20 такива рискови фирми, които да осъществяват такава дейност. А в големите области като София - град, като Пловдив, като Варна, като Бургас, ще имате много повече. Тогава какво ще правите? - Формирования за овладяване и преодоляване на последствия от инциденти и кризи, разписани в седем точки. И те са отделно, извън онези, за които говорих до момента. А търговецът ще поддържа за своя сметка и със свои средства тези формирования за предприемане на незабавни действия по овладяване, преодоляване на кризи и пр.
Добре, как ви изглежда това в практически план? И защо е нужно да приемаме такъв закон, написан по този начин? Ако Гражданска защита, противопожарната охрана, държавният и военновременен резерв, и отбранителната и мобилизационна подготовка са важни дейности и в определени моменти свързани, какво ни пречи да оставим досегашната система, функционирала десетилетия - по фашистко, по комунистическо, по демократично, по царско, по републиканско и по всякакво време - да ги оставим стиковани в определени държавни служители на възловите нива, на държавно ниво, на ниво Министерски съвет, на местно ниво, на ниво кмет, ако искате на ниво областна управа също. И всяко от тези звена да си има свой закон, да си функционира по правилата, да си изпишем закон за противопожарна дейност, като искате да я девоенизирате - девоенизирайте я, воля ваша! Гражданската защита по същия начин. Нейната де факто девоенизираност е станала 1991 г. Сега какво правим? Десет години по-късно пак обясняваме нещо за последици от комунизма, за това кой какъв бил и кога бил. Това е изключително несериозен подход.
Не се задълбочавам като юрист примерно в такива неща: "Нов регистрационен режим за тези фирми". Пак някъде в държавата тези фирми, които осъществяват такава опасна дейност, ще ходят да се регистрират." "Административнонаказателни уредби" - пак някакви чиновници ще ходят да ги проверяват, да проверяват даже дали са се регистрирали. И е предвидено "Който умишлено или непредпазливо наруши разпоредбите на този закон или актовете по прилагането му се налагат с глоба до 500 лв.". Има принципи в административното наказване. Поначало се наказват умишлени административни нарушения. По изключение и непредпазливи. Има някакво съотнасяне на санкции. Вие сте направили един закон, в който същината на дейността ще я правите с подзаконови нормативни актове. И карате тези хора по непредпазливост да ги нарушават и да ги санкционирате. Ами всеки един гражданин е потенциален нарушител. Кога ще седне той да чете някакви подзаконови нормативни актове, които я му влизат в работата, я не.
Въведени дефиниции. Поне Вие, господин Праматарски, сте юрист. Крайната необходимост е понятие на наказателното право. Ако Вие в ситуации, в които крайната необходимост е най-приложима, въведете нова дефиниция. Кога ще кажете кой ще носи наказателна отговорност за това, че ви е увредил имуществото и кой че няма да носи, защото е действал при условия на крайна необходимост. И коя крайна необходимост ще прилагате - тази от Наказателния кодекс или тази от т. 13 тук?
И вижте каква дефиниция: обективно съществуваща ситуация, характеризираща се с непосредствена бързоразвиваща се опасност за живота или здравето на гражданите или за засилване и неконтролируемо развитие на извършващи се негативни процеси, която изисква незабавна реакция... Как се прилага този текст, господин Праматарски? В кое училище сме учили с Вас? И защо с правене на закони се занимават хора, които просто не са учили за това? Не може това да става така, защото няма да има прилагане на норми.
Затова аз апелирам да направим със закона това, което Комисията по национална сигурност на четири пъти много неуспешно, но много търпеливо и толерантно отправяше към вносителите. Нека Министерският съвет сам да оттегли законопроекта. Прегледайте го още един път, което ви предложи и господин Бисеров. Вижте дали не трябва четири нормативни акта, част от които са готови в напреднала степен, да бъдат вкарани в Народното събрание, да ги приемем в един бърз порядък, но ако са в значително по-качествен вид, а не подобни съчинения, упражнения и други творения неръкотворни. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За изказване думата има заместник-министър Борис Милчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРИС МИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Представяйки проекта, със съжаление искам да отбележа, че с някои колеги явно сме учили в едно училище, но сме чели различни книжки. Ще цитирам един учебник, по който и преди се учеше, и в момента - на известен наш специалист по административно право: трябва да се отбележи обаче, че в углавно-наказателното право се наказват само умишлените деяния, а непредпазливите се санкционират само в изрично предвидени в закона случаи. Наказателно право. Докато по административно-наказателното право общото правило е да се наказват и непредпазливи, и умишлени деяния. За да не се санкционират при него непредпазливите деяния, е необходимо това да е изрично указано в правна норма... (Неразбираема реплика на госпожа Татяна Дончева.) Това е проф. Дерменджиев.
Ще кажа няколко думи по проекта. Този проект, който се работи от доста време в правителството, е критика на досегашната колективна система на управление в екстремни ситуации чрез така наречените комисии за бедствия, аварии и катастрофи. Изминалите години показаха ред недостатъци и проблеми при овладяването и преодоляването на инциденти от различен характер по досегашния начин. Предложението е с този закон да се създаде единен постояннодействащ цивилен, граждански държавен орган, способен на незабавна адекватна реакция за овладяване и преодоляване на инциденти от всякакъв характер.
В никакъв случай не приемам критиката към проекта, че създаваме многобройни нови органи и пълен хаос в нивата на управление. При един добросъвестен прочит на проекта ще се открие, че предвидените съвети за управление на кризи не са изпълнителни органи в случай на инцидент или криза. Те са координиращи и планиращи структури, помощни структури на Държавната агенция за управление на кризи. А такъв статут имат още и Консултативният съвет към президента, и Съветът за национална сигурност към Министерския съвет. Тези органи действат в нормална ситуация. Това са нещатни съвети, включващи представители на правителството, на местната власт, армията и на други, предвидени в закона структури.
В случай на възникване на инцидент или на инциденти управлението на реакцията за овладяването и преодоляването им е изцяло подчинено на строго субординираните органи на новосъздаващата се Държавна агенция за управление на кризи. Има една строга субординация, в която колективните органи имат помощно-съвещателна функция. Между другото, това са и сега съществуващите постоянни комисии във всяко едно ведомство, и съвети, които и в момента са към общините и към областните управители. По този начин, чрез тази Държавна агенция за управление на кризи, държавата ще поеме действително своята отговорност в подобни ситуации. Отговорността няма да се размие, както става между многото участници в сегашните комисии за бедствия, аварии и катастрофи.
Предвидена е възможност за назначаване на кризисни щабове. Кризисният щаб не е администрация, не е нова административна структура. Това е орган, който се назначава според необходимостта, според вида на инцидента или на кризисната ситуация. Той е с различен състав с оглед на различните начини на реакция. За определен вид криза, например, щабът може да се оглавява от министъра на земеделието, за друг - от министъра на здравеопазването, от министъра на околната среда и водите и т. н.
Както пролича вчера и днес, изключително важен в този проект е обхватът на закона. Каква е материята, която този закон урежда? Основните текстове тук и по които се надявам да има един добронамерен дебат, това са чл. 1, ал. 4, чл. 33 и § 1 от Допълнителните разпоредби. Изключително важно е да се дефинира прецизно понятието кризисно положение, тъй като то води след себе си ограничение в правата на гражданите.
Тук се правят и някои внушения, че изпълнителната власт може въз основа на този закон да злоупотреби и да прилага извънредни мерки. Обръщам внимание, че единствено парламентът на нашата република може да обявява извънредно положение и може да го направи и без наличието на този закон. Може и сега да го направи на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията.
Законът разглежда кризисното положение като вид извънредно положение съгласно чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България. С оглед именно на законовото решаване на този конституционен текст са определени и разграничени ясно и точно функциите и компетенциите на Министерския съвет, президента и Народното събрание. Законът обаче няма претенции да уреди извънредното положение изобщо. Това не е закон за извънредното положение. Показва го и чл. 60а от Закона за въоръжените сили, който урежда друг вид извънредно положение. Това не е и закон, уреждащ реакцията на държавата при кризи от невоенен характер, както се каза вчера.
Проектът урежда реакцията на държавата и на органите на местната власт и координацията между тях при всички видове инциденти и кризисни ситуации, включително и от военен характер, по отношение на гражданския, на хуманитарния им аспект. Ще поясня с няколко примера:
Инцидентът с натовската ракета в Горна баня. Безспорно инцидент от военен характер, засягащ територията на страната ни, живота, здравето и имуществото на наши граждани. Каква трябва да бъде реакцията? Може ли Българската армия да отговори на удара?
Това дали и как българската армия ще реагира, е извън предмета на този закон. Разрешаването на този аспект от възникналата кризисна ситуация е предмет на други закон. Както и да реагира Българската армия, обаче на мястото на инцидента трябва да се появи пожарна, линейка, строителна механизация и други средства за защита на гражданите. Ето това е предметът на този закон.
Представете си също така, че голямо индустриално предприятие е предмет на терористична атака. Увреждането на инсталации може да доведе или е довело до изключително голямо и опасно екологично замърсяване. Каква е реакцията? Трябва да бъдат заловени и обезвредени терористите?
Този закон не урежда начина на реакция на службите за сигурност по залавяне и обезвреждане на терористи. Той урежда реакцията на държавата по овладяване и преодоляване на екологичното замърсяване и по защита на живота, здравето и имуществото на гражданите от съответната територия.
Представете си и друга ситуация: нашата страна е подложена на въздушни атаки и е в условия на съзнателно водене на военни действия срещу нея. Дейността по прикритие и снабдяване на гражданското население, функционирането на администрацията и на икономиката - ето това са неща, които ще се решават от структурите по този закон.
Надявам се, че с тези примери дадох повече яснота по обхвата на закона. Може би стана по-ясно защо е така широка дефиницията на криза в § 1 от Допълнителните разпоредби. При разработването на понятийния апарат беше използван целият натрупан от нас във времето опит, както и сходни регулации от европейските страни. Създава се и се борави с една съвършено нова за нашето право терминология, която преди това има непосредствени конституционни измерения. Още веднъж искам да подчертая, че по тази терминология бихме искали да има един сериозен и добронамерен дебат.
Разбира се, развитието и натрупването на негативните процеси не може да бъде прецизно моделирано, както математика, физика или химия. Затова, когато в даден негативен процес е настъпила критична точка и той не може да бъде овладян с конвенциалните средства, а се налага въвеждане на кризисно положение като вид извънредно положение, не може да няма субективна преценка.

Субективната преценка тук, съобразно нашите разбирания, съобразно Конституцията на страната, е дадена на Народното събрание. Единствено Народното събрание може да вземе решение за прилагане на извънредни мерки за ограничаване правата на гражданите и едва след вземане на това решение, може да се прибегне към гражданска мобилизация.
Обърнете внимание на чл. 33, ал. 3. До момента всички цитират само първите алинеи. Член 33, ал. 3 дава обхвата на решението на Народното събрание по този въпрос, на акта на Народното събрание, извинете.
Законът дава решение на чл. 61 от Конституцията на Република България, според който гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случаи на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон. Да, когато държавата не може да овладее ситуация със собствения си ресурс, тя трябва да може да мобилизира, например наличната строителна техника, както безспорно би се наложило при едно опустошително земетресение. Именно това и този конституционен текст имаме предвид, предлагайки института на гражданската мобилизация.
Отново обръщам внимание, че към нея може да се пристъпи едва след акта на Народното събрание. Гражданската мобилизация е обвързана с обезщетения от страна на държавата както за участващите граждани, така и за използваната техника.
Много се каза за службата "Пожарна и аварийна безопасност". Ще поясня, че тя има четири основни функции. Тук никой не ги каза. Функциите са спасителна, пожарогасителна, превантивна, така нареченият "държавен противопожарен контрол" и научна дейност. И четирите функции на пожарната са разработени са и част от функциите на бъдещата Държавна агенция за управление на кризи. Уредени са също така девоенизацията, статутът на служителите и имуществото на службата.
Направиха се някои спекулации от това, че въвеждаме допълнителни пречки пред търговците. Действително, законопроектът предвижда регистър за търговци, извършващи определен вид дейност и критерии, по които тези дейности да бъдат дефинирани. Регистърът не е условие за извършване на тази дейност. Предвидена е санкция - глоба при незаявяване вписването в регистъра. Не става дума за някакво масово прилагане на репресивни мерки спрямо бизнеса. Нима не е нормално в "Нефтохим", например, да има Съвет за управление на кризи, да има специализирано звено за реакция на площадката на това предприятие, в Атомната електроцентрала, в другите предприятия от промишлеността? В края на краищата дейността, развивана от тези предприятия може да доведе до много сериозни екологични проблеми, включително и до трансгранични замърсявания.
В заключение отново искам да подчертая нашето становище, че този закон е изключително важен за обществото ни и ви приканвам да го приемете на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Милчев.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги!
Аз искам първо да благодаря на господин Милчев. Той доста от нещата, за които исках да изкажа някакви съображения, ги каза от трибуната. Въпреки всичко ще остане нещо, за което си позволих да изляза на трибуната.
Законът е потребен. Аз, колкото и да се опитвах, не можах да открия някакви заплахи за държавната устойчивост, за това, че по време на такива инциденти трябва да има връзка между отделните власти и те трябва да бъдат отговорни при решаването на тези инциденти, но има нещо, което ме смущава.
Вие, господин Милчев, добре обърнахте внимание, че разковничето е в § 1 на Допълнителните разпоредби, по-скоро в т. 2 и в още един член обаче, това е чл. 31, ал. 1, където се дава разяснение какво е кризисна обстановка.
Дали трябва да го прочета дословно? "Кризисна обстановка възниква в резултат на заплаха и проява на инцидент или на множество инциденти, негативни последици, от които обхващат по-големи територии на една или няколко общини или област, гъсто населени територии, територии с рискови обекти" и т.н., да не доскучавам с цитирането на текста. Но се и казва в чл. 31, ал. 1: "Оповестяването и привеждането в готовност на органите за управление и на формиране на действия при инциденти и кризи се извършват по решение на областните управители и кметовете или на Държавната агенция за кризи в съответствие с техните правомощия и планове".
Тук искам да се обърна, господин министър, към Вас и да Ви помоля да застанете на тази трибуна и ясно и категорично да заявите, че в инциденти, свързани с кризисни ситуации няма да бъдат включвани прояви на гражданското общество като протести срещу политически или социални проявления, срещу които те изразяват стихийно своите си възражения, че областните управители няма да използват тези си правомощия от закона срещу такива действия на гражданското общество. А Вие знаете, че по дефиниция гражданското общество може да бъде от формални групи, но може и от инициативни сборища по повод на едно или друго проявление в управлението или в социалната среда, в която живеят.
И ще завърша, за да не отегчавам. Аз бих желал да кажете Вие, господин министър, като представител на административната или изпълнителната власт, готови ли сте да предложите в този закон да има следния член или алинея към някои от подходящите членове: този закон не се отнася за социални и политически инциденти на гражданското общество. Ако това го заявите, аз мисля, че всички други смущения, които имаме по отношение на това, че може да се злоупотреби с този иначе полезен и потребен закон, защото и навремето имаше Гражданска защита, и това е нормално във всички държави, то ние ще бъдем спокойни. (Шум и реплики в залата.)
Казвам това, защото "парен - каша духа", господин Джеров! Аз съм бил бит по тези въпроси и затова искам да не се допуска и други да бъдат бити. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Слушах много внимателно вчера и днес дискусията и си позволявам да констатирам тук, пред вас, от тази трибуна, че наистина ми се струва, че този изключително важен въпрос за уреждане чрез закон на едни обществени отношения, които са много специфични, отново се политизира. Нещо, което ми се струва, че е показателно не от гледна точка на това какъв законопроект вносителите са внесли в българския парламент, а показва една ясна тенденция да се изразява опозицията по начина: да, много е необходим, ама ние няма да го приемем, защото еди-какво си...
И какво се крие зад цялата тази критика? Аз съвсем отговорно искам да кажа, че част от изказванията тук, особено това, което направи госпожа Дончева, показват абсолютно непознаване на проблема. Абсолютно непознаване на проблема!
И когато тук господин Милчев преди малко ви обясняваше някои от идеите, които са заложени и са описани в съответните норми на законопроекта, Вие си четяхте вестник, продължавате да го четете и не искате да чуете елементарни неща. И аз ще Ви кажа - ако от тази трибуна Вие, като един уважаващ себе си народен представител, поставите въпроса: ама, необходимо ли е въобще тези четири структури да действат единни и да имат единно ръководство, това наистина показва, че Вие не познавате проблема. Вие не знаете какви са функциите дори на тези хора, които уж оттук, от тази трибуна, защитавате. И най-накрая казахте ясно за какво става въпрос - имало кадрови проблем. Никакъв кадрови проблем няма, госпожо Дончева! И господин Божинов, който произнесе своята реч и също напусна залата - искам и на него да му кажа - Вие се опитахте да инициирате някакви социални напрежения в структурите на Противопожарната охрана, в структурите на Гражданска защита, но не успяхте. И такова напрежение няма.
И, господин Божинов, някой тук от тази трибуна... Ето, аз съм министър, отговорно му казвам: "Дайте ги тези хора, знаем всичките предложения, да видим кой как е оказвал някакъв натиск". Казвате тук: "Ама генерал Николов на Гражданска защита, ама шефът на Противопожарната не са отговорни хора." Е, кой е отговорен човек в тази държава? В България има 6 хил. пожарникари. Може един да е недоволен и вие оттук ще го направите национален проблем.
Затова ви казвам, че, наистина, когато обсъждаме един такъв важен въпрос, който наистина трябва да уреди по нов начин... Вчера имах възможност в мотивите, които изложих пред вас да кажа какво е днешното състояние - абсолютен нормативен хаос, управление на тези важни звена с много ниска степен на подзаконови нормативни актове. И вие сте съгласни да кажете: "Да, законът е лош". И ми приписвате думи. Аз искам да обърна внимание, че казах: "Законът не е съвършен, но законът е добър". Няма съвършен закон и вие много добре го знаете.
Казва се тук, че било някаква компилация на чуждо законодателство и на разни правни норми. И това не е вярно. Казвате, че не се урежда тази материя по отношение на останалите структури, които ще влязат в нея. Ами, ако ние вземем с този законопроект, и вие това най-добре трябва да го знаете като народни представители, от чисто законодателна техника да уредим правомощията на всяка една от тези структури, да ги разпишем в детайли, този законопроект трябва да стане хиляда страници. Затова аз подозирам, че целта, защитавайки неясни междуведомствени... даже бих казал инициирайки някакво напрежение в тези структури, вие искате просто да няма такъв проект.
И аз затова настоявам наистина и апелирам към народните представители от мнозинството да подкрепят този необходим проект.
Другата критика, която е доста, бих казал, също неоснователна и която отново показва непознаване и на сегашната практика, е критиката по отношение на звената. Имало много звена. Напротив, с този закон звената и хората, които ще участват в тях, съществено се редуцират. От една страна критикувате, че били много структури, а от друга страна господин Найденов тук вчера ни предложи към тази агенция да бъдат прикачени и ХЕИ, и някои други структури.
Ами как, разбира се, кметът, независимо... Аз затова ви казвам, че вие политизирате въпроса, без да е ясен за какво става въпрос. Ами как кметът, независимо какъв е той, от коя политическа сила, когато възникне едно събитие на територията на общината, която той управлява, той като човек, който е отговорен за местното самоуправление и всичко, което се случва в общината, не е председател на този съвет, как да реагира той? Да закрием тези звена? И кого, да чакат Държавната агенция? Ето го противоречието. Ние създаваме възможност при съответен проблем, там където възникне, тези компетентни органи наистина да се намесват бързо и адекватно.
Същото важи за областите. Те и сега съществуват. Трябва да ви кажа, ако това не го знаете, към Постоянната комисия за защита на населението от бедствия и аварии на същите нива съществуват същите структури. Нещо повече, отделните направления имат на отделните звена свои самостоятелни структури.
И вие поставяте тук въпроса: ама необходима ли е тази агенция? И това го има. Разбира се, че е необходима, и аз ви казах коя е основната причина - липсата на координация между тези структури. Това показаха и последните събития. Липсата, дори, ако щете, на единна информационна система между тези структури. Това не е направено толкова години в България.
И когато се наложи да участват при отстраняване на последици от някаква авария, да речем, какъвто беше последният случай в Антон, се оказа, че Противопожарната охрана няма връзка със спешната медицина, оказа се, че Гражданска защита няма връзка, примерно, с лабораторията, която даваше данни за екологичното замърсяване следствие на пожара. И вие тук поставяте един, бих казал, наистина наивен въпрос - необходима ли е координация и необходим ли е въобще един такъв орган?
Това според мен е наистина непознаване на закона. И аз категорично не възприемам и тук употребените от някои представители на Българската социалистическа партия определения, че законът бил недоносче. Вие нищо не предлагате и критикувате, непознавайки ситуацията в страната. Това ви го казвам съвсем отговорно.
Що се отнася до критики, които бяха свързани с, така да се каже, приложението на закона. Разбира се, четете само отделните алинеи - на чл. 1, ал. 4. Ясно е казано какъв е обхватът на действие на този закон. Това, което този закон може да уреди и което не може да уреди, е казано там. Всичко, което може да бъде в рамките на този закон, като водораздел на действията и на структурите, и на компетенциите, и на функциите, които ще имат тези хора, всичко, което не налага военно положение в страната.
И тук господин Милчев преди малко ви каза. И тук отговарям на част от тази критика. Разбира се, че има ситуации, които не са предизвикани от природни бедствия, за да бъде променено и заглавието, а пък и целият закон да бъде ориентиран само и единствено към природни бедствия.
Така че, в заключение искам да кажа следното. Законът наистина, в част от термините, които са използвани доста описателно, и то е разбираемо - такава между другото е практиката във всички страни, които са възприели такъв закон... Госпожо Дончева, ако направите една справка ще видите, че и развитото европейско законодателство, също поради липсата на някакви количествени критерии не може да даде други определения по тези текстове.
Но въпреки това аз и вчера подчертах, и днес искам да кажа: нека всеки, който се чувства компетентен, да предложи между първо и второ четене, но съвсем конкретна формулировка. А не да се казва: "Това определение не ми харесва, то не е точно, то не дава яснота в кои случаи как се действа". И наистина да видим има ли по-ясен термин. Ако има, аз съм за това този по-ясен термин да бъде възприет.
Мисля, че няма да успеете да постигнете, обаче, такава яснота, за която и аз също бих претендирал.
И накрая към господин Нешев. Вижте, господин Нешев, наистина и в заседанието на Комисията по национална сигурност, с оглед да се отложи този, пак казвам, много необходим проект, дори се чуха неща, че този законопроект подготвял да се извършва държавен преврат. Имаше и такива изказвания.
Според мен това е много тенденциозно четене на законопроекта. И аз ви казвам, най-отговорно го заявявам, че никой в тази страна няма намерение да използва този закон за политическа разправа. Уверявам ви в това нещо. Няма такава необходимост.
А що се отнася до това, когато възникват и сега, кризисни ситуации, имаше такива случаи през зимата, беше включена на помощ и Българската армия. И ще ви кажа защо. Затова, защото с наличната техника се наложи да се извеждат родилки с танкове. Това е ситуацията в България. И когато възникне такава ситуация, дори при едно незначително на пръв поглед природно събитие - 40 см сняг в Североизточна България, се налага да се въвеждат и такива мерки.
Затова аз апелирам наистина за едно разбиране. И нека да не търсим в закона неща, които той не съдържа и идеи, които той няма. Затова апелирам още веднъж, подчертавам, нека бъде приет законът на първо четене. За да може между двете четения наистина с помощта и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да видим какво можем да подобрим в тези термини и законът да бъде факт. Неприемането бързо на закона ще нагнетява допълнително напрежение, то се инспирира от някои хора от опозицията, в структурите на Противопожарната охрана и Гражданска защита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! В някои страни, към които, като модел, напоследък се ориентираме, съществуват специализирани институции за отреагиране в подобни ситуации, които се визират в настоящия проектозакон.
Говоря за Национална гвардия. И от доста време се опитвам да убедя народното представителство, че с промените в състава и структурата на Българската армия, с някои други неблагоприятни тенденции, свързани със структурите за сигурност, в България се появява вакуум за определени дейности, които могат да бъдат приоритет на една подобна структура като Национална гвардия. Подчертавам това.

Тя има своето решаващо в много случаи значение при реагиране в кризисни ситуации и практиката в САЩ, както и на някои други места, доказва това.
Аз уважавам опита да бъде решен подобен въпрос за субекта, който ще отреагира пръв в критични ситуации, раздел VI - "Гражданска мобилизация". Но аз искрено се съмнявам в мобилизационната готовност на българското население, искрено се съмнявам в способността една подобна гражданска мобилизация, пък дори и военна мобилизация, да бъде проведена достатъчно ефективно при сегашното състояние на нашите съществуващи структури.
Ето защо аз смятам, че и по този повод, както и по повод на измененията в Закона за отбраната и Въоръжените сили, има нужда да се осмисли създаването, учредяването на една подобна структура от типа на Националната гвардия на САЩ. Дълбоко съм убеден и като човек, който се е занимавал с национална сигурност, и като човек, който разбира смисъла от бързото реагиране в критични ситуации, че на България й е нужна национална гвардия. Готов съм да предоставя на колегите повече аргументи в тази насока, като се обръщам и към народното представителство да мисли по този конкретен въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Друг желае ли да се изкаже?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли да се изкажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Защо? По правилник имам такова право - чл. 44, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате такова право.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам, имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате да изразите противно мнение на това на вашата парламентарна група? Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! От изказалите се от нашата парламентарна група колеги прозвучаха и възможни, и добри моменти, тоест, които могат да се ползват от закона.
Моето противно мнение е, че нищо не става в този закон и бих искал да го аргументирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е противно мнение, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, че е противно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Ама, няма да ми я отнемете, господин председател, спазвам правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашата парламентарна група заяви, че няма да го подкрепи...
РУСИ СТАТКОВ: Нищо не става в закона и искам да го развия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие ще гласувате ли за закона?
РУСИ СТАТКОВ: Ще гласувам против, защото нищо не става...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава Ви отнемам думата.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на първо гласуване законопроекта за управление на кризи, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 195 народни представители: за 128, против 48, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз смятам, че този закон има някои много съществени дефекти, които затрудняват отношението към него. Ето, например още самото заглавие "Закон за управление на кризи", а по-нататък виждаме, че става дума и за инциденти и кризи - това е чл. 1, ал. 3. Значи това понятие е успоредно с кризата и то предполага друга хипотеза.
В ал. 4 на чл. 1 се говори за военно положение. Но защо за военно положение, защо не, да кажем, за извънредно положение? Защо тази стъпка към военно положение? Това наистина е необяснимо.
По-нататък много сериозни възражения повдига въпросът за субектите на правото да се обяви кризисно положение. В едни текстове това право принадлежи на президента и на Министерския съвет (чл. 3, чл. 4), а в чл. 33 виждаме нещо съвършено друго - "Кризисно положение на територията на цялата страна и на част от нея се обявява от Народното събрание..." - значи само то може да бъде субект на инициативата, респективно на народен представител или група народни представители - "или от президента на Република България." Тук го няма вече и Министерският съвет. Пълна неяснота, истински проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е по Конституция.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля? Добре, защо ще препращате към Конституцията, когато можете да му кажете просто и ясно кой е този, който може да обявява съответното положение?
Много въпроси възникват с правата на гражданите на организациите. По принцип едно кризисно състояние на води до ограничаване на правата на гражданите. До такова ограничаване води само обявяването на военно и извънредно положение. А този закон виждам, че иска да се намеси в сферата на правата на гражданите, което би трябвало да бъде съвършено недопустимо.
И много съществен проблем е според мен този, който вече беше отбелязан от колегата Нешев, - всъщност за какъв вид кризи става дума тук, са ли социалните кризи основание за действието на закона? Да кажем, ако има гражданско неподчинение, остро гражданско неподчинение, събират се 1000 души и затрудняват движението, транспорта - ще действа ли този закон, с него ли ще се изправите или с някакви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Вие не ми давате време, естествено, че не мога да кажа всичко, но наистина целият закон е изпълнен с въпроси, които трудно могат да бъдат решени при второто четене на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Втори отрицателен вот - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против този закон, защото и във философията му като цяло, и в отделни негови текстове е заложена противоконституционност. В разбиранията на правителството по тези въпроси, които са предмет на третиране в този закон, и решаването им има противоречия с разпоредби на Конституцията, а не само с нейния дух.
На второ място, внесеният законопроект е крайно неграмотен юридически. И нескопосаният опит на господин Милчев - заместник-министърът, тук да обоснове състоятелността на написаното и предложеното пред нас като законопроект, не доведе до никакъв успех. Той през цялото време говореше какво не е този закон, какво не означават неговите разпоредби. И след като представителят на вносителя - зам.-министърът, не можа да застане с ясна теза пред нас относно философията на закона, аз си представям какво ще бъде за тези хора, които утре ще трябва да го прилагат.
На трето място, липсата на ясна представа за целта, която ще постигне този закон по отношение на досега действащи структури, по отношение на връзки, на йерархичност, на подчиненост, на зависимост, включително и на структури извън държавата - става въпрос за частни търговски дружества, за частни субекти - показа само една управленска немощ и липса на представа за създаване чрез закон на ясни управленски отношения между тези толкова важни структури, които в трудни моменти трябва да извършват пределно важни функции.
Всичко това доказва само едно: че този закон може би има някаква друга цел. И министър Праматарски, когато отхвърляше обвинението, че той е направен с политическа цел, каза: "Няма такава необходимост", но той не каза, че законът при необходимост не може да обслужи някакви други политически цели.
Ето, тези четири основни групи аргументи ме накараха да гласувам против. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Статков, ако не бяхте се опитали да хитрувате, щях да Ви дам думата. Взех Ви думата, защото се изказвахте, а щом сте се изказвали, нямате право на отрицателен вот. Вие познавате правилника, така че се съобразявайте с него.
Има думата господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (ЕЛ): Уважаеми господин председател, във връзка с дебатите в залата и с това, че ние трябва да се вслушаме и в предложенията, направени от редица институции, свързани с кризисни ситуации, предлагам срокът за поправки между първо и второ четене да се удължи с максимално възможния срок, с 3 седмици, и да станат общо 4 седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че трябва да си давате ясна сметка за това, което правим в момента. Искам да кажа защо съм срещу предложението на господин Бехар. Господин Бехар, Вашата добра воля не може да бъде реализирана, защото философията на този закон е сбъркана заедно с тази на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Освен това липсват поне още няколко закона, които не могат да се направят в 3 седмици, това са Законът за извънредното положение, Законът за мобилизацията, Законът за пожарната безопасност. Така че тези закони трябва да бъдат внесени в един кратък срок и тогава вече да обсъждаме на второ четене и този закон. Трите седмици няма да стигнат.
Моето предложение е да се внесат тези три закона и тогава вече този закон да се обсъжда на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, абсолютно сте се объркали днес, не сте в час.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, Вие не може да квалифицирате, без да познавате материята. Вие сте юрист, но в момента се изказвате неподготвен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога. Срокът може да бъде удължен с 3 седмици, а Вашето предложение е да не бъде увеличен, защото се изказахте против това предложение. Искате ли да поставя на гласуване първо Вашето предложение - да не се удължава срокът?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Напротив, да се удължи дотогава, докато се внесат и другите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Покажете ми такава възможност в правилника и ще я гласуваме. Като не познавате и правилника, седнете, прочетете го, научете го и тогава се изказвайте.
Поставям на гласуване предложението срокът за предложения за второ четене да бъде удължен с 3 седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 138, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Срокът за предложения за второ четене става 4 седмици.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Има думата нейният председател господин Владислав Костов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля да ми бъде разрешено първо да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата заместник-министър Георги Кирилов.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Благодаря.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената
реформа относно законопроект за животновъдството
№ 002-01-12, внесен от Министерския съвет на
6 април 2000 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 12 април 2000 г., на което обсъди законопроекта за животновъдството, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Кирилов и експерти.
Приемането на Закона за животновъдството се налага както с оглед на настъпилите структурни промени в земеделието, така и във връзка с поетия ангажимент за хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз. Като отчита обстоятелството, че почти всички държавни животновъдни стопанства са приватизирани и дейността им е преминала в частния сектор, законопроектът цели да създаде предпоставки за устойчиво развитие на животновъдството, ефективно производство на животинска продукция, съхраняване на популацията на ценни породи селскостопански животни в специализирани стопански институти, съхраняване на възпроизводството им и подпомагане на националния генофонд на страната.
Предвижда се създаване на Съвет по животновъдството като експертен и консултативен орган към министъра на земеделието и горите. Регламентират се дейността и функциите на неправителствените организации, които осъществяват животновъдна дейност, и правния статут на Националния животновъден съюз, урежда се раздържавяването на селекционната дейност и преминаването й в ръцете на частни субекти и развъдни асоциации.
Очаква се законопроектът за животновъдството да допринесе за подобряване на организацията, управлението и контрола в животновъдната дейност, както и да създаде необходимите правни гаранции за развитие на рентабилно животновъдство, селекционна и репродуктивна дейност и производство на качествена продукция, конкурентоспособна на европейските пазари.
Някои народни представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че законопроектът за животновъдството не следва да дублира вече приети разпоредби по Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и че отделни текстове се нуждаят от по-добра редакция.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за животновъдството № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 6 април 2000 г. Това становище е гласувано с 15 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Започваме разискванията. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата. Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание е проектът на Закона за животновъдството и като за всеки новопостъпил законопроект е нормално да си зададем няколко въпроса. Първо, каква материя урежда този проект, защо точно в този момент се налага законодателно да бъде уредена тази материя и какво очакваме да се случи в сферата на селското стопанство, след като приемем законопроекта за животновъдството на първо четене, а надявам се в скоро време и на второ четене. Отговорите на тези въпроси според мен са няколко.
Първо, приемането на закон за животновъдството се налага, защото животновъдството на този етап вече 98 на сто е в ръцете на частни фермери, на кооперации и на фирми. Този сектор е динамичен, той се развива бързо, но не е достатъчно пазарно ориентиран и ние с този закон трябва да подпомогнем именно пазарната ориентация на животновъдството. В същото време пазарните субекти в областта на животновъдството вече са самоорганизирани в браншови организации на браншови принцип и е нормално тази самоорганизация да бъде уредена и законово. Вече съществуват браншови организации във всички основни сектори на животновъдството, като започнем от Съюза на птицевъдите, на свиневъдите, на говедовъдите. Тези организации вече са факт.
Второ, защото процесът на реституцията на земята вече завърши и имаме необходимата фуражна база за развитието на този сектор. Сега преминаваме на етап уедряване на животновъдните стопанства и затова е необходимо да приведем в съответствие и селекцията, и племенната работа в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
И третата причина е процесът на уеднаквяване на законодателството ни с европейското, защото след приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност и хармонизирането на този закон с европейския се налага да се хармонизира и законодателството в областта на животновъдството.
В закона са регламентирани организацията и управлението на животновъдството, селекцията и репродукцията, включително и изискванията за подобряване на станциите за изкуствено осеменяване, производството и търговията с племенни животни и семенен материал.
В главата "Организация и управление на животновъдството" прецизно са разписани задълженията на Министерството на земеделието и горите и на министъра на земеделието и е регламентирано оттеглянето на държавата от неспецифичните й функции в областта на животновъдството. Създава се Консултативен съвет по животновъдство, който ще бъде на обществени начала, ще включва авторитетни учени - животновъди, представители на браншовите организации. И този консултативен съвет няма да бъде платен, няма да налага своите мнения, а просто ще консултира министъра и ще помага да се вземат решенията в отрасъла.
Големи права и отговорности се делегират на браншовите организации и асоциациите по породи, като се дава възможност те да се обединят в национален животновъден съюз. Това са съвременните тенденции за самоорганизация на стопанските субекти и за развитието на гражданското общество, които ние като политическа сила насърчаваме тук и на дело.
В закона е предвидено и раздържавяване на секционната дейност, включително и предоставяне за безвъзмездно ползване и управление на имущество, което имущество ще премине в ръцете на частни субекти и развъдните асоциации. Те ще имат задачата както да опазват това имущество, така да запазват и генофонда на страната и ще изпълняват селекционни програми за развитието и усъвършенстването на отделните породи животни.
Законът е хармонизиран по отношение на европейските изисквания и директиви за водене на родословните книги по породи животни, за което е приложен и сертификат за съответствие. Искам да отбележа, че в сертификата много подробно е записано как всички текстове се хармонизират с европейското законодателство и смятам, че това е един принос на екипа, който е разработил закона - сертификата за съответствие.
Що се отнася до изграждането на единната национална система за идентификация на животните, предназначени за селекция и репродукция, което е разписано в чл. 25 на закона, аз считам, че тази материя вече е уредена в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Маркирането на животните вече е в един много напреднал етап. Данните се вкарват в информационната система в Националната ветеринарномедицинска служба и затова аз не смятам, че по този закон трябва да се създава отделна информационна система. Просто в рамките на едно министерство не е нужно да се харчат излишни пари. Аз смятам, че имаме принципно съгласие с вносителите този въпрос да бъде уреден между първо и второ четене и да не се налага изграждането на втора информационна система.
Имам някои забележки по отношение на глава "Контрол" и на глава "Административнонаказателни разпоредби" главно в частта им кои ще бъдат държавните органи, които ще налагат наказанията и които ще контролират работата на животновъдните асоциации, на семенните станции. Смятам, че това са органите на Държавния ветеринарносанитарен контрол. То е записано всъщност и в закона, но смятам, че има нужда от едно малко по-прецизно уточняване на служителите, които ще налагат наказанията.
По време на разглеждането на Закона за животновъдството в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа някои колеги повдигнаха въпроса за необходимостта от материално стимулиране на фермерите и на животновъдите. Бих искал да отбележа, че това е уредено със Закона за подпомагане на земеделския производител. Там са и кредитните линии, и програмите за развитие на животновъдството, там са и еднократните помощи за изхранване на животните, които между другото много интензивно се ползват и много помагат на фермерите. Така че смятам, че не трябва да смесваме двата закона - Закона за животновъдството и Закона за подпомагане на земеделския производител, и в този смисъл не е необходимо да се правят конкретни предложения в този закон за материални стимули на животновъдите. Смятам, че това е специален закон, който урежда само отношенията между браншовите организации и въпроса за тяхната самоорганизация.
В заключение искам да кажа, че законът е професионално подготвен, има необходимите сертификати за съответствие с европейското законодателство и смятам, че той ще подобри нашата конкурентност в областта на животновъдството. Защото основната задача сега пред българското животновъдство е да излезе на трети пазари. Пазарът в България не е достатъчен, за да поеме цялата продукция на животновъдството. В този смисъл това, което се прави през последните години, смятам, че е един качествен напредък - вече имаме мандри, които изнасят за Европейския съюз, имаме три месокомбината, които имат лиценз за износ на агнета в Европейския съюз, сега се очаква и четвърти месокомбинат да получи такъв лиценз. Смятам, че този закон също ще допринесе за това нашето животновъдство да бъде пазарно ориентирано и нашите фермери да печелят достойно. Затова аз ще подкрепя закона на първо четене. Призовавам и вас да направите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днес ние се занимаваме с един проект на закон за животновъдството, който е поредният закон в управлението на селското стопанство в България. Веднага искам да кажа, че този закон фактически урежда раздържавяването на секторите в животновъдството. И, за съжаление, може да се каже, че почти свършва с това, че урежда приватизацията в животновъдството без изцяло да решава проблемите на животновъдството в България.
Макар в закона да е записано, че се съобразява с европейското законодателство, аз се опасявам, че в България може да се развие животновъдство без да бъдат създадени необходимите условия за това нещо. А животновъдството в България не е необходимо само за изхранването на нацията, не е необходимо само за добиване на доходи от тези, които употребяват животновъдството, които произвеждат животните в България, но животновъдството в България има и една много важна задача - да създаде суровинна база за българската индустрия. И, ако България в своите кризи досега е излизала благодарение и на селското стопанство, то е било и затова, че животновъдството в България се е развивало с много по-бързи темпове от всички други сектори на селското стопанство.
За съжаление, в закона не е показано по какъв начин би могло да стане това, имайки предвид, че не са показани ресурсите за развитието на животновъдството в България. Преждеговорившият каза, че това е уредено със Закона за подпомагане на селскостопанския производител, но ние с вас сме свидетели, че фондовете, които са заложени в този закон, реално са средство за гаранция на други средства - например по програмата САПАРД, и изобщо средствата на Фонд "Земеделие", особено през тази година, не са достатъчни. Може да се каже, че са крайно недостатъчни за развитието изцяло на земеделското производство, включително и на животновъдството. Защото малко са случаите, когато благодарение на тоя фонд са купувани животни и то качествени животни, за да се развива българското животновъдство.
Аз вече казах, че животновъдството в България има една особена задача - да създаде наистина суровинна база за българската индустрия, преди всичко за хранително-вкусовата и за леката промишленост - вълната, кожите и т.н., и т.н. И тук, в закона, в чл. 6, ал. 1 е казано, че всяка животновъдна организация може да създава предприятия за извършване на стопанска дейност. Като и тук, и по-нататък в закона, не е уточнено или по-точно не е развита тезата какви предприятия ще се създават, от кого ще се създават и на базата на кой закон. Защото има и Търговски закон, има и няколко закона, които дават възможност за създаване на предприятия, включително и на животновъдни предприятия, в България. Може би при второто четене би трябвало да се конкретизират тези неща, включително и за създаване на смесени предприятия.
Аз съм убеден, че ако в България се впрегнат заедно и животновъди, и промишленици биха могли, на базата на смесени предприятия, да намерят ресурса, необходим за развитието на българското животновъдство. Защото само по себе си животновъдството не би могло да намери ресурси, включително и от фондовете, които подхранват селското стопанство, за да могат да развият в такава степен животновъдството, за да изпълни задачата си за изхранване на българското население, за износ, за да имат доходи животновъдите, и за създаване на суровинна база за българската индустрия.
Смятам, че този закон би могъл да бъде полезен за България след едно по-задълбочено разработване за това, за което вече говорих. И тъй като следват празници и очевидно ще е необходимо удължаването на срока за второ четене, правя и процедурното предложение да се удължи срокът за внасяне на предложения за второ четене, тъй като наистина е необходимо този закон да бъде изпипан. Иначе така, както е предложен, вече казах, че той решава чисто приватизационни проблеми. Тоест, нека нашите да вземат сегашните структури и с това да се реши въпросът. Така въпросът няма да се реши, защото не е приет един закон в България в това Народно събрание тук, в тази зала, който само е приет и реално няма изпълнение в живота.
Аз се опасявам, че така законът няма да бъде реален, тоест, няма да бъде проведен в живота и ще остане само написан на книга.
Затова приканвам наистина да се работи сериозно и задълбочено върху този закон, за да има полза от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С колко предлагате да се удължи срокът?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: С три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Три седмици. Благодаря.
Някой друг желае ли да се изкаже?
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да изтъкна това, че този законопроект, който разглеждаме в момента, а това е законопроектът за животновъдството, идва в едно време, в което трябва да кажем, че прави чест, че е внесен. Защото, ако някои хора смятаха, че той може да се внесе по-рано, то трябваше да дойдат тия дни, моменти, в които той вече крещящо стана необходим, когато ние започваме да гледаме вече с друго око изобщо на процесите, които протичат в селското стопанство и в частност в земеделието.
Поглеждано от този въпрос ние ще трябва да решим и да дадем отговор и на това, което каза и господин Михайлов. Той смята, че този законопроект третира само въпроса за прехвърлянето на собствеността на станциите за селекция и репродукция в животновъдството на частни предприятия или развъдни асоциации, така наречени в закона. Това не е вярно обаче, господин Михайлов, защото тук са разписани редица текстове, които регламентират цялостната работа по отношение на развъдната дейност, на подобряване на популацията, на търговия с разплодни животни и с биопродукти. Като под биопродукти се разбират онези продукти, които обслужват именно репродуктивната дейност, а именно семенна течност, ембриони, яйцеклетки и т.н. Нещо, което трябва да признаем, че при нас доста изостана. И, ако погледнем средната продуктивност на нашето животновъдство, ще видим как то изостава от стандартите или от възможностите на самите породи, които са генетично заложени в породите, от постиженията на развитите в това отношение страни.
И ето защо ние не изпълняваме и необходимостта тази стока да бъде конкурентоспособна в края на краищата, защото тя се явява като нископродуктивна и нискорентабилна. И оттук един от важните моменти, които са заложени в този момент, а именно подобряване, регламентиране, поставяне на едни ясни и точни законови условия с отговорности от страна на обществените организации, на частните производители и на държавата, и с нейните звена и поделения, и с нейните възможности, за да може да се достигне именно до този момент - нашето животновъдство да достигне онези стандарти, които са необходими, именно за членството ни в Европейския съюз. И за да можем да посрещнем тези предизвикателства, които това членство ще постави пред нас. Защото трябва да признаем, че тези предизвикателства не са и малко. Те се отнасят не само до продуктивността. Изписани са в схемата за съответствие, която е дадена, че този законопроект, който е даден пред вас, е съобразен с осем директиви и с девет заповеди. Това е нещо много важно.
От друга страна ние трябва да приемем, че този законопроект не се явява сам по себе си в правния мир, уреждащ тази материя, а той се предшестваше и от други законопроекти и други закони, които ние с вас приехме. Това е Законът за ветеринарномедицинската дейност, това е Законът за хранителните продукти, Законът за подпомагане на земеделските производители и Законът за фуражите. Да не говорим, че е и във връзка с други закони, които уреждат тази материя, по отношение на изхранването на животните.

Ето, оттук идва и един момент, че ние не бива да изписваме в този законопроект положения, които вече са приети в другите законопроекти. Ние се вмъкваме с този законопроект в онази ниша, в която трябва той да намери съответното приложение, а това е: организацията на животновъдството, организацията на животновъдните предприятия, като развъдни асоциации, като браншови организации на животновъдите и като национален животновъден съюз, който ще представлява всичките в себе си. Това е производството, търговията и разпространението - вноса и износа на разплодни животни, биопродукти и всички, свързани с тях, консумативи и материали.
Обхватното поле е доста добре разписано и аз мисля, че в това отношение като философия законът е много добър и той действително изпълнява обществените потребности в тази насока. Друг е въпросът, който спомена и господин Каменов, че в някои случаи ние трябва да поогледаме някои текстове, защото те изискват може би една много по-точно и конкретна формулировка, както и да огледаме текстовете в административно-наказателните разпоредби, тъй като аз имам опасението, че в някои случаи те не са точно насочени, повтарят се с някои предвидени административно-наказателни мерки и санкции в Закона за ветеринарно-медицинската дейност и може някои нарушения да не бъдат предвидени в административно-наказателната част, а други да се припокриват от други закони, които вече ние с вас сме приели и в които сме предвидили съответната административна или наказателна санкция.
Аз накрая ще кажа, че абсолютно ще подкрепя това да удължим времето за приемането на предложения, тъй като съвпада и с нашата ваканция, и ще може в този период от време народните представители да намерят възможност да поработят върху текстовете и той да стане още по-добър, още по-приложим и ефектът от него да бъде такъв, какъвто очакваме всички ние и нашите животновъди. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Твърде тъжен е фактът, че при обсъждането на този законопроект аз не виждам в залата нито един представител на земеделската фракция. Този факт сам по себе си говори за тази голяма грижа, която се обявява тук и там по събрания, по митинги, преди избори и след избори, и грижа, която не намира своето реално изражение на тези, които по идеология трябва да са призвани да бранят интересите на българския селянин. (Реплика от залата.) Който иска, да вземе отношение по въпроса.
Аз апелирам най-вече представителите на земеделската фракция да участват в дебатите по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Коя е тази земеделска фракция?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами на госпожа Мозер фракцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, не е фракция, но те са земеделци по идеология и най им прилича да вземат отношение по този законопроект. Спирам дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спирайте, защото злепоставяте господин Драгомир Шопов.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, и него го каня да вземе отношение по този въпрос. Моля Ви да не ме апострофирате. Ако имате да кажете нещо, слезте и се изкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, аз оттук се изказвам.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами това е лоша практика, която въведохте в парламента. Спикерът, изказващ се, слиза долу и сяда на първата банка, а Вие апострофирате постоянно отгоре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорете по темата, а недейте се отклонява кой присъства и кой не присъства.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама Вие ме отклонявате и водим с Вас диалог. Аз не искам диалог с Вас. Ако имам нещо, ще си говорим отделно.
Внесеният законопроект, ще започна от предпоследното изречение на мотивите, би трябвало да въведе някакво съответствие с изискванията на Европейския съюз и то съобразно спецификата на българското животновъдство. Спецификата на българското животновъдство такава, каквато е днес, 2000 г., реалностите в българското животновъдство и крайната невъзможност на тези, които отглеждат животни в България, да постигнат онези високи и, разбира се, необходими за нас критерии по отношение на създаване на едно племенно животновъдство в България, финансовите възможности на тези, които отглеждат животни днес, са основната причина те да не могат да си позволят животни, които са наистина селектирани, които наистина са подходящи във всяка една сфера, независимо дали става въпрос за мляко или месо.
И какво ще се постигне с този законопроект? Реално държавата ще абдикира от отговорността си в тази насока. Аз лично смятам, че колкото и да е добре да има частно начало, да има конкуренция в тази област, в 2000 г. държавата не бива да абдикира от тези свои ангажименти. Напротив, и чрез бюджета, и чрез други финансови източници трябва да се потърси финансовото измерение на тази истинска, уж, грижа за развитие на племенно животновъдство у нас.
Внесеният законопроект предвижда едни сдружения с идеална цел от казионен характер. Сдружения, чиято дейност в много висока степен ще зависи от държавата. Сдружения, които са ни рак, ни риба, и ми напомнят на нещо за обществено-държавно и държавно-общественото начало. Аз определено смятам, че тук във висока степен трябва да се ангажира държавата в тази политика.
Предвижда се тези сдружения да имат предприятия, както спомена и колегата Георги Михайлов.
Ами Вие, господин председател, много добре знаете, че когато едно сдружение с идеална цел иска да извършва стопанска дейност, то регистрира търговско дружество. Коя е тази нужда на тези сдружения да се предоставя безвъзмездно право на ползване върху имущество, което в момента е държавно? И то не по някакъв състезателен ред, а чрез процедура, която дава всичко в ръцете на изпълнителната власт - по предложение на министъра на земеделието Министерският съвет ще предоставя безвъзмездно за ползване на сертифицирани, одобрени преди това сдружения с идеална цел пак от същия министър на земеделието. Коя е гаранцията, че тук селекцията не на видовете, а селекцията на икономическите агенти, на играчите няма да стане по някакъв партийно-политически признак? Дано това да не стане, но по-скоро практиката от тригодишното управление показва обратното - закон за някои хора. Едно такова решение противоречи на идеята за конкурентност в икономиката и конкурентност в тази дейност.
В този закон има около 6-7 наредби, които реално и по същество ще регламентират дейността. Защо тогава ни е необходим закон? И защо в този закон максимално не е направен опит да се изчерпат редът, условията, правилата? Разбира се има някои технологични разпоредби, чието място наистина е в наредба, но има и някои такива, които е трябвало законодателят или вносителят по-скоро да се опита да уреди в закон и да са трайни, устойчиви за всички.

Ще завърша - надявам се, че и другите народни представители ще вземат отношение по въпроса - и с изключително тежките санкции, които се предвиждат накрая. Те няма да имат ефект. Няма да може да се контролира този тип дейност така, както тя в момента се извършва по села и в различните краища на България, уважаеми дами и господа. Пак приемаме един закон, който може би е добър като пожелание, но като икономическа реалност в животновъдството в България е неприложим. Как ще се глобяват? Тук има някакви глоби 300, 500 лв. Какво ще му вземете? Една крава ще му вземете, която самата струва 500 лв. Нека да мислим за едни по-разумни санкции, които да са приложими, отколкото такива бомбастични глоби по отношение на хора, от които нищо не можеш да вземеш.
В крайна сметка, категорично не може да се приеме това право за предоставяне на безвъзмездно ползване по този начин. Мисля, че това ще доведе в крайна сметка до едно финално разбиване на племенноживотновъдната база, до едно абдикиране на държавата от този ангажимент, уж прокламиран в програмите на всички политически сили в България, и в крайна сметка - до нищо по-добро за българското земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За първа реплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Аз съм изненадан от това, че започнахте да разглеждате дори и породите и видовете като партийни структури. Ако нещо не разбирате от тази материя, по-добре е да не говорите. Просто заложените неща в законопроекта са част от законодателството и синхронизацията на нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз. Вярно е, че по някои неща, които казахте - за глобите - аз съм съгласен с Вас, че там трябва да се свалят част от тях. Но нямаме намерение да делим говедата или овцете по партии. Разберете го това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Високо уважавам Вашите ораторски способности и способността Ви да се изказвате по произволно зададена тема. Само че, за съжаление, тук Вашата критика в голямата й част не я споделям.
По отношение на нашата цел и целта въобще, която преследва този закон, е създаване на модерни, пазарноориентирани животновъдни организации. В същото време целта е нашето животновъдство да бъде уедрено, а не раздробено.
Високо уважавам Вашата пледоария за човека с едната кравичка. Това ще продължи още известно време в българското село. Но не това е пътят, който ние сме избрали за българското земеделие и българското село. Целта е да се създадат такива условия и такива възможности, че да съществуват фермерски стопанства, пазарно ориентирани. А другото, един човек, който има една крава, е млекоползвател. Човек, който има десет крави, е млекопроизводител. Ние искаме да има млекопроизводители, а не млекоползватели в България, които се самозадоволяват. Самозадоволяването беше патент на социализма. Мисля, че със самозадоволяването приключихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
За трета реплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Миков! Докато се запознавахте с този законопроект в няколкото минути, в които четях становището и се изказаха няколко души, Вие очевидно не сте видели, че в случая се касае не за оттегляне, както Вие пледирате, на държавата от животновъдството, а напротив - държавата запазва своите контролни функции в процеса, изключително висока степен на ефективност на тези контролни функции се предвиждат.
А що се касае до тези развъдни асоциации и за дейността по отношение на селекцията и репродукцията на животните, там действително това не е мястото на държавата, защото е мястото на самите животновъди, на самите зоотехници, които работят във фермата или които са собственици на фермата, обединени в тези асоциации, където се регистрира тази животновъдна дейност, където се създава съответният информационен поток, който отива в една централизирана информационна система и където се следи дали тя точно се извършва така, както трябва. Това е, а не пак държавата да я намесвате навсякъде и във всичко, където видяхте какви отчайващи, плачевни резултати се получиха в тази област по време на вашето управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Милиони българи виждат какво е състоянието на земеделието в 2000 г. в сравнение с лошата 1989 г., виждат каква е структурата на животновъдството, какво е производството. Това е по отношение на последната реплика на господин Славов.
По отношение на репликата на господин Каменов. Уважаеми господин Каменов, по-голямата част от производителите днес в България са на това дередже, волю или неволю, трябва да го признаем и законодателството да се прави за тях. Аз ви питам, баща ми, като има пет крави, той млекопроизводител ли е или е млекоползвател? Повечето хора в моя изостанал и беден регион гледат по една, по две, по три крави, а както е видно напоследък, те са млекоизливачи, защото държавата им е предложила такава политика. Те не са нито млекоползватели, нито млекопроизводители.
И най-накрая, господин Христов, не искам да деля животните, породите на цветове и партии. Именно по тази причина призовах и Вас, и Вашата фракция да участвате с реален принос в дебатите по този законопроект. Дано той наистина да даде на тези, които, все още - казвам все още, защото все по-малко остават в България - се занимават нещо с животновъдство, а не само да отчетем поредния приет законопроект в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Джеров искаше думата, но не го виждам в залата.
Други изказвания? Няма ли други изказвания?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който обсъждаме, според мен, може да бъде наречен с онези думи, които често пъти използваме и смятаме, че ако ги кажем още веднъж, те ще инфлират. Но аз смятам, че в случая е редно да се упомене: един изключително важен законопроект. И ще се аргументирам защо.
Селското стопанство в България в различните периоди от нейната история е имало и то е имало значителен принос в нейната икономика, за изхранването на населението на страната. И когато днес говорим за приоритети, ние не можем да не стъпваме на онова, което до този момент го има, и да не определим селското стопанство като един от приоритетите, в които трябва да насочим и като законодатели своите усилия.
А животновъдството като подотрасъл в годините, особено преди 10, с превес дава и обликът на селскостопанския отрасъл.
Аз определено смятам, че законопроектът е стеснен. Тук изказалите се преди мен подчертаха, особено колегите от СДС, аргументацията за тази пределна стесненост с най-кратката философия, че пазарът ще реши всички проблеми и че този е пътят, който ще постави на конкурентоспособна основа животновъдството, ще реши неговото устойчиво развитие, а това означава изхранването на населението в страната, гарантиране на националните баланси, това означава и износ.
И тук наистина възниква въпросът: трябва ли само в този специален закон това да бъде философията, това да бъде предметът, или трябва да се търси една по-широка философия и предмет на този закон? Моят отговор е, че трябва да се търси друг предмет и наистина друга философия. Защо?
Защото, уважаеми колеги, ако всеки един от вас си направи труда да сравни на базата на последните 10 години състоянието, развитието на този отрасъл и мерките на правителството, нашите, като законодатели, ще се убеди, че действително трябва да проходим по този начин.
Ще напомня само, че ако вземем за база 1990 г. и търсим статистическите данни за животновъдството, например, можем да се убедим какъв значителен ръст е имало то.
Например: едър рогат добитък през 1990 г. - 1 млн. 575 хил. броя, за да се стигне до 1997 г., през която статистиката официално отчита над 539 хил.
Или по-нататък:
- овце - през 1990 г. - 8 млн. 130 хил., за да се стигне до 1997 г. - 3 млн. 20 хил.;
- свине през 1990 г. - 4 млн. 332 хил., за да се стигне през 1997 г. до 1 млн. 500 хил.;
- птици през 1990 г. - 36 млн. броя, на 16 млн. броя през 1997 г., когато официалната статистика има данни и на които аз се позовавам;
- производство на яйца - през 1990 г. имаме 2 млн. 460 хил. бр., а в статистиката от 1997 г. вече не са на брой, а са на тонове и като се разделят тези тонове, се оказва, че и тук в пъти го няма онова, което е съществувало като производство.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): А защо внасяхме яйца?
РУСИ СТАТКОВ: Господин Личев, не репликирайте така, защото ще изглеждате смешен след малко, като Ви споделя, че сме били на четвърто място по износ на яйца в света през 1990 г. И не ме прекъсвайте. Разбира се, Вие имате право след това да вземете думата и да защитите своето виждане за законопроекта. Но не ми пречете да кажа онова, което считам, че трябва да бъде казано днес като защита на една друга философия на този закон.
Производство на месо през 1990 г. - 1 млн. 272 хил. т, през 1997 г. - 447 хил. т.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Точно след вашето управление.
РУСИ СТАТКОВ: Не, официалната статистиката, господин Личев, я няма по-нататък. Аз не искам от тази трибуна да давам цифри, които биха подвели народните представители. А мога да Ви кажа, че на базата на някои данни за потребление от статистиката на синдикатите нещата са много по-лоши през 1998 и 1999 г. Междупрочем и Националната статистика има такива данни, ето, за потреблението, например, на месни произведения: през 1990 г. - 54 кг, а през 1998 г. - 10 кг 800 г на човек от домакинство. Или на мляко например - намалява значително през 1998 г. в сравнение с 1990 г.
Защо споменавам тези цифри? Защото те са изходната база за едни възможности на българското животновъдство към сегашната, когато търсим законодателно уреждане и искаме да гарантираме определени цели. Една от тези цели е посочената - устойчиво развитие на животновъдството. Ясно е, че промените през тези 10 години доведоха дотам, че тези броеве, които ви съобщих през 1997 г., на птици, на овце, на говеда са предимно в частния сектор. Цифрата е средно над 90 на сто. Същевременно обаче изводите, които правят - и тук аз разполагам с изследване на Университета за национално и световно стопанство - учените, а на тях трябва да имаме доверие, въпреки това, че някои от вас не ги ползват, говорят за изключително ниска ефективност. Изключително ниска ефективност на това производство в момента. Част от цифрите, които аз цитирах, говорят за рязко снижаване на вътрешния пазар, на потреблението, на външния, не само загуба в износа на яйца, а загуба и в износа, например, на птиче месо, където също сме били в десетката на света по износ.
На какво се дължи това според тези експерти? Дължи се на липсата на държавна политика. Такава, която да даде възможност действително на производителите в новите условия да развиват конкурентоспособно животновъдство, такова, което да реши вътрешните проблеми, баланса на изхранването на страната и да гарантира действително износ, който да води и до промяна на негативния търговски баланс. Ако някой има желание да спори за негативния търговски баланс, да погледне последната статистика - над 1 млрд. долара. А 1990 г. не е била така, особено с такива продукти, и 1989 г., ако кажем, че са най-лошите години на едно определено време.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Какво е влиянието на животновъдството в този 1 млрд. долара?
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми колега, Вие можете да си отговорите на този въпрос, ако не аз ще Ви го разясня подробно, защото разполагам и с тези данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, моля Ви!
РУСИ СТАТКОВ: Ще репликирате, ще Ви отговоря, но искам да ви кажа, че начинът, по който вие защитавате законопроекта в стеснения му вид не дава възможности да изпълните и тази цел, която сте си поставили - за устойчиво развитие на животновъдството. Защото в този специален закон вие трябва да дадете действително всички онези фактори и отношения, които да изведат тази цел на такова равнище, че да кажем, че ние като законодатели сме си свършили работата.
И аз не мога да приема, че Законът за подпомагане на земеделските производители и другите закони, които тук се изброиха неколкократно от колегите, решават този проблем. Напротив, аз твърдя, че един от тези закони, който би трябвало да има изключително отношение към ценовата политика от гледна точка на вашето разбиране, Законът за защита на потребителите не решава въпросите. Вие не го спазвате, не го контролирате, защото тук става дума и за контрол. Няма контрол. И фактически българският производител на животинска продукция е демотивиран. Не виждам с какво може да се гордее господин Каменов, че от 600 мандри имало само 3, които могат да изнасят в Европейския съюз. Няма основание за гордост. И няма да се промени този брой, ако няма друга политика, кредитно-финансова политика. Няма и да има закупуване на животни в частния сектор, защото аз говорих веднъж в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа по този въпрос - една година и половина млади фермери от моя регион не могат да получат кредит. Една година и половина! Не може да се конкурира нашият кашкавал и сирене с унгарския, които са субсидирани. Не може да се конкурираме с други стоки, които са субсидирани, без да имаме мерки. И не в произволни закони, а в специалния закон. Защото това е специален закон. Не можем да имаме въобще насочване само към генетичните видове, тяхното възпроизвеждане в частния сектор при положение, че за да се направи това нещо също трябват огромни ресурси. А в частния сектор, както виждате, в момента с тези ресурси, които имат, хората възпроизвеждат Сивушка и още кое беше там животното, един от колегите ме помоли да го кажа, но...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Белчо.
РУСИ СТАТКОВ: Белчо, имаше и още някоя порода, която е изключително устойчива на мизерния живот, но не е високопродуктивна. С тези пари и с тези възможности. А същевременно с лека ръка бяха ликвидирани много селективни центрове. И тук преди месец или месец и половина имаше дебат между министъра и един от шефовете от Сливенско за това какво е трябвало да се запази, как не е запазено в последната година. Така че без включването на цели раздели, които са свързани с ценова политика, търговска политика, кредитна, финансова политика този закон няма никаква стойност. Нещо повече, той действително ще утвърждава разбирането в нас, че е поредният ликвидационен закон на това, което е останало в държавната сфера и да кажем съмнението, че устройва някой, която смята, че може да получи кредити при тази непрозрачност, която, въпреки промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители, не беше отстранено. Непрозрачност.
Препоръката на експертите, която мога да дам и на колегата Христов, и на всички, които имат претенции да защитават определена философия, е действително ние като законодатели, създавайки специален закон, да включим в него не само това, за което говорих, което липсва, за което Вие казахте, че го има в други закони, а и други мерки, за да може наистина животновъдството да се развива устойчиво, да изхранва страната, да има за износ, да се печели, да бъде конкурентоспособна, да има заетост, а не да бъде това, което е в момента. И министърът да вдига рамене и да казва: пазарът! Не зная как се чувствате вие, колеги от мнозинството, които го подкрепяте, обаче елате, застанете на срещи в моята област, да ви полеят с мляко...
СТЕФАН ДИЧЕВ (НС, от място): Бяхме миналата седмица.
РУСИ СТАТКОВ: Значи ако сте били, трябва по друг начин днес да говорите. По друг начин да защитавате тези хора, тези производители. Надявам се, че ще го направите, защото все още не сте дали заявка за изказване и трябваше да стана аз, за да ви дам възможност да се изкажете. Така че очаквам да ме подкрепите, уважаеми дами и господа от дясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Калчо Чукаров за реплика.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Статков, Вие говорихте 15 минути тук, обаче това бяха само общи приказки. И аз от цялата Ви тирада разбрах, че не сте чели закона и само повтаряхте, че не одобрявате това, което е предложено като законопроект, не одобрявате философията му, а в същия момент нищо не казахте какво още да се добави, как да се добави и какво да се прави.
И друго, дадохте една статистика, едни цифри, от които е ясно, че изпитвате носталгия към ТКЗС-тата като сравнявахте 1990 и 1997 г. Но мисля, че добре знаете, че възстановяването или създаването на плодородието на едрия рогат добитък не става за една година. В този период от 1990 до 1997 г. демократичните сили бяха на власт само 9 месеца през 1991 г. Така че не можете да отправяте упреци към тази част на залата за тези неща, които станаха именно в безвремието на Любен Беров, който бе поддържан от вашата парламентарна група.

Аз пак Ви казвам: учуден съм от това, че толкова много говорихте, а нищо конкретно не казахте по законопроекта - с кое не сте съгласен, кое искате да се разшири. Казвате, че не е добър. Така е най-лесното - да отричаме всичко, което е създадено. Досега такъв закон не е имало. Сега се създава и аз съм убеден, че той няма да бъде идеалният, но в следващия период от време животът ще наложи и ще подскаже какво още трябва да се пипне в него. Но да го отричате тотално, това означава, че излизате като опозиция и отричате всичко, а не гледате напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
За дуплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колега Чукаров! Може би ще прочетете стенограмата и ще се убедите, че аз не съм отрекъл тотално този законопроект. Напротив, казах, че като специален закон философията, която е заложена в него, е много стеснена, тоест не отричам това, което го има, но смятам, че трябва много по-широко да се видят проблемите на животновъдството и това, което ние ще уредим. И се аргументирах защо. Като тези цифри ми послужиха именно за това.
Много ми е удобно да ви дам сравнителни данни за 1992 г., защото са пред мен. Имам предвид това изследване на експертите. Там ясно личи оня модел, който се заложи за унищожаване на селското стопанство. И да ви кажа, че едрият рогат добитък, който тогава е унищожен, не за 5-6, а за 20 години не може да се възстанови. Така че онези проблеми, които създаде онова управление на СДС и което вие сега поддържате, тогава като политика с ликвидационни съвети и унищожение, защото се убиваха бременни крави, ще доведе до последствия за 20 години в животновъдството. Това са научни трудове на Университета за национално и световно стопанство. Не е измислица, господин Чукаров и аз Ви моля като коректен колега да не се опитвате на тази почва да пренасяте нещата, защото много бой ще изядете - аргументи нямате.

След това казах какво да се прави: много по-широко трябва да се видят нещата и изброих няколко области: финансово-кредитната, търговската, ценовата. Вие говорите за производство, което е подпомагане само на генетичните видове, а тук става дума за цялото производство. И се аргументирах защо. Мога още повече да се аргументирам, защото - повтарям, информацията, която е дал този екип, е полезна не само за мене, а и за всички Вас. И ще Ви я дам след това, за да се убедите сам, тъй като в рамките на една дуплика това не може да стане, а и не е нужно в края на краищата да образовам някого, дори и Вас, който имате претенции, че познавате тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има господин Александър Томов от името на парламентарна група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Днес бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев в интервю от тази сутрин съобщи за искане за подслушване и разработка на Андрей Райчев - по онова време член на Политическия съвет на Българската Евролевица, един от съсобствениците на в. "Сега". Господин бившият вътрешен министър изложи свои съображения по въпроса. Това за първи път хвърля светлина върху подслушването на политици и вестникари, за което многократно, поне два пъти през миналата година, Парламентарната група на БЕЛ е говорила в парламента.
С тази декларация, която правим в момента, нашата парламентарна група изразява своята тревога и се обръща към народните представители с предложение да бъде заслушан по спешност в парламента министърът на вътрешните работи, както и да се поискат допълнителни аргументи и доказателства от господин Богомил Бонев. Тъй като разполагаме с много косвени данни за подслушване и разработка на журналисти и политици, включително и на народни представители, ние искаме специално разследване, включително чрез нарочна анкетна комисия, която предложихме вчера.
Ние питаме има ли други случаи, освен споменатият, за искане за подслушване и разработка на вестникари и политици?
Какви са били основания на съдията, който се е съгласил с подобно искане и защо тогава и на какви основания министърът на вътрешните работи го е отказал?
Имало ли е подслушване по споменатия случай и разработка, независимо от отказа на Богомил Бонев да подпише съответния документ?
Готвени ли са досиета на политици, включително народни представители, по такива поръчки?
Уважаеми колеги, ако ние не отговорим на тези въпроси, аз мисля, че ние просто не следим за нашата собствена чест, достойнство и за стабилността на българските институции. Ако дори един от тези случаи се окаже верен, това на практика означава, че е поругано достойнството на Народното събрание и че ние всички сме се оказали в положение на част от една система, която не е демократична.
Парламентарната група на Българската Евролевица изразява своята тревога и настоява за незабавно разследване по случая. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще започна с това, с което започна и господин Руси Статков - за това какво се е случило в производството в областта на животновъдството в годините до 1990 и след това. Искам обаче на всички вас да припомня, че след 80-те години по решение на Централния комитет на партията и Политбюро беше развит така наречения мощен личен сектор. Този мощен личен сектор до 1990 г., господин Статков, даваше 54 на сто от произведените яйца в България, а не големите ферми, за които говорите; той даваше 48 на сто от произведеното свинско месо в България; 30 на сто от млякото, произведено в говедовъдството и 18 на сто от млякото, произведено в овцевъдството. Казвам ви това, за да знаете, че това, за което Вие пледирате, беше и тогава, ако вземем формата на личния сектор вече в частния сектор.
Що се отнася до това кога е бил намален броят на животните, този брой най-много беше намален в периода между 1990 и 1991 г. Тогава правителството на Андрей Луканов, ако си спомняте, взимаше спешни мерки във връзка с износа на овце, крави и др., които плуваха по Черноморското крайбрежие. Може би сте забравили тези моменти, когато масово се изнасяха животни от страната. И това беше най-много през този период. (Оживление.)
Но сега да премина по същество на темата. Пред нас стои един законопроект, който наистина е специализиран, който наистина е закон, свързан с организацията на развъждането и селекцията и производството на племенни животни в България. Има нужда от този закон, тъй като в рамките на тези десет години изградените структури, които бяха към Министерството на земеделието, вече не отговарят на днешните реалности. Даже бих казал, че той в голямата си част е закон, който трябваше да бъде приет много по-рано.
Казвам това и съжалявам, че го няма колегата Кръстьо Трендафилов, който беше министър на земеделието и при посещението си в България господин Фишер като еврокомисар по земеделието каза, че иска основно три закона да бъдат приети още тогава. Това е Законът за ветеринарното дело, Законът за животновъдството и Законът за фитосанитарния контрол върху растениевъдството.
Разбира се, вие тогава обещахте, казахте, че ще ги приемете, но така или иначе не се стигна до това и се налага днес те да бъдат приети. Това е закон, с който, както и тези, които споменах, ние се придвижваме към начина на организация на производство и развъждане на племенни животни.
Тук ще вляза малко в една подробност, която считам, че по някакъв начин е по-специална, по-специализирана. Не знам, ще изложа моето становище, но преди да го изложа искам да прочета на някой какво представлява този закон и защо се прави той, изобщо за какво става дума и как са свързани нещата. (Шум и реплики в залата.)
Става дума за вас. Хубаво е, че се оприличавате...
"Животновъдните науки се занимават с развъждането, физиологията, храненето, мениджмънта, маркетинга на домашните животни и дивите видове за облекло, храна, работна сила и развлечение. Областите на обучение по животновъдните науки са биохимията, биотехнологията, поведението, развъждането, генетиката, растежът и развитието, репродукцията, мениджмънтът, физиологията и храненето на животните".
Преди малко тук господин Статков изложи тезата, че вътре в този закон трябва да влязат и цените. Аз прочетох това, с което се занимават точно селекционерите. Тези селекционери са в помощ именно на земеделските производители. И този закон фактически използва точно тези формулировки. Не става дума за цени, не става дума за начина на производство и за икономически въпроси. Става дума за един закон, който регламентира производството на племенни животни, също така регламентира и начините на защита на стоковата продукция в този отрасъл, животновъдството.
По това, което споменахте за субсидии и за други неща тук, бих казал, че намирате пълно споделяне от наша страна, господин Статков. Ние няма да си затваряме очите по този въпрос, тъй като и общата селскостопанска политика в Европейския съюз е именно в насоката на субсидиране на животновъдството и изобщо на земеделието. Въпросът е да приемем тези закони, които вече да отрегламентират кой е земеделският производител, кои са структурите в земеделието и да тръгнем в насоките на общата селскостопанска политика. И това ще стане! Въпросът, че не е станало досега, е именно, че трябваше да се занимаваме с неща, които трябваше да бъдат свършени преди 3-4-5 години, но така или иначе изискват своето време.
Тук искам да обърна внимание по самия закон, че наистина някои от санкциите са високи, обаче има и други, които аз считам, че трябва да останат. Те трябва да останат от гледище на две неща - имам предвид преди всичко контрола върху спермата, спермопроизводството, контрола върху това с какво се работи, тъй като за всички други неща можем да намалим санкциите, но по този начин единствено можем да допуснем, че ще се руши и самото племенно животновъдство, и стоковото животновъдство, и т. н., така че ако има санкции, които трябва да бъдат запазени и да бъдат по-високи, това са именно в тази насока.
Вторият проблем, който аз искам да поставя и ще настоявам да има решение, ще го направя като предложение. Той е, че тази цялата дейност трябва да бъде под контрола на Министерството на земеделието и горите. Това са специфични дейности. Прочетох тези неща и считам, че в тази връзка трябва да влезе текст, в който да се запише, че Министерство на земеделието и горите да осъществява контрол върху дейностите на селекция и репродукция в животновъдството. Казвам го това, тук има и колеги ветеринари, но сега те не присъстват, но ще кажа, че има един специализиран спор по този въпрос. За да не се получи така - този спор да прерасне в битка, по-добре е като дейност и като възлагане на нещата, това да бъде подчинено на Министерството на земеделието и горите. По този начин ще се избегнат и някои професионални сблъсъци и ще решим по-лесно проблемите.
Господин председател, ще позволите ли да направя едно запитване към вас извън темата, като мнение на Парламентарната група на Народен съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Зависи...
МОНЬО ХРИСТОВ: Бях изненадан от следното нещо - в момента, в който Парламентарната група на Евролевицата поиска време да говори за този проблем - с господин Бонев, веднага беше включена телевизията. Как стават тези неща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Очевидно телевизията се съобразява с опозицията и отразява техните изяви. Много хубаво, това е добре.
МОНЬО ХРИСТОВ: Значи, очевидно телевизията в случая знае всички планове и това какво прави Евролевицата и веднага, след като застане господин Томов, му се включват камерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Информирали са ги. Хайде, продължете сега по темата.
МОНЬО ХРИСТОВ: Не, аз само Ви запитвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отговорих Ви какво предполагам.
МОНЬО ХРИСТОВ: Вие знаете тези неща. Исках да знам дали е така или не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Никой не може да командва Българската телевизия. Те решават какво да показват, кога и как.
МОНЬО ХРИСТОВ: В края искам да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи този закон. Той е важен за развитието на отрасъла и по този начин наистина до края на годината развъдните асоциации и отделните браншови съюзи и др. ще станат основата, на която ще се срещат интересите на отделните производители в областта на животновъдството и ще могат да преговарят и с насрещните интереси на тези, които се занимават с преработка и т. н.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов и за изказването, и за запитването... (Шум и реплики в залата)
За реплика, може, разбира се, господин Статков.
Господин Статков има думата за реплика. И да видим дали ще пуснат телевизията... (Весело оживление в залата.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги!
Господин Христов се опита в началото на своето изказване да даде информация, която да му послужи за основа на онова, което предлага. Искам, господин Христов, да бъдем толерантни и в тази посока, просто трябва да Ви коригирам.
БСП и БКП, сам Вие го казахте, в селското стопанство са давали и дават възможности на частния сектор. В това няма нищо лошо и Вие нямаше смисъл да го изтъквате. Напротив, ние считаме, че трябва да се подпомага, вече в тази ситуация земеделското производство и в случая животновъдството стои и аз по това говорих - с кредитна, финансово-кредитна, търговска и друга политика.
И, за да няма спор по цифрите, ще ви кажа, че през 1990 г., малко след 1989 г., говедата в частния сектор са били 18 на сто, от кравите - 23 на сто, овцете са били 31 на сто, свинете са били 20 на сто, птиците - 38 на сто. Това са цифри на националната статистика, които показват от социализма, че действително е давано превес. Но, господин Христов, забележете как - има ли са хората фураж, фуражи при изгодни цени, което нещо сега го няма аз го аргументирах и господин Чукаров се опита да ме прекъсне, ако съпоставим един тон свинско месо, колко фураж може да се купи? В годините ще се убедите, че цифрата пада до този момент. Възможностите, които има един производител да си подсигури фураж за следващото производство ги няма, те са намаляващи, те са унищожаващи това производство.

Говорим, уважаеми колега, за държавна политика, за правителствена политика, сравняваме възможностите. Ето, така трябва да се говори и да се търси по-нататъшното развитие - с фактите, с истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин Статков, това, което говорите, по данните си, е така. Но искам да Ви кажа, че тогава се предприе тази линия, защото в големите кравекомплекси, свинекомплекси и птицевъдни комплекси стояха ялови крави, стояха ялови прасета и (оживление в залата, смях в Демократичната левица) не можеха да дадат необходимото производство. Затова именно, за да стимулира частния сектор или личния сектор, имаше сред вас някои умни хора, които тръгнаха по този път. Имаше сред вас някои умни хора. И по този начин задържаха за известно време баланса в продукцията и производството на животновъдството. (Обаждане от Демократичната левица.)
Господин Статков, в случая Вие изпадате на един ваш член, някъде в 1991 г., който ме попита: "Добре бе, като върнете земята, къде ще ходим да правим баберка, каквото остане там, след като е минало ТКЗС-то?"
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ти си баберка.
МОНЬО ХРИСТОВ: След като... Знаете ли какво е баберка? Това е, като приберат царевицата и накрая кочаните, които са паднали - ходят да баберуват хората. Недейте да изпадате в този случай. Благодаря. (Оживление в Демократичната левица, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по този закон. Действително има нужда от закон, който да урежда животновъдството в България. Но имам усещането, че и в този закон, както и в Закона за насърчаване на селскостопанското производство, има една съществена слабост, която искам да споделя с вас.
Преди да кажа моята бележка по тази слабост или по пропуска, който е направен в този закон, искам да посоча няколко аргумента защо смятам, че е така. Един животновъд, който реализира продукция, има излишъци, примерно, в бюджета си и ги влага в банката. Банката му плаща 3 на сто лихва. Минава време и той трябва да изпълни определени указания, свързани с подобряване на екологичната среда или развитие на производството и трябва да търси кредит. Тегли от банката кредит и плаща 18 на сто лихва.
Може ли в тази икономическа среда да се формира реален предприемачески инициативен труд? Ето една от предпоставките, които смятам, че има в България - неуреденост в правната уредба и пречи за развитието на предприемачеството, включително и на животновъдството.
Второ, което искам да споделя с вас. Има доста много информация, че има съществена разлика между себестойността на произведената животновъдна продукция и пазарната цена, на която се реализира както на вътрешния, така и на външния пазар.
Всичко това стои настрана от същността на този закон. Ето, това е слабостта на закона. Именно той не решава тези насъщни въпроси, които могат да направят България страна, в която подотрасъл "Животновъдство" в отрасъл "Селскостопанско производство" да бъде на ниво, което отговаря на нашите национални тежнения и на историческите дадености, които имаме.
Ето защо аз се обръщам към вносителите и им задавам риторичния въпрос: защо чл. 2 не бъде оформен така: да има ал. 1, която гласи:
"(1) Законът има за цел да създаде условия и предпоставки за:
1. устойчиво развитие на животновъдството чрез държавно регулиране на съотношението между себестойността на животинската продукция и пазарната цена на същата, позволяваща подотрасъл "Животновъдство" да позволява устойчиво възпроизводство на гражданите, заангажирани в него;
2. управление на кредитната политика, позволяваща неговото развитие;
3. управление на генетичните ресурси за ефективно производство на животинска продукция."
И бих казал да има още една ал. 2, със следното съдържание (естествено, не пледирам да съм най-висшият законотворец, но искам да ви я представя като идея):
"(2) За целта органите за управление на животновъдството, създадени с този закон, създават необходимата икономическа среда за изпълнение на целите, поставени в ал. 1."
Ако това не направим и ако този закон не отговори на тази позиция, за която ви говоря, той просто нищо няма да свърши, ще бъде още един нормативен акт без реални последствия за развитието на реалния живот. Защото, ако вие познавате процесите, които текат в развитите страни на Европа, вие ще знаете, че те не позволяват себестойността да надхвърля пазарната цена с регулативни функции на държавата. И това го правят, защото знаят, че това е елемент от тяхната национална сигурност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Първо си разрешавам да кажа, че този законопроект е абсолютно необходим. Ако започнем с критика, може да започнем оттам, че твърде закъсня, но е задължителен. Защо? 65-70 на сто от земята на България е свързана със зърнопроизводството. Няма страна, а това съм го казвал, която да има на глава от населението толкова земя, колкото България, и да прави експорт на зърно. Тези страни трансформират зърното чрез животновъдството.
Ето значимостта, фундаменталността на този закон като необходимост, което трябва да направим. Не да стоят 15-17 млн. дка земя необработени и не да имаме животновъдство толкова, колкото е сега, а да направим така, то да стане 2 пъти и 3 пъти повече. Защото това е нашата история. И това е възможността да създадем едно регионално равновесие на хората, които се занимават със земеделие. Винаги земеделският производител е бил ограбван с експорта на зърно.
Ето защо считам, че колегите правилно предлагат Закон за животновъдството. От онова, което гледам и анализирам разбирам, че от доста време е започната работа, защото личи в стиковането на първи, втори, трети и кой знае колко варианта, има и текстово невзаимодействие. Но, това е едната страна.
Така че аз по принцип приемам философията на закона и мисля, че сме задължени да го приемем. Навярно това, което коментирахме в парламентарната комисия, колегите от мнозинството ще се съгласят впоследствие да предложат - едно сериозно удължаване на срока, за да има възможност този законопроект да се допълни с ония неща, без които той не е перфектен.
Третото нещо, което искам да кажа, е да обърна внимание, да помоля всички ония колеги, които днес се изказаха и желаят закона да бъде по-друг, нека да направят своите предложения, защото съм свидетел, че се ползва много време тук на първо четене и когато сядаме да гледаме закона, се оказва, че предложенията ги няма.
Кои са слабите места на закона? Аз мисля, че има, да не кажа, антиконституционни места - те са такива примерно и по чл. 36, и някои други - но те могат да бъдат коригирани. Но в основата много от членовете на закона, ако не ги наричам антиконституционни, то не са поощряващи. Тоест, ние сме задължени в значимостта на българското земеделие от гледна точка на ползването на зърнопроизводството, което имаме и ще имаме, да имаме животновъдство. Трябва да намерим начин за поощряване на българския животновъд, на животновъдството. Това липсва в закона. Обратното - показал се е един елемент на чиновника. Те са две неща, които аз ще моля да бъдат коригирани - това е, че на много места в закона се казва или се разбира, че това ще се уреди с наредби.
Уважаеми колеги, всички наредби, които се правят, общо взето се правят от чиновници и нека да престанем да даваме правата си на чиновниците да оправят законността и реда в държавата. И второ, те като чиновници са намерили другото решение - наказание, наказание на бабата или дядото, които имат по една или по две крави и не са се регистрирали. И не на последно място, дотолкова не са огледали, че маса посочени наказателни членове са дублирани със Закона за ветеринарното дело.
В този смисъл аз считам, че тези слабости, това, което коментирахме на заседанието на парламентарната комисия, ще бъде взето предвид. И аз приканвам всички отново: нека да погледнем на закона като нещо изключително фундаментално за бъдещото развитие на земеделието въобще. В този смисъл приканвам колегите да приемем закона на първо четене и да намерим достатъчно време да внесем нашите препоръки и бележки.
Повтарям онова, което господин Стефан Нешев подсказа: трябва да разберем, че сме в пазарна система и трябва да създадем предпоставки за иницииране на амбициите на българския земеделски производител. Това тук сме го пропуснали. Той има просто в тази част формално чиновническо поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на първо гласуване законопроекта за животновъдството.
Гласували 170 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Беше направено процедурно предложение срокът за писмените предложения преди второто гласуване на закона да бъде удължен с три седмици. Има ли противно становище? Три седмици, но това означава календарни. Няма да изваждаме ваканцията, защото тогава ще стане юни месец и ще стане много далеч. Три календарни седмици!
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване с три седмици - календарни, пак подчертавам.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка e:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Господин Карафезов ще докладва.
Имате думата.
Искам да напомня, че приехме първи и втори параграф и преустановихме работа, преди да продължим по-нататък, за да се дооправят някои текстове в комисията.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта
към Доклад № 053-10-6 от 4 април 2000 г.
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения № 054-01-16, внесен от
Мария Светлозарова Брайнова-Доксимова и
Димитър Лазаров Игнатов

На заседание, проведено на 12 април 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обсъди направените възражения във връзка с предлаганите изменения и допълнения на § 3 и § 4 и след прецизирането им предлага те да бъдат приети със следното съдържание:
"§ 3. В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят с "Министерството на правосъдието", а думите "Министерството на транспорта" - с "Министерството на транспорта и съобщенията".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Здравните заведения към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията, извън тези по ал. 1, се преобразуват с разпореждане на Министерския съвет по предложение на съответния министър и министъра на здравеопазването в еднолични търговски дружества по чл. 3, ал. 1 в срок до 1 септември 2000 г. В разпореждането се определя министърът, който да упражнява правата на собственост на капитала в лечебното заведение."

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Комисията предлага да се създаде § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В Закона за народното здраве (обн., ДВ...) в чл. 3, ал. 3 се изменя така:
"(3) В Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията могат да се създават ведомствени здравни служби за ръководство, координация и контрол на дейността в публичните лечебни заведения, създадени към тях. Методическото ръководство на тези лечебни заведения се осъществява от Министерството на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карафезов.
Имате думата за изказване.
Моля, гласувайте параграфи 3 и 4, както са предложени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 86, против 15, въздържали се 2.
Параграфи 3 и 4 са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.
Има думата господин Стоян Райчевски, председател на Комисията по културата и медиите, да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за задължителното депозиране на
екземпляри от печатни и други произведения № 054-01-26,
внесен от Стоян Райчевски на 4.4.2000 г.

На свое заседание от 13.4.2000 г. Комисията по културата и медиите разгледа законопроекта за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, внесен от народния представител Стоян Райчевски. На заседанието присъстваха представители на ръководството на Министерството на културата и експерти, взели участие в работата по изработването на законопроекта.
Комисията се запозна с мотивите към законопроекта и ги прие за основателни. Единодушно бе изразено мнение, че сега действащата регламентация не отговаря на настъпилите в последните години значителни обществени и технологични промени и не позволява да се осигури основното предназначение на депозирането, а именно съхраняване на културното наследство.
Бяха обсъдени задачите, целите и механизмите за тяхното осъществяване, залегнали в проекта, като бе подчертано, че законът създава нова нормативна база за регламентиране на реда и условията за съхраняването на печатни и други произведения, съставляващи част от националното ни културно наследство и осигуряване на обществен достъп до него.
Отбелязано бе, че законопроектът е в съзвучие с традициите на сегашната ни практика и тази на други европейски страни, съобразен е и с препоръките в тази област на Съвета на Европа и други международни институции.
С пълно единодушие, с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се" бе прието следното решение:
Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения № 054-01-26, внесен от Стоян Райчевски на 4.4.2000 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Имате думата.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект е колективно дело на много специалисти, предимно на Съюза на библиотечните работници и експерти, които работят в националните ни библиотеки. Той е не само колективно дело, но е резултат на една много продължителна дискусия, която в продължение на няколко години обсъди всички варианти.
Новите реалности в обществения живот на страната налагат промени и в законодателството за задължителния депозит. Безспорно е, че то следва да бъде съобразено с българските национални традиции и 100-годишната ни практика в тази област, но така също да бъде в синхрон с опита на водещите европейски страни. То следва да отразява новите тенденции в цялостното развитие на страната и да създава надеждни условия за запазване на националната ни културна идентичност, стимулиране на културния обмен, изграждане на модерна информационна мрежа и гарантиране на правото на обществен достъп до тях. Законодателството за задължителния депозит се вписва в конвергенцията на информационната сфера. България не може да остане встрани от процесите в международен план, за да може успешно да хармонизира националното със съвременното европейско законодателство.
Като отчита българските традиции и опита на водещите европейски страни, предложеният законопроект създава нова нормативна база за съхраняване на екземпляри от произведения, които съставляват част от националното културно наследство. Усилията са насочени към създаване на балансирана регламентация, която да обединява възможностите и интересите на всички участници в системата на задължителното депозиране и ясно да определи ролята на държавата в техните взаимоотношения.
Многобройни са факторите, които налагат приемането на закон в тази област, но основната причина е несъответствието на сега действащото законодателство спрямо новите обществено-икономически условия. В него не са упоменати нововъзникналите субекти на депозирането в лицето на частните печатници и издатели, икономически немотивиран е броят на депозираните екземпляри, санкциите не са актуализирани и като резултат е налице недостатъчна ефективност на системата на депозирането. Остарялата нормативна база дава възможност за нейното незачитане в прехода към пазарна икономика главно от страна на новите печатници и издателства. Необходими са нови разпоредби, уреждащи задълженията на една нова фигура, тази на продуцента, както и такива, които визират произведенията, записани на нови, нетрадиционни материални носители. Разширяването на кръга на обектите на депозирането е задължително с оглед създаване на пълни национални колекции наред с уреждането на въпроса за тяхното регистриране и предоставяне за публична информация.
Остарялата нормативна база не създава условия за осъществяване на основните задачи и функции на депозирането, а именно:
1. Осигуряване на пълни колекции екземпляри от националните печатни и други произведения с цел те да бъдат съхранени като част от националното и световното културно наследство.
2. Регистрация на депозираните екземпляри, съставяне на национална библиография и предоставяне на надеждни данни на националната статистика.
3. Осигуряване на достъп до депозитните екземпляри за нуждите на информационната и изследователска дейности.
Не са малко добрите традиции на българската нормативна уредба в областта на депозита, която датира от преди повече от 100 години. Ето защо стремежът при изготвянето на този закон е те да бъдат съхранени, но същевременно и осъвременени съобразно тенденциите, които се наблюдават в новото европейско законодателство. Същевременно следва да се отдаде дължимото признание на Указ № 1367 от 1976 г., който за времето си е отразявал реално потребностите и възможностите на различните участници в процеса на депозита, съотнесени към обществено-икономическите реалности в страната. Той отдавна обаче е изпълнил определената му важна роля в дадения период и вече не отговаря нито на протичащите в страната процеси на децентрализация и раздържавяване, нито на осъществените вече промени в законодателството ни като цяло.

Настъпилите в страната значителни икономически промени след 1989 г., измененото съотношение между държавната и частната инициатива доведоха логично до възникването на многобройни частни печатници и издатели, както и до приватизация на държавни предприятия в тази сфера. Същевременно нараснаха няколкократно разходите, свързани с продукцията, така че броят на депозираните екземпляри създаде противоречие с интересите на издателите и печатниците.
Логично и икономически мотивирано е предвиденото в проектозакона намаляване на броя на тези екземпляри до разумния минимум, балансиращ различните интереси на участниците в процеса и в същото време позволяващ да бъдат изпълнени основните функции на депозирането.
Предлаганият за обсъждане от Народното събрание проектозакон дава възможност да съобразим традициите на националното ни законодателство в областта на задължителното депозиране със съвременните тенденции в европейското законодателство и международните норми и стандарти, както и с новите реалности на изграждащото се информационно общество.
Вярвам, колеги, че след като обсъдим този законопроект, вие ще направите своевременно своите предложения, за да може при окончателното му приемане да предложим на нашата общественост и най-вече на работещите в областта на библиотечното дело един действително добър закон в навечерието на празника 24 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, явно стана традиция, когато се обсъждат законопроекти и текстове, касаещи културата, в залата да има все по-малко хора.
На вашето внимание днес е един важен законопроект - Закон за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, внесен от колегата господин Стоян Райчевски, който има за цел архивното съхраняване на националната книжнина и осъществяването на библиографски контрол върху всички документи, излизащи в страната. Със задължителното депозиране ние законодателите определяме фондовете на депозитните библиотеки като колекции от национално значение.
Законопроектът за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения идва да замени една стара нормативна уредба в тази област. В момента депозирането на печатни издания, аудиовизуални и други видове документи, както спомена и колегата Райчевски, се извършва по силата на Указ № 1367 от 1976 г., указ на Държавния съвет на Народна република България. Този указ е съпроводен и с правилник за неговото прилагане, където са посочени видовете издания, подлежащи на депозиране, длъжностните лица, отговорни за тяхното предаване, санкциите, които се налагат при нарушаването му.
Ще се спра накратко на няколко белега, които са в потвърждение на това, че Указ № 1367 не може да се прилага в новите икономически условия на България.
Според указа не се предвижда задължителното депозирани на по-нови носители на информация - видеокасети, дискети, компактдискове и др. Това е в несъответствие със съвременните информационни интереси на обществото.
Предвидените в указа бройки на задължително депозиране екземпляри - 20 плюс 1 екземпляр местен депозит при тираж над 300, влиза в противоречие с интересите на частните издатели. Тук бих прибавила, че тези 22 комплекта, с които се окомплектоваха тези депозитни библиотеки, всъщност съвсем хаосно съставляваха библиотечните фондове в страната и единствено държавният монопол в тази област определяше какво ще представляват фондовете на тези библиотеки.
В чл. 6 на предложения на вашето внимание законопроект отношенията, за които стана въпрос, са уредени редуцирано и в съответствие с европейските изисквания. Тук само ще вмъкна, че е крайно време да проявим политически разум и да освободим книжовната продукция от ДДС, от който дори и депозираните екземпляри не са освободени.
В предложения ви законопроект са посочени и новите субекти на депозиране - частните печатници, които до днес отказват в по-голямата си част депозиране въз основа на този Указ № 1367.
Добър баланс в текстовете е постигнат, отчитащ едновременно традициите на България в тази област. И тук ще отворя една скоба и ще припомня, че системата на задължителното депозиране на печатни произведения възниква само няколко години след създаването на новата българска държава.
В текстовете са регулирани възможностите и интересите на всички участници в системата на депозиране - издатели, печатници, библиотеки и не на последно място ролята на държавата. Актуализирани са сумите и на глобите.
Ще кажа, че законопроектът, с малки корекции, които ще бъдат направени чрез нашите предложения, отговаря на европейските изисквания в тази област. В законопроекта са отразени препоръките R-99 - за библиотечното законодателство в Европа, и на изискванията на IFLA, одобрени в Хага 1999 г. Препоръка към този законопроект е и, че би трябвало да се въведе смесеният тип депозиране, в който освен издателят да си включи и печатарският депозит, от една страна заради традицията на печатарския депозитен екземпляр и от друга, възможността за контрол чрез него на издателската продукция. Смесеното депозиране е въведено в развити страни като Франция и Норвегия.
В края на изказването си искам да изразя благодарност на Съюза на библиотечните информационни работници за огромния им труд в тази посока, за обществените дискусии, които бяха проведени, и в голяма част на материалите, които бяха издадени. А вследствие на тази огромна работа, разбира се, е и предложеният днес на вашето внимание законопроект.
В края ще кажа само, че за първи път Комисията по културата и медиите единодушно, с всички свои членове, подкрепи на първо четене законопроекта за задължителното депозиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на вашето внимание днес е предложен един колкото традиционен, толкова и необходим за днешното време закон. Аз няма да говоря по това, което беше казано като конкретика около наредби и други неща. Искам само да обърна внимание на изключителното значение на този закон за запазване на духовността на България.
Казвам това, защото като човек, който се занимава точно с тази професия, съм чест посетител на различни архиви, библиотеки. И най-честият проблем е тогава, когато ти знаеш, че има нещо и не можеш да го намериш, и го търсиш много дълго, и то изведнъж просто се оказва веднъж завинаги загубено. Депозирането е такава традиция, която наистина улеснява достъпа до паметта, до духовната памет на българина.
Аз тук ще си послужа с един кратък пример, тъй като има две големи депозитни библиотеки в България - това са Пловдивската и Софийската библиотеки. Когато Пенчо Славейков е директор на Софийската библиотека, като изключително голям творец той е повече отдаден на самото творчество. Това е и периодът, в който в Софийската библиотека не се е спазвал стриктно Законът за депозита и поради тази причина и до днес някои екземпляри, особено от "Периодика", липсват. В същото време в Пловдивската библиотека един много стриктен администратор е изпълнявал точка по точка онова, което изисква законът, и това кара днес много хора да се обръщат към фондовете на тази библиотека, защото там наистина почти, почти всичко е съхранено.
Тук искам да кажа, макар и материята на пръв поглед да изглежда суха, макар и на пръв поглед да говорим за това кой, не е важно кой - дали печатарят или издателят - говорих и с издатели, издателите наистина са съгласни, защото онези, които са български издатели, не са в чистия смисъл на думата търговци. Това са хора, които работят с книга, работят за духа на България. Те няма да се противят срещу този закон, няма да се противят срещу тези бройки. Разбира се, би трябвало да бъде намерена една разумна логика по посока на ДДС специално за тези екземпляри, за начина, по който те се депозират, но това са много малки, фини детайли, които биха могли между първо и второ четене да бъдат още по-добре изчистени. Големият смисъл на този закон наистина е да се съхранява паметта на българския дух. И хубавото в него е, че тук вече не става въпрос само за печатни произведения, а става въпрос за всички онези произведения, които съхраняват българската култура.
Така че аз апелирам към всички вас напълно единодушно наистина да работим тъй, щото до 24 май, Деня на българската писменост и култура, да можем с този закон да направим една сигурна и добра крачка към истинската, голяма, ценна духовна памет на България, което всъщност е и нашият значим принос в онова, което наричаме европейска култура. Затова се надявам на единодушната подкрепа и бъдеща работа по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Господин Александър Пиндиков има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще се присъединя към думите, които бяха казани от нашите колеги преди моето изказване. Смятам, че и това, което чухме като становище на Комисията по културата и медиите, резултатите от обсъждането на този законопроект, и това единодушие, с което всички колеги, членове на комисията, са го подкрепили, е твърде показателно преди всичко за навременността и, бих казал, за стойността на този проект. Освен това, което беше вече казано, той идва да запълни една празнота, която се появи особено в последните години поради естественото обстоятелство на малко по-другата посока, която пое българското книгоиздаване преди всичко. Тази специфика, която се дължи вече на разкрепостения начин на книгоиздаване, на възможността за свободно книгоиздаване и преди всичко на участието на частния книгоиздател, даде широка възможност за развиването на издателското дело, но в същото време изправи пред сериозни трудности осъществяването на въпросите с депозирането на печатни и други произведения.
Аз ще посоча моето удовлетворение от разширения спектър, който законопроектът предлага за депозирането не само на печатни издания, но и на други видове и продукти на изкуството. Ще направя и няколко бележки, които, струва ми се, че би трябвало да се вземат предвид при подготовката на законопроекта за второ четене. Така например в чл. 3, ал. 2, т. 2 се казва, че обект на депозиране са също произведения на български език, изнесени зад граница, ако те се внасят с търговска цел.
Уважаеми колеги, преди всичко една от генералните задачи на депозирането е да се установят обемите на книгопродукцията и книгоиздаването. Никак не е безразлично да се знае и да бъдат включвани в репертоара на българските книги и заглавия, които са реализирани в чужбина и които при всички случаи представляват интерес било за широка част от четящата публика, било за отделни специалисти. Поради това мисля, че не би трябвало да съществуват ограничения за депозиране само за произведения, издадени на български език и ако те са предназначени за пласиране. Известно е, че и в миналото, а и сега твърде много наши сънародници в европейски и други страни осъществяват книгоиздателска дейност и дори би трябвало да се помисли по някакъв начин да се потърсят може би някакви благородни подходи, но нашите две библиотеки, за които стана дума, а именно депозитните библиотеки - Пловдивската и Софийската народна библиотека "Кирил и Методий" - да получават тези екземпляри, защото пълнотата на репертоара на българската книга е от изключително важно културно значение.
Тук обаче възниква и една обективна трудност и, струва ми се, че може би с участието на самата комисия, може би с участието на повече хора и особено на специалистите, които работят в областта на депозирането, да се помисли: много се съмнявам в успешното депозиране на всички заглавия, които се издават днес в България, имайки пред вид, че преди 4-5 години съвсем неофициални данни сочеха, че издателствата в България са над 1000. При това положение, независимо че законопроектът ангажира вниманието и вменява в дълг на самите издатели да изплащат екземпляри, необходими за депозит, аз се съмнявам, че особено немалкото издателства, които са в провинцията, едва ли ще изпълняват това свое задължение. Още повече, че в самия закон не са предвидени абсолютно никакви санкции.
Съгласен съм с мнението на колегата Младен Влашки, че издателите са благородни хора преди всичко, издателите се ръководят от благородни инициативи и подбуди. В края на краищата обаче не навсякъде се проявява благородството, а комерческото много често се проявява и у самите издатели за съжаление.
Дълбоко приемам и адмирирам, че и тук е залегнало нещо, което се правеше и съгласно стария закон, а именно депозирането на дисертационни и хабилитационни трудове, въпреки че съм се сблъсквал с една не особено приятна и красива практика твърде трудно да се получават депозираните специално хабилитационни и дисертационни трудове, тъй като се проявяват не особено чисти съображения от страна на онези, които ги съхраняват.
Мисля, че е достойнство на законопроекта наглед един дребен въпрос в раздела "Изискване на задължителните екземпляри". Искам да подкрепя, че съвсем навреме е точно обозначено съдържанието на така нареченото библиографско каре, тоест какви сведения трябва да съдържа всеки един екземпляр, който е издаден. Защото погледнете сега дори и в книжарниците, дори на този книжен поток и възхитителен пазар на книги на пл. "Славейков" много от изданията сякаш са издадени от нелегални издатели и от нелегални печатници. Тук това задължава.
Приемам, независимо че това затруднява много работата на библиографите, приемам, че при самото депозиране трябва да се съобщава тиражът. Известно е, че в предишни години, когато съществуваха само държавни издателства и държавна издателска практика, отбелязването на тиража беше задължително. А някъде в началото на 80-те години издателствата съвсем тихомълком и почти незабелязано, но много целенасочено извадиха числото, с което се означаваше тиражът. При сегашните условия и при сегашното частно книгоиздаване това представлява до голяма степен вече фирмена тайна поради различни съображения, поради което тиражът не се означава. Но аз питам в такъв случай тук в по-предишния раздел, а именно количества, подлежащи за депозиране, как ще се разбере колко е тиражът, за да се види колко са задължителните екземпляри? Това е един въпрос, който вероятно ще събуди противоречия.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Екземпляр единствен.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Да, основателно казвате "екземпляр единствен", но в практиката например съществува понякога, тъй като голяма част от авторите сами финансират своето издание, много често казват, че искат да им се отпечатат 100 екземпляра. Поетите, особено български поети, с изключение на най-изявените имена, поетите, които сами финансират своите книги, много често прибягват до 150, 200, 300, максимум 500 екземпляра, половината от които оставят за домашно четене вкъщи на деца и внуци.

Аз се присъединявам към думите, които казаха колегите, че приемайки и на второ четене законопроекта, който се предлага на вашето внимание, който аз също ще подкрепя, че това ще бъде нещо добро за българското книгоиздаване. Но струва ми се, че трябва да се огледа внимателно между първо и второ четене, да се направят необходимите допълнения, за едно от които вече казах и искам да повторя - може би би трябвало да се помисли за санкции. Защото имал съм случаи и познавам хора, които с години се занимаваха с тази депозитна дейност. Голяма част от тях изпитваха твърде, твърде много израз на неприятно отношение към тях, защото те ходеха от печатница на печатница, от издател на издател да молят за депозитни бройки и твърде често тази тяхна, бих казал, и служебна, но особено апостолска дейност, биваше подценявана и те биваха незаслужено оскърбявани.
Завършвам с думите, че законопроектът е необходим и ще извърши нещо полезно в нашата културна дейност и нещо, което за съжаление в нашата парламентарна дейност показва твърде, твърде малко законопроекти, адресирани пряко към въпросите на културата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Няма други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения с вносител Стоян Райчевски.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да отложим разискванията по т. 7 от приетия седмичен дневен ред, тъй като залата няма готовност и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не успя да се занимае със законопроекта на второ четене.
Така че предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на т. 7 от седмичната програма.
Гласували 106 народни представители: за 87, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Господин Джеров, господин Янаки Стоилов ги няма в залата.
Господин Юнишев, моля да докладвате на второ гласуване законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение
на Гражданския процесуален кодекс № 954-01-57,
внесен от Любен Корнезов

З А К О Н
за изменение на Гражданския процесуален кодекс
(описани са всичките му обнародвания до последното в
бр. 64 от 1999 г.)

§ 1. В чл. 218б, ал. 3, буква "в" думата "над" се заменя с "от".
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона и § 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона и двата параграфа са приети.

Точка девета от седмичната програма е второ четене на законопроекта за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Господин Лучников е болен, но има двама заместник-председатели и моля квесторите да потърсят господин Джеров и господин Янаки Стоилов, затова ще изчакаме малко.
Тъй като знаете, че господин Лучников отсъства по болест, достатъчно изчакахме заместниците, но няма никой от тях, съобщавам програмата за парламентарния контрол за утре:
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев, Жорж Ганчев, Елена Поптодорова, Георги Пирински и Благовест Сендов и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Христо Стоянов.
2. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Руси Статков и Нансен Бехар.
3. Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на девет актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Георги Михайлов, Веселин Бончев, Юлия Берберян, Методи Андреев, Росица Тоткова, Илия Баташки, Велко Вълканов и Иван Борисов и на шест питания от народните представители Лъчезар Тошев, Дора Янкова, Елена Поптодорова, Руси Статков и Васил Клявков.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Велислав Величков и Руси Статков и на три питания от народните представители Иван Борисов, Димитър Абаджиев и Елена Поптодорова.
5. Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
6. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Александър Томов, Хасан Адемов и Лютви Местан и на две питания от народните представители Асен Христов и Елена Поптодорова.
7. Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Атанас Лозанов и Илия Баташки, Михаил Миков, Хасан Адемов, Ангел Малинов, Бойко Великов и Борислав Китов и на пет питания от народните представители Ева Жечева, Иван Костадинов Иванов, Илия Баташки, Велислав Величков и Панчо Панайотов.
8. Министърът Александър Праматарски ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
9. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
10. Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ева Жечева и Лютви Местан.
11. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Малинов и на питане от народния представител Дора Янкова.
12. Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Шишков и Стоян Райчевски.
13. Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Станимир Калчевски, Иван Борисов и Веселин Бончев и на питане от народния представител Юлиян Буров.
14. Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов, Кънчо Марангозов, Станимир Калчевски и Стоян Райчевски и на три питания от народните представители Венцеслав Димитров, Татяна Дончева и Яшо Минков.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на актуални въпроси от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуални въпроси от народните представители Стефан Мазнев, Иван Борисов и Методи Андреев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на отбраната Бойко Ноев и не може да отговори на два актуални въпроса от народния представител Илия Петров.
Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание на 24 април, понеделник, от 14,00 ч. в зала 232.
Комисията по национална сигурност ще проведе още едно редовно заседание на 25 април, вторник, от 14,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 21 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Илия Петров

      Ивалин Йосифов