Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Иван Бойков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Пламен Славов и Георги Шишков. Да им е честито! Пожелаваме им само хубави неща! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 13 до 19 май 1998 г:
Законопроект за допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Арлин Антонов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за българското гражданство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносители са Йордан Нихризов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за декларация. Вносител е народният представител Георги Първанов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители са народните представители Петя Шопова и Стефан Нешев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за наследството. Вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за избиране на състав и членове на Комисията за противодействия на престъпността и корупцията. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
Прекратяване пълномощията на народен представител - заявление от Мира Радкова, народен представител от 19. многомандатен избирателен район - Русенски.
"Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени поради назначаването ми на друга държавна служба."
Има проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Мира Иванова Радкова, народен представител от 19.многомандатен избирателен район - Русенски."
По това заявление и проекта за решение някой желае ли да вземе думата? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 164, против 7, въздържали се 15.
Решението е прието и пълномощията на народния представител Мира Радкова са прекратени.
Едно съобщение за оттегляне на Законопроект N 850-01-142 от 6 май 1998 г.
Това е законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Георги Пинчев Иванов и група народни представители.
Законопроектът се оттегля.
По седмичната програма има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и предложение от Парламентарната група на Демократичната левица за проект за решение на Народното събрание:
"На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Демократичната левица (БСП, ПК "Екогласност") предлагам точка в програмата на Народното събрание през седмицата от 20 до 22 май да бъде едногодишното управление на правителството на Република България и неговия отчет.
Предлагаме проект за решение".
Подписано е от председателя на парламентарната група народният представител Георги Първанов.
Вносителят желае ли да вземе думата по това предложение?
От името на вносителя има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Известно е, че в петък чрез парламентарен контрол мнозинството поиска отчет на правителството за едногодишната му дейност.
С оглед на процедурата, която напълно обезсмисля какъвто и да било правителствен отчет и ще се превърне просто в дитирамби от страна на мнозинството към правителството, Парламентарната група на Демократичната левица счита, че е удачно поне в рамките на парламента дейността на правителството да бъде обсъдена сериозно като точка в дневния ред. Още повече, че такава практика има вече по един от случаите. И с оглед на постигане на едно равномерно разпределяне на времето между парламентарните групи, в което да се чуят сериозни аргументи "за" и "против" дейността на правителството и съответно да се изпълни ролята на парламента като правителствен коректив, ние сме направили това предложение, което молим да го подкрепите. В противен случай мнозинството ще изпадне в смешната ситуация да разполага с половин час време на групата, а всички министри да се изредят за по половин час и освен хвалебствия друго да не се чуе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Моля, гласувайте направеното предложение за точка от седмичната програма - едногодишното управление на правителството на Република България и неговия отчет с проект за решение.
Гласували 194 народни представители: за 79, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Проект за програма за работата на Народното събрание за 20-22 май 1998 г.
1. Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през месец юни 1997 г. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване. Вносител е Министерският съвет.
4. Отчет за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт.
5. Проект за решение за освобождаване на ръководството на Националния статистически институт.
6. Проект за решение за избиране на ръководство на Националния статистически институт.
7. Проект за решение за избиране състав на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо четене на законопроекта за администрацията. Вносител е Министерският съвет.
10. Второ четене на законопроекта за здравното осигуряване.
11. Първо четене на законопроекта за закрила и развитие на културата. Вносител е Министерският съвет.
12. Парламентарен контрол:
- разисквания по питането на народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров към министър-председателя на Република България относно едногодишното управление на правителството;
- отговори на актуални въпроси и питания.
Думата има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Предлагам точка 9 от проекта за програмата за тази седмица да отпадне от нея - става дума за законопроекта за администрацията. Мотиви за това.
Този законопроект, който очевидно е важен, се отнася до структурата на администрацията, принципите на нейната дейност, но и до длъжностите, които тя съдържа. В същото време ние сме задължени по чл. 116 от Конституцията на Република България, и то твърде отдавна, да приемем именно в тази логика и закон за държавните служители. В конституционния текст се казва, че този закон ще урежда условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност вън от всичко друго и че те трябва да бъдат политически неутрални и т.н., а в този закон за администрацията се съдържат именно и такива идеи.
Би било редно, господин председател, двата закона да се разискват успоредно в пленарната зала. Тогава народните представители ще имат възможност да преценят кой закон каква част от тази материя урежда и ще удовлетворим и една отдавна заявена конституционна необходимост.
Аз разговарях с един от министрите, няма защо да се казват имена, той казваше: господин Ганев, така ще стане практически, че те ще се застигнат в пленарната зала. Не е нужно да се застигат, а те трябва да бъдат сложени в един същи момент тук и тогава народното представителство да оцени двата законопроекта като части от едно цяло. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на точка 9 от седмичната програма за работата на Народното събрание.
Гласували 201 народни представители: за 78, против 117, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работата на Народното събрание за периода от 20 до 22 май 1998 г.
Гласували 196 народни представители: за 135, против 43, въздържали се 18.
Седмичната програма е приета.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Надявам се, че вече получихте, след завръщането Ви от Канада, постъпилото искане, на основание чл. 78, т. 2 от Конституцията, от името на парламентарните групи на Демократичната левица, Евролевицата и Обединението за национално спасение и независими депутати за свикване заседание на парламента.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от правилника сте длъжен да насрочите такова заседание не по-късно от седем дни след постъпване на искането, тоест до петък тази седмица. Наистина Вие бихте могли да го насрочите и в петък сутринта за петък след обяд, но мислим, че подобни процедурни панделки едва ли ще допринесат за разглеждане на същината на въпроса.
Затова Ви молим да не подменяте въпроса със странни тълкувания на Конституцията и правилника, нямащи нищо общо с текстовете. И също така Ви молим да не се позовавате на лоши образци от практиката, независимо кой ги е съчинил, защото ползването на такива образци обикновено води до споделяне на съдбата на оня, който ги е правил. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Въпросът беше разгледан и на Председателския съвет. Има постоянна практика на Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание, становище на Правния отдел още от Тридесет и седмото Народно събрание, което се споделя и от сегашния Правен отдел, чл. 78, точки 2, 3 и 4 могат да намерят приложение, тоест председателят да свиква Народното събрание само в случаите, когато то не е свикано. В момента Народното събрание е свикано, заседава и може да се прави искане само за извънредно заседание по реда на чл. 34, ал. 3 от правилника.
За процедура има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Евролевицата аз също така настоявам искането на една пета от народните представители да бъде взето предвид за свикване на заседание от председателя на Народното събрание, защото практиката, на която се позовава Правният отдел през 1996 г., Вие, господин председател, и която беше тълкувана на Председателския съвет, фактически е практика, която се позовава на прецедент. Ние знаем, че за да сме сигурни в това, трябва да има тълкуване, а това може да стане единствено от Конституционния съд.
Така че да правим волни тълкувания или тълкувания, които според нас съответстват на Конституцията и закона с едната и другата теза, е занимание, което няма да доведе до никакъв резултат.
Доколкото разбрах от Председателския съвет, аргументите, които ние сме имали предвид - имам предвид нашата група и другите две групи, които искат извънредното заседание, е имала предвид и госпожица Екатерина Михайлова тогава, когато вие сте били в опозиция.
За да не тълкуваме Конституцията и правилника според това дали сме управляващи или в опозиция и тъй като няма изрично тълкуване на Конституционния съд, моля на основание на Конституцията да имате предвид искането на една пета от народните представители и както ви задължава Конституцията, в 7-дневния срок да свикате Народното събрание на заседание, а не във времето, в което то не заседава. (Ръкопляскания от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Ако имате нужда от тълкуване, отнесете се към Конституционния съд. Аз тълкувам чл. 78. (Шум и ръкопляскания от залата.) Слушайте, слушайте, и научете освен правилника и Конституцията. Конституцията казва кога се свиква Народно събрание в случаите, когато не е свикано. Народното събрание е свикано и заседава.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
Георги Божинов (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Има проблем в българското общество и този проблем не може да бъде скрит нито от мнозинството, нито чрез процедура. В петък една парламентарна група - Обединението за национално спасение, направи процедурно предложение за заседание. Господин Куртев във Ваше отсъствие използва много доводи, различни аргументи, обясни на българското общество в услужливо предоставено му време, че процедурата е попречила. Днес Вие твърде старателно обяснявате, че друго конституционно право - недостатъчен брой народни представители, не може да бъде преодоляно.
Уважаеми господин председател, аз правя процедурно предложение: оставете процедурните увъртания настрана и включете в дневния ред на Народното събрание този проблем, който е опрял до всеки дом, до всяко село, до всяко едно живо същество в България. Да, господа, има убийства, има престъпления, има война между институциите. Тя възпрепятства борбата с престъпността и ние като народни представители сме длъжни да разгледаме този въпрос.
Предлагам, господин председателю, ако Ви пречи процедурата, Вие лично да включите този въпрос в дневния ред на Народното събрание. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Процедурата на мен никак не ми пречи. Може би на някой друг пречи.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФОНДА ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е водеща комисия по законопроект N 802-02-17, да изнесе доклад за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-17 за ратифициране на
Допълнителното споразумение към Споразумението
за заем между Република България и
Фонда за социално развитие на
Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет
на 13 април 1998 г.

На заседание, проведено на 14 май 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 13 април 1998 г. На заседанието присъства господин Стефан Сотиров, началник отдел "Международно сътрудничество" на Главно управление "Външни финанси" към Министерството на финансите.
Представителят на Министерството на финансите изтъкна, че реформата в системата на здравеопазването изисква сериозни финансови инвестиции, част от които се осигуряват със заеми от Световната банка и от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
С Решение от 19 юли 1995 г. Народното събрание е дало съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Споразумението за заем бе подписано на 22 май 1996 г. и ратифицирано със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 83 от 1996 г.).
Заемът е в размер на 11 млн. щатски долара и ще се получава на заемни вноски в специална сметка. В изпълнение на Протоколно решение на Министерския съвет от 10 ноември 1997 г. в София беше подписано Допълнително споразумение към Споразумението за заем, в което бяха уточнени и определени основните параметри на всяка заемна вноска:
1. За временно ползване, финансирането от фонда може да достигне 40 на сто от приемливите разходи, извършени по заема от Световната банка, но като цяло няма да надвишава 30 на сто от приемливите разходи, както е указано в Рамковото заемно споразумение, подписано на 22 май 1996 г.
2. Всяка заемна вноска ще бъде за период от 10 години, включително 5-годишен гратисен период, като главницата ще се погасява за 5 години на равни вноски със стандартен вариабилен (плаващ) лихвен процент.
3. За изплащането на всяка вноска ще се подписва двустранно писмо между заемополучателя и фонда.
4. Всяка вноска ще бъде изплащана в щатски долари.
5. Лихвата за всяка вноска ще се определя от 6-месечния курс ЛИБОР на щатския долар.
В рамките на проекта, който обхваща преструктуриране на първичната здравна помощ, спешната медицинска помощ и хемотрансфузологията, ще се извършват малкомащабни строително-ремонтни дейности, финансирани със средства от заема.
Управлението на проекта ще се осъществява от Министерството на здравеопазването и неговите структурни звена, от общините и от здравните заведения. Предвид на това, че основното Споразумение за заема е ратифицирано от Народното събрание, а във внесеното Допълнително споразумение по наше искане се правят промени, без да засягат общия размер на заема - 11 млн. щатски долара, се премина към гласуване, при което законопроектът бе одобрен единодушно от членовете на комисията.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме в едно заседание на първо и второ четене законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има становище по законопроекта и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Не виждам председателя на комисията. Тук е заместник-председателят господин Михайлов.
Имате думата, господин Михайлов.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ МИХАЙЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-17 за ратифициране на
Допълнителното споразумение към Споразумението
за заем между Република България и Фонда за
социално развитие на Съвета на Европа

На 16 април 1998 г. на редовно заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта се разгледа законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, N 802-02-17.
Целта на този законопроект е да се обезпечи част от финансовите средства за ефективно функциониране на здравеопазването в условия на икономическа криза.
Заемът на Фонда за социално развитие е в размер на 11 млн. щатски долара и ще бъде използван за преструктуриране на здравния сектор.
Обсъдени бяха сферите, за които ще бъдат нас
чени средствата, като първична и спешна медицинска помощ, хемотрансфузии и др. Редица малкомащабни строителни и монтажни дейности ще бъдат също така покрити от тези средства.
Управлението на проекта във връзка с този законопроект се възлага на Министерството на здравеопазването и неговите структурни звена, от общините и от здравните заведения.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе единодушно следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Някой желае ли да се изкаже по предложения законопроект?
Заповядайте, доктор Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Правителството на Демократичната левица осигури заеми за преструктуриране на основни направления в системата на здравеопазването. Тези заеми се разпределят, както следва: от Световна банка - 26 млн. долара; от Фонда за социално развитие към Съвета на Европа - 11 млн. долара; по Програма ФАР - 2 млн. и 300 хил. долара; от българското правителство - 7 млн. и 800 хил. долара или общо 47 млн. и 100 хил. долара.
Досега от заема за Световна банка са изплатени 3 млн. и 200 хил. долара, по данни от 25 март 1998 г. на госпожа Илейн Патерсън - постоянен представител на Мисията на Световна банка за България, и потвърдени от министъра на здравеопазването в отговор на мое питане в парламентарен контрол.
Специалната сметка по заема за Световна банка е разкрита едва, забележете, едва през м. март 1998 г. Споразумението за заем с Фонда за социално развитие към Съвета на Европа е подписано на 22 май 1996 г. Допълнителното споразумение на Министерския съвет с този фонд е от 10 ноември 1997 г. Днес е 20 май 1998 г. Коментарът е излишен.
Естествено специалната сметка по този закон не е разкрита. Планираните средства от заемите правилно са насочени към три основни структурно определящи направления в здравеопазването - първична здравна помощ, спешна медицинска помощ, хемотрансфузионна политика.
За съжаление това бездействие по осигурените заеми е една от главните причини тези проекти да са замразени във вида, наследен от правителството на Демократичната левица и да не е направено нищо съществено по тях.
Първичната здравна помощ трябва да осигури преструктуриране на основни здравни услуги, съчетани с промоция на здраве, да се възстанови достъпността на медицинската помощ, която днес липсва по вина на това правителство, да се ограничи невижданата в историята на българското здравеопазване корупция. И по-нататък, да се завърши проектът за спешната медицинска помощ, да се достави така нужната допълнителна апаратура и специализиран транспорт, да продължи квалификацията на кадрите, работещи в спешната медицинска помощ. На всички е известно какво е състоянието на кръводаряването, осигуряването на кръв за спешните състояния, за големите сърдечно-съдови операции, а и не само за това.
Учудва ме, че дори не е започнат ремонтът на бившия "Майчин дом" за бъдещ хемотрансфузионен център.
Да, госпожи и господа, на това всички вие, от мнозинството, казвате "реформа в здравеопазването". Много правилно министър-председателят, макар и съвсем елегантно, на 7 април т.г. в Кардиологичния център отбеляза, че реформата в здравеопазването се забавя. То въобще няма такава реформа, господа, и аз се чудя днес министърът на здравеопазването какво ще обяснява в Хасково.
Ние от Демократичната левица ще гласуваме за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие към Европа. Това е нашето конструктивно отношение като опозиция, но ви уверяваме, че ще подложим на постоянен, повтарям, постоянен парламентарен контрол как се използват средствата от заема. Това сме го правили вече неколкократно, защото здравеопазването за разлика от вас, за нас е приоритет не само като писания в някоя програма, пък била тя и правителствена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Друг някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Член единствен. Ратифицира Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (ратифицирано със закон - ДВ, бр. 83 от 1996 г.), подписано в София на 27 ноември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, ПРИЕТ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА НА 85-АТА СЕСИЯ ПРЕЗ ЮНИ 1997 Г.
Има думата за становището на Комисията по труда и социалната политика заместник-председателят на комисията господин Христо Иванов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви становището на Комисията по труда и социалната политика относно законопроект, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през юни 1997 г.
"На свое заседание от 13 май 1998 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта на Министерския съвет и мотивите към него за ратифициране на Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през юни 1997 г. Бяха обсъдени приложените мотиви на Министерския съвет и доклад на министъра на труда и социалната политика.
Проектозаконът се отнася до ратифицирането на изменението на чл. 19 от Устава на Международната организация на труда, най-висшия орган на организацията - Международната конференция на труда, с мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите на сесията делегати да отменя конвенции, които не са актуални в системата на международните трудови норми и техните съвременни цели.
След проведено гласуване с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на народното събрание законопроект N 802-02-20 от 30 април 1998 г. на Министерския съвет за ратифициране на Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през юни 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Едуард Клайн, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На свое заседание от 14 май 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през юни 1997 г., и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през юни 1997 г. в Женева."
Становището е подписано от председателя на Комисията по външна и интеграционна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На 85-ата конференция е приета една целесъобразна промяна в Устава на Международната организация на труда, която дава възможност с мнозинство от две трети да се вземат решения за отмяната на неактуални нормативи, която в комисията беше единодушно подкрепена, мисля, че намира разбиране и в Народното събрание. Не виждам никакви пречки за това да гласуваме на второ четене законопроекта за ратификация.
Затова правя процедурно предложение веднага да преминем към гласуване на споменатото решение и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ИВАНОВ:
"З А К О Н
ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, ПРИЕТ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА НА 85-АТА СЕСИЯ ПРЕЗ ЮНИ 1997 Г.

Член единствен. Ратифицира Акта за изменение на Устава на Международната организация на труда, приет от Международната конференция на труда на 85-ата сесия през юни 1997 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО МОРСКО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика да изнесе становището на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

по законопроект N 802-02-23 от 4 май 1998 г.
за ратифициране на Конвенцията за улесняване на
международното морско корабоплаване, внесен от
Министерския съвет, на Комисията по
икономическата политика на Тридесет и осмото
Народно събрание

На редовното си заседание на 13 май 1998 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване от 1965 г., с измененията и допълненията й, в сила от 1 септември 1993 г. Конвенцията има за цел да предотврати излишните престои на корабите, да подпомага сътрудничеството между правителствата, да опростява и унифицира формалностите и процедурите при корабоплаването и оформянето на документите и др. Тя се състои от 16 члена и приложения в 6 раздела, които третират стандартите и препоръчителната практика на различни улеснения. Конвенцията съдържа и 6 допълнения за формата на унифицираните документи. Приложението съдържа правила за опростяване на формалностите и процедури при пристигане, престой и отплаване на кораби.
Към конвенцията са се присъединили 76 държави, между които са повечето страни от Европейския съюз, САЩ, Китай, Полша и други морски държави.
В досегашната практика на България има несъответствие на документите с изискванията на конвенцията, което води до неправомерни искания или недоразумения, които уронват престижа на държавата или на държавни органи в областта на корабоплаването. Присъединяването на Република България към конвенцията не налага промени в действащото българско законодателство, но ще го допълни, след като стане част от вътрешното право.
Комисията по икономическата политика смята, че конвенцията ще допринесе за обогатяване на българското морско законодателство и неговото хармонизиране със законодателството на развитите морски държави, като същевременно ще съдейства за сближаването на страната ни с Европейския съюз.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Едуард Клайн, за да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На свое заседание от 14 май 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване. Изслушан беше представител на Министерството на транспорта, който даде разяснения за какво точно става дума в тази конвенция. Става въпрос за опростяване на формалностите, за унифициране на документите по брой и по образци при пристигане, престой и отплаване на кораби.
След зададените въпроси и проведените разисквания, комисията прие следното

"С Т А Н О В И Щ Е

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за улесняване на международното морско търговско корабоплаване от 1965 г., с измененията и допълненията й, в сила от 1 септември 1993 г.
ПОДПИС: (п) председателят на
               комисията"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
По този законопроект някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Резултатът от това гласуване ми дава основание да направя процедурното предложение и да поискам да гледаме и на второ четене този законопроект на днешното заседание. Затова моля за вашите гласове за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"З А К О Н

за ратифициране на Конвенцията за улесняване на
международното морско корабоплаване

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване от 9 април 1965 г., с измененията и допълненията й, в сила от 1 септември 1993 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ 1997 Г. НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ.
Има думата народният представител господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение в залата да присъства и председателят на Националния статистически институт, чийто отчет ще гледаме след малко, господин Захари Карамфилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Захари Карамфилов в залата.
Има думата господин Николов, председател на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по отчета за изпълнението на плана за статистическите
изследвания през 1997 г. и плана за статистическите
изследвания през 1998 г. на Националния статистически
институт N 810019 от 7 март 1998 г., внесен от Националния статистически институт

На редовното си заседание на 25 март 1998 г. с участието на председателя и заместник-председателите на Националния статистически институт Комисията по икономическата политика разгледа отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1997 г. и плана за статистическите изследвания през 1998 г.
По време на дискусията народните представители стигнаха до констатациите, че Националният статистически институт представя един и същи формален отчет и рутинен план всяка година с едни и същи елементарни обяснения и дълги и неизпълняеми програми във времето. Главните недостатъци са:
- не се открояват приоритетите, по които е свършено нещо реално, а се описва рутинната дейност на института;
- не е ясно формулирана стратегията за изграждане на нова, модерна статистика;
- не се изчисляват редица макропоказатели, като производителност на труда, цени на производител в селското стопанство, социален минимум и др.
Обхващането на частния сектор е символично, а икономиката в сянка изобщо не се обхваща. В селското стопанство не се прави преброяване на животните, а се правят разчетни данни, липсва финансов отчет по извънбюджетната сметка и програма ФАР.
Данните на динамичните редове на брутния вътрешен продукт - инфлация, производство и други стойностни показатели, не са коректни, което не позволява да се направят реални изводи за развитието на икономиката;
- недостатъчно аналитична и прогностична дейност, работи се с остарели информационни технологии, недостатъчно се обхващат основните процеси на прехода, с което се вреди на управлението на страната.
Въпреки високата самооценка, незадоволителна оценка за работата на българската статистика е дадена от Европейската комисия по статистика "План 2000".
От социологическите изследвания се вижда, че над 70 на сто от българското общество не вярва на националната статистика.
Въпреки направените сериозни бележки по плана на Националния статистически институт, обсъждан през 1997 г. от Комисията по икономическата политика, не е последвало подобряване на работата на института.
В резултат на направените разисквания Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да вземе следното заглавие

Р Е Ш Е Н И Е:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката, реши:
1. Не приема отчета за изпълнение на плана за статистическите изследвания през 1997 г. и плана за статистическите изследвания през 1998 г. на Националния статистически институт.
2. Освобождава председателя и заместник-председателите на Националния статистически институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
По разглеждания отчет за изпълнение на плана за статистическите изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Бих желал накратко да взема отношение по това, което прочете господин Николов току-що. Преди това бих искал да чуем и становището на шефа на Националния статистически институт господин Захари Карамфилов. Но аз мисля, че това, което прочете господин Николов, не може да бъде документ, който се разпространява в Народното събрание от името на една комисия, господин Николов, поне с тези думи, с които си служите, и с тези квалификации, които давате. Не е Вашият отчет пред мен. Обаче ако Вие сам видите...
Давате ли си сметка какво казахте в момента? Какво е становището на комисията - че работата на Националния статистически институт е под всякаква критика, данните за брутния вътрешен продукт и т.н. не съответстват на действителността. Откъде знаете, че не съответстват на действителността? Ами Вие знаете ли, че държавният бюджет, правителствената програма и всичко това е направено въз основа на данните на Националния статистически институт, не на някой друг? Няма друг паралелен институт в България, който да събира тези статистически данни. Искате да кажете, че всичко онова, което министър-председателят каза онзи ден тук, не е вярно? Искате да кажете, че държавният бюджет се прави въз основа на това как министърът на финансите гледа в небето и сваля там някакви цифри, защото не вярва на Националния статистически институт?
Сигурно има минуси в работата на Националния статистически институт, каквито минуси има във всяка една държавна институция. Но мисля, че така на едро, ангро не може да се говори в Народното събрание. Имайте предвид, че всичките тези изследвания не ги е правил господин Карамфилов и неговият заместник. Вярно, че те работят там, като организират работата на техните подчинени. Но това е един голям институт, в който работят добри специалисти. Една част от тях аз познавам.
Извинявайте, господин Николов, аз съм работил, след като съм завършил, непрекъснато в Българската академия на науките, по комунистическо време. Ето и Стефан Стоилов е тук. И ние знаем какво беше, когато статистиката беше партийна. Ами чисто и просто с партийна статистика никой не можеше да работи, не дай си Боже, научни работници, ръководители, каквито щат да са. Господин Николов, искам да Ви кажа, защото съм сигурен, че нито Вие, нито някой от Икономическата комисия някой път през живота си се е занимавал със статистически изследвания в областта на икономиката. А ние това сме правили. И когато няма национален източник за статистиката, отваряте международните справочници и виждате, че срещу името на България пише: "данни няма" или "данните не са сигурни". И ние се принуждаваме да си служим с някакви косвени данни, които някоя международна организация е направила за България, за да видим какво е състоянието на българската икономика. И когато се направи един статистически институт, в който хората работят в зависимост от възможностите си, Вие си позволявате да дадете такава оценка! Може да кажете конкретни случаи, когато нещо не е направено или погрешно е направено. Но тези конкретни случаи и цялата тази оценка да не е политическа оценка, а да е една типично професионална оценка. За съжаление такава не виждам.
Ако искате да подмените ръководството на Националния статистически институт, естествено, когато имате мнозинство, можете да го направите. Но го правете не така, че да обиждате целия колектив, който работи. Тези хора ще работят и утре. Няма откъде да ги намерите. Не можете да намерите един нов институт и да го накарате да работи. А с такава квалификация - тя говори зле за Вас като човек, който е подписал този документ, за Комисията по икономическата политика, която го е утвърдила, и сигурно за цялото Народно събрание, което ще го гласува. Аз не бих се присъединил към такъв документ. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз прочетох становището на Комисията по икономическата политика, в него нямаше квалификации за работата на специалистите. Става дума за отчета.
Напомням само, че при приемането на отчета за 1996 г. беше връщан три или четири пъти в Комисията по икономическата политика. Накрая го приехме. Приехме и плана за статистическите изследвания. Става дума, разбира се, за това, че считаме, че работата на ръководството, което, разбира се, носи отговорността за данните, които се дават за управлението на държавата, не са полезни за управлението на държавата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Това е оценка ангро, вече.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи ние имаме реална представа за обекти.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не са полезни.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Не са полезни точно в смисъла на полезност. Значи не говорим верни или неверни, говорим за това, че те не са такива, че да дават реална представа за обекта на управление, а именно за състоянието на българската държава. И само за това става дума.
Напомням, че това решение на Комисията по икономическата политика беше взето с 18 на 1 гласове. Вероятно така ще се получи и в залата.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това е доказателство за истинност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господи Николов.
Ако няма други реплики, имате думата за дуплика, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): За кратък отговор. Естествено, не са полезни, сигурно не са и верни. Кажете, според Вас, господин Николов, или според това грамадно мнозинство в Комисията по икономическата политика какви са верните данни, примерно за брутния вътрешен продукт или за инфлацията? Вдругиден тук ще има дебат по едногодишното управление на СДС. Да кажем, че управлението се базира на неверни данни, така ли? Или че спадът не е бил в 1996 г. такъв и в 1997 г. такъв или че онзи растеж с минус знак не се дава така от статистиката, както каза Сашо Божков?
Не зная, господин Николов. Аз мисля, че трябва да се даде думата на господин Захари Карамфилов, да се произнесе и той по тези сериозни обвинения срещу статистиката. Защото мисля, че те, ако се възприемат наистина като чиста монета, те ще имат едно много сериозно отражение върху управлението на цялата българска икономика. В момента това, което казвате, означава, че българската икономика не се управлява професионално. Точно това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров. За изказване има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов. Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Позволявам си да взема думата, тъй като се отнася за неща, свързани със сметки. И аз имам някакво отношение към тази професия.
Първо. Мен ме учудва логическото противоречие, което тук господин Венцеслав Димитров изтъкна. Казва се, че сведенията на статистиката не са верни. За да се докаже, че нещо не е вярно, трябва да се покаже контрапример. Тоест, трябва да има друг източник, по който са пресметнати някакви параметри, които да се отличават от тези, пресметнати от статистиката. Тогава възниква въпросът, обаче: кои са верните, тези на статистиката или другите? Със самочувствието на управляващи, управляващите смятат, че това, което казват, то е истината. Но това обикновено не е така.
Твърдението на господин Николов, че данните от статистиката не са полезни за управляващите, е много симптоматично. Защото, ако искате статистиката да бъде услужлива и да ви дава сведения, които да са удобни и полезни за управляващите, това вече няма да бъде професионална статистика.
Второ. Ако Националният статистически институт не ви дава параметри, които са нужни, нищо не пречи на правителството да иска такива параметри да бъдат пресмятани.
Имайте предвид, че статистиката днес не е основана на някакви български методики. Това са световни методи, които се използват от всички добре развити страни. За да има съпоставимост на данните в отделните страни, те трябва да бъдат пресмятани по една и съща методика.
И сега, когато вие не сте доволни от това, което ви се дава от статистиката, вие искате да смените ръководството. Явно е, че ще го смените, защото каквото кажете, това става. Но ще става дотогава, докогато можете да се държите на въжето, по което ходите, тъй като сечете клона, на който стоите. Не може да обвините статистиката, че е грешна. Защото, както каза, вече втори път го цитирам, малко прекалявам с това, господин Венцеслав Димитров, вие отричате държавността. Ами нашата държава пред света е това, което дава нашата статистика, това е държавната ни статистика.
Според мен такова замахване с тоягата е изключително опасно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз благодаря на господин Сендов, че точно ме цитира. Значи аз специално подчертах "полезност на информацията". Той като един от видните български учени знае какво значи полезност на информацията, а именно информация, която има връзка помежду си.
Аз твърдя, че ние в момента не знаем каква част от реалния брутен вътрешен продукт се произвежда в частния сектор, по това, което ни дава статистиката. Оттук ние автоматично не знаем с каква средна работна заплата се произвежда брутният вътрешен продукт в България. Не знаем колко е добавената стойност в частния сектор, например. Не знаем тази добавена стойност с каква средна работна заплата се произвежда. Вие сте го усетили, елементарен е може би примерът, но той ми идва първи, по това, че средната работна заплата намаля за първото тримесечие на годината, затова че включиха един сектор от 20 на сто в средната работна заплата от частния сектор.
Ето, това е проблемът за полезността. Аз по никакъв начин и съм далеч да не признавам, и това съм го направил и в комисията, професионализмът на хората в Националния статистически институт, професионализмът може би и на това ръководство, но аз казвам, че управлението на държавата е недоволно. Значи ние, като мнозинство, считаме, че по такъв начин даваната ни информация не е полезна за управлението. Не казвам, че тя като сегменти, цялата тази информация, е невярна. Тя може би е вярна, но няма връзка, няма корелация между това, което на нас ни се дава. Това е проблемът, който прави информацията неполезна. За това говоря аз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Аз съм съгласен с господин Сендов, че методиките са световни и че това се прилага във всички развити страни. Но вземам отчета, в който се разглежда контролната дейност. И както забелязах и миналия път, когато разглеждахме въпроса за статистиката, ще отбележа някои интересни неща. В 1996 г. са извършени 2748 проверки и са открити нарушения в достоверността на информацията 428. Най-интересното е, че през 1997 г. броят на проверките е намален на 2599, а откритите нарушения са 762. Оттам нататък на изпратени предупредителни писма за открити грешки също имаме увеличени, а намаляваме броя на проверките. Това означава, че при нас първичната ни информация се оказва невярна, а контролът върху нея занижен. Това аз не мога да си обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
За трета реплика има думата господин Владислав Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Сендов, очевидно е, че въпросът тук не е до методологията, а въпросът е до съдържанието и очевидно е, че източниците на информация и критичният анализ по отношение на тези източници не дават основание да се счита, че всички данни, които са посочени, отговарят на действителното положение. Аз не съм статистик и не трябва да правя задълбочени изследвания или изказвания в това отношение, но фрапантни случаи има и бих казал, че статистиката някак си обслужи много добре тезата, че в България 1995 и 1996 г. има достатъчно зърно, за да може да се освободи това зърно и да се изнесе. Това беше една огромна грешка.
Освен това сега, при последното маркиране на добитъка, от страна на Ветеринарномедицинския институт се поставя на всяко едно животно в страната марка и се записва, регистрира се. Оказва се, че горе-долу, в кръгли числа говоря, около 30 на сто са повече говедата, отколкото са описани в статистическите бюлетини.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Напротив, много повече са! Говедата са много повече.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да. Ето това са неща, които, разбира се, са доста професионално насочени. Но те показват, че методът, по който се събира, начинът, по който се събира първоначалната информация, и контролът, който се осъществява върху нея, дават основание някои погрешни числа да се отбелязват в статистическите бюлетини. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Значи говедата са повече, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, не се обаждайте от място!
Има думата за дуплика господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Първо, на господин Николов. Господин Николов, Вие поискахте ли специални изследвания, за да може да се направи тази връзка? Това е държавен статистически институт и правителството има право да иска от него да прави определени изследвания. Щом няма такава задача, то не е длъжно да го прави.
Второ, по отношение на това, което каза господин Костов. Господин Костов, ако Вие можете да направите сметки, в които да няма нито една грешка, аз ще Ви се поклоня. Никъде в света няма статистика, която да е абсолютно точна. Затова се правят доверителни, затова се правят други неща. И ако имате един пример, с това нищо не доказвате. С пример теорема не се доказва, с пример теорема се отхвърля.
По отношение на казаното от господин Нихризов. Аз не можах да разбера Вие какво критикувате - слабости в организацията? Ами слабостите в организацията на борбата с престъпността са хиляди пъти по-големи. Хиляди пъти по-големи! (Неразбираема реплика от залата.)
Ами в България има разрушение на държавността! Тя не може да не засегне и организацията на събирането на данъци. Има корупция, хората скриват данните. Вие ще обвините Националния статистически институт за всичко това?!
Аз смятам, че погрешно е насочена атаката. Просто трябваше да представите предложението, че не сте доволни от ръководството, искате да го смените - ще го смените. Но да удряте по Националния статистически институт - това удря и по вашия бъдещ авторитет. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата за изказване Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина като че ли още в самото начало на дебата се даде възможност на преден план да изскочат доста емоции. Мисля, че ще има достатъчно време да поговорим за всичко това, което се коментира. Но в крайна сметка не това е целта и никой от нас не го е правил, нито е обсъждано в Комисията по икономическата политика - "да се удря, както каза господин Сендов, Националният статистически институт". Напротив, това, което коментирахме ние в комисията и голяма част от колегите, бе свързано единствено с нашето искрено желание да се подобри работата и организацията в Националния статистически институт. И неслучайно повечето изказвания бяха насочени точно в тази посока.
Считам, че голяма част от колегите постигнаха това. Считам, че и дебатът, който предстои и продължава в момента, със сигурност ще допринесе за една по-различна и по-нова организация.
Какво ми направи на мен впечатление? Опитал съм се по част от отчета да коментирам.
В началото на отчета са описани главните приоритети на работата на статистическия институт през 1997 г. За мен основното обаче е, че има голямо разминаване между дефинираните приоритети и фактически извършената работа. Аз по-специално и конкретно ще се спра на сътрудничеството на национално и международно ниво.
Като приоритетно направление от международното сътрудничество са посочени шест панелни проекта. Не се вижда на практика от изпратените 174 сътрудници - това го четем в отчета, представен в Народното събрание - командировани в чужбина, какви резултати на практика са внедрени в националната статистика.
Във всеки един от нас възниква естественият въпрос: защо няма организационно звено по международните сравнения, което е толкова важна област; какви са мненията на Евростат или на някои от 42-та чуждестранни специалисти, посетили института? Нещо повече, при последния дебат в Комисията по икономическа политика се оказа, че такова мнение е изказано и това мнение искрено се надявам колегата от Демократичната левица да го повтори пред всички нас какво е, за да го чуете от неговата уста. Освен че е работено интензивно, че помощта е била полезна, че пилотните проекти допринасят за хармонизирането и разни подобни общи приказки, конкретно нищо не е посочено като резултат от това наистина много активно и очевидно атрактивно сътрудничество. Говоря за международното сътрудничество.
В първите две приоритетни страници на отчета се казва, че е разширено сътрудничеството между ведомствата. В отчета обаче не се вижда дали има поне една ведомствена информационна система и дали е съгласувана със статистическата; поискано ли е от министерствата и ведомствата мнение за това каква информация им е необходима или под "ползотворно сътрудничество" на практика ръководството на НСИ разбира най-вече участието на представителите на различните министерства и ведомства във Висшия статистически съвет, който заседава обаче точно два пъти в годината и приема плана и отчета на НСИ.
Както се вижда от отчета, никакви методологични и организационни действия не са предприети за реализация на една от най-важните функции на Висшия статистически съвет, координационно-методологичен орган на официалните статистически изследвания. Не са осигурени и взаимоотношенията със съществуващите или изграждащите се ведомствени информационни системи, в това число на Министерския съвет, в Министерството на земеделието, в Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и други министерства и ведомства.
Въпреки наличието на самостоятелна дирекция в НСИ - понастоящем, доколкото виждам от приложената структура, това вече е отдел - и важността на тази дирекция, научно-приложната дейност въобще не е споменавана нито като приоритет, нито в изложението. Нещо повече, тази дейност не фигурира и в плана за 1998 г. Оказва се, че една от най-важните дейности в държавния статистически орган, заради която беше направена и промяна в името му между другото - от Централно статистическо управление в Национален статистически институт - е пренебрегната или просто е оставена на отживяване.
Независимо от причината, липсата на научно-приложна дейност е сигурна спирачка пред бъдещото развитие на статистиката.
Аз бих желал да цитирам и няколко данни от бюджета, от изпълнението на бюджета на НСИ за 1997 г. На 57-ма страница от отчета точно това, което коментирах до момента, ясно е илюстрирано и с цифри - цифри, които всички ние обичаме и много колеги на практика го споменават често в изказванията си.

От изпълнението на бюджета ясно личи, че за командировки са изразходвани 39 млн. лв. и, забележете, за текущ ремонт само 13 млн. лв., а за научноизследователски разходи са изразходвани точно 1 млн. лв. от изпълнението на бюджета. Естествено тук е мястото и връзката да спомена и нещо друго, което си позволих да коментирам и в Комисията по икономическа политика точно на основание на цифрите от бюджета - че като че ли липсва всякаква заинтересованост, а като цяло най-вече според мен и възможност на ръководството на Националния статистически институт да осигури собствени приходи на Националния статистически институт. Това е ясно илюстрирано от отчета по бюджета.
Субсидията като приход е в размер на приблизително 3 млрд. 600 млн. лв. и, забележете, собствените приходи са само 22 млн. и 500 хил. лв.
По плана на Националния статистически институт са заложени и нещо, което ще дам като пример, и примерно двустранно сътрудничество с Португалия. За мен е много интересно да получа отговор на няколко въпроса. Примерно от няколко години тези постоянни работни срещи и семинари - ту в България, ту в Португалия, на практика ние не можем да установим какво е свършено досега чрез тях, какво е внедрено в националната статистика, да речем,точно от това международно сътрудничество и колко години са необходими, за да се достигнат европейските изисквания в областта на статистиката. Всъщност може да се твърди, че ръководството на Националния статистически институт на практика няма ясна и добре планирана във времето и ресурсно осигурена програма за преход по всички направления на статистическите изследвания. В цялата му досегашна дейност се наблюдава известна неориентираност и неоправдано изчакване. Нещо повече, решенията за практически промени се вземат или под натиска на сроковете на международните проекти, или под пресата на проблемите на конкретните изследвания. Това нещо ще го илюстрирам и с цитат от предложения на всички нас отчет. Всички колеги могат на стр. 46 да прочетат следното, под което се е подписало ръководството на Националния статистически институт: че през 1997 г. започна интензивна работа и по сближаване на нормативната уредба на статистическата дейност в страната с прилаганата в Европейския съюз. Което за мен не означава нищо повече от факта, че едва през 1997 г ръководството на НСИ се е сетило, че ние кандидатстваме за членство в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): За съжаление, колеги, пак ще се повторя, че съм изненадан и от това изказване. Оттук-оттам е клъвнато нещо от отчета и се казва кой знае каква голяма трагедия. Че те не работят от вчера за сближаване на нашата методика! Тя е една и в Съединените щати, и в Европейския съюз, в цивилизованите страни - една е методиката за статистическите изследвания. Както една е математиката в света, както една е механиката, няма го Сашо Божков, но една е и топлотехниката.
Вие знаете ли, че ние нямахме данни за инфлацията преди 10 години и вземахме косвени данни за инфлацията? Тогава нямаше на практика ценова инфлация, тя беше друга. И сега не знам откога са започнали, но факт е вече, че в последните години съвсем точно се изчислява инфлацията. И колкото и да се сближаваме още с Европейския съюз, тя ще си остане такава.
Вярно е, че сигурно са подценили научните изследвания, но се предполага, че научните изследвания се водят в други институти. Както виждам, имате кандидати от институти, които сигурно са се превърнали вече в център за статистически изследвания, щом ще ги прехвърляте в Националния статистически институт. Но това е, защото нямат пари. И не само там, пари нямат и на други места. Вие знаете ли, господин Попов, че едно време имаше институт към Министерството на финансите. И този институт функционираше като научен институт. Една министърка на финансите преди известно време в едно служебно правителство ръководеше този институт. Хубав ли беше този институт? Хубав или лош, той вършеше работа. И затова по-добре питайте Иван Костов, той използваше неговите данни. След това парите свършиха в държавата и пари вече за научни изследвания няма даже и в БАН. Казвате кой знае колко пари са похарчени за командировки - 39 млн. лв. Е, че колко са 39 млн. лв? Да ви кажа ли колко дневни вземат тук народните представители под формата на командировки? Не ги знам, но сигурно председателят ще ви ги каже. Да ви каже колко пари са дадени от Народното събрание за командировки в чужбина. А пък вие сам си направете заключение за това какъв е бил ефектът.
Че било сътрудничество с Португалия. Аз от Вас чувам това. Че лошо ли е сътрудничество с Португалия? Между другото Португалия е една от страните в Европейския съюз, която, да не казвам други думи, е най-близко до степен на икономическо развитие до нас, въпреки че е на десетки години по-напред от нас. Няма с Германия да се гледаме. Гледаме по-малка страна, по-изостанала от другите и така долу-горе проблемите може да са сходни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За втора реплика - има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): От това, което каза господин Попов, се създава впечатлението, че Икономическата комисия едва ли не с възмущение се е отнесла към отчета и на тази основа е предложено това решение. Това категорично няма нищо общо с действителността!
Господин Попов, статистическият институт на е орган на правителството, не е орган на изпълнителната власт. Той е орган на парламента и онзи, който дава задание на статистическия институт, е парламентът. И програмата за статистическите изследвания беше утвърдена от същата тази Икономическа комисия, в която членувате и Вие. И на заседанието на комисията, когато търсихте аргументи, тъй като сега действително ги намирате в момента - няма документ, в който, като бъде отворен, да не се намерят формални противоречия, поставихме въпроса какви задания е задал парламентът, какви задания е дало правителството. Кой е дал някакви поръчки, които не са изпълнени? Поискахме, ако трябва, да се създаде независима комисия на парламента, която да провери информацията. И ако не сме доволни, да искаме неприемане на отчета. Нищо такова не се направи. Днес ни се казва, че е грешна методологията. Кое е грешното? Грешни са методиките. Кое е грешното? Събира се информацията. Че нима статистиците ходят да гледат марките по ушите на говедата? Може ли да се говори такова нещо в парламента на държавата? По други канали върви тази информация. В комисията се каза и такъв абсурд, че, виждате ли, нелицензираните телевизионни оператори не били отчетени. Ами че за какво са данъчните, за какво е полицията? Тези, които трябва да си вършат работата, не я вършат, а статистиката се оказва виновна.
Така че подкрепяйки всичко, което се казва, аз мисля, че тази оценка, която се предлага, първо, не е оценка на комисията. Знаете, че при гласуването представителите на опозицията напуснахме, затова остана само един човек, така че дайте да не се опираме върху статистиката на мнозинството. Добрият вариант е да отложим този въпрос, ако трябва, да направим парламентарна група, която да влезе в парламента с информация. Това, което се прави в момента, е срещу интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ползвам правото за реплика във връзка с изказването на колегата, тъй като и в докладването на комисията, и в това, което той каза, има според мен тенденциозни неща. Категорично не приемам проблема, свързан с "АДЖЕНДА 2000". Това е документ, който ни е раздаден на всички, в който има оценки за присъединяването ни към Европейския съюз.
Категорично не мога да приема мнението, че нашата статистика, както е изразено в отчета на комисията, така и в изказването на колегата, не работи за присъединяването и че има незадоволителна оценка от страна на Европейския съюз в този документ. Няма такова нещо. Няма! Напротив, записано е, че в Бялата книга няма препоръки и че се работи по тези въпроси. Не само в този раздел, във всички раздели има препоръки, че трябва да се работи упорито за присъединяването. Но това не значи, че оценката е незадоволителна. Това са препоръки и към икономиката, и към други, и трети неща, такова е просто състоянието на държавата.
Така че не бива да се злоупотребява, не бива да се отива тенденциозно и да се изпълняват поръчки. Затова и станах. Защото се налага един стил, господин Николов, на изпълнение на поръчка - просто да се дадат едни неща по-драматично и по-черно отколкото са. Такъв един стил според мен е наистина порочен. Той е опасен за всички ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Благодаря. Моля, колегите да ме извинят. Водих си записки, но все пак може и да объркам последователността на отговорите си.
Общо взето, проблемът не е в това дали сътрудничеството с Потругалия е добро или лошо. Проблемът е всички ние да знаем какво става след това сътрудничество и за какво се прави. А отговор на това нещо в този отчет аз не виждам. Толкова за сътрудничеството. Просто го дадох като конкретен пример.
Колко пари са за командировки? Проблемът не е в това колко пари са отделени за командировки. Проблемът е, че отделените пари за командировки неколкократно, десетократно надвишават разходите за текущи ремонти, примерно, и за научно-развойна дейност. Това, което коментирахме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): То така е и в парламента.
ИЛИЯН ПОПОВ: Най-вероятно. Дали е така или не в парламента, това е друга тема. А едновременно с това в отчета на НСИ се коментира, че абсолютно всички служители на статистическия институт са ходили в командировка за сметка на приемащата страна. Това се вижда в самия отчет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И ние ходим за сметка на приемащата страна, ама си вземаме командировки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, ще Ви отстраня от залата.
ИЛИЯН ПОПОВ: Знам, че и Вие ходите и наистина е хубаво да споменете къде ходите и колко пъти сте ходили. (Неразбираема реплика от Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Взимаме. Какво, на Вас ли да Ви ги даваме?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Точно от Вас няма да взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво тогава? Аз пък на Вас няма да дам.
ИЛИЯН ПОПОВ: Защото, говорейки за точните цифри, които, пак повтарям, всички ние обичаме, може би беше редно точно икономистите, в това число и господин Димитров, да зададат елементарния въпрос - как беше изчислена инфлацията през 1996 г.? И какво беше разминаването в отчетената инфлация и с прогнозираната инфлация точно от Националния статистически институт, господин Димитров? Хубаво е да си спомните и Вашите изказвания по това време или може би ние трябва да преровим документи, които съществуват тук, и ще ги цитираме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да, всичко има.
ИЛИЯН ПОПОВ: Да, има го, наистина.
Колкото до методиката, тя наистина е една и съща. И това е доброто, и това е същественото - че методиката е една и съща. Само че изпълнителите са различни и в това е основният проблем.
В заключение искам да кажа няколко думи по другите реплики, тъй като те бяха доста. Коментира се, че едва ли не тук се изпълняват някакви поръчки и че не се приема, че Националният статистически институт не е работил за присъединяването към Европа. С удоволствие бих приел една подобна оценка, само че самото ръководство на Националния статистически институт, както ви споменах, погледнете и вие отчета - стр. 46 от справката, казва, че за присъединяването започват да работят през 1997 г. Какво са правили предишните пет години?
Другото, което ми направи впечатление, е, че тук един от колегите предложи едва ли не да се отложи гласуването. Подобно желание имаше и в Комисията по икономическата политика. Аз съм категорично против отлагането на гласуването.
Нещо повече, за втори път предлагам на колегата от Демократичната левица, умишлено няма да му спомена името, да повтори това изказване, което направи в Комисията по икономическата политика, и от което стана ясно какво е мнението на консултантите от ЕВРОСТАТ за това как работи Националният статистически институт и тяхната оценка. Повтарям това, защото мнението, което се изказа, бе, че това становище не е в полза на ръководството на НСИ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата народният представител господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров подхвана в днешната дискусия темата откъм един много съществен край - статистиката, държавната политика, бюджет, икономическа политика, финансова политика. Вие на отправеното от него обвинение не сте в състояние да отговорите, уважаеми колеги от мнозинството. Не сте! Излиза, че на пясъчна основа е изградена цялата икономическа политика и бюджетната практика.
Второ, един от основните мотиви в становището на Комисията е свързан с това, че е необходимо да бъде организирано изграждането на модерна статистика в България. И сега, когато в тези дискусии, в последните минути, става дума за това да започне подготовката в България за присъединяването ни, образно казано, статистически към Европейския съюз, също се хвърлят във въздуха глупости. Извинете ме. Защо?
Тази подготовка, уважаеми колеги, е започнала от момента, в който Националният статистически институт започна трудното, не леко въвеждане на системата на националните сметки. Това е широкият фундамент на трансформиране на нашата система в система, която е адекватна на пазарната икономика - една не лека работа, според всички експерти. Оставете българските, но вземете оценките на тези, които са помагали за внедряването на тази система, от която остават още един сегмент и половина, образно казано, недовъведени. Това е една трудна шестгодишна работа, на която ще стъпи всяко ново ръководство в Националния статистически институт.
И да се приказва по повод на някакъв текст на страница еди-коя си, че през 1997 г. започнало приспособяването. Има се предвид нормативно решаване на въпроси, а не на методологическата основа за превръщането на българската статистика в такава, която може да бъде интегрирана в европейската статистика. И който твърди противното, значи не разбира. Посъветвайте се със същите тези чиновници-експерти от ЕВРОСТАТ.
По-нататък. Тук хвърлихте днес фразата, че 70 на сто от българите не вярвали на българската статистика. Да, много често е така. На какво не вярват? Защо премълчавате на какво не вярват? Не вярват на статистиката за цените, ама в каква посока не вярват - че индексите са много високи? Обратно.
Всички изследвания показват, господин Николов, че ако вземете един субиндекс на оная група от стоки и услуги - 15-16, до които опира бюджетът, на 90 на сто от българските домакинства, този субиндекс има 3-4 пъти по-голяма интензивност в сравнение с общия индекс. Да, и българинът, като вижда и оценките, и анализите, например на синдикалните централи, и това, което може да направи всеки един грамотен човек, той наистина не вярва на статистиката, но в този смисъл, а не в оня, в който вие заявявате тук, и търсите аргументи, за да атакувате работата на статистиката. Българинът е непрекъснато под ударите на 4-5 пъти по-бързо увеличаващите се цени на десетина хранителни стоки и 5-6 услуги - топло, светло и вода. В тоя смисъл българинът не вярва на статистиката. Това говори и за една голяма компонента на демагогия и в правителствената политика, че 3,8 на сто индекс за четири месеца наистина е слабоват, но индексът на цените на стоките и услугите, до които опира 90 на сто от българския народ, е съвършено друг - четири пъти по-стръмен.
Доста колеги обърнаха внимание на това, на което и аз си позволих да ви обърна внимание в комисията - оспорвате работата на статистиката. Трябва да бъде проведена методиката. Вие казвате - методиката е добра. Има европейска марка, но по всяка вероятност дефектно се прилага. Още преди месец ви предложихме - провокирайте създаването на една експертна комисия и ще получите резултат има ли дефекти, малки ли са или големи. Но да се тиражира и в пресата, че една и половина - две бензиностанции изкривили индекса на цените през месец януари, меко казано, това е глуповато. Българската публика не е глуповата.
И накрая се получава, без да искаш, един извод, от който имаме основание да се срамуваме в парламента - всичко, което не ни харесва, произведено от статистиката, е невярно, това, което ни харесва, е вярно. Извинете, но се натрапва един такъв извод. Той лошо говори за мнозинството.
Голям проблем в икономическата комисия, уважаеми колеги, беше темата за сенчестата икономика. Дайте да се разберем, в Европа, и по-специално в групата страни в преход, също се мъчат над този въпрос - да уловят параметрите на сенчестата икономика. Тези анализи обслужват и правителствената политика пряко и косвено. Добре, вие сте недоволни от числото, но подобни числа има в повечето от страните в преход. Има отклонение - в Русия, но Русия е по-зле в това отношение и от България. Неслучайно преди пет месеца Солженицин написа една голяма статия, обиколила световната преса, че демократите в Русия правят разграбването на века. И това е факт. У нас също го има това нещо, но в малко по-малки размери, като че ли.
Не ви харесва числото 21,9-22 на сто. Добре, но аз и там ви обърнах внимание върху нещо, ще си позволя да отнема тук на народните представители две минути по повод този проблем.
Как да си обясним, че и в такова издание като това на ОИСР, което представя България, с числата, които произвежда българската статистика, съответно критично прегледани, както правят и в Икономическата комисия за Европа в Женева, през всичките години, в които аз и Венци Димитров сме си вадили хляба в Икономическия институт, всички числа за дела на брутния вътрешен продукт, който се преразпределя чрез бюджета, става дума за консолидирания бюджет, са с 6, 7, 8 до 10-процентни пункта повече, отколкото в България. Вие на този факт не обръщате внимание, все едно че не съществува за вас и същевременно у нас данъчното бреме е по-високо, пак по официални данни, и се получава големият парадокс на пръв поглед - по-високо данъчно бреме и значително по-ниско равнище на ангажиране на брутния вътрешен продукт в бюджета.
Какво показва това, уважаеми колеги? Това показва, че държавната политика в 1997-1998 г. не прави нито крачка по линията на изкарване на доходи на светло, на облагане на големи масиви от доходи. Няма активност в това отношение. Това е по-големият проблем, това е истински проблем за държавната политика, а не това, че статистиката на България й изкарва сенчестата икономика 21,5. А по този голям проблем не личи нито в бюджета за 1997 г., нито в бюджета за 1998 г., а и в прогнозата, с която разполагаме за следващите две години, желание да се направят реални стъпки в осветляване на допълнителни части от територията на сенчестата икономика. Няма такива усилия, въпреки декларацията, която прие и парламентът, че ще се опитваме справедливо да разпределяме тежестите на прехода върху всички социални групи. Вие бягате от големия проблем и се хващате за числото на сенчестата икономика, което при това се произвежда на експертна основа, тук няма някакво статистическо наблюдение.
Искам накрая да ви обърна внимание, че българската статистика помни имената на такива хора като проф. Попов, проф. Стефан Димитров, проф. Керанов, Лазаров, акад. Матеев, Дано Балевски, проф. Станев, за да стигнем в края на ХХ век до една политическа смяна. Според мен Вие давате ход на една много опасна, изключително опасна тенденция. Вие искате да превърнете, и това е ясно за публиката, статистиката в един послушник. Правите голяма грешка и за тази грешка сигурно ще платите. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Карамфилов! Заставам на тази трибуна като член на Парламентарната група на Евролевицата и съзнателно декларирам това нещо.
Първо, искам да заявя съвсем отговорно, че това решение, което беше прочетено от председателя на Комисията по икономическа политика, не е на Икономическата комисия, а на съставната й част от СДС. Всички останали не бяха съгласни с него, не бяха съгласни, защото това е чист волунтаризъм. Аз казах на Николов тогава: господин Николов, ако Вие се съмнявате в методиката, по която се извършва набора на информация и нейната достоверност, дайте да дадем за рецензия на една съставна част от специалисти от Европейския съюз, за да провери дали методиката е грешна.
А ако се съмнявате в информацията, която дава тази методика, защо тогава приехте отчета на Националната банка, който се позовава на Националния статистически институт без забележки? Защо тогава министър-председателят оборва моите прогнози, позовавайки се на информацията от Националния статистически институт? Вие просто правите политическа разправа.
Господин Николов, Вие на няколко пъти сте вече инструментариумът на тази политическа разправа. Но аз искам най-отговорно да ви кажа, че когато в една кърпа се бършат много мръсни ръце, съдбата на тази кърпа е известна. (Ръкопляскания от левицата.)
Тук сега се чуха някои доводи, които ме накараха да се чувствам, че ме смятате за глупак, когато ми ги внушавате. Науката има две тенденции - фундаментална наука и приложна наука. Националният статистически институт не развива фундаментална наука, за да искате от него това. Националният статистически институт развива приложна наука, т.е. вече прилага утвърдени методики, които са приети от Националния статистически съвет. Затова не бъркайте нещата. Не си играйте с познанията на хората, като се опитвате да смятате, че те нямат необходимата култура, за да разберат за какво става дума.
Друго, на което искам да ви обърна внимание. Говорите за извършени разходи, направени извън науката, за развитие на науката. Науката се прави в БАН, не се прави в Националния статистически институт.
Аз ви питам: Министерският съвет прие допълнителни разходи от 43 милиарда за адаптацията ни към НАТО в момент, когато гражданското състояние и правовият ред е много тревожно и вместо да ги даде за укрепването му, за укрепването на финансовата дисциплина, за укрепването на данъчната дисциплина, защо ги давате да обзавеждате кабинети за по 10 милиона? Тогава кой ще отговаря за това разхищение - за нещо, което, съмнявам се в аранжирането на нещата, дали е на първо място от потребността на българското общество.
Ремонти били извършени или по-скоро неизвършени. Ами защо се уволнихте заместник-министърът на труда и социалната политика, че правел много ремонти за много пари? Какво искате в крайна сметка? Наясно ли сте с ценностната си система? Аз винаги ви казвам: вие просто нямате ценностна система, господа от управляващото мнозинство! (Ръкопляскания от левицата.)
И завършвам, за да не бъда скучен на слушателите си, продължавайте, ползвайте вота, който ви даде народът, но няма да го получите втори път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За процедура думата има господин Божинов.


ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица съгласно чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение след изчерпването на дебатите гласуването по проекта за решение да се извърши съгласно чл. 52, т. 3, а именно това гласуване да бъде лично, да бъде със "за", "против", "въздържал се", гласуването да се извърши явно и съгласно т. 3 на ал. 2 на този член с поименно прочитане на имената на народните представители, със ставане и устно да изразят своя вот по този важен въпрос.
Правя го в хода на самите дебати, за да може да се произнесем и ораторите, които ще вземат отношение по-нататък, също да се съобразят с вота на народните представители по моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, това предложение беше редно да си го направите преди гласуването. Разбирам, разбирам подтекста, но в момента естествено не мога да го поставя на гласуване. Това може да стане, когато приключат дебатите и се премине към гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да се поканят управляващите и депутатите в залата за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кого да каня?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да знаят народните представители, че ще има такова гласуване, да се приберат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След дебатите преди гласуването има ред. Може да се предложи отлагане на гласуването. Беше споменато и такова нещо. Има ред на процедурите. Така че в момента не мога да поставя на гласуване Вашето предложение.
Защото депутатът от Вашата парламентарна група постави въпроса за отлагане на гласуването. Ако ще се отложи гласуването, как днес можем да вземем решение? Като свършат дебатите - може. Никой не отказва да се гласува такова предложение. Просто ще напомните накрая на дебатите, че има процедурно предложение и се поставя на гласуване.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че ще бъдем в грешна позиция, ако тръгнем с една анатема срещу Националния статистически институт. На грешна позиция сме и тогава, когато сме склонни да произнасяме някакъв апотеоз на това, което е направено и което е налице като резултат от българската статистика. Истината във всеки случай е някъде по средата.
Аз съм съгласен с онези колеги, които не желаят критиката да се разпростира глобално върху всички специалисти на Националния статистически институт. Заставам изцяло на тяхната страна, защото знам, че там работят много добри и много съвестни специалисти. Но спомняте ли си, уважаеми дами и господа, когато започна турболенцията и сривът във финансовата система на България, че вътре в Националния статистически институт се оформи фронтова линия и там именно много добри специалисти застанаха на позицията, че резултатите на Националния статистически институт заблуждават държавните институции, не насочват правилно и българските спестители, българските домакинства, не дават никакъв тревожен знак за предстоящата катастрофа. Тогава с риск за кариерата си госпожа Величка Рангелова излезе на пресконференция и обяви реални резултати за състоянието на инфлационните процеси. Разбира се, когато аз споменах това в Комисията по икономическата политика, бях оборен с това, че и тя не познала, защото нейните резултати били два пъти по-ниски отколкото реалната инфлация. Но факт е, че тя посочи цифри, 10 пъти по-високи от това, което даваше институтът тогава. Вътре имаше една реална конфронтация между специалистите и това беше конфронтация на съвестта, а не на квалификацията.
Аз мога да кажа, че съм с убеждение, че съм специалист в областта на статистиката, в областта на математическата и квантовата статистика и мога да кажа, че нещата, както каза и господин Димитров, не опират до методите и до методиката. Опират до нещо съвсем различно. И господин Стоилов, за съжаление - тъй като аз ценя неговото мнение, не спомена някои свои аргументи и доводи, които изложи в Комисията по икономическата политика, а те бяха свързани с основните критики на международните институции и организации, които имат отношение към работата на този институт. А тези критики бяха не по методиката, защото това е един универсален инструментариум, който се прилага навсякъде в европейските страни, но става дума за обектите на изследването, за онези параметри, които се включват в изследванията. И там е разковничето - дали една статистика ще може да даде реални данни, дали тя ще има прогностичен характер. И тук според мен е ударението. В тази посока трябва да върви и еволюцията на българската статистика. Тя трябва да има прогностичен характер, а не пасивен. Разбира се, тя трябва да бъде един обективен монитор преди всичко на икономическите и социалните процеси в страната, но тя трябва да бъде в състояние да произвежда прогнози. А аз не съм наблюдавал българската статистика да се наеме с една такава роля, а тя трябва да й бъде иманентна, трябва да бъде същностна роля на българската статистика.
Говорим за "сенчеста" икономика, че тя не подлежала на обхващане. Не е вярно, господа. Тук, в нашата библиотека ще прочетете анализи на различни международни институти, които анализират състоянието на икономиката и в частност на "сенчестата икономика" в Русия. И там ще ви покажат по проценти как се движи нейният дял, например в общия вътрешен продукт. А да се обхване сенчестата икономика е изключително важно, защото тя не е нещо абстрактно. Сенчестата икономика произвежда продукт и участва на пазара. Сенчестата икономика произвежда доходи. Следователно, това е един сериозен сектор, който просто ние не можем така да пренебрегнем и да отхвърлим и да смятаме, че сме обхванали икономиката само, когато анализираме официалните данни или т.нар. достоверни данни, които идват преди всичко от държавните предприятия.
И понеже всички наблегнаха на това - и с право, че българският бюджет, държавният бюджет, държавната политика и държавната стратегия се гради върху данните на статистиката, затова тя задължително трябва да бъде и обективна, но трябва да бъде и аналитична, трябва да дава прогнози за развитието на нещата. Дайте да бъдем откровени. Никой не си зададе въпроса какво е общественото мнение за българската статистика. Спомняте си, че тя по времето на тоталитаризма беше наричана стъкмистика. Смятам, че в общественото мнение няма сериозна промяна по отношение на това какво е станало с българската статистика. Вярно е, че в известна степен е незаслужено. Вярно е и, че промени има. Но вярно е и това, че духът на българската статистика трябва да се промени, за да отвоюва тя доверието на обществото. И тук не става дума за това върху кого да бъде хвърлена вината и не са същностните моменти, свързани със съотношението на разходите, въпреки че това са неща, които трябва да се контролират във всяка една институция. Но дайте да поемем една обща отговорност да променим духа на българската статистика. Тя наистина не трябва да бъде послушник, наистина не трябва да бъде слугиня на никаква политическа конюнктура. Тя трябва да стане един обективен монитор и да спечели доверието на общественото мнение.
Именно затова аз подкрепям промяната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплики са поискали думата господин Стефан Стоилов, господин Венцислав Димитров и господин Стефан Нешев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има неща, с които човек не може да се съгласи. И в залата никой няма да се съгласи с едно от твърденията на господин Иванов. Как така Вие ще искате от статистиката да бъде прогностична? Националният статистически институт е правил и вероятно ще прави прогнози, както много други икономически централи в страната. Но статистиката затова е статистика, защото тя отчита това, което е станало, това, което в момента е и на базата на това, което е станало и в момента е, стъпват тези, които правят прогнози. Как така с абсолютни неистини ще атакуваме Националния статистически институт? Моите уважения, но намерете аргументи, които малко от малко да съдържат истинност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за втора реплика господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): За прогнозите вече се каза. Всички правим прогнози - и Министерският съвет, Министерството на финансите, научни институти, външни наблюдатели, народни представители, журналисти и т.н. Те правят прогнози.
Статистиката борави с факти. Имайте предвид, господин Иванов, че Националният статистически институт се занимава преди всичко, не казвам изключително, но преди всичко с икономическа статистика. Другите статистики ги оставете на научните работници. Всеки научен работник е длъжен да има свои статистически апарат и да борави с него на своя собствена отговорност.
Думата ми беше обаче за сенчестата икономика. Чий проблем е сенчестата икономика? На статистиката ли е?
За мен сенчестата икономика, зависи, разбира се, каква дефиниция ще дадем, е преди всичко проблем на Министерството на финансите. Това е икономика, която не се облага с данъци. Статистиката не може да ходи да ги облага, каквото и да даде.
Значи има си и данъчни чиновници, има си корупция, има си правителство, което се грижи за политиката на доходите, непрекъснато да потиска работните заплати на хората и по този начин да стимулира разпределението на доходи по други неведоми пътища, които не се облагат. Но има и нещо друго и онзи ден тук, от устата на министър-председателя прозвуча, а и не само на него, и тук отговорът на проф. Стоилов: защо в България събираните приходи са по-малко от брутния продукт? Защото в брутния продукт освен тази сенчеста икономика има официални кухи цифри и не казвам, че статистиката е виновна за тях. Но някои наистина искат тези цифри да са много големи. (Реплика на Никола Николов от място, която не се разбира.)
Ще Ви кажа, господин Николов, собственото потребление, чушки и домати в буркани. Колко е това? Има ли го някъде по света?
Потреблението на собствени къщи, което е 10 на сто, и с онова става близо 25-30 на сто. Махни ги, проф. Стоилов, тези, и ще видиш, че приходите са долу-горе колкото там, даже и повече. Въпреки грамадния дял на сенчестата икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Нешев се отказва от репликата си.
За дуплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми дами и господа, има два вида науки - точни, детерминистични по-скоро, и статистически науки. Но всички те се мъчат да търсят и да уловят някаква закономерност и някаква тенденция. В това се състои смисълът на прогнозата, господин Стоилов.
Ако аз анализирам състоянието на един болен и казвам, че само събирам факти и не виждам в тези факти тенденцията и развитието на неговата болест, значи аз не съм утре лекар. Той ще ми умре утре в ръцете и аз ще продължа статистически да регистрирам неговото летално състояние.
Така че статистика, която не е в състояние да улови тенденция, да улови някакви конзална връзка между отделните процеси, да хване комплексността на нещата, разбира се, става дума за икономика, тогава тя не може да бъде за мен истинска статистика.
Второ, за сенчестата икономика. Далеч съм от мисълта, господин Димитров, да твърдя, че сенчестата икономика е рожба на българската статистика. Тя е продукт на съвсем други взаимоотношения. Нейният контрол е също функция на други институции, но не мога да се съглася с това, че статистиката не може да обхване сектора на сенчестата икономика. Аз Ви дадох примери, анализите са горе, в Народното събрание.
Има методи, има абсолютно анализирани, проверени методи, с които може в едно общество, в една икономика да се регистрира относителната тежест на сенчестата икономика, нейното влияние върху вътрешния продукт, нейното влияние върху доходите на населението. И в този смисъл моята критика далеч не беше насочена към статистиката, да я обвиня за явлението "сенчеста икономика", но аз непременно изисквам от нея да го обхване в своите анализи и да го представи на обществото. За това ставаше дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Илия Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поредният отчет на Националния статистически институт е един опит да се обхване трудът на един колектив от почти 2000 души в продължение на една година. Това, разбира се, е едно предизвикателство.
Върху 60 страници старателно са изброени статистическите изследвания, извършени от института през 1997 г. Отчетът завършва с констатацията, че изпълнението на плана е приключило успешно. Проблемът обаче е, че от години отчетите на Националния статистически институт се различават само по датите.
Отчетът и планът на Националния статистически институт не отразяват адекватно изискванията към статистическата информационна система, възникнали от настъпилите промени в икономическата и социалната реалност. И в двата материала не са посочени никъде основните документи или стандарти, върху които би трябвало да бъде изградена информационната система на официалната статистика.
Статистическата дейност би трябвало да се изгради в програма въз основа на общата насока на икономическото и политическото развитие, на стратегията на Република България за присъединяване към Европейския съюз, на програмата на правителството за икономическо и социално развитие. (Реплика на Любен Корнезов от място, която не се разбира.)
Когато Вие говорехте, никой не Ви прекъсваше, доколкото си спомням.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Говорете, не четете това, което са Ви написали.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Аз това съм го написал, защото все пак е по-хубаво да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля ви, не влизайте в спорове. Продължете, господин Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Планът и отчетът на Националния статистически институт демонстрират липсата на интегрираност на статистическата дейност. Статистическите методи са разпокъсани, липсва обща методологична рамка. Липсата на постоянство в методиките, защото всяка година изследванията се правят с различни методики, води до резултати, които не са представителни. Няма контрол на получената информация поради изработени критерии и много често Националният статистически институт работи върху лоши извадки, тъй като много предприятия дават невярна информация и тя се приема като чиста монета.
С други думи, информационният вход няма решетка, която да прецизира данните. Основният дефект на двата документа е в отсъствието на информация за селското стопанство, което, ясно за всички, е особено важно за бъдещето на България.
Какво става с цената на стоката от производителя до магазините и отива ли тази разлика в данъчното? Това е още един въпрос, на който не е отговорено.
Един от примерите е за липсата на дългосрочни сравнителни анализи и прогнозни варианти, защото очевидно е, че статистиката трябва да прави прогнози, но не инвариантни прогнози, а вариантни прогнози. И аз сега ще ви дам един пример, да речем случая със село Пауново, където се дава пример, че през 1997 г. кравите били намалели, защото през 1996 г. били 58, а сега са 52. Обаче не се казва, че в село Пауново през 1989 г. е имало само 18 крави.
Това ми напомня за времето, когато през 1991 г. и 1992 г. се говореше за това, че кокошките започнали да снасят по-малко яйца по времето на правителството на Филип Димитров. (Смях, единични ръкопляскания и реплика от блока на ДЛ: "То и сега сигурно е така.")
Там сигурно и сега е така, според Вас.
И накрая, наблюдателите от Европа установиха, че за година голямото грабене в България е завършено. Този извод беше редно да бъде направен от Националния статистически институт. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Реплики има ли? Понеже преди това имаше обаждания от залата. Няма.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, действително този отчет е един от малкото примери, слава Богу, когато в Комисията по икономическата политика на парламента не се работеше така, както се работи нормално - професионално и с цел да се постигне резултат, полезен за държавата.
Дискусията беше на това ниво, което чухте преди малко, и е естествено, че беше редно гласуването да завърши с излизането на депутатите от опозицията. Нямаше сериозно обсъждане.
Сега, днес, чухме, че Статистическият институт не е използвал 8-те млн.екю, дадени на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да маркира животните. Днес чухме, че Статистическият институт също така не се е справил със задачата на Министерството на финансите да подобри митническата статистика в своя институт, да въведе в Главно управление "Митници" най-накрая обща, единна информационна система, за да може статистиката във външната търговия да бъде достоверна.
Именно това, господин Попов, са претенциите на международните организации към българската статистика, но това са претенции, свързани с работата на редица други институции.
Ако отворите подписания от правителството меморандум с Международния валутен фонд, ще видите всички тези претенции към българската статистика, свързани с взаимодействието между Статистическия институт и основните източници на данни по важни въпроси за страната, а това са Министерството на финансите и Българската народна банка. Именно това аз казах по време на дискусията в Комисията по икономическата политика.
И именно затова е редно статистиката да се ръководи от хора, които се занимават с икономика и макроикономика, а не от хора, които се занимават просто с математически методи. Защото проблемите на българската статистика са ясни. За 10 години да се премине към системата на национални сметки е едно огромно усилие, което изисква преди всичко икономическа грамотност. И би било смешно да се твърди, че основният проблем на нашата статистика е достоверността, математическата достоверност на данните. Ако някой твърди такова нещо тук, според мен той би бил далеч не в час. Проблемът е, че статистиката и методиката на националните сметки изисква опит, видове данни, показатели и навик в тези, които дават данните, който се изгражда с години.
Освен това безспорно е, че с парите, с които разполага статистиката, тя не може да направи всички необходими проверки във всички предприятия при общо намаляващата дисциплина в страната. Безспорно е също така отчетна дисциплина, след като Министерство на финансите не може досега да събере елементарните данни, които са му необходими за тази година за основните данъци, които трябва да се платят от данъкоплатците, как очаквате, че Националният статистически институт ще направи това, когато никой на практика не е задължен с някакви сериозни имуществени санкции, ако не си изпълнява задълженията към института.
В този смисъл дискусията, която проведохме в Комисията по икономическата политика, не беше полезна. И в този смисъл търсенето на проблемите там, където не са, ще забави развитието на българската статистика. Аз съм убеден в това. И още веднъж призовавам всички - нека да не подхождаме към този документ като към документ за политическо отношение към една институция, която преди всичко зависи от отношението на парламента, от контрола на парламента и добросъвестността на парламента. Една оценка, подобна на тази, която е написана от името на Комисията по икономическата политика, би поставила и статистическия институт, и българския парламент в изключително неудобно, дори смешно положение по света. Нека не ни гледат толкова с пренебрежение. Бъдете сигурни, че нормалните статистици наши партньори икономисти по света, когато прочетат днешната дискусия, още веднъж ще кажат: "Тия са много далеч от Европейския съюз". Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура? Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, аз предлагам да дадем възможност да се изкаже господин Захари Карамфилов, още повече че следващата точка е малко особена за него и ако се приеме,сигурно няма да има възможност да вземе отношение по тези въпроси. Много работи се изприказваха за статистическия институт и затова мисля, че има право да се изкаже. Освен това е и поканен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Безспорно, че е така, само че това ще стане след почивката, защото ще направим редовното прекъсване.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Реплика на процедура няма, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Реплика към господин Папаризов. Вие не ме видяхте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинявайте. Имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, слушах много внимателно и ми е много мъчно, че унижаваме една личност от социалдемокрацията като господин Карамфилов и атаката директно срещу д-р Дертлиев, която тече в момента.
Много дълго време Величка Рангелова - доктор по икономическите науки, сигнализираше какво става в точни цифри в нашата държава. Тя е представителка на Българския бизнесблок, наша общинска съветничка и кандидат-депутат от район - Монтана. Когато касаеше СДС и обслужваше СДС, докато беше удобна с нейната критика, тя беше поощрявана. И изведнъж една от най-добрите статистички в България, и нейното име не се вижда в проектокандидатите, което значи, че синята метла подхваща всички професионалисти абсолютно по политически причини. Това е едно от доказателствата. Повтарям, това е едно от доказателствата.
Умолявам ви да не ставаме за смях пред света. И, господин Папаризов, вашата партия също не подкрепи нито господин Карамфилов, нито д-р Дертлиев в отбиване на ударите срещу тях. Мисля, че социалдемокрацията в момента трябва да бъде подкрепена и на политическо ниво, а това е един от начините тя да бъде ударена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Папаризов, имате думата за дуплика и да спасим социалдемокрацията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Господин Ганчев, действително аз съм напълно съгласен, че социалдемокрацията трябва да бъде подкрепена. И аз лично участвам във всички срещи, насочени в тази насока. Но аз смятам, че социалдемокрацията изисква, когато се обсъжда нещо професионално, какъвто е въпросът за Националния статистически институт, дискусията изцяло да бъде деполитизирана, макар ние да сме представители на различни политически сили. И смятам, че достойнство на представителите на нашата парламентарна група днес е, че говореха по същество, професионално по въпрос, който е важен за страната като цяло и за всички цветове. И в нито един момент не се позовахме на политическите мотиви зад това решение, които за всички са ясни. Те и така са ясни, господин Ганчев, но това не е за тази дискусия. Твърде ниско под нея са тези мотиви и под нашата институция. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
В 11,30 ч. в зала "Изток" на Народното събрание ще се проведе среща на Парламентарната група за приятелство България - Румъния с извънредния и пълномощен посланик на Румъния в нашата страна господин Талпеш. Поканени са да присъстват членовете на групата.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
Следващият оратор по списъка е господин Пламен Стоилов.
Има думата.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Много трудно е в тази зала за хора, които не са "чисти статистици", да дават оценки и да правят анализ на работата на един професионален колектив, който по мое дълбоко убеждение в голямата си част работи добре и професионално. Все пак мисля, че дискусията, която ние провеждаме в момента, е изместена и плоскостта на дискусията се насочи в място, което, извинете ме за израза, но поставя каруцата преди коня.
Важно и естествено е в страна като нашата в момента, когато се намира в преход, да твърдим със 100 на сто доза истина, което е и самата истина, че икономиката и обществено-политическият ни живот се изменят много бързо, много динамично и статистиката е тази, която би трябвало да следи процесите, би трябвало да ги фиксира и би трябвало да дава точен и достоверен анализ според мен на политическите процеси.
Няма да говоря за отчета в детайли. Единственото нещо, с което съм се постарал в по-голяма степен да се запозная, са приоритетите на работа на Националния статистически институт, тъй като твърдя, че е много важно в този ден, в тази година, в условията, в които ние се намираме в момента, да се определят много ясни и много точни приоритети за работата на Националния статистически институт.
Извинявайте за оценката, но аз твърдя, че не е възможно Националният статистически институт да има над петдесет приоритета в своята работа. Ако днес ние правехме опит да създадем такъв институт, който няма създадени кадри, няма създадени практици в своята работа, можем да приемем петдесет и повече приоритета, но днес, когато се намираме в такива екстрени условия, да поставяме за цел пред нас да изследваме над петдесет приоритета, помоему е смешно.
Тези петдесет приоритета се делят на две основни групи. Едната група приоритети е тази, която е превърнала рутинни статистически изследвания, методи и дейности, в свои приоритети. Ще посоча само част от тях като примери, за да илюстрирам моето мнение по този въпрос. Един такъв съвсем произволно взет приоритет е усъвършенстването на досегашните статистически изследвания. Не мога да приема за приоритет в работата на Националния статистически институт усъвършенстването на досегашните статистически изследвания, защото по моя оценка това е задължение на Националния статистически институт - да усъвършенства постоянно, ежедневно, ежечасно своите статистически изследвания, е не да пише това като приоритет.
Друг приоритет в доклада е достоверността на статистическата информация. Също дълбоко съм убеден, че достоверността на статистическата информация не може да бъде приоритет за развитие на НСИ, а трябва да бъде задължение на Националния статистически институт
Тук бих искал да кажа на професор Стоилов - съжалявам, че в момента го няма, че като приоритет в работата на НСИ за 1997 г. е посочена аналитичната и прогнозна дейност. Мисля, че това е едно перфектно попадение на Националния статистически институт за развитие на аналитичната и прогнозна дейност, тъй като изцяло споделям мнението на колегата Христо Иванов, че развитието на една съвременна статистика е точно в тази посока - там е съсредоточена огромна част от информацията и би трябвало да съществува мощен икономически, аналитичен и прогнозен апарат, който да дава точна и ясна оценка на перспективите в развитието на дадена от изследваните области.
Тези примери илюстрират онзи кръг от приоритети, които са приоритети на самата организация на работа, на самото действие в работата на Националния статистически институт - бих казал вътрешната организация на работата на НСИ.
Другият голям кръг от приоритети, които по моя оценка са добре, правилно и точно формулирани, са приоритетите, свързани с икономическото развитие на страната. Такива приоритети са селското стопанство, частният сектор, средната работна заплата. Такива приоритети са изследванията за брутния вътрешен продукт, темповете на растеж, частния и обществен сектор, инфлационни процеси, внос-износ, реална издръжка на живот, трети сектор, инвестиционни процеси и т.н., които като цяло са точно определени и формулирани приоритети, но помоему непълни с информация, непълни с данни, недотам изследвани, така че да насочват консумацията на тази информация при вземането на правилни стратегически управленски и законодателни решения. Тъй като не ми се ще всички тук да си доказваме колко разбираме от статистика и да изпаднем в ситуацията да разбираме от футбол, от коли и от статистика най-много, позволих си лукса да възложа на хора, които в момента работят в териториално статистическо бюро и са подчинени на Националния статистически институт, да направят тяхната интерпретация и анализ по доклада и отчета на НСИ. С ваше позволение ще прочета част от техните констатации. Тридесет и двама души са участвали в изготвянето на този анализ на териториалното статистическо бюро и там е казано:
"Извадковите изследвания в селското стопанство без постоянно актуализиране на регистъра на субектите на селскостопанска дейност са сериозна предпоставка за неверна информация. Не са съвършени оценките за средни добиви, засети площи, самото производство и реализацията на селскостопанската продукция. Частният сектор е със съмнителни данни, въпреки съвместните и постоянни действия с данъчните служби. Извадковият подход към частните фирми не е подплатен с регулярен контрол. Средната работна заплата в частния сектор е изключително занижена. Работи се с фиктивни договори, които статистическите методи в момента не обхващат. Липсва пълна координация между държавните институции, на НСИ, Националната служба по заетостта, Главната инспекция по труда, данъчната служба и всички контролни органи, които контролират доходите на физически и юридически лица, което води до недостоверност и в наблюдаваните домакински бюджети както в приходната, така и в разходната им част. В изследванията на НСИ за приватизацията липсват аналитични изводи за ефективността от проведените сделки, социални последици, технологични обновления или масови разпродажби на дълготрайните активи. Не е посочено коя приватизация от тези, които в момента текат в страната - касова, масова, по чл. 35 - е най-правилната, коя води до увеличаване на ефективността на стопанските субекти" и т.н. ...
Това са заключения, които мога да предоставя на ръководството на Националния статистически институт в момента от едно териториално статистическо бюро, от едно поделение на НСИ.
Зная, че е трудно да се говори, а не е и правилно да се говори за една съвсем професионална, съвсем тясна тема, каквато е статистиката, от тази трибуна без човек да е подплатен с достатъчно данни и факти. Все пак аз твърдя, че в огромната си част колективът на Националния статистически институт работи съвсем професионално, съвсем точно, но е насочил много положителна енергия в неправилна посока, изследвайки проблеми, които в момента нямат жизненоважно значение за страната и изводите от които не се използват за правилното управление на страната. Например на една от страниците на отчета намерих броя на горските заслони на Витоша, а това в момента лично за мен като човек, който участва в работата на Народното събрание, а предполагам и всички участващи активно в управлението на страната, не представлява интерес или ги интересува дотолкова, доколкото това съществува като бъдещо развитие.
В заключение се надявам да превърнем статистиката в орган, който да не оправдава класацията на лъжата, посочена от Марк Твен, а тя е: малка лъжа, голяма лъжа, статистика... (Оживление.) Искрено се надявам статистиката да се опре на четири основни стълба в своето развитие, единият от които е независимост при своите изследвания, съчетана с висок професионализъм и отговорност - бих казал даже политическа независимост на своите изследвания.
Вторият стълб е достоверност на данните, защото и в приоритетите е написано, че един от приоритетите за развитие на статистиката е достоверност на данните, което изобщо не би трябвало да се поставя като приоритет за развитие на статистиката.
Третият, това е качествената методика. Надявам се, че могат да бъдат използвани световни образци, световни примери в изследването на тези проблеми.
Четвъртият е широта на изследваната област.
Това, което обаче аз виждам като бъдещо развитие на статистиката, с което бих искал да опонирам на уважавания от мен проф. Стоилов, е, че аз виждам развитието на статистиката точно в това направление, а именно прогнози и анализи и създаване на мощен математико-икономически екип, който да дава независими становища по бъдещото развитие на жизнено важни проблеми на страната, подпомагайки по този начин вземането на правилни управленчески решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Вземам думата, тъй като и пред комисията, и тук вече неколкократно се лансира тезата, че статистиката манипулира, голямата и малката лъжа. Аз благодаря на колегата за това изказване, тъй като ако статистиката с целия си човешки, технически, методологически инструментариум може да манипулира, значи, че тя не бива да бъде давана в ръцете на една политическа сила. И дотолкова, доколкото статистиката е инструмент на парламента, при всички случаи трябва да бъде запазен парламентарният контрол на основата на същия принцип, който се прилага и към другите комисии.
Затова, колега, моята молба към Вас е все пак да кажете как става тази манипулация и ако това е манипулация, аз разбирам вашето изказване като призив парламентът да създаде такъв механизъм, че такава манипулация да бъде невъзможна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
Господин Стоилов, имате право на дуплика.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС): Уважаеми колега, аз имам чувството, че Вие ме репликирате от гледна точка на своя собствен опит в ръководството на статистиката. Аз твърдя, че статистиката, насочвайки своите много положителни усилия в неправилна посока, би могла да създаде такава база данни, която да доведе до неправилни управленчески решения. И аз точно това не искам.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Тоест, говорите за новото ръководство?
ПЛАМЕН СТОИЛОВ: Тоест говоря за новото ръководство, което ние ще изберем и за което ще поемем съответната политическа, икономическа и социална отговорност, колега, така както подобава на една силна политическа управляваща партия в момента, а не индиректно - чрез подставени лица, чрез трети институти, чрез нощни заседания, пленуми и така нататък.
За това говоря. И ако вие не ме разбирате, това е ваш проблем. Аз мисля, че говоря достатъчно бавно, за да ме разберете добре. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Следващият оратор е господин Йордан Школагерски от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказвам се не за това, че познавам проф. Карамфилов не от вчера, познавам неговата работа, познавам неговите морални норми. Но искам да се изкажа малко във връзка със защитата на парламента.
Уважаеми дами и господа, вие разглеждате един въпрос, по който се стремите да получите резултат. Но вие закривате този въпрос с една барабанна дискусия, която няма нищо общо с онова, което в действителност вие целите. Искам да бъда точен. Ние разглеждаме дейността на един орган на парламента. Този орган на парламента работи по план, определен и приет от парламента, от нас. Ако ние искаме да критикува този орган, то е доколко той е изпълнил този план, а не какво е работил. Защото той е работил това, което сме му задали ние. Ако ние сме задали лошо, ако планът за изследванията на този институт е бил лош, а той е одобрен от Икономическата комисия, защо трябва да отговаря със съдбата си проф. Карамфилов, а не председателят на Икономическата комисия или мнозинството?
Какво правим? Защо не наричаме проблема със собственото му име? Вие довършвате вашата приета национална програма за подмяна на всичко, което е досега, с ваши хора. Това е прието и това се знае и в Европа. Това в изказването си най-отговорният ваш служител го е признал в Европа. И ние продължаваме сега с една дискусия - какви изследвания са направени, какви са, що са, за това, че трябва да сменим проф. Карамфилов. Дайте да го решаваме направо. Вие сте силова организация, имате болшинство, решете го, а не да демонстрираме на българския народ едно обществено лицемерие чрез тази трибуна.
Затова аз ви призовавам да коригирате поведението си, доколкото можете, поне към органите на парламента.
Какво говоря като опозиционен депутат. Председателят на комисията предлага едно решение от групата на СДС за това, че не били полезни изследванията за управляващите. Следователно те ще са полезни за останалите, които не са управляващи. Основание ли е това, за да сменяме председателя и ръководството на института? Следователно ние трябва да въведем маршовата стъпка за всички органи - като свирне свирката, да продължи напред. Извинете, няма да ви приемат по този начин. И когато дойде комисията в края на месец май и началото на месец юни, за да ни обследва, тя няма да не забележи този момент. Защото запомнете едно, това, което зная и на което съм бил свидетел - че още по времето на Тридесет и шестото Народно събрание проф. Карамфилов в отчетите си внасяше и обясненията за внедряването на общоприетата европейска методика. В Европа проф. Карамфилов е известен като модерния статистик, който прилага европейските стандарти. Вие ще отговорите защо сте го сменили. Защото не е от вашата парламентарна група. Извинете, в един надпартиен институт, какъвто е Статистическият институт, въвеждането на политиката на партийна дисциплина или, както вие формулирахте днес, на полезност за вашето управление, е вредно за управлението на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Школагерски.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз се извинявам на уважавания от мен господин Школагерски, обаче по-несъстоятелна теза от тази, която току-що беше казана, аз не съм чувал. (Възражения от блока на Демократичната левица) Не виждам каква по-несъстоятелна теза може да се изкаже от това, че неполезността за управлението на дадена формация била полезна за другите, разбирайте опозицията. Значи информацията, която не е полезна за държавата, не е полезна за управляващите, е полезна за опозицията. Такава теза ми се струва даже и смешна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Най-трудно е да правиш реплика на човек, когото уважаваш. И моите уважения към господин Школагерски, който е един от сериозните депутати, но наистина бих доразвил това, което каза господин Николов. Не може държавата да отглежда статистика в полза на опозицията и не може да се възприема, че поведението на една държавна структура, каквато е статистиката, трябва да носи политически дивидент на тази организация, която е в опозиция. Защото управлението на държавата не е управление на СДС, а е управление на цялата държава, в това число и управление на опозицията, колкото и да не искате да го приемете.
Мисля, че от гледна точка на елементарния човешки морал, това, което казахте, господин Школагерски, не е коректно. Защото Вие поставяте наистина нещата в различна плоскост в сравнение с това, което трябва да се говори. Не бива да ангажираме институция на България с персона или с политическа сила, която стои зад нея.
Аз не искам да коментирам това, което върши статистиката, защото би било некоректно, не съм в час по този въпрос. Но в чисто политически план мисля, че направихте лоша услуга с това изказване ако не на друг, то поне на господин Карамфилов. Ако вашият интерес е статистиката да работи в интерес на опозицията в България, то тази позиция стои срещу интересите на страната и народа български. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Сунгарски.
Имате думата за отговор, за дуплика, господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Най-добрата реплика би било да ви повторя изказванията, за да ги чуят още един път хората. Но аз няма да направя това, а ще ви кажа нещо друго.
Аз също уважавам господин Сунгарски, ние с него имаме по-така, винаги сме работили по-откровено. Господин Сунгарски, това, което казахте, не биваше да го казвате. За да обслужва политическата сила, която управлява, един надведомствен институт, Вие го подчинявате на нея. А за да участвува опозицията в управлението, както Вие искате, тя трябва да може да се ползва от неговата работа. Това е логиката, това е законът. Това е истината.
Това, че вие управлявате, не значи още, че това е вечното управление на България. То е състезателно управление с останалите политически сили. Добре, как ще ползват данните на Националния статистически институт, ако вие го подчините да бъдат полезни само на вашето управление? Моля ви, недейте го казвайте, това е нещо страшно!
И затова, приключвайки моето изказване, без да драматизирам повече, аз мисля, че политически дивиденти не водя, нито пък съм давал някакви политически дивиденти за професор Карамфилов. Той няма нужда от политически дивиденти. Ако го изпъдите оттук, той може да не отиде в нашия институт, може да отиде във всеки европейски институт, ще бъде приет. Бъдете спокойни за това. Така че, няма нужда професор Карамфилов от моята адвокатска защита.
Въпросът е друг. Страшното, което чувам във Вашите думи, господин Сунгарски и в думите на господин Николов е чл. 1 на отменената Конституция. Вие се превръщате в партия-държава. Внимавайте, това е лошото! (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Нансен Бехар.
Господин Карамфилов, ако искате думата, имате право.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ (от място): След това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След това. Нека да завърши господин Нансен Бехар, след това ще Ви дам думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм един от тези, които в научната и преподавателската работа съм ползвал многократно материалите на националната статистика. Разбира се, във всяка статистическа дейност има известен процент на отклонение от достоверност. Но това не прави цялостната идея за една национална статистика по-ненужна.
Имам впечатление от това как се приемат материалите на Националния статистически институт в чужбина. Една делегация, която водих, имаше включително и парламентаристи вътре, в Германия. Единствената литература, която ни поискаха, бяха годишниците на статистиката. Редица други материали също помагат и са търсени и на Запад.
Затова първият въпрос, който поставям е: няма ли една такава промяна или едно неприемане на доклада да ни постави в неблагоприятно положение пред чуждестранните потребители на тази информация?
Вторият въпрос е чисто управленски въпрос, той е свързан с приемственост. Не може една институция изцяло да промени своето ръководство. Аз признавам, така, легитимното желание на управляващото мнозинство да подменя ръководството на определени звена. Разбира се, това не е най-добрият път, когато не се залага на този принцип на приемствеността. И считам, че една такава тотална промяна просто би накърнила и този път необходимостта и ползата от информацията, която, знаем, в наше време е сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В момента се обсъжда работата на Националния статистически институт и се правят квалификации, като не се оценява един друг момент, който е много важен. Националният статистически институт е с десетилетна история в България и ако някой не се е интересувал от историческото му развитие, включително и от сегашната му дейност, това е един консервативен, в добрия смисъл на думата, институт, който има традиции, квалифицирани, професионално високо подготвени кадри, които работят добросъвестно в интерес на държавата.
Има обаче един друг момент. Не може да искаме достоверна информация при една непрекъснато сменяща се нормативна база, при едни динамични процеси, които не са правно добре регламентирани и инструментариум, първичен инструментариум, който непрекъснато се подменя. Подменят се стопански субекти, развиват се други структури и всичко това ние искаме сега от Националния статистически институт да го направи така, че да бъде достоверно, максимално, и да ни обслужва така, както на нас ни се иска. Ами това просто не може да стане.
И заради това аз искам да се разделят нещата. Да се види и онова, което ние създаваме, като Народно събрание, трудност на института, да видим те дали достатъчно усилия полагат, за да могат да отговорят на този етап на развитието. Защото, аз се засягам и професионално, и като гражданин на републиката от това, че се правят квалификации на едни хора, които в никакъв случай не заслужават тези квалификации.
И мисля, че Народното събрание би трябвало да положи усилия, оценявайки работата на Националния статистически институт, да види какво трябва да се направи от нас, за да може институтът, с квалификацията която има, с кадровия потенциал, с който разполага, с огромната материално-техническа база и с онова, което има усвоено от европейската практика, да ни даде наистина онова, което искаме от него.
В този смисъл аз не смятам, че трябва да се прави такава негативна оценка на самия институт, а трябва да направим цялостна оценка на процесите, които протичат у нас и дали те биха могли наистина да бъдат отразени така, както бихме желали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Не виждам желаещи за реплики.
Господин Захари Карамфилов, председателят на Националния статистически институт, има думата.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че не ми бе дадена думата, както винаги е ставало, да представя плана и отчета на института. Все пак Комисията по икономическата политика не е парламентът и би трябвало пленарната зала да бъде запозната с интерпретацията, с аргументацията на този отчет и най-вече на плана за 1998 г. Тогава съм сигурен, че много от дискусиите щяха да бъдат безпредметни, тъй като планът за 1998 г., в частта му за международните изследвания, а те са повече от 50 на сто, е съгласуван и утвърден от Евростат.

Професионално съм задължен, и морално - също, да дам отговор на поставените принципни въпроси. Най-общо бих отговорил, че когато се опровергава и отрича едно статистическо число, това става с друго число. Това е правило в статистиката и затова аз не приемам аргументите, които бяха изложени, защото в тях няма никакво алтернативно число.
Искам също така да подчертая, че статистиката винаги в цял свят в своята дългогодишна история е съществувала в условията на грешки - тя не е счетоводство - и самата наука си е разработила инструментариум за управление на грешките. Затова, когато се каже, че едно статистическо число не е вярно, трябва първо да се провери статистическата грешка, която е изчислена за всяко едно изследване и ние публикуваме.
Аз мисля, че основните възражения възникват по една много обективна причина. Правенето на статистиката е трудно, но четенето и асимилирането на статистиката е още по-трудно. Затова именно в решението на Комисията по икономическата политика се формулират, с извинение, даже непрофесионални обвинения, които освен това не отговарят на самата истина.
През изминалите години от създаването на НСИ нито едно правителство или други държавни органи не са заявили, че предоставената им статистическа информация е недостатъчна или че тя не отразява вярно процесите. Статистическите изследвания се правят въз основа на общоприети международни стандарти, методиките на конкретните изследвания са хармонизирани с европейските, технологията, по която се обработва информацията, е на изключително високо ниво. Използвам случая да кажа, че в момента в статистиката има най-модерната компютърна техника в България, която е една от гаранциите за достоверността на статистическата информация. Защото от първичната регистрация започват различните многобройни видове логически и аритметически контроли, които се извършват в софтуера.
Абсолютно невярно е, че методиките се нарушават. Методиките са взаимно обвързани с фундаменталната методология на националните сметки. Стана ми обидно, когато прочетох в един вестник, че статистиката е останала на нивото на плановото стопанство и то защото си създавала план и си го отчитала.
Коя организация няма план и програма? Коя фирма на Запад няма технологичен план, няма финансов план, няма производствен план, няма план на износа и т. н.? Това ли значи, че статистиката е останала на нивото на плановото стопанство?
Вярно е, че когато аз постъпих през 1995 г., имаше много остатъци от статистиката на плановата икономика. Сега няма нищо такова. Самата система, фундаменталната теория, основният стандарт на националните сметки не ги допуска.
Не е вярно също така, че не се обхваща частният сектор. По-точно това беше вярно за 1992 - 1993 г., когато нямахме регистър. Сега статистиката е единствената институция в България, която знае поименно, по адреси и по дейност всички стопански единици в България чрез регистъра "Булстад" - такъв, с какъвто много малко страни могат да се похвалят.
В публикациите на НСИ се посочва участието на частния сектор в брутния вътрешен продукт и на добавената стойност по сектори на икономиката. Въобще всичко, което се изследва в икономиката за обществения сектор, се извършва и в частния сектор. Аз мисля, че затова тази институция трябва да бъде похвалена, а не критикувана. Само след няколко дни вие ще получите последния анализ на института за 1997 г. и ще видите колко голям и разнообразен е разделът за частния сектор.
Обвинявани сме, че не сме обхващали неформалната и скритата икономика. Това също не е вярно. Беше вярно преди няколко години, но сега не е вярно. Ние обаче имаме строга дефиниция на понятието "неформална икономика". В нея не влиза тази така наречена "черна икономика", не влиза търговията с оръжие, не влиза наркотрафикът, не влиза проституцията, а ние обхващаме неформалната икономика - тази, която не е регистрирана в счетоводните отчети и се извършва извън закона. Затова се публикуваха и се измислят разни числа, че неформалната икономика в България достига до 45, до 60 на сто.
Аз използвам този случай да кажа, че досегашното ръководство на Националния статистически институт поема пълна отговорност - каквато и да е тя, включително и наказателна - за достоверността на публикуваната, на официализираната информация. Защото много често се работи и се публикуват работни числа, някакви си там лични прогнози - неща, които институтът не е официализирал и не може да носи отговорност за тях.
За всеки случай за формалната икономика ще посоча някои цифри от една публикация на ООН по проекта за европейските сравнения, където се дават данни за участието на формалната икономика в брутния вътрешен продукт. А те са: България - 16,8 на сто, Унгария - 12 на сто, Полша - 6 на сто, Чехия - 5 до 7 на сто, Румъния - 9 на сто, Словакия - 10,8 на сто, Словения - 9,5 на сто. Къде са 45 и 60? Ако ние повярваме на тези приумици, които на всичко отгоре се и публикуват, сами ще си изкараме държавата разбойническа - нещо, което не отговаря на истината.
Нима тези институции, които публикуват тези данни, са некомпетентни или нямат система на проверка? Ако някой знае Евростат с каква компютърна техника разполага и с какви видове контрол, никога няма да каже, че това, което публикува за България, не е вярно.
Освен това този въпрос за скритата икономика не е решен в нито една европейска страна. Всяка институция прави определени усилия и ние също. Сега даже - вие може би сте получили - направихме едно допълнително изследване за неформалната икономика.
Съвършено произволна е оценката, че данните на НСИ са неверни. Пак искам да кажа: гаранция за достоверността на данните са самите методики. Ако методиката е погрешна, данните могат да бъдат абсолютно екзактни и резултатите отново да бъдат погрешни. Но ние използваме методики, които са апробирани десетилетия в европейските страни и са доказали своята пригодност.

Достоверността на данните се подлага на изключително голям контрол. Ще ви посоча само някои пунктове от технологията за проверка на достоверността. Първо се изследва генералната съвкупност, след това за извадковите изследвания се изследва самата извадка от гледна точка на нейната представителност, след това се проверяват първичните данни. Там има голям проблем, защото, аз няма да ви изненадам сигурно, ако ви кажа, че и баланси, които са най-стабилната документация за дейността на едно предприятие, подписани от експерт-счетоводители, заклети одитори, са неверни. Но ние разчитаме на това, че все пак статистиката е наука за тенденциите и смятаме, че това, което се публикува, показва основните тенденции.
Нямало доверие обществото към статистиката и това го доказали социологическите изследвания. Питам аз: когато социолозите задават въпроси имат ли доверие към брутния вътрешен продукт, този, който отговаря, че няма доверие, знае ли какво значи брутен вътрешен продукт?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не знае! И инженерите не знаят.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Тоест, доверието към институцията едва ли може да се изследва чрез социологически изследвания, където отговорите са логически с "да" или "не".
Доверието към институцията се определя от потребителите на данните. Затова през 1997 г. ние сме изпълнили над 6500 заявки, направили сме над 10 000 експресни справки, редовно се предоставят данни на международни организации и те се публикуват в над 30 периодични издания. В момента институтът поддържа информационен обмен с 60 институции и 17 международни организации. И нито една от тези институции - наши потребители, където работят висококвалифицирани експерти-статистици - не е предявила претенции към достоверността на данните на статистиката, защото те знаят как да четат статистика.
Нямал бил авторитет институтът и нямал бил международен авторитет. Извинете ме, ще изредя само организациите, в които членува Националният статистически институт: "Евростат" - първата организация, на която ние станахме член преди България да бъде асоцииран член на Европейския съюз; Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; фонд "Ноу-хау" на Великобритания; статистическите институти на Франция, Португалия, Румъния, Полша, Грузия, Унгария.
И накрая ще ви кажа, че ООН има над 200 члена. Членове на Статистическата комисия на ООН са 33, една от които е България. И нито една друга източноевропейска страна. Нима това не говори за авторитета на този институт и не говори за активното участие на нашия институт в този международен статистически институт? Там самият институт е колективен член и аз съм индивидуален член.
Да не говоря за участието в Конференцията на европейските статистици. България е съучредител на Балканската асоциация на статистиците.
Тук се говори много за някакво отношение на "Евростат" към работата на института по присъединяването на България към Европейския съюз. Никакви оценки в този документ няма! Има препоръки и тези препоръки се отнасят не само за статистиката, а за всички отрасли на народното стопанство. Тези препоръки са нови на "Евростат". Така че няма такова нещо - че България е получила някаква лоша оценка. Аз нося този документ, мога да го представя на всеки заинтересуван. Ще видите колко страници са препоръките за раздел "Индустрия" и за другите отрасли на народното стопанство.
Не си спомням кой от депутатите спомена, че България едва сега била работила и счита за свой приоритет нормативната интеграция към Европейския съюз. Боже Господи! Нека да се знае, че тези 180 нормативни акта, които специално за статистиката ние трябва да спазваме, са предоставени на института преди един месец и са нови документи на "Евростат". Досега сме работили за внедряването на международните стандарти, а отсега ще се работи по европейската интеграция, което е нов момент, ново изискване на самия Европейски съюз, съответно и на "Евростат".
Планът и отчетът били едно и също. Видно е от самия документ, че това не е така. Отчетът съдържа и дава оценка на перманентните изследвания на института. Те съществуват всяка година и ще съществуват, докато съществува статистиката, защото чрез тях се поддържат динамичните редове. Не може едно изследване да бъде прекъснато и по този начин да се прекъсне динамичният ред.
Виждам, че ви е скучно, но аз съм длъжен да кажа тези неща.
За зърнения баланс - едно много голямо обвинение към института. Когато се обсъждаше зърненият баланс тук в парламента, аз поисках да говоря. Тогавашната опозиция ме възпря да кажа самата истина. А тя е, че зърненият баланс за произведеното зърно е верен и сега може да се провери. Разходната част на баланса, потреблението и износът не са статистика, това е дейност на Главно управление "Митници", това е дейност на Министерството на търговията. Статистиката не отчита колко и къде е продадено зърното. Статистиката по нейната методология - навсякъде е така - отразява в баланса си приходната част, произведеното, дава се и нормата на потребление. Това и сега може да се провери.
Поставиха се финансови въпроси. Дами и господа, искам да кажа, че с този въпрос беше спекулирано доста манипулативно. Но дойде ревизия от Държавен финансов контрол и за четири месеца направи контрол за четири години назад и не констатира абсолютно никакви финансови нарушения. Също така беше разглеждана и извънбюджетната сметка.
Повдигна се въпросът какво е направено от сътрудничеството с Португалия. Искам да ви кажа, че португалската статистика е една от статистиките на високо ниво в Европа. Те ни бяха определени от ЕВРОСТАТ като донор, като консултант за внедряването на националните сметки. А който иска да види това, което е направено от тези командировки, нека да го види в отчетите в самата документация, която те са създали.
Завършвайки...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): А!
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Знам, че ви стана скучно, но все пак съм длъжен да кажа тези неща.
Може да се съжалява, че с необективните оценки се злепоставя българската статистика, но и не само българската статистика, а и българската държава. Съвсем ясно е, че целта е да се смени ръководството. Нещо, което е напълно нормално. Но дали целта оправдава средствата? Дали за смяна на ръководството трябваше да се оплюва и да се дискредитира институция със 120-годишна история? И каква е ползата от това? Каква е ползата от това? Вече бизнесмени, фирми и пр., започват да ни отказват предаването на отчетите си, защото сме били несериозна институция, която лъже народа. Същото би следвало да мислят и тези, които публикуват нашите данни. Все едно институтът през 1997 г. не е правил нищо, освен да публикува фалшива информация или пък информация, която не била достатъчна за управлението. Всичко, което го има в една европейска статистика го има и в българската, плюс приватизация, реституция и аграрна реформа.
Аз мисля, че всичко това беше излишно. Смяната на ръководството можеше да стане по съвсем друг начин, като се защити авторитетът на институцията и оттам на държавата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Захари Карамфилов.
Последният записал се оратор е господин Александър Хаджийски.
Има думата господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук започнахме да разглеждаме отчета и плана на института, но мисля, че отидохме в друга посока. Като слушах имах чувството, че едва ли не обсъждахме закриването на института. Такова нещо няма. Никой не може да омаловажи работата на 2000-те души специалисти. Това е абсолютно безспорно. Тук господин Карамфилов много добре защити института и най-вече себе си. Да не забравяме, че в тази 120-годишна история той ръководи института 7 години.
Не искам да се спирам върху всички тези неща, които се казаха. Те бяха много, имаше и цифри. Някои не искаха да слушат цифри, други говореха принципни неща. Няма да говоря принципни неща, но ще се върна само малко в историята.
Спомняте си, че когато през 1991 г. беше приет Законът за статистиката той имаше една основна главна цел - това е създаване основата на нормативната база за дейност на официалната статистика на държавата в условията на преход от централизирана, директивна, от планова икономика към пазарно ориентирано стопанство. Това беше основата на закона.
Тук първото нещо, което той изискваше, и което аз тук не чух, Националният статистически институт да се изгради като независима държавна институция отделно от структурата на изпълнителната власт. Затова ми бяха малко странни изказванията на някои от колегите, че видите ли Министерският съвет не давал заявки, че те трябвало да дават поръчки за усъвършенстване на статистиката. Това е работа на самия институт. Той затова е независим и от изпълнителната, и от административната власт. Вярно е, че планът, който приехме, не беше най-добър. Но си спомнете планът, който ние приехме, как го приехме - два месеца преди изтичането на годината. То беше напълно формално и тогава го казах.
Да повтарям общоизвестни неща, че статистиката трябва да работи само с факти, това всички го казаха и това е нейната основна задача - регистрацията на фактите. Когато нещо е станало, трябва да се регистрира. Има ли в България сенчеста икономика? Има, това е безспорен факт. Никой не казва, че статистиката е виновна за нейното съществуване, но тя е длъжна да го оцени. Има ли в момента неизвестност какво става в селското стопанство - каква земя е върната, колко са заети в това производство? Този факт го има, но не го знаем. В този смисъл бяха и изказванията на много колеги - не за полезност, за нужност на тази информация. Тези 2000 души, които са работили честно, рационално, са изследвали това, което е било залегнало в плана. И ако е било залегнало в плана изследването на заслоните във Витоша, те са ги изследвали добросъвестно. Но, ако не е било залегнало в плана изследването примерно на дела на частния сектор, те не са го изследвали. Това не е тяхна вина. Хайде да не обвиняваме института. Никой не обвинява работата на института. Казвам, че там работят 2000 души високи професионалисти.
Ако погледнем какво друго отличава работата на една модерна статистика, както вече се каза. Първото беше независимост от властите, подчинена само на Народното събрание. Ние приемаме плана, ние определяме кое е важно за държавата и това се изследва в института вече по методики, съгласувани с европейската, и т.н.
Другото нещо, което трябваше да бъде направено, това е промяна на нормативната база. Законът за статистиката по-скоро е един устройствен закон като начало за института за статистика и това всички го знаят.
По-нататък, обаче 7 години нямаше никакво развитие, а самият институт трябваше да поиска тези промени. Ако си направите труда и погледнете какво е законодателството в областта на статистиката примерно в Германия ще видите, че има 10 вида закони само за статистиката - за изследване на населението, на трудовите обекти, на данъците, на митниците, на сградния фонд, на пътно-транспортните произшествия. Това са все отделни закони. Тоест, и тази част не беше доправена - за промяна и за създаването на една модерна статистика, какво да се изследва, как да я задължим.
Третото беше взаимодействие между институциите. Това е залегнало в Закона по статистиката, но не беше изпълнено. Всички институции имат своя ведомствена статистика. Тя използва оперативно управление, но тя трябва да създава една обща картина, която да дава положението на държавата. Нямаше да имаме тези, бих казал, неприятни моменти, когато полицията твърди едно, съдът - друго, прокуратурата - трето. Просто разполагат с различни данни. А задължение на статистиката е тези данни да бъдат унифицирани.
Тук се говореше за митниците. Разбира се, че митниците ще предоставят цялата си информация на статистиката. Те са длъжни да я предоставят.
Четвъртото, което също искам да засегна, това е последният елемент - статистиката освен че трябва да осигурява конфеденциалност на индивидуалните технически лица, които дават данни за статистиката. От друга страна - трябва да осъществява максимална публичност на своите резултати. Максимална публичност! Това не е публикуване само на цифри. Не го разбирайте погрешно.
Според мен, аз досега съм видял една изключително хубава книга, това е "Националните сметки в България", издадена през 1996 г. Нещо много хубаво. Защо? Ами защото човек, който вземе цифрите - тук няколко пъти се подчерта, че по някой път трябва да се четат числата и трябва да се знае как да се четат. Те не могат да се четат, ако ние не знаем методологията, по която те са обработени и получени. Тоест, когато се публикуват тези резултати, трябва да се публикува и методиката за събиране и обработка на тези резултати.
И мисля, че тези неща можеха да бъдат направени, но се забави този преход. Статистиката не може седем години да се намира в преход. Разбирам, че в това отношение има и забавяне на прехода в самата държава, тъй като преходът към пазарно стопанство също така се забави много и статистиката е функция от това нещо, нейната методология трябва да е свързана с пазарното стопанство и когато това закъснява, то и тя ще закъснее в своето развитие, но все пак това не оправдава изчакването, доколкото разбрах тук, отнякъде указания свише, от администрация, нареждане какво да се променя - такива неща са недопустими.
Това е, колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
За реплика думата има господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): В днешната дискусия, поне от страна на опозицията, а и проф. Карамфилов дефинира като цел на днешното мероприятие, е смяна на ръководството. Аз мисля, че това не е целта и тя добре прозвуча сега в изказването на господин Хаджийски, прозвуча и в изказванията на още няколко човека от управляващите, прозвуча под сурдинка, но тази сурдинка ще стане доминираща.
Тази година е обещан ръст от 4 на сто. Всички разбирате, че след като в селото е засадено с 30 на сто по-малко, след като първото тримесечие спадът е на равнището на 50 на сто в сравнение с 1997 г., след като разбрахме от тази лоша статистика, че средната работна заплата е паднала и депутатите ще го усетим като отидем в касата на първо число, след като ги разбрахме всички тези работи, по някакъв начин трябва да решим проблема. И проблемът се решава - ще докараме сенчестата икономика, за да докажем ръст на икономиката. Простете ме, ако върху това ще се базира бъдещата статистика на България, дайте да вземем опита на Колумбия, тя сигурно е на първо място и по производство, и по ръст, и по производителност на труда, със сенчестата си икономика.
Така че, господин Хаджийски, тревожи ме такава позиция. Със сенчестата икономика трябва да се занимават други институции. А ако това ще ни е аргументът, за да докажем, че в България има ръст, по-добре е да нямаме такъв ръст в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
Професор Стоилов има право на втора реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви поправя в няколко отношения, господин Хаджийски, тъй като и в комисията ставаше дума. Късното гледане на отчета не е вина на ръководството на статистиката, а на парламента. Той просто отлежаваше и това го знаят всички колеги от Комисията по икономическата политика. Вие сте го забравили просто.
Второ, и на мен, както и на вас, ми се искаше по-голям процент от земята да бъде върната в собственост, но не е върната. Икономически перверзният начин, по който тръгна аграрната реформа, доведе до зацикляне и обещаните числа не се изпълняват. Не се сърдете на Захари Карамфилов и на статистиката, просто не е върната и трудно ще се върне.
Същото става и с приватизацията. На вълната на ентусиазма на обществото бяха внушени еди-какви си числа. Той не може да ги отчете, просто не са реализирани.
Така стоят нещата и с престъпността. Каквото му подадат - колко са убити, колко са ограбени, той го отчита. Наред с това прави и една анкета за усещанията на хората. Толкова. Стига сме бъркали адресите, когато разискваме голямата тема за престъпност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
За трета реплика думата има госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз внимателно слушах господин Хаджийски. Той каза, че статистиката трябва да бъде обективна и безспорно е така. Тя не може да обслужва никоя власт, включително и изпълнителната, почти го цитирам дословно. Щом това е така, аз не мога да разбера защо трябва да се издига неговата кандидатура, като един представител пряко свързан с изпълнителната власт?
Доколкото разбирам, ако не бъркам, вие сте геодезист по образование, не знам дали по професия, така ли е, господин Хаджийски?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (сдс, от място): Да.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: То тогава мнозинството трябва да си избере и посочи друг геодезист, но не като политическа фигура, която в момента работи в парламента.
Така че статистиката я ръководете с геодезист, но да не бъде поне депутат от вашето мнозинство. Иначе става твърде съмнително, много смешно, но то е по-скоро трагично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, ще се опитам в хода на репликите съвсем накратко да отговоря.
Господин Димитров, това решение, което предлагате, го правихте Вие. Ние такива решения не можем да приемем наистина - когато нещо не ни хареса, да се подменят цифрите, защото разбрахме, че от това губят най-много управляващите. Така че това решение, което Вие предлагате - понеже не ни харесва нещо, да сменим цифрите, не е приемливо.
Господин Стоилов, аз казах, че тези факти съществуват и пак повтарям, това не е вина на статистиката - тях ги има и те трябва да бъдат изследвани. Има ги. Няма значение какво ви се иска на вас, колко земя да бъде върната или да не бъде върната, респективно, и колко на мен ми се иска да бъде върната, а въпросът е колко е върната. Това е важно. На това нещо няма отговор, а това трябва да го направи статистиката.
Госпожо Величкова, просто ми е неудобно, тя е депутат трети мандат, но аз подчертах, че трябва да бъде независима от изпълнителната власт. Доколкото знам, парламентът няма нищо общо с изпълнителната власт. Ние сме законодателна... (Реплики от опозицията.) Нали делим властите, нали така?
А за геодезията ще ви припомня нещо, но малко ми е неудобно, има геодезия и висша геодезия. Висшата геодезия е математика 99 на сто.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Ние говорим за статистика.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Ами там, когато се обработват масиви с милиони данни, с милиони, чуйте ме, статистиката е най-необходимото нещо, което се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Други желаещи да вземат думата има ли? Не виждам.
При това положение обявявам разискванията по тази точка за приключени. Ако има предложения за начина на гласуване, сега приключихме дебатите, моля да бъдат направени съответните предложения. (Шум и реплики в залата.) Ако има предложения, моля да бъдат направени, сега им е времето.
Думата има господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз повтарям предложението, което направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И то е?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: То е да отложим вземането на решение по този въпрос, тъй като във всички организации, когато се прави констатация, че отчетът не удовлетворява и не може да бъде приет, се прави нов отчет. Какво друго? Ние вероятно ще сме първият случай, когато отчетът не ни харесва и вместо да се смени отчетът, ние ще сменим хората. Това означава ли, че ще задължим новото ръководство да ни подготви и да ни внесе отчет за миналия период? Ние не можем без приет отчет. Вие имате уважавани юристи, нека да ни посъветват какво да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпило е предложение по чл. 55, ал. 1, т. 2 от правилника за отлагане гласуването за следващо заседание.
Поставям на гласуване така направеното току-що предложение.
Гласували 203 народни представители: за 70, против 126, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Други предложения има ли? - Няма.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин председател, искам да напомня, че по време на дебата господин Божинов направи предложение гласуването да бъде поименно с извикване имената на всички депутати - да заявят своето отношение. Тогава господин Куртев помоли това да му бъде напомнено в края на дебата. Аз правя това напомняне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин заместник-председател.
Постъпило е предложение за поименно гласуване с извикване на имената.
Поставям на гласуване така направеното предложение.
Гласували 207 народни представители: за 72, против 117, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване постъпилото предложение, направено от Комисията по икономическата политика.
Ще го прочета, за да си го припомним след толкова много дебати.
"Р Е Ш Е Н И Е
относно отчета за изпълнението на плана за статистиче-
ските изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката

Р Е Ш И:

Не приема отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт."
Моля, гласувайте.
Моля, отменете гласуването. Господин Димитров иска да направи някакво предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Така, както е формулирано решението, може да ни вкара в голяма грешка. Тъй като Народното събрание е висшестоящият орган на Националния статистически институт, когато не им приемем отчета и не кажем какво следва, на практика ги лишаваме от бюджетната субсидия.
Затова аз ви предлагам следното решение:
"Задължава ръководството на Националния статистически институт в срок от три месеца да представи нов отчет".
Това е, за да може наистина да им се дават пари на тези хора. На практика ние не признаваме, че този институт има право да работи оттук нататък, ако приемем решението така, както е предложено от Комисията по икономическата политика, а вие предложете нещо друго, ако искате. Тук има и специалисти в областта на правото, нека те да кажат какви са според тях последиците. Обаче за мен е естествено: след като парламентът каже, че аз не признавам това, което е работил този институт, да му се отнемат парите и да не работи повече. Но май че никой не иска да закрива института.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз не съм съгласен с това, което каза Венцеслав Димитров, поради простата причина, че средствата на Националния статистически институт се отпускат с приемане плана за тяхната работа за съответната година.
За съжаление обаче всички народни събрания до този момент са ги приемали със закъснения, включително и миналата година - 10 месеца, което обективно не е било по вина на Националния статистически институт.
Няма връзка между това да приемем отчета и бюджета на статистическия институт. Има връзка между това да приемем плана им и тогава да им се отпусне бюджет за реализиране на тези изследвания, които са им възложени с приемането на този план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Няма постъпило писмено предложение, поради което поставям на гласуване проекторешението, предложено от Комисията по икономическа политика:
"Не приема отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт".
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 125, против 74, въздържали се 11.
Решението е прието.
С това приключихме точка четвърта от програмата за работата на Народното събрание през тази седмица.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ РЪКОВОДСТВОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Р Е Ш Е Н И Е
за освобождаване на ръководството на Националния статистически институт

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за статистиката

Р Е Ш И:

1. Освобождава Захари Тодоров Карамфилов като председател на Националния статистически институт.
2. Освобождава Кирил Гатев Иванов и Милчо Найденов Младенов като заместник-председатели на Националния статистически институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че е редно, когато се прави такова предложение, прочетено от председателя на Комисията по икономическата политика, поне да се изложат някакви мотиви за това. Предишната дискусия показа, че тя не може да даде мотиви за подобна смяна. Даже и господин Хаджийски в края на своето изказване по същество призна, че не може да бъде обвинен Националният статистически институт в недобросъвестност и в недостоверност на данните.
Така че е редно такъв важен въпрос да се придружава с някакво обяснение и с някаква обосновка за това.
Този институт досега и неговото ръководство, утвърдено още от Великото Народно събрание, са следвали принципа на надпартийността, на независимостта, на обективността и професионализма в работата. Смятам, че е абсолютно... (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.) Да, той може да е член на определена партия, но работата на господин Карамфилов никога не е била работа на член на партия, когато той влиза в Националния статистически институт. Има достатъчно много специалисти в България, които много добре знаят и разбират, че когато влязат на работното си място, се занимават с професионалната си работа. И би било абсурдно да се подхвърля това, че защото е член на една или друга партия, той по един или друг начин е ръководил в различни етапи Националния статистически институт. Никой в тази зала досега, от тази трибуна, подобно обвинение не е отправял към него. И предлагам този въпрос - за смяната на ръководството, за новото ръководство да се обсъди на основата на мотиви, на основата на реални критерии, които ние бихме създали за ръководството на института, въз основа на реални изисквания и реални оценки.
Затова би било редно, вместо да пристъпваме по този безпрецедентен начин към въпроса за ръководството, да се даде възможност да се мотивира една по-нататъшна програма за работа в Националния статистически институт.
Независимо от приетото досега решение, е редно действащото в момента ръководство да може да ни представи своята програма, да я обсъдим в Комисията по икономическата политика, да обсъдим критериите за новото ръководство и тогава да пристъпим към тази точка.
Съжалявам, че когато приемахме дневния ред и за миналата седмица, и днес предложението за смяна на ръководството да се отложи, не беше прието. Ако днес гласуваме ново ръководство и освободим досегашното без всякакви мотиви, ние ще намалим доверието към Националния статистически институт като независим, обективен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложеното решение. Ще го прочета отново: "Решение за освобождаване на ръководството на Националния статистически институт...". (Шум и възражения в блока на Демократичната левица.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Беше предложено отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
Поставям на гласуване направеното предложение за отлагане на гласуването на решението.
Гласували 203 народни представители: за 79, против 123, въздържал се 1.
Предложението за отлагане на приемането на решението не е прието.

"Р Е Ш Е Н И Е

за освобождаване на ръководството на
Националния статистически институт

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за статистиката

Р Е Ш И:

1. Освобождава Захари Тодоров Карамфилов като председател на Националния статистически институт.
2. Освобождава Кирил Гатев Иванов и Милчо Найденов Младенов като заместник-председатели на Националния статистически институт."
Моля, гласувайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Беше направено предложение за поименно гласуване. Трябваше да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 210 народни представители: за 125, против 67, въздържали се 18.
Решението е прието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата, господин Корнезов, за отрицателен вот.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, това решение, което гласувахме преди секунди, е една политическа разправа с един достоен човек - проф. Захари Карамфилов.
Позорът е за синьото мнозинство. Това синьо мнозинство днес отново опозори не само себе си, но, бих казал, и парламента. (Шум и изразено неодобрение в блока на СДС.) СДС и Иван Костов не искат обективна статистика. Той иска стакмистика, която да го възхвалява в цифри. (Шум и неодобрение в блока на СДС.) СДС назначава не специалисти, а комисари. Парламентарната група на Демократичната левица благодари на проф. Захари Карамфилов за всеотдайната му работа в името на България. (Силен шум и възгласи в залата, ръкопляскания.) Позорът е не за него, а за тези отдясно. (Силен шум и изразено неодобрение в блока на СДС, ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Втори отрицателен вот - господин Божинов. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Като се присъединявам към думите на господин Корнезов, искам да добавя и другите мои основания да гласувам против. Ясно е в този конкретен случай какво се цели, но в този и в редица други случаи се открива една повтаряща се и налагаща се като закономерност тенденция: Съюзът на демократичните сили иска да има националната църква за себе си; Съюзът на демократичните сили иска да разстрои спортните организации и да ги има за себе си (шум и възгласи в блока на СДС); Съюзът на демократичните сили иска да сложи ръка върху Централния кооперативен съюз; Съюзът на демократичните сили иска да подчини прокуратурата и следствието на своята власт. (Силен шум и възгласи в блока на СДС.)
Днес Съюзът на демократичните сили решава този конкретен проблем, като подменя едно достойно и професионално ръководство със свои партийни другари и послушници, които да реализират не задачите на тази национална институция, а да концентрира власт и да проправи пътя на една опасна, авторитарна тенденция, която, уважаеми дами и господа, може да надскочи границите на конкретния случай и да ни доведе до най-страшната форма, в която се проявява авторитаризмът. Затова аз гласувах по дълбоко убеждение против този конкретен случай и против тази тенденция, която не всички от вас разбират за какво ви консумират, уважаеми дами и господа от мнозинството. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, силен шум и възгласи в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Трети отрицателен вот. Заповядайте. Казах трети отрицателен вот. Мисля, че бях точен.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Това на "Позитано" го кажи!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Каквото трябва на "Позитано" го казвам, господин Ботев. А Вие си го казвайте другаде. (Реплика от блока на СДС: "Не хленчи!")
Не хленча. Искам да ви кажа само едно: че политици, които разчитат на венцехвалебствия с числата на статистиката, не са нищо друго, освен политически евнуси. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, силен шум и възгласи в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Приключихме с т. 5 от дневния ред.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА РЪКОВОДСТВО НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"РЕШЕНИЕ
за избиране на председател и заместник-председатели
на Националния статистически институт
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за статистиката
Р Е Ш И:
1. Избира Александър Иванов Хаджийски за председател на Националния статистически институт.
2. Избира Екатерина Янчова Арнаудова и Иларион Димитров Иларионов за заместник-председатели на Националния статистически институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата по това проекторешение? Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нормално е да искате промяна на ръководството, но е нормално ние, които трябва да гласуваме, да чуем от господин Николов какви са качествата на тези, които предлагате. Тоест една трудова биография - какъв е приносът им в статистиката, какъв стаж имат в статистиката, какви научни достижения имат в статистиката, за да сме сигурни, дали те са ония, които обществото иска да помогнат, за да развием статистиката в България.
Моля, елате и ни разкажете кого предлагате, за да знаем как да гласуваме. В противен случай вие провеждате груба политическа диктатура. Благодаря ви. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев. Биографиите на двамата кандидати за заместник-председатели бяха раздадени тази сутрин.
Имате думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): По новите кандидатури. Тук на народното представителство са представени само автобиографиите на Иларион Иларионов и Екатерина Арнаудова. Това, което прави впечатление е, че те съвпадат в 99 на сто. Те имат абсолютни идентични биографии. Буквално цели пасажи и съвпадат. Сравнете ги, уважаеми господа. Това означава, че малко несериозно са се отнесли кандидатите за заместник-председатели.
Така, както познавам професор Карамфилов, така както и благодарение на моите усилия той стана депутат от Съюза на демократичните сили (смях от блока на СДС), и беше избран също и за председател на Националния статистически институт, така познавам и новите ви кандидати, господа. Господин Иларионов аз съм го приемал в СДС, той работеше при мен. Човекът може да е действително много способен математик, но това, което е специалността "Топология", извинете, няма нищо общо със статистиката. Съжалявам, че го няма акад. Сендов да ви каже това. Участието в няколко групички, които са били към СДС и които са прогнозирали участието в изборите не е достатъчно основание.
Смятам, че предложените кандидати не са професионалисти и при всяко положение апелирам да се гласува срещу тези недомислени предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев. Има ли други реплики или изказвания?
Има думата за изказване господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, за разлика от социалистите знаете, че мен не ме интересуват нито червени, нито сини, мен ме интересуват професионалистите. (Реплики от СДС.) Много си млад да казваш на човек от моя ранг: "Кратко!". Много си млад, много си беден, много си неопитен. (Смях в залата.) Още повече, че аз съм твой учредител. Тъй че стой скромничко и ниско! И много ниско! (Смях.)
Един господин каза: "БСП". Мен ме изгониха за влизане в ДКМС чак в Стара Загора в 1958 г., когато ти си служил на комунистите. (Смях и реплики от СДС.) Така че ти не ми говори на мен тези неща. (Реплики от СДС.) Не ми говори ти на мен за БСП! (Реплики от СДС.) С тия - не? И червени, и сини, за осем години разбихте България. Какво ще ми говориш ти за БСП? (Смях и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, моля Ви по същество.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Сега, говорим за специалиста 15 години в статистиката, доктора по икономически науки Величка Рангелова. Говорим за един човек, който ви обслужваше цяла година и помагаше на Софиянски, защото като наш общински съветник ние й казахме: "София трябва да стане чиста, трябва да бъде без дупки. Помогни на този човек в кметските му обязаности." И тя му помогна. Помагаше ви с много, много статии и то искрени, честни, точни и почтени. Питам! Сега вашият председател на комисия господин Николов ми каза, че била предложена за началник отдел. Тя е била началник отдел 15 години.
И ви казвам: човек с нейния стаж, с нейния опит, човек с нейното образование, човек с нейните връзки по света вие имате морално задължение да я предложите поне за заместник-председател на Статистическия институт. Ако не я предложите това е доказателство, че и нощните пазачи по заводите ще бъдат сини. Благодаря. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще повторя голяма част от моето изказване, което направих в Икономическата комисия когато обсъждахме този въпрос. Искам да ви кажа, че тонът и начинът, които възприехме за подмяна на ръководителите на една институция, не подхождат за нашия парламент. Той подхожда за предишния парламент и за други парламенти.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Не е вашият.
ИВАН БОЙКОВ: За нашия парламент, да. Той е общ, на всички.
И в този дух искам да ви кажа, че не поставяте добро начало за начина, по който новоизбраният председател ще поеме тази институция. Не е това пътят, по който се сменят кадри, по който се назначават и освобождават ръководители на институция на парламента.
Аз искам от тази трибуна да благодаря на старото ръководство за това, което свърши в тези шест години, защото то създаде един нов Национален статистически институт, който свърши определен голям обем работа. Разбира се имаше и доста несполуки. Искам да ви кажа, че това ръководство заслужаваше една голяма благодарност от парламента в момента, в който се освобождава.
Искам да ви кажа, че възприемам обективно вашето искане за освобождаване на това ръководство и за подмяна на кадрите. Но европейският подход към такъв ред предполага една приемственост. И аз защитих това в комисията. Не може да се подходи за освобождаване на цялото ръководство и назначаване на ново ръководство. Ако искате тази институция да работи и да се развива занапред, а виждам, че вашият стил е за тотално освобождаване на всички ръководители, това няма да допринесе за по-добрата работа на Националния статистически институт. Затова вие можехте спокойно, когато ни предлагате ново ръководство да направите така, че част от старото ръководство да може естествено да встъпи в работа заедно с новото ръководство и да помогне за развитието на този много важен, изключително важен орган на страната. В противен случай вие оставяте в нас съмнение, че наред с истинската обективна информация искате да постигнете и други цели. Аз казвам съмнение, това ще се види. Това е публична институция. Тя работи с цялата страна и много скоро ще станем свидетели за начина, стила и метода на работа, по който ще работи новото ръководство, което ще изберем.
Именно това беше основата на това, което ви казах. За съжаление вие възприехте екстремната позиция. Екстремната позиция почти винаги води до погрешни решения.
Аз искам да кажа от тази трибуна, че ще подкрепя избора на Хаджийски като колега и да му кажа, както казах и на колегата Желязков, който стана председател на Агенцията по приватизация, че го чака много тежка, много отговорна работа. И тази работа неминуемо ще бъде под политически натиск. Ако той успее да преодолее този политически натиск и да работи за благото на страната, а не за благото на част от страната, тогава ще допринесе след няколко години, когато се отчита работата на статистиката, да няма същите изказвания и същите политически скандали и разправии. От това не печели никой, най-малкото страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Има думата Цоньо Ботев.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да бъде подложено на гласуване процедурното ми предложение работното време да бъде удължено до приключване на точката от дневния ред.
Искам да използвам и случая да се обърна към колегите и да ги помоля, когато излизат и се изказват, не само да критикуват предложенията - те имат възможност да правят и други предложения. (Оживление и реплики от ДЛ.) Не знам защо не се възползваха от тази си възможност, а в същото време протестират, че не им харесвал един или друг кандидат... Всеки от народните представители има това право и можеше да го направи от трибуната.
Що се отнася до другото, мисля, че в края на краищата самият господин Папаризов каза, че не е фатално това, че ръководител на една специална институция като Националния статистически институт е член на партия. Той може да работи като независим. Тъй като много добре познавам господин Хаджийски, аз съм убеден, че той е точно такъв тип човек и не би трябвало той да бъде възприеман като комисар. Най-малкото той. В никакъв случай недейте да си мислите, че той е човек, който ще наложи някаква тенденция в дейността си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
За противно становище има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, предлагам сега да не се съгласим с предложението на господин Ботев, защото то е много закъсняло. Именно това предлагаше нашата парламентарна група и аз самият - да отложим разискванията, за да могат да се обсъдят такива кандидатури на професионалисти, които очевидно да бъдат приемливи за всички. Не ни карайте тук да предлагаме имена, които ще бъдат отхвърлени, без съгласието на тези хора в 13,55 часа! Това най-малкото е несериозно. Ние избираме хора за един важен институт и колкото и да имаме стойностни кандидатури, сега да вземем да ги предлагаме и вие да ги отхвърлите, да злоупотребим с техните имена, ще бъде недостойно за самите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване направеното предложение по чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на работното време в рамките на допустимите два часа до приключване на тази точка от дневния ред.
Моля да гласуваме!
Гласували 196 народни представители: за 136, против 56, въздържали се 4.
Предложението е прието - удължава се работното време до приключване на разискванията и решението по тази точка.
Господин Венцеслав Димитров е следващият оратор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Нямам намерение да обсъждам това, което вече мина. Искам всички да се отнесем извънредно сериозно към работата, която ни предстои - да изберем ръководство на Националния статистически институт.
Задача номер едно в момента в България е да оправим икономиката. Затова именно бяха проведени последните избори, народът даде вота си, беше формирано това Народно събрание и всички сме длъжни да мислим как да оправим икономиката. Вие знаете, всеки който е разгръщал Статистическия годишник е видял, че преобладаващата част от информацията, която се дава от Националния статистически институт вътре, е икономическа информация. Националният статистически институт не е някаква политическа структура, не е и част от правителството. И господин Хаджийски каза нещо, което ми хареса: да се направи закон за статистиката, а вътре да бъдат разписани и функциите на националния статистически институт. Дано да се направи в скоро време.
Колеги, нека да направим аналогия с институциите, чиито ръководители ние избираме директно и които са подотчетни на Народното събрание, ако може така да се каже. Примерно, Българската народна банка, Комисията за защита на конкуренцията, Сметната палата, за които има и закони. Даже ние в законите за банките и за застрахователите казваме каква трябва да бъде квалификацията на хората, които работят в банки и застрахователни дружества - примерно, юрист, икономист. По предложение на проф. Сендов беше записано, че може да бъде и математик, когато върши актюерска работа. В Комисията по конкуренцията - юристи и икономисти. В Сметната палата - юристи и икономисти...
Вие смятате, че Националният статистически институт има да решава по-малко сериозни задачи от тези също така важни институции?
Не познавам господин Хаджийски. Направи приятно впечатление със своето изказване. Но ние избираме цяло ръководство и се оказа, че между тези хора няма нито един икономист. Поне един сложете, след като най-важната задача на Статистическия институт е именно икономиката! Извинете, но "чист математик" не може да се оправи. Аз съм работил 20 години в Икономическия институт на Българската академия на науките, имам квалификация и икономист, и математик и е много трудно...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: И пак не можеш да се оправиш...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За разлика от Вас се оправям, господине. Не знам какво е Вашето образование, но не Ви правят чест такива реплики. Слушайте поне като Ви говоря. За какво трябва да Ви обиждам? Не Ви познавам наистина...
Трябва поне един икономист да има и то макроикономист, човек, който цял живот се е занимавал със статистика. Не можете ли да намерите такъв? Питайте ме мен и ще ви кажа поне пет души, които са привърженици не на БСП, но които са привърженици на демокрацията - хайде, и на СДС да кажем. Защо не попитате? Има такива хора.
Когато се избира министър, аз не го питам какъв е. Затова един инженер - топлотехник,може да бъде министър на промишлеността, защото е политическа фигура. Предполага се, че той ще вземе експерти, които да му кажат какво е това промишленост, какво е това икономика. Има си министър-председател и той носи отговорността. Ние всички носим отговорността за правителството.
Но когато се избира един шеф и цяло ръководство на един институт, който е подчинен на парламента, дайте да сложим нещата на мястото им. Утре какво ще стане? Приемаме закон, пишем, че трябва да има такова и такова образование и трябва друг ли да избираме?
И аз ще пожелая успех на тези хора, но на тях ще им бъде много по-трудно, ако нямат един или двама икономисти в техния екип. И ще бъде трудно не само на тях, ще бъде трудно и на правителството, ще бъде трудно и на българския парламент, а бих казал, че от решенията на тези институции зависи бъдещето на българския народ.
Затова може би трябваше да помислите малко повече, но виждам, че някак си не сте добри кадровици. И какво ме карате сега да правя? Да се въздържам? Не познавам тези хора. Дано да могат да работят добре, но шансът след като не са работили в икономическата сфера, не са правили икономически изследвания е много по-малък за това, че те ще се справят. Може и да са гении - дано да са такива. Вие сигурно по-добре ги познавате.
Но аз като знам как стават нещата у нас, това значи да се върнем назад. Не казвам, че професор Карамфилов е върхът в България в статистиката. Сигурно има четири-пет души, които са може би по-добри от него. Но дайте поне един от тях да вкараме в ръководството. Жорж Ганчев ви предложи един професионалист - Величка Рангелова. Поне нея сложете. Ако не сте готови, дайте да отложим дебата, но недейте дава възможност на хора, които никога не са се занимавали с икономическа статистика, да правят точно това и точно в този момент, когато сме на дъното на кризата и когато даже и вицепремиерът... Чета оня ден в един вестник колко голям бил растежът в края на миналата година - бил толкова голям, че се приближавал до нулата...
Затова не трябва да поставяме инженери, защото за инженера растежът може да е и с обратен знак, но за икономиста - никога! Не е растеж, когато е с обратен знак - винаги е спад, пропадане. И ако ще изберем някого да ни представя пропадането за растеж? Това ли искаме? Колеги, дайте поне един икономист да намерим в това ръководство, за да го подкрепим и ние. Ако нямате такъв - кажете. Ние ще ви подскажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
За реплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз най-напред искам да започна не с професионалната, а с политическата страна на въпроса. Каза се вече, че това е институция на парламента и че тази институция трябва да осигури обективност на информацията, която ще постъпва и в парламента, а и в другите органи на държавата. На тази основа аз смятам, че е съвсем нормално опозицията да настоява за представителност. Не твърдя, че това трябва да е представител на БСП или на ОНС, или на Евролевицата. Затова ние в комисията предложихме да се проведат политически разговори. В рамките на тези разговори може да се намери един разумен компромис. Смятам, че от политическа гледна точка това е нормалното. Ако не искате да ви подозираме от днес и нататък в манипулиране на данните, направете го това. Смятам, че е нормално. Опозицията трябва да има своя квота в този орган.
Вторият въпрос е за професионализма. Простете, но това, което се прави днес, е несериозно. Каза се, че този орган трябва да е независим. Независим от кого? Независим от опозицията ли? Да, имате такава независимост от опозицията. Но останалата независимост е независимост от самата статистика, независимост от икономиката, независимост от професионализма. Не можете да вземете човек, който не е стъпвал в тази система. Не може. Няма такъв нормален капиталист в целия свят, който да не пуска висшите мениджъри обикновено от дъното, за да натрупат опит. А тук взимаме хора извън системата, извън бранша, извън професията и ги слагаме на върха на пирамидата. Това освен до провал на институцията до друго просто не може да доведе.
В тази връзка аз пак повтарям идеята - дайте да отложим тази част. Може би дайте да гласуваме председателя, но да оставим екипът да бъде резултат от едни разумни политически разговори, от един компромис. Тъй като утре вестниците ще имат едно срамно заглавие. В общи линии нещата днес звучат: "Долу професорите, горе асистентите!" Сами разбирате, че ако правим асистираща статистика, това е добър подход. Ако правим една сериозна статистика, това е абсурден подход. Затова пак ви призовавам да ограничим нещата до председателя, другото да го вкараме в рамките на един разумен политически компромис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
За реплика има думата господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да ви помоля да бъдем поне малко откровени помежду си. Измина близо един месец, откакто този въпрос за Националния статистически институт като документи и като проблем е известен на всички народни представители. И днес, когато дойде времето този въпрос да се реши след близо един месец, се постави изненадващо въпросът още да се мисли. Беше ви казано от господин Ботев, че вие можеше вече да имате някакви готови кандидатури, които да предложите, защото цял месец този факт ви е известен. Изведнъж вие тук по стар навик, по много стар навик, генетичен у вас навик, поставяте въпроса изненадващо, едва ли не, че днес го научавате като факт, който предстои.
Аз искам да ви кажа и нещо друго. Аз отдавна вярвам, че вие дори не си спомняте, че вашата партия половин век управлява тази страна. Просто не си спомняте. За вас това е една изненада.
Затова, господин председател, аз предлагам проблемът за нови кандидатури и за отлагане да отпадне и да преминем или към изказвания по същество, или да гласуваме новото ръководство на Националния статистически институт. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Григор Шопов.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз действително си мисля, че по някои въпроси трябва да взимат отношение хора, които са вътре в технологията на нещата. В Комисията по икономическата политика въпросът се дискутира поне три пъти и трите пъти опозицията постави това искане. Това беше една от причините ние да напуснем едно от заседанията. Този въпрос влезе в дневния ред. Господин Папаризов предложи същото. Вие какво си мислите - че не виждаме гилотината която пада, и само ще слагаме чужди глави да бъдат отрязани! Ами че днес в дневния ред влезе въпросът за комисията за борба с престъпността и корупцията. Там има квоти. Там ще ви предложим хора. Тук категорично ни беше изразено в Комисията по икономическата политика: Така ще бъде. И толкоз. Добре. Това е право. Но разумно ви призоваваме да не използвате това право. Това е нашият призив. Но сега тук да си играем на забавачница и да казваме: защо вие не сте предложили или дайте в момента ваши хора? Това е парламентът на България. Дайте да уважаваме себе си, ако не уважаваме другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Възползвайки се от правото си на народен представител правя конкретно предложение да бъде обсъдена и кандидатурата на господин Цоньо Ботев за шеф на Националния статистически институт.
Съображенията ми в тази насока са следните: той е дългогодишен народен представител, занимава се с териториално и селищно устройство и в този смисъл познава функционирането на териториалните и селищните системи, данните от които са твърде важни за националната статистика не само в икономиката, а и въобще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има ли други желаещи за изказване? При положение, че няма други желаещи за изказване, приключвам разискванията и поставям на гласуване направеното предложение от председателя на Комисията по икономическата политика.
Поставям на гласуване

"решение
за избиране на председател и заместник-председатели на Националния статистически институт.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за статистиката

РЕШИ:

1. Избира Александър Иванов Хаджийски за председател на Националния статистически институт.
2. Избира Екатерина Янчова Арнаудова и Иларион Димитров Иларионов за заместник-председатели на Националния статистически институт."

За процедура има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да се гласува отделно за председател на Националния статистически институт и отделно за заместник-председателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Решението е едно. Не мога да го разграничавам.
Поставям на гласуване направеното предложение за решение.
Гласували 187 народни представители: за 130, против 48, въздържали се 9.
Решението е прието.
Има думата господин Миков за отрицателен вот.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Този отрицателен вот е във висока степен към начина, по който Вие ръководите заседанието. Бе направено формално предложение, последно, и то не беше поставено на гласуване, нито господин Ботев си направи отвод. (Шум в залата.) Аз Ви моля да ръководите парламента, както е по правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи за отрицателен вот? Няма. (Шум в залата.) Решението е прието.
Честито на новия председател и на заместник-председателите! Желая им успех в новата работа!
Няколко съобщения:
Комисията по национална сигурност съобщава, че на 20 май, сряда, няма да има заседание. Комисията ще проведе редовно заседание на 21 май, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното за днес заседание.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание в четвъртък, 21 май, в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, 20 май в зала "Запад".
Комисията по външна и интеграционна политика ще има заседание в четвъртък, 21 май, от 15,00 ч., в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание в четвъртък, 21 май, от 15,00 ч., в зала 134.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. със следващата точка от дневния ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,12 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров

Секретари:
         Анелия Тошкова

        Иван Бойков