Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Костова и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода 13-19 юни 1997 г.:
1. Питане от народния представител Кръстьо Трендафилов към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно осигуряване на хлебния зърнен баланс, внесените количества зърно и осигуряване на средства за изкупуване на зърното от новата реколта.
2. Питане от народния представител Кънчо Иванов Марангозов към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно чуждестранните инвестиции и кредити в българското здравеопазване.
Днес по време на парламентарния контрол ще отговарят:
I. Иван Костов, министър-председател на Република България, на:
1. Актуален въпрос от народния представител Златко Златев относно участие на областни и заместник-областни управители в ръководни органи на политически партии.
2. Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев относно предоставянето на кредит от 450 млн.щат.долара от руска страна по предложение на авиоконцерна "МИГ-МАПО".
II. Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, ще отговори на:
1. Актуален въпрос от народния представител Руси Статков относно промените в Борда на директорите на "Прециз" ЕАД, Монтана.
2. Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев относно програма за приватизация.
3. Актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов относно смяна на членовете на Съвета на директорите на "Иновационен център по черна металургия" ЕАД, град София.
III. Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, ще отговори на:
1. Актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов относно уволнението на Съвета на директорите и изпълнителния директор на "Вулкан" ЕАД, Димитровград.
IV. Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, ще отговори на:
1. Актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов относно вижданията на министерството за стопанисването на горите и материалната база в горските стопанства.
2. Актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно откриване на активния сезон за борба с градушките.
V. Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, ще отговори на:
1. Актуален въпрос от народния представител Руси Статков относно оцеляването на пенсионираните по инвалидност трета група.
2. Актуален въпрос от народния представител Елена Бориславова Поптодорова - Петрова относно промяна на чл. 18 от Правилника за приложение на Указа за насърчаване на раждаемостта.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на актуален въпрос от народната представителка Татяна Дончева.
Министър-председателят Иван Костов е поискал отлагане на отговора на актуалния въпрос на народния представител Жорж Ганчев относно предоставянето на кредит от 450 млн.щат.долара по предложение на авиоконцерна "МИГ-МАПО" поради заболяване на министъра на отбраната.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение днес пленарното заседание да започне с парламентарен контрол, а след парламентарния контрол вече да преминем към точките от дневния ред, за да не се разкъсва гледането на Закона за държавния бюджет. Когато започнем да работим по него, да няма прекъсвания по средата на дебата.
Затова моето предложение е да се започне с парламентарния контрол, след това двете проекторешения, които трябва да гласуваме, и Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение противно мнение? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 198 народни представители, за - 194, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Давам думата на народния представител Злати Златев да развие своя актуален въпрос.
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри и народни представители! В съответствие с чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75 и чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 11 юни 1997 г. внесох актуален въпрос до министър-председателя със следното съдържание:
"Уважаеми господин министър-председател, известни ли са Ви случаи на участие на областни и заместник-областни управители в ръководства на политически партии? Ако отговорът Ви е утвърдителен, бихте ли огласили техните имена сега и какво е Вашето отношение към този факт?"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Златев, отговорът на Вашия въпрос е, че в момента няма колизия между участието на областни и заместник-областни управители и изискването да не са членове на ръководни органи в политическите партии. Има двама областни управители, за които би могло да се счита, че има противоречие със заеманите длъжности. Първият е Добрин Митев - на Варненска област, а вторият е Андон Андонов - на Пловдивска област. Господин Добрин Митев и господин Андон Андонов са назначени на 18 февруари 1997 г. - това става преди Съюзът на демократичните сили да се регистрира като политическа партия по решение на своята Девета национална конференция от 16 февруари 1997 г.
Според устава на новосъздадената партия ръководен орган е Националният съвет. Пак според същия устав председателите на регионални съвети на Съюза на демократичните сили са членове на Националния съвет.
Съобразно с това изискване и двамата, Добрин Митев и Андон Андонов са подали оставка и не са членове на Националния съвет на Съюза на демократичните сили.
Ние имаме процедура на заместване на това представителство на регионалните председатели в Националния съвет, която е спазена.
В момента, повтарям отново, господин Андон Андонов и господин Добрин Митев, поради подадена оставка, не членуват в Националния съвет на Съюза на демократичните сили. А участието им в други ръководни органи от местно значение не влиза в колизия с изискванията на Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и със Закона за политическите партии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата Златко Златев за реплика.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа. Аз неслучайно поставих този въпрос на вашето внимание. Бих желал да ви припомня разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Областните управители и техните заместници не могат да участват в ръководни органи на политически партии и да упражняват търговска дейност по смисъла на Търговския закон за времето на мандата им.
Аз не бих искал сега да ви занимавам с всички длъжностни лица, които са назначени от министър-председателя на Република България след 18 февруари т. г. Факт е приемствеността между служебния кабинет и настоящето правителство. Ще посоча само четирима областни управители - на Хасковска, Пловдивска, Монтанска и Варненска област.
Не искам да споря кога е направена регистрацията на коалицията. За мен е факт участието на областни, да не говорим за заместник-областни управители в ръководни органи на политически партии.
На 12 юли т. г. българската Конституция ще чества своята 6-годишнина. Според българската Конституция, според нейния чл. 4, ал. 1 "България е правова държава, тя се управлява според Конституцията и законите на страната".
Аз съм изключително разтревожен от това, че се подхожда избирателно, когато трябва да се спазват Конституцията и законите на страната. Първите примери, които имам за тази своя тревога, датират от началото на годината. Дано този пример да е последният. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата господин министър-председателят за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Златев, аз ще Ви помоля да слушате отговорите на въпросите. Защото аз много ясно Ви обясних, че тези хора, специално, срещу които можете да имате претенции, не са членове на Националния съвет.
Що се отнася до област Монтана, той въобще не е председател на Регионалния съвет, господин Койчев.
Така че, много Ви моля, просто имайте предвид дадените отговори, като взимате реплика. В противен случай Вие взимате трибуната за, прощавайте, но съвсем неуместно пледиране с някаква съмнителна политическа стойност. Това въобще не е в духа на разумния диалог. Или водим диалог, или вие си говорите вашите работи, ние си говорим нашите. Диалогът изисква да чуеш другия човек какво казва. Аз съм просто изненадан от Вашето поведение. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата народният представител господин Руси Статков да развие актуалния си въпрос към господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри. Господин Божков, на Вас Ви е известен моят актуален въпрос. Но бих желал, тъй като той е от изключителна важност, да отделя внимание по него и да го представя в залата.
Разбира се, господин Божков, Вашата усмивка може би има своето основание. Но това, което става в нашия град, в гр. Монтана през тези няколко седмици, не дава поводи за такава усмивка.
Става дума за следното. През тези години на преход, които ние осъществяваме, много от предприятията в регионалната икономика изпитват затруднения. И тези затруднения са поради различни причини. Но най-тежкото, най-лошото за нас е, когато тези причини са субективни, а именно защото става смяна на кадри.
През 1992 г. в едно от най-големите предприятия на региона, а не само на региона, машиностроително, а и в страната, известно до 1990 г. със своята кооперация в рамките на едни по-големи обединения, ЕАД "Прециз", е извършена смяна. Смяната е с цел да се подобри управлението.
За съжаление, обаче, през същата тази 1992 г. смяната с хора, които са били още тогава със съмнително криминално минало, довежда до това, че вместо предприятието да се развива, да се укрепва в новите пазарни условия, се срива. Тогавашното ръководство на "Прециз" прави наистина криминални сделки - продава техника, сключва неизгодни с Германия, за условията на нашата страна такива и в резултат на това има съкращение на голямо количество от персонала - работниците. И едно действително модерно предприятие е доведено до разруха.
С избирането или по-точно утвърждаването на ръководство през 1994 г., с изпълнителен директор господин Чавдар Тодоров, започва една нова страница в историята на това предприятие, а именно опита на ръководството, заедно с колектива, защото има сериозна подкрепа на колектива, да се променят негативните условия. И действително се дават резултати. Постепенно предприятието е стабилизирано, за две години, има нови партньори, сключват се изгодни сделки, разкриват се нови работни места, появява се и през 1996 г., господин Божков, за първи път печалба, която има и място в приходите на националния бюджет, за който ние днес ще говорим, и на общинския бюджет, който за съжаление много е изтънял, тъй като голяма част от предприятията са в същото състояние и главно поради такива кадрови смени в онези години.
Голямо, голямо е в момента не само сред работниците от завод "Прециз", а и в цялото гражданство неразбирането, недоумението от мерките, които бяха взети от Вас, господин Божков, за уволнение на това ръководство, което стабилизира предприятието и го изведе до добри резултати. Колективът е в гражданско неподчинение от четири седмици.
Аз благодаря на местните медии, които дадоха вярна информация.
И чакам от Вас, господин Божков, да кажете днес пред гражданството, пред колегите депутати, какво е наложило тези мерки и смяната на този борд, който е довел до печеливши резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността да отговори на зададения му въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Статков, във връзка с Вашия актуален въпрос относно промени в състава на директорите на "Прециз" ЕАД, Монтана, се чувствам длъжен да Ви кажа следното. Преди две седмици от същата тази трибуна, аз декларирах, че съм положил тук клетва да се грижа за интересите на държавата. Затова съм освобождавал управители и директори и ще продължавам да освобождавам всеки директор, който с действие или бездействие (ръкопляскания и одобрителни възгласи в мнозинството) е навредил на предприятието, за което като министър нося отговорност. Нямам намерение да оставя държавната собственост в ръцете на хора, на които нямам доверие. Ще сменям директори и тогава, когато открия по-добри, по-съвестни, по-дейни и по-можещи ръководители.
Вярно е, напълно сте прав, че през 1996 г. "Прециз" ЕАД отчита печалба от 3,8 млн. лева. Но тази печалба съвсем не се дължи на някакъв прекрасен мениджмънт, просто бордът на директорите е решил и е продал дълготрайни материални активи на предприятието на стойност 24 млн. лева, сума, която е седем пъти по-голяма от така наречената печалба. (Ръкопляскания в дясната страна на залата и възгласи)

Освен това към лихвите по кредитите - има начислени в момента неплатени лихви в размер на 24 млн. лева. Оперативният маржинг към декември 1996 година е бил 13 млн. лева, а към март 1997 година, когато съм предприел мерките за освобождаването на борда, е вече 42 млн. лева в минус.
Краткосрочни заеми предприятието има 5 млн. 908 хил. лева, нищо лошо; други заеми - 49 млн. лева; просрочени заеми - за 6 млн. лева.
Вземанията също нарастват непрекъснато. През декември 1996 г. те са били 34 млн. лева, а към март 1997 г. вече са 143 млн. лева. Задълженията през септември 1996 г. са били 68 млн. лева, декември са били 113 млн. лева, а към март 1997 г. са 324 млн. лева.
Аз също смятам, че господин Чавдар Тодоров е добър специалист. Нямам нищо против него и смятам, че той ще намери своето подходящо място и в Монтана, и в "Прециз" евентуално. Но очевидно е, че начинът, по който е ръководено предприятието през последните месеци, наблягам на това - през последните месеци, не през целия период, откакто съществува този борд, а през последните месеци, води към много тежки резултати за предприятието само в последните месеци! Министерството не можеше да позволи да продължава тази негативна тенденция.
Още един път повтарям: уважавам господин Чавдар Тодоров като специалист, смятам, че той е един добър специалист, но не може да остане безразлично министерството тогава, когато в предприятието тенденцията е очевидно негативна. Разчитам на това, че новото ръководство ще обърне тенденцията и няма да позволи непрекъснато да се увеличават задълженията на предприятието.
Но имам една молба, миналия път я казах, днес имам още един въпрос, на който да отговарям: не ме питайте повече за уволнени директори и управители. (Шум и реплики от ДЛ) Аз съм министър на промишлеността. Сключил съм договор със съответното лице да действа от мое име в предприятието. И когато не действа от мое име, когато нямам доверие в моя пълномощник, мое право, още повече мое задължение е в съответствие с договора да освободя съответния представител на държавата и да го заменя с друг. Това е. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз, меко казано, съм удивен. Удивен съм от начина, по който господин Божков се мъчи да убеди днес след четири седмици мен, хората в Монтана, които сигурно гледат това нещо.
Господин Божков, Вие поискахте отлагане с една седмица. Ако Вие сте били убеден в това, което казвате сега, можеше да го кажете още миналата седмица. Ако Вие сте били убеден, можеше да отидете при хората и да кажете на целия колектив: "Господа, това и това са моите съображения". Защо не го направихте, господин Божков? Защо днес ми говорите: "Държавата - това съм аз!" Не сте Вие, господин Божков! (Ръкопляскания от ДЛ)
Мисля, че подобно поведение, господин Божков, е неоправдано. И аз мисля, че също така онези неща, които се случиха 1992 г. - над 120 уволнения на ръководители в нашия регион (шум и реплики от мнозинството), Вие сега, повтаряйки ги, не можете по този начин да говорите за национално съгласие на всяка крачка, на всяка крачка да уволнявате добри специалисти, както Вие казвате, и то тенденциозно, с определени извадки от определени месеци.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Цифрите верни ли са?
РУСИ СТАТКОВ: Цифрите са взети за един месец и половина и не отразяват това, което е като реално състояние. И ако господин Божков можеше да го докаже, трябваше да го направи преди четири седмици, а не да чака да го питам аз.
На следващо място. Вече има уволнени 40 ръководители в нашия регион. Не мога да приема, говорил съм с колегите от СДС, подобна политика, защото тя унищожава кадрите. Тя създава настроения в хората и ние не можем с нищо да ги убедим, че националното съгласие, което декларираме, ще бъде път за развитие на страната. Не може да има бъдеще нито на цялата икономика, нито да има приходи, господин Божков, с този начин на действие, когато Вие унищожавате кадрите на печелившите предприятия с несериозни аргументи; когато търсите свои кадри, за да приватизирате (ръкопляскания на мнозинството), защото истинският интерес там е ускорената приватизация на това предприятие. И нека да видим след няколко месеца така нареченият "нов борд от кадърни хора", които не са толкова кадърни, защото са изгонени от други предприятия, господин Божков, каква работа ще свърши. (Ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): След като са уволнени, дадени ли са на прокурора?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Никой не е даден, поне досега. (Шум и реплики в залата)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, по никакъв начин не мога да приема Вашето твърдение, че уволнението на хора, които са докарали държавата до това положение, е нарушение на националното съгласие. Всички политически сили, присъстващи в тази зала, са подписали няколко документа, свързани с излизането от кризата. Всички политически сили тук са се съгласили, че България към декември миналата година и към януари тази година беше в състояние на икономическа катастрофа. И няма никакво съмнение, че тази икономическа катастрофа не е дошла от въздуха, а се дължи на некомпетентното и корумпирано управление на голям брой предприятия. Ако това не Ви е ясно, аз не знам как си представяте Вие националното съгласие! (Ръкопляскания от мнозинството) Националното съгласие е в това - да предлагаме всички кадърни кадри, които да заменят кадрите, които не са наред.
Аз продължавам да твърдя, многократно съм го казвал и от тази трибуна, че в момента в системата на Министерството на промишлеността има десетки, може би стотици директори, които са членове на БСП. (Реплика от ДЛ: "Лъжа!") Никой не ги гони, когато те са кадърни. (Отново реплика от ДЛ: "Лъжа!") Няма един случай на уволнен и вие много добре знаете. Няколко пъти искахме от вас да ни покажете кои директори са уволнени по политически причини. Твърдите може би, че господин Чавдар Тодоров е член на БСП и е уволнен за това, че е член на БСП?!
РУСИ СТАТКОВ (от място): Безпартиен е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ами тогава кое е политическото? Кое е политическото в това уволнение тогава? Той не е член на БСП. Аз съм го уволнил. Вие го защитавате по партийна линия. (Смях в залата, ръкопляскания от мнозинството)
Освен това, господин Статков, аз не съм държавата. Отричам много категорично да ми поставяте такива кралски изречения в устата. Аз съм представител на държавата, упълномощен от това Тридесет и осмо Народно събрание с три четвърти от неговите гласове (ръкопляскания от мнозинството), с три четвърти от гласовете на това Народно събрание да бъда министър на промишлеността. И това е висока отговорност. Аз благодаря на Народното събрание за тази отговорност и възнамерявам да я изпълнявам. Няма да допусна на базата на партиен натиск да не си гледам работата. Ще си гледам работата и ще сменям директори тогава, когато те са нанесли щети на предприятието, независимо от партиен натиск отляво или отдясно. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, с цялото ми уважение към реформаторите искам да знам: защо Маги Тачър прави приватизация 18 години и нейният наследник продължи, и сега Тони Блеар продължава, и на каква база, господин Божков, с цялото ми уважение към Вас и тежкия кръст, който сте поели, Вие направихте изявление, че до края на 1998 г. всичко в България ще бъде приватизирано? Не смятате ли, че ще загуби народът ни от толкова бързо действие и че ще попаднем в икономическа, пълна зависимост на чужди държави? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин заместник-министър председателят да отговори на актуалния въпрос.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Ганчев! Вашият актуален въпрос, за съжаление, не е много актуален, понеже ми го задават непрекъснато и вече съм му отговарял много пъти.
Този въпрос винаги ми напомня една история. Български държавници отишли при един от най-големите световни икономисти да питат какво да направят, за да избавят държавата от кризата. Рецептата е проста, необходими са само три неща - отговорил той. Първото е приватизация, второто е приватизация и третото е приватизация! (Весело оживление в залата, ръкопляскания)
Ясно - отговорили нашите хора, върнали се в България и започнали да мислят с кое от трите неща да започнат.
Години наред и само допреди няколко месеца разни хора в България действаха точно като в тази история. Но това време свърши! Сега ние знаем откъде да започнем и знаем какво да правим.
Питате ме дали като говоря за пълно приключване на приватизацията, имам предвид поставена цялата икономика на страната на масата? Отговорът е: три пъти "да"! Точно това имаме предвид! Ще предложим всички държавни предприятия за приватизация, защото отговорният частник е много по-добър собственик и управител от държавния чиновник. Така мислех преди пет години, когато спечелих конкурса за изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Твърдях това и като депутат в предишния парламент. Казвам го и сега като заместник министър-председател и министър на промишлеността. И го казвам още по-категорично, защото видяхме какво стана през всичките тези години.
Докато някои обявяваха "Нефтохим", оръжейните заводи и курортите за свещени крави, златни кокошки и печатници за пари, които държавата на всяка цена трябва да запази, въпросните стратегически и национално значими предприятия, туристически перли и златни кокошки се сриваха, трупаха дългове и загуби като в същото време пълнеха бездънни частни джобове. Затова ли "Нефтохим" трябваше да остане държавен? За да се окаже най-големият длъжник на държавата с над 100 млрд. лв. невнесени в бюджета? За да може Жанвиденовото правителство да му разпорежда да заменя горива срещу зърно при унищожителни условия?
Питате имаме ли конкретна програма за приватизация и ще правим ли приватизация на всяка цена. Да, ще правим приватизация на всяка цена!
Видяхме какво стана с авиокомпания "Балкан". Аз бях човекът, който като директор на Агенцията за приватизация откри процедурата за приватизация на дружеството. Дойдоха чуждестранни инвеститори. Сделката беше почти пред подписване, но някои решиха, че кандидатите не дават достатъчно пари. Авиокомпанията остана държавна и продължи да пропада. Сега пак се налага да я предлагаме за продан, но с всичките й дългове и на много по-ниска цена.
Да, имаме програма за приватизация и нейната голяма цел е до края на тази година да приватизираме около 40 на сто от активите на държавата, а до края на 1998 г. да раздържавим в основни линии всички предприятия.
Програмите, които социалистическото правителство внасяше в Народното събрание бяха не програми за приватизация, а програми срещу приватизацията. От тях не ставаше ясно какво ще се раздържавява и какво няма да се раздържавява. Ние няма да правим списъци с фирми, които са забранени за приватизация, списъци с фирми, в които държавата трябва да пази преобладаващо участие и списъци на фирми, в които държавата трябва да държи блокиращи квоти. Няма да има мораториуми, забрани, единствени и немотивирани ограничения. Ние ще предлагаме за приватизация всяко предприятие, всеки цех, всеки магазин, всеки хотел и всеки завод, за който има сериозен кандидат купувач.
Нещо повече. За да ускорим смяната на собствеността с вашата, на народните представители, помощ, ще подобрим Закона за приватизация с такива поправки, които ще направят процесът максимално прост, прозрачен и бърз. И се надявам тези поправки да бъдат приети много скоро.
Питате ме дали тоталната приватизация няма да доведе до загуба на национален суверенитет, защото ще участват чуждестранни инвеститори.
Първо искам да Ви кажа, господин Ганчев, че най-оптимистичните ни прогнози - вчера имахме възможност на заседание на Икономическата комисия да обсъждаме този въпрос с представители на всички парламентарни групи - сочат, че ако 25 на сто от активите на българските предприятия отидат в чуждестранни ръце, ние трябва да си хвърляме шапката от радост. България не е център на света, нито е пъпа на интереса на световните инвеститори. Няма кой да се хвърли да ни изкупи цялата държава. Дай Боже, за 25 на сто от активите ни да отидат в чуждестранни ръце - тогава в България наистина ще има сериозни чуждестранни инвеститори, но посочете ми поне един пример в досегашната, макар и скромна история на българската приватизация, който да дава храна за опасения, че страната ни като влязат в нея чуждестранни инвеститори, ще загуби не само суверенитета си, но дори и продукта си.
Спомнян си какъв шум се вдигна, когато тръгнаха западни инвестиции към нашите западни бирени фабрики, колко тревоги имаше, че лошите западни капиталисти ще затрият марките "Астика" и "Загорка" и ще наложат свои. Да не би да не пием "Загорка", и "Астика", и "Каменица", и "Бургаско пиво"?И са станали много по-добри!
Ние не делим инвеститорите на родни и на чужди. Нима шоколадът от Своге е по-лош от швейцарския? Нима водопроводната арматура на "Видима-идеал", Севлиево, не се продава у нас, така че най-после да имаме нормални батерии на чешмите в домовете си! Нима половин България не закуска всяка сутрин с кисело мляко "Данон"?
Пак повтарям, ние не делим инвеститорите на народни и на чужди. Всеки, който предлага надеждни инвестиции и добър мениджмънт, е добре дошъл.
Накрая искам да ви кажа, че като министър на промишлеността смятам да правя три неща - първото е приватизация, второто е приватизация, и третото е приватизация! (Бурни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Жорж Ганчев има думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря Ви за отговора, господин вицепремиер.
Много от това, което казахте е вярно. Още от 1990 г. Жорж Ганчев настояваше приватизация преди реституция, и то касова. Обединени сме под този знак. Нямаме различия.
Моите тревоги и свито сърце идват от липсата на капиталов пазар, от липсата на истински бизнесклимат, от хитрото изчакване като чакали на много хора от чужбина, които са си прави, че ще чакат докато се срутим и тогава ще дойдат с най-смешните оферти и ние ще бъдем принудени да продаваме.
Онзи ден говорихме с Вас за МДК - Пирдоп, и казах, че моите хора от еврейската групировка поставят 100 млн., а не 80, както "Юниън миниър" и то желаейки "Юниън миниър" да спечелят, но желаят да инвестират в бъдещето на МДК, Пирдоп... Това доказва, че ние имаме конструктивно отношение към приватизацията.
С това още един път повтарям със свито сърце - изслушах Вашето становище и Ви призовавам: защитавайте дългосрочно българските интереси. Нищо против ние нямаме чуждите инвеститори да ги третираме, както и българските, еднакво, но докато не създадем един достоен банков климат, капиталов пазар и най-вече защита на колективите и мениджърите - тези прекрасни, образовани българи, които трябва да бъдат използвани в отечеството си, има опасност ние да станем бели роби, работещи на ишлеме и някои господари от съседни държави да си изнасят печалбата, а ние да им аргатуваме. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика думата има господин вицепремиерът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ:
Пред откриването сме на Българската фондова борса, София, акционерно дружество, в което участвуват както Българската фондова борса, така и Софийската фондова борса, няколко банки и други инвеститори, в които държавата сега участвува с 49 на сто, а ще намали участието си по-нататък допълнително, за да я превърнем в една наистина свободна борса. Така че капиталов пазар ще има в най-скоро време и ние няма да бързаме да пускаме на капиталовия пазар, без борса, акции на предприятия.
Не се притеснявайте за банковия климат. Той беше лош. През последните години фалираха над 15 банки. В момента останалите 6 държавни банки няма опасност да фалират. Тяхното положение ежедневно се стабилизира. С въвеждането на валутния борд стабилизацията ще стане още по-сериозна. А с голяма благодарност към народните представители от всички парламентарни групи, които приеха Закона за банките, смятам, че начинът, по който ще се управляват отсега нататък банките, начинът, по който ще работят българските банки, ще засили доверието в тях. Още до края на тази година ние очакваме банките да излязат на кредитния пазар, българските банки да излязат на българския кредитен пазар и да участвуват чрез подкрепа на български инвеститори в приватизацията.
И в това отношение искам да ви успокоя и по отношение на колективите и на мениджърите на предприятията. В момента създаваме едно специално звено, което ще консултира работническите и мениджърските екипи на предприятията за участие на предприятията в приватизацията със съдействието на българските банки. По този начин те ще могат да получат помощ за разработването на своите приватизационни планове и същевременно да договарят кредити с българските банки за участие в приватизацията и за инвестиции в предприятията, които ще закупят.
Още един път се връщам към това, което казах преди малко. Поне 75 - 80 на сто от българските предприятия ще отидат в български ръце. Тези, които в момента разполагат с много пари, в голямата си част много скоро ще трябва да ги загубят. Малко са хората, които разполагат със сериозни пари, за да участвуват в приватизацията. Ние трябва да създадем кредитен климат и вече го създаваме. С падането на лихвения процент, с намаляването на инфлацията по един естествен път през второто полугодие на тази година банките сами ще започнат да предлагат кредити и на земеделците, и на хората, които желаят да участвуват в приватизацията.
Затова, отпуснете сърцето си, господин Ганчев! Маргарет Тачър приватизира 18 години няколко инфраструктури в една държава, в която така или иначе 95 на сто от собствеността беше в частни ръце. Ние все още имаме 75 на сто от собствеността в държавни ръце и затова не можем да чакаме 18 години. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Атанас Богданов да развие своя актуален въпрос.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! С Ваша заповед е извършена смяна на членовете на Съвета на директорите на Иновационния център по черна металургия в град София. Съгласно правилника за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията и договора за възлагане на управлението, смяната е извършена в интерес на работата. Това Ваше право не мога да оспорвам.
Същността на актуалния ми въпрос се състои в следното: при подбора на екипите, които назначавате усилено, извършва ли се необходимата оценка на качествата на кандидатите и правното основание на новоназначените лица за членове на управителни органи или за вас са достатъчно доверителни документите, с които областни управители и ръководители на политически сили в Обединените демократични сили ви предлагат тези промени? Не ви ли смущават фактите и материалите, които са ви предоставени от синдикатите и бившия изпълнителен директор относно "новоназначените" членове Василка Козарова и Никола Рангелов?
Уважаеми господин Божков, ако Вие действително сте се ръководили от мотива "в интерес на работата" на Иновационния център по черна металургия, град София, както това е посочено в заповедта Ви, би следвало да я отмените и да назначите за членове на съвета на директорите на дружеството специалисти с висок професионализъм и морал, които все още има между останалите 128 члена на центъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин заместник министър-председателят да отговори на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК  МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Богданов! Действително със Заповед N РД 18-523 от 5 юни 1997 г. е извършена промяна в Съвета на директорите на "Иновационен център по черна металургия" ЕАД. Както ви е известно в Министерството на промишлеността се извършват анализи на финансовото състояние на дружествата, въз основа на които при констатирани негативни резултати и нарушения се правят промени в ръководствата. Аналогичен е случаят с Иновационият център по черна металургия.
Съгласно балансите на дружеството за 1995 и 1996 г. се отчитат следните резултати: за 1996 г. загуба от основна дейност - 1 млн. 740 хил. лв.; увеличение на вземанията със 153,6 на сто спрямо 1995 г.; нарастване на задълженията спрямо 1995 г. със 170 на сто, като задълженията към персонала нарастват с 433 на сто, в същото време след сключени граждански договори с външни изпълнители, които представляват като брой около една трета от общата численост на персонала, а задължения по тези договори няма. Повтарям още един път: задълженията към персонала са нараснали с 433 на сто, а са сключени граждански договори с външни лица, които се изпълняват перфектно през цялото време.
В баланса за 1996 г. не са отразени задължения за около 230 млн. лв. при основен капитал на дружеството 46 млн. лв. Цялата доставка на суровини и реализацията на продукцията на основното производство се извършва чрез две комисионерски фирми.
При извършената през месец май 1997 г. проверка на Софийската градска инспекция по охрана на труда е съставен протокол и са констатирани груби нарушения на охраната на труда.
Следва да ви напомня, господин Богданов, че Вие сте бил на ръководна длъжност в Министерството на промишлеността, когато договорът за възлагане на управлението на възстановената сега госпожа Козарова бе прекратен без никакви мотиви, въпреки че дружеството тогава е било с добри финансови резултати. Не може да има двойни стандарти, господин Богданов! Защо не попитахте Вашия министър, когато бяхте в това министерство, защо е освободена госпожа Козарова без мотиви, а сега, при възстановяването й, да искате мотиви?
Относно новоназначените членове на съвета на директорите, за които Вие твърдите, че не разполагат с необходимия професионален опит. Ще ви дам кратки данни за биографията на госпожа Козарова. Има 26 години трудов стаж в Института по черна металургия. Работила е като научен сътрудник, старши научен сътрудник, ръководител секция, директор на Института по черна металургия и управител на Института по черна металургия. През времето, през което е ръководила дружеството, то е реализирало печалба. Изплащало е всички задължения към държавата и персонала. Не са ползвани кредити въпреки тежкото финансово състояние, в което е поела управлението му тогава.
Инж. Рангелов е завършил ХТИ и Висша школа по мениджмънт. Има трудов стаж в металургията над 10 години. Работил е като ръководител на лаборатория за термични изследвания и заместник-директор на Института по черна металургия. Аз мисля, че това е напълно достатъчно, за да покаже, че Вашите предположения са безпочвени.
И пак се обръщам към Вас, към всички, които ми задават подобни въпроси: няма нито едно уволнение, което не се основава на сериозни данни за финансови нарушения и загуби на предприятията. До момента нямаме и няма да има директор на добре работещо предприятие, който да бъде уволнен. Разберете го най-после и престанете да ме питате за това защо уволнявам директори на губещи предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Богданов има думата за реплика.

АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков! Аз благодаря за отговора, който дадохте, но по същество Вие в определена степен го насочихте към някои резултати, които не бих искал да коментирам в тази зала и които много подробно са изложени в доклада на бившия изпълнителен директор на дружеството, където се посочва, че почти всички задължения и неща, които са стояли като тежест в дружеството, са определено изчистени към края на първото тримесечие, като в тази година институтът излиза на печалба.
Що се отнася до това защо са били уволнени госпожа Козарева и господин Рангелов, аз бих искал да кажа само следното. Бившият министър на промишлеността, който ги е уволнил, също е положил клетва в тази зала и смятам, че неговите основания, които са го довели до уволняването на този екип, който Вие сега отново връщате в института, не са били без мотиви. За тези неща, които са довели до тяхното освобождаване, по-нататък служебният министър Витко Еленков упълномощава изпълнителния директор да потърси съдебна отговорност и в момента е в процедура на две дела госпожа Козарева за финансови нарушения в института и за продажба на платинени тигли, които са изчезнали от касата на директора на института.
Това не е маловажно и като изхождам от програмата на правителството, в която в раздела си за индустриалната политика Вие посочвате като най-неотложни мерките през 1997 г. да не се допускат финансови нарушения, да не се допускат корумпирани личности, аз смятам, че това, което Вие сте извършили, е било в определена степен в резултат именно на такива предложения, които се правят, без достатъчно добре да се анализират поведението и качествата на тези, които назначавате.
Аз не мога да се съглася, че в един институт от 128 души няма достатъчно кадърни хора, които биха могли да поемат това управление на института, за да се връщаме към хора, които имат съмнителни действия, все още нерешени от съда поради протакането на тези въпроси. Смятам, че по този начин техническата интелигенция в България започва действително да бъде отстранявана от нейното място. Индустриалният елит на страната по този начин няма да бъде съхранен.
Надявам се, че освен синдикатите вероятно и Съюзът на българските индустриалци и браншовите камери ще поемат също защита на кадрите на техническата интелигенция, които трябва да бъдат защитени. Ако се отиде на приватизация, може би действително това ще бъде един от начините, по който да се спре погромът, който се извършва над техническата интелигенция в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата народният представител Ангел Найденов да развие актуалния си въпрос към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Бакърджиев, с Ваша Заповед N РД-02-1675 от 5 юни 1997 г. се прекратяват правомощията на Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество "Вулкан" - Димитровград, и се освобождава от заеманата длъжност изпълнителният директор инж.Здравко Стефанов. Безспорно Вие като министър и принципал имате това право, но правото Ви не е абсолютно, а това предполага и известна отговорност или най-малкото съзнание за тази отговорност. А отговорността Ви на министър и на заместник министър-председател, иска ми се да вярвам в това, изисква да се преценяват обективно, най-общо казано, професионалните качества на ръководителите в системата на Вашето министерство и естествено конкретните резултати от тяхната дейност.
Дори и беглото вглеждане показва, а анализът доказва, че освободените от Вас Съвет на директорите и изпълнителен директор в периода от месец ноември 1995 г., когато са назначени, са реализирали една амбициозна и твърде ефективна програма за развитие на дружеството, в резултат на която от загуба от 1991 до 1995 г. реализира печалба в рамер на над 30 млн. за 1996 г. Реализира намаляване на производствените разходи и то чувствително намаляване, постига увеличаване на количеството на произведения цимент, увеличаване на износа, ръст на средната брутна работна заплата и то при нарастване на броя на заетите в дружеството. При обслужване на задълженията осъществява една разумна програма за реконструкция, модeрнизация и инвестиции, за намаляване на пагубните за околната среда последици - един драматичен за Димитровград проблем, а през тази година получава и акредитация по международната система за качество "ИСО-9002".
Във връзка с изложеното дотук моят въпрос, господин министър, е при подобни резултати, при подобни красноречиви доказателства за професионализъм, за отговорно управление, при изричната подкрепа на повече от 70 на сто от работещите в дружеството, от ръководството на община Димитровград, какви са мотивите Ви за освобождаване на Съвета на директорите и на изпълнителния директор Здравко Стефанов и не Ви ли се струва, че в конкретния случай обективността е станала жертва на политическите увлечения? И ако е така, бихте ли отменили заповедта си?
И, моля Ви, във Вашия отговор избягвайте фарсовите нотки, присъщи на колегите Ви в подобни случаи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Найденов! От поредния въпрос виждам, че тук се въртите в един спектакъл на абсурда, в който второ действие е точно като първо, трето като второ, пето ще е като четвърто... Но щом сте решили да трепете време, ние ще отговаряме.
Държавна фирма "Вулкан" - Димитровград, е преобразувана в еднолично акционерно дружество "Вулкан" ЕАД с разпореждане на Министерския съвет от 10 август 1993 г. Определена е едностепенна система на управление и е назначен Съвет на директорите за срок от 3, слушайте, 3 години. При преобразуването си дружеството поема значителни пасиви по баланса към 30 декември 1992 г. от държавната фирма. Задълженията му са 55 млн.лв., вземанията 4,6 млн.лв., загубите - 43 млн.лв., а дълготрайните материални активи - 260 млн.лв.
Средният списъчен състав на персонала през 1993 г. е бил 879 човека.
На основание на Постановление N 234 на Министерския съвет от 1992 г. с договор между Министерството на финансите и Министерството на териториалното развитие и строителството от 8 януари 1993 г. ползуваните кредити и задължения към банки към 31 декември 1990 г. в размер на 37 млн.лв. са преоформени в държавен дълг.
С решение на Агенцията за приватизацията от 12 септември 1994 г. за "Вулкан" ЕАД е открита процедура за приватизация, която все още не е приключила.
С решение на Великото Народно събрание поради тежката екологична обстановка в завода е било предвидено прекратяването на дейността му през 1994 г. Съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда е необходима реконструкция и модернизация на пещните обезпрашителни съоръжения във "Вулкан" ЕАД и обезпрашаване на циментовите мелници на обща стойност 4 млн.долара.
Не е вярно твърдението, цитирам, във въпроса "За първи път предприятието показва положителни резултати към 31 декември 1996 г.". Вследствие на трансформирането на необслужваните кредити в резултат от назначения през 1993 г. Съвет на директорите към 30 септември 1995 г. Циментовият завод показва в отчета си печалба от 43,5 млн.лв. при почти балансиран размер на вземанията и задълженията му.
Независимо от вече започналия процес на стабилизация на финансово-икономическото състояние на "Вулкан" на 13 октомври 1995 г. със заповед на министър Дончо Конакчиев е освободен целият Съвет на директорите. Към края на 1995 г., след извършеното уволнение на ръководството на завода, загубата по баланса вече е 32 млн. лева, а задълженията надминават вземанията с 254 млн. лева. Към края на годината численият състав е от 1086 човека.
Съгласно отчетни данни от представената в Министерството на териториалното развитие и строителството през 1996 г. разработка за състоянието на циментовата промишленост производствените мощности на "Вулкан" са били натоварени едва 64 на сто, а персоналът към края на годината е намалял на 917 човека. Към 31 март 1997 г. отново е отчетено намаление на числения състав на персонала и той е спаднал на 870 човека. За периода след 13 октомври 1995 г., след смяната, извършена от Дончо Конакчиев, финансово-икономическото състояние на предприятието не е добро и показва значително увеличение на задълженията над вземанията близо 4 пъти.
Към 31 декември 1995 г. общата стойност на задълженията е била 343 млн. лева. Към 31 март т. г., господин Найденов, е достигнала 2 млрд. и 97 млн. лева, в това число 1 млрд. 940 млн. към доставчици и кредитори и 144 млн. лв. към бюджета, социалното осигуряване и заплати на работници и служители.
На практика циментовият завод не е в състояние да се разплаща с доставчици и да покрива задълженията си. А печалбата му за първото тримесечие на 1997 г. е само 12 млн. 755 хил. лева, което е много ниска рентабилност, в размер на 0,5 на сто. Или на всеки 100 лева приходи от дейността предприятието реализира само 50 стотинки, господин Найденов, печалба, която не дава възможност за заделяне на средства за обновяване на производствените мощности.
От изложеното е ясно, че Съветът на директорите и изпълнителният директор на "Вулкан" ЕАД са освободени от заеманите постове за несправяне със служебните си задължения и неспособност за реално подобряване икономическото състояние на дружеството.
След анализ на резултатите на циментовия завод, извършен за четиригодишен период, и съгласувано с областния управител на Хасковска област, Министерство на регионалното развитие и благоустройството предприе кадрова промяна в Съвета на директорите на "Вулкан" ЕАД - Димитровград, с цел да направи опит за финансово оздравяване на дружеството и успешната му приватизация.
Аз бих казал така, господин Найденов: може и всеки петък да идвам в тази зала, но всеки един директор, който е направил задължения от 2 милиарда, в моето министерство ще бъде сменян веднага, а аз ще идвам всеки петък. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Найденов за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Бакърджиев. Вашата решителност е впечатляваща. Аз се опитах да представя и да поставя моя въпрос достатъчно добронамерено, допускайки, че бихте могли при огромната си натовареност да бъдете и подведен. Постарах се да очертая без излишни подробности картината на едно дружество, постигнало стабилизация, господин Бакърджиев, а не обратното, в резултат на управление на ръководството от м. ноември 1995 г., а не от предишните ръководства, на дружество с възстановени пазарни позиции, дружество, което в условията на икономически абсурди и въпреки тях, каквито примерно са едностранно наложените договори от "Булгаргаз" за авансови плащания, формира положителни крайни резултати, а не обратното.
Въпреки съмненията, които изпитвах, все пак се надявах, че сте в състояние да проявите минимална дори обективност и да съзрете необходимостта от отмяна на Вашата заповед. Но виждам, че твърде много, като че ли, и твърде силно сте решени да реализирате номенклатурните си кадри, отколкото да следвате критериите на професионалната оценка и прагматизма, отколкото да се стремите към една непосредствена стабилизация на отрасъла.
Въпреки желанието Ви да представите освобождаването на изпълнителния директор на "Вулкан" като обичайна смяна, няма как да се приеме като обичайно, че заповедта за неговото освобождаване се връчва от полицията, господин Бакърджиев! Че новоназначеният изпълнителен директор се въвежда от местните лидери на вашите политически структури в Димитровград, господин Бакърджиев. Може би това е обичайно, но всъщност необичайното е за това национално съгласие, за желанието да стабилизираме и държавата, и обществото. Обичайното е може би при срастването на държавата и на партията ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин Бакърджиев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Найденов, аз съм приятно изненадан от това, че Вие си прочетохте отговора на моя отговор, който бяхте написали предварително. (Смях и ръкопляскания от мнозинството) Възможността за импровизации явно при Вас не е най-силната страна.
Аз още веднъж ще повторя цифрички и ще се опитам да направя необходимото Вие все пак да ги разберете.
Задължения към 31 март 1997 г. на "Вулкан" - Димитровград, към доставчици - 1 млрд. 13 млн. 811 хил. лева; към персонала за заплати - 70 млн. и 701 хил. лева; към бюджета на държавата, на който всички в социалната сфера разчитат - 43 млн. 386 хил. лева; социално осигуряване, на което всички разчитат - 41 млн. 778 хил. лева и други задължения в рамките на 927 млн. лева.
Казах 2 млрд. и 97 млн. лева задължения, господин Найденов. Аз ви предлагам такива директори да си ги вземете, да си направите общи фирми, да ви докарат до 2 милиарда задължения и да си ги носите на рамо. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Андон Данаилов да развие своя актуален въпрос към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на земеделието, горите и аграрната реформа! В Благоевградски регион 65 на сто от територията е държавна горска собственост, а районната дирекция по горите е водеща по показатели и е най-голямата в страната, добре е структурирана като горски стопанства и рентабилна дейност.
Недоумение буди съсипването на такова голямо стопанство чрез предприеманите уволнения от вашето управление.
От 12 горски стопанства в дирекцията са уволнени 8 души, като прибавим и уволненията на генералния директор Вангел Аврамов, неговия заместник Светлозар Михайлов, директора на Националния парк "Пирин", изпълнителния директор на "Парангалица" ЕАД, се затвърждава това, че там се действа без оглед на професионализъм, възможности, без оглед на умения и опит за поддръжка на това стопанство.
Както разбирам, това е положението в страната. От 17 районни дирекции на горите генералните директори на 17 от тях са уволнени. На по-ниските етажи също тече такава безпринципна разправа и новоназначения по "заслуги".

Господин министър, през годините в горите бяха вкарани и наука, и огромни средства, изградени бяха отлични специалисти за поддръжка и обновление на горския фонд. Горите чрез стопанската структура станаха източник на сериозни доходи за страната. Изградени бяха ловни полета. Те станаха мечта за западните любители на лова. Ски-пистите и обслужващите ги съоръжения са атракция за туристите и източник на сериозни средства. Всичко това не би било възможно без хилядите работещи в горите, без специалистите и ръководителите, които Вашето ведомство сега най-безцеремонно освобождава от работа. Всички те останават след десетки години упорит труд в системата на горите без работа и без поминък за техните семейства. При тази ситуация даже те заявяват, че не биха се върнали в системата на горите, ако продължава такъв вандалски начин на разправа и унищожаване на горите.
През 1992 г. подобна вълна мина през нашето земеделие. Вместо реформа, тогава се получи погром над изграденото с усилията и средствата на целия български народ селско стопанство. През 1997 г. като че ли Вашето ведомство тръгва точно по същия път за съсипване на горите.
Затова въпросът ми към Вас е как ще обосновете политическите уволнения в Благоевградски район и в цялата страна и последващата дестабилизация в отрасъла? Не е ли това поръчка, която трябва да изпълните с оглед на бъдещата реституция и приватизация на горите? И ако това са намеренията, ведомствата и Министерският съвет ще направят ли усилия да върнат хората на техните работни места?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Върбанов. Заповядайте, господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данаилов! В програмата на правителството на Република България за 1997-2001 г. липсва като приоритетна задача премахването на държавното начало в горите. Въпреки закриването на Комитета по горите основните държавни стопански функции в горския отрасъл ще се осъществяват от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа чрез Главно управление по горите към това министерство като юридическо лице, чиито структури в най-скоро време предстоят да бъдат уточнени.
Понастоящем в Тридесет и осмото Народно събрание не е внасян проект на Закон за горите и поземлената реформа. Предстои широко обсъждане на нов Закон за горите, както и Закон за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд. С последния се цели реституиране на тези гори, насилствено одържавени след Девети септември 1944 г., с което ще бъде премахната една социална несправедливост.
Видно от същата програма, не се цели приватизиране на дърводобива и техниката, приватизация на ловния туризъм, разграбване на горски кантони и домове, отнемане правото на търговия на горските стопанства, респективно окончателното премахване на държавното начало в горите. Съобразно действуващото законодателство не се предвижда приватизация на обекти, пряко свързани със специфичните горско- и ловно-стопански дейности. Ще се приватизират единствено обособени части на обекти, извън горския фонд, нямащи пряко отношение към основната дейност на горските стопанства.
Не отговаря на истината и твърдението, че са освободени 12 главни директори на районни дирекции по горите от общо 17 в страната по политически причини. Поради навършване на пенсионна възраст са освободени 3 директори, поради възстановяване със съдебно решение на бивш главен директор е освободен, но е назначен на друга отговорна длъжност в системата. Така че процентът на освободените от общия брой на специалистите в отрасъла е 0,5 на сто. Освен това 58 от тях по тяхно желание са устроени на друга работа в системата на горите. В горския отрасъл са били извършвани политически назначения без съобразяване със специфичните изисквания за заемане на съответната ръководна длъжност.
Ето защо уволненията на такива лица са продиктувани от липсата на тези качества за заемане на длъжността, респективно резултатите от изпълнението на същите ръководители, какъвто е случаят с цитирания във Вашето питане Вангел Аврамов.
В кадровата си политика Комитетът по горите, а сега и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се съобразява единствено със заложените в съответните нормативни и вътрешноведомствени актове принципи.
В заключение мога да изтъкна, че Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа чрез бъдещото Главно управление по горите е това, което ще провежда тази политика, която е съобразена с волята на българския народ и е залегнала в програмата на правителството на България.
Следователно, няма място за тревоги и опасения, че изпълнението на тази правителствена програма ще доведе до унищожаване на горите в България или до социален, икономически и екологичен срив. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Има думата господин Данаилов за реплика.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Господин министър, доволен съм от перспективите, които очертавате за реформата в горите и се надявам с дебата в Народното събрание и в обществото наистина да се получи една добра реформа в горите.
Но не ми отговорихте на въпроса: бихте ли се ангажирали да върнете хората, които са освободени, макар и не на тези места, на работа, защото тези хора са останали извън системата на горите? И по наше управление е имало смени, но нито един от работещите в системата на горите не е останал извън системата. Всички са устроени на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Данаилов.
Има думата народният представител господин Петър Мутафчиев да развие своя актуален въпрос - отново към господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас със сериозната тревога относно забавянето повече от месец и половина на активния сезон за борба с градушките.
На 5 юни 1997 г. градушка на територията на общините Асеновград и Садово нанесе тежки поражения на 17 хил.дка засети площи. 14 хил.дка от тях са засети с пшеница, 550 дка - със слънчоглед, 400 дка - с пипер, 250 дка - лозя и др. Над 1,5 млрд.лв. са щетите само от този ден. По неофициални данни градушката на 18 юни в районите на Враца и Берковица е нанесла сериозни поражения на 30 000 дка. Щетите вероятно ще възлязат на 2 млрд. 800 млн.лв.
Подчинената на Вашето министерство Дирекция за борба с градушките защитава около една четвърт от цялата обработваема земя в страната. От 1991 г. до този момент тя е поставена пред сериозни финансови проблеми, които й пречат да изпълнява основната си функция - опазването на селскостопанските продукти. Независимо от трудностите през периода 1990-1995 г. запазената от унищожение селскостопанска продукция възлиза на над 140 млн.долара. Данните от анализите показват, че през последните 5 години стойността на спасената от унищожаване продукция по цени на международните борси надхвърля 25-26 пъти размера на отпуснатите от бюджета средства за издръжка на тази дейност.
Имайки предвид гореизложеното, господин министър, искам да поставя пред Вас моя актуален въпрос. Какви мерки предприема Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за откриване активния сезон за борба с градушките през 1997 г. и какви са намеренията на оглавяваното от Вас министерство за финансиране на Дирекцията за борба с градушките? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, благодаря Ви за въпроса. Смятам, че той е уместен и в отговор на питането Ви какви мерки предприема ръководството на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за ускоряване откриването на активния сезон за борба с градушките през 1997 г. и какви са намеренията на министерството, Ви уведомявам:
Проблемите с финансирането на Дирекцията за борба с градушките датират, както Вие казахте, от 1991 г. От 1992 до 1996 г. Министерският съвет е вземал различни решения за частичното уреждане финансирането, но нито едно - за пълното финансиране и уреждането на проблемите на този особено важен сектор, който е необходим за нашето национално стопанство.



Когато системата за противоградова защита, въпреки големите финансови затруднения е имала възможност да осъществява своите въздействия върху градовите процеси, стойността на спасената продукция е надхвърляла средно 25 пъти разходите за нейната издръжка.
Министерският съвет по предложение на Министерството на финансите е приел за борба с градушките през 1996 г. да се финансира от Фонд "Земеделие" при липса на законови основания за подобно решение. Поради това през 1996 г. не е осъществена никаква защита от градушки в България.
С Решение N 734 от 25.07.1996 г. Министерският съвет предвижда осигуряването на минимално необходимите средства за дейността на Дирекция "Борба с градушките" за сметка на икономия от държавния бюджет, но средствата идват твърде късно и активни въздействия също не са осъществени.
От 26 февруари 1997 г. до момента Министерство на финансите е прeвело на Дирекция "Борба с градушките" субсидии на обща стойност 289 млн. лв. По тях са изплатени дължимите заплати за периода август 1996 г. - април 1997 г. включително, както и лихвите за просрочие заплащането на трудовите възнаграждения на работещите за периода януари-декември 1996 г., съгласно Кодекса на труда.
С малка част от средствата са осъществени ремонтно-възстановителни дейности в полигоните за борба с градушките и е извършвана частична подготовка за откриването на активния сезон за 1997 г. Необходимата сума за откриването обаче на активния сезон за защита от градушките, което представлява една четвърт от обработваемата земя в България, е над 1 млн. лв., които до момента не са осигурени. Тези средства не включват присъщите за дейността ежемесечни разходи. Досега само в териториите на полигоните за борба с градушките е унищожена продукция за над 2 млн. 893 хил. долара - сума, която е почти един път и половина по-голяма от необходимата за издръжката на Дирекция за борба с градушките за цялата 1997 г. Ако противоградовата система беше осигурена финансово, тези загуби щяха да бъдат много по-малко.
За финансовото стабилизиране и особено необходимата за икономиката ни дейност - борба с градушките, по време на извънредното заседание на Министерския съвет, проведено на 13.06.1997 г. съм предложил в проекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, представен от министъра на правосъдието господин Гоцев, да се включи текст, в който се предвижда участието на застрахователите в издръжката на противоградовата защита, което Министерският съвет прие единодушно.
В компетенциите на Народното събрание е да приеме предложенията на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
Предстои обсъждане и приемане в Народното събрание на Закона за държавния бюджет. Законодателите имат всички възможности и права да подпомогнат решаването на този много важен проблем за нашето национално стопанство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов. Господин Мутафчиев - за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Изцяло съм удовлетворен от перспективите за бъдещо финансиране на Дирекцията за борба с градушките, но тая и надеждата, че в най-скоро време Вие, вашето министерство, безспорно със съдействието на Министерския съвет и Министерство на финансите ще направите всичко възможно може би до броени дни или до седмици да бъде открит сезонът за борба с градушките. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Има думата народният представител господин Руси Статков да развие актуалния си въпрос към господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Днес поставям втори актуален въпрос, воден не от желанието да застана пред вас и пред хората, а защото действително реалните проблеми, които, за съжаление, са много и с които трябва да се занимаваме, изискват такъв въпрос да бъде поставен.
Става дума конкретно за това, което в момента ние с вас много обсъждаме - как да решим по най-добрия начин проблемите, без да бъде висока социалната цена и непоносима за определени групи хора от нашето общество, и по-конкретно за пенсионерите.
С решението, което се прие по предложение на Министерския съвет за осъвременяване на пенсиите от 1 юли, процентът, който се даде на базата на това осъвременяване, не се посреща с одобрение от хората. Особено остра е реакцията в тази група от хора, които са пенсионирани за трета група инвалидност. Това са две подкатегории, едната е във връзка с професионални заболявания и трудови злополуки, а другата е поради общо заболяване и размерът на техните пенсии е малко над социалната пенсия.
Тези хора са изправени пред невъзможността да работят, същевременно да отделят много средства за лекарства и в последните месеци особено аз имам много отправени към мен молби за съдействие за безплатни лекарства или други такива, тъй като има болести, например като диабета, които поразяват и крайници. Например господин Иван Петков от Монтана е изправен пред такъв фатален край, господин Димитър Теков, също от този регион. Въобще Съюзът на инвалидите в Монтана много остро поставя въпроса в последния месец.
Моля Ви, господин министър, да отговорите на въпроса как ще оцеляват тези хора. И още също така Ви моля, аз не се съмнявам във Вас, да не бъдете арогантен като господин Божков, защото, господин председател на парламента, преди малко аз Ви връчих едно изложение от колектива на ЕД "Прециз", който вчера е бил ... (Председателят на Народното събрание изключва микрофоните)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекъсвам Ви, защото не говорите по актуалния си въпрос. (Руси Статков продължава да говори при изключени микрофони)
Господин Статков, не сте наясно с правомощията на председателя на Народното събрание. (Руси Статков напуска трибуната)
РУСИ СТАТКОВ (от място): Най-малкото трябва да реагирате, то е адресирано до Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не всичко, което е адресирано до мен, изисква моя реакция, ако аз не съм компетентен да направя нещо.
РУСИ СТАТКОВ (от място): Вие сте юрист, господин председателю, и най-малкото виждате, че има основание за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз съм председател на Народното събрание, а не юрист тук.
Заповядайте, господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Статков! Законът за пенсиите предвижда три групи инвалидност според степента на загубената трудоспособност и с оглед професията на инвалида. Трудово-експертна лекарска комисия определя групата инвалидност.
Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди инвалидизирането или преди злополуката, респективно професионалното заболяване.
За първа група инвалидност този процент е 70 на сто, за втора група инвалидност - 55 на сто, за трета група инвалидност - 30 на сто. А размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е за първа група инвалидност 55 на сто, за втора група - 40 на сто, и за трета група - 25 на сто.
Инвалидите поради общо заболяване, които имат 25 години трудов стаж и 55-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 50-годишна възраст за жените, получават към пенсията си и добавка 25 на сто.
Минималният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване за трета група е 105 на сто от социалната пенсия, а при същата група инвалидност при трудова злополука или професионално заболяване - 115 на сто от социалната пенсия.
По силата на чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите трета група инвалидност се определя на лица, които поради здравословното си състояние са променили или трябва да променят професията си с друга от по-ниска квалификация, или са променили или трябва да променят условията на труд в своята професия. Трета група инвалидност се определя и на лица с трайни, невъзвратими, прогресиращи страдания или недъзи по списък, който се утвърждава от министъра на здравеопазването.
Основната идея и основната цел при пенсионирането на лицата с трета група инвалидност, е те да продължат да работят като преминат на подходяща работа, отговаряща на здравословното им състояние и да получават възнаграждение за своя труд. Целта на пенсията, която им се отпуска, е тя да допълва месечното им възнаграждение, което след преминаване на по-нискоквалифицирана работа или по-малка дневна заетост, е намалено.
През изминалите 40 години, откогато е в сила действащият Закон за пенсиите, многократно е поставян въпросът за ниския размер на пенсиите за инвалидност при трета група и целесъобразно ли е той да бъде увеличаван. Винаги е надделявало становището, че този размер стимулира инвалидите от трета група да работят, съгласно препоръката на Трудово-експертната лекарска комисия, за да може трудовата рехабилитация на тези инвалиди да съдействува за запазване или възстановяване на трудоспособността им и те да се издържат предимно от дохода си от труд. Още повече, изрично е предвидено инвалидите с доходи от трудова дейност, да получават пълния размер на пенсиите си. Следва да имате предвид, че инвалидите, пенсионерите трета група инвалидност могат да бъдат подпомагани и много от тях са подпомагани по реда за Правилника за социално подпомагане от центровете за социални грижи.
Господин Статков, но във Вашия въпрос, освен видимата, според мен има една невидима част. Вие питате как ще оцелее тази група български граждани. За мен този въпрос би могъл да звучи и така - каква е причината тази група български граждани да живеят на границата на нищетата? Отговорът е известен и на Вас, и на мен, пък и на цялото общество. Причината - това е катастрофата на стандарта и доходите на хората през 1996 г. и януари и февруари 1997 г.
Вече отбелязах, че Законът за пенсиите е много остарял. Предстои обсъждането в цялото общество и приемането на нов Закон за пенсионното осигуряване. В него отново ще се върнем и към въпроса за размера на пенсиите за инвалидност трета група, както и за политиката за тяхната резултатна рехабилитация и социална интеграция.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Господин Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз не бих искал да дискутирам върху причините за това, което е било, защото отговорността ни за това състояние е обща. И вие в тази зала го знаете много добре. И именно воден от общата отговорност, господин Нейков, искам Вашата по-активна намеса като министър по това законодателство, което ние приехме във връзка с тази група хора. Става дума за Закона за инвалидите, става дума за нормативни документи, които в сегашния вариант на Проекта за бюджета са погазени грубо. И вчера аз имах възможност, господин Нейков, да ви приканя и днес още веднъж го правя - не може ние тази категория от български граждани, която е най-страдаща, днес с държавния бюджет да я осуетяваме, да я караме да понесе социалната цена и да я противопоставяме на децата на България.
Аз се надявам, господин Нейков, надявам се, че Вие няма да чакате новия закон, а още в сегашния бюджет ще ме подкрепите в предложенията, които ще направя за ... (Председателят изключва микрофона на оратора)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, пак Ви прекъсвам. Репликата Ви трябва да е по отговора на министъра, а не по Законопроекта за държавния бюджет, който ще започнем да разглеждаме след почивката.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, този въпрос е пряко свързан с държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като е пряко свързан, ще се изкажете, когато разискваме по бюджета.
РУСИ СТАТКОВ: Правя реплика, защото господин министърът каза, че ние ще решаваме този въпрос в следващата година с нов закон. А до края на годината как ще решим въпроса на хората? Това питат те.
И Ви моля, господин председател, аз Ви уважавам и като юрист, и като председател на парламента, вземете мерки и за другото, което Ви връчих, защото хората от Монтана чакат Вие да се ... (Председателят изключва микрофона на оратора. Реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народната представителка госпожа Елена Поптодорова да развие актуалния си въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков. Заповядайте. (Реплики)
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Въпросът ми е продиктуван от ...
Господин председателю, мога ли да Ви помоля все пак за ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина. Господин Статков!
РУСИ СТАТКОВ (от място): Само за момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може сега цялата пленарна зала да Ви чака Вас само за момент.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Започвам от начало.
Господин министър, както се опитах да кажа преди малко, въпросът ми е продиктуван от конкретни случаи, при това не малобройни в моя избирателен район. Но след проучванията, които направих, се оказа, че въпросът касае хора в цялата страна. И затова реших, че си заслужава да Ви поставя такъв актуален въпрос.
През месец ноември 1993 г. бе променен чл. 2, ал. 4 от Указа за насърчаване на раждаемостта и се даде възможност на безработни родители да получават месечните добавки за деца от кметствата по местоживеене. Същевременно обаче не беше променен правилникът за прилагане на указа, с което да се даде ясно тълкуване на процедурата, по която ще се извършват плащанията. Вместо това с Решение N 477 на Министерския съвет от 1994 г. бяха дадени указания за плащането на месечните добавки само за периода ноември 1993 - 31 декември 1994 г. Очакваше се за 1995 г. да бъде направена вече необходимата поправка, но това не бе сторено.
За да бъдат изплащани добавките на безработни родители, подчертавам - разведени родители, бяха поставени редица условия, изложени единствено в писма до центровете за социални грижи. Макар и логични, тези условия на практика ощетяват децата на разведени безработни родители. Най-сложни са случаите, когато единият от родителите е в неизвестност, или отказва да се регистрира като безработен. Така безработният родител, на когото са присъдени децата, автоматично губи право на месечни добавки от центровете по социални грижи. Трябва да добавя, че в повечето случаи става дума и за многодетни, вече не семейства, но случаи - един родител с повече от две деца.
Проблемът може най-лесно да бъде решен чрез промяна на чл. 18 от Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта, като се даде право месечните добавки на деца на разведени родители да бъдат получавани от безработния родител, на когото са присъдени децата за отглеждане, без допълнителни условия към другия родител.
Готово ли е министерството да пристъпи към такава промяна в нормативната база, или към друга нормативна уредба, която да позволи решаването на този проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин министър Иван Нейков - за отговор.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Правото на месечни добавки за деца по чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта не е универсално право на родителите, а то се реализира при определени от указа условия. В случай на безработица изискването на указа е и двамата родители да са безработни. Статутът на безработни родители се удостоверява с редовна месечна регистрация в бюрата по труда по местоживеене и за двамата родители. Изискването за редовна месечна регистрация в бюрата по труда е валидно и за разведените родители. А месечните добавки за тези деца се изплащат чрез общинските центрове за социални грижи.
Госпожо Поптодорова, с Вашия въпрос Вие поставяте един сериозен проблем, съществуващ вече 4 години, независимо от многобройните предложения, които са правени за неговото решаване. И това е проблемът с реализиране правото на месечни добавки за деца при разведени безработни родители. В много от случаите бившите съпрузи не поддържат връзка помежду си, трудно се установява местожителството на единия от другия заинтересован родител. Нещо повече, в редица случаи единият родител е въобще извън страната.
Ръководейки се от желанието да се създадат нормални условия за реализация на това право на родителите, Министерството на труда и социалната политика е подготвило решение на проблема чрез допълнение на Указа за насърчаване на раждаемостта в смисъл, че право на месечни добавки за деца при разведени родители да има този от тях, на който е предоставено упражняването на родителските права по силата на съдебното решение от бракоразводния процес. До решаването на този въпрос по законодателен път, безработният родител, който се грижи за отглеждането на децата след бракоразводното дело, няма правна пречка да потърси месечни социални помощи от общинския център за социални грижи по реда и условията на Правилника за социално подпомагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Госпожа Поптодорова за реплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Аз не мога да не бъда доволна от отговора на господин министъра, но искам изрично да изведа заключението от този отговор. Това, което чухме сега означава, че без допълнителни условия тези родители ще могат да получават месечните надбавки от центъра по социални грижи след изменението на правилника, което Вие обещахте да стане в най-близко бъдеще. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Това беше последният актуален въпрос от днешния парламентарен контрол.
Постъпил е писмен отговор от министъра на земеделието и аграрната реформа до професор Драгомир Драганов във връзка с негово запитване относно приватизацията на "Винпром - Хасково" ЕООД.
Преди почивката, след която ще пристъпим към разглеждане на законопроекта за държавния бюджет за 1997 година, трябва да разгледаме две кратки точки - два проекта за решение: за даване на разрешение за пребиваване на чуждестранни военнослужещи с въоръжение и техника на територията на Република България за участие в многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97" и проект за решение за даване на разрешение за участие на Република България в многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
Дошли са представители на Генералния щаб. Моля да гласуваме те да влязат в пленарната зала.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Генералния щаб.

Пристъпваме към разглеждането на -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ВЪОРЪЖЕНИЕ И ТЕХНИКА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО ВОЕННОМОРСКО УЧЕНИЕ "КООПЕРАТИВ ПАРТНЪР '97"

Проектът за решение гласи:
"Решение за провеждане в Република България на многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97".
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България от 22 юни до 5 юли 1997 година за участие в многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97", както следва:
1. Седем кораба от постоянния флот на НАТО в Средиземно море (по един кораб от Гърция, Италия, Германия, Испания, Холандия, САЩ и Турция).
2. Три кораба, един патрулен самолет, шест вертолета, 250 морски пехотинци и 12 души команда за подривна дейност от Военноморските сили на Съединените американски щати.
3. Един кораб от Военноморските сили на Френската република.
4. Три кораба от Военноморските сили на Република Италия.
5. Една подводница и два кораба от Военноморските сили и четири самолета от Военновъздушните сили на Република Турция.
6. Един кораб от Военноморските сили и четири самолета от Военновъздушните сили на Република Гърция.
7. Два кораба от Военноморските сили на Румъния.
8. Един кораб от Военноморските сили на Украйна.
9. Вертолети, базирани на корабите, участващи в учението.
10. Шестдесет морски пехотинци от Грузия с щатното си оръжие, превозени със самолет С-130 на Съединените американски щати."
Становището на Комисията по национална сигурност ще изложи господин Нансен Бехар.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Уважаеми господин председател, становището на Комисията по национална сигурност гласи следното:
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 18 юни 1997 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България от 22 юни до 5 юли 1997 г., за участие в многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97" по програмата "Партньорство за мир", както следва:
1. Седем кораба от постоянния флот на НАТО в Средиземно море (по един кораб от Гърция, Италия, Германия, Испания, Холандия, САЩ и Турция).
2. Три кораба, един патрулен самолет, шест вертолета, 250 морски пехотинци и 12 души команда за подривна дейност от Военноморските сили на Съединените американски щати.
3. Един кораб от Военноморските сили на Френската република.
4. Три кораба от Военноморските сили на Република Италия.
5. Една подводница и два кораба от Военноморските сили и четири самолета от Военновъздушните сили на Република Турция.
6. Един кораб от Военноморските сили и четири самолета от Военновъздушните сили на Република Гърция.
7. Два кораба от Военноморските сили на Румъния.
8. Един кораб от Военноморските сили на Украйна.
9. Вертолети, базирани на корабите, участващи в учението.
10. Шестдесет морски пехотинци от Грузия с щатното си оръжие, превозени със самолет С-130 на Съединените американски щати.
Становището на комисията беше прието на 18 юни 1997 г. с консенсус".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар. Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще изложи господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю! На 18 юни 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение N 02-03-5 и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България от 22 юни до 5 юли 1997 година за участие в многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97".
Господин председателю, моля Ви да не чета десетте точки, тъй като те са същите, които бяха прочетени в становището на Комисията по национална сигурност. Те се съдържат и в становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
Това решение беше взето с консенсус и аз призовавам да бъде прието от пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Асен Агов.
По проекторешението има ли някой желание да вземе отношение? - Няма.
Моля, гласувайте проекторешението така, както беше прочетено.
От общо гласували 171 народни представители, за - 163, против - 3, въздържали се - 5.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.

"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава участието на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО с инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 души в състава на Холандския военен контингент и за срока на мандата на СФОР, определен с резолюция N 1088 на Съвета за сигурност на ООН от 12 декември 1996 г. и изтичащ на 20 юни 1998 г."
За становището на Комисията по национална сигурност има думата господин Нансен Бехар.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:
"Становище на Комисията по национална сигурност
Относно: проект за решение за даване на разрешение за участие на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 11 юни 1997 г. Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши участието на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО с инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 души в състава на Холандския военен контингент и за срока на мандата на СФОР, определен с резолюция N 1088 на Съвета за сигурност на ООН от 12 декември 1996 г. и изтичащ на 20 юни 1998 г."
Становището на комисията беше прието на 11 юни 1997 г. с 16 гласа - за, 1 - против, и 0 гласа - въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За становището на Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, на свое заседание от 6 юни 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение N 02-03-3 и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО с инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 души в състава на Холандския контингент и за срока на мандата на СФОР, определен с резолюция N 1088 на Съвета за сигурност на ООН от 12 декември 1996 г. и изтичащ на 20 юни 1998 г."
Решението беше прието на 6 юни 1997 г. с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По проекта за решение думата има господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Въпрос към генерал-майор Добрев - тренирали ли са тези 35 българи специално за операциите в Босна, знаят ли за какво иде реч и каква е била подготовката им в детайли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, процедурно смятам, че задаването на въпроси и обсъждането на тези теми тук, в пленарната зала е неуместно най-малкото, защото на закрити заседания на двете комисии тези проблеми бяха подробно обсъдени и най-важното, бяха обект на обстоен доклад на Генералния щаб на Българската армия.
От тази гледна точка предлагам тук да не се отговаря на въпроси, тъй като това е открито заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Господин председател, не съм присъствувал на такова закрито заседание. Комисията е спомагателен орган, Народното събрание е форумът, който решава такива дела. Ако обичате, настояваме за разяснение от генерал Добрев.
АСЕН АГОВ (от място): Трябва да направим закрито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Като член на Комисията по национална сигурност аз бях този народен представител, който гласува против изпращането на контингент на СФОР (шум в блока на СДС, иронични ръкопляскания), затова искам да изложа своите мотиви.
Винаги съм бил за това, че Българската армия трябва да изпълнява миротворчески операции вън от страната. Това е наше задължение към световния мир и същевременно това обогатява нашата военна практика и уменията на нашите кадри. Но същевременно искам да изразя позиция, която е звучала и тук, в тази зала, че изпращането на мироопазващи части в съседни балкански райони не би трябвало да бъде допускано - аз съм изразявал позиция също по повод полицейския контингент в Босна и Херцеговина, - защото най-малките и дребни конфликти - а камбоджанският опит показа, че такива конфликти и на битов характер могат при условията на близост и конфронтация на културите и политическите тежнения да прераснат и в по-особени международни напрежения.
Ето защо смятам, че не е уместно да се изпращат български военни части в Босна и Херцегодина. Вярно, тяхната част е съвсем техническа и спомагателна - те трябва да демонтират лагери. Същевременно трябва да се знае, че те са в Югозападна Босна - това е английският сектор, където населението е мюсюлманско.
Въпреки тези уточнения смятам, че позицията на България - и това е позиция на политически клуб "Екогласност", която изразявам - трябва да бъде да се въздържа от участие с военни части в съседни балкански държави. Ако е в Южен Тирол, ако е в Северна Ирландия, ако е в Елзас - да. Но в Босна и Херцеговина - позволете ми, не. Ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи за изказване? - Не виждам.
Моля, гласувайте за предложения проект за решение.
От общо гласували 163 народни представители, за - 127, против - 17, въздържали се - 19.
Проектът за решение е приет.
Давам 30 минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към разглеждане на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1997 ГОДИНА
Имате думата за процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа.
На основание чл. 37, ал. 2 от правилника Парламентарната група на Демократичната левица прави предложение дебатите по първото четене на Законопроекта за държавния бюджет да се излъчва по Българска национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря Ви. Аз съм разпоредил и има пряко излъчване на цялото заседание.
Има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги.
Правя процедурно предложение във връзка с разглеждането на бюджета, да поканим в залата и да присъства при дебатите и обсъждането заместник-министъра на финансите господин Димитър Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По това предложение има ли против? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 151 народни представители, за - 151, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Има и предложение да гласуваме в залата да присъства председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? - Няма.
Моля, гласувайте и за това предложение.
От общо гласували 164 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Радев и господин Георги Николов в залата.
Понеже става дума за първо четене на внесен законопроект, определям време на парламентарните групи, както следва: 60 минути за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Предлагането на бюджета за 1997 г. по средата на годината е един лош атестат за положението в България. То е точно отражение на икономическата криза, в която се намира нашата страна. Липсата на бюджет е една от причините за създаденото неясно и трудно положение пред бюджетните организации, а и по-общо пред икономиката на страната, пред всеки български гражданин. Половин година ние живеем без да сме в състояние да планираме това, което ни очаква в следващия ден.
От тази гледна точка аз искам да започна с думи на благодарност за това, че всички парламентарни групи възприеха и откликнаха на идеята бюджетът да бъде приет съобразно сроковете, които са ни поставени за изпълнение на споразуменията с международните финансови институции, и направиха всички възможно, за да дадат ход на разискванията и да приключат тези разисквания в комисиите.
Благодаря за това разбиране от страна на всички народни представители, на ръководители на парламентарни групи, защото то е израз на едно наистина националноотговорно поведение. Това е добър атестат за българския парламент. Аз вярвам, че това националноотговорно поведение ще доминира и тук по време на обсъжданията върху бюджета.
Искам да кажа само няколко думи, тъй като и според устройствения Закон за бюджета не съм аз този, който има право да представя Закона за бюджета на страната през 1997 г. Правото е на министъра на финансите.
Искам да кажа, че бюджетът, който вие ще обсъждате, е на практика наполовина похарчен бюджет. На практика това е бюджет на няколко правителства, поне на три. Една значителна част от тези разходи, които са извършени вече по този бюджет, са направени за огромните лихви, които се плащаха в началото на тази година, за съжаление. Това е бюджет, който не е програма, пак искам да го кажа, за съжаление. Това е бюджет на текущото състояние. Това е инкасираният бюджет на страната. Точно както се инкасира удар. Така и ние инкасираме този бюджет. Той не дава възможност да се проектира и реши който и да е проблем на страната. Това е бюджетът, който казва, че това е състоянието на страната и ни дава възможност да спасим държавната сфера в рамките на капацитета, който има страната в сегашния момент. Това е от една страна.
От друга страна този бюджет е първият, който приема Народното събрание в условията на валутен борд. Този бюджет ще съжителства с валутния борд. Валутният борд налага най-строгите ограничения върху политиците и върху държавата в осъществяването на разходите.

Във всяка страна, където има валутен борд, няма гъвкавост, няма пластичност в механизма за реализиране на решения, свързани с паричната политика. Аз се надявам, че всеки народен представител разбира това обстоятелство. Няма възможност да бъдат решавани въпроси, като бъдат отложени в следващата година, примерно чрез печатане на пари в обръщението или по някакъв друг начин. Всичко трябва да се плаща сега, в този момент и изцяло. Това е бюджетът на твърдите ограничения във финансовата сфера.
За пръв път България от много години, от десетилетия насам е изправена пред необходимостта да има твърд бюджет, при твърди ограничения. Ние, на първо време вие, след това цялата държавна администрация, трябва да дадем пример за действия в условията на твърди бюджетни ограничения. От тази гледна точка аз искам да кажа на народните представители: бюджетът, който приемате сега, ще бъде последният за тази година бюджет на страната. Не може да има ревизия на този бюджет. Никой не може да допусне, че този бюджет няма да бъде изпълнен, поради следното просто обстоятелство: в страната вече е въведен валутен борд. Ако ние не изпълним този бюджет, ще прекратим споразуменията с международните финансови институции. И тогава България ще бъде поставена в условията да действа на борд, без да има външната подкрепа от международните финансови институции. Това е положение на човек, който се е качил на столче, сложил си е примката на шията и след това сам рита столчето под себе си. Аз вярвам, че ние няма да бъдем толкова неразумни, че да ритнем столчето под себе си. Този бюджет трябва да бъде изпълнен с цената на всички лишения, които той определя.
Четвъртото нещо, което искам да кажа, е, че това е бюджет на огромни съкращения. Дори в рамките на мизерстващата България това е бюджет на съкращения, и то в големи мащаби. Но тези съкращения идват обективно от намаляване на дефицита, на първо място. Дефицитът в 1996 г. беше 13 на сто. Тоест държавата харчеше с 13 на сто повече разходи, отколкото получаваше. Това са гигантски суми! Сега дефицитът е намален на 6,2 на сто. Тоест повече от 2 пъти са намалени възможностите на държавата да извършва разходи, срещу които няма приходи. Това неминуемо е съкратило силно разходите, които България може да си позволи. Но това е обективното изискване на валутния борд. Никой няма да позволи на една страна, ако той е кредитор на тази страна, каквито са международните финансови институции, да прави бюджет с 10 или с 13 на сто дефицит. Защото това е бюджет, при който едновременно се въвежда борд и, от друга страна, той се взривява с бомба със закъснител, като се задейства инфлацията.
Другата причина за огромните съкращения е намаленият брутен вътрешен продукт. Страната очаква според статистиката 7-процентно ново намаление на брутния вътрешен продукт. Това означава 7 на сто по-малко приходи при други равни условия, а оттам и 7 на сто по-малко разходи. И ето, намаляването на разходите става вече в размерите на 13,8 на сто. Такова огромно съкращение в бедстваща страна е всъщност голямото изпитание, на което ние сме поставени.
Много пъти питаха каква ще е цената на нашите усилия за промяната. Ето, това е цената, изразена в рамките на този бюджет. Това е цена, която ние не можем да не платим.
Едновременно с това и заедно с това аз искам да кажа, че валутният борд и този бюджет създават съвършено нова икономическа обстановка в България. Съвършено нова, защото валутният борд и твърдият бюджет, с твърдите ограничения дават възможност и на икономиката да започне да проектира дейността си в бъдеще, да проектира своята дейност надеждно, да прави прогнози и на тази база да прави бизнес и да развива инвестиции в страната.
За пръв път от седем години ние имаме възможността да предложим на бизнессредите в страната да планират своето бъдеще, и то достатъчно надеждно. Защото 1000 лева са 1 марка. Така е сега, така ще бъде след една година, така ще бъде след две години, така ще бъде след три години, така ще бъде след четири години, когато за България 1000 лева за 1 марка ще се превърне в някакво друго фиксирано съотношение с европейската валутна система.
Много хора в България атакуват борда по различен начин и по този начин атакуват устойчивостта, върху която е поставена финансовата система на страната. Едната атака е: този курс е временен, левът трябва да бъде девалвиран. Това означава да се създава отново очакване у хората, че, да де, така е засега, но утре отново ще се отпусне някак си коланът. Това обаче създава нестабилност в мисленето на бизнесмените. Това създава лоши очаквания в банковите среди и във финансовите среди. Това им казва: "Да, започвате да действате сега, но утре се пригответе, отново ще има отпускане на колана". Това е вредно мислене, ако ние искаме да изграждаме стабилна финансова система.
Втората атака е свързана с въпроса: "Кога ще свърши бордът?". Бордът, който не е започнал още, питаме кога ще свърши! Бордът няма да свърши в България. Искам да кажа това най-отговорно пред всички. От борд България ще влезе в Европейския съюз и ще стане част от единната европейска парична система. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
Аз вярвам, че народните представители ще помогнат на българския народ, на българския бизнес, на българската икономика да осъзнаят новите условия. Най-важното нещо, новото нещо, което има в България, е, че в България вече има пари, и то достъпни пари, с достъпна лихва. Тези пари трябва да заработят в българската икономика. Тези пари не могат да отидат за заплати, за съжаление, защото са чужди пари. Това са пари на външни инвеститори. Това са пари, които имат вътрешната финансова система на страната.
Наивен въпрос е да се попита: защо от тия пари не се дава за заплати? Защото не са наши пари, не са пари на Народното събрание на България, не са на Министерския съвет. Това са обективно парите, които се вливат в България, които се появяват в българската парична система.
Има само два начина да се справим с това предизвикателство, което тези пари представляват. Едното е да ги похарчим за консумация, както правеха много слоеве от бизнеса в България, тоест да се потрошат парите в демонстративно потребление или в някакво друго потребление. Ако ние внушим на българина, че той може да тегли евтини кредити, за да задоволи някакви потребности, ние ще пратим страната и бизнеса в неправилна посока.
Другата възможност е ние да използваме евтините пари, които се появяват в българската финансова система, да насочим българския бизнес да ги използва с инвестиционни цели. Тези пари могат да задвижат България. Това е огромната възможност, която дава валутният борд, отнемайки сигурността на една част, всъщност на българското население, поставяйки го в твърди ограничения.
Аз вярвам, че ние ще бъдем на висотата на предизвикателствата в този момент. Няма да ни бъде леко, но това е пътят.
Ние имаме много силната подкрепа на международните финансови институции и на външните политически фактори. България в момента създава надежди в целия свят, че върви по правилния път и ще извърви този път.
Ние затворихме с вас една врата. Знаем вече къде не трябва да се върнем. Сега трябва много бързо да вървим напред, там, където посочват приоритетите на националната политика, приети от Народното събрание в Декларацията за национално съгласие.
Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям ви проекта за Закон за държавен бюджет за 1997 година на Република България. Той е изготвен в съответствие с програмата на правителството "България 2001 година", част е от неговата средносрочна стратегия за преодоляване на кризата, обхванала обществото и страната.
Проектът за държавния бюджет за 1997 година и на средносрочната фискална програма отразяват намеренията на правителството за провеждане на цялостна реформа във всички сфери на обществото.
В условията на валутен съвет бюджетът става основен и най-ефективен инструмент за реализиране на икономическата политика. Новата, активна роля на държавния бюджет ще позволи максимално бързо да се реализират основните цели на правителството за постигане на:
1. Финансова и икономическа стабилизация. Спиране на спада на производството до края на годината и реализиране на стабилен икономически ръст през следващите години.
2. Преструктуриране и приватизация на държавните предприятия. Спиране генерирането на загуби и декапитализирането на икономиката. Реализиране на приватизационната програма като източник на неинфлационно финансиране на бюджета и снижаването на държавния дълг.
3. Разработване на модерна индустриална, търговска, инвестиционна и инфраструктурна политика.
4. Провеждане на адекватна социална политика, отчитаща както потребностите на гражданите, така и възможностите на държавата да им осигури необходимите публични услуги.
Качествено нов момент в разработването на проектобюджета в контекста на средносрочната фискална стратегия на правителството - тя трябва да се разглежда изцяло в светлината на въвеждането на валутен съвет и променените вследствие на това изисквания към публичния сектор и бюджета. Това предполага ангажиране с провеждането на последователни мерки в следните основни направления:
Провеждане на административна реформа в публичния сектор. Определяне рамките, ролята и структурата на публичния сектор.
Провеждане фискална политика, съобразена със спиране на кредитирането на бюджета от Българска народна банка.
Налагане твърди бюджетни ограничения и спиране формирането на квазидефицити.
Социална политика, адекватна на новите реалности.
Повишаване ефективността на данъчната система. Завършване на данъчната реформа.
Намаляване на дълговото бреме върху бюджета. Преструктуриране и оптимизиране на държавния дълг.
Средносрочната фискална стратегия е насочена към гарантиране на финансова стабилизация и създаване на условия за реален ръст на икономиката. За постигане на тези цели основната задача на бюджета е свързана с нормалното обслужване на задълженията на държавата. Това предполага бюджетът да акумулира първичен излишък от 3 до 5 процента от брутния вътрешен продукт. Възприемане на нов подход при финансиране на бюджетните системи чрез преструктуриране и оптимизиране на държавните разходи е ключов елемент на фискалната стратегия. Този подход предполага:
Преструктуриране на бюджетните системи чрез отпадане на ненужни структури и дублиращи се звена.
Развитие и усъвършенстване на фондовия принцип при финансирането на здравеопазването и социалното осигуряване.
Изтегляне на държавата от дейности, които могат да бъдат изпълнявани по-ефективно от частния сектор.
Осъществяване целите на фискалната стратегия зависи в решаваща степен от реформата на данъчната система.
В средносрочен аспект предстои да бъде извършена реформа в следните области:
1. Данъчното законодателство. Унифициране и развитие съобразно принципите на европейското данъчно законодателство, разширяване съобразно появяването на нови области на данъчни проблеми, а това са холдингови структури, трансфер на доходи през граница, синхронизиране на корпоративните и акцизни данъци.
Разширяване на данъчното законодателство и разширяване на обхвата, тоест данъчната основа върху всички доходи. "Автоматизиране" действието на данъчните закони с оглед намаляване намесата на данъчната администрация за текущ контрол. Конкретизиране и обхващане на данъчните престъпления в Наказателния кодекс. Разработване на мерки за засилване на финансовата дисциплина.
2. Организационна структура на данъчната администрация. С оглед пресичане на постоянни връзки между данъчни служители и данъкоплатци ще бъде въведен ротационен принцип на работното място. Насочване основните усилия на данъчната администрация към големите данъкоплатци и въвеждане патентно данъчно облагане на малкия данъкоплатец. Въвеждане на груповия принцип на данъчната проверка. Засилване на вътрешния контрол с цел адекватно реагиране на корупцията в данъчната администрация.
3. Информационно осигуряване. Изграждане на национална компютърна мрежа, която ще позволи по-ефективно контролиране на данъчните потоци от информация.
Макроикономическа рамка за 1997 година.
Маркоикономическата рамка трасира целите на правителството за стабилизация на националната икономика. Основните икономически показатели отразяват очакваната стабилизация и възстановяване през второто половина на 1997 година като резултат от предприетите комплексни мерки и въвеждането на стабилизационни механизми, възвръщащи доверието на вътрешните и външните инвеститори.
Определящо за промените в макроикономическата среда ще бъде въвеждането на валутния съвет.
През 1996 година българската икономика бе подложена на редица вътрешни и външни шокове. Икономическата среда се характеризираше с няколко банкови и валутни кризи, рязко намаляване на икономическата активност, обедняване на населението и силно свиване на потреблението.
Очаква се брутният вътрешен продукт за 1997 година да реализира реален спад между 7 и 8 процента, но нашите очаквания са, че още през третото тримесечие на 1997 година тенденциите на спад ще бъдат прекратени, а през четвъртото тримесечие ще бъде реализиран реален ръст.
През 1996 година се наблюдаваше значителна обезценка на лева, основно предизвикана от нарушаването на основни макроикономически пропорции и породените от това дефицити. Нарушените пропорции намериха израз в кризата във финансовата система и липсата на доверие, довели до оттегляне от банковите депозити на значителни суми и обръщането им в конвертируема валута. Обезценката на лева от равнища от 70 лева за щатски долар през декември 1995 година стигнаха до 487 лева за щатски долар, а в края на декември 1996 година достигнаха това равнище, като в началото на тази година - в първите месеци на 1997 година, стигнаха нива над 3000 лева за един щатски долар.
Стабилизирането на нивата на около 1500-1600 лева през последните месеци преди въвеждането на валутен съвет показва, че е постигнато пазарно равновесие, тези нива на валутния курс позволяват да бъде постигнато стабилизиране на износа и осигуряване на стабилен бизнесхоризонт при оптимизиране на инфлационните процеси.
За целите на платежния баланс бе прието да се извърши фиксиране на валутния курс с въвеждане на валутния борд към германската марка на ниво от 1000 лв. за 1 германска марка, т.е. около 1700 лв. за 1 щатски долар. Фиксирането над пазарните нива е свързано с очакваното развитие на инфлационните процеси до края на годината. Приетият курс от 1000 лв. за 1 германска марка е възможният компромис между социалната цена на въвеждане на борда и нуждите на реалния сектор. Той съгласува оптимално целите на платежния баланс с целите на антиинфлационната политика.
Очаква се, че след достигнатите нива от 310-311 на сто през 1996 г. инфлацията в края на 1997 г. ще бъде около 566 на сто. Тази висока инфлация се дължи преди всичко на високата инфлация през първите месеци на годината, когато бяха реализирани нива от 243 на сто за месец февруари само. Относително по-високата инфлация през месеците до въвеждане на валутния съвет се дължи на нуждата от ценова либерализация и освобождаването на административните цени. След въвеждане на валутния съвет се очаква месечните стойности бързо да достигнат нива под 1,5-2 на сто в края на годината. Стойностите за април и май са под предварително очакваната за тези месеци инфлация, като за месец април бе реализирана за пръв път дефлация.
Лихвените проценти, които са другият основен макроикономически показател за бюджета, ще бъдат напълно пазарно определяни. До въвеждането на валутния съвет се очаква постепенно намаляване на нивата им. Очертаните основни параметри на валутния съвет вече дадоха резултати и като следствие от началото на годината лихвените проценти спаднаха над 5 пъти, достигайки в края на май до нива от 48 на сто на годишна проста база.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър, извинявайте, че Ви прекъсвам.
Господа народни представители, току-що ми съобщиха, че е получено съобщение, че в Народното събрание има бомба. Моето предложение, ако вие се съгласите, е да продължим нашата работа. Има ли други мнения? (Шум и реплики в залата) Добре, продължаваме заседанието.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря и на народните представители за ясния израз на проявен героизъм!
Ниският лихвен процент ще позволи да се уравновеси бюджетът чрез намаляване на непосилните лихвени плащания и така ще се премахне една от причините за високата инфлация. Ниският лихвен процент ще способствува и за същинското възстановяване на реалната икономика и поставяне началото на икономическо възстановяване и стабилизиране.
Политика на доходите през 1997 г.
Социалната политика заема съществен дял и е важна част от комплекса мерки за стабилизация на икономиката. Основните принципи, които са залегнали в проекта за държавен бюджет за 1997 г., са свързани с осигуряване защита на основните социални плащания - пенсии, помощи, както и даване на сигнал на останалата част на икономиката за провеждане на политика на доходите, съобразена със запазване конкурентоспособността на българската икономика.
Спиране на обедняването на заетите в обществения сектор е предвидено в мерките на правителството, отнасящи се до защита на доходите на населението от инфлация през тази година, като само през месец февруари работната заплата в бюджетната сфера и минималната работна заплата се увеличиха 100 на сто, през март - с 60 на сто, през април - със 70 на сто, през май - с 38 на сто. Поради по-ниската инфлация и по-ниските пазарни стойности на долара до края на тази година увеличението на работната заплата ще се осигури преди всичко чрез намаление на данъчното облагане.
В материалната сфера ще продължава да се прилага ограничителна политика по отношение на доходите в държавните предприятия. Печеливши предприятия, които обслужват текущите си плащания и нямат стари задължения, свободно ще определят работните си заплати на базата на финансовите резултати. Другите печеливши предприятия, т.е. предприятията със стари задължения ще могат да увеличават средствата си за работна заплата в съответствие с определени тримесечни коефициенти. Губещите предприятия обаче, които обслужват текущите си плащания и намаляват старите си задължения, ще могат да коригират фонда за работна заплата в съответствие с изменението на собствената си производителност на труда. В останалите губещи предприятия номиналната работна заплата ще бъде подложена на замразяване.
Бюджетна рамка за 1997 г.
Проектобюджетът е разработен за работа в условията на валутен съвет. Той е част от общите усилия за стабилизация на икономиката и трябва да бъде разглеждан като съставна част на една цялостна и комплексна средносрочна политика. В този контекст са и изведени целите на фискалната политика за 1997 г., а именно: разработване на бюджет, който премахва нуждата от кредитиране от Централната банка съобразно изискванията на валутния борд. Това предполага постигане на първично салдо на консолидирания бюджет от 3 до 5 на сто.
Второ, рестрикция върху емитирането на нов вътрешен левов дълг и намаляване бремето на лихвените плащания върху бюджета.
Изпълнението на тези амбициозни задачи е свързано с извършването на радикални промени в основните бюджетни системи, насочени преди всичко към рационализиране на техните дейности.
Приходи.
Разчетите на приходите в консолидирания държавен бюджет за 1997 г. възлизат общо на 4 трилиона 703,6 млрд.лв. или 29,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Данъчните приходи са 3 трилиона 997,4 млрд.лв., което прави 24,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
В централния Републикански бюджет се очаква да постъпят 2 трилиона 560,3 млрд.лв., от които данъчни приходи - 2 трилиона 265,8 млрд.лв. Наблюдава се спад на техния относителен дял в брутния вътрешен продукт в сравнение с 1996 г. от 21 на сто на 14 на сто.
Собствените приходи на местните бюджети се прогнозират в размер на 470,6 млрд.лв., от тях данъчни - 369,6 млрд.лв. Спадът на общите постъпления в сравнение с миналата година е от 4,4 на сто на 2,9 на сто.
Значителното намаление на дела на данъчните приходи в брутния вътрешен продукт е обусловено от тежката икономическа обстановка в страната и е свързано със спада на производството - 18 на сто до края на април, на потреблението - средно с 35 на сто, което в някои отрасли надхвърли дори 60 на сто, както и с изоставащото компенсиране на доходите на населението в сравнение с ръста на инфлацията.
Постъпленията от данъка върху общия доход за 1997 г. се прогнозират в размер на 366,5 млрд. лв. или това е 2,3 на сто от брутния вътрешен продукт при 4,2 на сто за миналата година.
С приетите нови скали за облагане на доходите на трудовите правоотношения реално се снижава и ефективната данъчна тежест и се облекчават доходите на лицата в сравнение с досега съществуващото изземване. Облекченото данъчно натоварване, туширайки до известна степен изоставащото компенсиране на доходите, изразява част от социалната политика на правителството. Постъпленията от акцизи за тази година се очакват в размер на 242,9 млрд. лв. - това е 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Основният дял от разчетените приходи е на течните горива - с повече от 70 на сто.
Мерките за повишаване събираемостта на акцизите и осигуряване на приходите за бюджета за 1997 г. са насочени предимно към осъществяването на по-ефективен контрол и някои промени в Закона за акцизите с цел засилване на контрола при събирането на дължимия акциз при хазартните игри, въвеждане на санкции при транспортиране на акцизни стоки без бандерол и завишаване на нормативите за определяне размера на акциза върху хазартните игри, за които дължимият акциз се определя като абсолютна сума.
През 1997 г. данъкът върху добавената стойност запазва ролята си на основен източник на приходи за бюджета. Очаква се приходите от данъка за годината да възлязат на 1 трилион 37,4 милиарда, което представлява 6,4 на сто от размера на прогнозния брутен вътрешен продукт при 7 на сто от същия този продукт за миналата година.
Данъчната политика в областта на ДДС се основава на запазване на съществуващата към момента данъчна основа за облагане с данък.
Очакваните приходи от данъка върху печалбата за 1997 г. са общо 649,2 млрд. лв. или 4 на сто от брутния вътрешен продукт при 4,5 на сто за миналата година, като от нефинансови предприятия приходите са в размер на 518 млрд. лв. и от финансови институции - 131,2 млрд. лв.
Предвиден е ред и начин за прилагане на международните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, което създава условия за пълното обхващане на всички доходи с източници извън страната още през тази година. През 1997 г. постъпленията от имуществени данъци се очакват в размер на 6,4 млрд. лв. Общо неданъчните приходи се очаква да възлязат от порядъка на 625,1 млрд. лв. или 3,9 на сто от брутния вътрешен продукт.
Разходи. Предложеният с бюджетната програма размер на разходите за 1997 г. е 5 трилиона 642,9 млрд. лв., или 34,9 на сто от брутния вътрешен продукт. Реалният им обем е намален с над 10 пункта в сравнение с предходните няколко години, през които политиката на разходите се предопределяше от прекомерно нарасналия вътрешен държавен дълг.
През 1996 г. общите лихвени плащания надхвърлиха 20 на сто от брутния вътрешен продукт. При очакваното намаление на лихвените равнища и разсрочването на някои от плащанията, разходите за обслужването на дълга ще бъдат с около 10 пункта по-малко в сравнение с миналата година. Въпреки това налага се задържане на равнището на нелихвените разходи, които ще останат както и през миналата година около 24 на сто от брутния вътрешен продукт поради необходимостта от неинфлационно финансиране на бюджетния дефицит.
Разходната част на бюджета се преструктурира, като приоритет остават социалните разходи - заплати, пенсии, стипендии и социални помощи. Разходите за пенсии запазват относителния си дял към брутния вътрешен продукт и в края на годината бележат реален ръст. Общо разходите за социално осигуряване и грижи възлизат на 1 трилион 492,9 млрд. лв. или 9,3 на сто от брутния вътрешен продукт, от които за пенсии - 1 трилион 61,3 млрд. лв. или 6,6 на сто от брутния вътрешен продукт.
Съгласно Закона за фонд "Обществено осигуряване" бюджетът на ДОО беше отделен от държавния бюджет, като взаимоотношенията между двата бюджета са регламентирани в рамките на трансфер от републиканския бюджет към бюджета на ДОО. Трансферът гарантира дължимите средства за изплащане на пенсии на военноинвалиди, гражданско-инвалидни пенсии, народни пенсии, както и добавките към пенсиите за участниците и пострадалите от войните.
Предложеният размер на приходите и разходите в консолидирания бюджет предполага първичен излишък от 554,2 млрд. лв. или около 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт и бюджетен дефицит от 995,3 млрд. лв., което представлява 6,2 на сто от брутния вътрешен продукт. Допустимостта на такъв бюджетен дефицит в условията на валутен съвет се определя от възможностите на неговото финансиране.
Бюджетната политика не включва финансиране от Централната банка или допълнителен нетен кредит от търговски банки в съответствие с изискванията за валутен съвет и при отчитане матуритетната структура на вътрешния държавен дълг през 1997 г.
Предвижда се вътрешният дълг да бъде финансиран изцяло с емисии на държавни ценни книжа. Емисионната политика на Министерството на финансите ще се характеризира със следните по-важни насоки: преход към отрицателни нетни емисии с цел редуциране на вътрешния дълг; преориентиране от използваните понастоящем краткосрочни държавни ценни книжа към по-дългосрочни съкровищни бонове; стимулиране продажбите на държавни ценни книжа на небанкови и нефинансови инвеститори. В политиката си по отношение на емисии на държавни ценни книжа ще следим състоянието на финансовата конюнктура и при необходимост ще реагираме на евентуални сигнали от страна на инвеститорите както по отношение на формата на издаваните държавни ценни книжа, така и по отношение на тяхната срочност, регулярност на емисиите и други параметри, значими за ликвидността на участниците на пазара.
Правителството ще гарантира изпълнението на Закона за защита на влогове и сметки в търговски банки, обявени в несъстоятелност. Точното калкулиране на разходите по гарантиране на влоговете ще зависи от бъдещите нива на лихвените проценти и момента на обявяване на съответните банки в несъстоятелност.
Предварителните разчети показват, че поради тази причина значимите лихвени разходи по цитирания закон ще бъдат извършени през финансовата 1998 г.
Провеждането на гъвкава политика в сферата на финансирането на бюджетния дефицит се превръща във важен фактор за осъществяването на бюджетната политика в цялост. Предвиденото финансиране на бюджетния дефицит с пазарни методи и средства позволява съчетанието на целта за постигане на макроикономическа стабилизация с ускоряването на структурните реформи и провеждането на политика за защита на доходите на населението. В него е намерило отражение виждането за провеждане на либерална политика и развитие на пазара при максимално отразяване на реалностите на днешния ден. Проектобюджетът за 1997 г. е подготвен в качествено нова политическа и икономическа среда. Обективните обстоятелства налагат процедурата по неговото разглеждане и приемане да се ускори. Намеренията на Министерството на финансите и правителството са непосредствено след приемането на бюджета за 1997 г. да се пристъпи към подготовката на бюджета за 1998 г. и бюджетната прогноза до 2000 г. Те ще съдържат по-нататъшно развитие и конкретизация не само на фискалната стратегия, но и на цялостната икономическа програма на правителството.
Уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството предлагам след обсъждане да приемете държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля да бъде докладвано становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Йордан Цонев, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и
финансов контрол по Законопроект N 02-01-11
от 16 юни 1997 г. за държавния бюджет на Република
България за 1997 г., внесен от Министерския съвет

На три поредни заседания Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
На първото заседание присъстваха министърът на финансите господин Муравей Радев, заместник-министърът на финансите господин Димитър Радев и началници на управления. От името на правителството министър Радев представи внесения законопроект, като подчерта, че той е изготвен в съответствие с програмата на правителството "България 2001" и е част от неговата средносрочна стратегия за преодоляване на кризата, обхванала обществото и страната.
Беше изтъкнато, че в условията на валутен съвет бюджетът става основен и най-ефективен инструмент за реализиране на икономическата политика. При намаляване на валутния риск и лихвените нива бюджетът ще има възможност за провеждане на активна политика за реализиране на целите на правителството.
Новата активна роля на държавния бюджет ще позволи максимално бързо:
- да се проведе административна реформа в публичния сектор;
- да се реализира фискална политика, съобразена със спиране на кредитирането на бюджета от Българската народна банка;
- налагане на твърди бюджетни ограничения и спиране формирането на "квазидефицити";
- провеждане на социална политика, адекватна на новите реалности;
- повишаване ефективността на данъчната система и завършване на реформите в нея;
- намаляване на дълговото бреме на бюджета и преструктуриране и оптимизиране на дълга. Ще бъде доизградена и доразвита системата на фискален резерв, наличностите по който ще гарантират ликвидността на бюджета и стабилността на бюджетните парични потоци.
Проектобюджетът за 1997 г. организационно и структурно е изработен в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет, който предвижда за първи път на министерствата и ведомствата, вместо досегашните бюджетни сметки за разходи, да се съставят бюджети с приходна и разходна част и трансфер от централния републикански бюджет. В приходната част се отнасят и собствените им приходи, получавани при осъществяваната от тях дейност.
Предвидените в държавния бюджет приходи и разходи произтичат от разработената и приета от правителството бюджетна прогноза за периода 1997-1999 г. и отразяват показателите на макрорамката за очаквания размер на брутния вътрешен продукт - около 16 трилиона 150,2 млрд. лв., предвижданото задържане на инфлационните процеси и спадането на лихвените проценти в резултат на преминаването към пазарното им определяне.
Възприе се да бъде въведен валутен съвет при фиксиран курс на лева към германската марка на ниво от 1000 лв. за 1 марка. Тоест, около 1700 лв. за щатски долар, което ще съдейства за оздравяване на националната икономика.
В платежния баланс е предвидено положително салдо от около 200 млн. щатски долара. Дефицитът на бюджета представлява 6,2 на сто от брутния вътрешен продукт и за първи път от последните няколко години той ще бъде финансиран неинфлационно.
Държавните разходи за стопанска дейност са в две основни направления:
- финансово подпомагане на процесите на преструктуриране на националната икономика и поземлената реформа в страната;
- компенсиране на производствените разходи за стоки и услуги с голяма социална значимост, цените на които са под нивото на разходите за тяхното производство, с оглед на поддържането им в поносими за населението им граници. Такива са разходите за топлоенергия и въглища за населението, за железопътен транспорт, за вътрешноградския пътнически транспорт в столицата и по-големите градове, за междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и гранични райони в страната, за студентски общежития, столове и др.
Разчетените бюджетни субсидии ще способстват за подобряване и стабилизиране на финансовото състояние на субсидираните дейности, ако се приемат адекватни на пазарното стопанство действия за повишаване ефективността на стопанската дейност чрез оптимизиране на разходите, подобряване и усъвършенстване на организацията, ускоряване на приватизацията, преструктуриране, финансово оздравяване на губещи дейности, включително и на ликвидация на онези от тях, които нямат структурноопределящо значение за страната.
От държавния бюджет за Фонд "Обществено осигуряване" се предвиждат средства в размер на около 68 млрд. лв., която сума е в съответствие със Закона за пенсиите и други нормативни актове, уреждащи съответните социални плащания.
С проекта на консолидиран държавен бюджет за 1997 г. се предвижда общинските бюджети да получат субсидия от Републиканския бюджет в размер на около 324 млрд. лв. Тези средства са определени по Методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения между Републиканския и общинските бюджети, което е в съответствие с чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 42 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 52, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
След експозето на министъра на финансите бяха зададени въпроси за уточняване на съотношението на данъчните приходи към общия размер на приходите. Така също по методиките за: определяне на дефлатора, определяне на брутния вътрешен продукт; субсидиите на общинските бюджети и др. Отбелязано бе, че без съществени промени в структурата на бюджетната сфера не би могло да бъдат постигнати желаните резултати от разглеждания проектобюджет.
На всички поставени въпроси конкретни отговори даде заместник-министърът на финансите господин Димитър Радев.
На второто и третото заседания в присъствието на министъра на труда и социалната политика, заместник-министри и началници на управления в Министерството на финансите и представители на Българската народна банка се проведе дискусия по основните показатели на държавния бюджет.
При разискванията се очертаха различни становища. Някои от народните представители оцениха предложените приходи, както в общия им размер, така и по някои отделни видове за занижени, което не дава достатъчна възможност за увеличаване на разходната част.
Обратно на тази оценка други народни представители изтъкнаха, че предвидените в бюджета приходи са на границата на възможното. Близо до това становище е мнението и на други народни представители, които смятат, че предложените приходи отразяват реалните възможности на националното стопанство.
По общите и конкретните въпроси за предвидените данъчни постъпления, аргументирани отговори дадоха представителите на Министерството на финансите. Те смятат, че общо приходите в консолидирания бюджет за 1997 г. са направени при условията на уточнените с международните финансови институции макроикономически параметри и действащата нормативна база. Значителното намаление на дела на данъчните приходи в брутния вътрешен продукт е обусловено от тежката икономическа обстановка в страната и е свързано със спада на производството, на потреблението и с изоставащото компенсиране на доходите на населението в сравнение с ръста на инфлацията и намаляването на данъка е резултат от намаляването на дела на брутната работна заплата в брутния вътрешен продукт и от снижаването на ефективната данъчна тежест от 16,5 на сто за 1996 г. до 9,9 на сто за 1997 г. Това е резултат от изменението и допълнението на Закона за данъка върху общия доход, направено през м. май тази година. С него необлагаемият минимум се увеличи два пъти в съответствие с увеличението на минималната месечна работна заплата.
Измени се структурата на доходите от работна заплата, като по-голямата част са облагаеми в ниските данъчни ставки на таблицата.
Освен това с изменението на Закона за данъка върху общия доход се облекчиха дребните еднолични търговци, които ще правят тримесечни авансови вноски само след достигане на съответната част от годишния необлагаем минимум. Облекченото данъчно натоварване, туширайки до известна степен изоставащото компенсиране на доходите, е израз на част от социалната политика на правителството.
По направените бележки за недостатъчен ръст на постъпленията от ДДС беше обяснено, че то се дължи на изключителния спад за първото тримесечие на продажбите на вътрешния пазар с 35 на сто спрямо същия период на миналата година, като за много отрасли този спад надхвърля 50 на сто. Това намалява потенциалните приходи от данък добавена стойност при запазена събираемост на данъка на ниво 1996 г. Данъчната политика в областта на данък добавена стойност се основава на запазване на съществуващата в момента данъчна основа за облагане с данъка. Мерките за осигуряване на събираемостта на ДДС са свързани както със структурни промени, така и в предложените предстоящи изменения и допълнения на Закона за данъка върху добавената стойност, свързани най-вече с чувствително повишаване на равнището на регистрационния праг по закона от 7,5 млн. на 75 млн.лв. и задължителното отпадане от регистрация на всички лица с облагаем оборот под този праг.
В дискусията по разходната част на бюджета бяха зададени въпроси и се изказаха становища за предвидените средства, като:
- трансфера за общините и неговото разпределение, което се оценява разнозначно;
- трансфера за фонд "Обществено осигуряване" в частта му по Указа за насърчаване на раждаемостта; за фонд "Тютюн"; за фонд "Рехабилитация и социална интеграция";
- по средствата за издръжка на здравеопазването и особено за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства и за покриването на неразплатените задължения, натрупани до края на миналата година, и нови, реализирани от началото на годината.
Представителите на Министерството на финансите дадоха задълбочени и изчерпателни отговори, които в преобладаващата си част удовлетвориха интереса на народните представители. По всички поставени въпроси беше обяснено, че има предвидени средства в бюджета, а по някои от тях, като здравеопазването, разходите по което са приоритет на правителството, в бюджета за 1997 г. има осигурени средства и от международни организации, както и средства от ускорената приватизация на някои предприятия, посочени в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
Обяснено бе, че размерът на трансфера за общините от Републиканския бюджет е определен като разлика между собствените приходи и разходната част на общинските бюджети, а за разпределението му е подготвена методика, която е съобразена с действително настъпилите процеси и явления в икономическия живот на страната. В основни линии тази методика е запазила главните принципи на разпределение на методиката от 1996 г. Подчертано бе, че методиката е подобрена от гледна точка на опростените механизми на изчисление на бюджетните взаимоотношения и се предлага увеличаване на съставящите я компоненти от 4 на 6 броя.
По отношение на взаимоотношенията на Републиканския бюджет с фонд "Обществено осигуряване" в частта по Указа за насърчаване на раждаемостта бе изяснено, че се водят разговори в правителствените органи и се подготвя предложение, което ще се включи в законопроекта за утвърждаване бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Решаването на този проблем ще бъде представено вероятно в два варианта.
Първи вариант - за извършения разход за 1997 г. да се емитират целево държавни ценни книжа с падеж през 1998 г.
Втори вариант - да не се прилага разпоредбата на чл. 4, т. 8, буква "в" на Закона за фонд "Обществено осигуряване" - държавният бюджет да изплаща направените разходи за еднократни помощи за раждане на дете и месечни добавки за деца.
С проведените заседания и дискусии се даде възможност на всички депутати да вземат отношение по предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1997 г., да поставят интересуващите ги въпроси и получат разяснения по тях.
При общо съгласие дискусията приключи и бе проведено гласуване, с което с 10 гласа "за" и 2 "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г. на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми министър-председател, господа министри, колеги! Становището на Комисията по икономическата политика, взето на своето редовно заседание на 18 юни 1997 г. и на извънредното си заседание на 19 юни 1997 г. е следното.
"Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и тригодишната бюджетна прогноза, внесени от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Радев - заместник-министър на финансите.
Народните представители поставиха въпроси на представителя на вносителя относно възможността за изпълнение на приходите от приватизация, проблемите по цената на зърното, преоформянето на държавния дълг, дела на преките и косвените данъци в приходната част на бюджета и тяхната събираемост. Народните представители изслушаха и господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, Вилхелм Краус - министър на транспорта и Антони Славински - председател на Комитета по пощи и далекосъобщения.
Комисията по икономическата политика счита, че представеният от правителството Законопроект за бюджет за 1997 г. е първият бюджет за последните 7 години, в който е предвидено неинфлационно финансиране на бюджета.
Фискалната стратегия на бюджета и сдържането на бюджетния дефицит са условия за ниска инфлация и изпълнение на заложените в проектобюджета ниски лихвени нива. Облекчаването на обслужването на вътрешния дълг ще съдействува за освобождаване на финансов ресурс за реалната икономика, повишаване на инвестиционната активност и създаване на нови работни места. За първи път бюджетът създава условия за освобождаване на допълнителен финансов ресурс за развитие на реалната икономика, а не на централизирано финансиране на загуби - практика, позната през последните години.
Положителна страна на проектобюджета е съобразената от него липса на флуктуация на валутния пазар. Проектобюджетът съдържа стратегия за установяване на финансова стабилност и икономически растеж, съответствуващи на условията на въвеждания в страната валутен съвет.
Народните представители от всички парламентарни групи подкрепиха проектобюджета, като повечето от тях се обединиха около виждането, че посочените особености в проектобюджета обуславят неговата реалност и изпълнимост.
В хода на обсъждането беше обърнато внимание и на известни проблеми по проектобюджета, свързани с макроикономическото прогнозиране, отразяването на показателите относно заетостта и безработицата и финансирането на социалната сфера.
Въз основа на проведеното гласуване, в което 17 гласа бяха "за" и 1 глас - "въздържал се", Комисията по икономическата политика прие решение, с което подкрепя по принцип Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и тригодишната бюджетна прогноза и предлага да бъде разгледан на първо четене от Народното събрание." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за процедурно предложение.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От името на Парламентарната група на СДС предлагам процедурно предложение, на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на работното време с 2 часа.
Моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, нека гласуваме първо това предложение, след това ще направите друго.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ще ги подложите и двете на гласуване.
Уважаеми колеги, ще загубим много време в това монотонно четене на докладите на постоянните комисии, с текстовете на които, които се интересуват, са се запознали.
Аз ви предлагам, не правим някакво нарушение, което се отразява на качеството на работата върху бюджета, всички са запознати и да минем, господин председател, направо към дискусията, което да подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли по двете процедурни предложения някакви обратни предложения? - Няма.
Ще ги подложа последователно на гласуване.
Най-напред предложението на господин Клявков за удължаване на работното време с 2 часа.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 159 народни представители, за - 154, против - 3, въздържали се - 2.
Предложението за удължаване на работното време е прието.

Второто предложение - на проф. Стефан Стоилов, е да бъде прекратено четенето на становищата на комисиите, тъй като депутатите са се запознали с тях, и да се премине веднага към дебатите по бюджета.
Моля, гласувайте предложението на проф. Стоилов!
От общо гласували 172 народни представители, за - 167, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението е прието.
Моля, парламентарните групи да ми дадат списъци на желаещите да се изкажат. Досега това са направили само СДС и Евролевицата.
Първа за изказване е народната представителка госпожа Светлана Дянкова от Съюза на демократичните сили.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Бих искала да взема отношение върху социалната част на предложения ни за закон бюджет на републиката.
Проектът за бюджет за 1997 г. има за цел да осигури необходимите средства за финансиране на програмата на правителството за 1997 - до края на 2001 г., в това число и за нова социална политика в сферата на заетостта, социалното осигуряване, доходите и безопасните и здравословни условия на труд.
Чрез реализиране на предлаганата политика за защита на доходите ще бъдат създадени условия да се постигне програмната задача - до края на 1997 г. заплатите на заетите в бюджетната сфера да нараснат в съответствие с възможностите на държавния бюджет и прогнозираната инфлация. Това ще позволи в края на 1997 г. доходите както на бюджетните служители, така и на работниците в материалната сфера и пенсионерите в доларово изражение да достигнат нивата юли-септември 1996 г. Заедно с това ще бъде осигурено постепенно възстановяване на покупателната им способност спрямо края на 1996 г.
В проекта за бюджет е отредено специално внимание на нискодоходните групи от населението, за които са предвидени под формата на помощи и обезщетения над 436 млрд. лева. Допълнителна гаранция за реализиране на социалната политика на правителството се явява начинът на разпределение на предвидените средства. Например, от общо определените годишни средства за заплати през четвърто тримесечие ще бъдат изразходвани над 212 млрд. лева, което е повече, отколкото за цялото първо полугодие, и 25 на сто повече, отколкото са разписаните средства за работна заплата през трето тримесечие. Това потвърждава тезата, която и самото министерство има, че въвеждането на валутния борд няма да означава замразяване на работната заплата в бюджетната сфера на нива преди 1 юли. Същевременно проектът за бюджет гарантира и изпълнението на постигнатото споразумение с Международния валутен фонд, както и договорените със Световната банка принципи на социалната реформа.
Същевременно обективността изисква да бъде отново подчертан един вече известен на всички факт - общите разходи на бюджета са в размер на 5 трилиона, 615 млрд. 250 млн. лева, от тях 2 трилиона, 329 млрд. 383 млн. лева или 41,5 на сто са за заплати, пенсии, помощи и обезщетения. Този изключително висок дял на посочените разходи сочи категоричната позиция на правителството да не допусне нова катастрофа на доходите в обществото, подобна на тази, която преживяме през декември, януари и февруари.
Особеният характер на пенсията от задължителното пенсионно осигуряване като основен доход на голяма част от пенсионерите обяснява и предвидената политика на максимално възможната защита на покупателната им способност. В края на годината пенсиите бележат най-висок ръст в сравнение с останалите защитени плащания. През трето тримесечие минималната пенсия ще бъде 27 хил. лева, а максималната - 81 хил. лева, което е всъщност изпълнението на изискванията на Закона за пенсиите в съотношение едно към три.
Провежданата политика от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт дава достатъчно основание да се очаква ръст на пенсиите през четвърто тримесечие. Съществен фактор във формирането на политиката по доходите се явява снижаването на ефективната данъчна тежест на данък общ доход. Това се явява допълнителен механизъм за компенсиране на доходите. Част от социалната политика ще бъде реализирана и чрез субсидиране на целите на някои социалнозначими стоки и услуги. Пряко ще бъдат субсидирани цените на топлоенергията, брикетите, жп- и градският транспорт, студентските столове и общежития. Косвено ще бъде субсидирана цената на електроенергията чрез предоставяне на бюджетни средства за инвестиции в отрасъла.
Важна цел на политиката на доходите е постигнатите размери на доходите да не предизвикват проинфлационен ефект, както и да не окажат негативен ефект върху конкурентоспособността на износа на стоки и услуги. Заложените нива на работни заплати и темповете на достигането им гарантират постигането на тази цел.
В тази връзка са неоснователни някои опасения, че предлаганата политика на доходите ще доведе до дестабилизация на бюджета и ще застрашава финансовата стабилност на макрорамката.
Целите и параметрите на бюджета в социалната сфера са обвързани и с провеждането на структурната реформа в бюджетния и в реалния сектор. В приходната част на бюджета чрез механизмите на фонд ПКБ са осигурени необходимите средства за обезщетения и активни мерки за заетост. В бюджета са включени и средствата от 30 млн. долара заем от Световната банка за еднократни обезщетения в размер на 250 долара за безработен. Тези средства ще бъдат предоставени на освободени както от реалния сектор, така и от бюджетната сфера.
Искам да завърша с един текст от закона, който ни се предлага. Това е по чл. 12 - за приоритетите:
"Министерството на финансите периодично и пропорционално на тримесечното разпределение на разходите разпределя постъпилите приходи като спазва следните приоритети:
На първо място това са плащането по обслужването на държавния дълг, естествена национална задача.
На второ място, това са трансфери за социално осигуряване и общини."
Тук наистина бихме могли да кажем, че правителството е поело един огромен социален ангажимент.
И в ал. 3 отново приоритетите са за социалната политика на правителството:
"Министерствата, ведомствата и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните принципи:
1. медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване;
2. заплати, стипендии, пенсии, социални обезщетения и помощи, храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения."
Това според мен е достатъчна атестация, за да кажем, че бюджетът, който ни се предлага, има социален характер, съобразен, естествено, с реалностите на нашата икономика.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Давам думата на председателя на Сметната палата господин Георги Николов да изложи становището на Сметната палата.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Сметната палата представя становище по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г. на основание чл. 3 от Закона за Сметната палата и решение на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Обсъжданият Законопроект за държавния бюджет за 1997 г. се отличава от досега внасяните в Народното събрание законопроекти за държавния бюджет на страната в два аспекта.
Първо. Това е първият законопроект за държавен бюджет, разработен на основата на Закона за устройство на държавния бюджет, приет през 1996 г.
Сметната палата оценява, че са спазени основните изисквания при съставянето на законопроекта. Разработена е задължителната по чл. 14 от Закона за устройство на държавния бюджет бюджетна прогноза за периода 1997-1999 г., като за сравнение са посочени и данни за предходните години. Прогнозата е предоставена на народните представители заедно с консолидираната фискална програма за 1996 г. и друга информация във връзка с бюджета.
Допуснати са някои терминологични различия между законопроектите за държавния бюджет за 1997 г. и Закона за устройство на държавния бюджет, които могат да се отстранят при второто четене.
Второ. Законопроектът за държавния бюджет за 1997 г. е предвиден да се изпълнява в условията на валутен борд, изискващ строга финансова дисциплина и твърди бюджетни ограничения. Въвеждането на валутен борд при утежнени плащания по вътрешния дълг налага:
1. възстановяване на календарния принцип в емисионната политика на Министерството на финансите;
2. нормализиране на матуритетната структура на дълга чрез плавното му редуциране и окончателно преустановяване на емитирането на свръхкраткосрочни държавни ценни книжа;
3. стандартизиране на условията и функционалната форма на новоемитиращи се държавни ценни книжа с утвърдените международни стандарти.
На следващо място, развитие на вторичния пазар на държавни ценни книжа чрез промени на нормативната база и усъвършенствуване на финансовата инфраструктура.
На последно място в това отношение, разширяване на функциите на държавните ценни книжа не само като инструмент на фиска, но и за поддържане на макроикономическо равновесие за развитие на паричните и капиталовите пазари и за стабилизиране на цялата финансова система.
Във връзка с обслужването на външни кредити, гарантирани от държавата с решение на Народното събрание, е наложително да се предвидят резерви за посрещане на задължения в случай на активиране на някои от гаранциите поради очакваните значителни плащания през 1997 г. за НЕК, БДЖ, Главно управление на пътищата и др., както и осъществяването на строг контрол върху предвидените за погасяването им източници.
Държавният бюджет е израз на определена политика на правителството, което го разработва и изпълнява. Сметната палата приема макрорамката на държавния бюджет за 1997 г., неговите приходи и разходи и бюджетния дефицит, като отговарящи на икономическите реалности в страната.
Съобразно дадените от закона правомощия Сметната палата смята за необходимо да акцентира на няколко момента, свързани с приходите по републиканския бюджет и подобряването на бюджетната дисциплина.
На първо място тя оценява, че предвидените в републиканския бюджет данъчни приходи са законосъобразни. Те са определени на основата на действащите данъчни закони към момента на разработването на държавния бюджет. Доколкото някои приходи от данък върху добавената стойност и акцизи са разчетени на базата и на предстоящите промени в Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за акцизите, приемането на промените в тези закони трябва да стане до влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 1997 г., за да се спази изискването на чл. 2, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Постъпилите приходи по републиканския бюджет към 30 май 1997 г., спрямо предвидените в Законопроекта за държавния бюджет за 1997 г., варират в широки граници - от 10% изпълнение като относителен дял за групата "други неданъчни приходи", до 45,9% за приходите от данък върху общия доход.
Очевидно през оставащите 7 месеца до края на годината ще трябва да се положат максимум усилия от всички органи, от които зависи събирането, за да може да се реализират предвидените в законопроекта приходи от съответните данъци.
За първите 5 месеца сравнително ниски са приходите от акцизи - 12,7 на сто от разчетения годишен размер, и от данък върху добавената стойност - 22,6 от разчетения годишен размер в законопроекта.
Очакваното увеличаване на ставките на акцизите и на регистрационния праг по Закона за данък върху добавената стойност, ще способствуват за увеличаване на тези данъчни приходи. Това трябва да се съчетае със засилен контрол на митническата и данъчната администрация, като се прекрати практиката на незаконен внос и незаконна търговия с акцизни стоки без платен акциз, и на фиктивни фактури, с които се ползва данъчен кредит.
На следващо място, Сметната палата преценява разчетените приходи от конфискувани средства и от продажба на конфискувани вещи - 1 млн. и 600 хил. лева, и от наеми на имущество - 6 млрд. 491,5 млн. лева, за ниски и нереални.
Проверките на Сметната палата установиха наличието на значително количество конфискувани средства и вещи от митническите органи, които залежават продължително време и не се отчитат счетоводно. При представянето на отчета имах възможност малко по-подробно да се спра на този момент. Наложително е да се направят промени в нормативните актове, които да позволят по-бързата реализация на тези вещи, с което могат да се увеличат и приходите по републиканския бюджет.
Проверките на Сметната палата показаха също отдаване под наем на държавно и общинско имущество на много ниски цени, без да се индексират съобразно темпа на инфлацията.
Сметната палата предлага в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта да се включи текст, който да регламентира минималната цена при отдаване на имущество и частта от приходите от наеми, която следва да се внася в съответния бюджет, какъвто текст имаше в Закона за държавния бюджет за 1996 г.
Необходимо е също така в обсъждания законопроект да се предвиди текст, аналогичен на този в Закона за държавния бюджет за 1996 г., който да гарантира редовното внасяне на осигурителните вноски и данъка върху общия доход по чл. 4 от Закона за данък върху общия доход и фонд "Професионална квалификация и безработица" със съответните санкции. Ако това остане да се регламентира с подзаконов акт, в него не могат да се предвидят санкции, когато не се спазва задължението за внасяне на съответните средства при всяко теглене на пари.
На следващо място, Сметната палата преценява, че натрупаните задължения на държавните, общинските и кооперативните предприятия към бюджета и социалното осигуряване към края на 1996 г. са доста големи. От отчетните данни на статистиката, макар и предварителни, те възлизат на около 223 млрд. лева.

Независимо от затрудненията, които изпитват отделните предприятия, наложително е да се положат значителни усилия за събиране на голяма част от тези задължения и те да постъпят в съответните бюджети през текущата година.
За нормалното функциониране на бюджетните организации при условията на валутен борд е целесъобразно в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта да се даде право на организациите при недостиг на бюджетни средства да ползват временно свободни средства по извънбюджетните сметки, открити на законово основание. Подобни разпоредби съществуваха също в Закона за държавния бюджет за предходната година.
Необходимо е да се установи нов ред за използване на извънбюджетните сметки, като средствата по тях се насочват за изпълнението на основните дейности на бюджетните организации. Само при осигуряване на предвидената бюджетна субсидия и когато тя е достатъчна за изпълнение на основните дейности, тогава средствата по извънбюджетните сметки да могат да се използват за други цели. Не е нормално да се искат допълнителни бюджетни средства, когато по извънбюджетните сметки има значителни суми, констатирано при проверки на Сметната палата.
За подобряване на бюджетната дисциплина Сметната палата предлага в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 1997 година да се включат текстове, с които да се определят санкции за:
На първо място, неспазване на определения ред за обслужване на бюджетния ресурс и на договорения процент за олихвяване на сметки на бюджетните организации от банките-кореспонденти по бюджета. Става дума за параграфи 2 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, които уреждат този въпрос. Нашите проверки през миналата и през тази година показват, че много от банките, определени за кореспонденти по бюджета, не спазват именно тази разпоредба, която фигурираше в Закона за държавния бюджет за 1996 година, че те са длъжни да олихвяват средствата по бюджетните сметки по лихвен процент, не по-малък от този, който е определен от Българската народна банка. Явно при системни такива нарушения е необходимо да се предвидят и съответни санкции.
На второ място, необходимо е да се предвидят и санкции за неспазване на разпоредбите за закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание - параграф 10 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, и такива без законово основание за съществуване - става дума за параграф 29 също от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Както в миналогодишния Закон за държавния бюджет, така и в този се предвижда за определен период след приемане на закона - един или два месеца за общините, извънбюджетните сметки да бъдат закрити. Нашите проверки също показват, че въпреки текстове, включени в миналогодишното постановление, не в закона, в постановлението за изпълнение на бюджета, не се изпълняват тези разпоредби и продължават да съществуват извънбюджетни сметки с отпаднало основание, вместо те да се закрият и внесат в приход на съответния бюджет.
Във връзка с контрола по изпълнението на държавния бюджет Сметната палата предлага да се ускори приемането на: Правилник за прилагане на Закона за устройството на държавния бюджет, Наредбата за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и извънбюджетните сметки и фондове, Закона за устройството на бюджетите на общините, каквито ангажименти са поставени чрез Закона за устройството на държавния бюджет. Наложително е също така да се приемат национални счетоводни стандарти за бюджетните организации и закони за регламентиране на извънбюджетните сметки, включително и на тези, които са посочени в приложение N 3 към законопроекта, тъй като те продължават да съществуват до уреждането им със закон, а за останалите извънбюджетни сметки, които са създадени без законово основание, за тях нищо не е казано в законопроекта.
Необходимо е Министерският съвет да изпълни задължението си по чл. 6, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, като определи първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. С това ще се делегират правомощия и отговорности при изпълнение на съответните бюджети и бюджетни сметки.
Имаме конкретни предложения по законопроекта, които ще предоставим на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол при подготовката му за второ четене.
Сметната палата преценява, че Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 1997 година е напрегнат и труден за изпълнение. Това изисква ефективни действия на всички органи, от които зависи неговата приходна част, преструктуриране на бюджетната сфера и бюджетна дисциплина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще започна с това, че голяма част от казаното от премиера днес в началото на дискусията по бюджет '97 година, всъщност засилва основанията ми да поставя въпроса, по който ще ви отнема четири-пет минути, тъй като с толкова време разполагам.
Съвършено ясно е, че и силните страни, и дефектите на един бюджет в условията на валутен борд се мултиплицират от режима на валутния борд. Всички слабости ще ни струват скъпо.
Съвършено добронамерено искам да поставя на вашето внимание един въпрос, който засяга приходната част. Преди това искам да се съглася, че наистина една от силните страни и характеристики на предложения проект, това става за първи път, е свързана с факта, че дефицитът в огромна степен се финансира неинфлационно. В бюджета се налива немалък ресурс по линията на външното финансиране, по линията на приходи от приватизацията. Това са без малко 900 млрд. лева. И тъкмо във връзка с това обстоятелство ми се струва, че е допусната една, както се изразих и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, ленивост при разработването на приходната част на бюджета.
Защо трябва да ни занимава въпросът за приходната част? Поради простичкия факт, ако не се разпростираме, че потребностите са огромни. Равнището на тяхното задоволяване и миналата година, и тази година за редица сектори е на критичната граница, а за отделни сектори и под тази критична граница. Тук едва ли може да има спор помежду ни. Тъкмо поради това се налага максимално събиране на всичко онова, което се полага да бъде събрано в бюджета.
Вярно е, че има спад, има намаляване на потреблението, има свиване на оборотите. С други думи, абсолютните числа, става дума за реалното им изражение, могат да бъдат по-ниски, отколкото в 1995-1996 година. Това е безспорно. Но разглеждани отделните позиции на приходната част и по-специално на данъчните приходи в релация към брутния вътрешен продукт, не трябва да бъдат на по-ниско равнище. Като цяло данъчните приходи отстъпват с 4,5-процентни пункта именно по този показател, спрямо 1996 година. В разшифровка вие ще видите по-големи или по-малки отклонения в отделните позиции на данъчните приходи.
При такова намаляване на ресурса, който може да постъпи по тази линия, ние свиваме чувствително възможностите за финансиране на сектори, до които опират милиони хора и имат изключително значение за икономиката. Въпросът стои и така, и това е социалният му аспект.
И в декларацията за съгласие, и във всички предизборни кампании депутатите от всички парламентарни групи поемаха и с основание ангажимента да осигурят, а сега вече да осигурим едно по-справедливо натоварване на всички с тежестите по реформата. С други думи данъци трябва да се събират не само от тези, които са на трудовоправни отношения с държавата. Ако погледнем числата, ние ще се убедим, че например данък общ доход е заложен в приходната част и това, което ще се събере, грубичко казано, за да ме разберат всички слушатели, е от работниците и служителите, от държавния сектор.
Тук ефективната ставка е далеч по-висока, отколкото се съобщава в материалите. И това констатираха редица депутати от бюджетната комисия. Ефективната ставка на облагане с данък общ доход в частния сектор е значително по-ниска. Това е единият момент.
Вторият момент: не е тайна, че големи доходи от значителни части на икономиката остават необлагани и по тази линия ние нарушаваме ангажимента, който сме поели, наистина социално по-справедливо да бъдат разпределени тежестите на реформата, на прехода, на влизането в режима на валутния борд.
С други думи в момента ние не правим нито една, макар и малка крачка, в посоката, която сме обявили, и аз бих се обърнал към господин министъра на финансите: след като в 1995 и особено в 1996 г. тука се държаха силни емоционални речи за това, че трябва да бъдат увеличени приходите в бюджета по линията на отделните пера, които са дадени в групата за данъчни приходи и се доказваше колко по-значителни могат да бъдат тези приходи, сега, в момента не се прави и четвърт стъпка в тази посока.
Аз съм напълно наясно, че от раз не могат да бъдат направени много стъпки в това отношение, но бюджетът за 1997 г. трябва да съдържа такива стъпки и да показва, да демонстрира една такава политика. Ще се съгласите, че всяка една стъпка в това отношение е част от борбата срещу престъпността, срещу икономическата престъпност, още по-точно срещу оная част от престъпността, която е свързана с неплащането на данъци, така както се разглежда във всички модерни държави.
С други думи един резерв - и с това ми се иска да приключа - на бюджета за 1997 г. е събирането на данъци върху доходи, които не са в обсега на бюджета сега. По моему това не е добро начало в реализацията на една философия, на една политика, която намери отражение още в първите документи, приети от Тридесет и осмото Народно събрание. Получава се за съжаление, че оставаме с обещанията и само с обещанията и нищо не е направено, за да разпределим по-справедливо тежестите.
Това е и едно голямо основание за резерва по отношение на бюджета. Повтарям: това, че в бюджета инвестиционният източник на финансиране е солидно мобилизиран, това че външното финансиране осигурява немалък ресурс, не е основание да не направим всичко, което може и трябва да се направи за събирането на повече приходи в бюджета по отношение на данъците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Панайотов, за реплика.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин Стоилов, аз най-искрено Ви благодаря за това похвално слово за философията на Съюза на демократичните сили, но искам само да ви кажа, че дори по онова, което се опитахте да подхвърлите за социалното разпределение, законите са гласувани: Законът за данъка върху общия доход, Законът за данъка върху печалбата. И единственото, което остава, е да се съберат наистина справедливо данъците.
Благодаря! Аз по-похвално слово за Обединените демократични сили от тази трибуна наистина не бях чувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Народният представител Стефан Стоилов има думата за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Реплика е, когато се възразява. Сега той на какво ще възрази? Благодари му и ти!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Не, чувства се иронията, която се съдържа в тези десет думи. Но вижте какво, това не е пеене на "осанна" нито на СДС, нито на бюджета. Ако правилно разбирате, а аз се постарах простичко да говоря по въпроса, което ви отне 5-6 минути, става дума за нещо друго. Става дума за това, че трябва да се събират парите, които се полагат на хазната. А проектът, който ни е предложен, по оценката на много депутати от различни парламентарни групи, не прави това. Но ние с вас поехме ангажимент при започване на работата на това Народно събрание с декларацията, която гласувахме, това да бъде един от основните ориентири в нашата работа.
Бюджетът е основен закон и тъкмо във връзка с неговата разработка и мерките за неговата реализация трябваше да се направят реални стъпки, а не да се приказва, че ние по тоя начин намаляваме данъчната тежест и компенсираме ниските доходи. Това е мъгла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоилов.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаема госпожо председател, колеги! Бюджетът наистина не е обикновен икономически закон. Държавният бюджет е най-важен политически акт и на правителството, и на новото парламентарно мнозинство, а бих казал, че тъй като нашата група не участва в правителственото мнозинство, но ние подкрепихме правителството, че и за нас той е от изключителна важност. Затова все пак съм изненадан, че господа министрите оставиха едва ли не сам господин министъра на финансите да се бори с пленарната зала и с предложенията, които ще бъдат направени. (Оживление)
Защото ние всички се съгласихме да приемем бюджета в съкратени срокове, но аз помолих лично министър-председателя всички министри да поемат ангажимент, че те ще бъдат отворени за предложенията, които ще се направят тук. Все пак имаме 2-3 дни до второто четене, когато ще се оформи законът.
Колеги, всички сме наясно, че този парламент беше сформиран и започна да работи поради народното недоволство, помело предишното правителство, предишното парламентарно мнозинство и предишния парламент. Това народно недоволство беше предизвикано от тежката финансово-икономическа катастрофа, до която ни докараха предишните управляващи. Мисля, че това е ясно.
И оттук отговорността на новото правителство и на новото мнозинство е наистина да покаже, че се прави нещо различно. Това е важен политически акт, а не само икономически акт. Вярно е, че точно това правителство работи извънредно кратко време специално по бюджета и сигурно доста от хората още не са ориентирани за своите правомощия, но мисля, че краткостта не ги оправдава.
До голяма степен държавният бюджет е формиран под влияние на инерцията, бих казал, от предишното мнозинство. На практика беше и така. Но аз все пак - обръщам се само към господин Радев и то съвършено доброжелателно - не мога да разбера защо в един доклад, който се подписва и се внася от новия министър-председател... Ето, чета нещо на стр. 17, четете и вие, ако искате: "В резултат на непредвидените шокове в икономиката през 1996 г. доходите на населението от работна заплата претърпяха значително обезценяване. През цялата година се наблюдаваше тенденция на изоставане на размера на работната заплата от темпа на инфлацията. Въпреки предприетите мерки за компенсиране на доходите в бюджетната сфера, те се обезцениха с повече от 57 на сто в края на годината, което е с около 18 на сто повече, отколкото за извънбюджетния сектор. Излизането от тази изключително неблагоприятна ситуация - спиране на обедняването на заетите в обществения сектор, е предвидено в мерките на правителството, отнасящи се до защита на доходите на населението от инфлацията през 1997 г."
Мога да ви прочета същия текст с разлика първата дума - не "в резултат", а "вследствие" и с разлика в двете цифри - вместо "55" имаме "57" на сто, вместо "18" имаме "16". Знаете ли откъде е този цитат, който не искам да го възпроизвеждам? Той е от един бюджет, разпределен на 4 януари 1997 г. от правителството на Жан Виденов. Да, от правителството на Жан Виденов, колеги! (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица)
Какво показва това нещо? Има и други цели страници в доклада, внесен от нашия министър-председател, които са почти мот-а-мо повторени от това, което е писал Жан Виденов и Димитър Костов в началото на годината. (Шум в залата)
С това какво искам да кажа? - Не казвам, че господин Радев го е писал или министър-председателят Иван Костов. Искам да повторя нещо, което ви го казвах и в предишния парламент - че безотговорни чиновници правят своя политика или безотговорни чиновници пишат нещо, което се взима от политическите сили като чиста монета за тяхна собствена политика.
Господин Радев, искам с това нещо поне Вие да се преборите в Министерството на финансите и в другите министерства, Вашите колеги да се преборят и Иван Костов да се пребори с това нещо. Не може един чиновник и в едно правителство, и в друго, при условие, че има такива вълнения, че е сменено цялото правителство, конфигурацията в парламента, философията, отиваме към нещо различно... Ами те затова се провалиха, може би и поради чиновниците. Ама сега същото това нещо да ми се сервира и да се иска аз да го подкрепя! Тия остатъци аз няма да ги подкрепям. Искам нещо наистина ново да се направи.
Това е по формалната страна. Но все някой предполагам, че би трябвало да го чете. Може би ако ни бяха попитали малко по-рано, щяхме да им кажем. Или пък в парламентарната група някой да се занимава с тези работи, да ги чете. Не може да се повтарят цели пасажи в два съвършено различни документа като политически актове.
Отиваме към макрорамката. Разберете, ние сме подкрепили това правителство и нямаме никакъв интерес това правителство да се проваля. И затова аз може би ще бъда малко по-остър от моите колеги от предишното, бившето мнозинство.
Макрорамката. Къде макрорамката според мене може да се пропука, къде е нереалистичността в предвижданията на макрорамката? Отиваме към валутен борд, той е въпрос на дни. Мене ме притеснява инфлацията, която е заредена в бюджета. Мене ме притеснява и лихвеният процент, който е зареден в бюджета. И то не дотук. Дотук било каквото било. Имаше друго правителство, имаше после служебно правителство, има инерционни процеси и т. н. Но инфлация при валутен борд, високи лихви - 20-25 на сто при валутен борд - аз това не го желая и не го искам. И мисля, че не би трябвало да се случва. Какво значи инфлация при вързан лев за марка? Една котва ни е достатъчна. Това значи, че цените у нас ще растат в марки. И то няма да растат така, ами ето, до края на годината с 20 на сто, догодина прогнозата на правителството е може би с над 20, по-догодина - с по-малко, някъде с 10-тина на сто.
За мене в една нормална обстановка... Нали затова въвеждаме борда - за да няма инфлация и да няма грамадни лихви! И това да служи като стимул за производство, износ и т. н.
По отношение на износа какво значи? - Значи от този момент до края на годината с 20 на сто да намалее конкурентоспособността на нашия износ в ценово изражение. Това значи много повече да се срине, отколкото би се предполагало при една друга обстановка. Защото вътрешната му цена расте в марки, а международната цена на стоките, които ще изнася, ще е една и съща.
Е, този процес не е удържим. Да не говорим, че догодина ще се натовари още една инфлация и още по-нататък. Не можем да предположим ние, че вътрешните цени ще се увеличат с 50 на сто и то в марки, а износителите ще могат да продължат да изнасят нещо при днешните маркови цени. Чисто и просто такава възможност в българската икономика няма. Би могло да има преди години, когато имахме съвършено затворен пазар и когато вътрешните цени бяха съвършено откъснати от този пазар - и то не тотално, а само за някои производства и някои отрасли.
И затова аз казвам: ако наистина се реализира тази инфлация, или българското производство ще спре, ще замре, износът ще замре, или другото нещо, което ще бъдем принудени ние тук да направим, това е да променим курса. Тук ви каза министър-председателят, че курсът няма да се променя. Е, тогава какво? Чисто и просто няма такъв факир в света, ако щете всичките най-велики икономисти да ги докарате в България, да го направят - вътрешният дефицит в течение на година и половина да се увеличи с 50 на сто и въпреки това износът да не спре или да не бъде намален рязко. Ние нали това искаме - производство, износ и да си плащаме дълговете. Ето, това е. Това е нещото, което не е вързано вътре. А то като не е вързано... Вярно, инфлацията не фигурира пряко, но фигурира лихвеният процент, фигурират лихвените плащания. Аз ще се спра после и на тях. Но ми се струва, че това нещо не може да се свърже с другите елементи на макрорамката.
Брутният вътрешен продукт. Всяка година едно и също и сега продължава в по-голям размер. Относителният дял на неидентифицираните доходи. Най-просто, има една декомпозиция по фактори - се казва - на брутния вътрешен продукт. За тези, които не знаят, ще им кажа, че брутният вътрешен продукт по принцип би трябвало да се декомпозира - работна заплата, пенсия, други трудови доходи, печалба, инвестиции, евентуално амортизации, чисти инвестиции и разлика между вноса и износа. Ето, като направим тази декомпозиция на брутния вътрешен продукт, и ние можем да видим какво и с колко да го облагаме, за да ни излезе сметката. За съжаление нашата сметка не излиза и то не излиза с много повече, отколкото не излизаше предишните години.
Какво имаме в сметката от онова, което ни се предлага в Закона за държавния бюджет. Имаме най-напред твърда сума 1,061 млрд. - това са пенсиите. В марки го казвам. Има твърда сума, която ни се даде вчера на комисията - 2,2 милиарда работни заплати в обществения сектор. За съжаление само те са сложени, че се облагат, всичко друго не се облага. Тоест нямаме доход по чл. 13, нямаме доходи по чл. 4 - в частния сектор, или ако има, се смята, че са пренебрежимо малки приходите, които идват от данък общ доход. И какво става от така наречените твърди доходи - работна заплата и пенсия? Колко идентифицирани станаха? - Дотук са 3,2-3,3. А колко са общо? - Общо са 16. Добре, виждате колко малко са.
След това слагаме печалба. При най-добрите желания да идентифицираме тази печалба като доход, защото тя е на практика декапитализация, тя е облагане на капитала - 1 милиард, стават 4. Може би има и доста лихви, те непрекъснато ще намаляват. Но близо половината от брутния вътрешен продукт това са неидентифицирани доходи. И понеже са неидентифицирани, те не се облагат. А те не са и заложени вътре, т. е. приходи от тях няма. Дали са заплати, дали са печалби, дали са хонорари, дали е нещо друго, никой не знае.

И забележете, проблемът е, че вместо да се отива към поправяне, нещата се развалят. Защото допреди няколко години делът на работната заплата в брутния продукт беше някъде 25-27 на сто, пенсиите - 10 на сто. В момента делът на заплатите, а това, което ми се подаде от Министерството на финансите, спада на 13,8 на сто. А имайте предвид, че в някои от западноевропейските държави, тези към които отиваме, делът на работните заплати, пенсиите и другите социални плащания е някъде 60-65 на сто, а някъде и повече. Ние имаме 13,8 на сто заплати и 6,6 на сто пенсии, това са 20 на сто доходите, които знаем какви са. Вярно е, че има и други доходи, за които, може би, поназнайваме нещо, обаче пак остават около 50 на сто доходи, за които не знаем какви са и затова не ги облагаме.
И оттук проблемът - колко години подред ние се стремим да натискаме заплатите в сравнение с инфлацията. Обаче западната причинно-следствена връзка е ясна - по-високи заплати - по-висока инфлация. Тук обаче не е така, защото заплатите са 13,8 на сто от брутния продукт. Ако бяха 50 на сто - да. И вследствие на непрекъснато натискане на заплатите, ние не можем да получим от тях някакви приемливи приходи, от данъка върху общия доход. И сега какво да правим? Как да обложим другите доходи? Не можем.
Затова аз бях един от малкото, които одобриха стъпката на служебното правителство към увеличаване на заплатите. И мисля, че сега под чуждо влияние се връщаме към предишната технология - пак да ограничаваме заплатите. И това нещо, цялото, според мен, щe ни накара да направим една стабилизация, безспорно ще има такава при валутния борд, обаче на равнището на мизерията. И тук се потвърждава една максима, че икономиката наистина е майка на мизерията.
В случая не бива да се икономисва от работни заплати, защото работната заплата е тази, която ще генерира доходи в бюджета - и от данък общ доход, и доходи за социалното осигуряване.
Извънредно погрешна теза е, че трябва да продължаваме да ограничаваме работните заплати. И престъпление спрямо българската икономика върши този, който кара някого, който може да даде заплати, да не ги дава. Защото като не ги даде под формата на заплати, те отиват по други канали. Какви са тези други канали? Знаем, че ги има. Тоест, има брутен продукт, а няма облагане, защото не го знаем какво е. Или пък се прави нещо друго.
Има някои икономисти, мои колеги, които казват: "Нарочно надуваме брутния продукт, за да излезе дефицитът, не да кажем 12 на сто, а да излезе 6 на сто". Дали е така, аз се съмнявам.
Има една статистика на Агенцията за икономическо развитие, мисля, че се прекръсти, там има декомпониране на паричните доходи на населението. Техните изчисления показват, че около 53-55 на сто от паричните доходи на населението са под формата на заплати.
В едно грубо декомпониране на брутния продукт, направено от Националния статистически институт се получава, че около 77 на сто от брутния продукт се пада на паричните доходи на населението. Една проста допълнителна сметка показва, че делът на работната заплата трябва да е най-малко 2,5-3 пъти по-голям от този, който е, т.е. по статистически проучвания. Значи има редица канали, които не са обхванати.
Така че от макроикономическа гледна точка пътят, по който вървим, е продължение на пътя през предишните години за ограничаване на работната заплата. И ако искаме да направим нещо различно, трябва да увеличим този дял, за да не се увеличава непрекъснато делът на неидентифицираните доходи. Доходът си е доход. Нещо, което е произведено като доход, то се разпределя по каналите. Лошото е, че за заплата отива малко и оттам пенсиите са малки, оттам социалните разходи са малки. Затова казвам, че зацикляме в кръга на мизерията. Това нещо не би трябвало да допуснем.
Толкова по макрорамката.
Между другото, с господин Радев участвувахме в една предизборна дискусия в НДК и аз тогава поддържах тезата и сега я поддържам - основата в икономиката за успеха на реформата това е намаляване дела на сенчестата икономика, изкарването й на светло, за да може да я обложим. То е толкова просто. За съжаление сега виждаме, че всички показатели се развиват точно в неблагоприятната светлина.
По приходната част на бюджета.
В приходната част се вижда, че приходите от данък общ доход намаляват приблизително два пъти, което е съвършено необяснимо, като относителен дял от брутния вътрешен продукт. А това са най-стабилните приходи. Виждате, господин Георги Николов е направил изчисления и казва, че до края на месец май вече са събрани над 45 на сто от данъка върху общия доход. То е нещо, от което няма как да избягаш. Обаче само от заплатите.
Аз се изненадвам защо Министерството на финансите не е заложило никакви приходи от заплати в частния сектор и никакви приходи от облагането по чл. 13, било на еднолични търговци, било на свободните професии.
И затова апелирам към господин Радев, да хване неговите служители, които работят по въпроса, да разкрият тези приходи, да ги сложат в бюджета и това ще ни даде до второ четене резерви, да видим къде могат да се попълнят. Сигурно дупките ще бъдат много. Но аз зная, че тук има резерви.
Има резерви и при ДДС.
Между другото, колеги, общото ни мнение за приходната част на бюджета е, че е занижена. Някой сигурно ще каже, че е доста напрегната. Аз ви казвам, че е занижена. Същото нещо го казах в началото на миналата година на Димитър Костов. Тук имаше мои колеги, които казваха: тя е завишена, няма да я изпълни. Аз казах: не, той ще я преизпълни.
И аз казвам сега, сигурен съм, че господин Радев ще преизпълни тази приходна част, ще събере доста повече пари. И не само от данък общ доход, но и от ДДС, сигурно и от мита и митнически такси. Уж казваме, че там в митниците царели не знам какви си корумпирани... и т.н., а залагаме в бюджета, че намаляваме относителния дял на митническите приходи в сравнение с миналата година.
Намаляваме относителния дял също така и на ДДС.
Това показва, че уж затягаме дисциплината, а на практика... Ние си мислим, че я затягаме, но приемаме, че дисциплината се разваля. Ето това е. Тоест, даваме значително по-голям марш или предполагаме, че не можем да се справим със събирането и на ДДС, и на данъка върху общия доход.
Затова аз апелирам към Министерството на финансите, както обеща на срещата с нас министър-председателят, да поработят междувременно и да видят, че наистина могат да съберат повече пари и от ДДС, и от данък общ доход.
За данъка върху печалбата.
Винаги съм го казвал, данъкът върху печалбата не трябва да бъде основен приходоизточник в бюджета. Чрез данъка върху печалбата трябва да се стимулира икономическата активност, износа и т.н. А при нас е точно обратното - приходите от данък печалба са двойно по-високи от данък общ доход. Няма го това нещо. В една нормална страна, примерно, 40-45 на сто са приходи от облагането на общия доход, на дохода, а корпоративният данък, данъка печалба, както го казваме ние, примерно има 8-10 на сто. Тоест, там съотношението е 3 до 5 пъти по-големи приходи от този доход, в сравнение с данъка върху печалбата. А ние, понеже икономиката ни е цъфнала, събираме два пъти повече именно от дружествата. Е, моята теза е, че това даже не е данък печалба, а това е данък върху имуществото. Това е вид имуществен данък, тъй като не приеха нашите предложения за включване в амортизациите, инфлационна корекция. На практика се конфискува част от капитала на дружествата.
Именно поради това ние смятаме, че в така заложените приходи, в така заложената философия продължава една инерция, която беше заложена от предишното правителство, може би и от предишните чиновници. И тази инерция ако не бъде радикално обърната в най-скоро време, ние го предложихме, когато разглеждахме доходите, тя ще съсипе малкото оставащо производство в частния сектор. Надяваме се с приватизацията да се увеличава този частен сектор. Дайте на бизнеса свобода за неговата стопанска дейност. Признавайте му разходите. Признайте му амортизациите. Не се ли направи това, в продължение на един кратък период от време той или ще загине, или ще избяга в чужбина.
Кой го иска днес в тази държава? Предполагам никой.
Разходите. Лихвените плащания пак са повече от половината в текущите разходи на правителството - 55,9. От тази гледна точка като че ли този бюджет, вярно, че той е наследил маса работи, аз не искам да се спирам на това, защото само трябва да губя времето, но той изглежда, че започва в по-лоша изходна позиция, отколкото започна миналогодишният бюджет. Знаем колко пъти го поправяха.
Лично моята теза е, че вътрешните лихвени плащания, плащанията по вътрешния дълг могат да бъдат ограничени в течение на оставащата половин година. Аз знам от справката, която ни дадоха вчера, че две трети от плащанията вече са направени. Но остават все пак още 35 на сто от тези плащания. Това са доста пари. Мисля, че те могат да бъдат намалени и да бъдат освободени пари за други разходи. Те могат да бъдат намалени, хайде не на половина, но примерно с една трета спокойно биха могли да бъдат намалени. А това са вече маса пари. Ще имаме близо 10 на сто от текущите разходи. Представяте ли си колко много са това за бедстващите сектори, всички, които разчитат на нещо?
Бих апелирал към Министерския съвет, специалистите в Министерството на финансите да не калкулират 20 на сто среден лихвен процент до края на годината, а да го калкулират 10 на сто. Доколкото разбрах, последните аукциони са завършили даже под 10 на сто ефективен годишен лихвен процент. И тогава ще се освободят пари. Ще се освободят и ще видите, вярно, че те няма да стигнат пак, но все пак едно по-реалистично залагане на приходите мисля, че ще помогне за бюджета. Защо го казвам? Защото, колеги, междувременно над половината от вътрешния държавен дълг реално е ликвидиран от периода на хиперинфлацията. Ами значи ние трябва да дишаме по-леко в момента, особено при валутен борд, особено при вързан лев за марката!
По-нататък имам няколко конкретни предложения, обаче това са ми основните възражения срещу заложените най-важни показатели в бюджета.
Бих желал проблемът с разходите за медикаментите да бъде решен. Знаете, в края на миналия парламент ние приехме едно решение, че приходите от 6 предприятия ще отидат за покриване на направените вече разходи от университетските клиники от медицинските университети. Доколкото знам, нищо не е направено по въпроса, а там парите са натрупани и стоят. Ако не може наведнъж, господин Радев, да бъде направено, то да бъде разсрочено във времето, обаче да се знае, хората да се успокоят, да могат да работят и да знаят, че при борд ще им се помогне от държавния бюджет.
Имахме разговор тук с министър-председателя. Той каза: "Ама те взимат много комисионни!". Това е вече друг въпрос. Нека Министерството на финансите да разработи система как да се снабдяват тези болници така, че никой да не краде от това, което им се отпуска. Не само там, сигурно и в Министерството на отбраната, сигурно и в Министерството на вътрешните работи има такива неща, но ние настояваме този въпрос да бъде решен.
Спецификата на част от нашите привърженици, които гласуваха за нашата парламентарна група, изисква те да бъдат защитени, след като се осигури попълването на фонд "Тютюн" с по-голяма сума от тази, която е предвидена. Сега са предвидени 500 млн., колкото бяха и миналата година, а знаете, че другите разходи обикновено са се увеличили 10 пъти. Хайде 10 пъти да не се увеличи, обаче няколко пъти трябва да се увеличи. Какво са това 500 хил. марки? Още повече, че сега изглежда, че тютюнът няма да бъде изкупен.
Аз имам един въпрос, сигурно и колегата Моньо Христо ще го повдигне, по Закона за земята: предвидени ли са пари тази година и къде са те, защото не фигурират в държавния бюджет.
Имам също така ангажимент и към избирателния район, от който съм избран. Това е най-напред да се осигурят пари за Аспарухов мост.
И нещо много важно, което не го виждам разрешено по адекватен начин в Закона за държавния бюджет - пари за ликвидиране на последиците или поне за свлачищата, хайде така да го кажем. Защото сегашната формулировка, която е намерена тук и са отпуснати около 1 млн. марки, 1,4 млн., което нищо не е, знаете, пише: "За предотвратяване щетите от свлачищни процеси". Ами те, щетите, са грамадни досега! И аз знам, че има хора, които са заинтересовани да кажат: незаконното строителство е виновно. Ако не беше то, нямаше да има... Там е работата обаче, че това е загуба на грамаден национален капитал. Даже бих казал и българска земя се губи по този начин. Ако имаме законни строителства, нека да бъдат санкционирани, но има незаконни такива.
Кажете вие, ако имаше земетресение, наводнение, на тези хора нямаше ли да им бъде помогнато? А сега, понеже са свлачища, разбирате ли, такова нещо, никой даже и не си отваря устата за това как да се помогне.
Имахме една среща с варненските народни представители при кмета на Варна Кирчев. Разисквахме най-различни варианти. Аз му обещах, че ще предложа няколко варианта тук. Единият от тях е възможността ДДС-то, което се събира във Варненската община, да остане за борба със свлачищата. Знам, че трудно ще го възприеме финансовият министър, затова бих му предложил нещо друго: прирастът от това, което са определили на Варненската община, което съберат отгоре от ДДС, да остане за тях. (Неразбираема реплика на господин Цоньо Ботев)
Какво прекалявам, Цоньо? Отиди ти да видиш там! Отиди да ги видиш нещата! Какво прекалявам?
Ето това е. Значи каквото сте определили, да го съберат. Ако съберат повече, да остане за тях, за свлачищата. Но все пак проблемът трябва да бъде решен. Той е национален проблем. Не е местен проблем, не е и мой проблем, нямам имоти там. Само там нямам. На много други места нямам. На едно място имам, ако искате да знаете. Така.
Последно възражение - по Преходните и заключителни разпоредби. Бих желал там, където има ангажименти за прехвърляне, за прихващане на задължения, господин Радев, това го поставихме и на министър-председателя, той обеща, че ще направи необходимото да бъде уточнено точно за каква сума става въпрос. Винаги сме настоявали, след като има Закон за държавния бюджет, нещата да бъдат казани в числа или ако не, то най-малко някаква формулировка да бъде намерена.
Колеги, не искам да бъда разбран зле. Ние сме гласували за това правителство и не искаме това правителство да се провали, особено по отношение на изпълнението на Закона за държавния бюджет, особено по най-общата тенденция, по която се развива съставянето и изпълнението на бюджета. Ние настояваме да се преодолее онази инерция, която е наследена от предишните години.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Този бюджет има констативен характер.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние не одобряваме онези инерционни елементи. Знам, Благой, че е така. Ние наследяваме едно нещо, наследяваме една съсипана икономика, обаче дайте да дадем сигнал, че наистина ще правим бюджета по друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С цялото ми уважение към моя приятел Венцеслав Димитров, аз не мога да не споделя едно особено чувство от тази реч, която чух преди малко. Наситена емоционално в неговия стил, аз твърдя, че много неща в нея първо са пресилени и, второ, не изхождат от едно задълбочено разглеждане на онзи огромен материал справки, таблици, числа, доказателства, които ние сме представили от Министерството на финансите както в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, така и в Народното събрание.
Уважаеми господин Димитров! Вие сте един добър икономист и като такъв сте длъжен да знаете, че има обективни числа, има обективни показатели. Тези обективни числа и показатели, когато бъдат свързани в определени тенденции, тези тенденции по същия начин са обективни и те не зависят от благоволението на този или на онзи; не зависят от хрумването на този или онзи, дори и той да е министър-председател.
В този смисъл това, което Вие преди малко си позволихте тук, от тази трибуна - да обвините, че този бюджет е едва ли не бюджета и тази докладна записка е докладната записка на един бивш министър-председател - просто ако Вие действително държите на икономическата обективност и логика, не бихте си позволили да го кажете, защото тези тенденции са обективна даденост и никой не би трябвало да си позволи да ги променя, дори и от политически ъгъл ако поглежда на тях.
Аз бих помолил също така колегите си да зачитат онзи сизифовски труд, който бе положен в продължение на една седмица точно от тези чиновници, които бяха обвинени тук няколко пъти в продължение на няколко години като едни чиновници, които работят чиновнически в лошия смисъл на думата, а същите тези чиновници за една седмица свършиха работа, колкото за 3 месеца трябваше да бъде свършена. И аз не мога спокойно да приема такъв упрек. Още повече, че всяко едно число, всеки един показател в това, което в момента е пред вас, е резултат от една изключително внимателна оценка не само на това, което днес става в страната, а и онова, което се очаква да се случи утре. Там е разликата в подхода, в изказването, в начина, по който се процедираше преди и сега. И аз твърдя, че този бюджет е бюджета на възможностите на страната.
Най-напред - немалко бяха обвиненията в това, че неговата приходна част е занижена, едва ли не, че е укрита. Има и точно обратното становище, че тя е недостатъчна. И едните, и другите имат мотиви и доводи. И едните, и другите твърдят, че не са били в състояние за времето, с което разполагат да влязат в тази степен на дълбочина и на детайлност, до която вносителят е успял да го направи това. Наистина се работи по този бюджет от януари месец, от миналата година от декември, ако щете. Наистина се работеше и от служебния кабинет много усилено. Работеше се и от сегашното правителство. Разбира се, че се ползува абсолютно всичко, което е можело да бъде използувано, което е рационално, което е обективна даденост от тези две правителства и сега това, третото, което ви представя този бюджет.
Но разберете едно нещо - приходи може да има, и данъчни приходи може да има, когато има здрава икономика, която да създава този ресурс. Нашата икономика днес не е такава. Тя не е здрава икономика и не създава ресурс, а поглъща ресурс. Не може да искаме ние да получаваме високи данъци от предприятия, структуроопределящи, големи предприятия, които създават физиономията на индустрията, на икономиката в България, когато 37 от тези структуроопределящи предприятия са формирали 200 млрд. неизплатени данъци към настоящия момент; когато тези предприятия умишлено бяха съсипвани; когато 70 на сто от обема на акцизите в България се раждат само от едно-единствено предприятие и то се нарича "Нефтохим". Да говорим сега малко за "Нефтохим", господин Стоилов?! Поради що и как стана така, че "Нефтохим" стигна дотук, когато Вие твърдите, че данъците са занижени и приходната част е малка?!
Аз твърдя, че приходната част е много напрегната и бих бил много щастлив, ако сгреша. Бих бил много щастлив, ако Венцеслав Димитров е прав. Още по-щастлив бих бил, ако и професор Стоилов е прав в това, че тази приходна част подлежи на преизпълнение, много силно се съмнявам в това. Никак не бе трудно да се напишат няколко цифри и всички да бъдем доволни, но това ли трябва на България? Аз смятам, че е крайно време да се престане да се рисуват подобни цифри и числа. Трябва те да отразяват обективните дадености на България, трябва да отразяват онези процеси, които всички ние ги виждаме един път в какво състояние са днес и как отиват утре.
В този смисъл така, както бе преди малко пледирано и за макрорамката, и за нейните отделни показатели, така както бе пледирано за отделните данъци, аз съм готов с всеки един народен представител да седнем и да разговаряме и да не губим времето на всички по конкретни неща, но с тези разчети - големите, многото, с нашите доказателства, с фактите, с аргументите. И тогава съм убеден, че повечето от тях, от техните възражения ще бъдат преодолени, ако те действително държат да бъдат обективни.
Аз бих помолил, много бих помолил да излезем от сферата на атракцията, да стъпим здраво на земята и да видим какво точно имаме. Това, което имаме - него да разпределяме, а не това, което си пожелаваме да получим. Защото това, което си пожелаваме да получим не става с пожелание.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (от място): Стига с тези общи приказки. Кажете нещо конкретно! Престанете с тези общи приказки!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Преди малко бе казано, че лихвените плащания в България отново били много високи. Трябва да кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че има една много сериозна структурна промяна.
Господин Венцеслав Димитров говори за абсолютните числа и ги сравнява едни към други, но ако той като макроикономист погледне и ги сравни с брутния вътрешен продукт и тяхното относително тегло, не може да не забележи, че има две съществени неща. Едното от тях е не лихвените плащания почти запазват стария си размер - в порядъка на 24 на сто от брутния вътрешен продукт, но забележете какво става с лихвените плащания - от 21 на сто към миналата година, те тази година са само 10 на сто. Много хора от вас вероятно съзнават какво значи това.
Аз не искам да отнемам времето и възможността на народните представители да се изкажат и да критикуват този бюджет. Просто бих помолил да изхождат от едни прагматични позиции, добронамерено да правят това. Нямаме време, нямаме нужда от популизъм повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министъра на финансите.
Господин Ганчев, Вие искате думата, но групите са подредени. А ако е за изказване на групата - след две изказвания е Вашата парламентарна група.
Има думата господин Стефан Нешев, народен представител от Парламентарната група на Евролевицата. (Народният представител Стефан Стоилов репликира министъра на финансите от място)
Колеги, ще ви помоля диалозите да станат в почивката, която след малко ще дадем.
Думата има народният представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Преди всичко ми позволете да декларирам, че приемам и се отнасям с разбиране към изложеното в доклада по проекта за Закон за държавен бюджет на Република България за 1997 г. С особена сила това се отнася до раздела "Данъчна политика" и раздел "Взаимоотношения на бюджета с реалния сектор и субсидии".
Заедно с това си давам сметка, че икономическата обстановка, в която парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство трябва да управлява страната, е много тежка. Затова като представител на опозицията с известно притеснение ще си позволя да направя някои препоръки към изпълнителната власт, свързани с приходната част на бюджета.
Основен, определящ фактор за гарантиране приходната част на бюджета, както и реализиране преразпределителните функции на държавата в областта на социалната политика, е величината на формирания брутен вътрешен продукт от реалния сектор на българската икономика.
За съжаление, макроикономическата рамка за тази година показва спад на брутния вътрешен продукт със 7,4 на сто и към това трябва да се прибави прогнозният спад на износа с 13,5 на сто, както и спад в потреблението на населението, което се изразява като обща тенденция на спад на вътрешното търсене. По прогнозни данни крайното потребление намалява с 12 на сто.
В своя анализ и препоръки ще се спра поотделно на тези фактори. Спадът на брутния вътрешен продукт преди всичко се дължи на спада в производството от свиване на износа, тъй като производствените мощности на българската индустрия са разчетени за пазар, по-голям от вътрешния, който е достатъчно свит и от намаленото с 12 на сто крайно потребление.
Какъв е изходът? По подобие на френската и немска социална пазарна икономика правителството на България е необходимо да подготви отраслови и регионални индикативни планове, които да поставят точно целите за отрасловото формиране на брутния вътрешен продукт с отчитане на регионалните дадености на националната ни икономика.
Големи резерви има в тютюневата, хранително-вкусовата, леката и машиностроителната промишлености. От пасивна съзерцателност на пазарния процес, определяща се от търсенето и предлагането, е необходимо да се премине към активна външноикономическа политика за откриване на пазарни ниши и съпътстващото го пазарно търсене, което може да бъде удовлетворено от технологията и съоръжеността на българската индустрия. Ако днес свършим това, утре ще можем да заделим от брутната добавена стойност средствата, необходими за повишаване производствената активност на инвестиционните отрасли.
Вторият момент, на който искам да се спра, е спадът на вътрешното търсене. Очерталите се тенденции в общото потребление се обуславят както от ниските покупателни възможности на населението, така и от силно ограничените средства в държавния бюджет. Свитото индивидуално потребление на населението в резултат на ограничената платежоспособност намира израз и в структурните промени на потребителските разходи на домакинствата. В резултат на постоянно повишаващите се цени на електроенергия и топлоенергия за битови нужди се засилва частта на тези разходи в бюджетите на домакинствата.
На стр. 27 от доклада се говори за договорена цена с международните финансови институции. Това ми позволява да се обърна към правителството и да го помоля да се пресече практиката, чрез която ръководствата на естествените монополисти в България злоупотребяват с монополното си положение, не провеждат активна управленческа политика в технологично и организационно направление, за да може да се прекрати това ненужно изпомпване на домакинските бюджети, водещо до обща стагнация в българската икономика. Необходимо е тези ръководства да покажат на българския народ структурата и размера на общите си разходи, както и големината на икономическата рентабилност при формиране на своите цени. Нека не позволяваме националната ни сигурност да зависи от външни фактори, а да насърчаваме ценова политика, която стимулира предлагането на българския пазар, отговаряща на потребителските възможности на българския народ.
Уважаеми народни предст
авители от управляващото мнозинство, аз не крия, че направените от мен предложения произтичат от социалдемократическата ми същност. Вие имате политическата свобода и да не ги приемете. Искам да ви уверя, че те съдържат добронамереността да се повиши социалната справедливост в обществото. Но тъй като съм солидарен към отговорността ви към тежката икономическа ситуация в страната ни, аз ще гласувам за приемането на бюджета на първо четене. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Законът за държавния бюджет на Република България за 1997 година бих казал е огледалото на това, което сме ние като държава, като икономика, като съществуване. Лошото е това, че този закон преди всичко е свързан с миналото, което изкарахме в продължение на няколко години. Тоест то отразява нашата неправилна политика, отразява нашата недалновидност и бих казал лошата политика и за бъдещи поколения.
Същевременно Законът за държавния бюджет отразява и днешната действителност и той не може да бъде нито по-хубав, нито по-добър, нито по-социален, нито антисоциален. Той просто е един бюджет на Република България към днешна дата.
Има едно нещо хубаво обаче, че той е свързан и с бъдещето, с бъдещето именно за увеличаване на българското производство и за даване на шанс на българските производители. В тази връзка смятам, че резерви в бюджета има, но резерви има във всички ведомства, институции, общини и региони, които трябва да бъдат открити. Тоест да не търсим резервите само в самия бюджет, а да търсим резервите в себе си, да търсим резервите и по хората по места.
Все пак, господин министър на финансите, позволете да се спра малко повече върху струва ми се един пропуск - не знам, така си го мисля - върху проблемите на земеделието. Става дума наистина за парите, отпуснати за поземлената реформа за тази година. Според бюджета са отпуснати 2 млрд. и 500 млн. лева именно за извършване на поземлената реформа. Тази сума, изчислена в долари, се равнява на 1 млн. и 500 хил. долара. Бюджетът 1995 и 1996 година отпускаше стойностна сума за поземлената реформа за цялата година в рамките на 825 - 870 млн., което при тогавашния курс е в рамките на около 11 млн. долара. Вярно е обаче това, че тези средства в тези години - 1995 и 1996 година, не са усвоявани. Тоест почти 50 на сто през 1995 година и около една трета през 1996 година не са усвоени, но мисля, че за това имаше преди всичко една политическа нагласа и липса на политическа воля за връщането на земята от страна на тогавашните управляващи.
Затова мисля, че е основателно предложението на Комисията по земеделието и горите за увеличаване размера с една сума от 11 млрд. лева, или общата стойност при днешния курс на долара ще бъде някъде в рамките на 8 и половина милиона долара. Даже е по-ниска от това, което е било през 1995 и 1996 година.
Но, от друга страна, смятам, че това са напълно необходими средства във връзка с извършването на отделните етапи при земеразделянето. Става въпрос да се завършат планове за земеразделяне. Става въпрос да се направят въводи. Става въпрос да се издадат нотариални актове и скици. При този обем, който се иска, има възможността в края на годината 75 на сто от земята да бъде възстановена и да бъде подготвена за следващата година в рамките на около 20 на сто, тоест отделни етапи.
Струва ми се, че мои колеги ще се спрат и върху други проблеми, свързани със земеделието и затова не искам, както се казва, да им изяждам хляба. Но молбата на нашата комисия е настоятелна и смятаме, че Министерството на финансите ще ни разбере.
С няколко думи искам да се спра върху проблемите, свързани с енергетиката. Аз съм народен представител в един регион, в който функционира едно от структуроопределящите предприятия - мини "Марица-изток". То е структуроопределящо не за старозагорския регион, то е структуроопределящо за страната. И ми се струва, че е правилно, че Комисията по енергетика е поставила въпроса за финансовите средства, необходими за отчуждаване на земи. Става дума за това, че в продължение на няколко години тези земи бяха преди всичко от общински или държавни имоти. Фронтът, до който достигна вече "Марица-изток", навлезе вече в плановете за земеразделяне, където има частни земи.
Няма да се спирам тук на проблемите по самото законодателство, които са още по-фрапиращи, но това е, както се казва, наша работа. Все пак мисля, че колегите в това отношение са били прави. Иначе ще бъде затруднена изцяло дейността на мини "Марица-изток".
Могат да се кажат и други неща във връзка с проектобюджета на Република България, но трябва да бъдем реалисти и да знаем, че този бюджет трябва да отвори и да ангажира в известна част българина към по-голяма предприемчивост, активност и търсене на решения не в държавния сектор, а именно в развитие на частната собственост.
Ето защо смятам, че това начало, заложено в този бюджет, е основание всички народни представители да го подкрепят и да го приемат на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата за реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема реплика относно това, което каза моят колега, за бъдещето и за миналото на този бюджет.
Смятам, че не е свързано с миналото това, че държавният бюджет се гледа по начин, по който не могат да се направят коректни съпоставки за редица доходи, свързани с бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Смятам също, уважаеми колега, че не е свързано с миналото и това, че в представения ни държавен бюджет се нарушава Законът за инвалидите и предвидените в този закон средства за фонд "Рехабилитация и социална интеграция" в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт са с близо 10 пъти по-малко. Смятам, че не е свързано с миналото и това, че ние всички поехме ангажимента за една равноправна социална цена, за разпределение на трудния период на прехода и в същото време приходите за президентската институция са увеличени близо 30 пъти.
Смятам също, че се прави сериозно нарушение в бюджета и с това, че по принцип се взема решение и се нарушава принципът за разделяне на фонд "Обществено осигуряване" от държавния бюджет и по този начин ние влизаме в противоречия с изискванията, които всички ние сме взели предвид.
Освен това, струва ми се, че много важно е в бъдещата ни дейност и за бъдещето на този бюджет, а нещо, по което господин министърът поиска обективно отношение, никъде в бюджета и в доклада не се дава отговор на въпросите в каква степен са отразени старите задължения на здравеопазването, на социалната сфера. И ако това не се вземе предвид, има реална опасност още в третото или в четвъртото тримесечие тези системи да останат без реално финансиране.
Мисля, че има и други неща, но определено, когато говорим за коректност и когато говорим за бъдеще и минало, трябва да бъдем далеч по-точни, най-вече за плащането на социалната цена на всички слоеве и групи от населението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за дуплика господин Моньо Христов.
Докато дойде до микрофоните, само ще припомня, че една година Законът за инвалидите не работеше поради липсата на правилник за приложението му от стария Министерски съвет.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо Масларова, аз не виждам с какво съм засегнал толкова Вашите чувства или може би интереси, най-точно казано. Струва ми се, че като говоря за миналото, имах предвид именно това, че всичко в този бюджет да бъде в такъв вид се дължи на една лоша, погрешна политика, провеждана в продължение на няколко години. Аз не мога да се откажа и мисля, че няма човек в тази зала, който да каже, че политиката е била добра, хубава и в момента над България грее слънце, в смисъл, че всичко е наред. Защото иначе наистина си грее слънце.
Така че може би имате основание в тези факти, които изредихте, но нямате основание за това, което казах за миналото, за което днес теглим. Струва ми се, че е така и всички знаем, че е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин председател. Снощи нашият експерт доц. Иван Белчев направи апотеоз по "Отзвук" за добрите страни на предложения бюджет. На мен се падна тежката задача най-добронамерено да изразя нашите резерви към господин Муравей Радев с надеждата, че той ще вземе под внимание някои неща, с които бюджетът може да се подобри.
За макрорамката на бюджета за 1997 г., което е от изключителна важност, тъй като съвпада с въвеждането на паричния съвет. Трябва да се вземат под внимание следните неща.
Централен елемент на макрорамката е равнището на фиксирането на курса на лева. Твърдението, изразено в доклада, стр. 12, че при приетия курс българският износ е достатъчно конкурентноспособен, не се споделя от нито един авторитетен център за икономически изследвания в страната. Това обаче е курс, отговарящ на интересите на външния спекулативен капитал, с чиято помощ беше реализирано както безумното обезценяване на лева от началото на 1997 г., така и неестественото му поскъпване впоследствие.
При сегашния курс не може да се очаква положителен търговски и платежен баланс. Този курс е фактор за по-нисък растеж, по-висока безработица и частично изтичане на капитал от страната под формата на лихвени плащания по вътрешния държавен дълг.
Средносрочната макроикономическа прогноза е несъстоятелна. Икономическият растеж, предвиждан в нея за периода след 1997 г., е нереализуем в съчетание с останалите параметри. Убедени сме в това. В частност предвиденото съкращаване дела на широките пари във вътрешния продукт, сравнително скромните външни инвестиции и фактическата стагнация на държавното търсене са фактори на спад, не на растеж.
Предвиденото нарастване на държавните и частни инвестиции в условията на надценен лев са несъвместими с прогнозирания актив на търговския баланс.
Икономическият растеж, жизненоважен за нас, в тези обстоятелства е реализуем или по линията на приток на капитали, дефицит на търговския баланс, преструктуриране на икономиката, или чрез увеличаване дела на държавните приходи и разходи в брутния вътрешен продукт, т. е. нарастване на вътрешното търсене.
И двата варианта се изключват в предложената макрорамка. Проверете и ще видите. (Смях в мнозинството) Господата отдясно с това "Ха-ха-ха!", ако играете на професори-всезнайковци, ще си счупите главата след 10 месеца и ще искате широка коалиция с мен. (Оживление в мнозинството) Запомнете това, което ви казвам! Слушайте внимателно и не се правете на професори-всезнайковци!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Ти ще станеш министър-председател.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Оставям коментара на господин Лучников без отговор от уважение към неговата възраст.
АСЕН АГОВ (от място): Ти на колко години си, Жорж?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: На 58, господине, с гордост го казвам, в отлично здраве, богат и най-вече в служба на Отечеството! (Смях и частични ръкопляскания в мнозинството)
Приходи, разходи и дефицит. Бюджетът предвижда продължаване на тенденцията към съкращаване дела на държавните приходи и разходи в брутния вътрешен продукт, превръщайки България в ултрадясна икономика, по-дясно от Атила Хуна, господа. Това е в противоречие с програмата ви до 2001-та година, обявяваща ориентация към социално пазарно стопанство. Прочетете вашата програма, ние сме я чели три пъти внимателно. Такава ориентация води не към освобождаване на пространство за бизнес, а към съкращаване на вътрешното търсене и невъзможност държавата да изпълни свои елементарни задължения в областта на здравеопазването, социалното подпомагане, борбата с престъпността и националната сигурност - с тези орязани бюджети в последните два раздела.

Необходима е радикална промяна в посоката на мислене във фискалната сфера. Знам, че правите сериозен опит за структурна промяна във вашето бюджетотворене. Знам го това. Уважавам вашият порив. Тя трябва да се изрази в основни линии, както следва.
1. Повишаване стабилността на държавните приходи, с цел достигане на 35-40 на сто от брутния вътрешен продукт, което вече беше реализирано през 1992-1994 г., при по-ниски от сегашните ставки на облагане и далеч необразцова финансова дисциплина. Такова равнище е съвместимо с изграждането на социално пазарно стопанство и ще способства за стимулиране на вътрешното търсене и икономическата реконструкция.
2. Обезпечаване на минимално допустимата помощ от страна на държавата. Помощ за здравеопазването, социалното подпомагане, сигурността и модернизацията на инфраструктурата.
И последно, решително подобряване управлението на държавния дълг чрез създаване на специална агенция. Повтарям, на специална агенция. (Разговори между депутати от блока на мнозинството. Шум и реплики в залата.)
Обидно е вие да си говорите на висок глас докато аз ви адресирам. Но аз ще завърша, тъй като, ако някои други на първия ред са тук да служат за България, трябва да си отваряме ушите един към друг, иначе си губим времето в тази зала.
Изводите са такива:
Така предложения бюджет прехвърли върху българския народ не само неизбежните тежести на стабилизацията в условията на паричен съвет, но и последиците от неудачно фиксирания курс и погрешната фискална стратегия. Максималното, което може да се препоръча от нас, с оглед подкрепа на правителството, е въздържане на гласуване от Българския бизнесблок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Ще се постарая да бъда съвсем кратък.
Господин Ганчев, благодаря Ви за това, че разведрихте обстановката в залата. След доста дълги часове тегне умора над нас. Вашето изказване беше много разведряващо.
Искам да Ви кажа, че ние няма да ви каним след десет месеца за коалиция. Вие и сега сте управляващи с нас. Вие подкрепихте нашето правителство. Така че в този смисъл вие сте си при нас, няма какво да ви каним.
Искам да ви кажа и друго, вече сериозно. Една голяма част от тези констатации, които Вие направихте от листа, който четохте, не отговаря на истината. Аз най-сърдечно Ви моля да пратите автора на това писание в комисията, ако иска да дойде. Ще се опитам да го оборя с факти, че това не е така, че параметрите на този бюджет отговарят точно на макрорамката, че прогнозата е направена много внимателно, че този бюджет отразява не крайно дясна, а една реална политика, която трябва да проведем до края на тази година и че той отразява точно и обективно съществуващите условия в нашата икономика в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Ганчев, ако искате дуплика, имате възможност? (Господин Ганчев се отказва)
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! На нашето внимание е предложен първия бюджет при валутен съвет. Бюджет, който не се финансира от Българската народна банка, а се финансира неинфлационно. Включително дотациите, които се дават в този бюджет са дотации, които не създават инфлационен натиск. И това се вижда първо, от техния размер и второ - от начина, по който те се дават. Това е бюджета, на който особено в момента реалната икономика разчита. Тя разчита да се снижи инфлацията, да бъде фактор за финансова стабилизация и снижаване на лихвения процент.
Фискалната стратегия на бюджета, за разлика от това, което чухме преди малко, е жизнено важна за успеха на валутния съвет. И тя е такава, че като сдържа бюджетния дефицит е в основата на икономическата политика на правителството за оживление на икономиката. Този бюджет и неговото финансиране определят нивото на инфлацията, лихвения процент, които ще дадат възможност на всички икономически субекти в страната да планират своята дейност, така че да печелят. Да инвестират и да бъдат конкурентни в пазарната ситуация, в която те работят.
Облекчаването на обслужването на вътрешния дълг е изключително важно условие за освобождаването на финансов ресурс към реалната икономика. Ще бъде прекратено изтласкването на реалния сектор от достъпа до финансови ресурси и кредитни потоци. Това е именно условието, което чрез финансовата стабилизация, която ние очакваме, ще бъде стимул за растежа в икономиката.
Финансирането на бюджета със средства от приватизацията и ниските лихвени проценти определят и особената политика, която има бюджетът, неговата политика спрямо вътрешния дълг.
Съотношението в обслужването на вътрешния дълг в годините е такова - 20,7 на сто от брутния вътрешен продукт е било обслужването за лихви през 1996 г. От тях 2,9 на сто са за лихви по външния дълг и 17,9 на сто - за лихви по вътрешния дълг. Сега, в новия бюджет, цифрите са - 9,6 на сто от брутния вътрешен продукт, е за всички лихви, от които 3 на сто е за вътрешен дълг и 6,6 на сто - за вътрешни лихви.
Лесно се пресмята, че съотношението по обслужването на вътрешния и външния дълг през 1996-1997 г. се понижава от 6 пъти до 2,2 пъти. Тези съотношения показват ясна, нова финансова политика, водеща до обръщане на вътрешните кредитни потоци от държавата към реалната икономика. Това е, от което в момента се нуждае реалната икономика в България. Тази политика е и средносрочната финансова политика на българското правителство, която беше заложена в програма 2001-а, а не както се твърдеше преди това, че този бюджет въобще не отговаря на средносрочната програма на българското правителство.
Нивото за обслужване на вътрешния дълг през 1999 г. стига до 1,6 на сто от брутния вътрешен продукт. Това е целта на структурната реформа, която ние очакваме и на финансовата политика, която ще води българското правителство, и която е заложена, както казах, в програма 2001-а.
По-малкото ангажирани с обслужването на вътрешния дълг пари, определят и повече възможности за финансиране на обществени услуги. Това е именно пък социалният характер на този бюджет.
Ниският лихвен процент прави финансовите ресурси напълно достъпни за реалната икономика. Създава условия за кредитиране на нормалния бизнес. Разбира се, създава наличието на възможност за по-голямо потребление.
Ние трябва да застанем именно зад усилията на правителството, този финансов ресурс - евтиният финансов ресурс, и наличието на този голям финансов ресурс да не отиде за потребление, а да влезе в българското стопанство. Така той трябва да стане мощен двигател на икономическия растеж. Ето, това са основните елементи на финансова стабилизация, заложени в предложения в Народното събрание бюджет и връзката му с реалната икономика.
В заключение искам да кажа, че това е бюджетът, желан от българската икономика. Бюджет, който ще осигури финансова стабилизация и, разбира се, очаквания от нас икономически растеж.
Затова, аз считам, че именно това е бюджетът, желан от икономиката. Затова считам, че ние трябва да гласуваме за тоя бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за реплика господин Трендафилов.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов! Наистина трябва много сериозно да обърнете внимание на намеренията, гласувани в програмата - 2001, и онова, което сега предлага бюджетът като икономическа обосновка на програмата.
Вие казахте, че това отговаря. Вземете становището на земеделската комисия и ще видите, че, първо, не може да се постигне реално връщане на земята с предвидените 2 млрд. и 500 млн. лева. Дори в бюджета на бившото правителство беше заложено 1 млрд. и 800 млн. при 10 пъти средно, горе-долу, увеличенията, които се получават в сегашния бюджет, това са средства, които говорят, че не се изпълнява основният приоритет на тази програма.
Евроинтеграцията. Ами ние не сме предвидили средства за изплащане на членския внос и нашето участие, на земеделието, на нашите структури в международните структури, в европейските структури.
Ние искаме инвестиции и аз се радвам, че се привличат инвестиции в България. Но ето, например, 35 млн. долара е изпълнението на инвестиционната програма, меморандума, подписан с Европейската банка за тържищата, не сме предвидили средства за изплащане на нашия дял.
Ето това са пропуски на бюджета, които трябва да ги признаете и които наистина не покриват намеренията на политическата програма, която Министерският съвет ни предложи и беше я утвърдило мнозинството преди няколко седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Искате ли дуплика, господин Николов? Имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз си признавам, че не усетих връзката между това, което аз говорих, и казаното от господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): За програмата и за бюджета.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Но ако трябва да обясня за какво аз говорих, това беше ясно, че този бюджет е желаният бюджет за финансова стабилизация. Със своето неинфлационно финансиране на бюджета и това, което правителството се е нагърбило да реализира в този бюджет, създава условия за ниска инфлация, нисък лихвен процент и оттам финансова стабилност и, естествено, растеж. Аз за това говорих. А това, което Вие се опитахте да внушите на залата, според мен остана неразбрано и от самата зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Във всички парламентарни демокрации опозицията е по-откровена при посочване на недостатъците на държавните проектобюджети и по-критична в отношението си към тях.
В демократизираща се България обаче се налага и друга традиция - по правило опозицията да не поема отговорността при гласуването на проектодържавния бюджет.
Демократичната левица е поемала четири поредни години политическата и икономическата отговорност да гласува годишните финансови планове на държавата. Искаме и сега да бъдем националноотговорни политици, декларирали сме, че ще бъдем конструктивна опозиция и именно от положението си на конструктивна опозиция ще споделя някои наши колебания, които ни карат да не подкрепим проекта за държавния бюджет.
На първо място, по философията на проектобюджета. Ще говоря само за приходната част. Разходите са следствие, а това следствие е определено мизерно. И ще стъпя за сравнения на финансовата 1992 година - единственият бюджет от седемте години на правителството на СДС.
Тогава приходите..., господин министърът на финансите призова да говорим с относителни, а не абсолютни числа, тогава приходите бяха 34,4 на сто от брутния вътрешен продукт, данъчните приходи. Сега, обърнете внимание, те са с 10 на сто по-малко. Като сложим, че за тези пет години брутният вътрешен продукт е спаднал с около 17 на сто, излиза, че държавата ще борави с около 57 на сто реални средства или с 43 на сто по-малко финансови ресурси при, предполагам всички ще се съгласите с мен, неизвършена промяна, преструктуриране на бюджетните сектори и структури в нашата страна. Това предопределя и трудностите при задоволяване на минималните финансови и материални потребности на всяка една бюджетна организация, разчитаща изцяло или частично на държавния бюджет.
Аз съм съгласен, че има спад на макроикономически показатели, затова говоря с относителни числа.
Спад на промишлено производство над два пъти - не атестат за добро управление, ненормално висок спад за мирновременна обстановка.
Нека това да обясни примерно, че приходите от печалбата спадат два пъти - от 8,3 на 4 на сто.
Има и спад на заетите. Логично е да има и спад в постъпленията от данък общ доход. Но и там два пъти са намаленията.
Втори кръг въпроси, които ни карат да не се съгласяваме с общите постановки на проектобюджета - макропоказателите, върху които е построен.
Твърди се, че спадът на брутния вътрешен продукт ще бъде 7,4 на сто. Дано е толкова малко. Защото изтеклите пет икономически месеца на годината сочат друга тенденция. Спадът на индустрията, която дава около една трета от брутния вътрешен продукт, е около 20 на сто. Аналогично търговията има, слава Богу, не от тези мащаби спадове. Остава единствено селското стопанство, което, дори и господ да е българин, ще даде компенсации при участието около 12-14 на сто на селското стопанство брутния вътрешен продукт.
Така че още този най-базов показател, върху който е построен финансовият план на държавата, дава основание за едни професионални съмнения.
Второ, в Европейския съюз един от основните показатели са заетите и равнището на безработицата.
Ние в комисията поискахме изходни числа за състоянието на трудовата заетост. Представена ни беше половинчата картина - заети 1 млн. и половина. Да, толкова са в бюджетната сфера и в публичния сектор на материалното производство. В България общо заетите са около 3 млн. и 200 хиляди и дано не спаднат.
Означава ли това, че съставителите на бюджета не са наясно с какъв основен икономически ресурс по отношение на заетостта или по отношение на обслужване на хората, които са лишени от условия за икономическа активност, а това натоварва разходната част на бюджета при едни силно хипотетични показатели, защото бурно протича преструктурирането на собствеността в страната и ние вече, а един от основните критерии за оценка на частния сектор в дела от националната икономика - брой на заетите, стойност на активите и т.н.
Така че имаме тук коренна промяна на показателите при конституционната постановка, че има равнопоставеност, ние не трябва да боравим с тази силно съмнителна цифра от 1 милион и половина заети.
При встъплението си господин министър-председателят каза, че пари има, но тези пари са чужди. И тук бих отправил един професионален упрек към икономическата политика на правителството, че то не полага и минимални усилия да използува остатъчния производствен потенциал на националното стопанство, за да има и наши пари, които да ги харчим. Това е една от големите грешки и на Програма "2001", и на оперативно-управленското поведeние на правителството, най-меко казано, защото сме още в стоте дни.
Трето, твърди се, че това е най-социалният бюджет след политическите реформи. Според мен това е крупна манипулация на общественото мнение. И пак ще направя сравнение, господинчо, с 1992 г. в потвърждение на това, че бюджетът на СДС през 1992 г. е по-социален, отколкото бюджетът на СДС през 1997 г.
Ето ви числа. 1992 г. разходите за заплати и стипендии бяха 6 на сто от онзи брутен вътрешен продукт. Сега реално те са 53 на сто по-малко. Разходите за социално осигуряване, за социално подпомагане бяха 14 на сто от брутния вътрешен продукт. Сега са 9 на сто - пак около 55 на сто реално изменение. Говори се, че голямо социално достойнство на бюджета е, че 40 на сто от разходите са за заплати. Не би могло да бъде и другояче. Но това поставя под условие ще стигнат ли текущите разходи за нормално функциониране на училищата, на болниците, на армията. Защото вероятно, за да има социално спокойствие, учителите ще получават заплати и ще стоят в къщи, защото няма да има пари за отоплителни материали и за учебници на децата. Офицерите ще получават заплати, но няма да извеждат войниците на учения. И всичко това води до една социална, икономическа и всякаква друга деградация на обществото.
И накрая, за силната социалност на бюджета. Спад на реалните доходи със 7 на сто! Тревожна цифра и въпреки това тя е твърде оптимистична, защото критиката, която се отправя от някои парламентарни групи, че служебното правителство е давало много високи заплати, аз не я споделям. Пет пъти бяха увеличени номиналните заплати по време на управление на служебното правителство. И в същото време среднореалните заплати паднаха с 25 на сто, за културата, за науката - повече от половината.
Уважаеми дами и господа, за оставащите 6 месеца дълбоко се съмнявам, че тези 25 на сто спад на реалните доходи ще бъдат компенсирани и годината ще финишира със спад от 7 на сто. И говорим за поносима социална цена! Фиксирана е вече крайната максимална пенсия. Тя за съжаление е по-малка от екзистенц-минимума за пенсионер. Тя покрива само разходите за отопление за едно двустайно жилище. Това не е поносима социална цена. Средната работна заплата е по-малка от социалния минимум за работещ гражданин, а за работещите в бюджетната сфера вече е около екзистенц-минимума. Това е нарушение на Европейската социална харта.
Всичко това ни дава основание да бъдем резервирани към проектобюджета и да ползуваме правото си на опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За реплика ли искате думата?
Давам думата на господин Зеленогорски за реплика.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Койчев, когато говорите за пенсиите, защо не си спомните месец януари? Тогава те бяха някъде около 4-5 долара, а в края на годината ще бъдат около 35. Така че, моля Ви, без такива абсурдни твърдения!
Освен това Ви моля, когато говорите за нашия "по-социален бюджет през 1992 г.", да оцените факта, че не беше минал вашия управленски тайфун. Защото за тези 4-5 години ето докъде стигнахме.
И третото, което искам да Ви кажа, моля Ви, синхронизирайте си позицията с професор Стоилов, защото той каза, че по отношение на приходите се проявява една ленивост. Но очевидно, неотчитайки това, което Вие твърдите, че обратният ръст на брутния вътрешен продукт ще бъде още по-тежък, което означава, че има една много пряка връзка между тези два показателя.
Така че, какво значи "ленивост", при положение че Вие твърдите, че ръстът ще спада по-сериозно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Друга реплика? - Няма.
Давам думата за дуплика на господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Тъй като и от място имаше една дуплика на тема "измерения на доходите в долари", госпожо Дянкова, господин Зеленогорски, искам да ви насоча към февруари, март 1991 г., когато днешният министър-председател беше министър на финансите. Тогава доларовата заплата в България беше 18 долара, далеч по-малко от фаталната крайна заплата при правителството на...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: След свалянето на Луканов?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: В България приходите и разходите са в левове. Има нормативна уредба.
Що се касае до ленивостта на бюджета, аз пожелавам максимален процент на осъществяване на планираните приходи. Нека да е 90 на сто, което България не го е постигала, господин Радев. Деветдесет на сто реално е 21 на сто от брутния вътрешен продукт. Европейският съюз, в който искаме да влезем като пълноправни членове, има приходи 43 на сто от брутния вътрешен продукт. Защо е необходима тази грешно разбрана либерализация?
И за "ленивостта" по теорията на професор Стоилов. Ами, лениво е. При вас 4 на сто от приходите са за сметка на продажба на онова плювано социалистическо материално имущество, което е направило държавния дълг на България. Нещо да е построено за тези 7 години? И това е, разминаване в позициите ни няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Нормално и естествено е, уважаеми народни представители, опозицията да се дистанцира от поемане на отговорност, като подкрепя един бюджет на едно управляващо мнозинство. Не е нормално обаче и неестествено е да се сравняват два периода - сега, през 1997 г. и през 1992 г., когато между тях имаше един луфт, в който луфт днешната опозиция тласна България по един изключително неправилен икономически път, връщайки я обратно в лоното на някакъв неосоциализъм, полукриминален латиноамерикански псевдопазарен, по-скоро, приятелско-мениджърски опит за полуприватизация. И по, бих казал, най-откровен начин икономиката на България, индустрията на България просто през този период, за който става дума в тези две сравнения, бе поставена на колене и бе ликвидирана банковата система. Не може този огромен хидравличен удар върху българската икономика в тези 4 години да не даде отражение в 1997 г. И това всеки чудесно го разбира. Затова подобни сравнения най-малкото не са удобни за самата днешна опозиция.
Аз бих казал още нещо. Във връзка с доходите за тази година и за социалния елемент, за който говори господин Никола Койчев, ами точно този период, за който стана дума - 4 години, е основният потенциален източник на този абсолютен спад на доходите през 1997 г. И абсолютен, и относителен, ако щете, защото огромното обезценяване на доходите в началото на годината не може да бъде компенсирано лесно. То не става за месец, то не става за едно тримесечие. И забележете къде е разликата сега в бюджета, който е пред вас. Този бюджет е разчетен на спад на реалните доходи от почти 23 на сто. Но вижте динамиката, проследете тази динамика в тези тримесечия. Този спад непрекъснато намалява и в четвъртото тримесечие имаме точно обратната тенденция. Имаме растеж, реален растеж на доходите в сравнение с доходите за последното тримесечие на миналата година от порядъка на 20-21 на сто. Виждате ли каква е тенденцията? Ами говорете за нея тогава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев. Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, очевидно дискусията по бюджета днес трябва да стъпи на няколко непроменими императива. Първият от тях е времето. Ясно е, че работим в сгъстени темпове и до 1 юли държавата трябва да има бюджет.
Второ, че този бюджет трябва да бъде съставен в определени икономически и финансови условия, да не говорим за това, че той реално се помества в параметрите на споразумението с Международния валутен фонд.
И третото е това, че бюджетът ще действува така или иначе за 6 месеца.
Тези императиви носят своите негативи, но целта на дискусията, според мен, е да постигнем оптимално съотношение в наличните рамки.
Мисля, че като обща положителна характеристика трябва да отчетем стремежа на правителството да се изготви антиинфлационен бюджет. И тук ще дам един прост пример, който ще е разбираем за хората извън залата, за едно огромно мнозинство от хора. А примерът е, че за една година само в резултат на инфлация и на девалвация на националната валута, т.е. от началото на 1996 г. до края българските спестители загубиха ни повече, ни по-малко, а 4 млрд. долара. Ето такъв тип гаранция е нужно да осигури правителството чрез съответния проект за основен Закон за бюджета, а ние чрез съответната дискусия и гласуване в залата. Тоест населението не би следвало повече да плаща цената на управленска недалновидност, която не намира пътища за спиране на инфлацията.
Казвайки горното обаче, минавам към няколко въпроса, на които разчитам да се даде отговор не само в дискусията, но и във времето, което ще мине между първо и второ четене по проектобюджета.
Изцяло следвам, за себе си поне, английското правило на професионалната политика, че всяка политика е местна. Затова говоря не само като депутат от Евролевицата, но и преди всичко като депутат от Добрич. Това е обстоятелство, което приемам като лична чест и привилегия.
Първият въпрос, на който искам да се спра накратко, са общинските бюджети. Веднага искам да кажа, изрично да подчертая, че всичко, което ще съобщя оттук нататък като мнение, включително по бюджета за селското стопанство, е далеч от всякакъв популизъм, нито пък е опит за трупане на евтини дивиденти.
В двата дни - вчера и днес, водих разговори с повечето от общините в моя избирателен район, а именно Добрич-град, Добрич-селска, Генерал Тошево, Балчик, Каварна, Тервел, Шабла. Сега ще обобщя оценките на всяка от общините за числата, които им съобщих.
На първо място те смятат, че не е спазена процедурата по съгласуване с републиканския бюджет, и то особено във връзка с 25-те критерия. Само като илюстрация ще кажа, че за миналата година, например, е имало разминаване в 7 от тях между проектобюджета на община Добрич-град и предложения от тогавашното правителство бюджет. Такъв тип разминавания могат да се избегнат при съгласуване. Разбирам и липсата на време, и липсата на средства. Но се получават понякога тежки аномалии, които, пак повтарям, според мен при съгласуване могат да бъдат избегнати.
Има една констатация, която мисля, че е обща за цялата страна, а тя е, че общата субсидия едва стига, а в някои случаи и не стига да покрие единствено заплати, осигуровки, и в някои случаи само - социални помощи. Такъв е случаят с Добрич-град, където 70% би трябвало да отидат за заплати, Генерал Тошево - 78%, Каварна - близо 100%, а пък особено парадоксални са случаите с Тервел, където при 14% съкращения... Искам да кажа, че и за всички общини сметките са правени при вече планирани съкращения. В Балчик, както казах, субсидията покрива едва 60% от заплатите, а при Тервел - с 14% съкращения не достигат 210 млн. лева за заплати. За издръжка въобще не става и дума.
Това е въпрос, който би следвало да се обсъди, пак казвам, между първо и второ четене със съответните общини както между вносителя, така, допускам, и между Комисията по финанси, Бюджетната комисия и, пак повтарям, съответните отговорни служители в общините.
Друг неприятен момент е, че все още не са подадени от данъчните служби собствените приходи на общините. Общата молба е оттук нататък вече, такава каквато бъде приета окончателната субсидия, тя да се изпълнява на 100%. Нищо ново няма в това, банална, но много настойчива и логична молба, е ритмичното, повтарям, ритмичното подаване на средствата на общините, тъй като всякакво отклонение от сроковете води до практически финансови загуби.
Имам и по-специфични препоръки по методиката, които са свързани и с особеностите на Добруджанския район, а именно: разходите на училищата да се определят по паралелки, а не по брой ученици; в методиката да се включи ученическият транспорт. Това важи за цялата страна, защото картите на учителите на стойност са 40 до 60% от техните месечни възнаграждения.
За Добруджа в методиката да се включат и селските здравни служби, тъй като те изпълняват задачи и по спешната медицинска помощ. Да се завиши относителният дял на бройките населени места. За илюстрация само, община Генерал Тошево има 40 кметства и всяко от тях със съответните разходи.
Също така да се увеличи и относителният дял на територията. Пак ще дам пример с Добруджа, която е район със силно разтеглена инфраструктура.
Евролевицата има предложения и по целевите субсидии, които ще внесем отделно в общ документ.
Настойчиво препоръчвам, нещо повече, намирам за наложително, повтарям, във времето до второ четене да се извърши тази консултация с общините по техните бюджети. Дори и да се окаже трудно или направо невъзможно коригирането на определени числа, особено важно е за добрата работа между местните и централните органи на властта да има такъв диалог. Очевидно е, че проблемите на общините могат да бъдат решени, едва когато законодателно и практически се сложи край на неимоверно нарасналата през последните години свръхцентрализация на управлението и се пристъпи към реална самостоятелност на общините.
Евролевицата вече привършва работата по Закона за местните финанси като един от пакета закони, които са необходими за гарантиране на местното самоуправление.
Вторият въпрос по бюджета, на който ще се спра, са средствата за селското стопанство, което е въпрос от значение, разбира се, за цялата страна, но в специален смисъл за Добруджа. И в този смисъл твърдя, че което е добро за Добруджа, е добро за цяла България. Неоспорено досега е убеждението ми, че България ще започне да излиза от кризата най-напред чрез селското си стопанство. И правителството също така определи селското стопанство за приоритетна област. Поради това аз съм изненадана от твърде оскъдния текст в доклада, с който беше представен проектобюджета тук, в пленарна зала. В Комисията по земеделие приехме без нито един глас "против" становището, което вече е депозирано и с което вие сте запознати. Няма да се спирам по елементите от него, подкрепям го изцяло.
Ще се спра обаче на един горещ въпрос, това е въпросът за зърнения баланс и за стимулиране на зърнопроизводителите. Искам веднага да кажа, че през последните 10-ина дни правителството, по предложение на Министерството на земеделието, взе редица добри решения, като увеличаване на субсидията от 300 на 2100 лева на декар, повишаване на изкупната цена на зърното на 230 хил. лева на тон, както и изплащане на разликата между 120 хил. и 230 хил. лева на тон при вече сключените фючърсни сделки.
Друга полезна стъпка е да се поемат 50% от лихвите по земеделските кредити, които ще бъдат теглени от производителите, както и освобождаването от митнически сборове и ДДС вноса на рециклирани комбайни.
Очевидно е, че тези решения носят дивиденти на ръководството на министерството. Това пролича и по време на една голяма среща за цяла Североизточна България в началото на тази седмица, която министър Върбанов проведе със зърнопроизводителите от три района - Добрички, Силистренски и Варненски.

Ще поставя обаче един въпрос, който поставих и вчера на заседанието на Комисията по земеделие и чийто отговор е важно да бъде чут тук, от трибуната на Народното събрание, а не да остане в стените на една комисия. Какъв е той? Става дума за финансовото обезпечаване на тези мерки, които изредих. Ако погледнем числата в бюджета, виждаме, че там са записани 57 млрд. 630 млн. лв. нето заеми за зърно и близо 23 млрд. и половина за Фонд "Земеделие". Смятайки ги в долари, това дава приблизително 62 млн. долара. Аз все още не съм започнала като Сашка Васева да смятам левовете в марки, затова ми е по-лесно да мина през долари.
За осигуряване обаче на общото количество зърно, което значи изхранване на населението, попълване на държавния резерв, семена, връщане на зърнени заеми и това дава някъде към 3 млн. тона, са необходими не по-малко от 450 млн. долара при цена 130 долара, независимо дали става дума за финансиране на местния производител, или за внос отвън. Записаните в бюджета суми обаче плюс договорените, за това узнахме от министър Върбанов, ресурси с Държавна спестовна каса, Централна кооперативна банка, Експресбанк в най-добрия случай могат да достигнат около 400 млрд. лв. Или около 235 млн. долара, което е половината от необходимата сума. Впрочем аз се надявам, че тези банки имат наличен ресурс и че готовността им да бъдат полезни е не само опит да задържат тази златна клиентела, каквато са земеделските производители, а и реално са в състояние и имат, както казвам, наличен ресурс, който да предоставят.
Очевидно е това, че разликата между тези 230-235 млн. долара и необходимите 450 ще се попълват с външно финансиране, което означава около 200 млн. външно финансиране на бюджетния дефицит, към който ще се добавят още 200-250 - това тепърва ще видим, милиона долара за осигуряване само на зърнения баланс. А това ни води вече към близо половин милиард долара нетно увеличение на външния дълг на страната. Пак казвам, говорим само за зърно. Не включвам тук нито царевица, нито слънчоглед, нито месо. Очаквам коментарът на вносителите по този пункт. Увеличението, повтарям нетното увеличение на външния дълг, което според мен е неизбежно и наличието, или не на други възможности, с които би могло да се справи правителството.
Искам да помоля за разяснение и по още един въпрос. Обсъждаше се въвеждането на експортна такса от 15 на сто. Добре е, че се издейства съгласието на фонда, на банката такава експортна такса да бъде въведена. Само че не разбрахме, поне аз не разбрах докога ще бъде валидна тази такса. Чува се, че това ще бъде до месец септември. Това за мен е недостатъчен срок на действие. Тук е вторият пункт, по който бих искала да чуя разяснения. Няма ли отново да се изправим пред ситуация, когато ще изнасяме зърно за около 130 долара на тон, а може да се наложи да го внасяме на 180, ако не и при по-висока цена. Защото истината е, че сведенията, които идват от Европейския съюз са за една недобра международна конюнктура, една недобра реколта, а това значи по-високи цени на международния пазар наесен.
Аз твърдя обаче, че при всички случаи субсидиите излизат по-евтино от вноса. И затова, мисля, не е случайно обстоятелството, че европейските държави реално субсидират своите национални селски стопанства със средно 45 на сто от разходите им. А 70 на сто от общия бюджет на Европейския съюз отива за общата аграрна политика на съюза. Така че нека не вкарваме нашето остаряло трудоемко и енергоемко производство в едно напълно безперспективно състезание, една предварително обречена конкуренция с далеч по-евтиното и ефективно производство на развитите страни.
Аз ще завърша дотук с надеждата да получа отговор на тези въпроси. По принцип ще подкрепя бюджета. Разбирам, че има ограничители, отвъд които не можем да отидем, но настоявам препоръките, които изразих, да бъдат взети предвид, както и да се извърши по-прецизна работа между първо и второ четене, за да имаме после очи да защитим този бюджет и пред нашите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка със завършването на дебатите по първо четене на Законопроекта за държавния бюджет, предлагам извънредно заседание на парламента днес от 16,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой да изкаже противно мнение? - Не виждам.
Моля да гласувате за направеното предложение за извънредно заседание от 16,00 часа.
От общо гласували 167 народни представители, за - 148, против - 13, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На всички е известно тежкото финансово състояние на българското здравеопазване, особено в последните месеци на тази година. Това доведе до закриване на немалко медицински дейности и до задълбочаване постоянната тенденция за влошаване на здравно-демографското състояние на българските граждани. Във връзка с това приемането най-сетне на новия бюджет до известна степен ще бъде едно облекчение за работещите в сферата на здравеопазването и най-вече за българските граждани, които ползват услугите на българските лекари. Въпреки че бюджетът наистина е констативен, както беше отбелязано, аз бих искал да направя един анализ на показателите, които са заложени в неговата разходна част по отношение на здравеопазването.
За българското здравеопазване бюджетът е предвидил 437 млрд. лв., което представлява 2,7 от брутния вътрешен продукт. Тук, разбира се, ние трябва да прибавим и тези 68 млрд. лв. от допълнителни средства, които са от Световната банка, както и тези средства, които ще се заплащат от българските граждани за медицински дейности в частни кабинети и за закупуване на лекарства. Така че предвидените средства, които ще влязат за здравеопазване, ще достигнат някъде около 582 млрд. лв., или 3,6 на сто от брутния вътрешен продукт, като отварям една малка скоба и казвам, че тук не са предвидени средствата за здравеопазване, касаещи Военномедицинска академия и Министерството на отбраната.
По-интересно обаче е какво е вътрешното разпределение на средствата в самата сфера на здравеопазването.
За заплати, уважаеми колеги, отиват от 65 до 70 на сто от средствата. За лекарства са предвидени да се отделят от 12 до 15 на сто от средствата. 5-6 на сто отиват за храна и 9 до 18 на сто за други дейности, включително и за закупуване на апаратура. Тук се получава един парадокс, че основните средства за българското здравеопазване отиват за заплати на работещите в сферата на здравеопазването. Единственото хубаво в сегашното положение е, че за тези изминали 6 месеца са изхарчени около 35-40 на сто от предвиденото в бюджета, така че в следващите месеци имаме сравнително по-голяма част от средствата.
Така поставени показателите дават едно ясно несъответствие между нуждите на българското здравеопазване и финансовите възможности на държавата, които са съобразени с икономическата макрорамка, съобразени са с международните валутни и финансови институции и преди всичко с функционирането на българското здравеопазване в условията на паричен съвет.
Аз съм доволен, че със сегашния бюджет трябва да стане ясно на всички българи, че ако не се извърши структурна реформа, ако правителството, Народното събрание и самото лекарско съсловие не намери допълнителни доходи за здравеопазването, то не само ще продължи да вегитира, а е възможно и да екзитира. Във връзка с това аз смятам, че Народното събрание би следвало да задължи правителството да обвърже бюджета за здравеопазването със задължително провеждане на структурната реформа. Най-сетне става ясно с този бюджет, че ако не се извърши структурна реформа в българското здравеопазване, то няма да може да продължи да съществува в този му вид такъв, какъвто е.

Един пример: за доболнична помощ отиват около 35-40 на сто от средствата, предвидени за българското здравеопазване, което прави горе-долу 50 на сто от заплащането на българските лекари. Във връзка с това ние по максимално бърз начин трябва наистина да въведем системата за фамилен лекар, включително да се пристъпи и към приватизация - разбира се, не изцяло, а постепенно - на доболничната помощ, където има възможност да се открият огромни ресурси от порядъка на 15 до 20 на сто от средствата, заделени за здравеопазване, които да бъдат прехвърлени към лекарствоснабдяването на населението. Вие виждате, че повече от една трета от средствата отиват именно за тази доболнична помощ, за която винаги се твърди, че не е напълно ефективна.
На второ място, необходимо е по най-бърз начин Министерството на здравеопазването, респективно правителството да премине към акредитация на болничните заведения. Единствено по този начин ние ще можем да преценим категориите болници и какъв обем дейност ще извършват те, с какъв щатен персонал ще разполагат, за да може наистина парите, предвидени за лечение на един болен, да вървят след него.
Аз мисля, че е абсолютно необходимо да се направи рестрикция на инвестициите, които се правят в здравеопазването по отношение на капиталната сфера. Недопустимо е в условията на валутен съвет, в условията на този рестриктивен бюджет да се извършва строителство на болници, включително и селски поликлиники, без да се анализира нуждата от тях, без да се анализира дали те ще отговарят на бъдещето на българското здравеопазване, без да се анализира как те ще бъдат поддържани и с какви средства.
Искам да отворя скоба и да кажа, че аз съм абсолютен привърженик на децентрализацията, но на този етап на провеждане на реформата в българското здравеопазване може би наистина е наложително да се направи една ведомствена комисия, която след един задълбочен анализ да определя нуждите от закупуване на апаратура, от продължаване на инвестициите и строежа на голяма част от болничните заведeния.
Крайно време е да бъде направена и приета наредбата, с която според Закона за народното здраве ще се извършва заплащането на медицинската помощ по избор на пациента. Това е възможност за една извънбюджетна сметка и създава възможност на мотивация и конкуренция между българските лекари, което несъмнено ще подобри тяхната дейност, а освен това ще даде възможност на тези, които наистина могат, да увеличат своите извънбюджетни сметки. Това е възможност българското здравеопазване да премине към пазарни условия.
Мисля, че би могло още много да се говори тук за това какво трябва да се направи, за да се извърши структурната реформа в сферата на здравеопазването. Убеден съм, имам уверението и от Министерството на здравеопазването, че се подготвя и в началото на септемврийската сесия ще влезе онази законова нормативна уредба, която ще подпомогне развитието на реформата.
Ние обаче, гласувайки за този бюджет, защото наистина това е един бюджет на нуждата, трябва ясно да си отговорим на въпроса и да сме наясно, че ако не се извърши реформа в българското здравеопазване, парите няма да стигнат.
Преди да завърша, искам да кажа няколко думи и по отношение на средствата, заделени за българските олимпийски състезатели.
Уважаеми колеги, България е една от водещите страни в олимпийските спортове и за най-голямо мое съжаление, предполагам и за ваше, в последните години тя слиза все по-надолу и по-надолу в таблицата на водещите страни. Аз искам да предупредя Народното събрание и да помоля министъра на финансите и правителството да направят всичко възможно, за да се намерят допълнително средства, тъй като предвидените 196 млн.лв. няма да стигнат дори за билети на стотината изтъкнати олимпийци, с които разполагаме.
Едно сравнение, което беше направено от господин Барчовски вчера на заседанието на комисията: ние отдeляме около 100 хил.долара, а Унгария - 15 млн.долара, да не говорим за наши съседни страни.
Българският олимпийски спорт е рекламата на нашата страна и аз мисля, че трябва да се направи всичко възможно, да се отделят малко повече средства, за да може нашите състезатели да се подготвят и да ни представят така добре, както досега. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите! Аз няма да се спирам на цялостната философия на бюджета и на заложената в него комплексна фискална политика, но бих желал от позициите на член на Комисията по труда и социалната политика да разгледам връзката на проектобюджета с програмата на правителството за нова социална политика в сферата на доходите и на социалното осигуряване.
Смятам, че не може да не се отчете, че адаптирането на социалната политика към съвременните изисквания става в ограничителните условия на валутен борд и в условията на продължаващ спад на икономиката и в частност на брутния вътрешен продукт. Дори фактът, че в рамките на два месеца от свръхинфлация стигнахме до дефлация, има своята негативна страна. Този факт не на последно място е свързан и с икономическия спад, с критично свитото потребление в резултат на срива на покупателната способност на българските домакинства.
Съвсем ясно е, че възможностите на реалния сектор и ограничението да не се допускат проинфлационни процеси правят за съжаление, в това число и законови разпоредби финансово неизпълними. В частност стана дума за Закона за инвалидите, а това касае и някои законопроекти, които бяха свързани със социални придобивки в сферата на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната.
Ето защо смятам, че една дискусия дали бюджетът е социален или антисоциален, днес е безпочвена. България е все още в условия на икономическа стагнация, все още се чувствуват трусовете от срива на банковата система. Нали затова приехме дисциплиниращия режим на валутния борд, който според мен е най-обективното отражение на икономическите и социалните реалности в страната.
Приемам да оценяваме бюджета като социален или не само от гледна точка на това дали е справедливо разпределен като тежести както между отделните ведомства, така и между данъкоплатците и българските домакинства. Ако гледаме внимателно абсолютните цифри, нямаме никакво основание за възторг. Близо сме до фабулата на Христос, който е трябвало да нахрани човечеството с една риба.
Трябва да сме наясно, че в политиката на доходите и социалното осигуряване ние в края на 1997 г. се стремим да достигнем покупателната способност на населението от 1996 г. Образно казано, това, което валутният борд и реалната икономика могат да дадат в момента, е не да спрем, а да дръпнем спирачките и да затормозим свободното падане. Този предварително похарчен бюджет е един уникален хибрид на старото и новото управление и тук някои бележки на господин Венцеслав Димитров са напълно уместни. Едва един следващ бюджет може да бъде бюджет на оттласкването от дъното и към него трябва да бъдем безкомпромисно критични и взискателни.
Що се отнася до социалната политика, рамкирана в разглеждания днес проект, оценявам като позитивно от гледна точка на социалната справедливост прехвърлянето на допълнителни средства от порядъка на 436 млрд.лв. към нискодоходните групи на населението. В условията на социалния срив не трябва да е странно, че общите разходи за заплати, пенсии, помощи и обезщетения са почти 42 на сто. Този изключително висок относителен дял изглежда икономически нездравословен, но е наложително да се компенсира, макар и частично, критичното спадане на доходите през 1996-1997 г.
Вярно е, че българската икономика не би понесла проинфлационни ефекти на една непосилна и преоразмерена за реалния сектор политика на доходите. Вярно е, че излизането на нови пазари с конкурентоспособни продукти е жизненоважно. Ето защо увеличаването на покупателната способност трябва да става без доходите да влияят инфлационно на пазара. Но считам, че ръстът на днешните заплати е далеч от оня праг, който би повлиял негативно на икономиката.
Оказва се, че е невъзможно да се премине с един удар към автономната фондова организация, към независими и откъснати от бюджета социални фондове. Ето, такъв е случаят с еднократните помощи и детските добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта. Всички знаем, че законът изисква този разход да се поеме от държавния бюджет, но такъв трансфер, който е от порядъка на почти 100 млрд. лева, към Националния осигурителен институт не е предвиден.
Смятам, че проблемът, касаещ раждаемостта, не намери място в бюджета, създаде лош психологически климат, който се отрази и в средствата за масово осведомяване. Аз се чувствам лично ангажиран с мерките за насърчаване на раждаемостта. Тук нямам предвид своя персонален принос към прираста на нацията, а имам предвид законодателната инициатива и програмите за финансово насърчаване на раждаемостта, с които съм се ангажирал и персонално като народен представител, и смятам, че държавата трябва да се обърне най-после с лице към този ангажимент. Не е нужна специална демографска прогноза, за да стане ясно, че нацията е в демографски срив и че българският ген се топи застрашително.
Сигурно заложените в бюджета показатели за инфлацията и лихвения процент предполагат една по-голяма сигурност и оттам прогнозируемост на бизнесклимата в страната. Но считам, че истинските мерки, свързани с икономическото оживление, са в извънбюджетната сфера. Това е приватизацията, това е привличането и притокът на инвестиции, създаването на работна заетост чрез крупни инвестиционни проекти, особено в инфраструктурата. И смятам, че тук отговорностите и задачите на правителството са огромни.
Уважаеми колеги, предложеният за обсъждане бюджет е отражение на една сурова реалност. Изхождайки от уверението на Министерството на финансите, че разчетът е направен при 80 на сто събираемост, се надявам в хазната да дойдат допълнителни постъпления, особено след като сме свидетели на специални мерки, предприети спрямо големите длъжници.
Дами и господа народни представители! Аз подкрепих по убеждение програмата на българското правителство за 2001 година. В съответствие с тази си политическа позиция и изхождайки от антиинфлационния характер на предложения бюджет за 1997 г. ще подкрепя проекта за бюджет на Република България на първо четене. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Много странно прозвучават от тази трибуна критиките срещу този бюджет, който може да се каже, че е един хибрид, нещо, което може би никога повече няма да се случи в нашата държава, тъй като наистина в първите месеци - януари и февруари - бяха натрупани такива лоши финансови резултати, които да се отразят на целия бюджет през годината. Но независимо от всичко това, независимо че оттук нататък предстои само половината от 1997 г., аз мисля, че в този бюджет има направен опит да се променят някои важни неща и то особено що се отнася до бюджетите на общините.
Независимо от всичко това, аз мисля, че това трябва да бъде последният бюджет, който е оформен по този начин. За 1998 г. би трябвало да се променят много неща и аз мисля, че много хора в тази зала са убедени, че това трябва да стане, много хора виждат по един и същи начин това, което трябва да се промени.
По-добре е да поговорим за тези положителни неща, които се забелязват и които би трябвало да бъдат отчетени. А те не са малко. Например субсидиите за общините за 1997 г., независимо от тежкото икономическо състояние на страната, се оказва, че са с 12 на сто относително повече, отколкото са били през миналата година. Другото важно нещо, което е предвидено в закона, е в чл. 10, ал. 2, където за първи път е предвидено субсидията на общините да се даде в размер 95 на сто, при условие, че не са изпълнени условията за дефицит в края на годината.
По отношение на целевите субсидии, които са от поименните списъци и от екологичните приложения, ясно се вижда в ал. 2 на чл. 11, че това са приоритетни за бюджета след питейното водоснабдяване заедно със здравеопазването, социалното дело, образованието и екологията.
Важна част от бюджета е ал. 3 на чл. 11, където се предвижда през четвъртото тримесечие Министерството на финансите да може да трансформира целевата субсидия в обща субсидия. Аз дори бих казал - какъв е смисълът да бъдат разделяни субсидиите на обща и на целева? Може би в бъдеще това нещо трябва да се премахне, като се отчитат тези поименни списъци, тези екологични проекти, а в същото време субсидията се дава като обща.
Стана дума в изказването на господин Венцеслав Димитров за тези прословути пари, предвидени за свлачищните райони. Аз съжалявам, че един икономист като него може по този начин да поставя въпроса, защото съм от хората, които наистина знаят как беше определена тази сума. Тя не е случайно поставена в бюджета, не е случайно изведена на отделен ред в размер на 1 млрд. 360 млн. Това е направено вследствие на разчети от най-големите специалисти на България и това е сумата, която е необходима за 1997 г. за преодоляване на щетите от свлачищата в района на Варна, с изключение на най-голямото свлачище Кабакун, където е невъзможно през тази година да бъдат извършвани някакви дейности за спиране на свлачищния процес. А ако става дума за това, че трябва да се обезщетят тези, които имат жилищни сгради в тези райони, мисля, че е време да започнем да мислим по друг начин по този въпрос. Нормалното е това да стане чрез застраховане на имуществото, а не чрез търсене отново на някакви държавни обезщетения.
Другото, което мога да кажа във връзка с тези свлачища, е, че освен тази сума, която е предвидена специално за свлачищните райони във Варна и Балчик, в средствата, които са предвидени за фонд "Стихийни бедствия и аварии", общата сума, която е заложена, е 6 млрд. лева. И аз съм убеден, че в тези оставащи 4 млрд. и 600 млн. лева ще има и други средства, предвидени за други свлачища в България, тъй като общият брой на тези свлачища в България е 850. Убеден съм, че и на други места ще бъде работено по тези тежки за страната проблеми. Така че не би трябвало да се използва тази трибуна за популизъм и за евтин кредит на доверие от избирателите.
И да се върна на общините. В Преходните и заключителните разпоредби може да се забележат няколко важни момента, като например § 24 и § 25, които уреждат въпросите, свързани с възникване на нови общини съгласно влезлия в действие Закон за административното и териториалното устройство на Република България; § 27, в който се разрешава свободните средства от фонд "Жилищно строителство" за общините, където са прекратени или замразени жилищните програми, да се използва в общия бюджет на общината след решение на общинския съвет; § 29, в който става дума за закриване на извънбюджетни сметки в общините и тяхното прехвърляне като приход на общинските бюджети.
И последното, за което може би трябва да се каже нещо, това е методиката, по която е изчислявана субсидията на общините. Вярно е, че в тази методика са направени известни промени, вярно е, че тя е усъвършенствана. Но мисля, че и това не е най-доброто, което може да се постигне. Защото и в сегашната методика, въпреки увеличените натурални показатели, преди всичко се говори за човешки ресурс, за брой хора, а много по-малко се говори за начина, по който се издържа сградният фонд. Просто в нито един от показателите такова нещо не съществува.

Излиза така, че една огромна сграда, в която има малко ученици, да кажем, получава по-малко средства за издръжка, отколкото една малка сграда с много ученици. Давам един елементарен пример.
В това отношение би трябвало да се помисли и да се отчитат реално тези факти, така че да може да се получи едно балансирано субсидиране на общините.
На заседанието в нашата комисия стана дума, че нямало диалог с общините. Аз не мога да се съглася, че диалогът задължително трябва да стане очи в очи с кмета на общината. Мисля, че и сега съществува косвен диалог, защото това показват фактите - наличието на поименни списъци, наличието на информация от ЕСГРАОН за броя на населението, което е едно ново решение, за разлика от предишните години. Дадените натурални показатели показват, че има диалог между общините и правителството.
Моята препоръка е по-нататък този диалог да се води чрез Националното сдружение на общините. По този начин ще бъде спестено много време. А в същото време Националното сдружение на общините ще обобщава проблемите. То ще бъде тази междинна връзка между общините и правителството, която може да защити интересите на общините. И поначало мисля, че това е една от основните задачи на сдружението. И затова то беше предвидено в закона през миналата година, когато го приемахме.
Другото, което е важно за този бюджет на общините е стимулирането на общините към намиране на собствени приходи. В това отношение мисля, че възможностите на повечето общини са огромни, защото приватизацията в общините много изостава, дори изостава повече от приватизацията, която е на национално ниво. Имам предвид чрез Агенцията за приватизация и чрез министерствата. В това отношение общините имат голяма възможност да получат собствени приходи. Също така могат да се увеличат възможностите за получаване на приходи от общинската собственост. Много общини дават свои, общински обекти на изключително ниски цени под наем, което в никакъв случай не ги оправдава. А от това общинско имущество те могат да получават много повече приходи.
Накрая искам да направя няколко препоръки за бъдещия бюджет, който в близките месеци ще бъде поставен на нашето внимание - бюджета за 1998 г.
Първо, трябва да се промени начинът на финансиране на четвъртокласната пътна мрежа, тъй като в момента то става по няколко канала. Дори бих казал, че е нормално между първо и второ четене да се изведат на отделен ред средствата за четвъртокласната пътна мрежа, която трябва да фигурира по-ясно, отколкото в момента, дори и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не мога да кажа точно къде са заложени тези средства.
Освен това следва да се премахне фонд СБКО и тези средства да се включат в работната заплата на хората. Според мен това е един директорски фонд, а не фонд на работниците, защото в никакъв случай те не се ползват в най-голяма степен от него. Това е един анахронизъм, който според мен трябва да се премахне. Защото, всички знаем кой как се ползва от тези средства и кой не се ползва.
И последно нещо, което бих предложил. През 1998 г. да се премахнат постановленията и нормативните актове, с които се ползва почивна база от различните ведомства и тя да бъде приватизирана. Дори в следващия бюджет за фонд "Обществено осигуряване" има справка, от която може да се види, че от предоставената база на Националния осигурителен институт, половината от тази база вече е негодна за използване. Това означава, че единственото решение на този проблем е тази почивна база да бъде приватизирана и оттук нататък всички в България да почиват при еднакви условия.
В края на краищата искам да кажа, че в предложения ни бюджет е направен опит наистина той да се промени в положителна посока. И аз се надявам, че днешната дискусия ще даде възможност след приемането на бюджета за 1997 г. бюджетът за 1998 г. да бъде вече съставен на принципно нова основа, такъв какъвто всички желаем да го видим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Мисля, че имам сравнително вярна представа за процесите, които протичат в реалната икономика през последните 7-8 години и трябва да ви кажа, че този е фактът, който ме караше да се колебая дали да взема думата по проблема, който сега обсъждаме.
Взимам думата по проектобюджета за 1997 г., воден единствено от загрижеността за хода и ефективността на структурната реформа. Да, този бюджет е ограничен, както каза министър-председателят.
Същевременно бюджетът е един от най-ефективните лостове за постигането на дълбоки структурни промени в обществото като цяло и в частност в отделни негови сектори. На практика той обезпечава финансово политическата воля на управлението, която безспорно е налице за дълбоки промени в структурите на гражданското общество. Не постигнем ли чрез него в определена степен тази обективно необходима цел, той за мен не би имал стойност.
Гаранциите за обществен порядък, интереси и спокойствие в обществото са безспорно две важни институции - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Има решения, които не можем и не трябва да взимаме дори и да не сме в условията на паричен съвет.
Първо. Не можем и не бива да завишаваме бюджетния дефицит над договорения процент с Международния валутен фонд. Същевременно не можем да приемаме бюджет на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, който безспорно и по мнението на ръководствата им не гарантира в пълна степен стабилността и ефективността на самите институции.
Няколко примера в подкрепа на тази теза.
Първо. Предвидените средства за ново въоръжение, боеприпаси и резервни части в размер на около 8,8 млн. долара не са достатъчни за ремонт и поддържане на машинния парк дори само в едно подразделение на Военновъздушните сили, примерно. И това продължава вече години наред.
Второ. Предвидените за текуща издръжка разходи на един военнослужещ в размер на около 160 долара месечно са крайно недостатъчни за заплати на офицерския и сержантския състав, храна, облекло и други буквално жизнени, но необходими текущи разходи.
По-нататък. Непознатото в световната практика, освен в някои по-южни ширини съотношение между разходите за текуща издръжка и тези за въоръжение, в нашия случай 2:1, вместо поне 1:1, това по същество означава армия, разчитаща на жива сила, а не на модерно, високоинтелигентно въоръжение и бойна техника, тоест ниска боеготовност.
Четвърто. Предвидените средства за Министерството на вътрешните работи свеждат, по моя преценка, а и по преценка на редица колеги, под разумния минимум мобилността на органите на Министерството на вътрешните работи, техническото им обезпечаване и в крайна сметка водят до неизпълнение на една от приоритетните цели на правителството - овладяване, ако не друго, поне овладяване, и ограничаване на престъпността.
Ясно е, че става дума за сериозен бюджетен недостиг на двете министерства, възлизащ на крупните за бюджета мащаби от близо 50 млрд. лева. Бихте ми възразили и аз мисля, че с основание: да, така лесно се констатира, но откъде да вземем тези средства? И понеже желая да бъда максимално конструктивен, ви предлагам следното.
1. Приемам принципната постановка за оптимизиране на структурите и състава на двете министерства, както и търсене на вътрешни резерви за завишаване на собствените им приходи. Това би трябвало да се разчете. Но по предварителни сравнително точни данни това би намалило недостига им от средства с около 8 до 10 процента максимум.
2. Убеден съм, а и в хода на дискусията стана ясно, че можем при конструктивен подход между двете четения да намерим сигурни източници за завишаване на приходната част на бюджета без големи рискове и насочване на част от тези средства целево за нуждите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Имам известни претенции да познавам в определена степен проблемите на тези министерства. Подкрепям и съм длъжен да подкрепя исканията, аргументите на ръководствата им за завишаване на техните бюджети. В противен случай трябва сами пред себе си да признаем, че е илюзия поддържането на приемлива бойна готовност на армията и ефективност на органите на Министерството на вътрешните работи.
Няма съмнение, че проблемите в двете министерства и тяхното нерешаване в много голяма степен могат да ерозират психологическата нагласа в обществото за структурна реформа, което, убеден съм, никой от нас не желае. Ето защо според мен няма по-погрешна постановка от постановката, която години наред прилагаме - равни в недоимъка. Имаме приоритети, приети с консенсус. Един от тях е борбата с престъпността. А Министерството на вътрешните работи е в основата на тази дейност, Министерството на отбраната - в основата на националната сигурност както вътрешна, така и външна.
Обръщам се към всички вас, колеги народни представители: нека между двете четения бъдем аналитични, конструктивни и оперативни за намирането на стойностни решения в интерес на стабилността на обществото като цяло, гаранция за успеха в реформата! Такава, по мое мнение, е мисията на настоящия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата за реплика господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Разбира се, много от тези неща, които сподели тук с нас колегата Иванов, са верни констатации. Но в интерес на истината трябва да се каже, че всичко това, което той изтъкна, бе говорено всяка година след 1989 година по отношение на отбраната, въоръжените сили, МВР и другите ведомства, свързани с националната сигурност.
Аз няма да се спирам в подробности за бюджетните средства, които бяха отделяни през последните две години, по време на управлението на Демократичната левица, за отбраната и въоръжените сили. Но ако направим една съпоставка, ще видим, че тази година, след този финансов срив и след този икономически катаклизъм, на който беше свидетел българският народ в края на миналата година и началото на тази година, пропорциите, съотношението в бюджета по отношение на социалното осигуряване и на средствата, заделени за въоръжените сили и за ведомствата, свързани с националната сигурност, не са променени. Тоест, направено е едно изключително усилие, за да не се посегне на боеспособността на българската армия и на възможността Министерството на вътрешните работи да продължи по най-добрия начин борбата с престъпността в България.
Така че аз призовавам, когато говорим от тази трибуна, да говорим отговорно и да си даваме сметка за изключително драматичното икономическо положение в страната. Много лесно е днес да кажем, че са необходими още 30 милиарда за българската армия. Но аз питам господин Иванов: откъде да ги вземем? Аз съм съгласен, че са необходими. Да ги вземем от социалните фондове, от пенсионерите, от добавките за деца? Кажете, господин Иванов!
Следователно, трябва да се търси необходимият баланс, възможният баланс, като се имат предвид крайно ограничените финансови възможности на страната.
Вие казахте, че става въпрос за боеспособността на нашата армия. Разбира се, че става въпрос, но след това, което се случи в България в края на миналата година и началото на 1997 година, става въпрос преди всичко за оцеляване на българския народ. И това трябва да бъде ясно за всеки един народен представител. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Закривам редовното заседание. Извънредното заседание ще започне от 16,35 часа. (Звъни)

Закрито в 16,00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
     Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
     Петя Шопова

СЕКРЕТАРИ:

     Анелия Тошкова

      Камен Костадинов