Председателствували: председателят Йордан Соколов и

Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На нашето внимание е предоставен проектобюджета за 1997 г. По различен начин може да се характеризира той, но според мен той е един кризисен бюджет, отговарящ на времето, в което живеем. Освен това той ще действа в условията на паричен съвет със строго определен начин на финансиране на приходната част и при това силно ограничен. Той ще работи в една лоша икономическа среда, постоянно реформираща се.
И тук следва да се посочат някои резерви, които биха били възможни в приходната част на бюджета.
Водеща роля през бюджетната 1997 г. ще има приватизацията. Според мен цифрата, която е посочена в приходната част на бюджета вече е почти изпълнена - с продажбата на "Соди", Девня, предполагаемата сделка за МДК, Пирдоп и други. Но не по-малко важно е да се открои политиката, целите на приватизацията и това не трябва да бъде само касовото попълване на бюджета, а залагане основите на една добре работеща икономика, осигуряваща добре платени и ефективни работни места, а оттам и данъчни приходи и солидни социални фондове.
Въпреки ускорените процеси в съотношението държавна-частна собственост, която колегите от управляващото мнозинство залагат, все още първата ще бъде преобладаваща и в тази, а вероятно и в бъдещата година или поне ще бъде 50 на 50. Един голям резерв е ефективното управление на държавната собственост.
Трябва да се прекъсне пряката връзка между министерството и държавните фирми - тази връзка, която доведе до срив и корупция при тях.
Трябва да се предоставят на управителните органи на тази държавна собственост реални права, близки до тези на частните фирми. Основен критерий трябва да бъде печалбата, инвестиционната стратегия, работните места и същевременно и огромната отговорност на тези, които управляват държавните фирми. Типичен отрицателен пример е "Нефтохим". 70 на сто от акцизите в бюджета се очакват от тази фирма. За 1997 г., ако не се лъжа, е внесен 1 млрд. лв., а към момента фирмата е длъжник на бюджета с 60-70 млрд. лв.
Предвижда се в резултат на структурни промени при въвеждането на паричния съвет от бюджетната сфера и реалната икономика да се увеличи безработицата до 20 на сто в страната. И това са 20 на сто от активното население. Вярно е, че в бюджета има разчетени компенсации, но е вярно и това, че те са малко и такива са реалните възможности. Но това е пасивно отношение към този, може би най-важен проблем на страната за 1997 г. Решаването му посредством една силна, бих казал, агресивна инвестиционна политика на правителството е изключително важно. Именно сега трябва да се решат бързо въпросите със започване изграждането на такива крупни обекти като нефтопровода Бургас-Александруполис, газопровода, летище "София", за което вече има положително - може би - решение, транспортните коридори, атомна централа "Белене" и други крупни инвестиционни проекти. Освен прекия ефект от откриване на нови работни места, те биха предизвикали и косвен положителен ефект и върху свързани с тях производствени сфери в страната.
Накрая като народен представител от 27. Старозагорски избирателен район искам да изкажа задоволството си от факта, че два важни за населението на Казанлък и Стара Загора екологични проекти са намерили своето място и в настоящия бюджет.
Като подкрепям по принцип проектобюджета за 1997 г. искам да заявя, че ще използвам всички предоставени ми възможности като народен представител за ефективен контрол по повдигнатите от мен въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Разглеждаме бюджет, който действително трябва да анулира едни от тежките последици в икономическата ситуация в България, настъпили след икономическата буря от месеците януари-февруари. Тогава поради отсъствие на каквито и да е реакция от страна на правителството освен доходите на населението, много тежко пострада един от жизнено важните сектори на стопанството, а именно сектора на енергетиката. През тези два месеца загубите, генерирани в енергийните дружества бяха огромни. Бюджетът, който ние гледаме, би следвало да анулира тази огромна загуба и създаде възможност за нормално функциониране на отрасъла.
Аз определено считам за добри механизмите, предложени в настоящия бюджет и дай Боже, да има твърдост в изпълнителната власт и органите да реализират вземанията и да реализират политиката в тази област, която считам, че е важна.
С няколко думи - какво представлява това, което ни се предлага в конкретния случай?
Имаме два отрасъла в енергетиката - именно отраслите на топлофикация и въгледобив, традиционно субсидирани, традиционно през последните години работещи в условията на дефицит. Знаем условията, поставени от международните институции. Знаем условията, при които съществува този отрасъл в условия на валутен съвет.
Преките субсидии за тези отрасли, които биха могли да ги поддържат в едно нормално състояние са силно ограничени. Абсолютната им стойност от субсидиите в производствената сфера или 18 млрд., са крайно недостатъчни. Това, което беше предложено пред комисията като основен механизъм - да се намали дефицита в тях и да се анулират загубите, едно субсидиране или подкрепа, както е визирано във Фонд "Енергийни ресурси" предвидено в Закона за печалбата, считам че е единственият възможен начин.
Кое би могло да създаде условия или кое би могло да създаде напрежение по отношение на този механизъм? Единствено, ако предвидените печалби, които трябва да се генерират в енергийните дружества и главно в Националната електрическа компания са недостатъчни, за да могат да се стопят тези дефицити. Тук става дума за дефицити от порядъка на 60 до 80 млрд. лева! Тук става въпрос за големи суми! Сумата, която трябва да запълни този фонд е от рамките на 150 млрд. лв.
Ето, този механизъм, понякога критикуван и критиците на този механизъм твърдят, че тези пари не бива така да се изразходват, трябва да вървят в инвестиционната програма на компанията, а не да се разходват за дефицити в другите енергийни дружества, аз не оправдавам. Тяхната критика я отхвърлям по следните причини: защото първо, една малка част от печалбата на електрическата компания ще влезе, или по-малко от 50 на сто от данък печалба. Значи, всеки като сметне вижда, че това е по-малко от една пета от абсолютната стойност на компанията. И второ, голям ще бъде социалният бум, голям ще бъде инфлационният натиск, ако ние не можем да погасяваме със субсидия тези дефицити, а те единствено се погасяват с увеличение на цените.Социално непоносимо е. Инфлационен натиск е. Защото те нямат друг ресурс.
Ето затова аз считам, че това което е един важен механизъм в нашата икономика, а именно механизма на социално поносими, икономически търпими цени на електроенергията и топлоенергията е именно механизмът да съществуват съответните видове енергия или енергийният баланс да бъде съхранен, а да не се получават сривове в съществуванието на дружество, което е защитено.
България влиза в едно сложно време, когато свършва Ямбургската спогодба. Тя вече е свършила практически. Не могат да се генерират големи средства от нея. Няма и количества газ, които да се изразходват за погасяване на задлъжнялостта. Топлофикационните дружества, въгледобивът са тези отрасли, които този бюджет в прехода към създаване или оздравяване на отраслите трябва да ги превърне в пазарни субекти, които да могат да съществуват без субсидии, считам, че е добър.
Пак подчертавам, има една малка опасност, която ще бъде във връзка със събираемостта, във връзка със създаването на условия за напълване на този фонд, но аз се надявам, че това вече е работа на съответните търговски дружества, управляващи изпълнителната власт, да са по-прецизни и по-настоятелни. И от тази гледна точка смятам, че бюджетът, който се предлага, е един доста балансиран и положителен, полезен за енергийното и общото стопанство на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Позволете ми да се спра съвсем накратко на бюджета на съдебната власт. Спомням си, че една стара мъдрост казва, че съдията е гласът на закона. Но с този проектобюджет, който ни предлага правителството, според мен на съдията нито глас ще му остане, нито вопъл ще има, а не зная и доколко съдии ще останат в съдебната система.
Преди седмица чухме речта на премиера за борбата срещу престъпността - приоритет номер едно на правителството. Така е и в правителствената програма. И мнозина министри също вземат чрез медиите отношение към борбата срещу престъпността. Да, категорично и аз съм за приоритет номер едно - борбата срещу престъпността, която корозира, разяжда нашата държавност. Но тази борба не може да се води само с голи думи. В тази зала аз съм най-старият съдия и ясно мога да ви кажа, че с този бюджет, който ни се предлага от правителството, ние ще посечем съдебната власт и магистратите вместо с тоги, бих казал, ще ходят с дрипи.
И да не бъда голословен, ще ви цитирам само две цифри. В проекта, който ни е раздаден, Висшият съдебен съвет предлага на парламента бюджет общо в рамките на 71 млрд. лв. Във варианта на правителството тази сума е два пъти по-малка - 36 млрд. лв. Но това е само половината от бедата. Защо? Обърнете внимание на цифрите: приходите, които правителството предвижда да събере съдебната система, това са всъщност съдебните такси. И там са отбелязани 26 млрд. лв. Но това, господа народни представители, е абсурд! До този момент съдебната система е събрала малко повече от 4 млрд. лв. С други думи до края на годината повече от 10-11 млрд. лв. съдебни такси практически, каквото и да правят съдиите, не могат да бъдат събрани.
С други думи така предлаганият ни бюджет във варианта на правителството още в цифрите, които ни се предлагат, извинявайте за думата, но той е продънен. Да оставим, че правителството може би по погрешка, неумишлено, но не е съобразило броя на съдиите във Върховния касационен съд. Десетократно са намалени разходите например за телефони, електрическа енергия и т.н.
Има и един конституционен, правен въпрос, на който бих искал да обърна вашето внимание. Има специално Решение N 18 от 1993 г. на Конституционния съд, ще прочета само едно изречение от него: "Органите на изпълнителната власт не упражняват компетенции в процеса на съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета. Тези органи само включват бюджета на съдебната власт като съставна част." В тази връзка е и Решение N 17 от 1996 г. С други думи, господа народни представители, ние трябва да разгледаме и обсъдим проекта за бюджет, който ни се представя от компетентния орган, а този компетентен орган е Висшият съдебен съвет.
Аз съм за проекта, представен ни от Висшия съдебен съвет и приканвам всички народни представители, които съм убеден желаят ефективна борба срещу престъпността, да подкрепим този бюджет. Защото без съдебна власт явно не може да има и държава. И нека не унижаваме българските магистрати. Те не заслужават това. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лучников има думата за първа реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм трогнат, аз съм дори умилен от отношението, което сега вземат почтените господа от Демократичната левица към бюджета на съдебната власт. Защото аз си спомням настървението, с което те унищожиха бюджета на съдебната власт, когато гласуваха своите бюджети през 1937 г. Тази еволюция просто ме потриса и смятам, че тя не се дължи на популистка демагогия затова, че са опозиция, а на искрена промяна на становището. Да се надяваме, че е така.
Аз ви уверявам обаче, че ние също още повече от вас, защото винаги сме го отстоявали, се борим за един достоен бюджет на съдебната власт и се надяваме, че в рамките на възможното нейните намалени, рационално ограничени претенции ще бъдат задоволени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Петър Рафаилов има думата за втора реплика.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като реплика на колегата Корнезов: колега Корнезов, никой не оспорва необходимостта от завишени приходи за изпълнение задачите, които си поставя съдебната власт. Никой не оспорва и необходимостта за всички други сфери, които третират проблематиката на този бюджет, които също са притиснати от това, че този бюджет работи в рамката на един паричен съвет, който не позволява да се печатат пари. Въпросът тук е конструктивно да се предложат решения, които да дават решения на въпроса да не вземаме пари от едни, за да пълним бюджета на съдебната власт. Защото това ще стане за сметка на други сфери. Със същия успех ще станат колегите лекари, ще станат други колеги, които ще защитят необходимостта от завишаване на техните средства.
Затова и в комисията направих предложение - и ви моля да се съсредоточим върху такива конструктивни предложения, които предполагат една възможност за увеличаване на тези средства, без, разбира се, да изпадаме до някакви неизпълними или популистки твърдения. Предложението, което аз направих, ще го кажа пред цялата зала и с колегата Лучников ще го направим на второ четене, това е в чл. 12, ал. 2 от бюджета като точка 3 - и ще го предложа на второ четене - да предвидим като приоритет при преизпълнение на приходите да бъдат насочени пари към съдебната власт. Също така ще направим предложение, и то е направено, в ал. 5, където се казва, че при недостиг на приходи те се компенсират от Републиканския бюджет, но до определен размер, ние ще предложим този текст да отпадне, като вместо това ще добавим текст, че при недостиг тези средства ще се компенсират от Републиканския бюджет по реда на чл. 12, точка 3, която ще предложим. По този начин, ако влязат, а аз се надявам, че ще бъде така, някакви средства в повече, съдебната власт ще получи макар и немного, но средства, които ще й позволят да продължи да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Корнезов има думата за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря на народните представители, които взеха реплика. Явно и те са загрижени за проблемите на съдебната власт и мисля, че с общи усилия бихме могли да намерим в тази немотия, която мъчи държавата, нещо, с което да помогнем на съдебната власт. Но съдебната власт не иска чужди пари - нито на лекарите, нито на учителите, нито на офицерите и т.н. Така че има възможности, аз не съм се спрял конкретно на тях, ще направя тези предложения между първото и второто четене, има и други резерви в бюджета, без, разбира се, да се засягат чужди сфери.


Но, обърнете внимание, господин Лучников, това, което ни предлага примерно правителството в бюджета за съдебната власт, чл. 3, ал. 5, всъщност Конституционният съд го обяви като противоконституционно. Съдържанието беше същото. Тогава правителството на Жан Виденов прие един текст, вие го атакувахте и правилно Конституционният съд го отмени. Нека сега да не си разменяме ролите, защото ако се приеме такъв текст, вярвайте, ние ще го отнесем до Конституционния съд.
С общи усилия трябва да заздравим съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин министър Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Това е един интересен въпрос, един казус, който стои тук от няколко години на вниманието на Народното събрание и аз искам да изясня нещо съществено в него.
Правителството смята, че с нищо не е нарушило Конституцията и законите в България, внасяйки по този начин предложения бюджет на съдебната система и успоредно с нея предложението на Министерския съвет. Никой не отнема правото на съдебната система да си внесе нейния проект и той е на вашето внимание. Но да се казва, че разчетите на този проект задължително трябва да бъдат включени в бюджета на България и с него да влезем в Народното събрание, тук, в тази зала, това просто съвсем не е така! Всички системи, които са индивидуално определени в рамките на консолидираната бюджетна програма, имат тези права и те правят предложението си пред Министерския съвет. Защото единственият орган в България, който внася предложения за бюджети, това е Министерският съвет и никой друг. В противен случай, питам ви аз, ако всеки един отделен обособен първостепенен разпоредител на бюджета трябва да внесе своя проект тук, без да бъде дори санкциониран от Министерския съвет като становище и като разлика във вижданията и в числата, тогава е абсурдно да искаме Министерският съвет единствен да има това право.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Съдебната система не е Съдебният съвет.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ние сме изпълнили своето конституционно задължение и в непроменен вид сме предложили и сме представили на вашето внимание проекта на Съдебния съвет. Успоредно с него даваме нашето становище.
И аз веднага бих ви казал нещо друго. И може би нямаше да говоря на тази тема, ако не беше доста приповдигнатият тон на господин Корнезов. Съдебната система е нещо, което е било ощетявано. Има ли една система, която да е била облагодетелствана в последните седем години? Кажете ми коя е тя, ако има такава. Каква е разликата между бюджета на съдебната система и другите системи днес в този бюджет, който ви предлагаме? Според мен много съществена разлика има. И тя се състои в две неща. Няма друга система в днешния бюджет, на която субсидията спрямо миналата година да бъде увеличена 17 пъти ("Браво!", частични ръкопляскания в мнозинството)...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Това не е вярно!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Седемнадесет пъти е увеличена субсидията именно поради ясно изразеното становище, че там нещата трябва да бъдат подкрепени и финансово. Седемнадесет пъти субсидията тази година е завишена спрямо субсидията миналата година. Това - първо.
И, второ, докато на всички други системи в бюджета им се дава право да работят с 90 на сто от субсидията, която им е разпределена, единствената система е съдебната, която може да ползва 100 на сто от предоставената субсидия.
Трето, в израз още веднъж на нашето внимание към тази сфера, която умишлено в последните няколко години бе просто задушавана, ако щете, и финансово, ние сме готови като правителство и това бе обсъждано с представители на съдебната система, да включим между двете четения един запис, в който онази част от собствените приходи, които съдебната система не е в състояние да събере, защото една част от тях може да бъде наистина увиснала във въздуха, то да включим един запис, че от преизпълнението на приходите, които биха се получили, а вие, поне лявата част на залата твърдите, че тези приходи са подценени и те със сигурност ще бъдат достигнати по отчет по-високо, отколкото са заложени, та в наличието на такива постъпления над разчетените онази част от тях, която е получена от тези държавни органи, от тези министерства и ведомства, ще се дава, за да компенсира неизпълнението на собствените приходи от съдебната система. По този въпрос наистина може да се говори, но това според мен трябва да става между двете четения в Комисията по бюджет и финанси, там има разбиране по този въпрос и би могло да се намери нещо, което да е съвсем разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всеки бюджет е отражение на реалностите, при които той е създаден, отражение на обстановката, в която се извършва съответната политика.
Първото, което трябва да кажа веднага, че това е бюджет, който най-точно илюстрира драмата, в която се намира страната, и същевременно който като цяло отговаря на принципите на валутния съвет.
Бюджетът за 1997 г. спира процеса на прехвърляне на средства от Централната банка към бюджета, изяснява отношенията между тях и предполага постепенното въвеждане на финансов ред в страната.
Второ, бюджетът за 1997 г. налага твърди бюджетни ограничения, което осигурява неговия антиинфлационен характер и можем да очакваме, че този въпрос ще бъде решен в някакви граници.
Трето, макар че дефицитът на бюджета е по-голям от очаквания и от предвиждания през март, той е осигурен с допълнителни приходи, главно от приватизация и като цяло можем да говорим, че страната до края на годината ще има антиинфлационно финансиране.
Втората характеристика на този бюджет е, че това е бюджет, който се вписва в стремежа към реформи. Неговата реализация предполага, първо, въвеждане на повсеместен финансов ред, нещо, към което всички в тази зала се стремяха през последните няколко месеца. Става дума за финансов ред в държавата, в предприятията, в общините, съкращение на бюрокрацията, нещо, което е бич за държавата, и прилагане на общ режим на икономии за всички в тази страна.
На следващо място, този бюджет предполага извършването на дълбоки структурни реформи в отношенията на собственост в промишлеността, селското стопанство, транспорта и строителството, в социалната сфера и т. н.
Тези общи характеристики на бюджета ние в Евролевицата приемаме. Те отговарят на нашата реформаторска идеология и на нашата представа за изход от кризата. Макар и недостатъчно, това е условие за общото ни положително отношение към замисъла при изграждането на бюджета.
Заедно с това обаче няма да бъде честно, ако в тази зала не се каже, че в бюджета има и някои очевидни слабости или предизвикателства, които кабинетът трябва да приеме и да осъзнаят всички в тази зала, че гласувайки или негласувайки за бюджета, тези слабости съществуват.
Първата от тези слабости, които ние в Евролевицата виждаме, е в прекаления оптимизъм при изграждането на приходната част на бюджета. Има известно завишение според нас на брутния вътрешен продукт с около 2-3 трилиона лева, което не отчита инерционния спад, започнал в началото на годината. Доста оптимистични са и експортните предвиждания. Още повече, че отрицателно върху всичко това ще влияе надцененият на този етап според нас лев. Искам веднага обаче да кажа, че независимо от нашите различия при оценката и фиксирането на лева този въпрос повече не може да бъде подлаган на дискусии и спекула с въпроса за курса не бива да бъде правена. Тук обаче е и възможността приходите да не бъдат събрани в разчетените обеми. Трудно е например да се повярва, че при 7,4 на сто спад на брутния вътрешен продукт дори при 900 на сто дефлатор, но при 10 на сто спад на износа или повече и очевидно свиване на пазара данък добавена стойност ще се увеличи над 8 пъти - от 117 милиарда през 1996 г. на 1 трилион и 37 милиарда през тази година. Нищо рязко, нищо голямо не може да се случи в събираемостта на данъците за 2-3 месеца, макар че очевидно трябва да подкрепим намеренията на министерството и на Министерския съвет тази събираемост да се увеличи.

Втората слабост, която Парламентарната група на Евролевицата вижда е в несъответствието между прогнозираните за централния републикански бюджет 2 трилиона 560 млрд. лева и липсата на адекватни организационни и законодателни мерки. Най-малкото народните представители не знаят точно какви закони в следващите 2-3 месеца ще бъдат приети, които да доведат до засилената събираемост на данъците и в крайна сметка до изпълнението на самия бюджет.
Ще спомена само, че през първото тримесечие данъчните приходи в хазната са едва 13 на сто от предвидените за годината.
Третата слабост. И ще кажа, че това е принудена слабост, за която нито правителството е виновно, нито тези, които са градили бюджета. Но това е нещо, което, според мен, следващи правителства и следващи бюджети не трябва да правят. Това е, че за пръв път в такива мащаби ние финансираме дефицита от средства, получени от приватизация. Тридесет и шест на сто или половината, дори повече от половината на дефицита, или 320-350 млн. долара са средствата, които ще получим от приватизация и ще консумираме пряко. Струва ми се, че това е самоизяждане. Това не бива да се утвърждава като традиция. И същевременно трябва да си даваме сметка, че в изключително тежката година начините да се финансира дефицитът са изключително ограничени, а способите - утежнени. В момента ние продаваме жизнени предприятия. Продаваме ги набързо, а тези, които купуват знаят, че нямаме друг изход и затова ги купуват евтино. Аз мисля, че този подход трябва да се приеме тази година за последен път.
Мисля, че в създалата се ситуация ние, Парламентарната група на Евролевицата, ще гласуваме за бюджета. Ще гласуваме в ситуация, в която държавата изисква и вътрешно, и международно. Приемането на пакет от мерки и максимална консолидация на парламентаристите в страната по повод на новия бюджет, реформите и всички необходими мерки, за да получим средствата от световните финансови организации.
Ние ще гласуваме и като част от стартовата подкрепа за антикризисните мерки, предвид на невероятно тежката ситуация, в която се намира България. Ние ще гласуваме и защото прилагането на валутния съвет задължително предполага подкрепа на максимално широк кръг обществени слоеве. Ние, обаче гласувайки, ще кажем това официално - няма да гласуваме безусловно за този бюджет. И аз моля реформатското мнозинство или т.н. реформатско мнозинство да не се разбира като правителствено мнозинство. Няма понятие, което да бъде наситено със съдържание само от част от представляващите.
Ние ще гласуваме със следните условия - и когато говоря за такива условия и такива предложения, ние декларираме пред тази зала, че в осъществяването на реформите има и социалдемократически подход. Има и социален подход. И за този подход ние ще държим. Да, в конкретната ситуация, реализацията на този подход е силно затруднена, но това не означава, че тя не е приложима.
Първото, което ние предлагаме и предлагаме да се мисли и смятаме, че това е условие да се изпълни бюджетът, е задължителната реализация на програма за ново развитие или програма за нови работни места.
Направихме си усилията да изчислим какво означава бюджетът за икономиката, за индустрията и за безработицата. И трябва да кажем веднага, че ако сам по себе си бюджетът и правилото на валутния съвет се оставят, това ще означава първо, свиване на производството и не само в размерите, които предвижда бюджетът.
Второ, това ще означава свиване на дребния и среден бизнес поради очевидното затягане на болтовете за развитие на дребния и среден бизнес. Това ще означава и не по-малко от 20 на сто безработица в следващите 10-12 месеца. Шансът да нямаме такава безработица и да доведем обществото до голямо разслоение и програма за нови работни места. И точно тук е огромната задача на правителството. Защото да се направи рестриктивен бюджет, това е само половината от задачата. По-голямата задача е да се организира паралелна програма за инвестиции и за нови работни места, без за това да бъдат използвани бюджетни средства и за сметка на дефицита.
Втората група въпроси, на която ние особено държим - и това е второто условие за стратегическата подкрепа на реформата в такъв вид, в който тя се представя - това са законите, без които не може да се реализира бюджетът.
Уважаеми дами и господа, с този бюджет ние констатираме нещо вече очевидно - изоставане на реформата на социалната държава от реформата на финансовата и икономическата сфера. Няма да можем да решим задачите, стоящи пред нас като общество, ако ние не приемем в много кратки срокове Закон за допълнителното пенсионно осигуряване; Закон за финансиране на здравеопазването, което да ангажира работодателите с ангажименти при рязко ограничените възможни на бюджета; Закон за местните финанси; Закон за пенсиите. А ние конкретно предлагаме не по-малко от 10 на сто от средствата за приватизация да влизат в обособени от бюджета пенсионни фондове.
Накрая, това е пакет данъчни закони, които за тази година очевидно не могат да помогнат, но могат да помогнат при бюджет за 1998 г. Тоест, в крайна сметка ние сме за реформа на социалната държава, която предполага този бюджет. Ако тя не бъде извършена и бюджетът няма да успее. Ние искаме да кажем това още сега. Защото приходната част на бюджета в 90 на сто е повторение на това, което познавам от последните години. В разходната част на бюджета няма тези реформи, които могат да осигурят реализация на общите реформи на държавата. Ако не се извърши реформа в социалната държава, а това е задачата и на социалдемократическото тяло в парламента, ние няма да можем да придвижим нито финансовата реформа, нито цялото общество напред.
Да, днес народът от нас иска консолидация. И това личи от всички социологически проучвания. Но заедно с това той иска и социално мислене, иска социална справедливост, иска социален подход. Нека не забравяме това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не мога да не се солидаризирам с думите на уважавания от мен народен представител Александър Томов. Да, обществото иска от нас консолидация. Обществото иска от нас съгласие. И от тази гледна точка аз забелязвам едно многозначително отсъствие от тази зала. Българският бизнесблок отсъствува тук, с изключение на господин Христо Иванов, от може би най-важния, най-жизнения дебат за страната ни и за бъдещето ни. Едно отсъствие, което в никакъв случай не говори и в полза на тази консолидация.
Няма никакво съмнение, че онова, което чухме тук, от тази трибуна, и от представителите на правителството, и от представителите на опозицията говори, че този бюджет не е бюджетът на нашите мечти. Не е бюджетът, който едно ново правителство, избрано в резултат на предсрочни парламентарни избори, с ясна и категорична програма трябва да започне своята дейност.
Нещо повече, госпожи и господа. Това не е бюджетът на нашата философия. На философията на нашите колеги от Съюза на демократичните сили и от Обединените демократични сили. Но той, във всеки случай, трасира пътя към осъществяването, към прилагането на тази философия.
Каква е тази философия? За пръв път в този бюджет, и го казвам с цялата отговорност на човек, който е участвувал и в подготовката, и в лансирането, и в крайна сметка сега, в подкрепата на програмата на Съюза на демократичните сили - за първи път този бюджет се опитва и в много сфери успешно да свали тежкото бреме, тежката шапка на бюджетната сфера. Да започне наистина началото на структурната реформа.
Нещо повече, този бюджет, уважаеми колеги, трасира пътя за това да има по-малко държава в онзи смисъл, в който се разбираше държавата съвсем доскоро в нашата република и в същото време да гарантира повече грижа за обществото.
Наред с другото, този бюджет дава възможност за първи път, чрез създаването на една по-благоприятна икономическа конюнктура, чрез по-нисък лихвен процент да се стимулира онова, което представлява опората на всяко свободно общество - средната и малката предприемаческа дейност.


Аз искам също така да говоря за един аспект на този бюджет, който струва ми се е много важен. Той е важен и заради това дали България с облика, който създава пред своите партньори, пред своите бъдещи съюзници, ще гарантира онзи гладък път, по който ще постъпят средствата, за да може да се финансира сегашният тежък дефицит, натрупан известно как и известно кога, така че след време обществото само да може да произвежда необходимите му средства, за да финансира все по-свиващия се дефицит.
Как поставя този бюджет България във външен план? Аз ще отговоря кратко, госпожи и господа - добре. Този бюджет поставя България добре и сега ще се опитам да обясня защо.
Първо, този бюджет поставя основата за едни благоприятни прогнози за следващия пълноценен бюджет на България. И той поставя благоприятна прогноза там, където ние дирим своя път в Европа, в рамките на бюджетния дефицит. Защото онези от вас, които са си направили труда да прочетат Маастрихтския договор, стремежа на Европа да постигне една стегната, една добре организирана икономика, и особено финансовата система на тази икономика, ще видят, че параметрите на финансовия дефицит спрямо брутния национален продукт са точно такива или се доближават до онези, към които ние се стремим.
И ако днес, заради прахосничеството, заради високите лихвени проценти, от началото на годината ние не можем да си позволим да постигнем онези 3,8 на сто бюджетен дефицит, а трябва да стигнем до 6,2, ние можем да бъдем сигурни, че този бюджет, който днес внася правителството, ни дава възможност догодина да почнем съвсем ясно и категорично да вървим по пътя към постигане на параметрите и критериите на Маастрихт.
И това само потвърждава думите, казани днес от премиера от тази трибуна, че след валутния борд България ще бъде в Европейския съюз. На тези думи днес цялата зала ръкопляска.
Аз ще кажа още, госпожи и господа, този бюджет трасира пътя на още един приоритет, който беше гласуван с много голямо мнозинство в тази зала, това е приоритетът за атлантическата интеграция на страната ни.
Преструктурирането на българската войска съобразно интересите както на обществото, на неговата сигурност, на сигурността на България и най-важното - на интеграционните атлантически приоритети на България, показа, че именно с тези шпори, с този стимул можем да постигнем онази реформа в българската войска, впрочем така добре набелязана вчера и от началника на Генералния щаб на първата му пресконференция, че да можем бързо да достигнем стандартите на нашите съюзници, към които очакваме да се присъединим.
Има още нещо - пътят е и обратен. Чрез приватизацията, която става сега жизненонеобходима, за да може да се финансира дефицитът на този бюджет, ние докарваме тук чуждестранни инвестиции, които правят България един много по-привлекателен партньор и съюзник в рамките на Европейския съюз, на европейския интеграционен процес, на атлантическия интеграционен процес.
Има една истина - колкото повече външни инвеститори има в тази страна, колкото повече пари влизат по различни пътища, толкова повече правителствата на страните, от които идват тези пари, ще бъдат склонни да помагат на България да излезе от сегашната кризисна ситуация.
Накрая искам да кажа още нещо. Ние тук можем да потънем в цифри, можем да разсъждаваме вероятно върху всяко едно перо в този бюджет, за всеки един разход, да умуваме за това - как да увеличим приходите, какъв процент да бъдат данъчните постъпления от брутния национален продукт, но във всеки случай ние трябва да сме наясно със себе си, ако този бюджет стимулира онези политически приоритети, които ние гласувахме тук с Декларацията за национално спасение, с толкова категорично мнозинство, тогава къде е нашият спор? Нашият спор може да бъде само за това в тази зала - как тези приоритети да бъдат постигнати по-бързо, как да вървим по-напред и по-скорошно някак си за постигането на тези приоритети.
Затова именно в духа на Декларацията за национално съгласие, която сме гласували тук, аз моля народните представители, преди всичко от опозицията, защото не се съмнявам в гласа на моите колеги от Обединените демократични сили, в гласа на нашите партньори от Обединението за национално спасение, аз моля именно в духа на тази декларация нека да размислим още веднъж и да решим - ще бъдем ли готови да подкрепим този последен бюджет на прехода, за да можем да влезем в истинските бюджети на преструктурираната пазарна икономика. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съвършен бюджет няма и не в това е драматизмът. Ресурси винаги не са стигали, не стигат и днес. Сега е добре да погледнем дали този проект за бюджет осигурява едни нормални условия за развитие на общините и местното самоуправление в България за развитие на регионите.
И първата ми дума ще бъде не за пари, а за подход към формирането на бюджета в частта за общините.
Този бюджет е формиран без участието на кметовете, без диалог. Сега, когато всички искаме да изградим реално национално съгласие, това не може да бъде елемент само на едни във вертикала и да бъдат оставени настрани кметовете, общинските съвети, които също така носят разум и отговорност пред избирателите си и пред българския народ.
Бюджетът без диалог не е добра гаранция, че може да се поеме равномерно, справедливо тежестта, която идва. Аз мисля, че всички сме убедени, че след 1 юли първата тежест и вероятно най-високите тежести ще се появят в общините и ще се поемат от общините.
От тази гледна точка трябва да разглеждаме според мен субсидиите, а не само от една методика, която, макар и усъвършенствана, носи необходимите формализирани белези.
За съжаление сега в момента, когато е разработен първият вариант на проектобюджета, и кметовете, и общинските съвети се явяват като участници в тираж на Тото-2. Сега стоят и чакат да чуят числата. А тези числа не са добри и те няма да защитят проблемите на общините.
Ето защо аз апелирам най-напред да потърсим резерви и ресурси за повишаване на общите субсидии за общините и там, където е възможно, и да се повишат целевите субсидии. Аз мисля, че кметовете не само чакат числата, те можеха да бъдат активни участници, ако някой им беше поискал предварителните разчети. Ако с тях се дискутираха натуралните показатели, ако бяха обсъдени специфични проблеми в конкретните общини и макар в ограничения ресурс, да се търсят по-добри решения. Общинските бюджети трудно ще се обвържат. Разходите, които са направени досега в средните и по-големите общини, фактически се равняват на около 60-70 на сто от предвижданите субсидии, а сме още средата на годината. А пък за малките общини разходите, които са извършени досега, фактически са 100 на сто от предвижданите субсидии. Как ще продължат през втората половина на годината? Общините в критично състояние, които са повече от 72 - но дори да не спорим за този факт, твърди се, че за тях са отделени малко над 2 млрд. Да, така е. Но тези фактически една четвърт от общините в България могат ли с 2 млрд. лв. да излязат от състоянието, в което се намират? Няма да могат. Като предимство при разработването на този бюджет се подчерта използването на усъвършенстваната методика, която гарантира по-голяма обективност. Твърди се, че общините в бившите окръжни градове всъщност получават по-големи субсидии. Аз апелирам още да се представят натуралните показатели поне в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, за да се направи един обективен анализ, а не да се допускат съждения, които могат да доведат и до политически изводи. А те няма да ни свършат много добра работа сега. Факт е, че някои големи общини, които са били бивши окръжни центрове, на практика получават по-малко субсидии. Увеличението е за други, по-малки общини, където има друг индикатор, извън тази методика, и този индикатор за съжаление е политически. Има и общини, които никога не са били окръжни центрове, но те са по-големи от някои общини, които са били окръжни центрове. Тази методика там не работи. Ето това още веднъж показва, че е необходим наистина професионален анализ и една грижа към общините, а не само декларации за съгласие и за самоуправление.
Прави впечатление, че 73 на сто от субсидиите, които се предвиждат, са разпределени за третото и четвъртото тримесечие. Не е тайна опитът на бюджетарите, обективно обусловен до голяма степен, да прехвърлят това, което ще получават общините за четвъртото тримесечие и често пъти те не го получават. Но възниква един друг въпрос. Защо през второто тримесечие, тримесечието на изборите, общините получиха само 4,79 на сто от годишните субсидии? Продължава една практика, която не е добра за образователните и здравните системи в общините. Става така, че от средствата, които се предвиждат за общинското образование, а това е преобладаващото образование, само 26 на сто са за издръжка. Не че заплатите на учителите са високи, но не може една система да съществува и да се развива с 26 на сто. А ние създаваме мина, която ще гръмне в следващата финансова и следващата учебна година. Не затваряне на отделни училища, ние създаваме сега предпоставки да се стагнират учебните заведения и образователната система в общините. А това е опасно за бъдещето на България, опасно е за децата и родителите, опасно е за страната. Предвидени са, макар и скромни - толкова е възможно - средства, но защо не се отделят за третото тримесечие, а са прехвърлени пак за четвъртото тримесечие. Ще може ли да започне училището с неремонтиран покрив? И през декември ли трябва да се ремонтира, или сега - през летния период?
И други оратори повдигнаха въпроса за четвъртокласната пътна мрежа. Безспорно дали ще бъде ал. 5а или ал. 6, но безспорно е необходимо и в това поне имаше абсолютен консенсус в комисията, че трябва на отделен ред да се определят средства за четвъртокласната пътна мрежа. В геометрична прогресия ще се унищожават пътищата и в геометрична прогресия ще нарастват разходите за тяхното възстановяване, ако сега не отделим за четвъртокласната пътна мрежа пари.
Предвиждат се в законопроекта средства, които са във фонд "Жилищно строителство" и ако по някакви причини не могат да бъдат усвоени, да бъдат прехвърлени към бюджета на общините и да се ползват за общо предназначение. Ако действително се налага и има причина да не може да продължи жилищното строителство, категорично настояваме да не се допуска изразходването им за общи нужди. Произходът е от капитално строителство и те трябва да бъдат насочени пак за капитално строителство. Беше защитена цифрата 1 млрд. 360 млн. за свлачищата във Варна, макар че така не звучи в проектобюджета. Има и други източници за свлачищата. Но ако разгледаме фонда за бедствията и парите за свлачищата и ако ги разхвърлим териториално, ще видим, че това е една изключително малка сума. А това е въпрос, който пряко засяга много общини в България.
Един въпрос, който убягва от проектобюджета. Става дума за територии на обитаване от ромско население и не става дума само за "Факултета", за "Филиповци", за "Христо Ботев", а става дума за много селища в страната. Нека на отделен ред да се отделят пари и за тях.
Завършвам с едно огорчение, че този раздел в бюджета всъщност не носи духа на новата атмосфера. Работи се по стереотипни стандартни процедури с числа. Няма движение към национално съгласие, няма социалния повей. На мен ще ми бъде трудно да го подкрепя на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам на народните представители, но смятам, че по-честата ми намеса е полезна, за да се изяснят някои неща още тук, в тази зала. Аз признавам, че нямаше диалог с общините. И не само с тях, с доста много от така наречените първостепенни разпоредители на бюджета нямаше тази година диалог. Защо? Това веднага държа да кажа, че не е направено умишлено, не е нарочно, не сме искали така да стане, но бяхме принудени, принудени от това, че една нормална бюджетна процедура, за каквато говори господин Костадинов, трае точно три месеца. Мисията на Международния валутен фонд беше в България до края на месец май, когато конкретно уточнихме последните параметри в макрорамката. Ако ние бяхме започнали да правим по този начин бюджета, днешният ден щяхме да го осъществим някъде през месец септември, когато щяхме да гледаме бюджета на България - в края на годината, поради което от двете злини предпочетохме и избрахме по-малката, за което съжаляваме и се извиняваме. Но казваме, че това беше обективна необходимост. Това, първо.
Второ, аз мога от тази отговорна трибуна да ви заявя, че общините тази година ще бъдат по-доволни от бюджета, отколкото миналата година, когато имаше така наречения диалог с тях. И това, което казвам, ще го докажа само с едно изречение. Миналата година средствата, които бяха на разположение на общините, от двата източника - собствени средства и бюджетна субсидия, бяха разделени в едно относително тегло от 66 на сто собствени приходи и само 34 на сто бюджетна субсидия. Това беше миналата година. Тази година собствените им приходи, на които те разчитат, са вече 60 на сто срещу 40 на сто субсидия. Тоест, размерът на субсидията в относителен дял значително се е увеличил спрямо миналата година. Това са елементарни процеси, и ако вие видите числата, просто ще се убедите в тях. Тоест, грижата на бюджета към тях този път е по-голяма от миналата година в относително измерение. За какво говорим тогава? При тази година, когато нямаме инфлационно финансиране, както имаше миналата година! Просто съпоставяйте тези елементарни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Съставянето на един добре балансиран държавен бюджет е основната предпоставка за изпълнението на програмните цели и задачи на всяко едно правителство. Добрият бюджет обаче не е този бюджет, който е напомпан с добри пожелания, евтини и ефектни илюзии и розов популизъм, а този бюджет, трябва да му отдадем заслуженото, че отчита реалностите, изгражда сериозна макрорамка и очертава възможните, изпълними и необходими съотношения в съставящите го части.
От друга страна, той трябва да внушава и съдействува за разкриването на съществуващи резерви, за които много от колегите говориха тук, от тази трибуна, които могат в определена степен да създадат допълнителни възможности за развитието на отделните отрасли на икономиката и духовния живот на страната.
Смея да твърдя, че Законопроектът за държавния бюджет на Република България за тази година, представен от Министерския съвет, в частта му, отнасяща се до земеделието, горите и аграрната реформа, изпълнява във възможната степен, подчертавам, тези си основни функции, и като така притежава определени достойнства, които трябва да му признаем, въпреки че е бюджет, който поема и консумира неблагоприятни влияния и последици от първите месеци на тази година. Той определя една бюджетна рамка за 1997 г. в размер на близо 24 млрд.лв., в това число субсидия от 21 млрд. 375 млн.лв., която във възможната степен задоволява и обезпечава дейностите и функциите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, свързани с провеждането на комплексната реформа в тази област и също така, в това число и в горското стопанство.
Очевидно е обаче, и затова някои колеги говориха вече, че средствата, предвидени за финансовото обезпечаване на дейностите по възстановяването на земеделските земи, са крайно недостатъчни и те вече дори са изконсумирани. Същите следва да бъдат увеличени до размера на 13 млрд. 793 млн.лв., за да може процесът на поземлената реформа да влезе в своя нормален ритъм, с оглед неговото финализиране през следващата година.
Аз се надявам, че в това отношение Министерството на финансите, а ние ще го предложим това и когато законът дойде на второ четене, за да може тези средства да бъдат намерени и обезпечени. Изпълнението на тази цел е крайъгълният камък на аграрната реформа, която всички политически сили тук, в тази зала, обявиха за приоритетна задача, и за изпълнението на която се споразумяха.
Един от основните инструменти за въздействие върху развитието на земеделието и по-специално на земеделското производство, това е фонд "Земеделие", създаден със Закона за защита на земеделския производител. В разходната част на бюджета, във фонда са определени 47 млрд. 100 млн.лв., в това число от субсидии 23 млрд. 500 млн.лв., закръглявам числото. Тази субсидия инкорпорира в себе си въпросните 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт за 1996 г.
За това, което говори в сутрешното заседание колегата Трендафилов, че средствата за изплащане на транспорта и увеличените количества за възстановяване на заема от Полша, ще погълнат някъде около 17 млрд. и са включени в тази сума, това е обаче и така, и не е точно така, защото сумата е предмет на уточняване и максималният й размер би бил 17 млрд., но аз се надявам, че тя няма да надхвърли числото 15 млрд. При това положение цялата сума, която се инкорпорира от 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, ще си бъде осигурена в бюджета и това ще бъде една реална субсидия за подпомагане функциите на фонд "Земеделие", а те не са и малко. А те не са и малко!
Източниците за формиране на фонда подсказват и възможности за съществено увеличаване на размера на средствата, с които той ще борави през годината. Тук съществуват и определени резерви в зависимост както от ускоряване процеса на приватизацията, тъй като 26 на сто от постъпленията от приватизацията отиват пряко в този фонд и те са извън тези числа, които съобщих преди малко, а също така съществуват възможности да се увеличат постъпленията и от такси, и от други приходи на фонда.
Ето защо, аз се надявам, че като цяло възможностите на фонда за въздействие върху земеделието ще бъдат по-добри през настоящата година в сравнение с предшествуващата, което създава реални предпоставки при едно разумно и гъвкаво управление да се постигнат и значително по-добри резултати в областта предимно, пак повтарям, предимно на инвестиционната политика в земеделето, а не само като пожарна команда - от сеитба до подхранване или до прибиране на реколтата. Неговите основни цели са преди всичко в инвестиционната, дълготрайната политика в земеделието, от които ще се получат и дeйствително желаните трайни резултати за възстановяване на земеделието в страната.
Освен това, обръщам внимание, че приетата вчера интервенционна цена, аз нарочно я наричам интервенционна цена на правителството за изкупуване на пшеницата, в размер на 230 хил.лв., инкорпорира в себе си също така някъде към 35 на сто от тази цена средства за осъществяване на възпроизводство в областта на засяването на есенниците през есента. Тези средства смятам, че трябва да бъдат разумно заделени от производителите и използувани по предназначение, за да може да се освободи кредитен ресурс от фонд "Земеделие" за останалите дейности както по отношение на текущите, на оборотните кредити, така и основно в инвестиционната политика.
Бих искал да отбележа също така, че за развитието на една област на икономиката, и то област, специално свързана със земеделието, това е неговото научно обслужване. За научното обслужване в бюджета е отделена една доста сериозна сума, за Селскостопанската академия. Аз бих казал, че в това отношение ние, като народно представителство, като Народно събрание, ще изпълним своето задължение към науката, обаче същата от своя страна трябва да отговори както организационно, като организационна структура, така и като съдържание, като насока и дейност на действителните и конкретни нужди на българското земеделие.
Бюджетната субсидия за науката през 1997 г., имам предвид за селскостопанската наука, е в размер на 9 млрд. 804 млн. лв. и възлиза кръгло на около 29 на сто от предвидените в бюджета разходи за селскостопанска наука. Аз искам да ви кажа, колегата Трендафилов знае това, че един такъв процент не е отбелязан в нито един бюджет напоследък. Той се е въртял някъде около 13 - 14 на сто, докато ние сега с този бюджет осигуряваме двойно, отчитайки, че науката е важен фактор в областта на решаването задачите на икономиката и практиката в земеделието и че тя ще даде съответния дан и съответно ще се отблагодари за тези средства с увеличаването както на производството, така и насочването на селскостопанските производители в онази насока, която ще даде една по-добра ефективност от техния труд.
Накрая искам да изразя надеждата и становището, че увеличаването на средствата за възстановяване собствеността на земеделските земи през тази година ще бъде взето предвид при второто четене и че този бюджет ще може във възможната за момента степен да създаде необходимите финансови предпоставки за успешното продължаване на аграрната реформа през 1997 г. В този смисъл аз с цялата си убеденост ще подкрепя предложения на първо гласуване бюджет на Република България за 1997 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още от началото искам да разсея надеждите или илюзиите на господин Агов, ако той наистина ги е имал. Парламентарната група на Демократичната левица не може да подкрепи този бюджет. Не можем да го подкрепим не само защото той е внесен без предварително да е приета програмата за приватизация - задължителна предпоставка, както правилно е отбелязал при приемането на бюджета за 1995 г. господин Александър Божков. Не можем да го приемем не само защото разпределението на субсидиите за общините е направено по същата методика, която Вие, господин Радев, правилно сте обявили за грешна и невалидна през 1995 г. Не можем да го подкрепим, защото разглеждаме и ще приемем бюджета не след 42 дни обсъждане, както е искал господин Иван Костов през 1995 г., а само два дни след неговото внасяне в парламента. Не можем да го подкрепим и само формално, защото е в нарушение внесен със Закона за фонд "Обществено осигуряване", не е представен заедно с бюджета на този фонд. Не можем да го подкрепим, защото универсалният аргумент, с който ни се отговаря: "Това е положението. Друг вариант няма. Това са изискванията на фонда", не може да компенсира слабостите и несъответствията на документа, който ни е предложен. Предложението ви, освен това, е в пълно противоречие не с предизборната наша платформа, той е в противоречие и с приетата само преди един месец ваша програма.
Колегите ми говориха, аз ще отбележа само няколко основни момента.
За каква социалност на бюждета става дума, когато свиването на социалните разходи за 1997 г. е с 9,5 на сто, а само на разходите за пенсия са 17 на сто спрямо 1996 г.
За какво икономическо оживление през четвъртото тримесечие на 1997 г. и по-нататък става дума, когато всички основни приходоизточници в реално изражение показват по-голям спад от очакваните 7,5 на сто?
За какво икономическо оживление говорим в условията на фиксиран валутен курс, при това курс, фиксиран на неподходящо равнище, без необходимите за това анализи?
За какво финансово оздравяване и ликвидация на загуби говорим, когато продължава практиката на кръстосано субсидиране на обществени услуги и преливане на печалбите от печелившите в губещите предприятия. Енергетиката е нагледен пример за това. Пример за това как с хипотетични печалби от 500 млрд. лв. се прави опит да се покриват реални загуби от 100 млрд.
За каква защита на българщината става дума, когато се нарушава конституционното право на безплатно образование и практически се ликвидира българската наука? Средствата за БАН стигат само за заплати. Практически мизерствува Фонд "Научни изследвания".
За каква прозрачност, за която толкова пъти тук е говорил господин Иван Костов, става дума, когато Вие сам преди малко, господин Радев, признахте, че ръководителите на вашите ведомства не са виждали бюджета си? Когато този бюджет не е виждан и от ръководителите и кметовете на общините?
За каква борба с престъпността става дума, когато бюджетите на МВР, съдебната система, Националната служба за сигурност и другите системи на държавата не са обезпечени със средства за нормално съществуване, камо ли за сериозна борба с престъпността. И констатацията не е моя, тя е на вашите министри. Субсидията за съдебната власт е увеличена осем пъти, на Министерството на вътрешните работи - 12, а на президентството - 35 пъти. Президентът и неговите съветници ли ще ловят престъпниците в тази страна?
За каква национална сигурност и влизане в НАТО става дума, когато средствата за превъоръжаване са само 8,8 млн. долара? Ако ги събираме три години, ще можем да си купим един самолет. Изброяването мога да го продължа - здравеопазване, земеделие. За каква реформа и връщане на земята говорите при предвидени 2 млрд. лв. за това? В бюджета, който внесе правителството на Жан Виденов бяха предвидени повече за тази цел.
Изброяването може да продължи, но въпросът е друг - защо е това безумно рязане на разходите, когато в същото време не се предвижда необходимото за събиране на приходите? И аз не искам да правите сравнение с 1992 г., както сте искали вие през 1995 г. Направете сравнението с 1996 г. Защо след толкова програми, "Комар"-и и други кьор фишеци данъчните приходи в брутния вътрешен продукт намаляват от 29,3 на сто на 21,9? Защо приходите от данък печалба в реално изражение са с 16,6 на сто по-малко от 1996 г.? Защо приходите от ДДС са с 15,5 на сто по-малко от предходната година? Само целогодишното действие на ставката от 22 на сто и увеличения обхват трябва да доведе до ръст от 10 на сто. Защо приходите от мита се намаляват с 1,4 на сто при планиран ръст на вноса с 5,7 на сто?
50-процентното намаление на приходите от данък общ доход не може да бъде обяснено от намалената ефективна данъчна тежест. Нейният ефект е по-малък. Защо се предвиждат само 60 млрд. лв. приходи от "Булгаргаз", от Ямбургската спогодба, и от транзитните такси, когато приходите само за петте месеца са 180 млрд. от Ямбург и 34 млрд. от транзитни такси?
И искам да си позволя един цитат на господин Иван Костов от обсъждането на бюджета през 1995 г. Цитирам: "Ние това сме говорили през цялото време и искаме отново да го кажем пред Народното събрание, то да влезе в стенограмите на Народното събрание, за да можем да ви го напомняме през следващата година и по-следващата, докато заедно с вашата памет се опресни и паметта на българския народ, който наистина ви даде доверие. Той очакваше от вас да съберете тези приходи, а не да ги обяснявате като несъбираеми. Очакваше от вас да водите една твърда политика по отношение на държавнитеприходи. И аз тук, и моите колеги няколко пъти ви призоваваме - съберете това, което се е събирало през 1992 г."
Нека да бъде това, което се е събирало през 1996 г. Така че - съберете си парите. А аз бих казал: съберете си не парите, защото те не са ваши, а съберете парите на държавата.
И накрая, защо толкова често се обръщам към казаното вече от вас, господа управляващи, скоро, сега или преди години? Интересът ми е двуяк. Първо, да се поуча от вашия опит - и положителен, и отрицателен. И второ, за да ви покажа, господа управляващи, че много бързо забравяте. Вече сте забравили за какво сте критикували преди две години тогавашните управници и правите същото. Забравили сте даже това, което декларирахте в програмата си преди месец и правите обратното. Сигурно сте забравили и какво обещавахте през януари и февруари по улиците и площадите. Ние помним обаче. Помни и българският народ. Неговата памет се опреснява, както казва господин Иван Костов. (Шум и реплики в блока на СДС) Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика - Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Аз искам да започна така: не Ви ли е срам, господин Овчаров, Вас? Точно Вас не Ви ли е срам? (Ръкопляскания от СДС) И Вас, и господин Койчев, който днес се изказа малко по-рано? Точно вие - Вие като член на това правителство на Жан Виденов, което е виновно за това положение, в което сме днес, господин Койчев, като шеф на Икономическата комисия в миналото Народно събрание, което ни доведe до този хал. Не Ви ли е срам Вие да задавате тези въпроси? В момента Ви гледат по телевизията. Не Ви ли е срам, защото заради вас бяха хората на улиците, бяха студентите на улиците заради Вас, господин Овчаров? Вие да питате и Вие да задавате тези въпроси, вместо да стискате палци на тези министри да оправят държавата от хала, в който се намира благодарение на вашето цинично, срамно и престъпно управление. Вие излизате тук като последен съдник да търсите сметка на хората, които са поели отговорност за оправяне на държавата. (Ръкопляскания от СДС)
Господин Овчаров, всеки един човек може да се тревожи и може да задава въпроси, когато те са конструктивни, да предлага решения, да предлага алтернативи, но един човек да излиза тук с такава нападателна реч - който има една от най-големите вини да стигнем до валутен борд - и да не отчита условията, в които сме в момента, това е много по-лошо от популизъм, господин Овчаров! Вие си задайте въпрос какво правите с Вашата реч днес. Благодаря ви. ("Браво" и бурни ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За втора реплика - господин Петко Илиев. (Оживление)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! От чутото от Вас и от Вашите колеги от лявата страна всичко разбрахме - едно не можахме да разберем: че вие не разбрахте тоя бюджет какво цели. Тоя бюджет, господин Овчаров, не е за богатите групировки, с които вие сте се свързали. Тоя бюджет е в интерес на ония слоеве от обществото, за които ние казваме, че трябва да се създаде една средна класа. (Смях от опозицията)
Ниските лихви, които осигурява тоя бюджет, господин Овчаров, е да накарат хората да работят, да произвеждат - това, което вие не можахте да направите през последните години на вашето управление. И тук искам да ви припомня нещо, което и друг път сме ви казвали. Вие и вашата партия петдесет години извършвахте множество престъпления, но едно от най-големите престъпления, които извършихте, е, че отучихте този народ да работи. А сега ние искаме да го накараме да работи, защото там е спасението на България.
Вие знаете защо го отучихте да работи - защото плащахте на некадърника повече от това на кадърния. Вие плащахте на неспособния повече от тоя, който е способен. (Ръкопляскания от СДС)
Вашите въпроси, които повече от половината започваха със "Защо", повече от половината бяха безмислени. Но на тия, в които ние видяхме смисъл, ще ви отговоря. Защо? - Защо ли? - Защо ли? - Защото това правителство поема да управлява България, след като тя е била управлявана от вашата престъпна партия. (Ръкопляскания от СДС) Затова е такъв този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
За трета реплика - Александър Йорданов. (Оживление и ръкопляскания)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не бих взел думата, ако наистина не се сблъскахме със случай на уникално нахалство. Тези неща вече се казаха, но очевидно специално за някои представители на БСП трябва да се повторят, потретят, а може би наистина и на руски трябва да се казват от време на време. (Ръкопляскания от мнозинството) В края на краищата нещата трябва да се запаметяват на различни езици.
Това обаче, което ме накара да изляза на трибуната е, че тук прозвуча един тон, един глас, който наистина не е в духа на времето, в което живеем - на края на века, в който се намираме, не е в духа на това, което очаква българското общество от нас - от всички народни представители, а не само от народните представители, които са се нагърбили реално с отговорността да подкрепят правителството на Република България.
Това беше глас от старо време - от времето, когато Комунистическата партия плашеше хората и непрестанно им внушаваше различни страхови психози. Страх от световния империализъм до страх от най-последния глупак - началник на Комунистическата партия в някое забутано село. (Смях и ръкопляскания от СДС)
Това време безвъзвратно отмина и нека да си го кажем, нека да го разберем. Ако вие наистина сте един човек, който цени, уважава дори не толкова опозицията, не толкова правителството, а уважава самото време, в което живеем, нашата страна - България, в която съществуваме, вие трябва сега, когато отговорите след мен, да излезете тук и да кажете: благодарим на правителството на Съюза на демократичните сили (оживление в СДС), благодарим на министър-председателя Иван Костов, на този екип, който в момента работи, че в толкова кратък срок, в толкова кратък срок - в средата на годината, след една изключително тежка и бурна политическа година на много страсти и конфронтация, те успяват да внесат за броени дни в българския парламент - броени дни след тяхното избиране - един бюджет на Република България, който ще бъде определен от самите хора, дори не толкова от нас, като бюджет реалистичен и пълен с оптимизъм.
От този бюджет хората в България очакват добрина - нещо добро да се случи в България. И не ги връщайте към времето, в което те вече живяха. Хората не искат да се обръщат назад към лошите дни в своя живот. Те вече гледат към доброто напред. Бюджетът им дава тази основа да погледнат с добри очи към своето бъдеще напред. Затова сега вие ще излезете и ще благодарите. Благодаря ви за вниманието. (Смях и бурни ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Александър Йорданов.
За дуплика - господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз много благодаря за вниманието, което ми беше обърнато. Сигурно не го заслужавам, имайки предвид това, което чух след това. (Оживление)
Разбирам и патоса, и ентусиазма на младежкото поколение на Съюза на демократичните сили. Те просто още не са слезнали от трибуните на митингите, но реалността учи и се надявам, че това ще стане по-бързо... (Шум и реплики)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Защо не се държите малко по-прилично?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до реалните реплики, такива практически няма и затова аз няма да коментирам нищо.
Що се отнася също така до групировките, връзките и т.н. измислици на господин Петко Илиев, това си е негов проблем.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Засега все още са измислици. Ще дойде време, когато другояче ще говорим.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А що са отнася до гласовете от старо време, да, те наистина са гласове от старо време. Аз цитирах тук гласа на господин Иван Костов отпреди две години. Ако той и за вас е глас от старо време, приемете го, както искате. Благодаря ви за вниманието. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Госпожица Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Това, което искам да кажа във връзка с приемания днес на първо четене Закон за държавния бюджет, е на първо място това, за което стана дума малко преди това: че приемаме държавния бюджет в средата на годината. И мисля, че наистина, ако искаме да се държим като отговорни народни представители, то и поведението ни, и думите, които използваме от трибуната на Народното събрание, трябва да бъдат отговорни и трябва да съдържат истината.
Предизвикана съм, и може би малко по-остро ще бъде моето изказване, от думите, които чух преди малко в изказването на господин Овчаров. Господин Овчаров, който беше член на правителството, който не е човек, който да не е бил в изпълнителната власт, човек, който също носи отговорност за този бюджет. Защото този бюджет, господин Овчаров, който днес гласуваме, е бюджет, който е и на правителството на Жан Виденов. Защото в началото на годината, господин Овчаров, парите, които са харчени в България, са харчени от вас, от правителството на Жан Виденов. Защото вие управлявахте в началото на годината. А да не говорим за времето в последните две години, в които разсипахте България.
И това, което днес правим, това, което днес приемаме, приемаме го в резултат на обективни реалности. Приемаме бюджет, който е изяден наполовина. Това е истината и Вие го знаете много добре. И когато задавате въпроси, аз бих Ви помолила наистина, защото в друго време живеем. Защото януари и февруари трябва да са урок за всички политици.
Аз се обръщам към вас от БСП - тези въпроси, които задавате, първо задайте и към себе си. И дайте отговор, защото все още не сте дали отговор първо пред вас, пред партията, а крайно време е и пред българската държава и пред обществеността да дадете този отговор (ръкопляскания) за това как управлявахте, кой беше виновен за това как управлявахте, кой краде, кой разграби държавата и защо нищо не спряхте! И защо оставихте една разсипана държава, разграбена държава, държава, която ние в момента наистина с уменията, със знанията на целия български народ, не само с усилията на хората, които са от Обединените демократични сили, а с усилията на целия български народ се опитваме да спасим, да запушим хилядите дупки (ръкопляскания), през които тече. Тече, защото вие управлявахте зле, даже управлявахте повече от зле.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Престъпно!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не бих казала думата "престъпно", колеги, затова защото за престъпленията трябва да се отговаря пред съд. А ние сме Народно събрание. И нека който е правил нещо, да отговаря там, където му е мястото, а не ние да се превръщаме в съд. Но ние можем да търсим отговорност, защото Народното събрание трябва да отчита кой за какво е виновен. (Ръкопляскания)
С държавния бюджет, който гласуваме днес на първо четене, се опитваме наистина да поставим една основа за финансов ред. Много ще е трудно. Никой не си прави илюзии. И това, което ме зарадва в днешния дебат, беше, че изказванията на всички до момента, в който Вие взехте думата, бяха насочени наистина в посока да се търси нещо конструктивно, да се търси консолидиране, да се търсят пътища за изход от кризата. Защото трудно ще е, но не можем да не минем през трудното, за да живеем по-добре. Защото лесното, грабенето знаем докъде доведе. Както и всички го разбраха през януари и февруари. И тогава хората казаха една проста истина. Ние не сме забравили какво са казали хората по площадите. Те казаха: Играта свърши! Свърши играта на лъжи! И са готови да минат през трудния път само и само да спасят България. И аз съм убедена, че българският народ ще издържи трудностите, тези трудности, които бяха доведени от това безумно управление. Ще извърви този път, защото знае, че цената трябва да я платим. Защото им омръзна да ги лъжат.
И това, което аз искам да кажа в този момент към всички нас, народните представители и тези, които ни слушат, е да спрем с дребните лъжи. Да спрем, защото от това полза няма никой - нито политическите сили, нито институциите, нито целият български народ. Това, от което имаме нужда, е да се казва истината, да се казва, че има начин да се спаси България, че има начин чрез много строги финансови мерки, чрез наистина стягане на дисциплината, чрез наистина правене на всичко, което е възможно за поощряване на всяка една област - и в производство, и в интелектуална сфера, навсякъде. Но това може да стане само с конструктивен тон, а не с размахване на пръст и с размахване на призраци. И няма да стане с измислени спомени. Защото това, което се чу преди малко, бяха измислени спомени. Измислени!
РУМЕН ОВЧАРОВ (от място): Това са цифрички. Какви спомени?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вижте, цифричките можем да вадим, разбира се, винаги. Господин Овчаров, аз искам да Ви кажа за какво излъгахте, без цифричките, за това, което почнахте в изказването си.
Да, в нормално време един държавен бюджет се разглежда дълго. Това е основният закон на българската държава. Вие извадихте едно изказване на господин Иван Костов и казахте, че сега сме направили нещо страшно, като сме вкарали за два дни да се разглежда държавният бюджет. Само че за два дни влезе да се разглежда държавният бюджет в България в пленарна зала, затова защото само преди един месец беше избрано правителството на Република България. Затова защото сроковете притискат цялата страна отвсякъде. И Вие го знаете много добре. Затова ние проведохме консултации, на които всички политически сили се съгласиха наистина всеки да отстъпи, да направи нещо в името на България. Това го направихме в консултациите и го заявихме. И затова днес не беше почтено да застанете и да размахате пръста, че се злоупотребява с Народното събрание и да извадите старите стенограми, когато се е приемал държавният бюджет в една съвсем друга обстановка. Не е почтено нито към Народното събрание, нито към българската общественост да се злоупотребява с фактите. Затова казвам, че не бива да се лъже. Истината трябва да се казва такава, каквато е. Прозрачността, за която ни обвинявате, къде я няма тази прозрачност?
Нима не можехме ние силово да вкараме бюджета в пленарна залата? Можехме, имахме мнозинството. Само че преди това се срещнахме с Вас, господин Овчаров. И Вие бяхте на тези консултации, и Вие се съгласихте. Именно в името на националното съгласие. Защо днес се отричате?
РУМЕН ОВЧАРОВ (от място): Не се отричам.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защо се отричате в пленарна зала от трибуната? Това направихте, но аз нямам намерение да водим диалог в момента. Защото по-важното е, че наистина трябва да направим стъпките, които са необходими на България. А стъпките минават и през приемането на този бюджет и без възкресяването на измислени неща.
Затова аз се обръщам към всички народни представители - днес да подкрепим на първо четене бюджета, а между първо и второ четене, разбира се, всеки един от народните представители може да направи своите предложения, може да защити отделни позиции. И може би ще намерим някои решения, които всички ние ще намерим като по-добри. Но нека да говорим истината и нека да не си измисляме страховити неща и да задаваме страшни въпроси, които да звучат като че ли някакви страхотии идват. Не е вярно, че идват страхотии! Идват добри дни за ! (Ръкопляскания от дясната и средната част на залата) И аз ви обещавам, че идват добри дни за България! Казвам ви го най-отговорно! (Продължителни ръкопляскания в дясната и средната част на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Върнахме се в залата главно от уважение към госпожа Михайлова и някои наши колеги, с които имаме добър диалог. В мое отсъствие човек, който ме е клеветил преди изборите, е правил някакви изявления. Искам да ви кажа, господа, че ние с най-добро чувство ви критикувахме днес и снощи по "Отзвук" доц. Иван Белчев от БББ с най-добро чувство ви похвали за много много точки. И ние бяхме, които ви защитавахме, а от Евролевицата бяха тези, които ви критикуваха. Това е демокрацията.

И когато вие дюдюкате, когато вие апострофирате, когато един господин Лучников, който ме нарича с какви ли не имена от години, вие, които ме извадихте незаконно от парламента и искате... Вие, които атакувате Георги Агафонов с качулки, и това е удар срещу мен и Бизнесблока, вие желаете ние да присъствуваме в залата. Ами, коригирайте се! (Глас отдясно) Да, знаем, че е важно! Ние ви даваме знак. Щом е важно, ние желаем вие да имате демократично поведение, да се уважаваме взаимно.
И ние всички сме равни в тази зала. Някои в живота си са много по-успешни от други, но в тази зала всички сме равни. И аз уважавам всеки един от вас. (Глас отдясно: "И ние те уважаваме")
И, повтарям, върнахме се в залата, тъй като чухме гласа на резона. И мисля, че трябва отсега нататък да ни третирате по достойнство. Ние ви подкрепихме там, където вие ни ударихте, с 1 млрд. инвестиция да ни убиете политически. Ние ви отвръщаме с благородство. И вие трябва един път завинаги да разберете, че от нас ще получите подкрепа там, където е в полза на България, там, където е достойно поведението ви и нашето към вас, да има някакъв баланс. Умолявам ви! Довиждане. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Нямах намерение да взимам думата днес, защото, честно казано, не съм много в час. Ще видите защо, ще ви го кажа съвсем накрая. Но успях да вляза в час след последните изказвания на някои наши колеги.
Ще започна с един "мил", спомен от само миналата година. Мил спомен, който може би ще отрезви господин Овчаров и неговия ентусиазъм. Три бюджета преживя миналият парламент само за една година. (Реплики отдясно) Три бюджета за една година! Колко намясто бяха тези въпроси, ако ги беше задавал господин Овчаров тогава? Но той просто нямаше да бъде министър в кабинета на своя ... (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания отдясно)
Тези въпроси бяха задавани наистина от лидера на Съюза на демократичните сили миналата година, именно поради това. И те бяха наистина много страшни тогава въпроси, на които тогава управляващата партия не можа и не посмя да отговори.
Ще се върна с един мил спомен, не в кавички, от заключителната ми реч на Тридесет и осмото Народно събрание, което аз нарекох порочното Народно събрание, за разлика от Тридесет и шестото безплодно Народно събрание. Порочно от гледна точка на демокрацията.
В последните ми слова, с които завърших, в последните слова, с които се изказах пред Тридесет и седмото Народно събрание, аз пожелах на БСП да бъдат опозиция, както и познах. Днес БСП дори не може да се изяви като качествена опозиция.
По въпроса за държавния бюджет наистина дебатите са основни за годината. Това е най-основният дебат между политическите сили. Точно по въпроса за държавния бюджет в парламента се конструират управляващи и опозиция.
Но днес ние не сме пред нормален държавен бюджет, вие всички разбрахте защо и поради какви причини.
Последните ми думи от Тридесет и седмото Народно събрание бяха: "Новото поколение демократи под формулата ОДС, позната като Костов-Савов-Мозер-Доган, ще успеят в реформите. Ще успеят и знаете ли защо? Защото народът им вярва. Те ще поведат хората през онази пустиня, която вие оставихте, онази опожарена земя. Защото ние заявихме тогава: "Ние ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще споделяме най-висшата власт - изпълнителната, с неговия единствен суверен - народът". И той ни повярва.
На 19 април българският народ окончателно се сбогува с комунизма. Каза решително "Да!" на реформите и разбра своето качество на главен архитект на процесите в България.
По отношение на този основен дебат - държавния бюджет. Обединението за национално спасение, в частност Движението за права и свободи, ще подкрепи проекта за държавен бюджет. Защото не може да бъде опозиция (ръкопляскания вдясно) на демокрацията!
В този момент, когато поставяме фундамента на реформите, някой очаква ли от Обединението за национално спасение да бъде опозиция?
Искам от тази висока трибуна просто да отговоря на вашия лидер Георги Първанов да не флиртува с нас. Заедно опозиция няма да бъдем с вас. (Продължителни ръкопляскания в опозицията) Най-малкото той има моралното право да общува с нас, когато в последните дни и месеци на Тридесет и седмото Народно събрание вие отново поискахте да забраните Движението за права и свободи. Сигурно си мислите, че сме забравили неговата зловеща роля в Кърджали? Не, не сме забравили, помним.
И по отношение на този изключително важен момент днес. Ние заявяваме, че сме на страната на демокрацията. Ще подкрепим от все сърце първия опит да преминем към истински реформи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията)
И понеже забравих да ви кажа обещанието защо не бях в час в момента - моята съпруга ражда, въпреки това аз съм тук. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Стискаме палци.
Имате думата.
НАНСЕН БЕХАР (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това че в края на едно тежко заседание има смях в залата, може би е симптоматично... Може би и ние желаем от все сърце този бюджет, който е бюджет на всички, независимо че е бюджет, предложен от правителството на една политическа сила, в края на краищата той касае абсолютно всички граждани, касае всички нас в тази зала и ние искаме от все сърце този бюджет да бъде реализиран със своите цели, със своята философия.

Излязохме за малко от залата, защото в един висококвалифициран екип, в така нареченото "правителство в сянка", се обсъдиха някои параметри на бюджета. Изразиха се доста силни критични бележки по повод на формирането на приходната част, по разходната част на бюджета, които между първо и второ четене ще представим в съответния порядък.
Аз искам да кажа, че няма нищо по-порочно от това да се политизира и да се идеологизира такъв важен дебат, какъвто е дебатът за държавния бюджет. Считам, че тук се лансира една идея, че това е бюджет на възможностите. Има сфери обаче, аз искам конкретно в областта, в която участвувах в дискусиите в Комисията по национална сигурност и ми се струва, че не всичко беше изнесено по повод на тази дискусия, но ще застъпя тук една моя лична позиция като народен представител. Има сфери, където философията на възможности не е достатъчна. Например в сферата на отбраната трябва да говорим за достатъчност за осъществяване функциите на отбраната във връзка със съхраняване на националната сигурност. И именно затова, напълно съзнавайки, че не може да се тръгне по линията на това да се иска за едно ведомство повече пари, повече средства, повече бюджетни средства, без да се посочи откъде да се вземат, ние считаме, че бюджетирането трябва да се разглежда като един процес и да има приоритети и гаранции, че дадени сфери именно в порядъка на този процес ще бъдат обект на повече финансово внимание, така да се каже, от институциите, които осъществяват бюджета. Именно затова аз апелирам една такава институция да бъде Министерството на отбраната, където по изчисления на експерти около 30 млрд.лв. са минимално необходимите средства, при които може да се осъществи именно тази достатъчност при изпълнение на функциите.
И още един момент. Тревожи ме това, че в структурата, която е залегнала по повод на бюджета, свързан с отбраната, има едно крайно неблагоприятно съотношение между разходите за личен състав, разходите за поддържане на кадровия състав на отбраната и разходите за материално-техническо осигуряване, за поддържане, за всичко това, което ще направи нашата отбрана фактически една модeрна отбрана. Те са в крайно неблагоприятното съотношeние 75:25, докато в Турция, например, те са 50:50 приблизително; в Гърция са 55:45. В някои други страни съотношението е доста различно.
Следователно, струва ми се, че в тази част именно - на разходната част на бюджоета - може да се извършват опредeлени корекции и ние ще направим съответните предложения.
И накрая искам да кажа, че фактически една грешка във формирането на бюджета сега се плаща с лихвите утре. Всяка грешка във формирането и липсата на гаранции, че дадени дейности ще бъдат осъществени, утре могат да бъдат дeйствително гибелни за нацията и за народа. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господвин Бехар.
Давам думата на господин Стефан Стоилов от името на парламентарна група.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Лошо е, че в края на днешното обсъждdне по бюджета бяха направени изказвания, които въобще не бяха свързани с темата и преследваха някакви други цели. (Шум в залата)
Господин Атилла, Вие можете да се пренатягате, колкото искате, пред някой си. Народът казва: "Може да искаш да се подмокряш, колкото искаш!" Това си е Ваш проблем. (Шум и реплики в блока на мнозинството) Това, че не искат да ви приемат на разговори, си е ваш проблем. (Шум и ръкопляскания в блока на СДС) Това е само ваш проблем.
И второ, нямате никакво основание да инсинуирате, че Българската социалистическа партия е искала вашата забрана към края на Тридeсет и седмото Народно събрание. Няма такова нещо, а днес вие си позволихте и такава инсинуация. Нямате никакви основания!
С други думи, не превръщайте вашите проблеми в проблеми на събранието. Те не са наши проблеми.
А иначе за това, че ставате баща, нашите поздравления. (Единични ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Господин председател, колеги народни представители! Между другото това е един от районите, който понесе тежък удар от градушката, както и много други. Убеден съм, че сме в дълг към нашите избиратели. По повод на бюджета може да се каже нещо простичко, но полезно. Когато пороите удариха Рудозем и поречието на Въча, във фонд "Стихийни бедствия" имаше някакви си жалки двадесетина или не си спомням колко милиона. Така в тази трудна ситуация не може да се действува.
Предлагам да се осмисли захранването на такъв един фонд "Стихийни бедствия" с достатъчно голяма сума, за да се компенсират хората, които понесоха тежък удар по силата на едно природно бедствие.
Правя обобщение от природното бедствие градушка или порой, което удари страната ни, до природното бедствие, което се нарича икономическата ситуация у нас. Убеден съм, че става дума за критични обстоятелства, които, не дай Боже, да превърнат мероприятието валутен борд във валутно робство, аз ще бъда един от първите, които ще започнат хайдушка борба с валутното робство.
Пожелавам при развитието на нещата със съвместни усилия правилното развитие на мероприятието, наречено "валутен борд", да не доведе до такива последствия. Но за да не стане това нещо, трябва да сме наясно с всичките капани на тази сложна икономическа игра.
През 1990 г., заедно с господин Ганчо Ганчев и още някои колеги, предлагахме две прости неща: масова приватизация и парична реформа, която да удари номенклатурния и спекулативния капитал. Това не се осъществи. Ако беше станало, нямаше да има сега необходимост от въвеждане на валутен борд; нямаше коефициентът на полезно действие на масовата приватизация да бъде толкова невисок.
Убеден съм, че ако ние не отчетем две прости обстоятелства - че в условията на такъв режим, при свързване на нашата валута с една друга, т.е. фиксирането й, механизмът работи, като изпомпва национален продукт от по-слабата икономика към по-силната. И това може да бъде доказано, ако щете, и математически.
Аз съм дълбоко убеден, че в тези условия нашият път към демокрация не трябва да минава през деградация на държавата, икономиката и народа. И лозунгът ми в продължение на вдигнатия по-рано "Интеграция без дезинтеграция!", сега ще бъде: "Демокрация и стабилизация, без, подчертавам, деградация!" Става дума за структурна деградация. Всички знаят, че не бива българският народ да бъде сведен до положение просто със земеделие да се прехранва, още повече, когато става дума за ситуация, при която един потенциален пазар на земята при масово предлагане и нищожно търсене ще свали цената на земята.
Има национални ресурси, един от тях е държавата. Социално-пазарното стопанство, което вие включихте във вашата програма на последната си конференция, е нещо, за което и ние сме се борили и то от 1990 г. Поздравяваме ви за това, че го включихте. Но подчертавам: социално-пазарно стопанство без сериозен дял на държавата в приходната и разходната част на бюджета не може да бъде. Тоест, поне 40 на сто и нагоре трябва да има, за да може теоретически да кажем, че вървим към социално-пазарно стопанство.
Убеден съм, че резервите за това валутният борд да не стане валутно робство минават през натоварването на държавата с нейните сериозни функции, а не дезангажирането й от социалния живот на страната. Подчертавам: българската държава е един от малкото ресурси, които не се отчитат като създател на този национален продукт, който може да ни избави от ситуацията. Във всеки случай аз повече няма да агитирам тук за каквато и да било власт. Искам само да пожелая в новите условия, с общи усилия и без политизиране да гледаме държавнически, а не партийно на предстоящите проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Няма други записали се за изказване.
Преминаваме към гласуване. На вашето внимание е представен Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и тригодишна бюджетна прогноза.
Моля, гласувайте за законопроекта.
От общо гласували 223 народни представители, за - 163, против - 50, въздържали се - 10.
Законопроектът е приет на първо четене. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Моля за внимание! Заседанието не е приключило!
За отрицателен вот, заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! И аз бях смутен в края на този дебат от тона, който тук започна да господства.
Не подкрепих първото четене на Законопроекта за държавния бюджет на няколко основания, но само илюстративно ще се спра на едно от тях. И то с няколко изречения.
Първото - борбата с престъпността във всичките нейни превъплъщения е една от същностните програми в общата програма на правителството.
Второ - това не е само правителствена програма. Тя е програма, която изразява пряко волята на народното представителство, защото всички тук подкрепихме изричния текст в полза на борбата с престъпността, гласувайки Декларацията за национално съгласие.
Трето - проектобюджетът не осигурява ресурсно тази борба. Говоря без цифри, а имам предвид предложенията, реалните предложения на цялата йерархия от органи на съдебната власт - съд, прокуратура, следствие и т.н. И тогава, ако тази програма не бъде ресурсно обезпечена, всъщност самата тя се явява бламирана, след като е била акт на Народното събрание.
На това принципно основание аз смятам, че бюджетът и така направен, не можеше да бъде подкрепен.
Сега тук много се говори и не само сега за това прословуто междучасие между първото и второто четене и че между първото и второто четене се правят писмени конкретни предложения, и че тогава ще могат да се поправят някои неща в бюджета. Сигурно. И аз имам желание това да стане така. (Реплики от залата, че времето за обяснение на отрицателен вот е изтекло, ръкопляскания за прекъсване)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГИНЬО ГАНЕВ: ... но не е възможно това да бъде основание очакването на второто четене да се произнесеш "за" в хода на първата дискусия (ръкопляскания за прекъсване), защото принципната философия на законопроекта е в неговото първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев. Времето изтече!
За втори отрицателен вот думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, колеги! Аз най-съзнателно и най-отговорно се постарах в тези кратки дни да вникна във философията на бюджета и във всичко това, което се предлага. И, вярвайте ми, съвсем убедено днес гласувах против този бюджет, защото първо, господин министър-председател, Вие предлагате ние, народните представители, да нарушим поне десет закона! Поне десет закона, бих могъл да ги изброя, но ще загубим време, а след това ще Ви ги кажа!
И най-вече, на следващо място, а ако ми дадат време, ще изброя законите, но на следващо място ние нарушаваме Декларацията за национално съгласие, защото за най-важните направления не обезпечаваме средства.
И, което е по-важно. Социалната цена искаме да я плащат инвалидите, да я плащат децата. И, разбира се, общините. Общините, защото повече от половината от общините, господин министър-председател, са ощетени. Аз приемам, че нямаше време. Приемам и извиненията на господин Муравей Радев, но не мога да приема общините с два пъти по-малко средства да бъдат унищожени.
И най-сетне, дойде господин Божков. Има хора, господин Костов, във Вашето правителство, които с арогантното си поведение, с начина си на действие, не гарантират изпълнението на този бюджет. (Ръкопляскания за прекъсване)
Ето затова аз гласувах против. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За трети отрицателен вот, имате думата, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Дясната страна репликира господин Овчаров, че е цитирал господин Иван Костов от предишния парламент, когато се е обсъждал предишният бюджет.
А аз ще цитирам господин министъра на здравеопазването от сегашното правителство на господин Иван Костов: определените разходи от държавния бюджет не заемат приоритетно място и не гарантират - не гарантират - минималните обществени потребности, свързани със сферата на здравеопазването и осигуряването на здравна помощ на населението, регламентирана с Конституцията на държавата. Това го каза министър от сегашното правителство! Минималните!
Ние бихме желали в този бюджет да се гарантират минималните разходи - не повече. Тогава бих го подкрепил.
Още повече, не мога да гласувам за един бюджет, който гарантира 20-процентна безработица и който не е проведен в диалог с общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение срокът за подаване на предложенията да бъде съкратен от 7 на 3 дни и крайният срок да бъде понеделник, 20,00 ч. (Шум и реплики на неодобрение от опозицията)
Това предложение е консултирано с ръководствата на парламентарните групи и аз в момента не си го изсмуквам от пръстите. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой желаещ да се изкаже срещу това предложение? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 186 народни представители, за - 154, против - 26, въздържали се - 6.
Предложението е прието. Срокът за подаване на писмените предложения изтича в понеделник в 20,00 часа.
Госпожа Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, свързано с извънредно заседание на Народното събрание - това да бъде във вторник. Защо? - Защото има много закони, които пряко кореспондират със Закона за държавния бюджет, и освен това вчера, гледайки в комисиите Закона за държавния бюджет, ние пропуснахме един парламентарен ден.
Предлагам и дневният ред на извънредното заседанието на Народното събрание да бъде:
1. Изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност с вносител Димитър Луджев и Йордан Цонев - първо и второ четене.
2. Изменение и допълнение на Закона за акцизите, вносител Йордан Цонев - първо и второ четене.
3. Изменение и допълнение на Закона за данъчното производство, внесен от Йордан Цонев - първо и второ четене.
4. Изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания, внесен от Йордан Цонев - първо и второ четене.
5. Изменение на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, вносител Йордан Цонев.
6. Изменение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, внесен от Йордан Цонев.
И предлагам заседанието да бъде от 14 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте за направеното предложение за извънредно заседание.
От общо гласували 180 народни представители, за - 157, против - 15, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Само още няколко минути търпение за няколко съобщения и накрая ще дам думата на господин Юджел Атилла за лично обяснение.
На 21 и 22 юни, както и в понеделник до 20 часа ще работят службите "Архивно-деловодна дейност" и "Текстообработка".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 24 юни, вторник, 12 часа в пленарната зала.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 25 юни, сряда, 15 часа в зала 238 на пл. "Княз Батенберг" N 1.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 25 юни, сряда, 15 ч., в зала 134 на пл. "Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 25 юни, сряда, 15 ч. в зала 142 на пл. "Александър Батенберг" N 1.
Има думата господин Юджел Атилла. Заповядайте.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ОНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! Професорът Стоилов добре помни моя остър език в Тридесет и седмото Народно събрание, но така и не посмя тогава да ме репликира. Още при първата ми изява в Тридесет и осмото Народно събрание събра смелост. Но ще му отговоря за подмокрянето по следния начин: все още, професоре, не се подмокрям и най-доброто доказателство за това е, че след броени минути ставам баща за втори път. (Смях и ръкопляскания) За разлика от Вас, който така обилно се подмокрихте тук, че чак от СДС Ви благодариха, а пък аз бях изключително изненадан, знаейки Вашето пещерно бесепарско поведение.
Но най-доброто, което роди демокрацията в България, е СДС и ДПС. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атилла.
Следващото заседание ще бъде на 24 юни, вторник, 14 часа следобед.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 19,00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
       Анелия Тошкова

       Камен Костадинов