Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Валентин Христов и Юлия Янева. Да им е честито! Всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 до 19 септември 2000 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносители - народните представители Петър Рафаилов и Николай Згурев. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Вносител - народната представителка Росица Тоткова.
- Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова. Вносители - Георги Първанов и група народни представители.
- Законопроект за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон. Вносители - народните представители Васил Гоцев и Иван Димов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Третия допълнителен протокол към споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на италианската република относно провеждането на учения на италиански въоръжени сили на територията на Република България. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По седмичния дневен ред, който ще започнем с един проект за решение за промяна в състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, има направени предложения:
- от народната представителка Дора Янкова точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносители - Меглена Плугчиева и Дора Янкова;
- от народната представителка Меглена Плугчиева точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите с вносители Меглена Плугчиева и Дора Янкова;
- от народния представител Пламен Славов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
- от народния представител Антон Данаилов точка от дневния ред да бъде законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство. Вносител Георги Михайлов и група народни представители;
- от народния представител Любомир Божков точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова, с вносители Георги Първанов и група народни представители.
Предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от дневния ред да бъде:
1. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, с вносители народните представители Методи Андреев и Иван Симеонов.
3. Законопроект за държавния вътрешен финансов контрол, с вносител Министерският съвет.
4. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите.
5. Законопроект за юридическите лица с нестопанска цел - второ четене, продължение.
6. Законопроект за ипотечните облигации, с вносител Никола Николов.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, с вносител Министерският съвет.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже, както и предложения за отпадане или разместване?
Има думата госпожа Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да застана на тази трибуна с голяма тревога за горите на България, които в момента са в сериозна опасност. Последиците от катастрофалните пожари през последните месеци, за съжаление и от затлачената реституция, която носи всички грешки на реституцията на земята, поставят под заплаха най-ценните ни и единствено възобновими природни горски ресурси в страната - същите тези горски екосистеми, на които разчитаме не само за суровина, но на които разчитаме за вода, за въздух, за една стабилна и комфортна околна среда.
На това основание, предвид голямата тревога и необходимостта от националноотговорна политика за природосъобразно и устойчиво стопанисване на горите, предлагам на вашето внимание и моля на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите, който дава възможност да бъдат въведени съответните изменения, за да може да се гарантира запазването и природосъобразното и устойчиво стопанисване и ползване на горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Пламен Славов има думата.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Заедно с господин Стефан Нешев ние внесохме проектозакон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в който предлаганите изменения и допълнения бяха продиктувани от една обективна и реалистична оценка на това, което става в момента в България, в българското село и в резултат на категоричното настояване на наши избиратели от Пловдивска област и не само от Пловдивска област. Истина е, че това, което става днес със земеразделянето, засяга интересите на всички собственици от цялата страна. Истина е, че безрезултатната и честа смяна на ръководствата на поземлените комисии, извършили нарушение на закона при неговото прилагане в ущърб на истинските собственици на земя и техните наследници в полза на ограничен кръг приближени от състава на поземлените комисии доведоха до сериозно нарастване на напрежението, открито противопоставяне и задълбочаване на антагонизма. Преобладаващо тези нарушения се свеждат до отнемане на земя на собствениците по местонахождение и раздаване на тези земи на други собственици чрез нерегламентирани контакти, най-често с ръководствата на поземлените комисии. Този антагонизъм не може да бъде преодолян с установения механизъм на една тежка и от финансова гледна точка невъзможна за реализация процедура за собствениците и техните наследници. Ето защо ние направихме предложения, които позволяват по един рационален начин да се потърси подход за засилване на активната роля на областния управител в този процес и за увеличаване на тези обективни обстоятелства и предпоставки, които гарантират справедливост в процеса на земеразделяне.
Истина е, че отговорността на парламента като законодател е най-голяма в реализиране на този процес на изменение и допълнение на закони, които показват много дефекти и създават силно противоречие в обществото. Предлагам този законопроект да бъде разгледан и утвърден в дневния ред на сегашната седмица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Славов!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Защото това е пътят и начинът ние да свалим напрежението, което съществува в българското село между собствениците на земя и тези, които по неправомерен начин са придобили земя в землището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Славов.
Друг?
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Мотивите ми за това са следните. С този законопроект ние с народния представител Меглена Плугчиева правим предложение за стимулиране на собствениците на частни гори, когато те на доброволен принцип се сдружават. По този начин ще се предотврати в процеса на реституция раздробяването на горския фонд и ние ще окажем съдействие за едно рентабилно и устойчиво ползване на горското стопанство в недържавния сектор.
Второ, с това изменение ние предвиждаме и решаване на проблема за възстановяване на собствеността върху залесените и самозалесените площи от поземления фонд, които в момента или са безстопанствени, или подлежат на незаконна сеч.
И трето, предлагаме да се реши въпросът за възстановяване на правото за собствеността върху земите, които са били изключени от Държавния горски фонд с цел изкореняване и превръщане в земеделска земя.
Аз мисля, че има смисъл Народното събрание да направи изменение на този законопроект, защото вече три години законопроектът е приет, процедурите по реалната реституция се бавят. И точно през тези три години и българското стопанство няма ползи, и собствениците на гори пропуснаха своите реални ползи. Има нужда от промяна и от преглед на горската реформа, защото в самия доклад за опазване на околната среда ние виждаме как през този отчет, който се отчита, има незаконна сеч, има много пропуснати реални механизми, които ние можем да дадем на обществото. Затова предлагам в дневния ред да бъде включен нашия законопроект и подкрепям предложението на госпожа Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг?
Има думата господин Данаилов.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Повече от шест месеца изтекоха от внасянето на законопроекта за стимулирането на промишленото и земеделското производство и досега Икономическата комисия към Народното събрание не се е произнесла по този въпрос. Това много ми напомня на внесения законопроект от наша страна за малките и средните предприятия, който стоя на рафтовете на Народното събрание близо девет месеца, докато не беше внесен законопроектът на правителството. Очаква се и сега така да стане. Но аз искам да се обърна към колегите от дясната страна и да помоля да прочетат законопроекта и наистина този законопроект да влезе достатъчно навреме в Народното събрание. Да се обсъди и тези рационални неща, които са записани вътре, те не са измислени само за България, те съществуват в цяла Европа и които са изключително потребни за нашата икономика да влязат в дневния ред на нашето Народно събрание. И с общи усилия да направим този законопроект и да го дадем на българския производител и на българския износител, които имат изключителна потребност от него.
За да изправим нашата икономика на крака, за да направим така, че нашата продукция да може да се реализира на външния пазар, такъв законопроект в Народното събрание ще бъде приет, ако не тази година с вашето мнозинство, то следващата година с друго мнозинство. Но, в края на краищата, без такъв законопроект Република България не може да мине.
Именно за това ви приканвам още веднъж, като слушам и това, което говори министър-председателят, което говори министър Жотев, което беше записано във вашата "Програма 2001" и във вашия вариант на актуализирана "Програма 2001" - навсякъде се повтаря едно и също - потребност от стимулиране на българското производство и българския износ, а в същото време вие не приемате един готов законопроект, който ние предлагаме.
Именно затова още веднъж се обръщам преди всичко към хората от дясната страна да подкрепите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Любомир Божков има думата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание през седмицата 20 - 21 септември тази година да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова с предложение, с вносител под № 054-02-82 от 15 септември т.г. Георги Първанов и група народни представители.
Искам да обоснова мотивите за това предложение пред вас. През последните години фондация "Бъдеще за България" се превърна де факто в държавна институция. Това е семейна фондация на министър-председателя Иван Костов, ръководена от неговата съпруга Елена Костова. Тази фондация разполага с огромни средства, получавани с политически мотиви и изразходвани за политически цели. Има доказателства, че тази фондация е получавала средства от мафиотски организации под думите на висши държавни служители. Като само един от примерите е този с господин Лучански за 80 000 щатски долара.
Министрите на вътрешните работи, на финансите, прокуратурата и специализираната парламентарна комисия "Антимафия" отказват да ревизират дейността на госпожа Елена Костова и нейната фондация. Това е политически чадър върху дейността на семейство Костови, кръгът "Олимп" и СДС. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Конституцията на България, България е република с парламентарно управление. Не може парламентът да остави без контрол това смесване на държавни, лични и групови интереси, извършвани чрез тази фондация.
Проблемът с Фондация "Бъдеще за България" не е само личен, семеен или групов на една управляваща политическа формация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ: Проблемът засяга държавността, конституционния ред и националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков. Времето Ви изтече.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Дора Янкова точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Гласували 179 народни представители: за 71, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Меглена Плугчиева точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
Гласували 176 народни представители: за 59, против 110, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Гласували 178 народни представители: за 65, против 109, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Андон Данаилов точка от дневния ред да бъде законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство.
Гласували 179 народни представители: за 63, против 116, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Божков точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България".
Гласували 183 народни представители: за 71, против 108, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС за седмична програма, въз основа на което е изготвен и проекта за седмична програма.
Гласували 179 народни представители: за 123, против 50, въздържали се 6.
Седмичната програма е приета.
Започваме с един проект за решение за попълване състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Димитър Георгиев Желев за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ПО АТОМНА ЕНЕРГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ГАРАНЦИИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОГОВОР ЗА НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, предлагам по този законопроект в залата да бъде допуснат заместник-председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели господин Роберт Попиц.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 120 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Роберт Попиц в залата.
Водеща комисия е Комисията по енергетика и енергийните ресурси, която има становище.
Има думата господин Ангел Малинов да прочете становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по енергетика и енергийните ресурси
по проект за Закон за ратифициране на Допълнителния
протокол към Споразумението между Народна република
България и Международната агенция по атомна
енергия за прилагане на гаранциите във връзка с
Договора за неразпространение на ядреното оръжие
№ 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2000 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2000 г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди проект на Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2000 г.
В заседанието взеха участие председателят на КИАЕМЦ господин Георги Касчиев и представител на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси господин Антон Детисов.
Република България е една от първите страни, подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие и след ратифицирането му от Президиума на Народното събрание влиза в сила на 5 март 1970 г. В съответствие с изискванията на чл. 3, т. 1 от Договора на 21 януари 1972 г. е сключено споразумение между Република България и Международната агенция по атомна енергия за приложение на предвидените в Договора гаранции.
Допълнителният протокол към Споразумението е разработен по инициатива на Международната агенция по атомна енергия и цели засилването на контрола върху неразпространението на ядреното оръжие по целия свят, чрез усъвършенстване на системата от гаранции и обмен на необходимата информация.
Република България е подписала Допълнителния протокол на 24 септември 1998 г. във Виена.
От Допълнителния протокол не произтичат непосредствени финансови задължения за страната. За изпълнение на задълженията по него ще се наложи промяна в някои нормативни документи в областта на ядреното проучване и производство, и в режима за контрол за неразпространение на ядреното оръжие.
За координатор на изпълнението на задълженията, произтичащи от Допълнителния протокол се определя Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели.
Въз основа на проведената дискусия, Комисията по енергетика и енергийните ресурси взе следното решение:
1. Приема за основателни мотивите на правителството и счита, че с този акт Република България ще се присъедини към усилията на международната общност за укрепване на режима на контрол за неразпространение на ядреното оръжие.
2. Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да приеме Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Становището е прието единодушно от комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 002-02-37 за ратифициране на
Допълнителния протокол към Споразумението между
Народна република България и Международната агенция
по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка
с Договора за неразпространение на ядреното оръжие,
внесен от Министерския съвет на 31 юли 2000 г.

На свое заседание от 14 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 24 септември 1998 г. във Виена."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие № 002-02-37, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Тъй като явно няма спор по гласувания в момента от нас законопроект за ратификация, правя процедурно предложение да преминем към гласуването на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Ангел Малинов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Споразумението между Народна република България и
Международната агенция по атомна енергия за прилагане
на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение
на ядреното оръжие

Чл. 1. Ратифицира Допълнителния протокол, подписан на 24 септември 1998 г. във Виена, към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Чл. 2. Определя Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели за координатор на изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Допълнителния протокол по чл. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и чл. 1 и 2 на законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието, чл. 1 и чл. 2 на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Никола Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Д О К Л А Д
по законопроект № 954-01-59 от 3 ноември 1999 г. 
за изменение и допълнение на
Закона за малките и средните предприятия,
внесен от Методи Андреев и Иван Симеонов


На заседанието, проведено на 12 юли 2000 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, внесен от Методи Андреев и Иван Симеонов.
Комисията по икономическата политика приема мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме следния
ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за малките и средните предприятия

Параграф единствен. В чл. 16 думата "само" се заменя с "приоритетно"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Има думата господин Методи Андреев
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ни с колегата Иван Симеонов за изменение и допълнение на този закон е продиктувано от факта, че Насърчителна банка е създадена да насърчава малкия и средния бизнес. Но се оказва, че заявките от страна на малкия и средния бизнес не са достатъчни, за да захранят нейната кредитна дейност, а тя е малко по-особена банка.
Ето защо ние решихме да дадем възможност нейната дейност да се разшири, като в чл. 16 на раздел втори думата "само" се замени с "приоритетно".
Смисълът е следният: при избирането на предприятията, които трябва да бъдат кредитирани, ако няма малки и средни, тогава да могат и други да бъдат захранвани с кредити от Насърчителна банка. Като, разбира се, ако съществуват малки и средни предприятия, те приоритетно ще бъдат избрани при евентуално провежданите от банката конкурси. Това е смисълът. И смятаме, че това ще облекчи и ще подобри работата на Насърчителна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Някой друг желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви съобщя веднага, че аз ще гласувам за приемането на този законопроект, тъй като наистина последното изречение на мотивите показва, че така създадената Насърчителна банка, ако не бъде изменена думата "само", трябва да бъде закрита съгласно Закона за банките.
Аз обаче питам: какво става, след като тази банка вече приоритетно само ще кредитира малките и средните предприятия, тоест това ще е вече една от обикновените търговски банки, какво остава от Закона за малките и средните предприятия? Ако внимателно го разгледате, ще видите, че това е вече една пожелателна програма за развитието на малкия и средния бизнес в България.
И когато ние от нашата парламентарна група заставаме тук, на тази трибуна пред вас и ви предлагаме да гледаме закони, които реално да подпомогнат развитието на малкия и средния бизнес, вие, колеги от управляващото мнозинство, гласувате против тези наши предложения и остават само голите декларации, които вървят по вестници, по радио и по телевизия.
Крайно време е в това Народно събрание да се сложи началото на реална помощ за малкия и средния бизнес в България, защото той може да даде възможност за повишаване покупателната способност на населението, за намаляване на безработицата и за икономическия просперитет на нашата страна.
Аз не бих искал да се разпростирам в обсъждането на думата "само". Но накрая бих искал да ви кажа - виждате как само една дума "само" реално ликвидира един закон, за който закон две години вече се говори, че той е законът, който дава възможност на малкия и средния бизнес в България.
Днес ние зачертаваме и тази възможност. И ще бъде кощунство вече по радиото и телевизията да се говори и във вестниците да се пише, че Тридесет и осмото Народно събрание е създало благоприятни възможности за развитието на малкия и средния бизнес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първа реплика - господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отговоря на въпроса, който беше зададен - какво е останало от Закона за малките и средни предприятия? Първо, остана Насърчителната банка, която приоритетно, както сега ще запишем, ще финансира малки и средни предприятия. След това остава идеята за гаранционния фонд, който се създава и който ще бъде създаден; остават преференциите, които имат малките и средни предприятия и които вече действат по Закона за обществените поръчки, когато подизпълнителят е малката и средна фирма. Това са конкретните неща. А всичко останало е онази нормативна база, от която се нуждаеха малките и средни предприятия, за да бъдат те насърчени в своята дейност, за да могат да бъдат организирани техните сдружения, за да могат малките и средни предприятия да седят във фокуса на вниманието на властта, включително и на политическата власт, и за да могат наистина те да се превърнат в основата на конкурентната българска икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
Господин Николов, Вие всъщност потвърдихте това, което вече казах. Всичко, което оттук нататък ще се прави - този фонд, който ще подпомогне малките и средни предприятия, е в бъдеще време.
Впрочем, преди малко колегата Андон Данаилов ви предложи да разгледаме един законопроект, в който е записано именно създаването и на такъв фонд. Но не само това ще реши проблемите на малките и средни предприятия. И аз пак казвам: крайно време е в тази зала да се разбере, че за малкия и средния бизнес трябва да се приемат реални закони, изпълними закони, а не да се говори само в бъдеще време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смути ме обяснението, което се даде тук за промяната, макар и на пръв поглед твърде незначителна. От една страна се казва, че няма достатъчно субекти, които да бъдат кредитирани от Насърчителната банка, и това е една от причините да се разшири възможността; от друга страна в България има достатъчно банки, които не дават кредити на малките и средни предприятия поради ред причини, една от които е липсата на възможности за осигуряване на достатъчно гаранция за получаване на такива кредити.
Мисля, че това предимство, което дадохме със закона и бяхме ограничили, че тази банка ще кредитира само тези предприятия, е един подчертан приоритет, който ние сега го отнемаме. Тя става просто една търговска банка, а малките и средни предприятия ще продължават да бъдат в полезрението на всички банки и ще се конкурират с онези, с които те не са в състояние да се конкурират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще направя встъплението си както господин Михайлов, че този закон ще го подкрепим не защото е полезен, а защото конюнктурността изисква една банка, която беше създадена, за да стимулира развитието на малкия и средния бизнес, сега бездейства поради факта, че такъв бизнес няма. Такъв бизнес няма, защото законът реално не даде жизнена среда за развитието на малки и средни предприятия. Кой ще кредитира едно предприятие, което няма гарантиран пазар, гарантирана реализация? Може ли да има малки и средни предприятия извън услугите, които да не са свързани с общата индустриална политика на държавата, да спомагат изпълнението на програми на големи водещи предприятия от структуроопределящи отрасли?
И ви го казвам това, защото това е поредният факт, че вие политизирате икономиката, а не я икономизирате. Вие сте една формация, която върху политически целесъобразности искате да правите индустрия в стопанския живот. Няма да стане. Дотогава, докато не разберете, че стопанството се гради върху обективни критерии, които трябва познавателно да се изучават и де се ползват, за да се създават необходимите предпоставки, ще стоим във въздуха между добрите пожелания и нулевото изпълнение. Не това ще ви спаси като управляваща партия. Подхода трябва да промените - да създавате обективност за развитието на определени отрасли. (Реплика на Пламен Марков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марков, тишина!
СТЕФАН НЕШЕВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя бележка на господин Марков да не се обажда от място.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че съм загрижен за България, за народа си, понеже неговата съдба вие я решавате. Боли ме, когато лошо я решавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Методи Андреев. Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Господин председател! Господин Нешев, аз благодаря, че и Вие ще подкрепите закона. Само с нещо не съм съгласен. Вие казвате, че в момента няма дребен и среден бизнес. Той сега се заражда, господин Нешев. Защо сега се заражда? Защото сега ние направихме приватизацията. Ако вие бяхте я направили, ако БСП беше я направила, когато беше на власт, сега щеше да има развит среден и малък бизнес. Затова в момента хората го създават този бизнес. Това съм имал предвид като казах, че банката няма широко поле на изява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев за дуплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Андреев, на мен ми е малко притеснено, че трябва да Ви правя дуплика, но съвсем елементарно искам да Ви кажа: за да се родите, трябва да има мъж и жена, не е от добро желание. А Вие искате от добро желание да се роди стопански субект. Не става без реалности, без обективни критерии.
Ние с Бойков ви внесохме един закон, който работи, който е разработен от американски специалисти. Вие не взехте нищо от него, защото си самовнушихте, че сте най-умните. Е, не сте! И затова не работи, затова няма малки и средни предприятия. Не създадохте икономическа среда, в която да съществуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Спомняте си, че имаше седем закона за малкия и средния бизнес под различни заглавия. От тия седем закона излезе един, който в момента служи само като плакат. В него няма нищо за малкия и средния бизнес, включително не бяха приети и предложения, направени от вашата парламентарна група по някои преференции.
Но колегата Нешев е прав в едно - принципът за кредитиране на малкия и средния бизнес, за развитие на малкия и средния бизнес е развит навсякъде по един и същи начин, по аналогичен начин. В него има паричен фонд, който се поддържа от държавата или от други институции, който гарантира взимане на заеми от малкия и средния бизнес. Банките, които му дават заеми, са само банкови институции. Еднакви са всички банки, които работят и оперират на пазара, само че някои банки са се специализирали в даването на кредити за малкия и средния бизнес, защото това е специфична дейност. Тя е свързана с доста работа за даване на парични средства в малки размери, а обемът на работата, на формалната работа, фактическата работа е един и същи. Тоест тези банки имат по-голяма възможност да покриват риска си в тези малки и средни предприятия чрез такива фондове. Именно това беше идеята - и в България да има такъв фонд, който да се конструира и управлява от държавата. В този фонд можеха да влязат фондовете, които бяха в Министерството на промишлеността навремето и в други ведомства, които са за развитието именно на малкия и средния бизнес. Това нещо не се възприе като система. Отиваме на варианта да правим някаква банка, която има преференции и която я задължаваме да прави нещо, което противоречи на търговската логика.
Искате да направим тази банка само за малкия и средния бизнес с всичките му рискове от това, с всичките му обеми на по-малка печалба, тоест търговски субект, на който казвате, че няма да печели. Няма да заработи такава система. Сега вкарвате варианта вътре да има влогове и да правим нормална банка. Още един субект на пазара, който няма да обслужва малкия и средния бизнес независимо от заглавието. Пак се прави някакъв хибрид от някакви идеи. Защо трябва да откриваме нещата, когато например в Полша, която доста добре върви напред - там бяхме с колеги една седмица и изучавахме опита им - начинът, по който се развива малкият и средният бизнес, което е приоритетно за интеграция в Европейския съюз, е точно този - фонд, който се поддържа от държавата и от други лица, консултантски къщи, бизнес-инкубатори, цялата тази история, която ние с колегата Нешев оформихме като закон и не се прие нищо от това.
Значи има две постановки: или не се иска да се развива сериозно малкият и средният бизнес, или се иска той да бъде под някакъв контрол. Вие разбирайте какъв да бъде контролът. Само че това нещо не се контролира. Така че поредната поправка, с която искате да направите една банка, която да извършва всеобща банкова дейност, а същевременно да е насочена само към малкия и средния бизнес, просто няма да заработи.
Спомняте си, че тук гласувахме два заема за малкия и средния бизнес. Къде са тези заеми? Отидоха ли при малкия и средния бизнес тези 10 млн. марки, които ни дадоха от Германия? Това нещо го гласувахме преди 6-7 месеца. Парите сигурно са там. И какво от това? Отидоха ли до малкия или средния бизнес през същата тази банка, която тогава бързахме да създадем именно заради този заем? Нищо не стана. Няма и да стане, защото е сбъркана цялата икономическа логика на кредитиране на малкия и средния бизнес. Това е специфична дейност, която е различна от чисто банковата дейност. Няма ги условията, няма я цялата система от необходими неща, които са за развитие на малкия и средния бизнес.
Спомняте си, че тук мина и един Закон за технологичните паркове. Къде е този закон? Той също беше една голяма недомислица. Заработи ли? Не заработи. Останаха само етикетите и заглавията, а проблемите са съвсем други, съвсем различни. И ако има сериозна политика, тя трябва да бъде последователна, с няколко закона.
Да не ви цитирам и Закона за експортното застраховане, където също създадохме едно хибридно застрахователно дружество, което също не заработи и няма да заработи. Защото то е различно от нормалния застрахователен пазар. А там също вкарахме дейност, че може да бъде обща застраховка за всички видове неща. Такива системи няма да заработят, колеги. Ясно е, че ще приемете закона. Ясно е, че ще направите банка. И какво от това? Само ще сме я кръстили "за малкия и средния бизнес".
Законът за малкия и средния бизнес иска категорични поправки, но не от този тип, а във философията си, в цялата държавна философия за кредитиране, управление и създаване на малкия и средния бизнес - това, което не сме направили, а остана само заглавието, че сме приели такъв закон. Така че ще приемете тази поправка, ще направите още една банка, която ще работи държавно-частно и какво от това? Ще създадете работни места за някои хора. Нищо няма да се получи от тази работа. Дайте да седнем да работим нормално по Закона за малкия и средния бизнес с всичките му атрибути - с фондовете, с данъчното законодателство, включено в него, с технологичното обновление, с бързата амортизация на активите, което е много важно за малките фирми. И серия други неща, които тези хора чакат от нас. А те съставляват някъде между 40-50 на сто от икономиката на страната.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Повече!
ИВАН БОЙКОВ: Може би и повече, господин Ляков, обаче аз напоследък се натъкнах на това, че няма информация, не са обобщени нещата. Така че можем да спорим по процентите. Но щом са 40-50 на сто от националната икономика, ние сме още повече задължени да направим един сериозен закон. Между другото, господин Ляков, Вие също имахме много сериозни предложения по Закона за малкия и средния бизнес, които също не се приеха. Дайте да говорим за реални, конкретни неща. А че ще направим една банка, която ще акумулира пари и ще плаща заплати, просто не виждам смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За изказване има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не бих приел толкова негативна и крайна оценка, която беше изказана от господин Бойков, макар че съм съгласен с част от неговите констатации. Ние направихме много сериозна дискусия при приемането на Закона за малките и средни предприятия. Не бива да се критикува така остро Насърчителната банка, защото все пак тя е първата финансова институция, която е създадена изключително за кредитиране на малките и средни предприятия. А делът й в икономиката, господин Бойков, според Агенцията за малките и средни предприятия, е над 50 на сто. Има точна статистика колко малки и средни предприятия има създадени.
А държавата освен с Насърчителна банка се ангажира и със създаването на гаранционен фонд. Вие вероятно сте пропуснали отговора на заместник министър-председателя господин Петър Жотев на мой въпрос, на който той отговори, че до края на годината такъв фонд ще започне да функционира като фонд, създаден на акционерен принцип, в който държавата ще държи 51 на сто. Значи този фонд ще улесни до голяма степен отпускането на кредити, защото вие знаете, че голямото свиване и невъзможността да се отпускат кредити се дължи на много строгия Закон за банките, който иска много големи гаранции от хората, които получават кредити. И банките даже и да искат да имат по-голяма самостоятелност и ръцете им да са развързани, са ограничени от изискването на закона.
Другата банка, която сериозно стимулира малкия бизнес, това е банка ДСК, която има нова система за отпускане на кредити на микропредприятия - до 10 човека, при много облекчени условия. Аз предполагам, че с тези стъпки, които, разбира се, няма да бъдат само на правителството, но и на други финансови институции, ние ще съумеем да дадем тази финансова подкрепа, от която се нуждае всеки прохождащ бизнес.
За България развитието на малките и средни предприятия според мен е ключово. Трябва да се обърне изключително внимание, да се използват всички възможности и вероятно с промените, които настъпват в банковия сектор, с приватизацията на банките, ще има банки, които ще се ориентират изключително към кредитиране на малки и средни предприятия, както е в развитите западни демокрации. Например в Германия има специални институции не само на национално равнище, но и на федерално равнище, в отделните провинции, които се занимават само с това. Те са създадени за това. И предполагам, че в България също ще има такива финансови институции.
Затова аз предлагам да подкрепим предложението на нашите колеги, да приемем този закон, а, разбира се, е хубаво да помислим и за промени в Закона за малките и средни предприятия. Аз не съм забравил моите предложения и сега при предстоящите промени в данъчното законодателство ще ги подновя. Те са в унисон с това, което ще предложи правителството за облекчаване на малките и средни предприятия, изобщо на бизнеса. Също така трябва да помислим и за инвестициите, които са изключително важни. Малките и средни предприятия имат нужда по някакъв начин те да бъдат отчетени като разходи при тяхната дейност.
Аз не смятам, че в България е направено недостатъчно. Вярно, че нещата малко се забавиха, но икономическата обстановка според мен ще става все по-благоприятна за малките и средни предприятия и те ще продължават да играят ключова роля в нашата икономика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Думата за реплика има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колега Ляков, Вие сте абсолютно прав, обаче гаранционният фонд трябваше да се създаде със закон, за да заработи като хората, а не с отговор на Ваш въпрос от заместник министър-председател. Тази идея отдавна стои. Фондът трябва да се гарантира законово, за да може да работи нормално. Защото иначе всяко правителство ще си го променя вътрешно, ако тръгнем по тази логика. Трябваше да създадем стабилност.
Прав сте, че нито една банка няма да даде кредити без да има гаранции, които се изискват от Закона за банките. Именно заради това Насърчителната банка няма да заработи по-различно от другите банки, каквато и програма да има. Вие сте абсолютно прав, че ДСК без да има името си банка за малкия и средния бизнес, дава кредити. Тя на практика има кадри, има опит да прави това и затова го прави.
И третата теза, която изказахте тук, че като се приватизират банките, ще тръгнат пари към малкия и средния бизнес, е абсолютно невярна. Изобщо няма такова нещо. Те нямат интерес да го правят, ако няма икономически условия. А икономическите условия са гаранционният фонд, първо, и, второ, стабилитетът. Тези неща трябваше да станат със закона преди две години, за да могат сега вече да действат. Защото сега губим време, отиваме в следващата и по-следващата година може би, докато заработи тази система. Аз просто казах, че не трябва да се откриват неща, които вече ги има навсякъде и работят. Трябваше вече да действат. А ние тогава влязохме в безсмислена политическа и друга полемика и не направихме нищо. Затова законът не работи като хората. Затова трябва наистина да се обединим, да го поправим и да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Ще отговоря само на третата част от репликата, защото тя всъщност беше истинска реплика. Аз не приемам констатациите, че банките не участват в кредитирането на икономиката и че тенденцията по-скоро е негативна. Информацията, която имам от Пазарджик, аз познавам директорите на всички банки, които имат представителство там, а това са най-големите български банки, от тях просто наскоро научих при срещите, че има засилено търсене и даване на кредити - много отчетлива и ясна тенденция. Даже има банки, примерно клонът на Булбанк в Пазарджик, който се ръководи от господин Пламен Минев, той ми каза, че до месец август е изпълнил годишния план за даване на кредити и то основно на малки и средни предприятия, които вземат кредити за развиване на дейността си, откриване на нови производства. А тази тенденция, че се търсят кредити и банките дават кредити, за мен категорично говори, че в България има икономическо развитие и ще има през тази година така очаквания икономически растеж между 4 и 5 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, аз, разбира се, ще гласувам в подкрепа на законопроекта, но бих искал да изразя и едно малко по-различно становище. На мен ми се струва, че би било доста наивно да храним сериозни надежди, че един подобен законопроект би дал кой знае какви възможности пред малките и средните предприятия в България. Това е една дълбока илюзия, тъй като малките и средните предприятия имат добър шанс да вървят напред, да стават по-многобройни, когато или попълват важни пазарни ниши, или пък дообогатяват и развиват производствената верига на крупни производствени мощности. За съжаление в България акумулирането на национален капитал е процес, който отдавна е спрял. Крупните производствени мощности и вериги стават все по-малко и с все по-ограничен ресурс. Същевременно силно се е свил пазарът. Възможните инвестиции, включително и кредитни, които биха могли да получат тези малки и средни предприятия, в никакъв случай не биха позволили те да развиват или да внедряват високи модерни технологии. И елементната база, и ресурсите в България са ограничени, за да се произведе нещо, което да бъде действително рентабилно, евтино и конкурентоспособно както на вътрешния, така и на международния пазар. По този въпрос съществуват достатъчно данни и информация, за да стане ясно, че ако в България не се води сериозна държавна политика, която да позволи акумулирането на сериозни капитали, да съживи и развие все още съществуващите тук и там едри производствени мощности или да дойдат стратегически инвестиции, които да изградят други такива, ако не получи тласък научноразвойната и технологична дейност, то тези закони, които ние приемаме, ще останат безжизнени в голяма степен. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Пантелеев, във всичко това, което се съдържаше във Вашето изказване, нито веднъж не се спомена темата на законопроекта за изменение на Закона за малките и средните предприятия, който обсъждаме сега. Ние обсъждаме само една част на този законопроект. Вие говорихте за всичко друго, но не и за тази част, която е предмет на нашите дискусии днес. Ние говорим за едно освобождаване на обсега на действие на Насърчителна банка, който ще позволи тази банка да съществува и приоритетно да кредитира малките и средните предприятия, но да не бъде ограничена в нейната кредиторска дейност.
Що се отнася до всичко това, което Вие споменахте като липса на елементна база, като липса на възможности за развитие на технологии, и то високи технологии, действителността в много голяма степен ви оборва. В България вече са навлезли такива елементи, които ние не можехме да си представим, за тях не можехме да мечтаем преди десет години, за тях бяха необходими средства, валута второ направление, която вие много бързо забравихте. Ние имаме вече такива технологии, без да искам изказването ми да има съвсем оптимистичен характер, които оборват вашата теза.
В заключение бих казал: освобождаването на възможностите на Насърчителна банка ще бъде един тласък в развитието на кредитирането, тя ще увеличи възможностите на банката, тя самата ще бъде насърчена в нейната кредиторска дейност и това ще бъде в полза и на банката, и на малките и средните предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз още в началото казах, че ще подкрепя законопроекта. В него няма нищо лошо, нищо, което да смущава или пък което би пречило във функционирането и стопанския живот на малките и средни предприятия. Същевременно използвах повода, за да засегна по-големия въпрос, свързан въобще с възможността ни с предоставянето на някакъв допълнителен шанс на малките и средните предприятия да се развиват. И там картината е точно такава, а не някаква друга.
Колкото до елементната база, вие знаете, че модерната електроника в България отдавна агонизира и почти е загинала. Излишно е да ви напомням, че ДЗУ даваше половината от обема в стойностно отношение на електронната индустрия в някогашния СИВ.
Искам да цитирам и един социологически сондаж, който беше правен неотдавна. Бяха интервюирани около 150 занимаващи се с дребно предприемачество хора. Заданието беше следното: дали при един безвъзмезден заем от 200 хил. долара са в състояние в продължение на една година да създадат производствено предприятие вън от хранително-вкусовата индустрия и туризма, което в продължение на десет години да поддържа щат от 10 производствени работници, плюс колкото е необходима администрация и ако това бъде направено, няма да връща парите. Задължително условие беше да пласира продукцията на българския пазар. Бяха срещнати изключително големи затруднения. Така че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също ще подкрепя този закон с ясното съзнание, че да се прави нещо е по-добре, отколкото да не се прави нищо. Ясно е, че функциите на Насърчителна банка са значими. Известно е, че за нея се водиха преговори с германските финансови институции, които започнаха да лансират тази идея още преди 5-6 години. Познавам добре човека, който водеше първите разговори, господин Ганчо Ганчев, който е един забележителен икономист. Знам, че мина през сериозни перипетии и се забави по странни за мен обстоятелства, може би някой извън тази страна не иска в България да влизат свежи пари, за да се развива нейната собствена икономика. Има и такива хипотези, но аз тук хипотези няма да правя.
Въпросът е, че Насърчителна банка има значително по-добър срок на отпускане на кредити - от 4 до 10 години, което дава възможност за по-сериозна инвестиция с очакване тя да се възвърне. В този смисъл аз приветствам разширяването на нейните правомощия и облекчаването на режима.
Искам да кажа, че екипът, който ръководи в момента тази банка, е компетентен. Смятам, че те могат да се справят и с по-сериозни проблеми. Но веднага поставям въпроса: Насърчителна банка в тези й функции не може да замести функциите, които навремето имаше банката, станала по-късно "Булбанк". Тази банка беше създадена, или по-точно освободена от всякакви задължения по външна линия, за да може да кредитира българския износ. Такова нещо десет години не се състоя. Никой не кредитираше българския износ, в резултат на което естествено, слава Богу, бяха запазени около 1 млрд. долара по сметки на "Булбанк" във Федералния резерв на САЩ, но това по същество кредитираше една чужда икономика, един чужд износ. Аз поставям въпроса: кой ще поеме функциите за кредитиране на българския износ и за инвестициите в наукоемки, високотехнологични продукти, защото за съжаление продуктовата база на нашия износ е силно стеснена и аз не бих искал България да се окаже след време в положение да изнася само бели робини. Ето затова поставям въпроса принципно и разбирам колегите, които, готови да подкрепят сегашния законопроект, разбират, че големите въпроси продължават да стоят.
А що се отнася до малките и средни предприятия, колеги, аз съм убеден, че световната икономика се крепи на тях и че в световен мащаб прогресът се осъществява от малките и средни предприятия. Големите предприятия почти винаги се оказват пирамиди.
Връщайки се към електрониката, ако имам време, разбира се за това, имаше времена, когато тя ни даваше милиарди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По темата говорете, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Искам да допълня картината, която е доста тъжна, според мен, на технологично снижение на качеството на нашите продукти. Някой трябва да мисли за подобни инвестиции. И тук никой не може да замени държавата. Липсва, подчертавам, липсва една сериозна стратегия за развитие, която трябва да компенсира съществуващия в страната валутен борд. Защото валутният борд е като тежък антибиотик, който трябва да се поема със сериозни витамини, ако не искаме да се стигне до увреждане на съществени органи от държавния организъм.
И така, поставям въпроса, че на България все още й липсва програма за развитие и акценти върху развитието, което да балансира негативните ефекти от валутния борд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Намираме се в обстановка, при която трябва, разбира се, да се приеме предлаганото изменение в Закона за Насърчителната банка.
Искам обаче по този повод, господин председател, да обърна внимание, че в тази зала многократно при приемане на закони са звучали приблизително същите разсъждения, аргументи и съображения, като днешните. Обобщено те се свеждат до следното. Няколко години се приемат закони, които се предвижда да създадат практики, да осигурят осъществяване на действия, които са предназначени да стимулират факторите на растежа. За съжаление обаче, след приемането на законите, такива практики не се създават. И понеже ги няма тези практики, както е в областта, която сега разискваме, няма и реален растеж, за да се стигне дотам, че даже и известни авторитетни представители на мнозинството само преди месеци направиха оценка за провежданата правителствена политика, каквато ние трета година даваме - че тя е пасивна, тя не стимулира растежа, независимо че се произвеждат числа всяка година, всяко тримесечие.
Позволете ми една малка скобка по повод на това, което каза господин Ляков за кредитирането - че тази година то работи и затова има и голям растеж. Така се случи, че снощи работих един час и половина с бюлетините на Националната банка, в това число последните. Почти трагедия. Обемът на вътрешното кредитиране през юни е по-малко, отколкото през декември 1999 г. И понеже в общия обем на предоставените кредити силно преобладава валутната компонента, а вие знаете, както и всички останали българи, че през това време поради курса се получи едно увеличение на левовата равностойност на валутните кредити, то реалното намаление е още по-голямо. Е, щом не работят всички онези практики, за които днес тук се говори и които са част от онова, което трябва да работи, щом кредитирането е в такова състояние, интересно откъде се получава растежът?
Връщам се на темата, която разискваме днес. Аз си припомням, че един колега от Икономическата комисия, силно ентусиазиран от това, което е видял в най-либералната страна Америка, правеше предложение, когато се приемаше Законът за малките предприятия, правиха се и други предложения, които днес бяха напомнени, и целта на всички тези предложения беше, спомня си го и председателят на комисията, че всички ние искахме да има един закон, който да заработи. Това беше мотивът на всички. И това ние го повтаряме до втръсване. Затова защото няма полза да се връщате три, четири и пет години назад, тъй като, ако се повторят същите глупости, или ако се прави политика, която не ражда растеж, и вие ще си отидете. Онези ги няма. Ама нещата вървят натам, че и вас скоро няма да ви има. От всичко това България не печели.
Когато миналата година приемахме някои промени в данъчните закони, обсъждахме бюджета, отново пак във връзка с днешната тема за малките и средни предприятия, ви умолявахме да преминем към една норма в Закона за ДДС, която изразява една широко разпространена практика - всички фирми да имат право да се регистрират по ДДС, толкова повече, че у нас нормата не е 12, а е 20. И ако при сметката се покаже, че той има интерес да се дерегистрира, да се дерегистрира, но дерегистрацията да не бъде задължителна.
И аз ви обръщам внимание тъкмо за малките и средни предприятия, фирми и бизнес, които са най-притеснени на старта, когато са им нужни пари и всеки лев е равен на три и когато не работи кредитната система - особено за тях - вие да не ги облагате допълнително с тези 20 на сто. Тоест, нямайки право да ползват механизма на данъчния кредит, те дават 20 на сто допълнително. Но вие не слушате, а същевременно говорите непрекъснато за малкия и средния бизнес, че процъфтява. Той едва диша. Вие се движите между тези хора и не може да имате информация и впечатления, различни от нашите, защото те и с вас разговарят така, както разговорят и с нас, и когато се събират да обсъждат своите проблеми.
В заключение ще кажа, че всички тези закон, като се започне, е, от оня нов Закон за подпомагане на земеделския производител, който вие внесохте и ликвидирахте всичко онова, което имаше претенция реално да го подпомага, и се стигне до Закона за малките и средни предприятия, това са едни законодателни украшения, които не създадоха и не могат да създадат една практика, която да стимулира малкия и средния бизнес. Но така не може да се влезе в режим на стабилен икономически растеж. Той ще продължава да бъде имагинерен. Когато тръгнете по числата на статистиката, вие виждате, че отпред има един ред, който го отчита и след това има втори, трети, пети, десети ред, които опровергават обявяваните числа за ръст на брутния вътрешен продукт. Просто го няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Огромният брой изказали се дотук по едно малко изменение, колеги, подсказва, че нещо наистина се случва и за съжаление то не е добро, а именно, че Народното събрание извършва законодателна дейност, която след това няма нужната ефективност. Констатирам, че след като имаше налице Закон за Насърчителна банка, или по-скоро тя беше Държавна банка за инвестиции и развитие, създадена от предишния парламент, този отмени този закон и съществуването на такава банка, въведе нова. До ден днешен наистина ефективността й е нищожна. Защото, в края на краищата, тук един от колегите каза: изказвайте се по-широко! Да, имаме право да видим как внесеното изменение се вписва в рамките на цялата философия на закона, който действа, и как това изменение, разбира се, по-нататък ще доведе до уреждане на тези отношения, така че да има по-добър резултат, по-висока ефективност.
Това, което мен ме мотивира лично, е, че ние не намираме цялостна философия. Този законопроект е внесен през ноември 1999 г. Сега сме септември 2000 г. През това време във връзка с експорта се случиха някои неща. Внесе се един законопроект за гарантирането на експорта, за застраховането. Ние - говоря от опозицията - имахме претенциите, че отново философията е неясна, че се търсят някакви ангажименти, обаче те не са изчистени от гледна точка на връзката с бюджета, невъзможностите държавата да гарантира всичко това.
Беше обявено от господин Жотев преди известно време, че намаляването на резервите на търговските банки при Централната ще доведе до бум в кредитирането. Такова нещо обаче не се случва. Напротив, за съжаление една много малка част от това, което е намалено като процент - от 11 на 8 - тоест от тези 3 на сто, дават за кредитиране. Другото отива отново навън. Кредитираме чужди икономики.
Следователно, многото изказвания дотук като идея не отхвърлят това, което аз също изказах като тревога. Ние трябва да търсим цялостно решение, защото и в петъчния контрол, когато господин Жотев казваше: имаме идеи, имаме идеи, имаме идеи, ами вижте, идеи има, обаче заетост няма, малкият и средният бизнес не се развиват, както, убеден съм, се иска на всички ни в тази зала. Убеден съм.
Така че, господин председател, стои въпросът за това цялостно да се анализира тази дейност и действително между двете четения ние най-после да предприемем някакви по-ефикасни мерки като разпоредби, за да има в края на краищата резултат. Защото тече вече шеста година по тази тема, когато се говори, а резултатите са никакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз мисля, че съвсем правомерно всички се възползваха от тази поправка в Закона за малките и средни предприятия, да изкажат мисли и то своите мисли или партийни позиции по наистина развитието на малките и средни предприятия.
Но нека да отчетем каква е обективната, истинската ситуация. Искам да обърна внимание върху това.
Първо, не беше истина това, което беше казано, че в кредитите, които се получават от малките и средните предприятия, валутната компонента и то доларовата била преобладаващата. Това въобще не отговаря на истината. Не знам проф. Стоилов откъде беше извел това, но то не отговаря на истината.
Освен това много банки започнаха да припознават в малките и средни предприятия своя добър клиент. Това се дължи на факта, че наистина малките и средни предприятия в икономика, в която финансовата стабилизация е основната част, да, се оказват по-конкурентните, по-успешните и разгръщат по-добре печелещите икономически агенти. Поради тази причина малките и средни предприятия са преференциални клиенти по различни програми на много банки. И не отговаря на истината твърдението, че те не били кредитирани. Аз ще ви кажа кои банки какви програми имат. Банка ДСК има програма за малки и средни предприятия за микрокредити до 50 хил. лв. Фонд "Земеделие" дава предимство чрез ЦКБ на програма за малки и средни предприятия, като те са предпочитания партньор на фонд "Земеделие" във всяка една от програмите. Насърчителна банка също работи основно с малки и средни предприятия по своя програма. Изцяло кредитирането на Насърчителната банка е за малки и средни предприятия. "Юнионбанк" работи с тези пари, за които някой от колегите - не си спомням кой - твърдеше, че въобще не били влезли в България и някакви такива неточни неща. Истината е, че парите от KFС са в България и се разпределят по програма. И във вестниците има достатъчно много програма. Доколкото аз знам, работят три консултантски бюра - в София, Пловдив и Бургас - по тази програма и са получени значително количество кредити - точно микрокредитиране.
Така че не отговаря на истината твърдението, че малките и средни предприятия не били онзи клиент, който банките припознават за добър клиент. Не отговаря на истината, че и условията за правене на бизнес в България, особено за малките и средни предприемачи, не са добри. Самият факт, че значително количество от брутната добавена стойност - 80 на сто от брутната добавена стойност - се произвежда от частния сектор, а повече от 90 на сто в частния сектор са малки и средни предприятия и по-голяма част от активността на частния сектор е в малките и средни предприятия, е пряко доказателство за това, което аз казвам. Наистина българската икономика има условията и вече има средата, за да даде един стабилен икономически растеж, нещо, което аз не разбирам как се обосновава, че липсва, като се твърди, че нямало данни за това. Значи хем няма данни, хем се твърди, че липсата на данни показва, че нямало икономически растеж.
Просто такива изказвания, особено когато Вие декларирате, че ще гласувате за тази поправка, на мен ми се струва, че целят само едно-единствено нещо - политизиране на този проблем, който е поставен пред вас с промяната в закона, а той цели едно-единствено нещо, наистина Насърчителна банка да бъде универсална банка, а не само банка за малки и средни предприятия, поради простата причина, че има и други начини, по които се насърчават малките и средни предприятия, освен този само те да бъдат кредитирани. Така че банката ще работи наистина с тази философия и трябва да бъде освободена от задължението да кредитира само малки и средни предприятия.
Беше ви казано за гаранционния фонд, сега се създават нови регионални гаранционни фондове, програмата за временна заетост с тези нови 75 млн. лв., с които ще бъде финансирана, е насочена също към малки и средни предприятия. По този начин искам да докажа, че вашите твърдения са голословни и не са верни. Ако вие имате затруднения с информацията, тази информация аз съм обявил на членовете на Комисията по икономическата политика, че я има при секретарката на комисията, каня ви да видите, че там са изпратени всички програми на банките и на фондовете, които кредитират малките и средните предприятия, включително и изискванията към онези малки и средни предприятия, които се кредитират от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика има думата господин Стоилов. Втора реплика - господин Руси Статков.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов. Обичам коректността. Улових, когато влизах в залата, че говорите "не е истина" по повод на кредитирането.
Аз си служа с числа за кредитирането в България, а Вие говорите общи приказки за кредитирането на малките и средните предприятия. Може и да е така. Може и да е така, но няма едно число. Пак повтарям, аз говоря за кредитирането в страната.
Второ, престанете с тези обтекаеми оценки: малките и средните предприятия дават по-голямата част от брутния вътрешен продукт в частния сектор.
Ами, първо, няма ги големите. Имаше, сега ги няма. Какъв дял искате да имат? Той клони към нула.
Трето, в такава една мижава икономика, която дава около 1400 долара брутен вътрешен продукт на човек от населението, как искате да не им расте делът?
Тоест с тези общи приказки не се прави, но не се и защитава политика. Вие си ги приказвайте тези неща, но не следва никакъв ефективен резултат по линията на стимулиране на растежа.
Вие казвате: нямало растеж според опозицията, според говорителите на опозицията, а всъщност го има. Много пъти сме говори на тази тема, вие не сте възразили веднъж с число. А аз съм ви говорил с числата на статистиката.
Първо, многократно е ставало дума за това, че в темповете на растеж в България има огромни фуги. Ето ви нещо ново. Никога през тази 10-годишна история така наречените "корективи в брутния вътрешен продукт" не са стигали до 12,8, господин Николов. Били са 1,5; 2,5; 4,5; 7. Вие ги надухте до невероятно равнище. Така както надухте и така наречената "условна жилищна рента". Това са огромни фуги. С тях не можете да имате стандарт на живот, не можете да имате силна икономика. За днес това е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, благодаря.
Втора реплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Очевидно известното повторение, което ще направя на казаното от проф. Стоилов, не идва да говори за това, че ние имаме някакво злонамерено виждане по нещата, а напротив - че действително става сблъсък на факти, които ползваме от тази статистика, която и господин Николов чете.
И, господин Николов, ще започна с това, че наистина общото Ви изказване смущава. Защото Вие отново, както всички от мнозинството, които говорят оттук, казвате "ще", има програми. С това завършихте, че има в комисията, че 75 млн. ще се разпределят, ама "ще" и тези програми ги има, но Вие не казахте от тях колко проекти са реализирани от тези банки отделно, за да звучите убедително и ние да приемем, господин Николов, че това са реални факти.
Защото ако Вие се сблъскате с хората, които отиват да търсят кредитиране от фонд "Земеделие", аз говорих веднъж в комисията, една година, година и нещо е ходене по мъките. И въобще действително трябва да се види реалността, най-вече от нас като народни представители - за това как действително се реализират тези закони.
Второ, за растежа, за мястото на малките и средните предприятия.
Ами, растат услугите в брутния вътрешен продукт - с 50 на сто от тях основната жилищна рента. Това ви е растежът. И то не е нормално, защото основната жилищна рента, ако някой не го е разбрал, условието е, ако си отдаде жилището под наем какво би реализирал като приход. Обаче колко си отдават жилището под наем? И въобще става дума за около 2 млрд., които са кух обем. И ако вие се гордеете с това, това са фиктивни числа, които с основание са атакувани от всички икономисти, и то икономисти с авторитет. Не само проф. Иван Ангелов, а и други негови колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Така че, говорете, господин Николов, с факти и доказвайте, а иначе другото е излишно и губене на време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трета реплика няма.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз не мога да разбера в какво ме обвинявате, след като аз цитирах това, което вие казвахте.
Това, което на вас не ви харесва, не приемате, че има статистика за него, а това, което ви харесва - имало било статистика, която вие ни показвате.
В същото време аз наистина също се притеснявам, господин Статков, че правите опит за политически изказвания по тема, която е значима и съществена. Твърде далеч сме от избори, за да разчитате, че с подобни изказвания можете да спечелите доверието на малките и средните предприемачи, които се чувстват по-активни, по-защитени от държавата, защитени от рекета, защитени от бандитите, защитени от силовото застраховане, защитени от инфлацията. Така че те знаят за кого да гласуват. Просто си губите времето, ако правите изказвания само с политическа цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Ние действително разширихме малко темата, свързана с конкретното съдържание на разглежданата днес поправка към Закона за малките и средни предприятия, но мисля, че независимо от показаните различия в тази зала, а и в средите на бизнеса би трябвало да се обединим около това, че растежът на българската икономика основно се влияе от три фактора. И в тази насока трябва да бъде ориентирано и нашето законодателство, и онези практики, от които се нуждае реалният живот.
Първият фактор, това е, разбира се, данъчната среда. Тук с нетърпение и бизнесът, и всички ние очакваме онези промени в данъчното законодателство, които вече се подготвят, като към това аз само бих добавил, че очаквам в данъчното законодателство като промяна да влезе и онова, за което отдавна говорим и в тази зала, а именно инвестициите да не се облагат с данък печалба.
По отношение на коментарите във връзка с данък ДДС, в тази част аз се съгласявам с проф. Стоилов, че ние приехме досегашната практика като една временна практика, на дискриминация, която се въведе, като пробен режим и крайно време е в това отношение да се даде възможност на фирмите, които желаят да се регистрират по ДДС, да имат тази възможност.
Вторият фактор, който не е за подценяване и е основен за развитие на икономиката, е реализирането на растежа. Той е свързан с финансово-кредитната среда, със създаването на положителен кредитен климат в страната. И в това отношение не вярвам да има колега, който да не разбира, че внесената поправка в законопроекта е насочена именно в тази положителна посока и трябва да бъде подкрепена. Аз, като един от съвносителите на законопроекта за малките и средните предприятия, на един паралелен проект към проекта на Министерския съвет, мога да ви уверя, че още тогава имаше такива идеи. И практиката потвърди, че е нужно да се разшири, да се либерализира режимът, в който работи насърчителната банка.
Третият момент, третият фактор, от който се нуждае нашата икономика и за който става дума многократно в тази зала, но все още съществува вакуум по отношение на конкретните инициативи, това е именно една национална стратегия, която да насочи българската икономика към високите технологии.
Господин Стоилов каза, че за съжаление големите предприятия ги няма. Но ние всички трябва да се разделим с илюзията, че днес, в края на ХХ век отново ще мечтаем за онази икономика на "високите комини". Тя си отиде окончателно. Ние трябва да се насочим като страна, която е бедна на ресурси, но от друга страна - държава, която разполага с един завиден интелектуален потенциал, все още, трябва да кажем - все още, именно към развитие на високите технологии. И това е един от факторите, който трябва допълнително да намери своето развитие и в българското законодателство.
А що се отнася до внесената поправка, аз отново потвърждавам моето убеждение, а надявам се, и убеждението на всички колеги, че това е една поправка към създаване на един позитивен финансово-кредитен режим в страната. И се надявам тя да получи пълна подкрепа в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Не съм адвокат на проф. Стоилов, но вие не сте слушали какво е основното в неговото изказване. Той не говори за структурата на икономиката, а просто това, че след като в момента са ликвидирани голяма част от предприятията, остават тези. Защото аргументът на господин Николов беше, че те дават преобладаващата част от брутната добавена стойност. Просто контекстът беше друг.
А иначе, принципният въпрос, ако вие искате да го поставите, е какво трябва да съществува като структура в една икономика? Само малки или средни за една държава? Не знам дали отговорът е само малки и средни! И ако видите картата на Европа и на света, ще видите, че има и големи. И там, където има ниши, има и големи корпорации. И те дават облика на тази национална икономика. Така че не отварям спор за този въпрос. Но считам, че вие не се вместихте в контекста на казаното от проф. Стоилов. А ако трябва другият въпрос да бъде поставян сериозно тук, то сега не е моментът. А той трябва да бъде поставен, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Структурата на икономиката, на икономическото развитие в края на века, естествено, е съвсем различна от тази, която беше преди 40 или 50 години. И аз съм сигурен, че човек като проф. Стоилов не се нуждае от някакъв допълнителен коментар и от някакви допълнителни пояснения. Той е наясно с това. Аз просто исках само да отбележа, че в неговото изказване отчетеният дисбаланс в ползата на малките и средните предприятия е нещо съвсем естествено. Естествено е да расте и сферата на услугите. Извинявайте, но още през 1956 г., когато Хрушчов заплаши западните икономики, че социалистическата икономика ще ги срине, в американската и европейската икономика започнаха онези тенденции, които показаха, че сферата на услугите в икономическия сектор започна да надраства индустриалното производство. И това беше един симптом за прогрес, а не за регрес. И съвсем нормално е и днес да се отчита един такъв баланс.
Разбира се, аз се съгласих и с онези критики, с онези съвети, които отправи проф. Стоилов. Съжалявам, че аз всъщност отговарям на репликата по-скоро от името на проф. Стоилов, направена от господин Статков, за онази част, в която той говори за данък добавена стойност, за онази част, в която се говори за създаване на национална стратегия, насочена към развитие на високи икономики. И господин Статков, по мое мнение, ние като че ли нямахме такива различия, освен по отношение на това какъв трябва да бъде балансът между отделните сектори на икономиката в края на века, в сравнение с това, което познаваме от 50-те и 60-те години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изкажа едно противно мнение на това, което в момента се засяга в дебата. И четейки мотивите на проекта, който е внесен в залата за дебат, а също така и от дебата, който протича, аз си задавам въпроса: с тази поправка ние какво целим? Дали целим да помогнем на малкия и средния бизнес с това, което е заложено в самия закон за малкия и средния бизнес, или основата на предложението е да търсим решение за евентуално, както е и записано, приоритетно, по същество целта е да търсим спасение на насърчителната банка, като разширим нейните възможности за експортно кредитиране и други факти.
Аз смятам, че навремето, когато се приемаше законът, в него думата "само" действително има своето голямо значение, защото целта на Закона за малките и средните предприятия е и продължава да бъде да можем да ги стимулираме и да ги развиваме.
В една такава банка, каквато е насърчителната банка и която неминуемо трябва да контактува основно и само, бих казал още веднъж, с малкия и средния бизнес, се изграждат структури, не само в нейната централа, но ако има - и клонове, които действително да имат един голям сбор от специалисти, които да могат компетентно да решават въпросите на малкия и средния бизнес. И без да се впускам в повече разсъждения, бих казал, че и създаването на Търговска банка "Биохим" и "Минералбанк", и други банки, които са създавани в миналото, имаше и други такива организационни структури, дадоха положителен пример, когато има специализация в дадена област, защото в малкия и средния бизнес има специфични неща, които считам, че биха могли да се решават само от една такава насърчителна банка, каквато сме създали със закона. И не бих искал ние да говорим за съдбата на банката, а да говорим за съдбата на малките и средните предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия № 954-01-59, внесен от Методи Андреев и Иван Симеонов.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 10, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И резултатите от гласуването, и тонът на изказванията, където повечето от колегите подкрепиха законопроекта, ми дават основание да предложа законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Очевидно за един от нашите уважаеми колеги, както посочва в коментара си, двата часа коментари са били недостатъчни, за да убедят този, който предложи днешното гласуване да стане в две четения. Явно е, че има проблеми и тези проблеми са свързани с цялостната философия на закона. А формално правилникът изисква седем дни, ако разбира се вие не искате да го намалите, за предложения между първо и второ четене. Дайте да не правим нарушение не само на правилника, а и на нещо по-сериозно, за което стана дума тези два часа - да правим закони след закони и да губим парламентарно време и средства на данъкоплатеца.
Категорично не съм съгласен с това, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението да преминем към второ четене на основание чл. 66, ал. 2 от нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 87, против 74, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
За процедура има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля, господин председател, да подложите на прегласуване така предложената точка от дневния ред, тъй като с мотивите, които каза господин Ляков, не мога да се съглася. Беше изписано 117 гласували, от които 10 "против" и 16 "въздържали се". Аз не можах да видя къде е онова огромно мнозинство от 240 народни представители, които са го подкрепили, господин председател. И мисля, че не е редно по един закон, по който два часа се води дебат и имаше реплики и дуплики...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Всички го подкрепиха.
РУМЕН ТАКОРОВ: Всички казаха, че го подкрепят. Независимо от това, ние не можем пак в залата да подменяме текстове, господин Николов. Това ни става практика. Затова предлагам да прегласуваме предложението за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го поставя на прегласуване, само че откъде взехте тези цифри. Гласували са 163 народни представители: за 87, против 74...
РУМЕН ТАКОРОВ: Говоря за предишното гласуване. Говоря за първо четене, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали Вие искате това да прегласуваме, не предишното.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Ляков каза, че въз основа на общото единодушие в залата..., а са гласували 117 човека. От всички в залата са гласували само 117, като имаше 10 против и 16 въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, само че ние не това ще прегласуваме, а предложението да преминем към второ четене.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Панайот Ляков да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 195 народни представители: за 104, против 89, въздържали се 2.
Предложението отново е прието.
Госпожи и господа народни представители! В пленарната зала присъства пленарна делегация на Великото национално събрание на Република Турция, начело с неговия председател господин Йълдъръм Акбулут. Моля да ги поздравим.
(Всички народни представители стават прави и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Продължаваме нашата работа.
Има думата господин Никола Николов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
Проект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия:
"Член единствен. В чл. 16 думата "само" се заменя с думата "приоритетно"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Както стана ясно от дискусията за гласуването на първо четене, за смяната на тази една дума от "само" с "приоритетно" фактически се крие промяна в цялостния характер на дейността на Насърчителната банка, господин председател. Смисълът на дебата е, че Насърчителната банка от банкова институция, която изключително ще се занимава с проблемите на малките и средни предприятия, които са тежки проблеми, където обсъждането и отпускането на кредити е свързано с много неблагодарна, трудна работа, където се изисква подкрепа за такива малки и средни предприятия, фактически с тази промяна банката се освобождава от този изключителен ангажимент, който има, и пак ще намери лесното - да даде кредити там, където предприятията са потвърдени, установени, където по-лесно ще си получи обслужването на дълга и ще престане да се грижи за онези, за които тук много речи се държат как искаме да им помагаме и да развиваме малкия и средния бизнес и както казва господин Николов, на който едва ли не почива и брутният вътрешен продукт.
Ето защо аз предлагам да се даде възможност, господин председател, в Комисията по икономическата политика да се обсъдят сериозно текстове, които да предотвратят тази опасност. Добре, да отчетем интереса на Насърчителна банка да има възможност и на по-големи предприятия да дава кредити, но по никой начин да не отслабва ангажимента й към малките и средни предприятия, които са смисълът на нейната дейност.
Аз в момента нямам готов текст и не мога да имам готов текст, защото нормалната процедура, която изисква нашият правилник, е да има 7-дневен срок, в който такива текстове да се подготвят.
Вие, господин председател, с това, че допуснахте предложението на господин Ляков до гласуване, нарушихте чл. 66, ал. 1 от нашия правилник. Той е много ясен: законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. Има, разбира се, ал. 2, че Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно това стана!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но, откъде-накъде прибягваме към това заключение, господин председател? Защото нямаше дебат ли? Защото всичко е ясно ли? Не! Защото, отново Вие прибягвате да гилотината на мнозинството, не щете да чуете нито един аргумент от тези, които се изказват от опозицията и председателят по линията на най-лесното - поставя на гласуване, вие гласувате и заминаваме!... Къде остават Вашите призиви да търсим общото, да търсим съгласието, да не политизираме и т.н.? Кухи фрази!
Ето защо, господин председател, по силата на правилника аз предлагам да отложим гласуването на второ четене, да спазим 7-дневния срок и да дадем възможност на народните представители да си направят предложенията.
Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на второто гласуване на законопроекта.
Гласували 178 народни представители: за 80, против 91, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз предлагам думата "само" да се замени с "предимно", а не с "приоритетно", като след "предимно" да има текст, който сега трябва да го формулирам веднага пред вас, като това "предимно" се обясни в Правилника за вътрешния ред на банката - какво ще бъде "предимно". Защото "приоритетно" нищо не значи. Колко приоритетно? Много приоритетно? Ама, Вие го казвате, господин Ляков, тук, в залата, че е много, но колко е много, господин Ляков? Какъв е измерителят на цялата тази история? Какъв е измерителят, какво е това "предимно" и "приоритетно"? Кажете ми какъв е измерителят на всичко това, което казвате и няма ли тази банка да се превърне в най-нормална банка, която ще кредитира по разрешения метод на изключението всички и всичко? Къде ще се фиксира това "предимно" или "приоритетно", което предлага колегата, в какви документи на банката? Какъв ще бъде правилникът, за какво става въпрос? Няма никакъв измерител на това нещо!
Ако искаме да сме прецизни, нека да вкараме поне текст, който да задължава банката, ръководството, да изгради правилника вътре и да каже: 20 на сто, 10 на сто, 5 на сто ще кредитира извън тази сфера. Трябва да има някакъв измерител в цялата тази история. Дайте да сложим някаква граница - и в пари, ако трябва да бъде, но иначе?! Иначе си отваряме една широка порта в полето и казваме, че тази банка ще е като другите банки, само че забележете, господин Ляков и господин Николов, че тази банка е създадена с пари от заем и е държавна банка. Създадена е по извънреден ред.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Не е извънреден!
ИВАН БОЙКОВ: По извънреден ред е създадена, защото сме гласували закон за нея!
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Няма закон за нея! Това не го разбрахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ИВАН БОЙКОВ: И в цялата тази комбинация трябва да има някакви гаранции, че тя наистина ще бъде такава. Още по-лошо, като няма закон, господин Николов! Сега го правим закона, в момента! В момента го правим закона за тази банка - на крак! И се касае за заем, който сме взели през бюджета, гарантиран! Затова трябва да имаме гаранция, че всички тези неща ще бъдат ясно и конкретно написани, а само смяна с "приоритетно" не значи нищо! Нищо не значи!
Затова предлагам формално, господин председател, "предимно, като условията за кредитиране бъдат отразени в правилника и вътрешния ред на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя редакционно предложение промяната да звучи така: Насърчителна банка кредитира ефективни проекти, свързани с развитието на стопанската дейност и инфраструктурата на държавата.
Аз мисля, че това е точната позиция на промяната и даване възможност на Насърчителна банка да премине от тясното лоно на кредитиране само на малки и средни предприятия, да кредитира всичко онова, което е ефективно и полезно за развитието на стопанския живот и инфраструктурата на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Беше цитирано, че всички сме се съгласили със законопроекта на първо четене и бих искал веднага да кажа, че това не е вярно - нито аз, нито колегата, който говори на опита на досега изгражданите банки, нито господин Пирински, са съгласни. И то, защо? Защото се променя философията. С една дума се променя философията на Закона за малките и средни предприятия и конкретно за банката. Променя се!
Второ, аз считам, че оставането на думата "само" не пречи на тези цели, които вносителите са предложили, че ще се осъществят, ако се смени думата. Защо? Защото, ако се създадат жизнеспособни малки и средни предприятия на базата на дейността на тази банка, те ще имат и експорт. Тези неща са свързани, така че моето предложение е, без да обиждам вносителите, считайки особено с втория си аргумент, че целта, която си поставяте я има в досегашния текст, да отпадне този параграф единствен, който те предлагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! С оглед на развилата се дискусия мисля, че приетият на първо четене текст трябва да бъде конкретизиран и спорът не може да бъде решен просто със смяна на думите - дали да бъде "приоритетно", "предимно" или "главно", защото това показва само някаква обща насока, но не дава достатъчно точен критерий, за да се стимулират действително с основната част от средствата на тази банка малките и средни предприятия.
Затова аз предлагам текстът да бъде допълнен, като се каже "предимно" или "приоритетно финансира в съотношение 3:1 от общата маса на финансовите средства", т.е. да се гарантира, че голямата част от тези средства така, както са предназначени по закона, за да не се променя неговия първоначален смисъл, трябва да бъдат гарантирано осигурени за финансиране на малки и средни предприятия.
Ако икономистите смятат, че това съотношение трябва да бъде в друга пропорция, нека да го обосноват. Но такъв процент или числов критерий като съотношение на общата маса на средствата за малките и средните предприятия, от една страна, и за останалите, трябва да съществува. Това е моето предложение към приетия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако обичате, господин Стоилов, да го конкретизирате точно, за да може да го отбележат в стенограмата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. "Финансират проекти предимно в съотношение 3:1 на общата маса на финансовите средства."
Нека колегите от Комисията по икономическата политика да го включат точно в редакцията, както е най-подходящо. Но по същество това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за процедура господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, колеги! Господин председател, съжалявам, че Вие седнахте на стола да ръководите заседанието, защото преди Вас господин Соколов не се вслуша в думите на опозицията. И това може би мълчаливо изказано съгласие по този законопроект вече се вижда в залата, че не е така. Предлагат се текстове, не един, а няколко. Няма единомислие по този въпрос.
Затова на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 предлагам да отложим разискванията по предложения законопроект. Да се събере Комисията по икономическата политика и да уточни точния текст. Защото вие разбирате ли, че има опасност още два часа всеки един от нас да става и да предлага текстове. Ние не се намираме в комисия, все пак сме в пленарната зала.
Ето защо предлагам да подложите на гласуване отлагане на разискването или, ако искате дори, отлагане на гласуването по условията нач л. 41, ал. 2, точки 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-просто е прекратяване на работата по тази точка.
РУМЕН ТАКОРОВ: Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров за отлагане на гласуването по този закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 73, против 70, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Има думата господин Пирински за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, предлагам прегласуване на току-що извършеното гласуване, тъй като смятам, че не всички народни представители обърнаха внимание на онова, на което и Вие насочихте нашето внимание, че всъщност ходът на работата ни предполага и обосновава прилагането на т. 3 - прекратяване на разискванията, от ал. 2 на чл. 41. Това е логичното, разумното решение, което залата трябва да вземе, за да може да се даде възможност нормално да се подработят предложенията, които бяха направени и да се излезе с едно обобщено, разумно, балансирано предложение в залата.
Моля за прегласуване именно във връзка с т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Поставям на прегласуване процедурното предложение на господин Румен Такоров.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 67, против 109, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев.
Моля, гласувайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 150 народни представители: за 36, против 98, въздържали се 16 .
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 165 народни представители: за 67, против 79, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Руси Статков не мога да го поставя на гласуване...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... защото текстът е само един.
Добре, за да не спорим с господин Статков, поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на параграф единствен. Което е безумие, защото целият закон е от един-единствен параграф. Ще остане само заглавието тогава. Но за да не спорим с господин Статков...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): И заглавието да отпадне, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 160 народни представители: за 54, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 167 народни представители: за 110, против 41, въздържали се 16.
Заглавието и параграф единствен са приети.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма регистрация още. (Шум и други реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако някой желае нещо да каже... Мисля, че никому не съм отказал да дам думата.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма регистрация изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак, като българи трябва да се поздравим с победата на Гълъбин Боевски и Георги Марков (ръкопляскания), които заеха първо и второ място. Както виждате, нашите спортисти полека-лека започват да се открояват от останалите и името на България или по-скоро флагът на България все по-често се качва на централното място. (Ръкопляскания.)
Както виждате, хората си вършат една добра работа. Нека и ние да продължим и да свършим онова, за което сме се събрали тук.
Завършихме с приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ.
Става дума за внесен от Министерския съвет нов законопроект и ще моля господин Йордан Цонев да влезе в залата, за да докладва този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-36 за държавния вътрешен
финансов контрол, внесен от Министерския съвет на
6 юли 2000 г.
На заседание, проведено на 6 юли 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2000 г.
От името на вносителя проектът бе представен от заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев и Николай Георгиев.
При представянето бе изтъкнато, че проектът на закона е внесен в изпълнение на Документа за политиката на вътрешния финансов контрол в Република България, подписан от министъра на финансите, с което правителството поема ангажимент за реформиране на системата за вътрешен финансов контрол.
С предложения проект се въвежда нов модел на системата за финансов контрол, упражняван от изпълнителната власт. Той е в съгласие и с препоръките на Европейската комисия. Държавният вътрешен финансов контрол се осъществява от специализиран орган от името и за нуждите на изпълнителната власт. Като "контрол от администрацията за администрацията" той се явява "вътрешен", докато контролът на Сметната палата се явява "външен" за изпълнителната власт. Органът за вътрешен финансов контрол предпазва изпълнителната власт от грешки в процеса на финансовото управление.
Предвижда се провеждането на предварителен финансов контрол, какъвто се прилага във всички страни - членки на Европейския съюз. Този контрол ще се осъществява от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към министъра на финансите, със статут на юридическа личност и на бюджетна издръжка.
Основният принцип на системата за държавен финансов контрол е, че отговорността за доброто финансово управление е възложена на разпоредителя на бюджетните кредити, който трябва да организира вътрешна система за финансово управление и контрол. Въвежда се системата на "двойния подпис" като гаранция за законосъобразно и правилно изразходване на публичните средства.
Със законопроекта се възлага нова функция - одитна дейност, като един от елементите на държавния финансов контрол. Вътрешният одит се осъществява от вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансови контролни задачи. Процедурите по извършване на вътрешния одит се уреждат в правилник за прилагане на закона.
Разширява се обхватът на държавния вътрешен финансов контрол с цел да бъде подложена на контрол дейността на всички лица, които събират и разходват бюджетни средства и средства от фондове и по програми на Европейския съюз. Включена е и дейността на разпоредителите с осигурителни фондове, с изключение на частните.
Държавният финансов контрол обхваща и дейността на общините, както и юридическите лица с държавно или общинско участие и такива, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско участие.
По внесения законопроект се проведе обстойна дискусия. В изказванията бяха поставени различни въпроси, на които се дадоха изчерпателни отговори. Всички изказали се членове на комисията подкрепиха внесения законопроект, като за второ четене ще бъдат поставени някои конкретни предложения.
Поставен на гласуване, законопроектът беше единодушно одобрен от присъстващите 13 членове на комисията.
Въз основа на това, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене внесения от Министерския съвет проект на Закон за държавния вътрешен финансов контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Същият има думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с първо четене на законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол да поканим в залата заместник-министъра на финансите Николай Георгиев и директора на Дирекция "Държавен финансов контрол" Цветан Цветков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Йордан Цонев, в залата да влязат заместник-министър Никола Георгиев и господин Цветан Цветков.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Георгиев и господин Цветков да влязат в залата. Чухме доклада на водещата комисия. Пристъпваме към обсъждане на внесения законопроект. Всяка парламентарна група има своите права в рамките на правилника.
Кой желае да вземе думата?
Все пак това е един основен законопроект и ми се струва, че трябва да има малко по-голяма активност.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, Вие сте прав, това е един твърде съществен законопроект и наистина по него би трябвало да има сериозна дискусия. Но преди всичко онова, което липсва за такава дискусия, е отсъствието на министъра на финансите от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Все пак заместник-министърът е тук.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първо, ако ме репликирате, нарушавате правилника. Второ, заместник-министърът не може да изпълни задължението, което и нашият правилник изисква по чл. 66, а именно вносителят на законопроекта да запознае пленарната зала с мотивите за внасянето на този законопроект. Това може да направи само представител - член на Министерския съвет, а именно министър. Това е формалната страна.
Но господин председателю, по същество Вие много добре разбирате, че наистина с този законопроект се сменя една дългогодишна система на държавния финансов контрол с друга система, с нова система.


Този израз, който господин Цонев прочете с малко равен глас - "въвежда се нов модел", има доста сериозно значение и съдържание. Защото фактически с този закон досегашният Държавен финансов контрол, както е функционирал десетилетия, преустановява своята дейност и започва да действа значително изменена система.
Вие също така добре разбирате, че в обществото сред гражданите е особено висока чувствителността има ли контрол в държавата върху бюджетните учреждения, върху юридически лица, които по една или друга линия са свързани с бюджета или с фондове от Европейския съюз, или няма. Ето защо и в мотивите, господин председателю, аз бих очаквал министърът на финансите да използва този случай и да запознае пленарната зала с основните констатации и сегашното състояние на финансовия контрол в страната, да използва тази възможност от тази трибуна да убеди обществото, че действително законите за финансов контрол и за финансовата дейност въобще се спазват така, както са, а не са жертва на политически предпочитания.
Аз не искам да политизирам днешната дискусия и ще насоча вашето внимание към представения ни законопроект, пак казвам, съзнавайки, че той е от изключителна важност и за законосъобразното протичане на финансовите процеси в страната, но не само, а и затова как ние се представяме пред Европейския съюз, сме ли годни като страна, като държавни институции да бъдем на равнището на изискванията на получатели на средства по различните фондове, за които така често говорим и така малко се готвим сериозно.
Бих искал да поставя на вашето внимание пет въпроса, свързани с този законопроект, които според мен се нуждаят от внимателна преценка и от доуточняване преди гласуването на второ четене.
Първият въпрос, господин председателю, е свързан с чл. 2 от законопроекта, тоест с неговата цел и ако щете със задачите на Държавния финансов контрол. В чл. 2, който е с една-единствена алинея, засега се казва, че цел на Държавния финансов контрол е да се прецени законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност - цел, сама по себе си достатъчно достойна за подкрепа. Но поне на мен ми липсват задачите, които произтичат от тази цел, тъй като тя звучи малко общотеоретично, а според мен именно в този член би трябвало да се създаде една втора алинея, която ясно да постанови, че основна задача на държавния вътрешен финансов контрол е предотвратяването, разкриването и възстановяването на вреди за държавния и общинските бюджети, както и на вреди от укриване на публични държавни и общински вземания.
Подобна редакция се съдържа по-нататък в текста във връзка с чл. 14, където се третира вътрешният одит - един от трите вида контрол, които се уреждат със закона, но там се говори за разкриване и възстановяване. Според мен, достатъчно ясно трябва да бъде формулирана задачата и на трите вида вътрешен финансов контрол, като се започне от предотвратяването на такива вреди, което би трябвало да стане по линия на предварителния контрол там, където се прецени, че такъв контрол е необходим, преди да тръгнем да разкриваме и възстановяваме вече нанесени вреди.
Ето защо считам, че още в чл. 2 много ясно трябва да се конкретизира целта. А целта може да е само една - да не се граби бюджетът, да не се ощетяват публичните финанси. И това трябва да е казано достатъчно ясно, на добър юридически език, за което, разбира се, и юристите трябва да помогнат.
Вторият въпрос е свързан с контрола върху приходите от приватизация, господин председател. Тази материя предлагам да бъде уредена в чл. 8, ал. 1, където са изброени различните функции, които трябва да изпълнява държавният вътрешен финансов контрол. Точка 12 предвижда осъществяване на контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки. Струва ми се, че тя би трябвало да стане нова т. 13, а вместо нея като т. 12 да се запише примерно следното: "осъществява контрол върху постъпленията от приватизация, в това число и в Банковата консолидационна компания от приватизацията на държавни банки по съответните фондове, тяхното разпределение и разходване".
Подобен текст също се съдържа по-нататък в закона във връзка с вътрешния одит, но на мен отново ми се струва, че контролът върху приходите от приватизацията, като един от най-чувствителните видове приходи, трябва да бъде изведен още в началната, постановъчната част на закона, като ясно се запише, че и приходите от банкова приватизация, господин председателю, са предмет именно на държавен вътрешен финансов контрол, тъй като сега се създава една неяснота по отношение на тези приходи. Едва ли не, попадайки в Банковата консолидационна компания, те излизат от сферата на публичните финанси, попадат в патремониума на едно търговско дружество и оттам нататък не е известно накъде се насочват - нещо, което е недопустимо, което и по-нататък в законодателството, което приемаме, трябва да бъде изяснено. Но що се отнася до контрола, наложително е според мен тези приходи, които са за стотици милиони долари, да бъдат под много ясен държавен финансов контрол.
Третият въпрос е свързан с предвидените отчисления в полза на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, записани в чл. 14, ал. 1. Тук е записано нещо, което може би представителите на Министерството на финансите биха искали да доизяснят и обосноват, но което прави впечатление, а именно, че при упражняването на вътрешния одит в бюджета на агенцията - както е записано - постъпват отчисления в размер на 30 на сто от разкритите и възстановени суми за вреди на бюджета или от укрити публични държавни и общински вземания. Имайки предвид степента на нарушения, за които има достатъчно сериозни индикации, това не са нито десетки, нито стотици, нито хиляди лева, а са милиони. Даже онова, което не се обмитява, което не се облага с данъци като обороти, навярно сега е в сферата на стотиците милиони лева. Какво означават 30 на сто? Това са милиони лева, които - както е записано тук - "ще се управляват и разходват съгласно наредба, издадена от министъра на финансите". Казва се, че тези средства не могат да се използват за материално стимулиране, но това е слаба утеха, защото фактически тук се създава един много голям, неясно какъв, той не е извънбюджетен фонд, а някаква сметка. Самото понятие "бюджета на агенцията" според мен се нуждае от осмисляне, защото тя едва ли е орган, който има свой бюджет, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 е записано, че "агенцията е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка". Организации на бюджетна издръжка не формират по правило бюджети. Ето защо самият израз според мен е неточен.
Но по-големият въпрос е що за наредба, що за отчисления, за каква цел? Според мен това е недопустимо. В най-добрия случай според мен би могло да се предвиди и 1 на сто отчисления, ако е необходимо с неколкостотин хиляди лева да се подпомогне по-ефективната дейност на агенцията с техника, с информационно осигуряване, с всички хардурни и софтуерни продукти, които са необходими за един ефективен финансов контрол. Но тези 30 процента поне мен ме озадачават силно.
Четвъртият въпрос, господин председателю, е свързан с онова, което в закона по различен начин се назовава, освен ако не се имат предвид два различни документа - Устройствен правилник и Правилник за прилагане на закона. В чл. 5, ал. 2, в чл. 13, ал. 1, се употребява понятието устройствен правилник, който регламентира структурата, числеността, състава, териториалния обхват на районните контролни органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. В чл. 13, ал. 1, се предвижда този Устройствен правилник да регламентира изискванията за лицата, които ще се назначават в тази агенция.
По-нататък, в чл. 28 и в § 23 се говори за Правилник прилагане на закона. Вече не за Устройствен правилник, а за Правилник за прилагане на закона. За един и същи правилник ли става дума или за два различни правилника? Обосновано ли е да има два правилника, които тепърва да се подготвят, преди да сме наясно как ще действа този закон?
В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се предвижда до шест месеца да се създадат териториалните органи за финансов контрол. Същевременно в § 4 се предвижда, че с влизането на закона в сила се закриват звената за финансов контрол в министерства, ведомства и комитети.
Във връзка с това е и петият ми въпрос, господин председателю, за сроковете на прилагане на закона. Създава се една ситуация, при която ще има един шестмесечен мъртъв период. Без Устройствен правилник или Правилник за прилагане не може да се изгради агенцията. Без агенцията няма организация на този контрол. Едновременно с това звената, които сега съществуват, се закриват. Не смятам, че е било замисъл на вносителите, но на практика се създава една предпоставка за безконтролност във финансовата област - нещо, което е точно обратното на онова, към което се стремим, създавайки тук нормативни условия.
Ето защо моето предложение е, първо, да се изясни за един или за два правилника става дума; второ, и за двата да се даде срок от един месец след приемането на закона да бъдат утвърдени от Министерския съвет; и, трето, тези териториални органи на финансовия контрол да бъдат изградени до края на годината в разстояние на три месеца от приемането на закона, за да започнем новата 2001 г. или новия милениум с изграден държавен вътрешен финансов контрол, така че уверено да гледаме в бъдещето.
Тези три въпроса, господин председателю, които бих помолил да бъдат коментирани от представителя на вносителя, които евентуално да бъдат предмет на дискусия в пленарната зала. В зависимост от това до каква степен те получат удовлетворителен отговор аз ще мога да определя и окончателното си гласуване в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински за изказването и направените предложения.
Други колеги, които искат да вземат думата по разглеждания законопроект?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително за съжаление не е добре представен вносителят. Не искам да обиждам господин заместник-министъра, но се налага по много причини, на които аз ще се спра по-нататък, тук да присъства господин министърът на финансите. Разбира се, вече имаме обсъждане, след като не е пожелал, може би има своите причини. Господин Цонев сподели, че в комисията има единодушие. Може би това е измамно единодушие. Защото не стана дума за наистина сериозните проблеми и не получиха отговор въпроси, които са важни. А претенциите, с които се влиза в залата за един нов закон, трябва сериозно да бъдат доказани. Защото ние имаме Закон за държавен и финансов контрол от 1996 г., имаме Закон за Сметната палата от 1995 г. В същото това заседание на комисията ни бяха поднесени два нови законопроекта с претенцията, че се прилага принципно нов подход за контрола, като със Закона за Сметната палата се решава въпросът за външния финансов контрол, а с този закон се решава въпросът за вътрешния финансов контрол. Веднага ще кажа, че в този законопроект за държавния вътрешен финансов контрол основен проблем е неясната и непълна философия на законопроекта. Защо? Защото в края на м. юни и началото на юли имахме законопроект за изменение на Закона за мерките срещу прането на пари. В неговите Преходни и заключителни разпоредби се изменя Законът за хазарта, Законът за застраховането в частта или за дирекциите за застрахователен надзор и надзора върху хазарта. Това са нови закони и изменения и като се има предвид, че тези два закона, които се отменят, са приети наскоро, просто не може да се разбере наистина философията, която се залага. Още повече, в мотивите на законопроекта се цитира, че има някакъв анализ, че има документ за политика на вътрешния финансов контрол в Република България, който е подписан от министъра на финансите на 18 февруари 2000 г., с което е поет ангажимент за реформиране на системата за вътрешния финансов контрол. Но на нас, членовете на комисията, а и на всички народни представители този документ досега не беше предоставен. Аз помолих изрично господин заместник-министъра на финансите, когато ставаше дума за данъците на това заседание, по този въпрос да получим допълнителна информация. Мина много време оттогава, ние не получихме такава информация до ден днешен. В края на краищата какво действително е анализирано в този документ на министъра на финансите за политиката във вътрешния финансов контрол?
С измененията, които се внесоха в Закона за хазарта, в Закона за застраховането и това, което се предлага, се създава впечатление, че има неяснота. Повтарям, неясна философия във финансовия контрол. Защото някой от колегите ако направят анализ на понятието финансов контрол, ще видят, че то включва не само държавен финансов контрол, както досега, включва се данъчният контрол, застрахователният надзор, надзорът върху хазарта, митническият контрол или пък други държавни финансови контролни институции, каквото е Бюрото за финансово разузнаване. Претенциите за всеобхватност с този законопроект на вътрешния държавен финансов контрол влизат в противоречие с все още действащи закони, които не се отменят с него. И, повтарям отново основния си аргумент - допълват неяснотата на философията на този законопроект.

Господин Пирински се спря на част от разпоредбите, които, меко казано, будят недоумение, няма отговор досега на тези въпроси. Аз бих продължил по-нататък. Досега действащият Закон за финансов контрол имаше за обхват юридическите лица с държавно или общинско имущество. Сега с новите разпоредби се уточнява обхватът на контрол над юридически лица с не по-малко от 34 на сто държавно или общинско участие. За сметка на това се предлага едно значително разширение на обхвата в посока на контрол над финансовата дейност на разпоредителите с бюджетни кредити по Републиканския бюджет и разпоредителите със средства по проблеми на Европейския съюз - органите, администриращи приходите в Републиканския бюджет, разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове, съгласно Закона за държавния бюджет на Република България. Като тук се включват и държавното обществено осигуряване, фонд "Професионална квалификация и безработица", Националната здравноосигурителна каса, програми на Европейския съюз и т.н. Но също така, за разлика от досега действащия закон, няма законова възможност с този проект по предложение на главния прокурор или по молба на управителния съвет, или представители на акционерите да се проверяват акционерни дружества, командитни дружества с акции в ООД-та. Това се премахва.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлага изменение на Закона за кооперациите, с което да отпаднат досегашните разпоредби за одит от страна на Държавния финансов контрол - неща, които вие отдясно много настойчиво аргументирахте като необходими преди няколко месеца, които създават впечатлението за неясна философия.
По-нататък. Създава се Агенция за държавен финансов контрол, като администрация към министъра на финансите. Във функциите й се вменяват и планиране, ръководство и провеждане на една единна политика, подчертавам, единна политика на държавния финансов вътрешен контрол и контролиране на цялостната му дейност. Това противоречи на онези закони, досега действащи, за които споделих по-горе, а те уреждат дейността на институциите за държавен вътрешен финансов контрол. Противоречи, защото претенцията е много голяма. Единна политика, повтарям, планиране и т.н. А имаме поне 5-6 закона, с които тези институции се уреждат и си действат.
По-нататък. Отстъпено е и от досегашното изискване за финансови проверки веднъж на 3 години за юридическите лица с държавно и общинско участие. Има и други пропуснати разпоредби от сега действащия закон, които влошават проекта. Предложен е и механизъм, за който тук се говори, за стимулиране на работещите в агенцията, който поглъща много средства.
По-нататък. Допълнително 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията се предлага да се включат в Закона за държавния бюджет за съответната година за тази цел. А досега действащият закон предвиждаше отчисления от 5 на сто от разкритите и възстановени суми. Тук господин Пирински каза 1 на сто, защото става дума действително за огромни проблеми по отношение на скрити средства, които съществуват.
Най-сериозните изменения, разбира се, са свързани с предлаганата организация и съдържание на държавния вътрешен финансов контрол. Въвежда се система за предварителен контрол, система на двоен подпис по отношение на поемането на финансовите взаимоотношения и извършване на разходи. Също така се предлага и вътрешен одит от делегирани вътрешни одитори и вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансово-контролни задачи. Веднага ще подчертая, че някои от тези изменения са в действащата практика, но се прави опит да им се предаде друг вид и значимост.
Както и досега, се предлага министърът на финансите да отговаря за тази дейност, макар и с разширени правомощия на агенцията. Има известни противоречия, разбира се, и в тези разпоредби. На места излиза, че агенцията ще бъде напълно самостоятелна, обаче става ясно, че това не е така в други.
Със законопроекта се намалява давността за имуществена отговорност от 10 на 5 години от деня на причиняване на вредата. Също така в тази посока е намаляването на лихвата. Досега отговорните за вредата лица дължат законната лихва, увеличена с 10 пункта. Не се предлагат нов механизъм и разпоредби в раздела, касаещ мерките за отстраняване на нарушенията, който досега беше един от най-слабите пунктове на действащия закон.
Защото, уважаеми дами и господа, ако действително ние разполагаме с този анализ и с тази концепция на Министерството на финансите, веднага ще направя уговорката, че ако те действително са на базата на истинските факти, не може да не се констатират няколко неща.
На първо място, огромни по обем проверки и същевременно веднага препоръките към принципала, към информацията за прокуратурата и другите органи, въобще в голямата си част не се реализират. И ние имахме през тези години много пъти случаи да кажем, че констатираме, че отделните министерства, които се явяват по линия на държавната собственост принципал, са забравили препоръките на контролните органи, че не се взимат мерки. Още повече случаи имахме във връзка с онова, което е сигнализирано от прокуратурата. Това е всъщност едно безсилие, което се отразява на цялостното състояние в страната, говорейки за контролната система. Ето тук ние нямаме нищо ново.
С претенциите, уважаеми колеги отдясно, и този, който е нетърпелив особено, че се прави нов закон, когато в края на краищата действително осъзнаваме слабостта на един закон, трябва да се предложат наистина по-добри решения. (Реплика от блока на СДС.)
Ако Вие, колега отдясно, провокирате, то си е за Ваша сметка. След това седнете и прочетете стенограмата и ако имате претенция по едно изречение от това, което съм казал, станете и аргументирайте противното, но аргументирайте.
С Допълнителната разпоредба се въвежда ново понятие, което на пръв поглед може да бъде аргументирано с това, че одитът, за който става дума, се налага в практиката. Само че има Закон за нормативните актове, който изисква български думи. Това не е, разбира се, най-същественото, но по принцип в контекста за чистота на българския език и Закона за нормативните актове е нужно и на този въпрос да обърнем внимание.
Аз, уважаеми колеги отдясно, смятам, че този законопроект се нуждае от много сериозна работа - и във връзка с това, което господин Пирински каза, и това, което аз предлагам, а може би и други ще има, защото претенциите, които са изявени в него, не се покриват с разпоредбите, които трябва да ги уредят.
И тъй като съм станал, ще направя предложение към мнозинството и конкретно към господин Цонев да удължим така срока, че да има засичане със Закона за Сметната палата. Защото и той, въпреки че урежда външния финансов контрол, трябва да има възможност, гледайки цялостно контролната система, да намерим най-добрите решения, а не да отчетем, че сме приели поредния закон, който след това да променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз така малко бях изненадан от оживения дебат, който се получи тук. Господин Статков каза, че ако в комисията е имало пълно единодушие при приемането на законопроекта, това е било измамно единодушие.
Но, господин Статков, тогава излиза, че е имало едно измамно гласуване в комисията. Примерно от Вас, ако Вие сте били тогава там, тъй като Вие сте член на тази комисия, излиза, че или Вие сте бил неподготвен тогава по законопроекта, или съвсем измамно сте гласували "за". Истинските факти, а не измамните, се съдържат в доклада на комисията, който посочва единодушно гласуване с 13 гласа "за" въпросния законопроект. Именно специализираната комисия е мястото, където трябва най-професионално да се разгледат всички аргументи "за" и "против" един законопроект, особено касаещи философията на законопроекта преди първо четене.
Така че аз не мога да се съглася, че всички тези хора, които са заседавали в тази комисия, са мислили, че този законопроект има неясна философия, а пък са гласували за него.
По-скоро може би има известна неясна философия и неясно прилагане на процедурите в сега действащата система на държавен финансов контрол.
Съвсем ясно е казано в мотивите - това е един от много подробно аргументираните законопроекти, които влизат при нас и аз мисля, че това е заслуга на вносителя - какви са основните цели на предложения законопроект, а именно поети от изпълнителната власт - ангажимент за усъвършенстване и модернизация на системата на вътрешния финансов контрол в документа за политиката на вътрешния финансов контрол в Република България, привеждането на финансово-контролната система в съответствие с изискванията на Европейския съюз за упражняване на ефективен контрол върху държавните приходи и разходи, както и върху средствата, постъпващи от фондове и програми по Европейския съюз, което е изрично изискване от тяхна страна, необходимостта от въвеждане на предварителен финансов контрол, който сега не съществува и който да се упражнява преди поемането на задължения и извършване на разходи на средства, защото в много случаи упражняването на финансовия контрол пост фактум не дава възможност за отстраняване на допуснатите нарушения или за възстановяване на нанесените щети.
Предварителният контрол се прилага във всички страни-членки на Европейския съюз, а също така и в настъпилите законодателни промени, свързани с приемането на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Тук стана въпрос за законопроекта за Сметната палата. Аз не знам дали аз не разбрах нещо точно - че се предлагало някакви негови промени - съществени - в преходните и заключителните разпоредби. Да, заменя се Държавният финансов контрол с Държавния вътрешен финансов контрол. Това е съществената промяна. Но най-важното е, че Държавния вътрешен финансов контрол се осъществява като контрол от администрацията за администрацията, а контролът от Сметната палата е външен контрол върху действията на изпълнителната власт и предоставяне на публична информация, информация на Народното събрание. Тоест има една съществена разлика между контрола, прилаган от Сметната палата, и Държавния вътрешен финансов контрол.
Основните принципи, които са заложени за добро финансово управление на разпоредители с бюджетни кредити, организиране на добра вътрешна система за финансово управление и контрол, включително системата на двойния подпис, която беше засегната в предишни изказвания - това са едни в крайна сметка предварителни гаранции, че средствата ще бъдат изразходвани законосъобразно така, че да има възможност както на административен, така и на публичен контрол върху тяхното използване.
Няма нищо лошо при всички разпоредители с бюджетни кредити тази система да бъде въведена както за републиканския бюджет, така и за общинските бюджети и особено за средствата и програмите, свързани с предоставяне на финанси от Европейския съюз. На практика ние се намираме в една нова ситуация - финансово усвояване на средства по програми, по проекти на Европейския съюз, която не е гарантирана законодателно за финансовия контрол върху разходването на тези средства и това - поне навън - не звучи много авторитетно, тъй като остава известно съмнение, че част от тези средства могат да бъдат изразходени не по предназначение. Така самото функциониране ще се осъществява, като освен подписа на разпоредителя преди поемане на финансови задължения и извършване на разходи ще е необходимо съгласието и подписа на главния счетоводител. Има едно съществено елиминиране на счетоводителите в системата на предварителния финансов контрол тогава, когато се поемат неотменими задължения или се извършват разходи, някои от тях включително неприсъщи, а в крайна сметка същите тези счетоводители по-късно удостоверяват със своите подписи и със своята отговорност това, което вече се е случило пост фактум. И това според мен е едно много ценно предложение.
Въвеждането на новите функции - тук стана въпрос за одита. Аз поне мисля, че това е една международно призната и действаща в Европа система. Вътрешният одит като един от елементите, изграждащи вътрешния финансов контрол, е подробно уреден в глава трета от закона и също според мен е едно преимущество на предложения законопроект.
На практика е подложена на контрол дейността на всички лица, които събират и разходват бюджетни средства и средства от фондове и програми на Европейския съюз, като общините са включени в обхвата, тъй като освен от собствени източници те имат едно съществено финансиране от републиканския бюджет - някъде средно за страната около 33 - 34 на сто от финансирането на общините са финанси от субсидии от републиканския бюджет.
В обхвата на Държавния финансов контрол е включена и дейността на разпоредителите с осигурителни фондове, като причините за това ясно са свързани с голямата и нова значимост, която придобиват осигурителните фондове вследствие на промените в законодателството и новите закони, които ние тук сме приели. Обхваща се дейността на юридическите лица с държавно и общинско участие, подчертано е "от капитала" независимо от размера му, включително, когато са в производство по несъстоятелност, както и юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество. И аз тук поне не мога да разбера къде е притеснението за запазване интересите на принципала - дали това е държавата или общината - това вече е друг въпрос.
Предварителното изискване на Европейския съюз за отпускане на средства по предприсъединителни фондове и програми е осъществяването на ефективен финансов контрол върху тях. Затова е включена дейността на разпоредителите и лицата, получили средства по фондове и програми. Затова вече стана въпрос. Създава се тази Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, като функциите на агенцията са свързани с основните дейности от политиката по Държавен вътрешен финансов контрол, а именно във всички етапи - планиране, ръководство, организация, разработване на механизми за оценка на риска, разработване на стандарти, осъществяване на взаимодействията с други държавни органи. Защото безспорно е, че не може да бъде приложена добра система на финансов контрол, ако няма абсолютно взаимодействие между държавните органи, които имат каквито и да е правомощия по осъществяването на този контрол. Ако това взаимодействие, този синхрон и пълната информация между тях не съществува, на практика вътрешният финансов контрол в неговата цялост е абсолютно невъзможен.
Изрично е казано, че агенцията докладва резултатите от цялостната си дейност на Министерския съвет, а по отношение на контрола, упражнен върху средствата от Европейския съюз - и на Европейската комисия, и осъществява обратна връзка със системите за финансово управление и контрол, нещо, което е абсолютно задължително - агенцията да не бъде крайният орган, който се произнася, а да има санкцията в сферата на изпълнителната власт на най-висшия възможен форум - Министерския съвет - както и информация към Европейската комисия, откъдето в крайна сметка се осъществяват траншовете по европейските проекти и програми.
Подробно е уредена организацията на Държавния вътрешен финансов контрол. Изрично са подчертани формите и механизмите за осъществяване на предварителен финансов контрол, който има засилена превантивна функция и тя е насочена в този ранен етап от процеса на осъществяване на финансовия контрол, в който е възможно да се избегнат бъдещи сериозни пропуски и грешки.
Всичко това са недостатъци на сега действащата система за финансов контрол. Проверява се законосъобразността на поемането на задължения, извършването на разходи при тяхното реализиране. Главният счетоводител удостоверява съгласието си с изричен подпис, а отрицателното му становище е пречка за поемане на задължения и извършване на разходи - един основен елемент за избягване предварително на възможните бъдещи негативни последици от поемането на едни такива неотменими задължения или извършване на нецелесъобразни разходи.
Регламентирани са различните форми на вътрешен одит, като това са формите, които подчертано се използват в модерното европейско законодателство, в правната система на Европейския съюз като одит на системите, финансов одит и одит на изпълнение на дейността, одит по въвеждане на новите информационни компютърни технологии, въобще всички тези системи, които могат да осигурят правилното насочване на средствата и контрол върху тяхното използване.
Аз мисля да не се спирам по-нататък върху други предимства на законопроекта. Естествено няма законопроект, който да е идеален. Аз поне твърдя, че такъв законопроект не съществува. И по този законопроект, както и по всички останали, още повече, когато се касае за един изцяло нов нормативен акт, е добре да поработят всички народни представители, особено от специализираната комисия. Да направят своите предложения. Сигурен съм, че някои текстове могат да бъдат подобрени. Но според мен единодушното гласуване на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за законопроекта преди влизането му в пленарна зала показва неговата изключителна значимост, показва неговата навременност, показва, че след една сериозна работа между първо и второ четене ние ще имаме един нов, модерен нормативен акт, уреждащ статута и дейността на органите на вътрешния финансов контрол, акт, съобразен с изискванията на европейското законодателство, което е абсолютно задължително в нашата законотворческа дейност.
Аз бих призовал всички колеги, които се изказаха и такива, които искат да вземат отношение, да направят това между първо и второ четене. Сигурен съм, че някои от текстовете могат да бъдат подобрени. Но аз съм убеден в нуждата от този законопроект и в това, че така представеният ни законопроект е една изключително сериозна база за нашата работа преди второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Руси Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Величков! Разбирам желанието Ви да защитите законопроекта и в това, разбира се, Вие изтъквате своите аргументи, но бих искал веднага да припомня още веднъж няколко от своите несъгласия, уточнявайки, че аз не съм гласувал за законопроекта в комисията.
Първо, има претенции в мотивите, господин Цонев, за концепция. Концепцията до ден-днешен за вътрешния финансов контрол я няма, за да видим ние какво министърът на финансите е анализирал от досега действащата практика и на какви основания вече предлага този законопроект.
Второ, казах, че има досега действащи закони, тъй като, господин Величков, ако сте чели сериозно финансово право, ще констатирате, че държавният финансов контрол не включва само ДФК. Ще повторя за Вас, включва данъчната администрация, застрахователния надзор, банковия надзор, контрола на фондовите борси, митническия контрол, мръсните пари, разбира се, Бюрото за финансово разузнаване, а претенциите тук, в чл. 8, са, че "Агенцията изпълнява следните функции:
1. Планира, ръководи и провежда единната политика на Държавния вътрешен финансов контрол".
Тоест ръководи всички тези звена и планира работата им. Аз затова казах, че философията е неясна.
По-нататък, по чл. 4, т. 6, тъй като се позовахте на един пример, който дадох, досега финансов контрол проверяваше с 1 на сто държавно участие. Сега е записано, господин Величков, не по-малко от 34 на сто. А когато ние приемахте този закон, имахме предвид и анализирахме, че 1 на сто в голяма фирма или в технологична, с високотехнологично участие може да бъде много повече.
Така че Вие неправилно цитирахте, че е останал старият текст. Не е останал.
По-нататък още нещо, с което не съм съгласен. Липсва нов механизъм за контрола, тоест за реализация на препоръките от проверката. Няма го новият механизъм. Преписва се старият текст. И в този законопроект, между другото, се преписва много от стария закон.
Има и други възражения, поради които считам, че в момента законопроектът е слаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Величков, имате право на дуплика.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Статков, естествено, че за да бъде разработен този законопроект, е работено много сериозно с действащото законодателство, със статута и начина на дейност на сегашната система за финансов контрол и аз лично не се съмнявам, че този законопроект почива върху една доста сериозна концепция за цялостната организация на вътрешния финансов контрол.
Вие поставихте въпрос какво включва Държавният финансов контрол. Естествено аз съм съгласен с Вас, че не само Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол има правомощията, има задълженията да извършва формите на финансов контрол. За това действат и другите специализирани закони, и данъчните закони, и Законът за Сметната палата, но функциите на Агенцията са изрично изброени в глава втора, чл. 8, където е казано: "планира, ръководи и провежда единна политика и контролира дейността му", тоест тя не се вмесва в правомощията на другите органи, но естествено е необходимо Държавната агенция за вътрешен финансов контрол да провежда единната политика върху осъществяването на този контрол.
"Дава методически указания, разработва стандарти, разработва механизми, дава насоки и препоръки, проверява правилното прилагане, анализира и обобщава резултатите от контролната дейност, осъществява контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки, поддържа и организира информационната система...." - всички тези неща са насочени към синхрона, взаимодействието и контрола върху изпълнението на нормативните актове, господин Статков. И аз твърдя, че няма никакво изземване на функции от страна на други органи.
И т. 15 - за Сметната палата, за която си говорим. Там изрично е казано:
"15. Осъществява взаимодействие и обменя информация със Сметната палата.
16. Осъществява взаимодействие с данъчната и митническата администрация, Националния статистически институт, Бюрото за финансово разузнаване", за което стана въпрос, "Агенцията за държавни вземания, Агенцията за приватизация", и т.н. "Сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на други държави и Европейския съюз".
Всичко това е насочено към синхрон, взаимодействие, анализ и контрол върху прилагането на нормативните актове. А аз съм абсолютно убеден, че трябва да има единна система за Държавен финансов контрол във всяка една държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Други желаещи да вземат думата при разискванията? Заповядайте.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се солидаризирам, разбира се, напълно с това, което господин Пирински и господин Статков изложиха пред вас и частично с това, което се опита да ни обясни и господин Величков.
Да, ние гласувахме в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол закона по принцип и поставихме много от въпросите, които и колегите, изказали се преди мен, поставиха, но ние смислен отговор, задълбочен отговор на част от тези въпроси не получихме. И въпреки това гласувахме по принцип закона, както уважаемият господин Цонев каза, единодушно.
Въпреки това аз ще поставя някои от тези въпроси и тук, в залата. Дано сега получим смислен отговор на тях.
Например дискусионен е въпросът за независимостта на Държавния вътрешен финансов контрол. Записали сме го в чл. 3, в т. 2 - "независимостта".
В същото време в чл. 5 ние казваме, че Агенцията е администрация към министъра на финансите. Имаме ярки примери досега в контролирането на публичните финанси. Затова ние поставихме въпроса принципно да ни се отговори защо Агенцията не е на пряко подчинение, да кажем, като Държавна агенция по Закона за администрацията, на самия Министерски съвет. Защо трябва да е на подчинение на министъра на финансите? Да ни се дадат аргументи, които, разбира се, ние бихме приели или не бихме приели.
Имаме примери от живота наскоро, когато в две агенции, на подчинение на самия министър на финансите, настъпиха противоречия и едва ли не ние бяхме свидетели на един цирк в обществото. Имам предвид Агенция "Митници" и Агенция "Държавен финансов контрол".
Пред обществото бяха изнесени данни, факти от ревизии на две звена, подчинени на министъра на финансите. И какво в края на краищата? Остана неяснотата, уволниха единия от ревизорите и в обществото все още витае съмнението, че едва ли не едната агенция прикри нарушенията в другата, подчинена на самия министър на финансите.
Ето затова ние задаваме принципния въпрос: обяснете ни защо в края на краищата тази агенция не е на пряко подчинение на самия министър-председател или на Министерския съвет? Защо нейният ръководител не се назначава от министър-председателя? Защо трябва да е подчинена на министъра на финансите?
На този въпрос ние смислен отговор не получихме, въпреки че, господин Величков, гласувахме по принцип "за", защото ние сме склонни да приемем един нов закон, да синхронизираме законодателството в тази сфера с европейското, да разширим обхвата на контролираните обекти. Да разширим обхвата, защото наистина с редица закони в последните две или три години ние създадохме различни институции, които трябва да се контролират. Да, но трябва да има известен порядък и да има и смислени отговори на тези принципни въпроси.
Или да кажем следващият въпрос, който господин Пирински повдигна, аз ще го допълня в един друг аспект, да кажем, за чл. 14.
Какво означава това тези 30% в чл. 14, примерно, от разкритите нарушения и др. да постъпват в агенцията, на общините, да кажем?
В последно време ние и вчера от пресконференциите сме свидетели на една абсолютна активност, уважаеми колеги отдясно, и вашата загриженост към общините. Предлагате ни да променяме Конституцията, предлагате ни ред други законодателни инициативи и едва ли не самостоятелност във финансиране на общините.
Какво означава обаче това вие, ревизирайки една община и откривайки някакви липси, вземания и т.н., да приберете 30% в държавния бюджет? От кой бюджет на общината ще вземете? Той е един! От държавната субсидия ли ще реализирате само, както каза правилно каза преди малко господин Величков, че 30-31% е държавната субсидия, или от общия бюджет на общините? И защо след като вие правите този вътрешен одит, тези пари не ги върнете обратно в бюджета на общините?
Това ли е загрижеността ни към общините? Това ли е разбирането ни за местното самоуправление, за относителната самостоятелност на общинските бюджети и за Европейската харта за местно самоуправление? Или във всеки един закон ние ги натоварваме излишно със задължения, включително и в този, ако открием някаква нередност, да ги натоварим и да им ги вземем тези средства. И за какво?
Аз зададох този въпрос в комисията. Смислен отговор на този въпрос - за тези 30 на сто, аз не получих. И въпреки това се доверихме и гласувахме. Дано обаче сега в залата да получим този отговор.
Прав е колегата Статков, че досега тези 3 на сто отиваха за някакво стимулиране. Да, нормално е да се стимулират работещи в агенцията да разкриват престъпленията и другите финансови нарушения. Нормално е. Ние сме за това. Но не е нормално вие, проверявайки, да кажем, една община, повтарям, да й приберете 30 на сто от това, което сте открили в държавния бюджет. А в същото време искате да променяме Конституцията, някакви мними неща, едва ли не, за да облекчим общините и да им дадем възможност сами да формулират своята финансова политика. Вие си противоречите с всеки вкаран закон! Включително и със закона, който, предполагам ще гледаме другата седмица - за фонда за жилища. Предполагам. Ние там също ще имаме своите аргументи.
Или пък, да кажем, взаимодействие. Уважаеми колеги, това взаимодействие, според мен, е едно пожелание в този закон. Взаимодействието с останалите институции, които контролират финансите, публичните финанси в държавата. Това е едно пожелание - взаимодействието, да кажем, с Бюрото за финансово разузнаване, взаимодействието със Сметната палата. Това е просто едно пожелание. И, разбира се, ако те се уточнят и си работят добре, сигурно ще работят. Но, ако не се уточнят, абсолютно нищо няма да се получи. А практиката и животът показват, че е нужна ясна система за това взаимодействие. Във всеки един закон е разписана. И затова Руси Статков говори за философията, защото тази философия - глобалната, общата - за всички тези звена я няма. Ние оставаме с впечатление че се работи на парче.
И последният въпрос, който искам да засегна, е за обхвата. Не съм съгласен с изказаното мнение преди, че обхватът трябва да се стесни. Обратно, обхватът трябва да се разшири още. Къде са, например, тези, да кажем, фондациите. Получавайки от един държавен монополист, за който държавата е дала субсидии, за да го крепи, получавайки дарение, да кажем, от 100 хил. долара. Значи, държавата субсидира монополиста, да кажем, в енергетиката или в другите сфери, а в същото време той, затъвайки, въпреки това превежда 100 хил. долара публични финанси, държавни, и субсидира нещо. Къде са изписани примерно тези дружества с нестопанска цел? Няма ги.
Затова ние пледираме също да се помисли на второ четене, да се разшири обхватът още повече. Защото ние в момента с тези 34 на сто държавно участие стесняваме малко тази сфера. Досега там беше по-разширено. Но би трябвало да помислим къде другаде като канали изтичат държавните пари? И да ги изпишем. И мисля, че имаме достатъчно работа за второ четене. Надявам се, че бях ясен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Имате още 30 секунди, господин Козалиев, за парламентарната ви група.
За реплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Козалиев! Аз мислех да не взимам реплика, но просто Вашето изказване ме принуди. Много Ви моля, преди да правите изявления от тази трибуна, направете си труда да проверите как точно стоят нещата! Съгласно действащия досега Закон за ДФК при откриване на щета освен санкцията, която носи виновното лице, щетата в пълен размер, господин Козалиев, се възстановява на ощетената организация. Тоест, отговорът на Вашия въпрос е, че ако това е общината, парите се възстановяват на общината. Пет на сто по досегашния закон взимаше агенцията, останалите се възстановяваха в общините. По сегашния закон този процент от 5 на сто става 30 на сто. Седемдесет на сто от щетата се възстановява в общината. Тоест, искам да Ви коригирам. Когато казвате, че има щета и че държавата прибира цялата сума за себе си, моля Ви,...
ОБЩА РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Тридесет на сто.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: А, ако е така, моля за извинение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Козалиев, имате право на дуплика. Времето, с което разполагате, е 30 секунди.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Рафаилов, казах, че тези 30 на сто се прибират в държавната хазна. Не говоря за останалите 70, а аз за тях също мисля, че това е проблем. Аз не съм съгласен тези 30 на сто да се прибират от общинския бюджет от разкритите нарушения в държавния бюджет. За тях говоря. За закона, който днес обсъждаме, за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Установява се, че това, което казах, е точно. Парламентарната група на Демократичната левица е изразходвала времето, на което тя има право, и по ал. 1 на чл. 44, плюс времето по ал. 2 с удължаването.
Други желаещи да вземат думата?
Ако няма желаещи да вземат думата, трябва да обявя разискванията за приключени.
Да поставим на първо гласуване законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол под № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2000 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 128 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 25.
Законопроектът за държавния вътрешен финансов контрол, внесен от Министерския съвет, е приет на първо гласуване.

Продължаваме с приетата тази сутрин програма.
Точка четвърта от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, бих искал да направя първо процедурно предложение по този законопроект в залата да бъде допуснат заместник-министърът на околната среда и водите проф. Емил Маринов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има ли противно виждане? Няма.
Моля да гласуваме заместник-министърът на околната среда и водите господин Маринов да влезе в залата и да присъства на разискванията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Маринов да влезе в залата и да присъства на разискванията.
Има думата за доклада господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заглавието е "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. (ДВ., бр. 67 от 1999 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта така, както то е предложено от вносителя и е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват две предложения на народния представител Ангел Малинов, от които второто е оттеглено.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям и първото си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Пристъпваме към § 1:
"§ 1. Член 21 се изменя така:
"Чл. 21. (1) Минералните води по чл. 19, т. 3 се актуват като публична общинска собственост само при наличие на издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите.
(2) Редът и начинът за издаване на сертификата и оценките по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 135, т. 2.
(3) Особено право на водоползване на минерални води, публична общинска собственост, се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води.
(4) Правният, финансово-икономическият, социалният и екологичният анализ на концесията по чл. 71, ал. 2 от Закона за общинската собственост за минерални води, публична общинска собственост, се изготвят съгласно утвърдените от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на концесионните анализи за предоставяне на концесии на минерални води.
(5) Предложението на кмета на общината по чл. 71, ал. 2 от Закона за общинската собственост се съгласуват с Министерството на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода.
(6) При предоставяне на право за ползване на водите по ал. 1 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Не са постъпили предложения.
Моля да гласуваме § 1 в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 в редакцията на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Тодор Павлов - да се създаде нов § 1а - това е временна номерация:
"§ 1а. В чл. 24, т. 1 се изменя така:
"1. извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи;".
Останалите параграфи се преномерират съответно.
Комисията подкрепя предложението на господин Павлов за нов § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Някой да желае да вземе думата? Не.
Моля да гласуваме предложението на комисията за нов § 1а.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на народния представител Ангел Малинов:
Създава се нов § 1б, който гласи:
"§ 1б. В чл. 35, ал. 5 думите "0,2 литра/секунда, но" се заличават.
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията подкрепя това предложение.
Друго предложение на народния представител Ангел Малинов:
Създава се нов § 1в, който гласи:
"§ 1в. В чл. 43 ал. 2 думите "0,2 литра/секунда, но" се заличават."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага текста на този нов § 1в да гласи:
"§ 1в. В чл. 43 ал. 2 думите "по-малко или равно на 0,2 литра/секунда, но" се заличават.
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията предлага да се създаде и нов § 1г, който да гласи:
"§ 1г. В чл. 44 ал. 1 думите "с дебит до 0,2 литра/секунда, но" се заличават".
Останалите параграфи се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това следва винаги, господин Тошев...
Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата по новосъздаващите се параграфи 1б, 1в и 1г има ли? Не.
Моля да гласуваме предложените нови параграфи - § 1б, § 1в и § 1г.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Параграфи 1б, 1в и 1г, предложени от комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"§ 2. В чл. 47 ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки".
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Трябва да бъде: "чл. 47 ал. 1 т. 1 се изменя така" - без "в" в началото. Това е редакционна поправка.
Комисията подкрепя текста на вносителя, предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме § 2 в съдържанието на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Тодор Павлов за нов параграф, който да гласи:
"В чл. 47 ал. 3 се изменя така:
"(3) При предоставяне на концесия за минерална вода, изключителна държавна собственост, една част, не по-малка от 30 на сто от концесионното възнаграждение, определена с решението на Министерския съвет по реда на Закона за концесиите, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право, като средствата се ползват от общината целево, за благоустройствени мероприятия, свързани с ползването и опазването на водите".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Моля да гласуваме предложението на господин Тодор Павлов, неподкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 35.
Предложението на господин Павлов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва оттеглено предложение на народния представител Румен Такоров, Меглена Плугчиева и Ангел Такев, което няма да докладвам.
Комисията предлага редакция на § 2, която да гласи:
"§ 2. В чл. 47 ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само че, господин Тошев, ние преди малко гласувахме предложението на комисията за § 2. Сега Вие предлагате...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз тогава добавих, че е подкрепено по принцип, което означаваше, че има предложение на комисията за текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност, Вие допълвате: "в състава на които се включва минерална вода"? Нали така?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме предложението на комисията за допълнение в § 2. (Шум и реплики в залата.)
Ако някой желае да вземе думата, моля. На никого досега не съм отказвал. Има трибуна, нека да е съгласно правилника. (Реплики.)
Моля, прекратете гласуването.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Въпреки че така гласуваният § 2 за измененията в чл. 47 ме удовлетворява, защото това беше предложението, което бяхме направили група народни представители - за отпадането на § 2, да остане текстът.
Мисля, че в момента влизаме в един тупик. Ние вече гласувахме този текст така, както е в сегашния закон и както съществува, и сега гласуваме нов текст. Или ще станат един член с два текста. Или някой трябва да поиска отмяна на гласуването на този текст, който гласувахме, или да допълним текст с ново предложение, където е предложението на комисията. В противен случай влизаме в тупик - един член с два текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Такоров, не сте чул какво подложих на гласуване. Аз щях да подложа на гласуване и го спрях заради Вашето искане да вземете думата. Предложих в приетия § 2 да се допълнят думите "в състава на които се включва минерална вода". Така че с Вас нямаме различие.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Не съм чул, че е такова предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за включване към приетия § 2 на думите - в края след "напитки", да се запише "в състава на които се включва минерална вода".
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Параграф 2, с който се изменя чл. 47, ал. 1, т. 2, е приет така: "1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 3. В чл. 62, ал. 4 думите "в срок 7 дни след изтичането на едномесечния срок по ал. 2" се заменят с "в срока по ал. 2"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 3, подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители, всички са гласували "за".
Параграф 3 с редакцията, предложена от вносителя, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 4.
"§ 4. В чл. 64, ал. 1 думите "в едномесечен срок" се заменят с "в 14-дневен срок".
Предложение на народните представители Румен Такоров, Меглена Плугчиева и Ангел Такев:
Параграф 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 4.
Останалите параграфи се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 4.
Гласували 92 народни представители, всички са гласували "за".
Параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 5. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2 и 3 се отменят.
2. Ал. 5 се изменя така:
 "(5) Екологичният анализ по ал. 4 се изработва от експерти, регистрирани по реда на чл. 21 от Закона за опазване на околната среда."
Комисията по принцип подкрепя този текст.
Има две предложения на народни представители, които са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2 и 3 се отменят.
2. В ал. 5 текстът "експерти, лицензирани от Министерството на околната среда и водите" се замества с "експерти, регистрирани по реда на чл. 21 от Закона за опазване на околната среда"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 93 народни представители, всички са гласували "за".
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 6, по който има предложения от народните представители Румен Такоров, Меглена Плугчиева и Ангел Такев - да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 6.
Гласували 88 народни представители: всички са гласували "за".
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По § 7 има две оттеглени предложения на Ангел Малинов и на Румен Такоров.
Предложението на комисията за редакция на § 7 е следното:
"§ 7. Създава се чл. 96а:
"Чл. 96а. (1) Особеното право на ползване върху водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска публична собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.
 (2) Разрешенията за дейностите водоснабдяване и канализация в случаите, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община се дават от Министерския съвет в обхвата на концесията по ал. 1.
 (3) Предложението за предоставяне на концесия по ал. 1 и на разрешението за дейност по ал. 2 се прави от органа по чл. 10, ал. 1 след решения за съгласие на общинските съвети на общините, на чиято територия се намират съоръженията и за които се иска разрешението.
 (4) В решението по ал. 3 общинският съвет може да постави специфични изисквания по отношение на концесията и/или разрешението, както и за развитието на водоснабдителната система на територията на съответната община.
 (5) Председател на комисията за провеждане на търга или конкурса е органът по чл. 10, ал. 1."
В § 6 сме пропуснали да споменем Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което сега ще нанеса, защото това е технически пропуск.
 "(6) В комисията по ал. 5 се включват по един представител на съответните общини, на Министерството на финансите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите.
 (7) Представителите на общините в комисията по ал. 5 и техните правомощия се определят с решение на съответния общински съвет.
 (8) Решенията на общинските съвети по ал. 3 и 7 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
 (9) Представителите на общините по ал. 7 участват в подготовката на концесионния договор.
          (10) Собствениците запазват всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпени с договора за концесия.

(11) Разпределението на концесионното възнаграждение между собствениците на обекта на концесия е пропорционално на частта на тяхната собственост и се определя с решението на Министерския съвет."
Това е предложението на комисията за текст на § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКАРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип аз няма да подкрепя предложението по този член от така предложения законопроект, защото не искам да се спирам на основните принципи на правото дали противоречи този текст или не, но той отново не решава от теоретична гледна точка проблема, който е поставен, - именно за концесията на една или няколко технологични системи, които преминават през територията на няколко общини.
Отново тук не е решен проблемът, ако една-единствена община откаже, ще се дава ли водоснабдителната система на концесия или не и какви ще бъдат оттатък следващите действия - на Министерския съвет ли, на дружеството "ВиК" или както е.
Но аз мисля, че не този е основният проблем, който седи пред "ВиК" дружествата в България. Основният проблем е, че те бяха излъгани и може би накарани насила не "ВиК", а общинските съвети да вземат едно решение, с което да прехвърлят 51 на сто от собствеността си на държавата. Това беше казано с благородния мотив, че това ще послужи именно за гарантиране на водния заем в страната. И те взеха такива решения, като им беше обещано, че след изтичането на водния заем те ще придобият отново собствеността върху "ВиК" дружествата. Но на практика с този текст, който ни се предлага днес да гласуваме, това вече става една химера, това не може да стане.
Аз мисля, че е необходимо в момента да мислим как да преструктурираме "ВиК" дружествата да им се прехвърли собствеността на общините. Защото ако е 100 процента общинското участие в момента в тези дружества, няма да има никакъв проблем за отдаване на концесия, който в момента съществува и той не е решен и с предложения ни текст сега.
Другото, което искам да кажа, е, че отново не беше зачетен и не беше проучен международният опит. Вземете в Полша, в Чехия, в Унгария - влязоха транснационални компании именно в областта на "ВиК" дружествата. Но навсякъде, може би няма човек в тази зала, аз не смятам и в страната да има човек, който да не знае, че освен че водата е стока, тя има и голям социален ефект. И ние не можем да си позволим да повишаваме цената на водата, защото всичко, което се влага - от доставката на водата, пречистването й до потребителя - влиза в ценообразуването на водата. И това техническо преоборудване, което ще се прави, няма с какво друго да се плати, освен с цената на водата.
Именно тези големи компании влязоха в тези държави с една-единствена цел - не да помагат на населението, а да печелят. И сега, в момента тези държави се мъчат как да отменят тези концесионни договори, тръгнали са по такива процедури, а ние правим тяхната грешка, която те са направили преди няколко години.
Аз виждам, че тук е заместник-министърът проф. Маринов. Нека да отговори кои са тези на практика чуждестранни инвеститори, които искат да вземат отделни водоснабдителни системи на концесия. Защото ми показаха едно писмо, подписано от него, до Националното сдружение на общините и единственото, което изтъква като мотив за вкарването на промените в Закона за водите, е наличието на чуждестранни инвеститори. Нека да каже за какво става въпрос, а не за отделни лични или частни икономически интереси ние да променяме закона.
Затова аз няма да подкрепя този текст, както е предложен в изменението на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Такоров, благодаря за изказването. Какво е Вашето предложение, какво трябва да поставя на гласуване?
РУМЕН ТАКОРОВ: Да отпадне предложеният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Значи Вие правите предложение за отхвърляне на предложения текст от комисията. Благодаря Ви.
Господин Лъчезар Тошев има реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание, че текстът е приет с консенсус от комисията и в обсъждането на този текст участва специалният представител на Националното сдружение на общините, който беше поканен точно по предложение на господин Такоров. Така беше. И голямата част от този текст е и тяхно предложение. Те го предложиха и ние, в желанието ни да намерим едно решение, което ще бъде приемливо и за общините, гласувахме този текст, който се различава от първоначалния текст на вносителя.
Освен това подчертавам още веднъж, че постигнахме съгласие както с представителите на Националното сдружение на общините, така и в комисията. Постигнахме консенсус. Така че смятам, че този консенсус трябва да се запази и в пленарната зала. Господин Такоров специално е напуснал заседанието точно преди гласуването на този текст, така че той не принадлежи към консенсуса, но всички останали са били "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли?
Господин Такоров, имате думата за дуплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров!
Господин Тошев, аз се радвам, че казахте, че аз съм поканил хората от Национално сдружение на общините, което не е така, но няма значение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не, аз ги поканих по Ваше предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ: По мое предложение - да, благодаря Ви. Но вижте становището, което беше изпратено от Националното сдружение до всички представители в тази комисия. Само ще Ви прочета някои неща:
"Предложеният подход не само противоречи на основни принципи на правото, но и практически е неприложим дори само от теоретична гледна точка." И така, и така - все в този дух.
"Всички повдигнати въпроси показват, че прибързаното приемане на каквото и да било изменение на закона няма да доведе до тяхното решаване. С оглед на това настояваме разглеждането на законопроекта на второ четене в частта му на чл. 96 да бъде отложено до тяхното изясняване."
И по-нататък пише: "Ако комисията, въпреки изложените съображения, не се съобрази с това и пристъпи към разглеждането на предложенията по § 7 от законопроекта, предлагаме да се обсъдят следните предложения:"
Те значи искат по някакъв начин да облекчат това, което те са предложили. Ето къде това е подписано от господин Паскалев, председател на Управителния съвет - именно становището по този законопроект.
А на друго място пише, че "Всички повдигнати въпроси показват, че прибързаното приемане на което и да било изменение на закона няма да доведе до тяхното разрешаване. С оглед на това настояваме разглеждането на законопроекта на второ четене да бъде отложено до тяхното изясняване".
Именно това е проблемът - че Националното сдружение категорично отхвърля тезата за концесии по този начин, както е предложено в законопроекта.
Аз не се явявам като адвокат на Националното сдружение. Аз се явявам като човек, който защитава моята позиция и моето виждане по този проблем и нееднократно съм го защитавал. И казах, че в момента ние правим престъпление спрямо общините. Ако трябва, да го повторя: те насила бяха накарани да дадат 51 на сто от своя дял на държавата. А държавата пое ангажимента, че след завършването на водния заем тези 51 на сто ще им бъдат върнати.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Да станат общински.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, общински да станат - точно така, господин Малинов. В момента с този запис, който ние правим, това вече няма да стане възможно.
Аз мисля, че отделни водоснабдителни системи ще се дадат на концесия. И то кои, господин Малинов, Вие поне сте специалист в тази област? Ще се дадат тези, които са по гравитачен път. Никой няма да отиде да вземе, където два или три пъти водата се препомпва и цената достига едни космически размери. Никой няма да поиска да вземе такава водоснабдителна система на концесия.
Но аз пак ви казвам: покажете ми текст в сегашния чл. 96а, който ще гласуваме, който решава проблема, че ако една община, през която преминава дадената водоснабдителна система, каже "не", оттук нататък какво ще се прави. Няма го това нещо, разберете го.
Затова предлагам да се отложи, ако не - да го гледаме допълнително в комисията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя няколко уточнения. Истина е, че това е първоначалното становище на Сдружението на общините, което беше модифицирано на заседанието и представителят на общините се съгласи с нашия текст, защото текстът установява само една процедура по този проблем и не прави никакви фундаментални изменения в главния въпрос как публична държавна или общинска собственост се предоставя за ползване. В момента това става само чрез концесия. И Законът за водите не може да реши този проблем. С текста в чл. 96 ние само уточняваме процедурата в случаите, когато се касае за технологична система, обхващаща повече от една общини. А фундаменталният въпрос затова по какъв друг начин освен чрез концесия може да се ползва публична общинска или държавна собственост, за което всъщност дълбоко става дума, е проблем на друг закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам първо да отговоря на господин Такоров. В момента работи междуведомствена комисия точно по този въпрос за собствеността, за да уточни тези въпроси. Може там да отнесем въпросите. И предлагам да участвате и Вие.
По същество. Току-що господин Тошев предложи заместващ текст за § 7. Той каза, че в ал. 6 е пропуснал Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е действително така, има пропуск. Но предлагам да не бъде Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а да бъде така, както е предложението на вносителя и чл. 10. Защото по чл. 10 примерно може да бъде министърът на горите. И тогава няма да може да има представител на горите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Приемам.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Господин Тошев приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Малинов.
Както чухте, господин Тошев, председателят на комисията, оттегля своето предложение в ал. 6 да участва и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Има думата господин Такоров за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин Тошев, аз мисля, че Вашето изказване, както беше направено, поставя отново каруцата пред коня. Защо именно тази ведомствена комисия не се събере да реши проблемите по собствеността на "В и К"-дружествата и след това в закона да решим проблема с концесиите? Аз пак Ви казвам, това ще бъде решението. Държавата ще се отърве от тази собственост, защото това не е лъжица за нейната уста, както направи в много отделни отрасли от икономиката, социалните грижи и т.н. Но пак Ви казвам, че този текст, който е предложен, в този си вид не решава нищо, абсолютно нищо. Защото Вие знаете, че само за инат в една община, където има 13 общински съветници, те ще гласуват "против" и ще спрат концесията. Тук този въпрос не е решен. Разберете, че този текст, както е написан, не работи. Това е един празен текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Понеже това беше реплика, господин Малинов има право на дуплика. Отказва се от дупликата.
Има думата проф. Емил Маринов, заместник-министър на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ МАРИНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители! Аз ще си позволя да направя само едно допълнение, по-скоро едно изясняване, касаещо ал. 1 на чл. 96а. Там има ключова дума, която ако не се вземе предвид, всичко, което каза господин Такоров, е абсолютно вярно. Тази ключова дума е следната: "принадлежат на единна технологична система или имат единна система за управление на територията на повече от една община". Това са нашите големи водостопански системи. Аз и миналия път подчертах това много дебело. Една система "Белмекен - Сестримо" един път произвежда енергия в огромни количества, втори път напоява цяла Тракия. Кажете на коя община да бъде предоставена? Цялото Черноморие се водоснабдява от един язовир "Камчия" и още един по-малък. Не говоря за дребните язовири. На коя община да бъде предоставен този язовир? Става дума и за Баташката система, и за всички други водостопански системи. И тук става дума само за тези, които имат единна технологична система. Няма на кого да бъдат предоставени. Министерският съвет е този, който трябва да има решаващата дума. А това, че някоя община няма да се съгласи, просто тази община трябва да намери начин да убеди със своите аргументи останалите, така че във всички случаи да се стигне до консенсус. Това е една даденост, построена преди десетки години. Няма как да бъде делена. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник-министъра.
Други желаещи за изказване няма.
Моля господин Тошев да уточни ал. 6.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Алинея 6 с поправката, предложена от господин Малинов, която приемам, гласи:
"(6) В комисията по ал. 5 се включват по един представител на съответните общини, на Министерството на финансите, органа по чл. 10, ал. 1 и на Министерството на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Първо поставям на гласуване предложението на господин Такоров за отхвърляне на § 7, неподкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 77, въздържали се 4.
Предложението за отхвърляне на § 7 не се приема.
Поставям на гласуване § 7 в редакцията, предложена от комисията, с уточненото съдържание от господин Тошев на ал. 6.
Гласували 103 народни представители: за 86, против 16, въздържал се 1.
Параграф 7 в редакцията, предложена от комисията, с уточнената редакция на ал. 6, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 8. В чл. 102 след думата "канализационните" се добавя "хидротехническите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 8 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
Ще спрем обсъждането на този законопроект дотук, тъй като следващите текстове изискват малко повече време.

Съобщения:
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 20 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 20 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 20 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, четвъртък, 21 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров

Атанас Мерджанов