Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение в дневния ред към точките за промяна в състава на комисии да се включи и точка - проект за решение за промяна в състава на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Срещу това предложение има ли някой да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Пристъпваме към точката от дневни ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА.
Вносител на това предложение е народната представителка Светлана Дянкова.
Проектът за решение гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е
ОТНОСНО: Избиране на членове на Комисията по труда и социалната политика

Р Е Ш И:

Избира Ангел Василев Балтаджиев за член на комисията."

Така, както виждам документите, решението на Народното събрание е, че Комисията по труда и социалната политика се състои от 21 народни представители, от които 11 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 5 от Парламентарната група на Демократичната левица, 2 от Парламентарната група на Обединението за национално спасение и по 1 от парламентарните групи на Народен съюз, БЗНС - Демократическа партия, Евролевицата и Българския бизнесблок.
В момента от Парламентарната група на СДС има 10 члена и с това предложение се попълва единадесетият.
Някой желае ли да вземе думата по това предложение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ.
Тук положението е подобно. Основното решение на Народното събрание за избиране на Комисия по енергетика и енергийните ресурси е тя да се състои от 17 народни представители, от които 9 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 4 от Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Народния съюз, БЗНС - Демократическа партия, Евролевицата и Българския бизнесблок.
В момента в тази комисия Парламентарната група на СДС има 7 представители и се предлагат още двама.

"Проект
Р Е Ш Е Н И Е
ОТНОСНО: Избиране на членове на Комисията по енергетика и енергийните ресурси
Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Избира Виктория Димитрова Василева за член на комисията.
2. Избира Николай Костадинов Сгурев за член на комисията."
По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
Има предложение от народните представители Христо Иванов и Христо Петров:
"На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за решение за промяна на състава на комисията по опазване на околната среда и водите.
Мотиви: промените се налагат поради оставката на народния представител Красимир Милчев Симов, който като представител на Парламентарната група на Българския бизнесблок беше избран за заместник-председател на Комисията по опазване на околната среда и водите и на негово място в Народното събрание влезе следващият депутат от тази листа - господин Цветелин Цанов Кънчев."
Проектът за решение е:
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира за член и заместник-председател на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Цветелин Цанов Кънчев."
По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 141, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, приет на първо четене на 6.11.1997 г.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заглавието е: "Закон за корпоративното подоходно облагане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 155 народни представители: за 144, против 5, въздържали се 6.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя едно процедурно предложение, господин председател. Във връзка с второто четене на Закона за корпоративното подоходно облагане да бъдат поканени в залата заместник-министърът на финансите госпожа Дора Андреева и Тодор Табаков - експерт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По направеното предложение за присъствие в пленарна зала на заместник-министъра на финансите Дора Андреева и експерта Тодор Табаков има ли някой против? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 135, против 9, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Андреева и господин Табаков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава първа "Общи положения". Раздел I "Обекти на облагане, видове данъци, данъчни субекти и данъчно задължени лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава първа и раздел I има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 3.
Заглавията на глава първа и раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. (1) Този закон урежда облагането на:
1. печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка, както и на местните и чуждестранни дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества);
2. доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон.
(2) За целите на този закон организациите на бюджетна издръжка се смятат за юридически лица."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 1, ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. Печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително и организациите на бюджетна издръжка, без тези, които съставят собствен бюджет, както и на местните и чуждестранни дружества, които не са юридически лица (неперсонифицирани дружества)."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
В чл. 1, ал. 1 думите "както и на местните и чуждестранни дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества)" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Венко Вълчев има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 45, против 99, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте и за това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 46, против 104, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 128, против 3, въздържали се 33.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. (1) Печалбите се облагат с данък върху печалбата за Републиканския бюджет и с данък върху печалбата за общините, наричани по-нататък съответно "данък върху печалбата" и "данък за общините".
(2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон.
(3) Застрахователните дружества, взаимозастрахо-вателните кооперации и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност чрез място на стопанска дейност се облагат с данък върху застрахователните и презастрахователните премии, вместо с данък върху печалбата и с данък за общините. Дейностите, несвързани със застраховане и презастраховане, се облагат по общия ред с данък върху печалбата и с данък за общините.
(4) Местните юридически лица се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват само дейности, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 2 се създава нова ал. 5:
"(5) Не се облагат с данък върху печалбата създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, университети и висши учебни заведения, болници и други подобни за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност, при условие, че:
1. те не разпределят печалба за собствениците - физически или юридически лица;
2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност - инвестиране на фондовете с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи или здравни услуги."
Комисията подкрепя предложението по принцип, като това е отразено в нова редакция на чл. 62.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
В чл. 2, ал. 3 накрая се добавя: "това облагане е окончателно."
Комисията не подкрепя предложението.
Всъщност предложението е подкрепено, но този текст се съдържа в един от следващите членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По второто предложение! Господин Стоилов, удовлетворява ли Ви? Да.
Тогава направо гласуваме чл. 2 така, както е предложен от вносителя и от комисията, като двете направени предложения са съобразени в други текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 146, против 2, въздържали се 10.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. (1) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и с данък за общините.
(2) Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
В чл. 3:
1. В ал. 1 думите "и местните неперсонифицирани дружества" да отпаднат.
2. в ал. 2 думите "за стопанската си дейност в страната, включително чрез мястото на стопанска дейност" да отпаднат."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков - вносител на предложението за промяна.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, след като се прие направеното от нас предложение, което го има и по-напред, аз сега само бих искал да мотивирам какви бяха съображенията ни неперсонифицираните дружества да отпаднат от предложения текст.
Неперсонифицираното дружество представлява гражданско дружество - чл. 357 и 364 от ЗЗД. И до момента има режим, при който данъчната администрация може да контролира приходите, които се получават от дейността на различни субекти, които са направили едно неперсонифицирано дружество.
Има задължение, мисля, от миналата или от по-миналата година тези дружества данъчно да се регистрират. Но те по никой начин не са субект, не могат да бъдат субект и не могат да бъдат оттам и данъчен субект. Дори да приемем, че вносителят чрез фикция иска да ги направи субект, те не могат да бъдат субект. И едно тяхно облагане веднъж ще доведе до сериозни проблеми с облагането на субектите, които са регистрирани, пардон, те не се регистрират освен данъчно, които са включени в това дружество. Това сериозно ще затрудни облагането на тези лица - съдружници в неперсонифицираното дружество. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков по чл. 3.
Гласували 163 народни представители: за 52, против 100, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 117, против 9, въздържали се 33.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 4 ще прочета направо предложението на комисията, тъй като няма други предложения.
"Чл. 4. Юридическите лица, които не са търговци, включително организациите на бюджетна издръжка и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Отменям гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, искам да се извиня - допусната е техническа грешка в отпечатването на текста. Това, което прочетох, е текстът на ал. 1, предложен от комисията, а ал. 2 си остава така, както е дадена от вносителя.
Алинея 1 на чл. 4 се изменя така, както я прочетох, като предложение на комисията за чл. 4, а ал. 2 на чл. 4 остава тази на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ще прочета ал. 2, която не е прочетена:
"Чл. 4. (2) Организациите на бюджетна издръжка могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка".
Моля, гласувайте чл. 4, ал. 1 така, както е предложена от комисията, и ал. 2, както е предложена от вносителя.
Гласували 165 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 5.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. (1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества.
(2) Данъчните субекти са носители на данъчното задължение."
Няма предложения по този член. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 29.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:
1. местните юридически лица;
2. местните юридически лица с идеална цел, когато извършват стопанска дейност;
3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;
4. местните неперсонифицирани дружества;
5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;
6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.
(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго."
Предложение на народния представител Валентин Симов: в чл. 6, ал. 1, т. 3 от списъка на данъчно задължените лица да отпаднат бюджетните организации за дейността, която би била стопанска по смисъла на чл. 1 от Търговския закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков: в чл. 6, ал. 1, т. 4 и 6 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предолжението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Валентин Симов?
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 53, против 98, въздържали се 8.
Предложението не се приема.

По предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за отпадане на точки 4 и 6 в чл. 6, ал. 1...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Поддържаме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 46, против 98, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от вносителя и комисията.
Гласували 162 народни представители: за 120, против 8, въздържали се 34.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Раздел втори - Печалба и доходи от източници в страната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори.
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел втори е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 7 (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго.
(2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез:
1. място на стопанска дейност или определена база на територията на страната;
2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител.
(3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала.
(4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България са от източници в страната. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната.
(5) Независимо от разпоредбите на ал. 3 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник в страната:
1. възнаграждения за лица, работещи на свободна практика - при условия, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не е освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;
2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;
3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани дружества;
4. лихви;
5. наеми, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг;
6. авторски и лицензионни възнаграждения;
7. възнаграждения за технически услуги.
(6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост, намираща се на територията на страната, са от източници в страната.
(7) За целите на ал. 6 "недвижима собственост" включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима собственост.
(8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната.
(9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни юридически лица са от източник в България."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков:
В чл. 7, ал. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Г. Иванов и Йордан Бакалов:
В чл. 7, ал. 9 се изменя така:
"(9) Доходи от ценни книги, емитирани от държавата, общините и търговските дружества, местни юридически лица, са от източници в Република България".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 7:
1. В ал. 2, т. 2 се заличава.
2. В ал. 5 се добавя: "Основа за облагане по този текст е придобивна стойност и основата за облагане да е положителната разлика между придобивната стойност и продажната цена".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Предложението по т. 2 се подкрепя като ал. 4 на чл. 12.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
В чл. 7, ал. 5, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви отнема една минута, тъй като в случая имаме работа с един текст, във връзка с който възниква въпросът за постигане на по-голяма данъчна справедливост. Това е първият основен мотив, който е предизвикал нашето предложение.
И второ, много често се налага данъчната администрация да си даде труд да намери решение за реализирането на такава по-голяма данъчна справедливост, макар че не е съвсем леко да се намери такова решение - трябва да се потрудят.
Става дума за следното и ви моля да обърнете внимание: чуждестранни лица - за доходи от наеми ще бъдат облагани с чувствително по-малък данък - един пропорционален данък. Той е по-малък даже и с отчитане на онези 20 на сто, които се приспадат като присъщо необходими разходи от брутния приход в сравнение с местните лица, които имат доход от наеми, който се облага прогресивно. Получава се една разлика от 10 - 15-процентни пункта. Някой ще каже: малко. Но според мене нищо, което трябва и може да попадне в хазната, не е малко и не е за пренебрегване. Ето това са мотивите. И мисля, че в Министерство на финансите могат да намерят решение, след като колеги-юристи подсказват, че практиката познава такива решения. В момента аз не мога да ви предложа решение, но затова Министерството на финансите работи с широк кръг експерти. Повтарям, че може би не е съвсем леко, но трябва да се намери едно такова решение, за да бъде защитен интересът на фиска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Цонев иска да вземе отношение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Ние сме съгласни с изложеното от професор Стоилов и с направеното предложение, но за съжаление не можем да намерим на този етап решение как да облагаме по другия начин тези, които имат доходи от наеми от чуждестранни лица. Просто на този етап и това е крачка напред за хазната, както се изразихте Вие, защото досега изобщо не бяха облагани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков в чл. 7, ал. 5 т. 5 да отпадне.
Гласували 154 народни представители: за 50, против 88, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега по реда, както са изложени в доклада на комисията - предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков в чл. 7 ал. 9 да отпадне. Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Нашият мотив беше един-единствен - да не се облагат тези доходи с оглед облекчаване на търговията с инструменти на държавния дълг. Знаем, че доста сериозна - пак да се повторя - търговия върви с тези инструменти на държавния дълг. И това е бил нашият мотив в чл. 7 ал. 9 да отпадне.
Предлагам ви да гласувате в подкрепа на това наше предложение. Въпрос на гледна точка и на философия е вие да го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 149 народни представители: за 50, против 82, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Иванов и Йордан Бакалов. Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Луджев. Предложението по т. 2 е прието. Поставям на гласуване само предложението по т. 1 - в чл. 7, ал. 2 т. 2 се заличава.
Гласували 138 народни представители: за 18, против 91, въздържали се 29.
Точка 1 от предложението на народния представител Димитър Луджев не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 109, против 7, въздържали се 20.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 8. Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчнозадълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната."
Няма предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 8, както е предложен.
Гласували 149 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 8.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел III
Данъчна основа
Чл. 9. Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.
Чл. 10. Основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора, намалена с данъка за общините.
Чл. 11. Основа за облагане на застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации за основната им дейност е брутният размер на застрахователните премии, начислени през календарния месец."
По тези три члена - чл. 9, 10 и 11 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III, както и членове 9, 10 и 11.
Гласували 148 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 21.
Заглавието на раздел III и членове 9, 10 и 11 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 12. (1) Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи.
(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от:
1. лихви;
2. авторски и лицензионни възнаграждения;
3. възнаграждения за технически услуги;
4. наеми, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинги и факторинг от източници в Република България.
(3) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи е разликата между тяхната отчетна стойност и продажната им цена."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков:
В чл. 12, ал. 3 преди думата "разликата" се добавя "положителната".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Г. Иванов и Йордан Бакалов:
В чл. 12, ал. 3 думите "отчетна стойност" да се заменят с "балансова стойност".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 12:
1. В ал. 2:
- в т. 1 след думата "лихви" се добавя "включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг";
- в т. 4 след думите "договори за" се добавя "експлоатационен";
2. В ал. 3 след думите "продажбата на" се добавя "недвижими имоти", а преди думата "разликата" се добавя "положителната";
3. Създава се ал. 4:
"(4) За данъчни цели вноските по финансов лизинг включват лихва, равна на основния лихвен процент плюс два пункта."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 12:
Подкрепя текста на вносителя, предложението на народния представител Йордан Цонев и предлага следната нова ал. 5:
Създава се ал. 5:
"(5) Основа за облагане на доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между актуализираната цена на придобиване и продажната цена. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по Закона за местните данъци и такси и действително платената цена, увеличена с инфлацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Г. Иванов и Йордан Бакалов, което не е прието.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглено е.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от вносителя, с предложението на народния представител Йордан Цонев и с предлаганата от комисията нова ал. 5, като в ал. 3 от думата "разликата" трябва да отпадне членната форма "та".
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 28.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел IV
Предотвратяване на отклонението
от данъчно облагане

Чл. 13. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV, както и чл. 13.
Гласували 147 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 13.
Заглавието на раздел IV и чл. 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 14. (1) Когато една или повече сделки са сключени и с цел отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.
(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, статистическа информация за цени или експертна оценка.
(3) Когато чрез привидна сделка се покрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков:
В чл. 14:
1. В ал. 2 думите "или експертна оценка" да отпаднат.
2. Да се създаде ал. 4:
"(4) По този ред не се облагат обичайните загуби, вследствие на обичаен търговски риск."
Комисията подкрепя предложението по т. 1, като предлага преди думата "статистическа" да се добави "както и".
Предложението по т. 2 не се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народните представители Александър Томов и Иван Бойков, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 51, против 85, въздържали се 23.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14, където в ал. 2 пред думите "статистическа информация за цени" се прибавят думите "както и" и отпадат думите "или експертна оценка".
Гласували 135 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 28.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 15. (1) В случаите по чл. 13 и 14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения.
(2) В случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.
(3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:
1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;
 
2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;
3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;
5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;
6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;
7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков - в чл. 15, ал. 3, т. 3 думите "както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 15, ал. 3, т. 3 думите "законната лихва" се заменят с "обичайната лихва към момента на сключване на сделката".
Комисията подкрепя предложението, като предлага думите "законната лихва" да се запазят и да се добави "към момента на сключване на сделката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народните представители Александър Томов и Иван Бойков, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 52, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Венко Вълчев. Той приема ли да остане "законната лихва" вместо "обичайната лихва"? Приема.
Моля, гласувайте чл. 15, като в ал. 3, т. 3 след думите "законната лихва" се добавят думите "към момента на сключване на сделката".
Гласували 155 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 38.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 16 (1) Пазарните цени се определят чрез:
1. метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
2. метода на  пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
3. метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
4. всеки друг разумен метод.
(2) Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, се допуска договарянето на цена, по-висока или по-ниска от обичайната пазарна цена.
(3) Редът и начинът за прилагане на методите по ал. 1 и ал. 2 се определят с наредба от министъра на финансите."
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 16, ал. 1, т. 4 текстът "всеки друг разумен метод" да бъде конкретизиран или да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Иванов и Йордан Бакалов - в чл. 16, ал. 1, т. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
Първи вариант - чл. 16 да отпадне.
Втори вариант - чл. 16 се изменя така:
"Чл. 16. Цените са:
1. пазарни цени - формират се въз основа на търсенето и предлагането на стоката или услугата в условията на конкурентни отношения на пазара;
2. държавно регулирани цени - фиксирани или пределни, съгласно чл. 10 от Закона за цените."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков - в чл. 16 ал. 3 се изменя така:
"(3) Редът и начинът за прилагане на методите по ал. 1 и ал. 2 се определят с акт на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
В чл. 16:
1. В ал. 1 в началото се добавя: "За целите на този раздел";
2. В ал. 2 след думата "дял" се добавя "за целите на чл. 13 и чл. 14".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народните представители Валентин Симов, Васил Клявков, Иван Иванов и Йордан Бакалов за отпадане на т. 4 в ал. 1 на чл. 16 се приема от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Нешев: първо - за отпадане на целия чл. 16, и втори вариант ...
Може би да вземете отношение по двата варианта.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще ангажирам вниманието ви, защото мисля, че ще поставя пред вас един проблем, който трябва добре да бъде оценен, особено в духа на документите, които господин Агов внесе днес и се занимавах с тях.
Защо правим предложение по чл. 16, ал. 1?
Първо, защото в България има Закон за цените, който не е отменен. Той е задължителна норма за всички и трябва да бъде в корелация с останалите закони.
Второ, в разговор със специалист, който уважавам и ценя, той ми каза, че тия методи са на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Ние към тая организация нямаме никакви поети ангажименти. Тоест, ние не сме и асоцииран член на тази организация. Тъй че имаме ангажименти само към Европейския съюз. А в Римския договор и в директивите на Европейския съюз тези методи не са залегнали. Но и това не е, помоему, притеснително, колкото ал. 2.
Алинея 2 в духа си, че може да се формират цени под реалните разходи и нормалната себестойност, е в конфликт с Римския договор. Там има заложени клаузи, които отричат такава възможност и ние влизаме в пререкание с ценностната система на Европейския съюз.
Аз искам да ви напомня нещо друго, макар че съм притеснен от това. Конфликтът "ВАЦ" и другите печатни изделия беше именно на тази основа. "ВАЦ" наложи цени под коричната цена и под доходите, събрани от реклама, с което се принуждаваха другите вестници също да продават на цени под реалните разходи и те изнемогваха. Те се възмущаваха от това.
Ако ние го узаконим в закон, утре как ще застанем срещу евентуално такива български субекти на пазара? Това продиктува да направя това предложение. Аз съм готов да го оттегля, ако добре преценим няма ли да влезем в конфликт, първо, с ценностната система на Европейския съюз; не объркваме ли две ценностни системи и не създаваме ли предпоставки да се извършват ...
Ето аз прочетох и промяната, която прави господин Цонев, отнасяйки към чл. 4. Но в чл. 4 казва: "Когато една или повече сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане". Ами че той винаги ще декларира или ще прави цени под пазарните, за да си намали данъчното облагане! Защо трябва да се разрешава това нещо? Още повече, че това е вид икономическа принуда за отзоваване на неговите конкуренти от пазара, както ви казах. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване първия вариант от предложението на народния представител Стефан Нешев за отпадане на целия чл. 16.
Гласували 164 народни представители: за 53, против 81, въздържали се 30.
Първият вариант не се приема.
Подлагам на гласуване втория вариант от предложението на народния представител Стефан Нешев за изменение на чл. 16. Моля, гласувайте!
Гласували 162 народни представители: за 40, против 71, въздържали се 51.
И вторият вариант не се приема.
Има предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Това предложение е свързано с още други две и, за да не ставам пак, бих искал да поясня нашите принципни бележки.
Става дума за правомощия във връзка с току-що дискутираните пазарни цени, методите за определянето им. Вие се убедихте от това, което господин Нешев сподели, че нещата са доста сложни, противоречиви. В тази връзка е и нашето предложение - не министърът на финансите да има правомощията да определя методиките, а Министерският съвет. По този начин ще бъде избегнато нещо, което не е в изгода за страната и ще бъдат дадени права на министъра на финансите, които сигурно няма да бъдат оползотворени по най-добрия начин.
В този смисъл са и нашите предложения по чл. 17, ал. 2, където отново се дават много по-големи права на министъра на финансите, и да стигнем до чл. 20, където според нас текстът е изцяло противоконституционен. Данъците в нашата страна се определят със закон, разбира се. Другите правомощия, които са дадени на министъра на финансите са също в тази посока, а именно противоконституционни.
И за да бъда по-точен, ще кажа, че възниква въпросът има ли смисъл да правим закон, след като даваме права на министъра на финансите? По-добре е да не му даваме права. Ето това са нашите съображения да предложим един по-друг ред. Моля колегите да подкрепят тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Гласували 167 народни представители: за 49, против 109, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от вносителя с корекциите на комисията и с отпадане на т. 4 в ал. 1. Тук комисията приема предложението на народните представители Клявков, Иванов и Бакалов.
Гласували 160 народни представители: за 122, против 36, въздържали се 2.
Член 16 е приет без т. 4 на ал. 1 и с добавяне в ал. 1 в началото на думите "за целите на този раздел" и с добавяне в ал. 2 след думата "дял" на думите "за целите на чл. 13 и 14".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Раздел пети със заглавие: "Приоритетно прилагане на международни спогодби.
Чл. 17. (1) Когато спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник" се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.
(2) Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят от министъра на финансите".
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков - в чл. 17, ал. 2 се изменя така:
"(2) Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят с акт на Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 17, ал. 2 накрая се добавя: "за случаите, когато това е предвидено в съответната спогодба".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Гласували 146 народни представители: за 41, против 94, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от вносителя, като в чл. 17, ал. 2 накрая се добавят думите: "за случаите, когато това е предвидено в съответната спогодба".
Гласували 156 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 38.
Член 17 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел VI
Избягване на международното двойно
данъчно облагане

Чл. 18. Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.
Чл. 19. (1) При определянето на данъка върху печалбата и на данъка за общините местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всички идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.
(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.
(3) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху печалбата, данък за общините и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел VI и членове 18 и 19.
Гласували 153 народни представители: за 122, против 9, въздържали се 22.
Заглавието на раздел VI и членове 18 и 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 20. При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право:
1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат;
2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен;
3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава;
4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите."
Предложение на народния представител Валентин Симов: Текстът на чл. 20 е противоконституционен. Данъците в Република България се определят със закон.
Комисията не подкрепя предложението. Всъщност то не е предложение. Може би се предлага чл. 20 да отпадне.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков: чл. 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност има аналогични предложения от народния представител Валентин Симов и народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за отпадане на чл. 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 52, против 101, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на чл. 20 не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 114, против 35, въздържали се 14.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава втора
Облагаема печалба

Раздел I
Общи правила за определяне на
облагаемата печалба

Чл. 21. Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон."
Няма предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, раздел първи, както и чл. 21.
Гласували 163 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 17.
Заглавието на глава втора, на раздел I и текстът на чл. 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 22. (1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява по категория активи, като се прилага систематично линейният метод.
(2) За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:
1. категория I - масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура и компютри;
3. категория III - транспортни средства, без автомобили;
4. категория IV - всички останали амортизируеми активи.
(3) За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери:
Категория активи
Годишни амортизационни норми (%)
1. Категория I
 4
2. Категория II
20
3. Категория III
 8
4. Категория IV
15
(4) Данъчно задължените лица могат да прилагат за данъчни цели ускорена амортизация за материалните дълготрайни активи от втора категория, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като използват константно-дегресивния метод (методът на снижаващия се остатък) с коефициент 1,5 за повишаването на данъчната амортизационна норма."

Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков - в чл. 22 се създава ал. 5:
"(5) Ежегодно годишните амортизационни отчисления за съответния актив се коригират с фактическата инфлация за предходната година, изчислена на база определен период".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 22, ал. 3 и 4 си противоречат в частта на методите на амортизации на дълготрайните материални активи.
Няма направено конкретно предложение.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 22 се създава ал. 5:
"(5) Сумите, определени на база нормите по ал. 3, се умножават с коефициента на повишаването на цените на съответната група активи, изчислен от Националния статистически институт. Ако няма такъв, се използва общият годишен индекс на нарастване на цените на потребителските стоки".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 22:
1. В ал. 3 след думата "норми" се добавя "с изключение на тези по ал. 4".
2. В ал. 4 след думата "цели" се добавя "или", думите "II категория" се заменят с "Категория II" и накрая се поставя запетая и се добавя "или като завишават с 50 на сто данъчната амортизационна норма".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По първото предложение има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Аз ще оттегля нашето предложение, но искам да мотивирам защо го оттеглям. По принцип смятам, че то е правилно и отразява 3-годишната прогноза, която е в бюджета, че ще има една средна годишна инфлация за 3-годишния период около 40 на сто. Но разбрах и получих потвърждение от Министерството на финансите, че ревалоризацията няма да бъдe еднократен акт, а ще продължи в годините напред и тази натрупана инфлация ще се коригира с ревалоризацията. Съжалявам, че това не беше дадено официално тук, има едно разминаване във времето и затова беше нашето предложение. Но тъй като се доверявам изцяло на това, което ми казаха, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Валентин Симов да обясни своето предложение.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Имал съм предвид следното. В ал. 2 се обяснява за данъчни цели докъде може да се стигне, а в ал. 4 според мен би следвало да отпаднат думите "както и" и да остане само "за преносители на електрическа енергия...". Тоест, да се визира конкретно за кои видове може да има такова облекчение. Защото до запетайката излиза, че всички могат да имат облекчение, а пък в категория II се поставят някакви норми.
Моето предложение е текстът да добие следния вид: "Данъчно задължените лица могат да прилагат за данъчни цели ускорена амортизация за материалните дълготрайни активи от II категория за преносители...". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на господин Симов е за отпадане на думите "както и" в чл. 22, ал. 4. Може би експертите ще вземат отношение. На мен ми се струва, че има основание, защото така излиза, че ал. 4 важи само за преносителите на електрическа енергия и другите, които се изброяват по-нататък, а не за всички.
Господин Табаков има думата.
ТОДОР ТАБАКОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Всъщност проблемът се решава с предложението на народния представител Йордан Цонев в ал. 3, където след думата "норми" се добавя "с изключение на тези по ал. 4". По този начин изрично се определя, че независимо, че за данъчни цели се прилагат размерите за категории първа, втора, трета и четвърта, данъчно задължените лица могат да прилагат и фактически ускорена амортизация, която се признава за данъчни цели по ал. 4. Тоест, ние сме се съобразили с предложението на народния представител Валентин Симов, който казва, че има противоречие между ал. 3 и ал. 4, като изрично в ал. 3 предвиждаме, че ал. 4 представлява изключение от ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да отпаднат ли думите в ал. 4 "както и" или да се запази този текст с корекциите, предложени от Йордан Цонев?
ТОДОР ТАБАКОВ: Според мен не би трябвало да отпадат, но в последна сметка Народното събрание ще прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ясно е, че става дума след запетайката за активи от категория първа и трябва да се каже "както и за някои активи от категория първа, като". И по-нататък да следва изброяването, за да се знае, че става дума за категория първа. Защото тук пише втора категория, а след запетайката отиваш в първа категория, но не е изрично казано, че отиваш в първа категория. Нали става дума за някои активи от първа категория? Аз ви предлагам да запишем "както и следните активи от първа категория - преносители на енергия, съобщителни линии, паропроводи, водопроводи...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След като са посочени всички индивидуализирано, няма защо да се казва от коя категория са. Те се изброяват.
Господин Симов, оттегляте ли предложението си?
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Симов оттегля предложението си.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нова ал. 5.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, става дума за един текст, който искахме да включим още, когато приемахме Закона за данъка върху печалбата, но поради изключителната съпротива на Министерството на финансите и на политическата сила, която тогава имаше мнозинство, ние не можахме да го включим. Моля, тези, които не знаят за какво става дума, да прочетат стенографските протоколи от заседанията.

Колеги, невключването на инфлацията при амортизациите води до конфискация на частна собственост. И един добър ден ще се намери един народен представител, дано това да е господин Лучников или някой друг, който ще направи реституционен закон именно за тази конфискация. И тая конфискация продължава да се осъществява в момента, осъществи се и миналата година, след като беше приет този закон. Вместо да се връщаме 50 години и да връщаме нещо, по-добре да върнем на тези хора, които наистина рискуват своите пари в тая икономика и без тях не може да се осъществи икономическия растеж.
Казват, че щяло да има ревалоризация. Първо, ревалоризацията не замества този текст. Ревалоризацията е един еднократен акт. Ревалоризацията, чисто и просто ще каже колко струват активите. А това помага, дори да има ревалоризация, да кажем, на 31 декември или 1 януари. Тази инфлация, която ще се натрупа след 1 януари, по някакъв начин тя също така трябва да бъде отразена в амортизациите. Това не е двойно включване на инфлацията. Напротив.
Освен това, доколкото знам, никой не знае коя е ревалоризацията, защото не е видял някакъв акт. Аз казах, че тя трябва да бъде направена със закон.
Ревалоризацията не включва конфискуваната собственост чрез непризнаването на инфлацията. Тоест, непризнаването на пълния размер на амортизациите за тези две години. Аз съм предложил специална преходна разпоредба, която да включи, поне за тази година да се изключи конфискация.
Колеги, нека да ви кажа малко за историята на въпроса. Миналата година, след като мнозинството отказа да включи такъв текст, ние от опозицията тогава, включително и сегашният финансов министър, предполагам и други колеги от тогавашната Парламентарна група на СДС, които са и днес в този парламент, направихме подписка до Конституционния съд. Конституционният съд има решение, че ние сме прави, обаче тъй като той не може да създава позитивни правни норми, каза - въпросът е от компетенцията на парламента. Ето точно сега е от тази компетенция и ние трябва да го решим по определен начин.
Това, че някои хора не разбират - аз и вчера ви казах - липсва икономическо мислене в парламентарната група на мнозинството и в Министерския съвет. И както и да ги защитавате, конфискацията е налице. Разберете този проблем. Проблемът е реален и ние трябва да го решим. Вие, ако не го решите, вие не помагате на бизнеса, а го закарвате в ъгъла. Кой има интерес от тази работа? Няма вечно да получаваме заеми отвън, за да си изплащаме кредитите. Тоя бизнес трябва да се раздвижи. А той не може да се раздвижи, ако държавата е нечестна към него. Още повече, ако му конфискува собствеността по този начин.
Аз ви предлагам този текст. Ако искате, можем да направим една корекция. Още повече, че ние възприехме един коефициент, който се определя ежегодно в държавния бюджет. Вместо коефициентът на инфлацията - той е включен по-нататък в чл. 58 - можем да вземем прогнозирания в държавния бюджет дефлатор на брутния вътрешен продукт. За догодина той е 1.3.2.1. Може него да го включим. По този начин да коригираме по някакъв начин амортизациите.
Моля ви, колеги, отговорността е ваша! Аз съм направил своето предложение. Обърнал съм внимание на сериозността на проблема и ви го предлагам за решаване. Вие, ако не го решите, това значи, че накърнявате интересите на бизнеса. И тия експерти, които смятат, че въпросът с ревалоризацията ще бъде решен, аз не ги считам за никакви експерти. Защото никъде в източноевропейските страни няма такъв конфискационен закон по отношение на амортизациите. И който ви защитава, той не прави нищо друго освен демагогстване. Но ние демагогията я преписахме на друга политическа сила. Не я взимайте и върху вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колега Димитров, ние сме съгласни с това, което казвате. Поддържаме този принцип - да се преустанови конфискацията на дълготрайните материални активи на частна собственост, извършвана по този начин до този момент от държавата. Но сме решили да го отразим другаде. Наше право е да решим как ще реализираме този принцип и къде. Ще ви покажем къде и как сме го решили и ще го защитим по един достоен начин. Надявам се, че тогава няма да ни смятате за никакви и няма да смятате, че има липса на икономическо мислене в нашата група. Моля ви да си припомните, като сте защитавали толкова много частния бизнес, както в момента го защитавате, дали сте защитавали еднакво всичкия частен бизнес или различни отделни негови групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин председател, това реплика ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбрах, че е изказване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може. Щом е изказване, може реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Цонев, по повод последната бележка. Осма година се изказвам в този парламент от тази трибуна. Всички мои изказвания са в библиотеката в стенограмите. Извадете ги и кажете кога съм защитавал някакъв друг бизнес освен целия - малкия, средния и големия. Със специално ударение към средния и малкия, за който искам малко по-големи преференции от големия бизнес. Но, ако говорите за това, големият бизнес винаги ще се спаси. Той има маса фирми по целия свят. Той знае как да избяга. Става дума за тия хора, които няма къде да отидат, на които им се конфискуват парите и пият по една студена вода. Това е. Прочетете всички стенограми, извадете ги, коментирайте ги, но недейте да правите такива работи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Вие правите това. От две седмици държите един тон, който не е коректен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нищо не правим. Целият бизнес го защитавам винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Ако трябва да бъдем докрай справедливи, във връзка с инфлацията, която беше една от основните характеристики на нашето битие през изминалите години, а и днес, макар и значително овладяна, трябва да говорим не само за удара, който понасят предприемачите, по отношение на дълготрайните си материални активи, но и по отношение на спестяванията. И ще бъде абсолютно несправедливо, ако от тази трибуна в залата се говори само за активите толкова повече, и мисля, че ще бъда съвсем близо до истината, през тези години малко бяха тези, които забиваха пирони в темелите на икономиката. Голяма част от фирмите се подвизаваха във финансова, и в търговската сфера. А огромните маси спестявания на дребни и средни спестители - аз не говоря за онези влогове и депозити, които бързо и в големи размери бяха образувани в годините на прехода. Аз говоря за онези пари, които са основната маса, но са разпределени между милиони. Те понасяха и понасят жестоки удари до степен да не може срещу тях обикновеният гражданин да си купи лекарствата, на което разчита. Така че темата инфлация и обезценяване трябва да звучи в тези два разреза.
Пак повтарям, голяма част от фирмите не инвестираха в дълготрайни материални активи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Става дума за тези, които са инвестирали.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не инвестираха. И това е безспорен факт. Всички статистически наблюдения към настоящия момент показват, че това е истината, с което аз не искам да кажа, че не трябва да има една система, която да защитава. Имам усещането, че Министерството на финансите е склонно да заложи някакъв праг, над който, когато инфлацията надскочи, да сработва механизма, за който някои колеги пледират в своите изказвания по тази тема. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Стоилов, извинявам се, но тук не става дума за защитаване на парите на бизнеса. Става дума за защитаване на един принцип, че амортизациите са разход и че не бива да се облагат с данък. Бизнесът също беше един от спестителите. Знаете, когато защитихме влоговете на другите, че за тези, които бяха бизнесмени, за тях наполовина, независимо от това кои са. За финансовите - нищо. Не става дума за тази защита. Това нещо е съвършено различно. Става дума да се прокара един принцип - амортизациите разход ли са или не са разход. Ние не искаме да ги защитим от инфлацията по принцип, всичките им капиталови активи и т. н. Ето това обсъждаме, но може би в един бъдещ момент и това да стане. Но в момента става дума тези пари да бъдат защитени като разход, а те наистина са разход и са разход по цял свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров. За дуплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Абсолютно вярно е, че разходите трябва да бъдат защитавани. Но не по-малко вярно е и аз на това исках да обърна внимание и не видях възражения, че и спестяванията трябва да бъдат защитавани. И така, както едните понасят удари, понасят удари и другите.
С други думи, трябва да се мисли за едното, за второто и за третото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на ал. 5 в чл. 22.
Гласували 174 народни представители: за 49, против 81, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията предложения на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 164 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 43.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 23. (1) Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.
(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с:
1. сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители;
2. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;
3. временната положителна разлика между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството, и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло;
4. разходите, несвързани с дейността, като: разходи за облекло (без работно и униформено); разходи по поддържане и експлоатация на сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности; разходи за развлечения и курорти на съдружниците, акционерите, персонала, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица;
5. вноските (премиите) за застраховки "Живот" и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни, с изключение на застраховките, отнасящи се за определени рискови работни места и за професии, регламентирани като такива със закони и специфични подзаконови нормативни актове;
6. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт;
7. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на наетите дълготрайни активи, когато не са за сметка на наема - за срока на наемния договор;
8. отписаните липси и брак на материални запаси (без тези за сметка на персонала), с изключение на произтичащите от:
а) технологичен брак;
б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт или фирмени стандарти норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране;
в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти;
г) унищожението или частичното унищожение от стихийни бедствия;
9. стойността на отписаните липси и брак на застрахованите активи се намалява с получените обезщетения от застраховки до размера на балансовата стойност на активите. Когато има различие в периодите на отписване на застрахованите активи и изплащане на застраховката, увеличението се извършва едновременно с получаването на застрахователното обезщетение, а дотогава липсата или бракът в резултат на застрахователното събитие се отчитат като разчет (вземане);
10. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица;
11. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции;
12. необложената печалба в резултат на нереинтегрирани (невъзстановени) провизии при събиране на провизирани вземания;
13. разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет;
14. приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред;
15. разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през настоящия отчетен период съгласно раздел III;
16. разходите, произтичащи от сделки между свързани лица и от сделки с трети лица, съгласно глава първа, раздел IV;
17. временните разлики, произтичащи от прилагането на чл. 22 от Закона за счетоводството, с изключение на банките и Държавната спестовна каса;
18. частта от лихвите по кредити над определения размер по реда на чл. 26;
19. частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства;
20. отчетените като извънреден разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти;
21. частта на разходите за ремонт на дълготрайни материални активи, превишаваща размера на данъчната амортизация по чл. 22, ал. 3 за съответния актив, с изключение на разходите за авариен ремонт, непокрити от застрахователното обезщетение;
22. тридесет на сто от начислените разходи за провизии във финансовите и нефинансовите предприятия.
(3) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с:
1. дарения: в полза на образователни и здравни заведения и организации, които са изцяло на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природозащитни и здравни цели, фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст; за подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; в размер до 3 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, при условие, че даренията са направени от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика;

2. дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества;
3. временните разлики на предприятието като цяло, произтичащи от превишенията на данъчно признатите амортизации на счетоводните амортизационни дялове в случаите на обратното проявление на положителните разлики от амортизации. Финансовият резултат не се коригира в случаите, когато амортизационните дялове са по-малки от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са извършвани увеличения, засягащи този резултат;
4. временните разлики, проявяващи се при реализация на активите - носители на тези разлики, произтичащи от чл. 22 от Закона за счетоводството;
5. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава пета;
6. приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през настоящия отчетен период по реда на глава втора, раздел трети;
7. временните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 26;
8. производствените и потребителските дивидени, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на глава втора, раздел пети;
9. прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за надвнесени данъци;
10. обложената част от провизиите по ал. 2, т. 23 във финансовите и нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата.
(4) Намаленията по ал. 3, т. 1 се ползват при условие, че с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях.
(5) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се опредeля по балансовата стойност на предмета на дарението или спонсорството.
(6) Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на договор или други доказателства, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен.
(7) Даренията по реда на ал. 3, т. 1 се считат за извършени, както следва:
1. за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надареното лице;
2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за предоставени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;
3. за дялово участие - от датата на влизането в сила решението на съда за вписване в търговския регистър;
4. за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.
(8) Разходите за престой в страната, които местните юридически лица извършват в полза на чуждестранни физически лица, които нямат постоянно местоживеене в България, в качеството им на съдружници, управители, членове на Съвета на директорите и на надзорните съвети при осъществяване на управленски функции на територията на страната, не се регулират за данъчни цели.
(9) Финансовият резултат се увеличава със загубите от курсови разлики с натрупване от банкови активи и се намалява с печалбата от курсови разлики с натрупване от банкови активи, които са внесени в дружествения капитал на банка в чуждестранна валута, когато българското законодателство позволява той да остане изразен в чуждестранна валута, като тези активи не могат да надвишават сумата на направените вноски в капитала."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков:
В чл. 23:
1. В ал. 2 т. 6, 7 и 22 да отпаднат.
2. В ал. 3:
- в т. 1 думите "до 3 на сто" се заменят с "до 7 на сто";
- създават се т. 11, 12 и 13:
"11. 30 на сто от дължимия данък за търговски дружества, които осъществяват над 50 на сто от приходите си от износ на произведени от тях стоки и услуги;
12. 20 на сто от дължимия данък за инвестиции в области и размери, опредeлени ежегодно със Закона за държавния бюджет;
13. разходите за лихви по обслужването на заеми от търговски банки."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В чл. 23, ал. 2 се правят следните изменения:
1. текстът на т. 21 да замени текста на т. 8;
2. т. 22 се изменя така:
"22. необлагаемият размер на провизиите за трудно събираеми или несъбираеми вземания се определя в рамките на 30 на сто от капитала на дружествата по счетоводния баланс."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Иванов и Йордан Бакалов:
В чл. 23, ал. 2, т. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 23, ал. 2, т. 6 и 7 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата "превишаващи" се добавя "повече от 2 пъти";
б) т. 18 и 19 да отпаднат.
2. В ал. 3:
а) в т. 1:
- да се използва обхватът на даренията в сега действащия Закон за данъка върху печалбата и Закон за данъка върху общия доход;
- думите "3 на сто" се заменят с "10 на сто" и накрая се добавя "това се отнася само за юридическите лица, в които държавното или общинско участие в собствеността е не по-малко от 50 на сто";
- текстът след думата "преобразуване" да отпадне.
б) създават се т. 11 и 12:
"11. изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината; сгради с производствено или търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за извършване на превоз на товари и за извършване на услуги, както и за превоз на пътници срещу заплащане, продуктивни и работни животни;
12. сумата, равна на увеличението на разликата между активите и пасивите на баланса, съответно към 31 декември и 1 януари за съответната година, при условие, че тя не надвишава:
1. неразпределената печалба под формата на дивиденти и други подобни;
2. разликата между активите и пасивите на баланса към 1 януари, умножена по коефициента на нарастване на цените за съответната година (НСИ - декември-декември)."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 23, ал. 2:
1. В т. 21 думите "превишаващи размера на данъчната амортизация по чл. 22, ал. 3 за съответния актив, с изключение на разходите за авариен ремонт, непокрити от застрахователното обезщетение" се заличават.
2. Т. 23 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
В чл. 23, ал. 3 се създават нови т. 11, 12 и13:
"11. частта от сумата на разходите за социални мероприятия за персонала в размер до 10 на сто от начислените заплати на персонала, без начисленията за ДОО;
12. разходите за придобиване на работно оборудване, технологии, вещества и материали, осигуряващи параметри на условия на труд, по-добри от установените норми, както и налични предпазни средства, средства за колективна защита, контролно-измервателни средства, средства за сигнализиране и маркировка по безопасност и здраве при работа, учебни пособия и материали за специализирано обучение по безопасни и здравословни условия на труд. В тези случаи се изисква писмено становище на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването;
13. разходите за обслужване на работещите от службите по професионално здраве."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 23:
1. В ал. 2:
- в т. 7 думите "за срока на наемния договор" се заличават;
- т. 21 и 22 се изменят така:
"21. частта от разходите за ремонт на материални дълготрайни активи, с изключение на разходите за авариен ремонт, непокрити от застрахователното обезщетение, превишаваща размера на начислената до момента амортизация за съответния актив от въвеждането му в експлоатация;
22. 30 на сто от начислените разходи за провизии във финансовите и нефинансовите предприятия, с изключение на провизиите в банките по ценни книги, издадени от държавата."
2. В ал. 3, т. 1 числото "3" се заменя с "5".
3. Създава се ал. 10:
"(10) Разходите за ремонт, регулирани по реда на ал. 2, т. 21 не могат да превишават начислените до момента амортизации на съответния актив, намалени с разходите за ремонт, извършени преди 1 януари 1998 г."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 23 очевидно ще има доста разисквания. Аз предлагам да ги оставим за след почивката.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Стигнахме до предложенията по чл. 23. Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков.
Господин Бойков, заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като че ли чл. 23 е гвоздеят на този закон, тук има най-много предложения и естествено материята, която третира, е много важна. Тук е заложена философията, която ще се поддържа и от правителството, и част от моето изказване вчера по отношение на бюджета намира отражение в тези параграфи.
Първо, по точки 6, 7 и 22 да отпаднат, аз не съм против това, което пише в тях, просто смятам, че те се подразбират. Но след като вносителите са решили да останат в закона, не виждам тяхното място тук.
Естествено, че разходите за подобрение, модернизация и реконструкция, които водят до увеличаване на стойността, не трябва да се облагат, а като се отчитат като текущи разходи, трябва да се облагат, безспорно е така, да влизат в базата.
Същото се отнася и за т. 7. Толкова по тези точки.
Аз искам да се спра най-вече на ал. 3, т. 1. Тук имаше доста предложения. Ние сме предложили със 7 на сто да се повиши необлагаемата стойност при даренията. Виждам, че комисията, не можах да присъствам на това заседание, е стигнала до някакъв компромис - 5 процента увеличение. Склонен съм да оттегля нашето предложение за 7 процента и да остане предложението на комисията.
Бих искал обаче повече внимание да обърна на новите точки 11, 12 и 13, които ние предлагаме. В тях е заложена нашата философия и това, което искаме да бъде философия и на бюджета, гвоздеят на бюджета - това е експортната ориентация на българското производство. И то намира отражение именно в тези преференции, които ние предлагаме в точки 11, 12 и 13, а именно: 30 на сто от дължимия данък за търговски дружества, които осъществяват над 50 процента от приходите си от износ и произвежданите от тях услуги, да бъдат опростени. И т.н. по точки 12 и 13. Това е изключително важно според нас, това е залагане на една нова философия в данъчното облагане, и в частност в развитието на страната и в облекчаването на износа.
Вчера дълго говорихме по тази материя и мисля, че всички стигнахме до някакво положително заключение в изказванията си, че това е като че ли едно от най-важните условия за предизвикване на икономически растеж. Ако сме последователни, а аз мисля, че съм последователен, във всичките предложения, не само в данъчните закони, а и в другите закони ще поддържам точно тази теза. Затова са и тези три нови точки.
С това приключвам своите мотиви по нашите допълнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков. Сега, по първата точка - за отпадане на точки 6, 7 и 22?
ИВАН БОЙКОВ: Аз мога да ги оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте ги, добре.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Александър Томов и Иван Бойков досежно точки 11, 12 и 13. Нови точки, да.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 53, против 66, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Валентин Симов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Процедура може ли, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, предстоят извънредно важни гласувания - за облекченията и утежненията при Закона за данъка върху печалбата. Въпреки кворума, който е налице чрез техническите уредби, аз виждам, че в залата няма необходимото количество депутати. Изкушавам се да поискам проверка на кворума, но все пак преди да я поискам, моля Ви да призовете хората да влязат в залата. Това е по-важно, защото аз виждам, че има хора в парламента, а седят по коридорите. Нека да влязат в залата и да участват поне със своето присъствие в дебата. Много е важно.
Засега не искам проверка на кворума, но Ви призовавам да ги поканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля квесторите да поканят всички народни представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 50, против 82, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Васил Клявков, Иван Иванов и Йордан Бакалов за отпадане на т. 7 в чл. 23, ал. 2.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 15, против 71, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венко Вълчев за отпадане на т. 6 от чл. 23, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 47, против 91, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
Има думата господин Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Направил съм няколко предложения по този текст. Ако позволите, искам да ви предложа след всяко предложение, ако обичате, да правим гласуване, за да не се забрави след последното предложение първото за какво е било. Няма да се старая да запълвам цялото време.
Първото предложение съм го правил и друг път. Явно е, че сега обхватът му е по-малък. То е командировъчните да се увеличат до два пъти от тези, които са разрешени за държавни служители. Естествено, тук става дума за фирмите с частно участие - забравено е това да бъде допълнено. Предложението винаги е било отхвърляно, но все пак искам да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението по ал. 2, т. 1.
Гласували 173 народни представители: 40 за, 76 против, 57 въздържали се.
Буква "а" от т. 1 на предложението не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По буква "б" предлагам точки 18 и 19 да отпаднат. Точка 18 има връзка с казаното преди почивката. Лихвите винаги са разходи, а щом са разходи, не може да бъде увеличавана облагаемата печалба с тях. Препраща се към чл. 26, който говори за ниска капитализация, т. е., когато в едно дружество собственият капитал е малък по отношение на привлечения, те да плащат по-голяма печалба, въпреки че те плащат лихва, а самата банка също така плаща лихва. Според мен тук, освен че има елемент на повторно плащане на данъка, има и нещо друго, което ние не можем да си позволим при положение, че сме на дъното на кризата - да не позволяваме динамично развитие на бизнеса. Ако разрешим на бизнеса да се развие по-бързо с привлечени пари, как ще отпускат банките пари, това си е техен проблем, те си имат собствени регулации. Ако забраним бизнесът да развива бизнес с повече привлечени пари, ние ще навредим на националната икономика. Като че ли растежът ни удря по главата!? Растежът ни е толкова необходим в производството, износа и т. н., така че съвършено рано е според мене или поне в близките 10 години ще бъде рано да въведем подобна провизия. Затова ви призовавам да отхвърлите т. 18.
Без т. 19 можем да минем. Държавата може да си прилага каквито иска правила по отношение на регулирането на заплатите в тези предприятия. Няма защо да слагаме в един общ закон как държавата да си регулира отношенията с техните предприятия вътре в този закон. Тя може с подзаконови нормативни актове да реши това. Може с едно разпореждане да направи това. Има ресорни министри и те могат да се оправят. Няма какво ние да се занимаваме. Държавата затова е държава, за да се занимава именно с управлението на държавната собственост, а един от елементите на управлението на собствеността е работната заплата в нейните предприятия.
Колеги, затова ви призовавам да отхвърлите и двете точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за отпадането на точки 18 и 19.
Гласували 168 народни представители: за 36, против 78, въздържали се 54.
Тази част от предложението не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В ал. 3, т. 1 по един текст имам три предложения, които са от съвършено различен характер. Най-напред съм изненадан, че се прави нова формулировка за обхвата на даренията и предлагам да остане формулировката, която действа в сегашния Закон за данъка върху печалбата - тя е изписана, но е същата и в Закона за данъка върху общия доход. Вижте какви неща са отпаднали от старата формулировка:
Най-напред там започва така: "Даренията в полза на учебни и здравни заведения и организации;", а тук пише "в полза на образователни и здравни заведения, които са изцяло на бюджетна издръжка". За мене това е една пълна глупост - да се пише "изцяло на бюджетна издръжка", защото доста от здравните и образователните заведения имат освен бюджетно, и някакво друго финансиране. Доколкото знам, Министерството на финансите се беше съгласило поне думите "изцяло на бюджетна издръжка" да отпаднат. За съжаление, никой не го е предложил, а би трябвало да отпаднат, защото иначе си губи смисъла. Иначе не се дава право да се прави дарение. Самият факт, че се прави дарение, показва, че то не е само на бюджетна издръжка и някой му прави дарение. Със самия акт на дарението се влиза в противоречие със завършването на изречението.
По-нататък вижте какви неща са отпаднали в новото предложение: научни, културни, просветни, социални, спортни и туристически организации!?... И на научни организации не могат да се правят дарения, на културни - също. Спортът отпада. Туристическите организации отпадат. Няма ли някой човек, който да защити спорта в този парламент? Когато се кандидатираха за парламента, говореха се големи фрази, че спортът щял да бъде оправен... Хайде тази госпожа да дойде тука и да каже едно "Гласувайте, моля ви се, да"..., а нея даже я няма, въпреки че й говорих преди малко. Както и да е.
След това кое отпада? Всички фондации отпадат от обхвата на даренията. Фондациите затова съществуват, за да ги дарява някой и те да преразпределят по-нататък по техните си канали парите. Защо фондациите трябва да отпаднат, това не можах да разбера. И питам видните специалисти от Министерството на финансите защо фондациите трябва да отпаднат от обхвата на даренията? И то фондации всякакви?
Вероизповеданията - защо за църква или за джамия човек да не може да дари? Не е кой знае колко в края на краищата. Аз разбирам да беше 20 на сто или 50 на сто, а става дума за 3 или 5 на сто от печалбата.
Даренията за националната сигурност и отбраната също отпадат. Иска някой да дари на полицията кола. Не че не може да я дари, обаче ще я дари, след като си плати данъка. Защо не преди данъка? Нима всичките тия институции са цъфнали от пари и имат кой знае колко много?
Питейната вода - в България едно от типичните дарителски неща е да се направи чешма, да се докара питейна вода на хората. Защо забранявате облекчения да се ползват, когато се прокарва водопровод?
Възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници - тези неща нито са обсъждани, нито някой е погледнал, и понеже видните специалисти от Министерството на финансите са ги предложили, никой критично не се е насочил към тях. Само аз ли съм човекът, който трябва да наблюдава тия неща в парламента? Аз не знам. Нали тук има представители на всички такива интереси? От различни места идват.
Аз ще ви кажа и още какво отпада: за държавата и общината. Някой иска да дарява пари на общината, че даже и на държавата - общо дарение. И то няма да се приспада. Аз не виждам логика в това ограничаване. Единствената логика е, че специалистите, които са предложили този текст, смятат, че животът започва от тях.
Извинете, тази формулировка от 1990 г. лека полека се е изпълвала със съдържание. Вярно е, че от една страна ограничението е било винаги по-голямо и по-голямо, докато се стигна до сегашното, но аз искам тази формулировка да продължи да се използва. Тя не е моя, не аз съм я написал. Написали са я колеги от предишните парламенти. Който иска да види кой е направил предложението, има го в протоколите.

Но моля ви се, не възприемайте това предложение на Министерството на финансите. То накърнява типични организации и институции, които се издържат с дарения. Не знам това ли е волята на парламентарното мнозинство. Аз съм сигурен, че не е. Хората даже и не знаят за какво става дума. (Възражения.) Точно така е, елате и защитете. Добре, излезте и защитете, направете ми реплика защо фондациите трябва да отпаднат, защо спортните организации трябва да отпаднат, защо културата трябва да отпадне, защо за паметници не трябва да има, защо за национална сигурност и отбрана не трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За паметници има.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което казахте, не е така, колега Димитров. Не отпадат фондациите. И ще ви кажа защо. Ние тук определяме не организациите, а целите. Всички организации, които преследват такива цели, са си ги поставили и имат право да бъдат. Ето, чета какви са целите: "Организации с благотворителни, социални, природозащитни и здравни цели". Една фондация, която си е поставила за задача благотворителност, тя влиза тук. Много по-важно е да се определят целите, отколкото организациите. Защото има организации, които имат съвсем други цели. Вие знаете, че най-модерното нещо в законодателството в момента на Запад е това - да се преследват цели и да се поощряват цели. Ето, това сме го постигнали. Така че не смятам, че сме се отклонили от това, за което Вие говорите.
Освен това недейте да забравяте по-нататък, че от 3 на сто стават на 5 на сто. Увеличаваме ги от 3 на 5 на сто, което е нещо в кризата, в която се намираме, и при условията, в които е поставена страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Значи преди имаше и организации, преди имаше и фондации. Но както и да е. Важно е уточнението на господин Цонев, защото то влиза като част от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз смятам, че наистина малко се увличаме. В никакъв случай не съм съгласен да отпадат от целите, които могат да бъдат субсидирани, спортните и културните цели. Вие знаете какво значение има спортът и то именно представителният спорт за доброто име на нашата страна. Вие знаете с какъв дъх следим успехите на нашите спортисти, на нашите футболисти и други. Те имат нужда да бъдат спонсорирани. Ние като сме казали, че до 5 на сто могат да бъдат заделяни средствата, ние не ги увеличаваме, те си остават същите. Ама защо да забраним на един бизнесмен, който иска да подкрепи едно спортно начинание, да го подкрепи, респективно някое културно начинание? Вие знаете, че в провинцията има културни центрове, има читалища, има самодейност, която просто ще увехне, ако няма спонсориране. Защо ние да не включим между другите и спортните, и културните цели? Аз просто не виждам никакъв разум за тази работа. Още повече, пак ви казвам, че не увеличаваме сумите, които може да се дарят. Само им даваме възможност вместо за тези, да дадат и за другите цели, които са не по-малко достойни за подкрепа.
Аз ви моля да приемем едно разширение със спортни и културни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам наистина малко по-сериозно да се замислим върху факта, че в текста е изпуснат терминът "научноизследователски цели". Необходимо е да го включим и ви моля да размислим сериозно върху този въпрос. Аз вчера говорих за състоянието на науката, за това, че тя е поставена в условия на колене, че в Българската академия на науките - нямах време да обясня и за ведомствените институти - нямат никаква възможност да развиват научноизследователска работа. Става така, че в структурата на бюджета се дават пари само и единствено за заплати, а не за научноизследователска дейност.
Много ви моля, ако ние искаме да се развива научното дело в България, сега е моментът да поставим нещата в условия да се даде шанс на научноизследователското развитие. Нещо повече, сега е моментът да покажем, че създаваме действително пазарни условия, за да се развива нашата наука. И ако ние това не го включим в този текст, ще сгрешим.
Искам да ви обърна внимание върху един парадокс. Колегите от комисията по образование и наука скоро изслушахме намеренията на заместник-министър Баларев за това как да функционира фонд "Структурна и технологична политика", този фонд, който по Закона за бюджета трябваше още през 1997 г. да изработи закон и всъщност неизработването му довежда до обстоятелството, че изработването на този закон се пренася за 1998 г. Но идеята, която проф. Баларев разви пред комисията, е в крайна сметка бюджетът да стане кредитодател на частните фирми. Тогава аз възразих и казах, че това не е възможно и не е редно. В цял свят частните фирми са тези, които спонсорират развитието на науката, а не данъкоплатецът. Сега е моментът нещата да бъдат сложени на място, фонд "Структурна и технологична политика" да субсидира тези научни колективи, които действително разработват приложната наука, но и същевременно да дадем възможност при пазарни условия, с пазарни механизми да се развива науката и да поощрим тези организации, които биха искали да дадат своята лепта за развитието на научноизследователската работа в България.
Много ви моля, колеги, не се поддавайте на внушенията на господин Цонев. Защото господин Цонев е задължен така да действа, а ние сме задължени да подкрепим науката и научните изследвания чрез този пазарен механизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо, предлагам, господин председател, думата "изцяло" да отпадне, да остане "които са на бюджетна издръжка". Приемам частично това, което каза Венцеслав Димитров.
По-нататък - "организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, културни и спортни цели, научноизследователски, вероизповеданията", но да се добави "регистрираните вероизповедания на общностите в страната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагам отделно да гласуваме т. 1 на ал. 3. (Реплика на Венцеслав Димитров.) Това сега ще мине като ваше предложение.
В ал. 3, т. 1 отпада думата "изцяло" и след думата "здравни" се добавят думите "научноизследователски, културни, спортни цели и за регистрираните вероизповедания".
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, излязъл е пред трибуната): И за общините, господин председател.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: И за общините, господин председател.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, излязъл е пред трибуната): Регистрираните в страната, защото има вероизповедания, които не са регистрирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да се запише: "Регистрираните в страната вероизповедания". Да се запише "и общините".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласува се зелено този път. (Смях в залата.)
Гласували 185 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): В знак на дълбока благодарност към пленарната зала оттеглям другите две предложения по същата тази точка. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Понеже беше 10 на сто, хайде, берекет версим - и на 5 на сто.
Има и една друга подробност, на която не искам да се спирам.
След това остават: точки 11 и 12.
Точка 11 - това е също част от действащият преди Указ N 56 и Закона за данъка върху общия доход, преди господин Димитър Костов със Закона за данъка върху печалбата да премахне облекченията за инвестиции. Не искам да чета цялото. Знаете, това е облекчение за инвестиции, тоест инвестициите да се приспадат от облагаемата печалба, с което може да се динамизира икономиката и да се постигне по-бързо икономически растеж.
Това е моето предложение. Винаги съм го правил. Мисля, че бях един от авторите още в 1991 г., когато го правихме в Указ N 56, няколко години действаше, докато не беше отменено. Искам да се възвърне тази формулировка.
Ето защо, господин председател, ако обичате, да го подложите на гласуване, макар че не вярвам много в благосклонността на залата. Все пак, призовавам ви да го подкрепите. Става дума само за точка 11. В точка 12 е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не подкрепяме това предложение на колегата Венцеслав Димитров, защото то не даде очакваните резултати през двете години, през които действаше, даде негативни резултати. И защото е по-правилно инвестициите да бъдат признавани по линия на амортизационните отчисления, тоест да не бъдат авансово признавани, а да бъдат признавани след като бъдат направени в течение на годините. И дори тук отиваме крачка напред, като признаваме и ускорената амортизация за някои активи - това, което направихме преди половин час с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за нова т. 11.
Гласували 152 народни представители: за 44, против 89, въздържали се 19.
Точка 11 не се приема.
Точка 12.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, точка 12 е нещо ново за този закон. Но понеже има такава тенденция да се облагат някои неща от прираста на капитала, тази точка е предназначена точно да защити капитала от инфлация. То е като на 1 януари във вашето дружество разликата между активите и пасивите, ако е била 100 лв., на 31 декември става 110 и ако инфлацията е била 10, тези 10 единици от печалбата да имате право да ги реинвестирате в предприятието без данък. Ето, това е. И по този начин, макар че имате по-големи активи уж, привидно 110, но поради инфлацията те са същите. Чисто и просто точката е предназначена да запази капитала. Има някои други, които утежняват прираста на капитала, а тази го запазва и нищо повече.
И аз не зная защо от комисията, където се предполага, че трябва да има финансова квалификация на хората, не отидоха към запазването на капитала. Иначе на практика се облага инфлацията.
Текстът е следният: "сумата, равна на увеличението на разликата между активите и пасивите на баланса, съответно към 31 декември и 1 януари за съответната година, при условие, че тя не надвишава:
1. неразпределената печалба под формата на дивиденти и други подобни;
2. разликата между активите и пасивите на баланса към 1 януари, умножена по коефициента на нарастване на цените за съответната година (НСИ - декември - декември)."
Това е моето предложение. Но тъй като по-нататък в чл. 58 има възприет друг, така да се каже, коректив или друг измерител на инфлацията, това е така наречената "прогнозна инфлация", дефлаторът на брутния вътрешен продукт, пак ви го казах числото 1, т. 3.2.1, може спокойно и то да бъде записано тук. Това е най-простото нещо. Иначе отиваме към облагане на прираста благодарение на инфлацията. А за инфлацията какво е виновно конкретното дружество, конкретният бизнесмен. Не, той не иска да има инфлация. Обаче държавата е тази, която създава условията за инфлация. Обаче той трябва да плаща на държавата и данък за това, че има инфлация.
Това е същото нещо, фигуративно казано, някой да го бутнете по стълбите, той се претърколи и падне и вие да го питате защо пада. Това е същото нещо. Аз не искам държавата да има такова отношение към бизнеса. Тя трябва да има честно отношение към бизнеса, за да иска и от бизнеса да има честно отношение към нея и да си плаща данъците.
Това е моето предложение, моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на господин Венцеслав Димитров е подкрепено, но пак ще кажа, не тук. Да, не тук, в закона. Ние сме решили, че това ще бъде направено с методиката за ревалоризация на дълготрайните материални активи в края на всяка година. Тези 10 на сто инфлация, за които Вие говорите, с тях ще можете да увеличите, да ревалоризирате материалния си актив и пак по линия на амортизациите да си ги отпишете и няма да се конфискува собственост и да се облага инфлацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Когато казвам, че няма разбиране, наистина е така. Тук не става дума за дълготрайните материални активи. Тук става дума за всички активи - както краткотрайни, така и дълготрайни, за всичко, за сумата по баланса. Защото инфлацията е нещо, което влияе не само на машините, то влияе и на материалите, на основните материали, на всичко. Не става дума за това.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В баланса.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И в баланс, и в пари. Точно и парите! Ами точно парите! Какви лихви вземаш? Моля ти се! Нали лихвите ги облагате по закона? Ето го, пише.
Аз като казвам, че няма разбиране, наистина е така. Дълготрайните активи са на друго място. Тук са всички активи и затова има дефлатор на брутния вътрешен продукт - защото в него има всичко, няма само капиталови активи. И материалите са тук, и другите неща, стоките на път, непродадени. Много неща, целият баланс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече всичко се изясни. Моля, гласувайте предложената т. 12.
Гласували 158 народни представители: за 42, против 104, въздържали се 12.
Точка 12 не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Луджев. Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 17, против 103, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за нови точки 11, 12 и 13.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да започна по нашето предложение, ако разрешите, господин председател, и по текста на вносителя искам да кажа няколко неща. Това, което искам да кажа, е свързано с чл. 23, ал. 2, т. 2 - "начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания". Тоест, с това се увеличава финансовият резултат. И тук като чисто правен подход, пък и като подход на законодателя, ще се получава смесване на административно-наказателната отговорност с данъчното право. Веднъж той ще понесе съответни санкции по вид и размер с оглед на тежестта на извършеното от него административно нарушение, втори път ние ще го обложим с данък върху тези санкции. Ето това ще стане. Тоест печалбата ще се увеличи с нещо, което в никакъв случай не е печалба.
Един такъв подход на законодателя на натрупване - веднъж го глобяваме по административен ред, втори път го облагаме и данъчно за това - макар и да има аргумента строгост и дисциплиниращ ефект, едва ли може да се приеме като подход. Затова правя и това предложение - т. 2 от предложението на вносителя да отпадне.
Що се касае до внесеното от нас предложение, аз ще бъда по-кратък, колегата Статков ще говори също по тоя въпрос, предполагам, ние сме приели един друг подход при определяне на разходите за социални мероприятия. В текста на вносителя е предвидено те да се облагат с 20 на сто данък. Не си спомням текста, той е по-назад.
Ние предлагаме с този текст до 10 на сто тези разходи да не се облагат, а когато излязат в горната скала, тогава да се прилагат 20-те процента облагане. 10-те процента са и в досегашното решение в Закона за данък печалба.
Нашите съображения бяха свързани с това, че в условията на прохождащ частен бизнес у нас се получават, вестниците и миналата, и по-миналата седмица писаха, доста тежки форми на присвояване на труда. По този начин, чрез данъчния закон ние бихме могли да създадем една възможност работодателите, използвайки тази данъчна възможност до 10 на сто, да заделят средства за различните така наречени "социални мероприятия", ако думата "мероприятия" звучи зле, може да бъде подменена с нещо друго, просто е използвано решението от досега действащия Закон за данък върху печалбата, така щото те чрез данъчния закон да имат интерес да правят нещо по отношение на всички онези социални дейности, от които държавата в условията на валутен борд, на бюджетни рестрикции се оттегля по отношение на техните работници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Руси Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Няма да повтарям това, което каза колегата Миков. Ще продължа по-нататък по нашите предложения.
Ние сме предложили във връзка с приспадането на облагаемия резултат да се включат и разходите за придобиване на работното оборудване, технологии, вещества и материали, осигуряващи параметри на условия и на труд по-добри от установените норми, както и налични предпазни средства, средства за колективна защита, контролно-измервателни средства, средства за сигнализиране и маркировка по безопасност и здраве при работа, учебни пособия и материали за специализирано обучение по безопасни и здравословни условия на труд. И същевременно в отделна точка - разходите за обслужване на работещите от службите по професионално здраве.
Тези предложения, уважаеми колеги, ние ги приехме заедно с вас във връзка с обсъждане на законопроектите за безопасни условия на труд на Министерския съвет и на колеги от левицата на първо четене. Затова си позволяваме, тъй като вече са приети, а не са включени в този законопроект, да ги предложим на вашето внимание. И сме убедени, господин председател, че няма да си противоречим, няма тази воля, която сме изразили преди три седмици, сега да я преразгледаме, защото няма такива основания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Първо, предложението за отпадане на чл. 23, ал. 2, т. 2. Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 56, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Сега ще подложа на гласуване първо т. 11 от предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков. Моля, гласувайте за него.
Гласували 158 народни представители: за 51, против 105, въздържали се 2.
Предложението за нова т. 11 не се приема.

Гласуваме предложението за нови точки 12 и 13. Точките ще ги гласуваме заедно.
Гласували 148 народни представители: за 56, против 87, въздържали се 5.
Предложението за точки 12 и 13 не се приема.
Подлагам на гласуване целия чл. 23 с гласуваната вече ал. 3, т. 1 и с приетите от комисията предложения на народния представител Йордан Цонев. Моля, гласувайте!
Гласували 159 народни представители: за 124, против 27, въздържали се 8.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чл. 24. (1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви, освен ако е предвидено в закон.
(2) Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите.
Чл. 25. (1) По реда на този раздел се определя и облагаемата печалба на място на стопанска дейност.
(2) Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер.
(3) Не се счита за място на стопанска дейност простата покупка на стоки за или от името на чуждестранно лице".
Няма предложения по тези два члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 24 и чл. 25...
Отменям гласуването.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
И към господин Цонев, и към залата - от чисто систематични съображения: дефинитивните норми накрая са отнесени и там е казано какво е място на стопанска дейност. Нека алинеи 2 и 3 да отидат там. Просто те дефинират приравнени на мястото на стопанска дейност хипотези. Не им е тук мястото. Защо тогава мястото на стопанска дейност накрая е дефинирано що е то? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Подлагам на гласуване чл. 24 и чл. 25 така, както са предложени от вносителя и от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 5.
Членове 24 и 25 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел II
Регулиране на слабата капитализация"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II.
Отменете гласуването.
Има предложение от народния представител Венцеслав Димитров целият Раздел II с един-единствен чл. 26 да отпадне.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава да прочета чл. 26, а накрая ще гласуваме и заглавието.
"Чл. 26. (1) Максималният размер на признатите за разход при данъчното облагане лихви, произтичащи от направени вноски по реда на чл. 134 и чл. 190 от Търговския закон, от допълнителни вноски и други съгласно дружествения договор и по решение на Общото събрание, както и заеми от трети лица за всеки данъчен период при определяне на облагаемата печалба не може да превишава сумата от прихода от лихви на данъчно задълженото лице плюс 50 на сто от неговия положителен финансов резултат, без приходите и разходите от лихви.
              (2) Алинея 1 се прилага и за лихвите по банкови заеми.
              (3) Разходите за лихви, с които е увеличен финансовият резултат преди данъчното преобразуване при определяне на облагаемата печалба през текущата година, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера, посочен в ал. 1.
               (4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат по отношение на банките, Държавната спестовна каса и холдинговите дружества при спазване разпоредбите на чл. 280 от Търговския закон."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: раздел II, съответно чл. 26 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев: в чл. 26 ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на целия раздел II.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, аз вече направих едно подобно предложение, вие го отхвърлихте, но все пак аз не съм съгласен да има такъв раздел, такъв член. Мотивите ми са, че по този начин икономиката не се динамизира. А тя се динамизира тогава, когато позволявате с повече заемен капитал да предприемат дейност. На практика тук се забранява. Иска се повече собствен капитал. Знае се, че собственият капитал трудно се натрупва особено при високите лихви. А една страна, която е на дъното на кризата, не може да си позволи този лукс от фискална гледна точка да гледа да увеличава приходите, да облага повече. Още повече, че тези лихви в банките, ако там допринасят за формиране на печалбите, се облагат и там. И ще се получи така, че един път се облагат в самото дружество, после се облагат в банката.
Най-сериозният ми мотив е, че икономиката се лишава от необходимата динамичност. Затова ви препоръчвам да отхвърлите този член.
Искам да поясня за колегите. Предложението на Министерството на финансите трябваше да стане ясно: този член да не действа за следващата година. Тоест, те разбират, че има нещо не съвсем в ред в този член, т.е. той не динамизира икономиката. И да започне да действа от 1 януари по-следващата година. Все пак една година е нещо. Но мен ако питате, по-добре е тази една година да я направим 5 години, докато излезем поне от кризата, или поне 3, ако искат така. В такъв случай бих оттеглил предложението си. Но такова желание не виждам, освен само за една година.
Така че за мен най-чистото е да се отмени целият раздел. Когато се оправи икономиката, тогава вече да тръгнем към регулиране на слабата капитализация. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на целия раздел II.
Гласували 125 народни представители: за 10, против 109, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Луджев за отпадане само на ал. 2 на чл. 26.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 165 народни представители: за 11, против 133, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и самия чл. 26 така, както са предложени от вносителя и комисията.
Гласували 152 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 22.
Заглавието на раздел II и чл. 26 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Раздел III - Данъчно третиране на разходите и приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III.
Гласували 155 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 9.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 27. Увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15 се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са довели до неговото намаляване:
1. начислени в по-малък размер или неначислени данъци за минали отчетни периоди: данък за общините (вноски за общините), данък върху печалбата, вноски за фонд "Мелиорации" и данък върху нарастването на средствата за работна заплата;
2. разходи от минали отчетни периоди, само когато за съответния отчетен период финансовият резултат преди данъчното преобразуване е отрицателен или положителният финансов резултат е по-малък от тези разходи."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков:
В чл. 27 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте за предложението на народните представители Александър Томов и Иван Бойков за отпадане на т. 2 в чл. 27.
Гласували 161 народни представители: за 32, против 100, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 26.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 28. (1) По реда на чл. 23, ал. 2, т. 15 финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на дължимите, но неначислени през минали отчетни периоди данък върху добавената стойност (данък върху оборота) и акцизи.
(2) Не са предмет на увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване извънредните разходи, които не са посочени в чл. 27.
Чл. 29. (1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 6 с начислени в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди.
(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 6 с приходите, отчетени по реда на счетоводното законодателство като извънредни приходи, върху които се начисляват данъчни задължения и вноски от печалбата за съответния данъчен период."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 28 и чл. 29 както са предложени.
Гласували 164 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 21.
Членове 28 и 29 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел IV
Данъчно третиране на наемните (лизинговите) договори

Чл. 30. При експлоатационен наемен договор на дълготраен актив (оперативен лизинг) наемодателят отчита в своите приходи получените наеми, а в разходите - начислената амортизация на отдадения актив, както и другите си пряко свързани с наемния договор разходи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и чл. 30.
Гласували 149 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на раздел IV и чл. 30 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 31. (1) Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, който е сключен за срок, в това число за сроковете, за които се подновява първоначалният договор, по-дълъг от една година, и при който са налице следните обстоятелства:
1. срокът на договора, в това число периодите, за които се подновява, надхвърля икономически полезния живот на отдавания актив;
2. договорът съдържа клауза за изкупуване и прехвърляне собствеността на отдадения актив при изтичане или след изтичане на неговия срок.
(2) Финансово обвързаният наемен договор се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се счита за купувач на отдадения актив.
(3) В случаите, когато под формата на експлоатационен наемен договор се прикрива прехвърлянето върху наемателя на собствеността на отдавания актив, наемният договор се счита за финансово обвързан.
(4) Когато експлоатационен наемен договор в процеса на изпълнението му се трансформира във финансово обвързан наемен договор, се прилагат разпоредбите на ал. 2."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 31, ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. срокът на договора, в това число периодите, за които се подновява, покрива по-голямата част от полезния срок на отдавания актив;".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 31 с корекцията на т. 1 на ал. 1.
Гласували 156 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 9.
Член 31 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел V
Специфични правила за определяне на
облагаемата печалба на кооперациите

Чл. 32. (1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март на следващата година.
(2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената, включително и след преработката й продукция.
(3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.
(4) Текущо изплащаните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно счетоводното законодателство.
(5) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с размера на изплатените и покрити при разпределяне на печалбата производствени и потребителски дивиденти по реда на чл. 23, ал. 3, т. 8. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица.
(6) Когато за годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчита като извънреден разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 21.
Чл. 33. (1) Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Получените от член-кооператорите потребителски дивиденти не се облагат с подоходни данъци."
Няма предложения по членове 32 и 33.
Комисията подкрепя текста на вносителите на тези два члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел V и членове 32 и 33 така, както са предложени.
Гласували 156 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на раздел V и членове 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава трета
Данъци, удържани при източника"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета.
Гласували 150 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 34. (1) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица и местни юридически лица с идеална цел, и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.
(2) Когато данъчно задължените лица начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2 и 3, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност, данъкът, удържан при източника, е окончателен".
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 34 се създава ал. 3:
"(3) Данъкът по ал. 1 се удържа от данъчно задължените лица и се внася в приход на бюджета по реда на глава осма в 30-дневен срок от начисляването му, за което уведомява правоимащия получател".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 34:
1. В ал. 1 думите "местни физически лица" да отпаднат.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Местните физически лица се облагат с данък при източника, но той не е окончателен. Те декларират получения доход по Закона за корпоративното подоходно облагане, а за платения данък (за общината, за централната власт, за дивидента - общо 46,45 на сто) ползват данъчен кредит, който им се признава и приспада при облагането на доходите им".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 34, ал. 1 след думата "цел" се добавя "без тези по чл. 23, ал. 3, т. 1".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов за нова ал. 3.
Гласували 149 народни представители: за 13, против 106, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 144 народни представители: за 19, против 109, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 34 така, както е предложен от вносителя, с приетото от комисията предложение на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 140 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 16.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 35. Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, се облагат с данък, който е окончателен.
Чл. 36. (1) Социалните разходи, които по същество представляват допълнителни парични и натурални възнаграждения на персонала, включително и този по договори за възлагане на управление, се облагат при източника с данък, който е окончателен.
(2) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат по реда на ал. 1.
Чл. 37. Данъкът по чл. 35 и чл. 36 представлява разход за дейността на предприятието и с него не се преобразува финансовият резултат по реда на глава втора."
По тези три члена няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 35, 36 и 37, както са предложени.
Гласували 152 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 22.
Членове 35, 36 и 37 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава четвърта
Облагаема печалба и доходи на холдингови и лицензирани инвестиционни дружества

Чл. 38. (1) Дъщерно дружество - местно лице, не удържа данък по чл. 34, ал. 1 за дивидентите, които начислява в полза на холдингово дружество, образувано по реда на чл. 277 от Търговския закон.
     (2) Режимът на облагане на дивидентите по ал. 1 не се прилага за дружества, присъединили се или напуснали холдинга в течение на данъчната година.
      (3) Ако холдинговото дружество се преобразува по реда на глава 16 от Търговския закон в друго дружество, отговарящо на изискванията на ал. 1, новото дружеството или това, в което холдинговото дружество се е преобразувало, поема статута на холдинговото дружество за целите на данъчното облагане и уведомява органите на данъчната администрация.
Чл. 39. Местните лица са длъжни да обявяват сделките, извършени със стоки, ценни книги, други финансови активи и дялови участия пред данъчната администрация по ред, определен от министъра на финансите."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Глава четвърта да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Искам да поясня, защото е приет вече по-либерален режим за облагане на холдинговото дружество и тази глава става излишна при това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев за отпадане на цялата глава четвърта.
Гласували 156 народни представители: за 145, против 2, въздържали се 9.
Глава четвърта отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава пета - Пренасяне на загубите в следващи данъчни периоди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 152 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 3.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 40. (1) Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените лица, коригиран със сумите по чл. 23, ал. 2, с изключение на сумите по чл. 23, ал. 2, точки 3, 12, 15, 18 и 19, се приспада последователно през следващите пет данъчни години, а за банките - през следващите десет години.
(2) Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година при спазване изискванията на чл. 25 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им.
(3) За нови загуби се прилагат разпоредбите на алинеи 1 и 2, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният, съответно десетгодишният, срок започва да тече от момента на възникването им."
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В чл. 40, ал. 1 думите "а за банките - през следващите десет години" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов за отпадане на думите "а за банките - през следващите десет години".
Гласували 157 народни представители: за 14, против 105, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 40, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 23.
Член 40 е приет.
След отпадането на глава четвърта и на членове 38 и 39, всичките текстове трябва да бъдат преномерирани, но това ще стане накрая при редактирането на закона, за да не губим време сега.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 41. (1) Правото за пренасяне на загубите по чл. 40, ал. 1 не може да се прехвърля при прекратяване с ликвидация или поради обявяване в несъстоятелност на предприятието.
(2) Правото на пренасяне на загуби при преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне и отделяне се преустановява само когато е налице повече от 50 на сто промяна в собствеността."
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 41, както е предложен.
Гласували 157 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 21.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 42. Загуби, определени по реда на чл. 40, с източник извън България, се приспадат последователно само от печалбите от същия източник извън страната през следващите пет данъчни години."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 42 думата "същия" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на думата "същия" в чл. 42.
Гласували 164 народни представители: за 18, против 114, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 42, както е предложен.
Гласували 149 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 17.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
Глава шеста - "Данъчно облагане при прекратяване и преобразуване"
Раздел I - "Данъчно третиране при прекратяване с ликвидация и при несъстоятелност"
"Чл. 43. (1) В случаите на прекратяване с ликвидация на местни юридически лица дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в съда на прекратяването.
             (2) Установяването на данъците по ал. 1 се извършва независимо от задължението за съставяне на годишен счетоводен отчет и подаването на годишна данъчна декларация. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон като действащи предприятия.
              (3) Дължимите по този закон данъци от прекратените юридически лица се установяват и внасят независимо от това дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите, като се имат предвид правата за предпочтително удовлетворение на държавата за вземанията й за данъци и лихви върху тях.
               (4) Данъчната регистрация се прекратява към датата на заличаване на юридическото лице от съда.
               (5) След датата на вземане на решение за прекратяване с ликвидация се преустановява ползването на всякакви данъчни облекчения.
               (6) Дължимите данъци към момента на вписването на прекратяването се декларират по образец на годишна данъчна декларация и се внасят като извънредни авансови вноски след приспадането на текущите авансови вноски.
               (7) Извънредните авансови вноски се правят в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването.
               (8) Правилата по предходните алинеи се прилагат и при прекратяване поради несъстоятелност.
               (9) Когато юридическото лице е прекратено с ликвидация и по време на ликвидацията по решение на Общото събрание няма да се осъществява продажба на имущество, към момента на прекратяването се определя еднократен данък върху прираста на капитала като разлика между пазарните цени на дружествените активи и тяхната балансова стойност."
По чл. 43 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на глава шеста, раздел I и чл. 43 така, както са предложени.
Гласували 154 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 10.
Заглавията на глава шеста и раздел I и чл. 43 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Раздел II - "Данъчно третиране при преобразуване".
"Чл. 44. (1) Юридическите лица, които се преобразуват чрез разделяне, отделяне, сливане или вливане, се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за периода от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър на съда.
              (2) Данъчното облагане по ал. 1 е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване на решението за преобразуване в търговския регистър.
              (3) За останалия период до края на годината данъкът върху печалбата и данъкът за общините се установяват и внасят от новообразуваното дружество или дружества по общия ред.
Чл. 45. При сливане, вливане, разделяне или отделяне на търговски дружества или кооперативни организации нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативни организации до размера на полученото имущество."
За чл. 44 и чл. 45 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 44 и чл. 45.
Гласували 162 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел II и чл. 44 и чл. 45 са приети.
Съобщения за парламентарния контрол на 21 ноември 1997 г.:
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса: от народните представители Осман Октай, Юнал Лютфи, Иван Костадинов Иванов и Атанас Богданов.
2. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на две питания: от народните представители Руси Статков и Николай Камов.
3. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на два актуални въпроса: от народните представители Стефан Личев и Татяна Дончева.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Елена Поптодорова от заседанието се отлага отговорът на актуалния й въпрос към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев, министърът на външните работи Надежда Михайлова, министърът на транспорта Вилхелм Краус.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 126 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание днес, четвъртък, 20 ноември, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание днес, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Утре, 21 ноември 1997 г., от 14,00 ч. в зала "Запад" Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията ще проведе редовно заседание.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Секретари:
Анелия Тошкова

Свилен Димитров