Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Двете становища на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта са докладвани.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
Имате думата за разисквания.
Има думата госпожа Светлана Бончева - Иванова.
СВЕТЛАНА БОНЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата за изказване по предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина в качеството си все пак и на фармацевт-магистър, който е работил 10 години в тази материя. Искам да кажа моето становище. По сега действащото законодателство тази материя не е добре и прецизно уредена със закона от 1995 г.
Аз виждам няколко основни преимущества на законопроекта, предложен от Министерския съвет, които искам като професионалист да споделя с вас.
Първо, аз считам, че за първи път в тази материя са направени усъвършенствания на понятийния апарат, като за първи път се въвежда определение на понятието "лекарство", "лекарствен продукт", "лекарствени средства" и се провежда съответното разграничение между тези понятия.
Това прецизиране, уважаеми колеги, за мен е нещо много полезно в закона, който е специален закон в тази много тясна област на човешката дейност и това прецизиране на понятията спомага за по-перфектната дейност на колегите-лекари и главно фармацевти.
В законопроекта е утвърден статутът на един специализиран координиращ орган и регулаторен орган в лицето на Изпълнителната агенция за лекарствата. Уреждането на статута на този регулаторен и надзорен орган е една гаранция за добрата фармацевтична дейност в страната и една гаранция, която присъства в правните норми за ефективност и съответно безопасност на лекарствотерапията.
Много подробно са регламентирани функциите на Изпълнителната агенция за лекарствата по издаването на разрешителни за производство на лекарства, разрешаването употреба на лекарствени средства, както и подробно е регламентирано в законопроекта и издаването на разрешение за контрол по провеждане на клиничните изпитвания - една много специализирана материя, която досега не беше добре регламентирана и прецизирана в сега действащия закон. Тук става дума за клинични изпитвания на лекарства върху човешки организъм. Въведена е една, взаимствана от европейското законодателство, структура на местните етични комисии, които трябва да издават разрешително за клинични изпитвания. Тяхната дейност съответно се координира от Централна комисия по етика, а съответните правила, естествено, които се разработват, са под особения контрол на министъра на здравеопазването.
Въведени са правилата на добрата клинична практика, също разработени от министъра на здравеопазването. Всички тези нови понятия мен ме радват, защото те са компилирани от европейското законодателство, което е изключително прецизно в сферата на лекарствоснабдяването, в сферата изобщо на лекарствата.
В текста на чл. 68, който за мен е изключително успешен начин да се уреди материята в тази област, става дума за даване на разрешително за разкриване на аптека или по-скоро лиценз за откриване на аптека. Това право е дадено на магистър-фармацевтите и аз изключително много адмирирам тази правна норма. Струва ми се, че лекарствата са един по-особен продукт. Те не са обикновен вид стока. При тях не става дума за обикновен стокообмен или за формиране на бързи и лесни печалби, както в момента редица субекти в страната подхождат към лекарствата. Те са продукт на високомолекулярни биотехнологии и при тяхното производство, при тяхното клинично изпитване, при техните разрешения за употреба, при тяхното съхранение и при тяхното отпускане, трябва да се спазват редица сериозни критерии, каквито са, примерно, химизъм на лекарственото средство, дозировка на лекарственото средство, начин и форма на фармацевтично прилагане. От изключително значение е също така начинът на определяне на сроковете на годност и следенето на тези срокове на годност, въобще неща, които най-добра подготовка, без да подценявам уважаемите колеги-лекари в тази зала, които никак не са малко на брой и са високоуважавани имена в своята професия, но тази материя най-добре се познава от магистър-фармацевтите и считам, че съвсем навременно в текста на закона е даден приоритет на тази професия, която, между другото, в целия мой трудов стаж не беше зачитана по достойнство.
Колкото до възможността други юридически и физически лица, с оглед да не се накърняват правата на физическите лица да извършват търговска дейност с биопродукти, които не са отпуснати по лекарско предписание, то законодателят дава възможност за разкриване на дрогерии, при които естествено режимът е по-различен. Те се вписват само в регистъра на Изпълнителната агенция за лекарствата. Режимът е съвсем по-облекчен при дрогериите и дава възможност на тези физически и юридически лица, които желаят да се ангажират с продажба на биопродукти, на лекарства, които не се отпускат по предписание на лекар, да намират своята изява.
Също така добре е уредена материята по рекламата, в която област в момента общо взето цари пълен безпорядък, като тук съответно при нарушение е дадена възможност директорът на Изпълнителната дирекция за лекарствата да санкционира съответно, като спира разпространението на рекламата. Рекламодателите или лицата, които имат право на реклама на лекарства, следва да изясняват на потребителите и страничните и нежелани лекарствени действия - нещо много позитивно и което се прилага в много страни.
Аз считам, че от този закон нашето общество има нужда - всички ние сме ежедневно потенциални потребители на лекарства. За съжаление, целият този стрес и икономически проблеми, които имаме, ни карат да мислим, че и в следващото хилядолетие аптеките няма да бъдат място, което няма да е посещавано, за съжаление. Затова аз смятам, че това е един много съвременен, много добре разписан и предложен законопроект и смятам, че той по един добър начин е компилирал всичко позитивно в европейското законодателство по този вид материя и затова ви призовавам да подкрепим на първо четене законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Иванова.
Има думата д-р Адемов. Заповядайте.




ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На нашето внимание са поставени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средтва и аптеките в хуманната медицина, съответно внесени от народния представител Панчо Панайотов и от Министерския съвет.
През 1995 г. е приет Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, който урежда и регламентира безопасното производство, внос и разпространение на лекарствата в България в пазарни условия. Той е съобразен с препоръките на Световната здравна организация и съответства на европейското законодателство към тогавашна дата. Изминалият период, както и някои значителни промени в европейското законодателство, визирани в Копенхагенската декларация, изготвена съвместно от Световната здравна организация и Европейския съюз, налагат някои съществени корекции, които да регламентират по един съвременен начин правилата на фармацевтичния пазар.
Тригодишната практика по приложението на сега действащия закон поставя за разрешение няколко важни въпроса. Предложените изменения и допълнения са призвани да отговорят с изчистени, ясни и аргументирани текстове на предизвикателствата, които поставя своеобразният лекарствен пазар. В целия цикъл от производител до потребител са редефинирани някои понятия, като "лекарство", "лекарствено средство", "лекарствен продукт" и други. Създаването на Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването с Инспекторат по добра производствена практика, както и на Висш съвет по фармация е сериозна структурна промяна в посока към децентрализация на функции и отговорности.
На съществуващия в момента пазар фармацевтичните стопански субекти са завоювали свои ниши, като, от една страна, със свои позиции и аргументи са магистър-фармацевтите, а от друга страна, собственици на аптеки, които не са магистър-фармацевти и които са представени от Българската медико-фармацевтична камара. Не бива да се изпускат и интересите на гражданите, които са в правото си да очакват от нас законодателите механизъм за защита на правото им да бъдат обслужвани на високо професионално ниво.
При изготвянето на промените в закона са взети под внимание становищата на всички страни, чиито аргументи за участие в процеса от производител до потребител са изложени по различен начин. Всички граждани и юридически лица са равнопоставени по Конституция и образователният ценз не може да бъде средство за монопол. На тази база са изградени позициите на собственици, които не са магистър-фармацевти. Друг тип аргументи се основават на принципа, заложен в законопроекта, само магистър-фармацевти, регистрирани като еднолични търговци, да получават лиценз за откриване на аптека. Този принцип с малки изключения - пълно изключение е Англия и отчасти Белгия - е залегнал в законодателството на повечето европейски страни. Нещо повече, това е и българска традиция в лекарствоснабдяването след Освобождението.
Законопроектът не фиксира и не третира въпроса за собствеността, а регламентира основанието само магистър-фармацевтите да получават лиценз за откриване на аптека. Задължителната регистрация като едноличен търговец създава известни притеснения, защото фармацевтите биха осъществявали по-свободно и разкрепостено своите общественополезни дейности като практикуващи свободна професия.
Магистър-фармацевтът е пряк, равнопоставен участник, съпричастен към цялостния лечебен процес и в този смисъл той професионално и на високо ниво трябва да опосредства взаимоотношенията между лекаря и болния пациент. Лекарствата не са обикновена стока и за да бъде гарантирано общественото здраве, са нужни образованието и високата степен на отговорност на магистър-фармацевтите, без върху тях да бъде оказвано странично влияние. Опасенията, че по този начин се създават условия за монополизиране на пазара не са в състояние да издържат на аргумента за професионален и образователен ценз, гарантиращ обществените интереси.
Законопроектът дава възможност в малките населени места - до 5000 жители, да се разкриват аптеки от помощник-фармацевти до идването на магистър-фармацевт, както и възможността лекари и медицински фелдшери в населени места, където няма аптеки, да имат право да продават лекарства по списък, определен от министъра на здравеопазването. Очевидно този социален подход при решаването на този проблем е много важен, но на мен ми се струва, че би трябвало да се отдели лечителят от пациента поне що се отнася за безплатните лекарства.
Законопроектът предвижда създаването на една нова структурна единица в този сектор, а именно разкриването на дрогерии от всички физически и юридически лица за продажба на безрецептурни форми, консумативи, определени също по списък от министъра на здравеопазването. Според мен би било редно да се обсъди възможността, което е напълно допустимо, за съвместяване на двете дейности, както е в някои европейски страни, в едно помещение, например в предверието, да се разполага дрогерията, а същинската част - аптеката, да се разполага в същото помещение в дъното, като продажбата да се извършва от магистър-фармацевт, който да ръководи дейността на помощник-фармацевта, който да продава безрецептурни форми в частта дрогерия.
Създаването на верига от аптеки не се третира в предложените промени, а чл. 68, ал. 8, където е указано, че магистър-фармацевт, получил разрешение за аптека, е неин ръководител и задължително работи в нея, дава ясен отговор. От друга страна, въпросът за собствеността не се третира и очевидно е оставена възможност един собственик при спазване на горепосочените условия да има верига. И този либерален подход дава отговор на много въпроси, свързани със засягане на собственост и други такива.
По отношение на въпроса за държавното регулиране на цените на националния лекарствен пазар ми се струва, че е по-приложима формулата да бъдат фиксирани само пределните надценки на лекарствените средства на различните етапи, без да е фиксирана крайната цена.
В заключение, без да считам, че съм обхванал всички моменти, смятам, че предлаганите промени ще подобрят и регулират взаимоотношенията на фармацевтичния пазар и са една надеждна основа за защита интересите на всички български потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Адемов.
Думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! През м. април 1995 г. Тридесет и седмото Народно събрание прие Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, внесен от правителството на Демократичната левица. Законът е гласуван на първо четене със завидно мнозинство - "за" 165, "против" няма, "въздържали се" 15. Постигнат е убедителен вот без реформаторско мнозинство. Разгръщайки стенограмите оттогава, четем, че народните представители от Съюза на демократичните сили признават основните принципни положения на закона. Ще ви цитирам стенограма: "Всички основни принципни положения в сега разглеждания законопроект съвпадат или най-малкото не противоречат на законопроекта, внесен от правителството на Съюза на демократичните сили през 1992 г., съвпадат с традициите на българското законодателство в тази област." Край на цитата. Думите са на д-р Георги Карев, тогава заместник-председател на Комисията по здравеопазване.
На 30 юли 1998 г., един ден преди ваканцията, в парламента е внесен закон от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. В мотивите, подписани вероятно под светкавиците на фотоапаратите от министър-председателя Иван Костов, е написано: "С предлаганите промени по текстовете на закона ще изпълним и поетите ангажименти на страната за адаптиране на нашето законодателство към законодателството на Европейския съюз в областта на лекарствата". Кога СДС казва истината и кога лъже? И тогава, и сега лидер на Съюза на демократичните сили е Иван Костов. Днес е министър-председател, е, налагащ личен режим.
В европейското законодателство по лекарствата за трите години от 1995 до 1998 г. са настъпили промени, но в никакъв случай тези промени не са генерални, налагащи такива големи промени в предлагания законопроект.

На фона на многобройните бележки в доклада на ПАСЕ към правителството на СДС си задавам въпроса не е ли нужно управляващите да съгласуват предварително там законодателното си творение, за да не изпадат в противоречия и мнения, становища, изказани от тях самите.
Малко статистика: от 114 члена на действащия закон в момента днешният Министерски съвет предлага да се променят 101, 6 члена да се отменят. Общо параграфите за промяна са 120.
Естествено е да си зададем въпроса защо не се внася нов законопроект? Аз имам обяснение на това. Ако законът не успее, виновна е БСП, т. е. колкото и да го поправяме, социалистите правят такива закони, че те не могат да се оправят. Междупрочем, логиката на управляващи ми е добре известна. По този маниер тогава Костовите пропагандисти ще ревнат, че онова, което БСП прави, не подлежи на промяна, и ще избягнат онази прословута българска пословица за моряка и водораслите.
В програмата на правителството "България 2001" няма и дума за нов лекарствен закон или за промени в съществуващия. Значи преди година и половина такава потребност не е имало. Ясно е, че днес корпоративни и навярно спекулативни интереси го налагат, имайки предвид и почти празната зала, в която обсъждаме един такъв важен закон. Няма ги дори всички лекари - депутати в Народното събрание.
Какви са основните промени? Всички аптеки могат да бъдат собственост само на магистър-фармацевт, регистриран по Търговския закон като едноличен търговец. Тезата на управляващите, че се дава лицензия за дейност на магистър-фармацевт, а не за собственост дори не е четиво за ученици от Икономическия техникум. Напълно се забраняват веригите от аптеки. Дори три месеца след влизане на закона в сила всички аптеки, които не са собственост на магистър-фармацевти, трябва да бъдат закрити. Според мен това е чудесна вратичка за корупция с дипломи на магистър-фармацевти, фиктивни продажби на аптеки. Междупрочем, такава практика има и сега, тя съществува.
Общините и държавата също губят правото да разкриват аптеки. До две години общинските аптеки трябва да бъдат закрити, а бившите аптечни управления - приватизирани, естествено от сини братовчеди. В момента в малките общини до 5 хил. души по изключение общините могат да разкриват аптека, ако има желаещ магистър-фармацевт.
В Република България ще има дрогерии. Нея може да разкрие всеки - от магистър-фармацевта до подписващия се с кръстче или пръстов отпечатък. Дрогерия според § 107, с който се променя § 1 от Допълнителните разпоредби на стария закон, т. 43, е: магазин, в който могат да се продават определени по списък лекарства, предимно за външно приложение, тестове за бременност, тестове за определяне на съдържанието на захар в урината, някои билки, превързочни, санитарно-хигиенни материали и козметика. Значи в купчийница може да има и дрогерия. Стара българска традиция, днешна идилична мечта на управляващите! В края на ХХ век да се връщаме в края на ХlХ век! А каква спекула може да възникне в тези дрогерии, защото те трудно ще подлежат на контрол, може да си отговори всеки сам.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): По целия свят има дрогерии.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: За целия свят, д-р Брайнова, си отговаря светът.
И само по тези промени възникват няколко въпроса. Не се ли засягат основни конституционни права: правото на свободна стопанска инициатива, правото на всеки субект да бъде носител на частна собственост, правото на сдружаване? Не се ли посяга върху придобити права на собственост от нефармацевти, които са заварени като собственици по чл. 68, ал. 1 на сега действащия закон? Не е ли това нова национализация? Такива нередности, да, имаше и в стария закон. Не се ли засягат вече придобити права от фармацевти като съдружници и търговски дружества по действащия в момента закон? Никой не отрича, че управител на всяка аптека трябва да бъде задължително магистър-фармацевт и той да носи цялата, повтарям, цялата отговорност за дейността на аптеката като здравен обект. С контролни механизми могат да се определят точно задълженията на управителя-фармацевт, евентуалния собственик на аптека. Един пример. В града, в който живея - Бургас, има 89 разкрити частни и общински аптеки. Но в града има по наши сведения 41 магистър-фармацевти. Не е ли време да се спре непрекъснатото разкриване на аптеки, да се копира европейското законодателство например една аптека да бъде на 6 - 8 хил. човека. Тогава в моя град ще има само 40 аптеки. Борбата ще се води за лицензия за търговия с лекарства, а не въобще за търговия.
И още нещо. В момента в Република България, това го имаше и по стария закон, има 380 търговци на едро. Такава ми е информацията. Доколкото ми е известно, в Бавария, в Германия, защото говорим за копиране на европейското законодателство, били 8 - 10. Не съм ходил, не съм го изучавал. Не е ли време в България да се приеме например норма един търговец с медикаменти на едро на 1 млн. души население? Разбира се, с лицензия, но с контрол, борба за лицензиране и с предлагане на конкуренция в определени срокове. А дистрибуторите на едро да се лицензират както в Закона за доброволното здравно осигуряване. Оттам наистина може да се копира подобна практика. Не е ли редно, задавам си въпроса, да се създаде единна национална аптечна карта?
Съгласно чл. 17 от Конституцията на Република България собствеността е публична и частна и те са равнопоставени. Тогава на какво основание държавата и общините няма да имат аптеки. Вносителите знаят ли, че в Република България правото на собственост и придобитите вече права върху това са неотменни права? Проектът за изменение и допълнение на закона е в пълно притоворечие с чл. 19 от Конституцията на Република България, а именно: икономиката се основава на свободната стопанска инициатива. Законът създава и гарантира на всички граждански и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителите. Законът следва да създава условия за коопериране и други форми на сдружение в лекарственото снабдяване.
Естествено Конституцията цели постигане на стопански и социален напредък и участие на държавата в управлението на социалните механизми. Предлаганите промени в закона според мен не гарантират това.
На 12 и 13 октомври т. г. в гр. Бургас се проведе Втората национална среща на общинските аптечни дружества, на която са присъствали представители на 23 общински фирми, 19 от които в бивши окръжни градове, създадени с Постановление N 82 от 1996 г. Тези сдружения обединяват 253 аптеки с 437 магистър-фармацевти и покриват от една трета до 50 на сто от фармацевтичния пазар. Колегите от сдружението приемат редица изменения и допълнения, които са навременни и актуални за приближаване на законодателството, но в същото време те казаха, че през изминалите две години съществуващите общински аптечни дружества показаха конкурентоспособност, мобилност, гъвкавост, които са в основата на безотказно лекарствоснабдяване и лекарествообслужване на населението.
И по-нанатък. Развитието и провеждането на общинската здравна политика е основна тенденция и проява на децентрализация, повтарям, децентрализация на управлението на здравеопазването и неговата адекватност в периода на преход към здравноосигурителна система и пазарни отношения. Да, ама това не съвпада със стремежа на мнозинството да централизира и да въведе авторитаризъм и в тази област. Има подписани становища от кметове и понеже знам, че ще кажете, че това са червени кметове, ще ви кажа, че са подписани от кметове на Силистра и Габрово, които, доколкото ми е известно, не са от листата на БСП.
Създава се Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването. Закрива се Националният институт по лечебните средства, като част от функциите му се поемат от агенцията. Разбира се, според мен, без научните, доколкото съм разбрал закона. Лекарят-анестезиолог, който в момента е директор на института, като че ли не знае, че и упойващите средства имат нужда от проучване. Съюзът на демократичните сили непрекъснато доказва, че в България има много излишна наука, вчера отново го доказа чрез "Закона "Панев-2".
Според управляващите излиза, че лекарствата нямат нужда от изследване.
Към Министерството на здравеопазването се създава междуведомствена комисия по цените на лекарствата с представители на министерства и институции, и на много специализирани комисии, но липсват представители на съсловните организации на лекари, стоматолози и фармацевти. Уж СДС се кълнеше колко много права ще има съсловието, но тук става въпрос за цени, доктори и аптекари - далеч.
На 15 октомври 1998 г. в Националния институт по лечебните средства, наричащ се все още така, се провежда съвещание по предлагания законопроект за изменение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с фармацевти, при вече приет на първо четене законопроект в комисията и внесен в Народното събрание. Интересно за какво е било това съвещание?
Законът съдържа и неразумни абсурди, които управляващите искат да наложат. Не е ясно как той ще се обвърже със Закона за задравноосигурителната система, с есенциалните лекарствени листове. Не става ясно как ще се утвърждава българската фармацевтична промишленост, как ще се осъществява контролът по цените. Във фармацевтичния бизнес играят огромни пари и интереси, твърди министър Бояджиев по страниците на вестници, и аз напълно му вярвам в това. Но законът не казва кога играта ще спре. Ще продължат ли да растат цените на лекарствата главоломно до степен да не можем да си купим и лекарството за бедните, което в целия свят е известно като аспирин.
В чл. 73, ал. 1 на предлаганите изменения Висшият съвет по фармация, представителите на аптекарите, се посочва като съсловна организация, забележете, съсловна организация на фармацевтите. На мой въпрос министър-председателят отговори, че няма да има други организации със задължително членство. Тук се говори за една съсловна организация на фармацевтите. Законът е внесен и подписан от министър-председателя.
Уважаеми дами и господа, завършвайки своето изказване, до Парламентарната комисия по здравеопазване и до Нацоналното сдружение на фармацевтите, до Министерството на народното здраве и Съюза на фармацевтите е постъпил един меморандум, приет на Втората национална среща на общините, на общинските аптечни дружества в Бургас с всички становища на редица кметове от страната, аз искам да предоставя това на господин министъра, за да се има предвид.
Заповядайте, господин министър. (Господин Марангозов предава меморандума на министър Бояджиев.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата за реплика господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наистина ние преди малко тук чухме как по един важен въпрос се изнасят чисто политически речи. За пореден път доктор Марангозов показа как дяволът чете Евангелието. Защото от една страна той забрави кой ограничи собствеността. Забрави, че навремето именно опозицията от миналия парламент внесе в Конституционния съд въпроса как се третира собствеността и за съжаление, получихме от Конституционния съд такъв отговор, против който сте вие в момента. Защото собствеността, именно собствеността беше ограничена от закона през 1995 г.
Хем от една страна доктор Марангозов плаче за собствеността, а от друга страна е против дрогериите, което е форма все пак за възможна собственост в тази област. Знаете ли, аз поне не чух той по същество да каже нещо добро за този закон, което вие много добре знаете, че има много неща, които допълват закона, приет през 1995 г. А че имаше мнозинство тогава - да, защото по онова време такъв закон нямаше и законът от 1995 г. попълни една ниша и съвсем естествено е да се доразвиват нещата, доктор Марангозов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата за дуплика господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа! Доцент Китов каза, че съм произнасял политически речи.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Чисто!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да, не се притеснявам от това да произнасям тук политически речи, защото, доколкото ми е известно, парламентът е мястото, където се произнасят политически речи. Така че това, че говоря и политически въпроси, защото това е политика според мен, доктор Китов, ...
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Но ние по същество говорим за особено важен закон.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ:...здравеопазването, включително и лекарствоснабдяването, включително и разкриването на аптеки, всичко това е политика на едно мнозинство, на един парламент, на едно министерство. Аз съм длъжен да изразя своите становища по политически начин за това, което става и в здравеопазването. Тук не говорим за медицината, а говорим за здравеопазването.
В стенограмата, която Вие добре помните от Народното събрание, аз знам, четох и Вашите изказвания. Да, Вие употребихте същата дума - че е запълнена една ниша. Но ние сега можем да усъвършенстваме тази ниша или с един нов закон, или с един закон, или пък не по този начин, който в момента се предлага, който ...
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Защо не?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: ... какво да Ви кажа, това напълно изменя стария закон и създава един нов. Аз затова казах - внесете си нов закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! От така внесените поправки по законопроекта има постановки, които засягат интересите на определена група хора - стопански субекти, фармацевти, които с всички средства се стремят да монополизират тази стопанска дейност, без да се съобразяват с чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, където е определено и принципно е решен въпросът за еднаквите правни условия за стопанска дейност.
Безспорно е, че аптеките представляват обект на частна собственост, а според Конституцията всеки правен субект, физическо или юридическо лице, може да бъде носител на частна собственост - чл. 19, ал. 1 и 2.
С изменението на Закона за народното здраве, "Държавен вестник", бр. 15 от 1991 г. на основание чл. 75, ал. 1 право да откриват аптеки е предоставено на всички граждани и юридически лица след решение на министъра на здравеопазването, както и ал. 2 - за ръководител на аптеката е задължително условие да бъдат специалисти по фармация и помощник-фармацевти.
В Тридесет и седмото Народно събрание бе гласувана промяна в правото на собственост - чл. 68, ал. 1, с което в срок от три години всички граждани и юридически лица трябва да закрият своите аптеки и право да бъдат собственици имат само магистър-фармацевтите. При разглеждане поправките на закона от Тридесет и седмото Народно събрание се определи, че чл. 68, ал. 1 от закона е антиконституционен, антидемократичен, засягащ правата на българските граждани. Закон, който по своето съдържание отнема създадената вече собственост, и който на практика спира демократическото развитие на Република България и нейното приемане в Европейския съюз. Това е видно от стенограмите на парламентарните партии през 1995 г.
Откриването на аптеки е вид търговска дейност и макар че е специфична, носи винаги белега на това понятие, така, както е отразено в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Цялата икономика на страната се основава на свободната стопанска инициатива, което се подкрепя и защитава от чл. 19, ал. 1 и 2, а така също и във връзка с чл. 64, ал. 1 от Търговския закон. Така че предложения чл. 68, ал. 1 е пълно противоречие с Конституцията.
Отричането, което е направено в законопроекта (чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2), се базира на изисквания на образователен ценз. Но според чл. 75, ал. 2 и чл. 25б от Закона за народното здраве в редакцията на текста право да откриват здравни заведения и аптеки имат всички физически и юридически лица без ограничение.
В закона ясно е определено, че потребителите на лекарствени средства са гарантирани и защитени и собственикът на аптеката не може да упражнява право върху здравето на хората, защото продажбата, управлението на аптеките е предоставено изключително само на магистър-фармацевтите и при определени условия на помощник-фармацевти. Това е видно от чл. 79 от Закона за аптеките. С това държавата напълно контролира не само производството, вноса и износа, цените на лекарствата, но и тяхната продажба. Следователно, конституционно е постигнат пълен баланс на интересите с помощта на допълнителни разпоредби.
Интерес представлява частта на закона, където е разрешено на всички физически и юридически лица да бъдат производители, вносители, търговци на едро, като не е задължително собственикът да е магистър-фармацевт, а на дребния търговец, каквото представлява една аптека и където най-важният елемент на икономическото ни развитие да създаде малък и среден бизнес, каквато е нашата програма, каквато е и вашата програма - се забранява на гражданите и юридически лица да бъдат собственици.
Не са точни твърденията на представители на Съюза на фармацевтите, че такава била тенденцията в Европейския съюз. Точно обратното, тя е за пълно либерализиране на здравеопазването и лекарствоснабдяването на гражданите. Това налага някои от текстовете в законопроекта да бъдат променени.
1. Право на собственост да имат всички физически и юридически лица, което е в пълно съответствие с чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията с чл. 25б, чл. 6 от Конституцията на Република България.
2. Член 69, ал. 1 да се промени в смисъл: "Населени места до 5000 човека, където няма открити аптеки, да се дава право на физически и юридически лица да откриват такива, в които да работят магистър или помощник-фармацевти".
3. Член 70 да се промени: "На територията на публично поликлинично заведение не могат да се откриват аптеки за продажба на лекарства на граждани".
Мотивът за това е, че се създават условия за нелоялна конкуренция, възможности за договаряне, облагодетелстване и за корупция. Това създава възможности за конфликт на аптеката, намираща се в здравно заведение, и тези, които са извън него.
4. Член 74 да отпадне, защото според Търговския закон правото за упражняване на търговска дейност се получава от съответните селища. Не е необходимо да съществува съсловна организация на фармацевтите, която да води регистрация. Това право е дадено на Министерството на здравеопазването.
Полученото право да упражняват търговска дейност по силата на Търговския закон не е необходимо наново да се актуализират и получават ново съдебно решение. Тези решения, които вече имат аптеките, са налице.
Освен това, не трябва да има ограничения и в създаването на верига от аптеки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Господин Баташки има думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър! Това, че в момента се гледа четвъртият закон, който нашата комисия, съвместно с вашите усилия - на министерството и на Министерския съвет, разгледа и одобри с болшинство, е добре като дейност на комисията и като дейност на повереното Ви министерство.
Обаче не е нужно да си даваме уроци по политическо поведение и по начин на управление на една държава, защото не знам дали социалните закони, които нашата комисия изработва, а те са наистина социални, трябваше да предхождат икономическите закони, които все още в нашата неузряла, неукрепнала демокрация, в момента не са на нужното ниво и не са стиковани в такъв обем, че тези закони, които ние с вас гледаме и разглеждаме, и се мъчим да вкараме, да задействат в добра икономическа обстановка и да се развият в добри икономически условия. Оттук не искам да омаловажа дейността на нашата комисия и дейността на министерството, но този закон е поредна висяща книжка на слабия клон на нашата слаба икономическа система в страната.
И най-вероятно ще бъде така леко коригиран, както стана със здравното осигуряване и, вместо от 1999 г., ще влезе сигурно в 2000-2001 или 2002 г. и т.н. Като се има предвид, че Иван Костов се готви да управлява най-малко 20 години оттук нататък, това не е лош признак, нали, може да продължите в този дух да създавате закони, които само ще висят във въздуха и няма да вършат ефективна работа.
Относно мотивите, които крещящо блестят в този закон, искам да споделя следното. Вие, бих казал, с голям апломб в мотивацията дефинирате понятието "лекарствен продукт" и "лекарствено вещество" и с гордост съобщавате, че е изработена дефиниция на "лекарствен продукт" и "лекарствено вещество", като на тази база се предлага нова квалификационна система.
Искам да ви кажа, че дефиниции, квалификации и класификации се дават по учебниците по медицина, по фармакология, във фармацевтичните справочници, но в никакъв случай този закон не бива да парадира по този начин, че създава някаква дефиниция. Дефиницията просто е обект на друга научна работа, а тази наша работа не е научна, а е само политическа.
Също се отбелязва, че за първи път със закон се регламентират функциите и правомощията на регулаторния орган по лекарствата. С апломб вие успяхте да разбиете една добре действаща система и един добър институт, организиран не от вчера, наречен "НИЛС", и за да се легитимира разбиването на този НИЛС и да се представи вече като агенция, пряко подчинена на министъра и на министерството, вие сте дали добра мотивация в този закон. И понеже НИЛС беше достатъчно независима организация от министъра и от министерството, сега вече Изпълнителната агенция за лекарствата няма да може да предприеме нито една стъпчица, колкото и малка да бъде тя, без да бъде благословена от Ваше величество.
Няма да засягам въпроса, по който моите колеги тук преди малко доста пространно говориха - за правото на откриване на аптеки. Няма да обиждам едно съсловие, което заслужава да има своето място в обществото, но това съсловие работи благодарение на тези 26 души доктори, които са тук в това Народно събрание, и още 17 хиляди в България, които им пишат "РЦП", което значи "Вземи!". Простата думичка "Вземи!", значи "Обслужи еди-кой си!". Защо тези, които пишат "РЦП" и "Вземи!" нареждат на тези хора да нямат право и те да имат аптеки? Защото армията на безработните лекари, които вдигат двата пръста, ще стане доста голяма след 1 януари 1999 г. И те трябва да имат някаква възможност да се реализират, ако не като доктори, защото докторите - не искам да кажа тук голяма дума - но са много интелигентни хора и могат да бъдат едни - хайде да не кажа продавачи - но да продават лекарства в собствените си аптеки или пък да наемат продавачи на лекарства.
Създавате един Висш съвет по фармация като консултативен орган на министъра на здравеопазването. Този Висш съвет по фармация, мисля че и сега съществува и той ви дава препоръките коя аптека да откриете, коя да закриете. Много пъти аз, като ви питах в предишните месеци защо така се бави, господин министър, разкриването на аптеките, защо по осем месеца чакат някои хора да получат благоволението някой да им подпише разрешително за аптеки, Вие не можахте и тогава да ми дадете смислен отговор. Мисля, че и сега няма да можете. Но нека да има такъв орган, който да затрупва и без това тромавата машинка на разрешителния режим за аптеките.
Искам да спомена само няколко момента в отделни членове на закона, в който и без това от 124 параграфа 119 поправяте. Няма да казвам, че не можете да напишете нов закон. Но този, който съществува, е добра основа за вашите поправки. Колкото и да е лош законът, вие все пак не го отхвърляте нацяло и това говори добре за вас.
В чл. 68, ал. 2 визирате, че здравни заведения със стационар могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди. Добре, те ще задоволят собствените си нужди, но защо да не открият и една аптека за нуждите на тези, които идват да се лекуват при тях и те да купуват от тази аптека и тези пари, които се спечелят, пак да отидат за собствените нужди в болницата, а забранявате на една болница да има аптека за нуждите на населението? Но по-нататък разрешавате в друг член - чл. 70, че на територията на публични - дума, от която вече се отказахте - амбулаторни поликлинични заведения могат да се откриват аптеки. В такъв случай вие поставяте това публично здравно заведение, наречено поликлиника, в по-добра ситуация от тези публични здравни заведения, наречени болници, които и без това кретат и имат толкова нищожни средства за живот и за съществувание, че и от тези работи ги лишавате. Дайте да съдим и да мерим по един и същи начин за всички тези неща. Аз не казвам, че най-правилното е това, което е мое мнение, но би трябвало да има едно уеднаквяване.
По-нататък в един интересен член - 81а, вие, а и не само вие - и създателите на закона, визирате, че аптеката не може да бъде затворена по лични причини за повече от 45 дни в рамките на една календарна година поради отсъствието на лицето, получило разрешение за откриване на аптека. Да, наистина този член ви е необходим, защото вие казвате, че само фармацевти, които са правоспособни, могат да отварят аптеки. И сигурно и презумпцията ви е тази, че този фармацевт единствен трябва да работи в аптеката и не може да наема други 4-5 фармацевта, които да работят и да го представляват по време на работа на аптеката. Този фармацевт, който е ръководител на аптеката, не е нужно да стои там без почивка, без отпуска или творческа командировка и т.н. Ако му се наложи 45 дни да отсъства от държавата, а сега знаете, че ние сме отворена държава, пътуваме насам-натам, ходим по Франция, главни лекари изпращате и т.н., защо да не си пътува този човек и неговите заместници да му вършат работата? Защо да не го направи това нещо? Този член го забранява.
И ал. 2 е ограничителна:
"Когато фармацевтът не е в състояние да изпълнява задълженията си поради заболяване, аптеката може да работи за срок не повече от две години под ръководството на друг фармацевт."
Велика милост оказвате на този, който има аптека. Ами че този, който е разкрил веднъж аптека, аз като негов наследник или който и да е друг - всичко става с мен, мога да почина като човек, който е собственик на аптеката, а вие ми давате възможност да си продам лекарствата и край на бизнеса на баща ми. Защо аз да не мога да наема някой друг, който да върши тази работа, а аз, като човек с пари, да мога да му плащам съвестно и той да си работи и да живее? Защо въвеждате тези безсмислени ограничения?
По чл. 81б - при смърт на притежателя - аз го казах.
Давате: "Право да откриват дрогерии имат всички физически и юридически лица". Дайте право и на всички физически и юридически лица да имат аптеки. Защо те да имат право да откриват болници, които са една структура, която е трудно управляваема, която структура изисква много повече енергия, мисъл, творчество и всичко друго, а не давате възможност на някой, който има пари, да си открие аптечка, която е от 50 кв.м и се напълва с 3, 4 или 5 млн. лева лекарства и той да си ги върти там. Защо не му давате право на този субект да отвори тази аптека? Толкова ли е фатално това, че 2000 аптекари в България ще бъдат наемни работници, а няма да имат аптеки и няма да ви лъжат вас, както сега става. Петдесет на сто от аптеките в България са разкрити на базата на лъжовен принцип, на базата на това, че ви лъжат Вас като министър, че този, който разкрива аптеката, има собствени капитали. Нищо подобно. Капиталите са на други подставени лица.
Затова нека да дадем право на този, който има пари, да ги легализира и да работи, да даде право на този, който няма, пък се пише велик, да работи за този, който има пари.
Няма да обременявам още драгоценния ви слух. Ще спомена и § 82, който звучи като един прекрасен бисер:
"§ 82. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения.
1. в ал. 1 думите "продават без рецепта" се заменят с "отпускат без лекарско предписание";
2. в ал. 2 думите "продават по рецепта" се заменят с "отпускат по лекарско предписание"."
Какво се отпуска? Какво трябва да се отпуска? В една аптека са продава. Не знам дали има някой човек тук, който да каже, че не се продава. Там се продават лекарства с пари или без пари, както вика народът, защото вие сте платили преди това за някоя болест или която има този, който купува. И какво отпускате? Нищо недейте да отпускате, защото ще отпускате гема и не знаете докъде ще свършите.
С тези няколко думи ви пожелавам на добър път в здравната реформа, която не е мръднала с един пръст напред и дано този пореден закон да бъде още едно поредно бисерче в дървото, на тънкото клонче, на което седите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За реплика има думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, колеги! Уважаеми д-р Баташки, длъжна съм да Ви припомня, че преди не повече от 15 дни Народното събрание прие Закон за администрацията. В този закон ние приехме създаването на държавни агенции, които са на пряко подчинение към Министерския съвет, и на изпълнителни агенции, които са на подчинение на определено министерство.
Аз не виждам нищо лошо в това Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина да бъде синхронизиран с един друг закон, който ние приехме, а именно Закона за администрацията. Какво лошо има в това? Нищо! Ето, и Вие сам казвате, че няма нищо лошо.
Относно терминологията. Да, именно законът трябва да даде терминологията. И именно тази терминология, която дава този закон, е синхронизирана с всички европейски дериктиви за лекарствата. Законът е този, който ще определи понятията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
За втора реплика има думата господин Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Баташки! Най-малкото е мястото от тази трибуна да демонстрирате определено неразбиране на някои процеси.
Една болница може да разкрие аптека за собствените си нужди без лиценз. А по отношение на другото има решение на Конституционния съд, който разрешава, и не може да има забранителен режим.
Значи като че ли наистина не се разбира философията на нещата. Тук става въпрос за лиценз на дейност, а не за собственост. Собствеността не се третира. И доктор Марангозов може да си мисли, че това било за ученици по икономика, но лицензът е нужен, за да си носи отговорност за дейността. В противен случай ще се получи това, което се получава в момента, когато има вериги от аптеки - да се получават разпореждания от аптекарите да не се продават български лекарства, дава се разпореждане на аптекарите да предписват схема на лечение. И аз мога да ви покажа този документ на определени фирми, които имат верига от аптеки. За това става въпрос - че не може да бъде заместван повече от 45 дена, защото в противен случай вътре работи не получилия лиценз. За това става въпрос и вие много добре го разбирате. Става въпрос за отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов. За дуплика има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Обръщам се към уважаемите колеги, аз съжалявам, че отсъствах от заседанието на комисията, когато се гледа законът, и тук трябва да си изясняваме някои позиции, които и на тримата ни са ясни. (Реплики от блока на СДС.) Да.
Доцент Китов, принципът, който казвате, е верен, но аз хващам сега още една думичка и искам да кажа: защо пък да няма и вериги от аптеки? Като има някой много пари, защо ще му забраниш пък да има и верига от аптеки? Защо да няма верига от складове? Защо някой си да дойде от Варна в София, за да си вземе лекарствата? Или ти го задължаваш по сега действащото законодателство да иде там и да ги занесе. И той пак ще ти натовари цената на лекарството. Защо пък да няма, ако толкова много ни вади това очите.
Могат да кажат и много други неща икономистите, но явно вие сте стиковали закона и с икономическото тяло на Министерския съвет. И все пак аз съм длъжен да ви кажа: принципът, че "нищо българско и родно не любя, не тача и не милея" наистина важи и отново важи за този закон, който сега се вкарва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като доста търпеливо изслушахме много умопомрачителни неща, след като дори изслушахме написаното мога да ви кажа и от коя асоциация изказване на уважавания от мен проф. Зънзов, аз искам да се съсредоточим върху сериозните неща.
Уверявам ви, че ви е предоставен един закон, който според мнението на Европейската комисия и на международната комисия, сега не мога да ви цитирам точно името, но която се занимава с контрола над лекарствените средства, оценката е, че това е един законопроект, той ще стане закон, който е най-добрият в страните от Източна Европа и е почти еднакъв с тези закони, които са приети в страните-членки на Европейския съюз. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
И за да не ме репликират отляво, аз ще ви кажа нещо друго. Старият закон - от 1995 г., не е лош закон. Никой не е казал такова нещо. И сега установявам, че и тогавашната опозиция го е оценила, защото е била интелигентна и конструктивна опозиция, и е гласувала за този закон.
Минаха три години от приемането на този закон и както всеки закон той показа две неща: първо, че към него трябва да се добавят неща, които не съществуват, и които ги има в европейските конвенции. И второ, че от съвсем практическа гледна точка в продължение на тези две-три години се създадоха някои не явления, а по-скоро практически се показа, че трябва да се променят някои неща, защото не вървят, и то не принципно, а чисто технически.
Ето това наложи ние без да сме правили в нашата програма такова заявление, да направим този законопроект за изменение и допълнение на стария закон от 1995 г. Пак повтарям, в него са залегнали доста от европейските принципи.
Следователно аз няма да ви давам общотеоретичните постановки, защото виждам, че някои хора тук не знаят дори подробностите или елементарните неща. Но аз ще ви кажа, че търговията с лекарства е нещо, което се регламентира и което никъде не се либерализира напълно - нито цените, нито правилата, нито това, което се казва отпускане на лекарства. Точната дума е отпускане на лекарства. Попитайте всеки аптекар, той ще ви каже, че се казва не "продавам лекарства", а "отпускам лекарства". И в тази дума има смисъл и съдържание.
Но навсякъде е необходимо тази дейност да се регламентира по специален начин. В тази област се провежда винаги и държавна политика. Тази дейност има и социален аспект.
И какво ви предлагаме сега ние? Едни ясни, ама много ясни, правила за работа в тази сфера. Като се започне от дефинициите на понятията, тук ще отворя една скоба, съществуваше според стария закон едно празно място за така наречените гранични вещества. Имаше вещества, които не се знаеше дали са лекарства или са храни, дали са стимулиращи лекарства или нещо друго. И производителите и търговците там срещаха една огромна трудност при регистрация и продажба на такива лекарства. Затова са нужни и тук са направени всички необходими уточнения и дефиниции.
Категорично се разграничава производството, търговията на едро, вносът, износът и търговията на дребно на лекарствени средства. Категорично се разграничават.
Въвеждат се правила за добра производствена практика в областта на фармацевтиката. Създават се контролни механизми по цялата тази верига от превантивния контрол преди да започне производството на едно лекарство до получаването от пациента. И понеже тук стана дума за Агенцията за лекарствените средства, никой не унищожава НИЛС, напротив, с този закон се уточняват някои функции и се увеличават именно контролните му функции.
Тук вече се каза, че се въвеждат освен правилата за добра производствена практика и правилата за добра фармацевтична практика.
Що се отнася до търговията на дребно, тук се създават много нови възможности, които ги нямаше във вашия закон и които са категорично социално насочени. Имам предвид възможността и в малките населени места да има откъде хората да си купят лекарства.
И накрая искам да ви кажа, че ние се гордеем с този закон, защото той действително напълно синхронизира нашето законодателство с европейското, и то в една сфера, която е от изключителна важност в критериите и претенциите на Европейския съюз както в собствените им страни, така и към нас. Това е качеството на храните, това е околната среда и това са лекарствените средства.
Ние никога не можем да бъдем приобщени в Европейския съюз, без не само да сме създали съответно законодателство в тези области, но и без да сме ги привели в действие. След като вие приемете този законопроект, а аз съм убеден в това, ние започваме практическата работа и по този начин един важен сектор от цялата система на здравеопазването ще бъде сложен в ред, ще бъдат изключени каквито и да било спекулации и ще бъдат ограничени до голяма степен възможностите за корупция и злоупотреба.
Аз ви призовавам, уважаеми дами и господа, да гласувате единодушно за приемане на първо четене на внесения от мен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа депутати! Тук остана един важен въпрос, който не получи ясен отговор и не бяха дадени някакви разумни аргументи, освен общия лайтмотив, че на много места нещо е по определен начин. Става дума за обстоятелството, че този законопроект изисква собственици на аптеки да бъдат само фармацевти.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Няма такова нещо.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Старият закон изискваше това. (Шум в блока на СДС.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото вие въвеждате забрани, например общините като един от субектите да не могат да бъдат притежатели. Защо след като се твърди, че конкуренцията трябва да се развива, вие изключвате някои от потенциалните субекти да притежават в собственост аптеки? В момента има случаи, когато със средства и на общините са построени здравни заведения, вътре има открити аптечни пунктове и сега се оказва, че тези общини трябва сами да се лишат от тази дейност и да има там други лица, които да осъществяват тази дейност. (Шум в блока на СДС.)
Защо трябва да правим това? Защо? Защото, ако съществува някъде изискване изключително определени лица от дадена професия не само да бъдат управители, за което няма спор, но да имат и някакво привилегировано положение в притежаването на собствеността, това е направено, за да се защитят интересите на определено съсловие. Но ние тук наред с това трябва да мислим и за по-ефективна защита на самите пациенти, на тези, които ползват лекарствата. Защо трябва да въвеждаме тези ограничителни условия, като изключваме част от досегашните субекти, които могат и да влагат инвестиции, и да отговарят за управлението, макар и по косвен начин?
Смятам, че в тази част подобно ограничение не се вписва в тези правила, които могат да доведат до подобрение. Това, че някъде съществува такова правило, съвсем не е аргумент за неговата пригодност у нас. И няма нищо антиевропейско да се даде по-голяма свобода в притежаването на такива заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин Стоилов, Вие явно не сте чели закона или сте чели между редовете. Член 68, ал. 1 гласи: "Право да получи разрешение за откриване на аптека има магистър-фармацевт". Никъде не се казва, че собственик на тази аптека трябва да бъде магистър-фармацевт. Говорим за лиценз и за това, че който получи този лиценз, ще поеме отговорността, личната отговорност на магистър-фармацевта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Вместо четенето на този текст, по-добре беше да станете от тази трибуна и да ми кажете ще имат ли възможност общините да продължат да притежават в собственост аптеки. Това е въпросът. Отговорът "да" ли е?
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А, отговорът е "не"! Аз това ви казвам. Кажете на тези хора, че вие им отнемате една възможност, която те в момента притежават. Така че играта с текстовете няма никакво значение. И тук опитите за навлизането в едни дребни професионални детайли не могат да служат като дребни хитрости за прикриване на една действителност. Това е откровеният отговор. Кажете на тези хора, че те няма да носят отговорности, те няма да имат такива права и гражданите няма да могат да се обръщат към тях с основателни изисквания те да поемат част от своите отговорности за осигуряване на лекарства при определени условия. Ето това е истината. И с вашите дрогерии, които смятате, че са съвременният път към медицината? Това ли ще бъде решението? Вместо да въвлечем хора и организации, които наистина могат да имат и възможности, и отговорности в тази толкова важна област. (Шум в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
По реда на постъпването най-напред поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, изходящ N 854-01-13, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
Гласували 179 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 55.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 802-01-47, внесен от Министерския съвет.
Гласували 195 народни представители: за 148, против 44, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Очевидно няма да можем да започнем следващия законопроект.
Почивка до парламентарния контрол в 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 13 до 19 ноември 1998 г.:
Питане от народните представители Румен Овчаров и Иван Цонев към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството относно изявление на господин Евгений Бакърджиев.
Питане от народния представител Илиян Попов към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността относно законосъобразна и справедлива насоченост на придобитите средства от стопанската дейност на "ИНКОМС", Завод за съобщителна техника - Благоевград.
Има писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев и писмен отговор от същия министър на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Веселин Бончев, за да развие своя актуален въпрос относно решението на Европейския съюз и НАТО България да не бъде включена в следващата група за приемане в тези две европейски структури.
ВАСИЛ БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, драги колеги народни представители! Преди няколко дни от медиите научихме, че Европейският съюз е отхвърлил кандидатурата на България и за втората вълна за приемане в съюза. Двадесет и четири часа след решението на Европейския съюз да не приеме България във втората вълна, НАТО гласува също България да бъде изхвърлена за преговори във втората вълна за влизане в НАТО.
От многократните посещения на министъра на външите работи и президента при всяко завръщане в България нашите медии казваха, че всички държави са потвърдили готовност - тази ще ни подкрепи за Европейския съюз, другата за НАТО, трета ще ни бъде адвокат, но когато дойде действителното гласуване, България беше отново дискриминирана и унизена.
Питам се защо е тази гавра с тази европейска държава България?
България изтърпя две ембарга, които се отразиха катастрофално на нашата икономика, съгласи се със забраната на нашите млечни продукти за износ в Европейския съюз, приехме валутния борд, изтърпяхме черния списък и Шенген, президентът и Консултативният съвет дадоха коридор на НАТО да минава през България евентуално, ако се наложат удари върху Югославия и въпреки това България беше изхвърлена. Освен тези неща, които понесе нашата държава, тя се отвори и за представители на Европейския съюз, натовски инспектори обърнаха наопаки Българската армия и българския военнопромишлен комплекс.
И над всичко това, уважаеми господин председател, аз съзирам, че тези две структури тласкат България съвсем съзнателно не към Европа, а към ислямизация.
Моля да ми отговорите, господин министър-председател, каква е реакцията на българското правителство от решението на Европейския съюз и НАТО България да не бъде включена и в следващата група за приемане в тези две европейски структури? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Няма такова нещо! Работите с абсолютно недостоверна информация и сигурно сте единственият народен представител, който не осъзнава в каква степен се е заблудил! Няма такова решение на НАТО и няма такова решение на Европейския съвет. (Шум и реплики в залата.)
А, тук чувам и от левия преден ъгъл някакви такива реплики, което пък започва да ме кара да се съмнявам във Вашия професионализъм, прословут външнополитически. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ето как стоят нещата: след като казвам, че няма такова решение България да не бъде включвана, което между другото е известно на цялата тази зала с изключение на господин Бончев, решение за включване на България в процеса на разширяване на Европейския съюз към страните от Централна и Източна Европа беше взето още през декември 1997 г. от Европейския съвет в Люксембург.
Формулата на разширяването отдавна е известна и предвижда няколко етапа:
Първи предсъединителен етап в рамките на който всички страни-кандидати, включително и България, участват в аналитичния преглед на законодателството на Европейския съюз. Този етап предшества преговорния етап и е задължителен елемент от процеса.
Вторият етап - преговорен, в който вече встъпиха Унгария, Полша, Чехия, Естония, Словения и Кипър.
Освен това още в Люксембург беше решено, че ще бъде наблюдаван и индивидуалния прогрес на всяка страна при изпълнение на критериите от Копенхаген и от всяка една страна зависи кога ще стане готова за приемането си в Европейския съюз, тоест ще премине от единия етап в другия или от втория етап ще премине в реално членство - това, което ние наричаме образно състезание по индивидуална писта.
Решенията от Люксембург предвиждат представянето на редовни доклади по напредъка на страните-кандидати в подготовката за присъединяване. Те са основата при вземането на решение както по хода на преговорите, така и по разширяването на преговорите към група страни, с които все още не са започнали преговори по същество. Такива доклади Европейската комисия подготвя за всички страни-кандидати независимо дали са встъпили в преговори или все още такива преговори не са открити.
На 10 ноември 1998 г. Европейската комисия - не Европейският съвет, а Европейската комисия - представи пред съвета общи въпроси на Европейския съюз в докладите за постигнатия напредък в периода юли 1997 г. - октомври 1998 г. И изглежда тук започват някакви недоразумения при вас, като в заключенията се посочва, че подготовката на всички страни-кандидати трябва да се ускори. В докладите на комисията се констатира, че десетте страни от Централна и Източна Европа отговарят на политическите критерии за членство, а по третия критерий - от Копенхаген - приемането на законодателството на Европейския съюз, не съществуват съществени различия между тях. Независимо от това комисията не препоръчва откриване на преговори за тези страни, които все още не са встъпили в преговори по същество. Това се отнася за България, Литва, Латвия, Румъния и Словакия.
Решения за добавяне на нови страни към преговорния етап от процеса на разширяване към Централна и Източна Европа може да вземе само най-висшата институция на Европейския съюз - Европейският съвет, чието заседание по този въпрос ще се проведе през месец декември 1998 г. във Виена.
Правителството счита, че докладът на Европейската комисия за напредъка на България отразява основните резултати от нашите усилия, насочени към ускоряване на интегрирането на България към Европейския съюз на основата на изпълнението на правителствената програма "България 2001" и националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
За нас този доклад има двоен ефект - той е стимулиращ с позитивните оценки за съществения напредък, постигнат през последната година и половина. Той е и мобилизиращ, и насочващ с конкретните препоръки за последващи действия, които съвпадат с плановете и вижданията на правителството. Правителството е твърдо решено да запази темповете на развитие и изпълнение на критериите от Копенхаген, което ще ни даде възможност в близка перспектива да започнем преговори за присъединяване към Европейския съюз.
В програмата на правителството за присъединяване е казано, че България трябва да изпълни критериите от Копенхаген на хоризонта на 2001 г. и тогава ще бъде готова да започне преговори.
Що се отнася до кандидатурата за НАТО. Напомням ви, че след решението, взето в Мадрид през 1997 г. относно присъединяването на Полша, Чехия и Унгария, съюзът - господинът Бончев, гледам, че се разсейвате - не е вземал решения за бъдещото разширяване. В сила остава многократно потвърждаваният от НАТО принцип на отворена врата. Форумът, който ще направи преценка на досегашния и бъдещ процес на разширяване, е предстоящата през месец април 1999 г. във Вашингтон среща на най-високо равнище на НАТО. На този етап никой не е предрешавал и не е в състояние да предреши резултатите от срещата във Вашингтон. Имаме основание да смятаме, че засега всички възможности остават открити, включително евентуално отправяне на покани за приемане на нови членове. На тази база смятаме, че спекулациите относно предрешаване отсега на някакви следващи групи са без всякакво основание.
Същевременно ние сме реалисти и не драматизираме въпроса за конкретните параметри на решенията, които ще вземе НАТО във Вашингтон. Ние обаче апелираме енергично към държавите - членки на НАТО, да отидат по-далеч от обикновеното препотвърждаване на принципа на отворената врата. Очакваме, че срещата във Вашингтон ще предложи конкретна предприсъединителна стратегия на съюза по отношение на държави, сериозни кандидатки за членове, като България. Това ще издигне отношенията между НАТО и държави като България на качествено различно равнище от отношенията НАТО и държави, участници в "Партньорство за мир", които не се разглеждат като сериозни кандидати за членство и сами не желаят да се присъединят към съюза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Бончев, ако желае, има думата за реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим):  Господин председател, господин министър-председател, драги колеги! Интересно, че господин министър-председателят Иван Костов не е чул комюникето, което направиха Петър Стоянов и румънският президент Константинеску, след като дойде съобщението, че няма да бъдем включени във втората вълна. Комюникето дойде един ден преди да си дойде нашият президент от Румъния в София. Двадесет и четири часа след това съобщение по българската телевизия дойде и съобщението, че НАТО също ни е изключил за покана за преговори във втората вълна. И за по-големи подробности, господин министър-председател, когато съобщиха, че няма да бъдем поканени за преговори за втората вълна в Европейския съюз, цитираха няколко причини. Една от тях беше Козлодуй, което е също голяма гавра с България, защото точно преди една седмица аз попитах председателя на Комисията по енергетика на парламента на Чешката република, бяхме делегация от няколко колеги: вие, като водите разговори за влизане в Европейския съюз и вашите реактори са точно толкова стари, колкото и българските, поставиха ли ви условие за спирането им? - Отговорът беше не. - Изпратиха ли ви комисия да ви провери реакторите? - Не. Аз му казах колко проверки имаше в България, дори сме взели метал от реактора. Той остана учуден. На въпроса ми кога ще бъдат затворени чешките реактори, той каза, че тяхното решение е - когато свърши проектният срок, като ще започнат от 2020 г. А нашите реактори искат да ги затворят от догодина като условие за влизане в Европейския съюз.
Уважаеми господин министър-председател, като народен представител, избран от българския народ, аз ще използвам лично мои сили и мои контакти, които имам в Европа и света, да се боря против тази дискриминация на България за Европейския съюз. Аз няма да позволя България да влезе в ХХI век като страна, която се готви да бъде санитарна зона на Европа. Аз няма да позволя поколенията, които ще дойдат след нас, да кажат, че депутатите от Тридесет и осмото Народно събрание на Република България са погребали държавата в Ориента. Благодаря ви много. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно цената на електроенергията по дългосрочното споразумение с Турция.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Ще се придържам към фактите такива, каквито са, разбира се, ще цитирам и различните източници при своя въпрос.
Започвам с това, че имаше едно нужно посещение в Република Турция и сключени споразумения. Едно от тях - Рамково споразумение за сътрудничество в областта на електроенергията и инфраструктурата. Не е бартер - уточни министър-председателят - въпреки названието на споразумението и въпреки предисторията, свързана с посещението на господин Бакърджиев, който говореше за бартер.
Вестник "Демокрация" от 6 ноември твърди: "Продаваме на Турция ток за 1 млрд. долара за десет години". Сметката за цената: при сега изнасяната за 3,45 цента електроенергия за Турция, следващата цена ще бъде най-много 3,00 цента на квтч. Тоест има спад. Какви са другите факти? Средната цена на тока у нас за потребителите е 3,90 цента на квтч сега с ДДС. Разходи на НЕК за производство сега - 2,57 цента на квтч. Международният валутен фонд искаше и ние сме подписали споразумение, господин министър-председател, за нарастване себестойността до 2001 г. на 3,45 цента и съответно цената, която ще струва на българина през 2001 г. - 4,78 цента.
Като сравним това, което ще се изнася, по данните на вестник "Демокрация", с тази цена, фактически излиза, че някой, и този някой е българският народ и производител, трябва да плащат цената.
По-нататък, другите факти. В момента ТЕЦ "Марица-изток 3" единствена разполага с електропровод "Одрин" за износ на ток за Турция и изнася печелившо - според експерти на пет дни за износ има по 2 млн. долара. Ясно е вече, че ТЕЦ "Марица-изток 3" ще бъде тази, която ще се приватизира във връзка със споразумението с Международния валутен фонд. Ясно е също така, че тя ще участва в рехабилитацията и в съвместно дружество за експлоатация на ТЕЦ "Марица-изток 3", по-точно американската фирма "Ентър Джи". Ясно е, че сключеното споразумение с тази американска фирма за рехабилитация и съвместна експлоатация на ТЕЦ "Марица-изток 3", която в момента произвежда най-евтин ток, тоест по тази себестойност, която ви цитирах, даже от 2,57 цента, ще бъде в изгода на американската фирма. Тази фирма, в която преобладаващо участие ще има американският капитал, се предвижда да продава на НЕК, която ще се трансформира, и съответно НЕК ще изнася при загуба при цитираните от мен цифри от вестник "Демокрация".
Кой печели? Печели американската фирма, господин Костов, и още някой. Губи българският народ, губи българският производител. Ако Вие ми кажете, че споразумението с Международния валутен фонд е лъжа, че единадесет ежедневника, в това число и "Демокрация" лъжат, аз не знам на кого да вярвам. Да се надяваме, че Вие наистина като мъж ще видите фактите в очите и ще отговорите кой ще плаща цената. (Смях от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ивинявам се, господин Статков, за това, че за минутка отвлякоха вниманието ми, но трябваше да поздравя господин Лучников за това, че ще внесе в парламента предложение за отмяна на смъртното наказание. Аз мисля, че това е един исторически акт на българския парламент и се радвам много за неговия кураж. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз Ви благодаря за този въпрос, защото той ми дава възможност да внеса яснота в многобройната и за съжаление в голяма степен съчинена информация, която не отговаря на действителността, и да се опитам да осветля според нивото на яснота, което досега имах, по нещата около споразумението и протокола за сътрудничеството в областта на електроенергията и инфраструктурата.
Подписаната на 4 ноември Спогодба между Република България и Република Турция за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата предвижда продължаване на доставките на електроенергия за Република Турция до 2008 г. и увеличаване на тяхното количество до 4 млрд. киловатчаса, което представлява около 10 на сто от общото производство на страната. Договорът ще осигури чрез ефективни плащания приход на Националната електрическа кампания при сега действащите цени на износа от порядъка на 1 млрд. щатски долара. В този смисъл изнесената в пресата информация за цена 2,6 цента за киловатчас е неточна. Обикновено при третиране на въпроса за цените на електроенергията, в случая за износа за Турция, се проявява неразбиране за това какво съдържат тези цени и на принципите за тяхното ценообразуване.
Първата ми бележка е, че министър-председателят не може да сключва споразумение, няма такива права според закона, в което да задължава една българска компания да сключи търговска сделка. Сделката между Националната електрическа компания и "ТЕАШ" е търговска сделка и предстои, подчертавам това, предстои да се сключи вероятно след едни сложни преговори.
Какво ще вземе предвид Националната електрическа компания? Преди всичко при износа на електроенергия, както и при всяка друга стока, не се заплаща данък добавена стойност, за разлика от вноса и продажбите на вътрешния пазар. Така че този данък трябва да бъде изключен и сравненията да се правят по цени без данък добавена стойност. В момента средната цена, по която се осъществява износът за Турция, не е по-ниска както от производствените разходи, така и от средната продажна цена в страната. Като информация, през 1997 г. на Турция е продадена електроенергия в размер на 1 млрд. 887 млн. киловатчаса. Продажбата за 1998 г. се очаква да бъде в размер на 2 млрд. и 200 млн. киловатчаса. Значи увеличението, което се предвижда в спогодбата, е двойно.
Схемата, която ще бъде прилагана при формиране на цената по дългосрочния договор между Националната електрическа компания и "ТЕАШ", по предложение на НЕК предвижда корекционен коефициент, отчитащ изменението в цените на енергоносителите, валутните курсове и други. Тази методика е предоставена на "ТЕАШ" и ще бъде предмет на предстоящите преговори. По принцип практиката в световен мащаб е цената на електроенергията за износ, особено в случаите, когато това е на високо напрежение - 400 киловолта, на едро да е по-ниска от тази за вътрешното потребление, тъй като няма загуби. От търговска и техническа гледна точка най-изгоден е износът на високо напрежение, както е в случая, поради минималните технически загуби при преноса.
С подписаната спогодба Република България ще затвърди позициите си на сериозен производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров, което я определя като енергиен център в региона. Договорът за дългосрочен износ осигурява на енергийния отрасъл на страната сериозни приходи. Това ще даде възможност за решаване на натрупаните с годините сериозни проблеми в отрасъла поради липсата на достатъчно инвестиции и ядрена енергийна политика. В Националната стратегия за развитие на енергетиката и разработената от комитета инвестиционна програма са предвидени проекти, свързани с повишаване на ядрената безопасност, модернизация и реконструкция на съществуващите мощности, изграждане на нови такива и рехабилитация на преносната система. Чрез този износ ще бъде осигурена стабилна и ефективна работа на производствените мощности, респективно работа и приходи за производителите на местни въглища.
Още веднъж искам да подчертая, че за 1998 г. очакваното понижение на потреблението на електроенергия в страната между 7 и 8% създава проблеми с пълноценното използване на енергийните мощности и свързаното с това намалено потребление на местни въглища. Опасенията, изразени в пресата, че след преструктурирането на Националната електрическа компания няма да има приемственост в поетия от държавата ангажимент - осигуряване на износа - са неоснователни. Съгласно Националната стратегия за развитието на енергетиката до 2010 г. дейността по преноса, трансформацията и износа на електроенергия на ниво високо напрежение, какъвто е случаят, преминава в структура, която ще бъде под контрола на държавата.
По повод на твърденията в пресата, че подписаното споразумение ще създаде непреодолими пречки за присъединяването ни към Западноевропейските обединени енергийни системи мога да кажа следното. НЕК изпълнява утвърдена програма за присъединяване към Западноевропейските обединени енергийни системи. Едновременно с това активно работи по чисто процедурни въпроси, свързани с това интегриране. На 11 и 12 ноември т.г. НЕК беше домакин на Шестото заседание на Техническия комитет на тези Обединени енергийни системи за присъединяването на България. По време на заседанието бе направена поредна стъпка по процедурата за присъединяване, като бе парафиран каталог от мерки. Обсъждат се технически параметри и условия за тестови изпитания на двете енергийни системи, които ще се проведат през следващата година. Дългосрочният износ на електроенергия ще бъде осъществен в технологичен режим, съгласуван с Обединените енергийни системи. По този начин няма да бъдат нарушени изискванията и условията за присъединяването на България.
Що се отнася до каскада "Горна Арда", следва да се отбележи, че нейното изграждане е залегнало в инвестиционната програма на отрасъла и е било отлагано поради липса на достатъчно средства за инвестиции. В разработената от Комитета по енергетика инвестиционна програма и плана за действие на компанията "НЕК", утвърден от правителството и съгласуван с Международния валутен фонд, е заложено изграждането на система "Горна Арда". Тази мощност ще увеличи капацитета на енергийната система, ще осигури част от така необходимите за присъединяването ни към Западните обединени енергийни системи резервни мощности. Не бива да се забравя също така, че строителството, което ще започне НЕК с тази смесена фирма в района на Родопите, ще създаде много работни места, около 3000 в района на Източните Родопи и ще помогне за решаването на сложните социални проблеми, свързани със структурните проблеми в този регион на страната. При осъществяването на проекта в правителственото споразумение е договорено 90 на сто от необходимата механизация, материалните ресурси и работната сила да бъдат осигурени от българска страна.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Къде го пише това?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това ще го пише в следващите два кръга от преговори, които ще се проведат, за да бъдат създадени смесените дружества, които ще изграждат "Горна Арда" съгласно рамковото споразумение. Но и те предстои да бъдат договорени - както участието, така и финансирането на проектите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Руси Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Много внимателно изслушах дългия, извън правилника, отчет на господин министър-председателя, от който стана ясно, че той не отрича, че сделката е за 1 млрд. Също така не отрича, че става дума за цена, която по-нататък ще бъде явно неизгодна. Защото той каза каква е цената в момента - 30-45 цента, но не отрече другото.
По-нататък. И дори да се извади данък добавена стойност, отново има неизгода, загуба за българската страна, за българския производител.
Говорите за дългосрочна стратегия. Каква стратегия е да продаваш лесна стока като тока? В това няма нищо трудно. То е съществувало, не е проблем да продаваш лесна стока срещу бартер строителство, както междупрочем много експерти констатират, господин министър-председател. Още повече, строителство, което можем да си направим и сами със съответните, бих казал, и специалисти, и мощности. Ние можем да си направим не една, а много други каскади.
По-нататък. Господин министър-председател, Вие въобще не отговорихте на въпроса за американското участие. Вие въобще не дадохте факти пред хората, не толкова пред мен, за да ни убедите, че изгодата действително я има. Напротив, дори не убедихте, че загубата, която предстои, ще бъде минимизирана. Аз мисля, че тук въпросите опират до това, до което Вие стигнахте като прозрение в Турция. Вие казахте за едни хора преди години, че са престъпници. Сега въпросът стои така: българските национални интереси трябва да бъдат защитени. В този момент очевидно Вие не ги защитавате. Ясно е, че има интереси на американска компания. Ясно е, че има други интереси. Ясно е, че турското правителство си отива заради корупция. Ясно е, господин министър-председател, че много скоро ще има оценка на народа и тя може би ще бъде, уважаеми дами и господа, за национално предателство. Ако не е така, докажете го! Убедете българския народ с всичко, което правите, но наистина го направете, защото господин министър-председателят обеща вече много пъти от тази трибуна и нищо не изпълни. Само ще припомня, че до 30 октомври трябваше да се внесе законопроект за кредитиране на студентите, а се внесе законопроект за плащане на студентите. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър-председателят Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Статков, аз винаги съм Ви молил да цитирате точно и да си служите с фактите. В случая Вие се опитвате злонамерено да преиначите казаното от мен.
Вие изглежда не чухте, че тепърва предстои да се проведат преговори за цената, техническите условия за доставката на електроенергията между ТЕАШ и НЕК, и че заплащането ще бъде с валута. Тоест, няма нищо вярно в това, което твърдите за бартер.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Един милиард ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Казах: "Над 1 млрд.". Колко точно, наистина, ще зависи от договорената цена. Сега позициите на двете компании, това, което е моята информация, още не са се доближили така, че да застанат върху една цена. Все още продавачът иска повече, а купувачът дава по-малко. Вие обаче не можете да карате купувача НЕК да обяви условията си на преговорите - условия на доставка и цените, пред българските медии в процес и в процедура на преговори. Никъде по света няма такова чудо. И министър-председателят не трябва да се бърка на Националната електрическа компания, когато води трудни и сложни преговори. Там има значение десетата от цента, а не дори и единият цент. Стотната от цента може да има значение при тези преговори. Защо в момента трябва да създаваме нервно напрежение и всички тук в хор да казваме - вие продадохте интересите на страната, когато хората в момента сядат на преговори? Това ли е националноотговорна политика? Така ли помагаме на Националната електрическа компания да си свърши работата и да защити интересите, като предварително ги обявяваме за предатели? И ако не тях, поне министър-председателя. Ами това е съвсем евтино, популистко и абсолютно невярно.
Още един път ще повторя дори за тези, които не слушат внимателно - няма никакъв бартер в сделката между Националната електрическа компания и ТЕАШ. Има сделка за продажба на ток, за удвояване на количествата продаван ток, изнасян от Националната електрическа компания за Турция. Удвояване на количествата! И има преговори за техническите условия, има преговори за цената, които в момента текат. Тази сделка   е от  изключителен  интерес  за Националната 
електрическа компания, първо, защото натоварва мощности, които остават ненатоварени, и така дава хляб на хората, които си вадят хляба от енергетиката. Защото в противен случай - по-малко произведен ток, по-малко реализиран ток, по-малко заплати, по-малко работни места в Националната електрическа компания. Затова увеличаването на пазара на Националната електрическа компания е жизненоважен за Националната компания и заради това на нея й е нужен този пазар.
Второ, Националната електрическа компания, продавайки тези количества и натоварвайки по-пълно своите производствени мощности, ще може да отделя средства, необходими за извеждане от експлоатация на ядрените реактори - първи и втори, когато, разбира се, му дойде времето. Но трябва да има подготовка, трябва да има фонд за обезопасяване, за отвеждане на тези отработени, вредни и опасни радиоактивни отпадъци. Никой досега в България не е създавал такъв фонд. Националната електрическа компания беше заварена с огромни загуби от нашето правителство.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Недей да лъжеш!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нямаше нито един лев, отделен настрана за бъдещото обезопасяване на ядрените отпадъци и извеждането на тези реактори от строя. Значи и затова са необходими пари и те ще дойдат от тази сделка.
Националната електрическа компания, продавайки тези допълнителни количства електроенергия, ще може да инвестира своето участие в смесеното дружество за строителството на "Горна Арда". Ако НЕК не получи тези допълнителни продажби, тя няма да може да получи и амортизационните отчисления в цената, и печалбата, която ще й донесе тази цена, от допълнително продадения ток, и съответно няма да може да инвестира и да финансира този проект. Така че този проект дава възможност да стане реалност строителството на "Горна Арда". Това са големите плюсове за Националната електрическа компания и аз мисля, че тези плюсове трябва да бъдат видени и трябва да бъдат приветствани от българското Народно събрание.
Вярно е, че вероятно много интереси ще пострадат. В една такава сделка - пряка, директна между НЕК и ТЕАШ, сигурно ще има интереси, които ще пострадат, и вероятно тези интереси Ви карат да говорите в момента от трибуната, господин Статков. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. (Руси Статков иска думата за процедура.)
Няма процедура, продължаваме с ... (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
Каква процедура искате? Хайде, елате да Ви видя процедурата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Разбира се, че ще направя процедурно предложение и то е свързано с начина на водене на парламентарния контрол. По правилник имам право.
Вече на няколко пъти не само господин министър-председателят, а и други министри от кабинета отказват директно да дадат информация за неща, за които Народното събрание трябва да знае. На мен многократно ми е отказвана информация и в тази връзка, за която Вие говорите, също не получих информация. Опитах чрез Комисията по енергетика - също така.
Проблемът, който Вие поставихте - за намаляващите мощности - означава, че вие сте решили да ликвидирате енергетиката, защото ще ликвидирате металургията, ще ликвидирате и химията. (Тропане по банките от СДС.)
Вижте, Вие говорите за намаляващо потребление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурата, кажете процедурата!
РУСИ СТАТКОВ: Процедурата ми е господин министър-председателят да представи в Народното събрание всички споразумения - с американската фирма "Етажи", с Турция - за този бартер, или каквото е там. Да представи и останалите споразумения, за да можем ние, като народни представители, господин министър-председател, да си вършим работата, а Вие да не заблуждавате българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вие нямате представа какво значи процедура в Народното събрание. Да Ви представи несключени споразумения?!
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно телеграма до министър-председателя господин Иван Костов от ловчанския митрополит Григорий.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин заместник министър-председател, в изпратена до министър-председателя на Република България господин Иван Костов телеграма от 2 ноември 1998 г. ловчанският митрополит Григорий изразява тревогата си по повод обиколките в Ловчанската епархия на представители на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, които оказват натиск върху свещеници за участие в така наречения Църковен народен събор. И тъй като предполагам, че текстът ще бъде интересен за всички народни представители, както и за тези, които слушат в момента и наблюдават парламентарния контрол, ще ви прочета текста на тази телеграма.
"Получател:
Господин Иван Костов,
министър-председател
Министерски съвет
      С о ф и я

Уважаеми господин министър-председател,
Позволяваме си да се обърнем към Вас по повод зачестилите тези дни обиколки на духовните ни центрове из Ловчанска епархия от представители на Дирекцията по вероизповедания при Министерския съвет. Всички те щедро са обещавали на свещенослужители заплати от 250 хиляди лева, само да се съгласят и присъстват на извънредния общобългарски "Църковно-народен събор", като тези, които отидат, ще получат по няколко милиона лева от правителството за ремонт на поверените им храмове.
Намираме, че митарствата на служители от Дирекцията по вероизповеданията създават смут сред свещенството ни и са вмешателство в живота на Православната ни църква.
Като Ви съобщаваме горното, се обръщаме с молба към Вас, господин министър-председател, да разпоредите на Дирекцията по вероизповеданията да не пилеят сили и средства по задълбочаване проблемите в Православната църква.

С дълбоко уважение:
Ловчански митрополит Григорий".

Ето защо се обръщам към Вас, господин Методиев, като към заместник министър-председател, който отговаря за работата на Дирекцията по вероизповеданията, със следния въпрос - какви мерки предприехте по отношение служители на Дирекцията по вероизповеданията, оказвали натиск върху свещеници от Ловчанска епархия за участие в така наречения Църковно-народен събор и по този начин грубо нарушили текста и духа на Конституцията - чл. 13, ал. 2, за отделеността на религиозните институции от държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Действително на 30 октомври 1998 г. служител на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е бил в гр. Троян със служебно задължение, свързано с освобождаването на хуманитарна помощ. Служителят не е разговарял със свещеници от Ловчанската епархия, а е имал разговор само с епархийския намесник на гр. Троян, с когото се запознали същия ден. И дума не може да става за някакви увещания, обещания или обещания за материални блага, финансови средства и пр.
Оплакването срещу мнимата намеса на служителя от Дирекцията по вероизповеданията иска да засили внушението, че извънредният Църковно-народен събор е дело не на 1125 архиереи, свещеници и миряни, а е в резултат на някаква несъществуваща държавна намеса.
Добре е, господин Славов, да се съобразите с този факт и да не търсите причините там, където не съществуват. Ако е имало намеса, тя е било възможно да се осъществи от администрацията на самата Ловешка митрополия, която чрез забрани и заплахи да осуети участието на свещениците от епархията в събора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Поводът и миналия петък в рамките на парламентарния контрол да Ви отправя актуален въпрос, свързан с Вашите изявления, които представляват пряка намеса на държавата в църковните дела и са в противоречие с духа и изискванията на Конституцията на Република България, както и днешният ми актуален въпрос е фактът, че тревогата и безпокойството сред българската общественост по повод на така наречения Църковно-народен събор продължава да съществуват, да се увеличават и задълбочават.
Не може органи на изпълнителната власт да остават безразлични към тези сигнали, които получават от българската общественост. Не могат да остават безразлични към сигналите, които получават от свещеници, от миряни или от митрополити и членове на Светия синод на Българската православна църква. Факт е, че тази телеграма е изпратена до господин министър-председателя. Факт е, че тази телеграма изразява дълбока тревога и безпокойство от проведен натиск върху свещеници от Ловчанската епархия.
Казаното от Вас поставя под съмнение честността и истинността на един български митрополит. Вие продължавате да се оправдавате и да обяснявате, че всичко, което стана на 9 и 10 ноември, е редно, правилно, то съответства на Устава на Българската православна църква и на каноните и догмите на православието. Не искате да признаете, че на практика това беше събрание на духовници и на граждани.
Аз за пореден път се обръщам към Вас, господин Методиев, призовавам Ви лично, а чрез Вас и правителството на Република България, да се прекратят всякакви по-нататъшни действия за подкрепа и узаконяване на нищожните решения на така наречения Църковно-народен събор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата за дуплика заместник министър-председателят господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искрено съжалявам, господин Славов, че Вие не бяхте на заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите в сряда, на което около два часа се дискутираше този въпрос, което означава, че Вашият интерес не е съществен и истински, а е по-скоро само в рамките на парламентарния контрол.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам молба към Вас да се запознаете с разискванията, които се проведоха, с мнението, което беше изразено от заместник-председателя на комисията господин Великов, за което му благодаря тук публично, и възможностите всички заедно да помогнем на тежкия проблем в Българската православна църква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова относно Европейската конвенция за трансгранична телевизия.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаема госпожо министър! Иво Атанасов - 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район. (Реплики от мнозинството.) Не, 10.Кюстендилски.
Уважаеми колеги, вие вероятно сте забелязали, че винаги с гордост произнасям името на своя избирателен район и признавам, че понякога вероятно прекалявам, но имам основания за това, защото Кюстендил отдавна е в Европа и то не със съдействието на сегашния външен министър. Още през 1943 г. гражданите на гр. Кюстендил са единствените в Европа, които се надигат за спасяване на българските евреи от царя и от фашисткото правителство.
Така че имам всички основания да се гордея, че съм именно от Кюстендилския избирателен район. Но дори за малка България един европейски град не е достатъчен. На мен ми се иска цялата страна да влезе в европейските структури и едно от условията за това е синхронизирането на българското законодателство с европейското.
Ние имаме приета от нашия парламент Европейска конвенция за трансгранична телевизия. Тя е ратифицирана тук, в тази зала, на 4 декември м. г. Вече наближава 4 декември 1998 г. Тази конвенция, поне към датата на задаване на въпроса - това беше преди 2 - 3 месеца може би, още не беше влязла в сила за България, затова защото не е достатъчна ратификацията. Ратификационният документ трябва да бъде представен от външния министър при Генералния секретар на Съвета на Европа и едва три месеца след това конвенцията влиза в сила за България. Другото условие е самата конвенция да бъде обнародвана в "Държавен вестник", но очевидно за това вината не е на външния министър, а на председателя на Народното събрание. Но, така или иначе, тази конвенция, поне към датата на задаване на въпроса, не беше валидна за България. Това за мен е необяснимо - как можем да се стремим всячески да влезем в европейските структури и същевременно една евроконвенция, която е ратифицирана, по наши причини, по наша вина да не бъде част от нашето вътрешно законодателство.
Този проблем създава редица затруднения. Например, Конституционният съд отказа преди няколко месеца да образува дело срещу поправките в медийния закон, които СДС направи миналата година, за противоречие с Европейската конвенция, тъй като тази конвенция още не е влязла в сила за България.
И моят въпрос, уважаема госпожо министър, е: дали поне в рамките на тези 2 - 3 месеца, докато дойде ред да чуя Вашия отговор, вече нещо сте направили в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи.

МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Атанасов! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Още през месец декември 1997 г., след приемането от Народното събрание на 4 декември 1997 г. на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, Министерството на външните работи изготви ратификационния документ на конвенцията и го изпрати на постоянното представителство на Република България в Страсбург с готовност за депозиране.
За да бъде обаче ратификационният документ приет от Секретариата на Съвета на Европа, едновременно с депозирането му следва да бъде посочен компетентен орган или органи за Република България за целите на сътрудничеството между страните по конвенцията, както е предвидено в чл. 19, т. 2, буква "а" от конвенцията. В случай, че е определен повече от един орган, съответната държава трябва да разграничи компетентността на всеки от тях съгласно буква "b" на т. 2 от същия член. Функциите на тези национални органи се състоят от взаимно предоставяне на информация и осъществяване на сътрудничество във връзка с прилагането на конвенцията.
Министерството на външните работи незабавно уведоми с писмо от 26 януари 1998 г. Комитета по пощи и далекосъобщения за необходимостта да бъде внесен доклад в Министерския съвет за определяне на компетентен орган, съответно - компетентни органи по конвенцията, без който ратификационният документ не може да бъде депозиран. В резултат на това Комитетът по пощи и далекосъобщения предприе необходимата процедура за внасяне на доклад до господин министър-председателя с предложение Националният съвет за радио и телевизия и Комитетът по пощи и далекосъобщения да бъдат определени като компетентни органи по чл. 19, т. 2, буква "а" от конвенцията със съответно разпределение на тяхната компетентност съгласно националното законодателство.
Министерството на външните работи е дало своите бележки по комплекта от документи, изпратен от Комитета по пощи и далекосъобщения, в наше писмо на 17 април 1998 г. По информация от Комитета по пощи и далекосъобщения процедурата по разглеждане на предложението е била преустановена до приемането от Народното събрание на Закон за далекосъобщенията, приет от Народното събрание на 27.07.1998 г. и обнародван в "Държавен вестник", бр. 93 от 11 август 1998 г., и на Закона за радио и телевизия, приет от Народното събрание на 23 септември 1998 г. Това се е наложило с оглед определянето на функциите на Комитета по пощи и далекосъобщения и на Националния съвет за радио и телевизия. Функциите на Комитета по пощи и далекосъобщения са определени в Постановление N 224 на Министерския съвет от 9 октомври 1998 г. за изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет N 114 от 1991 г. за определяне на основните функции и задачи на Комитета по пощи и далекосъобщения. Тези, на Националния съвет за радио и телевизия, доскоро не бяха определени поради връщане от страна на президента за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за радио и телевизия в частта му "Определяне мандат на НСРТ", което отложи процедурата по определяне на компетентните органи по конвенцията.
Сега, след окончателното приемане на този закон, вече няма да има никакъв проблем Комитетът по пощи и далекосъобщения и другите компетентни органи да довършат процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Надежда Михайлова.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора, макар че беше малко объркващ, особено в самото начало.
Аз няма да коментирам темата за органите и членовете, първо, защото Вие сте дама, и второ, защото някои журналисти неизменно намират начин да открият някакъв друг, непарламентарен смисъл в тези парламентарни понятия.
Разбирам, че все още Европейската конвенция за трансгранична телевизия не действа в България, не е валидна. Вие направихте едно обяснение, от което стана ясно, че причината не е изцяло във Вас, а и в други държавни органи. Знаем, че държавните органи са в ръцете на вашата партия, на СДС, но искам да Ви кажа, че Комитет по пощи и далекосъобщения и Национален съвет по радио и телевизия имаше в България и преди приемането на Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията. Така че тези органи са били налице - ето пак стигнах до тази дума - и е можело съответните документи и компетенции да бъдет уточнени много по-рано и ние наистина да имаме една действаща, валидна за България Европейска конвенция за трансграничната телевизия, с което да направим една от многото крачки към нашето евроинтегриране.
Аз съм възхитен от Вашите блестящи изяви на територията на Европа. А те са многобройни. Вие се движите 300 м с канцлера Шрьодер, вечеряте с него, возите се в самолета на Клаус Кинкел, английският външен министър се обръща към Вас с "Надя". То в лично качество сигурно и аз бих Ви приел, но на мен ми се иска да бъдете приемана не Вие, а държавата. А на мен ми се струва, че Вие вървите в Европа, но не към Европа. Разликата в звуково отношение може би е малка, но в смислово отношение е доста голяма и на мен ми се иска действително Вашата дейност да стане най-после полезна и да бъде свързана с по-бързото присъединяване на България към европейските структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Атанасов! Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за европейската интеграция на България, разбира се, е въпрос на политика. Но това, което изслушах от господин Атанасов като коментар на отговора на моя въпрос, ме убеди, че е и въпрос на възпитание. Очевидно в България все още от трибуната на Народното събрание се чуват изказвания, които най-малко могат да бъдат наречени въпрос на възпитание. И това е още едно обяснение защо имаме да извървим път към Европа.
Разбира се, опитът ми да отговоря съвсем добросъвестно на въпроса Ви, срещна съответния коментар. Аз разбирам, че Вие не сте дошъл тук, за да чуете отговора, а да кажете това, което Вие мислите. Но това по никакъв начин не умаловажава онова, което Ви казах.
Не става въпрос за вината на което и да е било ведомство. Не е въпрос дори и за вина на външно министерство. Ние сме свършили всичко онова, което е в нашите правомощия, така, както и всички органи са свършили онова, което е в техните правомощия.
Радвам се, че Народното събрание най-после прие Закона за радиото и телевизията. Така че ще имате възможност да видите резултата много скоро, разбира се, ако имате очите и ушите да го видите и чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отговори на въпросите на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос относно ощетяване на държавата поради пропуски в реда и начините по изпълнението на договорите и обезпечаване на задълженията към ВТД "Спорт комерс" ЕООД.
Заповядайте, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, господин министър! От изложението на управителя на Външнотърговско дружество "Спорт комерс" е видно, че поради невръчване на ревизионния акт, приложен към изложението, и справка за дължимите суми е ощетена държавата.
Въз основа на това моят актуален въпрос е следният.
Какви аминистративни мерки ще предприемете, за да се създаде нова ревизия, в резултат на която да се избегнат допуснатите пропуски? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Държавен и финансов контрол не е извършвал ревизия на "Спорт комерс" ЕООД. Това дружество е създадено през 1980 г. с основен предмет на дейност внос и износ на спортни артикули и е обслужвало спортната дейност в страната от доставки на вносни такива съоръжения и е способствало произведените в България такива съоръжения пък да бъдат изнасяни.
През 1993 г. е извършена финансова ревизия от вътрешноведомствения контрол на бившето БСФС. Знаете, че по-големите национални структури имаха и собствен вътрешен ведомствен контрол, който извършваше такива ревизии със силата на онова, което Държавен финансов контрол е в състояние да извърши. Бе им дадено такова право.
Тази ревизия е установила около 1 млн. долара невъзстановени средства от различни подотчетни лица, които са се занимавали с такава дейност. Аз не мога да кажа дали всичко това е било редовно или нередовно, това е една констатация, казвам, на структура извън Държавен финансов контрол. Тя сама по себе си обаче точно по това време, когато е правила тази ревизия, вече не е била легитимна, защото не е съществувал Централен съвет на БСФС. От 1992 г. тази дейност се е извършвала от Комитета по въпросите за младежта и спорта, така че нормативното основание на съществуването въобще на вътрешноведомствен контрол не е било налице към момента на извършването на тази ревизия. И все пак ревизията като такава съществува, има констатации и аз Ви благодаря за повдигнатия въпрос, това дружество е с държавно участие, нищо не пречи то да бъде ревизирано вече от органите на Държавен и финансов контрол и ще разпоредя извършването на такава ревизия в най-скоро време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев. За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, вярна е информацията, която изложихте, напълно коректна, аз Ви благодаря за това. Вярно е и друго обаче, че сегашният управител е назначен през 1997 г., съзнателно казвам това, така че моята инициатива произтича от лице, което иска да изчисти нещата, да ги постави на една правова основа.
Знам и Ви благодаря за това, че вече сте предприели първи стъпки по отношение създаване на ревизия в предприятието. Това е едно изключение в моята практика като народен представител - един министър толкова бързо да се отзове на сигнал, даден от опозицията, и да поеме известна отговорност за събиране на дължимите към държавата суми. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно ревизионния акт и скандалните разкрития около дейността на митниците в България. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Жорж Ганчев, Патриотичен център - Български бизнесблок.
Господин министър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, Патриотичен център в Народното събрание няма.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ме прекъсвайте, господине! Миналата седмица вашето радио не пусна моя въпрос към министър-председателя. Вие по мафиотски крадете времето, Вашето тънко гласче трябва да спре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз нямам радио. Спокойно, спокойно!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Трябва да спре! Стига терор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва, но не спира.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Стига терор! Точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте независим депутат от това Народно събрание.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм председател на Българския бизнесблок с 24% от българския вот. Вие сте мистър Никой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-спокойно! Аз изобщо не съм мистър, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие сте мистър Никой. Сам срещу равни. Точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точка, добре. Сега спокойно продължете.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин министър, знам, че имате тежко бреме в криза и знам колко трудно и ветровито е на Вашия стол. Това Ви го казах миналата и по-миналата седмица, казвам Ви го и сега.
Всички знаем, че месечно се плаща кръвен данък на митничари и граничари, получили постовете си, и към предишната партия, и към тази партия, а вероятно и към други партии.
При червените "Марлборо" се внасяше с начален номер четворка, сега при сините е с начален номер петица. Отворете едно пакетче и вижте какво пише там и ще знаете за какво ви говоря. Всяка жаба да си знаела гьола - къде отиват парите.
Защо беше грубо просрочен срокът на вашето разследване по фактите за корупция в митниците и по-точно с представителя на СДС Пламен Минев по наистина достойните професионални доказателства на Емил Димитров - ревизор пар екселанс?
Всичките купени от Костов и СДС вестници каквото и да ми говорят няма да им повярвам. Вие сте професионалист, може би ще повярвам на Вас, ако ми дадете цифри и данни по разследванията и затова най-почтително Ви питам. Господин Емил Димитров изнесе факти за груби далавери в митниците. Господин Лилянов - бившият шеф на Свиленградската митница, доказа канала с куфарчето на "Раковски" 134 - по 300 хил. марки на един курс при един мой земляк, кадровик на СДС. Няма да го назовавам, докато не е доказано.
Много ще ми е интересно защо само един процент от вноса на цигари е бил с платен акциз за последната година и половина. Много ми е интересно да ми дадете отговор и фактите - къде са другите пари? Не казвам, че само при вас е ставало това. И при червените е ставало, и при други е ставало. Но на мен ми додея, тъй като аз направих предложение при господин президента и при господин Сендов, сигурно още в миналия парламент, преди незаконно да бъда изваден от Народното събрание, че 350 хил. долара за вкарване на ТИР с цигари и алкохол е нереално. Всички подкупват и никой не плаща. Ако имаше закон за 100 хил. долара примерно, никой нямаше да поеме риска и щяха да платят, 50 млн. долара щяха да съберат годишно. Дайте ги на полицията, дайте ги на армията, които са в състояние на колапс.
Това ми е въпросът към Вас, очаквам коректен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев. Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жорж Ганчев! Аз искрено се надявам, че Вашият въпрос е зададен съвсем добросърдечно и добросъвестно, но не мога да приема начина, по който ад хок Вие приемате неща за дадености, при това казвате за доказани, като се базирате на умело раздухани в някои, казвам, някои вестници случаи, както Вие ги наричате, цитирам, "скандални разкрития".
Скандални разкрития, господин Ганчев, просто се оказа, че няма, за съжаление на някои хора, не знам дали и на Вас, но на някои хора със сигурност, защото ревизионният акт, за който говорите и който бе поднесен по един недопустим начин в публичното пространство, се оказа наистина един много, много голям балон, много сериозно надут със сгъстен въздух от определена политическа сила. И това вчера беше много ясно доказано от абсолютно безпристрастното и компетентно становище. Към този ревизионен акт има един последен документ, който се казва "становище" на юристите и на ръководството на Държавен финансов контрол, които разглеждат констатациите в един ревизионен акт от гледна точка на законосъобразност, спазване или непротиворечене на действащите закони и други нормативни актове. Така че аз се надявам, когато се запознаете със заключението на ръководството на Държавен финансов контрол, тогава вероятно ще ви стане съвсем ясно, че от тези 150 констатации, за които става дума, само две, за Ваше съжаление, се оказват 100% доказани. Тези две констатации, пак за Ваше съжаление обаче, не се отнасят до цитираното от Вас лице Пламен Минев, а до други хора. Шестнадесет от тези констатации, господин Ганчев, са частично доказани, но в степен, в която не могат да бъдат реализирани, в какъвто и да било ревизионен акт при сегашното равнище на доказуемост на тези 16 констатации.
Петдесет и девет констатации са абсолютно отхвърлени не само като недоказани, а и като неверни и 73 констатации са буквално преписани от други ревизионни актове, които вече са приключили, за други ревизирани обекти. Актовете от тях са изпратени и на Главна прокуратура още тогава, когато са били съставени.
Така че тази голяма смесица от най-различни твърдения, желания, намерения и каквото щете още друго е много ясно посочена в заключението на ръководството на Държавен и финансов контрол, за което аз твърдя, че е направено изключително професионално. Но ако Вие на мен не вярвате, всичко това е изпратено и на главния прокурор, там където е първата част от акта. Всичко това, господин Жорж Ганчев, е изпратено и на Сметната палата и чакам от тях също така заключение по това, което има там. Най-късно след няколко дни вероятно ще излязат резултатите от допълнителната проверка, която аз разпоредих да се направи по тези въпроси, свързана с обясненията на засегнатите лица, нещо, което не беше взето под внимание в този ревизионен акт, който Вие сега цитирате. Така че всичко това е известно на нашата общественост, дадено е на медиите, ще бъде дадено и онова, което след няколко дни ще стане факт.
Но Вие освен това вадите определени заключения, че са нанесени огромни щети именно от действията на назначения - казвате Вие - от мен Пламен Минев за заместник-минитър и началник на Главно управление "Митници". Аз не съм го назначил, защото нямам това право, заместник-министрите се назначават от министър-председателя. Това - първо. Но ако говорим така, аз бих предложил да спрем да говорим общи приказки, да спрем да хвърляме едни или други съждения и твърдения, които някой някъде е прочел.
Вижте, господин Ганчев, има факти, неумолими факти, има документи. Тези факти, тези документи се проверяват от съответните оторизирани, имащи качеството да проверяват тези документи, лица. Всичко това се написва, всичко това може да бъде проверено като достоверност от оторизираните за това органи. Обърнете се към тях, нека и те да проверят това, за което говорим, и най-после да спрем да говорим - пак казвам - общи, недоказани приказки. Всяко нещо - казал това ревизорът, истината друга, казал онова - истината, същата. По този начин ако се работи, по този начин ако Вие си направите труда да направите, ако щете, собствено разследване на изнесеното и на това, което сега, от вчера насам, е дадено, пак казвам, в публичното пространство, може би щяхте да оттеглите въпроса си или да го зададете по съвсем друг начин и в обратната посока. Може би - казвам. Но това оставям на Вас.
Ако се върнем на конкретната част на Вашия въпрос, Вие казвате с колко средства е ощетена държавата от това, че Пламен Минев е ръководил митниците през тази година и нещо. Вижте, господин Ганчев, нека да говорят числата. Дали се управлява добре едно, което и да било предприятие, в случая и митницата, зависи от нейните резултати. Предполагам, това е безспорно. Ако си направим труда да се върнем 1-2 години назад и да видим какво е вкарала митницата в държавния бюджет, ще видим, че за 1995 г. събираемостта на приходите от митниците е 91 на сто - 9 на сто не е изпълнила собствения си план, заложен в държавния бюджет през 1995 г.
През 1996 г., господин Ганчев, това неизпълнение е вече повече от 17 на сто - 83 на сто изпълняват митниците онези суми, които трябва да внесат в държавния бюджет.
Какво става през 1997 г.? През първата половина Пламен Минев още го няма. През 1997 г. събираемостта е 33 на сто от годишния размер. През второто полугодие на 1997 г. обаче, когато вече там е ръководителят, за когото Вие казвате, че е нанесъл огромни щети, събираемостта става 71 на сто.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Зависи как е планирано.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Събираемостта е 71 на сто. През тази година, господин Ганчев, 1998 г. трябва да ви кажа, че само за първото полугодие са събрани 54 на сто от годишния размер, а към края на м. октомври сумата вече е 90 на сто, което означава, че във всички случаи тази година отново ще имаме преизпълнение на заложените приходи от митниците. Аз не знам каква работа са свършили, предполагам, че Вие сам ще си обясните дали е добра или лоша, след като изпълняват заложените си задачи като приходи в хазната.
При това държа да Ви кажа, че това изпълнение и преизпълнение става в условията на едно либерализиране на нашата търговия и рязко намаляване на редица от досегашните мита, които, събирани преди, даваха по-голяма сума. В тази връзка, при тези условия при по-ниски мита ръководството на митницата успява да събере повече приходи, отколкото им е заложено. Така че това е според мен единственият разумен обективен критерий, по който може да се съди дали някой работи добре и ако работи, как работи, ощетява или не предприятието, за което отговаря.
Накрая, вероятно на Вас Ви е известно, че до началото на тази година митниците се издържаха не от субсидия в държавния бюджет, а от собствена извънбюджетна сметка, която събираше своите приходи от таксата за обработване на митническите товари. Този, който се е занимавал с износ, го знае. От тази сума, която е събрана, господин Ганчев, един път за миналата година има икономия от бюджета, който им е бил определен, която икономия около 6 млрд. лева е пренасочена в други сфери, а събраната сума в тази извънбюджетна сметка от тези такси е по-голяма от техния собствен бюджет с 16 млрд. лева, които също са отишли по общото разпределение на държавния бюджет. Така че ако погледнете обективните факти, просто Вашето твърдение е съвсем голословно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика от две минути има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин министър. Вие номинирахте за ревизиор N 1 господин Емил Димитров и се моля Богу, че не си връщате думите назад. Няма процедура, с която по такъв начин да проверявате Вашия ревизор N 1 и след това да отричате всичко, което е констатирал. Доказателството на ревизионния акт е единственото валидно в очите на закона. Пет-шестмесечна ревизия за пет-шест дни Вие я оборихте. Това е неправдоподобно. Само съдът може да докаже верността.
Много ми е интересно да знам за цифрите, които цитирате тук, не се ли чувствате неудобно? Митническият поток определя процентите и какво влиза в хазната! Митническият поток е непредсказуем. Така че много ми е драго да чуя, че работите по стахановски. "Вся власт Советам" на вашето правителство, едноличната власт на Иван Костов и т.н. може би ще подобрят ефекта на митниците. Аз ще Ви поздравя, ако това е така. Но в същото време Иван Костов обядва с двама главни редактори на два всекидневника номер едно и една прекрасна статия, напълно демаскираща фашизираната същност на един ваш вицепремиер, изчезна и една статия против Жорж, че червените и сините го били изкарали от политиката цъфна вчера. И Ви казвам - просто за мен е неудобно. Тъй като ако през 1991 г. комунистите си бяха оттеглили неизбираемия кандидат Велко Вълканов, в тази държава щеше да се краде толкова по-малко, колкото Вие не можете да си представите. Толкова мръсници щяха да лежат в затвора - и червени, и сини, колкото Вие никога не можете да си представите.
Аз Ви поздравявам за начина, по който подхождате, за един предсказуем ефект на митниците и за намаляване на престъпността в България. И ще поздравя и министъра на вътрешните работи, ако той наистина с нула толерантност докаже същото. Аз съм "за".
Но ви казвам - молете се Богу - и червени, и сини. Това, което казвате вчера във всекидневника, елиминирайки Жорж Ганчев от абсолютно милиметър встъпване във власт в каквато и да било форма - прави сте, защото аз не съм зависим. Аз уважавам Емил Димитров като ревизор, уважавам господин Лилянов като шеф на митницата преди това и Ви питам: констатирахте ли неговите думи като верни? Вие не ми отговаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Значи куфарчето до "Раковска" 134 е вярно, 300 хил. марки във вашата партия редовно са верни, щом не ми отговаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, времето Ви изтече отдавна.
Има думата министър Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Извинете, господин Ганчев, аз се стараех, доколкото мога, внимателно и спокойно да Ви обясня нещо, което всеки средно интелигентен българин би разбрал, но Вие продължавате да се държите тук, на тази трибуна, като наистина последна инстанция. Аз пак Ви казвам, на мен като не вярвате, има прокуратура, има съдебна власт, има Сметна палата, има професионализъм в България! Обърнете се към него, а не хвърляйте оттук празни приказки, недоказани от никого. И ако трябва нещо да се позовавате на медии или на друго, прочетете и там за Вас какво пише, господин Ганчев. Защо не прочетете там какво пише за Вас? Оказва се, че Вие самият, господин Ганчев, сте съдружник с няколко интересни лица и като съдружник на една фирма, която е ощетила бюджета от доста години насам, защо не попитате Вие тази фирма, на която сте съсобственик, защо точно тя ощетява бюджета с милиони и милиони левове с години назад? Защо, питам Ви? Защо на този въпрос не си дадете отговор, а задавате тук абсолютно необосновани, недоказани и измислени от Вас самия въпроси?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Кажете фирмата! Кажете фирмата!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Ганчев, обърнете се към съда и проверете в съда онази фирма. Аз не я знам - "Периодика" ли, как се казва, която е завлякла държавата с тонове хасе и с милиони лева. Вие сте един от нейните собственици. Ето Ви как крадецът отново казва: "Дръжте крадеца!". Как може такова нещо?! Това е безсрамие, най-меко казано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев. (Жорж Ганчев продължава бурно да репликира от място.)
Моля за тишина! Участниците във фирмите трябва да си знаят поне името на фирмата!
Има думата народният представител Янаки Стоилов да развие актуалния си въпрос относно недостатъчна обвързаност с финансови средства на основни функции на общини от Ловешкия регион през 1999 г.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър, наистина в стремежа за конкретно разискване на въпросите искам да обърна Вашето внимание към финансовото състояние на общини в Ловешки регион.
Въпреки проведения диалог на ръководители на местната администрация и служители на Министерството на финансите по проектобюджета за 1999 г. в много случаи не са удовлетворени аргументирани предложения на общините. Такъв е и случаят с Ловешкия регион.
Какво показва сравняването на данните за 1998 и 1999 г.? Предвидената субсидия от републиканския бюджет за общините Ловеч и Троян е намалена в абсолютен размер спрямо настоящата година, а за общините Луковит и Троян се предвиждат дори по-малък размер на общите приходи за следващата година, като за община Троян това намаление е с 9 на сто.
Абсолютното нарастване на бюджета на по-малките общини като Летница, Угърчин и Ябланица едва надхвърля прогнозната инфлация за идната година, тоест по относителен показател той гравитира около досегашния бюджет. Като се има предвид силно ограничените собствени възможности на тези общини дори с неимоверни усилия на местната власт едва ли ще се осигури уличното осветление, транспортът, ремонтът на четвъртокласната пътна мрежа и плащането на всички полагащи се социални помощи. Преобладаващата част от бюджета ще бъде отново изразходвана само за заплати и осигурителни вноски.
Общините сами настояваха за завишаване на собствените им приходи, но възможностите за това вече са почти изчерпани по няколко причини. Като база на собствените приходи общо взето се залага размерът на фактическите постъпления за тази година. Стагнацията на промишлеността в страната и в частност в Ловешкия регион води до непълна заетост и увеличаване на безработните, за спадане на постъпленията от данъка на физическите лица и същевременно до увеличаване на разходите за социално подпомагане.
Откриването на процедури по приватизацията пречи на данъчните бюра, както е в Луковит, да пристъпят към събиране на задълженията към бюджета по Закона за събиране на държавните вземания.
Новото покачване на цените на енергията, горивата и основни потребителски стоки, които ще се облагат с данък добавена стойност, ще повиши разходите на социалните заведения.
През 1998 г. бяха отпускани целево средства от републиканския бюджет за горива и електроенергия по функции "образование" и "здравеопазване". Нарастването на постъпленията през тази година се дължи на засичането на плащания от едноличните търговци по данък общ доход и от авансовите вноски на патентния данък. Неправилно е съкращаването на средства вследствие на безусловното прилагане на показателя за ново, четирипроцентно съкращаване на персонала, защото общини като Тетевен с цел икономии вече са извършили съкращения не в размер на предвидените 10 на сто, а в размер на 20 на сто.
Предварителните данни показват, че се очертава недостиг в бюджета на посочените общини. Това ще ги изправи пред още по-трудни изпитания и ще ограничи възможностите им да отговорят на основателните искания на населението.
Господин министър, като народен представител от Ловешки избирателен район Ви питам на какво се дължи недостатъчната обвързаност на основни функции с необходимите за тяхното пълноценно изпълнение бюджетни средства в общини на Ловешки регион? Ще съдействате ли при приемането на държавния бюджет за 1999 г. за осигуряване на недостигащите на тези общини финансови средства?
Очаквам от Вас ясен и точен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата министър Радев.
Господин Стоилов, трябва да Ви се извиня - не съм догледал Вашия въпрос. Аз не бих го допуснал - актуален въпрос за бюджета за 1999 г., а той тепърва ще бъде разискван и приеман именно от Народното събрание. Аз не виждам какъв отговор може да Ви се даде, но има думата министър Радев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Благодаря за недоглеждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате основание да благодарите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, използвам възможността да Ви връча писмен отговор, който ми е зададен от господин Кирил Ерменков, така че няма да отговарям от трибуната, тъй като неговото желание е писмено да получи отговора. Ето, връчвам Ви го.
Колкото до въпроса на уважавания от мен народен представител Янаки Стоилов относно някои финансови проблеми, които ще имат следващата година няколко общини, мога да ви кажа следното:
Уважаеми господа народни представители, вие знаете и тук няколко пъти се налага да говоря от тази трибуна за това, че субсидията по общини се разпределя въз основа на една методика, която съдържа обективни критерии, чрез които в максимална степен се избягва субективизмът при определянето на размера на субсидиите в национален мащаб. Тази методика през настоящата година претърпя няколко промени. Те са все заложени в посока на увеличаване на обективността на това разпределение. Те са по предложение до голяма степен на Националното сдружение на общините и съгласувано с тях ще бъдат представени на вашето внимание като част от държавния бюджет за следващата година. Там я има и самата методика. Вие ще можете много добре да се запознаете с тези, бих казал, малки промени, които увеличават степента на обективност при разпределяне на субсидията.
Защо това се наложи? Най-напред защото рязко намаля инфлацията, която в предишните години на практика даваше една абсолютна невъзможност на едно по-точно и по-правилно във времето прогнозиране и оттам вече и предоставяне на субсидията на отделните общини.
Вторият фактор, който е много важен и трябва да се знае, това е рязкото увеличение събираемостта на данъците, в това число и на собствените приходи на общините.
Та, изхождайки от тези две съображения, методиката е променена също така с два основни елемента - нови, вградени в тях има, на които се базират тези промени. Едното е, че става въпрос вече за прогнозна доходност на лице от населението по съответните типове общини, разпределени на няколко групи, и второто е, че сега вече при анализа се сравнява не размера на субсидията миналата към тази година или тази година към следващата година - субсидия към субсидия - а се сравнява бюджетът като цяло, бюджетът като сбор от субсидии собствени приходи на общината към сегашния период и към следващия. Значи, тази съпоставимост създава една възможност за едно - ние твърдим това и общините го казват, че това е добре - едно много по-справедливо разпределяне на тези средства по общини.

И веднага бързам да ви кажа, че точно в резултат на тези видоизменения, ако трябва да търсим къде някой би имал основание да казва, че е ощетен от одобренията на методиката в този смисъл, това са точно големите градове и най-вече Пловдив и Варна. Можете да го проверите с молив в ръка, да съпоставите резултатите от предишната и сегашната методика, за да видите, че тази по-обективна методика има точно обратния резултат на онова, което вероятно се опитвате да докажете - че има някаква насоченост към някои определени общини и то по един безпринципен начин, което категорично отхвърлям от тази трибуна.
Какво точно е положението с общините, за които питате? Прогнозният бюджет на Ловеч за настоящата 1998 г. възлиза на 10 млрд. 254 млн. лева. За следващата година прогнозният бюджет е 12 млрд. и 170 млн. лева. Това означава 119 на сто увеличение. Говоря ви за бюджет към бюджет, а не субсидия към субсидия.
Луковит - 2 млрд. и 700 млн. за тази година, 3 млрд. 136 млн. за следващата година, което прави 116 на сто увеличение.
Община Троян - 6 млрд. 214 млн. за тази година, 7 млрд. и 62 млн. за следващата година, което е 114 на сто увеличение.
Ако това увеличение, за което сега ви говоря в проценти - 14, 15, 19, съпоставите с разчетения размер на инфлацията за следващата година, господин Стоилов, ще видите, че разчетената инфлация е по-малка от този ръст, за който ви говоря: за Ловеч три пъти, в Луковит - 2,5 пъти, а в Троян - 2,2 пъти. Намалението на размера на субсидиите конкретно на община Ловеч и община Троян за следващата година е в резултат на увеличение на собствените приходи, за които говорих преди малко, като съставка в общия бюджет, което за община Ловеч е 31 на сто, а за община Троян - 18 на сто.
Вие питате конкретно за някои центрове. Например Ловеч е получил допълнително, по изравнителен коректив, това трябва да е ясно, 611 млн. лева, защото е община от бивш окръжен център и по тази методика има един изравнителен коефициент, който додава някакви допълнителни суми. Община Луковит по такъв изравнителен коректив за съответната група общини, тъй като има и там коректив между самите групи, е получила допълнително 520 млн. лева. Община Троян попада между определените долна и горна граница на доходност и на коректив, поради което на нея не са дадени допълнителни средства, но не са й и отнети допълнителни средства.
По отношение твърдението, че за общините Троян и Луковит се предвижда по-малък размер на общинските приходи за следващата година ние извършихме съответната проверка и установихме следното: общинските съвети са приели план за собствени приходи значително по-висок от този, който е уточнен в началото на годината в диалога с Министерството на финансите. Мога да ви кажа съвсем точни величини, но за да не отегчавам залата ще ви кажа, че това е един своеобразен насрещен план на общините. Ако съпоставяме с него онова, за което става дума, тогава сигурно е възможно бюджетната субсидия плюс собствените приходи, общият бюджет за следващата година да се окаже по-малък, но този насрещен план е нещо, което е извън разчетите на държавата и той се гласува от самите общински съвети. Той не е база за сравнение. Затова може би твърдите, че в някои случаи там е паднало. Паднало е спрямо насрещния план на общината, но не и според уточнените с Министерството на финансите разчети за собствени приходи, които са залегнали в държавния бюджет. По този въпрос толкова.
Аз бих казал, че ако не се наложи това сравняване бюджет към бюджет, би било пагубно за много други общини, които поради причина на срив на икономиката за определено локално място в страната - големи предприятия, които преди това са били гръбнака на издръжката на тези общини, ако това не се вземе под внимание и ако не се събират собствените приходи със самите субсидии, а се гледа само субсидия към субсидия, тогава онези общини, които наистина имат сериозен срив в икономиката, намалели са възможностите й за приходи от печалба, тогава наистина положението би било трагично за тези от тях, които имат много сериозно намаляване на собствените приходи.
Тази методика на обобщаване на собствените приходи, като прогноза, с бюджетната субсидия дава една далеч по-голяма стабилност и справедливост при разпределяне на средствата в национален мащаб. И казвам, твърдя това, изобщо някакви такива намерения, или съждения, или обвинения, ако щете, за това, че може да се подходи избирателно към една или друга община, не почиват на абсолютно никакви факти. И най-лесно може това да бъде проверено, като се съпоставят двете методики за един и същи случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Янаки Стоилов за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, преди да направя моята реплика, тъй като това прозвуча, искам да Ви оправдая процедурно, че няма нищо нередно в допускането на моя въпрос. Това го потвърди отчасти и министърът на финансите, защото ние тук говорим за бюджет и на общините, а само част от този бюджет се формира чрез Закона за държавния бюджет за 1999 г. Ако Вие се опитвате да използвате това обстоятелство в бъдещи случаи, означава, че една много важна тема за българската общественост няма как да бъде разисквана в парламента. Така че въпросът ми е напълно резонен. Той опира до държавния бюджет, но далеч не се изчерпва с него.
Поради тази причина аз не мога да бъда достатъчно удовлетворен от отговора на министъра, защото именно за някои от общините не се получава това нарастване на общия бюджет, съпоставено бюджет към бюджет. Затова цитирах Троян и Луковит, приемайки този ваш критерий.
Освен това трябва да се има предвид, че патентният данък би трябвало в бъдеще да се предоставя в цялостно разпореждане на общините. Общини като Ловеч са принудени да влагат средства от приватизацията на общинско имущество за ремонт на водопроводната мрежа, която е към В и К, тоест общините се налага да субсидират държавата.
Освен това общини като Троян, които са определили към горната граница местните такси за различни видове дейности, се оказва, че в резултат на това повишават собствените приходи, но вие им изземвате част от тези приходи чрез намаляване на субсидията от бюджета. Затова смятам, че принципът на бюджетната политика по отношение на общините не трябва да ни връща по-назад от държавния социализъм, който централизираше средства, но за сметка на това задоволяваше основните нужди на общините и населените места.
Препоръчвам категорично сегашното правителство във финансовата си политика да не се ръководи от принципа на осигуряващия повече приходи ще му се изземат, но без да се дадат на тези, на които са най-необходими. Най-показателно е това, че 6-процентният дял на общинските бюджети спрямо брутния вътрешен продукт е твърде силен показател за възожностите на местното самоуправление. Това не може да бъде решено за една година. Това е една тенденция, която се е наложила за целия период. Затова аз препоръчвам на всички не само с оглед на бюджета, а с оглед на цялостното виждане за местното самоуправление наистина да се отиде към обвързване на функции с финансиране, за да носят по-голяма отговорност местните власти и да реализират по-сполучливо своите отговорности пред населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата министър Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, от това, което току-що изрекохте от тази трибуна, ми стана ясно, че нямате никаква представа за механизмите, по които се изгражда един общински бюджет и по които се изпълнява един общински бюджет. Аз бих Ви помолил, много лесно мога сега оттук да Ви говоря за данъците кой къде отива, и кой е общински, и кой не е, и това, което казвате, пак само ме навежда на мисълта, че явно не сте запознат с тези механизми на достатъчно равнище. Затова обърнете се към ваши колеги, които знаят за какво става дума, или пък към това Национално сдружение на общините и поставете там тези въпроси да видите те какво ще Ви кажат и тогава поставяйте въпроса оттук. Но го поставяйте с, как да кажа, поне с минимална доза компетентност на това, което питате. А не така тук да кажете сега една, друга, трета хипотеза, която аз не зная, юридически може би е издържана, обаче, ако, пак казвам, се запознаете детайлно с механизма, за който идвате от тази трибуна и изказвате становище по него, сигурно не бихте го направили по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата народният представител госпожа Дора Янкова да развие своя актуален въпрос относно състоянието на търговските дружества "Горубсо" - Златоград, "Горубсо" - Мадан, "Горубсо" - Рудозем и "Горубсо" - Лъки, и миньорските протести.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Моят въпрос, както каза председателят, е относно състоянието на търговските дружества на "Горубсо" в градовете Златоград, Мадан, Рудозем и Лъки, и миньорските протести.
Уважаеми министър Радев, родопчани се интересуват от бъдещето и от поминъка си. Един от отраслите, свързани с това, е рудодобивът. Моля да ме информирате за състоянието на търговските дружества "Горубсо" - Златоград, "Горубсо" - Мадан, "Горубсо" - Рудозем и "Горубсо" - Лъки, какво свършиха назначените от Вас ръководства на тези дружества след 4 юни 1998 г.? Какви резултати и проблеми съществуват в дружествата? Вие като принципал как се ангажирате с тези проблеми? Имайки предвид и тежкото материално положение на работещите в рудниците, кое предизвика миньорските протести този месец и как смятате да ги разрешите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, Вие се интересувате за съдбата на миньорите от един миньорски край, една съдба, която толкова време беше загърбена и изцяло забравена от вашето управление, една част от България, в която и вашите предшестващи правителства най-вече показаха как е възможно да се създадат и натрупат огромни непреодолими проблеми както пред една професия, така и пред един цял поминък в един район, докаран до отчаяние, докаран до такава ситуация, в която днес се намира. И днес идвате тук от тази трибуна и ми задавате нахално въпроса какво аз съм направил за 3 месеца, когато вие за 45 години този район го докарахте точно до това положение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... в което нещастните хора днес се чудят и маят какво да правят.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нищо не си направил!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е нещо, което аз оставям на Вас и на хората като Вас, на тяхната съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър Радев, отговаряйте по същество!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз направих достатъчно по отношение на онова споразумение, което подписах с миньорите през месец февруари, в началото на тази година. В резултат на стачкуващата част от миньорите и на техните помощници ние подписахме едно много ясно, много разбираемо, много точно споразумение, което Министерството на финансите и целият Министерски съвет, бих казал, изпълни повече от 100 на сто към настоящия момент. Мога точка по точка да Ви кажа какво точно сме направили. Защото Вашият въпрос изисква и такъв отговор. Да, разсрочихме задълженията, вярно; да, изпратихме 4 млрд.лв. вместо 3, които бяхме подписали в споразумението, вярно; да, всичко онова, което трябваше да направим, го направихме - оставихме възможността на хората сами инициативни комитети да създадат във всяко едно от тези поделения, което като разделяне на "Горубсо" беше отново искане на стачкуващите. Съгласихме се и на това. Създадохме възможност хората да си направят инициативни комитети и тези инициативни комитети да си изберат сами ръководствата. Направихме и това. Избраха се и ръководствата. Отделихме ги икономически още от месец март. Отделихме ги юридически от 1 юни. И резултатите продължават да не са добри! Вие как искате за няколко месеца да станат чудесни при наличието на тези невероятно лоши условия? В целия свят знаете, че цената на тези изделия, които се произвеждат там, на оловото и на цинка, катастрофално падат. Вие самите знаете, че освен тези външни фактори, има и много сериозни вътрешни причини. И точно вашите емисари, които сега обикалят (реплики и възражения в Демократичната левица) и отново тровят ума на тези хора, отново се опитвате да създавате един национален проблем. И то точно в момента, когато той е на път да се разреши. Точно в момента, когато вече има национална концепция, изработена от Министерството на промишлеността и от Научния институт по рудодобива. Точно, когато вече съвсем ясно е кои участъци трябва да се затворят, кои други трябва да се продължи да се работи и да се разкрият нови в резултат на това, че вече има пълен анализ на състоянието на рудите и на възможността за техния добив. Точно сега Вие искате, а може би не само Вие, може би, пак казвам, това и други хора са намесени там, искате отново този район да създава напрежение, да създава проблеми, да се стига отново до някаква форма на ексцесии и на протест.
Трябва да Ви кажа съвсем ясно и на Вас, и на всички останали: България извършва своето преструктуриране! Това правителство ще извърши преструктурирането с цената на всичко това, което добре оценяваме като негативизъм, че ще трябва да поемем. Не може да се получава по-нататък работна заплата и да се иска увеличаване на работната заплата тогава, когато продуктът срещу тази работна заплата е по-малък от самия размер на работната заплата! Конкретните резултати от дейността специално на това дружество, което най-много Ви интересува - "Горубсо" - Златоград, наистина там всеки месец обемът на продукцията, приходите от тази продукция са около 500 млн.лв. Разходите им са около 730 млн.лв. Загуба от около 230 млн.лв. всеки месец това дружество реализира.
Заплатите. Средните заплати в момента там са около 163 хил.лв. За месец септември поне са били толкова в това дружество. Вие забравяте може би, че имат около 140-150 хил.лв. допълнителни заплащания, които им се дават за безплатна храна и поевтинена храна и то без никакви удръжки. И това е всъщност елемент на заплатата. Съберете тези двете и ще видите колко е заплатата.
Разбира се, съвсем не искам да кажа, че тази заплата е много голяма и добра, и заслужена, и т.н. Миньорският труд е тежък и е труден. Но няма като как държавата да продължава да субсидира такива отрасли, и тези, и други, ако щете. И това възможно ли е да се случи по-нататък, Вие сама можете да си отговорите! Аз Ви казвам, че когато се иска едно по-голямо възнаграждение, каквото и да било то, то трябва да бъде придружено от съответния разчет на възможностите то да бъде постигнато. Значи казваме: няма да са 500 млн.лв. на месец приходите, трябва да станат 1 млрд.лв. приходите. Възможно ли е да стане това? Възможно е при тези и тези условия. Или не е възможно. Като не е възможно, не се иска! Това дали да бъде възможно и как е възможно 4 часа с тези миньори в понеделник ние имахме разговори в присъствието на всички медии, които се интересуваха от този проблем - и телевизия, и радиа, и вестници. Четири часа те бяха свидетели точно на този разговор - възможно ли е, как е възможно и при какви условия. С голямо съжаление, аз от тази трибуна заявявам, че нямаше никакво разбирателство от хората на така наречения инициативен комитет.
Този инициативен комитет от осем или девет човека, които бяха при мен, отхвърли впоследствие всички разумни възможности за съхраняване на тази професия в този район. Върна се отново на онова искане, което е невъзможно да бъде удовлетворено на този етап. Искането е за 200 процента работни заплати и при това те да не бъдат облагани с данъци. Следващото искане е директорът да бъде назначен от Министерството на финансите и да работи в Министереството на финансите. И още няколко по-дребнички, които вие сами разбирате, че просто са абсурдни.
Аз много ясно изразих становището на Министерството на финансите, като принципал на тези тежки предприятия. Тези тежки предприятия, вкарани в списъка за изолация, дори, ако си спомняте, от вашето правителство. Разбира се, неслучайно вкарани там. Министерството на финансите няма никакъв друг изход, след като всеки ден от този инспириран престой, пак казвам, от хора, на които може би самите миньори утре трябва да им потърсят отговорност. Та всеки ден, който носи 45 млн. лева загуба на това предприятие, вече девет или десет дни, пресметнете каква е загубата, извън онази, която е натрупана към този момент. Без тези загуби от престоя, там досега загубата на това предприятие е около 870 млн. лв. Те имат натрупани и неразплатени разходи, тоест имат натрупани задължения, които не обслужват в порядъка на около 6 млрд.лв. Около половината от тях е вярно, че са стари задължения, но новите им задължения, в резултат на лоша организация, не говорят никак добре за начина, по който се работи там.
Накрая бих казал, точно за Златоград, точно за този басейн, който, по данни на специалисти, има най-доброто съдържание на руда от всички останали, точно този клон е в най-тежко финансово състояние поради много лоша организация на работата, създадена от ръководството, което освободих преди петнадесетина - двадесет дни.
Имаше един случай, бих дал примера за Кърджали. Твърде много си мислехме дали още тогава поделението в Кърджали да не го подложим на ликвидация, когато разделяхме тези дружества на осем, по искане на самите стачници, подчертавам това. Тези хора в Кърджали успяха да организират процеса и днес изобщо там няма съмнение дали то ще фалира или не. Тръгват много стабилно и сериозно по пътя на спасението. Но когато искаш да работиш, когато организираш добре работата си, можеш да постигнеш резултати. И обратно - в момента случаят в Златоград е същият. Така че наистина, ако днес там не са започнали работа, аз не зная дали това е така или не, защото съм при вас тук доста отдавна, мога да ви уведомя, че няма да има никакъв изход Министерството на финансите и аз, като принципал на това предприятие, освен да издам заповед за пристъпване към процедура за ликвидация.
Ако Вас Ви интересуват вече конкретните дадености - имам много числа, една голяма таблица, вместо да я чета сега пред всички вас, ако желаете, ще Ви я предоставя на вниманието, за да не губя времето на хората с конкретните величини. Но в общи линии това е, което Ви казах за Златоград. Вие сте поискали сведения и за Мадан, за Рудозем и за Лъки. Тези неща ги има и мога да Ви ги оставя писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата за реплика госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Радев, благодаря за информацията, която се опитахте да ми дадете. Неслучайно моят тон беше коректен към Вас, за да тръгнем от състоянието на дружествата и чак след това Ви питах защо съществуват процесите. Явно Вие, изнервен от това, че протестиращите миньори са дълго време в диалог с Вас и Вие не можете да намерите крайния резултат, държахте един тон, който, като български министър, не Ви подобава в Народното събрание да държите. Но в краяна сметка една Ваша колежка преди малко каза - това е въпрос на възпитание.
Аз зададох неслучайно няколко въпроса конкретно и за състоянието на дружествата, и за работата. Не мисля, че е нормално Вие, като министър на финансите, да се оправдавате с бившето правителство и с миньорите. Бившето правителство прие оздравителната програма и получи своята оценка на изборите. Вие в момента сте на ход като министър на финансите. Вие сте принципал на "Горубсо". Вие една година и половина сте ангажирани. И тук, на 10 април, министър-председателят сподели в своя отговор по тези въпроси, че Вие ще се ангажирате с ефективна управленска структура, рационализация на администрацията в "Горубсо" и други.
Аз чух, че Вие сте освободили Лазар Глушков и не разбрах изводите защо той е освободен. Мисля, че доста чиновници от този ръководен екип работят около Вас. След това чух за оставката на Ангел Митев от Рудозем и за нов директор. И това, което ние предполагахме, че ще стане - че Вие, паралелно с обвиненията към миньорите, които тогава, като протестираха, ги прегърнахте силно и подписахте едно споразумение, без да видите оздравителната програма, без тази национална програма за рудодобива тогава да е готова, без да имате един анализ какво е състоянието в Родопите, тогава Вие трябваше да анализирате всичките тези неща. Тогава Вие трябваше да вземете всичките тези мерки, за да не сте днес тук нервен. И ако аз Ви питам, Ви питам, за да чуят родопчани какво бъдеще имат и как Вие сте ангажирани с това. Съжалявам, че отговорът Ви беше такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата за дуплика министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Едва ли имам вид на нервен човек. Ако госпожата смята, че това са нерви, прави интересна квалификация. Това съвсем не са нерви, госпожо, това е едно обяснение, което Ви давам по един национален въпрос, създаден от много години от вашите предшественици и от вашето правителство, и не може да бъде решен за няколко месеца от което и да било правителство. Ако това не разбирате, няма кой да Ви го каже по друг начин на чист български език.
Да, разбира се, и ние имаме такава програма не само за рудодобива там. Тя вече е известна и публикувана. Ние имаме и програма за създаване на допълнителна заетост. И може би пет или шест от тези неща бяха много ясно разисквани точно в разговорите ми с миньорите в понеделник. Те ги знаят, записаха си ги. Виждат, че е така. Поехме ангажименти и ги осъществяваме. Казвам Ви, 4 млрд. лв. са отпуснати от Министерството на екологията за работа по екологични обекти там. Кметът обаче, същият, вашият кмет в Златоград, провали един конкурс. Питайте него защо тези пари не са усвоени от Златоград. Следващата година могат да бъдат усвоени още 4 млрд. лв., но ако вие проваляте конкурси там, тези пари няма как да дойдат в този край, след като вие не ги искате. Аз ви обещах, че там ще се създава много бързо възможност за строителство. Имаше един огромен питеен язовир, който започна строителството, но в резултат на ангажимента на правителството, дадохме 20 млрд.лв. и продължава да се строи. Каскада "Горна Арда" е на ход. От месец април започва да се инвестира в нея. Министър-председателят ви каза преди малко. В най-натоварения момент там ще бъдат заети 3 хиляди човека работна ръка. Какво е това, освен национална отговорност? Какво е това, освен грижа за този район, питам ви аз? И как може да кажете, че ние не сме имали никакъв ангажимент към съдбата на тези хора, след като вече и тази програма е готова и тя вече е на ход, и самите хора в най-скоро време ще видят, че, изпълнявайки тази програма, могат да съхранят тази професия и обратното - неискането да се работи и поставянето на абсурдни искания за 200-процентно увеличение на заплатите в тези условия, които ви казах, че в момента там са налице, това наистина означава затриване на професията, затриване на този начин на работа там и много, много, пак казвам, много безработни. И ако това е вашата цел и ако вашите емисари, които обикалят там, целят това, може пък и да го постигнат. Знам ли?
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Кои са нашите емисари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Стигаме до питане от народния представител Руси Статков относно наредба за реда за разпореждане с отнети в полза на държавата стоки.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Поводът да направя това питане е нежеланието на господин министъра на финансите, за кой ли път по време на обсъждане на закони в пленарна зала, да отговори на елементарни въпроси. И това ме принуждава като народен представител, който действително знае за какво е в тази зала, да търси по този начин отговор от министъра на финансите. Надявам се, че днес министърът на финансите няма да се забавлява, а ще даде действително отговор такъв, какъвто трябва един министър да даде пред Народното събрание.
При обсъждането на Закона за данък добавена стойност, по-скоро на новия проект за закон, един от основните аргументи, който е свързан с новостта му, е приемането на наредба за реда за разпореждане с отнети в полза на държавата стоки. При проучване на въпроса се оказа, че такава наредба всъщност година и половина, откакто господин министър Радев е министър, стои в неговото министерство, обикаля от неговата маса, при заместник-министъра, в митниците за съгласуване, за разговори - време, в което, изпълнявайки своите служебни задължения, данъчните инспектори, разбира се, изземват имущество на тези, които са нарушили закона. Това са игрални автомати, това са цигари, алкохол без бандероли, въобще всички тези неща, които трябва действително да вършат.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че се натрупват в мазетата на териториалните данъчни управления в София, и в Пловдив, и във Враца, и в цялата страна, вземат се допълнителни помещения от държавния резерв в София, в Негушево, в Пловдив, в онези окръжни градове и всичко това се трупа. Една част от него естествено се разваля, една част от него естествено вече няма да има онази стойност, която трябва да има.
И когато проверявах въпроса, ако намеренията на господин Радев преди година и половина са били да се пресече злоупотребата, тъй като предишният опит е бил свързан с търгове, то вече става необяснимо това, че държавата има нужда от средства, че студентите, които са днес тук, получават общо стипендии за 5 млрд. и 600 млн. лева - крайно недостатъчни, а същевременно само от игралните автомати, господин Радев, по оценка на експертите 2 млн. долара могат да се вземат. Да не говорим за другите десетки милиарди левове.
Очевидно господин министърът, който трябва да изпълнява закона и който упреква много хора, в това число и мен, и други, че му пречим на реформата, сам си пречи. Той сам не желае да изпълнява отговорностите си по Конституция. Това е съвсем умишлено. Това е, бих казал, онази дума, която той употреби, саботаж. Министърът на финансите върши саботаж и се забавлява в момента, както и други пъти.
Ако Вие, господин министър, обясните в тази зала защо година и половина няма продажби, защо се задържат за десетки милиарди левове стоки и се развалят, ще чуем, но до този момент за трети път Ви задавам този въпрос в тази зала и Вие все се забавлявате. През това време говорите непрекъснато за това, че няма пари, за това, че не могат да се платят нито социалните помощи в Лом, в Якимово, във Вършец, където Вашата проверка междупрочем е установила, че няма преразходване на средства, където е установила, че няма възможност за собствено изпълнение на средства и където хората се нуждаят от тези пари, защото това им е единственият доход.
Аз мисля, че и решението на този въпрос в митниците не е добре направено, защото наредбата там също не е огледана.
Ето днес за пореден път стана дума за Ваши нарушения на Закона за държавния и финансов контрол. Междупрочем ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол точно този проблем уточнихме, че Вие преди две седмици, когато го обсъждахме, сте наредили тази проверка и по закона е трябвало да я приемете, а не да назначавате нова. Много стават фактите, които говорят за това, че Вие просто саботирате реформата в данъчното законодателство.
Аз не мога да разбера, когато колегите отдясно Ви гласуват доверие, защо не Ви питат за тези неща! Защо оставяте на опозицията да пита за тези неща? Защо се забавлява господин министърът при всички тези проблеми? Очевидно не разбира за какво става дума или има и други неща - някой някъде получава нещо. Благодаря ви. Чакам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Това, че понякога на Вас Ви се струва, че се забавлявам, не е по моя вина, потърсете я в себе си и тогава може би ще си дадете отговор на това защо така Ви се струва - първо.
Второ, Вие тук много пъти напоследък, от няколко месеца може би, доказвате едно интересно свойство - да изсипете един куп аргументи, непочиващи на никакви доказателства, след което да се опитате да направите някакви изводи толкова абсурдни, колкото и опита те да бъдат по някакъв начин подшити с едни или други доказателства или аргументи, които обикновено ги няма. Това го казвам, за да отговоря на тази словесна нелепост, която имаше за цел може би да ме уязви, знам ли какво точно целеше, но толкова по това.
Вие имате много конкретен въпрос. Този въпрос повдига един сериозен, бих казал, национален проблем дори и този проблем не е само проблем на едно министерство, нито на едно правителство. Защото аз веднага бих върнал въпроса: Вие, господин Статков, когато имахте ваше правителство и когато можехте този въпрос да го решите по най-добрия за вас начин, защо тогава не го направихте и не попитахте вашия министър тогава защо е постъпил по такъв начин и може би щяхте да получите достатъчно удовлетворителен отговор. Това, което аз сега ще Ви кажа и Вие ще чуете, съм убеден, че щеше и той тогава да Ви го каже по същия начин, може би, и в същата форма. Защото въпросът не е политически, той е национален.
За какво става дума? Все пак Ви моля да си записвате, защото напоследък много често установявам, че като кажа нещо или го забравяте, или после го подменяте с нещо друго.
Господин Статков, в различни нормативни актове е предвидена възможността държавни органи да стопанисват и се разпореждат с движими вещи, отнети в полза на държавата съгласно разпоредбите на различни актове, например: Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за изпълнение на наказанията, Закона за собствеността, Закона за акцизите, Закона за митниците, Закона за държавната собственост, Закона за тютюна и тютюневите изделия и още други такива.
Във връзка със специфичните изисквания при реализация на някои акцизни стоки, като алкохолни напитки, тютюневи изделия и игрални автомати, е разработен, само за тях става дума, и такива, които са по-интересни, предмет на особен интерес, бих казал, е разработен проект за Наредба за условията и реда за разпореждане с движими вещи, отнети в полза на държавата от органите на данъчната администрация. Такова специфично изискване е, че алкохолните напитки и тютюневите изделия не могат да бъдат реализирани на вътрешния пазар без да са облепени с бандероли, което създава допълнителни технологични трудности по отношение на реализация, контрол, отчитане и облагане на приходите.
Вие твърдите, че тези стоки се развалят от липса на наредба за реда за разпореждането с тях. Доколкото разбирам, това е есенцията на Вашия въпрос. В тази връзка е добре да имате предвид следното.
Първо, част от тези стоки е негодна за употреба още в момента на тяхното конфискуване. Освен че са без бандероли, тези стоки са с неизвестен произход, без необходимите документи, удостоверяващи, че същите отговарят на изискванията на БДС или отраслова нормала, като се има предвид разнообразният асортимент и минималните количества от тези стоки по отделните асортименти, удостоверяването на годността им за употреба в някои случаи излиза по-скъпо от приходите, които се получават при тяхната реализация.
Неслучайно в някои страни от Европа реализацията на тези стоки се извършва единствено чрез тяхното унищожаване.

Второ, задължителното изискване за наличие на банделори в случаите, когато тези стоки ще се реализират на вътрешния пазар, също води до оскъпяване на тяхната реализация, защото облепването на този разнообразен асортимент като марка и опаковка се извършва ръчно.
Трето, освен това тези стоки не могат да бъдат реализирани преди влизане в сила на акта, въз основа на който са отнети в полза на държавата, което също значително забавя тяхната реализация.
И тук е много важно да знаете, че тези стоки, за които говорите, и тяхното отнемане в по-големи количества и когато асортиментът им е привлекателен и е интересен, в повече от 90 на сто от случаите подлежат на обжалване от лицата, от които са отнети. Когато такова едно нещо се обжалва, господин Статков, най-напред се прави едно наказателно постановление за отнемане на тази стока. Тя се отнема и наистина се складира някъде и трябва да бъде съхранявана от органа, който я е отнел. Обжалване може да стане и то става за тези групи стоки, за които вие се интересувате, един път - пред районния съд, след това - по пътя на касационното обжалване и пред окръжния съд. Една такава процедура, господин Статков, трае от една до две години понякога. През тези две години, за които говорите, никой няма право преди това да реализира стоката, без тя да бъде изцяло съдебно изчистена. Така че голямата част, за която Вие говорите, че стоят по складове, безстопанствено - според Вас, или обратното - не се реализират, няма как да бъдат реализирани преди да приключи съдебната процедура по възстановяването на правомерността на това отнемане. И това е повече от ясно.
Опитвали сме наистина някои от тези стоки, особено такива, които са със срок на изтичане, да бъдат реализирани вътре в една затворена система, такава, каквато е да кажем поделение на Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и някои други заведения, на които бихме могли да осъществим наложителния данъчен контрол за избягване на злоупотреби.
Независимо от всичко това обаче такава наредба трябва да има. В това Вие сте прав. Такава наредба ние сме изпратили за съгласуване до всички онези органи и министерства, които имат отношение към случая.
Но още нещо трябва да знаете, че за да бъде издадена такава наредба и тя да може да върши работа, а не да бъде един куп хартия, никому ненужна, за да може тази наредба да върши работата си, то това не може да стане преди приемането на такива съществени нормативни актове, които пряко са свързани със съдържанието на една такава наредба, например Правилника за прилагане Закона за митниците, Правилника за прилагане Закона за тютюна и тютюневите изделия, приемането на закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите, приемането на Закона за хазарта - всички тези нормативни актове имат много пряко отношение към съдържанието на една такава наредба.
Аз съм повече от сигурен, че темповете, с които работи Народното събрание - едни чудесни темпове според мен - ще бъдат достатъчни тези нормативни актове, за които стана дума, в порядъка на закони да бъдат разгледани и приети от Народното събрание тази година, което ще ни даде една чудесна възможност веднага след приемането му да съобразим основните текстове и принципи на тези закони в тази наредба и наистина да издадем един акт, който е необходим. Това ще го направим, господин Статков, бъдете убедени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Първият ми уточняващ въпрос е свързан с онова, от което не съм доволен. Защо господин Радев саботира реформата? И ще се аргументирам. Ще се аргументирам със следното. От първия ден, господин Радев, когато бяхте опозиция, вие атакувахме тази програма на правителството на Демократичната левица. От първия ден вие не давахте никакво време. Вие обещахте на народа, сваляйки от власт по престъпен начин правителството на БСП, че можете. Сам признавате, че вече две години не можете една наредба да издадете. Вие по най-объркан начин осъществявате данъчната реформа и затова не можете да се справите. Нямате нито стратегия, нито разбиране. Ние непрекъснато променяме законите. С единия отменяме другия.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това ли е въпросът?
РУСИ СТАТКОВ: Аз се аргументирам. Не ме прекъсвайте. Въпрос е, че саботирате.
По-нататък. Вие със своето некомпетентно отношение и бих казал в отделни моменти и престъпно, сключихте без анализ споразумение за обработка на данъчните декларации и платихте милиарди левове, които трябваше да бъдат дадени за техника. Вие накарахте нас, залата, да обсъждаме много пъти Закон за местните данъци и такси, който за съжаление ви предупреждавахме, че трябва да бъде поправен. Вие лишихте от ДДС българските производители за милиарди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, всички тези въпроси ...
РУСИ СТАТКОВ: Вие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изслушайте ме, само за момент. Няма да Ви отнемам времето, ще Ви го приспадна. Само ме изслушайте, изслушайте ме за секунда.
Вашият въпрос е свързан с наредбата, а Вие сега говорите за ДДС и за всичко останало, което е встрани от въпроса. Моля Ви, въпросите Ви да бъдат свързани с основния въпрос.
Продължете!
РУСИ СТАТКОВ: Господин министърът се оправда с това, че не може да свърши тази работа, защото не е направил други закони и точно затова обосновавам аз, че в данъчните закони, които той трябваше да приеме и за които се оправдава, всъщност нямаше стратегия, вследствие на което приемахме едни, на другия ден ги отменяхме. По седем-осем пъти! И давам примери с местните данъци и такси - колко пъти ги обсъждахме. Давам пример с другите закони - и за ДДС, и за корпоративния данък и продължаваме да губим парламентарно време за тези две години, вместо да се насочим към реалните проблеми, които са за намаляване на данъчната тежест и за подпомагане на производителите.
Аз смятам, че господин Радев умишлено саботира данъчната реформа.
Това е първият ми уточняващ въпрос. И вторият. Докога господин министър Радев ще лъже българското Народно събрание? Аргументи! Господин Радев, многократно тук съм Ви искал информация. Последния път беше в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Вие тогава обявихте, че сте я дали. Вчера спряхме заседание на Народното събрание, за да получим информацията от вашето министерство. Спряхме половин час работата на Народното събрание. Това е най-малкото. Вие излъгахте за това, което сте подписали със сдружението на общините, като не съобщихте например, че общините смятат, че това е псевдодиалог. Псевдодиалог е, ето, това, което са подписали. Вие излъгахте, господин министър. Хората нямат време да реагират, да си направят предложенията. Ето го това, което е подписано.
Вие, господин министър, една година ни лъжете, че ще се оправите с данъчната администрация. Ето, това е протестът на синдиката на данъчната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, отново задавате въпроси, които са встрани.
РУСИ СТАТКОВ: Уточнявам се по втория въпрос, че господин министърът ни лъже. Непрекъснато ни лъже. Ето това е информацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ме принуждавайте да Ви отнема думата за обидни квалификации.
РУСИ СТАТКОВ: Аргументирам си въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнех Ви думата, господин Статков, и си седнете на мястото преди да съм ви отстранил от залата. Господин Статков, седнете си на мястото. (Господин Руси Статков говори при изключени микрофони.)
Господин Статков, отнел съм Ви думата и ако продължавате да нарушавате реда, ще бъда принуден да Ви отстраня. Не ме принуждавайте.
Господин министър, имате думата, но не сте длъжен да отговаряте на въпроси, които нямат връзка с питането, което е направил господин Статков.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз наистина не чух въпроси, зададени от многоуважавания от мен народен представител Руси Статков. Бих му препоръчал малко да изглади речта си и да се опита да формулира по-ясно онова, което пита, а да не се опитва от трибуната да задава едни купища от въпроси, които може би някъде в неговото съзнание той си ги подрежда по някакъв негов си начин, но за народните представители и за хората, които ни слушат, явно не става ясно не за първи път какво точно пита. Така че, когато, господин Статков, формулирате ясно въпросите си и ги отправяте по съответния надлежен ред, бъдете уверен, че с огромно удоволствие ще Ви отговарям. Винаги съм на Вашите услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Ако това наричате уважение на българския парламент, гледайте го - с ръце в джобовете министърът се разхожда в залата, като дете в детската градина. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Господин председател, моля Ви се, да си застане на мястото и да слуша отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата. Никой не е дължен да слуша оценката на отговора.
РУСИ СТАТКОВ: Напротив, в българския парламент всеки седи. А който от министрите го уважава - задължително. Как може от нас да искате, когато задаваме въпроси да седим на място и да слушаме, а един министър да се разхожда със скръстени ръце? Какво слушате? Да седне на мястото си, където трябва да седят министрите. (Смях и оживление в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, моля Ви...
РУСИ СТАТКОВ: Срам и резил, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, прекратете кратката си война с министъра.
РУСИ СТАТКОВ: Ама, не, вижте, въведете ред. Министърът се разхожда из парламентарната зала, вместо да си седне на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той Ви слуша.
РУСИ СТАТКОВ: Моля Ви се, това от Ваша страна аз не мога да го характеризирам като уважение към българския парламент. Вие не сте за председател, след като не можете да накарате един министър да седне на мястото си и да изслуша репликата. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
И няма да си направя репликата, докато господин министърът не седне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Седнете си на мястото, господин Статков. (Руси Статков продължава да говори встрани от микрофоните.)
Седнете си на мястото, нямате право на реплика. Научете правилника. Чл. 83 Ви дава право след отговор на питане да зададете не повече от два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо, които трябва да са свързани с питането, което сте направили. Вие не се възползвахте от това Ваше право и с това приключваме с Вашето питане. (Руси Статков продължава да говори при изключени микрофони, шум и реплики в блока на СДС.)
Господин Статков, моля Ви да напуснете трибуната. (Руси Статков отказва да напусне трибуната, шум и смях в блока на СДС.) На основание чл. 108 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви отстранявам от заседанието. (Ръкопляскания от блока на СДС, Руси Статков продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Статков, моля Ви, напуснете трибуната и залата.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Актуален въпрос от народния представител Георги Пинчев относно съдбата на ООД "Агроуслуги" в с. Мамарчево, община Болярово, Бургаска област.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги, уважаеми господин министър! Повод за настоящия ми актуален въпрос е голямата тревога на жителите от с. Мамарчево, община Болярово, Бургаска област. За какво става дума?
Със съдебно решение N 1384 от 30 април 1995 г. се регистрира ООД "Агроуслуги". Участието на държавата, респективно Министерството на земеделието в него, е регламентирано с министерска Заповед N 215 от 24 август 1994 г. Капиталът на дружеството в размер на 13 млн. 892 хил. 409 лева, с който то официално се създава, е предимно държавен. Оценка на държавните активи е извършена към 1995 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинете, господин Пинчев. Моля господин министър Радев и отстраненият от заседанието господин Статков да не пречат на Народното събрание.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Пречи революционната ярост на господин Статков. Господин Статков, може ли малко уважение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължете, господин Пинчев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Министърът идва. Аз не съм го викал. (Смях и оживление в залата.)
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Кооперативният дял, при все че де факто е около 56%, де юре е незначителен, защото оценката му е от 1991 г., а впоследствие по субективни причини не е извършена преоценка и реалното му увеличение не е отразено в съда. В този смисъл има голяма неравнопоставеност между държавата и частните стопани.
ООД "Агроуслуги" изцяло поема механизираните земеделски дейности в с. Мамарчево и обработва около 16 хил. декара земя. През последните две и половина години многократно е бил поставян въпросът за преоценката на кооперативния дял, но представителят на Министерството на земеделието пенсионерът господин Михаил Скендеров не е реагирал. Последно това искане е отправено с писмо вх. N 94-00-916 от 4 май 1998 г.
От известно време под натиска на местни партийни структури се иска смяната на управителя на фирмата господин Николай Димитров Недев - зооинженер с 25-годишен стаж в селското стопанство. На негово място се предлага д-р Ралева - хуманен лекар, пенсионерка. Същата има авторитет като лекар в региона, но дали това е достатъчно? Явно, че с оглед постигането на по-далечни цели госпожа Ралева се използва като фасада, в т.ч. от собствения й брат, който е ръководител на местна организация на Народен съюз.
Успоредно с това в Министерството на земеделието се отправят искания за ликвидиране на дружеството. Обърнете внимание, че до 1990 г. то е било ДЗС и само благодарение на хората от Мамарчево не се е допуснало неговото разграбване. Иска се с Ваша заповед да се уволни председателят господин Недев, като по този начин се заобиколи чл. 15, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 15, ал. 2 на устава на дружеството, съгласно който това може да стане само с единодушно решение на Общото събрание.
Господин министър, стопаните от с. Мамарчево са сериозно обезпокоени, че определени хора, използвайки, подчертавам пак, партийното си положение, се опитват да ликвидират дружеството и да изкупят на безценица наличната земеделска техника и после да диктуват на хората в селото това, което те смятат, че е добро.
Моля от трибуната на Народното събрание да отговорите ще се допусне ли това да стане, имайки предвид, че подобна ситуация ще блокира изцяло земеделското производство, с всички произтичащи от това икономически и политически последици в с. Мамарчево?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! Тъй като за пореден път от тази трибуна Вие демонстрирате с Вашия въпрос голямата си тревога за съдбата на Ваши избиратели, аз за пореден път ще се опитам в отговора си да Ви покажа, че по проблеми от такъв характер съм напълно съпричастен и взимам винаги адекватни решения.
Ще ми позволите обаче още в началото да изтъкна, че съдружници в ООД "Агроуслуги" в с. Мамарчево са Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа със своята непарична вноска и още 7 физически лица, направили парични вноски. Това означава, че в дружеството няма кооперативен дял, за чиято преоценка т.нар. от Вас пенсионер Михаил Скендеров е имал основание да реагира, още повече като бивш служител на нашето министерство.
От въпроса Ви така и не става ясно дали под понятието кооперация Вие разбирате държавното участие или имате предвид 7-те физически лица, които представляват сами себе си, а не някаква кооперация.
Остава ми да предположа, че Вие фиксирате участието на земеделското министерство като кооперация, която създава неравнопоставеност между държавни и частни стопани. Държавата всъщност е апортирала имущество за 15 млн. 669 хил. лева, а останалите отделни физически лица всеки е внесъл по хиляда лева. Съвсем оправдано е при това обстоятелство министерството, сиреч държавата, като съдружник да има водеща роля.
Ще Ви припомня, че със заповед N 215 от 24.8.1994 г. тогавашният министър на земеделието нарежда установеното като държавно имущество в имуществото на ТКЗС в ликвидация в с. Мамарчево, област Бургаска да се включи като непарична вноска при образуването на дружеството с ограничена отговорност, регистрирано с решение на Ямболския окръжен съд от 30.10.1995 г. Съдът тогава изисква необходимите доказателства, проверил е компетентността на органа и реда, по който е взето това решение. От документа е ясно, че има кворум и са налице всички останали условия, обуславящи валидността на решението за вписване на дружеството.
Уважаеми господин Пинчев, позволявам си да твърдя, че Вашите обвинения за непрецизност и неиздържаност при преоценката на т.нар. от Вас кооперативен дял, който всъщност, повтарям, е държавен дял, са неоснователни. Искам да Ви напомня, че паричните вноски, внесени от частни лица, не подлежат на преоценка. На оценка подлежи само, съгласно действащото законодателство, държавният дял, наречен от Вас кооперативен.
Не са верни и твърденията Ви, че се иска уволнението на управителя на дружеството, господин Недев. Вие сте абсолютно прав, уважаеми господин Пинчев, че съгласно дружествения договор смяната на управителя се извършва с единодушно съгласие на всички съдружници. За Ваше сведение, в рамките на законовата процедура при спазване на изискванията на Търговския закон - чл. 125, ал. 2, нашето министерство вече е отправило предизвестие за прекратяване на своето участие в "Агроуслуги" ООД, с. Мамарчево, което съвсем не означава, че това е опит за ликвидиране на дружеството. Право на преценка на всеки от съдружниците е осъществяването на подобна процедура в зависимост от интереса.

Несъстоятелно е и последното Ви обвинение, че определени хора, използвайки партийното си положение, се опитват да ловят риба в мътна вода и да изкупят на безценица земеделската техника. Ще използвам Вашето предложение и от трибуната на Народното събрание ще отговоря, че това нещо няма да бъде допуснато.
Надявам се, че със своя отговор съм успокоил Вашия дух и духовете на всички жители на село Мамарчево. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пинчев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Господин министър, искам да Ви благодаря за последната част от Вашия отговор, защото нямам никакво намерение да оспорвам дяловото участие на държавата в това ООД. Но искам само да Ви кажа, господин министър, че на няколко пъти вече идват стопаните от селото тук, при мен, в София. Безпокояха се твърде много защо многократно се отлага Вашият отговор, а последното идване беше преди около 10 дни.
Иска ми се да Ви вярвам и смятам, че Вие сте напълно искрен, че наистина няма да се допусне определени лица да изкупят техниката и хората да се чудят с какво да орат нивите, които сега ще им се върнат. За това става реч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Актуален въпрос от народния представител Златко Златев относно плана за земеразделяне на село Манолово, община Павел баня, към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 14 октомври 1998 г. внесох актуален въпрос до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа със следното съдържание:
Уважаеми господин Върбанов, налице е масово недоволство сред собствениците на земеделски земи от село Манолово, община Павел баня, срещу плана за земеразделяне и това недоволство продължава повече от 2 години. На 18 юли 1998 г. на общоселско събрание е прието обръщение до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, което Ви е изпратено своевременно.
Какво е отношението Ви към проблема на тези хора? Имате ли намерение да предприемете действия според предоставените Ви компетенции? Ако отговорът Ви е положителен, какви са те и кога ще бъдат осъществени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Златев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Златев! Във връзка с постъпилия Ваш актуален въпрос за изразеното недоволство от собствениците на земеделски земи в село Манолово, община Павел баня, срещу влезлия в сила план за земеразделяне, искам да Ви уведомя, че съгласно промяната в закона, обявена в "Държавен вестник", бр. 98 от 28 октомври 1997 г., с § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на закона се даде една възможност всички собственици или техни наследници, пропуснали да обжалват влезлите в сила планове за земеразделяне и решенията на поземлените комисии, съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от закона, да сторят това в срок от 1 до 30 ноември 1997 г. Въз основа на постъпилите възражения в поземлената комисия в Павел баня по § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, е издадена Заповед N РД 46-881 от 6 май 1998 г. на министерството за частична преработка на плана за земеразделяне в землището на село Манолово, обхващащо 28 масива с обща площ 1940 дка.
На 29 август 1998 г. в село Манолово се провежда среща с вицепрезидента на Република България и кметовете на общината, когато кметът на село Манолово е изразил недоволството си от изработения план за земеразделяне.
На 8 октомври 1998 г. се провежда повторна среща на Поземлената комисия - Павел баня с кмета на село Манолово и регионалния експерт на Главно управление "Поземлена реформа", когато се установява, че претенциите на кмета и на недоволните собственици касаят точно масивите, с които е одобрена частичната преработка на плана за земеразделяне.
Относно граничните масиви със землището на село Тъжа, се установи, че не всички земеделски земи, за които има доказателствени документи в кметството на село Манолово, са заявени от собствениците за възстановяване. Така например за спорната местност Горен чакъл в плана за земеразделяне са възстановени 157 дка, като 107 от тях са точно в масивите в същата местност. Кметът представи документи за 185 дка, но 28 от тях не са заявени и признати от Поземлената комисия в Павел баня.
При проверката се установи, че в местността Суван дере, граничеща с местността Горен чакъл, по смисъла на Заповед N 215, е възстановена собственост на земеделски земи от землището на селата Тъжа и Манолово. Поземлената комисия в Павел баня служебно прехвърли имоти в землището на село Тъжа в местността Отвъд реката и там тези преписки ще бъдат разгледани и ще бъдат настанени тези собственици.
Надявам се, че с отговора съм удовлетворил Вашето желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз ще използвам времето за реплика, изразявайки отношението си по два аспекта на Вашия отговор. Първият е формалният - за тези, които се интересуват от Вашия отговор: най-малко с близо 3-седмично закъснение се предоставя отговор от трибуната на Народното събрание в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но това не е най-важното.
Вторият аспект е същностният аспект. Аз благодаря за това, че през последните 2-3 месеца се активизира работата по този въпрос и че Вие дадохте конкретен отговор на някои въпроси, които изцяло не решават претенциите на всички собственици и разбирам, че това не би могло да бъде възможно в днешни условия при толкова много спорове, които трябва да се решат по административен начин.
По разбираеми причини, аз тук не бих говорил по въпросите на това обръщение, което включва проблеми, свързани с междуселищни землищни граници, а също с нецелесъобразно ползване на земя от общинския поземлен фонд, с недостатъчно и пълноценно анкетиране, което се предвижда при окончателното формиране на позиция по плана за земеразделяне. Така или иначе, каквито и мотиви да се изтъкват днес, налице е един изключително порочен план, който в крайна сметка е подготвен от служители, които Вие сте назначили.
Аз смятам и искрено се надявам, че това, което огласихте тук, ще реализирате своевременно и пълноценно, за да спадне социалното напрежение от една страна сред собствениците на земеделски земи от въпросното село Манолово, а от друга страна - между тях и съседите им от двете села Тъжа и Александрово. Още повече, че според информация, с която разполагам, собствениците на земи от цялата страна споделят тези проблеми и става дума за атакуване по този ред на още около 1200 такива планове за земеразделяне, което е около една четвърт от землищата, за които е отчетено, че имат вече влезли в сила планове за земеразделяне.
Към днешния момент според информацията са се увеличили жалбите от този род с над 17 на сто спрямо същия период на миналата година. Това е дейност, която предстои да бъде извършена от служители на Вашето ведомство и аз се надявам, че ще бъдат положени достатъчно съществени усилия това да стане факт. В този смисъл очаквам реализиране на обещанията и своевременни и качествени действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Златев.
Искате ли думата за дуплика, господин министър? Имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Златев, искам само да Ви кажа, че закъснението на моите отговори не зависи изобщо от мен. Аз бях готов веднага, след като получих Вашия въпрос, да отговоря в първия ден за парламентарен контрол, но вие всички знаете, че няколко пъти просто не стигна времето и се наложи доста министри да отлагат своите отговори на поставени въпроси.
Що се отнася до жалбите, срокът за подаване на жалби за преработка на планове за земеразделяне изтече. Всъщност този процес вече е приключил. Затова всички тези, които в момента изпитват някакво недоволство, трябва да потърсят, както е регламентирано в закона, своите права по съдебен ред.
Относно конкретния случай, както вече казах в своя отговор, има издадена заповед за частична преработка на земеразделителния план и всъщност там промените ще бъдат направени, както искат собствениците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Любомир Божков относно хода на есенната сеитба на есенниците.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Добре дошъл, господин Върбанов! Преди малко се опитахте да кажете, че това не зависи от Вас. Разбира се, но цял месец Ви криха - ръководството на Народното събрание, по-скоро председателят, защото Ви оставяше винаги последен да отговаряте и времето Ви естествено и нормално никога не стигаше.
Зимата дойде, но въпросът относно есенната сеитба на есенниците така или иначе е на прага и аз в тази връзка съм отправил актуалния си въпрос към Вас, като ще Ви моля в отговора да не се оправдавате нито с кишата и сушата, нито с предишни правителства, защото миналата година бяха засети около 12 млн. дка с есенници.
Така че в тази връзка моля да отговорите по отношение на засетите площи с пшеница, ечемик и съответно другите есенници, които са засети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! По данни на областните земеделски служби до 18 ноември в страната е извършена прецизна подготовка на 10 млн. и 700 хил. дка. Засети са 10 млн. 160 хил. дка с есенници, от които 8 млн. 175 хил. дка - с хлебна пшеница, останалото - с ечемик. От данните, които току-що ви цитирах, смятаме, че зърнено-фуражният баланс на страната е подсигурен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Да, господин Върбанов, на мен ми е известно, че хлебният баланс в страната е осигурен със засетите площи. Но въпросът е в друго. Тридесет на сто от българските граждани в България се занимават със земеделие. Ако пшеницата, която е от реколта тази година, не бъде изкупена и ако догодина не се получат добри добиви от тези количества, засети с пшеница, и не бъде отново осигурен пазар за реализация на тази пшеница, 30 на сто от българските граждани няма да получат нормални доходи, с които да се положат усилия за създаване на нормални условия за отглеждане на съответните земеделски култури.
През 1996 г. са засети около 15 хил. и 500 дка, миналата година - около 12 хил., а тази година - по-малко. Разбира се, Вие не сеете и не жънете, както правихте миналата година, това е работа на селскостопанските субекти, тоест кооперации, арендатори и всички други земеделски стопани, които индивидуално обработват своите земи. Но навсякъде във Вашите интервюта във вестниците и в електронните медии Вие заявявате, че държавата се оттегля и оставя на пълна либерализация реализацията на пшеницата в България. На последно място, във всички Ваши изказвания забелязах, Вие оставяте кооперациите като селскостопански обекти, тоест производители на зърно. Винаги споменавате първо арендаторите, индивидуалните собственици и кооперациите. Но тези кооперации - хубави или лоши, с оглед на законодателството или с оглед на управлението си, осем години продължават да произвеждат зърното и да хранят България. Ето защо аз считам, че ако не се направи необходимото по отношение на политиката... А от Вашите отговори и от резултатите от сеитбата тази година се установи, че всъщност вие нямате никаква политика по отношение на селското стопанство. Ето защо аз мисля, че ако Вие не проведете тази политика и през тази и следващата година не се реализират нещата, които Вие обещахте във вашата програма, просто трябва да си подадете оставката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
За дуплика има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Божков, ако искате да си поговорим за политиката в Министерството на земеделието и за правителствената политика в сектора "Земеделие", има процедурен ред и може тук да се направи един хубав дебат дори, за да се изчистят всички неясноти. Но искам да ви кажа, че в момента не е проблем вече реализацията на пшеницата, тъй като от тази сутрин имам данни, че два кораба в момента са на пристанище Варна и просто изпитват затруднение при товаренето, тъй като производителите не искат да си продават зърното при цените, които са им предложени.
По въпроса, който Вие казахте, че в свои интервюта съм казвал, че държавата се е оттеглила. Просто четете по-внимателно и ще видите, че в тези интервюта са казани много други неща.
По отношение на политиката на министерството искам само да ви кажа, че за подпомагане на есенната сеитба и стимулирне на производителите на хлебна пшеница за реколта 1999 г. чрез държавен фонд "Земеделие" са предоставени: целева субсидия в размер на 2 хил. лв. месечно за съхранение на хлебна пшеница реколта 1998 г.; стоков кредит за семена за посев на хлебна пшеница. Земеделските производители могат да получат качествени семена - елит и първо размножение, от структурите на "Сортови семена" в цялата страна и от институтите към Селскостопанската академия като стоков кредит.
Финансово подпомагане на фючърсна основа на земеделските производители на хлебна пшеница - предоставя се паричен ресурс на три транша за закупуване на семена, торове и горива, смазочни материали, препарати, изплащане на външни механизирани услуги при подготовката, засяването, торенето и третирането с препарати на съответните посеви, преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на земеделските производители на пшеница за хляб и за семепроизводство.
Смятам, че мога да продължа да ви изчитам всички преференции, които дава държавен фонд "Земеделие". Но ако Вие наистина се интересувате, аз Ви каня да дойдете в министерството и да Ви покажа всичките тези неща, за да разберете, че и ние имаме политика и то целенасочена политика по отношение на кооперациите.
Съвсем наскоро ще бъде внесен един нов Закон за кооперациите, с който ние целим да защитим интересите на собствениците на земя. Защото в момента ние не водим никаква война, както в някои от вашите изказвания се каза, срещу кооперациите. Напротив, ние сме сигурни и сме убедени, че без кооперации в България не може да се развива земеделие. Но искам само да ви попитам: къде са парите от тези кооперации от миналогодишната реализация на реколтата, след като само държавата отдели 240 млрд. лв. и те влязоха както в арендаторските стопанства, така и в кооперативите? Защото при арендаторите се вижда, че са закупили нови машини, вижда се, че са инвестирали, докато в кооперациите, освен едно оплакване, че отново са задлъжнели и че не им достигат парите, друго мнение няма. Точно против тези кооперации, които не могат да си направят сметката и които произвеждат неефективно, понякога правим изказвания, които се отразяват и в пресата. Ние никога не сме слагали всички под един общ знаменател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ще имаме време, господин Баташки, и за Вашия актуален въпрос към министъра относно уволнението на господин Димитър Симеонов, председател на общинската поземлена комисия в гр. Пещера, и солидарното напускане на всички нейни членове.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги и колежки, уважаеми господин министър! Моят въпрос вече беше прочетено какво касае.
На 27 август 1998 г. със заповед N 438 прекратявате трудовия договор на господин Симеонов със следните мотиви: липса на качества за ефективно изпълнение на служебните си задължения, не прилага прецизно и правилно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и неговия правилник и не изпълнява дадените указания на Главно управление "Поземлена собственост", липса на компетентност, което води до забавяне прилагането на реформата. От три землища нито едно не е приключено и нито едно не е предложено на окръжно управление "Земеделие, гори и аграрна реформа".
На 20 март 1998 г. с писмо до Вас всички членове на поземлената комисия в Пещера - господин Божев, Зуичкин и госпожа Миладинова Ви уведомяват, че изискват назначаването на експертна комисия да оцени тяхната работа и описват арогантното отношение и ултимативния тон, с който им нареждат да напуснат сградата на общинската поземлена комисия. Уви, тяхното писмо остава без отговор. Сигурно не сте го и прочели.
В тази връзка Ви моля да отговорите, господин министър: Вие ли сте подписали заповедта за прекратяване на трудовия договор на Димитър Симеонов? И Ви моля да аргументирате причините за уволнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Баташки.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Баташки, понеже имаме време даже за още един въпрос, за да не ме обвините следващия път, че пак съм се крил някъде, искам да Ви кажа следното. Така и така цитирате заповеди. Въпросната заповед, която Вие цитирахте, не съм подписал. Но имам подписана една заповед, с която наистина е освободен и е прекратен трудовият договор на въпросния господин - това е заповед N 3021 - на основание на подадена от него молба поради навършване на пенсионна възраст по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, лошо е да го кажа. Няма да го кажа какво направихте с българския народ тук, но Вие излъгахте. Просто излъгахте. Това не е истина, за което говорите. Ама на сто на сто не е истина! Вие лъжете, че той си е подал молба доброволно. Явно някой Ви е заблудил Вас или Вие не сте в крак с времето.
Искам да Ви кажа, че този въпросен господин Симеонов е с 38 години стаж в тази специалност - като агроном и в сферата на земеделието и да Ви кажа, че четири правителства не са проявили такъв злокобен интерес, какъвто Вие сте проявили към него. Вие назначавете един велик агроном с диплома и с добра квалификация на нощен пазач в дървообработващо предприятие да оглави тази комисия, която за тези години, в които е действала и е издала 250 нотариална акта, а другите 200, които според Вас не са издадени, за девет месеца нито един акт не е издаден от новата комисия.
Смятам, че така погледнат въпроса наистина ще Ви се изясни, защото след като сте дали такива големи пълномощия на вашите заместници да Ви подписват на официални документи, тогава когато сте в България и не сте в отпуск, смятам че трябва да се заинтересувате как го правят, какво работят техните съпруги. На господин Каркъмов съпругата му какво работи? Не знаете ли защо сте го сложили на този пост? Вие никога няма да го разберете. Едва ли ще го разберете. Вървете си, за да не Ви изхвърлим! (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Баташки.
Имате думата, господин министър, за дуплика.
Господин Баташки, чуйте дупликата! (Шум и реплики в залата.)
Изчакайте, господин министър, за да се успокоят!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Баташки, смятам, че не тук е мястото да си говорим съпругите ни какво работят и къде са.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Работи оценителка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Слушайте сега дупликата на министъра!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Вие ми задавате въпрос на какво основание е прекратен трудовият договор на председателя на поземлената комисия. Аз Ви отговорих, че той е прекратен, защото е подал молба поради навършване на пенсионна възраст. Заповедта, която Вие посочвате - въпросният господин се е скатал, грубо казано, в болнични и е вземал болнични, докато е навършил пенсионна възраст, за да може да се пенсионира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Две съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 24 ноември, вторник, от 13,00 ч. в зала 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 26 ноември, четвъртък, от 15,00 часа в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание ще е на 25 ноември от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:

Илия Петров

Калчо Чукаров