Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров..

Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка в дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2000 Г.
Има думата да докладва председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
Най-напред за процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ни най-малко не искам да саботирам приемането на най-важния може би закон за тази година, но в залата сме 45 души. Предлагам да изчакаме малко да се съберат поне представителите на мнозинството, които ще гласуват бюджета. При тази празна зала е срамота да приемем такъв важен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов, такава процедура - да почакаме малко - аз поне не познавам. (Оживление.)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Почивка, почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Току-що уточнихме една процедура: понеже в бюджета има приходна и разходна част, а предложенията обикновено са свързани, има предложение да се увеличи приходната част и оттам да се вземе за разходната част. Затова предлагаме предложения, които не бъдат приети в приходната част, да не бъдат разглеждани в разходната част.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Как така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте как. Като не може да се вземат парите и гласуваме да не се вземат, да не фигурират в приходната част, разходната остава без покритие. (Шум и реплики от ДЛ.)
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Колеги, въобще не сме имали предвид това. Напротив, на заседанието на Бюджетната комисия колегите, които са от вашата група ще потвърдят, аз казах, че ще разгледаме всяко едно предложение поотделно за увеличаване на разходната част, където всеки народен представител ще може да защити защо иска увеличаване на разходната част, къде да отидат тези пари - да си защити предложението, независимо, че в чл. 1 примерно някои от предложенията касаят чл. 9. Това е технологията. Когато защитавате предложението си за увеличаване на разходната част, ще обосновете защо искате и ще кажете, че еди-къде си е много малко и тези средства трябва да отидат там.
Но след като се гласува чл. 1 и се отхвърли дадено предложение за увеличаване на перо по преходната част, когато дойде съответният член, в който се разхвърля това увеличение, ако бъде прието, безсмислено е отново да се говори същото. Затова става въпрос, а не за отнемане на правото на всеки народен представител да защити всяко предложение, което е направил. (Шум и реплики от ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така е било винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги е било, спокойно.
Започваме работата.
Има думата господин Йордан Цонев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги!
"Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 140, против 4, въздържали се 8.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 1 са направени следните предложения:
На народния представител Бойко Великов - комисията не е подкрепила предложението.
На народните представители Васил Козалиев и Ангел Найденов - също не е подкрепено от комисията.
На народния представител Венцеслав Димитров - неподкрепено от комисията.
На народния представител Георги Божинов - не е подкрепено от комисията.
На народния представител Георги Михайлов - неподкрепено от комисията.
На народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев - неподкрепено от комисията.
На народния представител Гиньо Ганев - неподкрепено от комисията.
На народните представители Гиньо Ганев и Стефан Нинов също неподкрепено от комисията.
На народните представители Гиньо Ганев и Георги Михайлов - също не е подкрепено от комисията.
На народните представители Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Иван Костадинов Иванов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Кънчо Марангозов - също неподкрепено от комисията.
На народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов - също неподкрепено от комисията.
На народния представител Любомир Божков - не се подкрепя от комисията.
На народния представител Пламен Славов - не се подкрепя от комисията.
На народния представител Румен Такоров - не се подкрепя от комисията.
На народния представител Руси Статков - предложение, което комисията не подкрепя.
На народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Донка Дончева, Дора Янкова и Пламен Славов - неподкрепено от комисията. (Шум и реплики от ДЛ.)
Предложение на народния представител Стефан Нешев - също неподкрепено.
На народния представител Стефан Нинов - неподкрепено от комисията.
На народните представители Стефан Нинов и Георги Михайлов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Стефан Стоилов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Теодосий Симеонов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Янаки Стоилов - неподкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Иван Иванов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Йордан Цонев - подкрепено от комисията. (Силен смях, шум и реплики от ДЛ.)
Предложение на народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Никола Койчев - неподкрепено от комисията.
На народния представител Румен Такоров - неподкрепено от комисията.
На народния представител Руси Статков - неподкрепено от комисията.
На народния представител Стефан Нешев - неподкрепено от комисията.
На народния представител Тодор Янев - неподкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - неподкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Иван Бойков и Димо Димов - неподкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - неподкрепено от комисията.
И предложение от народния представител Калчо Чукаров по ал. 4 - също неподкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя с някои изменения.



Предложение на комисията по чл.1:
Подкрепя текста на вносителя като в ал. 2, т. 1 числото 4 млн. 178 хил. 907.5 се заменя с 4 млн. 177 хил. 907.5, в т. 1.5. числото 794 хил. 939.5 се заменя със 793 хил. 939.5, а в т. 6 числото 883 хил. 592 се заменя с 884 хил. 592, в т. 6.1. числото 1 млн. 118 хил. 661.4 се заменя с 1 млн. 119 хил. 661.4 и в т. 6.1.1. числото 426 хил. 608.2 се заменя с 427 хил. 608.2. (Изменението ще бъде отразено в чл. 9 за община Камено.)
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1:
"Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2000 г. по приходите на обща сума 5 млн. 137 хил. 610.7 хил. лв., както следва".
Следва таблица, която ви е раздадена и която аз ще приложа към стенограмата.
"(2) Приема републиканския бюджет за 2000 г. по разходите на обща сума 5 млн. 677 хил. 395.8 хил. лв., както следва".
Следва таблица, която ще бъде приложена към стенограмата.
"(3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2000 г. в размер на 539 хил. 785.1 хил. лв.
III. ДЕФИЦИТ.
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 539 хил. 785.1 хил. лв., както следва".
Следва също таблица, която прилагам към стенограмата.
"(5) Източниците за финансиране са външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа и приходи от приватизация.
(6) Погашенията се извършват съгласно погасителните планове на вътрешните и външните заеми и в случай на реализиране на държавни гаранции".
Това беше всичко.
И, имам едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурата във връзка с второто четене на Закона за държавния бюджет да поканим в залата заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Кирил Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението да поканим в залата заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Кирил Ананиев.
Гласували 164 народни представители: за 140, против 10, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господата Димитър Радев и Кирил Ананиев в залата.
Имате думата по чл. 1.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Какви са съображенията, от които изхождам и аз, и значителна част от колегите, които са направили предложения за увеличаване на приходите по основните позиции на чл. 1, по отделните данъци?
Ние не само не сме привърженици на увеличаване на данъчните ставки, на данъчното бреме, но през последните няколко години многократно сме заявявали, че разглеждаме намаляване на данъчното бреме като един от факторите, които могат да стимулират растеж и ако въпреки това пледираме за увеличаване на част от данъчните приходи, то е свързано с дълбокото наше убеждение, че възможности за увеличение тук има.
В годините, когато се приемаха бюджетите за 1998 и 1999 г., в залата и в комисиите, а и в пресата звучаха оценките за това, че съзнателно приходната част се разработва не напрегнато - обратно, доста лениво. И големите преизпълнения от 1998 и частично от 1999 г. доказват, че това е така.
Във връзка с Бюджет 2000 г. прави впечатление, че въпреки цялото титанично законодателство за усъвършенстване работата на данъчната администрация, създаване на структури - агенции и пр., и пр., въпреки увеличаването на данъчно облагаемата основа при данък добавена стойност, миналата година във връзка с изкарването на 10-тина - 12 позиции от § 14 в облагаемата част и сега, през тази година, увеличаването на тази данъчно облагаема основа и с включване на туристическите услуги като обект на облагане с данък добавена стойност числото, изразяващо пропорцията - постъпления от данък добавена стойност към брутния вътрешен продукт е замръзнала или почти е замръзнала. Да не спорим за малкото десети, с които тя показва отклонение в тези три години. Този факт показва, че въпреки цялата дандания не се реализира онова, което парламентът, изпълнителната власт многократно заявява - реално настъпление по отношение на сенчести обороти, на сенчести части от икономиката.
В противен случай тази пропорция би трябвало да показва едно развитие от 8 и нещо към 9, и над 9, защото не са малко страните, които при по-ниски ставки на данък добавена стойност, при това диференцирани, събират по-голяма част от брутния вътрешен продукт под формата на постъпления по линията на този данък.
Аз знам, че резки скокове са невъзможни. Това е един процес, до голяма степен еволюционен, но това, което ви предлагаме, по-специално по линията на данък добавена стойност, представлява с няколко десети увеличение.
Има още един аргумент - за 1999 г. беше планиран ръст на брутния вътрешен продукт от 3.5-4 на сто, ако не се лъжа. Да приемем изпълнението, което се прогнозира от 1-1 и нещо. И въпреки тази разлика в равнището на изпълнение на прогнозата за брутния вътрешен продукт, постъпленията по основните данъци са такива, каквито бяха прогнозирани. Това доказва всички тези, които ние сме отстоявали от тази трибуна през последните три години.
Второ, наясно сме с развиващия се процес на либерализация, в който ние участваме като асоциирана към Европейския съюз страна и сключваща почти всяка година нови споразумения за либерализиране на търговията с групировки или с отделни страни. Общото равнище на митата ще спада. За все по-голям контингент от стоки митата ще отиват на нулево равнище и ако правим предложение за увеличаване с малко на митата, то е свързано с онзи голям проблем, който е тема на разискванията през всичките тези десет години, но особено остро през последните 2-3 години, че има маса стокови, които са от борсов характер, чиято данъчно облагаема цена е многократно по-ниска, декларираната, от тази, която трябва да бъде, във връзка с което хазната, министърът на финансите, получава далеч по-малко, отколкото би трябвало да получава.

И във връзка с акцизите проблемът е подобен. Неведнъж и не два пъти тази тема е разисквана в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Ето, това са мотивите, от които сме изхождали, когато предлагаме увеличаването на приходите по ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение днешното заседание да бъде предавано директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Мисля, че няма нужда да обосновавам колко е важно всички българи да разберат какъв бюджет имаме за следващата година и какъв начин на живот им е предопределен с този бюджет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 191 народни представители: за 79, против 60, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Друг желае ли думата по чл. 1?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няколко са мотивите, които ме накараха да направя предложение за увеличаване на приходната част в бюджета на Република България за 2000 г. Основната причина е, че беше декларирано, че брутният вътрешен продукт ще се повиши през 2000 г. с 4,5 на сто.
Аз направих една справка по доклада на господин Цонев за бюджет 1999 г. и доклада за бюджет 2000 г. и видях, че брутният вътрешен продукт ще бъде заложено през 2000 г. да бъде с 5,3 на сто по-нисък от брутния вътрешен продукт през 1999 г.
Това е един смущаващ фактор. И аз мисля, че нашата администрация, изпълнителната власт трябва да промени това отношение и трябва да положи необходимите усилия, за да създаде реален подем в икономиката и раздвижване в реалния сектор. И ако има реално раздвижване в реалния сектор, тоест ако има подем в икономиката, то неминуемо ще има отношение и към събираемостта на данъчните ставки.
Затова аз искам да обоснова някои от цифрите, които съм предложил. Общите приходи, които предлагам да се увеличат, се увеличават с 6,4 на сто. Това показва един коефициент на напрежение, което трябва да има в управлението, с оглед достигане на по-високи цели, които трябва да си поставим.
Предлагам да се завиши и данъкът върху застраховането. Създадоха се редица фирми, които извършват застраховане. Има сериозна акция към това да се извършват определени групи застраховки и то задължително. Следователно печалбите, които ще се реализират в застраховането, ще бъдат реални. И ние имаме възможност в бюджета за 2000 г. да съберем по-голяма ставка от този раздел.
Предлагам да се завиши и данъкът върху доходите на физическите лица. Говори се, че ще повишим стандарта на народа, ще увеличим неговите доходи. Щом има завишаване на доходите, трябва да има и отчисления към данъка за физическите лица.
Предлагам да се завишат и акцизите, които трябва да бъдат събрани в държавния бюджет.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа направи декларация, че има подем в този сектор, че има сериозен подем, бих казах, от изказванията, които направи пред масмедиите. Това показва, че има развитие както в трайните насаждения и в лозарството, откъдето ще дойдат големите добиви, във винопроизводството и другите артикули от този селскостопански производ, така също и в тютюнопроизводството. Щом имаме завишени добиви, ще имаме завишено производство, щом имаме завишено производство, ще имаме завишена реализация. Следователно, трябва да имаме стремеж да направим по-голяма събираемост и в акцизите. Заедно с това вие знаете, че на акцизи се подлагат и редица стоки с луксозен характер.
Повишаваният стандарт на народа, неговият повишен покупателен статус ще даде възможност той да се обърне към този тип стоки, да ги купува. Значи ще могат да се съберат и повече акцизи.
Аз предлагам да се повиши и събираемостта на митата. Вие знаете, че тук, в пленарна зала, се водиха редица пледоарии по това дали се събират всички мита или не. Бяха обвинени и крупни държавни ръководители, че подпомагат несъбираемостта на митата, че се внасят стоки, които не се облагат с мита, поради което са с нелоялна конкуренция на българския пазар.
Освен това ние се отваряме като страна към ЦЕФТА и към Европейския съюз. Ето една възможност да създадем една протекционна политика, да защитим нашето родно производство, за да излезем от икономическата криза и да дадем известен ръст на вносните мита. С това ние ще дадем възможност да се увеличи събираемостта за бюджета.
Господин председател, трябва ли да свършвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Пет минути.
СТЕФАН НЕШЕВ: Съжалявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Друг желае ли думата?
Има думата господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще кажа какво точно е моето предложение, тъй като фактът, че материалът за второ четене беше раздаден само преди един час, на мен ми говори, че едва ли колегите в залата са успели да прочетат предложенията, които са направили народните представители дори и по чл. 1.
Аз предлагам увеличаване на приходите в държавния бюджет със 120 млн. лева. Откъде да дойде това увеличение? На първо място от данъка върху доходите на физическите лица - увеличение със 100 млн. лева. За 1999 г. този приход в държавния бюджет е 588 млн. лева, а за 2000 г. се предвижда да бъде 534 млн. лева, т.е. с около 54 млн. лева по-малко.

Не мога да разбера тази икономическа логика. Чета доклада на финансовия министър към законопроекта за държавния бюджет и според аргументи, които там са изнесени за развитието на страната през следващата година, за мен няма друга логика, освен да се увеличат приходите от този данък. Там обявяваме, че ще имаме ръст на брутния вътрешен продукт, че ще постигнем оживление в българската икономика. Следователно би трябвало да се увеличи приходът от този данък.
Освен това правителството категорично обявява своите намерения да изкара на светло сенчестата икономика. Според различни специалисти - икономисти в България тя е между 40 и 60% общо от икономиката. Ако тези намерения са сериозни и правителството трябва да предприеме мерки за легализиране на тази сенчеста икономика, то няма друг механизъм, освен да се завиши задачата, която му се поставя, а именно увеличаване на тези приходи. И особено като се има предвид, че фактически данъчната тежест за 2000 г. не се намалява по този данък, ясно е, че икономическата логика показва повишени приходи и не разбирам защо това не е отразено в предложението на Министерския съвет.
Вторият източник, от който да се увеличат приходите, според мен са митата и таксите. Предвидено е повече от два пъти намаление спрямо тази година - от 433 млн. на 200 млн. Вярно е, че присъединяването ни към международни споразумения намалява митата. Но има ли някой в тази зала, който да не знае, че повечето от стоките, които влизат в България, са на много по-ниски от борсовите цени? Аз мисля, че няма такъв народен представител, на който да не му е известно, че по българските митници се внасят стоки с ниски цени. Спомням си когато министър-председателят обяви, че само от един контролно-пропускателен пункт с Гърция имаме разлика между стоките, които излизат от Гърция за България, и тия, които влизат в България от Гърция, с около 100 млн. долара на година. Нали знаете колко са такива КПП-та в България и всеки може да сметне тази голяма разлика.
Ако ние искаме да решим този проблем, трябва да поставим по-сериозно задачата на митниците и на финансовото министерство. И от това, разбира се, ще се увеличат приходите, които ще дадат възможност за решаване на много проблеми - социални, проблемите на общините и т.н. И тук не става въпрос само за кафето. Не мога да разбера, след като вече пета година се въвежда единна информационна система в българските митници, защо досега това не е реализирано? Имам чувството, че просто някой не иска да бъде реализирана тази система, за да няма сериозен контрол.
Че митничарите се хранят от митниците, това е известно. Вече стана известно, че отговорни политици се хранят оттам, пък и цели политически формации. Това ли е целта? Тя решава проблемите на някого, увеличава неговите доходи, но във всички случаи пречи и е вредна за държавата и за държавния ни бюджет.
Аз днес не разсъждавам върху това как този факт се отразява на българските производители. Това е известно и тук, в тази зала, аз съм поставял с тревога проблема с цената на вносната хлебна мая и разговаряхме с министър Радев. Той увери, че се вземат мерки. Така и нищо не стана, хлебната мая от Турция продължава да се внася на цена 10 пъти по-ниска от известната в Турция цена на производител. И това, разбира се, убива българския производител. Както става и със селскостопанските ни производители, с всички, които искат да произвеждат в нашата държава. И това е един проблем, който не може да не ви тревожи, уважаеми колеги.
Завършвам, господин председател. Аз не разбирам парламентарното мнозинство, което няма да подкрепи тия предложения. Пък и днес искам да получа някакви доказателства, че парламентарното мнозинство не е придатък на Иван Костов. А такова доказателство може да бъде, само ако има някаква воля за промяна в тоя бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заставам на трибуната, за да обоснова предложение на народните представители от 6.Врачански многомандатен район, избрани с листата на Демократичната левица.
Най-напред две по-общи бележки. Защо си позволяваме да правим допълнение към бюджета, който е гледан от толкова много специалисти, обсъждан е в толкова много комисии?
Първо, защото ние вече гласувахме заглавието "Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г.". Някои най-елементарни разчети показват, че в редица сфери средствата, които се предвиждат от бюджета, ще стигнат за полугодието. Тоест, ние не сме приели бюджет за първото полугодие на 2000 г., а бюджет за цялата година и затова е наш дълг и отговорност да предложим промяна в числата, които да направят бюджета целогодишен.
Второ, направени са много предложения от различни народни представители. Въпросът е да се конкурират ли те или да се допълват. Само двамата народни представители, които говориха преди мен, показаха, че има много широки възможности за увеличаване на приходната част на бюджета, различни пера и прийоми, с които да стане това. И аз съм привърженик не на избирателно и конкурентно гласуване на предложенията на народните представители, а много сериозно да се разгледат всички предложения и те да се допълнят.
Смятам, че общият белег на бюджета, неговата ленивост и комфорт за правителството се проявяват много добре. В правителството и мнозинството е и ножът, и хлябът. Каквото решат, комуто колкото отделят - това ще бъде базата, за да сравняват дали е добър, дали ще преуспява и ще живее. С тази приходна част правителството си гарантира, че винаги и на всеки етап в годината ще изпълни приходната част и ще се гордее с това. Но то не е база и спрямо обективната база, а спрямо субективното решение, което ще гласувате сега, след малко. Ще се говори, че общините са лоши и не са осигурили средства за функционирането на социалните системи. Отново базата няма да е обективна, а ще бъде субективното решение. Затова аз призовавам депутатите от мнозинството за изключителна отговорност.
Какво е нашето конкретно предложение, на народните представители от Врачански избирателен район? Ние предлагаме в чл. 1, ал. 1 числото "5 млн. 137 хил. 610.7" да се замени с числото "5 млн. 148 хил. 196.7", като в т. 1.5. - "Акцизи", тоест от всички възможности ние се спираме на една-единствена и то не в пълния й размер - акцизите, числото "764.00" да се замени с числото "774 586" и съответно в ал. 2, т. 6.1.1 - "субсидии за общините", числото "426 608" да се замени с "437 194". Това е едно напълно възможно и неизчерпващо всички възможности на това приходно перо.
Ще повторя казаното от тази трибуна: тук министърът на вътрешните работи и нашите усилия в борбата срещу корупцията бяха ознаменувани с много съобщения, че са разкрити контрабандни канали. Това, че се разкриват контрабандни канали показва, че те съществуват, че те действат и те лишават приходната част на бюджета и българския народ от заслужени блага, които му се полагат. Когато не се гордеем с разкриването, а положим усилията за предотвратяването на контрабандните канали, които освен че лишават приходната част, убиват и българското производство, ние ще можем да гласуваме с чиста съвест много от предложенията на народните представители.
Къде предлагаме да отидат тези средства? В чл. 9, ал. 1, където са взаимоотношенията на общините с републиканския бюджет и по-точно общини Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин. Смятам, че това предложение може да бъде подкрепено и то не противоречи и не се конкурира с предложенията, направени от другите народни представители. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Моето предложение по чл. 1, ал. 1 се отнася до т. 1.5. и е свързано с едно неголямо увеличаване на постъпленията от акцизи. Неведнъж и в тази пленарна зала, и на други места се е говорело за резервите, които съществуват в тази област, от акцизни стоки като цигари, алкохол и други, за да се активизират усилията на държавните органи и да могат всички тези стоки, които са в оборот наистина, да получават облагането, което е предвидено за тях. Но пък аз знам, че е трудно да се увеличат приходите в един бюджет на стагнираща икономика. Каквото и да се говори тук, ако наистина правителството вярваше в ръста, то щеше да предвиди някои по-големи постъпления, а оттам и по-големи разходи. Освен това е установено, че в колкото и голяма криза да се намира една икономика и колкото и да намалява потреблението на населението, това не води неминуемо до спад на потреблението на цигари и алкохол. По редица причини, на които сега няма да се спирам, те не са свързани с бюджета.
Тук предлагам едно увеличение, което е по-малко от 1 млн. лв. - 838 хил. лв. Няма да крия, че този размер е избран заради необходимостта да се поддържа установеният в бюджета баланс между неговата приходна и разходна част с цел да се заделят малко повече средства за общините в България.
Моят ангажимент като народен представител е да намеря аргументи за това, че бюджетът на някои от общините има основание да бъде увеличен. Не много, но наистина за някои от общините, специално в Ловешкия регион, които се намират в много тежко състояние, а някои от тях могат да изпаднат и в бедствено положение в течение на следващата година. Може да се попита защо се предлага тази сума, а не по-голяма или по-малка за увеличение на приходите от акцизи. На този въпрос отговор трябва да даде Министерството на финансите, тъй като никой народен представител не може да даде пълна обосновка за всички пера по бюджета за неговите приходи и разходи. Но ако всеки от нас като народен представител е достатъчно ангажиран с проблемите на районите, които представлява, той може да намери аргументи или да приеме аргументи за определени изменения в разходната част и съответно в приходите.
Тази дискусия тук я правим, за да бъдем коректни в предложенията, които правим на различни места. Аз даже бих приел това, което в началото, господин председател, предложихте - да има едно пълно обвръзване между гласуванията за приходите и разходите, ако нашият парламент, както парламентите в други страни се занимаваше поне един месец с бюджета, а Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството поне месец и половина или два обсъждаше бюджета на всяка една община. Не просто гласуваше по различните предложения за бюджета на общините. Тъй като по редица причини тази практика не е установена, то тази дискусия няма къде другаде да се състои освен в залата на парламента. И затова другите аргументи аз ще оставя за разходите - защо е необходимо ние да гарантираме поне малко увеличение на разходите на някои от общините, за да не изпаднат те във финансов колапс още в течение на бюджетната година. И когато бъдат направени предложенията за увеличаване на приходната част, може да се види, че по някои от точките такова неголямо увеличение е възможно. Дали вие ще го приемете или не, това е отделен въпрос. Въпросът е, че то трябва да бъде свързано с тези разходи, без които българското общество и общините не могат да съществуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Група депутати, членове на Комисията по образованието и науката, сме предложили едно увеличение в чл. 1, ал. 1, т. 1.6. към "Мита и митнически такси", съответно с 1000 лв. растеж на тази точка, който предвиждаме да се насочи към първостепенния разпоредител Министерството на образованието и науката. Искаме да мотивираме и своето предложение, че то е породено от най-благородното чувство за това, което се получи като равносметка от анализа на бюджетите във висшето образование, науката и средното образование. Науката получава много по-малко дори от половин процент от брутния вътрешен продукт тази година. Някой ще каже, че тя осъществява разходи по отделни международни програми, но точно те погълнаха огромна част от ресурсите и през изтичащата година тя усвои минимална част. И ако България след няколко месеца с приоритет ще започне преговорите си за асоциирането ни към Европейския съюз, ще бъде точно с документите ни в областта на висшето образование и науката, ние трябва сериозно да помислим за това, което й предоставяме. Недопустимо е с тази сума, която тя ще има, да осъществява каквато и да е възможност да развива функциите си особено в областта на научните изследвания. Считаме, че сумата даже е прекалено скромна, но е съобразно възможностите на бюджета на България през тази година и трябва да бъде подкрепена от всички нас, ако ние като българи мислим за оцеляването на българската наука.
Ако считате, че подходът, който се наложи във връзка с унищожаването например на селскостопанската наука, ще бъде приложен и към Българската академия на науките, т.е. до края на годината ще бъдат закрити и другите научни звена, то аз си обяснявам защо е заложен този ръст на науката, т.е. ръст няма тази година, предвиден в държавния бюджет. Ето защо най-горещо настояваме депутатите да вникнат, че след като науката изчезна, че тя е второстепенен разпоредител с бюджета, не консумира нищо, трябва да й се даде възможност чрез волята на Народното събрание да получи една реална сума поне да осъществява своята професионална дейност, да осъществява контактите и да плаща най-елементарните разходи по научната си дейност, по комуникациите, за да оцелее българската наука и в 2001 г., ако България приеме, че приоритет ще бъде за страната образованието и науката, да й даде нужната подкрепа.
Това е най-елементарното, което може да се направи, така че ние в чл. 4, ал. 1, т. 13 считаме, че към сумата на Министерството на образованието и науката трябва да бъдат добавени 1000 нови лева, за да може да се насочат за функцията "Наука". Знаем, че в бюджета, който ни беше даден, бяха разпределени функционално отделните направления, съответно висше образование и наука и няма откъде да се види на какво точно разчита. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Казано ми е, че когато специално господин Цонев говори по финансови въпроси, му вдигам топката. Сега аз наистина искам да му вдигна топката с това, което ще кажа.
Всички мои колеги досега поставиха въпроса за увеличаване на приходната част в митата и акцизите. И ние, народните представители от Демократичната левица от 2.Бургаски многомандатен избирателен район, поставяме именно въпроса да се увеличи приходната част в "Мита" и "Акцизи", тъй като считаме, че това увеличение, което предлага "Мита", е достатъчно, ако се направят усилия и се съберат митата и акцизите само от това, което Бургаска област като една от най-мощните области в производствено отношение може да събере като мита и акцизи. Това е достатъчно за увеличението на субсидиите на общините, което предлагаме, тъй като три общини от Бургаска област са на вноска към бюджета. И се надяваме, че поне една от тях, Камено, която е една от бедстващите общини в региона по всички показатели, този проблем ще се оправи.
Аз се учудвам, че след като се създава нова структура, за която днес масово се говори в масмедиите, а именно Данъчна агенция, която ще прави всички събирания, се поставя въпросът за трудностите, с които ще се събират всички данъци, акцизи, мита. Тази структура нали се създава именно за това - за да се създаде възможност за по-добра събираемост на данъците.
Ето защо ние считаме, както казаха и моите колеги, че това, което се залага като мита и акцизи, е ниско и могат да се съберат повече такива. В противен случай излиза, че правителството признава, че вече 30% от българското население живее в затворено натурално стопанство - нито произвежда, нито купува, нито изнася, нито внася. Тоест върви се към още по-голямо обедняване с приходната част на този бюджет.
Ето защо ние предлагаме мнозинството и управляващите добре да се замислят върху това, което предлага Демократичната левица въобще за увеличаване на приходната част.
И понеже времето ми тече, за да не ставам втори път, искам да обоснова онова, което предлагам във връзка със здравеопазването.
Уважаеми колеги, предлагам там увеличението да се вземе от "Доходи от собственост". Ако, разбира се, управляващото мнозинство прецени, може от другаде да се получи това увеличение. Но съгласете се, че не може за спешната помощ, спешните центрове в България сумата да остане същата в приходната част, субсидията да остане същата, каквато е била през тази година - 1999 г. За кое по-напред - за горива, за увеличаване 5% на заплатите на работниците в спешната помощ, за медикаменти в спешната помощ? А при всички случаи ще се получат сътресения във връзка с преминаването на неотложната помощ към общо практикуващите лекари и тогава спешната помощ ще се натовари. И да остане само на 25 млн. - толкова, колкото е било през 1999 г., тази спешна помощ аз не я виждам как ще се реализира в България. Още повече, тук министърът на здравеопазването обеща, че и телекомуникационната мрежа ще се свърже с МВР. Затова нещо трябват пари. Къде са? Няма ги. Спешната помощ остава на същата субсидия. Значи онова, което писаха "по 1,40" ще им остане само като кяр от новия бюджет, че ще получат на Нова година допълнително към храната си колегите, които работят в Спешната помощ.
Така стои въпросът и с животоспасяващите и животоподдържащи медикаменти. Едва ли касата ще успее с това, което знаем, като почнем да обсъждаме бюджета, там ще взема отношение, с тези медикаменти да задоволи потребностите на хилядите хора в България, които имат нужда от животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти като знаем какви са доходите на тези хора и колко е висока заболеваемостта.
Ето защо, господа, аз ви предлагам да се замислите над тези въпроси. А след това, когато дойде ред по отделните общини, ако ни се даде думата, ще взема пак отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само с две-три думи да подкрепя предложението, което сме направили заедно с д-р Кънчо Марангозов и други депутати. Това е едно предложение за повишение, от което предполагам и господин Цонев, и всички вие ще се съгласите, че лъха държавническа умереност и европейска мяра. Ние сме се съобразили с малките, с много скромните възможности, които има българското правителство, да предложи един по-добър и по-солиден бюджет. Ето защо и нашите искания към него са съвсем минимализирани.
Прави впечатление, че приходната част на бюджета като цяло лежи върху принципа оттук-оттам по нещо, докато разходната е изградена върху принципа на всеки по нищо, но от сърце.
Ето защо и в разходната част ние предлагаме съвсем минимални увеличения за общините от Бургаския регион, които възлизат от няколко процента до няколко десети от цялото, което всъщност е и многократно по-малко отколкото да речем увеличението, което се позволява на бюджет на Министерския съвет.
Искам да припомня, че през последните две години бюджетът на Министерския свет нарасна с почти седем пъти, а бюджетът на отделните общини в най-добрия случай растеше за двете години с 20 - 30 на сто. Спомням си, че министър-председателят преди около месец горко ридаеше в ролята на Многострадална Геновева, че общините и НОИ изяли парите за сираците. Министерският съвет в много по-голяма степен изяжда парите за бедните, бездомните и осиротелите в България.
Ето защо аз ви приканвам още веднъж да се вслушате внимателно в предложенията, които правят депутатите от Демократичната левица за повишаване на приходната част на бюджета, и да намерите сили да подкрепите поне някои от тях, за да сме в състояние да предложим на тези институти и сфери, които са безкрайно ощетени и едва живуркат, някакви допълнителни средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Имам две предложения по чл. 1, затова ще се постарая в рамките на петте минути да аргументирам участието си в тях.
Най-напред бих искал да продължа казаното от госпожа Дончева във връзка с предложението, което направихме членовете на Комисията по образованието и наука от Парламентарната група на Демократичната левица, свързано с възможността да бъдат осигурени 1 млн. лв. за фонд "Научни изследвания" в бюджета на Министерството на образованието и науката.
За информация на народните представители традицията през последните години е да се отделя около 850 хил. нови лева за фонд "Научни изследвания". Също така трябва да се знае, че за тази година от тези средства, независимо от многото научни проекти, които очакват финансиране, са отпуснати само средства на около 60% от предвидените. Тоест някъде около 500 хил. нови лева, което е крайно недостатъчно за развитието на научните изследвания в държавата.
Фонд "Научни изследвания" на практика си остава единствената възможност, която би позволила проектите и идеите на българските учени в различни области на познанието да бъдат финансово подкрепени от държавата. На фона на това, че на практика не се увеличава субсидията за висшите училища, че субсидията за Българската академия на науките даже се намалява, една такава стъпка и едно такова действие би било добър знак от страна на Народното събрание затова, че в трудните икономически и финансови условия, в които се развива държавата, все пак отговорните институции в лицето на парламент и правителство правят необходимото, за да бъдат гарантирани макар и под минимума тези средства, които позволяват на изследователите, на научните работници в България да получат финансиране на своите идеи и на своите проекти.
Госпожа Дончева с право отбеляза, че по тази критерии, по които България ще бъде оценявана, на едно от първите места стои именно развитието на науката и на образованието. Един подобен подход би бил много сериозна подкрепа за тези, които оттук нататък ще бъдат ангажирани с провеждането на тези тежки и трудни преговори.
Надявам се, че 1 млн. лв. на базата това, че на последно място в тазгодишния бюджет остават образованието и науката, действително може да бъде макар и в последния момент стъпка и действие от страна на Народното събрание, което да покаже сериозно отношение към проблемите на българската наука.
На следващо място, аз съм направил предложение, което засяга възможността да бъдат осигурени 400 хил. лв. за довършване на новата сграда на Националния военноисторически музей. Позволявам си да ви върна назад във времето - точно преди една година - когато тук, в пленарна зала, на второ четене на Закона за държавния бюджет за 1999 г. народните представители със съгласие гласуваха на практика тези средства за Националния военноисторически музей. Но поради техническа грешка, допусната при подготовката за отпечатване в "Държавен вестник", тези средства на практика не бяха отразени в Закона за държавния бюджет. Още тогава и председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев, както и госпожица Михайлова като председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили обещаха през следващата година, тоест, когато ние разглеждаме бюджета за 2000 г., тази грешка да бъде отстранена и най-после една сума, която е крайно необходима, за да се продължи завършването на новата сграда на Националния военноисторически музей, да бъде осигурена.
Смятам, че това предложение, което е направено, е напълно изпълнимо и реализуемо, защото даже тази информация, която получихме благодарение на националните медии през последните дни, показва, че на граничните контролно-пропускателни пунктове ежедневно преминават и стоки, и се правят санкции и конфискации в полза на държавата, които напълно спокойно биха могли да удовлетворят подобно искане.
За сведение снощи беше показан репортажа, при който бяха конфискувани 300 хил. долара в полза на държавата, а през миналия четвъртък по подобен начин беше показан репортаж за конфискация в полза на 400 хил. германски марки.
Възможности има и аз смятам, че и за Националния военноисторически музей, и за фонд "Научни изследвания" тези пари могат да бъдат гласувани от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Козалиев има думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Ние с колегата Найденов сме направили едно предложение по чл. 1 - съответно по т. 1.6 - предлагаме едно много малко завишение от 6 млн., които да бъдат преразпределени в няколко от общините на Хасковска област.
В комисията направихме опит поради това, че много от колегите също правят подобни предложения, да ги обобщим и предложихме Министерство на финансите и работната група сериозно да помислят дали е възможно да се увеличи със 130 - 150 млн. общата субсидия от републиканския бюджет за общините, имайки предвид трагичното състояние, в което те ще приключат тази година, неразплатените разходи, с които ще влязат в следващата, 2000 г.
След дълги дебати, разбира се, това предложение не беше прието. Беше отхвърлено и затова ние в момента правим редица раздробени, ако мога така да кажа, предложения, с които завишаваме един или друг параграф по чл. 1.
Според нас могат да се завишат и много други параграфи по чл. 1, а не само този, който ние предлагаме - 1.6, а именно "Мита и митнически такси", въпреки че и преди мен изказалите се колеги засегнаха въпроса точно по този 1.6, имайки предвид редицата резерви и това, че този параграф се намалява с почти 50 на сто спрямо това, което ние планирахме да достигне през 1999 г.
Разбира се, отчитаме договорите ни с ЦЕФТА, отчитаме договорите с някои от съседните страни, като Турция например, но в същото време отчитаме, че ние наистина имаме редица резерви там, защото редица стоки се внасят под борсовата им цена, съответно митата и митническите сборове се начисляват на една изключително ниска цена.
Резервите са големи, а и определено смятаме, че сега, след като ни поканиха за разговори и преговори, е крайно време нашите митници да не бъдат балкански, нашите митници да не формират балкански приходи в бюджета, а оттук - и самият бюджет да не изглежда така балкански точно сега. Всичко останало явно е една еуфория.
Но по-конкретно в чл. 1, т. 1.6 ние предлагаме цифрата "200 млн. и 100 хил. лв." да бъде завишена с 6 млн. лв. и съответно те да бъдат преразпределени в т. 9 на общините Димитровград, Ивайловград, Любимец и Тополовград, съответно с 3600 и с по 800 хил. лв. на трите общини.
Имаме предвид, че благодарение на "структурната реформа", благодарение на това, че икономиката в общините не работи, благодарение на това, че най-големите предприятия на Димитровград в момента се закриват, учудващо е, че той е записан с вноска от 727 хил. лв., когато миналата година получи около 1 млрд. и 400 млн. лв. субсидия от републиканския бюджет.
Аз искрено вярвам, че сега е моментът отново Министерство на финансите и министърът да помислят е ли възможно, за да не раздробяваме всички своите предложения за отделни общини, да се завиши субсидията за общините целево със 130 млн. лв. Има достатъчно източници за това. По този начин ние наистина ще облекчим общините през 2000 г., за да могат те да посрещнат всички най-належащи разходи които, така или иначе, ежедневно ние с определени закони им прехвърляме.
Надявам се, че ще подкрепите това предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колеги! Аз имам направени две предложения по чл. 1.
Най-напред ще се спра на предложението, което съм направил по ал. 2, която касае средства, отпуснати за четвъртокласната пътна мрежа.
По същество ще кажа за какво става въпрос. Средствата, които са определени в бюджета за 2000 г., са намалени почти пет пъти в сравнение с тези за придобиване на капиталови разходи, а именно основен ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи спрямо бюджета за 1999 г.
Както си спомняме, при приемането на бюджета за 1999 г., отново в залата не бяха гласувани на отделен ред средствата, които са необходими за основен ремонт и изграждане на четвъртокласната пътна мрежа. Тогава впоследствие, при отпечатването "Държавен вестник" се появиха и точно определените средства, необходими за четвъртокласната пътна мрежа в Република България.
Тогава аз направих една съвсем кратка сметка и парите, които бяха отпуснати общо за ремонти и за придобиване на дълготрайни материални активи, бяха в рамките на около 5 млн. нови лева. Те достигаха единствено във всяка една община да бъде направен един пласт от 4 см от порядъка на 150 до 200 м, което е крайно недостатъчно, за да може тази пътна мрежа да функционира. Но въпреки всичко и тогава не бяхме чути.
Сега отново се постъпва по същия начин. Парите са намалени четири пъти. Не е показано какъв процент от тях ще отидат в четвъртокласната пътна мрежа и на практика ние създаваме едни български шенгенски условия, бих ги нарекъл, за да не могат хората от малките населени места да достигнат дори до общинския си център. Вече автомобилните транспортни предприятия отказват да пътуват по четвъртокласната пътна мрежа. Вчера пътувах не в региона, в който съм избран, а в Търново - между селата Джулюница и Горско Ново село. Колата едва вървеше. Вече само единствено каруци могат да се движат по някоя отсечки от четвъртокласната пътна мрежа.
И ако с тези темпове продължава да се отпускат средства, без дори да ги знаем колко са, а и тези, които се отпускат, ще е необходим един период от 150 до 200 години, за да може тази пътна мрежа поне веднъж да бъде покрита с 4 см асфалтобетон.
Мисля, че не е необходимо вие да знаете, но аз само ще ви кажа, че за един асфалтов път е необходимо през 7 години да му се прави основен ремонт. Направете си сметка как ще стигнем в Европа с тези темпове, които са заложени в Закона за бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Други изказвания?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Процедурата, която се възприе за обосноваване на предложенията, е крайно недостатъчна като време и ще се опитам съвсем схематично да аргументирам предложенията си по чл. 1. Бих искал да откроя няколко неща. Ние говорим за приходите и разходите на държавата, говорим за тяхното най-целесъобразно използване и, разбира се, преди всичко и на първо място от гледна точка на приетите вече закони, доколко те обезпечават със средства определени сфери от дейността в държавата. И още по-конкретно, доколко в рамките на бюджетната класификация намират отражение, в това число и на отделен ред, определените за това средства.
Моето становище е, че с този вариант на бюджета ние не приемаме Закон за държавния бюджет, който да е законосъобразен. Определено аз смятам, че ние нарушаваме няколко закона с това, което в момента е внесъл Министерският съвет. Бих могъл да цитирам: това е Законът за социалното подпомагане, това е Законът за подпомагане на земеделските производители.
Говорейки за класификацията, например, нарушава се приета вече бюджетна класификация по някои от законите, липсват на отделни редове тези изключително важни, бих казал, за дейността на държавата дейности и обезпечението им със средства.
Мисля, че на второ място би трябвало да се има предвид това, което възприемаме като сближаване на вътрешното законодателство със законодателството на Европейския съюз. Тук отново в рамките на ангажиментите, които имаме, ние се разминаваме, особено в социалната сфера, защото приехме като начало закони, които общо взето съвпадат с това, което в Европейския съюз има, но от гледна точка на обезпечаването им със средства, вече споменах Закона за социалното подпомагане, а бих могъл тук да включа и липсата на закон за детските добавки, са в противоречие с това законодателство. Именно тук изоставаме много сериозно, а са необходими мерки без отлагане от гледна точка и на преговорите, които предстоят.
На трето място става дума за ангажиментите на самото управляващо мнозинство - на СДС. То няколко години вече поема ангажименти пред обществото, създава очаквания и за детските добавки, и за социалното подпомагане, и за заетостта, и за студентите, а не решава тези въпроси. Още повече, че те произтичат от определени закони. Например, Законът за висшето образование, който не се изпълнява във връзка с кредитирането на студенти и докторанти.
В тази връзка има и трети въпрос, който трябва да се вземе предвид при анализа и предложенията във връзка със Закона за държавния бюджет, а той е очертаващите се проблеми в Закона за държавния бюджет в последните години. Те са няколко и господин министърът ги знае добре, не бих искал да отнемам време.
Бих искал да насоча вашето внимание върху съществения проблем от гледна точка на това доколко в частта за приходите има възможности да бъдат гарантирани и да бъдат решени тези проблеми, за които говорих. Според мен те могат да бъдат решени. Аз съм посочил няколко източника на средства и съответно увеличение на приходната част с 429 млн., като твърдя, че много повече ще могат да се изпълнят през следващата година. Основание за това: през последните 3 години се правят бюджети на базата на умишлено занижена приходна част, някъде около една трета, като започнете от дефицита, който след това се изпълнява, например през 1998 г., в смисъл, че се явява като излишък и продължите с отделни приходи от данъци. Например прогнозата, която съм направил за ДДС миналата година, се сбъдна абсолютно. А и не само тази прогноза, а и не само моите прогнози.
В този смисъл се получава едно изкривяване на бюджетните пропорции и оттам разходната част се окастря и жизненоважни дейности не се гарантират със средства, което, разбира се, е за сметка на хората, които са ни избрали. Бих могъл да дам пример и с тази година: към 10-месечието имаме преизпълнение на приходите по Републиканския бюджет и особено голямо е преизпълнението по неданъчните приходи - около 4 пъти. Нима това е реално планиране? Нима това е достоверно планиране? Когато имаш 4 пъти повече изпълнение!
Тук няма нищо ново, ние сме го предлагали, като сме изхождали от възможностите, които има бюджетът, но не е било приемано. Сега съм предложил конкретни цифри по приходите, в смисъл на приходи от данък печалба от финансови институции, защото 38 млн. беше заложено тази година, до момента се изпълняват около 60 млн., предложил съм едно много малко увеличение от 20 млн., което е напълно реалистично. Също така в частта за акцизите и в неданъчните приходи съм предложил по-сериозно увеличение - от 300 млн., защото смятам, че то е напълно възможно. Бих могъл да го доказвам, разбира се, господин председател, но очевидно, както казах и в началото, процедурата на обосновка на предложенията е изключително некоректна и затова приключвам, за да не ви създавам проблеми от страна на мнозинството. Мисля, че ако приемете тези предложения, които съм направил, само ще си помогнете - преди всичко вие, като управляващи, и, разбира се, ще бъде по-добре за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Моето предложение е да се повишат субсидиите за енергийните услуги. И го правя с ясното съзнание, че мога да бъда упрекнат в остаряло мислене, в незабравени спомени и любов към дотираната икономика. Ще посоча мотива, за да направя това предложение. Той е, за да се намалят цените на отоплителните услуги и по този начин да се помогне както на бюджетите на домакинствата, така и на бюджетите на общините. Обърнете внимание какъв интегрален ефект ще има приемането на моето предложение. Става дума за едно двукратно увеличение на субсидиите и веднага казвам откъде да се вземат: от приходи от приватизация. Те и без това са кратно занижени от онази нещастна програма, която мнозинството миналата седмица прие - документ, който е под достойнството на върховния орган за управление на страната, какъвто е Народното събрание. Става дума за увеличение на приходната част за сметка на продажби, достойни продажби, с около 40 млн. долара. Това е кратно по-малко от стойността на останалата за продажба "Хебросбанк" и неколкократно по-малко, ако се продаде българската банка "Булбанк".
Какво ще постигнем? На първо място се неутрализира абсурдната разлика между цени на отопление, не само централизирано - от ТЕЦ-ове, а и на твърди горива, електроенергия и мазут за домакинствата и, пак повтарям, в значителна степен ще се облекчат разходните пера на общините, тъй като не по-малко от 20 дори до четвърт от разходите на общините са разходи за отопление на болници, училища и администрация.
Не по-малък е и другият интегрален ефект: със субсидиите на въгледобива и брикетопроизводството ще се съхранят работни места вместо правителството да търси еднократни суми за поощрение на уволнени работници.
Аз се учудвам, че управляващото мнозинство не обърна внимание на това мое предложение и е неадекватно на обективно сложила се обстановка в страната, която ще доведе до непредвидими последствия на социално поведение на населението. Защото дори след решението на съда, че няма да се плащат паразитните 15-25 на сто, ще се увеличи броят на хората, които ще се откажат от отопление.
Това ще принуди да бъдат затворени топлофикационни дружества, защото разчетът - чисто технически показател - падне ли под 50 на сто използването на проектната мощност, те стават много по-вредни, отколкото действието им. Всичко това става в една обстановка на липса на алтернатива за едно елементарно битово съществувание на хората. В индустриално построените сгради няма комини във всички помещения, няма складови помещения, ако се мине на твърди отоплителни материали - въглища, брикети или дърва. И всичко това ще увеличи заболеваемостта на населението и ще бъдат нужни допълнителни средства за неговото лечение.
Уверявам ви колеги, най-добросъвестно всичко е обмислено. Зная, че моето предложение влиза дори в противоречие с ратификацията на тригодишното споразумение. Но ние сме държавници, политици, които трябва да знаят реалността по проблеми на нашето общество и да подхождаме държавнически при тяхното решаване.
Предлагам становището на комисията да бъде преразгледано. И апелирам да гласуваме като националноотговорни политици. Става дума за 71 нови милиона лева. А това са, пак повтарям, 40 млн. долара. Само една целева сделка може от списъка на тези хиляда нещастни предприятия и банки, които се продадат, да бъде направена и да бъде реализирано това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Никола Койчев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Вече толкова години съм в Народното събрание и съм стигнал до извод, който за съжаление говори доста лошо за властта на Народното събрание, която то има в тази страна, че на второ четене много малко от предложенията се възприемат, главно поради силното настояване на изпълнителната власт да не се пипа това, което веднъж те са направили.
От тази гледна точка съм се въздържал да правя нови предложения. Но все пак на едно предложение настоявам. И причината е по-обща. Виждате го всички предложението. И преди да пристъпя към него, искам да подкрепя това, което каза господин Статков. Това пък говори лошо за Министерството на финансите: че приходната част на бюджета е силно свита. Не от гледна точка на пари. На пари е раздута, но от гледна точка на пера. Господин Радев, Вие обикаляте света. Знаете ли страна, в която приходната част на бюджета се приема по толкова малко точки? И нали искате вие в Европа да ни закарате? Че идете в Германия да видите, идете във Франция да видите, идете в Белгия да видите, в Холандия! Къде да Ви пращам на друго място? И на друго място мога да Ви пратя. В нито една друга европейска страна приходната част на бюджета не се приема, по толкова малко точки. И Вие ще ни залъгвате тук. Жалко, го няма министър-председателят. Нали общата задача е да отиваме към Европа. Така няма да отидете в Европа. Така ще си останете в задния двор още 10, 20, 30 години, докато не се научите. Защото много претендирате, че много знаете! Но ето тук фактите говорят нещо съвсем различно. Защо го правите това? Или за да имате повече власт вътре, за да маневрирате, предполагам. А когато го разбиете по повече точки, тогава наистина вие ще ангажирате парламента активно да ви помага във вашата политика. Толкоз по тази точка.
Конкретното ми предложение - приходите да се завишат със 100 млн. лв. И аз ви казах точно откъде ще дойдат. Казах ви и на първо четене, казал съм го и на друго място. Изглежда че при вноса на кафе съществува организирана престъпност.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: И на захар.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: При вноса на кафе съществува организирана престъпност. Кой се обади за захарта, не знам. Не знам как е при захарта, но за кафето аз ви дадох съвсем ясни данни, че съществува. Кой стои зад нея? Вие ли господине, който се обаждате от място? Или министърът на финансите, или министърът на вътрешните работи? Аз започвам да мисля, че сигурно е министър-председателят. Защото аз ви казвам конкретно, че не си събирате парите, а вие подхвърляте разни глупости... (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Господин министърът на финансите се смее. Господин министре Радев, говоря Ви като министър, не като на човек.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Не му се карай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще се карам и на Вас, и на всички, докато не се научите да управлявате. Аз ако съм министър на финансите, за два часа ще реша този проблем. (Смях в блока на СДС.)
Защо този министър не може да го реши? Сигурно го е страх! Или сигурно не знае как!
Господин министре, аз получих копие, ще го изискам и от Вас официално, от Вашия колега - министър Василев, който също признава този проблем, че кафето се внася на цена по-ниска на една трета от международните му стойности. Защо Вие нищо не направихте, за да се събирате тези пари? Ето, аз Ви казвам: "Съберете ги и ще имате 100 млн. повече. Фирмите са известни, всичко е ясно. Ще се върнете назад, ще направите една пълна данъчна проверка. Имате власт, имате всичко, и ще им вземете парите. И ще ги сложите в приходната част." Вие се усмихвате. Къде отиват тези пари? Аз не казвам, че те отиват във Вашия джоб или в нечий друг или по политически организации и т.н. Аз се чудя къде отиват! Но това именно подхранва мафията, подхранва корупцията и какво ли не още! И Вие се смеете тук. Ами, смейте се, продължавайте да се смеете. Затова народът ще ви гласува доверие с отрицателен знак. Това е трагично, че един проблем тук е дефиниран съвсем ясно, а вие не можете да го решите. Защо не можете да го решите? Хайде, кажете! Или само се смеете и не знаете как! Като не знаете, дайте си оставката. И кажете който знае как. Предполагам, че от вашето парламентарно мнозинство има хора, които знаят как да решат този проблем. Но Вие не можете да го решите! Много лошо говори това за Вас! И наистина, ако вие продължавате по същия начин да се отнасяте към този проблем, аз наистина ще си помисля, че живея в мафиотска държава. И че мафията е на най-високо равнище. И сигурно е свързана с изпълнителната власт. Решете го, за да докажете, че не е така! (Реплики: "Браво!" и ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Други изказвания има ли? Няма. Тогава преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 1.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Великов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 140 народни представители: за 53, против 76, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Васил Козалиев и Ангел Найденов по чл. 1, ал. 1.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 56, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров по чл. 1, ал. 1.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 161 народни представители: за 54, против 106, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 160 народни представители: за 59, против 100, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
Гласували 171 народни представители: за 62, против 109, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Гиньо Ганев по чл. 1, ал. 1.
Гласували 167 народни представители: за 65, против 101, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Гиньо Ганев и Стефан Нинов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 166 народни представители: за 63, против 102, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Гиньо Ганев и Георги Михайлов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 160 народни представители: за 56, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 159 народни представители: за 55, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов по ал. 1, ал. 1.
Гласували 161 народни представители: за 63, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 160 народни представители: за 62, против 96, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 159 народни представители: за 59, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Божков по чл. 1, ал. 1.
Гласували 175 народни представители: за 61, против 113, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 156 народни представители: за 60, против 96, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров по чл. 1, ал. 1.
Гласували 164 народни представители: за 58, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков по чл. 1, ал. 1.
Гласували 168 народни представители: за 63, против 105, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Донка Дончева, Дора Янкова и Пламен Славов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 154 народни представители: за 54, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пламен Славов.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз недоумявам каква е причината едно според нас напълно разумно предложение, свързано с възможността да бъдат отделени 1 млн. лв. за развитието на научните изследвания в България, да не се подкрепя от мнозинството. В този бюджет е ясно, че образованието и науката са на последно място в приоритетите на държавата. Показателен е фактът, че за първи път от 2 години в доклада, който съпровожда проекта за бюджет, няма раздел за образованието и науката. Но без образование и наука всички желания и всички амбиции на мнозинството за водене на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз, са обречени на неуспех. И ако вие смятате, че 1 млн. лв. ще минират бюджета на държавата, то това е несериозно.
Повтарям отново, че става дума за фонд "Научни изследвания" и аз Ви моля, господин председателю, да поставите на прегласуване нашето предложение с госпожа Величкова, господин Вълканов, госпожа Дончева и госпожа Янкова, защото - повтарям - това е единствената възможност българските изследователи, българските учени да разчитат на финансова подкрепа от страна на държавата за проектите, които те предлагат и с които участват по строго определена процедура и механизъм в рамките на държавните изисквания.
Надявам се, че това предложение ще срещне разбиране от мнозинството. В противен случай вие ще докажете, че за вас и за правителството образованието и науката днес са на последно място и не играят никаква роля, нямат никакво значение в живота на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Донка Дончева, Дора Янкова и Пламен Славов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 165 народни представители: за 58, против 96, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев по чл. 1, ал. 1.
Гласували 111 народни представители: за няма, против 111, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нинов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 162 народни представители: за 54, против 108, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Нинов и Георги Михайлов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 166 народни представители: за 54, против 108, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 171 народни представители: за 59, против 108, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Теодосий Симеонов.
Гласували 169 народни представители: за 56, против 42, въздържали се 71.
Предложението не се приема. (Шум и реплики от ДЛ.)
За процедурно предложение - госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да подложим на прегласуване този текст, тъй като той не е оттеглен от вносителя и не мога да допусна, че самият вносител няма да гласува за собственото си предложение. Все пак, не забравяйте колеги, че това е ваше предложение. Да не сте се объркали, натискайки непрекъснато "против", да пропуснете вашето предложение. Така че предлагам прегласуване. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова за проявената грижа.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Теодосий Симеонов.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 37, против 38, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 159 народни представители: за 54, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Започваме да гласуваме предложенията по ал. 2.
За процедура - господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Досега в пленарната зала беше проведен дебат по предложенията на народните представители за приходите в републиканския бюджет. Аз не мога да приема, че няма да имаме възможност да защитим своите предложения за разходите. Никога в тази зала, когато са приемани държавни бюджети, не е подхождано така, господин председател.
Затова предлагам процедурно да продължим с аргументирането на предложенията на народните представители по ал. 2 - "Разходи". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов по чл. 1, ал. 2.
Гласували 170 народни представители: за 60, против 108, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов.
Гласували 155 народни представители: за 44, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Койчев.
Гласували 144 народни представители: за 32, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 162 народни представители: за 51, против 110, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 156 народни представители: за 41, против 114, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, предлагам прегласуване по предложението, което съм направил не заради себе си, а заради вас! В случая вие нарушавате закони, които сме приели. Вие не искате да се вслушате в това, че има елементарна бюджетна класификация, която трябва да бъде спазена.
Разбира се, за фонд "Земеделие" сте приели да се приложи в шесто приложение, но след като го приехте, поне него го изкарайте на отделен ред. И да се дадат средствата, които ги има. Да не говорим за другите средства, които трябва да бъдат по фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
По отношение на социалното подпомагане говорихме за това, че огромна яма е там, че са необходими средствата да бъдат изкарани в двоен размер. Говорихме за ангажиментите, които имате към студентите, към децата.
Вие си гласувате автоматично каквото ви е предложил Министерският съвет и след това ще ходите при хората и ще пишат вестниците, че ще дадете на този и на онзи. Какво ще дадете? Нищо! Вие приемате за следващата година - нищо!
И разберете, че правите абсолютни глупости с това, което в момента се гласува! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Руси Статков. Моля, гласувайте!
Гласували 161 народни представители: за 57, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 101 народни представители: за 4, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Янев.
Гласували 129 народни представители: за 36, против 57, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Тодор Янев.

ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението е за едно увеличение на субсидиите на Червения кръст и със съвсем малко на Съюза на инвалидите.
Аз просто призовавам и отляво, и отдясно, ако може при второто гласуване да подкрепите това предложение. Сумата за инвалидите е минимална - 50 хил. лв., за Червения кръст, няма да ви агитирам, е 250 хил. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Тодор Янов.
Моля, гласувайте!
Гласували 159 народни представители: за 67, против 24, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Гласували 152 народни представители: за 53, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Бойков и Димо Димов.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема. (Неразбираема реплика на Стефан Стоилов.)
Господин Стоилов, съгласно правилника разглеждането и гласуването става член по член, а не алинея по алинея.
По процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Моля да се внесе яснота. Тук има големи протести колегите от Левицата, че не им дават думата. Аз доколкото зная, процедурата е такава. Досега сме завършили обсъждането на предложенията на народните представители. Предстои да обсъдим предложението на правителството. Така че, те ще имат възможност да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Обсъжда се чл. 1 и предложения, и правителство - такава процедура да обсъждаме предложения, пък след това на правителството... за пръв път чувам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е точно така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Как човек би могъл да се изкаже по целия чл. 1, когато предложенията са разбити по алинеи? Мисля, че няма да загубите от това нещо. (Към Демократичната левица.)
Освен това аз настоявам да ми дадете думата за едно мое пропуснато предложение по технически причини, те ще ви кажат, което касае първите четири алинеи на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом има пропуснато предложение, редно е да Ви дам думата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 147 народни представители: за 56, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За прегласуване ли искате думата? (Към Демократичната левица.)
Ако искате думата за прегласуване?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ние не дискутираме нещо, какво да прегласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Калчо Чукаров.
Гласували 104 народни представители: за 8, против 57, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Има пропуснато предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, няма да ви изненадам с моето предложение. Правя го непрекъснато в последните може би 5-6 години, даже в някои години по няколко пъти, тъй като се е налагало по няколко пъти да приемат Закон за държавния бюджет.
Предлагам навсякъде думите "републикански бюджет" да се заменят с думите "бюджет на централната власт". Не се смейте, това е една нормална бюджетна квалификация и световно възприета. Думите "републикански бюджет" са останали от времето на комунистическото управление, когато имаше и "републиканска футболна група" - съжалявам, че тук го няма господин Куртев - сега е останала "републиканска пътна мрежа", ей такива разни републикански работи са останали не за друго, а да се противопоставят на това, което е било преди това в България, да се противопоставят на историята. Аз затова Ви предлагам, господин Величков, лека-полека, постепенно да се отърсим от тези комунистически остатъци.
Така ли е, господин Тошев? Мисля, че в негово име поне ще намеря една подкрепа. Това с нищо не изменя същността на бюджета. Чисто и просто едни думи се сменят с други и по този начин се приближаваме към онази класификация на бюджетните пера, която е възприета в страните, към които ние се стремим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
По това предложение друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров, което беше прочетено.
Гласували 138 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 107, против 77, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва чл. 2 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. По чл. 2 има направено предложение от народния представител Георги Карабашев, което не е подкрепено от комисията; от народните представители Георги Пирински и Андон Данаилов, което също не е подкрепено; на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 2, неподкрепено от комисията; на народния представител Михаил Миков и на народния представител Стефан Стоилов, неподкрепени от комисията.
Член 2 има два проекта - единият е на Висшия съдебен съвет, другият е на Министерския съвет. Двата проекта са дадени в материала, който ви е раздаден. Аз прилагам таблиците по чл. 2 с двата проекта - на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет, към стенограмата.
Комисията подкрепя проекта на Министерския съвет:
"Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2000 г., както следва:" (Следва таблицата, която прилагаме към протокола.)
"(2) Утвърждава субсидията по бюджета на съдебната власт в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
 (3) Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се осигуряват ежемесечно в размер 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
 (4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се ползва за увеличаване на разходите по бюджета на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
 (5) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариалните акции, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
 (6) В едномесечен срок от приемането на постановление за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
 (7) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 2.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В окончателния проект на Министерския съвет, който ни се предлага, е изпусната ал. 5 от предложението на Висшия съдебен съвет, която гласи:
"(5) Непопълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се компенсира от Централния републикански бюджет по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет."
Очевидно приходите, които са предвидени от собствена дейност на съдебните органи, няма да достигнат. Очевидно е също така, че в една държава не може да спре съдебната власт. Така че по необходимост непопълненията, които идват от собствените приходи, трябва да се допълнят от Републиканския бюджет. Аз не мога да разбера защо отново е изпусната тази алинея, която всяка година всъщност се преутвърждава и която прави възможно безпрепятственото функциониране на съдебната власт, върху значението на която няма защо да спорим.
Затова аз моля предлаганата от проекта на Висшия съдебен съвет ал. 5 да бъде включена в окончателното предложение на Министерския съвет като ал. 5а. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лучников! Подобно предложение направи и господин Славов по време на дебатите на първо четене на Закона за бюджета, но и той, и Вие казвате само половината от онова, което до този момент съществуваше като норма. До този момент наистина в бюджетите от предходните години съществуваше такава алинея, такъв текст, който казваше, че ако собствените приходи не бъдат събрани в гласувания бюджетен размер, то разликата се предоставя от държавния бюджет. Но имаше и второ изречение, което гласеше, че ако собствените приходи на съдебната система са повече от тези, които са разчетени в бюджета, то това "повече" постъпва в Републиканския бюджет. Аз все пак ще моля за известна коректност: ако искате и ако държите да има подобен текст, дайте го в целия му вид, и в двата случая. Защото само така даден, той е едностранчив. Значи, ако той не се изпълни, някой му го дава; ако го преизпълни, остава за него.
Така че аз смятам, че това, което казвате, е справедливо, но ако искате да бъде истински справедливо, трябва да приемете и втората част от тази норма и аз не бих възразил подобен текст да бъде включен в Закона за бюджета за 2000 г., но комплексно, и от двете страни. Благодаря.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Всъщност предлагам предходната ал. 4 да стане така:
"(4) Преизпълнението на собствените приходи или тяхното неизпълнение е за сметка на Републиканския бюджет."
Предлагам това да стане ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Това ще стане ал. 6, а другите евентуално ще се преномерират.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Направил съм предложение за корекция в частта "Приходи на бюджета на съдебната власт", що се касае до проекта на Министерския съвет, който видимо ще бъде предмет на обсъждане тук, в пленарната зала, а не онзи бюджет, който независимата съдебна власт, чрез своя орган Висшия съдебен съвет, е представила като нужда на нас, народните представители, за нормалното функциониране на съдебната система. Бих казал не само за нормалното функциониране, а и за провеждането на тази реформа, за която толкова много се шумеше.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: С предложението, което направи сега господин Лучников, става излишно.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не. И приходите, и приходите. Нека си го кажа. Аз чух предложението, което приехте.
Тоест, вие, уважаеми дами и господа народни представители, ако приемете този бюджет, ще бламирате през 2000 г. провеждането и прилагането на тази всеобхватна реформа в съдебната система, която с много гръм и медиен трясък заложихте миналата година. Тук трябва да сте наясно със своята отговорност.
Аз изключително много съжалявам, че го няма бъдещия министър на правосъдието, защото най-редно би било господин Теодосий Симеонов да излезе тук и като бъдещ председателстващ Висшия съдебен съвет и като човек от кабинета, отговарящ за провеждане на реформата, да ни каже как вижда той съотношението между проекта за бюджет, предложен от Висшия съдебен съвет, бюджета на съдебната власт за миналата година и това, което се предлага от Министерски съвет и страстно се защитава от уважаемия господин министър на финансите.
Да, той има право да бъде онзи балансьор между различните интереси на ведомството. Но министърът на правосъдието трябва да има позиция и да каже, или може би утре да каже, ще му стигнат ли парите за провеждането на тази съдебна реформа.
Предложил съм да се свалят 6 млрд. от Министерския съвет и да бъдат прехвърлени към бюджета на съдебната власт. А другата част на предложението ми е свързана с коментираната преди малко тема. Вече след предложението на господин Лучников, като че ли общото настроение е то да се приеме, проблемът е по-решим, що се касае до собствените приходи на съдебната власт, но в никакъв случай глобалните разходи и нужди на съдебната власт, особено в условията на провеждаща се реформа, няма да бъдат решени. Няма да има средства за онези 400 магистрати, които трябва да бъдат назначени в съдебната система, макар че ще бъдат освободени 800 помощник-следователи. Тези средства в никакъв случай няма да покрият нуждите на съдебната реформа. Но дори в тази насока да бъдат назначени от тези средства 400 съдии и прокурори, плюс помощен персонал, остават открити два същностни въпроса, които винаги са поставяни в общественото внимание и във връзка с последните показни мероприятия и совалки между министър-председателя и главния прокурор. Днес пак са се събрали. Събрал ги е да му докладват следователи и прокурори как се движат делата, 70-те мегадела или 140-те и пр.
Но, уважаеми дами и господа народни представители, нито едно дело не може да се движи без средства за експертизи. И това е проблем, който и миналата, и по-миналата година последователно беше поставян в Правната комисия. В този бюджет той също няма своето решение. И аз трябва да ви кажа, че ако парите за експертизите отидат по тия 70 мегадела, откъде ще се вземат пари за експертизи за другите дела, защото всеки български гражданин иска правосъдие по неговото дело. Не само тези, които интересуват медийно премиера или вашата политическа сила.
Следващия въпрос, свързан с нашето сближаване по пътя ни към Европа. Дами и господа, в бюджета няма средства за задължителната адвокатска защита. Няма такива разчетени средства. В условията на все по-обедняващ народ, ако ние искаме да отговаряме на европейските стандарти, ние трябва да предвидим и това перо. И в крайна сметка нека да разберем, че правосъдието е скъпа работа и да се научим да плащаме цената за едно бързо и справедливо правосъдие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. Друг желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Карабашев и аналогичното предложение на народните представители Георги Пирински и Андон Данаилов, а също и предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 162 народни представители: за 46, против 107, въздържали се 9.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 2 от чл. 2.
Гласували 157 народни представители: за 46, против 99, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 153 народни представители: за 56, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за заместващ текст на ал. 4:
"(4) Преизпълнението или неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на републиканския бюджет."
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Това предложение го няма. Откъде го взехте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не внимавате. Има го в предложението на Висшия съдебен съвет, което беше допълнено от господин Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя, с коригираната ал. 4, която току-що бе приета.
Гласували 158 народни представители: за 99, против 59, въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 3 има направено само едно предложение - от народния представител Иван Иванов -да отпадне ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2000 г., както следва:"
Тук следва таблицата с приходите и разходите, която прилагам към стенограмата.
"(2) Утвърждава субсидията по бюджета на Сметната палата в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3 има предложение само от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Има думата господин Иван Иванов. Заповядайте.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Всъщност моето предложение е за отпадане на ал. 2. Това е предложение, което съм направил и по други членове на Закона за държавния бюджет.
С тази алинея се предвижда субсидиите да се изплащат в размер до 90 на сто, а останалите 10 - в края на годината, ако не се превиши предвиденият в Закона за държавния бюджет дефицит.
Всъщност трябва да си отговорим на въпроса: кой е отговорен за това да не се превишава бюджетният дефицит - дали съдебната власт, дали националните радио и телевизия и организации с нестопанска цел или общините и защо те трябва да получават само 90 на сто от средствата си.
Така се формира един голям резерв на правителството. Това е повече от средствата, предвидени за един месец на всичките тези организации.
Освен това правителството предвижда ниска инфлация през 2000 г. - 2,8 на сто. Каква е тогава икономическата логика на това решение в условията на валутен борд? Всъщност единствената цел на това предложение е създаване на още един резерв на правителството на Република България. Моето мнение е, че тези резерви стават твърде много със Закона за държавния бюджет. Например до 1998 г. структурният резерв на правителството не е превишавал 0, 1 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2000 г. той е вече 1,2 на сто.
Финансовият министър трябва най-после да отговори на въпроса какви са тези 269,2 млн. лв. за структурна реформа. Проектът на закон не дава отговор на този въпрос, нито в доклада нещо е записано, за да стане ясно за какво ще бъдат харчени.

И за тази година не пишеше в бюджета, че правителството ще си купува нов самолет, но то си го купи. Така и не разбра парламентът от кои пари и от кое перо. Може би, за да може, когато министър Бакърджиев, разбирам, че той няма да бъде вече министър, но реши някъде да разрушава нещо, да може много бързо министър-председателят да прескочи, за да го види.
Трябва да се отговори на въпроса какви са 339 млн. "други разходи". Какво повече от един огромен резерв на правителството?
Ами ниските приходи от приватизацията, които са записани? 315 млн. лв. Нали само от БТК очакваме 500 млн. долара? Оказва се, че реално сме записали, че тук ще влязат 315 млн. лв. Кой и как ще се разпорежда с преизпълнението? Или да вземем потвърдения 6-месечен срок за възстановяване на данък добавена стойност на стопанските субекти.
Господин министър, защо не отговорите колко милиона лева държавата задържа шест месеца и за какво се използват тези средства? Без да коментираме колко те ощетяват хората, които произвеждат и търгуват в България. И какво ли не още.
И сега още един резерв от 10%. Разбира се, като вземете на общините 10-те процента и ги задържате, те нямат своите резерви, нямат чии пари да държат и да ползват по шест месеца, нямат резерви за структурна реформа и § "Други" в своите бюджети. Няма кой, естествено, да им дава и безлихвени заеми. Тяхната алтернатива е единствената - да влошат обслужването на населението.
Ако това е вашата цел, колеги, вие можете да подкрепите ал. 2. Ако обаче мислите, че нещо трябва да се промени и контролът върху правителството трябва да се осъществи реално, като се предоставят навреме, всеки месец, предвидените средства по бюджета на общините, на съдебната власт, на организациите с нестопанска цел и така нататък, подкрепете моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като това предложение се съдържа и по-нататък, аз искам да кажа поради каква причина ние го отхвърляме. Освен че то не е измислено от нас, от това мнозинството, ако господин Иванов обърне предишните бюджети, ще види, че е било винаги така, или поне от доста време. Това първо.
Второ, именно възможността тези 10% да не бъдат разходвани даде възможност на българското правителство тази година да не ги даде на бюджетите на централната власт, тоест на министерствата, и да ги пренасочи към общините поради голямата нужда там и поради глупостите, които насътвориха един куп "кадърни" кметове.
Говоря с този тон, защото той е в унисон с Вашето изказване, господин Иванов. И то, ако трябва съвсем да бъда във Вашия тон, трябва да Ви кажа, че Вие изобщо изглежда не следите дискусиите в тази зала. Защото, ако ги следите, нямаше да зададете и другите въпроси, които зададохте преди малко относно бюджета, относно резерва, относно всичко онова, което в момента питахте.
Така че мисля, че и при приемането на данъчните закони, и при първо четене на Закона за бюджета, на всички тези въпроси е бил даден много точен отговор.
Но специално за 10-те процента Ви давам един положителен пример, в който те биват спестявани, въпреки че има пари да им се дадат, от тези, от които могат да бъдат спестени и са насочени към тези, които трябва да ги получат.
Така че по тази причина ние смятаме, че това трябва да остане като запис. Дай Боже, да не се наложи на никой да не бъдат спестявани. Тъкмо обратното, да има средства и в повече, които да бъдат дадени на съответните бюджетни системи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Цонев, на Вас вероятно Ви е известно какви са тези средства като председател на Бюджетната комисия, но мога да Ви уверя, че за народните представители това не се отнася. И Вие имате задачата, разбира се, да подкрепяте правителството във всичките негови искания и е естествено, че така ще се изкажете.
Но по отношение на 10-те процента - че ги е въвело друго правителство, преди това, просто трябва да се сетите, че не в условията на валутен борд и не при една ниска инфлация. Тогава има икономическа логика това да бъде правено. Но сега няма такава защита.
Каква е всъщност целта? Например за общините. От началото на годината с приемането на бюджета вие орязвате субсидиите на общините. Ето, за другата година предвиждате 80% от тазгодишните, които бяха крайно недостатъчни. И започват обвиненията на финансовия министър към кметовете, че приемат бюджети с големи дефицити. Ясно е, че за да могат да се покрият и при нестигащи пари, такива бюджети ще приемете. Това беше известно още до месец февруари миналата година, само че се изкара като косвени обвинения към кметовете в навечерието на изборите. И започвате да обяснявате на хората - на лекари, на учители, че няма пари за заплати, за социално подпомагане, защото кметовете са виновни. А не защото с бюджета вие сте заложили по-малко средства.
И в края на годината какво карате да правят общините? Общинските съвети да приемат специални програми за ограничаване на разходите, за да могат да си получат 10-те процента, които правителството им е задържало през цялата година. И да могат отново да обясняват на хората как не могат да си получат парите. Ако това е сериозна икономическа логика и решаване на проблема по утвърждаване на местното самоуправление, мога да го приема. Може би и в Европейския съюз наистина има такава практика за централизиране на средствата и даване помалко на някой, който слушка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господин министър, господин Цонев! Взимам думата, тъй като и нашето предложение с господин Данаилов беше идентично с това на господин Иванов. И моля и Вас и всички колеги да се замислим сериозно върху записването на такава норма в Закона за държавния бюджет за 2000 г.
Господин Цонев го обоснова с практика от минали години и действително през минали години ние сме записвали такива текстове, но, господин Цонев, припомнете си причината. Това беше когато макроикономическата среда беше силно инфлационна, с голяма степен на неопределеност, беше много трудно да се програмира дали ще бъдат спазени параметрите на дефицита, заложен в бюджета, и се считаше за оправдано да се създаде един такъв резерв.
Сега положението не е такова. И в доклада, който придружава проектобюджета - на стр. 30 - 31, основателно е включена темата за фискалния риск, произтичащ от макроикономическата среда. Но констатацията, която се прави, е, че ефектите върху бюджета от възможни вариации на икономическия растеж и измененията на вътрешните цени са минимални, стабилността на паричния съвет определя ниското ниво на лихвите, което дава положителен ефект върху разходите на бюджета за лихви и това от своя страна определя сравнително високата маневреност на бюджета да поема вътрешни и външни шокове.
След като това е така, в тази обстановка е неоправдано да се залага едно такова тежко ограничаване, с 1/10, на разполагаемия ресурс на бюджетните мероприятия.
Вие казвате, че е удържано от министерствата, за да се даде на общините. Съгласете се, че това удържане от министерствата съвсем не е безболезнено. Това се отрази крайно тежко на бюджетните мероприятия.
Освен това, ако е имало кметове, които са правили неразумни разходи и не са събирали приходите, нека се надяваме, че това е практика, която все повече ще остава в миналото. Не можем да изхождаме от хипотезата за виновно поведение на кметовете и да записваме такъв текст.
Ето защо аз бих помолил и господин министърът действително да вземе отношение по този текст. А и цялата пленарна зала да прецени и да гласува "за" предложението на господин Иванов и "за" всички текстове, където се предвижда тази 90-процентна норма, да отпаднат. Благодаря Ви, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Друг желае ли да се изкаже? Има думата господин Цонев за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ако това, господин Пирински, ако тази бюджетна мярка е била измислена, е била приложена поради нестабилната макроикономическа среда, поради силно инфлационните процеси, аз смея да твърдя и го правя от тази трибуна, че сега се налага поради много лошата финансова дисциплина. Вие бяхте много прав като казахте, че ние трябва да подхождаме с презумпция, че има почтени и спазващи финансовата дисциплина разпоредители с бюджетните кредити. Към този момент те са в едно незавидно малцинство. И когато финансовата дисциплина стане повсеместна практика, и както се е утвърдила вече и стабилната макроикономическа среда, ние ще махнем тази мярка. Сега тя продължава да съществува поради лошата финансова дисциплина на голяма част от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и поради това, че все пак сме в условията на валутен борд и трябва да има резерви.
И като казах резерви, само още една дума към господин Иван Иванов, понеже той много надълго засегна темата за резервите в този бюджет. Пак Ви повтарям, господин Иванов, хубаво е, че Вие сте един от редовните в тази зала. Аз виждам това. Но хубаво е и да слушате, защото когато приемахме Закона за данък добавена стойност, аз си направих труда да изнеса една съвсем актуална справка колко са задържаните кредити за шест месеца, неразчетените за едномесечния период. И се оказа, че те са 1 на сто. И тази справка я раздадох и тя е на разположение в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Можете да дойдете и да я видите, така че тезата Ви, че има страшно много резерви, всъщност е измислена теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Има думата господи Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Изказването ми е предизвикано от господин Цонев относно резервите. И бих продължил онова, което прекъснах на петата минута и втората секунда. Господин Цонев, в приходната част съм предложил на отделен ред да се изнесат приходи, свързани с отчисленията на разходите на Българската народна банка. Защо? Защото става дума за огромни средства, господин Радев. За тази година според банката ще бъдат 113 млн. лв. или 113 млрд. За следващата година те са подали една по-малка цифра от 30 и няколко милиарда, но все едно. Казвам го като пример, че има много източници, които Вие въобще не показвате. Вие ги скривате и ги няма въобще в тази бюджетна класификация.
Така че господин Иван Иванов и господин Пирински са абсолютно прави, че ако ние в един период, в който имаше висока инфлация, можехме да говорим за това, да бъде 90 на сто трансферът, субсидията, то сега нямаме никакви оправдания. Нещо повече. Така умишлено действително се залагат такива диспропорции, които принуждават не само общините, но и всички, които са разпоредители с бюджетни средства, да търсят други решения, често пъти за съжаление незаконосъобразни, защото вие ги тласкате към това. Защото когато се гласуват бюджетните сметки, Вие с едното око им казвате: "Не правете!", а другото си затваряте.
И това е, повтарям, порочна практика, която именно с такъв подход се затвърждава и в този бюджет 2000. И е крайно време да спрем с този начин на действие за всички - не само за съдебната власт, не само за общините, за всички!
И колегите от мнозинството, които следят всичко това и трябва да гласуват, да са наясно. Аз не искам да засягам никого, даже когато употребих израза "глупости" в първото си изказване, то може би е прозвучало по-силно. Но по-добре е навреме да се стреснете, когато се нарушават закони и се правят недомислени неща, отколкото после да кажете: "А бе, тези колеги, от опозицията, ние като не се интересувахме, поне те защо не ни казаха?"
Затова подкрепям предложението на господин Иван Иванов, господин председател. И се надявам, че този път мнозинството ще подкрепи едно наистина умно и справедливо предложение, което трябва да приемем по бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов за отпадане на ал. 2 в чл. 3.
Гласували 169 народни представители: за 70, против 95, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 97, против 65, въздържали се 2.
Член 3 е приет.
За процедура има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Правя следните процедурни предложения.
Предлагам да се удължи с два часа това заседание.
Освен това предлагам от 16,00 ч. да започне извънредно заседание с една-единствена точка от дневния ред - държавния бюджет за 2000 г.
И предлагам още, господин председателю, утре, 21.12.1999 г., да има извънредно заседание сутринта от 9,00 ч. с една-единствена точка по дневния ред: Решение за структурни промени в Министерския съвет и Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Ще гласуваме поотделно.
Моля, гласувайте предложението за удължаване с 2 часа на днешното заседание.
Гласували 157 народни представители: за 119, против 34, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението днес от 16,00 ч. да има извънредно заседание с предложената точка за дневен ред.
Гласували 155 народни представители: за 119, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание утре, 21 декември, от 9,00 ч. сутринта при обявения дневен ред.
Гласували 149 народни представители: за 125, против 20, въздържали се 4.
И това предложение е прието.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Допускам, че предложението, което ще направя, ще го формулира и председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол или поне министърът на финансите - да се отложи обсъждането и гласуването на чл. 4, тъй като в него са включени разходите на централните държавни органи. Ясно е, че след предстоящите структурни промени в състава на изпълнителната власт, ще се наложи промяна в този член. Не става дума дори само за номинална промяна в наименованията на определени министерства, а и за значителни различия, които вероятно ще наложат и преструктуриране на бюджета в някои от точките, които са изписани било като прехвърляне към някои държавни агенции, било като съчетаване бюджетите на различни министерства.
Така че, за да не се наложи след приемането на Закона за държавния бюджет за 2000 г. той веднага да бъде променян, предлагам сега да се отложи обсъждането и гласуването на този текст след приключване на утрешното заседание на парламента след гласуваната извънредна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отлагане разглеждането на чл. 4 от Закона за държавния бюджет.
Гласували 157 народни представители: за 61, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Има Закон за устройството на държавния бюджет, който трябва да спазваме. Същевременно е внесено предложение за решение за структурни промени, в които се появяват нови министерства, нови функции. И какво излиза? (Реплики от СДС.) Какво, да прочета ли решението?
Господин председател, нека мнозинството да реши какво иска. Може би утре няма да гласува структурните промени?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Напротив!
РУСИ СТАТКОВ: Щом е напротив, тогава отложете чл. 4, за да можем да направим Закона за държавния бюджет съобразно Закона за устройството на държавния бюджет. Иначе ще влезем в нарушение.
И затова предлагам прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Статков, аз съм против Вашето предложение, защото това предложение за решение, което е представено, едва ли ще бъде прието. При това положение ние, ако сега изменим, а не се приеме предложението, какво ще стане? (Смях и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да докладва чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 4 има направени 16 предложения на народните представители: Венцеслав Димитров; Драгомир Драганов; Емилия Масларова; Ивалин Йосифов, Иван Бойков и Димо Димов; Иван Иванов; Иво Атанасов; Калчо Чукаров, Кънчо Марангозов; Михаил Миков; Пламен Пейков; Пламен Славов; Станка Величкова, Велко Вълканов, Донка Дончева, Дора Янкова и Пламен Славов; Стефан Стоилов; Димитър Стефанов; Христо Стоянов и Иван Колев.
Тези предложения са отхвърлени.
Комисията предлага, във връзка с предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, само Държавен фонд "Земеделие" да се включи в списъка на извънбюджетните сметки на § 6, за който се предлага текст в Преходните и заключителни разпоредби.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 4:
"Чл. 4. (1) Определя приходите на сума 640 455.4 хил. лв., разходите, включително трансферите на сума 2 797 970.4 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата и субсидиите им от централния бюджет на сума 2 177 464.7 хил. лв. за 2000 г., както следва:
(Следва таблица, която прилагам към стенограмата и е раздадена на народните представители.)
(2) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН, съгласно Приложение № 1 на обща сума 206 839.7 хил. лв.
(3) Утвърждава субсидиите и трансферите на държавните органи, министерствата и ведомствата в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1 и по Приложение № 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 4.
Думата има господин Иво Атанасов. Заповядайте!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Моите предложения са свързани със завишаване на субсидията на Министерството на културата, БТА и на някои учебни заведения по изкуствата. Въпреки обвиненията, които ми отправи в петък премиерът господин Костов от тази трибуна, той се е вслушал в моето предупреждение да не закрива Министерството на културата и го запазва. Това е една победа на българските интелектуалци. Дотук добре. За да може обаче Министерството на културата не само да съществува, но и да функционира, то трябва да разполага с достатъчна държавна субсидия. Субсидията, която се отпуска със законопроекта, е крайно недостатъчна. Ето защо предлагам нейното повишение. Разбира се, наясно съм, че в мнозинството няма кой да подкрепи такава идея, особено след като в петък премиерът разви релефно своите възгледи в сферата на културата от трибуната на Народното събрание.
Според господин Костов основна слабост на културната ни структура е, че правителството финансира повече културни институции и културни щатове и в много по-малка степен - културни проекти и културни събития. Това действително е голяма слабост и то не защото са ни много културните институти, а защото са малко парите, които им давате. Поради ниската субсидия културните институти са принудени да изразходват почти целия си бюджет за заплати и осигуровки. За дейности не остават пари. Между другото, такава е картината и в общините, и в редица други министерства.
Следователно, за да могат да се финансират и творчески проекти, културните институти трябва да получат по-силно финансиране. В противен случай, ако следваме логиката на премиера, трябва да си представим крайната ситуация, в която в страната се финансират културни проекти и културни събития, но без наличието на културни институции и културни щатове. Разбира се, тази ситуация за мен е абсурдна, но от други хора се приема за нормална и неслучайно се предлага такава ниска субсидия в културната сфера.
Премиерът заяви от трибуната, че трябва да се търси пряка връзка между тези, които имат парите, и онези, които могат да произведат културното събитие: пряка, без щатове, без администрация, без посредници. Той си представя, че това ще става с неговия фонд или с фондацията на неговата съпруга и други подобни. Но не може да има пряка връзка или поне не може да има достатъчно пряка връзка без цяла система от преференции за тези, които ще дават парите за културата. Такава система в момента няма. Няма данъчни облекчения за онези, които даряват или спонсорират в сферата на културата. Така че, след като не е осигурено такова облекчение за онези, които даряват, би трябвало държавата да си влезе в ролята и да дава самата тя.
Конкретно по числата, които предлагам:
Предлагам и за Министерството на културата, и за Българската телеграфна агенция, и за Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, и за Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", и за Държавната музикална академия "Панчо Владигеров", и за Националната художествена академия, и за Колежа по библиотечно дело в София завишаване на разходите и на субсидията спрямо миналата година с 31 на сто.
Защо с 31 на сто, господин Радев? Не за друго, а защото субсидията на самия Министерски съвет се повишава с 31 на сто. Аз тук няма да говоря за това, че субсидията на Министерския съвет за 1999 г. спрямо тази за 1998 г.беше повишена пет или шест пъти, че бяха отделени 32 млрд. лв. стари пари за закупуване на правителствен самолет, за луксозни ремонти и т.н., и т.н.
Но аз смятам, че има голяма логика в това с какъвто процент се повишава субсидията на Министерския съвет, с такъв процент да се повиши субсидията и на културните институти. Струва ми се, че не може да се направи сериозно възражение срещу един такъв подход, защото културата е, която представя България пред света, спортът, разбира се, и външният министър. Но не може Министерският съвет да вдига с една трета своята субсидия, а в същото време разходите в сферата на културата да остават на същото ниско, незадоволително равнище. Благодаря ви. Надявам се все пак на подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Друг желае ли да се изкаже?
За реплика - господин Борис Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Това е така като цифри. Но искам само нещо друго да Ви кажа: субсидията тази година за културата е по-висока. Това е самата истина.
Вие предлагате увеличение с 31 на сто. Това са невъзможни неща. Предлагате да се вземе оттам, където е преценено, че това увеличение на субсидията трябва да бъде. Това е едно.
После, не мислете, че само Вие или само вашата парламентарна група - представител на вашата политическа сила, се грижи за културата. Освен това тече един процес, който Вие много добре знаете - той е залегнал и в Закона за културата. Това е децентрализацията, постепенното отстъпване на държавата от субсидирането на културата и създаването на нов вид финансиране - смесено финансиране. То е между общините и държавата, като е съобразено с нуждите на обществото за даден район, град или дори регион.
Следователно, културата не е загинала. Тя намира своите средства за допълнително финансиране или за дейности, както Вие казвате. Въпросът е по-сложен: кой от директорите може добре да си разпредели средствата или кой харчи безкрайно много за нещо, а не оставя за другото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Прав е нашият уважаван диригент Борис Спасов, че има увеличение на субсидията за културата за 2000 г. Но забележете с колко: тази година субсидията е била 33,6 млн., а става 34, 03 млн.  тоест с по-малко от 500 хил.
Това, което аз предлагам, е да се завиши с 31 на сто - точно толкова, колкото и на Министерския съвет. Колкото ще ползват пестеливо ресурсите в Министерския съвет, толкова пестеливо ще ги изразходват и в Министерството на културата, и в звената, на които то отпуска парите, така че с какъвто процент увеличаваме на правителството, с такъв да увеличим и на културната сфера.
Не е удачно това, което казвате, колега Спасов, че общините ще поемат разходите. Разберете, общините вече нямат пари да платят тези разходи, които са им предвидени в закона като приоритетни, а какво остава да поемат и дейности, които досега са финансирани от правителството. Вижте какво става с театрите. Нови шест театъра тази година бяха лишени от държавната субсидия. Същевременно общините нямат парите, за да поемат тяхната издръжка.
И това положение, в което са поставени министрите - това до голяма степен е унизително: ако искаме пари за културните дейци - да ги вземем от бременните, ако искаме пари за войниците - да ги вземем от пенсионерите. Не бива министрите - и сегашните, и новите особено - да бъдат поставяни в една ситуация на надхитряне - да се види кой е най-хитър от тях и е отмъкнал повече от държавната субсидия. Парите трябва да се произвеждат. Това го казах и в петък на господин Костов, и сега го казвам на господин Радев.
Господин Радев, парите не са нещо, което стои на склад и трябва на час по лъжичка да се използва. Това е нещо, което трябва да се произвежда ежегодно и ако вашето правителство произвежда пари, ще има и за култура, и за всички останали сфери, и тези разговори ще бъдат излишни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина, трябва да се произвеждат продуктите. Оттам, и парите. Оттам, и заплатите. И точно това е заложено в този бюджет. Но аз искам да разсея тук един опит за спекулация, който се прави последователно вече може би месец, откакто станаха ясни величините в бюджета за следващата година. Опитвате се да сравнявате в абсолютни размери субсидията или трансфера за 2000 г. спрямо този за 1999 г., но по един неподходящ начин го правите.
Ние много пъти казахме, че когато се сравняват тези величини, трябва да се направят съпоставими. Не може да сравнявате вие две сфери, две системи, които се променят във времето.
Аз съм съгласен и бих могъл с всеки един от вас да водя дискусия, ако системата не се променя, ако тя е такава, каквато е през 1999 г. и се запази 100 на сто през 2000 г., и ако има абсолютен размер на намаляване на приходите им, тогава сигурно ще бъдете прави. Но, когато от тази система някои неща отпаднат, а други се добавят, тогава вие трябва да извадите онова, което се добавя и да прибавите онова, което се изважда, и да стигнете до една съпоставимост. И ако направите такава съпоставимост за това, което вие говорихте сега тук, ще видите, че бюджетът на правителството за следващата година пада на 96 процента от 100. 96 на сто е съотношението на съпоставимите бюджети, а на културата специално е 105 на сто. Това мога да го докажа на всеки един от вас, но то не е въпрос на желание, а е въпрос на прочитане на тези числа. Има ги и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, моля ви, справете се с тях и тогава правете изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър!
Искам да защитя моето предложение - разходите на Министерския съвет да се намалят с 20 млн. лв.
След като отхвърлихте онова - приходите да се увеличат със 100 млн., които са реални, които съществуват някъде в държавата и които някои друг ги харчи, а не държавата, за което сме оправомощили Министерският съвет да ги събира. Изглежда, не може да ги събира. За съжаление, когато трябва да ги събира, не си ги събира, предоставя ги на друг тези пари и после, може би, тези пари под някаква форма се връщат в някои хора. Не казвам, че лично в министъра или в министър-председателя, но може би в някои приближени. Кой знае? Човек си мисли такива работи!
Виждаме, че разходите за Министерския съвет са страшно много. Дълги години те бяха по-ниски чувствително от разходите на Народното събрание.
Тук господин Иво Атанасов каза, че те са се увеличили с 30 на сто спрямо миналата година. Спрямо по-миналата година те са увеличени десетина пъти, господин Атанасов. Десетина пъти! Каква е тази администрация, дето с пъти се увеличава? Това ми кажете!
Казано е, че бюрокрацията и администрацията, силата на бюрокрацията, силата на администрацията водят до грамадна корупция. Това значи, че ние сме увеличили корупцията в преобладаващ размер! Това ли искаме ние да направим?
Непрекъснато бъкат нови агенции, нови структури, които си искат нови заплати, нови хора да бъдат назначавани.
Някъде преди две седмици срещнах министъра на здравеопазването в коридорите на парламента и го попитах: защо Вие не дадете хора и, да кажем, оборудване на здравната каса? Нали досега Вие сте вършили нейната работа? Вие сте разпределяли парите. Защо те трябва отделно да се създават, отделно да назначават хора, отделно да си купуват бюра, компютри и т.н.? Защо трябва отделно да си купуват коли?
А той казва: аз на това никога няма да се съглася - те да вземат от мен.
Ами, той става по-малък. Като стане по-малък, като му се намаляват функциите, да прехвърли това, което му е дал народът на друг, който ги изпълнява. Но, не! Той си запазва старото, а другият, новият, и той създава нещо отделно. Ето, това е порокът на цялата тази администрация, че непрекъснато създава нови структури, които ядат парите на хората и затова няма и пари за пенсии, и пари за здравеопазване!
Затова ви предлагам като първа стъпка да се вземат 20 млн. лв. от разходите на Министерския съвет. Къде да се раздадат? Аз преди ви предложих 100 млн. къде да се раздадат. Най-простото нещо е да се отреже вноската на община Варна, защото се оказва, че всички - и народни представители ... Аз съжалявам, че го няма тук господин Благой Димитров, на който исках да му честитя новия избор за шеф на СДС във Варна и мисля, че нещата там биха потръгнали с негова помощ, но и той се оказа, че е на страната на тези, които са против това Варна да стане на вноска. Защото и Бургас не е на вноска, и Пловдив не е на вноска. Откъде-накъде Варна ще бъде на вноска? Ето на това се чудя! (Шум и реплики в залата.)
Ето затова ви предлагам да гласувате разходите на Министерския съвет да се намалят с 20 млн. и те все още ще останат много, много, много повече, отколкото са били преди.
На кой е необходима тази грамадна администрация, аз това не мога да го разбера? И с тази грамадна администрация, пак ще се върна към онази теза, която развих, ние в Европа лесно няма да влезем, защото колкото повече администрация, толкова пречки за всякаква свободна инициатива, за всякакъв бизнес, за всякакви чужди инвестиции и т.н. Това е една проста максима, в която всички трябва да повярват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги!
Взимам думата, за да защитя моето предложение по чл. 4.
Най-общо казано, това е предложение за намаляване на субсидиите и разходите на няколко министерства. Не е голямо намалението, около 90 млн. лв.
Преди малко чух финансовият министър да обяснява, че всъщност предвидените субсидии са били по-малко, отколкото тази година и затова ще ползвам някои числа от проектозакона.
За Министерския съвет за тази година бяха 40 млн. 506; за 2000 г. - 66 млн. 227. По каквато и методика да смятам процента, не мога да го докарам до 98 на сто. По-скоро го изкарвам 165! С 65 на сто разходите на Министерския съвет за 2000 г. се предвижда да бъдат увеличени.
Или да вземем някое министерство - Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа от 120 млн. на 306 млн. Смятайте процентите сами. 255!
- На Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - от 30 млн. на 60 млн. Два пъти!
- На Министерството на търговията и туризма - от 26 млн. на 45 млн. С 65 на сто увеличение.
- На Министерството на транспорта - от 82 млн. на 124 млн. - с 51 на сто.
- На Министерството на вътрешните работи - от 334 млн. на 459. Всеки може да сметне какъв е този ръст.
- На Министерството на труда и социалната политика - от 9,8 на 13,8 - 130,5 на сто.
- На Министерството на промишлеността - от 21 на 26 и т.н., и т.н.
Не мога да разбера къде финансовият министър вижда намалението на средствата за централните ведомства и за министерствата.
Разбирам, че страната ни е в трудно положение, когато се обяснява защо на общините се дават по-малко средства. А на общините се дават 80 на сто от субсидията през тази година. Мисля, че трябва да има еднакво затягане на коланите.
Аз ще ви дам още няколко числа, за да илюстрирам тенденцията от последните години.
Какво става със средствата за така наречения Централен, републикански бюджет? За 1998 г., ако вземем, че е 100 на сто, 1999 г. става 118, а 2000 г. - 136 на сто!

За други важни сфери, като общинските бюджети - ще ви дам сравнението. За 1999 г. става 111,9 на сто, а за 2000 г. - 89,45 на сто- по-малко средства, отколкото преди две години.
А каква част заемат тези разходи от брутния вътрешен продукт? В 1998 г. - 15,9 на сто, в 1999 г. - 20,4 на сто, за 2000 г. се предвижда 24,9 на сто. Тоест разходите за централния републикански бюджет вече ще бъдат 1/4 от брутния вътрешен продукт. И това е тенденция. Това не е просто предложение за конкретни структурни промени в някои министерства и структуриране на разходите. Има една централизация на средствата и неправилно разпределение.
Не зная какво се прави в Министерския съвет. Вече по три компютъра в стая ли ще се слагат или всеки ден ще пътуват до Брюксел, или до столиците на страните - членове на Европейския съюз? Но някой трябва да обясни на хората в България: "вашите доходи не могат да бъдат повишавани, Министерският съвет има 65 на сто увеличение". Станете и обяснете на хората защо това е така - има големи нужди, европейско развитие на страната и т.н.
Аз не мога да разбера такова обяснение. Не чувам и аргументи и в подобна посока.
Или кажете на милион и половина пенсионери: "пенсиите ви няма да се повишат, но за Министерския съвет трябва да дадем повече средства".
Бих приел, ако всички ограничаваме доходите, а не някои да затягат коланите, а Министерският съвет и министерства да ги разпускат. Не да ги разпускат просто до последната дупка, те направо ги разпасват, има опасност и гащите да им паднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Позволявам си още веднъж, господин министър, да кажа, че Вие нарушавате Закона за устройство на държавния бюджет. Освен това нарушавате избора на Министерския съвет като решение на Народното събрание.
И, господин Муравей Радев, обръщам Ви внимание, че липсва Министерство на държавната администрация, което е действащо министерство.
И ако ние преди 5 или 10 минути говорехме за утрешните промени, то днес вие сте длъжни, уважаеми колеги от дясно, на отделен ред, като се дават министерствата, да дадете Министерство на държавната администрация, което все още, повтарям, съществува с министър Марио Тагарински. А вероятно и утре ще съществува с министър Иван Костов, както е внесено предложение.
Следователно, господин Радев, Вие сте длъжен, като вносител, тук да отделите на отделен ред това министерство със средствата за него. Защото в момента нарушавате два закона.
И ние да си затваряме очите за това, а вие да си правите каквото си искате, да ни внасяте каквито си щете ребуси, според мен това наистина е много глупаво. Ако вие нямате нужда от това министерство, трябваше да го премахнете. Но няма никакво разумно обяснение. И няма смисъл да се подигравате с нас.
Господин председател, настоявам да се въведе ред във воденето на заседанието, в това, което ни се внася. Как може така? Кой дава право на министъра на финансите без министерството да внася тук едно предложение? Та това да не е лукова глава, както казва народът, това е министерство! (Оживление в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, и аз Ви моля също да спазвате правилника. Трябваше да си направите писменото предложение по съответния ред между двете четения, а не да импровизирате в залата. Не е добре.
Има думата господин Михаил Миков.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Като реплика на господин Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, реплика на господин Статков? Господин Статков не говори по същество, така че едва ли е необходима реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Как да не говоря по същество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Миков. Хайде да не е като реплика, а като изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Статков, още като обсъждахме Закона за държавната администрация, обяснихме на неговия пламенен защитник сексминистър Тагарински, че е пълна идиотщина да се създава вътре в Министерския съвет юридическо лице - Министерство на държавната администрация. И си спомням, че тук, където седеше този министър (посочва министър Муравей Радев), този министър, господин Муравей Радев, му обясних, че тогава министър-председателят ще иска от господин Тагарински пари химикалки да си купи и стенографки да му назначи, за да обслужват заседанията на Министерския съвет. Там в Закона за държавната администрация има системна грешка. И тази системна грешка излиза и в държавния бюджет.
Така че не винете господин Радев. Защото тук става въпрос за едно принципно сгрешено провеждане като структура на административната реформа. Това е причината и в бюджета те да не могат да заложат такова измислено министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Правя дуплика и на Вашето изказване, господин председател, Вие нямате възможност да слезете. Защото по същество Вие направихте изказване. Вярно е, не съм направил процедурно предложение, защото срокът беше много малък и трябваше да отсявам, от 50 предложения да направя 20. Но това в момента става все по-драстично. Липсва цяло министерство, господин председател!
И във връзка с обсъждането, което направихме преди 10 минути за това, че утре предстоят други промени, господин Сендов беше прав, днес трябва да изпълни закона. А утре ще го изпълним пак. Но за днес е обидно. Едно Министерство на държавната администрация - на мен лично ми е обидно, да го няма. Въпреки че аз съм гласувал против този Министерски съвет. Но като народен представител съм длъжен да спазвам закона. И настоявам да се спази дори и формално.
Затова, господин Миков, разбира се, Вие сте прав. Там ние обсъждахме, обаче мнозинството си го гласува този закон. И сега сме длъжни да го спазваме.
И аз затова настоявам на отделен ред, с отделни средства да се изпише Министерство на държавната администрация. Как така? Утре ще гласуваме министър-председателят да бъде министър на министерство без пари ли? Не мога такова нещо да допусна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: (Смее се.) Добре, господин Статков, благодаря Ви.
И минаваме към сериозните изказвания.
Има думата господин Стефан Стоилов.
Слушайте сега господин Стоилов, защото той ще говори точно по това, което трябва.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Но Вие ме иронизирате, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не Ви иронизирам, напротив. Вие, за разлика от преждеговорившите, сигурен съм, че ще говорите точно по бюджета.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря.
Искам да внеса по-голяма точност в информацията, на базата на която се обсъжда проблемът за културата. Според мен коректно е, когато разискваме въпросите за това какви ресурси се заделят за даден сектор, да имаме предвид консолидираната фискална програма. И с това ще се съгласи и господин министърът. Тъй като доста са направленията, по които се насочват средства за даден сектор.
И истината е, господин председател, че в 2000 г. именно консолидираният бюджет или програма предвиждат за първи път, и колегата, който преди малко възразяваше, номинално намаление на средствата за сектора култура, от 155 на 147. Оставям числата след милионите. Ако отчетете инфлацията, това намаление от около 5 на сто се превръща в 8-процентно намаление.
Така че имат основание, господин председател, онези депутати, които, макар и с отчитане на неблестящото финансово положение на страната, все пак пледират да не се намаляват номинално средствата, които се предвиждат за сектор "култура".
И аз мисля, че за сметка на някои предложения, твърде основателни, към които се присъединявам и аз с искането за намаляване на субсидията за Министерския съвет, да се намерят средства за увеличаване на ресурсите за този сектор. Разбира се, както и за много други сектори, за които ставаше дума при разискването на ал. 2 от чл. 1.

Аз също се съгласявам, и в този смисъл има направено предложение от моя страна, че разходите на Министерския съвет трябва да бъдат малко ощипани. Давам си сметка, че част от това увеличение е за сметка на включването на издръжката на администрациите на областните управители, но там раздуването на щата е един безспорен факт, с което са съгласни и една част от нашите колеги от мнозинството. Значи, ако се отиде към известно редуциране на тази администрация, оптимизирането й, както се изразяват специалистите по администрация, би могло да се направи определена икономия и примерно да бъдат дадени за културата.
Това са моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За процедура - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Огледайте се в залата! Мен лично ме тревожи, че мнозинството са 15-16 човека и във връзка с това искам половин час почивка и да съберете, господин председател, колегите, за да може да обсъждаме сериозно законопроекта за държавен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, пак не сте чели правилника и кой има право да иска почивка. Хайде една справка с правилника! Зад Вас е господин Божинов. Ако искате почивка, той може да я поиска, но не и господин Руси Статков, тъй че...
За изказване има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложението за намаляване на средствата на Министерския съвет. Ще се върна малко назад и ще кажа по какъв начин именно Министерският съвет процедира със средствата, които им се отпускат. Например, в бюджета за 1999 г. вие, които сте го чели, знаете, че има отделно перо за средства на областните администрации. В момента да забелязвате такъв ред? Няма. С Постановление № 33 от 22 февруари областните администрации стават второстепенен разпоредител с бюджета и всичкото това, което им се отпуска като средства, на практика се утвърждава от Министерския съвет и от министъра на финансите.
Ето, сега ще ви кажа един съвсем пресен пример как е работил Министерският съвет и министърът на финансите.
С бюджета за 1999 г. за девет областни управи се отпуска субсидия в размер на 11 млн. 265 хил. и 600 лв. Незнайно вече как, въпреки че имам отговор от господин Муравей Радев, субсидията на областните управи, а всички тук се кълняха, че средствата няма да бъдат завишавани, нараства на 15 млн. 386 хил. 107 лева, от които, забележете, 3 млн. 241 хил. 555 лв. са за основни ремонти и за придобиване на дълготрайни материални активи. Но това дотук добре, приемам го съвсем нормално, защото областните управи трябваше да си подобрят условията на работа, като си подменят всичките дървени дограми с алуминиеви, всичкото оборудване в кабинетите да стане на най-скъпите цени. Но другото, което е шокиращо в момента, е,че Министерският съвет взема Решение № 25 от м. февруари, с което им делегира правата за пряко договаряне само с един участник, който да извърши ремонтите и да закупи офис техниката на тези областни управи.
И аз ви питам: кой създава условия за корупция и след това търсим тази корупция у някои около нас, които въобще не сме се допирали до тези средства?
С решението на Министерския съвет именно за тия 3 млн. 241 хил. лично Иван Костов е създал предпоставки за корупцията, където е разрешил на областните управители да сключват директно договори по чл. 58, ал. 9 от Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
Питам аз: и тези пари ли, с колкото е завишен бюджетът на Министерския съвет, по същия начин ще отиват да заздравяват вече придобили общественост в населението ни бивши окръжни комитети на партията, с които да изтичат средства към местните им партийни структури? Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз се присъединявам към казаното от моите колеги, свързано с цифрите, които стоят срещу реда "Министерски съвет", както за разходите, така и за субсидията, а също и за приходите. Затова и предложението, което сме направили с моите колеги от Комисията по образованието и науката от Парламентарната група на Демократичната левица, е свързано с реалната възможност, която съществува, да се увеличат с 2 млн. лв. планираните приходи на Министерския съвет за сметка на намаляването с 2 млн. на субсидията на Министерския съвет и тези средства да бъдат предвидени в т. 13 - "Министерство на образованието и науката", където целево да бъдат изразходвани за стипендии.
Ако народните представители имат възможност да сравнят приходите в бюджета на Министерския съвет за 1999 г. и в проекта за 2000 г., ще направят бързо сметката, че на практика те се увеличават с 20 пъти. Което означава, че Министерският съвет действително разполага с един сериозен резерв за търсене и възможности за реализация на приходи.
От друга страна, от 1998 г. до бюджета за 2000 г. целенасочено, планомерно и неаргументирано разходите на Министерския съвет нарастват значително. Това означава, че ако в действителност обещанията, поети от министъра на образованието и науката за възможността да бъдат увеличени стипендиите на студентите трябва да бъдат реализирани на практика, една от възможностите е именно тези резерви за увеличаване на субсидията на Министерството на финансите с цел осигуряване на по-сериозен ресурс за стипендии на студентите да се търси в тези възможности, които ни дава за промяна бюджетът на Министерския съвет.
Народните представители вероятно са впечатлени от обещанията, които бяха направени, че през 2000 г. първо ще се увеличи броят на студентите, които получават стипендия, а на второ място ще се увеличи размерът на стипендиите, които получават студентите, особено на тези, които имат отличен успех. Аз задавам въпрос на министъра на финансите, тъй като той присъства в момента тук: как на практика ще стане това, след като субсидията на висшите училища не се променя в сравнение с миналата година и след като старата субсидия ще трябва да покрие увеличаването на разходите за стипендии, от една страна, с увеличаването на броя на студентите, които ги получават, а, от друга страна, и с абсолютния размер на стипендиите? Това е един естествен резултат от големия проблем за финансирането на висшето образование, по който вече имахме възможност аз и госпожа Бончева да говорим пред вас.
На практика висшето образование заедно с науката остава това бедно дете на държавата-майка, аз бих я нарекъл мащеха, което стои накрая на редичката на опашката за просия и за милостиня. Така, за съжаление, е и със средното образование. С подобна политика, повтарям, аз не смятам, че ние можем да водим преговори по критериите за членство в Европейския съюз.
На следващо място, отново изразявам съжаление, че както и първия път, когато имах възможност да защитавам и аргументирам предложението си за отделянето на средства за довършване на сградата на Националния военноисторически музей, отсъства председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев.

Госпожи и господа народни представители, точно преди една година в пленарна зала при обсъждането на бюджета за 1999 г. беше взето решение на Народното събрание, гласувахме за 400 хил. нови лева, тогава 400 млн. лв. Това може да се провери и в стенограмата от пленарното заседание, което обсъждаше бюджета за 1999 г. На практика нещо, което Народното събрание е решило, не се изпълни. И аз задавам въпроса кой е виновен, че решение на Народното събрание не се изпълнява - председателят на Народното събрание, председателят на Комисията по бюджет и финанси или министърът на финансите? Смятам, че отговор на този въпрос трябва да бъде даден, защото не може волята на народните представители да се променя с оправданието, че била допусната техническа грешка и поради неотразяването в Закона за държавния бюджет за 1999 г. Националният военноисторически музей беше лишен от тези средства, които Народното събрание, повтарям, на практика гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз уважавам усилията на опозицията да докаже, че този бюджет не е онзи, който на тях би им харесал, но все пак нека да бъдем малко по-близко до това, което е заложено в този бюджет, и нека да четем числата. Аз ви моля, тук понеже имаше твърде много обвинения към субсидията, към разходната част на правителството, аз моля да обърнете най-после внимание на това, което няколко пъти казвам. Направете нещата съпоставими, не си играйте с числата, защото не е коректно. Всеки един, който чуе сега какво ще му прочета, ще разбере, че съм прав. И нека да спрем да говорим неща, които не са верни. Колкото и да ви се иска!
Вижте сега къде е промяната, като говорите, че се е увеличил толкова много бюджетът. Защо се увеличава и защо се намалява ще ви кажа. Най-напред вие знаете, че от миналата година насам ние провеждаме политика на закриване на извънбюджетните сметки и фондове. Те съществуваха някъде, но не се отчитаха в рамките на сегашните министерства и ведомства, включително на Министерския съвет. Ами няколко такива извънбюджетни фондове, закрити в приходите и разходите, сега се включват в Министерския съвет. Те се отчитат вече там.
Мога да ви кажа точните числа, с които се увеличават механично и приходите, и разходите на Министерския съвет в резултат на това консолидиране на извънбюджетните сметки, които са към него. Това е едното перо.
Другото перо. Дейността на здравеопазването, което се финансираше от софийската областна администрация, от 1 юни се прехвърля по бюджета на Министерския съвет. Той започва да финансира цялото това огромно разходно перо, което до този момент беше на издръжка на Софийска област.
От 1 юни финансирането на Комитета за използване на атомна енергия за мирни цели изцяло отива като приходи и разходи към Министерския съвет, а дотогава беше към Министерството на околната среда. Ето тези неща като ги вземете, да ги прибавите и извадите плюс още едно, Клиничната болница "Лозенец", прехвърляне финансирането от бюджета на здравеопазването към бюджета на Министерския съвет с цялата си сума на приходи и разходи - елементарно е да се съберат тези неща и да се извадят и тогава ще видите, като съпоставите двете величини, че фактически бюджетът на Министерския съвет през 2000 г. ще бъде равен на 96%, 96 съпоставими процента. Ето това е истината и това нещо в Бюджетната комисия го има като доказателство. Ако си направите труда, можете да се убедите в него.
И накрая, да ви кажа за културата. Господин проф. Стоилов, който много обича да дава съпоставими величини, съпоставими към брутния вътрешен продукт, ако той си направи труда да погледне разходите, които бяха отделяни за културата, а господин Атанасов би трябвало да знае това, през 1996 г. бяха 0,44%, господин Атанасов, към брутния вътрешен продукт. И оттогава нататък всяка една година се увеличава, за да достигне тази година 0,63% и да се запази следващата година непроменен. От 0,44 до 0,63% - това е 50-процентно увеличение на разходите за културата от годината, в която вашето правителство постигна най-лоши резултати за България до настоящия момент. Ами че тези неща са очевидни, но не са ви удобни! Все пак добре е да четете и числа освен всичко друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Многословното обяснение на господин министъра само потвърди това, което ние отдавна казваме - че в бюджета има скрити средства. Така излиза. И тези извънбюджетни сметки, които по средата на годината вие изключвате или включвате в бюджета на Министерски съвет, говорят само едно: че на бюджета се налага понякога да бъде актуализиран. Налага се, господин министър, да бъде актуализиран, защото сега и на мен ми е много чудно утре Вие като ще промените структурата на Министерския съвет, как перата, които са разписани по старата структура, догодина ще ги отчитате пред нас! Това е същностен въпрос. Ето, както и сега. Вие ни казвате: не беше този бюджетът на Министерския съвет, защото има закрити извънбюджетни сметки и прочие. Истината е една: народните представители трябва да знаят, защото те отговарят, именно затова Народното събрание приема бюджета, къде и то в достатъчни детайли за яснота на данъкоплатеца се харчат народните пари. Защото когато колегите тук ви казват, че става въпрос за 25% от бюджета, които са записани в общата графа "Министерски съвет", за нас като народни представители това е недостатъчно, за да дадем доверие или недоверие на този харч. Същото ще ни питат нашите избиратели. Няма спор, ако Министерският съвет иска тази година самолет, догодина космическа совалка, който от народните представители иска, да гласува. Но трябва да се знае!
И поради тази причина аз съм предложил 6 млн. от същите тези пари, за които определено смятам, че са завишени... Вие казвате да работим с цифрите. Ето ги цифрите: за 1999 г. разходите са 40 506, за тази са 66 226. Ето ги числата. Субсидия - за 1999 г. 39,770, за 2000 - 51,060. Това са простите числа. Ако наистина се получава така, че Министерският съвет поема някакви други агенции, разходи, други структурни изменения, ами ще ни го кажете, за да го знаем, че е в бюджета. Ще кажете: това налага тези и тези харчове. Защото другото означава, господин министър, че подозрението в обществото само се потвърждава. Парите се харчат извън погледа на народните представители, харчат се по усмотрение на изпълнителната власт, харчат се за политически цели, харчат се, за да въртят мелницата на корупцията в България.
Именно поради тази причина аз настоявам тези шест нещастни милиона да се прехвърлят към съдебната власт, за която е ясно къде отиват тези пари. Затова не съм търсил Министерският съвет да събира борчовете на републиката, което е негово принципно задължение, а да даде от тези пари. И пак казвам, ако иска да си купува сега самолет, догодина космическа совалка, но ние да знаем къде отиват парите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Много нещо се изговори тук за този член, който разглеждаме, и за трансферите на органите на централната властта. Знаете ли, аз не обичам да говоря с такъв тон, но ще ви припомня една максима, че незнанието не е аргумент. Вие тук, колеги, учудвам се, за кой пореден път, когато гледаме бюджета, си служите с аргумента незнание, с непознаването на неща, на закони, на нормативни актове, на факти, на справки, на цифри. И аз понеже зная, че моите колеги не са от незнаещите хора, стигам просто до извода, че не искате - не искате да ги тълкувате, не искате да ги четете, не искате да ги признавате. Но това си остава за ваша сметка, това не променя обективната действителност, това променя вашето субективно виждане за обективната действителност и по никакъв начин не може да формира отношението на хората към тази обективна действителност.
Аз се постарах да изискам като председател на Бюджетната комисия именно тези неща, които министърът каза преди малко. Поисках ги преди месец и половина, бяха ми дадени, предоставих ги на разположение на народните представители. Аз лично три пъти съм говорил по тях и най-малко десет пъти в медиите. При това с колеги и от Демократичната левица, защото в медиите по определена тема обикновено присъстваме по човек от парламентарна група или от партия. И сме говорили, че тези и тези величини са съпоставими. Както например ми излязоха пришки на устата да обяснявам защо абсолютните суми на трансферите на субсидиите към общините са намалени, а съпоставимите не са. Специални справки направихме. Защото се изключват определени компоненти за следващата година. Как да ви кажа, просто е обидно човек да повтаря толкова пъти едно и също нещо. А пък на юрист, при това великолепен специалист като колегата Миков, да му обясняваш, че в Устройствения закон за държавния бюджет има един член, който урежда въпроса със структурните промени и с бюджетите, които трябва да бъдат трансформирани вследствие някакви структурни или други промени, на мен просто ми е обидно. Но тъй като го поставиха и колеги преди това, които говориха на тази тема, аз ще ви го прочета, колега Миков. Член 34, ал. 1 от Устройствения закон за държавния бюджет казва: "Министърът на финансите в изпълнение на нормативен акт (надявам се, че утрешното решение, ако се приеме, ще бъде нормативен акт за Вас, колега Миков) може да прехвърля кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет." Така че, ако утре ние приемем тези структурни промени, министърът на финансите ще прехвърля от едно ведомство в друго и, както преди малко ми каза колегата Пирински, от едно несъществуващо вече ведомство в друго. Точно така, ще ги прехвърля тези бюджети, като ще трябва да спазва принципа, който е заложен тук, да не се наруши балансът. Защото ако той наруши баланса, тогава ще бъде в нарушение.
Учудвам се как може такива елементарни неща да не се знаят от народните представители и да се губи ценно парламентарно време, за което данъкоплатецът плаща скъпо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Цонев! Първо, за сентенцията. "Jgnorantia legis non excusat " означава, че незнанието не извинява, а не че не е аргумент. Но аз не смятам, че квалификацията относно знанието на някого е аргумент. Защото други аргументи не чух. Това - на първо място.
На второ място, решението, което ние ще приемем, е индивидуален акт, не е нормативен, за тези нови министри, които ще изберем. А вече за структурните промени ще видим, когато влязат. Така че този въпрос ще го решим утре. Но никакъв аргумент аз не чух тук, който да ни убеди нас, че не се създават условия с държавния бюджет за харчене на пари от изпълнителната власт за централизация на финансовите ресурси на републиката извън погледа на законодателната власт. Една тенденция, която нас силно ни смущава и която виждаме, че последните години все по-упорито се налага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Господин Цонев, бих допълнил това, което Вие говорехте за незнанието. Безотговорността е другата страна на същия медал. Аз многократно приканих днес да не бъдем безотговорни, защото чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет, който Вие цитирахте, говори да не се нарушават пропорции. А ние имаме многократно примери на нарушения на пропорции, на баланса на пропорции, имаме примери на нарушения на целия бюджет. И аз неслучайно питах как може да се изпусне цяло министерство, а Вие замълчахте. Министерството на държавната администрация липсва в този закон! Вие не обръщате внимание на това.
На следващо място, аз не съм уверен, че господин министърът на финансите трябва да продължи да нарушава Закона за държавния бюджет. Ето го, Постановление № 226 от 6 декември, с което, без да се измени Законът за държавния бюджет за 1999 г., се изменя цял ред: в субсидии за нефинансови предприятия 285 млн. се заменя с 287. Кой му дава това право?
Ето затова ние настояваме тук и сега да се правят тези промени. Защото му нямаме доверие! А иначе можем да си говорим по принцип и тук не става дума, повтарям, за некомпетентност, а става дума за безотговорност, която се проявява от ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За трета реплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Цонев! Във връзка с изявлението от последните дни на министър-председателя, който заявяваше в обширни интервюта и изявления, че негова основна цел с предстоящите структурни и персонални промени ще бъде съкращаването на административния апарат в централната изпълнителна власт, както и намаляването на разходите, аз бих искал все пак да се каже пред народните представители по какъв начин, ако утре това решение, което днес ни е раздадено, за структурни и персонални промени в Министерския съвет, се приеме, ще се процедира в тази част от бюджета, в която са предвидени средствата за Министерството на търговията и туризма и Министерството на промишлеността, тъй като в първата част на предложението за структурни промени се предлага Министерството на промишлеността и Министерството на търговията и туризма да бъдат обединени в Министерство на икономиката.
Затова подкрепям предложението, което беше направено преди началото на разглеждането на чл. 4, че текстовете на този член трябваше да бъдат разгледани от нас, едва след като се обсъдят и евентуално се гласуват и подкрепят направените предложения за структурни и персонални промени. Ето това е интересно - как в този случай ще се процедира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Както е процедирано и по-рано, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин Куртев, аз не задавам въпроса към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, аз помагам, казвам, че такива прецеденти сме имали и в другите събрания, по-рано.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: И как на практика, ако ние приемем текста на чл. 4 преди структурните и персоналните промени, ще се отговори на тези призиви и намерения, за които министър-председателят през последно време така охотно дава изявления.
На следващо място, господин Цонев, аз използвам факта, че вече имам възможност лично да Ви попитам, за да може пред народните представители, пред тези, които миналата година гласуваха 400 хил. лв. за довършване сградата на Националния военноисторически музей, и това е отразено в стенограмата на заседанието на Народното събрание, как и по какъв начин това решение на Народното събрание ще бъде изпълнено, макар и със закъснение? И кой в края на краищата ще поеме отговорността, че едно решение, което е взето, на практика не се изпълнява? Кой застава над решение на Народното събрание, гласувано тук в пленарната зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За дуплика има думата господин Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Ще кажа две думи само по отношение опасенията, които колегите изказаха, че се централизира разпределението на бюджета в изпълнителната власт извън погледа на Народното събрание.
Уважаеми колеги, още веднъж призовавам да се задълбочите, да се съсредоточите върху познаването на законите и тяхното действие. Ние сме Народно събрание и приемаме Закона за държавния бюджет. Контролът на този закон е възложен на един друг орган, колеги, и той се казва Сметната палата. Дали Министерството на финансите прави незаконосъобразни действия, изразходвайки бюджета не по Закона за държавния бюджет, може да каже само и единствено Сметната палата. Така ли е, колега Статков? Така е. Значи, попитайте Сметната палата как тя прави ежегодни отчети и проверки за това как е спазван Законът за бюджета от всички бюджетни разпоредители и най-вече, разбира се, от Министерството на финансите.
Така че, много ви моля, нямайте своите притеснения. Българското Народно събрание е било разумно и предвидливо да създаде този орган и той действа. Доколкото знам, в Парламентарната група на Демократичната левица битува становището, че този орган работи много добре и неговото ръководство е ръководство от професионалисти.
Така че недейте тук да си кроите и сглобявате плашила, които да си ги атакувате сами. Просто ги няма тези плашила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Други желаещи за изказвания не виждам.
Започваме гласуването на предложенията по чл. 4.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров по чл. 4, ал. 1.
Гласували 166 народни представители: за 63, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 165 народни представители: за 64, против 101, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова по чл. 4, ал. 1 и ал. 4.
Гласували 159 народни представители: за 62, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивалин Йосифов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 149 народни представители: за 56, против 85, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Бойков и Димо Димов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 157 народни представители: за 56, против 101, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 144 народни представители: за 48, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 155 народни представители: за 54, против 101, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Калчо Чукаров по чл. 4, ал. 1.
Гласували 132 народни представители: за 34, против 79, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 153 народни представители: за 55, против 97, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 4, ал. 1.
Гласували 143 народни представители: за 49, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Пейков по чл. 4, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 24, против 55, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов по чл. 4, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 60, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Донка Дончева, Дора Янкова и Пламен Славов по чл. 4, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 49, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов по чл. 4, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 58, против 102, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Стефанов по чл. 4, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 68, против 91, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Последното предложение е предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за създаване на приложение към чл. 4, ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 57, против 104, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 164 народни представители: за 105, против 59, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Чл. 5. (1) Министърът на финансите утвърждава разпределението на капиталовите разходи, включително поименните списъци на обектите за строителство и основен ремонт и за придобиване на нематериални дълготрайни активи, спецификациите на безобектовите машини и съоръжения и списъците за проучване и проектиране, както и разчетите за финансиране на капиталовите разходи на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни и стопански организации, финансирани със субсидия от републиканския бюджет, собствени приходи, бюджетите на Държавното обществено осигуряване, съдебната власт, Сметната палата, Националната здравноосигурителна каса и с извънбюджетни средства.
(2) В рамките на определените капиталови разходи, съгласувано с Министерството на финансите, се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени на кредитите както между отделните разходни параграфи в групата, така и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение.
 (3) Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да разрешава вътрешни компенсирани промени за сметка на капиталовите разходи.
 (4) Капиталовите разходи за проекти, финансирани с външни кредити, се осигуряват в рамките на лимитите за капиталови разходи, определени на съответните инвеститори (държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации, Националния осигурителен институт, съдебната власт, Сметната палата и Националната здравноосигурителна каса)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата по чл. 5. Няма изказвания.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 97, против 33, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 6 има направени две предложения:
- на народния представител Иво Атанасов, което касае увеличаване на сумата за Българското национално радио, което не е подкрепено от комисията;
- на народния представител Иван Костадинов Иванов относно отпадането на тази алинея, за която вече стана въпрос - принципа за 90-те процента - което също не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 6:
"Чл. 6. (1) Определя субсидиите от републиканския бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва: (следва табличка, която прилагам към стенограмата и която ви е раздадена).
(2) Утвърждава субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случаи, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Аз съжалявам, че министър Муравей Радев излезе. Може би обядва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук са неговите заместници, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Споменавайки министър Радев, имах предвид това, че той отправи една реплика към мен, но аз нямах възможност да му отговоря - той сравни средствата, които са отделени за култура, телевизия, радио и т.н., и т.н., с 1996 г.

Предишният строй никога не се е сравнявал с най-слабата година на по-предишния. Винаги сравнението е ставало с 1939 г., с най-добрата година. Не, примерно, с 1943, не с 1923, не с 1918, не с 1915, а с най-добрата година. И тази най-добра година на капитализма беше достигната 12 години след промяната.
А вие непрекъснато се сравнявате с най-лошата година. Десет години вече от промяната, след малко ще станат 12, и какво? Най-лошата - 1989 г., ще я настигнете след 30 години оттук нататък. Как не ви е неудобно изобщо да правите сравнение? Сравнявайте се с най-доброто, за да покажете, че сте направили нещо наистина по-добро от него. Засега вървим надолу, и то стремително. (Силен шум и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля за тишина. Не, не обръщайте внимание, продължавайте. Не влизайте в диалог със залата.
ИВО АТАНАСОВ: Ако някой господин иска да каже, че сега е по-добре от 1989 г., да го каже. Моля ви се, това е все едно да се сравнявате с 9 септември колко е бил курсът на долара. Недейте така. (Силен шум, смях и възгласи в блока на опозицията.) Недейте така, това е въстание, това е извънредна ситуация. Бакърджиев казва "въстание" и вие ще се сравнявате с датата на въстанието. Смятам, че вие сте сериозни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде да оставим въстанието и да се върнем към чл. 6, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Това изобщо не е база за сравнение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Аз сега разбрах, че съм бунтовник.
ИВО АТАНАСОВ: Ами Бакърджиев го каза от тази трибуна: "Това е първото успешно въстание в историята на България." Все още е вицепремиер, слушайте го.
Но по отношение на конкретното ми предложение. Предлагам да се завиши субсидията на Българското национално радио отново със същия процент, с който тя бе увеличена на правителството, а именно 31%. Тук виждаме едно завишаване спрямо тазгодишната субсидия само с 9%. Същевременно субсидията на БНТ се завишава спрямо тазгодишната с 36%. Аз не съм против, нека се дадат и повече пари на БНТ, но не виждам законодателна логика.
Значи когато миналата година приемахме Закона за радиото и телевизията и тук се обсъждаше дали да се премахнат рекламите в праймтайма по БНТ, в най-гледаното време, лично премиерът Костов се застъпи да се премахнат рекламите, защото щяло да се получи префинансиране на телевизията. Сега се приватизира Ефир 2, след няколко седмици този канал ще се поеме от Рупорт Мърдок и неговата компания, и въпреки това субсидията на БНТ се увеличава с 36% спрямо тазгодишната.
Пак казвам, нека да се увеличи, но не виждам къде е логиката и не разбирам защо на радиото трябва да се увеличи с много по-малко, след като радиото запазва наличните си програми и след като не се предвижда приватизация тази година.
Така че настоявам на своето предложение. Значи радиото тази година е имало 22 млн. 3 хил. субсидия от държавата, предлагам да я завишим с 31%, колкото на правителството, и тя да стане 28 млн. 604 хил., а не 23 млн. 594 хил., както се предлага.
По отношение на това, което и господин Радев, и господин Костов заявяват, че трябва да се финансират дейности, а не структури, не щатове, интересно защо това изискване се налага, само когато става дума за култура и за други непроизводствени сфери. Дайте да закрием щатовете, да финансираме дейности. А защо този подход не се приложи, примерно, към Министерския съвет? Защо и там не се закрият щатове, а да се финансират само дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде да бъдем сериозни, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Министерският съвет притежава цялата власт и би бил много повече в състояние от един театър или от една опера да намира дарители, спонсори и други финансови източници за своята дейност, отколкото Народната опера или Народният театър. И въпреки това вие закривате щатове в Народната опера - 18 бройки, и в Народния театър, а увеличавате с 31% бюджетът на Министерския съвет. А миналата година го увеличихте 6 пъти. Ето тази логика няма кой да я разбере вече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. И все пак не сме Народният театър или който и да е театър, а сме Народното събрание.
Господин Миков, театрото продължава, имате думата за реплика.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ние сме "Сълза и смях".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, не е вярно, че в Министерския съвет не се закриват и щатове. Доколкото разбирам от раздадения материал, вече се закри щатът на министъра на държавната администрация. Благодаря. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов по чл. 6, ал. 1.
Гласували 155 народни представители: за 66, против 88, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има и от СДС, господин Атанасов, четирима души са заспали.
Следващото предложение е на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 2.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Костадинов Иванов.
Гласували 155 народни представители: за 58, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 103, против 41, въздържали се 9.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7 има направени четири предложения. Всички те са отхвърлени от комисията. Те са на народните представители Иван Бойков и Димо Димов, на народния представител Валентин Симов, на народния представител Ивалин Йосифов и на народния представител Иван Костадинов Иванов.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 7:
"Чл. 7. (1) Приема субсидиите от централния бюджет на организациите с нестопанска цел за 2000 г., съгласно Приложение № 2, на обща сума 1812.6 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидиите на организациите с нестопанска цел в размер 90 на сто от определените им суми по Приложение № 2, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
Приложение № 2 няма да го чета, то ви е раздадено и аз го прилагам към стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ако разгърнете миналогодишния бюджет, ще видите, че става дума за организации, които са следните: Български Червен кръст, Рилска света обител, Български туристически съюз, Съюз на Българските автомобилисти, Съюз на инвалидите в България, Съюз на военноинвалидите, Съюз на военноинвалидните кооперации, Съюз на слепите, Съюз на глухите и т.н.

Изброявам всички тези организации, защото, уважаеми дами и господа отдясно, предложенията, които са направили колегите и които искам да подкрепя, са свързани със сумите, заделени за тези организации.
Първо, като съпоставям тази година с миналата, ще установим, че увеличението, което го има, е символично - само 200 хил. лв., господин министър, за тези организации, особено на слепите, на глухите, на инвалидите, които са изключително затруднени. И ще кажа защо. На второ място, защото всички ние разполагаме с издание на Националния статистически институт от тези дни, в което се казва следното: през тази година абсолютните размери на заплатите, пенсиите и другите социални плащания са изключително ниски и не покриват дори основни потребности. Още повече, че в домакинствата има лица без доходи - деца, студенти, безработни, инвалиди. Тоест, инвалидите нямат никакви доходи, а ние нямаме, бих казал и срама, и не предлагаме поне някакво увеличение, за да съществува някаква дейност. Първо, за организациите на слепите и, второ, за кооперациите. Да могат със собствен труд да съществуват достойно тези хора. И ще кажа, че тези кооперации - на инвалидите, както и всички стопански субекти през тези 2 години отново на базата на това проучване нямат съществени резултати, защото такава е действителността, такава е икономическата среда. И отново това проучване на Националния статистически институт - голяма част от фирмите - 88 на сто не са променили нищо с начинанието и труда си, защото нямат възможност да се преборят в тази среда. А като съпоставим с организациите на инвалидите, които са зависими от работата на ишлеме, това е още по-малко и не е възможно те да работят при тези условия.
И когато говорим за това, че тази незначителна субсидия, която им е заделена, на всичкото отгоре ще бъде ограничена с 10 на сто, както за другите, които приехте дотук, в зависимост от достигането на цифрата по дефицита, това според мен, меко казано, е подигравка. Защото им се дава някаква нищожна сума, която отново ще бъде ограничена с 10 на сто.
Затова, господин председател, аз Ви моля за следното: да подложим на обсъждане, може би и след почивка, предложенията на колегите, които са за много малки суми. Предложението на колегите са няколко. Това е първо.
Второ, да ме подкрепите и вие този път да отпадне ал. 2. Защото, повтарям, с тези много малки средства, ако сложим едно ограничение от 10 на сто, това действително е подигравка.
Надявам се, че всички колеги отдясно ще реагират.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не се надявай!
РУСИ СТАТКОВ: "Не се надявай" - това според мен означава още повече дебелоочие. Извинявай за репликата, но не мога по друг начин да го квалифицирам, след като изчетох организациите. Да продължа ли? Това са: Българска организация "Диабет", това са Асоциацията на родителите на деца с нарушено зрение, това е Национална асоциация "Малки български хора", Национална асоциация на слепите и глухите в България. С тях ли да се подиграваме? На кого да се надяваме, ако не на вашето човешко чувство?
Вчера министър-председателят говори за 2000 г. от идеите за Христа. Вие не сте готови да си дадете един потник, а камо ли да дадете един лев в повече! Защо се подигравате с хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Бойков и Димо Димов по Приложение № 2 към чл. 7.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов по Приложение № 2, т. 16.
Гласували 105 народни представители: за 18, против 78, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивалин Йосифов по чл. 7, ал. 1.
Гласували 121 народни представители: за 35, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 2 от чл. 7.
Гласували 137 народни представители: за 45, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 111, против 53, въздържали се няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 8 има направени 3 предложения: от народните представители Васил Козалиев и Ангел Найденов; от народния представител Иван Костадинов Иванов и от народния представител Янаки Стоилов.
И трите предложения са отхвърлени от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 8:
"Чл. 8. (1) На основание чл. 6, ал. 3 от Закона за общинските бюджети установява разпределение на приходите от данъка върху доходите на физическите лица и другите данъчно задължени лица по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер 50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за Централния бюджет.
            (2) Данъкът върху доходите на физическите лица, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации на български предприятия и членовете на техните семейства постъпва изцяло в Централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите.
            (3) Данъкът по Закона за облагане доходите на физическите лица върху еднократните парични обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи постъпва изцяло в Централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Желаещи да вземат думата по чл. 8?
Господин Янаки Стоилов има думата. Заповядайте!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Моето предложение засяга ал. 1 на чл. 8 и цели да остави средствата, които се начисляват като данък върху дохода на физическите лица от общински дейности изцяло в разпореждане на общините. Това е едно предложение, което не променя значително преразпределението на средствата по посока към Републиканския бюджет и има за цел да облекчи общините в сегашната тежка ситуация.
Аз съм от тези, които няма да ви призовават категорично да го подкрепите, защото не съм толкова наивен и защото смятам, че това е един друг поглед към бюджетната политика - това, което се дава като субсидия на общините от страна на централната власт, от централния бюджет наистина да бъде вместено в рамките на общите данъчни принципи, но тези приходи да остават за тях. Защото иначе се оказва така, че част от субсидията и част от собствените средства, които общините получават от данъците върху дохода на физическите лица, след това се изземва. И ако за базовото разпределение 50 на 50 сега не повдигам въпроса, то поне за тези средства, които се формират в общинските дейности и представляват доходи на лицата, заети в тях, би трябвало тези средства обратно да не се връщат към централния бюджет.
Ще ви дам един пример само с община Ловеч, която е получила субсидия от републиканския бюджет през 1998 г., като без да соча абсолютните числа 5,6 на сто от тази субсидия за 1998 г. обратно се е върнала към органа, който я предоставя. Не разбира се към парламента, а към централната изпълнителна власт. За 1999 г. в процентно отношение към края на м. септември тази сума представлява 7,3 на сто от преведената субсидия. Следователно усреднено за страната, разбира се това зависи и от размера на общините, може да се смята, че между 6 и 7 на сто от средствата, които се отпускат, обратно се изземват чрез данъка върху дохода на физическите лица. Следователно, ние сме загрижени и често изпитваме проблеми как да се осигурят заплати на учители, на лекари, на други служители, заети в бюджетната сфера. И вместо поне тези средства, с които се облагат заплатите, доходите на тези лица да остават в общинските бюджети, те също се изземват обратно в републиканския бюджет.
Това е целта на едно такова предложение. Даже ако вие го приемете, аз бих си оттеглил предложенията за завишаване бюджета на отделни общини, които са по-големи. Но смятам, че това е едно решение, което засяга всички общини и то по един и същи принцип може да ги облекчи в сегашната тежка икономическа и финансова ситуация. И тъй като Законът за държавния бюджет позволява за съставянето на бюджета да предвижда всяка година това разпределение, аз използвам случая да го предложа във връзка с обсъждания бюджет за 2000 г. като един по-различен подход към бюджетната политика по отношение на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с разпределението на споделения данък между общините и държавата, именно доходите от данъка върху доходите на физически лица. В проекта на Министерския съвет е предложено те да се разпределят наполовина между общините и централния републикански бюджет. Моето предложение е 70 на сто от тези приходи да остават като доходи на общината и 30 на сто на централния републикански бюджет.
Какви са мотивите, за да направя това предложение? В последните няколко години имаме една ясно изразена тенденция на централизация на средствата в правителството и преразпределение към другите сектори, които бюджетът трябва да издържа. Както вече стана дума в предишно мое изказване, това разпределение не става съобразно нуждите, а става по доста субективен начин. И както виждате, за правителството, за другите министерства средствата се завишават с много повече проценти, отколкото приходите, които се дават за общините от централния републикански бюджет.
Централизират се приходите. По принцип министърът на финансите няма поставена голяма задача, тъй като вече трета година вие му поставяте едни ниски летви за приходите в републиканския бюджет, които министър Радев и на куц крак може да прескача. Става отличник още в средата на годината, преизпълнява приходите и започва да преразпределя средствата, които трябва да се дават за общините. Разбира се, изкарва ги виновници за всички неудачи вследствие на малкото средства в общинските бюджети. Няма седмица, в която средствата за масова информация да не съобщават колко средства е превело Министерство на финансите за бюджетите на общините едва ли не като благодеяние. Заплашват се кметове, че ако това не правят, онова не правят парите им ще бъдат спирани. Тоест един модел на централизиране на средствата и в голяма степен предоставяне в ръцете на Министерство на финансите да ги разпределя по-нататък.
Аз мисля, че България не трябва да върви по този път, по този модел. Когато искаме да имаме икономически стабилна държава и тя да бъде и финансово силна, то това може да бъде постигнато тогава, когато общините са финансово стабилни. И ако искаме да вървим наистина към Европа, трябва да ги правим повече финансово самостоятелни. Затова, колеги, аз ви предлагам да променим процентите за разпределение на средствата от данъка за облагане доходите на физическите лица. И това според мен безспорно ще бъде една крачка към по-голямата финансова самостоятелност на общините, а и ще ги стимулира да увеличават доходите от този данък, да разкриват нови работни места, тъй като ще имат по-сериозен икономически интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Козалиев, имате думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Ние с колегата Найденов предлагаме да се допълни чл. 8, ал. 1 с едно изречение накрая: "Това не се отнася за окончателния годишен патентен данък, който остава сто на сто в общините". Предложението ни е патентният данък или данъкът от онези дейности, които изключително са свързани и имат характер повече на местни, на общински дейности, да остава изцяло, на сто процента в общините.
Основният ни мотив за това е, че през 2000 г. се планира в общия бюджет на общините процентът на собствените им приходи да се завиши от 68 на сто тази година на 78 на сто през 2000 г. и съответно субсидията от републиканския бюджет от 32 на сто дял за тази 1999 г. да спадне на 22 на сто, което означава, че ние изключително много ще разчитаме на бюджетите на самите общини. Тези бюджети според нас са нереално завишени и онова дългово бреме, което сега те имат за 1999 г., явно, че ще го наследят и през 2000 г. Касае се за някакви 20 млн. лева, само ако патентният данък остане изцяло в общините. Още повече, че до началото на 90-те години тези дейности, като бръснари, фризьори, авторемонти и т.н., получаваха съответното разрешение от общината и извършваха своите дейности в общината. Те плащаха разрешение за тези дейности и това плащане оставаше сто на сто в общините. Нелогично е да концентрираме този данък, според нас, въпреки че според оправданията на Министерство на финансите в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол едва ли не патентният данък в момента замества корпоративния данък и затова той трябва да бъде споделен данък, както и целият данък за облагане доходите на физическите лица. Друг е въпросът да попитаме пък какъв корпоративен данък някога е плащал някой от тези занаятчии в сферата въобще на онези дейности, които са характерни за общината.
Аз мисля, че с едно такова решение, ако вие разбира се го гласувате, ние се доближаваме по-бързо до Европейската харта за местно самоуправление, която сме ратифицирали също като парламент, а в същото време концентрираме изцяло всичко в републиканския бюджет. Още повече, че и самият министър-председател каза наскоро, че е нужна промяна в сферата на Конституцията, основно в сферата на местните данъци и такси и да дадем възможност на общините сами да определят техните размери. Това е една стъпка, към която мисля, че вие бихте подходили разумно. Една стъпка наистина общините сами да определят размера на тези данъци и той да остане при тях на 100 процента. Благодаря ви. Надявам се, че ще го подкрепите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Пристъпваме към гласуване първо на неприетите предложения по чл. 8, а след това на самия текст.
Първото неприето предложение е това на господата Васил Козалиев и Ангел Найденов. Моля да гласуваме.
Гласували 123 народни представители: за 45, против 78, въздържали се няма.
Предложението на господата Козалиев и Найденов не се приема.
Второто неподкрепено от комисията предложение е това на господин Иван Костадинов Иванов. Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 45, против 83, въздържали се няма.
Предложението на господин Иван Костадинов Иванов не е прието.
Третото неприето предложение е това предложение, което е направил господин Янаки Стоилов. Моля да гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 42, против 69, въздържали се няма.
И това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на чл. 8.
Гласували 133 народни представители: за 91, против 42, въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! По чл. 9 има направени 35 предложения от народните представители (по реда на предложенията): Ахмед Юсеин; Бойко Великов; Васил Козалиев и Ангел Найденов; Георги Божинов и Иван Борисов; Георги Карабашев и Атанас Лозанов; Георги Михайлов; Георги Пирински и Андон Данаилов; Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев; Гиньо Ганев; Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов; Григор Шишков и Йордан Нихризов; Гюнер Тахир; Емилия Масларова; Иван Бойков и Димо Димов; Иван Бойков; Иван Бойков и Господин Тонев; Иван Костадинов Иванов; Иво Атанасов.
Дотук всички предложения са отхвърлени от комисията.
Следващото предложение е на народните представители Йордан Бакалов, Васил Клявков, Методи Андреев и Иван Николов. Това предложение е подкрепено от комисията; също и следващото - на народния представител Йордан Цонев.
Следващите предложения са на народните представители Любомир Божков; Михаил Миков; Панайот Ляков; Петър Димитров и Меглена Плугчиева; Петър Мутафчиев, Донка Дончева, Драгомир Шопов и Пламен Славов, на народната представителка Росица Тоткова, на народния представител Румен Такоров, на народния представител Руси Статков, на народния представител Стефан Нешев - всичките неподкрепени от комисията.
Предложението на народния представител Стефан Нинов също не е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Стефан Нинов и Георги Михайлов също не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Теодосий Симеонов - неподкрепено от комисията.
На народния представител Тодор Костадинов - също неподкрепено от комисията.
Последното предложение е на народния представител Янаки Стоилов - неподкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като в ал. 1 числото 394 020.0 се заменя с 395 020.0 и в таблицата с бюджетните взаимоотношения в Област с административен център град Бургас и в Област с административен център Пловдив се променят приетите числа в съответните общини (от предложението на народните представители Бакалов, Клявков и други), а за община Камено изменението е отразено в предложението на комисията. Става дума за Област с административен център град Бургас, община Камено. Това всъщност е отразено в текста, който дава комисията като предложение за окончателен текст на чл. 9.
Предложението на комисията е следното:
"Чл. 9. (1) Приема по методика, съгласно Приложение № 3, размерите на взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините за 2000 г. на обща сума 395 020.0 хил. лева, в т.ч. целеви капиталови разходи 76 779.7 хил. лева, целеви социални помощи 63 475.0 хил. лева.
(Следва таблицата, която е раздадена на народните представители и аз я прилагам към стенограмата.)
(2) Утвърждава субсидиите на общините в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, без целевите субсидии за социални помощи, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
 (3) Утвърдените субсидии за общините по ал. 2 в размер 90 на сто от определения им размер, се намаляват с размера на допълнително предоставените им през 1999 г. средства по одобрени от министъра на финансите програми за финансово оздравяване и ефективно управление на ресурсите в случаите на неизпълнението им от общините.
 (4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за допълнително преведените целеви средства в изпълнение на нормативни актове.
 (5) За общините, чиито бюджетни взаимоотношения се осъществяват чрез вноска (нето) към републиканския бюджет, разчетените средства по колони 4 и 5 на ал. 1 представляват лимит за разход за капиталови разходи и социални помощи, при спазване разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 13, ал. 1."
Тук също към стенограмата прилагаме и Приложение № 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има професор Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът за общинските бюджети е тежък въпрос и за министерството, респективно за правителството, но още по-тежък е за самите общини. Никой няма да отрече, че по-голяма част от общините - и сини, и червени, и всякакви, са в тежко положение както за текущата 1999 г., така и в още по-голяма степен се очертава за много от тях 2000-ата година.
По повод на предложенията, които правя, позволете ми да изкажа някои съображения, тъй като около час може би в залата ще звучат претенции във връзка с бюджетите на едни или други общини.
Имаше, според моето убеждение, възможност за 2000 г. до голяма степен да бъде изчистен този въпрос, не че щяха да изпаднат в състояние на някакъв бюджетен разкош, но и от натрупаните, и във връзка с тези, които се задават, задължения на общините, да направим възможното за максималното им редуциране.
В тази връзка, господин министър, бяха и редица от нашите предложения, в това число и предложенията, направени от няколко депутати за увеличаване на бюджетния дефицит в едни приемливи размери - в размери, които отново позволяваха ние да бъдем формално в критерия на Маастрихт за 3-те процента.
Някои хора получиха в комисията и в залата уртикария от повтарянето два-три пъти на това предложение, безспоред мен, да има нещо страшно при финансовото състояние на правителството, при фискалния му резерв, при валутния резерв, при отрицателното нетно вътрешно финансиране, което се проектира за 2000 г. в размер някъде на 9 - 9 и повече процента и пр., и пр. - все хубави неща, които обаче много, много не работят. В това число, и за общините не дават нищо!
Когато Вие изнасяхте своя доклад пред парламента, аз си спомням, че след направената проверка от Сметната палата на около половината, грубо казано, от общините онова, което им се вмени като вина, измерено в числа, беше някъде за 7,5-8,5 млрд. , тоест направени разходи в нарушение в някаква степен на критериите.
И в Бюджетната комисия много пъти ставаше дума, че огромната част от направените разходи са разходи просто под влияние на обективно действащи фактори.
Аз тук няма да разисквам отново темата, която звучи, може да се каже, цяла година за това, че в основни райони икономиката се сриваше и продължава да се срива, което веднага, почти автоматично се отразява върху размера на постъпленията по линията на редица данъци.
При това положение трудно може човек да се съгласи с философията, заложена в бюджета, да вкарваме общините в 2000 г. отново с тези проблеми, даже в по-тежко издание, бих казал, а животът на хората в страната в много голяма степен зависи от това какво става в общините.
И много съжалявам, че не се прояви разбиране още при предварителните обсъждания на бюджета, и при първото му гледане тук, в залата, да се използват максимално възможностите за влизане в 2000 г. при финансови условия, по-специално за общинските бюджети, които да направят по-леко да се живее.
Това, което аз съм предложил конкретно за общините в Пернишка област, независимо от това какви са кметовете, които ги управляват, са минималните изисквания, за да могат да бъдат на плав идващата година и да не потъват, и да се давят, както става втора година вече, защото спечелиха хората кметските избори, независимо от политическата им принадлежност и със свити сърца влизат в 2000 г., тъй като ги очаква едно перманентно финансово давене.
РЕПЛИКА ОТ ОНС: Ами, защо са се кандидатирали?!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ами, идете ги запитайте, господине, защо са се кандидатирали. И вашите, специално!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Министър Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, един професор по икономика не би трябвало да дава такива съвети, ако той наистина е загрижен за икономическата стабилност и за бюджета на държавата за следващата година, затова защото, когато е налице дефицит в търговския баланс, господин професоре, когато е в страната, за която говорим; бюджетът, за който говорим; годината, за която говорим; когато е налице дефицит в текущата сметка, при това по-голям, отколкото беше разчетен преди една година, при това изцяло в резултат на външни фактори, нали знаете какво се прави тогава? Тогава се намалява дефицитът на бюджета, на държавния бюджет като контрамярка срещу увеличения дефицит на текущата сметка. И това нещо един професор по икономика, ако не го знае...
Аз съм убеден, че Вие го знаете. Веднага искам да кажа - Вие чудесно го знаете, но това, което казвате сега, не е грижа за стабилността на бюджета за следващата година, а е по-скоро обратното, поради което не мога да приема, че това, което го правите сега като предложение, просто е добросъвестно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Моето предложение e за увеличаване на средствата от републиканския бюджет като субсидия, които трябва да се предоставят на бюджетите на общините и това са 120 млн. лв. Пак не се достига нивото за 1999 г., тъй като за 2000 г. правителството предвижда намаляване с около 137 млн. на субсидиите за общините.
Аз оценявам, че ще има някои отражения на факта, че от 1 юли ще отпаднат някои разходи по извънболничната помощ, въпреки че откровено и искрено се съмнявам, че това ще стане реален факт.
Каква е обстановката сега в общините? Повече от 80 на сто закъсняват със заплатите на лекари и учители и то с месеци, с безплатните лекарства и социалните помощи, огромни задължения имат към доставчици на лекарства, към изпълнители. В края на 1998 г. задълженията на общините бяха 74,5 млн. лв. В края на годината те ще надхвърлят 200 млн. лв.
Всъщност, какъв е подходът на правителството? Някои цифри вече дадох. Искам да ги допълня.
Делът на общинските бюджети в брутния вътрешен продукт за 1998 г. беше 7,8 процента, за 1999 г. - 6,9 процента, за 2000 г. се предвижда 6,3 процента. Като вземем и този показател, става ясно, че просто се намаляват средствата за общинските бюджети, а знаете, че основните социални, образователни функции са на общините и минават на финансиране оттам, както и за здравеопазването.
Също тревожно положение се очаква за следващата година с този проект за бюджет. Този път общините ще получат 80 на сто от средствата за тази година. По преценка на сериозни специалисти от Американската агенция за международно развитие, необвръзката в средствата за общинските бюджети за следващата година ще бъде 485.5 млн. лв. С това, което залагате в бюджета - намалението, общините имат две възможности - или да завършат 2000 г. с този дефицит - над 450 млн., или да намалят обслужването на населението с близо 30 процента. И тъй като няма кой да финансира дефицит, на общините им остава само втората възможност - влошеното обслужване на населението.
Разбира се, че цялата пропагандна машина на правителството в следващата година пък ще обяснява как превежда пари на общините и как кметовете са виновни за закъснението на заплатите. Истинската причина за проблемите във финансирането на общините, на социалните дейности е точно това решение, което се предлага сега. И българите трябва да го знаят.
Ако вие, колеги от мнозинството, го подкрепите, и вие ставате съпричастни към тази вина.
В предложенията, които се правят за разпределение по общини, имам няколко предложения от Русенски избирателен район.
Но преди това искам да коментирам какво е състоянието на субсидиите. Община Русе трябва да получи 80 на сто общо от субсидията за тази година. Но като имаме предвид, че там се увеличават много капиталните вложения, предвид на изграждането на ново сметище, се получава, че общата субсидия, както се нарича професионално от кметовете, е 50 на сто от субсидията за тази година. Никакви обяснения с отпадане на доболничната помощ не могат да дадат сериозни аргументи за такова предложение.
Община Бяла ще получи 96 на сто от тазгодишната субсидия.
Община Вятово - по-малко от сто на сто.
Община Две могили - 90,8 на сто.
Община Ценово - 93,7 на сто.
И особено фрапиращо е за община Иваново - 68,6 на сто. Никакви разходи от община Иваново не са отпаднали, нито са създадени нови предприятия, нови мощности, които да увеличат приходите в общинския бюджет.
Прави ми интересно впечатление, не зная дали има някаква връзка, но единствените две общини, които получават повече пари през следващата година, са единствените две общини , където се спечели в борбата за кметското място. Дано да няма някаква връзка. Не искам да обвиня някого в целенасочено определяне на повече средства там, където кметовете са сини. Дано да няма, защото иначе може да си правим много сериозни изводи за това как се прави финансова политика на държавата.
Аз мисля, че трябва много сериозно да се отнесем към тези предложения. И наистина, ако, уважаеми колеги, не искате да бъдете съпричастни към това, което ще последва в общините през следващата година, подкрепете нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, първо искам да Ви попитам не е ли цинизъм, нито министърът на финансите, нито председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол се интересуват от това, което говорят народните представители от трибуната? Ако трябва да правим монолога на Хамлет и да говоря сам със себе си, мога да го направя и в коридора. Това означава, че съгласно доклада, който е пред мен, от всички внесени предложения само на Йордан Цонев и на група народни представители от Пловдив е прието, а всички останали или сме врагове на тази държава, или сме глупаци, които не разбират нищо от финанси и от бюджет.
И така, искам да започна с това. Субсидиите, които аз предлагам да се увеличат за общините, бяха заложени в приходната част, показано откъде трябва да бъдат събрани, и бяха отразени и в разходната част.
Господин министър, през 1999 г. в държавния бюджет са заложени субсидии за общините в размер на 427 млн. и 157 хил. лв. През 2000 г. вие залагате 352 млн. 266 хил. лв. или 82,46 на сто от бюджета на 1999 г.
И аз искам да попитам: при същите им бюджетни издръжки, които трябва да имат тези общини, защо трябва да бъдат намалени и как ще бъдат формирани онези разходи, които трябва да се извършат в общините, като икономиите, които ще се получат от доболничната помощ и изплащане на заплати от Министерството на образованието са в размер на 9,5 на сто, а снижението е над 18 на сто?
Аз искам да ви посоча няколко цифри, които на мен ми правят впечатление.
Във Враца вие залагате бюджет от 7 млн. 852 хил. лв., а преди за 1999 г. е бил 10 млн. 686 хил. лв.
В Габрово залагате бюджет от 1 млн. 953 хил. лв., а за 1999 г. е бил 4 млн. 38 хил. лв.
В Монтана залагате 3 млн. и 900 хил. лв., а през 1999 г. е бил 5 млн. 141 хил. лв.
В Пазарджик, не правя подбор по политическа причина, залагате 4 млн. и 800 хил. лв., а е бил 5 млн. и 800 хил. лв.
В Плевен залагате 2 млн. 165 хил. лв., а през 1999 г. е бил 4 млн. 920 хил. лв.
В Пловдив, една община, от която сме избрани и двамата, аз за втори път ви го казвам, залагате 6 млн. 419 хил. лв., а през 1999 г. е бил 11 млн. 814 хил. лв.
В Русе залагате 5 млн. 884 хил. лв., а през 1999 г. е бил 7 млн. 361 хил. лв. В Столична голяма община залагате бюджет от 9 млн. 168 хил. лв., а през 1999 г. е бил 52 млн. 855 хил. лв.
Ще сложа и една малка община - Своге, в близост до София. Залагате бюджет от 324 хил. лв., а през 1999 г. е бил 1 млн. 278 хил. лв
В Стара Загора залагате бюджет 5 млн. 150 хил. лв., а през 1999 г. е бил 9 млн. и 300 хил. лв.
За Димитровград не давате субсидия - тя е нулева. През 1999 г. е бил 3 млн. 281 хил. лв.
Кажете ми, господин министър, законът, който беше внесен от вашия кабинет за регионалното развитие и който трябва да се субсидира в голямата си част от републиканския бюджет, този закон, с така заложените цифри в общинските бюджети и взаимоотношението общински бюджет - републикански бюджет ще може ли да бъде изпълнен във взетото решение на Министерския съвет и приспадащите му се ресурси, които трябва да бъдат обезпечени? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Давам думата на господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!Господин министър, аз имам един принципен въпрос и към Вас, и към моите колеги. Ние приемаме бюджета за субсидията, която ще се отдели от републиканския бюджет за издръжка на дейността на общините. Допреди три години, може би греша, в колоните, които ни се даваха, имаше колона "Собствени приходи", субсидия - обща и целева. Това показваше известна задължителност на приетите числа, с оглед изграждането на бюджетите на общините и те се съобразяваха с тези числа. Сега в момента такава колона няма. А в чл. 12 е записано, че 14 дни след публикуването на Закона за бюджета данъчната администрация ще даде своята прогноза, с оглед на което ще се изграждат общинските бюджети.
Аз питам, първо, ако тази прогноза се разминава сериозно с очакванията, които ще бъдат прогнозирани не, а изяснени в процеса на подготовката на общинския бюджет, с това, което се дава, кой ще компенсира разликата?
Второ, има ли задължения наистина данъчната администрация да изпълнява този прогнозен разчет, който е спуснал на общините? И ако има задължение да го изпълнява, тогава има един следващ въпрос: когато се правят отчисления от данъка върху печалбата от дадено предприятие за общините, и то е на оперативна печалба, но в края на годината е на загуба, това е разчетено и е сметнато в прогнозните разчети за собствени приходи на общината.

Следващата година същата тази данъчна администрация блокира сметките на общините и започва да си взема авансово внесения данък печалба по време на годината. Случаят във Враца е типичен. Даже в 1997 г. са авансово внесените средства от "Химко" - Враца. Сега се удържат 1 млрд. 61 млн. от бюджета тази година.
Аз питам: кой носи отговорността за неизпълнението и в единия случай, и в другия случай и каква е вината на общината и откъде ще задели тя средства, при условие че целият бюджет е разчетен за дейност, а не за капитално строителство?
Мисля, че трябва да има съответен запис в Закона за бюджета, в противен случай ... Междупрочем този въпрос се третира, само когато става дума за капиталните вложения, мисля, че в следващия чл. 12 - че могат да преизпълнят капиталните вложения само при условие, че са направили предварителните отчисления за авансово надвнесения данък печалба от общините.
Така че, господин министър, на тези въпроси трябва да се даде отговор, защото това смущава и без това трудната дейност на общините при изпълнение на бюджета, който ще има през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Своите въпроси по бюджета, които се отнасят до взаимоотношенията между Централния бюджет и бюджета на общините, аз имах възможност вече да поставя. Тук насочвам вашето внимание към един регионален проблем - въпроса за бюджета на общините от Ловешка област.
Какво ми дава основание да предложа някои неголеми корекции в средствата, които са предвидени от държавния бюджет? Методиката, която се използва, поставя един твърде нисък процент за приемственост по отношение на субсидията, която се предоставя за общините. Защо само 20 на сто трябва да се взема като база предходната година, след като този дял може би трябва да бъде поне около 50 на сто, тъй като едва ли някой би могъл да твърди, че между 2000 и 1999 г. коренно се е променила обстановката в отделните общини.
Освен това, по един друг показател - С-4, наречен "изравнителен коректив", въпреки опита да се вложат обективни критерии за разпределяне на средствата, според преценката на финансиращите органи има възможност между 20 и 40 на сто по груба сметка да варират тези средства, които се предоставят.
Какво е положението при отделните общини? Тук аз не съм се ръководил от начина, по който е структурирана местната власт след последните избори. Аз съм се ориентирал преди всичко към бюджетните взаимоотношения, които са съществували досега, и тези, които се предвиждат за следващата година. Единствено в община Летница, която е в тежко положение - и икономическо, и социално, се предвижда някакво нарастване на средствата, които ще бъдат предоставени. Общо взето се запазва съотношението в община Луковит и в община Троян, макар че субсидията, която се предоставя от Централния бюджет, е малко под 80 на сто. Сега върху нея не привличам вниманието, защото макар и там да се чувства утежняващата се икономическа ситуация, все още тя се намира в относително по-добро положение, отколкото повечето други общини в района и доста в страната.
Необходимо е да се заделят допълнителни средства за общините Априлци, Ловеч, Тетевен, Угърчин и Ябланица по следните причини. Да вземем само средствата за здравеопазване. Обединените районни болници изразходват някъде около 30 до 40 на сто от общия бюджет на общините. Болницата в Ловеч вече има далеч над половин милион дългове и се търсят всякакви пътища, включително и чрез приемане на допълнителни програми, и средства, които да бъдат заделени до края на годината, за да бъдат поне частично погасени тези задължения.
По груби сметки делът на доболничната помощ едва ли надвишава 20 - 30 на сто от общия бюджет на общините. Но забележете, в община Ловеч субсидията, която се предоставя от Републиканския бюджет за следващата година, е само около 70 на сто от тази за предходната година. Следователно, основната тежест в здравеопазването, противно на много твърдения, които сте чували от тази трибуна, отново ще останат за общините и през 2000 г., тъй като само по-малкият дял на доболничната помощ ще бъде изваден и то за половината от предстоящата бюджетна финансова година.
Затова предлагам в общините Априлци и Ловеч да се предвиди 20-процентно увеличаване на средствата. Тук съм изчислявал само тези, които се отнасят към общата субсидия и целевите социални помощи, защото те дават най-точна представа за сравненията, без към тях да се включват целевите капиталови разходи. За общините Тетевен и Угърчин това увеличение да бъде поне с 10 на сто, а за община Ябланица, чиято субсидия за следващата година е само 35 на сто от тази за предходната година, да бъде 30 на сто. Вярно е, че в някои от общините има малко по-големи икономически възможности, но в някои от тях има и повече безработни и социално слаби. Така че, отчитайки всички тези фактори, смятам, че трябва да бъде направено подобно увеличаване, за да се постигнат по-добри резултати от тези, които са заложени в бюджета и които ще поставят пред голямо изпитание посочените общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбира се, че този член, който ние гледаме сега - чл. 9, е особено важен, тъй като се отнася за бюджетите на общините. Но прави впечатление, че бюджет 2000 се различава от досегашните бюджети през последните 10 години по това, че много голяма част, може да се каже една трета от него, всъщност ще бъде свободно разпределяна от правителството. Такова чудо, поне в последните 10 години, не се е случвало! И заедно с това, в същото време общините са орязани от необходимите им средства, включително и за издръжка на социалните обекти.
Тук вече беше споменато, но искам да ви кажа, че в Плевенска община почти всички общини са орязани с почти 50 на сто от бюджета, който те изконсумираха през 1999 г.
Освен това трябва да ви кажа, че досегашните кметове в Плевенска област построиха доста обекти, свързани с образованието, със здравеопазването на гражданите. Голяма част от тези обекти обаче останаха недовършени. Това трябва да се довърши от сегашните кметове. Вече е известно, че в Плевенска област само двама са избраните общински кметове от листата на БСП, останалите са от листата на Съюза на демократичните сили и аз се учудвам, че вие не позволявате на тези новоизбрани кметове, които хвърляха наляво и надясно обещания, за довършване на тези социални обекти, оставяте ги без пари.

Учудващото е, че даже колегата Теодосий Симеонов прави предложение за увеличаване на субсидията именно за довършване на такива обекти. Аз ще спомена само няколко такива обекти в Плевен, Никопол и Искър. В Плевен при досегашния кмет Румен Петков започна изграждането на инфраструктурата в жилищния комплекс "Кайлъка". Сега няма пари и този обект трябва да бъде замразен. При Румен Петков започна изграждането на парното отопление в жилищен комплекс "Дружба". А сега няма пари и трябва да бъде замразен и този обект. Започна строителството на жилищните блокове "Скобелев" и "Фантазия". Тези жилищни блокове също трябва да бъдат замразени. Трябваше да започне строителството на жилищен блок на бул. "Христо Ботев" 5, предназначен за отчуждени собственици. Той също няма да може да бъде започнат, защото няма пари. В Никопол парите са необходими за издръжка на училищата, Дома за душевно болни, за болницата, и, разбира се, за довършване на три селски здравни служби и обект "Водоснабдяване" в град Никопол. В град Искър средствата са необходими за издръжка на социалните обекти, на здравните и образователни заведения в общината и също да се довърши пристройката на основното училище.
Тоест, парите, за които направихме предложение с моите колеги, са именно за довършване на социални обекти. Ако тези пари не се дадат, това означава, че през следващите четири години тези обекти ще бъдат замразени. А естествено е, че след като ще се замразят, много трудно ще бъдат пуснати след това.
Аз се учудвам, че от тази трибуна министър-председателят заяви, че бюджет 2000 е преди всичко социален бюджет. Къде са тези пари, които отиват за социални обекти и как може да се нарече един бюджет социален, когато средствата за социални мероприятия въобще не достигат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Отново искам да поставя въпроса за Варна, макар че вече два пъти водихме разговор с министър Радев по този въпрос, тъй като ситуацията е повече от тревожна. Преди да кажа за Варна, искам да напомня каква е ситуацията в държавата според доклада за бюджета. Според доклада очакваме ръст на брутния вътрешен продукт с 4 на сто, тоест поне с 4 процента трябва да живеем по-добре. Приходите в републиканския бюджет скачат с 15 на сто, тоест парите, които се събират, също ще бъдат повече. Субсидията на Министерския съвет скача с 31 на сто. Тоест, ако се вярва на философията, която изповядва господин Радев, през следващата година трябва да живеем по-добре.
Каква е картината във Варна? През тази година разходите на Варна са за 81 млн. 898 хил. лв. Предлага се през следващата година разходите на Варна да бъдат 60 млн., тоест спадът е над 25 на сто. Господин Радев, представете си, че Вие като министър на финансите трябва да управлявате Вашето министерство и бюджета на държавата с 25-процентен спад. Бихте ли поели такова нещо върху гърба си?
Още по-парадоксална е ситуацията, когато говорим за субсидията. До момента на Варна е изплатена субсидия от 12 млн. лв. За следващата година не само че няма субсидия, а е предвидена вноска от 3 млн. и половина. Като добавим и десетте милиона неразплатени, Вие разбирате за каква сума става въпрос. Това, преведено на прост човешки език, е разстрел на Варна. Въпросът е в името на какво? Варненци са направили всичко възможно, за да стегнат колана до последната дупка. Разходите за следващата година са намалени с почти 15 млн. лв. Оставени са само приоритетните разходи - заплати, осигурителни вноски, храна и т.н., и разходите остават 67 млн. лв., 67 млн. - в сравнение с почти 82 млн. лв. Повече не може да се свие коланът. Това е, за което се моли Варна - да останат в рамките на тези 67 млн. лв.
При срещите, които правихме с Вас, Вие нееднократно ни убеждавахте, че методиката е сляпа, че методиката е еднаква за всички - както за другите, така и за Варна. Чета Ви С-4, който обезглавява Варна. С-4 е коефициент, за който пише, че е изравнителен коректив - "Чрез него се извършва допълнително преразпределение на трансфера от републиканския бюджет за общини, чийто ръст на проектобюджета за 2000 г. попада под или над определена граница на нарастване, изчислена по метода на неалгебричните средни (медиана). Изравнителният коректив поставя и долна граница, под която не може да падне делът на средствата за издръжка спрямо бюджета на общините". Този коректив се опитвахме да го научим от всички - и от заместник-министрите ви, и от данъчната администрация, и от местното самоуправление. Научихме само абсолютната сума. Тя е 11 млн., които се вадят от това, което се полага на Варна. Как са получени тези 11 млн., никой не пожела да ни каже. Тук е господин министърът, тук е заместник-министърът, обосновете тази отрязваща главата на Варна цифра.
Искам да ви дам още един пример. Как вървят данъчните приходи във Варна: януари - 4.2 млн., февруари - 4.6 млн., март - 8.6 млн., април - 8.5 млн., и започва обезглавяването на варненската икономика благодарение на провалилия се областен управител - 5.6, 5.1, 4.2, 4.1, 3.8. Това са числата, господин министър. Това са приходите на Варна, след като беше съсипана корабостроителницата, след като кораборемонтът се възлага само на съмнителни фирми, които го превъзлагат в чужбина, след като в "Агрополихим" половината бяха уволнени и т.н. Така че варненската икономика беше съсипана и на тази основа вие предлагате Варна да не получава никаква субсидия, а точно обратното, да бъде на вноска в републиканския бюджет.
И искам да завърша с това господин министър: непрекъснато и премиерът, и Вие повтаряте за лошата финансова дисциплина на общините, тези престъпници. Ето го Вашият отговор: вие сте раздали на приватизирали се български предприятия, приватизирали се не от стратегически инвеститори, на съмнителни ремедета и съмнителни офшорки 288 млн. лв. На "Кремиковци" сте дали 182 млн., на Балкан сте дали 30 млн., на "Агрополихим" сте дали 47 млн. Това са фантастични суми за така наречената структурна реформа. Вземете от тези пари и дайте на общините, за да могат да живеят. Каква е тази политика, която провеждате? С декрет уволнявате 10 на сто от работещите в общините. Какво е това самоуправление? Закрийте общините, изобщо съсипете местното самоуправление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като нашето предложение с народните представители Донка Дончева, Драгомир Шопов и Пламен Славов е едно от двете предложения, които не касаят увеличаване на приходната част, а само преразпределение на субсидиите в област Пловдив, искам да мотивирам с няколко думи защо по принцип ние сме се насочили към това да бъдат намалени субсидиите на някои от общините и да бъдат увеличени на други.
Но ще се спра и върху предложението на колегите Бакалов, Клявков, Методи Андреев и Иван Николов, тъй като за голямо наше учудване в комисията беше прието тяхното предложение, а нашето отхвърлено без каквито и да са мотиви от страна на комисията, а също така и на работната група.
Първо, защо предлагаме да бъде намалена субсидията на община "Родопи" с 500 млн.? Община "Родопи" е единствената в момента в област Пловдивска, която е получила два пъти и половина завишаване на субсидията за 2000 г. в сравнение с 1999 г. Тук наистина има един проблем - че община "Родопи" през 1999 г. не успя да изпълни на 100% своите собствени приходи, а само 70%. Но ако я сравним с други две сходни общини в областта, това са община Първомай и община "Марица", ясно ще се види, че в момента най-облагодетелствана е община "Родопи". Защо? Защото за разлика от община Първомай, примерно, на територията на община "Родопи" не съществува болнично заведение. Заетите в областта на администрацията и в бюджетната сфера са една и съща бройка. Броят на населените места са почти едни и същи - малко повече са в община "Родопи". Очакваните приходи за община "Родопи" през 2000 г. спрямо 1999 г. ще се запазят почти на 100%.
Защо предложихме да се намалят и 280 хил. лв. от община Стамболийски?
Първо, защото община Стамболийски има преизпълнение на собствените приходи, струва ми се около 130%. Така ли е, господин Радев?
Второ, смятам, че министърът, също така и неговите заместници много добре знаят тоя факт, след разделянето на община "Родопи" на четири самостоятелни общини, субсидията за четирите общини надхвърли 6 млрд. - повече, отколкото беше, когато общината съществуваше като една. И за съжаление с всяка една измината година, с всеки един бюджет за следващата година, тази субсидия расте. Сега за 2000 г. е с 1 млрд. 300 млн. лв. повече от 1999 г.
Когато разпределяхме средствата, имахме предвид и друго - че община Калояново е с около 260 млн. по-малка субсидия, община Първомай - с 524 млн., община "Марица" - с 340 млн., община Хисар - с 208 млн., община Садово - със 100 хил. лв. и така нататък, и така нататък.
Това бяха нашите мотиви. Тоест ние да изравним почти на едно и също ниво субсидиите и бюджетите на общините, за да могат те да са при едни и същи условия в това тежко време.
Какво е предложението обаче на колегите от Съюза на демократичните сили? Обърнете внимание, всичките общини, които се предлагат за завишаване на субсидията, са сини общини. Сини общини! (Реплика от блока на СДС.) После ще ме репликирате. За цвят е сложена община Брезово - с 30 хил. лв. И да ви кажа ли защо община Брезово? Защото родата на господин министъра е от село Свежен. Явно това е била целта. И баба му, и дядо му, и братовчедите, всички са от Свежен. (Силен шум от блока на СДС.) Това е истината, господин Бакалов, не се смейте. (Силен шум от блока на СДС.)
Това не може да се нарича нормален подход. И аз искам господин министъра да го попитам кое е вярното, защото в тази зала, когато ние спорихме правилно ли са определени субсидиите на "Родопи" и на Първомай, неговата работна комисия, която трябваше да представи информация на Бюджетната комисия, приема решението на господин Бакалов.
И аз ви питам, господин министър, след като Вие твърдяхте, че обективно са били определени субсидиите, Вие съгласен ли сте с едно такова решение на Бюджетната комисия? Не смятате ли, че точно Вашите подчинени Ви опровергават в това, което казвате - тук, в тази зала, от тази трибуна. И аз все си мисля, Вие ме обвинихте в популизъм, че Вие бяхте популистът тогава, защото надали тази комисия щеше да се съгласи, господин министър, на подобно начинание, ако Вие лично не бяхте им дали разрешение.
Когато аз в комисията попитах господата заместник-министри, приключвам, господин председател, какви са мотивите да отхвърлите предложението на четиримата депутати от Социалистическата партия и да приемете това от СДС, те мълчаха и не дадоха нито един мотив, за съжаление. Това ме кара да мисля, че Вие имате определена намеса. И ако искате да се върне справедливостта, то излезте и кажете своята позиция. Ако ще запазите субсидиите каквито са, пледирайте, дано Вашите хора подкрепят едно подобно предложение от Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Сега ще закрием заседанието и към 16,15 ч. ще открием извънредното заседание.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 15,50 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Атанас Мерджанов