Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ ( звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 януари 1998 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Вносител - народният представител Михаил Михайлов и група народни представители.
Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
- Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения. Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия. Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическа политика.
- Законопроект за ратифициране на Протокола за поправка и Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник". Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическа политика.
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - народният представител Любен Корнезов.
Водеща комисия би трябвало да бъде Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, освен ако не се състави временна комисия по изменения в правилника. Но поне засега такава няма.
Има внесено предложение за седмичната програма само от госпожица Екатерина Михайлова - председател на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен проект на програма за работата на Народното събрание от 21 до 23 януари 1998 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА".
3. Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат".
4. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
6. Второ четене на Законопроекта за митниците - продължение.
7. Проект за решение за приемане на отчетите за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1992, 1993, 1994 и 1995 г.
8. Първо четене на Законопроекта за замяна на войнските задължения с алтернативна служба.
9. Парламентарен контрол.
По дневния ред? Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 182 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 13.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР И ПРЕДПРИЯТИЯТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроект N 02-02-27 от 11 декември 1997 г. за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 100 млн. щатски долара, подписано на 14 ноември 1997 г. в гр. София.
С решение на Народното събрание от 31 юли 1997 г., обнародвано в "Държавен вестник" бр. 62 от 1997 г., е дадено съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем в размер на 100 млн. щатски долара с Международната банка за възстановяване и развитие.
За отпускане на заема са изпълнени успешно редица условия, поставени от Световната банка, свързани с укрепването на финансовия сектор, с преструктурирането на икономиката, със стабилизацията на банковата система. Заемът ще бъде отпуснат на един транш, като усвояването му ще има значение за стабилизиране на платежния баланс на страната и за ускоряване преструктурирането на финансовия сектор и на предприятията.
С оглед необходимостта и съобразно целите и политиката на правителството за преструктуриране на икономиката на страната Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 100 млн. щатски долара, подписано на 14 ноември 1997 г., на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 146, против 4, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой да се изкаже срещу това предложение? Няма.
Моля гласувайте направеното процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 168 народни представители: за 148, против 9, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Имате думата да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 154 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 10.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: " Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 14 ноември 1997 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен на законопроекта.
Гласували 151 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 15.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО УЧРЕДЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ПОДВИЖЕН СЪСТАВ "ЕВРОФИМА".
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата председателят на комисията господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-02-20 от 7 ноември 1997 г. за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", внесен от Министерския съвет

На две свои заседания с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", подписана на 2 октомври 1955 г.
Комисията по икономическата политика смята, че присъединяването на България към конвенцията открива значителни възможности както за допълнителни поръчки за нашата ж.п. промишленост, така и за модернизацията на ж.п. заводите и на вагонния ни парк. Това ще допринесе за включването на българския подвижен състав в европейската система за пътнически превози, от която България беше изключена поради липса на вагони, отговарящи на европейските стандарти.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА" и Присъединителния протокол към нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов. Има становище и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Агов да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Комисията по външна и интеграционна политика прие становище относно проект за Закон N 02-02-20 за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", внесен от Министерския съвет на 7 ноември 1997 г.
На 11 декември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон N 02-02-20 за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", подписана на 20 октомври 1995 г., и Допълнителния протокол към нея."
Становището е прието на 11 декември 1997 г. Предлагам, господин председател, да гласуваме на първо четене това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Цонев да прочете становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроект N 02-02-20 от 7 ноември 1997 г. за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", внесен от Министерския съвет.

На заседание, проведено на 2 декември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", внесен от Министерския съвет.
При представянето на законопроекта бе съобщено, че на 30 септември 1955 г. в Лондон администрациите на националните железници на Германия, Австрия, Белгия, Дания, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Норвегия, Холандия, Португалия, Швеция и Съюзна федеративна република Югославия са подписали основно споразумение за учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА". По-късно към дружеството се присъедини и Турция, Гърция, Унгария, Хърватско и Словения. Всяка железопътна администрация на държава, подписала Конвенцията за учредяване на дружеството или присъединила се към нея, може да бъде приета за акционерно дружество с решение на Генералната асамблея или чрез цесия на акции, или по пътя на участие в подписка при едно увеличение на капитала, при условие, че заинтересованото правителство предварително е оповестило, че е разположено да й даде своята гаранция.
Дружеството има за цел да доставя при възможно най-добри условия на железопътните администрации, които са негови акционери, на подвижен състав от унифициран тип или с унифицирани характеристики, необходими за тяхната експлоатация.
Проведени са проучвания и разговори с ръководството на "ЕВРОФИМА" във връзка с желанието ни да се присъединим към конвенцията и да станем членове на дружеството. От страна на дружеството е оценено положително това наше желание и ни се предлага да направим практически стъпки за включване на Националната компания "БДЖ" като акционер на дружеството.
Приемането на нашата страна в дружеството разкрива възможност за получаване на поръчки за железопътната промишленост предимно за товарни вагони, в производството на които имаме значителен опит. Срещу получените средства ще бъдат закупени съвременни конструкции пътнически вагони за високоскоростно движение с подобрен комфорт. По този начин се решава генералният проблем за включване на българския железопътен подвижен състав в Европейската мрежа за пътнически превози, от която бяхме изключени поради липса на вагони, отговарящи на европейските стандарти.
Като акционер Националната компания "БДЖ" ще получи възможност да осъществи програма за технологично обновяване на своите заводи с оглед на организиране на производството на конкурентноспособна продукция и участие в международния транспортен пазар.
Водят се преговори акционерното ни участие да се реализира чрез получаване на акции от югославските железници срещу задължението, което те имат към Българските държавни железници.
Имайки предвид положителните резултати от участието ни в международното разделение на труда в областта на железопътния транспорт, Министерският съвет с Решение N 281 от 12 март 1997 г. одобрява Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", подписана на 2 октомври 1955 г., и Присъединителния протокол към нея и предлага на Народното събрание да ги ратифицира със закон.
Комисията, след като обсъди внесения законопроект, единодушно реши да предложи на Народното събрание в едно заседание на две гласувания да приемем внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания по предложения законопроект.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 151 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председателю, искам да направя процедурното предложение да минем и на второ четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на подвижния железопътен състав "ЕВРОФИМА".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Срещу това предложение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 130, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Член единствен. Ратифицира Конвенцията относно учредяване на Европейското дружество за финансиране на железопътния подвижен състав "ЕВРОФИМА", подписана на 2 октомври 1955 г., и Присъединителния протокол към нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 143 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 12.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СПЪТНИКОВИ СЪОБЩЕНИЯ "ЕВТЕЛСАТ".
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическа политика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект 02-02-31 от 20 декември 1997 г.
за ратифициране на измененията на
Конвенцията за създаване на Европейска
организация за спътникови съобщения "Евтелсат",
внесен от Министерския съвет, на Комисията по
икономическа политика към
Тридесет и осмото Народно събрание

На своето заседание на 15 януари 1998 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за ратифициране измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат". Измененията на чл. 2, 10, 11, 18 и отменянето на членове 16 и 19 от конвенцията са приети от Асамблеята на страните-членки на "Евтелсат" на 21-то и на 22-то й заседание, продиктувани от настъпилите изменения на пазара на спътниковите услуги и от необходимостта "Евтелсат" да стане по-гъвкава и способна да се нагажда към новите комуникационни и информационни технологии, както и да отговаря на повишеното търсене на спътникови услуги.
Официално одобрение на предложените изменения на конвенцията са заявили 10 страни-членки на "Евтелсат".
В чл. 2 изменението предвижда всяка страна да гарантира, че организацията или организациите, които подписват споразумението за експлоатация, е или са лицензиран оператор на телекомуникационни услуги и е декларирала намерението си да използва космическия сегмент на "Евтелсат" и да съдейства за неговата дейност. Това изменение е напълно приемливо за България.
Член 10 предвижда изменения, които позволяват на една подписала страна да представлява до четири други страни, вместо две, и че това представителство може да се извършва вече и от страна, която не е член на съвета. Това предложение демократизира процедурата и е приемливо за България.
Измененията в чл. 11 също демократизират процедурата по вземане на решения, като се предвижда да се вземе под внимание участието в гласуването на всички подписали страни. Измененията включват и отмяна на чл. 16, който третира други космически сегменти. С отмяната се облекчават процедурите по изграждане, придобиване и ползване на космически сегмент, различен от "Евтелсат".
Измененията в чл. 18 третират процедурата при оттегляне на страните от "Евтелсат", като се предвижда посочване на нова подписала страна, която да поема функциите на оттеглящата се страна.
Член 19в предвижда краен срок за ратификация на измененията 16 април 1998 г. Ако до този срок измененията не бъдат ратифицирани от 2/3 от страните, е възможно да се наложи ново обсъждане от Асамблеята на "Евтелсат". Великобритания предлага да се премахне тази тромавост в процедурата, като чл. 19в отпада. Досега отпадането на този член от конвенцията е ратифицирано от 19 от общо 45 страни, представляващи 80 на сто от инвестиционния дял.
Комисията по икономическа политика смята, че измененията в конвенцията съответстват на политиката на България, насочена към създаване на конкурентен пазар за телекомуникационните услуги и към тяхната либерализация. Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на чл. 2, 10, 11, 18 и отменянето на чл. 16 и 19в от Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания. Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 169 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Думата за процедура има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председателю, искам да направя процедурно предложение да приемем и на второ четене законопроекта за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 142 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 7.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира измененията на чл. 2, 10, 11, 18 и отменянето на чл. 16 и 19в от Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "Евтелсат", ратифицирана със закон ("Държавен вестник", бр. 22 от 1996 г.), приети от Асамблеята на страните-членки на "Евтелсат" на 21-то и 22-то й заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен.
Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО МАРОКО ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика - господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по законопроект N 02-02-33 от 29.12.1997 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет, на Комисията по икономическата политика на Тридесет и осмото Народно събрание.
На свое заседание на 15 януари 1998 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 май 1996 г. в София.
Договорът урежда цялостно отношенията по инвестиционната дейност между България и Мароко на основата на равнопоставеност и взаимно зачитане на двете договарящи се страни. Той не съдържа клаузи, които да накърняват националните интереси или отношенията на България с други страни.
Комисията по икономическата политика смята, че договорът ще съдейства за създаване на по-благоприятни условия за инвестиции, както и за тяхната по-добра защита на територията на двете договарящи се страни.
Ратифицирането му със закон е необходимо условие за гарантиране на интересите на инвеститорите от двете страни и в условията на протичащи в България и Мароко структурни икономически реформи.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, правя процедурно предложение да приемем и на второ четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителствата на Република България и Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 май 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ВИЕТНАМ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата господин Николов, председател на Комисията по икономическата политика, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по законопроект N 02-02-34 от 29.12.1997 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет, на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото Народно събрание.
На своето заседание на 15 януари 1998 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 19 септември 1996 г. в София.
Договорът представлява важен елемент от международноправната основа за изграждане и развитие на отношенията на сътрудничество и партньорство между България и Виетнам в условията на новите икономически реалности. Чрез него може да се активизира българското присъствие в азиатския район и да се възстановят някои позиции на азиатския пазар.
Договорът отговаря напълно на принципите на равнопоставеност, взаимно зачитане и добра воля. Той обхваща комплексно въпросите, свързани с осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна. С него се гарантират интересите на инвеститорите, което ще стимулира взаимните инвестиции и ще укрепва доверието между двете страни.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Опредeлям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председателю, правя процедурното предложение да разгледаме и на второ четене предлагания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте направеното предложение да преминем към второ четене.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 19 септември 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен на законопроекта.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второ четене на законопроекта за митниците.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава петнадесета
ВНОС

Чл. 78. (1) Оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки.
(2) Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.
Чл. 79. (1) Ако след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл. 66.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато стоките не са вдигнати по вина на декларатора.
Чл. 80. Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право, по искане на декларатора, да приемат облагане на цялата пратка съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.
Чл. 81. (1) Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:
1. условията за ползване на правото за намаление или нулеви мита и такси са премахнати;
2. стоките са изнесени или унищожени или
3. се разреши използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и такси, след заплащане на дължимите митни сборове.
(2) Разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и 3 и чл. 89 се прилагат за стоките, посочени в ал. 1, като се отчита съответната специфика.
Чл. 82. Внесените стоки губят митническия си статут на местни стоки, когато:
1. декларацията за внос е анулирана след вдигането им или
2. вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени при условия и по ред, определени в правилника."
За заглавието на глава петнадесета и членове 78 до 82 включително, няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по членове 78 до 82 включително. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава петнадесета и членове от 78 до 82 включително.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 2, въздържали се няма.
Заглавието на глава петнадесета и членове от 78 до 82 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава шестнадесета
РЕЖИМИ С ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ
И МИТНИЧЕСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЖИМИ
Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 83. (1) За целите на прилагането на разпоредбите на членове 84-89:
1. Понятието "режим с отложено плащане" се отнася за чуждестранни стоки, поставени под следните режими:
а) транзит;
б) митническо складиране;
в) активно усъвършенстване с отложено плащане;
г) обработка под митнически контрол;
д) временен внос;
2. Понятието "митнически икономически режим" се отнася за стоките, поставени под следните режими:
а) митническо складиране;
б) активно усъвършенстване;
в) обработка под митнически контрол;
г) временен внос;
д) пасивно усъвършенстване.
(2) Стоките, поставени под режим с отложено плащане, както и стоките, които в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, са били обект на формалностите за внос и на формалностите, предвидени в чл. 121, ал. 4, се считат за вносни стоки.
(3) Вносните стоки, които в рамките на режимите за активно усъвършенстване и обработка под митнически контрол не са претърпели никакви операции по усъвършенстване или обработка, се считат за стоки в непроменено състояние.
Чл. 84. Прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение, издадено от митническите органи.
Чл. 85. Разрешенията по чл. 84 и по чл. 99, ал. 1 се издават при спазване на условията, предвидени за съответния режим:
1. на лица, които осигурят всички необходими гаранции за правилното протичане на операциите;
2. когато митническите органи са в състояние да осигурят надзора и контрола върху режима, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата същност на режима.
Чл. 86. (1) Условията, при които се прилага съответният режим, се посочват в разрешението.
(2) Титулярът на разрешението е длъжен да уведоми митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху неговото съдържание и върху условията за прилагането му.
Чл. 87. (1) В определени в правилника случаи, когато стоки, произведени от стоки под режим с отложено плащане, не се считат за местни, произведените стоки се смятат за поставени под същия режим.
(2) За поставяне на стоките под режим с отложено плащане, митническите органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение.
(3) За всеки режим с отложено плащане в правилника могат да се предвидят специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване.
Чл. 88. (1) Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или преработени продукти получат ново митническо направление.
(2) Митническите органи вземат всички необходими мерки, определени в правилника, за стоките, за които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.
Чл. 89. Правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат, при определени от митническите органи условия, да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим."
За заглавието на глава шестнадесета, заглавието на раздел I и членове от 83 до 89 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по глава шестнадесета?
Моля, гласувайте за заглавието на глава шестнадесета и членове от 83 до 89 включително.
Гласували 138 народни представители: за 138, против няма, въздържали се няма.
Заглавието на глава шестнадесета и членове от 83 до 89 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел II
Транзит
Чл. 90. (1) Режимът транзит разрешава пренасяне от едно до друго място на територията на Република България на:
1. чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;
2. местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности.
(2) Пренасянето по ал. 1 се осъществява:
1. съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;
2. под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР 1975 г.);
3. под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция по карнета АТА за временно допускане на стоки (Конвенция АТА);
4. чрез пощенски пратки, включително колети.
(3) Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим."
Предложение на народните представители Иван Иванов, Васил Клявков и Йордан Бакалов:
В чл. 90, ал. 2 точки 2 и 3 се обединяват в т. 2 със следното съдържание:
"2. под покритието на международни гаранционни документи (карнети), издавани по реда на международни митнически конвенции, като ТИР, АТА и други, по които България е страна."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията по чл. 90:
В чл. 90, ал. 2:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "в случаите, когато:
а) пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната, или
б) пренасянето се отнася за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;"
2. Точка 3 се изменя така:
"3. под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки (Конвенция АТА), както и други конвенции, по които България е страна;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието.
Моля, гласувайте чл. 90, както е предложен от вносителя, с корекциите, направени от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 3.
Член 90 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 91. Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащите разпоредби.
Чл. 92. Режимът транзит се прилага при пренасяне на стоки на територията на друга държава:
1. по ред, определен в международно споразумение;
2. под покритието на транзитен документ, издаден на територията на Република България. Действието на режима транзит се прекратява на територията на другата държава."
За членове 91 и 92 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 91 и 92, както са предложени.
Гласували 154 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 5.
Членове 91 и 92 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 93. (1) Титулярът на режима транзит е длъжен:
1. да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;
2. да спазва разпоредбите за режима транзит.
(2) Независимо от задълженията на титуляра на режима превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В чл. 93 се създава нова ал. 3:
"(3) Титулярът на режима транзит, превозвачът и получателят отговарят солидарно за изпълнение на митническото задължение."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Никола Николов желаещи да вземат думата има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 30, против 30, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 93, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 8.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 94. (1) При спазване на разпоредбите на чл. 95 титулярът на режим "транзит" е длъжен да обезпечи митническото задължение, което би възникнало за стоката.
(2) Обезпечение не се изисква за:
1. превози по вода и по въздух;
2. пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;
3. превози, осъществявани от Национална компания "БДЖ", и превози на пощенски пратки, включително колети;
4. превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет."
Предложение на народния представител Пламен Иванов:
В чл. 94, ал. 2 се създават т. 5 и 6:
"5. контейнерите, мушамите, сепарациите, палетите (подони) и други подобни;
6. горивните и смазочни материали, които се намират в нормалните резервоари и превозните средства."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията по чл. 94:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 1 да се измени така:
"(1) При спазване на разпоредбите на чл. 95 титулярът на режим "транзит" е длъжен да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Пламен Иванов някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 25, против 41, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 94 така, както е предложен от вносителя с корекцията в ал. 1 на комисията.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 95. (1) Всяко местно лице, което в продължение най-малко на 3 години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово положение, което му позволява да покрие своите митнически задължения, и не е извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби, може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение.
(2) Разрешение по ал. 1 не се издава при транзит на стоки:
1. чиято обща стойност превишава определения в правилника размер;
2. които са рискови поради размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, събрани от митническите органи."
За чл. 95 няма направено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 95 така, както е предложен.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Член 95 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 96. Условията, редът и изключенията при прилагането на режима "транзит" се определят в правилника."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 96 думите "и изключенията" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, беше дискутирано в комисията. Бих искал съвсем накратко да повторя някои от аргументите си, за да можете и вие да разберете за какво става дума и да вземете своето отношение.
По принцип този закон, който в момента обсъждаме, за съжаление, не можа да намери най-доброто решение по различни причини от гледна точка на предложения между първо и второ четене за избягване на разпоредби, които насочват разрешаването на проблеми в правилника, проблеми обаче, които са по ранг за закон, а не да бъдат решавани в правилник, защото позволяват субективизъм.
И на следващо място, без да упреквам произволно, не намаляват опасността от корупция.
В този смисъл, разбира се, аз нося и своята отговорност, че не съм направил предложенията си по други членове, но особено тук - и аз го подчертах в комисията. Ние имаме предложение за режима "транзит" на Националното сдружение на спедиторите, в което те аргументирано поставят няколко проблема - че този режим е изключително важен за макроикономическото състояние на страната, че този режим се съпътства от редица международни документи. И всички тези неща, наред с други, които не бих искал да повтарям, би трябвало да са регламентирани в закона, а не да се допускат изключения, които изключения няма да правят, така да се каже, чест на нито един от нас като законодатели, ако се злоупотребява.
Уверенията на вносителите на законопроекта, че ние ще имаме възможност да контролираме правилника преди да бъде приложен и т.н., не снемат отговорността от нас като законодатели.
Ето затова аз ви моля, на много места ние допуснахме вече да останат препратки към правилника, но там, където трябва и има възможност да коригираме, да го направим. Едно от тези места е именно в чл. 96.
Затова ви моля да подкрепите и моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 153 народни представители: за 48, против 88, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 96 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 109, против 13, въздържали се 9.
Член 96 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел III
Митническо складиране

Чл. 97. (1) Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:
1. чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;
2. местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.
(2) Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.
(3) Случаите, при които стоките по ал. 1 могат да бъдат поставени под режим митническо складиране, без да се намират в митнически склад, се определят в правилника."
За заглавието на раздел III и чл. 97 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III и чл. 97, както са предложени.
Гласували 123 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на раздел III и чл. 97 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 98 (1) Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.
(2) Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.
(3) Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени."
Предложение на народния представител Никола Николов: в чл. 98, ал. 1 думата "всички" се заменя с "неограничен кръг".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 17, против 38, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 98, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 14.
Член 98 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 99. (1) Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.
(2) Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаването на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява.
(3) Разрешение се издава само на местни лица."
Има предложение на народните представители Георги Пирински и Руси Статков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 99, както е предложен от вносителя, като във втората алинея в думата "издаването" отпада членуването.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 2.
Член 99 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам да продължим с отложената глава шеста - Митническа стойност. По текста на вносителя е "Митническа облагаема стойност". Има изменение в заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава шеста някой желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В текста на вносителя е "Митническа облагаема стойност", а предложението на комисията е заглавието на глава шеста да бъде "Митническа стойност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте заглавието на глава шеста така, както е предложено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оттук нататък навсякъде в закона думите "митническа облагаема стойност" се заменят с "митническа стойност".
Ще направя уточнението, господин председател, че цялата глава шеста, предложена от вносителя, е променена. Има предложение на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за изменение на цялата глава шеста и аз направо ще чета предложенията на комисията.
"Чл. 34. Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на тази глава уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.
Чл. 35. (1) Митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38, при условие, че:
1. няма ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които:
а) са установени с нормативни актове на Република България;
б) определят географския регион, в който стоките могат да бъдат препродавани, или
в) не засягат съществено стойността на стоките;
2. продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;
3. Каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция съгласно чл. 38; и
4. Купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно ал. 2.
(2) Обстоятелства, които се отчитат при свързани лица:
1. при определянето дали договорната стойност е приемлива за целите по ал. 1, фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост следва да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да бъде приета. Ако въз основа на предоставената от купувача или от друг източник информация митническите учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора и да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията му се съобщават писмено;
2. при продажба между свързани лица договорната стойност следва да се приеме и стоките да се остойностят съгласно ал. 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка до една от следните, определени в същия или приблизително същия момент:
а) договорната стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи и продавачи, които не са свързани лица;
б) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3;
в) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4.
(3) При прилагането на ал. 2, т. 2 се отчитат различията в търговското равнище, в количеството, в елементите, изброени в чл. 38, и в разходите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените в ал. 2, т. 2 методи се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата стойност.
(4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.
(5) Действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.
Чл. 36. (1) Когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 35, тя следва да се определи чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, точки 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредби позволи нейното прилагане. Изключение от посочения ред се допуска при прилагането на точки 3 и 4, ако деклараторът пожелае размяната на реда на тези две точки. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по реда, определен съгласно тази алинея.
(2) Митническа стойност, определена по реда на този член, е:
1. договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;
2. договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;
3. стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки;
4. изчислената стойност, състояща се от сумата от:
а) разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки;
б) сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Република България;
в) разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5.
(3) Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

Чл. 37. (1) Когато митническата стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по чл. 35 и 36, тя следва да се определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията и на разпоредбите на настоящата глава.
             (2) Митническата стойност, определена съгласно ал. 1, не може да се основава на:
1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;
2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;
3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;
4. производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки в съответствие с чл. 36, ал. 2, т. 4;
5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;
6. минимални митнически стойности;
7. субективно определени или фиктивни стойности.
Чл. 38. (1) При определяне на митническата стойност съгласно чл. 35, към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:
1. следните разходи в размера, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:
а) комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка;
б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;
в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;
2. стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е била включена в платената или в подлежащата на плащане цена:
а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;
б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;
в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;
г) инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са разработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки;
3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в който тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;
4. стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;
5. разходи за:
а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;
б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;
в) застраховка на внасяните стоки.
   (2) Добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена по този член следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.
   (3) При определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените по този член.
   (4) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:
1. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност;
2. плащания, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.
Чл. 39. (1) Митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена:
1. разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане;
2. разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;
3. таксите за правото, за да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;
4. комисиони за покупка;
5. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;
6. лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие, че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че:
а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и
б) обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.
Чл. 40. В правилника могат да бъдат регламентирани специфични правила за определяне на митническата стойност на внасяни носители на информация, предназначени за използване в оборудване за електронна обработка на данни, които носят данни или инструкции.
Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност при износ и в други случаи, се урежда в правилника.
Чл. 42. (1) Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата стойност, се извършва по обявения от Българска народна банка курс на чуждестранните валути към лева.
            (2) Периодът, в който се прилага съответният валутен курс, се определя в правилника.
Чл. 43. (1) Разпоредбите на тази глава не засягат специфичните разпоредби за определяне на митническата стойност при внос на стоки, които са били под друго митническо направление.
             (2) Независимо от разпоредбите на чл. 35 до чл. 37 митническата стойност на бързо развалящи се стоки, обикновено доставени на консигнация, по молба на декларатора може да бъде опредeлена съгласно опростени правила, регламентирани с правилника."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По глава шеста някой желае ли да се изкаже? Господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Дължа извинение на тази част от комисията, която е работила сериозно. Но при прочита, който извърши председателят на комисията, се налага да се върнем отново към някои от текстовете.
Трябва първо да призная, че в посока на преработване тази глава в много голяма степен отрази нашите претенции във връзка с първото четене на законопроекта. Но това, което ме смущава, е свързано с няколко члена и бих помолил колегите да обърнат внимание, за да можем действително да отстраним тези противоречия.
По чл. 36, ал. 3 - това е на страница 4, преди чл. 37. Записано е така: "Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 3 се определят в правилника". Същевременно в чл. 37, ал. 1 пише, че когато митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена по чл. 35 и 36, тя следва да се определи еди-как си. Тоест, в случая според мен ал. 3 е излишна. Защо? Защото тя противоречи на нашето желание поне в разработката на тази глава изчерпателно да изброим случаите на определяне на митническа стойност в съответствие с досега приеманите закони, например Закона за печалбата. В такива случаи ние много конкретно и точно сме определяли. В този смисъл това е единият ми аргумент.
На следващо място, изрично е записано в чл. 37, ал. 1, че когато митническата стойност не може да бъде определена по предходните членове, то се определя... И следва редът на чл. 37.
Затова, господин председател, правя предложение за отпадане на ал. 3. Това е едното ми предложение.
По-нататък. В чл. 40 - текстът на вносителя - има ал. 3, но тя е сгрешена като номерация. Две алинеи са повторени, това е ал. 3.
Следващото ми предложение е свързано с чл. 40. Отново става дума за принципно предложение, което е свързано с определяне на митническата стойност и което е в разрез с това, което сме разработили до този момент. Записано е, че в правилника могат да бъдат регламентирани специфични правила за определяне на митническата стойност на внасяни носители на информация и т.н. След като сме възприели подхода за пълното определяне, това противоречи и моето предложение е този член да отпадне. Такава е аргументацията ми и за чл. 41.
Считам, че в чл. 42 ал. 2 е излишна, защото в ал. 1 ясно е записано, че превръщането на чуждестранна валута в левове за изчисляване на митническата стойност се извършва по обявения от Българската народна банка курс на чуждестранните валути към лева.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Не си прав!
РУСИ СТАТКОВ: Тогава би могло да се каже конкретно с две изречения - към курса на деня или еди-кой си, ако ще имаме такава пълна изчерпателност. Но според мен така, както е дадена ал. 2, не е най-доброто решение.
И в чл. 43 ал. 2 особено смущава, защото ние засега нямаме в Допълнителните разпоредби опредeление на "бързо развалящи се стоки". Вкарва се един режим, който може да обхване една голяма номенклатура. Затова считам, че по-доброто разрешение е, ако имаме готовност, да бъдe включен този текст, ако нямаме, да отпадне.
Това са моите предложения. Повтарям отново, има голям напредък по отношение разработката на тази глава в посока на тези претенции, които имахме. Но считам още веднъж, че е необходимо в тези няколко момента, на които се спрях, да насочим своето внимание, за да постигнем по-добро решение на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Той прави предложение за отпадане. Може да има и други изказвания. Затова ще прекратим дотук, ще направим редовната почивка, а след нея ще гласуваме предложенията на господин Статков.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
По глава шеста има ли други изказвания? Досега бяха направени предложения от народния представител господин Руси Статков за отпадане на текстове.
Тъй като няма други изказвания, най-напред ще подложа на гласуване предложението на народния представител Руси Статков - в чл. 36 ал. 3 да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 83, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Руси Статков е за отпадане на чл. 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 23, против 88, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Третото предложение за отпадане, което е направил господин Руси Статков, е за втора алинея на чл. 42.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 12, против 86, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
И последното предложение на господин Руси Статков е за отпадане на ал. 2 от чл. 43.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 18, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате за наименованието на глава шеста - "Митническа стойност" - и членове от 34 до 43 включително.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Наименованието на глава шеста и членове от 34 до 43 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди да преминем към чл. 100, аз предлагам, господин председателю, да гласуваме и отложения чл. 52, тъй като вече имаме предложението на комисията за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, моля да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да чета текста на вносителя.
Предложението на комисията е следното:
"Чл. 52. Временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променят първоначалният им вид или технически характеристики. Тази разпоредба не ограничава прилагането на чл. 42."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По новата редакция и текст на чл. 52 има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате чл. 52, отложен от предишни заседания, така както е предложен от председателя на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 100. Складодържателят е длъжен:
1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;
2. да изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране;
3. да спазва условията, определени в разрешението.
Чл. 101. (1) Когато разрешението е за обществен склад, задълженията по чл. 100, т. 1 и 2 могат да се възложат само на вложителите в склада.
(2) Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Чл. 102. Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице с разрешение на митническите органи.
Чл. 103. Митническите органи при спазване на разпоредбите на чл. 87 имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му по чл. 100."
За членове 100, 101, 102 и 103 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за членове от 100 до 103 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Членове от 100 до 103 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 104. (1) Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред.
(2) Стоките под режим митническо складиране се завеждат от лицето по ал. 1 в счетоводните документи веднага, след въвеждането им в съответния склад.
      (3)  При спазване на разпоредбите на чл. 85 митническите органи могат да не изискват водене на материална отчетност, когато:
1. задълженията по чл. 100, точки 1 и 2 са възложени само на вложителя;
2. стоките са поставени под режим митническо складиране с писмена декларация по нормалната процедура или с търговски или друг документ, придружен с молба за поставянето им под този режим."
Предложение на комисията за чл. 104:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложената от комисията редакция за чл. 104 има ли някакви въпроси? Няма.
Моля да гласувате за чл. 104 така, както е предложен от вносителя, с корекциите, направени от комисията в ал. 1 и ал. 2.
Гласували 119 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 13.
Член 104 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 105. (1) Когато съществува обоснована икономическа целесъобразност и не се възпрепятства митническият надзор, митническите органи имат право да разрешат:
1. поставяне в митнически склад на местни стоки освен стоките, посочени в чл. 97, ал. 1, т. 2;
2. преработване в митническия склад на чуждестранни стоки, допуснати под режим активно усъвършенстване, при спазване на изискванията за този режим;
3. обработване в митнически склад на чуждестранни стоки, допуснати по режима за обработка под митнически контрол, при спазване на изискванията за този режим;
4. дейности, които не могат да бъдат извършвани в митнически склад по реда на точки 2 и 3, се определят в правилника.
(2) В случаите по ал. 1 стоките не се поставят под режим митническо складиране.
(3) Митническите органи имат право да изискват стоките по ал. 1 да се заведат на отчет по реда на чл. 104."
Предложение на комисията:
В чл. 105, ал. 1, т. 4 се изменя така:
"4. формалности, които могат да не бъдат извършвани в митнически склад по реда на точки 2 и 3, съгласно правилника."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 105, както е предложен от вносителя, с направената от комисията корекция в ал. 1, т. 4.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Член 105 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 106. (1)  Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен.
(2) В правилника могат да бъдат определени случаи, при които митническите органи имат право да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление.
Чл. 107. (1) По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции, посочени в правилника, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба.
     (2) Операциите по ал. 1 се съгласуват предварително с митническите органи, които определят условията за тяхното извършване.
Чл. 108. (1) Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.
    (2) По време на престоя извън митническия склад стоките могат да бъдат подлагани на операциите по чл. 107 при условията, определени в него.
Чл. 109. Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи.
Чл. 110. Когато чуждестранни стоки са оформени под режим внос по чл. 75, ал. 1, т. 3, без да са представени в митническото учреждение до представянето на митническата декларация, при облагане на стоките с дължимите вносни митни сборове се ползват данните за същите стоки, приети от митническите органи при поставянето им под режим митническо складиране. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол."
За чл. 106 до чл. 110 включително няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за членове от 106 до 110 включително.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Членове 106 до 110 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел IV.
Активно усъвършенстване
Чл. 111. (1) При спазване на изискванията на чл. 112, режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на територията на Република България по усъвършенстването на:
1. чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;
2. внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън територията на Република България.
(2) За целите на режима активно усъвършенстване:
1. система с отложено плащане означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 1;
2. система с възстановяване означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 2;
3. операции по усъвършенстване означава:
а/ обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;
б/ преработка на стоки;
в/ поправка на стоки, включително пълното им възстановяване;
г/ използване на определени в правилника стоки, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им, дори ако се изразходват изцяло или частично в производствения процес.
4. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;
5. еквивалентни стоки са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти;
6. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.
Чл. 112. (1) Митническите органи разрешават:
1. компенсаторните продукти да бъдат получени от еквивалентни стоки;
2. компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки, да бъдат изнесени извън територията на Република България преди внасянето на вносните стоки.
(2) Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. В определени в правилника случаи може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки.
(3) За митнически цели при прилагането на ал. 1 вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните - за вносни.
(4) Прилагането на разпоредбата по ал. 1 може да бъде забранено или ограничено при условия и по ред, определени в правилника.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2, когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнесат или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярът на разрешението обезпечава митните сборове, ако в определените срокове вносните стоки не се внесат.
Чл. 113. Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.
Чл. 114. Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:
1. когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките по чл. 111, ал. 2, т. 3, буква "г", а за стоките по чл. 112 - когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията, предвидени за еквивалентните стоки;
2. когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България.
Чл. 115. (1) Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти.
(2) Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляра на разрешението.
(3) При прилагане на разпоредбата по чл. 112, ал. 1, т. 2 митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки.
(4) За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването в правилника могат да бъдат определени специални срокове."
По заглавието на раздел IV и членове от 111 до 115, включително, няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма предложения по тези текстове.
Поставям на гласуване наименованието на раздел IV и членове от 111 до 115, включително.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел IV и членове от 111 до 115, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Чл. 116. Митническите органи одобряват рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките или посочват метода за определянето му. Рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването."
Предложение на комисията - в чл. 116 досегашният текст става ал. 1.
Създава не нова ал. 2:
"(2) За случаите на обичайно извършване на операции по усъвършенстване на стоки с постоянни характеристики при еднакви технологични условия, водещи до производство на компенсаторен продукт с постоянно качество, на основата на натрупани данни, в правилника могат да се определят стандартни ставки на рандеман".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на комисията за нова ал. 2 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте за текста на чл. 116 така, както е предложен от вносителя с добавка към този текст и новата ал. 2, предложена от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 6.
Член 116 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 117. Случаите и условията, при които стоките в непроменено състояние или компенсаторните продукти се считат за поставени под режим внос, се определят в правилника.
Чл. 118. (1) Когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, като се имат предвид и разпоредбите на чл. 119.
(2) Ако при приемане на декларация за внос съществува по-благоприятно тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените облекчения, при условие, че в деня на декларирането вносните стоки са отговаряли на условията за по-благоприятно тарифно третиране.
Чл. 119. Извън случаите на чл. 118 компенсаторните продукти:
1. се облагат с вносни митни сборове, когато се поставят под режим внос и са включени в списък, приложен към правилника, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярът на разрешението може да поиска облагане на тези продукти при условията на чл. 118;
2. се облагат с вносни митни сборове, определени съгласно разпоредбите за режим с отложено плащане или за свободна зона, или за свободен склад, ако се поставени под този режим, или са в свободна зона или в свободен склад, като:
а/ по искане на заинтересуваното лице облагането може да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 118;
б/ когато компенсаторните продукти са получили едно от посочените митнически направления, с изключение на обработка под митнически контрол, размерът на вносните митни сборове трябва да бъде не по-малък от размера, определен съгласно разпоредбите на чл. 118;
3. могат да се обложат по режима обработка под митнически контрол, ако вносните стоки могат да бъдат поставени под този режим;
4. могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки;
5. се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки.
Чл. 120. (1) Компенсаторните продукти и стоките в непроменено състояние или части от тях могат да се изнасят временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън територията на Република България при условията на режима пасивно усъвършенстване.
(2) Когато при реимпортирането на продуктите и стоките по ал. 1 се поражда митническо задължение, облагат се:
1. компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние по ал. 1, чиито вносни митни сборове се определят съгласно чл. 118 и 119;
2. реимпортираните продукти след обработката им извън територията на Република България, като размерът на вносните митни сборове се изчислява съгласно разпоредбите на режима пасивно усъвършенстване при същите условия, които биха се приложили, ако продуктите, изнесени при условията на този режим биха били допуснати за внос преди изнасянето им.
Чл. 121. (1) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на стоките, които в момента на приемане на декларацията за внос:
1. са подложени на количествени ограничения при внос;
2. могат да ползват преференциални или автономни тарифни мерки в рамките на квоти.
(2) Прилагане на системата с възстановяване е възможно, ако не е определено субсидиране при износа на компенсаторните продукти в момента на приемане на декларацията за внос на вносните стоки.
(3) Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти е предвидена субсидия за тях.
(4) Декларацията за внос трябва да съдържа указание, че се ползва системата с възстановяване, както и номера и датата на разрешението за нейното прилагане.
Чл. 122. При системата с възстановяване не се прилагат разпоредбите на членове 112, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 5; чл. 115, ал. 3; чл. 117; чл. 118; чл. 119, т. 3 и чл. 125.
Чл. 123. Временен износ на компенсаторни продукти, извършен по реда на чл. 120, ал. 1, не се счита за износ по смисъла на чл. 124, освен ако тези продукти не са реимпортирани в Република България в определените срокове.
Чл. 124. (1) Титулярът на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, като представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях са:
1. изнесени или
2. с цел последващо реекспортиране са поставени под режими транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако са спазени всички условия за ползване на съответния режим.
(3) За получаване на митническо направление по ал. 1, т. 2 внесените стоки и компенсаторните продукти се считат за чуждестранни стоки.
(4) Искането за възстановяване се подава в срок, определен в правилника.
(5) Компенсаторните продукти, поставени под митнически режим в свободна зона или в свободен склад съгласно разпоредбите на ал. 1, могат да бъдат поставени под режим внос с разрешение на митническите органи. В този случай, при спазване на изискванията на чл. 119, т. 2, размерът на възстановените или опростените вносни митни сборове съответства на размера на митническото задължение.
(6) При определяне размера на вносните митни сборове, подлежащи на възстановяване или опрощаване, се прилага разпоредбата на чл. 119, т. 1, като се отчита съответната специфика.
Чл. 125. При режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане компенсаторните продукти се освобождават от износни митни сборове, които се събират за подобни продукти, получени от местни стоки, вместо от вносни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете на членове от 117 до 125 няма направени писмени предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има само една техническа грешка, господин председател. Текстът на чл. 119 - "извън случаите на чл. 127 компесаторните продукти:" - "чл. 127" да се чете "чл. 118". Чисто техническа грешка е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текстовете на членове от 117 до 125 включително така, както са предложени от вносителя с тази корекция, която господин Цонев съобщи - техническа грешка в чл. 119 "извън случаите на чл. 118", а не "127".
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Членове от 117 до 125 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел V
Обработка под митнически контрол

Чл. 126. Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на територията на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти - обработени продукти, се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове."
Предложение на комисията:
Във второто изречение тирето се заличава, а думите "обработени продукти" се поставят в скоби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за наименованието на раздел V и за чл. 126 с техническата корекция, предложена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на раздел V и чл. 126 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 127. Случаите, при които може да се използва режим обработка под митнически контрол, се определят в правилника.
Чл.128. (1) Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката.
(2) Разрешението се издава на местни лица, когато:
1. внесените стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;
2. след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановяват видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;
3. прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки;
4. прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси на местни производители на подобни стоки.
Чл. 129. Разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и 2 и чл. 116 се прилагат и при обработката под митнически контрол, като се отчита съответно спецификата на този режим.
Чл. 130. Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларацията за обработка на стоките под митнически контрол."
По членове от 127 до 130 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текстовете на членове от 127 до 130 включително.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Членове от 127 до 130 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 131. (1) При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за продукти, идентични на оформените за внос преработени продукти, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт, а не количеството на обработения продукт."
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя, като в ал. 2 думите "а не количеството на обработения продукт" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 131, както е предложен от вносителя, с направената в ал. 2 корекция от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 131 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел VI
Временен внос

Чл. 132. Режимът временен внос разрешава ползването на територията на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.
Чл. 133. Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки.
Чл. 134. (1) Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират.
(2) Митническите органи могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима."
За заглавието на раздел VI и членове 132, 133 и 134 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате заглавието на раздел VI и членове 132, 133 и 134.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел VI и членове 132, 133 и 134 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 135. (1) Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи. Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване.
(2) Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос е 24 месеца. Изключения могат да се допуснат съгласно чл. 136.
(3) При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по ал. 1 и 2 по искане на заинтересуваното лице."
Има предложение на народните представители Георги Пирински и Руси Статков, което е оттеглено.
Предложение на комисията по чл. 135:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 2 изречение второ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате чл. 135 така, както е предложен от вносителя и с предложението на комисията за отпадане на второто изречение от ал. 2.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Член 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 136. Случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове, се определят в правилника.
Чл. 137. (1) Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които остават собственост на чуждестранно лице и не са посочени в случаите по чл. 136 или са посочени, но не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове.
(2) Случаите, в които не може да се ползва режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, се определят в правилника.
Чл. 138. (1) Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на който са под този режим, е 5 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.
(2) Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви.
(3) Прехвърлянето на правата и задълженията, произтичащи от режим временен внос, съгласно чл. 89 не налага прилагането на същата система на освобождаване за всеки период на ползване.
(4) Ако прехвърлянето на правата и задълженията е извършено при режим с частично освобождаване за двамата титуляри на режима през един и същи месец, първият титуляр дължи сумата от вносните митни сборове за целия месец.

Чл. 139. (1) Когато възникне митническо задължение за вносни стоки, неговият размер се определя на основание на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на приемането на декларацията за поставянето им под режим "временен внос". В случаите по чл. 136 размерът на задължението се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на възникване на съответното митническо задължение.
(2) Когато по причина, различна от поставянето на стоките под режим "временен внос с частично освобождаване от митни сборове", възникне митническото задължение за тези стоки, размерът на това задължение е равен на разликата между митните сборове, определени съгласно ал. 1, и митните сборове, определени съгласно чл. 138."
За членове 136 до 139 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за текстовете на членове от 136 до 139 включително.
Гласували 139 народни представители: за 139, против няма, въздържали се няма.
Членове от 136 до 139 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел VII
Пасивно усъвършенстване

Чл. 140. (1) При спазване на разпоредбите на членове 149 до 154 и на чл. 120, прилагани при системата на стандартния обмен, режимът "пасивно усъвършенстване" разрешава да се изнасят временно местни стоки извън територията на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим "внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове".
(2) Временното изнасяне на местни стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън територията на Република България.
(3) За целите на режима "пасивно усъвършенстване":
1. временно изнасяни стоки са стоките, поставени под режим "пасивно усъвършенстване";
2. операции по усъвършенстване са операциите по чл. 111, ал. 2, т. 3, букви "а", "б" и "в";
3. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;
4. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество временно изнесени стоки.
Чл. 141. (1) Не могат да бъдат поставени под режим "пасивно усъвършенстване" местни стоки:
1. износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;
2. които преди износа са били под режим "внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове", поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;
3. износът на които дава право на получаване на субсидия.
(2) Изключения от разпоредбата на ал. 1, т. 2 могат да бъдат определени в правилника.
Чл. 142. (1) Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването.
(2) Ползването на режима "пасивно усъвършенстване" може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход по смисъла на този закон, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, ако се улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.
(3) Случаите и специфичните условия за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.
Чл. 143. Разрешението се издава на местни лица, когато:
1. е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстване на временно изнесените стоки. Изключения от тази разпоредба могат да бъдат определени в правилника;
2. разрешението за ползване на режима "пасивно усъвършенстване" няма да засегне съществено икономическите интереси на местните производители.
Чл. 144. (1) Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани на територията на Република България, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляра на разрешението.
(2) Рандеманът за операциите по усъвършенстване на стоките се определя от митническите органи, които при необходимост посочват метода за определянето му.
Чл. 145. (1) Пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по чл. 146, ал. 1 се разрешава при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на:
1. титуляра на разрешението или на
2. всяко друго местно лице, ако то е получило съгласието на титуляра на разрешението и ако условията на разрешението са изпълнени.
(2) Не се разрешава пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по чл. 146, ал. 1, когато едно или няколко от условията или задълженията по режима "пасивно усъвършенстване" не са изпълнени, с изключение на случаите, когато неизпълнението не е нарушило правилното функциониране на режима.
Чл. 146. (1) Пълното или частичното освобождаване от вносни митни сборове по чл. 140, ал. 1 се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в територията на Република България от страната, където са били обект на операцията или на последната операция по усъвършенстване.
(2) Размерът, който се приспада по ал. 1, се изчислява на основата на количеството и вида на временно изнесените стоки на датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим "пасивно усъвършенстване" и на основата на другите елементи за облагане, прилагани по отношение на тези стоки на датата на приемане на декларацията за внос на компенсаторните продукти.
(3) Специалните случаи за изчисляване на размера на сумата за приспадане се уреждат в правилника.
(4) Ако в рамките на търговския стокообмен между Република България и други страни е предвидено освобождаване от вносни митни сборове за някои компенсаторни продукти, разпоредбите на този член не се прилагат.
Чл. 147. (1) Когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако се докаже, че поправката е извършена безплатно поради гаранционно задължение или производствен дефект.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато дефектното състояние на стоката е установено и взето предвид в момента на първоначалния внос на тази стока.
Чл. 148. Когато операцията по усъвършенстването е поправка на временно изнасяни стоки срещу заплащане, частичното освобождаване от вносни митни сборове е определяне размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагане на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им, като митническата облагаема стойност е равна на разходите за поправката, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляра на разрешението и не са повлияни от връзки между него и извършващото поправката лице.
Чл. 149. (1) Компенсаторният продукт може да бъде заменен с внасяна стока - заместващ продукт, при прилагане на системата на стандартния обмен и при спазване разпоредбите на членове 149 до 154.
(2) Прилагането на системата на стандартния обмен се разрешава от митническите органи, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на местни стоки.
(3) Разпоредбите, прилагани за компенсаторните продукти, се прилагат и за заместващите продукти, с изключение на тези по членове 142, ал. 2 и 3 и чл. 143.
(4) Митническите органи могат да разрешат, при определени от тях условия, предварителен внос на заместващите продукти преди износа на временно изнасяните стоки.
(5) При предварителен внос на заместващ продукт се учредява обезпечение на вносните митни сборове.
Чл. 150. (1) Заместващите продукти трябва да имат едно и също тарифно класиране, търговско качество и технически характеристики, като предназначените за предвидената поправка временно изнасяни стоки.
      (2) Когато временно изнасяните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да бъдат употребявани. Митническите органи имат право да разрешат заместващият продукт да не бъде употребяван, ако е доставен безплатно поради гаранционно задължение или фабричен дефект.
Чл. 151. Стандартният обмен се разрешава, ако е възможно да се провери изпълнени ли са условията по чл. 150.
Чл. 152. (1) При предварителен внос износът на временно изнасяните стоки трябва да се осъществи в срок от два месеца от датата на приемане на декларацията за внос на заместващите продукти.
       (2) Митническите органи могат да продължават срока по ал. 1 при мотивирано искане на титуляра.
Чл. 153. При предварителен внос и при прилагане на разпоредбите на чл. 146 размерът на сумата за приспадане се определя в зависимост от елементите за облагане на временно изнасяните стоки към датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване.
Чл. 154. При стандартния обмен не се прилагат разпоредбите на чл. 142, алинеи 2 и 3 и чл. 143.
Чл. 155. Процедурите, предвидени за режима пасивно усъвършенстване, се прилагат и за стоки, ползващи мерки на търговската политика, различни от тарифните."
По заглавието на раздел VII и членове от 140 до 155 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по тези текстове?
Моля да гласувате за заглавието на раздел VII и членове от 140 до 155 включително.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел VII и членове от 140 до 155 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава седемнадесета
ИЗНОС
Чл. 156. (1) Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън територията на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове.
    (2) Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Тази разпоредба не се прилага за стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване и временен износ.
    (3) Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. Изключения от тази разпоредба могат да бъдат предвидени в правилника.
     (4) Режимът износ може да се прилага и когато стоките не напускат територията на Република България при условия и по ред, определени в правилника."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 156, ал. 4 редът и условията да се запишат в закона, а не да се определят в правилника.
Предложение на комисията: подкрепя това предложение по принцип, като предлага следната редакция на ал. 4:
"(4) За местни стоки, за които в закон са предвидени фискални преференции като за износ, режимът износ може да се прилага и когато стоките не напускат митническата територия на Република България, при условия и по ред, определени в правилника."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Статков е съобразено от комисията и текстът на ал. 4 е променен.
Поставям на гласуване заглавието на глава седемнадесета и чл. 156, както са предложени от вносителя, с променената от комисията ал. 4.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава седемнадесета и чл. 156 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 157. Износът се разрешава, ако стоките напускат територията на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ."
Няма направени предложения по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 157.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Член 157 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава осемнадесета
ВРЕМЕНЕН ИЗНОС
Чл. 158. (1) Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън територията на Република България, при условия да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.
     (2) Условията, редът и сроковете за режима временен износ, както и разрешаването временно изнесените стоки да не бъдат реимпортирани се определят в правилника."
Няма направени предложения по заглавието на глава осемнадесета и чл. 158.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате заглавието на глава осемнадесета и за текста на чл. 158 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Приема се този член.
По този закон това е, което до момента е подготвила комисията.
Няколко съобщения да ви направя:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите отменя днешното си заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала N 232. Ще се занимава със законопроекта за воинските задължения с алтернативна служба.
Ще има заседание и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол днес от 15,00 ч. в зала N 248.
Дневният ред има шест точки, няма да ги чета. Най-важното е, че ще продължат и работата по Закона за митниците.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 356.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре от 15,00 ч. в зала N 134.
Комисията по образованието и науката ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има също така днес от 15,00 ч. заседание в зала N 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 22 януари 1998 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,20 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова

Свилен Димитров