Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Има думата господин Лучников, председател на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди да продължа с докладването на законопроекта, искам да спра вниманието ви върху една техническа грешка, която е допусната вчера и която моля да изправим.
Комисията е докладвала по чл. 2 промени не само на ал. 1, но ал. 2 и ал. 5. Промените се състоят в това, че "единният класификатор на длъжностите на държавните служители" се заменя с "единен класификатор на длъжностите в администрацията". Обаче водещият заседанието е предложил да се гласуват само промени в ал. 1, което прави непокрито с вот изменението на алинеи 2 и 5.
Затова аз моля да се прегласува ал. 2. Да се гласува чл. 2 така, както е предложен от вносителя и с поправките, предложени от комисията - да отпадне "в ал. 1", защото това е само частично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя и с поправките на комисията по алинеи 1, 2 и 5.
Гласували 137 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 20.
Член 2 е прегласуван.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вчера стигнахме и приехме чл. 5.
Има предложения от народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на нови членове 5а и 5б.
"Чл. 5а. Със закон може да се предоставя правно положение на държавен служител и на други категории лица, които са на бюджетна издръжка.
Чл. 5б. Всички граждани и длъжностни лица са длъжни да оказват помощ и съдействие на държавните служители при изпълнение на техните задължения."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има ли желаещи за изказване? Няма ги вносителите.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на нов чл. 5а.
Гласували 138 народни представители: за 41, против 86, въздържали се 11.
Член 5а не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същите народни представители за чл. 5б.
Гласували 113 народни представители: за 31, против 55, въздържали се 27.
И този член не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Глава втора "Възникване на служебното правоотношение"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава втора е прието.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Изпълнение на държавна служба
Чл. 6. Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт."
Предложение на Тодор Костадинов: в чл. 6 думата "държавна" да се замени с "изпълнителна".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. Държавните служители чрез своята дейност реализират функциите на ведомството, възложени му от нормативните актове."
Досегашният текст на чл. 6 да стане ал. 2 на чл. 6, като в края на текста се добави "или при избор, когато друг закон предвижда това".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Гласували 134 народни представители: за 31, против 100, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 5.
Член 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Условия за назначаване
Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин;"
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7, ал. 1, т. 1 да се измени така:
"1. е само български гражданин;"
Комисията не приема предложението.
"2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, независимо че е реабилитирано;"
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 7, ал. 1, т. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7, ал. 1, т. 4 думите "независимо, че е реабилитирано" да отпаднат.
Комисията приема предложението.
"5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност.
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
1. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководството и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително."
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 7, ал. 2, т. 1 думите "или по сватовство до четвърта степен включително" да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители - в чл. 7, ал. 2, т. 1 думите "би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг" се заменят с "би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство, контрол и отчет с друг държавен служител, който е негов съпруг".
Комисията не приема предложението.
"2. е едноличен търговец, прокурист или търговски представител;"
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7, ал. 2, т. 2 накрая се добавя "управител или представляващ търговско дружество; неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител и търговски посредник."
Комисията приема предложението.
"3. е народен представител;"
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7, ал. 2, т. 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"4. е съветник в общински или в районен съвет - само за общинската администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;"
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7, ал. 2, т. 5 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Тодор Костадинов - в чл. 7, ал. 2, т. 5 след думата "партия" се добавя "както и организация или движение, взела участие в последните парламентарни избори"
Комисията не приема предложението.
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 7, ал. 2, т. 5 думите "ръководна или контролна" да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
"6. работи по трудово правоотношение."
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 7, ал. 2, т. 6 да отпадне.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7, ал. 2, т. 6 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Светослав Лучников - в чл. 7, ал. 2, т. 6 след думите "трудово правоотношение" се добавя "освен като университетски преподавател по основна дисциплина".
Комисията приема предложението.
"(3) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.
(4) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение."
Предложение на Тодор Костадинов - в чл. 7 се създава нова ал. 4:
"(4) Експерти в централната изпълнителна власт, областните администрации и деконцентрираните органи могат да бъдат само лица с висше образование."
Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители - в чл. 7 се създава нова ал. 4:
"(4) За заемане на някои длъжности Министерският съвет може да въведе изискване за предварително обучение. Такова обучение не се изисква за лица, които са придобили специалност "Публична администрация".
Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 7 се създава ал. 5:
"(5) Назначаването на държавни служители става в рамките на утвърденото щатно разписание на съответното министерство."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 7, като предлага:
1. В ал. 1, т. 4 думите "независимо че е реабилитирано" да отпаднат.
2. В ал. 2, т. 2 и т. 6 се изменят така:
"2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист);
6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 7.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз се изказвам във връзка с направеното предложение за отпадане на т. 5 в ал. 1, тъй като тя предвижда забрана лица, които изпълняват ръководна или контролна длъжност в политическа партия да бъдат държавни служители. Според мен, поне в този момент в България такова ограничение е прекалено, защото по линия на администрацията тези лица, които могат да изпълняват някакви контролни или ръководни функции в политически организации, имат свои ръководители, така че това не нарушава принципа за йерархичното начало в администрацията.
Освен това, така представен текстът не прави никаква селекция на различните видове ръководни контролни длъжности, защото едно лице може да изпълнява ръководна политическа длъжност в политическата партия не само на национално ниво, но това може да бъде и в друг орган или организация, т.е. да не е възможно да се упражнява никакво влияние чрез политическото положение върху държавната служба.
В дискусията в комисията предлагах ние да намерим някакъв ограничителен вариант за такава разпоредба, ако тя въобще остане, но тъй като това не беше направено смятам, че в сегашната категорична и крайна редакция това ограничение трябва да отпадне.
Освен това, каква е логиката подобна забрана да се предвижда за администрацията, която повече или по-малко е публична дейност, в която са ясно определени нивата на управление, а такива забрани по същество не съществуват за лица, които участват в управлението на държавната собственост, т.е. имат много по-големи възможности за облагодетелстване и злоупотреби. Затова нека не слагаме такава пълна граница между държавната служба и политическата дейност. Предвиден е вече текст, който забранява на държавните служители по време на изпълнение на своята служба да проявяват политически пристрастия и да се ръководят от политически мотиви. Следователно, няма основание да бъде въведена една такава категорична забрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже по чл. 7? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване на предложенията, които не са приети от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 7, ал. 1, т. 1 да се измени така:
"1. е само български гражданин".
Гласували 124 народни представители: за 19, против 105, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов - в чл. 7, ал. 1, т. 4 да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 17, против 105, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов - в чл. 7, ал. 2, т. 1 думите "или по сватовство до четвърта степен включително" да отпаднат.
Гласували 126 народни представители: за 14, против 99, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Валентин Симов и група народни представители в чл. 7, ал. 2, т. 1 думите "би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг" се заменя с "би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство, контрол и отчет с друг държавен служител, който е негов съпруг".
Гласували 113 народни представители: за 13, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 7, ал. 2, точка 3 да отпадне.
Гласували 137 народни представители: за 29, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 7, ал. 2 точка 5 да отпадне.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов в чл. 7, ал. 2, т. 5 след думата "партия" да се добави "както и организация или движение, взели участие в последните парламентарни избори".
Гласували 147 народни представители: за 25, против 107, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 7, ал. 2 точка 5 да отпаднат само думите "ръководна или контролна".
Гласували 139 народни представители: за 27, против 105, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Любен Корнезов и на Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 7, ал. 2 точка 6 да отпадне.
Гласували 111 народни представители: за 9, против 102, въздържали се няма.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов в чл. 7 да се създаде нова ал. 4:  "Експерти в централната изпълнителна власт, областните администрации и деконцентрираните органи могат да бъдат само лица с висше образование", а досегашната ал. 4 да стане ал. 5.
Гласували 130 народни представители: за 33, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Валентин Симов и група народни представители за създаване на нова ал. 4 в чл. 7: "За заемане на някои длъжности Министерският съвет може да въведе изискване за предварително обучение. Такова обучение не се изисква за лица, които са придобили специалност "Публична администрация"."
Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Гласували 113 народни представители: за 7, против 68, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 7 се създава ал. 5:
"(5) Назначаването на държавни служители става в рамките на утвърденото щатно разписание за съответното ведомство."
Гласували 108 народни представители: за 13, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от вносителя, с поправките, предложени от комисията в ал. 1, т. 4 и в ал. 2, т. 2 и 6.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 7.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Заявление за назначаване на държавна служба
Чл. 8. (1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.
          (2) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация.
          (3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2."
По текста няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 8 и заглавието, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 8.
Член 8 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Основание за възникване на служебното правоотношение
Чл. 9. Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков: в чл. 9 накрая се добавя "или при избор, когато друг закон предвижда това".
Комисията не приема предложението. На мен лично обаче ми се струва, че то може да бъде прието.
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
В глава втора "Възникване на служебното правоотношение" се създава нов чл. 9а:
"Чл. 9а. Служебното правоотношение възниква за неопределен срок."
Комисията приема предложението по чл. 9а, като предлага той да стане ал. 2 на чл. 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 9, като предлага:
1. Досешният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Служебното правоотношение е за неопределен срок, ако в нормативен или административен акт не е посочено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 92, против 17, въздържали се 13.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, от името на парламентарна група искам 30 минути почивка или колкото прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.) 

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Неслучайно взехме почивката и разгледахме внимателно чл. 6, където ние бяхме направили аналогично предложение. Това е на стр. 9. В края на чл. 6 е записано: "или при избор, когато друг закон предвижда това". Тоест текстът е: "Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт или при избор". Но това тогава не се прие, тоест "изпълнява държавната служба".
Сега тук в чл. 9 се приема. Тук малко ще се смесят принципите на началото на кариерата и договорното начало. Аз не зная... Така че и затова не поддържах това предложение, което пък се хареса и се прие от залата.
И сега възниква противоречие, че изпълнява държавната служба въз основа на назначаване единствено и само въз основа на чл. 6, а в чл. 9 възниква - въз основа на административен акт или при избор, когато друг закон... Тук ще възникне това противоречие. Защото когато ние сме правили предложенията, те са били свързани - по чл. 6 и по чл. 9. А така се получава малко... Да видим как да решим този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросът е, че чл. 3 съдържа само изключенията кои не са държавни служители. Останалите случаи очевидно са държавни служители. И ако ние приемаме да кажем, че, просто за илюстрация, длъжности, които ние, като Народно събрание избираме, това са членовете на Сметната палата, членовете на Комисията за защита на конкуренцията, са държавни служители, хубаво е да го има този текст. И той трябва да бъде на двете места.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Тогава само това да се каже, да се допълни... Да се каже само за събранието, ако това се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да допълним чл. 6 с аналогичното...
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Ние приехме да не изброяваме там кои са изключени. Там бяха включени от вносителя министър-председателят и пр., и пр., а господин Корнезов беше включил и конституционните съдии, и главния прокурор, и всичките. Приехме да не ги изброяваме така.
Сега, ако приемем такова тълкуване, че всички останали, които не са указани тук, са държавни служители, излиза, че те трябва да започнат да растат в ранг. Съгласете се, че шефът на Сметната палата не може да расте в ранг. При тях действа един малко различен принцип на мандат, отколкото на кариерата. Ще се създадат проблеми в тази насока. Тоест, ако искате да приемем за тези длъжности, при които възниква въпросът, които избираме в Народното събрание, кой после да им подпише заповедта за встъпване в длъжност и така да се реши, то да посочим поне тези, които са избрани от Народното събрание. Ясно е, че министър-председателят не е, защото ексконституцио той не е държавен служител, въпреки че се избира от Народното събрание. Но при всички случаи трябва да решим този въпрос - в чл. 6 и в чл. 9 да има една непротиворечива уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва да я решим по еднакъв начин.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С еднакъв текст ще ги направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но еднаквият текст може да означава да допълним чл. 6 или да прегласуваме чл. 9, да отпадне.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): По-лесно е да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да отпадне, добре.
Има предложение за прегласуване на предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков. А вие го оттегляте, така ли? Но трябва да гласуваме, да, да.
Моля да прегласуваме предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков, в чл. 9 накрая да се добави "или при избор, когато друг закон предвижда това".
Моля, гласувайте.
Няма да приемаме това предложение, ще приемем текста на вносителя, заедно с корекциите на ал. 2.
Гласували 112 народни представители: за няма, против 105, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията, тоест текстът на вносителя става ал. 1 и се създава ал. 2.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Конкурсна процедура
Чл. 10. (1) Административният акт за назначаване може да се предхожда от конкурсната процедура по този закон."
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 10, ал. 1 думите "може да" да отпаднат.
Същото предложение прави господин Любен Корнезов.
Същото предложение правят и народните представители Валентин Симов и група народни представители.
Комисията не приема предложенията.
Предложение на Тодор Костадинов:
В чл. 10, ал. 1 думите "може да" се заличават - това е идентично с предходното предложение, - а думата "конкурсната" се заменя с "конкурсна".
Комисията не приема предложението.
"(2) Конкурсът се обявява от органа по назначаването в един централен или местен ежедневник и по друг обичаен начин."
Предложение на Тодор Костадинов:
В чл. 10, ал. 2 след думата "централен" думата "или" се заменя с "и", а думите "и по друг обичаен начин" се заличават.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Валентин Симов и група народни представители:
1. В чл. 10, ал. 2 се изменя така:
"(2) Конкурс не се провежда при заемане на стажантски длъжности. В тези случаи учреждението е длъжно да обяви свободните длъжности и при явяване на повече кандидати ги класира по успеха в дипломата за съответната специалност."
2. Алинеи 2 до 10 включително да се отделят в нов чл. 10а.
Комисията не приема предложенията.

"(3) Обявлението за конкурса трябва да съдържа: наименованието на администрацията, длъжността и изискванията за нейното заемане, начина на провеждането му, необходимите документи, мястото и срока за подаването им. Срокът за подаване на документите не може да бъде по-кратък от 30 дни от обявлението.
 (4) За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя, ако лицето е в трудово правоотношение, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място.
 (5) Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, определена от органа по назначаването. На недопуснатите кандидати се съобщават писмено основанията за отказа. В 7-дневен срок недопуснатите кандидати могат да направят възражения пред органа по назначаването, който в 3-дневен срок решава въпроса окончателно."
Предложение на Любен Корнезов:
В чл. 10, ал. 5 се изменя така:
"(5) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от комисия, назначена от органа по назначаването. Отказът на комисията за допускане на кандидат до конкурса може да се основава, само ако кандидатът не отговаря на нормативните изисквания за дадената длъжност. На недопуснатите кандидати се съобщава писмено основанието за отказа. В 3-дневен срок недопуснатите кандидати могат да направят възражение пред органа по назначаването, който в 3-дневен срок се произнася по възражението. Решението на органа по назначаването подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред районния съд, който разглежда делото не по-късно от 1 месец от постъпването на жалбата. Решението на районния съд е окончателно."
Комисията приема частично предложението и го включва в окончателния текст.
"(6) На допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.
 (7) Конкурсът се провежда след изтичането на срока по ал. 5 от комисия от съответни специалисти, определена от органа по назначаването, в която задължително участва представител на Държавната административна комисия."
Предложение на Тодор Костадинов:
В чл. 10 ал. 7 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 10, ал. 7 думите "от комисия от съответни специалисти, определена от органа по назначаването, в която задължително участва представител на Държавната административна комисия" да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
"(8) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и може да класира до трима от тях. За проведения конкурс се съставя протокол."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков:
1. В чл. 10 ал. 8 се изменя така:
"(8) Комисията по провеждане на конкурса се назначава от органа по назначаването и включва служители със степен и ранг, по-високи или равни на степента и ранга, изискващи се за длъжността по обявения конкурс. В комисията могат да се включват и държавни служители от други ведомства, както и хабилитирани лица от държавните висши учебни заведения."
2. Досегашната ал. 8 става ал. 9, като накрая се добавя "в деня на провеждането му, в който задължително се записват и мотивите за предпочитане на класираните кандидати" и се създават изречения трето и четвърто:
"След провеждане на конкурса всички конкурсни материали са на разположение на всеки един от кандидатите и всеки от тях има право да се запознае с представените документи от другите кандидати и с протокола на конкурсната комисия. Кандидатите задължително се уведомяват за резултата от конкурса в деня на провеждането му."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 10 се създава нова ал. 8а:
"(8а) След приключване на конкурса комисията обявява резултата от него в определения в заповедта на ръководителя на ведомството срок. Копие от протокола за резултатите на конкурса се изнася на подходящо място в сградата на ведомството и се изпраща на всички участници в него."
Комисията не приема предложението.
"(9) Протоколът на комисията и документите на класираните кандидати се представят на органа по назначаването, който издава акт за назначаване на един от тях.
 (10) Държавната административна комисия дава методически указания за провеждане на конкурсите."
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Административният акт за назначаване може да се предхожда от конкурсна процедура по този закон.
             (2) В случаите по ал. 1 органът по назначаването издава административен акт за определяне на:
1. длъжността, за която се провежда конкурс;
2. нормативните и допълнителните изисквания за заемането й;
3. начина за провеждане на конкурса;
4. необходимите документи, мястото и срока на подаването им, който не може да бъде по-кратък от 30 дни от публикуването на обявлението за конкурса;
5. длъжностното лице или комисията, която ще приема документите и ще допуска кандидатите до конкурса.
             (3) Обявлението за конкурса се публикува от органа по назначението в един централен или един местен ежедневник и се съобщава по друг обичаен начин. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 2, т. 1 - 4.
             (4) За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя, ако лицето е в трудово правоотношение, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място.
             (5) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от определеното длъжностно лице или от комисията по ал. 2, т. 5.
             (6) На допуснатите кандидати органът по назначаването съобщава писмено датата, която не може да бъде по-рано от изтичането на 14 дни след срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса.
             (7) На недопуснатите кандидати органът по назначаването съобщава писмено основанията за недопускане, които могат да бъдат само въз основа на нормативните и допълнителните изисквания за заемане на определена длъжност, обявени по ал. 2, т. 2. В 3-дневен срок от получаване на съобщението недопуснатите кандидати могат да направят възражение пред Държавната административна комисия, която в 3-дневен срок може да издаде задължително предписание до органа по назначаването и уведомява недопуснатия кандидат за решението си.
             (8) Преди провеждането на конкурса органът по назначаването назначава конкурсна комисия от съответни специалисти, в която задължително участва представител на Държавната административна комисия. В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация.
             (9) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и може да класира до трима от тях, като преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на обжалване. За проведения конкурс се съставя протокол.
             (10) Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването, който издава акт за назначаване на един от тях.
             (11) Административните актове по ал. 2 и 8 не подлежат на обжалване.
             (12) Държавната административна комисия дава методически указания за провеждане на конкурсите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 10.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ще си позволя да взема отношение по няколко от направените предложения, така че може би ще просроча малко времето, за да не ставам за всяка от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
МИХАИЛ МИКОВ: На първо място, вашето предложение е свързано с една задължителност на конкурсната процедура. Всички разбираме, че целта на този закон е да издигне и стабилизира статута на държавния служител. Именно поради тази причина изискванията, при които той може да бъде назначаван, трябва да бъдат строги. Рекрутирането на държавния служител трябва да се подчинява на някакви сравнително строги правила, законово регулирани, обективни във висока степен и прозрачни, защото става въпрос за назначаване на държавна служба, а не за назначаване на някакви частни фирми. Защото това е освен въпрос на качествата на тези държавни служители, на които се възлага да изпълняват определени държавни функции, и въпрос за вярата на гражданите в техния професионализъм, безпристрастност и служба единствено на държавни интереси. Именно поради тази причина ние сме направили предложението по ал. 1 "може да", което дава една факултативна възможност да се провежда конкурс, да отпадне, за да има това твърдо и сигурно изискване за обективност при подбора на държавния служител.
Аз съм много радостен, че в този дух са и предложенията на народния представител Любен Корнезов и Валентин Симов и група народни представители. Явно те са били водени от същите мотиви, които са мотиви, единствено свързани с прекратяване на всякакви съмнения относно шуробаджанащината и партизанлъка при кадруването на държавните служители при тяхното набиране и рекрутиране. В този смисъл подкрепям предложението, което сме направили ние, тримата вносители и Корнезов и Симов. 
По второто предложение - момент само, за да се ориентирам - става въпрос за стр. 16 и предложението за чл. 10, ал. 7, относно състава на комисията. Ние сме предложили да отпадне задължителното участие на представител на Държавната административна комисия. Предложили сме го, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, защото, ако отворите на стр. 65, където се говори за Държавна административна комисия, ще се види, че става въпрос за един орган, който има сравнително ограничен състав - 11 души ли ще бъдат, 13 или 15, там някъде. Той ще има и някакъв друг щат, свързан с изпълнение на функциите му, които пък, ако видите, не са и кой знае какви - ще издава бюлетин.
Представете си, уважаеми дами и господа народни представители, колко държавни служби в страната има. За тяхното заемане перманентно ще се откриват конкурси. Съжалявам, че го няма господин министърът, защото той би трябвало да има поне бегла представа за това, какъв щат е необходимо да има, за да може във всеки конкурс да участва представител на Държавната административна комисия. Би могло да се реши за по-висшите длъжности, би могло по някакъв критерий да се ограничи, но разберете, че в последната паланка да чака конкурсната комисия да дойде представител на Държавната административна комисия, за да се проведе конкурса или кандидатите да пътуват до София и да харчат и пари, и прочие, е истинско безумие. То ще доведе или до прекомерни разходи за данъкоплатеца, или до блокиране и забавяне на конкурсните процедури и невъзможност за едно нормално рекрутиране на хората, които трябва да изпълняват държавната служба. Именно поради тази причина ние сме си позволили да предложим да отпадне задължителното участие, предвидено в текста на вносителя, във всяка конкурсна комисия на представител на тази Държавна административна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, извинявайте, но да уточним, защото така, както е в доклада, аз разбирам, че Вашето предложение е "от комисия от съответни специалисти, определена от органа по назначаване" също е за отпадане. Сега Вие казвате само да отпаднат "в която задължително участва представител на Държавната административна комисия". Това е на стр. 16 - предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Значи, частично мога да го оттегля в тази му част, а да отпадне ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да отпаднат само думите: "в която задължително участва представител на Държавната административна комисия".
МИХАИЛ МИКОВ: Да, по практически съображения. Или пък да се въведе в кои най-висши конкурси да участва този представител.
По чл. 10, ал. 8 - ние сме си позволили да направим предложение комисията по конкурса да включва служители със степен и ранг по-висока или поне равна на степента и ранга, изискващи се за длъжността по обявения конкурс. Разбираемо е защо сме предложили това. Не е възможно хора, които са по-ниско в йерархията да участват в комисията по избирането или по-скоро в конкурсната процедура по определянето на техния началник. Или ако това ние приемем, че е възможно, вие сами разбирате какви парадокси могат да се получат. Ще излезе, че хора, които нямат квалификацията за определена длъжност - по-висока, ще провеждат изпита на този, който ще заема тази длъжност, ако не приемем едно такова изискване - тези членове на комисията поне, поне - казвам, ако не да са по-високо в служебната йерархия, да са поне на това ниво, за което се провежда конкурса. Иначе ще излезе, че може и хора със средно образование да участват в конкурс на комисия за длъжност, която се заема от човек с висше образование. Мисля, че има много здрава логика да приемем един такъв поход при решаването на проблема.
Тук също сме си позволили да включим като евентуален резерв за тези комисии хабилитирани лица от държавните висши учебни заведения в съответни области на познанието, с които може би държавната служба има касателство - примерно, земеделие, ветеринарно дело, медицинско дело и прочие, и прочие. Пак поради причина тези комисии да бъдат достатъчно авторитетни, окомплектовани от хора, които наистина знаят и могат да изпитват, а не от чиновници, които ще запишат само и ще подпишат протокола.
Това са сега мотивите по направените предложения. Благодаря ви. Просто не ми хрумва нещо повече. Доста говорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Миков.
За реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Миков напразно се кахъри за това, че Държавната административна комисия няма да може да обхване тези безбройни конкурси, тъй като логиката на вносителя е друга. Той предвижда, че има възможност да има конкурси, но никой не е казал колко ще са те. Аз предполагам, че те ще бъдат съобразени с възможностите на Държавната административна комисия.
И, тъй като съм взел думата, искам да предложа във връзка с ал. 12 една редакционна поправка - Държавната административна комисия не просто дава, тя би трябвало да разработва методически указания за провеждане на конкурсите. Мисля, че бихме могли да разменим двата глагола. Сега не е много ясно дали дава някакви указания за всеки конкурс, а пък тя би трябвало да ги разработва, според мен, и да ги предоставя, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Пантелеев, тогава ще използваме още по-силния аргумент, който преди малко и господин председателят сподели, че членовете на Държавната административна комисия не би било редно да участват в конкурсите, след като тя има функции по проверка на редовността на провеждането на тези конкурси, тоест те ще си участват в комисията и сами ще си се проверяват после. Така че това е едно допълнително основание, което трябва да се вземе предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Искам да привлека вашето внимание на три въпроса - за необходимостта от провеждане на конкурси за заемане на държавни длъжности, за състава на комисията, която ще провежда тези конкурси, и за защитата на лицата, които не са допуснати до участие в конкурси.
Тъй като господин Миков вече сподели голяма част от аргументите за необходимостта за всички свободни длъжности да се провеждат конкурси и някои виждания за състава на комисията, аз ще обърна повече внимание на два от въпросите за това какъв трябва да бъде съставът на комисията и как да бъдат гарантирани правата на лицата за участие в конкурсната процедура.
Има още един аргумент за това, че участието на лица от държавната административна комисия не е целесъобразно в този конкурс при уредбата, която е създадена. Имайте предвид, че това не е един относително независим орган извън изпълнителната власт, който ще включва лица с висока професионална квалификация, и те ще имат необходимата автономност, за да могат да преценяват обективно качествата на кандидатите. Оказва се, че тази комисия, веднъж, ще разглежда жалбите на лицата, които не са допуснати до конкурса, по-нататък, нейни представители ще участват в самия конкурс и, най-накрая, тя ще може да разглежда и жалби срещу провеждането на конкурсите, ако това е било свързано с нарушение. Ясно е, че такъв тип съчетание на властнически правомощия ще превърне тази комисия само в един формален орган, който узаконява било предишни действия на свои служители или пък това, което така или иначе ще решат органите, най-често, на изпълнителната власт.
Затова уредбата, която се предлага и която не е приета от комисията, е по-сполучлива, тъй като тя изисква лицата, които са членове на конкурсната комисия, да имат степен и ранг по-високи или равни на степента и ранга, които се изискват за длъжността по обявения конкурс. За да не се оказва, че хора, които разбират много по-малко от тези неща от някои поне от кандидатите, ще трябва да им дават преценка. Аз не бих възразявал толкова на участието и на член на административната комисия, ако беше включено другото изискване, защото така поне може да се постигне баланс между изискванията за компетентност и цялостния поглед на държавната администрация, на изпълнителната власт върху заемането на държавните служби.
Другият въпрос, който не е приет от комисията, е включен в предложението на господин Корнезов по чл. 10, ал. 5 за необходимостта от въвеждане и на съдебен контрол при недопускане на кандидатите. Предвидена е една доста ускорена процедура, която няма да забави решаването на въпросите с провеждането на конкурсите, но според мен, ако има основание да се откаже съдебен контрол по отношение на резултатите от конкурса, то мисля, че няма основание такъв контрол да бъде снет при допускането за конкурса. Защото решението на комисията е в някаква степен решение, което може трудно да бъде преценявано от съда без назначаването на вещи лица, без цялостното повторение на тази процедура по същество. Но когато става дума за допускане до конкурса, това е проверка само на формални основания, на нормативно предвидените или допълнителните изисквания. Представете си, че един конкурс може да включва изисквания, които са в нарушение на основни права на гражданите, когато няма основание да се предвиждат някакви предпочитания по отношение на лицата за пол, семейно положение, обществено или друго положение. Естествено, че в такива случаи съдът ще може да отхвърли подобни допълнителни изисквания. Той ще може да защити и лицата, ако те отговарят на всички нормативни допълнителни изисквания, но просто органът по провеждането или държавната административна комисия по административен път не са дали необходимата защита.
Ето затова е необходимо в чл. 10 да бъдат включени, както например се включи изискването за участие на представител на синдикалните организации, и наред с административни да се предвиди и тази форма на ограничен съдебен контрол, както и да се разшири съставът на комисията по провеждането на конкурса с направените предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Бих искала да взема отношение само по няколко фрагмента от този проблем, независимо че сме направили доста сериозни предложения.
Първото е за израза "може да". Ако ще правим държавна администрация и ако ще поставим действително сериозни критерии за това един човек да бъде назначен на държавна служба или не и съответно да се ползва с една закрила след това, ние трябва да имаме ясни критерии, на които той да отговаря, и процедура, която да защитава тези критерии. Не може от един чиновник да зависи дали ще прави конкурс или не. Всеки един от нас, кандидатствайки за работа, кандидатствайки във висше или средно учебно заведение, особено много държи да има правила на играта, които да са общи за всички състезатели. Вероятно по-възрастните колеги, които не ги интересува това, защото вече няма за кога да се явяват на някакви конкурси, не биха проявили интерес към темата. Но тъй като голяма част от Парламентарната група на СДС е млада, предполагам, че ще бъдете заинтересовани.
Всеки един човек би искал да има правила на играта, които да важат за него и за всички останали. И ако той спечели житейското състезание, да бъде предпочетен. Именно затова е необходимо не произволна преценка на един държавен чиновник, ако ще той и висш, дали да провежда конкурс или не, а задължение да провежда конкурс. Може на този етап, когато приемаме закона, да не е ясно за всяко ведомство какви ще бъдат изискванията за конкретната длъжност. Нека да оставим това на съответните министерства и ведомства. Те ще ги изработят с течение на времето и в това правителство, и в следващото, и в по-следващото, докато се стигне до една относително стабилна практика по назначаване на държавни служители и по тяхната работа.
Но на този етап аз ви предлагам, и много държим на това, да бъде задължително провеждането на конкурс. Ние на този етап за никое министерство и ведомство нямаме и задължителните други изисквания при провеждането на процедурата. Нека те на този етап да бъдат въпрос на преценка, на умуване, но не и възможността да има конкурс. Това трябва да бъде задължение. Не може в едно министерство да ги назначават със задължителен конкурс, в друго министерство - с конкурс, ако искат, едни длъжности да са с конкурс, а други да са без конкурс, по преценка на някого. Защото попадаме в един капан. При всяка смяна на властта и даже без смяна на властта, когато обаче се правят други вътрешни промени, да идва нов горестоящ началник, който решава, че не може да работи с тези хора или че не желае да работи с тях, или че си има свои хора, които желае да доведе. И започва да модифицира - там, където не е имало конкурс, да казва, че сега ще има конкурс и хоп, всички се уволняват, започва се на чисто, или обратното. Мисля, че това не е целта на Закона за държавния служител. От 1990 г. се говори за този закон, има огромни обществени очаквания, а ние отново ще оставяме хиляди вратички.
И друго, не можем дори в процедурата по допускане на кандидати и по приключване на конкурса да не предоставяме никакви възможности на участниците, първо, за информация за резултатите. Вие виждате, че дори на един кандидат-студентски изпит има някаква уредена процедура, при която кандидатът, който не е доволен от оценката си, може да отиде да я види. Евентуално при някакви много тесни хипотези даже да я оспорва. Сега тук изцяло сме премахнали това. Както биха казали децата, не е честно. Значи какъвто и да е конкурсът и кой каквото и да е показал, тъй като те нямат визуални впечатления едни от други, просто нещата очевидно могат да се предрешават.
Щом казваме, че с административен акт откриваме процедурата, как така ще избягаме от оспорване на административните актове? Аз не съм за това всичко да върви през Върховния административен съд или през някой по-долустоящ съд в съответния съдебен район. Но дайте да видим. Не може при някакви хипотези да няма възможности за съдебно обжалване. На този етап законът не предоставя, но аз ви предлагам да се приеме възможността за обжалване по общия ред. Не може да няма право на обжалване на административните актове по ал. 2 и ал. 8. Или правим нещо различно, което няма да зависи само от колективната преценка на държавни чиновници, или нищо не правим.
Затова аз не приемам тези принципи, които се залагат в закона. Изцяло субективна преценка на определен тесен кръг лица от висшата администрация за попълване на цялата администрация, без никакви професионални критерии, без никаква възможност лицата, които участват, да бранят по някакъв начин интересите си, и без пък на тях да им е ясно на какви критерии трябва да отговарят, че да могат да постъпят в държавната администрация и да си стоят там на работа, ако добре работят. Смятам, че не правите нещо добро, като давате тази редакция. Министър Тагарински може да се обижда, той днес отсъства от залата, очевидно не смята, че е нужно да присъства, защото каквото ви е поръчал, това ще изгласувате, но в крайна сметка приемете си го както искате, а после му берете плодовете. Това също е вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване на предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева, Михаил Миков, Любен Корнезов, Валентин Симов и група народни представители и Тодор Костадинов в чл. 10, ал. 1 думите "може да" се заличават.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов в чл. 10, ал. 2 след думата "централен" "или" се заменя с "и", а думите "и по друг обичаен начин" се заличават.
Гласували 112 народни представители: за 11, против 93, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов и група народни представители за промяна на ал. 2.
Гласували 110 народни представители: за 6, против 73, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Валентин Симов и група народни представители ал. 2 до 10 да се отделят в нов чл. 10а.
Гласували 111 народни представители: за 2, против 96, въздържали се 13.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за чл. 10, ал. 5. Това предложение частично е прието от комисията, но понеже господин Корнезов не е в залата, за да каже дали го удовлетворява това, гласуваме неговото предложение така, както е направено.
Гласували 111 народни представители: за 35, против 69, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на ал. 7 в чл. 10.
Гласували 115 народни представители: за 12, против 101, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Госпожо Дончева, с господин Миков се уточнихме, от Вашето предложение в ал. 7 да отпаднат само думите "в която задължително участва представител на Държавната административна комисия", като "от комисия от съответни специалисти, определена от органа по назначаването" остане.
Приемате ли го?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма спор, приемам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте така уточненото предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 10, ал. 7 да отпаднат думите "в която задължително участва представител на Държавната административна комисия".
Гласували 131 народни представители: за 31, против 90, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Ще поставя на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за изменение на ал. 8. Предложението ще го гласуваме на два пъти.
В първата част на ал. 8 - става дума от кого се назначава комисията по провеждане на конкурса и какво включва.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 39, против 92, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
(В залата на балкона снима оператор с камера.)
Горе, операторът с камерата, забранено е да се снима оттам. Квесторите да го изведат и да съобщят от коя телевизия е.
Моля, гласувайте и втората част на предложението на същите народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на нова ал. 8а в чл. 10.
Гласували 137 народни представители: за 32, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 98, против 36, въздържали се 3.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Реквизити на акта за назначаване

Чл. 11. (1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.
(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:
1. наименование на акта;
2. наименованието на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването;
4. трите имена на назначаваното лице;
5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;
6. размера на заплатата и добавките към нея;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността."
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 11, ал. 3 се създава изречение второ:
"Органът, назначил държавния служител, не може едностранно да променя елементите на служебното правоотношение."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 11, ал. 3 думите "могат да се определят" се заменят с "задължително се определят".
Комисията не приема предложението.
"(4) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 11 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволили сме си да предложим в акта на назначаване задължително да се определят мястото и характера на работата, която ще извършва този държавен служител. Какъв ще е този държавен служител - аз разбирам, че отношенията са по-различни от чисто трудовоправните - на който в акта му за назначаване не са определени мястото и характера на работа? За какво го назначаваме? Да ходи по коридорите на държавното ведомство. Той трябва да има кабинет. Няма никакъв проблем да се променят мястото и характера по реда, който е предписан в същия закон по-нататък. Така че ние настояваме и тези два елемента от служебното правоотношение да бъдат задължителни. Какъв ще е този началник, който не знае към момента на назначаването на държавния служител, а в случаите, когато е проведен конкурс, къде ще му е мястото и какъв ще е характерът на работата му?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Има длъжност.
МИХАИЛ МИКОВ: Длъжността си е длъжност, господин Ляков. Както се определят правното основание за назначаването, наименованието на органа, наименованието на длъжността, мястото трябва да се знае - Министерството на промишлеността, но кабинетът ще е на "Славянска" или на "Аксаков". Ще му се каже това нещо, за да знае, а не той да ходи като свободен електрон и по никакъв начин да не може да наруши това служебно правоотношение, защото просто няма определено място. Какво ще наруши? Или всяка сутрин ще пита къде ми е днес мястото на работа. Разберете, че това е безмислено. Има си процедури, по които началникът ще каже: "Поради нуждите на работата заминаваш еди къде си." Променя и край. Няма никакъв проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте, първо, предложението на народния представител Любен Корнезов за създаване на второ изречение в ал. 3 на чл. 11.
Гласували 135 народни представители: за 42, против 85, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков в чл. 11, ал. 3 думите "могат да се определят" се заменят със "задължително се определят".
Гласували 138 народни представители: за 42, против 87, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 106, против 10, въздържали се 10.
Член 11 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля квесторите да поканят парламентарните групи на Демократичната левица, Евролевицата, Народен съюз и на Обединението за национално спасение, защото няма нито един депутат от тези четири парламентарни групи в залата. Поканете и от СДС депутатите, защото и от тях има много отсъстващи.
Вече Евролевицата е представена в залата, така че можем да започнем работа.
Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
За процедура има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, предлагам в залата да присъства и господин Захари Желязков, шеф на Агенцията за приватизация.
Освен това правя предложение едновременно или последователно с това да гласуваме прекратяване на разглеждането на предишната точка от дневния ред, която е законопроектът за държавния служител, и да започнем следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Най-напред поставям на гласуване предложението за прекратяване разглеждането на законопроекта за държавния служител.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на приемането на законопроекта за държавния служител.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване второто процедурно предложение на господин Николов - да бъде поканен в залата господин Захари Желязков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Желязков в залата.
Имате думата, господин Николов, да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-51 от 14 септември 1998 г.
за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия,
внесен от Министерския съвет,
по законопроект № 854-01-28 от 13 март 1998 г. за
изменение и допълнение на Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия,
внесен от Панчо Панайотов,
по законопроект № 854-01-66 от 28 май 1998 г. за
изменение и допълнение на Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия,
внесен от Яшо Минков
за второ четене

"Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 1, ал. 3, т. 2 изразът "предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация" се заличава."
Предложение на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов:
Параграф 1 от законопроекта да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Никола Николов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. Член 1, ал. 3, т. 2 се изменя, както следва:
"2. собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на строителството;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов има ли желаещи за изказване? Няма ги в залата да защитят своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на господата Божинов и Богданов § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 3, против 98, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 98, против 5, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Включихме се в дискусията, след като изтече времето, в което можехме да защитим нашето предложение. Затова гласувах формално против, за да мога да обясня, че с отпадането на тези възможности да се прилага редът на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с нищо не се обогатява нито приватизационната практика, нито нормативната база, тъй като и при сега действащите закони няма никаква причина, когато принципалът реши да използва реда и процедурата на ликвидация. Всичко това е разписано в съответната част и ред на Търговския закон. С това изменение, пак повтарям, ние с нищо не обогатихме законодателната основа, защото всичко е в правата на принципала и той може да избере едната или другата техника.
Това беше формалното ми основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов. Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 2 ал. 10 се изменя така:
"(10) Министерският съвет определя списък на държавни предприятия, при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства. Това ограничение не се отнася при приватизация по реда на чл. 22 и 23."
Предложение на народния представител Петър Димитров:
Параграф 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В член 2 ал. 10 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 2. В чл. 2 ал. 10 се изменя, както следва:
"(10) Министерският съвет определя списък на държавни предприятия, при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства. Това ограничение не се отнася при приватизация по реда на чл. 22 и 23. Списъкът може само да бъде допълван."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
По предложенията на господин Димитров и господин Вълчев желае ли някой думата?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Преди около година, пък и по-скоро, обсъждахме Закона за приватизацията и оттук, от тая трибуна, и най-вече от представители на мнозинството се носеха клетви, че няма да има списъци. Отмени се списъковият вариант от кабинета "Виденов", който списъков вариант го имаше. Защо сега го въвеждате, господин Димитров? Да няма някакво закъсване?
(Неразбираема реплика от господин Благой Димитров от СДС.)
Имаше списък, който отива директно за попълване на държавния бюджет.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това беше за масовата приватизация.
МИХАИЛ МИКОВ: Не е само за масовата, а и за касовата, при което не се допуска плащане с бонове. Там ги извадихме от масовата приватизация, защото бюджетът и финансовата система на страната бяха изправени пред едно твърде сериозно изпитание.
Има ли нещо такова да налага сега вие по преценка на Министерския съвет отново да въвеждате оная фигура със списъка - списъка на Министерския съвет? Тук има само пари за платежния баланс. Само че тогава имаше разпределение по сметки и по фондове. Сега вие всичко концентрирате в сметката при министъра на финансите, която ние, народните представители, не знаем за какво ще се харчи. Това е факт.
Така че как да го подкрепим? Убедете ни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми колега Миков! Тогава, когато се предложи този списък да отпадне, думите на опозицията във Ваше лице бяха обаче други. Тогава имаше вопли до бога защо се маха този списък, защо няма такъв списък. Сега, когато ние протягаме ръка и казваме, че ще има предприятия, където парите ще се плащат в цял размер, без доплащане на разлики с други финансови средства, Вие излизате и казвате, че не сте съгласен с това. Приемете това предложение като една протегната ръка за обща работа, тъй като Вашето мнение тогава беше такова. Аз не мога да разбера за какво става реч тук, освен ако спорим заради самия спор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За дуплика има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Рафаилов! Тогава се знаеше къде ще отидат тези пари. Те бяха подробно разписани по сметки - фонд "Тютюн", фонд "Земеделие", фонд "Култура" и пр., и пр.
При предишното изменение вие махнахте сметките. Имаше задели за тези сметки, плюс за подкрепа на платежния баланс.
С изменението на държавния бюджет вие решихте, че парите отиват при сметка на разпореждане на министъра на финансите. Е, как сега ние да искаме толкова пари да му дадем извън контрола на парламента той да ги харчи? Отворете стенограмите на Народното събрание отпреди 9 септември. За 5 хиляди лева се е водел спор в тази зала. Вие хвърляте милиарди сега на администрацията безконтролно и ми казвате: Сметната палата. Ще си сложите и главния прокурор, и Сметната палата, и какво сега, ще ни убеждавате. Защо ни карате да вярваме в духове? Не вярваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За процедура - господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да поканим в залата началника на управление "Правно" на Агенцията за приватизация госпожа Галина Гергова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканена госпожа Гергова.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля госпожа Гергова да бъде поканена в залата.
За изказване има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз искам да разсея притесненията, които бяха споделени, че средствата от приватизация ще се разпределят непрозрачно за Народното събрание, защото с акта на гласуване на държавния бюджет е ясно тези средства за какво служат и за какво ще бъдат използвани. Тогава, когато приехме Закона за бюджета...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): За какво? Забравил съм, нека някой да ми каже за какво.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи там ясно е записано, че тези средства ще служат за намаляване на бюджетния дефицит. И затова ще бъдат използвани.
Въпросът е, че технологията на нашата парламентарна работа не допуска това да сте наясно със следващите текстове и преди да сме ги гласували, когато правим един закон за изменение и допълнение, тези основания, които бяха казани, изглеждат логично, но практически те не са. Защото списъкът по времето на Жан Виденов даваше тази възможност - в него да бъдат сложени такива предприятия, които да бъдат продавани с кешови средства, и да бъде заобиколено онова разпределение, за което говореше преди това господин Миков.
Значи сега точно по този начин ще се разпределят тези средства въобще от приватизацията, не само от този списък. Само че този списък сега ще се превърне в списък на предприятия, за които няма да бъде допускано плащане с непарични средства. Сиреч логиката е абсолютно точна и ясно запазена. Значи тези средства постъпват в бюджета по реда на закона, чиито текстове ние ще приемем малко по-късно, когато им дойде времето, а в същото време списъкът е неограничителен, само когато става дума за плащане с парични средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика на господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Най-добронамерено, приятелю Николов, уважавам и теб, и целия регион Разград, знам ти цялата биография и имам доверие, че това, което предлагаш, го предлагаш добронамерено.
Страшно е важно да се разбере, че по този закон трябва да има национално съгласие. И страшно е важно в името на доверието на чуждите инвеститори в България, ние да ги убедим, че този път сме произвели нещо, което е валидно не само на европейско, а просто на глобално ниво.
С Номура и Пощенска банка знаем какво стана. Знаем нашата гадна репутация, знаем, че хората в чужбина вярват вече, че ние правим приватизация под масата. Знаем, че и червени, и сини в последните девет години направиха огромни нарушения в етичния приватизационен код. Това е факт и никой не може да го отрече - влезе си под масата една голяма гръцка корпорация под егидата на някаква американска офшорка, за Пощенска банка.
И оттук вече духът на този закон днес, на второ четене, на всяка цена, моля ви най-чинопреклонно, не вкарвайте партизански елементи в дебата днес. И ако обичате, колеги, тъй като аз не съм професионалист във вашата материя, направете така, че когато излезе този закон, да се знае. Ето, един Дон Робинсън се обажда от Лондон, на който вие му отнехте казиното в новотел "Европа". Шест години още има право на експлоатация по договор, най-изрядният данъкоплатец. И направихте един закон, който изисква 10 млн. долара, за да може той с четиризвезден хотел да може да представлява хазартния бизнес в България.
Ето, давам ви само един пример. Три други държави веднага го приютиха сега и му дават оферти. Ние го изпускаме. Ето ви един пример за партизанщина по отношение на приватизацията в кавички, на един човек с криминално минало от една съседна наша държава. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Втора реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Репликата ми е свързана с това, че многократно сме отчитали и в тази зала, че чуждите инвеститори не идват поради честите смени в правилата на играта. И питам сега: миналата седмица се купи хотел "Самоков" и там със зунк може. За хотел "Самоков" - може. После ще купят хотел "Тутракан", само че там със зунк не може. Е, как тези двама предприемачи ще бъдат поставени в конкурентни условия?
Въртите правилата на играта през шест месеца. Поуреди се някой и друг мениджър, вчера Асен Дюлгеров констатира, че 50 процента от мениджърските сделки са били провалени. Ами, защо се провалиха? Не говорихме ли в тази зала, че се дават свръхпреференции на мениджърите?
Сега обратна смяна на режима, топката - в Министерски съвет. Явно и Агенцията вече не е благонадеждна и не козирува съвсем. Или прекалено много хора надничат в договорите, господин Божков.
Списъкът - ще влезеш в списъка, няма да излезеш от списъка. Знаете го този номер и от по-предишни правителства - влизане и излизане от списъка, как ставаше този номер. Гъмжило беше. Хайде, излизане няма да има, ама, за да не влезеш тогава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Трета реплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз се опитвам да разбера, уважаеми господин председател, какви все пак са мотивите, за да се иска това изменение. Сигурно не е само желанието Министерският съвет да разшири своята власт. Сигурно има и други трудности и те трябва да станат ясни в този дебат.
Аз си мисля, че появилите се вече повече от 500 млрд. компенсаторни записи, издаваните удостоверения и принципът, че всички платежни средства са равностойни, създават известни опасности за онези необходими постъпления, които трябва да влязат в националния бюджет и да подкрепят инвестиционните проекти и всичко онова, което е разчетено. Има някакви обективни трудности.
Аз разбирам, че това е така, а не само голият стремеж за повече власт, субективизъм и да избереш кое предприятие да го предложиш по този ред, кое да го извадиш и т.н. Но този списък трябва да е много ясно регламентиран, да се знае кога се публикува, какви са предприятията и какви са мотивите, тъй като, ако остане в този неопределен вид, както е записано изменението, тук вече се създават възможности за субективизъм, за изваждане на предприятия, за водене на преговори, които да обосноват едно или друго решение.
И затова аз предлагам вносителят, когато отстоява, и мнозинството, когато ще го подкрепи, да даде такава редакция, в която да е ясно към коя дата Министерският съвет изготвя този списък и дали той е фиксиран и не може да се внасят изменения в него, или в хода на процеса се дава право на Министерския съвет да внася промени. Аз моля вносителя да се произнесе по този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата за дуплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! От направените реплики разбирам, че съвсем ясно се разбира за какъв списък става дума и може би ще се възползвам от правото си на дуплика още един път да кажа какъв е този списък. Този списък е списък на онези предприятия, за които не се допуска плащане с други платежни средства. Ясно е като бял ден за какво става дума. Това ще бъдат онези предприятия, за които се плаща с пари, за които има инвеститор, парите от които ще влязат в бюджета за покриване на дефицита. По този начин ще се води, разбира се, и активната политика на правителството да влязат повече пари в бюджета, за да имаме по-малък бюджетен дефицит.
От друга страна, в този списък ще влязат и онези предприятия, за които няма да има разсрочено плащане. Ще влязат онези предприятия, за които очевидно няма да може да се допусне участието или ако се допусне участието, няма да може да бъдат ползвани преференции от работническо-мениджърски колективи. Другата цел на този списък е и тази - за тези предприятия да не се плаща разсрочено. Защото моето лично становище е, че критичната маса на предприятията, купени от работническо-мениджърски колективи е постигната. Моето лично убеждение е, че не може в туризма да има работническо-мениджърско изкупуване поради простата причина, че аз силно се съмнявам във възможностите на работническо-мениджърските колективи да формират по-активна политика от тази, която би формирал един сериозен инвеститор. Затова в този списък наистина ще влязат онези предприятия, за които ние ще искаме да се плати кеш и предприятията, за които няма да допуснем разсрочено плащане. Мисля, че това обяснение е достатъчно за колегите, които направиха реплика по същината на въпроса.
А за колегите, които направиха реплика за това, че този закон трябва да събужда доверие в инвеститора, на мен ми се струва, че те ще се убедят, че сме приели всички онези предложения, които бяха направени от опозицията и които целят да направят процеса прозрачен и да събуждат доверие в този процес. Всички тези предложения, които произхождат от опозицията, подчертавам, са приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Ще Ви дам думата, господин Бойков, но преди това ще помоля независимите народни представители да предадат на господин Жорж Ганчев, в петък говорихме с него и той се съгласи, че съм прав, че когато репликира е хубаво да остане в залата да чуе и дупликата. Но днес отново си направи репликата и не дочака да чуе дупликата. Ще ви помоля да му предадете, че е редно да чува и отговора.
Има думата господин Иван Бойков за изказване.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не зная дали отдавна следите развитието на този закон, но се замислете върху един такъв проблем. Всяка година ние правим конюнктурни промени и всички те са продиктувани от усмотрението на едната страна в процеса. Постоянно слагаме административни съображения в действието на един закон, който е изключително пазарен. Днес, както каза уважаемият от мен председател на Комисията по икономическата политика, решаваме, че работническо-мениджърските дружества нямат капитал и няма да имат бъдеще като правят нещо. Вчера решихме, че те са бъдещето на страната и че с тези преференции трябва да приватизираме. Утре можем да решим, че не трябва да ги има изобщо. Хайде, оставете процесите да се развиват пазарно, а всеки ще си намери мястото на този пазар.
Внимателно следете как се развива хронологията на поправките на закона и в момента и ще видите колко много административни решения има заложени в този закон. При това съображения на едната страна. Затова се получават такива обществени напрежения в процеса, защото по целесъобразност решаваме някои неща. И затова, че законът не работи повече от 5-6 месеца в начина, по който сме го направили, на всеки 5-6 месеца в зависимост от една или друга конюнктура дописваме или отписваме нещо в него. И този процес ще продължава до безкрай, докато се продават и приватизират предприятия в страната. Но резултатът от този процес няма да бъде този, който би могъл да се постигне, ако нещата се развиват съгласно икономическата логика. Защото икономическата логика не е приоритет на правителството, а на всички субекти на пазара. Трябва да излезем от схемата, че правителството, като казва, че това трябва да стане така, е абсолютно право и решава нещата. То се коригира. Между другото, на всеки 5-6 месеца, като гледам как се променя законът. Всеки 5-6 месеца се коригира процесът.
По-нататък ще видите и другите точки. Аз говоря тук само за списъка, който се променя постоянно. Начинът му на представяне се променя постоянно. Структурата на фондовете се променя постоянно. Разберете, че това не допринася за ускоряване процеса на приватизацията и за обективността, ако щете и за яснотата на процеса и поставя в неравностойно положение участниците в процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров § 2 да отпадне.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев в чл. 2 ал. 10 да отпадне.
Гласували 115 народни представители: за 13, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 19.
Параграф 2 е приет.
Господин Николов, имате думата да докладвате § 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "350 млн.лв." се заменят с "1 млрд.лв.".
2. В т. 2 думите "350 млн.лв." се заменят с "1 млрд.лв."."
Предложение на народния представител Петър Димитров - в § 3, т. 1 и 2 числото "1 млрд.лв." се заменя с числото "500 млн.лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има едно оттеглено предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков § 3 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 6, против 106, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров в двете точки числото "1 млрд.лв." да се замени с числото "500 млн.лв.".
Гласували 114 народни представители: за 9, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11.
Параграф 3 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал.1:
а) в изречение първо думите "на тези по ал. 5 и 6 и" се заличават;
б) в т. 1 изречение последно се изменя така:
"Възнагражденията на консултантите по приватизационни сделки се заплащат от паричните постъпления от сделките или от средствата, предвидени за фондовете по ал. 1, т. 1;"
в) т. 2 се изменя така:
"2. за Централния републикански бюджет - 90 на сто;"
г) т. 3, 4, 5 и 6 се отменят.
2. В ал. 2, т. 3 след думите "инвестиционни цели" се добавят думите "включително и за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение".
3. В ал. 4 изразът "и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки" се заличава.
4. Алинеи 5 и 6 се отменят."
Предложение на народния представител Петър Димитров:
В буква "б" на § 4 т.1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков: § 4 да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов:
В § 4 т. 1, буква "в" да придобие следната редакция:
"в) Точка 2 се изменя така:
"2. За Централния републикански бюджет - 85 на сто, за попълване на Националния фонд за опазване на околната среда - 5 на сто".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Венко Вълчев: в чл. 6, ал. 1, т.1, изречение последно да се запази досегашната редакция, а именно:
"До 4 на сто от средствата, предвидени във фондовете, могат да се разходват за заплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 3".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Никола Николов, което е прието.
Предложение на комисията по икономическата политика:
"§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думите "на тези по алинеи 5 и 6 и" се заличават;
б) точка 1 се изменя така:
"1. за попълване на фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия - 10 на сто. Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи. Възнагражденията на консултантите по приватизационни сделки се заплащат от паричните постъпления от сделките или от средствата, предвидени за фондовете по ал.1, т. 1. Средствата, предвидени за фондовете, могат да се използват и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация и на служителите на приватизационните управления на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 по ред, определен за Агенцията за приватизация от Надзорния съвет, а за останалите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1 - от съответния ръководител."
2. Точка 2 се изменя така:
"2. за Централния републикански бюджет - 90 на сто;"
г) точки 3, 4, 5, 6 и 7 се отменят.
2. В ал. 2 т. 3 след думите "инвестиционни цели" се добавят думите "включително и за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение".
3. В ал. 4 изразът "и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки" се заличава.
4. Алинеи 5 и 6 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ясна е промяната и волята на вносителя. Приходите от приватизацията се разпределяха на много и различни адреси. Много от тях не бяха свързани с конкретната дейност на предприятията, а с нуждите и с определена целесъобразност. Сега промяната е насочена към това цялата приходна част от приватизацията да отиде в бюджета - на едно място е концентрирано.
Защо си позволяваме да предложим известно отклонение от този принцип и от това решение, което предлагат вносителите? Защото предприятията, които са работили, които са създавали материални блага, успоредно с това са довели и до замърсяване на околната среда. В този закон, в неговата заключителна част вероятно ще се реши да се запише императивно, че държавата поема изцяло задължението за осигуряване на средства за отстраняване на така наречените стари замърсявания.
Във връзка с това ние предлагаме да остане старата норма и в Националния фонд за опазване на околната среда да се насочват 5 на сто от приходите от приватизация. Тези средства няма да покрият цялото мероприятие по отстраняване на стари замърсявания, но ще бъдат един допълнителен ресурс към Националния фонд за опазване на околната среда, който целево може да се използва за отстраняването не само на старите замърсявания, но и за текущото въздействие на околната среда, което индустрията и приватизиращите се предприятия ще продължат да упражняват в средата, в която живеем. Затова смятам, че ако подкрепите нашето предложение, няма да бъде грешка, а добро дело. Надявам се и вносителите да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, по тази материя аз нямам амбицията да правя своя политика или политика на нашата парламентарна група. Мотивите, които са ме движили да направя това предложение, са били свързани с това, че в редакцията, която беше предложена като текст, според мене се дава възможност консултантът по една сделка да договори възнаграждение и то да му бъде изплатено и независимо от това какъв продукт ще даде той като консултация. Според мене този текст наистина дава такава възможност, след като се предвижда на него да му бъде заплатено не само в резултат на приходите, получени от приватизационната сделка, а и по друг начин. Затова аз предложих да остане досегашният текст, който поне ограничаваше начина на заплащането на консултанта в един определен процент и по един принципен начин - в зависимост от резултата на приватизационната сделка.
Вследствие на обсъждането в комисията се е получил един доста по-обхватен текст...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По-добър текст.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Да, съгласен съм с бележката на господин Николов - по-добър текст, в сравнение с който моето предложение звучи доста фрагментарно.
Аз подкрепям изцяло този текст, но частта от този текст, която се отнася до консултантите, продължава да звучи двусмислено. Аз не си оттеглям предложението само поради това. Иначе приемам предложението, което в крайна сметка прави комисията, но в частта, свързана със заплащането на консултантите, според мен остава този двусмислен текст, който смятам, че не е в интерес на държавата. Затова и не си оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
За реплика - господин Никола Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да направя само реплика, която да уточни за какво става дума - ако средствата, които постъпват от приватизационна сделка, не са достатъчни за заплащане на консултанта по сделката, да може да се ползват и другите фондове. Затова именно се набират тези фондове. Просто и ясно. Ако мерим резултата от дейността на консултанта само във величина, измерена със сумата, която ще получи държавата от приватизацията на това предприятие, Венко Вълчев е прав. Но очевидно когато приватизираме, ние не отчитаме успешността на приватизацията само с парите, които ще се получат за съответното предприятие, а и с много други ясни фактори за по-голяма част от депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Това, което каза господин Николов, аз изцяло го разбирам. Разбирам какво иска да каже, но не разбирам логиката, не разбирам защо трябва да бъде така. След като една консултация няма да оправдае висококвалифицираната и, разбира се, скъпа услуга, защото консултациите в тази сфера са скъпа услуга, след като тя не се оправдае с една изгодна приватизационна сделка, от която държавата да получи приходи, защо трябва да наемаме консултанти? При това положение според мен специалистите, длъжностните лица в органите биха могли да направят тази сделка и без консултанта, ако в крайна сметка няма приходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата господин заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз просто искам да обърна внимание, че ние този въпрос многократно го дискутирахме в комисията и мислех, че е станало ясно. Има сделки, при които консултантът ще бъде изключително полезен, за да ни помогне да осигурим достатъчно инвестиции в предприятието, да осигурим развитие на това предприятие, но да има малко кешово постъпление, примерно от един долар, какъвто е случаят с "Агрополихим", който е без консултант. Но ако беше с консултант, откъде ще платим - от долара ще вземем четирите на сто ли? Ясно е, че тогава, когато става въпрос в дадено предприятие да влязат 20, 30, 50 млн. долара, а получаваме един долар, очевидно е, че трябва да има възможност да се вземе от други места. И не е никакъв проблем това. Не се притеснявайте, няма кой да открадне пари. Всичко е абсолютно прозрачно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по предложението на Комисията по икономическата политика. Ние си казахме, че като започваме тази сесия, ще работим внимателно върху законите и ще ги правим качествени, ще имаме време да обмисляме нещата.
И двете логики ги разбирам - и на господин Николов, и на господин Божков. Само че те не са само тези логики. Има възможност и обратният въпрос да се зададе - като се продаде за един долар на работническо-мениджърски колектив, заслужава ли този консултант да го има и трябва ли да му се плати? Има и такива случаи, господин Божков. Разбира се, винаги от общото правило има и изключения. Само че тук говорим за пари на данъкоплатците, за бюджетни пари, за средства, които принадлежат на всички. И върху тези средства би трябвало да има най-първостепенен контрол и да знаем как се изразходват. За това иде реч тук, в Народното събрание. Затова се повдигат тези въпроси и ще продължават да се повдигат. Практиката с консултантите е противоречива все още. Може би тази година, господин Божков, тя ще придобие изключителен положителен резултат, защото Вие казвате, че тази година ще финализирате почти всички големи сделки и ще ги приключите до края на годината, ако не се лъжа. (Неразбираема реплика на Александър Божков.) Недейте да се отмятате от това, което казахте в началото на годината и миналата година. Във връзка с това, което казах тук, искам да взема реч по текста, който сега сте предложили на народните представители.
Уважаеми колеги, внимавайте какво се предлага в текста. Защото т. 1 се изменя така (цитирам): "за попълване на фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия - 10 на сто". И вижте какво става по-нататък: "Част от тези приходи - не се казва каква част - се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи". Уважаеми колеги, колко време ще има още Агенция по приватизация, след като в края на годината ще приключваме в общи линии процеса? Какви дълготрайни материални активи ще добиват органите по приватизация за сметка на приватизационния процес и на цената?
Всичко друго го приемам - че трябва да има средства за допълнително стимулиране. Аз съм съгласен. Не приемам мъглявите записи в законите и после да си обясняваме как беше и защо беше. Разбира се, че трябва да има най-малкото, което се изисква - наредба и да има "по ред, одобрен от министъра на финансите" да се придобиват краткотрайни и дълготрайни материални активи. Не може без контрол. Това не са пари на Агенцията, това са пари на държавата, на бюджета. Това, че ги отклоняваме от бюджета и ги вкарваме в Агенцията за някакви разходи - хубаво, но дайте да регламентираме реда. Това са деликатни неща. Ами ако утре, господин Божков, си сменят колите с нови? Това не са ли краткотрайни материални активи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Както правеше Веселин Благоев. (Шум и реплики в блока на Евролевицата.)
ИВАН БОЙКОВ: Ами Вие сега продължавате да го правите. Недейте ми давайте примери от миналото, които са отрицателни. Естествено, че е така. Само че Вие казахте, че ще промените коренно нещата. Какво значи, че средствата, предвидени за фондовете, могат да се използват допълнително за стимулиране на служители на Агенцията по решение на Надзорния съвет? Много извинявайте, Надзорният съвет и Управителният съвет на Агенцията са органи на Агенцията. Парите не са техни, парите влизат във фонд. Защо ще разполагат те? Поне наредба да има. Поне тази наредба някакъв орган над тях да я одобри. Вие я одобрете. Недейте така. Десет на сто от един милиард са сто милиона долара. Нали един милиард ще влязат? Сто милиона долара дава някой да се разпорежда на ниво Надзорен съвет!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Досега е било така. Няма нищо лошо.
ИВАН БОЙКОВ: Досега може да е било, но досега нямаше приватизация по Вашите думи. Сега ще следва взривът на приватизацията. Как няма нищо лошо - 100 млн. долара на Надзорен съвет. На каква отговорност, на каква схема?
Не може така да се подхожда към тези неща. Аз разбирам принципите и логиката, като говорим за логика. Дайте да стимулираме хората. Ниско са заплатени - безспорно е така. Но някакъв ред и порядък при изразходването на държавни бюджетни средства трябва да имат. А тук в закона нищо не пише. Даже не сте посочили, че наредба трябва да излезе.
Същото се касае и за органите в министерството. Откъде накъде? Тази агенция сме я създали да приватизира и да си отива след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков, нека да има и конкретни предложения, защото сме на второ четене.
ИВАН БОЙКОВ: Аз се затруднявам да кажа да отпадне тази точка. Но искам да изразя логиката на това, което ме смущава в този закон. И в комисията го казах. За съжаление не се приемат тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние сме на второ четене. Влизаме в изказвания, реплика, дуплика по нещо, което на второ четене трябва да е свързано с конкретен текст - ще отпадне ли, ще се замени ли и т.н.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз правя реплика, за да обясня, че възнаграждението на консултантите се състои обикновено от две части - едната е твърдото възнаграждение, което те получават, когато не са намерили купувач или е неуспешна сделката, другата е процентът от цената, която ще плати инвеститорът за съответната сделка. Очевидно тук става дума само когато сделката е за един долар, става дума за онази част от цената, която е твърда. И това трябва според мен да е ясно на Иван Бойков и той това го знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Бойков за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов! На мен ми е пределно ясно, само че не ми е пределно ясно как се изразходва фондът, който го натрупвате. Не сме показали ред и начин за изразходване на фонда. Напротив, показали сме друг ред и начин, който е извън норматива. Не казвам, че тук се касае за огромни суми. И понеже искате конкретно предложение, ще го направя в дупликата.
Текстът на т. 1 да остане до "на органите по чл. 3, ал. 3, т. 1", а думите "по ред, определен от Агенцията за приватизация от Надзорния съвет, и за останалите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1 - от съответния ръководител" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, защото материята за фонда за покриване на разходите за приватизация е доста сложна и в никакъв случай не е укоримо, че народните представители не познават добре тази регламентация.
На първо място, тя много подробно е регламентирана в действащия в момента Закон за приватизация. И искам да кажа на господин Бойков, че този текст за придобиване на дълготрайни и краткотрайни активи и в момента е залегнал в чл. 6, ал. 1, т. 1 от действащия закон. И, надявам се, той не предлага този текст да отпадне.
Що се касае за това какви дълготрайни и краткотрайни активи купуваме, купуваме такива активи, които са необходими за нашата дейност. Обикновено това става с решение на Надзорния съвет.
Искам да ви кажа също така, че много добре е направен текстът, съгласно който разходите за така нареченото "индивидуално стимулиране" ще се одобряват за Агенцията за приватизация именно от Надзорния съвет, тоест редът, по който ще става това. Защото Надзорният съвет е политически орган за ръководство на агенцията. В него има представители на парламента, има двама представители на опозицията - на Евролевицата и на БСП, има представители и на Министерския съвет. И действително за всички важни въпроси, касаещи политиката на агенцията, ние взимате становището на Надзорния съвет. И мисля, че добре постъпваме.
Що се касае до възнаграждението на консултантите. Също много сме мислили по този въпрос. Нашите сметки показаха, че има вероятност постъпленията по фонда, на агенцията специално, да не бъдат достатъчни за плащане на възнагражденията на консултантите. А ние не можем да си позволим да останем без този фонд.
И накрая, на въпроса на господин Бойков - защо не регламентираме разходите по фонда нормативно. Искам да кажа, че има действащ правилник за реда, по който се разходват тези средства, приет от Министерския съвет. На всяко тримесечие ние представяме отчети, които се приемат от Надзорния съвет. Също така правим годишен отчет за разходите по фонда, който се одобрява от Министерския съвет.
Действително има една много стройна, много ясна и подробна регламентация. Разходите по фонда се проверяват и от Сметната палата. Минаха вече няколко проверки и няма никакви констатации за нередни разходи.
Така че, мога да ви успокоя, че действително разходите по фонда за приватизация се изразходват за процеса за приватизация.
И няколко думи за индивидуалното стимулиране. Ние направихме една много проста сметка, че по този начин освен по-бърза, приватизацията ще ни излезе и по-евтина, защото ние имаме сметка да плащаме това индивидуално стимулиране. То се плаща само за свършена работа, не се плаща за текуща работа. Плаща се само тогава, когато има сключена сделка. И сметките показаха, че е по-добре сега да дадем тези пари, отколкото да плащаме заплати от бюджета още няколко години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков - § 4 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Петър Димитров - буква "б" от точка 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 23, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов за нова редакция на буква "г". А то е оттеглено от вносителя, значи няма да го гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов за нова редакция на буква "в" в точка 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 31, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев - да се запази досегашната редакция на точка 1 в ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 28, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на господин Иван Бойков - в предложения от комисията текст в точка 1, буква "б" да отпадне текстът след думите "чл. 3, ал. 1, т. 1".
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 19, против 90, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 10.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. В чл. 6а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "в специална извънбюджетна сметка" се заменят с "във фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия".
2. Точки 2 и 3 се отменят.
3. Точка 4 се изменя така:
"4. договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения за инвестиции, работни места и други задължения, включени в приватизационните договори, се внасят в централния републикански бюджет."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 5 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата по § 5? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков § 5 да отпадне.
Гласували 113 народни представители: за 13, против 96, въздържали се 4.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Други предложения няма.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 5, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 10.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В чл. 17, ал. 2 думите "350 млн. лв." се заменят с "1 млрд. лв.".
Предложение на народния представител Петър Димитров:
В § 6 числото "1 млрд." се заменя с числото "500 млн.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Петър Димитров, което не е прието от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 14, против 97, въздържали се 10.
Предложението на господин Димитров не е прието.
Поставям на гласуване § 6, текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 12.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 7. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 5 думите "сам или чрез свързани лица" се заличават.
2. Алинея 9 се изменя така:
"(9) При продажбите по реда на ал. 1, т. 1 и 5 не се прилагат условията по ал. 3."
Предложение на народния представител Петър Димитров:
В § 7 се правят следните изменения:
а) точка 1 отпада;
Комисията приема това предложение.
б) в т. 2 изразът "и 5" отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов, което е прието по принцип.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 7 да отпадне.
Предложението не е прието от комисията.
Предложение на народния представител Венко Вълчев, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 7. В чл. 25 ал. 9 се изменя, както следва:
"(9) При продажбите по реда на ал. 1, т. 1 и 5 не се прилагат условията по ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям последователно на гласуване неприетите от комисията предложения.
Първото предложение е на господин Петър Димитров във втората му част - в т. 2 изразът "и 5" отпада.
Моля да гласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 16, против 86, въздържали се 3.
Второто предложение на господин Петър Димитров не е прието.
Предложението на господин Стоилов е прието.
Господин Статков предлага § 7 да отпадне. Това предложение не е прието от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 102 народни представители: за 16, против 84, въздържали се 2.
Предложението на господин Руси Статков не е прието.
Предложението на господин Бойков е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на комисията така, както беше докладвано от нейния председател.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. Член 32 се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков и на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов - § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя тяхното предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Руси Статков, Георги Божинов и Атанас Богданов § 8 да отпадне.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 91, против 21, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Никола Николов:
Създава се нов § 8а със следното съдържание:
"§ 8а. Член 33 се изменя така:
"Чл. 33. По реда на тази глава се продават и незавършени обекти на строителството и обособени части от държавни и общински предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от комисията текст за чл. 33.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 9.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 9. В чл. 44 се създава ал. 7:
"(7) Инвестиционните бонове не могат да служат за плащания по приватизационни сделки по чл. 25, ал. 1, т. 1."
Предложение на народния представител Петър Димитров:
Сегашният текст на § 9 отпада и се заменя с текста:
"В чл. 44а ал. 2 се отменя."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народния представител Стефан Стоилов е оттеглено.
Предложението на народния представител Руси Статков § 9 да отпадне не е подкрепено от комисията.
Същото предложение са направили и народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов. То също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Венко Вълчев, което е оттеглено от вносителя.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвани по § 9.
Имате думата, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, на заседание на комисията аз оттеглих това предложение за ал. 7. Не променям становището си за оттеглянето, но бих искал вносителите още веднъж да погледнат и от една друга гледна точка последствията от този запис, който ще направим сега. Затова аз бих предложил да гласуваме това предложение независимо, че съм го оттеглил. Съответно гласуването ще покаже дали има някакво преосмисляне от вносителя или няма.
На какво исках да обърна внимание? Вярно е, че аргументите да се оттегли това предложение бяха изключително в посоката на безспорния факт, че нашата система за публична търговия, публичното предлагане и купуване, което се извършва чрез борсата, в сегашното си състояние не е готова да поеме един инструмент, наред с паричното плащане.
Действително, появата на борсата и движението през инвестиционните посредници на приватизационни бонове в сегашната система на борсата, а бих казал, че още повече и за депозитара, биха създали предпоставки за един хаос. От тази гледна точка, за да облекчим функционирането на нашите неукрепнали субекти на капиталовия пазар, има логика да не допуска този инструмент на пазара. Но, да не стане така, в стремежа да изпишем вежди, да направим нещо по-лошо.
Ние поначало твърде много се грижим да не създадем проблеми на тези институции - на борсата и на депозитара, а пък проблемите пред тях биха били един стимул да усъвършенстват работата си, но което е по-важното - с този текст ние ще нанесем един удар върху едни от сериозните субекти, които евентуално биха се появили на капиталовия пазар, а това са пенсионните фондове. Според мен по същество ние ще направим така, че практически няма да има доброволно пенсионно осигуряване чрез приватизационни бонове. Това ще бъде крайното последствие от този текст за мен.
Разбира се, законът за доброволното пенсионно осигуряване все още не е влязъл в Народното събрание, но поне в досегашния текст, който ние обсъждахме, беше заложено, че тези субекти, които ще събират приватизационни бонове като осигурителни вноски, ще могат в крайна сметка да ги използват за нещо.
Със записването на двата текста, че тези бонове няма да могат да се използват в съотношение 2 : 1 при приватизационни сделки и особено този текст, който няма да даде възможност тези бонове да се завъртат на пазара, ние практически обезсмисляме смисълът на концентрацията на тези бонове на едно място. Това, разбира се, не е задължително да става. Не е необходимо да обвързваме непременно пенсионния фонд с процеса на масовата приватизация. Едното с другото няма нищо общо, но това при всички случаи ще бъде причина пенсионният фонд да откаже да приема като вноски по пенсионно осигуряване приватизационните бонове.
Ще стане така, че ще отпадне възможността хората практически да използват своите пенсионни бонове като една пенсионна вноска, тъй като фондът ще откаже да ги приема. Аз в това съм убеден. Това е една тежест за фонда, поначало боравенето с тези инструменти и при положение, че отпадне стимулът 2:1, че отпадне възможността да излязат на пазара и аз да съм шеф на този фонд - защо да си създавам главоболието.
Затова моля още веднъж вносителят да осмисли този проблем и ако е наясно и държи да остане този текст - да остане, но нанасяме удар върху една сфера, на която разчитаме много.
РЕПЛИКА: Той не може да откаже!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Напротив, може!
Понеже възникна репликата, да отговоря: не е вярно, аз също смятах, че не може, но се оказва, че може.
Има тълкуване и съвсем определено се оказва, че може да избере - и вносителят, и фондът може да избере дали ще приема боновете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Никола Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз не знам по каква процедура ще бъде предложено да се гласува в зала, след като едно предложение е оттеглено в комисията, но това ще реши очевидно председателят, но все пак да изясним този въпрос. Става дума за това възможно ли е на капиталовия пазар да се участва с непарични средства?
На господин Вълчев му е съвсем ясно, затова и оттегли предложението си, че не е възможно на капиталовия пазар да се участва с непарични средства. Ясно е като бял ден!
Тази възможност за инвестиционните бонове и за другите такива неплатежни средства е допусната на централизирани търгове, които са специфична борсова търговия. Специфична е, защото се прави като специфично публично предлагане, така че не виждам притесненията, които тук бяха изразени, че няма да могат да бъдат използвани тези инвестиционни бонове, че ще се случи нещо с тях, че те ще се обезценят. Това е много по-малко опасно, отколкото това да имат сектор на капиталовия ни пазар, на нашата фондова борса, в който да се участва с непарични платежни средства. Това очевидно ще създаде едно разслоение на онези акции, които ще се продават, и другите, които ще се купуват с пари. Това е логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Други желаещи за изказване не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Петър Димитров, което не е възприето от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 9, против 98, въздържал се 1.
Предложението на господин Петър Димитров не е прието.
Господин Стоилов е оттеглил предложението си.
Следва предложението на господин Руси Статков - § 9 да отпадне. Същото предложение е и на господата Георги Божинов и Атанас Богданов.
Поставям на гласуване предложението на тримата народни представители.
Гласували 120 народни представители: за 19, против 93, въздържали се 8.
Предложението за отпадане не се приема.
Други предложения няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа на текста на вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Господин Николов, имате думата по § 10.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 10. В чл. 47 ал. 4 се изменя така:
"(4) Право на допълнителни инвестиционни бонове имат работници и служители от държавни предприятия за компенсиране на заработени до 31 декември 1997 г., но неизплатени работни заплати, по ред, установен от Министерския съвет."
Предложение на народния представител Руси Статков:
1. Параграф 10 да отпадне.
2. Да отпадне чл. 47, ал. 4.
3. В чл. 47 се включва нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) За всяка година трудов стаж се получават по 25 хил. инвестиционни бона."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов:
Да се създаде нов § 10а със следното съдържание:
"§ 10а. В чл. 47 се създава нова ал. 2:
"(2) Всеки български гражданин има право да получи по 50 хил. инвестиционни бона за всяка година трудов стаж."
Останалите алинеи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков § 10 да отпадне.
Гласували 129 народни представители: за 25, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
И второто предложение на народния представител Руси Статков - за заличаване на чл. 47, ал. 4 и заместването й с нов текст. Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов за създаване на нов § 10а.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 91, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 16, въздържали се 2.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 11. В чл. 49, ал. 3 изречение второ се отменя."
Предложение на народния представител Петър Димитров:
Параграф 11 се изменя така:
"В чл. 49 ал. 3 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В § 11 да се запази изречение второ на ал. 3, чл. 49.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
Член 49, ал. 3 - второто изречение да не се отменя и да се запази досегашният текст, а именно:
"Доброволните пенсионни фондове могат да използват притежаваните от тях инвестиционни бонове като платежно средство в приватизационни сделки, чийто предмет са акции - държавна собственост. В този случай един инвестиционен бон се равнява на 2 лева."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивите да възразявам срещу ликвидирането на изречение второ от текста на този член са свързани със следното:
Първо, твърде много време и по моему убедително от страна на сегашното правителство, на неговите институции се говореше за доброволните пенсионни фондове, които трябва да бъдат подкрепени, трябва да бъдат трети стълб на пенсионното осигуряване и че в перспектива те ще се превърнат в структури, които ще излизат активно и на фондовия пазар.
Второ, никой не се е отказал от това да признава, че на голямата социална група пенсионери под влияние на различни фактори, намиращи се в твърде тежко материално финансово положение, при възможност трябва да се оказва някаква помощ, т. е. да се търсят начини положението им да бъде облекчено.
Трето, това се разглеждаше и при обсъжданията, доста отдавна, на законопроекта за доброволните пенсионни фондове като нещо, което ще стимулира тяхното развитие, ще увеличи притегателната сила към тези доброволни пенсионни фондове. Особено колегите от Комисията по икономическата политика помнят, че при обсъжданията, с участие и на експерти, грижата ни беше дотолкова, доколкото при тази преференция - един инвестиционен бон да бъде инструмент за закупуване на собственост за 2 лева, натрупването на такава по-голяма маса от инвестиционни бонове да не доведе до размиване, до възможности за спекулации. И да бъдат обособени два фонда в пенсионните фондове. Тоест, желанието на Комисията по икономическата политика - и на ръководството й, и на колегите, беше нормативната уредба да бъде направена така, че всичко да бъде изчистено и същевременно тягата към тези пенсионни фондове да бъде доста голяма.
С премахването на тази преференция под натиска на нашите външни финансови партньори 99 на сто от това, което се имаше като намерение, отпада. И не виждам в името на какво. Не се постига нищо, което в някаква степен да е еквивалентно. Вярно е, че много от работите, които искат и фондът, и банката, се приемат, но има и неща, които могат да бъдат отстоявани. И това беше един пункт, по който вероятно е имало настроения сред правителствените кръгове, за да се приеме и това внушение за отпадане на преференцията.

Ако вие гласувате това предложение на вносителя, до голяма степен обричате доброволното пенсионно осигуряване на слабо развитие, поне сега на старта.
Аз ви казвам тези неща без какъвто и да е елемент на политизация. Става дума за доброволни пенсионни фондове, а не за някакви партизирани, политизирани структури.
Големият проблем във връзка с доброволното пенсионно осигуряване е именно, когато ще се приема законът, много да внимаваме. Наистина много да внимаваме, три пъти да мерим, един път да режем. Но именно за да получат развитие тези структури, не трябваше да бъде отнемана тази преференция, за която помоему навремето ние всички гласувахме, без да има някакви сериозни различия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Професор Стоилов, Вие просто не отчитате, че слънцето, въздухът и водата за българския народ, каквото е Международният валутен фонд, не го искат. Е, може ли да оставим сега народа без слънце, въздух и вода? Не можем да го оставим! Каквото каже слънцето, въздухът и водата за българския народ, туй ще бъде. Е, пенсионерите мрели, пенсионерите ровели в кофите за боклук - техен проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Стоилов! Аз няма да си позволя да говоря като колегата иронично за слънцето и въздуха, просто искам да се опитам да обясня каква е логиката, тъй като аз съм от хората, които поддържат другата теза. Разбира се, аз Ви уважавам като икономист, но от правна гледна точка не мога да разбера защо трябва да махнем тази преференция примерно за работническо-мениджърските дружества, както го направихме, а да остане за пенсионните фондове. Логиката, която ни води е една и съща за всички и това не е поради слънцето и въздуха, а просто поради една правна логика, която е много проста. Всеки лев, който се получава в повече, предполага едно напомпване на един ресурс, който реално го няма, това е един подарък. Поради което просто преценихме, че трябва да бъдат изравнени условията и тези бонове да имат стойността на един лев, както направихме при работническо-мениджърските дружества, т.е. всички да бъдат поставени при равни условия. От тази гледна точка не виждам нищо лошо. Още повече, че много важно за мен е пенсионните фондове да осъществят своята цел и да дадем гаранции те да не се превърнат в пирамиди. А гаранцията е активите, които тези фондове притежават, да бъдат реални, да бъдат гарантирани и по този начин самите фондове да дадат гаранция на своите вложители, а не да придобиват някакви активи, които са измислени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Първо, при работническо-мениджърските дружества такава преференция за 2:1 нямаше.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Имаше.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Имаше ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това е виртуален лев, който помпи инфлацията.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, какво е - е ясно. Нищо не помпи. Ако не изневеряваме на духа на дискусията, в която и вие участвахте като членове на Комисията по икономическата политика, вие си спомняте, тогава нашата грижа беше насочена към това: щом ще има акумулиране и на такъв инструмент, да обособим два фонда, да предвидим регламентация, която няма да създава такива пирамидални очаквания. След определен брой години, когато могат да бъдат завъртени придобитите по този начин акции, без да създаваме излишни оптимистични и свръхоптимистични очаквания да заработят тези фондове. Не там е причината.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): И там!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Причината е главно свързана с това, че една преференция, която практически щеше да обслужва насочващите се към пенсионните фондове, а не самите пенсионни фондове, се ликвидира. Това помоему не е плюс. Ако имаше преференции, които трябваше да се пипат, то не тази е, която трябваше да се пипа.
И накрая. Аз съм един от тези, които претендират, че са автори на конструкцията на чл. 25 в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, защото съм бил и съм привърженик на това работещият и в другите западни страни ЕСОП у нас да бъде адаптиран и в някаква форма този механизъм да работи. Но понеже и вие, и всички в страната признаха, че в областта на работническо-мениджърската приватизация има твърде голямо замърсяване, аз откровено заявих, а тихомълком го призна и председателят на Комисията по икономическата политика, че трябва малко да бъдат свити, ако не даже и повече, преференциите в тази област. Това е моят мотив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз споделям напълно аргументите, които изложи пред вас проф. Стоилов, и ще се опитам малко да ги допълня. А тъй като господин Рафаилов междувременно изложи и аргументи против, ако това са основните аргументи против, ще се опитам да обясня, че те са несъстоятелни. Но се съмнявам, че са само тези основните аргументи. Главната причина, макар и в малко груб и директен вид, господин Стефан Нешев я изложи според мен достатъчно ясно. Мисля, че това е всъщност главната причина и че в крайна сметка ние просто сме се съгласили с тези аргументи, които не са български. Както и да е.
Не е вярно, че този текст, който даваше възможност един инвестиционен бон да се равнавя на 2 лв., беше някаква преференция. Просто искам това да подчертая. Не е вярно, това не беше някаква преференция. Напротив, с този текст, че един инвестиционен бон може да се равнява на 2 лв. при приватизационна сделка, правена от пенсионен фонд, точно по този начин субектите на капиталовия пазар се изравняват. Даже не съм сигурен дали се изравняват, но поне се довеждат до някакво съвместимо ниво на съпоставяне.
Защо? Няколко пъти вече се мъча да внуша от тази трибуна, че на капиталовия пазар клиентът, големият инвеститор, който купува цяло предприятие, или който купува 30 - 40 на сто от едно предприятие, плаща единична цена на акцията неколкократно по-висока от тази, която купува дребният инвеститор, който купува пет акции и половина. Ако аз купя пет акции, сигурно ще ми ги продадат за хиляда лева. Защото тези пет акции не значат нищо. Но, ако аз купувам 40 на сто или 100 на сто от едно предприятие, никой няма да ми ги даде по-евтино от 5 хил. лв. примерно, защото аз купувам качество. Това е принципно положение на капиталовия пазар - купуваш ли голям пакет, особено пък цяло предприятие, цената моментално скача. Няма луди хора. Щом като има такъв купувач, цената моментално скача и това е справедливо.
Ако ние наистина искаме да стимулираме големият инвеститор на този пазар, защото точно за това говорим, а и практиката ни е такава - господин Божков го няма, но във всички други сфери ние действително се мъчим да подпомогнем големия инвеститор. Ако той прави сделка, ние сме склонни тя да бъде даже на цена 1 долар. Разберете, 1 долар, ако инвеститорът е голям, уважаван и така нататък. На капиталовия пазар ние обаче не смеем някак да му дадем тази не привилегия, а просто даже да го поставим приблизително равностойно на останалите купувачи. И това съотношение 1:2 беше просто действително един жест, което, ако не друго, то поне се показва едно уважение към големия инвеститор на нашия капиталов пазар. Сега това го зачеркваме.
Най-напред това е едно свиване и по този начин действително български крупни инвеститори на капиталовия пазар няма да се появят. Това беше единственият шанс, точно приватизационните фондове да се явят на капиталовия пазар като български, подчертавам, български крупни инвеститори, тъй като обем пари в България няма, но обем бонове можеха да се концентрират, и можеха да станат хубави неща.
Това, което мимоходом каза господин Стоилов, пък и аз споменах, е, че действително ще стане така, че тези пенсионни фондове ще се отделят от процеса на масовата приватизация. При обсъждането на закона в Комисията по труда и социалната политика, където става основното обсъждане, те вече няколко пъти го заявяват, че не бива да се отъждествява и че те няма да се включат в този процес след като законът им дава възможност да избират или - или. И ние ще бъдем принудени или да запишем императивно в закона, че те ще бъдат длъжни да приемат инвестиционните бонове като вноски по осигуряването задължително, и това също няма да бъде справедливо, или те няма да се набутат в тази неизгодна и сложна за тях ситуация.
Има и един друг аспект, по който не знам дали ще имате отношение, но с тези текстове и подобни на него текстове, според мен тази линия и философия се задълбочава на сваляне авторитета на понятието "приватизационен бон". Ще дам пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви изтече, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Да, виждам че изтече, но ако имам възможност ще развия мисълта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като се очертават три реплики, което означава 6 минути, което означава да просрочим работното време, репликите ще останат за следващото заседание. Тогава ще бъде и дупликата на господин Вълчев, тогава ще бъде и гласуването.
Съобщение за парламентарен контрол на 22 януари 1999 г.:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговаря на четири актуални въпроса от народните представители Иван Бойков, Веселин Бончев и Иво Атанасов.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Драгомир Драганов и Атанас Богданов и на питане от народния представител Румен Овчаров.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Нансен Бехар.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ахмед Юсеин, Ремзи Осман, Лютви Местан и Мюмюн Емин.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Кънчо Марангозов, Илия Баташки и Бойко Великов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ивалин Йосифов и Татяна Дончева.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Дянко Марков и на питане от народния представител Анелия Тошкова.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуални въпроси от народните представители Иво Атанасов, Иван Генов и Петя Шопова и на питане от народния представител Иван Бойков.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Ивалин Йосифов.
Министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов поради отсъствие от страната.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 126.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 22 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев
 Александър Джеров

Секретари:
        Виктория Василева
       Ивалин Йосифов