Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 март 2001 г.:
Проект за решение за приемане на годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда. Вносител - Министерският съвет. Проектът е разпределен на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за браншовите организации. Вносители - Никола Николов, Христо Христов и Илиян Попов. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносители - Николай Христов, Никола Николов, Стефан Личев и Петко Илиев. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител - Борислав Китов. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Проект за решение по изпълнението на допълнителните мерки за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Вносители - Емилия Масларова и Ангел Найденов. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение във връзка с изслушване докладите на министрите на вътрешните работи и на правосъдието по изпълнение на допълнителните мерки за противодействие на престъпността. Вносители - Веселин Бончев, Яшо Минков и още двама депутати, на които не можах да разчета подписите. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение във връзка с изслушване докладите на министрите на вътрешните работи и на правосъдието по изпълнение на допълнителните мерки за противодействие на престъпността. Вносители - Бойко Радоев и Ивайло Калфин. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия. Вносители - Димитър Луджев, Лютви Местан, Юнал Лютфи. Водеща комисия - Комисията по културата и медиите.
Законопроект за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносител - Владислав Костов. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
По дневния ред е направено предложение от господин Александър Томов, който предлага точка в седмичната програма да бъде законопроектът за минималната часова работна заплата и индексация на доходите.
Има предложение от народния представител Ангел Найденов точка в дневния ред да бъде проект за решение по изпълнение на допълнителните мерки за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред с вносители Емилия Масларова и Ангел Найденов. Този проект, както преди малко съобщих, е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, поради което няма да го поставя на гласуване.
По предложение на госпожа Екатерина Михайлова е направена седмичната програма за работа на Народното събрание за периода от 21 до 23 март 2001 г.:
1. Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г. Вносител - Министерският съвет.
3. Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети и тренировъчна сертификация през 2001 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", подписан на 24 март 1992 г. в Хелзинки. Вносител - Министерският съвет.
4. Ново обсъждане на Закона за политическите партии, върнат с Указ № 28 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията.
5. Второ четене на законопроекта за Социалноинвестиционен фонд.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.). Вносител - Министерският съвет.
7. Второ четене на законопроекта за електронния документ и електронния подпис.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вносители - Панайот Ляков, Владислав Костов и Красимир Каменов; Георги Божинов и Емилия Масларова; Руси Статков; Христо Иванов; Красимир Каракачанов и Анатолий Величков; Любомир Божков и Михаил Миков.
10.  Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители - Министерският съвет; Георги Дилков - Лорда и Цветелин Кънчев.
11. Второ четене на законопроекта за сдружения за напояване.
12. Парламентарен контрол.
Имате думата по предложенията за дневен ред.
Господин Буров има думата.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Нашето, Тридесет и осмото Народно събрание, освен с пълния си мандат - нещо, с което малко наши народни събрания биха могли да се похвалят - се намира в скалата на времето между две столетия и две хилядолетия, съответно между ХХl и ХХll век и второто и третото хилядолетие след Христа. И макар че скалата на времето е относителна, тази граница предизвиква хората да правят оценки и прогнози за миналото, настоящето и бъдещето. В този контекст е единодушно мнението, че хартиената парадигност ще бъде заменена с цифровата, и че web-технологията ще бъде тази, която ще бъде в основата на комуникацията и културата на битието.
Поради това, уважаеми господин председателю, Ви моля да предложите за включване в дневния ред като точка осма - веднага след Закона за електронния документ, предложението ми за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който предвижда в чл. 9, ал. 6 към сега съществуващата разпоредба, че народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, да бъде добавено: "както и на лична web-страница...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече е по същество, господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ: ... в Интернет до 15 МВ поддържане на сървъра на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е по същество.
ЮЛИЯН БУРОВ: Да, по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, но ние сега сме на дневния ред, а не по същество.
ЮЛИЯН БУРОВ: Предложението е подкрепено от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Изминало е повече от една година. Форматът на предложението е такъв, че няма нито организационно, нито финансово да затрудни Народното събрание. И вие ще се убедите, че в действителност той ще бъде приет много бързо.
Затова Ви моля, господин председателю, да го включите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров, но има пречки от правилника. Предложенията за дневен ред се правят до 18,00 ч. във вторника, предшестващ сесията. Така че не мога да поставя на гласуване Вашето предложение.
Имате думата, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да направя едно предложение за промяна в предложения от госпожа Михайлова дневен ред - на мястото на т. 6, която да стане т. 11, а т. 11 да стане т. 6. Става дума за закона за водните сдружения.
Уважаеми депутати, в момента масово са източени малките водоеми. Рибари и какви ли не други ползватели са източили водоемите, а предстои, както се очертава, едно ранно засушаване в България. Освен това много от общините се възползват от Закона за общинската собственост и продължават да отдават под наем и пр. язовирите. Много ви моля, тъй като ни предстои поливният сезон и трябва да се изграждат водните сдружения, този закон, който вече шест месеца стои по банките ни, да стане т. 6 и по този начин да можем да го приемем, за да задвижим въпроса предварително.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Трябва ли да кажа, че не възразяваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не. По дневният ред няма противно становище или подкрепа. Има еднократно изказване.
Господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Странно ми прозвуча Вашето пояснение, че няма да подложите на гласуване нашия проект за решение. Ние имаме сериозни основания да мислим, че този проект за решение ще бъде оплетен в паяжината на дълги процедури и въобще няма да бъде разгледан нито в комисиите, а следователно и в пленарна зала. С оглед на което подновявам предложението си да бъде включен за разглеждане като точка от дневния ред проекта за решение във връзка с изслушването на министрите на вътрешните работи и на правосъдието по допълнителните мерки за противодействие на престъпността. Решението трябваше да бъде логичният завършек, дами и господа. (Господин Иван Куртев разговаря с господин Любен Корнезов.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Чакай малко да те чуе председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво има?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Надявам се, че не е отношение към мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кое?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Освен на залата, мотивирам предложението си и към Вас, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз имам право да се консултирам с господин Корнезов. Консултирам се с господин Корнезов и Ви слушам.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Предложението за решение и по принцип решението трябваше да бъде логичния завършек на вчерашното извънредно заседание. Аз мисля, че мнозинството продължава да не си дава сметка, че извънредното заседание, освен извънредно, провеждащо се извън обичайните дни, беше извънредно и като нагласа, и като очаквания на обществото. Всички очаквахме да чуем освен обзора на действията на МВР и на правосъдното министерство, оценка за съответствието между характеристиките на престъпността и предприетите мерки. Да чуем оценка за резултатите.
Второ. В дискусията, освен тези, доста несръчно поднесени от мнозинството вчера, очаквахме да чуем отговора на въпроса промени ли се нещо в атмосферата? Промени ли се нещо в усещанията на хората за повече защита, сигурност и спокойствие. И на трето място, на тази основа очаквахме Народното събрание да приеме едно решение с оценка и тази оценка да съдържа отговор на въпроса що за управление и що за резултати от това управление имаме, след като едно зловещо убийство, само по себе си, но така или иначе е възможно да се случи навсякъде, предизвика спонтанна реакция, чрез самоорганизация на хората да търсят решение и да търсят отговори от властта, с оглед на което предлагаме да бъде разгледан проекта за решение в рамките на тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, това което предлага колегата Найденов, е необходимо, но не е достатъчно. Вчера ние влязохме в процедура, дебат по изслушването на двамата министри. Изтичането на времето на заседанието достатъчно основание ли е да смятаме, че сме приключили своята работа по този въпрос? Ако ние с вас гледахме един законопроект и бяхме стигнали до неговата среда или малко преди края и завърши нашето заседание, в следващото заседание няма ли да продължим своята работа? Има време на парламентарните групи да изложат своите позиции. Има още записали се за изказвания. И тогава можем да пристъпим към вземане на решение, което предлага господин Найденов.
Ето защо, уважаеми господин председателю, аз смятам, че ние трябва да имаме една нулева точка в дневния ред, както тук е предложен, с което трябва да завършим дебата, да решим дали ще се произнасяме с решение или не и, ако - "да", да го гласуваме и едва тогава да пристъпим към седмичната програма на Народното събрание. Всичко друго ще бъде един формализъм, който няма да бъде простен от обществото на Народното събрание. Няма как да кажем, че сме приключили, защото вчера времето на заседанието е изтекло, а днес не желаем да продължим своя дебат. Нямаме друг изход, уважаеми колеги народни представители, ако уважаваме себе си, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има ли други изказвания по дневния ред? Няма.
Кратко разяснение преди да преминем към гласуване. Така, както отказах на господин Буров да поставя на гласуване поставения от него въпрос, защото нямам основание по правилника, по същия начин, господин Божинов, и на Вас не мога да удовлетворя искането, защото аз не правя дневния ред.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво правихме вчера ние с вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дневният ред се прави по определен от правилника ред.
А що се отнася до искането на господин Найденов да подложа на гласуване предложения от него и госпожа Масларова проект за решение, Вие се позовавате на чл. 86 от Конституцията и на чл. 73 от правилника. Изчетете двата текста внимателно и ще видите, че оставка на правителството не може да стане по искане на двама депутати, а по точно определен брой. А чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постановява реда, по който всеки един проект за решение, на каквато и да е тема, се разпределя на комисията в съответния срок. Аз това съм направил още снощи след приключване на заседанието. Комисията след това вече в определения 15-дневен срок гледа.
Така че и в този случай аз не мога да наруша правилника и да направя изключение.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Томов точка в дневния ред да бъде законопроекта за минималната часова работна заплата и индексация на доходите.
Гласували 184 народни представители: за 67, против 82, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов т. 6 и т. 11 да си разменят местата - съответно т. 11 да стане т. 6, а т. 6 да отиде в края на седмичната програма.
Гласували 187 народни представители: за 138, против 45, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Тези две точки си разменят местата в седмичната програма.
Моля, гласувайте седмичната програма, така както ви я докладвах, с изменението, което току-що приехме, за размяна на местата на двете точки.
Гласували 167 народни представители: за 127, против 6, въздържали се 34.
Седмичната програма е приета.


Първа точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВАТА, НАПРАВЕНА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПО ЧЛ. 12 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Стоилов има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за оттегляне на резервата,
направена от Република България, по чл. 12 от Европейската
конвенция за екстрадиция № 002-01-64, внесен от
Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 7 декември 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България, по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция № 002-01-64, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Веселина Малева - представител на Министерството на правосъдието. Тя представи законопроекта и даде следните обяснения по него. Резервата по чл. 12 е направена при ратификацията на Европейската конвенция за екстрадиция, приета на 27 април 1994 г., публикувана в "Държавен вестник" бр. 39 от 1994 г.
Подобна резерва към Европейската конвенция за екстрадиция, съставена в Париж на 13 декември 1957 г., досега са направили само четири скандинавски страни - Дания, Исландия, Норвегия и Швеция, но за тях това се е налагало от особеностите на националното им законодателство.
Съветът на Европа е предложил на държавите, направили резерва по чл. 12 на конвенцията, да преразгледат становището си и евентуално да оттеглят своите резерви.
След разисквания, комисията реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България, по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция № 002-01-64, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще докладва господин Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно законопроект № 002-01-64 за оттегляне на резервата,
направена от Република България, по чл. 12 от
Европейската конвенция за екстрадиция, внесен от
Министерския съвет на 13 ноември 2000 г.

На свое заседание от 23 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроекта за оттегляне на резервата, направена от Република България, по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме Закон за оттегляне на резервата, направена от Република България, по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция, съставена на 13 декември 1957 г. в Париж, "Държавен вестник" бр. 8 от 1995 г., ратифицирана със закон на 27 април 1994 г., "Държавен вестник" бр. 39 от 1994 г.
Становището беше прието с 10 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържали се"."
Благодаря Ви, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за оттегляне на резервата, направена от Република България, по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция.
Гласували 132 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, че на първо четене не бяха направени предложения за изменения и допълнения към текста и въз основа на приетия от нас Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам законопроектът да бъде предложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Нихризов.
Гласували 125 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Стоилов, може ли да докладвате закона за второ гласуване?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

"ЗАКОН

за оттегляне на резервата, направена от Република България
по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция

Член единствен. Република България оттегля резервата, направена по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция, съставена на 13 декември 1957 г. в Париж (ДВ, бр. 8 от 1995 г.), ратифицирана със закон на 27 април 1994 г. (ДВ, бр. 39 от 1994 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Законът е приет и на второ гласуване.

Втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ НА ЕВРОКОНТРОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО ОТ 13 ДЕКЕМВРИ 1960 ГОДИНА С ПОСЛЕДВАЩИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ ЗА ЗАМЯНА НА МНОГОСТРАННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПЪТНИТЕ ТАКСИ ОТ 12 ФЕВРУАРИ 1981 Г. СЪС СЪОТВЕТНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА КОНСОЛИДИРАНИЯ ТЕКСТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ НА ЕВРОКОНТРОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО ОТ 1997 Г.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Папаризов, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!


"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-02-1 от 15.1.2001 г. за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на
Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на
въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите
изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г., внесен от Министерския съвет


На заседанието, проведено на 31 януари 2001 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г., подписан на 27 юни 1997 г. в Брюксел и приети със заключителния акт на дипломатическата конференция в Брюксел на 27 юни 1997 г.
Новите обективни реалности в областта на аеронавигационното обслужване в Европа налагат осъвременяването на разпоредбите на действащата Конвенция на Европейската организация за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването - Евроконтрол, от 1960 г. Тя представлява правната рамка за извършването на всички процеси по управлението на въздушното движение.
Влизането в сила на ревизираната конвенция ще гарантира необходимите оптимални процедури за вземането на решения и задължителното им изпълнение при провеждането на всички процеси по хармонизацията и интеграцията на Европейската система за управление на въздушното движение и преодоляване на нейната фрагментарност с цел посрещане на изискванията за безопасен и ефективен въздушен транспорт в Европа в началото на настоящото хилядолетие.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Агов, имате думата да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 102-02-1 за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на
Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на
въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите
изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г., внесен от Министерския съвет
на 15 януари 2001 г.

На свое заседание от 18 януари 2001 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения, подписан на 27 юни 1997 г. в Брюксел.
2. Допълнителния протокол за замяна на Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г., подписан на 27 юни 1997 г. в Брюксел, приети със заключителния акт на дипломатическата конференция в Брюксел на 27 юни 1997 г.
Становището беше прието с консенсус."
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.


ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Панайот Ляков.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Папаризов, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и на Допълнителния протокол за замяна на многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г.
Чл. 1. Ратифицира Протокола за консолидиране на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения, подписан на 27 юли 1997 г. в Брюксел.
Чл. 2. Ратифицира Допълнителния протокол за замяна на многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. със съответните разпоредби на консолидирания текст на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 1997 г., подписан на 27 юни 1997 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и чл. 1 и 2, така както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Трета точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДВУСТРАННИ УЧЕБНО-ТРЕНИРОВЪЧНИ НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ И ТРЕНИРОВЪЧНА СЕРТИФИКАЦИЯ ПРЕЗ 2001 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЖИМА "ОТКРИТО НЕБЕ", ПОДПИСАН НА 24 МАРТ 1992 Г. В ХЕЛЗИНКИ.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Господин Глушков, заповядайте да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети и тренировъчна сертификация през 2001 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", подписан на 24.03.1992 г. в Хелзинки, № 102-03-3, внесен от Министерския съвет на 5.03.2001 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да даде разрешение за:
1. Провеждането на учебно-тренировъчни наблюдателни полети с военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение над територията на: Великобритания - от 16 до 20 юли 2001 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда; кралство Испания - от 14 до 18 май 2001 г., с 21 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
2. Провеждането на учебно-тренировъчен наблюдателен полет с военен самолет ОС-135В на Съединените американски щати над територията на Съединените американски щати - от 19 до 29 октомври 2001 г., със 7 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
3. Провеждането на тренировъчна сертификация на определения от Република България самолет за наблюдение Ан-30 във Федерална република Германия - от 31 юли до 13 август 2001 г., с 24 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда.
4. Провеждането на учебно-тренировъчни наблюдателни полети над територията на Република България на: военен самолет Andover СМ.к.1 на Великобритания без въоръжение с 15 невъоръжени военнослужещи от Великобритания на борда - от 3 до 7 септември 2001 г.; военен самолет ОС-135В на Съединените американски щати без въоръжение с 29 невъоръжени военнослужещи от Съединените американски щати на борда - от 15 до 19 октомври 2001 г.; военен самолет С-130Н на Кралство Испания без въоръжение с 21 невъоръжени военнослужещи от Кралство Испания на борда - от 1 до 5 октомври 2001 г.
5. Участието в учебно-тренировъчен наблюдателен полет над територията на Република България на борда на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България на: 15 невъоръжени военнослужещи като представители на полета от Федерална република Германия - от 11 до 22 юни 2001 г.; 10 военнослужещи като представители на полета от Съединените американски щати - от 15 до 19 октомври 2001 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Имате думата за изказвания. Желае ли някой да вземе отношение по този проект за решение? Ако няма, ще го подложа на гласуване. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване Решение № 99, което беше прочетено тук в пълния му текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към точка четвърта от гласувания от нас дневен ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ВЪРНАТ С УКАЗ № 28 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Кой ще докладва от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията?
Тук е председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников. Заповядайте, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно Указ № 28 на президента на
Република България, постъпил на 16 февруари 2001 г.,
за връщане за ново обсъждане на Закона за
политическите партии, приет от Народното събрание на
2 февруари 2001 г., и мотивите към указа, гласувани от
Народното събрание на 7.03.2001 г.

"Закон за политическите партии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, но преди това ще Ви помоля ако може секретарката на Вашата комисия да дойде с материалите, защото така не можем да работим с един материал и Вие, и аз. Много е сложно.
Моля квесторите да осигурят още един екземпляр от материала.
Поставям на гласуване заглавието на закона. Моля, гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Продължавайте, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от заместник-председателя на Народното събрание господин Любен Корнезов в чл. 7, ал. 3 думата "едномесечен" да се замени с "двуседмичен".
Комисията не подложи на разглеждане и гласуване предложението поради това, че то не се отнася до текстове, върнати от президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Тук се поставя един принципен въпрос - когато с указ на президента е наложено вето по дадени текстове, както е в конкретния случай - по четири текста, и ветото е прието от Народното събрание, това означава, че минава между първо и второ четене. Може ли народните представители, респективно парламентът, да разгледа и други текстове, които са във връзка с текстовете, по които е наложил вето президентът.
Практиката досега на Народното събрание, аз я прегледах, включително и на нашето - Тридесет и осмо Народно събрание, е, че това е допустимо. Моето предложение по чл. 7 е в тясна връзка с наложения от ветото на президента, примерно, чл. 9. И нещо, което направихме просто преди минути - ние гласувахме, прегласувахме наименованието на закона - Закон за политическите партии, преди минута го направихме. Президента наложил ли е вето срещу наименованието? Не е. Защо тогава го гласувахме?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Погрешно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега, чувам, "по погрешка". Също така в този доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ако сте обърнали внимание, се предлага, според мен, правилно, да отпадне § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Правилно, но § 2 не е атакуван от президента, но той е във връзка с § 1 и е естествено, че трябва да отпадне.
И затова какво предлагам по същество?
В сегашния Закон за политическите партии, когато е подадена молба за регистрация на политическа партия, Софийският градски съд трябва в 7-дневен срок да се произнесе по дадената молба. Сегашната правна уредба е такава. В приетия от нас, но още невлязъл в сила закон, този срок, според мен, необичайно и нецелесъобразно е увеличен на едномесечен срок. И като прибавим и възможността за обжалване и то триинстанционно, както иска президентът, това означава практически, че от подаването на молбата до крайния срок за регистрацията на една политическа партия срокът може да продължи и една година.
Затова моето предложение, което е свързано и с чл. 9, е този срок да бъде двуседмичен. Производството е охранително. Никакъв проблем няма според мен Софийският градски съд в съответния състав в тези 14 дни да прегледа документацията на партията, която иска да се регистрира, и да се произнесе по нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник-председателя господин Корнезов.
Господин Пламен Марков има думата.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тълкуването, което уважаемият господин Корнезов направи, влиза в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по-специално с чл. 71, ал. 6 от правилника, която казва: "Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове се прилага процедурата по чл. 69," тоест, минаваме по процедурата за второ четене на законопроекта, "като се гласуват само текстовете, които са оспорени".
Мисля, че разпоредбата на ал. 6 е достатъчно ясна и категорична - не можем да подлагаме на прегласуване текстове, които не са предмет на президентското вето. Можем обаче, съгласно правилника, да предлагаме на второ четене да отпадат разпоредби - нещо, което е допустимо на второ четене, да отпадат разпоредби от закона, които са свързани с атакуваните от президентското вето разпоредби и чието оставане в законопроекта ще бъде абсолютно нелогично. Това е логиката, която е водила Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и която би следвало и нас сега да ни води при гласуването в пленарна зала, когато разглеждаме текстове, свързани с атакуваните от президентското вето текстове, чието отпадане комисията ви предлага.
Затова по отношение на § 2, който е пряко свързан и чието оставане не е логично в закона, комисията предлага също да отпадне.
Но ние не можем да си позволим да разглеждаме други разпоредби от Закона за политическите партии, които не са атакувани от президентското вето, по простата причина, че тези разпоредби на практика са приети на две четения от пленарната зала от Народното събрание и след като законът влезе в сила те влизат също автоматично в сила, без да се преразглеждат отново.
Това е логиката, която и правилникът, и Конституцията налагат, поради което аз смятам, че трябва да продължим доклада по второ четене, предложен от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, като се занимаваме само с атакуваните от президентското вето разпоредби. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Лучников, моля докладвайте по чл. 9.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 9 президентът оспорва текста, като настоява за триинстанционно разглеждане на жалбата, а не за двуинстанционно, както е сега.
Има предложение на господин Любен Корнезов да се създаде ново изречение второ със следното съдържание: "Решението на съда подлежи на отмяна по реда на чл. 231 и 233 от Гражданския процесуален кодекс".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на чл. 9 такъв, какъвто е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Просто недоумявам юридически защо това предложение, което съм направил, не се приема. И моля да чуя поне някакви аргументи в тази насока.
Какво е положението сега в закона? Казва се, че Софийски градски съд в 7-дневен срок трябва да се произнесе. Само отказът за регистрация подлежи на обжалване. А когато Софийският градски съд регистрира дадената партия, тоест молбата е уважена, това решение на подлежи на обжалване. Сега преминаваме на един друг режим с този Закон за политическите партии - всяко едно решение, независимо дали с него се отказва регистрацията или се допуска регистрацията, подлежи на обжалване, респективно от прокурора за протестиране.
По предложението, което ние сме приели, Софийски градски съд в 14-дневен срок подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Президентът предлага триинстанционно производство - Софийски градски съд, Апелативен съд, Върховен касационен съд. Аз мисля, че тук не трябва да има триинстанционно производство и не споделям аргументите на президента, виждам, че комисията също не споделя аргументите на президента. Тук няма да се спирам на въпроса, че това производство е охранително и по принцип охранителните производства даже са едноинстанционни. В Гражданско-процесуалния кодекс даже исковите производства като развод, издръжка и т.н., също имат двуинстанционно производство. Не е необходимо триинстанционно производство.
Но въпросът се поставя по-нататък - когато едно решение влезе в сила, тоест Софийският градски съд се е произнесъл, примерно решението не е обжалвано, или Върховният касационен съд чрез обжалването се е произнесъл окончателно, това решение влиза в сила. След това, след като е влязло в сила, се установят нови обстоятелства, изникнат нови документи, нови писмени доказателства, респективно други много важни обстоятелства, които са дадени в чл. 231 от ГПК и този класически инструмент е отмяна на влязлото вече в сила съдебно решение. Това е една класика не само в България. И това ви предлагам. Да - двуинстанционно производство, но ако решението влезе в сила и след това се установяват нови обстоятелства, разбира се, че правната система, правната аргументация, правните механизми, е да приложим чл. 231, респективно чл. 233 от ГПК. Друг изход просто няма. Този инструмент се прилага откакто България е била вече свободна държава преди 110 години - Закон за гражданското съдопроизводство - досега. Защо се отказва това? Може ли едно решение, което се вижда, че е постановено и е неправилно, порочно, даже може да бъде нищожно, да не може да бъде отменено, след като не е обжалвано или сроковете са обжалвани и са минали.
И затова ви моля - вземете отношение, давам един разумен текст, един изпитан механизъм и мисля, че е разумно той да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Срещу това предложение могат да се направят същите възражения, които се направиха по предишното предложение, които така добре аргументира колегата Марков. Но тук има още нещо - текстът е излишен, защото всяко влязло в законна сила решение може да се обжалва по реда на чл. 231. Така че нищо да не пишем, тази възможност не се отнема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Не е излишно. Вижте ал. 2: "В 14-дневен срок Върховният касационен съд се произнася окончателно". Възможно е този, който чете тези текстове, и е нормално съдиите, които го прилагат, респективно адвокатите да кажат: след като не е посочен чл. 231, следователно не може да има и отмяна на влязло в законна сила решение. Нищо не ни пречи просто да го напишем. Защо да не го напишем?
И затова, че чувствам, господин Лучников, във Вашите думи, че според Вас решението за регистрация, респективно за отказ от регистрация на политическа партия подлежи на отмяна по чл. 231 и 233, ако правилно съм Ви разбрал?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, добре, нека да го запишем. Значи еднакво мислим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за второ изречение към ал. 1.
Гласували 134 народни представители: за 47, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е гласуван от Народното събрание.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 11, въздържали се 14.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 12 президентът оспорва т. 4 от ал. 2, в която една политическа партия се прекратява, когато не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора.
Има предложение на господин Драгомир Драганов, което е оттеглено в частта му за ал. 3, а комисията не подкрепя предложението му по т. 1 и 2 и не предложи на гласуване предложението по т. 3, поради това, че то не се отнася до текстове, върнати от президента.
Има предложение от заместник-председателя господин Любен Корнезов, който предлага чл. 12, ал. 2, т. 4 да има следното съдържание:
"4. когато не се регистрират за участие в два последователни президентски и парламентарни или местни избори".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Луджев - чл. 12, ал. 2, т. 4 да стане:
"4. когато не се регистрира за участие в два последователни избора за народни представители, за президент или за общински съветници и кметове".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представители Янаки Стоилов - в чл. 12, ал. 2, т. 4 да придобие следното съдържание:
"4. когато са изминали повече от пет години от последната й регистрация за участие в избори (парламентарни, президентски или местни)".
Комисията подкрепя предложението на народния представител Янаки Стоилов и предлага този текст на редакция на чл. 12, ал. 2, т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Искам накратко да обоснова моето предложение с мотивите, заради които то е направено.
Преди това обаче бих искал да обърна вашето внимание на един друг въпрос, който е извън рамките на президентското вето, но се отнася за чл. 12, ал. 1, т. 4 - въпрос, който беше обсъждан при самото приемане на закона. Става дума за това, че се възлага на Софийския градски съд да прекратява политическа партия по искане на прокурор и това решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Тогава аз обърнах внимание, че този текст, който е взаимстван от досегашния Закон за политическите партии, приет преди влизането в сила на Конституцията, предизвиква спорове за неговата конституционност. Според мен той е противоконституционен, тъй като възлага една компетентност на Градския съд, респективно на Върховния съд, която е изключителна компетентност на Конституционния съд по силата на съответната разпоредба от Конституцията.
Поставям този въпрос, тъй като той не е забелязан или пък е подминат от президентското вето. И възниква следващият интересен въпрос - дали парламентът, макар и да не са оспорвани конкретни разпоредби във върнатия закон, може, когато констатира противоконституционност на приети от него разпоредби, да ги ревизира. Поставям този въпрос на вашето внимание, тъй като, ако впоследствие, защото досега не е предизвиквал спор и никой от субектите, които имат право на инициатива за оспорване пред Конституционния съд, не е упражнявал по отношение на сега действащия Закон за политическите партии, не е изключено такова оспорване да възникне за в бъдеще и тогава парламентът отново ще бъде поставен като ответник по едно такова дело за един такъв спорен текст.
А сега по конкретното предложение, което съм направил и което е подкрепено от комисията. Смисълът на предложението ми съвпада като идея с това, което са направили господата Любен Корнезов и Димитър Луджев, но аз съм се постарал в моето предложение да се избегне възможността за двойнствено тълкуване на разпоредбата. Защото, когато за критерий се използва неучастието в два последователни избора, възниква въпросът дали това трябва да бъдат два последователни избора от всеки вид или могат да се съчетават различни видове избори. В моето предложение като абсолютно основание се сочи изтичането на определен срок от 5 години независимо от това какъв е бил изборът. В някои случаи този срок може да бъде 6, 7 или друг брой години, тъй като е различен интервалът между отделните избори. Следователно, ако се констатира, че партията не се е регистрирала за участие в избори повече от 5 години, независимо дали това са президентски, парламентарни или местни избори, то тогава вече може да се пристъпи към прилагане на ал. 2, т. 4. Процедурата ще бъде по искане на прокурора, който може да вземе такава информация от регистрите на Централната избирателна комисия и, ако констатира наличието на такъв факт, той може да внесе въпроса в съда.
За да е напълно ясен начинът, по който се тълкува тази разпоредба, искам да подчертая, че тази разпоредба влиза да действа в бъдеще, макар че е по-сложен казусът за така нареченото заварено действие на законите. Но според мен, за да няма никакви спекулации и за да не се създават дискусии, този срок започва да тече след влизането на закона в сила и съответно обхваща тези регистрации за избори, които ще действат от неговото прилагане в бъдеще време. Това уточнение щях да направя в разпоредбите за влизането в сила и действие на закона, но тъй като те формално не са оспорени, смятам, че ние трябва да вложим това тълкуване на разпоредбата, което смятам, че така или иначе се подразбира. Но то трябва да бъде ясно заявено, за да улесни органите, които ще прилагат закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Господин Драганов го няма, а той има две предложения.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване първото предложение на господин Драгомир Драганов, което е за отпадане на т. 4 от ал. 2, с други думи да няма никакви ограничения.
Гласували 121 народни представители: за 24, против 88, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Драгомир Драганов за създаване на нова ал. 3.
Гласували 109 народни представители: за 5, против 100, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложенията на господин Корнезов и на господин Луджев са идентични, само че господин Корнезов казва "местни избори", а господин Луджев казва "общински съветници и кметове". Другата разлика е, че при господин Корнезов е "президентски", а при господин Луджев е "за президент и вицепрезидент", но по същество е едно и също.
Аз ще поставя на гласуване предложението на господин Корнезов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не би господин Луджев да се обиди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, Вие сте тук и предполагам, че няма да се обидите, затова поставям на гласуване предложението на господин Луджев.
Гласували 128 народни представители: за 118, против 83, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов, което е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстът на т. 4 от ал. 2 на чл. 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народния представител Нансен Бехар:
В чл. 13 се добавя ново изречение със следното съдържание:
"Финансовата дейност на политическите партии е явна."
Комисията не подложи на разглеждане и гласуване предложението поради това, че не се отнася до текстовете, върнати от президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател! Това предложение, въпреки че не се отнася към чл. 22, по същество има отношение към текстовете, върнати от президента. Става въпрос за анонимните дарения, които са заложени в чл. 22. Аз направих справка със законодателството на редица други държави. В Съединените щати например 5 долара дарение да не се регистрира, това вече води към съответна наказателна отговорност.
Смятам, че една от формите за борба с престъпността е явността на финансите на отделните партии - да се знае кой плаща сметката, кой плаща за цялата кампания, точно и ясно да се регистрира това в съответния публичен регистър, за да може обществото действително да има ясна представа за откритостта на партийните финанси. Между другото, това е свързано особено силно и с избирателния закон, аз там правя подобно предложение. Смятам, че ако се приеме един такъв текст, той ще допринесе за изчистване от съзнанието на обществото на всички тези недомлъвки, всички тези съмнения, че фактически дейността на политическите партии може да се финансира от нечисти източници.
Затова мисля, че комисията е подходила в известна степен формално. Наистина чл. 13 не е чл. 22, но по същество това е текст, който се отнася към върнат текст от президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Вече изяснихме начина на приемане на закона.
Господин Лучников, имате думата да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 22 президентът оспорва т. 1, която гласи: "Политически партии не могат да получават:
1. анонимни дарения, чиято обща сума е в размер по-голям от 25 на сто от годишната държавна субсидия на съответната политическа партия;".
По този текст има няколко предложения.
Народният представител Михаил Миков предлага думата "анонимни" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Пламен Марков предлага в чл. 22, т. 1, след думата "партия" да се постави запетая и да се добави "а партиите, които не получават държавна субсидия - в размер по-голям от 15 на сто от най-малката годишна държавна субсидия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на господин Димитър Луджев - в чл. 22 т. 1 да стане:
"1. дарения, които не са заведени в тяхната счетоводна документация съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всяко дарение, получено не по-рано от 6 месеца преди избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове и надвишава сумата от 1000 лева, се декларира пред Централната избирателна комисия в 15-дневен срок от насрочване на изборите. Централната избирателна комисия създава и поддържа нарочен публичен регистър за даренията на политическите партии и коалиции."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 22, т. 2, думите "над 50 на сто" да отпаднат.
Комисията не подложи на разглеждане и гласуване това предложение, понеже то не се отнася до текстове, върнати от президента.
Предложение на господин Янаки Стоилов - в чл. 22 да се направят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. дарение на стойност над 1000 лева, когато дарителят не е отбелязан в счетоводните документи на партията, като общата сума на такива дарения за една година не може да е по-голяма от 10 на сто от общата годишна държавна субсидия".
2. В т. 3 думите "над 50 на сто" да отпаднат.
3. Да се създадат нови точки 5 и 6 и нова ал. 2 със следното съдържание:
"5. дарения от фондации, учредени от политически партии;
6. дарения от юридически лица с нестопанска цел, които са се определили като юридически лица в обществен интерес.
(2) получаваните средства от чуждестранно лице и организации за една година не могат да са в размер по-голям от 20 на сто от годишната държавна субсидия".
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1 и не подложи на разглеждане и гласуване предложенията по т. 2 и 3, поради това че те не се отнасят до текстове, върнати от президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Стигнахме може би до най-деликатната материя на закона, защото става въпрос за финансирането на политическите партии, което е уредено в чл. 22 основно. Но аз ще се спра само на предложението, което аз съм направил. Чухме аргумента на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че предложението, което съм направил по т. 3, не трябва да бъде разглеждано, не трябва да бъде гласувано, защото е извън президентското вето. Да, но този път не е така! Даже и с тези аргументи. Ето ветото на президента, ето указа на президента. Страница 5, в мотивите си президентът казва: "В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за политическите партии".
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Няма ал. 1 на чл. 22.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук чувам, че нямало ал. 1. Но предполагам, че президентът прави разлика между алинеи, точки, членове и т.н.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Този път е ясно, че не е направил.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не мога да допусна, че българският президент не прави разлика между текстовете и наименованието им. Още повече, че е юрист. Тук чувам, че ясно, не е направил. Мисля, че това е обида към президента - да не различава алинеите от точките.
Освен това въпросът около чл. 22 не е само в т. 1, но и в следващата. Тук са и даренията, извършвани от политическите партии.
По същество моето предложение, за което многократно съм говорил, някои колеги го споделят, видях, че и господин Янаки Стоилов е направил подобно предложение. Да говорим по същество, по съдържание. Текстът предвижда, че могат да се правят дарения на политически партии от предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие или от предприятия и организации, изпълняващи по договор държавна или общинска поръчка. Какво означава това? Това означава, че ако държавата, респективно общината има 49 на сто, а другите 51 на сто са частен капитал, то тази организация може да дарява политически партии. Но това означава, че с държавни средства, със средства на общината се дарява политическа партия. Мисля, че това категорично е недопустимо. Не може държавата, след като вече приехме и известно държавно финансиране чрез бюджета, всъщност да налива пари в партийните каси чрез предприятия, които, разбира се, в определена част са и държавни. За мен това граничи даже с известна противоконституционност. Ако едно предприятие, най-общо казано предприятие, е само частно, с частен капитал - добре, когато реши, да си финансира отделна политическа формация. Но не може държавни средства да се наливат в партийните каси. В този текст аз съзирам, а то е и ясно, политическа изгода от сега управляващите. Защото те си назначиха управителните съвети именно в тези предприятия и сега те ще ги финансират чрез държавата, чрез общините.
Затова моля да се подложи на гласуване и това, което съм предложил за отпадане на "над 50 на сто" да отпадне, което практически означава, че щом има държавно или общинско имущество, някакъв държавен или общински капитал, не може да се правият дарения на политически партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, едно кратко възражение. Мисля, че е под достойнството на господин Корнезов да се опитва да спекулира с една чисто техническа грешка, която е допусната при отпечатването на Указа на президента. Защото, както сами се уверявате, в самия Закон за политическите партии няма ал. 1 на чл. 22 и логично, и нормално, и естествено е, че президентът атакува, още повече, че и надолу развива мотивите си за това - разпоредбата на чл. 22, т. 1, която се отнася до така наречените анонимни дарения. Ето защо и Правната комисия се е занимавала единствено и само с чл. 22, т. 1.
Моето предложение, уважаеми колеги, е свързано с опита ми да запълним един пропуск, една празнота на закона, която сме допуснали при неговото гледане преди налагане на президентското вето. А именно, да се опитаме да регламентираме размера на така наречените анонимни дарения, които могат да получават политически партии, неподлежащи на държавно субсидиране, защото, естествено и разбираемо е, че такива политически партии има. И след като сме дали регламент и сме ограничили и лимитирали размера на анонимните дарения по отношение на партиите, подлежащи на държавно субсидиране, логично и естествено е да направим регламентация и да ограничим по размер и този вид, този тип дарения, които могат да се получават от политически партии, неподлежащи на държавна субсидия.
И точно в този смисъл и в тази насока е моето предложение - да се допълни т. 1 на чл. 22 със следния текст: "А партиите, които не получават държавна субсидия - в размер по-голям от 15 процента". Тоест, не могат да получават анонимни дарения в размер по-голям от 15 процента от най-малката годишна държавна субсидия. А каква е най-малката годишна държавна субсидия на една политическа партия се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Така че лесно се определя базата, лесно се изчислява и се контролира и размерът на този тип дарения, които могат да се получават от политически партии, неподлежащи на държавно субсидиране. По този начин обхващаме изцяло и регламентираме и лимитираме размера на този тип дарения за всички политически партии в страната.
Що се отнася конкретно до мотивите на президента. Лично аз и в Правната комисия споделих, че ще се обединим около това, че такива дарения, които по волята на самия дарител или по своето естество, по начина на тяхното набиране, са с неизвестен дарител. Друг е въпросът дали терминът "анонимни" е най-точен и най-верен, но по своята същност те са такива. Дори простият пример, който и уважаемият господин председател, господин Лучников, посочи при разглеждането на текста в Правната комисия, когато на митинг или на събрание, или на някакъв друг форум се слагат кутии и се събират дарения от гражданите, тези дарения сами по себе си са анонимни. Те не могат да бъдат идентифицирани.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): А ако са повече?
ПЛАМЕН МАРКОВ: Така че общият размер на тези дарения се контролира от Сметната палата и в годишните отчети на политическите партии този размер не може да надхвърля лимита, който законът определя. Това е ограничението, което законът налага, това е и начинът за контрол върху този тип дарения. И няма никаква опасност от това, че някоя партия ще получи огромни по своя обем анонимни дарения. Просто не е и такава практиката. Друг е въпросът, че следва да има и редукция, и диференциация между обема, размера на тези дарения по отношение на отделните политически партии, съобразно тяхната политическа тежест, съобразно обществената им тежест и обществения авторитет и престиж, който имат те. Затова и ние, в първоначалния проект и в закона, който сме приели, сме заложили тази редукция, тази диференциация, която е и своеобразен смисъл за политическите партии да се борят за по-сериозно влияние в обществото.
С тези аргументи аз ви моля да подкрепите направеното от мен предложение, за да попълним една празнота в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Този параграф, заедно с другия, който се отнася до пререгистрацията на партиите, са най-съществените от върнатите за повторно обсъждане текстове.
Аз си давам сметка, че на процедурно основание, като определени за недопустими, няма да бъдат подложени моите предложения по останалите точки извън т. 1, но държа да обърна внимание на тях, тъй като те бяха направени още при приемането на законопроекта на второ четене. Става дума вече за направената обосновка на това, че партиите не би следвало да могат да получават средства от търговски дружества, в които имат участие държавата или общините; партиите да не могат да получават дарения от фондации, които те самите са учредили, тъй като това е един много удобен начин за заобикаляне на част от забраните, които съществуват, и да не могат да получават дарения от юридически лица с нестопанска цел, които са се определили като юридически лица в обществен интерес. Не толкова отдавна беше приет този закон. Там се предвиждат в бъдеще определени финансови облекчения и ще се окаже така, че организации, които трябва да развиват някаква културна, образователна, здравна или друга дейност в полза на широк кръг лица, част от тези средства ще могат да пренасочват по-нататък към политическите партии. И още едно ограничение, което за съжаление липсва в закона - това е, че те не могат да получават средства от чуждестранни лица и организации, които са повече от 20 процента от годишната държавна субсидия. Или, казано по-грубо, партиите да не могат да бъдат финансово зависими повече от една пета от такива чуждестранни организации, така че да им оставим възможност те в преобладаващата си част да бъдат зависими от своите избиратели и от интересите, които има самата страна, в която те действат.
По предложението за т. 1. Аз твърдя, че ако не се приеме това предложение, то тогава рискът е да остане текстът в сегашния му вид или пък да се приеме някое от предложенията, които не разрешават по същество поставения въпрос. Тук няма да се впускам в юридическата обосновка на въпроса и в мотивите на президента, които по смисъл са ясни, но те не са много прецизни, защото дарението като правна сделка е ясно, че има своите две страни. В тоя смисъл то не е анонимно. Но ние трябва да различаваме частно-правните последици и публично-правните последици на определени юридически действия. Така че законът не се занимава с частно-правните ефекти от дарението, а той се занимава с публичния ефект, който се отнася до финансово-счетоводното отчитане и тук вече, поне в житейския смисъл, даренията могат да бъдат наистина много анонимни или пък явни.
Затова предлагам да има два критерия за тези дарения, нещо, което поддържах и преди. Първо, да се сложи граница на всяко едно индивидуално дарение и ако то е над 1000 лв., задължително да бъде вписвано в счетоводните документи на партията, заедно с определяне на лицето - физическо или юридическо, което е направило това дарение. И другата граница да бъде обща. Тези средства да не могат да бъдат повече от 10 на сто от общата годишна държавна субсидия.
Защо се налага да бъде въведена като критерий общата държавна субсидия, тоест общата сума на средствата, която държавата чрез бюджета отпуска за субсидиране на политическите партии? Защото, ако критерият се установи субсидията за всяка една от партиите, то тогава ще се окаже, че партиите, които не получават субсидия от държавата, не са ограничени в получаваните дарения и те могат да се финансират изцяло от така наречените анонимни дарения. Затова ние веднъж трябва да покажем на хората по какъв начин партиите получават своите средства. Защото, когато знаеш начина на финансиране на една политическа партия, до голяма степен обществото ще знае и интересите, с които тя е свързана. Докато съществува такава анонимност, обществото няма да знае истинските субекти, които влияят или определят политиката на различните партии. Така че отказът да се приеме такова ограничение и такъв род публичност, означава да се запази тази значителна зависимост, която съществува за партиите не само в България. Но повечето напреднали страни са осигурили възможност обществото да се информира и да бъде по-чувствително и внимателно към тези големи спонсори, които обикновено очакват впоследствие да бъдат облагодетелствани от политиката на партиите. И заедно с това другото ограничение за общата сума на дарението.
Призовавам ви да подкрепите това предложение, ако искате парламентът да потърси авторитет и подкрепа в обществото, че той се стреми към реална откритост на политиката, която да бъде определяна преди всичко от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, слушам и имам лошото усещане, че не сме разбрали какво е казал президентът. Имам още едно усещане, което за мен, като представител на БСП, не е толкова лошо - че СДС категорично се противопоставя на президента по въпроса за анонимните дарения.
Тук господин Марков ни обяснява, че анонимните дарения се събирали по журове и вечеринки. Не, господин Марков, става въпрос за тези пари, които до един момент са анонимни, а после стават неанонимни и стават обществени скандали. Става въпрос за тези, като Лучански и прочие, ваши приятели, които после, като ги изгоните, съобщават, че са ви финансирали, а дотогава са анонимни.
Ето това е искал да ви каже президентът: да не са анонимни отначало, а после да станат явни, защото това поражда обществени скандали. Ще ви прочета пак какво казва той, а не да се увъртаме тук.
"Тази разпоредба установява забрана за получаване на анонимни дарения, чиято обща сума е в размер, по-голям от 25 на сто от годишната държавна субсидия на съответната политическа партия.
Терминът "анонимно дарение" е непознат в нашето законодателство. Според чл. 225 от Закона за задълженията и договорите с договора за дарение един субект-дарител отстъпва безвъзмездно нещо на друг субект-дарен, който трябва да го приеме, т.е. дарението е двустранна сделка-договор."
И пак ви казвам, че в един по-късен момент дарителят изважда превода, изважда договора, изважда запис на разговора с посланика на политическата партия и дарението престава да бъде анонимно. Разберете за какво става въпрос.
"Най-накрая, така формулирана разпоредбата оставя впечатление, че политическите партии могат да бъдат дарявани със средства, чиито произход е неустановим - нещо, което законодателят едва ли е целял."
Кажете: това ли сме целели?
Да не говорим, че вчера този американец е казал, че има проблеми с мръсните пари, който много го цитирахте по дебатите за престъпността. Нещо там куца работата.
"Още повече, че компетентните органи винаги могат да изискват от ръководството на политическата партия данни за произхода на всяко едно дарение...".
Ще откажете ли на следствието данни за едно дарение, което е извършено от лице, извършило престъпление?
"... дори и на това, по което дарителят е поставил изричното условие името му да не бъде публично оповестявано."
Ами, ако Поли Пантев ви е дарил, сега нали се разследва той, ще трябва да се разбере дарил ли ви е или не. Вие ще бъдете длъжни всички доказателства да ги представите.
"Ето защо смятам - казва президентът - че тази норма съдържа неточна правна формулировка, което би създало предпоставки за противоречивото й тълкуване и прилагане."
И какво предлага той на народните представители?
"В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 22, ал. 1 (има предвид т. 1 и по-горе е казано), като от нея отпадне думата "анонимни"."
Тук не сме 240 души, но аз мисля, че поне още един ще има, освен мен, да разбере какво е казал държавният глава или най-малкото да го коментира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Когато тръгнахме да правим този закон, една от неговите цели беше да въведем ред във финансирането на партиите. А като че ли сега покрай ветото на президента ние се чудим как да въведем хаос във финансирането на партиите.
Господин Марков, хайде да приведем Вашето предложение към едни конкретни цифри. Ние сме записали, че една партия, която получи 1 на сто на изборите, има право на държавна субсидия. На последните избори 4 на сто бяха 180 000 души и значи 1 на сто е 45 000 гласа. Ако дадем по 1 лв. на глас, стават 45 000 лв. Двадесет и пет на сто от 45 000 са 11 000 лв. И Вие предлагате 15 на сто от най-малкото дарение - от 11 000 лв., което прави 1600 лв. годишно за една партия анонимно дарение. Това прави по 130 лв. на месец.
Е, каква е логиката? Има ли въобще смисъл да се занимаваме с такива несериозни неща? Автоматически значи ние тласкаме една такава партия да търси незаконни начини. Чрез закона я караме да върши беззакония. Вече я караме.
Затова аз мисля, че предложението на Янаки Стоилов за т. 1 е изключително прецизно и изключително смислено. Аз наистина апелирам да го подкрепим, да го вкараме в закона, за да може наистина да стимулираме реда във финансирането на партиите, а не да стимулираме мошеничеството при финансирането на партиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още преди първо четене на законопроекта имаше едно предложение и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията прие специално за анонимните дарения. Разбира се, в началото изобщо отхвърлиха възможността да отпадне такъв текст, подобно на предложението на господин Янаки Стоилов. Тогава беше 5 на сто от общата държавна субсидия, а сега господин Стоилов предлага 10 на сто от общата държавна субсидия.
Аз по принцип съм поддържал да няма изобщо анонимни дарения. Тук колегата от БСП е прав, че президентът се противопостави и то съвсем основателно, защото за първи път в нашето законодателство ние вкарваме думата "анонимни" и за първи път оттук нататък ще се появи една традиция нечисти пари или пари с неясен произход ще бъдат сложени в партийните каси.
Но искам да се върна към предложението на господин Стоилов.
Господин Марков, преди малко развихте, че е нормално една партия да получава анонимни дарения. След едно събрание може да се отвори някаква кутия и всеки може да направи съответно дарение. А в същия момент Вие предлагате, че най-голямата политическа партия има най-голяма възможност за анонимни дарения. Къде е справедливостта, когато след едно събрание, ако гражданите са решили анонимно да направят дарение, може да е най-малката политическа сила, няма значение с колко народни представители ще бъде в парламента, но има същите права като политическа партия да получи, ако гражданите са решили, тези анонимни дарения. Един път големите партии, в случая особено управляващата партия по една случайност е СДС, ако днес имаше държавно финансиране, щяхте да получите най-много средства от държавната хазна. В същия момент вие задължавате или забранявате на българските граждани този, който има възможност да направи дарение, преценява, че голямата политическа сила не заслужава да получи неговите пари, които иска да ги направи като дарение за една политическа партия, а иска да ги направи за една по-малка политическа партия. На каква база и на какво основание вие трябва да забраните на един български гражданин да направи едно дарение за малката политическа сила?
Ако преди парламентарните избори има една програма на една политическа сила, съвсем нормално получава тази политическа сила одобрение от обществото. Но представете си към края или по средата на мандата обществото или гражданите преценяват, че тази политическа сила не спазва своята програма и този обществен договор, за който вие много говорите, колеги от СДС, не е спазен от ваша страна. Тогава гражданинът преценява, че не иска да прави дарения за СДС, иска да направи за Евролевицата, за БСП или за ДПС. Вижда, че в продължение на 3 или 4 години те са последователни в своята програма, която са заложили преди изборите. Защо ние трябва да забраним на гражданина? Това са негови лични пари.
Единствено може би остава, завършвайки, уважаеми колеги, че може би трябва да запишем, че управляващата партия има право на анонимни дарения. Само това остава да запишем, щом като не се съгласявате анонимните дарения да бъдат възможност за всеки български гражданин - той да прецени за коя политическа сила иска да направи дарение. Защо се плашите примерно от предложенията на господин Стоилов - 10% от общата държавна субсидия? Това не са държавни пари. Защо трябва да ограничавате българските граждани? Не мога да разбера.
Ако в кутията, господин Марков, след събранието, примерно, на СДС в София или на малката политическа сила има повече пари, гражданите са ги сложили, направили са дарение. Какво? Гражданите виновни ли са, че искат да направят дарение за малката политическа сила? Непременно ли трябва да направят дарение за голямата политическа сила? Не стига, че държавни и общински предприятия ще финансират политически сили - то всички знаем тези предприятия коя политическа сила ще финансират след тази приватизация - управляващите партии ще финансират - и искате да забраните на гражданите.
Аз съм категорично против и подкрепям предложението на колегата Стоилов. Мисля, че това е единственият начин да излезем от тази ситуация. В случай, че има анонимни дарения - най-добре би било изобщо да няма - да подкрепим предложенията на господин Стоилов и с чест да излезем от тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
За изказване има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Имах възможност още при обсъждането на законопроекта да изразя категоричното си становище, че редът, по който се урежда финансирането на политическите партии в закона, не е добър. Нещо повече, наистина влиза в противоречие с Конституцията и други закони.
Бих допълнил онова, което го има във ветото на президента - че анонимни дарения наистина няма не само в българската практика, но и в международната. Ако вземем например Закона за политическите партии на Франция от 1993 г., там категорично е казано, че трябва да има еднаква прозрачност както за даренията от държавата, т.е. за финансирането от държавата, така и за финансирането от частните компании, лица и т.н. Изисква се специален списък на всички частни компании, които са дарители. Какво повече от това като пример? Какъв по-голям критерий за демократичност, за прозрачност от една Франция?
Така че няма място за спор по този въпрос и мисля, че и мнозинството би трябвало вече да се е убедило, ако действително има претенции да утвърждава определени ценности. Иначе наистина остава съмнението за връзки с мафията, с онези лица от България, които имат и перат мръсни пари.
Второ - по въпроса за съотношението между частното и държавното финансиране. Много категорично отново във Франция е решен така въпросът - много малък, относително малък процент на частното финансиране, съпоставено с общата държавна субсидия. Във Франция например частното финансиране е 2,5 на сто.
По отношение на онова, което говори господин Корнезов, независимо от позоваването на правилника, че ние не можем да обсъждаме този въпрос, тъй като той не е върнат от президента. Но той има връзка с онова, за което говори господин Пламен Марков. Когато върнатата част от закона се обвързва логически и принципно с други разпоредби, тя се преразглежда.
Аз ще кажа следното: ако не приемете предложението на господин Корнезов за отпадане, което аз съм поддържал - става дума в чл. 22, т. 3 думите "над 50 на сто" да отпаднат - то тогава трябва да огледате още веднъж цялата международна практика и да се убедите, уважаеми господин Лучников, че навсякъде, където се допуска такова нещо - тъй като в отделни страни има такова финансиране и се допуска - то е ограничено, то има допълнителни критерии за ограничаване. Ние ще бъдем единствената страна в света, която ще допусне подобно нещо - без допълнителни критерии за ограничаване на това финансиране, както се приема в момента.
Затова аз настоявам да се подкрепи предложението на господин Корнезов, след като ние не можем да правим допълнителни критерии вече.
И последно. Господин Марков се е опитал да намери решение на т. 1 по отношение на онези партии, които не получават държавна субсидия, но то е крайно недобро. Защото поставя не само на неравна основа политическите субекти, а е и противоконституционно.
От онова, което е предложено по отношение на решение на т. 1, най-добро е предложението на колегата Янаки Стоилов и аз се присъединявам към всички изказали се, че то е онова компромисно решение, което трябва да се приеме в този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде по целия текст, който се разглежда и ще обхване едно мнение във връзка с изказванията на колегите, говорили преди мен, както и едно предложение.
Аз много внимателно слушах тезата на колегите и твърдя, че те казаха доста неверни неща. Ще започна оттам - с патоса, с който се подкрепя предложението на уважавания от мен колега Корнезов за държавното участие.
Уважаеми колеги, дайте да се разберем за едно нещо. Държавно дружество, което няма над 50 на сто собственост на акции или дялове на държавата, не е държавно. То е частно по всички закони, които сме приемали. Да не говорим за остатъчните държавни дялове, които са 5 или 10 на сто. Всички тези дружества са частни по Търговския закон. Там не се дава право за такова участие нито в Съвета на директорите, нито при вземане на решенията и по смисъла и на Закона за преобразуване и приватизация, и на всички други закони това са частни дружества. Това, че държавата или общините са акционери с миноритарен дял, не ги прави държавни или общински. Моля ви, стига с тези политически спекулации.
На второ място - въпрос, който е наистина изключително важен - въпроса за даренията.
Уважаеми колега Миков, иска ми се да апострофирам на Вашето изказване със следното. Да, разбира се, лесно би било човек да говори за неща, използвайки политически аргументи. Но трябва да държи сметка и да говори за реалности. Съгласно досега действащия Закон за политическите партии анонимните дарения бяха забранени. Не приемам тук политически обвинения, че някой в България правил анонимни дарения на политическа сила. И ако вие изхождате от такива дарения, направени за вашата политическа сила, господин Миков, искам да Ви кажа, че Съюзът на демократичните сили е единствената партия в България, която изпълнява предложението на господин Стоилов и води по Закона за счетоводството цялата си документация. Всяко дарение се осчетоводява, отразява се в специален дневник. Така че Съюзът на демократичните сили не е имал възможност и никога не е получавал анонимни дарения под никаква форма.
Що се отнася до предложението по същество, става въпрос действително за случаите, когато се правят дарения от група хора. И тук можем да дадем примера с една друга политическа сила, която Вие пропуснахте да кажете. Например "Гергьовден" събира част от средствата си на коктейли, на политически кампании.
Господин Миков, ако Вие не водите счетоводство и Ви е лесно подобни суми да ги отразявате, отговорете ми на въпроса: как подобни суми, събрани от коктейли, от митинги, които се пускат в т.нар. каси за дарения, как ще бъдат осчетоводени? Станете и ми кажете как ще бъдат осчетоводени, спазвайки Закона за счетоводството. Аз Ви казвам, че ако няма такъв текст, тези суми няма как да бъдат осчетоводени.
Така че, когато говорите такива неща, дайте да си говорим истината. Става въпрос за този тип дарения.

А що се отнася до такива дарители, които имат неясен произход, вие знаете много добре, че именно защото дарението е двустранен акт, независимо дали е извършено анонимно или не, субектът-получател, така нареченият дарен, може да си прави проверка, може да откаже да приеме дарението. Това е негова воля. А по Закона за мръсните пари и за други действия всички съдебни и следствени органи имат право да извличат информация и да преследват евентуални дарители с нечист произход на средствата, независимо дали те се считат за анонимни или не. И това не освобождава по никакъв начин носенето на отговорност за липса на произход на тези средства.
В този смисъл аз поддържам всички предложения, които са направени от комисията, и ми се иска да кажа за предложенията на господин Пламен Марков.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам това предложение да го приемем, защото считам, че по този начин напротив, точно обратното, ще се запълни една празнота и тя е във връзка с текста, който е оспорен от президента. Разбира се, правя едно предложение да помислим дали цифрата 15 не трябва да се замени също с 25, за да бъде в унисон с текста по т. 1, която е 25 от държавната субсидия. Дали цифрата да не бъде 25 и за тези партии от най-малката държавна субсидия.
Призовавам ви да приемем това предложение, за да се регулира въпросът и за тези партии, които не получават държавна субсидия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Реплика от господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Рафаилов! Вие сте юрист, държите на това, което кажете. Как ще докажете, че СДС е единствената партия, която спазва тези правила? Защо трябва, когато искате да поставите СДС на пиедестала, да утрепете всички останали? Може ли да докажете, че СДС е единствената партия, който не взема анонимни дарения? Не можете да го докажете? Можете ли да го докажете? (Реплики от блока на СДС.) Е, щом не можете да го докажете, защо твърдите неща, които оборват всички други ваши твърдения. Защото ако един човек един път каже лъжа, всичко друго, което е казал истина, отпада. Ама това е система във вашата арогантност! Вие сте единствените, непогрешимите! Всичко друго е кал! Не може така!
Ами, кажете, СДС е една от тези партии, която не взема. Но вие не можете да преглътнете, че има и друга. Срамота е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Втора реплика, господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Рафаилов! Аз съм крайно учуден, че Вие отговаряте в СДС за тези работи - за финансирането, и че казвате, че всичко е наред и ми казвате, че досега няма начин да се осчетоводяват тези пари от журове и вечеринки. Ами, ще съставите един протокол, че на еди-коя си дата направихме мероприятие, свири оркестърът джара-джара и събрахме толкова пари от благодарни спонсори на СДС. Този протокол се прилага към счетоводните книги и така се осчетоводява.
Така че недейте да ме заблуждавате, че досега не е имало начин. Значи, че до момента не са получавани анонимни дарения.
Но аз не разбрах друго: как вие - СДС, като политическа сила се отнасяте към мотивите и предложението на президента. Оттук, отляво, отдясно, заобикалки, проценти, количествени и пр. Как вие се отнасяте към мнението на президента по този въпрос? Това не чух. И много ще се радвам да чуя, защото аз дотук разбирам, че СДС е против становището на президента за анонимните дарения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Трета реплика, господин Нансен Бехар.
Господин Статков, съгласно правилника, когато от различни групи има желаещи за реплика, трябва да бъдат уважени по възможност всичките.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, господин Рафаилов! Аз мисля, че тук нещата като че ли малко се изкривяват. Не става въпрос дали едно дарение е отчетено или обработено счетоводно по всички правила на счетоводния закон. Става въпрос дали имаме действителна явност, дали са прозрачни финансите на една партия. Защото обществото действително го иска това нещо. За да се прекъснат приказките за политически чадъри над една или друга престъпна групировка, има ли или няма, това може да стане единствено или главно чрез публичността на тези финансови отношения в партиите.
В Закона за политическите партии от 1991 г. има едно положение, което казва, че финансовите отчети на партиите трябва да се публикуват ежегодно в "Държавен вестник".
Аз питам: тези 9 години оттогава има ли един макар публикуван отчет. Може би има. Сигурно Евролевицата си го е публикувала. Но защо не се следи за това драстично нарушаване на закона? Кой е длъжен да следи за нарушаването на законите в България?
Така че аз даже бих предложил този чл. 22 да има просто само една точка и това да бъде, че партиите не могат да получават анонимни дарения. Или пък финансите на партиите са явни - това, което преди малко предложих. Иначе ние се въртим в един затворен кръг и аз не мога да разбера защо тази дума "анонимни дарения" толкова силно предизвиква, така да се каже, отпор - непременно да остане в законовата уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
За дуплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По ред на репликите.
Уважаеми акад. Сендов, аз не знам Вие как сте слушали, но аз от тази трибуна никога в моето изказване не съм използвал думата, че само СДС не получава анонимни дарения. Аз казах, че СДС е единствената политическа сила, която осчетоводява всичките си движения на партийни средства по Закона за счетоводството.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Как ще го докажеш?
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Как ще го докажа ли? Ще го докажа по един много прост начин. С Правилника за финансовия ред, който е регламентиран и е публичен документ. Аз съм го предоставил на медиите.
За съжаление такъв документ не съм виждал, приет от вашата политическа сила. С това ще го докажа.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще Ви го изпратим по пощата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: По отношение на репликата на колегата Миков. Колега Миков, аз не знам дали ние с Вас говорим на различни езици, но от реакцията на всички колеги стана ясно, че с този протокол от това събрание, който Вие предлагате да го приложим, дарението не става по-малко анонимно. И аз продължавам да твърдя, че политически партии, които събират по този начин дарения при сега действащата уредба, по теория, по принцип, подлежат на санкция с оглед забраната за получаване на анонимни дарения. Дори група лица да го направят, ако не са посочени конкретно имената, по сега действащата уредба подлежат на санкция.
По отношение на третата реплика - на проф. Бехар. Колега Бехар, съгласно Закона за политическите партии всяка година до определена дата, както и преди всяка предизборна кампания и след всеки избор политическите партии представят своите счетоводни отчети в специална комисия в Народното събрание и всеки може да се запознае с тях. Това е начинът за контрол. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): За президента защо не казваш нищо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Миков, днес втори път ми правите забележки, с които показвате, аз одеве бях много коректен, сега ще го кажа, че не четете достатъчно правилника. Пет минути е за изказване, три минути е за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А четири?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма четири. Четири няма! Справка правилника.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Извинявайте, не съм прочел правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Пинчев.

ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (независим): Уважаеми колеги, в своите мотиви по чл. 22, т. 1 президентът достатъчно ясно е казал защо трябва да отпадне понятието "анонимно дарение". Проблемът е какъв Закон за политическите партии ние искаме да създадем, за да няма никакво съмнение в нашето общество по отношение на даряването на пари.
Основният принцип, от който се е ръководил президентът, е моралният принцип. Обществото ни е особено чувствително по отношение на корупцията. Президентът е искал да каже на всички нас - депутатите в това Народно събрание, че ние трябва да създадем един прозрачен закон, а не да узаконяваме определена форма на корупция.
И всички много добре съзнаваме това. И аз се обръщам към Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да кажа: колеги, нашият президент ни призовава към повече морал, който да вложим в Закона за политическите партии, да не остане никакво съмнение в нашето общество, че някой под някаква форма корумпира определена политическа сила. Защото този, който дава пари анонимно, той ги инвестира и иска след това да получи някакви определени, най-вече материални дивиденти, когато тази политическа сила дойде на власт.
И всички ние осъзнаваме много добре това. Следователно, ние трябва да уважим моралния аргумент на нашия президент. Това е в полза на цялото ни общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Други изказвания няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 141 народни представители: за 45, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За съжаление, понеже сме само двамата с господин Корнезов и той се е изказал, аз не можех да се изкажа, но понеже вече е минало гласуването и няма да бъде като някакво внушение за гласуването, съвсем кратка реплика.
Ако бяхме приели само отпадането на думата "анонимни", което е поискал и президентът, влизахме в една ситуация много смешна. Ами, четете първи и втори текст, т. 1 и т. 2, в едното се говори в едната за 25 процента, в другото се фиксира 30 хил. Ами, ако тези 30 хил. са повече от 25 процента? Значи, нещата не опираха само до една дума, а до два текста, до сериозната им обработка.
И затова аз гласувах "против". Приемете го като обяснение на отрицателен вот.
Следващото предложение е на господин Пламен Марков.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Марков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Какво е то? Какво беше то?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За партиите, които не са парламентарно представени, да получават държавна субсидия...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не държавна субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинете, да получават дарения в размер, не по-голям от 15 на сто от най-малката годишна държавна субсидия.
Гласували 170 народни представители: за 90, против 71, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Имаше предложение за корекция - за 25 на сто да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение за корекция не може да направи господин Петър Рафаилов, може да направи господин Пламен Марков.
За процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз отново ви моля, погледнете с конкретни числа, с конкретни цифри на това, което приехте в момента. Защо, наистина, създавате законови условия една партия да получава смешните 120 лв. на месец анонимно дарение? Това не е сериозно. Така не се прави политическа система. Така не се укрепва политическа система. Нали такъв беше смисълът на закона, господин Марков, който ние внесохме?
Много ви моля да прегласуваме. Недейте да карате насила по законов път партиите да лъжат. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Ако господин Марков беше поискал прегласуване, аргументирайки го с промяна на числото, можех да ...
Има думата господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, може би за първи път в тази зала ще бъде поискано прегласуване на едно прието предложение от човека, който е направил това предложение.
Аз го правя само по една причина. Мисля, че предложението, което колегата Рафаилов, за съжаление, той не може да го направи от трибуната, предложи в изказването си - да унифицираме размера на анонимните дарения по отношение на политическите партии, неподлежащи на субсидиране, с размера като процент, който е фиксиран в т. 1 на чл. 22, мисля, че има логика в това предложение, защото иначе създаваме една на пръв поглед и атакуема от конституционноправна гледна точка неравнопоставеност между политическите субекти, поради което аз правя и формалното предложение да прегласуваме текста на моето предложение, като коригираме цифрата 15 на 25. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
За да бъде ясно какво гласуваме, го изчитам отново:
"В чл. 22, т. 1 след думата "партия", да се постави запетая и да се добави:
"А партиите, които не получават държавна субсидия, в размер, по-голям от 25 на сто от най-малката годишна държавна субсидия"."
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Марков така, както го прочетох.
Гласували 187 народни представители: за 113, против 69, въздържали се 5.
Предложението на господин Марков е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 171 народни представители: за 51, против 103, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов по т. 1.
Гласували 193 народни представители: за 84, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
При това положение т. 1 от чл. 22 остава така, както е приета от Народното събрание с тази добавка, която беше приета сега по предложение на господин Пламен Марков.
Моля господин Лучников да докладва.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от господин Нансен Бехар - в чл. 28 изразът "не получават определената им държавна субсидия за съответната година" се заменя с израза "или представили неверни данни, надхвърлящи 3000 лв., се разпускат от Върховния касационен съд по искане на председателя на Сметната палата".
Комисията не подложи на разглеждане и гласуване предложението поради това, че то не се отнася до текстове, върнати от президента.
Следващото предложение е на народния представител Христо Иванов - след глава четвърта "Финансов контрол" се създават Допълнителни разпоредби със следното съдържание:".
Комисията също не подложи на разглеждане и гласуване тези предложения поради това, че те не се отнасят до текстове, върнати от президента.
От Преходните и заключителни разпоредби президентът оспорва § 1: "В 3-месечен срок от влизането на закона в сила политическите партии, регистрирани в Софийски градски съд, които не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание или не са получили над 1 на сто на последните парламентарни избори, представят в съда документите по чл. 7 от този закон. Ако в този срок не се представят необходимите документи, партията се заличава служебно от регистъра на политическите партии в съда."
Предложение на Любен Корнезов - § 1 и § 2 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Луджев - § 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението, което е идентично.
Предложение на Драгомир Драганов - в § 1 от Преходните и заключителни разпоредби първото изречение да придобие следния вид: "Политическите партии, регистрирани в Софийския градски съд, които са получили под 1 на сто на изборите за Тридесет и деветото Народно събрание, в 6-месечен срок след провеждането им представят в съда документите по чл. 7 от този закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов - в § 1, изречение първо да се измени, както следва: "В едногодишен срок от влизането на закона в сила политическите партии, регистрирани в Софийски градски съд, които нямат представители в Тридесет и деветото Народно събрание или не са получили над 1 на сто на парламентарните избори за Тридесет и девето Народно събрание, представят в съда документите по чл. 7 от този закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Иванов:
1. Параграф 1 се променя така: "Заличава се текстът "които не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание или не са получили над 1 на сто на последните парламентарни избори".
2. Създава се нов § 5:
"§ 5. Този закон влиза в сила от 1 януари 2002 г.".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и не подложи на разглеждане и гласуване предложението по т. 2 поради това, че не се отнася до текстове, върнати от президента.
Комисията предлага § 1 и § 2 да отпаднат, като следващите параграфи се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вторият сериозен замисъл, който залагахме в този закон, беше да се въведе малко ред в безчетното количество партии и партийки, които се пръкват в България. Ако погледнете моето предложение и го разположите във времето, вие ще видите, че 6-месечният срок след провеждане на изборите за Тридесет и девето Народно събрание, е достатъчен да включи и евентуалната дата на президентските избори. Тоест, да не ограничаваме на този етап и малките партии да участват в тези два избора. Но след изтичането на 6-месечния срок партии, които са получили под 1 на сто, т.е. определено това се отнася за измислени партийки, за фантом-партийки, партии, които са получили толкова малко да представят отново документите си за пререгистрация в Софийски градски съд.
Аз не разбирам защо не сте склонни да подкрепите една такава идея, а с лека ръка казвате да отпадне § 1 въобще. Какъв е смисълът тогава на този закон? Защо го приемахме?
Много ви моля, помислете, 6 месеца е един абсолютно нормален срок и той започва да тече от деня на изборите за следващо Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Реплика от господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз се чудя, господин Драганов, какво ще правите Вие, ако Евролевицата не вземе 1 на сто на тези избори.
Вижте, господин Драганов, оставете партиите. Може да има партии от 100 човека, може да има и от двама души. Нали ограниченията ги правите в изборния закон? Какво Ви пречи като има много партии? Нека се сдружават хората. Такива ограничения има в изборния закон, че партии, които ще участват в парламентарните избори, не виждам как ще бъдат повече от 10. Тогава какво се притеснявате? Нещо връзват ли Ви онези партии, които си съществуват и не участват в изборите? Не мога да разбера с какво. И не чувствате ли, че тук им засягате правата?
Мисля, че предложението на комисията е правилно. Който е направил партия - е направил. Оттук нататък, който направи, да има 500 подписа. А въпросът дали ще участват всичките партии в изборите, се решава с друг закон. И там има една грамада ограничения. Знаете, има подписи, има пари за бюлетини и т.н. Оставете там ограниченията. Тук оставете свободата на сдружаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За втора реплика има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този път не мога да приема аргументите на проф. Драганов, защото наистина ограниченията, които се създават, ако остане § 1 или се въведе 6-месечен срок, действително ще поставят пред невъзможност много от политическите формации да се пререгистрират. Защото § 1 в този си вид означава пререгистрация или поне означава едно много свободно тълкувание, което всеки един съд може да направи за себе си.
Аргументите, които президентът беше изложил в своето вето и предложението, което прави комисията, е най-разумно.
Шестмесечният срок е неразумен срок, господин професор, защото ще дам един пример - в Закона за юридическите лица с нестопанска цел беше поставен едногодишен срок. Тоест, едногодишният срок е един нормален срок от време. Шест месеца е абсолютно недостатъчно. Още повече след избори. Затова аз смятам, че предложението на комисията е най-добро и трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За трета реплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин Драганов, уважаеми колеги, вярно е, че в нашия политически живот се нароиха много партии. Имаше един момент, когато цифрата достигна оптималната граница 240, което даваше един шанс, без да се харчат пари за избори, да бъдат поканени партийните секретари на тези 240 партии в парламента - и ето ти един готов конституиран парламент. Сега, разбира се, статистиката вече надхвърли тази цифра и за съжаление тази евтина формула не може да бъде приложена.
Но, господин Драганов, аз обръщам внимание на всички ония, които търсят някакъв административен начин за ликвидация на партиите, за ограничаване на тяхното съществуване да се съобразят с чл. 1 от Закона за политическите партии. И това е много важно.
Не че аз съм против това да съществуват в политическия ни живот партии-фантоми, но така или иначе в чл. 1 на този закон ние сме записали, че политическите партии реализират своите идеи и платформи чрез участие в избори или по друг демократичен начин. И ние влизаме в конфликт с основния чл. 1 на закона, който полага философията му, като казваме, че те трябва да осъществяват своята дейност само чрез избори и ако не я осъществяват чрез избори, ние предлагаме да бъдат санкционирани. Така че, ако преминем към тази крачка, ние трябва да се върнем на чл. 1 от закона и да го променим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Ще Ви дам думата за дуплика, но преди това искам да кажа, че днес в пленарната зала не съм виждал господин Георги Дилков-Лорда, а господин Иванов използва чужда карта на човек, който днес не е стъпвал в парламента. Правя ви забележка и най-сериозно предупреждение.
Има думата за дуплика господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, може да разбирате от икономика, обаче в политиката нещо Ви куца образованието, особено в историята. Аз ще Ви кажа едно просто нещо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Самият факт, че съм по-дълго от Вас в парламента, говори, че разбирам повече.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: За това може да има и други причини. Обаче аз ще Ви кажа едно нещо. През 1977 г., когато възниква демократичната политическа система в Испания, в изборите участват 157 партии. След това испанците направиха всичко възможно да не компрометират по този начин демокрацията. Разберете, когато по силата на Закона за изборите партиите получат някакво телевизионно време и на екрана започнат да излизат хора, които дразнят обществото, предизвикват отвращение към демократичната система, че такива лица могат да агитират за себе си, това е лошо за самата демокрация. И затова във всяка една нормална демократична държава се правят някакви опити за ограничаване на партиите, които желаят да представляват обществото в съответните политически органи. Това е азбучна истина в политиката и в политологията. Съжалявам, че на Вас трябва да Ви обяснявам, имате грамотен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Едно съобщение:
През почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художници от Разградска област. Организаторите канят всички народни представители на откриването.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предложението, което съм направил, не е за отпадане на § 1, а за един достатъчно толерантен по отношение на партиите, към които той е адресиран, срок, в който те могат да извършат своята пререгистрация. Тук вече се каза, че ако изцяло отпадне § 1, Народното събрание би се отказало от една от заявените цели на този закон - да се даде възможност за дейност на политическите партии, които имат поне минимална обществена представителност, и заедно с това да се ограничи сегашният брой на политическите партии, които не са десетки, а стотици.
Имаше възражение също, че проблемът за това какво да бъде отношението към различните партии и този за тяхното съществуване са повече въпрос на избирателния закон. Аз искам да заявя, че според мен тези изисквания трябва да бъдат главно в Закона за политическите партии и да не се създават затруднения на партиите, които отговарят на изискванията на законодателството да участват в изборния процес, било като им се поставят изисквания да си заплащат бюлетините или да търсят подкрепата на прекалено голям брой граждани, което да ги допусне до участие в изборите. Затова условията за селекция в основната си част трябва да бъдат направени в законодателството за политическите партии, а избирателният закон да даде възможност вече за тяхното съревнование при сравнително равни условия.
Аз съм предвидил този срок да бъде една година, за да могат партиите да съсредоточат своето внимание върху предстоящите парламентарни и президентски избори и затова критерият е дали те ще бъдат представени в следващото Тридесет и девето Народно събрание или поне да са получили 1 на сто от гласовете в тези избори.
Ако § 1 отпадне изцяло, за мен съществува риск, макар и малък, някой да злоупотреби при прилагането на този закон в оставащото време до изборите и да каже, че тогава всички партии трябва да се пререгистрират в съответствие с изискванията на сега приемания закон. Мисля, че това не следва автоматично от съдържанието на разпоредбите, но, пак казвам, тъй като не парламентът е органът, който прилага законите, дали няма да се окажем пред такъв казус, който да изправи повечето партии пред затруднение с оглед на много малкото време, което остава до изборите.
Виждам, че тук е направено едно предложение от господин Димитър Иванов, което е по-радикално - не само да се даде един продължителен срок за действието на § 1 и за спазване на неговите изисквания, а целият закон да влезе в сила от началото на следващата 2002 г. Това предложение също трябва да бъде обсъдено, защото то засяга случаи на партии, които са подали заявление за регистрация по сега действащия закон и не е напълно ясно дали тяхната регистрация ще бъде извършена по досега действащия закон, след като е започнала процедурата, или от тях ще се иска те да актуализират своите документи, да извършат някои правни действия, така че да отговорят на изискванията на новия закон.
В този закон липсва Преходна и заключителна разпоредба, която да отговаря категорично на този въпрос, препращайки към една от двете процедури, към едно от двете изисквания.
Същото се отнася и за партии, които биха поискали сега да се регистрират и съответно да участват в изборите. Към тях най-вероятно ще бъдат предявени изискванията на този закон и това също може да предизвика затруднение с оглед на малкото време, което остава до изборите.
При всички случаи обаче предложението, което съм направил аз и някои други колеги, да се даде един по-продължителен период, в който партиите с по-малка представителност да отговорят на съответните изисквания, дава до голяма степен такива възможности. Затова нека всеки един от трите варианта бъде внимателно обсъден и този от тях, който се приеме, наистина да бъде най-добрият с оглед на предстоящото участие на партиите в следващите парламентарни избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Преди репликата, ще ме извините, ще наруша реда. Господин Корнезов имаше щастието на 1 декември да съобщи една важна и хубава новина, днес аз съм късметлията: главният преговарящ с Европейския съюз Владимир Кисьов съобщава, че в днешния брой на официалния вестник на Европейския съюз е публикувано решението на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на страните от Европейския съюз за безусловно изваждане на България от негативния визов списък. Честито! (Ръкопляскания.)
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Съвсем безусловно не е, но както и да е. Дано да стане наистина в бъдеще безусловно. Но това е извън моето изказване.
Искам да направя кратка реплика на господин Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, репликата е и от процедурно естество, в смисъл, да потвърдя волята на законодателя, който иска да отпадне този член. Какво означава това? Вие изразихте волята на нашето Народно събрание. Според мен, предполагам че всички мислят така, никой няма да я оспори. Ако аз кажа нещо и никой не го оспори, това значи, че наистина изразявам мнението на всички. Ако наистина отпадне § 1, това означава, че всички досега регистрирани партии не трябва да се пререгистрират. И мисля, че никой не мисли обратното тук. Утре, ако някой вземе да мисли в някой съд или в някой орган на изпълнителната власт, че това не е така, ще трябва да отвори протоколите от заседанията на Народното събрание и да види какво сме мислили ние, когато сме отменяли този параграф. За мен това е така, сигурно и за вас е така, сигурно и за колегите от мнозинството е така.
Аз смятам, че след като се отмени § 1, това безусловно означава, че всички народни представители, които естествено го подкрепят, или че волята на Народното събрание в момента е такава, че регистрирани партии нямат никаква нужда от пререгистрация. И тъй като вашето предложение дава един макар и по-продължителен срок за регистрация по новата процедура, мисля, че най-либерално е това, което е предложено именно от комисията - да няма нужда от пререгистрация.
Така че мисля, че вашите опасения за това, че някой може да изтълкува по друг начин това, което ние мислим, че е така, са неоснователни. Тоест партиите въобще нямат нужда от пререгистрация не само за тези избори, но и за следващите избори. Нужда от регистрация по новата процедура имат само новосъздадените партии.
А относно казуса, който вие развихте, наистина не съм юрист и не мога да кажа точно как ще трябва да се процедира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, тъй като съобщихте една добра информация, преди да говоря за тези конкретни неща също искам да изразя задоволство от това, което чухме. Смятам, че това е едно значително постижение на българското правителство и на всички български институции и то в още по-голяма степен трябва да бъде отбелязано, макар че се отнася за всички страни, които преговарят, то не е някаква индивидуална оценка за България. Но казвам, че трябва да бъде отбелязано, тъй като е едно от малкото неща, които правителството извърши като изпълнение на предварително поети ангажименти пред избирателите.
Сега по съдържанието на това, което каза господин Димитров. Аз съм съгласен, че отпадането на параграфа би трябвало да означава отпадане на задължението за пререгистрация без оглед на времето, в което това се извършва, и наистина ще се създадат изисквания само за партиите, които сега се учредяват и регистрират по новия режим.
Нашето различие е в това, че аз смятам, че изискванията за партиите трябва да бъдат поставени преди всичко в Закона за политическите партии и ние да дадем един по-либерален режим за тяхното участие в изборите. А не както се получава днес и изглежда в следващите дни, режимът на партиите наистина ще бъде достатъчно либерален като регистрация и ще бъдат предвидени множество ограничения за тяхното участие в изборния процес. По-добре е да направим някаква селекция тук и да ги поставим при сравнително равни условия в изборното състезание, а не тук вратата да бъде широко отворена и да се създават множество препятствия по-нататък в изборния процес.
Така че аз не оспорвам, че отпадането на § 1 създава най-либералния режим. Моето предложение просто не е толкова либерално, то отчита стремежа да се постигне и някакво оздравяване на политическия живот. Защото аз смятам, че както не е нормално продължително време да съществуват търговски дружества, които не формират печалба или които не инвестират, също толкова нелогично е за една здрава политическа среда в нея да има голям брой партии, които не водят никакъв живот и не оказват никакво влияние върху формиране на политическите предпочитания на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Параграф 1 е много пряко, тясно свързан с предстоящите избори и затова той така дълго време разбуни духовете, ако мога така да се изразя. Но не прави чест на нашето Народно събрание този Закон за политическите партии, за който говорим от три години, сега да го приемаме в една полупразна зала с 30-35 народни представители и то този, бих казал, спорен текст.
Какво е положението? Месец април 1998 г. беше внесен първият закон за политическите партии. След това имаше още няколко - шест проекта, и всички проекти, колеги, имаха своя § 1 и в тези законопроекти се предвиждаше включително и в обобщения законопроект на господин Марков и господин Драганов, че всички политически партии без изключение трябваше да бъдат пререгистрирани. Параграф 1, който е всъщност мой текст, е в по-смекчена форма. И за мен имаше основание за една пререгистрация, ако Законът за политическите партии беше приет преди 6, 7 месеца - септември-октомври. Сега положението не е такова. Просто след около месец политическите партии и коалиции ще трябва да се регистрират в ЦИК. И ако ние не приемем ветото на президента, респективно § 1 остане в този си вид, практически ще бъдат и юридически лишени не малко партии и коалиции да могат да участват в изборите. И с оглед на времето - предстоящите парламентарни избори, съм направил това предложение. Виждам, че то е подкрепено и от комисията, и от други народни представители - изцяло отпадането на § 1.
Разбира се, другите предложения, които бяха направени тук и от Янаки Стоилов, и от други народни представители, дават нещо друго. Всъщност законът да влезе в сила след една година или след шест месеца. Най-радикалното предложение и най-разумно и целесъобразно предложение според мен е изцяло отпадане на § 1, а като минат изборите ще мислим какво трябва да направим за подобряване на Закона за политическите партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В този дебат влизам с моето предложение, което по същество беше представено и дебатирано и от господин Янаки Стоилов. Този закон закъсня прекалено много. Не може месец и половина преди да бъдат принудени партиите да се регистрират в Централната избирателна комисия, даже срокът е и по-кратък, ние да създадем нов регламент, защото Законът за политическите партии е част от целия изборен регламент. Това е абсурдно. И тук искам да се събере цялата воля и разум на всички политически сили, защото въпросът надхвърля желанието да се регламентира представителността на партиите или да се регулират и да се осъвременят някои отношения на партиите в обществото.
Ако ние следваме предложението на комисията, какво става? Пререгистрацията отпада, законът не може да култивира, ако има такава цел, вече регистрираните в последните 11 години партии - от 1990 г. насам. Това го изоставяме. И тогава хората казват: за какво правихте там вие една, две години с тия закони, ако не успяхте да култивирате тази политическа среда, да повишите нейната представителност и да създадете условия на равнопоставеност? Защото от утре започват да се регистрират партии, които, да речем, имат едни ясни критерии, но тези 250, които съществуват, продължават живота си така, както е бил. Тяхната представителност няма да бъде убедителна.
Има и още един силно негативен ефект от действието на закона, който ще влезе след 2-3 дни. Силно негативният ефект е, както ви казах, че 5-6 седмици преди регистрацията на партиите, ти отнемаш възможността хората да направят нова партия. Това е недопустимо не само от принципите и критериите на демократичност, но и от действията на Конституцията. Защото, вижте, че срокът на съдебното решение е 30 дни. Срокът за обжалване е 7 плюс 14 дни. Една проста сметка показва, че тук ние вече имаме около 50 дни чисто съдебни процедури. Е, как се събират 500 души и се прави партия, защото това е свободната воля. Хората ще решат да отидат на изборите така, както те решат, а не както законодателят или политически сили искат да им вменят политическо поведение. Ние отнемаме възможността нови партии или партии, които са в процедура на регистрация - тук господин Стоилов го изрече, тези, които са направили този акт преди месец или два, но нямат съдебно решение, естествено, това съдебно решение няма да го получат, защото ще им изискат нещата по новия закон. Влезе ли в действие този закон, той смущава този процес. Дискриминира го.
Ето затова аз предлагам действието на този закон да се отложи до 1 януари 2002 г. Това е практика, която е съвсем нормална. Регламентът в закона ще бъде ясен и партиите ще определят пред този срок от 9 месеца какво ще правят - да се слеят, да се пререгистрират, собственото си поведение. Парламентарните и президентски избори ще протекат спокойно, защото законът, който е действал и който не намерихме време и разум да променим с нов закон преди три или шест месеца, когато беше в последно време, не сме го направили, жалко, и пререгистрацията ще остане. Пререгистрацията ще си остане, но когато законът влезе от 1 януари, от 1 януари до 1 април по този регламент ще се пререгистрират всички партии, за да няма никакви партийни привилегии в обществото. Дали те получават 20 на сто, 2 на сто, 0,5 на сто, няма съществено значение, защото динамиката на политиката е такава, че тоя, който е получил днес едно, утре ще получи друго.
В този смисъл към 1 април догодина, след като е минала изборната 2001 г., ние ще имаме едни нормално регистрирани равнопоставени партии, които или са се пререгистрирали, или са престанали да съществуват, или са намерили форма да се съберат, съюзят, колаборират по начина, по който им харесва. Затова считам, че ако говорим за радикализъм, това не е правилната дума, а по-скоро това предложение, което е всъщност едно предефиниране на предложението на господин Стоилов - той говори само за пререгистрацията, а аз искам да снема и действието на закона, който ще попречи на хората свободно да се сдружават.
Затова се обръщам и към мнозинството, и към опозицията, да се подкрепи това предложение, защото за мен то е най-либералното - когато дава възможност на хората да правят свободно политиката си, неограничени от законодателни инициативи в последния момент с някакви мисли. Не да водим безумни спорове, ще иска ли някой съд пререгистрация или няма да иска, защото да оставим нещата във волята и в поведението на съда, това е също неправилно. И тъй като сме притиснати от времето, действително трябва да има закон, защото тоя дебат с ветото и всичко, което се случи...
Има една критика, която казва комисията: да, де, ама ветото не е засегнало срока. Ветото не е засегнало срока формално, но ветото като действие, отлагащо приемането на закона, го е засегнало. Защото законът е приет преди 45 дни, но именно процедурите по ветото доведоха сега ние в края на март да правим дебата. Затова смятам, че ветото е засегнало като време на действие закона и отлагането на действието е съвършено правилно в условията на ветото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Вие смятате, но правилникът смята друго. И на господин Янаки Стоилов предложението може да бъде гласувано, защото е в съответствие с правилника, а Вашето, за съжаление, няма да може да бъде гласувано.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин Иванов наистина постави въпроси, които трябва да бъдат обсъдени по-сериозно, включително и да се видят отделните позиции. Затова от името на парламентарна група Ви моля за почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, днес за трети път трябва да Ви препращам към правилника.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нямам ли право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате право един час след прекъсване и преди прекъсване. До момента сме работили само половин час, така че не мога да удовлетворя Вашето искане.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който повдигна колегата Димитър Иванов, е резонен и той заслужава вашето внимание не само защото идва от средите на независимите. Той е резонен, защото показва един проблем в динамиката на нашия политически живот, в генезиса на евентуалните нови политически субекти и в генетичните проблеми, които възникват от кръстосването на стари политически субекти.
Ще кажа един аргумент, който ви моля да оцените не като шега, а като една сурова истина от природата.
Един ловец в българския парламент си позволява да ви обърне внимание върху факта, че когато в едно тясно природно пространство, наречете го условно "биотоп", почнат да се кръстосват до безкрайност стари познати си един на друг и много пъти кръстосвали се субекти се получават природни феномени, които носят всички черти на уродствата.
Уважаеми колеги, появата на нови политически субекти в българския политически живот е абсолютно необходима, ако искаме да има този генетичен коктейл, който ще пречи на политическите уродства да вземат връх в нашата многострадална и прекрасна татковина. Дайте шанс за поява на нови политически субекти. Времето преди избори особено благоприятства подобни феномени.
Убеден съм, че една подобна гледна точка ще бъде здравословна. Убеден съм, че нито една от големите политически сили не се страхува за своята роля и място в този живот. Мисля, че и малките политически сили, включително и тези, които тепърва предстои да се заченат, имат своето място под слънцето.
В този смисъл исках само да кажа, че дори и без почивка повдигнатия от колегата Иванов проблем може да бъде в движение осмислен и правилно решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Смоленов, парламентът не работи в движение, а работи по определени от Конституцията и правилника правила. Така че ви моля всички да се съобразявате с това.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, искам да взема отношение по някои от повдигнатите въпроси.
Аз, господин председателю, не виждам голямо противоречие между това, което предложи колегата Димитър Иванов, и това, което предлага комисията. Комисията предлага да отпаднат параграфи 1 и 2, а колегата Иванов предлага законът да влезе в сила от 1 януари 2002 г.
След като имаме доста конкретен текст, който се отменя, аз не виждам защо да не се поясни с някои неща и законът наистина да стане по-ясен. Но аз не мога да приема неговото предложение § 1 да остане и законът да влезе в сила през 2002 г. Защо?
Преобладаващата част от изказалите се колеги, естествено всеки от своята камбанария или всеки от камбанарията на неговата партия, свързва Закона за политическите партии с предстоящите избори. Ама избори има не само за парламент, а избори има и за президент, избори има и за местни органи на властта.
Тук един историк ме обвини, че не разбирам от политика, нека това да си остане за негова сметка. Политическият живот в България така е структуриран, уважаеми господа, че в него могат да взимат участие само политически партии и евентуално независими. Обаче тези независими не могат да влияят, тоест не могат да се сдружат само независими и да влияят по някакъв начин.
Аз ще ви кажа, че след като само политическите партии могат да участват в местните избори, защо една политическа партия да не се създаде само в една община и да решава проблемите на една община? Аз не знам дали вие сте обърнали внимание, обаче има едни общини, където примерно има 2000 души избиратели. Ако между тези 2000 петстотин се съберат и направят една партия, за да влияят върху политическия живот на една община, мисля, че това е много.
Така че, уважаеми господа, аз подкрепям предложението на комисията § 1 и § 2 да отпаднат. Но също така подкрепям и предложението на господин Иванов законът да влезе от 2002 г.
Аз естествено бях против това да се изискват 500 души за регистрация на партия, именно поради мотивите, които изложих и които изглежда никой тук от хората не се занимава предимно с местни избори или главно с местни избори, а само с парламентарни избори и затова са изпуснали това съображение.
Но от гледна точка на позицията, която изложих в двете реплики, според мен Законът за политическите партии трябва да е максимално либерален. Тоест, той трябва да дава възможност на гражданите да се сдружават за участие в политическия живот, ерго да образуват политическа партия. Защото това е то сдружаването за участие в политическия живот. Трябва да им дават максимална възможност при минимално пречки, а оттук нататък вече могат да се правят определени бариери за изборите, да кажем, за Народно събрание, за народни представители. Ами че ние имаме една бариера, която естествено дискриминира всички малки партии. Малка ли е тази бариера или е голяма, но както и да е, наложена е. Четири процента! Който не вземе четири процента, той не влиза. Това не е ли дискриминация? Дискриминация е. Обаче така е решено: четири процента и остава.
Сега виждам, че колегите, които са предложили новия избирателен закон, слагат и други бариери - и за заплащане на бюлетините, и за събиране на подписи, и разни други. Може би има някакъв резон в това, обаче нека бариерите да останат в избирателния закон. После сигурно ще има определени бариери и за местни избори.
Обаче, що се отнася до регистрацията, нека да бъде максимално либерална.
Затова аз подкрепям отпадането на параграфи 1 и 2.
Господин председателстващ, аз мисля, че може да се предложи на гласуване и предложението на господин Димитър Иванов, защото то дава яснота.
И по аналог със закона, който приехме за сдруженията с идеална цел, може да кажем, че той влиза след една година в сила.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): След две.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може и след две. Ляков, не се притеснявай. Вие да бяхте направили този закон преди две години, а не да се занимавате с най-различни безсмислици. Изборите тропат на вратата, а изборният закон още не е влязъл в пленарна зала за второ четене. Цялата вина предполагам, че е на хората, които в момента имат мнозинство. Затова въздействайте на вашите колеги, за да има яснота по този въпрос в българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За процедура думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ПГДП): Благодаря Ви, господин председател. Аз исках да направя процедурно предложение, което се основава на аргументите, казани от колегите. Предвид важността на тези текстове, с оглед на регистрацията, с оглед на това, че не би имало време до изборите и по този начин би се ограничило по някакъв начин правото на политически субекти да участват в изборите, аз съм дълбоко убеден, че няма нито един колега в залата, който би искал това да остане дори само като съмнение в политическия живот на страната, искам само да помоля, ако е възможно, а аз съм сигурен, че е възможно, да се направи една консултация между специалистите - господин Лучников, като председател на комисията и като виден юрист, и останалите колеги. В тази връзка искам да ви кажа, че има такава процедурна практика.
Ще ви припомня, че в моята практика, когато приемахме някои от бюджетните закони и най-вече Данъчно-процесуалния кодекс, председателят или председателстващият заседанието даваше такива паузи, без оглед на правилника - час преди или час след, във връзка с възникнали такива ситуации.
Ние сме правили по 5-6-7 паузи, за да консултираме определен текст.
Аз правя това процедурно предложение, господин председател, да дадете тази възможност наистина да се направи една консултация с оглед на това да се запълни вакуумът от отпадането на този параграф и да се избере най-доброто за закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Старият правилник важи и за новите парламентарни групи. Всички забравяте, че се намираме в обсъждане на върнати от президента конкретни четири текста. Ние с друго не можем да се занимаваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние на второ четене сме прекъсвали заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Второто четене няма нищо общо с върнат от президента текст. Тук е трето четене, ако трябва да използвам брой на четенията.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз съм направил предложение и нямах намерение да се изказвам.
Ако питате мен, целият закон сигурно ще бъде променен в следващия парламент. Има маса въпроси и в този закон, и в закона за изборите, който ще приемаме. Но не е това големият проблем на България - че имало 200 и колко партии. Половината бяха създадени до 1992 г., когато имаше привилегии за ембаргото по петрола и други доставки по петрола и не знам какви други такива неща. Правеха се всякакви далавери. Даже има подсъдни партии - за славянското единство и за не знам за какво си - които са използвали партийната марка за търговски цели.
Действително големите проблеми са от друго естество. Те ще дойдат в закона за изборите. Големите проблеми са в цветните бюлетини, бариерата, равнопоставеността на партиите, възможността за някакво сравнително равнопоставено участие в изборите. Имам предвид заплащане или участие в Централната избирателна комисия, районните комисии и т.н. Това са големите проблеми. Ако питате мен, аз и друг път съм казвал, че големите проблеми са как да се ограничат възможностите на големите партии, господин Драганов. Това са големите проблеми. Защото България си пати от големите партии, тя не си пати от дребните партии.
Разбирам, че действително има някаква логика да се помисли за култивиране - по-добре, отколкото оздравяване, защото "оздравяване" е малко фашистки термин - на политическия живот в България. Но нека по-скоро да оставим този въпрос на естествената селекция в момента, не заради друго. Нека да отпадне § 1, защото в момента нищо няма да решим с това, че примерно ще въведем действие от 2001 или 2002 г. или не знам какво си. Нищо няма да решим с това нещо. Законът няма да стане по-добър с това нещо в този случай. Нека да прекратим този въпрос. Да дадем възможност да отпадне § 1, да си върви сега възможността за регистрация на партиите в тези оставащи малко дни, а, дал Господ, следващият парламент да намери воля да приеме един по-модерен закон за политическите партии, както и един модерен закон за изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Господин Нансен Бехар има думата.
Но ако пак ще ни занимавате с текстове извън закона, вече ще трябва...
НАНСЕН БЕХАР (независим, от място): По предложението на господин Димитър Иванов искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на Димитър Иванов изобщо няма да го поставя на гласуване по много ясни причини, по същите, поради които и Вашите предложения не ги поставих на гласуване.
НАНСЕН БЕХАР (независим, от място): Мога ли да изкажа своето мнение по въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можете, разбира се. Заповядайте.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, въпреки че разбрах, че предложението на господин Димитър Иванов няма да се постави на гласуване по процедурни съображения, искам да изразя своето мнение за това, че висша форма на демокрация това е, когато мнозинството зачита интереса и волята на малцинството.
Действително и двата закона, няма какво да си кривим душата - и Законът за политическите партии, и Избирателният закон - са направени така, че да могат да отрежат участието на по-малките партии в политическия живот като цяло и специално в тези избори. Затова аз искам да ви припомня примера на редица нови демокрации и не толкова нови, където всяка партия, пропорционално на своите гласове, които е получила при изборите, може да участва и да влезе в парламента, макар и с един човек. Разбира се, това в известна степен създава хаос. Обаче именно от този хаос може да излезе това, което наричаме в крайна сметка демократичен избор на гражданите на една страна.
Аз лично мисля, че този закон като цяло не е съвършен. За съжаление той е израз на един силов подход, едно силово налагане интересите на една голяма партия над интересите на по-малки партийни групи и формирования.
Затова аз бях длъжен да изкажа това свое мнение и смятам, че действително обществената практика няма да приеме този закон за дълго време. Той просто ще бъде сменен рано или късно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Най-напред поставям на гласуване предложението за отпадане на § 1 и § 2. Предложението е на господин Корнезов, на господин Луджев и на комисията.
Гласували 155 народни представители: за 136, против 13, въздържали се 6.
Параграф 1 и § 2 отпадат, следващите се преномерират.
С това приключихме работата по върнатия за ново обсъждане закон.

Преминаваме към следваща точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНОИНВЕСТИЦИОННИЯ ФОНД.
Има думата госпожа Дянкова да докладва законопроекта.


ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
Стигнали сме до чл. 4 по вносител.
Предложение на народните представители Светлана Дянкова и Ангел Балтаджиев за отпадане на чл. 4.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков за чл. 4 в два варианта.
Първи вариант:
"Член 4 да отпадне и се създаде нов чл. 4:
"Чл. 4. (1) Управителният съвет:
1. определя условията и реда за управление на средствата на фонда, съобразно целите на този закон;
2. утвърждава структурата и щата на фонда;
3. осъществява контрол за целевото изразходване на средствата на фонда.
            (2) Председателят на Управителния съвет свиква заседание при необходимост, но не по-рядко веднъж на 3 месеца.
            (3) Управителният съвет заседава, когато присъстват най-малко две трети от неговите членове. Решенията се взимат с квалифицирано мнозинство две трети от всички членове.
            (4) Председателят на Управителния съвет представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година."
Втори вариант:
"Член 4 се измени и стане:
"Чл. 4. Министерският съвет:
1. по предложение на Съвета на фонда приема наредба за условията и реда за финансиране на социалноинвестиционните проекти и дейности;
2. по предложение на Съвета на фонда приема годишната социалноинвестиционна програма;
3. по предложение на Съвета на фонда назначава и освобождава изпълнителния директор на фонда;
4. осъществява цялостен контрол за целевото изразходване на набраните средства;
5. решава други въпроси, свързани с изпълнението на социалноинвестиционните програми."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Статков, почакайте. Първо ще гласуваме отпадане, защото Вие фактически предлагате нови членове, а това са различни неща.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 4 да отпадне. (Реплика на Руси Статков от място.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: В първия вариант на господин Статков също има предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не казвам на кого са предложенията. На трима народни представители, не бъдете толкова суетен, предложението на комисията чл. 4 да отпадне. Приносът е на мнозина.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Член 4 отпада.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Не съм суетен, но държа да бъдем точни. А в случая за пореден път се допуска неточност и някой става некоректен, но не съм аз. В случая, пояснявам, тъй като веднъж миналата седмица ми се наложи да го кажа: предложил съм два варианта на решение, тъй като се уточнихме, че оня законопроект, който е предложен от вносителя, не става, че е негоден, това е точната дума, и господин министърът на труда и социалната политика тогава помоли, за да се спре дискусията в комисията, да се уточним, че между първо и второ четене ще внесем предложение, че ще направим и по същество до момента ние направихме един нов закон като философия, като устройство.
Така че възприет е един от вариантите, който аз съм предложил - първият вариант. И той е възприет по принцип. А даже в отделни текстове дословно.
Има ли някакво съвпадение в тази дословност? Случайна ли е? Според мен не е случайно, защото вероятно колегите Балтаджиев и госпожа Дянкова са ползвали принципа на фонд "Земеделие", както и аз съм ползвал, и така практически първият мой вариант съвпада с техния вариант.
Затова отпадането се прие, както и аз съм го предложил, и на други места също съм предложил. Също така държа да уточня, господин Куртев, че по принцип тук е възприет моят първи вариант, а не както на всички места е записано, не се приема. Просто коректността изисква да се запише: приема се по принцип първият вариант на господин Статков. Не заради господин Статков, а заради истината, която е именно такава. Така че аз няма какво да аргументирам в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Оттук нататък в следващите текстове, където са предложени по два варианта, моля народните представители да имат предвид, че комисията в по-предишни текстове е приела и е работила на базата на предложения от господин Статков първи вариант.
Господин Статков, само един въпрос: при това положение необходимо ли е отново да се изчита?...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Постановките, които господин Статков предлага, действително залегнаха във вече гласувани от Народното събрание текстове.
Само едно съжалявам, че когато в комисията се разглеждаше целият закон и предложенията по него, господин Статков беше възпрепятстван и не можа да се уеднакви с комисията кой от вариантите в края на краищата защитава. Затова се получи и така.
По чл. 5 комисията подкрепя предложението на народните представители Светлана Дянкова и Ангел Балтаджиев за отпадането на чл. 5.
Господин Руси Статков предлага чл. 5 да отпадне и да се създаде нов член. Новият член е създаден, а старият по вносител трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 5 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 6 има предложение на народните представители Светлана Дянкова и Ангел Балтаджиев - за отпадане на чл. 6.
И предложение на господин Статков - в първия му вариант - за отпадане на чл. 6.
Предложението е прието от комисията и комисията предлага чл. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 6 да отпадне.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 7 има предложение на народните представители Светлана Дянкова и Ангел Балтаджиев за отпадане на чл. 7.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков за корекция на чл. 7, ал. 1:
1. Точка 1 да се допълни: "и предложение на регионалните съвети по заетостта".
2. Създават се нови точки:
"6. подпомагане на развитието на рядко населени региони;
 7. стимулиране развитието на селскостопански региони;
 8. борба с продължителната безработица и улесняване на интеграцията в трудовия живот на младите хора и тези, които са изключени от пазара на труда."
Комисията не е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата. 
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Тук предложението, което съм направил, действително създава една принципна разлика. И бих искал, госпожо Дянкова, господин министър, да повторя още веднъж за колегите, особено от мнозинството, за какво става дума.
В голяма част от онова, което по същество се създава чрез Закона за Социално-инвестиционния фонд, се повтаря един опит, който е опит на Европейския съюз. Но този опит, според мен, се лишава от много съществена съставка, а именно - и в задачите, и в програмите да се включат такива, които са свързани с развитието на рядко населени региони, да бъде стимулирана борбата с продължителната безработица, да се улеснява интеграцията на младите хора в трудовия живот и на тези, които са изключени от пазара на труда, а също така да се стимулира развитието на селскостопанските райони.
Защо това е изключено? Ние, разбира се, не бихме искали да копираме всичко. И аз съм го давал много пъти като пример по повод на други закони - да ги преписваме буквално, но в случая това изключване е необосновано. Съществуват ли като много остри тези проблеми в България? Съществуват, даже, меко казано, много остри. Трябва ли да се търси решение? Трябва. Нужно ли е финансиране? Като слънцето и въздуха е нужно, за да съществуват тези райони по-нататък.
И аз считам, че необоснованото отхвърляне на тези насоки и невключването на подобни програми може да бъде преразгледано и подкрепено.
И затова, всъщност, помолих за повече внимание и от господин министъра, и от госпожа Дянкова, а, разбира се, и от мнозинството и разчитам на такава подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 7 да отпадне.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
Член 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 8.
Предложение на народните представители Светлана Дянкова и Ангел Балтаджиев за отпадане на чл. 8.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в член 8:
1. В т. 1 да отпадне изразът "чрез бюджета на Министерство на труда и социалната политика".
2. Точка 3 да се допълни и стане:
"3. държавно кредитирани кредитни споразумения и средства по програми и структурните фондове на Европейския съюз."
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на комисията: член 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Имал съм предвид в първото си предложение по чл. 8, когато става дума да отпадне изразът "чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика" да не се усложнява механизмът на финансиране и средствата от бюджета директно да отиват във фонда. Не е нужно да се правят такива счетоводни записвания и въобще транзакции, при положение че фондът съществува като юридическо лице. Говоря за транзакции между бюджета, Министерство на труда и социалната политика, може би отново фонда и чак тогава онези, които ползват средствата на фонда. Просто се включва допълнително едно звено, което е ненужно.
И по отношение на допълнението на т. 3, а именно: тези държавно-гарантирани кредити и средства, които постъпват по програми и структурни фондове на Европейския съюз в онази част, която е свързана с дейността на фонда, да бъдат източници на средства.
Разбира се, и досега има опити за някакъв механизъм, механизъм, по който тези средства да се регулират и да се ползват. Но в случая ние създаваме един специален фонд. Той решава определени въпроси. Има нужда от тези средства. Очевидно с неговото създаване трябва да се преразгледа и механизмът за получаване на тези средства в тази част, която касае дейностите на фонда.
И затова аз съм направил предложението. Считам, че наистина е уместно.
И затова, аргументирайки още веднъж тези предложения пред мнозинството, се надявам, че поне този път ще има подкрепа, защото, повтарям, едното ми предложение е свързано с икономии на администриране на приходи и разходи, а другото е свързано, наистина, не само с икономия на приходи, разходи и администриране, а и едно целево финансиране, за което всъщност се създава и фондът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Аз бих искала да успокоя господин Статков и, разбира се, за изясняване на народните представители, които са в залата, че ние вече сме гласували чл. 6, където казваме откъде се набират приходите на фонда. Няма голямо разминаване между това, което господин Статков казва, и това, което вече е гласувано, защото сме казали, че приходите се набират от субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерство на труда и социалната политика в размер, определен със Закона за държавния бюджет.
Втората група на приходите са дарения, помощи и средства по реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет и третата група на приходите са държавно-гарантирани кредитни споразумения. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, прието е, но Вие сте забравили.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Така че това исках да припомня и да ви успокоя, че напразно се притеснявате. Приели сме. (Неразбираема реплика от място на народния представител Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 8.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 1 на Заключителната разпоредба да се измени и да стане:
"§ 1. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя заглавието "Заключителна разпоредба" и текста на вносителя за параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 120 народни представители: за 36, против 83, въздържал се 1.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието и параграф единствен са приети, а с това и целият Закон за Социално-инвестиционния фонд.
Преминаваме към шеста точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СДРУЖЕНИЯ ЗА НАПОЯВАНЕ.
Докладван е чл. 39 и предложенията към него.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. В интерес на истината, аз се изказах миналия път, но щях да поискам процедура с молба да ми дадете възможност да се изкажа отново, защото това е един деликатен член, а колегите може би са забравили за какво става въпрос. Затова искам да напомня.
Уважаеми колеги, аз съм предложил да отпаднат точки 3 и 4 от чл. 39. За какво става въпрос? С този член се урежда въпросът за правото на гласуване в сдруженията. В ал. 1 е казано, че " всеки член има право най-малко на един глас". В следващите се казва, че нито един член не може да притежава повече от 20 на сто от гласовете и едно и също лице не може да бъде представител в повече от 20 на сто от общия брой на гласовете. Моето предложение беше тези неща да отпаднат. Каква ми беше обосновката? Дадох пример и сега ще го повторя. Ако ние вземем едно сдружение с 10 хил. дка площ и си представим, че има една кооперация с 4 хил. дка, един арендатор - с 4 хил. дка, има друго сдружение с 1000 дка, и има 100 души с по 10 дка, което е нормално за тези райони, в които се отглеждат зеленчуци. Съгласно текста, който предлага вносителят, ще се даде възможност хората, които имат общо 1000 дка, тоест това са 100 души с по 10 дка, и едно сдружение, което е с 1000 дка, ще получат правото на 60 на сто от гласовете. Останалите две сдружения, или две кооперации, ще получат съгласно този закон само правото на 40 на сто от гласовете. Тоест ще се получи така, че собствениците на 20 на сто от земята ще определят позицията и решенията на събранията на онези, които притежават 80 на сто от земята.
Това е важен проблем, защото всички, които са се занимавали с тези региони, където има поливане, знаят, че от утре ще има проблем за това кой да полива и кой да не полива. И можем да създадем условия за непрекъснат скандал. И тъй като тогава министърът каза, че наистина имам право и ще помислят за някаква друга формула, но такава друга формула не се внесе, то аз ви предлагам да отпаднат тези две точки от чл. 39, с което ще дадем възможност хората в сдруженията на базата на своя устав и своя ред да си решат нещата, защото те един с друг са по-близки, отколкото едно такова решение, което ние ще наложим. Това са ми съображенията.
Имайте предвид, че това ми напомня за един момент, когато 20 на сто от собствениците станаха членове на кооперации и наложиха по различни силови методи останалите 80 на сто от собствениците да станат членове на тази кооперация, защото тези 20 процента решаваха оттук нататък какво ще става, кой какво ще плаща и поведението на обществото към тях. Ето това са съображенията ми.
Ако Вие, господин Костов, предложите някаква друга алтернатива, която е по-добра, аз Ви обещавам, че ще подкрепя това предложение. Но иначе ви моля да се съгласите от чл. 39 да отпаднат точки 3 и 4. Благодаря ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Не, няма да ви дам думата за процедура, защото няма да позволя гласуване с толкова малко хора в залата. Нека квесторите да поканят народните представители в залата, за да не стигаме до поименна проверка.
Докато квесторите канят депутатите в залата, можете да направите реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин Стоянов, правя Ви една малка реплика. Бих Ви помолил все пак да прочетете внимателно този член, защото аз, имайки предвид Вашите възможности и ерудиция, идвам до становището, че Вие не сте вникнали какво точно говори този текст. Правото на глас се определя от устава. Това е преамбюлът на чл. 39 и е записано в ал. 1. По-нататък се говори, че в устава нито един член не може да има повече от 20 на сто, тоест слага се една горна граница. Обаче ако учредителите, приемащи този устав, приемат, че той е 2 или 3, или 5 на сто, те влизат в рамките на закона. Следователно никой не казва, че трябва да бъдат 20 на сто, а това е една защитна мярка само. Ние не можем да фиксираме дали да бъдат 5 или 6 на сто, а това е по волеизлияние на самите учредители, които ще запишат това свое желание в устава, който ще бъде основен документ на сдружението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Стоянов.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. И ми пригответе списък за проверка.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Костов, от Вашето изказване разбирам, че искате нещата да не станат така, както аз предлагам. Нали така? Убеждавате ме, че аз просто съм сгрешил в разсъжденията си, не съм вникнал. Възможно е.
Вижте т. 3: "Нито един член не може да притежава повече от 20 на сто". Кой е този член? Членът е кооперацията или арендаторът, който е получил пълномощията на собствениците. Той не може да получи повече от 20 на сто от гласовете. Според примера, който ви дадох, собствениците на 80 на сто от земята съгласно т. 3 не могат да получат повече от 40 гласа. Затова ви предлагам да няма точки 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин председател, моля да бъде гласувано да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Каркъмов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Георги Каркъмов.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов.
Гласували 107 народни представители: за 49, против 53, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Христо Стоянов има думата за процедура.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Ако се съглася в определена степен с онова, което господин председателят Владислав Костов каза, това означава в т. 2 да отпадне поне онова, което е написано - освен в случаите по т. 3. Моля Ви, вникнете господин Костов! Ако Вие бяхте съгласни да махнем "освен в случаите по т. 3", аз щях да оттегля предложението си, щях да направя този компромис. Но при това положение още веднъж моля всички: просто ще сгрешим, ще сгрешим и ще скараме хората! Вие нямате представа какво следва от това. Хората ще се карат и бият да поливат. Ако ние не въведем ред, поне харесван от тях. Този ред, който предлагаме, няма да бъде харесван от тях.
Господин председател, моля да подложите на прегласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Христо Стоянов.
Гласували 172 народни представители: за 75, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 39 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 2.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Чл. 40. (1) Управителният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира за срок от три години. Не могат да бъдат членове на управителния съвет лица, които не са членове на сдружението, както и юридически лица.
      (2) В управителния съвет не могат да бъдат избирани лица, които:
1. са лишени от право да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. се намират в брак или родство по права линия без ограничения, по съребрена линия - до втора степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, с членове на управителния или на контролния съвет.
         (3) Решенията на управителния съвет се взимат с явно гласуване и с обикновено мнозинство, освен ако в Устава не се предвижда друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Комисията предлага следната редакция на чл. 41:
"Чл. 41. (1) Управителният съвет:
1. изпълнява решенията на общото събрание (събранието на пълномощниците);
2. ръководи текущата дейност на сдружението между две заседания на общото събрание;
3. отчита се за извършената дейност пред общото събрание;
4. изготвя годишния доклад за дейността на сдружението;
5. осъществява и други функции, разрешени от Устава или закона, които не са от изключителната компетентност на общото събрание.
      (2) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за нанесените вреди на сдружението.
Чл. 42. (1) Управителният съвет се свиква на заседание най-малко веднъж месечно. Работата на управителния съвет се ръководи от председателя на сдружението.
      (2) Председателят е длъжен да свика управителния съвет в 7-дневен срок при поискване най-малко на 1/3 от членовете му.
         (3) По изключение управителният съвет може да бъде свикан по искане на контролния съвет.
      (4) Заседанията на управителния съвет са законни, ако присъстват най-малко половината от членовете му.
      (5) Членовете на управителния съвет не получават възнаграждение за работата си в него, освен когато е предвидено в Устава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
"Чл. 43. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира за срок от три години. Не могат да бъдат членове на контролния съвет лица, които не са членове на сдружението, както и юридически лица.
      (2) Членовете на контролния съвет трябва да отговарят на изискванията по чл. 40, ал. 2.
         (3) Председателят на контролния съвет участва със съвещателен глас в заседанията на управителния съвет.
      (4) Решението на контролния съвет се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
"Чл. 44. Контролният съвет:
1. проверява дейността на управителния съвет и на председателя и докладва за резултатите пред общото събрание;
2. разглежда и решава спорове между членове на сдружението, свързани с дейността му, по искане на заинтересуваните страни;
3. свиква управителния съвет и предлага свикването на общото събрание;
4. изготвя годишен отчет за дейността си и го представя пред общото събрание;
5. предлага за наказание от общото събрание на провинили се членове на сдружението, включително на управителния съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
"Чл. 45. (1) Председателят на сдружението е по право член и председател на управителния съвет. Той има право на решаващ глас в случай на равенство на гласовете.
      (2) Председателят:
1. представлява сдружението;
2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет.
         (3) Компетентността на председателя на сдружението се определя в Устава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.


КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Смутен съм от едно определение, което искам да поставя тук като въпрос и същевременно да кажа моето мнение.
В чл. 43, ал. 1 е казано, че управителният съвет се състои най-малко от 3 членове и се избира за срок от три години - нормално. Не могат да бъдат членове на управителния съвет лица, които не са членове на сдружението, както и юридически лица. В случая, когато има едно сдружение, което е юридическо лице и то се представлява от председателя на това сдружение, той може ли да бъде член на управителния съвет?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Би трябвало да може.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Би трябвало да може като гражданин и като член на сдружението, но той същевременно представлява юридическото лице. Следователно мисля, че изразът "юридически лица" трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на комисията би ли могъл да разясни поставения въпрос от народния представител?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Този въпрос беше разискван в комисията и не мисля да прехвърляме проблеми на комисията тук в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на комисията каза, че този въпрос е бил разискван в комисията и становището й е да остане текста на вносителя. Така ли да го разбирам?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А съгласно вашето становище това означава, че председателят примерно на една кооперация, в личното си качество като гражданин би могъл, но не самата кооперация да бъде член на Контролния съвет?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Тя не може, защото тя се представлява от някого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по разискваните текстове?
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): По отношение на това, което предложи господин Трендафилов. Нека обърнем по-назад и да прочетем какво гласи чл. 2: "Сдружения за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ..." и т.н. След като те са членове на това сдружение, защо да не могат да бъдат и членове на Контролния съвет?
Господин председател, мисля че тук сме пропуснали нещо. След като те, юридическите лица, са членове на сдружението, те не могат да бъдат представлявали от 100 души в това сдружение. Те се представляват от един човек, който са си избрали - дали е председател на кооперация или група арендатори. Няма никакво значение, те са някакво сдружение, те са юридическо лице. По този начин, фиксирайки в чл. 43, ал. 1, че не могат да бъдат членове, има едно противоречие, което според мен трябва да избегнем и сега е момента - че членове на Контролния съвет могат да бъдат и представители на юридическото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Исках да избегна обсъждането в пленарната зала на нещо, което сме разглеждали вече в комисията, още повече, че по тези текстове, съгласно нашия правилник на второ четене могат да се правят само редакционни поправки или отпадания.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): За отпадане - може.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз искам да изтъкна тук, че поради особения характер на сдружението, което не е регистрирано нито по Търговския закон, нито по Закона за кооперациите, а се регистрира по този закон, за да се избегне възможността да се взимат решения и да се контролират тези решения от юридически лица, които вече имат регистрация по един от двата закона, и да създават възможност за ограничаване на демократизма в тази организация така, както е съставена, или както ще бъде създавана съгласно този закон. Именно затова възприехме тази теза - юридическите лица да не участват в Управителния съвет, респективно в Контролния съвет. Това го разисквахме и възприехме като правилна теза в комисията. Тук отново се поставя този въпрос. Друго няма какво да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата заместник-министър Георги Каркъмов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАРКЪМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този текст, внесен от Министерския съвет, е с цел да се установи в сдружението едно управление, което действително ще трябва да защитава напълно демократично правата на всички членове на сдружението. От тая гледна точка юридическо лице, което участва в сдружението и ако на него му се даде възможност като юридическо лице да участва в управителния съвет, може да се получат някои колизии, в смисъл, че ще се защитават и интереси на лице, което има една голяма относителна тежест в сдружението и да се нарушат интересите на членовете на сдружението. Именно този демократичен принцип считаме, че би трябвало да се спазва. Благодарение на него и ползването на това национално благо, този воден ресурс, наложи тази идея - в управителния съвет като юридически лица да не участват. Безспорно, всяко едно физическо лице има право да участва в управителния съвет. Това е тезата на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз признавам, че този въпрос, който сега се повдига, не сме го гледали или поне аз не съм обърнал внимание. Но това, че се повдига ме кара да мисля в момента. Но онова, което каза господин Каркъмов, има право. Тоест, пак разглеждам предишния случай: имаш двама арендатора, една кооперация и 100 члена. Ще се получи така, че ония, които ще ръководят 9 хил. дка, няма да имат право на представител. Така ли излиза? Защото те са членовете, председателят, на който съм му подписал, или арендаторът, на който съм му дал земята. Той е член на сдружението, а не аз.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ако си го упълномощил.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Но той не може да ползва по друг начин, ако не съм го упълномощил. Значи тия хора, които имат 9 хил. дка, няма да имат право да присъстват в управлението на сдружението, тоест в контрола, и ще останат само ония, които са частни сдружители, те да решават. Значи има нещо, което не сме направили както трябва или поне да изясним: да бъдат техни представители - на юридическите, а не точно юридическото лице. В такъв смисъл се налага една корекция.
Приемам философията на господин Каркъмов, че може да се създаде така че, едни и същи хора да са и управляващи, и контролни органи. Но тогава трябва да им дадем правото да имат друг техен представител, а не юридическото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, аз поне не разбрах Вашето предложение за чл. 43 е да отпадне ли?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Първо, подкрепям предложението на господин Трендафилов, но съм склонен да направим една промяна. В тая промяна - и представители на юридическите лица да имат право да са членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател, искате ли обясните?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: В предишните членове ние определихме, че във връзка с притежаването на земя - поливна площ, гласовете са пропорционални на размера на притежаваната земя. Вие казахте, че този, който има 9 хил. дка, и този, който има 900 дка, не са равнопоставени. Естествено, че не са равнопоставени. В предишните текстове приехме, че гласовете са пропорционални на размера. Следователно този, който има по-голямо количество, той има и повече гласове и може да определя политиката на това сдружение. Защото в края на краищата общото събрание е парламентът, върховният орган на едно сдружение и той определя параметрите, в които ще се развива това сдружение, съгласно устава. И по този начин се разрешава целият демократизъм и нещата се обвързват едно в друго като една неотделима верига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Господин Костов, в пълно противоречие сте. С това, което почнахте, сте в пълно противоречие. Точно това доказвах аз - че хората, които са собственици или упълномощени от собствениците, са най-влиятелните, с най-голям процент. И казах: на 9 хил. дка, онези на 8 хил. дка и онези на 2 хил. дка, тези от 2 хил. дка ще решават проблема. И сега влагаме същата логика - тези, които са управляващи, вече в случая 9 хил. дка, няма да могат да участват. Ето това противоречи. Дайте да не правим политиканство, защото тук въпросът е съвсем професионален и трябва да му намерим по-добро решение. Това не е политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 39, който създава тази пропорционалност и същевременно създава уредбата доколко процента има право всеки един член от общия брой, а това е 20 на сто, се създава вече една възможност на работа на самото общо събрание.
Спорът, който възниква тук, е единствено при един казус, който може да се получи, на практика в рамките на едно землище да преобладават няколко юридически лица, при което и физическите лица да бъдат много малко. Тогава изборът на управителен съвет и на контролен съвет ще бъде от хора, които общото събрание го задължаваме на всяка цена да избере не хора от тези, които фактически преобладават в землището. Това не е толкова лошо, но аз мисля, че за да избегнем колизията от едни такива казуси, които на практика могат да бъдат показани, ако е възможно, да направим редакционна поправка, че в управителния съвет и в контролния съвет не могат да участват юридически лица с представителство до 30 процента. Тоест, юридическите лица в управителния съвет да бъдат до определен процент. Една трета ли ще бъдат в управителния съвет и в контролния съвет, но не могат да бъдат повече.
По този начин ще дадем възможност на юридическите лица да участват в управлението и в контрола и същевременно ще защитим интересите на физическите лица. Мисля, че това е един компромисен вариант, който може да влезе. Но после практиката да не ни накара да оправяме закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надали това е редакционна поправка. Но трябва да намерим най-разумното решение в края на краищата. Това е.
Народният представител проф. Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Признавам си, че не съм се запознавал със закона в подробности, но следях много внимателно дискусията по този текст и ми идва наум да ви предложа следното.
Така, както в капиталовите дружества гласовете се определят от капитала, постъпете и вие по същия начин. Количеството земя, без да отиваме към някакви подробности - на базата на критерии да я приравняваме, става много сложно, количеството земя да бъде основата, на която вие ще структурирате гласовете. Опитайте тази формула. Ако работи - работи, ако не, след време може да бъде променена.
Това се налага като едно най-просто, така да се каже, решение. Има кооперации с 10 хил. дка, има 300 човека с по 10 дка, наистина са различни величини и в решаването на проблемите как да се използва този ресурс трябва да тежат гласовете съответно на земята, която именно е онова, което ще ползва водата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: То така е прието.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, не се получава така, господин Костов. Оттам идват и тези дискусии, които не виждам как ще завършат.
Обявете количеството земя като критерий за структуриране на гласовете. По моему по-проста формула трудно може да се намери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли думата? (Кръстьо Трендафилов иска думата.)
Вие се изказахте, но предполагам сега искате думата като реплика?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Аз направих предложение, което се оспори. Искам да си защитя тезата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Занижавам относно правилника. Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви за това, че ми давате възможност.
Обръщам се към народните представители. Вижте, в чл. 39 ние въведохме вече това лошо или добро ограничение. Тоест, ние регламентирахме, че сме ограничили възможностите на юридическото лице до 20 на сто. Следователно, тук този текст трябва да отпадне и хората да си изберат физически лица, дали ще бъдат представители на юридическо или не, и текстът да стане: "Не могат да бъдат членове на управителния съвет лица, които не са членове на сдружението." И толкова. Спира текстът и нещата се изясняват, без да имаме никакви други противоречия.
Защото това, което проф. Стоилов предлага - да, капиталовото дружество е най-разумното, но ние го ограничихме вече, въпреки съпротивата на проф. Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов и народният представител Чукаров думите "юридическите лица" в чл. 40, ал. 1 и чл. 43 да отпаднат. Става въпрос за управителния съвет и контролния съвет.
Или да отпаднат точно думите "както и юридически лица" в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.
Тъй като само това е спорно, предлагам да гласуваме предложението за отпадане на думите "както и юридически лица" в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и след това да преминем към гласуване на другите неоспорени текстове.
Моля, гласувайте предложението, направено от двамата народни представители, за отпадане на думите "както и юридически лица" в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.
Гласували 163 народни представители: за 69, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, респективно на комисията, за членове 40, 41, 42, 43, 44 и 45.
Гласували 133 народни представители: за 113, против 8, въздържали се 12.
Членове от 40 до 45 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава пета - "Имущество, вноски, отчетност, преференции".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава пета.
"Чл. 46. (1) Имуществото на сдружението се състои от право на собственост и право на ползване върху хидромелиоративната инфраструктура, други вещни права, доходи от дейността му, заеми, лихви по влогове, постъпления от държавата, общините, кооперациите и граждани, юридически лица, други права и задължения.
               (2) Сдружението може да събира:
1. членски внос;
2. вноски за текущо поддържане и експлоатация на хидромелиоративната инфраструктура от водоползвателите, определени в устава;
3. строителни вноски за изграждане на нови или разширяване на съществуващи съоръжения за напояване от водоползвателите;
4. допълнителни вноски на членовете, определени в устава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета и чл. 46 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 5.
Заглавието на глава пета и чл. 46 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде чл. 47 със следното съдържание:
"Чл. 47. (1) Върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, както и обслужващата техника на територията на сдружението, включена в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, сдруженията могат да придобият безвъзмездно правото на ползване. Условията и редът за придобиване и отнемане на правото на ползване се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите.
               (2) Търговските дружества по ал. 1 се освобождават от начисляването на амортизации, данъци, такси и други задължения, свързани с правото на собственост върху предоставената за ползване хидромелиоративна инфраструктура.
               (3) Сдруженията носят отговорност за опазването и съхраняването на обектите по ал. 1. Те са длъжни да ги застраховат.
               (4) Сдружение, което ползва обекти по реда на ал. 1, може в срок до 5 години от предоставянето на ползването да придобие безвъзмездно правото на собственост върху тях с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите. Министърът на земеделието и горите сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията да се създаде чл. 47.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 47 на вносителя:
"Чл. 47. Сдруженията нямат право да извършват разпоредителни сделки с имуществото по чл. 46, включително да учредяват ограничени вещни права и ипотеки върху него, да го отдават под наем или за съвместно ползване, както и да го преотстъпват на други лица без предварителното писмено съгласие на надзорния орган."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 48.
"Чл. 48. Не може да се придобие по давност вещ, която е собственост на сдружението."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! С оглед оставащите минути до края на това заседание, предлагам да подложите на гласуване чл. 47. А що се отнася до чл. 48 - придобиване по давност - това е един сериозен юридически въпрос - може ли да се придобива по давност една вещ. Нека да не се спирам на това. Засега само ще кажа, че не може да се придобива по давност само вещ, която е държавна собственост. Всичко останало, щом има анимус и корпус, а не е ползвател, не е владелец, за да може да придобие.
Затова предлагам да гласуваме чл. 47, а чл. 48 юристите и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да го огледаме. Това е един много, много важен въпрос, който не знам дали подозирате какво означава всичко това. Това е просто преобръщане, бих казал, на условията на вещното право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли противно становище?
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не бих искал да споря по едни такива юридически въпроси с компетентни юристи, но все пак трябва да кажа, че естествено е една държавна собственост не може да се придобие по давност. Тук се предоставя именно държавна собственост и затова това е една охрана на тази държавна собственост фактически поради самия особен статут и особения характер на възникването на тези сдружения.
Затова моето предложение е да продължи приемането и на чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има процедурно предложение, аз ще поставя него на гласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов да отложим гледането на чл. 48 на вносителя.
Гласували 149 народни представители: за 58, против 52, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Господин Трендафилов, тъй като има по-малко от 2 минути, няма да можете да се изкажете. Спираме дотук разглеждането и то ще продължи утре.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 22 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Любен Корнезов

Секретари:
        Анелия Тошкова

      Атанас Мерджанов