Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.

Седма точка от седмичната ни програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ СЪСТАВ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА И КОРУПЦИЯТА.
За процедура думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Вчера в 14 ч. на 48-годишна възраст е починал заместник-председателят на Националния статистически институт Милчо Младенов. Моля с едноминутно мълчание да почетем неговата памет.
(Народните представители, станали прави, почитат паметта на починалия.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Постъпил е проект за решение относно избиране на членове на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията с вносител госпожа Светлана Дянкова - заместник-председател на Парламентарната група на СДС.
Имате думата, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се създаде постоянна парламентарна комисия, която, както всички си спомняте, нарекохме "за противодействие на престъпността и корупцията". Тогава бе прието, че председател на комисията ще бъде председателят на Народното събрание. Аз съм внесла това проекторешение с цел тази комисия да добие и числения си състав.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям проект за решение за избиране на членове на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Предлагам тази комисия да се състои от 13 народни представители, като 6 от тях са от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3-ма от Парламентарната група на Демократичната левица и по един представител от парламентарните групи на Обединението за национално спасение, Евролевицата и Народен съюз. С това членовете стават 12 и председател е председателят на Народното събрание господин Соколов.
Аз ще ви прочета точно решението:

"РЕШИ:

1. Комисията за противодействие на престъпността и корупцията се състои от 13 народни представители, от които 6 народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3-ма от Парламентарната група на Демократичната левица, един народен представител от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, един народен представител от Парламентарната група "Народен съюз, БЗНС, ДП" и един народен представител от Парламентарната група на Евролевицата.
2. Избира за членове на комисията:
1. Председател - Йордан Георгиев Соколов.
2. Заместник-председател - Екатерина Михайлова."

Моето предложение също е да има още един заместник-председател и той да бъде от Парламентарната група на Демократичната левица.
Членове, които предлага Съюзът на демократичните сили, са: Светослав Денчев Лучников, Христо Дамянов Бисеров, Никола Джипов Николов, Йордан Кирилов Цонев и Теодосий Стефанов Симеонов.
Всъщност, колеги, това са тези наши колеги, които участваха в работата на Временната комисия "Антимафия". Няма промяна в състава, който предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица нашето предложение за състава на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е:
1. Любен Андонов Корнезов, който предлагаме и за заместник-председател.
2. Йордан Кирилов Школагерски.
3. Татяна Дончева Тотева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение ние предлагаме Касим Исмаил Дал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Народен съюз предлагаме Стефан Петров Личев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Евролевицата правя две предложения: първо, за член на комисията да влезе госпожа Петя Шопова и същевременно второ предложение - да бъде увеличена бройката на заместник-председателите от двама на трима, като предлагам госпожа Петя Шопова да бъде заместник-председател на комисията. Аргументацията за това мое предложение е следната.
Госпожа Петя Шопова е юрист, доктор на науките, професионалист и беше заместник-председател на временната комисия, която се занимаваше с проблемите. С нейния професионализъм смятам, че ще бъде ползотворна нейната работа и ще е полезна за самата комисия като заместник-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Други изказвания има ли? Господин Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! И преди, като членове на Парламентарната група на Българския бизнесблок, и впоследствие, като независими депутати, с една част от моите колеги винаги сме настоявали за извънредни мерки, разбира се, в рамките на закона и Конституцията в борбата срещу престъпността и нееднократно сме подчертавали, че престъпността в България похити не само български домакинства, български семейства, български граждани, зачерни много български майки, но похитена беше и националната ни икономика, финансовата система на България и за това все още не е потърсена отговорност.
Ние виждаме особено важно място на тази комисия, особено важна е нейната роля в борбата с престъпността, важна виждаме и нейната роля в усилието да се създаде хармонизация между дейността на отделните институции, които са отговорни за борбата срещу престъпността, защото и обществеността, и истината искат от тях да действат като едно цяло. Те не се интересуват от тяхното разделение, защото то е в името на тяхната функционалност, а отговорността за неефективната борба срещу престъпността пада върху всички тях като цяло. И тук ние очакваме от комисията да изиграе също една съществена роля за повишаване на ефективността и сътрудничеството, и взаимопомощта между отделните институции.
Неслучайно подчертахме тогава, че за да се демонстрира и докаже ангажиментът на българския парламент към този, може би, най-болен въпрос на прехода, комисията трябва да бъде оглавена от председателя на Народното събрание. (Единични ръкопляскания и реплики от Демократичната левица.) Изчаквам овациите на левицата и съм готов да продължа.
Уважаеми колеги, аз съм тук, за да направя две предложения. Едното от тях е процедурно, но то е свързано с второто предложение, което има персонален характер, а именно, съставът на комисията да се разшири на 14 човека. Имам предвид необходимостта и нашето желание в комисията да се включи и независим народен представител, защото според нас независимите народни представители не са загубили качествата си на народни представители, а тези, от чието име говоря, пък имат най-малко вина за това, че в този парламент няма парламентарна група на Българския бизнесблок и още по-малко независимите народни представители пък могат да бъдат считани за несъпричастни към този изключително болен въпрос, касаещ всички сфери на българското общество.

Персоналната кандидатура, която имам предвид да бъде включена в тази комисия, е на господин Христо Петров, независим народен представител. Той е доказал своето отношение към престъпността, включително и вътре в Парламентарната група на Българския бизнесблок. Неслучайно на него му бяха изпращани мутри, които трябваше да го смачкат и да разбият фирмата му. Затова аз мисля, че този човек има място в тази комисия и той ще изиграе онази роля, която ние винаги сме искали да играем в парламента като членове, като депупати от листата на Българския бизнесблок.
Затова, господин председател, уважаеми колеги народни представители, първо, правя процедурното предложение да се разшири съставът на комисията на 14 човека и второ, моля ви да подкрепите кандидатурата на господин Христо Петров за член на тази комисия, защото аз съм убеден, че той е един от честните, съзнателни, съвестни хора в този парламент, който определено ще бъде полезен за работата на комисията.
Позволявам си да Ви връча предложенията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Други изказвания и предложения има ли?
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Не може един човек, който представлява себе си и още един-двама независими, един човек, който преди 3 месеца се оказа троен доносник, съсипал съдбите на толкова много млади научни работници, да предлага човек за "Антимафията". От останалите 7 души независими аз, уважаеми господин председател, моля да приемете моето предложение за член на тази комисия проф. Нансен Бехар. Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други предложения има ли?
Най-напред ще поставя на гласуване предложението за увеличаване състава на комисията от 13 на 14 души.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Ние не сме гласували 13, за да гласуваме увеличаване на 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има предложение за увеличаване състава на комисията с един народен представител. Не мога да Ви разбера. Ако имате някакво възражение, елате. Не мога да Ви чуя.
Моля, гласувайте предложението на господин Христо Иванов съставът на комисията да бъде увеличен с един човек.
Гласували 187 народни представители: за 34, против 58, въздържали се 95.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е за увеличаване броя на заместник-председателите от 2-ма на 3-ма.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 194 народни представители: за 71, против 103, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
По състава на комисията бяха направени две предложения - за господата Бехар и Христо Петров.
Предложението, което е направено от госпожа Светлана Дянкова, се съобразява с квотния принцип и предлага конкретно от отделните парламентарни групи по колко народни представители да бъдат включени в комисията.
Това, което предлагат двамата господа, е за промяна на този квотен принцип, без да кажат за сметка на коя парламентарна група да бъде. Предложението на господин Христо Иванов беше за увеличаване на броя.
Така че аз сега съм принуден, тъй като все пак е направено предложение за други кандидати, да поставя на гласуване дали да се запази квотният принцип, предложен от госпожа Светлана Дянкова, което означава след това да гласуваме ан блок цялата комисия, или да бъде извършено гласуването - тъй като са направени нови предложения, поименно, като бъдат включени и двете нови предложения.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дянкова за запазване на този квотен принцип, съответно 6-ма за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3-ма за Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 за Парламентарните групи на Обединението за национално спасение, "Народен съюз - БЗНС, ДП" и Евролевицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 155, против 23, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване състава на комисията така, както беше предложен от отделните парламентарни групи:
председател - господин Йордан Соколов;
заместник-председатели - госпожица Екатерина Иванова Михайлова и господин Любен Антонов Корнезов;
членове: Светослав Денчев Лучников, Христо Дамянов Бисеров, Никола Джипов Николов, Йордан Кирилов Цонев, Теодосий Стефанов Симеонов, Йордан Кирилов Школагерски, Татяна Дончева Тотева, Касим Исмаил Дал, Стефан Петров Личев и Петя Борисова Шопова.
Моля, гласувайте състава на комисията.
Гласували 190 народни представители: за 173, против 9, въздържали се 8.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е избрана. (Ръкопляскания в залата.)
Осма точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Моля, господин Цонев, да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е

по законопроект N 802-01-28 за допълнение на
Закона за опазване на околната среда, внесен на
17 април 1998 г. от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 май 1998 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет на 17 април 1998 г. Законопроектът бе представен от служители на Министерството на околната среда и водите, които изтъкнаха, че в Министерството на околната среда и водите се изпълняват редица екологични програми, финансирани със средства от безвъзмездна помощ по международни споразумения и/или международни договори. В изпълнение на програмите се извършва внос на стоки и услуги, чиито получатели са предприятия, общини, институции и др. Дължимите при вноса мита и такси, ДДС и акциз са твърде високи и застрашават изпълнението на договорите и програмите, насочени към намаляване замърсяването на околната среда и риска за човешкото здраве.
Предлага се вносът, извършван по договори за доставка, сключени на основание на международни споразумения и/или международни договори и безвъзмездно финансирани, да се освобождават от данък върху добавената стойност, акциз, мита и такси, ако е предназначен за целите, определени в чл. 2 от Закона за опазване на околната среда. Сделките със стоки и услуги между Министерството на околната среда и водите и български и чуждестранни лица, финансирани пряко от безвъзмездна помощ по международни споразумения и договори, при спазване на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако са предназначени за целите по чл. 2 от закона. Режимът на сделките по ал. 2 се прилага при спазване условията на Закона за данък върху добавената стойност.
По проектозакона се проведе кратка дискусия и бяха поставени някои въпроси, свързани с начина на използване и управление на средствата, на които представителите на вносителя отговориха. При гласуване на законопроекта членовете на комисията единодушно го подкрепиха.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на две четения в едно заседание законопроекта за допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет на 17 април 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите ще представи господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
"На своето редовно заседание на 30 април 1998 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за допълнение на Закона за опазване на околната среда. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на околната среда и водите господин Нено Димов и госпожа Лидия Асенова - експерт в Министерството на околната среда и водите.
Като приема мотивите на вносителя, комисията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта на първо гласуване.
Решението е прието единодушно с 15 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има ли изказвания? Очевидно няма да се наложи да определям по 30 минути на парламентарна група.
Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за опазване на околната среда N 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 17 април 1998 г.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Законопроектът за допълнение на Закона за опазване на околната среда е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, тъй като по този законопроект не бяха направени никакви бележки, предлагам да приемем законопроекта и на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Лъчезар Тошев.
Гласували 139 народни представители: за 136, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Цонев, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги!
"Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г. и бр. 13, 85 и 86 от 1997 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. В глава първа - "Общи положения" се създава чл. 7а:
"Чл. 7а. (1) Вносът, извършван по договори за доставка, сключени на основание на международни споразумения и/или международни договори, за които е спазен редът на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, и безвъзмездно финансирани пряко със средства по тези споразумения и/или договори, се освобождава от данък върху добавената стойност, от акциз, мита и такси, ако е предназначен за целите, определени в чл. 2.
             (2) Сделките със стоки или услуги, които са облагаеми по Закона за данък върху добавената стойност, сключени между Министерството на околната среда и водите и български и чуждестранни лица, и финансирани пряко от безвъзмездната помощ, получавана по линия на международни споразумения и/или международни договори, за които е спазен редът на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, няма да подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако са предназначени за целите, определени в чл. 2.
             (3) Освобождаването по ал. 1 и режимът на сделките по ал. 2 се прилагат при спазване на условията на Закона за данък върху добавената стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 1?
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 135, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 7.
Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е приет.
Девета точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 9 април 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за администрацията N 802-01-21, внесен от Министерския съвет. Законопроектът бе докладван пред комисията лично от министъра на държавната администрация господин Марио Тагарински.
Предложеният законопроект е разработен на база на приетата от Министерския съвет стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България в съответствие с Програмата на правителството "България 2001", която определя модернизацията на българската администрация и нейното ново институционално устройство като приоритетен въпрос. Законопроектът създава единна организационна структура на администрацията във връзка с осъществяването на нейните основни функции. Определя ролята на административните или главните секретари, с което създава единно ръководство на администрацията. Въвежда за пръв път понятието "държавен служител" и разграничава неговия статут от този на лицата, работещи по трудово правоотношение. Определя се единна система на длъжностите в администрацията и основните изисквания за тяхното заемане.
Нов момент в регламентацията е въвеждането на политически кабинет, като организационна структура за подпомагане ръководните лица при осъществяване на политическата им власт. Разграничава дейността на централната администрация от тази на местните администрации и определя областния управител като резидент на централната власт по места.
След станалите разисквания комисията реши с 9 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване предложения законопроект за администрацията N 802-01-21, внесен от Министерския съвет."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
След доклада на комисията уважаемите колеги народни представители имат думата за изказвания и разисквания по законопроекта.
Има думата колегата Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Един закъснял законопроект, който според мен има голямо значение за функционирането на държавния механизъм.
Започвайки своето изказване аз бих искал отначало да се спра на 5-те основни принципа, които администрацията трябва да спазва при осъществяване на своята дейност. Тези принципи, посочени в чл. 2, ал. 1 са: законност, откритост, достъпност, отговорност и координация.
Познавайки, смятам добре дейността на администрацията на различно равнище - от общинска администрация, областна и държавна администрация, министерства, комитети и т.н. - мога съвсем откровено да ви кажа, че нито един от тези принципи в момента не се изпълнява от съществуващата администрация. Тази администрация, която според мен не е администрация, а някакви организации от чиновници, които в различните ведомства са построени и организирани по различен начин, са едно наследство на старата държава, която ние искаме да заменим с нова. А функционирането на новата държава започва с изграждането на тази основна нейна част.
Разглеждайки главите в закона: устройството, администрацията, длъжностите, голямото негово предимство е, че за пръв път внася ред и уеднаквява тези структури във всички ведомства, във всички органи на държавната власт. Смея да твърдя, че в момента няма министерство, където структурата на администрацията да е една и съща. Във всяко министерство тези структури са абсолютно различни, да не говорим за съществуващите комитети, агенции и т.н. В тях отделните звена се наричат по различен начин. В тях има управления, има дирекции, има други структури, докато в закона отделните нива на администрацията са посочени съвсем ясно и те са три. Това са: дирекции, отдели и сектори.
Според мен тези нива трябва да бъдат задължително посочени и изградени и в областната, и в общинската администрация. Защото там съществува същият хаос. Също така, според мен, няма две областни администрации, които да имат еднаква структура и няма две общински администрации, които да имат еднаква структура. И там има богато разнообразие от всякакви отдели в зависимост от това колко партийни хора е трябвало да бъдат прибрани в администрацията, която освен това е прекомерно раздута, нефункционална и не отговаря на никакви съвременни изисквания.
В глава втора в чл. 6, ал. 1, където са посочени основните звена на администрацията, задължително трябва да се включи и "Информационно обслужване и технологии". То е посочено в следващата ал. 2 като допълнителни звена, които могат да бъдат включени в администрацията. Но според мен в момента администрацията без информационни технологии е само един остарял, безнадеждно остарял чиновнически апарат. Това за мен е едно основно структурно звено в администрацията и не може да бъде посочено между другото, че трябва, или се допуска да бъде създадено. То задължително трябва да бъде включено в структурата на администрацията. Това е предложение, което аз ще направя между първо и второ четене.
По-нататък, много добре е посочено, че длъжностите в администрацията са три: ръководни, експертни и технически. И по-нататък съответно се прави това много ясно разделение в органите на изпълнителната власт, където са посочени функциите на Министерския съвет, на министър-председателя, на отделните министри.

Голямо предимство на закона също е отделянето на политическия пласт в администрацията от експертния и техническия пласт - най-вече в министерствата и разбира се в останалите структури. Вероятно това отделяне трябва да се направи и по отношение на областните управители, които се назначават, но не и в общините, тъй като знаете, че длъжността на кмета е изборна и дали ще бъде политически или не, това зависи от вота на избирателите. Но областният управител, който се назначава заедно със заместник-областните управители и вероятно още 1-2 души, по подобие на политическия кабинет на министър трябва да оформят политическия слой в областната управа, а по-надолу цялата структура да бъде на експертно и техническо равнище. Това също е предложение, което мисля, че е необходимо да бъде включено в закона, за да бъде ясно, че оттук нататък при смяната на властта, при избори, администрацията като структура и състав няма да бъде подменяна. Ще бъде подменян само политическият пласт на структурата, който ще изпълнява определена политика, но апаратът, който ще провежда тази политика и ще подпомага дейността, ще бъде от високопрофесионални кадри, които ще работят в съответствие с този закон и други наредби или устройствени правилници и ще се подчиняват само на правилата на професионализма и на законите на административната дейност.
Голямо достойнство на законопроекта също така е, че за първи път са формулирани функциите на комисиите. Имам предвид държавната комисия, за която много точно е посочено какви функции има, на кого е подчинена, как се изгражда и т.н., а така също и на държавните, изпълнителните агенции. В тези структури също има голямо разнообразие, различно подчинение, различно изграждане, различен начин на функциониране, а е много ясно, че в една държава всичко, което е подчинено на държавната власт, трябва да действа по една строга административна логика, да бъде изградено на едни и същи принципи, които да бъдат съвсем точни и да няма отклонения.
Може би в тази глава пета - Администрация на изпълнителната власт, чл. 57, който предвижда Министерският съвет да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други, трябва да се поясни, че тези лаборатории, центрове и т.н. ще се занимават с дейности, които са свързани с подобряването на работата и на държавната власт, защото според мен, ако текстът остане в този вид, дава възможности за излизането на тези звена от рамките на закона, а тези структури би трябвало да бъдат подчинени на основните принципи на закона.
Накрая бих искал да завърша с това, че са поставени ясни срокове, в които държавната администрация трябва да бъде приведена към изискванията на този закон. Тези срокове са разумни и смятам, че могат да бъдат изпълнени.
Спирайки се на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби за ограниченията, които се налагат за заемането на ръководни длъжности смятам, че може би формулировката на т. 1 в ал. 1 на този параграф би трябвало да стане по-точна, като може би се разшири кръгът на лицата, които трябва да бъдат ограничени и да не бъдат допускани до заемане на длъжности в администрацията. Според мен това трябва да се направи, тъй като тези хора са изградени по един управленски модел, който е безнадеждно остарял и отречен от времето и само ще бъдат пречка за осъществяването на административната реформа.
В заключение искам да кажа, че ще подкрепя законопроекта, като ще направя съответните предложения за второто четене. Призовавам и моите колеги да подкрепят законопроекта като един модерен, стегнат и подреден закон, който ще има голямо значение за реформата в държавното управление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Гайтанджиев за процедура.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред да поздравим всички именници с деня на император Константин и неговата майка Елена. Виждам, че това доста владее кулоарните духове, обаче виждам, че това се отразява и недобре върху присъствието на народните представители в залата. Едва ли един такъв важен закон, какъвто е Законът за администрацията, а той е важен не защото просто има голямо значение, а и защото има доста грешки, недомислици и репресивни норми, трябва да бъде приеман от такова присъствие.
Ето защо от името на Парламентарната група на Демократичната левица, господин председател, предлагам поименна проверка на кворума чрез изчитане списъка на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
След като е постъпило предложение от парламентарна група, съгласно чл. 38, ал. 2 ще направим съответната проверка.
Моля да бъдат представени два списъка на народните представители, за да мога да извърша проверката. В момента компютърната система показва 166 народни представители или на тази база имаме кворум. Моля народните представители да влязат в залата и да започнем проверката.
Съгласно нашето решение започвам проверка на присъстващите.
1. Айруш Ибрахим Хаджи - тук.
2. Александър Асенов Джеров - тук.
3. Александър Василев Лилов - отсъства.
4. Александър Великов Маринов - тук.
5. Александър Иванов Хаджийски - отсъства.
6. Александър Йорданов Александров - отсъства.
7. Александър Манолов Праматарски - тук.
8. Александър Николов Златанов - отсъства.
9. Александър Панайотов Каракачанов - отсъства.
10. Александър Трифонов Томов - отсъства.
11. Александър Христов Пиндиков - отсъства.
12. Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук.
13. Анатолий Методиев Величков - тук.
14. Ангел Борисов Малинов - тук.
15. Ангел Василев Балтаджиев - отсъства.
16. Ангел Господинов Такев - тук.
17. Ангел Петров Найденов - тук.
18. Андон Стоилов Данаилов - тук.
19. Анелия Василева Тошкова - отсъства.
20. Арлин Григоров Антонов - тук.
21. Асен Димитров Гагаузов - тук.
22. Асен Йорданов Агов - отсъства.
23. Атанас Атанасов Папаризов - тук.
24. Атанас Борисов Богданов - тук.
25. Атанас Тодоров Мерджанов - тук.
26. Ахмед Демир Доган - отсъства.
27. Ахмед Юсеин Юсеин - тук.
28. Благовест Христов Сендов - отсъства.
29. Благой Николаев Димитров - отсъства.
30. Бойко Кирилов Радоев - тук.
31. Бойко Стефанов Великов - тук.
32. Борислав Димитров Китов - отсъства.
33. Борислав Иванов Джолев - отсъства.
34. Валентин Симеонов Симов - тук.
35. Ваньо Митков Цонов - тук.
36. Васил Йорданов Клявков - тук.
37. Васил Недялков Козалиев - тук.
38. Васил Панчев Мандев - тук.
39. Велислав Величков Величков - тук.
40. Величко Георгиев Йонов - тук.
41. Велко Вълканов Иванов - тук.
42. Венко Стоянов Вълчев - тук.
43. Венцеслав Асенов Димитров - отсъства.
44. Веселин Милков Чолаков - отсъства.
45. Веселин Стоянов Бончев - тук.
46. Виктория Димитрова Василева - тук.
47. Владимир Стоянов Джаферов - тук.
48. Владислав Борисов Костов - отсъства.
49. Ганчо Добрев Стоянов - отсъства.
50. Георги Великов Карабашев - отсъства.
51. Георги Георгиев Пирински - отсъства.

52. Георги Димитров Дилков - отсъства.
53. Георги Димитров Михайлов - тук.
54. Георги Йорданов Манов - отсъства.
55. Георги Любенов Хубенов - отсъства.
56. Георги Пинчев Иванов - отсъства.
57. Георги Седефчов Първанов - тук.
58. Георги Симеонов Агафонов - отсъства.
59. Георги Стефанов Панев - отсъства.
60. Георги Тодоров Божинов - тук.
61. Георги Христов Джоджев - отсъства.
62. Гиньо Гочев Ганев - тук.
63. Господин Тончев Тонев - тук.
64. Григор Димитров Шишков - тук.
65. Гюнер Бехчет Тахир - отсъства.
66. Георги Атанасов Шишков - тук.
67. Даниела Йорданова Николова - тук.
68. Димитър Владимиров Петров - отсъства.
69. Димитър Георгиев Стефанов - тук.
70. Димитър Иванов Абаджиев - отсъства.
71. Димитър Иванов Димитров - отсъства.
72. Димитър Лазаров Игнатов - отсъства.
73. Димитър Николов Димитров - отсъства.
74. Димитър Петров Луджев - отсъства.
75. Димитър Точков Божанов - тук.
76. Димитър Цонков Иванов - тук.
77. Димо Василев Димов - отсъства.
78. Димо Петров Петров - тук.
79. Донка Стефанова Дончева - тук.
80. Дора Илиева Янкова - отсъства.
81. Драгомир Георгиев Шопов - тук.
82. Драгомир Павлов Драганов - тук.
83. Дянко Георгиев Марков - тук.
84. Ева Димитрова Жечева - тук.
85. Евгени Захариев Кирилов - тук.
86. Евгени Стоянов Димитров - тук.
87. Едуард Ханс Клайн - тук.
88. Екатерина Иванова Михайлова - отсъства.
89. Елена Бориславова Поптодорова - тук.
90. Емануил Николов Йорданов - тук.
91. Емел Етем Тошкова - отсъства.
92. Емилия Радкова Масларова - тук.
93. Жеко Стоянов Иванов - тук.
94. Жорж Ганчев Ганчев - тук.
95. Жулиета Любомирова Калчева - тук.
96. Захари Манев Желязков - отсъства.
97. Захари Петров Холевич - тук.
98. Звездалин Векилов Кафеджиев - отсъства.
99. Здравко Василев Зафиров - тук.
100. Златко Донев Златев - тук.
101. Иван Атанасов Колчаков - тук.
102. Иван Борисов Цонев - отсъства.
103. Иван Василев Николов - отсъства.
104. Иван Георгиев Генов - тук.
105. Иван Георгиев Иванов - тук.
106. Иван Димитров Бойков - тук.
107. Иван Димов Зънзов - тук.
108. Иван Запрянов Глушков - отсъства.
109. Иван Иванов Димов - тук.
110. Иван Иванов Сунгарски - отсъства.
111. Иван Колев Димитров - отсъства.
112.. Иван Костадинов Иванов - тук.
113. Иван Людмилов Симеонов - тук.
114. Иван Милков Куртев - отсъства.
115. Иван Милков Чомаков - отсъства.
116. Иван Николаев Иванов - тук.
117. Иван Николов Иванов - тук.
118. Иван Тодоров Кирилов - отсъства.
119. Иво Първанов Атанасов - тук.
120. Илия Атанасов Баташки - тук.
121. Илия Иванов Масларски - отсъства.
122. Илия Петров Петров - отсъства.
123. Илиян Страхилов Попов - отсъства.
124. Ивалин Костов Йосифов - тук.
125. Йордан Ангелов Нихризов - тук.
126. Йордан Георгиев Соколов - отсъства.
127. Йордан Иванов Бакалов - тук.
128. Йордан Кирилов Цонев - отсъства.
129. Йордан Кирилов Школагерски - тук.
130. Калчо Петров Чукаров - отсъства.
131. Камен Костов Костадинов - отсъства.
132. Касим Исмаил Дал - тук.
133. Кемал Еюп Адил - отсъства.
134. Кети Костадинова Граматикова - тук.
135. Кирил Андреев Баев - тук.
136. Кирил Ерменков Найденов - отсъства.
137. Кирил Петров Йорданов - тук.
138. Константин Иванов Дочев - тук.
139. Красимир Божидаров Каменов - тук.
140. Красимир Дончев Каракачанов - тук.
141. Кръстьо Параскевов Трендафилов - тук.
142. Кънчо Иванов Марангозов - тук.
143. Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства.
144. Любен Андонов Корнезов - тук.
145. Любомир Пенчев Пантелеев - тук.
146. Любомир Петров Божков - тук.
147. Людмил Любенов Бешков - тук.
148. Лютви Ахмед Местан - отсъства.
149. Маргарита Василева Петрова - тук.
150. Маргарита Милетиева Борисова - тук.
151. Мария Иванова Спасова - Стоянова - тук.
152. Мария Светлозарова Брайнова - Доксимова - тук.
153. Методи Борисов Андреев - тук.
154. Минко Найденов Христов - тук.
155. Михаил Петров Карафезов - тук.
156. Михаил Райков Миков - отсъства.
157. Михаил Рашков Михайлов - отсъства.
158. Младен Цветанов Влашки - тук.
159. Моньо Христов Христов - отсъства.
160. Мюмюн Сюлейман Емин - тук.
161. Найден Маринов Зеленогорски - тук.
162. Нансен Алфред Бехар - тук.
163. Никола Джипов Николов - отсъства.
164. Никола Петров Койчев - тук.
165. Николай Апостолов Апостолов - тук.
166. Николай Георгиев Камов - тук.
167. Николай Иванов Христов - тук.
168. Николай Кирилов Добрев - отсъства.
169. Николай Костадинов Згурев - отсъства.
170. Николай Недков Ангелов - тук.
171. Николай Томов Томов - тук.
172. Орфей Димитров Дуевски - тук.
173. Осман Ахмед Октай - отсъства.
174. Панайот Борисов Ляков - тук.
175. Панчо Любомиров Панайотов - тук.
176. Петко Илиев Пенев - отсъства.
177. Петко Райнев Проданов - тук.
178. Петър Василев Мутафчиев - тук.
179. Петър Владимиров Димитров - тук.
180. Петър Георгиев Башикаров - тук.
181. Петър Димов Георгиев - тук.
182. Петър Кръстев Стоянов - тук.
183. Петър Стоянов Рафаилов - тук.
184. Петя Борисова Шопова - отсъства.
185. Пламен Василев Славов - тук.
186. Пламен Георгиев Радонов - отсъства.
187. Пламен Димитров Стоилов - тук.
188. Пламен Иванов Иванов - тук.
189. Пламен Иванов Марков - тук.
190. Панайот Стефанов Гърдев - тук.
191. Раденко Николов Пресолски - тук.
192. Рамадан Байрамов Халилов - отсъства.
193. Ремзи Дурмуш Осман - отсъства.
194. Росица Георгиева Тоткова - тук.
195. Румен Иванов Такоров - тук.
196. Румен Стоянов Овчаров - отсъства.
197. Руси Иванов Статков - тук.
198. Сашо Начев Стоянов - тук.
199. Светлана Григорова Дянкова - отсъства.
200. Светослав Денчев Лучников - отсъства.
201. Свилен Колев Димитров - отсъства.
202. Симон Николов Спасов - отсъства.
203. Станимир Калчев Калчевски - отсъства.
204. Станка Янакиева Величкова - тук.
205. Стефан Веселинов Гайтанджиев - тук.
206. Стефан Димитров Савов - тук.
207. Стефан Илиев Стоилов - тук.
208. Стефан Марков Нинов - тук.
209. Стефан Николаев Мазнев - тук.
210. Стефан Петров Личев - отсъства.
211. Стефан Станчев Нешев - тук.
212. Стоян Чилов Райчевски - отсъства.
213. Татяна Дончева Тотева - отсъства.
214. Теодосий Стефанов Симеонов - тук.
215. Тодор Венелинов Янев - тук.
216. Тодор Димитров Великов - отсъства.
217. Тодор Здравков Павлов - тук.
218. Тодор Иванов Дражев - тук.
219. Тодор Иванов Костадинов - отсъства.
220. Тома Борисов Деспотов - отсъства.
221. Хасан Ахмед Адемов - тук.
222. Христо Борисов Войняговски - тук.
223. Христо Дамянов Бисеров - отсъства.
224. Христо Иванов Димитров - отсъства.
225. Христо Иванов Иванов - тук.
226. Христо Кирилов Петров - тук.
227. Христо Николов Стоянов - тук.
228. Христо Панчев Смоленов - отсъства.
229. Христо Станиславов Таракчиев - тук.
230. Цветан Иванов Димитров - тук.
231. Цветелин Цанов Кънчев - тук.
232. Цоньо Георгиев Ботев - отсъства.
233. Юлий Владимиров Павлов - тук.
234. Юлия Кузманова Янева - тук.
235. Юлия Манук Берберян - тук.
236. Юлиян Иванов Буров - тук.
237. Юнал Саид Лютфи - тук.
238. Юрий Иванов Александров - тук.
239. Янаки Боянов Стоилов - тук.
240. Яшо Димитров Минков - тук.
С това приключихме проверката. Моля да направите преброяване.
Уважаеми народни представители, в залата при поименното преброяване се установи, че присъстват 154 народни представители. (Ръкопляскания.) Резултатът е съгласуван със секретаря. Различия нямаме.
При това положение продължаваме работата. Помолих уважаемите колеги да представят списъците на парламентарните групи за изказвания.
Думата за процедура има господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на парламентарната група предлагам в залата да бъде поканен господин Бранимир Ботев, съветник в Министерския съвет, от името на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението в залата да бъде поканен и да присъства господин Бранимир Ботев от Министерския съвет. Моля да гласуваме.
Гласували 148 народни представители: за 91, против 50, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Бранимир Ботев да влезе в залата.
Думата за процедура има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не е екзактно от гледище на правилника, но давам половин час почивка. Сега е 11,15 ч., моля в 11,45 ч. народните представители да заемат местата си. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имате думата по законопроекта за администрацията.
Господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз нямам намерение да интерпретирам мотивите на законодателя, които презумптивно вече са в съзнанието на народните представители. Те са ясни и недвусмислени, не се нуждаят нито от логично тълкуване, нито от наслояване на ненужни пояснения. Едва ли има добросъвестно лице, което се е запознало с текста на проектозакона, да представи адекватни аргументи срещу твърдението, че вносителят при разработването на материята е спазил принципите за законност, откритост, достъпност, отговорност и координация. Ето защо ми се струва, че ние сега трябва само да си отговорим на три никак несложни въпроса. Първият - нужен ли е такъв закон в днешното време на нашата държавност? Вторият - този проект притежава ли достойнствата на закон, който бихме могли да приемем безконфликтно на първо четене? И, трето, ще намерим ли политическата вволя за необходимо съгласие да прецизираме някои от текстовете в периода между двете четения?
Да управляваш администрация на изпълнителната власт и самата администрация да управлява държавността съобразно политиката на една програма за възраждане на държавнообществения организъм до нивото на необходимост за нормален живот, е колосално тежка задача. Обществото ни очаква, обществото ни изисква от администрацията на изпълнителната власт не само точност, не само отзивчивост, не само перспективно мислене, но и динамичност. Но тя, тоест динамичността, може да се постигне само при наличието на конкретно и ясно определени структури на администрацията с унифицирани правила за функциониране. Не е излишно да припомним, че ефективността от дейността на изпълнителната власт като цяло е и функция от ефективността в работата на всяко нейно звено от единната й структура. Безспорен факт е, че вирусът на бюрокрация вирее най-устойчиво в атрофираните административни структури с множеството туморни образувания - наслагване на разноименни звена с идентични дейности, които предпоставят преплитане и размиване на правата и отговорностите под гъвкавия щит на рутинната дейност.
Модерното институционно устройство като един от приоритетите в програмата на правителството "България 2001" е отговор на крещящата необходимост на новото време, в което живеем.
Следователно този законопроект, създаващ за първи път у нас единна нормативна основа за регламентиране на вътрешната организация на вътрешните структури, които осъществяват правомощията на органите на изпълнителната власт, е от толкова жизнено значение, колкото всички останали нормативни актове, регулиращи финансовите, икономическите, социалните и прочее процеси, развиващи се в една държава.
Да създадеш по-добра комуникация по хоризонтала и вертикала на властите с определена идентичност въз основа на прозрачни организационни принципи, то значи да притежаваш един държавнически инструмент с висок капацитет на полезно действие. Не заради самата власт, а за да могат гражданите да я употребяват по-полезно съобразно своите нужди, от една страна, и от друга - за да бъде единен ритимът в изпълнението на държавническите решения.
И още нещо. При администрация с определена конструкция, права и задължения отговорността изпъква ясно. Нима има несъгласие с тази теза?
С две думи, от лично моя гледна точка - полезен закон. С това изчерпвам моята кратка характеристика върху философията на този законопроект.
Заемайки се с поставения от мен втори въпрос, ми се ще да предпазя тоталните критици на законопроекта от излишно изразходване на енергия, защото когато разгледаме и Закона за държавния служител, ще изпъкнат напълно ясно някои дефинитивни текстове и в този закон. Но това не значи, че правната конфигурация е смесена. Най-вече ще се открои разликата между понятието държавен служител и лице, работещо по трудово правоотношение по смисъла на чл. 11, ал. 1 от глава трета на законопроекта.
И още. Смисълът и съдържанието на политически кабинет, формулиран в чл. 25, е много ясен. Но съм убеден, че с думата политически ще се спекулира сред обществеността, сред хората, на които е трудно да се обясни незабавно истинското съдържание на този термин. Убеден съм, че ще се идентифицира политически с партиен и то от лица, които много добре знаят същността на това звено. Аз бих го нарекъл Министерски кабинет. Съдържанието му като съвкупност от длъжностните наименования на служителите в него, а именно началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзките с обществеността и заместник-министрите - само по себе си би могло да го определи с названието Министерски кабинет. Разбира се, че с промяна на названието няма да се стигне до промяна на предлагания статут.
Извън този кабинет изпъква фигурата на главния секретар с ролята му за единно ръководство на административния апарат, чието подчинение обаче се явява двойно - от една страна, спрямо органа, който го назначава съобразно чл. 36, и от друга - спрямо министъра на държавната администрация съгласно чл. 37, ал. 5. Едва така можем да разчитаме на една реална координация, в резултат на което е необходим синхрон в административните дейности от еднороден характер. Обаче след като в чл. 7 идентифицираме административен с главен секретар, бихме могли да се запитаме защо мандатността по чл. 8 остава неприложима за административния секретар.
Прескачайки глава пета и натъквайки се на чл. 43, ние сме изправени пред инспектората с конкретни функции над текущата дейност в администрацията - един непрестанен коректив в действията на административния механизъм. Тогава възниква въпросът не трябва ли да оформим характеристиката на тази значима фигура в администрацията с по-подробно определени правомощия? Струва ми се, че текстовете на двете алинеи са недостатъчни. Схематичното им представяне не дава възможност да се определи нито параметърът на неговото действие, нито атрибутите, чрез които ще осъществява този контрол. Да обогатим съдържанието на тази материя е въпрос само на технология.
Областните управители в държавата ни съществуват още от близкото време на социалистическия монархизъм, но едва в този законопроект ни се предлагат по-ясни и ефективни правомощия на областния управител, при все че самата реконституция предизвикваше отдавна по-съдържателна регламентация на тази в Закона за местното самоуправление и местната администрация, след като тя определи категорично административно-териториалното деление на държавата.
След като говорим за администрация, то предполага и изпълване на съдържанието й с кадри, които трябва да имат съответни качества. Едва ли някой тук и сега би могъл да посочи друга освен тази нормативна уредба, която предлагат чл. 13 и следващите за дефиниране на професионална квалификация в конкретната рамка. Говорим за професионална даденост, а степента на квалификация вече можем да определим с множество способи.
Немислимо е да се поставят условия за премахването му. Дебатът върху този текст ще докаже твърдението ми - дотук говорех за правните предпоставки, които този проектозакон създава за обективната конструкция на една щатна система. Но всички ние, колеги, знаем, че колкото и съвършена да е тя, субектите, които ще изпълнят нейното съдържание, са основната предпоставка за полезното й функциониране.
Професионалната селекция на кадрите в една демократична система не предполага намерението за авторитарно господство от управляващата партия, а точно обратното. То значи изчистване на принципи за обществено-полезно и демократично управление, защото ще се извършва чрез способите, установени на базата на демократични критерии, както точно и ясно определя този проектозакон.
СДС доказа, че е партия на модерната демокрация и би било странно, ако някой тук и сега би се решил да защити становището си, че в административните структури на държавата ни имат място лица, които са рутинирани в тоталитарната бюрокрация.
От каквато и гледна точка да направим прочита на този проект, ако анализираме съдържанието му добросъвестно, ще отговорим и на втория въпрос - че той притежава достойнствата, необходими за приемането му на първо четене без съдбоносни резерви.
За да предизвикам разумно отношение към намерението си за прецизиране на отделни текстове между първо и второ четене, ще подпомогна доброжелателите с още едно напомняне - безспорното достойнство на закона е неговата синтетичност. Точно тази му характеристика дава възможност за безпроблемни корекции между двете четения там, където и доколкото се налага това.
В крайна сметка какво ни дава законът за администрацията? Бих я нарекъл една координатна система за проекция на административен организъм с конкретни контури на фигурата му. И още - добре дефинирани характеристики на административните формирования - органите, длъжностите към тях и йерархичната обвързаност в единна система на изпълнителната власт, както на централно ниво - администрация на Министерския съвет, министерствата, държавните и изпълнителните агенции, държавните комисии и на териториално ниво - областната и общинската администрация.
Освен единната информационна система мандатността на главните секретари и периодичното отчитане дейността на администрацията не би трябвало да пропускаме, според мен, най-модерният елемент в този законопроект. И той е възможността, която той дава за първи път в държавната ни система - приватизация, на административни услуги, чрез изпълнителните агенции.
В заключение. Обликът и съдържанието на законопроекта са един значителен резултат, съотнасяйки го към краткото време, за което е създаден. Имайки предвид обстоятелството, че устройствените закони на държавно-административните структури на Франция са разработвани повече от 10 години.
Аз лично ще подкрепя законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният ни от Министерския съвет законопроект продължава открито следваната и досега от парламентарното мнозинство линия на политизация на законодателството. Върхът на тази политизация, според нас, е достигнат в лустрационната разпоредба на ал. 1 към Преходните и заключителни разпоредби. Тя е поантата на целия законопроект. Всички предхождащи я 57 члена, въпреки обясненията, които чухме досега, като че ли са включени в законопроекта само за да обосноват тази ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
В сравнение с другите внесени законопроекти - шест на брой по лустрацията, тук имаме само една алинея, но тя е достатъчна като разширително действие, достатъчна за да обхване всичкото онова, което бяхте заложили в другите законопроекти. Членът е типичен за така наречената лустрация и затова аз ще се спра пред вас само на два проблема.
Първо, за противоречията, които има специално тази алинея, с общо признати и утвърдени принципи на правото. На следващо място - нарушение на международни договори, които се правят с тази алинея, по които България е страна.
На първо място тези лустрационни текстове в ал. 1 категорично противоречат на един основен принцип на вътрешното и на международното право. Те подлагат на унизително третиране групи от лица за колективна вина, колективна отговорност и предвиждат колективна санкция.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Персонално.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Няма персонална, за съжаление, а е колективна санкцията. Тя се отнася за всички, а не само за отделни личности.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Само за партийните секретари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на оратора!
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Като резултат той създава негативни цензове при заемане на определени длъжности, които засягат основни права на гражданите. Проектозаконът не определя ръководни длъжности, както и на отговорни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на БКП. Да не говорим, че не ясен нито периодът, нито обхватът на отправените обвинения и това естествено се предоставя отново за изпълнение на Министерския съвет, така, както стана със Закона за досиетата. Вероятно ни очаква фарс, подобен на този, който вече всички тук видяхме в предходния закон. (Неразбираема реплика от СДС.)
Аз мисля, че Вие, господин Иванов, най-малкото имате право да говорите за тези неща тук.
Алинея 1, т. 1 и 2 противоречат и на още един принцип на вътрешното и международното право, съгласно който никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното и по международното право.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Винаги е било престъпление.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: В нашия случай не се касае за престъпление - поне така заявяват вашите представители в комисията - но за обвинение в престъпна дейност, която се използва като правно основание за административното наказание. То се изразява в случая в една дискриминационна забрана за заемане на ръководни длъжности. Инкриминират се длъжности и дейност, които са били напълно в съответствие с тогава действащото законодателство. Заемането на тези длъжности е ставало в съответствие с правната система. Тук специално внимание заслужават всички категории сътрудници, посочени в проектозакона по отношение достъпа до документи на бившата Държавна сигурност, които също ще бъдат подложени на колективна дискриминация, без въобще да се отчита, че една голяма част от тях са били призовани да съдействат за националната сигурност на държавата. Така държавата за втори път по същество нарушава договора си, който е сключила с тях. Договор, който веднъж - с единия закон, сега - за втори път нарушава.
На второ място ще посоча Всеобщата декларация за правата на човека, според която не се допуска дискриминация при упражняване на основни права, включително и по политически убеждения, което най-точно е изразено в чл. 21. За да не останете с впечатление, че сме голословни, чл. 21 гласи:
"Чл. 21. Всеки има достъп при равни основания до обществени и държавни служби на своята страна".
Друг акт, това е Международният пакт за икономическите, социалните и културните права, както и Международният пакт за политическите и гражданските права, според които е посочена недопустимост на дискриминация по отношение на политически или други убеждения, както и равноправие между всички граждани при ползване на гражданските и политически права.
Не можем да не отбележим и две конвенции, по които също България е страна, както посочените дотук - Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Конвенция N 111 относно дискриминацията в труда и професиите. В тях е регламентирана недопустимост на обратна сила на закона и дискриминация относно политически и други убеждения.
Въпросната ал. 1 нарушава и важни разпоредби на Конституцията на Република България. Той представлява законодателно нарушение на конституционния принцип за равенство и на правото да избираш и да бъдеш избиран. Могат да се посочат и други нарушения на Конституцията, но считам, че в залата има достатъчно конституционалисти, които имат възможността да заявят своята позиция тук.
Освен нарушенията на Конституцията ще си позволя да ви цитирам и чл. 171, ал. 1 от Наказателния кодекс, който гласи:
"Чл. 171. (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите и на близките му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до 3000 лева".
Кой, уважаеми господа, според този член на Наказателния кодекс трябва да бъде наказан в случая? На кого ще се търси отговорност в този случай? Или приемаме тези изменения само за пред света без въобще да ги спазваме?
Посочените по-горе международни принципи и договори в този списък не са изчерпателни, но считам, че и цитираните дават достатъчно убедително основание, за да се даде категоричното мнение, че разглежданият проектозакон в тази му част - ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби, противоречи изцяло на действащите норми на нашето вътрешно, пък и на международното право.
Този законопроект е още едно убедително доказателство и едно грубо нарушение на принципите на националното съгласие. Ние го заявихме и при обсъждането на Закона за лустрацията, внесен от Народен съюз. Той е ново погазване на правата на човека и е продължение вече реално на съществуващата лустрация - лустрация без закон, която продължава една политика на диктат от страна на мнозинството. В случая обаче освен политическите имаме и икономически интереси от страна на управляващите. Те стават все повече и повече ясни.
Този законопроект продължава една тенденция на авторитаризъм, чиито последици могат да се окажат трудно предсказуеми. И тъй като твърде много се говори относно мнението на Съвета на Европа, ще си позволя да представя пред вас само т. 134 от предварителния доклад на представителите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която се казва към темите за загриженост по отношение на България, че чистката в администрацията и в дипломатическия корпус, както и в местната власт, изглежда, че са най-вече политически. И този законопроект в посочената алинея го потвърждава.
Като обобщение бих искал да кажа, че излагайки всички тези аргументи както по отношение на нарушения на международното право, на нарушения на Конституцията и в противоречие с някои закони, считаме, че ние не можем да подкрепим и ще гласуваме против внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата за реплика господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, колега Великов! Аз мисля, че Вие сте ярък пример на депутат, който загърбвайки фундаменталния въпрос на реформата на администрацията, си позволихте да коментирате един текст от този закон, чисто политически, без да се съобразите с текстовете в самия законопроект, които са основополагащи, и по този начин изкривявате дебата, поставяйки го единствено и само на политическа основа.
Искам да Ви кажа, че законопроектът за администрацията представлява един фундаментален законопроект. И ако Вие бяхте се вгледали и бяхте коментирали текстовете, които са в този законопроект, щяхте да видите, че за първи път в България се поставя основата на една администрация, която администрация е в основата на административната дейност в цяла Европа. За първи път се разделят дейности на политически кабинет и на държавни служители, които са независими, като се цели именно да не бъдат подменяни. Тоест, темата на професионалиста като държавен служител се поставя като законодателна основа вече в България. Политическият кабинет не като партиен кабинет, а като политически кабинет на екип, изпълняващ програмата на всеки кабинет. Това разделение е нещо много важно и го има в цяла Европа.
Също така бихте могли да коментирате и други текстове. Колегата Юнишев преди малко коментира за правителствените агенции, за устройството на местната администрация - неща, които са изключително важни.
Да, вероятно текстът, който беше единствено предмет на Вашето изказване, се нуждае от обсъждане и от преправяне, защото той страда действително от определени недостатъци. Но аз искам да Ви кажа, че бих се гордял, ако Вашето изказване беше технократско и обхващаше устоите на този законопроект, а не един текст, който издава действително и една политическа насоченост.
В заключение бих искал да подчертая, че именно този фундаментален законопроект трябваше да влезе отдавна в България и не в това Народно събрание, а в предишните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Господин Великов, имате думата за дуплика.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Рафаилов, аз мисля, че Вие ще чуете достатъчно аргументи относно фундаменталния характер на законопроекта, за който говорихте, но като юрист аз също бих искал да чуя от вас аргументи против онова, което споменах във връзка с противоречията и нарушенията, които има тази алинея. Във Вашата реплика Вие не споменахте нищо - имат ли основание нашите възражения или не? И като юрист, Вие добре разбирате, че те имат пълни основания.
Дали е трябвало да бъде приет по-рано този законопроект? Аз съм съгласен, че не предишното, а може би предходните народни събрания е трябвало да го направят на принципите, които Вие изложихте. Но доколко тези принципи са защитени в самия законопроект, аз мисля, че това ще се докаже и от останалите изказвания и едва ли е необходимо да се опитвате да прехвърляте изцяло на една, бих я нарекъл, прагматична основа обсъждането на този законопроект, защото точно в тази алинея той има изключително и само политически характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата за изказване господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата по Закона за администрацията, защото смятам, че това е наистина един много важен закон. Приканвам цялото Народно събрание да го подкрепи, независимо от атаката, която в момента се започва от левицата във връзка с § 1, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби. Аз смятам, че не в този параграф е смисълът на закона. Грешна е тази постановка, в която се казва, че целият закон е подчинен на този параграф.
Аз лично смятам, че с този или без този параграф законът е много важен, много добър като постройка и искам да се аргументирам за това. Важната крачка, която прави правителството и управляващото мнозинство с предлагането на този закон, е именно това, че се деполитизира държавната администрация. Това е една смелост, която никой досега просто не е реализирал. В толкова много народни събрания наистина това, което каза господин Рафаилов, че този закон е трябвало да се приеме много отдавна, не е приет. Аз смятам, че не е приет именно заради това, защото всеки досега е искал да назначава държавната администрация по политически начин. Ние сега искаме това да не бъде по политически причини, а да бъде по професионални критерии, по професионални причини и това е залегнало в съответния закон - разделянето на самата администрация, както се каза преди мен, на политически кабинет, на държавен служител. Статутът на този държавен служител, неговият трудов договор, който е извън досегашното трудово право с по-важен статут - за мандат за 5 години, дава една сигурност и едно спокойствие у този държавен служител. Изискванията към него за професионализъм, съответният стаж, който заляга в този закон, това ще бъдат критериите оттук нататък за развитие и кариера в държавната администрация и това е много важен принцип, който влиза в момента.
Друго, което трябва да се направи обаче, мисля, че е слабост, тъй като това е един доста широк закон, смятам, че към този закон би трябвало да залегне и да се разработи и правилник, в който да се упоменат много точно задълженията на държавната администрация към гражданите. Тогава, когато се подаде една жалба за колко време тя трябва да бъде обработена, кога трябва да й се отговори, по какъв начин да се отговори и какви са санкциите, ако това нещо не бъде свършено в срок?

Смятам, че това нещо може да залегне в съответния правилник, още повече, че според закона към всяка една администрация е предвидено да има такъв устройствен правилник, а аз смятам, че трябва да има един общ правилник, приет от Министерския съвет, който да дава основните принципи, по които да бъдат изготвени тези устройствени правилници към всяко едно министерство и всяка една държавна администрация според смисъла на този закон.
Също така смятам, че трябва по-широко между двете четения да се разработи общинската и областна администрация. Тя не е добре засегната в закона, защото това ще даде една крачка към цялостното развитие на този проблем в нашата държава. И мисля, че това е един опит хаосът, който е в момента в бюрокрацията, тази бюрокрация, която тъпче обикновения човек всеки ден, който е разкарван под какви ли не щеш предлози, това е един опит да се вкара ред и да има сигурност, когато един гражданин отиде или поиска нещо, то да му бъде свършено както трябва.
Този закон унифицира държавните служби, държавните цензове във всички министерства. Той дава възможност да се въведе една единна информационна система, която да бъде открита, която дори и журналистите да могат да проверяват вътре къде какво се движи и докъде е стигнало, когато тя бъде въведена. С това нещо ние се опитваме да направим една открита държавна администрация, която да бъде изградена на един строг принцип и съответно да спазва много точно законите и правилата, според които е изградена.
Аз лично смятам, че с този закон ще бъде прекратен диктатът на чиновника върху обикновения човек. И това е ценното на този закон, а не § 1, ал. 1 - това за мен е един маловажен проблем в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Мисля си, че отново трябва да благодарим на външен фактор за това, че най-сетне този закон влиза за дискусия в пленарната зала на Народното събрание. Истината е, че ако нямаше изрично изискване от страна на Съвета на Европа, от една страна, и от друга страна, от Брюксел, вероятно още дълго време щяха да се намират поводи и претекст да се забави обсъждането на този закон. Говоря абсолютно съпричастно по темата, защото помня, че през 1990 г. бях координатор по тогавашния първи проект на Закона за държавния служител. Почти десет години изминаха оттогава и не се оформи мнозинство в българското Народно събрание, което да има интереса и волята да създаде нужното законодателство за стабилизиране на административната система на страната.
Основателно е изискването към нас от страна на онези, които трябва да ни преценяват за годност за членство в европейските организации, дотолкова, доколкото без администрация, която функционира солидно, която функционира ефективно и експертно, нито една от тържествените декларации, които прави което и да било правителство, нито един от законите, които се приемат в тази зала, от каквото и да е парламентарно мнозинство, нито едно от решенията, напълно добронамерени и с дългосрочен ефект, които могат да бъдат взимани в тази зала, няма да имат практическа стойност. Не само това, а администрацията във вида, в който я описах - солидна, спокойна, с нужната доза самочувствие, с нужната степен на експертност - е онази, която е гръбнакът на всяко съвременно общество.
Ще кажа нещо повече. Това е системата, която реално помага за създаването на гражданско общество във всяка една държава. И аз тук ще си позволя едно разсъждение на темата гражданско общество. Мисля, че често пъти употребяваме термина, без дори да вникваме в неговата дълбочина. Синоними ли са "демократично общество" и "гражданско общество"? Моят отговор е: не! Това, че в една държава могат да бъдат въведени демократични механизми на избор и алтернативност на властта, далеч не означава, че съответното общество функционира като гражданско. Тоест, че членовете на това общество, че неговите граждани имат съответните механизми и форми най-малкото за коментар, за реакция по съответния дневен ред на държавата, така както той е заложен от управляващото в момента мнозинство. Това може да стане чрез, повтарям, една неутрална, стабилизирана и ефективна администрация. Не говоря за неправителствените организации като елемент от това общество, тъй като те не са предмет на днешната дискусия.
Сега към закона. Аз смятам, че за неговата необходимост не е нужно да говорим, тя е отдавна презряла. Мисля си друго, обаче, че щеше да бъде още по-добре, ако този Закон за администрацията беше внесен в пакет със Закона за държавния служител и тогава вече Народното събрание можеше да се произнесе цялостно и наистина на една по-солидна, по-широка основа за това как ще изглежда бъдещата администрация на България. А за това, че тя трябва да бъде и осъвременена, и модернизирана, и рационализирана, мисля, че също така не съществуват никакви съмнения. Така или иначе, ние в момента гледаме първия закон от тази серия, от този пакет, който ни се обещава, повтарям, за мен щеше да бъде много по-полезно и ефективно, ако този закон беше допълнен и от закона за държавния служител.
Не могат да бъдат отречени принципните полезни неща, които той съдържа. На първо място, разбира се, е уточняване на равнищата в администрацията, формализиране на така наречените "политически нива" в администрацията. Също така уточняване на отделни служби, които без съмнение трябва да съществуват във всяко едно от нейните поделения.
Аз искам да говоря по два пункта, които за мен са неусъвършенствани, които трябва да бъдат предмет на доработка между двете четения и те нямат връзка с тази по-видима част на административните равнища. Очевидно ясно е политическото равнище, ясни са правомощията на главния секретар, добре е, че е определен мандат от пет години, тоест да няма пряко съвпадане с политическия мандат на съответното мнозинство и на съответното правителство. Искам да се спра обаче на онези членове, започвайки от чл. 26 и нататък до глава пета фактически, които са свързани с така наречената местна власт.
Не зная колко от колегите са известени за това, че освен тези организации, които често споменаваме тук по различни поводи, имам предвид Европейския съюз, Съвета на Европа, България е в плътни взаимоотношения и сътрудничество с още една европейска организация, тя е в състава на Съвета на Европа, това е Конгресът за местните и регионалните власти. Оттам също така периодично идват експертни групи да се информират за състоянието на местната власт. Последната беше тук преди около месец и половина. Препоръките, даже мога да ги нарека настойчивите препоръки, които бяха дадени, и въз основа на тяхното изпълнение, разбира се, се готвят периодичните доклади за България, бяха за изборност на така нареченото "второ равнище на местна власт" - под това се разбира областното равнище.
И признавам, че за мен е странно, аз недоумявам, след като са известни тези изисквания на Съвета на Европа, след като бяха водени разговори тук, след като бяха поети ангажименти от страна на мнозинството за внасяне на закон за изборност на това второ равнище на местна власт - областното равнище, недоумявам защо в този закон се съдържат текстове, които практически постановяват именно обратното. Аз няма да говоря за творческия принос към местната власт, който беше направен преди десетина дни с предложението за назначаване на кметове, защото тогава вероятно ще бъда обвинена в политизиране на изказването си. Но този факт не може да бъде оставен извън днешната ни дискусия.
Ето защо аз смятам, че тази част за второто равнище на местна власт трябва да получи съответен лиценз, нека така да се изразя, от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа. Знаете, че предстои идване и на докладчиците от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която също се занимава с тези въпроси, тоест ние имаме един много пряк механизъм, чрез който да проверим верността на това, което се предлага, и съответно да го коригираме.
Повтарям отново, аз настоявам за ревизиране на членове от 26 до 30 именно в духа на тази децентрализираност и демократичност на местните власти в Европа, която, пак ще кажа, е елемент точно на гражданското, а не само на демократичното общество.
Колкото и да е непопулярна темата, аз също ще се спра на § 1, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, не защото изпитвам някаква емоция по темата, а защото просто ми е леко срамно. Десет години след падането на Берлинската стена България най-сетне решава, че ще провежда много сериозна, здрава идеологическа чистка. Извинете, но това говори за периферност на държавата. Това е още едно доказателство за бавния темп, с който България следва тенденциите в Централна и Източна Европа.
Аз няма да говоря за това как се преценяват подобни текстове. Доказателство за това беше коментарът, а и не само коментарът, а и изискването на Съвета на Европа да бъде отменен веднъж прословутият закон "Панев", втори път - прословутият член на господин Венцеслав Димитров по отношение на ръководствата на банките. Така че по това също има абсолютно ясни, недвусмислени становища от страна на международните организации.
Аз имах привилегията да бъда определена за докладчик по спазването на задълженията на Чешката република към Съвета на Европа, точно същата процедура, по която в момента България е на оглед, ако мога така да се изразя. Известна е практиката на Съвета на Европа да съчетава политическите тенденции в тези проверяващи екипи. Искам да кажа, че по въпроса за лустрационните закони в Чехия, позицията на английския консерватор, на люксембургската либералка и на моята скромна особа бяха абсолютно единодушни. И това беше и текстът, който беше записан в доклада за Чехия и изискванията към Чешката република - за прекратяване действието на вече въведения при тях, повтарям, в 1990 г. Закон за лустрацията.
Така че предлагам да престанем да бъдем периферна държава, да следваме, ако това ни е възможно, темпа на тенденциите в континента си, най-малкото без да изоставаме видимо от останалите. В противен случай ние само ще докажем второразредното си присъствие в европейския пейзаж.
Като казвам всичко това, искам да изразя надеждата, че по тези два пункта между първо и второ четене ще бъдат внесени съответни корекции, което да ни позволи да приемем този закон с подобаващото мнозинство, което той изисква, тъй като, повтарям, той решава национални въпроси, и да можем да вървим нататък и да създаваме онази администрация, която, пак повтарям, ще е спокойна, солидна и с добро самочувствие.
В заключение искам да разкажа една дребна, но много показателна случка от посещението на министър-председателя Костов в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Там той проведе среща с българи, работещи вече в европейската администрация. Това също може би не е широко известно, но за наша радост, за наша гордост, бих казала, трябва да знаем, че има 15-ина млади и средно млади българи, които работят много успешно в администрацията на Съвета на Европа, при това някои от тях и със завидно високи рангове в тази администрация.
Ще преразкажа двата въпроса или по-скоро единият е въпрос, а другият - коментар, които бяха поставени на тази среща.
Една млада и много интелигентна дама постави следния въпрос към министър-председателя: какво става с администрацията в България, докога ще е в това състояние? Ужасно унизително е да се искат отговори, които да не пристигат.
И вие сигурно си представяте как изглеждаме ние от другата страна - не от собственото си малко оазисче, а от онзи, по-висок връх, от който нас ни преценяват. Или няма отговори, или се оказва, че хората, които трябва да ги дадат, са сменени, а пък новите, видите ли, още не са навлезли в тематиката, а този пък, който я е знаел, той бил уволнен, в резултат на което се получава една доста, бих казала, провинциална представа за страната ни. Това беше въпрос към министър-председателя. Той даде уверенията си, че се пристъпва към стабилизиране на административната система.
Казах, че ще цитирам и един коментар. Той е на българска служителка, която вече е във високите етажи на администрацията в Съвета на Европа. Тя каза следното. Ние сме вече от 5 години в тази нова административна среда. За 5 години ние научихме следното: че администрацията в Европа работи еднакво добре с политици и с леви, и с десни убеждения.
Аз искрено се надявам, че с подобренията, които ние ще внесем в предложения законопроект - това тук вече са мои думи, мой текст, ще успеем да постигнем именно това качество, с което работят улегналите администрации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Виждам, че има желание за две реплики, което означава, че ще има и дуплика. Ще си позволя, без да взимам думата, да Ви помоля, като вземете думата за дуплика, да обясните противоречието между Вашето становище за чл. 26 и чл. 143, ал. 2 от Конституцията.
Господин Михаил Михайлов има думата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз имам реплика към госпожа Поптодорова, която е именно във връзка с Конституцията - за ниво на местно самоуправление.
Аз съм съгласен теоретично да водим дискусия с Вас дали наистина е необходимо на областно ниво да има орган на местно самоуправление - областен съвет. Още от 1991 г., като областен управител тогава, аз развивах тезата, че наистина е хубаво на всяко едно ниво, на което има представител на държавната власт, какъвто е областният управител, да има съответно и ниво на местно самоуправление. Но това, което Вие развивате като тезис от Европейската харта за местно самоуправление - че на областно ниво трябва да има местно самоуправление, е в противоречие с чл. 136, който казва:
"Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".
След това в чл. 142:
"Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване съответствието между националните и местни интереси".
И в чл. 143: "Управлението в областта се осъществява от областен управител и...". Това са чл. 142, 143 и т.н.
Тоест, в Конституцията ниво на местно самоуправление като областен съвет просто никъде не съществува и не е разглеждано. Ниво на местно самоуправление е на ниво община. Това вече като теза, че би трябвало да се промени Конституцията, да се предвиди орган на местно самоуправление на областно ниво, е нещо, което аз смятам, че наистина може да се дискутира и което би могло в течение на годините да бъде приведено в изпълнение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това е чл. 135, ал. 2. Не са ти ясни тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
За втора реплика има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Поптодорова, аз напълно споделям Вашите разбирания за това по какъв начин трябва да бъде устроена нашата система, особено на местното самоуправление. Но би трябвало в българското общество да стане ясно, че една реформа в местното самоуправление и в най-напредналите демокрации е един дълъг процес. Мога да Ви кажа, че в страни като Холандия, като Белгия дори, и в другите страни тези реформи са ставали в продължение на 10-15 години.
Би трябвало да се каже, че в момента ние току-що започваме нашата реформа и това, което сподели господин Михайлов, е наистина така. Ясно е, че трябва да има второ ниво на местно самоуправление. Но поначало в България погрешно се разбира какво е това местно самоуправление. Местното самоуправление не е областният управител или кметът, а е наличието на общински или областен съвет, който е изборен. В това е основното.
Така че, когато говорим за това, нека да се постигне един консенсус в парламента, че трябва да се промени Конституцията в тази й част. Аз мисля, че никой няма нищо против наистина ние да отидем там, където трябва да стигнем, но мисля, че до влизането ни в Европейския съюз сме длъжни да направим това.
Аз съм убеден, че все повече хора започват да разбират от местно самоуправление, да се занимават с тези въпроси и че започвайки тази реформа сега, до онзи момент, в който ще влезем в Европейския съюз, всички изисквания ще бъдат изпълнени. Изглежда, че цялото наше общество трябва да узрее за тези промени, включително и представителите на политическите сили в парламента. В противен случай ние ще си останем на това ниво, на което сме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
За трета реплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Поптодорова! Както много наши колеги тук и при приемането на други закони и Вие днес говорихте какво е мисленето, какво е мнението на наши колеги, на отговорни политици на Запад. Крайно време е да спрем да правим сравнения. Дайте да докараме България до такова състояние, в каквото са цивилизованите страни, и тогава да разговаряме, и тогава да се равняваме с тях по тези въпроси, и тогава да искаме да имаме такова мислене. При тях демокрацията е установена и е като традиция. При тях демокрацията е мислене, там е и философия. А ние сега се мъчим да утвърждаваме демократичните принципи в нашето общество.
При тях няма смяна на системата, при тях няма провеждане на реформи - нито структурни, нито каквито и да било други.
При нас има смяна на системата - на една система с друга. Аз ви приветствам, че отдавате голямо значение на администрацията, но тя като фактор трябва наистина да спомага за смяната на системата, за провеждането на реформите.
И ако трябва да бъдем честни и откровени, в България има три прослойки - и в обществото, и в политическия елит, и навсякъде. И в парламента ги има. Едните са за демократичните промени със свободни демократични закони, другите са против промените, против смяната на системата, и едни, които се колебаят в зависимост от конюнктурни за момента условия къде да застанат - дали на едната страна, дали на другата. Аз не знам Вие къде сте.
Но когато ние говорим за смяна на системата и когато имаме предвид, че има една стара администрация, която е участвала и е служила на тази държава, в управлението или не, тук възниква въпросът дали трябва да разглеждаме администрацията като хората, работещи в нея, като служители, като ръководители и управляващи, или и като управляващи, и като служители. Но както и да ги вземем, има хора, които са били в тази администрация и то десетилетия наред. И са доказали, че нищо хубаво не са донесли на тази държава. Значи трябва да се смени тази администрация. Да се смени и да има наистина нова администрация, искаща промените и работеща за промените. Тук няма идеологеми, тук няма идеологическо прочистване, няма нищо друго. Ще служиш ли на демокрацията, ще служиш ли за утвърждаване благото на този народ или не, ще искаш ли да се сменя системата или не? Това е основният принцип, от който трябва да изхождаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Ясно е, че господин Илиев е много целеустремен човек. Само че от това много буйно слово не стана ясно какво точно иска да каже. От една страна ще сменяме системата и ще сме част от Европа, обаче от друга страна не трябва да гледаме Европа.
Аз предлагам на господин Илиев малко да остане в усамотение, да си подреди мислите и да разбере сам за себе си все пак какво иска да се случи в тази държава, поне докато и той носи отговорност за нея. Затова просто нямам какво да коментирам по тази реплика. Тя е смешновата, извинете ме.
Много по-сериозни бяха, разбира се, другите две реплики. Нямаме съмнение по това, че реформата трябва да стане. Аз съм напълно в съгласие с това, което каза господин Ботев.
По отношение на противоречието с Конституцията. Ще ви дам пряк пример как изглежда това противоречие, в което аз, според част от колегите, изпадам. Това противоречие е точно същото, в което изпада мнозинството в момента по отношение на съдебната власт. Но виждам, че не му пречи нищо, това противоречие, да следва и да защитава своята позиция. И след като ние признаваме, а това беше казано тук, от трибуната, че има вече създадена демократична система на изборност на двете равнища местна власт, аз не виждам защо трябва да въвеждаме, пък макар и да има съответен текст в Конституцията, един механизъм, който примерно след две години ще трябва да сменяме, защото тогава ще се иска пак от нас да сме въвели изборност на второ равнище.
Що се отнася до Конституцията, аз мисля, обаче, че тя дава и възможности за това ние със закон да можем да решим въпроса с местната власт на второ равнище. И това, както ми подсказаха колеги, се съдържа в чл. 135, ал. 2.
Тъй че аз предлагам онези, които разбират от местна власт, да се занимават с нея, да седнат добросъвестно, пак повтарям, между първо и второ четене, да видят най-добрия вариант, който да е поне средносрочен, а не да налага нови и следващи промени, което отново обрича администрацията на дестабилизиране. И нека господин Петко Илиев да си укрепва местните структури, защото мисля, че там ще е по-полезен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, дами и господа! Искам само да кажа, аз не съм юрист, но, госпожо Поптодорова, със закон не може да се променя Конституцията. В Конституцията изрично е записано това, което казаха и господин Ботев, и господин Михайлов - кои са органите на местно самоуправление и кои са органите на изпълнителната власт. Областният управител е представител на изпълнителната власт, съгласно чл. 143: "Управлението на властта се осъществява от областния управител, подпомаган от областна администрация". И тя е част от държавната администрация на изпълнителната власт.
Няма да цитирам другите текстове, касаещи кмет и така нататък. Но това е предмет на друга дискусия. Всичко, което е записано в този закон, е съобразено с Конституцията, с тестовете и с духа на Конституцията.
Това, което касае преходните и заключителните разпоредби, и тези временни ограничения, които са въведени за срок от пет години, това е един минимален срок, са съобразени с Резолюция N 1096 от 1996 г. на Съвета на Европа.
Все пак и българската администрация трябва да преживее своя катарзис. Това се отнася за ал. 1. Алинея 2 е съобразена със Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и се отнася за всички категории сътрудници. Това, което се отнасяше като мярка в този закон, предвидено за най-висшите нива на изпълнителната и законодателната власт, всички ние бяхме подложени на тази проверка. Това е напълно естествено, това ограничение има един морален характер. Все пак дълбоката криза, в която се намира страната ни и от която с усилията на всички се опитваме да излезем, е следствие на една политика и на хора, които са били ангажирани с властта, които са довели страната до тази криза. И ограниченията имат преди всичко морален характер. Все пак нека да преживеем този катарзис, от който имаме нужда всички. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Иван Сунгарски за изказване. СДС разполага с още 4 минути.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм до известна степен улеснен от това, че много от нещата, които исках да кажа, бяха казани вече. Но не мога да не отбележа две неща, за които спомена и госпожа Поптодорова - че това, което ние разглеждаме в момента, е било отдавнашен стремеж и желание на много парламенти, но едва сега това нещо става възможно. Тоест вече сме на финалната права при създаването на един закон, който предвижда две неща: създаване на правила в държавната администрация, сваляне на броя на ненужно ангажираните с администриране в държавата, като целта е една - по-добро административно обслужване на цялото общество, което отдавна е зажадняло за такъв тип обслужване. Отдавна обществото е възневидяло този бюрократ, който стои на бюрото, не за да работи за обществото, а за да стои само на бюрото.
Това е основното достойнство на този закон и чест прави и на българското правителство, че ни предлага този законопроект, и на българския парламент, който, надявам се, с огромно мнозинство ще подкрепи този закон.
Нямам време да се спирам на отделните пунктове, които са заложени в закона. Излишно е да споменавам и за това дали България има нужда от такъв закон, но мисля, че основно достойнство на това, което е заложено в него, е фактът, че ясно е казано при политически промени в държавното управление кои точно части от държавната администрация ще бъдат сменяни във връзка с тези политически промени. Нещо, което е изключително важно за общество като нашето, за което стана дума, че все още не е достигнало това ниво на демократично развитие, което всички бихме желали да достигнем. И тези достойнства, съпоставени с отделни недостатъци, които надявам се ще бъдат преодолени между двете четения, са просто несъпоставими величини.
И понеже времето наистина е малко, ще се спра на най-дискусионната, бих казал, част от закона, а именно Преходните и заключителни разпоредби, за които основно се говори. Аз съм улеснен от това, което спомена господин министър Тагарински и Резолюция 1096 на Съвета на Европа. Същевременно не мога да не се замисля и върху факта, че тази Чехия, към която, както госпожа Поптодорова спомена, имало препоръки, е вече много по-близо до европейската и евроатлантическа интеграция от нас, независимо от препоръките, които й се дават.
Аз приемам всички препоръки на развитите демокрации с кратката забележка, че много от препоръките, които ни се отправят, или по-точно препоръки за определени неща в нашето общество, които се случват, ги има в същите тези развити демокрации. Но много е лесно да видиш сламката в окото на другия, а по-трудно се забелязва гредата в собственото.
Искам да се позова на едно изказване на известна деятелка на Социалистическата партия в близкото минало - госпожа Бокова, която на среща с испанския посланик във връзка с негова лекция спомена, че наскоро препрочела едно съчинение на Иречек, в което била впечатлена от констатацията, направена от този известен философ и изследовател на българската народопсихология по отношение на неговата склонност, както той се е изразил: "Учуден съм от склонността на българите да се самоизяждат.". Тоест да се изяждат помежду си. И тогава си зададох въпроса, ще го задам и сега пред вас: дали 1997 или 1998 г. бяха годините, в които човек трябваше да се запознае с тази мисъл на Иречек?
Благодаря Ви за напомнянето, господин председател. Тук ще спра, защото ми свърши времето. Говорейки за човешки права винаги трябва да се сещаме за правата на хиляди, бих казал, стотици хиляди българи, които бяха безправни и които бяха лишени от права точно от лицата, упоменати в текста, който се предлага. Това не е наказание, а е морално изкупление за определена вина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Моето изказване е много кратко - относно чл. 16, и е насочено към вносителя.
Чл. 16 казва: "В случаите, когато лицето не отговаря на изискванията за общ или специален трудов стаж, то може да бъде назначено да изпълнява длъжността само за определен срок".
Според мен това трябва да се измени, то е неправилно, защото в България не може да не се намерят хора, които да отговарят. Да сложиш един човек да изпълнява някаква длъжност, когато няма стаж и подготовка, може да нанесе много, много вреди в този закон и просто да не си изпълнява длъжността.
Моята молба към вносителя е да се преразгледа този текст, защото не може в България да няма хора, които да отговарят на изискванията, съгласно чл. 16. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин министърът.
След като гласуваме закона, господин Бончев, вносителят повече няма да има думата, а ние, народните представители, ще правим корекции.
МИНИСТЪР МАРИО ТАРАГИНСКИ: Аз мисля, че това все пак можеше да се обсъди на второ четене. Идеята е следната: тъй като чл. 17 изяснява за какво става дума - "В администрацията могат да бъдат назначавани стажанти по ред, определен със закон, като прослуженото време им се признава за специален трудов стаж".
И чл. 16 - идеята е следната - младите хора, които завършват своето висше образование, да им се даде възможност със своя стаж и съответно преди своето завършване, последните години от следването, да могат да започнат работа в администрацията и, придобивайки съответната квалификация, да получат пълните права по закона. Това се има предвид в случаите "когато лицето не отговаря на изискванията за общ и специален трудов стаж". По този начин искаме да дадем възможност на младите хора да заемат своето място в администрацията, своята отговорност за съдбините на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, господа! Достатъчно се подчерта дотук, както някои злоупотребиха с термина, фундаменталният характер на този закон. Подкрепям големите му идеи за структурата на администрацията, за органите и това, че всеки орган има своята администрация, за основните принципи на дейността на тази администрация и условията, при които тя ще се развива занапред. Но като вчера, и днес.
Господин министър, това, от което Народното събрание имаше еднаква нужда заедно с този проект, е законопроектът за държавния служител. Той е поръчан от Конституцията на България в чл. 116 и от всички тези препоръки на Съвета на Европа, за които говорим сега. И беше редно успоредно с този закон да гледаме и втората част на административната реформа - това е Законът за държавния служител. Дано, както някой каза и аз си спомних вчера, да намерим начин тези два закона да се застигнат в парламентарната зала.
Две идеи. Първата е по областния етаж на администрацията.
Господин Куртев, чл. 142 на Конституцията - разбира се, не влизам в спор с Вас - трябва да бъде гледан много внимателно във връзка с чл. 5, ал. 4 на същата тази конституция. България е приела Европейската харта за местното или регионалното самоуправление. Тя е ратифицирана по съответния конституционен ред и ето че тя, ако има своята власт и върху нас, ще измести вътрешните норми на нашето право. Но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Конституцията?
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз смятам, подкрепяйки принципите, за които става дума, че в никакъв случай не трябва да се омаловажава скритият принципиален въпрос в т.нар. Преходни и заключителни разпоредби, т.нар. § 1, за който става дума тук. И в това отношение искам да направя едно разсъждение, много кратко, разделено на две части. Първата се базира върху Конституцията на България. Става дума за равенството на гражданите, става дума и за чл. 38, който казва, че никой не може да бъде преследван и т.н. поради своите убеждения. Става дума и за правото на труд. Справките всеки от нас може да направи сравнително по-спокойно.

И другото ми разсъждение по тази тема е върху правно-политически мотиви. Първият оратор каза, че този закон е много закъснял. Да, закъснял е по причини, които изясни госпожа Поптодорова. Но в едно отношение той е безмерно много закъснял - това е лустрационният му принцип. И това е така. Този проект в тази си част дискриминационно ограничава правата на гражданите. След 8 години демократичен процес, след национална кръгла маса, за която някои даже не искат да си спомнят, след Седмото Велико Народно събрание и Конституцията от юли 1991 г.! За парламентаристи това не могат да бъдат случайни имена. Важните идеи на закона чрез този текст в Преходните и заключителните разпоредби ме карат да се позова на Шекспир: "Една капка зло е достатъчна, за да превърне всички добродетели в позор". Това е смисълът на този текст. И ако имаме разум като парламентаристи, той трябва да бъде отстранен.
Припомням си министър-председателят господин Иван Костов на 4 февруари 1998 г. тук: "Споразумението за национално съгласие от 4 февруари 1997 г. не принадлежи на партиите, а на цялото общество. И ние, политическата класа, сме длъжни да следваме постигнатата - забележете! - обща политическа воля, съгласието за реформи, но и съгласие против омразата и конфронтацията..."
Изведнъж, каква е тази надпревара с тези лустрационни закони? Бойко Великов каза 6, но те са 7 с така наречения законопроект на господин Лучников "за национално помирение". И аз искам да ви кажа, че или едното е вярно - принципите за националното съгласие, приети тук, или другото.
И искам да прибавя: препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са именно препоръки и никой няма право тук да ни ги предлага като действащо право, което ни задължава. Нали господин Илиев иска да се позоваваме на собствената си тактика и народопсихология?...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Тя води към това.
ГИНЬО ГАНЕВ: Въпросът за Декларацията за национално съгласие е чисто конституционен от гледище на закона и на парламентаризма. Тя не се отнася само до точките, които са записани там. Декларацията трябва да има един дух - надявам се, че го има, и този дух трябва да се разпростира върху целия парламентарен живот. И около това сега започвам да цитирам себе си: тези лустрации, предлагани с тези многобройни закони, наистина говорят, че едно мнозинство уж изповядва идеите на съгласието, които декларира и в своята предизборна кампания, а в същото време на практика гази в тресавището на несъгласието. Не можеш да твърдиш едно и да правиш друго. Нов климат в обществото на базата на съгласието и в парламента - лустрацията се изключва от този нов климат. Или има климат на разбирателство - минимално, или има климатизатор на лустрацията, който замразява тези чувства на разбирателството.
Аз искам да кажа още, че чрез гласуване, защото видяхме и вчера колко лесно става това, а и го знам, просто като Робеспиер - същият механизъм: да се налагат норми в една относително много спокойна атмосфера на дебат. Това е насилие върху конституционни права.
Смятаме, че реформата, включително административната, трябва да бъде нова кройка върху дрехата на държавния служител. Държавният служител остава стар, има една нова униформа, в която са сменени цветните лампази. Това не ни стига. Когато се смени музиката, сменя се и танцът. Ако е вярно, че музиката на конфронтацията е изоставена от нас - "Последен валс", "Бой последен" може би тук и т.н., на дансинга трябва да излязат само тези, които могат да танцуват новия танц. Не може сега да идват на трибуната и на обществения дансинг хора, които просто си служат със старите ритми. Това е азбучно. Господин Тагарински, не влизам в спор най-малко с Вас, но този катарзис няма нищо общо с прочутия катарзис на древногръцките трагедии. Това в днешния момент, а не в началото - преди 8 години, звучи толкова анахронично и антиевропейско!...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): А чехите що за хора са?
ГИНЬО ГАНЕВ: Господа, ние имаме право да изберем две неща: или днешната политика на разбирателство, така силно прокламирана в думи, или вчерашната - на омразата. Не може като женихите на Пенелопа, казвам аз: уж се стремят към нея, т.е. към съгласието, а спят с робините й... И призовавам никой да не спи с никого. (Оживление.) Да се изправим пред будната си съвест, господин Панев и Вие включително, и с чувство за отговорност пред себе си и пред хората, да отхвърлим тази част на този иначе толкова добър закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Моньо Христов за реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Гиньо Ганев, аз реших да Ви направя реплика, воден от няколко неща и преди всичко от това, че Вие имате голяма загриженост за националното съгласие. И това винаги сте го изразявали. Но националното съгласие невинаги е пълното национално съгласие в едно общество. Винаги в това общество има хора, които са изключение от националното съгласие. И ако ние разбираме националното съгласие като това всички да станем и да кажем "Мирно!" или съгласни сме по едно, т.е. по текста, а нямаме собствени убеждения, тълкувания и виждания по декларацията, това означава, че ние се връщаме във Вашия бивш любим строй.
Искам да Ви кажа, че Вие говорихте доста за нарушение на конституционните права. Ако си спомняте, има определение на Конституционния съд по закона на колегата Панев, който тогава каза, че това не са нарушения на конституционните права на гражданите - ставаше дума за Закона за висшето образование, а просто е преценено, че те не могат да заемат даден ръководен пост.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Правото на труд не се отменя.
МОНЬО ХРИСТОВ: Така че всеки има право да се труди. Тук е същото, господин Ганев. Просто тези хора, както и Вие казахте, не могат да танцуват тази ламбада, която предстои. Затова те се изключват. Колко ще бъдат те като брой, никой не може да каже. Но така или иначе Вие самият претендирате, че трябва да дадем шанс на младите хора. Дайте да дадем шанс на тези, които така или иначе ще бъдат добрите администратори на България. В края на краищата хората, които нямат професионални умения в началото на своя живот, т.е. в началото на своята трудова биография, ще станат по-добри администратори от тези, които някога по някакъв стил, начин и метод са упражнявали това.
Затова ми се струва, че и Вие самият сте съгласен с това, което ще кажа: няма смисъл този закон в края на краищата да разглеждаме по този начин. Имайте предвид, че нашият Закон за лустрацията е доста по-жесток от този. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин Ганев има право на дуплика.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Каква утешаваща милост, колега, че имало друг закон, който бил по-жесток. Не се ли стеснявате да говорите това от тази трибуна? Какво е това комфортно чувство на мнозинството? Вие не знаете ли и сто пъти е казано, че мнозинството и малцинството само заедно правят един парламент и неговото представяне. Опозицията, за разлика от чувствата на някои от нашите хора, също участва във властта с факта, че сме народни представители. Въпросът е вие да се вслушвате в този разум, от която и страна на залата да идва той.
Аз съм мъченик на националното съгласие. Но вашата странна фраза е: Съгласие има, но то не трябва да бъде пълно. Разбира се, че не трябва да бъде пълно. И разбира се, че конфликтите движат обществото. Знаете ли какъв е демократичният принцип? Не трябва да се позволява на конфликтите да господстват в обществото. Важният принцип е този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Има думата за изказване господин Кирил Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доста беше споделено от колегите, които говориха преди мен, поради което ще си позволя само общи бележки.
Изразявам пълно съгласие с това, което беше заявено от колегата Поптодорова, че недостатък на този законопроект е, че той не се разглежда в пакет със законопроекта за държавния служител, а също така и с всички онези законопроекти, към които той препраща. Пример - чл. 2 от законопроекта.
Не виждам да има координация със започнатата административно-териториална реформа, т. е. във връзка с регионалното ниво на самоуправление, което фигурира в документите, които нашата страна е подписала. Няма никакво съмнение, че съгласно действащата Конституция по чл. 135, ал. 2 със закон може да бъде създадено ниво на регионалното самоуправление.
Подкрепям колегата Клявков, който сподели, че липсват текстове за дейността на общинската администрация, където са делегирани функции на държавната власт. Тоест трябва да се отиде и по-нататък, тъй като дотук законопроектът спира до ниво областна администрация, тъй като общинската администрация е част от държавната администрация, а същото се отнася и до администрациите в районите в трите големи града на България с население над 300 хил. жители.
Следва да се помисли за подзаконов нормативен акт, който ще регламентира дейността на 45 хил. служители на децентрализираната държавна власт в отношенията им с физическите и юридическите лица.
Директно към главата "Областна администрация и областен управител". Има двоякост на режима. От една страна, се определя с решение на Министерския съвет, чл. 26, ал. 3, и отговаря пред Министерския съвет - чл. 54, а, от друга страна, се назначава от министър-председателя и се контролира от него- чл. 26, ал. 4 и 5. Ако е само в подписването на трудовия договор - добре. Но иначе се оказва, че той е личен представител на министър-председателя по места.
Защо систематически е тук този регламент, защо се отменя главата "Област" в Закона за местното самоуправление и местната администрация и се възпроизвежда почти буквално? Подкрепям тази идея. Очевидно се слага ред в понятията "компетенциите", както е записано в чл. 1 на този законопроект, и Законът за местното самоуправление и местната администрация остава един чист закон за местните администрации.
Действително слабост на законопроект е, че се предвижда назначаемост. Не се използва универсалната формула, в която да има изборност, колективен орган, формиране на собствен бюджет, повече правомощия в провеждането на регионалната политика.
По отношение на правомощията на областния управител. Забележете - "провежда", "осигурява", "отговаря", "координира". Това са кухи думи, кухи правомощия, които не дават възможност да се провежда ефективно и реално държавната политика по места. Единствено там, където това и практиката доказа, има правомощия, създадени в сферата на отбранително-мобилизационната подготовка на населението, където е казано "ръководи". Това е единственото понятие от този тип в правомощията на областния управител. Не може ефективно да контролира 75 хил. обекта - средно толкова са обектите на държавната собственост в една област. Такива възможности той реално не притежава.
Член 29 - особено слаб момент. Там е записано: "Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразните актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния съд в едномесечен срок". В същия срок от постановяването на акта той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини. Какво означава това? Това е толериране на незаконосъобразните актове на кметовете. Защото никой не е в състояние да следи какво издава един кмет, примерно кметовете на 20 - 30 общини. А и не е необходимо. Важното е, че след този срок самият кмет не може да отмени собствения си акт. Би трябвало да се запише - "от узнаване" или "от сезирането по надлежния ред". В противен случай ние стабилизираме очевидно незаконосъобразни актове на кметовете.
Безспорно е правомощието на Министерския съвет да създава органи без ранг на министерства и надолу. В този смисъл е и Решение N 5 от 1994 г. на Конституционния съд. Само да не се отиде в другата крайност така, както направиха със Съвета по сигурността, за да се дублират преки правомощия. Конкретния пример го имаме.
Няма покриване на термините "местна администрация", която е "местни органи на самоуправление" и "местна администрация", които са употребени в Конституция. В случая се говори за "териториална".
По отношение на § 8 административните структури в системата на изпълнителната власт, които не са преобразувани в срока по § 3, се прекратяват с ликвидация до три месеца след изтичането на този срок. А срокът по § 3 е едногодишен. С други думи, дава се възможност за съзнателна ликвидация, основана на умишлено бездействие на определени структури, към чиято реорганизация не се пристъпи, което може да бъде напълно умишлено.
По отношение на факта, че с подзаконови нормативни актове се дава възможност да се назначават администрации, което по смисъла на Конституцията е предвидено да става със закон, коментарът е излишен.
За лустрацията. Съвсем пунктуално бих искал да кажа, че това е католически ритуал. Това е латинският смисъл на думата - прочиствам, изчиствам, пречиствам. В отглаголното съществително, използвано в исторически аспект, това означава 5-годишен период. Очевидно той е изтекъл. Припомням само колективната отговорност и вина, липсата на възможност за обжалване, обосновано от Съвета на Европа като принцип на честното изслушване.
Неправилното систематическо място, а не в Закона за държавния служител, самата липса на такъв закон винаги е била оценявана като слабост, включително и в Резолюцията на Съвета на Европа, както и уволнението да става с постановление на Министерския съвет, са очевидни слабости от юридическа гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители. Днес никой не спори по въпроса за необходимостта от реформа в държавната администрация. И самата поява на такъв законопроект е потвърждение на едно необходимо усилия. Оттук нататък обаче започват въпросите, някои от които бяха поставени на днешната дискусия и на които ние трябва да дадем отговор - по какви критерии трябва да бъде преценявано качеството на този законопроект.
Според мен реформата в държавната администрация трябва да доведе до два основни резултата. Единият е укрепване на българската държавност и повишаване на ефективността на държавното управление и другият е повишаване на сигурността на българските граждани от гледна точка на гаранциите за реализация на техните права. В това отношение смятам, че законът постига някои резултати, що се отнася до първото направление, като предвижда създаването на единен модел на държавна администрация. Заедно с това той като че ли остава доста встрани от съдържанието на някои важни изисквания, формулирани в рамките на Съвета на Европа и на Европейския съюз, а дори ако го сравним с изводи, които се правят в годишния доклад на Световната банка "Държавата в глобалния свят". Това се потвърждава от записаните в законопроекта принципи.
Без да се оспорват тези, които са отразени, прави впечатление липсата на някои други важни принципи. Такъв е принципът на конкуренцията, която трябва да бъде предявен към начина на попълване и дейност на самата администрация. Освен това в администрацията трябва да се осигурят едновременно както политическа лоялност, т. е. способността на администрацията да работи ефективно за постигане на поставените политически цели, но така също да бъде гарантирана и политическа неутралност на служителите.

До известна степен с опитите да се разграничи политическото от бюрократичното ниво, това е заложено, но се забелязват и други идеи, които не са изрично записани в мотивите и в текстовете на законопроекта. Става дума за това, че напоследък в страната се забелязва все по-голяма централизация на функции и компетенции. Тя е съпроводена, обаче, с една друга неблагоприятна и противоположна тенденция. Можем да я наречем приватизиране на все повече публични дейности на държавата.
Тук не става дума за процеса на раздържавяване на държавната собственост, а става дума за това, че са въведени финансови взаимоотношения дори между полицията и институциите на съдебната власт, които трябва да заплащат на полицията, за да охранява тези държавни сгради, или пък за прехвърлянето на някои дейности от общински и държавни органи към частни фирми. Впоследствие държавните служители или общинските служители само ратифицират дейности, които те са дали на откуп на други структури. Следователно, тече един продължаващ процес на централизация към върха на функции и заедно с това към реално оттегляне на държавата от нейни публични задължения, подчертавам.
Този законопроект предизвиква редица проблеми и възражения в няколко насоки.
Първо. От него не личи провеждането на последователна философия и това може да бъде потвърдено още със съдържанието на чл. 1. Там е дадена смесица от разнородни въпроси, някои от които са конституционни, например, правомощията на изпълнителната власт, а една част от заявените намерения в чл. 1 въобще липсват като уредба по-нататък в главите и членовете на законопроекта.
Второ. В законопроекта не е направен опит да се изясни основното понятие, върху което той е изграден. Очевидно това е понятието "администрация". Но Конституцията използва два термина: единият, това е държавната администрация, а другият е местната администрация. Какво е желанието на вносителя на законопроекта? Да уреди всички сфери на административно обслужване във всички сектори на държавната власт.
Тук мога да кажа, не зная дали това е ползвано от тези,които са изготвили и предложили законопроекта, че подобен аналог има в европейската практика в Испания. Но техният закон се отнася само до уреждане на службите на централната администрация. Това, което се прави в България, е най-голямата експанзия на изпълнителната власт. Защото тя дори се опитва да създаде единен модел на службите на съдебната власт, на президента и на местните органи. А самата Конституция прокламира, че указите, с които президентът определя организацията и реда на дейност на неговата администрация, не се преподписват, тоест те не могат да бъдат ограничавани от някакви законови или правителствени правила.
Тези въпроси могат да бъдат обсъждани, но те трябваше да бъдат представени като съществуващи, а не да бъдат заобикаляни. И аз се опасявам, че те въобще не са били предмет на една по-сериозна дискусия в хода на подготовката на законопроекта.
Третото възражение е, че уредбата на проблемите, които се третират в този законопроект, трябва равномерно да бъде разпределена в няколко отделни закона. Това вече беше подчертано от няколко мои колеги.
Освен сега предлагания закон за администрацията, не като застигане в пленарната зала или в коридорите на парламента, трябваше тук на парламентарната банка да бъде сложен и законът за държавните служители. Защото се предвиждат редица решения, които тук само се декларират. От тях произтичат фактически последици за държавни органи и за длъжностни лица, но уредбата ние не я виждаме, за да кажем какво наистина ще последва от приемането на тази законова рамка. Освен това вече има приети специални закони в тази област, които уреждат статуса на някои от категориите държавни служители, предимно на тези, които са военизирани.
В сегашния вид на законопроекта се съзира опасен замисъл той да подчини на едно общо ръководство и единоначалие администрацията не само в изпълнителната власт, но и във всички други власти, които създава Конституцията. Подобен опит ние вече констатирахме във връзка с начина на организацията и осигуряване на административната дейност на правосъдието. Такива опити се съзират в направените декларации за "необходимостта" кметовете на малките населени места да бъдат назначаеми, тоест да не бъдат пряко избирани от населението. Тази линия за централизация ще се изрази и в следваща от преходните и заключителните разпоредби на закона ликвидация на сега съществуващите структури към изпълнителната власт, каквито са държавните комитети.
Всеки юрист знае, че обявяването на такава ликвидация, която произтича без да е изрично прогласена в закона, води до автоматично прекратяване на всички трудови правоотношения, следователно, до едно автоматично обезправяване на стотици и на хиляди държавни, по сегашната уредба, държавни служители. Правилно се записва идеята, че държавните служители, които заемат ръководни експертни длъжности, по-нататък ще бъдат по режим, различен от този на трудовото законодателство. Но без да съществува този режим означава, че някои от тях просто ще си отидат, без да имат каквито и да е възможности за административна или съдебна защита. Тоест вместо да се дадат критериите, по които те да бъдат преценявани, първо ще бъде освободен теренът от всички, които се смятат неудобни за сегашната власт, а впоследствие тя ще започне да формира наново един кадрови състав, който в последните месеци не ни убеждава, че в много случаи е по-добър от досегашния.
И накрая, в законопроекта се съдържат редица откровено неконституционни и нецелесъобразни разрешения. Към нецелесъобазните ще посоча наличието на някои учебникарски определения, които могат да бъдат цитирани от всеки студент, преминал курса по административно право. Вярно е, че те не пречат, но не могат да запълнят липсата на други важни въпроси.
Освен това, странно защо, в този законопроект са просто преписани сега съществуващи текстове от Закона за нормативните актове, без да се решава важният въпрос, който остава дълги години открит в нашата правна система. Допустимо ли е ръководители на държавни комитети и други органи да издават нормативни актове, които имат действие извън сферата на техните непосредствени компетенции, засягащи служителите, които са им подчинени? Това е големият въпрос, който трябва да се реши, за да се гарантира върховенство на закона. А иначе тези действащи текстове не будят съмнение, но те вече съществуват в друг действащ закон. Тази компилация е много странна, защото поне ако това бяха просто записи от Конституцията, можеше да се намери някакво оправдание.
Дадено е и нововъведението в българското законодателство, че самата администрация на Министерския съвет се обявява за самостоятелно юридическо лице. Никой не ни отговаря сега дали министър-председателят ще управлява част от тези процеси като отношение в сферата на частното право, засягащи имуществото на правителството, и каква част ще управлява министърът на държавната администрация.
Що се отнася до противоконституционните текстове, те са следните. Предвижда се областните управители да бъдат назначавани от министър-председателя. В Конституцията много ясно е казано, че това е компетенция на самия Министерски съвет и не може да съществуват някакви последващи актове, които да резолират това правомощие.
За лустрацията вече се говори достатъчно. Конституционният съд, ако има достатъчно обществено достойнство и юридическа последователност, би трябвало да обяви този текст за противоконституционен, тъй като той инцидентно, по повод на други закони вече се е произнасял за противоречието на такива разпоредби с принципа за равенството на гражданите.
И на трето място, опитът общинската администрация да бъде моделирана по същия начин, по който и държавната, централната администрация, също предизвиква спорове за пределите, до които централната власт се опитва да предопредели начина на организация и дейност на местната власт.
В заключение, аз оставям на колегите от Обединените демократични сили, които са парламентарното мнозинство, да преценят дали с тези явни конституционни нарушения, дали с някои значителни нецелесъобразни разрешения, които се съдържат в законопроекта, те са готови безрезервно да го подкрепят, за да продължи своето безпрепятствено движение в парламента.
Що се отнася до депутатите от другите парламентарни групи, аз мисля, че те трябва да се съобразят със споменатите тенденции на все по-голяма централизация на властта. Да, наистина България има нужда от укрепване на държавността, но не на такъв тип държавност, която вече сме имали преди 10-15 години. Защо тръгнахме тогава да правим политическите промени?
Следователно, въвеждането на общ модел на държавна администрация не трябва да бъде претекст, за да се установяват норми, които ще ни създадат нови проблеми във връзка с демократичното ефективно функциониране на институциите. И аз съм сигурен, че моите колеги от Демократичната левица, заради направените възражения, ще отхвърлят категорично законопроекта. Въпреки известно колебание, което за мен прозвуча в становището на Евролевицата, мисля, че и тя ще бъде категорично против този законопроект, защото в него натежават важни недостатъци. А мисля, че и Обединението за национално съгласие има своите основания да изрази резервираност към този законопроект. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми народни представители! Аз ще се огранича и ще бъда съвсем кратък.
Господин Стоилов, явно Вашите познания по административно право са се ограничили с административното право на социализма. Така че съжалявам. Но направете справка със световната практика и със световните правни норми в тази област. Те нямат нищо общо с това, което Вие говорихте.
Всички текстове на този закон са съобразени с Конституцията на Република България и това, с което Вие спекулирате - с т.нар. централизация на властта - е записано в чл. 105 на Конституцията, в ал. 2, където пише, че "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили".
В принципите, които са заложени, неслучайно законът се нарича "Закон за администрацията" - не за централната администрация, не за изпълнителната власт. Въвежда основни принципи за изграждането на администрацията, тъй като в крайна сметка изграждането на една административна структура е свързано и с разходи. А известни са компетенциите на изпълнителната власт по отношение на изпълнението и формирането на бюджета.
Така че трябва да има определен ред. Явно въвеждането на ред и правила в държавата ви плаши. И това е естествено - в хаоса по-лесно би могла да бъде разграбена държавата. И всичките тези неща, които се въвеждат с този закон, ще въведат този ред, от който има нужда държавата.
Не се притеснявайте за Закона за държавния служител - той в понеделник ще бъде разгледан от Министерския съвет. Той е съобразен с всички изисквания на Европейския съюз и, повярвайте ми, всичко това, което е в този закон и във всички закони, свързани с изграждането на една модерна администрация не с реформа на администрацията, която заварихме, тъй като тя няма нищо общо с една демократична администрация, и всяко реформиране на тази администрация би мултиплицирало всички нейни недостатъци и негативи.
Така че в понеделник ще се разгледа този закон. Ние в момента на самата подготовка на закона работим в тясна връзка и със синдикати, и със социалните партньори, работодатели и синдикати. Така че законът ще бъде разгледан от Министерския съвет в понеделник, след което ще бъде обсъден и от Тристранния съвет, което е нормално и демократично, и тогава окончателният текст ще бъде приет от Министерския съвет и ще бъде предложен на вниманието на Народното събрание.
Не може да обвинявате изпълнителната власт и особено Министерския съвет, че превишава своите правомощия. Той предлага този законопроект на вниманието на Народното събрание, а в крайна сметка Народното събрание ще се произнесе и законът ще бъде приет от Народното събрание, а не от изпълнителната власт.
Що се отнася до това, което казахте за местното самоуправление, аз пак смятам, че тук би трябвало да се съобразяваме с текста и духа на Конституцията. И ако имате някакви други виждания, би трябвало да ги внесете като предложения за промяна в Конституцията. А освен това и общинската администрация, и администрацията на централната изпълнителна власт, макар че такова понятие в световната практика в страните с утвърдена демокрация не съществува, там се говори за публична администрация, тя включва тези две съставни части, всичките тези служители са държавни служители и Законът за държавния служител ще има обхват и върху тях.
Друг е въпросът - важният, на който трябва да отговорим - докъде ще се простира обхватът на Закона за държавния служител. В различните страни в Европа е решен по различен начин. Само мога да ви кажа - и предполагам, че това го знаете - във Франция учителите са държавни служители, в Англия не са. В една Унгария е приет закон, в който и полицаите или служителите, държавните служители се делят на формени и цивилни държавни служители. Така че има различни варианти в световната практика, няма единен модел, но има единни принципи, демократични принципи за решаване на тези проблеми.
Това, което е записано в този закон, може би не е най-доброто, но е единствено възможното в този момент и въвежда принципи, които и в някои други страни не са въведени, разделя наистина политическата, не партийната - и недейте да спекулирате с това - от държавната служба, тази, която трябва да бъде стабилна и да гарантира националната сигурност и суверенитета на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марио Тагарински.
Сега мисля, че приключихме с дебатите. (Шум в залата.)
Господин Миков, 40 минути сте изразходвали. Не мога да Ви дам повече. От тях получих данните - точно 40 минути. Включвам и изказването на Янаки Стоилов.
Искам да видя има ли други желаещи да се изкажат.
Последен има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин министър! Искам да изкажа подкрепата си за добрите намерения на всяко правителство да има държавата ни силна администрация. Аз нямам нищо против принципа. Моля се Богу, когато разискваме този закон, да се знае, че тези алинеи и тези точки, които заплашват деполитизирането на тази администрация, са най-актуалните точки, които предизвикват разискване.
Още един път се моля Богу, че няма с този закон да предоставим възможността една партия да концентрира толкова много власт и да се превърне в олигархия. Съвсем ясно, точно и конкретно. Не цитирам участието в този закон на господин Тагарински, само предупреждавам, че това ще е лошо и за червени, и за сини, за центристи и за целия български народ - една партия чрез един Закон за администрацията да стигне до олигархична същност.
Моля се Богу, че Законът за държавния служител трябва да стане реално скоро и питам господин Тагарински дали може той да съдейства да прикачим единия закон с другия, за да може хората да бъдат спокойни, че са надпартийни и професионалистите в тази страна наистина да се чувстват уютно, да се чувстват защитени и дългосрочно да работят с таланта си, уменията си и знанията си в полза на Отечеството, а не в полза на партии-мартии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Обявявам разискванията за приключени, поради което пристъпваме към първо гласуване на внесения от Министерския съвет законопроект за администрацията.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 130, против 54, въздържали се 19.
Законопроектът за администрацията е приет на първо гласуване.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предлагам предвид на важността на законопроекта да удължим на две седмици срока за правене на предложения за второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Лучников е срокът да се удължи на две седмици.
Поставям на гласуване направеното предложение от господин Лучников за удължаване на срока за представяне на предложения. Моля да гласуваме.
Гласували 155 народни представители: за 142, против 7, въздържали се 6.
Предложението за удължаване на срока по чл. 68 от правилника, направено от народния представител господин Лучников, е прието.
Доц. Китов, имате думата за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Следващата точка от дневния ред е Законът за здравното осигуряване, но предвид оставащите 10 минути моето процедурно предложение е да започнем утре с този изключително важен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли друго становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от народния представител доц. Китов за отлагане започване на разглеждането на Закона за здравното осигуряване за утре.
Гласували 164 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 2.
Предложението на господин Китов е прието.
Съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе извънредно заседание днес, 21 май, от 15,00 ч. в зала 142 в другата сграда.
Комисията по външна и интеграционна политика ще започне заседанието си днес, на 21 май, по-рано - в 14,45 ч.
Съобщения за парламентарен контрол:
1. Разисквания по питането на народните представители госпожа Екатерина Михайлова и господин Христо Бисеров към министър-председателя на Република България Иван Костов относно едногодишното управление на правителството.
2. Отговори на актуални въпроси и питания:
- министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков и на две питания от народните представители Стефан Нешев и Петя Шопова;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Станимир Калчевски и Руси Статков;
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Стефан Нешев и Руси Статков и на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов и Методи Андреев;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев;
- министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на питане от народния представител Ивалин Йосифов;
- министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кънчо Марангозов и Александър Каракачанов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Любомир Божков, Бойко Великов и Георги Пинчев;
- министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов Цонев, Петър Мутафчиев, Атанас Богданов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Кирил Йорданов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на два актуални въпроса от народния представител Драгомир Драганов.
На основание чл. 76, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 от правилника поради отсъствие на народните представители от заседанието се отлагат: отговорът на министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Александър Пиндиков и отговорът на министъра на отбраната Георги Ананиев на питане от народния представител Дора Янкова.
Приключваме днешното заседание.
Утре в 9,00 ч. продължаваме със следващата точка от дневния ред, съгласно одобрената програма.
Утре - в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,53 ч.)


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров


Секретари:
         Илия Петров

        Свилен Димитров