Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Анатолий Величков и Юлий Павлов. Честит рожден ден, колеги! (Ръкопляскания.) Има и един, който желае да остане в анонимност.
Централната избирателна комисия е изпратила писмо до председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов, с което съобщава за Решение № 314 от 17 юли 2000 г.
"На 13 юли 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Симон Николов Спасов, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" - СДС, ДП, БЗНС, БСДП в 24.многомандатен избирателен район - София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 24.многомандатен избирателен район - София Иван Борисов Матев. ЕГН 2505266248 от коалиция "Обединени демократични сили" - СДС, ДП, БЗНС, БСДП."
Моля квесторите да поканят господин Матев в залата да положи клетва. (Господин Матев влиза в залата и застава на трибуната. Всички стават прави.)
Моля да повтаряте клетвата след мен.
ИВАН МАТЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Честито! (Заместник-председателите поздравяват господин Матев. Господин Иван Куртев му дава клетвения лист за подпис.)
За процедура - госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение да се проведе извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 25 юли, от 14,00 ч. с единствена точка: проект за решение за приемане на годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение за провеждане на извънредно заседание във вторник, 25 юли, от 14,00 ч.
Гласували 151 народни представители: за 113, против 17, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Във вторник, 25 юли, от 14,00 ч. ще се проведе извънредно заседание.
Преди да продължим с работата по дневния ред, ще ви предложа да приемем едно решение за промяна в състава на постоянна комисия, направено от съпредседателя на Парламентарната група на Народен съюз господин Владимир Джаферов. Чета ви проекта за решение:

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за попълване състава на Комисията по
образованието и науката

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Димитър Георгиев Стефанов за член на Комисията по образованието и науката."
По този проект за решение има ли изказвания?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Госпожо Дянкова, заповядайте да продължим с приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 33, който се отнася за промяна в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Има предложение от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 33:
"§ 33. В § 6 от Преходните и заключителни разпоредби се създават ал. 4 и 5:
"(4) До 31 декември 2003 г. пенсията за особени заслуги се изплаща в размер на четири социални пенсии за старост.
 (5) Алинея 1 и ал. 2 не се прилагат за ветерани от войните, които получават пенсия за военна инвалидност."
Господин председател, искам да припомня, че промяната в този текст беше предложена в обобщения законопроект от господин Стефан Нешев. Той по принцип беше направил предложението си за по-благоприятно получаване на пенсия от военноинвалидите. По-късно в комисията имаше дебат и постъпило предложение от народния представител Христо Иванов, с което бяха диференцирани хората, които ще получават още една пенсия. Затова всъщност комисията подкрепи Христо Иванов като каза, че ветераните от войните, които получават пенсия за военна инвалидност, няма да се възползват от пенсията за особени заслуги. Всъщност това е предложението на господин Нешев, което беше коригирано от предложението на господин Христо Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Госпожо Дянкова, аз Ви благодаря за поясненията, които направихте. Ще си позволя да направя още малко пояснения към това.
Поводът да се направи това предложение беше след срещата на министъра на труда и социалната политика с военноинвалидите. Те молеха да получат, фактически не втора пенсия, а допълнение от 20 на сто за това, че имат навършен трудов стаж и възраст за пенсия и са военноинвалидизирани по време на отбиване на военната си служба. А начинът, по който сега се представя, касае ветераните от войната. Ветераните от войната имат специализиран закон, с който този въпрос е решен. Те имат тази придобивка и сега става безпредметно вкарването й в този закон - Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Искам да ви кажа, че Ви благодарих тогава, когато приехте, а на срещата с военноинвалидите казах, че и мнозинството разбра техния проблем и се е отзовало благоразположено към тяхната молба. Сега ми е трудно да им кажа как обезличихме един шанс да получат 20 лв. И казвам защо 20 лв. Защото става дума за 20 на сто към пенсията, която получават за прослужено време и навършени години, заради това, че са военноинвалиди.
Представете си граничар, стъпва на мина и му е отнесен кракът, тоест, остава без крак. Той се е трудил 25 - 30 години, бил е с много по-голямо напрежение, отколкото мен, но го е направил не по своя воля, а го е направил, защото е отбивал воинския си дълг и е бил задължен да го направи. Това не е негов избор. И те искат сега тази облага и писаха писмо. Аз дадох прошението на господин Цонев като председател на Бюджетната комисия, обърнаха се и към министъра. Аз се радвах искрено, че се отзовахме на една такава молба на достойни хора. Сега се чудя на Христо Иванов с кой акъл обезличава това, което направихме за тези хора! Нищо не правим. Те в специализирания закон си го имат. Става дума за 1000 човека, които максимум могат да получат по 20 лв. Те пратиха официален документ, че става дума за 1000 човека.
Аз мисля, че правим една капитална, морална грешка, ако променим текста в този вид, в който е. И затова ви моля: гласувайте текста така, както го приехте на първо четене, за да свършим едно добро дело към хора, които са дали на България част от себе си и чакат за 20 лв.
Казах и на председателя на НОИ, че ако 20 000 лв. ще ни смутят, като финансово решение на въпроса, аз съм притеснен от това.
Госпожо Дянкова, обръщам се и към Вас, много Ви моля: нека да се запази текстът така, както е; да променим текстуално "ветерани от войната".
1944 г. е последната година, в която България е водила официално война. Петдесет и шест години са минали и тези хора са били тогава минимум на 20 години, а сега са на 76. От тях не всички са инвалиди.
В специализирания закон ви казах, че е уреден въпросът. За какво става дума, какво правим? Съжалявам за патоса, но нито аз съм военноинвалид, нито имам роднини военноинвалиди, личен интерес нямам. Едно морално чувство след срещата с министър Иван Нейков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Вие поддържате текста на вносителя, нали така?
СТЕФАН НЕШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли? Господин Христосков, заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, уважаеми народни представители, моля да ми позволите да внеса едно пояснение.
Параграф 6, който е предмет на дискусия и измененията, които се предлагат, всъщност се отнася за максималния размер на пенсиите. Съгласно този параграф пенсиите не могат да бъдат по-големи от четири социални пенсии до 2003 г., тоест, по-високи от 160 лв. Ограниченията, за които става дума, не се отнасят за добавките към пенсиите за военна инвалидност, а само когато надвишават 160 лв.
Искам да кажа, че в ал. 3 на § 6 народните представители са допуснали едно изключение само за лицата, които са били президент, вицепрезидент, министър-председател и конституционен съдия. Сега предложението е към тази група да бъдат прибавени и ветераните от войните, както е предложението на господин Христо Иванов.
По време на дебатите в комисията беше направено и друго предложение от министър Нейков - тези ограничения да важат за всички военноинвалиди, които са навършили възрастта по чл. 68, тоест, пенсионирали са се - за жените над 56,5 години и за мъжете над 60,5 години. Беше преценено обаче, че прекалено много се разширява тази група, за която има ограничение, отново говоря не за добавките, а за максималния размер на пенсията, поради което в комисията беше прието предложението на господин Христо Иванов като най-разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христосков.
Ще прочета § 6, за да знаят народните представители за какво говорим.
"§ 6. (1) До 31 декември 2003 г. включително размерът на получаваните една или повече от една пенсии, без добавките към тях, не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост.
(2) Добавката по чл. 84 се изчислява от ограничения по ал. 1 размер.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата, които са били президент и вицепрезидент на Република България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд."
Прочитам ви § 6, за да знаят народните представители, тъй като трудно може някой да се сети сега точно какво гласи § 6 и да има яснота.
В случая предложението, което се прави, е да има две нови алинеи - ал. 4 и ал. 5. В ал. 4 става дума, че се изплащат тези пенсии в размера на четири социални пенсии за старост, и в ал. 5 са вече въпросите дали ветераните или изобщо военноинвалидите ще получават такива пенсии.
Има думата господин Димитров. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ако си спомняте, на първо четене аз обърнах внимание точно на този член и на предложението на господин Нешев и направих едно тълкувание и на предложението, което господин Христо Иванов беше направил още тогава за евентуално разделяне на ветераните, според мен, достатъчно цинично, на добри ветерани и на лоши ветерани, т.е. инвалидите на добри инвалиди и на лоши инвалиди. Добрите военноинвалиди са тези, които са получили своята инвалидност по време на война и те получават според предложението на господин Христо Иванов преференция за отпадане тавана на пенсията. Лошите военноинвалиди са тези, които са получили своята инвалидност в граждански условия.
Още тогава говорих, че това не е морално, това не е нормално, това не е естествено, още повече, че проблемът не е финансов. Всички са убедени, че проблемът не е финансов. Общият кръг от хора е около 1000 - 1200 човека. Това са всички военноинвалиди. По каква логика, по какъв морал и етика ние делим тези хора на две категории - едните с особена преференция - става дума за ветераните от войните, а другите ги лишаваме от тази преференция?
Смятам, че би трябвало да не бързаме и внимателно да подходим при гласуването на този параграф.
Аз поддържам предложението в първоначалния му вариант, което беше и предложение на господин Нешев, както се каза, в първичния закон и това е закон, който беше гласуван тук в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Велко Вълканов. Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз ви моля да се отнесете много внимателно към този проблем, предпазливо - във всички случаи. Предстои да приемем Закон за военноинвалидите. Този въпрос би трябвало там да бъде решен трайно и окончателно. Така че аз ви моля, най-малкото, което да направите, този въпрос да го снемете от обсъждане и решаване сега в момента така попътно.
Настоятелно моля да вземете под внимание всички съображения, изказани от колегата Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има ли други изказвания?
Тъй като в случая предложението на комисията се явява като противоположно, алтернатива на първоначалния проект, най-напред ще поставя на гласуване предложението на комисията и ако не бъде прието, тогава вече - предложението на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 33.
Гласували 185 народни представители: за 95, против 74, въздържали се 16.
Параграф 33 е приет.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ви моля да прегласуваме това предложение. Помислете! Последният случай е едно дете в инвалидна количка, което е простреляно. То е лишено от това, на което имаме право ние, другите. Недейте да обиждаме тези хора. Много ви моля!
Моля ви да прегласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на прегласуване предложението на комисията за § 33.
Господин Вълканов, аз не мога да разбера Вие сега за какво протестирате от място. Поне сега на ветераните, точно тези, които Вие защитавате, им се решава въпросът. Вие искате тук с другия закон та и те да не получават... Нещо логиката тук издиша.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не бива да се делят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласуваме отново § 33 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 49, против 93, въздържали се 40.
Параграф 33 така, както е предложен от комисията, не се приема.
Моля, гласувайте § 33 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 174 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 2.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народния представител Светлана Дянкова за създаване на нов параграф - § 33а, което предложение е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
Създава се нов § 33а:
"§ 33а. Образуваните дела до 31 декември 1999 г. по искове за установяване на трудови злополуки или професионални заболявания се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданско-процесуалния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте предложения от комисията нов § 33а.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Параграф 33а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за създаване на нов параграф - § 33б, което предложение е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
Създава се нов § 33б, както следва:
"§ 33б. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40, ал. 1 се създава нова т. 10:
"10. за родител (осиновител) или съпруг (съпруга), които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, които не подлежат на осигуряване на друго основание - еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната. Вноските са за сметка на общинските бюджети и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят."
2. Досегашните т. 10, 11, 12, 13 и 14 стават съответно т. 11, 12, 13, 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 33б.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Параграф 33б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение на народния представител Светлана Дянкова за създаване на нов § 33в, което предложение е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за нов § 33в:
"§ 33в. В Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, обн. "Държавен вестник", бр. ..., се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 12, ал. 1 се изменя така:
"(1) Пенсионноосигурителните дружества са акционерни дружества, лицензирани по реда на този закон и регистрирани по Търговския закон."
2. В чл. 33, ал. 7, т. 1 след думата "даване" се поставя запетая и се поставя думата "отказ";
3. В чл. 38, ал. 1:
а) т. 1 се отменя;
б) в т. 3 се заличават думите "или съдебно решение".
4. В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Заварените дружества по ал. 1 при подаване на заявление за лицензия, освен посочените в чл. 38, ал. 1 документи, представят и заверени преписи от съдебните решения за регистрация и за вписване в регистъра на последващи изменения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 33в, така както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Параграф 33в е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на комисията за § 34:
"§ 34. За 2000 г. срокът по чл. 140, ал. 3 е до 31 декември."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те са еднакви с този на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, но тук отпада § 22а, защото вече сме го нагласили по Закона за изменение и допълнение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 34, така както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Заключителни разпоредби".
Следват два параграфа, които комисията не е подкрепила, и предложение на комисията: да се създадат нови параграфи 35 и 36:
"§ 35. Параграфи 3 и 32 от този закон влизат в сила от 1 август 2000 г."
Тук обаче сме пропуснали един параграф и аз мисля, че господин Балтаджиев точно за това вдига ръка.
Аз ще докладвам и следващия параграф:
"§ 36. Параграфи 6, т. 3; 19 и 33б от този закон влизат в сила от 1 януари 2001 г."
Като тук предложението е за отпадане на § 35 и за включване на новия § 13а, който всъщност вчера аз бях предложила, комисията не беше подкрепила, но залата подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Балтаджиев, заповядайте.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Също пропуск е според мен и в § 35 трябва да се спомене освен параграфи 3 и 32 и § 22, който се отнасяше за изплащането в размер на 25 процента на социалните пенсии за инвалидност. Просто технически пропуск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В § 35 трябва да влязат параграфи 3, 22 и 32. Да, благодаря.
За да има пълна яснота, повтарям още веднъж:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 35. Параграфи 3, 22 и 32 от този закон влизат в сила от 1 август 2000 г.
§ 36.  Параграфи 6, т. 3;  13а, 19 и 33б от този закон влизат в сила от 1 януари 2001 г."
Моля, гласувайте заглавието "Заключителни разпоредби" и параграфи 35 и 36 в редакцията, която ви прочетох.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Заглавието "Заключителни разпоредби" и параграфи 35 и 36 са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Вчера прекъснахме работата, но сега продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Стигнали сме до раздел трети - "Търговия".
Има думата господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел lll - Търговия".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздела така, както е предложено от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на раздел lll е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 40 има предложение от народния представител Дора Янкова:
В чл. 40, ал. 1: "Търговията с племенни животни и биологични продукти се извършва от стопански субекти, регистрирани по Търговския закон при наличието на зоотехнически сертификат или сертификат за произход."
Алинея 2: "Сертификатите по ал. 1 за племенни животни, отгледани в страната и биологични продукти, произведени в страната, се издават от животновъдните асоциации."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението от народния представител Христо Таракчиев е прието по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 39.
"Чл. 39. (1) Търговията с чистопородни разплодни животни и хибриди, както и с биологични продукти се осъществява при наличие на зоотехнически сертификат или сертификат за произход.
(2) Сертификатите по ал. 1 се издават от развъдните асоциации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова.
Гласували 105 народни представители: за 27, против 76, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 40, който става чл. 39 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 41 има предложение от народния представител Дора Янкова - в чл. 41 след думите "се определят с наредбите по чл. 8, ал. 3" да се заменят със "се определят с наредби, издадени от министъра на земеделието и горите."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 40.
"Чл. 40. Условията и редът за издаването на зоотехнически сертификат по чл. 39, ал. 1 се определят с наредбите по чл. 8, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 72, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 41, който става чл. 40 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 22.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 42. Търговията с животинска продукция се осъществява при наличие на ветеринарномедицински сертификат."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 41.
"Чл. 43. Временни ограничения при търговия със селскостопански животни се налагат при спазване изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте чл. 42 и 43, които стават съответно чл. 41 и 42 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Членове 41 и 42 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 44 има предложение от народния представител Христо Таракчиев, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Таракчиев? Ще оттеглите ли Вашето предложение?
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Оттегля го.
Комисията предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 43:
"Чл. 43. Вносът на чистопородни разплодни животни и хибриди в страната се осъществява при спазване на следните изисквания:
1. наличие на зоотехнически сертификат, доказващ произхода и продуктивните им качества;
2. наличие на ветеринарномедицински сертификат;
3. животните да са вписани в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната-износител;
4. задължение на вносителя за вписване на животните в родословна книга или в зоотехнически регистър, водени в страната, в срок до 15 дни след изтичането на карантинния период."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте чл. 44, който става чл. 43 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 12.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 45 има предложение на народния представител Димитър Божанов, което е прието от комисията.
Предложение от народния представител Дора Янкова, което в частта му да се създаде нова алинея не е прието. Аз ще прочета това, което не е прието. Втората част, за ал. 2, е прието.
Така че чета предложението на народната представителка Дора Янкова, което не е прието.
В чл. 45 да се създаде нова ал. 1 със съдържание текста в законопроекта, като в първото изречение след думите "се осъществява" се добави "от стопански субекти, регистрирани по реда на Търговския закон."
Комисията предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 44.
"Чл. 44. (1) Вносът на биологични продукти в страната се осъществява при спазване на следните изисквания:
1. биологичните продукти да произхождат от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната-износител;
2. биологичните продукти да са придружени от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати;
3. спермата да се придружава от документ, удостоверяващ, че произхожда от животно, което е било подложено на контрол на продуктивността и на определяне на развъдната му стойност.
(2) Вносителят организира съхраняването на внесените по реда на ал. 1 биологични продукти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 45, който става чл. 44 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 19.
Член 44 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава четвърта - Контрол в животновъдството".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта, както е предложено от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 46 има абсолютно еднакви предложения от народните представители Димитър Божанов и Дора Янкова: в чл. 46, ал. 2 думите "развъдни асоциации" да се заменят с "животновъдни асоциации". Ние вече гласувахме по този повод неколкократно и го отхвърлихме.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 45:
"Чл. 45. (1) Органите на държавния контрол в животновъдството осъществяват контрол върху производството, селекцията, репродукцията и търговията със селскостопански животни, с животински и биологични продукти.
(2) На контрол подлежат обектите по чл. 16, ал. 1 развъдните асоциации, центровете за изкуствено осеменяване, центровете за трансфер на ембриони и развъдните ферми и стопанства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Предложението на господин Божанов и госпожа Янкова няма да подлагам на гласуване, защото наистина вече беше гласувано в предишни текстове.
Моля, гласувайте чл. 46, който става чл. 45, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 46:
"Чл. 46. Контролът включва:
1. проверка на състоянието и начина на използване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свързани с производството, селекцията, репродукцията и търговията в животновъдството;
2. вземане на проби за извършване на анализи и изследвания;
3. проверка на документацията по извършваната дейност;
4. проверка на системите за контрол, въведени в обектите по чл. 16, ал. 1 в развъдните асоциации, центровете за изкуствено осеменяване, центровете за трансфер на ембриони и в развъдните ферми и стопанства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте чл. 47, който става чл. 46, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 13.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 48 има предложение на народния представител Красимир Каменов, което комисията не подкрепя. Неговото предложение е чл. 48 да гласи:
"Чл. 48. Контролът се осъществява от органите на държавния контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47:
"Чл. 47. Контролът се осъществява от:
1. длъжностни лица, упълномощени от министъра на земеделието и горите;
2. органите на държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Красимир Каменов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 21, против 25, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 48, който става чл. 47, както е предложен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 48:
"Чл. 48. Контролните органи имат право:
1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;
2. да изискват данни за контрола на селекционните показатели и установените развъдни стойности, в това число за методите на постигането им;
3. да изискват данни за условията за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция;
4. да получават информация и да анализират спазването на изискванията за разделно изкупуване на чистопородни разплодни животни и хибриди и животинска продукция;
5. да осъществяват контрол върху качеството на получаваните биологични продукти, да спазват условията за тяхното съхраняване и реда за използване на мъжки разплодници за естествено покриване;
6. да дават задължителни предписания;
7. да съставят актове за констатираните административни нарушения."
Комисията предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 49:
"Чл. 49. Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 47 достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 49 и 50, които стават чл. 48 и чл. 49, както са предложени от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 12.
Членове 48 и 49 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава пета - Административно-наказателни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета, както е предложено от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 51 има предложение от народния представител Христо Стоянов текстът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 50:
"Чл. 50. (1) Лице, което отглежда селскостопански животни, предназначени за пазара в обекти, които не са регистрирани по чл. 16, се наказва с глоба от 100 до 900 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 900 до 1500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
В интерес на истината онова, което аз предлагах, или по-точно текста на вносителя е в чл. 51 предлага да отпаднат, защото беше направено така, че една жена, дето ще произведе 5 л мляко, трябва да плати 500 лв., 900 лв. ... В този смисъл, с тази корекция, която комисията направи, с което се намали на 100 лв. и освен това не се казва вече за стокова продукция, а вече, че ще бъде на пазара, и съм удовлетворен вече от това решение... В такъв случай ще оттегля моето предложение.
Приемам текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Моля, гласувайте чл. 51, който става чл. 50, така, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 12.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 51:
"Чл. 51. (1) Лице, което наруши изискванията на членове 14 и 15 се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желае ли някой думата? Не.
Подлагам на гласуване чл. 51 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 81 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 18.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага чл. 53 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Който е съгласен с предложението на комисията чл. 53 от проектозакона да отпадне, моля да гласува.
Моля, гласувайте!
Впрочем, това е предложение на председателя на комисията господин Владислав Костов.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Член 53 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 54 има предложение от народния представител Димитър Божанов същият да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Останалите предложения от народните представители Янкова, Таракчиев и Стоянов са приети - ал. 2 от същия член да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52:
"Чл. 52. (1) Лице, което предоставя сперма за изкуствено осеменяване, яйцеклетки, ембриони и мъжки разплодници за производство на свежа сперма в нарушение на изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 3, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Желае ли някой думата по чл. 54? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 54. Предложението на народния представител Димитър Божанов е чл. 54 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 91 народни представители: за 33, против 44, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова чл. 54, ал. ...
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, то се подкрепя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Извинявам се, то се подкрепя.
Един момент... Тогава, подлагам на гласуване текста на чл. 54, който става чл. 52 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 90 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 3.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде чл. 53 със следното съдържание:
"Чл. 53. (1) Лице, което допусне използването на мъжки разплодници за естествено покриване без наличие на ветеринарномедицински и зоотехнически сертификат в нарушение на чл. 37, ал. 2, се наказва с глоба от 200 до 400 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 900 лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата по чл. 53? Няма.
Моля, гласувайте!
Подлагам на гласуване чл. 53, ал. 1 и 2 така, както предлага комисията.
Гласували 99 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 16.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 55, който става 54:
"Чл. 54. (1) Лице, което отказва или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 46 се наказва с глоба от 300 до 400 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Иска ли някой думата по чл. 55? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 55, който става чл. 54 така, както предлага комисията.
Гласували 76 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 11.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде чл. 55 със следната редакция:
"Чл. 55. На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 12, ал. 2 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. и отнемане на правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество."
За чл. 56 комисията предлага следния текст:
"Чл. 56. (1) Лице, което укрива или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 48, т. 2 - 4 се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв."
За чл. 57 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 57. При повторно извършване на нарушенията по чл. 50 - 56, предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер."
За чл. 58 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 58. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от лицата по чл. 47.
              (2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него длъжностни лица.
              (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Колеги, имате думата по чл. 55, 56, 57 и 58 така, както са предложени от комисията.
Желае ли някой думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 55, 56, 57 и 58 така, както са предложени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Членове 55, 56, 57 и 58 са приети.
Преминаваме към Допълнителна разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Допълнителна разпоредба".
Има предложение от народния представител Христо Таракчиев, което е отхвърлено от комисията.
Народният представител Христо Таракчиев оттегля предложението си.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Активна част на популацията" е частта, с която се води селекционната работа и е предназначена за производство на разплодни животни с доказан произход.
2. "Биологични продукти" са сперма, яйцеклетки и ембриони, получени от разплодни животни.
3. "Възпроизводство" е поддържане и увеличаване на определен брой селскостопански животни.
4. "Животински вид" е популация от индивиди, които са със сходни анатомични, морфологични, ембриологични и физиологични белези, имат еднаква обмяна на веществата, наследственост и общ произход.
5. "Животински продукти" са месо, мляко, яйца, вълна и мед.
6. "Зоотехнически сертификат" е документ за произхода, продуктивността и генетичната стойност на регистрираното животно.
7. "Категория" е възрастова и продуктивна принадлежност на даден вид животни.
8. "Контрол на продуктивните качества" е определяне на зоотехническите показатели на едно животно при определени условия на отглеждане; тези показатели служат за преценка на генетическата стойност на животното и/или негови родственици.
9. "Кръстоски" са индивидите, получени при кръстосване на животни от различни породи.
10. "Линия" е структурна единица на породата, която носи нейните особености, но има и собствени характерни белези.
11. "Отглеждане" е комплекс от зоотехнически и ветеринарномедицински мероприятия, които осигуряват нормалното анатомично и физиологично развитие, протичане на продуктивния процес при селскостопанските животни и получаване на качествена и конкурентоспособна животинска продукция.
12. "Органично чисти животински продукти" са тези, които се подчиняват на методите, съобразени с природния екологичен баланс и позволяващи естествени поведенчески реакции при животните.
13. "Отродия" е структурна единица след породата, обусловена от продуктивността и приспособеността към определени еколого-географски условия.
14. "Племенна база" е ферма или стопанство за отглеждане, усъвършенстване, възпроизводство и съхраняване на ценни животни.
15. "Племенно стопанство" е стопанство, в което се отглеждат животни за разплод под селекционен контрол.
16. "Повторно извършване на нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.
17. "Популация" е група еднородни индивиди, които обитават определен ареал.
18. "Порода" е относително еднородна група селскостопански животни, създадена и поддържана от човека, която притежава и предава на потомството характерни за нея особености и стопански качества.
19. "Развъдни ферми и стопанства" са ферми и стопанства за производство на чистопородни разплодни животни и хибриди, изпълняващи определени селекционни програми.
20. "Развъдна стойност" е сумата от средния ефект на гените, които индивидът носи.
21. "Разплодно животно" е животно, завършило своето физиологично и пълно развитие и годно за разплод.
22. "Родословна книга" е книга, която се води от развъдна асоциация и в която се вписват чистопородните разплодни животни с цел да се удостовери произходът, продуктивността и генетичната им стойност.
23. "Селекционна програма" е специализирана програма, регламентираща методите на селекция и определяне на развъдната стойност на отделните видове, породи и линии животни.
24. "Селскостопански животни" са всички видове животни, отглеждани и развъждани със стопанска цел.
25. "Сертификат за произход" е документ за удостоверяване произхода на животни - продукт на чистопородно развъждане или кръстосване.
26. "Стопанство" е производствена единица за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция.
27. "Трансфер на ембриони" е прехвърляне и трансплантиране на ембриони от едно женско животно на друго за доразвитие.
28. "Ферма" е най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни и за производство на животинска продукция от тях.
29. "Хибриди" са кръстоски, получени в резултат на проведена хибридизация.
30. "Хибридизация" е кръстосване на животни от специално създадени и изпитани по комбинативна способност породи и линии.
31. "Ценни породи" са породи, които имат природно-климатична, стопанска и генетична стойност.
32. "Чистопороден и хибриден разплоден материал за развъждане" са здрави, високопродуктивни, чистопородни животни под селекционен контрол, които се използват за възпроизводство и снабдяване на стоковите стопанства с разплоден материал.
33. "Чистопородно разплодно животно" е контролирано разплодно животно, чиито родители, прародители и самото то са вписани в родословната книга на съответната порода;
34. "Чистопородно развъждане" е метод на развъждане, който се прилага между животни от една и съща порода с ценни стопански и биологични качества с цел запазването и подобряването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой думата, уважаеми колеги, по текстовете на § 1 на Допълнителната разпоредба, предложени от комисията? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Допълнителната разпоредба - § 1, така, както е предложена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 18.
Допълнителната разпоредба - параграф 1 с 34-те члена, е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Параграф  2 - комисията предлага следната редакция:
"§ 2. В срок две години от влизането на закона в сила заварените станции за изкуствено осеменяване и станциите за трансфер на ембриони привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона."
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В срок шест месеца от влизането на закона в сила заварените развъдни асоциации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желае ли някой думата по Преходните и заключителни разпоредби - по § 2 и 3? Няма.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 и 3.
Гласували 98 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 12.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 4 - има предложение на Димитър Божанов да отпадне т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Дора Янкова § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Владислав Костов е подкрепено.
Предложението на Христо Стоянов е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. (1) Министърът на земеделието и горите може да предоставя на животновъдни организации безвъзмездно право на ползване и управление върху имуществото, останало след приключване на ликвидацията на Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам да отпадне § 4 и във варианта, в който го даваше вносителят Министерският съвет, и сега, във варианта, в който го предлага комисията. Защото вижте какво предлагаме и какво ще узаконим - че ще предоставим безвъзмездно нещо, останало след приключване на ликвидацията.
Всеки един от нас знае какво означава "приключване на ликвидацията". И тук се предлага да предоставим нещо след приключване на ликвидацията. Още повече, че на с. 13 от закона, в чл. 12 ние принципно сме уредили нещата, като сме казали, че "Животновъдните организации могат да придобиват безвъзмездно право на ползване и управление върху имуществото частна държавна собственост за нуждите на осъществяваната от тях дейност". Тук или има някакъв подводен камък, или има нещо, което в този законопроект се нуждае от разяснение в залата. Защото да се създава допълнително § 4 по едно конкретно имущество аз недоумявам защо се прави, при положение, че ние в чл. 12 принципно сме уредили възможността да се придобива безвъзмездно правото на ползване. Затова няма логика от този § 4 и предлагам народните представители да подкрепят отпадането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова § 4 да отпадне.
Гласували 130 народни представители: за 52, против 70, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Божанов т. 1 да отпадне. На практика вече при новата редакция няма т. 1, но няма го господин Божанов и няма как - трябва да го гласуваме, колкото и да е безпредметно гласуването.
Гласували 82 народни представители: за 10, против 47, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
За обяснение на отрицателен вот - господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да обясня моя отрицателен вот.
Не съм съгласен с това, което се предлага в § 4, една богата база, изградена със средствата на данъкоплатците като държавна база, да се предава безвъзмездно на търговски дружества, които трябва да печелят от тази работа, разбира се, развивайки и селекционната и развъдна дейност. Просто в условията, в които работим, при сегашната икономическа ситуация да правим такива подаръци на хора, неизвестно какви и кои, поне на този етап за мен е нецелесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За съжаление, няма да можем да приключим закона, колкото и малко да ни остана, тъй като в 11,00 ч. трябва да започнем с парламентарния контрол.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Искам да информирам народните представители, че е настъпила промяна в обявената за днес програма за парламентарен контрол, тъй като е пристигнало писмо от заместник-министъра на Министерството на земеделието и горите, с което ни уведомява, че министър Върбанов е заболял и няма да може да вземе участие в днешното заседание.
Новопостъпили питания в периода от 14 юли до 20 юли 2000 г.:
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Муравей Радев, министър на финансите, относно изразходването на суми, взети като външен дълг на Република България до 1990 г., и информацията, съхранявана от Булбанк за това.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Надежда Михайлова, министър на външните работи, относно имотите на България в чужбина и тяхното стопанисване.
Постъпило е питане от народния представител Велислав Величков към Теодосий Симеонов, министър на правосъдието, относно върнатото за доразследване от Софийски градски съд дело срещу "Финансова къща МЦС - България" ООД.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Александър Праматарски, министър, относно изпълнението на заповедта за прочистване на речните корита. Следва да се отговори писмено до 4 септември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация, относно мерките на правителството за подпомагане на засегнатите от стихийните пожари през м. юли т.г. в съответствие със Закона за подпомагане при обществени бедствия.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно мерките на Министерството на икономиката за осъществяване на професионално ориентиране, професионална ориентация и програми за заетост на уволнените при ликвидацията на "Пима" ЕАД, Монтана.
На новопостъпилите питания с устен отговор ще се отговори на първото пленарно заседание за парламентарен контрол в есенната сесия на Народното събрание.
Писмени отговори:
- от министър Москова - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на питане от народните представители Николай Томов, Сашо Стоянов, Христо Христов, Красимир Каракачанов, Борис Спасов и Юлиян Буров;
- от министър-председателя на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народните представители Любомир Божков и Иван Генов;
- от заместник министър-председателя Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Ева Жечева;
- госпожа Жечева има отговор и от министъра на образованието и науката Димитър Димитров;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров - два писмени отговора на госпожа Станка Величкова;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от господин Ангел Найденов;
- господин Ангел Найденов има отговор и от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- господин Атанасов е получил отговор и от министър Емануил Йорданов, от министър Антони Славински, от министър Иван Нейков;
- от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински - на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - на актуален въпрос от народния представител Георги Дилков;
- от министъра на отбраната Бойко Ноев - на актуален въпрос от народния представител Илия Петров;
- от министъра на отбраната Бойко Ноев - втори отговор на Илия Петров;
- Илия Петров е получил отговор и от заместник министър-председателя Петър Жотев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев - на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев - на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Изказвам протест във връзка с това, че през тази седмица, когато е най-сериозен въпросът, който тревожи много родители, вие спазихте принципа, който възприехме и срещу който аз не протестирам, да има редуване в отговорите на министрите, но считам, че беше възможно господин Димитров да бъде поканен в тази зала, за да му дадем възможност да постави пред всички нас, пред българската общественост, тежката тема за това ще има ли край кризата, която настъпи с приема на учениците, особено при тези в профилираните училища.
Така че като се възползвам от присъствието на министър-председателя, аз моля да вземе за основание нашите протести и да направи това, което вчера, господин Костов, сте направили със заместник-министъра на транспорта. Освободете заместник-министър Пачев, за да се успокои българската общественост - учителска и родителска, след като нямаме възможност от тази трибуна да разговаряме с министъра на образованието. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева, но едва ли искането на оставка е процедурен въпрос.
Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Министър-председателят и министър на държавната администрация Иван Костов ще отговори на питане от народния представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Текущият дефицит на бюджетите на българските общини надхвърли вече 300 млн. лв. Същевременно правителството отчита непрекъснато излишъци в бюджета, включително и приходи, които надхвърлят очакванията по републиканския бюджет. Схемата, по която бяха формирани бюджетите на общините за 2000 г., се оказа неефективна и това е видно за всички ни. Главна причина за това е сриването на голяма част от индустриалните предприятия, тяхната приватизация или преструктуриране. Така или иначе обаче приходите по линия на местните данъци и такси са значително по-малки от очакванията.
Аз искам да приведа някои допълнителни аргументи в тази насока.
По проверка на Сметната палата само за 106 общини неразплатените само приоритетни разходи, а това са заплати, медикаменти, социални помощи, отопление и осветление към 31 март 2000 г. са официално отчетени на 99 млн. лв. Ако вземем и останалите общини - около 150, сумата достига цифрата, която посочих по-рано. При това ние говорим само за приоритетни разходи.
Моето питане към Вас, господин министър-председателю, е: не е ли целесъобразно, при отчитане и доказвани излишъци в бюджета, да се отпусне еднократна целева субсидия, която да покрие приоритетните разходи, разбира се, на части?
Искам да поясня, че след като аз бях отправил вече питането Вие имахте среща с Асоциацията на общините, на която беше взето решение, или Вие поне обявихте това, за отпускане на минимална целева помощ или субсидия малко над 40 млн.
Моят въпрос към Вас е: очаквате ли допълнителни приходи през тази есен или промяна във финансовото състояние на общините? Ако има такова очакване - откъде го очаквате? Ако няма - няма ли да се получат социални сътресения в държавата, да се нарушат основни баланси, ако приоритетните разходи останат в това положение?
На среща на съветниците и кметове на Българската Евролевица ние обсъдихме какво реалистично може да се направи в конкретната ситуация. Нашата оценка е, че ако бюджетът, държавата не се намесят, и то при налични излишъци в бюджета, очевидно много общини ще изпаднат в технически фалит през тази есен. Основни неразплатени суми ще се превърнат в пасив за самия ни народ. Разбира се, аз си давам сметка, че бюджетът, при едни нормални отношения, не би трябвало да се ангажира във всички случаи. Че бюджетът има относителна автономност и това е част от нашата политика. Но в конкретния случая става дума, първо, за сбъркана методика, за погрешен начин, при който са изчислявани много общински бюджети. Затова, че са разчетени приходи, особено в по-малки и средни общини, които са съвършено нереалистични, и в крайна сметка се получава тази диспропорция.
И още нещо. В приоритетните неразплатени разходи най-голям е делът във функция "Здравеопазване", следват "Образование", "Социално осигуряване и грижи". При това темпът, в който се увеличават неразплатените суми по тези пера е действително много сериозен. Само за първото тримесечие, от проверените от Сметната палата 106 общини, неразплатените разходи са нараснали почти двойно и в момента те представляват 75,8 на сто от цялата сума, която са разходвали общините за този период, в поверените 106 общини. В крайна сметка ние трябва ли да направим нещо сериозно, имаме ли нужда в този парламент от дебат по този въпрос или ще оставим общините една по една да се оказват в сложно тежко положение и даже да обявяват фалит или да не разплащат основни заплати?
Направеният от нас анализ показва, че в по-голямата част от общините финансовите проблеми не идват от местни грешки, а от действително погрешна методика при съставянето на бюджетите. В крайна сметка, аз Ви питам, господин премиер, не е ли целесъобразно държавата, лично Вие, Министерският съвет, да вземат по-сериозни мерки, особено по отношение на така наречените приоритетни разходи в общинските бюджети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Томов, Вие отправяте питане относно отпускане на еднократна целева субсидия от републиканския бюджет на общините, намиращи се в особено трудно финансово състояние, по схема, която може да се обсъди в парламента по предложение на Министерския съвет. Считам, че в конкретния случай става въпрос не за отпускане на целева субсидия, а за евентуална актуализация на приетия от ХХХVIII Народно събрание Закон за държавния бюджет на Република България в частта на общините, защото няма друга процедура.
И отговарям на този въпрос. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за изменение на държавния бюджет, когато през бюджетната година се очертаят отклонения с неблагоприятен ефект за приходите и разходите, увеличаващи бюджетния дефицит, предвиден с годишния Закон за държавния бюджет. Общата макроикономическа стабилизация и изпълнение на бюджетните приходи, както и мерките, предприети от правителството по отношение подобряване на управлението на бюджетните ресурси и по-специално на фазата на изпълнение на бюджета, намират отражение в добрите бюджетни резултати до момента.
Оттук може да се направи заключението, че не са налице условията, предвидени в посочената разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и това е очевидно. Впрочем, това се разбира и от Асоциацията на общините в България.
Разбира се, доброто изпълнение не бива да ни подвежда за отслабване на фискалните ограничения. Не бива да се забравя, че значителна част от постъпленията по консолидирания държавен бюджет идват от акумулирането на средства в Здравноосигурителната каса, която реално започна да действа на 1 юли тази година. Но, пак през юли, предстои значително плащане на лихви по брейди-облигации.
Изпълнението на приходите до момента създава възможност за внимателно и обосновано увеличаване на разходите в някои области с цел създаване на условия за икономически растеж и нови работни места, повишаване доходите на населението, облекчаване състоянието на хората с ниски доходи и безработните, за изпълнение на инвестиционната програма на правителството и за подкрепа на определени държавни предприятия, които изпитват недостиг от ресурси, вследствие повишаването на международните цени на горивата.
За постигането на посочените цели е необходимо прилагането на строга бюджетна дисциплина, с оглед изпълнение на критерия да бъде постигнат не повече от 1,5 на сто дефицит на бюджета по отношение на брутния вътрешен продукт.
Законът за устройството на държавния бюджет дава редица правомощия на Министерския съвет и на министъра на финансите за съответна и навременна намеса при изпълнение на съответните бюджети, включително и тези на общините и аз искам да ви посоча какви са тези правомощия.
Първо. Отпускането на безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства при временни касови разриви по съответните бюджети, на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Второ. Прехвърляне на кредити от един бюджет в друг бюджет в изпълнение на нормативен акт - чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Трето. Одобряване на допълнителни бюджетни кредити от резерва при неотложни непредвидени разходи - чл. 35, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Четвърто. Разрешаване на допълнителни бюджетни кредити от преизпълнение на собствените приходи и от разкриване на нови приходоизточници без да се влошава баланса на държавния бюджет - чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Освен изброените възможности Министерството на финансите, в съответствие с предоставените му правомощия и съответно конкретната ситуация, прилага и други финансови механизми за подпомагане на общините, непротиворечащи на разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет и на Закона за общинските бюджети. Механизмите се заключават в авансовото изтегляне от второто полугодие в първото полугодие на общи субсидии във връзка с:
Първо. Стартирането на здравната реформа от 1 юли.
Второ. Във връзка с неизпълнението на собствени приходи.
И, трето, за което визирате и Вие, във връзка с невъзможността за финансиране на приоритетни разходи за определен период, с постъпилите за същия период собствени приходи и субсидии от държавния бюджет. Тоест, отново случая, за който Вие говорите.
При прилагането на изброените законови възможности и подходи до момента е извършено следното и сме получили благоприятната реакция на Националното сдружение на общините.
Министерският съвет прие Решение № 498 от 14 юли т.г., за предоставяне на финансова компенсация по бюджетите на общините за 2000 г. в размер на 41 млн. лв., вследствие на влезли в сила нормативни актове след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
Второ. На основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерството на финансите ще предостави изцяло до края на годината задържаните средства в размер на 10 на сто от общата субсидия за общините, които възлизат на близо 35 млн. лв.
На трето място, на основата на извършения анализ за касово изпълнение на общинските бюджети, при приключването на деветмесечието, ще се предоставят допълнителни средства от държавния бюджет в размер на 65 млн. лв. за намаляване на задълженията на общините към различни дружества от инфраструктурата
И накрая, пред Асоциацията на общините в България, правителството заяви, че е в състояние да извърши и конкретно подпомагане на общини, за които тези мерки, които споменах, няма да бъдат достатъчни. И аз считам, че така напълно отговарям на Вашето питане.
Оставям Ви Решение № 498 от 14 юли, за да видите точните направления за разходване на средствата по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин премиер, моят първи уточняващ въпрос е следният: защо според Вас се налагат тези мерки на правителството сега? През 1997, 1998 и 1999 г. ние дебатирахме тук върху методиката, по които се съставят общинските бюджети. Защо се налагат в момента тези извънредни мерки, вместо допълнителните приходи в бюджета да се използват за други неща, които също биха били полезни? Защо се получава така, че на бюджетно равнище се правят излишъци или добри приходи, а на общинско равнище - точно обратното - постоянни дефицити. При това не става дума за 5, 10 или 15 общини, за да кажем, че това са грешки на отделни кметове. И в общини с кметове от една партия, втора или трета проблемите са почти аналогични.
Вторият ми уточняващ въпрос е: не смятате ли, че закъсняха мерките, с които ние даваме на общините повече възможности за самостоятелна стопанска дейност, тоест, че ние не позволихме, не разрешихме през тези години те да имат достатъчна икономическа самостоятелност и реални възможности за увеличаване на собствените приходи?
Така че, моля Ви, отговорете ми на тези два допълнителни уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Виждам, че не взехте Решение 498, господин Томов.
Първо, да уточним за какво става въпрос, тъй като Вие очевидно сте били подведен с информацията си, изнасяйки някакво число от 300 млн. лв., което е разривът в общинските бюджети. Това не отговаря на истината. Разривът е 194 млн. лв. Сумите, които ви казах, общо са с величина 140 млн. лв. Тоест разривът се затваря до 54 млн. лв.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Едното е за шест месеца, другото е за цялата година.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Сега вече на въпроса защо. През 1997 г. ние одобряваме бюджет, в който делът на разходите на общините спрямо брутния вътрешен продукт е 5,8 на сто. През 1998 г., без да се увеличават функциите на общините, разходите им по отношение на брутния вътрешен продукт стават 7,2 на сто. През 1998 г. разходите на общините като относителен дял на брутния вътрешен продукт стават 8,2 на сто.
Вие ме питате защо се налагат извънредните мерки. Трябва да намерим отговора защо расте, неконтролируемо при това, особено през 1998 г., относителният дял на общинските разходи по отношение на брутния вътрешен продукт, без общините да са поели някакви допълнителни обществени функции и задачи. Който и да управлява страната, решава сложната задача да намери баланс между различни интереси, в частност, различните бюджети. За правителството и за Народното събрание всички те са отделни интереси, групирани като общински бюджети в случая, по отношение, да речем, на интересите на сферата на образованието, на сферата на националната сигурност и т.н. Ако една сфера непрекъснато раздува своите разходи по отношение на брутния вътрешен продукт, трябва да има други сфери и други бюджетни структури, които непрекъснато да ги намаляват. Въпросът е кои ще бъдат тези сфери и този въпрос се решава винаги при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет.
Искам да ви кажа, че никоя от общините, те между другото се подписаха под този протокол в края на миналата година, не поставя под въпрос, че те са увеличили неконтролируемо своите разходи, увеличавайки дела на разходите до 8,2 на сто от брутния вътрешен продукт, въпреки че им беше планирано 7,2 на сто. Тоест, ние се опитахме да задържим общинските разходи на определено ниво като относителен дял от сумарните разходи на консолидирания бюджет и след като това не ни се удаде, това, което направи правителството, е да прави икономии във всички останали бюджети, за да компенсира направения дефицит, за да не допусне да се получи надвишаване на бюджетния дефицит на консолидирания бюджет над 1,5 на сто.
Това всъщност направихме ние с поведението си миналата година.
Част от въпроса ние не сме отстранили докрай и не сме могли да го решим, заради това той остава да бъде посрещнат с общите усилия и на общините, и на правителството през 2000 г. Той стои като задължение да бъдат върнати дадени безлихвени кредити и други системи за финансиране, за които аз вече споменах, да не се връщам на тях. Част от общините полагат усилия и започват да компенсират този дефицит, който носят от миналата година. Защото в бюджета, който ние сме приели за тази година, сме направили усилия относителният дял на разходите на общините в брутния вътрешен продукт да бъде върнат отново на нивото около 7,2 на сто. Това е истината, това сме направили.
Ето защо мерките се правят едва сега. Първо, за да сме сигурни, че ние ще имаме достатъчно ресурси на разположение. Второ, за да сме видели усилията, на много места, пак искам да кажа, продуктивните усилия на общините в преодоляването на този проблем. На трето място, за да не допуснем натрупването на нови огромни дефицити, неоправдани при това дефицити в общините. Защото, ако допуснем тези неоправдани дефицити в края на тази година, ние наистина ще трябва да преразглеждаме бюджетния закон, но поради причината, че има заплаха да бъде надвишен бюджетният дефицит. Правителството не може да допусне, а и никой в България не трябва да има интерес да се допусне такова преразглеждане на Закона за бюджета, защото това означава неизпълнение на тригодишната програма, светкавично прекратяване на подкрепата на международните институции. Кой иска това нещо от управлението? Само абсолютно безотговорна опозиция може да поиска такова нещо. Защото ефектът върху държавата ще бъде изключително лош. Ние правим всичко възможно, за да не допуснем неконтролируемо разрастване на тези разриви в общинските бюджети.
Мерките, които сме взели досега, вие виждате са достатъчно сериозни и солидни. При това ние казваме, че ще подпомогнем целево. Тоест, първият Ваш въпрос беше: ще подпомогнете ли целево? И директният отговор на Вашия въпрос е: да, ще подпомогнем целево тези общини, където са налице тези обстоятелства, извън тази подкрепа, която те сумарно получават.
Аз мисля, че е нескромно за мен да казвам защо централният републикански бюджет се изпълнява добре - ами защото правителствената администрация много строго следва фискалната дисциплина. Истина е, че е така, щом ние се побираме непрекъснато. Аз не виждам смисъл да се поставят под съмнение усилията на тази администрация. Защото, между другото, те й костват твърде много - откази, лишения и т.н. За съжаление това не се прави от всички.
И накрая аз смятам, че не съществува сериозна причина за тревога при наличието на достатъчно споделяне на общите ни задачи с общините. Смятам, че ние трябва да подпишем с тях някакъв вид договореност, в която да фиксираме първо този относителен дял на бюджетните разходи на общините спрямо брутния вътрешен продукт на страната, тъй като никой не е в състояние да решава усложняваща се задача, при която бюджетите на общините стават все по-големи като разходи, и да търси непрекъснато резерви от всички останали места, за да не позволява надвишаване на бюджетния дефицит.
Защото, господин Томов, на мен ми се наложи тази година да се червя пред много аудитории. Например пред българските учени, като им отговарям на въпроса защо те не са усвоили тези предвидени, доколкото си спомням, 94 млн. средства за наука и защо имат само 82. И да казвам: ами защото ви взехме тези 10 млн. или 12 млн. и ги дадохме на общините. И това да повтарям многократно пред най-различни аудитории в страната.
Защото правителството, за да реши този проблем, за да не допусне скока на дефицита, на практика го оряза и може би причини много сериозни щети на различни други сфери на обществена дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Томов има думата да изрази отношението си към отговора.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, Вие сега разбрахте целта на моя въпрос. За всички в България е очевидно, че макрорамката за тази година в частта "Местни бюджети" показва само едно - сбъркана общинска политика, сбъркани общински бюджети. Вие помагате, вие решавате, вие преценявате, по ваша воля става. Докато в теорията и във вашата "Програма 2001", и в нашите тези е записано, че общинските бюджети трябва да бъдат по възможност автономни и ролята на централната власт да не бъде такава, като милостиня да се дава в средата или края на годината.
Вие по същество признахте, че за новата 2001 г. ще има и нова макрорамка на бюджета. Аз не споменах думата "актуализация" на бюджета. Разбирам отговорността. Вие я споменахте и затова нарекох нещата с други думи. Но веднага мога да Ви кажа, че през 1997 г. внесохме Закон за местните данъци и такси, който бърше прах в парламента. Там се предвижда една от възможните тези: или трябва да се дадат на общините повече възможности за набиране на средства и за приходи в бюджета и да се намали ролята на субсидията и на централния бюджет, или, обратно, трябва да се намалят техните разходи. Това положение в момента е нетърпимо и то очевидно води до диспропорции. Ако вие повторите тази макрорамка и за 2001 г., ще има същото положение на нещата. Аз съм убеден в това.
Ние предлагаме по-голямо участие на Данък общ доход в местните бюджети, увеличаване на обема на общинската собственост, даване на възможности, което вие, слава Богу, приехте, за да може да се набират определени местни данъци и такси, но по закон, за да няма своеволия. И накрая още едно нещо - намиране на макроикономически баланс между приходи и разходи на общинско равнище. Това в момента го няма. Вие цитирате цифрата 194 млн. Да, това е така, ако става дума само за така наречените приоритетни разходи, които аз цитирах. Вие в момента затваряте нишата по начин, който аз наричам милостиня, но това не решава принципния въпрос.
Моят призив в заключение е нова формула, нова методика за формиране на общинските бюджети, нов начин, по който ще третираме общинските бюджети и общинската собственост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Министър-председателят има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Томов, ние постигнахме вече съгласие с общините да подкрепим - и правителството, и те - увеличаване на общинската собственост, като им прехвърлим всякаква общинска собственост, за която те имат добри проекти за нейното използване, особено за нейното използване с икономически цели. И това е една неизменна воля на правителството и ще бъде направено.
Що се отнася до закона, за който Вие говорите, Вие всички знаете, че общините трябва да получат самостоятелност при определянето на местни данъци. Но пречка за това е Конституцията, където е казано, че всички данъци се определят със закон. Правителството ще подкрепи инициатива, при която се поправя Конституцията с цел да се даде възможност на общинските съвети или на друга устойчива структура на местното самоуправление да решават въпросите за определяне на местни данъци, а за таксите те имат тази самостоятелност. Дали ще решат да ги увеличават или ще решат да ги намаляват, за да привличат инвеститори, това е тяхна работа. Въпросът е, че по принцип ние споделяме желанието те да имат тази автономност. Само по този начин те могат да водят и активна финансова политика на територията, на която се разпростира тяхната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За процедура думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Днес Парламентарната група на Демократичната левица се обърна с писмено предложение за многостранни консултации между всички парламентарни групи и независимите народни представители по драматичните финансови проблеми на общините в България. Проблемът наистина е драматичен. Отговорът на министър-председателя показа, че говорим на различни езици. Премиерът не намери достатъчно основание да внесе в парламента от името на Министерския съвет предложение за изменение на бюджета на Република България, защото не е застрашен, както той се изрази, бюджетният дефицит на Република България.
Господин министър-председател, аз твърдя, че, ако не е застрашен дефицитът на републиканския бюджет, в края на годината общият дефицит на общините на Република България ще бъде около 475 млн. лева - точно толкова, колкото го предвидиха независимите чуждестранни експерти. Моля тази моя теза да се запомни и да видим кой е прав и кой е крив.
Но по-важното е, че тези 41 млн., с които вие предлагате да помогнете, не е път и не е спасение. Кметовете и обществеността нямат доверие в обективността на критериите за разпределение на тази сума. Шестдесет и петте милиона, които искате да прихванете на триъгълната операция за вземанията към НЕК, също не са решение. Защото тези, които бяха подпомогнати миналата година за енергоносители, претърпяха поражение, защото вие свалихте тази помощ от базата, на която определихте субсидията им за тази година. Тези мерки са палеативни. Общините не приемат този подход.
Предлагаме консултации заедно с другите парламентарни групи, на които, ако желаете, и Вие да участвате, да обсъдим обективно и честно този проблем, за да намерим добри решения, а не палеативни. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Това не беше процедура, господин Божинов, но аз не Ви прекъснах, защото го приемам като изявление от името на парламентарна група.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Да се твърди, че общините ще извършат над 450 млн. лева допълнителни разходи, означава, че сумата на бюджетните разходи на общините по отношение на брутния вътрешен продукт ще надхвърли 10 на сто. Това е абсолютно безотговорно поведение, което вие не можете да насърчавате от тази трибуна. При положение, че на общините не са възложени допълнителни функции, а напротив, намаляват им се функциите и задачите по отношение издръжката на жизнено важни дейности, да се твърди тук и да се обявяват такива неща - че те ще извършват разходи над 10 на сто от брутен вътрешен продукт, е насърчаване на абсолютна анархия в държавата.
Аз ви призовавам да не правите такива неща.
Освен това правителството няма нужда от посредник в диалога си с общините. Общините не са ваша политическа креатура, за да говорите от тяхно име тук. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Те го заявиха много ясно. Те желаят неполитически диалог с правителството на сериозна, солидна основа и вие нямате право да говорите от тяхно име.
Освен това аз искам тук да кажа един тъжен резултат от срещата ми с общините. Оказа се, че независимо от поканите за разрешаването на въпроса за така наречените общински гори, както ги наричат - всъщност предоставените за ползване и стопанисване на общинските гори - вие не сте участвали в предложените консултации. Не сте стигнали до решение и този въпрос, който е истинска глътка въздух и истински достъп до едни сериозни ресурси от страна на общините, не е решен поради нежеланието ви да участвате в консултациите, водени на три кръга тук, в Народното събрание. Накрая общините ми казват, че те нямат съгласие по този въпрос. Асоциацията на общините казва, че нямат съгласие по този въпрос. Пита се: ако вие тук - политическите партии - не можете да постигнете консенсус помежду си, за да се предоставят за ползване и стопанисване от общините предоставените в миналото общински гори така, че да се развърже и процесът на връщането на горите на техните собственици, тогава за какви други консултации говорим? Къде е доверието между вас и къде е възможността ви да въздействате върху общините? Защото има два варианта: единият е, че вие не сте участвали в тези консултации и по този начин сте саботирали взимането на важно за общините решение, а другото е, че вие сте участвали, но по никакъв начин не можете да повлияете дори на общините, които управлявате, за да вземат съответното зряло и отговорно държавно решение. Това са вариантите. Няма трети, както и да го гледаме.
Така че аз просто ви обръщам внимание да не спекулирате с тези проблеми и да не правите такива изказвания, защото това нещо е директно посегателство върху държавата. Не бива да насърчавате никоя местна власт да дестабилизира валутния борд, защото това нещо ще падне върху главите на всички. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
От името на парламентарна група има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ и Зелени): Благодаря Ви, господин председател! Ще говоря кратко, както винаги, и няма да използвам 10-те минути, дадени по правилник на парламентарна група. Успокойте се. Ето, специално червената мъгла вече се радва - каза някой.
Ние правим заявка за една националноотговорна, достойна, неагресивна и най-вече обективна, в полза на интересите на българския народ опозиция. Не може четвъртофевруарци като Първанов и Божинов да водят опозицията. Народът ще им удари един шамар, когато трябва. Да не се заблуждават, че властта ще отиде при тях.
В същото време ви казвам следното: аз говоря от името на Българския бизнесблок, тъй като моя партньор Сашо Каракачанов не е днес тук и не съм упълномощен да говоря от негово име.
Страшно е важно да се отбележи някакъв феър плей към хората, които не са толкова големи, към партиите, които не са толкова мощни като червените и сините в политическото пространство. Искам да ви напомня, че Ханс Дитрих Геншер и господин Шмид, точно социаллибералите и социалдемократите, за 13 години изградиха Германия. Мощта на Германия беше изградена през тези 13 години.
Така че и някои по-малки партии с много експерти и специалисти могат да дадат своята дан на отечеството по един малко по-скромен, не толкова бомбастичен и не толкова агресивен начин, по който това се прави 11 години от червено-синята мъгла.
Днес един представител на Председателския съвет на парламента пусна лично в този парламент човек, който е търсен от прокуратурата, човек, който уби трима души край Плевен и година и половина никой не чува за развитие на делото, човек, на когото му върнаха книжката на следващия месец, защото си е платил. Днес ще говорим с министър Теодосий Симеонов по този повод, който наистина е националноотговорен министър и направи разследване. Изведнъж се разбра, че СДС е помагало и помага на хора, и на тези хора, с които министър-председателят обядва редовно. На следващия ден от учредяването на нашата парламентарна група излезе статия във в. "Труд", съвсем поръчкова, колко безпринципни били Жорж и Каракачанов да правят парламентарна група.
Искам да ви кажа, че това е лош бизнес. Това е лошо колегиално отношение и това не помага на България. Ние трябва да изработим...
Здравей! (Господин Ганчев поздравява влизащия министър Теодосий Симеонов.)
... капацитет за уважение и възхищение към други.
Забелязвам, че госпожа Михайлова се прегръща там с човека, който се опитва от три години да открадне нашата партия и не й се удивлявам. Напротив. Със симпатия казвам: тя има право да говори и с Дявола. И оттук вече този акт е приемлив. Но да пускате със заповед на един от Председателството такива хора да провалят наши пресконференции, да пишат поръчкови статии - и вчера пак - господа, които винаги, когато трябва, трябва да провокират хора, които са неудобни, това за българския политически елит е контрапродуктивно. Това ни излага пред народа ни. Това е лош бизнес.
Аз прощавам на всички, които откраднаха нашата централа. Срещу 15 хил. долара я изградихме и вие ни я откраднахте, господин Бакърджиев. Но господин Чачев има повече разум и вече работи по даването на друга централа. Ето например един прогрес в реализация, че престъплението някак си трябва да бъде компенсирано с нещо добро. Ето една добра стъпка към ваши вероятно съмишленици по отношение на демокрацията в България, тъй като вие не можете да гледате на ляво. Вие може да гледате само в центъра и в център-дясно, където има една политическа институция, наречена Жорж Ганчев и има една партия - Български бизнесблок. Вие няма къде да гледате. Вие просто няма къде да гледате. И ви казвам: бъдете така добри, изслушвайте истинската опозиция. Тя може да не бъде толкова многобройна. Тя може да не е вербувала всички или половината от структурите в България, както Българската комунистическа партия, след това БСП. Но там има добри хора също. Ние говорим с тях. Но видяхте, че ние не взехме от тях депутат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А и те не дават!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не е вярно. Двама души от вас, които вие провалихте като депутати в регионите си, при натиск от нас щяха да дойдат. Не е вярно това. Вие се подиграхте с хора, които ви заплашват, тъй като аз ви превъзхождам. Точка.
И оттук вече следва логиката. Парламентарната група "БББ и Зелени" ви казва: ние сме добронамерени към всички хора, които работят за отечеството. Примерно, вчера на Атлантическия клуб в "Шератон" аз бях единственият политик, който адресира министър-председателя доста доброжелателно, но много твърдо. Трима посланици, и то на западни държави, след това дойдоха и казаха: "благодаря, че някой каза истината". При 1 млрд. долара търговски дефицит ми говори за някакво докладче за национална сигурност! За 1 млн. безработни ми дава отговор, че това не разклащало националната сигурност. Напротив, много я разклаща. За разбиване на армия, за сваляне на пагоните на пожарникари, за невижданата корупция досега...!

Но аз не мога да обвинявам само една партия. Иван Костов и СДС не са единствените хора, които са създали тази корупция. Но не се борим както трябва срещу нея. Не правим организиран залп чрез НК, НПК, чрез нашата атитуда на никакъв компромис, на английски "nou tolerans". (Шум и реплики в залата.)
Давам ви елементарен пример: Рудолф Джулиани намали с 48 на сто престъпността в Ню Йорк сити. Защо? Никаква толерантност срещу закононарушителите!
Оттук вече следва логиката някои твърди хора, твърди политици, чепати българи, може да са неудобни. Вярно е. Някои политически наши противници стигнаха дотам днес, че да помогнат на един престъпник да доведе някакъв си негов бодигард и да ме обвини, че аз съм пращал хора да покушават Цветелин Кънчев. На какво прилича това? Един благороден и щедър човек като мен, който ги е създал от "А" и "Б", толкова хора, които са влезли в този парламент и никога не са помогнали сериозно на народа ни, тъй като аз вярвам в натуралния подбор. Така са ме тренирали 30 години в Англия и Америка хората, които са ме учили - натуралният подбор!
Оттук нататък вече аз ви казвам: тези мръсни удари под пояса, ще рефлектират срещу вас. Никой в България няма да повярва на такива неща и на хора - изнасилвачи, лежали по затворите, изведнъж стават ангели. Вие ги правите такива, за да омерзите - кой? - Един голям българин. Няма да стане! Няма да стане! (Шум и реплики в залата.)
Завършвам с думите: аз може да не съм син Божи, но обичам всички ви. В това бъдете сигурни. Аз нямам никаква омраза към никой съотечественик и мога, както цитирам днес в едно мое интервю, на Петър са били простени три предателства. Благотворителност, жест, щедрост е най-голямото удоволствие. То е по-силно от всякаква омраза.
Оттук вече следва логиката: може би ние, Парламентарната група "Български бизнесблок и Зелени" ще бъдем катализатора на елиминирането на омразата в тази зала. На омразата в тази политическа класа, която народът ненавижда днес. Ние трябва да изтрием петното там. И ако не работим заедно, ако нямаме капацитет за уважение и възхищение към други, ако не подадем ръка на можещи, знаещи, патриотично ориентирани хора, които се покланят пред закона, един закон - от президента, до ваксаджията, най-голямата свобода - законът, ние просто ще провалим България.
И ви умолявам тук, с най-топло чувство, прощавам на тези хора, които са ходили и играли кючек в дома на един престъпник, и на водачите на Евролевицата, и на Божинов. Прощавам им! Прощавам на един от водачите на СДС, който е посетил въпросния бандит в затвора, да търсят някак си улики да спрат Жорж Ганчев. Прощавам му! Но народът няма да ни прости, ако ние не си подадем ръка днес тук и не започнем да защитаваме закона, първо, да елиминираме тази ужасна безработица. Снощното извинение на Иван Костов за 1 млн. души беше несъстоятелно. Преходът не може да бъде причина за 1 млн. души. Неприемливо! Ресто! Не струва! (Смях и оживление в залата.)
Оттук вече някои по-малки партийки намазаха, ето, госпожа Мозер ми кима, намазаха с участието си във властта. Не Вие лично.
Законът трябва да дойде с цялата си сила и да ги спре. Сега, днес! Не утре, не вдругиден!
Благодаря, господин председател, за Вашето търпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Винаги, когато някой обещае да бъде кратък, знам, че ще пресрочи времето.
Господин Ганчев, само не разбрах към Председателския съвет какво недоволство изразявате и от кого?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ и Зелени, от място): Един престъпник само Председателският съвет може да го вкара в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Председателският съвет не издава пропуски за парламента.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ и Зелени, от място): Един от заместник-председателите го е пуснал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега чуйте и аз да Ви кажа нещо, за да видите добронамереност.
Въпреки че не отговаря на чл. 12, ал. 1 от правилника решението за създаване на Вашата група, и ако беше въпрос за заяждане или разиграване, трябваше да Ви го върна, групата беше регистрирана, веднага след като постъпи. Направете справка с чл. 12, ал. 1 и ще видите, че съм прав.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Защо нарушавате правилника тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, не нарушавам правилника. Вие го нарушавате, като се обаждате от място. (Смях и оживление в залата.)
Продължаваме с парламентарния контрол.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (БББ и Зелени): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Съвсем наскоро Вие бяхте на официално посещение начело на българска правителствена делегация в Ирак, като една от основните цели на това посещение беше подписването на Междуправителствена спогодба между двете държави, с оглед разширяването най-вече на търговските взаимоотношения между България и Ирак.
Поради какви причини не се състоя подписването в крайна сметка на тази междуправителствена спогодба между България и Ирак и дължи ли се това на недостатъчната подготвеност и липса на професионализъм на членове на тази делегация, които би следвало да водят и да доведат до успешен край преговорите и съответно подписването на тази спогодба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Минков! Така, както сте задали въпроса, той е коректен: поради какви причини не се състоя подписването на междуправителствена спогодба между България и Ирак?
Допълнението, което направихте току-що, не е коректно. Не е вярно, че една от основните задачи на посещението на официалната делегация в Ирак е била подписването на този документ, за който говорите.
Дневният ред на 24-та сесия на Междуправителствената българо-иракска комисия, която се проведе през май в Багдад, не предвиждаше да се подписва каквато и да е междуправителствена спогодба. Такова беше настояването на иракската страна. Такова беше настояването на иракската страна, когато предварително се уточняваше дневният ред на провеждането на сесията. Моля Ви да запомните това.
Вероятно сте останали с погрешни очаквания, тъй като непосредствено преди посещението на делегацията в Ирак подписах три междуправителствени спогодби със Сирия: за сътрудничество в туризма, втората - в търговията, и третата - за насърчаване на инвестициите между България и Сирия. Някакъв автоматизъм вероятно в съзнанието Ви е довел до идеята, че е имало и такива задачи, включени в дневния ред на посещението на българската делегация в Ирак.
Документите, които бяха подписани в Сирия, бяха предварително подготвени от експертите на двете държави. По време на посещението ни в Дамаск по тях се работи активно и в края на визитата ми бяха подписани от двете страни.
Междуправителствената търговска спогодба в Багдад все още е в проектен вариант. Той е предварителен и изисква допълнителна работа на експертите от двете страни. Искам да подчертая изрично, че България не би желала да смесва икономическите с политическите ангажименти. Сътрудничеството между България и Ирак логично произтича от интересите на двете държави в тези две области. И за двете страни е важно, че се споразумяхме да работим по реализацията на постигнатите договорености, независимо от това, че не са записани в отделен протокол. Да не забравяме, че, от една страна, България понася загуби от ембаргото срещу Ирак, но в същото време остава лоялна към поетите международни ангажименти. Именно заради това България не е съгласна да плаща политическа цена и иска разграничаване на политическите от икономическите ангажименти.
Ще ви припомня, че основна цел на посещението ми в Ирак беше в подкрепа на българския бизнес. Акцентът беше фокусиран върху лобирането пред министри от правителството на Ирак за участие на български фирми в обявените търгове в рамките на така наречения Меморандум за разбирателство между Ирак и ООН, според който Ирак има възможност да предоставя петрол срещу храни, медикаменти и т.н. Това се налага и поради факта, че в Ирак партньори по търговските сделки са държавни компании, които се ръководят пряко от съответните местни ресорни министри. Именно заради това бях придружаван от бизнесделегация, която включваше изпълнителни и маркетингови директори на 42 български фирми от различни области: от областта на фармацевтиката, ветеринарните продукти и субстанции, каростроенето, дизеловите двигатели, машиностроенето, напоителните и водопречиствателни системи, селскостопанската техника, енергетиката и електрооборудването, геологията и технологичното оборудване за нефтопромишлеността и преноса на природен газ, каучукови изделия и строителство. Както виждате, това са представители на тези отрасли от икономиката, които имат сериозни заявки да спечелят търгове за доставки в Ирак.
По време на посещението ми в Ирак проведох срещи с вицепремиера Тарик Азис, с министъра на финансите Фехмат Ибрахим, с министъра на индустрията и минералите Адам Абдул Меджит, с министъра на търговията Мохамед Салех, с министъра на земеделието Абдулилах Мохамед, с министъра на здравето Омид Мубарак, с министъра на петрола Амер Рашид, с министъра на иригациите Диаб Ахмед, с председателя на Комисията по енергетика Салех Юзеир.
По време на тези срещи присъстваха и бизнесмените, които имаха непосредствено отношение към темите, които обсъждахме със съответните министри. Присъствието на тези български бизнесмени даде възможност да представят директно проблемите, които срещат при работата на иракския пазар.
По време на срещите се уточняваха и някои недоразумения. Мога да кажа, че моите колеги от делегацията и аз самият в някои случаи имахме, бих казал, решаващо съдействие за оформянето и подписването на конкретни сделки, които станаха по време на самото посещение.
Смятам, че тези срещи, пък и цялото посещение, бяха много полезни, особено като се има предвид, че търговско-икономическите взаимоотношения между България и Ирак са в стагнация от 1990 г., в резултат на наложените от Съвета за сигурност на ООН санкции заради войната в Персийския залив. Знаете, преди това Ирак беше един от основните външноикономически партньори на България. Само за 1988 г. стокообменът между двете страни беше достигнал над 800 млн. долара, от които 400 млн. долара износ.
Ирак продължава да бъде интересен търговско-икономически партньор за България, независимо от кризисната ситуация, в която в момента се намира иракската икономика заради наложеното ембарго. Това най-вече се дължи на факта, че Ирак е втората в света държава по запаси на петрол. Може да се окаже, че е и първата в света страна по запаси на петрол.
Така че смятам, че съществуват всички предпоставки български фирми да печелят търгове за доставки. От м. февруари  1999 г. България е включена в приоритетния списък на търговските партньори на Ирак. Нашата страна е единствената от страните - членки на ЦЕФТА, която е включена в този списък. От страните - членки на Европейския съюз, в този приоритетен списък влизат само: Франция, Италия, Испания, Австрия, Швеция и Гърция. Бих могъл подробно да ви изброя всяка една от срещите с министрите от правителството на Ирак, както и основните акценти в тях. Това няма да направя, защото е отегчително и не е нужно на тази аудитория, но искам да подчертая, че българската делегация си свърши работата. И българският бизнес е доволен от подкрепата, която получи от официалната българска делегация.
Иракското правителство приветства посещението на делегацията и стремежа за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни. Вицепремиерът и министър на финансите Фехмат Ибрахим изрази готовността на Ирак да започне обсъждането по схемата за погасяване на дълга към България, след като се вдигне наложеното ембарго. Получих гаранции, че офертите и предложенията на българските фирми за износ или за изпълнение на обекти в Ирак ще бъдат разглеждани от иракските компетентни институции не по-малко благоприятно от тези на страните, които са приоритетни търговски партньори.
Осигурих съдействието на министрите за уреждането на максимален брой контакти и срещи с представители на българските фирми.
В заключение искам да кажа, че в резултат на посещението на българската правителствена делегация в Багдад от 22 до 24 май т.г.:
Първо, България продължава да бъде включена в приоритетния списък на търговските партньори на Ирак.
Второ, само за м. юни т.г. са сключени сделки с четири български фирми за доставка на стоки и услуги на обща стойност 4,7 млн. долара.
Трето, от началото на 2000 г. са сключени сделки за износ в Ирак. Тези сделки са на стойност над 16 млн. долара, което е изцяло в резултат на политиката на правителството българските фирми да могат да присъстват активно на иракския пазар.
За сравнение ще добавя, че за целия 10-годишен период от прилагане на ембаргото на ООН срещу Ирак българските износни стоки за Ирак са за около 15 млн. долара - за десет години.
И за да не оставям никакви съмнения у Вас, ще повторя, че България не би желал да смесва, отново ще кажа, икономическите с политическите ангажименти. Нека да бъдем коректни и да дадем повече време на експертите на двете страни за доработването на текстовете от протокола, за който Вие говорите.
За Ирак очевидно е трудно да се приеме протокол, без в него да фигурират политически ангажименти. А ние от своя страна преценихме, че не можем да поемем политически ангажименти, за които нямаме мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (БББ и Зелени): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин заместник министър-председател, как подкрепяте българския бизнес с това ниско ниво на преговарящи, които са били от българска страна по време на тези разговори? И не мога да се съглася, че делегацията си е свършила работата. Нито тя си е свършила работата както трябва, нито самите представители на българския бизнес са останали доволни. И ще Ви кажа защо.
Защото, първо, абсолютно непрофесионално е било подготвено самото пътуване откъм техническа страна. Вие знаете много добре, че официална българска правителствена делегация е чакала три часа на границата. Знаете много добре защо! Знаете също така, че господин Георги Тенчов и Богдан Балашев, които са представители на Вашето ведомство, по време на преговорите 50 процента от времето са прекарали в четене на резолюции 48 и 50, които явно не са познавали дотогава! Вие знаете много добре, че и другият официален водещ при тези разговори представител на Министерство на земеделието госпожа Дончева закъснява с един час за тези официални срещи. Знаете, че тя накрая се появява на същите официални разговори по къси панталонки в една арабска държава - нещо, което е абсолютно неприемливо за тази страна! Знаете също така, че във вашата делегация е била включена една фармацевтична фирма, която е била абсолютна персона нон грата за Ирак, защото тази фирма е предоставила за участие в един търг свои мостри - лекарства, които са с изтекъл срок на годност. Вие знаете много добре, че сега, в момента, български фирми вече не се допускат до търговете. Вярно е, че има такива, които са спечелили, но с тях все още няма сключени договори!
Според мен, господин заместник министър-председател, нивото, ниското ниво на тази делегация обезсмисли всички усилия, които бяха направени и от страна на господин Ганчев по време на посещението в ООН и по време на нашето посещение и срещите ни с вицепрезидента Таха Ясин Рамадан, с вицепремиера Тарик Азис, с инж. Салех и с много, много други представители на иракското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Имате думата, господин заместник министър-председател, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Минков! Принуден съм да кажа, че с огорчение приемам Вашите пояснения. Приемам ги със съжаление. Мога да кажа, че не Ви правят чест. Те не са истина. Българската делегация беше отлично подготвена и отлично комплектована. Това, че е четен съответният член на резолюцията, то е, защото се опитахме да направим, да намерим взаимно приемлив текст, който да даде възможност да се запише някакъв политически ангажимент. Това беше изискването на иракската страна. Българската страна има ясни политически ангажименти и просто не може да излезе извън тях.
Делегацията беше подготвена много добре и съм благодарен за активните усилия от страна на всички, които участваха. Вашите думи не са верни.
ЯШО МИНКОВ (БББ и Зелени, от място): Абсолютно верни са.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Искам да кажа и още нещо. Българският бизнес беше доволен от тези срещи. Българският бизнес и в момента е в списъка на тези фирми, с които Ирак работи и ще продължи да работи. Това посещение ще открехне още повече вратата в тази сложна ситуация, в ембарго българският бизнес да продължава да работи, да сътрудничи с Ирак, за да може, когато един ден това ембарго отпадне, България да възобнови активните си взаимоотношения - такива, каквито са били в годините преди налагането на ембаргото.
България се приема отлично в Ирак. Отлично се приемат и българските бизнесмени.
ЯШО МИНКОВ (БББ и Зелени, от място): Това е така.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Българското правителство се приема отлично в Ирак, така че Вашите думи просто не са верни. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
(От ПГДЛ искат думата за процедура.)
От името на парламентарна група вече беше използвано правото от господин Георги Божинов. (Шум и реплики от ДЛ.)
За процедура - господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е по отношение воденето на заседанието от Вас, уважаеми господин председател. Вие нарушавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и искате това нещо да прехвърлите върху опозицията с една-единствена цел: да ни запушите устата.
Прочетете чл. 43, ал. 1. В нея се казва: "Когато ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата." Вие не направихте това. Когато разбрахте, че примерно господин Божинов не се изказва по процедурен въпрос, Вие бяхте длъжен да се възползвате от правата на чл. 43, ал. 1. Вие не го направихте, нито му отнехте думата.
И второ, господин Божинов няма право да се изказва от името на парламентарната група, тъй като в чл. 40, ал. 6 се казва кой има право: председателят или неговите заместници в парламентарната група. Аз Ви питам защо, когато Вие нарушавате правилника, искате да отнемете думата на опозицията? И Ви моля, господин Куртев: не се втвърдявайте и не повтаряйте грешки, които прави господин Соколов - дайте думата за декларация от името на парламентарната група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров. Господин Соколов не прави грешки. (Силен смях и реплики, от парламентарната група на Демократичната левица продължават да искат думата.)
Актуален въпрос към министъра на външните работи Надежда Михайлова от народния представител Валентин Симов.
(От ПГДЛ искат думата за процедура.)
Вече дадох обяснение по въпроса. Няма цял ден да се занимаваме. (Неразбираема реплика на заместник-председателя господин Благовест Сендов.) Да не нарушава правилника. Господин Сендов, моля Ви, не спорете с мен, не пречете на протичане на заседанието. (Шум и реплики от ДЛ.)
ВАЛЕНТИН СИМОВ (БББ и Зелени): Какво да чакам, господин Корнезов. Председателят ми дава думата, а Вие ми казвате: "Чакай!" Е, кого да слушам?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нас ще слушаш, защото си опозиция.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Защо вас да слушам? Има председател. Ако искате, сменете го. Направете процедура и сменете този председател с друг. Но защо ще ми отнемате думата? Да ви чакам цял ден вас, докога да ви чакам? Сто години ви чаках, сега ще ви чакам пак... (Смях и ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Симов, моля Ви по същество.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Моят актуален въпрос към Вас е свързан с продължаващото десетки години обгазяване на град Никопол. През управлението на правителството на Обединените демократични сили беше постигнато споразумение между министрите на околната среда на България и Румъния заводът-причинител да бъде затворен. Това нещо не стана като факт. Вярно е, че ни беше показана и се твърдеше, че има някаква заповед на румънския министър, че този завод ще спре или ще бъде спрян. Но когато аз зададох моя актуален въпрос към Вас, се свързах с кмета на град Никопол и той ме увери, че обгазяванията и до ден-днешен продължават.
Ето защо аз се обръщам към Вас и питам: Българското правителство във Ваше лице ще извика ли румънския посланик, за да му връчи протестна нота и да разберем ние, че не може повече българските граждани там да търпят подобен геноцид. Не може всеки ден децата, които са най-податливи на амонячното обгазяване, да бъдат унищожавани бавно и методично. Мисля, че ние като парламент не можем да позволим това. Ето защо се обръщам към Вас, за да чуя какви мерки ще вземе българското правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симов. Въпроса, който Вие поставяте, наистина е много важен и аз ще се опитам да дам един кратък преглед на ситуацията до момента за това, което е предприемано от българското правителство.
Министерството на външните работи наблюдава и координира целия комплекс от двустранни отношения с Румъния. Основната негова задача е чрез активен политически диалог и в дух на сътрудничество да реши всички проблеми в двустранните отношения. В този контекст бих искала да отбележа, че понастоящем отношенията с Румъния се развиват динамично и това дава възможност да бъдат поставени редица въпроси, включително и тези, които очевидно все още са проблем в двустранните ни отношения.
В частност климатът на разбирателство, активен диалог и реализиране на редица проекти от интерес и на двете страни съществува и в областта на екологията. Разбира се, проблемите в тази област са натрупани с години и не могат да се решат отведнъж. Главното е, че има воля от двете страни и стремеж на основата на партньорството и в контекста на изявения стремеж на двете страни за прилагане на европейски стандарти да се постигат методично общите цели.
Разглеждайки развитието във времето на конкретния случай с обгазяването на Никопол, следва да отбележа, че Министерството на околната среда и водите проявява последователност и настойчивост за неговото решаване - в случая аз реално ще ви препредам информацията, която получаваме и от Министерството на екологията, тъй като въпросът директно се курира от тях.
В резултат на това на 22 юни 2000 г. румънската страна ни уведоми, че е взето решение за спиране на инсталациите за производство на амоняк в Завода за изкуствени торове в Турну Мъгуреле. От 21 юни т.г. са предприети технически действия за спиране на втората инсталация за производство на урея. Румънската страна коректно ни е уведомила, че в тези условия при изпразване на инсталациите могат да се очакват инцидентни обгазявания. В същото време ни уверяват, че всички инсталации за производство на изкуствени торове ще бъдат подложени на оценка и техническа ревизия с оглед предприемането на мерки за намаляване на количествата на вредните емисии. Румънската страна пое ангажимент пускането на инсталациите в експлоатация да бъде направено, когато бъде установено, че всички законови изисквания за защита на околната среда са изпълнени.
Предвид гореизложеното Министерството на външните работи смята, че използването на политико-дипломатически инструменти от рода на протестна нота е несвоевременно поради факта, че не са изчерпани възможностите за въздействие върху румънската страна по пътя на диалога между специализираните в тази област институции. Министерството на външните работи съвместно с Министерството на околната среда и водите следи за изпълнението на поетите от румънската страна ангажименти и ще реагира своевременно, като в зависимост от конкретната ситуация ще градира и средствата на своята реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (БББ и Зелени): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, Вашият отговор ме удовлетворява частично. Аз бих запитал какво ще се случи, ако утре Никопол отново бъде обгазен? Тогава Вие ще използвате ли инструмента протестна нота или пак ще си замълчим и пак ще търсим някакъв диалог с румънските власти? Защото аз като български народен представител Ви заявявам, че ако още един път това се случи с нашите жители и граждани на Никопол, ще се обърна към групата на Зелените в Европейския парламент и чрез тях до Комисията по околна среда в Европейската комисия и ще настоявам вече този въпрос да бъде решен на съвсем друго ниво. Аз не мога да се примиря с мисълта, че всеки ден хората там ще живеят и ще тръпнат дали отново нещо няма да се случи и ние ще чакаме да зависим от диалога.
Вярно е, че диалог има и че той се е увеличил, че трябва да се води. Но аз мисля, че колкото по-бързо се ускори този диалог и получим гаранция от румънската страна, толкова по-добре и за нас, и за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
За дуплика има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Симов, аз Ви моля съвсем неофициално да не спекулираме с тази тема, защото ако аз днес направя нота до румънската страна, а утре се обгази Никопол, аз Ви питам какъв е бил резултатът от нотата, тоест въпросът не е да доведем нещата до ескалация на напрежението между двете страни, което рязко ще намали възможностите за постигане на целите, а напротив, да бъдем настоятелни в търсенето на решение и действително да има контрол и от министерствата на външните работи, и от министерствата на екологията за постигане на резултата, който всички желаем. И мога да Ви уверя, че няма никакъв компромис с интересите нито на гражданите, нито на страната, нито пък каквото и да било премълчаване. Такова нещо няма и това мога да го докажа, включително и с документите, които са разменяни между двете правителства. Но, усилията са действително преди всичко в ръцете на компетентните институции, които се занимават с това - имам предвид Министерството на екологията и на България, и на Румъния. Вие сте напълно в правото си, даже бих апелирала да се обърнете и към Зелените, защото тук имат роля и неправителствени организации, общественици, хора, които са от средите и на интелектуалци, и на медии. Всички усилия трябва да бъдат в тази посока. Но правителството ще извърви, Министерството на външните работи също, както и досега, своя път на контакти с румънската страна, за да могат наистина резултатите да бъдат такива, каквито ги искаме всички, и това нещо действително да бъде преустановено. В това можете да нямате съмнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Питане към министъра на външните работи Надежда Михайлова от народния представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени): Уважаеми господин председател, госпожо министър, драги колеги народни представители!
В тези 5 минути, госпожо министър, искам да Ви обясня защо Ви отправям това питане. Аз съм сигурен, че Вие не сте разбрали защо Ви отправям това питане, защото данните, които сте получили от корейското посолство са много оскъдни и неточни.
Преди няколко месеца тук, от тази трибуна, на господин Жотев предадох папка с документи, уличаващи ограбването на българския народ със сделката на "Интерпред" с много милиони долари. Един ден след предаването на папката господин Жотев излезе с публикация във в. "Труд", че в тази сделка наистина има корупция.
В материалите не бяха посочени никакви имена, обаче след публикацията на господин Жотев и предаването на тази папка от мен страхът подгони лицата и "Гузен - негонен бяга" - започнаха да дават конференция след конференция... Първо Съботинов - тогавашният директор на Агенцията по приватизация, подписал този срамен договор, след него господин Божков - вицепремиер, бивш, бивш приватизатор, бивш главен преговарящ, сега - господин Никой, дойде тук, в българския парламент и ми заяви на много добър български език: "А, бе, кога ще спреш да говориш за "Интерпред"?!".
След това дойде пресконференцията не на ДЕУ, а на южнокорейския посланик, някакъв си кореец дава пресконференция.
Но, защо е този панически страх, госпожа Михайлова? Защото от документите е видно, че с тази сделка е ограбен българският народ с 14 млн. долара! За три години е изхвърлен три четвърти от българския персонал. Почивната база, която беше една огромна инвестиция, беше ликвидирана от корееца. Вместо инвестиции, той ликвидира чужди инвестиции.
И най-големият страх идва от това, че така наречените корейски съветници вижте как източват парите на България - ето една заповед за един съветник, който отговаря за чистачки, охрана и строителство: основна чиста заплата, нето: 4500 долара плюс всички осигуровки на месец, плюс жилище, плюс служебна кола. Това са пари, източени от България. Тоест, заплатата на този полуграмотен кореец за един месец е два пъти по-голяма отколкото на българските интелигентни служители с по два-три езика за дванадесет месеца! Ето Ви оригиналният договор и заповед за работа.
И третото защо ги е страх - най-новите данни, уважаема госпожо Михайлова, надявам се, Вие боравите добре с английски език, получих от "Уолстрийт джърнъл" - ние сме направили приватизацията за една фирма, която има 75 млрд. задължения по света от всичките филиали! Само филиалът "Деу мотърс" - 16 млрд.! Осем милиарда на тази фирма са от чужди банки. И затова посланикът дава пресконференция, за да не изпадне Корея в това положение, в което беше преди няколко години, когато цялата държава беше пред фалит и Световната банка я спаси с 60 млрд. долара.
Уважаема госпожо министър, веднага след пресконференцията на южнокорейският посланик, а може би за първи път в историята на дипломацията се дава пресконференция на тема: "Да защитя моите сънародници от Веселин Бончев". От какво ще ги защитите, господин кореецо? Те не са още в затвора за разлика от нашите сънародници в Либия! А трябваше отдавна да бъдат в затвора вашите сънародници и българите, които направиха тази сделка!
Вие не реагирахте, не защитихте един български гражданин. Аз първо съм български гражданин и тогава народен представител. И Ви изпратих на 30 май, веднага след тази пресконференция, на Ваше име - два пъти го повторих - следния факс: "Уважаема госпожо министър, на основание на изявленията на посланика на Южна Корея по мой адрес заявявам: този посланик е долен лъжец и клеветник! Моля лично Вие да му потърсите отговорност. България не е провинция на Южна Корея и на ДЕУ. Този факс ще изпратя до всички водещи световни агенции". И го направих.
Уважаема госпожо министър, моля да ми отговорите какво е становището на Министерството на външните работи относно изявленията на посланика на Южна Корея към български народен представител? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Като министър на външните работи с неудобство отговарям на Вашето питане.
Смятам, че неговото поставяне от трибуната на Народното събрание не е в духа на съществуващото приятелство и взаимноизгодно сътрудничество между Република България и Република Корея. И аз ще го докажа...
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени, от място): Какво му е изгодното на това сътрудничество?!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Той не отговаря и на нашето желание за развитие на двустранни икономически и политически отношения с една от най-динамично развиващите се азиатски държави.
Убедена съм, че залата на българския парламент не е място за уточняване на лични спорове с посланик на чужда държава у нас.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени, от място): Та те ограбиха държавата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, моля за тишина!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Вашето питане, разбира се, ако искате да ме чуете, както и пресконференцията на Посолството на Република Корея от 29 май 2000 г., са свързани с дискусията за законността и изгодността на приватизацията на "Интерпред" от корейската компания ДЕУ.
Министерството на външните работи не може да се ангажира с мнение по конкретните параметри на приватизационната сделка. Изясняването на този въпрос е в компетенцията на други български институции.
Въпреки принципното си становище Министерството на външните работи се отнесе с необходимото внимание към Вашето питане. Бяха проведени две срещи, на които Посолството на Република Корея бе помолено да изложи своята гледна точка.
Становището на корейската страна е, че изказаното на пресконференцията мнение е целяло единствено защитата на интересите на корейския инвеститор. Действията на посолството на Република Корея по този проблем произтичат от правата, които всяко едно посолство има в приемащата страна. Според чл. 3 т. "б" на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, по която България е страна още от 1967 г., една от функциите на дипломатическото представителство се състои в - цитирам - "защитаване в приемащата държава на интересите на изпращащата държава и на нейните граждани".
На пресконференцията посолството е изложило фактите според гледната точка на корейската компания. Посланикът е изказал - подчертавам - предположения, че в основата на Вашата кампания срещу приватизацията на "Интерпред" стоят определени политически интереси и лични мотиви.

Ще се въздържа от детайлизиране на изказаните предположения за Вашите мотиви като бивш служител на фирмата, тъй като не мога да се произнеса по тяхната достоверност. (Неразбираема реплика от Веселин Бончев.) Още повече че те представляват предположения на посланик.
Министерството на външните работи не е институцията, компетентна да провери, приеме или отхвърли тяхната достоверност.
Не мога да си позволя от тази трибуна и да цитирам Вашите силни персонални квалификации спрямо посланика на Република Корея, тиражирани в медиите, но Вие ги повторихте. Позволявам си обаче да изразя и категорично несъгласие с този стил на общуване и да Ви уверя, че посланикът на Република Корея има съществен принос за развитието на двустранните отношения, което ние оценяваме високо. Благодарение на неговите усилия Република Корея се утвърди като приоритетен и изключително перспективен за нашата страна партньор от страните в Азия.
Привличането на нови инвестиции е един от основните приоритети, които нашата страна си поставя в отношенията с Република Корея. В момента страната е най-големият инвеститор в българската икономика от Азия с близо 50 млн. щатски долара. (Неразбираема реплика от Веселин Бончев.) Налице са предпоставки за привличане на нови корейски инвестиции в инфраструктурното строителство. В напреднала фаза са преговорите за получаване на нисколихвен кредит от Фонда за икономическо сътрудничество и развитие на Република Корея в размер на около 50 млн. щатски долара по приоритетен за нашата страна проект.
Министерството разполага и с информация за постигната принципна договореност между Столичната община и Корейския фонд за изграждане на автоматизирана система за контрол на трафика в София.
Република Корея е и сред най-големите донори на нашата страна от страните от Азия. От началото на 90-те години Корейската агенция за международно сътрудничество "Койка" ежегодно отпуска безвъзмездна помощ под формата на компютри и леки автомобили на стойност средно по около 100 хил. щатски долара. С подкрепата на "Койка" през 1999 г. беше открит Социален център за инвалиди в София, като проектът беше на стойност 400 хил. щатски долара. Ежегодно по линия на "Койка" и на Корейската фондация около 15 български експерти посещават Република Корея на краткосрочни специализации, като всички разходи се поемат от корейската страна, благодарение и на личните усилия на посланика на Република Корея.
В заключение, уважаеми господин Бончев, бих искала да се обърна с молба към Вас изясняването на условията около приватизацията на "Интерпред" да бъде отделено от усилията, които българската страна полага за развитието на двустранните отношения с Република Корея във всички области. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени): Уважаеми господин председател, госпожо министър, драги колеги народни представители! Госпожо министър, Вие изглежда, че не сте разбрали моето питане. Защо след като аз се боря, че българският народ е окраден от ДЕУ, пресконференция не дава ДЕУ, а дава посланикът, който си пренесе посолството в същата сграда?
Абсолютно това, което Вие казахте, нито един показател не е верен. От ДЕУ избягаха и бягат големи европейски фирми, защото инвестициите на ДЕУ са в загуба на България. Само от тази сделка са загубени 14 млн. долара и е разрушена цяла база, която ДЕУ е купил за 11 хил. лева, по документи, а сега по неофициални данни я предлага за 400 хил. лева. Това инвестиция ли е?
Освен това, не само че бягат фирмите от България, тази сграда, която носеше на България, на българския бюджет на година 28 млн. долара чиста печалба в бюджета, сега са под 1 млн.
Коя е ползата за България, госпожо министър?
Второ. Основното предназначение на тази сграда, която носеше приходи, бяха наемите. Сега сградата е две трети празна, защото фирмите бягат от ДЕУ. Значи както от България бягат, така и от сградата.
Така че ДЕУ няма абсолютно никакъв принос за инвестиционния процес в България. Напротив, ДЕУ е образец на процес, който е във вреда на българския народ, който граби българския народ и който гони чужди фирми.
И аз се учудвам, уважаема госпожо министър, като Ви слушам. Вие не казахте нито една дума в защита на български гражданин. Ами ако бях в Корея, както нашите в Либия? И се питам, сам се питам, Вие министър на външните работи на Република България ли сте или сте говорителка на южнокорейското посолство и на ДЕУ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Бончев, ако информацията, която изложих пред вас не Ви задоволява, Вие можете да продължите да се питате каквото и да било. Аз няма да споря с Вас нито за наеми, нито за сгради, нито за фирми, защото моята работа, както Вие подчертахте, е да защитавам интересите на България. И като министър на външните работи аз си направих труда да ви дам цялата онази информация, която дори не е в компетентността на Министерството на външните работи.
Искам обаче да Ви напомня, че във Ваше интервю Вие сте поискали пълна проверка на сделката от вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев и от главния прокурор Никола Филчев.
Аз съм убедена, че ако резултатите на тази проверка излязат, тя ще Ви убеди в това, че не сте прав в своите твърдения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Бончев, имате право да изразите отношение към отговора.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени): Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Госпожо министър, аз Ви показах, Вие боравите с английски език, не може да наричате една фирма, че прави инвестиции, когато има 75 млрд. загуба задължения по света. Ето най-пресните данни!
Второ. Същата тази фирма на българска територия издава заповед до настоящи български служители: "Никакви контакти с бивши български служители!".
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Не викай! Не викай!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Ние провинция ли сме на Южна Корея и на ДЕУ? Издава заповед българи да не контактуват с българи!
И трето. Госпожо министър, получих отговор чрез господин Жотев и господин Филчев, че за тази така добра, според Вас, фирма е образувана преписка във Върховната касационна прокуратура, отдел "Следствен".
Аз настоявам пред Вас, госпожо министър, този кореец - посланика, да го обявите като нежелана персона, да напусне България и неговото Министерство на външните работи лично да ми се извини! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Актуален въпрос към министъра на правосъдието Теодосий Симеонов от народния представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ и Зелени): Благодаря Ви, господин председател. Един разярен професор от Българската социалистическа партия дойде да ме критикува, че съм казал добри думи за министъра на правосъдието Теодосий Симеонов. Аз държа на моите добри думи и на неговата коректност към мен и към казуса, който ще разискваме днес. Така че БСП да не политизира въпроса - било най-големият ми политически гаф! Аз се гордея с лично отношение към хората, които имат феър плей. И не ме интересуват никакви клюкарски истории!
Уважаеми господин министър Симеонов, преди една година с голяма скорост лицето Радослав Стоилов Каратанчев връхлетя край Плевен върху "Лада"-та на местно семейство със своя "Мерцедес 500". Като резултат - дете, жена и мъж бяха убити на място. Първоначалното заключение на следствието бе "вина за каране с непозволена скорост и неуважение на пътен знак".
Какъв е ходът на делото до днес и защо още в първия месец след произшествието бе върнат документът за правоуправление на Каратанчев? Или, с други думи, на кого е плащал? На катаджии? Говорих с шефа на КАТ, проверява в момента. Моля и Вие да го проверите. На следователи? На местни прокурори? Кръвен данък на семейството ли е давал? Може ли да няма преследване даже и след като е платил кръвен данък? Тъй като същата личност, която е било момче за всичко на СДС и на "Магурата" от 1990 и 1991 г., при нас беше момче за всичко и беше изгонен от Бизнесблока, за което е даден на прокурора за кражби, в голям размер, в момента.
Понеже уважавам господин Куртев, му казвам: не, днес не беше допуснат Каратанчев от Вас, а от моя приятел джентълмен, не вярвам, че лично от него, но все пак от канцеларията на Благовест Сендов и Българската социалистическа партия, което значи война с Жорж Ганчев, подронване на моя авторитет, даване на сензационни историйки на гладната за сензации медийна професия и т.н., и т.н. Благодаря Ви предварително. Моля се Богу, че сте проучили и целия казус, тъй като законът е най-голямата свобода. И много пъти съм споменавал думите на Мария Тереза във Виена на нейната арка на латински: "Правото е основата на държавата". Всичко друго е приказки. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! На 15 май 1999 г. в Окръжна следствена служба - град Плевен, е образувано следствено дело № 88 срещу Радослав Стоилов Каратанчев от град София за това, че на 15 май 1999 г. на първокласен път № 3, София - Плевен, в близост до с. Долни Дъбник - Плевенска област, при управление на лек автомобил марка "Мерцедес 500 SE", ДК № С 3131 АК, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващите в лек автомобил "ВАЗ 2108" с ДК № Н 4710 АБ Иван Тодоров Иванов - 55-годишен, Емилия Радомирова Иванова - 52-годишна, и Виктор Свиленов Маринов - 6-годишен, и тримата от град Плевен, - престъпление по чл. 343 от Наказателния кодекс.
Разследването е възложено на следователя Виктор Доцев от Окръжна следствена служба - Плевен, който още същия ден е назначил три съдебномедицински експертизи. На 4 юни 1999 г., след събиране на необходимите доказателства, е назначил тройна автотехническа експертиза, чието заключение му е било представено на 5 август 1999 г.
Издирен е и е разпитан свидетел - очевидец на местопроизшествието. Проведени са оперативно-издирвателни мероприятия от органите на МВР за издирване на свидетели - очевидци на произшествието. Събрани са необходимите данни за личността на обвиняемия. След събиране на достатъчно доказателства за виновността на Каратанчев, на основание чл. 207, ал. 1 от НПК, на 28 март 2000 г. му е повдигнато и предявено обвинение.
На 28 май 2000 г. следователят Доцев е приключил с извършването на всички необходими следствени действия и е предявил следствието на обвиняемия Каратанчев и на гражданските ищци. На 29 юни 2000 г. той е съставил обвинително постановление и е изпратил делото с мнение за предаване на съд на обвиняемия Каратанчев.
За неприключване на предварителното производство в сроковете по чл. 222 от НПК, на основание чл. 172 от Закона за съдебната власт ще бъде обърнато внимание на следователя Виктор Доцев и на прокурора Любен Донков от Окръжна прокуратура - град Плевен, който не е осъществил ефективно и в пълен обем правомощията си по чл. 176 от НПК, за което ще уведомя Висшия съдебен съвет.
Въпросът с временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на обвиняемия Каратанчев не е от компетенциите на органите на съдебната власт, а на съответните органи на МВР, осъществяващи контрол по спазване на правилата за движение. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс, ако се приеме за виновен обвиняемият Каратанчев, може да му наложи като комулативна санкция и лишаването му от право за определен период да управлява моторното превозно средство. Но всичко това е от компетенциите на съда, на който аз не мога да въздействам по какъвто и да било начин, тъй като съдебната власт е независима.
Въпреки всичко аз си направих допълнителен труд и поисках от следователя обяснение как се е движело делото и коя е причината за забавянето и получих от него следното обяснение:
Следствено дело № 306 от 1999 г. е образувано на 15 май 1998 г. срещу Радослав Стоилов Каратанчев от град София по чл. 343, ал. 2, буква "б" от Наказателния кодекс. В хода на разследването бяха назначени и изготвени тройна автотехническа експертиза, три съдебномедицински експертизи, бе установен и разпитан свидетел - очевидец на автопроизшествието.
На Каратанчев е повдигнато и предявено обвинение по чл. 343, ал. 2, буква "б" от НК на 28 март 2000 г. Производството е приключено на 28 юни 2000 г. с мнение за съд. Наблюдаващ прокурор по делото е Любомир Донков от Окръжна прокуратура - град Плевен.
По делото е поискано продължаване на срока за разследване по чл. 242 от НПК, тъй като след назначаване на автотехническата експертиза, същата заедно с делото ми бе предоставена на 5 август 1999 г. Тоест, делото вече бе просрочено.
Като причини за забавяне на делото мога да изтъкна:
- по приключване на делото бяха търсени и други свидетели на инцидента съвместно със служители на РПУ - Долни Дъбник, които не бяха намерени;
- до повдигане на обвинението на Каратанчев ми бе необходимо да получа характеристика за същия от Първо РПУ - София, която бе получена на 16 ноември 1999 г. - справка от службата на КАТ, свидетелство за съдимост, отговор от Пътно управление - Плевен, за наличните пътни знаци в близост до произшествието.
От 1 септември до 8 септември 1999 г. делото бе изпратено в Окръжна прокуратура - град Плевен, по тяхно искане.
За периода юни 1999 г. до момента трябваше да приключа: тройно убийство в с. Козар - Белене, следствено дело № 470 от 1998 г.; убийство в град Плевен - следствено дело № 186 от 1999 г., със задържани лица, както и други започнати от мен дела.
От началото на годината имам и други производства с обвиняеми с мярка за неотклонение и задържане под стража пет лица, които се работят не само от мен, но и от колегите ми с предимство.
В заключение ще добавя, че са ми разпределени да работя 92 дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ганчев, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ и Зелени): Благодаря, министър Симеонов, за изчерпателните данни и за това, че си направихте труда да видите, че има произшествия, има забавяния, има шикалкавения. Вероятно е плащано тук-таме, за да се забави с такъв невероятен срок едно такова дело, което е пратило в отвъдното дете, баба и дядо.
Искам да Ви уверя, че същото лице - крадецът вика "Дръжте крадеца!" - е правило днес пресконференция в градинката тук и с някакъв бивш затворник три пъти се е явявал и е говорил пред камерите, за да може някак си да отклони вниманието от себе си, знаейки, че днес аз имам питане.
Искам да Ви уверя също, че при Вас ще дойде записка от прокурора. Същият човек е откраднал 200 хил. долара и му се търси отговорност. И отгоре на всичко бившия затворник, който той използва като лъжесвидетел, Ви уверявам, че го давам под съд - и него, и Каратанчев, за тези изпълнения днес в градинката.
Искам да Ви кажа, че трубадурът на СДС Маричков уби също човек, без да спира на знак "Stop", и беше пуснат с условна присъда. Но аз не съм черноглед човек, който се съмнява в правосъдието, тъй като вярвам, че законът е над всичко и е най-голямата свобода.
Но един такъв човек, който кара абсолютно безогледно - мога да го гарантирам това, возил ме е до Благоевград един път в живота ми, полицаи са ми се обаждали от цяла България, използвал моето име, лъгал е, че е заместник-председател на БББ, лъгал е непрестанно, че бил депутат; показах на футболния треньор Пенев в юни месец два броя на "24 часа", където е лъгал, че бил бивш депутат - една такава личност трябва наистина да си получи това, което заслужава от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Както вече обявих в началото на заседанието, министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов е заболял и уведоми, че няма да може да присъства на заседанието.
Продължаваме с въпросите към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински.
Първият актуален въпрос е от народния представител Веселин Бончев.

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Уважаеми господин министър, мотивите ми към този актуален въпрос към Вас, макар че вече чакам за него 3,5 месеца, са следните: в края на март Вие официално връчихте писма до посланиците на Европейския съюз и НАТО с молба кога ще започне разчистването на река Дунав от падналите мостове от варварските бомбардировки на НАТО над Югославия при Нови Сад, за да се възстанови българското речно плаване. Вие също направихте изявление пред тези посланици, че досега, тъй като има блокирани 30 плавателни съда в Унгария от миналата година от бомбите и не могат да се върнат и да се използват, България има загуба от 25 млн. долара, 40 на сто от персонала е изхвърлен на улицата без работа, не че не са способни, а защото ги няма корабите, и че сме си загубили всички пазари на Запад.
Другият мотив е, уважаеми господин министър, още миналата година в края на юни аз питах господин Иван Костов по този въпрос и той ме увери, че до 2-3 месеца всичко ще бъде възстановено. Края на септември попитах Вашия предшественик господин Краус. Той също ме увери, че всичко ще бъде възстановено. В началото на декември попитах бившия вицепремиер господин Бакърджиев. Той каза: да, Европейският съюз е решил, но идва зима и чистенето ще започне през пролетта. Същото беше повторено от Дунавската комисия при Европейския съюз със седалище Будапеща.
Уви, пролетта дойде, стана година, откакто България претърпя тези загуби и изведнъж Европейският съюз съобщава, че отлага чистенето за 2001 г. без никакви основания. И ако тръгнем по Вашата логика и Вашите данни, господин министър, загубите на България ще се увеличат двойно, а това значи - според консултацията, която направих със специалисти от "Българско речно плаване", че то ще бъде ликвидирано, един печеливш десетилетия отрасъл за България.
На основание на тези мотиви, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите какви мерки са предприети от Европейския съюз и НАТО за възстановяване на корабоплаването по река Дунав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! В отговор на Вашия актуален въпрос относно срещата на посланиците на Европейския съюз и НАТО във връзка с възстановяване на корабоплаването по река Дунав бих желал да Ви информирам, че като упълномощен представител на правителството на Република България връчих писмо-обръщение от името на министър-председателите на България господин Иван Костов и на Румъния господин Мугур Изареску до ръководителите на правителствата на страните-членки на НАТО и Европейския съюз по въпроса за разчистването на река Дунав. Паралелно с тази среща на 4 април се проведе аналогична процедура и в Букурещ, където съвместното обръщение също се връчи на посланиците на страните-членки на НАТО и Европейския съюз.
В писмото-обръщение министър-председателите на България и Румъния настояват за ускорено вземане на политическо решение, необходимо за започване на спешни действия за разчистването на река Дунав, при което възстановяването на свободното корабоплаване по реката ще бъде разглеждано отделно от въпроса за санкциите срещу Югославия. В този официален документ са отразени статистически данни за преките загуби и пропуснати ползи за речния транспорт и речните пристанища на двете страни в резултат на блокирането на река Дунав.
Наред с тази инициатива, по време на 58-та редовна сесия на Дунавската комисия, която се проведе в Будапеща, подробно беше обсъден въпросът, свързан с реализацията на проекта за прочистване фарватера на река Дунав в нейния югославски участък и е прието постановление, отнасящо се до структурата на управление на проекта и създаване на необходимия за тази цел Международен фонд за управление на разходите по проекта.
Основните моменти, свързани с реализацията на проекта - разчистването на фарватера на Дунав, отразени в постановлението на Дунавската комисия, са следните:
- структура за управление на процеса на дейностите по разчистването, базираща се на предложението на Генералната дирекция "Международни отношения" към Европейската комисия, представено в писмо до Дунавската комисия от 7 април 2000 г.;
- създаване на група за техническо управление на проекта, която да отговаря за управлението, координацията и осъществяването на проекта във всички негови технически, административни, финансови и юридически аспекти;
- назначаване на директор на проекта по предложение на Европейската комисия, ръководещ групата за техническо управление;
- одобряване на правила и процедури на групата за техническо управление съгласно предложението на Европейската комисия;
- групата за техническо управление да бъде непосредствено подчинена на председателя на Дунавската комисия, който ще взема решения, свързани с представителите;
- да се приемат необходимите решения за управление на проекта въз основа на предложения, направени от групата за техническо управление;
- да упълномощи председателя на Дунавската комисия да подписва от името на Дунавската комисия документи и договори, необходими за изпълнение на по-горепосочените решения;
- да се одобрят правилата на Международния фонд за разчистване на фарватера на река Дунав при град Нови Сад.
Досега ви изброявах решенията на Дунавската комисия.
Като продължение на гореказаното, бих искал да добавя, че в писмото на госпожа Катрин Дей, заместник-генерален директор на Генерална дирекция "Европа, Средна Азия, Близък Изток и Южно Средиземноморие" в Европейската комисия, до председателя и генералния директор на Дунавската комисия е изразена твърдата увереност, че Европейската общност ще финансира 85 на сто от общата сума 26 млн. евро за разчистване на фарватера. До този момент допълнителна финансова подкрепа за останалите 15 на сто са декларирали: холандското правителство - на стойност 1,5 млн. гулдена, австрийското правителство - на стойност 10 млн. шилинга, германското правителство - на стойност 10 млн. евро. Българското и украинското правителство декларираха готовност за участие с технически средства и персонал в разчистването на участъка до Нови Сад.
Редовно заседава формираният контролиращ Комитет за изпълнението на проекта, като се обсъждат въпроси от технически аспект. В момента ръководството на Дунавската комисия заедно с представители на Европейския съюз подготвят обявяването и провеждането на търг за разчистването, но процедурата очевидно е тромава и отнема доста време. Между другото, тече и проучване за назначаване на двама директори на проекта, където ние също кандидатстваме за български представител. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ и Зелени): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Господин министър, с този въпрос аз никак не обвинявам Вас, но от тези документи, постановления и подписваници, които прочетохте, това абсолютно нищо не помага на България. Ако се върнем в края на миналата година, господата от Европейския съюз и Дунавската комисия най-нагло са излъгали българския народ и българския министър-председател. Защото тогава те заявиха, че разчистването ще започне през пролетта на 2000 г., защото Европейският съюз е одобрил 24 млн. евро. Значи те са лъжци!
И Вие нищо не ми казахте по същността на моя въпрос - кога ще бъдат върнати в българските пристанища тези 30 плавателни съда, които са закотвени от година и половина в унгарското пристанище Мохач и българският беден народ плаща всеки ден пристанищна такса от 30 000 долара? Кога и как ще ги върнем?
Второ, Вие също не ми отговорихте, след като те ни дадоха уверение, и пред българския министър-председател, и в Хелзинки, че ще започне тази година пролетта разчистването, по какви причини се отказаха и отложиха за 2001 г.
Вие не ми отговорихте тези огромни загуби, за които Вие сам споменахте преди 2-3 месеца, когато давахте писмата, а те ще се удвоят, как ще бъдат компенсирани.
Вие не ми посочихте причините, поради които стоят българските кораби. Аз искам да Ви цитирам извадки от генералния директор на "Амнести интернешънъл" в Съединените американски щати, който казва: "Варварските бомбардировки на НАТО нанесоха огромни загуби на страните от Източна Европа". И за Ваше сведение ги е подредил по важност: първо, мостове, училища, посолства, телевизии. Това са военни престъпления!
Моля, отговорете ми кой и как ще върне корабите на България и ще възстанови тези огромни загуби, които не се знае колко ще бъдат догодина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин министър, имате думата за реплика.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Съжалявам, но изглежда Вие сте забравили какво сте ме питали. Вашият въпрос гласи: "Моля да отговорите какви мерки са предприети от Европейския съюз и НАТО за възстановяване на корабоплаването?". Точно на този въпрос Ви отговорих. На останалите въпроси - когато ги зададете, ще Ви отговоря също.
Колкото до корабите, които са в горното течение, по-голяма част от тях вече са в български пристанища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народните представители Михаил Миков и Атанас Богданов.
Имате думата, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът беше зададен преди около два месеца и касаеше някои смущения, които бяха настъпили в Акционерно дружество "Балкан". Независимо от срока, който измина, считам, че неговата актуалност и в момента е същата и бих искал да дадете в отговора Ви Вашето виждане като министър на транспорта, като представител на принципала в дружеството, което има и в момента 20 на сто държавен дял, какви са Вашите действия по отношение на БГА "Балкан" такава, каквато е обявена в договора за приватизация като национален превозвач? Може ли да се спазят клаузите на договора и как ще изглеждат нещата в бъдеще?
Аз трябва да кажа, че когато преди една година беше извършена сделката, тук, в тази зала господин Божков каза, че това е една от най-сполучливите сделки, която спасява нашия национален превозвач. Също така бих искал да напомня, че когато беше извършена сделката, ръководството на новата компания показа своята визия, като записа в нея да се превърне Авиокомпания "Балкан" в печеливша авиокомпания, компания с високо качество на обслужване, да нараства нейният пазарен дял и да разширява мрежата си, да назначи висококвалифицирания и добре обучен персонал, като го мотивира да работи по-добре.
Всички сме свидетели на това, което се случи една година след като авиокомпанията е приватизирана. Само за една година по данни, които бяха изнесени в печата, се вижда, че пътниците в тази авиокомпания са намалели с над 100 хил. души. От използваните 25-30 самолета, с които разполагаше Авиокомпания "Балкан" преди нейната приватизация, в момента се използват не повече от 5 до 7. Закрити бяха редица линии в Европа и далечните дестинации. И всичко това - в остро противоречие с визията, която те бяха посочили.
Мисля, че Вие също сте били запознат с някои сериозни съмнения, които бяха изказани от туроператорите за това как ще бъдат изпълнени чартърните полети и програмата за това лято.
Аз Ви моля във Вашия отговор да бъдат дадени тези Ваши обяснения и да чуем как министърът и министерството се занимават с тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Миков и Богданов! В началото на м. май възникнаха наистина тревожни процеси в Авиокомпания "Балкан" в резултат на породилите се противоречия между работодателя и летателния състав, служители на дружеството. Тези взаимоотношения бяха изключително двустранни и преодоляването им зависеше главно от страните в спора. Въпреки това държавните органи и институции не бяха безучастни по отношение на породените проблеми. Именно държавата чрез своите компетентни за конкретния случай ведомства - министерствата на финансите, на транспорта и съобщенията, на труда и социалната политика - и посредством посредническата роля на Българска стопанска камара предприеха всички възможни активни действия и беше намерен изход от ситуацията.
Не бива да се пренебрегва също фактът, че в хода на протестните действия Министерството на транспорта и съобщенията проведе редица срещи между служителите и работодателя с цел нормализиране на обстановката и възстановяването на експлоатационната дейност на компанията, която и в момента се експлоатира и не е прекратена.
Вследствие на тези усилия и главно посредством ролята на Българската стопанска камара бе взето едно разумно и балансирано решение по спора между собственика на "Балкан" АД и летателния състав, изразило се в подписването на документа "Основни принципи". Това решение послужи като предпоставка за възобновяване на полетите, което към онзи момент бе жизненоважно както за транспортния и туристическия сектор, така и за икономиката на страната като цяло.
Тъй като Вие разширихте въпроса си, аз ще се опитам да отговоря и на допълнителните въпроси.
Това, че пътниците са намалели, не е абсолютно доказателство за неефективността. Ако са намалели тези пътници, които са били по 7-8 в самолет, очевидно, че това е икономически изгодно. Това, че броят на самолетите е намалял, също не е веднага доказателство за икономически неизгодни действия, тъй като голяма част от тези самолети бяха от много остарял съветски тип, на които не е разрешено да кацат на европейските летища.
Колкото до чартърните полети, те се изпълняват в момента.
Какво е положението в "Балкан"? Трябва да си дадем ясна сметка, че това е била сполучлива сделка, по простата причина, че "Балкан" беше дружество със 120 млн. долара задължения. То беше пред фалит. В момента новите собственици полагат усилия да подобрят това положение. Аз не се явявам тук като техен адвокат, смятам, че трябва да имат време, за да докажат своите намерения.
Колкото до това, че са национален превозвач и им е дадено правото да обслужват дестинации, които са договорени на междудържавно ниво, ако те не успеят да направят това или ако не изпълнят задълженията си по договора, което се контролира от Агенцията за приватизация, този договор може да бъде развален и съответно да им бъде отнето правото да бъдат национален превозвач. Но засега смятам, че трябва да им дадем още шанс, за да положат усилия да поправят положението в компанията, което, пак повтарям, беше изключително тежко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз разчитах, че като един високоерудиран специалист, какъвто сте, не бихте ли прехвърлили нещата в Агенцията за приватизация за следприватизационния контрол на един договор, в който Вие се явявате в качеството си на министър, задължен да упражнява този следприватизационен контрол.
Считам, че в този договор има няколко основни неща, които Вие във Вашата практика бихте били неспокоен по отношение на изпълнението на клаузите на този договор. Аз не бих се съгласил, че можем да заемаме изчаквателна позиция по отношение на един купувач, който е заявил още при покупката, че ще направи всичко възможно тази нова фирма да просперира. Не може един министър на транспорта да не се интересува от инвестиционната програма на дружеството, която е 20 млн. долара за годината. Не може да не се интересува от това, което е записано в договора - че трябва да се даде възможност за трудовата заетост в 6-месечен срок да се дадат ясни и категорични гаранции на персонала, защото българските пилоти бяха едни от най-добрите. При това съкращаване на полетите, при това съкращаване на самолетите ние губим най-ценното, което имаме в момента в "Балкан" - пилотите. Губим стюардесите. Губим техническия персонал, за който има мъгляви записи, които във всички случаи не водят до просперирането на тази компания. И аз като депутат от този район не мога да се съглася с Вашия отговор. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Богданов, именно със споразумението, което беше сключено с пилотите, вие не изгубихте тези пилоти и те останаха да работят. Ако бяхте много заинтригуван за тяхната съдба, можеше да дойдете на преговорите.
Колкото до техническия персонал, предстои създаването на смесено дружество, което ще се занимава с ремонт на самолети тук, в София, и голяма част от техниците и наземния персонал ще бъдат включени в него. Това също е част от инвестиционната програма.
А колкото до пилотите на самолети, които вече не летят, то те или трябва да се преквалифицират, или да си намерят друга работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народния представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Славински, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Моят въпрос е също с двумесечна давност. Простете, но аз смятам, че отговорът, въпреки всичко, ще бъде в интерес на засегнатите лица.
На 18 юни 1999 г. в бр. 55 на "Държавен вестник" излиза обява за откриване на процедура за приватизация на 80 процента от капитала на дружество "Ресторанти и специализирани вагони" ЕООД. Срокът за подаване на оферти е многократно удължаван, като за последен път той е удължен на 23 декември 1999 г. По моя информация, след изтичането и на последния срок, а именно 30 декември м. г., никой не се е явил на конкурса. Не ми е известно дали след тази процедура е имало поредно удължаване или с Ваша заповед тя е била прекратена.
Господин министър, във връзка с приватизацията на РСВ -ЕООД шефовете на районните поделения на РСВ в страната започват да събират от служителите си по 250 нови лева, за да ги вкарат в РМД за участие в приватизацията. За изненада на служителите на това дружество, обаче на 5 ноември в Софийския градски съд се регистрира не РМД, а акционерно дружество "РСВ 2000" АД, със съответен предмет на дейност. Уставният капитал на дружеството е 5379 лв., а само, забележете, в клона на Горна Оряховица са събрани 10 хил. лв. Освен това капиталът е разпределен в поименни акции, тоест с парите на работниците е създадено едно чисто частно дружество. Поне засега не е ясно къде са отишли останалите пари, събрани от над хиляда служители от цялата страна.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: има ли вече сключена приватизационна сделка за РСВ - ЕООД и какво е евентуалното място на "РСВ 2000" АД в нея? В каква степен случаят с набраните под претекст създаване на РМД-средства от служителите на клоновете на дружеството е от компетенцията на вашето ведомство, или това е изцяло от компетенциите на прокуратурата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, на Вашия актуален въпрос относно приватизационната продажба на РСВ - ЕООД в София, давам следния отговор.
Както сам посочвате в актуалния си въпрос, последният срок за подаване на предложения за участие в обявения конкурс за приватизация на РСВ - ЕООД, София, беше 30 декември 1999 г. Цитираното от Вас работническо-мениджърско дружество "РСВ 2000" АД е закупило документация за участие в конкурса, но в определените от Министерството на транспорта срокове не е подало предложение нито от него, нито от друг потенциален участник. Поради тази причина към настоящия момент договор за приватизационна продажба не е сключен, нито пък тече процедура. Може би ще се възобнови в близко време.
Съгласно решение на Софийския градски съд от 5 ноември 1999 г., представено в министерството при закупуване на конкурсните книжа, "РСВ 2000" АД е регистрирано с капитал 5379 лв. и с цел участие в приватизационна сделка при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия за покупка на дялове от капитала на РСВ - ЕООД, София.
В случай, че считате, че са налице нарушения относно учредяването на "РСВ 2000" АД, компетентният орган, който следва да се сезира, е прокуратурата, тъй като министърът на транспорта и съобщенията няма никакви правомощия относно учредяването на дружество с изцяло частен капитал. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Благодаря Ви, господин министър, за този отговор. Смятам, че тази информация ще е от значение за служителите на дружеството. Очевидно, че останалата част на въпроса, която касае събирането на тези средства от служителите на дружеството под претекст, че ще се създава РМД-дружество за приватизация, с участие на всички членове на дружеството, очевидно е, че потърпевшите ще трябва да потърсят своите права в съда, съответно в прокуратурата, и че това не е от компетенциите на министерството. Така че в тази част на отговора, която касае Вашите правомощия, аз Ви благодаря за дадения отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народния представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! И моят въпрос е повече от два месеца, но, за съжаление, неговата актуалност е валидна и в днешния ден, тъй като проблемите са налице. И моят въпрос е типичен с въпросите на колегите, които бяха преди мен, и е свързан с проблеми, касаещи приватизационните сделки, приватизационните договори и, разбира се, тяхното спазване.
Става реч за ЕООД - Сеново, "Товарни превози" - Сеново, община Вятово, Русенска област. Едно автостопанство, по което процедурата е извършена не по Ваше време, господин министър, а по времето на Вашия предшественик господин Краус. В извършената покупко-продажба държавата има 23 процента участие, което, разбира се, не е квотата, която може да решава, но в крайна сметка тук става реч за едно автостопанство, което изхранва десетки хора в един регион, който е с безработица над 64 процента в момента.
В приватизационния договор е записана инвестиционна програма, както и програма за запазване на съществуващите работни места и за разкриване на допълнителни работни места. За съжаление, ситуацията в автостопанството в момента - в "Товарни превози" - Сеново, е точно обратната. Работниците, които са и акционери, са подведени. Техните "КАМАЗ"-и, - знаете големите камиони, с които те обслужваха доскоро и има възможност да обслужват Каолин, който е съвсем наблизо - са изгонени от предприятието. "КАМАЗ"-ите са изпратени, забележете, еднолично от управителя там, в Бобов дол, и на входа на автостопанството има една голяма табела, че това е частна собственост и е забранено влизането, включително и за акционерите.
Аз Ви предоставих доста материал, за да може все пак Вашият отговор да го чуят заинтересованите хора в Сеново и се надявам, че Вашият отговор донякъде ще ги успокои или ще даде надежда, че техните въпроси ще бъдат решени.
Поставям този въпрос, господин Славински, с молба, независимо, че нямате онази възможност, така, брутално да се намесите или силно да се намесите, но все пак не може собствениците в момента и ръководещите да коментират, както онзи старшина, който е казвал, че докато той е старшина Дунавът ще извира от Черно море, тъй като той казва, че докато СДС е на власт, така ще управлява и така ще бъдат нещата. Това не е в интерес за никого, а най-малко за хората, които са акционери в това дружество и работят в Сеново. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Както сама посочвате в актуалния си въпрос, на 10.07.1998 г. е сключен договор за покупко-продажба на 78 на сто от дружествените дялове и капитала на "Товарни превози" ЕООД - Сеново, с купувач Сеново "Товарни превози" АД - София, работническо-мениджърско дружество по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Впоследствие с договор от 24.11.1999 г. на същия купувач е продаден и остатъчният 22 на сто държавен дял, откогато и държавата престава да бъде съдружник в приватизираното дружество. От представените документи от купувача и извършените проверки на място са направени следните констатации относно изпълнението на поетите ангажименти по приватизационния договор.
Към настоящия момент купувачът Сеново "Товарни превози" АД - София, отговаря на изискванията на чл. 25, алинеи 3 и 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като никой сам или чрез свързани лица не притежава повече от една трета от капитала на дружеството и не е извършено прехвърляне на повече от една трета от акциите на дружеството на лица извън тези по чл. 5, ал. 2.
Купувачът е платил началните вноски и по двата приватизационни договора. Първата вноска от сумата, дължима по разсроченото плащане по първия договор, следва да бъде заплатена до 10 август 2000 г., а по втория договор - в срок до 24 декември 2001 г. Запазен е предметът на дейност на приватизираното дружество, въпреки че обемът на извършените превози е свит.
С оглед получаване на допълнителни приходи дружеството е започнало и експлоатация на рибарниците в с. Каменово, където са разкрити и нови работни места.
Изпълняват се възложените на дружеството задачи по подготовка на страната за работа във военно време и кризисни ситуации и предоставеното за целта имущество е налице.
При поет ангажимент от купувача до края на 1999 г. да извърши инвестиции в размер на 13 хил. 435 лв. в договорения срок са извършени инвестиции от приватизираното дружество в размер на 13 хил. 798 лв.
При поет ангажимент от купувача да запази средносписъчен брой на персонала от 107 бр. и да разкрие до края на 1999 г. три нови работни места изпълнението е както следва: в края на 1998 г. - 100 бр. работни места; в края на 1999 г. - 104 бр.; към 6 юни 2000 г. при последната проверка списъчният брой на персонала е 111. Той се движи в рамките на изпълнението.
Поради недобро финансово и икономическо състояние на дружеството не са изплащани работни заплати за определени периоди. Не се изплащат в срок и други задължения, но това не влиза в приватизационния договор за контрол.
Преустановена е била работата в база "Вятово", но от 6 юни 2000 г. базата отново е пусната в експлоатация и са назначени 9 бр. шофьори.
Като основна причина за влошеното финансово и икономическо състояние на дружеството може да се посочи прекратяване и свиване работата на традиционните за дружеството клиенти като "Диамант" АД - Разград, и"Каолин" АД - Сеново. Дружеството завършва 1999 г. със загуба от 209 хил. лева, но вследствие на взетите от ръководството мерки, преди всичко по снижаване на разходите, оптимизиране на структурата и разсрочване на някои от задълженията, към 30 май 2000 г. загубата е в размер само на 5 хил. лева.
Министерството на транспорта и съобщенията ще продължи да осъществява контрол по изпълнение на задълженията на купувача по сключения приватизационен договор, както и ще реагира на всеки сигнал, свързан с нарушение на постигнатите договорености в договора.
Тъй като се запознах и с допълнителния материал, почти всички точки са свързани на взаимоотношенията между акционерите и ръководителя на дружеството.
Както вече споменах, държавата няма никакво присъствие като акционерно участие, така че работата за отмяна или за управление на този ръководител е изцяло в ръцете на акционерите и те би трябвало, спазвайки законите в България, да реагират. Министерството няма никакви правомощия да се намесва в ръководството на това дружество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин Славински, аз ще използвам стенограмата на Вашия отговор, за да запозная работниците в "Товарни превози" - Сеново. Същевременно обаче искам да изкажа моята тревога и разочарование от това, което става в страната, и не само случаят в този договор, а по принцип в спазването и контрола, който се извършва в следприватизационните договори, това, което става по места, това, което в началото, когато се извършва покупко-продажбата, едни или други обещават и поемат като ангажименти, и в крайна сметка това, което се реализира на практика в стопанския живот на страната като цяло.
Вие сам разбирате, че да замениш шофьори и да създадеш рибарници, за да подпомогнеш "Товарни превози", меко казано, така звучи: добре е да се подпомогне, да се разтрият работни места, но нали разбирате, че тази висококвалифицирана техника на шофьорите на тези тежки машини, които, забележете, аз държа да Ви кажа "Каолин" работи и "Каолин" не използва тези шофьори, защото техниката е изпратена в Бобов дол, а "Каолин" пък си взима шофьори от Смолян. Нали разбирате, че Смолян и Сеново се намират точно по диагонала на републиката ни - едните са в североизточната част, а другите са в югозападната част на България.
Така че ние всички сме заинтересувани, тъй като виждам тук и министъра на труда, да се създават работни места, но да се запази в голяма степен там, където може, добитата квалификация и тя да се използва и да не се пилеят допълнително други средства.
Аз се надявам все пак, че и Агенцията за приватизация, и съответно държавни институции, а и ние ще направим необходимото, за да контролираме по-изкъсо реализацията на приватизационните договори и да правим по-сериозен контрол за тяхното спазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За дуплика думата има господин министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаема госпожо Масларова, разбирам Вашето желание Вие или някой друг да вземе участие в стопанските дейности на това АД. Но по този начин се обезсмисля самата приватизация. Фактът, че държавата е продала всичките си акции и няма никакво участие е именно с цел работническо-мениджърският колектив и съответният им ръководител да взимат стопанските решения. Тези точки, които са залегнали в приватизационния договор, се контролират и аз Ви дадох съвсем конкретни цифри.
Колкото до това дали ще пратят камионите на едно или на друго място, считам, че не е нито работа на Министерството на транспорта и съобщенията, нито е работа на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Моята процедура е по чл. 40, ал. 6 от нашия правилник, а ал. 6 гласи:
"(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути".
Господин председателю, аз направих справка с днешния стенографски протокол и го цитирам дословно:
"Председател Иван Куртев: За процедура има думата Георги Божинов" - край на цитата.
Но повтарям - за процедура. Господин Георги Божинов говори точно две минути. И сега въпросът, който Вие коментирате, е: има ли изявление от името на парламентарна група или няма. Явно е, че няма. Защото, че се дава думата на господин Божинов за процедура, това са Вашите думи едно към едно в стенографския протокол.
Второ, господин Божинов говори точно 2 минути, точно колкото има право за процедура, а не 10 минути.

И трето, по силата на чл. 40, ал. 6 господин Божинов не може да прави изявления от името на парламентарната група, тъй като, както Ви е известно, господин председателю, той не е в ръководството на Парламентарната група на Демократичната левица, а е в ръководството на Българската социалистическа партия, което в момента са две различни неща.
Затова, господин председателю, моля Ви да изпълните разпорежданията, идеята, волята на всички народни представители, които са гласували чл. 40, ал. 6 от нашия правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Божинов поиска процедура и аз затова казвам, че му давам думата за процедура. Но ако трябваше да бъдете коректен, трябваше докрай да прочетете и онази част от стенограмата, където не след две минути, а доста след две минути казах, че не съм го прекъснал, защото приемам неговото изказване като такова от името на парламентарна група. Господин Божинов е толкова отдавна в този парламент и много добре знае кога нарушава правилника и кога използва уж процедура, за да прави изявления от името на парламентарна група. Такова изявление в едно заседание може да се направи еднократно.
Питане от народния представител Юлиян Буров към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Славински! Цифровизацията днес предизвиква конвергенция, която не само изравнява възможностите на операторите, използващи различни платформи да предлагат едно и също съдържание и услуги на потребителите, но изцяло премахва на практика границите между индивидуалните и масовите комуникации, каквито са например фиксираните телефонни и мобилни услуги, от една страна, и наземното радио- и телевизионно разпръскване, от друга. Нещо повече, цифровизацията създаде възможност и за пълна равностойност на висококачественото стационарно и мобилно телевизионно приемане.
В областта на ограничения честотен ресурс цифровите технологии с висока компресия създадоха възможност за ново уплътнение на каналите, като например в честотната лента на един аналогов телевизионен канал могат да се вместят 5 - 6 цифрови телевизионни канали, всеки със силно разширена програмна възможност като интерактивност, предаване на данни и Интернет-услуги и др.
Ето защо различните администрации и регулаторни институции в САЩ, Германия, Испания, Италия, Великобритания и др. вече взеха решения дори за крайните дати, на които ще бъдат прекъснати аналоговите услуги поради неефективното използване на ограничения честотен ресурс. В ход са редица регионални конференции, обсъждащи ревизия на споразумението от Стокхолм относно честотния ресурс и националните планове с оглед изграждане на изцяло цифров план.
Очевидно България трябва да защити своя национален план и честотен ресурс в контекста на по-горе казаното, още повече, че се предвижда на преговорите за присъединяване към Европейския съюз темите по аудиовизия и телекомуникации да бъдат едни от първо отворените.
Това са някои от аргументите, с които Ви моля, уважаеми господин Славински, да отговорите на въпроса ми:
Какво се прави за изграждане на цифров план у нас и защитата в този смисъл на националния ни честотен ресурс и каква е стратегията ни за развитие на честотното наземно радио- и телевизионно разпръскване у нас."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Имате думата, министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Буров. В приетата секторна политика в далекосъобщенията на Република България е отделено специално внимание на стратегията в областта на цифровото радиоразпръскване и цифровото телевизионно разпръскване, като са взети предвид документите на Европейския съюз и водещите международни организации в областта на далекосъобщенията, както и изследвания за развитието на българските далекосъобщения, разработени в научноизследователски институти в България.
По отношение на цифровото радиоразпръскване положението е следното.
В съответствие с международния план за разпределение на честотните блокове за наземно цифрово звуково радиоразпръскване, приет на Конференцията на страните - членки на СЕПТ (юли 1995 г.), Република България получава правото за ползване на общо 13 честотни разпределения. Пет от тях са в честотния обхват от 222 до 230 мегахерца и 8 - в честотния обхват от 1500 мегахерца. Тези разпределения позволяват изграждането в бъдеще на една национална мрежа, по която може да се реализира предаването на минимум 6 висококачествени програми и редица допълнителни услуги и 8 мрежи с регионално покритие или общо 48 регионални програми.
Българската администрация вече има готовността да направи първите стъпки в преобразуването на своите честотни разпределения в честотни присвоявания. Определени са сроковете за това преобразуване, което ще бъде извършено за периода до 2005 г. за по-големите градове в страната. На основа на пилотен проект на експериментална честотна мрежа в района на София у нас за първи път е извършено планиране на такава мрежа за надземно цифрово звуково радиоразпръскване в обхвата на 1500 мегахерца. Разработен е план на радиопредавателна мрежа, съответстваща на честотното разпределение и е подготвен пакет от данни за международно съгласуване на предавателните станции. Планирането на мрежата за цифрово звуково радиоразпръскване е на базата на съществуващите обекти за радио- и телевизионно разпръскване на БТК.
Преди да мина на цифровото телевизионно разпръскване, бих искал да приключа, че по отношение на международното съгласуване и защитаването на честотите и на нашия план е направено това, което е необходимо. Въпросът кога ще се премине към цифрово радиоразпръскване е вече от по-сложен характер. Той е свързан както с икономическите възможности на лицензираните оператори, така и с факта, че трябва да се подмени приемният парк от радиоприемници, което съответно е свързано с доста разходи. Лично мое мнение, че това ще бъде един постепенен и продължителен период и няма да може в рамките на половин година, да кажем, всички слушатели да минат на цифрово радиоприемане.
Що се отнася до цифровото телевизионно разпръскване, през 1997 г. е изготвен европейски план за надземно цифрово телевизионно разпръскване, който служи за основа на предприеманите от нас стъпки. Български експерти участват в съвещанията на европейските страни - членки на СЕПТ за подготовка на световната радиокомуникационна конференция, където е приета проекторезолюция за свикване на регионална конференция за ревизия на Стокхолмския план, който действа и в момента, за аналогово телевизионно разпръскване от 1961 г. с цел въвеждане на цифрово телевизионно разпръскване в Европа.
Започна подготовката за разделяне на територията на страната на четири зони в обхвата на 61 и 69-и канал от аналоговото разпръскване и определянето на съответния брой честотни канали за всяка една от тях. Тези действия са предприети с цел защита на един по-голям честотен ресурс.
Съгласно националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях, до края на 2008 г. се предвижда Министерството на отбраната да освободи 61, 62 и 63 канал за надземно цифрово телевизионно разпръскване, с което ще имаме цялата лента от 61 до 69-и канал.
Съветът по националния радиочестотен спектър частично е осигурил необходимия честотен ресурс и в своята работа се стреми към хармонизиране на националния радиочестотен план с европейското и световно честотно разпределение. Досега е представен и утвърден от Министерския съвет един първоначален план, след това има втора подобрена версия. Надявам се до края на този месец, тоест на следващото заседание Министерският съвет да утвърди трета версия, отново подобрена, на националния радиочестотен план, като с всяка стъпка все по-голяма честотна лента е напълно синхронизирана с европейските и международни изисквания.
От казаното дотук се надявам, че у Вас е останало впечатлението колко голямо значение отдаваме в провежданата от нас политика в областта на съобщенията. И пак повтарям, самото въвеждане на цифрово радио- и телевизионно разпръскване освен ефекта на планиране и запазване на честотните ленти се влияе и от чисто икономически и пазарни механизми, които вече са в ръцете на частните оператори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Буров, имате думата за два уточняващи въпроса.
Може и направо, да. Можете да се откажете от въпросите и да изразите становище.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Славински! Аз по-скоро бих искал да премина направо към възможността да изразя мнение по Вашия отговор. В действителност професионално Вие го дадохте точно и добре и аз разбрах какво искате да кажете. Обаче днес като политик аз лично се безпокоя от следното нещо. На практика ние днес живеем в условията на политическа конвергенция - неща, които, както знаем добре, видни политици като Бжежински, Ростол и други предвиждаха - че тази конвергенция, тази политическа трансформация може би щеше да стане някъде към 2030-2040 г.
Сегашната техническа конвергенция, информационното общество, в чиято фаза сме днес, в действителност може би много вероятно е значително да съкрати сроковете, за които дори Вие говорихте. Вие говорихте след 5-6, след 10 години. Аз лично въз основа на моята практика като политик, не само като човек, принадлежащ към академичните среди, се безпокоя, че подобни оценки след 5-6 години, не са съвсем реални.
Ето затова аз Ви моля по възможност да ускорите това, което зависи от Вас - тези дейности да бъдат свършени по-рано и по-бързо, тъй като на практика и това е основата на трансформацията като цяло на обществото ни към информационно общество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Буров.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков от народните представители Хасан Адемов и Лютви Местан.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съгласно действащия от 1 януари 2000 г. Кодекс за задължително обществено осигуряване, както и Законът за здравното осигуряване и нормативните документи, регламентиращи тяхното приложение, в кръга на самоосигуряващите се лица влизат и земеделските стопани, в това число тютюно- и млекопроизводители. Същите са задължени ежемесечно да внасят осигурителни вноски за обществено осигуряване в размер на 35 на сто върху доход, не по-малък от минималната работна заплата за страната и не по-голям от 10-кратния й размер.
Окончателният размер на осигурителния доход се определя всяка календарна година въз основа на данъчната декларация.
По Закона за здравното осигуряване тютюно- и млекопроизводителите се самоосигуряват в размер на 6 на сто върху избрания, но не по-малък от две минимални работни заплати доход. Ако има и неработещ член от семейството, внася 5 на сто за него.
Поради специфичните особености в производството на селскостопанска продукция - високата трудоемкост, ниските изкупни цени и неритмичното заплащане на предадената продукция, предимно в края на годината, както и сезонният характер на тази дейност, земеделските производители изпитват сериозни, почти непреодолими затруднения при авансовото внасяне на осигурителните вноски.
В тази връзка нашият актуален въпрос към Вас е: възможна ли е промяна в Кодекса за задължително обществено осигуряване, която да регламентира нова схема за внасяне на осигурителните вноски чрез поделяне на необходимите суми между различни стопански субекти? Може ли самоосигуряващите се земеделски производители, за които тютюно- и млекопроизводството са основен и единствен поминък, да внасят осигурителни вноски веднъж или два пъти годишно върху по-малка осигурителна основа?
Надявам се, господин министър, че селскостопанските производители очакват с нетърпение и надежда Вашият отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов, уважаеми народни представители! Искам само да припомня в началото идеята, която е заложена в новия Кодекс за задължително обществено осигуряване, а именно установяването на един механизъм, който се отнася с еднаква справедливост към всички лица, които подлежат на осигуряване. От тази гледна точка смятам, че осигуряването на земеделските производители е също толкова важен въпрос, както и осигуряването на наемните работници, на държавните служители.
В същото време признавам, че трудът на земеделските производители има много голяма специфика, много голяма разлика в сравнение с всеки един останал труд.
Възползвам се от случая да благодаря и на Вас, господин Адемов, на народните представители от Народен съюз, от ДПС, с които многократно обсъждахме спецификата на осигуряването на земеделските производители и на базата на тази дискусия, продължила вече няколко месеца, между другото тези няколко месеца между Вашия въпрос и днешния отговор, ни дадоха възможност да променим Кодекса за задължително обществено осигуряване и сега, без да нарушаваме задължението на земеделските производители да се осигуряват, според мен създадохме един по-гъвкав механизъм.
Какъв ще е механизмът вече за осигуряване на земеделските производители?
Първо, при тях, отчитайки риска от реализирането на продукцията, долната граница на осигуряване си остава по-ниска, отколкото е за всички останали самонаети лица. За всички останали самонаети лица осигуряването започва от две минимални работни заплати нагоре, докато за земеделските производители долната граница е една минимална работна заплата.
Втора голяма разлика, която отговаря и на Вашата идея, е, отчитайки отново много дългия период на реализация на отделни селскостопански производства, като тютюна, цикличността в реализацията на продукцията на млякото, случаите, когато продукцията е свързана с реализиране след приключването на определен сезон, да речем, всичко това даде право на Народното събрание да предвиди, че окончателното плащане на дължимите осигуровки за дадена календарна година от страна на земеделския производител, може да бъде направено, разбира се, няма никаква пречка, ако човек иска да си плаща всеки месец вноската, но той има правото на избор и може да плати цялата си вноска наведнъж до 31 март на следващата година. Това означава, че той ще има възможност да реализира продукцията си, да прецени кога за него е най-удобно и най-леко да направи своите осигуровки и по този начин няма да губи права, от една страна, от друга страна няма да му бъдат начислявани лихви за определено забавяне.
И третата промяна, която настъпи в кодекса в резултат на изменението, което беше направено и на голямата дискусия, която беше осъществена, е, че това ще бъде единствената група осигуряващи се лица, на които законът признава правото да получат осигуряване, и то група от самоосигуряващите се, да получат правото осигуровките за техния трудов стаж, техният осигурителен стаж, да бъдат правени не само от самите тях - това е от основния начин, но и да бъдат правени от фондовете за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерския съвет. Според мен това отново е един отговор на желанието на земеделските производители да намерим специален, гъвкав режим за тях.
Оттук нататък смятам, че с общи усилия трябва да продължим и да довършим работата, за да създадем този специален ред, по който фондовете, подкрепящи земеделските производители, могат в определените от нормата случаи да подпомагат земеделските стопани, земеделските производители, като плащат техните осигуровки. Според мен с това изменение в много голяма степен ние отговорихме и на Вашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Аз Ви благодаря за Вашия отговор. Искрено се надявам, че многобройните селскостопански производители са доволни от промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Напълно съм съгласен с Вас, че социалното осигуряване представлява един своеобразен обществен, социален феномен, феномен, в основата на който стои един обществен договор между хората във всяка една страна, договор, който се основава на един основен принцип и това е принципът на солидарността - солидарност между хората с по-високи доходи и тези с по-ниски доходи, солидарност между тези, които работят и тези, които са изпаднали от съответния осигурителен риск.
И от тази гледна точка искам да споделя пред Вас, че изборът на земеделския производител не е между правото и задължението за внасяне на осигурителни вноски, а между желанието за внасяне на такива и невъзможността това да стане в законово регламентираните срокове.
И в този смисъл аз си позволявам да задам два уточняващи въпроса: Какви мерки се вземат за облекчаване и оптимизиране на процедурите по събиране на осигурителните вноски при тази категория? По какъв начин трябва всички да процедираме, да се стремим да повишим осигурителната култура на тези хора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов! В хода на изменението на Кодекса за задължително обществено осигуряване беше поставен въпросът как да се доближи, ако ми позволите това образно сравнение, как да се доближи входът на системата до човека. Ако бъде създаден механизъм, при който човек трябва да полага особени усилия, да прави допълнителни разходи, за да може да направи вноската, това вече не го мотивира. Нещо повече - създава у него мотив да не го направи.
Затова, като отчитаме и това, че земеделските производители, като самонаети лица, все още нямат изградени свои организации и свои структури навсякъде по страната, независимо че кодексът дава правото на образуването на осигурителни каси, ние предвидихме възможността осигурителните вноски да се събират не само чрез банките, но и чрез пощите. Това дава възможност на всеки земеделски производител в неговото село, навсякъде има пощенски станции, по един облекчен за него начин да направи своята вноска. Според мен това приближава входа на осигурителната система до хората.
Но, аз пак се връщам към началото на своя отговор - за възможността за създаването на осигурителни каси. Аз бих се обърнал и към народните представители, и към местната власт, и към задълженията на различните производители - да помогнем, или както Вие казахте, да увеличим сдруженията култура на земеделските производители, като ги насърчим да създадат свои осигурителни каси. Една осигурителна каса, първо, помага, дори, ако щете, по някой път подсеща земеделския производител, че той има интерес да направи своята вноска. От друга страна, тя му помага да направи плащането. От трета страна, чрез осигурителната каса осигуреният земеделски производител може да получава част от плащанията, които системата му дължи, защото много често може да се окаже, че е проблем не само плащането на вноската, но и получаването на съответното социално плащане.
Затова, според мен, един от пътищата на развитие на осигурителната система в България е създаването на голям брой осигурителни каси в регионите. Механизмът, който направихме, дава възможност дори и в малки села да бъде направена осигурителна каса. И това, според мен, отговаря на интересите на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Господин Статков, колкото и да ми е тъжно, не остана време за следващия въпрос, Вашият!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Нека министърът работи по него, защото има още да изпълнява!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, министърът ще работи по него.
Комисията по културата и медиите ще проведе извънредно заседание на 26 юли, сряда, от 14 часа в зала "Изток".
Същата комисия ще проведе редовно заседание на 27 юли, четвъртък, от 15 часа в зала № 134.
Следващото, извънредно заседание на Народното събрание е на 25 юли, вторник, от 14 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)



Заместник-председатели:
Иван Куртев

Юнал Лютфи

Секретари:
      Христо Димитров

     Калчо Чукаров