Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Веселин Чолаков и Кръстьо Трендафилов. (Ръкопляскания.) Нека им е честито! Пожелавам им всичко най-хубаво!
Продължаваме с
второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Има думата председателят на водещата комисия господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Продължаваме със закона.
Следва предложение на народния представител Тодор Павлов за нов § 8а, което е оттеглено от Тодор Павлов, така че няма да го докладвам.
Друго предложение на народния представител Тодор Павлов - създава се нов § 8б.
"§ 8б. В чл. 109 ал. 2 се изменя така:
"(2) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на служещия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица."
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията подкрепя предложението на Тодор Павлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Павлов за създаване на нов § 8б, което е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има предложение на народния представител Ангел Малинов: създава се нов § 8в:
"§ 8в. В чл. 128, ал. 3 думата "2" се заменя с "5". Останалите параграфи се преномерират".
Комисията подкрепя това предложение за нов параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов за нов § 8в.
Гласували 144 народни представители: за 103, против 37, въздържали се 4.
Параграф 8в е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 9. В чл. 135 се създава т. 15:
"15. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за водоснабдяване и канализация".
Следва предложение на народния представител Тодор Павлов - в чл. 135, т. 8 накрая да се добави думата "организми", което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Ангел Малинов - да се създаде т. 16 със следния текст:
"16. Министърът на земеделието и горите издава наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури", което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
"§ 9. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 накрая се добавя думата "организми".
2. Създават се точки 15 и 16:
"15. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
16. Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите издават наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 9? Няма.
Моля, гласувайте § 9 на вносителя така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Тодор Павлов - да се създаде нов § 9а със следния текст:
"§ 9а. В чл. 142 след думите "общински администрации" се добавя запетая и изразът "басейнови дирекции".
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията подкрепя предложението за нов § 9а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Павлов за нов § 9а.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Новият § 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 10. В чл. 151, т. 2 се създава буква "р":
"р) утвърждава експлоатационните ресурси и проектния добив на подземните води, в това число на минералните."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Предложения от народни представители не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте §10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 11. Член 194, ал. 1 се изменя така:
"(1) За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, риборазвъждане, за добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води се заплаща такса".
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Има предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 194, ал. 2 думите "0,2 л/сек., но" се заличават.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция за § 11:
"§ 11. В чл. 194 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, риборазвъждане, за добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води се заплаща такса".
2. В ал. 2 думите "0,2 л/сек., но не повече от" се заличават."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11 на вносителя така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 12. Създава се чл. 199а:
"Чл. 199а. (1) При прилагане на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите:
1. прекратява водоползването и/или ползването на водните обекти;
2. спира дейностите, в резултат на които се замърсяват водите или се разрушават руслата или бреговете на реките;
3. спира дейностите, в резултат на които се нарушават обществени интереси и/или придобити права.
(2) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва от упълномощени от министъра на околната среда и водите длъжностни лица чрез:
1. пломбиране на водоизточниците и/или съоръженията за ползване на водите и водните обекти;
2. запечатване на обекти, от дейността на които се замърсяват водите;
3. пломбиране на машини и съоръжения, чрез които се разрушават руслата или бреговете на реките."
Не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 13. В чл. 201, ал. 8 накрая се добавя "или упълномощени от него лица".
Комисията подкрепя текста по принцип.
Има предложение на Румен Такоров и Меглена Плугчиева, което е оттеглено.
Предложение на Ангел Малинов, което е подкрепено по принцип от комисията - в чл. 201, ал. 4 накрая да се добави "или от упълномощени от съответния министър длъжностни лица".
Комисията предлага следната редакция на § 13:
"§ 13. В чл. 201 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 накрая се добавя "или от упълномощени от съответния министър длъжностни лица".
2. В ал. 8 накрая се добавя "или упълномощени от него лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Тошев, аз не бях на заседанието на комисията, но ако искаме да поставим на равнопоставено начало всички министри, би трябвало и в чл. 201 в ал. 2 да напишем "упълномощени от него лица" за министъра на околната среда. Защото става така, че само министърът на околната среда може да упълномощи едно лице, министърът на здравеопазването - много лица по един същи текст, по един и същи член. Ако се приеме, да запишем и за министъра по опазване на околната среда за упълномощени лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За коя алинея говорите?
РУМЕН ТАКОРОВ: За ал. 2 на чл. 201.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Направи конкретно предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Правя предложение да допълним § 13 с нова точка: "В чл. 201, ал. 2 думите "упълномощено от него лице" да се заменят с "упълномощени от него лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е да бъде "длъжностни лица", за да бъде навсякъде еднакво.
РУМЕН ТАКОРОВ: В текста е: "Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него лице". Сега трябва да бъде: "упълномощени от него лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбирам, но не е ли по-добре и тук да бъде "упълномощени длъжностни лица"?
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава Вашето предложение е да бъде не "упълномощени от него лица", а "упълномощени от него длъжностни лица". Защото навсякъде е записано "длъжностни лица". И така е правилното.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, не възразявам.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В такъв случай § 13 трябва да гласи:
"§ 13. В чл. 201 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 думите "упълномощено от него лице" стават "упълномощени от него длъжностни лица".
2. В ал. 4 накрая се добавя "или от упълномощени от съответния министър длъжностни лица".
3. В ал. 8 накрая се добавя "или упълномощени от него длъжностни лица"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13 така, както сега беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на народния представител Ангел Малинов - създава се нов § 13а:
"§ 13а. Създава се чл. 203 със следния текст:
"Чл. 203. Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданско-процесуалния кодекс въз основа на извлечение от сметките."
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов за нов § 13а.
Гласували 133 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 9.
Параграф 13а е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 14. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4 ал. 4 се изменя така:
"(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления по реда на чл. 20 от Закона за счетоводството."
2. В § 8 се създават ал. 3, 4 и 5:
"(3) За ползването на минерални води в заварени от този закон действащи обекти, отговарящи на нормативните изисквания, за които е подадено заявление за откриване на процедура за предоставяне на концесия се издава временно разрешително за ползване на минерална вода със срок не по-дълъг от една година.
(4) Титулярите на разрешителните по ал. 3 заплащат такса за разрешеното водно количество в размер на 5 лв./куб.м. за бутилиране на минерална вода и 2 лв. за куб./м. за добив на хидрогеотермална енергия.
(5) Разрешителното по ал. 3 не се счита за предимство при провеждане на конкурса за определяне на концесионер."
Следва предложение на Ангел Малинов в три точки, от които т. 1 и 2 са оттеглени, а т. 3 гласи:
"3. Създава се т. 4:
4. В § 19 от Преходните и заключителни разпоредби думата "три" се заменя с "шест"."
Комисията не подкрепя т. 3 от предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 14 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте т. 3 от предложението на народния представител Ангел Малинов.
Гласували 102 народни представители: за 39, против 29, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение на народния представител Ангел Малинов е оттеглено от вносителя.
"Заключителна разпоредба
§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и § 15, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и § 15 на вносителя са приети, а с това и целияг закон.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Стигнали сме до чл. 40.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 40 има направени две предложения: едното е на народната представителка Татяна Дончева чл. 40 да отпадне; другото е предложение на народния представител Мария Брайнова - чл. 40 да се измени така:
"Чл. 40. (1) Организацията съхранява протоколите от заседанията на Управителния съвет или съответно за актовете на управителя.
(2) Организацията оповестява веднъж годишно сведения за дейността по осъществените си проекти."
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 40 и предлага следната подобрена редакция:
"Задължение за водене на книги
Чл. 40. (1) Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно да води книги за протоколите от заседанията на колективните си органи. Ръководителят на заседанието на колективния орган и лицето, изготвило протокола удостоверяват и отговарят за верността на съдържанието му.
(2) Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност изготвя доклад за дейността си веднъж годишно, който трябва да съдържа данни относно:
1. съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати;
2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
3. финансовия резултат.
(3) Докладът за дейността на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е публичен. Съобщението за неговото изготвяне, както и за мястото, времето и начина за запознаване с него, се публикува в бюлетина на Централния регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 40 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 40.
Гласували 106 народни представители: за 26, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мария Брайнова.
Гласували 87 народни представители: за 16, против 28, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 40 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 41 има направени две предложения.
Народната представителка Татяна Дончева предлага чл.  41 да отпадне.
Народната представителка Мария Брайнова предлага чл. 41 да се измени така:
"Чл. 41. Организацията за извършване на общественополезна дейност разходва средства съобразно устава си."
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 41 и предлага следната подобрена редакция:
"Разходване на имущество
Чл. 41. (1) Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност може безвъзмездно да разходва имущество и да осъществява дейността, насочена за постигане на целите, определени по реда на настоящия закон.
(2) Подборът на лицата и начинът на тяхното подпомагане от юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се извършват в зависимост от целта и финансовите възможности на организацията, съгласно обявения ред и правила за осъществяване на дейността. Информацията за реда, по който се извършва подборът, е общодостъпна и се вписва в Централния регистър.
(3) За безвъзмездно разходване на имуществото на организацията е необходимо мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на:
1. лица от състава на другите й органи и техните съпрузи, роднините им по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
2. лица, били в състава на управителните й органи, до 2 (две) години преди датата на вземане на решението;
3. юридически лица, финансирали организацията до 3 (три) години преди датата на вземане на решение;
4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат, или възпрепятстват вземането на решение.
(4) Организацията не може да сключва сделки с лицата по ал. 3, т. 1, както и с юридически лица, в които посочените лица са управители или могат да наложат, или възпрепятстват вземането на решения, освен ако сделките са в очевидна полза на организацията или са сключени при общи условия, публично обявени."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВА ЛУЧНИКОВ (СДС): Имам предложения. В алинеи 2 , 3 и 4 думата "организацията" да се замени с "юридическото лица", за да бъде в стила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 41.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 81, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мария Брайнова за заместващ текст на чл. 41.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 30, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Става въпрос за терминологично изглаждане във връзка с корекциите, които предложи господин Лучников. Тук остава в женски род - "другите й органи", трябва да стане "другите му органи" и "лица, били в състава на управителните му органи". Тоест тези неща трябва да се изчистят в т. 1 и 2 на ал. 3.
Може би това нещо трябва да се поправи на още някои места, за да има съгласуваност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, това ще се оправи при правната редакция.
Моля, гласувайте чл. 41 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията, като в алинеи 2, 3 и 4 думата "организацията" се замени с думите "юридическото лице" и се извърши съгласуване на формата.
Гласували 89 народни представители: за 86, против 3, въздържали се няма.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 42 има направено предложение от народната представителка Татяна Дончева чл. 42 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 42 със следната редакция:
"Преобразуване
Чл. 42. Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 42 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 42.
Гласували 88 народни представители: за 28, против 57, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 42 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 43 има направено предложение от народната представителка Татяна Дончева чл. 43 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 43 и предлага следната подобрена редакция:
"Ликвидация
Чл. 43. (1) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на организацията.
(2) Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите й и служителите й;
3. ликвидаторите, освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1 - 3;
5. роднините на лицата по т. 1 - 3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1 - 5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Една редакционна поправка - в края на ал. 1 "организацията" да се замени с "юридическото лице", а в ал. 2, т. 2 местоимението "й" след "органите" и "служителите" да се замени с местоимението "му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 43.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 67, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 43 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията, като в първата алинея думата "организацията" се замества с думите "юридическото лице", а в ал. 2, т. 2 притежателното местоимение "й" се замества с "му".
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 44 има направено предложение от народната представителка Татяна Дончева чл. 44 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 44 и предлага следната подобрена редакция:
"Имущество след ликвидацията
Чл. 44. (1) Имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако не е определена такава в устава или учредителния акт.
(2) Ако имуществото не бъде предоставено по реда на предходната алинея, то се предава на общината, в която е седалището на прекратената организация. Общината е длъжна да предоставя имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратената организация общественополезна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Пак "организацията" да се замени с "юридическото лице" в края на ал. 2 - "на прекратеното юридическо лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙРОДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 44.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 44 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията, като в ал. 2 думата "прекратената организация" се заменя с "прекратеното юридическо лице".
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Раздел ll - Централен регистър".
Няма направени предложения по заглавието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел ll, както е предложено от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел ll е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има предложение на народния представител Татяна Дончева чл. 45 да отпадне.
Предложение на народния представител Мария Брайнова:
"Член 45 да се измени така:
"Чл. 45. (1) Организациите, осъществяващи обществено-полезна дейност, се регистрират служебно в централен регистър към Министерството на правосъдието.
(2) Министърът на правосъдието определя правилата за устройството и реда на водене на Централния регистър, както и данните, които се събират от съдебните органи при регистрация на организация за общественополезна дейност.
(3) Информация от Централния регистър се предоставя за общественополезни цели срещу заплащане по установена тарифа и по ред, определен от министъра на правосъдието."
Комисията не подкрепя направените предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 45 със следната подобрена редакция:
"Вписване в Централния регистър
Чл. 45. (1)  Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност трябва да представят заявление за вписване в нарочен централен регистър при Министерството на правосъдието.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. препис от съдебните решения по регистрацията;
2. списък на лицата от състава на управителните органи;
3. удостоверение за данъчна регистрация;
4. декларация за наличието на обстоятелствата по чл. 38 - 41, както и за дължимите данъци, такси, мита и др. публични вземания;
5. правилата и реда за извършване на общественополезна дейност.
(3) Министърът на правосъдието приема правилник за устройството и реда на работата и воденето на регистъра и утвърждава образци на представяните пред него документи. Министърът или оправомощено от него лице вписва заявените обстоятелства с мотивирано решение незабавно. Когато е необходимо да се представят допълнителни доказателства или да се отстранят недостатъци по представените документи, вписването се извършва след изтичането на предоставения срок за допълнения и изменения в подаденото заявление.
(4) Вписването в регистъра може да бъде отказано, ако юридическото лице с нестопанска цел, осъществяващо общественополезна дейност, не е вписано от компетентния съд като организация за извършване на общественополезна дейност или ако неговата дейност противоречи на закона. Налице е мълчалив отказ за вписване, ако то не бъде извършено в 14-дневен срок от заявяването му.
(5) Изричният или мълчалив отказ за вписване подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Влезлите в сила откази се съобщават служебно на съда по седалището на юридическото лице с нестопанска цел и органите на данъчната администрация.
(7) На вписване подлежат и промените в обстоятелствата по ал. 2.
(8) Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в Централния регистър. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от деня на вписването, като последното се съобщава служебно на съда по седалището на юридическото лице с нестопанска цел и органите на данъчната администрация.
(9) Централният регистър е публичен, като всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
(10) Правилата за публичност на Централния регистър се прилагат съответно, когато в друг регистър се вписват обстоятелства по този закон.
(11) Централният регистър издава месечен бюлетин, в който се публикуват вписаните организации, отказите и заличените вписвания, както и се обявява информация съобразно правилника за дейността на Централния регистър.
(12) Процедурата по вписване в Централния регистър, публикациите, обявяването на информацията и обжалването на отказите за вписване е освободено от заплащане на държавни такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 45?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Предлагам в ал. 4 на третия ред думата "организация" да се замени с "юридическо лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Имам две редакционни предложения по текста.
Първото ми предложение е в ал. 1 - задължението да представят заявление за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Трябва да отпадне думата "нарочен", защото този регистър вече е предвиден в началните разпоредби на закона и тази паразитна фраза е излишна.
В ал. 4 предлагам думите "вписването в регистъра може да бъде отказано" да бъдат замени с "вписването в регистъра се отказва". Това предложение е редакционно, но то и смислово се отразява върху съдържанието на разпоредбата, тъй като безспорно ако в съда юридическото лице не е регистрирано като такова с общественополезна дейност, не е възможно при вписването в регистъра да се прави някаква преценка дали чрез регистъра то ще получи това качество или ще му бъде отказано. По-сложно стои въпросът с втората хипотеза на възможността за отказ на вписването в Централния регистър "или ако неговата дейност противоречи на закона". Защото е възможно да има различни по своята тежест нарушения на закона и трябва да преценим дали всяко едно нарушение само по себе си става основание за отказ за вписването или това са определена категория нарушения.
Поставям тези въпроси, за да е ясно, че Централният регистър и органите, които водят Централния регистър, действат в условие на обвързана компетентност. Те само констатират обстоятелства и съобразно с тях приемат или отказват това юридическо лице да бъде вписано. Затова предлагам да бъдат замени думите "може да бъде отказано" със "се отказва". Но ви предлагам, ако тук е необходим допълнителен коментар за второто изискване - "ако неговата дейност противоречи на закона". По-нататък, ако в хода на своята дейност, след като е вписано в Централния регистър, това юридическо лице нарушава законодателството, е създадена възможност то да бъде заличено. Но това вече е резултат от полученото качество на организацията, която действа в обществена полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на господин Янаки Стоилов е в ал. 1 да отпадне думата "нарочен". Тогава ще стане "вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието...".
В ал. 4 думите "може да бъде отказано" се заменят с думите "се отказва". Това ще важи и за втората хипотеза - ако неговата дейност противоречи на закона. Защото един такъв отказ подлежи на обжалване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане на целия чл. 45.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 71, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Брайнова за заместващ текст на чл. 45.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 34, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 45, както е предложен от комисията с неговото заглавие и посочените корекции в ал. 1 и 4.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 45 е приет.
По чл. 46 има направено предложение от народния представител Мария Брайнова - текстът на ал. 1, 2 и 3 на чл. 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Татяна Дончева - целият чл. 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 46 със следната подобрена редакция:


"Ежегоден контрол
Чл. 46. (1) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред Централния регистър.
             (2) В регистъра се заявяват за вписване и се представят:
1. преписи от съдебните решения за регистрация на промени;
2. списък на лицата, били в състава на управителните органи;
3. информация за дейността по чл. 38;
4. заверен годишен счетоводен отчет или проверката от лицензиран експерт-счетоводител по чл. 39, ал. 3;
5. годишният доклад по чл. 40, ал. 2;
6. декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;
7. промени в устава или учредителния акт.
             (3) При констатиране на закононарушения министърът на правосъдието уведомява органите на прокуратурата и на Държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 46 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане на целия чл. 46, а това предложение се покрива и с предложението на народния представител Мария Брайнова.
Гласували 90 народни представители: за 26, против 64, въздържали се няма.
Предложенията на народните представители Татяна Дончева и Мария Брайнова не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 46 и неговото заглавие, както са предложени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 47 има направено предложение от народния представител Мария Брайнова - чл. 47 да отпадне.
Същото предложение е направено и от народния представител Татяна Дончева.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната подобрена редакция на чл. 47:

"Текущ контрол
Чл. 47. Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Брайнова и Татяна Дончева за отпадане на чл. 47.
Гласували 123 народни представители: за 34, против 86, въздържали се 3.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 47 и неговото заглавие, както са предложени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 3.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 48 има направено предложение от Татяна Дончева - чл. 48 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 48 със следната подобрена редакция:

"Заличаване на вписването
Чл. 48. (1) Вписването се заличава по искане на прокурора или органите на Държавен финансов контрол служебно от министъра на правосъдието, когато юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност:
1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства;
2. извършва дейност в нарушение на разпоредбите на закона;
3. системно не внася в срок публични вземания;
4. членовете на организацията спаднат под законово изискуемия се минимум за период повече от 6 месеца.
             (3) Заличаването на вписването не освобождава юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и членовете на управителните му органи от задълженията и отговорността им по този закон."
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Алинея 3 трябва да стане ал. 2, тъй като ал. 2 няма.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 48.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 48 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията, като ал. 3 става ал. 2.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има предложение от народната представителка Татяна Дончева - чл. 49 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 49 със следната подобрена редакция:

"Повторно вписване
Чл. 49. (1) Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, на което е заличено вписването за извършване на общественополезна дейност, може да заяви повторно вписване не по-рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му. Това право може да бъде упражнено еднократно.
             (2) Юридическото лице, на което е заличено вписването като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, може да продължи да извършва дейността си като разходва имуществото си единствено за дейностите, посочени в устава или учредителния си акт, доколкото не противоречат на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, чл. 41, ал. 1, чл. 43 и чл. 44 от този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 49 някой желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Ако позволите, господин председател, аз имам една редакционна забележка.
В ал. 1 след думите "на което е заличено вписването" да отпаднат думите "за извършване на общественополезна дейност".
За да не се получава повторение и тавтология, може би е добре да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на целия чл. 49.
Гласували 111 народни представители: за 29, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуването на окончателния текст, след консултация с председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и с господин Соколов, искам да ви предложа една редакционна поправка: в ал. 2 думите "може да продължи да извършва дейността си" да отпаднат, като текстът на ал. 2 добие следния вид:
"(2) Юридическото лице, на което е заличено вписването като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, може единствено да продължи да разходва имуществото си за дейностите, посочени в устава или учредителния си акт, доколкото не противоречат на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, чл. 41, ал. 1, чл. 43 и чл. 44 от този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 49 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията с предложените корекции: в ал. 1 отпадат думите "за извършване на общественополезна дейност" и в ал. 2 предложената корекция от докладчика.
Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има предложение от народния представител Татяна Дончева - чл. 50 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 50 със следната подобрена редакция:
"Обжалване
Чл. 50. (1) Решенията на министъра на правосъдието за отказ от вписване на заявените обстоятелства или за заличаване на вписването на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.
             (2) Ако отказът за вписване, съответно заличаването бъдат отменени, вписването се извършва служебно.
             (3) Влезлите в сила откази за вписване и заличаването на вписването се отбелязват служебно от съда по регистрация на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на чл. 50.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 87, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 50 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 50 е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Глава IV - "Приложим закон".
Няма направени предложения по заглавието на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 51 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 51 и предлага следната подобрена редакция:
"Приложим закон за чуждестранните юридически лица
с нестопанска цел
Чл. 51. Правоспособността, учредяването, реорганизацията и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, тяхното управление, представителството и членството в тях се уреждат от закона на страната, в която те имат своето седалище."
По чл. 52 също няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Клонове
Чл. 52. (1) Учредяването, дейността и закриването на клон се урежда от закона на страната, в която клонът има своето седалище.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да учреди клон в страната, ако целите й не противоречат на обществения ред и закона в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 51 и 52 с техните заглавия така, както са предложени от комисията, като в чл. 52 ал. 2 притежателното местоимение "й" се заменя с "му".
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Членове 51 и 52 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 1 има направено предложение от народния представител Татяна Дончева:
В § 1 ал. 2 да отпадне.
Има предложение от народния представител Велислав Величков:
В § 1 ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите "в тригодишен срок" да се заменят с "в едногодишен срок".
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите по § 1 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 1. (1) Заварените към датата на влизане на този закон в сила юридически лица с нестопанска цел запазват правоспособността си на юридически лица, без да се регистрират по реда на този закон.
(2) Юридическите лица с нестопанска цел, които желаят да бъдат определени за осъществяване на общественополезна дейност, трябва да представят заявление за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието в тригодишен срок от влизането на закона в сила. Статутът на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се придобива от датата на вписване в Централния регистър.
(3) Заявлението трябва да съдържа подлежащите на вписване обстоятелства по реда на чл. 45, ал. 2.
(4) Заварените от закона сдружения и фондации са длъжни в едногодишен срок от влизането на закона в сила да приведат уставите или учредителните си актове в съответствие със закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева в § 1 ал. 2 да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 11, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Към § 1 ал. 4 имам една редакционна поправка:
"Заварените от закона" не е юридически термин. Трябва да се каже "заварените към датата на влизане на този закон в сила сдружения и фондации..." и продължава нататък текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Велислав Величков за заместващ текст в § 1, ал. 2.
Гласували 81 народни представители: за 11, против 40, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията, като в ал. 4 вместо думите "заварените от закона" се запише "заварените към датата на влизане на закона в сила".
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите по § 2.
"§ 2. Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност, се уреждат с отделен закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "§ 3. Този закон отменя чл. 134 - 154 от Закона за лицата и семейството." Следват обнародванията в "Държавен вестник" по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Комисията предлага нов § 4 със следната редакция:
"§ 4. В Закона за администрацията чл. 22 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия § 4, предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Новият § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 4 на вносителите, който става § 5 на закона, има направено предложение от народния представител Татяна Дончева - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите по § 4, който става § 5 със следната подобрена редакция:
"§ 5. (1) Прекратяват се всички сдружения с нестопанска цел и всички фондации в уставите или учредителните актове на които към влизане на този закон в сила е вписано, че имат за цел или задача да съдействат на Българската комунистическа партия, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз и техните правоприемници.
(2) Съдът обявява прекратяването по искане на прокурора или на всяко заинтересовано лице и назначава ликвидатори.
(3) Ликвидацията се извършва по реда на Търговския закон и следва да приключи в 6-месечен срок от назначаването на ликвидаторите.
(4) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се предава на държавата. То може да бъде предоставено по реда на чл. 44 на други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Предлагам, както и в комисията, тази разпоредба да отпадне, тъй като тя има, от една страна, репресивна насоченост, а от друга страна, не мога да намеря случаи, в които ще може да бъде приложена.
Ако просто се вземаше предвид обстоятелството, че повечето от посочените в разпоредбата организации не съществуват и не трябва да се допуска наличието на организации, които в правния мир все още са налице, но в действителност не извършват дейност, подобно изискване можеше да бъде обсъждано. Но след като към него е прибавено "и техните правоприемници", излиза, че някои от тези организации, които съществуват при днешните условия и имат взаимодействие с граждански сдружения, законът се опитва да определи каква да бъде степента на тяхната свързаност. И ако такава се открие, целта е имуществото им да бъде иззето и разпределено чрез държавата, можем да се досетим, пък на други популярни и смятани за прогресивни организации в днешно време.
Аз съм бил последователно срещу такъв тип разпоредби и не може с едната ръка да се взема от един и със същата ръка да се дава в джоба или в ръката на други организации. Добре, че поне комисията е отхвърлила § 5 - един пореден реституционен параграф, при наличието на който биха се появили много кандидати за възкресяване на стари организации с идеална цел и добре можете да се досетите колко идеални ще бъдат мотивите, за да може да се получат някакви имущества за постигане на декларирани като идеални цели.
Затова по изложените съображения аз категорично се обявявам и срещу § 4 и срещу § 5 на вносителите на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева за отпадане на § 4 на вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 53, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 на вносителя, който става § 5, така както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 80, против 46, въздържал се 1.
Новият § 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 5 на вносителя има направено предложение от народния представител Велислав Величков - § 5 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Същото предложение прави и Татяна Дончева.
Комисията подкрепя предложенията и предлага § 5 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Подкрепям текста на вносителя, но наистина, както е редактиран, той може да възбуди съмнение, в смисъл - това, което каза и колегата Стоилов, може да се сметне, че някои дружества, които ще се създадат със същото име, ще го направят само, за да придобият тяхното имущество.
За да се установи справедливост, предлагам следното, но най-напред искам да кажа за какво става дума. В България съществуваха маса сдружения и фондации "с идеална цел" се наричаха тогава по закона от 1933 г., някои от които имаха давност отпреди Освобождението. Например, много женски дружества, много читалища. В Габрово, например, има едно дружество "Майчина грижа", което съществува още от десет години преди Освобождението. И техните имущества се иззеха и те бяха принудени да се прекратят.
За да не мислите тук, че може нещо користно да се явява, че иска да се присвои чуждо имущество, аз предлагам § 6 да се възобнови със следното съдържание:
"§ 6. (1) Одържавеното имущество на прекратените или само прекратилите се след Девети септември 1944 г. сдружения с идеална цел или фондации може да бъде предоставено за ползване, значи, не за собственост, "по реда на чл. 44 на новосъздадени сдружения или фондации със същото наименование и цел, ако продължава да е собственост на държавата и общините, или е предоставена от тях безвъзмездно на други обществени организации или юридически лица."
И за да се ликвидира бързо този въпрос, предлагам и ал. 2:
"(2) Искането по предходната алинея се прави пред областния управител по местонахождението на имуществото и се решава от него в тримесечен срок от влизането на този закон в сила. Решението на областния управител не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз подкрепям редакцията, дадена от председателя на комисията. Съображенията ми са следните. Поначало ние сме "за" връщане на собствеността на техните собственици. Заедно с това още когато се правеше закона, аз бях "против" един такъв генерален реституционен текст, затова защото при нас е много трудно да се установи кой точно е правоприемникът сега на една организация, която е имало в миналото. И ние говорихме преди време за "Алианс франсез" кой му е правоприемник - сегашният или предишният? И заради това първоначалният текст и в Законодателната комисия аз поддържах да бъде така, както сега се предлага от комисията.
Тази корекция, която се прави днес обаче, дава по-широки възможности за по-справедливо решение. Първо, се казва "може". Тоест, може да го даде или да не го даде, тоест, ще има преценката наистина правоприемник ли е или не е, за да не започнат някакви дълги и нескончаеми спорове. И второто, което е, не връща собствеността, а даваш правото на ползване. Следователно, държавата не е ощетена, а е облагодетелстван този, който се легитимира като правоприемник, когато в миналото е имал някаква собственост.
По тази причина аз приканвам колегите да гласуват текста такъв, какъвто е предложен от председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз предложих между първо и второ четене текстът на този параграф да отпадне именно с тези притеснения, които бяха изказани тук включително и от господин Гоцев, че няма наистина универсални доказателства за правоприемство и в много случаи може да се окаже, че се създават умишлено неправителствени организации със същото наименование, със сходни цели, преписали едни устави отпреди, примерно, 50-60 години, за да придобият някаква собственост. Сега аз тук за първи път чувам в залата варианта на текста, който се предлага. Лично за мен си казвам, че това не е редакционна, а смислова поправка, която се прави в момента.
Но отново имам нещо, с което лично аз не съм съгласен. Хубаво, може, добре, преценка, но кой я прави тази преценка? Областният управител в тримесечен срок. А няма ли да се създадат едни основателни съмнения за различен подход в различните случаи и действия по целесъобразност от областните управители, а не според законосъобразните мотиви? Според мен този вариант на текст, който се предлага, не е достатъчно ясен и може да създаде напрежение, може да създаде вариантност за различно приложение и третиране на закона. Доколкото чух, господин Лучников предложи това възстановяване, тоест предоставянето на правото за ползване да стане по чл. 44. Аз съм малко по-съгласен, ако стане наистина по реда на чл. 44, само че в чл. 44 е казано, че имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел за извършване на съответната дейност. Ако има една съдебна преценка, ако там са изложени мотивите, има едно съдебно решение, аз съм по-склонен да подкрепя този текст. Но една преценка само и еднолично на областния управител в тримесечен срок внася много силни съмнения за това дали решението е правилно или не е правилно. При това предоставянето на имуществото за ползване за един много дълъг период от време не се различава съществено от даването на собственост, тъй като освен дейността с идеална цел ще се извършва и стопанска дейност, което законът го позволява. Тоест, ще има ли ограничение при това имущество, което е предоставено за ползване, да не се извършва стопанска дейност? И няма ли да има отново създадени със същия устав и със същите цели фондации и граждански сдружения, които да искат за ползване определени доста добри имоти, примерно, в централните части на градовете, в които да извършват сходната стопанска дейност? Какъв ще е признакът за разграничение за тези имоти? Тоест, ние създаваме един прецедент, който ще даде възможност донякъде да се заобикаля смисълът и духът на закона, който създаваме.
Затова, ако има някакво уточнение на текста, ако се върнем на истинския вариант на чл. 44 - за съдебна преценка, ако има механизъм за контрол за използването на тези имоти - да, но в противен случай аз съм "против" предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Гиньо Ганев поиска думата. Заповядайте!
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Искам да продължа, но много кратко и с други думи аргументите на господин Величков от току-що. Този въпрос беше много обсъждан в комисията и се намери за единственото разумно решение предложението да отпадне § 5.
Господин Лучников, има читалища от много отдавна. Сега по Закона за читалищата те са регистрирани отново и си доказват правоприемствеността. Читалище "Подбуда" от еди-кое си село е това, което е отпреди 130 или 140 години. Но да се връщаме така тотално с един аморфен текст към идеи за възстановяване на някаква непрецизна установена справедливост просто не е редно в един закон! Може областният управител, можел или не можел, но неговото решение не се обжалва! Какъв е този законов текст? Какво е това усмотрение, което връщаме, след като го отричахме много години наред, поне от 1989 г. досега? Отново едни принципи на целесъобразността, мътни, неясни, по спомени, които даже не съществуват. Да отпадне текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз не съм съгласен с аргументите на изказалите се преди мен по следните съображения.
Тук се отнася за едни имущества, отнети произволно, именно те бяха отнети произволно, от традиционно съществуващи сдружения или фондации. Ние трябва да дадем възможност на хората, които възобновяват тази дейност, която сама по себе е ликвидна, да им дадем възможност да продължат да ги използват, без да придобиват собственост. Тоест, разликата, господин Величков, е, че като придобият собственост, той може да ги продаде. И по този начин да облагодетелства себе си или някой друг. А като ги получава за ползване, той не може да ги продава.
Аз ще ви дам няколко големи случая, фрапантни случая на такова незаконно отнето имущество.
Например, всички знаете за съществуващото дружество "Юнак" преди 9 септември - една масова организация, която се занимаваше с физкултурно възпитание на българската младеж. Техните имущества бяха взети и раздадени на разни други организации. Защо да не дадем възможност на "Юнак", който междупрочем е възобновен, да ги използва за своите цели?
Ще ви кажа и друг случай. Всички знаете Клуба на СДС "Синият лъв" зад Народния театър. Това здание е на младежките християнски дружества. Българска секция на Международния съюз на младежките християнски дружества. Те направиха опит да се възобновят, но не могат, защото членовете им от едно време и управителните тела от едно време са измрели. Сега тези дружества се възстановяват. Защо да не дадем възможност да ползват имуществото, което е било посветено на тяхната цел и използвано от тях преди прекратяването им? Пак ви казвам, тук става въпрос за насилствено прекратяване или за самопрекратяване, което е направено по съвет на тогавашните репресивни власти.
Защо трябва да се даде дискресията на областните управители да решат този въпрос? Защото в случая изобщо не е изправен пред съд. В типичния случай на чл. 44 се касае за ликвидация на съществуващо дружество и за имущество, което остава след неговата ликвидация. Въпросът за ликвидацията се решава от съда и естествено и съдбата на неговото имущество ще се реши от съда. Тук въобще не става въпрос за съдебна намеса. Тук става въпрос за административно уреждане на въпроса. И понеже областният управител е този, който се разпорежда и по сегашния Закон за държавната собственост с това имущество, ние му даваме дискресия, за да може да се предоставя ползването на тези дружества, които са новосъздадени, но са новосъздадени със същата цел. По този начин ние ще възстановим справедливостта на много традиционно съществуващи дружества, аз ви изброих само 2-3 от тях, и смятам, че ще направим една голяма крачка към възстановяване на справедливостта.
Колкото за 3-месечния срок, той нарочно е направен така кратък, за да може всяка неяснота да бъде отстранена. Просто в 3-месечен срок се прави заявление, областният управител решава или не решава.
Защо не подлежи на обжалване неговото решение? Неговото решение може да бъде двояко - или отказва и тогава не може да се жалват тези, които са направили искането, защото така е преценил човекът, или пък им разрешава и като им разрешава, той използва своите прерогативи на областния управител да се разпорежда с обществено имущество. Така че тук няма нищо незаконно и аз предлагам текстът да бъде възприет, за да възтържествува справедливостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Две изречения.
Ако приемем текста, който ни се предлага от комисията, убеден съм, че ще въведем нов хаос в собствеността - държавна и общинска. Не може областният управител по целесъобразност да решава такива въпроси със собствеността. Да, казвате "ползването". Но, ако се даде ползването, практически се губи собствеността.
И в края на краищата тук се казва за дружество "Юнак" и т.н. Но тези хора вече ги няма от този свят. Значи сега нови юнаци, по-тарикати, ще си регистрират някакво такова сдружение или фондация, за да вземат имуществото. Тарикатите ще се облагодетелстват от този текст, а не реалната дейност на такива неправителствени организации. Разберете ме, колеги, правим грешка, ако приемем текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
В подкрепа на господин Лучников бих искал да ви кажа, че има не само читалища, а и училища, които са имали някога имоти. И съвсем ясно е, че е добре в момента да им се дадат тези имоти, за да имат някакви доходи, които иначе бюджетът не може да им осигури. Може би в момента тези имоти се ползват от общината и това би могло да стане с тази поправка. И по този начин, примерно, учениците ще могат да имат известни средства, да ходят на екскурзия някъде в България, да си закупят помагала или нещо друго. Иначе бюджетът не може да им ги осигури.
Аз имах такъв случай с училището в село Павел, което е до Свищов, което преди е имало имоти. В момента не могат да си възстановят собствеността. Смятам, че с този текст те биха могли.
Господин Корнезов, аз зная, че БСП по принцип е против всякакви реституции и това не ме изненадва. Обаче смятам, че нашата обща позиция трябва да бъде, че ние трябва да направим това, като се преценява във всеки конкретен случай доколко е основателно искането за правоприемственост. Когато става въпрос за едно читалище, за едно училище, мисля, че е безспорно, че това е същото лице, което е съществувало и преди.
Затова аз подкрепям предложението на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин Тошев, аз съм съгласен с Вас, когато това правоприемство е доказано. Проблемът на този текст е, че няма никакви доказателства за правоприемство. Просто има едно име, има един устав, който в някой случай може да е приписан умишлено и се предоставя за ползване за много дълго време една собственост. При това читалищата не са по този закон. Читалищата се уредени по Закона за читалищата. Има и други специализирани организации, които са предмет на разглеждане на съответни специализирани закони и не са по този закон.
Моето притеснение е именно тази еднолична преценка за целесъобразност на предоставяне на ползването. Значи не по реда на чл. 44, защото там е казано "по преценка на съда", а по преценка на областния управител в 3-месечен срок. Ако откаже, ще рипнат 5 организации и ще кажат: "Защо ни отказа?". Ако предостави, ще рипнат други 5 и ще кажат: "Защо предоставя?". Кой е мотивът, с който се предоставя? Как така сяда еднолично и преценява той? Ами, ако утре подадат 3 организации със сходни имена и с един и същи устав какво ще правим с тези сгради?
Има много неясноти в така предложения текст и ще се създаде наистина едно напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук достатъчно се говори по този параграф. Аз подкрепям предложението на господин Величков. Аргументите бяха казани. Ще ви дам един конкретен пример.
Срещу северния вход на Народното събрание е Студентският дом. Още 1992 г. беше направен опит от лица, които нямат нищо общо с правоприемството на тази организация, която навремето беше Български национален студентски съюз, да се регистрират, за да вземат имота. Проверил съм случая. Тези хора чакат този текст да бъде приет, за да могат да предявят претенциите си към един разкошен имот в центъра на София. Давам ви един конкретен случай, такива прецеденти в България ще има десетки, ако не и стотици. Това означава на практика ние да дадем правото на областния управител да одържавява собственост и да се намесва в собственост, която вече е установена. Благодаря.
Подкрепям предложението на господин Величков за отпадане на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Тук отново се проявява неразбиране. Областният управител и сега има право да предоставя за ползване имуществото. Какво да му даваме повече от това, което той и досега е правил? Само го насочваме към една конкретна хипотеза, по която той да упражни своето право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Лучников, излизам да се обърна от тази трибуна лично към Вас с молба да оттеглите този текст. И ще се опитам да се аргументирам, като съм приятно изненадан от позицията на господин Величков, който разумно разглежда напрежение, което може да се създаде от една идеалистична Ваша подбуда. Аз уважавам тази идеалистична Ваша подбуда.
Още във Великото Народно събрание двама министри на икономиката - на Германия и на Франция, ни предупреждаваха да не създаваме голямо напрежение в обществото и в администрацията, както и да не създаваме предпоставки за ограничаване на инициативност, като провеждаме физическа реституция. Разказваха за случаи, които в Германия са довели до сериозен административен тупик при едно подобно решение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Стига с тия руски думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина, господин Ляков.
СТЕФАН НЕШЕВ: Култура, трябва да кажем... (Неразбираема реплика на народния представител Панайот Ляков.) Затова ви казвам: вие отново отивате с една идеалистична подбуда да създадете голямо напрежение в администрацията и в обществените настроения, защото трудно може да се докаже реалната собственост, трудно може след това да се елиминират добросъвестни вече нови собственици. Това само ще усложни политическата конфигурация, която сега съществува в България. И аз искрено ви моля: не отивайте към тази крачка, защото с това ще усложним нашите административни и обществени отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз не се учудвам от становището на господин Нешев. Господин Нешев е социалист, който от евросоциалист стана неевросоциалист, така че неговото отношение към частната инициатива и към подкрепата на частни сдружения е напълно естествено. Изненадва ме малко отношението на колегата Величков. Той има някакви сантиментални отношения към този въпрос.
Но аз искам да обясня още веднъж. Не става въпрос за разпореждане със собственост. Става въпрос за предоставяне на ползване, което областният управител има право да направи и по сегашния Закон за държавната собственост. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Лучников! Това, което казахте сега, говори срещу една непрецизност във Вашата духовна същност. Вие през 1990 г., когато за първи път дойдохте в СДС - Русе, се опитахте да ме иронизирате с моите идейни виждания. Тогава не знаех кой е Светослав Лучников, но сега знам, че Вие бяхте първият приятел на моя първи братовчед - на Нено Нешев. Израсли сте с него и знаете, че баща ми е бил социалдемократ с леви убеждения. Така че моята позиция не е случайност или някакъв келепир. А е отстояване на идейни виждания. И това, което говорите, говори за липса на духовна аристократичност с позицията, която изразявате. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев. (Реплики на недоволство от народния представител Стефан Нешев.)
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз много рядко съм заемал позиция в парламента, която да се различава от тази на господин Лучников, защото му вярвам, но в случая ще направя точно това - само че с различни аргументи от тези на господин Нешев и от тези на господин Величков. Моите аргументи са чисто политически.
Аз изпитвам един страх, че един такъв текст ще даде възможност отново на комунистите - не на социалистите, а на комунисти отново да се възпроизведат в организации с други наименования, което са правили още от 30-те години. (Шум и реплики от ДЛ.) И бъдете уверени - да, точно това е. Аз ви казвам моите политически съображения. Аз се страхувам, че с един такъв текст утре, под формата на разни фондации, благотворителни организации и т.н., отново онази организирана сила, която много добре умее да прави това нещо, ще се настани в чуждите имоти дори и само за ползване. И едва ли ще се намерят приемниците на тези организации - било техни потомци, било каквито и да е, а ние дори имаме и конкретни примери от възстановяване на кооперации, ако щете. Кои ги възстановиха? Отново тази същата организирана конспиративна сила. Ето защо аз този път няма да подкрепя предложението на господин Лучников. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли думата?
Първо, съгласно правилника, поставям на гласуване предложението за отпадане на § 5 на вносителя.
Гласували 182 народни представители: за 174, против 2, въздържали се 6.
Параграф 5 на вносителя отпада.
След отпадането на § 5 на вносителите, § 6 на вносителите запазва номерацията си. За § 6 комисията предлага следната подобрена редакция:
"§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г. и неговото изпълнение се възлага на министъра на правосъдието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 13.
Параграф 6 е приет, а с това и целият законопроект.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Ще направя изявление от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
Скандалът с финансирането на фондация "Бъдеще за България" и на СДС от мафията не затихва, въпреки че точно днес навлиза в третата си седмица. Вместо да получи убедително обяснение, обществото е свидетел на изключителната наглост, с която премиерът защитава фондацията, семейството и себе дори.
Някои наивно се надяваха, че Елена Костова ще последва жеста на Хилари Клинтън, която върнала 1000 долара веднага щом разбрала, че са съмнителни. Че то хиляда и Костова ще върне. Но повече от ясно е, че от 80 хил. няма да се откаже. "Взех ги - иска да ни каже премиершата, - ха направете ми нещо!"
Костова сигурно е получила парите за фондацията, а не за себе си, щеше да е грехота след югоембаргото. Но още по-сигурно е, че доларите са били мръсни. Ето защо будят съжаление увъртанията на финансовия министър, че "парите може и да са били мръсни, но щом са минали през фондацията, са се пречистили".
Истината обаче е друга. Парите не само са мръсни, но и не са единствени. Ако излезлите наяве 80 хил. бяха изключение, СДС не само щеше да допусне, но и щеше да побърза сам да инициира въпроси за дейността на фондацията, за да изчерпи и затвори час по-скоро неприятната за него тема. Сините обаче са наясно, че ако се снеме напрежението около първото бордеро, открехващо тайните за финансирането на фондацията, ще излезе на бял свят второ, трето, четвърто. На такива разкрития правителството не би устояло, макар да е най-силовото в последните 10 години. Тъкмо защото си знаят, че не са чисти, управляващите се стремят да печелят време и не позволяват да се разнищва финансирането на фондацията и на СДС с пари от мафията.
Ключова роля в разтварянето на политически чадър над СДС, кръга "Олимп", фондацията "Бъдеще за България" и семейството играе председателят на Народното събрание Йордан Соколов. Въпреки че бе подписал предложението на Парламентарната група на Демократичната левица за свикване на Комисията "Антимафия" с дневен ред, свързан с финансирането на "Бъдеще за България" и на СДС от мафията, впоследствие под прякото въздействие на господин Соколов предложението бе отхвърлено.
Ако фондацията на премиерската съпруга бе чиста, госпожа Костова щеше сама да поиска да влезе в "Антимафия", за да получи индулгенция за невинност. Дори фондацията да не е съвсем чиста, в неин интерес е да даде обяснения в "Антимафия", което да послужи като повод, опирайки се не само на мнозинството на СДС в комисията, но и на такива антимафиоти като Бисеров, Бакърджиев и Цонев, да се добере до каквото си иска решение. След като това не става, очевидно действията на фондацията са в голям конфликт със закона.
Председателят Соколов сътвори парадоксалната ситуация, при която депутати от опозицията, председатели на фондации, се молят на бъдат вкарани в "Антимафия" (смях в ДЛ), защото са сигурни, че ще се спукат нелепите обвинения, които самият Соколов им отправи. А премиерската съпруга, при синьо мнозинство в комисията, се бои от разследване и с помощта на Соколов бяга не само от "Антимафия", но и от другите форми на парламентарен контрол.
Председателят Соколов не само предпазва "Бъдеще за България" от прекия контрол на "Антимафия", но и не позволява на тази специализирана комисия да разгледа дейността на онези държавни органи, които по закон са задължени да противодействат на корупцията. Министерството на вътрешните работи, Бюрото за финансово разузнаване и данъчните власти отказват да разследват дейността на фондацията. Но Соколов не позволява да бъде поискано обяснение нито от финансовия, нито от вътрешния министър, нито от министър-председателя. При това нито в комисията "Антимафия", нито в петъчния парламентарен контрол. Дори под негово внушение се стигна до прецедента в последния петък Националната телевизия да не излъчи нито пряко, нито на запис почти целия парламентарен контрол.
На фона на тази безогледна защита нелепо звучат заплахите на Костов, че ще съди един или друг политик заради истините, които е казал. Когато преди две години Желю Желев заяви, че фондацията на премиерската съпруга набира пари чрез "държавен рекет", премиерът го заплаши със съд. Но и до днес не го е сторил. Миналата година Костов обеща съд за Георги Първанов заради твърдението, че министър от синьото правителство се е облагодетелствал силно от властта. И до днес не го е сторил.
Сега Костов отново плаши лидера на БСП със съд, този път заради честта на семейството. Отново няма да го стори. И то не защото е проблем за броени минути да вземе имунитета на който и да е депутат, и то не защото жена му не му позволява да се обърне към съда, а защото е наясно, че и в трите случая истината не е на негова страна.
Госпожа Костова заявява в днешната преса, че няма да съди Първанов, "защото нейната ценностна система не съвпадала по нито един пункт и в нито един момент с неговата".
Ценностите на СДС са ясни. Те тръгват от подпалването на Партийния дом (смях в СДС и глас: "На Райхстага!"), минават през разгрома на парламента и стигат засега до разграбването на страната. Не това са ценностите на БСП и е добре, че госпожа Костова го признава. Но тя отказва да защити честта си в съда не заради ценности, а защото й е ясно, че няма никакви аргументи в своя подкрепа. И не е ли твърде показателно, че не друг, а тъкмо човек като Елена Костова иска имунитета не само на Първанов, а на всички депутати. Не са ли прекалено прозрачни целите на тази политическа провокация от страна на семейството?
Йордан Соколов сигурно не е най-слабият председател на нашия парламент. Достатъчно е да си спомним само метеорологът на българската демокрация Александър Йорданов! Но господин Соколов е най-голямата пречка пред естественото желание на обществото да се разнищи финансирането на "Бъдеще за България" и на СДС от мафията.
Ето защо ние му искаме оставката като председател на комисията "Антимафия". Под неговото ръководство комисията работи неритмично, не се свиква на заседания в продължение на седмици, занимава се с второстепенни въпроси и не е изпълнила нито една от задачите, поставени й с чл. 17, ал. 3 от нашия правилник. Че всичко това не е случайно, особено ярко пролича в яростната защита на семейството, която господин Соколов осигурява с всички средства.
Интересите на обществото налагат народните представители да подкрепят нашето искане за отстраняването на господин Соколов като председател на комисията "Антимафия".
Първите признаци на осъзнаване от СДС се проявиха вчера, когато и сини депутати гласуваха за предложената от опозицията Временна анкетна комисия...
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Грешка! Грешка! Грешка!
ИВО АТАНАСОВ: ... за проучване на източниците за финансиране на фондация "Бъдеще за България". (Оживление в залата.) Добре ще е и за самия СДС, господин Агов, тези първи признаци да не бъдат смачкани от грубата сила на семейството и неговия пръв защитник - Йордан Соколов. Благодаря. (Възгласи в ДЛ: "Браво!" и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Марков от името на парламентарна група.

ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Семейството е една от християнските ценности, но това за вас е малко непонятно. (Реплика на Любомир Пантелеев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля, господин Пантелеев, правя Ви бележка. Хайде, излезте тогава навън да се запознаете с християнските ценности. (Шум и реплики в ДЛ.)
Продължавайте.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, след като повече от една година време Парламентарната група на така наречената Демократична левица ежеседмично ни занимаваше с безумната си идея да създаде парламентарна анкетна комисия, която да следи за хода на приватизацията, като че ли приватизацията е някакъв латиноамерикански сериал...
РЕПЛИКИ В ДЛ: Точно така! Точно така!
ПЛАМЕН МАРКОВ: ... сега тя явно и нейният мозъчен център, който слагам в кавички, разбира се, са решили да заменят истерията, наречена "разследване на приватизацията", с нова истерия - това е желанието им да се разследва фондация "Бъдеще за България", макар че точно тази фондация е една от най-прозрачните и отворени неправителствени организации (шум и реплики в ДЛ), които никога не са крили и фондация "Бъдеще за България" никога не е крила нито размера, нито източниците на своите средства, нито адресатите и обектите на своята благотворителна дейност.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): А сметките крила ли е?
ПЛАМЕН МАРКОВ: И това е добре известно на българската общественост от ежегодно публикуваните в средствата за масова информация отчети и информации от фондация "Бъдеще за България".
Но не това е най-същественото в случая, уважаеми колеги. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили винаги е изхождала от принципната позиция, че българското Народно събрание, макар и най-високопоставената институция в държавата, не може и не трябва да се вмесва, а още по-малко да изземва правомощия и компетентности, които Конституцията и законите вменяват на други държавни органи и институции от изпълнителната и съдебната власт. И тъй като вие, дами и господа отляво, явно не разполагате с достатъчно компетентни юристи, ще си позволя съвсем накратичко, с няколко изречения да ви обясня механизмите и процедурите, които действат в такива случаи.
Първо, публикацията в средствата за масова информация относно финансирането и дейността на фондация "Бъдеще за България" съставлява законен повод по смисъла на Наказателнопроцесуалния кодекс. И ако тези публикации съдържат и достатъчно данни за извършено престъпление, то органите на съдебната власт в лицето на прокуратурата и следствието следва да предприемат необходимите действия за разкриване, доказване и санкциониране на виновно извършилите престъплението лица.
Второ, що се отнася до това дали в случая може да се говори за пране на пари, то съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари компетентно в случая е да се произнесе Министерството на финансите и по-точно неговият орган Бюрото за финансово разузнаване.
И обърнете внимание - и в двата случая преценката доколко, дали и какви действия да се предприемат, е единствено и само на компетентните и овластени за това органи. (Смях в ДЛ.)
Впрочем, за да илюстрирам най-добре колко безпринципна и двулична е истерията на БСП около фондация "Бъдеще за България", ще си позволя да цитирам не някой друг, а вашия лидер, уважаеми господа социалисти, господин Георги Първанов, който в едно от последните си интервюта в пресата на въпрос относно случая с опита за нелегално внасяне в страната на 315 хил. германски марки от члена на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия Кирил Добрев казва следното: "Аз не съм адвокат на Кирил Добрев. Тези пари не са стигнали до него." Явно съжалява за това. "Фирмата му бе ревизирана. Работи и финансовото разузнаване. Доколкото знам, работи и следствието. Ние искаме това и за фондацията на Костов. Нека, ако има нечисти неща, те да бъдат изнесени и проверени от следствието.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Какво лошо има тук?
ПЛАМЕН МАРКОВ: Какво всъщност искате вие, господа? От този цитат става ясно, уважаеми дами и господа, че вашето искане за съставяне на парламентарна анкетна комисия не е нищо повече от поредната проява на тежкото политическо раздвояване, което в психиатрията се нарича "шизофрения", от което страда вашата партия напоследък. Такива прояви ние наблюдаваме и от позицията ви за НАТО, където хем сте за НАТО, хем сте за Милошевич, с когото си пишете любовни писма, и от позицията ви за интеграцията ни в Европейския съюз , където хем сте за, хем горите знамето на Европейския съюз на вашите митинги, и по въпроса за приватизацията и частната собственост, където хем сте за приватизацията, хем сте за реприватизация, тоест за национализация.
Ето защо, уважаеми колеги социалисти и социалистки, от името на Парламентарната група на СДС искам да ви уверя, че с поредната си политическа мимикрия няма да успеете да заблудите никого. Колкото и пословично къса да е паметта на нас, българите, ние не сме забравили и няма да забравим какво ни причинихте вие и вашата партия. И колкото и силно да викате днес "Дръжте крадеца!", българският народ знае, че най-големият крадец в новата ни история сте именно вие и вашата партия, независимо как се е наричала тя и как се нарича в момента. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИПОТЕЧНИТЕ ОБЛИГАЦИИ.
Господин Папаризов има думата, за да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"З А К О Н
за ипотечните облигации

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за издаване и изплащане на ипотечни облигации."
Заглавието на закона, заглавието на глава първа и чл. 1 се подкрепят от Комисията по икономическата политика.
"Чл. 2. (1) Ипотечните облигации са ценни книги, които се издават от банките на основата на портфейлите им от кредити, обезпечени с една или повече първи по ред ипотеки в полза на банките върху недвижими имоти (ипотечни кредити).
            (2) Недвижимите имоти по ал. 1 трябва да са застраховани срещу погиване от пожар и могат да бъдат следните видове:
1. жилища, включително отдавани под наем;
2. вили, сезонни и ваканционни жилища;
3. търговски и административно-офисни помещения, хотели, ресторанти и други подобни имоти;
4. промишлени и складови помещения."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 3. Ценни книги, издадени не по реда на този закон, не могат да се наричат или да включват в наименованието си израза "ипотечна облигация" или друго съчетание на тези думи."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 4. Длъжностни лица, извършили нарушения на този закон, носят солидарна отговорност с банката-издател за произтекли от нарушенията вреди."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Действително до чл. 4 няма направени предложения и съгласно нашия правилник, ако не се направи някакво предложение на място, трябва да бъдат гласувани. Аз използвам това право, което имам като народен представител, за да направя на място някои предложения.
Когато на първо четене обсъждахме този законопроект, изразих не толкова моите лични, колкото сериозни бележки на експертите, с които работя, във връзка със законопроекта, а именно, че буквалното превеждане на латвийския закон не е достатъчно добра гаранция и че българското законодателство е специфично и то трябва да се вземе предвид. Разбира се, водещата комисия е разполагала с тези бележки, доколко ги е взела или не предвид, важно е, че днес отново липсват част от тези предложения.
Моите конкретни предложения са свързани, на първо място, с чл. 2.
Първото ми предложение е в чл. 2, ал. 1. Предлагам да отпадне текстът "върху недвижими имоти (ипотечни кредити)". Защо? Защото чл. 2, ал. 1 - "Ипотечните облигации са ценни книги, които се издават от банките на основата на портфейлите им от кредити, обезпечени с една или повече първи по ред ипотеки в полза на други банки" е достатъчно. Има други закони, в които е разписано какво се разбира... Например - в Закона за задълженията и договорите. Има и още няколко закона, в които е разписано какво е ипотека, господин председател, и не е нужно това допълнително уточнение.
Така че предлагам текстът след думата "банките" да отпадне.
На следващо място това, което принципно изразих още на първо четене, е свързано с отпадането на ал. 2. Защо? Първо, защото записаният текст "недвижимите имоти по ал. 1 трябва да са застраховани срещу погиване от пожар" е недостатъчно от гледна точка на застраховането. Сега всички обезщетения се изисква да са застраховани не само от риска "Пожар". И това го знае всеки един, който ползва кредити. По принцип застраховките са много повече. В модерното западно законодателство се изисква застраховане, което не е свързано само с пожара. Защото например едно наводнение също може да причини погиване на вещи.
От трета страна, миналия петък министър-председателят от тази трибуна говори за тенденциите във връзка с мое питане по Закона за обществените бедствия, а именно, че трябва да се застраховат не само за един риск, а за всички рискове.
Така че в този смисъл според мен не са аргументирани - тъй като аз имах възможност да се срещна с някои от истинските вносители - техните тези, че ако рисковете, които се застраховат, са повече, това щяло да утежни ипотеката и щяло да направи непривлекателна цялата процедура по отношение ползването на този инструмент. Пак повтарям, такова едно обосноваване не е сериозно нито на фона на тенденциите в страната, за които говори министър-председателят, нито на опита на западното законодателство, нито на конкретната практика.
Второ, едно такова изброяване, господин председател, Вие сте юрист, със само 4 вида недвижими имоти, е неизчерпателно. Например, експертите, с които работя, питат един самолет или един параход с какво не са по-ценни от промишлено и складово помещение. Това е втората страна на въпроса.
Според мен определено цялата ал. 2 трябва да отпадне и по този начин вече действието на другите закони, които изискват и застраховане, където има разбиране за недвижими имоти, вече като действащи разпоредби, ще даде възможност за едно по-добро приложение на закона, а не да го стеснява така.
Господин председател, считам, че въпросът, който поставям, не е от гледна точка на едно елементарно търсене на мотиви, а защото действително трябва да направим един работещ закон. Още повече, когато този закон в нашата страна тепърва ще прохожда, трябва да дадем наистина възможност това да стане.
По-нататък ще се възползвам от текстовете, които ще чете представителят на комисията, за да направя и други предложения, които са именно в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Папаризов има думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. От името на комисията бих предложил да запазим текста на ал. 1 такъв, какъвто е, защото все пак е по-добре един закон да бъде ясен и да не се препраща към друг закон, за да могат хора, които не са като нас юристи или икономисти, или специалисти и депутати в парламента, които познават цялото законодателство, да могат веднага да се ориентират за какъв вид ипотечни облигации става дума.
По ал. 2 обаче бих предложил да отпадне изразът "от пожар", а не цялата алинея, защото ми се струва, че достатъчно широко е застраховането срещу погиване. Да не търсим други видове застраховка и да внесем тази промяна за отпадане на думите "от пожар" в ал. 2, защото това би отразило в голяма степен съображенията на господин Статков, а от друга страна, би направило закона работещ. Защото, ако са застраховани въобще, би се внесла определена неяснота в качеството на тези имоти като обект, който се използва за застраховане.
На второ място, не бих предложил да отпаднат изброените четири случая на недвижими имоти, защото този вид облигации изисква все пак да бъдат като обезпечение именно недвижими вещи.
За една вещ, дори била тя кораб или друга вещ, която е движима, има много повече рискове да погине, отколкото недвижимите вещи, които обикновено погиват след пожар, наводнение, и са много по-сигурен залог.
Затова ми се струва, че е редно да запазим текста на вносителя с изброяването на четирите вида недвижими имоти и да отпаднат в ал. 2 думите "от пожар". Благодари, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз продължавам да подкрепям предложението на народния представител Руси Статков, доколкото може да става дума за недвижим имот - парцел на брега на морето, който да бъде много по-ценен от някакво сезонно или ваканционно жилище. Защо тези недвижими имоти, примерно земята, да се изключват при тази редакция на текста от възможността да служат за обезпечаване на ипотека? Защо го свиваме? Това е основният въпрос, защото този въпрос не е чисто редакционен, а става въпрос за едно реално свиване на възможностите за включване на всички недвижими имоти, каквато всъщност е като че ли идеята на вносителя по ал. 1. Там е казано "недвижими имоти" и толкова. А тук изведнъж се казва "застраховане". Ами един парцел примерно може да бъде застрахован от свлачище или от някакво друго непредвидимо или относително трудно предвидимо събитие.
Така че нека да приемем една редакция, която ще дава възможност за по-широко прилагане на закона, по-широко използване на обезпеченията с различните недвижими имоти, за да може наистина да се постигне ефектът, към който се стремим. Не виждам никакво основание вили и сезонни ваканционни селища да бъдат включени, а в същото време от редакцията излиза, че в другите случаи не би трябвало да има застраховане. И, както каза и народният представител Атанас Папаризов, нека да не е само застраховката за пожар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Обсъждаме чл. 2, в който има направени три предложения.
Първото предложение е направено от господин Руси Статков за отпадане в ал. 1 на последните думи "върху недвижими имоти (ипотечни кредити)".
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков за отпадане на последната част от ал. 1 на чл. 2.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 79, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на финала в ал. 1 на чл. 2 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на цялата ал. 2.
Гласували 100 народни представители: за 33, против 65, въздържали се 2.
Не се приема предложението на господин Руси Статков за отпадане на ал. 2.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов за отпадане в ал. 2 на думите "от пожар".
Гласували 88 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 4.
Приема се предложението на господин Папаризов - думите "от пожар" отпадат.
Моля, гласувайте заглавието на закона, заглавието на глава първа и членове от 1 до 4 включително, като в ал. 2 на чл. 2 думите "от пожар" отпаднаха.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Названието на закона, заглавието на глава първа, членове 1 до 4 включително, с отпадане на думите "от пожар" в ал. 2 на чл. 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Глава II - Покритие на ипотечните облигации".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 5. (1) Ипотечните облигации в обръщение са покрити с ипотечни кредити на банката-издател (основно покритие).
(2) За заместване на напълно или частично изплатени кредити от основното покритие банката-издател може да включи в покритието на ипотечните облигации следните свои активи (заместващо покритие):
1. парични суми в брой или по сметки в Българската народна банка и/или търговски банки;
2. вземания срещу правителството на Република България или Българската народна банка, както и вземания, изцяло гарантирани от тях;
3. вземания срещу правителства или централни банки на държави, определени от Българската народна банка;
4. вземания срещу международни институции, определени от Българската народна банка;
5. вземания, изцяло обезпечени с ценни книжа на правителството на Република България, на Българската народна банка, на правителства, централни банки или международни институции, посочени в точки 3 и 4;
6. вземания, обезпечени със злато;
7. вземания, обезпечени изцяло с депозити при банката в левове или в чуждестранна валута, за която Българската народна банка обявява всеки работен ден централен курс."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 6. (1) Ипотечните кредити влизат в изчислението на основното покритие със стойността на непогасената им главница, но с не повече от 80 на сто от ипотечната оценка на недвижимите имоти по чл. 2, ал. 2, т. 1 и с не повече от 60 на сто от ипотечната оценка на недвижимите имоти по чл. 2, ал. 2, точки 2, 3 и 4, служещи за тяхното обезпечение.
(2) Заместващото покритие на ипотечните облигации от дадена емисия не може да надвишава 30 на сто от общия размер на задълженията на банката-издател по тази емисия.
(3) Покритието на ипотечните облигации от дадена емисия (сумата от основното и заместващото покритие) не може да е по-малко от общата стойност на задълженията по главници на намиращите се в обръщение извън банката-издател ипотечни облигации от тази емисия.
(4) При извършване на изчисленията по предходните алинеи за деноминирани в различни валути ипотечни облигации и активи, съставляващи тяхното покритие, се прилагат обявените от Българската народна банка официални валутни курсове на лева към съответните валути."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 7. (1) Банката-издател води публичен регистър на покритието на издадените от нея ипотечни облигации.
(2) Регистърът се води по отделни емисии ипотечни облигации.
(3) Банката-издател приема вътрешни правила за съдържанието, извършването на вписванията и отписванията и воденето на регистъра.
(4) Банката-издател приема вътрешни правила за условията и реда на достъп до регистъра."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 8. (1) Вземанията на облигационерите по ипотечни облигации от всяка емисия са обезпечени с първи по ред залог върху активите на банката-издател, включени в покритието на тази емисия.
(2) Залогът подлежи на вписване в Централния регистър на особените залози, като за заложен кредитор се посочва съответната емисия ипотечни облигации.
(3) Банката-издател е длъжна да поиска вписване и да предостави на Централния регистър на особените залози необходимите данни за вписването на залога в едномесечен срок от извършването на емисия ипотечни облигации и да актуализира тези данни не по-рядко от веднъж на всеки шест месеца след това.
(4) Залогът запазва действието си до пълното погасяване на задълженията на банката-издател по съответната емисия ипотечни облигации без да е необходимо подновяване.
(5) Заличаването на вписването на залога става след пълното погасяване на задълженията на банката-издател по съответната емисия ипотечни облигации въз основа на документ, издаден от проверителите на банката."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 9. (1) Активите, вписани в регистъра като покритие на ипотечните облигации от дадена емисия, могат да се използват за обезпечение единствено на задълженията на банката-издател по тази емисия.
(2) Банката-издател не може да допуска каквито и да е тежести върху активите си, съставляващи покритието на ипотечните облигации в обращение, освен по реда на чл. 8."
По чл. 10 има две предложения и затова ще спра дотук.
Господин председател, имам един въпрос: дали е ясно в чл. 6, така както е записано, че изчисленията в различни валути се правят по курса на БНБ към момента на изчислението? Ако това не е ясно, предлагам да го допълним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз Ви моля чисто процедурно да почнем да четем текст по текст и като няма предложения, гласуваме го и минава. Ако има изказвания по този текст, коментираме текста и тогава продължаваме нататък. Защото това блоково четене, аз сега ще се изказвам по чл. 6, а ние сме стигнали до чл. 10, всички са забравили за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, съгласно правилника нови предложения не могат да се правят.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз имам предложение за отпадане, господин Джеров. Съгласно правилника, мога да правя предложения за отпадане по конкретни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да. За отпадане и редакционни промени, разбира се.
МИХАИЛ МИКОВ: Така че нека така да работим. Това нито ще загуби, нито ще спести време, но ще дава възможност народните представители, които се изказват, и тези, които слушат, да са по-близко до материята, която се обсъжда. Толкова е сложен законът, четем си го, приемаме си го и никой не разбира за какво става въпрос.
По чл. 6. Ето сега тук се потвърждава това, което казах преди малко.
В чл. 6 реално излиза, че законът изключва цял кръг от недвижими имоти, които са изключително много и важни в икономическия и стопанския оборот. Става въпрос за земите. Народният представител Статков ви каза за корабите, за самолетите и пр. И тук възниква този принципен въпрос: кое налага това?
Аз съжалявам, че не съм взел отношение по въпроса и на първо четене, но тук в чл. 6 предлагам след думите "но с не повече от 80 на сто от ипотечната оценка на недвижимите имоти" да отпаднат думите "по чл. 2, ал. 2, т. 1 и с не повече от 60 на сто от ипотечната оценка на недвижимите имоти по чл. 2, ал. 2, точки 2, 3 и 4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дотук.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, това да отпадне.
А нека самите банки да си приемат, ако трябва да ги задължим, някакви максимални проценти, с които те да оценяват различните видове вещи.
Защото какво излиза? Всички казваме, че няма пазар на земите, няма пазар на земите. Ето сега това беше един случай, включвайки ги и в този закон тези вещи, недвижими имоти, земи, били те в населените места, били земеделски земи, но това е по-сложен въпрос, може би, подлежи на по-друга дискусия, ние малко да се опитаме да раздвижим този пазар на тези земи. Оставяйки ги извън оборота, извън оборота дори и като възможност за обезпечаване на кредити, Народното събрание се съгласява, че няма да прави никакви стъпки за създаване на някакъв пазар за постигане на някаква обществена, икономическа, в случая и кредитна, ако щете, ценност на земите в България. Е, това ли е нашата позиция, след като всички говорим, че искаме пазар на земите? Ами като не върви пазарът, дайте да ги включим в обезпечаването на кредитите, пък банките ще си правят сметките вече колко и как ще оценяват тези земи. Ако трябва да въведем някакви минимални нормативи, още повече, че при тях има и едни цени, които са определени минимално. Тоест, те са едни относително сигурни вещи, които могат да служат за обезпечение на кредити.
Именно поради тази причина в чл. 6, ал. 1 предлагам след думите "ипотечната оценка на недвижимите имоти" да сложим точка и тогава някак си онзи текст от ал. 2 ще си се отнася за тези недвижими имоти, но ние ще разширим действието на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че господин Миков доста изчерпателно мотивира едно от предложенията, което и аз правя, а именно за отпадане на този текст. Защо? Защото, ако вие продължавате да настоявате, говоря за вносителите, ще останем с впечатление, че се ограничава кръгът на възможните недвижими имоти, които могат да се ипотекират, на определени, които може би някои притежават. И така по този начин те ще могат да получат допълнително средства, а ще се изключат други, които в по-масовия случай, както стана дума за земята, имат нужда. Човек като се мъчи да анализира тази упоритост, която се проявява, но надявам се, че вие с гласуването си в подкрепа на предложението на господин Миков, което и аз същото предлагам - да отпадне този текст, ще ни разубедите.

Второ - чл. 6, ал. 3. Всеки един купува облигации, за да получава някаква лихва или купон, за да ги реализира като доход. В случая това, което се предлага, а именно "покритието на ипотечните облигации по дадена емисия (сумата от основното и заместващото покритие) не може да е по-малко от общата стойност на задълженията по главицата", изключва купона. Редно е именно това покрие да включи не само главницата, но и купона. Затова предлагам "плюс разходите по купона".
Следващото предложение, което господин Папаризов правилно забеляза. Алинея 4 позволява да се тълкува, а курсовете трябва да бъдат към деня на падежа и това трябва да се допълни. А така излиза, че могат да бъдат към деня на сключване на договора за ипотека.
Аз подкрепям това, което в началото Вие, господин Папаризов, казахте, че трябва да се допълни, че става дума за курсовете към деня на падежа. Иначе ще се ощетят тези, които притежават облигациите, а ние трябва да защитим този интерес.
Това са конкретните ми предложения, господин председател, и се надявам колегите да ги подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Искам да направя изказване по тези текстове. Когато участвах в приемането на този закон, аз съм се ръководел преди всичко от това тези ипотечни облигации да започнат да се използват, да има фирми, граждани, които, ако една банка ги издаде, да решат да ги купят.
Следователно, най-важният критерий е тези облигации да са надеждни. А те са толкова по-надеждни, колкото повече е сигурно качеството на обезпечението. Затова аз не смятам, че земята на този етап може да служи като обезпечение. Разбира се, че земята може да бъде обезпечение, но в момента е трудно да се определи една реална цена на това обезпечение. В понеделник например във Велики Преслав един собственик на залети от язовир земи ме попита какво да прави със своите компенсационни бонове, които срещу земите, които е имал - 15 дка - сега може да ги продаде за 15 стотинки. Аз му направих сметка, че по-добре да ги продаде за 15 стотинки, защото при сегашната цена на декар над Преслав от 100 лева, той ще може да купи срещу тези отдалечени земи 7 дка. Тези декара за колко, за 100 лева ли ще ги видим записани или ще ги видим, както в едно село близо, да кажем, до Банско, където декарът ще бъде записан за 10 хил. долара? Как тази банка ще може така точно и ясно при отсъствието на пазар на земята да определи дали е реална пазарната оценка, за да смята даденото под обезпечение.
Очевидно е, че в случая, за да сме сигурни, когато купуваме ипотечни облигации, ако решим да купуваме, че на този етап като че ли земята не е този вид недвижима собственост, която гарантира възможността това обезпечение, ако се наложи, да бъде реализирано. При това състояние на пазара на земята, ако това е била земя, както в случая, някъде в Герово, над Велики Преслав, банката ще може ли да я продаде, ако този, който не си издължава кредита, дори да е била записана по 100 лева, а не по 10 хил. долара, към този момент, за да покрие исканията срещу ипотечните облигации?
Така че в този смисъл аз смятам - поне винаги така съм смятал - че не е редно да се разширява обхватът на тези недвижими вещи, които могат да служат за предмет на тези ипотечни кредити.
Второ. Лично аз не бих се съгласил да отпаднат тези ограничения в чл. 6 по две причини. Общо взето, сега практиката на банките е, че те искат обезпечение за всичко минимум 200 на сто. Така че така записаните 80 на сто и 60 на сто подсказват може би дори по-добри проценти от съществуващата в момента практика на банките.
От друга страна пък, в някои случаи банките, за да издадат повече ипотечни кредити, могат да ползват 100 на сто оценката на недвижимите имоти.
Все пак при съществуващия пазар съществуващите ограничения, сконтирането, така да се каже, на дадените вещи - недвижими имоти, гарантира допълнително сигурността на тези ипотечни кредити, които банката отпуска.
Така че в този случай аз бих предложил да се запазят текстовете по чл. 6.
И накрая, покритието в ал. 4, ако се смята, че това е редакционно допълнение: "при извършване на изчисленията по предходните алинеи", да се добави "обявените от Българската народна банка официални курсове на лева към съответните валути към деня на изчислението". Защото е важно в този момент, когато се правят изчисленията, ако някой реши да продаде валутата като обезпечение, колко ще се получи, за да се покрие кредитът.
Ако, господин председател, смятате, че тази редакционна добавка е приемлива и съответства на правилника, моля да я подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Папаризов. Само едно моля да уточните. Че е редакционна, е редакционна поправката. Предложението беше "по курс към деня на падежа". Вие сега казвате друго.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз от самото начало предложих, още първия път, когато взех думата, и сега - "към деня на изчислението". Предложението на господин Статков е "към деня на падежа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поддържате ли го, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Приемам предложението на господин Папаризов. То е по-точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поддържате "към деня на изчислението". Благодаря.
Господин Миков, давам Ви думата за реплика, защото Вие вече направихте изказване по чл. 6.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз ще си позволя да репликирам господин Папаризов в няколко пункта.
На първо място, аз не смятам, че изброените в ал. 2 на чл. 2 вещи са по-надеждни от земите, особено що се касае до сезонните жилища. Едно сезонно жилище, сами разбирате, че може да бъде някаква барака. А Вие сам казахте, че една земя в Банско до пистите или до брега на морето има една много по-голяма стойност.
На второ място, тези ограничения - "не повече от 80 на сто", "не повече от 60 на сто" - по никакъв начин не решават проблема с кредитирането, заложен в Закона за банките. По никакъв начин. Тук е казано "не повече". Тоест, банките пак ще си прилагат онази норма и ще си искат 200 на сто, както Вие казвате, а този запис единствено казва, че не може повече. В този смисъл той чисто технологически е ненужен, защото там имаме общ закон, тук имаме специален закон. Но този специален закон не дава възможност за по-висока оценка извън онова, което там е уредено и наредбите на БНБ.
Така че нищо не се решава с този въпрос и пак кредитирането няма да върви. Ще изключим тези вещи от оборота по обезпечението.
Освен това в чл. 8, ал. 3 аз предлагам една редакционна поправка. Където е казано "едномесечен срок", да стане "едноседмичен".
За какво става въпрос? Става въпрос за един по-къс срок за искане от банката-издател вписване в Централния регистър на особените залози. Защото, съгласете се, че за един месец такива далавери могат да се завъртят преди да се е стигнало до публицизиране по някакъв начин, че свят да ни се завие. Доста голям е този срок. Още повече, забележете, че по ал. 4 на предходния чл. 7 е казано: "банката-издател приема вътрешни правилници за условията и реда на достъп до регистъра". Това е нейният, вътрешният регистър. Тук следва задължението да заявиш в Централния регистър. И там срокът е един месец. Тоест, през този един месец публиката може да няма абсолютно никаква информация относно различните факти по даден ипотечен кредит или ипотечен заем. В този един месец всичко ще става на тъмно. Много време е един месец.
Затова предлагам чисто редакционно "едномесечен" да се замени с "едноседмичен". Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Други желаещи да вземат думата?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Господин Папаризов да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, господин Статков, не Ви чувам от място. Ако искате да кажете нещо, знаете, има ред в парламента.
Основният дебат в случая беше по чл. 6. По чл. 6, ал. 1 постъпи предложение от господин Миков, подкрепено и от господин Статков - в третия и четвъртия ред думите "по чл. 2, ал. 2, т. 1 и с не повече от 60 на сто от ипотечната оценка на недвижимите имоти по чл. 2, ал. 2, т. 2, 3 и 4", да отпаднат.
Поставям това предложение на господин Статков на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 32, против 72, въздържали се 4.
Предложението на господата Миков и Статков за отпадане на думите, които те посочиха, не се приема.
В ал. 3 беше направено предложение, което представлява една промяна на текста и поради това няма да я поставя на гласуване.
Моля господин Папаризов по ал. 4 да направи конкретното предложение за редакционно уточняване.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В края на ал. 4 да се добави "за деня на изчислението" мисля че е най-точно и ще стане: "обявените от Българската народна банка - официални валутни курсове на лева към съответните валути в деня" или "за деня на изчислението".
Нормално банката обявява курс за 5 януари. Следователно би трябвало да бъде "за деня на изчислението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване ал. 4 към чл. 6, така както тя беше редакционно уточнена от господин Папаризов. (Неразбираема реплика на Руси Статков от място.)
Господин Статков, поставих на гласуване ал. 4 с редакционното уточняване на господин Папаризов.
Гласували 83 народни представители, за 82, против няма, въздържал се 1.
Алинея 4 на чл. 6 в редакцията, предложена от господин Папаризов, е приета.
Струва ми се, че предложението, направено по чл. 8, ал. 3 за промяна на срока не е редакционна поправка, а е промяна по същество, поради което няма да я поставя на гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): По ал. 4 не е промяна по същество, а това е промяна по същество!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На второ четене сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Какво означава второ четене, колеги?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вие кажете какво означава? И каква практика има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Погледнете чл. 62, ал. 2 и ми кажете дали сте прав. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз гледам как водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други предложения по текстовете на глава втора без чл. 10 няма.
Поставям на гласуване глава втора със заглавието, чл. 5, 6, 7, 8 и 9 с гласуваната вече промяна в ал. 4 на чл. 6.
Моля, гласувайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Има ли смисъл да участваме в работата на това заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Глава втора със заглавието и членове от 5 до 9 включително са приети с гласуваното преди това съдържание на чл. 6, ал. 4.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика по чл. 10:
"Чл. 10. Банката-издател отчита активите, вписани в регистъра на покритието на ипотечните облигации отделно от останалите си активи."
Това се приема от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Някой желае ли думата? - Няма.
Поставям на гласуване чл. 10 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Глава трета - Издаване и изплащане на ипотечни облигации".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 11. (1) При публично предлагане на ипотечни облигации се прилагат разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и наредбите по неговото прилагане.
(2) При предлагане на ипотечни облигации извън случая по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Миков, имате думата. Само че, моля, не правете нови предложения, които противоречат на разпоредбата на чл. 69 от нашия правилник.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да не прилагате двойни стандарти във воденето на заседанието и едни предложения да ги приемате за редакционни, а други да ги оценявате като нередакционни и променящи съдържанието и смисъла.
Не се заяждам, просто Ви моля да водите стриктно заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нов срок означава ново предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: По чл. 11. Нов срок не означава, защото думата е една и съща и се променя втората й част. При всяко редакционно предложение, несъмнено че се променя и смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли да направите Вашето предложение, затова съм Ви дал думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще го направя. Аз Ви моля да не ме коментирате повече и да си водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Но и да спазвам правилника.
МИХАИЛ МИКОВ: По чл. 11 предлагам в ал. 1 да отпадне думата "публично" и цялата ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други предложения? Няма.
Поставям на гласуване направеното от господин Миков предложение чл. 11 да остане само с една алинея, тоест да отпадне ал. 2 и думата "публично" да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 33, против 64, въздържали се 3.
Предложението на господин Миков не се приема.
Поставям на гласуване глава трета със заглавие и съдържанието на чл. 11 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 63, против 27, въздържали се 2.
Глава трета със заглавието и член 11 с двете алинеи, предложени от вносителя, са приети.
Господин Статков има думата за отрицателен вот.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председателю, колеги народни представители! Тези, които разполагат с текста на чл. 11, алинеи 1 и 2, трябваше да вникнат в предложението на господин Миков, а именно - да отпадне ал. 2, защото с това, което правим като закон, ние имаме ...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това за отрицателен вот ли е?
РУСИ СТАТКОВ: Да, да, за отрицателен вот е, защото не съм подкрепил целия член и казвам именно защо не съм го подкрепил, колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, без дискусии!
РУСИ СТАТКОВ: Защото целта на закона, според вносителя, се опорочава. Опорочава се. Вместо да бъде публично предлагане, се предлага друг вид предлагане, което ще облагодетелства, господин Христов, определени лица, които са близки до банката, след като не е публично предлагането. Така че гласувах "против" с ясното разбиране, че правим закон, който да уреди взаимоотношения с повече хора, а не с близки до банката или близки доHо някого тук, както междупрочем се получава с тези текстове. Защото, както казах и в началото, имам съмнение, че съкращаването на обхвата на недвижимите имоти прави закона целеви, за някои групи само.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Нещо си се объркал.
РУСИ СТАТКОВ: Не съм се объркал, а напротив, трябва да докажете обратното, като разширите възможностите на закона. А вие не ги разширявате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да преминем към чл. 12, господин председател, се оказа, че е имало още едно предложение, което ние не сме гласували, тоест да отпадне ал. 2 от чл. 11 и да има само публично предлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласувахме го, аз го поставих на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Досега предложението на господин Миков беше точно обратното - при публично предлагане да се прилага само Търговският закон. Значи аз не съм го разбрал и моля да бъде прегласувано.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Точно такова беше предложението ми - да бъде само публично.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ами, тогава няма да се прилага Търговският закон. Ще се прилага само Законът за ценните книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов, само че... (Михаил Миков продължава да говори от място.)
Колега Миков, моля Ви, по-спокойно!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз съм спокоен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, господин Папаризов...
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако не сме разбрали, господин председател, въпреки че е минало малко време от гласуването, аз предлагам да прегласуваме този текст, защото аз поне разбрах по съвсем друг начин предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви! Благодаря, господин Папаризов. Не мога да уважа искането Ви, защото е направено след отрицателния вот. Искане за прегласуване се прави веднага след гласуване.
Член 12, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По чл. 12 има предложение на вносителя и на народния представител Петър Рафаилов, но има и предложение след дискусията, направено от Икономическата комисия, което ще прочета като цяло.
"Чл. 12. Предложението или проектът за проспект за емисия на ипотечни облигации съдържа допълнителни данни, валидни към момента на изготвянето им, както следва:
1. правилата на банката-издател по чл. 7, алинеи 3 и 4 и чл. 15, т. 2, данни за ипотечните кредити от портфейла на банката-издател, на основата на който се извършва емисия, включващи за всеки кредит:
а) размер на непогасената главница към момента на отпускането на кредита и към края на последното завършено тримесечие;
б) срок при отпускането на кредита и оставащ срок до погасяването му;
в) лихви, такси и комисионни по кредита;
г) рискова квалификация на кредита към края на всяка календарна година от момента на отпускането му и към края на последното завършено тримесечие;
д) вид на ипотекираните за обезпечение имоти съгласно чл. 2, ал. 2 за ипотечната им оценка и размера на съотношението между непогасената главница и ипотечната оценка към момента на отпускане на кредита и към края на последното завършено тримесечие.
3. характеристики на портфейла от ипотечни кредити, на основата на който се извършва емисията, включващи разпределение на кредитите по:
а) размер на непогасената главница;
б) оставащ срок до окончателното погасяване на кредита;
в) лихвени равнища;
г) рисковата им класификация към края на последното завършено тримесечие;
д) размер на съотношението между непогасената главница и последната ипотечна оценка на ипотекираните за обезпечение недвижими имоти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов. (Шум и реплики в залата.)
Много моля за по-голяма тишина!
Желаещи да вземат думата няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за съдържанието на чл. 12.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Член 12 в редакцията, предложена от комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 13. Държавната комисия по ценните книжа се произнася по заявлението за потвърждаване на проспект за емисия на ипотечни облигации по реда на чл. 91 и чл. 92 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Чл. 14. Кредит, вписан в регистъра на покритието на ипотечните облигации от дадена емисия, може да бъде погасен по всяко време с облигации от същата емисия по тяхната номинална стойност."
Текстовете на чл. 13 и 14 се подкрепят от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че допуснах грешка при прочитането на чл. 13: "заявлението за потвърждение на проспект" е точният избор, а не за "потвърждаване". Мисля, че във всеки случай въпросът е редакционен, би могло да се види, за да се съгласува точно със Закона за ценните книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
В текста на вносителя е казано "за потвърждение".
Моля да гласуваме чл. 13 и 14 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Членове 13 и 14 в редакцията, предложена от вносителя, са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Глава четвърта - Ипотечна оценка на недвижим имот".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 15. (1) Ипотечната оценка на недвижимия имот е изчислената парична сума, за която имотът може да бъде продаден от желаещ продавач на желаещ купувач към момента на оценката.
              (2) Банката-издател приема вътрешни правила за извършването и документирането на ипотечните оценки на недвижимите имоти, служещи за обезпечение на кредитите по този закон."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще спрем дотук, защото господин Статков има предложение по текста.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението ми е редакционно и е по ал. 1. В сегашния си вид тази алинея включва доста описателно нещо, което в българския правен език си има понятие, което се използва - "пазарна цена". Аз разбирам, че това е от превода от английски на латвийския закон, но няма смисъл, да вмъкваме в този текст нещо, което утежнява.
Възможни са два варианта на редакционна поправка за ал. 1 на чл. 15.
Първият: "Ипотечната оценка на недвижимия имот е пазарната цена към момента на оценката."
Или вторият: "Ипотечната оценка на недвижимия имот е изчислената парична сума, за която имотът може да бъде продаден към момента на оценката."
Така че предлагам на вашето внимание двата варианта, който бъде подкрепен. Но, повтарям, в сегашния му вид е утежнен, няма смисъл такъв превод и няма смисъл да вкарваме нови понятия в българското право, които нямат традиции и едва ли ще имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Тук ще се съглася с Вас, защото наистина редакцията е твърде сложна и не съответства на българския правен език.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз предлагам ал. 2 на чл. 15 да отпадне. Това означава, че всяка банка-издател ще си създава собствени правила за извършване на оценки. В едно министерство оценяваха компенсаторни записи и знаете какво стана, когато то си приложи вътрешните правила. Не искам по никой начин сега чрез закона да се създадат предпоставки за разнобой при оценките и търсене в тези мъгляви формулировки "желаещ продавач на желаещ купувач" и прочие да се правят далавери, които да надценяват обезпеченията по ипотечните кредити. Защото това ще доведе до нов крах на банковата система. И вместо ние да създадем един закон, който да стимулира кредитирането и да създаде възможност едни мъртви обезпечения да влязат в оборот, мъртви към момента вместо да станат обезпечени и да влязат в оборот, ние ще дадем възможност с този закон на недобросъвестни банкови служители, банки или приближени до тях лица да извършват нещо, което нашата история, и то най-нова история познава. Още не са приключили делата за банките и сега ние приемаме такъв закон.
Така че категорично съм против ал. 2 да остане в този си вид - всяка банка да си има собствени правила. Защото след няколко години пак ще се окаже, че в банките няма пари, някои, които са придобили сега имоти по линия на приватизацията и се чудят какво да ги правят, ще ги заложат в тези банки по правилата, които те са си приели. И в банките пак ще се получи нещо, което вие много често обичате да споменавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Господин Папаризов, имате думата, бих Ви помолил да формулирате ал. 1.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, за ал. 1, като отчитаме предложението на господин Статков, но с една минимална допълнителна редакция, ако той е съгласен:
"(1) Ипотечната оценка на недвижимия имот е паричната сума, за която имотът може да бъде продаден към момента на оценката."
Естествено, приемаме, че ще има желаещ продавач и купувач. Ако в този вид и господин Статков я приема?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Приемам.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще прочета още един път ал. 1:
"(1) Ипотечната оценка на недвижимия имот е паричната сума, за която имотът може да бъде продаден към момента на оценката."
Аз обаче взех думата, за да се изкажа и да подкрепя предложението на господин Миков за това ал. 2 да отпадне. Мисля, че сме пропуснали поначало в Преходните и заключителни разпоредби да предвидим вече във връзка с приетия текст, ако си спомняте, когато Българската народна банка определя не само страните, но има вземания, които БНБ определя като приемливи за целта на този закон. Това е във връзка с чл. 5. Навярно Българската народна банка, като методологическия орган, който дава указания в подобни случаи, може да подготви такава еднаква наредба за всички банки.
И ако това е приемливо за всички - да отпадне ал. 2 и накрая с една преходна разпоредба да възложим на Българска народна банка тези правила за извършването на ипотечни оценки на недвижими имоти, тъй като това е много важно нещо. Да й възложим в тази наредба да отрази също и какъв вид обезпечения, които са възложени на нея да определя... Има един текст по ал. 5. Да й възложим да направи текста действащ с тази наредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Без ал. 2 не може, ако няма някакво правило, каквото препоръча господин Папаризов. Защото трябва да има някакви правила как се извършва оценката. Дали това ще бъдат някакви лицензирани вещи лица, дали това ще бъдат някакви други, но трябва да има правила.
Аз мисля, че трябва да подкрепим предложението на господин Папаризов ал. 2 да отпадне, а в Заключителните разпоредби да има една разпоредба, която непременно трябва да влезе, не трябва да се забрави и да се каже, че Централната банка дава метода или правилата, по които се извършват тези оценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Други желаещи за изказване? Няма.
По чл. 15 са постъпили две предложения. Първото предложение беше предложението на господин Руси Статков, което според мен е основателно. Господин Папаризов направи съответното предложение за редакция.  
Поставям на гласуване ал. 1 на чл. 15 с редакционната промяна или по-точно така, както го редактира господин Папаризов.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 3, въздържал се 1.
Предложената редакция на ал. 1 на чл. 15 е приета.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 15.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Като фактически ще има съответна заключителна разпоредба, която да обхване този чл. 15, ал. 2 и фактически в чл. 5, ал. 2 има два текста - т. 3 и 4:
"3. вземания срещу правителства или централни банки на държави, определени от Българската народна банка;
4. вземане срещу международни институции, определени от Българската народна банка".
Тоест правилата, методиката как да се тълкуват както чл. 15, така и чл. 5, ал. 2, т. 3 и 4, ще бъде в документ, издаден от Българската народна банка. Гласуваме при това разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласувате предложението за отпадане на ал. 2, което означава, че ако се приеме ал. 2, на финала на закона ще трябва да има съответна разпоредба.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Приема се отпадането на ал. 2 на чл. 15. При това положение чл. 15 остава с една-единствена алинея в съдържанието, прието преди малко.
Поставям на гласуване глава четвърта със заглавие.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава четвърта е прието, както и чл. 15.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 16. (1) За изготвяне на ипотечна оценка за целите на този закон се използват сравнителният метод, приходният метод и методът на разходите за създаване.
(2) В ипотечната оценка изрично се посочва:
1. използваният метод или комбинация от методи по ал. 1 с относителното тегло в оценката на всеки от методите;
2. източниците на данните, използвани в анализа и изчисленията."
Този текст се подкрепя от комисията.
"Чл. 17. Ипотечните оценки на недвижимите имоти се извършват от служители на банката-издател или от определени от нея физически лица с необходимата квалификация и опит."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 18. Последващи ипотечни оценки на недвижимите имоти, с които са обезпечени кредитите, вписани в регистъра на покритието на ипотечните облигации, се извършват не по-рядко от веднъж на всеки дванадесет месеца за кредити, които:
1. имат непогасени задължения, надвишаващи 1 на сто от собствения капитал на банката-издател, или
2. през този период непрекъснато не са били класифицирани като редовни рискови експозиции."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Моля да гласуваме чл. 16, 17 и 18 - трите текста, както са предложени от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 67, против 17, въздържали се 2.
Членове 16, 17 и 18 са приети.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз си позволих да гласувам против, защото методите, които са предвидени, са сравнителният, приходният и методът на разходите за създаване. В същото време примерно отсъства един метод, какъвто е на ликвидационната стойност, който би дал най-ниската оценка на имота.
На второ място, гласувах против, защото се предвижда едно твърде голямо либерализиране - отваряне на кръга от субекти, които могат да извършват оценки по този закон. Тука веднага се опитвам да си припомня наказателната отговорност дали се отнасяше само за тези оценители, които са лицензирани. Тоест, няма да има изрично лицензиране на оценителите по тоя закон. Те ще си бъдат физически лица с необходимата квалификация и опит, определени от банката.
Всички тези текстове според мене създават възможност на първо място да не се постига истинска пазарна, а леко завишена или повече завишена пазарна оценка, която в един момент може да се окаже опасна за обезпечението на ипотечния кредит, и на второ място, лица без необходимата квалификация да оценяват и в своето субективно разбиране за постигане на пазарната оценка по чл. 15 да дават едни оценки, които ще бъдат завишени. Тоест, една такава крайна либерализация, особено при ипотечните кредити, където трябва да има голяма стабилност, за да има доверие на гражданството, доверие на публиката в този тип инструмент, ще подкопае и действието на закона, а аз се страхувам, че може да породи и някои ефекти, които са твърде опасни за банките и за финансовата система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Папаризов, моля докладвайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател. Мисля, че в Заключителната разпоредба съвсем частично можем да отразим бележките на господин Миков, като кажем, че БНБ издава Наредба за правилата за прилагане на цялата глава четвърта, но това ще бъде частично отразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За реплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! За съжаление, тук не може да се създаде наказателната санкция, за която е прав господин Миков. Наказателният закон предвижда само за определена категория да носят наказателна отговорност, а тук мисля, че трябва да помислите и да се поиска едно изменение на Наказателния кодекс, в което да се вмъкне, че освен вещите лица, отговарят и тези. Другото ще бъде съвсем безотговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гоцев. Тук говорим за бъдещи разсъждения, но ще стигнем и до тях.
Господин Папаризов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"Глава пета
ИЗПЛАЩАНЕ НА ИПОТЕЧНИТЕ ОБЛИГАЦИИ
ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА БАНКАТА-ИЗДАТЕЛ

Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Чл. 19. (1) В случай на обявяване на банката-издател в несъстоятелност активите, вписани към датата на обявяване на несъстоятелността в регистъра на покритието на ипотечните облигации, не влизат в масата на несъстоятелността.
 (2) Средствата от осребряването на активите, вписани в регистъра като покритие на дадена емисия ипотечни облигации, се разпределят между облигационерите от тази емисия съобразно правата по притежаваните от тях облигации.
 (3) Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията по ипотечни облигации от дадена емисия, се включват в масата на несъстоятелността."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Папаризов, да спрем тук.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е редакционно и е свързано с ал. 2. Сега предложеният текст е следният: "Средствата от осребряването на активите, вписани в регистъра като покритие на дадена емисия ипотечни облигации, се разпределят между облигационерите от тази емисия съобразно правата по притежаваните от тях облигации."
Аз считам, че "правата" не е точно и че по-точно редакционно трябва да бъде "съобразно броя и номиналната стойност на притежаваните от тях облигации". Защото правата нямат стойност, може да имат право да участват в съвещание на облигационерите, в друго, в трето. Тук става дума за изплащане. Ние говорим за осребряване Следователно по-точният редакционен текст е този - да отпаднат правата, а да се запише "съобразно броя и номиналната стойност на притежаваните от тях облигации". Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин председател, струва ми се напълно разумно предложението на господин Статков, тъй като очевидно всеки ще има равни права по облигациите. Това, което е различно, е броят или номиналната им стойност. Не съм убеден обаче дали не трябва да бъде "броя или номиналната стойност", а не и двете - не зная. "Броя или номиналната стойност" или "и"? Аз не възразявам да гласуваме да бъде "броят и номиналната стойност на притежаваните облигации", вместо "правата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Моето предложение е за отпадане на думите "вписани в регистъра като", в чл. 19, ал. 2. Предлагам да стане: "Средствата от осребряването на активите, покритие на дадена емисия ипотечни облигации".
Каква е разликата, въпреки че в ал. 1 пак се говори за "вписани". Става въпрос за един вътрешен регистър, който банката е създала - вътрешни правила за условията и реда за водене на регистъра, който хем е публичен (чл. 7), хем има вътрешни правила за условията и реда. Значи той е квазипубличен.
Има един срок от един месец, който вие не приехте да бъде по-късен за явяване в Централния регистър на особените залози. Може понякога да стане така, че само чрез вписването да се получи, така че да се злоупотребява с този текст на закона. И в процедура по несъстоятелност едно бързо вписване да вади едно имущество от масата на несъстоятелността. Тоест, ние да вкараме обективния критерий "покритие на облигации", да я няма предпоставката "вписано или не". Може да не е вписано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разбирам разликата.
МИХАИЛ МИКОВ: Това е притеснението ми. Ето защо предлагам да отпадне и да бъде по-широкото - тези, които служат за покритие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Папаризов, бих Ви помолил да вземете отношение за да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Според мен, господин председател, въпросът е по-скоро правен, юридически, отколкото икономически. Защото наредбата, за която става дума - банката-издател приема вътрешни правила за условията и реда на достъп до регистъра. Тя очевидно няма да може в тези правила да приеме някакъв различен порядък на вписването от банка до банка.
Но все пак вие преценете като юристи дали това, което каза господин Миков, увеличава, така да се каже, покритието или правата за всички тези, които притежават ипотечни облигации. Аз лично трудно мога да взема отношение по това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата по този въпрос?
Моля, гласувайте предложението на господин Миков - в ал. 2 на чл. 19 да отпаднат думите "вписани в регистъра като".
Гласували 113 народни представители: за 26, против 81, въздържали се 6.
Предложението за отпадане на четири думи в ал. 2 на чл. 19 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Статков - в ал. 2 на чл. 19 думите "правата по" да бъдат заменени с "броя и номиналната стойност на".
Гласували 106 народни представители: за 21, против 73, въздържали се 12.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам, господин председател, това предложение да се прегласува, тъй като колегите може би забравиха, беше отдалечено гласуването от обсъждането, че очевидно по облигациите правата са еднакви, а това, което е различно, е броят на облигациите и номиналната стойност. Ясно е, че всички имат облигации, които сами по себе си като облигации имат равни, еднакви права. Мисля, че имаше съгласие това предложение на господин Статков да бъде прието, когато го обсъждахме преди дискусията по другия член. Ето защо моля да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Допускам прегласуване, защото беше направено навреме.
Моля, прегласувайте предложението на господин Статков - в ал. 2 на чл. 19 думите "правата по" да бъдат заменени с "броя и номиналната стойност на".
Гласували 125 народни представители: за 34, против 77, въздържали се 14.
Резултатът е същият - предложението не е прието.
Моля, гласувайте Глава пета със заглавието и чл. 19 с трите алинеи така, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 9, въздържал се 1.
Заглавието на Глава пета и чл. 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 20. (1)  Съвкупността от активите по чл. 19, ал. 1 се управлява от довереник на облигационерите по ипотечни облигации.
(2) Довереникът се назначава от съда по несъстоятелността, когато се установи, че банката има непогасени задължения по ипотечни облигации."
И този текст се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
"Чл. 21. (1) Довереникът е лице, което отговаря на изискванията на чл. 217, ал. 1 и ал. 2, т. 1-3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и не се намира с банката-издател или с някой от облигационерите по ипотечни облигации в отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(2) Довереникът има правомощията на синдик по отношение на активите по чл. 19, ал. 1 и на непогасените задължения на банката-издател по ипотечни облигации."
И по този въпрос не виждам бележки от залата.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Ще предложа на вашето внимание и чл. 22:
"Чл. 22. (1) Довереникът управлява активите по чл. 19, ал. 1 по отделни емисии ипотечни облигации.
(2) Довереникът продава активите по реда на чл. 375-389 от Гражданско-процесуалния кодекс и отнася получените суми по открита за всяка емисия особена сметка в търговски банки, определени от Българската народна банка.
(3) Довереникът е длъжен да обяви в "Държавен вестник" и публикува най-малко в два централни всекидневника съобщение за мястото и времето на търга по ал. 2 не по-късно от един месец преди датата на провеждане на търга."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 23. (1) Облигационерите от дадена емисия ипотечни облигации на обявена в несъстоятелност банка имат право да задължат довереника да продаде кредити, включени в покритието на емисията, на посочен от тях купувач.
(2) Довереникът е длъжен да изпълни точно условията в решението на общото събрание на облигационерите по ал. 1.
Чл. 24. Задълженията на банката-издател по емисия ипотечни облигации се считат за погасени, когато сумата на непогасените главници на продадените кредити се изравни с общата стойност на задълженията по главниците и начислените лихви по облигациите към момента преди започване на продажбите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване членове 20, 21, 22, 23 и 24 в текста, предложен от вносителя, с една корекция в чл. 22, ал. 3 - "Довереникът е длъжен да обнародва". В "Държавен вестник" не се обявява, а се обнародва. Терминологична промяна.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Членове 20, 21, 22 с корекцията в ал. 3, чл. 23 и 24 са приети в редакцията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "сравнителен метод" при изготвяне на ипотечна оценка на недвижим имот е анализ на стойността на оценявания имот, основан на сравнение с реализираните цени при неотдавнашни продажби на имоти със сходни характеристики. Оценката по този метод включва данни за характеристиките и местоположението на сравнимите имоти, моментите на извършване на продажбите за посочените цени и източниците на информацията за тези продажби;
2. "приходен метод" при изготвяне на ипотечна оценка на недвижим имот е анализ на стойността на оценявания имот, основан на способността му да генерира приходи, в две разновидности: чрез капитализиране на нетния приход от имота за даден период или чрез дисконтиране за определен брой периоди на паричните потоци, произтичащи от използването на имота. Оценката по този метод включва данни в първия случай за източниците на информация за нетния приход от имота и за начина на определяне на капитализационната норма, а във втория случай - за източниците на информация и състава на паричните потоци, срока на дисконтиране, начина на определяне на крайната стойност и нормата на дисконтиране;
3. "метод на разходите за създаване" при изготвяне на ипотечна оценка на недвижим имот е анализ на стойността на оценявания имот, основан на евентуалните разходи за неговото създаване (заместване) към момента на оценката, увеличени със стойността на земята (суперфицията) и извършените подобрения, намалени с акумулираната амортизация. Оценката по този метод включва данни за източниците на информация за посочените параметри."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Васил Гоцев има думата.
Господин Папаризов, смущава ме само втората скоба в т. 3, защото стойността на земята (суперфицията) ...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Аз това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господа народни представители! Ако не е нещо, което е много сложно и аз не мога да го разбера, че е икономическо, след "стойността на земята" в скобите суперфиция нищо не значи. Суперфицията не е стойност на земята, суперфиция е с правото на строеж. Така че това трябва да отпадне, ако не са мислили нещо друго, което аз не мога да разбера какво е.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Правото на строеж има ли стойност?
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Извинявайте, правото на строеж има стойност, но тази стойност е стойността на това, което се построи, без стойността на земята. А тук Вие казвате "стойността на земята" - Вие или който го е правил, и в скоби казвате "суперфиция". "Суперфиция" е с правото на строеж. То има стойност дори независимо от сградата. Вие може да ми продадете правото на строеж, правото да построя, ако струва толкова лева. А когато построя по право на строеж, сградата има своята стойност и тази стойност е различна от тази, която би имала сградата заедно с мястото.
Просто не знам какво е имал предвид вносителят, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Въпрос на вложена мисъл. Съвсем съвпадаме...
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ето на, и аз, и председателят Джеров също обърна внимание на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще помоля за някакво предложение, защото не бих си позволил да поставя на гласуване точно тази редакция. Стойността на земята, пак повтарям, не е суперфиция. Имаме две възможности - извинявайте, че взимам думата - или стойност на собствеността, или стойност на суперфицията.
Господин Гоцев, може да допълните.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Сега като се приближих към колегата Пламен Марков, той ме насочи към това, което вероятно се има предвид - слага се стойността на земята. Но ако земята не се залага, защото не е собствена, а се слага в ипотека само суперфицията, тогава ще бъде суперфицията. И може би в текста трябва да бъде "или суперфицията", "или суперфициалното право", или нека да си го кажем на български език "или правото на строеж".
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Както прецените, но това предложение на господин Гоцев - "стойността на земята" или "правото на строеж", или "на правото на строеж" предполагам ще бъде приемливо и от гледна точка на Комисията по икономическата политика, и на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли възражения от колегите?
Няма да го поставя на гласуване, защото от правна гледна точка е недопустима тази редакция, която е предложена. И мисля, че направихме една добра корекция.
Моля да гласуваме Допълнителната разпоредба - заглавието и § 1, с уточняването в т. 3 - "увеличение със стойността на земята или на правото на строеж".
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 с трите точки и корекцията в т. 3 са приети.
За процедурно предложение има думата господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като се опасявам, че съвсем малко време няма да ни стигне, за да приемем докрай законопроекта, правя процедурно предложение да удължим днешното заседание с не повече от 2 часа, до приключването на разглежданата в момента точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Папаризов има думата за противно становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, бих искал да направя едно обратно предложение на това на господин Марков, защото сега именно в § 2 може би трябва да помислим с вносителя дали не трябва да включим и квалификацията на вземанията по чл. 5, точки 3 и 4. Оставихме и един текст от чл. 16.
Затова бих предложил, разбира се, можем да удължим работното време, но на този етап да отложим приемането на § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е следващо предложение, господин Папаризов. Сега обсъждаме предложението, което направи господин Марков - за удължаване на работното време.
Това беше противно становище, тъй като има още някои норми, които ще трябва да бъдат изработени допълнително. Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Марков за удължаване на работното време до 2 часа, до приключване на разглеждания законопроект.
Гласували 104 народни представители: за 56, против 35, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 2.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди това бих искал да направя, господин председател, процедурно предложение.
Предлагам да се отложи § 2 за следващото пленарно заседание, за да могат в него да се включат, или пък с § 2а, текстовете, които приехме да станат предмет на една допълнителна разпоредба - правилата за определяне на ипотечната стойност, правилата за определяне на тези вземания, които Българската народна банка счита за правомерни да се прилагат по този закон, и, разбира се, да продължим с другите текстове. Ще ни остане само § 2, а сега ще довършим останалата част на закона, ако приемете моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпило е предложение за отлагане на § 2.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от господин Папаризов за отлагане обсъждането на § 2.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Параграф 2 се отлага.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По § 3 има редица предложения.
Ще прочета направо предложението на Комисията по икономическата политика, тъй като в него са отчетени предложенията на народните представители Петър Рафаилов, Светлана Дянкова и на вносителя:
"§ 3. В Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (обн., ДВ, бр. 65 от 1999 г.; изм. бр. 110 и 111 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се добавя "и ипотечни облигации", издадени от банки";
б) в ал. 2 накрая се добавя "и ипотечни облигации", издадени от банки".
2. В чл. 45, т. 2 накрая се добавя "освен в случаите на книжа, издадени по Закона за ипотечните облигации".
3. В чл. 46 се създава ал. 3:
"(3) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира до 10 на сто от активите на пенсионния фонд в ценни книжа, издадени от едно дружество, в случаите на книжа по Закона за ипотечните облигации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Моля да гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и съдържанието на § 3, както са предложени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 3 в редакцията, предложена от комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По § 4 има предложения на народните представители Петър Рафаилов и Светлана Дянкова. В доклада е записано, че сме приели предложението на госпожа Дянкова, но това в крайна сметка не беше така, тъй като приемаме предложението на господин Рафаилов. И след обсъждане, понеже този параграф създава някои проблеми, приехме той да отпадне.
Комисията по икономическата политика след обсъждане на различните предложения и на § 4 предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на комисията е за отпадане на § 4.
Моля да гласуваме предложението, което прави комисията, за отпадане на § 4.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 4 отпада.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "§ 5. В чл. 52, ал. 1, т. 5 от Закона за застраховането накрая се добавя "ипотечни облигации, издадени по Закона за ипотечните облигации".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 5 става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложеният от вносителя § 5 е приет, като става § 4.
Приключихме нашата работа, като остава § 2, който комисията ще трябва да преобсъди и да го предложи на вниманието ни за обсъждане и гласуване.
Днес приключваме нашата работа.
Преди да закрия заседанието, едно съобщение:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 27 септември 2000 г., сряда, от 15 ч. в зала 130.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 27 септември, от 9,00 ч. с програма, която ще бъде предложена и приета.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,58 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов