Председателствал: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете ми да честитя рождения ден днес на трима рожденици: народните представители Ангел Малинов, Константин Дочев и Христо Бисеров (Ръкопляскания в залата.)
Пожелаваме им здраве, радости и успехи.

Продължаваме с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вчера стигнахме до глава седма.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, продължаваме с глава седма "Данъчни размери".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
Аз имам една молба към всички народни представители, тъй като днес ни предстои доста работа, самото гласуване да го извършваме по-бързо.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 46. (1) Данъкът върху печалбата е в размер на 30 на сто.
(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица, без банките и другите финансови институции, е в размер на 20 на сто, когато за предходната година приходите от продажби не превишават 150 млн. лв."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 46, ал. 2 след "година" се добавя "сумата на облагаемата печалба не превишава 50 млн.лв.".
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица, без банките и другите финансови институции, е в размер на 20 на сто, когато облагаемата печалба за текущата година не превишава 50 млн. лв."
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 46 ал. 2 думите "150 млн. лв." се заменят с "300 млн. лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Всъщност не го подкрепя затова, защото ние променяме основата - не върху оборот, а върху печалба и в този смисъл увеличението, което иска господин Луджев за оборота, е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Тук, на това място можех да направя много голям каламбур, но понеже в последно време сме в много добри отношения с господин Цонев, искам да направя следното предложение.
Какъв щеше да бъде каламбурът? Той вече го знае, защото аз предварително му казах. При така формулираното предложение, ако облагаемата основа е 50 млн. лв., човек ще плати 10 млн. лв. данък. Ако е 50 млн. и 1 лев отгоре, ще плати 15 млн. лв. данък. Тоест, ако спечели 1 лв. повече, ще плати данък 5 млн. лв.
Това е направено, защото набързо е формулирано предложението. За съжаление аз се вгледах в тези неща, след като започнах да гледам формулите и начините за пресмятане на данъците в последно време. Засега по процедура имам само една възможност - да предложа да отпадне ал. 2. Но ако Народното събрание и председателят главно разреши, аз мога да ви дам една формулировка, която отразява идеята, прави монотонно увеличаването, а не със скок. Тази формулировка е следната. Алинея 2 има следното съдържание:
"(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължени лица, без банките и другите финансови институции, е в размер на 10 млн. лв. плюс 30 на сто за горницата над 50 млн. лв."
По този начин до 50 млн. лв. е 20 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, но няма да стане така, защото така излиза, че и за 10 млн. лв. печалба - 10 млн. лв. данък.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не. Данъкът печалба е 20 на сто за облагаемата печалба до 50 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, така - да.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И 10 млн. лв. плюс 30 на сто за горницата над 50 млн. лв. Значи до 50 млн. лв. е 20 на сто, от 50 млн. лв. започва да расте, но само горницата - с 30 на сто.
Ако сте съгласни за тази формулировка, въпреки че още веднъж повтарям, това е извън правилника. Но ако всички в Народното събрание са съгласни, могат понякога и да нарушат правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагам първо да се гласува предложението на народния представител Димитър Луджев - "150 млн. лв." се заменят с "300 млн. лв.", след което да отложим гласуването на този член, за да може наистина да се изработи по-прецизно.
Това предложение поначало не се подкрепя от комисията и то е точно в обратната посока на тази, към която сме тръгнали.
Моля, гласувайте предложението на Димитър Луджев.
Гласували 163 народни представители: за 12, против 103, въздържали се 48.
Предложението не е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, искам да дам едно пояснение за това, което говорихме с председателя и заместник-председателя. Искаме да отложим гласуването на ал. 2 за вторник, ако има заседание, защото това, което предлага акад. Сендов, в него има резон, тъй като до 50 млн.лв. действително облагането ще бъде с 10 млн.лв., а над 50 млн.лв. веднага стават 15 млн.лв., дори и за 1 лев.
Но тук не можем да го възприемем веднага, поради простата причина, че това разграничение не е направено с цел да има плавно облагане, а с цел да се разграничи средният от едрия бизнес. В случая ние приемаме за целите на данъчното облагане, че среден бизнес е до 50 млн.лв. печалба, а едър бизнес е над 50 млн.лв. печалба. И ако приемем над 50 млн.лв. да бъде 10 млн.лв. плюс 30 на сто за горницата над 50 млн.лв., означава, че едрите фирми, които примерно имат печалба 100 млн.лв., ще получат преференцията на средните до 50-те млн.лв. и оттам нататък ще платят вече това, което се полага за тях.
Мисля, че така намаляваме преференцията за средните фирми, давайки я и на едрите. И затова нека още малко да го обмислим до понеделник и ще се спрем на някои от двата варианта. Говоря само за ал. 2.
Тук принципът не е плавно и нормално облагане, принципът е разграничение на бизнеса от среден и едър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу предложението за отлагане?
Отлагаме гласуването само на чл. 46 и продължаваме нататък.
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 167 народни представители: за 165, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 47. Данъкът за общините е в размер 10 на сто.
Чл. 48. Данъкът върху застрахователните и презастрахователните премии е в размер 7 на сто и е окончателен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 47 и чл. 48, както са предложени.
Гласували 165 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 8.
Членове 47 и 48 са приети
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 49. (1) Данъкът върху дивидентите, изплащани на местни физически лица и местни юридически лица с нестопанска цел и на чуждестранни физически и юридически лица, е в размер 15 на сто.
(2) Данъкът върху ликвидационните дялове, намалени с актуализираната стойност на дяловите вноски, е в размер 15 на сто.
(3) Лихвите, наемите, включително възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг, авторските и лицензионните възнаграджения, възнагражденията за технически услуги, доходите от продажба на дялови участия, ценни книги и финансови активи, изплащани от местни юридически лица на чуждестранни физически и юридически лица, е в размер 15 на сто."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков - в чл. 49:
1. В ал. 1 думите "с нестопанска цел" да отпаднат.
2. Алинея 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - чл. 49 се изменя така:
"Чл. 49. Данъкът по чл. 34 е в размер 15 на сто".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за отпадане в ал. 1 на думите "с нестопанска цел" и цялата ал. 3.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново за пореден път ще подразним, според мен, чувството за конституционност, съобразност на законите на Конституционния съд.
Разделянето на отделните субекти в различни категории и определянето на различни ставки, защото тук възниква простичкият въпрос: "Добре, де, чуждестранните физически и юридически лица - в размер 15 на сто, а българските юридически лица, с изключение на тези с идеална цел?"
Нека да въведем един режим, за това сме предложили да отпадне "с нестопанска цел", за всички юридически лица тук, в този текст.
В противен случай ще ги поставим в различни условия за извършване на стопанска дейност. Това е било и съображението ни да направим тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за отпадане в ал. 1 на думите "с нестопанска цел" и цялата ал. 3 на чл. 49.
Гласували 167 народни представители: за 55, против 102, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, искам да взема отношение по повод на втората част от предложението по чл. 49. Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че тук отново ние се сблъскваме с облагане на доходи по два различни начина. Например, за наемите - нещо, по което вчера си позволих да ви отнема няколко минути. Тук ставката е 15 на сто и пак ви напомням, че даже да се отчетат онези разходи, които се считат за присъщо необходими, запазва се чувствителна, прилична разлика в ставката, по която се облагат наемите на чуждестранни лица и местните лица.
Господин председател на комисията, това плюс онова съгласуване, което трябва да се постигне между чл. 49, за който Вие предлагате редакция, в която да се укаже ставката от 15 на сто, трябва да се види, тъй като в чл. 34 липсват някои елементи, които са обект на облагане.
Затова аз ви предлагам прекъсване, за да седнем с експертите и да уточним текста или, за да се огледат нещата, за да не допуснем грешка и да се връщаме отново, предлагам да отложим гласуването на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу предложението за отлагане желае ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 165 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 3.
Член 49 се отлага.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 50. (1) Данъкът върху представителните разходи, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, е в размер 25 на сто.
(2) Данъкът върху социалните разходи и разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили е в размер 20 на сто."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 50, ал. 1 числото "25" се заменя с "15", в ал. 2 числото "20" се заменя с "10".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков: в чл. 50:
1. В ал. 1 числото "25" се заменя с "20".
2. В ал. 2 числото "20" се заменя с "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статаков и Михаил Миков:
В чл. 50 ал. 1 се изменя така:
"(1) Данъкът върху представителните разходи, даренията (без предвиденото по чл .23, ал. 3, т. 1) и спонсорство, отчетени като разходи, е в размер на 20 на сто".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има три предложения, които са за намаление на ставката.
Най-напред предложението на народния представител Венцеслав Димитров в чл. 50 ал. 1 числото "25" се заменя с "15", а в ал. 2 числото "20" се заменя с "10".
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 24, против 97, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Александър Томов и Иван Бойков: в ал. 1 числото "25" се заменя с "20", а в ал. 2 числото "20" се заменя с "15".
Господин Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията на всички народни представители по този текст касаят едно и също нещо - облекчаване на социалните разходи. Аз съм склонен да оттегля предложението по ал. 1, но бих ви предложил да се замислим по ал. 2: данъкът върху социалните разходи и разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили е в размер 20 на сто. Не знам защо е вкарано - може би психологически изглежда така, но социалните разходи и разходите за ремонт на леки автомобили в едно!? За да не може да го защитя както трябва, може би...
Но аз смятам, че можем да помислим и да направим някакъв компромис за намаляването на данъка върху социалните разходи. Независимо, че моето предложение не е прието, аз ви призовавам да подкрепите т. 2 от нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Ще поставя на гласуване поотделно предложението: най-напред по т. 1 - в ал. 1 числото "25" се заменя с "20".
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 55, против 101, въздържали се 12.
Точка 1 на предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението по т. 2: в ал. 2 числото "20" се заменя с "15".
Гласували 166 народни представители: за 60, против 92, въздържали се 14.
Точка 2 на предложението не се приема.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за изменение на ал. 1.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Макар че комисията не е подкрепила нашето предложение, то става още по-актуално, доколкото вчера уважаемото представителство си позволи да отхвърли, пак по препоръка на комисията, нашето предложение в чл. 23, ал. 3, нови точки 11, 12 и 13. И вчера ние изтъкнахме пред вас, че и там, и тук става въпрос все за едно - за облагане на разходи, не за облагане на печалба, не за облагане на приходи, а за облагане на разходи.
Нашата идея по предложението по чл. 23 беше до 10 на сто от начислените заплати на персонала да не се облагат, оттам да влезе тази ставка за облагане на тези разходи над 10 на сто, както е предложил вносителят, с 25 на сто, съответно за автомобилите с 20 на сто, може би за луксозните трябва да го свалим на 10 на сто. Наистина, както правилно обърна внимание колегата Бойков, недопустимо е социалните разходи да седят в един кюп с ремонтите на автомобили. Абсурдно е и когато ставката за два такива разхода, съвсем различни по своето същество, се слага на едно място. Това показва едно принципно наше отношение към поощрението на определени разходи, щом социалните ги слагаме на едно място с разходите за поправка на автомобили.
Тук ние се опитваме отново да коригираме това законодателно отношение към социалните разходи, към даренията, към спонсорството, отчетено като разходи, като искаме от 25 да се намали на 20 на сто. Става въпрос за едни 5 на сто. Пет на сто при условие, че вчера не приехте в чл. 23 10-те на сто необлагаеми. Затова аз още веднъж горещо ви моля и апелирам да ни подкрепите в това ни предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Миков, ако се приеме Вашето предложение, то няма да има разлика между първа и втора алинея. Тогава става безпредметно този текст да има две алинеи.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да, така е. Ние мислехме, че ще се приеме и предложението в чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за изменение на ал. 1 на чл. 50.
Гласували 168 народни представители: за 61, против 80, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 50 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 112, против 13, въздържали се 21.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, предлагам да се върнем на отложения чл. 49, тъй като се изясни какво е положението там. Ако разрешите, ще дам пояснение.
Уважаеми колеги, отложихме чл. 49, тъй като ако приемехме редакцията, която аз съм предложил и комисията е подкрепила - данъкът по чл. 34 е в размер на 15 на сто, основателни бяха забележките, че в чл. 34 липсва съставът на ал. 3 на чл. 49, т. е. "лихвите, наемите, включително възнагражденията по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг", и т. н. Но сега, когато погледнахме внимателно чл. 34, вижте какво се казва там в ал. 2: "Когато данъчно задължените лица начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, алинеи 2 и 3..." Препраща ни към чл. 12, ал. 2 и 3. А в чл. 12, ал. 2 е казано:
"Основа за облагане на доходите, начислени от неперсонифицирани дружества в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на...:
1. лихви;
2. авторски и лицензионни възнаграждения;
3. възнаграждения за технически услуги;
4. наеми, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България."
Тази ал. 2 съдържа състава на ал. 3 на чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Остава отложен чл. 49.
Минаваме към чл. 51.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 51. Данъкът върху прираста на капитала съгласно чл. 43, ал. 9 е в размер 15 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 51 така, както е предложен.
Гласували 158 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 8.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава осма
Внасяне на данъка
Раздел първи
Вносители на данъка
Чл. 52. (1) Данъкът върху дивидентите, доходите от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи, лихвите, наемите, включително по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и доходите от прираст на капитал с източник в България се удържа и внася от данъчно задължените по този закон лица, които начисляват и изплащат тези доходи.
   (2) Когато данъкът по ал. 1 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените по този закон лица.
Раздел втори
Данъчна декларация
Чл. 53. (1) Дължимите годишни данък върху печалбата, данък за общините и останалите корпоративни данъци се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
    (2) Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната данъчна служба до 31 март на следващата календарна година. Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишният счетоводен отчет без приложенията.
   (3) Когато на местно лице е удържан данък в чужбина, заедно с годишната данъчна декларация местното лице представя удостоверение от компетентните власти на чуждата държава за размера на удържания в чужбина данък заедно с легализирания му превод.
  (4) При прекратяване и преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация за дължимия данък в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването им.
  (5) За данъчна декларация се счита и молбата на чуждестранните лица за издаване на удостоверение по утвърден от министъра на финансите образец, с която те удостоверяват вида на дохода и удържания при източника данък.
  (6) При прекратяване на дейността на данъчно задълженото лице без правоприемство ликвидаторите подават данъчна декларация в 30-дневен срок след регистриране на прекратяването.
Раздел трети
Срокове за внасяне на данъка
Чл. 54 (1) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон (без данъка за общините) в приход на републиканския бюджет, с изключение на лицата с над  50 на сто общинско участие, които внасят данъците в приход на съответните общински бюджети.
  (2) Данъчно задължените лица внасят данъка за общините в съответните общински бюджети."
За членове 52, 53 и 54 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на глава осма, раздел първи, раздел втори и раздел трети, както и членове 52, 53 и 54.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Заглавията на глава осма, раздел първи, втори и трети и членове 52, 53 и 54 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако разрешите едно процедурно предложение във връзка с второто четене на законопроекта за данъка върху корпоративното подоходно облагане - да поканим в залата и господин Истилиян Симеонов, главен експерт в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма.
Моля гласувайте предложението.
Гласували 161 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Истилиян Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 55. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините за съответната година се внасят в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски.
(2) Надвнесените данък върху печалбата и данък за общините по годишната данъчна декларация могат да се приспадат от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същите данъци.
(3) Данъчно задължените лица - платци на данъка за общините, които имат поделения, производства и дейности, необособени на самостоятелен баланс, и които се намират на територията на други общини, внасят дължимия данък за общините, определен пропорционално на заетия в поделенията, производствата и дейностите персонал в приход на съответните общински бюджети."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков: в чл. 55, ал. 2 накрая текстът се изменя така: "авансови и годишни вноски по задължения към републиканския бюджет".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 55 така, както е предложен.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 56. Данъкът върху застрахователните и презастрахователните премии се внася от данъчно задължените лица в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на застрахователните премии. Данъкът е окончателен.
Чл. 57. Платците на еднократните данъци при източника по чл. 35 и чл. 36 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването."
По тези два члена няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 56 и чл. 57 така, както са предложени.
Гласували 146 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 5.
Членове 56 и 57 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Глава девета
АВАНСОВИ ВНОСКИ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 58. (1) Данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за данъка върху печалбата и за данъка за общините на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят за периода от 1 април до 31 декември на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 1 януари до 31 март - на основата на облагаемата печалба за годината преди предходната година.
(3) Регистрираните поради преобразуване лица правят авансови вноски по реда на ал. 1, както следва:
1. при преобразуване на търговски дружества и кооперативни организации от един вид в друг, както и при вливане и сливане - на базата на облагаемата печалба за предходната година на преобразуващите се търговски дружества и кооперативни организации;
2. при разделяне и отделяне - на базата на съответната част от облагаемата печалба за предходната година, установена пропорционално на собствения капитал.
(4) Данъчно задължените лица, приключили с облагаема печалба - отрицателна величина през предходната година, правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година с натрупване.
(5) Юридическите лица и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, данъчната служба по местоседалището си за намаляване на авансовите вноски по ал. 1, ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък.
(6) Месечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на текущия месец, а тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.
(7) Новообразуваните през годината данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 4, считано от датата на регистрацията им."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 58 се създава нова ал. 4:
"(4) Месечните авансови вноски за данък върху печалбата по реда на ал. 1 се правят при данъчна ставка 20 на сто, когато за предходната година облагаемата печалба не превишава 50 млн.лв."
Алинеи 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 58 с направеното предложение от народния представител Йордан Цонев и прието от комисията за нова ал. 4 с преномерация на следващите алинеи.
Гласували 147 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 2.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 59. Местните юридически лица - преработватели на селскостопанска продукция и тютюн, не правят авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините за периода от април до септември включително."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 59 така, както е предложен.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Глава десета
ЛИХВИ ЗА ПРОСРОЧИЕ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 60. (1) ...
(Господин Любен Корнезов желае думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 14 - 20 ноември 1997 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно ролята на държавата за изкупуване и реализация на селскостопанската продукция и повишаване доходите на производителите.
Питане от народния представител Кънчо Марангозов към Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, относно рационалното използване на финансовите средства, отпуснати по Програмата "ФАР" на Министерството на здравеопазването.
И на двете питания следва да се отговори в пленарно заседание на 28 ноември.
Получен е писмен отговор от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Осман Октай да развие актуалния си въпрос относно действията на длъжностни лица от държавния апарат в нарушение на Закона за имената на българските граждани. Заповядайте.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! През 1990 г. по предложение на група депутати от Движението за права и свободи Великото Народно събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани, "Държавен вестник", бр. 94 от 1990 г. С приетите изменения и допълнения на закона се разреши на българските турци и мюсюлмани, на които чрез тъй наречения "възродителен процес" насилствено им бяха наложени български имена, по свое желание да си възстановят предишните имена. Тогава парламентарното мнозинство на БСП във Великото Народно събрание определи и срок, в който гражданите с насилствено отнети имена имаха право да си възстановят имената по административен ред.
След като изтече тригодишният срок, тези граждани бяха принудени чрез съдебни дела да си възстановяват насилствено отнетите имена.
Напоследък наши политици пред Европа и пред страните-членове на Ислямската конференция, упорито твърдят, че правата на българските турци и мюсюлмани са изцяло гарантирани.
Прекратени са всички дела, свързани с тъй наречения "възродителен процес", в това число преди няколко месеца и срещу Тодор Живков. Оказа се, че виновни няма.
Президентът на Република България господин Петър Стоянов подписа Рамковата конвенция за правата на националните малцинства на 10 октомври 1997 г., която предстои да бъде ратифицирана от Народното събрание.
Служители на ГРАО, съдилищата, ДЗИ, Държавна спестовна каса, пенсионните отдели и други държавни институции продължават да унижават хората, като изискват наред със законно възстановените истински имена и насилствено наложените им такива по време на тоталитарния режим чрез тъй наречения "възродителен процес".
Народни представители на СДС предлагат закон за помирение. Но възможно ли е да има помирение, след като държавни длъжностни лица в нарушение на Закона за имената на българските граждани принуждават гражданите освен законно възстановените им имена да изискват и насилствено наложените им български имена? Хората по места, отчаяни и безсилни, не вярват, че позорната страница на тъй наречения "възродителен процес" е затворена.
Уважаеми господин министър-председател, въпросът ми е: Имате ли воля с постановление на Министерския съвет да разпоредите подмяна на цялата картотека на ГРАО, както и в горепосочените държавни структури, с цел да се пишат и изискват от гражданите само законно възстановените им имена?
И вторият ми въпрос към Вас е: Депутати от парламентарната група ще внесем, вече е внесен такъв, законопроект за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани за административно възстановяване на имената, в това число и на имената на починалите по време на тъй наречения "възродителен процес". Може ли да се надяваме на подкрепа и от страна на министър-председателя на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Октай! Ще ме извините, но ще отворя една скоба и ще поздравя рождениците. Днес се оказа, че има твърде много хора, родени на тази дата, включително и от кабинета - доц. Бояджиев. Виждам нещо съмнително в това, че всички сте се записали зодия "Скорпион", каквато е зодията на Екатерина Михайлова. (Оживление.) Някои може да са си подправили паспортите, но и така да е, поздравявам ги с рождения им ден. (Ръкопляскания.)
Господин Октай, Законът за имената на българските граждани разрешава всеки български гражданин да извърши промяна на името си при определени условия по чл. 15. Промяната се извършва със съдебна процедура.
Каква е историята по тази тема? Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона даде възможност на българските граждани, на които принудително са заменени имената, за облекченото им възстановяване по административен ред. Тази облекчена процедура се ползваше в продължение на три години - от 26 ноември 1990 г. до 26 ноември 1993 г. От нея се възползваха около 500 хил. български граждани.
По години процесът протича, както следва: 1990 г. - 91 хил. 433, около 30 хил. от тях по административен ред; 1991 г. - 270 хил. и 53; 1992 г. - 80 хил. 764; 1993 г. - 63 хил. 156.
След прекратяване действието на преходната норма на закона, процесът на промяна на имената е следният: 1994 г. - 25 хил. 512; 1995 г. - 24 хил. 516; 1996 г. - 7 хил. 955, и 1997 г. - 3 хил. 987. Това са около 70 хил. граждани, като 10 хил. от тях са променили имената си повече от един път, а някои са се върнали към имена с българско звучене.
От 1972 г. досега тази категория граждани са контактували с различни държавни институции и стопански субекти, използвайки различни имена.
При обслужване на гражданите обикновено се изисква документ за самоличност и документ, издаден от съответната институция - застрахователна полица, спестовна книжка, пенсионно разпореждане и др. Ако имената в двата документа се различават, се изисква декларация от гражданина за идентичност на лицето, а ако това е финансова институция, се изисква удостоверение от местните власти.
Аз искам да обърнем заедно с вас внимание не на политическата страна на този въпрос, а на проблемите, които среща обикновеният гражданин в своето ежедневие. Искам да ги видим отблизо.

В общинските картотеки на службите "ЕСГРАОН" е подменена картотеката, като в личния регистрационен картон на гражданина са отбелязани промените на имената и датите на промяната. Тази история на промените в имената на гражданите трябва да се съхранява в интерес на самите граждани, както стана ясно.
Исканото постановление на Министерския съвет може да разпореди унищожаване на тези промени само на държавните институции и местните власти. С постановление на Министерския съвет не може да се вмени подобно задължение на търговски банки, застрахователни дружества, Националния осигурителен институт, тъй като те са самостоятелни, и други стопански субекти, както и на съдебната власт - регистрите на съда, нотариалните регистри и т.н., по простата причина, че това са отделени власти или отделени стопански субекти.
Предложеното от Вас постановление, господин Октай, би затруднило по този начин една немалка част от българските граждани и би довело до накърняване на техните имуществени интереси, наследствени права, точно в тези институции, където не би могла да настъпи промяната или не би могло да се унифицират имената.
Внасянето на законопроект за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани, целящ въвеждане на административна процедура за промяна на имената считаме в момента за нецелесъобразно. Закон за имената на българските граждани действа почти 7 години и не е предизвикал противоречие за тези от тях, които са пожелали да променят имената си, тъй като ние пък не бихме могли да влизаме всъщност в една процедура, която вече е изтекла.
Едновременно с това аз искам да заявя, че правителството е склонно отново да разгледа тези въпроси. Аз ще поставя тези въпроси на следващите си срещи с етнически турци или с българи-мюсюлмани - хора, които имат отношение по въпроса, тъй като на срещите ми досега този въпрос не е възниквал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Октай, имате право на реплика.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): По-скоро, господин председателю, господин министър-председателю, няма да правя реплика. Ще взема отношение по отговора на господин министър-председателя.
Колеги, по време на възродителния процес за едно денонощие навсякъде, нарушавайки всички закони на страната тогава, бяха подменени за едно денонощие всички картотеки, всички документи и се извърши едно престъпление. Сега, когато търсим по юридически начин, по законодателен начин да решаваме тези тежки рани, останали оттогава, когато искаме да затворим тази страница, не е нормално тези хора, на които насилствено, за една вечер са им сменени имената, да ги препращаме по нормалната процедура, която ние сме съгласни, да се отнася за всички български граждани. Но ние говорим за категорията хора, които са засегнати от възродителния процес и насилствено са им подменени имената. И затова вече 8 години продължава ходенето по мъките, защото много граждани днес, които биха искали да си възстановят имената, трябва да платят от 100 000 до 200 000 лв. в съда, за да отидат и да си възстановят имената. Това е нещо, което те не заслужават, защото против тяхната воля са им сменени имената във всички възможни картотеки на държавата.
И аз не виждам тук никакъв резон не само да не се търси формула как на тези граждани да бъде възстановено правото по административен ред. Съгласен съм, че Министерският съвет като изпълнителна власт не може да разпореди на съдебната власт, но при една добра воля и добро отношение и при искане за затваряне на тази страница, всички бихме постигнали това, което желаят гражданите.
Аз се надявам, че при първа възможност, при Ваша среща, тези граждани ще поставят този въпрос и пред Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата народният представител господин Юнал Лютфи да развие актуалния си въпрос към министър-председателя на Република България относно официалното посещение на българска правителствена делегация, водена от министър-председателя на Република България в Украйна.   Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър-председател, известно е, че през последните 7 години взаимоотношенията на Република България с Украйна не са на необходимото ниво, на каквото трябва да бъдат. Украйна десетилетия наред беше един от нашите традиционни търговски партньори. България внасяше от Украйна основно енергоносители, горива, въглища, а така също и суровини за другите наши крупни производствени единици.
От своя страна България изнасяше за Украйна произведения на леката промишленост, имам предвид хранително-вкусовата промишленост, конфекция, продукти на химическата промишленост, селското стопанство и др.
В резултат на политическите промени, настъпили както у нас, така и в Украйна през последните години и особено след като България пое ясен и недвусмислен курс към интеграция в европейските и евроатлантически структури, в този период е налице известен застой във всестранните взаимоотношения на нашата страна с Украйна.
Ще ми се да вярвам, уважаеми господин министър-председател, че оглавяваното от Вас правителство ще направи необходимото за изграждането на такава външна политика, която да кореспондира на интересите на двете държави и на двата народа.
Във връзка с това бих искал да Ви задам два въпроса - как оценявате визитата на българската делегация, ръководена от Вас, в Украйна в посока на активизиране на икономическите ни взаимоотношения с тази държава, какви двустранни договори бяха подписани и в коя област на икономиката?
И вторият ми въпрос е: съвсем основателно Съединените американски щати и по-големите европейски страни гледат на Украйна като на един стратегически перспективен партньор и се стремят да укрепват и развиват отношенията си с тази страна. В тази връзка какви са намеренията на българското правителство за развитието и разширяването на взаимоотношенията между България и Украйна в края на настоящото столетие и в началото на ХХI век? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Лютфи, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поставеният въпрос от Вас очевидно, господин Лютфи, е мотивиран от загрижеността за бъдещето на българо-украинските взаимоотношения. Искам веднага да кажа и с това да започна, че след обявяването на независимостта на Украйна, Република България беше една от първите държави, признали нейния суверенитет - на 5 декември 1991 г. И установи дипломатически отношения с нея на 13 декември 1991 г.
Вярна е констатацията, че през изминалия 7-годишен период отношенията между двете страни не бяха издигнати на необходимото равнище. Водейки се от желанието за придаване на импулс на развитието на двустранните отношения, за тяхното активизиране и динамизиране, бе взето решение и ръководена от мен правителствена делегация направи официално посещение в Украйна на 30 и 31 октомври 1997 г. Това е в съответствие със стремежа на правителството да провежда външна политика, която е в най-пълна степен кореспондираща на интересите на двете държави и двата народа.
Искам да отбележа, че това беше първото официално двустранно посещение, което направихме.
По време на визитата имах разговор на четири очи с министър-председателя на Украйна господин Валери Постовойтенко и бяха проведени две пленарни заседания на делегациите на двете страни. Осъществено бе делово посещение в град Одеса, където имахме възможност да се срещнем с голяма група представители на нашите съотечественици, живеещи в Украйна.
Около 40 наши бизнесмени придружаваха официалната делегация и имаха ползотворни разговори със своите украински партньори. В дух на изключителна откровеност и доброжелателност премина срещата ми с президента Леонид Кучма. Взаимно се информирахме за вътрешнополитическата обстановка, въпросите, които правителствата на двете страни решават по пътя на реформите към пазарна икономика и стремежа за интегриране в европейските и евроатлантическите структури. Имах срещи с председателя на Върховния съвет Александър Мороз. Общо бе мнението, че парламентите на двете страни със своята законодателна дейност трябва да създават условия за динамично развитие на двустранните отношения.
В отговор на вашето питане, господин Лютфи, бих могъл да информирам следното. Официалното посещение на българската делегация в Украйна премина изключително успешно по оценки и на двете страни. По време на срещите и разговорите на най-високо равнище бяха обсъдени въпросите и набелязани пътищата за решително активизиране и динамизиране на отношенията между Република България и Украйна. Изразено бе общо виждане и стремеж за интегриране в европейските и евроатлантическите структури и желание за сътрудничество в рамките на международните организации и форуми.
Бяха подписани важни междуправителствени и междуведомствени документи изцяло с икономическа насоченост, а именно: меморандум за мерките към либерализация на взаимната търговия - вие знаете, че Украйна ще поиска да влезе в Световната търговска организация и в Централноевропейската асоциация за свободна търговия и поради това трябва да води преговори с България за взаимна либерализация на търговския режим; беше подписана Спогодба за морско търговско корабоплаване; Спогодба за сътрудничество в областта на взаимно признаване на резултатите от работата по сертификацията; Спогодба за сътрудничество в областта на метрологията; протоколи за проведени разговори в областта на енергетиката, на газоснабдяването и на доставките на въглища. Специално внимание бе отделено на въпроса за търговско-икономическото сътрудничество. Споделено бе, че то трябва решително да се развива на дългосрочна и взаимноизгодна основа без посредници. Изказано бе неудовлетворение от равнището на стокообмена, който през 1996 е намалял с 82 млн. щатски долара в сравнение с 1995 г. Видимо това бе свързано и със сложната политическа и икономическа обстановка в нашата страна през този период.
Изразено бе общо мнение, че Смесената междуправителствена комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество следва да заеме важно място в решаването на сложния комплекс от въпроси в тази област. Предпоставка за това е издигане на равнището на съпредседателите на комисията. Нашият съпредседател господин Евгений Бакърджиев, който бе член на официалната делегация, има среща със своя украински колега господин Николай Белоплотски, който е също вицепремиер и министър в кабинета на господин Пустовойтенко. Договорено бе да се извършат организационни и структурни промени и се усили координиращата роля на комисията. Прието бе нашето предложение третото заседание да се проведе в София в началото на февруари 1998 г. Уточниха се въпросите на военнопромишления комплекс да бъдат обсъждани в рамките на постоянна работна група към Комисията по техническо и икономическо сътрудничество.
За създаването на по-благоприятни условия за увеличаване на стокообмена се договорихме да бъде подготвена и подписана спогодба за сътрудничество между митническите служби на двете страни. Украинската страна ще облекчи митническите процедури, а наша банка ще осигури гаранциите за български акцизни стоки, преминаващи през територията на Украйна. Украинската страна ще връща тези суми до пет дни.
Главен акцент бе поставен на търсенето на възможност за доставка на енергоносители за нашата страна от Украйна и транзит на такива през нейната територия. Подписаните протоколи са в основата на подготовката на дългосрочна спогодба за сътрудничество в областта на енергетиката. Обсъден бе начинът на изплащането на извършените от наши фирми строителни работи според Ямбургската спогодба за доставките на 1 млрд. 260 млн. кубически метра природен газ. Въпросът е сложен и ще бъде решаван на най-високо равнище заедно с руската страна. Всъщност в момента се преговаря по този въпрос. Според подписаната спогодба Украйна е готова да внася у нас енергийни въглища по 1,5 млн. тона годишно. Специалисти от двете страни ще проведат работни срещи за окончателно определяне на цената им, но предварителните разговори сочат, че цената ще бъде по-ниска от тази, по която се доставят сега въглища.
Украйна потвърди готовността си заедно с Русия и Молдова да подпишем четиристранна спогодба за сътрудничество в областта на транспортирането на български ядрени материали, която междувременно четирите страни парафираха на 13 ноември в София.
Подчертано бе, че географското разположение и бъдещото развитие на инфраструктурните връзки определят желанието ни за сътрудничество на многостранна и двустранна основа в областта на транспорта. Възложено бе на министерствата на транспорта да вземат срочни мерки за решително увеличаване на товаропотока по фериботната връзка Варна-Иличовск. Подготвя се за подписване Спогодбата за корабоплаване по вътрешните водни пътища. Заедно ще участваме в изграждането на различни трансрегионални транспортни коридори, в частност Поти-Иличовск, Поти-Иличовск-Варна, Поти-Варна или Поти-Бургас.
Договорено бе да се проведат работни срещи на експерти за уточняване начина на разплащане на извършените от български фирми строителни работи на Миннообогатителния комбинат за окислени руди "Кривой рог".
Бих желал да подчертая, че по време на официалното посещение нееднократно бе изразено общо мнение и готовност за активна работа за реализиране на тезата за стратегическо партньорство между България и Украйна. Това предопределя и намеренията и действията на българското правителство за развитие и разширяване на отношенията между двете страни. Това е в съответствие със стремежа ни за активно участие в регионално трансатлантическо сътрудничество и за интегриране в европейските и евроатлантическите структури. И това, което не може да се отчете, но което се чувства, господин Юнал Лютфи, е създаване на едни истински и приятелски отношения на взаимно доверие, зачитане и уважение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика има думата господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Всъщност аз съм доволен от получения отговор и съм доволен главно от това, че по време на посещението на делегацията са били положени вече основите на стратегията на едно наистина ползотворно сътрудничество, всестранно и главно в икономическата област, базирано на взаимната изгода и взаимния интерес и в посока на сътрудничеството ни и стремежа към интеграция в европейските и евроатлантическите структури. Доволен съм и от това, че всъщност делегацията не само че е била посрещната на най-високо ниво в Украйна, но се е стигнало до реални договорености, които са гаранция, че наистина нашите взаимоотношения с Украйна ще бележат един ръст от година на година все по-добре и по-добре.
Но всъщност трябва да ви кажа, уважаеми господин министър-председател, че всичко, което Вие казахте тук, не беше отразено от медиите и нашата общественост и народното представителство не бяха наясно и не бяха информирано за това нещо. Така че има голяма полза от моето питане и главно от вашия отговор. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата народният представител господин Иван Костадинов Иванов да развие своя актуален въпрос към министър-председателя относно изкупуването на хлебна пшеница за държавния резерв. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Производствено-потребителна кооперация "Задруга" село Бабово, община Сливо поле, Русенска област е предала през периода 29 юли - 22 септември 976 541 кг. хлебно зърно на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Зърното е доставено директно в базата на резерва в Образцов чифлик, Русе. Продажбата и заплащането се извършва от ЕТ "Валентин Енев - Нели", който е пълномощник на фирма "Албена'97" ООД, град Варна. Последната е лицензирана от Главно управление "Държавен резерв" да изкупува зърно, което е видно от договор N 265 от 18 юни т.г. Това е и мотивирало земеделската кооперация да продава продукцията си именно на този клиент. Въпреки че договорът за изкупуване предвижда заплащане до 10 дни от доставката, въпреки че няма никакви забележки по отношение качеството на предаденото зърно, към 2 ноември тази година на земеделската кооперация не са изплатени 106 млн. 51 хил. лв. Това поставя кооперацията във финансови затруднения за обезпечаване на горива, семена, торове, препарати, прибиране на пролетници и сеитбата на есенниците.
Многократно с този проблем са занимавани както Главно управление "Държавен резерв", така и фирмата-прекупвач, но досега няма никакъв резултат. Изпратено е писмо и до Вас, уважаеми господин министър-председател.
Във връзка с гореизложеното, моля да отговорите на следния актуален въпрос - какви са причините за неизплащането на предаденото от кооперация "Задруга" хлебно зърно? Има ли и други случаи на изкупена и неразплатена от държавния резерв хлебна пшеница? Носи ли за това отговорност Главно управление "Държавен резерв" и какви са принципите и критериите за подбор на прекупвачите в тоя механизъм? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Иванов, във връзка с поставения от Вас актуален въпрос, разделен на четири подвъпроса, Ви отговарям по хронология.
Фирма "Албена '97" ООД е класирана в конкурса за закупуване на хлебна пшеница от Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" в съответствие с изискванията на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, като е спазена процедурата. Принципите и критериите за провеждането на конкурса са били: цена на бионифицирано тегло по Българския държавен стандарт 60-287, франко базата-съхранител; срочност на изпълнение и обема на поръчката - банкова гаранция.
След постъпилите жалби от кооперациите-производителки на зърно Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" извика президента на фирма "Албена '97" ООД за изясняване на проблема. Установява се, че тя е получила срещу доставеното зърно, съгласно договора, цялата сума и от своя страна се е разплатила с господин Валентин Денев, който е изкупувал в района на селата Бабово и Сливо поле, Русенска област. Между "Албена '97" ООД и господин Денев няма неуредени финансови проблеми. За съжаление, не стоят така нещата между него и кооперациите от споменатите села. Лицето Денев всъщност е измамил производителите с обещание за последващо плащане.
Според фирма "Албена '97" ООД, същият господин е използвал предоставените му от нея средства за изкупуване на покълнала пшеница от производителите, развивайки собствен бизнес, с цел да препродаде зърното, след което да се издължи на кооперациите и да прибере печалбата. Фирмата е сезирала органите на МВР за дейността му, провела е съвместна среща с него и председателя на кооперацията за финализиране на плащането. Постигнато е било съгласие господин Денев да се издължи на производителите, което за съжаление той не е сторил.
Дали има и други случаи на изкупена и неразплатена от държавния резерв хлебна пшеница? Според направената проверка Главно управление се е издължило на всички фирми-доставчици. Няма друг подобен случай на некоректност в разплащания от страна на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" към фирмите.
Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" не е проявило необходимата степен на взискателност и отговорност, вследствие на което печелившата фирма "Албена '97" ООД не е закупила зърното директно от производителите, а е сключила договор с още един прекупвач - лицето Валентин Денев. Цялата тази порочна схема на двойно прекупуване е за сметка на частния български производител на хлебна пшеница. Този факт е в противоречие с провежданата от правителството и от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа политика за поощряване производителите на зърно и избягване услугите на посредници.
Деянието на лицето Денев, който, забележете, е посредничил на посредническа фирма, е един от случаите, за които аз и министър Върбанов предупреждавахме неколкократно още в началото на жътвената кампания и се обърнахме към Парламентарната група на Демократичната левица да се включи в една кампания за разясняване на производителите механизмите за изкупуване на зърно. (Реплики от ДЛ.)
Така беше, така беше, скъпи приятели.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Ние се включихме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ами, ако е в района на господин Иванов, питам го дали е отишъл до Сливо поле и до съответното село и дали им е казал тези неща?
Вие знаете поне, че за мен и за моите колеги от Министерския съвет не може да се каже, че не участвахме в тази кампания. Нали така? Обикаляхме през цялото лято и говорихме едно и също. Искахме всички да го направят, за да не се стига дотук.
Налице е акт на нагла и цинична измама на хора, които се занимават с една от най-благородните човешки професии - производството на зърно за хляб. И аз, господин Иванов, напълно споделям Вашето възмущение от деянието на лицето Денев, както и Вашата загриженост към измамените честни земеделски труженици. Убеден съм, че ако този пре-прекупвач не се издължи на производителите, срещу него ще се предприемат своевременно санкции от компетентните органи с цялата строгост на закона. Защото ненавременното заплащане на зърното вероятно е довело до финансови затруднения на кооперациите, което негативно се е отразило върху прибирането на реколтата и обезпечаването на есенната сеитба с машини, семена за посев, торове и препарати.
Това на практика означава, че производителите са ощетени не само с неизплатените милиони левове, за които Вие, господин Иванов, споменавате, но и с пропуснатите възможности за печалба от следващата реколта.
Надявам се, че случаят ще бъде поучителен както за Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси", така и за фирмите, спечелили конкурса, и най-много за производителите на зърно, които или се предоверяват на прекупвачи и пре-прекупвачи, като лицето Денев, или се оставят да бъдат манипулирани от печалбари и партизанстващи политици. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Благодаря Ви и за тази среща, която се проведе вчера по покана на началника на Главно управление "Държавен резерв". Обаче проблемът остава. И до този час днес производителите от Бабово и Сливо поле не са си получили средствата.
Нещо не мога да разбера, след като днес чух Вашата декларация по отношение на прекупвачите. Чували сме я много пъти от Ваши министри и от Вас. Знам, че уволнихте например директора на Мелничния комбинат в София затова, че е ползвал прекупвачи. Чувах Ви и Вас да казвате, че прекупвачите от доставката на природен газ са нещо лошо за българската икономика и те бъркат в джоба на всеки. И в същото време няма никаква възможност производителят да продаде директно своята пшеница дори на държавния резерв. Оттам се отговаря, че може само чрез фирмите, които са определени за тази цел. Защо държавата позволява един мошеник да се навърже в тая верига и никой да не може да му направи нищо? Главно управление "Държавен резерв" казват: "Ние сме изрядни". Оная фирма казва - и ние сме изрядни. И остава проблемът при производителите. Защо държавата позволява това?
Вие определихте като основен приоритет във вашата Програма "2001" подпомагане на земеделското производство. Но аз вече се питам с какво, освен с тази декларация, го правите? С това ли, че обявихте за осигурени средства за изкупуване на пшеницата, а се оказа, че голяма част от нея остана, покълна и се похаби? С това ли, че решихте на Полша да връщате не зърно, а да платите на високите цени, вместо да изкупите пшеницата на българските производители? С това ли, че сега не изкупувате пшеницата и слънчогледа? С това ли, че не се осигуряват достатъчно пари за есенната сеитба? И в същото време чувам, че есенната сеитба закъсняла само заради рано падналия първи сняг. Или впрочем - не. Вашият земеделски министър миналата седмица каза едно истинско управленско прозрение - червените кметове провалят сеитбата. Явно, сериозният и задълбочен анализ в Министерството на земеделието е показал тази дълбока причина, която досега не беше разкрита. Даже сега какво да очакваме, освен да вземете следващото управленско действие - махате червените и сеитбата тръгва. Или, както казва народът, направо хващате бика за рогата. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата за дуплика господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, когато депутат от Парламентарната група на Демократичната левица се поставя в ролята на съдник на земеделска политика, не мога да остана равнодушен.
Разбирам да сте оставили зад гърба си една успешна земеделска политика. Разбирам да не съсипахте зърнения баланс и да не доведохте народа до огромни опашки по улиците за хляб. Разбирам да не бяхте изнесли зърното, да не бяхте обогатили фирмите, приближени до вас. Разбирам да бяхте платили нормално на производителите в тия две години. Разбирам, ако го бяхте направили, да стоите тук в позата на човек, който може да се произнесе вещо по въпроса.
Но при положение, че вие нищо такова не направихте, а напротив, по най-грубия и вулгарен начин обрахте българските производители и платихте зърното на невероятно ниска цена и го изнесоха ваши приближени фирми на огромни цени - между другото, тази афера започва да се разплита и ще бъде разплетена в последна сметка, аз не мога просто да остана равнодушен, когато вие коментирате земеделската политика, която води нашето правителство. Например управленското решение да се плати с пари, а не със зърно за Полша. Такава е сметката. Така излиза по-добре, сметка, която вие никога не сте правили. Излиза по-изгодно да платим в долари и това ще спести на страната няколко милиона долара. Точно за да спестим няколкото милиона долара, затова правим това.
Ще ви отворя очите още за един важен момент в политиката, която водим. Цената, по която ние изкупуваме и определихме като защитна за изкупуване на пшеницата, за първи път е на ниво международна цена. Това е опорният пункт в земеделската политика на Обединените демократични сили.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не е вярно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не е вярно, но е вярно. Питайте хората. Питайте хората дали не е вярно.
Аз искам и още нещо да ви кажа. Лично аз в обиколките си из страната и при опитите си да се срещам с председатели на кооперации срещнах следното хладно обяснение за нежеланието им да продават тогава пшеница: "Ще изчакаме есента, октомври-ноември ще стане 500 хил. лв. за тон и тогава ще продаваме." Искате ли да назова кои председатели са ми го казали?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кажете ги.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В района на Любимец.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Назовете имена.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не мога да помня всички имена на председатели. В района на Любимец кооперациите отказаха да се срещат и да коментират, защото цената щяла да бъде 500 хил. лв. Ето ви пример. Можете да се обърнете и питайте кой е народният представител от вашата парламентарна група и кой ги подучи така да разсъждават, за да остане сега неизкупено зърно. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Така че, ще Ви бъда много благодарен, ако извадите озлоблението от гласи си, ако започнете да разсъждавате трезво, ако примерно, разбрахте от отговора това, което казах - че Държавен резерв е платил за вкараната в неговите силози пшеница. Платил, чувате ли ме? Знаете ли какво значи "платил"? Платил означава "не дължи". (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
И разбрахте ли, че между него и производителите има двама прекупвачи и единият е препрекупвач? Разбрахте ли, че е мошеничество на частно лице? Ако сте го разбрали, значи въпросът, който трябва да отправите сега, е към съответния следовател и към съответния окръжен или районен прокурор. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата народният представител Атанас Богданов да развие актуалния си въпрос към министър-председателя относно закриването на Комитета по геология и минералните ресурси.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Минералните и енергийните ресурси на земята са първооснова на това контролирано съществуване на човечеството, което се нарича цивилизация. В огромното болшинство от държави с утвърдени управленчески и стопански институции търсенето и проучването на енергийните и минералните ресурси е предмет на дейност на националните геоложки служби, изградени и функциониращи като големи системни институции, самостоятелно или ситуирани в един или друг сегмент от държавната администрация, но винаги запазвайки наложената от практиката отчетлива вътрешноструктурна йерархия и относителен интегритет.
Изясняването на основните черти от геоложкия строеж на перспективните региони се осъществява с комплексни, общопознавателни изследвания и представлява рутинна държавна практика. Информационната база спомага в значителна степен за определяне стратегията на държавата за развитието на стопанските отрасли. Търсенето, проучването, добива и дори преработването на природните ресурси представлява по същество компонента на един в голяма степен цялостен технологичен процес.
Бившият Комитет по геология и минералните ресурси беше създаден като орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика по комплексното проучване и усвояване на земните недра през 1991 г. С Постановление на Министерския съвет N 23 от 23 септември 1991 г. неговите структурни поделения бяха обособени в търговски дружества. С Постановление на Министерския съвет N 362 от 7 октомври 1997 г. Комитетът по геология и минералните ресурси беше закрит, като неговата дейност преминава към Министерството на околната среда и водите. Българската геоложка общественост е изненадана от решението за закриването на комитета и преминаването на дейността към Министерството на околната среда и водите, а Научноизследователският институт "Геология и геофизика" АД и научнопроизводствените фирми - към Министерството на промишлеността.
Вместо да се помага за укрепване на националната геоложка служба, по този начин тя се разкъсва на отделни звена.
Уважаеми господин министър-председател, моля Ви да се отговори: какви са мотивите за разделянето на управлението на геоложката дейност от неговите научно- и научнопроизводствени търговски дружества?
И второ, по какви критерии са оценявани качествата на специалистите от бившия Комитет по геология и минерални ресурси, който въпреки запазената численост в новия състав на Министерството на околната среда и водите, има съкратени служители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Богданов! С Постановление N 362 от 7 октомври 1997 г. Министерският съвет закри Комитета по геология и минералните ресурси, като дейността и функциите му преминаха към Министерството на околната среда и водите и Министерството на промишлеността. Постановлението е прието в изпълнение на провежданата реформа в държавната администрация, подчинена на целта за привеждане статута на управленческите структури в съответствие с практиката в европейските страни, повишаване ефективността на административния апарат и премахване на дублиращите се функции.
Управлението на природните ресурси като съвкупност от търсене, проучване и добив в модерните икономики е подчинено на принципа на устойчивото развитие, чието прилагане е основна задача на Министерството на околната среда и водите. По тези причини логичното и естественото място на държавните функции на бившия Комитет по геология и минералните ресурси е системата на Министерството на околната среда и водите, както това е в редица страни в света. От страните в преход така е в Полша например.
Предпоставка за постановлението бяха и редица дублиращи се функции по опазване, контрола и мониторинга на минералните ресурси и подземните води в системите на Министерството на околната среда и водите и бившия Комитет по геология и минералните ресурси.
Структурната промяна не само не разпокъсва геоложката дейност у нас, а тъкмо обратното - ясно дефинира и прецизира функциите и задачите на структурните звена в съответствие със съвременното разбиране за държавна политика в тази област. От 13 отдела в Комитета по геология и минералните ресурси с неясни функции - в Комитета по геология и минералните ресурси отсъстваше задължителната за всяка административна система документация, функционални и длъжностни характеристики, забележете това, това е феноменално, към Управление по геология и опазването на земните недра са създадени четири функционални отдела: Концесионен, Геофонд и Геоложка информационна система, Геология и оценка на запасите на полезните изкопаеми и опазване на земните недра.


Даже само наименованието на отделите би следвало да разсее тревогите Ви за съдбата на геологията в България. Съкратени са дублиращите се звена и дейности, намалена е числеността на Министерството на околната среда и водите, съкратени са 16 от 76-те души на Комитета по геология и минералните ресурси. Дванадесет души от Централното управление на Министерството на околната среда и водите се пренасочват към регионалните инспекции по околната среда и водите с цел засилване контрола по опазване на минералните ресурси. При съкращението е проведен подбор в съответствие с изискванията на Кодекса на труда от комисия с участието на синдикатите. Приложени са единствено професионални критерии.
С новата структура ще бъде въведен строг ред, ясни критерии и изисквания при възлагане на държавните задачи, субсидирани от бюджета в областта на търсенето и проучването. За периода от 1990 г. досега за геологопроучвателна дейност чрез Комитета по геология и минералните ресурси са инвестирани над 30 млн. долара в обекти, на територията на които като правило работят потенциални чуждестранни инвеститори.
Въпреки многобройните заявки, освен четирите лицензионни договора за проучване и добив на нефт и газ в морските блокове от шелфа на Черно море, сключени през 1991 г., оттогава не е издадена нито една концесия. В повечето от случаите е налице дублиране на проучванията и разпиляване на бюджетни средства при наличието на сериозен бюджетен дефицит. Грубо казано, плащали сме други да проучват.
Що се отнася до статута на производствените предприятия в условията на пазарна икономика, дейността им следва да бъде организирана в съответствие с пазарните принципи, за което Министерството на промишлеността има достатъчно опит. В нито една страна с пазарна икономика бюджетът не издържа 9 проучвателни предприятия. Те са твърде много дори и за страна с планова икономика.
Разточителност на бюджетните средства и странна позиция е вашата защита за бюджетна издръжка на научно-производствените предприятия при наличието на научен потенциал, концентриран в Геоложкия институт на БАН, Софийския университет "Климент Охридски" и Минно-геоложкия университет. Ще отбележа също така, че редица от разбиранията на неправителствените организации за организация на геоложката дейност в България имат място в новата структура на Управлението по геология и опазване на земните недра. Чувствам се задължен да Ви уведомя, че не са ми известни случаи, когато структурата на държавната администрация да е била разработвана от неправителствени организации.
В заключение ще отбележа, че дейността по провеждането на държавната политика в областта на проучването и екологосъобразното усвояване на земните недра ще бъде подчинена на строг ред, финансова дисциплина и защита на държавните интереси. Ако това е причината за тревогата на геоложката общественост, трудно може да й се помогне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
Има думата за реплика господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Вие дадохте отговора, който смятате, че е най-целесъобразен, но аз все пак бих Ви посочил, че не бих се съгласил с някои от Вашите разсъждения не в посока на защита на някои среди от геоложката общественост, а заради това, че все пак в моя въпрос, тук се шумеше и може би не го съвсем добре разбрахте, аз поставих въпроса защо се разделя все пак... Аз не съм против, че трябва да бъде една отделна организация и сегмент в Министерство на околната среда и водите, но по принцип защо следваше да се разделят търговските дружества - да отиват в Министерството на промишлеността, а да не бъдат в състава на Министерство на околната среда, за да не се създават нови гишета и нови управленски структури в самата администрация, която да координира тези действия. Защото един изследователски институт, какъвто е институтът по геология, и дружеството, което се занимава с рутинното държавно изследване на геоложките недра, не би следвало да кореспондират чрез друго министерство и по този начин да се усложняват връзките.
И в този смисъл мисля, че имаше доста разумни предложения, които бяха направени от над 320 учени и специалисти, в т. ч. и от Българската академия на науките, от Софийския университет, от Минно-геоложкия университет, които се събраха на едно много задълбочено обсъждане по въпросите на бъдещето на геоложките дружества, за бъдещето на въгледобива и на някои други, свързани с това дейности. И мисля, аз просто се обръщам с молба към вас, въпреки че при вземането на едно управленско решение не би следвало да се смята, че неправителствена организация може да направи това предложение, то беше адресирано до председателя на Народното събрание, до Вас, до господин Александър Божков и още през м. юни беше представено. Така че би могло да се разгледа този въпрос и да се потърси едно разумно решение, като поне институтите с уникалната апаратура и с уникалните задачи, които изпълняват, да си бъдат в състава на Министерство на околната среда, към Управлението по геология, а не да се прави кореспонденцията през Министерство на промишлеността, още повече че там има уникални средства за геологията и би следвало тези средства да се съхранят като държавно имущество.
На второ място, геологията при нас има 118 години история, има над 125 вида полезни изкопаеми, които са открити, и само за 1994 г. запасите от минерални суровини се оценяват на над 350 млн. щатски долара, така че не би следвало да се подценява това. Смятам, че ще бъде целесъобразно да се разгледат тези въпроси, тъй като съгласно вашата програма предстои да се закрият и други комитети, какъвто е Комитетът по енергетиката. Тук има разумни предложения, които мисля, че няма да е зле да бъдат възложени от вас на специалисти, които да ги разгледат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Пристъпваме към отговори на господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
Има думата народният представител Руси Статков да развие питането си относно мерките, предприети от Министерския съвет за подобряване техническото и технологичното състояние на българските пощи.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник министър-председател, господин министър! Моето питане е свързано с техническото и технологичното състояние на българските пощи и мерките, които се предприемат за неговото подобряване. И то не е случайно, а е в пряка връзка с това, което през м. юли т. г. направих като питане към господин Бакърджиев във връзка с финансовото състояние на "Български пощи" ЕАД.
И тъй като ангажиментът, който поех към работещите, изискваше и изисква една по-сериозна работа, аз направих допълнителни проучвания от гледна точка на цялостната система на "Български пощи" ЕАД - какво е нужно в техническо, в технологично отношение да се направи, в законодателно отношение и т. н.
Определено смятам, господин Бакърджиев и уважаеми колеги, че проблемите, които са свързани с техническото и технологичното състояние в момента, създават напрежение в тази система. И тук не бих искал да цитирам това, което вие сами виждате, с което се сблъсквате - ръчния труд, за съжаление, степента на механизация, която в момента е по-скоро ниска, амортизирания автомобилен парк и всичко това е, разбира се, причина за ниското качество на услугите, за опашките.
Мисля, че за да не се стигне до неверни, неточни и непрецизирани изводи, за да се предпазим, господин заместник министър-председател, в това, когато говорим за сегашното състояние и мерките, които се взимат, е редно да се споменат и фактите - такива, каквито са, а именно: че в системата на българските пощи, като част от системата на съобщенията преди 1989 г., е имало насочени много средства и те в голяма степен са усвоени. От 1961 до 1968 г. са изградени от 2020 пощенски станции на 3018 през 1988 г., вложени са над 1 млрд. и 500 млн. долара, приблизително такава е равностойността на левовете. А пък в края на 70-те и началото на 80-те години са купени все още действащите, вече разбира се амортизирани, електрокари, компютри, клеймови машини.

Казвам тези неща, за да не търсим проблемите в близкото минало, както често се случва от тази трибуна. Разбира се, от гледна точка на изискванията на техниките и технологиите трябваше и е необходимо да се направят следващите крачки. Но за съжаление анализът на промените, които се извършват през седемте години показват, че именно през тези години работата, която е трябвало да бъде продължена, е несистемна и особено сега, в последно време се натъкваме на много сериозни проблеми, които са свързани с помощта, която би могла да ни окажат международни институции, за да може и технически, и технологично системата на Български пощи да бъде превъоръжена и съответно ефективността и работата по-добри.
Ще цитирам само няколко факта. Например, каква е по-нататъшната съдба на важния във всяко отношение за пощите проект за Международния пощенски център - София. Проектът е разработен с безвъзмездната помощ на германското правителство по Програмата "Трансформ" и предоставен на Българските пощи. Същият осигурява най-съвременна технология и оборудване за обработка на писмовни и колетни практики. За закупуване на оборудването е предложен кредит при най-изгодни условия от Кредитния институт "КFW" от Франкфурт на Майн. По отношение реализацията на този проект, подчертавам, господин Бакърджиев, сегашното ръководство на "Български пощи" - ЕАД, прилага успешно принципа: "Няма проект, няма проблем", а не следва правителственият девиз "Ние можем!". Нещата са доведени до пълно стопиране, въпреки осигурените по извънбюджетната сметка на Комитета по пощи и далекосъобщения за 1997 г. средства за завършване на строителството. В резултат е анулирана целевата безвъзмездна помощ за 1997 г. по Програмата "Трансформ" в размер, колеги, на 500 хил. дойче марки.
На следващо място, бе провален за втори път и друг стратегически за Българските пощи проект - този по Програмата "ФАР". Става дума за автоматизираните пощенски гишета. Това е съвременна технология, софтуер и пилотно внедряване. Нещо, което е свързано със загубата на 700 хил. екю. Разбира се, биха могли да се дадат и други факти, за които аз благодаря на хората, които работят в тази система и с тревога следят действията на своето сегашно ръководство. Но, разбира се, господин Бакърджиев, аз се надявам, че Вие сте проучили въпроса и ще ми отговорите на тези въпроси и разбира се на главното - какви мерки взимате, за да може действително системата технологически и технически да се превъоръжи. Какви мерки вземате, за да действат управленците в тази система и в края на краищата резултатът да бъде действително и решително подобряване на тази система на Българските пощи и разбира се в името на по-добрите услуги за хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, може би е полезно когато изготвяте питанията си да ги развивате по-обстойно, а не тук сега да излизате с едно изложение, което абсолютно не е отразено във Вашето питане и има опасност да завари неподготвен министъра, към който го отправяте.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми народни представители, господин Статков! Вярно е, че през последната година пощенските служители живеят зле, с едно доста ниско заплащане, използвайки най-вече ръчния труд. Всъщност през последните няколко години 85 на сто от българите живеят зле и техните доходи достигат едва за покриване на най-жизнено необходимите им потребности. Вината за този крайно нисък стандарт - бих казал това е една трагедия за нацията - на огромната част от българите не може в никакъв случай да бъде вменена в управлението през последните 6 месеца, господин Статков. Защото аз всеки път ще Ви припомням откога управляваме България. От 6 месеца, господин Статков. И поехме управлението на държавата тогава, когато тя беше изпаднала изцяло в колапс. Мисля, че това знаят всички българи. Добре би било да го знаете и Вие. Пак ще припомня, че януари и февруари - краят на вашето бедствено за държавата управление - един служител получаваше 4, 5, максимум 6 долара в България. Виновниците за тази катастрофа, господин Статков, знаем всички. Лошото е, че виновниците, вместо да се срамуват, започват да задават нагли въпроси.
Затова аз не мога да разбера моралните принципи, господин Статков, които са Ви подтикнали да задавате в този си вид Вашите въпроси. Аз съм винаги готов на загриженост и добронамереност да отговоря със същото. Но тогава, когато Вие използвате това само защото Ви излъчват в петък директно по телевизията (ръкопляскания от СДС), ние започваме да приличаме тук не на хора, които заедно са поели отговорност да управляват държава, а просто за да има някой възможност да го видят, за да не го забравят съвсем.
Според мен, съвсем отделен е въпросът за пощенци, разбира се. Аз мисля, че те най-добре знаят какво е състоянието им и кой ги е довел дотук. Социално напрежение, може би имате желание да има, може би имате желание да има не само напрежение, може би бихте го и провокирали. Аз, господин Статков, бих искал да благодаря за търпението на пощенските служители, защото те действително в момента работят за България независимо от тежките условия, в които са изправени. Друг е въпросът, господин Статков, че дълго време пощите в България бяха управлявани от най-компетентните от Вашата партия.
Вашата партия и Вашето правителство, последното, господин Статков, 1995-1996 г. имаше чудесна възможност да създаде тези условия, в които сега искаме всички да поставим пощенските служители. Добре, господин Статков, защо не го направихте? Защо сега се питаме какво става днес? А защо не стана миналата година? Защо не стана по-миналата година, господин Статков? Защото двете години, в които управлявахте, всъщност последната грижа бяха пощенци. И аз ще Ви дам няколко цифри.
Когато, говорим за периода 1995-1996 г., се откриваха новобоядисани и лустросани сгради, на които се режеше лентата от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, какво се слагаше вътре, за да се облекчи обаче трудът на пощенските служители? През последните две години за модернизация и техническо оборудване на пощенската дейност са изразходвани по-малко от 7 на сто от средствата, инвестирани в отрасъла. През 1996 г., господин Статков, от 393 млн. лева инвестирани в пощенската сфера за технологично оборудване са изразходвани едва 5 млн. Това е малко повече от 1%. Такова е фактическото положение. И, разбира се, Вие сте прав като казвате, и аз съм отново съгласен с Вас, че положението е много тежко. Работи се наистина в примитивни условия.
И аз сега ще Ви кажа какво направихме от 6 месеца насам. Още от м. юни - първият месец на нашето управление - приехме новата корпоративна стратегия на Български пощи и започнахме онези проекти, които чакаха реализацията си последните две години, прашасвайки в папките. Какви са основните проекти? Нова сортировъчна и транспортна схема, която ще доведе до намаляване на разходите за обработка на пощенските пратки и до повишаване на качеството. Проект за подобряване сигурността в пощенските служби. Реконструкция и модернизация на центровете от второ ниво и регионалните пощенски станции. Автоматизация на услугите на гише. Разработената и изпълнявана в срокове Програма за Български пощи 1997-1998 г. предвижда инвестирането на 2 млрд. 145 млн. лева. Кои са конкретните проекти?
Първо, близо 1 млрд и половина лева са отделени именно за модернизацията на сортировъчната пощенска мрежа. Във фонд "Национална съобщителна система" за проекта са заделени 1 млрд. 245 млн. лева. Определени са главните сортировъчни центрове. В столицата продължава строителството на Сортировъчния център при гара "София". В останалите центрове е в ход процедурата по закупуване на терени и сгради. В Горна Оряховица общината вече е взела решение за продажба на сграда. Очаква се решението на Общинския съвет в Стара Загора. В Бургас и във Варна започва реконструкцията на съществуващите пощенски сгради.

Второ, за модернизация на транспортните структури и подмяна на автомобилния парк, което Вие споменахте, са предвидени други 690 млн.лв. Разработена е и транспортна концепция. Готови са тръжните документи за покупка на автомобили.
Трето, 140 млн.лв. са заделени за изграждане на информационна система на дружеството и за автоматизиране услугите на гише в отделните пощенски станции. Проектът за автоматизираната система е готов. Започнало е самото изграждане. Обхванати са 28 териториални поделения на пощите, които в реален режим на време ще могат да обменят информация за движението и контрола на пощенските пратки, както и финансови, счетоводни и оперативни данни помежду си.
Разработен е и проектът за внедряване на таксовъчни машини. Внедряването им ще започне след влизането в сила на гласуваните промени в Закона за данъка върху добавената стойност. Освен в пощенските клонове, таксовъчни машини ще бъдат внедрени в отделни фирми, като контролът ще се осъществява от "Български пощи" ЕАД.
Четвърто, с външна помощ от 30 хил. швейцарски франка през януари 1998 г. ще бъде пуснат в действие и компютърен център за връзка с регионалните поделения и международния център на Световния пощенски съюз. Под формата на техническа помощ ние вече получихме оборудването и софтуера и е в ход изграждането на самия център. Той ще осигури ежедневна връзка между българската поща и банката за технологична и техническа информация на Световния пощенски съюз.
Пето, до края на тази година, тоест след малко повече от месец, ще бъдат приключени ремонтите и реконструкциите на 34 пощенски обекта с технологично предназначение. Става дума за парични салони за обслужване на населението, трезори, експедиции и пощенски станции.
Шесто, готов е проектът за комплексно обслужване на столичани за инкасиране на различните видове плащания и такси. Говорим за електро- и топлоенергия, вода, телефон, осигурителни и пенсионни вноски. В момента се водят разговори със Столичната община, обсъжда се и конкретната форма на заплащане на електроенергията с Националната електрическа компания.
Седмо, с техническата и консултантската помощ на Европейския съюз и на специалната комисия по пощенска сигурност към Световния пощенски съюз ние внедрихме първата част от проекта за пощенска сигурност. Предстои изграждането на пилотна станция в София за контрол и наблюдение на производствените процеси и осигуряване на безопасност на пощенските обекти от нападения и злоупотреби.
Такава е нашата програма за 1997-1998 г. Става дума за стратегическа програма и за инвестиционна програма. Аз мисля, че ние ще я изпълним, господин Статков. Ако някой в "Български пощи" ЕАД не иска да изпълнява тази програма, аз ще дам повод да има отделно питане защо някой вече не работи там. И разбира се, тогава ще отговоря защо.
На питането Ви през юли аз казах, че за първи път "Български пощи" имат положителен финансов резултат. За деветмесечието резултатът на "Български пощи" е 24 млн.лв. печалба. Тези 24 млн.лв. са един добър белег, че нещата в пощенската сфера започват да вървят. И тъй, общите резултати от работата на хората, работещи там, са достатъчно основание вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество да коментира и увеличение на заплащането за четвъртото тримесечие.
Аз мога отново да заявя, че това, което заварихме - този ръчен труд, тези гишета, чували и чекмеджета, не е рожба на нашето правителство, а резултат от години занемарена дейност в пощенското обслужване. Едно мога да кажа: след четири години нещата няма да изглеждат така. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Евгений Бакърджиев.
Има думата господин Руси Статков за два уточняващи въпроса, ако има такива, разбира се.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин заместник министър-председател, мисля, че Вие за съжаление още не сте се отървали от тона си на лидер в СДС. Вие сте заместник министър-председател... (Реплики от СДС.)
Уважаеми колеги, питате ме какво право имам, за да задавам въпроси. Имам конституционно и законно право, така че, господин Бакърджиев, не ми задавайте друг път този въпрос.
Второ, относно подхода Ви да оневинявате себе си с някакви други аргументи. Господин Бакърджиев, питате ме за моралното ми право. Ще Ви кажа: когато Вие бяхте обявили като шеф на стачния комитет, че ще блокирате страната и я блокирахте, когато страната се сриваше и се обезценяваше националната валута, аз работех в този парламент. (Недоволство от СДС.)
Господин Бакърджиев, когато Вие ме обидихте, аз Ви дадох под съд и чакам отговор от прокуратурата за това, че Вие обидихте тогава български парламентарист. Така че моралното ми основание днес е много повече от Вашето, господин Бакърджиев.
Аз съзнавам своите отговорности и именно, защото съм поел такъв ангажимент пред хората, питам и ще питам.
Конкретно, господин Бакърджиев, за това, за което не ми отговорихте. Защо? Тези, които обвинявате в некадърност, които направиха много сериозни проекти, международни проекти, вашето сегашно ръководство не ги продължи, а са канцелирани. Проекти за милиарди левове по същество! Вие на това не ми отговорихте, господин Бакърджиев. Вие се опитахте с политически арогантен стил да отстраните този въпрос и аз чакам отговор по него. (Реплики на недоволство от СДС.)
На следващо място, господин Бакърджиев, пак са Ви подвели. Не е вярно, че има печалба като цяло в системата на "Български пощи". Напротив, за деветмесечието общият резултат е минус 860 млн.лв. - загуба! А като се има предвид, че общо активите на "Български пощи" са 700 млн.лв., "Български пощи" ЕАД е във фалит в момента и не знам за какво разговаряте.
Що се отнася до другите проекти, които сте предприели, пред мен са справките. Въобще по сортировъчния център вие нямате решение, въпреки че сте заварили едно добро наследство и варианти за развитието му.
Що се касае до другите проекти, които сте осъществили, пратили сте на специализация няколко шефове на пощи. Така че, господин Бакърджиев, много Ви моля още веднъж, дръжте се в българския парламент като български държавник, а не като политик от СДС.
И отговорете на конкретните ми въпроси, с които започнах питането си: какви мерки ще вземете за цитираните от мен случаи за загуба на българската държава, защото, повтарям отново, двата проекта са канцелирани, а това означава, че са нищожни?
И второ, ще накажете ли виновните в "Български пощи", както завършихте своето изказване преди малко? Ще потърсите ли отговорност за тези провалени проекти? ("Браво!" и единични ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Статков, днес в едно от питанията към премиера на Република България той каза: ще ви отворя очите...
Аз съм искрено загрижен, че денят за парламентарен контрол се превръща в ден за отваряне на очи, което при слепците е невъзможно.(Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Не може да отговори. Няма какво да отговори.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Вие чухте, че няма отговор на уточняващите въпроси. Репликата за отваряне на очи не ми отвори нищо (смях от СДС), защото няма факти, защото няма доказателства за мерките, които са предприети. Това беше една абсолютно неиздържана в българския парламент и за мен неприемлива наглост, господин председател на парламента - да се държи така един заместник министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте дава оценки, изкажете си становището.
РУСИ СТАТКОВ: Не е въпрос на лично мнение. Аз имам право да изразя отношение по правилника на българския парламент. Това е моето отношение най-общо.
На следващо място, господин Бакърджиев, проверете си още веднъж информациите, които Ви дават. Постарайте се да ги изучите, въпреки че поискахте една седмица отлагане и аз се зарадвах, че сте разучили този въпрос.
Господин Бакърджиев, в момента Вие говорите с друг министър - господин Гоцев. Нека българският народ да види до каква степен сте загрижени и до каква степен уважавате българския парламент. То е за Ваша сметка, разбира се. Но моите избиратели, хората няма да търпят подобно положение да оправдавате своето бездействие и да отлагате мерките, които трябва да предприемете, защото действително това, което го има като недоволство, при подобен подход ще стане и нещо повече. Ето затова аз като български парламентарист съм длъжен днес да поставя тези въпроси очи в очи с Вас.
Отговорността ще бъде Ваша. Отговорността в момента за тези неща, които не правите и по други поводи, е Ваша. Защото Вие се ангажирахте с личната си дума и по други случаи конкретно в моя район, а не ги изпълнявате. В понеделник ще ме питат например в Берковица за този ангажимент, който поехте преди 2 месеца - за БКС например, защо "В и К" не е отделено въпреки Вашата воля, въпреки Вашите намерения? И аз ще Ви кажа защо, господин Бакърджиев. Защото Вие се предоверявате. Защото Вие се опирате на хора, които Ви подвеждат. Защото Вие в името на това да демонстрирате позиция на лидер от СДС, забравяте своята отговорност на заместник-председател на Министерския съвет.
Аз се опитах днес честно, като парламентарист да се обърна към Вас като човек, който носи отговорност на заместник министър-председател. Не получих такъв отговор. Отговорността ще бъде Ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Аз смятам, че всички трябва да се съгласим с това, с което започнах: когато се отправят питания, добре е народният представител да ги развие още в писменото си изложение, за да може министърът, към когото са отправени, да бъде предварително запознат. Господин Статков е отправил едно изключително кратко питане и не е полезно тук да се изнасят за първи път конкретните въпроси, когато това е могло да стане, ако той, разбира се, е бил запознат, а аз смятам, че той е бил запознат и е трябвало да бъде запознат, още когато си изготви в писмен вид своето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Господин председател, ако позволите, първо, имам право на 5 минути. И второ, заместник министър-председателят е длъжен да знае фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министърът е длъжен да знае фактите, но е добре и народният представител да ги знае, когато отправя питане. А не да се оказва, че той отправя питането, без да знае фактите. Така излиза.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Напротив, темата е ясна и той трябва да си провери нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител господин Николай Камов да развие актуален въпрос относно изграждане на АТЦ "Връбница - Обеля", ж.к. "Надежда 6".
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Става дума за питане, а не за актуален въпрос.
Уважаеми господин заместник министър-председател, през ноември 1988 г. на територията на район "Връбница" в столицата започва изграждането на обект АТЦ "Връбница-Обеля" с мощност 20 000 телефонни поста, който е предназначен да задоволи потребностите на населението в района. Главен изпълнител на обекта е Министерството на народната отбрана тогава, поделение 46570 и строително-монтажните работи се изпълняват до първото полугодие на 1994 г. Поради липса на финансови средства строителството е спряно. На сесия на Столичната община е взето решение сградата да бъде възмездно предоставена на Българска телекомуникационна компания, като през декември 1996 г. е извършено документалното предаване на обекта. Въпреки уверенията на Българска телекомуникационна компания, че до края на 1997 г. районът ще получи 2000 телефонни поста, а през първото полугодие на 1998 г. - 4000, до момента фактическото положение показва, че тези задължения на Българската телекомуникационна компания не могат да бъдат изпълнени.
В качеството си на народен представител от 25 столичен избирателен район отправям към Вас следното питане: каква е реалната перспектива след близо 10-годишни уверения АТЦ "Връбница-Обеля" да бъде пусната в действие? Бих добавил, вероятно някои са информирани за това, че този район е най-ощетеният от гледна точка на телефонизация в София и дълги години съществува абсурдът да им поща без телефон в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Наистина проектът за битова телефонизация на столичните квартали "Обеля" и "Надежда 6" са с 10-годишна давност. Само за справка ще кажа, че през тези 10 години в България са се родили 944 622 деца, докато се чака да се монтира една станция.
Днес, 10 години по-късно от самия старт, жителите и на "Обеля", и на "Надежда" продължават да чакат обещаните телефони. Какви са причините за това дълго очакване?
Мисля, че не трябва да се връщаме назад. Няма да описвам и многобройните перипети пред този наистина ужасно малък, но много важен за столичани проект за АТЦ "Връбница". Мога само да припомня, че едва през декември 1996 г. - това, което и Вие споменахте тук - Българската телекомуникационна компания купи от Столичната община производствено-технологичната сграда. Междупрочем с кмета Димитър Савов аз, тогава като председател на общински съвет, посетих и сградата, опитах се да съдействам пълноценно и това стана факт миналата година. Столичната община бе спряла строителството, разбира се, поради липса на средства. Липсата на средства и финансовият колапс и на Българската телекомуникационна компания бе причина телефонизацията на тези столични квартали, предвиждана като допълнителен елемент от проекта ДОН, да не бъде стартирана от новото ръководство на компанията до февруари тази година.
Искам да припомня и още нещо - че през 1996 г. трите международни банки-кредиторки за проекта ДОН спряха финансирането поради груби нарушения от страна на Българската телекомуникационна компания на взаимното споразумение.
Както добре вече знаем с Вас, господин Камов, след януари 1997 г. отношението към България се промени и в началото на април банките-кредиторки освободиха блокираните средства по ДОН. Последваха преговори за конкретизиране на обектите и строежите, определени като приоритетни от Българската телекомуникационна компания. Сред тях бе и автоматичната телефонна централа "Връбница-Обеля". Нейното изграждане бе заложено в инвестиционния план за 1997-1998 г.
Въз основа на проведените преговори, на 3 юли 1997 г. компанията сключи договор с фирмата "Сименс". В този договор са включени и съоръженията, предвидени за цифрова телефонна централа "Връбница". Договореният абонатен капацитет е 3000 номера, като част от тях ще бъдат предназначени за обслужване на ж.к. "Надежда 6".
Съгласно графика по договора съоръженията в АТЦ "Връбница" ще бъдат монтирани през юли-август 1998 г. Тук искам веднага да допълня, че след сключване на договор със "Сименс" започна предпроектирането на архитектурно-строителната и техническата част на помещенията поради промените, наложени от промяна на технологичното оборудване от аналогово в цифрово.
Що се отнася до селищната мрежа в ж.к. "Надежда 6", тя съществува частично, но явно ще трябва да бъде разширявана до задоволяване на нуждите на абонатния капацитет, осигурен й чрез АТЦ "Връбница".
Искам да Ви уверя, че най-късно през есента на 1998 г., а аз се надявам това да стане през лятото, жителите на "Връбница" и "Надежда 6" ще имат собствена автоматична телефонна централа, която ще работи. И тъй като и двамата бяхме в листите на 25 избирателен район, аз мисля да отидем на откриването на тази станция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Камов, имате думата за уточняващи въпроси.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Аз нямам уточняващи въпроси. Радвам се, че с този отговор уважаемият господин заместник министър-председател пое много конкретен ангажимент. Няма да забравя, когато дойде септември следващата година, ако не ме поканите на откриването или кметът господин Савов не ме покани, да Ви отправя още един въпрос, господин Бакърджиев. Но Вие разбирате, че не толкова за мен, колкото за хиляди семейства в този район проблемът е важен. И аз наистина не бих искал да си представя, колкото и трудности да изпитваме в момента, България и нейната столица в края на това столетие, когато целият свят е взаимносвързан, с такива проблеми, каквито все още съществуват у нас.
И тъй като темата вероятно засяга и много други населени места в страната, вероятно засяга и по-широк аспект от проблемите, аз бих свързал този конкретен отговор и с това, което преди малко се дискутираше. Всички системи за комуникация в България би следвало да бъдат на равнище, за да можем ние да отговорим на критериите, които сами сме си поставили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Преминаваме към отговори на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
Има два актуални въпроса, които са по една и съща материя: актуален въпрос от народния представител Стефан Личев относно Закона за нотариусите и актуален въпрос от народната представителка Татяна Дончева относно действията на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция по изпълнение на Закона за нотариусите. Ако няма възражения, предлагам народните представители да развият своите актуални въпроси и министър Гоцев да отговори едновременно. Разбира се, те си запазват след това поотдeлно правото на реплика.
Има думата народният представител Стефан Личев.


СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър!
Законът за нотариусите е в сила от 6 януари 1997 г. Най-късно до една година от влизане на закона в сила, т.е. до края на годината всички нотариуси са длъжни да излязат на свободна практика (§ 3 от Преходните разпоредби на закона).
За да започнат да действат свободните нотариуси, е необходимо да бъде одобрена тарифата за нотариалните такси от Министерския съвет. Тя се внася от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция по предложение на Нотариалната камара. Нотариалната камара е изпълнила своето задължение и е внесла предложението за тарифа още в началото на м. май.
Също така министърът на правосъдието следва да одобри представените му образци за печати на нотариусите, за да може да извършва вписването на свободните нотариуси.
Най-сетне е необходимо до края на годината да бъдат назначени от министъра на правосъдието съдиите по вписванията.
В същото време нотариусите, в съответствие с разпоредбите на закона и изявленията Ви се подготвиха с канторна техника и материали, ангажираха служители и т.н.
Всичко това е свързано с разходи, които се явяват непосилни за някои от тях.
От друга страна напрежението пред нотариатите продължава. Гражданите чакат понякога с месеци за нотариални услуги. Временно взетите мерки през лятото не решиха и не могат да решат тези проблеми.
Господин министър, моля да ми отговорите на следните въпроси: кога ще бъде внесена и одобрена тарифа за нотариалните такси? Кога ще бъдат одобрени от Вас образците от печатите на нотариусите, които са на бюрото Ви? Кога ще бъдат назначени съдиите по вписванията?
До края на тази година ще започне нормална работа в нотариатите, както изисква законът. И аз зная, че Вие сте запознат с всички тези въпроси. Ако Ви е възможно, тъй като вече има и съответни промени, знаем че има внесени и предложения за промени в закона, да изясните наистина до края на годината, все пак това вълнува не само нотариусите, вълнува и всички хора, които се нуждаят от нотариални услуги, до края на годината наистина ще започне ли или от следващата година ще започне нормална работа в частните нотариати? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Има думата госпожа Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз няма да се възползвам от правото си да развивам въпроса, защото той е зададен още по-кратко: какво е извършило министерството по прилагането на приетия почти преди година закон и какво му предстои да извърши?
Колегата Личев достатъчно детайлно уточни въпросите, за да доскучаваме на залата.
Бих искала обаче в отговора си, господин министре, да ни кажете и какво отношение имате към внесените от депутати на Съюза на демократичните сили искания за промени на закона, които де факто обезсмислят едногодишна работа по неговото прилагане? Споделяте ли ги, не ги ли споделяте, Вие ли ги поръчахте? Въобще какво е Вашето отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаема госпожа Дончева! Уважаеми господин Личев! Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз съм особено доволен, че точно днес, преди да се дискутират двата... той е един законопроект, другият сега разбрах, че е оттеглен, че точно днес ще имам възможност пред вас да кажа няколко думи по един въпрос, който мен ме вълнува много отдавна. И аз освен че ще отговоря конкретно на това, което ме питате, ще си позволя да ви отнема 2 или 3 минути повече, за да ви кажа малко по-нашироко кои са онези неща, които са свързани с влизането в сила на нотариусите и които са извън единия и другия законопроект.
Въпросът, който е наистина по-широко формулиран от госпожа Дончева, дава отговори и на въпросите, които са зададени от господин Личев. И аз затова ще отговоря хронологично какво е направено.
Всъщност има един въпрос, зададен от колегата Джеров. Поискано е да отговоря писмено. Макар срокът да не е изтекъл, аз ще дам писмения отговор сега.
До този момент са изпълнени всички изисквания във връзка с предвидените в Закона за нотариуса срокове. В едномесечен срок от влизането на Закона за нотариусите в сила, бяха подадени в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция заявления от действащи нотариуси и изпълняващи нотариални функции съдии и съдии-изпълнители, които се ползват от привилегията на § 6 от Преходните разпоредби на Закона за нотариусите, пожелали да станат частни нотариуси. Тази привилегия за тези, които не са юристи означава, че нотариусите, които действат, могат да станат по право частни нотариуси когато поискат това, без да се явяват на конкурсен изпит.
Министърът на правосъдието е издал заповеди по чл. 10 от Закона за вписване в регистъра на Нотариалната камара на подалите заявления, а те са общо 110 души досега.
В срока по чл. 10 от Закона за нотариусите са постъпили в министерството общо 110 заявления за правоимащите по § 7 от Преходните разпоредби. И след откриването на местата за нотариуси са били издадени и заповедите им за вписване в регистъра на Нотариалната камара.
Регистърът на Нотариалната камара е изготвен. Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция изготви и на 7февруари 1997 г. е била обнародвана в "Държавен вестник" Наредба за служебния архив на нотариусите. В нея са уредени условията и реда за водене на архива на нотариусите, съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за нотариусите, условията и реда за запечатване, разпечатване и предаване на служебния архив (чл. 36, ал. 3), работното време на нотариалните кантори и редът за тяхното временно затваряне (съгласно чл. 27, ал. 1).
На 7 април 1997 г. със заповед на министъра на правосъдието е било свикано общо събрание на Нотариалната камара, в което са взели участие всички нотариуси и изпълняващи нотариални функции, на които са издадени заповеди за вписване в регистъра на камарата по § 6 от Преходните разпоредби на закона. Общото събрание е приело Устав на Нотариалната камара, избрало е свои ръководни органи, Съвет на нотариусите, Контролен съвет и Дисциплинарна комисия, а също така са били определени и застрахователната сума по чл. 30 от Закона за задължителната годишна вноска на нотариусите.
Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция изготви проект на Наредба за таксите, събирани от Нотариалната камара, одобрена от Министерския съвет и обнародвана в "Държавен вестник".
Министерството на правосъдието изготви и проект на наредба за условията и реда за провеждане на конкурси за нотариусите и след одобрение от Съвета на нотариусите същата бе публикувана в "Държавен вестник" бр. 59 от 29 юни 1997 г.
В бр. 79 от 12 септември 1997 г. и бр. 83 от 30 септември 1997 г. са обнародвани заповедите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, с които на основание чл. 10 от Закона за нотариусите са обявени местата за нотариусите по съдебни райони.
В едномесечен срок в Министерството на правосъдието са постъпили общо 249 заявления за участие в конкурса за частни нотариуси.
Със заповед N ЛСИ-1675 от 2 септември 1997 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция е насрочен конкурс за частни нотариуси, който ще се проведе на 15 декември 1997 г. в министерството.
На 21 октомври 1997 г. в министерството бяха обявени списъците на кандидатите за участие в конкурса за нотариуси. В 14-дневен срок са постъпили молби и документи от онези кандидати, които са обявени в списъка с нередовни документи.

На 21 октомври 1997 г. бе обявен в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и списък по чл. 11, ал. 3 от Закона за нотариусите на съдебните райони, за които не се явиха кандидати за откритите места и за които срокът за подаване на писмени заявления за участие в насрочения на 15 декември конкурс се продължава с един месец.
Предстоящите задачи във връзка с изпълнението на Закона за нотариусите, за който Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция има готовност, са провеждане на конкурса за частни нотариуси, издаване на заповеди по чл. 14, ал. 6 от Закона за нотариусите и за одобряване от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция на графичните печати на нотариусите, за които всъщност става дума, че са ми на бюрото. Наистина на бюрото няма място за печати, те стоят там, където им е предназначението - в инспектората. А също така и внасяне в Министерския съвет на проект на тарифата за нотариалните такси. Нотариалните такси всъщност са таксите, които нотариусите, които извършват нотариална работа, взимат за себе си и от тях заплащат данъците. Те не са такси, които пряко отиват в държавния бюджет.
Проекът на тарифата е изпратен за даване на становище от Министерството на финансите преди много време. Одобряването на тарифата е в пряка зависимост обаче от приемане от Народното събрание на Закона за местните данъци и такси. След провеждане на конкурса министърът на правосъдието и правната евроинтеграция ще издаде заповеди за вписване в регистъра на Нотариалната камара на спечелилите го.
Следователно тарифата не е внесена в Министерския съвет, защото не е съгласувана с министъра на финансите. При многократните лични разговори, които съм имал с него, и разменена кореспонденция е категорично становището, че мнение по тази тарифа ще се даде тогава, когато се гласува Законът за местните данъци и такси. Съвсем в близки дни тази тарифа, с мнението на Министерството на финансите, ще бъде внесена в Министерския съвет.
След излизането на частните нотариуси от районните съдилища ще трябва незабавно да бъдат назначени съдии по вписванията. В тази връзка с Окръжно N 0247 от 8 юли 1997 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция е възложено на председателите на окръжните съдилища да се произнесат за необходимия брой по районни съдилища и за готовността да предложат кандидати.
Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция има готовност да организира своевременно назначаване на съдии по вписванията, така че да не се допусне забавяне на изпълнението на закона и неефективно нотариално обслужване на гражданите.
От това, което Ви казах с оглед на това, което съдържат двата въпроса, отговорът е, че досега няма пропуснат нито един от сроковете, предвидени в закона, за изпълнение на Закона за нотариусите.
Все във връзка с въпросите, ако този закон остане такъв, какъвто е, няма никаква пречка на 15 декември да се проведе конкурсът и има пълна готовност преди 7 януари, т.е. до края на тази година, частните нотариуси да започнат да действат, като съответно са назначени (подготовката вече е завършена) и съдиите по вписването.
Искам обаче да Ви уведомя за нещо, което лично мен ме притеснява и ме притесняваше от първия момент, в който влязах в кабинета на министъра на правосъдието. Неудобствата за стоте души нотариуси или малко повече, очакванията, които имат, трудностите във връзка с разходи, които са правили, са по-малки от неудобствата, които би понесъл българският гражданин, ако при функционирането на частните нотариуси се злепоставят неговите интереси. И аз тук искам да бъда категоричен. Това нещо съм го споделял многократно и непрекъснато с председателката на Камарата госпожа Бележкова и с други от ръководството, които са идвали при мен.
Кои са няколкото неща, които ме безпокоят и ги поставям на вашето внимание, за да прецените тогава, когато решавате по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите?
Първото е следното. Когато имаме няколко нотариуси в един район и се прехвърля един недвижим имот, как ще се гарантира, че наистина първата по време сделка през деня бъде първа по време вписана от съдията по вписването? Няма ли опасност недобросъвестният продавач да посети двама или трима нотариуси през деня в същия район и след това или този, който най-бързо тича до съдията по вписванията, пръв да впише, или при някакво съглашателство при недобросъвестност някой да пропусне да отиде да впише, преди да впише другият, който по-късно е извършил сделката, или да има друга някаква пречка в тази насока и тогава гражданинът, който е дал своите пари и за който няма риск в момента да стане някаква грешка или ако има риск (в моята 45-годишна адвокатска практика съм имал само един случай, където имаше такова пропускане на вписване и Министерството на правосъдието беше осъдено да плати парите), да рискува със своите средства?
Аз много мислех как да стане така, че при липсата на наша компютъризирана система за цялата страна да се избегне този риск, който тежи върху българските граждани. Утре Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция ще бъде първото, което ще е под ударите на онези, чиито интереси ще бъдат злепоставени. Мислех, уважаеми дами и господа, и особено се обръщам към колегите. Дали не може да сложим часа на извършването на сделката като задължителен атрибут в нотариалния акт, което дава възможност Гражданскопроцесуалният кодекс, без изменение?
Трябва да ви кажа, без да използвам името му, че един от ръководството на Камарата ми каза: "Тогава всички ще се надпреварват да слагат още 8,30 ч.", което мен ме изненада, но което ми показа, че щом от този човек го чувам, то е възможно да бъде така.
Опитът, който получих от информация (посетих даже в чужбина няколко водещи адвокатски частни кантори), ми подсказа друга една възможност, която още преди 2 месеца и повече предложих на госпожа Бележкова, на която до този момент не се отговори: без да се изменя законът, Нотариалната камара да има свое решение, в което да задължи нотариусите да правят това, което се прави в чужбина, в Европа - купувачът да не даде парите на своя продавач, а да ги преведе по сметка на нотариуса в деня, в който се извършва сделката. Нотариусът, който ще е получил документа, който е изготвил (документът и парите са по негова сметка), да отиде при съдията по вписванията, да провери дали има направено друго вписване преди него и ако няма направено друго вписване преди него, да впише и да предаде парите на продавача. Ако види, че има направено друго вписване преди него, т.е. вторият, третият, ще си позволя шегата, е тичал по-бързо от него при съдията по вписванията, да върне парите на купувача. Такава е практиката в Европа по този въпрос.
Това нещо, макар да ми беше обещано от госпожа Бележкова, че ще го направят, до този момент не е направено. Това е нещо, което ме смущава и аз търся начин при този закон, с някаква формулирана от мен заповед, да постигна този резултат. Или ако изменяте закона, не знам в проекта, който е включен, просто вчера се върнах от Виетнам и не съм имал възможност да прочета проектите, което означава, госпожа Дончева, че не са поръчани от мен, защото ако бяха поръчани от мен, няма защо да ги поръчвам, аз съм министър на правосъдието и член на правителството, ще направя правителството да ги внесе като законопроект, имам тази възможност и влияние, но може да помислите в закона как да измените това. Това е нещо, което би трябвало да смущава всеки български гражданин след започването на функционирането на частните нотариуси.
Второто, което ме е смущавало и го казах на госпожа Бележкова, тя каза, че нямат нищо против това, но се прие, че не е чак както при приватизацията, е обзавеждането на нотариусите. Имам някакви сигнали, но когато това не е проверено, не бива да се говори, че може да стане по пътя на свързване с един или друг, който икономически е по-силен, и след това да има някаква обвързаност с него. Затова аз предлагах да се приеме от тях една декларация, с която да кажат какъв е произходът на средствата, с които е обзаведена кантората. Чух за средства, които са толкова големи, че лично аз като адвокат 45 години не мога да си представя как с толкова пари мога да обзаведа адвокатска кантора.
Това е второто нещо, което ме притеснява. А като ме притеснява мен, смятам, че притеснява и българските граждани.
Третото нещо, което е свързано, е с неравния старт. Много, много, много юристи идваха при мен да се оплакват, че чл. 6 в закона противоречи на Конституцията, защото позволява на нотариусите, които са на работа, да станат по право нотариуси, а тези, които не са на работа, трябва да се явяват на конкурсен изпит. Трябва да ви кажа, че това не е било притеснение, което ме е спирало да пусна в движение закона, защото все пак този, който е нотариус, работил няколко години, той има своя опит и едва ли е нужно да бъде изпитван. Но ако това категорично е така за София, не е съвсем така за всяко населено място и колегата Корнезов, който е съдия от много дълги години, сигурно ще потвърди. Лично аз, ако трябва да помисля в този момент, ще кажа дали този едногодишен срок, в който те не трябва да се явяват на изпит, не трябва да бъде продължен, да кажем, на един срок от 3 години, в които три години бил ли е нотариус и министърът на правосъдието не е взел инициативата да го уволни, значи той си е гледал добре работата. Защото по принцип министърът на правосъдието трябва да следи работата на нотариусите.
Това са, дами и господа, въпросите, които ме притесняват.
Какво ме притеснява от законопроекта, който е внесен? В законопроекта, който е внесен, ме притеснява изборът на новата камара. Има в момента една камара, аз и вчера разговарях с госпожа Бележкова, ние сме колеги, ще кажа дори и приятели, толкова години съм адвокат, макар и да не съм имал много нотариална работа, е, че те са сключвали договори, те са юридическо лице, създадено със закон. Заедно с това обаче тези, които ще бъдат новоизбрани, ще влязат с конкурс, защо трябва да се подчинят на една камара, на която те не са участвали в избора й? И аз вчера говорих с госпожа Бележкова, независимо дали ще има промени в закона или не, че е редно, след като започнат да работят тези, които са по право, и тези, които са с конкурс, да се направи наново общо събрание, при което да се избере една нова обща камара и да се знае, че всички те заедно са избрали тази камара за себе си.
И сега - какво ми е отношението към законопроектите. Мисля, че притесненията, които имам, показват какво ми е отношението. Има и един законопроект, който е изтеглен. Това е паралелното съществуване на частен и държавен нотариат. Аз разбрах от госпожа Бележкова вчера, че има такъв законопроект, след това разбрах, че е изтеглен. Това е немската система. Нещо много сериозно, по което трябва да се помисли. Особено в един момент, когато ние правим първите стъпки, дали трябва веднага да направим крачката изведнъж за всички или трябва да оставим една възможност и едното, и другото да функционират паралелно. Вие помислете. Аз казах на госпожа Бележкова, че не съм готов да взема отрицателно отношение към такова едно решаване.
И за да завърша, остава последният въпрос - за тарифите. Проверката, която направих, показва, че те не са равни на онова, което адвокатите в момента вземат като адвокатска услуга за същото. Те са в някои случаи доста по-големи от адвокатската услуга. Оттук идва и напливът на хората, които се редят пред нотариусите. Те се редят пред нотариуса, първо, защото се каза, че се увеличават оценките на имотите, второ, защото се каза, че се увеличават таксите и след това за адвокатските тарифи. И оттам дойде напрежението. И тук няма да спестя на нотариусите, че те помогнаха за това напрежение, защото някак си не им се щеше бързо да се извършват сделките и трябваше нашата намеса. Тази намеса не даде онези резултати, които очаквахме, защото аз очаквах, че хората ще се подчинят на една административна заповед повече и през лятото ще работят по-активно. Нещо, което не навсякъде стана.
Следователно Министерството на финансите ще направи своя баланс с оглед на местните данъци и такси и явно е, че то ще вземе отношение какви трябва да бъдат тарифите на нотариусите.
Аз, разбира се, ще внеса в Министерския съвет това, което е съгласувано с Нотариалната камара, защото така е и в закона, а Министерският съвет ще реши какъв да бъде размерът на тарифата, която се ползва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин министър. Вашият отговор наистина беше твърде обширен и аз мисля, че така трябва да се отговаря на един въпрос, който все пак вълнува твърде много хора в страната.
Аз също така разбрах, че Министерството на правосъдието е направило твърде много и има готовност по сега действащия закон наистина от началото на следващата година да започнат работа частните нотариати. Остава вече работата, която трябва ние да извършим тук, с приемането на промените, предложени в закона, но това вече е извън Вашите правомощия.
Все пак аз не мисля, че това засяга само нотариусите, персонала, който те вече са подготвили за работа. Това засяга почти всеки български гражданин. От следващата година вече ще има един бурен, предполагам, пазар на земята. С приватизацията, както и с данъчните закони ще се увеличи също така прехвърлянето на недвижимите имоти. Всичко това смятам, че още през януари ще доведе до още по-голям хаос. Защото сега наистина има хаос пред нотариатите. И ако ние не направим всичко възможно да се спази срокът, който е очакван от цялото общество, от следващата година да започнат работа частните нотариуси, независимо от различните възражения, които имат и гилдията на адвокатите и някои други, то ние ще бъдем длъжници на обществото и наистина ще създадем много трудности. Аз се надявам, че това няма да стане и, разбира се, това е задължение на всички колеги в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Госпожа Дончева, заповядайте!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Гоцев, уважаеми дами и господа! Аз съм съгласна, че отговорът трябва да бъде подробен, но не съм съгласно да смесваме два въпроса - тези, които са поставени днес в рамките на парламентарния контрол, и другите, които бихме обсъждали, когато започнем да гледаме промените в закона. Всеки закон би могъл да бъде променян в една или друга посока.
По това, което е свършено до момента в прилагането на закона, би трябвало да се съгласите, че голямата част от практическата дейност свършиха действащите нотариуси. Министерството на правосъдието прие наредбите, които прие, но те бяха подготвени от колегите нотариуси. Така че нека да не обезсмисляме техния труд досега.
Второ, до 7 януари има вече твърде малко време, малко повече от месец. Не можем да назначим съдии по вписванията, които да нямат практическа възможност да влязат около месец заедно с действащите нотариуси, за да има едно нормално приемане-предаване на архив. Ако Вие не назначите в много кратки срокове, независимо кога окръжните съдилища Ви съобщават бройките за съдии по вписванията, ние реално ще създадем вакуум в дейността по вписване, която няма с какво да запълним, и ще увредим интересите и на гражданите.
Министерството и Нотариалната камара вече трябва да организират Комисията по избора. Срокът е 15 декември, от никоя квота не са избрани участници в комисията. За какви мутри си говорим, които били мотивирали финансово комисията, когато Вие знаете, че отникъде не са избрани участниците в комисията, включително от вашето министерство? А Вие знаете, колко лесно Министерството на финансите може да минира една тарифа. Между другото, още през м. май е внесено искането за тарифата, Вие знаете с какъв благовиден претекст министърът на финансите е отказал. Поискал е текстови поправки, внесени са текстовите поправки и към момента въпросът виси.

Закон за местни данъци и такси има и в момента, няма никаква пречка да се събират такси по него, а утре да се събират в някакъв друг размер. Печатите отлежават на Вашето бюро. Не знам защо отлежават. Очевидно вече, за да създадат практически проблем.
Съжалявам много, господин председател, обаче тъй като министърът засегна и много други въпроси, смятам че е редно да уведомим българската общественост, че до момента тези действащи нотариуси, които очевидно трябва да изнесат прехода на плещите си, поради своята професионална квалификация, не поради привилегията си, не трябва да бъдат спъвани и връщани назад. Подготвени са наредби, бройки, проекти за тарифа, готов е публичният регистър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... общият регистър, азбучникът, ведомостта и всичко останало. Как ще обезмислим това и ще го върнем обратно? Ами офертите им за застраховки са готови. Готови са например офертите за общата информационна система, която...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекъсвам Ви, защото отдавна Ви изтече времето.
Думата за процедура има госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за предложения по два процедурни въпроса.
Първото предложение е за удължаване на работното време днес с два часа до приключването на точката в дневния ред - Закона за корпоративното и подоходно облагане, както и двете ратификации, които имаме в програмата.
Освен това второто ми процедурно предложение е за насрочване на извънредно заседание във вторник, 25-и, със следния дневен ред:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите.
3. Закон за Върховния административен съд - второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване поотделно двете предложения.
Първото предложение е за удължаване на днешния работен ден. Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 136, против - 42, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Предложение за извънредно заседание на 25 ноември, 14,00 часа следобед, при обявения дневен ред. Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 137, против 33, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преди да продължим, господин министър Гоцев имаше право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаема госпожо Дончева, съжалявам че я няма, но аз наистина не разбрах причината на нейното раздразнение. Никога не съм отричал онова, което са направили нотариусите, толкова повече, че те по закона са били оторизирани и задължени да направят това. Всъщност всичко, което са извършили и което е наистина много, е в изпълнение на задълженията, които действащият закон е поставил.
Онова, което е било задължение да прави министерството, дали предишното ръководство на министерството е искало да го направят нотариусите, а то да го подпише, това не мога да ви кажа. Но поне от 22 май тази година това, което се работи от Министерството на правосъдието, се работи в Министерството на правосъдието и не го подписвам преди да го прочета и преди да го одобря. Така че наистина не виждам за какво става дума.
Аз никога не съм казвал, че въпросът за камарата е свързан с тази дума, която не обичам да употребявам, но тя е и ще я повторя "смут". Такова нещо нито сте чули от мен, нито съм го казвал, нито го мисля. Аз казах нещо друго, което и мнозина други мислят и го правят.
Що се отнася до това дали ще има или няма да има време, нека да направим така, че ръководството на Министерството на правосъдието да си прецени и разчете времето и да съобрази какво трябва да направи. Защото досега никакъв срок не сме пропуснали.
А във връзка с назначаването на съдиите по вписването, трябва да се знае от всички - вие като парламентаристи го знаете най-добре, - то е, че за да се назначи някой, трябва да има щат. А щатът за тези хора ще бъде освободеният щат от нотариусите. Това ще стане едновременно - започването на едните и вписването на другите. А що се отнася до опита, от много месеци досега тези хора са във връзка и се обучават за работата, която правят, без да е имало нужда да чакам да ме подсети колегата Дончева, че те трябва да направят това, което вече правят.
А за общите опасения, това, което ви казах и които висят, аз мога да ви кажа, че няколко народни представители от групата на Демократичната левица, с които съм в отлични колегиални отношения, изразиха пред мен същите опасения, които аз споделих, а някои от опасенията ми дори бяха подсказани от тях. Така че и тук, струва ми се, ще имаме единомислие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев.

Продължаваме с точка първа от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 60. (1) За неудържаните и невнесените в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на чл. 56, 57 и 58.
(2) Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 58 авансови вноски, върху разликата се събира законна годишна лихва към 31 декември на съответната календарна година."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков: в чл. 60 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 60, ал. 2 думите "законната годишна лихва" се заменят с "лихва равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народните представители Александър Томов и Иван Бойков е оттеглено.
Моля, гласувайте чл. 60 така, както е предложен от вносителя, с корекцията, която се прави в ал. 2, в която думите "законната годишна лихва" се заменят с думите "лихва, равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта".
Гласували 142 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 17.
Член 60 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава единадесета
Преотстъпване на данък върху печалбата
Чл. 61 (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпват на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди, в които трудоустроените лица и инвалидите са не по-малко от:
1. за слепи и слабозрящи - 30 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност;
2. за всички останали заболявания - 50 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност.
(2) В случаите по ал. 1 данъчно задължените лица начисляват, но не внасят данък върху печалбата и данък за общините.
(3) Данъкът върху печалбата на юридическите лица се преотстъпва и когато броят на трудоустроените лица и инвалидите е под нормите по ал. 1. Преотстъпването се извършва пропорционално на увредените лица към общия брой на персонала.
(4) Преотстъпените средства по предходните алинеи се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършват с наредби на националните организации на и за инвалиди, съгласувано с министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава единадесета и чл. 61 така, както са предложени.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава единадесета и чл. 61 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 62. (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва за текущата година на юридическите лица, които увеличават числеността на персонала в райони с безработица над средния за страната процент.
(2) Размерът на преотстъпения данък е пропорционален на увеличената численост на персонала."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 62, ал. 1 след думата "увеличават" се добавя "спрямо предходната година средната".
Комисията подкрепя предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е ясен тоя текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ясен е. Инкорпорирай го в основния текст и ще видиш.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може.
Има думата господин Димитров, по предложението на господин Цонев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, за мен основният текст е неясен. Предложението на господин Цонев е уточняващо, но мисля, че може още да се доуточни. Защото после като излезе правилникът, ще се чудим за какво става дума. Трябва да се знае точно какъв е размерът на преотстъпения данък.
".... Пропорционален на увеличената численост на персонала".
Аз не знам? Според мен, за всеки допълнително нает човек трябва да има определена сума от данъка. Аз бих желал госпожа Андреева да каже каква е тяхната идея. Защото така текстът е толкова разтеглив, че дава много големи права на Министерството на финансите.
Вярно, че от една страна и текстът по ал. 1 дава право, да кажем, в половината от районите да се преотстъпва тоя данък. Но те трябва да имат точната идея. Иначе ще се получи нарушение на Конституцията, че данъкът ще се определя не от закона, а от някой данъчен служител. Ако обичате, госпожо Андреева, може би и Вие трябва да вземете отношение. Искаме да уточним текста.
Аз бих желал така: "За всеки допълнително нает да се преотстъпва определен процент от данъка". Вие кажете колко - един процент ли, половин процент ли, една стотна от процента ли? Кажете го, за да се знае точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Начинът на преотстъпване е както на ал. 3 в чл. 61. Принципът на преотстъпването е единен - както в този член, по отношение на безработица, така и за инвалидите. "Пропорционално" означава в процент за всяка една бройка. Вие искате да уточним текста изрично?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За всеки процент назначен персонал, увеличен процент от данъка. В предишните закони, даже и в Указ 56 имаше, ако на следващата година персонала намалее какво става.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: За следващата година от следващата печалба вече не се ползва тази отстъпка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той може да направи комбинация с вас, за да вземе парите и да закрие предприятието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: При тези варианти, ако ги разглеждаме така, трябва да се превърнем в полицаи спрямо предприятията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Отваряте врата за злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 62 така, както е предложен, с приетото изменение в ал. 1 след думата "увеличават" се добавят думите "спрямо предходната година средна численост".
Гласували 156 народни представители: за 133, против 12, въздържали се 11.
Член 62 е приет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин председател, искам думата за едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По текста, който гласувахме вече?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Няма значение, защото трябва да се уточни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има значение. Голямо значение има.
Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): По-важно е да направим добър законът, отколкото да спазваме стриктно правилника.
Госпожо Андреева, аз се извинявам, че пак се обръщам към Вас. За мен възникна въпроса и с понятието "район". Хайде помислете в допълнителните разпоредби да уточним понятието "район", за да знаем дали става дума за община, или за някакъв друг район.
Аз мисля, че става дума за община. Може би в допълнителните разпоредби да сложим, че по смисъла на чл. 62 под "район" се разбира "община", за да се знае.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Да пишем тогава "община".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото иначе "район" може да е бивш окръг, може да е и района на Източните Родопи, да кажем, Бургаския район...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уместно е.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има забележки да не бъде "численост", а да бъде "средносписъчен състав".
Госпожо Андреева, елате да го обясните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Сравнявали сме двата метода за средносписъчен състав и средна численост. Ако пишем "средносписъчен състав" увеличението средно за годината ще се получи твърде малко и може би преотстъпеният данък като стимул ще бъде твърде малък. Само заради това сме избрали "средна численост". Защото в предходните години, когато имаше подобни преференции по отношение на безработица, ако си спомняте, бяха твърде несъществени и фактически нямаше реален резултат или промяна в увеличаване броя на наетия персонал или откриването на работните места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи предлагате да остане "численост"?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Да. Затова съвсем съзнателно сме сложили "средна численост на персонала".
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Има разлика в методиката за изчисляване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Точно така, има разлика в методиката за изчисляване.
Да, точно това имам предвид. При изчисляването на средната численост ще се получи по-висок брой персонал, за който да се преотстъпва данък. Тоест, да бъде по-значим преотстъпения данък. При "средносписъчен брой" се получава твърде малко увеличение. Като сме правили конкретни изчисления ни се струва, че не би бил значим размерът като стимул.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): "Средна численост на персонала".
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: То пише: "средна численост на персонала".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така пише - "средната численост на персонала".
Тук е ясно. Само в ал. 1 на чл. 62, ако се съгласим вместо думата "райони" да се запише думата "общини"?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При обсъждането на този текст и в Икономическата комисия, когато се гледаше проектът за изменение, тоест цялостният проект за нов Закон за чуждестранните инвестиции, възникна един въпрос, който не може да не е провокирал и вашето внимание сега.
Като надникнете в статистиката, вие ще видите, че половината от общините имат число за безработица над средното с 1 на сто, с 1,5 на сто. Веднага за много от вас, а и за бизнеса, възниква въпросът: добре, в район, в който тя е 16 на сто, и други райони, където е 16,5 - 17 на сто, вторият район има предимство. Ставаше дума с основание тогава - и аз бях един от тези, които внушаваха, но явно не се получи по-нататък, а и аз не съм внимавал в подкрепа на това предложение, да има някакво число за превишаване на тази средна безработица - 5 или 10 на сто. Тоест да насочим тази преференция към райони, където положението е сравнително по-тежко. Безработицата е бич за цялата страна и неоснователно е едни предприемачи в район със средното число да бъдат без тази преференция и в съседни райони - с 1 - 1,5 на сто да ползват преференция. Много е тънка границата. Това е първият проблем.
А що се отнася до "райони", господин Димитров, ако остане "райони", този термин може да бъде оформен като включващ няколко общини.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И кой ще го прави това? Данъчният служител или ние?
СТЕФАН СТОИЛОВ: В рамките на областта, господин Димитров, е едната възможност, или между две области - двамата управители на области. В това виждам аз едно решение, за да се запази това понятие "райони". Може да се отиде и на "общини" и да се образува един район от пет или петнадесет общини.
Но по-важният въпрос е за необходимостта да има едно число, превишаващо средната за страната безработица, когато ние ще насочим този преференциален режим. Иначе ние неоправдано дискриминираме предприемачите в останалите части на страната, които са на средното равнище, които са около средното равнище. Значи, едните са с 12, другите с 14,5 на сто. Обърнете внимание на разликата, а не за "общини" или "райони". Разликата ще бъде минимална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Да, ще Ви дам думата, господин Димитров. И аз искам да направя една реплика. И понеже няма кой да ме замести, няма как да сляза оттук.
Във всеки закон от правна гледна точка, където има цифри, винаги има случаи, които остават под цифрата, които са над цифрата и има някакво чувство за несправедливост.
В изказването на господин Стоилов има логика. Същевременно веднага ще добавя. Ако, примерно казано, ние кажем в райони с безработица 10 на сто над средния за страната процент, веднага ще се каже: значи до 10 процента нищо не печелят, а при 11 на сто изведнъж печелят. А тук е между 50 и 51. Така че логиката е еднаква.
Господин Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Искам една кратка реплика да направя по два пункта.
Господин Стоилов, в Конституцията пише, че данъчните облекчения и утежнения се въвеждат само със закон. И в момента точно това правим. В закон!
Обаче едно тълкувание на Конституционния съд казва, че всички елементи на данъка, включително и данъчната основа и т.н., трябва да се определят със закон.
Така че нека да не даваме право на областните управители или на други чиновници да казват какво е район. Мисля, че "община" е съвършено ясно.
По другото Ваше предложение, да, вярно е, че едните са над средното, други са под средното. Обаче питате ли се защо в някои райони има безработица, чувствително над средната? Сигурно защото там има точно неблагоприятни условия за инвестиции. Сигурно, защото няма развита инфраструктура. Може би няма необходимия образователен потенциал и т.н.
Преференцията не е чак толкова голяма, че да навреди на фиска. Мисля, че това, което каза госпожа Андреева, е достатъчно, защото все пак протоколите вървят заедно със законите. На един процент - увеличаване. Много е трудно, където нямаш нищо, да увеличиш процента на заетост, защото става дума за инвестиции, а не за назначаване само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Ще си позволя да прочета изцяло текста на чл. 62, преди да го гласуваме отново.
"Чл. 62. (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва за текущата година на юридическите лица, които увеличават спрямо предходната година средната численост на персонала в общини с безработица над средния за страната процент.
       (2) Размерът на преотстъпения данък е пропорционален на увеличената" - добавя се думата "средна" - "средна численост на персонала", за да има съответствие между първата и втората алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Член 62 е приет.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов чл. 62а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 62а. Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон пенсионни и здравноосигурителни фондове, висши учебни заведения, както и държавни и общински здравни заведения за стопанската им дейност, която е пряко свързана с или е помощна за осъществяване на основната им дейност."
Има още едно предложение за чл. 62а - на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков, но те са по друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поотделно ще ги гледаме и гласуваме.
По това предложение на народния представител Йордан Цонев за нов чл. 62а има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Новият член 62а е приет.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков на нови членове 62а, 62б и 62в, които евентуално ще станат 62б, 62в и 62г.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Направо ги чета като членове 62б, 62в и 62г.
"Чл. 62б. (1) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, регистрирани до влизането в сила на този закон и членуващи в национални кооперативни съюзи, създадени до тази дата, данъкът върху печалбата се преотстъпва за срок от пет години при спазване на следните условия:
1. националните кооперативни съюзи създават специални фондове, в които се внасят 50 на сто от преотстъпените суми на данъка;
2. кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения данък върху печалбата в специалните фондове по т. 1 в сроковете за внасянето му в бюджета;
3. преотстъпеният данък върху печалбата се изразходва за инвестиционни цели и субсидии.
(2) Националните кооперативни съюзи ежегодно отчитат пред Министерството на финансите целевото разходване на преотстъпения данък върху печалбата.
Чл. 62в. (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, чиято производствена дейност се основава изцяло на безотпадъчни или малко отпадъчни технологии и/или които произвеждат енергия изцяло от отпадъци, за срок от пет години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на съоръженията и при наличие на положително решение на компетентния орган по оценка за въздействие върху околната среда, съгласно чл. ... (не е цитиран) от Закона за опазване на околната среда.
(2) Юридическите лица, ползващи преотстъпването на печалбата по ал. 1, се определят ежегодно до 30 декември по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 62г. Освобождават се за период от три до пет години 50 на сто от инвестиционните разходи за отрасли, обявени от правителството за приоритетни."
Комисията не подкрепя предложението. Искам само да уточня за първия член - чл. 62б - за кооперациите, че не го подкрепяме, защото в сега действащия закон има такава преференция, която е с петгодишен срок и след влизането на този закон в сила тя остава, тоест за следващите четири години кооперациите ползват тази преференция и не мисля, че проблемът е в една година, в разликата между четири или пет години. Така че аз мисля, че този член си остава. За другите вероятно вносителите ще се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По първия член 62б?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Вярно е това, че в Преходните разпоредби е предвидено запазването на дадените със стария закон преференции и в конкретния случай този петгодишен срок се запазва. Така че по същество предложението се приема. Освен, разбира се, ако Народното събрание не тръгне по пътя на това да превърне тази преференция в постоянна. Но аз съм убеден, че такава склонност няма да има и затова няма да настоявам.
Обърнете внимание на чл. 62в. Всъщност това е една форма, чрез която ние се връщаме към създаване на решение в посока, за която пледираха много народни представители от различни парламентарни групи в хода на обсъждането и срещу първото, и срещу второто четене на този законопроект в бюджетната комисия.
И понеже става дума да бъде активирана инвестиционната дейност максимално, да бъде подпрян проектираният растеж за 1998 и следващите години, тук се прави предложение на основата на списък, предлаган от Министерския съвет, така както беше предвидено в действащи закон към момента на приемане на бюджета, да бъдат обявени производства, сектори или отрасли, в които този преференциален режим да стимулира една по-интензивна инвестиционна дейност.
Това е философията, това е мотивът на предложението. Както решите, но такава една стъпка се вписва много добре изцяло в онази философия, която се изповядва, бих казал, не само от събранието, но и цялото общество за максимално активиране на факторите, които биха съдействали за постигане влизането на България в една друга траектория - на положителен икономически растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Част от предложенията, свързани с кооперациите, бяха защитени от професор Стоилов. Аз бих искал отново да привлека вашето внимание за преотстъпването на данък върху печалбата на юридическите лица, чиято производствена дейност се основава изцяло на безотпадъчни или малко отпадъчни технологии, които произвеждат енергия изцяло от отпадъци за срок пет години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на съоръженията и при наличие на положително решение на компетентния орган по оценка за въздействие на околната среда, съгласно Закона за опазване на околната среда.
Това е решение, което ние сме взели с вас, има го в Закона за опазване на околната среда и го направихме в предишната сесия. Мисля, че и днес, когато обсъждаме, разбира се, в новата ситуация, в пакет данъчните закони, това решение е актуално и ние трябва просто да го препотвърдим. Не трябва да правим ревизия на закон и то в една същинска част - за околната среда, каквато би се получила, ако ние не препотвърдим своето решение.
Така че моята молба към вас е да подкрепите направеното предложение и съответно това решение, което вече го има, още веднъж да го потвърдим в този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за нов чл. 62б. Става дума за кооперациите.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 50, против 100, въздържали се 7.
Не се приема предложението.
Нов чл. 62в. Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 41, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
И нов чл. 62г. Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 39, против 107, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава дванадесета - Данъчно третиране на лицензираните инвестиционни дружества".
Има предложение на народния представител Венко Вълчев - заглавието се изменя така: "Данъчно третиране на лицензирани инвестиционни дружества и инвестиционни посредници".
Комисията не подкрепя това предложение. Подкрепя текста на вносителя за глава дванадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! В писмения текст, който аз представих на комисията, това предложение за промяна в заглавието на тази глава беше свързано и с предложение за промяна в названието на глава четвърта. Ще ви помоля да погледнем отново там, сигурно вече е гласувана, но става така, че в две глави се третира въпросът за лицензираните инвестиционни дружества. Аз бях предложил в глава четвърта да отпадне названието "Лицензирани инвестиционни дружества", тъй като и без това в целия чл. 39...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отпаднала е цялата глава четвърта.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Отпаднала ли е? Благодаря. Значи съм напълно удовлетворен. Извинявайте.
По заглавието на глава дванадесета. Аз съм удовлетворен, че в закона се предвижда специална глава, която да третира данъчното облагане на субекти на капиталовия пазар. Очевидно този пазар ще се развива. Тези субекти работят в една много специфична атмосфера и наистина е наложително ние да ги отделим в отделна глава. Нищо, че текстовете засега са само един или два, това има своя смисъл. Така че аз напълно подкрепям този подход.
Но вижте какво става в случая. Ние обръщаме едно сериозно внимание на едни субекти, които са все още имагинерни. Това са лицензираните инвестиционни дружества. И в същото време не обръщаме внимание на едни субекти, които са реално съществуващи. В България в момента няма лицензирано инвестиционно дружество и доколкото знам няма и подадени документи за лицензиране. И по моя преценка, ако държавата не предприеме някаква форма на административно внушение към приватизационните фондове да се развият именно към инвестиционни дружества, аз се опасявам, че няма и да има желание в скоро време някой да се лицензира като инвестиционно дружество. Причината е ясна. Там се влиза в един жесток контрол от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, от който всички бягат. В същото време обаче имаме към 60 лицензирани инвестиционни посредника, имаме поне стотина дружества, които чакат на опашка да бъдат лицензирани. Сигурен съм, че ще има поне още 200 дружества, които ще искат да бъдат лицензирани. Това са много активни стопански субекти.
Струва ми се, че поне за втория тип инвестиционни посредници, става въпрос за големите инвестиционни посредници, които са с капитал до 250 млн.лв. и които имат право освен посредническата дейност да купуват и да продават акции и ценни книжа за своя сметка, и които имат право да поемат разпространението на емисии, на емитенти, тези инвестиционни посредници, независимо от думата "посредник", като предмет на дейност стоят много близко, те са почти идентични с предмета на дейност на инвестиционните дружества. И ми се струва, че покупко-продажбата на ценни книжа за своя сметка ние спокойно можем да я третираме като една портфейлна, дълготрайна инвестиция от този род дружества, специално за тях. Не говоря за посредническата дейност за чужда сметка. И затова съм предложил да включим и лицензираните инвестиционни посредници в главата, за да можем след това да приемем и текста, който съм предложил в чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията не подкрепи това предложение, господин Вълчев, защото главата третира само лицензираните инвестиционни дружества. Ако няма такива, те ще се появят, защото това е неминуемата логика на процеса, който се развива в страната. Но инвестиционните посредници, които на този етап извършват основно брокерска дейност и за което получават комисионни, ние не искаме да ги извадим извън обсега на облаганите с данък печалба. Такива предложения имаше и когато ставаше въпрос за ДДС и други преференции в други данъци. Там пък се предлагаше дейността на тези инвестиционни посредници да влезе като финансова услуга, защото били близки до финансовите услуги. Ние обаче счетохме и там, че те извършват посредническа дейност и затова не се прие този принцип. Затова не го включваме и в наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев за промяна в заглавието на глава дванадесета.
Гласували 156 народни представители: за 20, против 108, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета, както е предложено от вносителя и от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава дванадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 63. (1) Лицензираните инвестиционни дружества не се облагат с данък върху печалбата за частта от тяхната печалба, произхождаща от търгуване с дългосрочни ценни книги.
(2) Дивидентите на акционерите се облагат по общия ред."
Предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 63:
1. В ал. 1 думите "дългосрочни ценни книжа" се заменят с конкретно изброяване на вида книжа, за които се отнася текста.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Лицензираните инвестиционни посредници не се облагат с данък печалба за частта от тяхната печалба, произхождаща от търгуване с ценни книжа за своя сметка."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълчев, искате ли думата? Заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Комисията не подкрепя предложението, но аз виждам, че по същество първото предложение е прието, тъй като в т. 25 на Допълнителните разпоредби е дадена разшфровка на термина "Дългосрочни ценни книжа" и аз съм удовлетворен от това.
По отношение на новата ал. 2, това е логическо следствие от предложението, което в началото се опитах да аргументирам пред вас - за необходимостта да включим и инвестиционните посредници в същия режим. Става въпрос за инвестиционните посредници от голям тип, които тъгуват книжа за своя сметка. Само това, а не чисто посредническата дейност, която бихме могли да кажем, че е спекулативна в добрия смисъл на думата. Според мен търгуването за своя сметка, за собствен портфейл е дейност идентична с това, което биха правили лицензираните инвестиционни дружества и тя би трябвало да попадне под същия режим.
И едно допълнение към аргументацията: по принцип в капипаловия пазар във всички страни най-рисковият субект, това е инвестиционният посредник. И ако на някого ще даваме нещо като преференция, то би трябвало според мен точно на този посредник да я дадем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да поставям първото предложение на гласуване. Искате второто предложение да бъде гласувано.
Моля, гласувайте предложението на господин Вълчев за създаване на нова ал. 2. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: 29 за, 97 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 63, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: 127 за, няма против, 11 въздържали се.
Член 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава тринадесета
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 64. (1) При приватизиране на държавни или общински предприятия със 100 на сто държавно или общинско участие органът по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия превежда в приход на държавния, съответно общинския, бюджет дивидента, полагащ се на държавата или на общината за периода от началото на годината до първата приватизационна сделка.
(2) Дивидентът се изплаща от цената по приватизационната сделка, като остатъкът се разпределя по реда, определен в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Дивидентът се внася в 3-дневен срок от плащането на цената."
Няма предложения по този член и тази глава.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте наименованието на Глава тринадесета и текста на чл. 64, както е предложен от вносителя.
Гласували 154 народни представители: 151 за, няма против, 3 въздържали се.
Наименованието на Глава тринадесета и текстът на чл. 64 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава четиринадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 65. Който не внесе дължимия данък по чл. 43, ал. 6, чл. 44, ал. 2, чл. 52, ал. 1, чл. 54, 56, 57 и 58, се наказва с имуществена санкция в размер на невнесения данък.
Чл. 66. (1) Който не подаде данъчни декларации по чл. 43, ал. 6, чл. 53, алинеи 2, 3 и 6 и по § 2, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби в предвидените срокове, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба до 1 000 000 лева.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е 1 500 000 лева.
Чл. 67. За неиздаване на фактура за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага санкцията по чл. 56, ал. 3 от Закона за счетоводството.
Чл. 68. В случаите на нарушение по чл. 43, ал. 6, чл. 44, ал. 2, чл. 53, алинеи 2, 3 и 6, чл. 54, 56, 57, 58 и по § 2, ал. 2 на представляващите данъчно задължените лица, ако не подлежат на по-тежко наказание, се налага глоба до 500 000 лева.
Чл. 69. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателните постановления се издават от началника на Главно управление "Данъчна администрация" или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 70. (1) Данъчните органи са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни по служба. Такива сведения се предоставят на съответните органи в предвидените от закона случаи.
(2) Нарушителите по ал. 1 се наказват с глоба в размер от 500 000 до 1 500 000 лева, ако не подлежат на по-тежко наказание."
По Глава ХIV - Административнонаказателни разпоредби и чл. 65, 66, 67, 68, 69 и 70 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте наименованието на Глава четиринадесета и членове 65-70 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 151 народни представители: 151 за, против и въздържали се няма.
Заглавието на Глава четиринадесета и членове 65-70 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Корпоративно облагане" е облагане на печалба и доходи на юридически лица и неперсонифицирани дружества.
2. "България или страната" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
3. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, и по съребрена линия - до четвърта степен включително;
б) работодател и работник;
в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
г) съдружниците или акционерите;
д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лица;
ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
з) лицата, едното от които е търговски представител на другото; и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
4. "Обичайна печалба" е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.
5. "Доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем.
6. "Дивидент" означава:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително и в неперсонифицирани дружества, и от други корпоративни права, третирани като доходи от акции, невключващи доходите от вземания за дълг;
в) извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял в капитала на същото юридическо лице, независимо дали то има текущи или натрупани (акумулирани) приходи и печалби;

г) частта от цената на прехвърлени от съдружник или акционер дялове, надвишаваща тяхната първоначална стойност съгласно счетоводните документи;
д) частта от ликвидационната квота на всеки акционер или съдружник, надвишаваща неговите разноски за придобиване на акции и дялове.
7. "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа. Наказателните лихви за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на глава четвърта.
8. "Авторски и лицензионни възнаграждения" означава: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
9. "Възнаграждения за технически услуги" означава: плащания за услуги от консултантско естество, включително и по поддръжка и инсталиране, оказвани от чуждестранни лица, освен ако услугите са извършени чрез място на стопанска дейност.
10. "Пазарна цена" е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена на услугите се определя според условията на пазара, от който произлизат, а на стоките - според условията на пазара, на който се реализират.
11. "Чуждестранно физическо лице" се определя съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица.
12. "Данъчен кредит" означава правото при определени условия да се приспаднат суми от дължимия данък върху печалбата и доходите на вече платени данъци или от данъчната основа.
13. "Място на стопанска дейност" е:
а) определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или база, посредством която чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: място на управление, клон, търговско представителство, регистрирано в страната, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект за извличане на природни ресурси;
б) извършване на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон.
14. "Социални разходи" са: предоставените на персонала, включително и на този по договори за възлагане на управление социални придобивки, съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда и отчетени като разходи за дейността.
15. "Скрито разпределение на печалбата" са различни плащания в брой или в натура, отчетени като разходи, направени от данъчно задължените лица в полза на съдружниците, акционерите, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност.
16. "Разходи за подобрения, реконструкция и модернизация, водещи до увеличаване стойността на дълготрайните активи" са разходите, в резултат на които се променя функционалното предназначение на актива или които водят до цялостна или частична промяна на технологичното оборудване и обзавеждане на производствени и обслужващи сгради и съоръжения.
17. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
18. "Преотстъпване на данъка" е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на този закон и начислени суми за данъка, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице или се разходват за цели, определени със закон.
19. "Облекчения" по смисъла на чл. 25 са тези по чл. 23, ал. 3, т. 1 и 5 и по чл. 32.
20. "Спонсорство" е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даденото от страна на спонсора. Когато спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация - реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, се прилагат правилата за търговска сделка, съгласно чл. 286 от Търговския съвет.
21. "Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги посредством материали, публикации (списания, вестници, каталози, алманаси, проспекти, указатели, справочници), радиопредавания, обяви, телевизионни клипове, рекламни предавания и др.
22. "Франчайз" е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители.
23. "Франчайз-договор" е договор, при който едно предприятие - франчайзодател, дава на друго - франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайз за определени видове стоки или услуги.
24. "Факторинг" е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение.
25. "Разходи за ремонт" са разходите, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране.
26. "Дългосрочни ценни книги" са акции, както и ценни книги, изразяващи вземане с падеж повече от една година."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков:
В § 1, т. 2, буква "г" да отпаднат думите "или акционерите".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В § 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 буква "г" се изменя така:
"г) съдружниците или акционерите, притежаващи повече от 5 на сто от акциите с право на глас;"
- В буква "д" цифрата "5" се заменя с "10".
- В буква "е" думите "или косвено" да отпаднат или да се даде разшифровка на израза "косвено контролиране".
2. В т. 5:
- В буква "г" думите "първоначална стойност" се заменят с "номинална стойност;
- В буква "д" думите "неговите разноски" се заменят с "покупната цена".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В § 1:
1. В т. 5 букви "г" и "д" да отпаднат.
2. В т. 12 се предлага нова буква "в":
"в) трайно извършване на търговски сделки с местоизпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или база;"
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представител Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
В § 1:
1. В т. 1 думите "и неперсонифицирани дружества" да отпаднат.
2. Точка 13 се изменя така:
"13. "Разходи за социални мероприятия" са разходите за: издръжка на столове и поевтиняване на храната в тях; сумите, изплащани за храна или предоставена храна в натура на работниците и служителите в предприятия, които нямат собствени столове; заплащане на разходи за почивка на персонала, заплащане на наеми, заплащане на разходи за ползване на обществен транспорт от персонала, заплащане на лекарства и медицинско обслужване; издръжка на здравни пунктове; поддържане на ползвани от персонала културни и спортни бази и почивни станции; установени със закон вноски за доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване за сметка на работодателя и социални помощи за персонала; отпускани по решение на общото събрание на колектива. Даден вид разход се признава като социален, когато се ползва по право от всички лица по трудов договор."
Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълчев, желаете ли да обосновете предложението си? Имате думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, три от предложенията аз ги считам за предложения по същество, а двете просто като редакционни поправки. Виждам обаче, че това, което е предложил господин Цонев - да отпаднат поначало буквите "г" и "д", това ме удовлетворява и аз оттеглям двете си първи предложения - по отношение на буква "г" и "д" на § 1.
По отношение на буква "е". Смущава ме терминът "косвено контролиране". Всеки, който се е сблъскал със ситуацията, при която държавен чиновник - данъчен или друг тълкува понятие в закона, всеки може да разбере какво означава това да се тълкува понятието "косвено контролиране" по отношение на стопанска дейност.
Ето защо моето предложение беше да отпадне терминът "косвено". Защото аз може косвено да контролирам един човек, като взема решение и като му показвам юмрук зад гърба, нали? Може и по друг начин. Какво е това "косвено контролиране"?
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Може и пачка.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Може и пачка, да.
По отношение на буква "г" на точка 5 - "първоначална стойност". Първоначална стойност, когато се отнася за акции.
Не мога да разбера какво икономическо съдържание са вложили хората, които предлагат този термин - първоначална стойност. Има номинална стойност, има емисионна стойност, има пазарна цена, има борсова котировка по отношение на акциите. Такъв термин "първоначална стойност" аз не мога да разбера. Първоначална стойност би могло да бъде или покупка по номинал или покупка по емисионна цена.
Ето защо предлагам да се замени терминът "първоначална стойност" с "номиналната стойност", още повече, че в текста става въпрос за стойността, по която акцията е осчетоводена. Нормалната практика е даже според счетоводния стандарт ценните книжа да се осчетоводяват по номинална стойност.
Не зная дали господин Цонев взе предвид моята аргументация. Но счетоводното записване става по номиналната стойност. "Първоначална стойност" е едно нелогично понятие, според мен.
Същото е и по отношение на думите "неговите разноски", при сделката с ценни книжа. Разноските са много широко понятие. Когато аз тръгна да купувам нещо, мога да направя твърде много разноски, за да го купя. По-точният израз това е цената на сделката. Но докато се стигне до сделка, всеки може да направи много други разноски.
Ето защо предложението ми е да бъде по-конкретно - "покупната цена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението му за изменение в буква "е" на т. 3. Нали, господин Цонев? Предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 143 народни представители: за 34, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Вълчев е за промени в т. 5, това ще рече в т. 6, както ни беше докладвано от господин Цонев. Предложението също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 17, против 94, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за промени в т. 1 - предложение, което не е подкрепено от комисията.
(Народният представител Руси Статков желае думата.)
Моля, отменете гласуването. Господин Статков желае да аргументира предложението.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! Няма да ви отнемам време.
Първото ни предложение по същество няма смисъл да се подлага на гласуване, тъй като субектът "неперсонифицирани дружества" не отпадна, както ние искахме и сега няма смисъл да бъде подлагано на гласуване. Така че го оттегляме.
Второ. Във връзка с предложението ни за социалните разходи. Моля колегите да ни подкрепят. Става дума за следното. Досега действащият Закон за печалбата, това което изчете господин Цонев, позволява действително ние да приложим един точен критерий за понятието "социални мероприятия". Сега предлаганото в Допълнителните разпоредби препраща към Кодекса на труда, определени членове. Това не е ясно. А освен това второто, което е, "се свива съдържанието на социалните разходи", също според мен не е оправдано, още повече на фона на декларираното, така, по-друго отношение към тези разходи.
Ето защо моята молба е, оттегляйки предложението по т. 1, да подкрепите т. 2, като по-съдържателна, точна и ясна от гледна точка на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Той оттегля първото предложение.
Второто предложение е за промяна на текста в т. 13, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господин Статков и група народни представители.
Гласували 160 народни представители: за 42, против 105, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Ще помоля господин Цонев, тъй като има приети предложения, да ни докладва променените текстове, и окончателният текст, който ще гласуваме.
(Народният представител Венцеслав Димитров желае думата.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател! Колеги! Мисля, че трябва да се запише "Допълнителни разпоредби". Виждате колко време се занимаваме и те не са свързани една с друга, а са съвършено различни. Защото заглавието на § 1 е "Допълнителна разпоредба". Вярно е, че е един параграф, но има вътре поне 20-30 разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
Тогава най-напред ще гласуваме заглавието. Предложението на господин Венцеслав Димитров е да бъде в множествено число "Допълнителни разпоредби".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 152 народни представители: за 134, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Цонев, моля да ни кажете промените след приетите предложения и предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Куртев.
В т. 5 след думите "продажба на" се добавя "недвижими имоти". Това е пропуснато, но се прави, за да има съответствие с текста в чл. 12, ал. 3.
В т. 19 думите "чл. 25" се заменя с "чл. 24". Пак е допусната техническа грешка. Член 25 третира друга материя, ето защо просто е грешка.
Имаше едно предложение, което бяхме обсъждали в комисията и което не сме изписали. То е за пътищата, покритието на пътищата и пистите, за тяхната амортизация. Аз го предлагам тук като т. 27, а именно: "27. Покритието на пътищата и на самолетните писти е в трета категория", по чл. 22, ал. 2, т. 3".
Това са трите уточнения, които трябваше да направя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От текста, който Вие докладвахте в началото, и от приетите предложения означава, че в т. 2, което ще рече т. 3 сега, в буква "г" да отпаднат думите "или акционерите". Това е прието от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е прието, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето предложение, което е прието - в т. 6 букви "г" и "д" да отпаднат, и в т. 13 предложението за нова буква "в", която Вие докладвахте, когато съобщавахте текста на Допълнителните разпоредби - тези неща също коригират първоначално предложения текст.
И господин Венцеслав Димитров има предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз искам да се произнеса по вече направеното току-що предложение от господин Цонев.
Мисля, господин Цонев, че на това не му е мястото в Допълнителните разпоредби - за пътищата, а мястото му е в категория трета, това е ал. 2 на чл. 22. Вместо да го слагаме в Допълнителна разпоредба, там като пишем "транспортни средства без автомобили", слагаме една запетая и добавяме това, което Вие прочетохте. Мисля, че от техническа гледна точка е много по-добре там да си е, отколкото да е в Допълнителната разпоредба, защото някак си не се връзва по логика с тях, а е нещо съвършено различно. Те не са транспортно средство, макар че от гледна точка на амортизациите предлагате те да имат същия срок на износване. Но би трябвало да бъдат разписани, защото не е нещо, което пояснява, както са другите, а нещо, което допълва и то съществено този текст.
Така че аз Ви предлагам да добавим, в момента имаме това право, още не е приет законът, в чл. 22, ал. 2, т. 3... Ето това, което Вие прочетохте - след думите "без автомобили" да добавим този текст. (Реплика от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията не, но председателят ни казва, че комисията не възразява по това предложение.
Поставям на гласуване Допълнителни разпоредби, § 1 с всичките корекции, които сега бяха направени от председателя на комисията, от господин Венцеслав Димитров и които се приемат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 9.
Допълнителните разпоредби, § 1 е приет.
Моля да докладвате Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 2. (1) Данъчно задължените лица са длъжни при поискване от страна на данъчните органи да декларират наличието на обстоятелства по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на закона.
       (2) Данъчно задължените лица са длъжни в срок до 30 март 1998 г. да декларират в данъчните служби по местоседалище притежаваните акции и дялово участие в задгранични дружества, дъщерни дружества и място на стопанска дейност в чужбина, както и недвижима собственост. При възникване или промяна на всяко едно от тези обстоятелства данъчно задължените лица са длъжни да подават декларация в едномесечен срок от възникването на тези обстоятелства.
§ 3. Лицата, ползващи облекченията по чл. 58, 59 и 60 от Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г. и бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.), продължават да ги ползват до изтичането на срока, за който са предоставени, при спазване на определените в тези разпоредби условия."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в § 3 след числото "60" се добавя "§ 8 и § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на", а накрая се добавя ново изречение: "Условието за инвестиции в материални дълготрайни активи се смята за изпълнено, ако инвестициите са направени до подаването на годишната данъчна декларация".
Господин председател, искам само тук да направя още едно уточнение в това предложение, което правя: "§ 3, 8 и 15". Добавям "§ 3", защото сме го изпуснали.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков - в § 3 цитираният чл. 60 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Искам само да поясня. Комисията на практика не подкрепя това предложение, защото ние сме приели други текстове преди това и на практика то е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Аз взимам думата само за да оттегля нашето предложение, господин председател, тъй като действително ние бяхме предложили преференциите да се запазят, но това предложение не се възприе, а в Преходните и заключителни разпоредби се предлага друг вариант, който е по-доброто, при положение че няма преференции в закона, в разпоредбите му.
Така че оттеглям това предложение. Не го подлагайте на гласуване.
Освен това подкрепям току-що направеното от господин Цонев предложение в неговите текстове, в § 3, след числото да се добави "§ 3, 8 и 15". Считам, че това е едно правилно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване текста на § 3 така, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията предложения на господин Йордан Цонев, които той ни докладва.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. При определяне на авансовите вноски за първото тримесечие на 1998 г. за база се взема размерът на облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г.
§ 5. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 се прилага за активи, придобити след 31 декември 1997 г."
Докладвам до § 5, защото няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложените от вносителя текстове на § 4 и § 5.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграфите 4 и 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. Увеличението по чл. 23, ал. 2, т. 22 и намалението по чл. 23, ал. 3, т. 11 се прилагат само за банков капитал, увеличен преди 1 януари 2000 г."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - предлага следната нова редакция на § 6:
"§ 6. Алинея 9 на чл. 23 се прилага само за банков капитал, увеличен през периода 1 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков - § 6 се изменя така:
"§ 6. Член 23, ал. 2, т. 22 влиза в сила от 1 януари 1999 г."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, искате ли думата? Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! С господин Цонев имаме едно и също предложение, нищо, че е сгрешена алинеята. Нашето предложение е малко по-радикално, то говори за един срок - банковият капитал да влезе в действие от 1999 г., това, което е предложено във връзка с увеличаването на финансовия резултат в чл. 23. А неговото е частично в тази посока. Очевидно, че няма да срещне подкрепа, затова аз оттеглям нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване текста на § 6, както е предложен от вносителя и с новата редакция, предложена от председателя на комисията господин Йордан Цонев, която е приета от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 8.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нови параграфи 7, 8 и 9:
"§ 7. Положителните временни разлики, формирани през 1997 г. при прилагането на чл. 21 от Закона за данък върху печалбата, се приспадат по реда на ал. 3 на същия член през 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение за нов параграф има ли някакви изказвания? Няма.
Комисията подкрепя предложението.
Моля, гласувайте за текста на новия § 7, предложен от господин Цонев.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 8.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Нов § 8. Начислените през 1998 г. дивиденти за сметка на печалбата по годишния счетоводен отчет за 1997 г. на лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове се вземат под внимание при ползването на данъчното облекчение по чл. 28 от Закона за данък върху печалбата през 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложения нов параграф? Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на новия § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Нов § 9.  Държавни банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от данък върху печалбата, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложението за нов § 9? Няма желаещи.
Моля, гласувайте за текста на новия § 9, подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. Този закон отменя Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм. бр. 110 от 1996 г. и бр.бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения. Това е предишният § 7, на който сега сменяме номерацията. Писмени предложения по него няма.
Моля, режим на гласуване за текста на вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. В Закона за данъчното производство (обн. ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм. бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава чл. 5а:
Чл. 5а. Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков: този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, забележете за какво става дума: предлага се неперсонифицираните дружества да се приравнят на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане. А това поне аз като неюрист, не знам дали юристите не трябва да се произнесат, не го виждам. Защо? Защото неперсонифицираните дружества не са юридически лица, тоест не могат да бъдат облагани, не може въобще да се прави нищо, свързано с данъчното производство, а се прави поотделно от съставящите ги юридически личности, които по Закона за задълженията и договорите правят такова дружество. Следователно един такъв субект на данъчното право, какъвто въвеждаме ние, според мен няма своето място. Просто не е обосновано. И поне до този момент аз не съм убеден.
Затова предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Става въпрос за следното. Аз ще отговоря по същество, тъй като господин Статков казва, че неперсонифицираните дружества не са юридически лица и ние не можем да им вменяваме такава форма. Аз мисля, че данъчните задължения и данъчните форми се определят в данъчен закон. Тук ние казваме, че за целите на данъчното облагане те са по същия режим, както са и юридическите лица.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Как ще стане на практика?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Описано е как става на практика. Ние просто казваме, че режимът е същият. Така че не правим нищо нередно. Въпрос на гледна точка. Аз даже мислих, че ще оттеглите предложението си, защото по смисъла, по който вървим в този закон за неперсонифицираните дружества, да ги вкарваме в режима на данъчното облагане, мисля, че беше излишно, след като отхвърлихме другите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Чухте обясненията на председателя на комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, господин Стефан Стоилов и господин Михаил Миков за отпадане на този параграф.
Гласували 143 народни представители: за 30, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 8, който става § 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 126, против 11, въздържали се 11.
Параграф 11 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В § 5, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители (обн. ДВ, бр. 57 от 1995 г., попр., бр. 67 от 1995 г., изм., бр. 110 от 1996 г.) думите "до 31 декември 2000 г." се заменят с "за непреработената земеделска продукция".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Аргументите са, че ние смятаме, че непреработената земеделска продукция трябва да има това облекчение без срок от четири години, а да бъде постоянно действащо. Досега беше 2000 г., сега го отменяме и го оставяме да бъде постоянно действащо. Но за непреработената земеделска продукция добавяме, защото смятаме, че преработената земеделска продукция, тоест преработвателната промишленост е една от най-печелившите, най-добре развитите в България и тя трябва да бъде облагана с данък. Това свое становище аргументирахме достатъчно ясно в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, искам да подкрепя своето предложение. На практика има две предложения, които са направени от Министерския съвет. Едното е за срока, което предложение е безсмислено, защото когато дойде 2000 г. въпросът ще се постави тук, ще се обсъди и веднага ще бъде удължен. Имаме много такива случаи досега.
Така че аз не виждам защо трябва да слагаме срока. Няма такъв закон в България, който да не се променя. Вижте този закон, ние го приехме в средата на миналата година, господин Цонев току-що изчете колко пъти е променян оттогава досега - шест пъти! Законът за данъка върху печалбата, основния закон за бизнеса у нас. Шест пъти променян в течение на година и нещо. И сега искаме да кажем, че тези облекчения ще продължават вечно. Вечно няма нищо. Когато му дойде срокът, няколко месеца преди това един народен представител ще направи предложение срокът да се отмени. Аз не виждам защо сега трябва да го правим. Още повече, че променяме друг закон.
Следващото обаче предложение ме притеснява. Има нещо като кон за кокошка. На практика първото предложение е нищо от гледна точка на облекчения за срока. То се отнася за края на 2000 г. Я камилата, я камиларя! - казва българинът. Другото обаче е нещо, което ме притеснява - че Министерството на финансите ще преценява коя земеделска продукция е преработена и коя не е. Между другото, те не случайно и в Закона за данъка върху общия доход са забравили да сложат онова облекчение, което ние сложихме, че се освобождава от данък общ доход продукцията на земеделци, които са си получили земята или са я отдали под наем, или наематели на тяхната земя. Мисля, че има една тенденция към включването и на тези данъкоплатци в режима на облагането - както на данъка върху печалбата, така и на данъка върху общия доход.
Първото предложение е безсмислено, а второто - опасно. Затова аз ви моля тези предложения да отпаднат. И съм сигурен, че не са обсъждани даже и в Земеделската комисия. Господин Христов, знаете ли вие за тези предложения на Министерството на финансите, гледахте ли го? Съгласни ли сте с него, господин Трендафилов?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Не сме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не само Вие, аз смятам, че всички, които защитават земеделците, нашата парламентарна група също е такава, би трябвало да гласуват поне против втората част от това предложение. Не става дума за консервните комбинати, ясно е, че на никого не му е дошло наум да освободи консервните комбинати от данък печалба. Става дума за нещо, което не може да се определи точно какво е в момента, но което Министерството на финансите нарочно иска да го включи, за да затегне режима върху земеделците. И не само върху печалбата, но и по общия доход.
Затова ви моля, господа, ако не щете да отхвърлите целия параграф, приемете първата безсмислица, тоест да отпадне "до 2000 г.", обаче втората не я приемайте. Не я приемайте, защото би трябвало да се обсъди наистина за какво става дума. Мисля, че се използва фактът, че хората сега бързат, вярно, че някои сега ще ходят на мероприятие, пожелавам ви приятно прекарване, но много по-важно е как да направим закона.
И аз ви моля, ако искате, да отложим обсъждането на този проблем, като го оставим за бъдеще време. Винаги може да бъде направена поправка в един закон. Още повече, че в момента този закон с нищо няма да пострада, ако в него няма такъв параграф. Това е въпрос на две минути в едно пленарно заседание да се предложи поправка в закона, стига обаче да има становище на тези, които наистина трябва да се произнесат - Земеделската комисия, Земеделското министерство и всички, които искат земеделците да бъдат освободени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров този параграф с новата номерация 12 да отпадне, което предложение не е подкрепено от комисията.
От общо гласували 138 народни представители:за 41, против 71, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 12, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 138 народни представители: за 107, против 15, въздържали се 16.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 12а:
"§ 12а. В Закона за данък върху печалбата в Преходните и заключителните разпоредби се създава нов §....:
"§ ... Определените за 1997 г. съгласно чл. 15 амортизационни разходи се умножават с коефициента на нарастване на цените за 1997 г. (Национален статистически институт декември - декември)"
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, става дума за конфискацията на частна собственост, която се осъществява в течение на тази година посредством несъобразяването на амортизациите с натрупаната междувременно инфлация. Аз по принцип винаги съм бил против когато се приема един закон, да се правят поправки в друг закон, но мисля, че след като сме тръгнали, променихме няколко закона, нищо не ни пречи да променим и сега действащия Закон за данъка върху печалбата за амортизациите тази година.
Знам, миналата година имаше друго правителство, казваше се, че е ляво, прокомунистическо и така нататък. То не признаваше капитала, искаше да вкара капитала в ъгъла, то не прие нашите предложения тогава, включително и на сегашния финансов министър, амортизациите да се коригират с процента на инфлация, за да не се декапитализира икономиката на страната. Знаете, че ние даже имахме и подписка до Конституционния съд, подписката беше отхвърлена, те признаха, че сме прави в момента, но не могат да създават позитивни правни норми. Ето сега ние сме тук на законодателно равнище, можем да оправим нещата, аз мога да кажа и техника, при която приходите на бюджета тази година няма да пострадат, примерно ще могат да се пренесат тези загуби, които някои предприятия ще претърпят, за пет години напред. Но ако това нещо не се приеме, наистина някой като господин Лучников или някой друг след години ще каже: дайте да връщаме това, което е конфискувано сега. И това е всичко върху нашия гръб, защото ние сме законодателите в момента и ние ще носим отговорността.
Аз обръщам внимание на колегите, че наистина има един проблем, който може да бъде решен по определен начин. Ако искаме бизнесът честно да си плаща данъците и държавата трябва да постъпва честно спрямо него, а не по този законодателен начин, най-грубо да му конфискува част от капитала. Защото на практика това е конфискация.
Искам да обърна внимание и на още нещо. Ако миналата година конфискацията беше на определено равнище, сега тя е два пъти по-голяма. Най-просто, защото инфлацията е два пъти по-голяма, отколкото беше миналата година. В момента ние сме в състояние да коригираме тази несправедливост към бизнеса. Това са хора, които са инвестирали в дълготрайни материални активи в тези тежки години за българската икономика. Вместо те да бъдат стимулирани по определен начин - отделен е проблемът, че им бяха отнети всякакви преференции - ние им конфискуваме и част от капитала. Защо? Че кой ще инвестира утре в България, когато знае, че се постъпва така? И чакаме да дойдат и чужденци. Е, няма да дойдат. Това е един от елементите за цялостния инвестиционен климат в България и че България е страната с най-лош инвестиционен климат. Затова няма да се измъкнем и скоро от тази криза. Една стъпка по пътя към измъкването е едно подобно решение, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Може би е по-добре да бъде като реплика, защото ние на тази тема с господин Димитров говорим едни и същи неща. Той става и казва - това. Аз ставам след него и казвам другото.
Това е последният такъв случай, за който аз мисля, че ние не носим никаква вина. По същество сте прав, но считаме, че няма как да бъде направено това за миналата година, защото и без това за следващата година се признават тези амортизации с ревалоризацията и една голяма част от данък печалба - над два пъти и половина, по скромни изчисления, просто заминава. Такъв удар не може да понесе бюджетът, ако направим и това, което е справедливо и според мен.
Искам да си присвоя част от ролята Ви в защита на частния бизнес, ако ни позволите и на нас, мъничка част, и ние да го защитим. Така е, но нямаме възможност да го направим. За разлика от Вас ние сме управляващи и трябва да мислим и за други сфери от финансирането на тази страна - като социалната, като други и т. н. Скромно се присъединявам към Вашата идея един ден да направим един реституционен закон, с който на тези честни и достойни българи, които в тези последни години, откакто е нямало ревалоризация и са им конфискувани дълготрайните материални активи, да им бъдат върнати със съответните почести от обществото. Защото и в тази зала има такива българи, господин Димитров. Не искам, ще бъде нескромно да посочвам кои са, но те са в дясната част на залата. Ние приемаме тази жертва и сме сигурни, че бизнесмените също ще я приемат, защото тя е в интерес на обществото и на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за създаването на нов § 12а, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 30, против 86, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, господин Цонев, да докладвате предложението на господата Стоилов, Статков и Миков за нов параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за нов параграф.
"§ ... Предоставените на местни юридически лица без държавно и/или общинско участие данъчни облекчения по реда на чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ N 56 за стопанската дейност се ползват до края на 1998 г. при следните случаи:
1. за дълготрайни материални активи, въвеждани в експлоатация чрез етапи, свързани със създаването на тези активи, и отчитани по установения ред, при условие, че до влизането на закона в сила е завършен и отчетен поне един етап;
2. за дълготрайни материални активи, придобити или създадени чрез ползване на банкови кредити - при условие, че до влизането на закона в сила е извършена поне една погасителна вноска по тези кредити."
Това предложение не беше подкрепено в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Това предложение вече го приехме, когато приехме промяната, предложена от господин Цонев в Преходните и заключителните разпоредби. Това е § 3.
Благодаря ви за гласуването. Няма смисъл да се гласува сега. То вече беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Моля да докладвате следващия § 13.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. Министърът на финансите издава наредби за прилагането на отделни разпоредби на закона."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков:
Параграф 13 се изменя така:
"§ 13. Министърът на финансите издава наредби за прилагането на отделни разпоредби на закона (без изрично упоменатите в закона, за които наредби издава Министерският съвет)".
Комисията не подкрепя предложението.
Тук искам да кажа, че комисията не подкрепи предложенията, в които вие предлагахте "министърът на финансите" да бъде заменен с "Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Да, действително в онези разпоредби, в които ние предлагахме да има актове на Министерския съвет, не бяхме подкрепени.
Позволявам си да припомня, господин Цонев, че приехме Ваше компромисно предложение в параграф от началните разпоредби, с уточнението, че когато става дума за "предвидени в съответни актове правомощия на министъра", а не във всички случаи.
Предлагам тази Ваша разпоредба, която ние приехме, да бъде допълнена и тук редакционно. Не във всички случаи, а когато той има правомощия във връзка с други закони или разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков за изменение на § 10, което не е подкрепено от комисията. Като казвам "§ 10", имам предвид старата номерация.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 43, против 110, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 13, предложен ни от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 8.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за текста на § 14, както е предложен от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 26, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 1999 г."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В § 15 се добавя:
"Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 е в сила само за 1998 г., а след това застрахователните дружества се облагат по общия ред."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров вече не е тук, за да обоснове предложението си.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 10, против 111, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
И последното гласуване е текстът на последния параграф - 15, така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 8.
Параграф 15 е приет.
С това приключихме работата по този закон.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чл. 46 чл. 49 не сме ги гласували. Остават да бъдат гласувани във вторник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ N 1 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД ПО ПРОЕКТА "МАРИЦА-ИЗТОК 2 - ОСМИ БЛОК".
Моля, председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев да докладва становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроект N 02-02-17 от 23 октомври 1997 г. за ратифициране на Изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Националната електрическа компания" ЕАД по проекта "Марица-Изток 2 - Осми блок", внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 4 ноември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Националната електрическа компания" ЕАД по проекта "Марица-Изток 2 - Осми блок", внесен от Министерския съвет.
Финансовият договор е подписан на 8 май 1992 г. от министъра на финансите от името на Република България и от председателя на Управителния съвет на "Националната електрическа компания" ЕАД и е ратифициран от Тридесет и шестото Народно събрание (обн. ДВ, бр. 76, от 1992 г.). Проектът "Марица-Изток 2" се финансира със средства от Еевропейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и от Програмата "ФАР".
След проведени разговори между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската инвестиционна банка е постигната договореност и е подписано Изменение N 1 към Финансовия договор за удължаване на периода за отпускане на средствата и за промяна на крайните срокове за плащане на главницата. Измененията в погасителната схема не предвиждат изменения на срока за погасяване на главницата и на общия й размер, а само се трансформира схемата за погасяването й. Срокът за изпълнение на проекта се удължава от 1996 до 2000 г.
В становище на "Националната електрическа компания" ЕАД до Министерството на финансите е изразено мнението, че предвидените изменения са приемливи, тъй като до завършването на проекта компанията ще плаща намалена главница, формирана само върху усвоената сума до 31 януари 1997 г. и компанията ще осигури финансови ресурси за погасяване на завишената главница по заема за периода след октомври 1999 г.
След проведеното обсъждане и гласуване членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроекта, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Националната електрическа компания" ЕАД по проекта "Марица-Изток 2 - Осми блок" от 8 май 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля от Комисията от външна и интеграционна политика да бъде докладвано становището.
Господин Александър Йорданов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На свое заседание от 30 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и същевременно и Договора за насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Република Финландия.
Две ратификации сме разгледали - едната е за ратифициране на Финансовия договор между България и Европейската инвестиционна банка и второто е за Финландия и за Република България. Няма да се обърка Александър Йорданов. (Смях в залата.)
В момента обаче, съобщавайки какво е работила комисията, ние разглеждаме на първо място законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет. Комисията с пълно единодушие и компетентност предлага на Народното събрание да гласува за законопроекта като израз на добрите отношения между нашите страни и като една необходимост за още по-добро развитие на отношенията между тях в областта на защита на инвестициите.
Благодаря за вниманието.
И за да не взимам втори път думата, искам и по следващия законопроект да кажа, че позицията на Комисията по външна и интеграционна политика е положителна и с това свое становище тя дава и своя вот в подкрепа на един законопроект, с който практически се подпомага проектът "Марица-Изток 2" и по-специално Осми блок.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има ли изказвания по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Националната електрическа компания" ЕАД по проекта "Марица-Изток 2 - Осми блок".
Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедурно предложение, господин Цонев.
Докато той дойде, искам да кажа, че съм изумен от господин Александър Йорданов. В проекта за становище нямаше и дума по следващото, което ще гласуваме, но той ни спести наистина време за следващия законопроект. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратификация на Споразумението по проекта "Марица-Изток 2 - Осми блок".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение да гласуваме сега и на второ четене законопроекта.
Гласували 144 народни представители: за 141, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за ратифициране на изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания - ЕАД по проекта "Марица-изток 2" - Осми блок".
Член единствен. Ратифицира подписаното изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания - ЕАД по проекта "Марица-изток 2" - Осми блок" от 8 май 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по член единствен? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на закона и член единствен.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет.

И последната точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ N 02-02-22 ОТ 17.11.1997 г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, внесен от Министерския съвет.
Моля председателят на Икономическата комисия или член на комисията да докладва становището.
Има думата господин Найден Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Становище по законопроект N 02-02-22 от 17.11.1997 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
На своето редовно заседание на 20 ноември 1997 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив.
Договорът обхваща всички отношения, свързани с осъществяването на инвестиции от физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна на основата на равнопоставеност и добра воля, като са съобразени със Закона за чуждестранните инвестиции.
Някои от основните моменти в договора са: инвестициите ще бъдат допускани в съответствие със законодателството на приемащата договаряща се страна; на инвестициите и на инвеститорите ще се предоставя режим на най-облагодетелствана нация, като са предвидени и изключенията от този режим, съответстващи на международната практика; инвестициите могат да бъдат отчуждавани само в интерес на обществото на недискриминационна основа, по надлежен законов ред и срещу навременно адекватно и ефективно обезщетение; всяка договаряща се страна осигурява на инвеститора на другата договаряща се страна свободен превод на суми, свързани с инвестициите, без забавяне, в свободно конвертируема валута по преобладаващия обменен курс, действащ в деня на превода и т.н.
Комисията по икономическата политика смята, че влизането в сила на договора е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите български и финландски инвеститори на територията на двете страни и е предпоставка за активизиране на деловите контакти, както и за засилване на доверието в сферата на инвестициите.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцята на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
От предишното изказване на господин Александър Йорданов разбрахме за положителното становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има ли изказвания по законопроекта?
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законът е приет на първо четене.
Процедурно предложение - господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Зеленогорски законопроектът да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
Гласували 150 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, господин Зеленогорски, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в гр. Пловдив."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на закона и текста на член единствен.
Гласували 160 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет. (Ръкопляскания.)
Има думата господин Йордан Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, във връзка с това, че приехме да имаме извънредно заседание във вторник и съгласно правилника приехме и дневния ред, тъй като не можахме да приемем два члена от законопроекта за корпоративното подоходно облагане, предлагам да прегласуваме дневния ред, като първа точка в него бъде второ четене на законопроекта за корпоративното подоходно облагане, за да довършим само тези два члена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предполагам, че предложението е от името на парламентарната група, защото тя има право да прави предложения за извънредното заседание.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за предложената добавка към дневния ред на извънредното заседание на 25 ноември.
Гласували 145 народни представители: за 141, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.



Днес е 21 ноември - Въведение Богородично. Това е денят на християнското семейство. Затова ми позволете от името на ръководството на Народното събрание да ви поздравя с този голям християнски празник - деня, в който всички християни празнуват въвеждането на Божията майка в лоното на Християнската църква, и да пожелая успех на вашите семейства, здраве, щастие и радост! (Ръкопляскания.)
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседания през седмицата от 24 до 28 ноември, както следва:
- вторник, 25 ноември от 10,00 ч. в зала 248;
- сряда, 26 ноември от 15,00 ч. в зала 248;
- четвъртък, 27 ноември, също от 15,00 ч. в зала 248.
Извънредно заседание на Комисията по култура и медии ще се проведе на 24 ноември, понеделник от 11,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание във вторник, 25 ноември, от 10,00 ч. в зала 356.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание на 26 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 26 и 27 ноември, сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание на 26 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 456.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще се проведе на 25 ноември от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,27 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева
Атанас Мерджанов