Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Иван Генов. Да му пожелаем здраве, успехи и всичко хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в днешния дневен ред да бъдат включени четири нови точки:
- Решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (проект за екологични щети на МДК АД Пирдоп - Юнион Миниер) в размер на 16 млн.щатски долара;
- Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото;
- Закон за ратифициране на Спогодбата мeжду Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото;
- Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Срещу това предложение някой има ли?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук по моите сметки вчера стигнахмe до дял трети - "Други митнически направления", чл. 159.

"ДЯЛ ТРЕТИ
ДРУГИ МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ
Глава деветнадесета
Свободни зони и свободни складове"

Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в цялата глава деветнадесета да отпадне регулирането на свободните зони и остане само на свободните складове и когато се изработи новия Закон за свободните зони, съответните постановки да заемат мястото си в тази глава. Дотогава да действат разпоредбите на Указ N 2242.
Същото предложение имат и народните представители Георги Пирински и Руси Статков, т.е. да отпадне от заглавието наименованието "свободни зони".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо по предложението за отпадане в заглавието на "свободни зони и" някой ще вземе ли отношение?
Моля, гласувайте направеното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 60, против 82, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на дял трети, глава деветнадесета, както са предложени от вносителя.
Гласували 152 народни представители: за 120, против 27, въздържали се 5.
Заглавието на дял трети и глава деветнадесета са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 159. Свободните зони и свободните складове са обособени части от територията на Република България или помещения върху нея, в които:
1. чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън територията на Република България, ако не са поставени под режим "внос" или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;
2. местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на Министерския съвет."
За чл. 159 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел I и чл. 159.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Докато трае гласуването, колегата Папаризов ми напомни, че думите "територията на Република България" се заменят с "митническата територия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Навсякъде.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Навсякъде, включително и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, и тук трябва - "митническата територия...".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: ... на България или на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Гласували 147 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 6.
Раздел I и чл. 159 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 160. (1) Свободните зони и свободните складове се създават съгласно условия, определени от Министерския съвет.
(2) Свободните зони трябва да бъдат оградени и да имат строго определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.
(3) Извършването на ново строителство в свободната зона се съгласува с митническите органи."
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя за чл. 160, като:
1. Ал. 1 да отпадне.
2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "относно възможностите за осъществяване на митнически контрол и надзор. Съгласуването се извършва в 30-дневен срок. Ако органите не се произнесат в определения срок се приема, че съгласуването е извършено."
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да кажа няколко думи по заглавието, за което не приехте предложението. Свободните зони са един инструмент за създаване...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Законът за зоните е готов.
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз знам и съм внесъл закон, господин Цонев.
Исках да кажа, че е необходимо, за да се даде възможност за уверение на тези, които ще дойдат и ще ги ползват, тук да се добави "и се уреждат със специален закон".
Хората, които искат да ползват зоните и да инвестират в зоните, държат да имат специален закон, който да дава статута на тези зони и той не е в противоречие със Закона за митниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да кажа няколко думи по повод координацията и кореспонденцията между този закон и Закона за зоните, който се готви.
В този закон се урежда митническият режим и митническият контрол в зоните, както и навсякъде, но в тази глава се урежда режимът и контролът в зоните. Докато в Закона за свободните зони, който се готви, ще бъде устройствен Закон за зоните.
Така че не виждам особено голяма нужда да бъде отбелязано тук, че зоните ще бъдат устроени съгласно специален закон. Тук става въпрос само за митническия режим и митническия контрол в зоните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 160, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията, като в последното изречение вместо думата "определения" да се каже "този срок", за да е ясно, че става дума за 30-дневния срок. Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 158, против 1, въздържали се 2.
Член 160 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 161. (1) Границите, входните и изходните контролно-пропускателни пунктове на свободните зони и складове подлежат на митнически надзор.
(2) Митническите органи могат да упражняват митнически контрол върху лицата, транспортните средства и пренасяните от тях стоки, които влизат или излизат във или от свободната зона или свободния склад.
(3) Достъпът до свободната зона или до свободния склад може да бъде забранен за лица, които не спазват разпоредбите на този закон.
(4) Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад може да се контролира от митническите органи. За осъществяването на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне във или изнасяне от свободна зона или склад, се представят на митническите органи или на определено от тях лице, което ги пази на тяхното разположение. Митническите органи имат право да изискват представянето и на други документи. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В чл. 161, ал. 4 думите "може да се контролира от митническите органи" се заменят с "задължително се контролира от митническите органи".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Никола Николов има ли желаещи да вземат думата? Никой не желае да се изкаже.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 37, против 39, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 161, както е предложен, като в ал. 4 в думата "тяхното" отпада членуването.
Гласували 146 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 13.
Член 161 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел II
Внасяне на стоките в свободни зони или
в свободни складове

Чл. 162. (1) В свободните зони и в свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки.
(2) Митническите органи имат право да изискват стоките, представляващи някаква опасност, които могат да повредят други стоки, които изискват специални условия за съхранение, да се поставят в оборудвани за такива стоки помещения или места.
Чл. 163. (1) При спазване разпоредбите на чл. 161, ал. 4 внасянето на стоките в свободна зона или в свободен склад не е основание за тяхното представяне пред митническите органи, нито за подаване на митническа декларация.
(2) Пред митническите органи се представят за извършване на предвидените митнически формалности стоките, които:
1. са поставени под митнически режим и чието внасяне в свободна зона или в свободен склад води до приключване на този режим. Представяне на стоките не е необходимо, ако не се изисква по разпоредбите на съответния митнически режим;
2. са обект на разрешение за възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове, при условие, че в него е разрешено поставянето на тези стоки в свободна зона или в свободен склад;
3. се ползват от мерките по чл. 159, т. 2.
(3) Митническите органи трябва да бъдат уведомявани за стоките, подлежащи на облагане с износни митни сборове или на други разпоредби, регулиращи износа.
(4) По искане на заинтересуваните лица митническите органи удостоверяват чуждестранния или местния статут на стоките, поставени в свободна зона или в свободен склад."
За заглавието на раздел II и членове 162 и 163 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове 162 и 163.
Докато трае гласуването моля квесторите да почерпят с тези бонбони всички депутати в чест на колегата Иван Генов.
РЕПЛИКИ: Пултовете не работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, искам да се извиня за това, че поисках отменяне на гласуването, но ми се струва, че в ал. 2 на чл. 163 не е направен съвсем добре словоредът.
"(2) Пред митническите органи се представят за извършване на предвидените митнически формалности стоките, които:"
Аз предлагам да бъде така:
"(2) За извършване на предвидените митнически формалности пред митническите органи се представят стоките, които:"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има технически проблем. В една част от залата не работи инсталацията за гласуване.
Петнадесет минути почивка, докато се оправи инсталацията. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с  второ четене на законопроекта за митниците.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове 162 и 163, като ал. 2 на чл. 163 гласи:
"(2) За извършване на предвидените митнически формалности пред митническите органи се представят стоките, които:" и следва текстът.
Гласували 126 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 15.
Заглавието на раздел II и членове 162 и 163 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел III
ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СВОБОДНИТЕ ЗОНИ И СВОБОДНИТЕ СКЛАДОВЕ
Чл. 164. (1) Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена.
       (2) В правилника могат да бъдат определени срокове за престоя на някои стоки в свободните зони или в свободните складове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения по тези текстове?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще прочета и чл. 165, защото и там няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един момент, господин Папаризов иска думата по чл. 164.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да попитам за какви стоки става дума. В Кодекса на общността става дума за стоки, които се отнасят до общата селскостопанска политика на общността. Очевидно, това са бързо развалящи се стоки.
Ползвам се от случая най-накрая да благодаря на Съвета по законодателство и на звеното Фар в София. Успях в Брюж да помоля за този материал, който е изпратен в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в Икономическата комисия още през ноември. Най-накрая го получих и сега мога действително да видя какви са и бележките на общността по закона. Така ще си позволя по-нататък да ги цитирам.
Но в случая, тъй като получих и кодекса, става дума все пак очевидно за бързо развалящи се стоки, а не по принцип за стоки, за които се определя срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Цонев, по тази бележка ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние по-нататък в текстовете, господин Папаризов, имаме казано за бързо развалящи се стоки и за сроковете и за възможностите на митническите органи да продължават или да съкращават тези срокове и как това става. Но това - в чл. 164, не касае бързо развалящи се стоки. Става въпрос по принцип за стоките. Малко по-нататък става въпрос за тях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Не противоречи ли ал. 2 на ал. 1?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В ал. 2 е казано, че могат. Дава се тази възможност, защото тази материя е доста флексибилна. Не би могло всичко да бъде изброено тук. Затова и правилникът на общността е такъв.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Принципът е, че няма срокове. Нормално това се прави за селскостопански стоки. Ние го въвеждаме по принцип. Кога могат? Когато са ни приятели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов, очевидно принципът е в ал. 1. А в ал. 2 е казано, че по изключение могат да бъдат определени срокове за някои стоки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): По какви критерии? Кой ще ги определя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III и чл. 164 така, както са предложени.
Гласували 161 народни представители: за 121, против 27, въздържали се 13.
Заглавието на раздел III и чл. 164 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 165. (1) В свободните зони и в свободните складове са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги при спазване разпоредбите на този закон. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.
(2) Митническите органи имат право да забранят или ограничат дейностите по ал. 1 в зависимост от:
1. естеството на стоките - предмет на тези дейности;
2. нуждите на митническия надзор.
(3) Митническите органи имат право да забранят упражняването на дейност в свободните зони и в свободните складове на лица, които не спазват разпоредбите на този закон."
Предложението на колегите Иван Иванов, Васил Клявков и Йордан Бакалов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 165 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 165, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 10.
Член 165 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 166. (1)  Чуждес-транните стоки, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:
1. поставени под режим внос, съгласно изискванията за този режим и разпоредбите на чл. 171;
2. обект на обичайните операции, посочени в чл. 107, ал. 1, без да се изисква разрешение;
3. поставени под режим активно усъвършенстване, съгласно изискванията за този режим;
4. поставени под режим обработка под митнически контрол, съгласно изискванията за този режим;
5. поставени под режим "временен внос", съгласно изискванията за този режим;
6. изоставени съгласно разпоредбите по чл. 173;
7. унищожени, при условие че заинтересованото лице предостави на митническите органи необходимата информация.
                  (2) Когато стоките са поставени под един от режимите по ал. 1, т. 3, 4 и 5, начините за контрол се съобразяват с условията на функционирането на свободните зони или свободните складове и на митническия надзор в тях."
Предложението на колегите Иванов, Клявков и Бакалов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 166, както е предложен от вносителите.
Гласували 145 народни представители: за 130, против 3, въздържали се 12.
Член 166 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 167. Местните стоки по чл. 159, т. 2 могат да бъдат предмет само на операции, целящи тяхното съхраняване. Тези операции могат да бъдат извършвани без разрешение на митническите органи."
Предложение на народните представители Иван Иванов, Васил Клявков и Йордан Бакалов:
В чл. 167 думите "по чл. 159, т .2" да се заменят с "извън тези по чл. 159, т. 2".
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага следната редакция на чл. 167:
"Чл. 167. (1) Местните стоки по чл. 159, т. 2 могат да бъдат предмет само на операции, целящи тяхното съхраняване. Тези операции могат да бъдат извършвани без разрешение на митническите органи.
               (2) Местните стоки по чл. 159, т. 2 могат да подлежат на операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване, под контрола на митническите органи, при условие че след извършването на тези операции ще напуснат територията на Република България.
                (3) Местните стоки, които не са се ползвали от мерките, предвидени в чл. 159, т. 2, могат да бъдат предмет на други операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване под контрола на митническите органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 167 думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да разбера по какви причини, без каквото и да е предложение Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол изцяло е променила текста на вносителя и съм много учуден, че именно вносителят пък си мълчи при този нов текст.
Текстът, който сега се предлага, абсолютно противоречи на нормите за безмитни зони в Кодекса на Европейския съюз, към който ние уж сега се присъединяваме. Дори първоначалната редакция на чл. 167 е получила бележки от консултантите, че текстът може да бъде интерпретиран като разрешителен за други стоки и да бъдат предмет на обичайни операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване и са заявили, че това не съответства на Митническия кодекс на Европейския съюз. Чета страница 24 от материала, който очевидно има и председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и който е от месец ноември. Вносителите също сигурно го имат, тъй като им е изпратен доста отдавна. Сега изведнъж виждаме текст, който изцяло противоречи на логиката на безмитните зони съгласно Европейския кодекс и тук се прави опит да се вкарат под сурдинка свободните икономически зони в режима на безмитните зони. Такова чудо аз просто не мога да разбера как се е появило, какви са интересите за този текст бих искал да зная, и второ, защо вносителят мълчи, тъй като текстът, който ни се предлага няма нищо общо с това, което те са предложили първоначално и което съответства на кодекса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
От вносителите някой ще вземе ли отношение?
Господин Цонев, имате думата преди това.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня, господин председател.
Уважаеми господин Папаризов, вносителят не мълчи. Този текст е разработен от вносителя по предложение на тримата народни представители и е приет от комисията. Той не е вкаран под сурдинка от комисията и не стоят никакви интереси, освен възможности за обработка на местните стоки в зоните, за да могат зоните освен складове и места, където да има търговия, да се прави нещо, при положение че това нещо - имаме предвид местните стоки - след това се изнася, защото преди да влязат тези стоки там, те са освободени и за тях не са платени съответни данъци и такси, както е при стоките, които се изнасят. Затова се разрешава обработка под митнически надзор и само за тези стоки, които след това ще напуснат страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Заповядайте, господин Асенов.
АСЕН АСЕНОВ: Бих искал да изложа хипотезите в трите алинеи.
По принцип ал. 1 на чл. 167 визира случаите, при които местните стоки, които са ползвали фискални преференции, т.е. възможност за данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и възстановяване евентуално на акциз по смисъла на Закона за акцизите, да претърпяват операции, целящи само тяхното съхраняване в зоните.
В ал. 2 се визират случаите вече под контрола на митниците за тези стоки, които са ползвали тези фискални преференции да бъдат включени в един производствен процес заедно с чуждестранни стоки под контрола на митниците, след което компенсаторният продукт, готовият продукт, би следвало да бъде изнесен от зоната и територията на страната.
И в третата хипотеза, когато тези стоки, местни стоки, не са ползвали мерките, предвидени в чл. 159, т. 2, т.е. мерките като при износ, те отново могат да бъдат въведени в зоната, включени в производствен процес, някакъв производствен процес, и няма ограничение те да бъдат внесени обратно на територията на страната във вид на компенсаторния продукт, тъй като те не са ползвали тези фискални преференции като при износ.
Това е идеята на този текст. Мисля, че той е детайлно разработен. Разминаването може би в разбирането идва от това, че в Митническия кодекс на Европейския съюз са визирани единствено селскостопанските стоки, продиктувани от селскостопанската политика на Европейския съюз. Това ни е обяснението и това ни е идеята, заложена в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Папаризов отново има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Текстът, разбира се, е ясен и какво се има предвид, но искам да заявя пред всички вас, че в Европейския съюз е недопустимо местни стоки да се обработват в свободни безмитни зони. Така казва и чл. 174 на кодекса, така казва и чл. 175, които ще ви ги прочета и които първоначално бяха внесени от вносителя. Ако вие гласувате за предложения текст, трябва да знаете, че правим нещо съвсем друго, а не правим кодекс, който да отговаря на европейското законодателство.
Член 174 на Европейския кодекс казва - местните стоки по чл. 166, а тук членът е 159, които са част от общата митническа политика, могат да бъдат предмет само на дейности, изрично описани там в чл. 109. Сега тези операции могат да бъдат извършени без разрешение на митническите органи. Това са именно дейности, целящи съхранението на стоките. Това е принципът на безмитната зона в Европейския съюз. Тя не допуска там преработка на местни стоки и ако ние в този закон включим такава преработка, трябва да ни е ясно, че се занимаваме със съвсем друг вид зони, може би с тези свободни икономически зони или с някакви други, за които тук има законопроекти, но в момента не приспособяваме нашето законодателство към европейското. Просто това трябва да ни е ясно, ако гласуваме подобен текст, предложен тук на нашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой друг желае ли да вземе отношение?
Заповядайте, господин Минев.

ПЛАМЕН МИНЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът на въпросния чл. 174 от Митническия кодекс на Европейския съюз много ясно показва, за кои стоки става дума. Тоест нямат възможност и Митническият кодекс на Европейския съюз забранява да бъдат влагани местни стоки, които са само обаче от селскостопански характер, и точно това се има предвид в този текст. Всички останали стоки могат да бъдат внасяни и обработвани в свободните зони. Това е точно смисълът на текста и той гласи:
"Стоките от общността, посочени в чл. 166, буква "б" и влизащи в общата селскостопанска политика, могат да бъдат обект само на специално предвидени манипулации за тези стоки. Съобразно чл. 109, т. 2 тези манипулации могат да се извършват без разрешение."
Значи става дума само за селскостопански стоки, които са предвидени в съответния документ, който регламентира селскостопанската политика или режима за внос и износ на селскостопански стоки. Това е смисълът. Значи за всички останали стоки това нещо не е валидно.
И аз моля уважаемите дами и господа народни представители да гласуват текста на този член, тъй като той ще бъде полезен за нашата икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на господин Минев.
Моля, гласувайте чл. 167, както е предложен от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 133, против 19, въздържали се 17.
Член 167 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 168. (1) Стоките, намиращи се в свободните зони и в свободните складове, освен в случаите по членове 166 и 167, не могат да бъдат употребявани или изразходвани.
(2) С изключение на разпоредбите за снабдяване с продукти на кораби, въздухоплавателни средства и влакове, извършващи международни превози, и в степен, която съответният режим позволява, ал. 1 не се прилага при употребяването или изразходването на стоки, които при режим внос или временен внос не се облагат с вносни митни сборове и не се подлагат на мерките на търговската политика."
Има предложение по този член, което е оттеглено, и предложение на комисията за този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 1 да се измени така:
"(1) Стоките, намиращи се в свободните зони и в свободните складове, с изключение на чуждестранните, за които е приложен чл. 166, и на местните, които не са се ползвали от мерките, предвидени в чл. 159, т. 2, не могат да бъдат употребявани или изразходвани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 168 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте чл. 168, както е предложен от вносителя, с корекцията на ал. 1, направена от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 137, против 6, въздържали се 22.
Член 168 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 169. (1) Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в свободна зона или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи, от въвеждането на стоките в свободната зона или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение.
(2) В случай на претоварване на стоки в свободната зона, свързаните с тази операция документи трябва да бъдат на разположение на митническите органи. Краткотрайното складиране на стоки при претоварване се счита за част от претоварването."
За чл. 169 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 169, както е предложен от вносителя.
Гласували 158 народни представители: за 138, против 4, въздържали се 16.
Член 169 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел IV
Изнасяне на стоки от свободните зони
и свободните складове

Чл. 170. (1) При спазване на специалните митнически разпоредби стоките, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:
1. изнесени или реекспортирани извън територията на Република България или
2. въведени в останалата част на територията на Република България.
(2) С изключение на разпоредбите на членове 48 - 53 по отношение на местните стоки разпоредбите на част трета се прилагат и при въвеждане на стоки от свободни зони или свободни складове в останалата част от територията на страната. Тези разпоредби не се прилагат за стоки, които се изнасят от свободната зона по морски или въздушен път, без да се поставят под режим транзит или под друг митнически режим."
За заглавието на раздел IV и чл. 170 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и чл. 170, както са предложени от вносителя.
Гласували 152 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 10.
Член 170 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 171. (1) Когато възникне митническо задължение за чуждестранна стока, чиято митническа облагаема стойност се образува на базата на действително платена или подлежаща на плащане цена, включваща разходите по складирането и съхраняването на стоките при престоя им в свободната зона или в свободния склад, тези разходи не се включват в митническата облагаема стойност, при условие, че са отделени от действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката.
(2) Когато чуждестранна стока е претърпяла в свободната зона или в свободния склад обичайни операции по реда на чл. 107, ал. 1 данните за вида, количеството и митническата облагаема стойност на стоката, които се използват за определяне размера на вносните митни сборове са тези, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Тази разпоредба се прилага по искане на декларатора и при условие, че операциите са съгласувани по реда на чл. 107, ал. 2.
(3) В правилника могат да бъдат предвидени изключения от случаите по ал. 2."
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 171 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков вече, макар и в друг текст, предвидихме възможност с правилника да бъдат създавани изключения от правилото, което е залегнало в закона.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително по друг повод вече имаше аргументация от моя страна и гласуване в залата във връзка с проблема "изключения" и тяхното допускане в този закон. Бих искал обаче да насоча вашето внимание още на две неща.
Първо, съжалявам, че така се получи, но в гласуването на главата не бях в залата. Ние с господин Пирински сме предложили тези проблеми, свързани със свободните зони, да бъдат разработени в отделен закон. Защото действително се налага едно по-пространно - то разбира се е гласувано, но говоря за това, че този проблем трябва да се отчете много по-сериозно от едно гласуване. Тоест, трябва да се видят тези аргументи, които мотивираха не само нас, но и други колеги да го предложим.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Обещахме, че ще го направим.
РУСИ СТАТКОВ: Обещанието означава ангажимент във времето, който, според мен, може и да бъде изпълнен, може и да не бъде изпълнен. Затова днес още веднъж ние трябва по-прецизно да отработим тези разпоредби, които са свързани със зоните и в този смисъл да не допускаме изключения.
Вторият проблем е за митническата стойност. Аз, господин председател, предлагам редакционно, наред с това предложение, което имам, както се уточнихме - "облагаемо" да отпадне навсякъде. Нали възприехме това, че ще говорим само за митническа стойност. Значи и тук, когато се гласува окончателният текст "облагаемо" трябва да отпадне. Но става дума за митническа стойност, която не можем да пренасочим в правилник, независимо от това, че Министерският съвет определя митата. Защото най-добре е в закона, след като се предвиждат такива случаи, те да бъдат записани. И затова, въпреки аргументите, аз отново и по този повод предлагам да отпадне ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 3 на чл. 171. Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 60, против 92, въздържали се 24.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте чл. 171 както е предложен от вносителя, като навсякъде в текста "митническа облагаема стойност" става "митническа стойност" и "територията на страната" става "митническата територия".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Както и "територията на Република България" става "митническата територия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 128, против 5, въздържали се 41.
Член 171 е приет с направените в него корекции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 172. (1) При въвеждане или при повторно въвеждане на стоки от свободна зона или от свободен склад в останалата част от територията на Република България или при тяхното поставяне под митнически режим удостоверяването по чл. 163, ал. 4 може да бъде използвано за доказване на местния или чуждестранния статут на тези стоки.
(2) Когато не е определен конкретният статут на стоките, те се считат за:
1. местни стоки - за целите на облагането с износни митни сборове и при прилагането на мерките на търговската политика при износ;
2. чуждестранни стоки - в останалите случаи."
За чл. 172 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 172 както е предложен от вносителя.
Гласували 153 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 17.
Член 172 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Глава двадесета
Реекспорт, унищожаване и изоставяне в полза
на държавата

Чл. 173. (1) Чуждестранните стоки могат да бъдат:
1. реекспортирани извън територията на Република България;
2. унищожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на митническите органи.
              (2) При реекспорта се прилагат формалностите за изнасяне на стоки и мерките на търговската политика. Министерският съвет може да определи случаи, при които не се прилагат мерките на търговската политика и чуждестранните стоки могат да се поставят под режим с отложено плащане.
               (3) Митническите органи трябва да бъдат уведомени предварително за реекспорта или за унищожаването на стоките. При неизпълнението на формалностите или мерките по ал. 2 митническите органи забраняват реекспорта. Когато стоките по време на техния престой на територията на Република България са поставени под митнически и икономически режим и са предназначени да бъдат реекспортирани, се представя митническа декларация в съответствие с разпоредбите на чл. 59-77 и чл. 156, ал. 3.
               (4) Унищожаването и изоставянето на стоки в полза на държавата се извършва съгласно разпоредбите на правилника.
               (5) Отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, получават собствено митническо направление, предвидено за чуждестранни стоки. Те остават под митнически надзор до момента, определен в чл. 37, ал. 2."
За чл. 173 и заглавието на глава двадесета няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава двадесета и чл. 173, както са предложени от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 16.
Заглавието на глава двадесета и чл. 173 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Част пета
МИТНИЧЕСКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
Глава двадесет и първа
Освобождаване от митни сборове"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на част пета и глава двадесет и първа.
Гласували 133 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 12.
Заглавията на част пета и глава двадесет и първа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 174. (1) Случаите, в които се разрешава освобождаване от митни сборове при внос или износ на стоки, се опредeлят в правилника.
(2) Освобождаването от такси, предвидено в други нормативни актове, не включва освобождаване от таксите по чл. 14 от този закон, освен в случаите, когато това изрично е уредено."
Предложение на народния представител Христо Бисеров - в чл. 174 се създава ал. 3:
"(3) Не се допуска освобождаване от митни сборове на стоки, продавани в зоните за митнически контрол при граничните контролно-пропускателни пунктове, с изключение на:
1. обичайното корабно и самолетно снабдяване с горива и продукти;
2. продажбата на стоки на дребно на аерогарите след извършване на митническия контрол.".
Комисията подкрепя предложението, като предлага:
1. В т. 2 след думите "на дребно" да се добави "на пристанищата и".
2. Създават се т. 3 и 4:
"3. продажбата на дребно на борда на самолетите, извършващи международни превози и на корабите по международни рейсове;
4. продажбата в специализирани магазини за обслужване на Дипломатическия корпус".
Предложение на комисията по чл. 174 - подкрепя текста на вносителя, като в ал. 2 думите "чл. 14" се заменят с "чл. 12" и предложението на народния представител Христо Бисеров с добавката към него, която прочетох преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бисеров, приемате ли предложението на комисията?
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да повдигна въпроса със затварянето на безмитните магазини на сухопътните граници. Има един материал, който е постъпил при всички, мисля, че е гледан и в комисията, но въпреки всичко бих желал да има някаква дискусия по този въпрос и в залата да чуем по-подробна обосновка на предложението на господин Бисеров за затварянето на тези магазини. От какво е произлязло това искане?
Бих искал да поставя в залата няколко аргумента. Единият от тях е, че такива безмитни магазини съществуват по границите на всички наши съседи. Те имат същите магазини. Така че затварянето на нашите магазини ще прехвърли търговията в техните магазини и от това държавата ще загуби. Категорично ще загуби. Мисля, че това е сериозен аргумент.
Второто, което искам да кажа е, че на тези зони съществуват предимно държавни фирми, почти няма частни фирми. Значи изцяло търговията е в ръцете на държавата. И ние бихме се лишили от един реален приходоизточник.
Няма да изтъквам други аргументи. Аз наистина искам да чуя какво е предизвикало това предложение на господин Бисеров, за да може в залата все пак да стане ясно за какво става въпрос, тъй като въпросът е сериозен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Бисеров приема предизвикателството да обясни.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! За да стигна до този текст, тръгнах от една констатация. Констатирах, че тази търговия години наред, необяснимо защо, се извършва без никаква регламентация. Тази търговия, необяснимо защо, години наред се извършва без никакъв контрол от държавни органи. Години наред нито един държавен орган - нито в лицето на изпълнителната власт, нито в законодателната власт - не е направил опит да регламентира тази търговия. И се попитах защо е така.
Имах някои лични наблюдения, все пак съм за трети път депутат от район, където има граница, и не можах да намеря отговора на много въпроси. Когато няма отговори, реших, че най-добрият начин е да се ограничи дейността до това, което е минимално нужно и нормално необходимо, за да може държавата след това да прецени как да действа.
Кое е минимално нужното и това, без което не може, и минимално безопасното? Ами това е зареждането на кораби и самолети. Без това не може. Минимално безопасното е да има търговия на дребно зад бариерата. И затова, като ви предлагам ограничение, ви предлагам изключения в ограниченията. Двете изключения са:
1. обичайното корабно и самолетно снабдяване с горива и продукти - това, без което не може, и
2. това, което е безопасното - продажбата на стоки на дребно на аерогарите след извършване на митнически контрол.
Работната група предлага някои допълнения. Те са в рамките на моето разбиране и аз ги приемам.
Аз смятам, че интересът на държавата изисква точно този подход. Интересът на държавата изисква този подход, защото не фиктивните обороти на тези места са ценни за държавата. За държавата е ценно тези места да не продължават да се използват за узаконяване на контрабанда. Това е истината по този въпрос и това ме накара да направя предложение, при което държавата да е сигурна, че този вид търговия е под нейн контрол.
Освен това вижте колко странно звучи! Значи освобождаването на тази търговия от мита се извършва на базата на едно изречение в една наредба, която е издадена даже не въз основа на Закона за митниците, а въз основа на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Значи две различни материи, едната материя в една наредбичка се прехвърля към другия закон.
Значи не трябва да бъркаме валутната търговия с безмитната търговия. Това са две различни неща.
И второ, не става въпрос за затваряне на тези обекти. Тези обекти никой не ги вади оттам, те ще продължат да работят; те ще си задоволяват нуждите, за които там са възникнали; няма пречка там да се извършва валутна търговия, но няма да се освобождават от митни сборове.
Така че промяната цели наистина налагане на контрол върху тази дейност. Това са съображенията, които ме накараха да потърся такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Първо, дуплика на господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Бисеров, 100 процента заставам зад това, което казахте, само че не приемам начина, по който ще го извършите. Вие се борите със следствието, а не с причината. Аргументацията, че няма правилник не значи, че не трябва да направим правилник и той да бъде точно в този закон. Сто процента го приемам, разбира се, че е така. След като материята засяга определен вид дейности и той се урежда в този закон, всичко трябва да е в този закон. Така е, ама защо да не направим, с едно изречение да кажем, че дейността им се регламентира от правилника и да влезем нормално в схемата на тези магазини? Освен това те не съществуват сами за себе си. Аз искам да ви кажа, че само на 200-300 метра от другата страна на границата има същите магазини. Като поставите тези магазини в по-лоши икономически условия, при една пазарна икономика никой няма да влезе в тях и държавата се лишава от приходи по този начин. Мисля, че съвсем нормално икономически разсъждавам в момента. Така че не може първо да ги затворим, а след това да ги открием с нови закони и с нови регламенти. Аз не виждам логиката в това нещо.
Иначе се съгласявам с това, че там нещата не са регламентирани както трябва, може би, към момента достатъчно. Но това не значи, че ние трябва да ги затворим, да ги регламентираме и да ги открием пак. През това време там, на тази граница, в тази свободна зона работят конкуренти. Вие прехвърляте цялата търговия в съседните нам държави. Тези магазини имат специфична роля и вие го знаете, излизали сте много пъти зад граница, аз също, колегите, предполагам - също, и знаете, че преференциите, които са установени там за това, че работят в свободна зона, се ползват и от другата страна. И в момента цените на стоките в магазините в съседните държави са по-евтини от нашите. Защо ще закриваме източник на приходи в държавата? Ние се мъчим всячески да увеличим тези приходи, а сега с някакъв такъв подход ние затваряме... Плюс това там са държавни предприятия. Няма частни фирми, за да кажем, че лошият частник там прави далавера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, има и частни...
ИВАН БОЙКОВ: Има малко, съвсем малко, просто не са преобладаващи.
Освен това какво значи контрабанда? Ако оттам минава контрабандата, значи сме се оправили 100 процента в България с контрабандата. Ами контрабандата е навсякъде. Влезте в един магазин тук, около Народното събрание и вижте колко струват цигарите, уискито. Направете си сметката и вижте, че тези цени, които се предлагат в тези магазини, не предполагат нормално вкарване на тези стоки в България.
Въпросът е много обширен, много голям и не в този частен случай би трябвало да се борим по този начин - да изсечем всичко, образно казано, за да решим въпроса. Аз не приемам този начин на действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, прощавайте, господин Бойков, ама какво конкретно сега предлагате - нещо да отпадне ли или да се промени?
ИВАН БОЙКОВ: Аз предлагам да отпадне текстът. Друго не мога и да предложа в момента, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое да отпадне?
ИВАН БОЙКОВ: Да отпадне от закона предложението на Христо Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Цялото предложение...
ИВАН БОЙКОВ: Вижте, то е регламентирано съвсем точно и ясно - освен в случаите, когато е уредено с правилник. Тук пише: "В случаите, в които се разрешава освобождаване от митни сборове при внос и износ на стоки, се определя в правилника". Ясно и точно казано от вносителя. Значи оставяме на разпореждане на органите на митницата да регламентират съвсем ясно и точно този тип търговия и тогава ще отпаднат този тип съображения. Защо влизаме в един такъв остър режим? Няма логика и основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Благодаря на господин Бойков.
Господин Стефан Нешев искаше думата. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми господин Бисеров и колеги народни представители! Има две неща, които ме смущават. Първото нещо е, че другите страни поддържат такъв тип магазини не само на аерогарите си и на морските си гари, а и на сухопътните си гари. Значи от това те извличат някаква икономическа изгода.
Второто, което ме смущава, е: трябва ли аз да ви казвам на Вас като ръководител на Комисията по национална сигурност какви са методите за контрол на дейности в такива области? Защо когато не може да извършим контрола, ликвидираме икономически изгодни дейности? Ако не знаете как, ние ще ви дадем съвет по този въпрос, но не и по микрофоните.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не се заяждайте!
СТЕФАН НЕШЕВ: Мога да го направя, имам самочувствието. Недейте вика, не сте най-умните от СДС!
Казвам го, защото посягаме върху изгодни дейности, които носят приходи за държавата, поради това, че не извършваме добре контролните функции в този род дейности, а можем да ги извършваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин Нешев, уважаеми господин Бойков, пак повтарям, никой не закрива магазините. Нали това е ясно - никой не закрива магазините, първо.
И второ, мога ли да попитам нещо? За каква търговия става въпрос?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Безмитна търговия.
ХРИСТО БИСЕРОВ: За каква търговия става въпрос? За дезодоранти и цигари ли говорите или за нещо друго говорите? Кажете за какво говорите! (Единични ръкопляскания.)
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): От всяка търговия се извежда икономическа изгода. От всичко! За умните хора, обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да правите реплики от място.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, понеже имате много високо самочувствие, да Ви кажа, че икономическата изгода се определя след преценяване на най-малко два фактора: единият е донесените ползи от дадена дейност и другият - нанесените вреди от същата дейност.
Аз твърдя тук, пред тази зала, че нанесените вреди на държавата от тази дейност на тези места многократно надвишава така наречените "принесени ползи", които бяха описани и в оня материал, господин Бойков, който пристигна при нас на пожар от така наречените "дюти фрий оператори". Имаме достатъчно данни за това. Мога да ви кажа, че има магазинчета, които са два на два, и за една година са продали толкова контейнери с цигари вътре, че денонощно да има опашка и всеки да купува по един мастербокс, пак не биха могли физически да извършат тази дейност.
Така че, господин Нешев, донесените ползи не съответстват на нанесените на държавата щети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. (Шум и реплики в залата.)
Добре, хайде да дадем думата, пък дето ще спорим реплика ли е, дуплика ли е, изказване ли е...
Имате думата, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев. Ние имаме една и съща цел. Разбира се, дайте да закрием...
Аз съвсем така - доброжелателно и спокойно се изказвам, а тонът стана остър. Съжалявам.
Дайте, наистина, точно така е, както го казвате Вие. Аз го знам това нещо, което го казва господин Цонев. Дайте да ги закрием тогава тези малки магазинчета, фалшиви, ама не да закриваме всичко. Това ми е мисълта. Да ги закрием, правилно, но защо трябва всичко да затворим. Регламентираме го с правилника, а ползата и вредата от този тип дейност са ясни. Дайте да се ограничим и да запазим ползите като намалим вредите. В това отношение законът може да ни помогне, и правилникът в случая, не да закриваме, а с правилника да затворим така кръга, че да може от тази търговия да има повече ползи, отколкото вреди, както казахте.
Това ми беше мисълта, когато се изказах. В тази посока беше моята мисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Сега ще разрешим вече окончателно въпроса - господин Статков има думата за изказване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително проблемът се нуждае от разрешаване, а за да стане това трябва да бъде изнесена цялата информация такава, каквато е.
Аз уважавам предложението на колегата Бисеров, но за да бъде по-добре разгледано от всички страни, бих искал да дам допълнителни факти по тези проблеми.
През мен са две писма - едното е до господин Цонев, другото е до господин Иван Костов.
Едното писмо до господин Костов е от организацията на тези оператори на магазините, на "дюти фрий", в безмитните зони. Значи, какво смущава в това писмо? Смущава следният факт, че предложението противоречи на Заповед N 196 от 2 декември 1991 г. на министъра на финансите, т. е. на господин Костов, когато е бил министър, в която се казва, че правото да извършва безмитна валутна търговия се получава за срок от 10 години. Тоест, фирмите на основата на това се задължават да отчисляват процент от стокооборота, който се внася по сметка на Главно управление "Митници" и се изразходва за подобряване на инфраструктурата в района, в който се извършва дейността.
Съгласно заповедта на министъра на финансите и договора с Главно управление "Митници" всяка фирма получава правото да извършва безмитна валутна търговия и е била длъжна еднократно да приведе доста голяма сума в Главно управление "Митници". Това е станало през 1991 г., когато е бил министър господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, прощавайте, ама закон не може да противоречи на заповед на министър. Обратното може да стане.
РУСИ СТАТКОВ: Аз казах условията, в които господин Костов тогава като министър е действал - първо, поел е ангажимент, а след това те са привели еднократно голяма сума и други неща. И пишат това в писмо до него. И аз ги давам тези факти, за да е ясно за какво става дума.
По-нататък, на основание на заповедта на министъра на финансите специална комисия, състояща се от представители и специалисти на МВР, Министерство на финансите, всяка фирма е сключила договор с Главно управление "Митници" за правата, задълженията и реда, по който ще извършва безмитна валутна търговия... Това са факти, които официално са изнесени в това писмо и аз ги казвам не за да противореча на предложението, а просто да се знаят, като се взима решение, защото всеки един от нас трябва да ги знае.
Частното писмо, тъй като става дума за един дистрибутор, до господин Цонев - чужденец Робъртсън - бих искал само в частта му за опасенията на този чужденец, свързани със закриването на магазините, да цитирам.
Значи, той счита, че ще се намалят приходите за бюджета; второ ще се увеличи безработицата поради закриването на повечето гранични магазини; трето - ще се увеличи контрабандата от съседните страни, особено от Румъния; четвърто - неизбежно ще нарасне организираната престъпност, свързана с контрабандното преминаване на стоки, и пето - ще се увеличи производството на фалшив алкохол в страната. (Шум и реплики в залата.) Шесто може да има, а може да има и седмо, но това е разбира се аргумент на този човек, който не е в комисията обсъждан. Може да се вземе предвид, може - не, но другото, което ме тревожи, е именно тази наредба и тогавашното действие.
Затова, уважаеми колеги, аз се въздържах. Ще се въздържа и днес, защото, от една страна, в това, което господин Бисеров предлага, има много рационално, но, от друга страна - смущават ме тогавашните действия на господин Иван Костов като министър на финансите и поетите ангажименти пред тези хора и структури, взетите еднократно пари по линия на това сключено споразумение. И може би тези неща още веднъж трябва да се видят, защото тези хора остават с впечатлението, че са излъгани и законно ограбени или незаконно ограбени.
Така че, още веднъж повтарям, аз ще се въздържа при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля за внимание. Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров за създаване на ал. 3 с две точки и предложението на комисията за още две точки, тоест точки 1, 2, 3 и 4 пак към същата ал. 3.
Моля, гласувайте за тези две предложения за нова ал. 3 с четири точки.
Гласували 172 народни представители: за 111, против 19, въздържали се 42.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 174 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 2 числото "14" се заменя с числото "12" и вече гласуваната нова ал. 3 с гласуваните четири точки.
Гласували 159 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 33.
Член 174 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)




(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Стигнахме до глава двадесет и втора.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава двадесет и втора
ПРОДУКТИ ОТ МОРСКИЯ РИБОЛОВ И
ДРУГИ ПРОДУКТИ, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ МОРЕТО

Чл. 175. Без да се нарушават изискванията на чл. 39, при поставянето им под режим "внос" се освобождават от вносни митни сборове:
1. продуктите на морския риболов и другите продукти, извлечени извън териториалните води на Република България от кораби, регистрирани в Република България и плаващи под нейното знаме;
2. стоките, получени от продуктите по т. 1, на борда на кораби - заводи, регистрирани в Република България и плаващи под нейното знаме."
Предложение на комисията:
В чл. 175, думите "чл. 39" се заменят с "чл. 30, ал. 2, т. 6" - това е уточнение във връзка с преномериране на членовете в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по този текст?
Моля да гласувате за заглавието на глава двадесет и втора и за текста на чл. 175 така, както е предложен от вносителя с корекцията, предложена от комисията, вместо "чл. 39" да бъде "чл. 30, ал. 2, т. 6".
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава двадесет и втора и чл. 175 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава двадесет и трета
ВРЪЩАНИ СТОКИ

Чл. 176. (1) Местни стоки, изнесени извън територията на Република България, ако бъдат отново въведени в нея за внос в срок от една година, се освобождават от вносни митни сборове по искане на заинтересуваното лице.
(2) При особени обстоятелства, срокът от една година може да бъде продължен от началника на Главното управление на митниците.
(3) Когато връщаните стоки преди износа им от територията на Република България са били внесени за ползване за определени цели с намалени или нулеви митни сборове, освобождаването по ал. 1 се разрешава, ако тези стоки се ползват отново за същите цели. Ако тези стоки нямат същото предназначение, размерът на дължимите вносни митни сборове се намалява с размера на митните сборове, заплатени при първоначалния внос. Когато сумата за приспадане е по-голяма от дължимата сума за връщаните стоки, не се разрешава възстановяване.
(4) Освобождаване от вносни митни сборове по ал. 1 не се разрешава за стоки, изнесени извън територията на Република България в рамките на режим "пасивно усъвършенстване", с изключение на случаите, когато стоките се намират в състоянието, в което са изнесени.
Чл. 177. Освобождаване от вносни митни сборове по чл. 176 се разрешава за стоки, които се реимпортират в същото състояние, в което са изнесени. Случаи и условия, при които се допускат изключения от тази разпоредба, могат да бъдат предвидени в правилника.
Чл. 178. (1) Разпоредбите на чл. 175 и 176 се прилагат и за компенсаторните продукти, първоначално изнесени или реекспортирани под режим "активно усъвършенстване", като се отчита съответната специфика.
(2) Размерът на дължимите вносни митни сборове се определя съгласно правилата за режим "активно усъвършенстване", като датата на реекспорта на компенсаторните продукти се приема за дата на вноса им."
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 1 думите "чл. 175 и 176" да се заменят със "176 и 177".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви предложения по тези текстове?
Няма направени и писмени предложения.
Поставям на гласуване глава двадесет и трета и членове 176, 177 и 178 така, както са предложени от вносителя с предложената от комисията корекция в ал. 1 на чл. 178.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава двадесет и трета и членове от 176 до 178 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"ЧАСТ ШЕСТА
МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Глава двадесет и четвърта
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РАЗМЕРА НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Чл. 179. (1) Когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват учредяване на обезпечение за митническо задължение, това обезпечаване трябва да бъде представено от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник.
              (2) Митническите органи имат право да изискват учредяване само на едно обезпечение за едно митническо задължение.
              (3) Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице вместо от лицето, от което се изисква.
              (4) Когато длъжникът или лицето, което може да стане длъжник, е държавен орган или орган на местната власт, началникът на Главното управление на митниците има право да го освободи напълно или частично от задължението за учредяване на обезпечение.
              (5) Митническите органи могат да не изискват учредяването на обезпечение за незначителни суми, размерът на които се определя в правилника.
Чл. 180. (1) Когато митническите разпоредби не предвиждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение може да се изисква по преценка на митническите органи, в случай че в предвидените срокове плащането на дължимото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно.
              (2) Когато обезпечението по ал. 1 не се изисква, митническите органи могат да поискат от лицето по чл. 179, ал. 1 да поеме писмено отговорността за съществуващите задължения.
              (3) Обезпечението по ал. 1 може да се изисква:
1. в момента на прилагане на разпоредбите, предвиждащи възможността за изискване на такова обезпечение, или
2. във всеки последващ момент, когато митническите органи констатират, че в предвидените срокове плащането на възникнало митническо задължение или на такова, което би могло да възникне, не е сигурно.

Чл. 181. По искане на лицето по чл. 179, ал. 1 или 3 митническите органи имат право да разрешат учредяване на общо обезпечени за покриване на няколко операции, от които възниква или може да възникне митническо задължение.
Чл. 182. (1) Когато митническите разпоредби предвиждат задължително учредяване на обезпечение, митническите органи определят размера, който е равен на:
1. конкретния размер на митническото задължение или задължения, в случай, че този размер може да бъде определен по сигурен начин в момента, в който обезпечението се изисква, или на
2. най-високия определен от митническите органи размер на митническото задължение или задължения, които са възникнали или които биха могли да възникнат за останалите случаи.
              (2) При учредено общо обезпечение на митнически задължения, чиято сума се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на съответните митнически задължения.
              (3) Когато митническите разпоредби предвиждат незадължително учредяване на обезпечение и митническите органи го изискват, те определят неговия размер така, че той да не превишава посочените в ал. 1 и 2 размери.
             (4) При условия и в случаи, определени в правилника, митническите органи имат право да договарят с длъжника обезпечения с различни от посочените в този член размери."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези текстове, които докладва проф. Стоилов, има ли някакви изказвания? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на част шеста, заглавието на глава двадесет и четвърта и членове от 179 до 182 включително.
Гласували 115 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 9.
Заглавията на част шеста и глава двадесет и четвърта, както и членове от 179 до 182 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 183. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари, с банкова гаранция, а в случаи, определени в правилника, и по други начини, осигуряващи плащането на митническото задължение."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Член 183 се изменя така:
"Чл. 183. Обезпечението може да бъде учредeно с депозит в пари, с банкова гаранция, със застраховка на митническите задължения в полза на митническите органи, със залог на стоката, която е предмет на митническото задължение или залог, съгласно Закона за особените залози и по други начини, осигуряващи плащането на митническото задължение."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение по чл. 183 е свързано със зачитане на позиция на Националното сдружение на спедиторите и работещите в тази сфера, занимаващи се с транспорт, които действително по този закон имат много добре обмислени и отговорни предложения. Според тях, а и аз мисля, че това основание е вярно, формите на обезпечение, които са посочени в чл. 183 в изисквания от закона пълен размер на митническото задължение са непосилни за транспортните и спедиторски организации, извършващи превози на транзитни товари и складирането на стоки под митнически контрол. Тоест, в този си вид чл. 183 ще доведе до окончателното прекратяване на комбинираните транзитни превози през територията на България и до невъзможност да се съхраняват чужди стоки в свободните зони и складове, което означава загуби на огромни суми валута, реализирана от износа на транспортните услуги и на десетки хиляди работни места в отрасъла транспорт.
Само за пояснение искам да кажа, че спедиторите и международният транспорт имат 3 на сто от брутния национален продукт в страната и над 50 000 работни места са осигурени чрез тези дейности, а в тях особено място заемат международния транспорт и чрез него реализираните транзитни превози. Това е една пета от капацитета и от цялостния обем, който дават от тези 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Ето затова те смятат, че обезпечението не трябва да бъде само учредено с депозит в пари и с банкови гаранции, а предлагат да не се записва "случаи, определени в правилника, и други начини", а тези начини да бъдат изразени в закона.
Конкретното предложение е следното: освен депозит и банкова гаранция, да се запише "застраховка на митническите задължения в полза на митническите органи и формите, предвидени в Закона за особените залози". Това, което всъщност аз като народен представител, имайки право на законодателна инициатива, предложение съм направил.
И още едно пояснение във връзка с това предложение. Тъй като нашият закон има претенциите да ни доближи до европейското законодателство, мисля, че в една голяма част тези неща се правят в момента, трябва да бъде продължена тази линия, значи еквивалентният чл. 193 на Митническия кодекс на Европейския съюз предвижда не банкова гаранция, а гарант за изпълнение на митническите задължения, който може да бъде: банка, застрахователна компания, фирма или организация със значителни активи, от които митническите органи могат да удовлетворят вземанията си. Режимът транзит на стоки в Европейския съюз и през Европейския съюз се обезпечава чрез застраховане на митническите задължения от транспортните и спедиторски организации.
Тези пояснения ги правя именно в посока на подкрепа на това предложение, с оглед в края на краищата ние да защитим националните превозвачи, спедитори, тъй като те са подложени на жестока външна конкуренция и тези 3 на сто, които имат досега във формирането на брутния вътрешен продукт, са застрашени, защото от 1994 г. - 61 на сто, през 1995 г. - 55 на сто, а през 1996 г. - 39 на сто е делът на българските превозвачи, а все повече те се изместват от външни превозвачи. И ако ние в тези и други разпоредби не ги защитим, това означава не само намаление на брутния вътрешен продукт, а и закриване на работни места.
Затова още веднъж моля колегите да подкрепят моето предложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за изменение на чл. 183, както беше докладвано от господин Стоилов.
Гласували 126 народни представители: за 27, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 183, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 17.
Член 183 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 184. Депозитът в пари трябва да бъде учреден във форми и платежни средства, установени съгласно действащата правна уредба.
Чл. 185. За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви.
Чл. 186. (1) Банковата гаранция се дава в писмена форма, като гарантът се задължава да заплати солидарно с длъжника обезпечения размер на митническото задължение, когато плащането стане изискуемо.
      (2) Мтническите органи имат право да откажат приемането на предложената банкова гаранция, когато тя не обезпечава плащането на митническото задължение в предвидените срокове.
Чл. 187. (1) Лицето, което е длъжно да учреди обезпечение, е свободно да избира вида му от предвидените в чл. 183.
      (2) Митническите органи имат право по ред, определен в правилника, да откажат приемането на предложеното обезпечение, както и на способа за учредяването му, когато те са несъвместими с правилното функциониране на съответния митнически режим. Митническите органи имат право да определят период от време, в който избраният способ на обезпечаване не може да се променя.
Чл. 188. Митническите органи могат да откажат предложеното от длъжника обезпечение, когато то не осигурява плащането на митническото задължение.
Чл. 189. Когато митническите органи установят, че предоставеното обезпечение не гарантира или вече не осигурява безспорно или изцяло заплащането на митническото задължение в предвидените срокове, те изискват от лицето по чл. 179, ал. 1 допълнително обезпечение или заместването на първоначалното обезпечение с ново.
Чл. 190. (1) Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново, след което то се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне.
       (2) Когато митническото задължение е частично погасено или не може да възникне за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице.
Чл. 191. Изключения от прилагане на разпоредбите на тази глава се допускат при изпълнение на международни договори, по които Република България е страна."
Няма предложения за промени, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези текстове няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте за текстовете от чл. 184 до чл. 191 включително.
Гласували 120 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 8.
Членове от 184 до 191 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава двадесет и пета
ВЪЗНИКВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по наименованието на главата има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава двадесет и пета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на глава двадесет и пета е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 192. (1) Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:
1. оформяне на режим внос;
2. поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;
3. неправомерно въвеждане на територията на Република България в нарушение на разпоредбите на членове 38 - 41;
4. неправомерно въвеждане от свободна зона или свободен склад в останалата част на територията на страната в нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 2;
5. отклоняване от митнически надзор;
6. неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим;
7. неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответен митнически режим или за облагане с намалени или нулеви вносни митни сборове;
8. употребяване или изразходване в свободна зона или в свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби. В случай на изчезване на стоката и ако за това изчезване не се представят на митническите органи достоверни доказателства, се счита, че стоките са били употребени или изразходвани в свободната зона или в свободния склад;
9. издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране в трети страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране за стоки с български произход при условие, че ако те са били получени под режим на активно усъвършенстване, за вложените в тях чуждестранни стоки са платени дължимите митни сборове.
(2) Разпоредбите на ал. 1, точки 6 и 7 се прилагат в случаи, различни от посочените в т. 5 на същата алинея, ако установените пропуски са довели до реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим.
(3) Моментът на възникване на вносното митническо задължение, както и длъжниците, се определят в правилника.
(4) Специфични случаи на възникване на митническо задължение, неуредени в ал. 1, както и случаите, когато не възниква митническо задължение, се определят в правилника."
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя за чл. 192, като предлага:
1. В ал. 1:
а) в т. 7 накрая се добавя "във връзка с използване на стоката за специфични цели";
б) точка 9 се изменя така:
"9. издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Вносното митническо задължение възниква в:
1. момента на приемане на митническата декларация за случаите по ал. 1, точки 1 и 2;
2. момента на неправомерното въвеждане за случаите по ал. 1, точки 3 и 4;
3. момента на отклоняване от митнически надзор, за случаите по ал. 1, т. 5;
4. момента, когато престава да бъде изпълнявано изискването, чието неизпълнение поражда митническо задължение по случаите по ал. 1, т .6;
5. момента на поставяне на стоката под съответния режим за случаите по ал. 1, т. 7;
6. момента на първоначалното употребяване или на изразходването на стоката при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби, за случаите по ал. 1, т. 8;
7. момента на приемане на митническата декларация за износ на стоките, за които се издават документи за ползване на преференциално тарифно третиране, за случаите по ал. 1, т. 9."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, аз си позволявам да направя предложение. Тъй като в комисията при второто четене са направени промени, както виждате, в които участва и вносителят, аз предлагам, ако това ще подпомогне уважаемите народни представители, от експертите или от управление "Митници" да бъде направен един малък коментар за промените, които претърпява текстът. Тъй като са доста значителни промените спрямо първоначалния текст на вносителя, мисля, че ще бъде полезно да бъдат казани няколко думи тук, за да е ясно за уважаемите народни представители защо се отива към една нова, по-обстоятелна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря на професор Стоилов.
Имате думата, за да обясните на народните представители промените.
РУМЯНА ДИШОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Промените в текстовете на чл. 192 бяха направени и по предложение на вносителя - на Главно управление "Митници", тъй като от последващите разговори и дебати по закона беше установено, че не е целесъобразно моментът на възникване на митническото задължение да остане за правилника. Така, както се определя кога възникват, така е редно в закона да бъде определен и моментът.
Затова беше променена ал. 3, в която се казваше, че моментът се определя в правилника. По-нататък в следващия член ще видите, че са определени и длъжниците - това, което фигурираше като текст в ал. 3.
Освен това с оглед внасяне на яснота в текста на т. 9, също беше променен текстът, тъй като действително първоначалната редакция беше малко трудна за разбиране от всички, които не ползват непрекъснато текстовете по митническите разпоредби. Затова направихме една нова по-ясна, по-кратка редакция на т. 9.
И уточнението по т. 7. Тук също не беше ясно за кое облагане с намаление или нулеви вносни митни сборове става дума. Не става дума за нулеви митни сборове и нулеви мита тогава, когато такива мита са предвидени в митническата тарифа, а само тогава, когато има освобождаване от мита или от митни сборове във връзка с ползването на стоките за някакви специфични цели, така както ще бъде определено в съответствие с чл. 174 в правилника.
Това наложи промяната на текстовете, както на чл. 192, така на чл. 193, на следващия член, който предвижда корекции във връзка с момента на възникване и на износното митническо задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този член?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, ако не възразите, от себе си бих добавил, че това е един от случаите, във връзка с които може би са забелязали част от колегите, в комисията един от категоричните изразители на което настроение е господин Руси Статков, навсякъде където може неща, предвидени в правилника, да бъдат въведени в закона, и това е по-добре, да бъдат направени. Това е и едно от съображенията за новите редакции, които се предлагат на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Стоилов.
Други изказвания?
Моля да гласувате за чл. 192, както е предложен от вносителя, с направените корекции, които ни предлага комисията.
Гласували 141 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 9.
Член 192 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 193. (1) Износно митническо задължение възниква при:
1. износ с митническа декларация извън територията на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;
2. изнасяне без митническа декларация извън територията на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;
3. неспазване на условията за изнасяне извън територията на Република България на стока с пълно или частично освобождаване от износни митни сборове.
(2) Моментът на възникване на износното митническо задължение, както и длъжниците се определят в правилника."
Предложение на комисията - подкрепя текста на вносителя, като ал. 2 се изменя така:
"(2) Износното митническо задължение възниква в:
1. момента на приемане на митническата декларация за износ за случаите по ал. 1, т. 1;
2. момента, когато стоката действително е изнесена извън територията на страната, за случаите по ал. 1, т. 2;
3. момента, когато стоката е достигнала местопредназначение, различно от това, за което е разрешено нейното изнасяне с пълно или частично освобождаване от митни сборове, или при невъзможност митническите органи да определят този момент, момента, в който изтича срокът, определен за представяне на доказателство за изпълнение на предвидените условия за случаите по ал. 1, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Стоилов.
Има ли изказвания?
Моля да гласувате за чл. 193 така, както е предложен от вносителя, с направените от комисията изменения в ал. 2.
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Член 193 е приет.
ДОКЛАДЧИК  СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 194. (1) Митни-ческите задължения по чл. 192, ал. 1 и по чл. 193, ал. 1 възникват и когато се отнася за стока - обект на мярка за забрана или ограничение при вноса или износа.
(2) Митническо задължение не възниква при неправомерно въвеждане на територията на Република България на неистински или подправени парични знаци, наркотични и психотропни вещества, за които се носи отговорност по Наказателния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 194 има ли изказвания?
Моля да гласувате за чл. 194 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Член 194 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 195. Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане."

Предложение на комисията по чл. 195.
Текстът, който ви прочетох и който е текст на вносителя в първоначална редакция се предлага да стане ал. 2. А текстът, който следва, да бъде ал. 1 на чл. 195.
Съдържанието на тази ал. 1 е следното:
"Чл. 195. (1) Длъжник за плащане на митническото задължение е:
1. В случаите по чл. 192, ал. 1, т. 1, 2 и 9 и чл. 193, ал. 1, т. 1 и 3 - деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация.
2. В случаите по чл. 192, ал. 1, т. 3 и 4:
а) лицето или лицата, извършили неправомерното въвеждане на стоките или участвали в него;
б) лицето или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са неправомерно въведени.
3. В случаите по чл. 192, ал. 1, т. 5:
а) лицето или лицата, отклонили стоки от митнически надзор или участвали в отклонението;
б) лицето или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са отклонени от митнически надзор.
4. В случаите по чл. 192, ал. 1, т. 6 и 7 - лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или при ползване на митнически режим, или неспазване на едно от условията на предоставения митнически режим.
5. В случаите по чл. 192, ал. 1, т. 8 - лицето, употребило или изразходвало стоките при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби.
6. В случаите по чл. 193, ал. 1, т. 2 - лицето, изнесло без митническа декларация стоки, подлежащи на облагане с митни сборове, и лицето или лицата, които са участвали в износа и са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че за стоките трябва да бъде представена митническа декларация."
Господин председател, предлагам господин Минев да даде кратък коментар на текстовете, които се предлагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Минев - началник на Главно управление "Митници".
ПЛАМЕН МИНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Тук аргументите за предложението са същите, каквито бяха при чл. 192 и 193, където се развива възникването на вносното и износно митническо задължение по-детайлно. По същия начин тук се развива и статутът на длъжника. Така че приемайки чл. 192 и 193 в детайл, според нас е редно тук, в самия закон, да бъде детайлно приет и статутът на длъжника. Така че това е пак съобразно приетата практика и за да бъдат още по-ясни в закона текстовете, които регламентират статута на самия длъжник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Минев.
Има ли други изказвания?
Моля да гласувате за чл. 195 с ал. 1 така, както я предлага комисията, и ал. 2 - досегашния текст, предлаган от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 12.
Член 195 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 196. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение.
(2) Изключения от разпоредбите на ал. 1 за отделни специфични случаи могат да се определят в правилника.
Чл. 197. (1) Митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до неговото възникване.
(2) Когато не е възможно да се определи мястото на възникване, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където митническите органи установят, че за стоката се дължат митни сборове.
(3) Когато съответният митнически режим за дадена стока не е приключен, митническото задължение се счита за възникнало на място, където стоката е била поставена под този режим.
(4) Изключения от разпоредбата на ал. 1 за отделни специфични случаи могат да се определят в правилника."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 196 и 197? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Членове 196 и 197 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава двадесет и шеста
ЗАПЛАЩАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Раздел I
Вземане под отчет и уведомяване на длъжника за
размера на митните сборове

Чл. 198. (1) Митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.
(2) В случаите, в които ал. 1 не се прилага, както и процедурите и сроковете за вземане под отчет се определят в правилника.
Чл. 199. (1) Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага, след като те бъдат взети под отчет.
(2) Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването по ал. 1, само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на размера, определен от митническите органи и при спазване на съответните разпоредби, определени в правилника, даването на разрешения за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника.
(3) Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Когато поради предварително разследване или съдебно производство митническите органи не са били в състояние да определят точния размер на дължимите митни сборове, уведомяването може да се извърши и след изтичането на този срок.

Раздел II
Срокове и начини на плащане

Чл. 200. Митните сборове, за които е извършено уведомяването по чл. 199, трябва да бъдат заплатени от длъжника в срокове, определени в правилника.
Чл. 201. (1) Плащането трябва да бъде извършено в касата на митническото учреждение или безкасово.
(2) По искане на длъжника плащането може да бъде извършено и чрез прехващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове.
Чл. 202. (1) По искане на заинтересованото лице митническите органи имат право да отсрочат плащането на митните сборове при условия и в срокове, определени в правилника.
(2) Отсрочване на плащането се разрешава след обезпечаване на митните сборове от длъжника.
(3) За извършените допълнителни услуги във връзка с разрешаване отсрочването на плащането митническите органи събират направените разноски.
Чл. 203. Митните сборове могат да бъдат заплатени и от друго лице, различно от длъжника.
Чл. 204. (1) Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи:
1.използват всички възможности за осигуряване плащането на митните сборове, предвидени в този закон и в други нормативни актове, включително и издаване на административни актове за принудително събиране. Редът за тяхното издаване и обжалване се определя в правилника;
2. събират лихви за просрочие, начислени върху размера на митните сборове.
(2) По реда на ал. 1 се осигурява плащането заедно с дължимите лихви за просрочие и на други държавни вземания, събирани от митническите органи, които не са платени в определените срокове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли бележки по съдържанието на членове 198 до 204? Не виждам.
Моля да гласувате членове 198 до 204 включително, заедно със заглавието на глава двадесет и шеста.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Членове 198 до 204 са приети.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава двадесет и седма
ПОГАСЯВАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Чл. 205. (1) Митническото задължение се погасява:
1. чрез заплащане на митните сборове;
2. чрез опрощаване на митните сборове;
3. когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на митни сборове:
а/ митническата декларация е анулирана;
б/ преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или впоследствие са: отнети в полза на държавата; унищожени по нареждане на митическите органи; унищожени или изоставени по реда на чл. 183; унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства;
4. когато стоки, за които е възникнало митническо задължение по чл. 192, ал. 1, т. 3 и 4, са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие отнети в полза на държавата.
(2) Правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на 5-годишен срок, считано от датата на възникване на митническото задължение.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при откриване от съда на производство по несъстоятелност на длъжника.
Чл. 206. Начините за погасяване на митнически задължения, възникнали при специфични случаи, се определят в правилника."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по глава двадесет и седма, чл. 205 и 206? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Съдържанието на глава двадесет и седма е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава двадесет и осма
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА
МИТНИ СБОРОВЕ
Чл. 207. (1) Възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.
(2) Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало.
Чл. 208. (1) Опрощаване на митни сборове е:
1. решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове или
2. решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени.
(2) Опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет, митните сборове не са били дължими или основанието за вземането им под отчет е отпаднало.
Чл. 209. (1) Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересованото лице.
(2) Възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след писмено искане пред съответното митническо учреждение преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези митни сборове.
Чл. 210. В правилника могат да бъдат определени случаи и условия, различни от посочените в предходните членове, при които може да се разреши възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове.
Чл. 211. В правилника може да бъде определен минимален размер на вносните или износните митни сборове, под който не се разрешава възстановяване или опрощаване.
Чл. 212. Когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по прочетените текстове? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на глава двадесет и осма, чл. 207 - 212.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Глава двадесет и осма е приета.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"ЧАСТ СЕДМА
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА
Чл. 213. Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Закона за административното производство.
Чл. 214. Когато обжалваното решение е свързано с облагане с вносни или износни митни сборове, при спиране на неговото изпълнение се изисква обезпечаване на техния размер.
Чл. 215. Разпоредбите на тази част не се прилагат по отношение на случаите, отнасящи се до отменяне или изменение на актове, издадени от митническите органи въз основа на административно-наказателните разпоредби на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по тези три текста? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на част седма, чл. 213 - 215.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Част седма е приета.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"ЧАСТ ОСМА
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
Глава двадесет и девета
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 216. Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление.
Чл. 217. Деянията, които съставляват митнически нарушения, наказанията, които се налагат за тях, както и отговорностите за тях се определят с този закон.
Чл. 218. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления и решения на съда се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото този закон не предвижда друго.
Чл. 219. (1) Административно-наказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на територията на Република България.
(2) С изключение на наказанието глоба, при извършване или при опит за извършване на митнически нарушения непосредствените извършители заедно с лицата, оказали им съдействие, отговарят солидарно за митните сборове и за другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или митницата се отказва от него, лицата по ал. 2 заплащат солидарно сума, равна на стойността на предмета на нарушението.
(4) Когато за нарушението не се предвижда отнемане в полза на държавата, лицето заплаща митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук, в чл. 219, ал. 1, не трябва ли да бъде: "извършили митническо нарушение на митническата територия на Република България", както беше навсякъде? Или "на територията на Република България"?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Понеже е казано "митническо нарушение" - "на територията на Република България". Може и така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали навсякъде заменяхме "територията" с "митническата територия"?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Така ли? Да, прави сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. С тази добавка моля да гласувате съдържанието на глава двадесет и девета с членове 216 до 219.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Глава двадесет и девета е приета.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава тридесета
АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 220. (1) За митнически нарушения се предвиждат следните наказания:
1. глоба;
2. временно лишаване от правото да се осъществява внос и износ на стоки за юридическите лица и за едноличните търговци;
3. имуществена санкция за юридическите лица и за едноличните търговци в размер до 200 на сто върху митническата облагаема стойност на стоките.
(2) Лишаването от право да се осъществява внос и износ на стоки е временна забрана на нарушителя да осъществява такава дейност за срок от шест месеца до две години. Това наказание се налага, когато митническата контрабанда представлява тежък случай или при повторно извършване на нарушения по този закон.
Чл. 221. За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 222. (1) Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.
(2) Иззетите и задържаните стоки се съхраняват в митническото учреждение, което изпълнява влезлите в сила наказателни постановления и присъдите на съда по отношение на тях.
(3) За иззетите от митническите органи наркотични вещества се прилагат разпоредбите на чл. 83 от Закона за народното здраве.
(4) Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества.
(5) В случай че стоките - обект на митнически нарушения, не се отнемат в полза на държавата, митните сборове и другите държавни вземания за тях се събират на общо основание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по съдържанието на глава тридесета? Няма.
Моля да гласувате глава тридесета с членове от 220 до 222.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 3.
Съдържанието на глава тридесета е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава тридесет и първа
ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛАТА ЗА НАРУШЕНИЯ
НА МИТНИЧЕСКИЯ РЕЖИМ

Чл. 223. За всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи.
Чл. 224. Наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на митниците или от определени от него длъжностни лица.
Чл. 225. Когато нарушителят не е известен или е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по тези три члена? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на глава тридесет и първа с членове от 223 до 225.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 5.
Съдържанието на глава тридесет и първа е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Глава тридесет и втора
МИТНИЧЕСКИ НАРУШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 226. (1) Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 50 до 150 на сто върху митническата облагаема стойност на стоките.
(2) Когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз, или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 100 до 200 на сто върху митническата облагаема стойност на стоките."
Защо ми се струва, че ние възприехме вместо "митническа облагаема стойност" само "митническа стойност"?
Господин председател, моля да се има предвид при окончателното редактиране на текстовете: фразата е "митническа облагаема", навсякъде ще бъде заменена с "митническа стойност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, "... на сто върху митническата стойност на стоките".
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Така.
Мисля, че бяхме на ал. 3:
"(3) Стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност.
(4) Стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата и в случаите, когато нарушителят е неизвестен.
(5) Превозните и преносни средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Чл. 227. Наказанията и отнемането на стоки и превозни средства, предвидени в чл. 226, независимо чия собственост са, се прилагат и в случаите на митническа измама, когато:
1. лице, което с деянието си избегне или направи опит да избегне изцяло или отчасти заплащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, или забрани, или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика;
2. лице, което отклони стоки, на които са дадени митнически режим или митническо направление, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия и срокове.
Чл. 228. (1) Който преди изтичане на нормативно определен срок продаден, купи или направи опит за това, даде или приеме като подарък, за пазене, за ползване, под наем или като залог стоки, за които знае или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че са внесени с намалени или без митни сборове, се наказва с глоба до 1 млн. лв.
(2) Когато разпореждането по ал. 1 се извършва със стоки - предмет на митнически нарушения по чл. 226 и 227, тези стоки се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.
(3) Наложеното наказание не освобождава лицата от заплащане на дължимите митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, с изключение на случаите по ал. 2.
Чл. 229. С наказанието по чл. 228, ал. 1 се наказват и лицата, които не изпълнят задълженията по чл. 4, ал. 1.
Чл. 230. Стоки, които по вид и количество нямат търговски характер и за които се изисква деклариране, ако не бъдат декларирани от пътниците, преминаващи държавната граница, и бъдат открити на обичайни места при митнически преглед, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, без да се налага глоба.
Чл. 231. (1) Всяко нарушение на норамативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата по чл. 228, ал. 1.
(2) Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това."


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по прочетените текстове от съдържанието на глава тридесет и втора, по членове 223 до 231? Не виждам.
Моля да гласувате тези текстове.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Глава тридесет и втора е приета.
Преминаваме към част девета.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:

"Част девета
Разпореждане със стоки, отнети или изоставени
в полза на държавата и разпредeление на
постъпилите суми

Чл. 232. Митническата администрация се разпорежда с отнетите и изоставени в полза на държавата стоки при условия и по ред, определени в правилника".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дотук, защото по следващия текст има допълнение.
Моля да гласувате част девета, чл. 232, ако няма бележки. Няма, моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Част девета и чл. 232 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Чл. 233. (1) От сумите, постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки, се заплащат разходите, направени от митническите учреждения по издирването, превозването и съхраняването им, както и разходите по оценяването и извършването на продажбите им.
(2) След приспадане на направените разходи по ал. 1, сумите се внасят в извънбюджетната сметка на Главното управление на митниците по чл. 14."
Предложение на комисията за чл. 233:
Подкрепя текста на вносителя, като ал. 2 се изменя така:
"(2) След приспадане на направените разходи, сумите по ал. 1 и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят в извънбюджетната сметка на Главното управление на митниците по чл. 14."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 233? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 233 с изменението на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Тук няма някакви принципно нови моменти, но по-обстоятелствено е разписана ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Член 233 е приет така, както е предложен от вносителя, с направеното изменение в ал. 2 от комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Вдигане на стоки" е освобождаване от митническите органи на стоки за целите, предвидени от митническия режим, под който те са били поставени.
2. "Вносни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки.
3. "Деклариране" е действието, чрез което едно лице изразява чрез установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.
4. "Износни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при изнасяне на стоки.
5. "Местно лице" е всяко физическо лице, което е гражданин на Република България, както и всяко юридическо лице, което има седалище на управление или регистрация в Република България съгласно българското законодателство.
6. "Местни стоки" са:
а) стоки, които са изцяло получени или произведeни на територията на Република България по реда на чл. 30 и които не съдържат внесени от други страни стоки. В правилника могат да бъдат определени случаи, в които не се считат за местни стоките, произведени от стоки под режим с отложено плащане;
б) стоки, които са внесени по установения ред на територията на Република България и са оформени под режим внос;
в) стоки, които са произведени на територията на Република България или само от стоките, посочени в буква "б" или от стоките по букви "а" и "б".
7. "Митническо задължение" е задължението на дадено лице да заплати вносните митни сборове - вносно митническо задължение или износните митни сборове - износно митническо задължение, с които се облагат определени стоки съгласно действащото законодателство.
8. "Митническо направление на стоки" е:
а) поставяне на стоки под митнически режим;
б) внасяне на стоки в свободна зона или в свободен склад;
в) реекспортиране на стоки извън територията на Република България;
г) унищожаване на стоки;
д) изоставяне или отнемане на стоки в полза на държавата.
9. "Митнически органи" са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол.
10. "Митнически режим" е:
а) внос;
б) транзит;
в) митническо складиране;
г) активно усъвършенстване;
д) обработка под митнически контрол;
е) временен внос;
ж) пасивно усъвършенстване;
з) износ;
и) временен износ.
11. "Митнически статут" е статутът на стоките за целите на митническия контрол като местни или като чуждестранни стоки.
12. "Представяне на стоки пред митническите органи" е уведомяване на митническите органи съгласно установените форми за пристигането на стоките в митническо учреждение или във всяко друго място, опредeлено или одобрено от тях.
13. "Решение" е всеки административен акт по прилагането на митническите разпоредби, издавани от митническите органи за конкретен случай, който е свързан с правни последици за едно или повече определени или можещи да бъдат опредeлени лица. Това определение включва и обвръзващата информация по чл. 23.
14. "Стоки" са всички видове предмети, пренасяни през държавната граница, включително по тръбопроводи и електропроводи, както и превозни средства, пътнически багажи и други пратки.
15. "Титуляр на разрешение" е лицето, на което е издадено разрешение.
16. "Титуляр на режим" е лицето, от името на което е направено декларирането или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията за деклариране по определен митнически режим.
17. "Чуждестранни стоки" са стоките, различни от местните стоки. Местните стоки губят митническия си статут, когато напуснат територията на Република България."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
В § 1:
1. Точка 9 да отпадне.
Напомням ви т. 9 - "Митнически органи".
Това предложение е свързано с предложението, което засягаше още началото на текстовете на този закон, където, така да се каже, са структурирани органите.
2. Точки 10 - 17 стават съответно 9 - 16 ако се приеме предложението в пункт първи на Александър Хаджийски.
Комисията не приема предложението, тъй като подобна промяна не беше направена в съответните текстове на закона.
Предложение на народния представител Никола Николов:
Създават се нови точки 18 и 19:
"18. "Тарифна квота" е количествено ограничение по износа или вноса на стоки, което може да бъде изразено в стойност или във физически единици или по друг начин.
19. "Тарифен плафон" е количествено ограничение по износа и вноса на стоки, изразено по начина, посочен в т. 18, чийто размер може да бъде променен по реда, по който е определен."
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция:
"18. "Тарифна квота" е количество стока, изразено в стойност или във физически единици, за което през определен период се прилага намалена ставка на митото, като след изчерпване на количеството се възстановява облагането със ставката по митническата тарифа.
19. "Тарифен плафон" е количество стока, изразено в стойност или във физически единици, за което се прилага намалена ставка на митото, като при превишаване размера на това количество, може да се възстанови облагането със ставката по митническата тарифа по реда, предвиден в акта за въвеждането му".
Предложение на комисията по § 1:
1. В § 1, т. 8, буква "д" думите "или отнемане" да отпаднат.
2. Създават се нови точки 20 и 21:
"20. "Такси за допълнително предоставяни услуги" са таксите, отговарящи на принципите, посочени в разпоредбите на чл. VIII от Общото споразумение за митата и търговията и свързани с дейности, като: издаване на лицензи, статистически услуги, валутен контрол, издаване на документи и удостоверяване, анализ и инспекция, както и митническа дейност извън работно място и извън работно време.
21. "Митническа територия на Република България" е територията на Република България.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Стоилов.
Не виждам господин Хаджийски в залата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, извинявайте, аз обърнах внимание на уважаемите народни представители, че това предложение тук е рефлекс, продължение на предложението, което беше направено към началните текстове на закона за отпадане изобщо на "митнически органи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така е, господин Стоилов, но понеже господин Хаджийски го няма, за да го оттегли, ще трябва да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Хаджийски за отпадане на т. 9 и за промяна в номерацията на следващите точки, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Николов е включено като нови точки 18 и 19 с редакция, предложена ни от комисията. Освен това комисията предлага промени в т. 8 и създаването на две нови точки - 20 и 21.
Има ли желаещи да се изкажат?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Обясняване на допълнително две категории.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да се изкажат по текста на вносителя и по предложените от комисията промени и допълнения? Няма.
Моля да гласувате за заглавието - "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както е предложен от вносителя с измененията и допълненията, направени от комисията, които ни бяха докладвани от професор Стоилов.
Гласували 137 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 13.
Параграф 1 е приет.
Моля да докладвате Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В Закона за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5 се правят следните изменения:
а) в ал. 4 думите "режим на временен внос" се заменят с "митнически режим с отложено плащане";
б) ал. 5 се отменя.
2. В § 2  от "Допълнителните разпоредби" се създават точки 7 и 8:
"7. "Антрепозитен склад" е митнически склад, открит и управляван по реда на чл. 97 - 110 от Закона за митниците.
8. "Безмитни зони" са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 159 - 172 от Закона за митниците.".
Предложение на комисията:
В § 2, т. 1, буква "а" след думата "плащане" се поставя запетая и се добавя "с изключение на транзит".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да се изкажат по § 2?
Моля да гласувате заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", както и § 2 с текста, предложен ни от вносителя, и изменението в т. 1, буква "а", предложено от комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Тук се прави едно синхронизиране на съответни части от тези закони в духа на приетите вече текстове на Закона за акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 146 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 9.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "§ 3. В Закона за данък върху добавената стойност се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) При внос на стоки не се събира данък, когато:
1. стоките са предназначени за безмитни зони, за антрепозитни складове или за търговски обекти за безмитна търговия;
2. стоките са под митнически режим с отложено плащане;
3. се внасят благородни метали за Българската народна банка.
    (2) При внос на стоки по реда на ал. 1, точки 1 и 2 начисленият данък се обезпечава.".
2. В Допълнителните разпоредби се създават параграфи 5б и 5в:
"§ 5б. "Антрепозитен склад" е митнически склад, открит и управляван по реда на чл. 97 - 110 от Закона за митниците.
§ 5в. "Безмитни зони" са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 159 -172 от Закона за митниците.".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предлага в чл. 23, ал. 1 да се създаде точка със следния текст:
"... се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства и медицинска апаратура, по централизирана доставка на Министерство на здравеопазването по списък, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на финансите."
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага нов текст, записан в т. 11.
Предложение на комисията:
В § 3, т. 1 се изменя така:
"1. Чл. 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Не се дължи данък при внос на стоки, когато:
1. стоките влизат в безмитни зони, антрепозитни складове и в търговски обекти за безмитна търговия;
2. се внасят благородни метали за Българска народна банка;
3. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози, или други вземания (плащания, облагания) с ефект еквивалентен на косвен данък;
4. се внасят безвъзмездни помощи с хуманитарна цел, предоставени на държавата или общините от чужди държави, общини, юридически и физически лица или организации;
5. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на: учебни и здравни заведения, научни, културни, просветни и социални организации; министерства, ведомства и други държавни органи; Български червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ;
6. се внасят носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени и от мита и такси;
7. се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност, чийто внос е разрешен по установения ред;
8. не се облагат с мита и такси в рамките на разрешения безмитен внос стоките, внасяни от пътници, както и получаваните от физически лица, без еднолични търговци, международни пощенски и други пратки, с изключение на моторните превозни средства;
9. се внася ядрено гориво;
10. се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, както и резервни части за тях, включително леки автомобили, внасяни от инвалиди I група инвалидност, и от лицата на шест и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочени в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Освобождаването от данък върху добавената стойност при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително. По тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период от три години за употребяван и пет години за нови автомобили;
11. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването или доставки за държавни или общински болници по списък, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
(2) Не се събира данък, когато стоките са под митнически режим с отложено плащане, включено под режим на временен внос, както и при реекспорт. Начисленият данък в тези случаи се обезпечава в съответствие с размера и реда, определени със Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане, за обезпечаване на митните сборове."
2. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) § 5в се изменя така:
"§ 5в. "Безмитни зони" са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 159 - 172 от Закона за митниците".
б) създава се § 5г:
"§ 5г. "Антрепозитен склад" е митнически склад, открит и управляван по реда на чл. 97 - 110 от Закона за митниците"."
Аз предлагам да спрем дотук. Може би има бележки от народните представители, тъй като се засяга широк кръг от въпроси, по които в комисията имаше много дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Д-р Григор Шишков има думата.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В т. 11 ми се струва, че има технически пропуск. Това, което комисията беше предложила, е изпусната една дума, а тя не е маловажна.
Значи: "се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура...."
Под "консумативи" се разбират онези медицински предмети, като клапи за сърдечно-съдовата хирургия, за неврохирургията, катетри, които също трябва да бъдат упоменати точно, защото не могат да бъдат вместени нито в лекарствени средства, нито в медицинска апаратура и аз затова моля да се добави. Това е технически пропуск вероятно, защото предложението беше с думата "консумативи". Моля тя да бъде включена към т. 11.
Когато комисията обсъждаше този въпрос, думата "консумативи" беше включена, а тук действително не е включена. Аз моля да включим тази дума, тъй като вие разбирате нейното огромно значение. Аз ви изброих това, което е изключително важно, става въпрос за сърдечни клапи, за катетри, за атровентреполарни клапи, става въпрос за онези необходими консумативи за хемодиализните апарати, които се използват.
Така че правилно е да включим думата "консумативи", за да бъде по-прецизен текстът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов има думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател! Аз искам да взема отношение. Поканвам всички народни представители категорично да подкрепят включването и на категорията "консумативи".
В много случаи определен консуматив е многократно по-скъп от дадено животоспасяващо лекарство. Много често вие се сблъсквате със случаи в кръговете на ваши познати, когато един консуматив струва 5 - 10 хил. долара, и ако това бъде обременено с данък 22 на сто, цената скача, която поначало е висока, става космическа.
Затова моля да бъде подкрепено това предложение. Всичко това е в рамките на режима, когато са направени заявки от министерството и както е казано от държавни и общински болници по списък, утвърден от министерството, което е всъщност ситото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Стоилов. Аз зададох преди малко същия въпрос на доктор Шишков - да не би да се разшири много кръгът, защото под консумативи много неща могат да се разберат, но разбрах, стана ми ясно, че в текста по-надолу - ако го имате пред вас, ще видите, че е казано, че става "по списък, утвърден от министерството". Така че все пак има яснота как ще стане.
Други изказвания?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Даже и конците, които се използват в хирургията, много често трябва да бъдат внесени, в повечето случаи може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да ви предложа да отпаднат думите "държавни и общински" болници към текста в т. 11.
Ако решим да се прави нормално здравеопазване, не би трябвало болниците да ги делим на категории, а да ги делим по това какви функции изпълняват. Поне, доколкото ми е известно, може би и колегите, които се занимават с реформата в здравеопазването, ще внесат по-голяма яснота, но животоспасяващи и животоподдържащи дейности могат да извършват всички видове болници. Въпросът е да се регламентира това. Иначе ще трябва да променяме закона след някоя и друга година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов има думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, искам да взема отношение по това предложение.
Съвършено ясно е, че става дума за частни клиники и болници. Има ги и ще ги има. Но съгласете се, че при положението, в което се намира обществото, при стандарта, при доходите на хората ние трябва да се погрижим за онези граждани, които ще попадат в структурите на държавните и общински болници. Тези, които разполагат със средства да се лекуват сега и утре, докато се решат генерално нещата, в частни клиники и болници, те са и в състояние да понесат и ДДС 22 процента. Това в никакъв случай не трябва да се разглежда като някакво конфронтиране спрямо частните клиники и болници. Просто финансовото състояние налага такива мерки. Това не е чист режим. Но условията, обстановката, в която се работи, налага това. В момента има много лекарства, апаратура, в това число и консумативи, които не могат да бъдат освободени, тъй като трябва да се платят 22 на сто ДДС. Всички знаят притесненото състояние на голяма част от болниците, ако не на всички.
Така че с ясното съзнание, че натоварваме допълнително онези пациенти, които се обръщат към частни клиники и болници, предлагаме този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Няма според Конституцията частни и държавни или общински болници. Има болници и всичките болници, ако се регламентират нормално, ще извършват едни и същи дейности. Въпрос е на капацитет и на възможности при един общ регламент.
Както се говори и се предлага от колегите, че всички болници ще сключват договори с един осигурителен фонд и там няма да има категория държавна, частна и общинска болница, а ще има болничен фонд. Сега ние в момента създаваме неравнопоставеност в медицинското обслужване.
Аз разбирам, че сега състоянието е такова, но законът не е за днес. Законът е по принцип. Така че, ако те не отговарят на условията да извършват такива операции, този тип болници няма да получат това облекчение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Тъй като времето свърши, ако няма други желаещи за изказване, имаме време колкото да гласуваме този параграф.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на доктор Григор Шишков за добяване в т. 11 след "лекарствени средства" думата "консумативи".
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Второто предложение е на господин Иван Бойков за отпадане в същата точка на думите "за държавни или общински" болници.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз моля народните представители да внимават, тъй като да си играем на краен либерализъм, както се казва - на гол корем, едва ли си струва. Решаваме въпроси в сегашната обстановка. Това са съображенията на комисията и на трите ведомства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, професор Стоилов, да не влияете на избирателите. Комисията не го е подкрепила - да поясни председателят.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 39, против 48, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 3 така, както е предложен от комисията, с направената добавка за думата "консумативи".
Гласували 152 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.


Съобщения за парламентарен контрол на 23 януари 1998 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Димитров.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос на народния представител Бойко Великов.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Георги Божинов.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ахмед Ююсеин.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Драгомир Драганов и на питане от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народните представители Георги Агафонов и Арлин Антонов.
Поради отсъствие на министър-председателя от страната за отговорите на въпросите към него ще бъде съобщено допълнително.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Александър Йорданов;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев - на актулни въпроси от народните представители Илия Баташки, Кънчо Марангозов и Руси Статков;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народни представители от заседанието се отлагат:
- отговорът на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов;
- отговорите на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуални въпроси от народните представители Емилия Масларова и Кънчо Марангозов.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 23 януари 1998 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
                      Йордан Соколов

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев

                                           Благовест Сендов

Секретари:
                  Калчо Чукаров

                 Иван Бойков