Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Днес рожденик е господин Иван Генов. Да му е честито! Пожелавам му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вчера колегата Иван Бойков беше поискал думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Имахме реплики на изказването на Венко Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате реплика? Добре. Заповядайте. Първо репликите.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Вълчев, вчера Вие, мотивирайки своето предложение за запазване на съотношението 2:1 при участие в приватизационния процес от страна на доброволните социалноосигурителни дружества, казахте, че това е в името на големите играчи и създаването на капиталовия пазар.
Аз трябва да ви кажа, че това е в името преди всичко на тези хора, които ще вложат своите инвестиционни бонове в тези току-що създаващи се играчи. А тези играчи, от своя страна, трябва да участват в едни предприятия, които всички знаем в какво състояние са. Именно поради тази причина и предния път, при предното четене на закона, не сега, на тази сесия, бе прието съотношението да бъде 2:1, за да може тези, които участват в социалноосигурителните дружества, интересите им да бъдат малко повече гарантирани.
Първо, неопитни са все още тези дружества, още не са създадени, и второ, търговските дружества, в които те ще вложат инвестиционните бонове, печалбите от тях са твърде несигурни. Включително в Закона за доброволното социално осигуряване се вижда, че портфейлът им е така разделен и дава неголяма възможност да участват в такива акции, защото са много рискови. Така че това е една от основните причини.
И сега всъщност, ако премахнем това, то освен че си губи смисъла от участие, аз не знам защо нашите външни партньори толкова настояват и какво толкова ще се случи, ако се приеме това съотношение - 2:1, когато става въпрос за социалноосигурителни дружества, щом искаме да развием и доброволното социално осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друга реплика? Не виждам.
За дуплика има думата господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Господин Миков, аз напълно съм съгласен с това, което казвате, но тъй като вчера преди мен говори проф. Стоилов и той засегна тази страна като аргументация за съотношението 2:1, аз просто не се спрях на нея. Действително с премахването на тази възможност пенсионните фондове да участват в приватизационни сделки в съотношение 2:1 с инвестиционните бонове, отпада заинтересуваността у тях да концентрират в себе си инвестиционни бонове. И съвсем реална е възможността те да откажат да приемат като пенсионноосигурителни вноски от гражданите такива вноски, правени с бонове.
И в този смисъл действително се засяга интересът на всички онези хора, които са на предпенсионна възраст и които желаят да направят тези вноски с боновете.
Разбира се, в крайна сметка се намалява вероятността да се реализират тези пенсионноосигурителни дружества в пълния обем и с пълните възможности, които те биха имали при една нормална ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
За изказване има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да внеса още един щрих в този проблем и той е доста сериозен, а ние някак си го заобикаляме. Но, вижте, чрез пенсионните фондове влизат много чужди капиталовложения. Начинът, по който могат да се стимулират те, беше именно вариантът за участие в приватизацията, защото от първата вълна на масовата приватизация към всички лоши неща имаше и няколко хубави - влезе чуждестранен капитал. Да не ви давам примери, но влезе чешки капитал, холандски капитал и той се ангажира в промишлеността на страната.
В момента, в който вие премахвате фактически преференциите и тази част за развитие на инвестиционния пазар, вие премахвате и възможността част от чуждия капитал, а имаше такива заявки, да влезе и да участва през пенсионните фондове и в този процес. Помислете и върху това.
И още едно съображение, което искам да изкажа. Като че ли всяка дейност, която не подлежи на пряк и пълен контрол от правителството, се избягва. Помислете и върху това. Този тип дружества не могат пряко да се контролират и да се казва кой да бъде вътре, как да бъде вътре, как да се управлява. Има много такива съображения, които са влезли в икономиката в България и мисля, че една от причините, поради която се заобикаля този процес или може би просто се подценява, е именно и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам думата за реплика, за да заявя, че това, което каза Иван Бойков, няма нищо общо с гледания от нас в момента законопроект и той ще има възможност да направи своите забележки, своите предложения в Закона за допълнителното пенсионно осигуряване, където пък точно там, в този закон, е предвидена възможността да участват и в допълнителното пенсионно осигуряване чужди фирми, а и те да купуват и да имат в своя портфейл акции и ценни книжа на такива.
Така че просто не виждам логиката за това, което ти в момента казваш по този закон специално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Не знам защо, господин Николов, не виждате логиката, но частта "инвестиционни бонове и пенсионно осигуряване" беше разработена от нашата комисия и влезе в действие миналата година последователно. И много добре беше развита. Именно вътре влезе съотношението 2:1 или 1:2, както искате да го разберете.
След това се изработи Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, който влезе на първо четене и мина през парламента, включително и нашият, на Евролевицата, който беше отхвърлен, но с един общ дух, който засягаше тази материя. И вътре има голям раздел "Инвестиционна дейност", която касае именно инвестиционните бонове.
Пряка е връзката. Директно пряка е връзката със съотношението, при което се добиват този тип бонове от пенсионните дружества с цел участие в приватизацията чрез централизирани търгове. На Вас ли да го обяснявам?
И в тази ситуация, след като стеснявате този инструмент безкрайно, той просто няма да влезе в действие. А към този инструмент имаше интерес от чужди инвеститори, които се мъчеха по тази схема и да участват в доброволното пенсионно осигуряване с ноу-хау, тъй като това е нещо ново за страната, изключително ново, и да участват за придобиване на акции и дялове от български предприятия по тази схема. И това е една сериозна преференция. И това беше стимулът, една част от стимулите да се събират тези бонове в допълнителните доброволни пенсионни фондове, извън социалното значение на нещата. И това беше един от стимулите, който окрупняваше тези бонове и облекчаваше пазара. Пред какво се изправяте сега? Пред много бонове и малко предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ако вчера бяхме гласували този текст, аз, разбира се, нямаше да се изкажа, но сега отново започват да се лансират тези, които вчера успяхме да изясним. Аз ще се върна чисто формално да обясня за какво става дума.
Става дума за бонификацията при използването от пенсионни фондове на инвестиционни бонове. Нещо, което нашият парламент реши, че не е възможно за работническо-мениджърските дружества, но просто остана в текста на закона. Сега отстраняваме тази възможност. А тази възможност е защитена, за да не фалират допълнителните пенсионни фондове, когато използват инвестиционни бонове за закупуване на пакети акции от централизираните търгове, е защитена чрез текст в Закона за допълнителното пенсионно осигуряване, в което се допуска само 10 на сто от едните портфейли да могат да бъдат придобивани по този начин и само 10 на сто от пакетите акции на всяко едно отделно предприятие. Така че защитата я има в този смисъл, в който ние бяхме предвидили. Така че притесненията, които тук се изказват, че поради липсата на бонификация, което е бонификация не за участващите, така че това не е съблазнително за участващите, а е сигурност за фонда, който ще ги използва, защото той ще има по-голяма конкурентност при закупуване на тези пакети акции и точно ще се получи така, че ще може всеки един участник да има в ръцете си без бонификация само инвестиционни бонове и това е. Логиката е желязна и си мисля, че ще бъде гласувано с мнозинство от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Господин Николов, аз не развих въпроса в социалната му сфера, в която Вие се опитвате да кажете - защита на... Стига с тази защита на спестителите. Вие им отнемате право, но това е друга тема, която господин Вълчев разви. Аз Ви говоря за съвсем друго нещо и Вие ме разбрахте много добре. Става въпрос за участие на фондовете и на инвеститорите в тези фондове в този процес, който ние сега регламентираме по някакъв закон. Логиката Ви е желязна, аз разбирам, че е такава, само че не я приемам. Има и друга логика, за която Ви казах отначало. Вие се стремите да направите тотален, пълен контрол върху всичко. Не е вярно, че са застрашени хората, които са пенсионирани във фондовете, защото го разделихте на две части. И търговската част няма нищо общо с парите на хората, които са отделени в друг фонд, който се управлява по друга схема. Хайде да говорим за инвестиционен процес. Не искам да се връщам в другия закон, който, между другото, още не е минал на второ четене. Просто се касае за два типа логика. Това се опитах да покажа и това бяха моите опасения. Нищо повече. Другото го разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване на предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 11 да отпадне.
Гласували 153 народни представители: за 39, против 104, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има направено предложение от народния представител Стефан Стоилов и аналогично предложение от народния представител Венко Вълчев. И двете предложения гласят: "В § 11 да се запази изречение второ на ал. 3 в чл. 49". Всъщност това отново означава отпадане на целия § 11, защото той предвижда, че се отменя само изречение второ на ал. 3. Но така, както са редактирани, моля, гласувайте предложенията на народния представител Стефан Стоилов и на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 95, въздържали се 6.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Димитров за отпадане на цялата ал. 3 в чл. 49.
Гласували 144 народни представители: за 39, против 104, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 101, против 24, въздържали се 14.
Параграф 11 е приет.
За процедура има думата господин Велислав Величков.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение по тази точка от дневния ред да бъде допусната в залата госпожа Емилия Петкова - експерт в Комисията по икономическата политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 135 народни представители: за 107, против 20, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Емилия Петкова в залата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 12. Параграф 3б от Допълнителните разпоредби се отменя."
Предложение на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов, прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Благой Димитров, също прието по принцип от комисията.
И предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов параграф:
"§ ..... В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 62а:
"Чл. 62а. (1) Когато държавата или общината е собственик на повече от 50 на сто от капитала на търговско дружество, във връзка със сключване на приватизационен договор, по искане на купувача, държавният или общинският орган, който извършва приватизацията, има право да освободи органите за управление и надзор на дружеството и да назначи на тяхно място определени от него лица.
               (2) В случая по предходната алинея съответният държавен или общински орган едновременно с назначаването на новите органи на дружеството свиква общо събрание на съдружниците, съответно акционерите, с дневен ред избор на управителни и централни органи.
               (3) Вписването на освобождаването и назначаването на органите по ал. 1 става по заявление на съответния държавен или общински орган, придружено със заповед.
               (4) Когато в приватизационния договор се прехвърлят повече от 50 на сто от дружествения капитал, всички мнозинства, предвидени в устава на дружеството, се смятат заменени с мнозинствата, предвидени в закона."
2. В чл. 74 се създава ал. 4:
"(4) Решението за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на публични дружества по смисъла на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества действа занапред и не засяга правата, придобити от трети добросъвестни лица."
3. В чл. 137, ал. 3 се добавя:
"Управителят се избира с обикновено мнозинство. Разпоредбите в дружествения договор, предвиждащи квалифицирано мнозинство за избора на управител, са нищожни."
4. В чл. 222 се създава нова ал. 3:
"(3) Редовността на свикването и провеждането на общото събрание на акционерите на публични дружества по смисъла на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се удостоверява от нотариус."
5. В чл. 230 се създава нова ал. 3:
"(3) Съветът на директорите, съответно управителният и надзорният съвет, се избират с обикновено мнозинство. Разпоредбите в устава, предвиждащи квалифицирано мнозинство за избора на тези органи, са нищожни. Допуска се избор на членове на съветите по квоти - от акционери, притежаващи общо не по-малко от 15 на сто от дружествения капитал, ако това е предвидено в устава."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложенията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 12. В Допълнителните разпоредби се внасят следните изменения и допълнения:
1. В § 3б от Допълнителните разпоредби след думите "по § 1" се добавя "ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9".
2. Създава се нов § 5д:
"§ 5д. Лицензия за дейности или концесия може да бъде предоставена без търг или конкурс на държавно предприятие или на неговия купувач след приватизационната сделка, когато това е част от приватизационната стратегия."
3. Създава се нов § 5е:
"§ 5е. Актовете на органите по чл. 3, издадени в изпълнение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Участниците в приватизационните процедури, чиито права и законни интереси са били накърнени, могат да ги защитят по общия исков ред."
4. Създава се нов § 5ж:
"§ 5ж. При класиране на оферта, подадена от дружества по чл. 25, ал. 3 и по чл. 31, ал. 1, офертната цена се дисконтира с 10 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има две предложения на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов и на Благой Димитров, които са приети по принцип. Те ще имат възможност да кажат дали това ги удовлетворява. Предложението на народния представител Йордан Цонев не е прието, но той прави предложение не за Допълнителните, а за създаването на нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби.
Господата Георги Божинов и Атанас Богданов поддържат ли предложението си?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Поддържаме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате предложението на комисията ли?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето предложение и искате да се гласува? Добре.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Но то е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава няма да го гласуваме. Също и предложението на Благой Димитров...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз искам да се изкажа по предложението на Благой Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Съжалявам, че го няма господин Благой Димитров, но това е още един пробив и разширяване на възможността концесии и лицензии да се дават без спазването на прозрачността и на конкурсните условия по Закона за концесиите. Разбира се, такива изключения имаше, но тук се вкарва някакво съвсем разтегливо понятие, като "приватизационната стратегия"...
И какво ще стане? Представете си, а предполагам, че Благой Димитров е имал предвид въпроса за телекомуникациите, тъй като той се занимава с тази материя - лицензиите и концесиите...


Ще излезе, че ние приехме един Закон за телекомуникациите, където са изброени определени изисквания. Представете си, че приватизаторът не отговаря на онези изисквания, които са в другия закон, за получаване на такъв лиценз. Какво ще стане тогава? Може да се получи колизия между двата закона. Но принципният въпрос е, че по този начин естествените монополи, за които се дава концесия, ще се договарят извън реда, който е предвиден в друг закон. Или ние постоянно ад хок за определени ситуации създаваме отделни специални уредби в различни закони и по този начин губят смисъла си други закони, в които са прокарани някакви принципи - принципи за прозрачност, принципи за конкурс. Какво излезе - че конкурсът престава да бъде основен начин за определяне на концесионери и на естествените находища, на естествени монополи, на дейности.
И ето тук още един пробив в тази област - "без търг или конкурс или на неговия купувач", забележете. Досега там по Закона за концесиите нямаше проблем без търг или конкурс, когато търговското дружество е държавно. Хубаво, да се оцени, да се предостави концесия на държавното търговско дружество, да се оцени при цената по време на приватизацията, да си плати този, който купува, цената. Но как така "или на неговия купувач"? Защо на неговия купувач? Той купува акциите или дяловете от търговското дружество. Значи, той ще купи акциите или дяловете от търговското дружество, а ще получи концесията. Може после дружеството да фалира, нещо да стане, но той концесията си я е придобил по съвсем различен способ от предвидения в Закона за концесиите. Придобива я покрай приватизационната сделка, на основание на приватизационна стратегия. Това "приватизационна стратегия" звучи много така, но то е много мъгляво понятие.
Така че лично аз съм против да се предоставя концесия без търг или конкурс, при това на купувача, а не на търговското дружество, при това на основание на приватизационната стратегия. По-мъгливо чудо за заобикаляне на Закона за концесиите и конкурсните процедури не може да има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа в подкрепа на тези текстове. И в комисията се изказах, доста бурно ги обсъждахме. Не може да се отдели дейността на едно предприятие, което изцяло зависи от лиценза при продажбата му. То само по себе си без лиценз не струва нищо.
Нека да дадем пример с Българската телекомуникационна компания. Как, господин Миков, ще се купи Българската телекомуникационна компания без лицензия? Не може да се осъществява никаква дейност. И като се продаде Българската телекомуникационна компания на купувача, изведнъж се явява на пазара и започва да търси лицензия. От кого? Тоест сделката я правим два пъти - един път продаваме предприятието без лицензия, втори път сега на конкурс, за което то си плаща за лицензия.
Това са частни случаи, които се явяват в момента при приватизация на дружеството. Как да стане схемата - може би ще направите реплика и ще ми обясните. Естествено, че приватизационната стратегия включва предприятието с лицензията за извършване на дейността. И когато някой идва да купува това предприятие, което е монополист в момента, и стане собственик, тогава явно, че ще искат по време на сделката да уговорим и лицензията. Иначе няма как да стане сделката. Разсъждавам чисто логично и икономически.
Затова се налага за такъв тип предприятие, а те не са много в страната, да се учреди правото, гаранцията по закон, извън Закона за концесиите той да получи лицензията. Както държавните предприятия, които в момента са монополисти, получават по право лицензия, без да участват. Това е същото. След това като вземе лицензията, излезе на пазара и стане частен субект, вече да се състезава с когото си иска и на каквото си иска ниво. Но ние не можем да го продадем без лицензия, няма как да стане тази схема. Технически няма как да стане. Няма да дадат на собственика и да вземе нещо, което не е цяло и няма да може да работи.
Има опасения, разбира се, тук това "купувачът" звучи малко специално, защото купувачът може да има някакви други права, те няма да останат в предприятието, а ще останат в купувач. Лицензията ще отиде в купувач. Това наистина аз не се наемам да го тълкувам как ще изглежда по схемата, но самият принцип, че трябва да се продаде предприятието с лицензията, и той трябва да го има, и не след това да участва пак, трябва да бъде в този текст.
И второто, което искам да кажа, по което Вие, господин Миков, сте по-компетентен от мен и затова се обръщам към Вас, това е по новия § 5е. В момента голяма част от сделките по приватизацията се блокират чрез съдебни дела. Съдебните дела се решават в рамките на три години. През това време собствеността е ничия и има пълен блокаж. Това явно не може да се търпи. И аз мисля, че този текст е коректен, че трябва да се търсят правата по общия рисков ред, а не по реда, който беше досега, който правеше пълен блокаж на сделки, които са финализирани, подписани и предявява някакъв иск този, който не е получил правото да купи предприятието, блокира цялата сделка и това виси във времето.
Аз мисля, че тези текстове са добри, а и този въпрос трябва да се реши, тъй като в момента затормозява обективно приватизацията.
Третият текст - по § 5ж, касае едно неприето правило, нормално правило - когато участват работническо-мениджърските дружества, да има дисконт от 10 на сто в цената и когато се прави търг, да се знае - ако едно работническо-мениджърско дружество предлага, да кажем, 15 млн., а един търговец кеш предлага 10 млн., да се дисконтира това, което предлага работническо-мениджърското дружество, към цената, която се предлага кеш, защото работническо-мениджърското дружество има отсрочено плащане в годините, така че да има една реална цена за предприятието извън всички други условия, които са по сделката. Тези неща досега се изпълняваха с вътрешна наредба на Агенцията за приватизация. Хубаво е да има и законово основание за изпълнение на тези неща.
Така че аз съм за тези текстове, които са предложени, и ще гласувам за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Аз ще си позволя да репликирам господин Бойков само в първата част на изказването, защото то е тема и на моето изказване.
Специално последният текст за дисконтирането аз във висока степен го споделям. Господин Бойков, има икономическа логика и аз точно тази икономическа логика поддържам. Но има и юридически правила и норми. Когато едно лице отива да купи акциите и дяловете, забележете, то не купува дружеството, нито капитала му купува, макар че ние постоянно си пишем такива работи.То преди приватизационната сделка може съвсем спокойно по реда на Закона за концесиите да си получи лицензия или съответно концесия. Това обаче ще се включи в оценката и ще се отрази върху цената на акциите. Но когато вкарваш или купувача, някой, за да получи тези ограничен кръг права, каквито са концесиите или правото за ползване на ефир или прочие, може да си получи лицензията, да купи акциите от дружеството, после това дружество въобще никак да не му трябва, защото концесиите и лицензиите са нещо, което включително може да се ползва за затваряне на пазара. Взима го, за да не го използва. Естествени монополи и прочие. Това е въпросът - "или на неговия купувач". Няма "на неговия купувач". Неговият купувач, ако иска, ще си ходи той да си получи концесия в Министерския съвет. Има си ред и прочие. Дружеството, което извършва съответната дейност, рудникът, инфраструктурата той купува, а купувачът получава право на концесия върху рудника. Затваря тази остаряла инфраструктура и започва да кара рудата в съседния град, защото има по-добри условия за преработката й. Така че дайте по този въпрос да си изясним какво имаме предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата вносителят на това предложение, господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз съжалявам, че малко по-късно влязох в хода на дискусията по предложения от мен нов § 5д. Става дума за следното и аз като че ли искам да разширим темата. Тук е било казано, преди да вляза, че евентуално, като много типичен пример, може да се посочи сделката за приватизацията на Българската телекомуникационна компания.
Аз бих казал, че има други такива казуси по приватизацията.
Значи става дума за това. Идва един особено стратегически купувач с група юристи, група адвокати. И ако купувачът или неговите юридически консултанти усетят най-малкото съмнение или имат най-малкото съмнение за провала на сделката във връзка с, примерно, отдадена концесия или, да речем, лицензия за дейности без сигурност след покупката на компанията, след сключване на сделката тези дейности или концесии да отидат в купувача, просто сделката се проваля. Ето това е простата логика.
Аз разбрах, чух, господин Иван Бойков е взел отношение.
И, всъщност, аз мога да ви кажа, че в редица случаи точно този проблем спъва и отблъсква редица стратегически купувачи в България.
Типичен пример е сделката по приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Няма никакви гаранции, ако го няма този текст, че, да речем, ако Министерският съвет реши или Държавната комисия по далекосъобщения, Българската телекомуникационна компания може да бъде втори GSM - оператор. При това, всички ще се съгласят - цената пада и на практика поставяме под съмнение, така, успешното привършване на сделката по приватизацията на Българската телекомуникационна компания.
Аз бих казал, че има и редица други дейности, и редица други случаи, по-точно, при които можем да изпаднем в същата хипотеза.
По отношение на думата "може". Мисля, че е уместно да остане. Разбрах, че тук е имало дебати по въпроса. Защото наистина може, но може и да не може. Това вече е въпрос на конкретната хипотеза.
Разбрах, че се е коментирало и по това да отпадне изразът "или неговият купувач". Ако отпадне този израз, няма никакъв смисъл от текста, по-добре залата да не гласува текста.
Значи, уважаеми господин Миков, ние гарантираме с този текст, че дейността или обектът по концесия отива в неговия купувач след сделката. Купувачът, особено, още един път ви казвам, стратегическият купувач трябва да има, разберете, гаранция за това, че той купува с дейността и в никакъв случай..., или да речем, обекта за концесия, и в никакъв случай не трябва да има никакви въпросителни по това, след приключване на сделката. Никакви въпросителни! Има ли въпросителни, взимат си куфарчетата и си отиват, и няма инвестиция. Ето, за това става дума. Благодаря ви. (Кратък разговор между председателя, докладчика Никола Николов, господин Благой Димитров и господин Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за малко внимание. Стигна се до съгласие. Първо, по предложението на народния представител Благой Димитров. Той оттегля второто изречение. И след като целта на този текст е да има сигурност и гаранция, че ще се получи и лицензия или концесия, текстът да гласи: "Лицензия за дейност или концесия се предоставят без търг или конкурс на държавно предприятие или на неговия купувач, когато това е част от приватизационния договор".
Приема ли се това?
Пак ще го прочета: Създава се § 5д от Допълнителните разпоредби:
"§ 5д. Лицензия за дейност или концесия се предоставят без търг или конкурс на държавно предприятие или на неговия купувач, когато това е част от приватизационния договор."
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
В доклада има предложение на народния представител Йордан Цонев, което не е прието от комисията, но то, първо, не е в Допълнителните разпоредби и, второ, касае друга материя.
Но, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 2, против 88, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на § 12 така, както е предложен от комисията, като т. 2 вече е гласувана и приета по предложението на Благой Димитров.
Някой желае ли да се изкаже?
Да, заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предложението, което се прави в т. 3, е за начина на атакуване, най-общо казано, на актовете на органите по чл. 3. Какви са тези органи? Ами тези органи са административни органи. Техните актове, макар и по приватизационни сделки, са административни актове. В общините това са общинските съвети и съответно там органите, на които е възложено, а в държавата това са съответните министри или Агенцията за приватизация. Всеки от тях е административен орган и техните актове... Забележете, тук не става въпрос за някакви договорни или преддоговорни отговорности, които се реализират в рамките на равнопоставените отношения купувач - продавач. Тук става въпрос за административни актове. Аз знам, че понякога тези процедури се използват, за да не може този, който е спечелил, да стъпи реално, да се сключи сделката и пр., и води до бавене. Но има ли човек, който да ми каже как административен акт ще се атакува по общия исков ред? Няма възможен друг ред освен административния за атакуване на административни актове, пък били те и такива, издадени по приложение на Закона за приватизацията или подзаконовите актове, свързани с реализацията на приватизационния процес.
Могат да ги защитят по общия исков ред. Как? Да не говорим, че твърде често и администрацията злоупотребява при приватизационните процедури. Аз ще ви дам примера със столичната община и други общини, където маса откази по чл. 35 се бавят, за да не могат да бъдат обжалвани и пр., и пр., и пр. Много общини!
Така че аз лично предлагам този текст да не го приемаме, защото общият исков ред е как по общия исков ред. Нека някой да излезе и да ми обясни как по общия исков ред ще се защитиш от порочен административен акт. Е, няма такова нещо! Не е възможно това. Или просто приемаме, че това са актове на администрацията извън контрол. Ако иска това, Народното събрание да го приеме. Как по общия ред?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да направя реплика на изказването на господин Миков. Той като член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, в каквото качество е бил, знае, че наистина се използва възможността да бъдат атакувани актове на органите по чл. 3 за спиране на процедура на приватизация. Има уникален случай, включително обжалване на включването в списък за целева приватизация от РМД на предприятие, което е включено по-късно в тоя списък.
Генералният, много важният въпрос е разграничаването на функциите на държавата един път като страна по договора при продажба, на равнопоставеността на клиента и продавача и, от друга страна, действията на държавните органи като администрация. Този проблем не е решен от българското законодателство. В този момент ние търсим такава възможност. Това е мое предложение. Разбира се, аз считам, че вероятно, ако повече юристи поработят по текста, ще се получи по-добър текст, но все пак трябва да направим нещо, за да разграничим функциите на държавата като продавач и като администрация. Ако това не го направим, наистина ще бъдат обжалвани актове на държавата в качеството й на продавач като административни актове и това не само ще забави, а директно може да разруши доверието в процеса.
Има вече сделки, които са паднали - значи, договорите, само по настояване и по формални причини, което за мен е един прецедент, който ми се струва, че не бива да допускаме. И затова аз, разбира се, ще се радвам, първо, като вносител и, второ, като председател на комисията, ако повече депутати-юристи помогнат в окончателното оформяне на текста.
Господин председател, затова правя процедурно предложение да отложим приемането в § 12 на т. 3, докато успеем да предложим един добър текст на следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за отлагане на гласуването.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Абсолютно съм съгласен, господин Николов, но ако ние махнем обжалването по административен ред има юристи, които твърде добре се справят и с общия исков ред, а там, уважаеми господин председател, има кръг от обезпечителни мерки, при които такава ще се завърти и шиканьозно могат да се използват, че пак... Ами, дайте да намерим най-доброто решение наистина и да ограничим... Да ограничим тези възможности за шиканьозно използване... Но това няма да стане по този начин. Просто трябва да го обмислим и да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение да се отложи гласуването на т. 3 от § 12. Ние ще започнем след това да гласуваме поотделно точките в този параграф.
Срещу предложението за отлагане има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Точка 3 от § 12 се отлага.
По § 12 някой още желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте така, както е предложението на комисията за т. 1 от § 12.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Точка 1 е приета.
Точка 2 всъщност е приета с приемане предложението на народния представител Благой Димитров.
Точка 3 е отложена.
Моля, гласувайте т. 4 от § 12 за създаване на нов § 5ж.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Точка 4 е приета.
Моля, докладвайте § 13.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 13. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6:
а) в ал. 6 изречение първо се изменя така:
"В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.";
б) създава се ал. 8:
"(8) За предприятията, включени в списъка по чл. 2, ал. 2, т. 4 правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти се обезщетяват само с компенсаторни записи."
2. В § 16 се създава нова ал. 4:
"(4) Служител на държавно ведомство или търговско дружество с държавно участие може да бъде член или представител на държавата в управителни или контролни органи в не повече от две търговски дружества с държавно участие."
3. В § 16б думите "относно публично предлагане на ценни книжа" се заменят със "с изключение на случаите по чл. 25, ал. 1, т. 1".
4. Създават се § 18 и § 19:
"§ 18. При промяна на органа по чл. 3 процедурите за приватизация, по които са определени начините за продажба, се приключват от органа по чл. 3, който ги е започнал.
§ 19. При класиране на оферта, подадена от дружества по чл. 25, ал. 3 и по чл. 31, ал. 1, офертната цена се дисконтира с оглед на установяване настоящата стойност на оферираната цена при норма на дисконтиране 10 на сто."
Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В § 13 т. 1 с подточки "а" и "б" да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложението на народния представител Тодор Янев е оттеглено.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
1. В § 6 от Преходните и заключителни разпоредби думите "компенсаторни записи" се заменят с "инвестиционни бонове".
2. В § 6, ал. 8 думите "само с компенсаторни записи" се заменят с "инвестиционни бонове".
3. В новия § 19, в края на изречението, вместо "10 на сто" да се запише "1 на сто за всяка година на предлаганото разсрочено плащане".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
По § 13 се правят следните промени:
Параграф 6, ал. 6 става: "В случаите на сключена приватизационна сделка преди 22 ноември 1997 г., когато в активите на приватизираното предприятие или на неговите праводатели са били включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, последните се обезщетяват с акции или дялове от дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Никола Николов:
В § 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6, ал. 6, изречение първо след "Закон за обезщетение на собствениците на одържавени имоти" се добавя: "и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
2. В § 16 от новата ал. 4 думите "или представител на държавата в" се заличават и се добавя "на".
Създаването на нов § 7а вече го разглеждахме. Това е отложената преди това т. 3 в § 12.
Правя следните уточнения, които са записани в доклада за второ четене.
Комисията по икономическата политика приема предложението, като предложението по т. 3 за § 7а, ал. 1 става § 5е от Допълнителните разпоредби, а ал. 2 става § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон.
В т. 4 от предложението на вносителя § 18 става § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон, а § 19 става § 5ж от Допълнителните разпоредби на закона.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 13:
"§ 13. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6:
а) в ал. 6 изречение първо се изменя така:
"В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.";
б) създава се ал. 8:
"(8) В предприятията, включени по чл. 2, ал. 2, т. 4, правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти се обезщетяват само с компенсаторни записи."
2. В § 16 се създава нова ал. 4:
"(4) Служител на държавно ведомство или на търговско дружество с държавно участие може да бъде член на управителни или контролни органи в не повече от две търговски дружества с държавно участие."
3. В § 16б думите "относно публично предлагане на ценни книжа" се заменят със "с изключение на случаите по чл. 25, ал. 1, т. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! През ноември 1997 г. Народното събрание прие Закон за обезщетяване собственици на одържавени имоти в изпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. С тези разпоредби се направи едно справедливо решаване на въпроса за обезщетяване на одържавените собственици. Първият начин, по който беше предвидено те да бъдат обезщетени, беше те да получат съсобственост върху имотите, в които са включени техните земи или сгради върху тях, които вече не могат да бъдат възстановени реално, защото не съществуват като такива. От това нямаше нищо по-справедливо. Не можете да ми върнете реално собствеността, връщате ми съсобственост в това, в което тя е включена. Това издържа изпитанието и пред Конституционния съд, това се прие с удовлетворение и от засегнатите собственици. Те подаваха своите молби, те се надяваха, че имат вече придобити права. И наистина те имат придобити права, защото според постоянната практика на Върховния съд собствеността, респективно в нашия случай съсобствеността, се добива от момента на влизането в сила на закона, който признава тези права.
И сега изведнъж по един инцидентен начин в един закон, който няма пряко отношение към проблема, правото на съсобственост се отнема и на собствениците се дава възможност да бъдат удовлетворени само с акции или ценни книжа.
Аз няма да се спирам на това, че по този начин се нарушават конституционно придобити права на гражданите. Това е безспорно. Аз искам да се спра на мотивите, с които се предлага това отменяне на правото на собственост. Това е един уникален случай, който трябва да бъде разискван, защото трябва да остане в аналите на това Народно събрание.
Казва се, че съсобствеността се премахва по предложение на Агенцията за приватизация, защото по този начин се затруднявало раздържавяването, затруднявала се приватизацията, тъй като се създавала несигурност около обектите, с които се борави. И то се затруднявала приватизацията за 1999 г. Претенциите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти трябваше да се предявят до 22 ноември миналата година. Който ги е предявил, предявил. Който не ги е предявил, няма право. За каква несигурност става въпрос тогава, когато още към 22 ноември миналата година всичко е станало пределно ясно? Станало е ясно кой е предявил претенции за собственост и кой не е предявил такива претенции. Но, видите ли, тук се пречело на Агенцията за приватизация да извърши приватизацията. Затруднявала се нейната дейност. Поставяла се под съмнение нейната дейност. Може ли с такива бюрократични съображения да се отнема право на собственост, признато на гражданите с един влязъл в сила закон? Това е скандален случай, господа! Аз не мога да си представя, че Народното събрание може да се занимава с такива проблеми и да ги решава така, както е предложено от вносителя, от Министерския съвет. Не може така да се подиграваме с правото на гражданите и с тяхната собственост.
Не мога да скрия своите съображения и по още един пункт. Когато разглеждахме въпроса в Комисията по икономическата политика, представителят на Агенцията за приватизация изплю камъчето и каза: не че има неяснота и несигурност, но, видите ли, кой ще купи имот, върху който ще има реституционни претенции. Много малко ме интересува кой ще го купи. Важното е, че тези реституционни претенции са признати със закон. Те са признати с решението на Конституционния съд по този закон, който изрично заяви, че този, който придобива имот, към който има предявени реституционни претенции, той го придобива заедно с тези реституционни претенции. Това е изрично казано в Решение № 4 от 1998 г. по конституционно дело № 16 от 1997 г. Какво повече тогава трябва да разискваме по този въпрос? Ние трябва да оставим правата на собствениците такива, каквито сме им ги дали.
Затова именно аз предлагам алтернативен вариант на предлаганата разпоредба на § 6, т. 6 в същия смисъл. В случаи на сключени приватизационни сделки преди 22 ноември 1997 г., тоест преди създаване правата на гражданите, тогава да. Когато в активите на приватизиращото се предприятие или на неговите праводатели са били включени движими или недвижими имоти, собственост на правоимащи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, последните се обезщетяват само с акции и дялове, респективно с ценни книжа. Безспорно това е справедливо, защото отчужденото след 22 ноември 1997 г., тоест след като са признати правата на собственост, вече не е в компетенциите на държавата. Тя не може да продава нещо, което не й принадлежи, нещо, което вече е станало собственост на гражданите.
Затова аз си позволявам да ви помоля да приемете моето предложение, да го приемете вие, които дадохте правата на собствениците. Вие, които възстановихте тяхната собственост, да им дадете възможност наистина да се възползват от тази собственост. Иначе вие се подигравате със своето собствено решение, вие се отмятате от своето собствено решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, моля Ви, времето изтече.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Приключвам. Господин Желязков, когато седеше там, на онова място, се съгласяваше с този закон, пледираше за този закон, действаше за този закон. Той си смени стола, смени си и мнението. Аз не искам да коментирам това му поведение, това си е негова работа. Но аз ви моля вие да не сменяте вашето мнение.
Моля ви и вас, които бяхте тогава против реституционните закони, сега вече, когато те създадоха права на гражданите, да ги защитите като техни придобити права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ние имахме позиция, когато се приемаше Законът на господин Лучников. Ние тогава казахме, че е добре господин Божков да дойде. Той чопли тази приватизация от 1992 г., не е откакто е министър. Да дойте тук, да се опита в рамките на администрацията да каже какви ще бъдат проблемите и да ги решим. Тогава казахме, че не бива да се отменя чл. 18 - за възможността за акции и дялове. Ето сега, година и половина по-късно, тя пак се появява под друг параграф.
Искам да опонирам на господин Лучников. Не сме против възможността за справедливо обезщетение, господин Лучников. И за да не създаваме много шум в системата, защото се тръгна по някакъв път, нека да отложим този текст и да се опитаме да намерим взаимния модус между двете. Защото аз съм сигурен, че господин Лучников е прав в едно: администрацията не си върши работата. Моята съпруга получи от Министерството на търговията и туризма писмо, в което искат да докаже още 10 неща за някакво смешно имотче по този закон. Ами администрацията да вземе да установи горе-долу какви са тези активи!
И по другия въпрос искам да се изкажа. Откъде-накъде в тези предприятия, които са по чл. 2, т.е. само за раздържавяване в пари, ще лишаваме там собствениците, чието имущество е включено, от възможности и алтернативи? Защо?
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Това е за атомната централа.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако е за атомната централа, съгласен съм.
Така че предлагам да седнем още веднъж да видим докъде е напреднал режимът на реституцията, какво е положението и да се намери модус, защото господин Лучников е прав в едно: юрнаха се всички да реституират, сега пак ще им кажем, че не може. Ами къде бяха тогава приватизационните ведомства, когато ние казахме тези неща на господин Лучников? Ние казахме, че това ще стане. Тогава се мълчеше. Божков не дойде, Муравей Радев не дойде да каже колко компенсаторни бонове ще има, вие тогава по-еуфорично подходихте към проблема заради предизборни ангажименти и обещания и ето го резултатът! Дайте да седнем и да го направим така, че да не се получават тези проблеми.
Възниква и следващият въпрос - хипотезата движими вещи. Ами като са движими тези вещи, ще има ли вариант той да поиска да отиде и да си вземе реално вещта? Защо да няма възможност? Защо ще му даваш акции и дялове, ако тази движима вещ си стои там? Това са все въпроси, които трябва много конкретно да се решат в рамките на тези 2-3 текста, които се внесоха, и да се разберем, че повече няма да внасяме, няма да изнасяме, да се приключи с тези разправии! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има записани за изказване: господин Вълчев, господин Дянко Марков, господин Гиньо Ганев, господин Нихризов. Но те ще се изкажат в сряда или в четвъртък, когато продължим с този закон, защото след почивката сега ще има парламентарен контрол.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По какъв въпрос?
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Искам да направя изявление от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извън дневния ред няма да стане.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото правилникът така казва. Нашият правилник казва: когато е по дневния ред, може всеки народен представител от името на парламентарна група, а когато е по въпроси извън дневния ред, председателят на парламентарната група или заместниците му могат да вземат думата.
От името на парламентарна група думата има господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Дължа да ви представя едно изявление на Парламентарната група на Демократичната левица.
От няколко дни миньорите от "ГОРУБСО - Златоград" ЕАД отново протестират. Те настояват за изплащане на октомврийските, ноемврийските и декемврийските заплати за 1998 г. Действията на ликвидаторите и принципала в лицето на министъра на финансите към това тяхно искане показват абсолютна социална нечувствителност и политическа безскрупулност.
От самото начало на Тридесет и осмото Народно събрание Парламентарната група на Демократичната левица неколкократно поставяше въпросите за перспективите за развитие на Родопския регион и миннодобивното дружество "ГОРУБСО" ЕАД. За жалост и министър-председателят, и министрите, въпреки привидната загриженост, не направиха нищо полезно и значимо, в резултат на което обстановката непрекъснато се влошава.
Парламентарната група на Демократичната левица безуспешно настояваше за спазване на приетата оздравителна програма на "ГОРУБСО" ЕАД, за изработване на национална програма за развитие на рудодобива, за национална програма за развитие на Родопите.
Какво се случи, уважаеми дами и господа, през този период? Оздравителната програма не се изпълняваше, а и нямаше кой да контролира изпълнението й от Министерството на финансите. Обсъждането на националната програма за развитие на рудодобива започна едва в края на 1998 г. и по всяка вероятност максимално ще се протака във времето. Национална програма за развитие на Родопите просто няма.
Миньорите два пъти протестираха през 1998 г. с искания за по-добро заплащане и по-добри условия на труд. Правителството ловко се възползва от първия протест и раздели "ГОРУБСО" на осем дружества, с което сложи началото на края на предприятието. За министрите, колкото и спорни да са професионалните им умения, бе пределно ясно, че системата "ГОРУБСО" е неделима и че е нужно трите програми да се прилагат координирано, но те предпочетоха с една безотговорна хирургическа операция да унищожат миннодобивното дружество, а с това и поминъка в Родопите.
Както и се очакваше, развръзката настъпи скоротечно. Последва вторият протест на миньорите. В суматохата на страшния сблъсък министър Муравей Радев тържествено обяви ликвидацията на "ГОРУБСО - Златоград" ЕАД. Сега дружеството е в състояние на необратим разпад, цари управленска и професионална немощ и безхаберие. Министър-ликвидаторът цинично стовари върху миньорите всички грехове за нещастията, сполетели "ГОРУБСО - Златоград", без да поеме отговорността си за трите смени на некадърни директори и за щетите, нанесени от тях. При това нагло заяви, че Министерският съвет няма намерение да се погрижи за бедстващите. И днес те отчаяно искат заплатите си за октомври, ноември и декември за миналата година, които ликвидаторът не изплаща, заплашвайки негодуващите с уволнение.
За нас позицията на министъра на финансите е безотговорна, безпринципна и неморална. Скандална е липсата на какъвто и да било интерес към социалните права на хората и развитието на рудодобива в района.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява правителството и Министерството на финансите незабавно да се намесят и да прекратят произвола в "ГОРУБСО - Златоград" ЕАД, час по-скоро да бъдат изплатени заплатите на миньорите за октомври, ноември и декември 1998 г., а ликвидаторът на дружеството да бъде уволнен. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 15 до 21 януари 1999 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Овчаров към Валентин Василев - министър на търговията и туризма, относно дистрибуция на цигари българско производство.  Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Евгени Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев и на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народната представителка Анелия Тошкова.
Започваме с отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно приватизацията на циментовата промишленост и в частност на "Вулкан" ЕАД, Димитровград.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Циментовите заводи в България бяха едни от първите фирми, които се приватизираха. Към момента от година и половина са продадени, както следва:
- "Златна Панега" и "Гранатоид" - на "Хайделбергер цимент" - Германия;
- "Бели извор" - на "Холдербанк" - Швейцария;
- "Плевенски цимент" - на "Титан" - Гърция;
- "Девня цимент" - на "Цимент Франсе" - Франция.
Независимо от това, че в приватизационните договори бяха предвидени солидни инвестиции, по правило към момента те не са реализирани. Нещо повече, липсва и проектна готовност и желание за това. Така например за "Девня цимент" тази сума бе 227 млн.щат. долара, впоследствие редуцирана до 120 млн.щат. долара; за "Златна Панега" - 35 млн.щат. долара и т.н. Общо за 1997 г. производството на цимент бе 1 млн. 475 хил.т и клинкер - 1 млн. 585 хил.т. За 1998 г. 6-месечието съответно - 640 хил.т и 278 хил.т, като се очаква изпълнение от 1 млн. 350 хил.т цимент и 500 хил.т клинкер до края на годината. Извинявам се, че данните не са окончателни, но въпросът ми бе зададен преди Нова година. Просто нямаше обстоятелства, при които да ми отговори господин заместник министър-председателят.
Очевидно е едно сериозно намаление на произведената продукция в сравнение с 1997 г. Всичко това показва, че само приватизацията не решава проблемите на отрасъла, без намесата и контрола на държавата. Налага се изводът, че въпреки наличието на стратегически инвеститори, каквито са безспорно горепосочените фирми, те като че ли се интересуват повече от пазара на продадените заводи, отколкото от стратегическото им развитие.
Имайки предвид гореизложеното, моят актуален въпрос към Вас, господин заместник министър-председател, е следният:
Какъв е подходът на Вашето министерство при продажбата на "Вулкан" ЕАД, при положение че той държи 18-20 на сто от вътрешния пазар и има гарантирана реализация на 200 000 - 250 000 т цимент?
Какви гаранции предвиждате в приватизационния договор за бъдещото развитие на завода? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойков, да, точно такъв е случаят с шестте държавни дружества в циментовата промишленост. Тяхната приватизация започна с "Девня цимент" по времето на служебния кабинет и сделката беше извършена тогава от Агенцията за приватизация, чийто ръководител беше Александър Саботинов.
По време на нашето правителство се реализираха процедурите, съответните действия и финализиране за 4 сделки на останалите 4 циментови завода-производители, с изключение на "Вулкан" - Димитровград.
Вие изброихте кои са купувачите на циментовите заводи у нас. Ето, това е едно пряко доказателство за факта, че когато става дума за спокойни и добре провеждани процедури, сериозните, световните инвеститори не само имат интерес към страната ни, към производство и инвестиции в нея, а ги и реализират. Вие изброихте най-големите циментови компании в света, които имат дял в нашата циментова промишленост.
В крайна сметка, за да не правя преглед на извършените дотук сделки с предишните дружества, ще Ви изясня точно какво става с "Вулкан" - Димитровград. Ще започна с това, че ако преди един месец се беше наложило да отговарям, аз нямаше да мога да Ви отговоря. Не за друго, а защото бяхме в процедура на приватизация. Бяхме на фаза втори кръг преговори с потенциалните купувачи и тогава щях да Ви казвам от тази трибуна полунеща, опитвайки се да не наруша закона. Но днес мога да изляза с пълна информация пред Вас.
Началото на приватизационния процес за "Вулкан" - Димитровград е с някаква много стара измислена дата - 12 септември 1994 г. с Решение № 194 на Агенцията за приватизация и оттогава с откриване на процедура нищо в разстояние на 1994, 1995, 1996 до 1997 г. През 1997 г. Агенцията за приватизация издава Решение № 475 да се направят необходимите действия чрез преговори с потенциални купувачи и да се приватизира до 80 на сто от капитала на "Вулкан" - Димитровград.
През 1998 г. с моя заповед, като министър на регионалното развитие и благоустройството, разпоредих процедурата да се извърши при продажба на 70 на сто от акциите на "Вулкан" - Димитровград чрез преговори с потенциален купувач.
Какъв беше подходът - най-важното във Вашия въпрос, господин народен представител.
Началните условия за водене на преговорите са:
1. Първоначална цена 11 млн. 55 хил.щат. долара или тяхната левова равностойност по валутния курс към деня на плащането.
2. Необходимият сериозен пакет инвестиции в офертата.
3. Запазване на основния предмет на дейност - производството на цимент.
4. Запазване на работните места, те са 880, в период от 3 до 5 години.
5. Опазване и възстановяване на околната среда.
Предполагам, че повечето колеги народни представители знаят, че там ситуацията не е добра, че производството е с доста сериозно замърсяване и е в централна част на населеното място.
6. Задължение на купувача да не прехвърля собственост върху придобитите акции за срок от 3 години.
Кои участваха в преговорите?
- австрийският "Кирхдорфен цимент";
- "Холдербанк";
- френската "Симан Франсе";
- "Лафарж" - също от Франция;
- "Хайделбергер цимент" от Германия;
- "Титан".
С тях се проведоха 4 кръга преговори. Както казах, след втория получих Вашия въпрос.
Какъв е резултатът от преговорите? Само преди два дни - на 20 януари - със заповед, като министър, определих купувача на 70 на сто от капитала на "Вулкан". Купувач е френската "Симан Франсе". Поетите ангажименти от тях са следните:
- Заплащане кеш - 18 млн. 811 хил.щат.долара. Това са близо 19 млн.долара.
- 32 млрд.лв. в брой до 30 дни от влизане в сила на приватизационния договор.
- Запазване на съществуващите 880 работни места за период от 3 години.
- Същият срок - 3 години, запазване на основния предмет на дейност на дружеството - производство на цимент.
- Разработване на 3-годишен план за опазване и възстановяване на околната среда, който, разбира се, трябва да бъде съгласуван освен с нашето и с Министерството на околната среда и водите.
- Инвестиции в размер на 10 млн. 200 хил.щат. долара за период от 3 години от подписването на договора, които купувачът ще извърши по предназначение и график, отразени в самата инвестиционна програма.
Тези инвестиции са за купуване или създаване на дълготрайни материални активи или нематериални активи, свързани с основния предмет на дейност на дружеството и с подобряване на околната среда; ремонтни реконструкции и модернизации на съществуващите производствени мощности.

Какви са гаранциите или какви са санкциите, за да се изпълни това, което е поето като ангажимент?
При неизпълнение на задължението за инвестиции - неустойка в размер на 50 на сто от нереализираните за съответния период. При неизпълнение на задължението за запазване на работните места, неустойката тук е трикратно по-голяма - неустойка в размер на 150 на сто от минималната работна заплата за всяко работно място за съответния период - за тези 880 човека.
И най-важното, което като ангажимент от страна на купувача договорихме, и то съответства пряко на Вашия интерес и на Вашия въпрос, е да се внесе банковата гаранция за 10 млн. и 200 хил.щат.д., съответстващи на пълния размер на планираните инвестиции, едновременно с плащането на цената на акциите.
Поетите ангажименти са окончателни, оформени са с протокол от 18 януари т.г. и аз разчитам, ако всичко върви нормално по процедурите в "Техника", до няколко дни да се подпише окончателно и договорът.
Това, което Вие цитирате като данни за "Девня цимент", действително е така. В първоначалния договор са заложени един обем инвестиции, след това има анекс, който Агенцията за приватизация е направила, сериозна редукция на инвестиционните намерения. Следприватизационният контрол, поне в нашето министерство, за което аз мога да гарантирам, върви. Но ние не сме орган, който може да контролира това, което е направено от Агенцията за приватизация или от друг орган. Така че за тези договори, които ние сме финализирали като процедура по приватизацията, отговорността я нося и ще продължа да я нося и ви гарантирам, че всичко ще бъде наред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
За реплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, искам да Ви поздравя за сделката и за инвеститора, който сте намерили. Наистина в циментовата промишленост няма изключения да не е влязъл стратегически инвеститор. Това е така.
Аз Ви зададох този въпрос по повод "Вулкан", с оглед да повдигна по-големия въпрос и моята болка е това, че именно за първи път един отрасъл е приватизиран изцяло и следва вторият етап на приватизацията - този, по който тук не сме спорили, не сме говорили, не сме обсъждали. Все още гледаме Закона за приватизация.
Големият въпрос е за следприватизационния контрол и стратегическите функции на държавата в развитието на отрасъла, вече не като стопанско министерство, а като стратегическо министерство. Мисля, че този въпрос трябва да намери своето решение тази година, тези месеци. Аз знам, че имате проблеми и в различни ведомства са съсредоточени функциите по следприватизационния контрол. Не мога да предложа готова рецепта, но ми се струва, че този процес трябва да се централизира и само върху него да работи някакво ведомство от какъвто искате тип да бъде. Защото тези проблеми ще излизат все повече и повече на дневен ред, интересите на различните инвеститори, които купуват обекти в страната, са чисто търговски, аз го разбирам това нещо също, но следва интересът на държавата да се проследява внимателно и да се контролира. И това беше по принцип същността на това, което исках да кажа даже не и под формата на реплика, а под формата на някаква, аз не мога и да ви съветвам, но на някаква грижа за това, което става в страната. Още повече, че в тази промишленост съм работил повече от 10 години и я познавам отлично.
Още един път, и с това приключвам, Ви поздравявам за тази сделка и Ви съветвам, предлагам Вашето внимание, а и вниманието на цялото правителство, да се насочи сериозно към следприватизационния контрол, който в момента не е решен съвсем точно и здраво, защото въпросът не се касае само до неустойки, а и да следи истинските интереси на държавата. С това приключвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Бойков.
Има думата за дуплика господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Бойков, Вие сте ужасно прав! За първи път се сблъсках с това може би във втория месец на моето министерстване. Една сделка, сключена от тези симпатични колеги в ляво, които са в добро настроение днес, даваше едно производствено предприятие на един съвсем случаен купувач. От производственото предприятие бяха останали само подовите замазки. Машините бяха демонтирани, нарязани на скрап и разпродадени. Лицето го търсиха чрез службите в България, за да го намерят, за да тръгнат да прецизират всичко по договорите, които пак тези симпатични колеги от Жан Виденовото правителство бяха подписали. Това си беше пладнешки грабеж.
Голяма част от сделките, сключени до нашето правителство, са точно такива, господин народен представител. (Обръща се към депутат от левицата.) И точно затова в нашето министерство, а и в министерствата при останалите колеги, се въведоха отдели с функции на контролен блок, които да започнат този следприватизационен контрол. И затова казвам, че сте ужасно прав, защото законодателно ние нямаме тези права. Трябва да тръгнем по съдебна процедура да анулираме някакъв договор, който във времето и пространството оттича. Би било добре, ако вие, уважаемите народни представители, намерите място в закона, който в момента се актуализира - за приватизация, накратко казано, който да даде възможност на изпълнителната власт действително там, където няма конкретно заложени текстове в договорите, при случаи, за които цитирам и които са заварени за нашето правителство, да можем да намери и правото, и съответно да бъдат санкционирани и развалени тези договори. Иначе от този грабеж ще си останат делата, които ние водим, а ония взели, продали, избягали и гони Михаля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно становището на правителството за строеж на заместващи енергетични мощности. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, драги колеги народни представители! Последните няколко месеца, откакто се засили натискът срещу нашето правителство, по искане на Европейския съюз да бъдат затворени предсрочно с 10 години от срока за експлоатация по проект блоковете на АЕЦ "Козлодуй", което според мен е брутален икономически и политически терор в интерес на чужди държави, се заговори да строим нови, заместващи мощности, ако бъде затворен АЕЦ "Козлодуй".
Материалът, който получихме в Комисията по енергетика и енергийните ресурси, ако го няма уважаемия господин Бакърджиев, аз ще му дам моя екземпляр, и доколкото знам, господин Бакърджиев е с висше техническо образование, ако прочете този материал, може би ще се изчерви от срам. В този материал са заложени нови мощности, но за рехабилитация. Тоест почти същите мощности, само че с нови технологии. Но при какви условия?
В този материал е даден пример с "Марица-изток 3". Ще бъдат вложени 400 млн. долара от американската фирма "Ентърджи", България ще участва с 25 млн. долара, с гордост го каза преди няколко дни господин Шиляшки, ще експлоатират тази централа и по една груба сметка след 15 години господата ще си заминат от България с 1 млрд. и 200 млн. долара и ще ни оставят централата за наше ползване.
Ами, уважаеми господа, всички знаете, че въглищата на "Марица-изток" са много агресивни - пълни със сяра и влага, и ние след 15 години ще получим почти напълно амортизирано предприятие. Това ще бъде нашият подарък и след това България отново трябва да търси пари за рехабилитация или собствени пари за доизграждането.
Второ, с гордост заявихте, че ще направим нов обект "Горна Арда", който ще дава 170 мегавата. Това аецкозлодуйчевите блока го произвеждат горе-долу за един месец. И смешното е, че в днешната публикация на цяла страница на вестник "168 часа" се говори от господата от НЕК и Комитета по енергетика, че ВЕЦ-овете, които имаме и дават 227 мегавата електроенергия не ни трябват. Е, щом не ни трябват готови обекти ВЕЦ-ове, защо тогава ще хвърляме милиарди, за да правим нов ВЕЦ, който дава много по-малко - 170 мегавата?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): За да обслужим Турция.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: И на тази база, уважаеми господин Бакърджиев, моля да ми отговорите какво е становището на правителството за строежа на заместващи енергийни мощности в случай, че бъдат спрени от експлоатация предсрочно първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Бончев, проблемът с първите четири реактора в АЕЦ "Козлодуй" е поставен неколкократно. Ние с вас сме го дискутирали и неведнъж е обсъждан тук в Народното събрание.
Това че в последните година - година и половина зачестиха опитите да се оказва натиск за затваряне на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" е обяснимо само с нечии чужди икономически интереси. Икономически интереси, които се опитват с политически формули и средства да принудят България да премине към закриване на голяма част, сериозна част от собствените си енергийни производителни мощности. Дотук позицията на нашето правителство е съвсем категорична и разбираема. Ние не понасямe диктат и не позволяваме да се бъркат нито в нашия енергиен баланс, нито в нашата енергийна стратегия по начин, по който биха ощетили нашите и икономически интереси, и нашата национална сигурност. Защото аз твърдя, че АЕЦ "Козлодуй" е огромен елемент от българската национална сигурност.
Така или иначе 1993 г. са подписани договорките, в които трябваше да се затворят Първи, Втори, а вече Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Тези договорки бяха оформени от правителство, подкрепено тогава от БСП и ДПС. Ние пак си говорим за това, че получихме едно наследство, някой въобще не си беше направил сметката, че България трябва да я има и след 1997 г., беше решил, че трябва да се затворят четирите блока в АЕЦ "Козлодуй" без да му мигне окото дали ще има ток в България или не. Защото аз си спомням и едно друго време, пак при управлението на БСП, когато България приличаше на дискотека. Два часа имаше ток, два часа нямаше ток. Хората в градовете се местеха от квартал в квартал, за да се видят по светло - там, където свети през определения час. Но понеже тези в лявата част на залата нямат памет, колкото и да ги подсещам, те няма да си го припомнят.
Когато говорим за заместване на мощностите, разбира се, трябва да имаме предвид, че срокът на работа на тези четири блока е с определено време и че тези четири реактора, тип "ВВР 440" трябва рано или късно да бъдат извадени от строя. Специално за Първи и Втори блок това, което е заложено при нас, е да работят като ориентир до 2005 г. Вие знаете, че до момента се водят интензивни наблюдения от една експертна група от МАЕ, която работи в АЕЦ "Козлодуй". За Трети и Четвърти блок ориентировъчният срок е 2010 г., тоест преди срока, който дава крайната в този тип реактори годност.
Какво предвиждаме да направим докато се изключат тези четири блока, защото аз твърдя, че те трябва да продължат да работят?
Дотук, до 1997 г. в тези реактори са вложени 140 млн. щатски долара за поддръжка, мерки, сигурност, рехабилитация, ремонти. Една програма, чиято реализация започна през 1998 г., залага нови 150 млн. долара. Срокът за финализиране на тази програма е 2001 г. Това касае от Първи до Четвърти блок, с които ние искаме да осигурим работа и на Първи и на Втори блок, с ориентир до 2005 г. и на Трети и Четвърти блок до 2010 г.
Колкото до блокове Пети и Шести - 1000-мегаватовите, там също имаме отделна програма, там е консорциум "Европа", там е "Уест ин хаус" - цялостна програма за 350 млн. щатски долара инвестиции.
Така или иначе, казахме, мощностите от Първи до Четвърти блок ще трябва да бъдат изключени. Своевременно трябва да бъдат изградени нови мощности, които да ги заместят, които да гарантират обвръзка на енергийния баланс на страната, възможности и за износ, и за независимост.
Вие споменахте, че основно са електропроизводствените мощности на комплекс "Марица-изток". И това е съвсем естествено. Повече от 82 на сто от въглищата се добиват в Маришкия басейн. Планираме за периода 2003 - 2005 г. да бъдат изградени в "Марица-изток 1" два блока, всеки от които по 300 мегавата, а в периода след 2005 г. - трети блок също с мощност 300 мегавата. Или обща мощност в "Марица-изток 1" - 900 мегавата, от които 600 казахме до 2005 г. В момента инсталираните мощности в "Марица-изток 1" са 200 мегавата, но в енергийната ни система влизат не повече от 150 - 160.
За "Марица-изток 3" Вие споменахте, че е предвидено инвестиране от фирмата "Ентърджи" - 15-годишен срок. Споменахте и възможността след това те да напуснат и да оставят инсталациите и мощностите, които са изградени.
Щеше да е много лесно, ако България можеше сама да инвестира и сама да изгражда тези мощности. Тогава нямаше да се налага да идва никой отвън, да има интереси и да оставя тук пари, но да иска да ползва мощностите и да печели от тях. Ако приятелите ни в ляво не бяха обрали дотолкова държавата, сега държавата щеше да има пари. Но тези 12 млрд. долара, които заварихме като дълг, не са натрупани нито от вас, нито от мен. (Реплики от ДЛ.) Тези пари са дълг на малоумното икономическо мислене на БКП, което ни вкара и до 1989 г. и в двата си мандата след това в такава икономическа ситуация. Два пъти управлява БСП и два пъти ни докара до икономически колапс. (Ръкопляскания от СДС.)
Но ще продължим с Вас за мощностите. Споменахте и "Горна Арда", а аз ще допълня и "Средна Въча". Това, което може да се получи като мощности до 2005 - 2008 г., там са 280 мегавата. И, разбира се, съществуващите ВЕЦ-ове, и тези, които предстои да бъдат изграждани.
Може би тук е мястото да отворим и темата за използването на природния газ в мощностите за електропроизводство в страната. Какво ние предвиждаме в това отношение, защото няма нужда да откриваме топлата вода. Западна Европа и Щатите отдавна са на тази система на електропроизводство, на комбиниран паро-газов цикъл.
Като начало, в стратегията на Комитета по енергетика са предвидени изграждането на настройки на топлофикационните централи. В момента нашите топлоцентрали са едни от най-ефективните. Това е ясно всекиму. И ефективно се използват едва около 30 на сто от изгореното в тях гориво. Ако се реализират идеите на Комитета по енергетика по предварителни разчети при изграждането на настройки само на осемте най-големи топлоцентрали, ще се увеличат електропроизводствените ни мощности с 240 - 250 мегавата. Отделно са паро-газовите централи, които могат да бъдат построени допълнително в близост до основните газопроводи в страната.
Аз имах разговори и в Брюксел, и в София с ръководството на "Солвей". Те имат конкретно предложение като най-сериозния инвеститор досега в България да изградят мощности с размер 600 мегавата, комбиниран цикъл, в който да си решат и част от проблемите в производството, и съответно да получим електроенергията, която ще бъде произвеждана там.
Факт е, че интересът към нашата енергетика е променлив откъм резултати, а не откъм виждания на чуждестранните инвеститори. Има периоди, в които има интерес и никой не стъпва в нашата държава България, напротив, бягат като от чума. Аз ще ви припомня кога избягаха от България и "Роувър", и "Амоко", и "Хилтън", и не дойде никой, за да ги замести, разбира се. Одеве говорихме за интереса към циментовата ни промишленост, сега говорим за интереса, в който големите фирми инвестират или участват пряко в нашата енергетика. Споменаваме и "Сименс", и "Евроатом", и "Ентерджи", и "Уестинхаус", и "Солвей". Това са партньорите, с които ние работим. Разбира се, работим и с представители на руската енергетика, защото тя така е обвързана с нашата система, че за да съществува, е необходимо да имаме продължаване на връзките и с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, драги колеги! Аз изслушах много внимателно отговора на господин Бакърджиев с една забележка. Това, което аз съм споменал, не е мое, това е в този прочут материал, който, ако той го прочете, ще се засрами - на Комитета по енергетика.
Второ, аз нямам нищо против заместващи мощности. Но да хвърляме пари и то милиарди в мощности, които един път ги отричаме, а втори път ще ги финансираме, е просто смешно. И ако наистина не ни трябват мощности, които да заместват тези четири реактора, които са 1760 мегавата, това е вече обектът, за който са хвърлени 1 млрд. долара, и още толкова трябват, без да хвърляме още 3 млрд., за да довършим АЕЦ "Белене". Тогава ние ще бъдем мощна държава за производство на електроенергия. Не ни трябват такива малки каскади, да хвърляме милиарди, които ще дават едно количество, което централата го произвежда за един месец.
Аз не се сърдя на господин Бакърджиев, но ще го помоля за следното. Аз не съм споменал за никакви приятели. Моите приятели мога да ги кажа винаги на него и сега от микрофона, ако желае, и в кулоарите. Той каза "твоите приятели разсипаха България".
Господин Бакърджиев, аз имам уважение към Вас и ще Ви помоля да се извините и да ми кажете кои са били тези мои приятели, защото моите приятели мога да ги кажа публично.
И второ, аз не съм човек, който прави политически нападки. Но преди години следях пресата и точно хората, които са участвали - това ми е останало в главата - в подписването на това, което Вие казахте, през 1993 г. - и сте прав, - са Люлин Радулов и Шаваршидзе, които са назначени от господин Филип Димитров. Поне това ми е останало в главата от пресата, ако не греша. И бившият Янко Янев на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
И трето. Господин Бакърджиев, тук никой не е направил сметка, че с тези реактори - Вие споменахте - можем да удържим до 2005 - 2010 г. Чешките реактори, а чехите вече са в процедура за Европейския съюз, които са стари, колкото нашите, в смисъл, толкова години са в експлоатация, чехите категорично заявиха в разговор в чешкия парламент, че ще ги затворят през 2020 г. Следователно ние затваряме десет години преди тях. Губим милиарди, които са вложени в тези реактори като техника, ще изгубим милиарди от тези реактори като произведена електроенергия, ако умножите по 3,5 цента, ще дадем милиарди за нови мощности...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, предупреждавам Ви, че времето изтече.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Завършвам. И ще загубим един морален и интелектуален потенциал, който е учил да командва ядрени реактори, защото на един затворен реактор ще останат 1000 души специалисти без работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Бончев, разговорът за втора атомна електроцентрала в България е принципен и той се води от много дълго време, най-вече в средите на енергетиците. Той няма да бъде решен с един обществен дебат, защото това е материя, в която има много важни елементи.
Ще добавя само това, че до идване на нашето правителство не беше направено нищо, за да се поиска лицензиране на площадката на Белене. А ние тръгнахме да извървим поне този път, за да сме реално там, докъдето са били стигнали нещата с инвестирането на този 1 млрд. долара. Пари са изсипвани там, да, безстопанствено, но никой не си е направил труда да се обърне към органите на Европа, за да поиска лицензиране на площадката. Те така са си я карали просто. И аз разбирам защо Вие се срамувате да кажете, че са Ваши приятели. Те не са Ваши приятели, разбира се. Аз не Ви упреквам в никакъв случай в това. Никой не иска да е приятел в момента с БСП. И не само в момента, и занапред ще бъде така. Благодаря Ви, господин Бончев. (Ръкопляскания от СДС, шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев от народния представител Иван Бойков от 11 януари 1999 г. относно изграждане на надземни паркинги на територията на гр. София съгласно общия градоустройствен план на София.
Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Малко се нажежи атмосферата. Моят въпрос е въпрос на народен представител, който живее в София. Хайде, така да го кажа и да излезем от това, което се случи допреди малко.
Аз Ви задавам този въпрос. Не знам дали да не прочета и първия въпрос, който Ви зададох и който ми върнахте по принцип, защото се получава един парадокс. В София живеят 1 милион хора, около 30 народни представители са избрани от София, а въпросите с питанията за това какво става в София трябва да ги отнасяме към Вас и Вие да питате кмета на София. Тук се получава пълно несъответствие и проблеми в това ние да сме осведомени.
Преди да задам този въпрос, аз по друг повод изпратих писмо до кмета на София и той изобщо не ми отговори. Затова се видях принуден по този въпрос да се обърна към Вас, а Вие ме накарахте да се справя с три закона - Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за териториалното и селищното устройство и правилника за приложение. Аз съм цитирал в моя въпрос точките, по които Вие имате пряко отношение към София, тъй като София е със специален закон, в тези закони е извадена отделно и отговорността за развитие на София е споделена между Вас и кмета.
И във всичките тези закони, които ви цитирах, се казва, че за София отговорност и контролна функция, чрез органите, които вие управлявате, са и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
И да мина на конкретния въпрос, който от няколко години е в моето внимание и който, незнайно защо, не търпи развитие. Аз ще изляза от текста на моя актуален въпрос. Искам да Ви кажа, а Вие сигурно сте запознат, и в стария план за изграждане на София има предвидени петна, и то в централната част, за изграждане на надземни паркинги, както и във всички европейски столици.
В София, по силата на своето местоположение и поради това, че има много високи подземни води, не е рационално да се изграждат подземни паркинги. Това е много скъпо строителство, което трае дълго време и което струва много пари, а след това не се откупува.
В новите условия, в които живеем, надземните паркинги биха могли да са и на печалба, както е в цял свят. Защото към тях има много съпътстващи услуги. Там включително има и бензиностанции. Сега нашите нормативи и това, което е в центъра на столицата, може би не позволяват това. Но надземни паркинги в София трябва да има.
Стигна се и до парадокса, както в САЩ, да има убит човек заради това, че си е паркирал колата на една улица, където имало друго място за паркиране. Парадоксът с паяците всички го виждаме.
И в края на краищата моят актуален въпрос към Вас е: какво се прави в момента в рамките на общия градоустройствен план на София по изграждането на тези паркинги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Бойков, точно така се получи. Дълго време с Вас се чудехме кой трябва да пита и кой трябва да отговаря точно по тази материя. Аз, разбира се, се ангажирам да Ви осигурявам информация тогава, когато е необходима и когато не можете да стигнете до нея. Макар че и в случая материята, която разискваме, не е от моите компетенции, като министър казвам. Като столичанин - да, разбира се. Аз мисля, че това наистина касае всички граждани на София.
Но ако ще обясняваме към кого трябва да се обръщаме по тази материя, по тези въпроси, и ако стигнем конкретно до София, то и първия път, и втория път може би трябваше да Ви подготвя писмен отговор и да Ви го предоставя, за да не спорим кое къде е, чие е и как е.
Така или иначе, направих необходимото заедно с колегите от Столичната община и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се получи тази информация, която да предоставя не само пред Вас, а и пред всички народни представители. Това, което ми дадоха от Столичното кметство като информация за конкретни действия за решаване на проблемите при паркирането в София, предприети и от Столичния общински съвет, и столичната общинска администрация през последните 5 години, са следните. Аз ще Ви кажа после и конкретни обекти.
Разбира се, Вие сте прав за високите подпочвени води, прав сте за скъпата инвестиция, която представляват подземните паркинги. Ние сме коментирали това много пъти, когато и аз бях общински съветник и председател на Столичния общински съвет.
През 1993 г. от главния архитект на Столична община са предложени на Общинския съвет на София десет терена за изграждане на многоетажни паркинги. Впоследствие шест от тях са отпаднали, за съжаление, но възстановявайки собствеността върху тези парцели във връзка с реституционните закони, ние сме удовлетворили нуждите пък на жители на гр. София. Един в центъра, един в "Зона - ГВ-15", към бул. "Левски" и бул. "Сливница" е отпаднал поради възражение по изменение на застроителния, регулационния план.
За терен на бул. "Евлоги Георгиев" до ул. "Гурко", в центъра, "Зона - Г-8-10" по решение на Общинския съвет от 1994 г., в началото на 1995 г. е проведен публично оповестен конкурс за определяне на инвеститор за пълно финансиране, проектиране, изграждане и ползване в един много дълъг срок на подземен паркинг-гараж. На този конкурс не се е явил нито един кандидат-инвеститор. Аз ще ви припомня, че годината е 1994, все пак.
През 1997 г. Столичният общински съвет е взел решение за започване на процедури за изграждане на пет паркинга на междублокови пространства в район "Триадица". Досега няма проявен никакъв интерес от конкретен инвеститор за такива обекти.
В края на 1997 г. от Общинско дружество "Паркинги и гаражи" ЕОД е пуснат в експлоатация подземен паркинг на три нива под бул. "Витоша", в ж. к. "Иван Вазов", с капацитет 310 паркоместа.
Столичната община е предприела и допълнителни мерки за облекчаване на паркирането в централна част на града, като преразглеждане на забранените за спиране и паркиране и ограничаване до необходимия минимум обхвата на терените за краткотрайност - "до 2 часа", "синя зона" и т. н.
В справката са ми посочили, че през 1998 г. броят на местата е увеличен от 2015 на 3958, и че тази 1999 г. местата за паркиране в "синя зона" ще бъдат увеличени до 5 хиляди. Но това не решава проблема на столичани, това решава част от централната градска част. Интензивността е много висока.
През 1999 г. е предвидено и започването на строителство на един или два етажни паркинги в централна градска част на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "Гурко" и "Зона - Б5" и три - до бивша гара Сердика.
От казаното дотук е видно, че интересът за инвестиране и изграждане в София на паркинги и гаражи все още е незначителен и поради бавната възвръщаемост на средствата, и поради особеностите, които Вие споменахте - чисто технически. А това е факт и дори в централната градска част.
Що се отнася до териториите извън централната градска част. През юли 1998 г. Столичният общински съвет е взел решение за обявяване на конкурси за шест нови етажни паркинги - два в ж. к. "Люлин", в 3-ти микрорайон и един в ж. к. "Люлин" - 10-ти микрорайон, с общ капацитет 800 паркоместа. Един в местност "Ботевградско шосе", към ул. "Георги Георгиев" и пътен възел "Ботевградско шосе" с капацитет 300 паркоместа. Един в "Слатина" - квартал "Христо Смирненски" към ул. "Боян Магесник" с капацитет около 300 паркоместа. И един в "Надежда" при "Триъгълника".
По информация от Столичната община конкурсната документация е пред завършване и е предстоящо обявяването на тези конкурси.
Това дотук аз мога да Ви предам като информация от колегите от Столичното кметство, и, разбира се, винаги можете да разчитате допълнително, ако нещо Ви интересува, писмено или устно да Ви го представя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Аз съм доволен от отговора, който получих от Вас. И въпреки всичко искам да Ви кажа, че интерес имаше. Още по времето на господин Янчулев имаше проведени конкурси по тези петна, само че те стигнаха до него и спряха. Имаше и фирми - кандидати да строят, имаше и фирми с международно участие - кандидати да строят. И това е нормално, защото, уважаеми господин Бакърджиев, надземните паркинги са печеливша дейност.
Зная проблемите с реституцията. Даже се съмнявам, че тук на ъгъла на "Гурко" и на "Левски" бихте могли да изградите паркинг, тъй като това е градинка и влиза като публична държавна собственост. Но този въпрос може би ще го решите законосъобразно, както трябва.
Не искам да разширявам въпроса с паркирането в София, тъй като не е Вашият въпрос. Но той е изключително обществено значим. И мисля, че единственият радикален вариант, по който може да се направи това нещо, е с изграждането на надземни паркинги или на няколко точки, свързани, естествено, с линията на метрото и с другите комуникации. Но това е въпрос на новия градоустройствен план на София, към който и Вие, и ние, като народни представители, имаме пряко отношение, тъй като Вие го одобрявате, а ние го приемаме.
И тук е нашата обща връзка и моята обосновка за получаване на информация по този въпрос. Така че, може би превантивно, не вече като влезе в Народното събрание за гледане, трябва много внимателно да се обсъди този въпрос и да намери своето решение в плана на София. Другото е, безспорно, въпрос на местната управа, на Общинския съвет и на кмета.
От тази гледна точка бях задал моя въпрос. Явно е прозвучал много разширително. И явно тук трябва да се работи. Доколкото зная, има създадени групи, които работят по този план, както и по закона, който приехме през пролетта.
И много бих искал, може би, да получа информация на какъв етап са тези неща, по-нататък, разбира се, за да съвместим интересите на гражданите, които представляваме ние, интересите на общината и интересите на всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството от народния представител Иво Атанасов, относно стачката в рудник "Мламолово" към "Бобов дол" АД.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Бакърджиев, въпросът ми е във връзка със стачката в рудник "Мамолово" в Бобов дол, която отдавна беше потушена. Според правилника за работа на парламента, който председателят Соколов обича често-често да цитира, отговорът трябваше да дойде в срок от 48 часа. Вие ми отговаряте след 48 дни. Аз разбирам, че бяхте болен, когато се приемаше Закона за новото областно деление на страната, но все пак да се прехвърля отговорът от една година в друга това е прекалено дори за министри със забавено мислене, извинете, със забавен говор. Ако продължавате по този начин да се отнасяте към миньорите, със сигурност някой ден ще ги предизвикате да тръгнат към столицата, така както това правят в момента техните румънски колеги. (Шум в блока на СДС.)
При това отношение от страна на вицепремиера Бакърджиев никак не е чуден скокът в цените на парното, който шокира гражданите на големите градове в последните дни. Ако Вие, господин Бакърджиев, уволнихте няколко души, за да излезете Вие чист, за това, че в София парното скача с 30 на сто за декември спрямо ноември, днес във в. "Труд" на първа страница пише: "Жилища в София с 58 на сто по-високи сметки за парното". Може би сега вече, при тази доста по-голяма разлика в цените за двата месеца, Вие този път ще наградите своите служители.
Оттеглям въпроса и се надявам, че занапред ще има поне елементарна организация в работата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има определен ред за оттегляне на въпроси, господин Атанасов, и Вие не сте го спазили. Така че пак ще трябва да цитирам и аз правилника, като господин Соколов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители и най-вече тия, които сте чели правилника! Господин Атанасов, ако Вие имахте малко желание да разберете защо не съм Ви отговорил в 48-часовия срок, щяхте да разберете, че въпросът Ви е постъпил в Народното събрание на 16 декември, а аз на 15-ти бях постъпил в болница на системи. Но при Вас това не би имало никакво значение, при Вас мисленето Ви е изкривено по принцип, а не за конкретния случай.
Разбира се, ако имаше заседания в първите десет дни на януари в парламента, щяхме с Вас да се видим и да Ви отговоря тук. Това е първото заседание на Народното събрание, в парламентарен контрол на което аз присъствам, и веднага съм готов да Ви отговоря.
Много трудно е да се направи асоциация между това, което правят миньорите, и това, което Вие се опитвате да ги подстрекавате да правят. Едното е в голямата си степен справедливо негодувание в един или друг случай на миньорите в един или друг рудник, другото е опитът Ви да подклаждате напрежение сред тях, да се опитвате да ги блокирате да работят, да се опитвате да създавате тази омраза, която всъщност Вие се опитвате да създадете в цялото общество.
Непрекъснато в устата на представители на Българската социалистическа партия аз чувам само страшни и лоши думи, чувам само угрози, напрежения и много омраза. Това, което обаче чувам от миньорите, е, че те искат да работят и въобще не се занимават с вас.
Спомням си как се опитаха да се зашият вашите политически лидери и ръководство в "ГОРУБСО" и останаха да пристъпят отстрани като напъдени, изгонени цигани, защото никой не ви пожела. И няма да ви пожелаят никога, защото те знаят разликата между тях и вас, господин Атанасов.
Българският миньор е човек, който работи - работи за себе си, за дома си и за държавата. Вие, първо, не работите и, второ, никога не бихте го правили за народа си и за държавата. Вие сте свикнали да правите друго - на гърба на народа, за сметка на държавата да се чувствате добре. Това никога не са правили миньорите и те никога няма да бъдат с вас. Не хранете излишни илюзии.
Аз си спомням 4 февруари - скоро ще станат две години и сигурно пак ще го коментираме - спомням си десетките рейсове с миньори, които пътуваха през деня към София. И съм убеден, че ако се наложи, те пак ще се качат в рейсовете и пак ще дойдат тук, и пак ще бъдем заедно. Само не ни давайте повод. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Атанасов.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Той оттегли ли си въпроса или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не го е оттеглил. Той не може да го оттегли тук, така че има право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Не ми дадоха да го оттегля, така че имам право на реплика.
Уважаеми господин Бакърджиев, аз разбирам Вашето затруднение да правите асоциации между определени явления - така например между въгледобива, между понижената цена на газа, между падналата цена на нефта и между скочилата цена на парното. Асоциациите са трудно постижими за всеки крал на паветата. Но аз разбирам, че Вие успешно правите една друга асоциация - това, че когато парното скача с 60 на сто, инфлацията остава 1 на сто. Ето, това дори ние не сме успявали да направим и Ви поздравявам за това, което правите, макар да съм убеден, че българският народ едва ли мисли по този начин.
Що се отнася до това, което казвате за миньорите в Бобов дол и в Златоград, ние не се опитваме да се прикачим и да вадим политически дивиденти. Това не ни е присъщо. (Весело оживление в блока на СДС.) И ако Вие следите така внимателно моите действия, както ги следи външната министърка, която миналия петък тук цитира всички мои публични появявания напоследък - и дори се оказа, че с внимание следи движенията на устните ми (весело оживление), за да разбере дали имам дъвка в устата си - ако Вие по този начин следите, щяхте да знаете, че аз не си позволих да отида в Бобов дол по време на стачката, тъкмо защото не искам да трупам евтини политически дивиденти така, както правихте Вие в миналото. Но Вие потушихте тази стачка. А случаят в Златоград не е такъв, какъвто Вие го представихте, не е такъв, какъвто го представи БТА. И не случайно за пръв път при новия си директор Българската телеграфна агенция официално се извини за това, че е дезинформирала обществото по отношение на срещата на депутатите от Демократичната левица със стачкуващите миньори в Златоград.
Що се отнася до пожелаването, аз се радвам на това, че мен не ме пожелават мъже. Благодаря ви. (Смях в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Господин Атанасов, за мен Вие никога няма да представлявате интерес, независимо дали сте с дъвка или без нея. Аз мисля, че това, което сте задали като въпрос, който хем оттеглихте, хем не можахте - за стачка в рудника - беше поредният опит, а и Вашата реплика го доказва, да се използва някакъв случай, за да се създава точно измислена ситуация.
Сега ще Ви кажа: за 1998 г. имаме само четири смъртни случая във въгледобива. Само четири! Радвам се, че са толкова малко. Два от тях са точно в този рудник. Два от тях! Два единични инцидента. Това, че се случват два пъти на едно и също място, не е добре; това, че работниците застанаха зад предишния си директор, пък за мен е добре, защото явно са държали на него. Но това, че не може два пъти да има смъртен случай и да продължиш да ръководиш този производствен процес, за мен е въпрос и на морал и конкретният директор там според мен трябваше сам да се оттегли, а не да се налага да бъде освобождаван. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
По този повод и резултатът, който дават дотук за дните през месец януари като производство e с много сериозно завишение сравнено с това, което се правеше преди да бъде сменен директорът. От тази случка, от която вие се опитвате да правите събитие, няма да излезе, разбира се, нищо.
Вие обаче набърквате пак газ, нефт, парно, тръби, цени, сметки. Явно тези неща не са ви ясни. Аз се притеснявам, че дори и да ви взема в неделното училище, пак няма да смогнете да го разберете. Затова, господин Атанасов, мисля си, че най-лесното нещо, което може да се свърши е - идете един път при миньорите, те ще Ви го обяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Следващият актуален въпрос трябва да бъде от народния представител Драгомир Драганов, когото не виждам в залата.
Аз от в. "Труд" преди няколко дни разбрах, че много сериозно се занимава с една сричка от името ми. Може би това му пречи да дойде сега тук... (Весело оживление в залата.)
Затова преминаваме към следващия въпрос - актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов относно реализацията на Националната програма за преструктуриране на стоманодобива в Република България към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми дами и господа народни представители!
Развитието на рударството и металургията по нашите земи има дълголетна история. Неслучайно и досега са съхранени имената на Мадан, Рудозем, Самоков, Златоград.
В последната година на столетието, с която си отива ХХ век неофициално страните в света се подреждат като производители на стомана, с което се потвърждава значимостта й като основен конструктивен материал, като признак за национална независимост и сигурност.
Не е случаен фактът, че Европейският съюз беше създаден на основата на Европейското обединение за въглища и стомана.
Като металург съм горд, че България е в списъка на 65-те държави в света - производителки на стомана.
Много и противоречиви са оценките за развитието на стоманодобивния отрасъл в България. Не специалистите са доста крайни, но не бива да им се сърдим. Аз бих използвал оценките, които дава разработената Национална програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл в Република България: структурата на инсталираните мощности отговаря на световните тенденции в техническия прогрес; съотношението на инсталираните мощности между студено и горещо валцуваната ламарина за условията на България 54 на сто, за Европа като цяло е 46 на сто, а за Западна Европа - 53 на сто.
Много са тези, които се опитват да дискредитират значението на стоманодобива в България, залагайки на тезата, че след като са изградени с помощта на бившия Съветски съюз, тези мощности са съоръжени със старо и неефективно оборудване.
Не бива да ви учудват фактите, че независимо от кредитирането от бившия Съветски съюз, в тях работят и машини, и съоръжения, доставени от "Манесман", "Демаг" - Германия, "СКФ" - Швеция, "Хьорте", "ДМС" - Франция, "Сумитомо" - Япония, "Фьост" и "Алпине" - Австрия, много машини от Полша, Германия и Чехия. Използват се технологии на фирми като "Юнайтед стийл" - Съединените американски щати и други водещи страни в черната металургия.
За мен по-важни са оценките и мнението на стотици специалисти металурзи от Съединените щати, Япония, Англия, Германия, Швеция, Австрия, Южноафриканската република, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Турция, Франция, Белгия, Испания, Италия и други, посещавали нашите заводи.
Прогнозата е, че и в ХХI век стоманата ще бъде все още основният конструктивен материал.
Отново цитирам програмата: "На основание прогнозният ръст на националното потребление от черни метали се очаква след 2000-та година делът на износа в общата реализация на металопродукцията да се намали до 1 млн. тона годишно, което е около 60 на сто спрямо износа за периода 1994-1996 г. При евентуално спиране на стоманодобивния отрасъл ще са необходими до 500 млн. долара годишно за обезпечаване на страната с черни метали при заложните темпове на нарастване на потреблението на металопродукцията за периода на преструктурирането".
Ето защо моля да отговорите какви са действията и реалните резултати по реализацията на одобрената от правителството на 3 ноември 1997 г. Национална програма? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Богданов!
Много Ви благодаря за въпроса и за възможността да отговоря на толкова основен проблем за икономиката на всяка страна, в която има стоманодобив.
На мен ми е, разбра се, неудобно, че на Вас трябва да отговоря точно, защото Вие сте изтъкнат металург и много години - ръководител в този отрасъл. Разбира се, Вие знаете най-добре какви вътрешни и външни причини и обстоятелства налагаха изработването на Програма за преструктуриране на стоманодобива, както и условията за нейното изпълнение.
Сигурно е полезно, разбира се, не само за Вас, но основно за другите, които ни слушат, че този процес е свързан с висока цена, както в чисто финансов израз, така и в социален аспект.
Когато Обединените демократични сили поеха управлението на страната такива ресурси, вие знаете много добре, в държавата не съществуваха. Затова съобразно всички външни и вътрешни фактори се определиха и действията, които следва да се предприемат по преструктурирането на стоманодобива.
Още в началото на прехода към пазарно стопанство беше пределно ясно, че отрасълът трябва да се преструктурира технологически и продуктово по следните причини - прекъсване интеграционните връзки със страните от бившия СИВ; морално и физическо остаряване на основни производствени мощности; големи материални, енергийни и транспортни разходи в производството на единица продукция, сравнени с разходните норми в страните с развит стоманодобив, Вие ги казахте преди малко, и специално заради енергоемкостта; голяма численост на персонала; ограничен асортимент на продукцията с ниска степен на преработка и с ниска цена; силно намалено вътрешно потребление многократно по-ниско от капацитета на инсталираните мощности.
Освен това като асоцииран член на Европейския съюз беше необходимо привеждане на стоманодобива в съответствие с критериите на съюза още повече, че ползваме основно и пазарите на тези страни.
Съгласно договореностите на Република България за асоцииране към Европейския съюз - това е Протокол № 2 от Европейското споразумение за асоцииране, преструктурирането на отрасъла и ползването на държавни помощи за тази цел следваше да се извърши в 5-годишен преходен период - от 1993 до 1997 г.
В тази връзка още през 1992 г. правителството на СДС възложи по линия на Програма ФАР на Европейския съюз и по Програма "Джайка" на Япония разработването на проекти за преструктуриране на стоманодобива.
За съжаление, следващите правителства, а в т.ч. и в периода, през който Вие бяхте на ръководен пост в Министерството на промишлеността и "Кремиковци", не предприеха абсолютно нищо по проблема, въпреки добре известния факт, че тече преходният период за преструктуриране, в който се допуска държавна подкрепа. През 1997 г. този срок изтече. Всяко подпомагане на процеса на преструктуриране на стоманодобива от страна на държавата се счита за нарушение на Европейското споразумение за асоцииране с всички негативни за страната последствия.
Бездействието в преходния за страната период наложи разработването в ускорен порядък на Национална програма за преструктуриране на стоманодобива през втората половина на 1997 г. Програмата беше приета от Министерския съвет на 3 ноември, както споменахте и Вие.
В края на 1997 г. в рамките на Комитета за асоцииране България - Европейски съюз, българската страна предостави програмата и официално поиска удължаване на преходния период. След редица технически консултации с експерти от Европейската комисия, България получи консултантска помощ, финансирана от Програма ФАР на Европейския съюз за изследване и актуализиране на националната програма по отношение на пазарните възможности, социалната цена на преструктурирането и интензитета на държавните помощи от гледна точка на правилата на Европейския съюз в тази област.
През 1998 г. експертите направиха проучването си и в заключителния си доклад потвърдиха нашата разработка в основните й аспекти. Това създава обективни условия Република България да получи исканото удължаване на преходния период до 2003 година на база на индивидуални програми за фирмите, доказващи виталността им съгласно критериите на Европейската комисия.
Отново следва да подчертая, че забавеното преструктуриране в определения срок до 1997 г., съчетано на настоящия етап с настъпилите негативни промени на световния пазар за металопродукция през последната година, направи процеса много по-труден и с много по-висока цена. Общоизвестен факт е, че спадът в цените доведе до финансови затруднения. Така само за последните шест месеца на миналата година този спад е в порядъка на 25 до 30 на сто. Допълнително силно негативно влияние за възможностите на нашите пазари оказва износът на продукция от бившите страни на ОНД на много по-ниски цени.
В тези условия производството и приходите от продажби намаляха и дружествата от стоманодобива фактически натрупват загуби от основна дейност. При липса на собствени финансови ресурси смятаме, че най-добрият начин за преструктуриране на стоманодобива е съчетаването на процеса на преструктуриране с процеса на смяна на собствеността. Затова паралелно с преговорите, водени за удължаване на преходния период, започнаха и процедури за ускорена приватизация на основните стоманодобивни дружества с оглед осигуряване на инвестиции за реализиране на преструктурирането.
Финализирана е вече сделката за "Промет" ЕОД. Съгласно одобреният договор бъдещият собственик "Нева холдинг" ще осигури инвестиции за преструктуриране на дружеството.
Активен диалог се води с потенциалните инвеститори за "Кремиковци" АД и "Стомана" АД. При определяне условията на приватизационния договор ще се уточнят параметрите по инвестиционната програма, екологичните и социални разходи, които са основен елемент на програмата за преструктуриране. При евентуално забавяне на процеса на приватизация по съществуващата процедура е разработен вариант за преструктуриране по нова схема с участието на потенциален инвеститор или държавата за оцеляване на отрасъла в условията на съществуващата криза на пазара на стомана.
Разбира се, България има нужда от своя стоманодобив и точно на Вас, господин Богданов, не е необходимо аз да потвърждавам, че България има нужда да продължи производството на стомана. И ние ще направим всичко възможно това да стане по най-добрия и най-безболезнения начин, въпреки наистина болезненият процес на преструктуриране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата за реплика, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви за отговора, господин Божков, но въпреки че писмено не бях поставил въпроса точно така, както Ви го зададох в момента, аз разчитах и на някои реални действия, които би следвало да се отчетат. Вие ме предизвиквате с Вашия отговор да Ви кажа, че независимо от всичко това, което не бих казал, че ще оспорвам, това, което съобщихте по отношение на действията по програмата, мисля, че в този последен двугодишен период, откакто Вие сте министър, защото Вие започнахте още от служебното правителство като министър на промишлеността, Вие не направихте реални стъпки към оказване на съдействие на металургията, в частност на стоманодобива. Признавам всичко това, което е направено в международен аспект по отношение на търсене на решения.
Ако се върнете малко назад в историята, ще разберете, че правителството на Любен Беров и правителството на Жан Виденов въпреки всички трудности решиха един въпрос, който и сега стои открит. Те дадоха от Държавния фонд за реконструкция и развитие 34 млн. долара за едно технологично преструктуриране на "Кремиковци", с което можеше в определена степен да не бъде така остро посрещната кризата в сегашния момент. Вие в двегодишния си период с господин Муравей Радев не осигурихте 16 млн. долара, които трябваха за завършването и които можеха да бъдат дадени още през 1997 г. И вече няма смисъл от тази инсталация, защото в крайна сметка тя ще бъде реализирана след кризисния период. А можеше да даде възможност дори в процеса на приватизация да има други разговори по отношение на цената на приватизацията на "Кремиковци". Така че смятам, че в този аспект бихте могли да направите реални действия. Аз съм дългогодишен служител и работник в металургията, много програми са приемани, но винаги металурзите са били доволни от такъв министър, който прави реални стъпки в отделните предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Богданов, аз няма да развивам нова теза, само искам да обърна внимание на нещо, което Вие казахте. Да, с наливането на 34 млн. долара от Държавния фонд за реконструкция и развитие в "Кремиковци" не беше решен въпросът и Вие сам казахте, че този въпрос продължава да стои открит. Тоест, за голямо съжаление и Вашето управление не е решило въпроса, а е открило още един въпрос, който сега трябва да се решава.
Искам да Ви обърна внимание и на това, което казахте. Да, усилията ни в международен план са огромни. Знаете колко е тежка ситуацията изобщо в стоманодобива в Европа. От друга страна обаче, за да можем да ползваме тези проекти, които са записани в програмата - Вие сте ги чели и знаете, че могат да работят и наистина ще доведат до преструктуриране, - за да можем да приемем и Закона за преструктуриране на стоманодобива, ние трябва да докажем пред Европейския съюз жизнеспособността на нашите предприятия. Това, което успяхме да направим до момента и което, надявам се, няма да отречете, че е сериозен успех, е, че едно предприятие, което се смяташе за абсолютно загубено и абсолютно неспасяемо, като "Промет", вече има нов собственик. Предстои финализирането на договора в следващите дни. Пред финализиране сме и на договорите за приватизация на "Стомана" и на "Кремиковци", което означава, че ние ще осигурим пред Европейския съюз възможността да удължим програмата за преструктуриране, тъй като това, което Европейският съюз очаква от нас, е да докажем жизнеспособността на тези предприятия. А най-добрият начин да докажем жизнеспособността им е да покажем, че към тях съществува не само траен интерес, а готови инвеститори да налеят пари вътре, пари, които ще доведат и до създаването на нови работни места, и до продължаването на развитието на стоманодобива в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Следва питане на народния представител господин Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков относно приватизацията на АД "Кремиковци".
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Първо, много се радвам, господин Божков, да Ви видя в добро здраве и самочувствие. Явно не сме успели да Ви вкараме, имам предвид опозицията, в казана. Но все пак не вярвам и скоро да го направим, защото просто сме различни категории. Ще се опитам все пак.
Всъщност моят въпрос не беше към Вас. Той беше към господин министър-председателя. Но не знам по какви критерии господин председателят на Народното събрание Йордан Соколов определя на кои въпроси ще отговаря господин Иван Костов и на кои въпроси господин министър-председателят няма да отговаря. Например, когато господин Ерменков пита за приватизацията на "Балкан", господин министър-председателят идва и отговаря. Когато аз питам за приватизацията на "Кремиковци", господин министър-председателят не идва и не отговаря, защото той, видите ли, не отговарял за тези неща. Аз разбирам, че може би господин министър-председателят вече се е попретоварил, пък и усеща проблемите, които нарастват, разбирам и желанието Ви да го опазите, но на него проблемите тепърва му предстоят. Той трябва да е готов да отговаря на въпросите, а не да си подбира на кой въпрос да отговаря и на кой да не отговаря.
Но да се върнем на въпроса за "Кремиковци", господин Божков. Аз напоследък чета много често "Програма 2001". И сега Ви предлагам да я отворите на стр. 29 и да прочетете констатациите, които Вие сте направили по отношение на състоянието на икономиката в страната преди две години. Сигурен съм, че с пълно основание ние с Вас ще се подпишем под всяка една от тях и сега. Искате ли да Ви ги прочета?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Да, аз съм ги писал.
РУМЕН ОВЧАРОВ: "Липса на политическа воля за оттегляне на държавата от управлението на предприятията. Отказ от закриване на губещи предприятия. Непровеждане на реформа в социалната сфера. Къде е програмата за алтернативна заетост? Запазване на държавните монополи в ключови дейности." Запазихме ли ги? Какво стана с тези монополи, господин Божков? "Интересите на сенчести групировки за запазване на печелившата за тях система, загубите за държавата, печалбата за паразитиращи около тях дружества." Кой доставя и кой продава продукцията и суровините за "Кремиковци", господин Божков? "Слаба и непрекъснато изменяща се нормативна база за приватизационния процес." Колко пъти променихме Закона за приватизацията, господин Божков? "Нестабилна политическа обстановка, която отблъсква чуждестранните инвеститори." Това ли беше причината, за да не идват те. Къде са те сега?
"Ненадеждна банкова и кредитна система, която не позволява нормално финансиране на приватизационните и инвестиционни проекти." Сега кредитират ли се тези проекти, господин Божков?
И, разбира се, "необходима е цялостна промяна". Цялостната промяна според Вас се изразява, на първо място, в "бърза, пълна и необратима приватизация на предприятията". Колко беше бърза, колко беше необратима и колко беше пълна - вече на всички ни е ясно. Помним обещанията за приватизацията до края на 1997 г. Помним процентите до края на 1998 г. Знаем какво стана през тази 1998 г.
И още едно малко цитатче: "Ще привлечем стратегически инвеститори за структуроопределящите предприятия чрез целенасочена и активна маркетингова стратегия." Е, привличахме, привличахме - видяхме какво привлякохме за приватизацията на "Балкан". Сега виждаме какво привличаме и за приватизацията на "Кремиковци".
Много моля, господин Божков, да преведем на език, разбираем за хората и от "Кремиковци", и от страната, какво означава офертата, която е представила турската фирма "Ердемир", и гарантира ли тя поне няколко неща:
На първо място, отговарят ли параметрите на сделката и условията й (която вече, както разбирам, е пред финализиране) на икономическите и социалните интереси на страната?
Гарантират ли се условията и правото на труд на работещите, както и социалните плащания за тях?
Гарантират ли се държавните интереси? Каква част от задълженията към държавата ще бъдат поети?
Поемат ли се задължения от държавата за предоставяне на изключителни преференции? Имам предвид преференции, които българската държава отказва на собствените си фирми и фактически доведе до фалит един от секторите - нека вземем само примера с химическата промишленост. Става дума за занижени цени за ток, газ, навло по Българските държавни железници, пристанищни разходи и други.
Осигуряват ли се с договора необходимите разходи за отстраняване на екологичните щети - сега и в бъдеще?
По какъв начин са гарантирани обещаваните от фирмата инвестиции?
Господин Божков, много Ви моля да преведете на език, разбираем за нас, депутатите, а и за хората в "Кремиковци", Вашата "Програма 2001", и реалното й приложение в договора за приватизацията на "Кремиковци". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Давам думата на министър Александър Божков за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Аз искам да Ви благодаря за това, че оценявате толкова високо програмата "България 2001" и я четете редовно. Тя очевидно ще ви бъде много полезна, когато се опитвате да изготвите вашата алтернативна програма. Надявам се да препишете колкото може повече от програмата "България 2001". Това е всъщност и нормално в една страна, в която няма алтернатива на прехода, така че който и да пише програма, ще трябва да се съобразява с тези основни принципи на прехода към пазарното стопанство. Нищо лошо няма в това да четете програмата "България 2001" и да ни питате за това как я изпълняваме, а ние, както забелязвате, я изпълняваме. И всичко това, което прочетохте, според мен само доказва, че изпълняваме програмата, колкото и на вас това да не ви се иска, разбира се.
Аз ще се спра на два аспекта от Вашия въпрос. Единият аспект е свързан с приватизационната сделка. Преди да започна с приватизационната сделка обаче, искам да Ви обърна внимание на един подвъпрос, който зададохте: как се сключват договорите в "Кремиковци". В това отношение мисля, че отговорът ми ще има пряко отношение към другата част, свързана със състоянието на "Кремиковци" в момента, и необходимостта от бързата му приватизация.
Един сравнителен анализ на доставките и продажбите на "Кремиковци" за периода 1996 г. и периода 1997 - 1998 г. показва някои доста странни неща. При доставките на коксуващи въглища през 1996 г. покупната цена е била 66,455 долара за тон. През 1997 г., при същите международните цени, разбира се, покупната цена е била 54 долара на тон. Отделно в годишен размер разликата между похарчените пари за суровини за коксуващи въглища в "Кремиковци" между периода на вашето управление и сегашното управление на "Кремиковци" е 19 млн. 17 хил. и 500 долара! Деветнадесет милиона долара повече са похарчени през 1996 г. за същото количество въглища, при същите международни цени... (Неразбираема реплика на народния представител Румен Овчаров.) Имам данни и за международните цени. Те са написани тук съвсем ясно. Притежавам и копия от договорите - едни много странни договори през 1996 г. С голямо съжаление трябва да кажа, че тези договори носят подписа на господин Богданов, който е тук, в тази зала, при което са нанесени огромни щети на "Кремиковци".
Ще ви кажа само, че от 1 януари до 31 декември 1996 г. се наблюдава тенденция на намаляване на продажните цени на готовата продукция: от 282 долара на тон през първото тримесечие до 235 долара на тон при относително стабилна цена на пазара на метали съгласно "Металбюлетин".
Искам да ви кажа също така още един много интересен факт, който вероятно вие изобщо няма нужда да знаете, но мисля, че за металурзите ще е много интересен. През 1996 г. в "Кремиковци" не се е получавал - не са били абонирани за "Металбюлетин" - международното издание. Не са се интересували от международните цени. Интересувало ги е само това как да източат по-бързо "Кремиковци".
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Всичко това е много важно... (Смее се.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Това е изключително важно, за да разберем какво е сегашното състояние на "Кремиковци" и защо в "Кремиковци" не е изпълнена програмата за инвестиции, защо "Кремиковци" беше докаран до това положение.
На 8 декември 1997 г. с решение на Агенцията за приватизация беше открита процедура за приватизация на "Кремиковци" АД и беше упълномощен "WS Atkins International" Ltd, Великобритания, да подготви приватизационната сделка до етап сключване на договор.
С решение от 14 юли 1998 г. Агенцията за приватизация определи начина за извършване на приватизационната продажба на пакет акции, представляващи 71 на сто от капитала на "Кремиковци" АД - преговори с потенциални купувачи.
В срока за подаване на оферти - 25 септември 1998 г., постъпиха шест индикативни оферти от потенциални купувачи.
Според приватизационния посредник, от представените шест оферти за покупка на предложения пакет от акции от капитала на "Кремиковци" АД, единствено офертата на "Eregli Demir ve Celic Fabrikalari T.A.S." - най-големият производител на стомана и стоманени изделия в Република Турция, отговаря принципно най-пълно на изискванията, посочени в документацията за водене на преговори, както и представя задълбочен и детайлно аргументиран във финансови и времеви рамки бизнесплан за развитието на дружеството. Според анализа на посредника, те имат финансовата сила да финансират тежките загуби на дружеството през следващите няколко години и да направят големите инвестиции за дългосрочна конкурентоспособност и оцеляване на предприятието. Особено важно е, че "Ердемир" имат възможност да осигурят нови пазари за предприятието - в частност големия турски пазар, който не е засегнат от ограниченията на Европейския съюз. По искане на кандидат-купувача в началото на ноември 1998 г. представители на "Ердемир" започнаха собствено обстойно проучване и анализ (дю дилиджънс) на правното, финансовото, техническото и екологичното състояние на "Кремиковци" АД.
Дружеството е в критично финансово състояние. Към месец септември 1998 г. задълженията му са общо 564 млрд. лв., в това число дългосрочни - 390 млрд. лв., и краткосрочни - 174 млрд. лв. "Кремиковци" АД изпитва остър недостиг на оборотен капитал. За модернизиране на производството и за подобряване на екологичното състояние са необходими инвестиции в значителен размер, които биха могли да бъдат осигурени само от чуждестранен стратегически инвеститор с добра репутация. Наличните и постоянно нарастващи задължения на дружеството заедно с необходимите инвестиции за съществуването и поддържането на работния цикъл на "Кремиковци" АД, определят това, че сериозен интерес към покупката на предложените акции е изразен всъщност само от един сериозен потенциален купувач.
На 23 декември 1998 г. от "Ердемир" постъпи условна оферта за покупка на 71 на сто от акциите на "Кремиковци" със следни параметри: цена - 1 щатски долар; инвестиция от 1999 до 2006 г. - 467 млн. 510 хил.щат.долара, като от тях 416 млн.щат.долара - за първите 4 години; начални средства за рекапитализация на дружеството - 10 млн.щат.долара чрез увеличаване на капитала на дружеството; покриване на загубите от дейността на дружеството за първите 2 години, които се изчисляват на 110 млн.щат.долара; поемане на задълженията на дружеството в размер на 10 млн. 500 хил.щат.долара; за освободените работници и служители - 17 млн.щат.долара. Потенциалният купувач предвижда след 5 години в дружеството да работят 8240 души.
В комплицираните преговори с "Ердемир" участват както приватизационният посредник "Аткинз Интернешънъл" и Агенцията за приватизация, така и представители на Министерството на финансите и Министерството на промишлеността.
На 20 януари в Агенцията за приватизация беше представен анализ на условната оферта на кандидат-купувача от страна на приватизационния посредник, който съдържа сравнително разглеждане на поставените към държавата условия по отношение на съществуващите задължения на "Кремиковци" АД - от една страна, и от друга - възможностите за преструктуриране на дружеството и осребряване на имуществото и прехвърляне на отделни обекти в процедура на ликвидация. Анализът е предложен за обсъждане на Министерството на финансите и Министерството на промишлеността за ревизиране на поставените стратегически цели на правителството при приватизацията на "Кремиковци", посочени, както следва: запазване на стаманодобивния отрасъл, въпреки световната стагнация на пазара на стомана и съществуващата глобална финансова криза; осигуряване на оперативното функциониране и на финансовото оздравяване на дружеството; постигане на определени социални резултати след приватизацията. Очакваните икономически и социални резултати от приватизационната сделка обхващат: достигане на пълен работен капацитет на производствените мощности на "Кремиковци"; осигуряване от страна на купувача на пазари за продукцията на дружеството; модернизиране на производството чрез значителни инвестиции; запазване на определен брой работни места съгласно програмата за преструктуриране и финансово оздравяване на дружеството; подобряване на условията за работа и въвеждане на енергоспестяващи технологии; отстраняване на минали екологични щети и подобряване на екологичната среда.
Както виждате, господин Овчаров, в офертата на "Ердемир" няма нищо тайно, ние сме готови да я представим и пред народните представители. Ние работим в момента по тази оферта, продължаваме разговорите с "Ердемир" и се надяваме да стигнем до успешна сделка. Защото "Кремиковци" е предприятие, което има нужда от сериозен стратегически инвеститор и въпреки много тежкото положение, в което се намира, ние ще намерим начин да решим въпроса. Аз си спомням, че от тази трибуна и Вие, и Ваши колеги в продължение на месеци се забавлявахте да задавате въпроси за "Плама", като предричахте страшни неща. Намерихме решение за "Плама", "Плама" вече работи. Колкото и да ви е мъчно, колкото и да не ви се иска, защото това е вашата отговорност към България, на вас ужасно много ви се иска "Кремиковци" да не работи. На вас ужасно много ви се иска "Кремиковци" да спре, за да можете да поведете кремиковските работници към София и да искате да сваляте правителството заедно с тях. Няма да се получи! Казвал съм ви го много пъти, няма да стане тази работа, няма да може да развеете червеното знаме пред "Кремиковци". "Кремиковци" ще работи, ще го бъде и хората ще бъдат доволни. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник министъро-председателя.
Господин Румен Овчаров има право на два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, аз чета Вашата програма не защото много я харесвам, а защото Вие вече сте я забравили, тя е до такава степен непотребна. Чета я и по още един повод. Тъй като Вие сте известен диджей, имаше едно време една много хубава песен на Оскар Бентън, която се казваше "Днес е вчерашното утре". Утрето от 1997 г. дойде и Вие вече трябва да кажете какво реално сте направили, не само да ни пълните главите с глупости.
Що се отнася до търговската политика, господин Божков, аз ще Ви дам само един-единствен пример. Не лъжете хората! Благодарение на перфектната търговска политика на сегашното ръководство на "Кремиковци", в "Кремиковци" е нарушен даже мобилизационният запас от въглища, което е закононарушение. Затова не се занимавайте тук с евтини спекулации.
Що се отнася до офертата на "Ердемир", Вие прочетохте избрани цитати от нея, а сега ще Ви прочета други. "Ердемир" предлага наистина 467 млн.щат.долара инвестиции. Аз Ви питам какви са гаранциите? "Ердемир" казва така: "Ще положи всички усилия за изпълнението им". Ние видяхме как се изпълняват тези инвестиции в МДК "Пирдоп", видяхме как се изпълняват и в някои други обекти, които Вие успешно приватизирахте, господин Божков!
Вие казвате 8245 човека ще работят в "Кремиковци". Но има една зебележка: "Ердемир" си запазва правото за промени в планираното равнище. Защо не казахте това?
Аз Ви питам каква част от задълженията ще бъдат поети? "Ердемир" не поема никакви задължения по ЗУНК. Предложението на "Ердемир" е да не се приемат никакви задължения към търговски банки. "Ердемир" няма да поеме никаква част от задълженията към ДФРР и околната среда. "Ердемир" няма да поеме никаква част от задълженията към данъци и митници.
Обръщам Ви специално внимание: поемате задължение да държите цената на газа и тока в България 7 години на равнище, което е с 50 на сто по-ниско от това, което ще бъде за всички останали предприятия в страната. Това е предложението на господата от "Ердемир". Защо не казвате нищо и по този въпрос?
А защо не кажете нищо и за екологичната програма, която предлага "Ердемир"? Фирмата ще бъде освободена от глоби и санкции. 70 на сто от разходите по ликвидиране на последствията ще бъдат държавна отговорност. Всички разходи, надхвърлящи сумата, която Вие току-що прочетохте, ще бъдат отново за сметка на правителството.
Господин Божков, моят допълнителен въпрос към Вас е следният: защо българската държава не се ангажира с преструктуриране на "Кремиковци" - нещо, което обеща в програмата за преструктуриране на стоманодобива, и след като вече е вложил 114 млн. долара в това преструктуриране? Не е ли странно, господин Божков, че това, което българската държава не посмя да направи и не поиска да направи, с готовност ще го направи турската държава? Защото "Ердемир" е държавна турска фирма, господин Божков! И това ли не знаете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Има думата заместник министър-председателят господин Божков за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, българската държава, отговарям на въпроса Ви, защото останалото не го приемам като сериозно отказване по отношение на това, че точно пък избрахте МДК "Пирдоп" да го съобщавате като неуспешна сделка и неуспешна работа оттук нататък - там, където всички са доволни и там, където инвестициите вървят в един график, който съответства както на развитието на предприятието, така и на международната конюнктура и аз не мисля, че тук в тази зала има някой, който да се оплаче от инвеститор като "Юнион Миниер". Щом Вие се оплаквате от "Юнион Миниер", това си остава за Ваша сметка.
А какво реално сме направили, ние се отчитаме пред българския народ. Когато зададете такъв въпрос примерно за хода на приватизацията, аз съм готов да Ви отговоря съвсем точно. Ние само в началото на тази седмица се отчетохме пред българските граждани в Министерството на промишлеността за хода на приватизацията, с което мисля, че, ако сте отворили вестника, вероятно сте прочели точните данни, готов съм да Ви предоставя и графично, за да Ви е по-лесно да горазберете цифрите на хода на приватизацията в промишлеността. Ние през 1998 г. де факто завършихме приватизацията като орган по чл. 3 в промишлеността. Ако това е неизпълнение на програмата ни, аз не знам кое е изпълнение.
Вие цитирате тук редица от предложенията, които прави "Ердемир". Аз цитирах тези предложения, които ние считаме за приемливи и които смятам, че са база за разговор. Разбира се, че всеки кандидат-купувач най-много иска, ако може, нищо да не плаща и да не поема никакви задължения. Оттук нататък точно това започва като преговори с "Ердемир" - да уточним каква част от задълженията ще поемат, каква част от тях няма да поемат и ще стигнем вероятно, когато има желание от двете страни, винаги се стига до компромис, който е добър.
А на въпроса за преструктурирането Ви отговарям така. Защо българската държава не е извършила преструктутирането, а го е дала на турската държава? Доста странен въпрос, защото явно, че Вие, дори и след като бяхте министър на енергетиката, не можете да правите разлика между държава и търговско дружество. Тук става въпрос не за инвестиции на турската държава, а за инвестиции на фирмата "Ердемир" във фирмата "Кремиковци". Нито в българската държава, нито от българската държава! Преструктурирането, аз току-що отговорих на господин Богданов на един доста обстоен и важен въпрос, който наистина беше по същество, и господин Богданов много добре си зададе въпроса и мисля, че много добре разбра и знае, затова и не постави въпроса за това може ли българската държава в този момент да налива пари в това предприятие като "Кремиковци", след като съществуват ограниченията на Европейския съюз за държавно подпомагане на стоманодобива и че ние изпуснахме тези възможности в периода 1993-1997 г., когато имахме тези права съгласно асоциираното ни членство. И Вашето правителство не направи нищо, за да подпомогне стоманодобива, не наля достатъчно пари в него, когато имаше право съгласно споразумението, Протокол № 2, да го направи. И сега ни питате защо ние, след като е изтекъл срокът, не наливаме пари в "Кремиковци". Защото е забранено! И защото ние спазваме споразуменията си, за разлика от вас. Вие подписахте редица споразумения, найа-важното от тях беше споразумението с Международния валутен фонд през 1996 г. Взехте първия транш с пълното съзнание, че няма да го изпълните и не направихте никакъв опит да го изпълните и с първия транш удължихте агонията на вашето правителство с няколко месеца.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И вие като взехте другите траншове, защо не го направихте?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: С тази малка разлика обаче, за голямо съжаление за вас, че българският народ разбира тези неща. И когато се провалихте вие си отидохте. Ние, както виждате, продължаваме да управляваме и Министерството на финансите само преди два дни отчете финансовите резултати за годината, които показват, че българската икономика е показала ръст от 4,5 на сто за 1998 г. Нещо, което очевидно показва, че имаме ясното и отговорно намерение да завършим мандата си и да приключим и с "Програма 2001" така, както е записана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Господин Румен Овчаров има право да вземе отношение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, Вие продължавате да си говорите това, което сте си намислили, без да слушате какво Ви питам. Все пак това е документ, който е официалният меморандум на фирмата "Ердемир". В него ясно и членоразделно е написано, че капиталът на тази фирма е 51,66 на сто държавна собственост, господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Е, и какво от това?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами, че то и на "Кремиковци" е 60 на сто държавна собственост. Защо не ги оставим и просто да си караме така? Това приватизация ли е или какво е?
Що се отнася до приказките Ви за това, че офертата е много сериозна. Аз Ви предлагам да чуете мнението на сегашния си изпълнителен директор в "Кремиковци", който казва така: "Липсват конкретни и ясни ангажименти от страна на фирма "Ердемир", което личи и от изключително несериозното предложение по дадената от тях оферта". Това е становището на господин Димитров в негово писмо от 8 януари. Това, че офертата е несериозна, господин Божков, казват и всички бивши изпълнителни директори на дружеството. Само Вие не разбирате това.
Всъщност правителството си играе своята игра. От една страна твърдите, че ще правите сделка с "Ердемир", а от друга страна Вашият заместник преговаря в Швейцария с другите участници. Преговаряте с "Ердемир", а от друга страна формирате дружество "Кремиковци приват". Каква е неговата цел, господин Божков? То какво ще приватизира? Искате ли Вие наистина да приватизирате нещо или просто заблуждавате и си играете с хората, които са посветили живота и съдбата си?
В крайна сметка аз отново Ви връщам към въпроса, който Ви зададох - не е ли становището и позицията на турското правителство, което се ангажира с преструктурирането на обекта "Кремиковци", една ясна и точна оценка за неадекватната, некомпетентната и некадърната ви политика на вас като правителство, на българско правителство?
Много Ви моля, господин Божков, обърнете се към интересите на хората, чуйте ги ясно, както казах и на господин Иван Костов. Чуйте хората, които са посветили живота и съдбата си на "Кремиковци", които са свързани професионално и жизнено с него. Не бягайте от тях! Не се крийте от тях, защото няма къде да избягате. Те са много близо до София. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Божков. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
Министърът има право да вземе думата винаги, когато поиска. Така пише в правилника, който ние сме гласували. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Не се притеснявайте, няма да говоря много. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Уважаеми господин Овчаров, Вие явно, че наистина не чувате. Имам предвид, че не искате да чуете. Аз Ви отговорих съвсем точно на допълнителния въпрос за преструктурирането и възможно ли е българската държава да се заеме с финансирането на преструктурирането. Обясних Ви защо не може да се заеме българската държава.
Обясних Ви, че "Ердемир" е търговско дружество. Няма никакво значение какво е участието на турската държава в него или не. Но аз наистина не мога да разбера това, което казахте накрая, е нещо, което според мен надминава всякакви граници. Вие да давате оценка на нашето правителство?! Какъв е този гьонсуратлък, както се казва на български език?! (Ръкопляскания от СДС.) Вижте си резултатите от вашето управление. Отчетете ги най-после! Вижте кой е виновен за провала ви - Вие лично ли, някой от Вашите колеги ли, правителството ли като цяло. Къде сте тръгнали да оценявате сегашното правителство? С какъв сурат оценявате сегашното правителство? Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин председателстващ, Вие в момента имате задължение да следите за реда в Народното събрание. Според мен е абсолютно във Вашите пълномощия тогава, когато народен представител нарушава този ред, Вие да му направите забележка. Но тогава, когато министър се държи безобразно и раздава квалификации наляво и надясно, Вие не можете да стоите и да мълчите като някаква статуя на Буда тук. Много се извинявам, министрите нямат правомощия да обиждат народните представители нито по Конституция, нито по Правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Преминаваме към питането на народния представител господин Яшо Минков към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус.
Питането е относно уволнението на началника на гара Ябълково при нарушение на Кодекса на труда и колективният трудов договор.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Краус, радвам се, че точно след три месеца Вие счетохте за необходимо да отговорите на моя въпрос. Надявам се, че това време Ви е било достатъчно наистина да проучите точно има ли нарушение във въпросната заповед или не и се надявам да получа един приемлив отговор от Вас.
Моят въпрос е - по какви причини и на какви основания е уволнен началник-гара Ябълково господин Красимир Любенов Димитров в противоречие и явно нарушение на Кодекса на труда и изискванията, залегнали в колективния трудов договор между БДЖ и синдикалните организации?
Смятате ли, че заповедта за уволнение е законосъобразна и ако тя бъде обявена от съда за нищожна, кой ще поеме дължимите обезщетения? Издалите и подписали въпросната Заповед № 127 от 28 август 1998 г. на Националната компания "БДЖ" , поделение за товарни превози - Пловдив по утвърдена от генералния директор господин Владимир Дунчев или отново средствата по това обезщетение - между другото предполагам, че знаете, а ако не знаете, делото е насрочено за понеделник или вторник, ако не се лъжа - или тези средства, които при всички положения съдът ще постанови да бъдат изплатени като обезщетение за незаконосъобразно уволнение, ще бъдат отново за сметка на държавния бюджет, сиреч на всеки един български данъкоплатец? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Минков.
Давам думата на министъра на транспорта господин Вилхелм Краус за отговор на питането.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Минков, Вашият въпрос относно уволнението на Красимир Любенов Димитров съдържа няколко подвъпроса, а именно:
По какви причини е уволнен началникът на гарата? Причините за уволнението са констатирани нарушения на изискванията на Дисциплинарния устав за изпълнителски и ръководен състав от железопътния транспорт, Правилникът за преминаване службата на работниците и служителите от изпълнителския и ръководен състав на железопътния транспорт и на изискванията на длъжностната характеристика за началник жп гара.
Какво е основанието за уволнението? Уволнението е на основание Указ № 9 за работа на изпълнителския и ръководен състав на железопътния транспорт, Дисциплинарния устав за изпълнителския и ръководен състав от железопътния транспорт и е в съответствие с чл. 26 от Закона за Български държавни железници. Това са специални правила, които визират изключението от общите принципи на Кодекса на труда.
Нарушени ли са изискванията на колективния трудов договор между БДЖ и синдикалните организации? На основание чл.2 от Указ № 9 считам, че няма нарушения на колективния трудов договор.
Законосъобразна ли е заповедта? Заповедта е законосъобразна. Съществува нарушение единствено от страна на началника на гарата. Заповедта е издадена от компетентен орган в нормативно установените срокове и е връчена на лицето по установения ред.
Ако съдът обяви заповедта за нищожна, средствата за обезщетение ще бъдат ли за сметка на държавния бюджет? На този въпрос смятам, че не е редно да Ви отговоря, защото той е само една хипотеза. Освен това, Националната компания "БДЖ" не е бюджетна организация, а е търговско дружество.
В заключение бих искал да споделя с Вас, уважаеми господин Минков, че действително отговорът ми се забави много, но той е готов много по-рано от днешния ден. И самият факт, че все още съдът не се е произнесъл дали заповедта е законосъобразна или не, ми дава основание да твърдя, че няма да падне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Яшо Минков има право на два допълнителни уточняващи въпроса.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, ще Ви задам два уточняващи въпроса, с които да обърна внимание по някои много интересни факти около тази заповед.
Първо, заповедта е с фалшифицирана дата. Датата на заповедта е 28 август, след като предварително - и си личи от самата заповед - датата е била 30.
Освен това, тази заповед е подписана от лице, което в същото време е било в отпуска. Освен това, тази същата заповед, господин министър, е била подготвена и лицето, което след това заема длъжността "началник-гара", е подало своята молба за заемане на тази длъжност в момента, в който комисията все още не е приключила своята проверка. Тя не се е върнала от проверка, а вече има кандидат за това място, господин министър.
В тази заповед основните мотиви са: първо, слаб контрол. Това абсолютно не е вярно, господин министър, защото по отношение на тези претенции за слаб контрол, аз ще Ви покажа две заповеди и искания на въпросния началник-гара господин Красимир Димитров за наказание на ръководител-движение на гарата, който вследствие на тези две настоявания, е бил уволнен. Значи контрол има.
И вторият мотив, много съществен, господин министър, това е лошата хигиена на гарата.
Така че не ми говорете за изискванията, съобразно които е постановена тази заповед, защото, ако обърнете внимание и на тях, а Вие не знам дали четете собствените си нормативни документи, точно в тези заповеди се третира кога началникът на гарата има право да отсъства от гарата. Мисля, че тези документи са в сила, а Вие дали ги знаете, това не означава, че не трябва да ги спазвате.
И Ви моля, господин министър, да вземете едно наистина сериозно отношение по този въпрос, защото бъдете сигурен, че съдът ще постанови за абсолютно незаконосъобразна тази заповед и ще се търси основание за фалшифициране на документи. А тук в отговора на един от вашите служители има още един абсолютно фалшив документ - това е едно копие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Минков, моля Ви, приключвайте.
ЯШО МИНКОВ: Да, завършвам, господин председател.
Един фалшифициран акт за хигиенни нарушения, абсолютно фалшив акт и това също ще бъде доказано от съда, господин министър. Вие може би умишлено премълчавате за тези сериозни документни нарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министърът на транспорта господин Вилхелм Краус за отговор.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Минков, вероятно има някакво объркване. Аз имам честта да говоря в залата на Народното събрание и не смятам, че това е мястото, където трябва да се обсъждат такива детайли и да изземваме прерогативите на съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Минков има думата за отговор.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз в началото казах, че се надявах, че тези три месеца са Ви били достатъчни да извършите една по-сериозна проверка по случая, но със съжаление констатирам, че, първо, Вие не сте се запознал с нормативните документи, касаещи Вашето ведомство.
Второ, Вие не сте се запознал с факта за документни измами и нарушения. Копия от тези фалшификати ще Ви предоставя, ако Вие въобще имате някакво намерение да се заемете с този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев от народния представител Нансен Бехар относно антисемитски и ксенофобски прояви, уронващи престижа на Република България пред международната общност.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Бонев, уважаеми дами и господа министри, уважеми колежки и колеги! Жалко, че доста време от 8 декември досега не можах да получа отговор на този актуален въпрос по обективни или други причини. Тревогата ми сега, а и причината, поради която не изтеглих въпроса, който тогава беше свързан с една конкретна проява, е, че се притеснявам, че от актуален въпрос той може да прерасне, ако не се постави край на подобни тенденции, на подобни явления, може да прерасне в нещо по-трайно, което ще бъде безкрайно неприятно и за страната ни, и за институцията, която Вие, господин Бонев, оглавявате.
Известно е, че отношението към различните етноси и малцинствени групи е един от основните политически критерии за приобщаване на страните-кандидатки към европейските структури и по-специално към Европейския съюз. България, благодарение на толерантността на българския народ и спасяването на българските евреи през Втората световна война, е извоювала авторитет и необходимото уважение пред международните институции по този въпрос. За съжаление обаче в последно време е налице зачестяване на редица антисемитски и ксенофобски прояви в страната, което застрашава да накърни добрия образ на България в това отношение, и по този начин отдалечавайки ни от общоевропейския процес.
През м. декември, миналия месец, в най-европейския от българските градове - гр. Русе, градът е бил залят от антисемитски и ксенофобски листовки от някакво тайно общество, нарекло себе си "Тангра", в които се прокламират неонацистки лозунги срещу цигани, евреи и други етноси. В тези листовки се насажда расова и етническа омраза и се отправят призиви за насилие.
През м. май в един друг великолепен град на България - гр. Пловдив, е нацапан с кръв и надраскан Паметникът на благодарността, издигнат в чест на 55-ата годишнина от спасяването на пловдивските евреи. През м. юни т. г., пак в гр. Русе, за пореден път са обругани еврейски гробища, като близо десетина надгробни паметника са осквернени.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки взима Министерството на вътрешните работи за пресичане на подобни прояви, оронващи престижа на нашата страна, и за наказването на извършителите на тези деяния?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бехар! Преди да започна отговора на въпроса искам да уточня, че МВР не наказва и не би трябвало.
В изпълнение на законните си задачи по чл. 46 от Закона за МВР и във връзка с чл. 37 от Конституцията на Република България специализираните служби на Министерството на вътрешните работи работят по предотвратяване и разкриване на дейност, насочена към проповядване или подбуждане на расова или национална вражда и омраза на религиозна основа.
В Национална служба "Сигурност" са изградени и функционират специализирани структури за противодействие на такива прояви. По проблемите в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи работят групи от служители на сигурността, полицията, включително и инспектори от детска педагогическа стая.

Информацията, с която службите на министерството разполагат, не потвърждава констатацията за зачестяване на редица антисемистки и ксенофобски прояви в страната. В Република България, за разлика от някои европейски страни, не съществуват сериозни организации с антисемистка и ксенофобска насоченост. В България няма икономическа, социална и политическа база за създаване и дейност на организирани структури на движения от расистки и националистически характер, които да застрашат сигурността и обществения ред.
Регистрираните прояви, носещи белези на расова и верска нетърпимост, имат изолиран характер. Тоест не са свързани помежду си. Това са предимно хулигански или вандалски действия на отделни лица или неорганизирани младежки групи, които не са идеологически мотивирани. В повечето случаи става въпрос за действия от страна на привърженици на скинхедс, които се самоопределят като националистическо младежко движение за чиста нация. Следва да отбележим, че явлението е привнесено у нас механично и носи белезите на подражателското поведение, без изградена формална идеологическа окраска и конкретна организационна структура.
В резултат от приеманите мерки се осъществява ефективно наблюдение, предотвратяване и разкриване на противозаконни действия на подобни групи. Службите на МВР работят много активно по всеки конкретен сигнал за проява с екстремистка и ксенофобска насоченост.
По подобен повод - оскверняване на еврейски гробища, преди около една година отговарях на актуален въпрос, поставен ми от депутата Иво Атанасов. Ставаше въпрос за европейските гробища в Кюстендил. Тогава в актуалния въпрос бяха направени същите изводи.
В резултат на действията на Министерството на вътрешните работи извършителите бяха разкрити и доказаха, че изводите в актуалния въпрос не отговарят на действителността, не са верни. Извършителите са деца от цигански произход, които са безнадзорни, които се прехранват с оставената по гробищата храна, и разрушаването на надгробните плочи в еврейските гробища е станало точно в деня на Голяма задушница. Децата, под въздействие на упойващо вещество - лепило, са изпаднали в състояние, което се характеризира от специалистите като еуфория, желание за буйстване и т.н. Конкретни доказателства за тяхната дейност са намерени, децата не са грамотни и в никакъв случай не са политически мотивирани или по някакъв начин идеологически.
Столичната дирекция на вътрешните работи работи активно по разкриване на извършителите на нападението над безпризорни деца от ромски произход през месец май 1998 г. в София. В процеса на полицейската проверка се установи, че автори на деянията са група младежи, привърженици на скинхедс отново, без връзка с други подобни групи в страната. По случая има следствено дело.
Разполагаме с информация, че изписването на свастики върху Паметника на благодарността в Пловдив е дело на младежи, подражаващи на това движение - скинхедс. При огледа, извършен от нашите служби, по повод вандалския акт по отношение на надгробните паметници в еврейските гробища в Русе, не са установени знаци или надписи, доказващи антисемитска насоченост на деянието. Обект на подобни прояви в града са и не само еврейските гробища. Полицейските служби работят по разкриването на извършителите на тези деяния.
Листовки от името на "Деца на Тангра" и "Воини на Тангра", инспириращи нетърпимост спрямо населението от цигански и еврейски произход, се разпространяват в град Русе и други населени места в Северна България. В резултат на проведените мероприятия от специализираните служби са установени автори и разпространители на листовки. В град Бяла Слатина, област Враца, непълнолетните извършители са предупредени от инспекторите на детската педагогическа стая. В Ботевград, Софийска област, срещу извършителите е образувано следствено дело по чл. 108 и чл. 162 от Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бехар, имате думата за реплика.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин министър, аз също като Вас, съм дълбоко убеден, че това не е една трайна тенденция. В условията, когато българският народ е доказал не само своята толерантност и търпимост към другите етноси, но и зачитане, уважаване на тези етноси, това не е нещо, което засега има характер на трайна тенденция, както е в някои други страни.
Но не съм доволен от част от Вашия отговор, когато всичко това се прехвърля върху малолетни извършители, защото действително помислете как би се почувствала която и да е част от българския народ, когато гробища, гробове са разбити, когато едни деца не биха могли да направят това - надгробни камъни са разсечени на две и т.н.
Но дори да приемем това положение, аз смятам, че министерството е длъжно да информира поне световната общност, защото мога да Ви уверя, че моят въпрос не беше случаен. След като в пресата излезе информация за това, получиха се редица тревожни запитвания от международни организации - вярно ли е или не е вярно. И ако по някакъв начин се направи достояние на обществеността, че тези опити са пресечени, Вие сте прав, министерството не наказва никого, но министерството би могло след процеса, свързан с предварителни следствия и т.н., поне в някои от случаите да предаде извършителите на съдебната власт.
Смятам, че в това отношение, ако тези неща не бъдат пресечени веднъж завинаги, ние ще изразходваме много лесно един безценен капитал, който имаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Бехар, аз съм съгласен, че това явление трябва да се пресече. Това нещо може да стане с усилията на всички нас. Само репресивните органи, каквито безспорно са наказващите органи, не са в състояние да пресекат което и да е явление в страната, то има дълбоки други корени, и семейството, и училището, и т.н.
Съжалявам, че не Ви удовлетворява отговорът, че предимно младежи извършват такова нещо. На мен поне досега са ми известни два случая на антисемистка нетърпимост, които са извършени от възрастни граждани. Единият е печално известният отец Гелеменов, а другият случай е на погребението на Тодор Живков, когато Румен Овчаров заяви, че страната се управлява от евреи и цигани.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Не е Румен Овчаров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Воденичаров.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Воденичаров, пардон. Извинявам се на господин Овчаров, понеже беше тук. Това наистина и мен ме разтревожи. Надявам се, че не е трайна тенденция. А иначе ние правим всичко възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев от народните представители Ахмед Юсеин, Ремзи Осман, Лютви Местан, Мюмюн Емин относно осъдени лица, извършили престъпления и участвали активно в така наречения възродителен процес.
Господин Юсеин има думата от името на авторите на въпроса.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Гоцев! Наскоро чествахме 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, която послужи като рамка за приемането на редица договорености и конвенции. Една от тях е Конвенцията за преследване и наказание на престъпленията по геноцида, приета от Организацията на Обединените нации на 9 декември 1948 г., ратифицирана с Указ 300 от 23.05.1950 г. от Република България.
Според чл. 2 на гореспомената конвенция под геноцид се разбират "действия, извършвани с намерение да се унищожи напълно или частично която и да е национална, етническа, расова или религиозна група като такава".
Уважаеми господин министър, през месец декември 1998 г. се навършиха 14 години от трагичните събития в Кърджалийско, по-специално в селата Бенковски, Момчилград, село Груево, където бяха убити: Тюркян Фейзулова - дете на 17 месеца; Айше Хасанова - от същата община; Якуб Хасанов - от същата община; Мюмюн Мустафов - на 17 години от село Равец, убит на 27.12.1984 г.; Абдулазис Раифов от село Груево, убит на 27.12.1984 г.; Юсуф Актулов от село Нановица, убит на 27.12.1984 г.; Мустафа Илязов - от село Груево, убит на 27.12.1984 г. и др.
Уважаеми господин министър, понеже сме страна по конвенцията, позволете да Ви задам следния актуален въпрос: има ли данни на осъдени за тези деяния в архивите на повереното Ви министерство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Юсеин и уважаеми колеги, които също сте подписали актуалния въпрос! Аз мисля, че не може да има нормален човек, не може да има човек, който все пак притежава някаква душевност да не се възмути дълбоко от това да бъде убито дете на 17 месеца или да бъде убит човек заради своята етническа принадлежност или религиозни разбирания. Аз моля да знаете, че искрено и дълбоко осъждам онова, което е станало и съм възмутен от онова, което е станало. Не случайно президентът на Републиката - днес се навършват две години откакто той встъпи в длъжност - се извини, ако изобщо думата "извинение" може да има някакво значение за тези тежки неща. Не случайно министър-председателят направи същото в Бурса пред тези граждани, които бяха поставени в положение да напуснат България в онзи трагичен момент.
Истината е, че до този момент няма нито един човек съден, осъден и влязъл в затвора за тези събития. И ако ние се опитахме да направим нещо, ако ние, благодарение на вас тук, народните представители - тези, които гласуваха - променихме Закона за съдебната власт, то е именно, за да се дадат повече правомощия, за да не следи резигнация от изпълнение на задължението, каквато несъмнено има.
Конкретно на въпроса. Министерство на правосъдието няма картотека за това едно престъпление кой го е извършил. Картотеката е за това кой за какво е осъждан. Направих справка още през месец декември, когато беше зададен въпросът - не отговорих досега поради причината, че не ми дойде реда за това, винаги съм присъствал в залата - чрез главния прокурор и получих следната информация. Имало е образувани предварителни следствия и по тези трагични случаи и те са прекратени поради неизвестност на извършителя. Извършителят е бил неизвестен, защото хората били идвали от други места, а не там, където са вършили престъпленията. Идвали били и милиционери и служители от Държавна сигурност и от други места да вършат тази работа.
Категоричен съм, че това не е обяснение и че тогава, когато една съдебна власт иска да накаже виновния, трябва да има възможност и сили да го направи. Уверявам ви, че след промените, които станаха в Закона за съдебната власт, след промените, които ще ви бъдат предложени след някой месец да бъдат гласувани в Наказателно-процесуалния кодекс, ще използвам енергично всички по-големи правомощия, които има министърът на правосъдието, ще бъдат използвани и правомощията, които има Министерство на вътрешните работи във връзка с предварителното разследване - това споделих преди малко и с министър Бонев, който беше тук - за да искаме тези прекратени вече производства да бъдат възобновени и онова, което стои от дълги години, ще употребя думата "замразено", да бъде придвижено в съответствие със закона без гняв и увлечение, но със строгостта на закона да се намери законовото основание за налагане на строга наказателна отговорност там, където въпреки изминалите 14 години, все още е възможно.
Дано не бъда разочарован, че времето прави наистина невъзможно разкриването на виновниците и наказанието на тези виновници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Юсеин, имате думата за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор, но до края на този мой мандат ще видя какъв ще бъде резултатът на Вашето обещание. Много колеги излизат на тази трибуна, за да спечелят някакви дивиденти. Аз дивиденти за сметка на Съюза на демократичните сили не искам да печеля, защото мисля, че във вашите редици няма хора, които са извършили тези престъпления. Аз поне така мисля. Нямам пълни данни за това.
Списъкът, който Ви представих, е много кратък. Видяхте, че той е до 27 декември 1984 г. След това имаше и много други убити, списъкът е много дълъг. Не искам да прочета и техните имена, за да скърбят техните роднини, че няма възмездие за убийците. Обаче като български гражданин винаги съм треперил, когато съм слушал какво е било в лагерите край Ловеч, Скравена, как с телата на лагерниците са хранели прасета и как нашето правосъдие се отнесе към тези убийци като милосърдна сестра. Аз, като български гражданин, желая да видя и убиеца на Георги Марков. Но аз искам да видя и убийците на тези деца - на 17 години, на 17 месеца. Ден е вече този проблем да бъде решен.
Напоследък, преди 2-3 месеца с известно възмущение чух, че е било прекратено делото против бившия министър-председател Георги Атанасов, който не се посвени през 1985 г., когато дойде в Момчилград, проведе едно събрание и с най-долни цинични думи оскверни турската общност в Момчилград. И това не мога да си простя като български гражданин. Не мога да си простя и другото, че от 10 години имаме Военна прокуратура и тези хора, които се занимават с този случай с какви очи отиват пред ведомостите в края на месеца и се подписват, и получават заплати от данъците, които се удържат от мен и от други турски граждани, чийто права по такъв безцеремонен начин бяха потъпкани.
Не мога да се съглася, че в света няма друга страна, където над милион и половина граждани бяха потъпкани. Не зная.
Аз се надявам, господин министър, че това, което казахте, че ще бъде, наистина ще бъде. И затова Ви благодаря още отсега. Вярвам, че ще дойде ден и този проблем ще бъде решен. Виждате какво става около нас. Ние не искаме в България да има такова нещо. Но тези убийци, които сега крием, може би някой ден ще излязат на сцената, ще направят нещо, което няма да бъде за доброто на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин министър, искате ли думата? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Юсеин, ако вземам думата да говоря след Вашата справедлива реплика, то е само да потвърдя това, което Вие казахте: никой няма право да търси политически дивиденти от пролята кръв. И политическата сила, от която произхождам, Ви уверявам, че никога няма да си позволи да направи това.
Обещание, че ще има резултат не мога да дам, защото тези промени функционират бавно. Хората на много места не са променени, манталитетът се променя бавно, но това, което заявявам и което вие в края на вашия мандат несъмнено ще видите, е че ще положа всички усилия в рамките на неголемите правомощия, на увеличените правомощия, които има сега министърът на правосъдието, за да се стигне до един справедлив резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова, относно решение на общинските съвети на някои общини и заповеди на кметове от региона за изплащане на социалните помощи в намален размер.
Господин Балтаджиев, имате думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, независимо че минаха два месеца и повече от задаването на въпроса, смятам, че той не е загубил своята актуалност.
Уважаеми господин Нейков. При работата си като народни представители от Варненски избирателен район установихме, че общинските съвети в Провадия, Аврен и Аксаково, които са с мнозинство от БСП, са взели решение за изплащане на социалните помощи в намален размер, на не по-малко от 50 на сто от дължимите суми. В община Вълчи дол такава практика е въведена със заповед на кмета на общината, избран също с бюлетината на БСП.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защото има излишъци от Муравей.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Разполагаме с докладна записка от господин Никола Люцканов, общински съветник от СДС в община Аврен, от 10 октомври 1998 г. до Общинския съвет в село Аврен, област Варненска, в която той се аргументира защо Решение № 277 от 18 септември 1998 г. на Общинския съвет - Аврен, противоречи на чл. 4 от Правилника за социално подпомагане. Тази аргументация накратко е следната: ал. 2 на чл. 4 от Правилника за социално подпомагане постановява, че базовият минимален доход се определя с акт на Министерския съвет. Алинея 3 на същия член постановява, че общините по решение на общинските съвети могат да повишават определения от Министерския съвет базов минимален доход, но в никакъв случай не могат да го намаляват. Алинея 5 определя размера на месечната помощ като разлика между диференцирания минимален доход и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Това Решение № 277 на Общинския съвет - Аврен, фактически намалява базовия минимален доход, тъй като доходите на лицата или семействата са точно определени.
В отчета на Общинския център за социални грижи - Аврен, за резултатите от неговата работа, се казва, че "при приемането на общинския бюджет за 1998 г. бяха планирани 60 млн.лв. за социални помощи, въпреки че заявената потребност е много по-голяма". От същия отчет е видно, че практиката за 50-процентно изплащане на социалните помощи е още от началото на годината. На стр. 4 от отчета е казано, че "Вече получихме необходимите целеви средства в размер на 58 797 хил.лв. по Решение № 361 на Министерския съвет от 20 юли 1998 г. за замяна на натуралното социално подпомагане с паричната му равностойност". Става въпрос за това, че неполучилите полагащото им се твърдо гориво, трябва да получат паричната му равностойност. Въпреки че Министерството на труда и социалната политика е превело тези целеви средства, практиката за 50-процентно изплащане е разпространена и върху тях.
Уважаеми господин министър, нашите актуални въпроси, породени от гореизложените факти, са:
1. Правомерни ли са решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете за намалено изплащане на социалните помощи по чл. 4 от Правилника за социално подпомагане, включително и плащанията на равностойността на полагащото се твърдо гориво?
2. Получили ли са общините Аврен, Аксаково, Вълчидол и Провадия предвидената със Закона за държавния бюджет субсидия?
3. Считате ли, че общинските съвети и кметовете на тези общини са се ръководили при съставянето на общинските бюджети от изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 22 и чл. 27, ал. 1 на Закона за общинските бюджети относно спазването на определените със закона приоритети?
4. Господин министър, какви мерки ще предприемете, за да се пресече тази порочна практика, като се ощетяват социално най-слабите слоеве от населението и по този начин чрез незаконосъобразни решения на органите за местно самоуправление се компрометират усилията на правителството за реализиране на социалната програма?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо не го попитате излишъците дали няма да отидат за социално слабите? Защо не му зададете този частен въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Господин Божинов, през цялото време репликирахте господин Балтаджиев!
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Балтаджиев! По повод на поставения актуален въпрос беше извършена проверка, при която бяха констатирани следните неща.
По принцип размерът на базовия минимален доход, който е основа за изчисляване на месечните помощи, както и Вие споменахте, се определя с акт на Министерския съвет съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилника за социално подпомагане. На основание на този правилник общините по решение на общинските съвети могат да повишават, но нямат право да намаляват определения от Министерския съвет базов минимален доход, както и размера на помощите, които хората имат право да получават. Тоест, моят отговор на конкретния въпрос, който Вие поставяте за решенията за изплащане на помощите в намален размер, е, че тези решения са незаконосъобразни.
Колкото до решението на Министерския съвет от месец юли 1998 г. за изплащане на енергийната помощ на неполучили енергийни помощи вместо в натура, в пари, средствата до лев бяха преведени на общините и тези средства в огромната си част са стигнали до хората в пълния им размер в страната. Отново е нарушение тази помощ да се предоставя на хората по решение на общините в намален размер.
Проверката показа, че и четирите общини още при гласуването на общинските бюджети са заложили за социални плащания средства в по-малък размер от разчетените от съответните им общински служби. Така например за община Аврен недостигът на средства за помощи е 87 млн.лв., за Аксаково недостигът е 136 млн.лв., за Вълчидол - 132 млн.лв., за Провадия - 131 млн.лв. Тоест, още при самото гласуване на бюджета, е заложен този проблем, който се прояви после през годината.
Тъй като мина време, откакто Вие подадохте своя въпрос до днешния отговор и изтече бюджетната година, аз направих проверка и мога да посоча, че към 31 декември Републиканският бюджет се е издължил 100 на сто към общините, посочени във Вашия въпрос относно - в случая не искам да коментирам другите сфери - сферата за социално подпомагане. Толкова, колкото е било предвидено по закон, им е преведно.
Нещо повече, през месец август 1998 г. беше взето Решение № 414 на Министерския съвет за предоставяне на консерви, на храна на социално слаби граждани, на домове за социални грижи, на социалния патронаж. По това решение извън всички средства, които бюджетът отделно е осигурил за тези общини, на община Аврен бяха предоставени консерви на обща стойност 2 млн. 978 хил.лв., на община Аксаково бяха предоставени консерви на обща стойност 23 млн. 831 хил.лв., на община Вълчидол - консерви на обща стойност 37 млн. 368 хил.лв., на община Провадия - консерви на стойност 20 млн. 395 хил.лв. Допълнителна помощ, която беше оказана от страна на правителството на тези общини - въз основа на Решение № 488 от месец септември. Чрез това решение бяха осигурени средства за основен ремонт на социални домове, които са собственост на общините. По този начин допълнително, пак повтарям, извън средствата, които бюджетът беше длъжен да даде, на община Вълчидол - за Дома за лица с тежка и дълбока умствена изостаналост в село Оброчище бяха преведени 160 млн.лв., на община Провадия - за Дома за лица с физически увреждания - 100 млн.лв. Тоест, това са средства, които допълнително облекчиха бюджетите на тези общини и им дадоха възможност да преразпределят своите ресурси и да ги насочат към хората, които имат право да получават социални помощи.
Последният въпрос, който Вие поставяте, е относно реакцията за това закононарушение, което е допуснато от страна на общините, взимайки решението за намаляване размера на помощите. Искам да Ви информирам, че съгласно чл. 72 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, областният управител е оправомощен да спира незаконосъобразните действия на общинските съвети и на кметовете и в тази връзка той ще бъде сигнализиран от министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Балтаджиев за реплика.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор.
Аз бих казал, че съм много доволен и от нещо друго, което залегна в начина на съставяне на бюджетите на общините и беше прието в приетия от Народното събрание бюджет за тази година, а именно, че се предотвратява до известна степен възможността на някои общини да се изкушат да използват този толкова деликатен проблем за политиканстване, като биват задължени да отделят поне толкова за социални помощи, колкото отделя и държавният бюджет като целева субсидия специално за тази година за държавни помощи. Много се радвам, че това стана тази година, за да се избегнат изкушения, както казах, във връзка с предизборната обстановка. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народният представител Асен Христов, относно сигнал за нарушение на Постановление на Министерския съвет № 398 от 27 октомври 1997 г., подаден от жители на с. Михалич, община Вълчи дол, област Варна.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, колеги, уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас по следния повод. При среща с роми, живущи в с. Михалич, община Вълчи дол, ми бе подадена информация, че от м. март до м. юни м. г. вече, системно се е нарушавало Постановление № 398 на Министерския съвет и правилника за прилагането му. Началничката на "Социални грижи" в община Вълчи дол Тинка Михайлова Петрова е препращала безработни роми, които по чл. 7, ал. 1 от правилника за прилагане на постановлението е трябвало да положат обществено полезен труд по 5 дни в месеца, да ги отработват на частни обекти. Същата в посочения период е насочила 60 безработни роми да отработят 5-те дни в частните земеделски кооперации "Златен клас" и "Прогрес".
Отработените дни са били за сметка на служба "Социални грижи", т. е. на държавата, от което следва, че частните земеделски кооперации не са се бръкнали с нито един лев.
Така също, уважаеми господин министър, искам да Ви информирам и за следното. Кметът на община Вълчи дол, който е от БСП, и началничката на "Социални грижи" са препращали и родилки да полагат отрова на полето против гризачите. Член 7, ал. 1 от правилника за прилагане на постановлението дава възможност на общинското ръководство да определя приоритетните места, на които се полага 5-дневният труд от регистрираните в "Социални грижи" безработни български граждани. Аз съм на мнение, че общинското ръководство на община Вълчи Дол е наясно със случая и е дало своята благословия за това нарушение от страна на Тинка Петрова. Но ще настоявам да бъде извършена проверка по този случай, като виновната бъде уволнена, понасяйки съответните наказания.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: не смятате ли за необходимост една реформа в системата на "Социални грижи", която да отстрани служителите, нарушаващи системно своите задължения и възползващи се от своето служебно положение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! По повод Вашето питане специалисти от Националната служба за социално подпомагане в министерството извършиха проверка, при която бе установено следното. Общинската служба за социално подпомагане в община Вълчи дол обслужва 22 населени места. Село Михалич, което е в тези населени места, е с 805 души население, от които 750 лица са от ромски произход.
За периода от март 1998 г. до 31 юли 1998 г. подпомаганите семейства с месечни социални помощи по чл. 4 от правилника са 76. От тях 75 са ромски семейства, със състав от 190 души, от които 89 деца. Месечните социални помощи на тези семейства са изплащани редовно.
От с. Михалич в бюрото по труда са регистрирани като безработни 131 души в трудоспособна възраст. Към момента на проверката, когато беше извършена проверката, на 18 от тях е осигурена работа по програмата за временна заетост, като 12 са в региона, кметство Михалич, трима в кметство Искър и трима в кметство Кракра.
По данни от общината, определените от бюрото по труда работни места са достатъчни за изпълнение на програмата за благоустрояването - програма на община Вълчи дол за 1998 г. По тази причина не се е налагало използването на други безработни лица в трудоспособна възраст за извършването на дейностите по Правилника за социално подпомагане.
В с. Михалич функционират две кооперации - това е земеделска кооперация "Златен клас" и всестранна кооперация "Прогрес". За периода от март до юли 1998 г. в тях са работили от 1 до 5 дни и лица, които имат право на социално подпомагане.
По време на проверката бе установено, че на тези лица е изплащана за работата им надница в размер от 5 хил. лева и са им предоставяни месечно купони за хляб на цена 100-150 лв.
Във Вашето питане Вие се базирате на информация, получена от 60 лица, 60 жители на населеното място, без те да са посочени конкретно, поради което проверката, която изпратих, е провела на място в кметството в с. Михалич среща с около 20 души, свободно избрани от картотеката на службата.
На срещата са присъствали и председателят и членовете на Обществения съвет за контрол в селото, заместник-кметът, кметът и ръководителят на общинската служба.
Всички социално подпомагани лица в разговора са заявили, че са работили в кооперациите, за да си осигурят допълнителни доходи за семействата и не са насочвани за извършваната от тях сезонна работа от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане.
Работната група е проверила и 21 жалби, адресирани до кмета. От тях не са били установени сигнали срещу ръководителя на общинската служба за допуснати нарушения. Няма такива жалби и в обществения съвет.
По този начин проверката констатира, че не са налице данни за насочване на социално слаби лица от ромски произход за извършване на безплатен, безвъзмезден труд, в земеделските кооперации.
В хода на подготовката на този отговор и тъй като по независещи от мен причини не можех да дам отговор, аз получих допълнителна информация от Вас за конкретни случаи, когато лица са били насочвани да полагат безвъзмезден труд в кооперациите.
По този повод съм разпоредил допълнителна проверка, която да констатира извършено ли е нарушение. В момента, в който проверката завърши, аз лично ще ви уведомя за нейните резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Христов.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, аз наистина Ви бях дал един голям списък с хора от ромски произход, които са работили наистина без да им се плащат никакви надници.
Но, господин министър и уважаеми колеги, въобще не ми се ще да политизирам този проблем. Но сякаш тези системни нарушения се срещат най-много в общините, където кметовете са от БСП.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нали ти се каза, че няма нарушения. (Неразбираеми реплики от Демократичната левица, неразбираема реплика от госпожа Емилия Масларова.)
АСЕН ХРИСТОВ: Ще се извърши втора проверка. Аз съм дал документи на министъра. За мен има нарушение. Аз съм дал доказателства на министъра. И много Ви моля наистина да обърнете едно задълбочено внимание към тези проблеми, защото ромите само това чакат - чакат да си получат навреме социалните помощи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов. Вие не зададохте уточняващи въпроси. (Оживление в Демократичната левица.)
Питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народния представител Руси Статков, относно мерките на Министерството на труда и социалната политика за осигуряване на средства за социално подпомагане на община Вършец. Имате думата.
(Неразбираема реплика от госпожа Емилия Масларова.)
Госпожо Масларова, поне на господин Статков не пречете.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Тя е запозната със случая и затова се възмущава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, но сега слушайте господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Искрено Ви казвам, с възмущение изслушах различните въпроси и отговорите по тях. И ще Ви кажа защо. Задал съм въпрос преди повече от два месеца именно по приложението на Закона за социалното подпомагане в една община, която е типичен пример за отношението на тези, които са отговорни по закона. И тъй като колегите зададоха въпроси, може би не са чели Закона за социалното подпомагане - защо съм се обърнал към министъра на социалната политика? Защото, уважаеми колеги, управлението на социалното подпомагане... Според чл. 4, ал. 1 държавната политика в социалното подпомагане се определя от Министерския съвет. Според ал. 2 специализиран орган е Министерският съвет, за ръководство..., координиране и контрол в областта на социалното подпомагане се осъществяват от Министерството на труда и социалната политика. Тоест дотук отговорността за всичко онова е на Министерството на труда и социалната политика.
И вторият момент. Социалната помощ не се отпуска, уважаеми колеги, от кметовете. "Чл. 13 (1) Социалната помощ се отпуска от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане с писмено разрешение въз основа на подадена молба от нуждаещия се" и куп документи.

Не прави чест нито на Вас, нито на господин министъра да прехвърляте на червените кметове и на който и да било кмет отговорността за тези несгоди и за тези проблеми.
Конкретно на въпроса, който съм задал преди повече от два месеца. Тъй като специализиран орган на Министерския съвет за тази политика, както посочих вече, по закона е Министерството на труда, към него са се обърнали от община Вършец с докладна записка, защото бюджетът на общината, уважаеми колеги, беше гласуван от вас, от мнозинството, от СДС - и не само на тази община, а и на Аврен, и на Провадия, и на всички онези, за които говорихте, - с недостиг на средства, колеги.
Вие казвате: с помощта на общините. Няма помощ на общините, които са разбити, няма средства, които са централизирани. Ето защо община Вършец, след като се е помъчила със собствени сили, след като е заложила, господин министър, повече от 50 на сто в сравнение с предходната година средства за социално подпомагане, което е повече от другите пера, а именно за лекарства и така нататък, но за другите пера са 38 на сто, юли месец вече е имала недостиг. Не е могла да плаща нито семейните добавки, нито помощите. Тоест застанала е, както казва народът, на топа на устата, срещу народното недоволство.
И какво става по-нататък? Писмо на общината до Вас, господин министър, септември месец миналата година, в което ясно и точно се казва: няма средства, всичко, което сме могли да направим, сме го направили. Вие, господин министър, като отговорник за държавната политика и за фонда, помогнете.
Какво прави господин министърът? Ни вест, ни кост. Четири месеца нито проверка е изпратил - аз един месец ходя в министерството - нито помощ.
Поставям няколко пъти този въпрос тук, в залата. И на министър-председателя го поставих и не само за тази община. Какво правите Вие? Вие демонстрирате доволство от бюджетния излишък, Вие демонстрирате, че има много милиарди, които обаче милиарди не стигат до адресата, който има право. Законът не се изпълнява. Законът не се изпълнява от този, който трябва да го изпълни - от министъра на труда и социалната политика. Народното недоволство е справедливо, защото когато човек има права, иска те да бъдат изпълнени.
Какво правим ние? Господин министър-председателят казва: ние давахме консерви. Ама вижте, това е вид помощ, а вие не си изпълнявате основните задължения - за семейните добавки, които са парични, за другите помощи, които са парични. Когато по тези въпроси ние като парламентарна група реагирахме декември месец, Вие се скрихте. Бунтовете, които станаха в края на годината в много селища на страната - никой не реагира. Всеки си гледаше удоволствието, в това число и господин министърът. А кметовете, общинските администрации се изправиха срещу, пак казвам, справедливото недоволство на хората и в края на краищата, без да са виновни, понесоха един гняв, който, макар и справедлив, трябва да го носи министърът на труда, трябва да го носи министърът на финансите, трябва да го носи Министерският съвет и колегите отдясно, които гласуваха такива бюджети.
Уважаеми дами и господа, аз искам министърът на труда днес да застане достойно тук, а не като министър Валентин Василев миналата седмица, който излъга. И когато аз реагирах, господин Соколов ми написа в резолюцията: "Нямаш право да питаш министър-председателя за министри, които лъжат и които клеветят другите хора, защото си могъл да го изразиш като отношение!" За да не го изразявам с друго писмо, застанете мъжки и достойно и си признайте. Признайте си отговорността пред тези стотици хиляди, не само пред вършечани, които бяха ощетени, чиито права бяха нарушени, пред общинските администрации и кметове. И не само се извинете, а поемете отговорността. Ето това трябва да направите. Не го ли направите, аз мисля, че и законът, и писмата са тук, всички онези документи, ето ги, мога да ви ги дам. Малко, малко е да се извините днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Задайте си въпроса, господин Статков, защото времето свърши.
РУСИ СТАТКОВ: Моят въпрос е ясен: защо толкова месеци се бездейства; защо толкова време безотговорно се прехвърля вината там, където не трябва; защо беше този цирк днес? И искам министърът, повтарям, мъжествено да отговори, да не лъже. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви свърши, господин Статков.
Благодаря на господин Статков.
Има думата господин министърът. Господин министър, Вие ще прочетете само въпроса, защото това, което Ви попита господин Статков, го няма в питането.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Статков, аз приемам, че всяка игра има правила и че тя трябва да се играе по правилата. И разбирам, че Вие ползвате въпроса, за да може да кажете всичко онова около него, защото иначе не е необходимо да чакате толкова месеци да чуете отговора. Или ако е толкова важен отговорът, Вие ще гласувате да го чуете. Всеки един от министрите идва тук и е добре настроен, за да ви даде пълен отговор по въпроса. Има много народни представители, които държат да чуят наистина отговора, а не да ги чуят за нещо друго, и те просто идват и казват: "Дайте ми писмен отговор", както съм го правил много пъти.
Така че ако искахте да получите нещо конкретно за Вършец, има много начини, по които можехте да го направите буквално на другия ден след подаването на въпроса.
Това, което важи за Вършец, това важи и за цялата страна. В никакъв случай не искам да изглеждам като човек, който се опитва да Ви поучава, но Вие знаете, че бюджетът на една община се формира както от собствените приходи, така и от субсидията от републиканския бюджет.
Към 31 декември 1998 г. републиканският бюджет се е издължил 100 на сто към община Вършец, така както и към всички останали 260 общини в страната. Заедно с това, отчитайки проблемите на община Вършец, която въобще не е забравена, както се опитвате да ни внушите, републиканският бюджет отдели допълнително средства и в края на годината бяха преведени 19 млн. лв. само за общината целево за социално подпомагане.
Искам нещо друго да ви кажа. По онова време, когато Вие твърдите, че аз съм си гледал удоволствието, аз не искам да казвам Вие какво сте правили по това време, аз правех среща след среща с Националното сдружение на общините. Срещах се непрекъснато с кметовете, срещах се с неправителствените организации, срещах се с хората, които бяха в тежко положение.
Официалното становище на Националното сдружение на общините, заявено от неговия председател, е: ние като общини нямаме претенции към бюджета. Бюджетът е коректен до ден и до стотинка. Ето това е позицията на Националното сдружение на общините.
Уважаеми народни представители, неправителствените организации са част от нашето общество и ние трябва да уважаваме тяхното мнение. Нещо повече, вие се отнасяте малко несериозно към инвестиционната програма на правителството, която е насочена в социалната сфера за осигуряване на допълнителна храна. Но с тази програма на много общини, в това число и на община Вършец, беше оказана допълнителна помощ. За домашния социален патронаж, който е в община Вършец, Министерството на труда осигури допълнително храна на обща стойност над 20 млн. лв. Тоест, по този начин министерството освободи 20 млн. лв. на общината, вместо да ги дава за храна, да ги даде за други нужди на социално слабите граждани. Според мен това е коректният подход, това е разбирателството между министерството и общината, между бюджета и общината - да се помага конкретно, да се помага на базата на приходите, да се влиза в положението на общината.
Ето това сме направили в края на миналата година и ще продължаваме да го правим и тази година. Няма кмет, който да няма възможност да се срещне с мен, няма неправителствена организация, която да не е в диалог с министерството. Според мен не упражненията в красноречие ще ни помогнат, а точно тази, ежедневната работа, от която не можеш да извадиш дивиденти. От нея можеш само да се уморяваш. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господа министри, господин председател, колеги! Първо, искам наистина господин председателят да прави бележки за нещо, за което министрите клеветят. Няколко пъти от тази трибуна съм предлагал удължаване на времето, за да може да бъдат казани онези неща, които трябва навреме да прозвучат.
Второ, господин министър, това е Законът за социалното подпомагане и аз мисля, че именно по него говорим и конкретни трябва да бъдем.
Що се касае до Вашия подход, това е стенограма, която днес извадих във връзка с онова, за което говорих - бюджетното обсъждане. Когато аз и много колеги сме предлагали увеличаване на приходите, за да може да има увеличаване на разходите и оттам плащане на социалните плащания, последната година особено, Вие сте казвали: няма. А 500 - 600 млрд. сте скрили. И ето моята прогноза, която миналата година съм дал, се е сбъднала. Петстотин - шестстотин милиарда вие орязахте за сметка на социалното подпомагане на общините, които от данък добавена стойност и печалба насочвате в някакви фиктивни програми извън дейността на парламента и контрола на парламента.
И когато министър-председателя го запитах през септември излишъците какво ще ги правим, той каза: ние ще нахраним социално слабите и бедните, ние ще си изпълним по закон отговорностите.
Днес вие отново се опитвате да кажете: ние дадохме в рамките на бюджета... Да, но след като сте стеснили до максимум това, което може да се даде. Да, след като общините не са с развита икономика и нищо не могат да изкарат сами. Вие можете да си говорите каквото си искате и да се явявате на бял кон. Пет пъти съм говорил миналата година, че не трябва да се реализира този подход - цяла година хората да загиват, защото това е геноцид спрямо старите, децата, защото това е унищожение на собствения народ, а вие се подсмихвахте. Прочетете стенограмите и тогава пляскайте - кой не е гласувал нашите предложения, кой е ощетил хората.
И аз искам, господин министър, да кажете ясно - има ли излишъци от 500 млрд. лв., къде са тези излишъци - ще питаме и господин Радев - но защо не бяха насочени за правата на хората, защо Вие като отговорник по този закон за социално подпомагане не го изпълнихте?
И второ, искам наистина не само на община Вършец, не само на Аврен, не само на Провадия, не на всички общини от Михайловградска област, а на цялата страна да се извините от тази трибуна, както и на хората и да си подадете оставката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това очевидно не е вторият въпрос. Един въпрос чухме.
Имате думата, господин министър. (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Статков, ще ми разрешите ли да се пошегувам добронамерено? Аз Ви предлагам при другите въпроси по-нататък към мен започвайте с последното, за да спестим на хората останалото - искайте ми оставката, пък другото - аз мога да Ви го отговоря и директно да Ви кажа - ето това е положението в тази община, това сме направили, това ще направим. Така ще спестим време на слушателите и зрителите.
Колкото отново до стъпките, които са правени - това, което искам да ви посоча отново са конкретни неща - значи, не приказки, не обещания, а конкретни неща, направени с бюджета извънредно през 1998 г.
Нима не е подкрепа от страна на бюджета това, че той отдели 2 млрд. лв., за да бъдат ремонтирани социални домове и то в рамките на обща програма от 200 млрд. лв.? 200 млрд. лева бяха отделени като инвестиционна програма. С тях бяха създавани работни места.
Нима не е подкрепа от бюджета на общините това, че 12 млрд. лв. отидоха за храна? 12 млрд. лв. влязоха под формата на консерви в социалните домове, в домашните патронажи, в училищата, болниците. Това не е ли подкрепа директно от страна на бюджета - извънредна, непредвидена?
Нима не е подкрепа директно от бюджета това, че в края на годината 7 млрд. лв. бяха отделени и насочени към нуждаещите се общини? 120 общини бяха допълнително подпомогнати. Нима това не е израз на загриженост от страна на бюджета към общините?
Аз приемам такава критика - можете да кажете: трябваше още повече бюджетът да бъде преизпълнен, още повече средства да бъдат насочени - да, това ни е целта и тази година пак ще бъде. Но това, което сме направили миналата година, не може да го зачеркнете. Тази храна е в хората, тези ремонтирани домове са в общините, които вас са ви избрали, тази допълнително помощ, която дадохме в края на година вече е в хората. Ето това ще правим и през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков има думата да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги! Аз мисля, че именно в тези папки и протоколи се съдържа онова, което господин министърът не искаше да признае тук и нямаше мъжеството, а то е, че Вие възприехте един подход три години на бюджетни излишъци за сметка на българския народ, за унищожението на българския народ.
Министър Муравей Радев рапортува за 500-600 млрд. лв. излишъци, които излишъци се насочиха за ремонт на кабинети на министри, за закупуване на автобуси на Пловдив, на София, но не и за хората, които имаха право и имат право.
И днес хората от Видин са тук.
И когато този, който отговаря за това - Министерският съвет и министрите, се кичат и потупват по гърдите какви консерви са дали, трябва да отговорят защо скриха, а вие гласувахте средства за друго предназначение, а не за основното - за правата по закона. Министърът не ми отговори на този въпрос.
Защо противопоставихме хората на общинските администрации, които не отговарят за тази работа по закона? Защо, говорейки за национално съгласие, за цена на прехода, вие умишлено го саботирате? И господин президентът, който навършва две години днес от мандата си да чуе - вие провалихте националното съгласие, вие го унищожихте с това, че не изпълнихте задълженията си по законите и нарушихте правата на хората. Не някой друг, а вие като мнозинство. Вие казахте: можем, а ето докъде можете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Министърът, господин Статков, не мнозинството...
РУСИ СТАТКОВ: Искате днес да ви пляскаме и да ви се радваме за това, че не сте си изпълнили задълженията?! (Силен шум в залата, реплики.)
Уважаеми дами и господа, аз не виждам какво смешно има, колежке, която си председател на Комисията по социална политика? Унизително е за мен като народен представител, господин министър, защото това мнозинство го подкрепя. Унизително е това, което правите с хората. Това е унищожение на хората, което вие правите и се опитвате да се измъквате. Не може да продължава така!
Не можете да говорите за национално съгласие и диалог, когато стотици хиляди загиват! Не можете да казвате, че сте дали консерви, когато за месеци наред не сте осигурили парите.
Уважаеми дами и господа, питайте ясно и категорично къде са шестотинте милиарда, които трябваше да бъдат насочени към тези дейности. И за Асоциацията на общините господин министърът излъга - 22 млрд. са искани, а 6 са дадени, така че нека да не се говорят от тази трибуна лъжи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, времето Ви за оценка на отговора приключи.
РУСИ СТАТКОВ: Не като Валентин Василев да клеветите и да лъжете!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, отдавна вече Ви мина времето!
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 27 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 28 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 27 януари от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев
 Александър Джеров


Секретари:
        Калчо Чукаров
       Камен Костадинов