Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има два проекта за решения за попълване състава на постоянни комисии.
Едното е за попълване състава на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Нина Асенова Костова за член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Вторият проект е за решение за попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Анна Петрова Нейкова-Райкова за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 149 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Има думата председателката на тази комисия госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за създаване на Икономически и
социален съвет № 102-01-3/19-01.2001 г., внесен от
Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 31 януари 2001 г., обсъди законопроект за създаване на Икономически и социален съвет № 102-01.3/19.01.2001 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика.
Създаването на Икономически и социален съвет като консултативен орган цели да бъдат изразени и обобщени становищата и отношението на структурите на гражданското общество по проблемите на икономическото и социалното развитие в страната. Съветът има за цел да утвърждава принципите на правовата демократична и социална държава. Той е една постояннодействаща институционална форма на социален диалог и консултации по проблемите на икономическата и социалната политика между правителството и структурите на гражданското общество, на основата на принципите на независимост, равнопоставеност и публичност в сътрудничеството и взаимодействието с държавните органи.
От особена важност са предвидените в проектозакона дейности по разработване и приемането на становища по законопроекти, национални програми и планове по икономическото и социалното развитие на страната. Предвижда се разработването на становища по актове на Народното събрание, а така също и по стратегически проблеми и анализи на икономическата и социалната политика. Това се осъществява по предложение на председателя на Народното събрание, на Министерския съвет, на президента на републиката при изпълнението на неговите функции по чл. 98, т. 4 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Предвидено е Съветът да бъде съставен от три групи членове, което осигурява максимална представителност на обществени и икономически групи. Една от групите ще бъде обособена от ръководните органи на представителните организации на работодателите на национално равнище по реда на чл. 3 от Кодекса на труда. Другата група, също от 10 души, ще бъде определена от национално представителните организации на работниците и на служителите, признати по същия ред; в третата група се предвижда да се включат представители на национални организации на занаятчиите, на професионално-съсловните организации, на националните организации на потребителите, на националните организации на жените, на националните екологични организации, на националните организации на инвалидите и на двама независими учени - специалисти по проблемите на икономическата и социалната политика.
След предварително съгласуване с тях, по предложение на Министерския съвет, председателят на Съвета ще се избира от Народното събрание.
Икономическият и социален съвет ще има голяма тежест в обществото, а така също и съответно големи задължения, за да отговори на идеята за максимална връзка между обществените структури на различни нива, за решаване на важните в обществото въпроси в областта на социалното и икономическото развитие.
Предвижда се задължение на държавните органи да предоставят необходимата информация за работата на Съвета, извън предвиденото в други закони.
Законопроектът е събрал в себе си положителния опит на европейските страни, където институтът на Икономическия и социален съвет е изграден отдавна и работи ефективно. В подготовката на законопроекта са участвали изключително широк кръг правителствени и неправителствени обществени организации.
Бяха изразени становища, че този закон реално ще допринесе за по-нататъшното развитие и активизиране на гражданското общество, което чрез институцията на Икономическия и социален съвет да участва реално в разработване на стратегически въпроси на икономическата и социалната политика.
Проектът е в рамките на "Програма 2001" на правителството, поетите ангажименти по синхронизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз и на Европейския икономически и социален комитет.
След проведено съгласуване и резултати "за" - 10 гласа, "против" - няма, "въздържали се" - 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за създаване на Икономически и социален съвет № 102-01-3/19.01.2001 г., внесен от Министерския съвет."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Преминаваме към разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Има думата госпожа Светлана Дянкова. Заповядайте.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Давам си сметка, че днес гледаме един закон, който е абсолютна новост в нашето законодателство. Икономическият и социален съвет, за който днес ние ще дебатираме, е един от най-новите, най-младите инструменти в развитието на гражданското общество. Този нов механизъм, този нов инструмент отдавна е създаден в Европа и е в ход изграждането на институциите на Европейския съюз.
Във всяка от страните-членки на Обединена Европа е изграден Икономически и социален съвет като основен консултативен форум на представители на ключови икономически и социални групи от обществото. Чрез този орган представителите на бизнеса - работодатели, браншови организации, фермери, представители на работниците, представители на потребителите, на жените, на научната общност и на други важни обществени групи, общо формират мнение по най-важните икономически и социални проблеми на обществото.
Когато правителството подготвяше Програма "България 2001", се имаше предвид значимостта на тази институция и затова беше поет ангажиментът и от парламентарното мнозинство, и от правителството на Република България за създаването на тази институция. Защото този Икономически и социален съвет наистина ще бъде една институция на гражданското общество.
Икономическият и социален съвет, както вече казах, ще бъде инструмент за консултации и сътрудничество в сферата на икономическата и на социалната политика. Той ще насърчава участието на обществото на значимите икономически и социални групи в процеса на формирането на стратегиите за развитието на икономиката и социалната сфера. Чрез него ще се насърчава и партньорството между правителството и между социалните партньори така, както и между самите социални партньори.
Активното функциониране на Икономическия и социален съвет във всички страни, където той е реалност - това го подчертавам, защото имаше и дискусия в комисията дали това е инструмент, дали това е институт, познат в Европа, да, познат е, във всички европейски страни го има и във всички страни от Европейския съюз също го има - та този икономически и социален съвет, където той е реалност, действително да допринася за установяване на стабилно икономическо развитие, което е също важно не само за европейските страни и за нас, за установяването, за развитието и за статуквото на социалния мир в една държава.
Мисията на Съвета на България е да се постигне взаимодействие в обществото по намирането на най-точните решения, насочени към дългосрочната стабилност и бързо развитие в икономическата и социалната сфера.
Създаването на този Икономически и социален съвет е една реална стъпка към отваряне на управлението на страната към структурите на гражданското общество именно по проблемите на икономическото и социалното развитие на страната. Може да се твърди, че поставянето на масата за обсъждането на социалните и икономическите проблеми на многообразни различни обществени структури е в основата на идеята на този законопроект. Диалогът, партньорството, сътрудничеството, консултациите в гражданското общество са един инструмент, който действително този закон ще институционализира.
Налице е необратимото развитие на гражданското общество. Аз мисля, че никой от нас в тази зала няма да твърди нещо обратно. Не може да се твърди обаче, че при оформянето на общественото мнение по важните за ежедневието на хората въпроси, свързани с икономическите и социални проблеми, участват всички или по-голямата част от обществените структури. Да, има развитие на гражданското общество, но структурите на това гражданско общество досега като че ли спорадично участваха в решаването на специалните и на икономическите проблеми. А те са всъщност наистина проблемите от ежедневието на хората.
Със създаването на Икономическия и социален съвет се осигурява една пряка възможност на изразяване на мнения и становища, на провеждане на конструктивни разисквания в обществото, като резултатите от тях ще бъдат представени в парламента - това е също много важно да се подчертае - и в правителството във връзка с нормативната дейност по трудови и социално-икономически проблеми.
Както вече стана ясно от становището, което представих от името на комисията, участието в Икономическия и социален съвет се предвижда да бъде максимално отворено за едно значително широко представяне на различните обществени нива на такива организации, които имат пряко отношение към икономическите и социалните проблеми.
Искам да акцентирам върху това, че Икономическият и социален съвет ще има за свой председател фигура, личност, която ще бъде избрана от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, след предварително съгласуване с различните групи в този съвет. От една страна, това създава един много голям институционален авторитет на този съвет, защото тук проличава и ангажиментът на правителството, и ангажиментът на мнозинството, и на парламента като цяло за това действително да има такъв обществен авторитет, институционален авторитет този Икономически и социален съвет.
Широкото представителство на членовете на съвета, разпределено по групи, е конструирано така, че наистина максимално да обхване онези обществени организации, които имат пряко отношение към социалните и икономическите проблеми на обществото, а така също такива организации, които вече са придобили авторитет и те са национално представени с ефектна досегашна работа в обществото. Такива организации са известни на всички нас и много от нас, а за чест на Комисията по труда и социалната политика и нейната работа много от тези организации са участвали и досега в изработването на законопроектите, които по-късно ние сме представили тук, в пленарната зала.
Както е известно на всички, в обществото ни съществува наистина огромен брой такива обществени организации, голямата част от които са действително ангажирани със социалните и с икономическите проблеми на страната. Всички вие знаете, че тези организации са различни по големина. Те са различни по значимост, те са различни по възможности, работят по многообразни програми, работят по многообразни проекти. Изразходва се една голяма обществена енергия. Често пъти обществените дейности на тези организации, на части от тях са идентични с тези на други организации, които работят по същите проблеми. Между тези организации липсва координация.
Икономическият и социален съвет ще създаде точно такава координация между тези обществени структури, между тези организации, които така или иначе вече имат и практиката, работейки върху социалната и икономическата проблематика в нашето общество.
Освен това всички тези организации имат реални възможности да представят своите разработки, своите изследвания и виждания пред правителството и пред парламента. Ако досега те имаха възможност да правят това пред една или друга комисия на Народното събрание, пред един или друг орган на изпълнителната власт, сега със създаването на Икономическия и социален съвет те ще имат законното право за това, а не както беше досега - добрата воля от страна на институциите да ги допуснат до участие в тяхната работа.
Може да се приеме, че предвиденият в законопроекта състав на третата група членове ще осигури необходимостта и възможностите за тяхната координация, осъществяване на конструктивни връзки между тях на основата на общите задачи, което ще допринесе и за консолидирането между тях на основата именно на тези общи задачи. Защо говоря за консолидиране? Защото от всички женски организации, които са представени в страната, например, ще трябва да се изберат двама представители в този съвет. Как би могло да стане това, ако между тези организации няма предварително партньорство, предварителна консолидация? А това са именно инструменти на диалога, инструменти на сътрудничеството, инструменти, впрочем, и на гражданското общество.
Може да се приеме, че със законопроекта за Икономическия и социален съвет ще се осъществява и един обмен на справки и становища вътре между групите, защото вече мисля, че стана ясно, че ще има трима представители на тези групи в съвета и затова е необходимо чрез становища и размяна на мнения те наистина да се сработят помежду си и наистина да издигнат диалога в един социален инструмент. В законопроекта изрично е посочено задължението на държавните органи да предоставят информация, необходима за работата на съвета.
Очаква се след структурирането на съвета да нарасне активността на структурите на гражданското общество по отношение и по посока на конструктивни становища, анализи и прогнози за икономическото и социално развитие на страната. За да не бъде оказвано влияние, казвам влияние, не използвам някаква друга дума, върху дейността на съвета, се предвижда значително ограничаване за заемане на председателството и членовете в съвета, което още веднъж доказва изключителната насоченост на този закон към структурите на гражданското общество.
Аз вече казах, че в изработването на този закон участваха много структури на гражданското общество, много неправителствени организации. Използван е също и дългогодишният европейски опит. Не може да не се подчертае, че с приемането на един такъв закон ние ще направим една реална стъпка в посока на синхронизиране на нашето законодателство със законодателството на страните от Европейския съюз и със законодателството на Европейския икономически и социален комитет.
Затова искам да предложа на всички да подкрепите този закон на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съгласен съм с това, което каза госпожа Дянкова в началото и в края на своето изказване, че предложеният законопроект е една от стъпките за хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз. Но съвсем не мога да се съглася, че той произтича от "Програма 2001" на правителството. Напротив, този законопроект е като един остров в едно море от чисто пазарен подход и изтегляне на държавата от икономиката. И възниква въпросът как този остров ще бъде свързан с континенталната част на страната, за да може той да работи.
Прави впечатление, че всичко е написано за съвета - как той се финансира; как се образува; измислени са едни доста необичайни мнозинства, три четвърти от присъстващите при гласуването, по основните документи; по какъв начин се избират неговите членове; кой може да му предложи теми за работа. Но никъде не е написано как другите институции, като Народното събрание, правителството, Президентството следва да разгледат препоръките на този съвет. Във всички страни, където има такива съвети, техните мнения се разглеждат с особено голямо внимание. Примерно във Франция съответният съвет прави цялостен анализ на политиката на парламента и правителството в областта на концесиите, разработил е редица препоръки и на основа на тези препоръки са направени съответни законодателни изменения.
Смисълът на този съвет не е само социален и не е толкова да допълни тристранното сътрудничество. Това се казва и в мотивите на вносителя. Той има много по-широки икономически цели. И аз много съжалявам, че председателят на Комисията по икономическата политика е помолил председателя на Народното събрание да преразпредели законопроекта от Комисията по икономическата политика, както той първоначално е разпределен, на Комисията по труда и социалната политика. Това преразпределение е още едно доказателство, че управляващото мнозинство разглежда смисъла на този съвет в един много ограничен контекст и въобще не желае да признае, че в европейските страни планирането, програмирането имат много по-широко място отколкото това, което е в България. Ролята на правителството в подкрепата с пазарни, разбира се, механизми на един или друг отрасъл, на едни или други структурни промени в икономиката се изразяват със средства, които ние, разбира се, прилагахме в някаква степен, но сегашното правителство напълно отрече. Във Франция, където този съвет е особено активен, той функционира наред със специален секретариат по плана и те си взаимодействат. Този секретариат е част от Министерския съвет. Тоест има и орган в правителството, който да приема и да се занимава специално с препоръките на Икономическия и социален съвет.
Разбира се, че законът е една първа стъпка и следва да бъде подкрепен. Но ние трябва да си дадем ясно сметка, че приемаме закон за създаването на един остров в нашата практика и законодателство, който би увиснал във въздуха, ако не бъдат направени съответните допълнения в другите нормативни актове, или би потънал в морето в този случай, и ако не бъде създадена нормативна рамка, която да задължава органите, когато искат мнение от тях, по определена процедура да разглеждат тези мнения. Например, когато председателят на Народното събрание възложи на този съвет анализ на някаква тема, редно е Народното събрание да се задължи след това на пленарно заседание да изслуша препоръките на съвета, да има обсъждане. Това се отнася и за Министерския съвет, и за други органи, за да може реално тези препоръки, а те действително са препоръки, да станат основа на една широка дискусия в обществото.
Следва, разбира се, да се видят и някои текстове, които биха могли да блокират работата на съвета. Желателно е той да работи на принципа на единодушието и да гласува в изключителни случаи, но все пак това изискване да взима решения с три четвърти по такива въпроси, по които към него се обръща Министерският съвет или които той смята за важни от стратегията за икономическото развитие, може от самото начало да блокира работата му. И затова максималното мнозинство, което би трябвало да се изисква за каквито и да е обсъждания, би трябвало да бъде квалифицирано от две трети.
Има и редица други чисто технически въпроси, които спокойно могат да се добавят в работата за второ четене на законопроекта. Аз сега не бих се занимавал с тях. Например при това, че на заседанията трябва да се водят ясни протоколи, да се отразяват всички мнения и не само особените мнения при вземане на решението, тъй като това е една дискусия, информацията за която би била полезна на всички представители на изпълнителната и законодателната власт, доколкото в нея ще бъдат включени на практика всички неправителствени организации и организации, свързани с гражданското общество и социалните партньори извън тези, които са директно избрани от парламента и извън тези, които имат функции в държавната власт.
Още веднъж подчертавам, че ще подкрепя закона на първо гласуване. Считам, че, за да функционира, той би трябвало да бъде допълнен от редица други закони и да бъде допълнен със специална глава за задълженията на органите, които се обръщат към него и за процедурата, по която те ще разглеждат мненията и докладите, представени от съвета. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Христо Иванов - независим.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм убеден, че Законът за създаването на Икономически и социален съвет откликва на една реална обществена необходимост. И по отношение на това дали социалната или икономическата комисия трябва да бъде водеща, искам да кажа, че оттук се вижда, че медалът наистина има две страни.
От една страна, става дума за това да се мобилизира енергията, потенциалът, интелектуалният потенциал, възможностите на гражданските структури, на гражданското общество за формиране на едно виждане върху настоящата политика, която се провежда в страната, която може да се разглежда комплексно като политика, формирана от парламент и от изпълнителна власт. Но заедно с това смисълът на това е тази енергия, тези становища, тези визии за бъдещото развитие на България да бъдат трансформирани от съответните учреждения и институции, в т.ч. парламент, Министерски съвет и да бъдат използвани във формирането вече на една регулаторна икономическа политика, която да насочи развитието на нашата икономика в проспериращи сфери. Така че аз смятам, че тази обратна страна на медала, а именно това, че законодателят - от една страна, от друга страна - изпълнителната власт, ще черпи от тези виждания, становища и оценки, които ще идват по линия на гражданските, на обществените, на социалните структури е една от целите. А аз бих казал, дори това е основният смисъл на закона.
Крайно време е да разберем, и аз мисля, че в това Народно събрание вече се чувства, чувства се и позицията на изпълнителната власт, че държавата не може да се оттегли изцяло от формирането на икономическата стратегия в страната. Даже страни с подобно развитие на България в своята приватизационна политика постъпиха по един малко по-различен начин, от който досега ние провеждаме. Това, разбира се, е свързано с възможностите на държавите. Там държавите започнаха със свои средства, със свои инвестиции да изграждат такъв тип икономически предприятия, които вече да насочват националните им икономики в определени траектории, в определени стратегии и след това допълнително започнаха да ги приватизират. И аз смятам, че при едно укрепване на нашето икономическо състояние ще се стигне дори и дотам. Защото трябва да има държавна визия, трябва да има държавна стратегия за това накъде трябва да върви България в своето икономическо развитие с оглед на нейните ресурси, с оглед на нейния интелектуален потенциал.
В това, че законът мина през социалната комисия, аз виждам също едно нормално решение, така както би било нормално за мен да бъде водеща Комисията по икономическата политика. Но тук става дума действително за двете страни на един и същ медал - за мобилизиране на обществената енергия, за използване на съществуващия обществен потенциал, който се крие в гражданските структури, и после - трансформирането на тези оценки и визии в една национална икономическа политика.
Ето защо, колеги, аз ви призовавам да подкрепим този законопроект на първо четене, който отговаря на една очевидна обществена необходимост в дадения момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дотук чухме хубавите неща в тоя закон. Аз искам да кажа какво ме притеснява в тоя закон.
Ако погледнете внимателно, по същество ние създаваме държавна агенция за социално сътрудничество. Вътре ги има всички атрибути. Има бюджет, главен секретар, администрация, която подпомага тези хора, председател и т.н. Погледнете внимателно закона отзад напред. Като изключим и предната част, с която съм съгласен, че трябва да има такъв съвет, ние влизаме в състава на още една административна структура. И тя страшно много ми напомня структурата, която в момента не работи добре - НСРТ. И там се избират независими хора, много известни. Но в момента, в който влязат и получават заплата в тези органи, те стават зависими отвсякъде. Отвсякъде стават зависими.
Вижте какъв е статутът на ръководните органи на тази агенция - пълна несменяемост, като че ли ще взимат решение за съдбините на страната. А органът е консултативен. Ще дават само становища. И какво се получава сега - че ние създаваме една структура може би със 100 човека на държавен бюджет - администрация, която трябва да дава становища на държавните органи. Ние вече бяхме създали такива видове структури, без да се заплаща. Вижте в Закона за туризма, където има Национален съвет по туризма, в който участват, мисля, че бяха 15 членове, които са ангажирани в туризма и които не получават заплащане. Ами вие не мислите ли, че всички тези организации на гражданското общество, които са написани в този закон, една от основните им дейности е, че те трябва да дават становище. Те и сега дават становище. Искате да канализирате процес. Но вие го канализирате през бюджета и през заплати и през административни структури. Нали знаете какво се получава от един такъв процес в гражданското общество? Получава се още една държавна структура на държавен бюджет.
Вижте какви функции сте дали на Председателския съвет. Между другото председателят на тази организация се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Ами по предложение на Народното събрание не може ли да се избере? Ами след като консултира председателя на Народното събрание и консултира Народното събрание, а не само Министерския съвет, защо сте дали инициативата на министър-председателя? Независимо на кое правителство, в момента аз не говоря за вашето правителство. Вижте цялата сложна схема вътре на съгласуване в тази администрация и ще разберете, че се създава още един... Аз бих го казал направо агенция, това си е парекселанс агенция с всичките му неща вътре. Вижте ги, господин Нейков!
Първостепенен разпоредител на бюджета. Какво е това? Главен секретар, администрация, която подпомага. За какво е нужно всичко това, какво ще правят, как ще изготвят тия становища? Тия 30 човека тук са представители на организации с по 300, по 500, с по 50 хил. членове. Те си имат своите структури, официални от горе на долу, които функционират. Те си имат своята администрация, която може да подготвя становищата на тези членове, които участват в този съвет, а там само да ги съгласуват и да излизат с общо становище. Излиза, че те ще събират информация и ще правят становище там, в тази структура по държавен път, и никой няма да има право да им отказва информация и не знам какво си. Нещо се измества идеята, излиза настрани първоначалната идея, която е добра и която е заложена, и влиза в административно-управленческа система. Къде остава онова, за което вие пледирахте, как този съвет сега ще консултира всички органи на държавата? Явно има разминаване. А поучете се и от негативния опит, който имаме в такова законодателство. Вижте НСРТ. Нали то трябваше да консултира, да дава становища, да върши цялата тая дейност в една тясна област. И какво стана от цялата тая работа? Скандал след скандал.
Хайде, тук няма да взимат управленчески решения. Не е заложено такова нещо, слава Богу. Иначе щеше да бъде паралелен Министерски съвет или нещо подобно. Но тази тежка финансово-административна структура, която сте заложили в тоя закон, за функциониране на такъв съвет, просто, извинявайте, измества целите, които са заложени в началото.
Според мен, това е някакъв опит за вкарване в структурите на гражданското общество, т.е. тези, които изразяват интересите на гражданското общество, в някакъв калъп, административен калъп и канализиране на тяхното мнение в интерес на... Хайде да не казвам на кои.
Мисля, че не може така да се подхожда. Тук, в тази история, са заложени поне още 100 човека администрация и бюрокрация. Направете съвет, дайте възможност и да функционира, запълнете административните разходи, но да правите тия хора платени и да ги вкарвате в разни сесии и в разни такива сложни взаимоотношения, гласувания. Какво правят те? Те дават становище. Ами становище дават. Какви са тия 2/3, 3/4, какво е това чудо, какви са тия сложни взаимоотношения? Или правим едното - създаваме орган за консултации, който да подпомага всички държавни органи на база на колективния ум на хората, които представлява, защото това е смисълът - представителство на колективния ум на обществените организации в гражданското общество, а не становище на чиновници.
Недейте превръща всички тия структури в чиновнически структури на държавната власт по този начин! Явно има много да се поработи в това отношение и мен ме притеснява начина, по който мислите да стане тая работа, а не самата идея. Тя сигурно функционира в много държави по различни начини. Но вие създавате администрация - Държавна агенция по социално сътрудничество. Ами, създавайте, да видим как ще заработи, скоро сигурно ще я поправяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За първа реплика - господин Георги Манов.

ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин Бойков, съмненията, които и Вие имате, аз също бих ги имал и напълно бих Ви подкрепил да не се получи такова нещо, от което Вие се опасявате. Но, четейки внимателно закона, не останах с впечатлението, че има такава опасност, особено до чиновническата структура за заплащане на членовете на съвета. Направете аналогия с общинските съвети, те не са платени.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Те са избираеми.
ГЕОРГИ МАНОВ: Тези тук също са избираеми. Разбира се, че са избираеми.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Ама, тях хората ги избират.
ГЕОРГИ МАНОВ: Добре, хубаво, ще имате възможност за дуплика.
Така че единствените, които ще бъдат платени, поне по моята представа, както аз си го представям, това ще бъде Председателският съвет - председателят и заместниците. Защото действително тези хора ще бъдат заети с една организационна работа и просто няма как да не бъдат платени.
От друга страна, казвате, първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Разбира се, че ще е първостепенен, за да бъде независим. Как искате? Да го сложите под шапката на някое министерство, примерно Министерството на труда и социалната политика и то да се разпорежда с бюджета? Ами, тогава естествено е, че ще бъде зависим от Министерството на труда и социалната политика.
Що се отнася до административния апарат, няма някаква структура, за която да не е необходим поне един минимален административен апарат, платен, иначе тя не може да си върши работата.
От цялата тази работа от закона аз разбирам, че ще има един минимален административен апарат, а самите членове на съвета ще работят на обществени начала и няма да бъдат платени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искал да се съглася с повечето от бележките, които направи колегата. Действително трябва да отпадне това изборът да става по предложение на Министерския съвет. Трябва да е по-ясно как се формира бюджетът. Тук бюджетът е нещо почти като независим бюджет на съдебната власт, но не е същото - текстът е много сложен. Но това, което е записано в закона, е, че по трудово правоотношение работят само председателят, дори не и Председателският съвет, главният секретар и, надявам се, само няколко чиновника. Нямаме намерение и никой не трябва да има намерение от този съвет да прави някаква голяма агенция.
Всички тези неща е редно да се огледат внимателно за второ четене, а особено пък колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да видят текстовете, свързани с бюджета, защото тук са дадени едни много странни процедури и много големи права на пленарния орган да си определя щатни разписания и т.н. Някак си като извън държавата. Всичко това може да се поправи за второ четене. Основното е да запазим идеята да има действително един такъв независим орган с малък щат, който да може да разглежда и да дава оценка на стратегическите за страната проблеми. Такива има много и колкото повече парламентът и правителството се обръщат към такива органи, толкова по-добре би било.
В този смисъл аз като цяло бих подкрепил конкретните бележки, но във всеки случай смятам, че законът има нужда да бъде приет на първо четене и съответно всички бележки да бъдат отразени, за да не се допусне да създадем един нов кух орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Господин Манов, всички хора, които влизат в този съвет, са свободни по презумпция, защото те са представители на обществени организации и като такива са независими. И в този смисъл беше моето изказване, че влизайки в съвета, стават зависими.
Никъде в закона не пише, че само председателят получава възнаграждение, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): На последната страница пише.
ИВАН БОЙКОВ: Пише, че разпределя бюджета, че може да плаща на експерти - нали се сещате за какво става въпрос? Пише, че трябва да се подпомага от администрация, но не пише каква, колко и по какъв ред.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Член 26, ал. 3. Чети докрай!
ИВАН БОЙКОВ: Добре, добре! Член 26, ал. 3, хубаво. Структурата и функциите на съвета се определят с правилника за дейността на съвета. Тоест, сами си определят колко администрация и каква структура да имат на база на отпуснатия им бюджет. А бюджетът го определя Министерският съвет през Народното събрание.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС, от място): Бюджетът се определя от Народното събрание.
ИВАН БОЙКОВ: По предложение на Министерския съвет. Вие, господин Манов, нямате право на законодателна инициатива по бюджета, имате право на поправки. А бюджетът се предлага по тази схема. Така че това, което Вие казвате, не противоречи на това, което аз казвам.
Вие изказвате същите опасения, господин Папаризов, като мен. Няма достатъчно законови гаранции в този текст, че няма да бъдат в такава посока. А самият начин и самата тромава процедура вътре означава, че държавното начало ще бъде повече от общественото. Това е моето притеснение. В тази схема, по този начин точно така ще се получи. Извинявайте, но живеем в България, в тази демокрация, в това общество. Всеки опит за канализиране на дейността и на енергията на обществото през бюджет и през структури затваря енергията на това общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Николай Томов има думата.
НИКОЛАЙ ТОМОВ (СДС): Аз не мога да разбера какви са притесненията на господин Бойков. В крайна сметка някои от тези въпроси, които повдига, могат да бъдат коригирани на второ четене. Ние тук коментираме налага ли се и добре ли е да се създаде един такъв съвет, един обществен съвет, който на практика да се яви като медиатор между обществените организации и държавните институции, който на практика да консултира въпросите на икономическия и обществен живот в страната, да гарантира участието на тези представители на обществените организации в социалния диалог, както и в процеса на разработване на становища и на стратегии, отнасящи се до икономическото и социалното развитие на България.
В крайна сметка тези притеснения, които изразява господин Бойков, аз мисля, че за демократичността и обществения характер на съвета може да се съди по състава му, както и по начина на формирането. Първо, избираме един председател, който се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, но съгласувано с всички организации, представени в съвета. Второ, участват представители на синдикати, на Съюза на работодателите, на много обществени организации и отделни физически лица, които имат авторитет, които имат отношение към тази проблематика. Гаранция за автономността на този съвет на практика е и 4-годишният мандат, в рамките на който представителите, определени от Народното събрание, от Министерския съвет не могат да бъдат подменяни, освен в три или четири случая - това е при оставка и при смърт - което им дава все пак възможност да изразяват едно независимо мнение в интерес на дейността на съвета.
Отделно представителите на неправителствените организации на практика се определят и се озовават по ред, определен от самите тях. Аз мисля, че по-демократично от това не виждам какво можем да намерим. Още повече, че ограничаването на намесата на държавния апарат, на държавните институции и политически организации, това, което притеснява господин Бойков се гарантира и от ограниченията за придобиване на членство, разписани в чл. 9.
Друга важна особеност в дейността на този съвет, което на практика осигурява обществената тежест и гарантира обществената тежест, това е, че най-важните решения се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети до три четвърти при заседанията на пленарната сесия, а на заседанията на Председателския съвет се изисква единодушие при вземането на решения, което според мен наистина гарантира един консенсусен подход при управлението на съвета.
Важна характеристика на съвета е и публичността в дейността му и взаимодействието на държавните институции, описани в чл. 13, ал. 1, т. 8, и чл. 20.
Разбира се, държавата поема своите ангажименти и това е немислимо, особено в този период от развитието на нашето общество, и тя ги поема в частност при финансирането от държавния бюджет и при контрола на изразходването на средствата му от страна на Сметната палата.
В заключение, мисля, че този законопроект е един наистина съществен нормативен принос в процеса на сближаване на българското законодателство с това на Европейския съюз и на Европейския икономически социален комитет и той по безспорен начин утвърждава обществена тежест и място на обществените организации като представители на интересите на гражданите при решаването на важни въпроси от развитието на страната.
Имам и някои забележки по законопроекта, които се отнасят до отделни текстове, както и до структурирането на отделни глави в този законопроект. Но аз мисля, че това може да бъде коригирано на второ четене.
Най-важното е, че наистина нашата работа и според мен нашата задача е да засилим обществената тежест, мястото на обществените организации и на отделния гражданин при решаването на най-важните въпроси на страната.
Затова ви призовавам да подкрепите внесения от Министерския съвет законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Георги Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като всички изказали се до момента са убедени в необходимостта от приемането на този закон и от неговите съществени функции и значение за нашето общество. Не мога обаче да пропусна да повторя, ако трябва още веднъж, че тук става дума за една действаща структура на гражданското общество и за закон, който гарантира диалога на държавните институции със структурите на гражданското общество.
В този смисъл законът е не само стъпка по пътя ни към Европа, но се надявам, че ще стане един действащ инструмент, който дългосрочно да посочва социалната и икономическа политика на нашата държава.
По отношение на групите, както са структурирани, ще си позволя да изкажа едно мое становище, че е изпусната една много съществена структура, а именно кооперациите в България.
В този смисъл ще кажа няколко думи, а именно, че кооперативното движение в България е едно от най-старите в света. То датира от 1890 г. Не случайно говоря всичко това, тъй като съм представител на Български земеделски народен съюз - Народен съюз, а той в своята история е бил винаги силно ангажиран към кооперативното движение. В случая, забележете, няма да говоря за земеделските кооперации, тъй като по един или друг начин те са представени в третата група чрез представители на земеделските производители. Говоря за другите кооперации, които са обединени в четири кооперативни съюза, които са над 1000 и които имат между 800 и 900 хил. членове. В този смисъл кооперациите имат своите социални и икономически функции. А в същото време, забележете, те нямат представителство в Съвета за тристранно сътрудничество, което е напълно естествено. Те не могат да бъдат представени там по простата причина, че функцията им е двойнствена. Те са, от една страна, работодатели, от друга страна, пък са работници в същите тези предприятия, на които са работодатели.
Така че те формират една много съществена част от брутния вътрешен продукт на страната. Те осигуряват много работни места, бих казал стотици хиляди, без да съм ги изчислявал и без да знам точно колко са в момента, но тази справка ще я направя.
Мисля, че ще бъде съвсем разумно в третата група да включим и представител на кооперациите, още повече че в световната практика във всички социално-икономически съвети, с които съм се запознал в Европа, има представители на кооперациите и на кооперативното движение. В този смисъл, разбира се, аз и моите колеги от парламентарната група ще направим съответните предложения за второ четене на законопроекта.
В същото време съм убеден след направените изказвания, че в мнозинството си народните представители от всички парламентарни групи, в това число и независимите народни представители, ще подкрепят законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Манов.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз си мисля, че съвсем естествено е днес, когато разглеждаме представения законопроект за икономическия и социален съвет, да предизвика една дискусия, която да бъде насочена преди всичко към това как ние виждаме реализиране на заложените възможности в този законопроект за изразяване интересите на различни групи от нашето общество при защитата на техните интереси преди всичко в реализирането на дейността на законодателната и изпълнителната власт.
Този път е извървян от Европа и е започнат от 1957 г. Този път е показал, че има условия, има потребност от това различните групи от обществото да имат възможността да изразяват своите виждания, своите позиции и тези позиции да бъдат чувани от органите, които имат право по конституцията на съответната страна да вземат решения.
Аз мисля, че не трябва да ни притеснява това, че ние толкова дълго след 1957 г., толкова дълъг период от време след 1957 г. стигаме до този извод, че и в нашата страна трябва да бъде осъществена тази възможност. Защото това, че ние сме изпуснали времето, не ни дава основание за това и сега да пропуснем тази възможност. Аз съжалявам, че господин Бойков не е в залата, но си мисля, че той като представител на Българската евролевица най-малко има основание да се съмнява в добрия опит, който има Европа в тази посока.
Създаването на социално-икономически съвет по своята структура, както е направен в Европейския съюз и както се предлага в законопроекта, дава възможност именно за намиране на механизмите за изразяване интересите на различни групи и аз ще ги повторя отново тези три групи, които впрочем, не сме ги измислили ние, а това е системата и в Икономическия и социален комитет към Европейския съюз. Тези три групи са: работниците, които са организирани в техните структури, работодателите, които са организирани в техните структури, и третата група са представители на различни други групи, извън тези три, които са по интереси, и те са изброени в закона.
Напълно подкрепям господин Манов за това, че има и други такива, които ние трябва внимателно да огледаме и да преценим.
По отношение обаче на тези групи аз бих искала да кажа, че имам едно притеснение. Отново, когато ние включваме представители най-вече в първите две групи, а именно групата на представителите на работниците, отново ние сме затворили тези представители в признатите за представителни организации.
Аз лично смятам, че тук бихме могли да намерим механизма да включим тези организации, които не са признати за представителни, защото те изразяват интереса на една немалка част от българските работници и българските служители, от хората, които работят по трудово правоотношение, за да имат те възможност да изразят своите позиции в този социален съвет. Това също смятам, че можем да го направим и за работодателските организации и това няма да навреди на самия съвет, а напротив - ще обогати възможността за изразяване на повече мнения и за намиране на най-добрите решения.
По същество този орган е консултативен орган и неговият основен инструмент е да дава становища. Но аз си мисля, че ние - отново ще се върна към това - не трябва да чакаме да изтекат 40 години, за да стигнем до извода, до който са стигнали представителите в този комитет, а и не само в него, а и в Европейския съюз.

Ние бихме могли в този законопроект да предвидим и нови стъпки, а именно да създадем възможност този Социален и икономически съвет сам да изразява становища, без те да са поискани от някои от институциите в страната, тоест бихме могли да дадем възможност за самоинициатива на този съвет.
И друго, което си мисля, че би било полезно, за да можем да осмислим бързо съществуването на този съвет, е да има и механизъм за задължителното изслушване на тези становища в определени моменти. Аз си мисля, че това задължително изслушване, което всъщност сме го реализирали досега, но не сме го формализирали, така да се каже, ние сме го правили преди всичко в социалната сфера и би могло и тук да се заложи един такъв механизъм за задължителност в изслушването, когато се разглеждат и решават въпроси, свързани със заетостта, свързани с равнопоставеността на работната сила, която е заложена в нашите закони, по отношение на пол, възраст и т.н., в здравеопазването, в образованието. Има много сфери, в които бихме могли още сега с приемането на закона да приемем една такава задължителност на изслушването.
Мисля си, че всички ние, ако искаме наистина да отговорим на това, което заявяваме, че ние сме за едно развито гражданско общество и че гласът на гражданските структури трябва да се чува, а и не само да се чува, а и да се отчита при вземането на важни решения, които засягат интересите не само на отделни групи, а и на цялото общество, би трябвало да положим усилия да направим нашите предложения между първо и второ четене, но по никакъв начин не трябва да се съмняваме в необходимостта от един такъв закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очевидно не е необходимо да обсъждаме по-нататък въпроса трябва ли, не трябва ли да има такава структура. Народното събрание по всяка вероятност в своето огромно мнозинство, става дума за народните представители, ще подкрепят създаването на този съвет. За мен лично, за да не ви отнемам много време, основният въпрос е там, където отчасти го вижда и госпожа Тоткова.
В глава втора е очертана дейността на този съвет. Мен ме смущава това, че не е институционализирано ясно, категорично как ще се отчитат мненията, позициите на този съвет, каква тежест ще имат тези позиции, тези мнения, разработки и анализи, които прави. Сегашната разработка е някак си пасивна и бих казал, че има опасност много по-малко да влизат в работа, да оказват влияние и при подготовка на закони, при подготовка на стъпки, действия на изпълнителната власт, мненията и позициите на този съвет, отколкото във времето, когато работеше механизмът на тристранното сътрудничество - когато сядаха министри, сядаше министър-председателят с представителите на работодатели и на работници и обсъждаха понякога остро, продължително, с връщане към проблемите и търсене на всяка цена на компромисно решение.
Съгласете се, създаването на този съвет трябва да бъде съпроводено, господин министър, със залагането на такива механизми, които да представляват крачка напред и в повече от това, което вие успявахте да реализирате в рамките на това тристранно сътрудничество.
Аз също смятам, че и законът не предвижда създаване на някаква огромна администрация, има текстове, които подсказват, че не това се има предвид. Разбира се, тук има място да се пипнат текстовете, но за мен възниква следният въпрос: как може тази структура да прави заслужаващи внимание меморандуми за икономическото и социалното развитие на страната или анализи, също заслужаващи внимание, изкарващи пред скоба основни проблеми и в социалната, и в икономическата област, когато в него заседават представители на еди-кои си организации, искаме да бъдат неплатени, основателно, и ще има някакъв секретариат от 4-5 човека? Сериозни неща в тези свръхсериозни области се правят от сериозни колективи, а не по двама-трима човека. Тоест, тук са написани текстове, за които няма гаранция как могат да бъдат реализирани.
Вие, господин министър, бяхте дълго време и синдикален ръководител, знаете как синдикатите успяват да се справят с такива проблеми, а именно, създавайки си анализаторски, изследователски структури, без които не е възможно сериозно реагиране на проблемите и т.н. Как този съвет ще отговаря на това изискване, което му се вменява? Тоест, има някои неща, които не са решени.
Аз отправям призив към двете комисии, ако и двете комисии ще го гледат, да помислят върху това - да се намери някаква форма. Иначе ще дадем допълнителни основания на тези, които се отнасят скептично и правят извода, че ще създадем още една структура, която няма да внесе нещо сериозно ново в повече в тази сфера на сътрудничество между работодатели и работници, отчитане на техните мнения, съображения, за да се постига едно такова партньорство, което е един от носещите трегери на съвременното модерно социално пазарно стопанство.
Тези неща заслужават изключително внимание. И ако бъде даден на Комисията по икономическата политика, аз смятам, че колегите в тази комисия трябва сериозно да помислим по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! След половин дузина изказвания от трибуната на Народното събрание, за да не повтарям някои от колегите, ще се опитам да направя един анализ на предложения законопроект от гледна точка на теорията на управлението. Този прочит налага няколко въпроса, които ги поставям пред вносителя в лицето на министъра на труда и социалната политика.
Първият въпрос е за мястото на Съвета за икономическо и социално развитие в структурата на управлението на страната. И конкретен подвъпрос: заменя ли Националният съвет за тристранно сътрудничество? Очакваният отговор е: -не. Защото в Националния съвет има и представители на държавата, а тук държавата не е и една субструктура на другите два участника в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но щом като отговорът е "не", тогава не дублира ли много от функциите на Националния съвет за тристранно сътрудничество, учредени също със законодателен акт в лицето на Кодекса на труда?
Вторият въпрос е за предмета на дейност. Записани са анализи и прогнози. Има Държавна агенция за икономически анализи и прогнози. Отговорът вероятно ще бъде, че онези са административни, а тези ще бъдат обществени анализи и прогнози. Вероятно са нужни на обществото.
И в този ред на мисли, господин министре, преди половин месец Ви опонирах за друг законопроект, който внесохте - за Националния социалноинвестиционен фонд. Там имаше едно красиво намерение - в държавата да се възстанови индикативното планиране. Говореше се за национален план за икономическо развитие. А тук, в предмета на дейност на този съвет, което най-много подхожда дори и на фирмата му, липсва наименованието национален план за икономическо развитие, респективно национален план за регионално развитие. Защо е това разминаване и липса на синхрон между два законопроекта, които са правени от правителството в едно и също време?
Третият въпрос проф. Стоилов го загатна - за статута на решенията на съвета. Така, както са записани тук, а и статутът на съвета като обществен орган, са рекомендативни, препоръчителни, а учредяваме орган със закон. Председателят е номенклатура на Народното събрание - доста висока институция, за да си позволим да участва в управленските отношения с препоръчителни решения. Не подценяваме ли ролята на Народното събрание като формална шапка на тази институция?
Четвърти въпрос, пак от вашата компетентност, господин Нейков - за състава. Защо в първите две десетки пак изостряме противоречието между непризнати и признати работодателски и синдикални организации? Дайте да махнем предложението признати организации на национално равнище, да ги пуснем да се договорят и да предотвратим това противоречие за непризнатите организации, заложено в Кодекса на труда,. Тук трябва да признаем, че има синдикални и работодателски организации в браншове с чувствителна тежест в икономическите и социалните отношения в страната. От това законът няма да загуби нищо.
Пети въпрос, по-скоро констатация, е за механизма за вземане на решения. Защо е нужно квалифицирано мнозинство и на практика лесно ли ще се постигне това нещо? Нека да си представим принципни представители на двете десетки. Едните винаги трябва да са на противно мнение. Едните защитават социални интереси, а работодателите, естествено, защитават своите интереси и по-добрата печалба. И остава третата десятка, която да играе ролята на балансьор. Предполага се, че те ще бъдат повече с пагони на работодатели. И пак това са 67 на сто, а не 75 на сто, за да се вземе решението. Предопределя се една безкрайна заседателщина. Пак изниква рационалният въпрос в името на какво се прави това нещо?
И шестият въпрос е пак от Вашата компетентност, господин министър на труда. Защо при наличие на щатен председател на съвета функцията за уреждане на трудовите договори се възлага на главния секретар? Той е административно лице, но по принцип в нашето трудово право титулярът е страна по трудовия договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз първо искам да ви благодаря за изразеното положително отношение към необходимостта от създаването в България на Икономически и социален съвет. Това е наистина една нова за европейската демокрация институция, която съществува от около 40 години. Тя се роди след войната като един инструмент за консолидиране на общественото мнение по най-важните въпроси, които касаят едно общество. Затова и някои от решенията, които се предлагат в него, може би нямат традициите, нямат практиката в България и предизвикват въпроси.
Тук, ако ми позволите, веднага бих отделил внимание на въпроса за кворума. Няколко народни представители го поставиха. Уважаеми народни представители, всеки един член на икономическия и социален съвет е свободен извън съвета да изразява мнението на своята организация или своето лично мнение, но вътре в Икономическия и социален съвет всичките негови 30 члена трябва да изработят обща позиция на икономическия и социален съвет. Не мнение на работниците, не мнение на работодателите или на някоя от другите групи. Затова е толкова висок кворумът - за да има сблъсък на интересите, за да има дискусия, за да могат да достигнат до една компромисна позиция, която да отчита във възможната степен интересите на различните групи. Ако е да се изрази мнението на една от групите или на две от групите, те могат да го направят и извън икономическия и социален съвет и те са свободни да го направят. Но за държавата и за обществото е важно да се чуе, онази гледна точка, онова становище, около което стоят по-голямата част и то значително по-голямата част от членовете на съвета.
Няколко въпроса, макар и зададени по различен начин, касаеха самостоятелността, автономността на Икономическия и социален съвет. Аз съжалявам, че господин Бойков го няма. Няма по-ефикасен инструмент да бъде обезсмислен икономическия и социален съвет от това - да бъде лишен от бюджет. Премахвайки неговото финансиране, считайте, че всъщност ние премахваме самия орган. Той просто няма да съществува. И тогава, наистина, според мен, с основание гражданското общество ще каже, че държавата чрез нейните институции не създава условия за неговото развитие. Демокрацията струва пари и според мен е напълно естествено бюджетът да поеме финансирането на тази институция. Бюджетът няма да превърне Икономическия и социален съвет в зависим орган. Обратно - ще му даде възможност да функционира. И ако ми позволите да обърна внимание, мисля, че господин Стоилов постави въпроса, макар и по малко по-друг начин - за какво всъщност ще се изразходват парите от бюджета? Ако погледнете чл. 23, ще видите върху колко малко неща могат да бъдат насочени тези средства, за самата дейност на съвета, господин Стоилов, за възнаграждения на външни експерти, изрично подчертано, защото съзнавахме, че ако трябва да има професионализъм, трябва да се търси мнението на външните експерти. Всеки от членовете на съвета може да потърси такова мнение. И, разбира се, да поддържат контакти с Икономическия и социален комитет на Европейските общности.
И затова ние наистина не се стремим да създадем, както някои казват, агенция за социално партньорство. Нямаме такива намерения. Искаме да има работещ институт, който да има необходимите финанси и едновременно с това да бъде свободен да изрази волята на тази широка общност, която представлява.
Няколко въпроса бяха свързани с последиците от мненията и становищата, от това - дали трябва в закона да бъдат предвидени норми, задължаващи органите, които са поръчали тези мнения или становища, как да ги разглеждат. Според мен това не е правилният път. Не бива в този закон да задължаваме, примерно, Народното събрание, какво да направи със становището, което е поискало. Според мен, достатъчно е авторитетно Народното събрание, за да реши как да се възползва от това становище. Нещо повече, всички становища се публикуват в официалния бюлетин на съвета. И независимо от това, дали Народното събрание ще реши като институция да коментира едно такова становище, всеки един народен представител ще има достъп до това становище и ще може да го използва в своята работа. Така че няма опасност от скриване на дейността на Икономическия и социален съвет.
Имаше няколко опасения, че с тази структура на закона ние се опитваме да създадем едва ли не орган на изпълнителната власт. Струва ми се, че опасенията са пресилени. По никакъв начин нито един от механизмите, които съществуват, не дава някакви основания за такива тревоги, затова, че ние създаваме някаква административна институция, подчинена на някоя от структурите на изпълнителната власт. Погледнете, за да видите, че навсякъде - и като разпоредител, и при съставянето на бюджета, и при неговото изразходване, контролът включително е направен така, че да има достатъчна автономия и достатъчно свобода тази институция, за да може да изрази свободно своето мнение.

По никакъв начин Икономическият и социален съвет не е алтернатива или отрицание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вероятно това също е част от онова, което всички заедно научаваме през живота си. Много ми се иска и на мен да има една институция, на която всичко да й кажем да дава и всичко да прави, но уви, това е невъзможно. Националният съвет за тристранно сътрудничество има много по-ограничени функции. Това са функции, възложени му от Кодекса на труда, които касаят отношенията, преди всичко дуалистичните отношения между работодателя и работници и в известна степен арбитрирани от държавата. Докато Икономическият и социален съвет е нещо много по-широко, много по-голямо и аз съм убеден, че самата практика ще покаже голямата разлика между тези два органа.
Колкото до тревогата на господин Койчев относно планирането и плановете, господин Койчев, аз бих помолил да погледнете чл. 4, ал. 1, където още в първата точка от неговата дейност се посочва, че съветът разработва становища по планове, относно икономическото и социално развитие. Може би изписването по-глобално, по-общо трябва да бъде конкретизирано, но във всеки случай в този термин "планове за икономическо и социално развитие" влиза и Националният план за икономически развитие. Категорично. Още повече, че по тази точка и следващата точка Икономическият и социален съвет може да се самосезира. Може да се поиска становище и от Народното събрание, но той има право и сам да изрази становище по този въпрос.
Уважаеми народни представители, аз съм убеден, че дискусията между първо и второ четене ще помогне да бъде усъвършенстван законът, но искам да ви уверя, че с приемането на този закон ние наистина отново доказваме необратимостта на пътя ни към европейските структури и към Европейския съюз. Затова ви моля да подкрепите проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Народното събрание е изправено пред обсъждането на един проблем, който, според мен, наистина е сериозен. Но веднага си задаваме въпроса защо след толкова време са поставя приемането на този закон, като имаме предвид, че създаването на какъвто и да е орган и неговото финансиране трябва да се уреди със Закона за държавния бюджет. Следователно, тъй като не е имало действащ закон, тази година този орган не може да действа. Тоест, той би трябвало да действа от следващата година. (Неразбираема реплика от народната представителка Росица Тоткова.)
Това е първо, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Не ми споменавай името!
РУСИ СТАТКОВ: Това е първо. Става дума за това, че вие говорите за приоритет. Фактически моето съмнение е, че по-скоро е предизборно, говорейки за Закона за държавния бюджет за съответната година и действието на този орган. (Неразбираема реплика от народната представителка Росица Тоткова.) Още повече се засилват моите съмнения, колежке, ще ме репликирате ако искате, от идеите, които са заложени, от противоречивите идеи. Защо казвам противоречиви? Защото и самата госпожа Тоткова започна да дава препоръки, но те са сериозни като философия, в статута, в предмета и т.н., и т.н. След това господин министърът взе да ни уверява в някои неща. Неизчистени, грубо противоречащи си една на друга идеи.
И започвам още в самото начало. Този съвет имал за задача и цел да осигури участието на широк кръг представители на гражданското общество. И след това, като отидете по-нататък в текстовете, ще видите, че голяма част от представителите на гражданското общество се изключват. И тук колегата говори за кооперациите, но не са само кооперациите, това са и младежки организации, това са и други структури - регионални и т.н., които би следвало, ако наистина се търси такава цел, да имат своето място тук.
Предлага се един механизъм промяната да става на четири години, да излъчват отделните организации по един представител. Четири години е много голямо време. И после ще се върна отново на този въпрос като аналогия с европейската и световна практика. Защото не е само в Европейския съюз и страните от Европейския съюз. Има го като орган и в Организацията на обединените нации, господин министър, и Вие знаете това нещо, там не стана.
Но, да вървя по реда. Казвате в т. 2 от целите: "Той трябва да служи като институционална форма на социален диалог". А след това в мотивите вие се отричате, като казвате че той няма да бъде Съвет за тристранно сътрудничество, защото Съветът за тристранно сътрудничество води преговори със социалните партньори, това ще бъде институция за разработване на стратегически проблеми. Кога сте прави? Защото и преди малко господин министърът каза, че Съветът за социално сътрудничество има по-тесни рамки на диалог и т.н. Тук вие поставяте едни наистина противоречиви цели и философии още в самото начало на този закон.
След това по отношение на дейността. Това, което е записано в чл. 4, като идея, е съветът да разработва и приема по собствена инициатива становища по актове на Народното събрание. А за другите не е записано, защото след това се казва, че могат да му възлагат, но той не може да взема отношение по собствена инициатива по другите актове на президента, на Министерския съвет. Тоест, оттук прозира идеята, че той ще бъде повече орган на Народното събрание за диалог. А същевременно се казва, че и другите могат да му възлагат, но той, повтарям, не може да се самоинициира, тоест не може този диалог той да го насочи и към Министерския съвет и към президента по собствена инициатива, а може само да му се възлага. Тоест, отново неясна философия, отново противоречаща си такава.
Няма да се спирам на това, което се предложи от колегите за специална глава, в която специална глава да се регламентира законово, а не с подзаконови нормативни актове, взаимоотношенията с другите органи. И не само държавни, защото господин Койчев тук говори за онова противоречие, което ще се създаде между национално представителни и ненационално представителни организации. Същевременно, ако вземем предвид опита на този съвет, който го има към Организацията на обединените нации, там е записано, че той специално има ред за работа с неправителствените организации. Аз правя една аналогия, която макар и огрубена, има за задача да насочи онова, което не сте видели - как ще се работи с другите, освен с национално представените. И би трябвало да има статус и те да могат да се включат, да участват.
След това по отношение въобще мястото на този орган. Беше казано ясно в комисията от няколко експерти, че то не е изяснено, противоречи на Закона за администрацията, ако се търси едно такова решение. Други казаха, че това е обществено-държавен орган отпреди 10 ноември. Господин министърът каза, че нямало да бъде зависим председателят, издигаме му статуса, но същевременно се въвежда един механизъм, в който механизъм, първо, председателят би трябвало да се избира от Народното събрание, но го предлага Министерският съвет.
Господин министър, аз сравних и на Европейския икономически и социален съвет, и на този към Организацията на обединените нации - председателят се избира от самия съвет. Не се дава възможност на други да го избират. Самият съвет си избира своя председател. И, за да може да има действително използване на възможните капацитети и на други представени личности, мандатът е две години. Самият мандат на членовете е по-малък отново с оглед на това да се включат действително повече представители на значими групи, ако трябва да се води диалог. Това нещо тук го няма. Даже въобще не се загатва, че ще го има.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС, от място): Как да го няма, бе Руси? Прочети го добре.
РУСИ СТАТКОВ: Има четиригодишен, колега. Четиригодишен, а Вие самият говорихте за това, че са изключени представители на големи групи.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС, от място): Има ред за смяна.
РУСИ СТАТКОВ: Има ред за смяна, но този ред не е добър. Защото този ред предполага ротация само на представените организации, на техните членове. Докато, ако го съпоставим с онези документи, които действат в Европейския съюз и този съвет към ООН, там е записано: ротация на всяка една година на част от членовете. Но не от организацията, която го е представила, а от членовете, които са различни принципи. На различни принципи се залага, защото в този момент вие четири години изключвате и национално представените, и други структури на младежките организации, които тук ги няма, изключвате и втори, и трети, само една организация на жените ще участва. Изключвате четири години стоматолозите, или изключвате лекарите. Просто се губят цели групи и техните представители за четири години. А същевременно говорите, че това е една много добра форма на диалог. Каква форма ще бъде, като се изключват тези групи?
И аз затова казвам, че философията е неясна, противоречива. И каквото и да си говорим, че има такъв европейски и световен опит, ние, давайки му българското звучене, наистина го опорочаваме. И в комисията беше изразено съмнението, че съветът се превръща в придатък, в една формална агенция или нещо от този род, обществено-държавен орган, който да бъде параван, който да бъде онова, което ние не искаме да бъде. И затова в комисията представителите на Демократичната левица се въздържахме, защото по принцип трябва да го има, ще го подкрепим, но в друг вид. И също така препоръчахме, че онова бързане, което се прави сега, без да има финансирането, без да е заложено в Закона за държавния бюджет, навява съмнения, че някой е решил сега от това събрание, което си отива, да определи на другото събрание с кого ще работи.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Виж сроковете. Недей да говориш така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на оратора.

РУСИ СТАТКОВ: Мисля, че е редно всеки, който иска да се ангажира сериозно, да прочете най-малкото и да съпостави Икономическия и социален съвет на Съвета на Европа, Организацията на обединените нации и отделните страни и онова, което тук в законопроекта на Министерския съвет се опитва да бъде привнесено. Тогава ще констатира всички тези неща, които изразих дотук като противоречия.
Не отричам, че има някои преписани разпоредби, в което няма нищо лошо, но побългаряването - повтарям - в този му вид, най-малкото противоречията, които изникват, мен лично, още веднъж заявявам от трибуната, ме карат да си мисля, че се отбива номер. И това, че между първото и второто четене щяло да се направи нещо, е несериозно. Още повече, че по Закона за държавния бюджет за тази година няма заложени такива средства.
Следователно, хубаво започваме разговора, но дайте да го оставим за следващото събрание с по-ясна философия, господин министър, с изчистени виждания. С 30 човека, членове на съвета, така както стеснявате нещата, вие наистина също отбивате номер - повтарям. Няма смисъл да губим повече парламентарно време.
Аз лично ще се въздържа. Не съм против структурата, но се въздържам, защото смятам, че да участвам по този начин в предизборни маратони е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Реплика от господин Георги Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин Статков, като Ви слушах внимателно, останах с впечатлението, че или не сте чели законопроекта, или умишлено го преиначавате.
Първо, Вие ни внушавате, че съветът не можел да разглежда проблеми, които той намери за добре, т.е. не може да се самоинициира. Къде прочетохте това, след като има изричен текст, че може? Това е едното.
Другото нещо: защо решихте, че членовете на съвета са несменяеми? Членовете на съвета са хора като всички. Един може да отиде на работа в чужбина, друг, не дай си Боже, може да си отиде от този живот по време на мандата. Има начин и всичките тези неща са предвидени. Тези хора се сменят. Нещо повече! Един народен представител не може да бъде отзован от тези, които са го избрали, но тук тези, които са избрали съответния член на съвета, могат да го отзоват, ако не са съгласни с работата му.
Всъщност големият проблем при Вас идва от друго място, че видите ли, в рамките на този мандат на парламента, ще бъде избран от Народното събрание представителят на съвета... Вашата теза е: дайте да оставим това за следващия парламент. Само че тезата Ви не е вярна в едно отношение. Вие мислите, че в следващия парламент ще имате мнозинство. Но това просто няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Манов.
За втора реплика - госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! Ако следваме Вашата логика, ние просто трябва да спрем, да не работим и да се върнем към едно време, в което тук народните представители идваха два пъти в годината, гласуваха всичко наведнъж и си отиваха доволни, че са свършили работа.
Аз започнах с това, че такъв Икономически и социален съвет в Европейския съюз е създаден с Римския договор през 1957 г. Бих била щастлива и предполагам всеки един от нас би бил щастлив, ако ние тогава можехме да приемем по същия начин един Икономически и социален съвет в България. (Неразбираема реплика на народния представител Никола Койчев.) Друг парламент - точно така. Но не този парламент, който тогава е функционирал. Не такъв парламент, който е избивал народните представители. (Шум и реплики от ДЛ.)
Аз съжалявам много, но наистина тук господин Статков при целия добронамерен тон на дискусията в Народното събрание просто посипа сол в крем-карамела. И всички сме наясно, че това, което правим, е полезно за държавата. Защото цели 15-16 години са били необходими даже на Европейския съюз, за да дойде 1972 г., когато те са приели решение за самосезиране на този Икономически и социален съвет, което после е развито в Договора от Маастрихт и в Амстердамския договор, когато вече се приема задължителност на изслушването. А ние сега трябва да вървим целия този път отново и да го оставим на едно следващо Народно събрание. Още повече, че даже в този закон, ако така приеме Народното събрание, изборът на председател на Икономическия и социален съвет ще стане в следващото Народно събрание, а не в това, защото такива са сроковете.
Аз мисля, че ние нямаме право да подхождаме по този начин. Изборите идват и си отиват, българите остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Мисля, че репликите, които бяха отправени, поне за мен не са аргументирани.
По първата: много внимателно съм прочел законопроекта на Министерския съвет и констатирам, ако Вие, колега, обърнете внимание, в чл. 5, ал. 3, че съветът може да разработва становища по чл. 4, т. 1 и 2 и по своя инициатива. А т. 1 и 2 са становища по проекти за закони и становища по актове на Народното събрание.
Моето твърдение беше и сега е отново, че той не може да се произнесе по своя инициатива по актове на Министерския съвет и на президента, а същевременно по-надолу те му възлагат. Тоест, няма го онова, което е заложено във философията - възможността за обратната връзка и за диалога с гражданското общество по тия институции, господине.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС, от място): Чети внимателно!
РУСИ СТАТКОВ: Вие още веднъж трябва да прочетете. Става дума за чл. 5, ал. 3 - кога по своя инициатива съветът може да разработва. Прочетете го! Прочетете го още веднъж! (Неразбираеми реплики на народния представител Георги Манов.) Нямам повече какво да ви казвам - пише го ясно.
По-нататък в онова, което Вие цитирате, госпожо Тоткова, има много по-ранен опит и това е опитът на Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации. Европейският съюз го е взел оттам, само че съвсем различни са идеите - изчистени са, принципите, мандатността и т.н.
Аз твърдя, че побългаряването, което сте направили, води до обърканост. Нищо, че сте преписали отделни разпоредби. И именно защото няма готовност, смятам, че не е време Народното събрание да си губи и без това ценните минути, защото има много по-важни закони, които вече са объркани - и Кодексът за задължително обществено осигуряване, и други, и трети, за които хората напират. А тоя така или иначе вие сте го държали. След като не е включен в държавния бюджет за тази година, ще влезе в следващия. Защото вие от една страна твърдите, че ще има средства... Като ще има средства, те няма да бъдат малко. Значи или ще отбивате номер, или ще нарушавате закона. Кое от двете? Говорим за степенуване, за законност.
Иначе да ми приказвате приказки за това Народно събрание - разбира се, че ще работи. Но пак повтарям: по онова, което е най-важно в момента, след като не е си е организирало работата по тези закони, господин министър. И не да преливаме от пусто в празно.
По отношение на другите въпроси, които бяха поставени като закачки, според мен е несериозно, отново казвам, неаргументирано и ненужно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за създаване на Икономически и социален съвет с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 161 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 48.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Трета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има един законопроект от народния представител Валентин Христов, втори от народния представител Йордан Школагерски. Двата законопроекта от народния представител Христо Иванов вчера бяха оттеглени от него. Има законопроект от народните представители Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев и законопроект от Министерския съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата господин Юнишев да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Във връзка с разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на първо четене правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на правосъдието госпожица Златка Русева и госпожа Антоанета Балканска - главен съдебен инспектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Юнишев.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата госпожица Златка Русева и госпожа Антоанета Балканска.
Имате думата, господин Юнишев.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Благодаря.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет; № 054-01-49, внесен от Валентин Христов; № 154-01-9, внесен от Йордан Школагерски; № 154-01-14, внесен от Христо Иванов Иванов; № 154-01-16, внесен от Христо Иванов Иванов; № 154-01-17, внесен от Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев.
На редовно заседание, проведено на 15.02.2001 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет; № 054-01-49, внесен от Валентин Христов; № 154-01-9, внесен от Йордан Школагерски; № 154-01-14, внесен от Христо Иванов Иванов; № 154-01-16, внесен от Христо Иванов Иванов; № 154-01-17, внесен от Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев.
На заседанието присъстваха народните представители Валентин Христов и Христо Иванов, господин Димитър Тончев - заместник-министър на правосъдието, господин Никола Марев от Върховна касационна прокуратура и господин Гроздан Илиев от Върховния касационен съд.
Председателят на комисията господин Светослав Лучников обясни, че предложението на Министерския съвет е направено в изпълнение на решението на Народното събрание, което задължава правителството да внесе законодателни предложения за засилване борбата срещу престъпността. При това положение съществуват две възможности:
- да се приемат няколко от предложените законопроекти, което означава, че трябва да се създаде обобщен такъв, който да се разгледа отново от комисията и от пленарната зала, по него да се направят нови предложения и отново да се разгледа от пленарната зала. Този път е много дълъг и е несъвместим с бързото вземане на законодателни мерки срещу престъпността;
- да се приемат по принцип няколко от внесените законопроекти, но народните представители вносители да ги оттеглят и да направят своите предложения по законопроекта на Министерския съвет, който комисията ще препоръча на народните представители да приемат като базисен.
Народните представители Христо Иванов и Валентин Христов възприеха втората възможност и заявиха, че оттеглят внесените от тях законопроекти и че ще направят своите предложения по законопроекта на Министерския съвет, който те по принцип приемат.
Народният представител Йордан Школагерски не се яви да защити своя законопроект и той не можа да бъде достатъчно изяснен.
Народните представители Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев също не се явиха да защитят своя проект. Срещу него се направиха възражения, че създава една не съвсем ясна норма в предлагания нов чл. 162а.
Господин Тончев, заместник-министър на правосъдието, защити внесения от Министерския съвет законопроект. Той изясни, че със законопроекта се вземат някои решителни мерки за осъществяване на наказателноправната регламентация в областта на борбата с организираната престъпност, трафика на хора, престъпленията срещу малолетни, корупцията и детската порнография.
Създава се система за задължително увеличаване размера на наказанието при всички случаи на съвкупност. Разширява се приложното поле на квалифицираните състави, представляващи опасен рецидив.
Дава се законна дефиниция на понятието организирана престъпност съобразно с нормативните актове на Европейския съюз. Засилват се наказанията за редица престъпления, които представляват особена обществена опасност.
След станалите разисквания комисията реши с 9 гласа "за", 0 "против" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 102-01-5, внесен от Министерския съвет.
С 8 гласа "против", 3 "за" и 1 "въздържал се" комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект № 154-01-9, внесен от Йордан Школагерски.
С 10 гласа "против", 0 "за" и 2 "въздържали се" комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект № 154-01-17, внесен от Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев.
Председател на комисията - Светослав Лучников."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
От вносителите има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че не ми беше съобщено за заседанието на комисията и поради тази причина не съм се явил. Ако се бях явил в комисията, аз щях да застъпя това становище, което ви казвам сега, и щях да помоля комисията да снеме от разглеждаше внесения от мен законопроект по следната причина.
Не може да бъде докладвано в Народното събрание за изменения на Наказателния кодекс, които са за създаване на норма, която да охрани съществуващи правоотношения. Такива правоотношения по законопроекта, по който аз съм внесъл, няма. И затова той не може да бъде разглеждан.
Този законопроект има предвид следното. Той е тясно свързан с друг законопроект, внесен от мен във връзка със създаването на нов раздел трети на глава ХIII от Гражданско-процесуалния кодекс. Там с този законопроект, аз ще ви помоля, и ако се стигне до Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да го разгледа, тя ще види, че там се възстановява един много стар институт в гражданското съдопроизводство още - институтът на решителната клетва, който аз нито съм измислил, нито нещо ново съм направил.
Аз съм видял този законопроект в Германия в неговото пълно приложение, където той вече не е решителната клетва, а е институт, в който се казва: разпит на страните под отговорност. Това значи, че съдът, когато прецени или страна, която поиска, декларирайки собствената си готовност да понесе такава отговорност, може да поиска от съда да се разпита, нещо като досега действащият палиатив по чл. 114 от ГПК, който не вършеше никаква работа, независимо от всичко, че го има, да се разпита под отговорност страната, т.е. да се върне гражданското съдопроизводство въз основа на истината, произтичаща от този, който иска защитата. И едва тогава, когато се приеме това изменение на ГПК, ще има нужда от наказателноправната охрана на тези създадени обществени отношения, за да се приеме изменението на Наказателния кодекс със създаването на нов престъпен състав, какъвто е съставът, ако страната си позволи да декларира в разпита си наистина пред съда.

Затова той не само че не може да бъде приет, но той не може и да бъде разглеждан, защото липсват тези правоотношения, които трябва да ги охраним по наказателен път. Затова аз си позволявам, уважаеми колеги, да ви кажа следното. Ако вие разгледате сега този законопроект и го отхвърлите, ако утре нашата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията реши да разгледа законопроекта за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс, а това е една въпиюща нужда за съдилищата, които правораздават, и аз не съм го внесъл заради друго, а за да се улесни бързината, защото особено там, където се правораздава върху личните права, разпитът под отговорност изчерпва доказателствата и във всичките тези модерни страни. Идете в един съд на Германия да видите как се решава едно бракоразводно дело. След разпита на страните се държи определението за изясняване на делото и се приключва процесът, а не да се точи с години, както се точи при нас. И затова тогава, когато комисията прецени, че този законопроект е основателен, веднага ще се яви нуждата от този наказателен закон, от това изменение на НК.
И оттук аз Ви моля и поставям официално, господин председателю, моето предложение да се отложи разискването на този закон, за да може той да остане. И той е функционално свързан с изменението на ГПК. Ако не се приеме изменението на ГПК, този закон не може да бъде внасян в залата.
Това е моето формално предложение и Ви моля, запазвайки възможността, ако се приеме ГПК, да се създаде тази охранителна норма. А ако поради претовареност на парламента не се стигне до приемане на ГПК, този закон въобще не може да бъде внасян в парламента и поставян на разглеждане. Моля да уважите това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Можете да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви дам думата, почакайте малко.
Ние с господин Корнезов, докато говореше господин Школагерски, си направихме консултация и стигнахме до същото, което и той поиска, тъй като той не оттегля проекта си за закон, но вчера не е реагирал, когато е приеман дневният ред, да каже, че предлага да отпадне гледането му.
За да запазим възможността законът му да бъде гледан по-късно, когато той го предложи в програмата на Народното събрание, предлагам да гласуваме отлагане гледането само на този законопроект, а не на останалите.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Отлага се разглеждането на внесения от господин Школагерски законопроект.
Продължаваме фактически с два законопроекта - единият е от Министерския съвет, а вторият е от народните представители Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев.
Господин Христов, Вие искахте думата.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Аз бих искал съвсем накратко да направя мотивация относно внесения от мен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Преди повече от 5 години всички знаем, че Народното събрание прие Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Повече от 5-годишното прилагане на закона показа, че качеството на някои дейности, свързани с производство, търговия и употреба на лекарства, не са гарантирани достатъчно с административнонаказателните разпоредби, предвидени в глава дванадесета на закона.
Какво имам предвид? Изключително важни условия тук са качеството и ефективността на дейностите, свързани с производството на лекарства. Или, накратко казано, визирам нелегалните производства. В действителност повечето от разпоредбите на глава дванадесета предвиждат носенето на административнонаказателна отговорност за деяния, които, пречупени през визията на чл. 10 от Наказателния кодекс, представляват престъпления.
В този смисъл моето предложение, което бих внесъл между първо и второ четене като допълнение към законопроекта на Министерския съвет, касае инкриминирането на деяния, които представляват пряка заплаха за живота и здравето на потребителите на лекарства от съответни действия, които, както казах преди малко, представляват нарушения на закона.
На второ място, бих посочил негативни явления, свързани с, нека не звучи грубо, канибализиране на отдавна завоювани пазарни позиции.
На трето, но не на последно място бих казал, че се снижава и рентабилността, както и онази част от данъците, които трябва да получава държавата от търговията с лекарства. Именно поради тази причина, съгласно чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, бих внесъл допълнения към внесения законопроект на Министерския съвет, който комисията единодушно прие, че ще бъде базисен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Христо Иванов също като вносител, който оттегля своите законопроекти.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В комисията действително обсъждахме оня път на движение на законопроектите, който ще доведе до максимално бързото им придвижване в пленарната зала. Поради това ние се обединихме около едно решение - днес на първо четене да бъде гласуван проектът на Министерския съвет, още повече, че в една голяма част от своите нови разпоредби той съдържа мерки, свързани с утежняване на наказанията за престъпления срещу малолетни лица, мерки, свързани с въвличането на деца в порнография, проституция, нещо, за което аз винаги съм настоявал и затова и се съгласих с този вариант, който да осигури максимално придвижване на законопроекта в пленарната зала, а ние да внесем нашите законопроекти като допълнителни предложения за второ четене на този проект.
Искам само с две думи да кажа, че аз съм вносител на два закона. Единият е с № 154-01-14. Това е законопроектът, с който аз предлагам да се въведе в страната смъртното наказание в случай на умишлено убийство на малолетно лице. Няма да излагам тук аргументите си обстойно, тъй като ще имам възможност на второ четене да сторим това. Само искам да кажа по принцип, че аз вярвам все още във възпиращата роля на смъртното наказание, особено в днешните условия, когато ние трябва да признаем, че нито от общообразователна гледна точка, нито от гледна точка на информационно-техническата въоръженост на органите ние можем да говорим за една ефективна защита на живота и здравето на децата.
Вторият ми законопроект с № 154-01-16 предвижда една нова мярка, която в началото смути може би както мои колеги, така и представители на медиите. Става дума за моето предложение за химическа кастрация на педофили в случаите на рецидивизъм, в случаите, когато сексуалното насилие над малолетни има особено тежки последици. Искам само да кажа, че това е една изключително модерна съвременна мярка, която се въвежда в Европа и в Съединените американски щати след 1996 г. Проучванията започват 1994 г. Положителното, което отчитат всички страни, възприели тази мярка, е, че рецидивизмът сред педофилите, които са една група с изключително висок коефициент на рецидивизъм, спада от 90 на сто на 2 на сто.
Аз се надявам, че при разглеждането на законопроекта на второ четене ще успея да ви представя и други допълнителни данни, с които да ви убедя, че ние трябва да се отнесем сериозно към такава една превенция.
Искам да кажа, че възможността да внесем предложенията си на второ четене ще ми даде възможност да внеса и една допълнителна мярка, която ще бъде свързана със задължителна адресна регистрация при движението на педофилите в страната - нещо, което отпадна за българските граждани с новото законодателство. И с това в съответните РДВР-та, където живеят педофилите, да има необходимата за тях информация, с която по желание родителите на децата могат да се запознаят, а при определени обстоятелства с част от тази информация могат да се запознаят и самите деца. Мисля, че при това масово насилие и тази педофилщина, която се превръща в някаква напаст, тези мерки са наложителни. Те не са свързани с нарушаване правата и свободите на тези хора, защото знаете, че в крайна сметка Конвенцията на ООН, когато става дума за децата, поставя като основен приоритет и върховно съображение интересите на децата, а не на педофилите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Дилков-Лорда като вносител.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ако господин Школагерски не беше получил съобщение, то отразеното в справката на комисията, че аз и господин Кънчев не сме присъствали, за да защитим своя законопроект, е невярно дотолкова, доколкото то е ясно от протокола. На нас просто ни се загубиха около два часа в този ден и аз не очаквах, че след тези два часа при дебатите по приемането на законопроекта за провеждане на изборите ще продължим и с Наказателния кодекс и че той ще бъде претупан от колегите, останали за съжаление много малко в залата. Ето защо е ясно, че няма "против" и няма "въздържали се". Представители на мнозинството останаха в комисията до по-късно. На мен по здравословни причини ми се наложи да напусна. И не е вярно това, че не съм бил на това заседание.
Но аз искам да обърна внимание върху някои други, по-важни обстоятелства по приемането въобще на законопроектите в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - обсъждането им на първо и на второ четене. Вече стана традиция, една порочна практика в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, при внасянето на законопроект по силата на Конституцията, тоест правото на законодателна инициатива, да се призовава от председателя всеки вносител народен представител да оттегли своя законопроект, за да остане само законопроектът на Министерския съвет или лично неговите законопроекти. Имам предвид законопроектите за боновете. Имаше драстичен случай, в който дори депутат от мнозинството, който беше внесъл законопроект, си го оттегли в комисията, за да влезе законопроектът на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Дилков-Лорда, извинявайте, че Ви прекъсвам, но това няма нищо общо с ...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Не, това има общо с първото четене на моя законопроект, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... с точката в дневния ред. Ако имате някакви проблеми в работата на комисията, те не се решават в пленарната зала на Народното събрание, а в самата комисия.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Ние обсъждаме пет законопроекта, от които три са оттеглени по Ваше искане, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз Ви моля да говорите по Вашия законопроект.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Говоря по същество, да, точно по същество говоря. Ние по принцип говорим за първо четене на законопроект и аз обяснявам защо законопроектите, които минават на първо четене, се отклоняват още в комисията. И вие тук гласувате за необсъждането на тези законопроекти.
Нашият законопроект с господин Кънчев е съобразен както с международното, така и с националните законодателства на страните с демократични традиции, не само със законодателството, но и с правоприлагането на нормите, които се приемат в тези страни.
Предлагаме промяна на текста на чл. 162, който предвиждаше досега, че ако се проповядва или подбужда към расова, етническа или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, наказателноотговорното лице ще понесе наказание до три години затвор и обществено порицание. Ние предлагаме думите "обществено порицание" да се заменят, тъй като поне всички колеги юристи в тази зала разбират, че на практика това не е никакво наказание, ние предлагаме да се въведе една глоба, когато се проповядва такава омраза, глоба в размер от 5 до 10 хил. лв. Посочили сме, че това наказание е не комулативно, а алтернативно. Използвали сме по аналогия внесените законопроекти за изменение на Наказателния кодекс в частта за обидата и клеветата, където, известно е на всички колеги, че за журналистите се настояваше да има и затвор. Аз нямам предвид само журналистите, а имам предвид всяко наказателноотговорно лице, което в такива случаи, когато е доказано това престъпление, вместо да отиде в затвора, да му се наложи глоба в размер от 5 до 10 хил. лв.
Второто изменение, което предлагаме, това е създаването на нов чл. 162а, който да гласи: "Който чрез слово или печат подчертава или посочва изрично националната, расовата или етническа принадлежност на правонарушителя или извършителя на престъпление, се наказва с глоба от 3 до 7 хил. лв., когато не подлежи на по-тежко наказание по смисъла на чл. 162, ал. 1".
Имаме и едно трето предложение, § 3 в нашия законопроект, изменението на чл. 175 се допълва, като и наказателната отговорност по чл. 162 - новият текст, който ние предлагаме, се преследва по тъжба на пострадалия. Ето на тези неща исках да обърна внимание на всички колеги.
Какво целим обаче с тези текстове? Уважаеми колеги, със създаването на новия чл. 162а от Наказателния кодекс ние считаме, че ще постигнем консенсус и ще уредим възникналите вече, възникващи, набиращи сила обществени отношения, свързани с индиректното и дори директно стимулиране на ксенофобия, свързани с някои публикации в печата и изявления в електронните медии, с които на практика се проповядва или подбужда към расова, етническа или национална вражда и омраза или към расова дискриминация, както гласи чл. 162.
В тази връзка като вносители на законопроекта сме обезпокоени от десетките и стотици заглавия, най-вече публикации в няколко вестника, които имат много силен тираж. Но нима това е нещото, което е доведе до увеличение на тиража? Цитирам само някои от тези заглавия: "Заловиха циганин, изнасилил еди-колко си жени", "Турчин хванат с 300 хил. дойче марки", "Циганите - заплаха за националната сигурност", "Двама сърби са задържани", "Турци завъртяха контрабанда", "Трима цигани поругаха турските гробища", "Арестуван бе руснак", "Циганин блъсна дете", "Циганска банда нападна училище", "Десет цигани пребиха младеж" и пр., и пр.


Предлаганите изменения и допълнения според нас несъмнено ще изиграят една възпираща роля и ще допринесат за засилване на индивидуалната и генерална превенция по отношение на нарушителите на Конституцията и законите в страната ни. Не случайно в мотивите ние сме посочили за сведение на нашите колеги народни представители няколко текста от Конституцията. Припомням чл. 6 от Конституцията, че всички граждани са равни пред закона, не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност и пр. Чужденците дори, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституцията с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Тук искам да обърна внимание на един такъв факт. Естествено е, че никой няма да се позове на чл. 175 и да заведе дело срещу вестник, когато знае, че, макар и неосъден все още, е извършил гадно, мръсно престъпление. Ако приемем дори, че това, както е написано във вестника, е циганин. Очевидно имаме предвид хората, които до доказване на противното се считат невинни и те биха могли, позовавайки се на тези изменения, да заведат дело срещу съответния вестник или електронна медия. Това имаме предвид.
Нещо повече, много странно е, че ние с колегата Кънчев сме внесли 7-8 законопроекта, включително и за заплатите на лекари, на учители и пр., и пр. Само по този законопроект обаче бях търсен много активно от медиите да обясня защо искам глоба за журналистите до 7 хил. лева. Аз много добре знам, че много от журналистите дори не са написали заглавието си на публикацията, това очевидно е извадено от контекста на самия материал, но защо се допуска това? И може ли някой да каже, че всеки има право да изразява мнение. Да, чл. 39 от Конституцията казва, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Но ал. 2 казва, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна - разбира се, това в конкретния случай не е важно - но последното изречение е важно: към разпалване на вражда или към насилие на личността. Разпалване на вражда - на етническа, на верска, ако щете, на политическа и прочие основа.
Всеки има право да търси, получава и разпространява информация - чл. 41 от Конституцията. Осъществяването на това право не може да бъде насочено - отново се казва в Конституцията - срещу правата и доброто име на другите граждани. И продължава: както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
От заглавията, които прочетох, може би не стана много ясно или поне онези, които не искат, няма да бъдат убедени, но аз бих отишъл малко по-далеч, дами и господа. Дори не искам да правя сравнение с Америка, с Европа. Аз направих консултации и то с журналисти, които са пътували в чужбина, и ги питам има ли такова нещо: "Негър изнасили бяла девойка", "Френски негър направи това и това", "Турчин, пребиваващ постоянно във Франция, направи това и това"? Както е тръгнало, може да очакваме: "Гинеколог - турчин от Тервел, умори три родилки", "Полицай-циганин застреля жена си". Впрочем много малко полицаи-цигани има, а би трябвало да има, защото ромите са огромна част от нашето население. Продължавам: "Македонец от Сандански направи това и това", "Българомохамеданин запали кошара на съсед".
Аз мисля, уважаеми колеги, че не е необходимо да казвам до какво може да доведат такива сензационни заглавия и лъжеинформации, манипулирани, бих казал, информации. Да, голяма част от относителния дял на извършителите на престъпление са от ромски произход. Но ние всички знаем кои са и социалните, и финансови, и прочие причини за това, че загиват роми при опит за кражба на кабел високо напрежение, качват се на стълба, режат се кабелите, които са окопани в земята, за да се продадат... Нека да не търсим наистина сензация в това уродливо явление, каквото е престъпността.
Затова ние приветстваме внесения законопроект от Министерския съвет, но нека обърнем внимание на една немалка част от българския народ, която има други етнически, религиозни и прочие предпочитания, и не може да се използват тези елементи, тези основания, за да се посочи, че, виждате ли... Ако прочетете няколко вестника, не искам да ги споменавам, защото ще им направя реклама, ако прочетете няколко вестника, вие ще се убедите, че като че ли в България само ромите вършат престъпления. Ние какво искаме? Пишем, че роми нападнали българска махала и искаме да се съберат от 15 махали около нея и да влязат в ромската махала? И да стигнем до убийства, до страшни престъпления, до развитие до такава степен на ксенофобията, че дискриминацията да прерасне в насилие на отделен етнос.
Аз съм убеден, че това ще възпре веднага. Дори след като внесох законопроекта и дадох няколко интервюта, трябва да ви кажа, че тези публикации се намалиха. Дори това е достатъчно - да се знае, че законодателят ще налага по молба на тъжителя такава парична санкция. Какво страшно видя комисията - а не зная тук колегите, които за съжаление са много малко в залата, още по-малко сме юристите в целия парламент и не знам доколко ще убедя някого да подкрепите законопроекта поне на първо четене. Друг е въпросът, че на второ четене аз ще приветствам всякакви предложения за допълнения и изменения и за наистина квалифицирана норма, която да стане част от действащото ни законодателство.
Със съвсем чисти човешки чувства не ви призовавам просто да подкрепите законопроекта на един човек от опозицията, но искам да вникнете в думите, които споделих с болка и с професионализъм. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков-Лорда.
От името на парламентарна група има думата господин Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Движението за права и свободи внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението, жилищният фонд и земеделските стопанства в Република България.
Предлаганите промени целят:
Първо. Преброяването да започне на 1 октомври 2001 г., вместо на 1 март 2001 г.
Второ. Данните за етническа група, вероизповедание и майчин език да бъдат задължителни.
Мотивите: Страната ни навлиза в предизборен период, който неизбежно - поне това показва картината от последните 11 години - се характеризира с повишен градус на политическото напрежение, резултат от стремежа изборите да се спечелят на всяка цена и с всички средства.
Предполагам ще се съгласите, уважаеми колеги, че това едва ли е най-добрата среда за провеждане на едно толкова отговорно, широкомащабно и скъпоструващо мероприятие, каквото е преброяването. В тази връзка показателен е и примерът с историята на предишното преброяване от октомври 1992 г. Първоначално решението на Министерския съвет от 1989 г. е то да се проведе през 1990 г. И независимо, че програмата и методиката са изготвени, на 9 май 1990 г. тогавашният Министерски съвет решава да отложи преброяването до края на 1991 г., с основен мотив, че предстои провеждането на избори за Велико Народно събрание.
През 1991 г. мероприятието е отложено за втори път и пак със същия мотив - че предстоят избори, този път за Тридесет и шесто Обикновено Народно събрание. Предложението за отлагане е подкрепено от ръководството на Великото Народно събрание, от парламентарната Комисия по икономическа политика, както и от парламентарната Комисия по демографските проблеми. Съвсем очевиден е изводът, че тези две мероприятия - изборите и преброяването, взаимно си влияят в отрицателна посока и по тази причина е опасно тяхното съвместно или в непосредствена последователност провеждане.
По-съществени са съображенията ни по отношение на необходимостта данните за етническа група, вероизповедание и майчин език да бъдат задължителни. Заложеният в закона принцип на незадължителност и доброволност на отговорите по тези показатели няма приемливо обяснение. Нещо повече, създава условия за сериозно изкривяване на реалната етническа география и на реалната етническа картина в страната. Коректното представяне на етническото и религиозно съотношение в страната, изучаването на процесите на взаимодействие между различните етнически и конфесионални общности е задължително условие за формиране на цялостна трайна национална политика в тази област. На каква основа ще градим стратегия за интеграция на малцинствата, ако не разполагаме със сигурни и точни данни за техния брой и за разположението им?
Преброяването, така както е замислено, и картите, с които ще се извърши, ще опорочат в ущърб на малцинствата данните за етническата и религиозната принадлежност, както и тези за майчиния език. Това ще затрудни процеса на разработка на конкретни финансово обезпечени програми и проекти за изравняване на социално-икономическия статус на малцинствата с това на мнозинството, както и за плануване на средства за развитието на тяхната самобитна етнокултура.
От друг аспект, и това е изключително важно за България като страна, разположена на Балканите, една достоверна етно-демографска информация ще сведе до минимум възможностите за спекулации от страна на вътрешни и външни недоброжелатели.
В заключение, включването като задължителни отговорите по трите етно-демографски показатели не противоречи, а, напротив, е в пълно съгласие с вътрешното право както и с международните договори и договорености, с които Република България се е задължила. Задължителността на отговорите не дискредитира основния принцип - принципът на самоопределение, а по-скоро го потвърждава. Възможно е да се чуят гласове, че подготовката за преброяване е в напреднала фаза и че по тази причина не може да се отложи. Ние неслучайно, още при приемането на закона, предупредихме за заложените в него рискове и опасности и подкрепихме тези свои предложения с конкретни законодателни инициативи. За съжаление, не бяхме чути. Ако и сега останем неразбрани, отговорността за похарчени десетки милиони за едни непълни данни, които не биха могли да бъдат надеждна основа за провеждане на сериозни научни изследвания и за провеждане на адекватна национална политика, ще бъде за сметка на управляващото мнозинство.
Завършвам с въпроса: кой има нужда да бъдат похарчени милиони държавни пари за едно преброяване, резултатите от което има опасност да бъдат недотам представителни и по тази причина да не се приемат от определени кръгове на българското общество? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Вносителите на законопроекта на Министерския съвет, предполагам, че също ще искате думата. Но тъй като остава много малко време до почивката - след почивката.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Госпожо заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На вашето внимание e законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. Той е и в изпълнение на решение на Народното събрание и е израз на нашата загриженост и на нашия стремеж - от страна на правителството, да се усъвършенства наказателно-правната регламентация във връзка с усложнената престъпна обстановка в страната. Няколко са акцентите, които сме поставили на вашето внимание в този законопроект.
Първата е свързана със създаването на система, по която във всички случаи на съвкупност размерът на наказанието се увеличава и в тази посока пък се разширява и приложното поле на квалифицираните състави, представляващи опасен рецидив.
Едната група от предлаганите изменения е свързана с определения за организирана престъпна група, общо взето в посока на проявите на организирана престъпност. Това са деяния, които са с висока степен на обществена опасност и затова ние сме направили промени в няколко състава на Наказателния кодекс. Те са и в съответствие с международни актове, към които България се е присъединила в тази посока, а също така и по отношение на синхронизацията ни със законодателството на Европейския съюз.
Преди всичко с промените се въвеждат значително по-строги санкции за лицата, които образуват, ръководят или участват в организирана престъпна група, като се разширява обхватът на квалифицирания състав чрез включване в него и на други опасни деяния - предмет на организирана престъпна дейност. Въвежда се понятието за организирана престъпност, предвиждане на по-тежки наказания за съответните деяния. Те са от особена важност за ефективното противодействие на организираната престъпна дейност в страната и ще има силен превантивен ефект. По този начин смятаме, че отговаряме на вашите препоръки, изисквания и на вашата загриженост, като народни представители, за ефективно противодействие в борбата с организираната престъпност и изобщо с престъпните прояви, които бяха предмет на особено обсъждане в Народното събрание.
В законопроекта са включени и квалифицирани състави за случаите, когато съответните престъпления са извършени от лица, които действат по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Другата група по компактни промени, които предлагаме на вашето внимание от името на Министерския съвет, са в раздела "Разврат" на Наказателния кодекс, където се предвиждат по-строги и диференцирани наказания за изнасилване на малолетни и непълнолетни лица, както и за изнасилване с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция. Обръща се внимание и се създава квалифициран състав и за порнографска дейност, включително и тази, свързана с използването на деца. Това е и в съответствие с изискванията на Европейския съюз за криминализиране държането на детска порнография.
Още един път припомням, че това също е една препоръка, върху която вие акцентирахте във вашето решение.
Предлага се да бъде създаден и нов текст относно наказания за трафика на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, принудителен труд, при вземане на органи или държани в принудително подчинение. В този текст, пак в тази посока, за която преди малко споменах, има квалифицирани състави с по-тежки наказания за трафик на деца.
В главата "Подкуп" ви предлагаме да бъдат включени в предмета на подкупа и неследващи се облаги и услуги, които нямат имуществен характер. Това също е един ангажимент, който сме поели във връзка с поети задължения по Конвенцията на организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
С всичко това искам да ви призова да подкрепите предложения от нас законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Имате думата.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Представеният на нашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, не знам кой пореден в Тридесет и осмото Народно събрание, не решава нито един от проблемите, от които се вълнува обществото. Той за пореден път чрез несръчна юридическа еквилибристика променя състави, променя квалификации, създава видимост за една голяма загриженост - хубаво, има загриженост от всички - но и на намиране на верни решения. Във внесения законопроект няма верните решения, защото той е правен бързо, на коляно, с липса на достатъчно познаване и на всички действащи текстове в Наказателния кодекс, и на практиката по приложението на аналогични текстове, които тук преди година, две, три отново се прогласяваха като решителни мерки за борба с престъпността.

Ще бъда и доста конкретен с риск да отегча аудиторията, която сигурно не е много на ти с наказателноправната материя. (Реплики от СДС.) Така е, господин Костов, и ще го докажа. Иначе трябва да се изкажат и повече хора и да кажат, че няма да бъда прав. Ще очаквам да стане наистина сериозна дискусия.
На първо място, въведе се едно просто събиране в чл. 24 при санкциите за реална съвкупност. Едно автоматично и задължително събиране, като никак не се държи сметка, че може да се получи събиране между санкции, при които едната да е определена при условията на съдебно споразумение. Ако е определена при условията на съдебно споразумение, може дори да се слезе под минимума, дори и да не са налице изключителните и многобройни смекчаващи обстоятелства. Това изменение само по себе си изглеждащо наистина репресивно, засилващо репресията, няма да изиграе онази роля, която би трябвало да изиграе наистина и която на пръв поглед изглежда, че то може да свърши.
В чл. 29 - § 3 е направена една почти безсмислена поправка. Досегашният текст на чл. 29, чието променяне се иска, казва "не по-малко от една година". А сега се въвежда текстът "повече от една година". Е, това ли е реалната мярка за борба с престъпността - "не по-малко от една година" да се замени с "повече от една година"? Има и други такива изменения, които показват нещо написано, нещо сторено, но самите мерки между себе си нямат връзка и самите те нямат връзка с други действащи текстове.
Когато стигаме до новата дефиниция, която се прогласява, че ще разбие организираната престъпност - чл. 93, нова т. 20 - организирана престъпна група или престъпна организация, добре е да получим някакъв отговор от Министерството на правосъдието какъв е резултатът от едно предишно изменение, което беше направено през 1997 г., съответно 2000 г. на тези текстове, които се свързваха пак с организираната или въоръжена група? Какъв е резултатът от това, че тогава приехме такъв текст и го обявихме на обществото? Резултатът като осъдени лица по този текст, защото ние сега пак ще приемем някакъв текст и след един-два или три месеца или след две години пак няма да има никакъв резултат, само че постоянно ни срещат съдии, прокурори, магистрати и ни казват: "Абе вие акъл имате ли там, като приемате постоянно нови и нови текстове, които си противоречат с други действащи текстове?"
Сега вече по същество. Тази дефиниция на организирана престъпна група стеснява приложното поле на текста. Казано е: "Сдружение за продължителен период от време на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода... И цели - две цели. Целите много трудно се доказват в наказателното право. Това първо, и то от субективна страна.
На второ място обаче кой каза на вносителите, че групата трябва да бъде минимум от трима души? Ами ако двама души се сдружат да поръчат едно убийство, няма ли да отговарят за тая изключително тежка престъпна дейност? Защо трима да са минимум и то за продължителен период от време? И по-нататък тази дефиниция е вкарана при ред други престъпления, изключително тежки, като квалифициращо обстоятелство. И аз пак питам: добре, ако са двама тия престъпни съдружници за продължителен период, те няма да попаднат в квалификацията "престъпна група". Защо? Много чуден и странен отговор. Ако ония тежки престъпления са поръчани от едно лице? Нима няма същата степен на обществена опасност? Защо то да не попадне, когато възлага примерно някакво поръчково убийство? Не, трябва да са трима. Защо трябва да са трима? Защо да не са петима примерно или двама? Аз мислих много за това и не можах да си отговоря.
Четох мотивите накрая, които се позовават и на Конвенцията на ООН, на съвместните действия от 1998 г. Но дами и господа, това са препоръки и всяка страна трябва според действащото си право, според взаимовръзките вътре между отделните текстове от Наказателния кодекс, според практиката и приложението на закона да намери своите национални решения, а не да преписваме от всякакви материали, доклади и резолюции и после да кажем: няма нито един осъден по тоя текст от закона. И пак ви казвам, и следователи и прокурори казват: кой от двата текста, които се приличат като две капки вода, да приложим? По-нататък ще ви кажа и други примери в тази насока. Така че тази дефиниция освен за коментари във вестниците, никаква друга работа няма да свърши.
Прави се едно изменение в § 5 и в § 6, където се вкарва понятието "от лице, което действа по поръчение или изпълнение на решение на организирана престъпна група". В чл. 131 са включени всички телесни повреди, но леката телесна повреда досега имаше малко по-особено третиране. А сега от внесения текст излиза, че е възможно да има лека телесна повреда по начин и със средства опасни за живота на мнозина или с особена жестокост... Да ви обясня, уважаеми дами и господа, че леката телесна повреда може да се изрази в избиване на зъб, но може да се изрази и в един шамар, причиняване на болка и страдание. Е, има ли някой в тая зала да ми обясни как може да се причини болка и страдание по начин и със средства, опасни за живота на мнозина?
Защо е станала тая работа? Защото механично е прехвърлена квалификация от чл. 116, но там става въпрос за убийство. Хубаво е да го има при тежката телесна повреда, донякъде е оправдано и при средната, но леката? Разбирате колко механично преписано оттук оттам, за да кажем: ние много се грижим за борбата с престъпността.
"С цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление" - не е възможно да има такава квалификация при леката, дори смятам и при средната. Ще му счупи крака, за да прикрие друго престъпление? Как ще го прикрие? Как ще го прикрие като му счупи крака?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това е първо четене.
МИХАИЛ МИКОВ: На първо четене аз много сериозно искам да покажа несъстоятелността на внесения законопроект, защото той няма никаква философия. Той има вътре едни хаотични Браунови текстове, които един на друг и с други текстове от досега действащия закон си противоречат. Така че на първо четене - а аз се надявам той да не стигне до второ четене.
"Причиняване по чл. 131 на телесна повреда с користна цел" - не е възможно, пак ви казвам, средна телесна повреда с користна цел. И тогава възниква въпросът: ако е с користна цел, каква ще е разликата, когато пък е извършено от тази организирана група и повече срещу заплащане да речем - на някой е поръчано това...
Прави се едно изменение в чл. 142, което го прави според мене доста по-несъвършен от сега действащата редакция и по-труден за правоприлагане и за реализация на наказателната отговорност. Става въпрос за противозаконно лишаване от свобода. Досега текстът е: който отвлече лице и противозаконно го лиши от свобода, се наказва и пр. ... Тоест, има признаци на състава, които са обективни и ясни. Веднъж има отвличане на това лице, втори път - затварянето му някъде, в някаква стая. Щом са налице и двете, консумиран е съставът. Сега се вкарва нещо, което и преди беше вкарвано тук, в тая зала. Тогава пак изприказвахме тия неща и министър Гоцев като че ли разбра за какво става въпрос и го оттегли.
Сега вместо да са налице и двете предпоставки, се казва: "който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода".
Уважаеми дами и господа! Най-трудно е в практиката - в следствието, в прокуратурата и съда да се доказва целта. Всеки адвокат утре от субективна страна ще твърди, че не е имало такава цел, че той го е отвлякъл с друга цел, а не с противозаконното лишаване и по този начин съставът става по-непригоден за реализация на наказателната отговорност - "от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или на организирана престъпна група".
Сега ще ви прочета каква е тази организация или група по чл. 321, за да можем да я разграничим от новата организирана престъпна група. По чл. 321а, приет през 1997 г., се говори: "който участва в ръководството на организация или група, в която чрез използване на сила или внушаване на страх" - и тогава този текст предизвика доста и присмех, и притеснение, не знам дали има поне едно дело по тоя текст вече три години, това ще е интересно да го чуем от представителите на Министерството на правосъдието - "сключва сделки или извлича облаги". Значи онази организация или група може да е с по-малко от три лица, а тази, новата, трябва да е от три лица за по-продължителен период от време и "цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на органите на държавна власт и местно самоуправление". Има да се чудят утре и следователи, и прокурори, ако се появи такова животно, по кой текст да го квалифицират. Дали това е организация или група по чл. 321 или е организирана престъпна група по новата точка, предлагана в чл. 93.
Минаваме към престъпленията, които са свързани с половата неприкосновеност. Кои са там големите проблеми, уважаеми дами и господа? Проблемът е, че има една висока обществена чувствителност към тези престъпления, на първо място.
На второ място обаче с измененията от 1999 г. в наказателния процес е предвидено за ред престъпления, каквито са блудствените действия срещу непълнолетни, сводничеството, да има съдебно споразумение. За мен даже сводничеството е може би една от най-тежките форми. Но тук интересно защо не се предвижда увеличаване на санкциите за сводничество. Възможно е да има съдебно споразумение. Ето това ние трябва да го премахнем окончателно. Но господин Лучников не поиска да постави на вниманието на комисията внесения от нас законопроект, комисията да го разгледа. Кара ни да го оттеглим. Няма да го оттеглим. Ще стои и ще настояваме за тези неща.
А сега ни се предлагат едни чисто козметични изменения. Въвежда се квалификация, ако изнасилената не е навършила 14 години и прочие. Но забележете чл. 155, ал. 5, т. 1 - става въпрос за деянието "склоняване на лице от женски пол към проституция или свождане към блудствени действия". Досега квалификацията беше "когато деянието е извършено от или чрез организирана група". Сега т. 1 става:
"1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група".
Досега беше самата група - двама, трима души, които вършат тези действия - "склоняват лица от женски пол или ги свождат към блудствени действия". Сега се маха "групата" и се въвежда "лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група". Много трудно за доказване, невъзможно е. Той ще каже: а, бе, аз сам си върша тази дейност.
Разберете, че всяка дума в наказателното право, всяка запетая, всеки съюз "и", "или" има някакво собствено значение. Променя се предишното "от" или "чрез" организирана група с "изпълнение на решение на организирана престъпна група".
За порнографията няма какво да говорим. Взет е досегашният текст, пренаредени са малко изпълнителните деяния, заменено е, да речем, "произвежда" със "създава". Иначе другите само са попренаредени. Може и да има някое ново изпълнително деяние. Аз не можах да го открия, защото много не се зачетох.
Въвежда се, разбира се, основателно вече- ето, тук има нещо, което си струва да бъде подкрепено и е в унисон с евроконвенцията - за защитата на децата - "ако за създаване на произведението е използвано дете".
Но много малко е това зърно от цялата плява, за да се подкрепи целият законопроект. Включително е въведен такъв текст, че "предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност".
Зададох въпроса в комисията, на който не получих отговор: ако става въпрос за вестници, цената на вестниците е много минимална. Ако става въпрос за отнемане на видеото на TV-1000 от Швеция, как ще извършите това по този текст?
По чл. 142, касаещ контрабандата - по-скоро квалифицираната контрабанда, защото обикновената контрабанда е административно нарушение - се въвежда един нов текст, свързан с това велико понятие за организирана престъпна група. Става въпрос за контрабанда, извършена от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решения на организирана престъпна група.
Кой е големият проблем, уважаеми дами и господа, при контрабандата? Големият проблем е, че държавата и управлението стимулират контрабандата чрез сътрудничество между митнически дейци, служители, длъжностни лица и групировки, които имат висша правителствена подкрепа. Какво се прие през 1999 г.? Прие се, че само квалифицираната контрабанда по точки 2 и 3 - само при нея - не е възможно да има споразумение. Но аз ще ви прочета по какви текстове може да се споразумяват прокурорът и адвокатът на подсъдимия относно размера на наказанието. Те могат спокойно да се споразумеят, когато "деянието е извършено от лица, които системно се занимават с такава дейност", "с използване на чужд или подправен официален документ от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническите служби".
Но има още един проблем, свързан с тази престъпност - контрабандата. Кой разследва? Преди разследваше следователят. Сега е прехвърлено на полицейско разследване и си разследват хора от Министерството на финансите. Тоест, ние тук помежду си правим това. Самият орган, чийто служители са замесени, ще изпрати други свои изложители да разследват. Ето в тази посока трябва да се правят измененията, да се ограничат тези възможности. Щом е извършено едно престъпление, което е свързано с една служба, разследването трябва да се върши от друга, независима служба, а не вътре в рамките на една и съща служба. Те си пили до вчера ракията, единият става дознател по линия на Министерството на финансите и отива да разследва колегата си, който участва в митническа контрабанда с участието на длъжностно лице в непосредствена връзка с митническата служба. Иначе този текст "по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група" нищо няма да даде.
Стигаме до подкупа. Питах министър-председателя преди 7-8 месеца: защо ние приемаме тази наказателно-правна конвенция за борба с подкупите? Даже не помня дали господин Емануил Йорданов или господин Теодосий Симеонов тук отчете като успех на правителството по дебатите за престъпността, че ние сме я били подписали. Защо не я внесете да се ратифицира, уважаеми дами и господа? Защо държите наказателната конвенция за борбата с корупцията?
Иначе тук се въвежда един текст, който има някакво място, още повече, че и в Европа, и в конвенциите на ООН упорито се коментира, че и облагата при подкупа може да бъде не само имотна. Да, това за всички е ясно, само че кой ще доказва неимотната облага, питат следователите, прокурорите и съдиите? Кой ще докаже, че уреждането на един войник да служи в по-близко до родното му място поделение е извършено именно от лицето в нарушение на служебните му задължения или това е облага?

Сами разбирате каква трудност пред приложението на този текст ще има, освен да се отчете някаква голяма загриженост в борбата с престъпността.
И накрая, тръгвам към завършване, в мотивите е казано, че този законопроект има за цел усъвършенстване на наказателноправната регламентация. Той не само че не усъвършенства наказателноправната регламентация, той я обърква още повече. Най-малкото поради тези основания, за които ви казах - създават се два вида престъпни групи, едната е организирана, а другата е ... (Неразбираема реплика от заместник-председателя Любен Корнезов.) Абе, тя е организирана по някакъв начин, тя да беше неорганизирана, щяха да ги разграничат в практиката, но и двете са някак си организирани. Въвежда се механично съединяване на наказанията при множеството престъпления, което на пръв поглед показва воля за засилване на репресията, но след като имаме другите пробиви в наказателния процес, пак ви казвам за това съдебно споразумение, то си остава едно добро пожелание.
Уважаеми дами и господа, във внесения законопроект има и неща, които просто аз не мога да си ги обясня. Не са ли четени съседните текстове на тези, които се променят? Вижте сега какво ще стане в чл. 280: "Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи..." и пр, и пр., и е предвидено в ал. 2 наказанието да е от 1 до 10 години, когато през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст. Вносителите ни предлагат сега в чл. 280 лице, ненавършило 18 г., забележете, тоест ще стане въпрос за увеличаване на защитата - не на 16, а на 18 г. - от 2 до 10 години. Но, в крайна сметка няма разграничаване между по-ниската и по-високата възраст, тоест, всички попадат в един кюп. И това не може да не доведе до някакви проблеми при правоприлагането.
В т. 5 на същия текст се въвежда пак група или организация. Алинея 3 става - от 5 до 15 г., "когато е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана група". Но това по никой начин не кореспондира с тези нови изменения. Има вътрешно противоречие между тези текстове. Трябва доста да се поработи по второ четене, ако все пак решите да приемете този законопроект.
В крайна сметка, много прокламираните мерки за борбата с престъпността в частта им поправки на Наказателния кодекс се оказват доста хаотично, набързо, накъсано, навързано и без да се съобразяват с другите текстове, без да се съобразяват с практиката, без да се съобразяват със съдебната статистика, защото се правят изменения по текстове, за които никой не знае какъв е проблемът пред правоприлагането. Тук е внесено нещо за отчитане на дейност. То може да има някакво пропагандно значение, може да има някакъв смисъл за хвърляне на прах в очите на обществото във връзка с реалните мерки за борбата с престъпността, но в никакъв случай то няма да подпомогне правораздаването, защото смятам, тук няма никакво съмнение, тук не става въпрос за работата на МВР, а става въпрос за мерките, които ние ще дадем на прокуратура, следствие и съд в тази сфера.
Това няма да реши проблемите и по тази причина аз няма да подкрепя внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Господин Миков, аз имам един конкретен въпрос, защото не съм специалист в правната област. Преди десетина дни вестниците писаха, че един баща е трябвало да плати 700 лв., за да откупи дъщеря си, която приятелят й продал на един сводник, той я препродал на друг сводник и бащата я открива в някакъв апартамент с още шест момичета, които са били готови да бъдат разпродадени някъде из публични домове в България или в чужбина. И директорът на РДВР в Плевен му казва: "Плати си сумата, защото нашата процедура е една дълга процедура и дотогава това момиче може да го има, а може и да го няма." Това ме възмути изключително много.
И аз питам: тези поправки позволяват ли това повече да не се случва в България пред страха, че включително и след такъв отговор директорът на РДВР-то ще бъде вкаран за тежка възмездителна присъда.
Иначе си говорим общи приказки. Иначе знаете ли какво, господин Миков? Навремето, за да станеш бръснар, първо си бръснал кратуна. И ако порежеш кратуната, гледат и те карат да бръснеш още една кратуна. Докато спреш да я порязваш... Сега обаче искате да приемем закони, които, на моята брада да се учат някои хора! Нека да станат майстори и тогава да правят закони. Благодаря. (Реплика от блока на СДС: "Трети път няма да ти я бръснем".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Нешев! (Народният представител Стефан Нешев разговаря високо с други народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, слушайте дупликата!
МИХАИЛ МИКОВ: Нищо не се предвижда по отношение на завишаване на санкцията за сводничество . Тя е до 3 години, което означава - от 3 месеца до 3 години по отношение на нея може да се прави съдебно споразумение. Аз очаквах да видя едно разбиране от мнозинството и от неговото правителство да завишим сериозно санкцията за сводничество. Тя не се увеличава, а си остава по основния състав до 3 години, което позволява именно на тези лица, които извличат имотни облаги, които са сърцевината, организацията на тази дейност, свързана с проституция, отвличане на лица от женски пол и предоставянето им за извършване на развратни действия с тях, да понесат някаква по-тежка санкция. Защото преди малко госпожа Русева каза, че целта е и превенция. Нищо такова! Само и там се въвежда тази измислена организирана група и нищо такова като увеличаване на санкцията.
Аз мисля, че много сериозно трябва да бъдат завишени санкциите, включително и за блудствени действия, и за сводничество, и да се премахне съдебното споразумение за тях. Всеки престъпник да знае, че държавата ще се разправя с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Юнишев има думата за изказване.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин уважаеми колеги народни представители! Иска ми се малко фактология да изнеса, свързана с почти прокурорското обвинение от страна на господин Дилков по отношение на неговия законопроект, който бил предложен да не се приеме на първо четене. Първо, всеки член на Парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е задължен да участва в работата й от първата до последната точка на дневния ред, така както е определен и той много добре знаеше, че беше включен в дневния ред за разискванията. Видно е от гласуването, че не само мнозинството е участвало в дебатите по тези законопроекти и е взело, едва ли не, еднолично решение.
Що се касае до казаното от господин Миков, свързано с неговия законопроект, то той съществуваше към момента на разискванията в Правната комисия само в деловодната обител, но не и в материалите на Народното събрание, за да бъде предмет на разглеждане. (Неразбираема реплика от място на народния представител Михаил Миков.)
Що се отнася до тази специфична материя, която сега разглеждаме, явно тя не възбужда любопитството в нашето законодателно съзнание, но все пак аз ще говоря принципно, както подобава за един законопроект на първо четене.
Но преди да дебатираме до каква степен предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс удовлетворява конкретната необходимост от такива промени днес, ми се струва, че трябва да си отговорим поне на три въпроса.
Първият от тях е: ние желаем ли като законодатели да дадем своя незабавен принос за противодействие на престъпността?

Второ. Ние, като законодатели, ще проявим ли воля да приемем безконфликтно поредното усъвършенстване на инструмента, който е необходим на съдебната власт в борбата с престъпността?
Трето. В крайна сметка, ако някой сега изхожда от позицията на всяка цена да се противодейства на усилията за законова промяна в наказателната материя, по този начин не се ли обезсмислят двудневните дебати, които протекоха във връзка със спешните мерки срещу престъпността?
Трябва да се има предвид и обстоятелството, че този законопроект не е писан "на коляно", както изтъкна господин Миков, а той е част от големия, цялостен законопроект на Наказателния кодекс, който по чисто процедурни причини ние не можем сега да разгледаме и да приемем в краткото време, което остава в мандата на това Народно събрани, при положение, че ние искаме, така или иначе, да предприемем законодателни мерки за борба с престъпността и то спешни.
За първи път в нашия Наказателния кодекс безспорно се дефинира понятието "организирана престъпност". Отделен е въпросът колко е сполучлива самата дефиниция. Но ние разискваме нови субекти на наказателното преследване, а не окончателни формулировки на текстове. За първи път се квалифицира състав на особено опасни деяния, които са предмет на организирана престъпност - незаконен трафик на хора, на оръжие, изпиране на пари, освен предвидения досега само трафик на наркотици. За първи път са включени квалифицирани състави за случаи, когато се извършват престъпления от лица, на които организирана престъпна група поръчва убийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, склоняване към проституция, кражба, грабеж, контрабанда, палеж, взривявания, трафик на хора, порнографски действия. За първи път се създава уредба за наказване за порнографска дейност, включително и на тази, свързана с използването на деца, криминализира се и държането на детска порнография. Предлаганото за първи път незначително изменение в раздел четвърти - "Подкуп", с отпадането на термина "имотен" в чл. 301, 303 и 304 се разширява диапазонът на получената или дадена облага за извършване или неизвършване на определена дейност. В случая визирането и на услугите с неимуществен характер, като предмет на престъплението "подкуп", прави тази наказателна материя по-европейска, защото тя е пряко насочена към изпълнение на задълженията ни по Конвенцията на организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
Именно ратифицирането на тази конвенция, съгласно Решение № 7 на Конституционния съд от 1992 г., създава задължения за промяна на законодателството, което, странно защо, нито правителството на Беров, нито на Жан Виденов бяха извършили в предходните години.
В крайна сметка основните състави в предлаганите допълнения са отражение на изискванията на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и те съответстват на препоръките на Европейската комисия, чието съобразяване ще се отрази благоприятно върху преговорите по глава Правосъдие и Вътрешни работи, които ни предстоят, с оглед влизането ни в Европейския съюз.
В случая обаче трябва да се подчертае обстоятелството, че за разлика от безхаберните правителства на Беров и Виденов, цитираната конвенция на ООН е подписана от правителството ни през м. декември 2000 г. и предстои скорошното й ратифициране. И тези законодателни мерки са функция именно от нея.
Следователно, естествено възниква въпросът: нима този законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс няма да бъде една разумна причина за консолидация на законодателните усилия на всички народни представители в интерес на обществената потребност?
Мисля, че сме изправени пред предизвикателството да направим още една стъпка към намаляване на неоправдателните причини от страна на отговорни институции, че в законовата ни материя има празноти, които не позволяват ефективно правораздаване.
Ето защо ми се струва, че сега трябва да подкрепим този законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ще използвам възможността да направя реплика на господин Юнишев, за да не се изказвам специално. Защото не съм юрист, не съм специалист в тази област, обаче зная, че в нашия Наказателен кодекс има една голяма празнота, която не се запълва от предложените поправки. Това е, че липсва дефиниция на това какво е финансово престъпление.
След като миналата година ние казвахме колко се лежи в затвора за финансово престъпление, все пак трябва да го дефинираме. Особено от гледна точка на тези безконечни дела, които се водят и които изглежда няма никога да свършат. Защото, да кажем, съдят едни банкери не за това, че са взели подкуп или нещо друго, което сигурно не могат да докажат, а съдят за това един банкер, че е раздал кредит, което му е работа. Все едно да съдите един продавач на кока-кола, че е продал кока-кола и онзи не му е платил, вместо да съдите този, дето не му е платил и ако е продал портокали, да го съдите защо е продал портокали.
Така че, господин Юнишев, свържете се с групата, която пише поправките в Наказателния кодекс. Аз говорих и със Златка Русева. И мисля, че между двете четения трябва да се изпише някъде в Наказателния кодекс, ако може в повече текстове, да се дефинира какво е това финансово престъпление. Защото засега има наказание, а не се знае какво е. Нарушава, примерно, министърът на финансите финансовата дисциплина - това е ли финансово престъпление? Може ли министърът на финансите, когато раздава повече пари, отколкото са му гласувани, да влезе в затвора за това свое деяние? И ако влезе в затвора, наистина, ако има такава санкция, естествено оттук нататък, не със задна дата, той ще се мъчи да се разполага в рамките на това, което му е гласувано в Народното събрание, а не да си харчи наляво и надясно, както си иска пари.
Ето, това ми е кратката реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Юнишев! На първо място трябва да посоча, че представителите на мнозинството не желаеха консенсус по този въпрос. Ако те желаеха консенсус, щяха да бъдат обсъдени всички законопроекти и да се отсее зърното от плявата, и да се допусне, че има и други народни представители, освен от мнозинството и от правителството, които с нещо могат да допринесат.
По този циничен начин да ми предлагате да си оттегля законопроекта или да се гледа той на 17 май в комисия, ами каква конструктивност търсите и защо демонстрирате въобще и търсите общо съгласие? Ваша си е тази борба и ваши са си резултатите, а тя и престъпността си е ваша.
Тук вие пак ми говорите за Беров, за Виденов и за пр., и за конвенции, които е ратифицирало правителството. Но аз пак ви казвам: а отговорете ми вие защо не ратифицирате Наказателната конвенция за борба с корупцията? Една година вече е подписана. Питах министър-председателя - не ще да я ратифицира. Защото има текстове в нея, които имат и пряко действие. Някого изглежда го е страх!
Така че, недейте с такива чисто политически аргументи - ние желаем като законодатели - бързо. Абе желаем, ама то не е само въпрос на желание, цялата работа понякога е въпрос на можене и въпрос на разумни решения.
Били сте взели директно тези текстове от проекта за нов Наказателен кодекс. Ами със същия ефект можехте да препишете от проекта на някой американски щат или от някой ... и пак щеше да има лош резултат. Не може, Наказателният кодекс е система и когато взимаш едно нещо от някъде... А пък, като ги гледам текстовете, ако и този проект, който по процедурни причини, както вие казахте, не сте внесли, то по-добре е за българското законодателство, че не сте го внесли досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За трета реплика има думата господин Георги Дилков-Лорда.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Тъй като господин Юнишев е бил съдия, доколкото ми е известно, а нарече моето изказване или обвинение "прокурорско", аз ще Ви припомня, господин Юнишев, че точно този ден, както в много други случаи съм правил, аз отказвам понякога да гласувам въобще в комисията. Защото в комисията най-вече лично от ваша страна има определен диктат по налагане на един-единствен от няколкото внесени законопроекти. Повтарям, съгласно Конституцията, всеки народен представител има право на законодателна инициатива.
Вие тогава, дебатирахме около два часа по законопроекта за изборите, който, не се съмнявам, отново ще бъде върнат от президента, защото това е едно недоносче, вие нарекохте вашия законопроект, цитирам - "фундаментален закон". Няма какво да обсъждаме останалите 4-5 закона, дайте да обсъдим само фундаменталния закон.
И аз тогава ги репликирах, че той е и с математическа точност, защото беше подготвен от един небезизвестен математик. Подписан, разбира се, от група народни представители. Ето това е причината, поради която аз напуснах. По този начин вие приехте и Закона за изменение на Закона за съдебната власт, Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за чужденците, така наречения Тълкувателен закон, за който и сега има конституционно дело. Ето това са браковете на комисията. И тези бракове, за съжаление, се пренасят директно в пленарна зала, където се прави това, което става в комисията.
Аз дълбоко уважавам председателстващия в момента, но не случайно председателят на парламента напомня: "по проектозакона на Георги Дилков-Лорда, който комисията отхвърля". Кой от вас тогава ще го подкрепи? Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков-Лорда.
За дуплика има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Дилков, Вашите предложения бих могъл да ги нарека кратки като една поетична строфа, съобразно онзи масив от текстове, които ни предлагаше Министерският съвет. Така че Вашата законодателна инициатива можете да си упражните между първо и второ четене, просто като направите предложения, които ще бъдат обсъдени допълнителни.
Що се отнася до казаното от господин Миков, то по-скоро беше възможност за още едно 3-минутно негово изложение, свързано с текстовете, които той не обича, и онзи, който е предложил той самият. Така или иначе една тъга по него, че не беше разискван в комисията.
По същия начин и на него предлагам да направи предложенията си между първо и второ четене.
Що се отнася до казаното от господин Димитров, да, ако не се лъжа в общата част на НК има състави за криминализиране на престъпления срещу кредитната система и т.н.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): В особената част.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Да, в особената част, пардон.
Така че нищо не ни пречи ние, даже с Вашата лична помощ като финансов специалист, да направим една дефиниция за финансово престъпление, както Вие казахте, ако не се лъжа, да го направим като предложение между първо и второ четене с волята, разбира се, и на всички страни в комисията, и да го включим в материята на сегашния законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Мисля, че чисто технологично няма пречки за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да взема становище по две изказвания, които направо ме смутиха.
Господин Дилков призна, че не е бил в залата, където се разглеждаше неговият законопроект, когато той е поставен на разискване. Какво ме интересува мен по какви причини той не е бил в залата? Законопроектът беше поставен в дневния ред, предстоеше неговото разглеждане, той не благоволи да го защити. И ние с тези мотиви го отхвърлихме, защото за мен той съдържа една неточност. Друго е, ако някой с цел да възбужда национална или расова ненавист умишлено, обидно насочва сведенията към народността на извършилия престъплението. Но ето, господин Местан настояваше на всяка цена всеки да определи своя етнически произход дори при преброяването. Ами, тогава, ако един журналист, репортирайки за някакво престъпление, каже: еди-кой си, еди-какъв си, толкова годишен, с такова образование, такъв по народност - какво злепоставящо има тук? Ако някои хора се почувстват повече в графата на престъпниците, в края на краищата това си е техен проблем.
Ние не приехме законопроекта, защото той не беше изяснен именно в това отношение. Всяко ли споменаване на националността на извършилия престъплението представлява наказуемо деяние или само някои случаи и кои? Това трябваше да бъде обяснено. Ако господин Дилков беше останал при разискването на този въпрос, сигурно той щеше да бъде изяснен.
Много ме учудва обаче поведението на младия колега Миков, който аз лично уважавам, който отново злоупотребява и не само в залата, а и пред журналистите по отношение на неговия законопроект. Ние бяхме поставили на разисквания, както сме задължени по правилника, всички законопроекти, представени до разглеждането на законопроектите. Какво направи господин Миков? Дойде в залата и заяви: "Ама, аз съм внесъл законопроекта". Е, какво като си казал, че си внесъл законопроект? Ако беше донесъл копие от този законопроект с щемпел на Народното събрание, че е депозиран преди разглеждането, дори ако беше почнало заседанието на комисията, ние щяхме да го разгледаме. Той обаче не направи такова нещо, а само заяви, че е внесъл законопроект и иска да се разгледа. Е, какво да разгледаме, като ние нямаме този законопроект.
Много се злоупотребява и с това, че ние сме настоявали да се приеме като база един законопроект, а всички останали предложения да се направят като предложения за него на второ гласуване. С какво се намалява законодателната инициатива на народните представители и с какво се ограничават техните права, щом като на тях се дава пълна възможност да направят своите предложения, които да бъдат разгледани при оформяне на окончателното становище на комисията по тях? Чисто и просто това ме навежда на мисълта, че господин Миков и някои други хора като него, не желаят да съдействат да се създаде един действащ закон, чисто и просто искат да се разтака и да се протака приемането на такъв закон. Защото, ако той наистина добросъвестно искаше да помогне за създаването на един действащ закон против престъпността, той щеше да направи своите предложения. Вместо да говори тези широки финипигии против закона, по които много може да се спори по същество, но не му е времето да го правим. И тогава ние щяхме с негово съдействие да направим един приемлив и най-важното действащ законопроект. Като не прави това, той показа, че няма желание наистина да се създаде едно сериозно законодателство срещу престъпността.
В това отношение аз го уверявам и сега, че ако той направи в срока за предложения след приемането на закона на първо гласуване, всички негови предложения ще бъдат обсъдени най-внимателно в негово присъствие, така че никакви негови права няма да бъдат нарушени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Лучников, понеже донякъде съм лично засегнат от Вашето изказване, трябва да Ви уверя, първо, че в комисията аз имах внесените с номера законопроекти и ви прочетох входящите номера. И Вие ми предложихте да ги оттегля и за второ четене... Но за друго иде реч.
Нито господин Юнишев, нито Вие, нито който и да е в тази зала, нито председателят може да дава възможности на народните представители за първо или за второ четене. Те си ги имат по Конституция. И това не са възможности, които вие, мнозинството, ни давате, са наши конституционни права, които ние ще упражняваме точно така, както смятаме, че е добре за нашите избиратели и за гражданите на републиката.
Аз не бих искал да се спирам подробно на това, че не искам да работя. Фактът, че направих изказване 25 минути...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И шест.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, в които правя подробен анализ на голяма част от някои такива несъвършенства - само и само, защото сме в парламента казвам "несъвършенства", иначе бих употребил друга дума - че, примерно, прекарването през граница на лица до 16 години е по-леко наказуемо от лице до 18 ч. с новия чл. 280а. Ето такива нещо.
Фактът, че правя това изказване, за да могат да се поправят за второ четене, показва, че ние работим. Не работят тези, които е трябвало да работят и да внесат наистина обещаните от правителството мерки. Няма ги тях.
А дали ние ще си упражняване правата за първо или за второ четене, това е наш конституционен и личен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Втора реплика от господин Георги Дилков-Лорда.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Лучников, аз съм обезпокоен от това, което казахте, защото миналата година точно Вие бяхте единственият човек, доколкото си спомням, аз един път дори Ви подкрепих от принципни позиции за това, че искахте лишаване от свобода за журналист, който е нанесъл клевета. Тогава обаче ставаше въпрос наистина, че журналистите пишеха много и за такива като мен и Вас, пишеха за прокурори...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И аз го подкрепих.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Да, и ти го подкрепи тогава. Благодаря ти.
Така че сега вече, тълкувайки моя текст, по принцип ние посочихме като примери някои публикации и то само в два ежедневника, но моля Ви като юрист да прочетете внимателно текста: "който чрез слово или печат подчертава националната, расова, етническа принадлежност и т.н. на правонарушителя", т.е. на неосъден човек, на един заподозрян. Това имахме предвид ние и предвиждаме само глоба. А в мотивите наистина се посочва, че журналистите или главните редактори могат извън контекста да посочат националната или етническа принадлежност на съответния извършител. Това е разликата.
А за другото аз съм съвсем откровен човек и ще Ви кажа, че от първия ден на парламента в комисията Вие не създавате необходимия ред като законодателен орган, т.е. като законодателна комисия, за да се спазва наистина Конституцията. Ще Ви посоча само един пример. Година и половина Вие държите моето проекторешение, въпреки че това е в нарушение на закона и на правилника за вътрешния ред, който е със силата на закон, докато вкарахте текста за отпадане на смъртното наказание въобще от Наказателния кодекс.
Сега дори Ваши колеги подкрепят необходимостта от въвеждането на смъртното наказание. Сега не може да стане това. Ето, това е подходът в комисията. Това имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков-Лорда.
За дуплика - господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа Миков и Дилков! Всеки народен представител има право да внесе законопроект. Но никоя комисия нито пленарната зала са длъжни да приемат този законопроект.
Аз съвсем благосклонно и с желание да уважа вашите предложения ви давам възможност да ги оттеглите, за да не бъдат отхвърлени от комисията. Защото ако бъдат отхвърлени от комисията, вероятно ще бъдат отхвърлени от пленарната зала и вие ще останете без възможност да ги защищавате. Това важи, разбира се, и за господин Дилков.
Колкото за смъртното наказание, господа, аз смятам, че вие трябва да се засрамите от вашите предложения. Наскоро един международен трибунал осъди на доживотен затвор лице, което беше взривило един самолет, при което загинаха 250 души, между които и деца. И цялата световна общественост прие с удовлетворение тази присъда, защото времето на кръвожадната мъст, господин Дилков, премина и ние не трябва да възпитаваме нашия народ в кръвожадност, а трябва да го възпитаваме в хуманност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Един момент, ще Ви дам думата (обръща се към Михаил Миков), но преди това едно обяснение по един излишен спор в залата.
Господин Миков внесе законопроекта си на 15 февруари след обяд. Същият следобед имаше заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): В правилника какво пише?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В правилника пише, че в тридневен срок председателят разпределя постъпилите законопроекти. Господин Соколов отсъстваше. На другия ден, на 16 февруари сутринта аз разпределих Вашия законопроект на комисията на господин Лучников. Така че на 15-и, по времето, когато е заседавала Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, законопроектът не е бил разпределен на тази комисия и те не са имали основание и право съгласно нашия правилник да се занимават с тези законопроекти. Това е коректното обяснение на случая и излишно е, според мен, да се представя по някакъв друг начин.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това ли е коректното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Аз малко съм афектиран от тези реплики, които се правят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата, господин Миков!
АХМЕД ЮСЕИН: ... и не съм съгласен с господин Лучников затова, защото Вие, господин Лучников, и Вашата комисия отхвърлихте Закона за гражданската регистрация. Залата я прие. Мина на първо четене. Ние всяка седмица настояваме, четем декларации, Вашата комисия не я разглежда.
Господин Дилков не е бил там, можело е и да го отложите, така сте решили. Без негово присъствие - прекарали сте го. Но тези неща, които предлагат господин Дилков и другият колега - Цветелин Кънчев, дадоха своето отражение в печата. Откакто се направи това предложение, мисля, че и вие следите пресата, тези неща спряха. Но обидно е. Разберете, в България не всички са престъпници. Ромите, циганите - кой както мисли за себе си, така се изразява. Не са виновни всички. Ако има един контингент от 5%, от 10%, не може да се каже и да се втълпява на останалата част от българското население, че, видите ли, ромите са такива, турците са такива и т.н. Друг е въпросът, че няма целенасочена политика в това отношение.
Сега ще ви дам един пример. Едно дете българче и едно турче тръгват на училище. От детската градина са другарчета, играят заедно и т.н. Между тях дружбата е много хубава, сладка, ходят си на гости и т.н. Идват в шести, в седми клас и започва история на България. Тези деца седят на един чин заедно.
Ние не трябва да отричаме историята на България, но някои факти в тази история трябва да се видят. Някои неща, както германският ботуш нагази Франция, трябва да се види и френската история и някои неща трябва да се оправят.
Аз сега съм разтревожен от това, което става тук, т.е., че обществото и журналистите разбраха за какво става реч, но ние, изглежда, не можем да го разберем.
По-миналата година по Българското национално радио се съобщава: автобус с 40 берачки на череши тръгнали да берат череши в Петрич. Станала катастрофа, има три жертви. И за успокоение на българската общественост казват: в автобуса са пътували циганки. Това ли е националната медия?
Или: "турчин заклал еди-кой си". Ами, я си представете, ние имаме сънародници, които живеят в Молдова и в Западните покрайнини! Ами, ако към тях така процедира и тяхната преса, как ще се чувстват тези хора?

Иначе по Конституция имаме всякакви права, които са равни. Аз казвам, че беднотията, немотията, ниският образователен ценз... Вярно е, че в тези етнически общности контингентът на престъпниците е голям. Но не можем да обвиняваме цялата общност с големи заглавия във вестниците. А това, вярвайте ми, вреди на страната ни. Вреди, защото тази топлота, която трябва да има между гражданите в нашата страна, даже в едно обикновено кафене като седнат да си говорят приятели и видят това... Аз скоро имах срещи в Ракитово с ромската общност. Те казват: "Стига, бе, ние в тази махала всички ли сме крадци, всички ли сме убийци?"
Аз не съм компетентен, не съм юрист, но съм съгласен с предложенията, направени от господин Дилков. Може санкцията да не е толкова голяма, но просто да има нещо, което да предотврати тези големи заглавия във вестниците, с които да се насажда етническо напрежение вътре в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
За първа реплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Юсеин, трябва да Ви кажа, че ние не сме отхвърлили Закона за гражданската регистрация. Това е лъжа. Ние не сме го отхвърлили. Ние го поставихме за разглеждане за миналия четвъртък и за да се избегнат някои неточности във формулировката, препоръчахме да се разгледа още веднъж. Аз ги помолих това да стане в моя кабинет в сряда преди заседанието. Отидох в сряда, но дойде само представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и никой друг. При това положение ние отложихме разглеждането на законопроекта от миналия четвъртък за днес, защото нямахме достатъчно данни. Днес комисията ще го разгледа. За да се гарантира пълна безпристрастност, когато се разглежда този въпрос, аз ще се оттегля от председателското място, за да може ръководството да протече напълно обективно.
Колкото до предложението на господин Дилков, аз казах и потвърждавам, но Вие изглежда не сте обърнали внимание, нямам нищо против да има санкция тогава, когато предумишлено, съзнателно са съобщавани имената на престъпника с цел злепоставяне на неговия етнос. Но, ако само се съобщи, без да има такъв умисъл, без да има желание за злепоставяне, аз не виждам защо трябва да се ограничава свободата на информация. А в края на краищата, ако някой етнос натрупа върху себе си много такава информация, защо не попитате тях защо не престанат да извършват престъпления? Недейте спряга това, че те били социално слаби, те били бедни, те били не знам си какво. Те извършват изнасилвания. Това не става от социална слабост. Те извършват кражби на кабели, с които създават обществена опасност. С кабели човек не се нахранва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За втора реплика има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин Юсеин, понеже Вие казахте за Западните покрайнини, аз в изказването си посочих дори и българския македонски край. Искам да Ви уверя, че точно това съм имал предвид. В Америка, във Франция, в Германия никъде не се говори, току-що разговарях и с Елена Поптодорова... То затова е уникално. В Германия има много турци. И не зная каква санкция се предвижда, ако там излязат подобни заглавия. Затова Ви правя реплика дотолкова, доколкото аз съм се съобразил с това, което изтъкнахте Вие. Само прочитам две от заглавията: "Циганите - заплаха за националната сигурност!". Тук дори няма конкретен извършител, но става въпрос за престъпление по глава първа от Наказателния кодекс. Извинявайте, една цяла етническа група, немалка, се използва като заглавие във вестника. Или "Циганска банда поруга турски гробища". Затова става въпрос, господин председател. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря.
За трета реплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Аз съм последният човек, който е за насаждане на расови вражди и етнически конфликти. Спомнете си, че ние преди известно време трябваше да гласуваме освобождаване на имунитета ни срещу наказателно преследване, включително когато се проповядва расова омраза. Защото там наказанието е също 5 години. Спомнете си, че 119 души подкрепиха това да нямаме имунитет срещу насаждане на расова омраза. Между другото, ние, народните представители, имаме имунитет.
Но аз искам да ви кажа, че през 1993 г. бях член на българска парламентарна делегация във връзка с намеренията на немското правителство да бъдат екстрадирани от страната пребиваващи там българи-емигранти, които в 90 на сто от състава си бяха от ромски произход. В техните вестници пишеше: "Българи обират супермаркет и изнасилват старица". Действително не пишеше "роми", но те не се притесниха от това да споменат, че извършителите на този акт са българи.
Аз се солидаризирам с тезата на господин Лучников, че когато има преднамереност на етническо злепоставяне, тогава трябва да се търсят санкции от закона. Но когато има съобщаване на суха, обективна информация, която отговаря на истината и с което не се цели някаква антипропаганда срещу определен етнос, тогава не виждам защо трябва поголовно да се въвежда такова санкциониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, може би не бях разбран добре. Аз не съм против да се пише името на гражданина. Даже има тенденция да се пише, че българин е направил еди-какво си в Италия. Трябва да се пише: "Еди-кой си български гражданин". Мисля, че това е най-разумният ход. Защото се натрупа една енергия, разберете ме правилно. И затова може би господин Лучников не ме е разбрал. Аз целя точно това. Знам и съм убеден, че тези, които са от този контингент, знам, че и Вие така мислите специално за тези педофили и за тези, които вършат други тежки престъпления, няма значение дали са турци, дали са българи, ние имаме особено мнение към тях. Но веднъж премахнахме смъртното наказание.
Господин Дилков, аз съм "за". Трябва да ме разберете правилно. Но санкциите са много големи. Примерно, журналист от Хасково праща една информация, а тук ръководството на вестника, за да върви пресата, излиза с тенденциозни, гръмки заглавия. Журналистът може би няма вина за това. И санкциите са много големи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Убеден съм, че всички в тази зала желаем да пречупим гръбнака на тази връхлитаща ни престъпност. Всички сме против престъпността и мисля не само на думи. Убеден съм в това. Убеден съм даже, че и вносителите целят някак си подобряване на борбата срещу престъпността с този законопроект, а и със следващия.
Все пак е интересно, миналата седмица, когато тук камерите пряко предаваха, светлината беше двойно по-голяма отколкото сега, залата беше пълна, всички налитаха на микрофоните, а сега, когато се разискват действително мерките срещу престъпността, виждаме полупразната зала на парламента. Но това само го вметвам.
Да, всички сме срещу престъпността, но въпросът е дали реално правим нещо в тази битка срещу нея. Защото, както си спомням, Хайтов в "Дивите разкази" казваше: едно е да искаш, друго е да знаеш, трето и четвърто да го направиш. Та цялата работа е до направянето, и сега с този законопроект.
Изслушах внимателно господин Лучников, който каза, цитирам го: "Ние трябва да приемем този действащ закон." Дали обаче този проект, който ни се предлага, е действащ закон? Това го чувам точно за четиринадесети път в този парламент. Тринадесет пъти ние тук, в тази зала, сме променяли Наказателния кодекс. Тринадесет пъти! Това е четиринадесети. Всяка година по пет пъти меним Наказателния кодекс и все казваме, че е действащ, за да го направим по-действащ и по-действащ. Разберете колеги, тези, които поне са се занимавали пряко с правораздаване.
Тази постоянна промяна на Наказателния кодекс, а и на НПК, всъщност спира или става пречка в борбата срещу престъпността спрямо тези хора като съдии, прокурори и следователи, които трябва да прилагат правните норми. Проблемът не е толкова в правните норми, а в прилагането им. И когато ние ги меним постоянно, през два-три месеца, по този начин ние практически подпомагаме определени престъпници да се измъкват. Аз не казвам, че само Наказателният кодекс ще ни реши въпроса. Но разбира се, че Наказателният кодекс е едно от основните средства, юридически средства в борбата срещу престъпността.
За мен предлаганият законопроект отново, 14-о изменение - говоря само за тези три години и половина - е едно полугодно средство за борба срещу престъпността. Това просто дава само една имитация, че, видите ли, парламентът прави нещо.
Господин Миков се спря много подробно на несъвършенствата на този законопроект, но аз ще ви обърна внимание само на един факт - убийството, най-тежкото престъпление. И сега има чл. 116, тъй наречените квалифицирани състави на убийство, където се предвиждат и най-тежките наказания "доживотен затвор" даже "доживотен затвор и без право на помилване".
С чл. 93 се въвежда една т. 20, за което тук се говори, за организирана престъпна група. И във връзка с убийството се дава нов квалифициран състав, обърнете внимание, това е на стр. 2, т. 10 - когато това убийство е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Човек като го прочете така - много добре. Бих казал: "Браво!", само че не на юридически език. Това са тъй наречените поръчкови убийства. За съжаление, в последните десет години станахме свидетели и на поръчкови убийства. Много трудни за разкриване. Даже не си спомням досега има ли разкрито поръчково убийство. Много тежко престъпление! И се създава впечатление, че с въвеждането на този текст едва ли не започваме да водим борба срещу поръчковите убийства. Но това не е така.
И сегашният чл. 116, ал. 1, т. 9, обърнете внимание, където също казва да се предвидят най-тежките санкции - че за всяко убийство, което е извършено пре-ду-миш-ле-но, наказанието е "доживотен затвор", включително и "без право на помилване". Има ли поръчково убийство, което да не е предумишлено? Ами, няма. Тук за юристите е ясно какво значи "предумишлено" - да се вземе решение за убийство преди да възникне прекият умисъл за извършването на това деяние. Следователно, ние въвеждаме едни мъртви текстове, които по-скоро ще затруднят правораздавателните органи, отколкото да ги подпомогнат. Няма никаква пречка, ако едно лице е извършило убийство - предумишлено или непредумишлено, по хулигански подбуди или някакви други критерии, да бъде съдено и най-тежко наказано за деянието. Въпросът е до приложението му, до залавянето му и оттук съдебната система да заработи.
И за мен проблемът не е в тези текстове, които ни се предлагат. Те по-скоро ще създадат по-големи проблеми на правораздаващите органи. А до взаимодействието на изпълнителната власт, имам предвид основно органите на МВР, и трите съставни части на съдебната власт - там ни куца. И нека да не променяме законите само, за да доказваме, че правим нещо в този парламент.
Затова, лично поне аз, а чух и нашата парламентарна група, ще се въздържим от законопроекта. Не че сме "против" нови норми, които създават реални възможности за борба, а че този законопроект не дава тази възможност. По-скоро би затруднил и объркал правораздаването, отколкото да му помогне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване по реда на постъпването.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-17, внесен от Георги Димитров Дилков и Цветелин Цанов Кънчев.
Гласували 117 народни представители: за 12, против 63, въздържали се 42.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 102-01-5, внесен от Министерския съвет.
Гласували 144 народни представители: за 103, против 6, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Янаки Стоилов да изнесе становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 102-01-6, внесен от Министерския съвет, и № 154-01-23, внесен от Юрий Юнишев, Иван Димов, Димитър Абаджиев, Нансен Бехар и Евгени Димитров

На редовно заседание, проведено на 15 февруари 2001 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 102-01-6, внесен от Министерския съвет, и № 154-01-23, внесен от Юрий Юнишев, Иван Димов, Димитър Абаджиев, Нансен Бехар и Евгени Димитров.
На заседанието присъстваха народни представители и господин Димитър Тончев - заместник-министър на правосъдието, господин Никола Манев от Върховна касационна прокуратура и господин Гроздан Илиев от Върховния касационен съд.
Председателят на комисията господин Светослав Лучников обясни, че предложението на Министерския съвет е направено в изпълнение на решението на Народното събрание, което задължава правителството да внесе законодателни предложения за засилване борбата срещу престъпността. При това положение съществуват две възможности - да се приемат двата предложени законопроекта, което означава, че трябва да се създаде един обобщен законопроект, който да се разгледа отново в комисията и в пленарната зала. По него да се направят нови предложения и те отново да бъдат предложени в пленарната зала. Този път е много дълъг и е несъвместим с бързото приемане на законодателни мерки срещу престъпността.
Другата възможност е да се приемат по принцип двата внесени законопроекта, а народните представители вносители да го оттеглят и да направят своите предложения по законопроекта на Министерския съвет, който комисията ще препоръча на народните представители да приемат като основен.
От името на вносителите на законопроект № 154-01-23 народният представител Юрий Юнишев го оттегли.
Господин Тончев, заместник-министър на правосъдието, защити внесения от Министерския съвет законопроект. Той обясни, че предлаганите изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс имат за цел да ускорят наказателното преследване при спазване на основните принципи на наказателния процес и баланса между гаранциите за защитата на правата на гражданите, от една страна, и бързината и ефективността на реализиране на наказателната отговорност - от друга.
Премахват се пречките за движение на наказателния процес по дела, по които част от извършителите не са били разкрити. Осуетява се възможността за движение на делото при злоупотреба с правото на защитника да присъства при всички следствени действия. Повишава се ефикасността на прилаганите мерки за неотклонение с оглед ограничаване на възможностите осъдени лица и лица, спрямо които има незавършени наказателни производства за тежки престъпления, да осуетяват наказателното преследване. Ускорява се процедурата по призоваването. Намалява се възможността за протакане на процеса чрез произволно връщане на делото за ново разследване.
След станалите разисквания комисията реши с 8 гласа "за" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 102-01-6, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
От името на вносителите има думата заместник-министър Златка Русева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В току-що прочетеното пред вас становище на комисията в най-общи линии са очертани основните принципи по отношение на измененията, които се предлагат със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Основното, което ни е водило при промяната на предложените текстове от Кодекса, е преди всичко засилване на ефективността и ускоряване на наказателното преследване. Разбира се, трябваше да спазваме и точния баланс, за да не се накърни, от една страна, стремежът за ускоряване на процеса, да не се накърнят и законните права, които трябва да бъдат осигурени на участниците в процеса. Тези изменения са насочени по отношение на това да се премахнат пречките за движение по наказателно производство по дела, по които част от извършителите не са разкрити. По-нататък се развиват и хипотези за отвод на съдиите и съдебни заседатели, когато са участвали при постановяване на определения по чл. 152 и 152б от Наказателно-процесуалния кодекс, защото в тази хипотеза не винаги се обсъждат доказателствата и фактическата обстановка по същество.
Във връзка с акцентиране на особената опасност, която представляват престъпления, свързани с взривявания - това е по чл. 333 от Наказателния кодекс - е предложена промяна на подсъдността, като тези дела се гледат от окръжния съд като първа инстанция, което още един път показва нашия стремеж те да бъдат оставени на едно по-високо ниво, каквото е съставът на окръжния съд.
С предложените изменения има един стремеж да се намалят, ако не да се изключат напълно, аз не съм убедена, че това може да стане напълно, но доколкото може в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс, да се намалят случаите на злоупотреба, на отлагане на следствени действия, на отлагане във времето, на продължаване във времето тогава, когато се използва правото на защита, тоест да се злоупотребява с правото на защита, с каквото колегите, които се занимават с правоприлагането, с правораздаването, за съжаление често се срещат. Тук се предлагат едни изменения, свързани с предварителното уведомяване на защитника за извършване на определено следствено действие и затова при тази хипотеза, ако той не се яви, то може да бъде извършено, като, разбира се, се изключват и определени такива, които са от изключително значение за правото на защита, да не се извършват те при отсъствието на защитата.
Особено сме се стремили да насочим вниманието ви със законопроекта във връзка с мерките, които се предприемат - първо, мярката за неотклонение подписка, срещу която имаше доста възражения, че тя едва ли не няма съдържание в сегашния си вид и е доста формална. Затова се предлага в нейното съдържание да настъпят изменения във връзка със задължението на лицата, спрямо които тя е наложена, да се разписват в определен ден от седмицата в съответните полицейски управления, за да може тези полицейски органи да имат непрекъснато една информираност, да разполагат с нея къде в момента се намират тези лица, спрямо които е наложена тази мярка.
Особено е акцентирано върху предложението за ефикасността на процедурата по прилагане мярка за неотклонение задържане под стража, когато се отнася за осъждани лица или за лица, спрямо които има незавършени наказателни производства за тежки престъпления с цел да не се осуети наказателното преследване.
В чл. 153 се предлага да се разшири обхватът и контролът върху изпълнението на мерките за неотклонение във връзка с обстоятелството, че неизпълнението води до изменение на мярката за неотклонение в по-тежка.
С предложения законопроект има и предложения за изменения, свързани с възможността за връчване на призовки, съобщения, книжа чрез защитните и поверениците на страните при изрично съгласие от тях. Това е пак в посока ефективността и ускоряването на процедурата в наказателното производство.
Също така се въвеждат и срокове, което е много важно, за контрол върху срочността на разследването и се очертават изискванията към акта на следователя, с който се иска продължаване на срока. Въвежда се и срок за изготвяне на искането на следователя. С това се цели един засилен и ефикасен контрол върху срочността на разследването и действията на следователя във връзка с исканията за продължаването му.
Също така се прецизират и се внася яснота във формулирането на възможни хипотези за прекратяване на съдебното производство от съдия-докладчик в съдебното заседание. Това са в текстовете на чл. 246 и 287 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В основни линии това е, което предлага Министерският съвет като законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който моля да подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Русева.
Утре ще продължим с разискванията.
Съобщения за парламентарен контрол на 23 февруари 2001 г., петък:
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на две питания от народните представители Кръстьо Трендафилов, Янаки Стоилов, Георги Михайлов, Георги Пирински и Руси Статков.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стоян Райчевски и Петър Димитров.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Дора Янкова, Руси Статков, Валентин Христов, Димо Петров и Петър Димитров.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Велко Вълканов и Кънчо Марангозов, Анелия Тошкова - два въпроса, и Панайот Ляков и на две питания от народните представители Кънчо Марангозов и Дора Янкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Меглена Плугчиева, Иван Бойков - два въпроса, Петър Башикаров и Меглена Плугчиева и на питане от народния представител Ангел Малинов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Панайот Ляков, Стоян Райчевски и Николай Згурев и на седем питания от народните представители Свилен Димитров, Лъчезар Тошев, Руси Статков, Анелия Тошкова, Ангел Малинов, Юрий Юнишев и Атанас Папаризов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Калчо Чукаров, Иван Сунгарски, Стоян Райчевски и на две питания от народните представители Донка Дончева и Анелия Тошкова.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов, Жорж Ганчев, Свилен Димитров и Георги Дилков и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на питане от народния представител Валентин Симов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на два актуални въпроса от народните представители Илия Баташки и Янаки Стоилов и на три питания от народните представители Руси Статков, Лъчезар Тошев и Ангел Такев.
Министърът на земеделието и горите Вeнцислав Върбанов на два актуални въпроса от народните представители Елена Поптодорова и Златко Златев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Надежда Михайлова.
И едно съобщение:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа отлага обявеното за днес, 22 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. заседание за сряда, 28 февруари, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Калчо Чукаров