Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Виктория Василева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Централна избирателна комисия, решение N 273, София, 21 май 1997 г.
"На 21 май 1997 г. Народното събрание на Република България избра министър-председател и членовете на Министерския съвет. Между тях има и народни представители.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове за времето, през което те изпълняват функциите на министри, се заместват от следващите в избирателните листи кандидати.
На основание чл. 96, ал. 2 от същия закон, Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:

Обявява за избрани кандидатите за народни представители, както следва:
1. ПЛАМЕН ФРАНЧЕШКОВ МИНЕВ от 4. многомандатен избирателен район Велико Търново, коалиция Обединени демократични сили, СДС, Демократическа партия, БЗНС, БСДП на мястото на Надежда Николова Михайлова;
2. ЦВЕТАН ИВАНОВ ДИМИТРОВ от 4. многомандатен избирателен район Велико Търново, коалиция Обединени демократични сили на мястото на Веселин Методиев Петров;
3. ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ от 12. многомандатен избирателен район Монтана, коалиция ОДС, на мястото на Валентин Илиев Василев;
4. МАРГАРИТА МИЛЕТИЕВА БОРИСОВА от 14. многомандатен избирателен район Перник, коалиция Обединени демократични сили, на мястото на Васил Стоянов Гоцев;
5. ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ от 15. многомандатен избирателен район Плевен, коалиция ОДС, на мястото на Венцислав Василев Върбанов;
6. ТОМА БОРИСОВ ДЕСПОТОВ от 16. многомандатен избирателен район Пловдив на мястото на Иван Йорданов Костов;
7. ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ от 17. многомандатен избирателен район Пловдив-окръг, коалиция Обединени демократични сили на мястото на Муравей Георгиев Радев;
8. КЕТИ КОСТАДИНОВА ГРАМАТИКОВА от 21. многомандатен избирателен район Сливен, коалиция Обединени демократични сили на мястото на Марио Иванов Тагарински;
9. ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ от 23. многомандатен избирателен район София, коалиция Обединени демократични сили, на мястото на Евгений Стефанов Бакърджиев.
Моля квесторите да поканят тези народни представители да влязат в залата за полагане на клетва. (Новите депутати влизат в залата и заемат място около трибуната с микрофоните)
Ако обичате, повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
КЕТИ КОСТАДИНОВА ГРАМАТИКОВА, ЦВЕТАН ИВАНОВ ДИМИТРОВ, ПЛАМЕН ФРАНЧЕШКОВ МИНЕВ, МАРГАРИТА МИЛЕТИЕВА БОРИСОВА, ТОМА БОРИСОВ ДЕСПОТОВ, ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ и ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да честитим на новоизбраните народни представители. Пожелаваме ви успешен мандат на всички.
Трябва да попълните и клетвените листове (председателят и заместник-председателите поздравяват новоизбраните народни представители).
Ще ви прочета новопостъпилите законопроекти и проекторешения от 14 до 21 май 1997 г.
1. Законопроект за Българската народна банка, вносител -Министерският съвет;
2. Законопроект за метрологията, вносител - Министерският съвет;
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватско за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, вносител - Министерският съвет;
4. Законопроект за банките, вносител - Министерският съвет;
5. Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, вносител - Министерският съвет;
6. Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда, вносител - Александър Панайотов Каракачанов;
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, вносител - Димитър Петров Луджев;
8. Проект за решение за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ, вносител - Екатерина Иванова Михайлова.
Програма за работата на Народното събрание за периода 22-23 май 1997 г. За тези два дни се предлага следният дневен ред:
1. Първо четене на Законопроекта за Българската народна банка (вносител Министерският съвет).
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватско за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии (вносител Министерският съвет).
3. Първо четене на Законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс (вносител Министерският съвет).
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход (приет на първо четене на 14 май 1997 г.).
По дневния ред някой иска ли да вземе отношение?
Моля, гласувайте така предложения дневен ред!
От общо гласували 197 народни представители, за - 197, против - няма, въздържали се - няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Моля да гласуваме да бъдат поканени и да присъстват в залата министърът на финансите, той има право да присъства, управителят на Българската народна банка и господин Красимир Ангарски, който е вносител, и господин Борислав Стратев, също от Българска народна банка.
По това предложение има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате. Понеже на 7-те нови народни представители им се изготвят все още картите с чиповете, моля да гласуват ръчно, като техните гласове ще бъдат прибавени. С вдигане на ръка. Които са за, моля да вдигнат ръка. Шест души гласуват, да.
От общо гласували 211 народни представители, за - 210, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е предложението.
Моля да бъдат поканени управителят на Българската народна банка, Борислав Стратев от Българска народна банка и Красимир Ангарски.
От името на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол кой ще изложи становището? Да, има думата председателят - господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Ще ви запозная с доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроект 02-01-2 от 14 май 1997 г. за Българската народна банка.
На заседание, проведено на 16 май 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, съвместно с Комисията по икономическа политика, разгледа предложения Законопроект за Българската народна банка. Мотивите за внасянето на законопроекта бяха изложени от министър Красимир Ангарски. На заседанието взеха участие и представители на Българска народна банка.
Министър Ангарски в своето изложение изтъкна, че се предлага изцяло нов Закон за Българската народна банка, което е в съответствие със Закона за нормативните актове, който предвижда това в случаи, когато в действащия закон се правят многобройни и важни промени.
В съответствие с изложеното е внесен за обсъждане Законопроект за Българската народна банка, който е разработен в съгласие с принципите на валутен съвет. Същият се внася в изпълнение на постигнатото Споразумение с Международния валутен фонд по програмата за икономическата политика на Република България, част от която е реформата в банковия сектор. Тя предвижда да се въведе валутен съвет, регламентиран чрез Закона за Българската народна банка и Закона за банките и кредитното дело и да се създаде нов надежден ред за банковите фалити.
Детайлно са регламентирани функциите и задачите на трите основни управления на Българската народна банка - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор".
Емисионното управление ще поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българската народна банка, което ще осигури стабилност на националната валута.
Банковото управление ще осъществява функциите на Централната банка като кредитор от последна инстанция.
Управление "Банков надзор" ще осъществява контрол върху банковата система в страната.
Дейността на трите управление е независима.
Националната валута ще бъде прикрепена към една от двете валути - щатски долар или германска марка.
Българската народна банка ще обменя при поискване левове за чужда валута и обратно при фиксирания валутен курс. Тя няма да отпуска кредити на държавата, освен в изрично посочените в закона случаи.
Българска народна банка няма да рефинансира банките, освен при изключителни обстоятелства, и то само в рамките на превишението на международните валутни резерви спрямо паричните задължения на БНБ.
Със законопроекта е укрепена независимостта на Българската народна банка като Централна банка на Република България и са предвидени независими правомощия на подуправителя, отговарящ за банковия надзор.
Съществен белег на законопроекта е смяната на формата на управление и отговорностите на ръководителите на Българската народна банка.
В съответствие с принципите на валутния съвет в проекта е променена формата на отчетност на банката и Емисионното управление. Предлаганата правна уредба създава по-надеждна и най-вече по-прозрачна отчетност, което отговаря на международните счетоводни стандарти.
Изменения в правната уредба се съдържат и в частта на законопроекта, регламентираща контрола на Българската народна банка. Предвиден е и контрол от страна на Сметната палата и Народното събрание и задължителен международен одит.
Внесеният законопроект е основополагащ в българското законодателство за осъществяване на реформата в банковия сектор като част от цялостната икономическа реформа в страната.
По внесения законопроект се проведе дискусия. Направиха се изказвания и предложения. В някои от изказванията се подчерта, че функциите на валутен съвет би могъл да изпълнява и сега действащият Закон за Българската народна банка, като в него се внесат някои промени, акцентиращи върху изискването за непредоставяне на кредити на правителството и рефинансиране на банките и поддържането на парична маса, съответстваща на резервната валута. Счита се, че не е нужно да се прави промяна в съществуващата организационна структура и форма на управление.
Изказаха се съображения, че правителството като вносител на законопроекта следва да внесе предложение за чуждестранната валута, към която трябва да бъде обвързан левът, за размера на курса и за датата на обвързването й. В този смисъл представителят на правителството пое ангажимент да се внесе това предложение в парламента.
Смята се, че предложеният основен капитал на банката в размер на 200 млн. лева трябва да бъде увеличен до размера на собствените й средства към настоящия момент.
Някои от народните представители, поддържайки законопроекта, изразиха становището, че не е целесъобразно в управлението на валутния съвет да участват чуждестранни лица.
Посочено бе, че е пропусната една от досегашните основни функции на банката, а именно провеждане на националната парична и кредитна политика, която би следвало да се запази.
Повечето от изказалите се народни представители изцяло подкрепиха законопроекта като необходима мярка за стабилизирането на банковата система и икономиката на страната.
След дискусията бе проведено гласуване и с мнозинство се взе решение, с което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за Българската народна банка на първо четене.
Това беше докладът. Искам да предложа законопроектът да бъде представен от господин Красимир Ангарски като вносител от правителството, което го е изготвило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате ли думата от името на вносителя?
КРАСИМИР АНГАРСКИ (от място): Не, аз трябва да го повторя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Досега ми е даден списък за изказващите се от парламентарните групи на Съюза на демократичните сили и на Демократичната левица. Определям време за отделните парламентарни групи: 60 минути за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи. Пак ще следваме вече традицията за поредност на отделните парламентарни групи.
Давам думата на господин Благой Димитров от Парламентарната група на СДС.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На практика ние започваме един дебат със Закона за Българска народна банка, който в пакета със Закона за банките на практика дефинира условията за съществуване и работа на валутния съвет у нас. Разбира се, това е може би четвъртият или петият дебат, както в комисиите, така и в семинар с представителите на Мисията на Международния валутен фонд и доста от нещата по предлагания текст от Министерския съвет се изясниха. Но на мене ми се иска основно да спра внимание по отношение на структурата и управлението - глава трета от предлагания законопроект, тъй като той породи в хода на дискусиите доста дебати и имаше доста забележки от различни народни представители по отношение на структурата и управлението на Българска народна банка.
Преди да премина към глава трета, ми се иска да направя кратък коментар по отношение на чл. 7, ал. 1, който дефинира основния капитал на Българска народна банка в размер на 200 млн. лева, и то в контекста на факта, че Българска народна банка притежава дълготрайни материални активи на значима стойност. Стана, разбира се, ясно в хода на дискусиите, че след преоценка на материалните дълготрайни активи те могат да влязат в един допълнителен капитал на банката, който евентуално на второ четене може би с един законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка трябва да намери отражение в закона.
По отношение на преструктурирането на органите за управление на Българска народна банка може да се каже, че на практика това преструктуриране оптимизира управлението на Българска народна банка в условията на валутен съвет. Причините за това преструктуриране на практика са неоптималният контрол върху банковата система, който ми се струва, че няма нужда да доказваме. От 1991 г. до ден днешен ние сме свидетели на различни по форма несполуки в нашата банкова система и самият факт, че се налага въвеждането на валутен съвет и това, че в момента коментираме такъв проблем показва, че е необходимо едно преструктуриране на управлението на Българска народна банка.
Член 10 от глава трета на практика дефинира органите за управление, като характерно тук е, че като органи на управление са дефинирани както управителният съвет, така и управителят и тримата подуправители. Смисълът на такъв вид дефиниране на управителните органи е - може да се каже лаконично - че на практика ние заменяме колективната отговорност на управителния съвет и пленарния съвет, както по стария закон, с персонална отговорност на управителя и тримата подуправители. Това е на практика същината на преструктурирането на управлението на Българска народна банка.
Разбира се, спор има и около ал. 2 на чл. 11 за това, че дефиницията не е в смисъл членове на управителния съвет да бъдат само български граждани. Имаше коментар по този проблем, но беше преценено, че е по-целесъобразно да остане един такъв вид на текста. Разбира се, не може да се отрече, че в България има видни български специалисти, но на практика един такъв член на ал. 2 - чл. 11, дава в определени степени свобода по отношение на управителното тяло и на управителния съвет. И аз мисля, че трябва да остане ал. 2 на чл. 11 във формата и начина, по който е вкарана от Министерския съвет.
Струва ми се, че чл. 12 изисква определено прецизиране, което, разбира се, на второ четене може да бъде направено и ще бъде направено. Но аз имам предвид текста примерно на ал. 1, че "Управителят на Българска народна банка се избира от Народното събрание по предложение на специализирана Комисия по бюджет и финанси". Това на практика е в разрез с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук може да се направи на второ четене едно изменение, че предложението трябва да бъде от парламентарните групи в състава на Народното събрание и, разбира се, от отделни народни представители.

Алинея 2 на чл. 12 дефинира начина на избор. Аз тук искам да обърна внимание на факта, че независимо че и в стария закон подуправителите се избират по предложение на управителя, тук на практика още един път се дава един акцент на това, че подуправителите имат едни по-специални функции.
Премахва се Пленарния съвет на Българска народна банка, съгласно чл. 19 от стария текст. Още един път искам да спомена, че Пленарният съвет всъщност вече няма никакъв смисъл. Основният смисъл е въвеждане на персонална отговорност и премахване на колективната отговорност на Управителния съвет и на Пленарния съвет.
Впрочем тук трябва да се спомене, че има една редукция от 9 членове, по стария закон, в Управителния съвет членовете става 7, съгласно чл. 10, като са дефинирани, разбира се, и тримата подуправители - на Управление "Емисионно", Управление "Банково" и управление "Банков надзор". Тоест премахването на Пленарния съвет на Българска народна банка на практика става, защото в условията на валутен съвет просто един такъв орган губи смисъл.
Аз съм направил бележки и по отношение на чл. 20, който на практика е може би един от основните пунктове на закона и който дефинира трите управления - Управление "Емисионно", Управление "Банково" и Управление "Банков надзор".
На практика Управление "Емисионно" изпълнява функциите на валутния съвет, тъй като съгласно ал. 1 това управление поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българската народна банка. И това е и смисълът на действието на валутния съвет.
Но по отношение на ал. 3 именно това, което споменах, за въвеждането на персонална отговорност, искам да подчертая текста на ал. 3. При упражняване на надзорните си правомощия (става дума за подуправителя на Банковия надзор), същият прилага самостоятелно и независимо от предвидените в Закона за банките и кредитното дело, разбира се този закон ще бъде променен, мерки за въздействие и санкции.
Ето в момента проличават, изключителните, бих казал, функции, които се вменяват на подуправителя на Управление "Банков надзор". Тъй като, в края на краищата, може би много от злополучията на банковата система у нас дойдоха именно от слабия надзор в банковата система.
Има, разбира се, и един друг много съществен принцип, който се вкарва чрез този закон въобще в управлението на Българска народна банка и на банковата система. Този принцип всъщност е вкарването на прозрачността на дейността на Българска народна банка. И наред с персоналната отговорност, това се явява една гаранция за ефективната работа на управлението на БНБ и, разбира се, в цялост на банковата политика и кредитната политика в България.
Спорен текст помоему е чл. 24, който дава възможност на служителите на банката да откриват сметки в БНБ. Лихвата, разбира се, на които не може да бъде по-висока от средните лихвени проценти в търговските банки. Но, аз изразявам лично мнение, мисля, че чл. 24 трябва да отпадне, и ал. 1 и ал. 2, тъй като все пак това представлява определени преференции за служителите на банката по отношение на получавани кредити.
Прозрачността при управлението се дефинира от чл. 49 и чл. 50. Всъщност пет са нивата на прозрачен контрол. Всеки месец и всяка седмица съответно има публикации по отношение дейността на Българска народна банка. Това е отразено вътре в закона (аз вече споменах чл. 49 и чл. 50).
Наред с това ще се осъществява международен одит. Това е също вид механизъм за един контрол чрез прозрачност. Тук, разбира се, трябва да се споменат и контролните функции на Сметната палата, да се спомене и това, че Народното събрание контролира, тъй като утвърждава отчетите на Българска народна банка. И, разбира се, по отношение на вътрешния контрол, както, разбира се, и в стария текст е дефиниран ревизор на Българска народна банка. Той осъществява (има специални текстове) този контрол. И пак, разбира се, това е сторено в рамките на една прозрачност, особено що се отнася до публикациите по отчетите на банката, на отделните управления както в ежеседмичен, така и в ежемесечен план.
Аз мисля, че законът може да бъде приет на първо четене. И предлагам да подкрепим законопроекта на Министерския съвет на първо четене.
Разбира се, още един път накрая искам да спомена, че има ред неща, които могат да се изгладят на второ четене по законопроекта.
Ето, например, за да заключа искам да спомена някои неточности по отношение на Преходните и заключителни разпоредби. Може би тук трябва да има по-сериозен коментар. Имам предвид § 7 - "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Защото това обнародване е свързано с излизане в публичното пространство на съответния курс. Това обнародване трябва да стане по начин, по който валутният пазар да не бъде разтърсен.
И може би в този смисъл § 7 от Преходните и заключителни разпоредби, тук юристите ще кажат как и по какъв начин точно ще се осъществи обнародването на закона. Разбира се, това ще стане най-вероятно от датата 1 юли.
Но, в този смисъл, уважаеми госпожи и господа народни представители, още един път подчертавам, че има работа по второ четене на законопроекта.
Още един път искам да кажа, че законопроектът трябва да бъде подкрепен на първо четене, разбира се, с необходимите поправки на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър.
Законът за Българската народна банка, който днес разглеждаме на първо четене, е един от най-важните закони във връзка със създаването на Паричния съвет, като средство за възвръщането на доверието към българските институции, финансови преди всичко и държавни, като средство за стабилизиране на българския лев и като основа за истинска финансова дисциплина и прозрачност в икономическата и финансовата политика.
В този смисъл и групата на Демократичната левица нееднократно е подчертавала своята принципна подкрепа за този закон, като част от всички мерки за постигане на тези цели за стабилизация и траен икономически растеж и разглежда този закон като една от мерките в контекста на най-важните закони, които парламентът трябва да приеме.

Разбира се, дали този закон ще изиграе своята роля, ще зависи от това какъв бюджет ще приеме Народното събрание, какви изменения ще бъдат приети и в Закона за банките и кредитното дело, ще бъде ли осигурена прозрачността в работата по прилагането на закона.
Изключително важно ще бъде във всички решения в изпълнение на този закон да бъдат отчитани конституционните права на българските граждани и да се намират решения, които отчитат характера на България като социална държава, изграждаща социална пазарна икономика. Затова на всички етапи при разглеждането на отделните закони, свързани с финансовата дисциплина и икономическата политика, ние ще изразяваме своето конкретно отношение по конкретните въпроси. Но по този закон, разбира се, ще изразим нашето положително принципно отношение и нашите конкретни бележки, които считаме, че ще направят закона работещ и действуващ. Редица от тези бележки ние изразихме и по време на първото четене.
По някои принципни въпроси на закона. Преди всичко ние считаме, че този въпрос, който тук засега е открит, а ще има практически най-важно значение за политиката, която ще се води - избора на валутата, към която ще бъде фиксиран българският лев, и равнището на тази валута, следва да се реши от парламента само на основа на ясно обосновано предложение на правителството и Българска народна банка.
Не си представяме, че този въпрос може да бъде въпрос просто на творчество на парламента и на 240 народни представители. Този въпрос следва да бъде ангажимент на изпълнителната власт и на банката, защото анализите и предложенията могат да изхождат само на основата на подробна и обективна информация за валутния курс. Ние сме на мнение, че при неговото определяне следва да се изхожда не само от моментното пазарно състояние, тъй като то се влияе от много фактори, включително от фактори, които зависят от прилаганите от правителството и БНБ инструменти, но и от анализа за равновесния курс, при който курсът, на който ще се фиксира българският лев, ще позволи да се запази конкурентоспособността на българския износ, да се избегне голяма остатъчна инфлация след определянето на курса и въвеждането на валутния съвет да бъде един етап от стабилизацията, а не по-скоро един момент, от който ще трябва да преминем през още един период на ускоряване и след това забавяне на инфлацията.
Ние видяхме, че когато левът стига, примерно, до 3000 и се връща до 1500, цените в доларово изражение нарастват с 50 на сто и не се връщат обратно. Така че нека помним този факт при определяне и на равнището, на което ще бъде фиксиран курсът. Нека да го имат предвид и изпълнителната власт, и Българската народна банка.
По принципните въпроси, свързани с отделните раздели на закона. В глава първа мисля, че ще бъде изключително необходимо да бъде потвърдено това, което ние подчертахме и на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика, че макар Българската народна банка сега да води специфична парична политика, все пак паричната политика е неотменна функция на Българската народна банка. В този смисъл ще направим предложение за допълване на чл. 2, ал. 1 на закона.
Друг важен въпрос от гледна точка на взаимоотношенията между банката и правителството, особено в светлината на изложението, което чухме миналия път, е поредността на вземанията на правителството от Българска народна банка спрямо всички други разходи, които прави БНБ.
В момента като че ли правителството в чл. 8 и съответно по-нататък - в чл. 37, ал. 2, е последният, така да се каже, кредитор на Българска народна банка по важност. Мисля, че това не би трябвало да е така. Би трябвало след попълването на фонд "Резервен" в чл. 8, ал. 3 да се извършат плащанията към правителството, преди да бъдат попълнени другите фондове със специално предназначение. Ще направим и предложение в този смисъл.
Разбира се, ние очакваме, че Българска народна банка няма да ползува и няма да се налага, както ни обясняваше господин министър Ангарски тогава, да взима заеми от БНБ, а от правителството, тъй като се надяваме, че тя ще води една ефективна политика, ще влага своите валутни резерви в силни валути, в ликвидни ценни книжа и няма да търпи загуби от това. Нито смятаме, че Българска народна банка трябва като кредитор от последна инстанция да рефинансира банките по такъв начин, че те да не си плащат обратно взетите заеми.
Това ще са двете основни функции на емисионното и банковото управление и се надяваме, че те ще работят по начин, по който ще изпълняват ефективно своите правомощия. Но независимо, такова допълнение би следвало да има в чл. 8, ал. 1 и съответно в чл. 37, ал. 2.
По структурата на управление на БНБ. Аз и много мои колеги предложихме на миналото заседание в чл. 11, ал. 2 непременно да бъде записано, че членове на Управителния съвет могат да бъдат само български граждани, така както е в действуващия закон. Това не означава, че в Българската народна банка не могат да работят чужди консултанти, а и разбира се, чужденци, служители в съответните управления. Но мисля, че отговорността, която възлага законът на управителите, на подуправителите, на членовете на Управителния съвет, тази отговорност следва да се носи от български граждани. Смятам, че е необходимо този текст да бъде подкрепен от всички народни представители.
Възниква един проблем в начина, по който се избират членовете на Управителния съвет. Извън управителя и подуправителите има трима членове, които по същество не са служители на банката и не са държавни служители. Даже се предполага, че не могат да бъдат държавни служители. Сега се предлага те да бъдат назначавани с указ на президента. Моля и юристите да вземат отношение, но съгласно Конституцията президентът може да назначава опредeлени в самата Конституция държавни служители или други държавни служители, определени със закон. Дотолкова, доколкото тези трима членове не са държавни служители, мисля, че ние бихме допуснали едно несъответствие по отношение на възможните функции на президента. Навярно тези трима членове също така би следвало да се назначават от Народното събрание.
Би следвало много ясно да бъдат уточнени взаимоотношенията между органите на управление на Централната банка, които сега се предвиждат в закона, още повече, че наред с предишни текстове това са не само Управителният съвет и управителят, но и тримата подуправители. Би следвало тогава да направим аналогия с едно акционерно дружество по Търговския закон, където в Управителния съвет има изпълнителни членове, и да определим управителя като изпълнителен директор, а другите подуправители като изпълнителни членове. Струва ми се, че това би било най-добре да стане и в чл. 18, като се подчертае, че управителят на банката организира и контролира дейността й в качеството и на изпълнителен директор, а подуправителите по същество са изпълнителни членове в Управителния съвет. Защото в противен случай би могъл да възникне конфликт в компетенциите на отделните органи и да не може да се запази единството на Българска народна банка.
Много положителен е фактът, че най-накрая в закона е фиксирана индивидуалната отговорност на всеки член на Управителния съвет. Тя е изключително важна за прозрачността на дeйствията на Българската народна банка. Но в същото време е прокаран и принципът на колективността, на екипността. Този принцип също така трябва да бъде ясно определен, за да не се получи конфликт на интересите между тези два принципа.
Бих искал да отбележа, че в по-нататъшните обсъждания по закона ще направим конкретни бележки и по редица текстове, свързани с резервите, които има Българската народна банка. Естествено, извън монетарното злато другите благородни метали едва ли трябва да бъдат в резервите. Второ, едва ли всичките платежни средства и ценни книжа на първокласни банки, които БНБ ще има, трябва да бъдат само в избраната валута.
Навярно тези задължения, които тя има деноминирани в долари например, следва да останат покрити в доларова форма. Иначе представете си колко ще струва, ако изберем марката, всички ценни книжа, в които Българската народна банка в момента държи своя резерв, да бъдат преведени в ценни книжа в марки. И в този смисъл сигурно трябва да се уточни чл. 31, ал. 2, за да може структурата на задълженията да отговаря на структурата на резерва.
Много важен въпрос е въпросът за взаимоотношенията на БНБ с търговските банки. Очевидно чл. 32, ал. 2 в сегашната си редакция буди големи съмнения. Банката действа като кредитор от последна инстанция срещу първокласни обезпечения - злато, валута и така нататък, но ал. 2 казва, че тя може да не продаде обезпечението по неизплатен дълг и вместо това да поиска принудително изпълнение да се насочи към друго имущество. Мисля, че трябва да бъде така, че ако залогът по същество не е достатъчен, за да се изплати с дълга, тогава тя допълнително може да поиска принудително изпълнение върху друго имущество. В никакъв случай не трябва да бъде тази алтернатива. Радвам се, че тук ще имаме подкрепа и на Правната комисия. По реакцията забелязвам това.
Мисля, че за да се осигури прозрачността на дейността на Българската народна банка би следвало в глава осма да се предвижда публикацията на отделните сметки не само на емисионното, но и на банковото управление, тъй като в момента е направено така с Фонд "Резервен" и другите сметки, че все едно БНБ е само едно цяло и не е проведена докрай отговорността на двете управления. Има сметки на емисионното, но на банковото управление сметките се скриват в общата консолидирана отчетност. Затова би трябвало в чл. 50, ал. 1, т. 2 да се обнародва не само състоянието на основните пасиви и активи при приключването на всеки месец, но и отделно сметките на емисионното и банковото управление, за да може да има действително една прозрачност в дейността на банката. Иначе няма да бъде ясно откъде биха били загубите: дали от това, че емисионното управление държи резерва в слаби валути или пък, че банковото управление е дало заеми, които не са върнати навреме.
Би следвало, и ние ще направим доста други предложения, но да се запази в този закон текстът за изменение на Закона за сделките с валутни ценности, че левът е единственото разплащателно средство в България. Мисля, че никой от нас не смята, че след въвеждането на валутния съвет ние ще минем към бимонетаризъм и че в страната свободно ще се плаща и с другата валута. Но за да се ограничи евентуално неспазване от БНБ на задължението винаги срещу лева да продава валута, би било редно чл. 31, ал. 2 да отпадне, където се твърди, че БНБ може да ограничи такова плащане, ако тя извършва този обмен чрез търговски банки. За да имат сигурност всички български граждани и стопански субекти, чл. 31, ал. 2 трябва да отпадне.
Това са част от бележките, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, които бихме искали да направим и да предложим за второ четене. Бих искал да кажа, че предложеният закон е една добра основа, но се надявам, че със съвместни усилия ще проведем последователно принципите на прозрачност, принципите на спазване на основните правила, свързани с този закон и ще осигурим неговото ефективно изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Александър Джеров от Парламентарната група на Народния съюз.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че няма спор относно това, че Законът за Българската народна банка е необходим. Още повече, че България е поставена в такова положение, че иска или не иска по някои въпроси трябва да отговори утвърдително на онези лица, които са нещо като попечители на нашата страна в специална област. Това го казвам със съжаление като българин, защото смятам, че на никого от нас не е приятно, че България е стигнала до такова положение.
Законът за Българската народна банка, както казах, е необходим и ние ще гласуваме за него. Бих помолил обаче авторите на този законопроект малко да хванат отделните текстове, защото винаги съм държал на едно: български закон, особено този, който ще бъде превеждан и оглеждан, под лупа може би, от чуждите държави, да бъде екзактен. Един непрецизен закон в неговите текстове не е полезен за България и не би трябвало да пускаме такива законопроекти, които страдат от някои елементарни правно-технически грешки, недомислици и така нататък.
Аз ще си позволя да направя някои бележки, разбира се, по съществото нека съответните специалисти да вземат думата.
Една предварителна бележка. Не знам дали е правилно Законът за Българската народна банка да влиза самостоятелно в пленарната зала без Закона за банките, досегашният Закон за банките и кредитното дело или законът, който ще го отмени. Няма ли връзка между тези два закона? Това е моето виждане. Ако бъркам, нека специалистите в тази област да се изкажат. Не би ли трябвало първо да минем основния закон, принципния закон, Закона за банките, и след това веднага или заедно с него, както сме го правили не един път в тази пленарна зала, да видим и Закона за Българската народна банка. Все пак Българската народна банка е банка, независимо от своите характерни особености. И не съм убеден, че синхронът между двата закона, тоест Закона за банките и Закона за Българската народна банка ще е налице, ще бъде спазен. Винаги е хубаво да видим базата, а след това да видим онова, което е различно, допълващо, специфично, характерно.
Сега към конкретни текстове:
"Чл. 1. Ал. 1. Тя е юридическо лице". Да, това е така, но какъв вид юридическо лице? Не би ли трябвало да го специфицираме? В сега действащия Закон за банките и кредитното дело, доколкото помня, говорим за акционерно дружество. Трябва ли да бъде така? Просто поставям въпроса. Ако е така, би трябвало да се каже какъв вид юридическо лице, защото и в Гражданското право, и в Търговското право познаваме различни юридически лица и тя може ли да бъде - грубо, за да бъде разбран - събирателно дружество примерно? Мисля, че отговорът е категоричен. И затова бих помолил, ако съставителите смятат за правилно, да поставят и някакво ограничение във вида на юридическите лица, каквато тя може да бъде.
"Чл. 6. Седалището е в София. Тя може да има клонове и представителства." Къде? В България ли само или и в чужбина? Извинявайте, че така поставям въпроса, но аз го поставям малко лаически, за да бъда правилно разбран. Ако става дума само за в България, да го отбележим. Това е една норма, императивна правна норма. Тя не може да бъде тълкувана в България или в чужбина, защото както е текстът бихме могли така да разсъждаваме.
Член 12, ал. 5 - става дума за управителите. "Подуправителите не могат да извършват друга дейност освен като сътрудници в научни институти, или преподаватели в учебни заведения". Имаме Конституция, би трябвало, когато боравим с понятия, да прочетем какво пише в Конституцията за учебни заведения, за училища ли става дума. Има текст, който е съвсем точен. Когато един закон спазва принципите на Конституцията, когато говори за определени институции, трябва да ги назовава с името, с което те участват в Конституцията.
Редакцията на ал. 6 на чл. 12 бих помолил да бъде прецизирана. Пак става дума за същите дами и господа, които, както и да работят - за банки или в законодателната, изпълнителната или съдебната власт... Непрецизен текст. Какво означава да работят за банки или в законодателната, изпълнителната и т.н. власт?
Когато се поставя една забрана, тя трябва да бъде конкретна. Не може да има забрана, по която утре може да се спори. Толкова години съм практикуващ юрист и точно това ме е карало, когато се прави един текст, той да бъде толкова точен, че утре по него да няма елементарни спорове.
Имам сериозни възражения по отношение чл. 14, ал. 1, точки 4 и 5. Този, който е член на Управителния съвет, естествено не трябва да попада под ударите на тези две точки, но когато е управител или както е казано: член на Управителния съвет, как да го разбираме? - "Мандатът се прекратява, когато е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец"... Той не може да бъде едноличен търговец, нито може да бъде обявен в неплатежоспособност. Тук говорим за някаква дейност преди да бъде назначен!?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е за тримата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разбирам, но когато един управител или член на Управителния съвет отговаря на съответните изисквания, ще бъде назначен, разбира се. Но може ли и по време на мандата да се получи... - за мен това е недопустимо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е идеята, защото те не работят в банката. Става дума за тези тримата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз поставям въпросите, а специалистите ще могат да се произнесат.
По чл. 16 имам съвсем елементарни бележки. Управителният съвет - това са неговите функции - говоря за чл. 16. Не би ли било правилно и чл. 21 да бъде включен тук? - Функциите трябва да бъдат на едно място, а чл. 21 просто допълва чл. 16. Това е моето виждане и аз поставям въпросите. Както преди малко казах, въпрос на конкретното виждане е как ще се запише в закона.
Чл. 17 - "Управителният съвет може да заседава, ако присъствуват повече от половината от членовете му". Разбира се, но ако не присъствуват, какво се прави? - Във всички закони имаме норми, които уреждат въпроса, когато органът не се събере, какво става по-нататък. Разбира се, в никакъв случай не бихме могли да приемем, че Управителният съвет може да чака един час и т.н. Към колегите отправям тези допълнителни моменти, защото те разбират за какво става дума.
Чл. 23, ал. 3: Трудовото възнаграждение на служителите на банката не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответните функции в други банки в страната. Разбира се, че банковият служител трябва да бъде богат. Той трябва да бъде добре заплатен, защото, когато той не е добре заплатен, следват някои неприятни моменти. Но все пак има банки, на които парите са подарени и които не ценят парите си. Ако те надуят - извинявайте за този термин - трудовите си възнаграждения, трябва ли Българската народна банка да тръгне по този път?
Бих помолил в чл. 24, ал. 2 - отпускане на кредити за покриване на разходи за обучение, да се каже на кого: техните лични, на техните деца и т.н.
В чл. 26, ал. 3 малко ме смущава терминът "сигурността на непуснати в обръщение банкноти и монети". Би трябвало да се намери по-добър израз. Аз разбирам, че става дума евентуално за опазване или нещо друго, но не и сигурност. Сигурността е друго понятие, което тук няма своето място.
Съвсем положително се изказвам по отношение разпоредбите на чл. 45 и чл. 46. Те са толкова полезни, толкова необходими - за мен това е най-ценното в този закон, който ще влезе в сила.
В чл. 57 с оглед Закона за държавната собственост поставям въпроса за "жилища за своя персонал"... За ведомствени жилища ли става дума или за нещо друго? - Нека да прецизираме, защото са различни правните последици от едното или другото понятие.
И последната ми бележка е свързана с чл. 57, ал. 2. Когато говорим за един срок - в случая 5-годишен срок, трябва да знаем началото му. Би било полезно авторите или членовете на комисията да помислят. Когато става дума за един срок, а този срок има съответните правни последици, трябва да знаем от кой момент започва, за да може да бъде преценено кога изтича. Когато няма твърд начален срок, петте години могат да си останат едно пожелание в един закон, а пожеланията са най-ненужното нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Логично е законите по въвеждането на борда да започнат с обсъждането на Закона за Българската народна банка. Логично е и духът, и текстът на този закон да се придържат плътно до това, което е заложено в меморандума, подписан между правителството и Международния валутен фонд. Предвид съществените промени, които се предлагат за обсъждане, логично е и всичко това да бъде оформено като един нов закон, разбира се, в пакет с другия закон - Закона за банките.
Мнението ми е, че така предложените документи са напълно приемливи на първо четене в пленарната зала, а в същото време искам да споделя и някои свои разсъждения. От каква гледна точка?
Всички знаем, че в обществото битуват настроения, че в крайна сметка бордът ще бъде побългарен - ще му се намери цаката, както се казва. Такива настроения битуват и сред финансовите среди. Лично моето мнение е, че този натиск за побългаряване ще се засилва плавно и нищо чудно в крайна сметка да се увенчае с успех. Но когато приемаме законовата основа за борда, все пак трябва да положим според мен максимални усилия, за да има по-малко вратички за побългаряване.
За структурата. Винаги, когато говорим за структурата, започваме с трите управления, техните функции, това, което се предвижда за подуправителите, големите отговорности, разпределението на задачите и т.н. Това е духът и на меморандума, и на закона. В същото време в конкретния текст се дава възможност тези управления да не бъдат три. Възможността е малка, но все пак съществува.
Моето предложение е тази възможност да изчезне напълно от закона. Смятам, че това би било максимално придържане на текста към духа на закона. Тази възможност съществува в чл. 19, ал. 2, където се предвижда, че по решение на Управителния съвет могат да се откриват и други управления. Аз помислих какви други управления би могло да се открият, но би могло да се изпадне в противоречие с това, което е заложено в идеите за структурата и функциите на банката като цяло. Още повече, че в чл. 12, където се определят пълномощията на Управителния съвет, такова право - да формира нови направления, - на Управителния съвет не е изрично дадено.

По отношение на отчетността. Аз съм удовлетворен, че тази идея, която подхвърлихме на разискванията в комисията, а именно за обособяването на два официални, така да се каже, баланса, две официални отчетности като документи - на емисионното и на банковото направление, вчера беше подкрепена в дискусията и от изказванията на представителите на Международния валутен фонд. Виждам и днес в позициите на господин Папаризов, че също се подкрепя. Смятам, че това е наистина една логична линия, която има основание да се прокара - да се формират по същество два официални баланса - на емисионното и на банковото отделение. Всички разбираме каква е причината за това.
По отношение на контрола, особено нещата, свързани с издаването и отнемането на лицензите. Тук нещата, разбира се, трябва да се разглеждат в много тясна връзка между това, което е записано в Закона за банките, и това, което е записано в Закона за БНБ.
Аз приветствам, бих казал, смелия подход на вносителите на двата документи при третирането на този проблем. Лично моето мнение е, че това е много приемливо. В смисъл, БНБ, доколкото разбирам, че духът на закона е БНБ оттук нататък да дава лицензи само за банки. А това, което бяха досега небанковите финансови институции, се разглеждат по друг начин в Закона за банките. Но, ако това е в духа на закона, защо не го запишем и точно като текст, точно в Закона за БНБ? И там да запишем, че БНБ издава лицензи само за банки. Оттам нататък ще стане по-ясно, така да се каже, позицията и взаимоотношенията на БНБ и евентуално с небанковите институции. Защото знаете деликатността във функционирането и отношението на този вид структури в страната - финансово-брокерски къщи, брокерски фирми, обменни бюра.
Най-пикантното в закона са членове 29 и 30 - за определяне на валутата и за определянето на конкретния валутен курс. По този въпрос ние сме внесли официално предложение до Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да се проведе едно закрито заседание на комисията, на което да се обсъдят конкретните цифри и да се изслушат сериозно аргументите в едната и в другата посока и да се прокоментират тези цифри, които дават основание левът да се привърже към едната или другата валута, както и основанията левът да се фиксира в едно или друго съотношение с тези валути. Естествено е, че ще бъде голяма ролята на Министерския съвет, специалистите, но все пак една дискусия сред парламентаристите по този въпрос считаме, че ще бъде полезна.
Един последен въпрос - основният лихвен процент - чл. 36. Аз лично очаквах да няма такъв текст. Честно казано, струва ми се, че трябва да има малко разяснение какво икономическо съдържание се влага в това понятие "основен лихвен процент" в тези условия на борда? Какво точно означава, че "банката обявява"? Обявява, значи тя не го формира. "Обявява и по определена процедура"? Просто като позиция по този въпрос. С това приключвам.
Считам, че законът може да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам да спомена само по това, което колегата коментира за чл. 36 - за основния лихвен процент. Основният лихвен процент го определя пазарът. Банката го обявява. Значи, тя не го определя, а само го обявява. Аз мисля, че в този смисъл чл. 36 е достатъчно ясен.
Що се отнася до чл. 30, може би добре беше коментирано да бъде определен курсът с отделен закон и към датата 1 юли. Защото в края на краищата пазарният процес до 1 юли не се знае как ще протече. Тоест, априорно в момента ние да направим някаква мозъчна атака в комисиите, да вземем да коментираме, говоря по отношение на курса. Нямаме възможност за някакви автентични изводи. Защото, споменавам още един път, пазарният процес тече и може би този коментар трябва да бъде някъде в края на месец юни, за да не кажа 30 юни, за да бъде наистина достоверна информацията, която ще впишем в чл. 30. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
Да се готви господин Яшо Минков, от Парламентарната група на Българския бизнесблок.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! На практика имаме не нов закон, въпреки че е оформен като нов. Това е един вариант на стария закон със съществени допълнения и изменения. Можеше да бъде направен и така, както беше замислено отначалото. Но вносителите са преценили, че трябва да се внесе нов закон. Не знам, но ми се струва, че повече от половината възпроизвежда стария закон, даже още повече - 60-70 процента. Както и да е, това не е основният въпрос.
Този закон се внася с цел да подсигури въвеждането на паричния съвет. Това е добре. Това му е основната цел, така да се каже. И аз бих желал оттук нататък, когато правим обсъждане, да изхождаме от факта, че сме поели ангажимент, че ще въведем този паричен съвет и от гледна точка на тази цел да оправяме закона. За съжаление законът, както е поправен, той има много по-широк спектър от поправки, които не е ясно за какво са направени. Понеже тук виждам господин Ангарски.
Значи, преобладаващата част от този закон, който виждаме, беше готов още в края на миналата година и ни беше предоставен на вниманието от бившия министър на финансите господин Димитър Костов. Това е, за да знаят колегите и да не мислят, че той е продукт 100 процента на служебното правителство или на групата, която мисля, че добре работи, господин Ангарски. С това си обяснявам и съществените недомислия в закона. Това да остане между нас. Но дайте да оправяме закона така, че да въведем паричния съвет и въпреки това да имаме един добър закон!
Защото аз се изказах и на комисията и беше цитирано в някои вестници, някои пък казаха, че съм бил против паричния съвет. Това, че съм против паричния съвет, е отделен въпрос. Предполагам, че всички финансисти в България са против паричния съвет, защото на практика с паричен съвет ни налагат един режим отвън. Все едно ние сами не можем да го въведем и отвън ни казват - вие сте глупави, вие сте едва ли не неблагонадеждни, едва ли не мошеници, и ние трябва да направим така, че който и да сложите за шеф на тази Централна банка и където и да е, той да не може да пипа така, че да генерира в България в инфлация. Ето това е, за съжаление, което ни се налага.
Добре. Хайде, казваме: "Това е сделка, ние се съгласяваме с паричния съвет. Те ни дават пари на заем, защото иначе пари на заем няма да ни дадат." Това е цената на сделката. Обаче дайте да спрем дотук със сделката и нека повече да не вървим. И нека те като ни натискат, ние повече да не отстъпваме! Да кажем: "Да, паричен съвет, да, съгласни сме. Ще въведем онези поправки в Закона за Българската народна банка, които осигуряват въвеждането на паричен съвет, но не повече." Повече не трябва да се отстъпва! Защото по-нататъшното отстъпване е капитулантска политика. Тоест, ние отстъпваме, без да имаме нещо в заем. Ако искате, дайте за по-нататъшните отстъпки да се пазарим отделно и да видим каква е цената. Но защо доброволно ще отстъпваме от едни принципи и от една традиция в България? В края на краищата тази Централна банка съществува повече от сто години. За какво трябва да я съсипваме оттук нататък? Защото някой си, видите ли, имал такива виждания.
Ама, вижте, тези хора, които ни идват тук като консултанти, аз не, че не ги уважавам, те си имат своите собствени възгледи. Те идват от една друга правна, от една друга икономическа система. От една система с други, и бих казал, културни, от гледна точка на взаимоотношенията там, вътре, ценности. И да ни налагат такива промени мисля, че трябва да кажем: "Дотук отстъпваме, оттук нататък обаче не!".
Конкретно за закона, а може би най-напред нещо за процедурата.
Вярно е, че не беше много ясно кой ще го прави, но както и да е, дадохме право на служебното правителство да подготви закона. Законът е готов, макар че и предварително имаше някаква подготовка, но оттук нататък нека да съсредоточим работата вътре в парламента, за да се дооправи този закон, както беше предишният вариант на закона. Основният проблем какъв е? Мисля, че..., тук има юристи и те ще кажат, но това се отнася и за следващия закон, който ще гледаме, за банките и кредитното дело, сега се нарича Закон за банките, това е, че се опитват на нашите закони, които са направени по образец на германското и австрийското законодателство, да ни наложат в същите тези закони една друга схема, която е чужда на тази правна система. Може би е модифициран вариант на англосаксонската, защото точно такава схема на централна банка няма никъде. Нека да кажат откъде е измислено, но за това ще се произнеса малко по-късно.
Нека оттук нататък парламентът да стане мястото, където да се работи този закон и да се знае точно какво трябва да се направи и какво оттук нататък не трябва да се направи. Моля и колегите сериозно да възприемат тази задача, защото, освен за другото, става дума най-малкото и за национално достойнство. Става дума, когато се избере едно ръководство на банката, това ръководство да е лицето, така да се каже, на страната и от едни достойни позиции да може да води разговори на всякакви равнища.
Произнесох се на заседание на комисията. Не може да отпадне - ето чл. 2, като основна функция на Българската народна банка провеждането на парична политика. Няма друг орган в България, който да провежда паричната политика, освен Българската народна банка. Сега отделен е въпросът дали ще се запише "парична и кредитна политика". Хайде, "кредитна" може и да се примирим, че няма да има, въпреки че една от функциите по-нататък са разписани - някъде пише, че "Българската народна банка може да извършва кредитни операции срещу обезпечение". Тоест тя може да води кредитна политика, може в по-тесен смисъл на думата, но все пак има такава, тоест такава функция й е дадена в закона.
Вижте, господин Ангарски, какво пише в чл. 3. Вие сте поправили чл. 2, но сте забравили да поправите чл. 3. В чл. 2 сте задраскали леко "парична и кредитна политика", а в чл. 3 сте го оставили.
Вижте чл. 3: "При определяне на общите насоки на паричната и кредитната политика Българската народна банка и Министерският съвет се информират взаимно". Тоест в чл. 2 го няма, обаче в чл. 3 сте забравили да го задраскате. За мен това не е добра работа, извинявам се, но "парична политика" непременно трябва да остане. Политика на минималните резерви, дори самият факт, че се обявява лихвеният процент, това също е част от паричната политика. Емисионната политика в общия смисъл на думата също е част от паричната политика. Платежната система, която е най-важната функция не само на Българската народна банка, а на всяка централна банка, също е част от паричната политика. Това са елементарни неща, които произлизат от функциите на парите. Създадени изкуствени пари без централна банка те не могат да функционират. Това е работа на централната банка и трябва добре да се разпише и не с лека ръка да задраскваме такива основни функции.
Ново нещо е, че даваме изключителното право на Българската народна банка да сече монети. Досега това право беше на Монетния двор към Министерство на финансите. Хубаво, има различни системи и можем да приемем тази без възражение.
Основният капитал. Казахме, а мисля, че и тук са се произнесли, че 200 милиона е смешен основен капитал. Или трябва да запишете "1 лев", нали, че е основният капитал, или трябва да запишете някаква по-солидна сума предвид на това, че централната банка управлява търговските банки и им казва колко трябва да е техният основен капитал. Не може една централна банка с 200 млн. лева, който не е символичен, символичен ще бъде 1 лев, но тя ги командва естествено от гледна точка на функциите, които изпълняват, но нека и тя да има, не че в момента ги няма. Най-простото нещо - дайте да видим колко са резервите. Питахме онзи ден, нека да кажат конкретно, резервите се прибавят към основния капитал и това се записва към основен.
Ако допълнително се определят към резерви, нека оттук нататък те да формират фонд "Резервен".
В чл. 8 пише: "За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания Българската народна банка формира провизии... и са коректив на активите по баланса".
Аз мисля, че е по-правилно да се каже: "че са елемент на балансовите активи". По-правилно е, отколкото "коректив". Всичките ли активи ще ги коригираме? Как ще ги коригираме? Когато се казва "коректив", се чудим какъв коректив има. Има ли някакъв коефициент или нещо се добавя или се вади, затова дайте да го сложим "елемент". Защото наистина те и като елемент ще фигурират.
Най-сериозни възражения имам срещу промените в глава трета "Структура и управление". Те нямат нищо общо с принципа на въвеждането на паричния съвет. Аз пледирам тук структурата на Централната банка в момента да остане такава, каквато е, съгласно стария закон. Може естествено нещо да се пипне, ако сметнете, че управителният съвет е много голям от 9 души, направете го 7; ако сметнете, че пленарният съвет е много малък, разширете го. Но аз съм работил в пленарния съвет в продължение на 7 години и знам какво прави той. Той не е излишна институция в Централната банка. За някого може да се види, че е излишна институция, но той не е излишна институция от гледна точка на функциите, които изпълнява. Аз не виждам как един пленарен съвет ще може да пречи на така наречения паричен съвет или на валутния борд. Не че съм член, други ще станат членове, не че защитавам конкретни имена вътре в Централната банка, сменете всички хора, обаче имайте предвид, че от управленска гледна точка, когато искате да направите нещо кардинално, сменете само хората, не сменяйте структурата. Ако искате по-нататък може да смените структурата, като запазите хората. Естествено тенденцията е да се сменят хората, но поне да се запази структурата. Когато се сменят и структура и хора, тогава рискът е по-голям, че новата система няма да може да работи. На практика се прави нова система.
Освен това най-важното възражение - новата система не е съвместима с българските традиции. Не знам с българското право, нека да се произнесат юристите, но с българските традиции, което е по-важно от гледна точка на правото. Тази схема, която ни се налага, не знам от какво е продиктувана. Нека хората, които са я предложили, които я защитават, да кажат в коя държава я има. Може би я има в тези малки държави, където банките съществуват като полубанки или нещо вместо банка, но нашата банка си има традиции, съществува, казах, повече от един век. Нека и за това да се погрижим.
Кой ни наложи тази схема не мога да разбера. Какви са причините? Говорих с хората и в банката, и с тези, които са работили по закона, никой не знае. Утре ще дойде друг съветник и ще каже: променете го, нали. В края на краищата ние всички сме за това в този парламент, парламентът е центърът на законотворчеството, да разсъждаваме за плюсове и минуси и, забележете, тук няма политически оттенъци. Още повече, че искаме банката да е банка на всички, не формално да бъде деполитизирана. Трябва да си сложим обица от миналите години и да кажем: няма да слагаме вече политически личности, да правим политически назначения, защото това е опасно за България, а и такава е световната практика. С това трябва да се съобразим.
Но защо трябва да вкарваме такива хора? - Седем души, от които трима външни. Тези трима външни няма да работят в банката, обаче са членове на управителния съвет. Какво е характерно за управителния съвет? Това, че той взима най-важните решения за работата на банката. Тези трима души няма да работят в банката, тоест няма да са запознати с работата на банката и става така: четирима в банката и трима отвън. И ако единият от тези четирима се разколебае, има опасност да бъдат взети некомпетентни решения или решения под чуждо влияние. Това е голямата опасност. Тези хора, ако са съвестни хора, ще зарежат всичко и ще отидат да работят в банката и да се квалифицират, за да не взимат неквалифицирани решения, да не взимат непрофесионални решение. Обаче точно в закона това им е забранено. Даже предполагам, че те няма да получават нормално заплащане, а може би на заседание и т. н., въпросът не е решен.
Но по-нататък, когато гледаме как се освобождават предварително, като че ли тези хора се казва, че могат да бъдат еднолични търговци. Господин Джеров основателно повдигна въпроса. Ако примерно бъдат обявени в несъстоятелност, те вече ще бъдат освободени от заеманата длъжност автоматически. Значи се предполага, че те си имат друг бизнес.
И сега, забележете, ако са съвестни, ако зарежат част от бизнеса си, както може би предполагам правят някои народни представители, те ще фалират като бизнесмени. Но ако са съвестни, те затова ще са съвестни, защото ще искат да работят в банката, за да се запознаят с проблемите. Но ако фалират като бизнесмени, няма да работят.
Значи законът не ги стимулира да са съвестни и да се интересуват от работите на банката, а законът ги стимулира да си гледат другата странична дейност.

Е, какви са тези хора? Освен това, забележете, те се назначават с указ на президента. Интересно, президентът като какви ги назначава? Държавни функции! Какви държавни функции изпълняват, като те се задължават да си гледат бизнеса? И, забележете, бизнесът им не трябва да е свързан с банкова, законодателна дейност и в изпълнителната власт. Аз питах съставителите на закона: добре, не могат да работят в банки, естествено, за да няма конфликтни интереси, да не поддържат някоя банка. Могат ли да работят във финансова къща? - Няма такова ограничение. А знаете, че финансовите къщи са свързани с банките. Могат ли да работят в предприятие? - Естествено, предполага се, че някъде трябва да работят. Има някои предприятия, които са тясно свързани с определени банки и това е така по целия свят. Тоест една банка, ако иска да изпрати свой човек в Централната банка, ще го назначи или във финансова къща, или в някое предприятие, което е тясно свързано с нея и тук няма да има конфликт на интереси.
Друг е въпросът, че е казано примерно, еди кой си професор и еди кой си професор щял да работи. Ако е за пенсионирани професори, кажете: тези три места са за пенсионирани професори. Не че е лошо, не съм против пенсионираните професори. Имам доста приятели и знам, че те са квалифицирани и могат да вършат такава работа. Но по-добре е да бъдат назначени на щат в Управителния съвет.
Друго. Пленарен управителен съвет. Тази връзка се губи. Пленарният съвет, от една страна, осъществява нещо макар и под някаква форма. Знаете, че пленарният съвет се назначава от управителя, един вид консултативен съвет за дейността на банката. Обсъждат се всички проблеми. Между другото, освен това той приема бюджета. Освен че приема бюджета, нещо, което не е дискутирано, ще ви го кажа тук, най-просто той приема заплатите на управителя и подуправителите. В момента няма институция, която да определя заплатите на управителя и подуправителите. Тук господин Джеров повдигна въпроса за заплащането. Вярно е, че има някои банки, в които много се плаща, но практиката в предишните години е била такава. Взимат се заплатите на шефовете на петте най-големи банки и се гледа нещо средно. Ето, такава ще е заплатата на управителя, и примерно, колко беше? - 85 на сто ли, на подуправителите. Някакво такова съотношение. И оттук нататък се оформя цялата пирамида на служителите в Централната банка. Това нещо за съжаление при този закон няма да може да функционира.
Освен това Пленарният съвет, след като бъде закрит, няма да може да изпълнява тази проста функция на връзка с обществеността. Той не е кой знае колко скъп, работят още - колко са там, още 5 - 6 човека, извън членовете на Управителния съвет, и получават някакво възнаграждение на заседания, които не са повече от 1 - 2 на три месеца.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Колко точно?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мога да ви кажа точно. Не получават кой знае колко. Примерно Пленарният съвет миналата година, господин Стратев, целият Пленарен съвет за годината не е по-скъп примерно от, бих казал, 2 - 3 милиона лева. Горе-долу толкова са. Той няма собствен апарат. Въпреки това Пленарният съвет в предишните години съумя да икономиса от разходната част на бюджета, и то предварително, на равнище обсъждане, може би в последната година - няколко милиарда, а за предишната година - 1 милиард лева. По моя проста сметка излиза, че със съкращаването само на бюджета вътре в рамките на обсъждането още, на предварителното приемане, беше осигурена издръжката на Народното събрание и на Министерския съвет, взети заедно като институции. Защото иначе те - и наистина го възприеха, че те безконтролно могат да си увеличават бюджета колкото си искат като го надуват. Знаете, те купуват скъпа техника и така нататък. Не че не им трябва, обаче тя не трябва ли на Народното събрание, не трябва ли на болниците, не трябва ли и на другите държавни институции? - Трябва им. Ето, там се обсъждат нещата и долу до известна степен се балансират интересите.
Аз категорично не мога да се съглася с такава структура, каквато е предложена за Управителния съвет - един управител, трима подуправители и трима, които се назначават от президента и които никой не знае какви са. Никой не знае какви са - еднолични търговци или някакви други.
Освен това пише, че управители не могат да извършват дейност, вижте какъв е точният текст. Кой го е писал този текст, не знам, но мога да ви прочета и стария текст, който е по-добър.
"Не могат да извършват друга дейност срещу възнаграждение или на обществени начала, освен като сътрудници."
А като консултанти могат ли? Най-просто би трябвало да бъде: "друга платена....". Може така да се каже. Какво значи "друга дейност на обществени начала или срещу възнаграждение"? Тоест, викне го комшията да му помогне нещо и му каже: "Аз ще ти платя нещо, помогни ми да пренеса това". - Нямам право, аз съм член на Управителния съвет. И казва: "Дори и да не ми платиш, аз нямам право да извършвам друга дейност". Какво е "обществени начала" в българската лексика. Това е да се работи без пари. Друга дейност - викнат го да почиства улицата, заедно с комшиите си. Той ще каже: "Извинете, но аз, виждате ли, съм поел ангажимент друга дейност на обществени начала да не извършвам". Това е написано в момента, не се смейте. Ако смятате, че е друго, дайте да направим такъв текст, който да работи.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само срещу възнаграждение не може да работи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но тука пише "и на обществени начала", господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: На обществени начала - срещу възнаграждение не може да работи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте текста, господин Лучников. Вие сте юрист, ако кажете, че е така, аз Ви вярвам, защото сте юрист. Обаче вижте конкретния текст:
"Управителите и подуправителите не могат да извършват друга дейност срещу възнаграждение или на обществени начала."
Аз мисля, че възнаграждението е сложено като алтернатива на "обществени начала". Тоест обществените начала са не срещу възнаграждение.
Дайте да ги оправим тези работи. Това са простите неща. Другите според мен са по-важни.
Пак се връщам на чл. 12.
"Управителят на БНБ се избира от Народното събрание..." Дотук трябва да спре текста.
"... по предложение на специализираната комисия."
Виждате, че тази специализирана комисия другояче се казва вече. Но не може в закон да се казва какви комисии ще има в Народното събрание, защото комисиите в Народното събрание се фиксират в нашия правилник.
"По предложение...." По предложение на всеки народен представител. Това са функциите на народния представител - да прави предложения за законопроекти и решения. Предполагам, че ще се избере - с решение. Всеки има право да прави такива. Тук нарушавате конституционните права на всеки един народен представител. Мисля, че това ще падне.
Следващият момент. Вече влизам конкретно в текстовете, макар че съм против кардиналната промяна на тази глава. Аз призовавам всички, особено хората от парламентарното мнозинство, да помислят дали трябва да приемем такава структура. Много е опасно тази структура да не работи ефективно и тя да стане по-податлива на чужди влияния, отколкото сегашната структура. Защото ви казах, вижте т. 5 от чл. 14, ал. 1: "... към момента на определената от съда начална дата на неплатежоспособността е бил член на управителен или контролен съвет на дружество, съответно кооперация, прекратено поради несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори."
Понеже тук ще се избират хора, за които се предполага, че имат опит в банковото дело, аз ще ви предложа и нещо друго: "... или са работили в банки, които след това са обявени в несъстоятелност, въпреки че към момента на обявяване те може да не са били членове на управителен съвет." Има доста такива хора. Защото едни хора влязоха, а други се отървават, като казват: видите ли ние сме изгубили досиетата или са изчезнали. Това нещо трябва да влезе, поне тези хора да не се кандидатират.
За бюджета ви казах, за заплатите ви казах. Но това са важни неща.
Как се гласува? Член 17. Имаме вече горчивия опит, когато бяха проведени даже тайни гласувания. Тук трябва да се каже, че всички гласувания са явни, че всички гласувания се протоколират и че този член на управителния съвет, който гласува различно от мнението на мнозинството, непременно записва "особено мнение". Такава е практиката например във Федералната резервна система. Знаете или не знаете, но там всеки месец се издава един бюлетин, в който пише кой член как е гласувал и този, който е на особено мнение се записва там като гласувал "на особено мнение". А "особеното мнение", естествено, е хубаво да се приложи, каквато е практиката в съда. Защото наистина има много такива случаи и казаха, че наистина членовете на управителния съвет били натиснати, когато се обявяваха - някъде втората половина на септември миналата година, онези - колко банки бяха, в несъстоятелност.

Аз съм категорично против новия чл. 24, който дава право на служителите на Българска народна банка да получават кредити от самата нея. Тоест, ние ограничаваме всичко, дори и за правителството, а един вид тази банка ще продължи да работи като търговска банка за нейните служители. Еми, сега...!
Ние може ли да получаваме кредити? Хайде ние, както и да е, или пък членовете на правителството - да отидат в касата на Министерския съвет и да теглят. Мисля, че практиката с взаимоспомагателните каси е вече история, би трябвало да се създаде нещо друго и, моля ви се, нека служителите в БНБ да не ползуват такива допълнителни улеснения.
Има и някои други несъобразности, естествено те не са кой знае колко сериозни, но вижте в чл. 47 какво пише:
"Българската народна банка води счетоводство, което вярно отразява нейните операции и финансово състояние".
Е, браво! Представете си, че думата "вярно" я нямаше и пишеше "невярно". Може ли да се сложи друга дума? Значи щом не може да се сложи друга дума, и тази не може да се сложи.
Естествено счетоводството е за това. Никой не е дал право примерно, ако не сложим... Ясно е, че щом води счетоводство и толкова, приключваме - "в съответствие с утвърдената международна счетоводна практика", макар че някои казаха, че може би трябва да се доразпише в съответствие с коя утвърдена международна счетоводна практика. Така.
"Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Управителния съвет".
Е, това тук е вече нещото! Един човек си приема бюджет и той го харчи. Никой не го контролира. Ние, в България, а и в други страни сигурно, може да има и друга практика, но у нас практиката е такава: един разписва документите - счетоводителят, може естествено и шефът, но друг ги изплаща - касиерът. Счетоводителят си носи отговорност за сметките, за счетоводството и т.н., касиерът води своя строга отчетност за наличието в касата. Ако няма пари в касата, няма да гонят счетоводителя, а ще гонят касиера. Тук такова нещо няма.
"Разходите по управлението се извършват по решение на управителя или упълномощен от него подуправител". Сега тук е разписан този принцип, съобразно който техните разходи никой не ги контролира. Няма такова даже и акционерно дружество, частно акционерно дружество няма, Министерският съвет също не може да извършва такива разходи, каквито си иска, защото парламентът му ги гласува. Дори Народното събрание гласува един бюджет, гласува бюджет на държавата, а си гласува и собствен бюджет, който му се одобрява от Министерския съвет и се внася от него. Взаимно се контролират тези работи, иначе не могат да станат. За банката, за съжаление, това нещо не е осигурено.
Така.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Главният ревизор нали прави вътрешен контрол?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това за главния ревизор, Благой, съм го чул, обаче моля ти се, недей да взимаш непрекъснато отношение по проблеми, които някой друг ти ги е набил сега. Моля ти се! Има главен ревизор, но главният ревизор гледа какво е записано, разбираш ли, а не това, което е гласувано. Нима ревизор на Сметната палата не влиза в Министерския съвет, в министерствата, в Народното събрание?
Едно е да влезе постфактум вътре и да каже кой е крал, друго е някой да му определи пари. Разбираш ли?
Примерно аз си определям един милион лева за нещо си или един милиард лева за нещо си и си ги харча така, както искам като държавна институция и всичко ми е наред в счетоводството. Обаче аз като държавна институция...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): В комисията се разбрахме, че ще го подкрепим това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакай, бе, Данчо, моля ти се, недейте, пак ви казвам, безкритично да защитавате едни неща, които не са ясни. Стани и се изкажи! Какво искаш сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да се изслушвате в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Стани и се изкажи! Безкритично не защитавайте такива неща!
Примерно, когато има някой, който контролира, той винаги се съобразява с това. Примерно банката харчи толкова, Народното събрание - толкова, Министерският съвет - толкова.
Другото, което е, главният ревизор ще гледа дали не си откраднал парите. Но ако си надул твоя бюджет, а си занижил бюджета на всички други институции, главният ревизор тук нищо не може да направи. Международният одит нищо не може да направи. Разбираш ли? Международният одит нищо не може да направи, ако ти си купил двойно повече компютри, отколкото ти трябват. Това е най-простото нещо. Нито главният ревизор може това нещо да го направи.
Примерно Министерският съвет - без компютри, а банката - по три компютъра на човек. Главният ревизор тук нищо не може да направи. Международният одит - нищо не може да направи. Сметната палата и тя, след като няма възможност за превантивен контрол, след като са купени тези неща - нищо не може да направи. Но ако има някаква друга форма за контрол, тогава нещата биха взели малко по-други измерения.
Сега за жилищата за своя персонал и аз съм категорично против.
И тъй като времето напредва, искам да направя още едно възражение - много е, това е за петте години, в които има право да задържа недвижимостите, които е взела като обезпечение. По Закона за банките е 3 години, нека и за нея да остане 3 години.
Освен това трябва да се знае точно какви недвижимости може да има Българска народна банка. Сега Българска народна банка има маса недвижимости, които не служат за задоволяване само на нуждите на нейните служители, но примерно ги дават и под наем. Тя с такова нещо не може да се занимава. Или примерно да има хотели и разни други неща. Това трябва да се разпише.
Освен това не съм съгласен и с новото предложение, което е възникнало в последно време. То не е принципа на ротация, а на застъпване на членовете на Управителния съвет и тези, които са подуправителите, управителят и другите. Това е хубаво, обаче мисля, че особено в началния момент трябва да има известна стабилност. Недейте непрекъснато всяка година да се занимаваме кой ще идва и кой ще си отива от банката. Дайте възможност на тези хора да поработят и наистина да работят, и не по тази схема, която ни е наложена кой знае от кого и защо.
Благодаря ви, колеги, и пак подчертавам: дайте да разграничим онези проблеми, които трябва да бъдат решени, за да се въведе паричният съвет, и тези, които някои си ги решават тук, с нас, за да изпълняваме една роля на опитно зайче. Недейте го допуска, никой няма интерес от това - най-малкото управляващото мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Първо за реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Сега за Пленарния съвет. Логиката каква е? Управителят назначава 6-те човека, които попълват Пленарния съвет, а пък те му избирали заплатата. Е, сега това какво е?
Освен това този човек, който е в Пленарния съвет, спокойно на базата на оперативна и конфиденциална информация може примерно да лобира за някоя мощна компания. Докато управителят и подуправителите, избрани от Народното събрание, с конкретни пълномощия няма как да правят това. Още повече, че те са в една общественопрозрачна среда. Това е смисълът на структурата по управлението. Това е смисълът!
Аз не мога да се съглася и несериозно ми звучи това, че можем примерно взаимно да си определяме възнагражденията. И мисля, че тази структура, която е с конкретни пълномощия на подуправителите, е ефективно действуваща структура и не че някой, примерно отнякъде ни налагал такива модели. Аз имам глава на раменете си и мога да мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз искам да направя възражение по съществото на това, което каза господин Димитров. Констатацията на господин Димитров, че Българска народна банка не може да води парична политика, с която да се подпомага приспособяването на икономиката към реални и финансови шокове, е вярна. В Закона на Българска народна банка ние въвеждаме валутен съвет. А както знаете, валутните съвети наистина намаляват гъвкавостта и приспособимостта на икономиката към влошаване условията на търговия. Това си е абсолютна истина. И тогава се индуцират по-големи колебания в заетостта и в доходите. Но това е проблем, който е валиден за всички системи на фиксирани валутни курсове и по това никакъв спор не може да има.
Така че това възражение, което той отправи, според мен не е по съществото на закона, който приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Цонев - трета реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да си извиня на господин Димитров, че отправих реплика от място, просто исках да му спестя време, ако ми позволи така да се изразя.
В разискванията в комисията ставаше въпрос за чл. 49, господин Димитров, за разходите на банката, че се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Управителния съвет на банката. След като Вие направихте изказването си в двете комисии и излязохте, в последвалия дебат стана ясно, че абсолютно всички политически сили, представени в двете комисии, са съгласни, че това не трябва да става така и ние почти се обединихме, в това число и вносителите, по това, че този бюджет ще се приема от Народното събрание. Така че няма един да го приема и един да го харчи. Затова исках да Ви спестя, тъй като около 10-ина минути Вие пространно убеждавахте по този член народните представители, че не е редно. Абсолютно сме съгласни с Вас. И вносителите са съгласни.
Искам също така да Ви кажа, че след като Вие излязохте предния път, ние се съгласихме за още редица от Вашите предложения - за жилищата, за кредитите и т.н. По тези въпроси е оформен консенсус, в това число и от вносителя, и ние просто ще ги променим между първо и второ четене с по-разумни и по-удачни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за дуплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): По възраженията. Практиката е на първо четене да се обсъжда внесеният законопроект, а това че комисията има възражения в същата посока, това е много добре, значи ще се оправи. Така че аз ще бъда доволен. Но в момента обсъждаме това, което е внесено, което е написано, а не това, което е било обсъждано в комисията на първо четене.
За възражението на господин Николов. Не го разбрах много добре, обаче, господин Николов, моето възражение е против премахването в чл. 2 на израза "парична политика". Парична политика Българска народна банка не може да не води, тя за това е правена, за да води парична политика. Казвате валутен съвет, да, той е вид парична политика, това е строга парична политика, която предполага да не се кредитира при никакъв случай правителството. Но това е пак парична политика. Значи ние не можем да премахнем израза "парична политика" от чл. 2. Това е моето възражение. Парична политика трябва да остане, парична политика е и опредeлянето на минималните задължителни резерви. Това го пише във всеки учебник за студентите. Тоест, когато се променят минималните задължителни резерви, това също е провеждане на вид парична политика. Него сме го оставили в закона. Тоест, по смисъла на закона Българска народна банка продължава да провежда парична политика. Щом продължава да я провежда, не можем да премахнем от чл. 2 израза "парична политика".
По възражението на Благой Димитров. Това е така, господин Димитров, наистина може да стане, ако предполагахте по принцип, че тези хора са мошеници. Но ние нали затова ги избираме тук в събранието? Аз ще Ви кажа какъв е бил дебатът им, ето тук е господин Стратев, който е член на Управителния съвет, дебатът е бил винаги такъв - да се ограничават заплатите, въпреки че биха могли да се увеличават повече. Горе-долу това са възраженията.
Конкретната функция на подуправителите. Да чухте аз да възразих срещу това на всеки подуправител да се разпише функция? Срещу това аз не съм възразил. Тоест, това предполага: въвеждате паричен съвет, всеки подуправител трябва да има функция, нека да има.
Аз Ви казах, че възразявам срещу коренната промяна на структурата. Това беше смисълът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Голяма част от бележките, които нашата група имаше по отношение на предложения законопроект, бяха направени от господин Венцеслав Димитров. Искам да допълня някои неща, които той не засегна или може би аз не съм чул.
Нашето мнение е, че предложеният законопроект не е по-добър от досега действуващия закон, който също не можем да кажем, че е съвършен, но все пак мнението ни е, че не беше необходимо това приемане на един изцяло нов закон даже с цената на разместване на някои текстове и тяхната замяна с други, по-слаби, и т.н.
Освен това в този законопроект съществува според нас духът на толериране на някои банкови институции. Защо е заложена тази възможност за фаворизиране на някои банки, имам предвид чл. 34, ал. 1 и 2, когато се дава право по усмотрение и т.н. на някои банкови институции да бъдат пряко или косвено подпомагани от Българска народна банка?
Другата наша бележка е по отношение на функциите на банковия надзор. След като говорим, че въвеждането на паричния съвет, на валутния борд основно е предизвикано от слабия контрол, слабата банкова дисциплина, разрухата на финансовата сфера, не е ли по-целесъобразно по някакъв начин управлението на този департамент на БНБ да бъде максимално зависим от Управителния съвет на БНБ и управителят на управление "Банков надзор" да бъде пряко подчинен на Народното събрание и назначаван от него точно като такъв, а не като подуправител на БНБ и до голяма степен зависим от политиката и от решението на своя шеф, управителя на Българска народна банка. На всекиго е ясно, че трудно може да бъде контролиран прекият ти шеф и малко или много този управител на управление "Банков надзор" е длъжен да се съобразява с решенията на Управителния съвет. А това не води до тази така необходима самостоятелност и независимост на самото управление "Банков надзор".
По отношение на счетоводните стандарти говорим, че счетоводството трябва да бъде приведено в съответствие с международните счетоводни стандарти. А къде остават тогава българските стандарти или двойно и тройно счетоводство ще се води в БНБ, тъй като все още в страната не се прилагат изцяло международните счетоводни стандарти? Има ли експертна оценка от експерти какъв срок ще бъде необходим за цялостното преминаване на международните счетоводни стандарти? Нашето мнение е, че ако ние отидем към тази стъпка, то на подобно счетоводство и на подобен стандарт трябва да бъдат подчинени не само БНБ, не само останалите банки и финансови институции, а и цялата икономика, включително и реалният сектор, за да има единен стандарт в икономиката.
В чл. 4 има един запис, който казва, че Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи. Аз мисля, че записът трябва да бъде "е длъжна" и съответно в Закона за банките, който предстои да бъде приет, също трябва да има подобен запис, с който да се регламентира, че банките са длъжни да предоставят тази информация. Защото публична тайна е, че сега има банки и то сериозни банки, отново казвам, може би фаворизирани банки, които не предоставят тази информация и конкретно Булбанк, може би най-голямата ни банка.
Относно основния капитал на Българска народна банка, ние също смятаме, че тези 200 млн. не са най-точната сума, която трябва да бъде разписана.
За специалзираната комисия, която да предлага управителя на БНБ, който да бъде избиран от Народното събрание, господин Венцеслав Димитров вече каза, че комисията няма право на такава законодателна инициатива, още повече, че в Народното събрание няма специализирани комисии и неспециализирани комисии, има комисии, които са помощни органи на Народното събрание.
Само една бележка в ал. 6 на чл. 12, в която е записано, че останалите членове на Управителния съвет не могат да извършват друга дейност в БНБ, както и да работят за банки или в законодателната, изпълнителната или в съдебната власт. А обратното допустимо ли е? Защото знаем, че има хора от законодателната инициатива, които обслужват банките. Според нас това също не е съвсем изрядно.



В чл. 29, ал. 3, където е записано за международния валутен резерв на БН банка. Поне специалистите-банкери знаят, че в една Англия със силно развита банкова система на Националната банка на Англия е разрешено със закон до 35 на сто от този резерв да бъде остойностен в културно-исторически ценности. България е не по-малко бедна на културно-исторически ценности. Защо те не могат да бъдат вписани в този резерв на БН банка - ние не ги ценим, не ги уважаваме или има нещо друго?
Член 30. Аз съм категорично против сега да приемаме, даже на първо четене, текст, в който има дадена алтернатива - марки или щатски долар или с точки обозначен фиксингът, който ще бъде определен от Народното събрание. Освен това мисля, че трябва Народното събрание и комисиите - Бюджетната и Икономическата комисия - да бъдат много добре запознати с методиката, по която ще бъде фиксиран курсът. Именно водени от доброто желание да не се залагат едни мини, едни подводни камъни в дейността на бъдещото правителство, на бъдещия кабинет ние настояваме тази методика да бъде огласена. Защото знаем и досега на каква цена курсът беше задържан на такива ниски нива. Знаем за административното подтискане на курса, който съвсем не е този, който трябва да бъде на настоящия етап - един курс от 1500-1600 лева. Знаем кой беше елиминиран изкуствено от пазара и защо. Но нека да не залагаме мини на бъдещото правителство, на Министерството на финансите и на БН банка, а и на целия български народ с фиксирането на един нереален курс, който след 3-4 месеца може да доведе до много сериозни, негативни последствия.
Член 31, ал. 2. Мислим, че текстът не е съвсем прецизен и ясен и не е ясно кой точно ще бъде рестриктиран, в смисъл кого ще ограничи БН банка - дали местните банки или чуждите банки. И какво ще рече това местни банки - чужди банки с клонове в България или български търговски банки?
Също така трябва да се впише и конкретен текст за задължителното условие, което съществува, но не се изпълнява, на някои чужди банки да внасят капитала си в Република България. Знаем, публична тайна е, че има банки - Райфайзенбанк, Ингбанк и т.н., които не са внесли капитала си даже при тяхното лицензиране. Защо тези банки са отново облагодетелствувани, защо те участвуват на българския пазар, а капиталът им, даже този, който е необходим за издаването на лиценз, не е внесен в Република България?
В чл. 35 се казва, че БН банка има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. Съгласни сме, наясно сме, че трябва да има много бързо събиране на задълженията, едно обезпечаване. Но няма ли да бъде по-целесъобразно, ако даже се формира специално отделение към съдебната власт, съдебната институция, което да се занимава само с този въпрос? Ние не поставяме ли БН банка над независимата съдебна институция по отношение на реализацията на това й задължение за събирането на обезпеченията?
Ал. 2 на чл. 35. За нас не е правилно този запис да бъде срещу друго имущество на длъжника. Извинявайте, нали затова са специалистите в БН банка - да определят конкретно обезпечението, което се предоставя. Не може - аз съм заложил часовника, но понеже после нещо е станало, да дойдат да ми вземат автомобила или апартамента например. Не мислим, че това е нормален запис.
И по отношение на срока за освобождаване от собствеността върху недвижимите имоти - ние смятаме, че той трябва да бъде намален поне на 3 години, а не този 5-годишен срок.
И чл. 62. Добре, разбираме, нека да бъде освободена БН банка от заплащането на държавните такси. Но защо и от местните данъци и такси? Едно малко предприятие, едно цехче и всеки български гражданин ще си плащат местните данъци и такси и такса смет, да речем, а БН банка - не. Защо? Какво налага този запис, който според нас също не е най-целесъобразният?
И други бележки имаме, но тях ще ги направим за второто четене на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики няма. Давам думата на народния представител Никола Николов от СДС.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателстват, уважаеми колеги! Предложеният ни законопроект е резултат от политическата воля на парламента за въвеждане на валутен съвет като мъчителна, но единствено възможна мярка за спасение на българската икономика. Вчера ние избрахме правителство, което се ангажира с икономическа политика, която има няколко основни елемента - отказ от кредитиране от Българска народна банка на бюджета; фискална политика, сдържаща дефицита; реформи във финансовия и банковия сектор за възстановяване доверието в банковата система; реформа в реалния сектор; ускоряване на поземлената реформа; либерализация на цените и търговията и премахване на пречките пред развитието на пазарите и чуждите инвестиции.
Икономическият растеж е главна цел на икономическата политика на новото правителство. Той изисква финансова стабилизация и икономически реформи в условията на валутен съвет. В предложения Закон за Българска народна банка са реализирани основните принципи на валутния съвет и се предлага структура на Българска народна банка, адекватна на работата й в условията на валутен съвет.
Кои са основните принципи на валутния съвет и как те са решени в закона, какъв е ефектът им върху икономиката и икономическата политика на правителството?
Първият принцип е некредитиране от Българска народна банка на държавата или държавните институции. Това е заложено в чл. 46, ал. 1. Тогава правителството има фискална стратегия, сдържаща дефицита в определена рамка и неизискваща кредитиране на бюджета от Централната банка. Такава фискална политика, водена от правителството, е основа и условие за успеха на валутния съвет. Фискалната стратегия, разбира се, трябва да се разглежда в по-широкия контекст на целите на икономически растеж - това са финансовата стабилизация плюс структурната реформа.
Вторият основен принцип на валутен съвет е пълно покритие на паричните задължения на банката, определени в чл. 29, ал. 2, а това са всички банкноти и монети и салда по сметките на други банки в Българска народна банка без Международния валутен фонд, и международният валутен резерв на Българска народна банка, който е дефиниран в чл. 29, ал. 3 от закона. Това означава, че Българска народна банка няма да може да емитира левове, без срещу тях да има покритие в резервната валута.
Неотменимият ангажимент на Българска народна банка да обменя левове срещу резервна валута при фиксирания курс, определен или в този закон, или в друг закон, както вероятно ще решим, и реформата в банковия и финансовия сектор ще възстановят доверието в банковата система, ще гарантират нейната сигурност, което е изключително важно условие за финансовата стабилизация на България.

В закона е предвиден още един вариант за гарантиране на стабилността на банковата система (чл.34, ал. 2). "Българска народна банка може да предостави кредит за срок не по-дълъг от три месеца на платежоспособна банка само при опасност от ликвиден риск, засягащ стабилността на цялата банкова система."
Структурата на Българска народна банка, която осигурява функционирането на валутен съвет, е оформена в чл. 19, ал. 1, а това е именно Емисионно банково управление и банков надзор. Емисионното управление е практически (чл. 20, ал. 1), валутният съвет. Задължението му е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка.
Функциите на банковото управление са дефинирани в чл. 20, ал. 2. То осъществява функциите на кредитор от последна инстанция.
Банковият надзор (чл.20, ал. 3) е надзорът на банковата система, който се осъществява от него. Особено важна е силата на подуправителя, който самостоятелно и независимо предлага предвидените в Закона за банките мерки за въздействие и санкции. Това управление е особено важно за гарантиране на нова финансова дисциплина, крайно необходима за възвръщане на доверието в банките.
От казаното дотук ние можем да направим извода, че в предложения ни от вносителите законопроект на първо четене - Закон за Българска народна банка, по приемлив начин са залегнали основните принципи за функциониране на валутния съвет и предлагам да го приемем на първо четене.
Същевременно искам да направя предложение по чл. 30, като споделям съгласието си с вече лансирани в обществото предимства на германската марка като резервна валута. Най-важното от което е, че ние така изпреварващо влизаме в новата валутна система на Европейския съюз.
Не по-маловажен е и фактът, че ние можем да разчитаме, че ще получим кредитиране бързо само единствено от европейски източник. Предимство е и лихвеният процент на германската марка, който е стимулиращ икономическата активност и икономическия растеж.
Затова ви предлагам да приемем германската марка като резервна валута.
Също така ви предлагам в отделен закон да приемем фиксирането на валутния курс. Вие разбирате, че приемането на валутния курс при второ четене на закона доста би повлияло върху валутните спекулации на пазара. И би следвало ние да го приемем така, че да няма възможност да бъдат извлечени изгоди от това, че някой предварително е знаел какъв ще бъде валутният курс, при който ще се фиксира българската валута.
Затова аз ви предлагам на 27 юни в отделен закон, приет в един ден, това е петък, да приемем валутния курс при условие, че валутният съвет влиза от 1 юли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? - Няма. Благодаря.
Давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин академик, дами и господа!
Аз ще споделя на първо място някои принципни общи виждания по първия цялостен закон, който е предложен на нашето внимание. Аз лично споделям идеята за въвеждане на валутен борд и нейните принципи. Но реализацията на тази идея става с правни норми. Правни норми, които някои може би възприемат като техника и като детайли, но правни норми, които ще направят тази идея за валутния борд действаща в България, действаща в условията на цялото ни законодателство. Защото, приемайки един закон ад хок, един закон, свързан със затрудненото положение на страната, един закон, както каза почитаемият колега Венци Димитров, противоречи на някои утвърдени традиции и принципи на нашето законодателство, ние можем да обречем валутния борд на неуспех. И тогава всичките идеи за него ще останат едно прекрасно пожелание.
И аз бих опонирал на колегата Николов, който говори преди мен, че доверието в банковата система няма да се върне с приемането на този закон или на Закона за банките. Доверието в банковата система ще се върне единствено от функционирането на тези закони. И ще се върне от хората, които ние, по отношение на народната банка и съответните акционерни дружества ще възложат да управляват техните пари. Само с приемането на тези закони нищо няма да се върне.
Бих си позволил да направя някои бележки, които смятам, че са съществени. Те са предимно по същество. Една част от тях ще спестя, защото ги направих на заседанието на Икономическата комисия. И се надявам вносителите да са ги отчели. Една част от тях бяха споделени от колегите преди мен.
На първо място, искам да поставя въпроса за капитала на банката. Има и друго становище освен това, което аз ще споделя пред вас - че той може да бъде и един лев, и няма никакво значение. За мен обаче е съществен въпросът какъв е капиталът на народната банка. Какво е лицето й и у нас, и в чужбина, изразено в нейния капитал. Двеста милиона лева капитал е една сума, която звучи смешно като тежест и сериозност на тази институция. Аз разбирам, че не това е най-важното за нейните функции.
За пример бих ви посочил аржентинския закон за народната банка, където аржентинската банка всяка година актуализира своя капитал, не своите резерви. Защото по този начин тя излиза пред обществото, излиза пред света, излиза пред фонда и показва своето състояние.
По отношение на колективната отговорност, за която бе говорено тук. Вижте, колективната отговорност в правото от около двеста години не съществува. Друг е въпросът, че тези, които трябваше да реализират отговорността по отношение на лицата, управлявали Централната банка или други банки в последните седем години, не си вършеха работата.
И аз не мисля, че когато концентрираме управлението в еднолични ръководители, по този начин променяме нещо във връзка с отговорността. Но както и да е. Колегата Димитров доста дълго говори за управлението на централната банка, мисля, че обосновано.
В закона има текстове, които касаят материалноправни норми, уреждащи функционирането на банката, и норми-процедури. Този закон се явява специален по отношение на ред закони.
И правилно колегата Минков поставя въпроса: "Добре, а записът, че счетоводството ще се прави в съответствие с международната счетоводна практика няма ли утре да даде основание някой да сметне, че когато в един специален закон е уредено друго основание за водене на счетоводство, освен Закона за счетоводството, може Централната банка да прави своето счетоводство несъобразявайки се с действащите норми на Закона за счетоводството".
Твърде размито е понятието "международна счетоводна практика". Твърде размито, твърде каучуково и то би могло утре да доведе до някои проблеми при тълкуването на този текст.
Бих се спрял на чл. 19, където са маркирани трите управления, определени лимитивно в първата алинея. Бих предложил все пак подуправителите да не се определят, а да се избират от Народното събрание най-малкото заради една прецизност в правния език. Но тогава възниква въпросът по втората алинея: а кой ще определи или избере подуправителите на евентуалните управления, които ще се създадат от Управителния съвет? Те ще попадат ли в режима на ал. 1?
По отношение на актовете, с които ще действа банката. На много места се говори за нормативни актове. Дали това наистина са нормативни актове? Нека вносителите да си зададат тоя въпрос, заедно да си го зададем и да му намерим най-точния отговор.
В тая връзка споделеното още на първоначалното обсъждане - какво ще се случи с тези наредби, издадени по сега действащия закон за народната банка в преходния период до влизането в сила на новия закон. Може би е целесъобразно един бърз преглед, доколкото сме пресилени от времето, той ще бъде винаги непълен, бърз преглед, който да позволи едно плавно и непротиворечиво преминаване към новата уредба, съгласувано в съответните подзаконови актове.
Имам и някои други конкретни въпроси, този въпрос, който може би малко шокиращо прозвуча на първото обсъждане - какво е Българска народна банка. Почитаемият господин Ангарски каза, че това е институция със стогодишна история, но мен като юрист ме интересува какво ще бъде тя като юридическо лице. Вече беше зачекнат този въпрос тук в дискусията. Тя в крайна сметка ще бъде ли отделно от държавата със своето имущество или ще бъде една държавна институция, юридическо лице суи генерис. За съжаление, в закона могат да се намерят аргументи, подкрепящи и двете неща.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Първо едното.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, тук репликата, че първо едното, но се страхувам, че когато се смесят двете - една държавна институция с едно юридическо лице с обособено имущество - могат да възникват определени проблеми между държавата като такава и банката като особеното юридическо лице. Въздържам се да коментирам на какво то ми прилича - на капиталово дружество или комплекс от имущество, дадено под тази институция.
Това са въпроси, на които може би трябва да намерим по-конкретен отговор. За съжаление аз не можах да го намеря в законопроекта.
Аз виждам, че в чл. 32 ние даваме едни особени привилегии на Международния валутен фонд. Може би дотам я докарахме държавицата, че трябва да дадем такива привилегии на този кредитор. Неговите авоари, неговите средства са изключени от режима на чл. 32 по отношение на всичките други активи. Тоест, ние трябва да сме наясно, че с този закон ще дадем изключителна привилегия на тази институция, която ще се явява наш кредитор. Ако тя е въздействала при изготвянето на закона, добре е защитила своя интерес. Въпросът е дали утре няма да имаме други международни кредитори, които ще пожелаят същия привилегирован режим, режим, уреден със закон.
Има някои чисто технически, ако щете, мои бележки, свързани с използването на един език далеч от законодателната ни практика и труден може би за осмисляне от лаици в това отношение, какъвто съм аз. Става въпрос за използване на ред термини от счетоводството, за които нито съдебната практика, нито историята на законодателството у нас се е произнасяла. Но аз не мога да си обясня в чл. 37, ал. 2 как загуби ще се погасяват с кредитно салдо. Салдото според мен е някаква сметка. Салдото не може да погаси нищо. Загубите обикновено се погасяват с нещо друго. И ред такива неща.
Другото, което искам да споделя - по отношение на актовете, които ще издава банката. Ние може би ще очертаем няколко различни групи актове. Едни издава банката, едни издава нейният управител или подуправители като органи. Нека така да направим, че тези актове, всичките да бъдат от името на банката. Щом на тези хора ще им възложим отговорността да ръководят, да управляват банката, ами те представляват банката! Да, те са нейни органи, но актовете са актове на институцията или на това юридическо лице, което аз казах, че не съм съвсем наясно.
Искам обаче да поставя един друг въпрос и може би да потърся отговор от вносителите: кое ги е накарало в чл. 44, ал. 2 да премахнат безплатното обслужване на бюджета, съществуващо в досегашния Закон за БНБ? Коя е причината? Сега, когато бюджетът е по-пробит от всякога, когато всеки лев в него е оскъден, ние правим една промяна, която може би вкарва някакви пазарни принципи в обслужването на бюджета. Но защо сега? Нима е малко това, че определени банки ще работят с тия бюджетни средства за определен период! Значи ли това, че бюджетът ще заплаща на отделните търговски банки операциите по неговото обслужване? Като че ли това се налага от предлаганото изменение.
Според мен не бива да премахваме безплатното обслужване на бюджета, утвърдено с досегашния текст на закона.
Член 45 и чл. 47. Тук има една линия, която е свързана със законодателна дейност, изхождаща от патологията, със законодателна дейност, изхождаща от нарушението на нормалните обществени отношения. На едното място се казва, че банката е независима от указания на Министерския съвет. Ами вижте, като го кажем това, просто другото би означавало, че е зависима. Нима ако не запишем тоя текст, тя ще бъде зависима? Както и в чл. 47 - "Българската народна банка води счетоводство, което вярно отразява нейните операции". Ами, дами и господа, ако не отразява вярно нейните счетоводни операции, това ще бъде престъпление, документно престъпление! Нека не пишем такива неща в закона! И значи ли, че другите стопански субекти и всички, които правят баланс у нас, водят счетоводство, което невярно отразява техните операции?
За съжаление има още няколко текста. Не бива, когато се прави закон, ние да изхождаме от патологията. Ами значи ли, че досега невярно е водено счетоводството? Ами ако невярно е водено счетоводството, аз моля някой, ако има информация за това, да сезира главния прокурор.
Не можах да открия на стр. 18 в чл. 50 препратките към чл. 28а. Може би това е технически проблем. Пак го гледам - 27, 28. Но нека се отстранят. От някакъв стар текст, върху който е работено. Там може би е имало текст 28а. Не видях такъв текст 28а.

Въпросът ми за баланса на емисионното управление. Пак ви казвам, аз съм лаик в счетоводството, но си зададох въпроса как едно управление прави баланс. Дали това е онзи баланс, който е предвиден по Закона за счетоводството, който баланс трябва да се прави от всички, които имат задължение за водене на двойно счетоводство в България, или това е някакъв друг баланс, или това е някаква особена форма на осчетоводяване, която да показва в един динамичен порядък пред обществото състоянието на имуществото, с което борави това управление.
И най-сетне, бих си позволил да коментирам още един въпрос, засяган досега, засяган и от господин Димитров, и от господин Николов, въпроса за курса, въпроса за валутата и въпроса за спекулациите, които биха се породили. Колегата от банката още на обсъждането в Икономическата комисия предложи една правно-техническа формула, която мисля, че е разумна. Предлагам ви я още веднъж: да извадим текста от този закон, свързан с конкретната валута и нейния курс. Той да бъде приет с отделен закон. Практиката на въвеждане на валутни бордове познава такова решение. Този закон да бъде гласуван един - два или три дни преди деня "Х" и да направим превръзката между този Закон за БНБ в неговите преходни разпоредби, като кажем, че този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Закона за приемане на валутата, към която ще се обвържем и курса. Фактически тези норми да стоят готови в един период вокацио легис, свързан с приемането на този конкретен проблем, който може да създаде обществен ажиотаж и спекула.
И още нещо. Предлагам ви това заседание не да бъде закрито, предлагам ви то да се предава директно по Българското радио и телевизия, за да могат да бъдат поставени всички спекуланти при равни условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Нешев ще има думата след почивката.
Тридесет минути почивка - до 12,05 часа (звъни).

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Дисциплината още в началото като че ли не е много добра.
Има думата народният представител господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставайки на трибуната, бих искал първо да кажа, като оценявам икономическата ситуация и ситуацията в банковата ни система, както и проблемите, които имаме във финансовите взаимоотношения на банките с депозьорите и с кредиторите си, че аз приемам изцяло духа и целите, които са заложени в предложения от служебния кабинет Закон за Българската народна банка. Естествено. Присъединявам се и към становището, което беше изразено от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседанието, проведено съвместно с Комисията по икономическа политика. Може би ще се дублирам с някои бележки на председателя на Комисията по икономическа политика, но така се получава, че ще говоря след него, желая да ги кажа и да обърна вниманието и на правителството върху някои въпроси, които са заложени в законопроекта.
На първо място, искам да обърна вниманието ви на чл. 20, ал. 1, където се дават пълномощията на заместник-управителя по банковия надзор да дава и да отнема лицензи. Аз не отричам, че трябва да се даде съответно правомощие на едно лице да взема решения и да носи отговорност, но не приемам да няма точни и ясни критерии, по които то може да взема такова становище. Затова съм дълбоко убеден, че становищата, които ще се вземат по издаване или отнемане на лицензи на търговски банки, трябва да бъдат съобразени с членове 11, 12, 13,14, 15, 16, 19 и 21 от последващия Закон за банките и банковите фалити. И аз моля председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство господин Лучников в тяхната комисия да разгледат този въпрос как формално да се свържат двата закона с препоръката, която си позволявам да направя, тъй като това може да се включи в Преходните и заключителните разпоредби на настоящия закон, да бъде в следващия закон или пък в самия текст на този член да бъде написано. Това не е от моята компетентност и аз не се ангажирам да дам становище как трябва да бъде направено формално.
Позволявам си да ви обърна внимание и върху още два факта. В чл. 29, ал. 1 се дава възможност за избор коя от международните валути трябва да бъде обвързана с българския лев като парична маса, с която ще се съобразява паричната емисия в България. Тъй като от това особено много зависи последващата работа на Министерския съвет и специално на Министерството на финансите, аз искам да ви направя предложение Министерството на финансите да внесе в Народното събрание становище по този въпрос, като посочи критериите, които ще доведат до неговата оценка коя валута - германската марка или щатския долар - трябва да се обвърже с българския лев.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Българският лев да се обвърже...
СТЕФАН НЕШЕВ: Не, ако прецените, че коректността изисква изказът ми да бъде поставен обратно стилово, аз не бих възразил, господин академик, но мисля, че засега тревогата е наша и ние се обвързваме с определена валута и това е важно за нашето развитие като държава и като социална политика на държавата. Затова си и позволих така да го кажа.
В теорията, която прегледах, е показано коя валута и защо трябва да се избере или трябва да бъде кошница от валути. Моля Министерството на финансите да изрази точно и ясно становище и да предложи на Народното събрание и тази валута да бъде вписана в текста на чл. 29, ал. 1.
Позволявам си още да ви обърна вниманието и върху чл. 30, ал. 1, който текст касае твърдия курс на българския лев към избраната валута. Аз мисля, че това не бива да става с отделен закон, такова е личното ми мнение, това трябва да бъде упоменато в настоящия закон, но не може да бъде субективно избрано, заради което също смятам, че Министерството на финансите трябва да внесе становище в пленарното заседание на Народното събрание, в което ясно и точно да посочи критериите, при които е избрал съобразно паричната маса, която в конвертируема валута ще бъде определена като залог на българската емисия от банкноти и монети, за да се проследи в перспектива за един период от поне 6 години, каквито са препоръките на Международния валутен фонд, че това ще допринася за стабилизиране на финансовото състояние на държавата и за укрепване на банковата й система.
Това са бележките, които поставих на вашето внимание. Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Николай Апостолов.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече доста неща се казаха по повод на предлагания на вашето внимание законопроект за Българската народна банка и аз мисля, че това е нормално, тъй като това е закон, с който ние ще въведем на практика паричния съвет или валутния борд, или както и да го наричаме в България. За щастие по този въпрос вече се установи твърдо съгласие между всички нас и няма дебат дали да го въведем или не. Аз искам само накратко да се спра на въпроса защо се предлага нов закон, а не поправки в съществуващия вече.
Мисля, че това, което казах току-що, е една от основните причини, поради които се подхожда към един чисто нов закон като цяло, съдържащ много от старите текстове на досега съществуващия закон, тъй като винаги е по-добре да се направи нещо ново, за да бъде по-стабилно и по-логично издържано, отколкото да се кърпи стар текст, стара къща или стара кола. Това, разбира се, е само един от аргументите.
Един друг основен аргумент, който аз искам по-подробно да разгледам тук, е въпросът за начините, по които ще се възстанови и трябва да се възстанови доверието в банковата ни система като цяло. А това до голяма степен зависи и от възстановяване на доверието в Централната банка. Затова и законът, както по традиция е било, за Националната, за Централната банка е отделен от закона за другите банки.
Какво имам предвид? Става въпрос за отчетността и контрола върху дейността на самата Централна банка. Това е, ако мога образно да се изразя, вторият етаж на банковия надзор, тъй като банковият надзор контролира дейността на търговските банки, всички други банки извън централната и той се осъществява естествено от централната. Тук става въпрос за отчетност и контрол върху дейността на самата Централна банка. Той е засегнат в глава осма на предлагания законопроект. Съвсем кратко и сбито са дадени принципите на тази на практика нова форма и това е нещо ново в този закон, нова форма на отчетност, контрол и проверка на балансите на БНБ.
Няколко от преждеговорившите колеги споменаха различни страни от тази система на отчетност, от едната страна, с критики, от другата страна, с апологетика и препоръки за новата система, но аз искам да кажа, че това, което сега се предлага, представлява на практика една система на отчетност на пет нива и въпреки че някои колеги смятат, че въвеждането на международната счетоводна практика звучи малко неясно в законопроекта, аз смятам, че в духа на общото синхронизиране и привеждане на всички наши закони и стандарти в съответствие с тези на Европейската общност, на Европа и на света ние не можем и с този основен закон да нямаме предвид международните счетоводни стандарти. Може би най-добре е да се започне точно от най-високата банкова институция - Българската народна банка - и, разбира се, тези международни счетоводни стандарти ще трябва последователно да се прилагат и в другите банки, в цялата икономика и в реалния сектор, ако искаме наистина да правим реформа и да вървим напред.

Тези пет нива на отчетност, за които става въпрос, започват от контрола върху дейността на БНБ от страна на Сметната палата. На второ ниво, стана вече въпрос за дейността на ревизора. Тук има също една новост в закона - разписани са подробно в чл. 22 функциите на главния ревизор, така че той да може да осъществява вътрешния контрол на банката активно. Ревизорът се избира пак от управителния съвет на банката, след одобрение от председателя на Сметната палата и вие може да видите точно разписани неговите функции:
- оценява качествата на системите за вътрешен контрол;
- проверява функционирането на тези системи и тяхната надеждност и пълнотата на информацията;
- проверява адекватността на съществуващите системи на защита;
- проверява дали операциите на банката се извършват в съответствие със законите и другите нормативни актове;
- оценява ефикасността на организацията на работа в банката и при необходимост прави препоръки до управителния съвет;
- извършва други проверки по искане на управителния съвет;
- координира дейността си с външния одитор на Българската народна банка.
Тук вече става въпрос за третата степен на отчетност и контрол - това е външният одитор, който пък пак с член в закона се избира на публичен търг. Това е ал. 4 на чл. 50. Знаете, че това на практика вече се прави и осигурява един съвсем безпристрастен външен контрол върху дейността на Централната банка.
Следващите две нива са свързани именно с идеята за повишаване на доверието на обществеността в дейността на Централната банка. Става въпрос за едно регулярно публикуване на отчети за дейността на банката и нейните управления и поделения. Те са записани в чл. 50, ал. 1. Банката публикува всяка седмица баланса на управление "Емисионно". На практика отчетът на валутния борд, на паричния съвет, с което всеки един гражданин на Република България ще може да следи отблизо какво става в Централната банка, какво е фискалното състояние на банката и дали наистина това, което се обещава - адекватността на националната валута, пълното й покритие с чужда валута, е налично във всеки един момент. Разбира се, тук отново трябва да наблегнем, че на хората, които дават тези отчети - на личността на управителя на банката и подуправителя, шеф на емисионното управление, трябва да се има пълно доверие, когато те излизат пред широката общественост.
Другата степен на прозрачност, така да се каже, е ежемесечното публикуване на основните активи и пасиви на банката в "Държавен вестник", както и публикуването на годишния счетоводен баланс и сметката "Печалби и загуби" на банката.
Освен тези пет нива на отчетност и контрол, аз бих искал да се спра също така и на ролята на всички тук, на Народното събрание, което, освен че избира и назначава управителя и подуправителите на банката, следи регулярно и за дейността на самата банка и банката се отчита пред него, както е записано в закона.
Това е, което исках да кажа, по темата за отчетност и контрол на БНБ, засегната в проекта за нов Закон за БНБ.
Отново бих искал да призова всички да не се заглеждаме в някои по-дребни и по-маловажни в момента неща, които биха могли да се отразят в един такъв закон, а да разберем важността на това, което правим с този нов закон, а именно въвеждането на един механизъм за стабилизиране на банковата и паричната система, така че да може цялата икономика да стъпи върху една по-здрава база и утре вече да можем да решаваме по-конкретни и по-подробни задачи от тези за Централната банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Апостолов.
Има думата господин Миков за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Почитаеми господин председател, колеги! Аз ще отправя една реплика към колегата Апостолов във връзка с нов закон - стар закон. Като че ли в законодателството и неговото действие за всяка една правна система невинаги новото води до нещо по-добро? В това отношение можем да погледнем код "Наполеон" Бюргерлих Гезетцбух, а у нас Закона за задълженията и договорите. Така че този аргумент по принцип не бива да ни ръководи въобще в законодателната ни дейност. Когато е необходим нов закон - да. Но, когато правим нов закон заради самия нов закон, това не е така.
Другият въпрос, който колегата смята за маловажен, а за мен като юрист той не е, дали при нас ще имаме законодателство и действащи правни норми или ще въвеждаме практика, била тя международна, била тя българска, била тя чиято и да е. Въпросът е принципен за действието ни като правова държава. Това бяха думите, които исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Стефан Стоилов.
Да се готви господин Иван Бойков, от Парламентарната група на Евролевицата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Твърде много време беше отделено за разглеждането на групата въпроси, свързани с управлението на Народната банка при тези изменения в закона, които ни се предлагат. Аз ще ангажирам вашето внимание с темата за това - при сегашните условия, в които страната се насочва към режим на валутния съвет - икономически и социални; проблемите, които не е трудно да бъдат прогнозирани, че ще възникнат в банковата сфера, бюджетната, социалната сфера. Дали не трябва да се отиде към вграждане в тази система, както се изразих в комисията, на повече елементи на преходен режим? На повече, бих казал, амортисьори. Мотивът ми е ясен.
Тъкмо при тези трудни условия, които се признават от всички - и в страната, и от тези, с които работим - става дума за международните финансови институции, са много по-трудни, отколкото за редица други страни, които в последните години са минавали към режим на паричен съвет.
От друга страна, всеобща е оценката, че фондът не беше много щедър в предоставянето на средства. И, ако негови представители, както това стана и вчера, отново и отново повтарят, че са нужни около 1 милиард, 1 милиард и нещо, за да заработи бордът, и че тези пари са осигурени, споменавайки, че България разполага с един валутен резерв от около 1 милиард и 200, те забравят един факт, който стои пред скоба за България - големия външен дълг, чието обслужване през последните години не беше поносимо и това е една от големите причини, поради това, че не се взеха навреме съответните мерки финансово да се запуши страната и да се срине провеждането на цялата икономическа политика.
Ако искаме въвеждането на паричния съвет да не бъде нещо като експеримент в България, ние трябва да се гарантираме и въвеждането на такива елементи на преходен режим, на такива амортисьори е едно решение. Не е случайно, че през месец октомври, когато с мисията тук беше Чарлз Инок, в пакета материали, които остави, в това число и проекта за изменение на Закона за Българска народна банка, беше предвиден един по-силен преходен режим.
Двата основни елемента на този режим бяха, че банката ще отпуска на правителството до три месеца от датата на приемане на закона кредити, а правителството е длъжно в рамките на шест месеца от тази дата да ги покрива. Разбира се, много добре е ние да не прибягваме към използване на механизмите на кредитиране на правителството, но възникването на едно напрежение утре в един или друг бюджетен сектор, е нещо много неприятно, много нежелателно. За да се вкорени бордът в нашите икономически и социални условия, да се избегне каквото и да е напрежение, а от това сме заинтересовани като страна, като парламент и не по-малко тези, които ще управляват, трябва да сведем до минимум възможността това напрежение да се превърне в срив на един или друг сектор, или в създаване на трудно решими проблеми по отношение на банките.
Тук преминаваме към чл. 20. Вярно е, че тук е предвидена една възможност, но тя е ограничена, много ограничена. В рамките на превишението на международния валутен резерв на Централната банка над паричната база могат да бъдат рефинансирани търговските банки. Значи, ако има такова превишение - да, когато няма превишение - не.
Никой не може да гарантира, че в следващите седмици и месеци под влияние на различни фактори и обстоятелства, а защо не и под влияние на слухове, на манипулации, да възникне трудна обстановка около една или повече търговски банки. Ако нямате такова превишение на резерва спрямо паричната база, спрямо пасивите, вие не можете да рефинансирате търговските банки. (Реплики от мнозинството) Моля? Не, аз мисля, че не греша. Ако греша, ме поправете. Така е текстът на чл. 20 и развитието му в чл. 46, където вече става дума за това: за сметка на какво може да бъде практикувано това рефинансиране.
Тук трябва да обърна внимание на редицата внушения, които бяха правени от хора, които са въвеждали валутни бордове, а и оценките на експерти, на банкери, че би било много добре с оглед на тази философия да гарантираме във възможно по-висока степен валутния съвет срещу неочаквани такива, срещу възможни напрежения, още при въвеждането да предвидим този резерв, който адресира съответни претенции към Международния валутен фонд, той да превишава с 15 - 25 на сто паричната база, гарантирайки част от депозитите и влоговете в търговските банки.
При това положение ние ще разполагаме с ресурс, който спокойно при една разписана технология ще бъде използван, за да бъде погасено това напрежение, разбира се, в случаите, когато става дума за един системен риск, който заплашва банковата система - става дума за банки, които иначе са платежоспособни, но се изправят пред проблеми, поради възникнала обстановка.
Всички изповядваме разбирането, че допуснахме сериозни сътресения в банковата система, срив на доверие към тези институции, а следователно и към валутата, ние не можем да мислим за едно нормално функциониране на паричния съвет.
Моят призив е в работата ни, след първото четене, да се върнем към тези проблеми и да помислим за включване на някои неща, които ни бяха предлагани преди 5 - 6 месеца. Всичко това, което аз казвам, не е измислено тук в България. То е предлагано, то е използвано. И аз като икономист, който е обичал стопанската история, обичам да казвам, че това, което като опит подсказва стопанската история, трябва да бъде високо ценено. Ние нищо не губим. Обратно, само ще спечелим, залагайки по-големи гаранции, за това валутният съвет да не се издъни. Ние нямаме право да допуснем това, тъй като сме зад критичната граница.
В тази връзка заслужават внимание и положителна оценка внушенията, които се правиха през есента и от някои депутати, като мен, и от представители на синдикатите, да се предвиди създаването на един своеобразен социален фонд пак при една строга регламентация. И ресурсът на този фонд да бъде използван именно за погасяване на силни напрежения, които могат да възникнат в един или друг бюджетен сектор.
Дълбоко съм убеден, че това са въпроси, заслужаващи изключително внимание, тъй като мотивът не може да бъде оспорен. Обратното, той е водещ, когато ние се опитваме сега законодателно да осигурим конструкцията на валутния съвет.
Аз предлагам, уважаеми колеги, да се върнем към стария текст на чл. 11 от Закона за Българска народна банка, който предвижда, че за членове на Управителния съвет могат да бъдат назначавани български граждани.
И накрая две думи по въпроса за валутата, към която ще закотвим българския лев.
Очевидни са силни прогермански настроения. Няма защо да го крием. Но работата е там, че проблемът не е политически. Ако за някои той до известна степен е политически, за мен е чисто икономически.
Не случайно и в комисиите и през есента много колеги се вълнуват от това, че като се напъхаме в режима на валутния съвет, какво ще бъде положението с българския износ? Няма ли за нас да възникнат твърде много проблеми, поради това, че закачайки се за една, макар и малко надценена валута, както в момента е между марката и долара, доскоро беше повече, сега по-малко, но така или иначе надценена е спрямо долара и когато нямате една свобода за манипулиране с валутния курс, да се създаде обстановка, която да бъде по тази линия доста дестимулационна за българския износ. А ние ще разчитаме именно на българския износ в следващите седмици, месеци и години за увеличаване на валутния резерв и за решаване на големия проблем, който стои пред скоба за нас - обслужване на външния дълг.
Така че трябва още и още веднъж да се помисли в комисиите по този въпрос, който изглежда вече като предрешен, след някои пътувания на български политици и държавници до Германия.
Споделям изразените опасения, които налагат по въпроса за равнището, на което ще стане това фиксиране, допълнително да бъде премислено как да стане законодателно, технически, ако щете, за да не се допусне възникване на обстановка, при която отново и отново десетки хиляди, стотици хиляди дребни вложители отново да станат жертва на валутни спекулации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Стоилов, има предвидени амортисьорни възможности, например чл. 20, ал. 2:
"При възникване на системен риск за стабилността на банковата система управление "Банково" осъществява функциите на кредитор от последна инстанция..." и т.н.
Още нещо.
"Чл. 34. Ал. 2. При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българска народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок, не по-дълъг от 3 месеца..." и т.н.
Що се отнася до кредитиране на правителството, естествено, това е по-твърд вариант на борда. За съжаление правителството на господин Виденов изчерпа кредита на доверие и вече в края на краищата кредиторите няма да се съгласят на такива преходни възможности, за каквито Вие говорите или пък да речем, на някакви по-свободни амортизационни инструменти.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика ли искате думата?
За втора реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да благодаря на професор Стоилов за изразената загриженост да се предвидят механизми и възможности за, така да се каже, амортизиращи ефекти в случаи на риск и в случай, че няма достатъчно резерви за кредитиране на системата при системен риск. Това е сериозна позиция, която всички трябва да изразяваме, защото бордът не е цел само на една част от парламента, а на всички и това наистина е сериозна позиция.
Искам само да поясня, че репликата ми се отнася до това какво ще стане, ако няма превишаване на приходите и банката не може да рефинансира, не може да кредитира от последна инстанция и има наистина наличие на риск за системата. При този случай държавата, правителството намира начин да финансира съответната банка или група банки или системата, както междупрочем това се извършва и в момента. Ето преди малко тук ми подсказа господин Ангарски, че и тези дни е направена такава операция. Може и правителството да намери и други източници и да финансира системата. Това е другият резерв, който трябва да имаме предвид и той е съвсем реален.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Стоилов за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, внимателното преглеждане на текста на чл. 34 потвърждава, че аз съм прав. Такава възможност има, само когато е налице превишение. Аз пред вас разисквах хипотезата, когато няма такова превишение, което е толкова възможно, колкото и да има превишение. Но така или иначе две банки се намират в състояние на "пропукване" и възникващо във връзка с това напрежение и всичко, което следва от него за валутния борд, поставя проблеми, на които аз не виждам решение.
А що се отнася до това, че правителството можело да получава кредит от банката, както ставало и сега, аз не виждам някаква норма.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Правителството може да кредитира банката.
СТЕФАН СТОИЛОВ: За сметка на какво? Трябва да има строга регламентация. Ако валутният борд е мотивиран главно от това в държавата да се въведе една строга финансова дисциплина, всичко трябва да бъде разписано до запетайката.
Така че, ако искате наистина да бъдат заложени - виждам, че тази дума добре изразява намеренията ни - солидни амортисьори, те не пречат, те не разстройват системата, те не създават възможност за произвол, но те са една гаранция. И когато например много често ни отпращат към Аржентина или някои други страни, трябва да се отчитат поне няколко елемента на обстановката, различни от нашата - изградена работеща пазарна икономика с перфектни пазарни механизми и един солиден резерв, с който Аржентина е стартирала към паричния съвет, докато у нас обстановката е точно обратната. Можете да изброите още елементи на разлика, които показват, че такава гаранция трябва да бъде изградена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за БНБ е първият основополагащ закон, осигуряващ провеждането на реформата в икономическите отношения в България. Това е законът, който е призван да гарантира въвеждането, функционирането и стабилността на паричната система, на паричния съвет.
Като по принцип подкрепям внесения законопроект от Министерския съвет, бих искал да ви обърна внимание върху някои спорни според мен въпроси и да изразя отношение по тях.
Първо, това е текстът по чл. 11. Аз искам да изразя своята поддръжка точно така, както е внесен от Министерския съвет.
По чл. 12, ал .1 моето предложение е управителят на Българска народна банка да се избира от Народното събрание по предложения на парламентарните групи. Така се дава възможност на всички депутати да влязат в дискусия. Това е най-разумното според мен и не се отнема правото им на предложения.
По чл. 19, ал. 4 според мен има едно заложено противоречие. Подуправителите, които са с най-ясно изразени управленски функции, се избират от Народното събрание. А в ал. 4 по тяхно предложение Управителният съвет определя негов заместник, който изпълнява правомощията му при негово отсъствие. Тоест, той придобива пълния обем права на подуправителя, като същевременно тези права му се делегират от Управителния съвет, т.е. пълноправен е да вземе всичките решения. Тук следва колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се позамислят и да предложат може би някакъв текст, който да регламентира тези права на заместника на подуправителя. Освен това според мен трябва да се регламентира и срок. Ако подуправителят дълго време няма възможност да изпълнява своите задължения, в какъв срок да действува този заместник на подуправителя.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Това е уредено.
ИВАН БОЙКОВ: Радвам се, ако е уредено. Аз не го видях в закона дотук.
Предлагам редакционна поправка в чл. 23:
"Служителите на Българска народна банка при встъпване в длъжност подписват декларация за лоялност..." - така е в моя текст, "и опазване на банковата и търговската тайна". Мисля, че така по-стройно ще бъде.
Имам една зебележка и в чл. 26, ал. 3. Не е прецизен текстът. Много съюзи има, може да се подреди и смислово да изглежда по-добре.
Поддържам чл. 24 да отпадне. Това го обсъждахме и в Комисията по икономическата политика, но следва и тук да вземем отношение. Предлагам изцяло да отпаде.
Искам да изкажа едно становище по чл.30.. Аз съм също за предложението, внесено от Министерския съвет, да се изпише, че се обвръзва към германската марка. Много аргументи може да има тук. Въпросът е и икономически, и политически според мен. Един от аргументите е по-лесната европейска интеграция на Република България, по-лесното вписване в европейската икономическа система.
Като искам да кажа в заключение, че законопроектът е в хармония с икономическата програма на Евролевицата, аз още един път искам да обявя пред вас своята подкрепа на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да се спра на някои от съществените разлики между закона, който ни се предлага, и действуващия все още Закон за нормативните актове, за да се сложи край на спекулациите защо е необходим нов закон.
Нов закон се налага по една-единствена причина. Просто защото тогава, когато в един закон се внасят многобройни и съществени изменения, по-добре е това да стане с нов закон, каквито са и искванията и на Закона за нормативните актове.
На второ място, ще се опитам да се спра на някои от въпросите - не на всички, но на някои от въпросите, които се повдигнаха в двете комисии.
Чл. 11, ал. 2 от закона за пръв път въвежда изисквания за качествата, на които трябва да отговарят членовете на Управителния съвет. Тук се изразяват съображения, че едва ли не това имало пожелателен характер. Но аз считам, че понятия като "високи нравствени качества и изтъкнати професионалисти" все пак си имат своя смисъл и значение и когато избираме тези хора, ще можем да отговорим на тези изисквания и ще знаем какво точно значи това. Освен това в ситуация на високо недоверие към тази система е добре да има повече такива изисквания.
Основателни са съображенията, които се изказаха по отношение на това кой трябва да предложи управителя. Не е редно действително това да го направи Комисията по бюджет и финанси, а трябва да се спази досегашната практика и това да става от парламентарните групи и аз съм сигурен, че на второто четене ще намерим добро решение на този въпрос.
Смятам, че са съвсем оправдани изискванията членовете на БНБ да не работят нито в БНБ, нито в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, така също да не работят и в търговски банки. БНБ има взаимоотношения с всяка от тези институции и власти и не е добре членовете на Управителния съвет да са в някаква степен на обвързаност с тези институции и власти.
Дори аз приемам това, което беше изказано от господин Венцеслав Димитров, относно банките и другите финансови институции и ограничението да се разшири и до небанкови финансови институции.
Основателно е разширяването на възможностите за прекратяване мандата на членовете на Управителния съвет по чл. 14. Така се засилва контролът от органа, който ги е избрал, а действително такъв контрол трябва да съществува и той да е много силен.
За пръв път се въвежда забрана за членовете на Управителния съвет да участвуват във взимането на решения тогава, когато е налице конфликт на интереси, и смятам, че това е едно добро решение. Това е разпоредбата на чл. 17, ал. 4.
Безспорно едно от най-големите достойнства на закона е ясното и точно формулиране на трите банкови управления и на тримата подуправители, които ги оглавяват. Така е ясно кой взима решенията и кой носи отговорност за тях. Премахва се възможността за колективната отговорност или колективна безотговорност, казано по друг начин.
В тази връзка смятам, че е основателно и премахването на пленарния съвет, тъй като този орган и по досега действуващия закон има твърде общи и неясни функции и освен това той пък не носи никаква отговорност.
По отношение на увеличаване на отчетността и контрола се казаха много неща. Приветствувам идеята за международен одит. Добре е обаче такъв да се избира с конкурс веднъж на три години, каквато е международната практика.
Приветствувам също така завишаването на санкциите при административни нарушения на закона, на административно-наказателната отговорност, която тук е до 30 минимални заплати и е добре на второ четене да помислим за още по-голямо увеличаване на тази санкция.
Действително не е редно бюджет на БНБ да се приема от Управителния съвет. Редно е това да става от Народното събрание.
Един текст, който не е съществен, но поради доста емоции в комисиите ще го спомена. Това е чл. 24, ал. 2 относно възможността БНБ да кредитира свои служители.
Действително не е нормално БНБ да осъществява функциите на търговска банка и то спрямо свои служители. Но въпросът има и друга страна - при особените и много важни функции на БНБ спрямо търговските банки, а тези функции са разширени със сегашния закон, който обсъждаме, един служител от БНБ, който отива да търси кредит в търговска банка, би бил подложен на доста големи изкушения и е добре при второ четене да помислим добре и да не отхвърляме този текст с лека ръка.
Въпросът, който аз всъщност смятам за най-важен, е този с определянето на валутата и фиксирането на курса. Мисля, че няма съществена пречка в този закон да определим вида на резервната валута, още повече, че вече тази дискусия е започнала и ние можем спокойно да я водим и да излезем с решение, когато приемаме закона на второ четене.
Но по съвсем различен начин стои въпросът с курса, при който ще закотвим лева към тази резервна валута.
На първо място смятам, че нямаме възможност да решим този въпрос, тъй като нямаме съответните разчети на Министерство на финансите. Но друга много по-важна причина да не решаваме въпроса с този закон е това, което, надявам се, всички добре разбираме, че с една дискусия в пленарната зала, която много лесно ще излезе оттук, ние можем да предизвикаме паника на валутния пазар и то независимо от естествените пазарни механизми - пазарът да реагира чисто психологически на това, което се говори в залата.
Ето защо моето предложение е този въпрос да се реши с отделен закон на закрито заседание и да помислим добре за едновременното влизане в сила на двата закона. Просто има добри техники в това отношение и ние трябва да изберем най-добрата.
Друг въпрос, който искам да засегна, е предвидената в закона не възможност, а задължение БНБ да се освободи от собствеността върху недвижимите имоти, които не са необходими за дейността й и които не служат за служебната й дейност и за жилища на персонала. Добре е също така предвидената възможност БНБ да участвува в дружества тогава, когато това е свързано с дейността й. Но аз искам да помислим по въпроса какво да правим с другите участия на БНБ в дружества, които не са свързани с дейността й, и аз мисля, че и сега има такива участия, включително и участие в търговски банки, и е добре там да помислим също за един срок, в който БНБ да се освободи от участията в търговски дружества, които не са свързани с нейната дейност.
Един важен въпрос, според мен, който се повдигна в комисиите, е въпросът с подзаконовите актове, издадени от Управителния съвет на БНБ. Това са общо около 17 наредби. Сега, вярно е, че повечето от тези подзаконови нормативни актове са издадени на основание на Закона за банките и кредитното дело. И по този въпрос също трябва да помислим когато обсъждаме другия закон, но има и такива наредби, които са издадени на основание чл. 63, ако не се лъжа, на действуващия Закон за БНБ. Ако искаме да запазим действието на тези подзаконови нормативни актове ние трябва да включим текст в Преходните и заключителните разпоредби, че те запазват своето действие, доколкото не противоречат на този закон - Законът за БНБ, който ще приемем. В противен случай ще загубят действието си по силата на Указа за прилагане на Закона за нормативните актове.
В комисията се поставиха и други въпроси - какво щяло да стане, т.е. че законът не отговарял на въпроса какво ще стане, ако се провали валутният съвет. Естествено, че законът не може да отговаря на такива въпроси. Неговата задача е да осигури добрата рамка за прилагане на валутния съвет, а не да отговаря на въпроси какво ще стане при евентуален провал. А успехът на валутния съвет, сами разбирате, че зависи от много други фактори, които са извън този закон.
В крайна сметка искам да заключа с това, че в ръцете си ние държим един добър закон, един закон, който е добре конструиран, закон, който е в съзвучие с Конституцията и останалите нормативни актове, и аз намирам за неуместни твърденията, че този закон едва ли не бил в дисхармония с нашето законодателство и нашата законодателна традиция. Това просто не е вярно.
Законът е вътрешно непротиворечив, най-важното, той отговаря на целите за постигане на дългосрочна финансова стабилизация и аз ви предлагам да го приемем на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков. Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, обсъждаме един съдбовен за финансово-икономическото бъдеще на България проектозакон. Той вероятно трябва да въведе желания от всички ни нов, цивилизован, демократичен финансов ред в нашето общество. По въпроса за паричния съвет в българското общество вече като че ли има консенсус, но не бих казал, че той е изграден на основата на необходимите задълбочени и широкообхватни изследвания, анализи за евентуалните последствия от приложението на паричния съвет във всички дейности и сфери на обществения, стопанския и духовния живот. Като че ли този обществен консенсус е построен върху разбирането: "Не сме опитвали това, дайте да го опитаме и него, пък каквото ще да става".

Струва ми се, че макар и политици, ние нямаме право на едно такова лековато отношение и в своето изказване аз няма да коментирам текстовете на закона, а по-скоро ще се опитам да обърна вниманието ви върху някои бели петна от финансово-стопанската практика, които не се обсъждат във вече продължаващия около половин година обществен, професионален и теоретичен диалог по повод на мястото на паричния съвет в българското общество.
Концентрира се вниманието изключително върху паричния сектор в нашата страна. Да, необходимо е, но не достатъчно, както казват математиците.
Концентрира се вниманието върху държавния дълг. Да, ние не можем да избягаме от него и как паричният съвет ще допринесе за облекчаване на тази тежест върху държавата.
Говори се за лихвените равнища, за съдбата на държавните ценни книжа, на бюджетните разходи и социалните плащания. Да, всичко това е необходимо.
Но встрани от вниманието и на теоретици, и на практици, и на политици остават такива важни икономически проблеми, като на първо място очакваните бюджетни приходи при състоянието на финансовата дисциплина в нашата страна, пречупено през очакваните макроикономически промени и спад на производството.
Ние имаме една версия, която предполагам не е раздадена на всички депутати, но по линията на междупартийния обмен в духа на декларацията от 11 февруари имаме таблица за макроикономическата рамка през 1997 - 1998 г. За тази година се предвижда нов, около 4 - 5 на сто спад на брутния вътрешен продукт. Годината тръгва още по-зле: производственият спад за първото тримесечие е 18 на сто. За мирновременна обстановка - необясним икономически срив. Оттук ще се промени и бюджетната рамка за 1997 г.
Вярно е, че ние приемаме един закон, който ще има дълготрайно приложение - говори се от порядъка на около 10 години, но първата година вероятно ще бъде кризисна и аз се ангажирам с една професионална позиция и прогноза, че ако тръгнем с тази организационно-финансова-разчетна готовност, добрите иначе намерения и принципи на паричния съвет, ще бъдат компрометирани още в първите 4 - 5 месеца от приложението му. И твърдя, че ние закона дори да приемем и в рими, дори да го украсим със сини рози накрая, той няма да сработи в стартовите финансово-икономически условия, при които ще започне действието му.
Тревожи ме последната ал. 7 в законопроекта, че законът влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник". Нека този ден да е 30 юни. Ето какви бели петна има в икономическите и макроикономическите разсъждения.
Финансовата дисциплина. Няма го новият министър на финансите. Той ще се ангажира ли държавнически, че до края на годината ще осигури 100 на сто събираемост на данъците? Такива, каквито ще ги приемем с държавния бюджет при сегашното състояние... (Оживление)
КРАСИМИР АНГАРСКИ (от място): 100 на сто събираемост няма никъде в света.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Добре, нека да са 90 на сто. (Оживление) Нека да са по цивилизованите норми, които са постигнали държавите. Но вижте, господа! Вие оня ден ми се усмихвахте и за заплатата, когато казах че е 120 долара, а се оказа, че е по-малко. Когато Койчев говори цифри, записвайте си добросъвестно. (Смях и ръкопляскания)
Нека дори да осигурим тази максимална събираемост. Там в макрорамката се предвижда, че бюджетните приходи - разбирайте и разходите по принципа на паричния съвет, ще бъдат 26 на сто от брутния вътрешен продукт. Този мизерен брутен вътрешен продукт.
Вярно е, че с паричния съвет ще паднат лихвите, ще паднат задълженията на бюджета по обслужване на лихвите. Но те ще паднат при условията на една силна задлъжнялост, която щем - не щем, трябва да се деноминира в резервната валута.
Още нещо: в меморандума, господин Ангарски, е записано едно досега необяснено финансово икономическо обещание - че бюджетните разходи, задълженията на бюджета ще бъдат елиминирани до края на май - т. 13 от меморандума. Каква е тая формула? За мене това е разбиране за някаква нулификация. В рамките на държавни отношения може, но примерно здравеопазването, което дължи 35 млрд. лв., то ги дължи и на частни стопански организации. Как ще бъдат елиминирани тези задължения? Ако не бъдат елиминирани, ще се стартира с тяхната деноминация в резервната валута. Как вече с една трета от очаквания държавен бюджет те ще работят при строгите условия и правила на паричния съвет.
И още нещо. Не си ли надскачаме боя, обещавайки разходи от порядъка на 26 на сто от брутния вътрешен продукт, след като в Европейския съюз, който е наш икономически модел, бюджетните приходи и разходи са от порядъка на 43 на сто от брутния вътрешен продукт. Не говоря за марки, франкове, крони и така нататък.
Не е ли пак едно абстрактно и абсурдно финансово пожелание? Кой ни го внушава и кой го приема от наша страна безкритично?
За паричната маса. Да, на нас ни се казва, че тука сега са точки, точки, но след две седмици, ако законът се чете, ние ще трябва да попълним точките в чл. 30. Нито в бюджетната, нито в икономическата комисия има разчети. Правилото е: да, според валутния потенциал на страната.
Ако е вярно, че към днешна дата доларовият резерв е над 1 млрд. и 200, това в марки означава грубо 2 млрд. марки, тогава ние ще трябва да печатим още пари. При 1000 лева курс на марката, в обръщение ще можем да боравим с 2000 млрд. лева. Това е цифрата в трилиони, билиони - в България не е уточнено и дори академикът по математика не заема позиция. Значи трябва да увеличаваме четири пъти паричната маса!
КРАСИМИР АНГАРСКИ (от място): Нарочно ли сега плашиш хората?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не плаша. Само разсъждавам икономически, господин Ангарски. Ако можете, отговорете, че сте си дали отговор на тези въпроси. Аз като български политик съм длъжен да изразя някои колебания от готовността на страната ни да предприеме такава съдбовна крачка. Ако усещате, не отричам режима на паричния съвет. Ако си спомняте, автор съм на фразата за икономическа диктатура. Паричният съвет е форма на финансова диктатура. Аз съм за такава форма на финансови отношения. Но готова ли е страната ни да работи при такъв режим?
Не казвам да бездействаме до края на годината, но ми се ще оставащите при бюджет шест месеца държавата ни да работи по правилата на паричния съвет с известни резерви по приложението най-много на чл. 46. Нека да апробираме деловата култура, финансовата дисциплина, икономическата етика в условия и правила на паричен съвет, при един полуфиксиран курс на лева към резервната валута, при едни разчети. Но пак повтарям - при една апробация на финансови, преди всичко на данъчни отношения в страната, но с възможности за отстраняване на невидени пропуски в нашите икономически разчети. И, живот и здраве, покаже ли се това нещо, дали ще го кръстим режим на паричен съвет или не, от 1 януари 1998 г. с правилата на паричния съвет - цивилизована финансово-кредитна дисциплина и отношения в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
За реплика има думата господин Илия Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих искал да се обърна към господин Койчев по повод на прословутите бели петна, които му се въртяха в главата. Аз не знам дали има бели петна в закона, но за мене е очевидно, че има бели петна в спомените на господин Койчев и най-вече те са свързани с това, че по време на предишното правителство се събираха 25 на сто от данъците, ако той си спомня това.
След това - необяснимите икономически сривове в мирно време. Също би трябвало да отговори по-конкретно за какво става дума, след като би трябвало да има по-обстоен поглед върху това.

И на края, уважаеми дами и господа, аз искам да ви кажа какво си мисля вчера и днес, когато слушам по какъв начин говорите. Първия ден, когато гласувахме декларацията така единодушно, в един момент между нас се чу глас, че Жан Виденов ще ви изключи от БСП, ако продължавате да гласувате така. Очевидно вие вземате всички мерки това да не стане.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Водим сериозен разговор!
ИЛИЯ ПЕТРОВ: И второто, което си мисля, е един исторически спомен. Той е свързан с едно решение на БКП през 1925 г., което решение гласи следното: БКП така трябва да се разтвори сред народа, като солта във водата. Гледаш я - прозрачна, вкусиш я - солена. Солен беше вкусът на вашето управление, солени бяха думите ви, въобще това е вкусът на обикновения комунизъм. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум и реплики в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господине, знаете, че съм лидер в партията и ако трябва, мога да Ви отговоря и политически. Но ние тук пледираме по един отговорен, теснопрофесионален икономически закон. Да, двата месеца, в които служебното правителство на СДС жънеше лаври, производството в България спадна с 18 на сто. Това не е инерция от управлението на Демократичната левица. (Шум и възражения в блока на СДС)
Не е, да. Добре, след като бяха толкова кадърни, защо не го оживиха?
Господине, вашето служебно правителство вдигна заплатите пет пъти. Не можеше да не ги вдигне - някои критикуват това. И в същото време, господине, ако паричният съвет стартира със средна заплата по-малка от екзистенц-минимума и максимална пенсия по-малка от екзистенц-минимума на пенсионер, разберете, че паричният съвет ще бъде компрометиран за българските условия. Ако не сте разбрали добронамереността или, както се изразяваме, конструктивността в тези позиции, които излагам, не сте за парламента. (Шум и възражения в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бих помолил да се въздържаме от такива квалификации, които да си отправяме един към друг.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко бих искал ясно и недвусмислено да заявя, че Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи гласуването за този законопроект на първо четене. (Частични ръкопляскания) И това е така, защото ние в това Народно събрание сме решени да заемем позиции, които са принципни, издържани и последователни. Именно позицията на Социалистическата партия по въпроса за валутния съвет беше решена по принцип на най-високия форум на партията - на нейния последен конгрес. И ние възнамеряваме да отстояваме тази позиция достатъчно последователно. Не поради друга причина, а защото разбираме, че жизнените икономически проблеми на България днес в това състояние, в което се намираме, за съжаление не могат да бъдат решени надеждно или поне да се създаде необходимата основа за тяхното решаване без този краен инструмент, какъвто е валутният съвет.
Но моята молба към всички народни представители е едновременно с това разбиране за неизбежната необходимост от въвеждането на валутния съвет също така да разберем, че това е инструмент с две остриета. Той може да даде резултата, който всички бихме желали да даде и който има смисъл, но може да стане и онова, за което спомена току-що и господин Койчев - той може да даде обратен резултат. И накъде ще тръгне функционирането на валутния съвет в много, много голяма степен зависи от всички нас - и от мнозинството, и от малцинството. И зависи от качеството на работата, която ние с вас ще извършим през следващите, ако щете, няколко дни. Защото нямаме време, трябва да се върви бързо към въвеждане на този режим. Но това не е никакво оправдание да кажем: нека да не задаваме много въпроси, нека да не се вглеждаме в детайлите, нека по принцип да вървим напред. Този подход - уверявам ви - може да ни доведе до обратния резултат.
Доколкото ме информира председателят на парламента, за нашата парламентарна дума са останали по-малко навярно вече и от две минути, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз не искам да отегчавам залата с дълго изказване, но ще си позволя да се позова на всичко онова, което казах в заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, по петте групи въпроси, които ще назова, които бяха предмет на дискусия и в онова заседание. Тези пет групи са следните и смятам, че е важно да ги осъзнаем.
Първата е нормите на самия законопроект, така, както е предложен той от служебното правителство.
Втората група, уважаеми колеги, са онези текстове, които са с многоточие в този законопроект. Те са възлови - видът на валутата и валутният курс, и по тях трябва отделно и изключително голямо внимание.
Третата група са взаимоотношенията между валутния съвет и бюджета. Как ще функционира валутният съвет в решаваща степен зависи от това какви ще са взаимоотношенията между него и бюджета и как бюджетът, разбира се, ще се преустрои за работа в условия на валутния съвет. За това и господин Койчев достатъчно припомни.
Четвъртата група въпроси са взаимоотношенията между този законопроект и редица други закони и законопроекти. И в днешната дискусия и господин Джеров обърна внимание на този въпрос. Ясно е, че този закон ще действа само ако е синхронизиран с редица други.
И не на последно място, въпросът е след първо четене как ще продължим да работим. Аз се радвам, че по-голяма част от тази дискусия беше следена от председателя на Комисията по правните въпроси господин Лучников, също, че направи изказване председателят на Комисията по икономическа политика господин Николов. Убеден съм, че качественото доработване на законопроекта след това първо четене ще изисква съвместните усилия на тези две комисии с Комисията по бюджета.
Сега, разбира се, уважаеми дами и господа, аз не мога да вляза в нито една от тези пет групи въпроси в достатъчно сериозни детайли. Но призовавам народните представители да осъзнаем преди всичко кое е най-важното в цялата тази материя. Най-важното е, първо, изискването за обмен на валута срещу лева безусловно да е подкрепено с достатъчно активи на Българската народна банка. И тук насочвам вниманието ви към чл. 8 и чл. 9 от законопроекта. По чл. 8 спомена господин Папаризов като поредност на вземанията на държавата или на бюджета спрямо банката. Но чл. 9 третира възловия въпрос - какво става, ако активите на банката са по-малко от задълженията й. И тук в текста се говори, че когато и фонд "Резерви", и специалната сметка не достигат за покриване на този недостиг, правителството, Министерският съвет ще им даде ценни книжа и ще ги предостави на банката, а банката ще ги покрие - това е второто изречение на чл. 9 - с превишението на своите приходи над разходите.
Но в дискусията в комисията господин Ангарски буквално заяви, че такива превишения не се виждат в някаква обозрима перспектива и поне от неговите думи произтече хипотезата, че най-вероятно бюджетът ще субсидира или ще дотира, или ще финансира валутния съвет.

Тоест, тук вече какво става? Не само банката няма да кредитира правителството повече, не само правителството ще трябва да се вмести в онзи първичен актив, за който се говореше - 4,5, който е доста либерален. Вчера господин Костов го спомена от трибуната тук и не зная дали е възможно само с 4,5 на сто първичен актив да мине бюджетът, имайки предвид онова, което идва след първичния актив, а то са лихвите. Но възниква хипотезата, че бюджет ще дотира и валутния съвет, Българската народна банка.
Смятам, че този въпрос изисква най-сериозно внимание и в двете комисии, за да сме наясно от какви позиции тръгваме.
Втората основна функция на валутния съвет - да не се рефинансират търговските банки, освен в изключителни случаи. И тук вече основателно беше посочено, че тази провизия ни отпраща към Закона за банките. И как ще функционира валутният съвет тук е от изключително значение. Това беше подчертано и вчера от госпожа Макгърк в нейните отговори на въпросите, които й бяха задавани, че тук е заложена потенциалната възможност ние да се върнем отново в сегашното си състояние, ако допуснем възможността и в бъдеще търговските банки да продължат да дават лоши кредити и да се възпроизведе цялата тази история с така наречените кредитни милионери. Тук нашето внимание трябва да е изключително сериозно.
И третият въпрос е, разбира се, за банковия надзор, третата основна функция. Как ще бъде организиран той? (Председателстващият Йордан Соколов със звуков сигнал подсеща оратора да прекрати изказването си.)
Господин председател, бих Ви помолил, ако разрешите още две минути, за да се доизкажа. Няма да вървя по всички въпроси. Ако няма възражения, не повече от две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще се постарая, имам пулт пред себе си, да не ви отегча.
Тъй че това са трите възлови въпроса - обменът, емисията и условията за поддържане на този безусловен обмен, управлението на отношенията с бюджета, отношенията с търговските банки и надзора.
По връзките с бюджета и с другите закони, уважаеми колеги. И от различни други парламентарни групи беше подчертано, че въвеждането на валутния съвет трябва да е съпроводено със специално ново законодателство здравното осигуряване, за намиране форми за финансиране на образованието по нов начин, с осигуряване на пенсионните плащания, достатъчно надеждни.
Един друг въпрос - гарантирането на банковите влогове. И в меморандума с фонда, съгласуван, е посочено, че трябва да се създаде система за гарантиране, но се предвижда тя да бъде към края на годината. Безспорна е връзката с регламентацията на фалитите на банките.
Ето защо всички пожелания, които бяха изказани ние да видим как тези други законопроекти ще влизат и ще ги обработваме в пленарната зала и в комисиите, колко бързо ще бъдем в състояние да наваксаме изоставането, което така или иначе е получено в резултат на всички кризи, които преживяваме, е от възлово значение дали ще действа съветът или той ще се натъкне на непреодолими проблеми.
И тук настоятелно ви моля да се организираме по начин, който да предотврати подобни проблеми.
Ето защо, завършвайки, господин председател, отново предлагам и в председателския съвет да се прецени начинът на по-нататъшна работа по този законопроект, стиковането с другите комисии и неговото юридическо прецизиране, както обърна внимание и господин Джеров, и както безспорно всеки юрист може да засвидетелства тук, че има доста работа да се върши.
Благодаря ви за възможността да се доизкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Моля квесторите да поканят народните представители, предстои гласуване.
В залата пет пулта не работят, така че нека всеки народен представител, когато се обяви режим на гласуване и гласува, да обърне внимание дали работи неговият пулт. Ако не работи, да се премести, ако има свободен съседен пулт или с вдигане на ръка ще бъдат добавени гласовете.
Пристъпваме към гласуване.
Моля да гласуваме на първо четене Закона за Българската народна банка.
От общо гласували 212 народни представители, за - 212, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Законът е приет единодушно на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКО ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ. Вносител Министерският съвет.
Има становища от Комисията по външна и интеграционна политика и от Комисията по икономическата политика.
Кой ще изложи становище?
Най-напред от Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: На свое редовно заседание на 21 май 1997 г., с участието на представители на Министерството на транспорта, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на спогодбата, която ви беше представена на предишното заседание за въздушни съобщения между и отвъд съответните територии на Република България и Република Хърватско.
Спогодбата е от така наречения "Чикагски тип" двустранни договори за международен въздушен транспорт, регулиращи отношенията в областта на установяването и експлоатацията на редовни международни въздушни линии. В нея са залегнали принципите на равните и справедливи възможности, като спогодбата урежда въпросите на взаимното предоставяне на експлоатационни права, реда и начина за назначаване на въздухоплавателните предприятия, разпределението на обемите за превоз, процедурите за съгласуването на тарифите и разписанията, правата за продажбата на транспортни услуги и превода на печалбата, също така и задълженията на страните по отношение на авиационната сигурност, взаимното освобождаване от митни сборове и други сборове и такси.
Комисията по икономическата политика, след като разгледа предложения й законопроект, смята, че спогодбата е елемент на системата на двустранните икономически отношения между двете страни и е от интерес за България, тъй като предоставя права и възможности за разширяване и допълване на мрежата от международни въздушни линии на българските въздушни превозвачи.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Кой ще представи становището на Комисията по външна и интеграционна политика? - Да, господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон N 02-02-1 за ратифициране
на Спогодбата между правителството на Република
България и правителството на Република Хърватска
за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни
територии, внесен от Министерския съвет на 15 май 1997
година

На свое заседание от 20 май 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект на Закон N 02-02-1 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 21 ноември 1996 г. в София, и прие следното становище:
1. Като елемент от системата на двустранните икономически отношения спогодбата се явява необходимата правна основа за осъществяването на редовен въздушен транспорт между и отвъд териториите на двете договарящи се страни.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 да ратифицира спогодбата по т. 1.
София, 20 май 1997 г.
Председател на Комисията по
външна и интеграционна политика:
Асен Агов"
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Желаещи да вземат отношение? - Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Моля, гласувайте!
От общо гласували 206 народни представители, за - 206, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Башикаров за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам Народното събрание да гласува на второ четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Против това предложение? - Няма.
Моля да гласувате да преминем веднага към второ четене на този законопроекта.
От общо гласували 203 народни представители, за - 203, против и въздържали се - няма.
Предложението да се гласува на второ четене законопроектът е прието.
Има думата господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 21 ноември 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желаещи да се изкажат? - Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Моля гласувайте на второ четене законопроекта.
От общо гласували 202 народни представители, за - 202, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Минаваме към трета точка от днешния дневен ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата господин Светослав Лучников да представи становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На своето заседание, проведено на 21 май, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс и прие единодушно да препоръча на народните представители да го приемат. За какво се касае? - За определяне посъдността на окръжните съдилища. Досега тя беше фиксирана на дела над 100 хиляди лева. Това очевидно вече не съответства на сегашните курсове на лева и всъщност опразни районните съдилища от компетенция, прехвърли и натовари много окръжни съдилища. Затова се предлага да се завиши сумата от 100 хиляди лева на 4 милиона лева. Моля да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз ще си позволя да загубя съвсем малко време на пленарната зала първо с едно процедурно предложение. Виждам, че и комисията е предложила този законопроект на първо четене. Аз използвам това, че говоря от трибуната и на основание чл. 67, ал. 2 от правилника правя процедурно предложение двете гласувания да ги направим на едно заседание, тъй като става въпрос за изменение не само на един текст от Гражданско-процесуалния кодекс, който е свързан с определена цифра, и поради необходимостта нашите съдилища, предимно окръжните съдилища, да се разтоварят по възможно най-бързия начин от многото дела, които са образувани при тях.
Основното, което искам да кажа, е предложение за една втора точка, която представлява предложение за изрично уреждане на започнатите производства до този момент или такива, които ще бъдат образувани по подадени искови молби от периода, докато ние гласуваме това изменение, до публикуването в "Държавен вестник".
Моля вносителите да обсъдим възможността дали не е възможно да предвидим изрично един нов текст, който предлагам да бъде в следния вид:
"2. Образуваните до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс граждански производства се приключват по досегашния ред или по определената преди изменението родова подсъдност."
Да се каже изрично, за да бъде ясно за съдилищата какво ще правят с вече образуваните производства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, Демократичната левица подкрепя проекта на Министерския съвет за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс. На всички ни е известно, че окръжните съдилища са затрупани от дела, а това ще облекчи - промяната на родовата подсъдност - общото функциониране на съдебната система. Така че ние подкрепяме този проект, включително и днес да се извършат и двете гласувания.
Колегата направи предложение, което според мен поне от юридическа гледна точка не е необходимо. Разбира се, че всички висящи дела, които са към този момент, ще бъдат приключени от окръжните съдилища като първа инстанция. А що се отнася до новопостъпилите дела, ще се има предвид сегашното изменение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Няма други желаещи за изказване.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. Моля, гласувайте.
От общо гласували 201 народни представители, за - 201, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Повтарям още веднъж предложението на колегата: да приемем въз основа на чл. 67, ал. 2 от нашия правилник да гласуваме закона и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат срещу това предложение.
Поставям на гласуване предложението веднага да преминем към гласуване на второ четене на законопроекта. Моля, гласувайте.
От общо гласували 202 народни представители, за - 201, против - 1, въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Имаше направено предложение за...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Всъщност това предложение, ако се обсъжда, трябва да се обсъди като Преходни и заключителни разпоредби към законопроекта. Предлагам да го гласуваме.
"§ 1. Образуваните до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс граждански производства се приключват по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой иска ли да се изкаже? - Няма желаещи.
Подлагам на гласуване първо допълнението.
Който е съгласен с направеното предложение да се допълни параграф в Преходните и заключителните разпоредби относно заварените и висящи производства, моля да гласува.
От общо гласували 201 народни представители, за - 153, против - 13, въздържали се - 35.
Предложеното допълнение е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: При това положение предлагам на второ гласуване да се приеме Закон за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс - изброени са всичките му досегашни изменения, да не ви отегчавам с тях.
"§ 1. В чл. 80, ал. 1, буква "б" числото "100 000" се заменя с "4 000 000".
§ 2. Образуваните до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс производства се приключват по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте закона изцяло.
От общо гласували 200 народни представители, за - 195, против - 4, въздържал се - 1.
Законът е приет и на второ четене.
Думата за процедура има господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да предложа следната процедура. В предишното Народно събрание се беше установила една полезна практика, която беше по искане на господин Железчев, в петък мнозинството чрез председателя на Народното събрание да съобщава възможните законопроекти и решения, които вероятно ще влязат в дневния ред следващата седмица. Естествено това не може да се каже точно, но все пак мнозинството има идея горе-долу какво ще се разглежда. Това ще даде възможност на народните представители да се подготвят.
Моля тази процедура да продължи да се прилага, тъй като демокрацията не е само писани правила, но и добри традиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Смятам, че предложението е уместно. Ще се помъчим да спазваме хубавите традиции.
Няколко съобщения:
Временната комисия по правилника ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика ще проведат съвместно заседание днес от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 27 май 1997 г., вторник, от 15,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Следващото пленарно заседание е утре, 23 май 1997 г., от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 13,55 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
           Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                           Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
     Калчо Чукаров

     Виктория Василева