Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към точката от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
за второ четене
на законопроект за здравното осигуряване

Уважаеми господин председател,

На тринадесет заседания Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа внесените писмени предложения на народните представители в приетия от тях 20-дневен срок. Бяха обсъдени и предложенията на комисията по приетия на първо четене законопроект.
На всички заседания присъстваха министърът на здравеопазването - доц. Петър Бояджиев, заместник-министърът на здравеопазването - д-р Илко Семерджиев, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, както и представители на всички здравни синдикати.
В този период от време бяха проведени обсъждания с представители на специална мисия на Световната банка по законопроекта за здравно осигуряване, както и с представители на Европейския съюз.
Въз основа на задълбочените разисквания и приетите решения Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предлага на народните представители за второ гласуване следния "Закон за здравното осигуряване".
Няма направени предложения за заглавие на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава първа. Общи разпоредби".
Тук има предложение за промяна в заглавието на глава първа, направено от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага наименованието на глава първа да бъде с текста на вносителя: "Общи разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов иска ли някой думата?
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 1. Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения."
По чл. 1 има направено предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията също не подкрепя.
Комисията предлага по чл. 1 да бъде приет текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов иска ли някой думата?
Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение по чл. 1 има по-разгърнат вид, защото не само съобщава, че се урежда здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения, но и някои принципи. Ние държим да бъде подложено на гласуване това предложение, тъй като то отразява философията на нашия законопроект, който беше предложен на първо четене и който се различава от правителствения законопроект в някои принципи, например, каквато е точка 4 - доброволност при избор на здравноосигурителен фонд.
Тъй като вие познавате философията на нашия законопроект, който дава много по-голяма възможност за избор, дава възможност при задължителното здравно осигуряване да има други фондове, дава възможност за по-голям набор от здравни услуги - поне по наша преценка, ние, както и колегата Михаил Михайлов, сме направили това предложение и моля то да бъде подложено на гласуване съгласно правилника.
И ако позволите една процедура, за да не вземам думата втори път, искам да кажа, че някои от нашите предложения са в отделни членове, в отделни текстове, други са по раздели. И тъй като правилникът позволява това, моля Ви, господин председател, и всички, които ще председателстват след Вас, по доклада на доц. Китов да бъдат гласувани нашите предложения така, както са в тяхната систематика, за да не губим пленарно време и да обсъждаме текст по текст тогава, когато са по раздели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
По предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов друг желае ли да вземе думата? Не.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 42, против 92, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Михаил Михайлов иска ли думата авторът?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 153 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 31.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 2. Здравното осигуряване е задължително и доброволно."
По чл. 2 има направено предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което впоследствие бе оттеглено.
Комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения няма.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 12.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"Чл. 3. (1) Задължителното здравно осигуряване е система за социална здравна защита на населението и се осъществява от национална здравноосигурителна каса и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси.
           (2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон."
По чл. 3 има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Комисията прави следното предложение за чл. 3:
"Чл. 3. (1) Задължителното здравно осигуряване е система за социална здравна защита на населението, гарантираща пакет от здравни услуги и се осъществява от националната здравноосигурителна каса и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси.
           (2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при условията и по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Михаил Михайлов има думата господин Михайлов.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Предлагам на колегите да подкрепят двете предложения на комисията. Те са свързани и с няколкото предложения, които аз бях направил във връзка с чл. 3 и са взети предвид от комисията, а именно изписването на определеното задължително здравно осигуряване, като гарантиращо пакет от здравни услуги и посочването на по-точните текстове за доброволното здравно осигуряване от какви юридически лица се осъществява.
Така че смятам предложенията, които са от комисията, като по-точни текстове и моля да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, няма да гласуваме Вашето предложение.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Да, оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се, добре.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 10.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, следващите предложения са направени от народния представител Михаил Михайлов за нов текст в тази глава, както и за нов чл. 4.
Направени са предложения от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов. И двете предложения не се приемат от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Михаил Михайлов за нов член в тази глава...
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
По предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз само искам да кажа, че предложението вече става безсмислено, тъй като току-що в чл. 3 се гласува, че има една национална здравноосигурителна каса. Нашата философия беше различна - че задължителното здравно осигуряване може да бъде плуралистично уредено. Така че без да оттеглям предложението, съобщавам, че то вече е предрешено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, да го гласуваме ли?
ПЕТЯ ШОПОВА: Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Няма да гласуваме.Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава втора - Задължително здравно осигуряване."
Комисията предлага на уважаемите народни представители да подкрепят текста на вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора.
Гласували 147 народни представители: за 138, против 2, въздържали се 7.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел I - Общи разпоредби."
По заглавието на раздел I има направено предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за раздел I на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел I на глава втора така, както е предложено от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 5.
Заглавието на раздел I на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 4. Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса."
По чл. 1 има направени предложения от народния представител Димитър Петров, което комисията не подкрепя.
От народните представители професор Зънзов и доктор Баташки, което комисията не подкрепя.
Има направени предложения от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което комисията също не подкрепя, както не подкрепя и предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов.
Комисията предлага на уважаемите народни представители да бъде приет текста на вносителя по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение е на господин Димитър Петров. Няма го да го обоснове.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Димитър Петров, което не е подкрепено от комисията - за отпадане на думата "районна".
Гласували 134 народни представители: за 6, против 60, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки желае ли да го аргументира някой? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на господата Зънзов и Баташки.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 84, въздържали се 15.
И това предложение не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов. Ще го аргументирате ли?
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението се оттегля.
И последното е от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това предложение е твърде съществено, както знаят членовете на комисията.
Каква е разликата между предложението на вносителите и нашето предложение? Тя се състои в това, че в нашето предложение се казва, че задължителното здравно осигуряване гарантира пакет от здравни услуги. И след това в закона се развива предложението за това, че пакетът трябва да бъде осигурен чрез закона, чрез гласуване в Народното събрание, а не да зависи от сумата, която се събира ежегодно в здравноосигурителната каса и теоретично може да се стигне до възможността съвсем малко от здравните услуги да бъдат осигурени от здравноосигурителната каса.
Така че ние смятаме, че това е един от основните въпроси на Закона за здравното осигуряване и държим по този начин да бъде записан принципът за гарантиране на пакета от здравни услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Доцент Китов има думата и след това втора реплика - доктор Брайнова.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Шопова! Първо, гарантираният пакет е вписан в чл. 3.
Второ, Вие много добре знаете, в обсъжданията, които направихме, че в крайна сметка пакетът не бива да бъде фиксиран, защото тенденцията трябва да бъде той да се разширява всеки път. В противен случай, ако го разпишем сега, ние го лимитираме и трябва всяка година или през година, дай Боже, да променяме закона. Пакетът наистина трябва да се договаря, Вие знаете, че самата Световна банка изискваше министерството и министърът съответно да бъде гарант. Там бяха дадени тези права в разговорите със Световната банка, наистина да се гарантира един пакет, който да даде оптимума за българския народ във всеки един момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Втора реплика - д-р Брайнова.

МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шопова, по-нататък в текстовете Комисията по здравеопазване прие един нов текст, който не беше предложен от вносителя, където ние записахме, че задължаваме министъра на здравеопазването да даде минималния пакет от здравни услуги. С този текст, който ние написахме, ние задължаваме министъра да осигури минимума на здравни услуги, които трябва да получи населението при влизане на здравноосигурителната система. Така че оттук нататък вече в зависимост от средствата, които ще бъдат набирани в здравноосигурителната каса, този пакет естествено ще се разширява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Брайнова.
Има думата госпожа Шопова за дуплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря много и на доц. Китов, и на д-р Брайнова за репликите. Точно за това става дума. Това е много сериозна разлика, уважаеми колеги. Ние искаме пакетът да бъде записан в закона с пунктовете, които предлагаме. Тези пунктове показват, че във всички сфери, за които става дума, здравноосигурителната каса, в случая както вие искахте - Националната здравноосигурителна каса, ще гарантира този пакет от здравни услуги. Прехвърлянето на отговорността на министъра или на изпълнителната власт е нещо много тежко и много сериозно. Аз не зная как и самата изпълнителна власт се съгласява на това, тъй като негодуванието на населението, ако не бъдат осигурени услугите, ще рефлектира върху изпълнителната власт. А ако това бъде записано в закона и се каже, че здравноосигурителната каса трябва да го осигурява, тогава фондът и здравноосигурителната каса ще действат, когато и в предварителния момент са набрани необходимите средства и е осигурен механизмът във всяка календарна година тези средства да бъдат набирани. Това е много сериозна разлика между нашето разбиране за гарантирането на пакета услуги и разбирането, което вие лансирате.
Разбирам най-добрите ви намерения, но ние категорично настояваме това да стане чрез закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов.
Гласували 149 народни представители: за 44, против 78, въздържали с 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 29.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:
1. задължително участие;
2. участие на осигурените и работодателите в управлението на Националната здравноосигурителна каса;
3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;
4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;
5. равнопоставеност при използването на медицинска помощ;
6. самоуправление на Националната здравноосигурителна каса;
7. договаряне на взаимоотношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ;
8. публичност в дейността на Националната здравноосигурителна каса."
По чл. 5 има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, който впоследствие го оттегли.
Има направени предложения от народните представители Кънчо Марангозов; проф. Зънзов и Илия Баташки; Никола Николов и Димитър Иванов, които комисията не подкрепя.
Комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Направил съм предложение по точка 5 след "равнопоставеност" да се добави "и адекватност", което според мен означава за определен вид медицинска услуга определено действие.
Правя коментар и на точка 8. Казва се: "публичност в дейността на Националната здравноосигурителна каса". Аз искам тази публичност да важи и за регионалните здравноосигурителни каси. Защо дейността на регионалните здравноосигурителни каси да няма публичност? Предлагам това да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кънчо Марангозов.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 84, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Зънзов и Баташки, които в точка 7 след думата "помощ" предлагат да се добави "и фармацевтично обслужване". Поставям на гласуване тяхното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 40, против 79, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
И последното предложение е от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов го оттегля.
Моля, гласувайте за чл. 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 25.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел II - Национална здравноосигурителна каса".
По наименованието на раздел втори има направено предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на тези народни представители за ново наименование на главата е свързано изобщо с предложението им за нова глава.

ДОКЛАДЧИК БОРИС КИТОВ: Тук е мястото да кажа, че народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов са направили предложение за цяла нова глава втора, което госпожа Шопова ще обоснове изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Всъщност в тази глава става дума точно за философията на нашия законопроект, която се различава от тази на правителствения: освен Националния здравноосигурителен фонд ние смятаме, че трябва да има здравноосигурителни фондове, образувани от физически или юридически лица и техни сдружения, като даваме един висок критерий за образуването на тези фондове, чрез които да може да се осъществява задължителното здравно осигуряване. Смятаме, че по този начин частният капитал можеше да се ангажира в пакета от задължително здравно осигуряване и дори да покаже услуги, които са по-високи, отколкото тези в Националната здравноосигурителна каса, като по този начин ще има и конкуренция. Но тъй като в чл. 3 нещата бяха предрешени, аз смятам по-нататък да не правя обосновка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване най-напред тяхното предложение за създаване на нова глава IV със заглавие "Здравноосигурителни фондове и вноски".
Моля, гласувайте предложението на народните представители Томов, Шопова и Драганов.
Гласували 111 народни представители: за 22, против 80, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване наименованието на раздел II "Национална здравноосигурителна каса", както е предложено от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 118, против 5, въздържали се 7.
Наименованието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 6. (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност: осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от Централно управление и районни здравноосигурителни каси (РЗОК) със седалища съгласно приложение N 1.
(3) Органи на Централното управление на Националната здравноосигурителна каса са:
1. Събранието на представителите;
2. Управителният съвет;
3. Контролният съвет;
4. Директорът.
(4) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване."
По чл. 6 са направени предложения от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепя, и от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага на уважаемите народни представители да приемат текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз предлагам Националната здравноосигурителна каса да бъде към Националния осигурителен институт. Това е свързано с философията на нашия закон, който така и не стигна до пленарната зала. Смятам, че най-после на този Национален осигурителен институт трябва да се даде някакво съдържание, тъй като в момента той се занимава само с пенсионните фондове и временната нетрудоспособност. Националният осигурителен институт разполага с богата база данни, разполага с методология и според мен и Националната здравноосигурителна каса трябва да влезе там, още повече, че се прие и по-нататък в текстовете ще стане ясно, че на входа на системата все пак средствата ще ги събира Националният осигурителен институт. Затова моето предложение не е лишено от логика.
По другото ми предложение смятам, че надзорен съвет е по-правилно, отколкото контролен съвет - има по-широки правомощия.
Накрая по предложението, което предизвика доста спорове - Националната здравноосигурителна каса да може да извършва и доброволно осигуряване. Счете се, че е било много опасно да се смесят двете неща, че може да се стигне до пирамидална здравна структура вътре в самата Национална здравноосигурителна каса. Това бяха доводите в дебатите, за да бъде отхвърлено моето предложение. Аз считам обаче, че държавата, изпълнителната власт - и тя претендира за това в момента, както всяка изпълнителна власт претендира, но държавата има достатъчно контролни механизми, с които процесът може да бъде контролиран. Защо да нямаме доброволно здравно осигуряване към Националната здравноосигурителна каса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на доктор Кънчо Марангозов.
Гласували 157 народни представители: за 42, против 105, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той го оттегля.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 150 народни представители: за 120, против 19, въздържали се 11.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 7. (1) Събранието на представителите се състои от по 18 представители на осигурените, работодателите и на държавата. В квотата на осигурените се включват 6 представители на представителните организации на работниците и служителите, признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.
(2) Представителите на работодателите в събранието се избират от представителните организации на работодателите.
(3) Представителите на представителните организации на работниците и служителите се избират от самите тях.
(4) Представителите на държавата се определят от Министерския съвет.
(5) Представителите на осигурените се избират по един човек от област на събрание на представителите на общините в съответната област, с изключение на Софийска, Пловдивска и Варненска област, откъдето се избират по двама представители.
(6) Общинските съвети определят по един представител на общината за участие в събранието на областта.
(7) Областните управители организират събранието за провеждане на избора в съответната област.
(8) Мандатът на събранието на представителите е 4 години."
Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което бе оттеглено впоследствие.
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепя.
Има направено предложение от народната представителка Мария Брайнова, което комисията подкрепи по принцип.

Предложение на комисията за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Събранието на представителите се състои от 18 представители на осигурените, работодателите и на държавата. В квотата на осигурените се включват 6 представители на представителните организации на работниците и служителите, признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.
(2) Представителите на работодателите в събранието се избират от представителните организации на работодателите.
(3) Представителите на представителните организации на работниците и служителите се избират от самите тях.
(4) Представителите на държавата се определят от Министерския съвет.
(5) Представителите на осигурените се избират по един човек от област на събрание на представители на общините в съответната област, с изключение на София-град, Пловдивска и Варненска област, откъдето се избират по двама представители.
(6) Общинските съвети определят по един представител на общината за участие в събранието на областта, с изключение на общините Пловдив и Варна, които избират по трима представители.
(7) За София-град районните съвети определят по един представител на района за участие в събранието на София-град.
(8) Областните управители организират събранието за провеждане на избора в съответната област.
(9) Мандатът на събранието на представителите е четири години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
По предложението на господин Михаил Михайлов?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: То е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, извинявам се, то е оттеглено.
Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз предлагам в чл. 7 представителите да бъдат 15, защото е свързано с чл.7, ал. 5. Предлагам там представителите на осигурените лица да се избират по един човек от област на събрание на представителите на общините в съответната област. Да спре дотук. Защото не е редно, каквито и доводи да се изложат, три области да се поставят в привилегировано положение в закона. Да имат повече представители в събранието на представителите.
Така че, според мен, това е неправомерно и не бива България да се дели на София, Пловдив, Варна и останалата част. (Реплика от министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.)
Е, да, господин министър, благодаря за добавката, но Бургаската област е най-голямата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И е вярно. (Смее се.)
Поставям на гласуване предложението на д-р Кънчо Марангозов.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 50, против 107, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предложението на д-р Брайнова е прието по принцип.
Поставям на гласуване чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 106, против 15, въздържали се 24.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 8. Събранието на представителите:
1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в "Държавен вестник";
2. избира и освобождава членовете на Управителния и Контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;
3. приема, допълва и изменя правилника за устройството и дейността на РЗОК по предложение на Управителния свет;
4. уточнява окончателния проект на Закон за годишния бюджет на НЗОК;
5. одобрява годишния счетоводен отчет на НЗОК;
6. освобождава или не от отговорност Управителния съвет за отчетния период."
Има направено предложение по чл. 8 от народния представител Михаил Михайлов, който го оттегли впоследствие.
Има предложение и от народния представител Кънчо Марангозов, който също го оттегли в последствие.
По чл. 8 комисията прави следното предложение:
"Чл. 8. Събранието на представителите:
1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в "Държавен вестник";
2. избира и освобождава членовете на Управителния и Контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;
3. приема, допълва и изменя правилника за устройството и дейността на РЗОК по предложение на Управителния съвет;
4. утвърждава проекта на Закон за годишния бюджет на НЗОК;
5. одобрява годишния счетоводен отчет на НЗОК;
6. освобождава или не от отговорност Управителния съвет за отчетния период".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 8 така, както бе докладван от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 5.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 9. (1) Редовно заседание на Събранието на представителите се свиква веднъж годишно от Управителния съвет с писмена покана до членовете му. Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването, часа и мястото на провеждане на заседанието и дневния ред. Материалите по дневния ред се изпращат с препоръчана поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.
(2) Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му".
По чл. 9 има предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което бе оттеглено.
Въз основа на дискусията комисията предлага на уважаемите народни представители текст за чл. 9.
"Чл. 9. (1) Редовно заседание на Събранието на представителите се свиква най-малко веднъж годишно от Управителния съвет с писмена покана до членовете му. Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването, часа и мястото на провеждане на заседанието и проекта на дневния ред. Материалите по проекта на дневния ред се изпращат с препоръчана поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.
(2) Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 10. Извънредно заседание на Събранието на представителите се свиква по искане най-малко на една трета от неговия състав, на председателите на Управителния или Контролния съвет или по искане най-малко на половината плюс един от членовете на тези съвети".
По чл. 10 има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага за чл. 10 да бъде приет текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам господин Михайлов в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 11. (1) Заседанието на Събранието на представителите може да се проведе, ако присъстват две трети от състава му. При липса на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда при присъствие най-малко на една втора от състава.
(2) Събранието на представителите взема решения с мнозинство 50 плюс 1 от присъстващите, а в случаите по чл. 8, точки 1 и 5 - с мнозинство от две трети от присъстващите."
Има направено предложение от народния представител Тодор Павлов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложението на комисията за чл. 11 е в следния вид:
"Чл. 11. (1) Заседанието на Събранието на представителите се провежда, ако присъстват две трети от членовете му. При липса на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда, ако присъстват най-малко една втора от членовете.
(2) Събранието на представителите взема решения с мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите, а в случаите по чл. 8, точки 1, 4 и 5 - с мнозинство най-малко две трети от присъстващите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 12. (1) Предсрочно освобождаване на член на Събранието на представителите става по негова молба, при смърт или при практическа невъзможност да изпълнява задълженията си.
(2) На мястото на предсрочно освободен се избира нов член на събранието по реда на чл. 7. Неговият мандат приключва с мандата на Събранието на представителите".
По чл. 12 има предложение от народния представител Тодор Павлов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Предсрочно освобождаване на член на Събранието на представителите става по негова молба, при смърт или при практическа невъзможност да изпълнява задълженията си, за срок, по-голям от една година.
(2) На мястото на предсрочно освободен се избира нов член на събранието по реда на чл. 7. Неговият мандат приключва с мандата на Събранието на представителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 4.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 13. За членове на Управителния съвет могат да бъдат избирани както членове на Събранието на представителите, така и лица, извън неговия състав."
По чл. 13 има направено предложение от народните представители проф. Иван Зънзов и д-р Илия Баташки, което беше оттеглено в процеса на дебатите.
Комисията предлага чл. 13 да бъде приет с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители, за 130, против няма, въздържали се 9.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 14. (1) Управителният съвет се избира за срок от 5 години. Броят на членовете му е 9. Те избират помежду си председател на Управителния съвет.
(2) Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно.
(3) Извънредно заседание на Управителния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от председателя на Контролния съвет.
(4) Управителният съвет работи в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за дейността на Управителния съвет."
Има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията подкрепи.
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията подкрепи.
Има направено предложение от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което комисията също подкрепи.
Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепи по ал. 1, а той оттегли предложението си по ал. 3.
Като предложение на комисията чл. 14 придобива следния вид:
"Чл. 14. (1) Управителният съвет се избира за срок от 4 години. Броят на членовете му е 9. Те избират помежду си председател на Управителния съвет.
(2) Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно.
(3) Извънредно заседание на Управителния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от председателя на Контролния съвет.
(4) Управителният съвет работи в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за дейността на Управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, имате предложение по ал. 1 за три години.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл.. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 15. (1) Управителният съвет:
1. заедно с директора на НЗОК представлява НЗОК в преговорите по изработването на Националния рамков договор и го подписва;
2. приема отчета на бюджета на НЗОК и го внася в Събранието на представителите за одобряване;
3. изготвя проект на Закон за годишния бюджет на НЗОК и го внася в Събранието на представителите за утвърждаване;
4. представя в Министерския съвет утвърдения от Събранието на представителите проект на Закон за годишния бюджет на НЗОК;
5. провежда конкурс по Кодекса на труда за директор на НЗОК, след което председателят на Управителния съвет сключва трудов договор със спечелилия конкурса;
6. взема решения за сключване на договори за заем;
7. обнародва в "Държавен вестник" Националния рамков договор.


(2) Управителният съвет взема решения при присъствието на две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа "за".
(3) Членовете на Управителния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.
(4) В заседанията на Управителния съвет участват директорът на НЗОК и поканените директори на РЗОК."
По чл. 15 беше направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което бе оттеглено впоследствие.
Има направено предложение и от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки, което комисията не подкрепя.
Има направено предложение също така от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията подкрепи по принцип и предлага на уважаемите народни представители следния текст за чл. 15:
"Чл. 15. (1) Управителният съвет:
1. заедно с директора на НЗОК представлява НЗОК в преговорите по изработването на Националния рамков договор и го подписва;
2. приема отчета на бюджета на НЗОК и го внася в Събранието на представителите за одобряване;
3. изготвя проект на Закон за годишния бюджет на НЗОК и го внася в Събранието на представителите за утвърждаване;
4. представя в Министерския съвет утвърдения от Събранието на представителите проект на Закон за годишния бюджет на НЗОК;
5. провежда конкурс по Кодекса на труда за директор на НЗОК, след което председателят на Управителния съвет сключва трудов договор със спечелилия конкурса;
6. взема решения за сключване на договори за заем;
7. обнародва в "Държавен вестник" Националния рамков договор.
(2) Управителният съвет взема решения при присъствието на две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа "за".
(3) Членовете на Управителния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.
(4) В заседанията на Управителния съвет участва и директорът на НЗОК."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на народните представители Зънзов и Баташки е: в т. 6, след думите "взема решения за сключване на договори за заем", да се добави "при изрично обоснована обективна нужда".
Поставям на гласуване това тяхно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 34, против 91, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Останалите предложения са оттеглени или подкрепени от комисията и са включени в окончателния текст.
Господин Михайлов има предложение, което не е подкрепено. Не държите да гласуваме Вашето предложение.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1. И това, предполагам, че е пак пултът на господин Арлин Антонов, който много често блокира и се получава един такъв резултат.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 16. За членове на Контролния съвет могат да бъдат избирани само членове на Събранието на представителите."
По чл. 16 има направени коректни предложения от: народния представител д-р Кънчо Марангозов, което бе оттеглено от дебата, както и от народния представител Михаил Михайлов, Иван Зънзов и Илия Баташки.
Комисията не подкрепи техните предложения.
Комисията прави следното предложение за текст на чл. 16:
"Чл. 16. За членове на Контролния съвет се избират само членове на Събранието на представителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Михайлов е оттеглено.
Моля, гласувайте за предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки.
Гласували 135 народни представители: за 22, против 98, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 10.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 17. (1) Контролният съвет се избира за срок от 4 години. Броят на членовете му е 5. Те избират помежду си председател на Контролния съвет.
(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху дейността на Управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК.
(3) Контролният съвет работи в съответствие с действащите в страната закони и правилниците на НЗОК.
(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама от членовете му. Решенията му се вземат с явно гласуване от 50 плюс 1 и при наличие на кворум от четирима от членовете му. Въздържане от гласуване не се допуска.
(5) Членовете на Контролния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два мандата."
По чл. 17 има направени предложения: от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепи, и от народния представител Кънчо Марангозов, което също комисията не подкрепи.
Предложение на комисията за чл. 17.
"Чл. 17. (1) Контролният съвет се избира за срок от 4 години. Броят на членовете му е 5. Те избират помежду си председател на Контролния съвет.
(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху дейността на Управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК.
(3) Контролният съвет работи в съответствие с действащото законодателство и правилниците на НЗОК.
(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама от членовете му. Решенията му се вземат с явно гласуване от най-малко половината плюс един от присъстващите и при наличие на кворум от четирима от членовете му. Неучастие в гласуването не се допуска.
(5) Членовете на Контролния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два мандата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Доктор Михайлов? Оттегляте.
Господин Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! След направеното предложение от комисията, при което по време на заседанието ал. 4 на чл. 17 претърпя редакция, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Поставям на гласуване чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 122, против 8, въздържали се 16.
Член 17 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 18. (1) Не могат да бъдат членове на Събранието на представителите, на Управителния съвет и на Контролния съвет лица, които са:
1. народни представители или министри;
2. изпълнители на медицинска помощ по този закон;
3. членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност;
4. директори на РЗОК, съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително;
5. били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;
6. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;
7. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;
8. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Едно лице не може да бъде едновременно член на Управителния и на Контролния съвет."
По чл. 18 има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Има предложения от народния представител Кънчо Марангозов за ал. 1, т. 1 и 6.
Има предложение от народния представител Димитър Петров. Комисията не подкрепя предложението за ал. 1, т. 2 и подкрепя предложението за ал. 1, т. 4.
Има направено предложение от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което комисията не подкрепя.
Направено е също предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което комисията не подкрепя.
Вследствие на дискусията комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 18 да придобие следния вид:
"Чл. 18. (1) Не могат да бъдат членове на Събранието на представителите, на Управителния съвет и на Контролния съвет лица, които са:
1. народни представители или министри;
2. изпълнители на медицинска помощ по този закон;
3. членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност;
4. директори на РЗОК, техните съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително;
5. били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;
6. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;
7. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;
8. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Едно лице не може да бъде едновременно член на Управителния и на Контролния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Михайлов току-що ме информира, че оттегля предложението си.
Д-р Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз съм оттеглил предложението си по чл. 18, т. 2 и т. 6, но по т. 1 не оттеглям предложението си.
Записано е "народни представители и министри". Аз предлагам, че не могат да бъдат членове на Събранието на представителите, на Управителния съвет и на Контролния съвет лица, които освен народни представители или министри са също заместник-министри, председатели на комитети и главни секретари в министерства. Това са отговорни, а много от тях са и политически личности и според мен не могат да бъдат членове на Управителния съвет, заемащи такива длъжности. Моля да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, разбира се, ще го подложа на гласуване.
Господин Китов иска думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос, че в крайна сметка държавата има свои представители и ние изброихме избираемите длъжности. Другите все пак са висша администрация и те се назначават. Това беше единственият мотив. Д-р Марангозов знае това, но негово право е да се гласува предложението му. Това са хора, които са назначавани от правителството, от държавата, а държавата участва в Управителния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на д-р Кънчо Марангозов.
Гласували 146 народни представители: за 55, против 80, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Д-р Петров също оттегля предложението си.
Предложението на професор Зънзов и д-р Баташки е след думата "помощ" в ал. 1, т. 2 да се добави "и фармацевтично обслужване", а т. 4 да отпадне.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 47, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Никола Николов и Димитър Иванов също се оттегля.
Поставям на гласуване чл. 18 така, както е предложен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 29.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 19. Директорът на Националната здравноосигурителна каса:
1. представлява НЗОК в рамките на правомощията, предоставени му от Управителния съвет;
2. организира и ръководи дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на Събранието на представителите и на Управителния съвет;
3. сключва, изменя и прекратява договорите с директорите на РЗОК и с работещите в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса;
4. изготвя проекта на Закон за годишния бюджет на НЗОК и отчета за дейността и ги предоставя на Управителния съвет."
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага на народните представители да бъде приет чл. 19 в текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Д-р Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз предлагам сключването на договорите с директорите на районните здравноосигурителни каси да става на основата на конкурс. Иначе знаете от какво има опасност в нашата мила държава да се случи, ако това не е на конкурс. Няма значение кой е на власт. Затова предлагам и е справедливо да бъде с конкурс, още повече че това законодателно го има и в Кодекса, а не само там, а е прието и в други закони да става с конкурс назначаването на директори на такива звена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Д-р Китов има думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Марангозов, тук става въпрос също и за работещите в Централното управление. И тях ли ще назначаваме с конкурс - и чистачи, и всички? Ако тук сложим думата "конкурс", значи, че ги задължаваме да бъде за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението на д-р Марангозов.
Гласували 157 народни представители: за 53, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 19 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 145 народни представители: за 113, против 12, въздържали се 20.
Член 19 е приет.
Половин час почивка преди парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Пристъпваме към разисквания по питането от народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров към министър-председателя на Република България Иван Костов относно едногодишното управление на правителството.
В началото искам да припомня положенията в нашия правилник, с които трябва всички да се съобразяваме. Съгласно чл. 85 разискванията се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час. С оглед на това и с оглед на установената практика за разпределяне на времето съобразно представителството на отделните парламентарни групи и независимите депутати определям време на парламентарните групи, както следва: Парламентарна група на СДС - 30 минути, Парламентарна група на Демократичната левица - 14 минути (шум и реплики в Демократичната левица), по 4 минути за останалите парламентарни групи и общо 4 минути за независимите депутати. (Ръкопляскания и шум в Демократичната левица.)
Ако някой може да направи един час да се равнява на два, да заповяда.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не се излагайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Колега, не се излагам. Вие се излагате. Прочетете правилника, научете правилника, излишно е да спорим. Затова ви го припомням.
Освен това след приключване всяка парламентарна група ще има право на изявление, ако желае, разбира се, до 10 минути. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
Припомням, че в определеното време влизат репликите и процедурните предложения.
Заповядайте, господин Димитров, за процедура, но времето за процедурата ще влезе във времето на групата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, процедурата ми е точно за това. Внесени са два проекта за решение. Аз бих желал, нормално е най-напред те да бъдат представени, за да бъдат разискванията и по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има два проекта, раздадени са. Моля народните представители, които се изказват, да вземат отношение и по предложените проекторешения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да се даде в началото думата на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дума на вносителите не може да се даде, защото ние сме в рамките на един час. Като получите думата, ще си изкажете съображенията. Ние не можем да прекрачим единия час, защото ще нарушим правилника.
Кой желае думата? Моля, парламентарните групи, които желаят, да дадат списък на желаещите да се изкажат народни представители.
Има думата народният представител Йордан Цонев от Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Преди началото на този дебат имаше много спорове и виждам, че и в залата се пренесоха тези спорове относно времето, относно възможността да получи опозицията повече време за изказвания. Аз с удоволствие бих ви отстъпил моето време, защото в областта, в която ще се изкажа, искам да ви кажа, че и вие нямате какво критично да кажете. (Ръкопляскания в Демократичната левица.) Във финансово-бюджетната област всеобщо е становището, че това правителство постигна много сериозни успехи (шум и реплики в Демократичната левица) и аз с удоволствие приемам вашите аплодисменти от името на правителството. (Реплики: "Браво!" в Демократичната левица.)
За какво говорим? Говорим за една макросреда, която беше създадена с голяма доза решителност и професионализъм от това правителство. Говорим за едни бюджетни показатели, които впечатляват дори нашите партньори от Западна Европа и отвъд океана. Говорим за това, което самите ние при въвеждането на валутния борд не очаквахме, че ще постигнем в такива кратки срокове. Говорим за това, че бюджетният дефицит от 6,6, планиран за миналата година, в средата на годината беше приет бюджетът, беше свален на около 2,5 на сто. Говорим за изключително ниското равнище на инфлацията.
Аз мисля, че това са неща, които засягат цялата среда на бизнеса в България, засягат равнището и качеството на живот на целия български народ. Защото не е далеч времето и колкото и да е къса паметта на колегите от опозицията, не е чак толкова къса, за да не си спомнят какво беше само преди около 15 месеца. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
Така че, отчитайки дейността на българското правителство през последните 12 месеца, ние трябва честно и отговорно да кажем, че финансовата област е областта, в която българското правителство постигна много високи успехи. И аз мисля, че оттук нататък в тази област ще става все по-добре и ние ще постигнем показателите, които се искат от Европейския съюз, показателите на Маастрихт дори преди 2001-та година. Колкото и оптимистично да ви звучи това, по три или четири от тези показатели ние вече тази година сме в тези граници.
Не ми е ясно защо се вълнувате от успехи, които при откриването на това Народно събрание дори вие честно пожелахте заедно да постигнем. Аз мисля, че това е нещо, което би трябвало да ни радва, това е плод на усилията на това правителство, плод на нашите общи усилия, плод на един национален консенсус, който имахме и при въвеждането на валутния борд, и при тази финансова дисциплина, която всички приехме, че е задължителна за страната ни предвид излизането от тежката финансова и икономическа криза, в която бяхме.
Друг е въпросът, че може би това не влиза в политическите планове на опозицията. Но аз и при откриването на този парламент имах възможността да ви кажа, ще ви го кажа и сега: ние сме убедени, че с това правителство ще изведем страната от кризата. И при откриването на парламента най-учтиво ви поканихме да споделите с нас този успех. Вашите действия в последните месеци показват, че вие не искате да споделите с нас този успех, но той ще бъде факт, така както е факт успехът на това правителство през тази една година.
Аз няма да се спирам на цифри и факти, защото те са известни, защото министър-председателят в отчета, който направи миналата седмица, ги съобщи, нищо че вие не си направихте труда да ги чуете. В замяна на това българският народ ги чу и ги оцени, чуха ги и ги оцениха и нашите партньори от Европа и зад океана. Нещата, които са успех, не могат да бъдат отречени, колкото и на вас да ви се иска това да бъде така.
Пожелавам успех на българското правителство, успех, който то постигна през тази една година, да го доразвие през следващите три години! (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата народният представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин министър-председател, господа и госпожи министри и колеги! Вярно е, че има подобрение в икономическия климат на Република България в последната година. (Ръкопляскания в мнозинството.) Българският бизнесблок и Жорж Ганчев не могат да казват на бялото черно и на черното бяло. Страшно е вярно също, че се правят неимоверни усилия от някои министри за подобряване на хала на земеделието с много ограничени успехи, за голямо съжаление. Иначе моето сърце е с тях. Външната министърка също прави катотонически успехи с нейната младост нещо да направи за отечеството и, надявам се, че успява в някои параметри. (Шум в залата.)
Но, господин Иван Костов, аз към Вас имам три пожелания: първо, всеки ден сутрин рано, като закусите, да си спомняте, че демокрация се прави от демократи и оттам да подадете ръка на демократичния процес, а не на олигархичната държава, която се заражда в момента; в икономическата сфера да запомните, че освен българското производство, българския износ, поощрението на българския майстор със златните ръце, българската техническа интелигенция, българския земеделец и пр., ако те не са насърчавани не само с по-ниски данъци, не само с уважение към професионализма им, ако го нямаме този български продукт, безкрайните заеми, които вземаме, ще ни направят петокласна държава и нашите млади хора няма да живеят в България, а ще живеят вече в чужбина. В главата си те вече са там. Седемдесет хиляди напуснаха страната миналата година.

Прощаваме ви всички ваши репресии към Българския бизнесблок и Жорж Ганчев, но не ви прощаваме факта, че откраднахте нашите помещения, дадени от Министерския съвет, от предишното правителство, с 15 000 долара разходи от моя джоб за тази сграда. Това говори, че Вие сте участник в политически репресии.
Моля се Богу в бъдеще време Вие да си спомните нашите светли имена в нашата история, които са дали своята дан за нашата държавност и за присъствието на българската нация. Когато говорим за Българската православна църква, моля се Богу Вие, не друг, да подадете рамо за нейното обединение сега. Нужен ни е страхотен духовен подем. Без него изпадаме в една ужасна депресия.
Пенсионерите отвън ми дадоха един 10-страничен документ. Аз ще Ви го предам след малко. Деветдесет на сто от тези 2,5 млн. баби, дядовци, бащи и майки са на границата на биологическото оцеляване. Моля Ви, преосмислете вашата политика и им дайте едно сериозно рамо. Една държава, която не дава рамо на баба, дядо, баща, майка, такава цивилизация вълци я яли.
В заключение ще ви кажа следното: не концентрирайте цялата власт: една партия - една държава. Помъчете се да избегнете щампата на живковизма и ние, социаллибералите в центъра, тогава ще имаме ищаха да ви подкрепим в някои ваши начинания, които са в служба на Отечеството.
Дайте на армия и полиция нужните поощрения, за да може да имаме силна държава, иначе ще се превърнем в една корумпирана петокласна държава.
Благодаря за Вашата щедрост, господин председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз на господин Ганчев.
Думата има господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри и депутати! Отношението на Обединението за национално спасение към това правителство не е отрицателно. Нашата оценка за едногодишното управление е положителна. Има определени слабости... (ръкопляскания от мнозинството), за което ние доста пъти сме вземали отношение, критикували сме и затова именно казваме винаги, че сме коректив вдясно от центъра. Ние сме конструктивни. Внесли сме проекторешение със съответните мотиви, но поради липса на време не можем да си изложим вижданията във всички аспекти за отношението ни към това правителство.
Аз лично имам само една препоръка към мнозинството - нека да не убиват в зародиш консенсусното начало, което добре беше потръгнало в началото на това Народно събрание. Затова ще си позволя само да прочета нашия проект за решение на Народното събрание относно едногодишната дейност на Министерския съвет на Република България, а именно:
"Правителството, по наша оценка, не следва последователно декларираната от него "Програма 2001".
Народното събрание препоръчва на Министерския съвет да внесе за разглеждане и приемане в кратък срок програма за икономически растеж, програма за интеграция в НАТО и Европейския съюз, законите за териториално-устройствената реформа, закони за държавните служители, пакетът от социални закони, включително Кодекса на труда, законите за пенсионните фондове, социалното осигуряване, за отношенията между правителството и синдикатите, Концепция за развитие на Въоръжените сили на Република България, доктрини на Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност за защита на националната сигурност и правовия ред, законодателни мерки за уреждане статута на медиите, Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства".
Пожелавам на правителството в по-нататъшната си дейност да работи усилено за демокрацията в България, за просперитета на българския народ и за растеж не само в икономиката, а изобщо в самочувствието на всички български граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата госпожа Анастасия Димитрова Мозер от Парламентарната група на Народен съюз.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Измина първата година от управлението на правителството на Обединените демократични сили. За нас в "Народен съюз - БЗНС, ДП", като политическа сила, която е излъчила това правителство и която същевременно носи отговорността за неговите действия, има два еднакво неправилни начина да бъде оценявано направеното през тази година. Единият е да се втурнем в хвалебствия за прекрасно свършена работа и да сбъркаме, защото основната част от реформата и промяната в България все още предстои. Никой не може да свърши това само за една кратка година. Другият начин е да се включим в съвсем разбираемия хор на недоволните и дали заради засегнати лични и групови интереси, или заради наличието на реални основания, каквито често не липсват на определени хора, да отречем тотално свършеното и да търсим своята изгода в критиката за несправяне със задачите.
И двата начина са еднакво безпринципни, безотговорни и несправедливи, още повече, когато става дума за онази година, през която пред себе си и пред света България буквално трябваше да докаже своето право на съществуване.

Това е голямото завоевание на тази година и заслугата за него несъмнено в най-голяма степен е на тези смели и работоспособни жени и мъже, които са в състава на сегашното правителство. Гордея се с това, че заслугата е и наша, защото ние, народните представители, заложихме народното доверие на тях.
През този труден за страната ни период се случи най-важното - България и българите доказаха способността си да се борят с разрухата, доказаха способността си да оцелеят и да се възродят по единствено възможния начин - с труда и усилията на всеки един от нас. Гарант за успеха на този процес е нашето правителство и това е неговото най-голямо достойнство.
Останалото, госпожи и господа, са безспорните числа, които подкрепят това твърдение, а именно, че нищо изключително не е станало, а просто страната ни започва да се изправя на крака. Ако това е малко, нека да го кажем.
Този по-тривиален начин да оценим станалото през изминалите месеци ни задължава да се вгледаме по-внимателно в политическите, икономическите и социалните процеси. Като че ли за първи път след промените това правителство и този парламент започнаха с желание за политически диалог и отговорно управление. В политически план със самия факт на демократично проведените парламентарни избори през април м.г. България доказа, че е отишла много далеч по пътя на утвърждаването на демократичните процеси и това бе особено важно за привличане вниманието на световната общност към нашите усилия. Практически утвърждаването на демократичните институции у нас приключи. Това, което още предстои и е една от най-съществените задачи на кабинета, е вътрешноинституционалната реформа и стабилизацията на тези управленчески дела, които по същество представляват т.нар. реформа в държавната администрация. Това е основен политически въпрос, който касае авторитета и стабилността на сегашното правителство и на всяко следващо и неговото успешно решаване би дало поредния тласък на демократичния процес в страната.
Ако търсим поводи за критика, то забавянето на този процес е такъв повод, макар за това да има съвсем обясними причини.
В икономически план може би са и най-големите постижения на правителството на Обединените демократични сили. Това бе и основната задача, крайъгълният камък, около който се въртеше и предизборната кампания, и програмните документи на всяка една политическа партия. Тук постиженията на правителството са безспорен факт и ние наистина сме свидетели на решителност при вземане на ключови, непопулярни решения за оздравяване на икономическото ни състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Господин председател, мисля, че предвид факта, че вчера ние не присъствахме на това тържествено заседание по някаква техническа причина, може би бихте могли да ни дадете още някоя и друга минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не мога. Съжалявам. После ще имате право да говорите от името на парламентарна група.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Добре. Аз съжалявам, че няма да мога да довърша това, което започнах да казвам тук.
В края искам да пожелая сила и здраве на правителството, защото ни чакат още не по-лесни години, през които ние, народните представители, и целият народ ще разчитаме на вас.
Нека не забравяме, че само заедно ще успеем по трудния, но благороден и единствено спасителен път към храма на демокрацията. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата за процедура господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! За пореден път от тази трибуна енергично протестирам хора, нямащи нищо общо с Българския земеделски народен съюз, да говорят от негово име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Аз ще направя само няколко бележки по икономическата политика на правителството за изминалата една година.
Икономическата ситуация в България се разви благоприятно и бързо след въвеждане на валутния борд. Спрямо други държави с такъв финансов режим възможностите пред България се появиха значително по-рано. Това е, и според мен и продължава да бъде, най-голямото предизвикателство пред икономическата политика на правителството.
Как стабилността, осигурена от въвеждането на валутния борд, да се използва като база за стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността на българското стопанство е това предизвикателство.
В областта на приватизацията и структурната реформа въпреки достигнатия напредък тук са съсредоточени и основните критики и препоръки към икономическата политика на правителството. На първо място, препоръките са за общо засилване на приватизационния процес след забавянето на много от сделките заради подписването на договори с инвестиционни посредници. През следващите 6 до 12 месеца трябва да настъпи както радикално увеличаване броя на сключените сделки, така и ръст в процента на приватизация на държавните активи. Според мен трябва да се подобри координацията между отделните приватизационни ведомства. А във връзка с втората вълна на масова приватизация е задължително да има ясна и непротиворечива програма за начините, по които ще се продава всяко едно от отделните предприятия, защото там ще има съчетаване на различни методи на приватизация. Това трябва да осигури прозрачност и предвидимост на процеса, а в същото време ще даде и по-големи възможности на потенциалните инвеститори.
Приватизационните процедури трябва да се облекчат и опростят дотолкова, че да се намалят максимално възможностите за субективизъм и корупция. Това също е голямо предизвикателство пред процеса и органите, които провеждат този процес на приватизация.
Необходимо е според мен да се ускорят и процедурите за закриване на губещите предприятия в икономиката, както и да се противодейства на увеличаването на междуфирмената задлъжнялост. Появата на квазидефицити е особено опасно в режим на валутен съвет.
Според мен това ще облекчи допълнително държавния бюджет и ще позволи провеждането на насърчителна държавна политика.
Завършване на процеса по изработване на цялостната стратегия за преструктуриране и приватизация на националните монополи е особено важна задача, която стои пред администрацията. Бъдещето на НЕК, БДЖ, "Булгаргаз", "Нефтохим", "Булгартабак" е важно не само заради чуждестранния инвестиционен интерес, а и за утвърждаване на принципите на пазара и за насърчаване на конкуренцията.
Друго голямо предизвикателство пред сегашния екип е и привличането на чуждестранни инвестиции. Условията за привличане на преки и портфейлни чуждестранни инвеститори не са само икономически. Въпреки постигната финансова стабилност все още трудно може да се говори за наличие на климат, привличащ чуждестранните инвеститори. Факторите за създаване на такъв климат са много и повечето са извън сферата на икономиката, например, облекчаването на бюрократичните процедури, реформиране на администрацията и борба с престъпността и корупцията. Чуждестранните инвестиции са и в основата на стабилността на валутния борд и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез внос на модерни технологии и професионален мениджмънт.
Трябва да се полагат според мен и максимални усилия да не се допускат сблъсъци между интереси на портфейлните и стратегическите инвеститори в едно и също предприятие. Разбира се, тук специално внимание заслужава и ограничаването на възможностите да бъдат изместени стратегически чуждестранни инвеститори от работническо-мениджърски дружества. Същата тази регламентация при съчетаването на интереса на различните инвеститори може да стане както чрез подобряване на законодателството, така и с по-голяма координация между различните ведомства, нещо, за което говорих преди това.
Според мен се налага да се направи едно уточнение за деловата активност, която в момента съществува. Според мен тя е непропорционална на раздържавените активи. В момента има раздържавени само около 28 на сто от активите, но деловата активност е в полза на частния сектор. Трябва да знаем, че повече от половината добавена стойност се произвежда в частния сектор, повече от половината заети са в частния сектор, около 38 на сто от брутния вътрешен продукт се произвежда също в частния сектор, което означава, че макар и да е по-малка част раздържавеното, то насърчителната политика на това правителство към частния сектор доведе до по-голямата му активност и заемане на по-голяма площ в икономическия живот на страната.

И накрая, когато обсъждахме отчета на правителството с моя колега Цонев, смятаме, че има една изключително важна и много отговорна задача, която стои пред кабинета на господин Костов: при такъв отчет и при такава добра работа, според мен, пред вас стои много важната задача да започнете да готвите "Програма 2005 г.", което ви желая. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Панчо да излезе, Панчо да каже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От Демократичната левица имате ли Панчо? Ако имате, да заповяда. (Шум и реплики в залата.)
Има думата госпожа Светлана Дянкова - Парламентарна група на СДС.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз бих искала да говоря за социалната политика - това, което се направи за тази една година, и да поставя нещата от три гледни точки.
Освен това искам да направя и един сравнителен анализ между това, което направи правителството за първата си година, и това, което направи предишното правителство за първата си година.
Приблизително, според мен, най-вярна оценка би могла да бъде дадена, като се прецени извършеното в три насоки.
Първата насока е създаване на необходимата правна основа за изпълнение на функциите, които има правителството по отношение на социалната политика, респективно Министерството на труда и социалната политика.
Второ, създаване на институтите и капацитета за реализиране на приетите норми.
И трето, сравнение на основните показатели, отразяващи работата в края на дадения период, със същите показатели в началото на периода.
Това мисля, че е един обективен анализ на работата на правителството в тази област.
Как изглеждаше нормотворческата дейност на правителството за тази една година в областта на социалната политика? Парламентът прие девет закона, които Министерството на труда и социалната политика разработи или активно участваше в разработването на някои от тях. По предложение на Министерството на труда и социалната политика бяха внесени и приети от Министерския съвет 42 постановления в различните сфери на тази дейност. Това е един голям актив за тази наша социална политика. Приети са, разбира се, и много други вътрешни нормативни актове на министерството.
А сега искам да кажа как изглеждаше това в първата година на правителството на Жан Виденов. Само три законопроекта имаше внесени тогава от страна на Министерския съвет и имаше направени не повече от 23 постановления, които Министерският съвет тогава одобри.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Вие ги преписахте.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Или може да се каже, че това правителство за първата си година е работило с 50 процента повече капацитет, отколкото правителството на Жан Виденов. Може би вие трябва да кажете защо.
Вторият пункт, по който искам да направя едно сравнение - създаване на институциите за реализиране на приетите нормативни актове.
За една година чувствително се разшири организационният и професионален капацитет, изградиха се работещи структури на социалния диалог и се създадоха специализирани финансови фондове в основните сфери на своята дейност. Първата сфера е сферата на заетостта. Втората сфера е в социалното помагане и третата - в условията на труда.
Във всяка една от тези сфери пряко участие в разработването на социалната политика, в надзора на фондовете имат структурите на гражданското общество, имат работодателите, синдикатите, неправителствените организации.
Какво беше при Жан Виденов през първата му година? Превръщайки социалния диалог в параван, и при мен са, уважаеми господа от опозицията, всички стенограми от онези години, когато даже господин Виденов не се явяваше да прави отчет за своята дейност, превръщайки този социален диалог в параван, то заложи в края на едногодишния си период на управление началото на глобален социален конфликт, което доведе до тотална изолация на работата на министерството на господин Коралски тогава.
Оттам нататък, третият пункт, по който искам да направя сравнението - сферата на заетостта. През първата година на своето управление правителството на ОДС направи и първите реални стъпки в промяна на ситуацията с безработицата. През май 1997 г. правителството започна работа при наличие на 559 хиляди безработни. След една година, в началото на май 1998 г., безработните са 497 хиляди, тоест с 12,3 на сто по-малко. Това е факт и няма кой да го оспори.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно просто!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: И сега нека сравним отново какво беше през първата година на предишното правителство. В края на 1995 г. безработицата беше около 14,7 на сто. Сега обаче тя е 13 процента. През периода май 1997 - април 1998 г. бяха разкрити 188 843 нови работни места, което е с 11,8 процента повече, в сравнение с периода февруари 1995 - януари 1996 г.
През периода май 1997 - април 1998 г. са устроени на работа 214 640 безработни, което е с 68,9 на сто повече в сравнение с първата година на правителството на Жан Виденов.
В сферата на доходите. Реалната средна работна заплата за едногодишния период, говорим за 1997 - 1998 г., е нараснала с 20 пункта. Реалната средна пенсия нарасна с 43 пункта.
Ако сравним отново двата едногодишни периода на двете правителства, констатираме, че покупателната способност на доходите през 1997 - 1998 г., за този едногодишен период, е с 5,3 пункта по-висока от 1995 - 1996 г.
В сферата на социалното подпомагане. В Закона за държавния бюджет за 1998 г. средствата, отделени за различните форми на социално подпомагане, са равни на 2,4 на сто от целия консолидиран бюджет на България.
По време на първата година от своята работа правителството на Жан Виденов в първия си бюджет задели 1 процент и това са числа, факти от държавния бюджет.
Нещо повече, правителството на ОДС, въпреки че не беше длъжно да осигури необходимите средства, в края на 1997 г. предостави допълнително 14 млрд.лв., с които плати дълговете на правителството на Жан Виденов към социално слабите ни съграждани.
Всички тези сравнения дават основание да се направи един категоричен извод: социалната политика на това правителство е коректна, честна политика, открита и единствено възможната политика при икономическото положение, в което е държавата ни.
Цифрите, които посочих, сравнявайки социалната политика на едното правителство и на другото правителство, показват по безспорен начин, че твърденията на някои опозиционни представители, че днешното правителство на България има антисоциална политика, не е нищо друго, освен елементарна лъжа, която има за цел да ни накара да забравим отговорността и вината на правителството на Жан Виденов за социалната катастрофа, която България преживява. Това е истината. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Владислав Костов - Парламентарна група на СДС.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Като народен представител, като човек, изкушен в областта на земеделието и като гражданин на Република България, аз не мога да скрия, че тази година, която измина, беше една година на оттласкване от дъното за българското земеделие и за постигане на определени добри резултати. Само един черноглед човек може да отрече тези постижения. И за да не бъда голословен, аз искам да отида на отправната точка, откъдето тръгна програмата на ОДС за реализация в областта на земеделието.
Откъде започнахме? От един реализиран успешно провал в земеделието в периода 1993-1996 г. Последици от изключително тежка управленска, предизвикана зърнено-хлебна криза. Преодоляване на застоя в процеса за възстановяване на собствеността на земеделските земи и множество неправомерни решения на поземлените комисии. И в съответствие с това - оспорени планове за земеразделяне. Застой в осъществяването на структурната реформа в областта на земеделието. Необезпечени кредити чрез фонд "Земеделие". Продължаващ спад в животновъдството и в другите отрасли. Оттук се тръгна. Трябваше да бъдат преодолени последствията от зърнената криза и те бяха преодолени. Всички ние знаем с каква трудност стана това и не можем да не отбележим със задоволство, че през миналата година беше отчетена близо с 80 на сто повече зърнена продукция от есенните култури. През настоящата година бяха засети 14 млн. дка с есенници. 80 на сто от тях бяха подхранени с азотни торове. И това дава основание да очакваме една добра реколта през настоящата година.
Осъществен бе и безмитен внос на над 500 броя зърнокомбайни, в това число половината от тях нови комбайни, над 350 броя трактори с мощност до 80 конски сили и резервни части за селскостопанската техника за над 10 млрд. лв. Като сравнение ще кажа, е за целия 7-годишен период до края на 1996 г. бяха внесени 420 комбайна, което представлява средно по 70 комбайна на година, докато само за една година бяха внесени над 500 комбайна.
Основата на политиката на ОДС в областта на земеделието е и възстановяването на собствеността на земеделските земи. Беше приет и Закон за изменение и допълнение на този закон. Бяха осъществени редица конкретни мерки, за да може процесът да бъде ускорен и за една година беше възстановена собствеността и въведени във въвод над 20 млн. дка, само за една година, което представлява 11 на сто от подлежащите на възстановяване земи. Естествено процесът не е приключил. Процесът ще продължи.
През последната година се наблюдава също така и увеличение на стадата в животновъдството, увеличаване на млеконадоя. И трябва със задоволство да кажем, че практически 100 на сто от животновъдството в България вече е в частния сектор. Това са изключително големи постижения и аз се надявам, че през следващите години тези постижения ще се затвърдят, за да може действително българското земеделие да стане един привлекателен отрасъл за жизнена реализация и за инвестиции и от страна на младите хора.
Аз искам да изтъкна тук, че благодарение на факта, че ние трябваше да отстраним една несправедливост по отношение на лошо съставени от предшестващото управление планове за земеразделяне и лошо формулирани, неправилно формулирани решения на поземлените комисии, се наложи да бъде дадена възможност на собствениците да поискат промяна в плановете за земеразделяне и в решенията на поземлените комисии. До края на миналата година бяха разгледани приблизително около 100 хиляди жалби в национален мащаб, които наложиха да се преработят и да бъдат в процес на преработване около 750 влезли в сила планове за земеразделяне и за около 100 плана предстои цялостното им изготвяне отново. Тези факти дадоха своето негативно отражение върху процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. И може би в тези случаи ще се наложи този процес за тези случаи да продължи и в първото полугодие на 1999 г. Обаче смятам, че има възможност с организационни мерки, със засилване контрола, въздействието и помощта върху работата на поземлените комисии, контрола върху работата на фирмите по земеразделянето, задачата в основни линии да бъде възстановена собствеността върху земеделските земи до края на тази година да бъде осъществена.
С цялото си сърце желая на правителството действително да постигне това. Желая на Вас, господин министър-председателю, на Вашите заместници, на целия екип от министри здраве и сили да продължите и изпълните успешно започнатото дело. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Асен Агов - Парламентарна група на СДС.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много се говори в последно време за успехите на българската външна политика и аз несъмнено искам да поздравя кабинета и министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова за онова, което направиха за България. Но аз искам да посоча един друг аспект на българската външна политика, който някак си убягва от нашето съзнание. Тя е външна политика на всички българи и за всички българи.
Уважаеми колеги, онзи, който си е направил труда да направи едно дребно изчисление, вероятно ще установи това, което установих аз вчера - че всеки 1000 лв. от данъците на българите имат възвръщаемост 15 пъти от българската външна политика. Тоест, всеки българин, всеки български данъкоплатец, благодарение на усилията на българската външна политика получава срещу своите 1000 лв. данъци 15 хил. лв. възвръщаемост. (Реплики от ДЛ.)
И понеже вие се чудите и не си правите тази сметка искам да ви кажа, че всеки 1000 лв. от вашите данъци също имат 15 хил. лв. възвръщаемост.
Ако съпоставим разходите, направени за външната политика на страната, с онова, което е постъпило в страната и което ще постъпи в страната по линията на Европейския съюз, ние ще установим, че това е една от най-добрите инвестиции на България за подобряване качеството на живот на българите. Тоест, ако България днес има един добър инвестиционен посредник на своите данъци, това е това правителство, уважаеми дами и господа.
Ние днес сме сигурни, че ако България върви уверено по пътя към Европейския съюз, това не означава само външнополитическа ориентация, това означава качество на живота. Именно затова българите инвестират своите данъци в качество на живота, което се повишава и с дейността на българската политика.
Искам да съобщя още нещо: правейки политика за всички българи и на всички българи, на практика тя би била невъзможна с тези успехи, ако всички българи, включително и онези, които не гласуваха за Съюза на демократичните сили и за Обединените демократични сили, не бяха положили огромните усилия днес България да си стъпи здраво на краката. Защото, Бога ми, всички онези, които днес лансират тезите в полза на България пред нашите европейски, пред нашите световни партньори, се опират на финансовата стабилизация, на успехите, които бяха постигнати в икономиката и развитието на България. Защото няма външна политика, няма успешна външна политика без успешна вътрешна политика, без успешна икономическа политика.
Уважаеми господин председателю, ние сме убедени днес, че българският данъкоплатец прави една добра инвестиция в това правителство. Ние сме убедени, уважаеми дами и господа, че този инвестиционен посредник на нашите данъци извърши може би най-успешната масова приватизация във външната политика: днес това е външна политика на всички българи и за всички българи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Георги Първанов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми най-напред в началото, доколкото това е последният ни работен ден за седмицата и един от малкото случаи, когато надявам се да сме в ефир, да поздравя всички български интелектуалци, всички дейци на науката, образованието и културата с настъпващия - един от най-светлите български празници - 24 май!
Уважаеми дами и господа, сега се убеждаваме, че левицата е била права, когато обяви публично, още преди няколко дни, че ще откаже да участва в този фарс, в това словоблудство, обявено като дискусия по едногодишния отчет на правителството, защото няма съмнение, че това е поредният опит на мнозинството да се измъкне от същностния дебат, да го затвори, да приложи процедура, която силно стеснява възможностите на другите парламентарни групи и предоставя неограничени права на самото мнозинство.
Министерският съвет естествено не е задължен конституционно да прави подобен отчет, но след като сами го инициирахте, трябваше да се разбере, че той не може да бъде продължение на Боянските ви тържества, че обществото щеше само да спечели от един пълноценен дебат и че в крайна сметка не може така да се подигравате с Народното събрание. Ние не приемаме отредената в този сценарий роля на опозицията и принципно няма да участваме в тази деформирана дискусия. Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да ви представя основните акценти от декларацията на групата относно резултатите от едногодишното управление на правителството на господин Иван Костов.
Ние си даваме сметка, уважаеми дами и господа, за ограниченията по отношение на управленския суверенитет на държавните ни институции, за зависимостта от Международния валутен фонд, за ролята на валутния съвет, за огромната ни задлъжнялост. Но валутният съвет и другите ограничения не могат да бъдат алиби за пасивността и безпомощността на управляващите, на стремежа за пълното изтегляне на държавата от различните сфери, особено от икономиката. С въвеждането на съвета беше постигната крехка финансова стабилизация, но тя се заплаща с нови дългове и бедност, поддържа се с нови външни кредити - около 500 млн. долара годишно, и от приватизацията.
Закономерно възниква въпросът: колко време, уважаеми дами и господа, може да съществува една държава, ако разчита само на това да продава миналото, т. е. построеното в предишните десетилетия, и бъдещето, т. е. да обрича на мизерия и бъдещите поколения?
И в словото на министър-председателя, и в публичните изяви на министрите се представя една твърде розова картина за отчетния период. Отчетените успехи обаче са преди всичко пряк резултат на въвеждането на валутния борд, към който са съпричастни всички парламентарни сили, и от реализацията на някои по-рано подготвени решения и действия. (Оживление сред мнозинството.) Разчита се на инерционното действие на някои процеси в условията на новия финансов режим, на щедрата финансова подкрепа отвън.
Продължава спадът в производствения сектор - намалението на брутния вътрешен продукт. Масовите смени на ръководни кадри по политически причини сериозно влошиха управлението на търговските дружества. Приватизацията се извършва по начин, който ражда небивала корупция, икономическа престъпност и растеж на безработицата.
Данъчната и кредитната политика предопределят икономическия застой и фалита на много частни и държавни търговски дружества. Не беше създаден благоприятен инвестиционен климат, не е ясно къде се насочват инвестициите.
Нищо от програмата на Съюза на демократичните сили не беше изпълнено за дребния и средния бизнес. Проблемите за ефективното управление на държавните стопански субекти далеч не са решени и не могат да се изчерпват с безбройните програми, концепции или стратегии, защото загубите в индустрията нарастват и най-малкото половината от държавните фирми са на загуба през 1997 г. Очевидно е, че това ще продължава, докато това правителство, подобно на предшестващите го с нерадостна съдба, упорито отлага най-болезнените икономически мерки.
Преди година, в началото на своето управление гарантирахте, че ще водите такава социална политика, при която всеки - подчертавам всеки, защото така е записано във вашата правителствена програма - български гражданин ще бъде сигурен за днешния и утрешния ден. По-сигурен ли е днес, година по-късно, българският пенсионер и студент, обикновеният човек?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Да, да.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: По-сигурно ли е българското семейство, по-стабилни ли са общините, регионите, етническите общности?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Да, да.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Отговорът е не... (Смях и реплики от СДС.)
Реалните доходи на населението се поддържат на ниско ниво. Спестяванията се стопяват с поддържане на лихвен процент по депозитите няколко пъти по-нисък от инфлацията. Спадащият стокооборот на дребно категорично потвърждава намаляващата покупателна способност и свиването на потребителското търсене... (Оживление.)
Резултатите от тази политика доведоха три четвърти от българския народ на ръба на физическото оцеляване, с доходи по-ниски от социалния минимум. Бедността трайно се настани в повечето български семейства.
Министър-председателят обеща увеличение на заплатите от 1 юли с 1,6 на сто. Хората веднага изчислиха, уважаеми дами и господа, че това е равностойно на половин килограм сирене. Наистина много щедро!?...
Социалната несигурност е голямата заплаха за валутния борд и това е не само мнението на опозицията, но и на вашите международни консултанти. Затова правителството не може и не бива повече да крие от българския народ истината за състоянието и перспективите на българската икономика.
Реформата в здравеопазването все още не е нормативно осигурена, а действията на правителството я насочват в грешна посока. Всъщност здравната ви политика е един друг голям провал на правителството. Единствените усилия в тази сфера бяха в дните около искания от Демократичната левица вот на недоверие. Тогава кабинетът оцеля (силен смях от СДС и правителството), но днес, няколко месеца по-късно и лекари, и пациенти са единодушни: нищо не се прави.
Под 10 на сто са българите - и на вас може много да ви е весело, но на останалите 90 на сто не е - под 10 на сто са българите, за които здравните услуги са достъпни, а това вече не е социален, това е национален проблем. (Шум и реплики от СДС.)

Правителството загърби реалния социален диалог като основен метод за уреждане на трудовите конфликти, на трудовите отношения. Вие, господа, показахте една забележителна социална нечувствителност. Не ви трогна фактът, че се обеси бащата на гладуващ машинист, не ви впечатляват протестите на миньорите и данъчните, на пенсионерите и студентите. (Възражения в блока на СДС.) Наложихте двоен стандарт. Някога изгодните ви стачки, които разчистиха пътя ви към властта, сега са противозаконни. Срещу спонтанните граждански протести сега се изпраща жандармерия. (Шум в блока на СДС.) Така беше в "Оптикоелектрон". И причината за протеста на трудовия колектив, така полемизирана с министър-председателя, и на панагюрската общественост е не в това, че хората не искат да спазват законите и правилата, а защото там сменихте способния с некадърен ръководител, който сега устремно води предприятието към фалит.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Лъжа!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Министър-председателят твърди, че е преодолян страховият синдром у хората. Тъкмо обратното, страхът скова българското общество, както никога досега. (Възражения в блока на СДС.) Вижте проучванията - имате ги раздадени - в рамките на изтеклата седмица на изследователските звена, близки до управляващите. Само 9 на сто от българите декларират отсъствие на страх. Страх от ширещото се насилие, страх да не загубят работата си, вече се възражда и страхът от държавното управление, едно малко забравено явление в българския живот. Колко стабилна и трайна може да бъде една власт на страха, знаем добре от историята.
Философията на вашата политика за трансформация на държавната администрация е в практиката на клиентелизма - награждаването с държавна и друга служба на вашите активисти и на техните роднини. Гони се пълно подчиняване на държавната машина на партийни, а не на обществени интереси. Вчера беше приет възможно най-лустрационният закон за администрацията. Това без съмнение е един малък връх в политиката на разделение и противопоставяне на нацията, която правителството упорито следва близо 500 дни.
Защо не бяхте искрени пред избирателите, уважаеми дами и господа, и не предупредихте, че ще наложите силово реабилитация на военнопрестъпниците от времето на Втората световна война и ще лишите от формален достъп до управлението някои от най-големите имена на българската култура, които по силата на изискванията за представителност са попадали в ръководните органи на БКП? Няма по-голям цинизъм от това да реабилитирате убиеца на ястребинчетата и да лустрирате Нешка Робева, която е донесла толкова слава на България, колкото ние с вас, взети заедно, не можем да направим. (Шум в блока на СДС.)
Правителството създава тежка, крайно политизирана, подкупна администрация. Армията на братовчедите не желае да загуби властта си в държавните предприятия, спъва и ще пречи и в бъдеще на реформата в икономиката. Създават се предпоставки за невиждана корупция. Това, което реализира мнозинството, не може да мине под академичния знаменател за преразпределение на националното богатство. Това е най-големият грабеж в най-новата ни история. (Шум и възражения в блока на СДС.) Вместо обещаната война с престъпността, сега се разгаря война между институциите, призвани да водят битка с престъпниците, при това, когато тези институции и преди всичко Министерството на вътрешните работи имаха солидния тил на обществената и политическата подкрепа.
Последната седмица, включително и вчерашните решения в комисиите, дадоха недвусмислени доказателства за това, че правителството е взело курс към обсебване на съдебната власт, към подчиняване на части от нея на изпълнителната. С всеки изминал ден ставаме свидетели на зле прикрития, понякога и афиширан стремеж за несъобразяване или грубо погазване на Конституцията и законите на страната.
Днес за мнозина и в страната, и навън е очевиден стремежът на изпълнителната власт да концентрира всички лостове на властта в едни ръце. Възродена е концепцията за единството и неделимостта на властта. Формира се едно забравено явление в държавнополитическия ни живот - едноличният режим. Илюзия е, че това, както и реидеологизацията на държавното управление, ще направи мнозинството по-силно.
Управляващите декларираха намеренията си да лишат най-малко 1,5 млн. избиратели от правото да избират кметовете на населените места, в които живеят. Какво означава това, уважаеми дами и господа от мнозинството, че вас ви е страх от народния вот, че за вас демокрацията е била куха фраза по пътя към властта. Тази идея знайте, че ще срещне острата и масова съпротива не само на опозицията, но и на всички български граждани.
Изтеклата година беше период на интензивна ерозия на националната сигурност. Мнозинството беше последователно в стремежа си за реполитизация на армията с промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили, с цялостната си кадрова политика. Така, както не се е случвало отдавна, вие посегнахте на най-достойните български офицери, върху чийто професионализъм се крепеше стабилността на Българската армия. (Смях и ръкопляскания в блока на СДС.) И наивност, и безотговорност прояви правителството в търсенето на гаранции за националната сигурност.
Пълното пренебрежение към вътрешните фактори намери израз в отсъствието на този проблем в Концепцията за националната сигурност и във факта, че вие отделяте за командировки, семинари и други дейности по присъединяването към НАТО 37 млрд.лв.
Уважаеми дами и господа, най-сетне няколко думи за парламента, който вие превръщате в един апендикс на правителствения организъм. (Шум в блока на СДС.) Недейте спекулира с темата за националното съгласие. Защото след всичките ви действия за изтеклата година е ясно, че вашите подписи под февруарските документи от 1997 г. не струват пукнат грош. Ако продължавате да експлоатирате идеологемата за реформаторското мнозинство, вземете разпечатките от гласуванията през последната седмица. Мнозинството, избрано преди една година със 179 гласа, остава все по-самотно. При всички различия между опозиционните парламентарни групи има и ще има елементи на еднопосочно действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: А това вече е сериозна предпоставка за преодоляване на налагания от вас управленски модел.
Ние, от своя страна, заявяваме тук, от трибуната на Народното събрание, уважаеми дами и господа, че след като са изчерпани всички възможности за корективи на това управление, Демократичната левица ще се бори с всички позволени от закона средства за отстраняването на това управление на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Аз разполагам с 4 минути. И тъй като от управляващото мнозинство се чува: "Стига ти толкова", ще кажа само следното.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Каза се, че за умния човек стигат и 4 минути.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Искам да кажа, че преди около седмица - две в редица изказвания на отговорни дейци на управляващото мнозинство, на министри и на министър-председателя в частност, се реши да има някакъв тип отчет и дебат по тези първи 365 дни. Естествено ние се подготвихме за този дебат. Очаквахме, че днес анализът, който направихте, който е достатъчно подробен, сериозен, доста обемист, ще може да бъде чут в тази зала и да има наистина дебат.
Това, което наблюдаваме в последните дни, е нещо различно. Първо, ние чуваме пространен и замислен като пропагандна кампания цикъл от изяви. Вчера по време на заседание на парламента се проведе тържествено заседание на българското правителство. Господин премиерът казал пред това заседание, че ние, група ръководители на парламентарните групи, сме отказали да присъстваме, че имало бойкот. В действителност такива покани нямаше и покани не са отправяни към нас.

От друга страна, дебат за 4 минути и дебат по такъв начин, е фактически продължение на една политика, която ние никога няма да приемем - да се говори много и единствено в пропаганден тон от едно място, а различията да се чуват в тези няколко минути.
Затова искам да ви обявя две неща, доколкото ми стига времето. Ако дадете повече след това и благоволите да има истинска дискусия, ще се изкажeм.
Първото, което ви казвам, е, че ние ще поканим софийското гражданство, заедно ще поканим всички политици на тази среща и ще го запознаем с нашия анализ, с нашите изводи, с точните оценки и прогнози, такива каквито ги имахме досега. Ще поканим господин премиера на това заседание. Той, разбира се, сигурно няма да дойде. Ще му дадем 4 минути или толкова, колкото той иска да даде на нас и ще го помолим да се защити в рамките на тези 4 минути, както ние правим това днес.
И второ...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (отмясто): Само че вие не управлявате.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Тъй като зрителите не чуват репликата на господин вицепремиера Божков: "Тъй като вие не управлявате", искам да му отговоря така. Точно тези неща, господин Божков, въобще не зависят от това кой управлява. Свободният дебат означава някакъв тип равноправие по повод на дискусия. И парламентът, а не тържествените заседания, е единственото място, където дебат може да става. Или не го правете, или го правете като хората, другото е подигравка и несериозно отношение.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Те не могат.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И искам да ви кажа още нещо, че сме ви приготвили един подарък, защото ние се отнасяме много сериозно към дейността на всеки министър. Ако дадете възможност да се чуе, вероятно ще чуете и хубави неща, наред с много сериозните критики. Но подаръкът по повод на целия този, нека да го наречем сценарий, който се разиграва през тези последни няколко дни, е едно менче. Ние ви подаряваме това менче, да лиснете и да вървите и по-нататък добре. Ето, това е. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов. (Шум и оживление в залата.)
Ако менчето няма да бъде сега връчено, преминаваме към гласуване на проекторешенията.
Има две проекторешения. Проекторешение с вносители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров.
"Република България. Тридесет и осмо Народно събрание.
Решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р ЕШ И:

1. Приема за успешно изпълнението на програмата на правителството за едногодишния период от избирането му.
2. Препоръчва на Министерския съвет да предприеме действия в посока на ускоряване темповете на приватизация и възстановяване собствеността на земеделските земи, както и създаване на подходящи условия за икономическия растеж."
Проекторешението съдържа две точки. Едната е оценка, другото е препоръки. Ще ги гласуваме поотделно.
Моля, гласувайте първа точка от проекторешението. (Шум и оживление в залата.)
Гласували 219 народни представители: за 130, против 72, въздържали се 17.
Точка първа е приета.
Моля, гласувайте точка втора.
Гласували 220 народни представители: за 163, против 56, въздържал се 1.
Точка втора е приета. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Има и втори проект за решение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към гласуване, за каква процедура желаете думата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам да кажа нещо, по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кажете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, аз не искам да кажа нещо различно от това, че пристъпваме към гласуване. Но бих желал нашето решение също да се гласува точка по точка, като предварително се гласува първото изречение след "реши", защото то има характер на оценка. Аз мисля, че нашето решение до голяма степен се припокрива с решението на колегите от СДС, само че е дадено по-разгърнато, виждате, в 9 точки. И бихме желали, все пак мисля че имаме консенсус по много от нещата, да видим по кои има и по кои няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че аз не виждам точки във вашето решение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето ги точките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не са точки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А какво са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е изброяване на отделни законодателни действия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нали са различни неща все пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин председател, смятам, че е недопустимо по един и същи въпрос да се вземат две решения.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не може да гласуваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще отхвърлите, като не може да гласувате.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Как, то има проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е!
Моля, гласувайте второто решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място) и ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Но точка по точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма точки в него. Прочетете внимателно. Изброяването на отделни законодателни актове не са точки от решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 40, против 122, въздържали се 17.
Решението не се приема.
Приключваме с разискванията.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! От името на правителството изразявам нашата благодарност за проведената дискусия, за направените оценки и забележки и препоръки, включително и за критичните сред тях. Всяка власт има нужда от критичен поглед на опозицията. Ние ще проучим внимателно тези доклади, тези преценки, които ще направи и Евролевицата, и Българската социалистическа партия. А, разбира се, ще си направим изводите съобразно собствената програма, съобразно собствените идеи, съобразно собствената политическа воля.
Работата на опозицията, аз винаги съм казвал, е да се стреми да критикува конкретно, да се стреми да вижда нещата в тяхната предметност. Не да си съчинява изкуствени постройки и да ги атакува впоследствие, защото с това заплашва да изглежда неуместно в очите на всички. Работата на опозицията е да казва само неща, които може да направи. И полезно е за всеки политик, за всяка политическа фракция в парламента да си поставя постижими задачи, нейните прогнози да се сбъдват в хода на живота. Това дава сили на политическата партия. И напомням пак на всички, които тласкат своя лидер към безотговорно поведение, че по този начин те се стремят да го девалвират бързо в политическия живот. (Весело оживление. Ръкопляскания от мнозинството.)
Силните приказки и изхвърляния, когато се поставят в устата на политическия лидер, заплашват действително да го направят смешен, след като изтече периода и се види, че той нищо такова не може да направи. По този начин се нанасят сериозни щети на самата политическа партия.
Така че учете се на демокрация, всички се учим тук заедно. Аз от името на правителството искам да уверя мнозинството, на чието доверие ние продължаваме да се радваме, че ще продължаваме с още по-голяма политическа воля, с прояви на още по-силен характер да правим така, че да върви изпълнението на Програма "България 2001".
Благодаря ви отново, уважаеми колеги! Благодаря и на всички пожелаваме успех в работата на Народното събрание. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
Има думата господин Венцеслав Димитров от името на парламентарна група. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, господин министър-председателю, господа министри! Най-напред, въпреки нашите предложения, Вие, господин председателю, не дадохте възможност да стане една добра дискусия по работата на правителството. Какво може да бъде казано за четири минути Вие видяхте - да бъде прочетена една декларация. За съжаление, и решението ни не беше гласувано точка по точка, защото мисля, че в преобладаващата си част от тези девет точки, които сме предложили, щяхме да намерим подкрепа от колегите си от СДС. Както и да е.
Бих желал от името на парламентарната група да се спра на някои грешки, на някои дефицити в икономическата политика на правителството през изминалата една година.
Бордът безспорно е едно постижение в постигането на финансова стабилизация. Уважаеми колеги, обаче ако ние не се възползваме от тази основа, която дава финансовата стабилизация, за навлизането на страната в една траектория на възстановяване и икономически растеж, всяко едно правителство - и това, и друго - няма да успее. Защото това правителство, това съотношение в този парламент, този парламент бяха извикани на живот не от друго, а от неспособността на предишния парламент и на предишното правителство да се справят с предизвикателствата на прехода към пазарно стопанство. Затова ние всички имаме интерес което и правителство да е на власт да работи по-добре.
Един основен дефицит в работата на правителството е липсата на макроикономически поглед върху развитието на икономиката. Естествено, липсата на макроикономисти в правителството не ги извинява. Не извинява и парламентарното мнозинство, не извинява и нас, обаче ние сме обръщали внимание на това даже и преди изборите.
Само фондът тук не може да ни помогне. Фондът се е провалял в много страни, когато след макроикономическата стабилизация те не са могли да реализират растеж. Аз не бих желал и България да е в това състояние.
Виждам господин Божков и си спомням едно изказване отпреди няколко дена. Уважаеми господин Божков, с такава демагогия ние няма да излезем от кризата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Каква е тя?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Демагогията е следната. Изчакайте малко и ще Ви я разкажа. (Весело оживление.) Да казвате, че когато имаме спад със 7 на сто, ние имаме относителен растеж. Извинете, вярно е, че не сте икономист по образование...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Е, не може всички да бъдат икономисти!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така е, но като казвам, че има макроикономически дефицит, Вие го доказахте. То е все едно един човек една година напълнял с 10 килограма, следващата година напълнял само с 5 и Вие да кажете, че той е отслабнал. (Смях от Демократичната левица.) Извинете! Дайте да сложим нещата наред! Растеж ще има едва тогава, когато ликвидираме спадането от 11 на сто през 1996 г. и 7 на сто през миналата година. Дотогава имаме възстановяване. Значи за икономически растеж ние ще трябва да говорим чак след 2001 г. Дайте сега това възстановяване да го направим по-бързо!
Вярно, че миналата година България беше учебникарски пример. Но аз съм сигурен, че никой от вас не е чел тези учебници, които показват как се излиза бързо от финансова криза, когато няма криза в реалната сфера. За съжаление, и до днес това не сте го разбрали. Изпуснахте да увеличите доходите тогава. Изпуснахте да използвате увеличаването на цените, приближаването им до европейските цени, за да се увеличат и заплатите. Даже нещо повече, непрекъснатото потискане на заплатите, особено в бюджетната сфера, не само от Вашето правителство, а от всички правителства в тези години от 1990 г. насам, доведе до едно много смешно състояние - вътре една макроикономическа пропорция. Двадесет на сто е делът на работната заплата в брутния вътрешен продукт. Кажете ми, знаете ли друга такава държава? Може би да има някъде в Централна Африка, но в цивилизованите държави такава пропорция няма, за съжаление.
Служебното правителство беше тръгнало да се справи с този проблем донякъде, вие обаче обърнахте тенденцията - под влияние, може би, и на грешните съвети, които ви се даваха от фонда.
Така че като първа грешка аз изтъквам стабилизирането на мизерията чрез превръщането на една чисто финансова криза в дълбока криза на реалния сектор. Тоест, чрез политиката на доходите, чрез известно стимулиране на търсенето вие пропуснахте да възстановите равновесието между производство и потребление.
Втора основна грешка - тя е вече в сферата на предлагането, в икономиката на предлагането. Не знам дали разбирате нещо от това. (Смях в блока на Демократичната левица.)
СДС не направи нищо за стимулиране на инвестициите. Имайте предвид, че с този нисък относителен дял на инвестициите в брутния продукт ние в близките години не може да реализираме някакъв съществен растеж. Ето това нещо трябваше да се направи!
Да говоря ли за амортизациите? Знаете по-добре - с Муравей ние се справихме, по времето на Митко Костов създадохме обществени настроения. За съжаление, това не беше използвано. 1997 г. конфискацията на националния капитал продължи чрез данъците.
Трета основна грешка - политизирането на бизнеса. Да говорим ли? Вие сами казвате: "Слагам си секретарката, защото тя по-добре ще управлява предприятието от професионалисти.".
Ето, вчера се разправяхме за статистиката. Ами турнете в статистиката един икономист! Геодезисти и някакви математици! Извинете! Не говоря за фондациите и така нататък, това в нашите мотиви добре е отразено.
Аз смятам, че ако се продължи в тази посока, на практика държавата има опасност да се превърне в държава от партийно-олигархичен тип, в която управляващите ще използват силата на държавните механизми за утвърждаване на собственото си управление и за консумиране на властта. А самата партия се превръща в институция на запазване на властта. Такива примери има много в близките и по-далечни години особено в Латинска Америка.
Четвъртата грешка в приватизацията. Аз се радвам, господин Божков, че вече Вие осъзнахте, че работническо-мениджърската приватизация е едно голямо разбойничество. Но когато ние Ви го казвахме, Вие казвахте, че всичко е наред. Сега го виждате. Но добре, че сте го разбрали. По-добре късно, от колкото никога.
Другата негативна оценка е за масовата приватизация. Вярно, те ще Ви подкрепят. Но масовата приватизация показва, че тя не е способна да снабди предприятията с инвестиции, да увеличи заплатите, да увеличи производството, износа и т.н.
За данъчните закони. Не искам да говоря повече. С господин Муравей Радев мисля, че сме се разбрали отдавна. Той има позиции и ние имаме позиции, но ние ще се борим тук и искаме и Вас да Ви накараме да се борите за по-ниски данъци. По-ниски данъци и събирани от всички. Да намалим дела на сенчестата икономика. Разправяме се непрекъснато за нея. Дайте да взимаме по-големи данъци не от 20 процента, дайте да ги взимаме от 50, от 60 процента. Имаме ли някакво разхождение във възгледите? Нямаме. Дайте да видим как да отидем нататък. Вие искате чрез високи данъци да привлечете сенчестата икономика на светло, ние Ви казваме, че е обратното: с по-ниски данъци ще ги привлечем.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо само: дайте?
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Кой да даде, вие ли? Без ваше съгласие аз знам, че и в близките три години не може да бъде постигнато нищо в тази държава. Без активно участие на СДС в управлението тази държава няма да може да се измъкне в близките три години. Но защо трябва пак да ви го кажа?
Политиката на доходите. Политиката на доходите без съмнение е един съществен дефицит. Мисля, че може да се направи много в политиката на доходите.
Политиката на бюджетните заплати. Не може, пак повтарям, 20 на сто от брутния вътрешен продукт да се дава за заплати. Каква е тази държава? Мислите, че другото отива в капитала? Другото отива някъде и се разпределя и аз не знам къде. Когато се караме за сенчестата икономика, това е един от показателите.
Запушването на банките. Мисля, че този въпрос трябва да бъде решен и то час по-скоро. И мисля, че и по това имаме съгласие. Дайте банките да започнат да кредитират производството, износа, селското стопанство и т.н.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ( независим, от място): Дребния, средния и семейния бизнес също. Кажи им го!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въпреки фанфарите на управляващите, засега имаме доста поводи за безпокойство.
Господа, бих желал да завърша с един призив към вас и призив към управляващото мнозинство. Аз няма да започна да ви казвам как някакво друго управляващо мнозинство ще се появи в този парламент, защото чисто и просто не може. Вие сигурно ще управлявате. Мога да ви пожелая и още три години да управлявате. Но недейте с тези дефицити. Дайте всички да седнем на една маса и да видим какво може да бъде направено. Може да бъде направено много, за да се оправи тази държава. Но недейте да продължавате напред с тези дефицити.
И затова аз ще ви пожелая успех, но и вие обещайте, че ще се вслушате в това, което ви се говори в парламента и от бизнеса. Аз съм член на Изпълнителното бюро на Търговската палата. Напоследък хората вече не се притесняват да поставят проблемите си. И бихме желали Вие, господин Божков, когато идвате, да оставате до края на дискусиите там. А не само да дойдете и да прочетете една реч, с което да приключите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Министър Божков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Останах, защото Венци Димитров ме помоли да остана. Иначе си бях тръгнал, защото загубих доверие в преценките на Венцеслав Димитров. Нека да се върнем няколко месеца назад, да отворим вестниците и да видим какво пророкуваше Венцеслав Димитров по отношение на валутния борд. Всичко това не стана. Венци, съжалявам много, но вече не вярвам на твоите преценки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Защото мизерията се увеличи. А аз Ви го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз, разбира се, бих предпочел да имам възможността да говоря по други въпроси, защото мисля, че се повдигнаха интересни неща. И само мимоходом, господин Първанов, Вие казахте и много верни неща, но защо правите тази евтина демагогия, този евтин популизъм? Докога ще говорим за ястребинчетата? А и да искам, не мога да танцувам като Нешка Робева. Просто няма начин. Защото Вие дадохте пример. Но не съм излязъл да говоря за това.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Защо го демонстрирате тогава?
СТЕФАН САВОВ: Вижте, не съм излязъл за това. Аз излизам за нещо, за което ме подтикнаха днешните вестници и специално вестник "Дума". Вестник "Дума" на първа страница с големи букви пише: "Савов и Мозер не получиха покани". И на мен ми се струва, че не аз трябваше да изляза тук. И се надявам все още, че някой от правителството ще излезе и ще каже какво е станало.
Вярно е, че ние не получихме покани. И господин Джеров не получи. Сега разбрах, че и господин Томов не е получил. Аз съм убеден, дълбоко съм убеден, че това не е грешка нито на правителството, нито на господин Тагарински. Но значи някъде по пътя, някъде някоя от бурмичките не работи добре. Някоя от бурмичките предполагам, че защитава свои интереси. Това е много опасно, защото в края на краищата ние сме един коректен съюзник. И затова още веднъж моля някой от правителството да излезе, не знам кой ще бъде той, който да изясни тези неща. Защото така, именно тези клинове на недоверие се забиват и след това растат. Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз искам пак да се извиня. Мисля, че на господин Савов и на госпожа Мозер поднесохме своите извинения. Също и на господин Джеров, а мисля, че и на госпожа Шопова и на господин Александър Томов. Станала е някаква техническа грешка, тъй като ние изпратихме покана до всички. Не сме делили хората. Изпратихме покани до председателя на Народното събрание, до председателите на постоянните комисии, заместник-председателите на парламента и до председателите на парламентарните групи. Лично съм ги подписал.
Аз се извиних, без да сме виновни. Смятам, че такива грешки няма да се повтарят. Ще трябва да проверяваме нещата по няколко пъти.
И понеже тук много се спекулира с въпроса за така наречената административна реформа, ще си позволя да кажа няколко думи по този въпрос. Това, което заварихме като правителство, и това, което бяхме заложили в програмата, почиваше на една друга представа, може би на представата, която се опитваше да създаде българската комунистическа и социалистическа партия в това, че съществува някаква държава и някаква държавност в България. За съжаление анализът, който направихме, показа, че в държавата текат процеси на пълна дезинтеграция и че такава държавна машина, за която се говореше и която прекалено се хвалеше, не съществува.
Затова ние си поставихме за цел и го заложихме в своята стратегия за изграждане на една наистина модерна административна система, на една модерна демократична държава. Защото и това, с което днес се опитва да се пребори правителството - с корупцията, с организираната престъпност, срастването на организираната престъпност с държавата, тези процеси протекоха и се задълбочиха при управлението на БСП. Така че наистина съжаляваме, но с вълшебна пръчка това не може да бъде премахнато. В демократичните страни, които имат традиции, например като Великобритания, Франция и Германия, тези процеси са текли с десетки години. Аз вярвам, че до края на мандата правителството ще изпълни своята програма. Това сме поели като отговорност и ще го изпълним, както винаги сме го правили.
Искам пак да поднеса своите извинения. И ви обещавам, че такъв случай повече няма да се повтори, независимо кой е виновен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
Думата има господин Александър Томов от името на парламентарна група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин премиер, аз съм малко обезпокоен от това, което господин Тагарински каза. Ако утре по някакъв важен държавен въпрос документи, излезли от Вашата канцелария, не стигнат до адресата си, се страхувам да не стане беля в държавата. И говоря това съвсем сериозно. Госпожа Петя Шопова беше получила тази прословута покана. Онзи ден ние направихме доста внимателно проучване има ли покани или няма и аз смятам, че или тук, в тази зала, се лъже, или просто нещо не е сериозно. Покана не е получавана.
Второ. Днес дебат не стана. Аз мисля, че на господин премиера, който по ред причини заслужава да има опонент, опонент нямаше. И главната причина за това е, че нещата бяха наредени по друг начин. Часове по телевизията, миналата седмица един час тук отговор на питане на председателя на Парламентарната група на мнозинството и днес няколко минути. Това не е дебат. И не само равноправие, това не е нужно на нито едно управляващо тяло.
Затова използвам единствената възможност, дадена ми от Конституцията, и каня чрез тази трибуна българското гражданство и всички вас, включително господин премиера, на дебат по едногодишното управление на страната и по възможността за алтернатива на 5 юни в 18,00 ч. в зала 3 на Националния дворец на културата. Какво друго ни остава да направим? Единствено това. Другото не е сериозно. И не може да бъде дебат нещо, което е говорене и след това коментар за няколко минути. Такива неща в демокрацията няма, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
Аз се учудвам колко пъти се постави въпросът, че дебат няма, от парламентарни групи, които изобщо не са поискали дебат. И сега констатират, че правилникът бил лош.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз вземам думата от името на парламентарна група, точно за да кажа няколко думи в тази посока, където тръгна дебатът накрая и поради обвиненията от страна на Парламентарната група на Демократичната левица, на Евролевицата за това има ли дебат, няма ли дебат, кой попита правителството, кой поиска отговор от него.
Вземам думата, защото се чувствам длъжна да кажа някои неща. Да, ние с господин Христо Бисеров отправихме питане към правителството, към министър-председателя! Да, попитахме го какво е направило за една година, защото друг не се сети да го попита! Защото нямаше актуален въпрос или питане от друг народен представител. И се чудя защо чувам недоволство от страна на лявата част на залата и опит за опровергаване. Ако има такова питане, колеги, моля покажете го. Може би е някъде в партийните папки, но не е в парламента. След като вие не го поискахте, ние се възползвахме от това, което ни дава възможност правилникът. Аз няколко пъти съм говорила тук и още веднъж искам да кажа, поне това е моето лично убеждение, че ако искаме да има законност в България, да има ред, всички трябва да спазваме едни и същи правила. Правилата са писани, правилникът е част от законните правила. Това са нашите правила! Ние направихме питането и искане публично тук да се яви министър-председателят и да каже какво е направено по правилата, които сме приели преди една година. Не си измислихме нещо абстрактно.
Това, което вие направихте в последните два дни - изведнъж се сетихте, че идва една година, откакто е избрано правителството. И изведнъж във вторник вечерта се сетихте да си внесете декларацията на Изпълнителното бюро на БСП в парламента - един чисто партиен документ, който аз съм убедена, на нито един от вас не му е минало през ума, че може да стане документ на Народно събрание. (Ръкопляскания в мнозинството.) Нека се уважаваме като депутати и когато внасяме документи, да внасяме документи, които могат да се приемат от парламент, а не които могат да се приемат от партийни централи. Това са различни неща!
Различни неща са и това къде се канят премиери или министри, за да споделят своя опит. Господин Томов, Вие тук много често сте говорили за опита в други страни. Много от колегите от Евролевицата много често са ходили и продължават да ходят и в други страни и знаят добре парламентарните традиции, знаят много парламентарни примери как стават питанията и отговорите. Аз мога да ви кажа последното, което съм видяла в Канада: 35 секунди за питане, 35 секунди за отговор, 35 секунди! Ние имаме един час разискване днес. И от три дни безумен вой за това, че 4 минути, 10 минути няма да ни стигнат! Крайно време е да се научим на правилата и да ги спазваме всички. И да не се сърдим, ако има повече време една група или друга поради факта, че е спечелила в парламентарните избори. Такива са нашите правила. (Ръкопляскания в мнозинството.) Това са правилата, които сме приели и ние работим по тях.
А относно това дали сме се превърнали в придатък - парламентът на правителството, господин Първанов, аз искам да отговоря на този упрек. Искам да ви кажа, че ние от управляващото мнозинство народните представители се чувстваме един отбор заедно с правителството. (Ръкопляскания в мнозинството и правителството.) Ние работим заедно, ние не сме придатък, нито те са наш придатък. Ние сме заедно във властта, всеки носи своята отговорност, можем и да се критикуваме, можем и да се подкрепяме. Ние знаем, че заедно носим отговорността за бъдещето на България. Може би това не ви харесва, защото аз си спомням един друг министър-председател, спомням си Жан Виденов как се обръщаше към народните представители. И не само към нас, на нас ни казваше, че сме ненужна опозиция. Няма да чуете от нас такова нещо, защото ние имаме нужда от опозиция. И не се слагайте в категорията вие сами на ненужна опозиция. Но спомнете си към вас как се обръщаше Жан Виденов и какви думи използваше публично и тук, а и на ваши събрания, които са излизали в медиите, към собствената си парламентарна група! Не това е, което искаме. И може би това ви дразни защо при нас това го няма. Защото ние продължаваме да се чувстваме един отбор след една година и аз вярвам, че и след три години ние ще бъдем пак един отбор и заедно като един отбор ще се явим на изборите, които ще спечелим. (Бурни ръкопляскания в мнозинството и правителството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Вземам думата по процедурен въпрос, който бих определила по-скоро като процедурна молба. Това, което става тук от около 5-6 дни насам, ме кара да мисля, че догодина ще празнуваме две години правителство, след това три години правителство. На четвъртата ще видим какво ще празнуваме. Искам да се позова на това, което каза госпожица Михайлова за европейската практика, с риск да бъда обвинена, че твърде много се придържам към нея. Вероятно правителството ще си спомни, че също така преди една година избори бяха спечелени от лейбъристите във Великобритания. Няма помен от празненства в английския парламент или от правителството на Тони Блеър за това, че идва на власт след 18-годишно управление на консерваторите! Също така преди една година изборите във Франция бяха спечелени от Жоспен. Излишно е да казвам, че и там никакви тържествени празненства не се устройваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Поптодорова, кажете процедурата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Моята процедурна молба е: поради съмнителния успех на цялото това упражнение и аз съм сигурна, че правителството си дава сметка, че най-малкото въпросителен е този акт, който извършваме в момента, много моля да не изпадаме във фалшива помпозност, във фалшива митология, която сме гледали 50 години! Нека това да бъде наистина последният фалшив юбилей на българско правителство, което бива избирано нормално, по демократичен път и което също по демократичен път ще има своя алтернатива. И нека следващата алтернатива не изпада в тези изкушения, които са присъщи на, извинете, провинциални и неосъществени политици. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица и Евролевицата.)
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания.
Започваме с министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос относно присъединяване и ратификация на Втори факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е свързан с една тема, която е изключително болна и значима както за вътрешната, така и за външната политика на нашата страна. Става въпрос за смъртното наказание. И понеже съм изключително доволен от поставянето на нещата от господин министър-председателя, че нещата трябва да са конкретни, аз съм задал един изключително конкретен въпрос, но този конкретен въпрос е част от един по-голям въпрос - въпроса за наказателната политика, въпроса за наличието на такава наказателна политика... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли да помоля за тишина в залата.
МИХАИЛ МИКОВ: Може, ако Ви чуе някой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, много моля за тишина в залата. Нека народните представители да заемат местата си, за да продължим нашата работа.
МИХАИЛ МИКОВ: Въпросът за наказателна политика, която за моя голяма жалост от изказванията на нашия премиер, звучи като възмездие и повече хора в затвора. Аз мисля, че господин премиерът в голямото си желание за засилване на наказателната репресия и за наказание на престъпниците в тази зала си позволи да търси решаването на проблемите с престъпността във възмездието и хората в затвора.
Въпросът, който днес поставям, е пак свързан с това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В тази зала не съм го казал. Казах го в едно интервю.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще извадим стенограмите, точно думите "Искам хора в затвора" са казани тук, в тази зала. Надявам се, че става въпрос за емоционална проява по-скоро.
Но, конкретно на въпроса. В момента в България има 19 лица, осъдени на смърт, в условията на мораториум от 1990 г., лица, които са в условията на известната в цял свят Вержинска пътека към смъртта - изчакване на смъртното наказание от 6 до 8 години. Умишлено или несъздадено от липсата на политическа воля и решимост в парламентите преди нас, включително и в нашия, да решим един толкова сериозен въпрос в условията на една изключително висока престъпност.
Аз разбирам колко е трудно на всеки един от нас да застане пред своите избиратели, когато първите и последните страници на централните ежедневници се пълнят със скандални и трагични, и всякакви други случаи на престъпления, на убийства, но ние трябва да намерим решение на този въпрос. Решението може да се намери по два начина. Единият е чрез упражняване на законодателна инициатива. Другият начин е чрез политическо решение на кабинета по отношение на ратификацията на един международен договор - става въпрос за Втория факултативен протокол на Пакта за граждански и политически права.
Аз искам днес да чуя в тази зала мнението на господин министър-председателя. Без съмнение то би ангажирало и правителството, а смятам и управляващото мнозинство, за това в какви срокове ще бъдат предприети действия за присъединяване и ратификация на този международен документ и при какви резерви, ако господин министър-председателят и правителството смятат, че е необходимо да има такива, ще стане това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Миков, уважаеми колеги! Във връзка с актуалния Ви въпрос за позицията на правителството по присъединяването на България към Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, в чл. 1 на който се предвижда "поемане на задължението от страна на присъединилата се държава да не допуска екзекутирането на никое лице и да предприеме необходимите стъпки за отмяна на смъртното наказание в рамките на своята юрисдикция", бих искал да изразя следното становище.
Първо, зададеният от Вас въпрос по същество не е актуален по смисъла на чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 75 и чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като този протокол е приет с Резолюция N 44128 на Общото събрание на ООН още на 15 декември 1989 г. Извън него съществува и Резолюция N 1097 от 1996 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно премахването на смъртното наказание, която при приемането й бе гласувана от представителите на Съюза на демократичните сили в асамблеята.
Въпреки че не е актуален, въпросът заслужава да бъде обсъден и той несъмнено ще бъде поставен за разглеждане както пред Министерския съвет, така и пред Народното събрание. Въпреки че Република България не се е присъединила към Втория факултативен протокол, Великото Народно събрание прие решение на 20.07.1990 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 60 от 27.07.1990 г., с което се наложи мораториум върху изпълнението на смъртните присъди, постановени от съда, който мораториум е валиден и досега. С това по същество е изпълнена ал. 1 на чл. 1 на Протокола.
Известно Ви е, че при съществуващата криминогенна обстановка в страната, в резултат на причини, които се коренят в едно минало, за което сегашното правителство не може да носи отговорност, е лесно да се разбере, че част от населението е негативно настроено към отмяната на смъртното наказание. Заедно с това обаче, сравнително-правните наблюдения, за които информират специалистите, показват, че увеличаването или намаляването на престъпността и на най-тежките престъпления като нейни прояви не се влияят от наличието или отсъствието на смъртното наказание в законодателствата на съответните страни.
Борбата срещу престъпността следва да се основе преди всичко на социалната обстановка и съдебната система, за които са характерни такива морални ценности, при отклоненията от които изпълнителните органи и съдебната система да реагират енергично, законосъобразно и непримиримо. В тази насока са и усилията на правителството в борбата му срещу престъпността.
Преходът от тоталитарната обществена система към демократичната се характеризира с изразено противопоставяне на усилията на правителството от страна на определени среди и е резултат от наслоения, свързани с една практика, която ние се стремим да преодолеем и за която и в областта на законодателството направихме немалко. Задължението на правителството, на изпълнителната власт, във висша степен на съдебната система и на обществото е, спазвайки закона, да се прояви непримиримост към всяко престъпление, което да бъде санкционирано в най-кратък срок от момента на извършване на противообщественото деяние.
Това ще укрепи вярата на гражданите в съдебната система и ще създаде спокойствие в тяхното ежедневие. Тогава ще изчезнат и крайни настроения във връзка с вида на налаганите наказания. В един такъв момент обществото, успокоило се от посегателствата на една дръзка престъпност, ще приеме с разбиране и отмяната на смъртното наказание в законодателството.

Правителството на Обединените демократични сили е създадено от християндемократически политически формации, които по своята идеологическа същност са принципно против съществуването на смъртното наказание. Членуването ни в Съвета на Европа и твърдата воля за едно пълноправно членство в Европейския съюз ще вървят успоредно с присъединяването на Република България към Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, приет с цел премахване на смъртното наказание. Това ще стане във времето на кандидатстването ни за членство в Европейския съюз и при подобаваща криминогенна обстановка в страната.
Относно запитването Ви правителството ще направи ли резерви при присъединяването ни и какви ще бъдат те, би трябвало да Ви е известно, че единствената резерва, която може да се направи, е посочена в ал. 2 на протокола и тя се отнася за възможността да се наложи смъртно наказание за най-сериозни престъпления от военен характер през време на война. Смятам, че националната сигурност на страната ще изисква депозирането на тази резерва.
Бих искал да Ви припомня, че в наказателните закони на не всички страни-членки на Европейския съюз, отсъства смъртното наказание като вид наказание. При гласуването на Резолюция N 1097 от 1996 г. на Съвета на Европа не всички участници гласуваха за нея.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър-председателя на Република България.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, аз съм доволен във висока степен от позицията, която споделяте. Но аз не смятам, че този въпрос не е актуален днес и че няма да става все по-актуален утре или догодина, когато това състояние на мораториума може да бъде тълкувано от същите тези европейци като форма на нечовешко и унизително третиране.
Аз разбирам, че криминогенната обстановка е такава и общественото мнение в по-голямата си част - не, разбира се, без някои изяви на неотговорни политици, все повече жадува мъст или нещо друго. Но ние трябва да сме наясно, че във всяка европейска страна то е отменяно с куража на политиците тогава, когато общественото мнение в по-голямата си част го е искало.
Аз Ви благодаря и се надявам, че един такъв сериозен въпрос може да бъде въпрос на цялата пленарна зала, на постигане на съгласие и на поемане на отговорности пред всички български граждани, независимо от това какви емоции имат те, когато тяхното дете е убито или когато тяхното дете е убиец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Костов, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Благодаря.
Има думата за процедурен въпрос господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин председател, уважаеми колеги, аз съм задал въпрос преди повече от месец и половина. Четвърти път не можем да стигнем до него, сега вероятно ще е пети път.
Затова аз имам две процедурни предложения. По реда на предложенията първото е или отговорите на министър Евдокия Манева да минат като следващ въпрос след отговорите на министър-председателя, или да удължим до максимално възможния срок заседанието. Защото иначе просто се нарушават и правилникът, и даже Конституцията по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Каракачанов, Вашият въпрос е поставен първи към госпожа Евдокия Манева. Ако Вие правите процедурно предложение за удължаване на работното време, моля да го направите, за да го поставя на гласуване.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Правя процедурно предложение за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение за удължаване на работното време.
Има ли обратно становище? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, тъй като съм длъжен да поставя предложението на гласуване.
Постъпило е предложение от господин Александър Каракачанов за удължаване на работното време, както е по правилник, с до 2 часа.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 77, против 86, въздържал се 1.
Предложението за удължаване на работното време не е прието.
Работното време ще бъде до 14,00 ч.
Продължаваме с питането на господин Стефан Нешев към министър-председателя на Република България.
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри!
Уважаеми господин министър-председател, при отговора си на мое питане от 8 май 1998 г. Вие заявихте от трибуната на Народното събрание, че вътрешното потребление през 1998 г. ще се увеличи с 9,4 на сто спрямо 1997 г.
Структурата на общите разходи на домакинствата през 1997 г. е, както следва:
- храна, спиртни напитки и тютюневи изделия - 57,7 на сто;
- жилища и жилищно обзавеждане - 5,3 на сто;
- енергия за битови нужди - 7 на сто;
- облекло, обувки и лични принадлежности - 5,8 на сто;
- транспорт и съобщения - 5,5 на сто;
- други разходи - 18,8 на сто.
През първото тримесечие на 1998 г. средната работна заплата за страната намаля с около 3 на сто, а разходите за транспорт и съобщения се увеличиха. Вашият заместник господин Александър Божков тиражира в медиите, че поради настояване на Световната банка и Международния валутен фонд ще се повиши цената на електрическата енергия и топлоенергия. Продажбите на дребно през 1997 г. чувствително са намалели спрямо тези през 1996 г.
Господин министър-председател, моето питане е: при изложената по-горе статистическа информация и както вече е извършено или тиражирано в медиите увеличение на цените на стоките и услугите, кое Ви дава основание да прогнозирате, че вътрешното потребление през 1998 г. ще се увеличи с 9,4 на сто и за сметка на кои съставки от структурата на общите разходи на домакинствата ще се реализира? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Давам думата на министър-председателя Иван Костов за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Нешев, както е посочено в отговора на питането от 22 април 1998 г., нарастването на реалното потребление с 9,4 на сто през 1998 г. спрямо 1997 г. съответства на запазването през 1998 г. на реалното средно месечно равнище от втората половина на 1997 г., тъй като реалното потребление е нараснало с 32,3 на сто през второто полугодие на 1997 г. спрямо първото или с 21,7 на сто след сезонно изглаждане. От формулираната хипотеза следва нарастването на реалното потребление на годишна база.
Аз предполагах, че Вие ще успеете да видите тази простичка зависимост.
Темпът на нарастване е получен, като най-напред данните по периоди за 1997 г. са приведени в съпоставими цени с използването на база "фиксирано тримесечие". Потреблението за второто полугодие на 1998 г. по цени от това тримесечие е прието за равно на потреблението за второто полугодие през 1997 г., а за първото полугодие е изчислено със занижаване стойността на второто полугодие.

Основание за последното е, че у нас традиционно през втората половина на годината се осъществява повече от половината от реалното годишно потребление.
От приведените в питането статистически данни може да се направи следния коментар: структурата на общите разходи на домакинствата, за да се установи потреблението на кои групи стоки и услуги нараства може да се използва същата структура на общите разходи на домакинствата, която е приведена в питането.
По полугодия през 1997 г. структурата е следната:
храна: първо полугодие - 55,78 на сто, второ полугодие - 53,8 на сто;
спиртни напитки: първо полугодие - 0,93 на сто, второ полугодие - 1,98 на сто;
тютюневи изделия: първо полугодие - 2,10 на сто, второ полугодие - 1,43 на сто;
жилища: първо полугодие - 1,76 на сто, второ полугодие - 2,94 на сто;
енергия за битови нужди: първо полугодие - 7,99 на сто, второ полугодие - 6,96 на сто;
жилищно обзавеждане: първо полугодие - 2,31 на сто, второ полугодие - 2,78 на сто;
облекло, обувки и лични принадлежности: първо полугодие - 4,52 на сто, второ полугодие - 6,31 на сто;
лична хигиена и здравеопазване: първо полугодие - 3,79 на сто, второ полугодие - 3,05 на сто;
образоване и свободно време: първо полугодие - 1,20 на сто, второ полугодие - 1,96 на сто;
транспорт и съобщения: първо полугодие - 5,59 на сто, второ полугодие - 5,49 на сто;
домашно стопанство: първо полугодие - 4 на сто, второ полугодие - 3,82 на сто;
и други: първо полугодие - 10,6 на сто, второ полугодие - 9,90 на сто.
Потреблението на храна през второто полугодие на 1997 г. спрямо първото полугодие на същата година не е спаднало в реално изражение. От това и от представената структура на потреблението в таблицата следва, че групите с нараснало потребление са облекло, обувки, лични принадлежности, спиртни напитки, жилища, образование и свободно време.
Средната заплата през първото тримесечие от началото на 1998 г. Националният статистически институт публикува информация за заплатите при нова методика и на това се дължи това намаление, вие отлично знаете причината. Затова не можете да я използвате с тази цел, с която я използвате в питането.
В сравнение с прилаганата до края на 1997 г. по новата методика в общо изплатените средства за работна заплата се включва категорията "обезщетения и други". Това води до несъпоставимост на данните за 1997 и 1998 г., като по новата методика се получават с около 3 - 4 хил. лв. по-ниски средни заплати, отколкото по старата.
При изчисляване на растежа на работната заплата в обществения сектор през първото тримесечие на 1998 г. в сравнение с последното тримесечие на 1997 г. е необходимо да се приведат показателите в методическа съпоставимост. В резултат средната работна заплата в обществения сектор е нараснала с 3,6 на сто спрямо последното тримесечие на 1997 г. при съпоставимост по старата методика.
Споменатият от вас спад на средната заплата за цялата икономика е сезонен и се дължи на големите премии, изплатени в края на 1997 г., и това също отлично знаете. Средната заплата за м. януари е с 11,7 на сто по-ниска от декемврийската, защото декемврийската включва премиите, което е обичайно сезонно намаление, наблюдавано за периода след 1992 г.
Продажбите на дребно. Голямото намаляване на продажбите на дребно през 1997 спрямо 1996 г., цитирано в питането, показва съществуването на голям потенциал за нарастването им през 1998 г.
По данни на Националния статистически институт в реално изражение продажбите на дребно са се увеличили с 18 на сто през март 1998 г. спрямо март 1997 г. Това се съгласува изцяло с направените от мен прогнози за очакваното потребление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Господин Нешев, имате право на два доуточняващи въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, първият ми въпрос е: едно от най-важните условия за влизане на България в Европейския съюз е изравняване на жизнения стандарт на българския народ с жизнения стандарт на народите от Европейския съюз. Вашето правителство многократно декларира, че през 2001 г. ще започнат процедури за присъединяване на България към Европейския съюз. Това означава, че дотогава ръководеното от Вас правителство ще е създало предпоставките за това присъединяване. Посочете на Народното събрание, ако сте информиран от Вашите експерти, какъв е процентът на разходите за храна, спиртни напитки и тютюневи изделия в Европейския съюз?
Вторият ми въпрос. През 1997 г. доходите на населението претърпяха силни изменения. Покупателната сила на тези доходи е намаляла с 14,9 на сто. Значителна част от общата издръжка се състои в непарични доходи, като паричната компонента е 71 на сто от общите, като работната заплата заедно с пенсията, доходите от предприемачество и от домашно стопанство представляват 85,3 на сто от приходите на домакинствата.
През 1997 г. общите разходи на домакинствата са намалени с 21 на сто. Това се отразява на структурата на общите разходи на семействата. В резултат на обедняването на домакинствата стоките с ниска еластичност заемат значителна част от разходите на домакинствата. Делът на разходите за храна надмина критичната граница от 50 на сто. Има тенденция за възвръщане на натурализацията на икономиката ни.
На базата на горната информация посочете в кои отрасли ще се появи ръст в производството в резултат на прогнозираното от Вас увеличение на вътрешното потребление през тази година? Благодаря Ви, господин министър-председател.
Искам да Ви кажа, че информацията, която ползвам и ще Ви предоставя, е от отчета на Българската национална банка, който Народното събрание прие и аз го ползвам като достоверна информация. Ще Ви дам ксероксно копие от тази информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Нешев.
Господин министър-председател, моля за Вашите отговори.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На първия въпрос, господин Нешев, в Европейския съюз относителният дял на разходите за храна, спиртни напитки и цигарени изделия е около 20 - 25 на сто.
А как България ще достигне този разход, е въпрос на увеличаване на доходите, който може да дойде след бързо възстановяване на икономиката и икономически растеж. Вие тук поставяте пръст в раната.
Що се отнася до другата констатация, а именно, че катастрофално се е повишил относителният дял на разходите за храна, Вие всъщност откривате нещо, заради което българският народ излезе на улиците през януари и февруари миналата година. Хората излязоха там, защото видяха една неумолима тенденция на спадане на техните доходи и съответно увеличаване на разходите за храна. Това наследство не може да бъде преодоляно бързо.
Аз имам един прост призив към Вас. Дайте да накараме тези, които откраднаха парите, да върнат тези 2,5 млрд. марки и бързо ще се възстанови кондицията на българските защитени доходи, бързо ще се завишат тези доходи и бързо ще възстановим икономиката. Но след като на една икономика са й откраднали от предишното управление една такава огромна част от енергията, от силата, ясно е, че това не може да бъде запълнено лесно и бързо. Всъщност тук аз отново насочвам вниманието Ви към причината за това рязко увеличаване и за тези много високи нива на относителния дял на средствата за работна заплата.
Всъщност тук накрая искам да отбележа, че последните данни са обнадеждаващи. Отново започна да намалява разходът за храна. Това показват сравнителните данни от месец февруари и март, ако не се лъжа, последните, които видях от Националния статистически институт. Те се дължат на ясната за всички тенденция на изоставане и всъщност на намаляване индекса на хранителните стоки в общия индекс на цените на дребно. Тази тенденция е постоянна, трайна, всички сме свидетели и на нея се дължи всъщност и увеличения оборот. Та моите надежди, Вие ме питате откъде ще дойде увеличаването на оборота... Ако сте се движили по улиците на София, ще видите първата благоприятна тенденция, а тя е увеличаването на консумацията на течни горива. Пътищата отново са пълни с коли, с автобуси, с камиони, които превозват стоки. Отново има задръствания по улиците. Една от моите лични надежди е, че консумацията на течни горива ще се увеличи.
Второто ми очакване е, че ще се увеличи консумацията на хранителни продукти. Първо, поради ясно видимото оживление на производството, поради очакваната добра реколта сега, поради бързо възстановяващото се животновъдство и поради тенденцията на намаление на цените или на стабилизиране на цените на хранителните стоки.
Аз очаквам този растеж на земеделското производство да бъде един от източниците за увеличаване на оборота на дребно. Очаквам и свитите до крайност други разходи на домакинствата, специално разходите за облекло, за обувки, както и разходите за поддържане на жилището също да тръгнат напред. Ясно свидетелство за последното, което казвам - за жилищата, е тенденцията на нарастване цените на стоките, цените на апартаментите и наемите, което е свидетелство за ясно видим икономически растеж на строителния бранш. А той винаги се съпровожда и от растеж на икономиката. Така че неминуемо и в тази посока ние ще бъдем наблюдатели на увеличаване на тези разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Нешев има право да вземе отношение по отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, аз Ви благодаря. Показахме, че можем да водим диалог и искам да Ви декларирам, че моят въпрос и въпросите, които Ви поставям, не са продиктувани от негативни чувства, а от желанието да живеем в една страна, в която народът да бъде удовлетворен. Защото най-чистосърдечно трябва да Ви кажа, че срещите ми с хората не подсказват такава информация. Тревога има. Има тревога от неувереността на хората в техния начин на живот и в техния стандарт. И писма получавам с подобен оттенък. Смея да Ви заявя, че тук на една среща с пенсионерите една жена искаше да ме замери с камък, защото не съм в състояние да променя ситуацията, при която живеят.
Не бива да изпадаме в прекален оптимизъм. Съдя и по информацията на жена си. Тя е човекът, който разпределя семейния бюджет и осигурява издръжката на семейството. Тя не е с много приповдигнато чувство. Но въпреки всичко се надявам, че това, което казахте, ще можете да го реализирате. И ви го пожелавам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Следва питането на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Петя Шопова. Имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Питането, което задавам към Вас, всъщност е питане, което бих могла да отправя вероятно към местната власт в Русе и в други градове в страната, и към самото Народно събрание. Но тъй като местната власт сама и законодателната власт сама няма да могат да решат този въпрос, необходима е в голяма степен позицията на Министерския съвет. Зная предварително, че Правният отдел на Министерския съвет се е занимавал с въпроса и ето какъв е той.
Уважаеми господин министър-председател, на територията на Русе през 1997 г. са сключени 261 граждански брака, които областният управител характеризира като недействителни. Причина за това негово изявление е фактът, че в нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация функциите на длъжностни лица по гражданското състояние се възлага и на лица, извън състава на общинската администрация. Това са били служители в търговското дружество "Обредни домове". Такива ситуации са създадени и на много други места в страната, защото се смесват функциите по гражданското състояние с дейността на общинските предприятия и търговските дружества.
Моят въпрос към Вас е: първо, смятате ли, че с изменение в действащото законодателство могат да се валидират нищожните бракове и ще проявите ли законодателна инициатива за това?
Бих искала да кажа на колегата, тъй като господин Бакърджиев разсейва министър-председателя, че правните последици от това, че неоторизирани длъжностни лица са били ритуалчици по граждански бракове, са следните: няма сключен граждански брак, няма съпружеска имуществена общност, родените деца не са деца, родени в граждански брак; някои от съпрузите вече имат друга воля, те може би не желаят да продължават да живеят в граждански брак, пита се ще се развеждат ли се; имуществените въпроси, ако възникнат такива, трябва да бъдат уредени така, все едно бракът не е сключен; децата не са деца, родени в брак, и затова правният им статус е различен. Всичко това е станало защото нормативната база, законовата и подзаконовата, не са хармонизирани. Отговорността за това, отново казвам, не е на Министерския съвет. Тя е както на местната администрация, така и на Народното събрание. Но Министерският съвет е този, който, първо, може да прояви законодателна инициатива. Министър-председателят може да каже, че ние можем да го направим сами, но, второ, подзаконовата нормативна база е свързана с дейността на Министерския съвет и Наредбата за гражданското състояние, евентуално постановление на Министерския съвет за обредната дейност, както е бил сезиран министър-председателят, да бъде прието, може би ще бъде един вариант. Тоест в така сложилата се тежка ситуация се пита какво да се направи?
Затова, господин министър-председател, аз се обръщам към Вас, като ръководител на изпълнителната власт, да отговорите на този много тежък и много важен за много хора въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шопова, уважаеми колеги! Съгласно действащото законодателство участието на длъжностното лице по гражданското състояние в процедурата по бракосъчетанието е условие за неговата валидност. Процедурата по бракосъчетанието завършва с подписването на акта за брак от страните и длъжностното лице. Това е моментът на възникването на брака. Неподписването на акта от свидетелите не е от значение за неговото възникване, но ако той не е подписан от страните и от длъжностното лице, се смята, че бракът не е сключен.
Компетентните държавни органи, определени в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за гражданското състояние, ако не извършват лично процедурата по бракосъчетанието, могат да изложат с писмена заповед изпълнението на длъжността по гражданското състояние само на други служебни лица. Според мен лицето, което е възложило на служител извън общинската администрация да изпълнява задължение на длъжностно лице по гражданското състояние, е извършило престъпление по служба. Ще разпоредя чрез областните управители в страната да се извърши бърза проверка къде, кога и по чие нареждане е действано по този начин. Ще изискам списък на всички такива случаи. Ще възложа на специалисти от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция в най-кратки срокове да реагират с предложения за преходна разпоредба в Семейния кодекс, която да валидира така сключените бракове, тъй като е недопустимо гражданите да носят последиците от некомпетентността или недобросъвестността на общинските служители. Във всички случаи не би следвало да се допусне в законов или подзаконов нормативен акт общо правило, което да признава за действителни бракове, сключени от неоторизирани от закона лица.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Госпожа Шопова, имате право на два въпроса.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Аз също дълго разсъждавах по този въпрос и смятам, че въпросът за валидирането може да бъде решен в Семейния кодекс.
Що се отнася до това извършено ли е престъпление, смятам, че не е извършено престъпление, макар че аз не съм прокурор и не мога да се произнасям служебно по тези въпроси. Смятам, че една от причините е фактът, че законодателството се променя в различно време, а то третира една и съща материя. Има теза, която казва, че след като е създадено общинско предприятие и лицата, които работят в общинското предприятие, са свързани с общинския бюджет и лицата от общинското предприятие могат да бъдат оторизирани като длъжностни лица.
Първият ми уточняващ въпрос е дали правителството и специално Правният отдел на Министерския съвет, които са готвели тази позиция, разграничават търговските дружества от общинските предприятия.
И вторият ми въпрос е има ли намерение правителството, що се отнася до гражданското състояние, тук вече освен браковете имам предвид и ражданията, и смъртта, да види какво е състоянието в страната, какви са източниците на информация, да въведе единна система, която да улеснява гражданите и която, естествено, е свързана и с този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Отговорът на втория въпрос е: да, правителството има такова намерение. Една от целите на административната реформа е да се създаде система, която да обслужва гражданите, да бъдe удобно да се живее в България, да могат гражданите винаги да разчитат, че има една услужлива местна администрация, която е отворена за техните нужди и произвежда услугите, от които те се нуждаят, оказва тези услуги. В това отношение не може да има никакво съмнение.
Що се отнася до първия въпрос - прави ли разлика Правният отдел, предполагам, че прави разлика. Правният отдел е компетентен да се произнася по тези случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Госпожа Шопова, ще вземете ли отношение? Имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, изразявам своето положително отношение към Вашия отговор в частта му, която е свързана с това, че Министерският съвет ще се заеме с решаването на въпрос, на ситуация, създадена в страната. По този начин много хора, които не знаят точно какъв е техният статус от гледна точка на сключените граждански бракове, ще знаят вече какъв е този статус и това ще реши въпроса за събитията в минало време.
Що се отнася до това какво предстои в бъдеще, смятам, че разговорът тепърва предстои и че законодателната и изпълнителната власт заедно трябва да вземат своите решения, като, разбира се, се има предвид и мнението на Асоциацията на общините - там, където кметовете и председателите на общински съвети, които са с много голям опит, ще изразят, надявам се, и своето становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
С това приключихме въпросите към господин Иван Костов. Благодаря.
Преминаваме към въпроси, зададени на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Първият актуален въпрос е на господин Бойко Великов.
Има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! С Ваша Заповед N 2398 от септември Вие нареждате да се изземе от БДМ недвижим имот на Великотърновския младежки дом. Като основание Вие сочите чл. 6 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, БЗНС, ОФ, ДКМС и другите организации и писмо на областния управител за неиззет имот на ДКМС. Най-малкото странно звучи тази заповед сега - 6 години след влизането на закона в сила, след като нито Иван Костов - тогава министър на финансите, нито Цоньо Ботев - тогава областен управител, са предприели подобни действия. Едва ли можем да ги обвиним в някаква слабост към ДКМС и неговите имоти.
Каква е истината, която, надявам се, и Вие знаете, господин министър?
Още през 1988 г. ДКМС напуска сградата и отива в други помещения във Велико Търново. С писмо N 403076 от 1990 г. БДМ уведомява младежките домове в страната, че преминават към общинските народни съвети с цялата си материална база. Извършва се предаване и приемане на движимото и недвижимото имущество на младежкия дом със съответната заповед на тогавашния председател на Временния изпълком - обръщам Ви внимание, излъчен от Съюза на демократичните сили. На практика от август 1990 г. младежкият дом във Велико Търново е общинско мероприятие в сруктурата на община Велико Търново и се финансира и издържа от общинския бюджет.
Ще посоча още един аргумент, за да се разбере колко според мен несъстоятелна е Вашата заповед и съответното писмо на областния управител. Документите от държавния архив във Велико Търново категорично посочват, че младежкият дом е построен с пари на великотърновци от самооблагането и от младежите, участващи в бригадирското движение. Държавата тогава не е финансирала строителството на младежкия дом. Срещу графата "държавен бюджет" стои цифрата нула. Доказателствата, че сградата е на великотърновци, са категорични.
Но каква всъщност е целта на Вашата неправомерна заповед? Да се даде възможност младежкият дом да стане партиен дом, дом на Съюза на демократичните сили, което вече е факт. Беззаконията и след Вашата заповед продължиха с незаконно строителство, незаконен договор между СДС - Велико Търново и частна фирма, въпреки че законът сочи: наемателите на имотите не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица... Но явно законът не важи за СДС в този случай! Още повече, че лидерът на синята партия е и заместник-областен управител и отговаря за държавните имоти в общината.
За сливането на партийните и държавните функции няма да говоря, но за беззаконието съм длъжен, защото с Вашата заповед Вие поставяте неговото начало и отнемате от младежите единствената база, с която те разполагат във Велико Търново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Великов.
Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Вие доста неистини изказахте от тази трибуна, въпреки че напоследък има един навик от депутатите отляво да задават един въпрос, а след това, когато излязат на тази трибуна, този въпрос да превърнат в много други въпроси, поради което едва ли на всичко онова, което изредихте тук, бих могъл по най-добрия начин да отговоря. Но това, което ще Ви кажа, също е достатъчно, независимо от ясно проявената летаргия към имуществото на бившия Комсомол. Доста политическа реч всъщност дръпнахте Вие и ако имате някакви имуществени проблеми, не е мястото им тук да ги разрешаваме. Има една институция, наречена съдебна власт, която решава кой е крив и кой е прав. По всеки административен акт, ако смятате, че е издаден неправомерно, би трябвало там да отнесете въпроса, а не да правите тук опит за евтина политическа демагогия, която много ясно ще кажа защо не е така... (Единични ръкопляскания от СДС.)
Посочената сграда, за която говорите, е актувана като държавна собственост с акт за държавна собственост N 4714 от 10 януари 1985 г. - забележете 1985 г.! - на Общинския съвет в град Велико Търново. В акта е описано, че сградата е построена от държавата върху държавна земя и е предоставена за оперативно управление на Окръжния комитет на ДКМС.
До 1997 г. общината не е предявявала претенции за собственост върху този имот. През 1997 г. кметът на община Велико Търново с писмо N 06-01-65 от 19 март 1997 г. е направил предложение до областния управител на Ловешка област за отписване от актовите книги на държавните имоти на посочения по-горе недвижим имот. В предложението си кметът се е позовал на разпоредбите на Постановление N 28 на Министерския съвет от 12 юни 1989 г. за по-нататъшното повишаване на ролята и мястото на областните и общинските народни съвети и на кметствата в системата на териториалното управление. Това постановление има отношение единствено към ръководството и финансирането на бюджетните дейности на бившите окръжни народни съвети, но не и към правото на собственост върху недвижими имоти, които са държавна собственост.
Областният управител на Ловешка област на основание чл. 156, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е отказал отписването от актовите книги на посочения недвижим имот. Уведомявайки Министерството на финансите за предприетите от кмета на община Велико Търново действия за деактуване, областният управител е предложил на основание чл. 6 от ЗИПО да бъде издадена заповед. Тази заповед в изпълнение на Закона за имуществото на политическите партии е правилна и законосъобразна.
Заповедта е обжалвана от община Велико Търново пред Върховния административен съд на Република България, който с Определение от 3 април 1998 г. е оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че общината няма правен интерес от оспорването й.
Много е важно какво става в момента в тази сграда. В момента сградата се стопанисва и управлява от областния управител на Ловешка област съобразно разпоредбите на Закона за държавна собственост и Правилника за неговото прилагане. След изпълнение на заповедта сградата се ползва от Младежки дом, което е мероприятие на общината, който има статут на заварен ползвател и съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. не заплаща наем. Регионалната структура на СДС, както правилно отбелязахте, която има статут на заварен наемател - запомнете това, - е настанена със заповед на кмета на община Велико Търново като такъв наемател. Областният управител е дал настанителна заповед и е подписал нов наемен договор, съгласно който наемната цена е определена на 465 лв. на кв. м. Едно сравнение ще ви направя, че Българската социалистическа партия заплаща наем за помещенията, също така държавна собственост, които са й предоставени в бившия профсъюзен дом в гр. Велико Търново, по 167 лв. на кв. м.
Ползва се също така сградата от Младежки туристически комплекс "Орбита" - гр. Велико Търново, който също така е заварен ползвател.
Аз все пак бих казал, че ако общината счита, че са накърнени нейни права и интереси, спорът за материалното право следва да се реши от правораздавателните органи, а не тук с опити за евтин популизъм да се казва, че една политическа сила била владеела един имот. Виждате колко много вътре настанени, при това заварени ползватели, има в тази сграда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, с това, което казахте, бихте могли да заблудите голяма част от българските граждани, но не и великотърновци. Те много добре знаят кой стопанисва и кой управлява сградата, тъй като беззаконието започва точно от Вашата заповед. И учудващо Вие пропускате този факт, че бившият министър на финансите не посяга върху тази собственост, нито бившият областен управител посяга върху тази собственост. Едва през 1997 г. напълно естествено е кметът на общината да предяви това искане, разбирайки какво ще последва. Просто защото СДС не иска във Велико Търново общината да бъде управлявана от червен кмет и съответно сградата да бъде управлявана от общината.
Колкото до това защо областният управител е отказал да деактува. Твърде много станаха отказите на областния управител, но това е друг въпрос, както и самият Вие казахте. И ние добре знаем към кого са насочени тези откази на областния управител на Ловешка област.
Колкото до това от кого в момента се стопанисва сградата и как тя се управлява, аз само споменах, но това е въпрос към Ваш колега за незаконното строителство, което е извършено със сградата. Дори съветник от Съюза на демократичните сили, архитект на сградата, излезе със специално писмо по тези въпроси. Мисля, че това е добре известно на гражданите на гр. Велико Търново.
Относно заплащането и разликата в заплащането. Ами това е работа на областния управител - нека да приравни заплащането. Това не е наша работа. Ние сме наематели в държавен имот. Отдавна трябваше да сме настанени в общински такъв. Нека областният управител приравни съответните наеми, за да няма такива спекулации, каквито се опитвате Вие да правите тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Великов. Господин Радев, имате думата, ако желаете.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз казах каквото имах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Струва ми се, че времето, което остава до 14,00 ч. - 5 минути, няма да бъде достатъчно за следващите актуални въпроси, поради което ще приключим тази точка от дневния ред.
Преди да закрия заседанието, ще направя няколко съобщения:
Комисията по опазването на околната среда и водите ще има своето заседание в четвъртък, 28 май, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще има заседание в сряда, 27 май, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе своето заседание в сряда, 27 май, от 16,00 ч. в зала 248.
Комисията по национална сигурност ще проведе своето заседание в четвъртък, 28 май, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по културата и медиите ще проведе своето заседание в сряда, 27 май, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда от 9,00 ч. по дневен ред, който ще бъде приет тогава.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
   Йордан Соколов   


Заместник-председатели:
    Иван Куртев

   Александър Джеров

Секретари:
         Христо Димитров

        Атанас Мерджанов