Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Георги Агафонов. Да му е честито!

Продължаваме работата по:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 179.
"§ 179. Член 285 се изменя така:
"Изменение на обвинението

Чл. 285. (1) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление.
(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:
1. новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство;
2. новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или на военен съд.
(3) Извън случаите по ал. 2 съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 277 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигането на новото обвинение."
Има предложение, което е оттеглено.
"(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл. 57, ал. 4, прокурорът на основание чл. 46 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
§ 180. Член 286 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези два параграфа - 179 и 180.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
По тези два параграфа има ли желаещи за изказване?
Моля, гласувайте § 179 и § 180, така както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Параграфи 179 и 180 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов комисията предлага да се създаде § 180а с редакцията:
"§ 180а. В чл. 287, ал. 1 т. 1 се изменя така:
1. когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 180а, така както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 12.
Параграф 180а е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 181. В чл. 299 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 4:
"4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс."
2. Досегашните т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 стават съответно т. 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12.
§ 182. В чл. 303, ал. 5 след думата "мярка" се поставя запетая и се добавя "в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание".
§ 183. В чл. 307, ал. 2 се създава изречение второ:
"В този случай мярката за неотклонение задържане под стража не може да се замени с домашен арест или с гаранция."
§ 184. В чл. 319, ал. 1, думите "в какво се състои неправилността на присъдата и" се заличават.
§ 185. В чл. 323 се правят следните изменения:
1. Алинея първа се изменя така:
"(1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция."
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.

§ 186. В чл. 325 числото "324" се заменя с "323".
§ 187. В чл. 328 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото."
2. Алинея 3 се отменя.
§ 188. Създава се чл. 337а със заглавие:
Срок за изготвяне и обявяване на решението
Чл. 337а (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.
§ 189. В чл. 344, ал. 2 числото "286" и запетаята след него, запетаята след числото "300" и числото "309" се заличават.
§ 190. В чл. 347 изречение второ се изменя така:
"В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или протест."
§ 191. В чл. 348 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 2 и 3.
§ 192. Член 349 се изменя така:
"Чл. 349. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. присъдите и решенията на въззивния съд за престъпления от общ характер, за които законът предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 332, т. 1 и 5;
2. присъдите и решенията на въззивния съд за тежки престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия;
3. определенията на въззивния съд по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 4, ако въззивното решение или постановената от въззивния съд нова присъда подлежи на касационна проверка по т. 1 и 2;
4. определенията на въззивния съд, с които се прекратява или се прегражда пътят на наказателното производство."
§ 193. В чл. 353 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "и решението" се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Жалбата и протестът срещу решенето на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл. 337а, ал. 2."
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи от 181 до 193 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Съжалявам, че вносителите или техния представител не е тук.
Става въпрос кои актове подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, с други думи - на триинстанционно разглеждане. Явно - не всички. Това е цялата история.
Но в т. 2 се казва, че подлежат на касационно обжалване присъди и решения на въззивния съд - обърнете внимание - за тежки престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия. Кои са тези престъпления?
За неюристите, пък и колегите юристи, които поне са тук, бих искал да кажа, че има престъпления от общ характер и престъпления от частен характер. Престъпленията от частен характер са леки телесни повреди, обида, клевета и други най-леки престъпления, за които не е необходимо предварително производство и засегнатият с една тъжба направо сезира съда и съдът разглежда делото по съответната процедура. Въобще няма тежки престъпления, които да се преследват по тъжба на пострадалия.
Не знам каква идея е вложена, но това, което е написано, просто не е вярно.
Аз не искам да направя предложение за отпадане на текста, колеги, да не би вносителят да е имал някакви други идеи. Но поне така, както е записано, юридически е неиздържано. Разберете го.
Правя процедурно предложение да се отложи гласуването на този текст и да продължим по-нататък, докато юристите и вносителите направим съответната справка, за да не допуснем някаква грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище на процедурното предложение на господин Корнезов? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение § 192 да бъде отложен.
Гласували 157 народни представители: за 143, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
По другите текстове има ли някакви забележки? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 181 до 191 включително и § 193 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 14.
Параграфи от 181 до 191 включително и § 193 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов за § 193а:
"§ 193а. В чл. 356, ал. 3 се създава изречение второ:
"Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес или е променила същия, без да уведоми съда."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 193а с току-що докладваната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за създаването на § 193а.
Гласували 123 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 17.
Параграф 193а е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложение на Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов:
"§ 193б. В чл. 357, ал. 2 се създава т. 5:
"5. да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 193б с редакцията, предложена от двамата народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 193б.
Гласували 146 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 20.
Параграф 193б е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 194.Чл. 359 се изменя така:
"Актове, които подлежат на проверка
Чл. 359. На проверка по реда на този раздел подлежат влезлите в сила присъди и решения, влезлите в сила определения по чл. 344, ал. 1, определенията по чл. 414з, ал. 9 и определенията по чл. 237, ал. 7, т. 1 и 2."
§ 195. В чл. 360, ал. 1 след думите "присъдата по чл. 362" се добавя "ал. 1, т. 5 и".
§ 196. В чл. 362, ал. 1, т. 5 думите "присъди и решения" се заменят с "присъди, решения и определения".
§ 197. Създава се чл. 362а:
"Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения
Чл. 362а. (1)  В едногодишен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него.
(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.
(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той може да наложи мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, ако прокурорът е направил такова искане в съдебно заседание.
§ 198. В заглавието и в текста на чл. 363, след думата "предложението" се добавя "или искането".
§ 199. В чл. 364 след думата "предложението" се добавя "или искането".
§ 200. В чл. 372 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "предприятия, организации" се заменят с "юридически лица".
2. В ал. 3 думата "решенията" се заменя с "актовете" и думите "раздел първи на глава двадесет и втора" се заменят с "раздел четвърти и раздел пети на глава двадесета".
§ 201. В чл. 373, ал. 1, т. 2 думите "и смъртното наказание" се заличават.
§ 202. В чл. 375 се правят следните изменения:
1. Ал. 5 се отменя.
2. Досегашната ал. 8 става ал. 5.
§ 203. В заглавието и в текста на чл. 377 думата "следствие" се заменя с "производство".
§ 204. В чл. 382 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Делата срещу непълнолетни се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели."
2. Ал. 2 се отменя.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 2.
§ 205. В чл. 388 се правят следните изменения:
1. В заглавието  думите "и на военната колегия на Върховния касационен съд" се заличават.
2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) На военните съдилища са подсъдни делата за военни престъпления по глава тринадесета от Наказателния кодекс.
(2) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, извършени при или по повод изпълнение на службата или на възложени служебни задачи от:
1. военнослужещи;
2. офицери, лица от сержантския и редовия състав, другите работници и служители от Министерството на вътрешните работи, сътрудници на органите на Министерството на вътрешните работи, както и офицери и сержанти от други министерства и ведомства;
3. военните служители от Въоръжените сили и лицата от гражданската администрация на Министерството на вътрешните работи;
4. запасните при учебен, проверочен или практически сбор.
3. Създава се ал. 3:
"(3) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления по предходните алинеи, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военноапелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 194 до 205 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Няколко юридически аргумента само по § 197, с който се създава нов чл. 362а: "Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения".
Хипотезата е следната: едно лице е било обвиняем. Делото се е разгледало в негово отсъствие. Той е осъден задочно и е осъден на лишаване от свобода. И той не е знаел за тази присъда, тъй като не е присъствал в съдебната фаза. След като научи за тази присъда, става въпрос може ли да възобнови производството? И сега, първата хипотеза ни казва, че в едногодишен срок от узнаване на влизането на присъдата в сила задочно осъденият, тоест лицето, което не е присъствало на заседанието, може да направи искане за възобновяване, обърнете внимание, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него. Откъде да е знаел? Трябва поне точно да определим. От пресата ли да е знаел? От медиите ли да е знаел, че има такова дело срещу него? И още нещо. За коя фаза на процеса трябва да знае? Присъдата е постановена от съда. Дали трябва да знае, че има дело срещу него вече в съдебната фаза? Или примерно, че е имало образувана преписка в органите на предварителното производство? И затова, за да бъде чисто според мен, трябва да падне: "ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, в едногодишен срок задочно осъденият има право да иска възобновяване на производството". Мисля, че това е най-чистото.
Четвъртата алинея на същия текст. Тук ми се струва, че има някакво недоразумение и ако може вносителят да ни обясни. Хипотезата е следната: задочно осъденият, тоест лицето, което не е присъствало в съда и не е знаело за делото, е осъдено на лишаване от свобода. Няма значение дали е три месеца лишаването от свобода или десет години. Той е осъден на затвор. Присъдата се изпълнява. В изпълнение лицето е задържано и е в затвора. То има право да иска възобновяване на производството. Това право му дава законът, и сегашният закон - тоест, да му се преразгледа делото. И веднага се казва следното в четвърта алинея: наказателното производство се възобновява, тоест, че все едно няма присъда и делото започва от начало, от съдебната фаза, и в такъв случай мярката за неотклонение е само два вида: задържане под стража или домашен арест. Защо? Може органите, включително съдът или прокуратурата да решат, че мярката трябва да не е задържане под стража или домашен арест, а гаранция или подписка. Престъплението примерно може да е нещо леко. Доказателствата може да не са толкова безспорни и т.н. Разбира се, че трябва да му се вземе мярка за неотклонение, но нека органите да преценят каква, дали ще бъде подписка, гаранция, домашен арест или задържане под стража. Не може законът да каже: винаги задържане под стража. Откъде накъде?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Няма такова нещо, Корнезов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, ще вземете думата после.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами вижте, може, но определете само две мерки. На всеки един подсъдим за престъпление от общ характер и обвинение винаги има мярка за неотклонение. Винаги има мярка за неотклонение, няма подсъдим без мярка за неотклонение. И тук казва: "може да наложи". За да е ясно, да стане така според мен: "Когато задочно осъденият... с решението си той може да наложи мярка за неотклонение". Другите текстове да паднат - другите видове мерки. Мисля, че така е по-прецизно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин заместник-министърът Димитър Тончев има думата.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Във връзка с поставения въпрос от господин Корнезов по ал. 4 на чл. 362а, за мярката за неотклонение. Това, което сме имали предвид, е фактът, че съдът поначало, съгласно чл. 152а налага мерки за неотклонение само задържане под стража и домашен арест. За да не се налага след възобновяване на делото да се иска от съда това наново - налагане на такава мярка от прокурора, сме предвидили, че трябва да се даде тази възможност да се осъществи още с присъдата, с която се постановява възобновяването.
Тъй като останалите мерки за неотклонение - подписки, гаранции и пр. не се налагат от съдилищата, считаме, че след като прокурорът е счел, че не е необходимо да се налага задържане под стража или домашен арест, той може да предприеме необходимите мерки и да наложи сам останалите мерки за неотклонение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нали той има една мярка за неотклонение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Не, казва се - съдът по искане на прокурора. Ако прокурорът счете, че следва да се наложи мярка за неотклонение, парична гаранция или подписка, няма да направи такова искане. Вместо да се налага прокурорът допълнително след възобновяването да ходи пред съда и да иска определяне на такава мярка, това може да стане още в самото заседание по възобновяването, когато иска конкретна мярка задържане под стража или домашен арест.
Във връзка с ал. 1. Там въпросът е по-сложен. Това, което сме имали предвид, е обстоятелството, когато след като е започнало наказателно преследване срещу определено лице, той се е укрил и това е довело до постановяване на задочната присъда. Не е целесъобразно и не е нормално да даваме тази възможност на лице, което съзнателно, след като знае, че срещу него се провежда наказателно преследване и се укрива от органите, след това да му се даде възможност той да иска да възобновява делото по съображение, че не е знаел, че се провежда. Той много добре знае от самото начало, че срещу него е повдигнато обвинение.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Откъде знае?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Имаме предвид когато знае.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Може да е в болница.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Това трябва той да го установи, че не е знаел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, вземете думата от трибуната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Това сме имали предвид, това разяснявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, става дума наистина за много съществен въпрос - това е правото на гражданина да бъде защитен по съответния начин, ако не е знаел за наказателното преследване. Това понятие трябва да има своето точно и ясно правно съдържание. Трябва да се знае кога всъщност той не е знаел, да се определи с ясни правни белези. А иначе наистина човек ще се пита този човек дали е знаел, или пък не е знаел за преследването. Не може в такива общи разляти формули да се изрази защитата на правата на гражданите.
Аз настоятелно моля последното изречение наистина да от- падне и текстът да остане както е, без последното изречение. Иначе се открива пътят за произвол. Един съд ще приеме, че той е знаел, друг ще приеме че не е знаел и се получава истински хаос. Наистина ще сгрешим много с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз няма да се спирам на абсурдното предложение на господин Вълканов, който предлага да отпаднат думите "ако не е знаел за наказателното преследване срещу него". Но тогава какво става от текста? В едногодишен срок от узнаване - значи той хем не е знаел, хем трябва да узнава. Какво да узнава?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Това е друго нещо.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Философията на закона е много ясна. Когато едно лице не е знаело, че срещу него се води наказателно преследване, респективно че е осъдено, то може в едногодишен срок от узнаването да поиска да се възобнови наказателното производство.
Но, представете си, че то е било някъде в чужбина и не е узнало в продължение на година и половина. По вашата логика то вече няма право да иска възобновяване на наказателното производство.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма такова нещо.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Разбира се. Иначе трябва да бъде безсрочно. А безсрочно да бъде е абсурдно.
Така че текстът има много добра философия. Този текст между другото се среща и в други законодателства, така че няма защо да се смущаваме от него.
Какво значи "не е знаело"? Той трябва да докаже, този, който иска, трябва да докаже, че не е знаел. Кога не е знаел? Когато е бил, да кажем, далече в чужбина или е живеел в условия, които не му дават възможност да научи, тогава. А иначе, както каза правилно господин заместник-министър Тончев, тук става въпрос за дяволи, тарикати, които просто се укриват и трябва да бъдат съдени задочно, понеже са се укрили. Те знаят много добре, че срещу тях има производство. Дори може би са били и призовавани, но ги няма, крият се. На тях ли ще дадем възможност да искат да се възобновява производството? Очевидно е абсурдна работа.
Аз моля да се приеме текстът такъв, какъвто е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ ( ДЛ): Господин Лучников ме принуждава да кажа едно изречение преди това. Той каза "философията е много ясна". Аз мога да ви кажа, че в този НПК, който приемаме, няма никаква философия. Защото философията дали я споделям или не, е другата страна на въпроса. В първия вариант, който беше внесен от правителството, беше разработен от една група колеги юристи, а сега е останало само 50 на сто от него. Така че има едно смесване на философията.
Но вижте, колеги, аз съм за това, че когато едно лице, извършило престъпление се укрива, умишлено се укрива от съда, от правосъдието, да, то не може да бъде толерирано, когато е осъдено вече и е задържано, и трябва да си изтърпява наказанието. Но самият текст въобще не говори за укриване. Той казва: "Ако едно лице не е знаело за наказателното преследване".
Много са причините. Едната от тях е евентуално да се укрива. Но другата може да бъде, примерно, когато е отишъл да работи в чужбина и не знае, че е съден. Трети може да бъде в болница. Четвърти може да е променил адреса си и живее в София, а не където го търсят, примерно, в Търговище. Има ред хипотези. И не винаги този, който е осъден по задочната процедура, е укриващ се и умишлено не е присъствал в съдебното заседание. Напротив, неговият интерес е да присъства в залата, защото ще може да се защити. И не е така текстът.
Може да минат и десет, и петнадесет, и двадесет години от постановяване на присъдата. В едногодишен срок от узнаването на задочно осъдения за тази присъда той може да иска възобновяване на производството. Това е хипотезата.
Ако вносителите могат, или пък други колеги, да дадат хипотезата, че само в положение, когато един подсъдим се е укрил от правосъдието, да не му се дава привилегия за възобновяване на делото, съм съгласен. Но поне така, както е текстът, извинявайте, ще доведе вероятно до злоупотреби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Господин Лучников използва една дума, която издаде всъщност неговата философия - думата "тарикати". Значи ние правим наказателен кодекс за тарикатите. И в резултат на тази философия за тарикатите, маса граждани могат наистина сериозно да пострадат.
Но, извинете, ние пишем закони не за тарикати, а за всички граждани. И може да се предположи, че много граждани ще бъдат съвършено добросъвестни в тези случаи и не зная защо те трябва да попадат под ударите на тази философия за тарикати.
На второ място искам да кажа, че в този текст има два момента на узнаване - първият е узнаването на влязлата в сила присъда. Този момент е лесно установим. Просто идват органите, за да задържат лицето и то узнава, че има срещу него присъда. Тук няма спор. Не може да има съмнение. А по втория момент на узнаването - дали е имало изобщо наказателно преследване срещу него, този момент наистина е трудно установим, ако ние тук не му дадем необходимите белези.
И на трето място, господин Лучников, как смятате Вие, че може да бъде установен един отрицателен факт? Да докажа, че не съм знаел аз? Обратното, би трябвало тежестта да падне върху този, който твърди положителният факт. Ние твърдим, че Вие сте знаели и доказваме този факт. Иначе, как ще докажа, че не съм знаел? Просто това е една абсурдна Ваша теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Най-напред искам да кажа на колегата Корнезов, че този текст не е бутан, още както е предложен от вносителя, както е изработен от групата експерти, така че няма защо да се спекулира тук, че са правени някакви нововъведения.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не, аз говоря за философията на закона!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вие говорите за този текст.
Второ, Вие не правите никакво конкретно предложение. Вие предлагате като предложение да се прередактира текста. За голямо съжаление такова право нямате, защото на второ четене се приемат само направени писмени предложения по текста, респективно предложения за отпадане, а Вие направихте едно такова предложение, което не може да се приеме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Направил съм предложение, господин Куртев да каже! От "ако" нататък текстът отпада.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Какво да отпадне? Текстът да отпадне? Целият текст да отпадне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, последната част от текста.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Разбирам, разбирам, разбирам много добре. Да, добре. Но ние не можем тогава да разкрием възможността на тези хора, които умишлено са се отклонили от наказателно преследване да я ползват отново тази възможност - да искат възобновяване на делото. Представете си какво ще стане - непрекъснато ще се правят искания за възобновяване на делата от лица, които са задочно осъдени. Изобщо, всички задочно осъдени ще имат право да искат възобновяване на делото. Това е нещо, което е абсурдно от всякаква гледна точка.
Затова аз предлагам да остане текстът така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Йордан Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да се извиня на колегите, че и аз ще им отнема от времето, но текстовете, за които става дума заслужават малко по-внимателен анализ. Не става дума нито за спор за философия, нито за друго, а за един анализ на самите текстове.
"В едногодишен срок от узнаването на влязлата в сила присъда" - нищо лошо. Това е текст, който е бил в традицията досега. Но това, което се казва: "ако не е знаел за наказателното преследване"? Първият конфликт, който се поражда е как ще имаме узнаване, ако надолу се казва: "ако не е знаел". Значи, ако е знаел - няма да имаме узнаване, един път.
Вторият път - текстът съдържа две различни хипотези.Това е малко сложно и аз ще моля господин заместник-министъра - нека да се съгласи да помислим върху този текст, защото има разум и в двете тези. Но така, както е текстът, те са несъвместими.
Първо, ние говорим за едногодишния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Това е чудесно, текстът е съвършен. Този текст го има почти във всички законодателства. Но вижте сега кое е препъни камъчето - ако не е знаел за наказателното преследване. Вижте, това не може да бъде! Аз разбирам всичкото, че на тези, които... Има две хипотези тук и аз ще се спра на тях, но аз разбирам, че ние искаме да накажем тези, които умишлено са се укрили от наказателното преследване, но те са в този случай, господин заместник-министър, също са две хипотези - единият път се откриват след започване на наказателно преследване. Те изпадат от този текст. Те не могат да искат, разбирам, но не по този начин да бъде текста.
Вторият път - те са извършили престъплението и са избягали. Защо бягат? Преди да е започнало наказателното преследване, но той знае, че ще има наказателно преследване, затова бяга. И в този случай ние можем да лишим тези лица от възможността, но не в това изречение, а според мен, в една нова редакция на този текст. Недейте ги свързва двете - узнавам, ако не е знаел, защото и в превода, който ще направите на английски няма да излезе и ще излезе, че взаимно се отричат текстовете. Затова, ако е знаел, трябва да отпадне от този текст, но трябва да се направи редакционна корекция в самия текст и тази хипотеза - на укрилия се - да се приеме, че той знае, а не, че не е узнал и да доказва, че не е знаел. Разбирате ли разликата? Разликата е в отрицателния и положителния факт, които подлежат или се презюмира, че се знае и се доказва.
Затова ви моля, внимавайте, текстът не е добър!
Нека да се изкажа и по ал. 4, господин председател, за да не вземам думата отново.
Вярно е това, което казва господин заместник-министъра, че прокурорът прави искането, но задаваме простата хипотеза - имаме решение за възобновяване на делото. Достатъчно е и има ли нужда въобще ние да говорим за мярка за неотклонение? Може ли да има възобновяване на дело, висящо дело по обвинение и да няма взета мярка за неотклонение? Това е задължително. Даже да не го кажем в текста, то си е задължение. Това е задължение на органа, но тук казва: може да се постави еди-какво си, еди-какво си по искане на прокурора. Оставете го. Тази хипотеза, че може излиза в един грозен проекционен момент. Това значи, че вие внушавате на прокурор във всеки миг, когато ще се възобновява такова дело да се иска задържане под стража.
Тази сугестия, която се прави от текста е ненужна на българското демократично наказателно-процесуално право. Оставете възможността да се сложи мярка за неотклонение, ще си прецени това прокурорът съобразно не само този текст, а с оглед всички условия и състава на престъплението дали да го поиска или не.
Това детайлизиране, което сте го направили, аз го разбирам, че това е доизкусуряване на текста. Това доизкусуряване работи против текста. Затова аз мисля, че без да се засягаме за философията на закона или нещо друго, от чисто практическа необходимост и от чист интерес за точност на текста, защото, извинете, нека да работим със самочувствието, че ние създаваме едни текстове, които са част от европейското право. Замислете се в точната редакция на техните закони, в редакцията на това, което ние предлагаме.
Затова аз ви моля, че текстът няма да бъде изменен, няма да пострада, ако вместо да се каже "не е знаел за наказателно преследване" го кажем "ако се е укрил от наказателното преследване", и сложим точка. Това е фактът, следователно вие имате положителния факт, не отрицателния - ако не е знаел.
И когато отидем долу да махнем това - "определя мярка за неотклонение по искане на прокурора". И след "искане на прокурора" да сложим точка. Нека да махнем сугестията "задържане под стажа" или "домашен арест". Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Господин заместник-министърът има думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Налага се отново да взема думата във връзка с поставените от господин Школагерски въпроси.
Най-напред по ал. 1. Тук трябва да се прави много добра разлика - за узнаването, изобщо за знаенето. В началото става въпрос за узнаване на присъдата, че има влязла в сила присъда. Това е съвсем различно от това дали се знае, че има започнало наказателно преследване. И тук искам да успокоя всички: няма опасност да се решава субективно от съда дали в едни случаи е знаел, дали не е знаел за наказателното преследване. Очевидно, че този извод ще се прави въз основа на подписано постановление за повдигане на обвинение, където има подпис на обвиняемия, а той впоследствие се е укрил, или получена призовка, за да се яви по делото. Така че няма такава опасност. Наистина се казва, че ако не е знаел за наказателното преследване. Но и в първия случай съществува затруднение да се установи откога е узнал тази присъда. Така че наистина във всички случаи обективни факти ще послужат като извод на съда относно знанието.
Но не трябва да се прави - пак казвам - не трябва да се прави смесване между узнаването за присъдата и узнаването за започналото наказателно преследване. Колкото до това, че някой е извършил престъпление и веднага се е укрил, това не включва в никакъв случай знание, че ще има наказателно преследване срещу него. Това е по-скоро едно хипотетично предположение, хипотеза. Но на тази база не може да се преценява.
Затова пак искам да успокоя всички, знанието ще се установява въз основа на конкретни факти. Това е ясно за всеки, който е работил в правораздавателните органи. Не може това знание да се предполага въз основа на някакви несъществуващи обстоятелства.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Доказателствената тежест лежи върху подсъдимия, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Не е точно така. Наистина не може да се доказва отрицателен факт. Но след като прокурорът разполага с данни, че е знаел, т.е. с подпис на подсъдимия, че се е явявал при него и т.н., естествено, че няма да се даде тази възможност. (Неразбираеми реплики от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Аз ви казвам, този, който се е укрил, след като срещу него е започнало наказателно преследване и той е уведомен за това наказателно преследване. (Реплики от ДЛ.)
Добре, не мога да отговарям на въпросите, които се задават едновременно. Пак казвам, че по ал. 4 се има предвид само едно облекчение на прокурора, да не се налага той да събира отново съда и да иска определяне на мярка за неотклонение. Затова той може да поиска това още в съдебната зала, когато се възобновява производството. Защо е необходимо да се възобнови производството, а след това друг състав да се произнася по мярката за неотклонение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да прекъснем дискусията по разглеждания текст и да преминем към гласуване. Аз си давам сметка, че в момента сме на второ четене. Няма предложения, а върви една нескончаема дискусия. Трябва да преминем към гласуване, а гласуването ще покаже окончателно какъв ще бъде текстът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, но мисля, че това предложение е излишно, защото нямаше повече изказвания.
Има ли противно становище?
Думата има господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Няма защо да протакаме, уважаеми господин председателю, нека да бъдем и почтени към нашата работа. Ние спорим за чист професионален момент и той може да се пипне без да отлагаме текста. Аз мисля, че трябва да стане "освен ако се установи, че е знаел". Това е положителният факт. Ние спорим тук за нещо, което е принцип в нашето право. Затова ние можем да пипнем само текста много малко и той да пасне точно с идеята, която е имал вносителят.
"Освен ако се установи, че е знаел за наказателното преследване". Това е положителният факт. Няма защо да отлагаме разискването на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров за прекратяване на разискванията.
Гласували 139 народни представители: за 89, против 48, въздържали се 2.
Предложението се приема.
(Непрекъснати неразбираеми реплики от Велко Вълканов.)
Господин Вълканов, какво Ви вълнува?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Излизам, няма смисъл да участвам повече в работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кой друг е поискал думата? Вие сега правите безсмислени демонстрации. Аз не виждам нито една вдигната ръка. И това гласуване беше също безпредметно.
Поставям на гласуване предложението на господин Школагерски текстът "ако не е знаел за наказателното преследване срещу него" да се замени с думите "освен ако се установи, че е знаел". Това е редакционна поправка.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не можете да поставяте на гласуване такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласувайте и толкова. Много умеете да създавате конфликти от никаква ситуация и от двете страни на залата.
Гласували 159 народни представители: за 68, против 62, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Следващото предложение беше за отпадане от ал. 1 на текста "ако не е знаел за наказателното преследване срещу него".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е в ал. 4 да отпаднат думите "задържане под стража или домашен арест". Това предложение е на господин Корнезов и господин Школагерски.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 85, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи от 194 до 205 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 8.
Параграфи от 194 до 205 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 205а и 205б:
"§ 205а. Чл. 389 се отменя.
§205б. В чл. 390 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
 (1) Спрямо лицата от сержантския и редовия състав на наборна военна служба може да се вземе една от следните мерки за неотклонение:
1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;
2. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода."
2. В ал. 2 думите "генерали и" и думите "или на началника на управление "Строителни войски" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте параграфи 205а и 205б така, както са предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
Параграфи 205а и 205б са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 206. Чл. 391 се изменя така:

"Ред за вземане на мерки за процесуална принуда в досъдебното производство

Чл. 391. Мерките на процесуална принуда се вземат по реда на глава десета, освен временното отстраняване от длъжност на лицата по чл. 390."
Комисията подкрепя този текст на вносителя, който става ал. 1, и предлага в чл. 391 да се създаде ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия орган или от военния прокурор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 206 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Параграф 206 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 207. В чл. 392 ал. 2 се изменя така:
"(2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на Военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на военния следовател."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 207, като предлага в ал. 2 на чл. 392 думите "военния следовател" да се заменят с "разследващия орган".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 207 така, както е предложен от вносителя, с корекцията от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Параграф 207 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага § 208 със следната редакция:
"§ 208. В чл. 393 се правят следните изменения:
1. В чл. 393 навсякъде думата "следствие" се заменя с "производство".
2. В чл. 393 ал. 1 се изменя така:
 (1) Освен за престъпленията по чл. 171, ал. 1 предварителното производство е задължително и за престъпления, извършени от офицери, като във всички останали случаи се провежда военно полицейско производство. Военният прокурор може да нареди да се извърши предварително производство и когато провеждането му не е задължително."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 208 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Параграф 208 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 209. В чл. 397, ал. 1 думите "предварителното следствие" се заменят със "следствието".
§ 210. В чл. 398, ал. 2, изречение първо запетаята след думата "иск" и думите "и в срок от един ден, когато се отнасят до задържане под стража" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 209 и 210.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи 209 и 210 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Параграфи 209 и 210 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 210а, 210б, 210в, 210г, 210д и 210е със следното съдържание:
"§ 210а. Чл. 399 се изменя така:

Започване на военнополицейско производство за престъпления по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс

Чл. 399. (1) За престъпленията по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс военнополицейското производство започва по нареждане на командира на полка, на по-горния началник и съответстващите на тях по длъжност, на командира на самостоятелен или временно отделно действащ батальон, както и на директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, на началника на сектор в Министерството на вътрешните работи, по-горните и съответстващите на тях. За започналото производство незабавно се уведомява военният прокурор.
(2) Началникът е длъжен да нареди извършване на военно полицейско производство, когато има писмено предложение на военния прокурор.

§ 210б. Член 400 се изменя така:

"Разследващи органи във военно-полицейското
производство

Чл. 400. (1) Разследващи органи във военно-полицейското производство са дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната или на съответния ръководител на министерство или друго ведомство, в което са изградени формирования на Въоръжените сили.
               (2) Органите на Военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл. 176, т. 7, чл. 191, чл. 192а и чл. 220а, ал. 1."
§ 210в. Член 401 се отменя.
§ 210г. Член 402 се отменя.
§ 210д. Член 403 се изменя така:

"Изпращане на военно-полицейското производство
на съответния началник

Чл. 403. След приключване на разследването за престъпление по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс военният дознател изпраща делото на органа по чл. 399, ал. 1, който може да упражни правомощията си по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс или да изпрати делото на военния прокурор."
§ 210е. Член 404 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 210а, 210б, 210в, 210г, 210д и 210е, така както се предлагат от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Параграфи от 210а до 210е са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага § 211 със следната редакция:
"§ 211. Създава се чл. 404а:

"Прилагане на правилата за предварителното
производство и полицейското производство

Чл. 404а. Доколкото в този раздел няма особени правила, за военното следствие се прилагат правилата за предварителното производство, а за военно-полицейското производство - правилата за полицейското производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой думата по § 211? Не виждам.
Моля, гласувайте § 211, така както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Параграф 211 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага да се създаде § 211а със следното съдържание:
"§ 211а. В чл. 406, ал. 2 думите "генерали и" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 211а.
Гласували 102 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 6.
Параграф 211а е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 212. В раздел III на глава двадесета "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предварително производство" се създават чл. 408а и 408б:

"Органи на полицейското производство

Чл. 408а. Органи на полицейското производство са дознателите и инспекторите."
Господата Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов предлагат думите "и инспекторите" да се заличат.
Комисията подкрепя предложението.

"Дела, по които се провежда полицейско производство

Чл. 408б. (1) Полицейско производство се провежда по дела, по които предварителното производство не е задължително.
                 (2) Бързо полицейско производство се провежда от инспекторите, когато:"
Колегите Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов предлагат думите "от инспекторите" и запетаята след тях да се заличат.
Комисията подкрепя предложението.
"1. лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление.
       (3) Извън случаите по ал. 2 се провежда дознание от дознатели от Министерството на вътрешните работи."
Народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов предлагат в ал. 3 думите "от дознатели от Министерството на вътрешните работи" да се заличат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 212 като предлага:
1. В чл. 408а думите "и инспекторите" да се заличат.
2. В чл. 408б, ал. 2 думите "от инспекторите" да се заличат.
3. В чл. 408б, ал. 3 думите "от дознатели от Министерството на вътрешните работи" да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от народните представители да се изкаже по § 212?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, ще наруша принципа си този път, почти да не се изказвам по това НПК, само за да ви кажа за какво става дума.
Дали всички служители на МВР ще могат да разследват или не? Разбирането на Министерството на вътрешните работи е, че това полицейско разследване може и трябва да извършват много широк кръг лица, включително всички човеци от оперативните служби. Това не е маловажен въпрос. Ние не сме против част от разследването да се прехвърли в МВР, за да има едно балансирано натоварване. Но начинът, по който това се предлага, ще обезсмисли иначе нелошата идея. Защото ще трябва да я правят много широк кръг лица, които ще трябва да бъдат съответно квалифицирани, и това е дълъг процес. И още по-лошо - ще го упражняват лица, които ще го съвместяват заедно с още един куп работи, които изискват друга нагласа и друга технология.
Например един оперативен по криминална полиция по принцип ходи да събира информация. И за него е тегоба да седне на едно бюро да прави протоколи за разпит, да ги оформя така, както би искал съдът и прокурорът, и въобще да се занимава с писарска работа. Затова винаги е имало специализирани човеци, които от сутрин до вечер се занимават с това - да разпитват, да си направят графика на работа така, че те да бъдат специализирани в тази дейност.
Няма никакъв проблем, когато дознателите, или както искате така ги наречете, и оперативните служби са в една служба с общ началник. Тях ги събират лесно, достъпно, бързо. Няма нужда да се повтарят прекалено много действия. Но това, което се залага тук - по искане на Министерството на вътрешните работи и безконтролното разширяване на кръга от лицата, които ще разследват, ще доведат до няколко прости неща.
Първо, до много некачествени преписки, които ще постъпват в прокуратурата и съда с произтичащите от това последици да се връщат непрекъснато за някакви допълнителни проверки и оформяния, докато се затлачи системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Татяна Дончева.
Има думата за реплика господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Вярно е, че може би текстът не е най-прецизен, но поне в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, когато го обсъждахме, за да бъде ясно, включително и аз, когато гласувах, идеята беше, че само дознатели, назначени на щат от министъра на вътрешните работи, ще извършват тези следствени действия, а не всички, както така разбирам е разбрала госпожица Дончева - почти целият състав на Министерството на вътрешните работи.
Мисля, че не беше това идеята, която ние обсъждахме.
Затова правя в този смисъл възражение и реплика на госпожица Дончева, но ако наистина от текста не излиза това, което обсъждахме в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Само дознатели, назначени със заповед от министъра на вътрешните работи, могат да извършват тези следствени действия. Аз поне останах с това убеждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Желаете ли думата за дуплика?
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, това разбиране беше изповядано от членовете на комисията, но не и от министъра на вътрешните работи, нито пък от онези началници на РДВР, с които аз си направих труда да говоря в тези няколко месеца. Те знаят още отсега, че министърът ще определи със заповед лицата, чиито действия ще могат да бъдат вкарани в полицейско разследване, но че това ще бъде един много широк кръг лица. И когато заличавате от инспектори, от дознатели, както е направено с § 212, това излиза.
Освен това, все повече става ясно, че идеята на комисията, която прави този законопроект, благодарение на работата на предложителите е абсолютно обезсмислена. Защото това, което върви днес на второ четене, във възлови пунктове се разминава много, много с идеите на комисията и със съдържанието на техния законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам да кажа, че наливаме вода в празна бъчва. Този въпрос е решен с новата редакция на чл. 48, където е казано ясно, че дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра. Значи не кой да е, а тези, които са определени предварително със заповед на министъра. А за престъпления по чл. 242 и чл. 251 от новия закон - и митнически служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
Всичко е ясно, пределно ясно и няма защо да се спираме на такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников! Аз мисля, че за един юрист от Вашата класа трябва да бъде ясно, че когато Иван Петров е назначен за дознател, за пожарникар, за разузнавач, това означава, че това ще прави той осем часа и половина или колкото е работното време. Когато за дознатели се определят и лица от оперативните служби, това е като да издадете една обща заповед, в която да кажете, че с еди-кои си функции могат да се занимават лицата първо, второ, трето, пето. Тоест той няма специфика на своето служебно трудово и каквото си искате правоотношение да прави това разследване - дознание, предварително производство. Няма. И така безконтролно се разширява кръгът от лицата, което е разбирането на Министерството на вътрешните работи.
Нямам нищо против да го пробвате. Просто ви казвам отсега какво ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
Желаете ли думата за дуплика, господин Лучников? Не.
Не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на § 212 така, както се предлага от вносителите, с корекцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Параграф 212 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 213. Член 409 се изменя така:
Заглавие - "Правомощие на органите на полицейското производство".
Има предложение на колегите Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов:
"§ 213. В заглавието на предлаганите изменения на чл. 409 думите "органите на полицейското производство" да се заменят с "дознателите"."
Комисията подкрепя предложението.
"Чл. 409. (1) При полицейското производство не се съставя акт за образуване на производството, не се повдига обвинение по реда на чл. 207 и не се предявяват събраните материали по реда на чл. 214. Производството се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването."
Народният представител Георги Дилков прави предложение в чл. 409, ал. 1 изречение второ да се измени така:
"Производството започва със съставянето на акта за първото действие по разследването - при наличие на законен повод или достатъчно данни за извършено престъпление, както и при необходимост от извършване на неотложни действия по разследването."
Комисията не подкрепя предложението.
Алинея втора на предложителя:
"(2) За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание.
(3) Органите на полицейското производство са длъжни да разяснят на уличения в какво е уличен, предвидената отговорност, правото му да откаже да даде обяснения, както и да му осигурят възможност да се свърже със защитник. Те не могат да извършват никакви действия по разследването, докато не изпълнят това си задължение."
Колегите Абаджиев и Йорданов предлагат в ал. 3 думите "органите на полицейското производство" да се заменят с "дознателите".
Комисията подкрепя предложението.
Колегата Дилков прави предложение ал. 3 да има следната редакция:
"(3) Органите на полицейското производство са длъжни да разяснят правата на уличения по чл. 410, за което се съставя протокол и в който се отбелязва, че лицето е уличено. Органите на полицейското производство не могат да извършват други действия по разследването, докато не изпълнят това си задължение."
Комисията не подкрепя предложението.
"(4) По отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в случаите по чл. 153, ал. 1.
(5) При разследването органите на полицейското производство използват всички способи за събиране и проверка на доказателствата по чл. 116."
Колегите Абаджиев и Йорданов предлагат в ал. 5 думите "органите на полицейското производство" да се заменят с "дознателите".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 213, като предлага:
1. В заглавието на чл. 409 и в алинеи 3 и 5 думите "органите на полицейското производство" да се заменят с "дознателите".
2. В чл. 409, ал. 2, изречение второ след думата "дознание" да се добави "или полицейското производство - в предварителното производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой думата по § 213?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги! На път сме да приемем един от най-опасните текстове в закона.
Уважаеми господин Величков! (Господин Величков разговаря с колеги.) Уважаеми господин Величков! Уважаеми господин Величков! Уважаеми господин Величков! Бихте ли могли да обясните на колегите, които не са ходили на изпит по наказателен процес, че е много желателно всеки български гражданин, включително и на стоящите в тази зала, да знаят има ли срещу тях нещо в полицията, заради което могат да бъдат наречени обвиняеми, от кой момент са такива. Това им качество има редица последици, включително за пътуване зад граница. Не може просто така някой да си води някаква преписка, от която Вие не знаете има ли образувано срещу Вас наказателно производство или не и ако има, Вие обвиняем ли сте или не.

Какво значи да измислим формула, при която не се съставя акт за образуване на производството? Не се съставя акт? Значи, никой не преценява образува ли се срещу вас производство или просто си събира листи хартия с обяснения и други материали.
Второ, не се повдига обвинение. Не се повдига. Значи, в един момент може да се окаже, че нещо отива в съда и някой ви казва, че вие сте обвиняем. Не се предявяват събраните материали. Смисълът на това действие, което и в най-тоталитарните времена за България е било задължително, е да видите какво в крайна сметка е събрано срещу вас. Какво доказва това? Признавате ли се за виновен или не? Можете ли вие да опровергаете част от тези доказателства? Дори да не го правите в момента, да го направите по-късно. Това е част от правото на всеки гражданин на защита.
Може ли да измислите такава форма на разследване на хора? Поставете се вие в положението на един човек, закаран в полицията и вижте какво следва от това. Какви биха били вашите възможности да се защитите?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Защо ми говорите на мен?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ((ДЛ, от място): Аз не искам да предлагам. Моля да спре да говори от първия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като слушах колежката Дончева, още малко и щях да се изплаша. Но това щеше да стане, ако не бях чел законопроекта.
Колежке Дончева, чл. 409, ал. 1 действително предвижда, че не се съставя акт за образуване на производство. Само че имаме ал. 2 - "за започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът". Има ал. 3 - уличеният се ползва с всички права, с които се ползват обвиняемите, включително и да бъде уведомен за правото да се свърже със защитник. Така че, четете, ако обичате, законопроекта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Йорданов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За какво ме обвиняваш? За убийство или за какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата за втора реплика господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Дончева, аз не разбрах за какво се обърнахте към мен, тъй като аз имам едно предложение по следващия параграф, което е оттеглено. Изглежда решихте, че тук трябва да ми четете някаква лекция. Само не разбрах как се обърнахте към мен. С "уважаеми Величков" или "обвиняеми Величков"? Това не успях да разбера! Но ако имате нещо да ми казвате и мнго държите да си говорите с мен лично, ето го кафето! Поканете ме на едно кафе и ще си поговорим! (Смее се.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин Величков! Толкова много реформатори и толкова висока класа, не е залудо!
А на колегата Йорданов ще кажа само: колега Йорданов, освен да четем, трябва и да мислим, ако можем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има народният представител Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз също бих искал да споделя тревогата си, че този и следващият текстове очевидно поставят при много неблагоприятно положение така наречения уличен, за разлика от обвиняемия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Става обект на процеса.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: По отношение на ал. 1 аз неслучайно предлагам да се посочат, да се регламентират условията, при които може да се образува полицейското производство. Имам предвид наличието на законен повод и достатъчно данни за извършване на престъплението. Защото дори само това ако липсва, ще отидем към допускане на един полицейски произвол при започване на производството.
Тук беше много точна госпожица Дончева. И колегите не са прави, защото ние отново отиваме към досиетата, господа. Отново някой ще си направи този път обаче досие, което ще го представи в съда, ще си работи срещу вас. Още повече, че наистина много оперативни служители от службите ще бъдат и дознатели. Едновременно те ще водят полицейското производство и едновременно ще имат възможност да използват специални разузнавателни средства и агентура, за да доуточнят някои от обстоятелствата, които цели обвинението им. Това е много опасна тенденция. Искам правилно да ме разберат колегите отдясно. Не трябва механично по този начин да се гласува.
Аз ще ви посоча писмото, което за съжаление беше скрито дори от членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Това е писмото на Главния прокурор, в което точно по тези текстове, разбира се, те не се цитират, принципно се разглеждат нещата, се казва така: "За да направим нашето наказателно правосъдие по-ефективно и по-бързо, ние приемаме, че по делата, които са подсъдни на районния съд, а те са 70-80 на сто от наказателните дела, няма да се извършва предварително производство, а ще има някакво извънпроцесуално полицейско разследване. При това обаче трябва да се създадат достатъчно гаранции срещу евентуални прояви на полицейски произвол. Това изисква:
а) полицейското производство да има ясно определено начало, при което на заподозрения да се предявят обвинението и фактите, върху които се основава това обвинение., както предвижда чл. 6, т. 3, буква "а" от Европейската конвенция за правата на човека;
б) да се създадат ефективни възможности за контрол на прокурора върху разследващия полицай, който не бива да разполага с повече правомощия от прокурора при разследване на престъплението."
Наистина, Главният прокурор на републиката обръща внимание, само съжалявам, че писмото е писано само до председателя на парламента, до председателя на Парламентарната група на ОДС и до председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Аз поисках в комисията многократно, господин Лучников, да покани представител на прокуратурата и на следствието. Беше ми заявено, че това е проблем на председателя на комисията. Той преценява, че с оглед позицията на прокуратурата по някои въпроси, която се разминава, виждате ли, с идеята на мнозинството за промени, тоест за реформа в съдебната система и за промени в НПК, няма да покани нито следователи, нито Главния прокурор или негов представител.
Ето това е, което изключително много ни тревожи, дами и господа. Тук и на някои други места се посочва, че дори се нарушава Конституцията. И аз ще бъда един от хората, които ще подпишем писмото да сезираме Конституционния съд за тези обстоятелства.
Моля още веднъж да се приемат тези предложения, които по същество не изменят смисъла на вносителя: Не изменят, добавят само, че трябва да има законен повод, че трябва да се състави акт. Дори няма нужда да предявява по същество на обвинението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Главният прокурор винаги е добре дошъл в Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Той беше поканен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Някой от колегите желае ли думата?
Давам думата за процедура на господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Действително този текст е един от най-основните текстове. Правим нещо ново. За съжаление, както виждам, и залата е полупразна.
Правя следното предложение: чл. 409, ал. 1 - "При полицейското производство не се съставя акт". Да падне "не". "При полицейското производство се съставя акт". Думата "не" да падне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: В ал. 1. Добре, благодаря. Други предложения? Не виждам.
Започваме гласуването.
Най-напред има предложение от народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов § 213 да отпадне.
ИВАН ДИМОВ (СДС, от място): Оттеглено е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттеглено ли е? Добре. Благодаря.
Следващото предложение е свързано с чл. 409, ал. 1. Най-напред ще подложа на гласуване предложението на господин Корнезов в израза "при полицейското производство не се съставя акт" да отпадне "не".
Моля да гласувате.
Гласували 142 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков в чл. 409, ал. 1 заместващ текст на изречение второ.
Гласували 149 народни представители: за 54, против 84, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване другото предложение на господин Георги Дилков в чл. 409 ал. 3 да се измени чрез съответния заместващ текст.
Моля да гласувате.
Гласували 151 народни представители: за 51, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 213 така, както се предлага от вносителите, с допълненията на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 99, против 28, въздържал се 1.
Параграф 213 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 214. Член 410 се изменя така:
"Права на уличения

Чл. 410. (1) Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване.
(2) Уличеният има право на защита съобразно нормите на този кодекс."
Има предложение на господата Марков, Димов и Симеонов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Георги Дилков, което комисията не подкрепя:
"§ 214. В чл. 410 се създава нова ал. 1:
"(1) Уличеният има следните права: да бъдат разяснени правата му, да научи основанието за извършване на полицейското действие, с което започва разследването, да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства, без те да му се предявяват, да дава или да отказва да дава обяснения по делото, да участва в наказателното производство, да прави искания и възражения, да се изказва последен, да обжалва актовете на съда и органите на полицейското производство, които накърняват неговите права и законни интереси, да упълномощава защитник, независимо дали срещу него са предприети мерки за процесуална принуда, да прави искане за организиране на защитата си."
Алинея 1 става ал. 2 и придобива следното съдържание:
"(2) Наказателното преследване срещу уличения започва, след като е подписан протокола за разясняване на правата и същевременно е разпитан в качеството на уличен или е извършено освидетелстване, претърсване, изземване или по отношение на него са взети мерки за процесуална принуда."
Комисията не приема предложението на господин Дилков, понеже смята, че същите неща са уредени в предлагания от вносителя текст на чл. 410.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Дилков, желаете ли думата?
Има думата народният представител Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Господин Лучников, аз съм съгласен с Вас, че някъде нещо се урежда, но не мога да разбера какво Ви пречи без да препращаме към правна норма, която урежда правата и задълженията на друга процесуална фигура, да посочим и, че уличеният има права. В случая се посочва, че уличеният има права, които обвиняемият няма и обратното. Защо да не цитираме този текст, за да стане ясно, че и обвиняемият, и уличеният имат еднакви права поне като фигури в процеса. Иначе, честно казано, не мога да Ви разбера.
Ето, дори това разумно предложение, което предложи господин Корнезов, да се махне една думичка "не" и всичко да си тръгне по нормалния път, вие очевидно сте решили да ви атакуваме пред Конституционния съд и може би сте предрешили и там въпроса. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Дилков.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Този текст на чл. 410 е също съществен и важен. Проблемът е за следното, макар и неточно формулирано, кога едно лице, един гражданин придобива качеството на уличен, или както казваме при следствието обвиняем, подследствен. Кога придобива това качество? Това е процесуално качество на уличения. Защото точно от този момент, когато едно лице стане уличен, придобие това процесуално качество, възниква и неговото право на защита, включително и на адвокатска защита. И затова е казано във втората алинея, че уличеният има право на защита и т.н.
Какво ни казва първата алинея? Че един уличен ще придобие това качество автоматично: първо, ако бъде разпитан. Добре, горе-долу това е така. Ако бъде разпитан, той ще знае, че вече има нещо срещу него.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В това му качество.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, в това му качество като уличен. Или обаче - погледнете втората хипотеза - въобще няма да го разпитват, може да не е разпитан, ако се направи някакво претърсване или изземване. Направи ли се претърсване или изземване, независимо дали е разпитван, независимо дали въобще лицето знае, че се извършат такива действия, той става автоматично уличен. Е, как ще стане това? Освен това, това претърсване и изземване, за което се говори тук, може да бъде претърсване и изземване на един склад или на един гараж, или на нещо друго, на което въобще не е собственик или наемател този, който е уличен. Той откъде ще знае, че се извършват такива действия, за да придобие автоматично това качество и оттук неговото право на защита.
Разберете, аз съм убеден, че още преди да влезе този закон в сила от 1 януари 2000 г. ние в тази зала отново ще го ремонтираме. Ама защо да го правим, колеги? Какво да ви предложа? - Предлагам първа алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на ал. 1.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 89, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков за създаване на нова ал. 1 и ал. 1 става ал. 2 с редакцията, която ви беше прочетена.
Гласували 116 народни представители: за 30, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 214 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 90, против 24, въздържал се 1.
Параграф 214 е приет.  
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 215. Създава се чл. 410а:

Срок за извършване на полицейското производство

Чл. 410а. (1) В случаите по чл. 408б, ал. 2 инспекторът приключва разследването в 7-дневен срок и изпраща делото на прокурора."
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов - в ал. 1 на чл. 410а думата "инспекторът" се заменя с "дознателят".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Дилков - в чл. 410, ал. 1 се създава изречение второ:
"При правна и фактическа сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец."
Комисията не подкрепя предложението.
"(2) Дознателят приключва дознанието в едномесечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 215, като предлага в ал. 1 на чл. 410а думата "инспекторът" да се замени с "дознателят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Дилков за създаване на второ изречение в ал. 1.
Гласували 107 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 215 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 на чл. 410 думата "инспекторът" се заменя с "дознателят".
Гласували 101 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 3.
Параграф 215 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Георги Дилков предлага да се създаде нов § 215а:
"§ 215а. Създава се нов чл. 410б:

Правомощия на прокурора до приключване
на полицейското производство

Чл. 410б.  (1) При жалба от страна на уличения за нарушаване на правата му по чл. 410 прокурорът отменя актовете на органите на полицейското производство, дава задължителни указания за отстраняване на нарушенията и определя срока за извършване на съответните действия, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, за бързото полицейско производство - от седем дни.
(2) Задължителните указания на прокурора подлежат на обжалване от страна на полицейски органи и уличения пред съответния първоинстанционен съд в срок от три дни от даването на указанията. Съдът разглежда жалбата в същия ден, в който е сезиран с нея.
 (3) В хода на извършване на полицейското производство прокурорът се запознава с исканията и възраженията на уличения и неговия защитник и се произнася в срок от три работни дни.
 (4) Прокурорът може да предлага вземане мярка за неотклонение по реда на този кодекс."
Комисията не подкрепя предложението на Георги Дилков, тъй като смята, че тези права, за които той говори, са гарантирани на уличения с други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков за създаване на нов § 215а.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 216. Член 411 се изменя така:

Действия на прокурора след приключване
на полицейското производство

Чл. 411.  (1) Прокурорът се запознава с материалите на полицейското производство, с възраженията и с исканията на уличения и на неговия защитник. Той се произнася, като:"
Георги Дилков предлага изразът "с възраженията и с исканията на уличения и неговия защитник" да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
"1. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;
2. внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;
3. връща делото на органите на полицейското производство за събиране на нови данни или за отстраняване на нарушенията по чл. 409, ал. 3. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;".
Предложение на Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов - в предлаганото изменение на т. 3 на чл. 411, ал. 1 думите "органите на полицейското производство" се заменят с "дознателя".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Дилков - в чл. 411, ал. 1, т. 3 се изменя така:
"3. връща делото на органите на полицейското производство за събиране на нови данни за срок не по-дълъг от този по чл. 410б, ал. 1;".
Комисията не подкрепя предложението, тъй като то е уредено в основния текст.

4. изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство за произнасяне по реда на чл. 237;
5. спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и чл. 22а;
6. разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията по чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;
7. образува предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1.
(2) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото от инспектора. При внасяне на обвинителен акт прокурорът с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд може да задържи уличения за срок до 72 часа, за да осигури явяването му пред съда."
Предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов е в предлаганото изменение на ал. 2 на чл. 411 думите "от инспектора" да се заличат.
Комисията подкрепя предложението.
"(3) По дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага:
1. В чл. 411, ал. 1, т. 3 думите "органите на полицейското производство" да се заменят с "дознателя".
2. В чл. 411, ал. 1 т. 4 да се измени така:
"4. изпраща делото на непосредствено по-горестоящата прокуратура с постановление за прекратяване на наказателното производство за произнасяне по реда на чл. 237;"
3. В чл. 411, ал. 1, т. 7 след думите "по чл. 171, ал. 1" да се добави "или преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина".
4. В чл. 411 ал. 2 се изменя така:
"(2) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до 72 часа, за да осигури явяването му пред съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
По това, което се предлага от комисията - имам предвид т. 4, хипотезата е следната: материалите от дознанието са дадени на прокурора, прокурорът ги анализира и решава, че няма извършено престъпление. Това ще бъдат хиляди случаи. В такъв случай, когато прокурорът счита, че няма данни за извършено престъпление, трябва да прекрати производството. Само че сега ни се предлага следното: ние приехме по принцип, че прекратяването на наказателното преследване ще става от съд и това е добре, но сега се предлага нещо много по-тромаво - съдебна бюрокрация правим: прокурорът изготвя постановление за прекратяване на производството, изпраща го на по-горестоящата прокуратура, примерно окръжна или апелативна, тя още веднъж го разглежда и чак тогава го вкарва в съда за прекратяване на производството. Защо е необходим при дознанието този тромав, неефективен механизъм? Прокурорът счита, че няма извършено престъпление, изготвя постановлението, предлага го на първоинстанционния съд и съдът решава дали да го прекрати или евентуално да отмени постановлението и да разпореди да се извърши съответно разследване. Не би трябвало тук да се включва по-горната прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате отпадане на т. 4?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не. Предлагам да отпадне изразът "по-горестоящата прокуратура" - изпраща делото по реда на чл. 237 на съда. Това се прие за следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков по ал. 1.
Гласували 106 народни представители: за 8, против 95, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Георги Дилков за т. 3, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 1, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Корнезов за т. 4 е: изпраща делото на съда по реда на чл. 237...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Съгласен съм да приемем предложението на господин Корнезов, което означава всъщност да се върнем към текста на вносителя, защото текстът на вносителя по т. 4 гласи: "изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство за произнасяне по реда на чл. 237".
Предлагам т. 4 да се приеме, както е предложена от вносителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 216, както е предложен от вносителя, с направените изменения от комисията, а специално за т. 4 изменението на комисията отпада.
Гласували 118 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 11.
Параграф 216 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 217. Член 412 се изменя така:

"Правомощия на съдията-докладчик

Чл. 412. (1) В случаите по чл. 411, ал. 1, т. 1 съдията-докладчик:
1. връща делото на прокурора, когато обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 235, когато са допуснати нарушения по чл. 409, ал. 3 или когато предварителното производство е било задължително при условията на чл. 171, ал. 1;
2. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 247;
3. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 248;"
Предложение на народния представител Георги Дилков:
В чл. 412, ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите на чл. 22 и чл. 22а;"
Очевидно той не е прочел текста на съществуващата ал. 3 и затова я повтаря.
Комисията не подкрепя предложението.
"4. насрочва делото за разглеждане.
     (2) Когато разследването е извършено по реда на чл. 408б, ал. 2, съдът разглежда делото в деня на постъпването му, а ако подсъдимият направи искане да организира защитата си - в 3-дневен срок. В тези случаи съдията-докладчик разпорежда на съответния инспектор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и експертите в съдебно заседание."
Предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов е подкрепено от комисията.
     "(3) Когато по делото е проведено дознание, съдът разглежда делото в едномесечен срок от постъпването му.
      (4) В случаите на чл. 411, ал. 1, т. 2 съдията-докладчик насрочва делото по реда на чл. 414б или чл. 414з, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 217, като предлага в ал. 2, изречение второ на чл. 412 думите "съответния инспектор" да се заменят с "дознателя". 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За съжаление, господин Дилков го няма в залата и съм принуден да поставя на гласуване неговото предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Дилков за изменение на т. 3.
Гласували 104 народни представители: за 1, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 217, както е предложен от вносителя, като в ал. 2, изречение второ думите "съответния инспектор" се заменят с "дознателя".
Гласували 121 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 16.
Параграф 217 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 218.Чл. 413 се изменя така:
"Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 413. (1) Съдията-докладчик или съдът в съдебно заседание може да потвърди, измени или отмени мярката за неотклонение, взета на полицейското производство, или да вземе мярка за неотклонение, ако такава не е била взета.
(2) В случаите по чл. 408б, ал. 2 съдът постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява фактическа и правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни."
Предложението на народните представители е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 218, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 15.
Параграф 218 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 219. Създава се чл. 413а:
"Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 413а. В случаите по чл. 413, ал. 2 жалбата или протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок."
Предложенията, направени от народни представители, са оттеглени.
"§ 220. В чл. 414 се създава изречение второ:
"Разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения."
Има предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 220 със следната редакция:
"§ 220. Чл. 414 се изменя така:
"Чл. 414. Доколкото за производството по този раздел няма особени правила, прилагат се общите правила и правилата за предварителното производство. Разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване § 219, както е предложен от вносителя и § 220, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 219 и 220 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 221. Създава се раздел IV в глава двадесета с наименование:
"ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ"
Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Чл. 414а. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Насрочване на делото за разглеждане

Чл. 414б. (1) Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора

Чл. 414в. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

Разглеждане на делото от първоинстанционния съд

Чл. 414г. (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.
(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
(4) Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава петнадесета.

Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания

Чл.414д.  При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17-21 включително от Закона за административните нарушения и наказания.
Възобновяване на делото

Чл. 414е. Предложението за възобновяване на делото по този раздел се разглежда по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 221.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 221 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 13.
Параграф 221 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 222. Създава се раздел V в глава двадесета с наименование: "Прекратяване на наказателното производство със споразумение".
Споразумение за прекратяване на наказателното производство
Чл. 414ж. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
(2) Споразумението не се допуска за тежки умишлени престъпления по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс, както и за престъпление по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс.
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка може да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) Споразумението се подписва от прокурора и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 414з. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът, обвиняемият или уличеният. По свой почин съдът може да изслуша и пострадалия.
(4) Съдът запитва обвиняемия или уличения разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
(5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслужва обвиняемият или уличеният.
(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия или уличения.
(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона или морала, и прекратява наказателното производство."
Има оттеглено предложение от народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов.
"(8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения няма доказателствена стойност."
Има предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов, което е подкрепено.
Другото предложение е оттеглено.
"(9) Определението на съда е окончателно."
Има направено предложение на народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което е оттеглено.
"Последици от прекратяване на наказателното производство със споразумение
Чл. 414и. (1) Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда.
(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 304, ал. 1, т. 3.
(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.
Споразумение за прекратяване на наказателното производство при разглеждане на делото в първа инстанция
Чл. 414к. (1) При условията и по реда на предходните разпоредби от този раздел първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.
(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 222, като предлага в чл. 414з, ал. 8, изречение второ, след думата "уличения" да се постави запетая и да се добавят думите "направено пред съда по реда на ал. 4.", след което се поставя запетая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): С това, което председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ни прочете, с тези текстове също се въвежда един нов, непознат за българското право, казвам за българското право - институтът за престъпление от общ характер. Казваме го "споразумение", може да го кажем "спогодба", терминологията няма значение. Значи с други думи може да се договорят.
Досега принципът беше: щом има престъпление от общ характер, независимо дали пострадалият от това престъпление или някой друг желае или не, държавата в лицето на своите органи - прокуратура, следствие, трябва да постави съответния извършител на престъплението на подсъдимата скамейка и съобразно закона да му бъде наложено наказание.
Аз няма да се спирам на това "споразумение".
Какво обаче ни се дава поне като механизъм? В ал. 1 - след приключване на разследването, по предложение или на прокурора, първо, или на защитника. Под защитник смятайте - адвокат. На кого - на уличения или на подсъдимия? Значи само те могат да бъдат инициатори за това споразумение. Да, двете страни.
А защо да не може, аз питам, инициатор да бъде и лицето, което е уличено или е подсъдимо? Ами, че то него го касае. Нещо повече, вие правите един много сложен механизъм в ал. 1. Даже, ако лицето няма защитник, т.е. няма адвокат, съдът служебно трябва да му назначи адвокат, за да сключи такова споразумение. Човекът може да е грамотен, може да е юрист, може сам да може да си защити правата. Защо вие му налагате задължително да има адвокатска защита, да плаща, включително, и хонорари и т.н., за да може да сключи споразумение? Безсмислено е за мен.
Разбира се, че е по-добре и адвокат да има, защото юристът си е все пак юрист, но не можем да задължим гражданина да направи това.
И още един проблем, по който - помислете. Виждам, че е 11,30 ч.
В чл. 414, ал. 3 се поставя въпросът след като се постигне това споразумение между адвоката и прокурора за сметка на подсъдимия, т.е. той ще може да бъде освободен от наказателна отговорност, да не отиде зад решетките евентуално, това споразумение се подлага на съда. Съдът трябва да го одобри и той в 99 на сто от случаите ще го одобри. Това е ясно. Къде е пострадалият от престъплението, жертвата на престъплението? Е, тук е казано: по свой почин съдът може да изслуша пострадалия. Как така? Според мен в това споразумение, ако искате да правите това споразумение, решаващата дума има пострадалият от престъплението, а той нито го подписва, даже може въобще да не участва, може да не желае такова споразумение, но въпреки това, че адвокатът и прокурорът - а, бе, са се разбрали, а можем да предполагаме, че ще има случаи по какъв начин са се разбрали, ние стигаме до това, че освобождаваме едно лице практически от наказателна отговорност.
Според мен, при всички случаи не трябва да може, а е задължително пострадалият да участва. Задължително е неговото съгласие, защото той е жертвата на престъплението.
И сега, приключвам, аз пак казвам, че мога да говоря с часове по това споразумение или тази спогодба. С тези несъвършени текстове, които ни се предлагат, и въвеждането на един статут, който е непознат за българските юристи практически ще стане така - който има пари ще си купи свободата, който няма пари, ще ходи в затворите! Това ще стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика думата има господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Корнезов, защо си кривите душата? Вие сте сериозен човек и добър юрист. Тук е записано изрично: съдът запитва обвиняемия или уличения разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, доброволно ли е подписал споразумението. Съдът предлага промени в споразумението. Последен се изслушва обвиняемия или уличения. Защо смятате, че става през неговата глава? Напротив, той е централно лице в тази цялата процедура. Недейте така!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Никога не съм казвал такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз казах, че мога с часове да говоря. Но, колеги, това е един договор, нищо, че се казва споразумение. Това е всъщност една спогодба по чл. 365 от Закона за задълженията и договорите. Там са нещата. И във всяко едно споразумение, което е договор, има страни. И въпросът е кои са страните в това споразумение, в този договор? По текста излиза, че страни в споразумението са прокурорът и другата страна е адвокат на защитника. Отговорете ми, пострадалият страна ли е в този договор?
Второ, господин Лучников, как съдът ще одобри спогодбата? Вие знаете ли, че трябва това да стане с определение, което е един охранителен акт? И как това споразумение ще бъде всъщност присъда, която е договор? Вие казвате, че споразумението има силата на присъда. Разберете юридически това, което ви го казвам. Аз съм против въвеждането на споразумението. Поне, ако решите да го въвеждате, направете го грамотно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. (Шум и реплики в залата.)
Дебатът ще продължим след почивката.
Половин час почивка - до 12,05 ч. (Народната представителка Татяна Дончева иска думата.) Не, няма да бъде една минута, ще има реплика, дуплика и т.н.
До 12,05 ч. - почивка! (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има ли още дебати по § 222?
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз имам възражения срещу обсъждания текст, срещу самата идея, срещу принципа, който е заложен в текста. За първи път ние наблюдаваме това странно явление да се измества държавното начало от наказателния процес. По този начин институти на наказателния процес се превръщат в елемент на договорното право. Намирам това за крайно нецелесъобразно, дълбоко чуждо на нашата правна система.
Искам да видите, че всъщност ние подчиняваме въпроса за справедливостта в наказателния процес на пазарната икономика. С една дума ние приватизираме в много голяма степен съществени части от нашия наказателен процес. Това според мен не бива да става. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Госпожица Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз също бих искала да се изкажа по принцип за института на спогодбата в наказателния процес. Вярно е, че той е непознат институт за нашето право.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Защо не се изказахте по този въпрос на първо четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, моля Ви, мое е задължението да прекъсвам или не.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Лучников, моля да не ме прекъсвате!
Вярно е, че той не е прилаган в нашата правна система, но аз не мисля, че това е основание да бъде априорно отричан, нито да бъде априорно отричан, защото е прилаган преимуществено в англосаксонската система. Нека да опитаме. Има ограничения за прилагането му при тежки престъпления. Може, разбира се, правоприлагането да покаже след време, че той е неудачен, но аз не съм против да се опита.
Вярно е, че можем много лесно да ви пързаляме за огледалното отражение на наказателното и облигационното право, само че това не е така. Изобщо не се съобразявайте с думите на господин Корнезов, който ви прати в Закона за задълженията и договорите. Той знае, че това не е така. Само че никой от вас не стана да каже, че наказателният процес е нещо принципно различно. Защото никога пострадалият в едно наказателно дело не може да обжалва присъдата извън размера на гражданския иск, който касае него. Но пострадалият не може да обжалва нито по отношение признаването на подсъдимия за виновен, нито по отношение на размера на наказанието. Това, което интересува пострадалия, е обезщетението за причинените му вреди и е едно от условията за спогодбата, именно да бъдат обезпечени или обезщетени тези вреди. Няма нужда споразумяването да става с пострадалия поради много принципни причини за наказателния процес и у нас.
Така че аз ще подкрепя въвеждането на този институт, защото смятам, че трябва да опитаме неговото прилагане. Това ще облекчи системата, особено за по-леки престъпления, и в крайна сметка ще облекчи и правораздаването. Смятам, че си заслужава да се опита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Думата за реплика има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя възражение на госпожица Дончева. Аз само посочих, че идеята като идея, спогодба, даже тя спомена думата "спогодба", е регламентирана в Закона за задълженията и договорите. Разбира се, не трябва да привнасяме веднага това в наказателния процес. И когато казвам, че е непознато, не е точно така. За престъпления от частен характер, както Ви е известно, госпожице Дончева, и сега в момента се сключват спогодби или споразумения. Но спогодби или споразумения за престъпления от частен характер, които се разследват по тъжба на пострадалия, са между пострадалия, т.е. тъжителя и подсъдимия по това дело. Сега тук се изместват страните в това споразумение. Така че като идея е съществувало и в нашето наказателно-процесуално право, но това, което ни се предлага, се измества доста далеч от идеята, която е вложена в спогодбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Корнезов, разбира се, че спогодбата ще е между пострадалия и подсъдимия по едно дело от частен характер, след като пострадалият обвинява подсъдимия. При делата от общ характер прокурорът го обвинява. При делото от частен характер недоволният частен обвинител може да обжалва акта на съда. При делата от общ характер не може извън частта за гражданския иск и т.н. Да не правим паралели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Дебатът беше фактически по същество, без да се предложи нищо конкретно за отпадане или за редакционна поправка, поради което поставям на гласуване § 222, както е предложен от вносителя, и с приетата от комисията поправка в ал. 8, изречение второ след думата "уличения" да се добавят думите "направено пред съда по реда на ал. 4".
Гласували 129 народни представители: за 109, против 5, въздържали се 15.
Параграф 222 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 223. В чл. 417, ал. 1 след думата "предложението" се добавя "еднолично".
§ 224. В чл. 422, ал. 1 след думата "свобода" се добавя "в състав от съдия и двама съдебни заседатели".
§ 225. В чл. 424, ал. 1 след думата "наказанието" се добавя "в състав от съдия и двама съдебни заседатели".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 223, 224 и 225.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 223, 224 и 225.
Гласували 101 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 11.
Параграфи 223 до 225 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 226 има предложение от Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което комисията подкрепя, и предлага текста със следното съдържание:
"§ 226. В чл. 426 ал. 1 се изменя така:
(1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието за срок до седем дни, а за по-дълъг срок - от председателя на съответния окръжен съд или от упълномощен от него заместник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 226 така, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Параграф 226 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 227. В чл. 427, ал. 2, след думата "наказанието" се добавя "в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели".
§ 228. В чл. 431, ал. 2, думите "доклада на председателя и" се заличават.
§ 229. В чл. 433, ал. 1, след думата "произнася" се добавя "еднолично".
§ 230. В чл. 439б, ал. 2, т. 8, думите "а по българския закон такова наказание не се предвижда" и запетаята след тях се заличават.
§ 231. В глава двадесет и втора заглавието "Раздел V - Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" се заличава.
§ 232. Членове 454 до 460 включително, се отменят.
§ 233. Досегашният раздел VI на глава двадесет и втора става раздел V."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 227 до 233 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Моля, гласувайте параграфите от 227 до 233 включително, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 227 до 233 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби

§ 234. (1) Заварените следствени дела на Специализираната следствена служба се довършват от следователите от същата служба по правилата на предварителното производство.
(2) Заварените следствени дела на окръжните следствени служби се довършват от следователите от същите служби по правилата на предварителното производство, включително и в случаите, когато такова не е задължително.
(3) Заварените дознания за престъпления, за които по този закон се предвижда провеждането на предварително производство, се преобразуват в следствени дела и се довършват по правилата на предварителното производство, а останалите дознания се довършват от дознателите от Министерството на вътрешните работи по правилата на полицейското производство.
(4) Заварените следствия и дознания по раздел II на глава двадесета се довършват от органите, пред които са висящи, и се разглеждат от военните съдилища по досегашните правила на подсъдност.
(5) Заварените съдебни производства, чиято подсъдност се променя, се довършват по досегашните правила на подсъдност.
§ 235. Обясненията на обвиняемите и показанията на свидетелите, дадени на предварителното производство до влизането в сила на този закон, могат да се включат в доказателствените материали по досегашния ред на чл. 277 и 279.
§ 236. Помощник-следователи се назначават като дознатели в Министерството на вътрешните работи в зависимост от нуждите на полицейското разследване."
Параграф 237 се предлага с една редакционна поправка:
"§ 237. В Закона за българските документи за самоличност (ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм. бр. 53 от 1999 г.) в чл. 75, ал. 3 се изменя така:
3. лица, на които е наложена забрана по чл. 153а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс."
Параграф 238 също е с редакционно подобрение:
"§ 238. В Закона за чужденците в Република България (ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:
В чл. 43, ал. 1 т. 1 се отменя."
Параграф 239 се предлага с редакционна поправка:
"§ 239. В Закона за специалните разузнавателни средства (ДВ, бр. 95 от 1997 г.) се създава в чл. 15 ал. 3:
"(3) При условията и по реда на алинеи 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 откаже да даде исканото разрешение."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 234 до 239 включително, с направените редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § от 234 до 239 включително, така както са предложени от вносителя и с направените от комисията редакционни поправки.
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Заглавието и параграфи от 234 до 239 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде § 239а със следната редакция:
"§ 239а. В § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 21 от 20.02.1998 г.) се създава ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Присъдите, постановени по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 1944 г., изм. и доп. бр. 261 от 1944 г. и бр. 9 от 1945 г.), подлежат на преглед по реда и при условията на предходната алинея, като само срокът за внасяне на предложенията във Върховния касационен съд се удължава до 30 юни 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаването на нов § 239а.
Гласували 111 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 13.
Параграф 239а е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага § 240 със следната редакция:
"§ 240. Този закон влиза в сила от 1 януари 2000 г., с изключение на § 239а, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 240, така както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 12.
Параграф 240 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Отложихме гласуването на § 192 - чл. 349.
Моля да дадете думата на заместник-министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Както разбрах, причината за отлагането е неизясненият проблем съществуват ли тежки престъпления, които се наказват по тъжба на пострадалия? Да, съществуват. Това е текстът на чл. 218в от Наказателния кодекс. Става въпрос за кражби, измами и други престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, когато са извършвани между съпрузи, членове на семейството, домакинството, възходящи, низходящи и т.н. Така че има основание този текст да остане и поддържам да се приеме в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Моля, гласувайте § 192, така както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Параграф 192 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. (Ръкопляскания.)

Четвърта точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, с вносители Министерският съвет и господин Любен Корнезов.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Наказателния кодекс № 854-01-86, внесен от
Любен Корнезов

На заседание, проведено на 10 септември 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 854-01-86, внесен от Любен Корнезов.
Господин Корнезов представи своето предложение. Той го защити с тенденцията на съвременното наказателно право да се ограничава наказанието "лишаване от свобода" за леки престъпления и то да се заменя с глоба. По тези съображения вносителят предлага санкциите за обида и клевета, предвидени в чл. 145 до чл. 148 включително от НК да бъдат само различни размери на глоба. Господин Корнезов смята, че по този начин ще се защити свободата на словото.
Срещу тези съображения беше възразено. В основните европейски правни системи престъплението "обида и клевета" се наказва и с лишаване от свобода. Приведени бяха текстовете от наказателните кодекси на Германия, Австрия, Швейцария и Франция. Наказанието за извършването на престъпление "обида и клевета" само с глоба фактически означава обидата и клеветата срещу известно заплащане.
След станалите разисквания, комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване внесения от народния представител Любен Корнезов законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
За приемането на законопроекта гласуваха 2-ма народни представители, "против" - 4 и 4 се въздържаха."

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за
изменение на Наказателния кодекс № 902-01-8,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 25 февруари 1999 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Наказателния кодекс № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Няколко народни представители изказаха становище, че замяната на наказанието "лишаване от свобода" със завишен размер на глоба е правилно и в някои случаи дори по-възпиращо на евентуални извършители. Други бяха на мнение, че предвидените размери на глобите са твърде големи. Предложи се също така да се определи минималният размер на глобата.
Народният представител Георги Дилков и председателят на комисията се изказаха за запазване на досегашното положение. Тоест, за алтернативно съществуване както на наказанието "лишаване от свобода", така и глоба. Господин Светослав Лучников напомни, че по този въпрос комисията вече се е произнесла по повод аналогичното предложение на народния представител Любен Корнезов, което тя не подкрепи. Той изказа мнение, че няма никакво основание комисията да променя своето становище.
Със 7 гласа "за", 2 - "против" и 2 - "въздържали се", комисията реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение на Наказателния кодекс № 902-01-8, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата да изнесе становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Иван Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение на Наказателния кодекс
№ 902-01-8, внесен от Министерския съвет
На 10 март 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за изменение на Наказателния кодекс № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.
Присъстваха 8 народни представители, членове на комисията.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да подкрепи законопроект за изменение на Наказателния кодекс № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на трите законопроекта.
Министър Гоцев сигурно е предупреден, че сме започнали и вероятно ще се появи.
Най-напред давам думата на вносителите.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Явно днес сме на наказателно-правна вълна. След НПК, дойде и изменението на Наказателния кодекс.
Всъщност тези два законопроекта за изменение на Наказателния кодекс - имам предвид обидата и клеветата, регламентирани в чл. 146 до чл. 148 - бяха наложени, бих казал, от една обществена необходимост. И двата законопроекта бяха наложени от живота. Защото не само нашето общество се занимаваше с този проблем, а той най-често се свързва със съденето на български журналисти. Над 200 са осъдените по тези текстове за свои статии и материали в медиите. Както знаете, даже и Съветът на Европа се занимава с този въпрос, имам предвид - в България.
Законопроектът, който ви предлагам, е внесен преди повече от една година - юли 1998 г., а на Министерския съвет е внесен февруари тази година. Тук не е въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, прощавайте. В дневния ред на нашето заседание са включени три законопроекта - два на Министерския съвет и един Ваш. На Министерския съвет единият е внесен на 8 февруари 1999 г., другият - на 25 март 1999 г. и Вашият законопроект, внесен на 20 юли 1998 г.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, вероятно има някакво недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз чета проекта за дневен ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има два законопроекта по една и съща материя. Единият е на Министерския съвет и другият е това, което съм внесъл аз.
Говоря за текстове от 146 до 148. Има други законопроекти за изменение на Наказателния кодекс, но те не касаят тази материя.
Така че според мен, ако трябва, направете справката, но тези два законопроекта трябва да бъдат разгледани днес на първо четене.
Мисля, че и господин Лучников също потвърждава това.
Всъщност двата законопроекта - и на Министерския съвет, и моя законопроект - почиват на една и съща правна логика. Разликата между тях е само в размера на глобите.
Позволете ми да прочета накратко мотивите на законопроекта.
Тенденцията в съвременното наказателно право е да се ограничава наказанието "лишаване от свобода" за леки престъпления, като се набляга на имуществените санкции - основно глобата. Това е световна тенденция. Обидата и клеветата безспорно са от категорията на леките престъпления, като юридически и правно е нецелесъобразно тези деяния, които за съжаление са масови в България, да се наказват с наказание "лишаване от свобода" и то, знаете, в тежки случаи, както е в момента - до три години лишаване от свобода.
Съдебната практика показва, че прекомерната тежест на предвидените в чл. 146 до чл. 148 наказателни санкции не постигат целите на наказателната репресия, визирана в чл. 36.
Следователно, законодателят трябва да търси друг път и този път е увеличаване на имуществените санкции. В законопроекта, който аз ви представям поне - тези имуществени санкции са увеличени десетократно.
Освен това практиката показва, че много често се злоупотребява и се подхожда избирателно към наказателното преследване спрямо лицата, евентуално нанесли обиди и клевети. Тези дела се превръщат в една крайно неефективна и една мъчителна процедура както за обвиняемите, така и за засегнатите.
Затова се предлага престъпленията, за които вече тук ставаше дума - обидата и клеветата - да се преследват по тъжба на пострадалия, а не да бъдат престъпления от общ характер, за които държавата екс софицио трябва да образува предварителното производство така, както е в момента по чл. 160 от Наказателния кодекс.
По този начин пострадалият много по-бързо и по-ефективно би могъл да защити интересите си, без да се върви по пътя на първа фаза - предварително производство, прокуратура, следствие, та чак тогава да се сезира съдът.
Така че законопроектът не защитава престъпниците, както чувам отляво и отдясно, а по-скоро тези, които са засегнати от техните думи.
Освен това засегнатият може да претендира за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, тъй като ще може да предявява граждански иск в наказателния процес. Това е уредено в чл. 45 до чл. 52 от Закона за задължения по договорите.
С предлагания законопроект ще се облекчат и бюджетните разходи, бих казал. Досега бюджетът отделя де факто значителни суми за проверка, разследване на десетките, стотиците дела, свързани с обидата и клеветата.
И накрая, аз не крия, че конкретният повод на този законопроект са десетките журналисти, осъдени по тези текстове, някои от които даже бяха и в местата за лишаване от свобода.
За мен словото и свободата му не могат да бъдат заключвани в затворническа килия. Словото, както всички, предполагам, тук в тази зала сме убедени, е призвано да извисява, а не да убива душевността. Но то ключари не търпи.
Чрез този законопроект - както на Министерския съвет, така и моя - журналистите няма да бъдат мишена на които и да са властници за своето слово - честно слово, а не хвалебствено слово, и биха станали свободни, по-свободни граждани поне от гледна точка на наказателното право и без опекуна - наказателното право, да изразяват своите становища свободно, честно и почтено.
Затова поне аз пледирам към пленарната зала, към всички народни представители, да подкрепят двата законопроекта, които, пак казвам, почиват на две неща: че престъпленията от общ характер стават от частен характер, и наказанието "лишаване от свобода" се заменя с наказанието "глоба".
Между двете четения от двата законопроекта, които абсолютно си приличат, много лесно бихме могли да ви предложим един общ законопроект.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Има думата господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Разглеждаме един наглед дребен, а всъщност принципно важен въпрос. Тук се злоупотребява с правото на словото, гарантирано от Конституцията, като се забравя, че същата тази Конституция запазва и закриля честта и достойнството на гражданите и с изричен текст забранява употребата на свободата на словото за засягане честта и достойнството на гражданите. Тук се злоупотребява с журналистическата свобода, като се забравя, че не се наказва журналист, който изнесе каквито и да е факти за някой си, независимо колко опозоряващи са те, стига да са истински. За истината никой журналист и никой гражданин не се наказва. Но от нас с тези текстове се иска да дадем лиценз на журналистите да лъжат, да злоупотребяват, да инсинуират и да злепоставят граждани, особено граждани, които са се нагърбили да се занимават с обществен живот.
И това важи както за представителите на някое си хипотетично мнозинство, така и за представителите на някакво хипотетично малцинство. Тоест, както на управляващите, така и на опозицията. Ние искаме от тези обществени деятели да не бъдат корумпирани. Ние искаме те да изпълняват честно и почтено своя граждански дълг. Но в същото време ние не защитаваме тяхната чест. Е, щом ние не защитаваме тяхната чест, имаме ли право да искаме от тях да бъдат честни? Очевидно, че такова право ние нямаме.
Възразява се, че ние заменяме наказанието затвор с глоба. Това е цинизъм, господа! Защото заменяне на наказанието затвор с глоба означава даване на възможност със заплащане на една глоба да се получи право да се петни честта и достойнството на гражданите. Това е недопустимо. В последните изменения на германския Наказателен закон, където е предвидено алтернативно затвор и глоба - подчертавам, алтернативно по преценка на съдията, на съда - изрично е казано, че когато се касае за обида на обществен деятел, на лице, което изпълнява обществени функции, наказанието е само затвор. Защото ние трябва да предпазим обществото от това да бъде заблуждавано от недобросъвестни журналисти, които, подчертавам, с лъжи, с измишльотини злепоставят почтени граждани.
Освен това, най-накрая, аз смятам, че нашата комисия не постъпи правилно, като веднъж взема вярното становище и отхвърли предложението за промяна на тези наказания, а след това прие те да бъдат допуснати. Това според мен не е правилно. Аз ви призовавам да бъдете народни представители, да действате по съвест и да защитите честта и достойнството на българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи да се изкажат? Да, заповядайте.
Сега обсъждаме двата законопроекта. След това ще обсъдим третия, който е във връзка с наркотичните вещества.
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че когато се обсъждат тези законопроекти, обикновено нашите спорове вървят по темата журналисти и журналистически публикации. Това, което искам да подчертая, е, че престъпление обида и клевета могат да бъдат извършени от всеки един човек, независимо от това каква е професията му. Потърпевш от такива престъпления отново може да бъде всеки един човек, независимо от професията си, включително и журналистите. Така че ми се иска да погледнем малко по-принципно на този въпрос.
От 10-годишната си адвокатска практика аз не си спомням да има случай на някой лишен от свобода за обида и клевета, изключая един-единствен журналист, който беше обидил бившия главен прокурор господин Иван Татарчев. Това е единственият случай, друг няма. Всичко останало обикновено остава без последствия. Самият аз три пъти съм защитавал в съда журналисти и три пъти съм стигал до оправдателна присъда.
Що се отнася до това какви трябва да бъдат наказанията за тези престъпления, аз смятам, че обидата и клеветата могат да имат много и различна тежест в зависимост от това как са извършени. Едно е обидата, когато разговаряме на маса в някое заведение и аз обидя седящия срещу мен, друго е обидата, която благодарение на това, че е направена чрез печатно произведение или по друг начин, би могла да стигне до съзнанието на множество хора. Естествено е да има някаква диференциация и в наказанието, но ние не трябва да забравяме, че всяко едно наказание, съгласно Наказателния кодекс, има на първо място задачата да превъзпита осъдения и да го мотивира за в бъдеще да не извършва подобни деяния. Наличието на наказанието лишаване от свобода обаче по мое мнение не е превъзпитало никого и не е възпряло извършването на престъпление обида и клевета. Дори напротив, спомнете си този журналист, за който преди малко говорих, че беше осъден за това, че е обидил главния прокурор, се превърна едва ли не в мъченик и национален герой. Тогава каква е ползата от това наказание? Много по-добре е да съществува друго по вид наказание, което обаче ефективно да изпълнява целите, които са му възложени от закона. И аз мисля, че това наказание е именно глобата, защото и на практика понякога се получава така, че много хора предпочитат да бъдат осъдени условно, отколкото да бъдат осъдени да платят определена парична сума. Към това трябва да се добави и, че ние не декриминализираме деянието обида и клевета, просто променяме начина, по който тези деяния се наказват. Отделно към глобата, която е наказание по Наказателния кодекс, ще се прибавят включително и разноските по делото, които трябва да плати осъденият, и сумата, която трябва да бъде заплатена по гражданския иск, който има право да предяви пострадалият.
И на последно място, искам да се спра на разликите между двата законопроекта, за което неведнъж сме говорили с колегата Корнезов. На пръв поглед те изглеждат почти идентични, обаче това не е така. Член 148 от Наказателния кодекс говори за така наречените квалифицирани случаи на обида и клевета. В сега действащия закон те са:
"1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му".
Какво ни предлага колегата Корнезов? От всички тези точки при него остават: "обида и клевета:
1. нанесена публично;
2. нанесена на длъжностно или от длъжностно лице по повод изпълнение на службата или функциите му;
3. от която са настъпили тежки последици."
Тоест, липсва т. 2 в сегашния закон - "разпространена чрез печатни произведения или по друг начин".
По мое мнение, липсата на тази точка би довела до проблеми в правораздаването и поне в първите месеци, а може би и години, по различни казуси ще имаме различни решения относно това как да бъде квалифицирано едно или друго деяние. След като към това прибавим и символичните глоби, които предлага колегата Корнезов - при него нещата са хиляда нови лева максимална глоба, при това положение е много лесно ние да започнем да се обиждаме и да се клеветим неконтпролируемо и само да си носим по хиляда лева в джоба и да ги даваме на обидения.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Говорим за един милион.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Да, аз казах хиляда нови лева.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Е, Вие имате ли в момента в джоба си един милион да си го носите и да обиждате?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: В момента не, но ако остане Вашият закон и имам желание да Ви обидя, ще си ги нося.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, без разговори.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Преминавам пак към сериозния тон.
Именно във връзка с това ми се струва, че би следвало ние да не приемем законопроекта на колегата Корнезов, а да приемем втория законопроект на Министерския съвет, в който нещата са съвсем ясни, не се променя съществуващото положение относно формулировката на изпълнителното деяние и това няма никакъв начин да доведе до проблеми в правоприлагането. А и съответно наказанията имат своята достатъчна тежест и биха могли да изиграят ролята, която се изисква от закона. Към това обаче бих искал да добавя, че за второто гласуване на законопроекта ние би следвало да променим глобите съобразно деноминацията, която вече е в сила и евентуално да включим текст, който да урежда това по каква процедура ще продължи гледането на делата, които са заварени към момента на влизане в сила на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов, не мога да бъда съгласен с това, което чух преди малко. Междупрочем, това го чух и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Първо, законопроектът, който Вие считате, че следва да бъде отхвърлен, т.е. моят законопроект, не е въпрос дали е мой, е внесен юли месец. Осем месеца след това Министерският съвет мот-а-мо бих казал преписа този законопроект и го внесе, само че увеличи глобите. И сега казвате: приемете на Министерския съвет, отхвърлете първичния... Защо? Каква е разликата и има ли разлика, господин Йорданов?
Вярно е, че в сега съществуващия чл. 148, ал. 1, т. 2 - тъй наречената "квалифицирана обида", е казано: когато е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Вярно е това и аз не го отричам. Вярно е, че в моя проект тази т. 2 я няма. Но аз Ви питам може ли една обида или клевета, която е разпространена чрез печатно произведение, т.е. чрез медии или по друг начин, да не бъде публична? Няма как, тя винаги е публична. Винаги такава обида или клевета е публична. Ето това е т. 1 в законопроекта: за обида и клевета, нанесени публично. Разбира се, ако тази обида или клевета е излъчена чрез някаква медия, тя винаги ще бъде публична и това се включва в самия текст. Това е толкова близко, толкова близко!
Що се касае до глобата, внесъл съм законопроекта преди една година. Ако 1 000 000 лв. според Вас е малко, хайде деноминирани 1000 лв., евентуално глобата би могла да се увеличи, но законопроектът на Министерския съвет казва 30 000 000 лв.!? Това са съсипващи неща.
Дайте да приемем законопроектите - те са принципни - да станат престъпления от частен характер, респективно наказанието глоба, а разумно е не само като юристи, а и като хора да преценим размера на тази глоба. Това е проблемът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): С цялото ми уважение към колегата Корнезов не бих се съгласил с това, че т. 1 и т. 3 на сега действащия текст на закона се покриват. Ако двете неща са едно и също, защо колега Корнезов, предполагате да махнем едната? Има съдебна практика, която сочи на нещо съвсем друго.
И другото: има ли нужда да приемаме два законопроекта, от които да се прави един...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Приемете първия.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: ... при положение, че всеки един спор за размера на наказанието може да бъде решен чрез предложения между първо и второ четене. Аз предполагам, че много колеги ще посочат различни числа за глобите, така че въпросът очевидно ще бъде решен окончателно не само в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при изготвянето на доклада за второто четене, а и в залата. Всичко е съвсем нормално и не виждам някакъв особен проблем. Излишно е от два законопроекта да правим един по един въпрос, който до голяма степен е безспорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за изменението на Наказателния кодекс, свързан с престъплението "обида и клевета", се разбира от всички народни представители в тази зала. Това не е въпрос, който трябва да бъде обсъждан само от юристите и тясно професионално. Но с риск да обидя моите колеги с подготовка на юристи, завършили Юридическия факултет на Софийския университет, искам да кажа, че за мен, като юрист, днешната дискусия звучи странно, уважаеми колеги. И вие всички знаете защо.
Какви са фактите, които искам да изтъкна пред пленарната зала?
Първият факт е, че господин Любен Корнезов, както направи за смъртното наказание, и по въпроса за престъплението "обида и клевета" внесе един законопроект, към който общо взето се проявяваше сравнително равнодушие, дотогава, докато Министерският съвет не прояви воля да се занимае със същия въпрос. Може би това е естествено - законопроектите на народните представители все пак нямат онова значение, което имат законопроектите на Министерския съвет, но така, както той беше прав по въпроса за смъртното наказание и за ратификацията, свързана с отмяната на смъртното наказание, така той е прав и изразява не само своето лично мнение, а мнението на много юристи и на много граждани в страната, че трябваше да се коригира Наказателният кодекс в смисъла, в който той предлага.
Какво предлага господин Любен Корнезов? Той предлага първо да се премахне наказанието "лишаване от свобода" за престъплението "обида и клевета", и второ, когато става дума за така наречените квалифицирани състави на обидата и клеветата, т.е. за по-тежките случаи, обвинението да се повдига по тъжба на пострадалия, както правят всички граждани, а не някои категории да бъдат по друг ред, който се смяташе за ред, осигуряващ им по-бърза защита на техните интереси, тъй като са представители на държавата, длъжностни лица. Но много отдавна колеги от практиката, а и самите длъжностни лица, за които това се отнася, предлагаха да се премине към общия ред, който е еднакво добър за всички или който поставя всички на една плоскост.
Законопроектът, който се предлага от Министерския съвет, е същият по философия. Той предлага да отпадне наказанието "лишаване от свобода" и преследването да бъде от частен характер, като лично министър-председателят се ангажира с тази позиция. Дълбоко не разбирам колегата Емануил Йорданов, който казва: ще приемем само законопроекта на Министерския съвет... Това не е полезно за никого, включително и за самия Министерски съвет, включително и за парламентарното мнозинство, включително и за колегата Емануил Йорданов - да се отрича, че философията на законопроекта на господин Любен Корнезов не е правилна... Че тя е същата философия, каквато е философията на законопроекта на Министерския съвет! И ако има воля да бъде приет единият, същата воля е и за другия, защото той се приема по принцип... Не мога да приема, че в пленарната зала трябва да звучат такива съображения. Толкова е безсмислено и толкова е неаргументирано, че по този начин ние просто пред хората, които нямат съответното образование и подготовка, изглеждаме смешни. А пък мнозинството по отношение на опозицията изглежда странно, ако господин Йорданов говори от името на мнозинството.
Второто, което искам да ви кажа е, че и аз като моите колеги съм била и от двете страни. Била съм защитник на тези, които са подали частната тъжба, т.е. този, който е обвинявал извършителя на обидата и клеветата, била съм защитник и на този, който е бил обвиняем. И в двата случая съм се чувствала зле заедно с тези, които участват в този наказателен процес. Искам да ви кажа какво ми каза една много интересна госпожа - съдия в районен съд в София. По едно такова дело от частен характер тя ме попита извън залата: Госпожо Шопова, трябва ли и моят, и Вашият интелект да бъдат вложени в едно такова дело, което има доста особен характер?...
Делата от частен характер, особено за обидата и клеветата, са много тежки от морална гледна точка. При тях се доказват различни тези, но честта и достойнството трябва да бъдат защитени. И защитата на честта и достойнството започва от момента на подаването на частната тъжба, от момента, в който обвиняемият отива в съдебната зала - много е неприятно, от момента, в който започват да се събират доказателствата и тези доказателства да се съобщават публично. Дори да няма никой в залата - само съдията и съдебните заседатели да слушат, пак е неприятно. Тоест, превантивният характер при тези престъпления е свързан със самия факт на образуване на делото и протичането на заседанието.
Освен това там има възможност за споразумение. Това никак не е случайно. В края на краищата двете страни, ако няма драстично престъпление... Съгласна съм с господин Лучников, че някои от случаите са ужасни, драстични. И аз съм била обект на такива публикации и сигурно всеки от нас като политик и като представител на институциите може да бъде обект на такива публикации. Но съгласете се, че понякога можем да бъдем от различните страни и затова не трябва да разсъждаваме само от едната страна, т.е. искам да кажа, че има възможност и за споразумение и в това е другият смисъл на процесите от такъв характер.
Затова ви предлагам, като съзнаваме какво правим, първо, да се съгласим, че наказанието "лишаване от свобода" няма никаква превантивна роля - нито генерална превенция, нито специална превенция.
Второ, да се съгласим, че размера на глобите можем да уточним на второто четене. Аз също смятам, че глобите, както ги предвижда законопроектът на Министерския съвет, са много високи. Който и гражданин да бъде наказан с такава глоба - простете, но гражданите нямат нашите доходи. Нека да разсъждаваме с критериите на гражданите, които правят това. Затова можем да спорим на второто четене.
В заключение искам да ви кажа, че това са законопроекти, по които ще гласуваме по съвест. В различните парламентарни групи има представители на различните школи на отношение към тези престъпления. Предлагам ви всеки с ръка на сърцето и със съзнание за това, което прави, да подкрепи двата законопроекта и да обединим усилията си за второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова.
За реплика - господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз категорично възразявам да се приеме кой да е от тези два законопроекта, с които се дава лиценз да се хулят, да се позорят с лъжи отговорни и безотговорни или каквито щете граждани на тази страна. Разберете, честта е висше благо! В републиканския Рим - пример за обществени добродетели - се е казвало: "По-добре честна смърт, отколкото безчестен живот!". Ние не можем да лишим гражданите от онази ефективна защита на тяхната чест, която може да стане само тогава, когато този, който се опита да посегне на тази чест, рискува да получи наказание лишаване от свобода.
Другото означава да продадем честта на гражданите за пари. И тогава нямаме право да искаме изобщо от нашето общество морал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): При цялото ми уважение към господин Лучников, искам да му припомня два факта от наказателното право. Първо, ако ние давахме лиценз за лъжа, трябваше да декриминализираме тези деяния. Обидата и клеветата да не бъдат престъпление. Тогава щяхме да дадем пълен лиценз.
И второ, господин Лучников, по силата на Вашата логика, хайде да махнем наказанието глоба от Наказателния кодекс. Тогава аз ще се съглася, ако няма наказание глоба по Наказателния кодекс, да наложим на всички извършители на престъпление лишаване от свобода. Тенденцията в цял свят, и особено в Европа е все по-малко да са престъпленията, за които се налага наказанието лишаване от свобода. А тези, на които се налага това наказание, да се поставят в такива условия, че те да могат да бъдат поправени и превъзпитани. Мисля, че това е очевидно.
Що се отнася до честта и достойнството, аз и досега, и като юрист, и като политик, и за в бъдеще ще защитавам всички със средствата, с които разполагам, включително и като адвокат в един наказателен процес. И ви предлагам по този начин да гледаме на живота - широко и неедностранчиво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Давам думата за изказване на господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По въпроса за правата за авторство колежката Шопова в изказването си употреби думите: "странна дискусия", "учудващо изказване на колегата Йорданов". Аз в моето изказване ще продължа тази тема. И ще започна от това, че според мен няма нищо странно. Когато се предлага да се гласува за два законопроекта, това се прави с цел, от двата законопроекта да се вземе това, което е по-добро и това, което е различно. Аз не виждам какво е различното в законопроекта на колегата Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): На Министерски съвет какво е различното? Това е плагиатство!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Колега Корнезов, моля да не се обаждате от място. Това, което има в този проект, е нещо съвсем друго. Аз не считам, че съм човекът, който трябва да обяснява на колегата Корнезов какво означава обида или клевета, нанесена публично и какво означава обида или клевета, разпространена чрез печатен орган. Точно на него това не трябва да го обяснявам. Така че не приемам обяснението му, че това било едно и също. Това въобще не е едно и също. Степента на обществена опасност на една обида и клевета, нанесена публично, в смисъла на Наказателния кодекс, пред група лица и обида и клевета, разпространена чрез печатен орган, е съвсем различна, колега Корнезов. Обществената опасност е много по-голяма! Това липсва във Вашия законопроект. И аз питам, какво ще вземем от Вашия законопроект, което да го сложим в законопроекта на Министерския съвет? Няма какво. Нещо повече - аз също съм против и за размера на наказанията, които Вие предлагате. По простата причина, че всеки вестник или собственик на вестник, не колегата Йорданов, може да приготви 1 млн. лева, преди да тръгне да оклеветява някой народен представител или някое обществено лице, което и да е то, защото просто е ниска степента, ниска е глобата.
Така че в този смисъл ние няма какво да гласуваме в двата законопроекта. Ние ще изберем този, който е по-добър от тези, които се предлагат. За мен сравнително по-добър законопроект е този на Министерския съвет. Така че няма нищо чудно в това.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Има си хас да е друго!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Така. Сега обаче по отношение на критиката на проекта на Министерския съвет, за да видите, че не е точно толкова естествено. Аз съм привърженик на следната теза. Европейското законодателство, към което ние се стремим, все повече разширява приложението на наказанието глоба за сметка на наказанието лишаване от свобода. В този смисъл предложеното наказание глоба се явява нещо по-добро. Това, което ме притеснява, е липсата на доразвиване на този институт. Като в определени моменти при неизпълнение на наказанието глоба, то би следвало да се заменя автоматично с лишаване от свобода. Защото смисълът и това, което уважаемите колеги моля да разберат, е, че тук не се декриминализира това деяние. Тук става въпрос за едно деяние, което се предлага да се наказва по друг начин. Въпросът е доколко това наказание е ефективно и кое би действало по-превъзпитаващо и по-осъдително? Ако глобата в достатъчно голям размер бъде направена така, че трябва да се плати от осъдения, аз съм готов да споря дали това не е по-сериозно наказание от това - това лице да бъде осъдено, като бъде отложено изтърпяването на наказание по чл. 66, т.е. така нареченото условно осъждане. Защото в този случай той не влиза в затвора. Той просто се води осъден, и толкова.
Така че, ако имам някаква критика към законопроекта на Министерския съвет, тя е свързана с доразвиването на института на наказанието глоба, и предвиждане при неговото неизпълнение замяната на глобата с наказанието лишаване от свобода. Да не говорим за институциите, института на пробацията, която в по-нататъшното развитие на системата на наказанието би могла да влезе и в българската наказателна система. Тоест, пробацията, казана по друг начин, това е полагане на обществено полезен труд, принудителен, административно наложен, като вид изтърпяване на наказание. Или като вид изплащане - работа за обществото. Това е широкоразпространен термин и за колегите, които не знаят, ще кажа, че в Европа той се ползва на много места.
В този смисъл аз искам да кажа, че усъвършенстването на наказанието глоба и превръщането му в ефективен инструмент за наказание според мен би допринесло за неговото възпиращо въздействие. Друг е въпросът дали ние не трябва да работим по посока за усъвършенстване ефективността му по реалното плащане, т.е., изпълнението на това наказание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание - госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще си позволя от името на вносителите да възразя на господин Рафаилов. Тъй като няма представител на вносителя на Министерския съвет, аз искам, тъй като споделям законопроекта на Министерския съвет, от името на вносителите да възразя на господин Рафаилов и да му кажа, че в Министерския съвет има добри юристи. И че ако те са искали да бъде заменено наказанието глоба с наказание лишаване от свобода, щяха да го запишат в законопроекта. След като не са го записали, значи философията е друга. А на първо четене се приема философията на законопроекта. С обструкцията, която Вие направихте на законопроекта на Министерския съвет, Вие фактически не се съгласявате с неговата философия. Ако това е така, Вие не би трябвало да приемете този законопроект на първо четене, лично Вие.
И второ, аз се страхувам и ще кажа нещо съвършено откровено, че Вие не искате да се приеме законопроектът на господин Любен Корнезов не защото философията е същата. Да спорим тук кой е квалифициран състав по 148 е безсмислено. Всички знаем за какво става дума. Това, което предлага господин Корнезов и това, което предлага Министерският съвет като философия е едно и също. Друга е техниката на изписването.

Значи аз ще остана с впечатлението, че юристите в Парламентарната група на СДС въздействат върху другите колеги да не се приемат закони, които имат еднаква философия, което не е полезно за никого. И препоръчвам на колегата Рафаилов, който винаги е имал широко разбиране за нещата, да не прави това днес и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За втора реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Рафаилов, Вашата идея не е нещо ново, тя витае не само тук, в тази зала и не само по тези текстове. Та когато се наложи едно наказание, примерно глоба или някаква друга имуществена санкция, ако тя не бъде заплатена, да се премине към по-тежко наказание, евентуално лишаване от свобода. Пак казвам, то не е частен случай, само по тези текстове. И това е един принципен въпрос.
Лично аз не мога да споделя едно такова разбиране, защото то е крайно несправедливо, може би в редица случаи. Едно лице е извършило престъпление, наказано е с глоба, примерно 1 млн. лв. Но остане безработен, или се разболее, или по някакви други обективни причини няма средства, с които да плати тази глоба. Да, дължи я, но няма средства. И защото няма средства даже да се храни, той и семейството му, децата му, ще трябва да го изпратим в затвора. Може ли така? А друг, който е извършил същото престъпление, но има пари, богаташ, плаща си глобата и няма да ходи в затвора. Това не е справедливост. Това не е еднаква мярка. За едно и също престъпление - евентуално едно и също наказание, независимо кой го е извършил. Така че в тази насока не съм съгласен с Вашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По отношение на първата реплика. Аз съжалявам, ако съм неточен, но доколкото зная колежката не е член на Министерския съвет и в този смисъл тя не може да говори от името на вносителите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Засега.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Да, засега. Аз й пожелавам да стане, разбира се. В този смисъл не приемам тълкуване от Министерския съвет от лице, което не е упълномощено да говори. Това като закачка.
Но сега сериозно. Аз приемам тези думи, но ги приемам като явно неразбиране на това, което се опитах да кажа. Аз не съм в този смисъл против законопроекта на Министерския съвет, тъй като наказанието лишаване от свобода не е наказание, предвидено за тези деяния. Наказанието е глоба. Но неизпълнението на това наказание води до неговата замяна. За това говоря, в този смисъл. Така мисля аз.
Така че не става въпрос, че аз съм против тази замяна. И тук отговарям и на колегата Корнезов. Колега Корнезов, тук не става въпрос за едно и също деяние да има различни наказания. И аз моля да се изразяваме точно. И за богатия, и за бедния, и за средния наказанието е глоба. Но ако единият не може да плати, това какво означава? - Че имаме престъпление, а пък нямаме наказание. Може ли да съществува престъпление, пък да нямаме наказание? Било поради липса на средства, било поради каквито и да е причини.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има изпълнителен процес.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Изпълнителният процес е свързан с други вземания. Става въпрос, че не може да няма наказание. И след като не може да си плати тази глоба, трябва да има наказание, независимо какво е то - било принудителен труд, което е също наказание, било то лишаване от свобода. Това имах предвид, а не че са различни наказанията. И моля да бъда разбран правилно.
Аз говоря за едно развитие на този институт. И както правилно отбеляза колегата Корнезов, въпросът е принципен. Аз казвам, че за в бъдеще ще пледирам за развитие на този институт в тази посока. Става въпрос за глобата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да влизам в юридическите тънкости на проблема. Но много внимателно следях дискусията, която предшестваше в пресата обсъждането на този проблем. И днес много внимателно следя и изказванията.
Започвайки от края, от изказването на господин Рафаилов - много точно разбираме всичко, което казвате, не се заблуждавайте, че не Ви разбираме. Нещата са не чак толкова сложни, за да не могат да ги разберат нашите глави.
Първо. Многократно, бих казал до посиняване, особено в последната година, се отправят призиви към опозицията да предлага работещи решения при обсъждане на законите, участието й да бъде в посока на това да се постигат работещи текстове. Особено от председателката на парламентарната ви група - с това започва, а и с това приключва.
Е, добре. Имате един проектозакон, който първо предшества правителствения, с една и съща философия. Елементарно е да приемете и двата проектозакона на първо четене. Елементарно е, от морална и от всякаква гледна точка. Приведете ми някакви смислени и сериозни съображения за обратното, към което тласкате парламента.
Второ. Не може и журналистите вън да не са забелязали нещо много интересно и много важно. Вие спонтанно, с ръкоплясканията си бламирахте правителствения законопроект като решение, като философия. Когато се изказваше господин Лучников, всички присъстващи в залата, с малки изключения, спонтанно ръкопляскахте. Това е много характерен знак. Вие сте против това решение, колкото и сега да махате с пръст. Но вие дисциплинирано, в края на краищата, ще подкрепите предлаганото от Министерския съвет решение.
Вие морално не споделяте тази философия. Не споделяте предлаганото решение. И на мониторите вън това не може да не бъде забелязано. И това трябва да се знае.
И накрая. Практиката в света е различна. Тук сте прави. Това ще го кажат юристите от всички страни на залата. Но даже и такива като мен като четат и се стараят да бъдат информирани и в такава една сфера, не може да не забележат, че има едно развитие в тази посока, в която сега един депутат от левицата, и не кой да е, а Корнезов, и Министерският съвет предлагат решение на българския парламент. И в прибавка към това и наблюдателите от Съвета на Европа също бяха провокирани от бройката на присъдите досега.
С други думи, намираме се в положение, когато и опозицията, и правителството предлагат еднакви, ако се абстрахираме от подробности, решения. И първата крачка, която трябва да направите, е да приемете на първо четене двата законопроекта. И второ, да се въздържате от това, което направихте. Тъй като след малко вие ще подкрепите проектозакона на Министерския съвет, а с ръкоплясканията си го отхвърлихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, няма да обявявам избирателния си район, вие го знаете. Ние сме изправени пред един много принципен въпрос, свързан със свободата на словото. Аз зная какво е отношението на колегите-депутати към колегите-журналисти. Изразявам се така, защото съм колега и в едната, и в другата посока. И може би съм един от депутатите, които са консумирали най-много обиди и клевети чрез средствата за масова информация. Може би защото съм бил осем години депутат, може би защото съм от тези, които по-често изразяват публично своето становище. Но въпреки това, предпочитам хиляда пъти да бъда охулван, да бъда руган и да бъда оклеветяван несправедливо, отколкото журналистите да нямат възможност да правят тази работа.
От една страна в последните години ми се струва, че до голяма степен журналистиката функционира, за да изпробва силата на човешкия характер, за да види до каква степен даден политик може да удържи на медийния натиск, когато той бива подложен на такъв. Различните политици, различните публични личности в България реагират по различен начин на този медиен натиск. Някои не могат да вдянат изобщо, че са атакувани, други сравнително равнодушно посрещат нещата, трети дори се самоубиват, но въпреки това смятам, че журналистиката е санитарят на българското общество, на обществото изобщо, защото без нейния коректив, макар и в някои случаи недобронамерен, нашето общество, изобщо обществото е обречено на загниване.
Затова аз горещо пледирам да бъде подкрепен законопроекта на господин Любен Корнезов, който дава едно сравнително най-адекватно на днешната ситуация решение на проблема.
Известно е, че при всички наши срещи и с двамата евродокладчици - господата Аткинсън и Гелерод, и по различни други линии, господин Димитров, не виждам какво Ви е смешно, се поставя въпроса за това, че в България журналистите могат да отидат в затвора за обида или за клевета. Действително, ако ние ще искаме да се интегрираме по различни линии с еврозаконодателството просто не можем да избегнем интегрирането по една от най-важните линии. И в този смисъл несъмнено проектът на господин Корнезов е по-добър от проекта на господин Костов. Още повече, че проектът на господин Костов е в известна степен лицемерен. Той беше внесен два или три дни преди пристигането на господата Аткинсън и Гелерод за последен път в България. И вероятно те ще идват отново в нашата страна след като този законопроект вече влиза в дневния ред.
Но какви проблеми решава законопроектът, предложен от Министерския съвет? Вместо затвор до три години - глоба до 30 милиона. Извинявайте, колеги, но в такъв случай всеки разумен човек би предпочел затвор до три години, отколко глоба до 30 милиона, защото дори народен представител за три години не може да изкара 30 милиона, имам предвид от заплата. Кой е този български гражданин, особено пък журналист, който ще може за три години да спечели 30 милиона и така да откупи по този начин това, в което е обвинен и вместо в затвора, да плати глобата?
Друг е въпросът, че има законопроекти, които, слава Богу, още не са минали през пленарната зала, които предлагат, може би ще минат, де да знам, които предлагат всички сделки над 15 милиона лева да бъдат с доказване на произхода на парите. Ами, ако вас ви осъдят на глоба от 30 милиона, вие не можете да докажете откъде сте взели парите, за да платите тази глоба. Това не е ли един абсурд в нашето законодателство? Глобата трябва да бъде платима. Аз съм категорично против това, въпреки цялата горчилка, която съм изгълтал, български журналисти да влизат в затвора за публикации. Аз съм за глобите, но глобите трябва да бъдат платими. Ясно е, че една глоба от 10-15-20-30 милиона лева - просто няма такъв журналисти, който да може да плати такава глоба. Не знам доколко сте в час, не знам доколко имате контакти с журналистите, изключвам тези пред камерата и микрофона, но в България няма повече от 10 такива журналисти, които да могат да платят такива глоби.
И затова ми се струва, че тази мярка, която предлага министър-председателят господин Иван Костов е много по-лоша от досегашната. Тя накърнява сериозно свободата на словото. А свободата на словото е в основата на всички свободи. Това го е казал Маркс, но това важи и за нашето общество, защото то продължава да се развива по Марксовите закони. И господин Благой Димитров след малко ще го докаже, вероятно, с цитат от същия този класик, тъй като по-добър анализатор на обществото, в което сме сега от него просто няма.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ленин!
ИВО АТАНАСОВ: Не, говоря за сегашното общество! Знам, че Вие по-добре сте изучавали Ленин, но Маркс е по-добър анализатор. (Весело оживление в залата.) И двамата сте ги изучавали, добре.
Но аз предлагам да приемем законопроекта на господин Любен Корнезов, защото проектозакона на господин Костов не дава нищо по-добро.
Аз зная, че практиката в такива случаи е да се приемат и двата законопроекта и на второ четене да се търси някакъв общ вариант, но кое е това по-добро, което може да се вземе от законопроекта на Министерския съвет? Такова по-добро просто няма.
Ако ние действително искаме нашите журналисти да бъдат малко по-свободни, особено след като имаме вече такива драконовски закони като този за далекосъобщенията и този за радиото и телевизията, които поставиха под пълния контрол не на управляващата политическа сила, а на министър-председателя всички електронни медии в България, ние чрез поправките в Наказателния кодекс трябва да дадем възможност поне на журналистите от другите медии да дишат малко по-свободно. Ако тази свобода я нямаше, как българският народ щеше да разбере, че един депутат от Съюза на демократичните сили си е купил къща за 500 хил. долара в София, че един министър си е купил гаража и автосервиза на ЦК на БКП за 1 млн. и 200 хил. долара? Как тези факти щяха да станат достояние на нашата общественост?
Ако вие искате именно такива факти да прикривате, то вие несъмнено ще гласувате за глобата от 30 милиона, но аз все пак се обръщам към вашето демократично чувство, защото вие сте Съюз на демократичните сили и демокрацията предполага свобода на словото като основа на всички свободи и затова без да се премахва, без да се декриминализира деянието, то си остава криминално деяние, но се намалява санкцията - няма затвор, има глоба. И да отидем към една платима глоба, за да може действително без да могат журналистите да правят каквото си искат, без да се съобразяват с нищо, те да имат свободата, но в същото време да имат един коректив, да имат една санкция, която да бъде нормална и да имат една глоба, която да бъде платима и да не пречи на тяхната работа.
Завършвам с едно предложение да подкрепим проектозакона на господин Любен Корнезов, защото другият законопроект на господин Иван Костов не само не подобрява ситуацията, напротив, прави я по-лоша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Първа реплика - господин Йорданов, а за втора - господин Лучников.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато чуя колегата Атанасов да говори за демокрация се трогвам.
Освен това се връщам и назад във времето. Имам един спомен. Преди малко казах, че съм водил три пъти дела, в които съм защитавал журналисти. По второто дело тъжител беше колегата Иво Атанасов. Той искаше да осъди една кюстендилска журналистка за това, че го е обидила и наклеветила. Искаше тя ефективно да бъде изпратена в затвора и да му заплати обезщетение към 1994 г. от 200 хил. лева! (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от мнозинството.)
Това бяха тогава доста сериозни пари. Включително и в медиите обяви, че тези пари ще бъдат използвани за предизборна кампания. Само че когато делото свърши журналистката остана без наказание, а предизборната кампания без финанси. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
За втора реплика думата има господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Отново сме изправени пред опита да бъдете заблудени не само вие, но и цялата българска общественост. Отново се плаче с крокодилски сълзи за свободата на журналистите.
Господин Атанасов, аз Ви обясних много добре, че по този закон, който сега действа, никой журналист, изобщо никой български гражданин не може да бъде осъден за клевета, ако изнася истински факти. Ако Вие докажете, че аз съм си купил къща за 500 хил. долара, аз нищо не мога да Ви кажа, защото Вие ще кажете истината. Но ако Вие кажете, че аз съм си купил къща за 500 хил. долара, когато аз имам едно апартаментче за 1000 долара, тогава Вие ме опозорявате и аз с много голямо удоволствие ще искам да бъдете поставен в затвора. Разберете, свободата на словото е свещена, ако това слово говори истината. Свободата на словото е опасна, тя е подривна, ако не й се даде възможност да говори истината. Понеже по този начин, господин Атанасов, ние омаскаряваме всичко. Ние омаскаряваме всички деятели - и от опозицията, и от управлението, защото те се сменят, но когато ние ги опозорим, ние даваме възможност на хората да кажат, че и тези са маскари, и онези са маскари, тоест тази държава се управлява винаги от маскари и аз не мога да вярвам на тази държава. А тежко и горко на една държава, гражданите на която се възпитават в това да не й вярват. Благодаря. (Ръкопляскания от ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Думата за трета реплика има господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата за кратка реплика относно твърдението на колегата Атанасов, че законопроектът на Министерския съвет е едва ли не демагогски, внесен непосредствено преди пристигането на Гелерод и Аткинсън. Като време това може да съвпада, но всички ние сме свидетели колко дълги разговори бяха проведени преди това със Съюза на журналистите, с различни негови гилдии, а това беше един дълъг дебат, един процес, от който в края на краищата спечели обективната необходимост нашето законодателство да бъде изменено в тази посока.
А по отношение на оценката, която отново бе направена от негова страна на Закона за радио и телевизия, мисля, че всички бяхме свидетели на решението на Конституционния съд, а това е най-голямото доказателство, че са спазени всички изисквания и норми. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За дуплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Денчев Лучников, Вие застъпвате едната крайност, а господин Емануил Йорданов застъпва другата крайност. Аз не споделям нито едната, нито другата. Вие искате да сложите един оглавник на журналистиката, че тя да не може да казва нищо, а господин Йорданов иска обратното - журналистиката да може да казва абсолютно всичко, без каквато и да е реакция.
Действително аз бях завел дело срещу една журналистка не за затвор, а за 200 хил. лв., тъй като тя беше писала неистини пета година, не за пети път, примерно, че пазарувам на Капалъ чарши, а аз никога не съм ходил в Турция. И това може да се провери документално. Например, че съм гласувал по определен начин в парламента, с което съм заклал свободата на словото, а тъкмо аз бях вносителят за отмяната на ДДС на българската преса и култура. Това са съвсем различни неща.
РОСИЦА ТОТКОВА ((СДС, от място): Не се оправдавай!
ИВО АТАНАСОВ: Така че не трябва да отиваме нито към едната, нито към другата крайност. Журналистите трябва да имат възможност да пишат свободно, включително и за къщата на Бисеров, включително за гаража на Надежда Михайлова. Но тогава, когато някой от нас смята, че е оклеветен несправедливо, трябва да има възможност да се защити, но без да се стига до затвор, а с една платима глоба.
Иначе, аз съм изненадан от това, което каза господин Йорданов, защото той беше адвокат на тази журналистка, която аз съдих, и не зная как клиентелата би погледнала оттук нататък на един адвокат, който издава адвокатската тайна. Аз мисля, господин Йорданов, че Вие рискувате своята кариера, защото, ако утре Вие развеждате някоя жена и Ви се отдаде подходящ случай в Народното събрание, Вие вероятно ще разкажете с кого тя е изневерявала на съпруга си, за да вземете сполучлив за нея развод. (Смях.) Мисля, че не е много подходящо Вие по такъв нелеп начин да рискувате своята кариера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Станахме свидетели на един чисто политически дебат. Опита се да го направи такъв господин Атанасов. Твърдя, че преди това той не беше такъв. Но и не успя. Вие видяхте може би, господин Атанасов, колко лесно изпаднахте в ролята на човек, който започна да се защитава, защото нещата, които говорихте в своето основно изказване, явно не ги вярвахте. Но така или иначе, политиката си е политика. Може би тук и такива позиции трябва да се чуват.
Но аз искам да се върна в началото на дискусията. Най-напред да изразя едно несъгласие с уважавания от мен проф. Стоилов.
Господин Стоилов, не всички са ръкопляскали и са одобрявали на 100 процента това, което е казано от господин Лучников. Тук правилно беше казано, че трябва да се гласува по съвест, всеки да гласува така, както мисли, както беше примерно при законопроекта за отмяна на смъртното наказание, където също едни народни представители защитаваха една теза, а други - друга теза. Там нямаше партийно гласуване, а имаше гласуване по съвест. Така трябва да бъде и тук.
И за да бъде така, аз започвам от това, което каза господин Корнезов. Господин Корнезов, по Вашия законопроект, който беше внесен юли месец миналата година в Народното събрание и мина през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, аз гласувах "въздържал се". И това може да се види. Защо гласувах "въздържал се"? Защото споделям идеите на този законопроект, а именно за замяна на наказанието лишаване от свобода с глоба и за преследването по тъжба на пострадалия, а не като престъпление от общ характер. Казвам, че съм гласувал "въздържал се", тъй като може би бях единственият, който тогава гласува така.
Но не споделям, господин Корнезов, ниския размер на глобите, които са предложени във Вашия законопроект. Откровено казвам, че не го споделям. Защото, когато разглеждаме този въпрос, мисля, че много повече се отделя внимание на популизма и демагогията, отколкото на реалния проблем, който съществува. Примерно аз не знам дали в момента някои от народните представители не си мислят това нещо, което беше написано в един вестник под заглавие "Топология на депутатските безсмислици", че разглеждаме законопроект за отмяна на наказанието затвор за журналисти. Някакъв специален закон, който се занимава с наказанието затвор за журналисти, а не, че разглеждаме изменение и допълнение на Наказателния кодекс, раздел седми - "Обида и клевета", в който думичката "журналист" въобще не присъства, и че в тези текстове на раздел седми става въпрос и в обикновените, и в квалифицираните състави за обида и клевета, нанесени от длъжностно лице и на длъжностно лице, тоест някой да обиди мен или някого от вас, или вие да обидите някого и той да може също по тези квалифицирани състави да ви търси наказателна отговорност.
Нека излезем от тази много удобна тема за журналистите, затвора и т.н. и да погледнем общия състав на обидата и клеветата по Наказателния кодекс. И когато погледнем този общ състав, да отчетем двата принципа - свободата на словото, правото на свободно изразяване на мнение, но да отчетем конституционното право на защита достойнството на личността, което е прокламирано като висш принцип на Конституцията и е основна тема в Декларацията за защита правата на човека. И да видим може ли достойнството на личността да остане незащитено и може ли да тръгнем само по тази линия, че всеки има право да говори каквото си иска и от това за него не следва почти нищо. Казвам почти нищо, защото глобите, както са предвидени в законопроекта на господин Корнезов, действително са платими. И то са много лесно платими. Много лесно са платими глоби от 500 хил. лв., от 200 хил. до 1 млн. лв. и те едва ли биха имали някаква превантивна функция, някакво възпиращо действие към този, който реши умишлено да обиди или оклевети някого.
И аз тук съм съгласен с госпожа Шопова, че трябва да търсим превенция. Съгласен съм, че превенцията не се съдържа в наказанието затвор в никакъв случай, първо, защото аз не мога да се сетя въобще кои са тези длъжностни лица, които са в затвора заради обида или клевета, второ, защото това едва ли би повлияло на тяхното поведение в един по-късен етап.
Но когато търсим превенцията, трябва да търсим ефикасната превенция, превенцията, която би постигнала резултат, а не популистката превенция. Би постигнала резултат тогава, когато човекът, който се кани да обиди или оклевети и още повече, прави го умишлено и знае, че от това могат да настъпят трайни, не маловажни последици за обиденото лице, си казва: абе аз ако го извърша, могат да ми сложат такава глоба, която имам да плащам в следващите пет или десет години. Ето това е превенция. Защото ако тук запишем едни текстове от рода на 500 хил. лв., 200 хил. лв., ами дайте въобще да го декриминализираме това деяние, да кажем, че няма никакви глоби и всеки може да говори каквото си иска, защото сме свободна държава. Ето тук вече наистина не съм съгласен. Аз мисля, че достойнството на личността трябва да бъде гарантирано и чрез Конституцията, и чрез законите на страната. И така, както са текстовете от чл. 146 до чл. 148, нека само се сетим за какво става въпрос и да го прочетем, защото за това почти не стана въпрос днес: Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление, за обида, нанесена публично на длъжностно лице чрез печатно произведение, от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му, за клевета, от която са настъпили тежки последици... Тоест ние говорим за едни действително много тежки състави. Ние говорим за това, че може да бъде съсипана една човешка съдба, че може един човек повече никога да не намери своето място в обществения, в политическия живот заради една умишлена клевета. Трябва ли да има превенция или не трябва? Аз тук не обръщам внимание на това, което говори за глобите господин Атанасов, тъй като той явно не е чел законопроекта. Господин Атанасов просто се изказва, без въобще да е чел закона, защото ако беше чел законопроекта на Министерския съвет, щеше да види, че глоба 30 млн. лв. не се съдържа в този текст, за който той говореше. Той говореше за квалифицирания състав - от 5 до 20 млн. лв.
И още нещо, което трябва да се каже. Това са горните граници. Казва се до 20 млн. лв., в първия текст се казва от 5 до 10 млн. лв., а в първия състав на чл. 146 глоба до 5 млн. лв. Тук вече е преценката, тук вече може да има преценка от страна на съда дали да наложи максималния размер на наказанието в зависимост от тежестта на извършеното деяние - виновно, невиновно и така нататък или да се спре на много по-нисък размер. Глобите в първия текст нямат долна граница, а в следващия текст са дадени от - до. И зависи изцяло от преценката на съдебната власт какви ще бъдат наложените наказания. Ние трябва да вярваме на преценката на съда, това е моето твърдо убеждение.
В заключение искам да кажа, че аз ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет, защото споделям идеята, която се съдържа и в него, и в законопроекта на господин Корнезов, но ще гласувам "въздържал се" по законопроекта на господин Корнезов единствено заради ниския размер на предложените глоби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): От уважение към младостта, колега, Ви правя тази реплика. Няма да се спирам на глобите, както решите, така гласувайте! И не е въпросът дали моят законопроект ще се приеме или на Министерския съвет - дайте да го приемем и да решим проблема, а не да спорим за авторство.
Но вижте, когато в Министерския съвет са преписвали, лошо са преписвали. Или тези, които са им давали съвет явно не са разбрали философията на това, което съм предложил. В сегашния текст и в текста на Министерския съвет в текстовете на чл. 148, ал. 1, т. 3 и 4, когато е нанесена обида или клевета, обърнете внимание, на представител на обществеността. Изрично, "представител на обществеността". Това са отминали категории. В нашия Наказателен кодекс от 1968 г. имаше представители на обществеността. Сега кой е представител на обществеността?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Всички.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички сме представители на обществеността, така ли? Но го гласуваме! Има разлика между длъжностно лице и представител на обществеността. Разбира се, че това трябва да отпадне, колеги, недейте така! Помогнете на Министерския съвет поне това да види! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за изказване господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че госпожа Шопова изказа становището на нашата парламентарна група и го направи добре и аргументирано като професионалист. Аз заставам на тази трибуна като човек, защото тук решаваме и един човешки проблем - проблема за морала на пишещите и на четящите.
Господин Лучников, ще се обърна към Вас. В една закачлива форма един професор по икономика казва: ако обявиш конкурс, създай такива условия, че нито да дойдат сто човека, нито да не дойде нито един. Като искаш да направиш едно наказание за едно провинение на един журналист, накажи го така, че да може да си изплати наказанието. Защото 30 млн. лв., ако той няма материално покритие...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Но аз съм против това! (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата! Моля за тишина в залата!
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Лучников, аз се обръщам към Вас, защото Вие сте по стечение на обстоятелствата водещата личност в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на парламента, на който аз съм член. И трябва ясно и категорично да застанете на една позиция и да кажете: това е законът, това е етиката на закона. За това се обръщам към Вас, не защото Вие не сте против това. Защото искам от Вас позиция на достоен мъж, мъжка позиция. И да се обърнете към онези ваши колеги в парламентарната група, които не могат да ви разберат. (Шум и реплики в мнозинството.)
Господин председател, мога ли да говоря или ще слушам реплики на хора, които нямат политическа култура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
Аз ви моля наистина да не репликирате, защото отвличате господин Нешев от темата и забравихме за закона.
Продължете, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: И питам, ако той не успее да си плати 30-те милиона, какво е следващото? По правните ни норми ще трябва да отиде в затвора. Ако няма какво да му продадат, ако няма никакво материално покритие на глобата, следващата крачка е отиване в затвора. А ако няма такава постановка, защо го глобяваме?
Затова аз смятам, че ние трябва да искаме да наложим едно наказание за отклонение от етичните норми на журналистиката, които са поносими и които могат да бъдат изпълними.
Искам да ви кажа още, че живеем в един твърде сложен процес и все още ни липсва политическа култура. Но аз се надявам че ще дойде време, когато хората няма да купуват вестници, в които няма етика и морал. Защото сега, ако те се извеждат като жълти новини, за да бъдат продавани вестниците, утре ще си стоят по витрините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Моля за тишина в залата!
Господин Шопов има думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да споделя нещо съвсем накратко с вас.
Най-напред, мисля, че в залата би трябвало да присъства министърът Васил Гоцев, когато разглеждаме такъв текст. Явно тук има много разнопосочни мнения.
Слушах много внимателно и няколко неща ми направиха впечатление. Няма да се спирам на отделните текстове, вече твърде много се говори върху това. Със съжаление констатирам, че дебатът добива като че ли малко фарсов характер, малко несериозен елемент виждам в него.
Какво искам да споделя с вас откровено? Ето двата законопроекта - единият, на господин Корнезов, прележал в парламента една година, другият е от февруари тази година. И откровено ви казвам, виждайки двата текста, просто се налага една мисъл за откровено, чисто плагиатство от страна на Министерския съвет или тези господа там, които са работили върху техния проект. Просто няма нищо, което да отклони вниманието, двата текста се покриват, с много малки изключения, разбира се. Това е непростимо.
И след като вие разполагате с двата текста, аз не виждам защо тук се разгарят такива страсти. За мен е пределно ясно, че ние, ако сме достойни хора, които разчитат да бъдат приети именно по такъв начин от аудиторията, която ни слуша, трябва да гласуваме за двата проекта. Всички тези неща, които тук основателно се казаха - за степента на глобите и т.н., могат да бъдат детайлизирани, изчистени и коригирани при работата, която ще има върху окончателния текст.
И нещо друго ми прави впечатление. Вие, уважаеми колеги отдясно, струва ми се, като интелигентни хора разбирате за какво става дума. Но сякаш има едно втвърдяване, сякаш има нещо, което не ви дава възможност да помислите по-свободно. Като че ли се боите. От какво се боите? Господин Костов да ви се разсърди? Аз мисля, че в едно общество, което се нарича демократично, такива опасения просто са обидни за отделните институции и за хората, които ги представляват. Много пъти съм идвал до тази констатация, не особено приятна за вас, уважаеми колеги. Ами разчупете малко тази схема на поведение, дайте по-човешки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Шопов, обсъждаме Наказателния кодекс, а не поведението на депутатите отдясно!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Завършвам, но това е констатация, която се налага на вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отклонявате се от темата.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Ако имаме тази свобода на мислене и на изказване, и на политическо отговорно поведение, каквото трябва да имаме тук, ние ще работим по един по-различен начин и тогава можем да стигнем до по-сериозни резултати от това, на което сме свидетели сега.
Господин Куртев, правите ми неоснователна бележка, защото аз пледирам за нещо, което мисля, че е в реда на нещата. Много пъти стигаме до такива неудобни констатации за управляващото засега мнозинство в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля да бъде удължено работното време до изчерпване на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов.
Гласували 176 народни представители: за 158, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Ще прибавя само няколко думи, повтаряйки вече казани до този момент.
И двата законопроекта не декриминализират нито обидата, нито клеветата. Заменят затвора с глоба. И изведнъж разликата между тях е въпрос на мярка - колко да бъде тази глоба.
Известно е в практиката по прилагането на наказание "глоба", че когато тя е прекомерна - имаше такива случаи в Закона за движението по пътищата - просто не се прилага. И обратно, когато е минимална, тя не играе никаква роля - нито превантивна, нито наказателна.
Искам да призова Народното събрание, народните представители: нека да приемем по принцип на първо четене, понеже няма никакви различни начала, и двата законопроекта и да има едно време, когато да се прецени тази практика, тази наказателно-правна политика, свързана с наказанието "глоба". Да има една консултация и с фискалните органи, да се види кое приложение дава по-ефикасен резултат и като превенция, и като конкретно наказание спрямо този, който е извършил това престъпление. Ако ние направим това, повярвайте, ще намерим едно разумно решение и това противопоставяне, което излишно сега в тази зала стои във връзка с един размер толкова на глобата, а не с принципите на двата закона, просто няма да стои.
Благодаря ви много и искам да приканя да гласуваме по този позитивен начин и при второто четене да се предложи едно общо решение, което, бъдете сигурни, лесно може да се намери на базата на тези консултации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 854-01-86, внесен от Любен Корнезов.
Гласували 181 народни представители: за 71, против 25, въздържали се 85.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г.
Гласували 165 народни представители: за 134, против 25, въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
Третият законопроект, който поставям на гласуване, е законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 25 март 1999 г.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет.
За процедура има думата господин Велислав Величков.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, предлагам във връзка с въпросите, които бяха поставени тук за първо и второ четене, срокът за писмените предложения да бъде удължен с една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Величков.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 3, въздържал се 1.
Предложението за удължаване на срока с една седмица е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 23 юли 1999 г.:
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ахмед Юсеин, Лютви Местан и Айруш Хаджи.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на питане от народните представители Стефан Стоилов, Иван Бойков, Валентин Симов, Тодор Костадинов и Руси Статков и на два актуални въпроса от народните представители Васил Козалиев и Панайот Ляков.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Илия Баташки, Иван Борисов и Цветелин Кънчев и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Анелия Тошкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов и Валентин Симов;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Бойков.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народния представител от заседанието, се отлага отговорът на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе извънредно заседание днес, 22 юли, от 14,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 23 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)
Заместник-председатели:
            Иван Куртев

           Благовест Сендов

          Петя Шопова

Секретари:
       Васил Клявков

     Калчо Чукаров