Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Иван Бойков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете ми да кажа "Добре дошъл!" на колегата Станимир Калчевски, който вече е между нас. (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 октомври до 21 октомври 1997 г.:
1. Проект за декларация. Вносител: народният представител Кемал Еюб.
2. Проект за Декларация за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация. Вносители: народният представител Георги Първанов и група народни представители.
3. Проект за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с японския Фонд за задгранично икономическо сътрудничество. Вносител: Министерският съвет.
4. Законопроект за здравно осигуряване в Република България. Вносител: народният представител Александър Томов и група народни представители.
5. Законопроект за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република България за техническо сътрудничество. Вносител: Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител: Министерският съвет.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител: народният представител Методи Андреев.
8. Проект за Декларация за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация. Вносители: народният представител Стефан Савов и група народни представители.
9. Законопроект за финансиране на здравеопазването. Вносители: народният представител Янаки Стоилов и група народни представители.
10. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище - София" - ЕАД, за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище - София. Вносител: Министерският съвет.
11. Проект за Решение за приемане на процедурни правила за изпълнението на чл. 4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Вносител: народният представител Стефан Гайтанджиев.
12. Законопроект за защита правата на детето. Вносител: народната представителка Юлия Берберян.
13. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител: народният представител Георги Агафонов.
Това са постъпилите законопроекти и проекторешения.
По дневния ред има постъпили предложения от парламентарната група на Съюза на демократичните сили и предложение от народния представител Любен Корнезов да се включи в дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. По втория законопроект няма становище на водещата комисия, така че дори не мога да го поставя на гласуване.
Раздадена ви е програмата за работата на Народното събрание за периода 22 октомври - 24 октомври 1997 г.
1. Доклад на председателя на комисията - министъра на вътрешните работи, за извършена проверка на лица, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност - чл. 4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Преди това обаче ще разгледаме и евентуално ще гласуваме внесен проект за решение за процедурни правила по тази първа точка от народния представител Стефан Гайтанджиев.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Министерският съвет и народният представител Любен Корнезов.
5. Първо четене на законопроекта за производството пред Върховния административен съд с вносител Министерският съвет и на законопроекта за Върховния административен съд с вносител народният представител Любен Корнезов.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители: Министерският съвет и народният представител Любен Корнезов.
7. Първо четене на законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944 - 1962 г. Вносител: Светослав Лучников, народен представител.
8. Първо четене на законопроекта за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд с вносител: Министерският съвет и на законопроекта за създаване на безопасни и здравословни условия на труд с вносители Атанас Борисов и група народни представители.
9. Парламентарен контрол.
По тази проектопрограма някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте програмата така, както беше предложена!
Гласували 221 народни представители: 200 за, 2 против, 19 въздържали се.
Програмата е приета.
Преди да преминем към първа точка, има предложение в залата да присъства цялата комисия по чл. 4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Срещу това предложение има ли възражение? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 227 народни представители: 210 за, 9 против, 8 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят членовете на комисията в залата.

Внесен е проект за решение: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Приема процедурни правила за изслушване резултатите от извършената проверка за лицата, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, по чл. 5 на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, приет от Народното събрание на 30 юли 1997 г.
Процедурни правила за изслушване на резултатите от извършената проверка за лицата, на които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, по чл. 5 на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност:
1. Министърът на вътрешните работи (на Председателския съвет ние решихме, че е по-правилно да се каже "председателят на комисията - министърът на вътрешните работи") декларира пред Народното събрание, че са спазени условията на закона по чл. 4, алинеи 2 и 3. Лицата по чл. 3, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, са уведомени и са имали възможност в установения двуседмичен срок да се запознаят с документите за тях и да подадат възражение до комисията.
2. Изслушване доклада на министъра на вътрешните работи за резултатите от извършената проверка за лицата по чл. 3 от закона, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност.
3. Изразяване на отношение от всеки народен представител, споменат в доклада.
(На заседание на Председателския съвет се съгласихме на 5 минути. Предложението е за 6 минути. Ако не бъде оттеглено, ще гласуваме двете предложения.)
4. Дебат по реда на глава пета от правилника."
На заседание на Председателския съвет се съгласихме, че дебат по реда на глава пета не може да има, но всяка парламентарна група, ако желае, разбира се, ще има право да изрази своето отношение към доклада на министъра.
Вносителят на процедурните правила, господин Гайтанджиев, има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подобен доклад не е просто обикновен парламентарен контрол, не е изслушване, това е особена процедура в рамките на парламентарния живот. Ето защо е добре да има и специални правила към тази процедура. Смисълът от регламентирането на подобна процедура е да се даде възможност най-малкото на всеки от народните представители, който е засегнат, да има възможност да изрази отношение, най-малкото по това дали е спазен законът, както и редица лични мотиви, които може би са от значение, за да може народното представителство да осъзнае добре прилаган ли е този закон както трябва, постига ли целите си и своите задачи.
И тук най-вече бих желал да защитя точка 4 - възможността народното представителство да може чрез дебат, чрез изразяване на отношение да установи дали действително законът е постигнал своите цели, дали сме преживели морален катарзис, дали действително са извиквани всички, дали е спазен този закон, дали обществените значими функции, които трябваше да изпълни този закон, са постигнати.
Ето защо настоявам, господин председател, да бъде подложена специално на гласуване възможността за дебат. Той, разбира се, ще бъде по условията на глава пета от правилника. И смятам, че след като е изключено това като точка от дневния ред, самият правилник изисква по всяка точка от дневния ред да се дава възможност за дебат, при който желаещите народни представители да вземат отношение. Без това, само с изразяване отношение на парламентарни групи, нашият дебат ще бъде бледен и обществото няма да се запознае добре с истинското значение и последствия от този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. А съгласни ли сте времето за лични обяснения да бъде 5 минути?
ГЛАС ОТ ДЛ: Хайде, само за 1 минута!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Това трябва да реши народното представителство. Аз смятах, че трябва да се даде повече време. Много от хората може би ще искат да говорят повече от 5 минути. Ето защо да бъде, както реши парламентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Някой желае ли да се изкаже по предложените процедурни правила?
Подлагам поотделно на гласуване двете положения, които пораждат спор.
Първо, предложението на вносителя - изразяване на отношение на всеки народен представител, споменат в доклада, в рамките на 6 минути.
Моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: 148 за, 45 против, 33 въздържали се.
Прието е предложението за 6 минути.
Точка 4 - дебат по реда на глава пета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте по точка 4 - от предложените процедурни правила за дебат по реда на глава пета.
Гласували 223 народни представители: 94 за, 119 против, 10 въздържали се.
Точка 4 не се приема.
Моля, гласувайте процедурните правила с техните три точки, с добавката в точка 1: "Председателят на комисията - министърът на вътрешните работи".
Съответно и в точка 2 да бъде: "Изслушване на доклада на председателя на комисията - министърът на вътрешните работи".
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: 205 за, 8 против, 8 въздържали се.
Процедурните правила са приети.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа! Гласувах негативно за общото съдържание на тези процедурни правила, защото ми се струва, че по всеизвестната парламентарна практика не е възможно да се откаже дебат не по такъв въпрос, а по какъвто и да е. Даже когато представител на правителството прави, и в правото си е да го направи, едно изявление, народното представителство се изказва, защото то е висшият национален форум за контрол върху политиката и обратно - за взаимодействието между парламент и изпълнителна власт.
Ние сме именно в условията на глава пета, господин председател, защото не смe приели някакви други принципи или идеи, които да ни навеждат на глава осма, т.е. специалната процедура за изслушване на някого. И в този смисъл няма как да се ограничи това разискване само до една декларация на парламентарна група. Нищо не пречи да има един дебат, така както предвижда правилникът - най-малко 30 минути, то няма да бъде и повече, и тогава цялото ни общество ще има чувство, че ние наистина стоим в залата на един модерен парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата председателят на комисията, министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Заседанието се предава директно по телевизията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кой е решил това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Председателят.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: От името на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност декларирам, че в работата си комисията стриктно е спазвала буквата на закона.







"КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ
за работата на Комисията за достъп до документите
на бившата Държавна сигурност, приет от
Тридесет и осмото Народно събрание
на 30 юли 1997 г. и обнародван в "Държавен
вестник" с Указ N 306 от 4 август 1997 г.
на президента на Република България


Господин председател, госпожи и господа народни представители! Създадената със Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност комисия в състав: председател - министърът на вътрешните работи; членове: директорът на Националната служба за сигурност полк. Атанас Атанасов, директорът на Националната разузнавателна служба полк. Димо Гяуров, началникът на Военното контраразузнаване на Генералния щаб полк. Господин Манолов, началникът на Разузнавателно управление на Генералния щаб ген. Ангел Кацаров, директорът на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров и началникът на Служба "Архив" в МВР полк. Серафим Стойков, извърши проверка по справочните системи и архивни фондове на Службата за сигурност, на Националната разузнавателна служба, на Военното контраразузнаване, на Националната служба за охрана, на Централната служба за борба с организираната престъпност, на Служба "Личен състав" в МВР и Служба "Архив" в МВР, на длъжностните лица по чл. 3, ал. 1 и § 1 от Допълнителните разпоредби на закона и установи следното.
Народни представители, щатни сътрудници... Искам да направя едно пояснение. Става въпрос за кадрови офицери, при които не може да се говори за доносници на Държавна сигурност по никакъв начин.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Ако обичате, по-бавно! (Оживление.)
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Щатни сътрудници:
Людмил Асенов Маринчевски - Парламентарна група на Евролевицата. Оперативен работник и началник на отдел Четвърти - Държавна сигурност, "Шифър и радиоконтраразузнаване" от 1966 до 1987 г. Заместник-началник на Второ главно управление на Държавна сигурност от 1987 до 1990 г. Заместник-министър на вътрешните работи от 1990 до 1991 г. Главен секретар на МВР през 1991 г. с указ на президента Желев.
Петър Георгиев Башикаров - Парламентарна група на Демократичната левица. Служител в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1964 до 1979 г.
Нещатни сътрудници:
Георги Йорданов Манов - Парламентарна група на "Народен съюз". Нещатен сътрудник на Софийско градско управление (СГУ) - Държавна сигурност, от 1979 до 1988 г. по линия на икономиката. В работното му дело се съхраняват оригинални писмени сведения. Посетил комисията. Няма възражения, постъпили в комисията.
Георги Николов Колев - Парламентарна група на СДС. Нещатен сътрудник на Окръжно управление - Държавна сигурност, Бургас от 1980 до 1990 г. по линия на икономиката. В личното му дело се съхранява саморъчно подписано обещание - декларация за сътрудничество. Посетил комисията. Не са постъпили възражения.
Любомир Петров Божков - Парламентарна група на Демократичната левица. Нещатен сътрудник на Окръжно управление - Държавна сигурност, град Силистра от 1978 до 1989 г. по линия на Шесто управление на Държавна сигурност "Вражеска агитация и пропаганда". В личното му дело се съхранява саморъчно подписано обещание - декларация за сътрудничество. Посетил комисията. Не са постъпили възражения.
Тодор Иванов Костадинов - Парламентарна група на Демократичната левица. Нещатен сътрудник на Второ главно управление - Държавна сигурност, по линия на икономиката и на Шесто управление - Държавна сигурност, по линия на студенти от 1970 до 1974 г. В работното му дело се съхраняват писмени сведения. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Няма депозирано възражение.
Евгени Захариев Кирилов - Парламентарна група на Демократичната левица. Нещатен сътрудник на Първо главно управление - Държавна сигурност, от 1979 до 1985 г. В работното му дело се съхраняват писмени сведeния. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Няма депозирано възражение.
Георги Симеонов Агафонов - Парламентарна група на Бизнесблока, независим. Нещатен сътрудник на Военното контраразузнаване - Държавна сигурност, град Бургас от 1980 до 1982 г. В личното му дело се съхранява саморъчно подписано обещание - декларация за сътрудничество. Посетил комисията. Направил е устно възражение пред комисията, че не се отрича от подписаното обещание за сътрудничество, но условията в казармата са били такива, че са го принудили да сътрудничи. И е изключен, след като е напуснал казармата.
Христо Иванов Иванов - Парламентарна група на Бизнесблока. Нещатен сътрудник на отдел "Задгранични паспорти", след това на Първо главно управление и на Второ главно управление - Държавна сигурност, по линия на чужди разузнавания. В личното му дело се съхранява саморъчно подписана декларация за сътрудничество. Посетил комисията. Не е депозирал писмено възражение.
Христо Панчев Смоленов - Парламентарна група на Бизнесблока, независим. Нещатен сътрудник на Шесто управление - Държавна сигурност, по линия на интелигенцията от 1983 до 1988 г. В личното му дело се съхранява саморъчно подписана декларация за сътрудничество. Посетил комисията. Има депозирано възражение, с което отрича да е бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Много Ви моля, господин министър Бонев, ако обичате, четете по-бавно и по-ясно! Седем години чакаме този акт. Моля Ви се! (Шум в залата.)
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Моля за извинение. (Шум и реплики в залата.)
Има депозирано възражение, с което отрича да е бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност. (Шум и реплики в залата.)
Моментът за мен не е толкова приятен и затова бързам да го приключа.
Твърди, че е бил свързан с органите само и единствено като треньор по карате на служителите от Направление "Терор" към Шесто управление на Държавна сигурност.
Писменото му възражение е приложено към доклада на комисията. Не зная дали да го прочета цялото.
Кемал Еюп Адил, Парламентарна група на ОНС, нещатен сътрудник на Окръжно управление "Държавна сигурност", Силистра, по турска линия, от 1978 г. до 1989 г. В личното му дело се съхранява саморъчно обещание-декларация за сътрудничество. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Няма депозирано възражение.
Осман Ахмед Октай, Парламентарна група на ОНС, нещатен сътрудник на Окръжно управление "Държавна сигурност", гр. Силистра, по линия на Шесто управление, от 1975 до 1983 г. В личното му дело се съхранява саморъчно подписано обещание-декларация за сътрудничество. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Не е депозирано писмено възражение.
Юнал Саид Лютфи, Парламентарна група на ОНС, нещатен сътрудник на Второ главно управление по турска линия от 1965 до 1990 г. Изключен от агентурния апарат през 1992 г. В работното му дело има писмени сведения и разписки за получени парични суми от Държавна сигурност. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Няма депозирано възражение.
Ахмед Демир Доган, Парламентарна група на ОНС, нещатен сътрудник на Военното контраразузнаване, ВКР, на Окръжно управление, гр. Варна и на Първо главно управление от 1974 до 1988 г. Има саморъчно подписана декларация за сътрудничество. Има писмени сведения и разписки за получени суми от ДС. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Няма депозирано възражение.
Членове на Висшия съдебен съвет - щатни сътрудници:
Ангел Василев Александров, следовател в Главно следствено управление, Държавна сигурност, от 1983 до 1990 г.
Деню Проданов Колев, следовател в Главно следствено управление, Държавна сигурност, от 1982 до 1990 г.
Петър Георгиев Василев, оперативен работник и следовател в Окръжно управление "Държавна сигурност", Смолян от 1976 до 1990 г.
Румен Генов Андреев, следовател в Главно следствено управление, Държавна сигурност, от 1977 до 1990 г.
Нещатни сътрудници - няма данни.
Съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни.
Прокурори от Главна прокуратура. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ама, кажете, че няма данни, за да Ви ги кажем!...
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Не се съмнявам, че ги знаете - тези, които са изнесени от архива!
Директорът на Националната следствена служба и неговите заместници. Щатни сътрудници: беше споменат Румен Андреев, посочен в списъка на Висшия съдебен съвет.
Членове на Министерския съвет, заместник-министри и главни секретари на министерства. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни. (Провиквания от опозицията: "Е-е-е!", ръкопляскания.)
Председатели, заместник-председатели и главни секретари на комитети при Министерския съвет. Щатни сътрудници:
Симеон Величков Войнов, заместник-председател на Комитета по пощи и далекосъобщения, служител в Научно-техническо управление и оперативно-техническо управление, Държавна сигурност, от 1970 до 1990 г.
Нещатни сътрудници - няма данни.
Областни и заместник-областни управители. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни. (Ръкопляскания от опозицията.)
Членове на Управителния съвет на Българска народна банка и членове на надзорни съвети, управителни съвети и съвети на директорите на банки, застрахователни компании с над 50 на сто държавно и общинско участие. Щатни сътрудници:
Владимир Иванов Владимиров, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска пощенска банка, служител в Пето управление, УБО, Държавна сигурност от 1972 до 1987 г.
Тодор Жоров Цветков, Държавен застрахователен институт, следовател в Главно следствено управление, Държавна сигурност, от 30 октомври 1989 г. до 1990 г.
Нещатни сътрудници - няма данни.
Членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни.
Членове на Комисията за защита на конкуренцията. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни.
Членове на Надзорния съвет и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Щатни сътрудници - няма данни. Нещатни сътрудници - няма данни.
Сметна палата. Щатни сътрудници:
Йовчо Маринов Русев, служител в Първо управление, Държавна сигурност, от 1969 до 1983 г.
Нещатни сътрудници:
Кадир Джалил Кадир, нещатен сътрудник на Окръжно управление Държавна сигурност, гр. Плевен, по линия на Второ управление, Държавна сигурност; Военното контраразузнаване, Държавна сигурност и отново на Второ управление, Държавна сигурност, от 1957 до 1965 г. В личното му дело и в работното му дело се съхраняват саморъчно подписана декларация и писмени сведения. Уведомен с писмо. Не се е явил в комисията. Няма депозирано възражение.
Останалите категории по чл. 3 от закона за достъп до документите на Държавна сигурност - няма данни за щатни и нещатни сътрудници.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не излиза бройката нещо! Не е тази бройката!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Констативният протокол е подписан от всеки един член от комисията и всеки отговаря за подписа си. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Съгласно гласуваните процедурни правила всеки от споменатите народни представители, разбира се, ако желае, има право на лично обяснение в рамките на 6 минути.
Господин Бонев току-що ми каза, че комисията е донесла всичките досиета на хората, чиито имена са споменати тук.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Ще прочета заявление до Народното събрание на Република България.
Уважаеми колеги, дами и господа! На 24 септември 1997 г. бях поканен на среща с комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Използвам случая да благодаря на професионалистите от тази комисия за това, че ми предоставиха възможност да се запозная с материалите и да открия противоречията, които се съдържаха в тези материали. (Шум и реплики в залата.)
На тази среща бях запознат с писмени материали, съдържащи се в архива на бившата Държавна сигурност, които в една или друга степен се отнасят до мен ...
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Моля за малко по-сериозно отношение в тази зала! Това цирк ли е тук, господин Соколов?! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Преди всичко те говорят за мои ангажименти в борбата срещу тероризма, характерът и значимостта на която не се нуждаят от коментар.
За сведение на колегите, които не знаят - първите групи за борба с тероризма, на които съм бил първият треньор по карате и не само карате, бяха формирани именно към това управление, което тогава не беше известно нито на вас, нито на мен.
Наистина, аз съм бил първият треньор по карате на първите групи за борба с тероризма. За това има авторитетни свидетели, които са готови да потвърдят моите малки заслуги в това отношение.
Далеч по-важни са заслугите на хората, които съм обучавал и възпитавал и които са се справяли с не една и две критични ситуации от близкото минало и сега. Много от тях в момента са на своите постове и съм готов да кажа имената им на комисията. Те са готови да застанат пред тази комисия. От съображение, естествено, за сигурност аз няма да ги кажа тук, защитавайки себе си. Те са формирани да защитават други хора и аз съм ги учил на това!
Още веднъж, готов съм да представя техните свидетелства както пред комисията, така и пред Народното събрание, ако то излъчи подходящият орган. Готов съм, между другото и в Комисията по национална сигурност, където всички знаем, има хора, работили в "Екогласност"...


И така, документирано е, колеги, че след създаването на Обществения комитет за екологична защита на Русе през м. март 1988 г. всички контакти между мен и службите за сигурност са били прекратени със следната мотивация, цитирам последната страница от моето лично дело, така нареченото досие: "През м. февруари 1988 г., изпадайки под силно влияние, е станал един от инициаторите за създаване на нерегламентирания Обществен комитет за спасяване на гр. Русе. За този факт не е съобщил и въпреки неколкократните опити за оказване на въздействие за неангажиране с по-нататъшни действия на комитета, същият продължава активното си участие в него." Край на цитата. Между другото, край и на работното дело. На 29 март то е приключено и пуснато в архив.
За ваше сведение: цитираните неколкократни опити за въздействие включват не само облъчване по линия на така наречените служби, но: едночасова среща със Секретариата на ЦК, представен от Гриша Филипов, Милко Балев, Емил Христов и Чудомир Александров, за която среща има 35 страници стенограма. Предлагам на тези, които имат контрол върху съответната архивна маса, да я извадят и да прочетат за какво става дума. Включва още две последователни срещи с министър-председателя Гриша Филипов, на които натискът и заплахите кулминираха до позоваване на чл. 113, т. е. наказателна отговорност за действия срещу друга държава на трудещите се, разбирайте Румъния на Николае Чаушеску. Колеги, представяте ли си, ако господин Костов извика някой от нас на две последователни срещи? Това няма да е чак толкова лесно. И във всеки случай аз се надявам, че ще бъде далеч по-достойно от онзи случай.
И така, заради проявено упорство, заради това че поех лично цялата отговорност за създаването на Русенския комитет и отказах да прекратя по-нататъшната си дейност в него и не само в него, бях изключен от БКП с решение на същия този Секретариат, загубих работата си, но не съм хленчил по този повод, нито съм се тупал в гърдите, когато бяха съставени списъци на дисиденти, между другото и в някои вестници неотдавна. А цялата дейност на Русенския комитет и на "Екогласност" беше облепена с лепкава тишина и мълчание.
Разполагам с факти, които могат да представят в нова светлина процесите преди и след 10 ноември. Един от тези факти е спонтанното създаване на "Екогласност", за което пак аз съм инициаторът. Въпреки опитите тя да бъде игнорирана сега, въпреки инсинуациите мога с чиста съвест да заявя, че съм един от малкото, за които е документално ясно, че през целия си дисидентски период не съм бил под крилото, нито под похлупака на Държавна сигурност. И това го има в същите документи. Това е парадоксалният ефект от отварянето на така наречените досиета. Всяко зло за добро, мога да кажа за себе си, но едва ли мога да кажа и за другите хора и за проблемите на националната сигурност, което това създава.
И така, мога да кажа и докажа още много и ще го направя, ако обстоятелствата налагат, пред всяка компетентна институция и инстанция.
Колкото до списъка, под достойнството ми е да доказвам, че не съм камила, че нямам сестра, за която да се говори това и онова, и че не съм в парламента заради кюфтетата. Но съм в състояние да опровергая всяка клевета и инсинуация документално, с логика и с фактите, които благодарение на достъпа до моите досиета имам вече на разположение. Ще го опровергая не заради самолюбието си, а заради отношението ви към мен, заради отношението на хората към мен. Тези, които ме обичат, могат да се гордеят с действията ми. Тези, които ме уважават, могат да запазят с чиста съвест уважението си. А тези, които се страхуват от мен, тепърва имат основание да се страхуват. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Заповядайте, господин Агафонов.
ГЕОРГИ АГАФОНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги! Жалко за държавната ни сигурност, ако е имала такива доносници и сътрудници като мен, един човек, който на 19 години е бил принуден да напише една декларация. И на моя въпрос към господин министър Бонев писал ли съм един ред, господин Бонев отговори: "Не, няма написан нито един ред". Не, нямам нито един ред написан срещу никой. Не съм писал, въпреки че аз не смятам, че този, който е помагал и действително е работил за държавата си... (Шум и реплики.) Не знам какво викат от залата, не мога да чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ АГАФОНОВ: Аз искам да ви кажа следното: срамувам се днес, че съм тук, срамувам се, че ние омерзяваме тази сграда и разиграваме този фарс, този цирк. Щом такива като мен са агентите, жалко и на държавицата. (Ръкопляскания от левицата.)
Много добре знаем, нека да не се правим на не чули, не видели, много добре знаем как сега някои ни гледат, някои, които са писали срещу своите колеги и приятели в продължение на десетилетия, а и сега продължават. Съжалявам тези хора. Съжалявам ги заради това, че нямат достойнство и нямат морал. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина!
ГЕОРГИ АГАФОНОВ: Съжалявам тези хора, че не са достойни и че лъжем отново този български народ. Не бива да го лъжем, хора! Не бива да лъжем, че сме тук и че се борим за някаква измислена правда. Двайсет и пет души в тази държава! Смешно! Смешно и обидно! Двайсет и пет! Двайсет и пет има само от единия ред, ако погледнем. Не бива да говорим така. (Ръкопляскания от левицата.) Не бива да говорим, защото ние сме тук наистина да работим. Срамота е, че се харчат днес, на днешния ден, милиони левове на този народ, който ни гледа, и да му разиграваме цирк. Не, този народ има нужда от хляб, а не от циркове. Стига със зрелища.
Какво постигаме с това? Нищо! Аз искам да попитам господин Бонев има ли в моето досие написан материал, има ли един ред, написан от мен. Има ли, господин Бонев? Не знам процедурата, затова се обръщам към Вас. Не, няма написан. И ако аз съм бил човек, който е имал гузна съвест, няма какво да се лъжем, аз съм можел, ако някой ме обвини, че съм взел написаното, аз съм щял да взема и декларацията. Не, не съм взимал нищо и нямам гузна съвест. Нямам и се срамувам. Срамувам се заради всички вас. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агафонов.
Думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа колеги народни представители! Отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност беше замислено като акт на обща политическа воля. Надежди за това даваше общоприетата Декларация за съгласие. При приемането на закона обаче общата политическа воля практически се срина и цели парламентарни групи се дистанцираха от финалния вариант на закона. Последователно и в Тридесет и шестото, и в Тридесет и осмото Народно събрание отстоявах виждането, че този закон е необходим политически акт към нормализиране и демократизиране на обществото. Бях убеден, убеден съм и сега, че с отварянето на досиетата на така наречения политически елит ни най-малко няма да пострада националната ни сигурност, разузнаването и контраразузнаването.
Днес обаче сме длъжни да си зададем въпроса постигнаха ли се онези морални цели, които този политически акт преследваше. Станаха ли политическата класа и нейният морал по-прозрачни? Само частично. Елиминира ли се възможността да се манипулират политици, да се диктува тяхното управленско поведение? Едва ли. Място за излишен оптимизъм просто няма. Защото голяма част от истината ще остане завинаги скрита от обществеността. Защото тя е в ръцете на бившия репресивен апарат на Държавна сигурност, в сейфовете на създадените от него групировки и съзвездия, които продължават да спонсорират своите слуги.
През 1990 г. беше извършено планирано и селективно унищожаване и проскубване на досиетата. В докладната записка на тогавашния заместник-министър генерал Савов четем: "С оглед на усложнената политическа и оперативна обстановка се пристъпва към унищожаване на действащи и активни оперативни дела и агентура. Архивни регистри и протоколи за унищожаване на делата се микрофилмират и изгарят." Някой изпреварваше събитието, защото беше ясно, че с демократизацията ще дойде ред и на въпроса за репресивната същност на политическата полиция. И днес тези хора се присмиват на наивността на демократите в стремежа им да се доберат до истината за близкото минало. В политиката и властта ще продължават да се подвизават анонимно доносници на репресивния апарат, защото техните попечители умело са ги прикрили и внедрили където трябва, в т. ч. и в политически партии на българския парламент.

За завоалирането на истината има своя принос и Конституционният съд. Общественото мнение беше скандализирано от отказа на конституционните съдии да се отворят досиетата им. Най-вероятно гузната съвест на някои от тях доведе и до решението да не се отварят досиетата на картотекираните сътрудници, макар че имената им и псевдонимите им са налице в картотеката и регистрационния дневник на Държавна сигурност.
Така много сътрудници на репресивния апарат ще останат външно чисти, въпреки че от министри на МВР се знае, че те имат досиета, знаят се и техните псевдоними.
Разбира се, всички тези рискове нито за миг не са променяли моето убеждение, че досиетата трябва да се отворят, но какви са днес и какви ще бъдат утре обществените последици от отварянето на досиетата? Съумяхме ли да разграничим хора, служили на България, от подлеците и доносниците, станали съучастници в унищожаването на човешки съдби, а понякога и на човешки живот.
Тук аз чувствам морален дълг да защитя името и честта на всички български инженери, физици, биолози, научни работници, които не са се поколебали да защитят от чужди интереси авангардни български разработки. Като съавтор на оригинална научна разработка имах възможността да се убедя, че икономическият шпионаж не е само сюжет по детективски роман. В нашата лаборатория теоретично беше предсказано съществуването на органична материя, която може да носи магнитна информация, както желязото, никела и мангана. Интересът отвън беше огромен и към нашата лаборатория насочи вниманието си както КГБ, така и някои западноевропейски разузнавания.
Не знам дали акад. Сендов си спомня, но той назначи при нас кубински гражданин, току-що защитил кандидатска дисертация в Ленинград. При нас той постъпи като професор, въпреки по-ниската си квалификация от българските му колеги. Не след дълго започнаха да се отварят сейфовете и да изчезват разработки, а шефът на лабораторията стигна до съд.
В Германия, докато траеха опитите за синтез на въпросните съединения, бяхме многократно ухажвани от техните служби с доста конкретни оферти. В крайна сметка въпросните съединения бяха синтезирани не в Германия, а в Япония. Получихме признанието на японските колеги за предсказването на теоретичния модел и с това приключението в научно-техническото разузнаване приключи.
Уважаеми колеги, надявам се с днешния акт да се сложи край на целенасочените провокации, като тази във в. "Дума" през 1992 г. Тя беше насочена към мен, но целеше тогава само и единствено удар срещу президентската кампания на демократичните сили. И днес не мога да не спомена двама души, които независимо че бяха в другия лагер, имаха доблестта да посочат истината. Единият беше генерал Семерджиев, който заяви в ефир, че в цивилизованите страни учените от научно-техническото разузнаване ги уважават като национални герои.
Моят принос е скромен, за да отнеса тази оценка към себе си, но я приемам за всички онези достойни, интелигентни български учени, които са защитили научната надпревара и интересите на България.
Другият, който реагира достойно и честно, беше господин Тамбуев, който оглавяваше Комисията по досиетата във Великото Народно събрание. Той не се поколеба да осъди гафа и провокацията на въпросния вестник.
Искам днес от тази трибуна да се обърна към младата, подрастваща научна смяна в България, към талантливите български изобретатели, конструктори, когато интересите на България го налагат, да нямат предубеждения към съвременното научно-техническо разузнаване и неговите благородни цели.
Уважаеми дами и господа народни представители, катарзисът и демократизацията на българското общество налагаха да се повдигне завесата, покриваща архивите на Държавна сигурност. Това, което видяхме, е един малък процент от истината. Разочаровани са всички, които бяха прекалени оптимисти, когато подцениха репресивния апарат на бившата Държавна сигурност, неговата коварност и адаптивност към новите условия. В този смисъл моралните цели на този закон не бяха постигнати в очаквания размер. Топдоносниците, които трябваше да получат заслужен обществен упрек и морална присъда, бяха превантивно прикрити и обезпечени.
Остава ни утехата, че въпреки своите пробойни демокрацията е най-доброто, в което можем да инвестираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Кемал Еюп има думата.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Разбрах, че трудно се служи на България и трудно се говори от тази трибуна, когато си попаднал в един негативен списък, както Шенгенския списък за България.
Чиста ми е съвестта, че не съм предал нито България, нито моя народ, нито един гражданин на републиката. Не се срамувам, защото няма от какво. Няма да съм многословен, защото няма какво да се говори много. Може само да се каже: защо мнозинството не се съгласи в закона да влезе текст, така че да бъдат огласени и агентите на чуждото разузнаване, които са известни в България. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от Демократичната левица и ОНС.)
Къде са хората, които са служели на Шести отдел на Шесто управление? Къде са тези хора в този списък? (Ръкопляскания от Демократичната левица и ОНС.)
Уважаеми господин Бонев, аз не съм нелегален депутат, а легитимен български депутат. Не приемам конспиративно някой да ми пъха плик в ръцете за явяване на среща в министерството. И отгоре на това трябва да Ви кажа, че датата беше 23 септември, пък аз бях командирован в чужбина от Народното събрание.
И второ, господин Бонев, нямах възможност да се явя пред комисията, Вие заявихте, че имам собственоръчно подписано обещание. Ако наистина има такова с мой личен подпис, аз давам съгласието си да изкарате пред медиите копие от този документ.
И всички знаем какво беше отношението на властта преди 1990 г. към малцинствата в България. И в този аспект, ако някой на някого му е трън в очите Движението за права и свободи и мисли, че с тези разкрития може да разтури ОНС или Движението за права и свободи, трябва да ви кажа: ние сме свикнали и можем да работим при всякакви условия и ще продължим да работим за демокрацията в България, така че да няма втора категория, трета категория хора - граждани на Република България. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Господин Осман Октай има думата.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Смешно е! Защото направихме една смешна работа.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Единственото нещо, за което благодаря, е, че ако мога да разчитам, че е достоверно всичко това ви благодаря, че не съм действащ агент. Благодаря. (Ръкопляскания от ОНС и Демократичната левица.)
Единственото нещо, което и това ако е достоверно, недоумявам как такъв кадър като мен е изтърван по време на "възродителния процес"! Как така е приключила моята дейност точно 1983 г.!
Вие не можете да докажете, че надлежно сте ме поканили, господин министър. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС и Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин министър Бонев - председател на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: По глава пета ли взима думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не по глава пета, а по правилника.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър винаги има право да взима думата. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
Имате думата, господин Бонев.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ, председател на комисията: Точно като председател на комисията ще говоря. Беше поставен въпрос да покажа документа, който след това да бъде даден на журналистите, за да го снимат във вестника. Ето го документът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нямате право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, нямате право! Сега пък Вие решихте какво право има!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: "Обещание от Кемал Еюпов Адилов от град Силистра, живущ на ул. "Вапцаров" N 13.
Обещавам, че ще запазя в абсолютна тайна връзките си с органите на Държавна сигурност. Обещавам за горното да не споделям пред свои близки и познати (баща, майка, брат, сестра и др.). Обещавам също така да не споделям и за естеството на задачите, които ще ми бъдат поставени. Информацията, която ще съобщавам устно и писмено, ще подписвам с псевдоним Емил.
Ако наруша горното обещание, да понеса санкция за издаване на държавна тайна в съответствие с действащото законодателство в НРБ. Задължавам се да бъда честен, прям и откровен и да не си служа с провокации. 28 юни 1978 г., град Силистра". Саморъчен подпис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът. Тогава ще Ви дам думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Осман Октай, да чета ли Вашето?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Нямате право да го четете.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Защо да нямам право?
"Долуподписаният Осман Ахмедов Османов, медицински фелдшер в село Йорданово, Силистренски окръг, заявявам, че напълно доброволно се съгласявам да помагам на органите на Държавна сигурност в борбата им срещу враждебно-престъпните елементи в страната и капиталистическото разузнаване. Задължавам се да запазя в абсолютна тайна връзките с органите на Държавна сигурност, като за тях не ще споделя абсолютно пред никой (баща, майка, брат, сестра, съпруга и други близки и познати). Известно ми е, че ако споделя за тези си връзки, ще ми бъде потърсена отговорност съгласно законите на НРБ за издаване на държавна тайна. При разговорите с интересуващите се за тях органи на Държавна сигурност, не ще си служа с провокации и лъжа.
Сведенията ще давам устно или писмено, като ще се подписвам под името Огнян. В същите ще отразявам обективно проведените разговори с лица и всичко, представляващо интерес за Държавна сигурност. 26 август 1975 г., Силистра."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата за процедура на господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Тук се нарушава и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, нарушава се и законът, който сега докладваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И се спазва Конституцията!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: След като министърът има право и възможност да вземе отношение - аз не възразявам срещу това, но той взема отношение по глава пета, по която ние задължително трябваше да имаме право на дебат. В този смисъл се нарушава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Втората ми бележка е, че тук, господа, се нарушава законът, който ние в момента обсъждамe. Според чл. 6 от този закон докладът по чл. 5 съдържа трите имена по паспорт и единен граждански номер, заеманата длъжност по чл. 3, ал. 1, качеството на лицето по § 1 от Допълнителните разпоредби, структурната част на бившата Държавна сигурност и периода от време за качеството по § 1 от Допълнителните разпоредби.
Всякаква друга информация за псевдоними, дела и т.н., публично изнасяни, в момента е нарушение на този закон и на Закона за държавната тайна.
Не е морално, господин Бонев, да давате подобна информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Други желаещи от споменатите в доклада на комисията, има ли?
Има думата господин Любомир Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз искам да заявя пред вас, че се гордея, че съм сътрудничил на органите на Държавна сигурност. (Ръкопляскания от блока на ДЛ и шум и възгласи от блока на СДС.)
Това съм го направил съвсем съзнателно. Никой не ме е карал и принуждавал да сътруднича за сигурността на Република България. И аз мисля, че достойно съм изпълнил своя дълг. Няма от какво да се срамувам аз, нито моето семейство, нито моите приятели. Работил съм за интересите на България само срещу чужди граждани. Така че, с това аз се гордея. Не искам да ставам герой, но искам да кажа, че тези, които разиграха този политически сценарий, рано или късно ще понесат своята отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Откровено казано, аз съм малко сюрпризиран.
Господин Бонев, запазвам си правото да се запозная с тези материали, които Вие казвате, че съществуват, но не бих желал да развивам тази теза. След като се запозная, естествено, ще имам някакво мнение по този въпрос. Не бих желал да развивам тази теза, защото не бих желал да създавам впечатление, че има нещо, от което се срамувам. Ни най-малко. Ако съм помагал с нещо на българското разузнаване, ако Вие казвате така, аз мога като българин само да се гордея.
Предполагам и би трябвало и на Вас да Ви е ясно, въпреки че достатъчно непрофесионалисти и непрофесионализъм виждаме, че всички знаете, че един дипломат, когато работи в една задгранична мисия, обезателно поддържа връзка със съответния отговорник, представител на разузнаването или на контраразузнаването. Особено това е необходимо и е задължително - в противен случай се смята за предателство, когато е обект на активно мероприятие, когато има опит за вербуване. А това в дипломатическата практика и в миналото, и сега, е нещо съвсем нормално. Тогава той е длъжен да докладва.
По една ирония на съдбата, естествено, тъй като и аз съм бил обект на такива действия - това не е опит за героизация, ако бях потеглил по тази линия, вероятно нямаше да бъда споменаван, както някои колеги изтъкнаха досега.
Така че, завършвам. Не бих желал да се разпростирам пределно много. Не бих желал да бъда героизиран. Не бих желал обаче да изказвам и абсолютно никакво съжаление. Никой български гражданин не е пострадал, както, предполагам, и повечето колеги, които са споменати, вероятно има други, които са пострадали от този списък, и са укрити. Аз имам много силни съмнения и все повече този процес започва да прилича на един фарс, доста, доста неприятен фарс. Съжалявам, господин Бонев, съжалявам за Вашата роля в този фарс. Предполагам, че оттук нататък събитията вероятно ще покажат конкретни случаи на укрити хора по какви ли не съображения, включително и политически. Аз много съжалявам за това. От друга страна, нямам никакво съжаление за това, че съм упоменат в този вид. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата господин Башикаров. Заповядайте.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Признавам си, че съм смутен от всичко това, което става днес в българския парламент. Смущението ми е толкова по-голямо, като си помисля за липсата на всякакъв разум и логика в това, което тук се извършва днес.
Човек би казал, че ние се опитваме да изопачим и да извратим всичко това, което навсякъде в цивилизования свят се представя като нещо естествено, нормално и достойно. Имам чувството, че днес ние правим поредната жертва - ние жертваме нашата национална сигурност. Това се прави от самоуверени, повърхностни и според мен полуинтелигентни гора, които не се затрудняват да се противопоставят на външния натиск (ръкопляскания и "Браво!" от левицата) и нямат потребността да помислят дали не е лъжливо чувството, което ги води към подобни разкрития.
Мисля, че ние продължаваме да нарушаваме принципа на приемствеността и последователността. Може би затова все още нямаме ясни цели за развитието на нашата държава. По този начин ние продължаваме да се търкаляме надолу, докато стигнем логичния край, тоест до нова катастрофа. Що се отнася до мен, то аз се чувствам горд, че съм работил за българското разузнаване и макар че оттогава изминаха близо двадесет години, смятам, че това беше един от най-интересните и наситени периоди от моя живот. Благодаря ви за вниманието. (Бурни и продължителни ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председателю на комисията! Аз още не съм се запознал с моето досие, защото отклоних поканата, която получих за среща. Отклоних я, защото счетох, че не е джентълменско, както имаше такова споразумение в обществото, да се обсъжда този въпрос преди да се е произнесъл Конституционният съд, а не Държавна сигурност по закона.
Аз уважавам и изпълнявам решенията на Конституционния съд, но дълбоко в себе си съм убеден, че тази комисия беше конституирана в противоречие с основни принципи. И по закон, и по практика, както сега се убеждавам, тази комисия всъщност е един политически инструмент в една политическа игра. И тази игра, както всяка политическа игра, е лоша, неефективна, ненужна.
Идват студът и гладът... (Недоволство и смях в мнозинството.) Идват! В същото време тук всички са убедени, че от този фарс няма да произлезе никакво зрелище. И питам аз мнозинството: като има глад и като няма зрелища какво ще правите вие оттук нататък? (Оживление.) Обществото сега е обхванато от проблеми-октоподи, а управляващото мнозинство изважда на преден план едноклетъчни проблеми. С едноклетъчни проблеми ще се постигне само едно решение амеба, която няма да докосне октоподите.
Аз не съм се интересувал и не зная и сега, и по-рано каква е процедурата, каква е технологията съответен човек да стане нещатен сътрудник. Искам да подчертая категорично, че аз не съм подписвал декларация, не съм получавал пари и каквато и да е облага. Работил съм, макар и малко, в името и в интерес на България, на нашата България.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това работа ли е?
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Аз не съм бил обвързан нито преди, нито сега, нито ще бъда обвързан от когото и да е и в бъдеще.
Правя това изказване, за да подчертая личния си респект към професионализма и труда на хиляди хора, които работиха за интересите и сигурността на България. Правя това изказване, за да подчертая моето уважение към стотици мои приятели, познати, роднини, съседи, към хилядите хора, с които съм работил, работя и сега и общувам...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Защо ги предаде?
ТОДОР КОСТАДИНОВ: ... като израз на тяхното уважение към мен сега и в бъдеще.
Аз искам да завърша с това, че докато не се запозная с фактите и обстоятелствата, ще се въздържа от всякакъв коментар, тъй като считам, че този въпрос, който сега се дискутира тук, няма нито стойност, нито ценност, нито практическа приложимост за мен, както и за цялото българско общество. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място, към министър Бонев): Нямате право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Бонев по силата на Конституцията. (Оживление.) Член 83 - четете, знаете тези текстове, работим с тях непрекъснато. Излишно е всеки път да припомняме тези неща.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Искам да поясня защо и преди, и сега имам право да прочета сведенията или писмените декларации: защото § 1 от Преходните и заключителните разпоредби дава критериите, по които комисията е преценявала в коя категория да бъде съответният човек.
Категорията нещатен сътрудник предвижда да има или писмено сведение, или писмена декларация, или и двете. И тъй като точно това се оспорва, аз Ви давам по силата на § 1, господин Гайтанджиев, доказателствата. И понеже стана дума за това, че се е работило за сигурността на страната, давам само едно от писмените сведения - саморъчно написано:
"Съобщава осведомител Радослав..."
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Кой е той?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Току-що изказалият се. (Оживление.)
Източник в разговор в компания, в която са присъствали - заради Вас няма да прочета имената, защото тези хора утре не знам какво ще Ви направят - чул политически виц със съдържание: холерата и чумата водили разговор; чумата запитала холерата защо след като е обиколила всички балкански страни, не е дошла в България: за какво да идвам, когато у вас има Десети конгрес - отговорила холерата...
Вицът бил разказан от еди-кого си - казано му е името точно, същия ден вечерта в присъствието на еди-кой си и еди-кой си е бил разказан виц... ("У-у-у!" и силно недоволство от мнозинството, тропане по банките от левицата.)
Искам да ви кажа, че специално от вашите сведения комисията си направи колекция от политически вицове. (Силно недоволство от мнозинството и възгласи "Позор! Престъпници!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Други желаещи? За процедура госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За трети път поставяме въпроса: ако министърът говори по глава пета, по глава пета ще говори и народното представителство. Ако народното представителство не говори по глава пета, тоест под формата на дебат, няма да говори никой под формата на дебат, защото нито временните процедурни правила, които приехме, нито законът дават право на министъра на чете.
Нямам нищо против да си издаде избрани съчинения. Моето отношение към разузнавачите и към клеветниците е различно. Но нямам нищо против, ако от днешния ден направим нещо наистина пречистващо. Защото да ни обяснявате как 25 човека са темелите на тоталитарната държава и да смятате, че ние ви вярваме и целокупният български народ, който ни гледа, ви вярва, е просто смешно! (Ръкопляскания от левицата, недоволство от СДС: "Не е смешно, грозно е да Ви слушаме!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи за изказване има ли? Няма.
След като няма желаещи от споменатите народни представители, които да искат думата за лично обяснение, от парламентарна група има ли желаещи за изказване?
Господин Каракачанов има думата от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми български народ, ако той слуша в момента, искам да ви кажа, че днес е един весел и тъжен ден за българската демокрация. Весел е, защото наистина това, което слуша българският народ, за него е едно голямо парламентарно шоу, макар че е виждал и по-големи.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Така ли го възприемаш ти?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: А тъжен е, защото всъщност той за пореден път разбра, че няма какво да чуе. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
А което е успокояващо от цялата история е, че българският народ може да бъде спокоен - националната сигурност е в пълна безопасност. (Смях и оживление в блока на левицата.)
Мисля, че на всеки е ясно, че от 600 или 1000 имена, които се прегледаха, от тях излязоха 23. От тези 23 към 5-6 са абсолютно официално щатни, работили открито като щатни сътрудници, с пагони и т.н. Другата част от тях са работили честно, което никой не отрича също... (Шум и възгласи в блока на СДС.) Има и такива, които са работили за контраразузнаването, има оттам още 5 човека от ръководството на ДПС, за които ще взема отделно отношение, и какво остана? Останаха между 5-10 човека доносници вероятно, двама от които между другото са и кредитни милионери, може би и затова са включени в групата, за които българският народ трябва да каже: "Ех, евала, най-после видяхме кой ни е клепал!"
Извинявайте, това просто не е сериозно. И аз бих попитал даже ние като народни представители, както казваше шопа: "Оти ручахме жабетата?" Оти ги ручахме за тези 10 човека, които, ако ги погледнем, са общо взето никои. (Шум и реплики в блока на СДС.) Да са заемали държавни постове? Да са имали някакво реално влияние в политиката?
Е, че ме е клепал там някой, в "Екогласност", ако ме е клепал наистина, защото още не съм видял това досие, не мога да кажа със сигурност, да е жив и здрав! Аз още тогава бях казал, че не ме интересува дали ме клепа, аз работя заради принципа. А дали някой донася на Държавна сигурност, въобще не ме интересува.
Така че питам за какво ги ручахме тези жабета, като се оказа, че няма за какво?
И аз бих казал нещо друго, от името може би вече на българския народ, защото съм сигурен, че той това ще го каже: "Не ни правете на глупаци!" Не говоря за никой от парламентарните групи, говоря за цялото народно представителство. Ние сами се правим на глупаци... (Реплики от блока на СДС.)
Нека да не се репликираме, аз се изказвам, после можете да кажете вашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Защото всичко това, което става тук, са приказки за средноинтелигентни бабички, които може да повярват. Това е, за съжаление, истината. И вината за това е не защото, примерно, сме приели този закон. Аз лично съм за това, а защото това е един некадърен закон, за съжаление. Аз не обвинявам изпълнителите на този закон - тук присъстващия министър. Той е бил принуден да прави това, което му е дадено. Но законът е направен по начин, който дава възможност да се направи политическа игра. И всъщност цялата политическа игра излезе, аз казах, че ще взема отношение накрая, за да се удари групата на ДПС. Защото другите хора са несъществени вътре и те нямат никакво значение нито за България, нито за политическия процес в България.
Затова в крайна сметка цялата история се превърна не в пречистване, а в някакво частно разчистване на сметки, което, между другото, българският народ толкова не го вълнува, защото наистина е прекалено частно разчистване на сметки. Вина за това има, пак повтарям, некадърният закон и между другото също и Конституционният съд. Защото, извинявайте, държа да го кажа това вече от трибуната, ако в този Конституционен съд хората, които гласуваха да не им се разкриват собствените досиета, имат някаква съвест, биха си подали оставките още сега. (Реплика от БСП, която не се разбира.) Най-малкото, има и други вероятно. Защото ако беше само той... Няма да повтарям името, понеже вероятно всички го знаят.
Така че това е едно доказателство, че ние за пореден път подкопахме доверието на българския народ.
Няколко думи по въпроса за представителите на ДПС. Прави впечатление, че това са изключително представители на ръководството. Аз бих попитал следното: те работили ли са срещу българската държава? Защото, доколкото можах да забележа, повечето са от Първо и Второ главно, които, ако не се лъжа, са разузнаването и контраразузнаването. Ако има някой от Шесто, нека да видят дали е клепал някого.
Но аз ви питам следното: те работили ли са срещу българската държава? Очевидно - не! Значи ние, българските депутати тук, трябва да им благодарим.
Що се касае до техните избиратели от ДПС, аз искам някой да ми посочи дали някой от тях е работил в полза на възродителния процес. Аз съм 95 на сто сигурен, че никой от тях не е работил, точно обратното. Значи и техните избиратели могат да имат доверие към тях.
Затова аз завършвам и казвам следното: нека да благодарим, господа, на тези, които са работили в полза на държавата. Нека да успеем да ги отсеем от тези, които наистина са били доносници и ги има в този списък. (Шум и реплики в блока на СДС.) И нека да направим, това е моето предложение, един свестен закон, който наистина да покаже истината на българското общество, защото то ще ни се смее с тези 5-6 човека, които му показахме като реални доносници. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: И баща ти беше същия убиец!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Кой каза това?
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Всички можем да ти го кажем! И горяните в Сливенския балкан, дето татко ти ги е гонил! Баща ти е от убийците на България! Не те е срам! (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
Има думата господин Георги Първанов от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушахме доклада на председателя на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Вероятно ще се съгласите, че от този списък нищо полезно за страната до този момент не произтича. Напротив, възникват десетки въпроси!
Избегнахме ли зависимостта на политиците от тайните служби? Ще се сложи ли край на компроматната война или даваме нов шанс за нейното развитие? Пострадалите от Държавна сигурност получиха ли чрез този списък справедливост? Тези хора от списъка, повечето от които очевидно са служили на България, тези ли са виновните за лагерите, затворите, за страданията на мнозинство хора? (Шум и реплики в блока на СДС.) Обогати ли се, уважаеми дами и господа, нашето знание за най-новата ни история? Разбрахме ли кой кой е в българската политика? (Реплика от блока на СДС: "Разбира се!") Разбрахме ли защо е станало едно, а не друго обществено събитие?
И не на последно място, това ли е пътят към националното помирение и съгласие? Това ли е морално-политическото чистилище, през което трябваше да преминем? Преживяхме ли необходимия нравствен катарзис?
Демократичната левица поставя тези въпроси, защото отговорът им беше сред най-шумно изтъкваните аргументи от мнозинството при налагането на закона. Сега можем определено да кажем, че нито една от тези цели не беше постигната. Седем години се води обществен дебат по тази тема. Тя беше предмет на едно велико и на три обикновени Народни събрания. Когато твърдяхме, че страницата трябва да бъде затворена, отдясно искаха първо да я прочетем. Сега питахме: как я прочетохме и какво научихме от нея?
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Тя не е една страница.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Още при обсъждането на закона предупреждавахме, че не може само изпълнителната власт, или което е все същото, една партия да изисква, добива и огласява тази информация. Това застрашава националното единство и е и ще бъде основа за безплодни обществени конфликти. Мнозинството от управляващите отхвърли тогава тази позиция.
Можем да си представим, ако утре, когато може да има друго правителство и се отиде към предсрочни парламентарни избори... (смях и оживление в блока на СДС), как ще бъде спазван чл. 3, ал. 2 от закона - кандидатите за народни представители от всички партии да се проверяват от представител на една партия. Можем да си представим как ще се отрази на националната сигурност непрекъснатото гастролиране на министъра на вътрешните работи в пленарна зала при всяко назначение на държавен чиновник. Кой тогава ще има мотив да сътрудничи на службите ни за сигурност?

Предупреждавахме, че е възможно някои хора да бъдат споменавани в тези списъци неоснователно и така да се създадат условия за накърняване на тяхното достойнство и права. Не бяхме чути от мнозинството и видяхме реалният ефект от това. Не бяха чути и аргументите на професионално загрижените експерти от почти всички парламентарни групи.
За Демократичната левица не е без значение въпросът спазен ли беше действително законът? Неговото приложение не даде ли възможност да се скрият редица техни - на управляващите - представители, бивши служители на Държавната сигурност, особено в изпълнителната власт? Ние задаваме следните въпроси към комисията и към нейния председател.
1. Към кой момент от времето е съставен прочетеният тук списък - към приемането на закона - 30 юли; към публикацията му в "Държавен вестник" - 6 август; към решението на Конституционния съд и публикацията му в "Държавен вестник" или на друг по-късен етап?
2. От месец юли досега реактивирани ли са сътрудници на бившата Държавна сигурност? Тоест, отново да са включени като действащи лица, които дотогава са били в състояние само на така нареченото минало сътрудничество? Има ли сред тях лица по чл. 3 от закона?
3. Гарантира ли комисията, че след решението на Конституционния съд не са отстранявани от архива лични и работни дела, така че за определени бивши сътрудници да са останали следи единствено в справочната картотека и регистрационния дневник и по тази причина те да са отпаднали от списъка?
За да се даде ясен отговор на тези въпроси, Парламентарната група на Демократичната левица настоява за анкетна комисия, която да провери дейността на комисията по чл. 4 от закона.
Демократичната левица смята, че докато не получим недвусмислена допълнителна информация, споменатите в този списък сътрудници на бившата Държавна сигурност са изпълнявали своя професионален, граждански и патриотичен дълг. За повечето от тях вероятно може да се каже, че едва ли са били герои на тихия фронт, но в определен период от време, именно на основата на тяхната информация, вероятно е снемано подозрението от невинни хора, сигнализирано е за подготвяни престъпления, събирани са ценни сведения, без които е немислимо държавното управление. Ние трябва да им благодарим за това.
Що се отнася до народните представители от Демократичната левица, посочени като сътрудници на бившата Държавна сигурност, ние убедено заставаме до тях политически и морално. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на мнозинството.) Защото те са изпълнявали, както сами се убедихте, своя дълг. Тази подкрепа не е израз на партийно ангажирана позиция, а на внимателен анализ на тяхната дейност и на гражданското им поведение.
Поуката, която парламентът и обществото трябва да извлекат от днешния ден е недвусмислена. Когато страната е в икономическа криза, когато производството и реалните доходи на населението спадат, когато гладуват деца, а пенсионери ровят в кофите за боклук е цинизъм парламентът да служи за задоволяване на груповите интереси на шепа управляващи.
Накрая, като председател на Парламентарната група на Демократичната левица, като политик, който държи истински на моралната чистота, ще потърся възможност всичко онова, което се съдържа по линия на Държавна сигурност за мен да бъде пуликувано едно към едно, ако, разбира се, някоя медия прояви необходимия интерес.
Второ, задължен съм да ви предам едно послание на жителите на крайграничното село Слащен, община Сатовча.
"Ние - казаха ми те - знаем, че имаме досиета, - и така предайте на премиера и на управляващите - защото ние сме служили на българските правителства, независимо от техния цвят. Ние сме - казват те - служили и ще служим на България."
На такова чувство за национална отговорност ние - политици и държавници - можем само да завиждаме. Да им благодарим и да ги поздравим за техния искрен патриотизъм. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Когато голямото мнозинство от този парламент гласува този закон, по който имаше много спорове, по чиято съдба се произнесоха близо 60 депутати, имаше едно очакване - че един 7-годишен открит въпрос в нашето общество ще бъде разрешен. Няма Народно събрание от 1990 г. досега, което да не се е занимавало с този въпрос. Нямаше Народно събрание, което да не спореше по този въпрос, а тук, в тази зала, имаше дори бунтове, напускане на зала, демонстрации отвън, все по този въпрос.
Днес можем да се запитаме - решихме ли днес този въпрос? Аз мисля, че най-доброто, което произтича от дискусията днес и от доклада на комисията е, че можем да се надяваме в някакъв процент, в някаква вероятност, че повече няма да се занимаваме с подобен въпрос. Но аз не съм убеден, защото в тази зала остават десетки открити въпроси. Остава въпросът, това ли са всички, които бяха прочетени? (Неразбираеми реплики.) Тук има държавни служители, които в момента се обаждат, че не са всички. Има много хора в тази зала и извън нея, които имат много повече информация, но не могат да я кажат, защото носят отговорност по смисъла на Закона за държавната тайна. Има неубеденост във всички нас, че това е цялата истина. А когато казваш не цялата истина, съгласно един древен мъдрец, ти не казваш истината.
Аз не мога да обвинявам отделни лица в момента. Много е трудно да се направи това. Но мога да кажа, че ние не решихме докрай задачата си. И ние не можем да убедим днес обществото, че сме казали цялата истина. Аз също имам десетки въпроси към комисията. Имам например въпрос - подавани ли са заявления от лица по смисъла на съответна точка на закона, през този период, отново за постъпване като щатни служители? Ако са подавали, отпаднали ли са те по смисъла на това от закона? Не е ли това просто прикриване?
Друг въпрос - има ли досиета, за които 100% се знае, че са били унищожени в този период? Ако е така, в кой период е станало това, точно кога през този период? Има ли в последно време унищожавани такива досиета?
Ние не можем да прескочим в тази зала и да не кажем, че решението на Конституционния съд беше решение, което подмени закона по същество. Защо той не доведе до социална справедливост? Смисълът на този закон беше да се каже: "Баста! Няма такъв въпрос повече!". Днес не можем да кажем това. Това е истината за нашия парламент. Това е истината за този закон. Смисълът беше не ние само да се пречистим, а да създадем увереност в обществото, че то може да живее спокойно и да вярва. Този закон не е социално справедлив.
Имам да кажа нещо, по повод споменаването на генерал Людмил Маринчевски в този списък. Генерал Людмил Маринчевски е единственият човек от този списък, или е може би един от малкото, един от двамата, които не са викани. Аргументите на министъра на вътрешните работи и председател на комисията е, че тъй като той е случай, известен на обществеността, необвиняван в доносничество, следователно ал. 3 на чл. 4 не е изпълнена. Формално, това е нарушение на закона. Но аз искам да кажа нещо друго за генерал Маринчевски, единственият неизказал се тук.
Генерал Маринчевски беше избран със съгласието на всички политически сили и с указ на тогавашния президент на Републиката за главен секретар през 1991 г. (Шум и неразбираеми реплики от мнозинството.)
Аз искам да кажа следното нещо - че това е представител на тези български разузнавачи, за които всички до един бяхме убедени, че не само са гордост за страната си, но и че в трудните години на прехода изиграха съществена роля за него, един от авторите и съавторите на новия Закон за МВР тогава, един от хората, които съумяха да съхранят гражданския мир в много тежък период от развитието на страната ни.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Стига с този граждански мир!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз не смятам, че емоциите повече са нужни, аз смятам, че оттук нататък трябва да си кажем следното - почтеност е необходима за всички, справедливост е необходима за всички. И затова искам да поставя единственото нещо, което ми се струва позитивно оттук нататък, защото освен отговорност за тези 450 души, които бяха проверявани, или колко са - не знам, има една цифра, която е най-смущаваща от всичко - това е, че според едни експерти 250 000, а по други 150 000 са били нещатните агенти на Държавна сигурност до 1990 г. Ако сложите семействата, дами и господа, това са сигурно над един милион души. Проблемът е в това дали ние сме решили докрай въпроса с преодоляване на старата система и създаване на някаква нова система. Защото сред лицата, които бяха прочетени, а и сред много, които не бяха прочетени, има и прононсирани доносници, които са унищожавали човешки съдби, заради които са изключвани хора от университетите, прекъсвани са кариери, хора са пращани в лагери и така нататък. Но има и хора, които са далеч от това нещо. Когато говоря за първите, отляво се чува шум, когато говоря за вторите, отдясно се чува шум. А истината е една.
Затова според мен следващото нещо, което можем да направим, е да приемем тук, в тази зала, и да започнем работа върху Закон за събиране и използване на информацията. Аз питам: решили ли сме в тази страна кой може да прави досиета, кой може да използва информация за вербуване и за принуждаване на хора, за използване на информация за поругаване на човешки съдби? Този въпрос в България не е решен, той е решен в цивилизования свят. Ние не сме решили в тази страна въпроса кои държавни органи могат да събират информация, в какви случаи и кога.
Аз се обръщам към вас с молба да започнем работа по този закон. Парламентарната група на Евролевицата има готовност да започне работа по този закон. (Шум в залата.)
Аз мисля, че ние трябва да забраним събирането на информация от икономически групировки и други структури за сигурност, които използват тази информация за манипулиране на отделни личности. Има такъв закон, приет в различни цивилизовани държави. Може би много хора ще бъдат смутени, но точно в това е основата и първоосновата на въпроса.
Завършвам със следното. В Евролевицата няма доносници. Заявих го и вчера по телевизията, и сега го заявявам. Заявявам също така, че смятам, че нашата работа оттук не трябва да приключи по най-главното - имаме ли система, която да предотвратява случаи, които са съществували по-рано? Имаме ли гаранция за това, че правата на личността и правата на хората ще бъдат защитавани? Имаме ли гаранции, че повече хора няма да бъдат злепоставяни и обругавани по какъвто и да е повод, както от държавните служби, така и от хора, които принадлежат към гражданското общество? Аз смятам, че най-важното, което трябва да си кажем днес, е че въпросът не е приключил.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица връчваме на председателя на Народното събрание искане за създаване на временна анкетна комисия за проверка на работата на комисията на министър Бонев със следните мотиви. Очевидно не тези 23-ма прочетени човека са гръбнакът и основите на тоталитарната система, на апарата на службите, хората, които са прекършили човешки съдби и са помагали на един строй да съществува 45 години. Не ми е нужно да живея 45 години, за да знам, че това е така.
Пита се обаче нещо много по-сериозно - кого тази комисия скри? Защото много по-голяма е опасността не за тези, които са били неизвестни досега и са разчитали, че общественото мнение ще бъде в някаква степен снизходително или даже добронамерено, а онези, които са укрити днес. Защото ще се постави въпросът - срещу какво са укрити днес и какво ще се иска от тях утре? Това е много по-голяма зависимост на политическата система и ключа към тази врата държат тези, които отваряха тези досиета, една единствена политическа сила. Вие започнахте тази война сега и бъдете така добри да си извървите пътя до края. (Шум в блока на СДС.)
Нека този, който днес реши да сложи ръка върху информационната банка на България до и след 1990 г., да каже кой е, кого държи и какво ще иска от него. Защото опасността за парламентарната група от ляво и от дясно е много по-голяма. (Шум в залата.) Доносници на всички режими не са необходими. Въпросът с реактивираните агенти не е случаен. (Шум в залата.)
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Цялата ви партия е такава! Комунисти и морал!
(Госпожа Татяна Дончева връчва писменото искане на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожица Екатерина Михайлова от името на парламентарна група.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, но ще отговоря и на процедурата, която направи госпожа Дончева, защото така, както постави въпроса, малко е нарушен правилникът и не може да се дебатира по този въпрос въобще. Но принципно - нужна ли е анкетна комисия на парламента? (Реплики от блока на Демократичната левица: "Да!")
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа от така наречената - вие така се кръстихте - Демократична левица! Днес не се държите като демократична парламентарна група! (Шум в залата.) Държите се така, че искате да направите наистина политическо шоу, да направите така, че да обезсмислите днешното заседание, да направите един цирк! Това е целта ви днес! (Шум в блока на Демократичната левица.) Обаче за ваше съжаление, макар че през целия ден днес непрекъснато се подхилквахте, дюдюкахте, забавлявахте ... С кого? С трагедията на толкова много хора, с трагедията на хора, в това число и във вашите редици. Защото чуваме страшни неща днес. Вярно е, че не научаваме цялата истина. Вярно е. Но защо не я научаваме? Защо сега искате анкетна комисия? Кой поиска да се отмени от Конституционния съд част от закона? (Ръкопляскания в блока на мнозинството.) Вие ли го поискахте? Вие го поискахте, а сега казвате: днес не излиза цялата истина. Да, не излиза цялата истина, затова защото с решението си Конституционният съд наистина скри част от истината. Скри я и всички много добре знаем.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не е вярно това.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото отпаднаха, госпожа Дончева, цели категории, които щяха да бъдат засегнати, и щеше да се чуе много повече и точно за тези хора, за които имаме всички ние съмнението, че биват манипулирани за това, че са изнесени много от данните на така наречената Държавна сигурност. Нека се държим сериозно днес, а не като на представление. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.) Защото вашата цел е да го направите, но не става. Не става, защото днес от това, което чух, първо чух, че никой не отрече. Никой не отрече от хората, които застанаха на тази трибуна, нито един!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Какво?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не отрече, че е бил сътрудник. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нямаше такъв, който да каже, че не е вярно, че не е бил сътрудник. Тоест не можем да обвиним комисията, че не си е свършила работата. (Шум и реплики в залата.)
Още нещо. Аз чух днес много странни неща от трибуната на българския парламент. Днес от много от хората, които застанаха тук, се казваше, че се гордеят с това, което са правили, в т. ч., че са разказвали какви вицове се разказват в компания. Питам се с какво се гордеят и забравили ли сме онзи текст от чл. 1 на бившата българска Конституция. Май това е най-големият ни проблем днес - мисленето. Защото нека си спомним какво пишеше в чл. 1. Кое беше държавата и кому се служеше? Служеше се на Българската комунистическа партия (ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ: "А сега на СДС!"), служеше се на тоталитарния режим, служеше се на тоталитарна държава. Това е проблемът. Много от тези хора, за които днес се изнесоха факти - и за тези, за които не се изнесоха поради силата на решението на Конституционния съд, - са служели на тоталитарната държава. И това е основното, което никога не трябва да забравяме. Това е най-същественото. Защото има разлика от това дали в момента служиш на една нормална държава, или служиш на държава, в която всички тези органи са били репресивни. И май наистина не искате да забравите, че имаше чл. 1 и днес, за съжаление, много от вас го показаха в изказванията си. Това е същественото, което поне за мен остана в днешния дебат - това, че много хора не са разбрали разликата от това каква е била държавата преди 1989 г. и каква е България в днешно време, защото вече не е тоталитарна държава. А служенето на тоталитарна държава винаги е едно доста странно явление, когато работиш за репресивния апарат. Това е, което не трябва да забравяме. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си. Ще станете, когато Ви дам думата. Повече на Вас думата за процедура не бих Ви дал. (Реплики от ДЛ: "Член 1!")
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господа министри, уважаеми господин председател на комисията! Вземам думата затова, защото един от нашите народни представители има, както се казва, досие. Бих искал само да помоля, тъй като вие много добре знаете и ние всички знаем, че няма наказателни санкции, а санкциите са преди всичко морални, много ще моля, ако може поне съпредседателите на групата да се запознаят с това досие, за да можем ние, когато говорим с господин Манов, да имаме една представа за неговите дела. Защото, разбира се, че ако основанията не са достатъчно, ние ще го защитаваме.
Аз ще бъда много кратък, защото и госпожа Мозер ще каже няколко думи. За мен беше много поучително това заседание с два факта, политически факти. Единият е това, че явно, че след седем години ние като че ли сме по-далеч, отколкото след първата година от ясното разграничаване на тоталитарния режим от демокрацията.
Аз много добре разбирам господата, които тук станаха и говориха в своя защита, че са били служители на Държавна сигурност, или на някакви служби. Но грешката е във всички нас, политиците, че много отдавна ние ясно и категорично не казахме, че ние сме против тоталитарния режим. Говори се от една страна, обаче не се говори от Народното събрание. Тогава вече тези хора, които говореха, можеха пак да вземат думата, обаче нямаше да се позовават на това, че са били служители и да изтъкват това като гордост.
Аз съм казвал много пъти от трибуната на Народното събрание, и то много отдавна, от самото начало, за мен до 1989 г. България не беше самостоятелна страна. Ние работихме за Съветския съюз. (Ръкопляскания от СДС.) Това е една истина.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Сега на още по-ниски чиновници.
СТЕФАН САВОВ: Вижте, смея да вярвам в това, че в момента не работим за никоя чужда държава. (Шум и реплики от ДЛ.)
Вие знаете добре, смея да вярвам. Вие много добре знаете, господин Стоилов, защото сте един интелигентен човек и аз съм се възхищавал от Вас, че именно това е ясно. Няма да говоря дълго, защото по това може да се говори с часове.
Аз смятам, че е крайно време по този въпрос да имаме едно политическо решение кое е било добро и кое лошо. Ние не смятаме да гоним хората, които са участвали по някакъв начин в тази власт. Обаче поне те да не се позовават на този факт и да го изтъкват като гордост.
Вторият въпрос, който искам да кажа, че малко ме учуди, е, че фактически тук беше нападнато цялото ръководство на ДПС. Нека никой не си прави илюзии, че аз имам някакви големи симпатии към ДПС. По-старите депутати знаят много добре, че ДПС беше основният фактор, който ме свали от поста председател на Народното събрание. Но в политиката е така. Така че аз приемам тези неща. Но не мога и да забравя, че само преди по-малко от една година, ДПС участваше в ОДС. Така че има неща, за които ние трябва политически да се замислим. Аз мисля, някъде в мен нещо говори, че не е възможно един български турчин, както се казва, в даден момент по време на "възродителния процес" по някакъв начин да не е бил подлаган, ако разбира се е бил активен, да не е бил подлаган на известен натиск и то много сериозен. Ето още един въпрос, по който трябва да мислим.
И трето, господин министър, аз съм дълбоко убеден в това, че за съжаление комисията не си е свършила изцяло работата. Не по ваша вина, може би по наша вина. По вина на това, че гласувахме такъв закон, които сме го гласували. Защото има неща. Не може във Великото Народно събрание - тук все още има няколко души, които са били и във Великото Народно събрание и си спомнят - че бяха обвинени някои хора, които сега изведнъж не са обвинени. (Ръкопляскания от ДЛ.) Не мога да приема, след като на мен не ми даваха да пътувам до Драгоман, че има тук хора, които пътуваха до Англия, до Америка, напред-назад, напред-назад. А сега те въобще са чиста вода ненапита. (Ръкопляскания от ДЛ и ОНС, възгласи: "Браво!") Понякога не е достатъчно един документ. За хора, които са страдали, е съвсем ясно кой е агент и кой се е поддал. Но това отдалеч зависи. Отдалеч зависи, поради това че на едни не даваха да пътуват до Драгоман или трябваше да работим по постройките, а други в това време блаженстваха.
Аз бих искал в бъдеще това нещо по някакъв начин да се поправи. Защото мен ме е страх от едно. Страх ме е, че утре медиите, обществото могат да ни обвинят, че не сме си свършили добре работата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ, ОНС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ние знаем, че нашето предложение за създаване на анкетна комисия ще бъде придвижено по съответния ред, а няма да бъде гласувано днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но искаме да кажем, че не приемаме нито да бъдат обвинявани, нито да бъдат съдени хора за едни картончета!, след като знаете, че 85 на сто от досиетата са унищожени! Защо сложихте този закон?! И защо го дадохте на един човек архивар...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... вместо на министъра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ме принуждавайте да Ви наказвам, защото ставате за процедура, а за пореден път никаква процедура не предлагате. (Оживление в залата.)
Госпожа Мозер има думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги! Едва ли за някого в тази зала не е вече пределно ясно, че този закон не е пълен, той не е и задоволителен и че този процес трябва да се продължи. Защото истината не е казана, цялата истина! И Вие, министър Бонев, и аз, го знаем много добре. И че тя е била донякъде избирателна, и това е вярно. (Ръкопляскания в малцинството и първите редове на средния блок.) А ние искаме да чуем цялата истина. (Ръкопляскания в левия блок и в предните редици на средния блок.)
И тук ще ми позволите да кажа, че това, което каза госпожица Михайлова, е отчасти вярно. За жалост днес, в този много важен и така тъжен ден, до голяма степен, защото истината никога не е приятна, тя е винаги много трудна - и да бъде погледната право в очите, и да бъде приложена. Трябва да кажа, че аз съм дълбоко възмутена от поведението и от ляво, и от дясно, защото още сутринта се започна с едно несериозно отношение, което не подобава на едно подобно събитие, на което ние сме свидетели всички днес.
И когато ние търсим, сега ще ми позволите да кажа нещо, което мен лично от една страна ме е засегнало, когато ние търсим също така историческата истина, аз много съжалявам, че когато преди няколко седмици беше отбелязана 50-годишнината от края на демокрацията в България, от съдебното убийство на Никола Петков, наречено от свободния свят "един от най-големите демократи", на тези паметни вечери, независимо кой ги организира, те бяха няколко, което е и редно, съжалявам да кажа, че нито министър-председателят, нито президентът удостоиха с присъствието си тези възпоменателни вечери. И това говори доста за нашата истинска действителност в тази страна и за нашето уважение към тези, които са си дали живота в миналото за демокрацията, в името на свободата, в името на парламентаризма. И тези неща не могат да не се отразят.
Ние днес говорим, че в политиката трябва да има малко морал. Наистина трябва да го има! И аз бих искала тук отново да кажа и да подкрепя и това, което каза господин Савов, че ние с полуистини и с прикриване на истината до никъде няма да стигнем.
Аз също се надявам, както казах, да има друг закон и да продължи търсенето на истината.
Аз също така се надявам, че в скоро време, тук е министърът на вътрешните работи, ще излезе с един списък. Защото, нека да се върнем и към днешния ден - на кредитните милионери, на тези, които изнесоха средствата на България, които я обрекоха на тази мизерна съдба, от която тя с толкова труд се мъчи да се измъкне. Аз също така съм препоръчала отдавна на министъра на вътрешните работи да направи един комар и срещу тези, които разпродадоха, обсебиха и селскостопанската техника, което е също толкова важно като тези, които са си присвоили коли и друга собственост. (Шум и одобрително оживление в залата.)
Така че, нека да не свършваме днес до този момент, след като общото становище, не само мое, но и на много други беше, че трябва да се продължи и да се каже цялата истина. И пак ще кажа, ние знаем много добре, че това не е цялата истина, защото тя дори до вчера беше малко по-различна, а днес се оказва малко по-друга. (Ръкопляскания в малцинството и в предните редове на средния блок.) Благодаря ви за вниманието. (Продължават ръкоплясканията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Ще отговоря на Вашите въпроси. Първо, искам да призова всички да прочетат още веднъж закона и да не натоварват комисията с очаквания, които законът не е позволил като правомощия на комисията. Добър или лош, е закон. Това е друга тема. И не е работа на комисията да дава оценки на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи ще имаме национално съгласие да направим по-хубав закон. Аз така разбирам.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ (засмива се и казва) : Да. По същата причина в закона, и това искам добре да се чуе, никъде не е дадено право на комисията да прави морална преценка или да бъде съдник на някого. Ние нямаме право да обвиняваме когото и да било. Ние бяхме призовани да констатираме какво съдържат архивите в момента. Харесва ли ви или не ви харесва, това съдържат архивите в момента. Това е истината.
Искам за хората, които ни гледат в момента и ни слушат, да стане пределно ясно, от проверените около 600 човека, 93 във висшите етажи на властта са хората, за които има данни в архивите, че са сътрудничили на Държавна сигурност. Деветдесет и трима са. Заради решението на Конституционния съд, и това е едната причина да отпаднат и да се редуцират до 23-ма. Отпаднаха една голяма част, това е голямото число, картотекираните.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНОСТВОТО: 70 души.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Другите, които отпаднаха, и с това отговарям на въпроса кога окончателно беше довършен списъкът - половин час преди да дойдем в пленарната зала. Половин час! Защото... защото ние не можем да си позволим да огласяваме имена на хора, които не заемат длъжностите по чл. 3. Нямаме право. И вие, просто наистина ви призовавам да прочетете закона. Това са двете категории хора, които не прочетох. Всички казват тук: "Да, ние знаем, има и други, защо не ги прочетете". Или са картотекирани, или не заемат длъжността. Справете се със закона. Наистина е много важно. И това е призив към всички народни представители.
Отхвърлям по най-категоричен начин обидите към комисията, затова че тя селективно изнася имената сега. Искам добре да разберете кои са членовете на комисията. Това не са хора от една партия. Това са хора, назначени с указ от президента. Част от комисията също са бивши служители на Държавна сигурност, между другото. Част от хората са назначени и по предложение на вашето правителство, на лявото правителство, с указ на президента Желев. Комисията не е на едно правителство. Подчинените лично на министъра на вътрешните работи са само двама в тази комисия.
Освен това поставям въпроса за това срещу кого сега трябва да се защитават евентуално набедените. Дали ще има комисия допълнително, дали няма, вие ще го решите. И на тези, които са засегнати, широко е отворена възможността по линия на ГПК да дадат установителен иск и да видят дали има, дали това, което сме изнесли е вярно или не.
И ние ще предоставим същите тези дела и в съдебна зала.
Обаче главните виновници за това, което сега изнесохме, не сме ние. Не сме ние виновни за това, което намерихме в архива, виновни са тези от вас, които са писали тези неща. (Глас: "Браво!". Ръкопляскания от десния блок.) Те са виновните. Виновни са тези от вас, които унищожиха част от истината. (Възклицание: "А!". Ръкопляскания в десния блок.) Виновни са тези от вас, които селективно запазиха част от истината, срещу конкретни хора. Точно защото вие сте виновните! (Възгласи: "А!" от малцинството и частични ръкопляскания в десния блок.)
Приключвам със следното: да, това не е цялата истина. Но, уверявам ви, това е безспорно доказаната истина!
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: А колко са реактивирани?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Няма реактивирани.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Нито един?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: И по един категоричен начин още веднъж искам да защитя цялата комисия. Това е обида към професионалистите.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Добре, Вие кажете че няма нито един.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Да, аз казах. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: И ще подадете ли оставка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Дянко Марков за процедура.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата, защото почувствах, че има нещо, по което всички в тая зала сме съгласни, а то е много малко.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Процедура!
ДЯНКО МАРКОВ: Точно процедура ще направя, господине.
Съгласни сме с това, че някой някога си е унищожил значителна част от истината за тая епоха. Предлагам да се формира комисия, която да установи кой, по чия заповед, кога и какво е унищожил и да се потърси отговорност от тези хора, включително даване на прокуратурата главно.
Но аз не мога да не се възползвам от двете минути, които имам, за да възразя срещу едно кощунство. Бяха наречени патриоти хора, а другите бяха престъпници спрямо страната ни. Изстребителите, които оцеляха от отбраната на небето на София и бяха разстреляни на границата долу, защото потърсиха пътя към свободата - те бяха престъпници към своята родина, а тия, които ги убиха, бяха патриотите, така ли? Децата от Любимец, които тръгнаха с учителката си и бяха разстреляни на границата - те бяха врагове на държавата, а убийците им бяха патриоти!
Възразявам срещу това нечувано кощунство, което днес се извърши. (Викове от мнозинството: "Браво!", ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянков.
Не виждам други желаещи.
Давам почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН. (Шум и реплики в залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма кворум! Вижте, няма хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, ако някой поиска проверка на кворума, готов съм веднага да я направя поименно и да се оправи работата.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (обн. ДВ бр. 48 от 1991 г., изм. и доп. бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и бр. 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г, бр. 63 от 1995 г. бр.бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г. и бр. 58 от 1997 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли някакви бележки? Няма.
Моля, гласувайте за наименованието на закона.
Гласували 128 народни представители: 125 за, против няма, 3 въздържали се.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 117, ал. 1 числото "50 000" се заменя с числото "5 000 000", а числото "500" се заменя с числото "10 000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този параграф няма направени писмени предложения. Моля, гласувайте за текста на § 1.
Гласували 134 народни представители, 131 за, против няма, 3 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 161, ал. 2, числото "5 000 000" се заменя с числото "100 000 000", а числото "1 000 000" се заменя с "50 000 000".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по § 2 няма направени писмени предложения. Моля, гласувайте за § 2.
Гласували 132 народни представители, 124 за, против няма, 8 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Постъпило е предложение от народния представител Захари Желязков: създава се нов § 2а със следния текст:
"§ 2а. В чл. 223, се правят следните изменения:
1. В ал. 3 изречение второ се отменя.
2. В ал. 5 след думата "обнародването" изразът "съответно изпращането на поканите" се заличава".
Комисията приема по принцип предложението на народния представител Захари Желязков и предлага да се създаде нов § 2а със следното съдържание:
"§ 2а. В чл. 223 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 изречение второ се изменя както следва: "На поименните акционери може да се изпращат и поименни покани."
Тук има една печатна грешка, за което комисията моли да бъде извинена. Става въпрос да се изпращат не поименни, а писмени покани.
"2. В ал. 5 след думата "обнародването", изразът "съответно изпращането на поканите" се заличава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Захари Желязков за нов § 2 иска ли някой думата?
Думата най-напред е на господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Същността на моето предложение е да отпадне задължението за изпращане на покани на поименни акционери в акционерните дружества. Считам, че това задължение поставя в много затруднено положение акционерните дружества, при които има множества акционери. Аз считам, че обнародването на поканата в "Държавен вестник" достатъчно добре защитава интересите на всички акционери, а не само на поименните. Отпадането на задължението за покана всъщност поставя всички акционери в равнопоставено положение.
Комисията е предложила все пак да остане възможността за изпращане на покани на поименните акционери. Аз смятам, че това е едно добро предложение и ви предлагам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Захари Желязков.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
С извинение към господин Лучников, председател на комисията и към колегата Желязков, че аз не бях на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, когато се обсъждаше този въпрос, но аз смятам, че това не е едно добро предложение.
Съществуващият в сегашния му вариант текст в закона, реципиран от немското право, е свързан със защитата на акционерното участие, на миноритарните акционери, които трябва да знаят какво става в това общо събрание. Сега се предлага един текст, който е по-скоро в полза на управляващите търговските дружества и аз не мога да допусна - мисля, че и колегите няма да се съгласят с това, че българските граждани, в повечето случаи хора, които не са абонати на "Държавен вестник", ще могат редовно да го следят и ще могат да защитят своите права. Това е принципен въпрос и не случайно този текст стои в закона.
Що се касае до приватизационните фондове, там законодателят направи едно отстъпление и доколкото там се получиха прекалено много акционери, въпреки че аз и за там имам друго виждане, но то не е сега предмет на обсъждане, така че какви ще са тези дружества - при всички случаи въпросът не е случаен. Ние разтоварваме управлението от едно неговото задължение за отговорност пред акционерите. И може да се окаже парадоксалната ситуация, че голяма част от акционерите да не могат да упражнят малкото права, които имат, и които са всъщност изисквания и по европейски директиви за защита на малцинствените акционери.
И ако по първа точка на дневния ред ние днес не взехме никакво решение, за мен това като юрист не е толкова фатално, макар и учудващо, то тези промени в Търговския закон, които виждам тук, извън предложените от Министерския съвет, противоречат на някои съществени принципи на Търговския закон.
Благодаря ви. По другите предложения също ще изразя становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Ще поставя на гласуване предложението на господин Захари Желязков, подкрепено от комисията, за създаването на нов § 2а с направената корекция на печатната грешка в точка 1 вместо "поименни" "писмени".
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: 105 за, 30 против, 7 въздържали се.
Параграф 2а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Постъпило е предложение от народния представител Гюнер Тахир: създава се нов § 2б със следното съдържание:
"§ 2б.  В ал. 3 на чл. 231 се добавят следните нови изречения:
"Решенията по тези въпроси на общото събрание на акционерни дружества с над 50 на сто държавно и общинско участие и на дружества с повече от 50 на сто приватизиран капитал влизат в сила незабавно. Същите се вписват и обнародват."
Комисията приема по принцип предложението на народния представител Гюнер Тахир и предлага следния нов текст на ал. 3 на чл. 231:
"Чл. 231. (3) Решенията относно изменения и допълнения на устава, увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори, се вписват в търговския регистър и влизат в сила след вписването им, а по отношение на трети добросъвестни лица - след обнародването им."
Това изменение се налага от една техническа трудност, в която са поставени органите, които извършват обнародването: "Държавен вестник" е затрупан с хиляди и хиляди обявления, които не може да публикува своевременно, и това прави невъзможно изпълнението на решенията на общите събрания на акционерните дружества. Затова именно се предвижда по отношение на дружеството и неговите акционери решението да влезе в сила от момента на регистрирането му в съда. А по отношение на трети добросъвестни лица, за които именно се прави обнародването, да влязат в сила след него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По предложението за нов § 2б има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за текста на § 2б по предложение на господин Гюнер Тахир, подкрепен от комисията, и с текста който ни предлага комисията.
Гласували 157 народни представители: 150 за, 2 против, 5 въздържали се.
Параграф 2б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 3. По висящите молби за регистрация съдът, ако е необходимо, дава срок на заинтересованите лица да приведат дружествените договори, съответно уставите си в съответствие с разпоредбите на този закон.
§ 4. (1) Заварените дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции са длъжни да приведат капитала си в съответствие със законно изискуемия минимум и да поискат вписване на това обстоятелство в търговския регистър в срок до 1 година от влизането в сила на този закон.
        (2)  В случаите по ал. 1 за вписване в търговския регистър на решение за увеличаване на капитала на акционерно дружество е необходимо да е внесен не по-малко от 25 на сто от размера на капитала след увеличаването.
§ 5. Ако дружеството не изпълни задължението си по § 4, прилагат се разпоредбите на чл. 155, т. 2, съответно чл. 252, т. 5."
Това значи, че се пристъпва към прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Бележки по Преходните и заключителни разпоредби няма. Моля, някой желае ли да вземе отношение? Не.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: 115 за, няма против, 45 въздържали се.
Параграфи 3, 4 и 5 от Преходните и заключителни разпоредби са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Постъпило е предложение от народния представител Захари Желязков за създаване на нов § 6 със следния текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников, извинявайте.
Уважаеми господа народни представители, в залата се намира делегацията на Сената на Берлин, водена от председателя на Сената проф. Хаазе. Да я поздравим. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите.) Благодаря ви.
Господин Лучников, продължете, моля, с предложението на народния представител Захари Желязков.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 6. (1) Когато търговско дружество е образувано с цел участие в приватизационна сделка от лица по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, изискуемият минимален капитал е, както следва:
1. за дружество с ограничена отговорност - 500 хил. лв., като дяловете не могат да бъдат по-малки от 1000 лв.;
2. за акционерно дружество и командитно дружество с акции, когато се образуват с подписка - 10 млн.лв., а без подписка - 5 млн. лв.
(2) Ако процедурата по приватизация приключи без да е сключена сделка с лицето по ал. 1, то е длъжно да приведе капитала си в съответствие с изискванията на този закон или да се прекрати в 6-месечен срок от сключване на сделката."
Комисията приема по принцип предложението на народния представител Захари Желязков и предлага предложеният нов § 6 да стане § 4, а досегашните параграфи 4 и 5 да станат параграфи 5 и 6.
Новият § 4 да има следното съдържание:
"§ 4. (1) Когато търговско дружество е образувано с изключителната цел участие в приватизационна сделка от лица по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, изискуемият минимален капитал е, както следва:
1. за дружество с ограничена отговорност - 500 хил.лв., като дяловете не могат да бъдат по-малки от 1000 лв.;
2. за акционерно дружество и командитно дружество с акции, когато се образуват с подписка - 10 млн.лв., а без подписка - 5 млн.лв.
(2) Търговското дружество по ал. 1 не може да сключва никакви търговски сделки, освен необходимите за участие в приватизацията.
(3) След сключването на приватизационната сделка търговското дружество по ал. 1 е длъжно да приведе веднага капитала си в съответствие с изискванията на чл. 117, ал. 1, респективно чл. 161, ал. 2 от Търговския закон.
(4) Ако приватизационната сделка не бъде сключена от търговското дружество по ал. 1, то се прекратява в 3-месечен срок от приключване на процедурата по приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, поднасяйки пак първото извинение към правната комисия и към колегите Лучников и Захари Желязков, искам да ви кажа, че тук ще допуснем пак една голяма поразия в Търговския закон. Аз разбирам доброто желание за премахване на всякакви спънки, от много хора наричани правни спънки за процеса на приватизация. Но с това ние отново ще направим принос към световното търговско право. И в един и същи Търговски закон ще има търговски дружества - акционерни, командитни с акции или ООДружества с един капитал и акционерни ООДружества и командитни с акции - с друг капитал. И аз ще питам някой от нас или някой от моите колеги юристи, как ще обясни на чужденеца, дошъл в България, за съществуването на такива разнородни субекти. Това първо.
В тоя смисъл искам да кажа също, че не е единствения начин на работниците, служителите и лицата по чл. 5, въпреки че на тях преференцията им е само по чл. 25, а иначе това са лица по чл. 5 от Закона за приватизацията, но да речем това е редакционен спор и пр. Има хиляди други начини те да участват в приватизацията.
Ние стимулираме създаването на едни квазитърговски субекти. Аз искам да ви питам откъде-накъде ще искаме на човека, който ще продава банички да внася 5 млн. капитал, за да си направи ООДружество, а на тоя, който ще купува фабрика за половин милиард, ще позволим с 500 хил. лв., защото няма пари?! Просто това е един въпрос, който не може да не се създаде.
След това, извинявайте, но по този начин вие стимулирате безотговорното участие на тези хора в приватизацията, ограничавайки отговорността им само до 500 хил.лв.
Съвсем немаловажният процедурен въпрос, който като че ли се решава, но мисля, че ще създаде много проблеми в практиката - свързан с прекратяването в тримесечен срок от приключване на процедурата по приватизация или другото изискване - за привеждане на капитала. Това са все съдебни процедури и все канони на търговското право, в които ние влизаме сега като слон в стъкларски магазин.
Още веднъж, извинявайки се, може би за опонирането тук, и по този начин, недейте да правим поразиите в Търговския закон - устойчива и позната материя, така, в движение и свързано с някаква цел на деня. Благодаря ви.
Предлагам да гласуваме против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би трябваше да взема думата преди господин Миков и може би тогава възраженията, които той направи, нямаше да бъдат толкова остри. Накратко за логиката на моето предложение, а след това ще отговоря и на това, което каза господин Миков.
Няма да говоря за това, че трябва да отстраняваме пречките по пътя на процеса на приватизация. Но от чисто практична гледна точка всички вие знаете, че в страната масово се учредяват дружества за участие в приватизацията от работници и служители на предприятията. Също така знаем, че от момента на учредяването на такива дружества до момента на приключване на процедурата на приватизация и сключване на приватизационната сделка, минава твърде много време. Освен това в голямата част от случаите, поне в досегашната практика, обикновено избраният купувач не е дружеството по чл. 25, ал. 3. А защо това е така, не искам да обяснявам. От никаква гледна точка не е оправдано тези хора да ангажират толкова много средства за толкова дълъг период, след като изобщо не е ясно какво ще стане с приватизационната сделка. Имайте предвид също така, че това са дружества, създадени с изключителната цел да участват в приватизацията. И когато комисията прие по принцип моето предложение, там ние разсъждавахме върху това какви механизми да създадем, за да не може това да се използва за заобикаляне и за злоупотреби.
Аз благодаря на колегите от комисията, които предложиха тези нови моменти - изключително за участие в приватизацията - и че дружеството не може да извършва никакви други търговски сделки. От това по-добри гаранции, аз не виждам какво може да се предложи. Освен това, задължението в определен срок след приключване на процедурата на приватизация или да приведе капитала си в съответствие с изискванията на закона, или да се прекрати. Това са абсолютно сигурни гаранции, че тези текстове няма да се използват за недобросъвестни цели.
Имайки предвид всичко това, аз ви моля да подкрепите не предложението, което съм направил, а текстът, който предлага комисията, който аз смятам, че е много прецизен и постига целите, които искахме да постигнем с този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. На първо място, репликата към господин Желязков е следната. И обикновените търговски дружества си внасят капитала не за да го въртят. Може една година да не работят, но изискването за капитал е универсално изискване за гаранция на кредиторите. Техният капитал си стои и ние не ги грижим тях дали им върви бизнеса, дали добре го движат. Това на първо място.
На второ място, по отношение на това, което той каза. Има една опасност за кредиторите-банки, която беше изложена и в мотивите за изменение на Търговския закон - за увеличение на капитала, съответно на пет и другите милиони, че при преоценката на активите и пр., и там в мотивите беше казано - това го заяви и министър-председателят - по този начин банките по-охотно ще отпускат кредити, защото в тези търговски дружества ще има капитал. Ерго, те по-добре ще гарантират интересите на техните кредитори. В крайна сметка капиталът при дружествата с ограничена отговорност, за какъвто тип ние сега говорим, е именно и за това.
Тук какво ще се получи? Тръгва да участва в приватизационната сделка с капитал 500 хил. лв., отива в банката и казва: дайте ми кредит за 200 млн. или за 100 млн., защото явно хората нямат пари за капитал, камо ли да купят акции. Банката му дава 200 млн. кредит. Утре сделката не се сключва, а отговорността на това дружество ще бъде до размера на тия 500 хил. лв. Аз не казвам, че това ще бъде практика, но това крие и тази опасност. Така че към тия аргументи, които господин Желязков предложи на вашето внимание, аз отправям тези възражения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за дуплика господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Аз бих се съгласил с всички аргументи на господин Миков, но той, според мен, изпуска основното - че тук става въпрос за един изключителен процес, който всички се надяваме да приключи след две-три години. Това е процесът на приватизация. Той забравя това, че дружеството е създадено изключително с тази цел. Тоест, това не е един нормален търговец по Търговския закон. Когато един търговец иска да извършва дейност по Търговския закон, естествено че той трябва да има капитал. Но защо трябва да има капитал едно търговско дружество, за което изобщо не е ясно дали ще сключи приватизационната сделка?!
Оттам нататък, когато той говори за отговорността и за отговорността пред кредиторите и най-вече банките. Ние сме записали в Закона за приватизация, че задължително неизплатената част от цената се обезпечава. Тя, първо, се обезпечава пред държавата и второ - пред банката, ако сделката е сключена с кредит. Обективно в тия случаи се залагат закупените дялове и акции. Така че не капиталът на дружеството е гаранцията и обезпечението за кредитора, а именно другите обезпечения по Закона за банките.
Аз не виждам по какъв начин тези разпоредби нарушават с нещо принципите на Търговския закон и най-вече по какъв начин те могат да бъдат използвани за увреждане на кредиторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен, че ако поканим един професор по търговско право от европейските университети, не е изключено той до последния момент да опонира на такова едно предложение. Ако го въведем по-обстоятелствено в съображенията, които ни мотивират, в характеристиките на процеса, който протича на базата на чл. 25, промененият от края на 1995 г., не изключвам да успеем да го спечелим. И тъкмо от тази позиция аз се обявявам в подкрепа на това изменение. Съображенията може от принципиална гледна точка да не издържат от такива високи критерии на перфектни, но от прагматична гледна точка да бъде облекчен този процес за използване на силно преференциалния режим на чл. 25 заслужава оправдание извършването на такива стъпки.
Няма да споря дали това е най-удачният начин, но в това аз виждам един възможен начин и ще прибавя още едно изречение към изтъкнатите дотук аргументи в защита на това решение.
С този капитал дружеството няма да продължи да работи. То ще стане собственик на едно предприятие, чиито активи, за които то на старта трябва да плати 10 на сто, активи, които може да са многомилиардни, особено при сегашните преоценки, които ще бъдат направени на дълготрайните материални активи. Това трябва да се има предвид, за да може човек да прескочи смущението, че с някакъв си, нека го наречем на жаргон, мижав капитал, той ще трябва да застава срещу банките, искайки кредити и небидейки в състояние да ги гарантира и т.н. с капитала си.
Пак казвам, аз подкрепям това решение. Може би не е най-доброто, но това са намерили колегите юристи и затова ви приканвам да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте за новия § 4, а досегашните § 4 и 5 съответно стават § 5 и 6.
Гласували 156 народни представители: 145 за, 3 против, 8 въздържали се.
Параграф 4 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Търговския закон.
Отрицателен вот ще обясни заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз гласувах против последния параграф по следните съображения.
Внася се един законопроект от правителството, който изменя някакви числа, във връзка с някакви такси и други работи, и заедно с това при обсъждането в Народното събрание се внасят нови моменти, които излизат извън идеята на внесения законопроект. Такива прибързани изменения на законите не водят до по-високо качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение на
Закона за собствеността N 02-01-31, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 25 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
След станалите разисквания, комисията с 6 за и 1 въздържал се реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за собствеността, като навременен и необходим." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение на Закона за собствеността на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: 119 за, против няма, 14 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като изменението се състои само в един текст, моля да пристъпим към неговото приемане и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение и второто гласуване да се проведе в днешното заседание.
Гласували 144 народни представители: 130 за, 5 против, 9 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля да докладвате на второ четене закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение на Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г. и бр. 33 от 1996 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли по наименованието изказвания? Няма.
Моля да гласувате за наименованието на закона.
Гласували 153 народни представители: 142 за, против няма, 11 въздържали се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Параграф единствен. В чл. 78, ал. 1 първото изречение се изменя така:
"Чл. 78. Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите".
Изменението всъщност се състои в изключението. По общо правило, който придобие владението на движима вещ на основание годно да му прехвърли собствеността, придобива тази собственост, макар че я придобива не от собственика. Сега от това правило се прави изключение, когато за валидността на сделката е необходим нотариален акт или нотариална заверка на подписите, собствеността не се придобива. Конкретният, масовият случай е придобиване на собствеността върху леки коли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Редакционна корекция предлага господин Рафаилов. Имате думата, господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Имам едно предложение към вносителите. То е свързано с една редакционна поправка. Доколкото на мен ми е известно, няма случай, когато с нотариален акт да се прехвърля собствеността върху движима вещ. Нотариалният акт е форма в действителност за прехвърляне на недвижими имоти. Не е ли възможно в това предложение думата "нотариален акт" да отпадне и да остане: "освен когато се изисква нотариална заверка на подписите". Става въпрос за МПС, които се прехвърлят с нотариална заверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин министърът ще отговори на този въпрос.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Просто не е така. Имобилиарната ипотека се извършва с нотариален акт, колега, а имобилиярната ипотека е за плавателни съдове. Така че не са единствено недвижимите имоти, при които става с нотариален акт. Така, както е направено, е обмислено добре и ви моля да го гласувате. Това отговаря на правилата на нашето материално гражданско право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Други изказвания има ли?
Поставям на гласуване параграф единствен с текста, който беше предложен от вносителя.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: 132 за, няма против, 5 въздържали се.
Параграф единствен е приет, а с това и Законът за изменение на Закона за собствеността.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносители са Министерският съвет и народният представител Любен Корнезов.
Най-напред - вносителите, ако искат думата.
Господин министър, имате думата. Становищата - след това.
Извинявайте, само за секунда. Ще дам думата за процедурно предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пристъпваме към разглеждането на едни строго специализирани технически законопроекти. Смятам, че трябва да съкратим времето за обсъждането им на първо гласуване, още повече, че всички ще ги подкрепим да бъдат приети и на второ четене, за да може да остане повече време за второто гласуване, когато ще се направят конкретни предложения.
Моля Ви, господин председател, да се съгласим по един представител от група, ако има необходимост, да се изкаже, да не разводняваме разискванията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това предложение, доколкото чух - понеже в момента не внимавах много, беше за съкращаване на срока.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (встрани от микрофоните): За времето за дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето за дискусия не може да бъде съкратено. Достатъчно е да има един възразил, а него вече го има. Не може, правилникът е категоричен. Не можем да ограничим времето.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател, дами и господа народни представители! С тези три законопроекта, които един след друг ще бъдат поставени на вашето внимание - измененията и допълненията на Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административното производство, всъщност приключва съдебната реформа такава, каквато тя беше създадена като съдебна система в Конституцията. Ние сме в изключително голямо закъснение във връзка с тези три закона. Но аз мисля, че сега вече няма да има пречка в едно кратко време законите да бъдат приети.
Бих искал да ви кажа, че измененията и допълненията в Гражданско-процесуалния кодекс, които предлагаме, не са свързани само с въвеждане на триинстанционното производство, макар там да е акцентът. Използваме случая за изменението, за да предложим някои допълнения на закона, които практиката е наложила и които в момента смятаме като най-необходими.
Заедно с това искам да ви кажа, че предлаганите изменения и допълнения не означават, че ние ще имаме един съвършен Гражданско-процесуален кодекс и намеренията на правителството и на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция са да създадем в бъдеще един нов Гражданско-процесуален кодекс. Дали ще се нарича Гражданско-процесуален кодекс или Закон за гражданското съдопроизводство, което е било в миналото, това е друг въпрос. Но така или иначе това предстои и всички онези възражения, които тук биха се направили - че една или друга разпоредба не е била предмет на разглеждане, не е влязла в обхвата на законопроектите, които предлагаме, нека да останат и ние ще ги имаме предвид при създаването на Гражданско-процесуалния кодекс.
Бих искал да ви кажа, че законопроектите се изготвят доста отдавна. Те се изготвят още в миналото - още в 1992 г. има изготвен законопроект. По-късно колегата Корнезов, доколкото знам, е съдействал в изготвянето на един законопроект в миналото или миналите правителства, чиято концепция по триинстанционното производство е различна от тази, която ние сега предлагаме. Това, което е направено днес, е в резултат на обсъждане на всички досега направени предложения.
Законопроектът се изготви в Министерството на правосъдието под ръководството на Съвета по законодателство, но с участие на съдии, прокурори, специалисти - научни работници от университета и от Правния институт на БАН и адвокати. Мога да ви кажа, че в предложените разрешения нямаше никакво различие в който и да е било от членовете на комисията. Те всички единодушно приеха тези текстове, които ги има. Като адвокат, който се е занимавал с гражданска процедура през целия си живот, взех участие в изработването на законопроекта и независимо от представянето ми тук като член на правителството, казвам, че ангажирам и лично себе си като човек, който е работил граждански процес, с това, което предлагаме.
Аз ще започна с онова, което не е свързано с триинстанционното производство, тези промени, които останаха и някои, от които са доста важни и ги поставям на вашето внимание.
На първо място има терминологични промени. Аз на тях няма да се спирам. Те са свързани с някои термини, които вече новата икономика на страната ги е направила невъзможни да бъдат прилагани или неудачни. На тях няма да се спирам. Онова, което буди интерес и събуди дискусии в пресата - аз вървя по текстовете на законопроекта, е заложеното в § 10 и § 12, където юридическите лица, които не са държавни учреждения или кооперации, да не могат да бъдат представлявани от други, освен от лицата, които по закон ги представляват, или от адвокати. Новото тук е, че всъщност института на юрисконсултите, който сега е повсеместен, тези хора вече няма да могат да се явяват като процесуални представители на частни фирми, тоест на юридически лица или на обществени организации, които не са държавни учреждения или не са кооперации.
Възражението от колегите юрисконсулти е, че с това се посяга върху част от техните права, защото те могат да бъдат консултанти. А съображенията на предложителите на законопроекта, който внасяме, е че всъщност адвокатурата днес е свободна, всеки един от тях може да бъде адвокат и не на хонорар за всяко дело поотделно, а отношенията си с организацията да уреди на базата на един договор, с който ще се урежда плащането. Следователно, финансови и икономически трудности те няма да имат, а ще имат задължението да спазват правилата на адвокатурата, които са свързани с морални изисквания за упражняване на професията и дисциплинарна отговорност пред висшестоящите организации на адвокатурата, които контролират добросъвестното изпълнение задълженията на адвокатите.
Минаваме и към нещо, което е ново. Това е, че се освобождава съдът от така нареченото служебно начало. За тези, които не са юристи, аз бих желал да обясня по разбираем начин, че в света производствата се подчиняват на две правила, най-общо казано. Ако вземем черно и бяло и нямаме по средата сивото, някъде, където доминира състезателното начало, тоест всяка страна излага своите твърдения и своите възражения, съдът, ням зрител на това, което се представя, присъжда с оглед доказателствата, които са му представени.
Другата система - съдът е активен участник в производството, той дава указания на страните, че не са представили доказателства, дава им указания какво трябва да правят и накрая той решава. По този въпрос ще се спра малко по-късно отново.

Заедно с това в системата на служебното начало се вмесва и прокуратурата - в един член 27 и следващите, която има право да заведе всяко дело, което тя прецени, че представлява обществен интерес - било в интерес на държавата, било в интерес дори и на частно лице, на която и да било физическа личност, за да защити нейните интереси, ако има някакви съображения за обществен интерес.
Тази система е чужда на европейските законодателства. Тя е наследена от съветското право и аз трябва да ви кажа, че в практиката, освен в много, много, много редки случаи, които, ако напрегна паметта си за 40 и толкова годишен стаж като адвокат, едва ли бих намерил повече от един или два, където се проявява заинтересованост лично от някой прокурор или лично от някаква среда, текстът не е бил използван и прокурор не се е намесвал, за да заведе дело от името на някакво физическо лице. Разбира се, не е била допустима намесата на прокурора да заведе дело за развод, например.
Сега тези текстове се отменят и прокуратурата няма право да завежда дело или да обжалва решение, в което не участва. А тя участва само тогава, когато по закон е определено, че прокуратурата трябва да участва.
Колкото се касае до служебното начало, за което говоря, отменят се тези текстове, които налагат съдът да дава указания на страните за изясняването на спора или да насочва страните, че не са посочили доказателства, или сам да събира своите доказателства. Аз мога да ви кажа и в това отношение, че използването на това служебно начало, ако то вървеше последователно, води до един абсурд. Ако съдията трябва да даде указания на ищеца какви доказателства да посочи, как да защити своя иск, едновременно с това трябва да даде указания и на ответника какви доказателства да посочи, за да опровергае доказателството на ищеца. Ами, ако продължаваме да вървим нататък, трябва да даде указания на ищеца как да пледира в процеса, за да защити интереса си и след това да даде указания на ответника как да пледира, за да защити интереса си. И във връзка с това служебно начало се стигна до тълкуване от Върховния съд може ли съдията да даде указания на страната, която не прави възражения за давност, че трябва да направи възражение за давност, защото, строго погледнато, и това би трябвало да направи съдът.Върховният съд в своята практика, поне дотогава, докогато я следях много внимателно, имаше становище, че съдът няма не само задължението, но няма право да дава указания в тази насока.
Тези текстове се отменят... (Реплика на Светослав Лучников от място, която не се разбира.) По-кратко ли? Да, но все пак е нещо важно, господин председател.
Ние променяме доста неща във връзка с призоваването, за да може да се ускори процесът. Понеже бях помолен да бъда по-кратък, смятам, че наистина това трябва да бъде така, няма да посочвам текстовете и решенията, но във всеки случай материята в това отношение е подобрена.
По отношение на подсъдността, която скоро беше изменена за 4 млн. лв. на районните съдилища, ние, които предлагаме закона, казваме, че каквато и да бъде цената на иска, делата за издръжка, които са елементарни от правно гледище, трябва да останат подсъдни на районните съдилища.
Премахва се участието на съдебните заседатели по всички видове граждански дела и съдът еднолично ще ги решава. В тази насока имаше и предложение, което вече беше прието при едно изменение от колегата Корнезов.
Подобрява се текстът, в който се вика страната, за да даде обяснение. Досегашната редакция създаваше известна неяснота. Редакцията се подобрява, мога да споделя с вас, че лично аз съм привърженик на въвеждането на решителната клетва, за опростяване на процеса, но тук не намерих разбиране от страна на членовете на комисията и не настоявах на онова, което комисията предлага.
Има един текст, който много сложно установяваше как може да се измени искът с оглед страните в процеса. И трябваше да има една съдебна практика с едно тълкувателно решение от 1958 г., за да се даде една по-добра възможност, за да се привличат нови страни в процеса, без непременно да се откажеш от иска към единия от ответниците, и това, което беше съдебната практика, сега го въздигаме като промяна.
Даваме малко повече доверие на гражданина, който ще се яви като свидетел, и увеличаваме възможността да се установяват договори до 500 хил.лв. Това е свързано не само с инфлацията, но и с едно развитие в европейските законодателства, където наистина ограниченията на свидетелските показания са много по-малки, да кажем, че в някои въобще липсват, свързано е, ако щете, и с Виенската конвенция за продажбата на телесни вещи.
И сега стигаме до същината - триинстанционното производство. То е дадено от Конституцията и аз мисля, че не трябва да има дискусии да има или да няма триинстанцинно производство. Въпросът е коя система да се приеме. В Европа има две системи.
Какво значи триинстанционно производство за неюристите? Това означава да има една инстанция, в която да се събират доказателства - гласни и писмени; втора инстанция, която да събира отново гласни и писмени доказателства при различните системи по различен начин, втората се казва апелативна или вазивна, когато не стига до Апелативния съд; и една трета инстанция, която е Върховният касационен съд, където при точно определени основания може да се стигне до отмяна на решението и тук различните системи процедират различно. Ще се постарая по най-краткия начин да кажа как те трябва да процедират.
Всъщност в класическата, френската система, системата на романските страни, тази, която е била и системата на нашия Закон за гражданското производство преди отменянето на триинстанционното производство, се е процедирало така: първата инстанция събира всички доказателства - гласни и писмени, втората инстанция отново събира гласни и писмени доказателства, дори може да преразпита определен свидетел, ако намери това за необходимо, и касационната инстанция никога не може да реши спора сама. Тя може само при определени касационни основания да върне делото за ново разглеждане с указания, но никога сама да реши.
Докато австрийската и немската система е друга. Първо, второинстанционният, Апелативният съд не разпитва свидетели, освен в случаите, когато страната не е могла да представи едно гласно доказателство в първата инстанция. Такава сродна процедура има в момента при едно основание за отмяна, което се намира в Гражданско-процесуалния кодекс извън триинстанционното производство, извънредно основание за отмяна. Оттам нататък тя други доказателства не събира. Касационната инстанция по автстрийската система може да отмени не само когато има процедурни нарушения и нарушения на материалното право, но и когато решението на съда е необосновано и сама да реши спора при определени обстоятелства. Няма да навлизам в подробности.
Втората система на пръв поглед дава гаранции за по-бързо движение на делата. Защото, щом като вазивната инстанция няма да събира доказателства и щом като касационната инстанция ще може и да реши делото, би могло да се каже, че то по-бързо ще се разгледа. Аз обаче не смятам, че това винаги е така, защото при този случай пък ще бъдат по-чести дела, при които няма да може наистина делото да се реши правилно, поради недостиг на доказателства, които са събрани. И второ, Върховният касационен съд, затрупан в решаване на дела, практически ще води по-бавно до правораздаването, отколкото ако той бъде една чисто касационна инстанция.
Това, което ние ви предлагаме, е следното. Първата инстанция събира всякакви доказателства. Това е районният съд за дела до 4 млн. лева и окръжният съд за дела над 4 млн. лева.
Втората инстанция преразглежда спора така, както при обжалване, разглежда го на всички възможни основания - за обжалване няма изброени точно при какви основания може да се обжалва - и втората инстанция събира отново гласни доказателства, такива, каквито не са били посочени в първата инстанция, дори страната да е могла да ги посочи.
Съществува наистина опасността, че един недобросъвестен ищец или ответник не си представя всички доказателства в първата инстанция, ще ги представи във втората. Но така или иначе съществува пък удобството, че и този, който не е бил много старателен, ще може да си представи доказателствата там и съдът ще може в пълнота да разгледа спора. Правомощията на втората инстанция са или да потвърди решението, или да го отмени. Ако го отмени, той решава спора така, както го е решила първата инстанция. Не се обезсмисля решението на първата инстанция по този начин, както вие вероятно ще чуете тук от сторонници на другата система, затова, защото втората инстанция, когато решава като инстанция по същество, тя се занимава и с всички онези доказателства, които са били събрани в първата инстанция. Ако първа инстанция е бил окръжният съд, втората инстанция е апелативният съд, каквито съдилища сега ние ще предложим, след като излезе законът, да бъдат създадени в България.
И решенията, които вече са постановени от първата инстанция като районен съд и потвърдени или изменени от втората вазивна инстанция - окръжен съд, и решенията на Апелативния съд, като втора инстанция на решението от окръжния съд, подлежат на касационно обжалване, освен тези, които са с цена на иска под 500 хил. лева. Тук е възпроизведено старото римско правило - за дребните неща да не се безпокои претора. Тоест до 500 хил. лева да се доверим на двете съдебни инстанции. И едно от основанията да предлагаме втората инстанция да събира всички доказателства е, че този вид спорове не подлежат на касационно обжалване. Касационното обжалване става при точно определени основания, които се наричат основания за касационното обжалване. Те са: нарушението на материалния закон - материален закон е този, който казва кой на какво има право - и нарушенията на процесуалния закон тогава, когато те са съществени нарушения.
Аз не бих искал да влизам в подробности. Вероятно вече и тези, които не са юристи, се поотегчиха, а тези, които са юристи, го знаят и няма нужда да им го обяснявам. Касационната инстанция има право или да потвърди решението, или да го отмени и върне за ново разглеждане, но никога не тя да постанови друго и различно решение. Тя може да го върне, ако е нарушен материалният закон и тогава върнатото дело ще трябва съдът да се съобрази с указанията на Върховния касационен съд, или ако процесуалните нарушения са съществени, а е изброено в един текст кои процесуални нарушения са съществени, ако се касае до процесуално действие, да започне оттам докъдето не е имало такова нарушение. Следователно да продължи процесуалното действие оттам, където няма нарушение. Новото решение подлежи отново на касационно обжалване. Тук може да се направи упрекът до кога? И някой би отговорил: да, до безкрайност.
Няма да бъде до безкрайност, уважаеми дами и господа, защото все пак съдебната система е една система, която работи, не е система, която се стреми да не работи. В огромния брой от случаи върнатото дело ще бъде решено по указанията на касационния съд. Разноските в това отношение не са малки. Така че от това нещо ние не бива да се страхуваме. Но установяваме края на делото в един обозрим по-кратък период, защото Касационният съд ще бъде по-малко натоварен и всъщност ще решава главно въпросите с тълкуванията, които дава. Ще решава винаги в състав от трима души съдии.
Запазват се и се обяснява по-точно какво е нищожност на решението, какво е недопустимост на решението. Това са чисто професионални проблеми, за които не искам да говоря. Насрочването от касационната инстанция става в "Държавен вестник" поне един месец преди да бъде образувано делото.
По този начин се отменя институтът на преглед по реда на надзора, който съществува сега като извънреден способ за отмяна на решението. Макар да изглеждаше сега, че нещата вървят по-бързо като има две инстанции, с прегледа по реда на надзора нещата много, много се затрудняват и забавят. Първо, има определен дълъг период от време, в който страната може да поиска преглед - в момента два месеца. Второ, има срок за главния прокурор, който може да предизвика прегледа вече в един много по-дълъг срок. След това Върховният съд като отмени решението след прегледа, ако сам не го решава, започва отначало същата процедура. И практиката показа, че това наистина е едно осакатено многоинстанционно производство. То беше познато само, доколкото аз съм информиран, на съветските правни системи. И по този начин с отменянето на прегледа, аз бих казал, че ние ликвидираме окончателно всякаква връзка със системата, която възприехме навремето от Съветския съюз.
Искам да кажа и за отмяната. Въвеждаме нещо ново. Отмяна като извънреден способ, след като решението е влезло в сила, ако Европейският съд по защита на човешките права в Страсбург прецени, че едно решение е било неправилно, решенията, които сега имат само някакъв препоръчителен характер, ще бъдат основание за отмяна на съдебното решение.
Аз поради напредналото време няма да ви занимая с много промени, които станаха в съдебно-изпълнителното производство. Тези промени са свързани с пазарната икономика, свързани са с даването на повече възможности за изнасянето на имота на публичен търг. И при второто четене вие сигурно ще имате възможност много внимателно да се запознаете с това.
Бих желал да ви информирам за становището и на проф. Сталев - председателя на Конституционния съд, което сигурно ще бъде казано тук. Той е категорично против приетия проект, който ние внасяме, за възприемане на романската система на чистата касация по съображенията срещу тази система, които аз мимоходом казах. Ние, правителството, като вносител, облегнато на комисията, която го подготви, включително господин Чипев, който в момента чете процесуално право, единодушно възприемаме тази система. Възприема се и от Върховния касационен съд, от неговото ръководство, което изоставаше, по тези две основни причини - тя отговаря на традицията, която е съществувала в България, отговаря на литературата, която ние ще използваме, литература от миналото, ще доведе до по-бързо правораздаване, поради това че Касационният съд ще бъде по-малко натоварен и ще даде възможност за школуване на нашите съдии в тази насока да бъде по-лесно, отколкото въвеждането на немската система, която досега ни е била чужда.

Законопроектът беше представен за експертиза в Съвета на Европа. Едва вчера получих резултатите от експертизата. Изпратени са на господин председателя на Народното събрание с молба от моя страна да ги даде на Комисията по правните въпроси, които моля да ги имат предвид. Всички онези бележки, които биха били направени, защото не съм имал време да прочета експертизата, от съответните европейски институции, мисля, че ще трябва много внимателно да видите и да ги съобразите.
Аз ви призовавам след сериозно и задълбочено обсъждане, след някои корекции, които сигурно ще направите, да приемете закона като началото на края на завършването на правната реформа на България. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата вносителят на другия законопроект господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратък, защото министърът на правосъдието и евроинтеграцията подробно ви запозна. Голяма част от идеите, с които той ви запозна, са залегнали и в проекта, който съм представил. За съжаление реформата в съдебната система се гледа в полупразна зала, но какво да се прави? Днес вероятно духовете са малко повече възбудени от друг път.
И така: шест години Конституцията ни казва каква трябва да бъде съдебната система, а реалността е друга и сега пристъпваме към реалното осъществяване на тези конституционни принципи. Ясно е, че съдебната система, включително и в гражданското правораздаване боледува. Делата се гледат бавно, тромаво, с години и гражданите не могат да получат една реална защита на своите граждански права.
Какво предвижда проектът, който е представен на вашето внимание? Ще се спра само на разликите, които той има с правителствения проект.
Първо, правителственият проект предвижда премахване изцяло на т.нар. служебно начало, докато проектът, който предлагам на вашето внимание, има предвид съчетаване на двата принципа, а именно на служебното начало - чувствително ограничено, но не отменено докрай, със състезателното начало. Струва ми се, че това е в унисон с чл. 121 от Конституцията и с принципа на обективната истина.
Второ, един от големите проблеми на реалното правораздаване е бързият и икономичен граждански процес. Това е свързано с призоваването. Тук съдилищата изпитват много затруднения и една от главните причини за многократните отлагания на гражданските дела е именно тази Ахилесова пета - призоваването на страните и другите участници в процеса. В тази насока както проектът на правителството, така и проектът, който представям на вашето внимание, предвиждат редица възможности за усъвършенствуване на призоваването. Няма да се спирам на тях.
По един от въпросите, който тук се повдигна, виждам, че се пише и в пресата. Той се отнася до процесуалното представителство и по-конкретно за правата на юрисконсултите. Моето лично становище, а предполагам и на немалка част от нашите народни представители в тази зала, а този въпрос беше разискван и в правната комисия е, че ще бъде бих казал дискриминация юрисконсултите да се лишават от едно процесуално представителство. Разбира се, между първото и второто четене ще имаме възможност да разискваме този въпрос по-подробно.
Разбира се основният и главният проблем на тази реформа е триинстанционното производство. Това е изискване и на Конституцията, и на Закона за съдебната власт. Правилно министърът на правосъдието и евроинтеграцията посочи, че има няколко правни системи, няколко правни модела на това триинстанционно производство. Тук съм наясно, че проектът, който предлага правителството и моят проект се различават като философия, защото за мен изкуството е в съчетаването на най-добрите, най-положителните черти на контролно-отменителната система, която е сега действаща, с класическата триинстанционна, въззивна или както можем да кажем апелативното производство.
В проекта първо предвиждам запазването на т.нар. отменителни основания по чл. 207. За мен те са сърцето на самия граждански процес, ориентирът на гражданския процес, защото регламентират т.нар. неправилни съдебни решения.
Второ, пред втората инстанция да могат да се представят само нови доказателства за нови факти и обстоятелства, които са настъпили след приключване на производството пред първата инстанция - нещо като сега действащия чл. 231, буква "а" от ГПК. Нека да не превръщаме втората инстанция във "втора първа" инстанция, както е известно, тъй като това твърде много ще удължи самото правораздаване и то ненужно, а бих казал, че ще обезсмисли първата инстанция и работата на първоинстанционния съдия.
В проекта също така се предвижда (тук имаме съвпадение), че не всички решения на втората инстанция следва да подлежат на касация. Когато има по-малък имуществен интерес, би следвало с оглед на бързината на правораздаването да не се стига до касация.
И така стигаме до касацията и с това ще приключа, няма да ви отегчавам. Разбира се, на касация трябва да подлежат нищожните, недопустимите и неправилни решения. Проблемът е обаче кои неправилни решения. Проектът на правителството предвижда, когато е нарушен законът - било материалният, било професионалният закон. Според мен освен това следва да се включи и решението, когато е необосновано. Сега това е отменителното основание по чл. 207, буква "г", което според мен е нещо различно от нарушение на материалния закон. По този въпрос е писано много, включително и аз съм понаписал нещичко. При необоснованост на решението следва да има възможност Касационният съд да отмени това решение.
И за правомощията - тук има коренна разлика. Докато правителственият проект предлага винаги касационното производство да завършва при отмяна на решението с връщане за ново разглеждане - това е типичната френска касация, проектът, който ви предлагам на базата на принципа на процесуалната икономия и бързина, е Касационният съд винаги да решава делото по същество, независимо от порока относно неправилността на решението.
Тук се споменаха и уважавани от всички нас имена - професор Сталев, който е мой учител, а предполагам и на мнозина от вас.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): На всички.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дано ние да сме добри негови ученици. Аз не разбрах точно какво има предвид изказалият се преди мен, но за мен професор Сталев има няколко становища, включително и когато министър на правосъдието е бил господин Лучников. Професор Сталев стои на позицията, че е необходимо да се съчетаят двата принципа. Така че, ако мога да кажа, проектът, който съм представил - той не е само мой, а съчетава предишни проекти - според мен стои близко до идеите, които изказва професор Сталев.
Доцент Чипев също е един много уважаван учен и изключителен и като човек, който може да ни помогне при изработването на окончателния проект. Поне моите идеи, когато съм разговарял с него, съвпадат в редица насоки.
В заключение двата проекта според мен са съвместими, не противоречат на Конституцията и по силата на самия правилник можем да предложим на народното представителство наистина един граждански процес - нека да го наречем, както преди това "Закон за гражданското съдопроизводство", но не наименованието е най-важно. Става дума за един закон, който ще помогне на съдиите да правораздават бързо, а и на гражданите реално да защитават своите права. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Той действително спази обещанието да бъде кратък.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да прочете становището на комисията.
Ще помоля парламентарните групи да представят списъци на желаещите да вземат отношение по двата законопроекта.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: законопроекти за изменение и допълнение на  Гражданския процесуален кодекс: N 02-01-37, внесен  от Министерския съвет, и N 54-01-19, внесен от  Любен Корнезов.

На заседание, проведено на 16 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесени от Министерския съвет и от народния представител Любен Корнезов.
На заседанието бяха поканени и присъстваха: господин Владислав Славов, председател на Върховния административен съд, господин Благовест Пунев, заместник-председател на Върховния касационен съд, доц. Никола Филчев, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, господин Тодор Стоилов, председател на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд, господин Петър Раймундов от Върховния касационен съд, господин Александър Караминков, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет, господин Петър Райков и госпожа Петрана Бандова от Главна прокуратура и госпожа Диана Иванова от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
И двата законопроекта имат за цел да създадат процесуални предпоставки за въвеждане на предвиденото в Конституцията на Република България тристепенно съдопроизводство. Разгледани са начините на въззивното обжалване; разглеждане на делата във въззивната инстанция; доказателствата, които могат да се представят пред нея; решенията, които тя взима, и техните последици.
Разгледани са също така редът и начинът на касационно обжалване и касационно производство. В проекта на Министерския съвет производството пред Касационния съд е чисто касационно и той не може да решава делата по същество. В проекта на народния представител Любен Корнезов съществува възможност Касационният съд в определени случаи да решава делата и по същество.
В проекта на Министерския съвет е проведен последователно принципът на състезателност в гражданския процес и е изключена възможността за служебна намеса на съдебния състав. В проекта на народния представител Любен Корнезов служебното начало също така е значително ограничено, но не е изключено напълно.
В проекта на Министерския съвет са уредени някои въпроси от общ характер по материалноправните рамки, в които съдът трябва да постановява своите решения, начините на представителство на юридическите лица и на участието в производството на държавните учреждения. Уредени са въпросите по призоваването на страните и са уточнени някои проблеми по подсъдността. Особено внимание е отделено на изменение в изпълнителното производство с цел приспособяването му към новите условия на пазарното стопанство.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията реши, че двата законопроекта могат да бъдат разгледани и приети успоредно и че това трябва да стане своевременно, за да се създаде възможност предвиденото в Конституцията тристепенно производство да се приложи от 1 януари 1997 г.
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат и двата законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс - N 02-01-37, внесен от Министерския съвет, и N 54-01-19, внесен от народния представител Любен Корнезов."
Благодаря ви за вниманието.
Докато народните представители дадат списък на своите говорители, аз искам да изразя моето становище по един въпрос. Абсолютно се противопоставям на ограничението юрисконсулти да упражняват професионално представителство. Това е една проадвокатска дискриминация, която аз като адвокат се срамувам да приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Помолих за представяне на списъци на желаещите от отделните парламентарни групи да вземат думата. Направено е искане за изказване само от господата Абаджиев от СДС и Миков от Демократичната левица.
Давам думата на господин Абаджиев от Съюза на демократичните сили.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Действително ние сме изправени пред изпълнението на разпоредбите на § 4 от нашата Конституция, който трябваше да бъде изпълнен още преди няколко години, и пред довършването на една основна част от съдебната реформа, в която ние действително изоставахме. Неслучайно в своето становище Европейската комисия от 15 юли посочва това като един от основните недостатъци на нашата реформа - именно недовършване на реформата в областта на съдебната система и въвеждането на триинстанционното производство. Ето защо считам, че внесеният законопроект е изключително навременен с оглед и на това, че през м. декември предстои вземане на решение на Европейския парламент по становището на Европейската комисия в Люксембург.
Няма да се спирам подробно на законопроекта, тъй като действително министърът беше изключително изчерпателен. Естествено основна цел на този законопроект е въвеждането на триинстанционното производство. Считам, че предложените решения са изключително удачни и действително пред нас стои един от най-добрите законопроекти, който е внасян в това Народно събрание.
Поддържам изцяло предложените решения на тази триинстанционна система, включително и правомощията на въззивната инстанция и на касационната инстанция. Считам, че те са удачни за нашата система и ще доведат до ускоряване и до по-голяма бързина на гражданското производство. Знаем, че досега неясните правомощия на инстанциите водеха до изключително голямо забавяне на процеса.
Предложените точни граници и правомощия,предложените решения за това да не се връща делото от втората инстанция и да не се обезсмисля производството, което е водено пред първата инстанция, ще допринесат именно за това да се ускори процедурата, с която по-добре ще се защитят правата и на гражданите.
Други много важни предимства на законопроекта според мен са именно тези, които бяха споменати - отмяната на служебното начало, което аз поддържам изцяло. Смятам, че принципът, който съществуваше до този момент, изключително много забавяше процеса, създаваше излишни възможности за отмяна на съдебните решения и действително водеше до пълно нарушаване на принципа за състезателност и до нужда съдията във всеки един момент да помага на страната, която се нуждае от такава помощ в самия процес. Затова поддържам пълното отменяне на служебното начало в гражданския процес.
Изключително удачни са също решенията за подобряване на изпълнителното производство, които също поддържам, и въвеждането на допълнително основание по чл. 237 за издаване на съдебно решение.
Смятам, че текстът на чл. 20, който е предложен, за ограничаване правомощията на юрисконсултите, е непрецизен и несъвършен от правна гледна точка и от друга страна - противоконституционен. Имам предвид, че действително се създават привилегии в процесуалното представителство от една страна, а от друга - текстът така, както е предложен, поставя много въпроси, които могат да бъдат използвани като възражения в самия процес, като например дали пред дружеството, което представлява юрисконсултът, действително има държавно участие, който въпрос ще доведе до отлагане на делото и до включването в една излишна процедура за изследване дали съответното дружество има държавно участие или няма.
Това е едната страна на въпроса. А другата е, както казах, че предложеният текст създава неравнопоставеност. Затова считам, че трябва да отпадне.
Като цяло - с това ще привърша - считам, че трябва да подкрепим законопроекта поради тези основни предимства, които споменах. Той действително ще доведе до завършване на една реформа в гражданския процес, която беше започнала, и до повишаване бързината на гражданското производство у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Миков.
Пак повтарям, ако има още желаещи да вземат отношение по промените в гражданско-процесуалния кодекс, моля да заявят своето желание.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър! Аз ще бъда максимално кратък и още в началото на своето изявление ще кажа, че принципно подкрепям по-нататъшното процедурно движение на двата законопроекта към финалното им приемане.
Но лично аз, пък и моите колеги отляво, ще настояваме категорично да се запазят някои елементи на служебното начало, поне засега. Нещо, за което настояваше Министерството на правосъдието, когато ставаше въпрос за Наказателно-процесуалния кодекс. Един принцип, преминаването към който не може да стане без да се държи сметка за сегашното имуществено, имотно състояние на голяма част от българските граждани. Един принцип, който прокаран на състезателното начало, в неговата цялост, крие сериозната опасност голяма част от българските граждани чисто имуществено да не могат да осигурят защитата на своите права пред съдебната власт. Нещо, което се е опитал да осигури компромисно колегата Корнезов в неговия законопроект. Нещо, за което смятам, че ние и като лява част на парламента, и като обещания ще настояваме и в комисията и по-нататък в залата.
Все пак ние трябва да сме наясно, че крайното прокарване на състезателното начало може да завари неподготвени българските граждани в защитата на техните права. А ние като законодатели не бива да допускаме това.
Искам да взема отношение и по няколко конкретни въпроса, които едва ли касаят в такава висока степен същността на внесените законопроекти, доколкото гражданският процес не е материята, в която аз най-добре се оправям от присъстващите колеги. Става въпрос за направеното предложение в чл. 27 от правителствения законопроект, свързано с премахване правата на прокурора да се намесва в гражданския процес когато на мери, че това се налага за защита на държавен или обществен интерс. Да, сигурно може да се опонира, че това е също реализация на състезателното начало. Но аз силно се притеснявам, че едно такова изменение може би е водено пак от този прословут процес на приватизация. И най-скандален в това отношение в последните дни е случаят "Горна баня". Въпреки че аз лично смятам, че там не става въпрос за някаква обоснована намеса на прокуратурата.
Но аз смятам, че именно сега, когато с бързи преразпределителни процеси държавно и общинско имущество преминава в частни ръце, не може прокуратурата да не бъде ангажирана в наблюдението и съответно в нейната намеса в тези процеси. Друг е въпросът за тази намеса. Друг е въпросът за проблемите между институциите, които съществуват. Но дори това, което чета по вестниците за евентуално вкарване на френския модел и главният прокурор да стане част от изпълнителната власт, пак поставям въпроса, ако ние тук премахнем този текст как главният прокурор, бидейки част от изпълнителната власт ще може да реализира тази функция. Едва ли е най-добре това да става чрез наемане на адвокати.
Що се касае до текста - юрисконсулти, адвокати, абсолютно споделям, пък и по-голямата част от колеките категорично споделят, че е по-добре този текст въобще да не го коментираме повече, за да не създаваме излишни настроения сред нашите колеги. Добре би било той да отпадне и да не ги делим на такива, които могат да имат процесуално представителство, защото са вписани в Адвокатската колегия и такива, които не могат да защитават интересите на своите повереници, които са ги наели, чиито интереси те най-добре познават.
В този смисъл имам още една молба и към уважавания от мен господин министър, да потърсим компромис за прокарване на служебното начало. Компромис дотолкова, доколкото чрез измененията в Гражданско-процесуалния кодекс ние ще можем да осигурим възможност за всички български граждани да реализират своите права, когато се изправят пред българския съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други изказвания? Не виждам да има желание.
Ще поставя на гласуване двата законопроекта по реда на постъпването им в деловодството.
Най-напред законопроектът, внесен от народния представител Любен Корнезов. Внесен е на 29 май.
Моля, гласувайте по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от господин Любен Корнезов.
Гласували 148 народни представители: 111 за, 30 против, 7 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 1997 г.
Моля, гласувайте.
Мига, при мен мига, не работят ли пултовете?
Имало няколко пулта, сега ми казват това, които не работят. Ще ви моля да гласувате на ръка, след като приключим електронното преброяване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 125 народни представители: 125 за, против няма, въздържали се няма.
Колко души има, които не са гласували поради техническата повреда? Осем.
Колко от вас са гласували "за"? Осем. "Против" и "въздържали се" няма.
Гласували всичко 133 народни представители: 133 за, против няма, въздържали се няма.
Ще се вземат мерки да се оправят и вашите пултове, които не работеха при това преброяване.
Законопроектът е приет на първо четене.

По точка пета от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРА-ТИВЕН СЪД. Вносител: Министерският съвет и
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРА-ТИВЕН СЪД. Вносител: Любен Корнезов.
Вносителите имат думата, ако желаят да вземат отношение. Не виждам желание от тяхна страна.
Има думата за процедура господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Моля Ви, господин председател, уважаеми колеги, да удължим времето до приемането на първо гласуване на тези два законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Не виждам.
Ще гласуваме процедурното предложение за удължаване на работното време до два часа до приключване на точката, която разглеждаме.
Гласували 152 народни представители: 94 за, 44 против, 14 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата господин министър Гоцев.


МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз ще бъда този път съвсем кратък. Става въпрос за Закона за производство пред Върховния административен съд. Първоначално беше Закон за Върховния административен съд. Смятаме, че по-добро е заглавието "Върховния административен съд".
Въвежда се и тук касационното обжалване на съдилищата във връзка с административните актове. На Върховния административен съд са подсъдни актове на Министерския съвет, на министри, на ръководители на самостоятелни ведомства, на областни управители - както индивидуални административни актове, така и нормативни актове. Индивидуален акт е този, който засяга един гражданин, нормативните актове са тези, които също представляват правна норма.
Решенията на окръжните съдилища или съответно във връзка с обжалване на административните актове ще подлежат също така на обжалване пред Върховния административен съд.
Онова, което е характерно, е следното. За индивидуалните административни актове, които не са на нивото на Министерския съвет и на тези, които преди малко изброих, всъщност Върховният административен съд ще бъде една същинска касационна инстанция, която ще може да отменява при конкретно посочени основания. И понеже обещах да бъда кратък, няма да ги повтарям. Те са свързани с некомпетентността на административния орган, с нарушението на закона, винаги законосъобразност и нецелесъобразност, както и с неизпълнение на административната процедура, по което е постановен актът.
За решенията на тази висока категория административни служители и в Министерския съвет - министри, Върховният административен съд е единствената инстанция. Няма да има двустепенно обжалване, каквото е за индивидуалните административни актове на по-нискостоящите административни органи. Върховният административен съд ще има право да отменява изцяло или отчасти, да връща за ново разглеждане тогава, когато има нарушения на административната процедура, и за разлика от Закона за ГПК и триинстанционното производство ще може и сам да решава спора по същество. Решенията, които се взимат, ще бъдат в тричленен състав - когато се обжалват индивидуални административни актове, и в петчленен състав - когато се обжалват нормативни административни актове.
Законопроектът предвижда и определени глоби, които са вече в завишен размер в сравнение с онова, което сме имали досега, за да може административното производство да функционира по желания начин. Тук имаме също така експертиза, която ще бъде предоставена. В този случай експертизите са две: една от Съвета на Европа, другата от Люксембург.
Правят се известни възражения в невъзможността да има двуинстанционно производство при обжалването на актовете на Министерския съвет. Съществува възможност във Върховния административен съд да има едно ново разглеждане на делата при един разширен състав, но ние приехме това, което се предлага.
Така или иначе, и тук повтарям призива си, който направих при разглеждането на първия законопроект, всички онези бележки, които се правят от европейските институции, защото въпросът за адаптацията и хармонизацията на правото е условие за влизането на България в Европейския съюз, много внимателно да ги съобразите.
Благодаря ви за вниманието и мисля, че си изпълних обещанието да съм кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Този път бяхте наистина кратък.
Господин Корнезов като вносител има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, аз ще бъда още по-кратък, но не че проблемът не е сложен и не изисква разискване, а това вероятно ще стане с предложенията.
И така, ясно е, че без развито административно правораздаване не може да има демократична държава и главната задача на Върховния административен съд е контролът върху висшата, централната, нека да я нарека, изпълнителна власт и преди всичко върху актовете, които издава Министерският съвет. По това той се родее и е близък, бих казал, до Конституционния съд и конституционното правораздаване, защото Конституционният съд контролира преди всичко законите, гласувани от нас, народните представители, а Върховният административен съд трябва да контролира законосъобразността на подзаконовите нормативни актове.
Няма съществени различия между двата законопроекта. Разбира се, има и спорни моменти. Примерно един от спорните моменти, който само тук ще поставя, е: трябва ли да има срок за обжалване пред Върховния административен съд на един издаден подзаконов нормативен акт. Ако ние искаме да приложим по-близко конституционното правораздаване, би следвало да няма такъв срок, точно така както е предложено в проекта на Министерския съвет. И независимо, че аз предлагам нещо друго - едномесечен срок - бих могъл да се съглася, защото това е доста силна черта на Върховния административен съд.
И приключвайки, казах, че двата закона са съвместими. Поне моят, според мен, дава по-опростени форми на защита, а според мен в простотата е съвършенството, за да могат гражданите по-леко да защитават своите права от българската администрация.
Благодаря ви за вниманието. Надявам се, че и двата закона на първо четене ще бъдат гласувани. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лучников, моля да съобщите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за производството пред Върховния
  административен съд, N 02-01-39, внесен от Минис-
  терския съвет, и Законопроект за Върховния
  административен съд, N 54-01-21, внесен от
  народния представител Любен Корнезов.

На заседание, проведено на 16 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за производството пред Върховния административен съд, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за Върховния административен съд, внесен от народния представител Любен Корнезов.
На заседанието бяха поканени и присъстваха: господин Владислав Славов, председател на Върховния административен съд; господин Благовест Пунев, заместник-председател на Върховния касационен съд; доцент Никола Филчев, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция; господин Тодор Стоилов, председател на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд; господин Петър Раймундов от Върховния касационен съд; господин Александър Караминков, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет; господин Петър Райков и госпожа Петрана Бандова от Главна прокуратура и госпожа Диана Иванова от Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция.
По законопроекта на Министерския съвет дадоха обяснение госпожа Диана Иванова от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и господин Владислав Славов, председател на Върховния административен съд.
Господин Любен Корнезов заяви, че почти няма различия между внесения от него законопроект и този на Министерския съвет.
След станалите разисквания комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат и двата законопроекта за Върховния административен съд, внесени от Министерския съвет и народния представител Любен Корнезов на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Давам думата на господин Иван Димов. Заповядайте, имате думата.

     
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също ще бъда максимално кратък. Облекчен съм значително в това отношение, защото безспорна е значимостта на двата законопроекта, които общо взето, бих казал, че до голяма степен са идентични и се доближават в своята същност, затова ще ви помоля да подкрепим на първо четене и двата законопроекта. Още повече, че на дебата в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията всички колеги бяхме единодушни за тяхната значимост и важност, както и от начина, по който бяха представени и двата законопроекта като материя, уреждаща производството пред Върховния административен съд.
Безспорно е, че това е една нова институция в съвременното ни правораздаване, която досега функционираше по един доста стар и непригоден за нуждите на административното правораздаване закон.
Безспорно е, че процедурата пред Върховния административен съд и по принцип административното правораздаване е значително облекчено, различава се от триинстанционното производство, което е предвидено по ГПК и НПК, и защитава в максимална степен правата на гражданите от администрацията и от административните органи.
Разбира се, има някои дребни различия между двата законопроекта, но аз мисля, че те са много лесно отстраними и при второто разглеждане на двата законопроекта ще се изготви едно единно становище от страна на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. В този смисъл аз ще ви помоля да подкрепим двата законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за Върховния административен съд, внесен от господин Любен Корнезов на 4 юни 1997 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 161 народни представители: 153 за, 4 против, 4 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за производството пред Върховния административен съд, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 1997 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: 159 за, против няма, 7 въздържали се.
И този законопроект е приет на първо четене.
Няколко съобщения.
Най-напред искам да информирам народните представители, че веднага след закриване на заседанието в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата на художника-приложник Тодор Боснев, който кани всички вас да уважите изложбата.
И съобщения за заседания на комисии:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има извънредно заседание съвместно с Комисията по икономическата политика днес от 14,30 ч. в зала "Запад". Ще се обсъжда на първо четене законопроекта за митниците.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 130.
Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията ще проведe редовно заседание днес от 18,00 ч. в зала 126. Същата временна комисия ще има заседание и в петък от 14,30 ч. в зала 126.
С това за днес приключихме програмата.
Аз също искам да изкажа задоволството си и от това, че господин Станимир Калчевски е в залата, защото е един от най-дисциплинираните депутати. Днес той даде пример как може да стои един депутат през цялото време на мястото си.
Следващото заседание е утре, 23 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
       Йордан Соколов


Заместник-председател:
                Иван Куртев


      Александър Джеров

Секретари:
   Иван Бойков

   Калчо Чукаров