Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Калчо Чукаров. Честито, желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 до 25 ноември 2000 г.:
Законопроект за ратифицирани на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, за финансиране на Програмата за модернизация на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по енергетика и енергийните ресурси и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител - народният представител Лютви Местан. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за жилищно-спестовните каси. Вносители - народните представители Любен Корнезов и Петър Димитров. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Конфедерация Швейцария за средносрочен заем. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната компания "Български държавни железници" ("България - железопътен проект на трансевропейската мрежа"). Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители - народните представители Ангел Малинов и Петър Георгиев. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Едно съобщение:
Народните представители Ангел Малинов и Петър Георгиев изтеглят внесения от тях законопроект, който току-що прочетох.
Предложения за дневен ред на седмичната програма има направени:
- от народния представител Свилен Димитров точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност;
- от народната представителка Татяна Дончева точка от дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
- от народния представител Пламен Славов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- и от Парламентарната група на СДС седмичната програма да включва:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - продължение.
2. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
3. Първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
4. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за фуражите.
5. Второ четене на законопроекта за устройство на територията - продължение.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
8. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред някой желае ли да се изкаже?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, на 23 юни 2000 г. група депутати от Парламентарната група на Демократичната левица сме внесли проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи. Идеята на вносителя е, че ситуацията с компенсаторните записи в страната става изключително тревожна. Както и вчера се уверихте, дори в Министерството на промишлеността, където би трябвало да са издадени най-много на брой компенсаторни записи, заместник-министри издават решения за даване на компенсаторни записи, без да посочват броя им дори в самото решение. Държавата няма никаква система, за да е ясно кой колко компенсаторни записи получава и срещу какво имущество. В същото време се вихри черната търговия с компенсаторни записи, която ги обезценява до 10 стотинки парчето. Само в две големи общини - Софийската и Пловдивската, бяха пуснати обекти, в които притежатели на компенсаторни записи могат да играят в тези търгове. Сигурно господин Лучников е имал предвид добрата идея обезщетените собственици да получат някакво имущество там. Само че стана така, че търговците, изкупили на черно компенсаторни записи или чрез финансово-брокерски къщи, на практика не само прибират това имущество, ами държавата им възстановява и ДДС.
Или трябва да има някакъв ред, или рискуваме, от една страна, емитираните компенсаторни записи да се превърнат в проинфлационен фактор и, от друга страна, самите обезщетени собственици да бъдат много несправедливо възмездени и хора, които имат много по-малко имущество, да получат стотици пъти по-голям брой компенсаторни записи.
Поради това ние сме внесли този проект за решение, който не е крайно средство, той не е забрана за плащане с тях, а временно спиране до изясняване броя на тези записи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Свилен Димитров има думата.

СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Дори и в края на годината, когато вече времето наистина застудя, опашките пред службите на МВР за издаване на новите документи за самоличност не намаляват. Факт е, че по редица обективни и някои други причини органите на МВР не могат да се справят в заложения от закона срок с тази задача, което предизвиква напрежение както у гражданите, така и у самите служители.
Колегата Михаил Миков е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, чиято цел е да премахне до голяма степен напрежението от така създалата се ситуация и да коригира някои неудачи в този закон. Част от тях са свързани с тези кратки срокове, а също и с възможността възрастните хора над 70 години при по-облекчен режим да извадят своите документи за самоличност, с което ще се намали и финансовата тежест върху тези наистина най-силно засегнати слоеве от обществото.
За тази цел, на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, аз внасям предложение за включване в дневния ред през седмицата на този законопроект на колегата Миков. Искам да ви информирам, че той е подкрепен единодушно от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на Народното събрание. В същото време не е без значение, че той беше подкрепен и от министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
Надявам се, че всички единодушно ще гласуваме този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Безспорно е, че тежката икономическа ситуация в страната и приватизацията продължават да бъдат източник на голямо социално напрежение. Истина е, че повечето приватизационни сделки не доведоха до стабилизиране на предприятията и трудовата заетост, а точно до обратното - неработещи предприятия и постоянно увеличаваща се безработица. А оттам и засилващо се социално напрежение и недоволство.
Факт е и още нещо - че днес обществените нагласи са да се хвърли достатъчно светлина върху осъществените приватизационни сделки, за резултатите от тях, както и за липсата на ефективен следприватизационен контрол. Ето защо от особена важност е именно какво е отношението и позицията на Народното събрание към тези изключително злободневни проблеми. И тъй като за 38-ми път досега, днес за 39-ти път Парламентарната група на Демократичната левица по недвусмислен начин заявява своята позиция, като предлага да бъде създадена временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки и мерките по структурната реформа и резултатите от тях, обществото с право очаква позицията на парламентарното мнозинство.
Надявам се, че всички тези многобройни гласувания, които бяха проведени досега в пленарната зала, позволяват вече да се направи една преоценка и да се потърси начин думите и ангажиментите, поемани от управляващото мнозинство, да се реализират и с конкретни дела чрез гласувания, които да потвърдят това, което се поема като обещание и като намерение пред българското общество. Затова се надявам, че днес разумът при гласуването ще надделее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Свилен Димитров за законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Гласували 176 народни представители: за 71, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЕЛЕВ (ДЛ, от място): Нали накрая на годината пак ще го гласувате! Що за идиотизъм е това поведение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Пантелеев!
Моля, гласувайте предложението на народния представител Татяна Дончева.
Гласували 186 народни представители: за 68, против 107, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов относно проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 173 народни представители: за 74, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена от Парламентарната група на СДС и е раздаден проект за нея.
Гласували 188 народни представители: за 131, против 33, въздържали се 18.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Разглеждаме § 4. Мисля, че имаше изказвания, не е гласуван.
Някой желае ли да се изкаже по този параграф?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов за промени в текста на § 4.
Гласували 162 народни представители: за 38, против 119, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов.
Гласували 158 народни представители: за 44, против 112, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Рамадан Аталай.
Гласували 150 народни представители: за 40, против 102, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, който става § 5, така както е предложен от вносителя.
Гласували 152 народни представители: за 104, против 46, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 5, който става § 6:
"В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) т. 7 се отменя;
б) досегашната т. 8 става т. 7.
2. Създават се нови т. 8, 9 и 10:
"8. упражнява контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки от Агенцията за приватизация;
9. по искане на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 може да дава становища по въпроси във връзка със сключването и подготовката на приватизационни сделки;
10. осъществява следприватизационен контрол по приватизационните сделки за държавни предприятия и за акции и дялове - собственост на държавата в търговски дружества."
3. Създава се ал. 2:
 "(2) При изпълнение на функциите си по ал. 1, т. 8-10 Надзорният съвет дава задължителни указания на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и становища до другите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1."
Предложение на народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов:
В § 5 се създава т. 4 със следното съдържание:
"4. Създава се нов чл. 4б:
"Чл. 4б. (1) Народните представители имат достъп до всички договори за приватизация и анексите към тях, както и до цялата информация, набирана от органите по чл. 3 в осъществяването на следприватизационния контрол.
 (2) Договорите за приватизация след влизането им в сила не могат да бъдат предмет на служебна или търговска тайна."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева:
В § 5, чл. 13, т. 4 думите "определена в Устройствения правилник на агенцията" се заменят с "над 100 хил. лева".
Комисията не приема това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 някой желае ли да се изкаже?
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Колеги! Нашето предложение е свързано с това, че непрекъснато в последните месеци се говори за желанието за повече прозрачност, повече гласност при извършване на приватизационните сделки, но за това само се говори, а на практика нищо не се прави. Вие си спомняте, когато обсъждахме големите сделки за БТК и "Булбанк", неведнъж поставяхме въпроса за действащите сега наредби, според които, ако някои от участниците в конкурса, търга или преговорите с потенциални купувачи не е съгласен да се разяснява информацията, с която той е участвал в хода на преговорите, то сделката съответно продължава да бъде предмет на някакъв вид служебна тайна. Някои предложения бяха направени от Агенцията за приватизация за изменение на съответната наредба на Министерския съвет. В някаква степен може би се намали абсурдността на действащите сега нормативни актове, които бяха изменени от сегашното мнозинство през 1998 г. с цел да се намали и на практика да се унищожи прозрачността. Но въпросът за прозрачността на приватизационния процес следва да бъде регламентиран в самия Закон за приватизацията.
Ето защо ние предлагаме в раздел "Общи разпоредби" на закона да бъде включен специален текст, който да дава възможност на народните представители реално да разполагат с информация за приватизационните сделки, още повече, че сега с приетите текстове преди известно време, въпреки нашите възражения, Народното събрание се превръща и в орган, който одобрява приватизационни сделки.
В първата алинея на нашето предложение се подчертава това право на народните представители да имат достъп до всички договори и анексите към тях, както и до всички документи, които се събират от органите по чл. 3 в осъществяването на следприватизационния контрол. По същество тази ал. 1 на предлагания нов член отговаря и на смисъла на анкетната комисия, която ние непрекъснато предлагаме, а вие непрекъснато отхвърляте. Вие я отхвърляте и използвате за това някакви процедурни съображения, но по същество правото на информация, която ние предлагаме да залегне в закона, вие също така отхвърляте и обезсмисляте всички текстове и декларации, че сте готови парламентът да участва в приватизационния процес на основа на прозрачност и информация.
В ал. 2 се дава възможност на цялото общество, на всички граждански организации да имат достъп до вече сключените сделки, разбира се, по ред, който ще бъде определен от съответните органи. Не е редно приватизацията на общинско имущество след нейното приключване да бъде предмет на някакъв вид тайна - служебна, търговска или друга, тъй като става дума за приватизация на имущество - собственост на всички. Става дума за обществено благо.
Именно затова тази втора алинея цели да даде възможност на всички участници в гражданското общество да имат достатъчно възможност да получат информация за извършената приватизация и да направят приватизацията един процес прозрачен и контролиран от обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Иван Бойков има думата.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да възразя по т. 10 на ал. 1 - за това, че Надзорният съвет ще осъществява следприватизационен контрол. Това просто е невъзможно да го прави Надзорният съвет на Агенцията по приватизация. Обемът на работата е огромен и това е работа на цялостната Агенция като организация, а не на Надзорния съвет. Той, първо, няма с кого да прави този контрол. Ако прави той като Надзорен съвет следприватизационния контрол, би трябвало да има някакъв отдел с някакви функции, които да се създадат към Надзорния съвет. Следприватизационният контрол е основна дейност, тоест, ще стане основна дейност на Агенцията по приватизация. Тук трябва да се помисли за съвсем друг тип организация, ако трябва, и отделно звено да има официално, което да се занимава със следприватизационен контрол, а не това, което е сега в Агенцията и което е написано, че се занимава, а то е в невъзможност да изпълнява функциите, тъй като е много малко и е неоперативно.
Така че аз съм за отпадане на т. 10 от предложението на комисията. Няма смисъл Надзорният съвет да изпълнява функции на следприватизационен контрол. Формално го казвам това предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За отпадане на т. 10?
ИВАН БОЙКОВ: Да, за отпадане на т. 10 от ал. 1.
Второто, което искам да кажа, е, че искам да подкрепя по принцип господин Папаризов и вносителите по отношение на това, че част от сделките, поне основните параметри от търговските договори трябва да са явни за обществото. Не могат по закон да бъдат търговска тайна и да не се огласяват, тъй като не може да се осъществява ефективен контрол върху тези дейности. Аз не говоря за техническите подробности в договорите, а говоря за принципните параметри - какво се договаря по принцип в един договор. Като се дава за 1 лв. едно предприятие, срещу какво се дава за 1 лв.? Какъв е принципът? Какъв договор е сключен, а не за техническите подробности, дори не и за конкретни суми, а за принципа в договора. Но това трябва да се обмисли и да се напише точно. Може би, ако тук не се приеме, господин Папаризов, трябва да влезе като някаква точка в правилника на агенцията. Ние този въпрос го обсъждахме един път в комисията с председателя на Агенцията по приватизация. Той каза, че правилникът му забранява да дава информация по сделки, които се сключват вътре и той самият е смутен от това. Защото по голяма част от тези сделки трябва да има информация. А те даже и на Комисията по икономическата политика не дават информация за тези неща.
Така че има логика, но аз се притеснявам дали може цялата сделка да се даде на общо ползване на обществото. Така че тук може би трябва да има някакво междинно, компромисно решение по този въпрос. Но съм съгласен с идеята, че трябва да има яснота и гласност по този въпрос - категорично - тъй като сме се натъквали на много съмнително сключени договори по косвени причини.
И понеже съм тук, искам да взема отношение по това, което са предложили Михаил Миков и Татяна Дончева. Аз се присъединявам към това Агенцията по приватизация да гледа - и това беше моята идея - да бъде приватизатор на всички сделки извън тези, които ще гледа новият орган по чл. 3 - Министерският съвет. Става въпрос за големите сделки на обществените монополи.
Не сте приели моето предложение за закриване на органите по чл. 3 по министерства, но мисля, че това са 400 човека държавни служители, които имат остатъчни функции. Ние сме създали Агенция по приватизация и тя може да поеме всички тези неща. Иначе се получава едно дисперсирано гледане на сделките по приватизацията, тъй като в министерствата почти не останаха обекти за приватизация, а всичките министерства имат органи по чл. 3. Те са шест или седем, аз точната цифра не мога да ви я кажа. Там са големите проблеми. Влязат ли в Агенцията по приватизация по тази точка всички сделки над 100 хил. лева, тогава ще имаме яснота и контрол и този Надзорен съвет ще изпълни част от функциите, които са заложени тук. А в момента при министерствата е черна кутия. По каква схема могат да се контролират тези сделки, които са три четвърти от сделките, сключени за приватизация, освен през парламентарния контрол? А ние нямаме информация, тъй като тя пък ни е забранена по линията на търговската тайна. Нямаме и свои представители в процеса на приватизация в министерствата и сега нещата, които излизат в пресата, и тук чета днес във вестника, че заместник министър-председателят Жотев ще дава под съд една сделка в Русе, всичко това е в резултат на липсата на контрол, на ефективен контрол на органите по чл. 3 в министерствата.
Така че, призовавам ви т. 10 да отпадне и там да се помисли, може би в едно следващо изменение на този закон, за цялостно уреждане на следприватизационния контрол, а не по този начин само да се маркира, тъй като това е пълен формализъм.
И второто - да гласувате за предложението на господин Миков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз се изказвам, за да подкрепя както текста на вносителя в тази му част, така и нашето предложение, което разширява възможностите за контрол.
Искам отново да ви обърна внимание на това, което ние предлагаме и което беше обосновано преди малко - възможността народните представители да имат достъп до договорите за приватизация и анексите към тях. И другото - да имат възможност за достъп до цялата информация, набирана от органите, които осъществяват следприватизационния контрол.
Защо се налага това? В много случаи след сключването на договорите за приватизация тяхното съдържание се променя и в обществото се създава впечатление, че този договор е сключен при едни условия, които са относително по-изгодни за държавата, за обществото, а след това се опрощават някои от задълженията на купувача или пък се разсрочват и т.н.
Освен това много от нас като народни представители сме се натъквали на трудности да се провери дали новият собственик изпълнява основни елементи на договора - било за заплащането на цената, за запазване на част от материалните активи, за разкриване на работни места и ред други елементи на договора, които при неизпълнение най-малкото водят до сериозни неустойки, а в някои случаи дават основание да се иска и неговото разваляне.
Липсата на такова изрично право, което да е предвидено в закона, дава възможност на държавни служители не винаги да бъдат отзивчиви към подобни искания или пък в някои случаи да се притесняват докъде те могат да предоставят информация за съдържанието на договорите и действията на собствениците на определено имущество.
Другият елемент на предложението се отнася до това да има взаимодействие с органите, които осъществяват следприватизационния контрол, и да се събира цялата информация по този контрол. Как тогава може да се претендира и за осъществяване на политически контрол от страна на парламента в лицето на неговите членове, а така също да се предостави и необходимата информация, която разширява възможностите за граждански контрол? Единственото възражение, което аз бих могъл да намеря към подобно предложение, е да не се нарушават някакви изисквания за търговска служебна тайна, да не се накърняват интересите на собствениците на някое имущество, но ако от мнозинството са искали да избегнат подобно нещо, те можеха да намерят и такова разрешение, че тази информация не може да бъде използвана за други цели освен по нейното предназначение, тоест, че тя не може да се използва от лицата, на които се предоставя, за някакви търговски цели или за увреждане интересите на тези, които управляват някакво имущество.
Искам да призова особено членовете на мнозинството да подкрепят това предложение, независимо че то не е подкрепено от комисията. Защото, ако не подкрепите това предложение, колкото и грубо да звучи, можете да вземете и да скъсате този закон. Защото с това вие ще докажете, че основната цел, която беше прокламирана от вносителя, от Министерския съвет, от министър-председателя, от вас, които го подкрепяте, от нас, които го подкрепяме по определени елементи, оспорвани в други, че той не иска да направи това, което е декларирал, тоест, че неговите мотиви се разминават много сериозно със съдържанието на този закон. И наистина във ваш интерес е също, не само на опозицията, тъй като и много от вас стоят на тъмно за процеси, които се осъществяват и за които сигурно и вие получавате нелицеприятни въпроси от вашите избиратели, а не само ние. С тази разлика, че от вас се очаква сега в по-голяма степен да реагирате на нарушенията, на нередности, защото нашите възможности са по-ограничени.
Затова пак ви призовавам - и завършвам - да подкрепите това предложение, тъй като другото би означавало, че не се подкрепя основната цел на закона, а тук се гласуват някакви разпоредби, които няма да имат почти никаква стойност. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз също искам да подкрепя това предложение, което е направено, относно възможностите да бъде упражняван този контрол и достъпът до информацията от приватизационните договори.
В началото на годината с актуален въпрос до заместник-председателя на Министерския съвет господин Жотев поставих въпроса за това, че народните представители, дори и да участват в парламентарния контрол, поради липсата на достъп до приватизационните договори, не са в състояние да отправят такива въпроси, чрез които да се даде възможност за вземане на мерки, които да доведат до подобряване на този процес.
Второ, в отговора, който ми беше даден от господин Жотев, той беше записал, че поради липсата на нормативна база това се случва и разчиташе, че именно сега, при промените, които настъпват в закона, ще бъдат допуснати такива възможности.
След като поставих въпроса и в Икономическата комисия, ми беше даден отговор, че мога да отида в Агенцията за приватизация и да се срещна с председателя на Агенцията за приватизация, за да мога да изясня някои въпроси по приватизационен договор.
Оказа се, че аз не съм запознат с договора, и когато отидох в Агенцията за приватизация, не ми беше представен договорът, а ми казаха: по какви въпроси трябва да Ви отговорим?
Ами, след като един народен представител не е запознат с договора, то е ясно, че той няма възможност да зададе точно искането си от проверката на приватизационния договор.
Следващото, на което аз много съществено наблягам, това е, че структурната реформа, която се извършва в България, не е само приватизацията, и особено сега, когато ние взимаме решения за монополни структури, за по-големи предприятия да вземем на отчет в Народното събрание по провеждането на приватизацията, смятам, че един важен елемент от структурната реформа е инвестиционната политика, която се провежда, след като едно дружество бъде продадено.
Аз поставих и актуален въпрос по отношение на "Балкан", където има 100 млн. инвестиции, и където по един не съвсем нормален път намерих договора за приватизация, в който е записано, че тези 100 млн. инвестиции ще бъдат дадени в приложение като съответна програма, която трябва да се изпълнява по години.
По същия начин беше направена проверка в приватизационния договор за "Кремиковци", където са записани 300 млн. долара инвестиционна програма, която по същия начин трябва да бъде разписана и това да бъде приложение към договора за приватизация, за да може да се следи как се изпълнява тази програма.
На въпроси, които задавам по тези два обекта, ми се отговаря, че тази програма за инвестиции е условна и би могла да претърпи промяна. И вероятно с анекси след това се изменят условията на договора, който не може да се следи.
Ето защо аз считам, че ако действително всички сме убедени, че трябва да има прозрачност в приватизацията, особено за такива дружества с монополни структури, с голяма инфраструктура, която трябва да се следи и като развитие в структурната реформа, като инвестиционен процес, а същото го поставиха и синдикатите по отношение на социалната програма, която обикновено е записана в тези договори, би следвало да имаме възможност за достъп до тези договори, за да може този контрол, за който говорим толкова дълго време и днес в дневния ред беше поставен за 39-и път от Парламентарната група на Демократичната левица да се създаде комисия, да може да има възможност да се проверяват тези договори и да се упражнява ефективен следприватизационен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, аз мисля, че нашето предложение с колегата Миков е необходимо и много просто. Известен брой години битуваше "правното" разбиране, че Агенцията за приватизация трябва сама да си определи с какви сделки ще се занимава. Това е нелепо! Законодателят трябва да определи с какво се занимава агенцията и с какво се занимават министерствата. В противен случай става пълно смесване на компетенции и само хаос и разправии.
Известно ви е като депутати от мнозинството, обръщам се специално към десницата, че миналата година между Министерството на промишлеността и Агенцията за приватизация се получиха много тежки проблеми, защото в един прекрасен момент министерството прибра всички сделки при себе си. Да, Агенцията за приватизация се излъчва тук като надзорен съвет, но ние прекрасно знаем какви са отношенията между Министерския съвет и агенцията. И остава ние като законодатели да прехвърлим компетентността на изпълнителната власт. И там да се решава по някаква целесъобразност, изключително условна и съмнителна, кои сделки да минат в министерството, кои в агенцията, с оглед на някакви необходимости, нямащи никаква връзка с живота и със света.
Поставям се на позицията и на агенцията, и на министерството. Едни чиновници се занимават до някакво време с някакви сделки, в един момент на някой му хрумва, че това не трябва да е така и ги пренася в другото ведомство. Ами, как да тръгне работата, как да има прозрачност, как дори не за опозицията, не за гражданите да има прозрачност, а за административните ръководители на двете ведомства? И всеки да си знае кой пие, кой плаща, кой се занимава, кой отговаря, на кого са го възложили.
И сме предложили нещо просто. Ако спорите за числото 100 хиляди лева, като граница за компетентност между агенцията и министерството, кажете друго число, но законодателят има задължение да посочи числото, което да разграничи компетенциите на агенцията с министерството. Това, според нас е толкова просто и толкова очевидно!
Законопроектът мина на обсъждане и на първо четене изявления направиха и представителите на министерството, и господин Желязков. Стана дума, че там има едно недоразумение, при което общо взето за гражданството следва един такъв извод: когато искат една сделка да я смръчкат и да я решат в много тесен кръг в полза на някого, изпълнителната власт си преценява на кого да я даде. И за цялото гражданство е тера инкогнита какво става. Само накрая узнаваме от "Държавен вестник" или от жълтите хроники кой е прибрал хапката.
Ами, ако няма някакъв елементарен ред, тогава просто подозрението ще върви непрекъснато. Не искаме някакво сложно законодателно решение, не сме ви предлагали някакви главоблъсканици, нещо, което да ви затрудни интелектуално. Просто едно число, което законодателят да определи, да фиксира и да каже: до тази черта сделките ги решава агенцията, оттук нататък ги решава министерството. Така че аз не виждам един здрав човешки ум, който би се противопоставил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: На пръв поглед това предложение е много просто, защото разделя компетенциите между различните ведомства, които приватизират само по един признак, който е ясен - капитала на дружеството. Обаче по същество дали това е толкова просто и защо се прехвърлят сделките между различните органи по чл. 3?
По една проста причина - че компетенцията на Агенцията за приватизация е доста по-голяма, експертите са доста повече в посока на приватизация на дълготрайни материални активи, необременени с други обстоятелства, най-общо казано. Това е възможно да бъде направено от Агенцията за приватизация, но когато става дума за дълготрайни материални активи, които са свързани с концесии, търговски дружества, чиято активност и активът е главно неосезателен, какъвто е концесията, то тогава очевидно компетентността е на министерствата и на онези експерти и специалисти, които могат да го преценят.
Затова едно заковаване само на този прост принцип ми се вижда неразумно и не може да разпределя компетенциите им по този начин. Самата госпожа Дончева е наясно с това, че когато казва, че компетенциите между две ведомства се разделят на принцип извън тях, какъвто е капиталът на дружествата, е нонсенс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Николов, и сега съществува това разделение по признак "число". Разликата е тази, че досега Агенцията за приватизация сама си определяше числото, което ние считаме за крайно нередно, да не кажа - тъпо и глупаво. Защото утре Агенцията за приватизация може да ви каже, че всички сделки над 5 лв. ще бъдат в нейна компетентност, вдругиден може да ни каже - над 5 млн. лв. Какви механизми има държавата да спре това, освен ефективните механизми на изпълнителната власт и на съподчинеността? Значи, разумно е парламентът да казва числото, а не Агенцията за приватизация да казва числото по своя преценка.
За какви тук виртуални, нематериални и прочие обстоятелства ми говорите? Концесиите са в Министерския съвет, другите неща са в министерствата. Тук става дума за числото. Предложили сме ви с господин Миков числото да го определя не Агенцията за приватизация сама за своите сделки, а да го определя парламентът.
Останалите неща, които казахте, не са относими към спора. Както бил казал един известен съдия по повод на двама свои колеги: "Прекрасни мотиви пишат, но те не са по това дело."
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е абсолютно неразбиране на проблема от Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ще Ви го обяснявам после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам на тази трибуна с известно притеснение, че вие не разбирате, че предложението, което правят нашите колеги по новия § 4б не е толкова икономическо, колкото политическо. И се чудя на вашето политическо нежелание да го решите така, както трябва да бъде.
Искам да дам своите аргументи за това. Коя е най-висшата степен на демократична представителна власт, която имаме в страната? Парламентът! От друга страна, вие искате от този парламент да приеме и да утвърди програми и стратегия на Министерския съвет във връзка с промяна на собствеността, а не му давате възможност да прояви контрол над тези програми и стратегии. Как може да няма саморегулиране на един бюрократичен орган, какъвто е Агенцията за приватизация, пред факта, че той ще бъде проконтролиран от висшата форма на демокрация, представителната форма в нейната част на Народното събрание? И тогава защо се учудваме от вчерашния парламентарен контрол, на който се изнесоха толкова случаи за некоректно извършена приватизация, за приватизация, която не е довела до издигане на икономическата мощ на страната, а до облагодетелстване на определени личности.
И аз се чудя как политическият орган на вашата партия вдясно не застане да обясни на Народното събрание отказа да приеме това - Народното събрание да може да контролира бюрократа в лицето на Агенцията за приватизация, който е разпоредител, не е собственик. Собственик е народът, обществото и ние сме тези, които го представяме. И вие го отказвате! Това е арогантно политическо поведение. Не мога да ви разбера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Веселин Бончев има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Чети текста!
СТЕФАН НЕШЕВ: Не казвайте това. Трябва да си по-умен, за да не говориш глупости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля! Господин Нешев, моля!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да взема отношение по този чл. 4б за тази прозрачност. Във всички държави, в които става приватизация след падането на Берлинската стена, няма такъв уникален случай, както е в България, да не може да се направи проверка.
Ще ви дам два примера. Писах до Сметната палата за една приватизационна сделка, по която има нарушения. Отговорът на господин Николов: "Аз нямам право да проверявам. Има право само Надзорният съвет. Аз имам право да проверя само дали тези суми са постъпили в бюджета." А каква е цената, какво е договорено - няма право.
Второ, лично отидох за един договор. Отговор: "Напишете молба до един обикновен чиновник - Захари Желязков. И ако той разреши", а може и да не разреши да се провери, а има толкова много нарушения?!
И за да не изпадаме в такова положение, че след години да се установи, че Агенцията за приватизация не може сама да се проверява и сама да се контролира и че в България са извършени огромни нарушения и да се залее прокуратурата с тези нарушения и да станем за смях в цяла Европа, аз моля да се приеме това предложение - да има пълен контрол и прозрачност над тези сделки от народното представителство. В противен случай няма защо да се учудваме на тези негативни резултати, които идват всеки ден от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди няколко дни дискусията в парламента беше по повод на предложенията, които вкарват парламента като приватизатор. Така.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тогава защитавахте обратното!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Тогава възразявахме. Парадоксът, автори на който сте вие, е, че правите парламента приватизатор и същевременно сте "против" това предложение - парламентът, депутатите да имат достъп не до проектодоговори, не до работата по повод сключването на сделки за приватизация, а за вече сключени сделки, за договори, свързани с един свършен факт. Удивително е. Много спокойно се отнасяте към този абсурд. Но, уверявам ви, ще станете за смях. Може би, господин Николов, Вие ще застъпите позицията, че щом нещо не е забранено, е разрешено. Но не е така в България! Има достатъчно факти, които показват, че желанието за достъп до документация по вече сключени сделки не се реализира. Преди малко беше изнесен един случай от господин Бончев.
Преди време ние бяхме на посещение в Агенцията за приватизация, група депутати от Демократичната левица. Един от присъстващите откъм страната на домакините подсказа, че всъщност няма причина, няма пречки да се получи информация за вече сключени сделки. Но не става, на практика не става.
Кое ви плаши вас? Моля ви, не се изживявайте като вечно управляващи! Утре ще бъдете опозиция и във връзка с някакъв батак, който други биха допуснали, също ще претендирате за информация по сключени сделки. Не се изживявайте по този начин!
И в края на краищата, казаха го вече колегите, ще повторя само с едно изречение, нали смисълът на целия този проектозакон е, че вие в последните четири месеца от управлението си демонстрирате голяма политическа воля да има прозрачност, обществото да повиши доверието към този проблемен процес. Защо възразявате сега? И тук е казано - и по сделките, особено българското общество се вълнува от това, че няма ефективен следприватизационен контрол. И вие не по-малко от мен знаете, че този интерес е провокиран главно, не единствено, но главно от това, че цената много силно зависи от другите условия в приватизационния договор, които често я свеждат до 50 на сто от онова, което е обективната, справедлива пазарна оценка. Затова обществото иска да види какви са условията на сделката и прави ли се следприватизационен контрол.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Реплика!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие може да направите 33 реплики, аз приключвам, но обществото няма да ви разбере, колкото и да приказвате тук, както приказвате три години и половина, че имате изключително голяма политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Не може 33 реплики, но до 3 може.
За първа реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: На мен ми е лесно да направя реплика на първото рационално изказване по този проблем, което направи проф. Стоилов. Наистина има парадокс, обаче парадокса Вие го търсите в поведението и в предложенията на мнозинството. Аз обаче го намирам във Вашето поведение и във Вашите предложения. На миналия параграф защитавахте обратната теза, че не бива Народното събрание - точно тези термини използвахте - да бъде въвлечено в приватизационния процес. Това го чухме от депутати от Парламентарната група на Демократичната левица. Сега Вие говорите, че включително следприватизационният контрол трябва да бъде реализиран от депутати. Нашата конструкция е друга и тя е съвсем ясна. Нашата конструкция аз ще я обясня, когато взема думата за изказване.
Сега обаче искам да Ви кажа защо Вашето поведение е такова. Защото Вие бягате от отговорността, че и сега в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация имате ваш представител, предложен от вашата парламентарна група. Вие заради това имате непоследователно поведение по този въпрос, защото вие бягате от тази отговорност, че имате такъв представител, този представител има необходимата информация, вероятно ви я предоставя. Ако не ви я предоставя, то вие си търсете отговорността от него. И по никакъв начин с този дебат няма да смъкнете от себе си тази отговорност. Това го твърдя за обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Николов, ние не желаем парламентът да бъде приватизатор. Това е много ясна формула. И ако съберете една конференция, ще ви кажат: нормално, а вие какво искате?
Второ, алогични са Вашите аргументи и Вашите доводи. Възразявайки, ние не правим своята позиция уязвима, тъй като държим парламентът да изпълнява някакви контролни функции, което е също толкова нормално, както нежеланието да бъдем приватизатори.
Казвате: имате човек в Надзорния съвет. Защо трябва по трети и тринадесети път да търсиш информация по кюшетата? Защо неофициално група депутати, от която и да е парламентарна група, да поискат договора, анонсите към него? Това са нормални неща, осветени, прозрачни.
Така че, съгласете се с това предложение. То е елементарно, просто, логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стигнахме пак дотам да спорим за смисъла на законопроекта, който днес обсъждаме - дали то е предложено в искането си да бъдат прозрачни, да бъдат ефективни оттук нататък всички приватизационни сделки, които ще се осъществяват в страната.
Явно, че често пъти ще се връщаме на дебатите от онзи ден, господин Николов, когато по-голямата част от присъстващите депутати все още недоумяват дали Народното събрание ще бъде приватизатор. Ако Народното събрание стане приватизатор, тогава не нарушаваме ли някои членове от Конституцията? Защото чл. 85, чл. 86, включително и чл. 84 точно определят какви са правомощията на Народното събрание. Там никъде не пише, че Народното събрание може да одобрява приватизационни сделки, първо.
И оттук нататък нашите, дори и моите предложения, които бях направил онзи ден, и не се приеха, приемайки всичко това, което вие искате и вярвам, че и левицата иска с предложението си за 39-и път да се състави комисия, веднъж завинаги прозрачността не само да прозира, а наистина да стане прозрачност.
Ако ние днес сме за това, което пише в мотивите на законопроекта, би трябвало да се съгласим да наблегнем и да бръкнем с пръст в раната, а именно в онази част, където най-много тежи и най-много губите вие, като управляващи, доверието на обществото, а това е следприватизационният контрол. Даже ще отида малко по-нататък. Ако днес с този законопроект ние не вмъкнем онези текстове да се контролира една приватизация още от подготовката, да се контролира по време на сключването на сделката, да се контролира, след като вече е сключена сделката от страна на народните представители, колеги, кажете ми кой тогава ще контролира тази сделка и кой ще възвърне онова загубено доверие и във вас, отдясно седящите, и във всички присъстващи в тази зала народни представители?
Разбира се, това предложение, договорите за приватизация след влизането им в сила да не могат да бъдат предмет на служебна или търговска тайна, е нещо много съществено. Какво ще скрием, след като договорът вече е сключен? Търговска тайна може да бъде цената, търговска тайна може да бъде всичко онова, което пише в офертата, в предложението на отделната фирма или приватизатора. Но какво може да бъде търговска тайна, след като договорът вече е сключен?
Аз тук виждам, че наистина има противоречие в това. Обществото постоянно иска да чуе някакви сензационни данни, обществото постоянно иска да чуе, че в някоя сключена сделка има онова, за което постоянно се тръби - корупция или далавера. Изкарайте го наяве. Разбира се, че икономически някои следприватизационни действия, които ще се правят в смисъл сключване на анекси за опрощаване на някои задължения към някои приватизатори, е факт. Същото това може и сега да се направи, но то трябва да се обоснове пред обществото.
Или, връщайки се на онова предложение, по което се спори тук дали устройственият правилник, когато почне да прави разделението, да се спре на някакви цифра и тази цифра да бъде цифра на цената или на дълготрайните материални активи? Ами, колеги, ако беше на цената, тогава представете си, "Кремиковци" се продаде за 1 долар, той не би следвало тогава да се продаде в Агенцията за приватизация.
Проследявайки всичко това, дали Народното събрание не трябва се включи активно в приватизационния процес, аз съм за това да се включи, но не като изпълнител. Ако вие сте за това Народното събрание да бъде контролиращият орган, то моля логическото мое разсъждение моите предложения от началото и това, което ще направя след малко, което идва наред,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, приключвам след малко, господин председателю.
... където Изпълнителният съвет да бъде избран от Надзорния съвет, ще видите, че Народното събрание можем да бъдем в полза и оттук нататък за прозрачността и ефективността на приватизационните сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Михаил Миков
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ще започна с една реплика към уважаемия председател на Комисията по икономическата политика от предния път. Трябва да му кажа, че той изгуби баса за онова измислено изречение: господстващо положение в съответния географски пазар в сферата на обществените услуги. Но това беше за предния път. Няма такъв термин в Закона за защита на конкуренцията, господин Николов. Прочетете го и Вие.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Географски пазар беше това, което говорехме.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз призовавам освен всички други мотиви за прозрачност на приватизацията, на които обществото не ви вярва, вие да прибегнете до мотива рационализъм, който споменахте преди малко. А може би той е включен и в хартата за християндемократическите ценности.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Рационализмът не е включен. Това е философско течение.
МИХАИЛ МИКОВ: Но в § 5 се получават някои парадокси. Аз не съм чел хартата, може и да го няма. После можете да ми обясните.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Рационализмът е философско течение, не е политическо.
МИХАИЛ МИКОВ: Нека да довърша. После ще продължим приятния разговор.
Тук се получават следните парадокси. Веднъж надзорният съвет ще упражнява контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки от Агенцията за приватизация, тоест вътре в Агенцията за приватизация. Но чл. 10 от сегашния закон казва, че Агенцията за приватизация като държавен орган за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия... Тоест, на всички държавни предприятия, а не само тези, които са в рамките на Агенцията за приватизация. Кой ще върши тоя контрол? Тук се свива функцията на надзорния съвет само до тези сделки, които са в агенцията. Член 10 вие въобще не сте коментирали в тая поправка на закона. Агенцията има контролни функции по отношение на всички сделки с държавно имущество - чл. 10, ал. 1.
Е, аз това не мога да го разбера. Има вътрешно противоречие. В закона се получава вътрешно противоречие, ако се приеме този текст. Но противоречията не свършват дотук.
В новопредложената т. 9 се казва, че по искане на органите по чл. 3 надзорният съвет може да дава становища по въпроси във връзка с включването... Забележете каква кристална правна фигура: дава становища по въпроси във връзка с включването. Какви въпрос? Кой да вземе комисионната ли? По такъв въпрос може ли да даде становище надзорният съвет?
И съответно в ал. 2 пък се казва, че надзорният съвет в изпълнение на функциите си дава задължителни указания на изпълнителния съвет и становища до другите органи по чл. 3. Значи тотално се получава такава каша.
Надзорният съвет досега имаше една функция: избира изпълнителния директор. Сега аз също предлагам т. 7, уважаеми господин председател, на формално основание да отпадне. Пак да избира надзорният съвет, както беше предложено и преди малко, за да може да има ясна йерархична структура: органът надзорен съвет избира изпълнителен, екзекутивен орган. Той върши работата, надзорният съвет го контролира.
А сега какво се получава? Надзорният съвет ще бъде една декоративна гарнитура на органа Агенция за приватизация, избрана от Народното събрание. То и досега Народното събрание има мнозинство там - избира четирима души. Иначе истинската власт ще отиде в един изпълнителен съвет, който ще се назначава от изпълнителната власт. Този изпълнителен съвет е изпълнителен, защото върши текущата работа в органа, а не защото се назначава от изпълнителната власт, господин Николов. Така че той, ако се назначава от висшестоящия му орган - надзорния съвет, пак ще бъде изпълнителен орган.
А сега какво се получава? Че изпълнителният съвет или изпълнителният орган ще бъде изпълнителен, защото ще бъде назначен от изпълнителната власт. Значи надзорният съвет ще си има срещи с народните представители, ще работи нещо като пресцентър на агенцията сигурно или бюро за справки, а изпълнителният съвет ще казва, когато надзорникът отиде да го контролира: гледай си работата, мене ме е избрал Министерският съвет - изпълнителната власт. Тоест, разкъсва се връзката между двата органа.
В крайна сметка от цялата тази поправка ще стане така, че приватизацията ще бъде още по-непрозрачна и единствено и само в ръцете на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата народният представител господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Миков изгради една изключително невярна картина. Това, което се предлага, е ясно записано. Създават се точки от 8 до 10, като в тях са текстовете: упражнява контрол на всички етапи от подготовката...; по искане на органите може да дава становища; осъществява следприватизационен контрол. Това касае функциите на надзорния съвет. В създаващата се ал. 2 е ясно записано, че надзорният съвет дава задължителни указания на изпълнителния съвет.
Къде тая конструкция отговаря на това, което Вие говорите, не виждам. Просто няма никаква връзка между това, което Вие говорите, и това, което е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Николов, никакъв рационализъм няма във Вашето изказване. В него има твърдение, а не мотиви и аргументи. Няма да ми стигне времето в рамките на репликата да повторя мотивите си. Вие ще можете след това да ги сверите от стенограмата.
Но аз Ви казах съвсем сериозни мотиви за това, което притеснява народното представителство: че Вие разбърквате отношенията между органите, включително с несръчни юридически формулировки. Веднъж дава становища във връзка със сключването. Да, становища по въпроси във връзка със сключването и подготовката. Какви са тия въпроси? Какъв е тоя текст на закона? Втори път дава задължителни указания. Значи надзорният съвет ще издава два акта: становище на основание член еди-кой си и задължителни указания. Каква е разликата между тях?
В крайна сметка основният въпрос е следният: защо късате връзката между надзорния орган и изпълнителния орган? Защо изпълнителния орган го превръщате в орган на изпълнителната власт, а вносителят заблуждава народното представителство, че щяла да се повиши ролята на парламента? Никак няма да се повиши. Щом на надзорния съвет му се отнема най-важната функция - да назначава и освобождава изпълнителния директор, той става една декларация на прозрачността. Една декларация на чистота на приватизацията. Никого няма да излъже едно такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКЛОВ (СДС): Аз ще загубя време, съвсем малко обаче, за да подчертая още един път, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация дава задължителни указания на Агенцията за приватизация. Тя не може да дава задължителни указания на органите по чл. 3, които са министри. Затова тя дава само становище, когато това е поискано от органите по чл. 3. И това господин Миков, като юрист, твърди се известен, го знае.
Но да се върнем на основния въпрос, който ние приемаме в § 5. В § 5 са разписани съвсем ясно правомощията на надзорния съвет. Каква е тук конструкцията, която ние следваме и която желаем да бъде приета в закона? Създава се един надзорен съвет, в който има представителство всяка парламентарна група. И нито една няма мнозинство в този надзорен съвет. По този начин ние декларираме и защитаваме участието на всяка парламентарна група чрез своя представител, защитаваме достъпа до информация, защитаваме достъпа до анексите по договорите и въобще целия надзор върху работата на Агенцията по приватизация. Също така и надзора върху действията на другите органи по чл. 3.
Ние считаме, че тази конструкция точно отговаря на разделението на властите - един принцип, прокламиран в Конституцията, и сме точно в рамките на Конституцията с това предложение за максимално участие на Народното събрание в този процес.
Сега обръщам внимание на предложенията, които са направени от моите колеги. Твърди се в предложението, и така то беше защитавано от господин Папаризов, от Янаки Стоилов включително, че предложението е направено с цел да има пълна яснота и достъп до всички документи, които съпътстват приватизационния процес, както договорите за приватизация и анексите към тези договори.
Беше задаван въпросът кое е търговска тайна. Всичко, което не може да бъде публикувано и което касае инвестициите, поведението на инвеститора - неща, които очевидно Агенцията за приватизация или органът, който взема решение за приватизация, съобразяват когато избират един инвеститор, очевидно не може да бъде предмет на публично оповестяване. (Неразбираема реплика от Стефан Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Нешев!
НИКОЛА НИКОЛОВ: Защо не може да бъде обект на публичност? Защото няма сериозен голям инвеститор, особено пък фирма листвана на борсите, която да покаже своите намерения за развитие в областта, в която тя купува определено предприятие. Значи такова нещо просто няма как да искаме от сериозните инвеститори. И това го знаят всички, които са се занимавали сериозно с този въпрос.
В същото време, наистина ли липсва информация за приватизационните сделки? Ако вие подхождахте по въпроса отговорно, щяхте да кажете, че има § 11, в който са записани онези параметри от договорите, които са публични. Защо това не признавате, а твърдите, че няма никаква информация за приватизационните договори? Не го знаете, което няма да си признаете, или просто го завоалирате, като не го казвате?
Искам да ви прочета § 11 от сега действащия закон. Алинея 1 казва, че "Министерският съвет определя кои документи и сведения и на кои етапи от извършването на приватизационните сделки са служебна тайна, определят се условията и редът, при които заинтересованите лица могат да се запознаят с документите по сключените сделки." Това е ясно.
Алинея 2 казва, че "Органите по чл. 3 ежемесечно обнародват в "Държавен вестник" данни за извършените продажби, продадените обекти, купувачите, цената и условията за плащане и броя на договорените работни места."
Ето, тази информация ежемесечно се публикува в "Държавен вестник". Значи има една достатъчна информация, която касае защитата на обществения интерес и която е достъпна до всички граждани, не е достъпна само за народните представители.
Така че аз ви моля, когато подхождаме към тези промени, да не ги гледаме едностранчиво, а да ги гледаме и от гледна точка на обществения интерес. Пак подчертавам, инструкцията за Надзорния съвет и за Изпълнителния съвет е точно отговаряща на конституционния принцип за разделение на властите.
Надявам се, че го разбирате и ще потвърдите своето желание за това Народното събрание наистина по този механизъм да има контрол върху приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата госодин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Николов, във всичко това, което казахте, силно се съмнявам и затова ставам да Ви репликирам. Първо, по какъв начин с този запис, който имате в законопроекта, вие ще ни удостоверите и ще кажете, че няма да имате мнозинство с Народния съюз в Надзорния съвет? По никакъв начин.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: С ДПС ще имаме.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Следващо нещо. Вие развивате тезата, че едва ли развиващите се фирми, големи приватизатори, които искат да купят нашите предприятия или са ги купили, не са съгласни да вникнем, да отворим и да видим как ще се развиват те, след като вече са сключили приватизационната сделка.
Аз дотук не виждам, освен приватизационни спекуланти, някои други да са дошли в България да приватизират. А освен това, ако всички анекси изкараме тук пред Народното събрание от онези фирми, които са приватизирани досега, определено, предприятия, нищо в тези анекси няма, освен отлагане или сваляне нивото на инвестициите.
Господин Хампарцумян е тук, ако има някой анекс, в който една от фирмите е предложила 300 млн. долара инвестиции и в момента в анекса те искат да инвестират 600 млн. долара, нека да ни ги покаже. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Папаризов за втора реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм изумен от това, което чух от господин Николов. Това, че по някакъв начин се създава един орган, като се осигурява неговата обективност, дотолкова доколкото има представители, които се предлагат от различни парламентарни групи, въобще не означава, че този орган става по някакъв начин орган на Народното събрание. Че ние избираме по същия принцип членове на Висшия съдебен съвет, на Конституционния съд, трябва ли да твърдим, че понеже има квота на парламента, представителите от парламента в Конституционния съд ни дават възможност чрез тях да осъществяваме контрол над неговата дейност? Все пак всеки един орган си има собствена логика на дейност и това как се избират неговите съответни представителни органи въобще не превръща по никакъв начин Агенцията за приватизация в орган на парламента, тя продължава да бъде орган на изпълнителната власт.
Второ. Никъде в нашия текст, който прочете господин Николов, не се твърди, че ние искаме някоя от информацията, която той отбелязва, да става обществено достояние. Договорите като цяло следва да не са предмет на търговската тайна. И § 11 от закона, който той прочете, показва колко малко са елементите на истинска прозрачност, които сега съществуват, според текста на § 11. Това, което той зачете, показва, че на практика прозрачност няма, че с наредби на Министерския съвет се казва кое може да се дава като информация и кое не може да се дава. И именно съответната наредба е абсурдна. Там органът за приватизация не може да разгласи информация за вече сключени сделки, ако против това е някой от участниците в сделката. По отношение на приватизация на държавното имущество това звучи странно.
Не мога да разбера защо мнозинството прилага съвсем друг подход към обществените поръчки, където е готово да публикува аналогична информация за средствата на държавата, а тук Законът за приватизация използва някакъв средновековен подход. Думите на господин Николов само мога да ги свържа, за съжаление, с някаква средновековна схоластика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Николов, опасявам се, че общуването с юристи не Ви е довело много до познанието. Принципът за разделение на властите е основа на устройството на държавата, но това не означава, че той се прилага за устройството и функционирането на всеки държавен орган. Това определено е противопоказно в една държава, ако той се приложи.
Давам Ви прост пример във връзка с това, което Ви каза господин Папаризов. По Вашата логика ще излезе, че Висшият съдебен съвет също така по принципа за разделение на властите е разделен, защото Народното събрание си има квота и съдебната власт си има квота, и някой друг също си има. Това, което твърдите, е абсурдно. Никакъв принцип за разделение на властите не можете да прилагате тук. Съжалявам много, дочетете си юридическите учебници. Или пък се съсредоточете върху инженерните, защото съдържат рационалност.
Никога няма да избягате от въпроса защо вашият надзорен съвет не може да ви назначи изпълнителните директори? И след като не може да ви назначи изпълнителните директори или да ви ги уволни, къде остава онова, което записвате, че изпълнителният съвет бил организирал и ръководел дейността на Агенцията за приватизация съгласно решенията на Надзорния съвет? Нямате механизъм, с който да заставите тези хора да работят според решенията на Надзорния съвет.
Окончателният и твърд механизъм е да може Надзорният съвет да ги назначава и уволнява. И това е най-сигурната гаранция, че те именно ще работят съгласно закона и решенията на Надзорния съвет. Щом дадете на Министерския съвет да ги назначава, пишете я тая работа бегала. Те ще изпълняват решенията на оня, който ги назначава и уволнява. Това е много просто, господин Николов. Недейте смръчква тук в тази схоластика! Много е тежко за един инженер да усвоява такива енигматични дисциплини. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Най ми е лесно да отговоря на госпожа Дончева. С усмивка приемам нейните твърдения.
В същото време искам да отговоря на въпроса, който беше зададен, - дали трябва да има мнозинство или не трябва да има някакво мнозинство в Надзорния съвет. Това са твърдения, които не са мои, а са твърдения на господин Рамадан Аталай - дали трябва да има или какво мнозинство ще се формира. Притесненията от мнозинство са твърдения, които не са мои.
На репликата на господин Папаризов - аз мисля, че всичко е доста ясно записано в закона и това, което казах - коя е информацията, която е допустима, е очевидно нещо, което се спазва и в момента от органите по чл. 3, и това е информацията, която може да бъде давана. А иначе не е възможно да бъдат давани информации за инвестиционни намерения, за възможности. Там, където се говори за анекси, които заменят такива следприватизационни ангажименти, - тук наистина има поле, в което изпълнителната власт трябва да реши възможностите за замяна на един следприватизационен ангажимент с друг и аз се надявам, че те ще го направят. (Шум и реплики в ДЛ.)
На репликата на Михаил Миков, която отправи за Закона за защита на конкуренцията, - дали има монополно и господстващо положение - аз му казвам да прочете чл. 16 и чл. 17. (Реплика на Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков! Този спор навън си го изяснете, недейте тук да губим времето.
Друг желае ли да се изкаже?
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Папаризов, Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов.
Отменете гласуването!
За процедура има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не толкова процедура, колкото начинът на гласуване.
Аз искам да помоля да гласуваме отделно двете предложения на народните представители, защото те са от различно естество и по второто, например, може да има различия. Аз бих подкрепил второто, но първото не бих подкрепил. Така че да ги гласуваме отделно двата текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Куртев, аз не разбрах - поотделно да гласуваме ....
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Двете алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Двете алинеи, не двете предложения. Добре.
Поставям на гласуване от предложението на народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов първата алинея на новия чл. 4б.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 72, против 80, въздържали се 3.
Не се приема.
Поставям на гласуване втората алинея от същия текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 92, против 72, въздържали се 15.
Втората алинея е приета.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване на тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване втората алинея на предложението за нов чл. 4б.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 82, против 96, въздържали се 18.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 69, против 107, въздържали се няма.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане от § 1 на т. 1, буква "а".
Гласували 155 народни представители: за 64, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков за отпадане на т. 10 от същия текст.
Гласували 134 народни представители: за 38, против 86, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, който става § 6, както е предложен от вносителя.
Гласували 144 народни представители: за 95, против 45, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, след тази доста подробна и разгърната дискусия по § 5 вярвам, че не може да има някакво съмнение защо всеки, който иска да има прозрачна приватизация, гласува против този § 5. С всичко, което сте записали и което се каза тук, господин Николов, стана ясно едно: вие създавате видимост на прозрачност и запазвате всичката възможност да криете всички онези данни, които желаете да останат извън полезрението на обществото.
Вие изрекохте абсурдното твърдение, господин Николов, че от един инвеститор, който купува една фирма, не могат да се искат неговите инвестиционни намерения и сега пак потвърждавате тази теза. Само помислете какво говорите. Естествено е, че когато се продава едно предприятие, държавата има интерес това да доведе до по-ефективно функциониране на предприятието, до създаване на работни места, до икономически растеж. Нали за това говорим вече толкова месеци в тази пленарна зала? И вие сега казвате, че не може да има достъп до всички тези данни, намерения и анекси даже и след като е сключена сделката. Кого ще убедите, че се стремите към нещо друго освен към това да запазите досегашната непрозрачност и да продължите да вършите тази така наречена "приватизация" не в интерес на икономиката, не в интерес на обществото, а в интерес на вашите братовчеди? Абсурдна история!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 6 става § 7:
"§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
"(1) Изпълнителният съвет се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник-изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет."
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:
"(2) Изпълнителният съвет:
1. организира и ръководи дейността на Агенцията за приватизация съгласно закона и решенията на Надзорния съвет;
2. упълномощава за определени действия други лица."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Възнагражденията на изпълнителния директор и на заместник-изпълнителните директори се определят от Министерския съвет."
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Изпълнителният директор и заместник-изпълнителните директори не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждения по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност."
5. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Изпълнителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от състава си.
(6) Изпълнителният директор представлява Агенцията за приватизация и организира и ръководи дейността на Изпълнителния съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Рамадан Аталай:
В § 6 чл. 14 се изменя така:
Създава се нова ал. 1:
"(1) Изпълнителният съвет се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник-изпълнителни директори, които се назначават с конкурс от Надзорния съвет."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 6?
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! След като не се приеха другите предложения, аз искам да се изкажа по това предложение и да коментирам ал. 2, т. 2, че упълномощава за определени действия други лица. Какво може да значи това? Директорите и зам.-директорите упълномощават за определени действия други лица, тоест могат да правят каквото си искат фактически.
Аз предлагам формално и сега го внасям т. 2 от ал. 2 да отпадне. Какво да упълномощават, като тяхната работа е да приватизират? Те имат всички права и задължения по този закон. Може би ще се повтаря практиката голяма част от приватизационните сделки да минават през консултанти в агенцията, както е сега, а не през редовия състав на агенцията и по този начин да се източват пари и да се плащат хонорари.
Аз ви предлагам да направите един преглед колко пари са се платили за сделки по граждански договори. И каква е тази агенция, която работи с извънщатни сътрудници по граждански договори? А плащаме заплати на структурата на агенцията. Как ще упълномощават други лица да вършат тяхната работа, като те носят пълна отговорност по този закон за сделките? Пак ще размиваме нещата и ще ги разместване настрани ли? Що за закон е това и как може да се поставя въпросът по този начин? Те са директори и оттам нататък могат да дават на когото си искат каквото си иска да прави. Това е абсурдно. И предлагам тази точка да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Рамадан Аталай има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение по § 7 и искам да ви кажа, че е по-демократично. За прозрачност вече аз не смея да говоря, след като беше приет § 6. Колеги, трябва да ви е станало ясно, че с приемането на § 6, онова, което пише в мотивите на законопроекта, че управляващото мнозинство и Министерският съвет едва ли не се борят денонощно как и колко да стане прозрачна приватизацията в България, е вече в историята. Оттук нататък ние изпадаме пак в онази ситуация, която беше допреди пет минути - всеки наш избирател или всеки, който що-годе е участвал в приватизацията на тази държава, си задава отново въпроса защо, кой и колко е взел за приватизиране на определени предприятия и защо онова, което народът е построил, в момента се раздава, а не се приватизира. Толкова по този въпрос.

Но да се върнем на моето предложение, което ви казах, че е толкова демократично. След като вече два дена спорим, че надзорният съвет все още не можем да определим какво ще надзирава, а де факто той май ще бъде един информационен съвет, след като още не са ясни функциите на надзорния съвет, след като бъде избран от нас, народните представители, къде ще отсяда, какво ще работят, те даже по предложение на законопроекта нямат право да се занимават с друга дейност, ще получават заплата, ще стоят горе, в Агенцията за приватизация, и денонощно ще чакат някъде някой да направи нарушение, за да бъдат извикани и те да контролират. По този начин аз не съм съгласен Народното събрание да бъде въвлечено в процеса на приватизация. Аз съм за това Народното събрание да участва в прозрачността, а не да вземе онези мерки и решения, и да определя на кой, кога и какво да се приватизира. За това си има изпълнителна власт.
Затова, щом като ние ще избираме надзорния съвет, няма нищо по-демократично и по-реално от това изпълнителният съвет, както съм предложил аз, да се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник-директори, които се назначават с конкурс от надзорния съвет. Да избегнем, колеги, субективизма. Разберете, че още след като влезе законът в действие, в деня, в който изпълнителната власт назначи изпълнителен директор и негови заместници, на обществото и на вас може би още отсега трябва да е ясно, че няма да има прозрачна и ефективна сделка от гледна точка на обществото, не говоря от гледна точка на икономическите показатели, които може би ще бъдат постигнати.
Не може изпълнителната власт да назначава изпълнителен съвет, а ние да избираме надзорен съвет, който да виси някъде в пространството и да се чуди по какъв начин - и по вертикала, и по хоризонтала, да се стикова, за да може да има ефективност. Оттук нататък можем да говорим само за ефективност, защото прозрачността изпуснахме някъде в пространството.
Колеги, аз ви призовавам, смятам и вярвам, че и господин Николов, и всички присъстващи тук, ако вникнат в смисъла на това мое предложение да подредим в йерархия всичко онова, което ще управлява приватизацията, за да бъде тя ефективна, да подкрепите моето предложение, за да избегнем нарушенията в Конституцията, за да стъпим на онази здрава основа, където да регламентираме точно и ясно задълженията и принципите оттук нататък, които ще се спазват в приватизацията. А демократичното, за което аз ви говоря, е това, че няма нищо по-хубаво от това с конкурс от надзорния съвет, избран от народните представители, да бъде избран изпълнителният съвет, който да изпълнява всичко онова, което обществото иска, както и всички ние тук присъстващи го желаем, а именно приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Аталай.
За реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, във Вашето изказване отново изтъкнахте аргументи, които изтъкнахте в комисията, когато обсъждахме Вашето предложение. Аз ще Ви отговаря със същия аргумент, с който Ви отговорих и тогава, когато обсъждахме това в комисията, за да могат народните представители да чуят другата теза. Никой не е казвал, че в предложенията на колегата няма логика или че няма добър смисъл. Проблемът идва отдругаде. Проблемът е, че тогава, когато избраните от Народното събрание членове на надзорния съвет изберат изпълнителния орган, тази агенция се превръща в орган на Народното събрание, което просто не е възможно да стане. Не може изпълнителен орган, какъвто е агенцията, да бъде орган на законодателния орган на държавата. В това е проблемът. Функцията на Народното събрание е да контролира, поради което то чрез системите за контрол над вътрешен правилник на агенцията, а именно разглеждане на вече сключените договори и тяхното одобрение, се цели един засилен контрол от Народното събрание, а не прякото участие на Народното събрание в самото договаряне и сключване на сделките. Защото това не му е присъща роля. Това е аргументът, а не друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За дуплика има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Господин Рафаилов, аз наистина осмислих онова, което Вие казахте в комисията, и достигнах до извода, че всичко онова, което е избрало досега Народното събрание - Националния статистически институт, Сметната палата, нима са функция на Народното събрание? Още повече аз Ви казах, че ако ние наистина изберем надзорен съвет, с което все още не съм съгласен, ние нарушаваме Конституцията. И това е факт. Щом като ще нарушаваме Конституцията за благото на хората, за това приватизацията да бъде прозрачна и ефективна, дайте да подредим по йерархия нещата така, че да дадем в ръцете и на надзорния съвет, и на изпълнителния съвет, аз даже бих ви предложил при всички случаи изпълнителният съвет да влезе и в надзорния съвет. Разберете, че ако тези два органа бъдат независими един от друг и висящи в пространството, ние няма да имаме ефективна приватизация.
И затова ви казвам, че би било много по-добре директорът и неговите заместници да бъдат в надзорния съвет, за да протече и мисълта, и законността, и целесъобразността на всичко това, което днес правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Аталай.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Има едно дежурно обвинение към всички юристи, когато се започне спор. Седят отстрани на юристите и казват: нали са юристи, говорят, но нито им разбираме, нито едно с друго се връзва. Аз се извинявам от името на юристите за това, което преди малко слушахте като дълбоки юридически аргументи в тази зала, как ако много случайно надзорният съвет бил излъчил изпълнителните директори, Агенцията по приватизация и надзорният й съвет ставали органи на Народното събрание. Уверявам ви, че това не е така и ви моля, когато юристите ви поднасят аргументи, да ги пречупвате през здравите житейски критерии. Ако установите, че те не се вместват в здравите житейски критерии, не им вярвайте, някой ви будалка.

По текста на § 6. Предлагам да уважим предложението на колегата Бойков за отпадане на т. 2 от ал. 2 - "упълномощава за определени действия други лица". Това е изключително опасен текст, който не просто размива отговорността, а който може да ни закара в безкрайни дебри на оспорване на сделки. Смисълът на записа за упълномощаване е свързан преди всичко с онези юридически действия, които може да извършва изпълнителният съвет. Това в най-общия случай е сключването на самите сделки. Със записването на "упълномощава за определени действия други лица" ние на практика развързваме ръцете на изпълнителния съвет да упълномощава други лица, други фирми и други органи да подписват сделки. Ако става дума за упълномощаване да се водят дела от името на агенцията или да се представлява агенцията, уверявам Ви, господин Николов, този запис е съвършено излишен. Юридическото процесуално представителство се урежда в друг закон и по него спорове няма. И никога никой съд няма да задължи изпълнителните директори на агенцията да ходят лично по дела. Записът обаче създава възможност изпълнителните директори да прехвърлят свои компетенции, които са предвидени по закон, което е абсурд, което е недопустимо!
Така че аз наистина апелирам т. 2 в ал. 2 да отпадне. Ако някой някога си мисли, че ще може да плати на някого да извърши една мръсна криминалоподобна работа за сметка на изпълнителните директори, той просто не е познал.
Що се отнася до предложението на господин Аталай, мисля, че достатъчно го разисквахме по предходния параграф. Упоритостта на мнозинството да настоява Министерският съвет да назначава изпълнителните директори означава само едно - в края на управлението на СДС вие желаете всичко да дадете в ръцете на Командира. Обаче имайте предвид, че когато дадеш всичко в ръцете на един човек, това означава, че всички ще загинете заедно с него. Защото така или иначе работата върви към съд. Толкова кражби в държавата се събраха, че за десет години някой трябва да плати сметката. Когато слагате такива правомощия в ръцете му, имайте предвид, че той ви кара влака, но вие се намирате във влака. Дали за вас е от значение в коя класа се возите - в първа ли, в пощенския ли вагон, уверявам ви, просто няма никакво значение! Влакът върви стремглаво. Така че намерете начин да създадете достатъчно ефективни държавни механизми, като си спестите някои от откровено прокостовските предложения и не му давайте всичко от тази приватизация в ръцете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Искам да обърна само внимание и на залата, и на господин Николов относно едно противоречие, което според мен се получава. Изпълнителният директор и неговите заместници или изпълнителният съвет не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждения по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност. Но тези лица или личица, или тези братовчедчета, които господин Бойков предложи да отпаднат от втората точка - за тях няма никаква пречка да си получават възнагражденията откъдето искат, а в същото време да изпълняват функциите на този държавен орган, възложени им чрез упълномощаването. Е, какво се получава? Тези, тримата, назначени от Министерския съвет, нямат право да вършат друга работа, сакън да не се отъркат в корупцията! А тези, които те упълномощават, нямат такова ограничение. Значи ще може да упълномощи едно лице, което даже, парадоксално е, но законът позволява, то да бъде по граждански договор с купувач по сделка. Така излиза, защото няма законово ограничение. И пак след време ще става така, както стана с промените от мазното петно Божков. После казвате: ама то се промени така, това стана, онова стана, корупцията порасна. Ето сега вие създавате условия за това, ако не подкрепите предложението на господин Иван Бойков, в което се съмнявам. Защото видях одеве как тихо и без никакви аргументи прегласувахте приетия от Народното събрание текст, с който се прие, че след сключването им, договорите и сделките не могат да бъдат нито служебна, нито търговска тайна. Изведнъж господин Ляков стана, без аргументи, изкомандва залата и вие си променихте вота! Затова се съмнявам, че ще отпадне т. 2.
Ето това са моите притеснения, които аз не мога да не споделя с народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Рамадан Аталай.
Гласували 166 народни представители: за 76, против 85, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков за отпадане на т. 2 от ал. 2, която гласи: "упълномощава за определени действия други лица".
Гласували 161 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 6 на вносителя, който става § 7, както е предложен, с приетата вече корекция за отпадането на т. 2 от ал. 2.
Гласували 134 народни представители: за 98, против 26, въздържали се 10.
Параграф 7 е приет.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, предстои представянето на § 7. В него обаче странно защо председателят на Икономическата комисия е включил четири члена, които имат различно съдържание - чл. 15, чл. 16, чл. 20 и чл. 22. Смятаме, че това е недопустимо. Тези членове са с различно съдържание. Вярно е, че в нашето предложение са включени към параграфа, за да има прегледност при обработването на текста. Но те трябва да бъдат представени член по член и обсъждани член по член, защото имат различно съдържание. И в никакъв случай не може да завършва така - Комисията по икономическата политика не приема предложението! Касае се за пет предложения. Ние приемаме, че комисията ги е отхвърлила, но всяко поотделно. И ви предлагаме всяко поотделно да бъде обсъждано, както между другото е и практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Тук аз по-скоро виждам грешка не на председателя на комисията, а на вносителите. Хайде да не уча юристите, но когато се правят предложения по различни текстове, те се формулират в отделни параграфи. Но понеже сте права по принцип, въпреки грешката, която сте допуснали, ще го гласуваме точно по този начин - отделно като предложения за отделни нови параграфи.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 7. В чл. 15, ал. 1 след думите "изпълнителният директор" се добавя "и заместник-изпълнителните директори"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева:
В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 1 думата "едногодишен" се заменя с "петгодишен";
б) в ал. 2 думата "три" се заменя с "пет".
2. В чл. 16, ал. 3 думите "когато избираният начин за извършване на продажбата е преговори с потенциални купувачи, както и в случаите на приватизация по реда на чл. 35" се заменят с "във всички случаи на приватизация".
3. В чл. 20, ал. 2 след думата "купувачи" се добавя "или конкурс", а след думата "срокове" се добавя "които не могат да са по-малко от един месец от обнародването по ал. 3."
4. В чл. 22 се създава ал. 6:
 "(6) В случаите, когато собственици на акциите са държавата и община за удовлетворение на правата по ал. 1, се заделят акции, пропорционални на притежаваните от държавата и общината."
Комисията не подкрепя предложението, направено по § 7 от народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.
Има предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов:
В чл. 16 ал. 2 се изменя така:
 "(2) Унифицираната методика за оценка на предприятията, които се приватизират, се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Преди да поискате процедура, аз да кажа какво ще правим.
Започваме обсъждането на § 7 на вносителя и предложението на народните представители Миков и Дончева по чл. 15. И след като приключим, преминаваме към чл. 16 и вашите предложения за § 7а, 7б и т.н., за да бъдем в съответствие с правилника. Не възразявате, нали?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Каква е същността на нашето предложение по чл. 15? Става въпрос за ограничението, предвидено в досега действащия закон, лицата, които са участвали в приватизационната процедура - членовете на Надзорния съвет, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, а тук, господин Николов, ще трябва да включите и членовете на Изпълнителния съвет, защото ще се окаже, че това ограничение важи за изпълнителния директор, а не се отнася за заместник-изпълнителните директори, общинските съветници и членове на управителните и контролните органи на специализираните органи, на общинските съвети, други органи по чл. 3 и техни членове. Защото сега ще се появят другите органи по чл. 3 в Министерския съвет - комисиите по стратегиите, тактиките и другите истории, нямат право да придобиват имущества, дялове и акции в предприятията, когато са участвали в подготовката и сключването на приватизационните сделки, докато заемат съответната длъжност и в едногодишен срок след това.
Ние предлагаме този срок да бъде петгодишен. Защо? Защото не е тайна, че много често хора, които работят по приватизационната сделка от страна на държавата, след време, след като се сключи приватизационната сделка, отиват на работа или придобиват някакво имущество от купувача. Едногодишен е твърде кратък срок, уважаеми дами и господа, за това ограничение. А пък и съображението ни е било друго. Пет години е срок, който надхвърля мандата на една легислатура. Това е било съображението ни да сложим пет години. Защото при демокрацията сменят се парламентите, сменя се властта, но тези срокове трябва да се съобразяват в законите, за да има една истинска демократичност.
Същите са били аргументите ни по ал. 2 на чл. 15, където удължаваме срока от "3 години" на "5 години", като ограничение за лицата, които са натоварени от органите по чл. 3 да извършват търгове, конкурси, правни анализи, оценки, експертизи и членове на техните семейства. И защо тези лица, които са намесени в приватизационния процес и получават доста добри възнаграждения за това, да не ги ограничим за един по-дълъг период да могат да участват като приватизатори на този по-късен етап в процеса на приватизацията?
Ръководили сме се единствено от аргументите да нямат те изкушението при воденето на приватизационните сделки, макар че това не решава всичко, но да нямат и очакванията да придобият нещо директно, след като са участвали в тези качества, независимо дали като държавни органи или пък като обслужващи процеса на приватизацията. Това са аргументите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Сега ще гласуваме само първото предложение на господин Миков и госпожа Дончева, което се отнася към чл. 15.
Поставям на гласуване предложението за допълващ или заместващ текст не знам на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева по чл. 15 на закона.
Гласували 121 народни представители: за 41, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
И сега ще гласуваме текста на вносителя за § 7, който става § 8, а другите неща след това вече ще ги обсъждаме и гласуваме.
Моля, гласувайте § 7 на вносителя, който става § 8, така както е предложен.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
Преминаваме към предложението за създаването на нов § 7а. Има две предложения. Едното е от господин Миков и госпожа Дончева, а второто е от господата Нешев и Борисов.
Имате думата по предложенията за създаване на нов параграф. Кой ще вземе думата?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! За какво става въпрос в нашето предложение? Откакто действа Законът за приватизацията беше решено, че при всички случаи на приватизация се извършва оценка. По времето на един министър, на един вицепремиер, на който парламентарното мнозинство имаше сериозно доверие, този текст беше променен и в момента действащият закон предвижда свиване на приложението на оценките. Освен при търга, за което ние не претендираме, нека при тръжната открита, състезателна процедура да не се прави оценка, защото това ще забави процеса.
Но, уважаеми дами и господа, при конкурсите, които представляват над 90 на сто по миналогодишния отчет за приватизацията в Министерството на земеделието...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Седемдесет на сто са.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Николов ме поправя, че са 70 на сто, може би аз грешно съм сметнал. Там според нас трябва да се извършва оценка.

Чухте вчера на парламентарния контрол за един апартамент, продаден за 19 лв.
Така че ние, уважаеми дами и господа, предлагаме с изключение на търга при всички останали процедури да има оценки, за да не се стига до такива смешни ситуации. Знаете ли, това най-много дразни и работниците, най-много дразни и обществеността и оттам възниква терминът "продадено за жълти стотинки" - освен потайността и скритостта, липсата на прозрачност - и за постигането на някакви цени, които са абсурдни.
Така че, аз ви моля с разбиране да се отнесете към нашето предложение и когато избраният начин за извършване на продажба е преговори с потенциални купувачи, както и случаите на приватизация по реда на чл. 35, където и сега се прави оценка, да се замени с "във всички случаи на приватизация". Да се прави оценка, уважаеми дами и господа. Аз не виждам тук народен представител, който да е против това да се оценява имуществото на държавата преди да се продава. Ако има такива, то моля да изразят друго становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател уважаеми колеги! Предложението, което правя, е във връзка с предложение, направено в по-предишните параграфи, свързано с това, което трябва да предоставя Министерският съвет и Агенцията за приватизация. Те не бяха приети. Явно аз ще трябва сега да оттегля това си предложение и ще го направя.
Но преди това искам да призова управляващата коалиция: напечатайте във вестника задължителните документи, които следват приватизационните сделки в Чехия, публикувани от чехското Министерство на приватизацията, една страна, която изпреварващо пред нас върви към Европейския съюз, една страна, която приключи с касовата и с масовата си приватизация, без да се стига до рецесии от рода на тези, за които преди малко колегата Миков каза - че се продават за 1 лв. и след това се нарязват за старо желязо. Без да има оценка, че в страната им има корупция, но министърът на приватизацията им беше наказан. Публикувайте документи, нека обществото да види тази страна как е извършила този процес на смяна на собствеността и да ви дава оценка за вашите добри намерения за общественополезна работа. Благодаря ви.
Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Да, но ако призивът беше към Народното събрание, което отговаря за издаването на "Държавен вестник", чешки документи в "Държавен вестник" не могат да се отпечатват.
Ако искате, тук има един главен редактор на вестник - господин Станилов - в неговия вестник може.
СТЕФАН НЕШЕВ: Във вестник "Демокрация" да го напечатат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вестник "Демокрация"? Не командвам вестник "Демокрация". Народното събрание има отношение към "Държавен вестник". (Неразбираема реплика от залата.) Как няма да коментирам? Той иска "Държавен вестник" да публикува документи.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не съм казал "Държавен вестник". Не е коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, кой друг вестник? Народното събрание издава един вестник.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от свързаното с нашата тема министерство! Има нещо разумно в идеята, която накара господин Нешев да се обърне към вас. Аз не съм негов адвокат и естествено не съм човек, който ще настоява да публикувате каквото и да било, но нека да се запознаем с нормативната страна на това, което става под рубриката "Приватизация" в държавите от бившата Източна Европа. Нека да се запознаем, защото там има, първо, опит и то доста негативен опит, който все още не е късно да избегнем, включително и във въпросната Чехия. Имаше неща, които объркаха представите на просветена Европа за раздържавяването.
Освен всичко друго, искам да кажа, че раздържавяване и приватизация не са едно и също.
И второ, че основната цел на приватизацията далеч не е смяната на собствеността, колеги! Основната цел на всяка приватизация е да се подобри мениджмънтът на тази собственост. А мога да ви уверя, че в огромния процент от случаите, когато вече е направена, вече е извършена процедурата, наречена "приватизация", има определено влошаване на мениджмънта и това е нещо, което трябва да ни притеснява.
Искам да ви заявя, че ние загубихме студената война и не бих се радвал, ако на процедурата "приватизация" се гледа като на плащане на репарациите на една загубена война. Боя се обаче, че точно в този смисъл някои извън тази страна и вътре в тази страна тълкуват процедурата "приватизация". Аз естествено съм категорично против този подход. Определено смятам, че нашата демокрация не може да се нарича финансова окупация и че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Смоленов, на второ четене сме и обсъждаме предложението по нов § 7а.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: ... това, което ни предстои... Обръщам ви внимание, че понякога духът на закона е по-важен дори от буквата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, духът на закона го обсъждахме на първо гласуване.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз се притеснявам, колеги, от духа на законите, свързани с българската приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева за създаване на нов параграф - § 7а.
Гласували 117 народни представители: за 50, против 63, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Давам половин час почивка и продължаваме с § 7б. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Пристъпваме към обсъждането на предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева за състава на нов параграф 7б.
Имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В момента съществува абсурдната практика при извършване на приватизацията, обикновено чрез преговори с потенциален купувач или чрез конкурс, да бъдат дадени изключително кратки срокове. Появява се изневиделица съобщение в "Държавен вестник", определен е някакъв срок от 3 до 7 дни. В този срок, като сложим двата почивни дни, остава едно нищожно време. Дори целенасочено търсещите оферта, са в невъзможност да си купят книжата, да си ги попълнят, да си представят необходимите документи и, ако не дай си Боже, се изисква банкова гаранция или някакво друго условие, те просто не могат да участват.
Вчера тук беше министър Жотев по едно от питанията, за които той говори, за един немски псевдоинвеститор стана ясно, че там просто е даден такъв срок, че не е било възможно да се разбере сериозният инвеститорски интерес. Има инвеститорски интерес, но той не е от хората, които участват, просто защото те не могат да участват.
Поради това, че очевидно тази схема на приватизация облагодетелства изключително приближени на администрациите в различните ведомства, изисква от тях като обикновено изпълнителни директори на приватизиращи се дружества да поддържат тесни контакти с ръководството на ведомството, включително и да раздават рушвети, да си вземат офертите преди те да са официално оферирани, да си подготвят нещата и да бъдат единствени купувачи. Изобилстват случаите в тази приватизация - може би повече от 70 на сто, когато именно такива РМД, настоящи изпълнителни директори и близки до администрацията станаха и приватизатори.
Мислим, че е удачно поне този очевиден гаф да бъде изправен. Затова сме предвидили в чл. 20, ал. 2 едно дребно предложение, което мисля, че би било полезно. Съгласно досегашната редакция на чл. 20, ал. 2, когато продажбата е чрез преговори с потенциален купувач, решението по ал. 1 на органа по чл. 3 да определя сроковете и условията за подаване на оферти, без да има никакво изискване към тези срокове. Ерго, срокът може да бъде и един ден.
Сега ви предлагаме това да се отнася не само за преговорите с потенциален купувач, но и за конкурсите, и решението на органа по чл. 3, в който се определят сроковете и условията, да има поне едномесечен срок. Редакцията е: в случай, че начинът на продажба е преговори с потенциален купувач или конкурс, с решението по ал. 1 органът по чл. 3 определя сроковете, които не могат да бъдат по-малки от един месец, и условията за подаване на офертите.
Мислим, че предложението е полезно и че в крайна сметка е също в духа на една прозрачност и демократичност, ако щете и на икономическа целесъобразност, защото когато са повече кандидатите за един приватизиращ се обект, обикновено има и конкуренция на цените, които държавата получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По принцип госпожа Дончева е права, но този въпрос е уреден в следващия параграф - ал. 8 на § 8. Изцяло е уреден. Тук може би трябва да се намери компромисен текст и да кажем какъв е минималният срок, но точно този текст е записан в § 8, т. 3:
"Алинея 8 се изменя така: "... условията и редът за организация и провеждане на публични търгове, публични конкурси, преговори с потенциални купувачи и централизирани публични търгове се определят от Министерския съвет".
Не е споменато само какъв да бъде минималният срок.
Аз мисля, че двете точки се припокриват. Ако госпожа Дончева я удовлетворява това нещо, може би като гледаме следващите параграфи, тези неща ще се решат. Там да допишем "минимален срок един месец".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Сега ще гласуваме предложението и ако то не мине, после има възможност да се направи предложение евентуално при разглеждането на следващия параграф.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева за нов § 7б.
Гласували 136 народни представители: за 53, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева е за нов § 7в.
Господин Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, каква е същността на нашето предложение? Практиката по приватизацията показва, че има случаи, макар и не много често, в които в едно търговско дружество собственици на акциите и дяловете са и държавата, и съответната община. И що се касае до пазарната приватизация, това не е никакъв проблем. Проблемът възниква тогава, когато има работници и служители, които желаят да закупят при преференциални условия от акциите на съответното търговско дружество, респективно дяловете.
Започва спор кой от коя част и колко акции или дялове ще трябва да предостави за преференциално закупуване от работници и служители, съответно лицата по чл. 5. И за да се изчисти технически този въпрос, ние предлагаме един нов текст - че за това преференциално изкупуване и общината, и държавата заделят акции, съответно дялове, които са пропорционални на притежаваните от тях акции или дялове. За да няма този спор. Защото може да се продават държавните акции, може да се продават общинските, там вече работата си е на съответния орган, който взема решение. Но тези до 20%, които е предвидил законът, трябва да се осигурят на работниците и служителите за преференциално изкупуване.
Решава се един, може би технически, но не само технически въпрос, който би облекчил процеса на приватизация, защото в закона ясно ще е записано: колко общината, колко държавата дава за преференциално изкупуване от работниците и служителите. Това е същността на нашето предложение и аз апелирам за вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева за нов § 7в.
Гласували 131 народни представители: за 47, против 82, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Господин Николов, можете да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 8 има предложение на народния представител Велислав Величков - в чл. 25, ал. 3 се правят следните изменения:
"а) В т. 1 числото "10" се заменя с "25"."
Комисията не подкрепя това предложение.
По буква "б" предложението е оттеглено от народния представител.
Предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева - в § 8, чл. 25 се правят следните изменения:
"1. В ал. 3:
а) Точка 4 се изменя така:
"4. до окончателното заплащане на цената по т. 2 купувачът не може да прехвърля или залага акции, дялове от приватизираното предприятие, нито да се разпорежда с негови дълготрайни активи без разрешение на Агенцията за приватизация;
б) В т. 5 думата "1/3" се заменя с "1/10".
2. В ал. 4, изречение първо думите "20 на сто" се заменят с "50 на сто". В изречение второ думата "1/3" се заменя с "1/10"."
Комисията не подкрепя това предложение.
Две неприети предложения на народния представител Пламен Стоилов:
"1. В т. 2, буква "а" числото "20" се заменя с "50".
2. В т. 2, буква "б" в предложения текст на т. 2 думите "до пет години" се заменят с "до три години"."
Комисията не подкрепя тези предложения.
И предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 10. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
"6. приемане на търгово предложение за закупуване на акции по чл. 149 и следващите от Закона за публичното предлагане на ценни книжа".
2. В ал. 3:
а) в т. 1 числото "10" се заменя с "20";
б) точка 2 се изменя така:
"2. разсрочването е за срок до пет години;"
в) точка 3 се изменя така:
"3. стойността на неизплатената част се увеличава с основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписването на договора; този период се определя в договора и не може да бъде по-дълъг от една година;"
3. Алинея 6 се отменя.
4. Алинея 8 се изменя така:
 "(8) Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси, преговорите с потенциални купувачи и централизираните публични търгове се определят от Министерския съвет."
5. В ал. 9 думите "т. 1 и 5" се заменят с "т. 1, 5 и 6"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Опасявам се, че днес показахме на левия балкон горе, на тези млади хора, които сигурно искат да намерят отговор на въпроса: да останат ли тук и защо, каква е причината за ниския рейтинг на Народното събрание. Причината е, че разбирането на мнозинството е, че нищо не трябва да се мисли и дискутира, а само да се гласува. Мисля, че ако пултовете бъдат пренесени от дясната част на парламента на левия балкон горе, успехът ще бъде същият.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Хайде стига обиди! Стига обиди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, моля Ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, което сме предложили и което мнозинството за пореден път няма да дискутира, касае чл. 25 от досегашния закон. В него се съдържа един от механизмите за източване на предприятия в процес на приватизация - твърде очевиден, твърде дълго търпян и вероятно разбирането на мнозинството и сега е, че трябва да продължи да се търпи.
Колкото и да изглежда абсурдно в досегашната редакция на закона беше забранено на купувача да продава акции от дружеството, преди да е платил цената окончателно. Само че той имаше и продължава да има възможност да продава дълготрайни материални активи. И накрая да източи дружеството, както стана с "Микропроцесорни системи" в Правец, които в някой по ред ден блокират автомагистрала "Хемус", формално да имат дружество, то да е в процес на приватизация, братовчедката на Стефан Софиянски - Делчева, да го управлява, да продава дълготрайните материални активи и накрая парламентът да богослови това. Какво като има формално юридическо дружество, пък то няма имущество? Много е резонен въпросът. Нашето предложение е до окончателно плащане на цената приватизаторът да няма право да продава дълготрайните активи. Защото е практика, която се употребява в 90% от разсрочените плащания, при която въз основа на тази вратичка на закона приватизаторите продават имущество, за да си внасят вноските по приватизационния договор.
Един път сте им разсрочили вноските, втори път сте подбили оценката с десетки и стотици пъти, трети път им давате възможност, продавайки имуществото, да си погасяват вноските, и накрая им давате възможност чрез анекси да доплащат с компенсаторки още на 1/10 от цената.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Със закон.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Е, добре, де... Да, със закон. Е, къде е тази сметка тогава? Е, как да си плаща този външен дълг държавата, как да се набират пари за пенсионни фондове, как да се набират пари за детски надбавки? И утре отиваме да вземаме заем от Световната банка за българското образование! Ами че да бяхме спестили малко пари. Да бяхме прибрали малко реални пари от тази приватизация, а не да правим гимнастики, за да може братовчедите да поприберат нещо.

Шест месеца останаха. Три години и половина имахте възможност да вземате. Колкото взехте, взехте! Хайде, поне последните шест месеца от кумова срама, защото наближават избори и защото и СДС трябва да каже, че то е за икономическата целесъобразност, за пазарната икономика, че то си знае сметката и парите, хайде, приемете пък това разумно предложение, за да можете да си измиете лицето поне пред изборите.
Христоматиен случай беше да свеждате персонала на приватизиращи се предприятия в пъти. Да съкращавате работническите колективи и накрая едно РМД от 5 братовчеди да приватизира. Какво стана с тази автогара, където беше обвиняем Вилхем Краус и където бяха и колеги, депутати тук, отдясно? Какво стана с това предприятие, трима души РМД? Две подставени лица на депутати и РМД-то, готово!
Хайде, приемете и буква "б" - свързаните лица да не са една трета, а една десета, защото вие като редуцирате състава на дружеството до 10-15 души, колко е една трета? Трима-четирима души, едно каре за карти да си свършат приватизацията и да си знаят сметките! Не е редно това.
И накрая - преференции да се ползват за разсроченото плащане, ако става дума за реално РМД, тоест, ако там участват поне 50 на сто от работещите. Защото досегашните 20 на сто освен за уреждане на братовчеди за друго не дават възможност. Бъдете така добри поне последните шест месеца преди изборите да си измиете лицето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. (Шум и реплики в залата.)
Други изказвания има ли?
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам чувството, че днес присъствието, на което всички се радваме, присъствието на млади хора на балкона, прави от Закона за приватизацията закон за популизма. Всички изказвания се насочват във всякаква друга материя, само не и тази, която има общо с приватизацията. (Реплика от място на госпожа Емилия Масларова.)
Това е, което аз преценя, госпожа Масларова! Ако не говорим кое е изказване, аз не знам какво изказване беше на госпожа Дончева днес на няколко пъти.
Но, когато си говорим за преференциите, създадени за РМД-тата и въобще за този модел на РМД-тата, хайде да си спомним кой предлагаше този модел, кой приемаше този модел, кой даде големите преференции на работническо-мениджърските дружества, коя година стана това с работническо-мениджърските дружества? И тъй като аз съм един от хората, който мисли съвсем откровено, че имат необосновано високи привилегии работническо-мениджърските дружества, всичките предложения, които съм направил по този законопроект, са към още по-голямо ограничаване на техните привилегии - и по § 5ж и сега по § 8.
Затова моето предложение е съвсем конкретно, първоначалната вноска да не бъде 20, а 25 на сто от цената. Сега това нещо не беше прието от Комисията по икономическата политика, но аз наистина мисля, че едно работническо-мениджърско дружество, което не може да осигури веднага първоначална вноска от една четвърт от цената, едва ли може да се брои за един бъдещ сериозен инвеститор, който ще развива съответното предприятие.
И затова аз ви призовавам да подкрепите предложението първоначалната вноска да бъде в размер на 25 на сто. Разбирам логиката, с която комисията излезе срещу предложението за разсрочено разплащане за срок от три години. Приемам тази логика, че трябва да се даде един нормален срок, за да си стъпят на крака тези хора от това дружество, за да могат да си платят в един нормален срок от пет години цялата цена, но пак повтарям, че 20 на сто е прекалено ниска първоначална вноска.
И, интересно ми е примерно защо тези предложения за първоначалната вноска, за разсрочването, за нормата на дисконтиране не идват по тях предложения от лявата страна на залата, защото това са реални предложения за ограничаване на привилегиите, на необоснованите привилегии на работническо-мениджърските дружества, а не някои от другите, които са направени в момента? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Христов, не се занимавайте с другата страна на залата, а кажете на кого искате реплика.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Искам да направя реплика на госпожа Дончева, да й посоча РМД-тата на БСП. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Много късно.
Реплика иска господин Нешев на господин Величков.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Величков! Взех думата, за да Ви направя реплика и да направя една съпоставка в целите, които трябва да си поставяме за РМД-тата.
Първо, аз не съм срещу това да сменим собствеността и да я предоставим на работнически колективи, но да я предоставим на работническите колективи, а не на част или на някаква внедрена вътре групировка.
Второто, какво целим с предоставяне на собствеността? Да я унищожим или да я развиваме и да създаваме брутен вътрешен продукт? Именно в този аспект предложението на колегите ми от Парламентарната група на Демократичната левица да не могат да разполагат с материалните активи, които не са изплатили, е онази мярка на ограничение за цел за придобиване на собственост. Защото в момента какво правите? Продавате на определен тесен кръг от избрани хора материални активи, които те вземат на ниска цена, разпродават като машини второ направление и печелят от това лични облаги. И прекратяват да произвеждат тези материални активи. Това ви предлагат колегите ми да се спре, за да произвеждаме вътрешен продукт, а не, за да произвеждаме лични изгоди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, това не беше реплика, това беше изказване, защото Вие не репликирате предложението за 25 на сто, вместо 20. За различни неща говорим.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Сега остава да ми кажете какво да говоря и какво не! На него реплика направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Под формата на реплика има съвсем конкретно предложение. Нещо не разбирам!
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
Аз моля депутатите да следят кои текстове обсъждаме и конкретно по тях да говорят.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин Миков, съвсем ясно е, че правя изказване, с което си защитавам собственото предложение по законопроекта.
Господин Нешев не репликира моето предложение, което аз възприемам, че го подкрепя и му благодаря, за 25-те на сто първоначална вноска.
Но на това, което каза господин Нешев. Господин Нешев, аз лично не съм бил за това 20 на сто от работниците да могат да правят работническо-мениджърско дружество. И тогава имаше много сериозен спор в залата, който не беше партиен. Моят спомен тогава е, че БСП подкрепи 20-те на сто за правенето на работническо-мениджърските дружества. (Общ ропот на несъгласие от блока на ДЛ.)
Това може да се докаже, господин Миков - кой как е гласувал. Това може да се докаже. (Неразбираеми реплики от място на господин Михаил Миков.) При това трябва да се види при колко процента от сделките, сключени с работническо-мениджърски дружества, РМД-тата са били единствен кандидат и не е имало друг кандидат. Това трябва да се види много добре. И когато говорим за разпорежданията с дълготрайни активи, трябва да си поставим и съвсем професионално въпроса: това предприятие може ли да се преструктурира в тези пет години, в които ще изплаща цената? Или то остава такова, каквото е, в продължение на тези пет години и не могат да бъдат предприети никакви, включително оздравителни мерки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Иван Бойков има думата за изказване.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие се възбудихте по един въпрос, който винаги е бил актуален.
Така наречените РМД-та по идея дойдоха отляво, а отдясно ги доразвиха до абсурд. Това е фундаментален принос в теорията на РМД-тата, който господин Божков направи в рамките на тези три години и ги доведохте до абсурд. И сега вече тук, в тези текстове, не става въпрос за РМД, а за банкерско-мениджърски дружества. Защото зад всички тези фирми и зад всички тези ограничения, за които говорим, стои по една банка.
Именно това е предложението на колежката Дончева, защото има абсурдни практики - предприятие, което още не е купено, да се залага срещу заем, за да може да се купи. Има достатъчно примери за това. Те излизат и във вестниците. Не искам да навлизам в подробности.
Затова предложението на колегата Миков и колежката Дончева е абсолютно актуално, малко закъсняло, защото във времето доста злоупотреби станаха. Но е актуално, защото обяснете ми как ще се реализира един договор между агенцията и едно РМД или министерство, в което има записани клаузи за работни места и други неща, след като собственикът, след като го купи, си продава машините и съоръженията и го затваря. И кой контролира този процес? Никой.
Тук нещата са поставени под условие. Органът по чл. 3 да контролира дали може или не може преди да се е разплатило имуществото собствениците да се разпореждат с акции и с всички ценности на едно дружество. Това е един много важен въпрос, който е конкретен и който касае не само злоупотребата от страна на някои фалшиви РМД-та, а касае хората, които работят в тези предприятия. И ние сме длъжни да им дадем някаква сигурност. И мисля, че тук правилно е поставен въпросът под условие. И условието е Агенцията за приватизация или органът по чл. 3, който продава през РМД. Не виждам какво ви смущава в случая. Това е справедливо и така трябва да бъде. Другото е корупция. Оттук, от трибуната ви казвам - другото е чиста корупция, далавера и скандал.
Достатъчно има обнародвани сведения по този въпрос, достатъчно знаят хората как се купува през РМД. И абсурд е този въпрос, който вие развихте, че продавате на РМД-та предприятия с активи от милион нагоре. Защото имахте становище като започнахме приватизацията, че ще се продават, само малки, дребни предприятия. Стигнахте до варианта фирми като "Кремиковци" да се обсъждат за РМД. Това са абсурди. Абсурди! Да не говорим за технологията, по която ликвидирахте самия смисъл на РМД и създадохте всъщност група от хора, зад които стои банка или някакви пари, които невинаги са чисти. Защото, уважаеми колеги, вие избягахте от доказателството РМД откъде има средства. Това също го няма в закона. И това също трябва да си го признаете. И затова РМД стана пералня на много други неща, за които тук сега не говорим. Това са привилегиите, не 20-те процента.
Другото го разбирам - уволнихте една част от хората, назначихте други хора, намалихте състава, сменихте състава на предприятията. За РМД-то. Създадохте го, добре. А другите? И не е вярно, че не сме предлагали. От първия момент, в който започнахме да гледаме Закона за приватизация имахме предложения и за състава, и за бройката. И в тази зала имаше голям спор. И аз съм предлагал всеки път всички промени.
Така че, колега Величков, Вие сте на правилна посока. Абсолютно в правилна посока, но мисля, че е позакъсняла. Защото май вече не останаха такъв тип действия. По-скоро трябваше да важи това, което бяхте приели и в предишните закони, че на РМД няма да се продават такива и такива предприятия. Тоест, да сложите бариера. И между теорията, която развивахте и практиката, която се получи, да се получи равенство. Сега е абсолютно неадекватна темата за РМД-та.
Призовавам ви още един път да приемете това, което предложиха колегите Миков и Дончева, защото то е съвсем актуално. Ако не го приемете, значи влизате в схемата. А схемата е известна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, трябва да заявя, че Демократичната левица, уважаеми господин Величков, никога не е подкрепяла тези законодателни подправки на господин Божков, които вашето мнозинство прие през 1997 и 1998 г., които превърнаха работническо-мениджърската приватизация в работническо-ментраджийска, по-популярната формула на един колега, професор, от Евролевицата. И по този въпрос не може да има никакъв спор.
Трайно и последователно ние това предложение го правим 3 години и половина и го има в стенограмите. Какво беше работническо-мениджърската приватизация преди това? Ами, не може да ползва преференция, ако поне 50 на сто от работниците и служителите не участват в дружеството. Какво стана по времето на господин Божков? Двадесет процента.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): С ваша подкрепа.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво беше преди приложението на работническо-мениджърските дружества? За малки предприятия с така наречения високоорганически състав на капитала, ако това въобще ви говори нещо - с много работници и по-малко машини, да го кажа по-просто.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Добре, че дойде от Видин, да ни кажеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, правя Ви забележка.
МИХАИЛ МИКОВ: И в крайна сметка тази формула - удачна или неудачна като приложение - имаше много малко приложение в приватизацията преди господин Божков. Вчера прочетох във вестниците, че господин Жотев за пореден път е сезирал главния прокурор за някои действия на господин Божков. Но проблемът е от друго естество в тази зала - защо законодателят, след като му се казва ясно, не иска да предотврати това, заради което сега господин Божков ще ходи да го разпитват прокуратура, следствие и прочие? Защо вие не искате това?
Какво е нашето предложение? Много ясно и точно го дефинира Дончева. Първо, да се увеличи броят на лицата, които участват в едно работническо-мениджърско дружество, за да не може определена група братовчеди... Тук ще отворя само една скоба - за да сте по-сигурни, вие казахте, че тези преференции през 1997 г. не се прилагат за работниците и директорите, които са регистрирали дружество отпреди това. Вижте Преходните разпоредби на закона. За да сте най-сигурни. Освен, че ги сменихте тогава, за да лапнат собствеността, вие и в закона записахте, че РМД-та, направени преди 1997 г., не могат да участват.
Второ, искаме свързаните лица, на които дадохте възможност да са до 30 на сто от акциите, което означава, че две групи свързани лица могат да получат контрол върху предприятието - 2 х 30 са 60 на сто, и остават 40 на сто за работниците, с които могат да се снимат пред строя и да ги качат на дъската на ударниците, като основни акционери. Искаме това да се намали на 10 на сто. Тоест, съпрузи, съпруги, братовчеди, родата, вписана в закона като свързани лица, да може по по-малко да придобива, за да може повече братовчеди да участват. Защото и при вас започна едно силно разслоение.
Третото, което предлагаме и мисля, че то е разумно, е господин Бойков го подкрепи, е да не могат да продават преди да си платят задълженията към държавата. Поменик може да се направи с такива примери "неудачна" приватизация. Не, бе, тя не е неудачната, тя е много удачна за някои. Не си оправил задълженията по договора, не държи работниците на работа, продаде 20-30 броя тръбни струга в Гърция, в Турция или в Югославия, купи си "BMW", купи си мобифон, изяде, изпие - ще развалите сделката. Като я развалите, там остава голо поле. Едно такова дружество имаше и по моя край, господин Христов каза, че съм дошъл от Видинско. От там съм дошъл. И там има такива случаи, макар че ние не сме най-много пострадали, защото не бяхме развит индустриален район. Там е друга историята на нашата трагедия - "Видахим".
Така че виждате много ясни предложения. Предложения, правени многократно. И правилно ви каза Дончева - имате шанс, 6 месеца преди избори сме. Кажете: "Сгрешихме!". Както казахте с министрите: сгрешихме, сменихме, или не зная, може би не сте сгрешили. Кажете и сега: "Сгрешихме!", да ви повярват избирателите, че наистина РМД-то не е спекулативна фигура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин Миков, този спор как е гласувано за 20-те и 50-те процента има начини, има стенограми и той ще се изясни. Но мисълта ми е, че Вие през цялото време ме убеждавате в правилността на Вашите предложения при положение, че аз в т. 2 на Вашето предложение съм убеден в правилността му и ще го подкрепя. Тоест, думите "20 на сто" се заменят с "50 на сто", а тези връзки, за които говорим - от една трета на една десета за свързаните лица.
Аз подкрепям това предложение. В моето изказване въобще не съм казал нещо против това предложение. Но аз пък ви моля вие да подкрепите другото предложение - от 20 на 25 на сто първоначална вноска. Ето нещо реално, с което се ограничават привилегиите.
Когато се говори за работническо-мениджърска приватизация, най-малкото е некоректно да не споменаваме генезиса там, където е заложена грешката в работническо-мениджърските процедури. Тогава, когато са измислени и записани в закона без съответните защитни механизми.
И колегата Бойков правилно ви каза. Дали е имало растеж в грешката е отделен въпрос, но грешката беше допусната още в генезиса, когато за тези работническо-мениджърски дружества без съответните защитни механизми беше уредена формата, по която те купуват предприятия. И го нямаше реалният състезателен принцип между реалните инвеститори и тях. Това е моето мнение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За втора реплика има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Миков, прав сте, че Парламентарната група на Демократичната левица винаги е била за това увеличението да бъде от 20 на 50 на сто. Но трябва да бъдете коректен и когато говорите кои предложения от чл. 25, който наистина е най-спорният член, имам предвид ал. 3 - кога са постъпили. Забележете, ал. 3, т. 5 - "никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от една трета от капитала на юридическото лице". Това е нова точка, предложена от Съюза на демократичните сили.
Мисля, че беше предложена от господин Иван Бойков от Евролевицата, подкрепено от Съюза на демократичните сили. А тогава колегите в Комисията по икономическата политика от БСП твърдяха, че това не е нормално, не трябва да става. И вие използвате точно аргументите за другия, противоположния тип предприятия, за които говорихте преди малко, а именно предприятията с малко работещи, но с високи технологии.
И тогава спорът беше ако работят 10 човека в едно такова предприятие, дали може да се получи това нещо. Сега вие също трябва да отговорите ако искате една десета. Ако едно предприятие е от 8 души - работници и ръководен персонал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
За дуплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Чолаков, въобще философията на РМД-тата според мен не би трябвало да се прилага по отношение на каскади. И хубаво е, че и господин Жотев го разбра, макар че преди това трябваше да го питам. Той ми каза - обособена част. Каква обособена част е една каскада с три ВЕЦ-а, в която обикновено работят десетина-петнадесет души. За такъв тип предприятие никакво РМД! Добре, че Жотев го разбра, та спря там ония РМД-та, за резил щяхме да станем.
Тоест аз смятам, че вече право и задължение на органите е, а дори и на Министерския съвет, основна е неговата отговорност, да каже, че при тези предприятия няма да се прилага РМД. При тях - само плащане в брой.
По отношение на казаното от господин Величков. Аз приветствам това, което той заяви от тази трибуна, че той подкрепя, и аз го подкрепям. И в това отношение, уважаеми господин председател, моля Ви във връзка с неговото изказване - предложенията да се подложат на разделно гласуване. Той каза, че подкрепя нашето предложение за свиване на подставените лица. Подкрепя за увеличаване от 20 на 50 на сто.
Аз моля тези текстове да се подложат на разделно гласуване, като още веднъж декларирам, че ще подкрепя неговото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Вземам думата първо да подкрепя предложенията, които бяха направени тук от госпожа Дончева и колегите, а също и от колегата Величков, по принцип. Но съм длъжен да кажа нещо.
Ако допреди три години или допреди пет години всички ние общо взето хранехме някакви надежди от гледна точка на ефективността на приватизацията на търговски дружества по метода на РМД, днес обективно трябва да анализираме нещата. И от тази гледна точка трябва да сложим законодателна спирачка на всичко, което води до деструктиране на икономиката.
Аз искам да споря по принцип. Кой е намалил процента на участие в РМД или не, е ясно. И това не е важно, защото то беше вчера. То е изиграло своята роля - положителна или отрицателна.
Трябва да ви кажа следното. Защо искам не само тези текстове, а още по-ограничителни текстове за РМД. Още когато възникна идеята за тези РМД, аз вътрешно се съмнявах в тяхната ефективност. Нямах достатъчно аргументи, мислех, че не съм прав. Днес ви казвам, че тези РМД в 90 на сто от случаите не изпълняват функции на добър стопанин. Какво носят те? Първо, те придобиват огромно имущество без никакви лични средства. Второ, те нямат свежи пари. Трето, мениджмънтът е същият. Четвърто, пазарната им стратегия е със същите позиции. Какво носят те? Не носят нито продуктово обновление, не носят нито технологично обновление, нищо не носят.
И на всичкото отгоре аз дълбоко се съмнявам дали тези преференции, които залагаме, това е придобиване на имущество, и които работиха толкова години, не са в противоречие с Конституцията? Дали не са? Никой от вас не го е атакувал. На какво основание един, аз, чрез РМД ще имам предимство пред друг търговец или търговско дружество, което иска да придобие едни активи? На какво основание?
Затова, че като изменихме закона вчера, някой е назначен в борда и е влязъл в РМД? Отпадна ограничението за една година, всичко отпадна. Макар че е много късно да реагираме по този начин, защото вече няма квота за РМД-тата. Макар че е много късно да реагираме по този начин, защото вече няма квота за РМД-тата. Ние трябва да въведем, както се предлага от двете страни на залата, максимално ограничителни мерки. Нещо повече, аз съм за пълни права или еднаквост на условията за участие в приватизацията между РМД-та и други инвеститори.
И последно, колкото повече ограничаваме предимствата на РМД-тата, толкова повече шанс имаме за чужди инвеститори. Една от основните причини, за да няма чужди инвеститори или да са ограничени като брой, или да са без световни позиции - в европейската или в икономиката на съответната държава, това са РМД-тата. И те го казват открито на маса конференции.
Друг е въпросът по време на този мандат колко промени правихме именно в посока концентриране на средствата чрез така наречените РМД-тата в ръцете на 4-5 души.
Но днес дайте да не политизираме така въпроса. Виждаме пагубното действие на този закон. Наша грижа е като нещо сгрешим, да създадем условия да го коригираме. И колкото по-навреме, толкова по-добре. Днес не е време за политизиране, днес е време за сериозен размисъл и анализ на резултатите. А всички ги знаете. Знаем резултатите от приватизацията чрез РМД-тата. И те няма да бъдат по-добри оттук нататък, те ще бъдат много по-лоши. Тежко на тези, които ще управляват оттук нататък.
Същото е за фондовете. Не искам да се спирам на този въпрос.
И ви моля, няма значение кой какво предлага, не само тези текстове, още по-ограничителни текстове са необходими, защото трябва да се сложи край на тази анархия. Просто трябва да й се сложи край.
Да не анализираме кой какво е предложил. Ясно е кой какво е предложил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес отново взимам думата, когато вече достигнахме до един болезнен въпрос - така наречените РМД-та, които бяха заченати и родени от лявата страна на това Народно събрание и впоследствие отгледани като кактус в една много благоприятна страна от дясната страна на тази зала.


Колеги, аз се радвам, че днес най-после всички присъстващи в залата стигнахме до извода, че РМД-та са онова зло, което, първо, не трябваше да бъде родено, второ, не трябваше да бъде отгледано. Защото онова, порочното, което беше заложено в началото от БСП, колегите отдясно толкова хитро, толкова своически присвоиха всичко онова, което води назад развитието на икономиката на страната, че чак седящите тук, на средата, да не кажа Движението за права и свободи, се учудихме дали в тази зала не си размениха местата седящите отдясно и отляво.
И днес аз напълно подкрепям предложението на господин Величков. И отивам и по-нататък - наистина трябва на РМД-та да се сложи край в тяхното развитие и ограбване, и присвояване, и прехвърляне на активите и средствата от предприятията в джобовете или в ръцете, или да се превърнат в активи на управляващите.
Затова аз предлагам 50 на сто първоначална вноска, което е нещо нормално.
И по-нататък. Не може едно РМД, след като вече що-годе е бил кандидат и е платил едва една десета част от стойността на активите - дори, забележете, някои и това не са направили - ние започваме да им даваме следващите преференции.
Вие казвате, че на тях им се дава възможност да продават активи, без да са си изплатили предприятието. Те не само продават предприятието, а в по-голямата част и ги ликвидират, не само част от активите. Има вече, може би в най-близко време ще се появят и такива предприятия.
Аз миналата седмица чух да казват, че е направен анализ и едва ли не около 70 на сто от брутния вътрешен продукт са произведени от онези приватизирани предприятия и в по-голямата си част това са РМД-та. Колеги, не може едно предприятие да е приватизирано затова, защото вече икономически то няма бъдеще, не може да се развива, не произвежда, затова няма кандидати, външни инвеститори или хора с пари, които да дойдат да инвестират нови технологии в тези предприятия. И се появяват РМД-та, които казваме, че ще подкрепят що-годе развитието на това предприятие. И изведнъж се оказва, че те са се развили така добре, че чак имат голям принос за брутния вътрешен продукт.
И оттук е моето съждение, оттук е моята мисъл, че зад тези РМД-та наистина стоят онези пари, които са в сянка; зад тези РМД-та стоят онези хора и личности, които са свързани с управляващите, независимо коя политическа сила е в управлението. Затова, колеги, аз мисля, че днес е денят, макар че е късно, ако искаме да има прозрачност, вече да минем и на втората фаза. Ако искаме да има ефективност, да прекратим участието на РМД-та в разграбването на икономиката на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Аталай.
Господин Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз съм вузовски преподавател и разбирам, че тук трява да се произнасят преди всичко политически речи. Но някои неща все пак събуждат в мен преподавателя и съм принуден да ги кажа.
Първо, РМД-та не са измислени от БСП - това е абсурдна теза. РМД-та се появяват в такива икономики, като Щатите и Западна Европа, по една проста причина. Има отрасли, които не са ефективни, не носят печалба. Затова капиталите започват да бягат от тях. И тогава се дава възможност на работещите да запазят работните си места и предприятието да функционира без печалба.
Значи единственият случай, когато икономически е оправдано РМД да получи едно предприятие, което няма печалба, е запазване на работните места. Ето, в тази посока всичките тия приказки, дето ги приказваме тук, са просто ненужни.
РМД не може да се конкурира с друг купувач. Ако може да се конкурира, няма нужда от РМД. Значи има капитали, които искат да влязат, там има печеливш бизнес. Това е простата истина.
Така че - понеже господин Величков отново си губи времето в парламента, вместо да чете това, което отдавна е известно - не бързайте да се радвате. Вие какво предлагате? Да утежним условията за РМД. Ако това предприятие действително е за РМД, никой не ще да инвестира, ами вие, като скъсявате срока за изплащане и като вдигате тавана, който трябва да се даде като първоначална вноска, вие го слагате на колене. Значи зад гърба му трябва да има някой, който да го купи. Вие вкарвате в банкова приватизация, вкарвате го в корупция.
Значи РМД-то трябва да има две простички изисквания: да запази активите - това, което предлага колежката - и да запази работните места. Но има ли касов купувач, моментално трябва да спираме разговорите с РМД-та. Това е простата истина, господин Величков, и не бива да откриваме непрекъснато колелото.
РМД-та в момента се ползват по два повода: иска някой да го заграби и при това да го заграби без пари, с компенсаторки и под други форми. Да, тогава прибягваме до тази форма. Или обратното - няма пари в това предприятие, няма бъдеще в това предприятие, тогава го взимат наши трима души и започват да го разпродават. Значи печелим или от разпродажбата на парче, или пък постиламе на някой друг, за да го грабне при преференциални условия. Това е истината и не бива да се лъжем.
И в тази посока аз подкрепям промените, които се предлагат. Няма ли касов купувач, търсим РМД. Но ако това РМД получи предприятието, трябва да поеме два ангажимента - запазване на работните места и запазване на активите. Унищожили ли ги, абсурдно е да му го даваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям направените предложения и ще гласувам и за това на господин Величков, и за предложенията на госпожица Бончева и господин Миков. Но същевременно бих се обърнал към тях с едно предложение. В т. "а", където предлагате т. 4 да се измени, аз бих ви предложил, като се солидаризирам и с изказването на господин Иван Иванов, вашето предложение да завърши до "активи" - "нито да се разпорежда с негови дълготрайни активи", като ви предлагам да отпадне "без разрешение на Агенцията за приватизация". И ще се аргументирам защо правя това предложение.
Агенцията за приватизация също попада под въздействието на тези хора по най-различен начин и обикновено такива разрешения се дават... Даже има куриози - на 7 май господин Божков подписва договор за приватизация на предприятие и на следващия ден дават разрешение да се заложат активите, за да се вземе заем, с който да се направи първоначалната вноска за предприятието. И след това започват още един път да дават такива предложения, вследствие на което касово приватизирано предприятие отива в ликвидация. Ами това не е приватизация, това не е структурна реформа!
Затова много ви моля, ако сте съгласни с това нещо, аз бих ви предложил следното. Най-добре е да се откажете от това "без разрешение на Агенцията за приватизация", защото докато трае този процес на разплащане на активите, не би следвало да се продават тези активи.
Трябва да ви кажа, че в Радомир, в Завода за тежко машиностроене уникални машини, които са доставени в България с толкова валута и средства, по японски проекти, се продадоха от подобни РМД-та, за да си вземат парите, а не да направят структурна реформа и да подобрят работата на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
За реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Богданов, аз все пак смятам, че това изречение трябва да остане, защото наистина има случаи, в които трябва да се продава нещо ненужно за преструктуриращото се производство. Но съм абсолютно съгласен, че практиката е такава. Този случай, за който казвате - на 8 май е сключен договор, на 9 май... Ами тук става въпрос просто за корупция и за несвършена работа от приватизиращите органи.
Въпросът е принципен: как ще правим ние закона - върху презумпцията за корупция или върху презумпцията, че всеки орган, Агенция за приватизация или друг орган ще си върши работата. Но когато дава разрешение, то трябва да бъде мотивирано и в този орган трябва да остане писмена следа. Защото ще се смени събрание, ще се смени власт, ще се смени орган и като влязат другите, да кажат: чакайте да видим защо на 8 май сте сключили договора, а на 9-и сте дали да се заложи имуществото, за да се плати по сделката. Тук става въпрос за една типична спекулативна конструкция в процедурата по приватизация. Всички ги знаем тези случаи, те са много.
Именно за да не се затварят вратите на тези, които са губили едно предприятие, защото не е тайна, че има случаи, в които едно имущество така или иначе с оглед пак на това прословуто преструктуриране трябва да се изчисти. Но да седнат от агенцията или от органа по чл. 3 и да видят защо. Да бъде мотивирано, да има друга политика при прилагането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Миков, аз не мога да се съглася с това предложение и ще настоявам за моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не можете да направите предложение.
АТАНАС БОГДАНОВ: Не мога да направя предложение, просто ви приканвам вие, ако искате, да го направите, защото ще ви кажа, че едно РМД, когато реши да прави приватизация, аз разбирам, че РМД-то много добре познава даденото предприятие и нищо не пречи в приватизационния договор да запише и да се подпише това още с приватизационния договор, да се знае, че това, което не му трябва на РМД, ще го продаде.
Вторият вариант. Когато се разглеждаше Законът за малките и средните предприятия, аз направих предложение активите, които не са необходими на дадено предприятие, да минат чрез Агенцията за малки и средни предприятия и да се дават за стимулиране на развитието на дребния бизнес. Това също можеше да се реши тогава със закона. Ако си спомняте, тогава отпадна също предложението, което направихме, че част от активите, които са ненужни, трябва по някакъв начин държавата да може да ги разпределя и да ги дава на малките и средни предприятия, които искат да направят такива производства, за да се създадат работни места. Ние говорим за нови 250 хил. работни места. Така ще се създават работните места, когато все пак се регулира този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да започна с това, че според мен дебатът се измести. Той би бил добър, ако законопроектът беше на първо гласуване. Ние говорим сега за конкретни текстове, а някои колеги за съжаление използваха този момент, за да прокарат принципни тези, които са лансирани още от първо четене.
И понеже аз съм провокиран от тези изказвания, преди да мина по същество, ще се наложи в моето изказване да изразя пък моята позиция по тези въпроси. Защото явно се търси принципен спор по тези въпроси.
Уважаеми колеги, аз използвам трибуната на Народното събрание, за да поздравя искрено колегата Петър Димитров за неговото изказване по отношение на РМД-тата. Защото неговото изказване беше точно отговор на изказванията на колегите досега, които стигнаха до абсурдното твърдение едва ли не сега на второ четене да забраняваме дейността на РМД-тата. Той отговори какъв е принципът на тяхното създаване. И оттук трябва да се направят следващите изводи. Този, който твърди, че всички РМД-та, цитирам, 90% от РМД-тата са едва ли не тези, които разпиляват всичко, аз го каня да дойде в моя избирателен район и да му покажа фирми, които работят и които са купени чрез тези дружества. Защото това са дружества, това РМД не е нещо измислено, това си е търговско дружество. Да дойде да му ги покажа.
Освен това тези, които твърдят, нека да направят една справка в органите по чл. 3 и да видят колко са случаите, където има конкуренция между такива дружества по чл. 25, ал. 3 от закона, и касов купувач. И е спечелило това дружество. Колко са такива случаи, процентно да ми кажат. И колко са случаите, където тези дружества са били единствени участници по приватизационната сделка. Дайте да говорим с факти. Ако ще правим политика, добре, всеки може да прави политика оттук!
РАМАДАН ХАЛИЛОВ (ОНС, от място): Казвай ги фактите, хайде!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Ако някъде имаме проблем, аз съм го казвал, проблемът е свързан с масовата приватизация. И нека идеолозите на тази масова приватизация да говорят за нея. И ако ние като управляващи, според мен, направихме грешка, това беше, че ние продължихме този процес. Аз съм го изразявал винаги като мое отношение към този процес. И мога да дам много примери в предприятия, купени по масова приватизация, които са в "цветущо положение". Защото Вие говорите за закупуване на нещо, което е без пари, което не е вярно, защото се договаря цена, която се плаща, макар и разсрочено. А искате ли да поговорим какво плащат купувачите по масова приватизация? Отговорът е: нищо! Ама нищо, абсолютно нищо! И всеки, който има понятие от този процес, знае за какво става въпрос. Събират на хората боновете без пари, които им се раздадоха, и купуват цели предприятия. Да не казвам, че се образуваха вече холдинги.
По отношение на участието на работническо-мениджърските дружества. Да, така е, действително е необходимо държавата да прояви реална преценка. И тогава, когато държавният интерес налага и има наличие на касов купувач, той да бъде предпочитан. Да, така е. Но тези работническо-мениджърски дружества бяха замислени и изиграха роля точно в момента, когато няма реален интерес към дружества, а програмата на правителството изискваше в определен срок те да бъдат преструктурирани, приватизирани, за да спре държавата да ги пълни с пари. Това е целта.
И в този смисъл аз подкрепям това предложение на колегата Величков, което се възприе и в комисията, което е свързано със сделките, които са касови, които са на предприятия, структуроопределящи за България, да се предпочитат касови купувачи. Как? Много просто, като се предлага повишаване на сконтовия процент. Това е нещо разумно.
По отношение на възможността да не бъдат продавани машини и съоръжения. Тук се разисква надълго и нашироко. Колегата Миков знае много добре, че когато едно търговско дружество кандидатства по една приватизационна процедура, независимо дали е РМД или нещо друго, то сключва договор, с който му се прехвърля собствеността върху акции или дялове. Това е предметът на приватизационната сделка. То става собственик на тези дялове, като в случая по чл. 25, ал. 3 цената се плаща на части, т.е. получава се разсрочено плащане. Разсрочено плащане, не липса на плащане. Единственият начин е да се обезпечи това разсрочено плащане. Законът предвижда да се направи с ипотека. Но не може да се задължи дружество, което е придобило собственост и има акции, да му се забранява да продава едни или други основни средства, машини или съоръжения, които как да разбере органът дали ще му трябват или няма да му трябват. Колеги, това просто е несериозно.
И понеже дебатът премина вече в други граници, аз правя процедурно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате право на процедурно предложение.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Добре, тогава ще направя процедурното си предложение след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Рафаилов, Вие ни направихте забележка, въпреки че ние коментираме през цялото време чл. 25, ал. 3. И след това ни дръпнахте една беседа за масовата приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не беше пръв. Преди това имаше доста такива.
МИХАИЛ МИКОВ: Искам само да Ви подсетя, че там господин Божков беше член на един приватизационен фонд и се набираха книжките с парола по СДС, имам предвид "Св. София". Ако си спомняте, той беше в борда още преди да бъдете в тази легислатура. Но това е друга тема, извън разговора.

Първо, как да има конкуренция между "Мека Меди" и РМД-тата за вецовете? Ами кой чужденец е луд, като прочете закона, те преди да дойдат някой им обяснява какво е РМД, да си харчи парите за хотели, за консултации и да изготвя и да купува меморандуми! Кой е луд, когато тези преференции му казват: а, бе, ти, ако искаш да купиш, утре ще дойдеш с нас РМД-то от нас да го купиш. Само че много от тях казват: а-а, щом не ни го продавате, с тези номера хич няма и да си влагаме парите тук.
Второ, как да има реален интерес, когато през 1997 г. тези преференции и тази политика, която се водеше по отношение на продажбите на РМД, показаха на чужденците, че просто няма смисъл да се състезават. Те почнаха да търсят пътища за закупуване на акции чрез подставени лица в РМД-тата, да финансират РМД-тата и през тях, които бяха назначени, управляващите дружества. Как да има конкуренция?
Ето затова ние искаме да изравним нещата и то не само по отношение на договора, каквото е предложението на вносителя или на господин Величков, и по отношение на фигурата, статута на РМД, та дано то малко от малко да се върне към онази философия, която е заложена в него, когато е създавано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, уважаеми господин Рафаилов! Наистина аз искам да кажа, че вие тук ни представихте една "Програма 2001", но не забравяйте, че в тази програма в глава "Приватизация" вие наблягахте на ускорена, ускорена и пак ускорена приватизация. Дори в момента, когато в един миг цялото общество се усъмни в прозрачността, в ефективността и в корупционността на приватизационните сделки, ние от Обединението за национално спасение внесохме искане в парламента за съставяне на контрол за приватизация на онези големи предприятия, които са от национално значение, да бъдат под контрола на Народното събрание. Вие днес достигнахте до този въпрос. Това е похвално. Но вие тогава ни обвинихте, че едва ли не искаме мораториум и забавяне, а вече два месеца, забележете, в България приватизация не се извършва. Този законопроект сигурно няма да бъде приет и днес, и другата седмица, и докато излезе в "Държавен вестник" още един месец отиде от приватизацията на България.
Вие отказвате ли се от програмата си за ускорена приватизация? Отказвате ли се от онова, което свърши предишното правителство в приватизацията на България? Приемате ли нов подход към приватизиране на предприятията? Приватизацията е забавена, затова защото РМД-тата купиха предприятията само заради това. Забележете, че и вчера във вестниците пишеше, имаше обяви за 5 дни да бъдат представени оферти. Кой инвеститор отвън за 5 дни може да дойде и да даде претенциите си?
И още повече, значи бил съм прав, когато става дума за РМД-тата - и лявата, и дясната страна се обединихте с похвалата към господин Петър Димитров. Аз бих казал: ляво плюс дясно равно на РМД. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Аталай.
За трета реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Рафаилов, няма нужда да крием зад юридическа мъгла простите факти, по които мина цялата ви приватизация. Няма нужда да си припомняме за прословутите аптеки. Купуваш си 16 аптеки, четириетажна сграда, купуваш си гаражите, купуваш си камионите за без пари, разсрочваш ги за 10 години с псевдо РМД, назначено от министъра Бояджиев и след това Семерджиев, продаваш двете аптеки, защото ти си ги купил на цена десет пъти по-малка за квадратен метър, и си изплащаш цялата инвестиция без разсроченото плащане. Не дай Боже да си дост със следващия министър да ти даде едно анексче за плащане с компенсаторки под рубриката "и други дългове и инструменти". Купуваш си компенсаторките за една десета от номинала. Ами това е на цената на спанака, господин Рафаилов. Цялата държава беше така разпродадена. Не ви ли е съвестно днес да продължавате да искате така да се продават дълготрайни активи?
Ние отчитаме всичко това, което каза господин Богданов. То е самата истина и това е страхотен риск. Но отчитаме и други неща - има приватизирани чрез РМД-дружества, където все още примерно има ведомствени апартаменти, нереализирани, в тях има наематели. Няма никаква пречка да си довършат продажбата на тези неща, които не касаят преструктурирането на дружеството.
Затова сме прибягнали до това компромисно на пръв поглед решение. Въпреки всичко, Агенцията по приватизацията с презумпцията, че там работят разумни и съвестни хора, когато отчете този факт, който разбира се трябва да бъде надлежно заявен с документите, с обясненията, може да разреши това и да поеме върху себе си отговорността. Ако много случайно е продал възлови машини и съоръжения, след това да отговаря съответният чиновник за неизгодно сключена сделка с всичките последици по Наказателния кодекс. Но недейте да викате на черното - бяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика думата има господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Миков, примерът Ви за фонда може да е бил удачен, но защо не продължите нататък? Той потвърждава правилото... (Реплики от ДЛ.)
Моля да не ме репликирате, колежке Дончева. Вие като говорихте, аз не се обаждах от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще й направя забележка.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Трябваше да продължите списъка, колега Миков, защото примерът Ви е много добър. Ако искате, можем да си поговорим за АКБ "Форест", ако искате за "Мел инвест" да си поговорим?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Казвай.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Вашите примери само доказват моята теза, че процесът на масова приватизация, който вие създадохте, е погрешен като модел.
По отношение на господин Аталай. Съжалявам, че не го виждам в залата, но би трябвало господин Аталай да е човекът, който да знае, че именно те наложиха и искаха мораториум да се наложи върху сделките, с което искаха да спрат програмата на правителството. Не, ние сме се ангажирали с тази програма, ще я проведем и приватизацията ще продължи в рамките на тази програма.
По отношение на колежката Дончева.
Госпожице Дончева, не знам кое е юридическа мъгла и не знам от какво трябва да се срамувам, но искам да Ви кажа, че като ми говорите по този начин имам чувството, че аз купувам аптеки и ги продавам. Просто няма такова нещо.
Второ, точно Вие хвърляте юридическа мъгла и за схемата, която очертахте, ще ви се смеят, защото е ясно, че за неизплатената част се правят ипотеки. Така че знаете ли кога ще се продадат отделни аптеки? Точно никога.
В заключение бих искал да кажа, че в края на краищата е важно едно: уважаеми колеги от БСП, може и да сте прави, само че проблемът е, че в България програмата се изпълнява от тези хора, които са получили доверието на хората. Когато вие бяхте на власт, можехте да си провеждате такива промени в законодателството и да водите такава икономическа политика, каквато намерите за добре, и резултатите бяха налице.
Ние считаме, че преструктурирането и приватизацията на икономиката на България по най-бързия начин ще даде добри икономически резултати и ви обещавам, че това, което казвам, ще докаже нашата правота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Признавам си, че наруших правилника и позволих да се води дебат като за първо гласуване, а не за второ. След изказването на господин Миков и господин Величков оттам нататък всичко друго не беше по текста.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е на господин Велислав Величков. Аз ще ги напомням за тези, които са забравили за какво става дума след толкова много приказки.
Той предлага в т. 1 числото "10" да се замени с "25".
Моля, гласувайте предложението на господин Велислав Величков.
Гласували 138 народни представители: за 87, против 13, въздържали се 38.
Предложението е прието.

Следващото предложение ще го разделя така, както поиска господин Миков.
За процедура има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Господин председател, съжалявам, но аз и колегите отгоре, когато гласувахме за предложението, не можахме да разберем това предложение на комисията ли е или конкретно на господин Величков, поради което Ви моля да бъде прегласувано това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще бъде прегласувано. Моля за тишина!
Ще бъде прегласувано, но аз изчетох предложението, казах на кого е и дори го изчетох текстуално.
Така че аргумента не приемам, а прегласуването го насрочвам.
Прегласуваме предложението на народния представител Велислав Величков.
Гласували 144 народни представители: за 78, против 33, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Следващото предложение е на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева - в ал. 3 т. 4 да се измени така (чета, за да няма проблеми какво гласуваме):
"4. до окончателното заплащане на цената по т. 2 купувачът не може да прехвърля или залага акции, дялове от приватизираното предприятие, нито да се разпорежда с неговите дълготрайни активи без разрешение на Агенцията за приватизация."
Гласуваме предложението на народните представители Миков и Дончева, което прочетох.
Гласували 123 народни представители: за 58, против 61, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Още веднъж апелирам към народните представители, които са за това да предотвратим възможността да се злоупотребява с продажбата на активи на приватизирани при фигурата на РМД дружества, да подкрепят нашето предложение. Няма никаква опасност, защото Агенцията за приватизация ще дава разрешения, когато това е необходимо. Никой не е против това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, забравяте процедурата.
МИХАИЛ МИКОВ: Моля прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Миков и Дончева, което аз ви прочетох.
Гласували 167 народни представители: за 68, против 96, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение също е на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева, а то гласи:
В т. 5 думите "една трета" се заменят с думите "една десета".
Поставям на гласуване това предложение на народните представители Миков и Дончева.
Гласували 157 народни представители: за 60, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Третото предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева е в ал. 4 изречение първо думите "20 на сто" да се заменят с "50 на сто", а в изречение второ думите "една трета" се заменят с "една десета".
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 66, против 88, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Остана едно от предложенията на господин Пламен Стоилов, защото неговото първо предложение го имаше и в едно от предложенията на господин Миков и госпожа Дончева, което вече не е прието.
Така че поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Стоилов в т. 2 буква "б", думите "до пет години" се заменят с "до три години".
Гласували 135 народни представители: за 49, против 51, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 8, който става § 9.
Гласували 139 народни представители: за 111, против 27, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 9 на вносителя няма предложения. Той гласи:
"§ 9. Създава се чл. 26а:
"Чл. 26а. (1)  Когато определеният начин на продажба на акциите е централизиран публичен търг, извършването на продажбата се възлага на Центъра за масова приватизация към Министерския съвет.
(2) В случаите по ал. 1 Министерският съвет по предложение на Центъра за масова приватизация може да вземе решение за извършване на продажбата на акциите - собственост на държавата, чрез публично предлагане.
(3) Центърът за масова приватизация организира и провежда централизираните публични търгове и публичното предлагане по ал. 1 и ал. 2.
(4) Разходите по организирането и провеждането на публичното предлагане са за сметка на Фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия към съответния орган по чл. 3, ал. 1."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като предлага § 9 да стане § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте внесения § 9, който по предложение на комисията става § 10.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Текстът на вносителя по § 9, който по предложение на комисията става § 10, е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева - да се създадат нови § 10 и § 11.
"§ 10. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 числото "30" се заменя с "50".
2. В ал. 3 числото "30" се заменя с "50".
§ 11. В чл. 34 ал. 2 да отпадне."
Комисията не подкрепя това предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Процедура - да се разделят текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, госпожа Дончева, ще ги дам поотделно при гласуването.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не само при гласуването, но и при обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. Основателно е. Искате ли думата?
Има думата госпожа Дончева по предложения нов § 10.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Нашите предложения по § 10 са издържани в същата логика за ползване на преференции само от автентични РМД-дружества, а не от псевдоРМД-дружества, които крият банкова приватизация и предвиждат съгласно ал. 2 на чл. 31 закупуване при условия на разсрочено плащане да може да става, само ако не по-малко от 50 на сто от работниците и служителите участват в приватизиращото се предприятие.
И по ал. 3, условията за закупуване на обособени части при разсрочено плащане да може да става, също ако най-малко 50 на сто от работниците и служителите в обособената част участват в РМД-то.
Смятаме, че това ще създаде, първо, ограничения за приватизация чрез РМД, второ, по-висок праг и по-малка възможност на участие чрез свързани лица в приватизацията и на подставени лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложения от Михаил Миков и Татяна Дончева § 10, неподкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 93, въздържали се няма.
Предложението за нов § 10 не се приема.
Преминаваме към § 11, също така предложен от двамата колеги.
Желае ли някой думата?
Има думата госпожа Дончева по предложения от нея § 11.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! По досегашната редакция на чл. 34 решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитал, се приема само след предложение от органите за управление на съответното предприятие.
Съдържа се една липса на логика в това. Има си собственици, разбира се, не единствени в лицето на държавата и общините, но няма логика само по решение на органите за управление да започва приватизация. Би трябвало това да може да направят собствениците в лицето на своите органи за управление и да имат право да поискат съответна приватизация.
В противен случай органите за управление на съответните предприятия дават това искане, само когато те самите са приватизатори, което не е от полза за общия процес на приватизация.
Би трябвало съответният общински съвет или съответно държавното учреждение - принципал, да могат също да упражняват права, поради което ние сме предложили ал. 2 на чл. 34 да отпадне и да върви приватизацията на тези дружества по общия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Миков и госпожа Дончева за нов § 11.
Гласували 119 народни представители: за 33, против 82, въздържали се 4.
И това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Пламен Стоилов аз нов § 9а.
И предложение на комисията:
"§ 12. В чл. 33 накрая се добавя "както и обособени части и имущество от държавни и общински предприятия в процес на ликвидация"."
Искам да направя уточнението обаче, че не беше приет § 1 и това предложение на комисията губи своя смисъл. Така че, колеги, би следвало да гласуваме против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме § 12, предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 18.
Предложението за създаване на нов § 12 не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Следващите параграфи - 13 и 14, така както са предложени от комисията, са също свързани с това предложение. Така че тях също формално трябва да ги подложим на гласуване, но предложението ми е да гласуваме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бихте ли ги прочели, господин Николов, за да мога да ги поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 13. В чл. 39, ал. 3 след думите "по чл. 3" се поставя запетая и се добавя "ал. 1".
Има прието предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е за § 14:
"§ 14. В чл. 44, ал. 7 накрая се добавя "за обекти по чл. 1, ал. 3, т. 4, както и в случаите по § 9б от Преходните и заключителните разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложените от комисията § 13 и 14.
Гласували 108 народни представители: за няма, против 89, въздържали се 19.
Предложените от комисията § 13 и 14 не се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 10 на вносителя:
"§ 10. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото "1000" се заменя с "5000".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностните лица и служителите в администрациите на органите по чл. 3, ал. 1, които не предоставят на органа по чл. 3, ал. 1 цялата налична при тях информация и документация във връзка с подготовката и сключването на приватизационна сделка."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите "ал. 1" се добавя "и ал. 2", а числото "5000" се заменя с "10 000".
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите "алинеи 1, 2 и 3" се заменят с "алинеи 1, 2, 3 е 4".
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като § 10 става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
След като няма желаещи да вземат думата, преминаваме към гласуване предложението на вносителя по § 10, който ще стане § 11 в последователността, както гласувахме.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 6.
Параграф 10 по номерацията на вносителя, който става § 11, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Пламен Стоилов, прието от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 12. В § 5а от Допълнителните разпоредби ал. 6 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 12.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кой § 12?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Сега ги преномерирахме. Това е § 16 на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласуваме за ал. 6, госпожа Дончева, която се отменя.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Параграф 12 по номерацията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева: в § 11 се правят следните изменения:
1. Параграф 5 да отпадне.
2. В § 5а думите "вземат предвид" се заменят с "оценяват", а думите "дължимото концесионно възнаграждение" се заличават.
3. В § 5г думите "не се допускат до участие в процеса на приватизация" се заменят с "не могат да закупуват нито пряко, нито чрез подставени лица държавно или общинско имущество".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Оттегляме предложението за отпадане на § 5. Допусната е техническа грешка при изписването. Всъщност нашето предложение е за § 5б, но тъй като то не е обсъждано, направо ви предлагаме да оттеглим предложението си по §5.
Що се отнася до § 5а, предложението е следното. При досегашния текст на закона § 5а, ал. 3 предвижда случаите по предходните алинеи, тоест извършване на приватизационни сделки с обекти, които подлежат на концесиониране, при извършване на приватизационната оценка на предприятията да се вземат предвид предоставените концесионни права и дължимото концесионно възнаграждение. Отчитайки какви широки възможности предоставя фразата "да се вземат предвид", тоест вземането предвид на око, без да е ясно кое колко струва и защо, сме ви предложили нова редакция на текста: "в случаите по предходните алинеи при извършване на приватизационната сделка на предприятието се оценяват предоставените концесионни права". И да отпаднат досегашните "концесионно възнаграждение" и "вземане предвид".
Мислим, че е полезно, защото уточнява стойността на обекта и дава по-малки възможности за злоупотреба с тази стойност.
Другото ни предложение касае § 5г. Смятаме, че ако СДС е достатъчно последователен в ненавистта си към кредитните милионери, би трябвало да го приеме. По досегашната редакция на текста: "физическите лица, юридическите лица, членовете на управителни и контролни органи на юридически лица, включени в списъка по Закона за информацията относно необслужени кредити", тоест, по Закона за кредитните милионери "не се допускат до участие в процеса на приватизация по смисъла на този закон, освен в случаите, когато са уредили задълженията си".
Предлагаме ви нова редакция на текста, която да не оставя сенки на съмнение и произволно тълкуване, а именно: думите "не се допускат до участие в процеса на приватизация" да се заменят с думите "не могат да купуват нито пряко, нито чрез подставени лица държавно или общинско имущество", защото при досегашната редакция на текста те можеха с лекота чрез поставени лица да станат приватизатори. Дори е публична тайна фактът, че голяма част от приватизаторите са кредитни милионери, които са използвали различни хватки чрез подставени лица.
Това са нашите предложения и се надявам те да бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Няма колеги, които желаят да вземат думата.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Дончева за изменение на § 5а.
Гласували 121 народни представители: за 32, против 86, въздържали се 3.
Предложението, направено от госпожа Дончева за изменения в § 5а, не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Дончева за изменение в § 5г.
Гласували 116 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 2.
Предложението за изменение в § 5г не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 11 има предложение на народния представител Велислав Величков, прието от комисията.
Параграф 17, който става § 13.
"§ 13. В § 5ж от Допълнителните разпоредби числото "10" се заменя с "25".
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за нов § 13.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграф 13, предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева - по § 12, макар че тази номерация вече е условна.
"1. Параграф 6а да отпадне.
2. В § 9, ал. 4 се изменя така:
"(4) Декларация не се подава, когато оценката на приватизираното имущество по реда на този закон е по-ниска от 5 хил. лв."
3. В § 9б, ал. 2 думите "остават собственост на предприятието" се заменят със "се разпределят пропорционално на дяловото, съответно акционерното участие".
Комисията не подкрепя тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Оттеглямe искането за отпадане на § 6а.
Предложението ни във връзка с декларациите. Параграф 9 урежда декларация от физическите и юридически лица за произхода и основанието на притежаваните средства на лицата, които участват в приватизацията, както и за платените данъци върху доходи, имущества и печалби и за финансовото състояние, което ги характеризира като купувачи.
Прави впечатление, че досегашната редакция на ал. 4 на § 9 дава широки възможности на тези лица да не подават декларации. Например за приватизация по реда на чл. 25, ал. 3, 31, 35, 22 и 23, както и когато плащанията са само с инвестиционни бонове. Оставям настрана, когато оценката е по-малко от 2 хил. лева. Това е най-дребният случай. Но във всички останали случаи буди сериозно съмнение обстоятелството защо приватизаторите да не дават декларация за произхода на средствата. Нали в крайна сметка не искаме незаконно забогатели хора да приватизират или хора с незаконни доходи, или перачи на пари, или други лица с такива неясни доходи. Аз мисля, макар че предишната редакция от 1998 г., а по-предишната от 1997 г., се касае наистина за някакво недоглеждане или може би просто за някакви сметки на господин Божков. Така че мисля, че все пак е време да изправим това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма. Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на Михаил Миков и Татяна Дончева по т. 2 и 3. Тя оттегли предложението в пункт първи.
Гласували 128 народни представители: за 45, против 82, въздържал се 1.
Предложението на господин Михаил Миков и госпожа Татяна Дончева за § 12 не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е оттеглено.
Предложение на вносителя:
"§ 14. В § 16б от Преходните и заключителни разпоредби наименованието "Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества" се заменя със "Закон за публичното предлагане на ценни книжа", а думите "чл. 25, ал. 1, т. 1" се заменят с "чл. 25, ал. 1, т. 1 и 6"."
Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 19, който ще бъде вече § 15:
"§ 15. В § 17 от Преходните и заключителните разпоредби думите "чл. 3, ал. 3" се заменят с "чл. 3, ал. 4"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Николов, Вие докладвахте § 14 и 15 по новата...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Дванадесет - на вносителя, и деветнадесет - на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 12, който става § 14, и § 19 - на комисията, който става § 15, нали съм точен?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): С тези ли параграфи свършват до Преходните и заключителни разпоредби?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за § 14 и 15 в новата номерация.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграфи 14 и 15 - по номерацията на комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Предлагам да приемем този текст на параграфа, като го преномерираме и този текст отиде накрая.
Също и § 14:
"§ 14. (1) Правомощията на Надзорния съвет и на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Надзорният съвет и изпълнителният директор изпълняват функциите си до избирането, съответно до назначаването, на нов Надзорен съвет и на Изпълнителен съвет на Агенцията за приватизация."
Това са двата текста, които се подкрепят от комисията, така както са на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Предлагам § 13 да отпадне. Не виждам, уважаеми дами и господа народни представители, какво е това бързане за три дни, колкото е нормалният бокацио легис за влизане в сила. Това само ще потвърди една създадена нагласа в обществото, че едва ли не кой знае колко се бърза с този закон. Става въпрос за три дни. Нека да отпадне и да си влезе законът в тридневния срок: като се публикува в петък - в понеделник; във вторник - в петък.
И по втория въпрос. Аз понеже съм участвал в един надзорен съвет в предната легислатура, в който се прие същият текст - правомощията се прекратяват с влизането в сила на закона продължават да изпълняват функциите си. И аз тогава, понеже бях от парламентарната квота, написах едно писмо до председателя на Народното събрание, че няма да изпълнявам никакви функции, защото законът е този. Щом се прекратяват правомощията, не може да се възлага изпълняване на функциите. И фигурата би трябвало да бъде "се прекратяват с избирането на нов надзорен съвет". Да няма вътрешно противоречие. Защото, вижте: правомощията се прекратяват, има ред въпроси, свързани с трудовото право. (Неразбираема реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Ами, щом не може да ги подписва, ще се прекратят в момента на избора на новите, господин Ляков, разбирате ли? А не може хем да му прекратите правомощията, хем да го накарате да си изпълнява функциите. Този текст юридически е просто неиздържан. Или му прекратявате правомощията и той ще каже: нито сделки ще подписвам, гледайте си работата, нищо че сте Народно събрание, или ще му кажете: ще се прекратят правомощията ти в момента на избора... (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Цонев.) Не е влизането в сила, защото може да няма избрани. (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Цонев.) А, може и така. Но, разберете, не е коректно в едната алинея да му прекратяваш всички правомощия, а във втората да му кажеш изпълняваш си функциите. Ами значи с втората му казваш: продължавам ти правомощията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, благодаря Ви.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Искам да предложа на господин Николов сам да оттегли двете си предложения, а да не ни изправя в неудобна ситуация. Става дума за следното - не само дали надзорният съвет ще подписва приватизационни сделки, да речем, или няма да ги подписва, но става дума за подписване на заплати, за подписване на платежни документи, за дни за трудов стаж и за всякакви неща. Просто мисля, че парламентът не може да създава юридически хаос. Оттеглете сам двата си текста. Няма да има никакъв проблем.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Те не са мои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане на § 13 - в номерацията на комисията, посочен в раздадения материал.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 85, въздържали се 7.
Предложението за отпадане на текста не се приема.
Моля, гласувайте § 13 и 14 - на вносителя, като господин Николов каза, че те допълнително могат да бъдат преномерирани.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 12, въздържали се 2.
Параграфи 13 и 14 - в номерацията на вносителя, са приети.
Тук ще преустановим нашата работа. Часът е 14,00.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, четвъртък, от 9,00 часа. Продължаваме с приетата днес програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Камен Костадинов