Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДА И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!


"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-74 за ратифициране на
Спогодбата между правителството на Република България и
Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за
избягване на двойното данъчно облагане на дохода и
имуществото, внесен от Министерския съвет на
29 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.
Спогодбата е подписана в София на 14 декември 1998 г. Тя представлява успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитието на двустранното сътрудничество между тях във всички области на обществения и стопанския живот.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика. Тя създава предпоставки за отстраняване на негативните последици от двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и ще съдейства за разширяване на преките инвестиции и създаване на смесени фирми на стопанска дейност съгласно нормите на международното право.
Необходимо условие за влизане на спогодбата в сила е нейното ратифициране със закон от Народното събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване - с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене предложения проектозакон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото, подписана на 14 декември 1998 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото, № 902-02-74, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 99, против 4, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Има думата господин Йордан Цонев, за да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и Съюзното правителство на
Съюзна република Югославия за избягване на двойното
данъчно облагане на дохода и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото, подписана на 14 декември 1998 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И "ДИ КРАУН ЕЙДЖЪНТС ФОР ОУВЪРСИЙ ГАВЪРМЪНТС ЕНД АДМИНИСТРЕЙШЪНС" - ЛТД.
Има думата господин Цонев, за да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-77 за ратифициране на Договора
между правителството на Република България и
"Ди Краун Ейджънтс фор Оувърсий Гавърмънтс енд Администрейшънс" ЛТД,
внесен от Министерския съвет на 6 декември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договор между правителството на Република България и "Ди Краун Ейджънтс фор Оувърсий Гавърмънтс енд Администрейшънс" ЛТД, внесен от Министерския съвет на 6 декември 1999 г.
Този договор е в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония, сключено на 30 юни 1999 г. за отпускане на помощ в подкрепа на структурната реформа в нашата страна в размер на 500 млн. йени, в което е предвидено българското правителство да сключи договор с британската организация "Ди Краун Ейджънтс фор Оувърсий Гавърмънтс енд Администрейшънс" ЛТД, за наемане на изпълнител на споразумението.
Правителството е провело преговори и на 11 ноември 1999 г. е подписало договор с посочената организация. Наличието на арбитражна клауза в споразумението, както и предвидените в него данъчни и митнически улеснения налагат то да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване, на която с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да ратифицира Договор между правителството на Република България и "Ди Краун Ейджънтс фор Оувърсий Гавърмънтс енд Администрейшънс" ЛТД, сключен на 15 ноември 1999 г. в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 500 млн. йени, сключено на 30 юни 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и "Ди Краун Ейджънтс фор Оувърсий Гавърмънтс енд Администрейшънс" ЛТД, № 902-02-77, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.





ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и "Ди краун Ейджънтс фор Оувърсий
Гавърмънтс енд Администрейшънс" Лтд

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и "Ди краун Ейджънтс фор Оувърсий Гавърмънтс енд Администрейшънс" Лтд, сключен на 15 ноември 1999 г."
Ако ми позволите, преди да пристъпим към гласуване, искам да кажа на народните представители, че Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще упражни контрол върху изпълнението на този договор във връзка с това, че той ще се реализира под формата на стоки, които ще бъдат предоставени на страната от тази организация и продадени по съответна процедура. Парите от тях ще представляват безвъзмездната помощ. Ние поставихме това условие на съответната администрация, така че уведомявам Народното събрание, че комисията ще упражни контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (1999 г.).
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-65 за ратифициране на
Спогодбата между правителството на Република България и
правителството на Федерална република Германия за
финансово сътрудничество (1999 г.), внесен от
Министерския съвет на 8 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.).
Спогодбата е подписана в София на 8 септември 1999 г. и е в духа на съществуващите приятелски отношения между двете държави и на желанието им за тяхното укрепване и разширяване. Нейната цел е да подпомогне реформата в селскостопанския сектор на страната.
Общата сума на средствата, отпускани по тази спогодба, е в размер на 10 млн. германски марки. Заемът, в размер на 9 млн. германски марки, се отпуска при преференциални условия за проекта "Програма за изграждане на тържищни структури за плодове и зеленчуци". Заемът е предвиден за изграждане на такива обекти в Хасково. Средствата в размер на 1 млн. германски марки се предоставят безвъзмездно за финансиране създаването на фонд "Проучвания и специалисти" за обслужване на този проект.
Заемът е при 0,75 на сто годишна лихва и срок за погасяване 40 години, от които първите 10 години са гратисен период.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.), подписана на 8 септември 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Не виждам желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.), № 902-02-65, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение да пристъпим и към второ четене на току-що гласувания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Давам думата на господин Йордан Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Федерална
република Германия за финансово сътрудничество
(1999 г.)

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1999 г.), подписана на 8 септември 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (ПРОГРАМА "ПАЗАРИ НА ЕДРО") МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРЕДИТНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ - ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, И СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА АРБИТРАЖ КЪМ НЕГО.
Има думата господин Йордан Цонев - председател на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-70 за ратифициране на Договора
за заем (Програма "Пазари на едро") между Република
България и Кредитната институция за възстановяване -
Федерална република Германия, и Споразумението за
арбитраж към него, внесен от Министерския съвет
на 29 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за заем (Програма "Пазари на едро") между Република България и Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, и Споразумението за арбитраж към него, подписани на 21 октомври 1999 г. в София.
Заемът е част от общия размер средства, отпуснати на страната от международни финансови институции за подпомагане на прехода към пазарна икономика в условията на валутен борд. С него се подкрепят усилията на Република България в извършването на реформата в селскостопанския сектор и приемането й в Европейския съюз. Размерът на заема възлиза на 9 млн. германски марки при годишна лихва 0,75 на сто и срок на погасяване 40 години с 10-годишен гратисен период.
Кредитът ще се предостави на пазарите на едро и ще осигури възможност за целогодишни и ефективни доставки на пресни плодове, зеленчуци и цветя при повишено качество. Ще се осигурят предпоставки за разширяване на производството и увеличаване заетостта и доходите в отрасъла.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за заем (Програма "Пазари на едро") между Република България и Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, и Споразумението за арбитраж към него, подписани на 21 октомври 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Договора за заем (Програма "Пазари на едро") между Република България и Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, и Споразумението за арбитраж към него № 902-02-70, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата господин Йордан Цонев да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за заем (Програма "Пазари
на едро") между Република България и Кредитната
институция за възстановяване - Федерална република
Германия, и Споразумението за арбитраж към него

Член единствен. Ратифицира Договора за заем (Програма "Пазари на едро") между Република България и Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, и Споразумението за арбитраж към него, подписани на 21 октомври 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛИВАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-73 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Република Ливан
за избягване на двойното данъчно облагане и
предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху
доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Ливан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото.
Спогодбата е подписана на 1 юни 1999 г. в Бейрут и представлява успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитието на двустранното сътрудничество във всички области на техния обществен и стопански живот. Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и създава предпоставки за отстраняване на негативните последици от двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, както и за предотвратяване отклоненията от облагане с данъци съобразно нормите на международното право.
Необходимо условие за влизане в сила на спогодбата е нейното ратифициране със закон от Народното събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене предложения законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Ливан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото, подписана на 1 юни 1999 г. в Бейрут."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Ливан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото № 902-02-73, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Ливан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Ливан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото, подписана на 1 юни 1999 г. в Бейрут."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГА НА СТОПАНСКАТА БАНКА И МИНЕРАЛБАНК КЪМ САЧЕ - ИТАЛИЯ, ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-80 за ратифициране на
Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен
механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и
Минералбанк към САЧЕ - Италия, посредством
конвертирането му в участие на инвеститори в
приватизацията на български държавни предприятия,
внесен от Министерския съвет на 6 декември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ - Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизация на български държавни предприятия, подписано на 19 ноември 1999 г.
В процеса на асоцииране на нашата страна към европейската общност от голямо значение е уреждането на висящи финансови въпроси с някои от тези страни. Подписаното споразумение е израз на политиката на нашето правителство, насочена към благоприятно развитие на взаимоотношенията ни с европейските страни. Поемането от наша страна на ангажимента за изплащане на дълга на Стопанска банка и Минералбанк към Държавното дружество за застраховане на експортните кредити (САЧЕ) в размер на 124 млн. германски марки допринася за преодоляване на съществуващите проблеми и трудности в развитието на икономическото сътрудничество между двете страни и ще стимулира притока на италиански инвестиции у нас. Това е предпоставка за сключване на споразумението в рамките на Парижки клуб-3.
Рамковото споразумение с Италия е сключено въз основа на даденото съгласие от Народното събрание за уреждане на висящи финансови въпроси с Република Италия по силата на Меморандума за разбирателство с Европейския съюз, подписан на 3 декември 1997 г. в Брюксел и ратифициран от Народното събрание със закон, обнародван в "Държавен вестник", бр. 120 от 1997 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което с 8 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ - Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ - Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия № 902-02-80, внесен от Министерския съвет.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението
Гласували 93 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането
на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на
Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ - Италия,
посредством конвертирането му в участие на инвеститори
в приватизацията на български държавни предприятия

Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанската банка и Минералбанк към САЧЕ - Италия, посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 19 ноември 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към последната ратификация за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-72 за
ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Корейската народнодемократична република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.

На заседание, проведено на 16 декември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Корейската народнодемократична република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.
Междуправителствената спогодба е подписана в София на 16 юни 1999 г. и представлява успешен резултат в усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитието на сътрудничеството между тях във всички области на обществения и стопанския живот. Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и е резултат от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.
Текстовете на спогодбата са в рамките на стандартните за този вид спогодби. Нейното ратифициране от Народното събрание е необходимо условие за влизането й в сила.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което с 8 "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене предложения законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Корейската народнодемократична република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 16 юни 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Корейската народнодемократична република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото № 902-02-72, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Йордан Цонев да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и правителството на Корейската
народнодемократична република за избягване на
двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Корейската народнодемократична република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 16 юни 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2000 Г.
За процедурно предложение думата има госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с разглеждането на бюджета на НОИ да бъде поканен в залата управителят на Националния осигурителен институт господин Николай Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Николай Николов в залата.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Чл. 1. (1) Приема бюджета на фонд "Пенсии" по приходите на обща сума 2 млн. 131 хил. 376,2 хил. лв., както следва:"
Следва таблица, която е раздадена на народните представители и аз я прилагам към стенограмата на заседанието.
Има предложения на народния представител Руси Статков относно чл. 1, ал. 1:
Числото 2 млн. 131 хил. 376,2 да се замени с 2 млн. 197 хил. 376,2; в I "Приходи" числото 2 млн. 131 хил. 376,2 да се замени с 2 млн. 197 хил. 376,2.
В ред "Социалноосигурителни вноски" числото 2 млн. 123 хил. 285,7 да се замени с 2 млн. 128 хил. 285,7.
В ред "Вноски от самонаети и наети лица (самоосигуряващи се)" числото 137 862,6 да се замени със 142 862,6.
Да се създаде нов ред "Трансфер на републиканския бюджет за възстановяване на ползвани средства от фонд "Обществено осигуряване" в размер на 60 млн. лв.
Да се създаде нов ред "Приходи от глоби и наказателни лихви" в размер на 1 млн. лв.
Предложението кореспондира с предложението по ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
"(2) Приема бюджета на фонд "Пенсии" по разходите на обща сума 2 млн. 271 хил. 313,9 хил. лв., както следва:"
Следва таблица, която е раздадена на народните представители и аз я прилагам към стенограмата.
"(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд "Пенсии", както следва:
V. Дефицит (-), излишък (+) равно на I+II+IV - в последната графа - 139 хил. 937,7.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 1, ал. 3, числото "139 хил. 937,7" да се замени със "79 хил. 937,7".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 1.
Има думата господин Руси Статков. Той е вносител и на две предложения.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Николов! Предложенията, които съм направил във връзка с приходите на фонд "Пенсии", според мен са напълно основателни. В рамките на тези минути, с които разполагам, ще се опитам да убедя и вас, колеги.
Първо, аз смятам, че в тази класификация, която ни е дадена, няма съответствие с чл. 21 от приетия току-що или по-скоро - преди две седмици - от нас закон. Има пропуснати няколко източника на средства. Това е съвсем формално, разбира се, но и съдържателно по-нататък ще се спра на него.
Второ, от гледна точка на възможностите за приходи определено смятам, че дефицитът, който е заложен във фонд "Пенсии", може да бъде намален с трансфер от републиканския бюджет.
Основанията ми за това са следните. На няколко пъти в последните години съм давал прогноза за това, че приходите по републиканския бюджет ще бъдат много по-големи. Съответно тази прогноза се е сбъдвала. За пореден път смятам, че приходите по републиканския бюджет ще бъдат преизпълнени. Нещо повече, дефицитът, който е заложен, няма да съществува, защото дефицитът е от 400 млн. Към 30 октомври, уважаеми дами и господа отдясно, ние имаме изпълнение на републиканския бюджет на 95 на сто. В следващите два месеца, тоест ноември и декември, темпът, ако се запази - а според мен той ще се запази - на месечно изпълнение на приходите в републиканския бюджет от 410 млн., ние ще имаме някъде около 600 млн., тоест, дефицитът не само ще бъде погасен, но ще имаме и излишък.
Повтарям, това вече е практика. За 1998 г. имаме 400 млн., всъщност тогава бяха милиарди, излишък при заложен дефицит. През 1997 г., когато приемахме бюджета на полугодието, който трябваше да бъде много точен, отново беше заложен един дефицит, който беше смъкнат с 400 млрд.
Така че, смятам напълно основателно, повтарям, убеден съм, че има възможност съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет, без да го променяме даже, тези средства, които ще бъдат излишък, да бъдат ползвани за трансфер към приходите на фонд "Пенсии", а и към други приходи, за които ще говоря допълнително.
Така че ние да не залагаме дефицит в такива огромни размери, да не подлагаме тази система на фонд "Пенсии", която е изключително крехка, и разбира се, да възстановим един дълг, който през 1998 г. правителството направи пряко Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, като обеща така наречената 13-а пенсия и я реализира не за сметка на републиканския бюджет, а за сметка на резерва или за сметка на Националноосигурителния институт.
Сега справедливостта изисква този размер на средства да бъде възстановен. Става дума за 130 млрд, както бяха тогава, сега 130 млн. Цифрата, която съм предложил относно пенсиите, е по-малка - 60 млн.
Така че не бих възразил, разбира се, да бъде и по-голяма сумата, но ние не можем да застрашим основния фонд, въпреки че тук има разпоредби, които предвиждат евентуално заеми и т. н. Но най-сигурното и най-справедливото е да се гарантираме не в последния момент, а много по-рано.
По отношение на другите източници на средства. Да, смятам, че в тази година източникът "Дарения, завещания" може би няма да бъда задействан. Но от гледна точка на предвидените осигурителни вноски от самоосигуряващите се, базата, която се залага - и аз това нещо съм го поддържал многократно, казах го и в комисията - според мен е занижена. Сумата, която съм предложил, не е много по-голяма, но минималната според мен, която би могла и трябва да се иска, е 5 млн. лв.
Също така по отношение на "Молби, наказателни лихви, такси, определени с тарифа на Министерския съвет, лихви и дивиденти" - ще има такива източници. Те не са предвидени. Предложил съм само по един от тях една минимална сума от 1 млн. лв. Смятам, че даже и по другите също би могло и е редно да се заложат такива средства.
Така че, в края на краищата, уважаеми колеги, господин председател, според мен съществуват напълно реални възможности за източници на средства. Предложил съм ги и се надявам на подкрепа от ваша страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Светлана Дянкова.


СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На пръв поглед предложението на господин Руси Статков изглежда добре обмислено. Той си го защити, но искам да кажа, че това предложение влиза в разрез с много наскоро приетия кодекс, където, само припомням на колегите, че формирахме три отделни фонда и още един, четвърти, който не е фонд, но е бюджет на Националния осигурителен институт, където казахме как се формира бюджета на Националния осигурителен институт. Още повече казахме, че глобите ще отиват в този бюджет. Казахме и, че този бюджет и тези глоби, този фонд ще формира резерв, от който ще се разпределя към другите три основни фонда.
Така че, господин Статков, Вашето предложение е в разрез с кодекса и в разрез с философията на този кодекс, който приехме, и просто това предложение няма място тук. Бихме нарушили основния закон, ако това предложение се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, господин Николов! Госпожо Дянкова, въпреки моето уважение към Вас, просто съм принуден да констатирам, че Вие не познавате Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Цитирам приходи по фонд "Пенсии" и, тъй като посочих част от източниците, които не са предвидени, в т. 6 се казва следното:
"6. глоби и наказателни лихви;
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания."
Моля ви се, колеги, цитирам закона, който сме приели. И това са приходи по фонд "Пенсии", а не приходи на Националния осигурителен институт.
Много ви моля, защо ме поставяте в неудобно положение да ви цитирам закони, които приехме тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Иван Нейков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Статков, никой няма намерение да Ви поставя в каквото и да било - удобно или неудобно, положение. Това, което Вие прочетохте, са принципните източници на приходи за всеки един от фондовете. Но в случая това, което Вие предлагате, касае събирането на средства, чрез които се създава общият резервен фонд на Националния осигурителен институт. Защото днес към датата на приемане на бюджета не може да се направи сметка кой от трите самостоятелни фонда ще има най-голяма нужда от средства. Затова тези средства ще се акумулират в общия резервен фонд, а оттам, в зависимост от нуждите, ще бъдат разпределяни към отделните фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване първото предложение на народния представител Руси Статков по ал. 1 на чл. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 42, против 60, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Руси Статков по ал. 3 на чл. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 38, против 63, въздържали се 2.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 3, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по приходите на обща сума 43 102,1 хил. лв., както следва:" (Следва таблица, която е раздадена на народните представители и се прилага към стенограмата.)
"(2) Приема бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по разходите на обща сума 27 462,8 хил. лв., както следва:" (Пак следва таблица, която по същия ред се прилага към стенограмата.)
"(3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" и извънбюджетните сметки, както следва:" (Следва таблица, която се прилага към стенограмата.)
"(4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:" (Следва таблица, която се прилага към стенограмата.)
Това е чл. 2. По него няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по приходите на обща сума 176 030,3 хил. лв., както следва:" (Следва таблица, която се прилага към стенограмата.)
"(2) Приема бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по разходите на обща сума 201 917,7 хил. лв., както следва:" (Отново следва таблица, която се прилага към стенограмата.)
"(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство", както следва:" (И тази таблица се прилага към стенограмата.)
Няма направени предложения по чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 2, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 4. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 72 515,3 хил. лв., както следва:" (Таблицата прилагам към стенограмата.)
(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 188 593,5 хил. лв., както следва:" (Таблицата също прилагам към стенограмата.)
Тук искам да добавя, че в първия ред на таблицата: "Заплати, възнаграждения на персонала, нает по трудови" се добавя "и служебни правоотношения". Тази корекция я приехме онзи ден със Закона за държавния бюджет.
"(3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Националния осигурителен институт и извънбюджетните сметки, както следва:" (Следва таблица, която прилагам към стенограмата.)
Предложение на народния представител Руси Статков: "В чл. 4, ал. 3 числото 126 513 да се замени с 240 963,4."
В ред "Предоставени трансфери" числото 126 513 да се замени с 240 963,4."
В реда "За изплащане на месечни добавки за деца" числото 110 500 да се замени с 221 хил."
В ред "За изплащане на месечни добавки по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите числото 3949,9 да се замени със 7899,8."
Комисията не подкрепя предложението.
"(4) Приема субсидии (трансфери) от Централния републикански бюджет и бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:" (Таблицата се прилага към стенограмата.)
Предложение на народната представителка Емилия Масларова:
"В чл. 4, ал. 4 "получени трансфери (субсидии) от Централния бюджет (плюс) за Държавното обществено осигуряване сумата от 352 266 856 лв. да се увеличи с 62 млн. 233 хил. 830 лв. и се предвиди трансфер от 414 млн. 500 хил. 686 лв. Увеличението да бъде за сметка на направените предложения за изменение в чл. 1, ал. 3 от Закона за държавния бюджет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков: "В чл. 4, ал. 4 числото 352 266,9 да се замени с 522 266,9.
В ред "Получени трансфери (субсидии) от Централния бюджет (плюс) за Държавното обществено осигуряване числото 352 266,9 да се замени с 522 266,9.
В ред "За месечни добавки на деца" числото 110 500 да се замени с 221 хил.
В ред "За месечни добавки по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите числото 3949,9 да се замени със 7899,8".
Комисията не подкрепя предложението.
"(5) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:" (Следва таблица, която е приложена към стенограмата.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Може би тук е мястото да добавя, че предложенията за промяна в чл. 4 имат за източник промени в други закони - в Закона за бюджета, който вече е приет без тези изменения и в чл. 1 - тук, също без тези изменения. Затова мисля, че те не могат да бъдат гласувани, господин председател.
Но те могат да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, ако Вашите предложения са да се взима от държавния бюджет, когото вече сме гласували, изобщо няма да Ви гласуваме предложенията.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз държа да се аргументирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма какво да държите! Да слушаме всеки път, че ако случайно има излишък в бюджета, оттам можело да се вземе... Вие поне сте член на комисията, знаете, че така бюджет не може да се състави.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Вие не ми давате думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте, да Ви чуем! Но предварително Ви казвам, че изобщо няма да поставя на гласуване такива предложения.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Аз съм длъжен най-малкото затова, защото господин министър-председателят от тази трибуна обяви, че това е най-социалният бюджет, длъжен съм в рамките на тези 5 минути да кажа защо съм предложил увеличение на приходите в Националния осигурителен институт, уважаеми колеги отдясно. Някои от вас виждам, че са щастливи. Може би вашите деца са щастливи, но с тези детски добавки, които вече три години не са индексирани - от 8,50 лв. и вие продължавате и в 2000 г. така, едва ли децата и на другите хора са щастливи. Напротив. Живеят мизерно. И такава е статистиката. Според Националния статистически институт, а това са 50-60 стр. изследвания: "За последните две-три години промени ли се животът ви?" - "Да. Промени се. Към мизерия." "Имате ли увеличение на доходите?" - "Не". Увеличена безработица. Да ви ги чета ли? Това ли ви е социалният бюджет и най-социалният? Детските добавки три години да не бъдат индексирани? И да не приемаме закон? Това ли е социалният бюджет? За децата-инвалидите да не бъде променена сумата, която е абсолютно минимална и е 20 лв.? Това ли е, господин председател, посрещането на 2000 г. от рождението на Христос, когато има социална справедливост и хуманни идеи? Това ли е нашето отношение? И аз неслучайно говорих първите пет минути изключително върху източниците, защото, да, ще се преизпълни републиканският бюджет. Ще има излишъци. И те трябва да бъдат насочени именно тук - към най-уязвимите групи. Това са децата и особено децата-инвалиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата.
РУСИ СТАТКОВ: Защо трябва да ми отнемате думата? За да не го чуят тези колеги, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не Ви отнемам, както виждате, дадох Ви думата.
РУСИ СТАТКОВ: Дадохте ми я, но ето, сега, вслушайте се в това, което ви казвам. Не го правя заради състоянието на трибуната. Казвам ви: реално не може да има социален бюджет, когато детските добавки от 1997 г. са си 8,50 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кажете откъде?
РУСИ СТАТКОВ: Казал съм. И продължавам да твърдя: ще има излишък. Може би ще бъде 300 млн. този излишък, господин Цонев, при този темп на изпълнение на републиканския бюджет. От този излишък могат да се вземат спокойно тези 100 млн.
Господин Нейков, Вие даже декларирахте още от полугодието на тази година, макар че то вече измина, че имате готовност със 100 млн. да увеличите? Нали, говорихме го и в комисии? А какво излиза сега? Че не сте съгласни и за следващата година. И едва 2001 г. ще ги получи, който оцелее. Или тези деца, които в момента недояждат, ще ги видят ли или няма да ги видят?
Просто ви моля, колеги! Разберете, че ние не можем да демагогстваме и да говорим: "По-социалния, най-социалния", а нещата да са изключително тежки. Трябва да намерим решение. И това решение го има. Източниците ги има. Защото всичко друго иначе са празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Статков! Аз все си мислех, че днес ще работим професионално и по същество, но си дадох дума, че на такива изказвания ще отговарям по начина, по който са направени. Това е непрофесионално изказване, това е изказване, което има за единствена цел да гони популизъм, при това нездрав популизъм.
За какъв излишък ми говори член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, след като разполага с данни, след като знае, че бюджетът е гласуван с дефицит. И непрекъснато предлага имагинерни излишъци, които да бъдат разпределяни за наистина съществуващи социални нужди. Наистина съществуващи. По силата на Вашата логика, господин Статков, аз ставам да Ви кажа, че страшно подкрепям Вашето предложение, но с друг източник. Нека източникът да бъде следният: тези, които допуснаха хиперинфлацията в България, от тях да се вземе.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Стига вече!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма "стига"! Няма "стига" и няма да има "стига", докато не разберете в тази зала, че хората трябва да знаят какво и от кого да вземат. (Ръкопляскания от СДС.) Да се вземе от тези, които допуснаха хиперинфлация, от тези, които ограбиха предприятията, от тези, които направиха 8-9 млрд. долара дълг. От тях да се вземе! Вместо да плащаме на година по половин милиард долара дълг, половин милиард да ги раздаваме на децата, да ги раздаваме на майките, да ги раздаваме на социално слабите, господин Статков. От тях да се вземе - от вашата партия. И колкото пъти станете на тази трибуна да говорите глупости, толкова пъти ще Ви го напомням. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
Моля за тишина! Господин Козалиев, правя Ви бележка.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Аз в рамките на двете минути искам да ви кажа следното.
Първо, дългът, който е направен преди 10 ноември, е във фабрики, които още продавате, които трябваше да работят, за да връщат този дълг. (Реплики.)
Второ, вие вече три години управлявате, уважаеми дами и господа. Вие дойдохте с лозунга "Ние можем". Днес казвате: не можем, и търсите преди три години какво е било. Защо за тези три години вие не осъдихте виновниците, ако има такива? Защо тези три години вие не върнахте парите на държавата?
Трето, вече трета година вие приемате бюджет с изкривени приходи и режете разходната част. И аз ви го доказах и многократно съм го доказвал, и днес го доказвам отново - вместо дефицит миналата година имахте излишък от 400 млрд. или 400 млн. Тази година ще имате отново излишък, господин Цонев, даже повтарям 500-600 млн. по републиканския бюджет. Нищо, че е заложен дефицит. Но вие режете детските добавки, вие режете пенсиите, вие режете стипендиите. Вие сте престъпници, колеги! (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков, отстранявам Ви от едно заседание за обида на колегите си. Напуснете залата.
А бих посъветвал господин Йордан Цонев да направи един семинар на членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол веднъж завинаги да се разбере как се прави бюджет. (Реплики.)
Господин Руси Статков! (Неразбираеми реплики от народния представител Руси Статков.) Слушайте ме, да не се надвикваме. Ако си бяхте направили както трябва предложението в приходната част да има завишение, можехме да гласуваме разходите.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с увеличаване трансфера от държавния бюджет и аз си давам ясна сметка, че след като бюджетът на Република България за 2000 г. е приет вече преди близо 40 часа, едва ли това може да преобърне моето предложение и да бъде прието. Но независимо от това, аз държа да се аргументирам пред вас защо съм направила това предложение и какво имам предвид, защото определено смятам, че всички ние, ако се замислим, действително бихме могли да намерим източници. Дали източниците ще бъдат от тези, лошите, които преди години са изяли държавата, или източниците могат да бъдат и от тези, добрите, които три години управляват, но пък не е тайна, че използват методи и начини, които не са използвани толкова много преди, като комисионни и така наречената корупция. Тоест онези 10 на сто на всяка една сделка, ако ги съберем за три години, може би бихме могли да си помогнем и в това отношение.
Не искам да създавам излишно напрежение в залата, защото вярвам, че всички ние можем професионално да работим. Но определено мисля, колеги, че с бюджета, който приемаме за Националния осигурителен институт, ние действително го поставяме на ръба, относно разходната му част. Настоятелно ви моля да помислим за това. Далеч съм от мисълта и държа да уверя господин Йордан Цонев, че моята защита не е защита на председателя на Националния осигурителен институт. Който и да дойде след 1 януари 2000 г., ще бъде затруднен в изпълнение на бюджета на Националния осигурителен институт. И който и да дойде, аз пак ще защитавам това, че Националният осигурителен институт задължително трябва да има резерв. Не можем да оставим тази институция без резерв. И именно затова съм предложила в трансфера от държавния бюджет да се вземат 62 млн. 233 хил. 830 лв., за да гарантираме спокойната работа на Националния осигурителен институт.
Колеги, ако погледнете разходите на Националния осигурителен институт за издръжка, те са с пъти по-малки и аз се изкушавам да ги повторя. Разходите за заплати на Националния осигурителен институт и неговите структури, най-голямата и вече стабилна институция в общественото осигуряване, са 0,38 на сто от издръжката. Капиталните разходи са 0,66 на сто. Значи около 1 на сто. Нека да погледнем какви са тези разходи на другите институции и ще видите, че това е действително една много пестелива разходна част за издръжка на институцията. В същото време пак ще се върна на това, че ние намаляваме онези разходи, в които реално имаме повече осигурени. Плащанията, които трябва да се направят за болест, професионално заболяване и злополука.
Сами разбирате, че всичко става в живота и има различни непредвидими ситуации. Сами разбирате, че така или иначе всеки друг може да не плати, но Националният осигурителен институт трябва да плати. Аз не се спирам на въпроса колко големи са пенсиите или осигуровките, това е другата страна на въпроса. Въпросът е поне това, което е предвидено като средно увеличение и за пенсиите, това, което едните ще получат, а другите няма да получат, това, което трябва да се даде като гаранция на работещите хора, които трябва да получат обезщетение било по майчинство, било по трудова злополука или заболяване, да го имаме, да сме гарантирани. Защото аз не съм убедена, - дано да стане, да е истина, да е вярно това - че събираемостта ще бъде такава, каквато е предвидена. Но дори и при тази предвидена събираемост ние ще изправим на нокти, извинявам се за израза, Националния осигурителен институт може би след края на третото тримесечие.
И от тази гледна точка аз се обръщам и към председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и към колеги, които са в тази комисия, нека да потърсим заедно източници. Аз съм убедена, че ще коригираме държавния бюджет поради причина, че има корекция в структурата на Министерския съвет и ведомствата, където сме гласували определени суми. Там трябва да има някаква корекция. Така че това е моята аргументация. Смятам, че ще разберете за какво става въпрос - за сигурността на най-голямата национална осигурителна институция Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Масларова, съм абсолютно съгласен с Вашата загриженост за това Националният осигурителен институт да има резерв. И аз ще Ви кажа, че такъв резерв той има. Ще се опитам да разсея Вашите страхове с един пример и с едно сравнение. Примерът е, че в Закона за държавния бюджет има предвиден механизъм, според който бюджетът може да кредитира безлихвено Националния осигурителен институт, когато се появи такава нужда. В бюджета винаги има свободни средства към даден момент - не към крайния момент 31 декември, както твърдеше сега отсъстващият колега Статков. Затова няма никаква опасност да се получи такъв вакуум, при който пенсионерите да не могат да получат своите пенсии и между другото този механизъм е действащ.
Ще направя едно сравнение. Искам да попитам тук управителя на Националния осигурителен институт господин Николов. Междупрочем, аз нямам нищо против него, казвайки за смяната. Винаги съм се шегувал, но вие не искате да разберете шегата. Напротив, аз намирам, че Националният осигурителен институт работи достатъчно добре и съм казвал това много пъти от тази трибуна.
Господин Николов, имало ли е в последните 3 години закъснение на някакви пенсии по някаква причина, дори и за един ден?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А имало ли е в предишните 3?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви за отговора, господин Николов.
Това е моят отговор и към Вас, и към Вашата парламентарна група, и към хората, които ни слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За втора реплика - господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Масларова, аз съм съгласен с Вас да намерим тези източници на допълнителни средства сред хората, които са получили неправомерно средства от комисионни или по друг начин, от различни сделки, от различни финансови машинации. Но както неведнъж и мои колеги, и хора от Министерския съвет са апелирали, нека да бъдем по-конкретни. Аз съм съгласен, посочете ми една-единствена сделка конкретно и едно конкретно лице, което е получило такива средства, за да можем да ги приберем и да ги внесем в бюджета на Националния осигурителен институт, защото не може да се хвърлят голословни обвинения.
За натрупания външен дълг, за който говореше колегата Цонев преди малко, има доста конкретна информация и се знае по времето на управлението на коя партия е натрупан този дълг, какъв е неговият размер, кои са лицата, които са го натрупали... (Реплики от ДЛ.)
Ако Вие посочите поне една такава сделка, съгласен съм с Вас и мисля, че всички колеги ще се съгласят, че може да се реагира по този начин. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
За дуплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Господин Цонев, мисля, че не трябва да ме подценявате толкова много. Аз мога да правя разлика между кредитиране и субсидиране за разлика от други, които не могат да правят тази разлика. Тоест, аз не казвам, че не се дават безлихвени кредити на Националния осигурителен институт. Моето предложение е не за кредитиране, а за субсидиране на Националния осигурителен институт. Ако някой не знае разликата, не в тази зала трябва да я обясняваме.
Що се касае до това преди 3, преди 4 или преди 12 години - да, когато Националният осигурителен институт беше отделен като самостоятелна институция, докато започне да работи, той просто започна да работи по друг начин, но в това няма нищо лошо. Не искам непрекъснато да се връщаме преди 3 или преди 10 години. (Реплики от СДС.) Ние с вас работим в края на 1999 г. и гледаме напред - правим бюджет за 2000 г. Не зная защо реагирате по този начин. Опитвам се да бъда коректен колега и да разговаряме съвсем нормално и спокойно.
Що се касае до това какви пари, кой и откъде - ние заедно с вас трябва да го направим. Аз мисля, че вчера от тази трибуна беше казано ясно и категорично например един от новите министри в колко борда участва.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Има от всички парламентарни групи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Нека да има от всички парламентарни групи, но нали затова има Комисия "Антимафия"?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Кажете кой е.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз не съм в тази комисия. През последните 3 години вие сте тези, които участвате в продаването и сделките, тъй като сте управляващи.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Няма да твърдите така. Кажете име и сделка. Кажете за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Има една приказка за хляба и ножа. Предполагам, че лека-полека всички тези неща ще излязат наяве.
Що се отнася до външния дълг, мисля, че и сега България взима заеми и прави дългове, за да решаваме проблеми. Затова нека да се опитаме действително, когато работим професионално, да бъдем професионалисти. Мисля, че ме разбирате. Действително съм загрижена за сигурността и стабилността на плащанията на Националния осигурителен институт и не влагам никакъв политически елемент във всичко това, което казвам от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Всеки ще се съгласи смятам, че е хубаво Националният осигурителен институт да има резерв, но госпожо Масларова, Вие във Вашето предложение не правите връзка с приходната част на бюджета, а казвате: за сметка на направените предложения за изменение в чл. 1 от държавния бюджет. Тези предложения не бяха приети, така че нито едно от направените предложения по чл. 4 няма да поставям на гласуване.
Моля, гласувайте чл. 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 6, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Чл. 5. (1) Осигурителната вноска за осигурените за всички осигурителни случаи е в размер на 35,7 на сто и се разпределя по фондове, както следва:
1. за фонд "Пенсии" - 32 на сто;
2. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
3. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
            (2) Осигурителните вноски по ал. 1, т. 1 и 3 за лицата, работещи по трудови правоотношения или упражняващи трудова дейност като членове на кооперации, и за изпълнителите по договори за управление и контрол се разпределят в съотношение 80 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията или търговското дружество, и 20 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора или изпълнителя по договора за управление и контрол.
            (3) Осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" е за сметка на работодателите.
            (4) Осигурителната вноска за учителите е в размер 40 на сто, като 35,7 на сто се внасят в бюджета на Държавното обществено осигуряване по реда на ал. 1, 2 и 3, а 4,3 на сто - за сметка на работодателя в Учителския пенсионен фонд.
            (5) За лицата, които сами се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия, осигурителната вноска се внася във фонд "Пенсии" и е в размер 32 на сто върху осигурителния доход. 
 (6) За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионална болест, осигурителната вноска е в размер 35 на сто и се разпределя, както следва:
1. за фонд "Пенсии" - 32 на сто;
2. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто;
 (7) За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионална болест, осигурителната вноска е за сметка на работодателите в размер 0,7 на сто.
 (8) Осигурителната вноска за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" е в размер 32 на сто върху изплатените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж, и се внася във фонд "Пенсии".
 (9) Осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане е в размер 32 на сто върху минималната работна заплата за страната и се внася във фонд "Пенсии".
         (10) Осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване е за сметка на работодателите и се определя, както следва:
1. за лицата, работещи при условията на първа категория труд - 12 на сто;
2. за лицата, работещи при условията на втора категория труд - 7 на сто.
(11) За 2000 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, е в размер 35 на сто, като увеличението от 3 на сто над вноската по ал. 1, т. 1 е за сметка на работодателя.
(12) Осигурителната вноска върху социалните разходи е в размер 32 на сто за сметка на работодателя и се внася във фонд "Пенсии".
(13) Осигурителната вноска за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, следствените служби, Главното управление на местата за лишаване от свобода и Главна дирекция "Следствени арести" при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, военните съдилища и прокуратури и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения е в размер на 38,7 на сто и се разпределя по фондове, както следва:
1. за фонд "Пенсии" - 35 на сто;
2. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
3. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Няма направени предложения за този член.
Корекцията за наименованията на министерствата ще бъде направена допълнително, тъй като в много други закони също ще трябва да се направи.
"Чл. 6. При временен недостиг на средства във фондовете на Държавното обществено осигуряване могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет и от извънбюджетни фондове със социално предназначение в размер на едномесечното осигурително плащане. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите.
Чл. 7. Трансферът за резерва за реформата в социалното осигуряване по чл. 4, ал. 4, раздел IV ще бъде използван в зависимост от хода на реформата и след съгласуване с Министерството на финансите."
За чл. 5, 6 и 7 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По членове 5, 6 и 7 някой желае ли да се изкаже? Не.
В чл. 5, ал. 13 още сега ще направим корекцията - ще остане само Министерство на правосъдието и ще отпаднат думите "и правната евроинтеграция". Бележката е правилна.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава и за Комитета по пощи и далекосъобщения ще трябва да се направи корекция. Комитетът по пощи и далекосъобщения вече е Министерство на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 5, 6 и 7 от законопроекта така, както са предложени от вносителя като в чл. 5, ал. 13 отпаднат думите "и правната евроинтеграция", а думите "Комитета по пощи и далекосъобщения" се заместват с думите "Министерство на транспорта и съобщенията".
Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Членове 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Освобождават се от данък върху добавената стойност, от такси и мита стоките, внесени за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, а услугите по проектите - от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавена стойност, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, се признава на съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
Няма предложения по § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителни разпоредби" и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието "Заключителни разпоредби" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нови параграфи:
"§ ... До приемане на Закона за детските добавки Министерският съвет да промени компенсацията към месечните добавки за деца от 8.50 лв. на 17.00 лв., считано от 1 януари 2000 г.
§ ... В Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в чл. 40, ал. 1 числото "36" се заменя със "72"."
Комисията не подкрепя предложенията.
Те, между другото, според мен, не могат и да бъдат гласувани, понеже няма средства и за двете, предвидени нито в Закона за бюджета, нито в приходната част на този закон.
"§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт.
§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 2 и 3 на Заключителните разпоредби така, както са предложени от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграфи 2 и 3 са приети, а с това и целият Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2000 г.
За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За първи път приемаме бюджет на една нова структура - Националната здравноосигурителна каса, поради което предлагам да бъдат поканени директорът на Националната здравноосигурителна каса и министърът на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението да се покани директорът на Националната здравноосигурителна каса?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 4, няма въздържали се.
Предложението е прието. Ще бъде поканен.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва на второ четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по приходите на обща сума 535 173 397 лв., както следва: (Следва таблица, която е раздадена на народните представители и която прилагам към стенограмата от днешното заседание)"
Предложение на народните представители Иван Зънзов, Кънчо Марангозов и Илия Баташки:
- в чл. 1, ал. 1 числото "535 173 397" да стане "555 173 397";
- в раздел I "Приходи" - числото "535 173 397" да стане "555 173 397";
- в т. 1 "Собствени приходи" - числото "535 173 397" да стане "555 173 397".
в т. 1.10, ред четвърти - "Вноски от самонаети и наети лица (самоосигуряващи се лица)" числото "13 488 000" да стане "33 488 000"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
- в чл. 1, ал. 1 числото "535 173 397" да стане "545 173 396";
- в т. 1.10, ред четвърти - "Вноски от самонаети и наети лица (самоосигуряващи се лица)" числото "13 488 000" да стане "23 488 000".
Комисията не подкрепя предложението.
"(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите на обща сума 256 428 108 лв., както следва: (Следва таблица, която също прилагам към стенограмата)".
Предложение на народните представители Иван Зънзов, Кънчо Марангозов и Илия Баташки:
- в чл. 1, ал. 2, раздел II "Разходи" числото "256 428 108" да стане "276 428 108";
- в т. 1 "Текущи разходи" - числото "205 428 108" да стане "225 428 108";
- в т. 1.4.3 "Постелен инвентар и облекло" - числото "26 000" да стане "10 000";
- в т. 1.4.4. "Командировки" - числото "900 000" да стане "400 000";
- в чужбина - числото "550 000" да стане "50 000";
- в т. 1.4.5. "Гориво и смазочни материали" - числото "502 000" да стане "200 000";
- в т. 1.4.6. "Разходи за транспортни услуги" - числото "140 000" да отпадне;
- "Други ползвани външни услуги" - числото "374 000" да стане "100 000";
- в т. 1.4.8. "Учебни, научноизследователски разходи и книги за библиотеки" - числото "500 000" да стане "100 000";
- в т. 1.4.9. "Други разходи"
- в т.ч. здравноосигурителни плащания - числото "187 146 938" да стане "208 778 938"."
Комисията не подкрепя предложението.
"(3) Приема дефицита (излишък) по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както следва:
V. Дефицит (-)/ Излишък (+)   278 745 289.
VI. Финансиране - 278 745 289.
- остатък по сметки от
предходния период (+)   105 000 000
- наличност по сметки в края на
периода (-) - 383 745 289"
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 1.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение касае приходната част - вноски от самонаети и наети лица (самоосигуряващи се). Ние предлагаме тук увеличението да бъде с 20 млн. Какво имаме предвид? При току-що направената от мен справка за окончателния брой на самонаетите лица в България, направена лично от господин Николов, се установи, че те са 250 000, независимо че аз смятам, че са повече. Ако сметнем, че ако съгласно новия кодекс те се самоосигуряват върху две минимални заплати, което значи на година 140 лв. - 6 на сто прави по 8 лв. на месец. Като ги сметнем, това прави точно 25 млн. лв. годишно, господин Цонев. А защо са планирани само 13 млн.? Аз предлагам да обсъдим именно това. Защото всички самонаети плащат върху минималната работна заплата. Това е тема за голямо обсъждане. Защото едва ли всички самонаети, примерно юристите, получават по 140 лв. месечно. Ние трябва да се спрем именно върху това число. Защото говорим за здравно осигуряване! Нали принципът е, че богатите плащат за бедните, за онези, които нямат средства? Зад мен е един от най-известните юристи в България. Господин Соколов, ако Вие бяхте юрист на практика, върху 140 лв. ли щяхте да се осигурявате, или господин Лучников? Ние трябва да бръкнем тук и да сложим пръст в раната. Защото не може това да продължава повече така. Само оттук можем да докараме допълнително 20 млн. - при минимално осигуряване. А самонаетите лица са повече от 250 хил. Къде остават тези, които са в селското стопанство? Всички ли са с нулев доход в селското стопанство, дори и в затвореното натурално стопанство? Едва ли. Едноличните търговци, всички ли са на загуба в България, дребните еднолични търговци или уличните търговци?



Така че, тук, господин Цонев, аз предлагам много добре да помислим по този въпрос. Ето, макар и малко перо, но то влиза в здравното осигуряване. Тези средства ще ни бъдат необходими от 1 юли, защото в началото трудно ще се удържат разходите, какъвто и контрол да се осъществява. Знаем какво става при промяна на финансирането в първите месеци. Затова дайте да обсъдим професионално този въпрос и да подходим наистина като парламент, който мисли откъде да докара приходи в здравната каса. Предложението ни е направено добронамерено, не е популистко, не е политическо, предложението на проф. Зънзов, моето и на д-р Баташки. Ние просто намираме, че именно от самонаетите лица най-лесно може да се получи увеличение на приходната част на бюджета. Затова го предлагаме.
По разходната част. Започвам пак с командировките. Деветстотин хиляди командировки, от които 550 хил. в чужбина. От десет години насам, независимо кое правителство е било, непрекъснато се ходи в чужбина да се изучава здравното осигуряване. Господа, изкарайте докладите, които написаха тези хора, и ще видите, че тази зала няма да може да побере онова, което събраха от света като информация по здравното осигуряване. Разгледайте ги, направете изводите, всички да направим тези изводи. Аз съм чел някои от тези доклади. Какво ще правим пак да ходим в чужбина? Дайте в България да въведем здравното осигуряване.
Затова предлагам да останат само 50 хил. за командировки в чужбина.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: С 50 хил. не могат да стигнат до Москва.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Какво ще правят в Москва? Какво ще правят в Ню Йорк?
По-нататък, постелочен инвентар. Не мога да си го обясня какъв е, няма разяснение.
Гориво и смазочни материали - 502 хил. лв. Това е огромна сума.
Разходи и транспортни услуги - 140 хил. лв. Ами нали има вече купени коли? Нали още ще купят?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те не вървят с въздух.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Горивото и смазочните материали са по-нагоре.
Транспортни услуги е друго. Транспортни услуги е да наемеш таксита или да наемеш други коли за нещо. Всичко това трябва да стане ясно.
По-нататък, научноизследователски разходи - 500 хил. лв. Аз пак поставям въпроса: стоят хора, които не са обучени. Ако не са обучени и не познават тази материя по социалното осигуряване... (Обръща се към влизащия министър Илко Семерджиев.) А, добре дошъл, доктор Семерджиев. Честито! Не сме се виждали, откакто станахте министър. Нали Вие сте правили този бюджет, наемете тези хора да правят обучение, за какво седят в тези катедри? Ако не, Вие сега като министър им кажете: не сте годни, вървете си! Според мен трябва да се намери начин, за да могат да се увеличат именно тези 187 млн. Защото те няма да стигнат. 15 135 лекари и стоматолози трябва да сключат договор със здравната каса. Ако го сметнем, че те ще го получават за живот, чист приход 300 лв., с който да живеят, това прави 4,5 млн. на месец. Дванадесет месеца по 4,5 млн. - само за заплати няма да стигат тези пари.
Ето въпроси, които наистина стоят без отговор и затова сме направили тези предложения. Още повече, да не забравяме вчера какво каза министър-председателят. Той призовава към икономии. И аз смятам, че тук въпросът може да се отнася до 1 млн. лв., които сме направили като икономии по разходната част, но нали това е призивът? В новите институции, във ведомствата да се правят икономии. Нали затова се правят промени и в структурата. И тези икономии според мен са нужни, за да покажем на обществото, на българската здравна общественост, че парламентът мисли по тези въпроси. Особено по отношение на самонаетите лица. Благодваря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, господин Марангозов! Аз пак ще Ви кажа с много добро чувство да се съсредоточавате върху нещата, които разбирате. Защото иначе пак ще се върнем на старата приказка за топката, която Вие непрекъснато цитирате.
Правите една много фундаментална грешка в случая, само за това станах да Ви го кажа, съвсем добронамерено. Когато смятате разходите за доболничната помощ, това, което ще бъде отделено като разходи, Вие казвате: еди-колко си хиляди лекари по еди-колко си лева прави еди-колко си хиляди. Точно това не е принципът на здравното осигуряване. Не е принцип да осигурим на Х бройки лекари заплатите, а на тези, които ще отидат при тях, на пациентите. Тоест тук може те да изчислявате общата сума според честотата на заболяванията или според честотата на ходенето на прегледи, на настъпването на събитията, това е принципът, а не колко лекари. Ами една много голяма част от тези, които ще сключат договори, просто ще стоят гладни. Защото пациентът няма да им има доверие. И аз моля и всички тук се молим да имат колкото се може по-малко пациенти, защото това ще означава, че нацията е здрава. Това е принципът. Това исках само да Ви кажа - че не може по този начин да изчислявате.
И още нещо, относно Вашите опасения и предложения относно увеличаване на приходната част. Тук за разлика от Националния осигурителен институт няма приходно-разходен принцип, тук има принцип на натрупване. Така че, ако Вашите предложения или "опасения", че ще има повече приходи, се сбъднат, те ще си влязат тук и без да сме коригирали бюджета и ще се натрупат, просто ще се натрупат в онзи остатък, който сме записали с цифрата плюс и то е 278. Ако сбъдне това, което Вие казвате, ще стане 298. Пък аз пожелавам да стане 498. И ще си останат тук, без да ги записваме сега, и ще бъдат употребени само и единствено за медицината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз не претендирам, господин Цонев, да разбирам от финанси. Но има обем на услугите, така ли е доктор Семерджиев, за които ще се заплаща? Има медицинска услуга, която се извършва от определен изпълнител, което също се заплаща. Хайде да разсъждаваме така. Миналата година тук се каза, че била 170 млн. доболничната помощ. Мисля, че в комисията се обсъждаше този въпрос и министър Бояджиев спомена цифрата 170 млн.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Това не е точната цифра.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Благодаря! И аз съм съгласен, че това не е точната цифра. В Министерството на здравеопазването има един отдел, който събира тези данни от 20 г. насам - колко струва доболничната помощ, колко струва болничната. 170 млн. в никакъв случай не е точното число, ако като критерий е взето 170 млн. за доболничната помощ. Тя струва много повече и аз съм убеден в това. Но да не развиваме аргументите защо струва повече.
Така че дори и да се натрупат, аз знам, че ще се натрупат, но нека ги планираме и като разходи. Въвеждаме системата, поне в началото да тръгне както трябва. Много е важен стартът. Как ще завършиш едно състезание зависи от това дали няма да закъснееш на старта. Закъснееш ли на старта, оставаш последен на финала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Зънзов, Крънчо Марангозов, Илия Баташки по чл. 1, ал. 1 - за увеличение на приходната част.
Моля, гласувайте!
Гласували 160 народни представители: за 68, против 89, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков по чл. 1, ал. 1.
Гласували 155 народни представители: за 63, против 89, въздържали се 3.
И това предложение не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Зънзов, Кънчо Марангозов и Илия Баташки по ал. 2 на чл. 1, без първите две точки, които са свързани с вече неприетото увеличение на приходната част. Останалите точки са за намаление на разходите, което не е свързано с неприетото предложение - от 1, т. 4, т. 3 надолу.
Гласували 171 народни представители: за 78, против 88, въздържали се 5.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 153 народни представители: за 97, против 55, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
За процедура има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Във всички времена и всички режими отношението към здравеопазването не е било никога така положително, за да има една реална полза от решенията, които се вземат.
Аз не гласувах за този член, защото смятам, че ние тук си играем малко на закони и на политика. Това, че ще има провал е най-малкото. Този провал ще бъде свързан с живота на хората. И аз смятам, че тук трябваше да се помисли съвсем трезво.
Аз не излизам, за да правя впечатление на моите избиратели, че говоря на тази тема. Излизам затуй, защото цената на един провал ще бъде живота на хората. И не зная защо се страхувате, ако трябва да се търсят и други резерви, но ние трябва да имаме едни реални суми, които да покрият тази дейност, защото, пак повтарям, тя е свързана с живота на хората.
Ето защо си позволявам да направя едно процедурно предложение. Няма да се промени това, което е внесено. Излишно е да се гласуват други предложения. И за да не губим времето, предлагам всичко да се гласува ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря, точно така ще стане, господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Не се шегувайте с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не се шегувам. Сега ще видите, че така ще стане, защото по другите текстове няма предложения.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. Определя здравноосигурителна вноска в размер 6 на сто.
Чл. 3. При временен недостиг на средства могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от Републиканския бюджет или от извънбюджетни сметки и фондове."
По чл. 2 и чл. 3 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 2 и 3, така както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Членове 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Освобождават се от такси и митни сборове лекарствата от внос по централна доставка, както и лекарствата, които се финансират частично или напълно от Националната здравноосигурителна каса.
§ 2. Стоките и услугите по проекти, свързани със здравното осигуряване, се освобождават от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху добавената стойност, от такси и митни сборове при вноса им, когато са финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции.
§ 3. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на бюджетната класификация, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и възнаграждения на персонала.
§ 4. Изпълнението на закона се възлага на органите на Националната здравноосигурителна каса, които я представляват, и на Националния осигурителен институт в частта му за събиране на здравноосигурителните вноски."
За параграфи от 1 до 4 включително на Заключителните разпоредби няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

Искам да направя и едно предложение за нов § 5: "Законът влиза в сила от 1 януари 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителни разпоредби" и параграфи от 1 до 4 включително, така както са предложени от вносителя, и новия § 5 така, както беше предложен от заместник-председателя господин Джеров.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Заглавието "Заключителни разпоредби" и параграфи от 1 до 5 включително са приети, а с това и целият Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
Има думата министърът на здравеопазването Илко Семерджиев, който тук е в две качества - и все още като директор на Здравноосигурителната каса.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да ви благодаря за това, че с вашия вот вие наистина стартирахте един нов процес в страната, който със сигурност ще доведе до по-добро здравеопазване.
Изслушах много внимателно забележките, които бяха направени. Това, което искам да кажа в тази връзка, е, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е така планиран, че всяка реализирана икономия на средства от административните разходи да отива в здравноосигурителния бюджет. Това ще гарантира всичко онова, което може да се направи като някакъв вид спестяване или по-целесъобразен разход да бъде прехвърлено към медицинските услуги. Разбира се, това е един бюджет, който се гласува за първи път, досега няма опит в страната, ето защо е дадено и това право Управителният съвет да направи вътрешни компенсирани промени точно в този смисъл, за да могат да се подкрепят усилията на лекарите, за да се предоставят по-добри и повече качествени услуги на гражданите.
Благодаря ви още веднъж. Нека да си пожелаем взаимно успехи. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Семерджиев.
Преди да закрия последното наше заседание за тази година и за този век, искам да пожелая на всички народни представители, на служителите в Народното събрание, на техните семейства Весела Коледа, една мирна, щастлива и успешна 2000 г.!
Следващото заседание ще бъде на 12 януари 2000 г. от 9,00 часа.
Тук е господин Руси Статков. Отменям му наложеното наказание. (Ръкопляскания.)
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,33 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов