Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Вчера, когато правих съобщението за парламентарния контрол, ви информирах, че това дали ще отговаря министър-председателят днес или не, ще мога да ви кажа, след като той се завърне.
Иван Костов, министър-председател на Република България, ще отговори днес на актуалния въпрос от народния представител Румен Овчаров, а за отговора на актуалния въпрос от народния представител Яшо Минков министър-председателят е поискал отлагане със седем дни.

Продължаваме с точката от дневния ред:
ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ, продължение.
Господин Цонев, моля да продължите с докладването. Стигнали сме до § 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. В чл. 52, ал. 5 от Закона за банките се създава точка 4:
"4. началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато:
а) с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или др.;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект".
§ 5. В чл. 17 от Закона за държавната спестовна каса се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 и по искане на началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато:
1. с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
2. с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
3. е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви и др.;
4. с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект".
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 6. В чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания след думите "юридически лица" се добавя "и еднолични търговци".
§ 7. В чл. 34 от Закона за административното производство т. 3 се отменя.
§ 8. В Указ N 2242 за свободните безмитни зони от 1987 г. навсякъде думите "свободни безмитни зони" се заменят със "свободни зони"."
За параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По докладваните параграфи има ли някакви бележки? Няма.
Моля, гласувайте за параграфите от 4 до 8 включително.
Гласували 150 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 21.
Параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нови параграфи 9, 10, 11 и 12:
"§ 9. (1) Считано от 1 януари 1998 г. до влизането на този закон в сила към Главното управление на митниците се създава извънбюджетна сметка "Финансово обезпечаване на борбата с контрабандата и наркотрафика, квалификация и стимулиране на митническите служители и развитие на инфраструктурата на граничните контролно-пропускателни пунктове".
(2) Приходите по извънбюджетната сметка се набират от:
1. такси за допълнителни услуги, събирани от митническите органи в размери, определени от Министерския съвет. Тези такси не са митни сборове;
2. приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол;
3. предназначените за Главно управление "Митници" постъпления от глоби и отнети в полза на държавата стоки и предмети след удържане на извършените разходи, както и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени;
4. двадесет на сто от събраните глоби за валутни нарушения;
5. средствата, получени от експлоатация на сгради и съоръжения и от предоставяне на данни;
6. лихви.
(3) Средствата по извънбюджетната сметка се разходват за:
1. финансово обезпечаване на борбата с митническата контрабанда и наркотрафика;
2. покриване на разходи, свързани с предоставянето на допълнителни услуги и на материална база;
3. изграждане и поддържане на инфраструктурата на Главно управление "Митници" на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове и за други нужди, определени от министъра на финансите;
4. квалификация на митническите служители;
5. стимулиране на митническите служители и поощряване на откривателите на митнически и валутни нарушения.
(4)Превишаването на приходите над разходите при влизането на този закон в сила е преходен остатък и се използва по предназначението на сметката по чл. 14.
(5) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на началника на Главно управление "Митници". Редът за набирането и разходването на средствата се определя в наредба на министъра на финансите.
§ 10. Наличните средства към 31 декември 1997 г. към Приходно-разходната сметка за дейността на Главно управление "Митници", създадена с Постановление N 44 на Министерския съвет от 1991 г. за намаляване на бюджетните разходи (обн., ДВ, бр. 23 от 1991 г., попр., бр. 26 от 1991 г., изм. и доп., бр. 45 и 70 от 1991 г., бр. 40, 43, 47 и 51 от 1992 г., бр. 5, 96 и 104 от 1993 г., бр. 2, 6, 24 и 33 от 1995 г., бр. 108 от 1996 г. и бр. 61 от 1997 г.), след изпълнение на разпоредбите по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. постъпват в приход по бюджета на Главно управление "Митници".
§ 11. Наличните средства към 31 декември 1997 г. по Приходно-разходната сметка по чл. 102 и 103 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, утвърден с Постановление N 5 на Министерския съвет от 1975 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 1975 г., изм. и доп., бр. 49 от 1978 г., бр. 81 от 1988 г., бр. 34 от 1990 г., бр. 26 и 30 от 1991 г., бр. 15, 20, 81 и 104 от 1992 г., бр. 37, 68 и 87 от 1993 г., бр. 6, 9, 16 и 30 от 1994 г., бр. 28 и 66 от 1995 г. и бр. 10, 23, 28, 30 и 62 от 1997 г.), постъпват в приход по извънбюджетната сметка по § 9.
§ 12. Параграф 3, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон влиза в сила от 1 януари 1998 г.".

Тук искам, господин председател, да направя едно допълнително предложение за един параграф: това ще бъде § 12, а § 12, който прочетох, че стане § 13.
"§ 12. В Закона за митниците се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 2 числото "2" се заменя с "5000".
2. В чл. 56, ал. 1 думите "от 5 до 50" и в ал. 2 думите "до 100 лв." се заменят с "до 1 000 000 лв.".
3. В чл. 58, ал. 3 числото "5" се заменя с "1000".
4. В чл. 66, ал. 2 числото "30" се заменя с "2000"."
Искам да направя пояснение, тъй като предложението е ново. Съгласно действащия закон, когато няма данни за подлежаща на обмитяване и непосредствени в митницата стоки, митните сборове се определят в размер на 2 лв. на килограм брутно тегло. Предложената сума - вместо 2 лв. 5000, е съобразена с изчисления от Националния статистически институт индекс за изменение на потребителските цени, приет за измерител на инфлацията в страната, който от месец юни 1990 г. до месец октомври 1997 г. е над 2000 пъти, а сумата от 2 лв. е определена през 1960 г. По точки 2, 3 и 4 се актуализират предвидените глоби за митнически нарушения в съответствие с тежестта на извършените деяния. Размерът на глобите за митнически нарушения по чл. 62, ал. 2 се превеждат в съответствие с чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Това са мотивите за този нов член. Очевиден анахронизъм е да се смятат тези 2 лв. от 1960 г. за нещо нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложените от комисията нови параграфи от 9 до 13 включително имате ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте за параграфите, предложени от комисията, от 9 до 13, включително.
Моля, отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В § 13, който прочетох, който в текста е 12, а ще стане 13 поради новото предложение, § 3, т. 1 и параграфи 9, 10 и 11, тоест тези, които сега ще приемем, от Преходните и заключителни разпоредби на този закон, влизат в сила от 1 януари 1998 г., а § 12 - три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е последната редакция на § 13.
Моля, режим на гласуване за предложените от комисията параграфи.
Гласували 156 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 10.
Параграфи 9, 10, 11, 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега ще докладвам § 9, който става § 14:
"§ 14. Този закон влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник" и отменя:
1. Закона за митниците (Обн. Известия, бр. 21 от 1960 г.; изм. и доп. ДВ., бр. 66 от 1966 г., бр. 26 от 1968, бр. 29 от 1969 г ., бр. 85 от 1972 г., бр. 84 от 1988 г. и бр. 30 от 1990 г.).
2. Указ N 692 на Президиума на Народното събрание от 1950 г. за определяне и изплащане възнаграждения на откривателите на митнишката контрабанда (Изв., бр. 2 от 1951 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този параграф има ли някакви изказвания? Няма.
Моля да гласувате за § 14, който е предложен от вносителя като § 9.
Гласували 138 народни представители, за 135, против 1, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. (1) Министерският съвет приема правилник за прилагане на този закон.
(2) Министърът на финансите издава наредби и инструкции за изпълнение на закона и на правилника за прилагането му."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски: § 10, тоест сега § 15 на Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"§ 15. (1) В 6-месечен срок от приемането на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.
(2) В 6-месечен срок от приемането на закона министърът на финансите издава наредби и инструкции за изпълнението му."
Комисията подкрепя предложението относно ал. 1, като думата "приемането" се заменя с "обнародването".
Предложението относно ал. 2 не се приема.
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. В § 15, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби след думата "законът" да се добави изразът "в едномесечен срок от публикуването на закона".
2. В § 15, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби след текста "прилагането му" да се добави изразът "в едномесечен срок от публикуването на правилника".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 с ал. 1, както е дадена от господин Хаджийски, със заменяне на думата "приемането" с "обнародването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласуване за § 15 така, както е предложен от вносителя, с приетата от комисията ал. 1 по предложението на господин Хаджийски и с променянето на думата "приемането" с думата "обнародването".
Гласували 144 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 9.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на началника на Главното управление на митниците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 16.
Гласували 152 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 13.
Параграф 16, а с това и целият Закон за митниците е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да благодаря на всички, които взеха участие в работата по този важен, много труден и много отговорен закон. Искам да кажа, че работата по този закон показа, че в българския парламент има съгласие по много въпроси. Показа, че в българския парламент професионализмът надделява тогава, когато трябва да бъдат защитени национални интереси във важни за страната области. Не на последно място, искам да кажа, че в понеделник е професионалният празник на българските митничари. Това е подаръкът на българския парламент към тях. Пожелавам им да работят така, че да не се съчиняват повече вицове за тях. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Пламен Минев, началникът на Главното управление на митниците.
ПЛАМЕН МИНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички, които взеха активно участие в подготовката и приемането на този закон, първо, като се започне от екипа, който е работил по него.
Трябва да ви кажа, че от 1990 г. се започна работа по нов проектозакон за митниците. Екипът, който го защити пред Министерския съвет и експертите от Министерския съвет и отделните министерства, които работиха по този проектозакон. Да благодаря на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и всички останали комисии, които разгледаха проектозакона, както и да благодаря на всички народни представители, които със съзнание за едно изпълнено задължение пред своите избиратели, гласуваха за този закон. Това е първият голям цялостен закон, който приема Народното събрание и който е в духа на евроинтеграцията. Смея да твърдя, че това е абсолютно вярно.
В тази връзка аз ви пожелавам да работите все така активно, за да може в крайна сметка България да се интегрира към европейското икономическо и политическо пространство. Благодаря ви! С вашето гласуване вие направихте подарък не само за митниците - ние ще бъдем много затруднени, тъй като законът е сложен - вие направихте подарък най-вече за българските икономически субекти и за българския бизнес. Още веднъж благодаря на всички. (Ръкопляскания.)
На първата почивка, заповядайте да полеем с чаша шампанско добре свършената от вас и от нас работа. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минев.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да признаем, и аз се присъединявам към оценките, че между двете четения този закон напредна значително и се приближи към европейските еквиваленти на подобни закони. Но заедно с това искам да знаете, че се изказвам от името на нашата парламентарна група, че има друга гледна точка за мястото и ролята на митниците, която не можа да бъде реализирана в този закон. Ние продължаваме да държим митниците в рамките на Министерството на финансите и да ги ориентираме към сбор на средства, пряко свързани с фиска на държавата.
Има и друга гледна точка - митниците да бъдат отделени и да бъдат непосредствено подчинени на министър-председателя, като играят непосредствено управленска и регулативна роля в това, което наричаме реформа.
Дълги години митниците бяха размятани между Министерството на финансите и Министерството на търговията. И в двата случая се вижда, че функциите им са несъвсем пълни, подчинени на едно или друго министерство. Рано или късно ние ще стигнем до митническа администрация и система, която е свободна и независима и не само събира мита, а играе регулативни функции по вноса и износа и по структурната реформа.
Искам да пожелая на това народно представителство рано или късно да се върне към този въпрос, защото само независима митническа администрация може да отговори на едно либерално стопанство и на отворено стопанство. Ние няма да отстъпим от това си виждане.
Заедно с това искам да пожелая на всички тези, които ще изпълняват този закон, успехи и дано да имаме по-ефективни митници и с един качествено нов престиж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
По следващата точка, която е приета в седмичната програма - за отчета за държавния бюджет за годините 1992, 1993, 1994 и 1995 г. нямаме становище на водещата комисия.

Поради това преминаваме към осма точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА.
Моля председателят на Комисията по национална сигурност да докладва становището.
Определям по 30 минути за дебати на парламентарна група.
Тъй като председателят го няма, има думата господин Нансен Бехар - заместник-председател на Комисията по национална сигурност.
Заповядайте, господин Бехар.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за замяна на воинските задължения
с алтернативна служба N 02-01-55, внесен от
Министерския съвет на 12.12.1997 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на съвместно заседание с Комисията по труда и социалната политика на 21.01.1998 г. По реда на чл. 25, ал. 6 от правилника в заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и Министерството на труда и социалната политика.
Предлаганият законопроект е в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 и § 3, ал. 3 от Конституцията на Република България, които прогласяват правото на избор за замяна на воинските задължения с алтернативна служба и задължението това да бъде регламентирано със закон. В този смисъл са и Резолюция N 33165 на Общото събрание на ООН от 20.12.1978 г., Резолюция N 337 на Консултативната асамблея на Съвета на Европа и Резолюция N 84 на Комисията по човешките права към ООН от 1993 г., в които е предвидено правото на свободен отказ от военна служба.
Алтернативната служба е невоенна гражданска служба без оръжие в интерес на обществото, с която се заменя изпълнението на воинските задължения.
Комисията по национална сигурност счита, че предложеният законопроект е необходим, навременен и отговаря на обществените потребности. Той запълва една празнота в българското законодателство и урежда важни обществени отношения. Законопроектът достатъчно пълно урежда реда за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, правата и задълженията на гражданите при изпълнение на мирновременната и военновременната алтернативна служба, а също така и службата в запаса.
В изказванията си народните представители от комисията обърнаха особено внимание на защитата и гарантирането на националната сигурност на страната. Бяха изразени становища, че в този закон би трябвало да има достатъчно силни гаранции, за да не може да се злоупотребява с индивидуалното право на алтернативна служба. В този смисъл народни представители от комисията изявиха готовност за работа върху конкретните текстове в тази посока.
Въз основа на гореизложеното Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията беше прието на 21.01.1998 г. с 10 гласа "за", 0 - "против" и 3 гласа "въздържали се".
Христо Бисеров - председател на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Кой ще докладва становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите?
Има думата господин Ахмед Юсеин.

ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за замяна на воинските задължения
с алтернативна служба N 02-01-55 от 12.12.1997 г.,
внесен от Министерския съвет

На 15 януари 1998 г. се проведе редовно заседание, на което се обсъди законопроектът за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба N 02-01-55, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика и Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Присъстваха 12 народни представители - членове на комисията.
След изслушване мотивите на вносителя, се проведе дискусия по необходимостта от попълване на празнотите в законодателството ни по въпроса за алтернативното военно служене и синхронизирането му с международните договори и харти за правата на човека.
При обсъждане на отделни текстове на законопроекта се оформи становище, че е необходимо да се прецизират критериите при оценка на вътрешните убеждения на младежите, желаещи да отбият редовната си военна служба без носене на оръжие.
Членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите смятат, че индивидуалното право на избор по принцип е гарантирано в предложения законопроект. Формулираните текстове не накърняват човешките права.
За законопроекта гласуваха 8 народни представители: 1 против и 3 въздържали се.
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба на първо четене.
Председател: (п) Иван Сунгарски"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Госпожа Дянкова има думата да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за замяна на воинските задължения
с алтернативна служба N 02-01-55 от 12.12.1997 г.,
внесен от Министерския съвет

На 17 декември 1997 г. на редовно заседание Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба. Законопроектът бе представен от министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
На 21 януари 1998 г. бе проведено съвместно заседание на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по национална сигурност по същия законопроект.
Проектът е разработен на основата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България. Той адаптира нашето законодателство към международното по посока на защита на човешките права на младежите, които поради редица причини отказват да служат с оръжие и им дава възможност за алтернативна служба.
Безспорно с проекта на закона на Министерството на труда и социалната политика се поставят изключително важни и отговорни задачи по организацията и изпълнението на алтернативната служба. Това ще наложи и съответни промени във функциите и задачите на Министерството на труда и социалната политика, както и създаването на допълнителни структурни звена. Тези въпроси следва да намерят място в Правилника за прилагането на закона, който съгласно § 8 трябва да бъде издаден в двумесечен срок от влизане в сила на закона.
Комисията смята, че алтернативната служба е в интерес на обществото и е в унисон с приетите резолюции на общото събрание и Комисията по човешките права към ООН и с препоръката на Съвета на министрите към Съвета на Европа.
След задълбочено обсъждане, Комисията по труда и социалната политика с 13 за, 1 против и 1 въздържал се, предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля парламентарните групи да ми дадат списъци с ораторите. До момента само от Парламентарната група на Демократичната левица имам такъв списък.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно е, че при изготвянето и внасянето на дискутирания законопроект за замяна на воинските задължения с алтернативна служба авторите са имали предвид поне три съществени предпоставки - конституционната необходимост, обществената потребност, включително и потребността от зачитане правото на личния избор и европейското законодателство.
Тези предпоставки, същевременно явявящи се и условия по реализация на намеренията, са безспорни. Те в една или друга степен намират отражение в предложения ни законопроект. При тази гледна точка възражения по същество, възражения, засягащи приемането на закон за алтернативната служба, като че ли няма и не би могло да има.
Справедливо би било да се посочи, че подобен закон е и стъпка в посока към уважение, търпимост и зачитане спрямо другите, спрямо различните. Той е част от толерантността в обществото, естествено е и белег на демократизиращо се законодателство и на гражданското общество. Подобен закон е стъпка към утвърждаване на позитивни стереотипи в общественото съзнание, а и вероятно би декриминализирал в опредeлена степен процеса на търсене на допълнително основание за отклонение от воинските задължения.
Споделям тези аргументи като част от убеждението, което, надявам се, е и убеждение на мнозинството, но и мое убеждение, че законово решение за алтернативна служба трябва да има. Не мога да пренебрегна и факта, че предложеният ни законопроект има редица достойнства и като конструкция, и като съдържание, и сигурно е съобразен с европейското законодателство, с други подобни закони с подобен предмет на правно регулиране.
Но съвкупността от подобни аргументи към настоящия момент, към днешния ден, подчертавам това към днешния ден, не е достатъчна и не натежава в полза на подкрепата за предложения законопроектн. Не става дума за отхвърляне на законопроекта по същество, а става дума за отлагане, и аз в края на дискусията ще си позволя да направя процедурно предложение за отлагане на гласуването.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, законопроектът опредeлено е ненавременен или по-скоро той изпреварва и по време, а вероятно и по съдържание, и по логика една основна тема и това е Концепцията за национална сигурност и свързаните с нея военна доктрина и план за изграждането и числеността на Българската армия.
Именно в зависимост от концепцията и от военната доктрина следва да се разглежда и Законът за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Сами разбирате, че според основните тези, които биха били заложени в тях, ние можем да отидем и на един по-либерален режим, отколкото този, който се предлага в законопроекта. И обратно. Бихме могли да въведем и допълнителни ограничения. Но ние към момента все още не знаем какви биха били основните тези в концепцията.
Разсъжденията изискват една определена отправна точка. Аз признавам, в случая по предложения ни законопроект не мога да намеря и това естествено затруднява преценката ми, предполагам - и вашата.
Казвам всичко това с убеждението, че подобен закон е следствие, а не предпоставка, и то следствие от приета с консенсус концепция за националната сигурност. И следователно, нея трябва да приемем най-напред, а това, доколкото има вече осъществяващи се не само намерения, няма да бъде в необозримото бъдеще. И всъщност, когато се твърди, че е навременен, аз бих попитал - за съжаление не виждам нито авторите, нито вносителите, спрямо какво е навременен. Спрямо степента на развитие на държавата, на обществото или на системата за сигурност или спрямо правото на изява на личностния избор? Аз не мога да намеря отговора днес. И когато се коментира правното регулиране на алтернативната служба в други държави, нека да се посочи и към кой момент от развитието на съответните системи за сигурност държавите са възприели подобно законодателство. Подобно сравнение едва ли би било излишно. Не става дума за навременност в нейната времева проекция, а става дума за навременност, съотнесена към момента от развитие на системата именно за сигурност.
Второ, във връзка с настоящия законопроект предварително трябва да се оценят и резултатите, последствията от неговото приемане и прилагане. Това на практика така или иначе би следвало да е и практика спрямо всеки един законопроект. Но доколкото предложеният проект има пряка връзка с националната сигурност, струва ми се е редно да възприемем най-неблагоприятните последствия и спрямо тях да оценим законопроекта. И вносителите трябва да се постараят да отговорят и от тази гледна точка - на практика как ще се балансират интересите на обществото и на отделната личност. Не че съзирам някакъв предварително заложен конфликт, но преди всичко от гледна точка на това да не се стигне до конфликт и по отношение на националната сигурност, и по отношение на онези, които ще постъпят във Въоръжените сили. Аз в случая мисля, че има в определена степен небалансираност. Дори в някои текстове на законопроекта се съзират предпоставки за привилигированост. Създават се далеч по-благоприятни условия за избор именно на алтернативната служба.
Трето, ако към това прибавим твърде обтекаемите условия и критерии, поддържащи се в законопроекта, и на другата страна поставим сегашната ситуация и в Българската армия, и като цяло във Въоръжените сили, ниският престиж и натрупаното отрицание спрямо военната служба, не е трудно да си представим поне първоначалния резултат от прилагането на този законопроект.
И в тази последователност на разсъждения нека се опитаме да си отговорим какъв обем от задължения и какво натоварване биха останали за онези, които служат в Българската армия.
Четвърто, накрая - една препоръка. Не само заради необходимата прецизност на текстовете, в това число и спрямо мотивите, приложени към законопроекта, а поради същностните различия, които възникват и които биха могли да породят различно отношение, аз използвам случая да подчертая, че са използвани понятия от различните международни документи, с различно съдържание и то с цел да се обоснове алтернативността на воинските задължения. Един път в текста е използвано словосъчетанието "отказ от военна служба", на друго място е използвано "освобождаване от служба с оръжие". Мисля, че е ясно, че алтернативата на служба с оръжие е службата без оръжие. Алтернативата на военната е невоенната или гражданската служба. На практика ние в случая би следвало да стигнем до един ясен текст, който да формулира алтернативата на воинските задължения съгласно конституционните текстове.
И завършвам със следното сравнение. За разлика от бюджета на Република България, който финализира една доста сериозна промяна и по отношение на данъчното законодателство, и в банковата, и в икономическата сфера, които безспорно бяха предпоставки, тук би следвало да започнем именно с концепцията и спрямо нея да градим всички останали законопроекти.
На практика един законопроект за замяна на воинските задължения с алтернативна служба би изглеждал като един декоративен елемент, необходим, но отсъствието на който от фасадата, едва ли е по-лошо, отколкото отсъствието на цялата фасада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин Иван Глушков има думата.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е представен един много важен законопроект, с който нашата страна ще направи една решителна крачка по пътя към изграждане на елементите на гражданското общество в България. Това е един законопроект, който произтича от текстовете на Българската конституция - чл. 59, ал. 2, и от редицата международноправни документи, подписани от Република България.
Аз се радвам, че по време на обсъждането в Комисията по национална сигурност, съвместно с Комисията по труда и социалната политика бе единодушно подчертано, че това е един закон, обществено необходим. Това нещо подчерта и колегата Найденов.
Аз съм обаче много учуден от позицията в комисията и днес в пленарна зала, от позицията на депутатите от левицата. Да, те признават, че този закон е обществено необходим, но в момента той бил ненавременен и се базират на обстоятелството, че не била приета още концепцията за националната сигурност и военната доктрина. Аз ви питам, ако погледнем съвсем спокойно и безпристрастно: с какво концепцията за националната сигурност и военната доктрина ще променят смисъла и основните положения на Закона за алтернативната служба? Абсолютно с нищо. Ако ние се движим по тази логика на нещата, би трябвало да не приемаме и Закона за отбраната и Въоръжените сили, защото той е много по-съществен по отношение на националната сигурност. Но ние приехме този закон. Приехме даже и промени в този закон. Става въпрос за нещо, което винаги е притеснявало колегите от БСП. Става въпрос, както казах, за една важна крачка, един елемент от изграждащото се гражданско общество в България. Защото едно общество е толкова по-демократично, колкото то държи сметка за правата на отделни групи в това общество, колкото и малки да са тези групи.

Няма да се спирам на въпроса, че няма развита западно-европейска страна с наборна служба, в която да няма алтернативна служба. Твърдо заявявам това. И ако ние сме решили да вървим по пътя към Европейския съюз и да станем утре пълноправен член на Европейския съюз, то ние трябва да хармонизираме нашето законодателство с Обединена Европа
Но не това е най-важното. Много по-важно е, подчертавам това, че това е един обществено необходим закон, с който се разширява територията на правата на човека в България. И веднага основният довод срещу закона, че ще бъде нарушена националната сигурност на страната. Мисля, че един такъв довод е абсолютно несъстоятелен, защото не може да се наруши националната сигурност на страната при положение, че 200, 300 или 400 души от един годишен набор, което представлява по-малко от 1 на сто от младежите, от гражданите на Република България, които ще изпълняват своите воински задължения чрез алтернативна служба, това нещо да се отрази на националната сигурност на България. Казах го пред комисията, ще го подчертая и тук - сто пъти по-големи затруднения по отношение на националната сигурност на страната има обстоятелството, че ние не сме в състояние да обновяваме бойната техника на българската армия, сто пъти по-големи заплахи за националната сигурност е драматичният демографски срив в страната. Ето това са неща, които трябва да ни притесняват, а не, че 200 или 300 младежи по някакви религиозни или други съображения, строго определени в закона, ще отбиват своите воински задължения с алтернативна служба.
Разбира се, изказани бяха и някои други притеснения, опасения, от възможността за корупция, която се открива с въвеждането на алтернативната служба.
Уважаеми колеги, трябва да признаем, че възможност за корупция има навсякъде. Проблемът е дали ще има хора, които са готови да бъдат корумпирани и дали ние ще оставим отворени вратички за такава корупция. И когато говоря за необходимостта от приемането на този закон, ясно е, че нашите задължения тук в парламента са да направим съвместни усилия, за да приемем един максимално добър закон за алтернативната служба. Един закон, при който ще има ясни критерии за освобождаване на младежите от воинските им задължения и за замяната им с алтернативна служба. Един закон, в който ще се определи ясно комисията, правата на тази комисия, начинът, по който ще се изпълнява тази алтернативна служба. Изказани бяха някои фриволни мисли в комисията, че едва ли не алтернативната служба ще бъде някаква почивка, някакъв курорт. Нищо подобно.
Първо, не трябва да се забравя, че е предложено алтернативната служба да продължава две години, тоест два пъти повече отколкото наборната военна служба. Това е един много важен елемент, който ще даде своето отражение когато един или друг младеж ще поиска да се яви пред тази комисия.
Разбира се, ние трябва да направим необходимите усилия, за да прецизираме условията, при които ще се провежда тази алтернативна служба, за да затворим всички възможни вратички за недобросъвестни граждани и младежи, които, убеден съм, няма да бъдат чак толкова много, които ще се опитат да заменят своите воински задължения с алтернативна служба. И аз съм сигурен, че след първия наплив, първата, втората, третата година, постепенно нещата ще се урегулират и съм убеден, че няма да има на година повече от 200 - 300 души, които да пожелаят да заменят воинските си задължения с алтернативна служба.
Аз още веднъж искам да призова всички колеги да вземат активно участие в обсъждането, в прецизирането, в подобряването на отделните положения в този закон, за да можем действително в българския парламент да можем да приемем един модерен закон за алтернативната служба. Аз съм убеден, че това е възможно. Убеден съм, че това в никакъв случай няма да се отрази на националната сигурност и съм убеден най-вече в това, че огромното мнозинство от българските младежи и за в бъдеще ще продължат да отбиват воинските си задължения в българската армия. Но ние ще дадем право на тази малка група от български граждани, които по някакви религиозни и други съображения ще поискат да заменят воинските си задължения с алтернативна служба. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Когато обсъждаме закон, който вече съществува, обсъждаме неговото усъвършенстване, изменение или допълнение, като че ли задачите пред нас са малко по-различни от тогава, когато обсъждаме на първо и след това на второ четене закон, който се появява за първи път в нашето общество. Не случайно още преди да започне това обсъждане вече се разгоряха някои дебати, имаше изказани мнения в пресата, макар и още съвсем плахи.
Въпросът за замяната на воинските задължения с алтернативна служба вълнува всички тези, които имат отношение към отбраната, към въоръжените сили. Но не само тях. Вълнува семейства, които по една или друга причина са отгледали и възпитали в определен дух на една или друга религиозна или друга доктрина своите деца. Това е закон, който има пряко отношение към националната сигурност. Аз тук веднага искам да кажа, че разбира се би било много по-добре да има една концепция за национална сигурност и на базата на тази концепция, строго дефинирала критичния праг, от който наборната сила, от който броят на военнослужещите - защото само техниката сама по себе си не решава още отбраната и сигурността - спада под критично равнище.
Ние, засега, за съжаление все още нямаме такава концепция, въпреки че бяха разработени няколко варианта. Аз се съмнявам, че много скоро, въпреки заявленията на правителството, че скоро ще можем да се зарадваме да обсъждаме един такъв документ. Струва ми се, тук изказвам известно различие от това, което каза господин Найденов, че както и в редица други сфери ще бъде неправилно непременно да чакаме да се създаде, да се обсъди, да се приеме такава концепция с консенсус и след това да създадем такъв закон. Защото този закон е - тук искам да разграничим понятията - необходим и навременен. Този закон явно е едно приближаване към тази структура на законодателство, която се изисква от една цивилизована развита страна, европейска страна. Затова аз смятам, че въпросът не е дали да има или да няма закон. Категорично смятам, че ние трябва да приемем един такъв закон. Въпросът е какъв закон и в каква степен той може да допринесе за националната сигурност, изразявана - тук искам категорично, дебело да подчертая това - не само по отношение на армия, въоръжение, необходимост от отразяване на потенциални и реални заплахи, но и отразяващ една друга потенциална заплаха, това е моралната деградация, която би могла да се постигне, ако ние приемем един несъвършен закон.
Какво имам предвид?
Първо, господин Глушков тук каза една цифра - 200-300 души. Това се обсъждаше и в комисията. Смятам, че ние не можем сега с доста голяма степен на достоверност да прогнозираме колко души ще пожелаят такава служба. Не можем, защото понякога апетитът идва с яденето. Затова много важно е, колкото и парадоксално да звучи, първата година на приложението на този закон. Ако ние допуснем този закон да създаде облекчения на тези, които ще имат алтернативна военна служба, с тези, които изпълняват воинските си задължения, то това е една снежна топка и ние всяка година ще се сблъскваме с увеличаващ се брой на желаещите да имат такава служба.
Притеснява ме и един факт, че един несъвършен текст може да доведе до стимулиране на желанието за членство в разни секти, до приемане едва ли не по прагматични съображения на нетипични възгледи, философски виждания, религиозни възгледи и така нататък. Не бива да се допусне по тази линия законът да има някои вторични ефекти, които са нежелани.
Тук се спомена и за корупцията. Ако така, както е формулирано в чл. 6, че алтернативната служба се изпълнява в редица общински учреждения, организации, социални грижи, публични и здравни заведения, в сферата на комуналното обслужване и прочие, сега при това преплитане на частно и държавно начало не може да не предположим, че определени по-състоятелни слоеве биха могли да използват това положение и да настанят своите деца в такива заведения, особено в комуналното обслужване, за които едва ли не ще бъде един подарък, защото те ще имат възможност да покрият и заплата, и всичко. Казвам това като пример.
Лично аз считам, че може би в самата философия на закона определено трябва да се каже, че алтернативната служба се изпълнява в системата на армията, в системата на военните ведомства. Разбира се, има възможност това да стане без каквато и да е връзка с докосване до оръжие, използване оръжие или нещо, което примерно ще противоречи на възгледите на определено лице.
Вчера, след обсъждането на този въпрос, аз си направих труда да погледна в някои други уредби на въпроса за алтернативната военна служба. Общо взето доминира, преобладава едно такова законодателно решение, при което алтернативната служба се осъществява в системата на отбраната. Дори в една страна с много религиозен елемент като Израел, тези които са освободени от воински задължения, са писари, счетоводители и разни други в системата на отбраната или пък във военни здравни заведения, а не изобщо в здравни заведения.
Разбира се, господин министърът ще каже: няма ли да се натовари много тази система? Но аз мисля, че това е нещо, което ще допринесе за по-голяма ефективност по отношение на това, което наричаме национална сигурност.
Има и други неща, които смущават при едно по-внимателно прочитане на законопроекта. Например, комисията, която ще отговаря и ще решава въпросите за алтернативната служба, се назначава от министъра на труда и социалната политика. Аз мисля, че най-малкото трябва да има съпредседателство между представител на Министерството на труда и социалната политика и представител на Министерството на отбраната, защото в крайна сметка - и тук има едно противоречие, ако не подходим така с текста, който казва, че след завършването на алтернативната служба съответните лица подлежат на военен отчет към военното окръжие по местожителство, много интересно е как едно лице, което примерно не е изобщо служило в системата на отбраната, ще бъде зачислено на отчет като алтернативна служба именно във военно окръжие. Това още един път подчертава необходимостта тази дейност да бъде сведена главно до военното ведомство.
Има и други неща, разбира се, които предполагам, че в съответната работа по текстовете ще бъдат предложени. Лично аз считам, че ние трябва да подкрепим законопроекта, независимо от това, че е възможно при приемането на една концепция за националната сигурност да се внесат изменения в този закон. Убеден съм, че това ще стане - ще има една координация. Между другото това ще се отнася и за други закони. Предполагам, че след приемането на концепцията ще се внесат някои подобрения и в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е един естествен процес, но аз считам, че ние трябва да подкрепим на първо четене предложения законопроект, независимо от това какви недостатъци има текстът в настоящия момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Бойко Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по правата на човека при обсъждането на Законопроекта за замяна на воинските задължения разгледа всички аспекти, свързани с правото на свободен отказ от военна служба. Ние добре разбираме необходимостта и задължението да се съобразим както с Конституцията на Република България и със Закона за отбраната и въоръжените сили, така и с редица международни правни актове, посочени в мотивите към законопроекта, където е залегнало правото да се заменят воинските задължения с алтернатива на военната служба.
Ще се спра само на някои съображения, които имат пряко отношение към правата на гражданите, които подлежат на военна служба:
Първото съображение е свързано с това, че законът е подчинен на един основен принцип - алтернатива на военната, а не алтернативна военна служба. Така правата на гражданите по отношение на тяхната свобода на съвестта, свобода на мисълта и избора на вероизповедание действително са защитени. Но в законопроекта те влизат в противоречие със седмия принцип, посочен в мотивите, според който не се допускат привилегии в сравнение с правния статут на гражданите, отбиващи наборна военна служба.
Това че срокът на алтернативната служба е два пъти по-голям от наборната, едва ли е достатъчна компенсация за привилегиите, свързани с осигуряване на подходяща работа, квартира, транспорт, заплащане и така нататък, посочени в чл. 27, т. 1 и останалите.
От мотивите не става ясно защо авторите на законопроекта са предпочели алтернативната, а не алтернативна военна служба, която би съответствала в по-голяма степен на българските условия днес.
Второто ми съображение е свързано с определянето от Министерския съвет на броя на гражданите, които ще изпълняват алтернативна служба. Тук господин Глушков посочи няколко цифри, които са твърде неясни. Предполага се, че този брой ще бъде ограничен, което ще влезе в противоречие с правото на тези, които имат своите основания и не служат с оръжие. Едва ли е възможно да бъде изпълнено още едно условие от този пети принцип на закона, според който изпълнението на алтернативната служба в посочените сфери няма да конкурира пазара на труда. При нивото на безработицата днес в България това едва ли е възможно.
Третото ми съображение е свързано с органа, който ще определя кои могат да заменят воинските задължения с алтернативна служба. Както се посочва в мотивите, работата на комисията по алтернативната служба се свежда до проверка на трайността и искреността на убежденията на младежите, които съответстват действително на т. 4 от Резолюция N 84 на Сесията на правата на човека към ООН.
Член 13 посочва случаите, в които комисията отказва замяна на изпълнението на воински задължения, когато се убеди в искреността и дълбочината на убежденията. Но една част от тях много трудно могат да бъдат реално установени. Още по-трудно могат да бъдат установени симулативни действия на кандидатите, които ще се явяват пред комисията. Възможни са и грешки на комисията по отношение на граждани, които действително не биха могли да си служат с оръжие. Такива грешки могат да имат фатални последици за младежите по-късно.
Едва ли е достатъчно, както се определя в закона, в състава на комисията да се отбележи (според чл. 8, т. 1), че председателят на комисията е юрист, а членовете са представител на Министерството на отбраната, на Дирекцията по вероизповеданията, лекар и хабилитирани лица със съответните специалности.
Този сложен психологически акт, на който ще бъдат подложени младежите, всъщност е свързан с правото на свобода на съвестта, свобода на мисълта и свобода на избор на вероизповедание. Това може да бъде оценявано само от висококвалифицирана комисия от специалисти в различните области. При днешната девалвация на научни степени и звания посочените крайно недостатъчни изисквания едва ли ще съдействат за това.
Не бих искал да коментирам възможностите за субективизъм и корупция, защото тяхното преодоляване са друг много по-сложен и голям проблем, който е особено актуален днес.
Четвъртото ми съображение е свързано с принципа в мотивите, според който се предлага осъдени за отклонение от военна служба, което е извършено по причини, свързани със свободата на съвестта и свободния избор на вероизповедание. Не можем и не трябва да възразяваме на такава амнистия, но отново стигаме до реалните възможности да разграничим симулативното от вътрешнообоснованото поведение. Това са, според мен, противоречията, които имат отношение специално към правата на човека и тяхното спазване.
Ще завърша с това, което казах и в комисията. Изправени сме според представения законопроект пред едно сложно противоречие - между защитата правата на гражданите и защитата на националните интереси и сигурност. Длъжни сме да намерим формула и да решим това противоречие. Този закон поставя под съмнение това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Изказването на господин Бехар облекчи част от това, което имах да споделя с вас. За съжаление то се чу от много малко хора. Очевидно този законопроект не събужда голям интерес сред колегите народни представители. Не мога да не споделя съжалението си, защото този законопроект по същество променя нещо много важно в цялата ни досегашна държавност - духа на воинската служба. Той отключва възможността военната служба да бъде заменена с друг вид задължение към държавата. Това не е вече воинска служба. Военната служба, която е дълг към Отечеството, се подменя с трудови взаимоотношения и то по един начин, който аз драстично нарекох в Комисията по национална сигурност, но не оттеглям думата, форма на ангария. Защото момчетата, които откажат да носят и да се подготвят да си служат с оръжие, ще бъдат задължени две години да работят някъде, където бъде наложено, срещу една кутия цигари дневно. С какво чувство тези момчета ще напуснат това свое задължение, след като то бъде прекратено? Няма нужда да казвам с какво, вие всички го разбирате.
Войската, казармата, подчертавам отново, уважаеми колеги, тя не е само институт, който подготвя бойци, които си служат с оръжие, за да убиват и да бъдат убивани в защита на Отечеството. Тя е институт за национално възпитание, което е и за гражданско възпитание, защото тя укрепва у младежите чувството за принадлежност към отечествената общност, чувството им за дълг към тая общност, която трябва да ги води и до саможертва.
С какво трудовото взаимоотношение ще замени тази страна на казармената подготовка? И аз ще кажа: да, принудени сме децата на България, които не желаят и нямат готовност и категорично са против употреба на оръжие, да ги освободим не от военна служба, ние ще ги освободим и можехме да ги освободим само с два члена - ако бяхме прибавили към Закона за отбраната и Въоръжените сили член 1: "Младежите, които по вяра и съвест отказват да си служат и да се подготвят да си служат с оръжие, отбиват своя отечествен дълг в поделенията (могат да бъдат изброени), в които няма подготовка и няма задължение за употреба на оръжие - санитарни подeления, противопожарни, строителни..." (и се изброяват) и член 2: "Службата в тия поделения е една година и половина". Там те ще получат това, което казармата е длъжна и трябва да дава на младежите. Иначе тия младежи, които тъй и тъй по своята съвест и убеждения се разграничават от огромната част на обществото в страната, ние още повече ще ги противопоставяме на това общество.
И ако аз се противопоставям сега и казвам, че не мога да подкрепя този законопроект в тая форма, аз го правя затуй, защото ако го подкрепя, утре моите колеги от някогашната ни войска, а даже и от сегашната, няма да ме поздравяват и аз не мога да ги упрекна за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Имах възможност в рамките на заседанието на двете комисии да изразя своите виждания относно законопроекта, предложен и днес на вашето внимание. Днес взимам думата с ясното разбиране, че може и да има несъгласие от колегите, но в това, което ще кажа, съм убеден и както господин Дянко Марков преди мен каза, се чувствам отговорен не толкова и само като запасен офицер спрямо въоръжените сили, а преди всичко спрямо Конституцията, в която всички ние сме се клели и сме подписали.
Става дума за следното. Внася се един законопроект на нашето внимание, който не противоречи на Конституцията, той произтича от Конституцията. Тоест, не става дума тук за навременност и обществена потребност, а за едно конституционно задължение в чл. 59, ал. 2. По това няма спор.
Къде обаче са и възникват проблемите? Проблемите възникват от гледна точка на това, че 3 години след Конституцията трябваше да бъдат приети много закони и да бъдат решени много проблеми от различен характер. За съжаление, стана така, че по много от тези закони ние не сме се произнесли; по много от тези решения, произтичащи от тези закони, няма виждания. В този смисъл стои въпросът за това кои от другите конституционни разпоредби са по-важни от именно решаването на тази разпоредба по чл. 59, ал. 2. И не можем да не видим няколко неща, тъй като господин Глушков се опита да заобиколи този проблем. Не го правя, господин Глушков, за да се противопоставя просто, а за да чуете и други аргументи.
В чл. 59, ал. 1, която предхожда ал. 2, е записано, че защитата на Отечеството е върховен дълг на чест и отговорност за всеки българин. В този смисъл съответно ние имаме и чл. 9 от Конституцията, който говори за това, че Въоръжените сили гарантират суверенитета, т.е. изпълняват тази служба. Така че взето с други членове от Конституцията, ние трябва да решаваме следния проблем: имаме ли (говоря като народни представители) достатъчни гаранции от гледна точка именно на решаване на проблема за сигурността, от гледна точка на решаване проблема за въоръжените сили, а това означава достатъчно, като един от проблемите, свързани с тези въпроси, кадрови ресурс, който да изпълнява воинска служба. Защото, както и подчертаха колегите, става дума за алтернатива на воинската служба. А воинската служба съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили е свързана с изпълнение на воинските задължения.
И ако разсъждаваме наистина, взимайки предвид всички аспекти, ние действително ще видим много проблеми, които произтичат от това, че нямаме концепция за националната сигурност и този въпрос, колкото и да бъде заобикалян, той просто не може да бъде заобиколен, защото от него произтичат изключително важни въпроси, свързани с това доколко имаме външни, потенциални врагове или нямаме, доколко ще гарантираме суверенитета на страната, с какви възможности. И военната доктрина също, и куп други неща, които би трябвало да ги има, тук е господин министърът, извинявам се, господа министри, които са свързани отново с ресурси.
Отделно от това, говорейки за демографския проблем, говорейки за двойното гражданство, което пропуснахте, господин Глушков, също поражда проблеми, въпреки че са по-малко. Говорейки за образователното равнище, което спада, а необходимостта от нови технологии в армията, превъоръжаване и т.н. изисква именно такива хора, действително налага преди да кажем, че сме решили този проблем и знаем произтичащите от него всички последици, да не правим нищо друго. А ние в момента отиваме на едно конституционно, разбира се, задължение, без да сме решили тези проблеми.
Следователно не може да се търси в нашите аргументи някаква предубеденост, отрицание на Конституцията, противоречие с Конституцията. Напротив, даже и това, за което говори колегата Великов, чл. 37, ал. 1 относно свободата на съвестта, има и ал. 2 - че тази свобода на съвестта и на вероизповеданията не може да бъде насочена срещу националната сигурност. А когато ние не сме решили въпросите на Въоръжените сили, на защитата на страната, какво означава това? Това означава, че правейки други неща, дори и неволно ние насочваме тези действия без да сме ги премислили срещу националната сигурност. Няма друго тълкуване. Конституцията има директно въздействие.
Така че, уважаеми дами и господа, мисля, че по тези неща действително трябваше и трябва ускорено като българско Народно събрание да вземем необходимите законодателни решения. И тук трябва да търсим и националното съгласие, и разбирането по тези проблеми наистина с цялата отговорност, която изисква и днешното време, защото опасностите са много, защото независимо от призива, че НАТО ще ни реши проблемите, то не ни решава проблемите. Това много добре го показват примерите със съседни държави и не бих искал тук да се отклонявам, но ето по тези неща ние сме длъжни действително не да ги заобикаляме и да отиваме на един друг закон, а сега да взимаме решение.
И вторият момент, на който бих искал да се спра - за евентуалните отражения, които би имал целият този пакет от закони върху Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. В сегашния законопроект е записано, че всички мъже могат да се възползват, така е и в Конституцията, но след като ние ще трябва да гарантираме суверенитета на страната, след като трябва да има Въоръжени сили и тръгваме на професионална армия, някой трябва да плаща. Някой трябва да плати тази цена.
Следователно първото, за мен поне, е, че в този закон трябва действително да има много ясни критерии, критерии от гледна точка на това доколко и от кои точно разпоредби на Конституцията трябва да се уточни в предмета, произтичат да влязат в този закон.
И на следващо място, по отношение на условията на тази алтернативна служба. Защото определено тези условия на алтернативната военна служба са вид много по-леки, далеч по-леки, бих казал и чиновническо поведение, така да се каже, прозира в тази служба, а не воински, не такива задължения, които всички ние, които сме минали казармата, знаем не само от вчерашния ден, но и от днешния ден, че са в условията на изпълнение на военната служба.
И трябва да ви кажа, че в законопроекта има много противоречия. Например вземете възможността в чл. 3 всички мъже да имат право, а след това, че по предложение на министъра на труда и социалната политика и на министъра на отбраната се определя ежегодно броят на гражданите, които могат да изпълняват алтернативна служба. От една страна всички могат и всички могат заради съвестта си, заради религията си, а след това се казва, че се определя брой. Следователно, какво излиза?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ (от място): За всяка година.
РУСИ СТАТКОВ: За всяка година, ами, да. Излиза, че ако за една година всички, които могат, са повече от, да кажем, това, което очаква Министерство на отбраната като разчет, тогава какво? Ще се каже на едни: вие не можете, а на други - можете. Кой ще го каже? На основата на какъв критерий? На какъв критерий, ако са хиляда желаещи и те отговарят, да кажем, на чл. 3, както е дадено в сегашния вид.
Това означава, че субективизмът ще бъде страшен. Ами, замислете се, замислете се над това.
Отделно от това, уважаеми дами и господа...
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Хайде, че идва време за почивката.
РУСИ СТАТКОВ: Почивката, разбира се, ние ще я вземем и много други почивки ще има. Обаче своите задължения трябва да ги изпълним и да ги изпълним така, че да не се срамуваме от това.
Мисля, че желанието, и с това завършвам, на всички ни да изпълняваме Конституцията и разпоредбите й, не трябва да ни кара да заобикаляме особено острите и отговорни въпроси на по-второстепенни, с които да отчитаме дейност, да имитираме дейност, която в голяма степен е популистка.
Аз имам две момчета и ще ги възпитавам така, че да не търсят други и разни отклонения, а да бъдат действително достойни граждани и да съблюдават Конституцията. И не бих искал да заигравам с нито един младеж и да му създавам други условия извън тези, които биха го направили по-добър гражданин, патриот на своята родина.
Ето затова, аз и в комисията казах, и днес в залата казвам: в изпълнение на Конституцията се внася нещо, което трябва да обсъждаме. Аз не съм против това, но смятам, че не може да се решават тези въпроси, преди да бъдат решени онези, които са изключително важни и без които не може да се реши този. Затова няма да гласувам против, но ще се въздържа, защото не мога именно по тези съображения да подкрепя един такъв законопроект. И призовавам всички да направят същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате ли нещо против репликата да остане след продължаване на заседанието? Сега веднага искате? Но това означава да съкратим почивката, след която е парламентарният контрол, а той започва точно в 11,00 ч. Затова репликите и дупликите ще останат след почивката.
Сега през почивката сме поканени от авторите на Закона за митниците в Клуба на народния представител. В момента горе, на балкона, е и шефът на гръцките митници. Предполагам, че ще се видим с него в клуба.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедура думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 3 и чл. 90, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 27 януари 1998 г., вторник, от 9,00 ч. със следния дневен ред:
Точка единствена - провеждане на разисквания по внесения проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет за провежданата от него здравна политика. Проектът за решение е внесен на основание на чл. 89 от правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли изказване?
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): То не е съвсем срещу него.
Аз предлагам - нека да бъде във вторник заседанието, но да бъде от 14,00 ч., ако не възразявате. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение за извънредно заседание с единствена точка от дневния ред на 27 януари от 9,00 ч. сутринта.
Гласували 196 народни представители: за 179, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Новопостъпили питания в периода от 16 до 22 януари 1998 г.:
Питане от народната представителка Дора Янкова към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно регионалните проекти в областта на водоснабдяването и пътищата, които ще се реализират от Министерството на регионалното развитие и благоустройството през 1998 г.
Първият актуален въпрос е от народния представител Румен Овчаров към господин Иван Костов, министър-председател на Република България, относно защитата на българските интереси при доставката и транзитирането на природен газ.
Народният представител Румен Овчаров е съобщил, че няма да може да присъства поради заангажираност, така че този отговор отпада.
Господин Иван Костов има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Казват, че политикът не трябва да бъде горд и да не се засяга, когато се отнасят с пренебрежение към него. Аз затова не се засягам, но считам, че въпросът, който задава господин Румен Овчаров е много важен и се налага отговорът да прозвучи от тази трибуна, още повече, че сутринта имаше среща на българското правителство и на част от управляващото мнозинство с посланиците на страните от Европейския съюз и Русия, на която беше изложена българската позиция по въпроса за газта - позиция, която за съжаление стана жертва на много спекулации. Ето защо аз съм длъжен тук да отговоря на въпроса кои са националните интереси, които правителството защитава при преговорите и как те са защитени.
Въпросите за доставката и транзитирането на руски природен газ за и през територията на Република България наистина са от национално значение. И действително, при решаването им трябва в максимална степен да бъде отстояван българският интерес.
По принцип всяка доставка, пък било то и на стратегическа суровина, е въпрос на търговско договаряне - договаряне между този, който притежава суровината и я продава и контрагента, който я купува, който разполага с пазара. Определящи при доставката на газ, както и при всяка търговска сделка за покупко-продажба са условията на самата сделка. Основното в тях са цената, количествата и гаранциите.
Въпросът за доставката на природен газ за България обаче излиза доста извън рамките на обичайните търговски сделки за покупко-продажба. И то не само заради стратегическото значение на природния газ като основна енергийна суровина, а поради факта, че единствената техническа възможност за България засега остава тази - да доставяме газ от Русия.
Нашият български интерес в газовия комплекс изисква да настояваме за доставка на руски природен газ на колкото се може по-ниска цена, като същевременно правим всичко възможно да пренасяме по собствените си газопроводи колкото се може по-големи количества, за да получим по-високи транзитни такси.
Какви са интересите на собственика на природния газ - руската страна? Първо, да получи възможно най-добрата за себе си цена на продадения газ, т.е. по-висока.
И второ, да плати колкото се може по-малко за преноса на нейния газ към трети страни, като си осигури и възможност да наложи условия. Едновременно с това обаче в интересите на руската страна се включва непрекъснат стремеж към увеличаване на количествата на продадения и транзитирания газ.
Както виждате, уважаеми дами и господа народни представители, интересите на двете страни в доста голяма степен съвпадат - и България, и Русия са заинтересовани от увеличаване на доставките на руски природен газ: в България, предвид на нарастващото търсене на вътрешни клиенти, а в Русия, поради по-големите суми, които ще реализира чрез увеличените продажби. Защото тук не бива да се пропуска, че ние плащаме за руския природен газ в твърда валута и сме изряден платец.
Искам категорично да опровергая разпространяваните от някои представители на "Газпром" слухове, че България има да дължи по договорите за доставка на "Газпром". Ние сме издължили абсолютно всичко по доставките за 1997 г. И то в твърда валута.
Искам да отворя една скоба и да ви кажа, че дори Турция плаща 50 на сто с доставка на строителни работи. Ние желаем също да плащаме по този начин, но знаете, че още няма такова споразумение. Ето защо наричам българската страна изряден платец.
В стратегическите интереси на двете страни влиза и увеличаването на транзита на руски газ през българските газопроводи. Както виждате, и тук интересите са еднопосочни.
Какво е фактическото положение в момента? България плаща за руски природен газ една от високите цени в Европа. И то на украино-руската граница, близо 1000 км по-далече от българо-турската граница Турция плаща значително по-малко от нас. Причините за толкова значителната разлика в цените става ясна като се проследи пътят на покупко-продажбата. Турската държавна нефтено-газова компания "Боташ" купува руски природен газ директно от неговия собственик - "Газпром" чрез дъщерната фирма "Газекспорт", а българската държавна газова компания "Булгаргаз" е принудена да купува руски природен газ от смесеното българо-руско търговско дружество "Топенерджи", което пък я купува от друго руско-българско дружество "Овъргаз", което на свой ред я купува от "Газпром".
Именно затова ние категорично заявихме, че доставките на руски природен газ за България трябва да са директни, без посредници. Тази позиция на българското правителство вие, уважаеми дами и господа народни представители, подкрепихте с единодушно гласуваната от вас на 19 септември миналата година декларация. Своят вот "за" тогава даде и уважаемият господин Овчаров.
Но докато вашата позиция в момента е твърде променена - говоря за господин Овчаров, - за нас, за българското правителство, националните интереси в газовия комплекс изключват посредниците по пътя на руския природен газ. И нашето правителство твърдо отстоява и ще отстоява тази своя позиция.
Ако тук е уместен какъвто и да е въпрос, той не е за посредниците, около които напоследък се развихриха дори и абсурдни медийни спекулации. Въпросът по-скоро е за това кой и как намести посредници по пътя на руския природен газ за България и чии интереси защитават те.
На първия въпрос може би най-пълно и най-точно могат да отговорят министрите от кабинета на Жан Виденов и тогавашният министър на енергетиката господин Овчаров, като бивш член на Надзорния съвет на "Топенерджи" и като бивш министър от правителството на Жан Виденов. Той може да обясни пред Народното събрание как е станала тази работа.
Вторият въпрос е за отстояваните от посредниците интереси. Твърде много се дискутира този въпрос през последните месеци. Отговорът тук е еднозначен: това в никакъв случай не са българските интереси! Не е в българските интереси повишаването на цената на газа чрез посредници. Не е в българските интереси чуждият контрол върху българските национални газопроводи.
Тук искам да припомня още един факт, който за съжаление често се изпуска. Винаги, когато говорим за "Топенерджи" в сегашния му състав, не трябва да забравяме, че и до днес руският "Газпром" пряко и чрез участие в "Овъргаз" държи 54,125 на сто от него. И то, отново заявявам, благодарение на правителството на Жан Виденов. Затова още през юли миналата година нашето правителство разпореди 100 на сто държавната фирма "Булгаргаз" да отправи предложение за изкупуване на дяловете на останалите български участници в "Топенерджи", за да се възстанови равноправното 50-процентно участие на българската и на руската страна в него и да се елиминира възможността за влияние от частните посредници. И до днес обаче "Мултигруп" и "Овъргаз" отказват да продадат акциите си и виждаме как несръчно и непохватно се опитват да воюват с правителството. Въпросът с посредниците не е само при доставките на руски природен газ за България. Правителството на Жан Виденов ги вкара и в транзита, или по-скоро направи опит да ги вкара. Предишното правителство планира чрез концесия да се предадат дългосрочно на "Топенерджи" изградените български национални газопроводи. Навсякъде по света подобен акт се квалифицира като национално предателство. Такова е определението му и у нас.
Ние за разлика от предишното правителство сме категорично решени да отстояваме българския интерес и по въпроса за собствеността върху националните ни газопроводи. И това беше казано директно пред всички посланици. Такива са националните интереси, които правителството защитава при преговорите за газа, уважаеми дами и господа народни представители, и то още след първите дни на неговото избиране.
Как, по какъв начин защитаваме определените като приоритетни национални интереси? С категорична, почтена и аргументирана позиция, която изключва налагането на чужда воля или интереси. И защото наистина интересите при газа са много големи, и защото става въпрос за 10-15-годишни договори, преговорите са много тежки и доста продължителни. За да се достигне до общо взаимноизгодно решение, компромиси при тези преговори, както и при всички преговори всъщност, трябва да се направят и от двете страни. Ние извървяхме голяма част от своя път. Ние се съгласихме в доставките на руски газ да участва "Топенерджи", но след преструктурирането му по 50 на сто за българската и руската страна. Подготвени и парафирани на ниво експерти от двете страни са дългосрочни договори за доставка и транзит на руски природен газ за и през територията на Република България. Неуточнените клаузи са цена и количество на доставения газ и размер на транзитната такса. Но ние и тук излязохме със своето предложение: нека действат досегашните цени за доставка и досегашната транзитна такса поне докато се сключи дългосрочното споразумение.
Започваме разширение на транзитния газопровод към Турция с дължина на лупинга от 10 километра. Контрагенти по договора са "Булгаргаз" и "Газмонтажстрой". Разширението ще позволи ежегодно към Турция да се транзитират по 9 млрд.кубически метра природен газ, тоест с около 2 млрд.кубически метра повече, отколкото сега, и ще отговорим положително на меморандума, който сме подписали с турската фирма "Боташ". Сключен е договор за изграждане на 120-километров газопровод от Нова Загора до Ихтиман, който ще осигури транзитирането на увеличени количества руски природен газ към Гърция и Македония. И забележете, уважаеми дами и господа народни представители, разширенията, които българската страна изгражда по газопреносната си система, са за увеличени количества, заявени от "Газпром". Договор за транзита на тези увеличени количества ние все още нямаме, както нямаме и договор за доставка на руски газ за България. И двата въпроса обаче са от взаимен интерес и за българската, и за руската страна. Затова преговорите продължават и в момента, продължават така, както всички преговори със стратегическо значение за съответната страна или фирма - с натиск, с лъжливи отстъпления или атаки, с медийна дезинформация, докато накрая интересите на всяка една от страните си кажат думата и бъдат направени съответните компромиси. Както казах, ние извървяхме огромната част от своя път. На ход е руската страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
От името на парламентарна група думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): По повод на направеното от министър-председателя изявление под формата на отговор на незададен въпрос искам да заявя следното: така чутата на първо четене и формулирана позиция на българската страна сама по себе си не среща от наша страна възражения. Смятам, че вие сравнително точно изразихте националните интереси.
Но хората, които имат памет, не могат да не забележат, че вашата позиция не е последователна. Тук, от тази трибуна, в предишния парламент се водеше много остър дебат по въпроса, по който вие днес се произнасяте еднозначно и ние ви подкрепяме. Помните ли многократните дебати за така наречената цесия, с която групировките искаха на по-ниска с 20 на сто цена да откупят дълговете на химическите предприятия на България и срещу това да бъдат акционери в изграждането на газопреносната система на България? Още тогава, уважаеми дами и господа, те подготвяха и икономическото, и правното основание да бъдат съакционери и да бъдат непоклатими съсобственици на газопреносната система. Тогава, който има памет и който може да чете - не подвиквайте, господине, стенограмите никой не може да пренапише, - защитавайки националния интерес на България и подчертавайки свещената и неприкосновена собственост, именно Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и други депутати, които сега са в други групи, яростно воюваха срещу правителството на демократичната левица, което точно тогава, господин Костов, и Вие като сериозен политик и икономист, поведе битка за така формулирания от вас национален интерес. Ако имаме сили да признаем тази истина, да проследим развитието на процеса и да застанем заедно като български политици зад тази кауза, тогава ще я отстоим. Когато ни диктува политическият и партиен интерес дребната изгода и ние предпочетем нея пред националния интерес, винаги ще бъдем слаби и винаги ще бъдем уязвими. Смятам, че тези думи, които казах тук... (Неразбираеми реплики от Панчо Панайотов.) Никой от вас, господин Панайотов, с подвикване и къса памет не може да подмени истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тишина в залата, моля!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И второ, Вие развихте още един път тезата, която аз споделям, господин Костов, за ролята на посредниците. Но тази теза трябва да бъде също изяснена и прецизирана, тъй като в отговор на друг въпрос господин Бакърджиев обоснова икономическата изгода от използването на посредници в определени случаи.
Днес аз имах конкретeн въпрос към господин Божков. Виждам го, че той е тук в добро здраве и все още в добро настроение. Той отклони отговорът на моя въпрос. Защото, ако дебатът се беше състоял днес, щеше да се почувства логическото противоречие, господин Костов, между това, което Вие отново заявихте и аз подкрепям и това, което господин Божков трябваше да ми отговори, ако е приятел на истината.
Затова, ако ще бъдем български политици и ще изразим и защитим българският национален интерес, на нас ни трябва една друга последователност, един други политически морал, различен от този, на който сме свидетели досега. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата за реплика господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз никога не съм ползвал два пъти правото си да се изказвам от трибуната, но сега ще го ползвам, само за да подчертая радостта си от това, че Българската социалистическа партия не се е оттеглила от позицията на национално съгласие зад интересите на България в тежките трудни преговори за доставка и транзит на газ. Благодаря за тая подкрепа от страна на Демократичната левица. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Соколов, бих искал да обърна внимание на Народното събрание върху един процедурен въпрос. Миналата седмица, в четвъртък, получих официално съобщение от министър-председателя, че ще отговаря на моя актуален въпрос. В петък, в 10,00 ч., получих второ съобщение, в което се казваше, че министър-председателят не може да отговаря на този актуален въпрос и отлага отговора си. Снощи, в късния следобяд, получих официално съобщение от Народното събрание, че не е ясно дали министър-председателят ще отговаря, тъй като отсъства. (Неодобрителни реплики от СДС.)
Много се извинявам, ние също сме хора. (Неодобрителни реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, вчера беше съобщено кой министър на какъв актуален въпрос ще отговаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно така. И в този списък не фигурира името на министър-председателя, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля Ви, проверете си съобщението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето го, съобщението е пред мен.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова, когато се правят изявления тук и се отговаря на актуален въпрос в мое отсъствие, това е грубо нарушение на правилника на Народното събрание.
Много Ви моля, министър-председателят да бъде така добър да отговори така, както се следва по правилника на Народното събрание. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Очевидно това ще стане следващият път. (Шум и реплики.)
Министър-председателят взе думата по силата на този текст в Конституцията и в нашия правилник, че винаги може да взема думата. Това не е отговор на незададен въпрос.
Господин Овчаров, аз тук съобщих, защото бях помолен от колеги от вашата парламентарна група, че Вие няма да имате възможност да зададете въпроса. Радвам се, че сте тук. Ако искате сега го задайте, ако искате - следващия път. Ако смятате, че вече е безпредметно, да преминем нататък.
Има думата народният представител Евгени Димитров да зададе своя актуален въпрос към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно проекта за интегриране на Националната спортна академия.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа, колеги, господин Методиев! В последно време в масмедиите се коментират изявления на отговорни служители от повереното Ви министерство. В тези изявления се правят опити за обосноваване необходимостта от преструктуриране на висшите учебни заведения в страната. Преобладаващата част от тези университети имат своята дългогодишна история и академични традиции, както и своето място в развитието на България. Едно от тези висши учебни заведения е Националната спортна академия, основана с указ на Негово Величество Цар Борис III през 1942 г. като самостоятелно, шесто по ред, висше училище в България.
От създаването си до настоящия момент академията се развива самостоятелно и никога не е била придатък нито съставна част от друго учебно заведение. Учебната дейност в Националната спортна академия се осъществява от голям брой професори, доценти, доктори на науките и лектори със своето признание. Академията разполага с една модерна материална база, включваща спортни терени, закрити зали, специализирани научноизследователски центрове, на които нееднократно са провеждани редица световни и европейски първенства. Академията, благодарение на своята известност, световна признатост и принос в българския спорт развива широка международна дейност. Това учебно заведение е тясно свързано с изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание в Република България и това е програма, утвърдена от Министерския съвет. Това също така оказва неоценима помощ в развитието на спорта в училищата, в университетите и по програмата "Спорт на всички". Огромен е приносът на Националната спортна академия за успехите на българския спорт и за издигане авторитета на Република България.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър - има ли утвърдена програма на вашето министерство за преобразуване на висшите учебни заведения в страната и в частност какво място заема в нея Националната спортна академия? Не считате ли, че такава промяна следва да се предлага след сериозна дискусия с академичната общност и обществото? Няма ли интегрирането на Националната спортна академия към Софийския университет да доведе до невъзможност за продължаване изследванията в научната област, до спиране притока на наши и чуждестранни студенти, до намаляване финансовите средства, необходими за издръжка на така скъпоструващата материална база? Това интегриране няма ли да доведе до нарушаване автономността на Националната спортна академия, правата на преподавателите и студентите? И в крайна сметка, кой ще поеме отговорност, господин министър, за запазване утвърдените структури и традиции в това старо наше висше учебно заведение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-искрено се извинявам и съжалявам за закъснението си, че предизвиках този страх в залата, че няма да дойда. То беше продиктувано от факта, че в Софийския университет има в момента пресконференция във връзка с прототипно издание на История Славянобългарская и трябваше да подкрепя начинанието за тиража. Поех ангажимент за всяко българско училище да бъде купен по едно от тези факсимилни издания. Още един път се извинявам.
На отговора на въпроса на господин Евгени Димитров.
В момента в нашата страна съществува мрежа от 29 държавни университета със 159 факултета към тях. Освен това имаме 5 частни университета и 8 военни училища. Това е състоянието на университетската мрежа.
В Министерството на образованието и науката работим върху идеи по оптимизирането на университетската мрежа, които от вчера станаха общ дебат, заедно със Съвета на ректорите, и по този начин тръгнахме към дискусия не само в медиите, а и вътре в рамките на академичната общност.
Следващата седмица подобни срещи ще бъдат направени със студентските съвети, за да изясним необходимостта от оптимизирането на университетската мрежа. В рамките на тази университетска мрежа съществува един принципно голям въпрос и това е въпросът за спорта на българските студенти.
Националната спортна академия в момента не съществува в нито един проект и официален документ на министерството. Не съществува дори и в дискусиите, доколкото аз се убедих, възможност да бъде окрупнявана, сливана, преобразувана и пр. Това, което се налага, особено след вчерашните дебати, е да се мисли, и това предложиха господа ректорите, за различни форми на интеграция и федериране между определени специалности и водещи университети, за да се получава стабилна академична среда, в която да се търси високото качество на образованието. Това ще бъде целта и на по-нататъшните разговори, които ще провежда Министерството на образованието и науката, във връзка с необходимите изменения и допълнения на Закона за висшето образование, който сам по себе си е много добър.
Така че на Вашите въпроси, господин Димитров, може да се отговори съвсем кратко и ясно. В момента не съществуват не само документи, а дори мисля, че няма и варианти, в които Националната спортна академия да бъде сливана заедно със Софийския университет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Димитров, имате право на реплика.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви за казаното, господин Методиев, но съвсем отговорно пред всички вас ще споделя, че казаното от Вас не ме удовлетворява. Поради простата причина, че ръководеното от Вас министерство с абсолютно неаргументирани за мен и нашата парламентарна група, която изцяло подкрепя една принципна реформа, създаде прецедентни условия в последните 20 дни с нагнетяване на студентската общност и академичната общност с тази реформа, която следва да бъде направена във висшето образование.
Така че в тази връзка липсата на един документ не означава, че хората, които от вашето министерство поеха тази дейност, не трябва да поемат съответните ангажименти и отговорности.
В тази връзка, че не се коментира никъде Националната спортна академия лично мен не ме задоволява, защото с Вас направихме нееднократно дискусии по въпроса. Вчера на среща на ректорите една част са съгласни с преструктурирането, другата не е.
И тук аз се опасявам, господин Методиев, че в един последващ етап проблемът, като проблем, ще бъде прехвърлен на нас, като парламент, да го решаваме. Поради простата причина, че реформата, която вие замисляте в образованието и обединението на висшите учебни заведения, не може да стане без приемането на Закона за висшето образование.
И тук още един път, това не е само мое мнение, а това е мнение на парламентарната група, която представлявам, много неетично и некоректно се постъпва от страна на министерството. Не може с един административен акт и с виждания на ваши служители да се създава такъв прецедент. Това, което в момента е в студентската общност и академичните съвети, трябва да ви кажа, че е притесняващо. Не искам да политизирам нещата, но мисля, че на тези хора не трябва да губим доверието, а напротив, да работим всички заедно в техен интерес. Има изключително много проблеми не само в Националната спортна академия, но по принцип в Студентския град.
В тази връзка ще Ви помоля действително на следващ етап в една по-широка дискусия с присъствието на академичната общност да бъдат решени тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Методиев има право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Абсолютно подкрепям Вашата идея. Така ще бъде. Ще се води дискусия, ще се води дебат, за да се намери най-правилното решение за оптимизиране на мрежата, за която всички вчера в Съвета на ректорите смятат, че е разумно да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Думата има народният представител Ахмед Юсеин да развие своя актуален въпрос към господин Валентин Василев, който помоли да мине по-напред, тъй като е служебно заангажиран по-късно.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Тютюнопроизводството е основен поминък на по-голямата част от населението в някои бивши окръзи и особено в Кърджалийския.
Тютюневият отрасъл осигурява сериозни приходи в държавния бюджет, поради което тютюнът се явява стратегическа суровина.
Временното правителство на господин Софиянски с Постановление на Министерския съвет от 27 февруари 1997 г. определи добри минимални изкупни цени на тютюна. Въпреки спекулациите в масмедиите от страна на изкупвателните организации, вашето правителство, господин министър, не промени цените на ориенталските тютюни. Отговорът на премиера на наше питане по този проблем беше аплодиран в пленарна зала от нас, като парламентарна група, защото той успокои и тютюнопроизводителите. Трябва да сме наясно, че даже и тези изкупни цени практически осигуряват един сравнително нисък стандарт на живот на около сто хиляди тютюнопроизводители. Причината е във високата себестойност на килограм произведен тютюн, в която освен цените на оранта, поливането, торовете, полиетиленът, препаратите и дървеният материал за сушилните, трябва да се калкулира и изключително тежкият труд, вложен от тютюнопроизводителите.
Уважаеми господин министър, в горепосочените региони тютюнопроизводството е единствената възможност за трудова заетост, което изисква от Министерския съвет да осигури възможности за развитие на този отрасъл. Съществен елемент от тази цел се явява гарантирането поне на определените от Вас минимални изкупни цени.
Какво обаче се получава де факто?
Забелязват се тенденции от страна главно на държавния монополист "Булгартабак" АД по някакъв начин да отнеме това, което държавата е определила като цени. Прийомите, които се прилагат, са главно два: прекласиране на реално произведените количества по класи и чрез надписване на по-голямо съдържание на пясък и влага. Бих искал да представя на Вашето внимание няколко фрапиращи случаи на дадена средна изкупна цена на ориенталски тютюни, произход "Крумовград", които са под 2 хил. лева:
Акиф Халид Халил - продал тютюна си за средна изкупна цена 1785 лв.
Мустафа Юсуф Шабан - за 1849 лв.
Ибрям Адем Халил - за 1959 лв.
Според Правилника за социално подпомагане, гражданите, които се занимават със земеделска дейност, нямат право да получават помощи от "Социални грижи".
Господин министър, тъй като започва кампанията за тютюнопроизводството през 1998 г., ми разрешете да Ви попитам: да продължават ли да се занимават с тютюнопроизводство тези горепосочени семейства и как да живеят тези трудолюбиви хора? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Думата има министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Една голяма част от въпросите, които Вие ми задавате, са от компетенцията на министъра на земеделието, но аз ще се опитам да отговоря на абсолютно всички Ваши въпроси.
Правителството на Република България ясно и категорично записа в своята програма и изпълнява ангажиментите именно към такива райони. Това беше отразено и в Закона за чуждестранните инвестиции, където се насърчават инвестиции в такива региони с безработица, и по отношение на проектите, които се финансират от международни институции, и по отношение, разбира се, на тютюна.

Знаете, че минималните изкупни цени на тютюна се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и при тази изкупна кампания - няма да ви цитирам абсолютно всички цени, изкупните цени са с около 20 на сто в доларово изражение по-високи от предишната изкупна кампания. Няма да ви казвам колко е процентното увеличение в левове, защото то е много голямо и не е сравнимо.
Вие ми поставяте обаче конкретни въпроси: кой, как и защо изкупува тютюна и на какви цени - конкретни въпроси. Тютюнът се изкупува от специални комисии, които се назначават и се състоят обикновено от трима души, и аз ще ви дам данни как изкупува кърджалийското предприятие, как изкупуват частните фирми. Частните фирми изкупуват само това, което предварително са авансирали и имат право и първи да избират по качество балите. Плащат с месец, месец и половина закъснение, докато аз съм дал разпореждане БТ - Кърджали да изкупува абсолютно всичко, дори това, което остава като по-ниско качество. БТ - Кърджали изплаща на хората в срок от 5 до 10 дни всичко, което е купило. Мога да ви кажа, че в сравнение с фирмите "Тайман", "Финком", "Момчилград" и т.н., въпреки че изкупуват по-ниско качество тютюни, цените, които дава "Булгартабак" - Кърджали, са по-високи.
Сега ще ви отговоря конкретно на тези три зададени въпроса. Ето ги трите протокола на въпросните хора, които са предали своите тютюни.
В наредбата, която е издало Министерство на земеделието, горите и аграрната политика, ясно е казано, че се плаща тютюн. Там е казано, че не се плаща пясък, не се плаща вода над 18 на сто, тъй като тя се изпарява и не става тютюн. Пясъкът също не става. Другите примеси също не стават. Въпросът е коректно ли си вършат работата комисиите. Там действат над 30 комисии. В случая господата Халилов, Юсуф и Ибрям Халил са предали съответните количества. Там е направена стандартната проба и те са подписали протоколите. Тоест, те са се съгласили, че предават точно толкова тютюн, с толкова вода, с толкова примеси. Мога да ви кажа, че ние правим контрол на тези комисии. Искам да кажа следното. Ако хората, там присъстващи, виждат и се съгласяват с пробата и подписват, те нямат право по закона и наредбата да се жалват. Ако хората се усъмнят в това нещо, имат право също по наредбата да не предадат балата, да я запечатат там и моментално да сигнализират в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Ние извършваме проверка и аз ви гарантирам - уволняваме комисиите. Досега девет комисии сме уволнили. Мога да ви ги изброя кои са.
Има и другите случаи - голяма част от комисиите правят следното и ние ги хванахме. Приемат бали с много ниско качество, плащат много висока цена и оттам остава съмнението, че те делят някакви пари помежду си. И в двата случая комисиите ще бъдат санкционирани. Но много ви моля, когато този, който е предал, се е съгласил и се е подписал. Аз ще предоставя протоколите. Той има право да прави своя протест, да не подпише протокола. И аз ви моля за съдействие в тази насока и ви моля да не спекулирате с този въпрос, който е много важен за хората в региона, за техния поминък. Да не се правят такива спекулации. Да, хората ще сеят тютюн, защото вие може да изчислите сами колко пари получават при 1000 килограма продаден тютюн, което е средно.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Василев.
Господин Юсеин има право на реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Господин Василев, тези приемателни бележки ги имам и аз, но не мога да се съглася при предадени 700 килограма тютюн да има 30 килограма пясък. Има неща, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами ако се е съгласил този, който ги продава?
АХМЕД ЮСЕИН: Случаите не са само три, имам приемателни бележки на най-малко десет човека.
Вярно е, че по Закона за тютюна и тютюневите изделия чл. 9, алинеи 2 и 3 дават право на продавачите да реагират или да протестират за тези цени. Но чл. 10 казва, че всички разноски, свързани с окачествяването на тютюна от тези комисии, са за сметка на продавача. Откъде пари?
Вярно е, че "Булгартабак" изплаща навреме изкупените количества тютюн. Трябва да кажем истината. Но аз имам справка от 29 декември 1997 г. при мен от община Крумовград, където средната изкупна цена на "Булгартабак" е 3237 лв., на "Дайман" е 3276 лв. и на "Момчилград" е малко повече - 3328 лв.
Аз почувствах от Вашия отговор, господин министър, Вашата и на вашето министерство загриженост относно положението на тютюнопроизводителите в страната, за което Ви благодаря. Но аз желая един от министерството ли, или както направи господин Костов - това посещение в Кърджалийски окръг, когато се даде една много добра цена на един максул тютюн и хората, и ние се зарадвахме. Нека министерството по-редовно да контролира изкупуването на тютюна, за да могат тези хора да преживеят.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата господин министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Ще контролираме, господин Юсеин, и за тези проверки, за които аз лично ще разпореждам, на никого няма да се взимат пари, както не са се взимали досега по тези сигнали и проверки.
Второ, аз пак искам да ви повторя. Частните фирми, които изброихте - аз имам и ще Ви дам една сравнителна таблица за всичко, купуват само това, което са поръчали. Първи отиват и избират. А ние сме наредили да се изкупува всичко, което остава. Тоест хората да продадат всичко. Но все пак много ви моля за разбиране. Никой не може да поеме тази разлика в цените на тютюна, когато има пясък и вода. Ако има съмнения, нека да си сътрудничим. Ще разпореждам моментално проверки. Хората нека да не подписват договора, защото това е граждански договор. Противното означава, че той е видял, съгласил се е, подписал се е, взел си е парите.
В момента, в който се усъмните, поискайте от нас проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Василев.
Има думата народният представител Бойко Великов да развие своя актуален въпрос относно назначаването на управител на ИКПМ - ЕООД - град Дебелец към господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Моят актуален въпрос е свързан с назначаването без конкурс с Ваша заповед N РД 18-10-00-41 на управителя на Института по керамично и пътно машиностроене господин Никола Славов Николов.
Господин Николов никога не е работил в областта на керамиката и машиностроенето. Никога не е работил като конструктор. Никога не е работил развойна дейност, което, струва ми се, е задължително условие за такава отговорна длъжност. Предполагам, че когато е бил назначаван, Вие или Ваши отговорни служители сте имали необходимата информация, че господин Николов преди няколко години е завършил висшето военно училище "Васил Левски" и е бил една година офицер в българската армия, след което е напуснал не по свое желание. Бил е също така "синя каска" в Камбоджа близо една година. В това, разбира се, няма нищо лошо, но то въобще не съответства на длъжността, на която е бил назначен от Вас.

За краткото време, през което е бил в института, той се е водел на длъжност "организатор по маркетинговата дейност", а всъщност е бил шофьор и охрана на бившата управителка. По същество един млад офицер на 28 години, вече от запаса, става управител, повтарям, без конкурс, на Институт за керамично и пътно машиностроене - град Дебелец.
Още по-голямо безпокойство буди фактът, че още от първите дни на своето назначение той освобождава всички утвърдени специалисти в института, някои от които са и негови създатели, известни със своите конструктивни разработки в Русия, Германия, Украйна, Македония и др. В това число са и тримата заместник-управители, главният технолог, водещи конструктори с над десет години работа в института, ръководителят на лабораторията, технолози - общо една трета от личния състав.
Реално в института не остава нито един специалист, ръководител и инженер, който да познава наличната документация и техническите възможности за производство на комплектни керамични заводи, и използването на лицензиите, с които разполага институтът, на водещи фирми в тази област, каквито са "Морандо" - Италия, "Хендли" - Германия, "Келер" - Германия и др.
Затова си позволих в зададения към Вас въпрос да предположа, че назначеният управител господин Николов ще се превърне в един ликвидатор на Института по керамично и пътно машиностроене. Това бяха моите основания и сериозни безпокойства да се обърна към Вас, господин заместник-председател на Министерския съвет, за да обосновете Вашите критерии и мотиви за това назначение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов. Има думата господин министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Аз съм Ви много благодарен за загрижеността, която имате към Института по керамично и пътно машиностроене. Аз също не само като министър, а и като човек, който доста години е работил по въпросите на керамичната промишленост, познавам добре института в Дебелец.
Назначаването на нов управител в дружеството се наложи поради обстоятелството, че бившата управителка - Тодорка Георгиева Мартинова, бе отстранена от длъжност с прокурорско постановление на окръжния прокурор при Великотърновската окръжна прокуратура Цанко Русев, във връзка с образувано предварително следствие по обвинение в три пункта за извършени от госпожа Мартинова три отделни имуществени престъпления, от които са произтекли много големи щети са Института в град Дебелец.
При избора на нов управител сме взели предвид специфичната ситуация в дружеството, изразяваща се в тежко финансово и икономическо състояние, загуба от основна дейност и значителен размер на задълженията, основно към доставчиците, бюджета и социалното осигуряване, превишаващи два пъти и половина вземанията.
Допълнителни трудности са и произтичащите от непредаването на част от имуществото на дружеството, като апортна вноска в смесеното дружество "Росбулинженеринг", чийто съдружник е институтът в Дебелец.
Отчитайки горните особености при определянето на новия управител сме се придържали към следните критерии: да притежава подходящо висше образование, да има професионален опит, да е работил в дружеството, да познава специфичните му проблеми, да не е обвързан с противозаконни действия, произтичащи от служебните му задължения, които са установени спрямо част от ръководния екип на дружеството, мисля, че това отговаря на голяма част от Вашия въпрос, да има потенциал за реализация на нова, по-ефективна пазарна стратегия на дружеството.
Назначеният от мен управител отговаря на тези критерии. Той е машинен инженер и е работил като началник отдел "Маркетинг" в института в Дебелец.
Мисля, че не трябва да се опасявате, че управителят ще стане ликвидатор на института, независимо от тежкото му състояние при встъпването в длъжност. За двумесечното си управление той е предприел конкретни мерки за стабилизиране на дружеството, а именно: оптимизирал е управленската структура чрез намаление на административния персонал и завишаване на изискванията към съответните длъжности; възстановил е нормалната счетоводна дейност; изготвил е нова бизнеспрограма за развитие на дружеството; води активни преговори, в резултат на което предстои сключване на нови договори за изготвяне на проектоконструкторска документация за реконструкция, модернизация и строителство на керамични заводи в Русия и оборудването им с машини, произвеждани в института в Дебелец.
Според нас с реализацията на тези мерки ще бъдат осигурени нормална работа и съответни приходи на дружеството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Великов, имате право на реплика. Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Господин Божков, аз също съм благодарен за този отговор, защото бих искал да направя няколко пояснения.
Вие свързвате назначението на господин Николов с уволнението на предходния управител, но може би не знаете, че същият господин Николов е работил във фирмата на съпруга на въпросната управителка, която е отстранена от длъжност с прокурорско нареждане.
Колкото до Вашата аргументация, свързана с това, че част от ръководството е било уволнено, защото са допуснали тези нарушения и слаба работа на института, бих искал да Ви кажа следното: по Ваше нареждане е направена проверка в института, в резултат на което са назначени точно тези, които по-късно управителят е уволнил, за временно изпълняващи длъжността да управляват института.
Следователно вашите служители са преценили, че те имат необходимите качества, за да управляват през този период института.
Колкото до критериите, които Вие посочихте, за назначаването на господин Николов, аз ще се въздържа от коментар, защото онова, което ви изложих преди за този бивш офицер от армията, чиито качества Вие посочихте, няма никакви основания нито като квалификация, нито като управленски възможности, освен връзката му с бившата управителка и подчиняването на смесеното дружество, за което Вие споменахте, на чисто лични цели.
Няма за коментирам и политическата принадлежност на господин Николов, тя е твърде известна. Ще се върна малко назад, тъй като Вие заявихте съпричастност към работата на института и ще кажа следното: спадът на работата в института започва именно след политическите къдрили през 1992 г., които започнаха и които ще доведат института до пълната негова ликвидация както по отношение на производствената измервателна техника и окомплектовъчните материали, така и на лицензите, така и на техническото оборудване, което съществува в института.
Ще завърша с това за Ваше сведение, господин заместник-председател на Министерския съвет, че в момента в института практически не се работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата господин Божков за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Великов, искам само да Ви кажа нещо приятелски от трибуната. Може би неволно ставате в момента проводник на интереси да бъде закрит института и да бъде разтрогнато изгодното българо-руско дружество.
Не знам откъде черпите тази информация, но в България има няколко физически и юридически лица, които много биха искали да се разпадне това българо-руско дружество и да изземат функциите му за производство и доставка на машини за керамичните заводи в Русия.
Така че атаката срещу института не е от днес. Тя е отдавна, напоследък се засили поради приватизацията на едно друго дружество, което има интерес в същата област. Така че имам лошото предчувствие, че някой Ви подвежда с цел да Ви използва политически за чисто комерсиални цели. Проверете си източниците. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно негово изявление във вестник "Дневен труд".
Заповядайте, господин Атанасов.


ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин Бакърджиев! Въпросът ми, господин Бакърджиев, е по повод на Ваше интервю във вестник "Труд" от 10 януари 1998 г. Учуден съм, че миналия петък Вие бяхте в парламента, но вместо да отговорите на въпроса ми, използвахте правото си и отложихте отговора си за днес. Учуден съм, защото не предполагах, че на един български вицепремиер, който може, са му нужни цели 14 дни, за да разтълкува собствените си думи, казани пред един вестник.
Веднага искам да кажа, че преди една година на 10 януари бях между вашите заложници тук в тази зала.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): На българския народ.
ИВО АТАНАСОВ: Разбира се, хората отвън, господин Димитров, които Вие наричате българския народ, хората отвън имаха основание да протестират, защото животът беше тежък.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: За разлика от сега.
ИВО АТАНАСОВ: Както имат основание да протестират и сега, господин Бонев, защото след вземането на властта от вас, животът с нищо не се е подобрил. Но каква е разликата между нас и вас, тъй като Вие се включвате в моя въпрос?
След началото на демокрацията в България ние никога не сме призовавали към насилие. Не е ли така? А господин Бакърджиев казва в интервюто си, че целта оправдава средствата. Знаете ли, господин Бакърджиев, чия е тази максима и как се наричат хората, които я следват?
Казвате още, че през цялото време сте били във връзка с вашите хора в сградата, а с Иван Костов сте поддържали непрекъснат контакт, за да синхронизирате. Кои са тези Ваши хора? Господин Бонев беше тук. Тези ли, които заповядваха по мобифоните си: "Тичайте, ще излязат от северния вход!", или: "Бързайте към южния вход, оттам ще ви избягат!". Това ли синхронизирахте с Костов - как депутатите да не могат да излязат от сградата? (Смях.)
Вярно ли е, че Вие, господин Бакърджиев, сте казвали на част от протестиращите по мегафона, че от тази сграда не трябва да излезе жив човек? И не се ли наричат терористи тези, които вземат заложници, за да постигат цели? (Смях в залата.) Това ли е Вашето разбиране за средствата, които оправдават целта?
Във въпросното интервю, Вие, господин Бакърджиев, наричате събитията на 10 януари "въстание" и признавате, че протестите не са били стихийни, а всичко от 3 януари до 4 февруари е било под пълен контрол. Цитирам Ви. Тоест, всичко, което се случи, е било предварително замислено, планирано и организирано от Вас. Питам Ви по силата на коя Конституция и кои закони Вие организирате въстание в България? (Смях в залата.)
И още, във връзка с думите Ви, че за 5 февруари сте били разпределили пространството около парламента до метри и че ако е било гласувано правителство от Народното събрание, Вие нямало да позволите на него, на законното правителство, да излезе от тази сграда. Точно ли са предадени думите Ви във вестника? И ако да, какво оръжие смятахте да употребите и пак ли целта щеше да оправдае средствата Ви? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин министър Бакърджиев.
Господин Атанасов, понеже Вие отправихте упрек към господин Бакърджиев, че му се наложило да отлага отговора на Вашия въпрос, макар че това е негово право...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Учудване, а не упрек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, учудване. Аз пък се учудвам, защото изглежда, че на Вас пък Ви е трябвало доста време, за да си доразвиете въпроса. Като чета Вашия актуален въпрос, той гласи:
"Във вестник "Дневен труд" от 10 януари Вие заявявате: "За 5 февруари, ако беше гласувано правителството на Добрев, вярвайте ми, то нямаше да излезе от парламента"."
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Човек се развива, какво да се прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Развива се, но се развива със задна дата. (Смях в залата.) Не е ли малко закъсняло това развитие?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че много трябва да измине в България и като време, и като ограмотяване, за да могат някои действително да се доразвият до необходимото ниво. Разбира се, че това, което е фиксирано в писменото актуално питане на господин Атанасов няма нищо общо с изразения въпрос от тази трибуна. Разбира се, че в него имаше определени квалификации, които, според мен, не са най-доброто за представяне на един народен представител. Но така или иначе, господин Атанасов, Вашият въпрос се отнася до мое интервю, което много внимателно сте прочели, надявам се и много внимателно сте разбрали. То касае действия отпреди една година. Тези действия, разбира се, са ясни за цялото общество. Това надали е най-актуалният въпрос, който можехте да изсмучете от пръстите си. Но аз мисля, че е необходимо да дам пълен отговор на Вашия въпрос, за да няма никакви съмнения.
Първо, относно "целта оправдава средствата", моят отговор е, че никога целта не оправдава изцяло средствата, които се използват, че винаги има кой да съди и победителите, и победените, и че не бива да се опираме на такова, според мен, некоректно Ваше тълкуване.
А аз ще Ви върна действително малко назад, за да си представите точно какво съм имал предвид при това интервю. Няма да се връщам на 10 януари. Всички ние имахме възможност съвсем скоро да анализираме събитията от 10 януари, и не само от 10-и, а и от 3-и, от 8-и, от 9-и, за да стигнем до 11-и.
Всичко започна на 12 декември, когато тагавашната опозиция огласи Декларацията за спасение на България. На 19-и беше първото шествие-митинг, в което ние настоявахме мнозинството - вие левите - да гласувате тази декларация за спасение на България. На 21 декември 1996 г. правителството на Жан Виденов подаде оставка. На 3 януари на извънредно заседание парламентът обсъди предложената от СДС декларация и не стигна до решение. Беше отложено вземането на решение за 10 януари. Именно тогава ние призовахме на 8-и, 9-и и 10-и всички жители на столицата да участват в шествия и митинги. За тези събития, казах, напоследък направихме много, връщайки се като ретроспекция назад.
Аз не мисля, че трябва да цитирам някои от нашите изявления. По-скоро ще цитирам нещо друго от 10-и и от 11-и от стенограмите на вашето правителство. Ще се изкуша да повторя оценката на ексминистър Илчо Димитров, дадена на 10 януари. Цитирам:
"Докога ще продължим да действаме като инфантили в политиката?" - казва Илчо Димитров за вашата партия. - "Докога ще се хвалим каква партия сме, след като номерът не успя - чрез правителството да прикрием колко е слаба партията." - Вашата партия, господин Атанасов. - "Номерът беше да кажем, че правителството е слабо, за да прикрием колко е слаба партията. И този номер не успя, както не успя и преди с Тодор Живков. Или казано накратко, така се пада от власт." Спирам цитата.
Действително през януари 1997 г. хората бяха много зле и излязоха по площадите. Но нещата от 11-и нататък се развиха много по-сериозно, отколкото вие сте очаквали. На улиците излязоха десетки хиляди възрастни и младежи, които скандираха: "Никога вече комунизъм!" и "Ние сме студентите, нас не ни е страх!". Същият ден в последната си изява като президент тогава Желю Желев свика спешно заседание на Консултативния комитет по национална сигурност и до обща позиция не се стигна. На 12 януари Политическият съвет на ОДС взе решение да преговаря с БСП само след като тя обяви, че е съгласна на предсрочни парламентарни избори. Новоизбраният президент Петър Стоянов заяви пред нацията, че без предсрочни избори България ще изпадне в още по-дълбока криза. Не само България, но и светът чу предупреждението на новия президент. В онези дни новинарските емисии на световните агенции започваха с България и милиони хора по цялата планета станаха съпричастни на нашата борба. И те бяха с нас против вас.
На 13 януари 1997 г. Изпълнителното бюро на БСП прие по принцип идеята за предсрочни избори до края на годината. На "Позитано" 20 обаче не се отказаха от кандидат-премиера Добрев и заявиха, че са готови да преговарят с всички сили за подкрепа на новия ваш кабинет. На 15 януари 1997 г. хората продължиха да се увеличават. Към протестиращите от София се присъединиха и десетки хиляди в цялата страна. Петър Стоянов заяви, че след встъпването си в длъжност ще даде проучвателен мандат на посочения от БСП кандидат-премиер, но предупреди, че това няма да върне хората по домовете им.

На 17 януари СДС призова левицата да се откаже от мандата. На 19 януари президентът Петър Стоянов и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев положиха клетва и новият държавен глава поиска бързи парламентарни избори.
На 20 януари ние, опозицията, заявихме, че единствен изход за страната ни е час по-скоро насрочване на извънредни парламентарни избори, назначаване на служебно правителство с мандат да преговаря за въвеждане на валутния борд.
На 25 януари към всички протестиращи се присъедини и телевизията, където започна предупредителна стачка.
На 27 януари президентът Петър Стоянов призова левицата да се откаже от мандата си, а предсрочните избори да са най-късно през май.
На 28 януари президентът връчи на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 29 януари синдикатите официално обявиха обща стачка. На 31 януари Николай Добрев заяви, че е готов да се откаже от премиерския пост, ако се постигне съгласие за широко коалиционно правителство под егидата на президента със същия парламент и, разбира се, с вашето мнозинство в него.
На 1 февруари 1997 г. край Дупница бяха издигнати първите барикади...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Панчо, Панчо...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: На 2 февруари цялата страна бе блокирана от стачки и протести.
На 3 февруари левицата определи състава на второто социалистическо правителство с кандидат-премиер Добрев. От 16-те министри на Жан Виденов в бъдещото бяха предвидени 7!
"България в блокада по суша и вода" - така на 3 февруари миналата година започваха новинарските емисии на Би Би Си. Възловите пътни артерии и пристанища по Дунав и Черно море и почти всички главни гранични контролно-пропускателни пунктове бяха блокирани. Столицата осъмна със спрян градски транспорт и замръкна осеяна с барикади. Най-важните кръстовища бяха блокирани. Парализирано бе движението във всички подстъпи към града. В барикади осъмна и Пловдив. Преграждения от коли, автобуси, каруци и живи вериги затвориха движението в 15 главни пътни пункта и изолираха града.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А доларът скачаше ли през това време?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Жителите на Дебър блокираха пътя за Димитровград. Хората от Бенковски и Войсил издигнаха барикади по пътя за Пазарджик. Селяните от Мало Конаре преградиха пътя към Пловдив и Пазарджик. Изходите на Първомай също бяха в обсада. Парализиран бе целият Пирински край.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: По-бавно и по-подробно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Протестиращите преградиха главен път Е-79 към пропускателните пунктове Кулата, Станке Лисичково, Златарово, Гюешево, Олтоманци, шосето за Предела и Разлог.
В Сандански и Кресна продължиха блокадите на международната магистрала за Гърция и Македония. Барикадите в Дупница затваряха пътя към София и Самоков.
Хората от Велико Търново преградиха главните транспортни артерии Русе - Свиленград и София - Варна. (Оживление и смях от ДЛ.)
Парализирано бе движението и по прохода Хаинбоаз. Русенци блокираха Дунав мост и пътя към Силистра. Плевенчани затвориха магистралата София - Русе. Живи вериги преградиха изходите на Монтана за Враца, Видин и София, затвориха Петрохан. (Шум и реплики от ДЛ.)
Във Видин блокираха всички подстъпи към ферибота за Калафат. Затворено беше шосето Шабла - Дуранкулак - последният изход за Румъния. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Край Сливен затвориха магистралата София - Бургас. Блокирани бяха пътищата Доспат - Девин, изходите на Смолян, Кърджали, Стара Загора, Казанлък и Перник. (Шум и реплики от ДЛ.) Пристанищата Варна - изток и Варна - запад бяха затворени. Блокиран бе Аспаруховият мост, затворени бяха пътищата за София, Бургас и Златни пясъци.
Аз съжалявам, че в момента няма карта на България (оживление), за да видите за какво става дума и за да стане ясно, че още на 3 февруари 1997 г. страната беше затворена.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): От кого?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Това отчет ли е?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Четвърти февруари 1997 г. - денят, в който Николай Добрев трябваше да потвърди пред президента, че приема мандата или да заяви, че БСП се отказва да състави второ правителство. Хората бяха по барикадите, по улиците и по площадите. Страната беше парализирана. На "Позитано" 20 продължаваше безкрайно заседание на Изпълнителното бюро на БСП и Парламентарната група на Демократичната левица, докато цял народ искаше избори.
В 11,50 ч. в Президентството пристигнаха кандидат-премиерът Добрев и социалистическият лидер Първанов и час по-късно излязоха през задния вход. (Оживление.) Площадът пред "Дондуков" беше зает изцяло от митингуващи. Президентът спешно свика Консултативния съвет по национална сигурност. Заседанието започна в 15,05 ч. и продължи близо четири часа.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Лошо...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: В 18,47 ч. бе съобщено, че Николай Добрев и БСП връщат мандата и че е постигнато съгласие президентът да назначи служебен кабинет, да насрочи предсрочни парламентарни избори през втората десетдневка на април.
В 19,30 ч. българско време във Вашингтон Международният валутен фонд свика спешно заседание за България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И парите потекоха.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Такава, уважаеми дами и господа, бе ситуацията в страната на 4 февруари 1997 г. (Оживление.) И от нея, и от решимостта на хората да отстоят правото си на свободен живот в България, аз черпя сили, за да мога и днес категорично да повторя: да, ако на 5 февруари бе гласувано второ социалистическо правителство с премиер Николай Добрев, хората нямаше да позволят то да излезе от парламента. Нямаше да излезе, независимо от плана на тогавашните управници, на вас, господа, за нощта на 4 срещу 5 февруари.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И какво щяха да направят? Щяха да бият ли, да трепят ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Според един от вариантите в 23 ч. се свикваха всички полицейски служители. В 2 ч. през нощта на 5 февруари полицията и армията е трябвало да започне да разбива барикадите в цялата страна, а след гласуването на правителството на Добрев - на вашето правителство, да бъдат направени поправки в Закона за Министерството на вътрешните работи, които междупрочем БСП се опита да прокара половин година по-рано. Поправките са частични - промяна в § 17, и аз ще цитирам текста:
"§ 17. Чл. 29а - нов текст:
"Чл. 29а. (1) Министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на националните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават обществения ред или сигурността." (Шум и реплики от ДЛ.)
"(4) Заповедите по ал. 1 не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) Действията на заповедите се прекратяват с изтичането на техния срок или отпадане на основанията за издаването им."
Всеки човек, дори без юридическа подготовка, веднага би определил цитирания текст съвсем ясно и едностранно: даване на еднолично право на министъра на вътрешните работи да въвежда извънредно положение и да го продължава по собствено усмотрение дотогава, докато той реши или докато вашата партия му разпореди. Това в цивилизована държава се нарича чиста полицейщина. (Смях от ДЛ.)
Аз благодаря на българите и на Бога, разбира се, за това, че правителството не бе гласувано в тази зала. Залогът за това, че то нямаше да излезе оттук, са тези мнозинство българи, които никога няма да ви позволят да управлявате по този пагубен начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърждиев.
Господин Атанасов има право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Цяла България разбра, че господин Бакърджиев вместо отговор на въпроса ми, донесе в залата плана за въстаническите действия. (Силен смях от ДЛ.)
На 16 януари миналата година господин Бакърджиев заявява пред вестник "Стандарт", че ще затвори държавата. Сега разбрахме как сте затворили държавата, господин Бакърджиев, как скочи доларът, как скочиха цените, как паднаха пенсиите, как паднаха заплатите. (Смях от мнозинството, ръкопляскания от ДЛ.) Това е цената на хаоса, който Вие създадохте. И аз много Ви благодаря за тази откровеност.
На 4 ноември за мое голямо учудване президентът заяви пред вестник "Труд", че на 4 февруари сме били пред гражданска война. И тъй като БСП не е подготвяла гражданска война, бях много любопитен кой я е подготвял. (Шум и реплики в мнозинството.)
На 16 януари миналата година пред вестник "24 часа" господин Бакърджиев казва: "До неделя картината трябва да е ясна, иначе война." Ето, господин президент, ако слушате отнякъде, кой е подготвял гражданската война в България.
Вие се оплаквате, господа, че в България няма съдебна власт. Ако това е така, вие трябва да сте благодарни, че в България няма съдебна власт (ръкопляскания от ДЛ), защото иначе мнозина от вас щяха да напълнят затворите, както ви предупреди турският премиер Месут Йълмаз и с което нашият премиер Иван Костов се съгласи. (Шум и реплики в мнозинството, единични ръкопляскания.) Така че бъдете благодарни, ако в България няма съдебна власт!
Мен ме учудват вашите ръкопляскания и тази героизация на насилието, която вие правите и сега по повод 10 януари, когато направихте контрамитинг на нашия митинг. В историята героизация на насилието, независимо дали то е справедливо насилие, е правил само комунизмът и фашизмът. Очевидно вие не сте комунисти. Кажете сами какви сте! (Ръкопляскания в ДЛ. Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа! Аз мисля, че с ускоряване на полезната работа на съдебните органи голяма част от вашите трябва да отидат в затвора. (Ръкопляскания от мнозинството.) Но слушайки Вашите думи сега, все повече се убеждавам в онази стара максима, която може да бъде допълнена: "Когато човек е наглец, той е задълго, когато е болшевик, е за цял живот." Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос към господин Муравей Радев, министър на финансите, относно митническата обработка и контрол на български и чужди граждани, излизащи и влизащи в Република България през аерогара "София".
Заповядайте, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бих желал да изложа мотивите на моя въпрос към министъра на финансите на Република България господин Муравей Радев.
Най-голямата врата за влизане и излизане на територията на България е аерогара "София". След инфарктния и примитивен паспортен контрол, след чакане до припадък идва унизителният митнически контрол. Наредени по няколко митничари чакат гражданите с багажи от куфари и чанти и изричат: "Отвори!". От този момент започва циганията. Отварят се куфари, сакове, чанти, пакети. Започва ровенето на багажите. След като свърши ровенето, се чува втора заповед: "Затвори!".
Унижението продължава с натъпкване на лични вещи, употребявано бельо, подаръци отново в куфарите, само и само по-бързо да свърши този кошмар.
След като гражданите си тръгнат с мисълта, че всичко е свършено, в залата ги чакат чейнч- и таксиуслуги и окончателно ги довършват.
Отново на излизане цял ред митничари, попълване на унизителни декларации, описване на лични вещи, отговори на въпроси "Носите ли още нещо?", "Отворете куфарите!".
Уважаеми господин министър, Вие много добре знаете, че във всички страни в Европа и в страните - членки на Европейския съюз, към които сме се устремили и ние да бъдем евентуално, на излизане от митниците има една зелена лампа и една червена. До червената лампа стои един митничар. Който има нещо за деклариране, минава там, другите хора цивилизовано напускат летището. При излизане от съответната страна, при обработка на багажите стои също един митничар и то за граждани, които не са от тази страна, да им завери документите, ако са купили някакви подаръци, да си получат след паспортния контрол данък добавена стойност.
Уважаеми господин министър, моля Ви да ми отговорите кога на аерогара "София", а и на други гранични пунктове, ще се извършва цивилизован митнически контрол и митническа обработка на български и чужди граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! На мен много ми се иска в скоро време да няма никакви граници, да могат хората да влизат и излизат от България без тези гранични ограничения, за които Вие споменахте. На мен много ми се иска да вярвам, че този ден един ден ние ще го доживеем. За това обаче са необходими твърде много неща, преди да стигнем дотам, да се случат. И аз се надявам, че това Народно събрание ще има съществен принос в пътя, който трябва да извървим, за да стигнем дотам. За съжаление днес обстановката в света, а в Европа още повече, да не говоря за Близкия Изток, съвсем не е такава.
Аз не зная Вие до каква степен имате опит от граничния контрол на съседни наши страни или на по-далечни от нас страни, но едва ли това, което казахте тук, не би могло в по-голяма степен да бъде отправено и към други държави. Аз искам добре да бъда разбран. С това, което казвам, съвсем не защитавам онези прояви на субективно самодоволство или извращение на служебното положение на този или на онзи държавен чиновник. Това не е само в митниците. Това е в редица контролни органи, но това зависи от човека, от индивида, от възпитанието, от културата, от неговата подготовка.
Аз не бих желал да влизам в този тон, с който Вие зададохте въпроса си, но все пак чувствам задължението си да обясня някои процедури, които са задължителни и които произтичат от изпълнението на закона в България. То би било полезно за много хора, не само които са в тази зала, но и които в момента може би ни слушат или ни гледат.
Съгласно чл. 1 от Закона за митниците и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, "Митническите органи осъществяват контрол върху внасяните и изнасяни стоки и валутни ценности, както и върху лицата и техните багажи. В изпълнение на служебните си задължения митническите служители действат съгласно разпоредбите на чл. 31 от Закона за митниците и чл. 71 от Правилника за приложението на същия този закон, съгласно който лицата, преминаващи държавната граница, са длъжни да представят на граничната митница носения от тях багаж и валутни ценности, подлежащи на деклариране, както и да позволят да им се направи митническа проверка."
В повече от това може да се добави, че съгласно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и от Правилника за приложение на закона, митническите служители, въз основа на дадена писмена или пък устна декларация, извършват проверката, при която, ако намерят за необходимо, правят преглед на багажа, а когато се налага - и личен преглед на пътника.
Действията на митническите служители са определени с няколко подзаконови нормативни акта: Постановление на Министерския съвет N 85 от 1993 г. за внос и износ на стоки от пътници; Наредба N 1 от 1993 г. за митнически контрол върху стоките и международните пратки, внасяни и изнасяни от пътници и физически лица; Наредбата за износ и внос на валутни ценности от 1994 г.
Служителите на цитираната от Вас аерогара "София" са с висок образователен ценз и в голямата си част владеят чужди езици. Митническата си квалификация придобиват по време на шестмесечен стаж във всички направления на митницата, курсове за подготовка на митнически инспектори, завършващи успешно с полагане на изпити пред Главно управление "Митници".
На практика митническият контрол в салона на "Външни линии" (заминавания) на аерогара "София" е предшестван от чикиране на багажа на пътниците, при което се проверяват техните билети и теглото на личния им багаж. След това по транспортна лента багажът преминава през рентген, който се контролира от служба "Охрана и сигурност" към аерогара "София". При съмнение относно съдържанието на багажа служителят, съвместно с митническия инспектор, прави проверка, която се предшества от попълване на митническо-валутна декларация.
След чикирането следва проверка за оръжие и взривоопасни вещества в носения ръчен багаж, осъществявана от служители на гранична полиция.
Паспортният контрол, осъществяван от служителите на граничния контролно-пропускателен пункт, е последната проверка на пътниците преди качването им в самолета.
В салона на външни линии "Пристигане" на Аерогара - София, митническият контрол се предшества от паспортната проверка. Пътниците попълват митнически и валутни декларации за носените от тях стоки, пари и ценности. Багажът им задължително минава през рентген, при съмнение относно достоверността на попълнената декларация се прави личен преглед на пътника в присъствието на поемни лица, за което се съставя протокол в два екземпляра - по един за всяка от страните.
За ефективния митнически контрол говорят разкритите случаи на митническа и на валутна контрабанда. През изминалата 1997 г. са образувани 164 административно-наказателни производства срещу нарушители на митническо-валутния режим на страната, сред които са стоки като компактдискове - така нашумелите компактдискове - благородни метали, наркотични вещества, предмети с нумизматична и археологична стойност, крупни суми валута и т. н.
Резултатите от миналата година показват следното: при обработени пътници 976 хил., в това число входящи - 482 хил., и изходящи - 494 хил., са събрани мита, акцизи, ДДС и такси в размер на почти 214 млн. лв.
По въпроса за наличието на трасета със зелен и червен коридор в граничните зони на страните - членки на Европейския съюз, следва да уточним, че където и да било българските граждани, с изключение на тези с дипломатически имунитет, не се обработват по облекчената процедура и подлежат на пълен митнически контрол. Дори и за самите граждани на Европейския съюз зеленият коридор не изключва митническа проверка. Изборът на съответен коридор представлява на практика акт на деклариране пред митническите органи, който при нас е заменен с устно волеизявление.
Не на последно място трябва да се има предвид, че по-голямата част от пътниците, преминаващи през аерогарата, са хора от страни с по-нисък жизнен стандарт, чийто стремеж е установяване, трайно установяване в страни от Западна Европа и Северна Америка или за контрабандиране на стоки, за които митницата се явява своеобразна преграда. Това още повече ни задължава да засилваме митническия контрол.
Повтарям, още веднъж повтарям, че при всичко това, което казвам, аз няма никога да толерирам проявите на грубост, проявите на някакво своеволие или още по-лошо - на злоупотреба със служебно положение. И такива случаи, ако има, ние ще бъдем безкомпромисни. Не са малко онези митнически служители и техни ръководители преди всичко, които за подобни пропуски и нарушения са отстранени от работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Имате право на реплика, господин Бончев. Ето Ви в писмен вид отговорът на министъра.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Не желая да коментирам отговора на господин министъра. Искам само да го поправя, че български граждани в Западна Европа, т. е. гражданите на България, които са под ударите на Шенген и на "черния списък" минават много по-цивилизовано там, отколкото в тяхната собствена страна - България.
Няма да коментирам и това, че повечето от тези чужди граждани, които влизат през Аерогара - София, са представители на мощни западни фирми, които ние желаем да инвестират в България.
Няма да цитирам от тази трибуна и репликите, при този унизителен контрол, които отправят на няколко езика тези граждани по отношение на България.
Искам да отбележа, че много граждани са членове на Европейския съюз, т. е. на страни, членове на Европейския съюз, на които ние ще разчитаме тези държави, евентуално, след десетина - петнайсет години, ако бъдем поканени за членове, да ни подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин министър Радев има право на дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: От това, което чух, разбрах, че Вие не сте доволен от моя отговор. Това е Ваше право - да сте доволен или не.
Само едно нещо искам да Ви кажа: аз като действащ министър с дипломатически паспорт близо 40 минути съм стоял в Германия на паспортна не, на пълна багажна проверка, в която извадих всичко от куфара на масата. Тази процедура, за която Вие говорите, бе приложена към един министър и към един най-малкото поне, ако не министър, но човек с дипломатически паспорт. Тогава това вероятно беше някакво изключение, като че ли имаше някакъв сигнал за бомба или за нещо друго и всички чужденци абсолютно, независимо от ранга им, бяха проверявани толкова щателно, колкото аз в България преди да имам такива права и имунитет, никога просто не съм бил проверяван.
Не казвам това, за да търся някакъв начин да оневинявам -пак повтарям - онези действия, неправомерни, бих казал, на някои отделни личности, съпоставяйки ги с дейността на техни колеги в Западна Европа, но това е факт, за жалост, на много места в света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Георги Божинов да развие... (Реплики на недоволство от народния представител Веселин Бончев към министър Муравей Радев.)
Нямате думата, господин Бончев.
Има думата господин Георги Божинов, за да развие актуален въпрос към министър Радев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е относно приключването на плащанията по зърнения заем към Република Полша.
Както си спомняте, на 29 октомври 1997 г. се обърнах с актуален въпрос към Вас и към министъра на земеделието. Аз обикновено питам по двама министри. Въпросът ми към господин министър Върбанов беше относно обстоятелствата и мотивите, довели до промяната на условията за погасяване на зърнения заем от Република Полша.
Въпросът ми към Вас беше относно средствата, с които ще бъде платен зърненият заем към Полша след промяната на условията за погасяване. Този въпрос беше продиктуван от информацията и тревогата, че не са постъпили към онзи момент в специалната сметка очакваните средства от продажбата на полското зърно.
В отговор на моето питане между другото Вие посочихте, че тези средства, които ще бъдат акумулирани, и тези, които са налице в порядъка на около 16 млрд. лв. общо, ще бъдат достатъчни, за да бъде изплатена първата вноска, както се изразихте, тези дни или в началото на следващия месец, значи става дума за ноември.
По-нататък Вие посочихте в отговора си и източника на средства за плащането на разликата до 28 млрд. лв.

Днес моят въпрос към Вас е, уважаеми господин Радев, следният: приключена ли е сделката, извършени ли са плащанията в посочените от Вас срокове или е приложена друга схема, вероятно по-ефективна, за погасяването на нашия дълг към Полша? Ако някои обстоятелства са наложили промяна, моля да ми отговорите какви са основните параметри на новата схема за погасяване на дълга и приключила ли е тя, т.е. били ли сме изрядни към полската страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Моят отговор към Вас ще бъде съвсем кратък. Да, извършени са дължимите към Полша плащания във връзка с доставката на почти 100 000 т полска пшеница през миналата година. Извършени са на две плащания точно наполовина на дължимата сума: първото плащане е на 7 ноември 1997 г., а втората вноска - на 5 декември 1997 г. И двете плащания са извършени от сметката на "Зърнени храни", в която сметка предварително постъпиха част от средствата, които трябваше да покрият разликата между цената на вносното зърно и осъществените транспортни разходи, а също така да поемат и разликата между доставната цена и фиксираната цена на зърното в България. Всичко това е извършено в съответствие с решенията на Министерския съвет, в сроковете, договорени с полската страна, и никаква друга схема освен тази, която сега Ви казвам, не е реализирана по този въпрос. Случаят за нас е приключен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз много Ви благодаря, уважаеми господин министър! Искам само да Ви попитам: мога ли да смятам, че не е присъединен дългът ни по линия на този заем към общия дълг на България към Полша и той да е заплатен чрез бартер карбамид към Полша? Ако мога да Ви разбирам, че Вие ми отговаряте еднозначно с "Да", че не е извършена такава схема, аз ще Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз смятам, че бях пределно ясен. И сега още веднъж абсолютно категорично Ви заявявам от тази трибуна следното: сумата, която дължим на Полша за цялото количество, което е доставено в България, е изплатена в брой от "Зърнени храни" от специално разкритата за целта сметка, в която постъпват средствата от продажбата плюс пари, отделени от държавния бюджет за тази цел навремето, когато бюджетът бе съставен - чл. 1, ал. 1, т. 3, сумата, която влезе оттам изплати 100 на сто задълженията към Полша. И никакъв бартер по този въпрос България не е правила.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много Ви благодаря!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви и аз!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Пристъпваме към отговори на господин Бонев, министър на вътрешните работи. Има две питания с аналогично съдържание от народните представители Михаил Миков и Драгомир Драганов относно публично изявление на министъра на вътрешните работи на 12 януари. Вече имаме създадена практика при такива случаи и двамата народни представители да развият въпросите си, а след това министърът да отговори едновременно.
Има думата господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаем господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз се страхувам, че моят въпрос може би не е бил разбран. Преди малко погледнах въпроса и на колегата Драганов. Публичното изявление на господин министър Бонев можеше да бъде и на 12-и, и на 11-и, и на 15-и, или след един месец. Моят въпрос е съвсем друг, ясен и конкретен: от това публично изявление, четейки го внимателно, разбирам, че господин Бонев знае кои са тези лица тук, в сградата на българския парламент, които са мултаци. И понеже такова изявление се тиражира в печата и в обществеността, нещо, което е изискване на правилника - чл. 75 и 76, предизвиква обществен интерес, а видно и от въпроса на господин професора и сред нас тук има хора, които все пак искат да знаят тези, които са мултаци, поне другите да не бъдем мултаци. Моята крехка надeжда е да сме поне тези, които не сме мултаци, над 50 на сто. Иначе това би било грозно за българския парламент.
Така че въпросът ми е: кои лица поименно са мултаците в парламента? Основанието за този въпрос е продиктувано и от зависимостта на лицата депутати или министри - аз не се съмнявам, че господин министърът е имал предвид парламентарната администрация, защото се казва "парламентът". Смятам, че не е толкова важно за администрацията. Важното е тук, в тази зала, да се знае кои сме, какви сме и що сме. Това е също толкова важно, колкото да се знае кои са били тези, които са сътрудничили на Държавна сигурност. И затова ще бъда благодарен на министъра, ако получа някакъв по-конкретен отговор в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата народният представител Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! На 12 януари беше изявлението. Аз го чух от Националната телевизия. Вие наистина казахте, че ако някой от депутатите отправи питане, свързано с правото на хора от "Мултигруп" да пътуват, Вие ще използвате това, за да преброите мултаците сред депутатите, макар че ги знаете, както казахте.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: означава ли това, че Вие като представител на изпълнителната власт, а следователно и Министерският съвет, чийто член сте, делите депутатите не по принципа на политическото им представителство, а на мултаци и немултаци? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми депутати, които ми задавате интересен въпрос! Аз съм Ви благодарен затова, че във въпросите, които сега развихте от парламентарната трибуна, вие дадохте една отрицателна морална оценка на лицата, които лобират за въпросната частна групировка. Дори господин Миков каза, че това е толкова опозоряващо, колкото и списъкът с досиетата.
И за да поставя нещата на една малко по-сериозна основа, искам да ви кажа службите на МВР и другите контролни служби в държавата, извън МВР, които имат правомощия в тази насока, какво точно проверяват, по кои основни направления, за да направите вие самите извод дали когато някой излезе на тази трибуна и защитава интересите на подобни групировки, защитава наистина частния бизнес в България.

Изреждам нещата хронологически от учредяването на групировката. Проверката върви оттогава.
Първото направление, по което извършваме проверка, това е източниците на първоначалния капитал - връзка с пари от безотчетна каса на ЦК на БКП и кредити, получени с помощта на Луканов.
Второ - организиране и участие в канал за крадени коли от Западна Европа към арабските страни.
Трето направление, което се проверява - организиране и участие в учредяването и непосредствено участие в дейността на силовите групировки.
Четвърто - източване на капитали от държавни предприятия по схемата "вход-изход", като например "Кремиковци".
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): А "Химко" - Враца?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Ще стигнем и до "Химко".
Източване на Балканбанк и други банки и пране на пари; незаконен износ на капитали; кредитни милионери - след получаването на списъка се проверяват теглените и невърнати кредити от всички фирми от групировката.
На следващо място - незаконни финансови схеми като цесията "Химко" - "Булгаргаз" и проявите на рекет, свързани с осъществяването на подобни схеми срещу длъжностни лица, опитали се да защитят държавния интерес.
На следващо място - незаконна приватизация. Само маркирам: ОЦК, "Бороспорт" и т.н.
На следващо място - неплащане на данъци и неправомерно теглене на данък добавена стойност.
На следващо място - контрабандни сделки - като захарта за "Бартекс" например.
На следващо място - корумпиране на държавни служители. Преценява се кои длъжностни лица са оказали услуги на групировката и сега са на работа в нея.
На следващо място - производство и контрабанда на пиратски компактдискове - контрабанда, особено за Русия.
На следващо място - съмнителни самоубийства на служители от групировката, включително в резиденцията в Бистрица, и неразкрити убийства на длъжностни лица, които са защитавали държавния интерес и по някакъв начин са пречели на интересите на групировката.
На следващо място - връзка с лица от бившите тайни служби на България и с тайните служби на други държави и реализирани финансови проекти в този аспект.
На следващо място - връзки с бившата партийна и стопанска номенклатура и ролята, която играе групировката в трансформирането на политическата власт в икономическа.
На следващо място - незаконно финансиране на политически партии и лица.
На следващо място - контраразузнавателно проникване на групировката в струкурите на държавната власт, включително в структурите на МВР и съдебната власт.
И на последно място - заплахи към журналисти, чиято позиция не се харесва на групировката - напоследък е актуално.
Участие в организирането на активни мероприятия срещу България в полза на чужди интереси.
След като ви изброих така, помислете си дали не е редно да си оттеглите въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз съм благодарен на господин министъра, който без патос ни поднесе някаква негова, може би събрана и достоверна биография на една коментирана във вестниците икономическа групировка. За съжаление, в тях за мен нямаше особена изненада. Всички тия неща през последните седем години тук или там, при по-внимателно следене на вестниците, могат да се установят, като включително и журналистически публикации. За резултатите от тях трябва да отговарят тия, които е трябвало да събират данъците, които е трябвало да вършат всички останали дейности, които държавата по отношение на всяка частна фирма търси. Само че аз не разбрах кои са тук, в парламента, и господин министърът не отдели внимание на този въпрос. За мен не е важно дали е "Мултигруп" или някоя друга групировка.
Друг е въпросът, че погрешно бе тълкувано моето изказване за моето особено отношение, че тая групировка била еди каква си. Това го казва съд каква е или медиите, под едно или друго влияние, могат да го кажат за всяка една групировка. Въпросът е - касае нас тук, в тази зала - кои са тук от "Мултигруп"? И питам - отговор няма! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има право на реплика и господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Бонев, все пак Вие не отговорихте на моя въпрос. Вие използвахте моя въпрос, за да продължите вашите сложни взаимоотношения между правителството и "Мултигруп". Аз не искам да се меся в тях.
Аз чисто и просто отново искам да Ви попитам - Вие, като представител на изпълнителната власт, с това си изявление показахте пред народните представители, че делите не по политически принцип. Аз съм депутат от Еволевицата. Ето, госпожа Мозер е от "Народен съюз". А Вие ги делите по някакъв друг принцип - на мултации и немултации. Ако това е истина, кажете, просто за да знаем. Аз тогава мога да Ви предложа едно друго разделение. Ето, БСП казва, че вече се модернизира. Значи терминът хардлайнери вече не е модерен. Да се делим тогава на хардландери и на някакви други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: За "Хардланд" сигурно тези дни ще научите кои министри са подписвали точно разрешенията и не бързайте много с изводите. Може да се опарите.
Що се отнася до това дали поименно сега да съобщя имената. Аз изброих повече от десет направления, по които се работи. Едното от тях е проникване в държавната власт, включително и в законодателната власт. Тогава, когато се съберат данни, че това проникване е престъпление, имената ще ги научите - конкретните имена тук, от трибуната. Това обаче, че има хора тук, които защитават яростно интересите на групировката, Вие го знаете по-добре от мен. Нали го знаете по-добре от мен? (Неразбираеми реплики.)
При това положение Ви предлагам Вие да се допитате до колегите си. (Неразбираема реплика от Драгомир Драганов.)
Да, господин Драганов, от различни парламентарни групи се срещат лица, които лобират за интересите на тази групировка. Не съм бил свидетел на подобна яростна защита на друга групировка в страната досега. Но дали деля депутатите само на мултации и немултации - не. Деля ги на левскари и цесекари, деля ги даже и по политически признак. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своето питане към министър Бонев относно резултатите от оперативно-издирвателната работа по установяване на лицата, участвали в нападението и разгрома на Народното събрание на 10 януари 1997 г.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане е свързано с тема, която беше обсъждана вече в някаква степен. Става дума за събитията на 10 януари миналата година, когато група граждани обсади сградата на Народното събрание, нахлу в нея, опожари и ограби част от намиращото се там имущество и постави под сериозна заплаха живота на народните представители.
При излизане от парламента народните представители бяха нападнати, при което някои от тях понесоха сериозни наранявания. Унищожено или разграбено бе и намиращото се около сградата на парламента ценно имущество - леки коли на Народното събрание и на депутати. Няма съмнение, че действията на тези граждани осъществиха редица състави от Наказателния кодекс и преди всичко глава първа на кодекса. По същество извършеното на 10 януари и по-късно бе насочено срещу конституционоустановения обществен ред.
Питам Ви с оглед на изложеното, господин министър - какви са резултатите от оперативно-издирвателната работа, извършена от органите на МВР, за установяване на лицата, участвали в нападението и разгрома на Народното събрание на 10 януари 1997 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Вълканов, тъй като сте юрист, аз се надявам добре да ме разберете. В съответствие с указанията на ръководството на МВР, по-точно на министър Добрев тогава, и с писмо N 765 от 21.01.1997 г. на директора на Националната следствена служба цялостният процес на оперативно-издирвателните действия и приобщаване на придобитите данни към доказателствен материал е осъществяван от следователи от работната група на Националната следствена служба, които единствено могат да дадат пълна информация за установените и съпричастни към противоправните деяния. Всичко, което са поискали от Министерството на вътрешните работи, като оперативни действия, е извършено. Намира се в незавършено следствено дело и при това положение аз не мога да изнасям материали от незавършено следствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата за реплика господин Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Моето питане към министър Бонев има своя предистория. Същият въпрос, съответно модифициран, отправих и към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев, като се надявах, че той ще даде някаква информация за хода на следствието, но въпросът ми беше върнат от господин Соколов. Това бил въпрос - каза той - не от компетенцията на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
Оказа се, че този въпрос не е и от компетенцията на министър Бонев. В последна сметка се оказа, че няма кой да ни каже ще има ли или няма да има наказателна отговорност за тези, които нападнаха и разгромиха парламента.
Аз много бих искал все пак да чуя дали в своята работа органите на МВР са могли да установят поне организаторите на това престъпление срещу нашата държава. И в частност бих искал да зная какво е участието на лицата Иван Костов и Евгений Бакърджиев в организирането на погрома на нашия парламент.
Мисля си, че МВР не може да стои извън установяването на виновните лица за това толкова тежко престъпление срещу нашата държава.
Съжалявам много, че министър Бонев не се оказа на висотата на своите задачи. Ще си позволя да кажа, без да изпитвам някакво враждебно чувство към министър Бонев, че той продължава да си играе, както някога си играехме като деца, на стражари и апаши, а сериозна работа не се върши. (Неодобрителни възгласи от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Вълканов, по отношение на Иван Костов, тогава министър на вътрешните работи беше Николай Добрев и изказа благодарност за поведението му именно на 10-и срещу 11-и януари.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз пак искам да припомня на уважавания от мен юрист господин Вълканов, че материалите са в съдебната власт и ако Вие имате искрено желание, накарайте съдебната власт да Ви отговори, ако можете, разбира се.
Що се отнася обаче до един въпрос, по който съдебната власт се произнесе, и който не е зададен във Вашия въпрос: защо имаше бити депутати, защо имаше бит бивш министър-председател, защо имаше бити невинни граждани? По този въпрос съдебната власт се произнесе и каза, че ръководството на МВР не е издавало такива заповеди.
Аз си позволявам да Ви припомня думите на Николай Добрев, веднага след събитията, на прословутото заседание на Министерския съвет, стенограма от което всички са прочели: "Да, в един момент през нощта се наложи да употребим сила".
Това е човек, който до този момент криеше, че знае изобщо, че е разпоредено да се употребява сила и съдебната власт на тази база беше взела решение, че той не е виновен. Аз се надявам, че след тези негови думи, съдебната власт ще преразгледа решението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Последно питане за днешния парламентарен контрол е от народните представители Георги Агафонов и Арлин Антонов към господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно масовото нападение на есенните посеви от полски мишки.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма ги и двамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И двамата ги няма.
Приключихме с парламентарния контрол.
Благодаря на господа министрите.

Продължаваме с дебатите по:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА.
Има думата за реплика господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че колегата Статков не е в залата, но ние имахме възможност с него да разговаряме в бюфета по време на почивката и в общи линии той се съгласи с позициите, които аз защитих тук от парламентарната трибуна. А, ето той влиза. Искам обаче да кажа, господин Статков, че когато слушах Вашето изказване, неволно си спомних за небезизвестния Мирча Кришан и за историята с краставицата. Вие повторихте 20 пъти думите "национална сигурност", давайки си сметка, че този закон с нищо няма да се отрази отрицателно на националната сигурност. И аз Ви казах, че ако става въпрос за тези неколкостотин души, които ще изпълняват своите воински задължения с алтернативна служба, ще се отразят на националната сигурност, те много лесно могат да бъдат заменени с неколкостотин души от Трудовите войски, които ще отидат да изпълняват службата си във войската.
Така че не това е проблемът и вие го знаете много добре. И недейте да се представяте като единствени защитници на националната сигурност на България, защото не сте такива или поне сте единствени.
Вие смесихте редица проблеми, които нямат нищо общо с алтернативната военна служба. Защото превръщането на една армия в професионална армия, какво общо има с алтернативната служба? Има общо дотолкова, доколкото в професионалните армии няма алтернативна служба. Ние ще стигнем до този период, но много бавно, защото това изисква средства.
Една Франция, която сега е започнала реформа за превръщане на своята армия в професионална, ще я провежда в продължение на 10-15 години с техните икономически възможности.
И недейте да четете този закон, както Дяволът чете Евангелието. Защото вие казахте: всички ще пожелаят алтернативно да служат. Не, в закона е казано, че всеки български гражданин има право, законното право да се представи пред комисията и ако има такива основания от религиозен, нравствен или друг характер, да поиска да отслужва алтернативно. Но това не значи, че всеки един ще изпълнява своите воински задължения с алтернативна служба.
Аз съм убеден, че, повтарям, огромното мнозинство ще изпълнява своите воински задължения в Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Господин Статков има думата за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Именно защото ние не смятаме, че сме единствените защитници на националната сигурност и именно защото Народното събрание отговаря по тези въпроси, се опитах да изложа своите аргументи, с които да подкрепя, разбира се, и позицията на колегите. След това, воден от тези неща, се опитах с господин Глушков да разговаряме и, надявам се, сме се чули взаимно, въпреки че за някои неща трябва още веднъж да разговаряме, а може би и повече. Това - първо.
Второ, разбира се, че ние сме за Конституцията, подчертавам, и от нея произтича да се прави такъв закон. Но аз, когато излагах аргументите си и съмненията относно степента и важността на задачите, които произтичат, и като закони, господин Глушков, не бях сигурен и, уважаеми колеги, в това, в което вие сте сигурни, че само неколкостотин от всички, които ще могат да се възползват от това право, ще го направят.
Комисията по национална сигурност и Комисията по труда и социалната политика бяха на това заседание, на което се спомена една цифра, не бих искал да я казвам, която за мен е значителна, като евентуално развитие на нещата. Това е нещо, което мен ме притеснява, ако говорим само в тази посока. Но има и много други неща, за които ние с Вас говорихме, от гледна точка именно на това, този Закон за алтернативност на военната служба да бъде такъв, че действително да бъде алтернативност, а не да бъде каквато и да е друга слубжа. И в това заедно се съгласихме с Вас, че трябва да работим.
Именно затова отново се връщам на нашата теза, че ние не можем днес, след като не сме отговорили на много въпроси, които трябва да бъдат и като следствие отнесени към алтернативността, свързани с Концепцията за национална сигурност, свързани с доктрината и много други, не трябва да бързаме и да форсираме този закон, без да сме решили онези.
Затова още веднъж ще повторя и онова, което казах и в комисията: въпросът не стои за БСП или за СДС, или друга партия, да не се обиди някои от колегите. Въпросът е свързан с националните интереси и тук не става дума за Мирча и за Криша, и т.н., защото това е несериозно. Става дума за една отговорност, която, надявам се, ще бъде разбрана от всички час по-скоро, за да можем да бъдем достойни на позицията, която имаме като народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За процедура думата има господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да гласуваме възможността да присъстват в залата при обсъждане на законопроекта контраадмирал Петър Петров, заместник-началник на Генералния щаб, госпожа Грета Първанова, началник "Правен отдел" в Министерството на отбраната, и госпожа Ваня Желева, юридически съветник към началника на Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят тези лица да влязат в залата.
Има думата госпожа Берберян.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение по въпроса за законопроекта за алтернативната служба не на последно място и затова, че в последно време съм в тесни контакти с една неголяма група от нашето общество, но група, много натъжена, много измъчена и много ангажирана за бъдещето не на собствените си деца - те вече са ги загубили, но за бъдещето на идните поколения и за бъдещето на България. Това е Комитетът на родителите и близките на загиналите и пострадалите в казармата или както е по-известен на обществеността Комитетът на войнишките майки.
Както много от новите закони, които приема и ще приеме този парламент и които закони ще убедят Европа, че сме част от нея, така и Законът за алтернативната служба ще изисква от нас промяна в мисленето ни и промяна в нашето отношение към човека. За себе си правя съпоставка и със законопроектите за защита правата на детето. Когато направим Закона за защита правата на детето, и той ще изисква от нас промяна в отношението ни към човека. Няма да можем повече да бием или да малтретираме детето си или жена си, примерно, за разнообразие, просто защото са наши. А знаем и приказката, дето казали: "На улицата няма жив човек, има само един поп и един войник".
Така че този закон ще бъде резултат от промененото ни мислене, близко до това на модерния свят, в който принудата и насилието върху човека са изключени. Чрез нашето ново мислене ще направим крачка от, така да се каже, праисторическото мислене, че на Родината може да се служи само с пушка в ръка, само с проливането на кръв и дори и с цената на човешки живот. В такъв случай, ако това е така, честта и привилегията да се служи на Родината остава само за синовете ни. Та нима тази чест може да бъде отнета от нашите дъщери? Не, не може. Защото на Родината може да се служи по много, различни начини и алтернативната служба е само един от тези начини.
На тези, които се страхуват от неточности в този законопроект или не са добре запознати с него, бих обърнала внимание върху следните неща. Казва се, че младежите без оръжие, тъй като не полагат клетва, някои смятат, че те няма да бъдат мобилизирани в случай на нужда. Това не е така. Това, че не полагат клетва, не значи, че се освобождават от задължението да бъдат мобилизирани и призовани под знамената на бранят България в случай на нужда.
Вторият въпрос, по който се дискутира много, е въпросът за корупцията. Опасност от корупция има винаги. Не искам да се връщам назад, тъй като имам 40-годишен стаж на стадиона на ЦСКА и съм видяла много корупция. Наистина тогава не се плащаше с пари, плащаше се по по-старомодни начини. Като пример мога да кажа само, че преди много години, за да се служи в спортната рота на ЦСКА, условие сине ква нон за младежите, които искаха да бъдат в спортната рота, беше шампион на България, поне шампион на България. Можеше да бъде европейски, можеше - световен и т. н., но това беше условието, без което не можеше. В края на 70-те и началото на 80-те години в спортните роти влизаха младежи, които нямаха нищо общо със спорта.
Това, че е имало корупция обаче, не бива да оправдава една бъдеща корупция и злоупотребите със служебно положение се разкриват и наказват съгласно нашите наказателни закони.
Също така искам да изкажа мнението си, противно на тези, които смятат, че председателят на комисията трябва непременно да бъде военно лице. Моето мнение е противно на това, защото смятам, че ако искаме да докажем, че основно променяме нещата, този председател, според мен, трябва да бъде цивилно лице.
Също така, поради споменатото по-горе наше праисторическо мислене, смятам, че има опасност - наистина се страхувам, че тези младежи без оръжие, които биват насочени да служат в армията, върху тях ще се изсипе голяма доза злоба от колегите им, които имат оръжие, и тези озлобени и насилнически настроени техни колеги наистина могат да обърнат оръжията си към младежите, които не носят оръжие. Според мен това е наистина една голяма опасност. Така че трябва зорко да се следи оръжието у едните младежи да не се обърне срещу младежите, които не носят оръжие.
Също така искам да изкажа и мнението си, че този закон не е ненавременен. Напротив, мисля, че този закон даже малко е закъснял. Казвам го с дълбокото убеждение на гражданка, майка и баба, която има само дъщери и само внучки, но може би точно поради това се чувствам още по-ангажирана да бъда съпричастна към този проблем.
Твърдо подкрепям този законопроект и призовавам и вас, колеги, да го подкрепите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Едно от основанията ми да подпиша Конституцията на Република България бе, че тя допусна вътре спазването на едно човешко право, каквото е по силата на съвестта или вярата човек да откаже службата с оръжие и да може да служи на отечеството си по друг начин.
Безспорно е, че законът е закъснял. Безспорно е също, че такъв закон трябва да бъде приет. Проблемът не е за приемането или неприемането на закона, а тук трябва да обърнем внимание на условията и начина, по който ще се спазват неговите разпоредби. Преди всичко и най-вече дали приложението на този закон няма да допусне един дисбаланс, който би дал привилегии на една група хора спрямо друга група хора на базата на религиозни или някакви други убеждения. Нашата Конституция е категорична: не може на основата на религиозни убеждения една група хора да има привилегии пред друга група хора.
Струва ми се, че проектът в някои свои части дава обаче такава възможност. Тя е преди всичко в условията за изпълнението на алтернативна на военната служба. Моята оценка, беше споменато и от други, е, че изпълнението на тази алтернативна служба е твърде леко в сравнение с едната година редовна военна служба. Тези, които ще изпълняват задълженията си алтернативно на военните, практически ще спят в домовете си, ще им бъде осигурен безплатен транспорт, храна, вещево доволствие, ще получават войнишката заплата от 10-15 хиляди лева. Срещу това практически те явно ще бъдат издържани от родителите си.
Тук се говори за корупция. Не се страхувам от корупцията в самата комисия, че някой би могъл да я подкупи. Това е рядко и не толкова просто. Но ако човек отиде, да кажем, в социалната служба и там трябва да разнася канчета или да изпълнява някакви такива задължения, ами, председателят или ръководителят на такова едно звено към "Социални грижи" или към здравното заведение, не е необходимо да бъде подкупван или корумпиран, той би могъл на базата на лични, приятелски връзки да дава отпуски, да разрешава едно по-голямо свободно време. Всичко това допълнително облекчава режима на хората, които служат алтернативно на службата във въоръжените сили.
Ето защо смятам, че в закона са необходими промени. Преди всичко алтернативната служба да има поне равна тежест, така както едната година редовна военна служба. Иначе в този вид, както беше казано, ще бъде изключително привлекателна за младите хора и те масово могат да се пишат пацифисти или пък за привърженици на "Свидетели на Йехова", адвентисти или някакви други. Това също е нежелателно от гледна точка и на националния интерес.
Беше издигнат тук аргументът и от министерството, и господин Глушков го изказа, че, виждате ли, тези бройки ще бъдат ограничени. Нямало всеки, който желае, а, да кажем, 200-300 годишно.
Вижте, това пък е също нарушаване на конституционното право на един човек, който има вярата и убежденията, че не трябва да носи оръжие и сега му казват: не, не можеш да служиш алтернативно на военната служба. Какво ще стане? Законът предвижда отлагане. Ама, извинете, това не решава проблема.
Смятам, че действително между първо и второ четене тези неща трябва да се видят. Проблемът не е партиен. Той засяга действително два важни въпроса - проблеми на националната сигурност и проблеми на човешките права. Те са съчетаеми.
Това, за което апелирам към всички вас, колеги, е да намерим формата, за да стане действително алтернативната служба полезна на отечеството и да се изравни по тежест с редовната военна служба. Това може да стане чрез включването на тези алтернативно служещи младежи или в съставите на въоръжените сили като отделни подразделения. Съгласен съм с госпожа Берберян, че съвместното живеене на служещи с оръжие и без оръжие може да доведе и до конфликти. Но и сега има видове въоръжени сили, като Строителни войски, Транспортни войски, войските към далекосъобщенията, в които могат да работят тези хора. Така и за националната сигурност също ще бъде по-полезно.
В този смисъл аз изразявам и моята позиция тук, че на този етап няма да подкрепя закона, но това не означава отричане на духа. Напротив, трябва да има алтернативна военна служба, и да призова към диалог, за да може да се приеме на второ четене вече един вариант, който действително да бъде справедлив и да не дава привилегии на едни български граждани спрямо други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги, дами и господа народни представители! Всички сме длъжни като народни избраници да съблюдаваме повелите на Конституцията, а една от тях повелява съществуването на алтернативна на военната служба и това е една обществена необходимост в условията на гражданско общество, а трябва и да признаем, че под една или друга форма алтернативна на класическия воински дълг служба съществува във всички развити демокрации. Още повече трябва да признаем, че макар и под една не съвсем лицеприятна, уродлива форма, а това би следвало да бъде обект на една специална дискусия, такава алтернативна служба съществуваше и у нас и съществува в лицето на така наречените Трудови войски или още наричани трудова повинност.
Съгласен съм със становището на всички онези колеги, които искрено защитават тезата, че въвеждането на алтернативна служба без оръжие не трябва да оголва и да застрашава контингента, който осигурява отбраната и суверенитета на отечеството.
Ето защо в законопроекта трябва да има необходимите спирачки срещу злоупотреба с това фундаментално конституционно право на алтернативна служба. Такива спирачки аз виждам в лицето на предвидения удължен срок за гражданска служба, виждам в изискването да не се застрашава пазарът на труда, а това в условията на безработица, особено пък сред младите хора, днес би означавало да не се предлагат в рамките на алтернативната на военната служба атрактивни работни места.
Това, което обаче според мен трябва да се прецизира, именно от гледна точка да се осигури необходимият баланс по отношение на националната ни сигурност, е да се формулират по-остро и по-прецизно критериите за допускане на алтернатива на класическия воински дълг. С помощта на компетентните органи и особено на Дирекцията по вероизповеданията трябва да се определи периметърът на онези религиозни доктрини, чиито табута ще бъдат вземани пред вид, когато се обсъжда възможността даден кандидат да получи правото на алтернативна воинска служба. Тъй като знаете, че съществува опасност при непрецизно формулиране и посочване на съответните религиозни доктрини да има една злоупотреба и опит от страна на сектите и други неофициални и непризнати религии да привличат по този начин свои привърженици, като им посочват като един допълнителен стимул за съпричастността към съответната религия или секта възможността за получаване на алтернатива на воинската служба, тоест възможността за служба без оръжие.
В комисията много от колегите съвсем правилно поставиха въпроса за това, че националната сигурност трябва да бъде гарантирана, особено днес в условията на съществуващия катастрофален демографски срив и по този начин да бъдат поставени определени бариери, да се гарантира една обективност при осигуряване на алтернативната военна служба.
Аз няма да скрия от вас, че имах предварителната готовност да подкрепя един такъв законопроект не само имайки предвид международните норми, които България е приела, аз имах този ангажимент официално в своята предизборна програма, като кандидат на Българския бизнесблок за народен представител и затова последователно и тук, в пленарна зала, ще отстоявам и ще подкрепя този законопроект. Но моля всички колеги народни представители, именно поглеждайки на проблема от ъгъла на съществуващата демографска криза, да помислим и за това не трябва ли да се осигури алтернатива на военната служба на такива донаборници, които вече имат семейства и деца. Не е ли по-разумно в днешните условия на тях да им се даде възможност да упражняват една гражданска професия, да имат възможност да бъдат при семействата си и така да се каже да изпълняват продуктивно своя патриотичен дълг, като отглеждат новото поколение.
Аз, разбира се, от своя страна ще поема един такъв ангажимент да проведа консултации с вносителите, с моите колеги от Комисията по социална политика и да внеса съответни предложения, ако не се уточним, че е възможна една такава промяна да се направи съответно в Закона за Въоръжените сили, ако мястото там не е по-адекватно за една такава социална мярка към новобранците, които са вече бащи.
Завършвам с това, че призовавам и всички останали колеги народни представители да откликнат на вътрешната и международната необходимост от създаването на една такава конституционна демократична алтернатива на класическия воински дълг в България и да подкрепят на първо четене предложения от вносителя законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата д-р Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз, като представител на Комисията по труда и социалната политика, ще разгледам този законопроект предимно от позицията на демографския проблем и дали той защитава националния интерес в степента, в която ние желаем.
От дебатите, които протекоха в работните комисии, аз видях, че този законопроект, който е свързан с националната сигурност, която стои в основата на социалния интерес, не беше политизиран в такава степен, в каквато сме виждали много други законопроекти. Тук видяхме един сравнително балансиран подход и различни мнения и позиции от една и съща политическа сила. Тук е необходимо да отбележим, че е полезен консерватизмът на тази част от нашите колеги, които изразяват вижданията на патриотични организации, като господин Дянко Марков и военните, които, от една страна, трябва да бъдат гарант за националната сигурност във воененния аспект. От друга страна, ние трябва да си даваме сметка, че една модерна демократична страна, за да притежава национална сигурност тя трябва обезателно да бъде включена в една международна система за колективна сигурност. И в този аспект ние трябва да разглеждаме законопроекта. Така че според мен неполитизираният подход, на който бяхме свидетели, е един добър начин ние да приемем един добър закон, който да бъде с принос за националната сигурност.
Конкретно по въпроса, който аз искам да разгледам - за демографското отражение при този законопроект, ясно е, че в последните седем години в България беше извършена една огромна за мащабите на нашата страна емигрантска вълна, която по наши изчисления можем да кажем, че сме загубили две български армии. Така че глобалните проблеми на демографията, които след 15 години ще задълбочат допълнително въпроса, така че постъпленията в Българската армия, като донаборници, ще бъдат с 50 на сто по-малко, показва, че едно отклоняване на младежи в рамките на 5 до 10 на сто не е решаващо, а е палеативен въпрос.
При разглеждането на законопроекта са важни два критерия, а това са: интеграцията на страната в международната общност, за която интеграция един такъв закон ще даде несъмнен принос; и вторият въпрос е професионализацията на армията, тъй като при включването на България в евроатлантическите структури, по-конкретно в НАТО, ние задължително ще преминем към стандарти и техника, които трябва да усвояваме на много по-високо професионално ниво.
Затова, приключвайки, аз смятам, че една от основните гаранции е това, че институциите, които са оторизирани от закона да бъдат стожери на националната сигурност, като Президентството, като Военното министерство, а и нашата парламентарна Комисия по национална сигурност, са направили добре баланса - и аз съм убеден в това - между човешки права и национална сигурност и смятам, че този закон, както вече беше подчертано, е дори закъснял, а можем да кажем, че той е напълно навременен, предвид политическото развитие в България. И смятам, че този закон допринася в значителна степен за националната сигурност и защита на националния интерес в контекста на включването на България в европейските и евроатлантическите структури за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Колчаков.
Има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да започна моето изказване с една уговорка, че не споделям в голяма степен оптимизма на някои от моите колеги, но не мога да се съглася и с някои от тезите на колегите от БСП за отлагане на този законопроект. Призовавам да не използваме всеки един случай, за да развиваме популистки теории или да търсим отлагане на законопроектите.
Споделям до голяма степен това, което проф. Бехар, господин Марков и други колеги изложиха тук като опасения. Мисля, че въпреки че този закон няма алтернатива и България има нужда от подобен закон, би трябвало този закон да бъде много внимателно прецизиран. Какво имам предвид?
След разискванията на Комисията по национална сигурност, които проведохме преди няколко дни, аз натоварих Младежката организация на ВМРО да направи една бърза анкета сред учениците и студентите. Разбира се, тя не може да твърди, че е представителна, но тя показва, че около 40 на сто от младите хора желаят да се отложат, или по-скоро не желаят да служат в армията, ако има легална възможност да стане това. И от тази гледна точка аз мисля, че законът трябва да се прецизира така, че да не се дава възможност да се отварят вратички или да се намират възможности за измъкване от редовните воински задължения. А в закона има много неща, които го позволяват.
Първо, много общо са формулирани мотивите, които позволяват някой да претендира за отлагане.
От друга гледна точка, има възможност по този начин ние да засилим влиянието на някои секти в България, които именно това агитират - да не се служи в армията. И би могло да се получи парадоксът ние да признаваме подобни убеждения на хора, принадлежащи към секти, които не са регистрирани от Дирекцията по вероизповеданията. Всичко това трябва много добре да се огледа.
Не бихме могли да разчитаме и на традиционните добродетелни, които бяха характерни за българската нация, тъй като през последните 50-тина години, вследствие на последователното, продължително и упорито насаждано нихилистично интернационално възпитание сме свидетели на това, че много хора желаят да избягат от своите ангажименти към армията. Не един или два са случаите, а във времето, когато разглеждахме закона за армията стана ясно, че и много хора, които по една или друга причина са се озовали като студенти извън България, чакат да навършат 30 години и чак тогава да се върнат в страната.

От гледна точка на самия закон има възможности, които биха могли да предизвикат традиционните за съжаление вече прояви на връзкарство и корупция. Примерно, желаещият да се освободи, сам да посочи къде би могъл да работи... Аз мисля, че всеки един от нас може да посочи няколко варианта, при които подобни случаи биха могли да бъдат уредени.
Другият въпрос е режимът на службата. Всички от нас, които са ходили в казармата, много добре знаят, че едно е да служиш редовно, а друго е да служиш в пансион или в здравно заведение. Режимът, при който са поставени алтернативно служещите с редовно служещите, не е еднакъв. Това би могло да доведе до желанието на повече млади хора да служат алтернативната служба, отколкото да се явят под знамената и да служат редовна служба.
Без да искам да засягам социалното министерство мисля, че не само председателят на комисията, но според мен и самата комисия трябва да бъде назначавана от военното министерство. Малко или много, с колеги разисквахме вариантите, които съществуват в други страни. Няма две страни, в които да има едни и същи условия, което показва, че всяка страна, с оглед на своите особености, традиции, възможности и виждания за национална сигурност, си е решила проблема. Има страни, в които алтернативната служба е в рамките на въоръжените сили, но без оръжие. Има страни, в които не е така. Има страни, в които срокът е удължен, но има и страни, в които алтернативната служба е със срок, равен на редовната служба.
Следователно, ние бихме могли да се върнем към някои традиции или по-точно да усъвършенстваме някои добри традиции. Аз мисля, че България - казах го и в комисията, е страната, която още от времето на правителството на Стаболийски има един добър вариант, който се нарича Трудови войски. Който не иска да служи в редовната армия, може да служи на отечеството като служи в Трудови войски, където няма да има оръжие и където би могъл да отбие своите воински задължения.
Общо взето, има доста неща, които би трябвало между двете четения и в Комисията по социалната политика, и в Комисията по националната сигурност да бъдат прегледани, да се направят допълнителни предложения. Аз лично ще внеса такива предложения и затова апелирам към колегите да подкрепим законопроекта, но между двете четения с обсъжданията в комисиите и тук, в пленарната зала, да направим действително един закон, който ще реши по европейски начин този проблем, но без да дава възможност алтернативната служба да се превръща в една цел за голяма част от българската младеж. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Времето напредна и аз ще бъда много кратък - ще маркирам някои неща, които са важни според мен и които мисля, че тук се правят опити да бъдат изкривени или най-малкото да бъдат представени непоследователно или неточно по отношение на този законопроект.
Мисля, че ние като гражданско общество сме достигнали един момент, но и като политически сили трябва да осъзнаем този момент - в България има достатъчно хора, които имат нужда от този закон и на които този закон ще помогне.
И в комисията, и другаде беше цитирано, че според действащото досега законодателство в България, има осъдени хора за това, че са отказали да служат в армията. Именно на базата на своите убеждения - било религиозни, пацифизъм или проблеми в този аспект. Следователно този закон решава именно проблеми, които съществуват в нашето общество. И не бива веднага да се противопоставяме.
Аз съм изненадан от Демократическата левица, която развива постоянно тезата за националната сигурност. Мисля, че представителите на Демократичната левица, които изповядват един социален хуманизъм, които говорят за социалистически демократизъм и т.н., трябва да разберат, че този законопроект именно от тази гледна точка показва колко е хуманитарно това общество. И същевременно той е социален закон. Най-важното, този закон няма нищо общо с националната сигурност и не бива да се разглежда, че едва ли не този закон застрашава националната сигурност...
В законопроекта са заложени доста спирачки. И най-важното казано е, че това е цивилна служба, административна държавна служба. Затова, ако искаме наистина законът да бъде добър, трябва да вникнем именно в това, че българските граждани, които ще отдават тази цивилна, административна служба, трябва да получат този шанс и същевременно да ги направим равнопоставени по службите, които те ще заемат. А не една от службите да бъде по-лека, а друга да бъде по-тежка и т.н.
И в двете комисии се изразиха най-различни мнения. Дори се стигна и аз не възприемам твърдението на господин Дянко Марков, че това е ангария. В закона ясно е посочено, че това не са трудовоправни отношения. Тук е посочено, че те ще взимат заплати толкова, колкото е в армията - в рамките на 15 хиляди лева. Затова ние не можем да говорим за никаква ангария. Напротив!
Даже бих казал, че ако мен днес ме попитат за двете ми години, които съм служил в КЕЧ-а, бих предпочел сега да служа една година, отколкото да служа две години и да загубя част от темпа на обществото, което се движи.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): А искаше ли да служиш с пушка? Кажи го на тях!
МОНЬО ХРИСТОВ: Исках да служа с пушка, но ме пратиха да служа в КЕЧ-а да работя други работи... (Оживление и реплики от ДЛ.)
Да, вярно, бях политически неблагонадежден. За разлика от вас - вие сте били политически благонадеждни... (Оживление.)
Но да се върнем към законопроекта. Ако нещо трябва да пипнем в този проект, е именно от тази гледна точка: българските граждани, които желаят, да бъдат равнопоставени и да носят с еднаква тежест тази административна служба; да не им се дава възможност за олекотяване именно от страна на работодателя или пък създаване на така наречените връзки и корупция.
Един проблем, който мисля, че ще възникне, е във връзка с това, че гражданите, които са кандидатствали във връзка с решението на Министерския съвет за определен брой места, които ще бъдат осигурявани, може да доведат до едно натрупване на кандидатите. По този начин, отлагайки, може да се стигне до възможност те да не могат да отбият своята административна, алтернативна служба.
Мисля, че именно с тази нагласа трябва да погледнем законопроекта, а не да го отричаме. Трябва да търсим неговия дълбокохуманен характер и същевременно, от друга страна, трябва да търсим невъзможността да допуснем хората да спекулират и да използват този закон, за да се промушат.
Заради това считам, че от тази гледна точка всички парламентарни групи и политически сили, които имат голямото желание да се представят пред обществото, че наистина са демократични, хуманни и т.н., трябва да го подкрепят. Всичко друго ще бъде популизъм. Лично аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин министър, искате ли да вземете отношение? Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е предоставен проектът за Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Правното основание да предложим този законопроект е чл. 59, ал. 2 на Конституцията. Ще ме извинят депутатите от БСП, но тази Конституция не сме я гласували ние. В края на краищата имаме задължение да уредим този въпрос със закон и това правим днес. Наистина късно, но е по-добре да го направим, отколкото изобщо да не се реши този въпрос.
В момента има най-малко десет младежи, които продължават да не искат да служат в редовете на българската армия поради тези свои причини. Техният статут трябва да бъде уреден и то със закон.
Опитали сме се да ви предложим законопроект, който решава всички проблеми, по които вие изразихте съмнения. Говори се, че с този закон се дава привилегия на определена група граждани. В същото време аз бих попитал: тези две години привилегия ли са или не са? Ако мислите, че това е малко, можете да предложите нещо друго и аз като министър на отбраната не мога да се противопоставя на желанието и вижданията на народните представители в тази насока.
Освен това се говори, че комисията, която трябва да разрешава тази алтернативна служба, трябва да се оглавява от военно лице. Препоръките на Комисията по правата на човека на Организацията на обединените нации е тази комисия да бъде максимално отдалечена от военните власти. Затова е предвидено да бъде към социалното министерство.
Наистина имаше много и конструктивни предложения, направени от народните представители. Разбира се, за второ четене тези предложения е нормално да бъдат обсъдени и и ако водят към подобряването на законопроекта, с удоволствие ще ги възприемем.
Исках да бъда съвсем кратък, за да може преди 14 часа, ако имате тази възможност, да гласувате законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Процедура - господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! С риск да ви отнема още няколко секунди, ще си позволя на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 да предложа отлагане на гласуването. Аз определено мисля, че болшинството от изказалите се ясно изразиха една всеобща политическа воля да бъде приет подобен закон. Болшинството от изказалите се колеги имаха достатъчно сериозни аргументи, които така или иначе, дори и да се отричаше на пръв поглед, имат съвсем ясна и пряка връзка с концепцията за национална сигурност.
Аз не бих искал в рамките на някакви процедурни хватки да се разглежда подобно предложение, но дори и това, което казаха, като изключим чисто емоционалните изказвания, част от колегите, съвсем ясно потвърждава дори и допускането, че в резултат на приетата концепция биха настъпили промени не само в този закон, но и в Закона за отбраната и Въоръжените сили подкрепят едно подобно предложение.
Аз мисля, че достатъчно конструктивна бе дискусията в парламентарната зала, имаше достатъчно аргументи, които авторите и вносителите на законопроекта биха могли да използват. И не мисля, че ще бъде чак толкова страшно, ако изчакаме след приемане на концепцията за национална сигурност да бъде гласуван, може би в този вид, така както е внесен, без каквито и да е корекции, но така или иначе ще има една ясна логика, която най-вече за парламента би следвало да бъде стриктно спазвана. А тази логика е, че следствието не бива да бъде поставяно пред основната конструкция, която безпорно в случая, и всички потвърдиха, е концепцията за национална сигурност и военната доктрина.
Беше попитано каква е връзката чак толкова...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Времето изтече!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Приключвам. Но аз мисля, че съвсем ясно трябва да прозвучи с още 2 секунди... (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурното предложение го направихте. Аргументите бяха достатъчни.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Съжалявам, че не искате да чуете неща, свързани именно с националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имахте достатъчно възможност във времето, в което говорихте, да ги кажете нещата. Две минути е по процедура.
Противно становище има ли?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването.
Гласували 152 народни представители: за 25, против 127, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Гласували 177 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 24. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение - господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Предвид на това, че става въпрос за един законопроект, който за първи път е на вниманието на парламента и на българската общественост, и предвид на изказаните пожелания от колегите за максимално прецизиране на някои текстове от закона - за баланса между права, задължения, предлагам да се удължи срока за предложения между първо и второ четене на 14 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Глушков.
Гласували 157 народни представители: за 153, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес, петък, от 15,30 ч. в зала N 248.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 28 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала N 456.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 28 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала N 238.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 28 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала N 130.
Следващото заседание на Народното събрание е извънредно заседание на 27 януари, вторник, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
         Христо Димитров

        Атанас Мерджанов