Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Борислав Китов, да му е честит! (Ръкопляскания.)
По дневния ред има предложение от Парламентарната група на СДС.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Зная, че е извън правилника, но ситуацията е такава, че моля за поне 15-минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По искане на парламентарна група не може, съгласно правилника, но председателят може да даде 15 минути почивка.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
През последните дни починаха двама от видните представители на българската култура и изкуство - композиторът акад. Марин Големинов, а вчера - проф. Тончо Жечев. Предлагам с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет. (Всички стават в едноминутно мълчание.) Благодаря.
Преминаваме към дневния ред.
Има предложение от народния представител Любомир Божков точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Има предложение за седмична програма от парламентарната група на СДС с една корекция, и така ще я прочета, т. 1 да стане т. 7.
1. Проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и Федерална република Германия.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР".
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
4. Законопроект за ратифициране на споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него.
5. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
6. Проект за решение за избор на член на Националния съвет за радио и телевизия.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
8. Законопроект за държавния протокол.
9. Законопроект за българите в чужбина и законопроект за връзки с българите, живеещи извън България.
10. Парламентарен контрол.
Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица т. 1 в дневния ред да бъде проект за решение. Решението като проект, както е предложено, не отговаря на изискванията на правилника. И двете точки, които се позовават и на чл. 30 от правилника, изискват проектът да е подписан от една десета от народните представители. Член 36 гласи: "Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет".
Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, Вие имате основание при предложение за закрито заседание предложението да се направи в съответствие с правилника, ето защо моето предложение към Вас, господин председателю, е да прецените самото обсъждане на включването на точката в дневния ред дали да не протече в закрит режим на заседание, където ние да изложим мотивите за това наше решение. Считате ли, че бихте могли да направите такова предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Считам, че не е полезно за решаване на въпроса, който вие поставяте за разглеждане, и че дори може да навреди на българските граждани. Затова, след като не е направено във формата и по начина, по който изисква правилникът, аз изобщо не мога да го поставя на гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председателю, аз бих искал процедурно да насоча вниманието Ви към чл. 92 от правилника, глава осма, където ясно е постановено, че Народното събрание или негови комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. Въпросът, който ние поставяме, според нас е и от държавен, и от обществен интерес. Ето защо ние бихме искали да се позовем именно на чл. 92 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие предлагате нещо, което не го правите по чл. 36.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правя го като изменение на предложеното от нас решение. Вие сте прав.
Едновременно с това искам да ви насоча към чл. 83, ал. 2 от Конституцията на страната, който повелява, че Народното събрание и неговите комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси. Вие изразихте становище, господин председателю, че разглеждането на нашето предложение и на закрито заседание би навредило на благоприятното решаване на въпроса по същество. Това е една гледна точка, която се споделя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, времето изтече, дайте да не спорим. Предложението Ви е изслушването да стане на закрито заседание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното ми предложение е следното: да поставите на гласуване дали да проведем кратко закрито заседание, на което да обсъдим целесъобразността от включването на тази точка в дневния ред като т. 1. Моля да поставите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да го поставя на гласуване, защото не е съобразно правилника. Когато има предложение за закрито заседание, може разискванията дали заседанието да е закрито или не, да бъдат в закрито заседание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но аз предложих друго основание за моето предложение, господин председателю, аз Ви цитирах член от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегляте ли предложението изслушването да бъде в закрито заседание?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, потвърждавам го, но се позовавам на чл. 92.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Докато не съберете една десета от подписите, въпросът не може да бъде разглеждан.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Божков.
Гласували 198 народни представители: за 70, против 94, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили с корекцията, която направих, така както беше прочетено.
Гласували 197 народни представители: за 136, против 54, въздържали се 7.
Седмичната програма е приета.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 до 22 февруари 2000 г.:
Проект за решение за избор на член на Националния съвет за радио и телевизия. Вносители - група народни представители.
Законопроект за допълнение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества. Вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за предсрочно освобождаване на господин Стоян Чилов Райчевски от длъжността председател на Комисията по културата и медиите. Вносител е народният представител Драгомир Драганов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е народният представител Иван Костадинов Иванов. Водеща е Комисията по национална сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение относно случая с българските медици в Либия. Вносител е Парламентарната група на Демократичната левица. Подписан е от нейния заместник-председател господин Любен Корнезов.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на Парламентарната група на СДС по повод направеното предложение от Парламентарната група на Демократичната левица с искане за закрито заседание.
Искам да изразя нашата позиция. Позицията ни е, че ако има заседание, то не може да бъде закрито. Не може да създаваме съмнения и тревоги какво точно прави българският парламент. Освен това не може по един такъв хуманитарен проблем, с който е ангажирана дейността на всички институции и не само, че е ангажирана, но има непрекъснат контакт и с политическите сили и имаше постигната договореност абсолютно всички да положим усилия именно в посока спасяването на българите. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Не може и не приемаме един подобен проблем да се използва с партийни цели. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! Моля, господин Пантелеев! Господин Миков, правя Ви бележка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заявявам нашата позиция, че с подобен въпрос никой няма право да си играе. Ние няма да влезем в подобна игра, за да не навредим на интересите именно на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
От името на парламентарна група - госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така, както говорихме по времето на тези консултации, които се провеждат вече няколко пъти, мисля, че ние тук в парламента не трябва да направим нищо, което да допринесе до усложняването на този проблем или за превръщането му в нещо популистко, от което хората там, които в момента се намират в едно много трудно положение, ще могат да пострадат. Това ние, депутатите от Народен съюз, не можем да вземем над своята съвест. И аз предлагам да дадем възможност на тези, които много от близо следят и правят всичко възможно за благополучното уреждане на този въпрос, да си извървят своя път, за да не се чудим утре как да се гледаме един друг в очите. Народен съюз също е против това закрито заседание. Нека да дадем възможност на тези, които се занимават сериозно с този въпрос, да си свършат работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
От името на парламентарна група - господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Обединението за национално спасение счита за абсолютно нецелесъобразно провеждането на какъвто и да било дебат, още по-малко закрит по този много важен проблем. Ние миналата сряда и тази сряда на Председателския съвет бяхме подробно информирани за хода на действията, които правителството на България прави за решаването на този изключително важен проблем.
Съгласен съм с колегите от Демократичната левица, че проблемът е важен, че касае живота на наши сънародници. Но мисля, че ако направим един дебат тук - закрит или открит, ние ще навредим на тези усилия, които се правят по различни посоки с различни средства именно с цел да се помогне на тези наши съграждани.
Ето защо още веднъж ще повторя: ние, Парламентарната група на ОНС, сме против всякакви дебати - и закрити, и открити. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
От името на парламентарна група - господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Разбирам, че целта на всички, които повдигат този въпрос, е да помогнат на хора в беда, на наши съграждани, а също така да се приложат нормите на цивилизованото право. Но аз си задавам въпроса, както и цялата ни парламентарна група: до какво би довел един такъв дебат? Ние можем да кажем, че този дебат няма да политизира, но в действителност ще стане точно така.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не искаме дебат.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ако няма дебат, а някой иска на закрито заседание да обсъжда повод за дебат или за това дали да има дебат, отново ще възникне въпросът: какво правят нашите депутати? Задавам следния въпрос - госпожа Дончева, останалите господа и госпожи, които повдигат този въпрос. Миналата седмица ние поехме ангажимент един пред друг - лидерите на парламентарните групи. Поискахме пълна информация. - Даде ни се, разясни ни се. Дадохме свои предложения. Те бяха приети. В крайна сметка се разделихме и една седмица никой не повдигна този въпрос. Ние отново тази сутрин поискахме информация и тя ни беше дадена. Отново ни беше разяснено какво се прави. Нещата са от такова естество, дами и господа, че всяко публично обсъждане просто би развалило работата. Всяко закрито обсъждане би внесло съмнения. Случаят е хуманитарен, случаят не е политически.
Именно поради тези причини нашата парламентарна група смята, че най-доброто, което можем да направим, е да оставим нещата както бяха решени тази сутрин и миналата сряда на Председателския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
От името на парламентарна група - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Докато ние тук говорим, в края на краищата шестима български граждани са подсъдими, в либийски затвор са и евентуално ги очаква най-тежко наказание. Дано да не стане, разбира се.
Задачата не само на парламента, а и на цялата държава е, бих казал на всеки един от нас - и като човек, и като депутат, да направим и невъзможното, за да можем да спасим живота на тези български граждани. Затова са необходими усилията на всички институции с всички явни и не толкова явни средства, за да помогнем на нашите български граждани, защото това ще бъде един безпрецедентен случай, не дай Боже, в тази тегоба, въжето, което виси над тях.
Така че, когато ние сме направили това предложение, ни най-малко сме искали да политизираме въпроса, а да търсим най-прекия път, най-добрия път, за да се реши този въпрос и да помогнем. И никой от нас, включително и предложението ни, не е искал дебат, защото един дебат би станал само една говорилня, вероятно упреци от едната и от другата страна и няма да постигнем целта си. А целта е, отново казвам, спасяването на шестимата българи. И затова нека всички парламентарни групи, целият парламент, всеки един от нас, цялата държава да се впрегнем и да намерим именно този път към нашите българи, които са на подсъдимата скамейка в Либия. В този смисъл може би е най-разумно, преценете дали в Комисията по външна и интеграционна политика, респективно тук в парламента, министърът на външните работи, който вярвам, че прави необходимото и възможното от своя страна, да запознае народните представители, а и всеки един от нас с каквото може да помогне. Това е нашето виждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Аз от своя страна се считам задължен да информирам народните представители, че миналата сряда на председателски съвет аз информирах колегите за случая. Беше поканена министърката на външните работи, която също изнесе информация. Дори аз имах идеята Народното събрание да излезе с една декларация, която да отправим до Конгреса на Либийската Джамахирия и до парламентите в Европа и в Света. Единодушно обаче, след това се съгласихме, че едни такива явни, публични действия не са в полза на нашите сънародници там. И затова съм изненадан, че Парламентарната група на Демократичната левица, ако е имала променено виждане по въпроса, би трябвало да го внесе в председателския съвет, да го разгледаме и да се обединим, така както беше миналата сряда. Дали намеренията са добри или не, аз не мога да кажа, но начинът, по който тя действа, определено не е добрият начин. (Реплики от Демократичната левица.)
За процедура има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като днес тук в тази зала се изприказваха прекалено много приказки, прекалено много приказки в защита на едно дело, което обаче, за съжаление, не беше направено толкова много, колкото се изприказва днес тук, аз искам от името на нашата парламентарна група да ви изясня предложението.
В съответствие с чл. 92 от правилника....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нямате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как? Имам право да направя процедурно предложение. Как да нямам право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да чуем предложението, а не да изяснявате старото ви предложение.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Слушайте. Член 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господин председател, който Вие би трябвало да знаете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата, господин Овчаров. (Реплики от Демократичната левица.) Мога да Ви я отнема. Не чувам процедурно предложение. Направете го.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Член 92 от правилника дава право на Народното събрание да изслушва министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам тук днес ние да вземем решение да изслушаме министъра на външните работи какво прави българската държава за спасяването на нашите сънародници в Либия. Ние имаме право да знаем това, а не само Вие и избран кръг от хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не вярвам нито на Вас, нито на вашата парламентарна група. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Значи не вярвате и на вашата парламентарна група, защото тя присъстваше на председателския съвет. (Реплики от Татяна Дончева.)
Госпожа Дончева, отстранявам Ви за едно заседание. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
Предложението Ви в закрито или открито заседание да стане?
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): В открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В открито заседание, добре.
Поставям на гласуване ново процедурно предложение да бъде изслушана министърката на външните работи госпожа Надежда Михайлова в открито заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 63, против 74, въздържали се 65.
Предложението не се приема.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ИНЖЕНЕРЕН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, позволете ми най-напред да направя процедурно предложение в залата по тази точка и по следващата точка от дневния ред да бъдат допуснати представителите на Министерството на външните работи господата Любомир Иванов и Росен Генчев от Дирекция "Международна сигурност" в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 134 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Иванов и господин Генчев.
Имате думата, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност
относно проект за решение за разрешаване изпращането на
инженерен взвод от Българската армия на обучение в
Кралство Холандия и Федерална република Германия,
внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2000 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 16 февруари 2000 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и Федерална република Германия в състав до 35 военнослужещи с личното им оръжие, боеприпаси и материални средства от 25 февруари до 7 април 2000 г. във връзка с по-нататъшното участие на Република България в многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
Становището на комисията е прието на 16 февруари т. г. с консенсус."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета проекта за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на инженерен взвод
от Българската армия на обучение в
Кралство Холандия и Федерална република Германия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и Федерална република Германия в състав до 35 военнослужещи с личното им оръжие, боеприпаси и материални средства от 25 февруари до 7 април 2000 г. във връзка с по-нататъшното участие на Република България в многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО."
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И РЕДА НА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИ ЧАСТИ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, УЧАСТВАЩИ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА КФОР.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по национална сигурност, господин Христо Бисеров да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност
относно законопроект за ратифициране на Споразумението
между Република България и Република Финландия
относно условията и реда на транзитно преминаване през
територията на Република България на въоръжени части
на Република Финландия, участващи в
многонационалните сили за поддържане на мира КФОР,
внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2000 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 16 февруари 2000 г., в което взеха участие представители на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната.
Предмет на споразумението са условията, изискванията и улесненията за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, включително личен състав, имущество или средства, материали (боеприпаси) и превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, необходими за участието в многонационалните сили за поддържане на мира КФОР. Споразумението урежда реда за предоставяне и заплащане на стоки и услуги, които биха могли да бъдат поискани от финландската страна във връзка с транзитното преминаване и свързаното с него пребиваване. Договорени са условията, отнасящи се до реда за разглеждане и възстановяване на щети, понесени от Република България във връзка с транзитното преминаване. Договорен е и редът за уреждане на евентуални спорове между страните по споразумението.
Комисията, отчитайки мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира КФОР.
Становището на комисията е прието на 16 февруари 2000 г. с консенсус."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Юнал Лютфи да изнесе становището. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ:
"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за Закон № 002-02-4
за ратифициране Споразумението между
Република България и Република Финландия относно
условията и реда на транзитно преминаване през
територията на Република България на въоръжени части
на Република Финландия, участващи в многонационалните
сили за поддържане на мира КФОР,
внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2000 г.

На свое заседание от 10 февруари 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира КФОР, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира КФОР, съставено от вербална нота на Министерството на външните работи № 54-70-1 от 4 януари 2000 г. и вербална нота-отговор на Посолството на Република Финландия в София № 301 от 5 януари 2000 г. и анексите към него, сключено на 5 януари 2000 г.
Становището беше прието единодушно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Имате думата за изказвания.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнал Лютви.
Имате думата за изказвания. Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще апелирам към вас да не се приема това споразумение и неговата ратификация. Тук ще изразя не становището на Парламентарната група на Демократичната левица, а моето становище и на Политически клуб "Екогласност".
Апелирайки към вас да не се подкрепя това споразумение аз в никакъв случай не поставям под съмнение добрите намерения на Република Финландия - тя е страна, която не е член на НАТО и нейното искрено намерение и професионализмът на нейните военни да участват в мирния процес на Балканите.
В основния мотив на моето предложение за отрицателно гласуване по тази точка е фактът, че е недопустимо политически, вредно за Балканите и косвено - и за България, продължаването на мандата на силите на КФОР в Косово. За съжаление, съставени предимно от натовски части, тези войски довеждат постепенно до откъсването на тази област от Съюзна република Югославия, до нейната постепенна тотална албанизация, до липсата на контрол - граждански и полицейски върху територията и в крайна сметка - до нарушаване статуквото на Балканите и превръщането на тази област в една независима държава, което е в противовес с официалните позиции на повечето световни сили, а така също и на нашето правителство и на Република България.
КФОР доведе в крайна сметка до това, че не можа да спре терора в Косово, който продължава, само че с обратен знак. Над 350 хил. души в момента са бежанците от Косово. От тях 200 хил. са сърби и около 150 хил. са турци, роми и особено, бих казал, и броят на албанците, които напускат Косово и отиват в Югославия, колкото и парадоксално да ви се вижда. Миналата седмица имах възможността да се убедя в наличието на един такъв голям контингент хора в Сърбия. Тъй като те считат, че албанските сили, които самоуправляват по някакъв начин част от административните проблеми на Косово, фактически провеждат една чистка на всякакви техни противници, разширяват бандитизма, наркотрафиканството и всякакви форми на нарушение на законността и на елементарния граждански порядък.
КФОР не довежда до мир. Ето защо смятам, че би трябвало да бъдем "против" всяко едно подпомагане от страна на България на военни части, които изпълняват мисии в този район на Балканите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че не е необходимо надълго и нашироко да обясняваме изключителната роля, която има да изиграе КФОР в Косово за омиротворяване на обстановката там и за създаване на условия именно за възвръщане на бежанците, които са напуснали Косово. Така че аз много се учудвам на позицията на колегата Гайтанджиев. Разбира се, всички ние знаем, че той е абсолютно принципно "против" всичко, което отблизо или отдалеч засяга НАТО.
Но в случая трябва да се има предвид, че силите КФОР в Косово действат на основата на решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
И още едно противоречие на колегата Гайтанджиев. Той неведнъж е казвал, че в подобни умиротворителни операции трябва да участват подразделения, военни подразделения на страни, които са разположени географски далеч от съответния регион.
В случая точно в това споразумение, което ние ще ратифицираме, става въпрос за придвижване през територията на България на военнослужещи от Финландия, които ще дойдат в Косово, за да допринесат за умиротворяване и за нормализиране на обстановката в региона. Така че ние нямаме абсолютно никакви основания да последваме призива на колегата Гайтанджиев да не ратифицираме това споразумение.
Напротив. България, известна е нейната принципна позиция на последователни усилия за нормализиране на обстановката в Косово, още повече, че става дума за район в непосредствена близост до нашата страна, така че по всякакъв начин, по който ние ще подпомогнем този процес, ние трябва да подкрепим едно такова искане.
Затова аз призовавам всички народни представители да подкрепят внесеното предложение за ратифициране на въпросното споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Друг желае ли да се изкаже? Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз вземам думата, за да подкрепя от името на Парламентарната група на Евролевицата ратификацията, която се предлага на вниманието на Народното събрание.
Тя е напълно логичен акт на народното представителство, най-малкото поради ангажиментите, които страната е поела във връзка с Резолюция 12-44 на Съвета за сигурност и с по-общия ангажимент на страната за участие в мироопазващи операции в рамките на Организацията на обединените нации.
Мисля, че има особено съществен знак и предимство в обстоятелството, че именно държава като Финландия се е ангажирала с тази операция. Аз виждам, и това е не само мое наблюдение, това е обективната действителност, кръгът на участващите в мироопазващи операции държави се разширява. Това има особено значение за Балканския регион.
Мисля, че тази наша активност, както и решението по предходната точка, без съмнение правят България един равностоен участник в усилията за стабилизация и установяване на обстановка на сигурност в региона. Без такова участие България би била изолирана и просто не би могла да участва в целия сложен процес на взимане на решения, свързани с балканската сигурност, а оттам вече - и с европейската сигурност.
Тъй че даже съм изненадана от това, че се разви дебат по тази точка, но след като го има, държа да регистрирам чрез микрофоните позицията на Парламентарната група на Евролевицата. Благодаря Ви, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова. Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира КФОР № 002-02-4. Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 131, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Предлагам процедурно да разгледаме законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия господин Христо Бисеров да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между
Република България и Република Финландия относно
условията и реда на транзитно преминаване през
територията на Република България на въоръжени части
на Република Финландия, участващи в
Многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР"

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР", съставено от вербална нота на Министерството на външните работи № 5471 от 4 януари 2000 г. и вербална нота - отговор на Посолството на Република Финландия в София № 301 от 5 януари 2000 г. и анексите към тях, сключено на 5 януари 2000 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, член единствен, заглавието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.



Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2000 г.
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 16 февруари 2000 г. По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията участва министърът на вътрешните работи.
Комисията по национална сигурност смята, че предложеният законопроект реализира целите, които си е поставил: привеждане на организацията и дейността в съответствие с новото структуриране на администрацията по реда на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. В този смисъл са промените, касаещи създаването на политически кабинет и обособяването на обща и специализирана администрация. Постигат се и цели, свързани със засилване на гражданския контрол в министерството. В този аспект комисията разглежда и девоенизирането на общата и специализираната администрация, Медицинския институт, научноизследователските и научноприложните институти.
Комисията отчита като положително обстоятелството, че се запазват социалните придобивки на служителите в МВР. Законопроектът предвижда и други промени, свързани с охранителната дейност, специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност и такива, обусловени от подмяната на българските документи за самоличност.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 16 февруари 2000 г. с 13 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания.
Има думата господин Пламен Марков от Парламентарната група на СДС.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приетият преди малко повече от 2 години Закон за Министерството на вътрешните работи беше един по моя преценка успешен опит да се извърши своеобразна кодификация на правнонормативната уредба на всички устройствени и функционални характеристики, касаещи структурата, статута, организацията и дейността на Министерството на вътрешните работи. Този извод се налага и от анализа на практическото приложение на закона за този 2-годишен период. Този анализ сочи, че през този период беше постигната една добра съгласуваност, координация и взаимодействие между отделните структурни звена в състава на министерството, което от своя страна доведе до съществено подобряване на практическите резултати в борбата с престъпността.
Разбира се, добре известно е, че няма съвършени закони и че най-добрата нормативна уредба би могла да бъде подобрена в хода на нейното практическо приложение. Но да се спра все пак на предлагания днес на вашето внимание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Както е посочено в мотивите на министър-председателя, няколко са основните причини, поради които се налага внасянето на този проектозакон от Министерския съвет.
На първо място, това е необходимостта от привеждането на структурата, статута и организацията на дейност в Министерството на вътрешните работи в съответствие с изискванията на вече приетите Закон за администрацията и Закон за държавния служител. Тук е мястото да отбележа, че специално за Министерството на вътрешните работи това преструктуриране на администрацията и промяната в статута на служителите е свързано и с така нареченото девоенизиране на голяма част от тези служители, което само по себе си е насочено към засилването на гражданския контрол върху дейността на министерството.
Девоенизирането обхваща служителите от общата и специализираната администрация, Медицинския институт, научноизследователските и научноприложните институти. С предложените изменения и допълнения е предвидено въвеждането на три категории служители в Министерството на вътрешните работи. Първата категория това са държавни служители - офицери и сержанти. Втората - държавни служители - граждански лица. И третата - лица, работещи по трудово правоотношение. Първите две категории имат статут на държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител, като са отчетени и някои специфични особености, свързани с работата в Министерството на вътрешните работи. Статутът на офицерите и сержантите се урежда в Закона за Министерството на вътрешните работи, а на лицата, работещи по трудов договор - в Кодекса на труда и в Закона за Министерството на вътрешните работи.
В общата и специализирана администрация, както и в Медицинския институт, научноизследователските и научноприложните институти на МВР е предвидено да работят само държавни служители, граждански лица и лица по трудово правоотношение. В националните и териториалните служби на МВР е предвидено да работят държавни служители офицери, сержанти и лица по трудово правоотношение.
В законопроекта се предвижда така наречената специализирана администрация на министерството, съгласно терминологията на Закона за администрацията да бъдат включени 8 дирекции плюс Националното централно бюро "Интерпол", което е със статут на юридическо лице. Организацията, структурата и дейността на тези дирекции се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи. В общата администрация на МВР също са включени 8 броя дирекции, чиято структура, организация и дейност се уреждат по същия начин с наредба на министъра на вътрешните работи.
Особено важно е да се отбележи, уважаеми колеги, фактът, че промяната в длъжностните наименования и правния статут на служителите от Министерството на вътрешните работи не засяга съществуващите по сега действащия закон техни права, свързани както с материалното и социалното им осигуряване, каквито са размерът на трудовите им възнаграждения, допълнителните плащания, категорията труд, задължителната застраховка и други, така и с предвидените в глава двадесет и пета на закона обезщетения при освобождаването от служба.
На второ място, с предложените изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи и съобразно изискванията на Закона за администрацията, в системата на управление на министерството се извършват някои съществени промени. Първо, въвежда се фигурата на заместник-министрите, които са граждански лица и подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството и изпълнението на неговите правомощия и които заедно с него и главния секретар на министерството съставляват ръководството на Министерството на вътрешните работи.
Второ, създава се политически кабинет, който е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на министерството с обществеността. Политическият кабинет включва заместник-министрите, началника на кабинета на министъра, парламентарния секретар и директора на Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността". Както въвеждането на фигурата на заместник-министрите, така и създаването на политически кабинет на министъра на вътрешните работи, са елементи от засилването на гражданския контрол върху дейността на министерството и неговите структури.
На трето място, в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР и по-точно глава седма, раздел II "Правомощия на органите на Националната полиция", са разписани условията и редът за издаване и основанията за неиздаване или отнемане на вече издадено разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност от търговци, регистрирани по Търговския закон, както и за самоохрана на собствени обекти. Подробната регламентация на този вид дейност е предвидено да се извърши с наредба на министъра на вътрешните работи.
На четвърто място, с предлагания законопроект се отменя целият раздел III на глава седма, засягащ така наречените специализирани полицейски звена, и раздел III на глава единадесета - "Специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност". Това се налага поради закриването на извънбюджетните сметки на тези звена, извършено със Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. Предвидено е численият състав на тези звена да премине към щата на Министерството на вътрешните работи.
На последно място искам да отбележа и изменението, което се прави с § 87 на законопроекта - създаването на нов § 6 в Закона за местните избори, където е уреден въпросът при евентуалното провеждане на частичен избор за кмет или нов избор на общински съветници и кметове, как да бъде извършена самата процедура по гласуването, как да се изготвят избирателните списъци. И най-важното е, че по новите документи за самоличност по Закона за българските документи за самоличност няма да се извършват предвидените в Закона за местните избори отметки.
Уважаеми колеги, това са по-съществените изменения и допълнения в действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, които разглежданият от нас днес законопроект предвижда. Изменения и допълнения, които са навременни и дори по моя преценка, бих казал, и малко позакъснели, но които са необходими и полезни не само поради това, че привеждат административната и организационната структура на МВР в съответствие с изискванията на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, но и с оглед подобряване ефективността при управлението и засилването на гражданския контрол върху дейността на министерството. Такава беше и преобладаващата оценка на повечето от колегите при обсъждането на законопроекта в Комисията по национална сигурност, за което говори и почти единодушната му подкрепа - имаше само 1 въздържал се. Това ме кара да се надявам, уважаеми колеги, че след малко, когато гласуваме законопроекта на първо четене, няма да има гласове против, а въздържалите се ще бъдат малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Законопроектът предвижда множество изменения и допълнения, но искам да поставя само два въпроса, които според мен изискват значително внимание и техните отговори могат да бъдат оспорвани.
Първият въпрос е за степента на девоенизация в структурите на Министерството на вътрешните работи. Има редица служби, които по своето естество в много по-голяма степен са свързани с военния характер на институцията, отколкото с чисто административните функции. Те са посочени в чл. 16 и няма да ги изброявам, но такива дейности, които са свързани с издирването, със защитата на връзките и някои други, едва ли могат да бъдат приравнени към обичайните административни функции, които са свързани с правнонормативното обслужване, с международното сътрудничество и т.н. Следователно, за мен няма ясен критерий, който да определя границата между цивилните, административните и военните служби в структурата на Министерството на вътрешните работи. Смятам, че законопроектът е отишъл по-далеко от необходимото в тази трансформация.
Вторият проблем, който възниква, е до каква степен ръководството на Министерството на вътрешните работи да следва начина на организация на ръководството в другите министерства. Тук се предлага пълна унификация между ръководството, политическия кабинет на Министерството на вътрешните работи и останалите министерства в състава на правителството. Нека обаче да не забравяме, че през изминалите години, особено в началото на 90-те години, един от основните апели, който намираше широка подкрепа, беше за деполитизация на различните служби в Министерството на вътрешните работи като цяло за дейността на министерството.
Тук сега възниква нов въпрос: създаването на политически кабинет, на заместник-министри, които ще бъдат определяни по общия ред, няма ли да засегне по някакъв начин достигнатата степен на деполитизация и няма ли да бъде използвано като средство за реполитизация на тези органи? Наистина съществува разграничение между главния секретар, който е професионалното лице, което ръководи службите, но тук дори сравнението с начина на организацията на Българската армия и нейното ръководство показва, че в Закона за Министерството на вътрешните работи има отстъпление. Защото най-висшите професионални лица в системата на Министерството на отбраната и в Българската армия се определят по един усложнен ред, който предвижда определено взаимодействие между институциите, включително и участие на президента, докато тук това отсъства.
Имаше период, в който главните секретари се предлагаха от изпълнителната власт и в тяхното определяне участваше президентът. Смятам, че този подход също има своите основания, защото по-високата степен на разделение на властите по отношение на силовите структури - на тези, които имат допълнителни средства за оказване на влияние и в политическата сфера, заслужава да бъде обсъждан, а резките промени да бъдат подлагани на допълнителна дискусия и да се правят след сериозна обосновка.
Вярно е, че ще се твърди, че определянето на цивилни заместник-министри е едно от средствата за развитие на граждански контрол върху Министерството на вътрешните работи, но нека да не забравяме, че политическият контрол не е равен на граждански контрол или в най-добрия случай той може да бъде само една от формите на граждански контрол, тъй като гражданският контрол означава преди всичко възможностите на обществото - на парламента, на други институции, даже на граждански сдружения, да имат поглед върху дейността на тези държавни органи, докато проникването на политическата власт в сферата на Министерството на вътрешните работи в степента, в която това се прави в другите министерства, имайки предвид и досегашната практика, основателно поражда съмнение за нейните цели и излага на рискове тази система, която и без това е подложена на значителни промени, създава значителна несигурност - такава, каквато има в цялата сфера на администрацията.
Дори и сегашният министър на вътрешните работи е заявявал, че министрите се сменят много по-бързо, но професионалните служители трябва да имат професионализъм, стабилност, независимост в своята работа от гледна точка на професионалните задължения, които носят, но това, което се предлага не създава за мен достатъчно гаранции, че тези иначе приемливи послания, ще бъдат реализирани в дейността на Министерството на вътрешните работа. И затова аз пак казвам, и това е въпросът, който смятам, че заслужава основно внимание, няма ли в определена степен широкомащабната девоенизация и вкарването на политически лица в управлението на Министерството на вътрешните работи по модела на другите министерства и на цялата изпълнителна власт да бъде използвано за реполитизация на тези органи, която пък винаги е свързвана и с намаляване на професионализма в тяхната дейност - това те да обслужват по най-добрия начин гражданите и да водят най-активна борба с престъпността и корупцията.
Ето тези два въпроса за мен остават открити и събуждат повече тревоги, отколкото разрешения и те именно предизвикват резервите ми към част от предлаганите изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата има госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Вярно е, че малко бързо дойдоха тези поправки към Закона за МВР дотолкова, доколкото той беше гласуван сравнително неотдавна в пленарна зала. Колегите помнят, че това беше към края на 1997 г., мисля, когато гласувахме новия Закон за МВР. Нищо лошо в това, че се внасят поправки. В крайна сметка би следвало да бъде споделено от всички ни виждането, че законът не е догма и винаги подлежи на промяна и усъвършенстване.
Дефиницията или по-скоро мотото, под което се внасят тези поправки е девоенизиране на част от службите в МВР и повишаване на гражданския контрол.
И тук мотивите са неоспорими. Те са похвални и заслужават да бъдат подкрепени и защитени.
Аз обаче също така имам няколко въпроса към господин министъра и се надявам, че когато той обобщи впечатленията си от дискусията и въпросите, които ние всички поставяме, ще може да даде достатъчно убедителни отговори, за да може законът или по-скоро поправките към Закона за МВР да бъдат действително предмет на едно споделено виждане и споделена подкрепа от страна на народните представители.
Подобно на говорилите преди мен, аз също ще се спра най-напред на същността на девоенизацията на състава на министерството, което се предлага.
Оказа се, че една поредица от оперативно-технически и административни служби на ведомството сега ще се превърнат в дирекции и фактически хората в тези служби ще бъдат подложени на девоенизация, както и някои институти, които принадлежат към системата на МВР ще бъдат предмет на тази девоенизация.
Според поправките в закона, които ни се предлагат, следните служби ще бъдат девоенизирани: "Оперативно-техническа информация" или СОТИ, "Свръзки", "Защита на свръзките", "Оперативно издирване", "Инспекторат", "Информация архив" и Национално централно бюро "Интерпол", "Бойна и мобилизационна готовност", "Комендатура". Това са служби, които по същество са свързани с най-интимната информация на ведомството. Те по същество се занимават със събиране на най-поверителна информация, включително с дейности като проследяване, събиране на специализирана информация със специални средства. Общо взето, както казах, това е Светая Светих на цялата институция и естествено възниква въпросът доколко защитени ще бъдат тези служби от конюнктурни въздействия.
В досега съществуващата система като военни лица или девоенизирани лица беше ясен редът, по който се осъществяваше контролът върху тях и по който те отговаряха при евентуални нарушения или престъпления дори във връзка с изпълнение на техните ангажименти. Очевидно, че при възникването на такъв проблем вече Гражданска прокуратура ще се занимава с тях, а не Военна прокуратура, затова единият от въпросите ми, по-скоро първият въпрос, на който очаквам отговор от господин министъра е как ще се гарантира същият ефективен контрол върху лицата, ангажирани с тази особено деликатна и, повтарям, много специална дейност?
Може да е инерция, но аз определено считам, че военният ред осигурява много по-висока степен - първо, на дисциплина, ако щете, на ефективност в изпълнение на задълженията, а и на търсене на отговорност.
Не съм сигурна, че в отсъствието на такъв военизиран ред ще бъдат прилагани санкции, които с тежестта си и със строгостта си да осигурят безпристрастното и законосъобразно функциониране на тези служби.
От друга страна виждаме, че има други служби, които пък остават извън девоенизацията и това за мен е необяснимо. Ако грешно съм възприела поправките, моля да бъда поправена, но от текста, който ни е даден става видно, че служби като "Международно сътрудничество", "Правно-нормативно обслужване", "Ревизионна дирекция" - те под какъв точно режим попадат? Аз бих искала едно по-точно разяснение за функционирането на тези служби.
Една друга възлова служба също така ще бъде по същество приравнена към държавна администрация, а това е "Координация и информационно-аналитична дейност". Това по същество са всички секретни, поверителни бюлетини на МВР. Отново - пояснение как точно ще функционира тази служба, когато се превърне в обикновена административна единица в рамките на МВР.
Няма да споря по предложенията, примерно, секретарите на МВР да бъдат заместени от заместник-министри. Не оставиха особено дълбоки следи секретарите на МВР до този момент. Дали присъстват или отсъстват, като че ли не беше от съществено значение за функционирането на министерството, тъй че това очевидно е в рамките и на дискрецията, и на правата и задълженията на министъра и на неговия екип да решат по какъв най-добър начин да се организира ръководството на министерството. Очевидно заместник-министри като политически назначения ще заместят секретарите.

Мен обаче ме смущава огромната власт, която по същество ще се съсредоточи в ръцете на главния секретар. От законопроекта, който ни е предложен, виждам, че се запазва длъжността на главния секретар, но му се увеличават, в голяма степен при това, правомощията. По същество, както е записано тук в предложените текстове, той ще ръководи и контролира изцяло оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност на МВР.
Какъв ще е контролът върху главния секретар, който, отново моля за разяснение, ще бъде част от политическия кабинет или ще бъде такъв тип държавен секретар, какъвто имат не само министерства на вътрешните работи, но и министерства на външните работи по света и дали той е човекът, който би следвало да осигурява приемствеността в учреждението? И ако е така, повтарям отново, как ще се гарантира неговата безпристрастност и независимост от текущата политическа конюнктура?
Поначало девоенизирането действително съдържа този риск за въздействие върху девоенизираните звена по силата на приравняването им към държавни служители. Впрочем това изрично е описано като една от целите, а именно тази административна структура - Министерството на вътрешните работи, да влезе в съответствие със Закона за администрацията и общо взето с административната уредба на страната, което също като принцип, като подход е правилно, но именно в сферата на МВР е особено важно народните представители, гласувайки, да гарантират, че тази администрация, така както попада в една обща административна структура, няма да търпи не просто влиянията, а и натиска на, както се изразих, текущата политическа конюнктура.
Един друг въпрос, който очаквам да бъде разяснен, е въпросът с охранителната дейност, която се оказва предмет на специално внимание на закона. Но преди да мина към нея, още няколко думи по категориите служители в МВР, защото и тук съм си отбелязала въпросителен знак.
По силата на поправките, които се предлагат, в МВР ще има три категории служители: държавни служители, които са офицери и сержанти; държавни служители, които са граждански лица и отделно лица, работещи по трудово правоотношение.
Също така е записано, че статут на държавни служители по Закона за държавния служител ще имат първите две категории, "с някои специфични изисквания, произтичащи от особеностите на работата в МВР". Това предмет на наредби ли ще бъде след това? Общо взето, как ще се регламентират тези специфични изисквания? И, повтарям, как съответно ще се разграничат функциите на редовия държавен служител, който не е облечен в отговорностите на служещите в МВР, и тези, които ще работят в системата?
И вече към предвидените текстове за частната охранителна дейност. В проекта е записано много подробно кога се дава или отнема лиценз на едноличен търговец, общо взето редът за осъществяване на частна охранителна дейност на търговци. Записано е също, че условията и редът за извършване на частна охранителна дейност се определят именно с отделна наредба на министъра.
От друга страна, други пък, също така свързани с предмета на дейност на МВР-дейности, са останали извън закона. Нужно ли е този именно закон да урежда частната охранителна дейност?
Виждаме, че отсъства регламент, примерно, по продажба, търговия с и носене на оръжие. Още един въпрос, на който очаквам отговор от страна на господин министъра.
И, разбира се, както във всички закони, които гледаме във връзка с националната сигурност, имам предвид и Закона за въоръжените сили, остро стои въпросът с хората. Какво всъщност ще се случи с хората, които работят с МВР след предвижданите поправки?
Очевидно е, че държавните служители като граждански лица ще бъдат подвластни на Закона за държавния служител. А лицата пък, които работят по трудово правоотношение, ще бъдат регламентирани от Кодекса на труда и от Закона за МВР.
В мотивите към проекта е записано, че се предвижда запазването на всички досегашни права по Закона за МВР, което означава допълнителни възнаграждения при пенсиониране, персонални добавки, добавки за храна. Както това ще се съотнесе към общия регламент на Закона за администрацията за останалите държавни служители в страната?
Така че, повтарям, без да отхвърлям поправките, които се предлагат, мисля, че има много въпроси, на които трябва да получим отговор, за да излезе от тази зала един добър закон с поправки, които няма да наложат отново внасяне на следващи поправки в такъв кратък срок, в който се внасят тези след първоначалното приемане на закона. Така че, аз лично разчитам на едно доуточняване и усъвършенстване на тези поправки в интервала между първо и второ четене.
И Парламентарната група на Евролевицата, която е готова по принцип да подкрепи законопроекта, ще изисква по посочените от мен въпроси, от една страна, както казах, отговори от министъра като говорител на екипа, от който се правят тези поправки, и, на второ място, ще внесем и наши предложения за доусъвършенстване на предложените текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Трябва да призная, че когато гледахме този законопроект за изменение на Закона за МВР в Комисията по национална сигурност, аз не бях чел задълбочено предлагания проект. Въпреки това изразих определени становища и съмнения по дадени въпроси. Но неговият по задълбочен прочит ме накара днес да взема отношение по предлагания законопроект.
Първо, по мотивите към законопроекта. Един от основните мотиви за внасянето на този законопроект, това е търсенето на съответствие на Закона за МВР със Закона за администрацията.
Аз ще изложа аргументи, но още сега искам да кажа, че според мен този мотив не е сериозен мотив, очевидно не е истинският мотив.
Няколко аргумента в тази посока.
Първо.  Знаем, че се готви нов закон с работно заглавие Закон за обществения ред и сигурността. Този закон вероятно, а и действително може да бъде приет до края на лятната сесия и безспорно ще отмени Закона за МВР, който ние сега променяме.
Следователно, с приемането на Закона за обществения ред и сигурността могат да бъдат спазени сроковете за привеждане на всички закони в съответствие със Закона за администрацията. Тези срокове са уредени в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията и са достатъчно дълги.
Очевидно това не е истинският мотив. Ако мотивът за бързането и внасянето на този закон е с този законопроект да постигнем една-единствена цел - да уредим чрез съответна разпоредба статута на заместник-министрите в структурата на Министерството на вътрешните работи, веднага ще кажа, че призовавам всички вас, колеги, да подкрепите такава промяна. Това е необходимо и целесъобразно, ние многократно сме дебатирали по този въпрос.
За съжаление имам чувството, че това не е така. Какво имам предвид? Беше говорено по този въпрос, но аз също искам да спомена няколко думи. Въвежда се политически кабинет. Изтъкват се два основни аргумента - това произтича от Закона за администрацията и се създават условия за по-действен граждански контрол.
Така ли е? Според мен е несериозно и неубедително да се изтъкват такива аргументи.
Първо, в чл. 1, ал. 3 от Закона за администрацията изрично е казано, че разпоредбите на горния член, тоест на чл. 1 от същия закон, цитирам: "се прилагат, доколкото не е уредено друго в специални закони". Считам, че този закон е един от специалните закони. Имам предвид Закона за МВР. Тоест, структурирането на политически кабинет като един от органите за управление на МВР не е задължително условие за изискване по Закона за администрацията. Политическите кабинети във ведомства като МВР и Министерството на отбраната по мое дълбоко убеждение са по-скоро вредни, отколкото полезни. Освен това те създават условия за пълзяща реполитизация, особено опасно явление при смяната на политическите субекти, които са във властта, процес, който във всички случаи измества професионализма. И да не искаме, го правим. Освен това формира позабравени вече асоциации в обществото с една практика от миналото, която не беше много приятна, да не говоря дали е била ефективна. Защо трябва да се връщаме назад?
Как се осъществява и кои са органите на граждански контрол е уредено в Конституцията на Република България и в практиката на страни с установена демокрация. Нима някой от нас мисли, че политическият кабинет е орган за граждански контрол? Не знам защо аз пък си мисля, че политическият кабинет е орган за политически контрол. Изпитвам буквално неприязън към това, защото това е отживелица. Ето защо категорично възразявам против въвеждането на такова формирование, не случайно ползвам тази дума, в структурата на МВР, а евентуално и в структурата на Министерството на отбраната.
Второ, уреждат се трудови правоотношения в проекта за изменения. Въвежда се категоризация на труда с разпоредбите на променения чл. 226, ал. 1, т. 1 от действащия Закон за лица, работещи по трудово правоотношение. Защо е нужно това да става в този закон - аз не споря дали е необходимо, вероятно да, необходимо е, - след като тези въпроси са уредени в Кодекса за задължително обществено осигуряване? Там има процедура, условия и редица други изисквания. Това е все едно да запишем в някой от текстовете, че всички се пенсионират с чин полковник.
Трето, уреждат се дори данъчни задължения на граждански лица - нов чл. 218а, ал. 6. Защо тук, защо в този закон? Тази материя е уредена в чл. 19 от Закона за облагане на физическите лица. Самият § 86 от Преходните и заключителни разпоредби на обсъждания проект за закон изменя и допълва Кодекса за задължителното обществено осигуряване и прави безпредметни разпоредбите на чл. 226, ал. 1, т. 2. Прочетете го и ще видите, че е така.
С отменянето на целия раздел III от действащия закон - "Специализирани полицейски звена и сигналноохранителна дейност", на практика от структурата на МВР отпада охранителната полиция. Аз изложих в комисията, че считам, че това не е разумно по две съображения. Не искам обаче да излагам тук тези съображения. Видимо има други виждания и може би те са по-правилни - дали в структура трябва да има или не трябва да има охранителната полиция. Във всеки случай ще кажа една дума. Самото Министерство на вътрешните работи няма интерес от закриването на тази структура. Говоря за охранителната полиция. Тя е горе-долу една трета от целия личен състав и така или иначе е на издръжка на тези търговски дружества и физически лица, които са в договорни отношения с тези структури за извършване на охранителна дейност, тоест не тежи на бюджета на министерството. Същевременно, тъй като тези звена досега са на методическо подчинение на Министерството на вътрешните работи, те са един техен солиден резерв, един оперативен състав, с който те си вършеха и продължават да си вършат много полезна работа. След като се счита, че трябва да бъдат закрити, нямам нищо против, но ви казвам, че не е в изгода на Министерството на вътрешните работи.
Същевременно чл. 81а, нов член към действащия закон, дава възможност, цитирам: "Полицейските органи да извършват дейност на основата на договори със заинтересовани лица". Става дума за охранителна дейност. Кои са тези полицейски органи, след като закриваме съществуващите? Кои са тези органи, които ще извършват охранителна дейност по линията примерно на физическата охрана или по линията на СОТ, с електронни средства? Защо е този текст, след като той не кореспондира с отпадналите текстове?
По-нататък, използват се наименования на закони, които вече са отменени. Например, чл. 54, ал. 2 - Закон за задграничните паспорти, отменен със Закон за български документи за самоличност. Член 99, ал. 4 - Закон за морските пространства, отменен със Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Използват се неопределени понятия, което създава предпоставки за различни тълкувания, задължения и даже права. Например, цитирам: "Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица издават и отнемат разрешения". Става дума за охранителна дейност. Кои са тези лица? Какъв е този закон? Чистачки могат ли да бъдат упълномощени? "Кризисни ситуации" - друг термин. Този термин не кореспондира с общо взето правилно дефинираното и съдържателно понятие, посочено в чл. 100 на Конституцията на Република България. В него изрично е казано "военно или друго извънредно положение". Кризисната ситуация може да бъде тълкувана по хиляди начини - или на базата на тясно регионално състояние на даден обект, или на базата на много по-широко понятие. Поради това в Конституцията вероятно доста по-прецизно и доста по-ясно е определено това. Още повече ние във всички закони трябва да работим с едни и същи понятия и наименования.
Колеги, има още много принципни недоработки, дори противоречия. Аз не искам да ангажирам повече вашето внимание. Създадени са условия за субективизъм, за неравнопоставеност между отделните субекти, които ще извършват една и съща дейност не в структурата на МВР, а тези, които са извън структурата на МВР.
Искам да попитам вносителите: защо бързате и бързайки, внасяте проекти за закони в насипно състояние? Аз съм убеден, че ако прецизирате този закон, ще отпаднат половината от текстовете, които вие предлагате. Честно да ви кажа, вече не е приятно да ходиш сред хората и да чуваш как ни се подиграват като Народно събрание и като народни представители за нашите перманентни недоработки, започвайки от сгрешени запетайки и изпуснати думи и свършвайки със закони, които не искам да кажа,че са смешни, но не са работещи и не са закони, а са четиво, което всеки тълкува по свой начин.
Това ми дава основание по съвест да не подкрепя за първи път такъв проект, защото това стана практика в пленарна зала да се вкарват такива закони. И не само по линия на нашата комисия, а по линията и на редица други комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За първа реплика има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Уважаеми колега Иванов, аз съм учуден от Вашата позиция, която изложихте днес в пленарната зала. При обсъждането на този законопроект в Комисията по национална сигурност Вие направихте някои забележки, обаче в общи линии подкрепихте законопроекта, заявихте, че той е навременен и отговаря на целите, които са поставени. Не мога да си обясня тази внезапна промяна във Вашата позиция. Не бих искал да приема, че една позиция, конструктивна и реалистична, възприемат колегите от БСП в комисиите, а съвършено друга, вече далеч по-демагогска или популистка позиция, възприемат когато един законопроект се обсъжда в пленарната зала. Още повече Вие сте един от обективните представители на Демократичната левица.

Разбира се, всеки от нас може да има някакви съмнения и да вижда някакви пропуски в даден законопроект, но не виждам как не признавате основния замисъл на този законопроект - именно да се повиши гражданският контрол върху органите на МВР. Това е основната цел. И законът да бъде приспособен към новите закони за държавния служител и за държавната администрация. Това е основно целта на предлагания законопроект. А че може би има някои несъвършенства, че трябва да се направят някои доуточнения, това може да направим между първо и второ четене.
Но аз считам, че вашите притеснения и безпокойства са неоснователни и считам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен от народните представители. Не се съмнявам, че министърът на вътрешните работи ще отговори конкретно на някои от зададените от вас въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика, ако желаете, има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Аз не считам, че има съществена промяна в позицията ми по две основни направления, които изразих и в комисията. Просто и в началото казах, че един по-обстоен прочит на законопроекта ми даде основание да кажа тези неща. Но, ако вие, колеги, мислите, че на мен някой може да ми въздейства, за да променя позициите си по определен законопроект, откъдето и да било, грешите. И това е лошото, че никой не може да ми въздейства и аз съвсем честно ви казвам, че ние произвеждаме лоши закони. Не защото не можем да ги правим добри. И ви го казвам, защото това се трупа на гърба на всички ни. И ви го казвам, защото в почивния ден на гърба си изпитах едно такова наше законодателство - по Закона за транспортните средства ли, не помня кой беше - там, където се иска лицензиране на търговски дружества, които могат да правят годишни прегледи. Знаете ли на база наредби какво е накроил Краус? - Шестнадесет текста. Шестнадесет текста! Попитайте хората. Същото ще направим и тук. Аз от това се страхувам. Ако е проблемът заместник-министри - да, ще гласувам веднага с четири ръце. Но, разберете, това нещо е подготвено като материал в малко минало време. През това време са променени маса нормативни документи, дори като заглавия. Съдържателно това е грешка. Разберете ме! Аз ви го казвам искрено. Правете каквото искате.
И второ. Ние, като Народно събрание, ако искаме да реализираме правото си именно на обществен контрол, а това е тук общественият контрол, ние трябва да научим вносителите на законопроекти да ги внасят така, както трябва, а не да ги хвърлят в насипно състояние и в комисията да се чудим какво да правим. Това са, приятелю, съображенията ми. Но повярвай ми в едно - знам, че понякога няма да се съгласиш с мен - никой на Иван Иванов не може да въздейства да си променя мнението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А жената ти?
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: И тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други желаещи?
Едно съобщение: в Клуба на народния представител се открива изложба "Български национални паркове". Народните представители ще могат да опитат екопродукти от районите на парковете, така че считайте се поканени.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът на Министерския съвет, който днес обсъждаме, касае и въпроси, свързани с трудовите, служебните и осигурителните правоотношения със служители на министерството. Но има един проблем, който искам да поставя пред вас и който не е решен с този законопроект. Става дума за обезщетяването на служители на Министерството на вътрешните работи при освобождаване и при пенсиониране.
Вие знаете, че до 31 декември 1998 г. с текста на чл. 261, който гласи: "При освобождаване от служба на офицерите и сержантите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.", и с ал. 6 на същия член се определя, че тези обезщетения не се облагат данъчно. По-късно с Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане към текста на този член след запетаята се добави и текстът "умножени по 1,45", а ал. 6 се отмени.
Идеята, която законодателят е вложил, е, че тези обезщетения трябва да се облагат и в същото време не трябва да се ощетяват служителите на Министерството на вътрешните работи и да се запази абсолютният размер на сумата, която получават като обезщетение, което е нормална, добра идея.
В Закона за облагане доходите на физическите лица се създава нова ал. 5 на чл. 20, която обявява, че тези обезщетения се прибавят към данъчната основа, определена по реда на ал. 1 и 2 от този член, и подлежат на общо облагане. Обаче възниква един проблем, който според мен, поради факта, че идеята на законодателя не се отнася за някои от живите случаи, за някои казуси, които съществуват, а именно за хората, чиито обезщетения са определени до края на 1998 г. За тях коефициент 1,45 не важи. По различни причини в повечето случаи това са служители от охраната на ведомства и на фирми. Фирмите тогава са нямали средства да изплатят тези обезщетения, в резултат на което служителите не са ги получили и ги получават през 1999 г. Но през 1999 г. важи вече данъчното облагане, без за техните обезщетения да се отнася коефициент 1,45. По този начин една категория служители на министерството получават по-малки възнаграждения при пенсиониране.
Аз съм сигурен, че никой, като е правил промените в законите, не е имал предвид, че трябва да се разделят служителите на МВР на различни категории. Напротив, законодателят е смятал, че към всички отношението на закона и практиката трябва да бъдат еднакви. Но този проблем възниква и реално, вместо 20 заплати, каквото обезщетение би имал право да получи един уволнен служител, той получава 14. Според мен това взаимоотношение и този проблем би трябвало да се реши от законодателя. Аз съм се обръщал към уважаемия министър на вътрешните работи и той споделя, че такъв проблем съществува и че той произтича от промените в законодателството.
По този повод съм внесъл един свой законопроект, но с ясното съзнание, че днес той беше раздаден на народните представители не настоявах да го гледаме заедно със законопроекта на Министерския съвет. Текстът позволява разрешаването на този проблем, като включва коефициент 1,45 и към обезщетенията на служители, които са им присъдени до края на 1998 г., но по различни причини не са ги получили в рамките на тази календарна година и са били облагани.
Аз мисля, че ние като народните представители трябва да подкрепим една такава идея и да докажем, че законите, които приемаме, са еднакво справедливи и поставят при равни условия всички категории служители, за които те се отнасят.
И в тази връзка, господин председател, вероятно съществува възможна техника аз да направя предложение по второ четене, стига да не се прецени, че това не касае законопроекта на Министерския съвет. Но вярвам, че доброто желание на народните представители ще позволи този текст, вместо да изчакваме трите месеца за обсъждане на моя законопроект, да бъде решен чрез второто четене на законопроекта на Министерския съвет. (Реплики от господин Светослав Лучников.)
Предварително искам да благодаря за едно такова сътрудничество.
Господин Лучников, искам да подчертая този проблем - да запозная народните представители, за да може това предложение да бъде уважено, а не отхвърлено на принципа на това, че не съвпада с предложенията на Министерския съвет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже? Ако няма други желаещи, давам думата на министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неотдавна имах удоволствието заедно с вас да участвам в обсъждането и приемането на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Именно тези два закона стоят в основата на по-голямата част от измененията в Закона за МВР, които днес гледаме.
Мисля, че е съвсем нормално всички тези служби на Министерството на вътрешните работи, които осъществяват чисто административни функции в своята дейност, да стоят по-близо до всички останали такива служби, които работят и в другите министерства. Мога да ви дам един съвсем прост пример. Кое налага юристите в Правния отдел на МВР да носят пагони? Кое налага журналистите в Пресцентъра ни да бъдат военизирани? Не мога да направя от журналиста полицай и обратното. Не е и необходимо. В същото време обаче се наблюдава едно неразбиране към този проблем, наблюдава се известна съпротива. Ние сме може би по-консервативни, отколкото би трябвало да бъдем. Очевидно е необходимо някой да има смелостта и волята да направи първата крачка в тази посока. Аз вярвам, че днес ние с вас ще я направим. Крайната цел на това нещо е да се постигне един постепенен преход, чрез който да разграничим осъществяването на чисто полицейските функции в рамките на МВР от тези функции, които са типични функции на гражданската администрация.
Тук беше повдигнат въпросът за реполитизация, като пряка връзка с назначаването на заместник-министри в МВР. Мисля, че тези опасения са безпочвени, даже бих ги нарекъл и спекулативни. Може би мога да бъда обвинен за много неща в дейността си като министър за тези два месеца, но последното нещо, за което мога да бъда обвинен, е, че проявявам някакви партийни пристрастия. Няма сигурност на СДС или сигурност на БСП. Има сигурност на България. Мисля, че съм го доказал досега и ще го доказвам и в бъдеще.
Заместник-министрите имат една единствена цел в своята дейност - да подпомагат министъра. Така че това, което мога да направя сам, мога да го направя и със заместник-министри. Само че, ако имам заместници, ще го направя по-добре.
Оказва се, че има неразбиране и по въпроса за назначаването на ръководните служители. Действително секретарите, които съществуваха по досегашния Закон за МВР, се назначаваха по един усложнен ред - чрез предложение на Министерския съвет и след това издаване на указ от президента. Но не само техните назначения бяха подложени на този режим, а също така и назначението на главния секретар, и на директорите на национални служби. Те остават в този им вид. Само че заместник-министрите, които подпомагат министъра, е съвсем нормално да бъдат подложени на един и същи статут, както и самият той.

Постави се въпросът и за службите, които се занимават със събиране на доказателства. Очевидно е, че и тук има много широко поле за спекулации. Само че спекулации по тази тема могат да се правят от хора, които не са чели целия закон и то не само него, а и други закони. Дейността по събиране на тези доказателства е регламентирана не толкова в Закона за МВР, колкото в Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс. А те не се изменят. Естествено вие знаете каква е законодателната техника. Ако искахме да променим нещо, можехме в Преходните и заключителни разпоредби да включим такива текстове. Но ние не го правим. Всъщност целта е съвсем друга и аз мисля, че съвсем ясно я изразих пред вас.
Говореше се за военизирания ред. Мисля, че пак робуваме на понятия и начин на мислене от миналото. Дисциплината не зависи от униформите, от фуражките, от пагоните. Дисциплината зависи от точното определяне на права и задължения, от точното изпълнение на задълженията, които ни е възложил законът. Така че нека насочим усилията си натам.
Беше поставен и въпросът за режима, на който ще бъдат подложени различните служби. Очевидно и тук има някакво недоглеждане. Както досегашните административни служби, така и оперативно-техническите служби ще бъдат подложени на един и същи режим. Това е видно при един по-внимателен прочит на закона. Те обаче се разделят на две групи в зависимост от техните конкретни функции и съобразяването на тези функции с понятията в Закона за администрацията. Действително доста термини от настоящия законопроект се атакуват като едва ли не своеволно подменени. Няма такова нещо. Обърнете внимание. Всички нови термини, които използваме, са съобразени със Закона за администрацията.
Говори се, че много се увеличавали функциите на главния секретар. Дори се задава въпросът дали той ще влиза в политическия кабинет на министъра. Отговорът за участието на главния секретар в политическия кабинет е категорично "Не". Хората, които участват в този политически кабинет, са изчерпателно изброени в текста на законопроекта. Главният секретар е и си остава основната професионална длъжност в Министерството на вътрешните работи и това, че се прави опит за едно детайлизиране на неговите функции при ръководенето на професионалната дейност, което той осъществява, съвсем не е лошо.
Действително ние между първо и второ гласуване бихме могли да поспорим по точната формулировка на текста. Но едва ли това е някакъв особен проблем. По-скоро е въпрос на редакция.
Що се отнася до охранителната дейност, хората, които са по-добре запознати със Закона за МВР, знаят, че досега в него не съществува текст, който да регламентира тази дейност и по тази причина наредбата, която действаше в миналото, беше нормативен акт, издаден без законово основание. Това ни задължава сега да въведем текстовете, които по мое мнение съвсем ясно регламентират изискванията за това на кого би трябвало да се даде разрешение за извършване на охранителна дейност и на кого трябва да се отнеме.
Беше поставен въпросът и за оръжията. Този въпрос няма място в Закона за МВР. Вие знаете, че има специален закон и правилник за приложението му, които регламентират този вид обществени отношения.
Що се отнася до категориите служители в МВР, досега имаме офицери, сержанти и гражданска администрация. С новия законопроект вече се прави едно разграничение на държавните служители, една част от които ще бъдат граждански лица, а други - офицери и сержанти.
Що се отнася до типичната гражданска администрация, тя продължава да е подчинена на досегашния режим и отношенията й с МВР се уреждат по силата на трудови договори. Това е нещо, което продължава да остава в този му вид, в който го е имало досега.
Статутът на служителите в МВР. Радвам се, че някои колеги застъпиха и този въпрос. Целта на законопроекта е всички промени, които се правят, да не доведат до влошаване положението, което досега са имали служителите на МВР както по отношение на тяхното трудово възнаграждение, така и по отношение на другите социални придобивки, включително до обезщетенията, които се получават при напускане на министерството. Мисля, че въпросът е детайлно регламентиран и вярвам, че там поне няма да имаме спорове. Нека всички ние живеем с ясното съзнание за това, че служителите на МВР работят в едни значително по-тежки условия от другите служители. Тяхната професионална дейност в много от случаите е изпълнена с рискове, с проблеми, със стресови състояния. Нека не забравяме това.
И последният въпрос, който беше застъпен - за сигнално-охранителната дейност и специализираните звена. Проблемът, който съществува в тази насока, е главно с издръжката на тези звена чрез извънбюджетните сметки. Вие знаете, че заедно приехме в ред закони премахването на този вид извънбюджетни сметки. Така че няма как нещата да останат в стария им вид. Затова сигнално-охранителната дейност, която ще извършват органите на Министерството на вътрешните работи, вече ще бъде пряко финансирана от бюджета на министерството.
Що се отнася до специализираните звена, вие чухте колегата Иванов преди малко. Той постави един от проблемите, които възникнаха край тях. Действително те се създават за охрана на определени обекти - търговски дружества, учреждения. Понякога нашите съконтрагенти не са достатъчно прецизни в плащанията, които има да извършват към МВР, и това е една от основните причини да възникне проблемът, за който говореше колегата Иванов. Аз съм склонен съвсем сериозно този проблем да бъде обсъден и дано намерим начин за решаването му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Друг някой желае ли да се изкаже или да пристъпим към първо гласуване? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-5.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 124, против 26, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ КОРПОРАЦИЯТА ЗА СТОКОВИ КРЕДИТИ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОДАЖБИ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПРОТОКОЛИ КЪМ НЕГО.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Има думата нейният председател - господин Владислав Костов, да изнесе становището на комисията.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата заместник-министър Георги Кирилов и заместник-министър Пламен Орешарски.
Има думата господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за ратифициране на
Споразумението между Корпорацията за стокови кредити
и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи
към него № 002-02-1, внесен от
Министерския съвет на 17 януари 2000 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 20 януари 2000 г., като обсъди горепосочения законопроект. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов, представители на Министерство на финансите и експерти.
С две решения на Тридесет и шестото Народно събрание от 25 март и 22 септември 1993 г. е дадено съгласие Министерският съвет да сключи споразумение и допълнителен протокол към него с Корпорацията за стокови кредити на Съединените американски щати за отпускане на кредити за закупуване на царевица на стойност общо 15 млн. щатски долара. Споразумението е подписано от българска страна от тогавашния министър на земеделието господин Георги Танев, а от страна на Корпорацията за стокови кредити на САЩ - от временно управляващия посолството на САЩ - госпожа Мери Ан Питърс. Въпреки конституционното задължение Министерският съвет да внесе в Народното събрание за ратифициране Споразумението и протоколите към него, това не е сторено. Доставките на царевица започват и приключват в предвидените срокове, без да са спазени конституционните изисквания и при неспазване решението на Народното събрание от 22 септември 1993 г.
Недоумение будят по-нататъшните действия на тогавашния министър на земеделието господин Георги Танев. Срещу кредит, възлизащ на 15 млн. щатски долара, при продажбата на внесената царевица в България се реализират едва 7 млн. долара. При това положение държавата още на този етап е била ощетена с 8 млн. щатски долара.
Не е изпълнено задължението по споразумението средствата от продажбата на царевицата да бъдат насочени към развитие на отрасъла. Вместо това посочените 7 млн. долара са предоставени за управление на Финансовата къща "Хърсев и Ко" по сметка в "Турист спорт банк" АД. Същият инвестира средствата в "Стомана" АД - Перник. След обявяването в несъстоятелност на "Турист спорт банк" през април 1997 г. и неплатежоспособността на "Стомана" АД - Перник, се създава ситуация, при която държавата престава да разполага ефективно със средства за погасяване на задълженията по кредита и от 1997 г. насам кредитът не се обслужва.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че за решаването на проблема с погасяването на задълженията на Република България към Корпорацията за стокови кредити на САЩ Споразумението и допълнителните протоколи към него въпреки всичко следва да бъдат ратифицирани от Народното събрание с оглед изпълнение на външни задължения на държавата, произтичащи от изпълнението на доставката на царевица по Споразумението и допълнителните протоколи към него.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителни протоколи към него № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2000 г.
Това становище е гласувано с 13 гласа "за", "против" няма и 1 "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата нейният председател господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-02-1 за ратифициране на
Споразумението между Корпорацията за стокови
кредити на САЩ и правителството на
Република България за продажби на
селскостопански стоки и на допълнителните протоколи
към него, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2000 г.

На заседание, проводено на 9 февруари 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити на САЩ и правителството на Република България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него.
На заседанието присъстваха министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов, заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски и членът на Сметната палата госпожа Надежда Сандолова.
Законопроектът бе представен от министър Венцислав Върбанов. Допълнителни разяснения по него направи заместник-министър Пламен Орешарски. Представителят на Сметната палата запозна членовете на комисията с констатациите на извършената през 1998 г. проверка по този въпрос.
По законопроекта се проведе широка и обстойна дискусия, при която се оформиха следните основни изводи:
1. Въз основа на дадените съгласия от Народното събрание на 25 март и 22 септември 1993 г. Министерският съвет е водил преговори за подписване на Споразумение за отпускането на кредит в размер на 10 млн. щатски долара за закупуване на царевица. Споразумението е подписано на 20 април 1993 г. от министър Георги Танев. На 23 септември същата година се подписва допълнителен протокол към Споразумението за още 5 млн. щатски долара.
2. Споразумението предвижда средствата от получения заем да бъдат инвестирани в развитието на отрасли от селското стопанство.
3. Подписаните споразумения и допълнителен протокол за общо 15 млн. долара не са ратифицирани от Народното събрание, което не позволява правителството да обслужва дълга.
4. Към 30 ноември 1999 г. общата дължима сума по главницата и лихвите на изтеклите падежи е 2 млн. 932 хил. щатски долара. От тази дата за всеки ден забава Американската корпорация за стокови кредити начислява по 237 щатски долара наказателна лихва.
5. Българската страна е получила средствата по заема и това поражда безспорните й задължения към кредитора.
6. Получените средства от продажбата на царевицата не са инвестирани в развитието на отраслите от селското стопанство.
7. Посочени бяха и други неправомерни действия по управлението на получения заем.
Въз основа на проводената дискусия Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити на САЩ и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него. Правителството да извърши необходимите законови действия по осигуряване получаването на отклонените средства от заема."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Иван Глушков да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 002-02-1 за
ратифициране на Споразумението между Корпорацията за
стокови кредити и правителството на България за
продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него, внесен от Министерския съвет
на 17 януари 2000 г.

На свои заседания от 25 януари и 3 февруари 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити на САЩ и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и допълнителните протоколи към него с участието на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов и заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски и прие следното становище:



1. Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки, подписано на 20 април 1993 г., и допълнителните протоколи към него от 31 август 1993 г. и 23 септември 1993 г.
2. Настоява с оглед на нарушенията, извършени при изпълнението на Споразумението по т. 1, да бъде потърсена бърза процедура за реализацията на гражданска и наказателна отговорност от виновниците за понесените от държавата щети.
Точка 1 беше гласувана с 10 "за", 6 "против" и 1 "въздържал се".
Точка 2 бе подкрепена единодушно от народните представители."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това действително е изключително трудно решение за всички нас. Изключително трудно е, защото, когато това споразумение е трябвало да бъде ратифицирано от друг парламент, това не е било направено. И тъй като в докладите на комисиите не беше дадена информация защо не е направено, ще ви кажа аз:
Предложено е по същество споразумение, което е в ущърб на българската държава, а именно царевицата, която е трябвало да получим като стоков кредит, да има такава цена, образно казано, която да е два пъти по-скъпа в нашата страна. Тоест, колегите от предишното Народно събрание и в Бюджетната, и в другите комисии не са искали да ратифицират нещо, което явно е било в загуба на българската държава. Било е много по-добре българската държава да инвестира в българския производител, за да може действително да има собствено производство и по друг начин да решаваме това, което е трябвало да се реши.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Не предишният парламент, а по-предишният.
РУСИ СТАТКОВ: За по-предишния парламент говоря - от 1993 г. Става дума за факти, такива, каквито са.
Второ, в условията на договора - държа да подчертая - е записано, че царевицата и въобще стоковият кредит е трябвало да бъде реализиран след като договорът бъде ратифициран. А това не е било направено. Без да е ратифициран договорът, е тръгнала доставката и сега на нас въпросът ни се поставя пред свършен факт.
Тези неща трябва да се знаят от всички колеги, защото задължение на специализираните комисии е да имат становище, но когато се пропускат същностни моменти, не бива другите колеги да бъдат подвеждани. Лично аз в комисията не гласувах. Не защото бягам от отговорност, а защото въпросът е поставен така - в края на краищата, каквото и да има като нередовност, ние имаме да развиваме търговски взаимоотношения със Съединените американски щати, ние трябва да се поставим в позиция и светлина, която да бъде такава, че в края на краищата поемаме пасиви и активи, за да можем да продължим тези взаимоотношения.
Но повтарям: всеки от вас ще реши. В края на краищата може би това е позицията с всички тези уговорки. Не можем с лека ръка да узаконяваме престъпление по същество. Престъпление спрямо българската държава.
Тук, разбира се, има и други колеги, които биха могли да вземат отношение. Има и други неточности в този материал, който ни е поднесен. По моя информация е имало частично обслужване на кредита - това, което министърът на земеделието и горите не ни каза. Но, пак повтарям, това е може би по-маловажно и несъществено от всичко друго, което се е случило и което е в ущърб на българската държава. Това е било следствие и опит за спасяване авторитета на нашата държава.
Следователно, наистина сме изправени пред едно много трудно решение. Всеки, като гласува, трябва да знае тези подробности. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина ние сме изправени пред една много сложна дилема - да узаконим едно беззаконие, което е направено от правителство, което бе излъчено знаем от коя парламентарна група и знаем от кого поддържано. Едно правителство на безвремието, правителството на Любен Беров, което навлече толкова много беди на нашата страна. (Оживление.)
Нека тези, които не знаят, да вземат вестниците и да проследят кадрите, които се излъчваха по телевизията. И тогава бе видно, че в страната нямаше царевица, камо ли цената й да е била по-ниска от онова, което тогава се е взело като решение за отпускането на стоков кредит. Лошото е това, че тези, които трябва да спазват законите, не са го направили. И че без да се ратифицира един закон и в противоречие на нашата Конституция, се е пристъпило към изпълнението. И тук е огромна вината както на министъра на земеделието, така и на цялото онова правителство.
Внесена е царевица за 15 млн. долара, които е трябвало впоследствие да бъдат инвестирани в земеделието - за развитие на земеделието. Какво се получава на практика? С престъпното нехайство, дори бих казал безотговорност и умишлено пренасочване, тези, макар и 8 млн. долара, реализирани от продажбата на тази царевица, министърът на земеделието Георги Танев не ги влага за инвестиции в земеделието, а ги дава за управление на Туристспортбанк, за да бъдат управлявани от "Хърсев и Ко". Същият този Хърсев, който сега, мине не мине седмица, излиза с някоя публикация и обвинява настоящото правителство за това каква бездарна политика води.
Затова в Постоянната комисия по земеделието, горите и аграрната реформа аз изказах своето становище, че освен, че ние трябва да ратифицираме това споразумение, тъй като сме поставени пред една наистина трудна ситуация, защото в това споразумение страна не е министър Танев, а е страна Република България и ние трябва да се издължим затова, но ние трябва да потърсим и сме задължени да потърсим наказателна отговорност от тези безотговорни, дори бих казал престъпни личности, които тогава са заемали тези високи постове и без Народното събрание да е ратифицирало тази спогодба, са пристъпили към изпълнението й. Още повече, че те не са реализирали продукцията, тоест внесеното зърно, за стойността, за която би трябвало да бъде реализирана.
Затова аз приканвам всички вас, колеги, наистина да погледнем трезво и да ратифицираме тази спогодба, но в същия момент много категорично заявявам тук и искам това да се има предвид и от главния прокурор, и от отговорните административни и правителствени среди, които трябва да потърсят отговорност от виновните лица. За мене това са министър Танев и Хърсев. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, извинявам се за малкия физически недъг, но трябва да кажа няколко думи.
Парламентарната група, ако не цялата, предполагам, че по-голямата част от моите колеги ще подкрепят решението, което се предлага.
Основният мотив за мен и моите колеги е - независимо кой, кога е нарушавал Конституцията и законите, трябва да носи съответните последствия. Без да се прикачат силни прилагателни и епитети към хората от рода на "престъпник" и пр., истината е, че задължението за ратифициране на това споразумение за стоков кредит не е направено навреме. Това - първо.
Второ, цената, по която е закупена царевицата и покриваща стойността на стоковия кредит от 15 млн. е, както стана ясно на последното заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, около 2,7 по-висока от възможната цена за реализация на българския пазар по него време. Едно недоглеждане, което на мен като икономист ми е непонятно - как можеш при такъв марш в цените да реализиращ 15 млн. и да реализираш схемата, която е предвидена в споразумението за стоковия кредит?! Тоест, натрупва се вина след вина.
И накрая - един упрек към сегашното правителство - то е сега правителство, понеже ги няма предишните, които са правили едни или други грешки. Защо още в 1997 г. не е задвижен механизмът за изчистване на всичко това, което е свързано с това споразумение за стоков кредит?
Разбира се, отношенията с една държава, в случая Съединените щати на Америка, не трябва да бъдат разваляни във финансово-икономическата област заради такова едно споразумение. Толкова повече, че от чисто формална гледна точка държавата е в ситуация, когато гаранцията става ефективно действаща при отсъствието на изряден платец. Затова по-голямата част от Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи предлаганото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
За първа реплика думата има господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Стоилов, аз приемам Вашето изказване, обаче недоумявам как, по какъв начин ще наречете тези, които са виновни, освен "престъпници" за нереализацията даже и на тези малки 8 млн. долара, които са реализирани от този стоков кредит, че не са насочени в земеделието, а са препратени на друга страна? Това е единственото - престъпление е това и за него трябва да се търси отговорност. Тези са престъпници за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика господин Юлиян Буров има думата.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! В действителност може би сегашното правителство търпи някакъв упрек за изминалите години, но Вие бяхте член, доколкото си спомням, и на миналия парламент, и на миналото правителство. Всъщност това беше и във Вашите възможности този въпрос да го поставите и да го решите много по-бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, вината на правителството и министрите от 1993 г. са безспорни. Аз бях ясен.
Инвестирането на парите чрез "Стомана", поне по обясненията, които трябва да бъдат приети за отговарящи на истината, с оглед да се получи увеличаване на сумата явно е, че са ход неуспешен. (Реплики от залата: "О-о-о, това е далавера, чиста далавера!")
О, колкото до далаверите, те и през тези три години те са твърде много, но от тази трибуна аз не съм си позволил да наричам който и да е от управляващите "престъпник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Макар че в пресата това прилагателно се използва твърде често!
Колкото до 1993 г. и Стефан Стоилов - господин професор, заслужава внимание факта, че нито една парламентарна комисия не е подкрепила това споразумение. Каквито и да сме били, който и да е излъчил правителството и да го е подкрепял, Бюджетната комисия начело с Венци Димитров, но не по негово внушение, не подкрепи това споразумение поради редица елементи на финансовите условия. Стана ясно на последното заседание, че и Аграрната комисия не е подкрепила това споразумение, тоест парламентът тогава не е подкрепил това споразумение.
Това не го възприемайте като оправдание. Това е само един факт, който говори, че много неща тогава в съдържанието, в клаузите на това споразумение са ни смущавали и може би неслучайно министърът на земеделието, правителството, не са внесли за ратификация това споразумение. Може и такова обяснение да се даде. Такива са фактите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз бях депутат и в Тридесет и шестото Народно събрание, и си спомням - мисля, че шест комисии разглеждаха този въпрос и всичките те не подкрепиха споразумението. При това положение значи, правителството на Беров е действало с ясното съзнание, че няма парламентарна подкрепа. Получило е заем от 15 млн. без той да е ратифициран от Народното събрание. При това си спомням, например, че СДС беше категорично против в Тридесет и шестото Народно събрание... Изобщо, цялата операция е изключително възмутителна. Получават заема, купува се царевицата. Тя после се оказа заразена с един микроорганизъм - "розариум" мисля, че се казваше и след това тази царевица се продава в България. С парите се купуват 7 млн. долара, тоест още на този етап 8 млн. ги няма, изчезват! От 15 млн. - връщат се 7 млн. Те са дават на доверително управление при Хърсев и чрез "Туристспортбанк" - в "Стомана" и ги няма. Изчезват, няма ги!
На всичко отгоре преписката по този въпрос в Министерството на земеделието липсваше. Нямаше я и затова сегашният министър се беше принудил да събира документите от други източници, включително от самия Хърсев. Това също трябва да ви говори нещо.
Това е абсолютно възмутително! Във всеки случай съдебната власт трябва да бъде критикувана, че до момента не е направила нужното, за да бъдат идентифицирани тези, които са виновни и да бъдат осъдени, защото това е нашата нормална процедура. Не правителството трябва да бъде критикувано, а съдебната власт. Има заведено следствие, води се, трябва да приключи и да се покаже кой е виновен за това, че са изчезнали, няма ги тези пари. Някой трябва да носи отговорност!
В крайна сметка смятам, че ние трябва да върнем тези пари, които сме взели като държава от Корпорацията за стокови кредити на Съединените щати, защото такива са междудържавните отношения. Ако не ги върнем, можем да бъдем осъдени от международен съд за това нещо, което няма да е в наш интерес, така че ние следва да ратифицираме споразумението с цел да бъдем коректни към тези, които са ни дали заема от 15 млн., но това не означава, че трябва да се даде индулгенция на виновните по този случай и съдебната власт трябва да си изпълни задълженията те да бъдат издирени, посочени и наказани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато станах да чета становището на Министерството на земеделието и горите предполагах, че никой от лявата страна на залата няма да взима думата и да ни поучава за това, че ние трябва да ратифицираме, както каза господин Статков, въпреки грешките на правителството на ОДС, че досега не е поставило този въпрос. Това, господин Статков, без да Ви обиждам, няма да употребя тази квалификация, която ми идва на езика. Най-малкото това е недостойно.
Две правителства, първото, което е подкрепяно от Вас и вашата партия и съществувало поради тази подкрепа, и второто - лично на вашата партия, не намери възможност да постави този въпрос. И вместо да кажете "благодарим на правителството на ОДС, че поставя този въпрос и че ще извади от неловкото положение Република България", на която всички ние сме граждани, като ратифицира вече това споразумение, за да може Министерството на финансите да извършва плащанията да обслужва кредита, Вие седнахте да ни поучавате.
Аз зная, че е заведено следствено дело, то е в ход. И се надявам, че с нашите реплики и с решенията на комисията това ще получи и необходимия тласък да се намерят тези виновни лица и да получат от съдебната власт съответните справедливи санкции и наказания.
Аз смятам, че ние, всички тук, не трябва да намираме нещо друго, освен да постъпим така, както се повелява като граждани и да гласуваме за ратификацията на това споразумение, за да изведем нашата страна от неловкото положение, в което ни вкараха два парламента и две правителства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него № 002-02-1.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66, ал. 2 предлагам да пристъпим към второ гласуване на законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки и на допълнителните протоколи към него.
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажби на селскостопански стоки, подписано на 20 април 1993 г. и допълнителните протоколи към него от 31 август 1993 г. и 23 септември 1993 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже при второто четене?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да прочете доклада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията

ОТНОСНО: Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание № 054-02-23, внесен от Асен Йорданов Агов.
На редовно заседание, проведено на 17.02.2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание № 054-02-23, внесен от народния представител Асен Йорданов Агов и предлага следния проект на решение:
Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за изменение и допълнение на
Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

§ 1. В чл. 18, ал. 1 накрая се добавят думите "и в Съвета по европейски въпроси".
§ 2. Създават се чл. 31а, 31б, 31в и 31г.:
Чл. 31а. Народното събрание избира от своя състав постоянна комисия, която се нарича Съвет по европейски въпроси. Съветът се състои от председател, заместник-председател, по трима народни представители от всяка парламентарна група и от членовете на Бюрото на съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз".
Чл. 31б. (1) Председател на комисията - Съвет по европейски въпроси, е председателят на Народното събрание.

(2) Съветът по европейски въпроси има един заместник-председател със статут на председател на постоянна комисия.
Чл. 31в. Съветът по европейски въпроси:
1. по предложение на председателя на Народното събрание изслушва доклади, представени от председателите на постоянни комисии или от упълномощени от тях народни представители и разглежда постъпилите в Народното събрание законопроекти от Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност (за първо и второ гласуване);
2. дава мнение за съответствието на внесени в Народното събрание законопроекти с правото на Европейската общност;
3. дава мнение за законодателните приоритети, съгласно Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност;
4. наблюдава работата на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет и на Координационния съвет за подготовка на Република България за присъединяване към Европейския съюз и изслушва доклади на специалния представител на правителството на Република България (главния преговарящ) за провеждане на преговорите за присъединяване към Европейския съюз;
5. предоставя необходимата информация, отнасяща се до работата на Народното събрание по проблемите на европейската интеграция, на работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България за присъединяване към Европейския съюз;
6. в края на всяка сесия представя на Народното събрание доклад за дейността на Народното събрание по сближаване на българското законодателство с правото на Европейската общност;
7. изслушва доклади на Бюрото на Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз".
Чл. 31г. (1) Съветът по европейски въпроси приема дневния ред и взема решения с единодушие на парламентарните групи. (Тук правя редакционно уточнение за да се разбере, че трябва да се постигне единодушие между парламентарните групи, а не между всички членове.)
(2) При липса на единодушие председателят на Народното събрание изпраща въпроса или законопроекта за разглеждане в постоянната комисия или в пленарната зала.
(3) Съветът по европейски въпроси приема вътрешни правила за организацията на своята работа.
§ 3. В чл. 39 се създава ал. 8:
"(8) В дневния ред на последното за сесията редовно заседание на Народното събрание се включва изслушване на доклада на Съвета по европейски въпроси по реда на чл. 31в, т. 6."
§ 4. В чл. 44, ал. 1 накрая се добавя следното изречение:
"Когато се обсъжда в пленарна зала законопроект, по който е постъпило решение на Съвета по европейски въпроси, прието по реда на чл. 31г, ал. 1, се изказва само по един представител на всяка парламентарна група до 10 минути. По същия въпрос се определя време за изказване на независими народни представители - общо 10 минути."
§ 5. В чл. 63, ал. 1 след думите "постъпването им" се добавя "и изпраща определени законопроекти на Съвета по европейските въпроси".
§ 6. В чл. 68, ал. 1 накрая се създава ново изречение:
"Срокът за предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект е не повече от 7 дни, когато преди първото гласуване е постъпило решение на Съвета по европейски въпроси, прието по реда на чл. 31г, ал. 1."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Парламентарната група на Демократичната левица е категорично за създаването на тази комисия, наричана с наименованието Съвет по европейски въпроси. Даже както си спомняте, още на 17 декември м. г. ние внесохме и проект за решение за създаване на такава комисия.
Както е известно на всички в тази зала, във всички европейски парламенти има подобни комисии. Друг е въпросът, че всяка една държава е решавала по различен начин структурирането на една такава комисия, нейните функции. Така че няма общо правило. Включително и това, което сега се предлага на Народното събрание - структурирането, начина на функциониране, вземането на решения, е безпрецедентен случай в европейската практика относно тези комисии. Разбира се, тук всичко крие риск. Но нека да опитаме, дано тръгне. Поне парламентарната ни група ще направи всичко възможно тази комисия да функционира оптимално.
Без да навлизам в нещата около текстовете, многократно сме ги обсъждали, многократно бяха провеждани много конструктивни консултации и се стигна до този проект. Ние от своя страна също направихме няколко предложения и то в насока да търсим оптималния начин, за да може тази комисия да бъде работеща, а не комисия, която винаги може да бъде блокирана, тъй като решенията се взимат с единодушие и много лесно би могъл да блокира механизмът за вземане на решения. Безспорно, че не винаги ще може да се стигне до единодушие, но в края на краищата целта е да се стигне до такова решение, за да се помогне на България - и на преговарящите, и на правителството да извоюват най-благоприятни условия в този трънлив път към Европейския съюз.
Бих искал обаче да посоча няколко неща около предложения ни правилник, тъй като това ще стане с едно гласуване, това е проект за решение, да уточня. Всъщност тази комисия ще се състои от 20 човека. Деветнадесет от тях трябва да бъдат избрани, по-точно не 19, а 16, тъй като председателят на Народното събрание по право влиза в тази комисия като председател, по право влизат трима колеги от Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз". Следователно парламентът ще трябва да избере заместник-председател на тази комисия, респективно да определи по трима представители на петте парламентарни групи. Сложен механизъм на сформиране.
Също това, което се предложи и ние се съгласихме, но нека тук да се каже и за протокола, че при този съкратен начин на приемане на нормативните актове, включително и на закони, подлежащи на ратификация, когато се е стигнало до единодушие в тази комисия, ще се изказва само един говорител, нека да го нарека, от парламентарна група. Това е нормално. Ще се дава възможност и на независимите народни представители да вземат отношение в рамките на 10 минути. Но е възможно всяка парламентарна група като цяло да има свое становище, но отделен народен представител от тази парламентарна група да има по-друго виждане. В този смисъл ние предложихме специален текст. Ако тук ние се съобразим с общото правило на чл. 44, ал. 4 от правилника ни, че всеки парламентарист, който членува в една парламентарна група, и има друго разбиране, друго виждане освен официалното становище на парламентарната си група, ще има право да се изкаже от трибуната, да обоснове своето становище в рамките на пет минути. Следователно, макар и тази процедура да е специална, тази комисия все пак е някаква специална комисия, но за нея ще важат и общите правила, които са дадени в нашия правилник, така че да не ограничаваме народните представители, които могат да имат, разбира се, и друго виждане освен официалното разбиране на отделните парламентарни групи.

Много важни са функциите, задачите, които ще изпълнява тази комисия. Те, както и тук ви беше прочетено, а и материалите са ви раздадени, са дадени в седем точки.
Аз просто съм длъжен да прочета тук нашето предложение, което беше поставено в Правната комисия, е за нова т. 8 във връзка с компетенциите на тази комисия. Прочитам дословно: "Съветът по европейски въпроси определя по един народен представител на квотен принцип по всеки един от проблемите, по които се водят преговорите с Европейския съюз. Определеният за даден проблем народен представител има право да участва във всички срещи на работни групи и преговорите по проблема, както и на достъп до информация по конкретните въпроси."
Съвсем накратко, с две изречения. Идеята, която тук е заложена - в тази нова т. 8, е проблемът с тези преговори. Движението ни към Европейския съюз не може да бъде само в ръцете, ако мога да се изразя образно, на тази специализирана комисия. Всички комисии трябва да бъдат впрегнати да работят в тази насока, включително и всеки един народен представител, независимо че не е член на тази комисия. Плюс това в тази комисия, макар и от 20 човека, не всички могат да бъдат специалисти в един или друг детайл, примерно енергетика, селско стопанство или някаква друга област. И тази идея е заложена, за да могат повече народни представители, специалисти в отделните области да могат да участват и да подпомагат нашите преговори към Европейския съюз. Ние представяме на вниманието ви тази нова, и бих казал, действително нестандартна т. 8 относно правомощията и функционирането на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Аз не мога да взема думата, защото няма кой да ме замества, но искам да поставя само един въпрос, който е на систематичното място - дали, като гледам правилника, основните текстове да са членове 31а, 31б, 31в и 31г, с оглед на това, че чл. 31 говори: "постоянни делегации в международни организации", а тези четири текста да не са чл. 17а, чл. 17б, чл. 17в и чл. 17г - веднага след основния текст за постоянните комисии, защото всъщност ние самите заявяваме, че това е една постоянна комисия, само че наречена Съвет по европейските въпроси.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И ние мислехме за систематично място, но мисля че като чл. 17а, 17б, 17в и 17г е по-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване проекта за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така, както беше прочетен от господин Лучников като решение на Правната комисия, като в § 2 - "Създават се членове...", вместо "31а, 31б, 31в и 31г", става "17а, 17б, 17в и 17г". Другите текстове остават така, както бяха докладвани.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Господин Корнезов ме моли да поставя на гласуване и предложението - това ще бъде в чл. 17в - да се добави т. 8 със следното съдържание:
"8. Съветът по европейските въпроси определя по един народен представител на квотен принцип по всеки един от проблемите, по който ще се водят преговорите с Европейския съюз. Определеният за дадения проблем народен представител има право да участва във всички срещи на работните групи и преговорите по проблема, както и на достъп до информацията по конкретните въпроси."
Аз ще го поставя на гласуване, но, първо, като че ли има някакво вътрешно противоречие. Аз не разбирам "по един народен представител", а "на квотен принцип". Как ще стане?
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): От всяка група по един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И, второ, вижте. Аз пак имам тази резерва - не може народни представители да участват в работните срещи на този екип, който води. Ние тук даваме достатъчно права за информация - да се изисква, да се взима становище. Ама сега, на определен брой народни представители да присъстват на работните срещи, аз поне не виждам...?! За мен лично ще е трудно да подкрепя такова нещо.
Има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за потвърждаване на този принцип, за който по време на една от консултациите - на първата консултация по създаването на Съвета за европейска интеграция, всички, включително и управляващите, се съгласихме. Става дума за принципа, че народните представители трябва да бъдат не само орган, който получава информация със задна дата за това какво вече правителството е свършило, а народните представители трябва да бъдат в самия процес на формирането на позицията на България, в самия процес на самите преговори и в крайна сметка в утвърждаването на тази позиция от Народното събрание.
Затова нашето предложение е много просто. На същия този принцип - равен брой от всички разделени 31 теми, от всяка една парламентарна група да има подбрани хора - тези, които са най-компетентни по съответната тема, които да участват в работните групи, създадени от изпълнителната власт, които да участват, както вече казах, от началото на процеса на формирането на позицията до края, когато тя се финализира тук, в Народното събрание. И които да бъдат, така да се каже, нашите докладчици, нашите очи в целия този процес. Не виждам какво толкова трудно и неразбираемо има тук, ако ние наистина искаме да участваме в целия процес, а не просто да бъдем един параван на изпълнителната власт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението за нова т. 8.
Гласували 164 народни представители: за 55, против 90, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Искам да благодаря на всички народни представители и на тези, които участваха в консултациите. За много кратко време - за две събирания, ние постигнахме наистина консенсус по всички тези въпроси, които днес оформихме с приетото решение за промяна в нашия правилник.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): С левицата се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, че се работи. И с десницата, и с центъра. И всички трябва наистина, дано по-често така да работим, както работихме по този проект за решение.
Няма време за други точки.

Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,41 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Илия Петров

Калчо Чукаров